Прегледи: 112 - Коментари: 0
Още един българин - националист...
Още един българин - националист...
Българин в Космоса
Българин даде $200 000, за да лети в Космоса.
Българинът Шефкет Чападжиев плати 200 000 долара, за да лети в Космоса след края на 2009 година.
Това съобщава вестник "24 часа".
Преди няколко дни Чападжиев е превел парите на компанията "Върджин галактик" в Лондон, която организира космическите екскурзии. В цената са включени около 2 часа и половина полет и двудневна предварителна подготовка. Българският емигрант е записан под номер 182 в списъка и заради това ще получи статут "пионер".
"Исках да съм сред първите 100 туристи, но от компанията ми казаха, че местата вече са продадени", заяви Чападжиев от Чикаго. Той ще остане в безтегловност около 4 минути, след като космическият кораб достигне около 110 км височина.
69-годишният Шефкет Чападжиев, известен като Чапа, е роден в Мадан. През 1963 година преминава нелегално българо-гръцката граница, а година по-късно се озовава в САЩ само със 75 цента в джоба. През 1979 година купува първата си фабрика, а през годините в печатниците му се печатат "Тайм" и "Нюзуик".
През 1993 година продава бизнеса си и оттогава управлява спечеленото през 45-годишния си емигрантски живот.
Забележка: Отначало смятахме да сложим информацията в категорията на кратките новини, но ни се стори недостатъчно. Нашата идея е, че се лъжат тези, които мислят, че щастието е в парите. Не - то е в начина на харченето им.
Friday, October 17, 2008
THE CENTURY OF THE COLECTIVE ACTIONS, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Векът на колективните инициативи
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
POSTKING'S - POSTGLOBALISATORS, by Bogomil kostoff AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО
ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., качихме каруцата с два врани коня, и тръгнахме от с. Крумово-Варненско, за да отидем в Провадия - малък но прочут китен град, на кино и събор. Местният кинотеатър представяше цветният, както сега казват "меко еротичен", филм "Видение Край Езерото". Как е влязъл в окупираното под немско Царство България, как е стигнал до древна Провадия този всъщност щатски филм, трудно е да се гадае. Но, фактът си остава факт. Америка бе навлязла в Царство България бая далеч преди 04.09.1944., когато разполага своя разузнавателна част в Горското Училище в Чамкория. Филмът бе голямо нещо. На два срещуположни бряга на твърде обширно до колене езеро живеят, без да се познават, лекар-хирург и апетитна вдовица от сой - ала с патерици. Когато времето е топло, а такова бе то в този северен филм, лекарят-хирург и самотната жена влизат в езерото да поплуват. Като няма какво друго да правят хапват-пийват на барбекю, па влизат в общото си езеро - и плуват. Езерото си е тяхно. Времето е топло. Среднощ е – сън никого не хваща - няма що да крият. Хвърлят дрехите, и диби-дюс - плуват ли плуват. Докато веднъж, (Хопа-Хоп!), съвсем случайно (Виж ми окото!), плувайки ли плувайки, се срещат точно по средата на езерото. Камерата показва небето, да сочи луната, а тя кърви та се къса така, че чак на мен – седем годишен хлапак-селяндурин, ми стана ясно каква я вършат. През всичкото това време, като скопосна майка-селянка, маман ми притулва очите с чумбер, ама я не ся давъм. Филмът свърши с великолепен брак в цветове, подир майсторска хирургическа операция в частната клиника на среднощния плувец. Жените позабърсаха сълзи по европейски. Мъжете прокашлюваха притеснено, но им бе хубаво. (От сега нататък знаеха, какво да правят в блатата край Камчия!) Бе евтина предиобедна прожекция. Вратите със скърцане се разтвориха. Стотина души публика излезе шумно навън, коментирайки прелестите на знаменитата актриса. Слънцето ни плесна през очи. На площада се тълпеше народ. Тръгнахме да видим що става. В две каруци лежаха трупове. Наоколо караулеха войници. Като днес помня два крака в кафеникави навуща, и протрити цървули. - Хайде, хайде . . . – Маман отново ме притули в очи с чумберя. - Царски времена . . . Не отвърнах нищо. От тогава започнах да заеквам. Заеквам и сега, щом срещна добре отработено всенародно скудоумие. Абе, Братия Болгаре, не Ви ли намирисва окупационно!?!
ПРЕЗ 1994-та, по стечение на обстоятелства, ми бе възложено да направя представителна книга за Провадия, без някой да разчита че това би могло да стане. Но работите се завъртяха. През всичкото време на работа върху тази необемна книга ми бе внушавано, че тя не бива да бъде политизирана. (Как би могло да им мине на ум!) Дребни чиновници, до неотдавна платени глашатаи на онова което даваше но и хубавичко вземаше, без да се замисли защо го прави, настояваха да не репродуцирам майсторските стенописи във фоайето на Общината, които някой недалечен Божи Ден ден ще бъдат голямото европейско съкровище на незначителния европейски град Провадия. Някому харесва безпаметността и, аз зная – това отърва на малцина. Странно е, че подобни люде се имат за глобалисти. Можеби, защото има кой да им уйдисва на акъла. (Батак – к'во от туй!) Дали не поради това стихове за Любовта и Патриотичността, от почти четвърт век в Мати Болгария, (И, на Балканите!), са подложени на подозрително потъпкване? Нали вече джапаме "заедно" с Европа. (Окупационен ботуш – пък не убива!) Но, Европа винаги е сваляла шапка на тези земи, и това добре знаят дори историците на дребно. През Провадон се е минавало за Европа. И обратно – през Дубровник и Мелник - до
Венеция. Никой все още не е успял да преброи пергаментите в европейските замъци и библиотеки, изписани върху овчи кожи, до нетодавна традиционен продукт, на този благодатен край. Неизчерпаеми количества преработен разсол подхранват с изкуствени торове и пластмаса - едва ли не целият свят. Станалото обаче не е за хвалба. Грешен пред Богу ще остане онзи, който днес си позволява да затваря òчи - срещу парче баят поевропейчен хляб. (Не храни – но шкембето не ти мърда!) Да не сравнява недалечно минало, и трагично настояще. През 1988-та киносалоните в Голяма Провадия са 18 в брой, през 1993 – само един. Дали понастоящем функционира? (Дори в Стара Варна киносалоните са празни!) През 1988/89 преподавателите в училищата са 417, през 1993/94 - 295, колко ли са днес? Неизследван обем училищни сгради по селата, съградени с доброволният труд на поколения съвестници, са закрити, разпродадени, разрушени и разграбени до щущка. От средата на осемдесетте години на миналият век прирастът на населението в ареала на Провадия главоломно пада. През 1993. той е минус 6.2 на хиляда. Виден нашенски топ-държавник, комуто някога връчиха документалната "ПРОВАДИЯ ДНЕС" се възмути и не повярва, че нещата вървят на зле. Дори, когато Европейския Съюз потвърди тези данни, чрез официален статистически бюлетин, той не престана да досажда на медиите, че ... "вървим напред". Някой би казал, че е налице плосък глобализъм. Но, колко много плачевни са резултатите на този чужд народу глобализъм в страни, където на народо рядко му е било плоско. На думи лъскав – на практика безжалостив. Безпощадно безнародностен, обезличаващ нацията транснационален монетарен механизъм, чието сравнение с годините на двукратна окупация на Мати Болгария, предизвиква поток въпроси без убедителен отговор. (Те такова – никога е нямало!) Преди години, лауреатът на Международната награда за поезия и литература "Великолепният" - Хелзинки-1987, слабо известният провадийския поет Тунчо Тунчев, превърнат от СБП в посмешище – че да не пречи в надпреварата за писмовна власт, писа.
БЛЕСТИ В ОЧИТЕ МИ
ХУБОСТТА НА ПРОВАДИЙСКОТО ПЛАТО. . .
ЧЕРВЕНЕЯТ БАИРИТЕ,
АЛЕНЕЯТ ОТ ДИВИ КОНЕ . . .
ЗАБИТ ВЪРХУ ДЪНО НА МОРЕ,
ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД,
САМ Е НАЧАЛО НА МОРЕТА . . .
ПРОВАДИЯ – ОВЕЧ – БОРФАНТО,
ИЗВЕЧЕН ГРАД НА СИМЕОН ТУНЧЕВ,
ЧОВЕКЪТ С МАНЛИХЕРАТА,
И НА БЕЗБРОЙ КАТО НЕГО . . .
ОРЛИЦИ МЪТЯТ - ТАМ,
ВСРЕД НЕПРИСТЪПНИТЕ ТВОИ СКАЛИ. . .
О! Бъдещето иде и, единствено Поетите го предугаждат.
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО
ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., качихме каруцата с два врани коня, и тръгнахме от с. Крумово-Варненско, за да отидем в Провадия - малък но прочут китен град, на кино и събор. Местният кинотеатър представяше цветният, както сега казват "меко еротичен", филм "Видение Край Езерото". Как е влязъл в окупираното под немско Царство България, как е стигнал до древна Провадия този всъщност щатски филм, трудно е да се гадае. Но, фактът си остава факт. Америка бе навлязла в Царство България бая далеч преди 04.09.1944., когато разполага своя разузнавателна част в Горското Училище в Чамкория. Филмът бе голямо нещо. На два срещуположни бряга на твърде обширно до колене езеро живеят, без да се познават, лекар-хирург и апетитна вдовица от сой - ала с патерици. Когато времето е топло, а такова бе то в този северен филм, лекарят-хирург и самотната жена влизат в езерото да поплуват. Като няма какво друго да правят хапват-пийват на барбекю, па влизат в общото си езеро - и плуват. Езерото си е тяхно. Времето е топло. Среднощ е – сън никого не хваща - няма що да крият. Хвърлят дрехите, и диби-дюс - плуват ли плуват. Докато веднъж, (Хопа-Хоп!), съвсем случайно (Виж ми окото!), плувайки ли плувайки, се срещат точно по средата на езерото. Камерата показва небето, да сочи луната, а тя кърви та се къса така, че чак на мен – седем годишен хлапак-селяндурин, ми стана ясно каква я вършат. През всичкото това време, като скопосна майка-селянка, маман ми притулва очите с чумбер, ама я не ся давъм. Филмът свърши с великолепен брак в цветове, подир майсторска хирургическа операция в частната клиника на среднощния плувец. Жените позабърсаха сълзи по европейски. Мъжете прокашлюваха притеснено, но им бе хубаво. (От сега нататък знаеха, какво да правят в блатата край Камчия!) Бе евтина предиобедна прожекция. Вратите със скърцане се разтвориха. Стотина души публика излезе шумно навън, коментирайки прелестите на знаменитата актриса. Слънцето ни плесна през очи. На площада се тълпеше народ. Тръгнахме да видим що става. В две каруци лежаха трупове. Наоколо караулеха войници. Като днес помня два крака в кафеникави навуща, и протрити цървули. - Хайде, хайде . . . – Маман отново ме притули в очи с чумберя. - Царски времена . . . Не отвърнах нищо. От тогава започнах да заеквам. Заеквам и сега, щом срещна добре отработено всенародно скудоумие. Абе, Братия Болгаре, не Ви ли намирисва окупационно!?!
ПРЕЗ 1994-та, по стечение на обстоятелства, ми бе възложено да направя представителна книга за Провадия, без някой да разчита че това би могло да стане. Но работите се завъртяха. През всичкото време на работа върху тази необемна книга ми бе внушавано, че тя не бива да бъде политизирана. (Как би могло да им мине на ум!) Дребни чиновници, до неотдавна платени глашатаи на онова което даваше но и хубавичко вземаше, без да се замисли защо го прави, настояваха да не репродуцирам майсторските стенописи във фоайето на Общината, които някой недалечен Божи Ден ден ще бъдат голямото европейско съкровище на незначителния европейски град Провадия. Някому харесва безпаметността и, аз зная – това отърва на малцина. Странно е, че подобни люде се имат за глобалисти. Можеби, защото има кой да им уйдисва на акъла. (Батак – к'во от туй!) Дали не поради това стихове за Любовта и Патриотичността, от почти четвърт век в Мати Болгария, (И, на Балканите!), са подложени на подозрително потъпкване? Нали вече джапаме "заедно" с Европа. (Окупационен ботуш – пък не убива!) Но, Европа винаги е сваляла шапка на тези земи, и това добре знаят дори историците на дребно. През Провадон се е минавало за Европа. И обратно – през Дубровник и Мелник - до
Венеция. Никой все още не е успял да преброи пергаментите в европейските замъци и библиотеки, изписани върху овчи кожи, до нетодавна традиционен продукт, на този благодатен край. Неизчерпаеми количества преработен разсол подхранват с изкуствени торове и пластмаса - едва ли не целият свят. Станалото обаче не е за хвалба. Грешен пред Богу ще остане онзи, който днес си позволява да затваря òчи - срещу парче баят поевропейчен хляб. (Не храни – но шкембето не ти мърда!) Да не сравнява недалечно минало, и трагично настояще. През 1988-та киносалоните в Голяма Провадия са 18 в брой, през 1993 – само един. Дали понастоящем функционира? (Дори в Стара Варна киносалоните са празни!) През 1988/89 преподавателите в училищата са 417, през 1993/94 - 295, колко ли са днес? Неизследван обем училищни сгради по селата, съградени с доброволният труд на поколения съвестници, са закрити, разпродадени, разрушени и разграбени до щущка. От средата на осемдесетте години на миналият век прирастът на населението в ареала на Провадия главоломно пада. През 1993. той е минус 6.2 на хиляда. Виден нашенски топ-държавник, комуто някога връчиха документалната "ПРОВАДИЯ ДНЕС" се възмути и не повярва, че нещата вървят на зле. Дори, когато Европейския Съюз потвърди тези данни, чрез официален статистически бюлетин, той не престана да досажда на медиите, че ... "вървим напред". Някой би казал, че е налице плосък глобализъм. Но, колко много плачевни са резултатите на този чужд народу глобализъм в страни, където на народо рядко му е било плоско. На думи лъскав – на практика безжалостив. Безпощадно безнародностен, обезличаващ нацията транснационален монетарен механизъм, чието сравнение с годините на двукратна окупация на Мати Болгария, предизвиква поток въпроси без убедителен отговор. (Те такова – никога е нямало!) Преди години, лауреатът на Международната награда за поезия и литература "Великолепният" - Хелзинки-1987, слабо известният провадийския поет Тунчо Тунчев, превърнат от СБП в посмешище – че да не пречи в надпреварата за писмовна власт, писа.
БЛЕСТИ В ОЧИТЕ МИ
ХУБОСТТА НА ПРОВАДИЙСКОТО ПЛАТО. . .
ЧЕРВЕНЕЯТ БАИРИТЕ,
АЛЕНЕЯТ ОТ ДИВИ КОНЕ . . .
ЗАБИТ ВЪРХУ ДЪНО НА МОРЕ,
ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД,
САМ Е НАЧАЛО НА МОРЕТА . . .
ПРОВАДИЯ – ОВЕЧ – БОРФАНТО,
ИЗВЕЧЕН ГРАД НА СИМЕОН ТУНЧЕВ,
ЧОВЕКЪТ С МАНЛИХЕРАТА,
И НА БЕЗБРОЙ КАТО НЕГО . . .
ОРЛИЦИ МЪТЯТ - ТАМ,
ВСРЕД НЕПРИСТЪПНИТЕ ТВОИ СКАЛИ. . .
О! Бъдещето иде и, единствено Поетите го предугаждат.
