THE BACKWARD FLYING BIRD, short story, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

"THE HERMES' - THE ONLY OFFICIAL BULGARIAN SURREALISTICAL MAGAZINE - 2014.

ПЛЬОС . РАЗКАЗ - ХЕМИ ВАРНАЛИУС

(С)2010-BOGOMIL KOSSTOV AVRAMOV-HEMY

ПЛЬОС
РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
НА В. ЧВ.

ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНÒ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)

В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“. (ПЛЬОС!) АКО СИ БЛИЗЪК С ПОРЕДНОТО НАЧАЛСТВО, БИ ОТВОЮВАЛ ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. (ПЛЬОС!) ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР. (ПЛЬОС!) И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ. НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!) ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!) ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!) В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ. (НЯМА ПЛЬОС!) МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!) КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВОДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД! (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС!)

СПОМНЯМ СИ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ТА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА.
(ПЛЬОС!)
ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА.
(ПЛЬОС!)
ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПО-КЪСНО. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА. ЧИРАКУВАХМЕПРИ НЕГРАМОТНИЦИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА, ВИНАГИ Е СВЪРЗАНА, С БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СТАВА ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТУЙ.

МАРИМАНИТЕ, ОТКРИВАХА ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, НАШИТЕ СКАТАНИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКО ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ И КОМПАС. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, ГДЕ РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА. ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ. ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ. КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО? ЩОТО!?! КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?! ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА КЕЯ, ПОМЕЖДУ МЪЖЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.

РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ПОТЪРСЯТ. (ДОКАТО ПАЗАРУВАТ РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА.

БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005. - ЧЕ ТРЯБВА ЗА ПАРКИНГ!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА - КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (ПОРАЗПИТВАНА НА ТЪМНО!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И НЕВИННО, КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ СЪВСЕМ ЗАБРАНЕНО!)-

- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА. КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ..
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА УНИФОРМЕНИТЕ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНА КНИГА В РЪКЕ. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р !?!
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА, А ТОЙ ПРИЯТЕЛСКИ МЕ ПРАСНА С ТЕФТЕРА ПО ГЛАВАТА. .ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС. ПОД ВОЙ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПОДМЯТАНИЯ.

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ. А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А? - ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.
ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ. ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНО РАЗВЪЛНУВАНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА - ЕДВА ЛИ НЕ МАЙКА. СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ - ПОЧТИ ДИРЕКТОР. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА СЛАВНИ, ОТ БОГА ДАРЕНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ПАРТИЯ И КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ТУК-ТАМ, СЪЩЕСТВУВА ИСТИНСКА ПРИРОДА.

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ЦАРСКА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ. СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.

КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА
.- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ БРЕГОВИ ПИЯНИЦИ И ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР, В СЕПАРЕТАТА НА РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА "ГРОЗД", ЯКО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД. БЯХА ВРЕМЕНА, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕШ, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ОТ ПРАВИТЕЛСТВО, И ОТ ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ПОНАСТОЯЩЕМ УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ.
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН, А ТЯ ТИХИЧКО ОТВЪРНА.
- АМИ ОТ ГДЕ ДА ЗНАМ, ЧЕ СА УЗРЕЛИ!?!
ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.
- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ДОСПИ.
БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.

С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“. НАД ЧАША КАФЕ, ЧИЧО ПЕТ НИ ПОУЧИ..
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!- МАЛОЛЕТНИ ВЕЧЕ НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.

РЕЧЕНО - СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.
ПИСМОТО:
"""СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, НА БРЕГА НА НАШЕТО БРАТСКОТО МОРЕ ТЕМАРИН, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952.. ПОРАДИ ЕДНА МНОГО ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА КОНСПИРАЦИЯ. А ТЯ - Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?! НЕ Е НИКАК НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И РАЗКРИХМЕ, И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. ПЕРЕЧУПЕН КРЕСТ - ДА НИ УЧИ НЪ КУМУНИЗЪМ. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА, ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА В КЛАС, И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ПО БЕЛОГРАД, ОТ МНО-О-ГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ, В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ, ДА ПОСЕТИТЕ НАШ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА ОБЩСТВОТО НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО - КОЙ КАЗВА ИСТИНАТА И ЗАЩО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С КОРАБЕН ФЕНЕР.
С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.

П.П. УТ АСАН: МЪ НИИ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЮШ- БА ЧУВЕК! КАТА ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НЪ МОРСКЪТЪ НИ ГАРАДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.

НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ЗАВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА ЗАБРАВИМ ЗВУЧНАТА БЪЛГАРСКА ДУМА "ЗЪГ", МАКАР ДА Е ИСТИНСКА И В НЕПРЕСТАННА УПОТРЕБА.

ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ, А ВСЕ СЪС СЪЩ АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ, ОПИТЪТ И КОМПЮТРИТЕ НА ПОЛОВИН ЕВРОПА И ОСТАНАЛИЯ СВЯТ, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ПОДДЪРЖА. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. БЕЛОГРАД СЕ Е ДАВИЛ НЕВЕДНЪЖ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ УДИВЛЯВАМ, НА ПЪТИЩАТА И ПОСЛАНИЯТА ГОСПОДНИ. ДОТОЛКОВА ВЕЗДЕСЪЩИ СА ТЕ.

НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ДАЛИ МЕ ПОЗНА!?! ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ ДО КРАЯТ. НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ, ЛИЧИ ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА. НЕ ВЯРВАМ ТОВА ДА Е ЗВЕЗДАТА, ЗА КОЯТО СЕ ВЗИРАН ВСЯКА ЗАРАН В ОТИВАЩОТО СИ НЕБЕ НА НОЩТА.

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕЛИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.
ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ВСЯКАКВИ. ЗА ВСИЧКИ, А НАВЯРНО И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДА ОГЛЕДАМЕ ОГОЛЕЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ? ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА. /The End / 23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012./14.04.2014.

THROUGH THE TIME OF THE TIMES . . .

THROUGH THE TIME OF THE TIMES . . .

ЗЛАТНОТО КЪЛБО НА ЛЮБОВТА, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

Златнуту Кълбо Нъ Либуфтъ 

ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ

когато ме обхване глад, а това ми се случва повече от три пъти на ден - Мамка Му! - започвам да си мисля не за нещо друго, ами за . . . Любовта. (С главна буква - няма как!)

         Притварям очи и си представям Огромно Златисто-Кърваво Кълбо плътна сенжанена прежда, фукнало света да претъркаля, (Баба от подобна прежда плете хубави топли зимни чорапи на село, че в Белоград гладът не й изнася!) премазвайки всичко живо под себе си. Кълбо, по което личат едри възли тъпкани с хорски грехове и мръсотии.

         Кълбо, от което всички ние от време навреме задъхано си отхапваме малки, хубави, вкусни-вкуснички, златисто-кървави сенжанени хапчици.

         Хап! . . . Хап! . . . Хап! . . .

         От възел до възел.

         И отново . . .

         Хап! . . . Хап! . . . Ха - а - ап! . . .

         Докато внезапно загорчи.

         Хрус! . . . Пфу - у - у! . . . Цъ - Цъ - Цъ . . . Не се надявах . . .

         Златисто-кървави сенжанени

ВЪЗЕЛЧЕТА НА ЛЮБОВТА.

За които Папа № 01 твърди, че единствено благодарение на тях човечеството съществува и представете си, добрува! Докато Маман Единствена И Вечна, не се уморява да го отрича. Очевидно, такъв е Живота. Повече горчив, отколкото сладостен. Мръсотийски повече отколкото блестящо-чистичък. Обладан от каква ли не, представете си, Любов.

         Мисълта за това Безумно Златисто-Кърваво Възлесто Сенжанено Кълбо На Любовта отново ми идва на ум, колчем хвърля поглед към така щастливата Маман. Как си се радва, как динка, как кърми Новото Мое Преродено Братче. Пръкнало от Новият Мой Папа № 02. С когото Маман, колкото да й се иска, все още няма никакъв Законен Брак. Такива са времената, тъжно усмихната твърди погледна ли я в очи, карай да върви без Брак. Ала усмивката й, зная аз - знам си аз, е нищо повече освен пореден горчив възел всред безумно заплетените нишки на Златното Кълбо На Любовта.

         - Шибани Времена, бе Маман!?! - подсещам я, за да си побъбрим.

         - Прагматични Времена, бе! - отсъсква съвсем тихо в отговор, за да не я чуе новият й съпруг гдето ми се пише татко, а всъщност е само един скапан собственик на агенция за запознанства.

         Допускам, Папа № 02 и Маман са се запознали именно там, в Агенция "Ведета", а не както с Папа № 01 на плажа край вълнолома в Белоград, докато си ловят риба, че да има какво да хапнат за вечеря.Подир подобни пиперливи реплики, Маман пъргаво се втурва да повива

ДРИСЛИВОТО МОЕ  БРАТЧЕ.

Което може да е от същата утроба като мен, но съвсем не е от семето от което съм сторен аз.

         - Какво значи това, бе Маман, каква е разликата? - питам за да зная.

         - Глобални Времена! - ухилва се загадъчно загледана в прясноосраните пелени, които предстои да изпере отново.

         Тези пелени, ежедневна орисия поради лудориите на Маман, така адски вонят, че отсега личи Новопръкналото един ден до къде ще докара нещата. Тези ежечасни аромати правят Златното Кълбо На Любовта незабавно да ми се изпари из главата. Само подир месец, то ще бъде заместено от изрисуваното с огромни безвкусни алени цветя бяло порцеланово гърне надничащо сега изпод дивана, предвидливо свито от апартамента на Папа № 01.

         - Халал да е!  - чух да казва тогава той.

         - Ха! - отвърна язвително Маман. - Колко благородно!

         - Ще ти потрябва, - рече Папа, - явно бременна си, не от мен!

         За пръв път установих, че една почтена майка би могла да бъде бременна не от своя законен съпруг, прикривайки този факт изключително дълъг отрязък работно време. Точно тогава реших да си се замисля върху Златното Кълбо На Любовта от глобална гледна точка. Прииска ми се да вярвам, че Любовта е нещо дотам съкровено, че никога не би могла да бъде разцепена на повече от две? Какъв ти глобализъм! Глобализмът е за индивиди, за които Златното Кълбо на Любовта отдавна е престанало да се разплита.

         - Прагматични - и - и . .  . Прагматични - и - и . . . - твърди механично Маман, докато динка ли динка, побързалото да се насере преди да засуче едрите мамини цици, мое полузаконно братче.

         Пикая на твоите прагматични времена, чувам се често да твърдя полугласно в очите на Маман, (Уж не чува!), щом Баща ми,

БЕДНИЯТ МОЙ РÒДЕН БАЩА,

московски доктор по марксистко-ленинска етика и естетика твърди, че тази прагматичност е дотам фалшива, че пряко намирисва на Фашизъм.

         - Какъв фашизъм, бе Папа!?! - удивлявам се аз, макар да зная какво ще отговори. - Нима отново е възможно - а!?!

         - Пфу! - отвръща Папа. - Световен Икономически Фашизъм е това!

         - Тази прагматичност, Мили Мой Татко, - отвърнах тогава, - не е ли просто една Безскрупулност Човешка?

         Папа припряно потвърди с рамене.

         - Всяка безскпулност е Фашизъм! - отсече.

         Бе започнал да разполага своите повяхнали цветя в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", точно пред входа на църквата Света Марина Белоградска И Задморска. Някога докрай свято място, днес в плен на наркомани нападнали и дотам омърсили и порутили детския кът за игра, че ръждивите железарии сами си се събарят избивайки нищо неподозиращи младенци. Място, покрай което от време на време изненадващо свистят куршуми поразявайки невинни (Дали!?!) бабички и богомолци.

         Тази съмнителна търговия на дребно с цветя, Папа върши всеки субпролетарски Божи Ден. Без да престане да твърди, че остава верен на своя божествен интернационален дълг. (Какъв джюмбюш!) Папа № 01 продава тези повехнали цветя, за да може да изплаща на Маман присъдената моя месечна издръжка, че да му остане поне лев за кило хляб на ден. Което не му пречи да продължава да вярва в овехтели

ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗМИШЛЬОТИНИ.

Превърнати от политически маниаци в Наука на Науките, при опит да бъде преобърнат света наопаци. Едва ли не безсмислено. Една от всички тези измишльотини обаче, е жестоко вярна. Понастоящем Папа № 01 е възможно най-близо до народа на Белоград, а този проблем е основа на неговата блестящо защитена дисертация:

"ВЪРХУ СТРУКТУРАТА

НА НЕЖНИЯ СИСТЕМО-ЕСТЕТСКИ ПОДХОД

ПРИ БОРБА С

МАСОВИ ДРЕБНОБУРЖУАЗНИ БЕЗРЕДИЦИ".

Народ, на който до неотдавна изобщо не му пукаше, какво ще яде следващия ден. (Така или иначе храна и препитание се намираше за всички. При това на порочна евтиния.) Народ, който понастоящем лесно би могъл да се срещне вместо по задължителни фалшиво-радостни манифестации, край занемарените вонящи кофи с боклук. Пред дверите на църкви от безброй партийноподобни вероизповедания. В претъпканите морги на болниците за бедни. На работа все по-рядко. След падане на прословутата Германска Стена, (От която Вторият Мой Татко притежава микроскопично парченце в стъклена епруветка със златен лик на Джон Кенеди върху тапата!), не остана много работа за вършене в този наш Белоград. Тук някога Госпожа Непосилна Работа властваше повече отколкото бе необходимо. Сега никаква я няма. Като продукт предназначен да заглавичква хората да не се захващат с безсмислени социални революции, Госпожа Непосилна Работа трескаво изконсумирана за броени десетилетия, няма как да се появи по тези брегове идущите няколко столетия. Един батко от морската гимназия в Белоград ми довери, как неговият татко преподавател в Морското Училище в Белоград под секрет му казал, че при сегашното развитие на нещата в света, някъде към 2020. година човек ще се отучи да мисли. Този батко греши. В Белоград изпокон веков изобщо не му мислят.

         По време на моите все по-кратки

КОНТАКТИ С ПАПА,

(Сърце ми къса из корен!), докато ми тика букет повяхнали цветя в ръце пред портите на тази някога свещена църква, за да се науча на труд, подход, достойнство, почтеност и принадена стойност, този научно зомбиран експартиен наивник дори не усеща, доколко всички сме закъсали глобално. И старобогаташи. И новобогаташи. И вечни бедняци. И пряснообеднели.

         - Не забравяй, - тикайки ми пореден букет за продажба в ръце, бъбри ли бъбри, - никога не се късай от На - ро - да! . . . Ха сега, освежи цветята с капчици вода!

         - Ами Партията? - зная къде е болното му място.

         (Прилежно поръсвам с вода намирисващите на мъртвец онзидешни хризантеми, въпросително вдигам рамене вътрешно изпълнен с безпричинна омраза към Онова Което Познавам единствено като школско понятие.)

         - Партията , - трепва гласът на Папа, - това едва ли е изцяло изминат път!

         Не зная защо, но при подобни светкавични отговори ми идва да го перна с посъхналия букет през лице, та да дойде на себе си. Но това, едва ли ще го отрезви. Какъв народ, иде ми да ревна от мъка, какви хора. Как така целия нашенски народ изведнъж се превърна в сбирщина от безобразно закоравели мутри? Не преставам да си преповтарям думите на платения видеоператор, гдето всяка неделя заснема свадбите църковни, докато аз влача металически триножник с мощна халогенна ламба на върха. Маман се бе разсмяла от сърце щом й доложих, че мутрите много харесват пищно да се женят а подир това да погиват, обградени от безучастна въоръжена охрана. Следвайки плачливите молби на иначе много гордия мой Папа, операторът ми бе поверил да разнасям тази тъпа осветителна лампа срещу лев-два на ден, без това да е изобщо справедливо. Защото едрите мангизи мутрите по моето невръстно чело плюнчат и лепят, докато този невеж смачканяк незабавно ги изтръгва, за да ги прибере в бездънния си джеб. За мен остават възпитателните подмятания на Папа, застинал раболепно с букет в ръце пред вратата на църквата, изпълнен със законна докторантска гордост от великодушието на охраната допуснала го там. Забравил всякаква пролетарска солидарност в името на издръжката на своя пореден син. (Подозирам, Папа № 01 много харесва да загърбва несполучливи бракове!)

         Подир седмица, когато умело премятах кабела насам-натам из предверието на църквата Света Марина Белоградска И Задморска, доказвайки колко много съм печен в занаята, за да поемем с префърцунения оператор пред младоженците навътре в църквата,  че снимките да станат възможно най-панорамни, от нейде някак изненадващо интимно и нежно тресна тих пистолетен изстрел.

         - Пръп! . . .

         Сякаш някой скъса парче хартия.

         Толкоз.

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ,

мутра от стотина и кусур килограми неоползотворени мазнини, тежко пльосна в краката на отчето. Операторът захвърли камерата и хукна. Аз се юрнах на земята. Папа № 01 остана прав, размаха ръце и се развика, че при СоциализЪма такованка никога не е имало, колкото погрешен да е бил пътят на прогреса. (Изкара набързо хубава реч - Мамка Му!) Бабичките пискливо залегнаха една върху друга опетлавайки се в своите непродаваеми дантели.

         - Ау - у - у . . . Мъ - Въх - Мъ - ъ - ъ . . .

          Мерцедесите и беемветата дадоха газ и изчезнаха зад хоризонта.

         - Уау - у - у . . . Хър - р - р! . . . Варда - а - а . . .

         Красавиците от "Мокри Фланелки" изуха обувки и се хвърлиха да търсят таксита.

         - Тук-тук-тук такси! . . . Стоп за Бога, бе! . . .

         Попът изруга, забрави засуканата булка, па залости вратите на олтаря за пръв път установил, че Господ-Бог Универсалний би могъл наистина да съществува. -

         - Господи Помилуй и прости - и - и! . . . Алилуя и изобщо - о - о . . .          Полицията се яви за да заснема, разпитва и баламосва журналистите с огромно закъснение. Накрая дойде трупната линейка заедно с една пожарна.

         Докато линейката чакаше да стане огледът със свадбените снимки, пожарникарите измиха на две - на три кръвта в канала.

         Финито.

        

НАЙ-ПЪРВОМ

се окопитих аз.

         Поисках си парите от оператора, а той ми изрева "Въз!", отлепи от челото ми онези десет лева за които от уплаха бях забравил че съществуват, тури ги в джеб и заедно с един цивилен започна да събира чарковете на своето подвижно студио за спомени.

         Папа слезе от своята импровизирана трибуна - двете ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", пъргаво се спусна, па изтръгна букета из ръцете на още топлия мъртвец. (На вересия повече не давам!) Без да престане да ръси, всред всеобщата врява, своите научнообосновани заключения. При КапитализЪма винаги било така. Имало обслужвани и обслужващи. Един вършел работата - друг събирал пàрсата. Трети лежал в дранголника. Четвърти държал Черната Каса. При СоциализЪма, такова нещо изобщо нямало.

         - Да не би Животът да се състои само от свадби на мутри, бе Папа - а?!?           Подозирам не без основание, че Папа № 01 е малко повече от изкуфял остатъчен комунист.

         - Не съвсем, но почти . . . - отвърна с ледено спокойствие, па ми скръцна със зъби, че букети трябват повече на живите отколкото на мъртвите. Натика ми мутренския булченски букет в ръце, за да го продавам. Нищо по-ясно от това, допълни той, колкото повече се пуцат мутрите, толкова повече търговията с цветя потръгва.

         - Това е закон! - изрева в ушите ми потресен. - Това е социално-икономически закон . . . Фундаментално и десертабелно . . . Когато бях в Москва на Конгреса на Безумно-Наивните Партай-Философи, един другар от Апарата ми довери следното. . .

         Започна да разказва, за кой ли пореден път, онази лакърдия със Знаменития Руски Хайвер И Философа. Как Философът чрез своите философии изял цял параход хайвер предназначен за един братски стомногомилионен народ. Е, после си се оттеглил в пенсия. Папа № 01 е влюбен да разказва спомени, заобиколен от бабички, цветя и дантели, всред мирис на тамян и свещи представяйки си, че е на трибуната за гости на някогашни псевдополитически митинги.

         Така е.

         Остане ли

ПАПА № 01

сам,няма как да не започне да философства. Тогава науката изключително напредва, докато търговията съвсем замира. И търговията е философия, казах си веднъж, една съвсем древна философия. Занимателна, резултатна и все повече дълбочена. Ето защо искам всеки ден да съм с него. Не толкова да продавам, колкото да охранявам Папа от изблици да произнася откровени речи. (Дотолкова се увлича, че забравя за какво точно се намира пред вратите на храма!) Подозирам в недалечно бъдеще, дори бабичките гдето продават ръчно плетени дантели в градинката пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, като нищо ще започнат една друга да се стрелят. Състезанието да продаваш за да оцелееш става все по-жестоко, независимо от гарантираната свобода на избор. Или можеби именно поради нея.

         Изслушвайки ме внимателно, Папа се разсмя. Потвърди, че това не би могло да се случи. Бабичките никога няма да успеят дотолкова да разбогатеят, че да си купят на черно Калашник и пълнител патрони.

         - Ами ако всяка си намери Спонсор, бе Папа?

         - Вече не са млади!

         Въпреки това посочих, че изобщо не е трудно да се открият младеещи се бабички със живописно избродирани бронирани жилетки.

         (Папа се огледа!)

         Синовете им са важни мутри.

         (Папа престана да се смее.)

         От сега са ги въоръжили със спрейове и бухалки.

         (Май си прав - изръмжа, да се махаме за сега от тук!)

         Мъдро-мъдро установи, че макар по детински, задълбочено но школски, съм дефинирал особен социал-икономически Закон за Еквивалентност На Ценностите По Мутрено Време.

ВСЯКА МАЙКА НА МУТРА

ОТГЛЕЖДА

ВНУЧЕТА-МУТРИ.

        

         Който би могъл да се представи и чрез алгебрата на Була.

         - Кой? ... Кой? ... Кой? ... Някоя мутра ли?! - запитах.

         Щеше да припадне от смях.

         - Един Велик Математик!

         Веднага си представих, как този Велик Математик припада от глад, докато неговия спонсор се плацика в басейн с полуголи мацки.

         Подир тази престрелка, която така и не попадна на първа страница на вестниците, щото мутрата не била от първостепенно държавно значение а единствено от спомагателно регионално, Маман Единствена И Вечна реши, че да участвам в бизнеса на Папа № 01 е вредно, недопустимо и опасно. Това не било бизнес, а цивилизована просия, свързана с изключителен персонален риск. Навремето Индира Ганди за 24 часа опразнила Индия от просеците, що не го стори сегашната власт - а!?! Тук е Европа, макар в апендикс! Следвайки Кодекса на Верния Син, казах всичко това на Папа № 01. Въздъхна. Добави, че по онова време същото се случило още и със Свещенните Индийски Крави, с Петдесет Хиляди Автомобила Индийски Фиат, и с Два Камиона Сурови Диаманти.

         - Ама после ...

         - Какво после, бе Папа?

         - Индия я има, ама Индира я няма ...

         Така и не разбрах, какво точно иска да каже. Кой би разбрал възрастните. Те са по-необясними от децата.

анди го няма ......

МОЯТ НАЙ-НОВ ТАТКО

се отнесе към проблема съвсем иначе. Прихна припряно в смях, та се покапа със салата и уиски. (Ау - у - у, какъв майтап!) Изгрохоти че светът е друг, не е както едно време, че светът вече е истински свободен и всеки следва да прави онова, за което зове сърцето. (В мозъка ми отново се промуши мисълта за онова страхотно Златно Кълбо на Любовта от дебела сенжанена прежда на едри тежки възли, лесно развързвани-завързвани от случайни нехранимайковци!) Щедро отвори кутия консервиран фъстък, (Фъш - ш - ш . . . ). Насипа ми в шепа. (Яж - от мен да мине!) Грабна глинена бутилка "Болс". (Пий - човек ще станеш!) Побутна с крак стъкленицата с лед и пра - а - ас!, върху килима. (Ау - у -у какъв зарар!) Кимна към телевизора, където вървеше филм с напълно голи мацки презрамчени с патрондаши, затъкнатли колтове на пояс, пуцат ли пуцат всеки срещнат.

          - Хе, хе - е - е . . . Какво пуцане на голо - какъв майтап!

         Погледна към съседната стая, където Маман кърмеше ненаситния мой браток. Въздъхна.

         - Ха наздравичката!

         Сви рамене.

         - Как наричаш наш'та работа с Маман, бе Пич?

         - Златното Кълбо На Любовта . . .

         Уригна се.

         - Какви мацки, пълен накед, пък с пистолети на кръста - Ц - Ц - Ц! . . .

         Добродушно ми намигна, чак ме изпълни. В това време Маман Единствена И Вечна се появи с Новопръкналото на ръце.

         - Е?

         - Накърмих го - заспа!

         Намигна на Маман.

         Кимна с безразличие към Новопръкналото от което отново вонеше на ад.

         Направи отвратена физиономия. Оригна се. Пробоботи.

         - Е, пусни, пусни го, ма! ... Хъ - ъ - ъх ... Пусни детето да изкара някой лев ... Хъ - ъ - ъх ... И това ми било Майка ... Хъ - ъ - ъх ... Ха да лягаме, че утре път ме чака ... - намигна ми.

         - Как го рече?

         - Златното . . . Къл - бо . . .  На . . .  Лю - Бов - Та!

         Сви рамене.

         - Хи - хи - хи - и - и . . .  И отгоре на това - златно . . . Хи - хи - хи! . . .

         След тях вратата се затвори.

         Останах за кой ли път Сам.

         Сам Със Самият Себе Си Както Никой Друг На Този Толкоз Скапан И Фалшив Свят..

СВЕТА ИСТИНА

е, че този тип няма как да не разчита да очистят Папа № 01, при някоя поредна престрелка за мома-кукувица с мраморни бедра, от мутри-тежкари. В такъв случай, обещал на Маман пред свидетели, незабавно ще сключат законен брак. Нещо, на което тя (Без да ме пита, нали съм малолетен!) много държи. Всъщност Папа № 02 желае да ме вижда, колкото се може по-рядко. Допускам, разчита и мене да очистят в добавък, че да си динка Новопръкналото колкото може и както си иска. Без да престане да разплита на пода в хола Златното Кълбо На Любовта с Маман. Убеден съм, това е то техния прагматизъм. Стремеж, да им излезе и на двамата колкото се може по-евтино. Вършат го най-вече, докато зъзна пред входа на блока (Без да съм официално натирен - никога!) лишен от ключ за външната врата. Още по-често, като ми набутат приспивателно в супата. Разбирам и зная. Моят Втори Пореден Татко ревнува. Не поради Маман - не! Не заради Папа № 01 - не! Ами защото съм изключително добър на компютри. Много по-добър от самият него, дипломиран инженер от местния платен Свободен Университет "Блюдолизец Мавър". Това е то Нещото, което страшно тежко го вбесява. Щото освен от жени, фъстъци и уиски с лед, едва ли от друго истински разбира.

         Щом компютъра бъде заключен, не поради необходимост а от професионална вражда, пресичам улицата и преди да отседна в някоя задимена компютърна зала отивам при Папа № 01. За да изкрънкам малко пролетарски пари. Не мога да разбера дали това го радва. Но зная, че е решил да продава цветя тук, пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, недалеч от

МОЯТ ВТОРИ БАЩИН ДОМ,

за да ме наглежда. Такава е Истинската Истина За Нещата. При такива срещи Папа не пропуска да спомене, че ето на, по-слабите мутри охраняват по-едрите, а по-едрите най-едрите, докато някой от тях достигнат подходящ калибър.

         - За какво бе Папа, за какво?

         - Как за какво! - удивлява се той. - За Послужване.

         - Аха - а - а  . . .

         - Отваряй си очите, - твърди Папа, - децата на децата на тези мутри щом се изучат, така успешно ще си се направят на специалисти, че няма да усетиш как до гроб ще те заробят.

         - Защо да си ме заробват, бе Папа, аз съм си по рождение заробен?

         Остана с полуотворена уста.

         Под мустаците личаха два реда похабени зъби.

         - Щом така се усещаш.

         - И, какво ще сторят подир това?

         - Ще те използват, за да доразграбят Корпоративната Държава.

         - Какво? . . .  Какво? . . .  -  Папа страшно си пада по купешки думи.

         - Корпо - ра - тив - на - та  Дър - жа - ва!

         - Що е то?

         - Ами държавата гдето я имаше, вече никаква я няма и едва ли някога ще я има.

         Папа млъква, тъжно размахвайки букетче цветя в ръце. Явно някога е бил на висота разгъвайки пред студентите пластове смахнати пропагандни социално-икономически концепции.

         - Букетче за Вас, госпожо - о - о . . .

         - Много скъпо!

         - На половин цена, госпожо - о - о, Вие сте Много Мой Човек!

         Жената го оглежда критично, установява кой всъщност е той, та това е нейния бивш преподавател по дисциплина гдето никога не е била подходяща за нищо друго освен за филтриране на инакомислящи, преценява доколко надълбоко е закъсал, потръпва - защото всекиму би могло да се случи, хвърля поглед изпълнен със безсмислена симпатия и към мен, па се бърка и плаща. Измъква отнякъде сплескана таблетка  шоколад, която незабавно унищожавам.

         Със стотинките в шепи, изключително радостен, Папа тръгва да се хвали пред бабичките-конкурентки:

         - На - ро - да! . . . . Ах! . . . На - ро - да - а - а . . .

         - Въх! Прудал идин букят мъ! - казва първата бабушкера на втората.

         - К'о ши муй - учен чиляк, ба! - казва втората на третата.

         - Къту'й толкуз Многу Ученъ, ко ся ибавъ тъдявънка, мъ!?! - казва третата на четвъртата.

         - Ни гу зна'йш дъли ни е из пулици'йта мъ! - подхвърля четвъртата на първата, - При Тато пуне зна'йхми кой от къдя'й, сига при Бато май сички смя ут там! - отваря пластмасова торба, изважда сирене, хляб и чесън, па си отхапва с апетит, докато стомахът ми се бъхти от глад.

         И се хили Моят Мил Единствен Папа, и се радва, без да обръща внимание на подобни коментари, натиквайки ми в ръце пореден букет цветя втора употреба, събрани предната нощ от Старите Гробища в името на екологията и просперитета на Белоград.

         Такъв е моят баща - смел до дупка еколог! Не му пука нито от мутри, нито от данъчни ревизори, нито от гробищни призраци. Както не му пука и от

БАЩИ ВТОРА УПОТРЕБА.

         Вторият ми татко, (Много харесва да му думам Папа, докато ми налива "Болс" със Севънап!), едва ли е дотам престъпна мутра, както би могъл да си помисли всеки, срещне ли го при подходящо осветление. Харесва да се перчи, това е. Бие се в гърди (Кънтят!),  че е стар дисидент. Сега взема безумно скъпи хапчета със шепи, разделяйки ги с Маман по братски. Папа № 02 е начинаещ наркоман принудително излекуван за държавна сметка, още през времето наричано Татово. С маман са дочакали Новото Време, за да отхитруват Папа № 01, че да крънкат мангизи за наркотици. По едно време изчислих. Всяко хапче което приемат, струва горе-долу колкото два хляба "Лагард" и едно печено пиле от "Чаталджа". Без да искам надуших, че във връзка с финансовото обезпечаване на Новопръкналото, Маман има писмена договореност с Моят Баща Втора Употреба. С Истинският Мой Баща № 01 такова нещо би било немислимо. Ето нещо при жените, което никога не бих могъл да разбера. Да си имат Мъж и Дете Първа Употреба, за да ги зарежат и подменят с Мъж и Дете Втора Употреба. По пътят към пазарна икономика, твърди Папа № 01, съществуват толкова много уханни блата, (Тъжен е, а се подсмива!) че дори почтен човек не може да не се оплеска. Да не говорим за жените, въздъхна тогава той, които са оплескали нещата далеч преди да се появи на хоризонта тази фашизирана демокрация. (Папа много харесва гръмките думи, но така е с куфеещите бивши комунисти!)

         Необходимо е да призная. Всяко неудобство има и

РЕД ПОЛОЖИТЕЛНИ СТРАНИ,

пренебрегнеш ли сантиментите на съвестта. Когато Маман бе Жена Първа Употреба, вратата на хладилника никога не бе заключена. По простата причина, че бе непоносимо празен. Щом се превърна в Жена Втора Употреба, хладилникът в новото й местопребиваване стои здраво заключен. Не защото е тъпкан с лакомства и провизии, ами заради Лекарството. За питиетата съществува отделно барче, където достъпа е без проблем. Моят Баща Втора Употреба няма нищо против, от време на време да ударяме заедно по някоя чашка алкохол. За да ни светнело пред очи. (Всичко е от недостатъчно пиене, Пич!) За да сме се сприятелили още повече. За да установи, какво бих издрънкал по адрес на Папа № 01, с когото не преставам да се гордея. Този човек дори не подозира, че Роден Син Втора Употреба не съществува. Веднъж пийнах повечко, та се осмелих да му забия между очите следното.

         - Мръсни Мутри Втора Употреба - а - а . . . - ревнах, преди да се намеря под масата смачкан, заритан, целият в кърви, щастлив както никога до тогава.

         И Маман, както бе с набрашнени рибени ръце.

         - Пляс! . . . Пляс! . . . Пляс! . . . - бясна върху ми.

         Размаза брашно и кръв по муцуната ми, преди сама да се разреве като животно.

         - Въх, Ник, убихме детето!

         Подобна възпитателна добавка при моят Баща Първа Употреба, Маман Единствена И Вечна не би си позволила никога. Няма как. Привикнах да се подчинявам за щяло-нещяло, да пия за компания, да се правя весел докато мълча, да си трая избухнат ли в пореден скандал щом закъсат с Лекарството, да нося на бой.

         Любопитството ми към

ЛЕКАРСТВОТО,

от което Маман и Папа № 02 вземат щом времето се развали остана, закрепи се и усили. Реших да открия що за Лекарство е, че да го изпробвам. Едва подир това да го обсъдя с Папа № 01. Ако не е зает да произнася речи докато продава повяхнали цветя в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", пред входа на църквата Света Марина Белоградска И Задморска. Знаех, ключът от хладилника задължително виси върху белоснежния врат на Маман. Една вечер, когато Моят Баща Второ Издание отсъстваше, а Маман бе заспала заедно с бебето на дивана, внимателно прерязах връвта. Взех ключа само временно. Без да искам докоснах Маман, а после си я помилвах, за което тя ме възнагради с едно просънено "Добре де! . . .  Добре . . ." (Ухаеше на скъп парфюм. Не на онзи евтин "Ейвън", който Папа № 01 се убиваше да й купува!) Преминах на пръсти в бокса. Тикнах ключа в блестящия от никел Шарп. Хладилникът се отвори, чак изпя песен. Открих Лекарството. Огромен тъмнокафяв флакон върху черна пластмасова кутия. Отдолу неразпечатана пита балкански кашкавал. За кутията не подозирах. Извадих Лекарството и пластмасовата кутия. Изсипах оранжевите дражета върху масата. Бяха седемдесет и седем. За целите на моя експеримент турих седем от тях в джеб. Отворих черната пластмасова кутия. Върху алено кадифе проблясна тъмната хлад на посребрен пистолет. Взех оръжието в ръце. Отидох в хола. Поиграх си срещу огледалото. Не бях толкова прост, та да опъна спусък. По-важна бе Тайната. Върнах се в бокса. Прибрах всичко обратно в хладилника. Постарах се да бъде както го намерих. Позатоплих ключа в длани. Пристъпвайки на пръсти, поставих ключа върху едрата гръдт на Маман. Отново я помилвах по главата. Целунах я по чело. Тя отвори очи, но потърси с очи не мене а Новопръкналото. То спеше захапало пръст в уста. 

         - Ах, ти ли си . . .

         - Аз . . .

         - Вечеря ли?

         - Доволно . . .

         - Върви си легни!

         - Ще му ударя една!

         - Не - дей . . .

         И мъртвешки заспа.

         Отправих се към моята стая. Зарових глава във възглавката. Заплаках от безсилие, от самота, от мъка. Припомних си, как маман каза някога на Папа.

         - Децата искат своето . . . - бе захленчила кой знае по какъв повод. Все по-често преминаваше от хленч в подозрително бурни крясъци.

         - Така ли!?! - бе се изненадал Папа преди да вдигне очи от своето дебело литературно руско  списание. - Нима? Пари в брой да не искат?

         - Точно така!

         - Е, браво, браво, - бе казал поглеждайки я безстрастно зад очилата, - започваш да се ставаш истински прагматичен демократ . . .

         Сега, в тази чужда къща, легнал в легло някога принадлежало на децата от първия брак на Папа № 02 се запитах, от какво всъщност се нуждая?

         Да имам второ незаконно братче без да ме е питал някой?

         (Никак!)

         Да имам манджа колкото си искам, но под ключ?

         (Изобщо не!)

         Да праскам вносно уиски с Папа № 02?

         (Що да се хабя!)

         Маман да взема лекарства, каквито при Папа № 01 не поглеждаше?          (Ще дойде ден аз да купувам тези скъпи отровни боклуци!)

         Папа № 02 да притежава посребрен револвер заключен в хладилник,?

         (Кой кого пази всъщност?)

         Папа № 01 да произнася речи пред църковните бедняци?

         (За какво след като е безсмислено и вредно!?!)

         Всъщност, от какво се нуждая аз? От какво се нуждаят хилядите тийнейджъри като мене?

         Защо Само Една Майка?

         Защо Не Само Един Баща?

         Реших, че е най-добре да започна с експеримента. Отидох в банята. Нагълтах част от хапчетата. Те ме емнаха веднага. Довлякох се в леглото. Заспивайки продължих да мисля за Маман упреквайки Папа № 01, че се е ориентирал към продажба на цветя втора употреба, вместо към продажба на оръжие нелегално производство. Реших още на следващия ден да изясня и обърна лодката нагоре по течението, като го нарека в очите: "Мръсен Бедняк", "Безпочвен Бърборко", "Нетрезв Мечтател", "Червен Боклук", "Некадърник" и всичко, каквото мога да си припомня от съкровените излияния на Маман. Някъде сред нощ се разбудих. Чух, как

МОЯТ ТАТКО ВТОРА УПОТРЕБА

шумно се завръща. Опитах се да стана. Краката не ме държаха. В гърлото ми виеше суха смърт. Повърнах. Повлякох се всред мрак по пода. Поотворих вратата. Надникнах. Видях, как Господин Папа № 02 се клатушка около хладилника, за да хапне преди да си допие. През всичкото време мръсно ругаеше:

         Маман - че не шетала както трябва.

         Папа - че научно му пробутал домашния си боклук.

         Мене - че съм двойкаджия и, мързел и половина.

         Новопръкналото - че врещи до небето дори като е сито - какво повече иска.

         Светът - че е полудял за комар, наркотици, оръжие и разврат, които той трябва да подсигурява.

         Политиката - че е курва гдето няма насита за рушвети.

         Нацията - че се е оциганила и търпи правителствата да я цицат.

         Управниците - че до един са чуждестранни педерасти.

         Кого ли не. Как ли не. Какво ли не. По-цветисто не би могло да бъде. Не ми се искаше отново да бъда принуден да седна на една маса с този отвратителен за мене тип. Помолих се на Господ-Бог дано заспя. Открих в тъмното чашата с вода. Нагънах останалите две хапчета. Заспах за кратко. Когато се разбудих се оказа, че вече притежавам не само крака, но и огромни собствени крила. Готов бях да хвръкна. (Клап - Клап - Клап!) Светът ми изглеждаше и лъскав, и лилаво-розово-пембян. (Като общинския кенеф през две преки!) Разстоянията ми изглеждаха и огромни, и нищожни. (Клап? - