МАЕСТРО, разказ, от Хеми

(C) 1967 - Bogomil K. AVRAMV-HEMY

МАЕСТРО

I.

ПЕНСИЯТА, НЕКА ПРИПОМНЯ, ЗА ДВА ДНИ ХВРЪКВА. НЯМА ДА Е ТРУДНО ДА СЕ УСТАНОВИ, КАК ЗА НИЩО НЕ СТИГА. (ДЕЛА ЛИ ДА ВОДЯ?) СЪДИЛИЩАТА С ДРУГО СА ЗАЕТИ. ДА СЕ ЧЕРНИМ ЕДНИ – ДРУГ. БАЛКАНИ СА ТУЙ. (ЗНАЧИ!) ЕТО ЗАЩО, ИМА-НЯМА ВСЕКИ ПОДИР-ОБЕД ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, СЛИЗАМ ДО ЦЕНТРАЛНАТА ПОЩА НАЙ-ВЕКИ. ДА ВИДЯ, НЯМА ЛИ ПОНЕ ВЕДНЪЖ УПРАВЛЯЮЩИТЕ, ОЩЕ ПО ЕДНА ПЕНСИЯ В ДОБАВЪК, ВСЕКИМУ ДА ПУСНАТ. (СРЕДЕН ПРЪСТ!) РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СТАНЕ. АМА ПОНЕ, С ПОЩЕНСКИТЕ ЧИНОВНИЦИ СЕ ОПОЗНАВАМ. ШЕГОБИЙЦИ ИМА МЕЖДУ ТЯХ. СОБСТВЕНА ПОЩЕНСКА МАРКА БИ МОГЛО ДА МИ ПУСНАТ. (ПУКАТ СЕ ОТ СМЯХ.)

ГОРЕЩИНА Е НАДВИСНАЛА НАД БЕЛОГРАД, ТЕГНЕ И НАД МЕНЕ. НЕ, ЧЕ НИКОГА Е НЯМАЛО ПОДОБНИ ГОРЕЩИНИ. ИМАЛО Е. АМА НЕ Е БИЛО РАЗГЛАСЯВАНО ТАКА ПОДРОБНО. СТРАННО, НО МЕДИИТЕ НЯКАК СИ СЕ ПРЕСТАРАВАТ ДА НИ УВЕРЯВАТ. КОЛКО Е ГОРЕЩО – ПРЕЗ ЛЯТОТО; КОЛКО Е СТУДЕНО – ПРЕЗ ЗИМАТА. ДРУГА РАБОТА СЯКАШ НЯМАТ. ДОКАТО УЖ НЕЩИЧКО ОТКРИВАТ, НЕЗАБАВНО ГО ПРИКРИВАТ. АКО Е ИСТИНАТА. КОЙ КАТО НАЗЕКА.

ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, В СТУД ИЛИ В ПЕК, ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО РАБОТАТА СЪС ЖЪЛТИТЕ СТОТИНКИ СТАВА. НЕСРАВНИМА ДЪРЖАВНА ПРИЗНАТЕЛНОСТ, КЪМ ВСЕ ОЩЕ НЕУМЪРТВЕНИ ПЕНСИОНЕРИ. 

СЕГА, ИМЕННО ОТ ТАМ СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ. ЗАПОТЕНА ДЛАН НА ДВА КРАКА, ТЪПКАНА С ПЕНСИОНЕН ПУРБОАР. (ДРУГАТА ДЛАН – ПРАЗНА!) ЕДВА ЛИ ЩЕ СТИГНАТ, ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЪЛГОВЕ, ПО КВАРТАЛНИТЕ ГАРАЖНИ МАГАЗИНИ. АКО ОСТАНАТ – ОТИВАТ ЗА ЛЕКАРСТВА. (НЕ ОСТАВАТ!) ЧУВСТВАМ ШЕПАТА СИ ПЪЛНА С ОБИЛНА ПОТ, А ТОВА ВСЯКАК Е ОТРОВА. (ПОРАДИ ПРИЗНАТЕЛНОСТ!?!) БИХ ИСКАЛ ТЕЗИ ПАРИ ДА СА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ ДА ПРЕЛЕЯТ ЗАЕДНО С ТАЗИ МОЯ ПОТ; А ТОВА ОЗНАЧАВА МОЯ КРЪВ; ИЗ МОЯТА СТИСНАТА ШЕПА, ДАНО ОБЛЕЯТ УЛИЦА И ХОРА. ПА, ДА ИМ НАПОМНЯТ. (ЗА КАКВО А ИМ НАПОМНЯТ?)

II.

СПОМНЯМ СИ, ХУБАВО СИ СПОМНЯМ, ЕДИН ПОДОБЕН ДЕН. ОЩЕ ЧУВСТВАМ И УСЕЩАМ, ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ, КАК КРАКАТА МИ БИЕХА ПРАХОЛЯК ПО МЕЖУСЕЛСКИЯ ЧЕРЕН ПЪТ КЪМ РЕКАТА. С КАКВА ЛЕКОТА ГО ПРАВЕХА, ГОСПОДИ, С КАКВО УДОВОЛСТВИЕ, С КАКВА БЪРЗИНА. А ТРИНОЖНИКЪТ БЛЪСКАШЕ КУТИЯТА С БОИТЕ, ВЕСЕЛЕШЕ МЕ. (ТУП – ТУПЯ – ТУП! ТУП – ТУПА ТУП!) КОЛКО ГОДИНИ ОТ ТОГАВА, ГОСПОДИ, КОЛКО МНОГО ОТМИНАЛИ ЛЕТА. КАК ПЛАВНО СЛИЗАХ КЪМ РЕКАТА. КАК СЕ ИЗВИВАШЕ МЕЖДУСЕЛСКИЯ ПЪТ. СТРУВА МИ СЕ, ДНЕС, ТАКИВА КРИВОЛИЧЕЩИ ПЪТИЩА, С ТАКИВА НЕЖНИ РОХКАВИ ПРАХОЛЯЦИ - НЕ ОСТАНАХА. ВСИЧКО Е ЕВРОПА-ДЮС-ДИРЕКТ- АСФАЛТ - ДО ДУПКА. БРЕ ТАЯ НАШЕНСКА ЗЕМЯ, КАК НАБЪЛВА АСФАЛТ ЗА ЦЯЛА ЕДНА ПЛАНЕТА. А РЕКАТА МЕ ЗОВЕШЕ, С АПЕТИТНА ХЛАД. ПРИЗОВАВАШЕ МЕ. НАСИЛВАШЕ МЕ ДА СЕ ПОТОПЯ, ДА СЕ НАКЪПЯ. РЕКАТА БЕ ЛАСКАВА И НЕЖНА, КАТО НЯКАКВА ЖЕНА. НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА. ДНЕС, ТАКАВА ПЕСНЯ ПО КЪР, НЕ СЕ ЧУЙ. НАЙ- МНОГО НЯКОЙ ТРАКТОР НА ЗАВОЙ ДА ТЕ ПОДМЕТЕ, САМОЛЕТ С БЯЛ ПРАХОЛЯК ДА ТЕ ПОСИПЕ. НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА. ПЕСЕНТА Й СЛИЗАШЕ ДО САМИТЕ ВОДИ. ДОКОСВАШЕ ГОЛОТО МИ ТЯЛО. НАБИВАШЕ СЕ В УШИ. ГНЕЗДЕШЕ В ДУША-МИ, А ЩУРЦИТЕ НАДУВАХА СКЪРЦАЩИ ПИЩЯЛКИ, СЪСТЕЗАВАЙКИ СЕ С РОМОНА НА РЕКАТА. БЯХ ЗАРЯЗАЛ РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. НЯМАШЕ НИКАКЪВ ВЯТЪР, НО ПЛАТНОТО ПОТРЕПВАШЕ ЛИ ПОТРЕПВАШЕ. ДНЕС НЯМА ТАКИВА ПЛАТНА. ДА ПОТРЕПВАТ ОТ ИЗРИСУВАНОТО ВЪРХУ ТЯХ. ТОГАВА КИКОТ НЯКАКЪВ, ПРИПЛАК ПРИГЛУШЕН, ПЛАХО ПРИДОЙДЕ И ОСТАНА. ЗАМРЯХ В НЕДЪЛБОКАТА ВОДА. ВСРЕД ТРЪСТИКИТЕ БЕ ДОПЛУВАЛО ПОЛУГОЛО ДЕВОЙЧЕ. ПЕСЕНТА НА ЖЪТВАРКАТА БЕ СЕКНАЛА. ПО РЕКАТА СЕ НОСЕХА БЕЛИ ПЛАТНИЩА.

- КРАЙ ПЪТЯ! - КРЕСНА МОМИЧЕТО ИЗДАЛЕЧ. - КРАЙ ПЪТЯ!

СКОКНА НА БРЕГА. ПОБЕГНА, А АЗ, НЕ ВЯРВАХ НА ОЧИТЕ СИ. ТИЧАЙКИ ГОЛО-ГОЛЕНИЧКО МОМИЧЕТО ПРОФУЧА КРАЙ ТРИНОЖНИКА. РАЗПЕРДУШИНИ ПЛАТНОТО. ПОДРИТНА КУТИЯТА С БОИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВАШКИ, И ИЗЧЕЗНА.  ИЗЛЯЗОХ ИЗ ВОДАТА. ЖЪТВАРКАТА ОТНОВО БЕ ЗАПЯЛА. ПРИБРАХ РАЗПИЛЯНИТЕ ВЕЩИ. ПОГАЛИХ ПЛАТНОТО. (ИМАХ ИГЛА, ЩЯХ ДА ГО ЗАШИЯ.) СГЪНАХ ТРИНОЖНИКА. ПОЕХ МЕЖДУ ДЪРВЕСА И ТРЪНАЦИ, ВСЕ ОЩЕ ЗАМАЯН ОТ ДИВЕН СМЯХ, РАЗБУДИЛ БЯСНО ЩРЪКНАЛА НЕНАВИСТ. ЗАПЪХТЯН, ДОСТИГНАХ УРЕЧЕНОТО МЯСТО. А МОМИЧЕТО ВЕЧЕ БЕ ТАМ. И, ИЗЦЕЖДАШЕ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ, СМЕЕЙКИ СЕ БЕЗ ГЛАС. ЧУДЕХ СЕ И МАЕХ, КАКВО ТОЛКОВА СМЕШНО ИМА В ЕДНА СРЕЩА, ЗА КОЯТО ПРЕДПОЛАГАХ КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ. А, ДО БОЛКА ЩРЪКНАЛАТА МЛАДОСТ, ПРОПЪЛЗЯ ПО СТАВИТЕ. ПРЕВЪРНА МЕ В КАМЪК. РАЗТЪРСИ МЕ ДО ПЛАЧ. ПОЛИТНАХМЕ В КАНАВКАТА. КАРУЦА ПРИТРОПОЛИ И ОТМИНА. СЛЪНЦЕТО ПРИПАДНА ЗАД БАИРИ. ЖЪТВАРКАТА БЕ ЗАМЛЪКНАЛА. ПОЕХМЕ КЪМ СЕЛОТО, А МОМИЧЕТО НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЦЕДИ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ. ЗАПИТАХ, КЪДЕ ДА ПРЕСПЯ.

- В КУПНИТЕ. ГЛЕДАЙ - ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИШ ...

(ТЯ МОЖЕЛА, ОСВЕН ДА РУЧИ, И ДА ГОВОРИ.) ТРЪГНА КЪМ СЕЛО С ПОХОДКА НА ЖЕНА. А ФУСТАТА Й, МЕТЕШЕ КЛАРСКАТА ПРАХ. И, ЗАМЛЪКВАХА ЩУРЦИ. И, ПОДПЯВАХА ЖЪТВАРКИ. И, ВОДНИ КОНЧЕТА СЕ МЯРКАХА НАСАМ-НАТАМ. А КУПНИТЕ ЛАНСКА СЛАМА СЕ ОКАЗАХА НАБЛИЗО. ЗАРОВИХ СЕ В СЛАМАТА. ЗАСПАХ КАТО ПРЕБИТ.

ЗАСЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ ЩУРЕЦ. С ОГРОМНА БЛЯСКАВА ЦИГУЛКА МЕЖДУ БЕДРАТА, ПРОНИЗАНА ОТ ОГРОМЕН КАРМИНЕН ЛЪК. КОЙТО ДВИЖЕШЕ НАПРЕЧНО ПО СТРРУНИТЕ, ИЗКАРВАЪКИ КЪРВАВА ПЕСЕН. ПИТАХ СЕ, КАТО КАК СЪМ СЕ ПРЕВЪРНАЛ НА ЩУРЕЦ – И ЗАЩО, КАТО НЕ МОГА ДА РАЗДВИЖА ТОЗИ КАРМИНЕН ЛЪК ТЪЙ, КАКТО МИ СЕ ИСКА. КАТО КАК НЕ МОГА ДА РАЗТВОРЯ ТЕЗИ ПРОЗРАЧНИ ПИРИНЧЕНИ КРИЛЕ. ОПИТВАХ ДА ПОЛИТНА, С ТЕЗИ ПЪСТРИ КАТО ПИСАНА ТАЛИГА КРИЛЕ, ТЪЙ КАКТО ПООБАВА.АЛА, КАКВОТО И ДА ПРАВЕХ, ВСЕ ИЗЛИТАХ - ЗА ДА ТУПНА Ò ЗÈМИ. И ДРЪНЧЕШЕ ЗЕМЯТА, КАТО МЕТАЛИЧЕСКИ САХАН. ОТ ТОВА СЕ И РАЗБУДИХ. СЪРЦЕТО МИ ЕХТЕШЕ ВСПЕД НОЩТА. КАК НОЩТА БЕ ЗВЕЗДНА, НО НЕ БЕ ЗА ЗВЕЗДОБРОЙ. ЛУНАТА БЕ ПЪЛНА, ЛЪСКАВА, МЛАДА, ВИСОКА, И НЕДОСТИЖИМА. И СЯКАШ, ЗАЕДНО СЪС ЗВЕЗДИТЕ, СЕ НАДСМИВАШЕ.  А АРОМАТИТЕ НА ПОЛЕТО, МЕ ОПИЯНЯВАХА. РАЗТЪРКАХ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОЧИ. НЯМАШЕ НИКАКВА ЦИГУЛКА. НЯМАШХ НИКАКВИ КРИЛА. НАЛИЦЕ БЕ МЪЖКАРСТВОТО НА САМОТАТА. ЗАПРЯХ С РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. ВСЛУШАН В ПРИРОДАТА. ВЗРЯН В НЕБЕСАТА. ПРЪВ ПЪТ ОСЪЗНАЛ СЕБЕ СИ, КАТО НИЩОЖНА НЕБЕСНА ЧАСТИЦА. ВСИЧКО БЕ СЪН. ОСВЕН ОНЗИ ОГРОМЕН ЛЪК, ЦЕЛИЯТ В ПАСПАЛ. ТОГАВА ЖЕНАТА СЕ ЯВИ. ИЗНИКНА ИЗ ТЪМНОТО. ПРОМЪКНА СЕ И ПРИПЪЛЗЯ. МУШНА СЕ ЛОВКО В СЛАМЕНИЯ ПОЛОГ, ГОТОВА ВСЯЧЕСКИ ДА МЪТИ. ИЗЛЪЧИ АРОМАТ НА ПРЕСЕН ХЛЯБ, НА ТУЛУМЕНО СИРЕНЕ, И НА КЪРМА. ПОДЧИНИХ Я ОТНОВО. НА СЕБЕ СИ. НА ТИШИНАТА. НА ПОЛЕТО ОТ ГДЕТО СЕ ЯВИ, И ПРЕЗ КОЕТО ЩЕШЕ ЗАВИНАГИ ДА СИ ОТИДЕ.

