THE COLD WAVE, story, by Hemy

(C)2015 - Bogomil K.Avramov-Hemy
СТУДЕНАТА ВЪЛНА
от
Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ
(Из "AMERICAN LOG BOOK")

КОЙ ПОСОЧИ, 
ЧЕ С ПАДАНЕ НА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА 
СТУДЕНАТА ВОЙНА Е ПРИКЛЮЧИЛА!?! 
ЗА ИЗТЪРСАЦИТЕ НА ПРЕДАЛИТЕ НЕВЪЗВРАТИМОТО; НЕ ПРЕСТАНАЛИ ДА НИ УЧАТ, КАТО-КАК СЕ ПИШАТ СТИХОВЕ, ВЪВ ВЪЗХВАЛА НА ПОРЕДЕН ТИРАНИН С КУПЕН ДОКТОРАТ И МЕТАЛНИ РЪКАВИЦИ; ТОВА МОЖЕ И ДА СЕ Е СЛУЧИЛО. ТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ИЗВЪН ЖЕЛЕЗНИТЕ ЗАВЕСИ. 
И МАТЕРИАЛНО, И НАЙ-ВЕЧЕ ДУХОВНО.

ДОКОЛКО ИМАМЕ ПОНЯТИЕ, КОГА ЗАПОЧВА Т.Н. "СТУДЕНА ВОЙНА"; ДЪЛБОЧИННА И СУРОВА; КАТО-КАК ВЪРВИ И СЕ ПРОМЪКВА, ДО КОГА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА? 
НАЯСНО ЛИ СМЕ С НЕЙНАТА ГЕНЕРАЛНА КОНЦЕПЦИЯ В ПАКЕТ?
ОНОВА, КОЕТО СЕ ПРОМЪКНА В МЕДИИТЕ НЯКОГА; 
ЗА ДА БЪДЕ ИГНОРИРАНО КАТО БОЛШЕВИШКА ПРОПАГАНДА; 
НЯМА КАК ДА НЕ Е ПРЕАМБЮЛ КЪМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЕКРЕТНА КОНВЕНЦИЯ, ЗА АРТИФИКАЛНО ПРЕМОДЕЛИРАНЕ НА СВЕТОВНИЯТ ЖИЗНЕН ПОРЯДЪК. 
ЕДНО НЕУМОРНО ЗАКАНИТЕЛНО РАЗМАХВАНЕ НА ПРЪСТ, С ПАРАБЕЛ НА ПОЯС.
А РЕЗУЛТАТИТЕ СА НАЛИЦЕ. ПРИ ТОВА ПОДОЗРИТЕЛНО УСТОЙЧИВО.
ПОРЕДНО ЗАКРИВАНЕ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ПРЕД ОЧИТЕ НА НЕЙНИТЕ - ВСЪЩНОСТ - СЪЗИДАТЕЛИ. И ВЪРВИ,ДА СИ СЕ СЛУЧИ.
ЩОМ НА ПОСЛЕДНИТЕ ПИШМАН-МОРАЛИЗАТОРИ БЪДЕ ОКОНЧАТЕЛНО ПОКАЗАН СРЕДЕН ПРЪСТ, А ТЕ - СВОЕВРЕМЕННО - ВКАРАНИ В ГРОБА.

ТОВА ЕФЕКТИВНО ЗАТРИВАНЕ, ПОТРЪГНАЛО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ПРЕМАХВАНЕ НА МОНАРХИЧЕСКАТА ИНСТИТУЦИЯ; (ПРЕДВИДЛИВО ОПАЗИЛА ТАРАБАТА ОТ ГИЛОТИНАТА НА РАЙХА!); 
ЧРЕЗ СТЪПАЛОВИДНО ПЪЛЗЯЩО АМАЛГАМИРАНЕ; 
ЧРЕЗ НАТРИСАНЕ НА АБСОЛЮТНО АНОНИМНИ И ПРЕСТЪПНИ УПРАВЛЕНЦИ; 
ЧРЕЗ КОРУПТИРАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ; 
ЧРЕЗ ПРЕИМЕНОВАНЕИ ПРЕКРОЯВАНЕ НА ГРАДОВЕ, ПЛОЩАДИ И УЛИЦИ; 
ЧРЕЗ ИЗСИЧАНЕ НА ИСКОННО ГРАДСКО ЗАЛЕСЯВАНЕ; 
ЧРЕЗ ИНСПИРИРАНЕ НА МАСОВИ НАВОДНЕНИЯ; 
ЧРЕЗ НЕЗДРАВОСЛОВНИ ПИТЕЙНИ ВОДИ И ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ;
ЧРЕЗ ПОДЪРЖАНЕ НА ВИСОКОРИСКОВА СТЕПЕН НА ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ГРАДСКА ОКОЛНА СРЕДА; 
ЧРЕЗ НЕПРЕСТАННО РЕФОРМИРУЕМА СИСТЕМА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, ПЕНСИОНИРАНЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ; 
ЧРЕЗ ПРЕДУМИШЛЕНО УНИЩОЖАВАНЕ НА ТРАДИЦИОННИ ПРОМИШЛЕНИ БРАНШОВЕ; 
ЧРЕЗ ВОЙНСТВАЩИ РЕЛИГИОЗНИ ПОДИГРАВКИ; 
ЧРЕЗ ОБЕЗПЪТЕНИ ПОКОЛЕНИЯ СКИТНИЧЕСКИ ИЗВЕДЕНИ НА УЛИЦИТЕ - ДАНО ПРЕСТАНАТ ДА РАЗМИСЛЯТ ДОКАТО РАЗДРЪНКВАТ КИТАРИ ЗА ПУРБОАР; 
ЧРЕЗ ВПРЪСКВАНЕ НА ПОТОЦИ ДУХОВНА МРЪСОТА - ПРЕДСТАВЯНА ЗА НАУКА, ИЗКУСТВО И КУЛТУРА; 
ЧРЕЗ КАКВО ЛИ НЕ, 
КАК ЛИ НЕ, 
ЗА КАКВО ЛИ НЕ.
НО - СРЕЩУ КАКВО!?!

САМО И САМО, 
ИЙХАЛЕТО ИСПОКОН БОЛГАРСКОЕ НЕУСЕТНО, 
ДА КРОТНЕ ЧРЕЗ УПРАВЛЯЕМ ГЛАД,
ДО ДИГИТАЛЕН УПАДЪК 
ПОД ДИГИТАЛНО-ФЕОДАЛИСТИЧЕСКИ ЯРЕМ.

ТОГАВА, 
ОТНОВО И ОТНОВО; 
БЕЗ ДА НИ ЧУЕ ГОСПОД-БОГ; 
СИ СЕ ПИТАМЕ.
НА КАКВО ДА СЕ НАДЯВАМЕ!?!
ЩОТО, И УТРЕ БОЖИ ДЕН.

А ГОСПОД-БОГ, КОЛКОТО ДА НЕ НИ СЕ ИСКА - СЪЩЕСТВУВА. 
И, УВЕРЯВАМ ВИ, ЧРЕЗ ДУХОВНАТА СТУДЕНИНА НИ СЕ НАДСМИВА.
НАД ВСЕЧОВЕШКАТА БЕЗПОМОЩНОСТ. 
ПОСТАНОВЯВАЙКИ, КАК, НА ТВЪРДЕ МАЛКО БИХМЕ МОГЛИ ДА СЕ НАДЯВАМЕ.
ТАКА ОТДАВНА НЕ СМЕ КОНСОЛИДИРАНА НАЦИЯ -
ОТ ДУНАВА ДО БЯЛО МОРЕ, 
И ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО МЕТОХИЯ.

ЗАЩОТО ПОТРЕСАВАЩИЯ СОЦИАЛЕН СТУД, 
ВГРАЖДАН В ДУШИТЕ ДЕТСКИ, 
В ИЗМАМНИЧЕСКИТЕ ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ, 
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ИЗМЕРЕНИЕ.

ПА, СИ СЕ ПИТАМЕ, 
ДОКОЛКО ИЗМАМНА БЕ МОНАРХИЧЕСКАТА УПРАВИЯ? 
Revised-21.06.2017.

НЯКЪДЕ В ЗАБУТАН ГРАД, разказ, от Хеми

(C)2015-Bogomil K. Avramov-Hemy

НЯКЪДЕ В ЗАБУТАН ГРАД

разказ

от

Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ

(Из "American Log Book")

На П. Персенгиев

ВСЕКИ ПЕТЪК ПРИВЕЧЕР, АЗ ВЗЕМАХ ТРЕТОКЛАСЕН ВЛАКОВ БИЛЕТ, И САМО ПОДИР ЧАС, ЧУКАХ НА ВРАТАТА НА ЕДНО МИЛОВИДНО МОМИЧЕ, В СТАР ЗАБУТАН ГРАДЕЦ. МОМИЧЕТО ЖИВЕЕШЕ С БАЩА СИ. ЩОМ МЕ ВИДЕШЕ, СТАРЕЦЪТ СЕ ЗДРАВИСВАШЕ, ВЗЕМАШЕ БИЛНИК С ОРЛОВА РАКИЯ, И СЕ ПРEМЕСТВАШЕ В ГАРАЖА. КЪДЕТО ДА ИЗКАРА НОЩТА, В СПРЯНАТА ОТ ДВИЖЕНИЕ СЕМЕЙНА ЛЕКА КОЛА.

ВСЯКА СЪБОТА ЗАРАН, ПРЕСИЧАХ ГРАДСКИЯ ПЛОЩАД. В ОСТЪКЛЕНОТО ЗДАНИЕ, НА НЯКОГАШНАТА ЕЛЕКТРИФИКАЦИОННА ЮЗИНА, СЕ ПОМЕЩАВАШЕ ГРАДСКИ МУЗЕЙ ЗА ИЗКУСТВА. В КАНЦЕЛАРИЯТА МЕ ОЧАКВАШЕ ЕДИНСТВЕН МОЙ ОСТАТЪЧЕН ПРИЯТЕЛ. УХАЕШЕ НА КАФЕ. НА КОЛОФОН И БЕЗИР, НА СПИРТ И БОИ, НА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО.

ОТКРИВАХ МОЯТ ПРИЯТЕЛ; ЕДИНСТВЕН ДИПЛОМИРАН ХУДОЖНИК В ТЕЗИ ДИВИ ПЛАНИНИ; В РОЛЯ НА ЗАВАРЕН ОТ "НОВАТА" ВЛАСТ ДИРЕКТОР НА МУЗЕЙНА СБИРКА; ПРЕД СТАНОК С КАРТИНА И ПАЛИТРА В РЪЦЕ.

ВКЛЮЧВАХ КАФЕНИКА, КАТО У ДОМА-СИ.
РАЗЛИВАХ ВИНОТО КОЕТО НОСЕХ.
НАРЯЗВАХ СЛАНИНА.
РАЗЧУПВАХ ХЛЯБ.

СЪС ЗАЛЪЦИ В УСТА И ПИЯЧКА В РЪКА, ОБСЪЖДАХМЕ НЕЩАТА НА ЖИВОТА И СВЕТА. А, ОТ ЕДИН ЪГЪЛ, НИ ГЛЕДАШЕ ОСЪДИТЕЛНО, ПОЖЪЛТЯЛ КАЛЕНДАР „ПАПАГАЛ-1937“..

ТАЗИ СЪБОТА, ОТКРИХ ТРАЯН ЗАСЕДНАЛ ПРЕД БЮРО, РАЗТЛАЛ ВМЕСТО ПОКРИВКА НЯКОГАШЕН ЦАРСКИ ВОЕННО-МОРСКИ ФЛАГ. БЯХ СЕ ПОЯВИЛ ИЗНЕНАДВАЩО, ТА, ПОБЪРЗА ДА ПОКРИЕ С ПОЦАПАН ОТ БОИ И МАСЛА ПЕШКИР ОНОВА, КОЕТО ЧОВЪРКАШЕ. А, ВЪРХУ СТАНОКА, СЕ ИЗВИШАВАШЕ ЗЛОВЕЩО ОГРОМНОТО КУБИСТИЧНО ПЛАТНО, ВЪРХУ КОЕТО РАБОТЕШЕ ОТ ГОДИНИ.

- ПИЩОВ „МОНТЕ-КАРЛО.” - ДОВЕРИ.
- ЗА ЕКСПОЗИЦИЯТА ЛИ?
- ЗАКРИЯТ ЛИ НИ – ЩЕ СЕ ГРЪМНА . . .
.
РЕШИХ, ЧЕ СЕ ШЕГУВА, НО ПИЩОВЪТ БЕ НАЛИЦЕ. ПРЕЦИЗНИ И ОПАСНИ, „МОНТЕ-КАРЛО“ ЗАРЕЖДАТ САМО ПО ПАТРОН, ПОБИРАТ СЕ В РЪКАВ НА РАМБЛЕР. И ИЗНЕНАДВАТ, ЩОМ СЕ НАЛОЖАТ ХАЗАРТНИ ЗАГУБИ.

НО, КАК ТАКА ТУК, КЪДЕТО НЯМА НЕ САМО ЦЪРКВА, НЕ САМО КАЗИНО, НО ДОРИ ИГРАЛЕН АВТОМАТ?

ТОВА МЕ ХВЪРЛИ В ПАНИКА.
В ДЖЕБЪТ МИ ТЕЖЕШЕ ЗАПОВЕДТА ЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА ВСИЧКО ОНОВА, С КОЕТО ХУДОЖНИКЪТ ТРАЯН БЕМЕФЕТО, БЕ ЖИВЯЛ, ОТ КАК БЕ НАПУСНАЛ СТУДЕНТСКАТА СКАМЕЙКА. ИМА-НЯМА ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ.

ЗДАНИЕТО БЕ РЕСТИТУИРАНО.
СОБСТВЕНИКЪТ БЕ ЗАГУБИЛ ТЪРПЕНИЕ.
ВРЕМЕ БЕ ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕН.

НЕ ПОСМЯХ ТОКУ-ТЪЙ, ДА ВРЪЧА ЗАПОВЕДТА.
НЕ И, ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕННО-МОРСКИ ФЛАГ. НЕКА ДА ГО СТОРЯТ ОНЕЗИ ЗА КОИТО ПОДОБЕН ФЛАГ, Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ.
Revised-07.07.2017.

МИШКОВА ГРАДИНКА, разказ, от Хеми

(C)2015 - Bogoml K. Avramov-Hemy
МИШКОВА ГРАДИНКА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

На Св. Тр. посветено.

В СТАР БЕЛОГРАД, ИМАШЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН СВЕСТЕН ПОЕТ. И, ВСИЧКИ ЦВЪРЧАХА СРЕЩУ НЕГО, А НА ПОЕТА МУ БЕ ВСЕ ЕДНО.

ПОЕТЪТ НЯМАШЕ СВОЯ ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, НО СИ ИМАШЕ ПОЕЗИЯ В ИЗЛИШЪК. КАКТО ДОБРЕ СЕ ЗНАЕ В ПОЕЗИЯТА; ОСВЕН РИТМИЧНИ ПОТОЦИ ОТ ДУМИ, ХИЛЯДИ НЕДОКОСНАТИ ЖЕНИ И БЕЗБРОЙ НЕДОСТИЖИМИ МЕЧТИ; ИМА В ДОБАВЪК - КАКВО ЛИ НЕ.

В ПОЕЗИЯТА ОБАЧЕ РЯДКО ИМА ТРОХИЦА ХЛЕБ НАШ НАСУЩНИЙ.
И ВСЕ ПАК, НА ПОЕТА НЕ МУ ПУКАШЕ.

КОГАТО НАМИРАШЕ НЯКОЙ ЛЕВ В ПОВЕЧЕ, ПОЕТЪТ ОТПЕЧАТВАШЕ ПО НЯКОЯ ТЪНКА КНИЖКА С ПОЕЗИЯ. ПОСЛЕ, КАК ДА Е УСПЯВАШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ.

ПОЕЗИЯ РЯДКО СЕ ЦЕНИ, И ОЩЕ ПО-РЯДКО ХАРЧИ. ЩОТО, ВСЕКИ СИ МИСЛИ, ЧЕ КАТО СИ ТАНАНИКА ЧАЛГА, НАВЯРНО СИ ПЕЕ ПОЕЗИЯ. НЕ Е ТЪЙ.

ЩОМ ОТМИНЕШЕ ЗИМАТА И ОТПОЧВАШЕ ПРОЛЕТТА, ПОЕТЪТ ИЗЛИЗАШЕ С КАШОН АВТОРСКИ КНИГИ, В МАЛКАТА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА, КЪДЕТО ВСЕ ОЩЕ БЛИКА МИНЕРАЛЕН ИЗВОР, С АРОМАТ НА МИНАЛОГОДИШНИ ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА.

ПОНЯКОГА МИНАВАХА ВАРНЕНЦИ И ЧУЖДЕНЦИ, И ДОРИ СВЕСТНИ СТОЛИЧАНИ. НО ПОСЛЕДНИТЕ НЕ БЯХА В ИЗЛИШЪК.

НЯКОЙ ОТ ТЯХ ПОДРУГАВАХА ПОЕТА.
ДРУГИ ГО ЗАПРИКАЗВАХА.
ТРЕТИ РАЗЛИСТВАШЕ КНИЖКАТА, ОСТАВАШЕ КАТО ПОПАРЕН, ПА,ФУКВАШЕ С ВЯТЪРА О ГРЪБ.

РЯДКО, НЯКОЙ СИ КУПУВАШЕ ПОЕТИЧЕСКА КНИЖКА.
ВЪПРЕКИ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА НА ПОЕТА БЕ ПРОПИТА
ОТ ЕКЗАКТНИ ПРЕДПИСАНИЯ, КАТО-КАК-СИ-СЕ ДЪНИ
ПРЕДПОЛАГАЕМ СЕКС, ДОКАТО БИЧИШ ПОЕЗИЯ ДО БОЛКА.

ЕДИН КАЛПАВ ПРИЗРАЧЕН ПОДИР ОБЕД, НА ЛЯТОТО НА ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ПОЕТЪТ, ПОЛЕГНАЛ ВЪРХУ СВОЯТА СИ ПЕЙКА,ЗАЧЕЛ СЕ В ДРЕВНИЯТ ОВИДИЙ, БЕ ИЗЛОЖИЛ ПОРЕДЕН КАШОН УХАННИ НА КСЕРОКС-МАСТИЛО НЕПРОДАВАЕМИ ПОЕТИЧНИ КНИЖОНКИ.

ОБЩО КАЗАНО, МИНУВАЧИТЕ ГО ЗАОБИКАЛЯХА. ВЪПРЕКИ, ЧЕ НЯМАШЕ ЗАЩО.
ПЕЙКАТА БЕ ОБЩИНСКА, НО ЦЯЛ БЕЛОГРАД Я ИМАШЕ, ЗА ПОЕТИЧЕСКА. НИКОЙ НЕ СЯДАШЕ НА НЕЯ, БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОКАНА. И, ЗАОБИКАЛЯХА ПОЕТУ.

ИЗНЕНАДВАЩО, НАД ПОЕТА НАДВИСНА ТЕЖКА СЯНКА. БЕ МЕСТНИЯТ ОБЩИНСКИ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ ПОЕЗИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВОТО В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, А ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ И ГЕОДЕЗИЯТА.
- ТУК НЕ СЕ СПИ! - ИЗРЪМЖА ЧОВЕКЪТ С ПАПИОНКА И БОМБЕ. - ЩЕ МЕТЕМ.
ПОЕТЪТ РАЗБРА, НЕ Е ЗАДЯВКА.
- НЕ СПЯ, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-КРОТКО, - ЧЕТА ОВИДИЙ.
- А КАШОНЪТ? ТАКАВА ТЪРГОВИЯ Е НЕЗАКОННА, БА!
- ИЗДАВАМ КАСОВА БЕЛЕЖКА, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ ПОЕТИЧЕСКИ.
- БЕЛЕЖКА МОЖЕ ДА ИЗДАВАШ, НО ТРОТОАРНО ПРАВО НЕ ПЛАЩАШ.

ПОЕТЪТ ПРЕПОЧЕТЕ ДА СЕ РАЗСМЕЕ. БЯХА УЧИЛИ ЗАЕДНО В ЕДНА ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ПРОГИМНАЗИЯ ЗА ВИСШИСТИ. ПОСЛЕ, В ЕДИН И СЪЩ ЧАСТЕН УНИВЕРСИТЕТ ЗА ПРЕКАЛЕНО ЧАСТНИ ПИШМАН-ПОЛИЦАИ. БЯХА ИМАЛИ ОБЩИ ЛЮБОВНИЦИ. КАКТО, И БЕЗБРОЙ ЗАПИВКИ С ЛИЧНОСТИ ПО-ВЕЛИКИ И ОТ САТАНАТА. АЛА ВЛАСТТА – СИ Е ВЛАСТ. НЕ ПРИЗНАВА САНТИМЕНТИ.
- УТРЕ, ДА ТЕ НЯМА! - ПОСТАНОВИ ЗАКОНЪТ, И СЕ ОТДАЛЕЧНИ ПО ЖИВО-ПО ЗДРАВО.

ПОЕТЪТ НЕ ПРЪВ ПЪТ БЕ ЗАПЛАШВАН, ПРОГОНВАН И УНИЖАВАН. СЕГА УСЕТИ, ЧЕ НЕЩАТА СТАВАТ СЕРИОЗНИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ПИТА – ЗА КАКВО Е ВСИЧКО ТУЙ!?!

А КОГАТО, НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН БЕЗСТРАШНО ОТИДЕ, ДА ОТКРИЕ СВОЯТА ДЖЕБНА СЕРГИЙКА, ПЕЙКАТА СЕ ОКАЗА ОПОЖАРЕНА.

И, ДОКАТО СТЪЖНЕНИЯТ ДО СЪЛЗИ ПОЕТ СИ ПРАВЕШЕ СЕЛФИ; ЩОТО ЧОВЕК НИКОГА НЕ ЗНАЕ; ДОЙДЕ ТОВАРЕН КАМИОН. И ОТНЕСЕ ОСТАНАЛИТЕ ЗДРАВИ ПЕЙКИ ОТ РОМАНТИЧЕСКАТА КРЪГЛА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА.

НИМА ПОЕЗИЯТА НЕ Е ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ, ЗА ПОСЛУЖВАНЕ?
12.04.2015./ Firs Publ. April 25, 2016

Miss COLE'S GUEST READING OF ONE HEMY'S STORY FROM HIS LAST BOOK 05 06 2016

(C)1981-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕДВА ИЗГРЯЛО –
ВЕЧЕ Е ВИСОКО СЛЪНЦЕТО;
ПОБИТО ВЪРХУ КОЛ НА ХЪЛМА ГОРЕ –
РАЗПЛАКАНА ХОРУГВА СЪС МОЛБА ,
ЗА НЕЗАБАВЕН ДЪЖД.

ЗЕМЯТА БАВНО СЕ РАЗПУКВА –
СЯКАШ РАЖДА,
И ЧАКА ЧУДО –
И ПЛАМТИ
В НЕПОНОСИМА ЖАР.

А ДОЛУ ПОД ХЪЛМА,
КРАЙ ПЛИТКАТА РЕКА,
ОВЦЕТЕ СИ ПЛАДНУВАТ –
В СЯНКА.

БАЛКАНСКО ПЛАДНЕ,
КОГАТО ДОРИ ДА ШУКНЕШ,
Е ДОКРАЙ СЪДБОВНО …
@@@

(C)1918-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
JUST RAISING UP -
ALREADY IS HIGH THE SUN;
HAMMERED ONTO STAKE –
OVER THERE ON THE HILL;
ONE CRYING GONFALON WITH REQUEST
OF RAIN IMMEDIATE.

THE EARTH HAS SLOWLY CRAKING –
LIKE GIVING BIRTH,
AND WATING A MIRACLE,
AND BURNING
IN AN HEAT ENORMOUS.

BUT DOWN UNDER THE HILL,
NEAR THE TINY RIVER SHORES,
THE SHEEPS HAVE THERES RESTING
IN A SHADOW.

A BALKAN MIDDAY,
WHEN EVEN IF YOU HAVE TO MOVE
IS FATEFULLY THE END …
@@@

СПОМЕНИ ОТЛЕТЯЛИ С ЕДНА ЦИГУЛКА

(C) 2000 - bogomil k. avramov-hemy
СПОМЕНИ ОТЛЕТЯЛИ С ЕДНАЦИГУЛКА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
На Чичо Коста Шишков

ТЕЗИ ДНИ РЕШИХ, ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО НЕ Е ЗА УЛИЧНАТА КОФА ЗА БОКЛУК, КЪДЕТО НЕ ПРЕСТАВАТ ДА СЕ РОВЯТ ЕРУДИРАНИТЕ КОРЕНЯЦИ НА БЕЛОГРАД, В ИМЕТО НА ПРОСПЕРИТЕТА НА СВЕТА.

ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ВЕК ЗЕМНО ВРЕМЕ, ПОКОЙНИЯТ МОЙ БАЩА БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ТРЕТИ МУСТАКИ, МИ БЕ ПОСОЧИЛ НАЗИДАТЕЛНО ЕДИНСТВЕНИЯТ ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА КЛОШАР В БЕЛОГРАД. СИН НА ИНТЕРНИРАН МЕСТЕН ИНДУСТРИАЛЕЦ. ДОКТОРАНТ ПО СОЦИОЛОГИЯ И ХОМЕОПАТИЯ, ПРЪЩАЩИЯТ ОТ ЗДРАВЕ И ЗНАНИЯ НАВЛЯКЪЛ ОРЪФАНА ВАТЕНКА ОПЪРПАН МЪЖ, НЕ БЕ НАМЕРИЛ ПРИЛОЖЕНИЕ НА СВОЯТ СОБСТВЕН ОБЕМ ЗНАНИЯ. ПРИДОБИТИ, ЗА СМЕТКА НА ДВОРА, ПОД ПОКРИВА НА СОРБОНАТА.
ДНЕС СИ МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА НЕ Е БИЛО - ПРОСТО ТЪЙ.
НИЩО, НИКЪДЕ, НИКОГА - НЕ Е ПРОСТО ТЪЙ.
- ВИЖ, - БЕ ПОСОЧИЛ ТОГАВА ПАПА, - ДА НЕ СПОЛУЧИШ ДА СТАНЕШ ДОКТОРАНТ, КОЙТО РОВИ В КОФИТЕ СЪС СМЕТ!
ЕДВА ПОНАСТОЯЩЕМ ОСМИСЛЯМ НЕГОВИТЕ ПРОСТОВАТИ ДУМИ. ОКОЛО СТОЛИЧНИТЕ КОФИ СЪС СМЕТ, Е ПЪЛНО СЪС ВСЯКАКВИ ПРОФЕСОРИ И ДОКТОРАНТИ. БЕЗ НА НЯКОЙ ДА МУ ПУКА ОТ ТОВА. ПРОЗОРЛИВ БЕ СТАРИЯТ БАРАБА-ДЕЛФИНОЛОВЕЦ. ПРОЗОРЛИВ, КОЛКОТО СИ ИСКА.

СЕГА, ОТВОРИХ СТАРИННИЯТ СКРИН НА БАБА, НЕДОКОСНАТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. В ЕДНА ОТ РАКЛИТЕ ДРЕМЕШЕ; СПОТАИЛА МЕЛОДИЧЕН ЗВЪН, ВСЕ ОЩЕ ГОДНА ДА СВИРИ, ТЪЖИ И РАЗВЕСЕЛЯВА; МОЯТА СТАРА КОНЦЕРТНА ЦИГУЛКА.

ИЗВАДИХ КОЖЕНИЯ КАЛЪФ.
ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ЛЕГЛОТО.
ОТВОРИХ СКЪПОЦЕННАТА КУТИЯ, И ОТ НЕЯ ИЗРИГНА АРОМАТ НА КОЛОФОН, НА ОТДАВНАШНА НЕДОИЗЖИВЯНА ЕСЕН, НА ВЕЧНО РУЙНАЛО МОРЕ, НА СМОКИНА И ФИНАП, О БОЖЕ-ГОСПОДИ ВСЕВИШНИЙ!, НА ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА НАПОМНИ ОТДАВНА ОТМИНАЛОТО ДЕТСТВО. А КАДИФЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЧКА ВЪЗДЪХНА, И ИЗЛЪЧИ ОНЗИ СТАРОМОДЕН АРОМАТ НА ПАРФЮМ “ШАМБЪР”, КОЙТО ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАРИЧА МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО.

ИНСТРУМЕНТЪТ ПРОСТЕНА В МОИТЕ РЪЦЕ.
(ДОБЪР ИНСТРУМЕНТ, НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ САМОРАЗСТРОЙВА.)