THE CONDITION OF THE THINGS, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 129 - Коментари: 0
Състоянието на нещата
Състоянието на нещата
© 2008 – Bogomil K0st0ff AVRAMOV-HEMY
ВАРНА - 15.09.2008 - СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЛАВА БОГУ, Общинска Администрация – Варна се ръководи от последния интелектуален екип на Стара Варна. Многомандатен и резултатен. Особено в областта на подопечното на Общината образование. Не искам да мисля, като как би било дереджето, ако екипът би бил друг.
Правото и редът са налице. Че и доста парични средства, кадърно администрирани в посока детски градини и училища.
ПОРЕДНИЯТ КМЕТСКИ БРИФИНГ (16.09.2008.!), бе с пестеливо-осведомителен характер. И защото всичко на този лъжовен свят е пари, пари и завинаги пари, веднага стана дума за – Хм! - „оптимизацията“ на образованието в град който е видял всичко.
Понятието оптимизация, (Папа Брежнев – где ты!?!), все още е в обръщение – стане ли дума за съмнителна държавна политика.
Всяко проминистерско броене на стотинки отпускани за варненското образование, разбирате ли – не е пинтилък – оптимизация е.
Всяко разместване-сливане на държавни училища, че да се бъдат разширени местни ментелски частни учебни заведения, (Снобарско е да си изпратиш детето там – ама пък е мамина гордост!), за сметка на недоизяденият пай от държавното – търси в графата „оптимизация“. (Средствата влагани в операциите по преместване – деоптимизация - за сметка на Общината!)
Не зная дали трябва отново да споменавам, ама тук му е мястото.
Името на този социално-икономически процес едва ли е „оптимизация“ - тази терминология още по време на „КомунизЪма“ се поизтърка.
Този изключително рисков за малките нации социално-икономически процес е известен, като „икономика на катастрофите“. Дефиниран от кръг баш-икономисти нароени около мощите на покойния вече нобелист Милтън ФРИДМЪН. (Господ-Бог си знае работата!)
ЕДВА ЛИ Е НЕОБХОДИМО да отдалечиш надалеч от Община Варна за да установиш, че училищата все още са основното за всяка една осъзната местна гражданственост.
Не от днес.
Не от вчера.
Все още се чувства някогашната силна ръка на Цар Фердинанд КОБУРГ-ГОТА, построил утилитарни малки и големи училища, ползавани и понастоящем. Строил за себе си дворец по белгийски проект, (Варненските еснафи писнали!), па го адаптирал за девическо училище. (Днес Варненски Исторически Музей!) Частното дамско училище „Сулини“ - на мястото на днешния хотел „Черно Море“, цицало пари и филтрирало националните таланти. Хай имперски оптимизатор – а!
Само някой да посегне да ги оптимизира – тоест да ги рушне из корен. Лично ще си се намеся. Как ли? С пореден некролог на Тодор ЖИВКОВ, (Хаир от него да не съм видял!), че никой не се сети. Но, по негово време – ако решите искрено да си припомните - училищата бяха претъпкани без децата да бъдат абсорбирани от секти или дрогирани. Всяка година се строяха, още и още, по едно-две свястни училища. Снаябдени със всичките му там такъми. С габарити на университетски факултети. С най-добрият девнески цимент. От най-добрите троянски майстори. (Кой кого е заблуждавал?) Как бяхме респектирали Запада с качеството на нашето средно образование, с постиженията на Българската Наука и Практика. О, защо някога не ни пуснаха на Запад? Днес - Западът Щеше да бъде Наш.
КАК СЕ ВИДИ, Варненската Общинска Администрация, се оказа не само твърда, но и гъвкава. Прозряла е, че на учителите освен добри заплати и устойчив професионален климат, е необходимо и управленско доверие. Свива ми се сърцето, че пройдохи без деца в десети клас, (Изобщо – имат ли деца?), отново се подхвърлят идеи за учителски стачки. Уж апостолически учители народни, пък се навиват напогрешно. И, ето аз, презрян учител-пенсионер, мина ли край някое училище народно, очите ми все стълбите хващат. Но, съществува откровена сегрегация по възраст – това не може да се отрече. Насадена чрез стотиците канали на един официализиран поточен телевизионен разврат. Да сепарираш един болен е едно. Да отстраниш добре подготвен преподавателски кадър е друго. Новата „демократическа“ управия именно това стори. Къшна преподавателите със сърце от учебните стаи. Насаждайки ученическо безгрижие и безотговорност.
НО - КЪМ СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА. Тази учебна година училищата в Стара Варна срещат обновени, с ремонти за повече от 2 900 000 лева, докато други 3 503 000 лева са предоставени за усвояване. За училищни лекари все още не се чува нищо. Няма как проблемът да не е оптимизиран.
За спецтранспорт и рехабилитация Община Варна предвижда 2 653 000 лв.
По линия на МОН са прословутата “оптимизация” са отпуснати точно 1 000 000 лева. Дано да обхване и лекарските кабинети – така безумно отрязани от училищата.
Детските градини са голямата грижа на всеки един кмет-сърцевед. За тях са отпуснати цели 5 500 000 лева.
Работните заплати?
Директорите ще вземат средно около 900 лева суха пара, учителите около 598 лева.
За детските градини заплатите вървят към 468 лева средно. Местата в тях винаги недостигат – и дано винаги да е така. Приливът на млади канени-неканени в града е кошмарен, а те се опитват и – като нищо правят деца. Чието място – станало е традиция – е единствено в детските градини. От общо 9 095 деца-кандидати, едва 4% няма как да бъдат настанени, но се очаква да бъдат разкрити нови 350 места.
Раждаемостта в нашият 750 000 хиляден Град Варна става все по-обнадеждаваща. Подир някоя-друга година, оптимиза-цията от трайно отрицателна - като нищо би се превъплътила в крайно положителна. От родените 5 645 през изтеклата 2007 новородени граждани на Варна, едва 3 756 са с постоянен варненски адрес. (1:2) Останалите са от приходящи нежители на града. Основно работещи на сиво. Неплащащи данъци в интерес на град Варна, но ползващи бенефициите на един все по-съвременен европейски град. Така или иначе раждаемостта в Град Варна нараства с очарователно бързи темпове. Което означава – О! Надежди! - че училищната структура на града ще бъде опазена в интерес на обществото.
Вижте какво.
Много хора вече си имат пари в доволство и излишък. Ако стиска някому – да си построи собствено училище. Що да пипа държавните? Оцеляли от времената на Един Цар и няколко диктатори, тези училища са наши.
Състоянието на нещата
Състоянието на нещата
© 2008 – Bogomil K0st0ff AVRAMOV-HEMY
ВАРНА - 15.09.2008 - СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЛАВА БОГУ, Общинска Администрация – Варна се ръководи от последния интелектуален екип на Стара Варна. Многомандатен и резултатен. Особено в областта на подопечното на Общината образование. Не искам да мисля, като как би било дереджето, ако екипът би бил друг.
Правото и редът са налице. Че и доста парични средства, кадърно администрирани в посока детски градини и училища.
ПОРЕДНИЯТ КМЕТСКИ БРИФИНГ (16.09.2008.!), бе с пестеливо-осведомителен характер. И защото всичко на този лъжовен свят е пари, пари и завинаги пари, веднага стана дума за – Хм! - „оптимизацията“ на образованието в град който е видял всичко.
Понятието оптимизация, (Папа Брежнев – где ты!?!), все още е в обръщение – стане ли дума за съмнителна държавна политика.
Всяко проминистерско броене на стотинки отпускани за варненското образование, разбирате ли – не е пинтилък – оптимизация е.
Всяко разместване-сливане на държавни училища, че да се бъдат разширени местни ментелски частни учебни заведения, (Снобарско е да си изпратиш детето там – ама пък е мамина гордост!), за сметка на недоизяденият пай от държавното – търси в графата „оптимизация“. (Средствата влагани в операциите по преместване – деоптимизация - за сметка на Общината!)
Не зная дали трябва отново да споменавам, ама тук му е мястото.
Името на този социално-икономически процес едва ли е „оптимизация“ - тази терминология още по време на „КомунизЪма“ се поизтърка.
Този изключително рисков за малките нации социално-икономически процес е известен, като „икономика на катастрофите“. Дефиниран от кръг баш-икономисти нароени около мощите на покойния вече нобелист Милтън ФРИДМЪН. (Господ-Бог си знае работата!)
ЕДВА ЛИ Е НЕОБХОДИМО да отдалечиш надалеч от Община Варна за да установиш, че училищата все още са основното за всяка една осъзната местна гражданственост.
Не от днес.
Не от вчера.
Все още се чувства някогашната силна ръка на Цар Фердинанд КОБУРГ-ГОТА, построил утилитарни малки и големи училища, ползавани и понастоящем. Строил за себе си дворец по белгийски проект, (Варненските еснафи писнали!), па го адаптирал за девическо училище. (Днес Варненски Исторически Музей!) Частното дамско училище „Сулини“ - на мястото на днешния хотел „Черно Море“, цицало пари и филтрирало националните таланти. Хай имперски оптимизатор – а!
Само някой да посегне да ги оптимизира – тоест да ги рушне из корен. Лично ще си се намеся. Как ли? С пореден некролог на Тодор ЖИВКОВ, (Хаир от него да не съм видял!), че никой не се сети. Но, по негово време – ако решите искрено да си припомните - училищата бяха претъпкани без децата да бъдат абсорбирани от секти или дрогирани. Всяка година се строяха, още и още, по едно-две свястни училища. Снаябдени със всичките му там такъми. С габарити на университетски факултети. С най-добрият девнески цимент. От най-добрите троянски майстори. (Кой кого е заблуждавал?) Как бяхме респектирали Запада с качеството на нашето средно образование, с постиженията на Българската Наука и Практика. О, защо някога не ни пуснаха на Запад? Днес - Западът Щеше да бъде Наш.
КАК СЕ ВИДИ, Варненската Общинска Администрация, се оказа не само твърда, но и гъвкава. Прозряла е, че на учителите освен добри заплати и устойчив професионален климат, е необходимо и управленско доверие. Свива ми се сърцето, че пройдохи без деца в десети клас, (Изобщо – имат ли деца?), отново се подхвърлят идеи за учителски стачки. Уж апостолически учители народни, пък се навиват напогрешно. И, ето аз, презрян учител-пенсионер, мина ли край някое училище народно, очите ми все стълбите хващат. Но, съществува откровена сегрегация по възраст – това не може да се отрече. Насадена чрез стотиците канали на един официализиран поточен телевизионен разврат. Да сепарираш един болен е едно. Да отстраниш добре подготвен преподавателски кадър е друго. Новата „демократическа“ управия именно това стори. Къшна преподавателите със сърце от учебните стаи. Насаждайки ученическо безгрижие и безотговорност.
НО - КЪМ СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА. Тази учебна година училищата в Стара Варна срещат обновени, с ремонти за повече от 2 900 000 лева, докато други 3 503 000 лева са предоставени за усвояване. За училищни лекари все още не се чува нищо. Няма как проблемът да не е оптимизиран.
За спецтранспорт и рехабилитация Община Варна предвижда 2 653 000 лв.
По линия на МОН са прословутата “оптимизация” са отпуснати точно 1 000 000 лева. Дано да обхване и лекарските кабинети – така безумно отрязани от училищата.
Детските градини са голямата грижа на всеки един кмет-сърцевед. За тях са отпуснати цели 5 500 000 лева.
Работните заплати?
Директорите ще вземат средно около 900 лева суха пара, учителите около 598 лева.
За детските градини заплатите вървят към 468 лева средно. Местата в тях винаги недостигат – и дано винаги да е така. Приливът на млади канени-неканени в града е кошмарен, а те се опитват и – като нищо правят деца. Чието място – станало е традиция – е единствено в детските градини. От общо 9 095 деца-кандидати, едва 4% няма как да бъдат настанени, но се очаква да бъдат разкрити нови 350 места.
Раждаемостта в нашият 750 000 хиляден Град Варна става все по-обнадеждаваща. Подир някоя-друга година, оптимиза-цията от трайно отрицателна - като нищо би се превъплътила в крайно положителна. От родените 5 645 през изтеклата 2007 новородени граждани на Варна, едва 3 756 са с постоянен варненски адрес. (1:2) Останалите са от приходящи нежители на града. Основно работещи на сиво. Неплащащи данъци в интерес на град Варна, но ползващи бенефициите на един все по-съвременен европейски град. Така или иначе раждаемостта в Град Варна нараства с очарователно бързи темпове. Което означава – О! Надежди! - че училищната структура на града ще бъде опазена в интерес на обществото.
Вижте какво.
Много хора вече си имат пари в доволство и излишък. Ако стиска някому – да си построи собствено училище. Що да пипа държавните? Оцеляли от времената на Един Цар и няколко диктатори, тези училища са наши.
THE SAMATICAL PUFF-PAFF OF THYE BULGARIAN MARINE SALVAGE, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 142 - Коментари: 0
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО
ПУФ-ПАФ
НА
БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан
Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много
дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов,
НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на докрай
безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене.
Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в
безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на
ниво –
ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?!
Разбира се, Властта е висш продукт за вкусна консумация. Но, не и за подигравка със
задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция
отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана
и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В
съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република
България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.
ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.
Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау,
Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови
длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното
ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова
приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира.
Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море,
все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.
ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ,
предназначена да хвърли прах в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето
на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически
пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.
Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко
тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО
ПУФ-ПАФ
НА
БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан
Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много
дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов,
НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на докрай
безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене.
Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в
безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на
ниво –
ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?!
Разбира се, Властта е висш продукт за вкусна консумация. Но, не и за подигравка със
задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция
отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана
и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В
съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република
България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.
ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.
Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау,
Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови
длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното
ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова
приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира.
Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море,
все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.
ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ,
предназначена да хвърли прах в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето
на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически
пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.
Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко
тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
GEORG HAIDER - THE NATIONALIST - FINITO, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 167 - Коментари: 0
Йорг Хайдер - Националистът - Финито
Йорг Хайдер - Националистът - Финито
(c) 2008 Bogomil K AVRAMOV-HEMY
ЙОРГ ХАЙДЕР - НАЦИОНАЛИСТЪТ - ФИНИТО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕКАЛЕНО НАПОРИСТИТЕ – рано си отиват. Така стана,и с губернатора на австрийската провинция Каринтия, Йорг ХАЙДЕР, популярен водач на "ултрадесните" /б.ред. - кавички м./ политически кръгове на Република АВСТРИЯ. Йорг ХАЙДЕР загина при неизяснени обстоятелства в автомобилна катастрофа днес, на 11.10.2008., недалеч от Клагенфурт. Където през май 1945., руски, чешки, полски и български войски стиковаха, с англо-американските дивизии на еднакво злополучния генерал Джордж С. ПАТЪН.
ЙОРГ ХАЙДЕР (58.!) бърза, да ознаменува деветдесет годишния рожден ден на своята престаряла майка. Губернаторът не се справя с управлението на своя служебен автомобил, оказал се не така надежден, при неколкократно баламуркане извън пътя. Неговото прес-аташе, Д-р Стефан ПЕЦНЕР, нарече случилото се “краят на света”. С това се съгласиха многобройните негови последователи. Приключва цяла ера в историята на национализма в Република АВСТРИЯ, ЕВРОПА и СВЕТА. Дали ще започне друга? Няма как да не започне. През вековете - и до днес - се помни османската обсада на безпечна Виена. Има такива кръгове ...
Йорг ХАЙДЕР бе доказано ефективен национал-политик. През 2000 година, неговата “ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА”, влезе в коалиция с правителствените сили, и кадърно управлява АВСТРИЯ ползотворен период от време. При последните избори, основаната от него през 2005 г политическа партия “СЪЮЗ ЗА БЪДЕЩЕТО НА АВСТРИЯ”, взе повече от 11 % от гласовете на
избирателите в една умно поставена страна. Това направи апетитните за власт - да се замислят. Господин Губернатора воюваше за:
а) Строго ограничаване на емиграцията - борба с безработицата;
б) Подпомагане на селското стопанство - борба с пауперизиране на селячеството;
в) Ограничаване на разширяването на Европейската Общност - да не се катурне Общоността.
Очарователното присъствие на Йорг ХАЙДЕР в управленския апарат на Република АВСТРИЯ, неговите смущаващи националистически подскоци, подразниха достатъчно високи европейски властващи кръгове, и поставиха АВСТРИЯ в определен вид изолация.
Наречен без никакво основание “Новият Хитлер” от всички онези, които искат да преместят протока Ормуз в средата на Виена – докато прехвърлят наркотици от Афганистан за Великобритания, той се бореше за интересите на един народ в сърцето на ЕДИННА ЕВРОПА.. Близки кръгове до полицията в АВСТРИЯ считат, че няма как тази страхотна катастрофа да не е атентат, макар тази версия да е непотвърдена.
Йорг ХАЙДЕР бе по своему личностно забележителен и политически убедителен, а по нечии оценки и граждански преуспяващ. /б.ред. - той бе и отличен спортист/ Непоносим за всякаквите либерали, чиято попара сърбаме понастоящем и у нас - в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Хайдер оставя след себе си спомени за наличие на нация, жена и две дъщери.
Клуб “НАЦИОНАЛИСТ” - Варна, поднася своите искрени съболезнования и почитания на
всички съпричастни, на разумната европеидирана интерпретация на националистическата идея.
Йорг Хайдер - Националистът - Финито
Йорг Хайдер - Националистът - Финито
(c) 2008 Bogomil K AVRAMOV-HEMY
ЙОРГ ХАЙДЕР - НАЦИОНАЛИСТЪТ - ФИНИТО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕКАЛЕНО НАПОРИСТИТЕ – рано си отиват. Така стана,и с губернатора на австрийската провинция Каринтия, Йорг ХАЙДЕР, популярен водач на "ултрадесните" /б.ред. - кавички м./ политически кръгове на Република АВСТРИЯ. Йорг ХАЙДЕР загина при неизяснени обстоятелства в автомобилна катастрофа днес, на 11.10.2008., недалеч от Клагенфурт. Където през май 1945., руски, чешки, полски и български войски стиковаха, с англо-американските дивизии на еднакво злополучния генерал Джордж С. ПАТЪН.
ЙОРГ ХАЙДЕР (58.!) бърза, да ознаменува деветдесет годишния рожден ден на своята престаряла майка. Губернаторът не се справя с управлението на своя служебен автомобил, оказал се не така надежден, при неколкократно баламуркане извън пътя. Неговото прес-аташе, Д-р Стефан ПЕЦНЕР, нарече случилото се “краят на света”. С това се съгласиха многобройните негови последователи. Приключва цяла ера в историята на национализма в Република АВСТРИЯ, ЕВРОПА и СВЕТА. Дали ще започне друга? Няма как да не започне. През вековете - и до днес - се помни османската обсада на безпечна Виена. Има такива кръгове ...
Йорг ХАЙДЕР бе доказано ефективен национал-политик. През 2000 година, неговата “ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА”, влезе в коалиция с правителствените сили, и кадърно управлява АВСТРИЯ ползотворен период от време. При последните избори, основаната от него през 2005 г политическа партия “СЪЮЗ ЗА БЪДЕЩЕТО НА АВСТРИЯ”, взе повече от 11 % от гласовете на
избирателите в една умно поставена страна. Това направи апетитните за власт - да се замислят. Господин Губернатора воюваше за:
а) Строго ограничаване на емиграцията - борба с безработицата;
б) Подпомагане на селското стопанство - борба с пауперизиране на селячеството;
в) Ограничаване на разширяването на Европейската Общност - да не се катурне Общоността.
Очарователното присъствие на Йорг ХАЙДЕР в управленския апарат на Република АВСТРИЯ, неговите смущаващи националистически подскоци, подразниха достатъчно високи европейски властващи кръгове, и поставиха АВСТРИЯ в определен вид изолация.
Наречен без никакво основание “Новият Хитлер” от всички онези, които искат да преместят протока Ормуз в средата на Виена – докато прехвърлят наркотици от Афганистан за Великобритания, той се бореше за интересите на един народ в сърцето на ЕДИННА ЕВРОПА.. Близки кръгове до полицията в АВСТРИЯ считат, че няма как тази страхотна катастрофа да не е атентат, макар тази версия да е непотвърдена.
Йорг ХАЙДЕР бе по своему личностно забележителен и политически убедителен, а по нечии оценки и граждански преуспяващ. /б.ред. - той бе и отличен спортист/ Непоносим за всякаквите либерали, чиято попара сърбаме понастоящем и у нас - в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Хайдер оставя след себе си спомени за наличие на нация, жена и две дъщери.
Клуб “НАЦИОНАЛИСТ” - Варна, поднася своите искрени съболезнования и почитания на
всички съпричастни, на разумната европеидирана интерпретация на националистическата идея.
YHROUGH PENSIONISM - TO EUROPEISM, BY BOGOMIL KOSTOFF AVRAMOV-HEMY
(c) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ – КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито одна клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, (Бе забранено и да помислят!), че изведнъж ще рухне. Оказа се; (От това едва ли се интересуват европейските комисари, посещаващи страната, че да похапнат на корем - животът всекиму е труден!); че независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи, ратифицирани, както от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от многобройните правителства от 1989. насам; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по европейски, чрез закон, в две основни групи:
Пенсионирани преди 1999. година, и
Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намаляват!), получава пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро.
За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика.
Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава чист.
Освен, че е изключително несправедливо, подобно положение е изцяло нетърпимо, и отдавна е изправило нашите бедстващи бащи и майки пред дилема – или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на твърде добре уреденото пенсионното дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлиха цифрата сто?
Налага се мнение, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни фондове. Включили в себе си отчисления от трудови натрупвания, не само от времето на тоталитаризма, но и всички онези многобройни осигурителни фондове безпощадно национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ.
Физикално прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на Тодор ЖИВКОВ, на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата, е невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява.
Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво:
Това не е в неговите задължения;
В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема;
Предстои „широка обществена дискусия по проблема“.
Демоде комунистически практики, целево предназначени за забаламосване на
обществеността, на която й е отнет не само хляба, но и думата. И напомнят, че около два милиона българи отдали себе си за да бъде изградена промишлена България, а понастоящем безсмислено разорена, на този свят - са напълно излишни. И, че тяхното место е пред кофите за смет – и никъде другаде. Ако все още са живи.
В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава министърката да предприеме спешни мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (За България около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“.
КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпращат жалба до Европейския Съд в Стразбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за отговор.
Поразена от прогресиращ ганстеризъм, намалена раждаемост, масова дребна престъпност, пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и корупция, тежък екологически импакт, предстояща енергийна криза, безмилостна шосейна произшественост, неуправляемо национално образование, безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага, малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да ... помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Можеби. Но, не и за онези – които си отиват ...
Wednesday, October 15, 2008
GEORG HAIDER - THE NATIONALIST - FINITO, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Йорг Хайдер - Националистът - Финито
Йорг Хайдер - Националистът - Финито
(c) 2008 Bogomil K AVRAMOV-HEMY
ЙОРГ ХАЙДЕР - НАЦИОНАЛИСТЪТ - ФИНИТО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕКАЛЕНО НАПОРИСТИТЕ – рано си отиват. Така стана,и с губернатора на австрийската провинция Каринтия, Йорг ХАЙДЕР, популярен водач на "ултрадесните" /б.ред. - кавички м./ политически кръгове на Република АВСТРИЯ. Йорг ХАЙДЕР загина при неизяснени обстоятелства в автомобилна катастрофа днес, на 11.10.2008., недалеч от Клагенфурт. Където през май 1945., руски, чешки, полски и български войски стиковаха, с англо-американските дивизии на еднакво злополучния генерал Джордж С. ПАТЪН.
ЙОРГ ХАЙДЕР (58.!) бърза, да ознаменува деветдесет годишния рожден ден на своята престаряла майка. Губернаторът не се справя с управлението на своя служебен автомобил, оказал се не така надежден, при неколкократно баламуркане извън пътя. Неговото прес-аташе, Д-р Стефан ПЕЦНЕР, нарече случилото се “краят на света”. С това се съгласиха многобройните негови последователи. Приключва цяла ера в историята на национализма в Република АВСТРИЯ, ЕВРОПА и СВЕТА. Дали ще започне друга? Няма как да не започне. През вековете - и до днес - се помни османската обсада на безпечна Виена. Има такива кръгове ...
Йорг ХАЙДЕР бе доказано ефективен национал-политик. През 2000 година, неговата “ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА”, влезе в коалиция с правителствените сили, и кадърно управлява АВСТРИЯ ползотворен период от време. При последните избори, основаната от него през 2005 г политическа партия “СЪЮЗ ЗА БЪДЕЩЕТО НА АВСТРИЯ”, взе повече от 11 % от гласовете на
избирателите в една умно поставена страна. Това направи апетитните за власт - да се замислят. Господин Губернатора воюваше за:
а) Строго ограничаване на емиграцията - борба с безработицата;
б) Подпомагане на селското стопанство - борба с пауперизиране на селячеството;
в) Ограничаване на разширяването на Европейската Общност - да не се катурне Общоността.
Очарователното присъствие на Йорг ХАЙДЕР в управленския апарат на Република АВСТРИЯ, неговите смущаващи националистически подскоци, подразниха достатъчно високи европейски властващи кръгове, и поставиха АВСТРИЯ в определен вид изолация.
Наречен без никакво основание “Новият Хитлер” от всички онези, които искат да преместят протока Ормуз в средата на Виена – докато прехвърлят наркотици от Афганистан за Великобритания, той се бореше за интересите на един народ в сърцето на ЕДИННА ЕВРОПА.. Близки кръгове до полицията в АВСТРИЯ считат, че няма как тази страхотна катастрофа да не е атентат, макар тази версия да е непотвърдена.
Йорг ХАЙДЕР бе по своему личностно забележителен и политически убедителен, а по нечии оценки и граждански преуспяващ. /б.ред. - той бе и отличен спортист/ Непоносим за всякаквите либерали, чиято попара сърбаме понастоящем и у нас - в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Хайдер оставя след себе си спомени за наличие на нация, жена и две дъщери.
Клуб “НАЦИОНАЛИСТ” - Варна, поднася своите искрени съболезнования и почитания на
всички съпричастни, на разумната европеидирана интерпретация на националистическата идея.
Йорг Хайдер - Националистът - Финито
(c) 2008 Bogomil K AVRAMOV-HEMY
ЙОРГ ХАЙДЕР - НАЦИОНАЛИСТЪТ - ФИНИТО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕКАЛЕНО НАПОРИСТИТЕ – рано си отиват. Така стана,и с губернатора на австрийската провинция Каринтия, Йорг ХАЙДЕР, популярен водач на "ултрадесните" /б.ред. - кавички м./ политически кръгове на Република АВСТРИЯ. Йорг ХАЙДЕР загина при неизяснени обстоятелства в автомобилна катастрофа днес, на 11.10.2008., недалеч от Клагенфурт. Където през май 1945., руски, чешки, полски и български войски стиковаха, с англо-американските дивизии на еднакво злополучния генерал Джордж С. ПАТЪН.
ЙОРГ ХАЙДЕР (58.!) бърза, да ознаменува деветдесет годишния рожден ден на своята престаряла майка. Губернаторът не се справя с управлението на своя служебен автомобил, оказал се не така надежден, при неколкократно баламуркане извън пътя. Неговото прес-аташе, Д-р Стефан ПЕЦНЕР, нарече случилото се “краят на света”. С това се съгласиха многобройните негови последователи. Приключва цяла ера в историята на национализма в Република АВСТРИЯ, ЕВРОПА и СВЕТА. Дали ще започне друга? Няма как да не започне. През вековете - и до днес - се помни османската обсада на безпечна Виена. Има такива кръгове ...
Йорг ХАЙДЕР бе доказано ефективен национал-политик. През 2000 година, неговата “ПАРТИЯ НА СВОБОДАТА”, влезе в коалиция с правителствените сили, и кадърно управлява АВСТРИЯ ползотворен период от време. При последните избори, основаната от него през 2005 г политическа партия “СЪЮЗ ЗА БЪДЕЩЕТО НА АВСТРИЯ”, взе повече от 11 % от гласовете на
избирателите в една умно поставена страна. Това направи апетитните за власт - да се замислят. Господин Губернатора воюваше за:
а) Строго ограничаване на емиграцията - борба с безработицата;
б) Подпомагане на селското стопанство - борба с пауперизиране на селячеството;
в) Ограничаване на разширяването на Европейската Общност - да не се катурне Общоността.
Очарователното присъствие на Йорг ХАЙДЕР в управленския апарат на Република АВСТРИЯ, неговите смущаващи националистически подскоци, подразниха достатъчно високи европейски властващи кръгове, и поставиха АВСТРИЯ в определен вид изолация.
Наречен без никакво основание “Новият Хитлер” от всички онези, които искат да преместят протока Ормуз в средата на Виена – докато прехвърлят наркотици от Афганистан за Великобритания, той се бореше за интересите на един народ в сърцето на ЕДИННА ЕВРОПА.. Близки кръгове до полицията в АВСТРИЯ считат, че няма как тази страхотна катастрофа да не е атентат, макар тази версия да е непотвърдена.
Йорг ХАЙДЕР бе по своему личностно забележителен и политически убедителен, а по нечии оценки и граждански преуспяващ. /б.ред. - той бе и отличен спортист/ Непоносим за всякаквите либерали, чиято попара сърбаме понастоящем и у нас - в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Хайдер оставя след себе си спомени за наличие на нация, жена и две дъщери.
Клуб “НАЦИОНАЛИСТ” - Варна, поднася своите искрени съболезнования и почитания на
всички съпричастни, на разумната европеидирана интерпретация на националистическата идея.
Friday, October 10, 2008
THE FROZENED NAGORNIY KARABACH, by Bogomil K AVRAMOV-HEMY
© 2006 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЗАМРАЗЕНИЯТ
НАГОРНЫЙ КАРАБАХ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК В ПЕТЕРБУРГ влиза, в масова употреба, осветление с течен петролен газ от внос. Реализиран от прочутата еврейска фамилия НОБЕЛ от град Баку. Развиващ се индустриален център на древна ирано-азърбайджанска страна под опека на Падишаха. Имперска Русия решава, че повече това не би могло така да продължава. И се втурва да отвоюва, в името на права вяра, Освобождение на Божи Гроб, (За кой ли пореден път!?!), и безброй геополитически интереси, че дано анархо-народноволческите движения срещу Цар и Корона, позатихнат. (На първой линии – все инакомислящи!) Непоносимо богатите на нефт земи по бреговете на плиткото Каспийско Море, са трън в очите през вековете – та до днес. Азърбайджан става мюсюльманска рибя кост в ненаситната паст на православна Русия. Очевидно, независимо от хищната експлоатация, нефтените ресурси край Каспия се самовъзобновяват. Експлоатирани пряко всякакви екологически нормативи, тях ги има на боллук.
ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, безумно смелите червени революционери Сергей Миронович КИРОВ (Съперник на СТАЛИН на ХVІІ-тия конгрес на ВКП(б) през 1934г., когато срещу кандидатурата на Сталин има 300 гласа!), и Анастас Иванович МИКОЯН, (Изобщо – не терористи!), се конкурират в името на Световната Революция, (Кипи зад ъгъла и чака!), на нелегалната политическа сцена на Закавказието. (Вспомни Бакинские Коммисары!) В този докрай непредсказуем, християнско-мюсюльманско-атеистично-зороастричен свят; идеалистът-болшевик погива (На 01.12.1934г. С. М. КИРОВ - майсторски пречукан!), докато другият върховно устисква. (Личен приятел на Бачо Тодор ЖИВКОВ, и околното арменство!) Русия умее да дреме, но никога не си позволява да проспива бъдеще. В началото на двадесети век, тя въдворява болшевишки ред в региона (28.04.1920.!). Азербайджан бива включен в структурата на Съюза на кавказките държави, (ЗСФСР), за да бъде превърнат в съюзна република на СССР по-късно (05.12.1936.!). В Испания анархо-комунистите побеждават, за да бъдат жестоко сразени. Замирисва на нова световна война. Апетитите към нефтените ресурси на Азербайджан са огромни. На Судетите Втората Световна Война лумва. Вермахта протяга ръце, но независимо от показното покоряване на кавказките върхове, така и не успява. (Вече се е провалил в Ирак, чрез платено от Хитлер и Мусолини спонтанно възстание срещу английските окупатори!)
ПРЕСНИ СПЪТНИКОВИ ПРОУЧВАНИЯ ПОКАЗВАТ, че анемичният български нефт изваден в началото на петдесеттях години на миналият век, от руски специалисти в село Шабла, е една жила с този от Каспия, и съвсем не с пресъхналият Плоещ. (Регионът е един и същ – интересите разностранни!) По-късно, това бива препотвърде-
но чрез дълбокосондажните проучвания на полупотопяемата нефтена платформа “OCEAN LIBERATOR” - PANAMA, (1992-1993.!) в позиция “Северна-01”.
Със слизане на любимия на Наш Иван КОСТОВ Михаил Сергеевич ГОРБАЧОВ от световната политическа сцена, Азърбайджан получава собствени “демократични” права и свободи на република, доказала се по комунистически наследствена. Влиянието на Иран и Турция рязко нараства. (Джамии, булгур, нахут, чай, сапун, и дрехи втора употреба!) Политическата далновидност на Йосиф Висарионович СТАЛИН обаче и понастоящем е безспорна, макар да не е безкористна. Някога той овреме е включил Автономната област Нагорный Карабах, (Древният благодатен арменски Арцах!), в чертите на Социалистически Азербайджан. Когато през 1988. става ясно, че с централизираната система на полувоенно еднопартийно управление за момента е приключено, сепаратистките стремежи в Нагорный Карабах лумват. Не, и без внос отвън. Това довежда до поучителен етнически конфликт, прерастнал в т. н. КАРАБАХСКА ВОЙНА (1992-1994.!). При която азърбайджанската армия търпи жестоко крушение, (И отпред – и отзад – руско оръжие джанъм!), а сред населението се разгарят бунтове. В резултат Нагорный Карабах установява контрол на над 13.4% от територията на Република Азербайджан. В големите индустриални центрове започват масови междунационални ексцесии и погроми. (При 75% висшисти!) Хиляди бежанци напускат своите родни места. Подписаното примирие между Армения и Азербайджан замразява проблема в интерес на Армения, но не и на международното право. То има временен характер, и остава под трайния надзор на ОНД и ЕО.
ДНЕС НЕЩАТА ВЪРВЯТ ГОРЕ-ДОЛУ, както през двадесетте години на Двадесети век. С тази разлика, че ресурсно-перспективен Азербайджан е член на Съвета на Европа от 2001.. Населена не само с местни мюсюльмани; но и, с руси, кюрди, турци, татари и арменци; Азербайджан, остава подчинен на дълбок верски национализъм, независимо от правителствените уверения за широка “демократизация” по евроазийски. Това членство; независимо от непрестаналия да тлее вътрешно-регионален конфликт за Нагорный Карабах; дава право на Република АЗЪРБАЙДЖАН легално да претендира за окончателно амалгамиране към Европейската Общност, изпреварвайки Украйна. Без да забравя, че неотдавнашната микровойна между Русия и Грузия напомня, че не всички апетити за централизиран просперитет са достатъчно добре изживяни.
ЗЕМИТЕ НА СКИТИ И САРМАТИ, между Черно Море и Каспийско Море,остават все още достатъчно богати на близки и евтини за Европа енергийни ресурси, (Труднодостъпни за съмременна Евпопа!), но продължават да се характеризират с опасна гражданска нестабилност. Която лесно би могла да прехвърли държавни граници, морски брегове, и делимитирани Изключителни Икономически Зони. Неотдавна, (08.10.2008. - Брюксел!), Европейският Център за Политически Изследвания проведе специална конференция за политическият кризис в този магически енергиен регион. Присъстващият актуален азербайджански политик Араз АЗИМОВ (Заместник-министър на външните работи и специален представител на Президента на Азербайджан по проблемите на Нагорный Карабах!) поясни, че АЗЕРБАЙДЖАН има военна готовност да проведе наказателни операции, против допуснатите от Република АРМЕНИЯ за базиране в НАГОРНЫЙ КАРАБАХ кюрдски партизани от ПКК,. Като се знае, доколко е политико-икономически активна арменската общност в недалечен Ливан, където по време на безкрайната гражданска война в краят на миналото столетие
тя поддържаше своя собствена редовна армия, можем да си представим съвсем точно за какво именно става дума.
КЮРДИТЕ, (По-голяма част от тях в Република ТУРЦИЯ!), като все повече европеизираща се исторически разпокъсана нация, битуваща в повече от пет граничещи една с друга държави, (Нефт - много, много, много - Нефт!), не престават да напомнят на Световната Общност думите и обещанията, (Навярно и документите!), дадени от президента Уилсън по време на Първата Световна Война, (Вдигнати срещу Падишаха – погубени от Младотурците!). Как един прекрасен слънчев сунитски ден, ще имат своя собствена международно призната национална държава. (Национализъм – какво по подозрително от това!) Малко по-рано, Араз АЗИМОВ бе заявил същото, и пред журналисти в столицата на Баку. (Вж. ИА РЕГНУМ-Русия!) Поддържайки тежки обвинения спрямо Република Армения, че “вече дълги години незаконно заселва в Нагорний Карабах кюрди и арменци-бежанци от Близкият Изток.” Баку е готов, чрез военни методи, да се опита да “освободи” проблемните планински земи. Без да допуска, че отново ще яде арменски кютек.
ТЕКУЩИЯТ КОНФЛИКТ МЕЖДУ АРМЕНИЯ И АЗЕРБАЙДЖАН обхваща Азерския Регион от Нагорный Карабах, поставен под наблюдение на т.н. “Група за преговори от Минск-1992”, създадена от Организацията за Сигурност и Коопериране в Европа (OSCE). Оглавена от Франция, Русия и САЩ, при действителни членове Беларус, Германия, Италия, Португалия, Холандия, Швеция, Финландия и Турция, заедно с представители на Армения и Азербайджан, групата едва ли е свършила друга полезна работа, освен обичайното предвоенно нахъскване на вероизповедания. Учудващо е, че Република БЪЛГАРИЯ не фигурира в този важен регионален комитет. Но, пропуските във външната политика на Мати БОЛГАРИЯ станаха толкова много - и така осезаеми, че медиите предпочитат да не ги отразяват. (Голи Цици, хашиш и Азис в добавък – след нас потоп!) Не вярвам, така да им е разпоредено? (Пазят залъка хляб, и предпенсийнни кокали!) По време на тази съвсем неизвестна за останалия свят конференция, специалният представител на ЕО за ГРУЗИЯ И АЗЪРБАЙДЖАН господин Питър СЕМНИБАЙ потвърждава, че блокът продължава да подкрепя работата на групата от Минск, но ЕО не би могла да се ангажира с каквато било форсмажорна помощ и действия. Какво ли е отговорил представителят на Русия?
10/10/0804:48:31 PM
ЗАМРАЗЕНИЯТ
НАГОРНЫЙ КАРАБАХ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК В ПЕТЕРБУРГ влиза, в масова употреба, осветление с течен петролен газ от внос. Реализиран от прочутата еврейска фамилия НОБЕЛ от град Баку. Развиващ се индустриален център на древна ирано-азърбайджанска страна под опека на Падишаха. Имперска Русия решава, че повече това не би могло така да продължава. И се втурва да отвоюва, в името на права вяра, Освобождение на Божи Гроб, (За кой ли пореден път!?!), и безброй геополитически интереси, че дано анархо-народноволческите движения срещу Цар и Корона, позатихнат. (На първой линии – все инакомислящи!) Непоносимо богатите на нефт земи по бреговете на плиткото Каспийско Море, са трън в очите през вековете – та до днес. Азърбайджан става мюсюльманска рибя кост в ненаситната паст на православна Русия. Очевидно, независимо от хищната експлоатация, нефтените ресурси край Каспия се самовъзобновяват. Експлоатирани пряко всякакви екологически нормативи, тях ги има на боллук.
ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, безумно смелите червени революционери Сергей Миронович КИРОВ (Съперник на СТАЛИН на ХVІІ-тия конгрес на ВКП(б) през 1934г., когато срещу кандидатурата на Сталин има 300 гласа!), и Анастас Иванович МИКОЯН, (Изобщо – не терористи!), се конкурират в името на Световната Революция, (Кипи зад ъгъла и чака!), на нелегалната политическа сцена на Закавказието. (Вспомни Бакинские Коммисары!) В този докрай непредсказуем, християнско-мюсюльманско-атеистично-зороастричен свят; идеалистът-болшевик погива (На 01.12.1934г. С. М. КИРОВ - майсторски пречукан!), докато другият върховно устисква. (Личен приятел на Бачо Тодор ЖИВКОВ, и околното арменство!) Русия умее да дреме, но никога не си позволява да проспива бъдеще. В началото на двадесети век, тя въдворява болшевишки ред в региона (28.04.1920.!). Азербайджан бива включен в структурата на Съюза на кавказките държави, (ЗСФСР), за да бъде превърнат в съюзна република на СССР по-късно (05.12.1936.!). В Испания анархо-комунистите побеждават, за да бъдат жестоко сразени. Замирисва на нова световна война. Апетитите към нефтените ресурси на Азербайджан са огромни. На Судетите Втората Световна Война лумва. Вермахта протяга ръце, но независимо от показното покоряване на кавказките върхове, така и не успява. (Вече се е провалил в Ирак, чрез платено от Хитлер и Мусолини спонтанно възстание срещу английските окупатори!)
ПРЕСНИ СПЪТНИКОВИ ПРОУЧВАНИЯ ПОКАЗВАТ, че анемичният български нефт изваден в началото на петдесеттях години на миналият век, от руски специалисти в село Шабла, е една жила с този от Каспия, и съвсем не с пресъхналият Плоещ. (Регионът е един и същ – интересите разностранни!) По-късно, това бива препотвърде-
но чрез дълбокосондажните проучвания на полупотопяемата нефтена платформа “OCEAN LIBERATOR” - PANAMA, (1992-1993.!) в позиция “Северна-01”.
Със слизане на любимия на Наш Иван КОСТОВ Михаил Сергеевич ГОРБАЧОВ от световната политическа сцена, Азърбайджан получава собствени “демократични” права и свободи на република, доказала се по комунистически наследствена. Влиянието на Иран и Турция рязко нараства. (Джамии, булгур, нахут, чай, сапун, и дрехи втора употреба!) Политическата далновидност на Йосиф Висарионович СТАЛИН обаче и понастоящем е безспорна, макар да не е безкористна. Някога той овреме е включил Автономната област Нагорный Карабах, (Древният благодатен арменски Арцах!), в чертите на Социалистически Азербайджан. Когато през 1988. става ясно, че с централизираната система на полувоенно еднопартийно управление за момента е приключено, сепаратистките стремежи в Нагорный Карабах лумват. Не, и без внос отвън. Това довежда до поучителен етнически конфликт, прерастнал в т. н. КАРАБАХСКА ВОЙНА (1992-1994.!). При която азърбайджанската армия търпи жестоко крушение, (И отпред – и отзад – руско оръжие джанъм!), а сред населението се разгарят бунтове. В резултат Нагорный Карабах установява контрол на над 13.4% от територията на Република Азербайджан. В големите индустриални центрове започват масови междунационални ексцесии и погроми. (При 75% висшисти!) Хиляди бежанци напускат своите родни места. Подписаното примирие между Армения и Азербайджан замразява проблема в интерес на Армения, но не и на международното право. То има временен характер, и остава под трайния надзор на ОНД и ЕО.
ДНЕС НЕЩАТА ВЪРВЯТ ГОРЕ-ДОЛУ, както през двадесетте години на Двадесети век. С тази разлика, че ресурсно-перспективен Азербайджан е член на Съвета на Европа от 2001.. Населена не само с местни мюсюльмани; но и, с руси, кюрди, турци, татари и арменци; Азербайджан, остава подчинен на дълбок верски национализъм, независимо от правителствените уверения за широка “демократизация” по евроазийски. Това членство; независимо от непрестаналия да тлее вътрешно-регионален конфликт за Нагорный Карабах; дава право на Република АЗЪРБАЙДЖАН легално да претендира за окончателно амалгамиране към Европейската Общност, изпреварвайки Украйна. Без да забравя, че неотдавнашната микровойна между Русия и Грузия напомня, че не всички апетити за централизиран просперитет са достатъчно добре изживяни.
ЗЕМИТЕ НА СКИТИ И САРМАТИ, между Черно Море и Каспийско Море,остават все още достатъчно богати на близки и евтини за Европа енергийни ресурси, (Труднодостъпни за съмременна Евпопа!), но продължават да се характеризират с опасна гражданска нестабилност. Която лесно би могла да прехвърли държавни граници, морски брегове, и делимитирани Изключителни Икономически Зони. Неотдавна, (08.10.2008. - Брюксел!), Европейският Център за Политически Изследвания проведе специална конференция за политическият кризис в този магически енергиен регион. Присъстващият актуален азербайджански политик Араз АЗИМОВ (Заместник-министър на външните работи и специален представител на Президента на Азербайджан по проблемите на Нагорный Карабах!) поясни, че АЗЕРБАЙДЖАН има военна готовност да проведе наказателни операции, против допуснатите от Република АРМЕНИЯ за базиране в НАГОРНЫЙ КАРАБАХ кюрдски партизани от ПКК,. Като се знае, доколко е политико-икономически активна арменската общност в недалечен Ливан, където по време на безкрайната гражданска война в краят на миналото столетие
тя поддържаше своя собствена редовна армия, можем да си представим съвсем точно за какво именно става дума.
КЮРДИТЕ, (По-голяма част от тях в Република ТУРЦИЯ!), като все повече европеизираща се исторически разпокъсана нация, битуваща в повече от пет граничещи една с друга държави, (Нефт - много, много, много - Нефт!), не престават да напомнят на Световната Общност думите и обещанията, (Навярно и документите!), дадени от президента Уилсън по време на Първата Световна Война, (Вдигнати срещу Падишаха – погубени от Младотурците!). Как един прекрасен слънчев сунитски ден, ще имат своя собствена международно призната национална държава. (Национализъм – какво по подозрително от това!) Малко по-рано, Араз АЗИМОВ бе заявил същото, и пред журналисти в столицата на Баку. (Вж. ИА РЕГНУМ-Русия!) Поддържайки тежки обвинения спрямо Република Армения, че “вече дълги години незаконно заселва в Нагорний Карабах кюрди и арменци-бежанци от Близкият Изток.” Баку е готов, чрез военни методи, да се опита да “освободи” проблемните планински земи. Без да допуска, че отново ще яде арменски кютек.
ТЕКУЩИЯТ КОНФЛИКТ МЕЖДУ АРМЕНИЯ И АЗЕРБАЙДЖАН обхваща Азерския Регион от Нагорный Карабах, поставен под наблюдение на т.н. “Група за преговори от Минск-1992”, създадена от Организацията за Сигурност и Коопериране в Европа (OSCE). Оглавена от Франция, Русия и САЩ, при действителни членове Беларус, Германия, Италия, Португалия, Холандия, Швеция, Финландия и Турция, заедно с представители на Армения и Азербайджан, групата едва ли е свършила друга полезна работа, освен обичайното предвоенно нахъскване на вероизповедания. Учудващо е, че Република БЪЛГАРИЯ не фигурира в този важен регионален комитет. Но, пропуските във външната политика на Мати БОЛГАРИЯ станаха толкова много - и така осезаеми, че медиите предпочитат да не ги отразяват. (Голи Цици, хашиш и Азис в добавък – след нас потоп!) Не вярвам, така да им е разпоредено? (Пазят залъка хляб, и предпенсийнни кокали!) По време на тази съвсем неизвестна за останалия свят конференция, специалният представител на ЕО за ГРУЗИЯ И АЗЪРБАЙДЖАН господин Питър СЕМНИБАЙ потвърждава, че блокът продължава да подкрепя работата на групата от Минск, но ЕО не би могла да се ангажира с каквато било форсмажорна помощ и действия. Какво ли е отговорил представителят на Русия?
10/10/0804:48:31 PM
Monday, October 06, 2008
THE SHIP'S CUTTING - AS A REGIONAL PERSPECTIVE, by Bogoil K AVRAMOV-HEMY
2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
www=heritage.varnalife.com
КОРАБНИЯТ ЛИКВИДАЖ - КАТО РЕГИОНАЛНА ПЕРСПЕКТИВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ СА ИЗМИНАЛИ И ДВА ДНИ, от напълно безсмислената "международна" топ-конференция по проблемите на спасяване и опазване на човешки живот в Региона на Черно Море, и медиите бързат да ни изненадват. Съдбата на КРЗ "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ"-Варна, е предрешена. Всякакви преговори за приватизиране са прекратени. Заводът перфектно ремонтиращ руска бойна техника, че и натовска напоследък, ще бъде превърнат в . . . ЖАЛКО РЕЖИЩЕ НА КОРАБИ. Изключително печеливша дейност, пълнеща джебовете на малцина. Унищожаваща настояще и бъдеще на всеки регион, гдето би била разгърната. Индия и Пакистан се оказват твърде надалеч. И, защото в Сплит - Хърватска народът се усети и ратува, за цивилизационни екологически екстри, (Там бе ликвидиран пасажера "Несебър", и останките от флота на "ТЕКСИМ"), - давай да на Република БЪЛГАРИЯ – в човката. Именно тя изкупува остатъчните за пред слом съдове на НАТО. Именно тя е толкова дълбоко корумпирана, че всяка едва рипнала компания, (По-добре от UK!) би могла да й наложи своето. В случаят, това е световно неизвестната "НЕМО ГРУП". В която няма как да не шикалкавят джипове на столичните мултаци. (Има ги боллук - и във Варна!) Групата едва ли се листва на борсата. Независимо от развятите флагове на Европейската Общност, по абсолютно безмълвен интернет-сайт.
ВОЕННОТО МИНИСТЕРСТВО, (Някога "Министерство на Народната Отбрана" и не биваше за смях!), успя и потули скандала с взривовете край ЧЕЛОПЕЧ. Успя и се справи с протестите на жителите около учебните полигони, и летищата отдадени на САЩ. И се отзова, със закъснение, при случаят "ТОЛСТОЙ". (Бурята била опасна – ха де!) Не, не говорете че греша. Това е очевидно – но не съм единствен. Би следвало именно ВМФ да спаси нещастният кораб барабар с екипажа. Кой би твърдял, че не е дъмпинговане в ИИЗ на Република БЪЛГАРИЯ!?! Това би могло да стане, ако Българското Крайбрежие бе под стандартен военен мониторинг. (Много се писа - какви ли не системи са въведени - Брях!) Знае се отколе - щом цивилните го заусукват, военните оправят дереджето. Налице ВЕЧЕ били "два договора". (Само подпис – и работата тръгва – за да отмре!) Явно, всичко е прекалено добре нагласено, ОТНОВО ПРЕЗ ГЛАВИТЕ НА ГРАЖДАНСТВОТО НА СТАРА ВАРНА. Което Цар Калояна я посрещало - я не, но ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ И ДНЕС ПОМНИ. В това, че Военното министерство прекратява процедурите по договаряне продажбата на КРЗ "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ"-Варна, непосредствено преди провеждане на напълно законен търг, ("Без състезание - без обяснения!") има нещо смущаващо. Не само, че вкарва в разходи няколкото търгуващи се фирми – хорските усилия са дзеро. Проблемът е, че изведнъж под нечий натиск, се постановява "ВЕТО", и работата капитулантски пльосва върху килима на ПАТРУЛИРАЩОТО ПОСЛУШАНИЕ.
Ей!
Хубаво нещо бе СоациализЪма на Бачо Тодор Живков. Научи ни да се яздим един-друг на конче. И, да се правим, че ни е фърси.
Значи, това е то - националната "икономическа и стратегическа гледна точка", според "ТЕРЕМ". Да дооплескаме окончателно околната среда на Варна Град, и на цялото Българско Причерноморие в добавък. Щото ветровете гепят и разнасят. Само че, въздушен поток № 10 - над Черно Море, носи на север - никога на юг. (Чак до Кралство Дания!) Чрез него си похапнахме (На корем!) въглеводороди от някогашната "Пустинна Буря". Поток, който ще засили арсеналските зарази и мръсотии на север - там, където столичани усилено пазаруват имоти и земи, че да им бръмчи над главата осемдесет метров вентилатор.
СПОРЕД "ДНЕВНИК", а това е медия която не си позволява да греши, Военно Министерство пипва два договора с "НЕМО ГРУП", за която не е известно от кога – и дали!?! - развива из Европа подобна дейност. Очевидно става дума за тренировъчно нарязване на някакви си фрегати, от които ВМФ би взел дребни стотинки. Но, едно отдаване на КРЗ "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ"-Варна за период от петнадесет години, това наистина е прекалено. Малко читатели биха могли да си представят, за какво предстоящо замърсяване на региона става дума. (Според "три независими един от друг източници на "Капитал".) Очевидно Капо Ди Тутти Капи на златоносната НДСВ здраво пипа. Щом може да възпре един военен министър. Щом може да се опъне на мнението на Сергей СТАНИШЕВ, който по проблемите на екологията е сериозно съпричастен. (Доколко и до кога – той си знае!) Щом "Френският концерн DCNS" бива изправен пред свършен факт. Трагикомедия, която говори ЗА ДО БОЛКА ЯСНАТА НАЦИОНАЛНА ПЕРСПЕКТИВА: “- ЩЕ УНИЩОЖАВАТЕ - ВМЕСТО ДА СТРОИТЕ!” А у нас, Мили Мои Патриоти Болгарски, корабостроителни кадри - бол. И стари, и млади. И патили - и препатили. И ентусиасти - и всякакви. Е, между тях не може да няма поне двама от "НЕМО ГРУП". Компания, с интернет адрес от който отговор не получаваш, и факс, на който слушалката не вдига никой. (В някой пребоядисан контейнер, на някое недоразградено КРЗ - http://www.nemogroup.eu/) В своят прекалено синтетичен сайт, "НЕМО ГРУП" си се хвалят, че са клиенти на правителства. Без да отбележат, че правителствата често падат. Стане ли дума за екологически проблеми.
У нас това не се случва, но само временно. Най-големият секрет на всяко едно от безбройните марионетъчни правителства на Майка БЪЛГАРИЯ, които продължават да разказват играта на един шашнат от управленски недомислия, финансово обезправен народ.
ПЕРСПЕКТИВАТА, "БЪЛГАРИЯ да бъде единствената държава, която да реже кораби на НАТО", НЕ Е НИКАВА ПЕРСПЕКТИВА, А ПОРЕДНОТО ПРЕДПРОГРАМИРАНО ПАДЕНИЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕДНА НАЦИЯ, ГЛЪТНАЛА СИ ЕЗИКА ОТ УПЛАХА, ЧЕ ДА ИМА ЛЕВЧЕ ЗА КЪШЕЙ БАЯТ ХЛЯБ.
"Работата в България ще стартира с пилотен проект, при който ще бъдат нарязани два "пенсионирани" български военни кораба." (По "ДНЕВНИК"!) Дали не става дума, за два новозакупени кораба? Не - не става дума за тях. За тях ще стане дума подир една-две години. Това, че НАТО и всяка една държава от ЕО "имат по 30-40 бойни кораба за разрязване, а в Турция предстояла подмяна на целия танкерен флот" не бива никого да радва. Стратегически по натовски погледнато, позициониране на подобна дейност е най-подходящо в най-южната част на Черно Море. Що пречи “НЕМО ГРУП” да пробва там? Република ТУРЦИЯ има прекрасен опит в тази дейност. В началото на осемдесетте години на миналият век, едно проучване по линия на ООН показа, че Турция преработва многократно повече отпадъчна корабна стомана и цветни метали,
отколкото би могла да произведе. От ООН запитаха – като как? Не можа да отговори никой. Но, Министерството на Гръцката Марина вече бе пуснало предупредителен нотис, във връзка със загадъчното изчезване на м/к “Сан НИКОЛАС”-Пирея, край турските брегове. Някой от нас са го виждали.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ЕКОЛОГИЧЕСКИЯ ИМПАКТ, съществуващият т.н. ОВОС за КРЗ "ФЛОТСКИ ПЕРСОНАЛ"-Варна е невалиден за извършване на окончателен корабен ликвидаж.
Но, щом това отърва някому – хайда-да! Халваджия – за бозаджия.
THE END
www=heritage.varnalife.com
КОРАБНИЯТ ЛИКВИДАЖ - КАТО РЕГИОНАЛНА ПЕРСПЕКТИВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ СА ИЗМИНАЛИ И ДВА ДНИ, от напълно безсмислената "международна" топ-конференция по проблемите на спасяване и опазване на човешки живот в Региона на Черно Море, и медиите бързат да ни изненадват. Съдбата на КРЗ "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ"-Варна, е предрешена. Всякакви преговори за приватизиране са прекратени. Заводът перфектно ремонтиращ руска бойна техника, че и натовска напоследък, ще бъде превърнат в . . . ЖАЛКО РЕЖИЩЕ НА КОРАБИ. Изключително печеливша дейност, пълнеща джебовете на малцина. Унищожаваща настояще и бъдеще на всеки регион, гдето би била разгърната. Индия и Пакистан се оказват твърде надалеч. И, защото в Сплит - Хърватска народът се усети и ратува, за цивилизационни екологически екстри, (Там бе ликвидиран пасажера "Несебър", и останките от флота на "ТЕКСИМ"), - давай да на Република БЪЛГАРИЯ – в човката. Именно тя изкупува остатъчните за пред слом съдове на НАТО. Именно тя е толкова дълбоко корумпирана, че всяка едва рипнала компания, (По-добре от UK!) би могла да й наложи своето. В случаят, това е световно неизвестната "НЕМО ГРУП". В която няма как да не шикалкавят джипове на столичните мултаци. (Има ги боллук - и във Варна!) Групата едва ли се листва на борсата. Независимо от развятите флагове на Европейската Общност, по абсолютно безмълвен интернет-сайт.
ВОЕННОТО МИНИСТЕРСТВО, (Някога "Министерство на Народната Отбрана" и не биваше за смях!), успя и потули скандала с взривовете край ЧЕЛОПЕЧ. Успя и се справи с протестите на жителите около учебните полигони, и летищата отдадени на САЩ. И се отзова, със закъснение, при случаят "ТОЛСТОЙ". (Бурята била опасна – ха де!) Не, не говорете че греша. Това е очевидно – но не съм единствен. Би следвало именно ВМФ да спаси нещастният кораб барабар с екипажа. Кой би твърдял, че не е дъмпинговане в ИИЗ на Република БЪЛГАРИЯ!?! Това би могло да стане, ако Българското Крайбрежие бе под стандартен военен мониторинг. (Много се писа - какви ли не системи са въведени - Брях!) Знае се отколе - щом цивилните го заусукват, военните оправят дереджето. Налице ВЕЧЕ били "два договора". (Само подпис – и работата тръгва – за да отмре!) Явно, всичко е прекалено добре нагласено, ОТНОВО ПРЕЗ ГЛАВИТЕ НА ГРАЖДАНСТВОТО НА СТАРА ВАРНА. Което Цар Калояна я посрещало - я не, но ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ И ДНЕС ПОМНИ. В това, че Военното министерство прекратява процедурите по договаряне продажбата на КРЗ "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ"-Варна, непосредствено преди провеждане на напълно законен търг, ("Без състезание - без обяснения!") има нещо смущаващо. Не само, че вкарва в разходи няколкото търгуващи се фирми – хорските усилия са дзеро. Проблемът е, че изведнъж под нечий натиск, се постановява "ВЕТО", и работата капитулантски пльосва върху килима на ПАТРУЛИРАЩОТО ПОСЛУШАНИЕ.
Ей!
Хубаво нещо бе СоациализЪма на Бачо Тодор Живков. Научи ни да се яздим един-друг на конче. И, да се правим, че ни е фърси.
Значи, това е то - националната "икономическа и стратегическа гледна точка", според "ТЕРЕМ". Да дооплескаме окончателно околната среда на Варна Град, и на цялото Българско Причерноморие в добавък. Щото ветровете гепят и разнасят. Само че, въздушен поток № 10 - над Черно Море, носи на север - никога на юг. (Чак до Кралство Дания!) Чрез него си похапнахме (На корем!) въглеводороди от някогашната "Пустинна Буря". Поток, който ще засили арсеналските зарази и мръсотии на север - там, където столичани усилено пазаруват имоти и земи, че да им бръмчи над главата осемдесет метров вентилатор.
СПОРЕД "ДНЕВНИК", а това е медия която не си позволява да греши, Военно Министерство пипва два договора с "НЕМО ГРУП", за която не е известно от кога – и дали!?! - развива из Европа подобна дейност. Очевидно става дума за тренировъчно нарязване на някакви си фрегати, от които ВМФ би взел дребни стотинки. Но, едно отдаване на КРЗ "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ"-Варна за период от петнадесет години, това наистина е прекалено. Малко читатели биха могли да си представят, за какво предстоящо замърсяване на региона става дума. (Според "три независими един от друг източници на "Капитал".) Очевидно Капо Ди Тутти Капи на златоносната НДСВ здраво пипа. Щом може да възпре един военен министър. Щом може да се опъне на мнението на Сергей СТАНИШЕВ, който по проблемите на екологията е сериозно съпричастен. (Доколко и до кога – той си знае!) Щом "Френският концерн DCNS" бива изправен пред свършен факт. Трагикомедия, която говори ЗА ДО БОЛКА ЯСНАТА НАЦИОНАЛНА ПЕРСПЕКТИВА: “- ЩЕ УНИЩОЖАВАТЕ - ВМЕСТО ДА СТРОИТЕ!” А у нас, Мили Мои Патриоти Болгарски, корабостроителни кадри - бол. И стари, и млади. И патили - и препатили. И ентусиасти - и всякакви. Е, между тях не може да няма поне двама от "НЕМО ГРУП". Компания, с интернет адрес от който отговор не получаваш, и факс, на който слушалката не вдига никой. (В някой пребоядисан контейнер, на някое недоразградено КРЗ - http://www.nemogroup.eu/) В своят прекалено синтетичен сайт, "НЕМО ГРУП" си се хвалят, че са клиенти на правителства. Без да отбележат, че правителствата често падат. Стане ли дума за екологически проблеми.
У нас това не се случва, но само временно. Най-големият секрет на всяко едно от безбройните марионетъчни правителства на Майка БЪЛГАРИЯ, които продължават да разказват играта на един шашнат от управленски недомислия, финансово обезправен народ.
ПЕРСПЕКТИВАТА, "БЪЛГАРИЯ да бъде единствената държава, която да реже кораби на НАТО", НЕ Е НИКАВА ПЕРСПЕКТИВА, А ПОРЕДНОТО ПРЕДПРОГРАМИРАНО ПАДЕНИЕ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ЕДНА НАЦИЯ, ГЛЪТНАЛА СИ ЕЗИКА ОТ УПЛАХА, ЧЕ ДА ИМА ЛЕВЧЕ ЗА КЪШЕЙ БАЯТ ХЛЯБ.
"Работата в България ще стартира с пилотен проект, при който ще бъдат нарязани два "пенсионирани" български военни кораба." (По "ДНЕВНИК"!) Дали не става дума, за два новозакупени кораба? Не - не става дума за тях. За тях ще стане дума подир една-две години. Това, че НАТО и всяка една държава от ЕО "имат по 30-40 бойни кораба за разрязване, а в Турция предстояла подмяна на целия танкерен флот" не бива никого да радва. Стратегически по натовски погледнато, позициониране на подобна дейност е най-подходящо в най-южната част на Черно Море. Що пречи “НЕМО ГРУП” да пробва там? Република ТУРЦИЯ има прекрасен опит в тази дейност. В началото на осемдесетте години на миналият век, едно проучване по линия на ООН показа, че Турция преработва многократно повече отпадъчна корабна стомана и цветни метали,
отколкото би могла да произведе. От ООН запитаха – като как? Не можа да отговори никой. Но, Министерството на Гръцката Марина вече бе пуснало предупредителен нотис, във връзка със загадъчното изчезване на м/к “Сан НИКОЛАС”-Пирея, край турските брегове. Някой от нас са го виждали.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ЕКОЛОГИЧЕСКИЯ ИМПАКТ, съществуващият т.н. ОВОС за КРЗ "ФЛОТСКИ ПЕРСОНАЛ"-Варна е невалиден за извършване на окончателен корабен ликвидаж.
Но, щом това отърва някому – хайда-да! Халваджия – за бозаджия.
THE END
Saturday, April 26, 2008
BELL TO MAN, short story by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HENY
НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС "КАМБАНАТА - 2008"
Село Горна Речка
Община Вършец
Република БЪЛГАРИЯ
© 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КАМБАНА ЗА ЧОВЕКА
РАЗКАЗ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЧОВЕКЪТ неотдавна бе приключил шестдесетте, и сърцето му си позволяваше да фучи, подобно Трамонтан. Вятър, нахлуващ от Беломорско, втурващ се низ баири и поляни, дирейки морето. Това фучене го забавляваше. Животът е краен, казваше си, смъртта е безкрайна. Въобразяваше си - както на младини - всичко ще мине-замине. Но фученето в ушите не мислеше да спре, и човекът реши, че не му остава нищо друго, освен да се моли Богу. В един тлъст случаен вестник виден учен разкриваше с думи прости, как ежедневната молитва отправена към Господ-Бог балансира човешките мисловни полета. Ето защо, ката вечер, човекът не преставаше да се моли. Вместо Господ-Бог, пред него се явяваха недостижимите жени. От това, още по-дълбоко намразваше своите някогашни, всякакви жени. Претуптяващи през неговото старешко сърце, чрез едва осезаем болезнен спомен. Трамонтана харесваше да фуква зарана. За да витае и руши. Без да пропусне да разлюлее зеленясалата селска камбана. Провесена на ръждясала верига, върху сух чаталест кол. В насрещния църковен двор, на изоставения схлюпен Божи Храм всред село. Човекът знаеше. Щом сърцето му престане да отглася, часът е някъде към пет. Припадаше, пред някоя от безбройните икони събирани цял един живот, че да се моли. А, в главата му доловимо ечеше, недалечен църковен звън.
Бам . . . Бам - Бам . . . Бам -Бам -Бам . . .
Трамонтана гонеше морето.
Човекът бе сигурà. Занемарената камбана, в порутеното църкве сред селото; изоставено от малкото негови старожители, обезумяло хукнали на гурбет зад граница; не пееше, а стенеше. Стотина къщи гниеха, гинеха, и се разпадаха. Из запустелите дворове щураха неведоми призраци. Обитаемите къщя се брояха на пръсти. Нанизани една срещу друга, около всякога прашния, някога асфалтиран, днес опустял завинаги площад.
Човекът; зарязал занаята художник, успял да се пребори единствено със себе си; се щураше насам-натам в неговият си пуст дядов дом. Стаите бяха тъпкани с платна - никой никога нямаше да ги види и почувства. С книги - никой никога нямаше да ги разтвори, че да ги прочете. С дрехи, продавани на преминаващи роми.
В грохнала столетна къща, всред рояк каканижещи кокошки, пърхаше престарялата селска клисарка. Денонощно проклинаща Времето на Времената, превърнало една вековна вяра в посмешище, и алъш-вериш на дребно. По празници, Баба Клиса отключваше високите ковани църковни порти. Прекосяваше обширният запосталял двор, смело отпъждайки домуващи бездомни псета. Вратата на храма проскърцваше. Палеше свещ, - дано Господ-Бог я осени, - па молеше се. После, икономно и грижливо загасяше саморъчна вощеница. (Бе подписала декларация пред районния пожарникар, окачена с безопасна игла на ковьорчето над тенекиената готварска печка!) Вратата на храма проскърцваше повторно. Баба Клиса дрънваше камбаната раз-два, па се прибираше да накътка кокошки, мисирки и петли. Какво чак толкова …
Във възрожденското селско училище, (Продадено на чужденец от прекалено далновиден кмет, дежурящ на повече от един телефон, през девет села в десето!), превърнато в добре охраняем замък; край басейн със съмнително бистра планинска, в компания на две вечно усмихнати мулатки; грухтеше с лула в уста, загадъчен чужденец. Понякога, през селото профучаваха мощни коли. В планините отекваха изстрели. Край басейна не оставаше никой.
Всичко това, човекът наблюдаваше с насмешка, досада и тъга. Без да престане да отправя искрени молитви Богу, а той му се отблагодаряваше с някой полугладен Селски Божи Ден – в добавък.
Един дрезгав летен подиробед; когато нощните призраци губят търпение да се завърнат, а Трамонтана прави любов с недостижимото море; на площада под телефонния стълб с денонощно премигваща луминисцентна лампа, спря огромен джип. От него пъргаво скочи жена в злато и бяло. Отвори мобилен телефон:
Появи се чужденеца придружен от бодигард.
Баба Клиса размаха огромния църковен ключ в ръце.
Влязоха в църковния двор, а бодигардът остана пред вратите, с радиостанция в ръце, прекалено заплашително разкрачен.
Всичко това, човекът видя от висотата на своята си дядова каменна къща, която без да бъде превърната в замък, бе негов си доброволен затвор. Въздъхна. Коленичи пред Сребърната Божия Майка, но молитвата не вървеше, и той го отдаде на нещото което винаги му бе липствало - така наречената Вяра Истинна. Скокна. Разтутка се разярен, готов да възпее видяното върху платно, но платното бе прегоряло от лошокачествен безир, боите в тубите окостеняли и негодни, а станока неустойчив и хлабав. Установи, че и майсторлъка понякога на майстора омръзва.
На следния ден, млекарят от съседното Копаница, похлопа на вратата на човека.
Нима не разбра? - избълва млекарят.
Какво има да се разбира - всичко е до болка ясно …
Църквата се продаде … Да знаеш подробности?
Карай без подробности!
Млекарят остави металическа туба с мляко. Пипна парàта в шепа. Тикна я в джеб. Яхна своят ръждив мотор с кош, пълен със звънливи празни бутилки. И всред шум, прахоляк и дим, отпраши.
ПРЕЗ НОЩТА Трамотана отново препусна. Човекът не успя да заспи. Това правеше да се вслушва, щото да дочуе звън от старата камбана. Такъв нямаше, и това го озадачи. Бе свикнал с този напомнящ звук, че времето лети без да пита. Щом над Балкана настана зарево, а вятърът подви поли и зачезна, човекът нахлузи халат. Застъпа поцапани с бои обувки. Пресече площада, препъвайки се всред премлени от вятъра върколаци слама и тръни. Портите на църквата стояха отворени подозрително широко. Ключът подигравателно стърчеше в древния катинар. Камбаната, провесена върху сухият чакалест кол, се полюшваше - но мълчеше. Кучетата скокнаха, лавнаха, па отново легнаха на слънце.
- Ще ударя една камбана вместо сбогом, - реши гласно, докато крачеше през обширния тревясал двор към старата камбана, - па се махам . . .
Посегна за въжето, но въже нямаше. Откри, че езикът на камбаната липсва. Погали камбаната. По нея личаха имена, години и надежди.
Колко предвидливо, - каза гласно, - съвсем предвидливо!
Сви уморено рамене. Обърна гръб на камбана, на храм и село.
- По дяволите, - каза си, - разкомплектовката започна. Бизнес като бизнес. Всъщност, - какво значение …
© 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
4/26/08 07:13:58
GSM: 0899 583 795; E-mail: hemy@abv.bg.
Thursday, December 20, 2007
A STEP THAT EVERYONE TAKES, short story by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY (From the book of collection stories "AMERICAN LOG BOOK" - 2007)
Tuesday, July 10, 2007
(From the book of collection stories "AMERICAN LOG BOOK" - 2007)
(From the book of collection stories "AMERICAN LOG BOOK" - 2007)
НЕЩО,
КОЕТО ПРЕДПРИЕМА
ВСЕКИ
A STEP
THAT EVERYONE
TAKES
КОЕТО ПРЕДПРИЕМА
ВСЕКИ
A STEP
THAT EVERYONE
TAKES
ГОШО ПЛАТНОХОДА,
бе водолаз първа категория във водолазна група без регистрация, създадена в предприятие приютено в полуразрушени пристанищни складове. Поради липса на персонал, следствие висши ходатайства, Платнохода бе назначен старши. Отговаряше с главата си за присъствието или отсъствието - едва тогава за работата, на изклю-чително добре сплотена водолазна група. Общо взето, занимаваща се с обхождане на нощни заведения призори, и, незаконен добив на археологически остатъци по морско-то дъно посред бял ден. Крайбрежието на Черно Море, от край време е поделено на точни работни парцели. Каквито няма да откриете никога, на никаква морска карта, продукт на някоя от многобройните институции с грижа за морето.
ГОШО ПЛАТНОХОДА водеше надниците на хората, техния порцион, часовете под вода и на море, зареждайки бутилките с възможно най-чист белоградски кислород. Майсторски прикривайки ежедневни зулуми. Платнохода бетартор на тайфа видяла много - понесла малко. Често пъти редно. Най-често безредно. Не бе влизал под вода от време онò. Когато, участвайки в спасяване на заседнал платноход пред Латакия, посегнал да гушне за у дòма няколко сигнални ракети. Ракетите избухнали. Парнали го по главата. Пипнали го в мозъка, ударили дробовете. Едва оцелял. Иначе, подводни часове си пишеше.
Платнохода; подобие на тартор и пират; цицаше цицата, както казва народа по тези места. Тоест получа-ваше подходящ процент в пари, валута и подлизурство. За да трае и мълчи, та дано потръгнат отведнъж обърканите работи на неговите хора, и едва тогава - работите на държавата. Всичко това Платнохода разкриваше с чест, достойнство и клониран наивитет, при всеки подходящ случай. Изпълнен със своеобразна гордост на пристанищен простак, достигнал пост на дребен държавен началник Пред първия срещнат. Подир втория коняк .
- Моят полагаем се Рабàт! – удряше по масата той. - Моят законен Персентаж!
През онези времена на идиотски икономически въз-брани, когато вносът на памперси, дамски превръзки и тоа-летна хартия бе възпретен, в интерес на безумно разразстваща се промишленост, за подобни изявления се изискваше огромна смелост. Зад гърба на Парахода стояха местни политически величия, гдето сега никакви ги няма.
Практиката да получава без да дава, Гошо Платнохода бе усвоил в недалечния Среден Изток, където бе работил всеки Божи Ден освен с ръце, и с глава. Там, именно там, бе успял да усвои езикът на тъмните сделки.
- Дадено! - пресичаше събеседникът си той. - Колко за теб - колко за мен - казвай!
Човекът казваше.
- Не! – отсичаше моят пръв помощник. – С мен така не бива. Аз съм Гошо Платнохода! Не съм някакъв за’люпен военноморски, гдето за тюлен се перчи, пък и за костур не бива. За мене още двайсет и пет на сто пер – сен - таж . . .
Гошо Платнохода рядко движеше пеш. За разлика от прякото началство; пенсионер-подводничар; придвижващ все още живи тленни останки в раздрънкана "Волга", с вечно пиян шофьор по съвместителство; нашият човек яздеше поочукан но съвсем в ред "Мерцедес". Труднодостижим лукс и понастоящем по тези отвратителни места. В колата на Платнохода нонстоп ехтяха записи, изпълнени с омайни ахкания и тежки охкания, напомнящи за характерния за морските лица потомствен онанизъм. Ухаеше на скъпи пури, тас-кебап и зарязани жени. Въртеше се видео. Под краката подрънкваха бутилки. Не бе безопасно човек да попадне в тази кола.
И ЕТО,
веднъж се наложи на нас двамата, да потеглим към столицата, за покупка на нови водолазни съоръжения. Поредна мечта за рабàт на Гошо Платнохода. От как се бе главил на работа при нас; държавно учреждение за брегова охрана на бюджетна издръжка, създадено по силата на ‘нам-к’ви международни задължения; подобна възможност не му бе предоставяна. Това се отразяваше не само върху
работата на предприятието, но и, върху неговия авторитет на мангизлия водолаз-всезнайко.
И ето, качваме раздрънкания негов "Мерцедес", боя-дисан отровно зелено. Най-раздрънкания на света - но не и в Белоград. Незначително градче по крайбрежието на всевечния Темарин. Прехранващо се, че и проспериращо, от незаконен износ на менте-цигари, печат на фалшиви долари, и драгиране на дъното на залива за рапани.
Натъпкваме гориво до чертата. И, литваме по маги-страли, че и черни пътища - за по-кратко и много по-разумно. Без да бързаме, щото всъщност няма за къде. Отсядаме в крайпътни ханчета и мотели. (Това е Живота!)
Хапваме до насита. (Иначе не се издържа!) Пийваме в норматив. (Само една бира, полицейски!) Слушаме идиотска музика от дискове, без да престанем да размечтаваме за спокоен живот на село. Занасяме се подир всяко застигнато маце. Ако е с кола, изпреварваме го. Ако е без кола, вземаме го с нас.
А животът, ежедневният наш скапан живот, блести като нов. Святка хубав. Бляска весел, чак радостен. Стък-лата на прозорците са спуснати до дъно. Вятърът развява нашите коси. (Нищо не напомня, че Старостта – ето – решила е, и иде!) Протегнали навън ръце, вкопчили ги в покрива на колата, придържайки я да не литне, нам е от хубаво – по-хубаво. Злостно, а до съвършенство хубаво
ПО ЕДНО ВРЕМЕ УСЕЩАМ,
как не, усещам как нещо не е в ред. Нещо трепва в мене и гнети. Някак смутителна започва да ми се струва цялата тази забавна безгрижност на Гошо. И, започвам да отварям òчи на четири. И знаете ли, какво откривам, знаете ли? Досещате ли се?
Гошо Платнохода не се интересува от крайпътни знаци.
Гошо Платнохода презрително профучава покрай разни незначителни малолитражки, готов да ги прасне по огледалата.
Гошо Платнохода мерне ли крайпътен подлез, вдига вежди нависоко. Изръмжава нещо смахнато под нос. Притваря ужасен очи. Крещи като изтърван, готов да вкара
колата право в прохода на подлеза за пешеходци. Където стъпалата се вият стръмничко надолу, за да преминат под пътното платно, и се покажат от другата страна на магистралата по огледален начин. Всичко това ме хвърли в паника, а аз не се паникосвам от що да е. Под предлог, че не съм карал никога подобна луксозна кола, настоях да седна зад волана аз. Гошо ме изгледа разярен. Помърмори, помърмори, установи че на началство не се отказва, па се изопна на задната седалка. Вирна потни миризливи крака в някога бели чорапи. Изсекна се. Шумно се уригна. Неуловимо просмърдя. Изпя, а по-скоро изкрещя, откъс от една някога доста популярна песен.
- Йо - хо - хо - хо - о - о, - И бутилка ром . . .
И миряса.
Нагласих огледалото да си го имам пред очи. Моят печен водолаз заспиваше, после се стряскаше всред сън. Извършваше странни движения с ръце. Върте-ше въображаемо кормило. Изохкваше. Унасяше се в неиз-мерими дълбини. Отново захващаше същото. Ръкомаха-нията му бяха безредни, и мощни. Тежките му ръце на водолаз, от време на време успяваха, и ме тупваха по главата. Щом прекали с ръкомаханията и ругатните през сън, отбих под един крайпътен орех.
Разтлах одеяло.
Измъкнах го от колата.
Заставих го да легне да поспи.
Не заспа. Приседна върху одеялото. Разгъна особено тъжен поглед. Заподсмърча. От големият му фасон на водолазен фараон не бе останало нищо.
- Има една бутилка, - простена, - между седалките някъде . . .
Вече я бях отворил. Заби глътка в гърлото. Преполови я. Пропя своят боен речитатив.
- Йо - хо - хо - хо - о - о, - И бутилка ром . . .
Въздъхна. Прохлипа. Реши, рече и каза.
АЗ,
Господин Шефе - началник по необходимост и скапаняк по призвание, с тапия от задморски център за подготовка на дълбоководни, (Нищо не значи!), рядко разкривам цялата Истинска Истина, ама на теб’ ще я разкажа. Спускал си се в тренировъчен кладенец - чест и почитания. И какво! Видя светлини пред носа си, а? После бух в барокамерата, а? И сега, цял началник и половина, с пръснати дробове от азота. А - не! Никс! Такива на Гошо Платнохода не минават. Без пари за нищо на света, и никс, и невър форевър!
АЗ,
Господин Шефе - началник по необходимост и скапаняк по призвание, с тапия от задморски център за подготовка на дълбоководни, и номенклатура стара поголовна, може да не съм високо едукиран като теб’, ама на въдици трудно се хващам.
АЗ,
Господин Мой – Много Мой - Началник, много си я исках за жена. За жена я исках, не за слугиня. Слугини мно-о-о-го! Жени малко, бабам, жени малко. Именно заради нея; и заради онези въшливи долари, гдето държавата даде и си
ги взе обратно по един така файнски начин; отидох по онова време да си се трудя в Пустинята.
Не се дадох на тропиците.
Оцелях от акулите.
Закъсах с кесонката.
Щото, как няма да закъсам, като бяха сторили икономии. Вместо да купят барокамера, бяха рушнали на немския супервайзер ново “Ауди”, че да не ни прекрати договора. Иначе успях! Понапълних джеба с парички. Даже имах онова, как се думаше, Ва-лут-на Спес–тов-на Книж–ка. Сега нямам. Впрочем има я, но перфорирана с ей такива големи дупки, а това означава анулаж и пълен фукарлък. Независимо от тази лъсната отвън и изкормена отвътре дрожка.
Сви палец и показалец за да покаже дупка.
С другата ръка показа втора.
С двете – как клин влиза в дупка.
Гледах неговото грапаво лице, кой знае защо станало напълно бяло. Присвитите очи с поглед, който не искаше да ме забележи. Потрепващите негови ръце. Теж-кото кораво тяло. Дива водолазна дрипа, изхвърлена от бреговото море, върху слънчасалия пясък. Безсилно за-тръшната под сянка на крайпътен орех. Не ми оставаше нищо друго, освен да слушам, да слушам, и да слушам. Отпих от преполовената бутилка. Повторих, и потретих.
ПОДИР ГОДЕЖ
отидох под онзи скапан климат, Шефе, подир годеж, глътнал пари колкото за цяла свадба. Добре, че не сключих брак, Шефе, Маман не разреши тогава, Бог да я прòсти Шефе, неотдавна я блъсна джип, (Туй Хамърите са голямо нещо!?!), сега никаква я няма. Амин!
Добре поработихме там, много точно, съвсем по план, че и до край. После, работата свърши изведнъж. Фабриката за вода взе, че тръгна. Чиста питейна вода правеше инсталацията от най-калпава морска, а освен това с миризма на извор в планината. Машините японски. Строителството нашенско. Можеш да си представиш, какво е сега там, подир толкова години. Ами, можеш! И да искаш – не можеш!
КИМАХ УТВЪРДИТЕЛНО.
Все още не бе казал нищо съществено. Знаех в общи черти, какво се бе случило, за какво ще стане дума. Подробностите – предстоеше да науча.
ДОЙДЕ ВРЕМЕ,
Шефе, за раздяла с братята от приятелската нам страна, защото целият този черен изнурителен до смърт бач, най-напред бе братство и приятелство, и едва тогава бизнес и прочие.. Едва подир това политика, търговийка явна и неявна, и тъйнанататъчи по канала. Дойде време, Шефе, за прощална вечеря. На която не можеше да не си покажем магариите. При тамошния сух режим, можеше да се пие алкохол единствено неявно, при особени случаи. По случай предпоследния от особените случаи бръкнахме се и платихме на полицая, гдето те гледа за бакшиш в ръцете и прегрешения в очите. Подир това, се запихме като нищожества.
ЗАМЪЛЧА.
По шосето колите фучаха. От време на време се мяркаха прашясали от път камиони. Старомоден парен валяк се правеше, че бърза.
ТИ ЗНАЕШ ДРАГИ,
аз почти не пия, (Бе пресушил “Белият Кон” - трябваше да му се вярва!), но го сторих за прослава на отбора. Същия отбор, който сега имаш на разположение. Отбор, който няма да те посрами никога, за нищо на света.
Защото никога никой няма да узнае, каква е играта изцяло и напълно, и докрай, надосъвсем.
Всичко бе наред Шефе до тогава, докато в един глас всички ме поднесоха заради Дòна Примадòна. Моята изгора, годеницата ми де, моята най-искренна и съвършена мадама. От тези подмятания се засегнах издълбоко. Стана ми хладно, подир това жежко. Реших да отскоча до каравана гдето обитавах. Лично и единствен. С климатик и хладилник. С легло, на каквото ти Шефе никога никъде няма да полегнеш. Съвсем не въшливо,
както би могъл да помислиш, ами с матрак на който плуваш ли плуваш, дано те хване сън, а освен това музика слушаш.
Стигнах криво-ляво до каравана.
Домъкнах при тайфата портретът на Дòна. В цял ръст, с къса поличка и високи токчета, накипрена като за кино. В широка три пръста рамка от чисто злато, зад антирефлексно стъкло, най-херметично монтиран. Знаеш много добре, там злато не се копае, а си го имат на разположение, мамка им. Ползват го - кога за рамки, кога за тави, кога за ченета. Най-често за кеф.
Тайфата, немците, португалците, в добавък каза-ците, се загледаха в огромния, обрамчен в злато, портрет. Престанаха да се хвалят със своите и чужди
жени, на които бяха домъкнали по едно портфейлно портретче. (Уловка бе това тогава!?!) И, докато всички кимаха с глави, удивени от хубостта на Дòна, момчетата от тайфата гръмнаха в ехиден смях. Тогава, именно тогава, другарю Гогомил Славигогов Гогомилов; гдето тук ми се пишеш другар, а зад граница на господин се правиш; именно тогава ми хрумна и прозрях, (О Боже!), как всяка една самотна жена, колкото да харесва един мъж, (Пък бил той международно сертифициран водолаз!), щом изминат седмица-две, няма как да не си намери друг. Такава е Светата Истина Човешка! Преди
Христа. По време на Христа. Подир, сега, завинаги. О, завинаги! Резервен мъж незабавно си намира всяка една истинска жена, Шефе, щото да не вехне безполезно сама в леглото. Щото Старостта – иде – и не пита! Доказано исторически, социологически, филологически и биологи-чески. (Пък аз да не зная, Шефе, да не се досетя!) Таз’ скверна мисъл, тоз’ ехиден смях на тайфата, до един бяхме от тоз’ славен шибан Белоград; знаехме си и кътните зъби да не говорим за златните коронки; направиха да се запия до смърт. На разсъмване - гледам от под масата, от тайфата никой не останал в огромния хангар за водосамолети, с белналите се безкрайни маси. Освен един-двама държеливи казаци, захапали проблема за дружбата между народите, тъй като пиячката бе свършила изцяло.
ТРЪСНАХ ГЛАВА.
Изправих се. Изпънах гордо рамене. Грабнах портрета. Тръгнах да се връщам в каравана. Що ми трябваше. На втория разкрач усещам, как се сурвам в един трап заедно със скъпоценния портрет в ръце.
(Сур – р – р . . . Стоп на дъно!)
Постоях, постоях, па се развиках.
Виках, виках, виках, никой не се отзова. Само смях ехиден нейде от далеч се изкикоти, но и той забегна и зачезна.
Подложих портрета под глава и, що да сторя, заспах. Така съм изкарал до зарана, без да успея да се удавя, което би било по добре във всяко едно отношение. В ямата, разбира се, имаше морска вода до колене, всякакви отпадни боклуци, и безброй пълзящи твари. Мислиш, че бе нужник? Нищо подобно! Прясно изкопана яма от съветски ескаватор бе това, а казаците винаги почистват след себе си, както подобава.
НА ЗАРАНА,
а утрините там идват посред нощ, усещам най-осезателно Господине Мой Началник, как някой ме подритва с крак. Отворих сънено очи.
- Хей, Бой! - съска същият онзи полицай, на когото снощи лично напълних шепата с мангизи. - Ставай и изчезвай!
И, потупва отворения кобур на огромен лъскав пищов. А обувките му тежки - тежки, сякаш в България произвеждани.
- Прас! - Отиде на рамката стъклото.
Пък, нямам сили да помръдна. Камоли да стана. Имам сили, колкото да си се жабуркам в онзи топъл жабуняк, като се правя на заспало от умора кòпеле.
- Прас –с – с ! - отиде ми ченето.
Отварям зъркали.
Що да видя.
Скотовете с пищови станали трима, а зад тях полицейски джип със шофьор и антени в небето. Наблюдават ме с дълбоко безразличие, което не би могло да се нарече дори омраза. Всички ние, останалите, за тях сме просто едни мръсни евреи. А един пес на каишка, черен като дявол, напира да скочи, че да ме заръфа.
Катили с катили, мисля си напълно и окончателно изтрезнял, (Зная много добре, какво представляват техните зандани!), цяла нощ ядохте и пихте с нас, сега номèра със Шериата ли ще си погаждаме. Полицаят само се пресегна.
- Прас! - Отнесе ми съвсем ченето.
- Ставай и изчезвай, Бой!
Реших да се изкажа.
- Сòри, - думам и се кърша всред онзи жабуняк, - не минавай през апартамента, господин Старши! - Рева и се озъртам за кучето, а то напира да ми дойде на гости. - Не минавай през законна частна собственост, Лейтенант, - ръмжа и пъшкам, - не нарушавай Конвенцията … За … Хм! … Правата на Човека . . . Хъм! Ще си се оплача, тъй да знаеш Ибрахим, право в Амнести Интернешънъл в Дòха!
- Прас! – Съвсем отиде на снимката стъклото.
А ония високоплатени скотове по вносни шорти, припадат от служебен смях.
Разлайват и насъскват кучето.
Бъркат в кобурите. Вадят пищови.
Ронят умишлено в очите ми пясък. Докато лицата им излъчват гробовна скръб за нови рушвети. Това ме впечатли дълбоко. Особено онези техни обувки с гамаши. Обувките, може да са били нашенско производство, но кожените гамаши - едва ли. Где можем да произведем такава дивна стока у нас. Где толкоз много гьон, аркадаш, след като телета не останаха на село!
- Господин Старши Полисмен, - повтарям на моя чоглав английски, - моля напусни А – пар – та – мен – та – а – а . . .
- Апартамента?!? … - Прихнаха отново онези, че поясниха и на шофьора в джипа.
- Ще се оплача . . . на Ходжа Ибрахим . . .
Като чу името на своят духовен наставник, старшият се замисли.
Вдигна ръка. Изкряска нещо.
Смехът секна.
Кучето престана да облайва.
Прибраха пищовите. Закопчаха кобурите. Обърнаха се кръгом. Хвърлиха се в джипа. Запиляха се.
Бяха времена, когато стреляха по чужденците, като по птички. А питоните им, пищовите им де, са машини гдето без да целиш улучват. (Тяхната мама шантава!)
И до днес не мога да си простя, гдето антирефлекното стъкло на снимката потрошиха. Бях дал сума пари за него.
Ченето ме боля чак до окончателния департир в огромния "Боинг", гдето на втория етаж е един файнски бар, а за багажа има специален трюм. Днес, щом времето
се развали, също ако много-много се разприказвам или ме обхване някаква тревога, пак си ме боли. Как ли ще ме свива на старини.
БЕ НАСТАНАЛА ТИШИНА.
В средобедната мараня колите по шосето елегантно плаваха. Короната на огромния орех бе ръждив балдахин напомнящ, че – няма как - иде есен.
ЩОМ ПОЛИЦАИТЕ ВЪЗНАХА,
се огледах. В ямата някой бе спуснал стълба. Изкачих се горе. Тогава джипът се завърна. И, си ме прибраха в оная стара крепост превърната в участък. За да ме регистрират, и отведат до фургона. Съвсем точно знаеха кой, как и къде пребивава, какви ги върши и защо. Пльоснах се на матрака. Заплаках. Щото Началство, много добре знаеш или поне подозираш, душата на истинския леководолаз завинаги остава в Белоград. Него снимка не го топли. Блага дума и коняк - виж, това е друга работа - истинска.
Как да е. Скоро всичко свърши. Взехме парà на книжка, на джеб и на ръка, в пазва, в колан и във чорап. Завърнахме се в Белоград. За лишен път установих, че всичко на този лъжовен свят е до болка ясно.
Имаш ли парà - човек си.
Нямаш ли - кучета те яли.
И ТАКА.
Връщаме се вкупом в Белоград.
Скромни, а шумни.
Нежни, а ужасни.
Любими, а докрай развратни.
Омангизени уж завинаги - всъщност временно.
С носове в небето.
С нас току така не се говори. Само се беседва. Никакво “Здрасти!” Само “Добър Ден!” и “Нямам време!”
Градът разшумя. Който до вчера не ни смяташе за хора, електорат ни нарече. Митницата изпадна в паника. Писаха се предписания. Унищожаваха се актове. Разнасяха се белоконски бутилки и боровски картони. До един месец контейнерите пристигнаха. В тях, по една лека кола нова-новеничка, (Повече бе забранено!), гардероби с дрехи, (Никаква втора ръка!), подаръци за близки и познати, (Никак скъпи!).
И, тръгна евтино Големия Живот, майка, тръгна едва ли не безплатно Славният Живот, Шефе. Дотолкова весело и натурално, че като си припомня ме хваща студ, дори да съм на слънце.
Мацки на тълпи около нас, Бог ми е свидетел, а ние от лъскави по-лъскави.
Бе времето на летния филмов фестивал в Белоград. Зарязаха звездите, при нас се затълпиха. Никой, никой, абсолютно никой не остана пренебрегнат. Освен можеби, самият аз.
ЕДИН МЪРЛЯВ ЛЕТЕН ПОДИРОБЕД,
още по-съмнителен от днес, телефонът звъни. Дòна се обажда. Бре, казвам на себе си: най-подир, най-подир, най-най-най-подир. Техните не били добре със здравето. Не се учудих. И до днес, видят ли ме, падат в канала. Сега има защо. Тогава нямаше.
- Ало, Жорж-Бой . . . – умилква се Дòна.
Казвам си незабавно: Къту пулицаят мъ нъречи – ква’й ший тъз ръбутъ - ъ!?!.
Рекох си, съвсем модерна е станала моята Дòна, а в главата ми вятър тръни вдига, и мете.
- Ало, Дòна - а - а . . . - вия по телефона и поглеждам през прозореца, (По онова отречено време возила рядко се крадяха!), а там блести и сияе в азиатски изумруд тази сегашна таратайка. Чисто нова. В изряден вид. С нов акумулатор. Заредена до капачката. Одори-рана прекалено и в добавък. Тъпкана с алкохоли всякакви. Готова за евтини подвизи и скъпи приключения.
И ето, Дòна пристига възхитителна повече от всякога.
И ето, спретваме една старателна, продължи-телна, чиста и хубава, докрай хигиеническа, Здрава Демократическа Любов. (Иначе казано водолазна!)
После втора и трета, Барба, както би могъл да предположиш. Какво друго би могло да изтърка ръждата от скапаната душа на един старши водолаз, освен една двойна любов на факториел. (Нищо друго, то се знае, как да не се знае, като си се знае!)
Пък, докато пийваме от “Белият Кон” и замезваме фъстъчно и консервно, телефонът звъни ли звъни. Звънят онези същите апапи, с които сега си белосваш главата, с делово предложение.
Речено-сторено. Яхваме колите. Право в Живота. Ние, оправените материално. Спечелилите доволно, но недостатъчно. Видяли свят, а светът пропуснал да ни забележи.
И хукваме извън града, но не така далеч, та да сеприберем навреме, щото у дома е най-евтино, най-спокойно, най-безопасно, и най-надеждно. (Нал’ тъй - а?)
ЛЕСНО ЗАВЛАДЯХМЕ
онова скапано барче, гдето "Делфинско Око" и сега се нарича. Какво “Око”, бе Шефе! Ламя ненаситна. Минало делфини - задминало акули. Бучнати стари траверси вместо тараби, да не се забелязват посетителите от пътя. Пейки и маси в пясъка побити. Морето бие в краката, а ние сме все и вся, и въобще-изобщо. Портфейлите пълни. Стомасите празни. Сърцата преливат, че и запират. Което не е нищо друго, освен краен резултат от законно положен високорисков водолазен труд, заедно с лицензиран международен опит. А “Белият Кон” си се лее на воля.
По едно време Дòнчето, ме ръга в ребрата.
- Стига!
- Какво стига, бе Дòна?
- Стига на “Белият Кон”!
- Хубу, - думам. – нъ теб’ стигъ, нъ менъ’ никугъ!
Спрях с чаша в ръка, па се замислих. Не поради нейните лицемерни безпокойства. Не, защото “Белият Кон” бе свършил. Ами, защото Господин-Другарю Гогомил Славигогов Гогомилов, мой шеф и искрен доверител, Дòнчето най-безсрамно броеше в очи сервитьора Спас. Докато Спас така незабележимо свиваше рамене, че на всички бе ясно, до къде е стигнала работата. Сякаш искаше да каже и подчертае, неговата вяра делиорманска; прави що щеш, аз съм до тук, гле’йте си работата и двамата, значи.
- Бре – е - ех! . . .
Стара мъка ме заяде.
Отново видях ухилените лица на ония полицейски с лъскави гамаши. Лайналото да ме заръфа куче. Старият очукан джип, с безмълвен черен шофьор в небесносиня униформа и антени бучнати в небето. Безскрупулното дуло на “Питон” насочено в лицето.
Рекох си, тук има нещо и продължава да го има. Не може да е нямало - щом продължава. Момчетата ще изля-зат прави.
- Брех, брех, брех, - рекох си, - заради един сглобяем апартамент и една лека кола, гдето гълта бензин като хàла, загубих единствената свястна жена в моя никакъв живот на подводен хамалин. По дяволите южните ширини! По дяволите пачките зелени змийчета! Смърт на ранното пенсиониране! По-добре Смърт – отколкото пенсиониране на Балканите! А Дòнчето и Спас, си се гледаха любящо заговорнически в очи забравили, че около тях е пълно със сертифицирани международни водолази с богата практика и опит.
- Тръгваме! - шептя премалял от болка и обида.
- Още не . . . - шепти Дòна и се бави, но аз съм твърд и устремен.
А Дончето, брат, не може да откъсне очи от уж безразличния Спас, докато Спас не изтърва подноса, с онази захабена керемида с океанска скумрия върху нея, представяна за черноморска. Па се окопити. Па започна да се върти наоколо. Да ни уважава. Да отчита сметката до стотинка.
ГОШО ПЛАТНОХОДА,
моят задължително любим старши пое издълбоко дъх, въз-дъхна, забърса едри предателски сълзи. Огледа се за бу-тилката "Бял Кон" захвърлена в тревата. Достигна я с нозе. Върна я при себе си. Гушна я. Изцеди последни капки алко-хол. Отново я запрати надалеч.
- Икономии, Барба, икономии . . .
Още по-тежко въздъхна.
- Я Барба, протегни се, че бутилката падна при теб. Да проверя да не е останала някоя и друга капка, Шефе.
- На парчета е!
- Извади другата от сака!
Умълча се, па изригна.
- Ах, Дòна - а - а . . . Дòна - а - а ! Дòнче -ле - е - е . . .
Още малко, да изкара песен.
ТОГАВА,
бръкнах в джеб Шефе, а там, какви ли не стотинки. Тук - там, златце и сребърце. (Сега нямам. Тогава имах.) Пълна шепа зафучих право на Спас в лицето. Всички онемяха. Оркестърът прекъсна свирня, и хукна. Мадамите писнаха. Момчетата ме подхванаха.
- Да се измитаме . . .
- Мамка му!
Обърнах се за Спас. Клечеше между масите. И, събираше чуждите стотинки. Дòна бе попаднала на пестеливец. Втурнахме се, обратно към дома. Ние сме момчета белоградски, Шефе, маримани кореняци сме. Белоград никога няма да ни калеса почетно, ала от дом
едва ли би ни лишил. Макар да не е невъзможно. Все някоя изоставена мауна, за подслон и шелтър, ще да се намери по плажа. Още прабабата на моя прадядо е била черноморска сирена. Представяш ли си, какво означава това по време на Кримската Война, бе Шефе? Авангардна еманципация във времена, когато презервативът е лукс, и за английската кралица. Где ще намериш такива като нас? Днес поколенията, драги, са нищо повече от генерация едва родени, а вече морално амортизирани мутри, задрямали пред безкрайно множество системно остаряващи компютри. Онова, което видях за последно, драги, бе онзи пълзящ по земята червей Спас, как събира моите с кръв и азотирани дробове избачкани стотинки. Без да помисли да ме догони, че да ми прасне юмрук в пияната морда. Тази гледка си ме отрезви. Изведнъж и напълно. Дожаля ми за себе си. Прижаля ми за Спас. Възневидях Дòна. Да бе развратница, не бе. Ако бе, щеше да дойде заедно с мен под онези смрадни ширини, пари да печели. Питах се, питам се и сега, защо и как се е забъркала със Спас? Ето, на този въпрос никога няма да мога да си отговоря. Как може едно такова сухопътно шкембе, да свали жена като Дòна? И, възневидях света. Отвънка лъскав, колкото си иска. Отвътре червив, колкото не можеш да допуснеш. Свят, втурнал се пари да печели. Злато да трупа. Свят който си мисли, че би могъл да бъде вечен. Пък то, Шефе мой единствен и световен, всичко трае ден до пладне. И страшното е, знаеш ли в какво, Шефе? Най-страшното е, че всички го знаят, правят се че го разбират, а се налага да го забравят. Тогава, именно тогава Шефе, в мене се отвори онази неустоима бездънна кухина, гдето не успявам да запълня нито с алкохол, нито с дрога, нито с най-великолепна балканска манджа. Празна и понастоящем. Точно тук. Под лъжичката. В сърцето. Имаше нещо като компас там - образът на Дòна. Сега го няма.
ГОШО ПЛАТНОХОДА
удари длан през гърди. Раздаде се глух гробовен тътен. Звукът раздвижи листата на стария орех. Върху главите ни се посипаха орехи. Птици литнаха. И, не се видяха. Разчупих един орех, а той се оказа плесенясал и кух. Реших, че е прокоба. Всъщност, си рекох, прокобите са постоянно около нас. Умее ли някой, да ги разчита?
ИЗВЕДОХМЕ
колите на шосето, Шефе, зер доста бяхме направили главите. Фукнахме към Белоград, моят мил и едновременно омразен роден град, а той израстна из утрото. Приказен като идол. Лъчезарен като дете. Изумруден като приказка. Реших да простя.
Простен Спас. Непростена Дòна. Ако да бе ме уведомила, ако бе дала някакъв си таен знак – бих се примирил. Но, през цялото време на моето аргатуване по екватора, такива любовни писма ми пишеше, че след всяко получено писмо, нищо друго не оставаше, освен да дълдисам още по-дълбоко под водата. Не, не реших да я убия, както това твърдеше някога следователя, преди да оттегли своите мръсни комунистически обвинения. Но реших, да сложа край на нашият съвместен път. Предшестван от полузабравен напълно изтъркан годеж. От камара фалшиви писма. От какви ли не подаръци. Да сложа край на нашата отдавна стопила се, някога луда ли луда, Любов. На моят толкоз труден занаят. На самия себе си. Настъпахме газта. Юрнахме се шантави назад. Знаех, взема ли душ, дремна ли в добавък, всичко ще си се размине. Но, съдбата бе решила друго. Като стигнахме предградията на Белоград; град към който съм привързан с пъпна връв от стомана; движението се превърна в каца с мармелад. (Някога Шефе, мармеладът се продаваше в каци. Не както сега, в бурканчета от по петдесетина грама и нещо! Нашенските каци бяха дървени. Задокеанските – хартиени. По-малко от кило не купуваше никой!) Превърнах се в уши и очи, а се запазих бесен. Дòна се вкопчи в мен’, започна да ридае. Някъде пред самата автогара, движението се превърна в габровски пестил. Скапан междуселски рейс надуваше и димеше с ауспух. Градска хармоника потрепваше препълнена с пътници. Туристически пулман тъпкан стуристи, бързаше да пипне магистрала. И тогава брат, Ох!, що да сторя, Ах!, ха насам – ха натам! И отново - ха натам – ха насам! Дòна реве та се къса, от проклетия си се тръшка. Ляво-Дясно-Ляво-Ляво! И, хайде с колата право по стълбите в подлеза, а той все още в строеж. Спасù хората в автобусите, викам си, Платноход - голямо нещо си, не си обикновен Платноход – бермуден си! Давам още газ! Включвам фаровете, както си е редно. И още газ. Хей този скапан "Мерцедес", по стълбите от едната до другата страна, като нищо ни изнесе. Влязох в подлеза отляво. Излязох от подлеза от дясно. Направих завой. Избрах място. Паркирах прилежно край тротоара. Нищо сякаш не било. Е, трябва малко да съм сплескал колата, си мисля, но това е нещо, което се оправя. Срамежливо си се оглеждам. (По начало съм притеснителен!) Съглеждам ужасени пешеходци как пищят. Катаджии, да довтасват на мотоциклети. Правя опит да отворя вратата, да изляза, да се разберем. Пък е невъзможно. Блъскам с крак, отвори се. Отхрачвам кръв. Нищо работа думам си, не е като от азот. Посягам към жабката с документите и тогава, О!, тогава Шефе, гдето си за мене всьо и вся; и хляб, и вино, и цигари ‘дет съ викъ; откривам Дòна Примадòна отметнала глава назад. Поразена нощна птица, вперила втренчен поглед някъде далеч-далеч-далеч зад мен. Обърнах се през рамо, а там никой не стои. Пипнах Дòна по лицето. Главата й се люшна насам-натам. Осра нещата окончателно Платноход, думам си! Вече нямаш абсолютно нищо, освен Една Напълно Изпепелена Самоубийствена Любов, подсладена с огромни бъдещи неприятности.
- Дòна! - Крещя и рухвам върху нея, а катаджиите са тук, а на тях такива не минават.
Грабват ме, щракват ми белезници, в джип ме затръшват.
- Дòна! - Крещя като смахнат, и размахвам ръце доколкото това е възможно. - Дòна! . . .
Така, Дòна Примадòна; милото мое момиче заради което години без отпуск горях под южни ширини, обичано и харесвано от цялата тайфа, гдето водолазна група се води при теб Началство, а за мене си е истинска тайфа; Дòна, най-личната жена на Белоград, жената от която се очакваше да имам син, загина. С други думи, без да искам я пречуках. Точно тогава установих, Шефе; гдето на водолаз се правиш а си само един скапан държавен чиновник; че човек притежава два вида живот. Живот, с който донейде разполага сам. И живот, с който разполага единствен Господ-Бог.
Не мислиш ли, че човек никога не знае, какво се таи надълбоко в него, накъде го води, и защо?
ИЗУМЕН МЪЛЧАХ.
Гледах моят върл помощник, тръгнал с мене по работите на държавата, а можеби и по работите на света. Беше се излегнал върху пластовете ланска шума. Бе поставил ръце под глава. И, блуждаеше с поглед всред бездънното небе, където нямаше помен от облак. Небе, което не престава да се надсмива над нашето човешко скудоумие. Над нашите
евтини мъжки победи. Над безсмислените наши загуби. За да ги запамети и пренесе, неизвестно где - през Времето на Времената. Припомних си Дòна и Спас тогава, преди много отминали години, когато Гошо Платнохода се гмуркаше под водата между рифовете пред Кувейт. Там, след полунощ, на черноморския бряг. Недалеч от прословутото "Делфиново Око". Как се държат за ръце обезумели от любов, до колене нагазили във водата. Опиянени от високата пълнокръвна луна. Опитвайки да прекосят вечната лунна пътека. Нещо, което предприема всеки, но все още не е успял да постигне никой.
THE END
Subscribe to:
Posts (Atom)
-
(C) 2017 – Bogomil K. Avramov СТАРА, СТАРА ПРИКАЗКА НАРОДНА от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ В ЕДНО ЦАРСТВО И ГОСПОДАРСТВО; КЪД... -
© 2013-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY АЗ СЪМ ПАУЗАТА НА ТУЙ СКАПАНО ОБЩЕСТВО, ГДЕТО В ГЪРДИТЕ ТЪЙ БЕЗПОЩАДНО СЕ БИЕ; ПРЕДВАРИТЕЛНО ОТБЕЛЯЗА...