                               III.

ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я БЪРЗИНАТА. ЕТО Я ВИСШАТА ТЕХНИКА. ТУК ЛИ СА ВИСШИТЕ ИЗКУСТВА? ГОРЕ ГЛАВАТА, СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ, ПРИСТЪПЯ ЛИ ТЕЗИ ЕДВА ЛИ НЕ СВЕЩЕННИ МОНЕТАРНИ СТЪПАЛА. ЗЪРНА ЛИ ЗАТРИТИТЕ; БЕЗ ВИДИМ ПОВОД – ОСВЕН ТОВА ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ; БАРЕЛЕФИ. СТОП СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ – НИКАКВИ СПОМЕНИ.  СТОП СТАРЧЕ - ВРЕДНИ СА НАСЪВСЕМ.  ПО-ДОБРЕ ÒЧИ ОТВАРЯЙ. ДА НЕ ТЕ ЗАБЛЪСКАТ. ДА НЕ ТЕ ПОЧУПЯТ. ДА НЕ ТЕ ОБЕРАТ. ДА НЕ ПУСНАТ БРАКУВАНИ КУЧЕТА ПО ТЕБЕ. ЗАЩОТО ВСИЧКО НА ТОЗ' ЛЪЖОВЕН СВЯТ ЗАПОЧВА ОТ РÀНА, И ВИНАГИ ЗАВЪРШВА СЪС РÀНА. КАК ВСИЧКО ТУК Е СКАЛЪПЕНО, ОТ БЪРЗО - ПО-БЪРЗО. ОСВЕН ПЕНСИИТЕ – ЦЯЛ МЕСЕЦ СЕ БАВЯТ. ГДЕ ДА БЯХА ДВА ПЪТИ МЕСЕЧНО - ДРУГА БИ БИЛА РАБОТАТА НА ДЪРЖАВАТА.  ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я ТЕХНИКАТА.  ЕТО Я СВЕТОВНАТА БЪР – ЗИ – НА – А – А ...

НАТРЕСЕНА В ЗАЛИ И ПОЗЕМИЯ, СЪВСЕМ НЕДАЛЕЧ ОТ ПОЛИКЛИНИКАТА. КЪДЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА ПРОБЛЯСВА ЗДРАВЕТО. НЕ ВИ ЛИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ПЕРСОНАЛЪТ В ТЕЗИ ДВЕ ТАКА СЪЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ, ОТДАВНА СИ Е РАЗМЕНИЛ МЕСТАТА? КВАЛИФИКАЦИИТЕ МОЖЕ ДА СА РАЗЛИЧНИ, НО ПРОГРАМИТЕ - ДОСУЩ СА ЕДНАКВИ.

НО, КАКВО, ЗА БОГА!  НЯКАКВО ЩУРО ДЕВОЙЧЕ ФУКВА СРЕЩУ МИ. ГОТОВО ДА МИ ВРЪХЛЕТИ. НИМА СЛЕДВА ДА СЕ ОТДРЪПНА? КАТО НИЩО, БИ МЕ ПЛЬОСНАЛО НАЙ-БЕЗОГЛЕДНО, НА ЗЕМЯТА ТАМАН ДА СИ МЕ ЗАВЪРНЕ, В МОИТЕ СКАПАНИ СТАРЕШКИ СПОМЕНИ. ТОГАВА КРАЙ! ИСТИНСКИ КРАЙ! ПÀДНА ЛИ – ТАМ ЩЕ ДА ОСТАНА. НЕКА ПРЕМИНАТ ХОРАТА ВРЪЗ МЕН. НЕКА МЕ ПОТРОШАТ ОКОНЧАТЕЛНО. (ЛИНЕЙКАТА – ДА НЕ БЪРЗА!)  А ДЕВОЙЧЕТО ЗАПЪХТЯНО; НАПИРА ЛИ НАПИРА. ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ. ДАЛИ УСЕЩА, КАК НЯМА ДА СЕ ОТМЕСТЯ НИ' НА САНТИМЕТЪР!?! НЕКА ДЪХЪТ НА ТОВА НЕПОЗНАТО ДЕТЕ ПРЕМИНЕ ВЪРХУ МИ – ДА МЕ ПОРАЗИ. НЕКА НЕГОВИЯТ ЩУР СВЯТ МЕ ПОГАЗИ – А МЕ ВРАЗУМИ. НЕКА НЕГОВИТЕ РАЗПЛЕТЕНИ КОСИ МЕ ДОКОСНАТ – КАКТО НЯКОГА, КАКТО ТОГАВА, КОГАТО ДОКОСВАНИЯ НЕ ЦЕНЯХ. ДАНО ПОЧУВСТВАМ ОТНОВО ОНАЗИ КЪРСКА ЧИСТОТА И ВСЕОТДАЙНОСТ, КОЯТО НЯКОГА ЕДНА РОДИЛКА МИ ДАРИ. ЗАЩОТО ТОВА ПРЕЛИТАЩОТО КРАЙ МЕНЕ ДЕВОЙЧЕ УХАЕ, НА ОНАЗИ СВЕТЛИНА ОТ МАК, КАКВАТО ТОГАВА ИЗЛЪЧИ МЕЖДУСЕЛСКАТА ЖЕНА, ПРЕДИ ТОЛКОВА МНОГО, МНОГО, МНОГО ГОДИНИ. АХ, ЗАЩО СЕ ОТДРЪПВАШ МИЛО ДЕТЕ БЕЗЦЕННО? ПОНЕ МЕ УДАРИ С ЧАДЪР!

ЕТО - ЩУРАЩОТО СЕ ДЕВОЙЧЕ – ЗАВРЪЩА СЕ.  ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ. ПОЛЪХЪТ НА НЕЙНОТО СЛУЧАЙНО ПРЕМИНАВАНЕ МЕ ЗАЛЮЛЯВА, КАТО ЕСЕНЕН ЛИСТ. ЗА МОЯ РАДОСТ, ТОВА Е САМО ЕДНО БЕЗКОНТАКТНО УСЕЩАНЕ. 

АХ, СВЪРШИ СЕ. ДЕВОЙЧЕТО ОТМИНА. ЗА СЕКУНДА СE. ПОЧУВСТВАХ МЛАД. КАКТО НЯКОГА. ВЪЗМОЖНО – КАКТО НИКОГА ПООВЕЧЕ.

КРАКАТА МИ - ХАПЧЕТАТА ...

ГОДИНИТЕ - СПОМЕНИТЕ ...

КОЛЕНАТА – ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ ...

ОБУВКИТЕ – ПОДМЕТКИТЕ …

ОЧИЛАТА - ДИОПТРИТЕ …

ПАТЕРИЦИТЕ - КОЛИЧКАТА …

КОЛИЧКАТА – АКУМУЛАТОРИТЕ …

АКУМУЛАТОРИТЕ – СМЕТКАТА ЗА ТОК ...

ЕТО НА. ПОВЕЧЕ ОТ ЧАС СТОЯ КАТО ОМАГЬОСАН-ЛУД, ПРЕД ОНАЗИ ВИТРИНА, ЗАД КОЯТО ПОБЯГНА МОМИЧЕТО, С ЛЪЧЕНИЕ НА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО. СТИСКАМ, В ПОТНА ОТ ВЪЛНЕНИЕ ДЛАН, ЖАЛКИТЕ ЖЪЛТИ ПЕНСИОННИ СТОТИНКИ НА ДОКРАЙ ОСКОТЯЛАТА ДЪРЖАВА. 

 ЩОМ МОМИЧЕТО ИЗЛЕЗЕ, ЩЕ ГО СПРА.

АЛА, КАКВО ЛИ БИХ МУ КАЗАЛ, СЛЕД ИНСУЛТЛ?



СПОМЕНИ ОТЛЕТЯЛИ С ЕДНА ЦИГУЛКА, разказ от ХЕМИ

(C) 2000 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

СПОМЕНИ ОТЛЕТЯЛИ С ЕДНА ЦИГУЛКА

разказ

от

 Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

ТЕЗИ ДНИ РЕШИХ, ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО НЕ Е ЗА УЛИЧНАТА КОФА ЗА БОКЛУК. СВЕЩЕНО МЕСТО, КЪДЕТО РОВЯТ ЕРУДИРАНИ БЕЛОГРАДЧАНИ, В ИМЕТО НА ПРАЗЕН СТОМАХ И НАЦИОНАЛЕН ПРОСПЕРИТЕТ. ОТВОРИХ СТАРИННИЯ СКРИН НА БАБА ЗМАРАЙДА НИКОЛАИДИС. ОБКОВАН С РЪЖДИВ СТОМАНЕН ЧЕМБЕР, НЕДОКОСНАТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА САНДЪКЪТ ТЪЖНО ВЪЗДЪХНА, И ОТКРИ БЕЗЦЕННО СЪДЪРЖАНИЕ. В ЕДНА ОТ РАКЛИТЕ СЕ СПОТАЯВАШЕ, (МЕЛОДИЧЕН ЗВЪН!), МОЯТА СТАРА КОНЦЕРТНА ЦИГУЛКА. ИЗВАДИХ КОЖЕНИЯ КАЛЪФ. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ЛЕГЛОТО. ОТВОРИХ СКЪПОЦЕННАТА КУТИЯ, А ОТ НЕЯ ИЗРИГНА АРОМАТ НА КОЛОФОН, НА ЕСЕН, НА ВСЕВЕЧНО МОРЕ, НА ПРЕЗРЯЛА СМОКВА И ФИНАП, НА СРЕДИЗЕМНОМОРСКА МАГНОЛИЯ И УЛИЧНА ЛИПА. КАДИФЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЧКА-ПОДБРАДНИК СЕ ИЗПЛЪЗНА, ТУПНА НА ПОДА И ИЗЛЪЧИ, ОНЗИ АРОМАТ НА СТАРОМОДЕН ПАРФЮМ “ШАМБЪР”, КОЙТО ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАРИЧА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО. ИНСТРУМЕНТЪТ ПРОСТЕНА В МОИТЕ РЪЦЕ. (НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА, ДА СЕ САМОРАЗСТРОЙВА.) ОСТАВИХ ЦИГУЛКАТА И ЛЪКА, ВЪРХУ ВЕЧНО ОТКРИТОТО РАЗХВЪРЛЕНО ЛЕГЛО. ЗАТВОРИХ РЕЗБОВАНИЯ СКРИН. ПРИСЕДНАХ НА ПОДА. ПО ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СЕ РАЗМИСЛИХ. ЗНАЕХ, ЧЕ СВОИТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИ РЕШЕНИЯ ЗАЛИЗАНИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ, ОТ ЕДНА НЕДАЛЕЧНА СКАПАНА СТРАНА, ВЗЕМАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИСЕДНАЛИ ПО ТУРСКИ НА ПОДА НА ЕДИН ДОСТА СКЪП ЗА ИЗДРЪЖКА ПАРЛАМЕНТ. ЕДИН БЛИЗЪК ПЪК ТВЪРДИ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ТОВА СТАВА ВИНАГИ ПОДЗЕМНО, НО КАК? РАЗМИСЛИХ СЕ В ПОЛЗА НА СВОЯТА БЕДНА ЦИГУЛКА. АКО Я ПРОДАМ, РЕКОХ СИ, МОЖЕ БИ ЩЕ ПЛАТЯ ТОК И ВОДА ЗА ИЗТЕКЛИЯ МЕСЕЦ. АКО НЕ Я ПРОДАМ, КАЗАХ СИ, КАТО НИЩО ЩЕ МИ СПРАТ ТОКА И ВОДАТА, ПА В ДОБАВЪК ЩЕ МЕ ИЗТИПОСАТ В ЖЪЛТОТО ФОЛИО НА МЕСТНИЯ ВЕСТНИК; ЧЕТЕН ИЗ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПОСОЛСТВА СЛЕД ДЕСЕРТ. ТОВА ОЗНАЧАВА “СТОП!”, РЕША ЛИ ДА СЕ ЮРНА НА РАБОТА ЗАД ГРАНИЦА. (ДА ИЗКАРАМ НЯКОЯ ПАРÀ, ПА НЕКА МИ ВЗЕМАТ ЗДРАВЕТО!). РЕШИХ ДА СЕ ОТДАМ НА СПОМЕНИ. ВРЕМЕ ТОПЛО, КАРА НА СЪН. СПОМЕНИ СЕ НАМЕРИХА В ИЗЛИШЪК. И НАПРАВИХА, ДА ЗАРЕЖА НАСТОЯТЕЛНИТЕ ТЕЛЕФОННИ ПРОЗВЪНЯВАНИЯ НА ТЪРГОВЕЦА НА МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ. ГОТОВ ДА КУПИ МОЯТА НЕЩАСТНА, КАТО САМИЯ МЕН, ЦИГУЛКА. СРЕЩУ ИЗНОС НА СТАРИННИ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, ВКАРВАЛ ВТОРА РЪКА ЕЛЕКТРОНИКА НА ЕДРО. ДЪРЖАВАТА ПОДКРЕПЯ. ПОЛОЖИХ ЦИГУЛКАТА НА КОЛЕНЕ. ХУБАВО Я ГУШНАХ. И ЗАДРЯМАХ ПОД СЛЕДОБЕДНОТО СЛЪНЦЕ.
БЯХ ЕДВА ОСЕМ ГОДИШЕН; МАЙКИТЕ ОТПИСВАТ СИНОВЕТЕ ОТ ОТЧЕТ ИМЕННО НА ПОДОБНА ВЪЗРАСТ; КОГАТО МАМАН МЕ ВЗЕ ЗА РЪКА, ПОДХВЪРЛИ ЕДНО “ПАРИ ИМА!”, И ТЪРЖЕСТВЕНО МЕ ЗАВЕДЕ В ЕДИНСТВЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН МАГАЗИН В БЕЛОГРАД. ТАМ, ВСРЕД РАФТОВЕ ИЗПЪЛНЕНИ СЪС СВИТЪЦИ ПОЖЪЛТЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО НОТИ, МЕЖДУ ОГРОМНА КАТО БРИТАНСКИ ЛОКОМОТИВ ЛЪСКАВА МЕДНА ТУБА, И САМОТЕН, КАТО СКАНДИНАВСКИ ЛЕБЕД БЯЛ РОЯЛ, ПОД ЗЕЛЕНИКАВ ПОХЛУПАК ОТ ГЕБЕДЖАНСКО СТЪКЛО, ВЪРХУ КЪС ПРОТРИТО ТЕАТРАЛНО КАДИФЕ, ЛЕЖЕШЕ ЕДНА ИСТИНСКИ МАЙСТОРСКА НОВА-НОВЕНИЧКА ЛЪСКАВА ЦЯЛА ЦИГУЛКА. ПРОДАВАЧЪТ БАЙ ЮРДАН СИНКОПИАНА; НЕЗНАЧИТЕЛЕН МУЗИКАНТ АЛА ГОЛЯМ ТЪРГОВЕЦ; ОТМЕСТИ РИТУАЛНО СТЪКЛЕНИЯ ПОХЛУПАК. РОЯЛЪТ ПРОСКЪРЦА С КОЛЕЛЦА ГОТОВ, ДА СЕ ЮРНЕ ПО УЛИЦА “ПРЕСЛАВСКА”, ДА ПРЕТУПА “ВАПЦАРОВСКА”, ДА ПРОГЪРМИ ПРЕЗ ПРИСТАНИЩНИТЕ ПОРТИ, ЧЕ ДА ПОТЪНЕ ОТ СРАМ В МОРЕТО. БАЙ ЮРДАН СИНКОПИАНА ГРАБНА ЦИГУЛКАТА В РЪЦЕ. И; О, МИГ! О, МИГНОВЕНИЕ; ИЗПЪЛНИ ОНЗИ ПОСРЕДСТВЕН РЕСТОРАНТСКИ ЧАРДАШ, КОЙТО ТОГАВА МИ СЕ СТОРИ СЪВСЕМ ВИРТУОЗЕН. В РЕЗУЛТАТ ПОЛУЧИХ НОВА ЦИГУЛКА В РЪЦЕ, БЕЗБРОЙ ОБЯЗАНОСТИ В ДОБАВЪК, И ОНОВА СРАМНО ПЕТНО ЗА ЧОВЕК “НЕ СЪВСЕМ В РЕД”, КОЕТО БЕЛОГРАДСКИТЕ ЕСНАФИ ЛЕПВАТ НА ВСЕКИ ОПИТАЛ ДА НАДМОГНЕ БЕДНОСТТА ЧРЕЗ ТАЛАНТ. (ПОСЛЕ ТИ ГО НАТИКВАТ В ДОСИЕТО. ВЪРВИ СЕ ОПРАВЯЙ!) БЯХ ПООТРАСНАЛ В РЪСТ, ТА ЦИГУЛКАТА ЗАЛЕПНА В МОИТЕ, НЕПОХВАТНИ ЛАПИ. ТОВА УСТАНОВИ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ БЕЛОГРАДСКИ КВАРТАЛЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ЗАПАСЕН НА Ò БОЗЕ ПОЧИВШИЙ ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ ПОДОФИЦЕР-САКСОФОНИСТ ОТ ФЛОТСКАТА МУЗИКА В БЕЛОГРАД. БАНКОВ ЧИНОВНИК ЧУЖДЕСТРАННИ ДЕВИЗИ, НАХАКАН КОНЦЕРТМАЙСТОР НА БЕЛОГРАДСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ, САМОУК МАЕСТРО-ЛЮТИЕР НА КАЛПАВИ ЦИГУЛКИ ЗА КОНКУРСА В ПРОВАДИЯ. ЧАСТЕН УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА НА ПОЛОВИНА БЕЛОГРАД, ТОЙ НЕ СИ ПОПЛЮВАШЕ, А ТАКА ДИВО ТРЯСКАШЕ ЛЪК ПО МОИТЕ НЕВИННО ФАЛШИВЯЩИ ПРЪСТИ, ЧЕ В УШИТЕ МИ ЗВЪНВАХА БОЖИГРОБСКИ КАМБАНИ. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НЕ СЕ ПРАВЕШЕ ЕВРОПЕЕЦ. БЕ ТАКЪВ ПО РОЖДЕНИЕ. ДНЕС, ЗАПОЧНЕ ЛИ НЕБЕТО ДА РЪМИ, ОСОБЕНО В КЪСНА ЕСЕН; А ЕСЕНТА В БЕЛОГРАД Е ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТНА; СТАВИТЕ НА ПРЪСТИТЕ НА ЛЯВАТА МИ РЪКА НАПОМНЯТ, ЧЕ МОЖЕ БИ СЪМ ДОНЕЙДЕ ЕВРОПЕЕЦ. ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО БЕ ОСНОВАТЕЛ НА НЯКОГА ЗНАМЕНИТИЯ “ТАМБУРАШКИ ОРКЕСТЪР” В МОРСКОТО КАЗИНО НА БЕЛОГРАД. ВСЯКА НЕДЕЛЯ; В ДРЕХИ НА КЛАСИЧЕСКИ УНГАРСКИ ТАМБУРАН, А ВЪРХУ ТЯХ ПОЗАКЪРПЕН ФРАК, А ВЪРХУ РЕВЕРА ОТ АТЛАЗ ТРИ МЕДАЛА ОТ ДВЕ ВОЙНИ – ЗЪН-ЗЪН - НАСАМ-НАТАМ – И ТРА-ЛА-ЛА; ТОЗИ СЛЕДВОЕНЕН КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН ДИРИЖИРАШЕ С ЛЪК, ПОТРОПВАШЕ С КРАК И ИЗПЪЛНЯВАШЕ НА ЦИГУЛКА, ОКАРИНА ИЛИ САКСОФОН ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ЦЕНЗУРАТА СЧИТАШЕ ДОПУСТИМО ПО ОНОВА СЪВСЕМ БАШИБОЗУШКО ВРЕМЕ. ПО ПОВОД И БЕЗ ПОВОД, СЛЕД КАТО ИЗЛЕЕШЕ ЯД И ДУШЕВНА МЪКА, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ВОЙНСТВЕНО РАЗМАХВАШЕ ЛЪК И ЗАЯВЯВАШЕ ВСЕГЛАСНО:
- ЩЕ СТАНАТ СТО ГОДИНИ МРЪСЕН ФАШИЗЪМ НА ТОЗ’ ВЪШЛИВ БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ, МАЙКА!?! ЕТО ЗАЩО, ТУК НЯМА НИКАКВИ ЯВЛЕНИЯ - ЕТО ЗАЩО!
И ПРЕВРЪЩАШЕ ВСЯКА ГАМА, В ЗНАМЕНИТОТО ТАНГО “ЛА КОМПАРСИТА”, КОЕТО ПЪК ИЗОБЩО НЕ БИЛО ФАШИСТКО. ТАЗИ ТАКА ДЪЛБОКА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ, ПРЕДРЕШИЛА НЕГОВИЯ АРТИСТИЧЕН ПРЯКОР - НО И МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ, ВИНАГИ МИ ИДВА НА УМ ЗАТВОРЯТ ЛИ МИ ВРАТА ПОД НОС.
ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН, КЪМ ПЕТ ЧАСА ПОДИР ОБЕД, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО СЛАГАШЕ ПОКАПАНА С КИСЕЛИ КРАСТАВИЧКИ ПАПИОНКА, ОБЛИЧАШЕ ЕДИНСТВЕНИЯ ЧЕРЕН ФРАК, (ЦИЛИНДЪРЪТ ПОД НАФТАЛИН!), ПИЙВАШЕ ЕДНА-ДВЕ ЧИСТОКРЪВНИ ГРЕЯНИ. И, ДОНЕЙДЕ РАЗВЕСЕЛЕН, СЛИЗАШЕ НА КАСАТА В “БАНЯ ГОРГОНА” ДА ПРОДАВА БИЛЕТИ. ЖИВОТЪТ МУ БЕ ДОКАЗАЛ, ЧЕ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО НА БАЛКАНИТЕ ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО НЯКАК ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ. БАНЯТА БАЧКАШЕ НА СМЕНИ. ОТ ПЕТ ЧАСА ЗАРАНА ДО ПЕТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА – ЖЕНСКА. ОТ ШЕСТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА ДО ПОЛУНОЩ – МЪЖКА. ПО ДРЕВНА ТРАДИЦИЯ, ВСЕКИ СИ НОСЕШЕ, Я ТЕНДЖЕРКА С МАНДЖА, Я ПАВУРЧЕ РАКИЯ. ТА, ДОКАТО СИ СЕ КЪПЕШ, А СИ ХАПВАШ ЛОЗОВИ СЪРМИЧКИ, ДА СИ ПИЙВАШ ГРЕЯНКА. МАХАЛАТА И ГРАДЪТ БЯХА ДОТОЛКОВА РОДНИНСКИ ОБУСЛОВЕНИ, ЧЕ ЧЕСТО БАНЯТА БЕ НАЕМАНА ЗА ЦЯЛ ДЕН ОТ ОЦЕЛЕЛИ СЕМЕЙСТВА. ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ БАНЯТА ОБСЛУЖВАШЕ ВОЙНИЦИ И ТРУДОВАЦИ. ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, НАД „БАНЯ ГОРГОНА“ ВИТАЕШЕ ВИСОКО АРОМАТИЗИРАНА ЗАГАДЪЧНОСТ, ХАРАКТЕРНА ЗА КИТНИТЕ ПРОВИНЦИАЛНИ ПРИЧЕРНОМОРСКИ ГРАДЧЕТА. ТАЗИ ЗАГАДЪЧНОСТ СЕ СТЕЛЕШЕ НАД БАНЯТА И КВАРТАЛА, СТЕЛЕШЕ СЕ НАД КЕРЕМИДЕНИТЕ ПОКРИВИ НА БЕЛОГРАД, ДОСТИГАШЕ ОКОЛНОСТИ И БЛИЗКИ СЕЛА, ЛУТАШЕ СЕ КАТО ОБЛАК ПАРАХОДЕН ДИМ НАД МОРЕТО, ЗА ДА СЕ ВДИГНЕ КАТО СЛУХ И ЛЕГЕНДА НАВЪЗБОГ. НО, БЯХА НАСТЪПИЛИ МОДЕРНИ ВРЕМЕНА. ПОДОБНА ЗАГАДКА БИ СЛЕДВАЛО ДА БЪДЕ ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕОДОЛЯНА.

ЕДИН ЖЕГАВ ПОДИРОБЕД, НА ДЪНОТО НА ИЗОСТАВЕНАТА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА “МАРИФЕЯ”, ЗАРЯЗАНА В ГРОБИЩЕТО НА КОРАБИТЕ, МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП ПРОСЪСКА. - ОБЕРЛИХТА НАД БАНЯ ГОРГОНА ПРЕДИЗВИКВА.
- ЗАЩО ДА ПРЕДИЗВИКВА, А-БЕ ЦЕП?
ДАЛЕЧ ПРЕДИ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ДЯДОТО НА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП БЕ ИЗКАРАЛ ШКОЛА ЗА АЕРОНАВТИ В ГЕРМАНИЯ.

- СЛЕД ПОЛУНОЩ ПРОСВЕТВА – ЗАГАСВА – ПРОСВЕТВА . . . ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, СЪОБЩИЛ СТРАННОТО ЯВЛЕНИЕ НА БАЩА СИ. - ТАКЪВ Е ЖИВÒТО, МÒМЧЕ!

ДОКАТО МАЙКА МУ ИЗСУМТЯЛА ПОД НОС, И ВЛЯЗЛА В КУХНЯТА ДА ЧУПИ ЧИНИИ. В ЕДНА МАХАЛА, КЪДЕТО НА ПРЪВ ПОГЛЕД ВСИЧКО Е ДО БОЛКА ЯСНО, ЗА ДЕЧУРЛИГАТА ВИНАГИ ОСТАВАТ КУПИЩА ЗАГАДКИ. РЕШИХМЕ ДА УСТАНОВИМ ДОСТОВЕРНО, КАКВО СЕ СЛУЧВА ПОСРЕД НОЩ ПОД ОБЕРЛИХТА НА ГРЪЦКАТА “БАНЯ ГОРГОНА”.
ОЩЕ ПЪРВАТА МЪГЛИВА ЕСЕННА ВЕЧЕР, ЗАЕДНО С МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, ОЧУКАН ФОТОАПАРАТ ПОД МИШНИЦА И ЕДНО БЕЗСТОПАНСТВЕНО ПСЕ НА КАИШКА, СЕ ПОСТАРАХМЕ ДА ИЗКАЧИМ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ТИХО ДЪРВЕНИТЕ СТЪПАЛА КЪМ ТЕРАСАТА С ОБЕРЛИХТ. ПОД ПОКРОВА НА НОЩТА. КАТО ПОД ОГРОМЕН ОКУЛЯР НА МИКРОСКОП, КЪПАЛНЯТА НА “БАНЯ ГОРГОНА” БЛЕСТЕШЕ СЪС СЪМНИТЕЛНАТА БЕЛОТА НА МРАМОР, ТУК-ТАМ ИЗКЪРПЕН С ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ ЗА ПОВЕЧЕ ИНТИМНА КРАСОТА. ПОСЕТИТЕЛИ НЯМАШЕ. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО И НЕГОВАТА СЪПРУГА ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА, ЗАХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВО ОБЛЕКЛО, С КОФИ И МЕТЛИ В РЪЦЕ ИЗРИВАХА В КАНАЛА НАСЛОЕНАТА ПРЕЗ ДЕНЯ СЪКВАРТАЛНА МРЪСОТА. ГОДИНИ ПО-КЪСНО СЕДЯХ КРАЙ ПОДОБЕН ОБЕРЛИХТ НАД ЕДНА ОПЕРАЦИОННА НЯКЪДЕ В ЕВРОПА, ЗА ДА ИЗУЧАВАМ ПОХВАТИ, КОИТО ДНЕС МИ СЕ СТРУВАТ БЕЗЧОВЕЧНИ. НО ТОГАВА НИЕ, ДВАМА МАХЛЕНСКИ ХЛАПАЦИ СЪС ЖЪЛТО ОКОЛО УСТА, СТОЯХМЕ НАДВЕСЕНИ, ОЧАРОВАНИ И ПОЛУЗАМАЯНИ НАД БЛЕСНАЛАТА ГОЛА ИСТИНА НА ЖИВОТА. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРАВЕШЕ И ЖИВЕЕШЕ С ИЗКУСТВО, УСЪРДНО И ТЪРПЕЛИВО ОТМИВАШЕ В КАНАЛИЗАЦИЯТА ОСТАТЪЧНАТА МРЪСОТА ОТ ЦЯЛ ЕДИН КРАЙМОРСКИ БЕЛОГРАД. ОТСЪСТВАШЕ ЕДИНСТВЕНО ЦИГУЛКАТА НА ЧИЧО КОСТА. ИДВАШЕ МИ ДА ИЗТИЧАМ, ЧЕ ДА ГРАБНА СВОЯТА. ТАКА МЕ БЕ ПОРАЗИЛА ТАЗИ ВСЯЧЕСКИ РАБОТНА ГОЛОТА, ИЗНЕНАДВАЩО ПРЪКНАЛА ВСРЕД СВЕТНАЛАТА КУХА ПУСТОШ НА ОГРОМНОТО ПОМЕЩЕНИЕ В МРАМОР. КУЧЕТО СЕ ПЛЬОСНА В НОЗЕТЕ НИ, ИЗДЖАВКА И ЗАДРЯМА. ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП ЗАРЕДИ СВОЯТ ДЯДОЦЕПЕЛИНОВ ФОТОАПАРАТ. АЗ СЕ ЗАДЪХВАХ, ЗА ДА ЗЯПАМ, ОКАТО ПОЧИСТВАНЕТО, ВЪРВЕШЕ ПОД ПÀРА. ЩОМ ПОЧИСТВАНЕТО ПРИКЛЮЧИ, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗА МИГ И СЕ ЗАВЪРНА НАВЛЯКЪЛ НА ГОЛО ЧЕРНИЯ КОНЦЕРТЕН ФРАК. ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА ПЪРГАВО ДОНЕСЕ ПОСРЕБРЕН САКСОФОН. О, КАК ИЗЯЩНО ГО ПОДНЕСЕ, ТАЗИ ВИНАГИ СКРЪБНА ЖЕНА. ЧОВЕКЪТ ГРАБНА МЕТАЛИЧЕСКИЯ ИНСТРУМЕНТ. САКСОФОНЪТ ПРОПЛАКА. ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА, НЕУСПЯЛАТА БАЛЕРИНА ОТ СТОЛИЧНИЯ КОР ДЕ БАЛЕТ, СКОКНА ВЪРХУ ПОДИУМА ЗА ТЕЛЯК. РАЗВЯ ЯРЪК КАРМИНЕН ШАРФ И ЗАТРОПА СТЕП. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НАДУ САКСОФОН

О, СТРАНЕН ТАНЦ НА АПОСТОЛИЧЕСКИ КРАСАВЦИ!

О, БЕЗУМЕН ХЪС ЗА ТЯХНО СОБСТВЕНО ИЗКУСТВО!

О, ПОТАЙНО ПРЕОДОЛЯВАНИ ЗАБРАНИ!

ДАЛИ ГО ВЪРШЕХА ВСЯКА ВЕЧЕР? А, КАКВО ЛИ ДРУГО БИХА МОГЛИ ДА ПРАВЯТ?

ДА НАБИЯТ ГОРАТА, ОТДАВНА НЕ СТИСКАШЕ НИКОМУ. ВСИЧКИ КОМИТСКИ МЕСТА БЯХА ПРЕВЪРНАТИ В КУРОРТНИ ЗОНИ, ЗА ДА БЪДАТ ЗАТРУПАНИ С ОТПАДЪЦИ.

ДА ИЗПРЕВАРЯТ ПОРЕДНАТА ПЪРВОМАЙСКА МАНИФЕСТАЦИЯ В ПРОТЕСТ, НЕ БИХА ЛИ БИЛИ ЛУДИ ЗА ВЪРЗВАНЕ?

ДА ОСЪДЯТ ДЪРЖАВАТА – ТОВА НЕ Е ПО СИЛИ НИКОМУ.

ПОЕЛ ДЪХ ИЗДЪЛБОКО И НАСЛЮНЧИЛ ОБИЛНО МУНДЩУК, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗПЪЛНЯВАШЕ С ОПИЯНЕНИЕ “ПИЯНИЯТ КЪЛВАЧ”. СТРИКТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ БУГИ-ВУГИ.

- ТРАТТÀ – ТРРÀ – ТРАТТÀ – ТРРÀ – ТРАТТÀ – ТРА – ТТÀ-А-А. . .

ЗАРАДИ ЕДНО ПООБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДВАМАТА С МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, СВОЕВРЕМЕННО БЯХМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ.

ИЗПЪЛНЕНИЕТО БЕ МАЙСТОРСКО – ТАНЦЪТ БЕ СВЕТОВЕН. ПО КОСТЮМ - ВСЪЩНОСТ БЕЗ НИКАКЪВ КОСТЮМ. ПО ОНОВА, НЕ ЧАК ТОЛКОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, НА ХОРАТА НЕ ИМ ОСТАВАШЕ НИЩО ДРУГО ОСВЕН, ДА ПРАКТИКУВАТ ИЗКУСТВО И ЛЮБОВ, В БЕЗНАДЕЖДЕН МРАК И САМОТА И; О ВРЕМЕНА! О, НРАВИ; ТО СИ СЕ ЗНАЕ – КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ, НА ГОЛО КАКТО ДНЕС. ЕТО ЗАЩО, ОБЕРЛИХТЪТ НАД “БАНЯ ГОРГОНА” ТАКА ЧЕСТО ПРОСВЕТВАШЕ, И ЗАГАСВАШЕ. ПРИ РАЗРЕШЕНА МЕЛОДИЯ ОБЕРЛИХТЪТ СВЕТЕШЕ. (КЪРМЪЗЪ) ЗА ЗАБРАНЕНА МЕЛОДИЯ – ТЪМНЕЕШЕ. (BLACK & WHITE!) КАК И КАКВО ТАНЦУВАШЕ ЛЕЛЯ МИКА БЕЗПОДОБНАЯ, ЩОМ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗКОМАНДВАШЕ “МРАК!”, ДНЕС ЕДНА ПРЕСТАРЯЛА КВАРТАЛНА ПРОРОЧИЦА, УСМИХНАТА ТЪЖНО, ТАКА И НЕ ЖЕЛАЕМ ДА СИ ПРИПОМНИ.
ВСИЧКО ТОВА МИ ДОЙДЕ НА УМ ТЕЗИ ДНИ, КОГАТО ПОД НАТИСК НА МИЛИТЕ ПЪК ТОЛКОВА КРЕСЛИВИ ДОМАШНИ РЕШИХ, ДА ПРОДАМ СКЪПОЦЕННАТА ЦИГУЛКА. ЕДИНСТВЕНА РЕАЛНО СКЪПА ВЕЩ, КОЯТО НЯКОГА СЪМ ПРИТЕЖАВАЛ. ТЪРГОВЕЦЪТ ОТ ЧАСОВЕ ЗВЪНЕШЕ НА ВРАТАТА, ДОВТАСАЛ С ЛУКСОЗЕН “МЕРЦЕДЕС” ЗА ПОКОЙНИК ПРЕБОЯДИСАН, В КАЛИФОРНИЙСКИ РОЗ. ХВЪРЛИ ПАРÀТА ВЪРХУ МАСАТА, А МАСАТА СЯКАШ ПОТЪНА В ПОДА. В ДУШАТА МИ ЗЕЙНА ЯМА. ТЪРГОВЕЦЪТ ГРАБНА АЛЧНО ЦИГУЛКАТА, А ТЯ ХЛОПНА В КУТИЯТА БЕЗ ДА ОТРОНИ ЗВУК. ГНУСНО СЕ ИЗСМЯ. ЗАВЪРТЯ РЪКА КРАЙ ГЛАВА ОБЯВЯВАЙКИ МЕ ЛУД. И ИЗЧЕЗНА, РАЗГОВАРЯЙКИ ПО МОБИФОН. ТУРИХ МРЪСНИТЕ ПАРИ В ДЖЕБ. ПРЕСКОЧИХ ДО ПАЗАР “ЧАТАЛДЖА”. НАКУПИХ ХЛЯБ, СОЛ, ВИНО, КАКТО И ПРЕПЕЧЕНО ПИЛЕ В ДОБАВЪК. КУПИХ БУЦА КОЛОФОН. ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАХ, ЧЕ ОТНОВО НЯКОГА ЩЕ СИ КУПЯ ЦИГУЛКА. НА ВРЪЩАНЕ КЪМ ДОМА, В ПРИПАДАЩИЯ ЗДРАЧ; СИ СЕ ЧУВСТВАХ, КАК НАДУВАМ САКСОФОН. НО, САКСОФОН НИКОГА СЪМ НЯМАЛ. СЕГА НЯМАХ И ЦИГУЛКА. Е, НЕ МОГА ПО УЛИЦИТЕ ДА СИ СЕ ПРАВЯ, ЧЕ СВИРЯ НА НЕСЪЩЕСТВУВАЩА ЦИГУЛКА? ПО ЛЕСНО Е, ДА ПОБРЪМКВАМ С БУЗИ, КАТО САКСОФОН. ИЗЛИЗА И ПО-СИГУРНО, И ПО-ЕВТИНО. “ПИЯНИЯТ КЪЛВАЧ” Е СТРАХОТНО БУГИ ЗА ПОБРЪМКВАНЕ ИЗ БЕЗПЪТЕН ПЪТ.

ТРАТТÀ – ТРРÀТТА – ТРАТТА - ТА;

ДАДОХ СКЪПОЦЕННОСТ - ЗА ПАРÀ;

ТРУТТУ – ТРУТТУ – ТРУТТУ – ТУ;

ГЕПЯТ ЗЛАТО – БЕЗ ПАРÀ . . .

МОЖЕ БИ ПОДОЗИРАТЕ; ОСВЕН АКО НЕ СТЕ ЗАГУБИЛИ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, СЛЕДЕЙКИ ПЕТЪЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ДЕБАТИ; АЗ СЪМ ЗАКЛЕТ СТАР ЕРГЕН. ЗА МЕНЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ Е ТАНЦУВАЛ. НЕ В БАНЯ, АМИ ДОРИ НА КЪРА. ПОРАДИ ОБЯСНИМА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. СЕГА, ПОБРЪМКВАЙКИ СИ ЕВТИНИЧКО С УСТА, ПРОВЛАЧВАЙКИ НЕЛЕКУВАН ПАРАЛИЗИРАН КРАК ОТ СУПЕРА КЪМ ДОМА УСТАНОВИХ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ НИКОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ ТАКА БЕЗОТКАЗНО И ЛУДО, КАКТО НЯКОГА ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА И ВСЕОБЩА, ОБИЧАШЕ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО. ЗА ДА ТАНЦУВА, ЗАГЪРБИЛА СЪБЛАЗНИТЕ НА СТОЛИЧНИТЕ СЦЕНИ ВСЯКА ВЕЧЕР В МРАЧИНАТА НА ХАМАМ. ТАМ, ВЪРХУ МРЪСНИЯ ХЛЪЗГАВ ПОДИУМ ЗА ТЕЛЯК, В ОСАПУНЕНАТА ВОВЕКИ „БАНЯ ГОРГОНА“. РАЗМАХВАЙКИ БЕЗКРАЕН КАРМИНЕН ВОАЛ, КОЙТО ЧИЧО КОСТА НЕ БЕ УСПЯЛ ДА ОБКИЧИ С ПОЗЛАТА. ЗА СЕБЕ СИ УСТАНОВИХ, КАК ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПЛАТЯ НИ СТОТИНКА НА ДВЕТЕ ОБИРДЖИЙСКИ ИНКАСАТОРСКИ КОМПАНИИ. НЕ ХАРЕСВАМ ДА СЪМ СЪУЧАСТНИК ВЪВ ВСЕНАРОДНО ИЗНУДВАНЕ. КОЕТО ОТ САМОСЕБЕ СИ СЕ СПОЛУЧВА, ПРЕСТАНЕШ ЛИ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАШ. УСТАНОВИХ В ДОБАВЪК, ЧЕ СЪВСЕМ НАВРЕМЕ СИ СЕ ОТЪРВАМ ОТ ЦИГУЛКАТА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ТЮХКАМ, КАК НАВРЕМЕТО МАМАН СЛЕДВАШЕ ДА МИ КУПИ ЯК ПРЪТ СЪС ЗДРАВО ЗНАМЕ. НЕ НЯКАКВА СИ РЕПЛИКА НА СТРАДИВАРИ. НО, ПОДРАСТВАЩИТЕ ИМАТ ДУМА ЕВА, КОГАТО СЛЕДВА ДА ПОКАЖАТ ВСИНЦАМУ, КАК СИ СЯ КЪТУРВЪ ДЪРЖЕВНЪ ТЪЛИГЪ. С ПАРИТЕ ОТ ПРОДАЖБАТА НА СЛАВНАТА МОЯ ЗАГРОБЕНА ЦИГУЛКА, БИХ МОГЪЛ НЕЗАБАВНО ДА СИ КУПЯ САКСОФОН ВТОРА УПОТРЕБА. САМО ЧЕ, КОЙ ЩЕ ТАНЦУВА ЗА МЕН!?! АМИ КЪДЕ!?! РЕВНАТА ГРЪЦКА “БАНЯ ГОРГОНА” ОТДАВНА Е ПРЕВЪРНАТА В КОМАРДЖИЙСКА ИГРАЛНА ЗАЛА, А ДВОРЪТ, В БОРСА ЗА КОЛИ ВТОРА УПОТРЕБА. ОБЩЕСТВЕНИТЕ БАНИ В СТАР БЕЛОГРАД СА ПОДМЕНЕНИ ОТ СМЪРТОНОСНИ ДИСКОТЕКИ, В КОИТО МОЖЕ И “ПИП-ШОУ” ДА ВИДИШ, КАТО В БАНЯ ДА СЕ ИЗПОТИШ, СПИН В ОЧИ ДА СРЕЩНЕШ, ПЪК И В МОРГА ДА СЕ ИЗЛЕГНЕШ. ОСВЕН ТОВА, ПЕНСИОНЕР-МУЗИКАНТИ – КОЙ БИ МОГЪЛ ДА ПОТЪРСИ!?! НЕ СЕ ДРУСАТ, ДО ЕДИН СА ПЛЕШИВИ, И, ЗА МИНАЛОТО РЪНКАТ.

ВЪРНАХ СЕ У ДÒМА. ПОГЛЕДЪТ МИ ПАДНА ВЪРХУ ЕДИН СТАР ТЪПАН. ЛИЧНИ ХÒРА ПРИВАТИЗИРАХА ГРАДОВЕ, ЗАВОДИ, СЕЛА И ДЪРЖАВИ. АЗ ПРИВАТИЗИРАХ ТЪПАНА ОТ ДУХОВАТА МУЗИКА НА ЗАКРИТОТО УЧИЛИЩЕ ПО ИЗКУСТВА, В КОЕТО ПРЕПОДАВАХ. НЯМА ДА ПРИВАТИЗИРАМ НЕЧИЯ ДИРИГЕНТСКА ПАЛКА, Я. ЗА НЕЯ СЕ ИЗИСКВА ИСТИНСКИ ТАЛАНТ. ДРАСНА ЛИ В ЮЖНА АФРИКА, ВЗЕМАМ ТЪПАНА СЪС СЕБЕ СИ. РЕПРИВАТИЗАЦИЯ ЛИ!?! ЩЕ МЕ ХВАНЕШ – ДРУГ ПЪТ. ЗАРЯЗАН ПОД ДЕБЕЛ СЛОЙ ПРАХ ВЪРХУ ГАРДЕРОБА, ТОЗИ СЛАВЕН УЧЕБЕН БАСОВ ТЪПАН, ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НЕВЕДОМИ КОСМИЧНИ СИЛИ, НИКОГА НЕ Е ПРЕСТАВАЛ ДА ПОТРЕПВА. И, МЪЧИТЕЛНО ДА ОТГЛАСЯ, ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МЕ ЧОВЪРКА РЕВМАТИЗЪМ. СТЪПИХ ВЪРХУ ЕДИН СТОЛ. ДОКОПАХ АВАНТОСАНИЯ ТЪПАН. ГНЕВНО ГО ХВЪРЛИХ ВЪРХУ ПОДА. ГРАБНАХ ОНЗИ ОГРОМЕН КОЖЕН ТОП С КЪСАТА ДЪРВЕНА КЪРМЪЗЪ-ДРЪЖКА, ЗАДУМКАХ СЪС ВСЕ СИЛА.

ДУМБА - ЛУМБА – ДЖУМБА!

СТАРА – СКАРА – НА КАМАРА!

. .
МОЖЕ ПЪК, ВСЕ ПАК, НЯКОЙ ДА СИ СЕ РАЗБУДИ. НО БЛОКЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЯ, РАЗПОЛАГА С ТОЛКОВА СОЛИДНА ЗВУКОИЗОЛАЦИЯ, ЧЕ ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ СЕ БЕ СЛУЧИЛО. ДАЛИ СЪВРЕМЕННИЯТ ПИШМАН-ПРОСПЕРИТЕТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ СЕ КОРЕНИ ВЪВ ВЗАИМНАТА ИЗОЛАЦИЯ? ЕДВА ЛИ, НЯКОЙ НЯКЪДЕ БИ МОГЪЛ, ДА СЕ РАЗБУДИ ОТ УДАРИТЕ НА САМОТЕН ТЪПАНАР.
НАВЯРНО Е ВЪЗМОЖНО. НО, НЕ И НА БАЛКАНИТЕ.



ПОЕТИКА, разказ, от Хеми

(C) 2000 - Bogomil Kostv AVRAMOV-Hemy
ПОЕТИКА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЕИЗВЕСТНО КАК, НО В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, УСПЯХ ДА СЕ ВРЕДЯ. ДА ПРОЧЕТА И АЗ ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ, В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ВЪТРЕШЕН ДВОР, НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРНА.
ТУК НЯКОГА Е БИЛО ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ. ПОСЛЕ, СЪВЕТИЗИРА-НО МОГОСТЪПАЛНО ЕДИННО УЧИЛИЩЕ. ТУК СЪМ УЧИЛ И АЗ. ДОКАТО МЕ ЗАПОКИТЯТ В ТЕХНИКУМА ЗА ГЛУПЦИ. ЗДАНИЕТО, ПРОЕКТИРАНО ЗА ГРАДСКИ ДВОРЕЦ НА ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТТА; АДАПТИРАНО ЗА УЧЕБНИ ЗАНЯТИЯ; ПРЕДСТАВЯ ВЕЛИКОЛЕПИЕ И ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЕДВА, В КАЧЕСТВОТО СИ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК – ДА СЕ МАЕ. НАЗАДНИЧАВА ИМПЕРСКА ИНСТИТУЦИЯ, А ПРЕВРЪЩА БЪДЕЩ ДВОРЕЦ В СВЕЩЕННА ЗОНА ЗА НАУКА, ИЗКУСТВО И КУЛТУРА.

ЗАСТАВАЙКИ ПРЕД МИКРОФОН, ВСЕКИ БИ ХВЪРЛИЛ ПОГЛЕД В ЗАЛАТА. ТОВА НАПРАВИХ И АЗ – ПО ДВОРА. НА ПЪРВИЯ РЕД СЕДЕШЕ, КОЙ МИСЛИТЕ, МОЯТА ЛЮБИМА КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА В ТЕХНИКУМА ЗА ГЛУПЦИ. СЪВСЕМ ПОБЕЛЯЛА, С ПАТЕРИЦИ И ПЕРУКА, НО, С НЕПРЕСЪХВАЩ ИНТЕРЕС КЪМ ВСИЧКО НОВО. ПОЗНА МЕ. ПОМАХА МИ ОКУРАЖИТЕЛНО С РЪКА.

ПРОЧЕТОХ НА ДВЕ – НА ТРИ СТИХОТВОРЕНИЕТО. ПУБЛИКАТА ИЗРЪКОПЛЯСКА НАСМЕШЛИВО. ИЗКЛЮЧИХА МИКРОФОНТИТЕ. И, КОКТЕЙЛА ЗАПОЧНА. ЩЯХМЕ ДА ПИЙНЕМ ПО ЧАШКА, ЗАЕДНО С МОЯТА ПРЕСТАРЯЛА, ТАКА ВЪЛШЕБНА НЯКОГА, КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА.

МИЛАТА МОЯ КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА, НЯМАШЕ ВРЕМЕ ЗА САНТИМЕНТИ. РАЗТВОРИ ДЪЛБОК НАЙЛОНОВ ПЛИК. И, ЗАПОЧНА ДА ГО ЗАРЕЖДА ОТ ТРАПЕЗАТА НА КОКТЕЙЛА. НАВЯРНО ПОГЛЕДЪТ МИ Е БИЛ ИЗПЪЛНЕН С УПРЕК.
- ИМАМ ВНУК – ИЗРЕЧЕ, - С КАКВО ДА ГО НАХРАНЯ?

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Й НАДПИСАХ КНИЖКА. ЕДНА ОТ ОНЕЗИ ТЪНКИ КНИЖКИ С ПОЕЗИЯ, КОИТО СИ МАЙСТОРЯ САМ. СВИ РАМЕНЕ. ПА БУТНА КНИЖКАТА В ТОРБАТА СЪС САНДВИЧИ. ПОНЕЧИХ ДА Й ЦЕЛУНА РЪКА.
- НЕ!?! - ИЗСЪСКА. - ИДВАМ ОТ КОФИТЕ ЗА СМЕТ.
End/11.03.2016.

МАСУР, разказ от Хеми

(C) 2000 - Bogomil K. AVRAMOV-Hemy
МАСУР
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; НАВИТО В МАСУР, ПРЕЩИПАНО С МЕТАЛИЧЕСКА ЩИПКА ЗА БАНКНОТИ; Е ОТ СЪВСЕМ НОВИ ВРЕМЕНА. НАРЕЖДАНЕ, КОЕТО НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА МИ ИЗПЛАТИ. КАК ДА Е. ПО-СЪЩЕСТВЕНО Е, ДА РАЗКАЖА, ЗАЩО И КАК. .

БЯХ ОБНАРОДВАЛ КНИГА ЗА ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ, И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК. В КНИГАТА СЕ ПРЕПЛИТАХА, И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГО ВЪРШАТ, ДРЕВНИ МОРСКИ ЛЕГЕНДИ, ЗАЕДНО С ОТГЛАС ОТ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. ОЩЕ Я ИМА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. КОЙ ЛИ – ПЪК – БИ СИ Я КУПИЛ! ПУКА МУ НА НАРОДА ЗА ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК. ТРЪГНАХ ДА РАЗПРОСТРАНЯВАМ КНИГАТА ДИРЕКТНО. ОТ ЧИТАЛИЩЕ НА ЧИТАЛИЩЕ. ОТ БИБЛИОТЕКА В БИБЛИОТЕКА. ДОКАТО ПИСАХ КНИГИ, ТАКА И НЕ УСПЯХ ДА ВЗЕМА ШОФЬОРСКА КНИЖКА. ДАДОХА НА ВСИЧКИ. НА МЕНЕ - НЕ. ГЛЕДАЛИ МЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, КАК СЕ ПЕНЯ СЪС СТИХОВЕ, ВМЕСТО ДА БИЧА ЧАЛГА. ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗАКУСКИТЕ КОИТО КОНСУМИРАМ ЕПИЗОДИЧНО СЕ ОКАЗАХА ТОЛКОВА ТЪНКИ, ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА ЗАДЕЛЯ ОТ ТЯХ ЗА ТРАНСПОРТ. БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ КАСОВИ ФИШОВЕ ГРИЖЛИВО, СЪБИРАМ. ЛЕСНО Е, ДА ЗАПОЧНАТ ДАНЪЧНИ ПРОВЕРКИ, КАТО КАК СЪМ ПРОПУСНАЛ ДА РАЗБОГАТЕЯ, ОКАТО ДРУГИТЕ ГО МОГАТ? ЧОВЕК НА ГОДИНИ, БУХАМ ЛИ БУХАМ ПЕШАЧКА. ХУБАВО ОБЛИВАН С УЛИЧНА ПОМИЯ ОТ ЛЪСКАВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, НА ВСЕВЪЗМОЖНИ МУТРИ

ТОЗИ ТЪЖЕН ЛИ ТЪЖЕН ПОНЕДЕЛНИЧЕН ДЕН, В ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА, ЯВНО, НЕЩО ОТНОВО СЕ БЕ ОМАЧКАЛО. ТОВА УСЕЩАШЕ НАЙ-ВЕЧЕ МОЯТА БЕДНА, ЗАДЪХАНА, ВЛАЧЕЩА СЕ ПО ТРОТОАРИТЕ НА БЕЛОГРАД, НЕПОКОРНА ИЗМЪЧЕНА ДУША. ОТ КАФЕНЕ ДО ЧИТАЛИЩЕ. ОТ ЧИТАЛИЩЕ ДО УЧИЛИЩЕ. И ОТНОВО ДО КАФЕНЕ. ДО ОБЕД НЕ УСПЯХ ДА ПРОДАМ НИ' БРОЙКА. НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ЕДНА ОЧАРОВАТЕЛНА ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОРКА ПОЧТИ МЕ КАНДАРДИСА. ЩО НЕ ВЗЕМА ДА Й ПОДАРЯ ДЕСЕТИНА БРОЯ С АВТОГРАФ, ПА ДА ГИ ПРОДАДЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В ИНТЕРЕС НА РОДИТЕЛ-УЧИТЕЛСКОТО НАСТОЯТЕЛСТВО, С КОЕТО ПРЕДСТОИ РОДИТЕЛСКО-УЧИТЕЛСКИ БАНКЕТ В ЧАЛГОТЕКА, НА БАЩАТА НА ПЪЛЕН ОТЛИЧНИК. БЕ ВЪЗХИТИТЕЛНА КРАСАВИЦА С МАНИКЮР, ДВЕ ДИПЛОМИ И ДОКТОРАТ, С КОИТО НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СИ СЕ ПОХВАЛВА. ÒВРЕМЕ СЕ ОПОМНИХ. ГРАБНАХ ТЕЖКАТА ЧАНТА С МОИТЕ КНИГИ. ХУКНАХ ПРЕЗ ГЛАВА, КРЯСКАЙКИ НЕУДЪРЖИМО. - ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ – И – И . . . !
НО, УЛИЧНИЯТ ШУМ БЕ ДОТАМ ОГЛУШИТЕЛЕН, ЧЕ НЕ ВЯРВАМ НЯКОЙ ДА
Е ЧУЛ, РАЗБРАЛ И ПОВЯРВАЛ, В МОЯТ НЕИСТОВ КРЯСЪК. РАЗКОШНИТЕ ДИРЕКТОРСКИ КАБИНЕТИ СЕ ОКАЗАХА ПЪЛНИ, С ЛЕДЕНИ СЪРЦА. ЧИТАЛИЩАТА ВОНЯХА ЗАНЕМАРЕНИ И БЕЗЖИЗНЕНИ. БИБЛИОТЕКАРКИТЕ СЕ ОКАЗВАХА ДО ЕДНА ПИШЕЩИ, ЧАК ПУБЛИКУВАЩИ. КЪМ КРАЯТ НА РАБОТНИЯ ДЕН, ИЗПЛЕЗИЛ ЕЗИК ОТ УМОРА, ДОСТИГНАХ УЧИЛИЩЕ СЪБРАЛО ПОД ЕДИН ПОКРИВ НАДЕЖДИ ЗА НАСТОЯЩИ ПРИМИРЕНИЯ И БЪДЕЩИ ПРОТИВОРЕЧИЯ. КАТАЛЯСАЛ, ПАДНАХ В ЕДИН ФОТЬОЙЛ, ПА ЗАДРЯМАХ.
ПО ЕДНО ВРЕМЕ УСЕЩАМ, НЯКОЙ ГРИЖОВНО МЕ ПОДРИТВА. ОТВОРИХ ЕДНО ОКО - ПОДИР ТОВА ВТОРО. БЕ ПОЗАСТАРЯЛ НЕСЛОМИМ БОДИГАРД.
- ТУК НЕ СЕ СПИ!
- АМИ, КЪДЕ БЕ, МОРСКИ?
- ЗАД ПОРТИЕРНАТА ИМАМ КАЮТА.
ВЛЯЗОХМЕ В НЕГОВАТА ЛИЧНА СУХОЗЕМНА КАЮТА. ПОБЪБРИХМЕ. ЗА ЖЕНИТЕ – ЗА МЪЖЕТЕ. ОБСЪДИХМЕ ПОЛИТИКАТА И ЖИВОТА. НАПЪЛНО ЗАКОННО, ПО ПРАВИЛНИК И ЗАПОВЕД, МИ ВЗЕМА НОМЕРА НА ЛИЧНАТА КАРТА. ЧУКНА С ПРЪСТ ПО ИЗКУСТВЕНОТО МИ ЧЕНЕ, ЧЕ И В ЧАНТАТА УСПЯ, И НАДНИКНА. НЕ ПОМНЯ ДА Е ПРЕБЪРКВАЛ ДЖЕБОВЕ, НО ЛУЛАТА МИ ИЗЧЕЗНА. ПЕЧЕН ЧОВЕК - НЯМА ЩО. НЯКОГА БИЛ ЕДВА ЛИ НЕ АДМИРАЛ. А СЕГА - БОДИГАРД - ОТ КЛАСА.
- ПФУ! - ОТСЕЧЕ, РАЗЛИСТВАЙКИ МОИТЕ ПИСАНИЯ. - КНИГИ! КОЙ ЧЕТЕ ДНЕС, БЕ ЧОВЕК? ВСИЧКО Е ТИВИ-СИРОП-МЕДИЦИНАЛ НАГОТОВО. АБЕ ЧОВЕК! ЖИВ ЛИ СИ, ИЛИ НА ЖИВ СЕ ПРАВИШ? ДРЕМЕХМЕ, ДРЪНКАХМЕ, И СЕ ПРАВЕХМЕ НА МНОГО ГОТИНИ..

ТОГАВА, ГОСПОЖА ДИРЕКТОРКАТА СЕ ЯВИ. ЕДНА ТАКАВА, ОПАРИЧЕНА, ПАРФЮМ-НЕДОСТЪПНА. ПОКАНИ МЕ В ПРЕДВЕРИЕТО НА СВОЯТ РАБОТЕН КАБИНЕТ. ПО-НАВЪТРЕ ОТКАЗАХ. БЕ ПЪЛНО С ФИКУС, АЛОЕ, МУШКАТО И ФИНИКИЙ-СКИ ПАЛМИ. ДОКАТО СЕ ОРИЕНТИРА, КЪДЕ ДА МЕ НАСТАНИ, ЧЕ ПО ЖИВО – ПО ЗДРАВО ДА СИ МЕ ОТПРАТИ, НЕБЕТО СМРАЧИ. ТРЕСНА ГРЪМ. ТРЪСНА ЗЕМЕТРЪС. - КАКВО Е ТОВА? - ЗАПИТА МИЛАТА СПРЕТНАТА ЖЕНА. . - БОМБАДЖИИ, КОЛКО ЩЕШ, - ОТВЪРНАХ ВЪЗМОЖНО НАЙ-КОМПЕТЕНТНО, ДОКАТО ВАДЕХ КОЧАН С ФАКТУРИ. - ИМА ГИ, И НА НЕБЕТО.
ЖЕНАТА МЕ ИЗГЛЕДА ПОДОЗРИТЕЛНО. ПРЕЛИСТИ КНИГАТА. РАЗТЪРСИ КЪДРИЦИ. СВИ РАМЕНЕ. НЕ СЪМ ИЗГЛЕЖДАЛ ЕКОЛОГ, КОЛКОТО ДА МИ Е МЪЧНО. ПО-СКОРО СЪМ ИМАЛ ВИД НА ПОЕТ, ПРОСПАЛ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ, ЗА СМЕТКА СПЕСТЯВАНИЯТА НА БАЩА СИ. БИ МОГЛА ДА ЗАКУПИ ДВЕ КНИГИ НА ЦЕНАТА НА ЕДНА. ДА СЛЯЗА В КАСАТА, ДА СИ ПОЛУЧА ПАРИТЕ. В ТОЗИ МОМЕНТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ДИРЕКТЕН МАРКЕТИНГ, ВРАТАТА НА ДИРЕКТОРСКИЯ КАБИНЕТ СЕ РАЗТВОРИ. НАХЛУ ПРЕБЛЕДНЯЛА МЛАДЕЕЩА УЧИТЕЛКА. - ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, - ЗАНАРЕЖДА НА ПРЕСЕКУЛКИ, - В ЧАС ПО ЕКО ПАДНА ГРЪМ, ЧАС ПО ЕКО …
ДИРЕКТОРКАТА МЕ ИЗГЛЕДА ПОДОЗРИТЕЛНО. СЯКАШ АЗ БЯХ ПУСНАЛ БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРЪМ.
- БЪДЕТЕ КРАТКА – МАРКЕТИНГУВАМЕ!
- АМИ, - ЗАПЕЛТЕЧИ ОТНОВО ЖЕНАТА, А АЗ Й НАЛЯХ ЧАША ВОДА, - ДОКАТО СИ ВОДЯ НАЙ-ПРИМЕРНО ЧАСЪТ; СЪГЛАСНО ВАШИТЕ УКАЗАНИЯ И ТЕЗИ НА ОТДЕЛА, ПО ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ИНСТРУКЦИИТЕ НА МОН, СЛЕДВАЙКИ КОДЕКСА НА ТРУДА; ПРЕЗ ОТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ ИЗНЕНАДВАЩО – ПРАС! - КАКВО – ПРА – А - АС?
- ТРЕСНА ГРЪМ, - ПРОДЪЛЖИ БЕДНАТА ЖЕНА. - НА ДЕЦАТА КОСИТЕ ИМ ЩРЪКНАХА КЪМ ТАВАНА! - НЕЩО СВЕТЛО ПРЕХВРЪКНА! К - Ю - Ю – Т! ДА - А – АН! ПРАВО В ЧЕРНАТА ДЪСКА. А ТАМ, ГОСПОЖО ДИРЕКТОР . . .
- А ТАМ - КАКВО!?! - ЗАИНТЕРЕСУВА СЕ ДИРЕКТОРКАТА. - ДА НЕ ПРЕТРЕПАХТЕ ЕКОЛОГИЧНО УЧЕНИК?
- А ТАМ, - ПРОДЪЛЖИ ПРЕБЛЕДНЯЛАТА ОТ УПЛАХ ЖЕНА, - ВИСИ ОТВОРЕНА ОНАЗИ НАЙ-НОВА АКТУАЛНА КАРТА, - ЖЕНАТА РАЗМАХА В РЪЦЕ НАВИТА ГЕОГРАФСКА КАРТА ОТ КОЯТО СЕ ВИЕШЕ ТЪНКА СТРУЙКА АРОМАТЕН ДИМ, - ГДЕТО ОТ ЕКСКУРЗИЯТА ПО ЛИНИЯ НА ЧЕРВЕН ПОЛУМЕСЕЦ И ЗЕЛЕН КРЪСТОНОСЕЦ, ПРЕЗ ГРАНИЦАТА ЕДВА-ЕДВА ПРЕКАРАХМЕ, А ГРАНИЧНИЯ КОНТРОЛ НИ ЗАДЪРЖА, ЗА НЕЗАКОННА ТЪРГОВИЯ С ПОРНОГРАФСКИ ПОСОБИЯ ЗА ХАЗАРТ . . . - Я, ОТВОРИ КАРТАТА!
УЧИТЕЛКАТА ВЪЗДЪХНА. РАЗГЪНА НАВИТАТА ГЕОГРАФСКА КАРТА. НАМЕРИ ГВОЗДЕЙ НА СТЕНАТА. И, Я ОКАЧИ. НА МЯСТОТО НА ДРЕВНИЯ СЛАВЕН БЕЛОГРАД, ЛИЧЕШЕ ХУБАВО ОБГОРЯЛА ДУПКА. НАДПИСЪТ СЕ МЪДРЕШЕ БЕЗВЪЗВРАТНО ОПУШЕН:

"ЕКОЛОГИЧНА КАРТА.
ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА НА БЕЛОГРАД".

ПОБЪРЗАХ ДА СЛЯЗА ПРИ КАСИЕРКАТА. КЪДЕТО УЧТИВО МЕУВЕДОМИХА, ЧЕ ЩЕ МИ БЪДЕ ПЛАТЕНО НА ДВА ТРАНША ПО БАНКОВ ПЪТ.
СВИХ РАМЕНЕ. ВСЕ ЕДНО, ДА ЧАКАШ ПИСМО ОТ УМРЯЛ.
End/10.03.2016.

ЗЕМЛЯ, разказ, от Хеми

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

ЗЕМЛЯ

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ЕДНА ВЛАСТ ТРЪГНЕ ЛИ ДА ВКИСВА, ЗАМИРИСВА ОТ ВСЪДЕ. НЯКОЙ НЕ ИЗДЪРЖАТ. И СТАВАТ ПАРТИЗАНИ. КОЙ - НА КЪРА. ДРУГ - В ГОРИТЕ. ТРЕТИ – В ЛЕГЛОТО НА КОМШИЙКАТА. ПОСЛЕДНОТО Е ЗА ПРЕПОРЪЧВАНЕ. НАЙ-МНОГО БУНТОВНА БОЛЕСТ ДА ПРИХВАНЕШ. НЯМА СТРАШНО - ВЕЧЕ ИМА ЛЕК ЗА ВСИЧКО. ОСТАНАЛОТО Е ПОЛИТИЧЕСКИ БЛЪФ.

ХАЗЯЙКАТА НИ В ДЪРВЕШНИК, БУЛЯ ЮЛЬОНКА, НЕ БЕ СЛУЧАЙНА. КАТО ЧОРБАДЖИЙСКИ СИН, МЪЖЪТ Й СЛУЖЕШЕ В ЛЕЙБ-ГВАРДИЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ. РЯДКО СИ ИДЕШЕ В ОТПУСК. А, КОГАТО ТОВА СЕ СЛУЧЕШЕ, ЦЯЛО СЕЛО СЕ СБИРАШЕ ДА ГО ВИДИ. НА КОН, В КЪРМЪЗЪ-УНИФОРМА СЪС ШЕРИТИ. С КАЛЪЧКА НА БЕДРО И ПИЩОВ НА КРЪСТ. С КАЛПАК С ЧЕРВЕНО СУКНЕНО ДЪНО, С ГЕРБ И ОРЛОВО ПЕРÒ. ЧУДО И ПРИКАЗ, ЗА ЗАБУТАНОТО ПРИМОРСКО СЕЛЦЕ, В КОЕТО НИ БЕ ПРОГОНИЛ СТРАХЪТ ОТ СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ. ЕДИН ДУШЕН ПОДИРОБЕД ,В НАЧАЛОТО НА АВГУСТ 1944., МИЛАТА МИ БУЛЯ ЮЛЬОНКА МЕ ВДИГНА ОТ СЛЕДОБЕДЕН СЪН. ДА СМЕ ПРЕСКОЧИЛИ ДО ЛОЗЕТО В ПЯСЪЧНИК, ДА НАБЕРЕМ ПО ДВЕ КОШНИЦИ ГРОЗДЕ. ПА, ДА СИ ПОХАПНЕМ, ПРЕДИ ДА ОТИДЕМ НА ПАЗАР В БЕЛОГРАД. НАМЕСИ СЕ МАМÀН. ДА СЪМ БИЛ С БУЛЯ ЮЛЬОНКА – ЗА КУРАЖ. СТАНА МИ ЯСНО, ЧЕ Е ПОВЕЧЕ ДА НОСЯ КОШНИЦИТЕ, ОТКОЛКОТО ЗА КУРАЖ. А, КОГАТО ПООТРАСНАХ, НЯМАШЕ КАК ДА НЕ УСТАНОВЯ, ЧЕ ТОВА НАВЯРНО Е СЪДБА. ДА СИ МЕ ИМАТ ЦЯЛ ЖИВОТ, ЗА КАМУФЛАЖ.

ДО СЕЛСКИТЕ ЛОЗЯ В ПЯСЪЧНИК, ПЪТЯТ БЕ ДВЕ ПЕДИ КОЛАРСКА ПРАХАН ИЗПЪЛНЕНА, С ПОСЪХНАЛИ ГОВЕЖДИ ТОРТИ. ПРЕЗ ТЯХ, ДЖАПАХМЕ БЕЗМЕТЕЖ-НО БОСИ. ЩЯХМЕ ДА НАПЪЛНИМ КОШНИЦИТЕ С ГРОЗДЕ. ЩЯХМЕ ДА ПОХАПНЕМ ДО НАСИТА. ПО ХЛАДИНА, ЩЯХМЕ ДА СИ СЕ ЗАВЪРНЕМ, ПЕЕЙКИ „МИЛА РОДИНО – ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ“. БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА МНОГО КАНДИСВАШЕ НА ПАТРИОТИКА В ГРАНИЦИТЕ НА ЗАКОНА. НАВЛЯЗОХМЕ В ЛОЗЯТА. НЯМАШЕ НИКАКВИ ОГРАДИ. ХОРАТА СИ ЗНАЕХА ИМОТИТЕ, И БЕЗ ПОРТУГАЛСКИ КАДАСТРАЛЕН ПЛАН. ЕДВА ЛИ НЯКОЙ СЕ ДОСЕЩАШЕ, ЧЕ ПРЕДНАМЕРЕНАТА ОБЪРКАЦИЯ, ПРЕВЪРНАТА В НАЦИОНАЛНА ОРИСИЯ, ЩЕ НАПРАВИ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ВЕЧНО ДА ТЪПЧЕ НА ЕДНО МЯСТО, ВЕЧНО ДА ЗАПОЧВА ОТ НАЧАЛО. НАПЪЛНИХМЕ КОШНИЦИТЕ С ПЛОД, ХАПНАХМЕ ГРОЗДЕ С КРАЕЩНИК И ТУЛУМЕНО СИРЕНЕ. НЕДАЛЕЧ НЕЩО ПРОШУМЯ. БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА ТРЕПНА, ПА ПОСТАНОВИ.
- ТУК КЕ ЧЕКАШ. САМУ ВПЕРЬОД ШЪ ГЛЕЙШ? НИКЪ'ВУ НЪНЪЗАТ – ЯСНУ!?! - ЯСНО ... ЯСНО ... КАК ДА НЕ Е ЯСНО ... БУЛЯ ЮЛЬОНКА СКОКНА, ОТУПА ФУСТАТА СИ ОТ ПРАХТА, ИЗКАЧИ БАИРА, ЗАЛЕГНА ЗАД ЕДНА ТРЪНКА, И ИЗЧЕЗНА. И АЗ, НЕКАДЪРНОТО ВАРНЕНСКО ГРАЖДАНЧЕ-ТЪПНЯ, ЗАГЛЕДАХ НАНАПРЕД, БЕЗ ДА СЕ ОБРЪЩАМ НАНАЗАД.

ЧАКАНЕТО ПРОДЪЛЖИ ДЪЛГО, А БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА НИКАКВА Я НЯМА..НЕ МОЖЕШЕ ДА НЕ СЕ ОБЕЗПОКОЯ. НАЛИ БЯХ ИЗПРАТЕН ЗА КУРАЖ. ЩОМ СЛЪНЦЕТО ПРИПАДНА ЗАД КЛОНИТЕ НА ТРЪНКАТА В МОРЕТО, НЕ САМО СЕ ЗАОБЕЗПОКОИХ, НО И, СЕ ЗАУПЛАШИХ. ПОНАДИГНАХ СЕ - НЯМА НИКОЙ. ПОНАВЕДОХ СЕ – СЪЩО НИКОЙ. ПОГЛЕДНАХ НАНАЗАД. НЯКАКВИ ХРАСТИ ЯКО СЕ ТРЕСЯХА. ГРАБНАХ НОЖ В РЪКА. И ТРЪГНАХ, ДА ОПАЗЯ МИЛАТА МИ БУЛЯ ЮЛЬОНКА. ДО ЕДИН ПЪН, ЗАД ОБЛАЦИ ЛЮТ ТЮТЮНЕВ ДИМ, ОТКРИХ ПОДПРЯНА ВОЙНСКА МЕШКА И АВТОМАТ НЯКЪДЕ ИЗПИСКА РАДИОСТАНЦИЯ . . - ЗЕМЛЯ, ЗЕМЛЯ, - РАЗБУБОТИ БАСОВ ГЛАС, - ВСЕ КАК ПОЛОЖЕНО – НАМ БОЛЬШЕ НЕ НАДО!
- А – А – А, НАДО, НАДО, ЕЩЕ РАЗ! - ГАЛЬОВНО ПРОПЯ ХУБАВИЯТ МЕЛОДИЧЕН ГЛАС НА БУЛЯ ЮЛЬОНКА. - А СЕЙЧАСЬ ДОМОЙ! - НАЗИДАТЕЛНО ПОСЪВЕТВА БАСОВИЯТ ГЛАС. - У НАС ВАЖНЫЕ ЗАБОТЫ. ОТ ДЖЕНДЕМ-ГЪСТАЛАКА ЛЕНИВО СЕ ИЗНИЗА БУЛЯ ЮЛЬОНКА. ПО-ХУБАВА ОТ ВСЯКОГА. ВЕСЕЛА И ЗАСМЯНА, КАКТО НИКОГА. С РАЗПУСНАТА КОСА. С ЧУМБЕР ПРЕЗ РАМО,. С ПРАКТИЧНО ЗАПРЕТНАТА ФУСТА. - НЕПОСЛУШНИК, С НЕПОСЛУШНИК! И МИ ЗАЛЕПИ ТАКАВА ПЛЕСНИЦА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЕ СТРЯСКАМ НА СЪН.



ТЕАТРАЛНИ ГЪРНЕТА, разказ, от Хеми

(C) 2012 - Bogomil K. AVRAMOV-Hemy

ТЕАТРАЛНИ ГЪРНЕТА

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

КАТО ГЛЕДАМ НЯКОЙ УМИЛЕНО УХИЛЕНИ ФИЗИОНОМИИ, НАПРАВО СИ ПАДАМ. АМЕРИКА Е ТУК. МАКАР НЕ С НАЙ-ДОБРОТО.

ДО НЕОТДАВНА НАЙ-ДОБРОТО ОТ САЩ ИДЕШЕ В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ ЕДИНСТВЕНО, ПРЕЗ ЦЕДИЛКАТА СССР. ЗАЕДНО С ОНОВА ЧУДЕСНО „KEEP SMILING”,. КОЕТО ТАКА И НЕ МОЖА ДА НИ ПИПНЕ ЗА ДУША. ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ ХИЛИМ ЕДИН НА ДРУГ ДО ПРИПАДЪК. (МАКАР ДА Е ЗДРАВОСЛОВНО!)

ДАЛИ, ЗАЩОТО НИКАКВА НЕ Я ЗАВЪРТАМЕ? НО, УСМИВКИ ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ, ПОНЕ ПО ПРЕСКОНФЕРЕНЦИИ, ПРОБЛЯСВАТ.

ПРЕЗ ТАКА ДАЛЕЧНИТЕ ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ДВАДЕСЕТИ ВЕК, КОГАТО ДОРИ ПЕСНИТЕ НА ПЕГИ ПЕЙДЖ БЯХА ЗАБРАНЕНИ. НО ПЪК ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПАТРИОТИЧЕСКИ-ПРОФИТАБЕЛНИЯ ЦИРК „БЪЛГАРИЯ“, ДЪНЕШЕ КЛАСИКАЛ-ДЖАЗ-КОНЦЕРТИ С „ОПТИМИСТИТЕ“ И ЛЕА ИВАНОВА, ЧИЧО БОНЧО БАЧВАНДЖИ, БЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВ. ГЛАДЕН, С ОТНЕТО „В ИМЕТО НА НАРОДА“ ЖИЛИЩЕ, НО ПЪК ЖИВ. ПОЧТИ ВЕЧЕН. ЗАВИНАГИ УСМИХНАТ МИЛ СТАРЕЦ. СТЕГНАТ – ЗИМЕ-ЛЕТЕ, В СТАРОМОДЕН ЧЕР КОСТЮМ ОТ БЕЗЦЕНЕН АНГЛИЙСКИ ШЕВИОТ СЪС ЖИЛЕТКА. ОТ ДЖЕБА НА КОЯТО НЕИЗМЕННО ВИСЕШЕ ТЕЖКА ЗЛАТНА ВЕРИЖКА БЕЗ ЧАСОВНИК. БЕ ЗАЛОЖИЛ ЧАСОВНИКА. ДОКАТО ОЧАКВА ДА МУ ОТПУСНАТ СОЦИАЛНА ПЕНСИЯ.

(НЕ МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ В ПЕНСИОННОТО НИ ДЕЛО СЪЩЕСТВУВА ДРАМАТИЧНА ТЕАТРАЛНА ПРИЕМСТВЕНОСТ?) ЕДНА ЗАРАН, ЧИЧО БОНЧО МЕ РАЗВЕДЕ ЗА КЕФ ИЗ ГРАДА. ПРЕД ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК. (БАЙ ОТТОНЕ – ЗДРАСТИ!) ПРЕД ЗАЛА „СЪЕДИНЕНИЕ“. (ИЗЦЯЛО ОТ ДЪРВО – АЗ СЪМ ГО ДОСТАВЯЛ!) ТУК ИГРАЛ НА МЛАДИНИ „КРАЛ ЛИР“. (НИКОЛАЙРАЙНОВСКИ ПРЕВОД ОТ РУСКИ - СЪБИРА ПРАХ НА ТАВАНА!)

ПРЕД ВАРНЕНСКИЯТ НАРОДЕН ТЕАТЪР; ВСРЕД КУП ВЪЗИШКИ И СТАРЕШКИ ПРОХЪРКВАНИЯ; ЗАРЯЗАЛ ТЕАТРОТО, СТАНАЛ ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА „ГОЛЕМИТЕ ГЪРНЕТА“.

(ХЛЕБ ТРЕБЕ ДА СЕ РУЧА - ЕДНА ЕПОПЕЯ!) РАЗТРЕПЕРВАШЕ СЕ, А ЛАНЕЦЪТ ПОТРЕПВАШЕ, РАЗКАЗВАЙКИ И ПОТРЕТВАЙКИ, КАК АРХИТЕКТ Б., (ДАЛИ НЕ ГРЕША!?!), ТРИ ПЪТИ МУ ТРОШИЛ ДЕЛВИТЕ. (ДЕЛВИ В ТЕАТЪР?) ДЕЛВИТЕ БИЛИ НЕОБХОДИМИ ЗА ОСЪЩЕСТЯВАНЕ НА КАМЕРНАТА АКУСТИКА. ПРОЕКТЪТ ПРЕДВИЖДАЛ 48 РЕЗОНАНСНИ ДЕЛВИ ВГРАДЕНИ В КУПОЛА НА ВАРНЕНСКИЯТ ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР. ПРИ ТРАНСПОРТ НА ДЕЛВИТЕ ОТ ТРОЯН ДО ВАРНА, С ВОЛСКИ КАРУЦИ ПО ЧЕРНИ ПЪТИЩА, ДЕЛВИТЕ СЕ ТРОШЕЛИ. (ВОЛОВЕ ИМАЛО – МАГИСТРАЛИ НЯМАЛО!) НАЛОЖИЛО СЕ, ДА БЪДАТ ИЗРАБОТВАНИ НА МЯСТО. МЕСТЕН МАЙСТОР СЕ НАМЕРИЛ. ПОСТРОИЛИ ПЕЩ. В МЕСТНОСТТА „ОРЕХИТЕ“. ОТ ТОВА ВРЕМЕ БИЛИ И МНОГОБРОЙНИТЕ ГРЪНЧАРСКИ РАБОТИЛНИЦИ. НАСТОЯЩАТА АВТОГАРА НЯКОГА НАБЪРЗО ИМ ВИДЯ СМЕТКАТА, А ОРЕХИТЕ ОТИДОХА ЗА ДОМАШНА МЕБЕЛ НА ЧЕРВЕНИ БУРЖОА. (ТАКА СИ Е, МОМКО, ВИНАГИ СИ ИМАМЕ И ШАПКА.)

БЯХ ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО ТОВА. ЗАЕДНО С ЧИЧО БОНЧО. ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ ПРИ СТРОЕЖА СГРАДАТА НА ВАРНЕНСКИЯТ ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР, ПОСТРОЕН СЪС ЗАЕМ НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД. НО НАЙ-ВЕЧЕ, ЧРЕЗ ДРЕБНИ СПОМОЩЕСТВОВАНИЯ НА ГРАЖДАНСТВОТО. ОТГОВОРЕН ЗА ИЗРАБОТВАНЕ, ТРАНСПОРТ И ВГРАЖДАНЕ, В КУПОЛА НА ВАРНЕНСКИЯТ ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР, НА НЯКОЛКО ДУЗИНИ ГЛИНЕНИ ДЕЛВИ. (НЕ ДОПУСНАЛ ВНОС – ПИПНАЛ БОНУС!)

КОГАТО В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК ЗАПОЧВА ПЪРВИЯТ ГЕНЕРАЛЕН РЕМОНТ НА ТЕАТЪРА, ПРОДЪЛЖИЛ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ; ИЗХВЪРЛИЛ НА БОКЛУКА СТРАХОТНАТА ВИЕНСКА МЕБЕЛИРОВКА, УНИЩОЖИЛ ФАМОЗНИТЕ ЛОЖИ, ЗАКРИЛ ЦАРСКАТА ЛОЖА, ПОСТАВИЛ ПОД ВЪПРОС СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЪРТЯЩАТА СЕ СЦЕНА; ИЗ ГРАДА СЕ РАЗЧУВА ЗА ОТСТРАНЕНИ ОТ ПОКРИВА, (ЧЕТИ ПОТРОШЕНИ!), ДУЗИНА БЕЗСМИСЛЕНИ“ ГЛИНЕНИ ГЪРНЕТА. ВЕКЪТ НА ЕЛЕКТРОНИКАТА НАПИРА, С БЕЗПОЩАДНА ФАТАЛНОСТ. И, НИКОЙ НЕ СЕ СЕЩА, ДА ОПАЗИ ЗА ТЕРТИП ПОНЕ ЕДНА ГЪРЛОВИНА.

ПРЕДСТОЕШЕ ПОРЕДЕН РЕМОНТ-РЕКОНСТРУКЦИЯ, НА ВАРНЕНСКИЯТ НАРОДЕН ТЕАТЪР. ЗАПОЧНАЛ КАТО ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА. ЕКСПЛОАТИРАН КАТО ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР., ОДЪРЖАВЕН ОТ ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА. ДНЕС ВПЛЕТЕН В БЕЗОБРАЗНО ПРЕКОПИРАНА ПРОТОЕВРОПЕЙСКА ПЕЧАЛБАРСКА СХЕМА, (ТМПЦ),. ЧЕ ДАНО КЛАСИЦИСТИЧНАТА ВАРНЕНСКА КУЛТУРА СЕ ЗАДЪНИ ОКОНЧАТЕЛНО. ЗА ДА СТАНЕ РАБОТАТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ДАВА МИЛИОНИ. ОТ НАШИТЕ ВНОСКИ ЕСТЕСТВЕНО – ОТ КЪДЕ ДРУГАДЕ

(ВЕЧЕ И МАМА НА ТАТИ НЕ ДАВА - БЕЗ ПАРА НА РЪКА.) И, КАТО НИЩО СЕ ЗАЛАГА НА САМОДЕЛНА СХЕМА, (KEEP SMILLING!), ЗА НАБИРАНЕ НА ОБОРОТНИ СРЕДСТВА, ЧРЕЗ ПРЕДПЛАТЕНИ ЗРИТЕЛСКИ МЕСТА.

(ДА ПРЕОТКРИЕМ ТОПЛАТА ВОДА!)

ПОКОЛЕНИЯТА ПОМНЯТ, КАК НЯКОГА ЦЕНТРАЛНА ЛОЖА № 1, БЕ ПРЕДПЛАТЕНО ЗАПАЗЕНА, ЗА ПРОЧУТИЯТ ВАРНЕНСКИ ИНДУСТРИАЛЕЦ АСЕН НИКОЛОВ, БЛИЗЪК НА КРЪГА „ЗВЕНО“. И, ПОНЕЖЕ СИ СТОЕШЕ ПРАЗНА, В НЕЯ СЕ ОПУСКАХА Т.Н. "БЕЗПЛАТНИЦИ".

ДАЛИ ТОВА БИ ДОВЕЛО ДО АВТЕНТИЧНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТАКА ХАРАКТЕРНИТЕ ЗА ВАРНЕНСКИЯТ НАРОДЕН ТЕАТЪР „БЛАГОРОДНИЧЕСКИ“ ЛОЖИ? КОГАТО ВЪЗРАСТТА ЧЕЛОВЕЧЕСКА И ИНДИВИДУАЛНАТА КУЛТУРА И ВЪЗПИТАНИЕ, НЕ СА БИЛИ КОНВЕРТИРАНИ В НАЦИОНАЛНО ПОЗОРИЩЕ, ТАМ СЕ Е СБИРАЛА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ЕЛИТ НА БЕЗКРАЙНО ТЪПЧЕЩИЯТ НА ЕДНО МЕСТО ВАРНА-ГРАД.

ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦАРСКАТА ЛОЖА, ДАНО ДА Е ВЪЗСТАНОВЕНА. НАСТОЯЩАТА МЕНТЕ „ПАРТАЙ-ДЕМОКРАЦИЯ“ ИЗОБЩО НЯМА НИКОГО ДА ИЗНЕНАДА, ИНТРОНИРАЙКИ НИ ЗА ПОЖИЗНЕН И НАСЛЕДСТВЕН ЦАР НЯКОЙ ПОРЕДЕН МАНГУ МАГУСЕЕВ ЛЬО ТРАФИКОН.

СТРУВА МИ СЕ, НАЛИЦЕ Е ОСОБЕНО ТЕЖЪК ПРОПУСК, ПРИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОЕКТА ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ВАРНЕНСКИЯТ „НАРОДЕН“ ТЕАТЪР, КОЯТО ВЕЧЕ Е СВЪРШЕН ФАКТ. ТОВА Е, ЛИПСАТА НА ГАЛЕРИЯ А-ЛА -„МАДАМ ТЮСО“. ЧЕ, КОЛЧЕМ ОТСЪСТВА НЯКОЙ ВАРНЕНСКИ НОТАБИЛ ОТ ПРЕДПЛАТЕНИТЕ ТЕАТРАЛНО-ОПЕРЕТНИ ЗРИТЕЛСКИ МЕСТА, РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ ВЕДНАГА ДА НАТАМАНИ НЕЧИЯ ПОИЗТУПАНА ОТ ПРАХОЛЯК СИМВОЛИЧЕСКА ВОСЪЧНА ФИГУРА. ДАНО ЗАЛАТА ДА НЕ ИЗГЛЕЖДА ПРАЗНА. КАЗВАТ, НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО ТЕАТРАЛЕН ЗАНАЯТ, Е СЪСТАВЪТ НА ВОСЪЧНАТА СМЕС. ЧИЧО БОНЧО УСПЯ ДА МИ ГО ДОВЕРИ. ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ СЪСТАВКИ СЕ НАРИЧА "ВЯРА". ТРЯБВА ДА Е ПРЕДПОЛАГАЛ, КАК ЕДИН НЕДАЛЕЧЕН БУЗГУНЛУШКИ ДЕН, ТАКА ТРУДНО МОНТИРАНИ БЕЗЦЕННИТЕ АКУСТИЧЕСКИ ГЪРНЕТА, С ЛЕКА РЪКА И БЕЗ НИКАКЪВ СВЯН, ЩЕ БЪДАТ ЗАФУЧЕНИ НА КАРА-БОКЛУК.

Reviaed-04.03.2016.

МОНИТОРИНГ, разказ от Хеми

(C) 2016 - Bogomil K. AVRAMOV-Hemy

МУХЪЛ

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

БЯХ НА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ СЕДЕМ-ОСЕМ ГОДИНИ, А ТОВА ОЗНАЧАВА ПО ВРЕМЕ НА НЕМСКАТА ОКУПАЦИЯ, КОГАТО ЧУХ НЯКОЙ ДА МЕ ЗАРИЧА:

- ТОЛКОВА ТЪП, ЧЕ ЧАК СИ ПОДСВИРКВА, 'МИ СЕГА Е ВОЙНА БЕ ЛАЙНАР!?!

ПОДСВИРКВАХ СИ ОСОБЕНО ПОПУЛЯРНИЯ ПО ОНОВА ВРЕМЕ МЕНУЕТ ОТ МОЦАРТ. ВДИГНАХ ГЛАВА. ЕДНА КАРУЦА НАКАМАРЕНА СЪС СЕНО, СЕ ПРОМЪКВАШЕ КЪМ СТОЙНОВИЯ ХАН, А ОТГОРЕ ДВАМИНА МОЯ СИ ВЪЗРАСТ СЪС СЛАМЕНИ ШАПКИ, РАЗМАХВАТ ДЪЛЪГ КАМШИК. И, ДОКАТО МИ СЕ ПЛЕЗЯТ – ГРОЗНО МЕ РУГАЯТ. ПИПНАХ КРАЯТ НА КАМШИКА. ДРЪПНАХ ГО СЪС СЕБЕ СИ, И ХУКНАХ. КАРУЦАТА ОТМИНА С ПОТОЦИ РУГАТНИ. ПОДАРЯВАЛИ МИ КАМШИКА, АМА ДА СИ ПРАВЯ СМЕТКА ВТОРИ ПЪТ КАТО ОВТАСАТ. СЕДНАХ НА ТРОТОАРА, ПА СЕ ЗАМИСЛИХ. ВЕЧЕ СИ ИМАХ КАМШИК ЗА ТУПАЧ. ИЗВАИХ КЪРМЪЗЪ-ТУПАЧ ИЗ ДЖЕБА. КАМШИКЪТ МУ ПАСНА. ЗАВЪРТЯХ ПУМПАЛА, И ТОЙ ЗАПЯ СВОЯ ТИХИЧКА ТУПАШКА ПЕСЕН. ПИТАХ СЕ, ЗАЩО БЕ ВСИЧКО ТОВА? КАК ТАКА ТЪП!?! КОГО ДРАЗНИ МОЕТО ПОДСВИРКВАНЕ!?! ИЛИ МОЖЕБИ МОЦАРТ ОТ ГРОБА СЕ ОБАЖДА!?!

ВСЪЩНОСТ, ВРЪЩАХ СЕ ОТ ДОЙЧЕ-ШУЛЕ В БЕЛОГРАД, КЪДЕТО ПОСЕЩАВАХ КИНДЕРГАРТЕН. ТЪКМО НИ БЯХА ДЕМОНСТРИРАЛИ, КАК ЕДНА РОТА ТИЙНЕДЖЪРИ С БАРАБАНИ, ЗНАМЕНА С ПРЕЧУПЕНИ КРЪСТОВЕ, СТЪКЛЕНИ ЗЕНИЦИ И ДИОПТРИЧНИ ОЧИЛА, ОТИВА ПРАВО НА УКРАИНСКИЯ ФРОНТ. ЗА ДА ПОКАЖЕ НА РУСИТЕ, КЪДЕ ЗИМУВАТ РАЦИТЕ. В ЧЕРНИ УНИФОРМИ И БЕЗБРОЙ ИНСИГНИ ВЪРХУ ТЯХ, ТЕЗИ БАТКОВЦИ НЕ МОЖЕШЕ А НЕ ПОДОЗИРАТ, КАКВО ГИ ОЧАКВА. ОЩЕ СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР ТРАНПОРТЬОРЪТ БЕ ТОРПИЛИРАН НА КАРАДЖА-БАНКА ПРЕД СРЕБЪРНИТЕ ПЯСЪЦИ КРАЙ БЕЛОГРАД. ОЩЕ Е ТАМ. АТРАКЦИЯ ЗА ПОДВОДНИ ТУРИСТИ. ВСЕ ПАК; ЕДНО ОТ ТЕЗИ ДЕЧИЦА – КАМАРАДЕНФЮРЕР; СЕ СПАСИ. ДОВЛЕЧЕ СЕ МОКРО, И ПРЕБИТО, ПРАВО В ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ДОЙЧЕ-ШУЛЕ НА УЛИЦА "СЕТРИ ПИЛИГРИМОВИ".. УЧИТЕЛКАТА В ПЪРВИ КЛАС, С НЕЙНИЯТ ПРИЧУДЛИВ ДЖАСТА-ПРАСТА БЪЛГАРСКИ, УСПЯ И ПОЯСНИ. КАК ВЗРИВЪТ ИЗХВЪРЛИЛ МАЛКИЯ БОЕЦ В КРАЙБРЕЖНИЯ ШУБРАК, А ТАМ НЯКАКВИ НЕНАВИСТНИЦИ ГО ОБРАЛИ И ПРЕБИЛИ. А СЕ Е СПАСИЛ, ЗАЩОТО РЕДОВНО СИ ПЛАЩАЛ ЧЛЕНСКИЯ ВНОС В ХИТЛЕРЮГЕНД.

ВЪРНАХ СЕ У ДОМÀ ПОКЪРТЕН. НЕ ТОЛКОВА ОТ ПРЕТРЕПАНИЯТ НАЧИНАЕЩ ВОЙН, КОЛКОТО ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРЕСТОЯЩТ ОБИР ЧРЕЗ ЧЛЕНСКИ ВНОС. РАЗКАЗАХ ВСИЧКО, ЗАЕКВАЙКИ ОТ СТРАХ ПРЕД ЧИНИЯ ВОЕННОВРЕМЕНЕН БОБ. ПАПÀ КОШТИ СЕ СИЛНО РАЗЯДОСА НА ПРИУМИЦИТЕ НА МАМАН ЕДИНСТВЕНА И ВЕЧНА, ОТХВЪРЛИЛА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА “АЛИАНС-ФРЕНСЕЗ”. ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ ИМАЛО МНОГО “МАКИ”, А МОНАХИНИТЕ ЗНАЕЛИ КАКВО Е “ФРЕНСКА ЛЮБОВ” С ВЕРМАХТ В ОТПУСК.

КАТО ДНЕС ПОМНЯ, КАК ИЗНЕВИДЕЛИЦА БЕСЕН-БЕСЕН ПРЕПУСНА С МОТОЦИКЛЕТА ПО ТРОТОАРА, РУШНА СТАРАТА ТАРАБЕНА ВРАТА, ХВЪРЛИ МОТОРА НА ПЛОЧИТЕ В ДВОРА, ХВАНА МЕ ЗА ВРАТА, И МИ ЗАБИ ОНЗИ ШУТ, ОТ КОЙТО СЕ НАМЕРИХ НА КЕРЕМИДИТЕ. РАЗВИКВАЙКИ.

- ПО-ДОБРЕ КОМУНЯГА – ОТКОЛКОТО ФАШАГА, МАКАР ДА Е ВСЕ ЕДНО!

ИЗМЪКНА МАМАН ОТ ПЕРАЛНОТО, И ТАКА Й СЕ РАЗКРЯСКА, ЧЕ ЦЯЛАТА МАХАЛА СЕ ВТУРНА ДА ГО УСПОКОЯВА. А ТОЙ, КАКТО СИ Е С ВЕЧНО ИЗМАЗНЕНИ ОТ МАШИННО МАСЛО РЪЦЕ, ЗАПОЧНА СЪС ВСЕКИГО ДА СЕ ЗДРАВИСВА. ОТ ПОКРИВА СЕ ВИЕШЕ, КАК МАХЛЕНСКИЯТ БРАННИК ВЪРТИ В РЪЦЕ ФОТОАПАРАТ.

ЩОМ ВИКОВЕТЕ НА ТЪЛПАТА МЕ РАЗБУДИХА, ТАМ, ВЪРХУ НИСКИЯ КЕРЕМИДЕН ПОКРИВ ЗАФУЧЕН ОТ ТЕЖКАТА ЛАПА НА ПАПÀ; МЕЖДУ ДВА ЧИФТА ПРОСТРЯНО ДА СЪХНЕ БЕЛЬО И ЛЕГЕН ЗА “СЛЪНЧЕВА ВОДА”; ОКОНЧАТЕЛНО ОСЪЗНАХ, ЧЕ НА БАЩИТЕ НЕ БИВА ДА СЕ ПРОТИВОРЕЧИ. ДОСТАТЪЧНО Е – ГДЕТО МАЙКИТЕ ГО МОГАТ.

МОЕТО СНЕМАНЕ ОТ КЕРЕМИДИТЕ СЕ ПРЕВЪРНА, В МАХЛЕНСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ С ВИСОК ИНТЕЗИТЕТ. ХЕМ, ДА БЪДА СМЪКНАТ И ОСВЕСТЕН БЕЗ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЕРДАХ. ХЕМ КЕРЕМИДИТЕ, ДА ОСТАНАТ ЦЕЛИ, ЧЕ ИДЕ ЗИМА. СЕДЯХ КАТО НА ТРЪНИ, В РЪЦЕ С ПРОКЛЕТИЯ КАМШИК, ОНЕМЯЛ ОТ УЖАС И УПЛАХА. СЪСИПАН ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ, ДА БЪДА ЗАХВЪРЛЕН ОЩЕ ПО-ВИСОКО. ПОСЕЩАВАНЕТО НА КИНДЕРГАРТЕН БЕ ПРЕКРАТЕНО. А, АЗ И МАМАН СЕ НАМЕРИХМЕ В СЕЛО КУРУМОВО, НА ТРИДЕСЕТИНА КИЛОМЕТРА ОТ БЕЛОГРАД. КЪДЕТО ИЗЧАКАХМЕ ПОБЕДОНОСТИТЕ СЪВЕТСКИ ОКУПАЦИОННО-СВОБОДИТЕЛНИ ВОЙКИ.

НЯМА КАК ДА НЕ СИ ПРЕДСТАВЯ, КАКВО Е БИЛО НА МАМАН. СЪЩО ТАКА СЕ ДОГАЖДАМ, ЧЕ КАРУЦАТА СЪС СЕНО С ДЪЛГИЯТ ЖИЛАВ КАМШИК, ЩЕ ДА Е БИЛА ОТ СЪЩОТО СЕЛО. КЪДЕТО; ДОКАТО ИГРАЕХМЕ В ПЛЕВНИТЕ ТАБЛАНЕТ С ОПАКОВНИ ОТ ЦИГАРИ; ХЛАПАЦИТЕ НЕ ПРЕСТАВАХА ДА СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ЕДИН-ДРУГИМУ „МУХЛЮ“. ПА СИ МИСЛЯ В ДОБАВЪК, ТОЗИ СЕЛСКИ МУХЪЛ, НЕ НИ ЛИ ТРЕСЕ И ПОНАСТОЯЩЕМ? ТРЕСЕ НИ, И ОЩЕ КАК. ПРЕВЪРНАТ В ОФИЦИАЛИЗИРАН ПСЕВОЕВРОПЕЙСКИ СТИЛ НА ЖИВОТ, КРАЙ КОФИТЕ ЗА СМЕТ.

End-01.03.2016.