ОСТАВИХ ЦИГУЛКАТА И ЛЪКА ВЪРХУ БЕЛОТАТА НА ВЕЧНО ОТКРИТОТО И РАЗХВЪРЛЕНО ЛЕГЛО.
ЗАТВОРИХ РЕЗБОСАНИЯ СКРИН. СЕДНАХ ПО ТУРСКИ НА ПОДА. ПО ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СЕ РАЗМИСЛИХ.
РЕШИХ, ЧЕ ВЕЛИКОЛЕПНИТЕ НАЧИНАНИЯ НА ВСЕВЪЗМОЖНИЦИ ПИШМАН-ДЪРЖАВНИЦИ ОТ ЕДНА НЕДАЛЕЧНА СКАПАНА СТРАНА, СЕ ВЗЕМАТ ВИНАГИ НА КУЙТУЛУК НА ПОДА. ПРЕДИ ДА БЪДАТ ВНЕСЕНИ В ПАРЛАМЕНТА, ЧЕ ДА БЪДАТ ПО ВЪЗМОЖНОСТ НАЙ-ЗЕМНИ. ЕДИН БЛИЗЪК ТВЪРДИ - НЕ СЪМ ПРАВ. ПОДОБНИ РЕШЕНИЯ СЕ ВЗЕМАЛИ ВИНАГИ ПОДЗЕМНО. НО, ТОВА Е ПРЕКАЛЕНО ПРЕДУБЕДЕН НЕКАДЪРНИК.

ТЪЙ КАТО ОТДАВНА НЕ СЛЕДЯ НИКАКВА ПОЛИТИКА; А СЪЩЕСТВУВА ЛИ ТАКАВА; ПОРАЗМИСЛИХ В ПОЛЗА НА СВОЯТА ЦИГУЛКА.
АКО Я ПРОДАМ, РЕКОХ СИ, МОЖЕ БИ ЩЕ ПЛАТЯ ТОК И ВОДА ЗА ИЗТЕКЛИЯ МЕСЕЦ.
АКО НЕ Я ПРОДАМ, КАЗАХ СИ, КАТО НИЩО ЩЕ МИ СПРАТ ТОКА И ВОДАТА, ЩЕ МЕ ПИШАТ В МЕСТНИЯ ВЕСТНИК; ОТ КОРА ДО КОРА ЗАДЪЛБОЧЕНО ЧЕТЕН ИЗ ВСЯКАКВИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПОСОЛСТВА; В КРАЯТ НА КРАИЩАТА ЩЕ МЕ ДАДАТ ПОД СЪД. КАТО НИЩО, ЩЕ СИ МЕ ОСЪДЯТ. НИМА ВСИЧКО, ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗЦЯЛО ДЪРЖАВНО, МАКАР ПРЕДСТАВЯНО ЗА ЧАСТНО!?!
ТОВА ОТ ВСЯКО ПОЛОЖЕНИЕ ОЗНАЧАВА “СТОП!”, РЕША ЛИ ДА СЕ ЮРНА НА СТАРИ ГОДИНИ НА РАБОТА ЗАД ГРАНИЦА. (УСИЛЕНО СЕ ТЪРСЯТ МУЗИЦИРАЩИ ПРОСЕЦИ!?!) РАБОТОДАТЕЛИТЕ ТАМ УМЕЯТ ДА ПЛАЩАТ, НЕ СИ ИГРАЯТ.

И, КАТО НЕ НАМЕРИХ НИТО ОТГОВОР, НИТО КАПКА РЕШИТЕЛНОСТ, РЕШИХ ДА СЕ ОТДАМ НА СЛАДКИ СПОМЕНИ.
(ВРЕМЕТО ТОПЛО, КАРА НА СЪН.)
ТО СЕ ЗНАЕ, СПОМЕНИ СЕ НАМЕРИХА В ИЗЛИШЪК. И НАПРАВИХА ДА ПРОПУСНА НАСТОЯТЕЛНИТЕ ПРОЗВЪНЯВАНИЯ НА ТЪРГОВЕЦА НА МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, ГОТОВ ДА КУПИ МОЯТА НЕЩАСТНА КАТО САМИЯТ МЕН ЦИГУЛКА.
(RE: "ПАЗАРЪТ ТУК Е СЛАБ, ДАВАЙ ЗА ИЗНОС! СРЕЩУ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, ВКАРВАМЕ ЕЛЕКТРОНИКА!").

БЯХ ЕДВА ДЕВЕТ ГОДИШЕН,
(МАЙКИТЕ КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ОТПИСВАТ СИНОВЕТЕ ОТ ОТЧЕТ ИМЕННО НА ПОДОБНА ВЪЗРАСТ!), КОГАТО МАМАН МЕ ВЗЕ ЗА РЪКА, КАЗА ЕДНО “ПАРИ ИМА!”, И НАЙ-ТЪРЖЕСТВЕНО МЕ ЗАВЕДЕ В ЕДИНСТВЕНИЯ МУЗИКАЛЕН МАГАЗИН В БЕЛОГРАД, КОЙТО ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ОДЪРЖАВЕН. ТАМ, ВСРЕД РАФТОВЕ ИЗПЪЛНЕНИ С ПОЖЪЛТЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО НОТИ, (АБЕ, НЯКОГА ИМАЛО СТРАХОТНИ

РУСКИ РОМАНСИ В НОТИ, БЕ!), МЕЖДУ ОГРОМНА КАТО БРИТАНСКИ ЛОКОМОТИВ ЛЪСКАВА МЕДНА ТУБА И САМОТЕН КАТО СКАНДИНАВСКИ ЛЕБЕД БЛЕДЕН БЯЛ РОЯЛ, ПОД ЗЕЛЕНИКАВ ПОХЛУПАК ОТ ГЕБЕДЖАНСКО СТЪКЛО, ВЪРХУ АЛЕНО ТЕАТРАЛНО КАДИФЕ ВТОРА УПОТРЕБА, ЛЕЖЕШЕ ЕДНА ИСТИНСКА МАЙСТОРСКА ЛЪСКАВА НОВА-НОВЕНИЧКА КОНЦЕРТНА ЦИГУЛКА. ПРОДАВАЧЪТ БАЙ ЮРДАН, НЕЗНАЧИТЕЛЕН МУЗИКАНТ АЛА ГОЛЯМ ТЪРГОВЕЦ, ОТМЕСТИ РИТУАЛНО СТЪКЛЕНИЯ ПОХЛУПАК. ВНИМАТЕЛНО ГО ПОСТАВИ ВЪРХУ БЕЛИЯ РОЯЛ. РОЯЛЪТ ПРОСКЪРЦА ВЪРХУ СВОИТЕ МАЛКИ КОЛЕЛЦА ГОТОВ, ДА ХУКНЕ НАДОЛУ ПО УЛИЦА “ПРЕСЛАВСКА”. ДА ПРЕТУПА “ВАПЦАРОВСКА”. ДА ПРЕМИНЕ ПРИСТАНИЩНИТЕ ПОРТИ, ПА ДА ПОТЪНЕ ОТ СРАМ В МОРЕТО.
ПРОДАВАЧЪТ ГРАБНА ЦИГУЛКАТА В РЪЦЕ И,
(О! МИГ! О, МИГНОВЕНИЕ!),
ИЗПЪЛНИ ОНЗИ ПОСРЕДСТВЕН РЕСТОРАНТСКИ ЧАРДАШ, КОЙТО ТОГАВА МИ СЕ СТОРИ СЪВСЕМ ВИРТУОЗЕН. ПОЛУЧИХ НОВА-НОВЕНИЧКА КОНЦЕРТНА ЦИГУЛКА В РЪЦЕ, БЕЗБРОЙ ОБЯЗАНОСТИ В ДОБАВЪК, И ОНОВА СРАМНО ПЕТНО ЗА ЧОВЕК “НЕ В СЪВСЕМ В РЕД”, КОЕТО В БЕЛОГРАДСКИТЕ ПРОЛЕТАРСКИ КВАРТАЛИ ЛЕПВАТ НА ВСЕКИ ОПИТАЛ, ДА НАДМОГНЕ БЕДНОСТТА С МАЙСТОРЛЪК И ТАЛАНТ.
(ПОСЛЕ, ТИ ГО НАТИКВАТ В ДОСИЕТО И, ТУЙ ТО!)

БЯХ ПООТРАСНАЛ ДОСТА В РЪСТ, ТА ЦИГУЛКАТА ЗАЛЕПНА В МОИТЕ И ДНЕС НЕПОХВАТНИ ЛАПИ. ТОВА УСТАНОВИ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ КВАРТАЛЕН БАЛКАНСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
ЗАПАСЕН НА ̀Ò-БОЗЕ ПОЧИВШИЙ ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ ПОДОФИЦЕР-САКСОФОНИСТ, ОТ ФЛОТСКАТА МУЗИКА В БЕЛОГРАД. БАНКОВ ЧИНОВНИК С ВОЕННА СТОЙКА ПРЕД ПЕНСИОНИРАНЕ. НАХАКАН КОНЦЕРТМАЙСТОР НА БЕЛОГРАДСКИЯ ФИЛХАРМОНИЧЕН ОРКЕСТЪР. САМОУК МАЕСТРО-ЛЮТИЕР НА КАЛПАВИ ЦИГУЛКИ ЗА КОНКУРСА В ПРОВАДИЯ. НАШ СТРОГ УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА КОЙТО, НЕ СИ ПОПЛЮВАШЕ, А ТАКА ДИВО ТРЯСКАШЕ ЛЪК ПО МОИТЕ НЕВИННИ ФАЛШИВЯЩИ ПРЪСТИ, ЧЕ ДОКАТО СТРУНИТЕ СЕ ЗАБИВАХА БОЛЕЗНЕНО И НАДЪЛБОКО, В УШИТЕ МИ ЗАПОЧВАХА ДА ЗВЪНТЯТ БОЖИГРОБСКИ КАМБАНИ.
ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НЕ СЕ ПРАВЕШЕ НА ЕВРОПЕЕЦ. БЕ ТАКЪВ ПО РОЖДЕНИЕ.
ДНЕС, ЗАПОЧНЕ ЛИ НЕБЕТО ДА РЪМИ; И ОСОБЕНО В КЪСНА ЕСЕН; А ЕСЕНТА В БЕЛОГРАД Е ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТНА; СТАВИТЕ НА ПРЪСТИТЕ НА ЛЯВАТА МИ РЪКА ЗАПОЧВАТ ОПИТВАТ ДА НАПОМНЯТ, ЧЕ МОЖЕ БИ И АЗ СЪМ ДОНЕЙДЕ ЕВРОПЕЕЦ. ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО,

ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, БЕ ОСНОВАТЕЛ НА НЯКОГА ЗНАМЕНИТИЯ БЕЛОГРАДСКИ КАМЕРЕН ТАМБУРАШКИ ОРКЕСТЪР В БИЕЛОГРАДСКОТО МОРСКО КАЗИНО. КЪДЕТО ВСЯКА НЕДЕЛЯ, ОБЛЕЧЕН В ДРЕХИ НА УНГАРСКИ ТАМБУРАН, РАЗМАХВАЙКИ НАСАМ-НАТАМ ПООКАПАЛ ПЕРЧЕМ, ДИРИЖИРАШЕ С ЛЪК И ИЗПЪЛНЯВАШЕ НА ЦИГУЛКА ПОТУПВАЙКИ ВОЙНСТВЕНО С КРАК ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ТОГАВАШНАТА ЦЕНЗУРА СЧИТАШЕ ЗА ДОПУСТИМО.
(ВСИЧКИ ЦЕНЗОРИ ОСВЕН ЧЕ СА БЕЗКРАЙНО МОРАЛНИ, АМИ В ДОБАВЪК СА ОСОБЕНО ГОЛЕМИ ПАТРИОТИ!)

ПО ОНОВА СТРАННО СЛЕДВОЕННО ВРЕМЕ, НАЙ-СКОРОСТНАТА МЕЛОДИЯ ДОПУСКАНА НА ПОДОБНА СЦЕНА БЕ РУМЪНСКОТО ХОРО “ДИМИНЯЦА”. ПРЕВЪРНАТО ПО-КЪСНО ОТ ЦИРКОВИЯТ КЛОУН МИРЧА КРИШАН, В ПОЧТИ МЕЖДУНАРОДЕН ШЛАГЕР. ДОКАЗАНО ЧЕРНО НА БЯЛО, В ЕДНА РЕГИОНАЛНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ПО МУЗИКА. НАПИСАНА, САМОРЕДАКТИРАНА И ОТПЕЧАТАНА В ЦЕЛИ ПЕТ ЕКЗЕМПЛЯРА НА ПИШЕЩА МАШИНА "МАРИЦА-ЕЛЕКТРО", ОТ ЕДИН ОТ БЕЗБРОЙНИТЕ УЧЕНИЦИ НА ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО. ДНЕС, ДОСТОЙНО ГЛАДУВАЩ ПЕНСИОНИРАН УЧИТЕЛ ПО МУЗИКА, ПРЕД ПОРТИТЕ НА МЕСТНОТО УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗКУСТВА В БЕЛОГРАД.

ПО ПОВОД И БЕЗ ПОВОД, СЛЕД КАТО ИЗЛЕЕШЕ ЯД ЧРЕЗ НЯКОЯ МИНОРНА ГАМА, ЧИЧО КОСТА ЗАТВАРЯШЕ ОТВОРЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ НА ТЯСНОТО АНТРЕ В КОЕТО НИ УЧЕШЕ НА ДОСТОЙНСТВО И ЗАНАЯТ, ВОЙНСТВЕНО РАЗМАХВАШЕ ЛЪК И ЗАЯВЯВАШЕ ВСЕГЛАСНО:
- ЩЕ СТАНАТ СТО ГОДИНИ МРЪСЕН ФАШИЗЪМ НА ТОЗ’ ВЪШЛИВ БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ, МАЙКА - А - А. ЕТО ЗАЩО, ТУК НЯМА НИКАКВИ ЯВЛЕНИЯ! . . .
И, ПРЕВРЪЩАШЕ ВСЯКА ГАМА, В ЗНАМЕНИТОТО ТАНГО “КОМПАРСИТА”, КОЕТО ПЪК ИЗОБЩО НЕ БИЛО ФАШИСТКО.
ТАЗИ ТАКА ДЪЛБОКА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ; ПРЕДРЕШИЛА ЕДИН АРТИСТИЧЕН ПРЯКОР НО И МОЯТ ПАУПЕРИЗИРАН ЖИЗНЕН ПЪТ; ВИНАГИ МИ ИДВА НА УМ ЗАТВОРЯТ ЛИ МИ БЕЗПРИЧИННО ВРАТАТА ПОД НОС. НЕЩО, КОЕТО МИ СЕ СЛУЧВА ЕДВА-ЛИ-НЕ КАТА ДЕН.

ВСЕКИ БОЖИ ДЕН, КЪМ ПЕТ ЧАСА ПОДИР ОБЕД, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, СЕ ИЗДОКАРВАШЕ С КОЛОСАНИ НАГРЪДНИК И РЪКАВЕЛИ, С АЛЕНА ПАПИОНКА НА ШИЯ. НАВЛИЧАШЕ ЧЕРНИЯ ОФИЦИАЛЕН ФРАК НА КОНЦЕРТ-МАЙСТОР НА СИМФОНИЧНИЯ ОРКЕСТЪР. ПИЙВАШЕ ЕДНА-ДВЕ ГРЕЯНИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРИГОТВЕНИ ОТ ВЕЗДЕСЪЩАТА ЛЕЛЯ МИКА. И, ДОНЕЙДЕ РАЗВЕСЕЛЕН, СЛИЗАШЕ НА КАСАТА В “БАНЯ ГОРГОНА”, ЗА ДА ПРОДАВА БИЛЕТИ. ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ.

ЖИВОТЪТ НЕ ПРЕСТАВА ДА ДОКАЗВА, ЧЕ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО НА БАЛКАНИТЕ; АКО НЕ СИ СОЛ-ТЪШАК НА ГЛАВНОКОМАНДВАЩ; ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ. ОСВЕН МОЖЕ БИ В АМЕРИКА, НО ТАМ НЕЩАТА СА НЕЯСНИ.
БАНЯТА РАБОТЕШЕ НА СМЕНИ, ОСВЕН В НЕДЕЛЯ.
ОТ ПЕТ ЧАСА ЗАРАНА ДО ПЕТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА – ЖЕНСКА.
ОТ ШЕСТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА ДО ПОЛУНОЩ – МЪЖКА. ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ – ЗАГАДКА.

ТАЗИ ЗАГАДАЧНОСТ ВИТАЕШЕ НАД БАНЯТА И КВАРТАЛА, СТЕЛЕШЕ СЕ НАД КЕРЕМИДЕНИТЕ ПОКРИВИ НА БЕЛОГРАД, ДОСТИГАШЕ НЕДАЛЕЧНИ ОКОЛНОСТИ И БЛИЗКИ СЕЛА, ЛУТАШЕ СЕ НАД МОРЕТО ДО КЪМ ХОРИЗОНТА, ЗА ДА СЕ ВДИГНЕ КАТО СЛУХ И ЛЕГЕНДА НАВЪЗБОГ. НО, ЗА ОБЩЕСТВЕНОТО ПОЗНАНИЕ ВИНАГИ ТЪРСЕЩО ПОД ВОЛ ТЕЛЕ, ПОДОБНА МАХЛЕНСКА ЗАГАДКА НЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА ОСТАНЕ ПОД ПОКРОВ.

ЕДНА ТОПЛА ПРОЛЕТНА НОЩ, МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП ДОЙДЕ, И СЪОБЩИ, ЧЕ ОБЕРЛИХТА НАД БАНЯ ГОРГОНА ПРЕДИЗВИКВА.
- ЗАЩО, ДА ПРЕДИЗВИКВА, БЕ ЦЕП?
- ЗАЩОТО, ТУ ПРОСВЕТВА – ТУ ЗАГАСВА . . .
СЪОБЩИЛ НА БАЩА СИ, НО ТОЙ МАХНАЛ ОТЕГЧЕНО С РЪКА.
- ТАКЪВ Е ЖИВОТÒ, МОМЧЕ, - РАКЗАШЛЯЛ СЕ СТАРИЯТ, – СКАПАН ЖИВОТ Е ТОВА!?!
ДОКАТО МАЙКА МУ СЕ ИЗЧЕРВИЛА, ИЗСУМТЯЛА НЕЩО ПОД НОС И ВЛЯЗЛА В КУХНЯТА ДА ЧУПИ ЧИНИИ.

В ЕДНА МАХАЛА, КЪДЕТО ВСИЧКО Е ДО БОЛКА ЯВНО, ЗА ДЕЧУРЛИГАТА ВИНАГИ ОСТАВАТ КУП ЗАГАДКИ. РЕШИХМЕ ДА РАЗБЕРЕМ ТОЧНО И ДОСТОВЕРНО, КАКВО ИМЕННО СЕ СЛУЧВА СРЕД НОЩ ПОД ОБЕРЛИХТА НА “БАНЯ ГОРГОНА”.

ЕДНА МЪГЛИВА ЕСЕННА ВЕЧЕР, ЗАЕДНО С ЦЕПА И ЕДНО МАХЛЕНСКО КУЧЕ НА КАИШ, СЕ ПОСТАРАХМЕ ДА ИЗКАЧИМ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ТИХО ДЪРВЕНИТЕ СТЪЛБИ КЪМ ТЕРАСАТА С ОБЕРЛИХТА. ПОД ПОКРОВА НА НОЩТА, КАТО ПОД ОГРОМЕН ОКУЛЯР НА МИКРОСКОП, КЪПАЛНЯТА НА “БАНЯ ГОРГОНА” БЛЕСТЕШЕ С БЕЛОТАТА НА ВТОРОКАЧЕСТВЕН МРАМОР ТУК-ТАМ ИЗКЪРПЕН С ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ ОТ ВНОС. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО И НЕГОВАТА СЪПРУГА, С КОФИ И МЕТЛИ В РЪЦЕ ЗАХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВИ ДРЕХИ, ПОЧИСТВАХА КВАРТАЛНАТА БАНЯ ОТ НАСЛОЕНАТА ПРЕЗ ДЕНЯ МРЪСОТА. ГОДИНИ ПО-КЪСНО СЕДЯХ КРАЙ ПОДОБЕН ОБЕРЛИХТ В ЕДНА ОПЕРАЦИОННА ЗАЛА , ЗА ДА ИЗУЧАВАМ ПОХВАТИ, КОИТО ДНЕС МИ СЕ СТРУВАТ БЕЗЧОВЕЧНИ. НО ТОГАВА, НИЕ, ДВАМА МАХЛЕНСКИ ХЛАПАЦИ СЪС ЖЪЛТО ОКОЛО УСТА, СТОЯХМЕ ЗАМАЯНИ ПРЕД БЛЕСНАЛАТА ГОЛА ИСТИНА НА ЖИВОТА.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРАВЕШЕ И ЖИВЕЕШЕ С ИЗКУСТВО, ОТМИВАШЕ В ГРАДСКАТА КАНАЛИЗАЦИЯ ОСТАТЪЧНАТА МРЪСОТА ОТ КВАРТАЛНАТА БАНЯ. ОТ ВИСОКОТО ОТКРИХ, КАК КАНАЛЪТ ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ, СЕ ЗАДЪХВАШЕ. ОТСЪСТВАШЕ ЕДИНСТВЕНО ЦИГУЛКАТА НА ЧИЧО КОСТА. УСТАНОВИХ, КАК МИ ИДВА ДА ИЗТИЧАМ, ЧЕ ДА ГРАБНА СВОЯТА. ТАКА МЕ БЕ ПОРАЗИЛА ТАЗИ СТРАННО РИТМИЧНА РАБОТНА ГОЛОТА, ВСРЕД КУХАТА ПУСТОТА НА ОГРОМНОТО ПОМЕЩЕНИЕ В БЯЛО. А НЕОЧАКВАНОТО, РАЗБИРА СЕ, СЕ СЛУЧИ.
ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, ИЗЛЕЗЕ И СЕ ВЪРНА, ОБЛЯКЪЛ ЧЕРНИЯ ФРАК НА ГОЛО.
ЛЕЛЯ МИКА ИЗЛЕЗЕ И СЕ ЗАВЪРНА С ЕДИНСТВЕНИЯ В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ ПОЗЛАТЕН САКСОФОН В РЪЦЕ.
О, КАК САМО ГО ДЪРЖЕШЕ!?! ТАКА ИЗЯЩНО! С ТАКЪВ РЕСПЕКТ!

ЧИЧО КОСТА ГРАБНА БЛЕСТЯЩИЯТ МЕТАЛЕН ИНСТРУМЕНТ. САКСОФОНЪТ ПРОПЛАКА.
ЛЕЛЯ МИКА, НЕУСПЯЛАТА БАЛЕРИНА ОТ СТОЛИЧНИЯ КОР ДЕ БАЛЕТ, СКОКНА ВЪРХУ ПОДИУМА ЗА ТЕЛЯК. РАЗВЯ ЯРЪК КАРМИНЕН ШАРФ. ЗАТРОПА С НОЗЕ И НАЛЪМИ.

О, СТРАНЕН ТАНЦ НА АПОСТОЛИЧЕСКИ МЪЧЕНИЦИ!
О, БЕЗУМЕН ХЪС ЗА МУЗИКА, ТАНЦ И ИЗКУСТВО!
ДАЛИ ГО ВЪРШЕХА ВСЯКА ВЕЧЕР?
АМИ, КАКВО ДРУГО БИХА МОГЛИ ДА ПРАВЯТ?
ДА НАБИЯТ ГОРАТА, ОТДАВНА НЕ СТИСКАШЕ НИКОМУ. ВСИЧКИ КОМИТСКИ МЕСТА БЯХА КОНВЕРТИРАНИ В КУРОРТНИ ЗОНИ, ЧЕ ДА БЪДАТ ЗАТРУПАНИ С НАЙЛОНОВИТЕ ОТПАДЪЦИ НА ЕВРОПА.
ДА ИЗПРЕВАРЯТ ПОРЕДНАТА ПЪРВОМАЙСКА МАНИФЕСТАЦИЯ В ПРОТЕСТ, БИХА ГИ ОБЯВИЛИ ЗА ЛУДИ.
ДА СЕ СЪДЯТ С ДЪРЖАВАТА – НЕ БЕ ПО СИЛИ НИКОМУ.

АХ, СПОМНЯМ СИ, КАКВО СВИРЕШЕ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО. ТОВА БЕ “ПИЯНИЯТ КЪЛВАЧ”.

ТАТÀ – ТÀ – ТАТÀ – ТÀ – ТРАТÀ – ТРА – ТÀ-А-А. . .

ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО Я ИЗПЪЛНЯВАШЕ ТАЙНО, ГРЪМКО, КАКТО ГО Е МАЙКА РОДИЛА НО СЪС ФРАК.
ПО ОНОВА НЕ ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЗАБРАНИ БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ НА ХОРАТА НЕ ИМ ОСТАВАШЕ НИЩО ДРУГО. ОСВЕН ДА ПРАВЯТ ИЗКУСТВО НА ТЪМНО, В САМОТА.
НО, ДА!
ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА ОБЕРЛИХТЪТ НА “БАНЯ ГОРГОНА” ПЕРИОДИЧНО СВЕТВАШЕ И УГАСВАШЕ.
ПРИ РАЗРЕШЕНА МЕЛОДИЯ, ОБЕРЛИХТЪТ СВЕТЕШЕ.
ПРИ ЗАБРАНЕНА МЕЛОДИЯ – ТЪМНЕЕШЕ.

ЕДНО НЕ МОГА ДА СИ ОБЯСНЯ, ДО ДЕН ДНЕШЕН. КАК И КАКВО ТАНЦУВАШЕ ЛЕЛЯ МИКА, ЩОМ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗКОМАНДВАШЕ “МРАК!” И, ЗА БОГА - КОЙ ГАСЕШЕ И ПАЛЕШЕ ОСВЕТЛЕНИЕТО!?!
НО, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ . . .

ВСИЧКО ТОВА СИ ПРИПОМНИХ ТЕЗИ ДНИ, КОГАТО ПОД НАТИСК НА МИЛИТЕ ВРЕСЛИВИ ПА АЛЧНИ ДОМАШНИ, (БОЛЕЗНЕНО ПОДАТЛИВИ НА ЕНЕРГИЙНИ КРИЗИ!), РЕШИХ ДА ПРОДАМ ЦИГУЛКАТА. ЕДИНСТВЕНА РЕАЛНО СКЪПА ВЕЩ, КОЯТО НЯКОГА СЪМ ПРИТЕЖАВАЛ. ОСВЕН ОНАЗИ МЪГЛИВА НАДЕЖДА, ЗА ДОСТОЙНО СВЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНИЕ ИЗРАЗЕНА, В ПРИТЕЖАНИЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ПАСПОРТ, И ДЖЕБЕН РАЗГОВОРНИК НА ДВАНАДЕСЕТ ЕЗИКА. ПАСПОРТ, КОЙТО ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ НАЛОЖИ НЯКОГА ДА ПОЛЗВАМ.

АЛА ТЪРГОВЕЦЪТ ОТНОВО, БЕ ДОВТАСАЛ С КАМИОНЕТКА.
(МЕРЦЕДЕС ЗА ПОКОЙНИК, ПРЕБОЯДИСАНА В КАЛИФОРНИЙСКИ РОЗ'!)
ТЪРГОВЕЦЪТ ХВЪРЛИ ПАРИ ВЪРХУ МАСАТА, А МАСАТА СЯКАШ ПОТЪНА В ПОДА.
В ДУШАТА МИ ЗЕЙНА ЯМА.
ПОД КЛЕПАЧИТЕ ИЗБИ ВЛАГА.

ТЪРГОВЕЦЪТ ГРАБНА ЦИГУЛКАТА. ИЗСМЯ СЕ КОВАРНО. И ИЗЧЕЗНА РАЗГОВАРЯЙКИ, ПО МОБИФОН.

ПИПНАХ ПАРАТА В ДЖЕБ.
ПРЕСКОЧИХ ДО ПАЗАР “ЧАТАЛДЖА”.
КУПИХ ХЛЯБ, СОЛ И БУТИЛКА ВИНО.
В ДОБАВЪК БУЦА КОЛОФОН.
ЗА СИРЕНЕ И ЯЙЦА ПАРА НЕ ОСТАНА.

НА ВРЪЩАНЕ В ПРИПАДАЩИЯ ЗДРАЧ СИ СЕ ЧУВСТВАХ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, КАК НАДУВАМ САКСОФОН ПО ПОДОБИЕ НА ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО. НО, САКСОФОН НИКОГА СЪМ НЯМАЛ, А СЕГА НЯМАХ И ЦИГУЛКА – МАКАР ДА МИ СЕ СВИРЕШЕ УЖАСНО.
(Е, НЕ МОГА ДА ТРЪГНА ПО УЛИЦИТЕ И ДА СЕ ПРАВЯ ЧЕ СВИРЯ НА НЕСЪЩЕСТВУВАЩА ЦИГУЛКА! ПО ЛЕСНО Е ДА ПОБРЪМКВАМ С БУЗИ, КАТО САКСОФОН. “ПИЯНИЯТ КЪРВАЧ” Е СТРАХОТЕН ЗА ПОБРЪМКВАНЕ С БУЗИ!)

МОЖЕБИ ПОДОЗИРАТЕ, АЗ СЪМ ЗАКЛЕТ СТАР ЕРГЕН. ЗА МЕНЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ Е ТАНЦУВАЛ, ПОРАДИ ОБЯСНИМА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. И НЯМА ДА . . .

ПОБРЪМКВАЙКИ СИ С УСТА, ПРОВЛАЧВАЙКИ ПАРАЛИЗИРАН КРАК ОТ СУПЕРА КЪМ ДОМА УСТАНОВИХ, КАК ВСЪЩНОСТ НИКОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ ТАКА БЕЗОТКАЗНО И ЛУДО, КАКТО НЯКОГА ЛЕЛЯ МИКА ОБИЧАШЕ ЧИЧО КОСТА. ТАМ, НА ОГРОМНАТА МАСА ЗА ТЕЛЯК, ПОД ОБЕРЛИХТА НА КВАРТАЛНАТА БАНЯ ГОРГОНА В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, В НАВЕЧЕРИЕ ТО НА НЯКАКЪВ-СИ МАЙСКИ ПРАЗНИК.
ЗА ДА ГО ЛЮБИ И ТАНЦУВА ВСЯКА ВЕЧЕР, В МРАЧИНА, ВЪРХУ ПОДИУМА ЗА ТЕЛЯК В ЗАДУШНАТА КВАРТАЛНА БАНЯ. РАЗМАХВАЙКИ БЕЗКРАЕН КАРМИНЕН ВОАЛ, В РИТЪМ НА "ПИЯНИЯТ КЪЛВАЧ."

УСТАНОВИХ СЪЩО, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПЛАТЯ ДОРИ СТОТИНКА НА ДВЕТЕ ОБИРДЖИЙСКИ ИНКАСАТОРСКИ КОМПАНИИ, ГДЕ САМО-СИ-СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ НЕ СА КОМУНИСТИЧЕСКИ. НЕ ХАРЕСВАМ ДА СЪМ УЧАСТНИК ВЪВ ВСЕНАРОДНО ИЗНУДВАНЕ. А ТО, САМО СИ СЕ СПОЛУЧВА ЩОМ НЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВАШ.

УСТАНОВИХ В ДОБАВЪК, ЧЕ СЪВСЕМ НАВРЕМЕ СЕ ОТЪРВАМ ОТ ЦИГУЛКАТА. НУЖЕН МИ БЕ ПРЪТ И ЗНАМЕ, НЕ НЯКАКВА СИ ТАМ ШИБАНА РЕПЛИКА НА СТРАДИВАРИ. БИХ МОГЪЛ НЕЗАБАВНО ДА СИ КУПЯ САКСОФОН ВТОРА УПОТРЕБА. САМО ЧЕ, КОЙ ЩЕ ТАНЦУВА ЗА МЕН!?!
АМИ КЪДЕ!?!
БАНЯ ГОРГОНА ОТДАВНА Я НЯМА.
ОБЩЕСТВЕНИТЕ БАНИ СА ЗАМЕНЕНИ СЪС СМЪРТОНОСНИ ДИСКОТЕКИ. В КОИТО МОЖЕ И “ПИП-ШОУ” ДА ВИДИШ, И КАТО В БАНЯ ДА СЕ ИЗПОТИШ, ПЪК И БЕЗ ДА-СИ-СЯ УСЯТИШ В МОРГА ДА ПОЛЕГНЕШ.

ТОГАВА ПОГЛЕДЪТ МИ ПАДНА ВЪРХУ МОЯТ СТАР ТЪПАН. ЛИЧНИ ХОРА ПРИВАТИЗИРАХА ЦЕЛИ ГРАДОВЕ И СЕЛА. АЗ УСПЯХ ДА ПРИВАТИЗИРАМ ТЪПАНА ОТ ДУХОВАТА МУЗИКА НА ЗАКРИТОТО СЕЛСКО УЧИЛИЩЕ В КОЕТО ПРЕПОДАВАХ! ДРАСНА ЛИ В ЮЖНА АФРИКА, С МЕНЕ ГО ВЗЕМАМ. ПОДОБНИ ТЪПИ ТЪПАНИ ТАМ ЕДВА ЛИ ИМА.
НЯМА ДА ПРИВАТИЗИРАМ ДИРИГЕТСКАТА ПАЛКА, Я!
ЗА ДИРИГЕНТСКА ПАЛКА СЕ ИЗИСКВА ПОВЕЧКО ТАЛАНТ.

ЗАРЯЗАН БЕЗМИЛОСТНО ПОД ДЕБЕЛ СЛОЙ ПРАХ ВЪРХУ ГАРДЕРОБА, ТОЗИ СЛАВЕН УЧЕБЕН ТЪПАН, ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА КЛИМАТИЧНИ СИЛИ ВИНАГИ ПОТРЕПВА И ОТГЛАСЯ, НАДИГНЕ ЛИ СЕ БУРЯ.

СТЪПИХ ВЪРХУ ЕДИН СТОЛ.
СНЕХ БАРАБАНА.
ГРАБНАХ ОНЗИ БЕЗИМЕНЕН КОЖЕН ТОП .
И, ЗАДУМКАХ СЪС ВСЕ СИЛА.
МОЖЕ ПЪК, НЯКОЙ-НЯКЪДЕ-НЯКАКСИ, ДА СИ-СЯ-РАЗБУДИ.

НО БЛОКЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЯ РАЗПОЛАГА С ТОЛКОВА МОДЕРНА ШУМОИЗОЛАЦИЯ, ЧЕ ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО.

ДАЛИ ПРОСПЕРИТЕТЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ СЕ КОРЕНИ ВЪВ ВЗАИМНАТА ИЗОЛАЦИЯ?
МОЖЕ БИ ДА. НО, НЕ И НА БАЛКАНИТЕ.
End/Revised-11.05.2017./23:08.

ЗЛАТНУТУ КЪЛБО НЪ ЛИБУФТЪ, разсаз, Хеми

(2000) BOGOMIL K. AVRAMOV-Hemy
ЗЛАТНУТУ КЪЛБО
НЪ
ЛИБУФТЪ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

THE GOLDEN GLOBE
AF
THA LOVE
short story
by
Bogomil K. AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ
когато ме обхване глад, а това ми се случва повече от три пъти на ден - Мамка Му! - започвам да си мисля не за нещо друго, ами за … Либуфтъ.
(З глаФнЪ букФЪ - немъ кък!)
Притварям очи.
Представям си Огромно Златисто-Кърваво Кълбо плътна сенжанена прежда, фукнало света да претъркаля;
Баба от подобна прежда плете хубави топли зимни чорапи на село, че в Белоград гладът не й изнася; премазвайки всичко живо под себе си.
(Нъл-тъй-ба!?!)
Кълбо, по което личат едри възли тъпкани с хорски мъки, грехове и мръсотии.
Кълбо, от което всички ние от време навреме задъхано си отхапваме малки, хубави, вкусни-вкуснички, златисто-кървави сенжанени хапчици.
Хап! . . . Хап! . . . Хап! . . .
От възел до възел.
Хап! . . . Хап! . . . Ха - а - ап! . . .
Докато внезапно загорчи.
Хрус! . . . Пфу - у - у! . . . Ни сяй нъдявух . . .
Златисто-кървави сенжанени

ВЪЗЕЛЧЕТА НА ЛЮБОВТА.
За които Папà № 01 твърди, че единствено благодарение на тях човечеството съществува и, представете си, добрува! Докато Маман Единствена И Вечна, не се уморява да го отрича. Очевидно, такъв е Живота.
Повече горчив, отколкото сладостен.
Мръсотийски повече отколкото блестящо-чистичък.
Обладан от каква ли не, представете си, Либоф.
Мисълта за това Безумно Златисто-Кърваво Възлесто Сенжанено Кълбо На Любовта отново ми идва на ум, колчем хвърля поглед към така щастливата Маман. Как си се радва, как динка, как кърми Новото Мое Преродено Братче. Пръкнало от Новият Мой Папà № 02. С когото Маман, колкото да й се иска, все още няма никакъв Законен Брак. Такива са Времената, тъжно усмихната твърди погледна ли я в очи, карай да върви без Брак. Ала усмивката й, зная аз - знам си аз, е нищо повече освен пореден горчив възел всред безумно заплетените нишки на Златнуту Кълбо Нъ Либуфтъ.
- Шибани Времена, бе Маман!?! - подсещам я.
- Прагматични Времена, бе! - отсъсква тихо в отговор, за да не я чуе новият й съпруг гдето ми се пише татко, а всъщност е само един скапан собственик на агенция за запознанства.
Допускам, Папà № 02 и Маман са се запознали именно там, в Агенция "Ведета", а не както с Папà № 01 на плажа край вълнолома в Белоград, докато ловят риба, че да има какво да гризкат за вечеря. Подир подобни реплики, Маман пъргаво се втурва да повива

ДРИСЛИВОТО МОЕ БРАТЧЕ.
Което може да е от същата утроба като мен, но съвсем не е от семето от което съм сторен аз.
- Какво значи това, бе Маман, каква е разликата? - питам за да зная.
- Глобални Времена! - ухилва се загадъчно загледана в прясноосраните пелени, които предстои да изпере отново.
Тези пелени, ежедневна орисия поради лудориите на Маман, така адски вонят, че отсега личи Новопръкналото един ден до къде ще докара нещата. Тези ежечасни аромати правят Златнуту Кълбо Нъ Либуфта да ми се изпари из главо. Най-много подир месец, то ще бъде заместено от изрисуваното с огромни алени цветя бяло порцеланово гърне надничащо под дивана, предвидливо свито от апартамента на Папà № 01.
- Халал да е! - чух насмешливо да казва тогава той.
- Ха! - отвърна язвително Маман. - Колко благородно!
- Ще ти потрябва, - рече Папà № 01, - явно бременна си, не от мен!
Пръв път установих, че една почтена майка би могла да бъде бременна не от своя законен съпруг, прикривайки този факт изключително дълъг отрязък време. Точно тогава реших да си се замисля, върху проблема за Златнуту Кълбо Нъ Либуфтъ. От глобална гледна точка. Искаше ми се да вярвам, че Любовта е нещо дотам съкровено, че никога не би могла да бъде разцепена на две. Какъв ти глобализъм! Глобализмът е за индивиди, за които Златнуту Кълбо на Либуфтъ отдавна е престанало да се разплита.
- Прагматични - и - и . . . - твърди механично Маман, докато динка ли динка, побързалото отново да се насере без да престане да суче едрите мамини цици, мое незаконно братче.
Пикая на твоите прагматични времена, чувам се често да твърдя гласно в очите на Маман, (Уж не чува!), щом Баща ми,

БЕДНИЯТ МОЙ РÒДЕН БАЩА,
московски доктор по етика, естетика и еретика твърди, че тази прагматичност е дотам фалшива, че пряко намирисва на фашизъм.
- Какъв фашизъм, бе Папà!?! - удивлявам се аз. - Нима отново е възможно - а!?!
- Пфу! - отвръща дълбокомислено Папà. - Световен Икономически Фашизъм е всичко това!
- Тази прагматичност, Мили Мой Папа, - отвърнах тогава, - не е ли просто една Безскрупулност Чувешкъ -а?
Папà № 01 припряно потвърди с рамене.
- Всяка безскпулност човешка е Фашизъм! - отсече.
Бе започнал да разполага своите повяхнали цветя в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", точно пред входа на църквата Света Марина Белоградска И Задморска. Някога докрай свято място, днес в плен на наркомани нападнали и дотам омърсили и порутили детския кът за игра, че ръждивите железарии сами си се събарят, избивайки под себе си нищо неподозиращи младенци. Място, покрай което от време на време изненадващо свистят куршуми поразявайки почти невинни бабички и богомолци.
Тази съмнителна търговия на дребно с цветя, Папà върши всеки Божи Ден наричан гордо от него “Пролетарски Божи Ден”. Без да престане да твърди, как остава верен на своя интернационален дълг. (Какъв джюмбюш!) Папа № 01 продава тези повехнали цветя, за да може да изплаща на Маман присъдената моя месечна издръжка, че да му остане поне лев за кило хляб на ден. Което не му пречи да продължава да вярва в кош овехтели фрази. Превърнати от източни хитреци в изтъркана философия от

ЕВРОПЕИДНИ ИЗМИШЛЬОТИНИ
за наивници. Възприета и въведена от хитри политически маниаци за Наукъ нъ НъукитИ. Че дано бъде преобърнат света наопаци - утнову и утнову. Да му бъде на Свето гепено златото окончателно, и изцяло. А подир това наяхан още по-както трябва. Една от всички тези измишльотини, е жестоко вярна. Какво, че понастоящем Папà № 01 е възможно най-близо до народа на Белоград. Истина дискутирана в неговата дисертация:

"ВЪРХУ
ЦЕЛИТЕ, СРЕДСТВАТА И МЕТОДИТЕ
НА
СИСТЕМНИЯ ПРОЛЕТАРСКИ ПОДХОД
ПРИ БОРБА
С
ДРЕБНОБУРЖУАЗНИ БЕЗРЕДИЦИ".

Народ, на който до неотдавна изобщо не му пукаше, какво ще яде следващия ден. Народ, който понастоящем лесно би могъл да се срещне вместо по задължителни фалшиворадостни манифестации, край занемарените вонящи кофи с боклук.
(И това е радост - не ли!?!)
Пред дверите на църкви от безброй партийноподобни вероизповедания.
В претъпканите морги на болниците за бедни.
На работа, възможно по-рядко.
Подир падане на прословутата Германскъ Околнъ Стинъ; от която Папà № 02 притежава микроскопично парченце в стъклена епруветка със златен лик на Джон Кенеди върху тапата; не остана много работа за вършене в този наш въшлив Белоград. Тук някога Госпожа Непосилна Работа властваше повече отколкото бе необходимо. (Сега никаква я няма!) Продукт предназначен, да заглавичква хората да не се захващат със социални революции. Госпожа Непосилна Работа трескаво изконсумирана за броени десетилетия, няма как да се появи по тези брегове идущите няколко столетия. Неотдавна, един батко ми довери как неговият татко, преподавател в Муряшкуту Училищи в Белоград под секрет му казал, че при сегашното развитие на нещата в света, някъде към 2020. година човек ще се отучи изобщо да мисли. Този батко греши. В Белоград изпокон веков никой не му мисли.
По време на моите все по-кратки

КОНТАКТИ С ПАПÀ № 01,
(Сърце ми къса из корен!), докато ми тика букети цветя в ръце, че да се науча на труд, подход, достойнство, почтеност и принадена стойност, и щатски менежмет, този научно зомбиран експартиен наивник продължава безгрижно да си дрънка. Без да се сети, доколко всички сме я закъсали еднакво.
И старобогаташи.
И новобогаташи.
И вечни бедняци.
И пряснообеднели.
И тийнейджъри и папардаци.
Усвенъ Паравителствуту ни - ба!?!
- Не забравяй, - мърмори под нос тикайки ми пореден букет в ръце, бъбри ли бъбри, - никога не се късай от На-ро-да! … Ха сега, освежи цветята с капчици вода!
- Ами Партията? - зная къде е болното му място.
Прилежно поръсвам с вода намирисващите на мъртвец онзидешни хризантеми. Въпросително вдигам рамене, вътрешно изпълнен с безпричинна омраза към Онова, което познавам единствено като понятие.
- Партията, - трепва гласът на Папà № 01, - това едва ли е изцяло изминат път . . .
Не зная защо, но при подобни светкавични отговори ми идва да го перна с посъхналия букет през лице, та да дойде на себе си. Но това, едва ли ще го отрезви.
Какъв народ, иде ми да ревна от мъка, какви хора.
Как стана така, че целият нашенски народ изведнъж се превърна в сбирщина от зъкуръвяли мутри?
Не преставам да си преповтарям тези странни за мене думи на платения видеоператор, гдето всяка неделя заснема свадбите църковни, докато влача подир него металически триножник с мощна халогенна ламба на върха.
Маман се бе смяла от сърце щом й доложих, че мутрите много харесват пищно да се женят а подир това лесно да погиват, обградени от безучастна въоръжена охрана.
После, се разплака.
Такива са жените – плачливи.
Следвайки молбите на иначе много гордият мой Папà, операторът ми бе поверил да разнасям по свадби и погребения, тази тъпа осветителна лампа срещу лев-два на ден. Бестувъдайизобщусправедливу.
(Справедливо е фифти-фифти, ама няма!)
Защото едрите мангизи мутрите по моето невръстно чело плюнчат и лепят, докато този смачканяк незабавно ги изтръгва, за да ги прибере в бездънния си вечно празен джеб. За мен остават възпитателните подмятания на Папа, застинал раболепно с букет в ръце пред вратата на църквата, изпълнен със законна докторантска гордост от великодушието на охраната допуснала го там.
(Ти си наш човек, Тоши!)
Забравил всякаква пролетарска солидарност, в името на издръжката на своя поотраснал син.

САМО ПРЕДИ СЕДМИЦА,
когато умело премятах кабела за ток из предверието на църквата Света Марина Белоградска И Задморска, (Дукажувайкиколкусомпечинвзанаято!), за да поемем с префърцунения оператор пред младоженците навътре в църквата, че снимките да станат възможно най-панорамни, от нейде изненадващо интимно, почти нежно тресна пистолетен изстрел.
- Пръп!
Сякаш някой скъса парче хартия.
Толкоз.

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ,
мутра стотина и кусур килограми неоползотворени мазнини, тежко пльосна в краката на отчето.
Операторът захвърли камерата и хукна.
Аз се хвърлих на пода.
Папà № 01 застина прав, размаха ръце и се развика, че при СоциализЪма такованка никога не е имало, колкото погрешен да е бил пътят на прУгреса.
(Набързо изкара хубава реч - Мамка Му!)
Бабичките залегнаха една върху друга, опетлавайки се в своите непродаваеми дантели.
- Ау - у - у . . . Въх - Мъ - ъ - ъ . . .
Мерцедесите и беемветата дадоха газ и изчезнаха зад хоризонта.
- Хър - р - р! . . . Варда - а - а . . .
Красавиците от "Мокри Фланелки" изуха обувки, па се хвърлиха да търсят таксита.
- Тук-тук-тук, такси! . . . Стоп за Бога, бе! . . .
Попът изруга, забрави засуканата булка, па залости вратите на олтаря и залегна, за пръв път установил, че Господ-Бог Универсалний би могъл наистина да съществува.
- Господи Помилуй – й - й! . . . Алилуя и изобщо - о – о . . .
После всичко утихна. Полицията се яви да заснема, разпитва и баламосва журналистите с огромно закъснение. Дойде трупната линейка заедно с една пожарна. Докато линейката чакаше да стане огледът със свадбените снимки, пожарникарите измиха на две - на три кръвта в канала който, разбира се, се оказа запушен.
Финито, едва успях да промълвя.
Финито, изрече един цивилен край мене, па се шмугна и изчезна в тълпата.
Финито – нищо по-лесно от това . . .

ПЪРВУМ СИ СЯ УКУПИТИХ ЯЗ.
Скокнах на крака.
Поисках си парите от оператора, а той ми изрева "Въз!" Отлепи от челото ми онези десет лева за които от уплаха бях забравил че съществуват, тури ги в джеб и заедно с един цивилен започна да събира чарковете на своето подвижно студио за дигитални спомени.
Папà № 01 слезе от своята импровизирана трибуна - двете ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос". Пъргаво се спусна, па изтръгна букета из ръцете на още топлия мъртвец.
(На вересия повече не давам!)
Без да престане да ръси, всред всеобщата врява, своите научнообосновани заключения.
При КапитализЪма винаги било така. Имало обслужвани и обслужващи. Един вършел работата - друг събирал пàрсата. Трети лежал в дранголника. Четвърти държал Черната Каса. При СоциализЪма, такованка нямало. Всичко било съсредоточено там, където трябва.
- Да не би Животът да се състои само от свадби на мутри, бе Папà - а?!?
- Не съвсем, но почти . . . - отвърна с ледено спокойствие, па ми скръцна със зъби, че букети трябват повече на живите отколкото на мъртвите. Натика ми мутренския булченски букет в ръце, за да го продавам. Нищо по-ясно от това, допълни той, колкото повече се пуцат мутрите, толкова повече търговията с цветя потръгва.
- Това е закон! - изрева в ушите ми. - Това е социално-икономически закон . . . Фундаментално и десертабелно . . . Когато бях в Москва на Конгреса на Безумнонаивните Партайбюрократи, един другар от Апарата, докато ми връчваше орден с грамота и ижовка в калъф, ми довери следното. . .
И започна да разказва, за пореден път, всеизвестната лакърдия със Знаменития Руски Хайвер И Философа. Как Философът докато философствал изял цял параход хайвер от сьомга, предназначен за един братски многомилионен народ под колониален гнет, който не дочакал парахода, ами набил джунглата докато е време.
Папà № 01 много харесва да разказва спомени. Най-често заобиколен от изкуфели бабички, цветя и дантели, всред мирис на тамян и свещи. Представяйки си, че отново е на трибуната за гости на някогашни монополитически митинги. Колко е верно, че навикът е втора природа. Особено, ако нямаш първа. Важно нещо е това.
Остане ли

ПАПÀ № 01
сам, няма как да не започне да философства. Тогава науката изключително напредва. Докато търговията съвсем замира. Ето защо искам всеки ден да съм с него. Не толкова да продавам, колкото да го предпазвам от изблици да произнася пророчески речи.
(Увлечен винуги забрая, чи си ся нъмиръ перед вратните -
ми не вътре у храмъ!)
Подозирал в недалечно бъдеще, как дори бабичките гдето продават ръчно плетени дантели в градинката пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, като нищо ще започнат една друга да се стрелят. Състезанието да продаваш за да оцелееш ставало все по-жестоко, независимо от гарантираната свобода на избор. Или можеби именно поради нея.
Възразих на Папà № 01. Той се разсмя от сърце. Потвърди, че това не би могло да се случи. Бабичките никога няма да успеят дотолкова да разбогатеят, че да си купят на черно Калашник и пълнител патрони.
- Ами, ако всяка си намери Спонсор, бе Папà?
- Вече не са млади! - отвърна. - Спонсорите са капризни.
Аргументирано посочих, че изобщо не е трудно да се открият младеещи се бабички с избродирани бронирани жилетки.
(Папà се огледа!)
Синовете им са важни мутри.
(Папà престана да се смее.)
Въоръжени са, със спрейове, бухалки и бръсначи.
(Май си прав - изръмжа, да се махаме от тук! За сега.)
Мъдро-мъдро установи, че макар детински, иначе съвсем школски, съм дефинирал собствен социал-икономически Закон за Еквивалентност На Ценностите По Мутрено Време.

ВСЯКА МАЙКА НА МУТРА ВЪРЛО СИ СЕ ПАЗИ
ОТ
ОСТАНАЛИТЕ МАЙКИ НА МУТРИ.

Което би могло да се представи и чрез алгебрата на Булà.
- Някоя мутра ли? - запитах.
Избухна в смях.
- Един Велик Математик!
Веднага си представих, как този Велик Математик припада от глад върху своите така полезни за човечеството писания. Докато неговия тлъст спонсор си се плацика в закрит басейн с полуголи мацки, (Ръг – Ръга – Ръг!), а на екрана на телевизора върви хард-порнофилм, едно към едно и диби-дюс фор евър. Няма как иначе. Не подозирах, че по времето на Була, телевизори все още е нямало. Ама басейни е имало – не ли!?!

ПОДИР ТАЗИ ПРЕСТРЕЛКА,
която така и не попадна на първа страница на вестниците, (Мутрата не била от първостепенно държавно значение, а единствено от спомагателно регионално!), Маман Единствена И Вечна реши, че да участвам в бизнеса на Папà № 01 е вредно, недопустимо и опасно. Това не било бизнес като бизнес, а цивилизована просия свързана с несравним персонален риск. Навремето Индира Ганди за 24 часа опразнила Индия от просеци, (Като Твоят Папà!), що не го стори сегашната власт - а!?! Следвайки Кодекса на Верния Син, казах всичко това на Папà № 01. Сви рамене. Въздъхна. За пръв път го усетих съгласен с Маман. Добави, че по онова време същото се случило още и със Свещенните Индийски Крави, с Петдесет Хиляди Автомобила Индийски Фиат, и Два Камиона Сурови Диаманти в кожени чували и, с подходяща охрана.
- Ама после . . .
- Какво после, бе Папà?
- Индия я има - Индира я няма! – отсече.
Погледнах го в очи. Бе по-трезвен от всякога.
Така и не разбрах, какво точно иска да каже. Кой би разбрал възрастните. Те са по-необясними от децата.

МОЯТ ПОРЕДЕН НАЙ-НОВ ТАТКО
се отнесе към проблема иначе. Прихна припряно в смях, та се покапа със салата и уиски.
(Ау - у - у, какъв майтап!)
Изгрохоти, че светът е друг, не е както едно време, че светът вече е истински свободен и всеки следва да прави онова, за което зове сърцето.
(В мозъка ми отново се промуши мисълта за онова страхотно Златну Кълбо нъ Либуфтъ от дебела сенжанена прежда на едри тежки възли, безотговорно развързвани-завързвани от нехранимайковци!) Щедро отвори кутия консервиран фъстък. (Фъш - ш – ш!)
Насипа ми в шепа.
(От мен да мине!)
Грабна глинена бутилка "Болс".
(Пий - човек да станеш!)
Побутна с крак стъкленицата с лед и, пра - а - ас, върху килима.
(Ау - у -у, какъв зарар!)
Кимна към телевизора, където вървеше филм с напълно голи мацки презрамчени с патрондаши, затъкнали колтове на пояс; пък не им обиват; пуцат ли пуцат всеки срещнат.
- Хе, хе - е - е . . . Какво пуцане - какъв майтап!
От телевизора се лееше кръв.
Погледна към съседната стая, където Маман кърмеше ненаситния мой браток. Въздъхна.
- Ха наздравичката!
Сви рамене. Лапна кисела краставичка.
- Как наричаш наш'та работа с Маман, бе Пич?
- ЗЛАТНУТУ КЪЛБО НЪ ЛИБУФТЪ.
Уригна се. Заклати глава.
- Какви мацки . . . Ц-ц-ц . . .
Добродушно намигна.
В това време Маман Единствена И Вечна се появи с Новопръкналото на ръце.
- Е?
- Накърмих го - заспа!
Кимна с безразличие към Новопръкналото от което отново вонеше на ад. Направи отвратена физиономия. Пробуботи.
- Е, пусни, пусни го, ма! . . . Хъ - ъ - ъх ! Пусни детето да изкара някой лев . . . Хъ - ъ - ъх ! И това ми било Майка! Ха да лягаме, че утре път ме чака . . .
Намигна към мен.
- Как го рече?
- ЗЛАТ - НУТУ КЪЛБО НЪ ЛИБУФТЪ!?!
Сви рамене.
- Хи - хи - хи - и - и . . . Злат - но . . . Бре!
След тях вратата се затвори.
Останах сам. Не завинаги, но както винаги. Сам със самият себе си, както никой друг на този толкоз скапан и фалшив свят . . .

СВЕТА ИСТИНА
е, че този тип разчита да очистят Папà № 01, при някоя поредна престрелка за мома-кукувица с мраморни бедра. В такъв случай, обещал на Маман пред свидетели, незабавно да сключат законен брак. Нещо, на което тя (Без да ме пита!) много се надява.
Всъщност Папà № 02 желае да ме вижда, колкото се може по-рядко. Допускам, разчита и мене да очистят в добавък, че да си динка Новопръкналият Дрислю, колкото може и както си иска. Без да престане да разплита на пода в хола своето си шантаво ЗлатнУ Кълбо Нъ Либуфтъ с Маман Единствена И Вечна. Вършат го най-вече, докато зъзна пред входа на блока, (Без да съм официално натирен - никога!), лишен от ключ за външната врата. Още по-често, като ми набутат приспивателно в супата.
Разбирам и зная. Моят Втори Пореден Татко ревнува.
Не поради Маман - не!
Не заради Папà № 01 - не!
Ами защото съм изключително добър на компютри. Много по-добър от самият него, скапан дипломиран инженер от местния Свободен Университет "Блюдолизец Мавър". Това е то Нещото, което страшно го вбесява. Щото освен от жени, фъстъци и уиски с лед, едва ли от друго истински разбира.
Щом компютъра бъде заключен, не поради необходимост а от професионална вражда, пресичам улицата и преди да отседна в някоя задимена компютърна зала, отивам при Папà № 01, да изкрънкам малко Моне. Не мога да разбера дали това го радва. Но зная, че е решил да продава цветя тук, пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, недалеч от

МОЯТ ВТОРИ ДОМ,
с наивната мисъл да си ме наглежда. При такива срещи Папà не пропуска да спомене, че ето на, по-слабите мутри охраняват по-едрите, а по-едрите най-едрите, докато някой от тях достигне подходящ ранг и калибър, че да стане депутат в Народното Събрание наричано Парламент.
- За какво бе Папà, за какво?
- Как за какво! - удивлява се. - За послужване.
- Аха - а - а . . .
- Отваряй си очите, - твърди Папà, - децата на децата на тези мутри щом се изучат ще станат такива специалисти, че няма да усетиш как до гроб ще те заробят . . .
- Защо да си ме заробват, бе Папà, аз съм си по рождение заробен?
Остана с отворена уста.
Под мустаците светнаха два реда похабени зъби.
- Допълнително и завинаги . . .
- И, какво ще сторят подир това?
- Ще те използват, за да доразграбят Корпоративната Държава.
- Какво? . . . Какво? . . . - Папà страшно си пада по купешки думи.
- Корпо - ра - тив - на - та Дър - жа - ва!
- Що е то?
- Ами държавата гдето я имаше, гдето вече никаква я няма и гдето, едва ли някога отново ще я има.
- Толкова ли бе тъпа таз’ държава, бе Папа, че да остави на едни мутри?
- Млък!
Папа започва тъжно да размахва букетче цветя в ръце.
- Букетче за Вас, госпожо - о - о . . .
- Много скъпо!
- На половин цена, госпожо - о - о, Вие сте Много Мой Човек!
Жената го оглежда критично, установява кой всъщност е той. Това е нейният бивш преподавател по дисциплина, гдето никога не е била подходяща за нищо друго освен за филтриране на инакомислящи. Преценява доколко надълбоко е закъсал. Потръпва - всекиму би могло да се случи. Дамата хвърля поглед изпълнен със симпатия към мен, па се бърка и плаща. Измъква отнякъде сплескана таблетка шоколад. Тиква ми я в ръце.
Със стотинките в шепи, изключително радостен, Папà № 01 тръгва да се хвали пред бабичките-конкурентки:
- На - ро - да! . . . . Ах! . . . На - ро - да - а - а . .
- Въх! Прудал идин букят мъ! - казва първата бабушкера на втората.
- К'о ши муй - учен чиляк, ба! - казва втората на третата.
- Къту'й толкуз Многу Ученъ, ко ся ибавъ тъдявъ, мъ!?! - казва третата на четвъртата.
- Ни гу зна'йш дъли ни’й из някуя пулиция мъ. сигъ пулицийте съ бизброй! - подхвърля четвъртата на първата, - При Тату пуне зна'йхми кой ут къдя'й. Сига при Бату май сички съ ут там! - отваря пластмасова торба, изважда сирене, хляб и чесън, па си хапва с апетит, докато стомахът ми се бъхти в глад.
И се хили моят мил единствен Папа, и се радва, натиквайки ми в ръце пореден букет цветя втора употреба, събрани предната нощ от Старите Гробища в името на екологията и просперитета на Белоград.
Такъв е моят баща - смел до дупка еколог! Не му пука нито от мутри, нито от данъчни ревизори, нито от гробищни призраци. Както не му пука и, от

БАЩИ ВТОРА УПОТРЕБА.
Вторият ми татко, (Много харесва да му думам Папà, докато ми налива "Болс" със Севън-Ап!), едва ли е дотам престъпна мутра, както би могъл да си помисли всеки. Но, харесва да се перчи. Бие се в гърди (Кънтят!), че е дисидент. (Как не!) За да наедрее в обем и по характер, взема безумно скъпи хапчета със шепи. Разделяйки ги с Маман по братски. Папà № 02 е наркоман излекуван за държавна сметка, още по времето наричано Тàтово. С маман са дочакали Новото Време, за да отхитруват Папà № 01 за издръжка, че да крънкат мангизи за наркотици. По едно време изчислих. Всяко хапче което приемат, струва горе-долу колкото два хляба "Лагард" и едно печено пиле от "Чаталджа". Без да искам надуших, че във връзка с финансовото обезпечаване на Новопръкналото, Маман има писмена договореност с моят баща втора употреба.
(С истинският мой баща това би било немислимо!)
Ето нещо при жените, което никога не бих могъл да разбера. Да си имат мъж и дете първа употреба, за да ги зарежат и подменят с мъж и дете втора употреба.
По пътя към пазарна икономика, твърди Папà № 01, съществуват толкова много уханни блата, (Тъжен, а се подсмива!), че дори почтен човек не може да не се оплеска. Да не говорим за жените, въздъхна тогава той, които са оплескали нещата далеч преди да се появи на хоризонта тази фашизирана демокрация.
(Папа много харесва гръмките думи, но така е с куфеещите бивши!)
Необходимо е да призная. Всяко неудобство има и

РЕД ПОЛОЖИТЕЛНИ СТРАНИ.
Пренебрегнеш ли сантиментите на съвестта. Когато маман бе съпруга първа употреба, вратата на хладилника никога не бе заключена. По простата причина, че бе непоносимо празен. Щом се превърна в съпруга втора употреба, хладилникът в новото й местопребиваване задължително стои здраво заключен. Не защото е тъпкан с лакомства.
Заради Лекарството.
За питиетата съществува отделно барче, където достъпа е без проблем. Моят баща втора употреба няма нищо против, от време на време да ударяме заедно по някоя чашка алкохол. За да ни светнело пред òчи.
(Всичко е от недостатъчно пиене, Пич!)
За да сме се сприятелили още повече. За да установи, какво бих издрънкал по адрес на Папà № 01, с когото не преставам да си се гордея. Този съвременен идиот дори не подозира, че рòден син втора употреба не съществува. Веднъж пийнах повечко, та се осмелих да му забия между очите следното.
- Мръсни Мутри Втора Употреба - а - а . . . - ревнах, преди да се намеря под масата смачкан, заритан, окървавен, щастлив както никога до тогава.
И Маман, както бе с набрашнени рибени ръце.
- Пляс! . . . Пляс! . . . Пляс! . . . - бясна върху ми.
Хубаво размаза брашно и кръв по муцуната ми. Преди сама да се разреве като животно.
- Въх, убихме детето! . . . Ау – у – у . . .
Подобна възпитателна добавка при моят баща първа употреба, Маман Единствена И Вечна не би си позволила никога.
Няма как.
Привикнах да се подчинявам.
Да пия за компания.
Да се правя весел, докато ми е тъжно.
Да си трая, избухнат ли в скандал.
Закъсат ли с Лекарството, да нося на бой.
Любопитството ми към

ЛЕКАРСТВОТО,
от което Маман и Папà № 02 вземат щом времето се развали, остана, закрепи се и усили. Реших да открия що за Лекарство е, че да го изпробвам. Едва подир това да го обсъдя с Папà № 01. Ако не е зает да произнася старомодни политически речи, докато продава повяхнали цветя в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", пред входа на катедралната църква Света Марина Белоградска И Задморска.
Знаех, ключът от хладилника задължително виси върху белоснежния врат на Маман. Една вечер, когато Моят Баща Второ Издание отсъстваше, а Маман уморена от пране на ръка бе заспала заедно с бебето на дивана, внимателно прерязах връвта. Взех ключа само временно. Без да искам докоснах Маман, а после си я помилвах, за което тя ме възнагради с едно просънено "Добре де! Добре . . ."
(Ухаеше на скъп парфюм, а переше на ръка. Не на онзи евтин "Ейвън", който Папà № 01 се убиваше да й купува!)
Преминах на пръсти в бокса.
Тикнах ключа в блестящия от никел Шарп.
Хладилникът се отвори, чак изпя някаква песен. Открих Лекарството. Огромен тъмнокафяв флакон върху черна пластмасова кутия. Отдолу неразпечатана пита балкански кашкавал.
За кутията не подозирах. Извадих Лекарството и пластмасовата кутия. Изсипах оранжевите дражета върху масата. Бяха седемдесет и седем. За целите на моя експеримент турих седем от тях в джеб. Отворих черната пластмасова кутия. Върху алено кадифе проблясна тъмната хлад на посребрен пистолет.
Взех оръжието в ръце. Отидох в хола. Поиграх си срещу огледалото. Не бях толкова прост, че да опъна спусък. По-важна бе Тайната.
Върнах се в бокса. Прибрах всичко обратно в хладилника. Постарах се да бъде както го намерих. Позатоплих ключа в длани. Пристъпвайки на пръсти, поставих ключа върху едрата гръд на Маман. Отново я помилвах по главата. Целунах я по чело. Тя отвори очи, но потърси с очи не мене а Новопръкналото. То спеше захапало пръст в уста.
- Ах, ти ли си . . .
- Аз . . .
- Вечеря ли?
- Доволно . . .
- Върви си легни!
- Ще му ударя една!
- Не - дей . . .
И мъртвешки заспа.
Отправих се към моята стая. Зарових глава във възглавката. Заплаках от безсилие, от самота, от мъка. Припомних си, как маман каза някога на Папà № 01.
- Децата искат своето . . . - бе захленчила кой знае по какъв повод. Все по-често преминаваше от хленч в подозрително бурни крясъци.
- Така ли? - бе се изненадал Папа, преди да вдигне очи от своето дебело като тухла руско списание. - Нима? Пари в брой да не искат?
- Точно така!
- Е, браво, браво, - бе казал поглеждайки я безстрастно зад очилата, - започваш да ставаш все по-прагматичен либерал-демократ . . .
Сега, в тази чужда къща, легнал в легло някога принадлежало на децата от първия брак на Папà № 02 се запитах, от какво всъщност се нуждая?
Да имам второ незаконно братче без да ме е питал някой?
(Никак!)
Да имам манджа колкото си искам, но под ключ?
(Изобщо не!)
Да праскам вносно уиски с Папà № 02?
(Що да се хабя!)
Маман да взема лекарства, каквито при Папà № 01 не поглеждаше?
(Ще дойде ден, и аз да купувам тези скъпи отровни боклуци!)
Папà № 02 да притежава посребрен револвер заключен в хладилник,?
(Кой кого пази всъщност?)
Папа № 01 да произнася речи пред църковните бедняци?
(За какво, след като е безсмислено и вредно!?!)
Всъщност, от какво се нуждая аз?
От какво се нуждаят хилядите тийнейджъри като мене?
Защо само една майка?
Защо не само един баща?
Реших, че е най-добре да започна с експеримента. Отидох в банята. Нагълтах част от хапчетата. Те ме емнаха веднага. Довлякох се в леглото. Заспивайки продължих да мисля за Маман упреквайки Папà № 01, че се е ориентирал към продажба на цветя втора употреба, вместо към продажба на оръжие нелегално производство.
Реших още на следващия ден да изясня и обърна лодката нагоре по течението, като го нарека в очите: "Мръсен Бедняк", "Безпочвен Бърборко", "Нетрезв Мечтател", "Червен Боклук", "Некадърник" и всичко, каквото мога да си припомня от съкровените излияния на Маман.
Някъде сред нощ се разбудих. Чух, как

ТАТКО ВТОРА УПОТРЕБА
шумно се завръща. Опитах се да стана. Краката не ме държаха. В гърлото ми виеше суха смърт. Повърнах. Повлякох се всред мрак по пода. Отворих вратата. Надникнах. Видях, как Господин Папà № 02 се клатушка около хладилника, за да хапне преди да си допие. През всичкото време ругаеше.
Маман - че не шетала както трябва.
Папà - че научно му пробутал домашния гарбач.
Мене - че съм двойкаджия и, мързел и половина.
Новопръкналото - че врещи до небето дори като е сито - какво повече иска.
Светът - че е полудял за комар, наркотици, оръжие и разврат, които той трябва да подсигурява.
Политиката - че е курва гдето няма насита за рушвети.
Нацията - че се е оциганила и търпи Европа да я цица.
Управниците . . .
Кого ли не. Как ли не. Какво ли не. По-цветисто не би могло да бъде. Не ми се искаше отново да бъда принуден да седна на една маса с този отвратителниК. Помолих се на Господ-Бог дано заспя. Открих в тъмното чашата с вода. Нагънах останалите хапчета. Заспах за кратко. Когато се разбудих се оказа, че вече притежавам не само крака, но и огромни собствени морави крила, готов да хвръкна.
(Клап - Клап - Клап!)
Светът ми изглеждаше и лъскав, и лилаво-розово-пембян. (Като общинския кенеф през две преки!)
Разстоянията ми изглеждаха и огромни, и нищожни.
(Клап? - Клап! - Клап!)
Блъсках се в тъмното. Пълзях насам-натам покрай стените. Не подозирах, че това е от лекарството на Маман. Мислех си, че е поради крясъците от съседната спалня. Нахлух там, а Вторият незабавно ме зарита. Хванах се за слабините, преди да полетя на пода. Ключът от хладилника, блесна при краката на Маман. Раздърпана и без очила, тя се бранеше с Новопръкналото в ръце.
- Ник, недей!
Два юмрука през зъбите.
- Вашта верица циганска!
Кик-ритник в муцуната.
- Не - е - е . . .
Започна да се съблича.
- Крематориум за вас . . .
Главата на Новопръкналото тресна о пода. Маман Единствена И Вечна се хвърли подир него.
Разперих карминени криле.
Литнах окървавен всред опияняващата светлина на този непоносимо розов свят с усещане, че виждам през предмети, и стени, и хора. Че предусещам Бъдещето, И на Маман, И на Двамата Папа, (Кой като мен!), и на Новопръкналото, че и на Света. Заритан-изритан от тежките подковани рокерски ботуши на Папà № 02. Безпомощен, но зрящ през вековете. Здраво стискайки в ръце

ОНЗИ ИДИОТСКИ КЛЮЧ.
Кацнах пред бокса. Отключих хладилника. Стъклото с лекарството на Маман се разби върху фаянсовите плочки. Дражетата ме привлякоха като магнит. В хола Онзи буйстваше.
Измъкнах пластмасовата кутия. Пистолетът втренчи в мен безстрастно око. Грабнах го. Снех предпазителя, както в онзи филм с голите мацки. Запълзях по пода без да го изпускам из ръце. Криво-ляво се изправих на крака. Тръгнах из апартамента, пуцайки наляво и надясно.
- Мръсномани - и - и! . . .
(Дан! . . . Дан! . . . Дан!)
Приглушеният трясък на оръжието бе опияняващ.
- Слобо - о - де - ен Брак! . . .
(Прас! . . . Прас! . . .Прас!)
Приглушеният трясък на оръжието напомняше.
- Мутри Втора Употреба - а - а! . . .
(Дум! . . . Дум! . . . Дум!)
После, съм припаднал.

УСЕТИХ СЕ
в болницата, а до мене Папа с неговите консервени кутии с гробищните хризантеми при крака, а до него униформен полицай с радиостанция. Полицаят ме погледна, па сви рамене. Седна на един стол. Мигновено заспа. Папà № 01 ме наблюдаваше изпълнен с безкрайна мъка и досада.
- В такива случаи Първите Бащи - защо са? - рече, па се задави в сълзи.
- Ами, да продават цветя на Второкласни Мутри, - отвърнах.
Дори не можех да заплача.
Полицаят трепна и се разбуди. Хвана се за пистолета.
- Къде? . . . Къде? . . . Къде? . .
После отново седна, и отново задряма.
На стола до леглото Папà № 01 не преставаше болезнено да хлипа. Напуши ме смях. Ето повод за успешна реч. Що пропуска да го стори?
Под завивката продължавах интуитивно да натискам спусъка на отнетото ми оръжие, с което миналата нощ бях тръгнал в поход срещу Непоносимото. End/Nonrevised-09.05.2017.

GONG FROM DRY DRAINING PIPES, short story, by Hemy

(C) 1996 - Bogomil Kostoff AVRAMOV - Hemy
(C) 2000 - Illustration by Hemy
GONG FROM DRY DRANING PIPES
- short story -

WE HAVE DWELT
an ancient desolated house, near the shore of the Black Sea. Its so high terrace was led over the nearby harbour quay. Thin fresh paint coated over any old badly visible frescos. The floor, knailed with wide thickly planks soundly squaked under ours steps. The street, very smoked but absolutely quiet, has got only seven lonely numbers. In the heavy, like of any ancient castle walls,wide rusted steel gates conducted to deeply secluded inner courts. Through the night, when the shore wind brushed off and covered the terrace with yellow authumn leaves from the nearly wild chesnuths, the sea waves discharged all of the treasured on the seabed bottom things, just at ours legs. The doors creaked out with theres unoiled from centuries iron joints. Remembering us that and the steel has got its final end against the sea. The wind was wailed through the empty windows and into the fireplaces. We have listen its crasy songs under the tiny wool blankets. Swallowing up ours tears. The Love has shown us, that it is not ethernal.

WE HAVE LEASED
the rooms through any third party friendly person. One such longdistant relative, concerned to do naive impression to the human environment. In this little marine shore town, with one singing fountain on the central square, with a harbour with only one heavy loading place, and the eternally cafe named nobody known why "The Old Lame Dog", it had not been easy to got any flat for poor starting peoples like us. Through the summer, the authumn and the winter, over the town have swarm loudly crouds of tourists from all over the world. But the spring was been purposed only to the ordinary local citizens. Now, lending one ear against the cry of the night breeze, dulled just into the firmly family bed, we was been perhaps really happy.From all of these speedly disappered times, I have think that a poor man like me, to be really happy, is enough to have a lump of bread, a piece of willage made cheese, and a big tommatow both with a cup of linda tea. The rest came from the spirit of the place, like a sense. Independly from the crasy life of ours times in every spot of the contemporary world.

AT THE FIRST OF SATURDAY,
after midday,unknown steps have crossed the short dessert of ours open terrace. On the entrance anyone has knocked. To the doorstep was stood a ten years old boy.
- Is my mom here ? - diffidently sad the boy.
I have looking around. No another woman has got into the room.
The day was drew out to the end.
The street's noise was felt down.
One by one, the forgotten steel gates have got strikes for the last time in this long summer shore heavy port day.
I invited the unknown guest to the table.
We have slowly-slowly snatched ours poor meal drinking the evening tea.

EWERY EVENING
we have drink our linda tree tea with many sugar. Before go to the bed. Anna has got the children habit to read into the bed, forgetting me, forgettimg the world, but never forgetting the sea. To which she everytime has looks through the windows, listens it with all of her body.
- What is Your name ? - suddenly sad Anna.
- Zako... - answered the boy looking with wide opened eyes over her lump of bread and her cup of tee.
- What about such name ? - I have asked.
- Jewich...
- Could You, please, stay with us to spend the night ? - sad sadly Anna.
- Oh, no madam, - answered the boy, - my father wating me in the cafe "The Old Lame Dog"...He wating me so nervously...He drinking and wating me ...He wating me and drinking...
- Only colla ?
- He prefer cream coffe mixed with rakiya . . .
After a minute, looking into his just empty plate, he asked us again.
- Am I came from time to time here, Uncle Pet ?
- Why ?
- To search my mother . . .
The answer was mine.
- Naturally, boy of mine, naturally... - What I can respond?
Zako jumped up easy.
Sad good-by shortly.
The door banged after him like any bell.
We have casted a glance each others.
Anna to me - I to Anna.
Under the big lampade have flickering nightmots. Ordinary grey effemers, they have had flew around the white glass of the bulb. Theres touchings have put spots of any strange tenderly dust onto the bulb surface. And I have start think, that every touch to the all of thats small household everyday truths of each one from us, have drops the same tenderly unvisible durty dust cover over the hearts of us, over the souls of us. Which are not sparkling like electrical bulbs, but which are wasted away down in every of us.

ZACO STARTS CAME
every saturday evening to search its mother namely here, in ours empty newborn home. Who sad that the home is a casstle ? No one home in the world may be a casstle. No one... No one... Perhaps the soul is a castle, but only for a short period of time. Till anyone perforate the tiny plating of our ship of the dreams.
- I've live at father of mine now, - illustrated its presence the boy, over the regularly plate full of macaroni, well sprinkled with tomato juice onto the face.
- At first, - he follows, - we have live here, my mom, father and I...Then only the mom of mine has stay here and I...But now...But now...But now You are living here, Uncle Pet. Where is my mom ?
He was looking down to the bottom of the dish.
Its nose was been full of durty, like every time, with homemade tomato juice. And its hands were trembled over the tableclotch.
- Every saturday, early morning, my father say me "Go to Mom, boy, he has a need to see You once time a week, she love You much more than me...Go to Mom...Go to Mom...Go to Mom..."
- Really ! ...
- He believe, that my mother has live till now here, in ours old home...You know, Uncle Pet, the father of mine is a great believer...Isn't it ! ...
- Who knows . . . Who knows . . .Who knows . .
- But she isn't here, as I see... Isn't here...Isn't here...Where she could be, Uncle Pet ?...
-It is summer, boy of mine...It is summer...
Felt down a desperate silence.
Am I have the power to call any elses truth ?
Am I have the power to cut the others fatum's mistakes ?
Am I have the power to do any fatal dessicion ?
My own life also was been a great international mistake.
My own conclussions, I have known very well, never done help to myself, never used to help someone.
- Now, - sad ours new friend instantly, - now I go off...But, Uncle Pet, if my mom came again here, please, hold up her and call me immediately...
- Why ?
- I want say her some words ... Mine words ... Own words.
- Sure, my boy, sure... Don't worry please, don't worry ...
His steps bolted away through the deserted terrace. The gate raped.
I've speedly crossed the rooms. Peeped out through the window over the street.

ZAKO
jumped up and down between the street's walls, sloging with a club the dry dryining summer pipes. And they have ecoed like lonely cooper chirch bells. When I have removed far away, the quietnessly of the left desolated house, has swadled me, like a warmly wool blanked from Bucharra. When I have returned back to the darkened like an oil spot midnight street space, in me resounded and rerumbling the strange sounds of the rottened from rust dry drining pipes. Oh, I sad myself then sadly, when everything will be change to be of plastics? To complete the balance of the silence in this such false deeply durty world. All of these strongly kid's hits, have rumbled into mine mind long time through the night, till the unsleept morning, while the sun call me with its first beams sparkling over the sea surface and the wide empty golden sand beaches. To play its strange reflections in the empty spaces of the old dusty homes. And, believe me, all of these others strokes till now have lashed and broaken the old heart of mine, the tired mind of mine, slanghtering my old body, when I have meet any unknown lonely boy, to beat the innocently rusted dry dryning pipes on the streets of our small shore town. Small like me, but great with the boys battling with its reality through theres nacked mitts.
All of these soundly cooper bells, call me again and again, just when I have hear sweet words about the brisky future of the new comming generations.
But, what I can do indeed ?

THROUGH THE NIGHT,
I awakened up from the crasy screams of the dissatisfied herring gulls. And have listen closely to hear the steps of the unknown boy named Zako. To catch again the percussions on the splited dry dyining rain pipes. But, only the wind easy-going wispered its new stories. It has thrown the early felt down leaves of the old linda trees on the stoned floor of our terrace faced to the sea. From all of these has been seems to me, that any youth unknown woman has stay around me, that she quietly and softly shouted herself and to me the name of my strange new friend Zako.
I've skept out from an unbearable agony.
I've lightened all of the home lights.
The old jevish house bursted and flashed like an abandoned wrecked ship. I suppose, that from the sea, it has looks like really wrecked abandoned from the crew ship. But a house never may be a ship, because it has not build to swim.
The terrace wasted.
The wind chased the waves to the shore.
The wind pushed in wispering strange songs between the nearly warehouses, buildings, and saved small fishing boats sheltered between them.
In the most distantly corner of the restlessly family bed, Anna has opened her sleeplessles eyes. To send me a look full of blame. That times she thinks that I never could sense it.
I have burned down the lights. The home obtained again its dark reality.
I have came back gropingly to Anna, nearly her vibrating warmth, scared into the night from the imaginary lonely gongs.

THIS SUMMER,
Zako has came by habit every saturday evening.
His slowly steps, well tempered and resignated, were been the only omen of the relevation between the deadly level of the povetry.
- Mom, - every time repeated the boy, staying against any unreal object filled up years after years the wide spaces of all of these high rooms, - was loved music like a crasy...She liked very much music and mirror...mirrors and music...
His face was not expressed anything.
The motion in his voice absented.
The gaze of his was been deserted.
In such of time I have remembered "The Youth Parissians" of Gonkur, these possessions of the boarding schools. But our streets never been any boarding schools. Why the results are same ? I have think that the main reason is the loneliness of the generations. Independly where are they, whose are they, how they have live. The crasy information mashine which is looks ours madly century, perhaps is provided only at this - to do lonely concwistadors
from all of us, but before of this, from ours gurls and ours boys. It is more easy . . .

IN ONE VERY, VERY LONG NIGHT,
I fruitlessly listened to hear the voice of the tiny gongs from the dry draining splited raining pipes. The silence of the night was been only a durty piece of nilon, under which I have winow my dreamns with a difficulty. Any heavy tension was beem closed over the both of us. One light from an aroma candle lifted to the ceilings. At the window net against the shore moskitos, a tile salamander from time to time has whistled its deadly shrilling song. It periodically stick out its sharp tongue, to pierce the arrested from the light night butterflys. On the paint easel, slumbered the canvas of Anna. But my thought was run to Zako. Straying alone through the town streets. Breaking out the old dry dryning rain pipes. And such manner wrestling out an unknown but so soundly pure song. The song of the non understoods, the song of the lonelinessles, the song of the homelessles boys. And also and of cource, the song of the future society common bed. But I'm not very shure. Infact, Anna was been pregnat, and her pregnacy has went to her suxessfull houres.
May be You have know, how the mothering changed the woman.
May be You have know...
Ours voices resounded out of the home, scampering away through the terrace entrance, felt down into the bottomlessly yards, fully filled with great pieces of rusty shiping scrab.
When the sun winced in and soars the clouds of home dust, I opened eyes. Setting its nose to the netted window, Zako was been drowsed staying up. I have wistling silently. The boy winced. Send me a desperately glance to me, but before all to the woman into the bed.
- It is Anna, - I sad sadly, - You know boy, it is my wife...
- But, where is my Mom, Uncle Pet?...
- It is Anna, - I repeated slowly again and again, - You know boy...
- Am I see in the another room ?
- Please, check in !
Zako and I attentively cheked the rooms. Opened the wardrobes. Examined the painted canvas one by one. Over theres collored faces, known and unknown peoples have been perished from love and from pain. Ann was been really one from the greatest tallents of our small town, named before centuries Whitetown.
- But, where is my Mom, Uncle Pet ?
- It is Summer, boy of mine... It is Summer...
The eyes of the boy shined for a while. Then they again have sunk into a deeply, deeply dark. Is it was been the darkly face of the love? I don't know. I don't know...
- I want to say her, - sad suddenly the boy, - I want say her, Uncle Pet, "Mom, I am tired to search You, Mom, I am tired enough..."
The boy's voice was been silently but strangly raw.
I have meet his eyes.
He endured my glance.
A glance of one ready for everything old age man, wating a baby from his second wife by law, and because of this forgotten his first borned boy same age of Zako.
I have believed to see any sunshine into the Zako eyes. But it was been impossible. Only in the corners of the eyes precipitated a little bit moisture, and I have bend down and kissed feeblenessly the boy. I have know that never, never, never we could meet again.
Then, from the boy's throat has bursted out one softly cry. Any evil flame drained out his tears. He run away, out from our home, where he was been well wellkomed, but only for a short moments of time. Out from ours politeness delicacy, the most cheep thing which I have show to everyone.
I have rushed after Zako, but very late and somehow slowly. Any unvisible string was bindeded my legs, and now, I have think, that it was been any mental string pushed from Anna.
Zako crossed the narrow street, beating to the old durty dry dryning rainy splitet pipes. And the pipes, and the street, have sang the most odly, crasy, and loudly sadly song.
One song with an inception, but without any end.

I HAVE LIVE
alone on the same address till now.
The ceiling of the ancient jevish house heavy dripling.
In the raining days, don't mention the stormy days, from the terrace cames waves of waters. I have not desire to nail any threshold. In any case I am so weak to battle with the elements of the marine nature.
Anna has left me immediatelly after the born of ours boy. It was been very lond time ago. Thus longly time, that I forgot the reason. But for a divorse every reason is perfectly.
Sometimes, when I have a rest under the high midnoon sun on the terrace, turning over end over, page after page, where are slept the litigations of the poor local mariners, and the seaguls made theres low flew over me, I have remember again about Zako.
The ships have joined the harbour solemly and slowly, sparkling onto the face of mine the blinding whiteness of the eternal human dreams. Between which may be and the dreams of Zako.
The coffe has boiling up, owerflow into the spirit-lampad to blow out or to die out.
I hardly listen to catch again the steps of my one-time friend Zako.
But, nobody has came...

TOWARDS EVENING,
the foots of my ten years old son climbed up the staircase with a great loud. They have came to me, and I have awaken easyly. The light from the ocean going ships covered both of us with theres white, brilliancy and transparently canopy of love. The wind, this most powerfull marine magician, take out from my hands the shaft of thickly used papers, to send them to the devils.
I have open my eyes. For mine son named also Zakko. For the berted ships. For the crasy durty world. For the unreached dreams of mine. I have embraced the young boy, thus as before mane years I have embraced one unknown saturday evening guest. Before to lost it for ever.
But behind of him, over there, in the gloomy uninhabitated corridor, I have search to meet the really Zako's shadow. I'm shure. Any time, he'll returns. And it is the reason, not only the povetry, to don't left this old jevish house near the beach, over the port, between the rusty warehouses gates, where the breeze has chase the dreems of the olds, and the hopes of the youths.

AT LAST,
my son over and over, again and again, every saturday has starts to late. Where he may lost itself, I don't know. I don't want to know. He is a brave boy of mine, and of Anna also.
But, independly from this, I'm deeply confused.
Oh, yes !
I'm deeply, deeply, deeply confused...
The end/Nonrevised-26.04.2017.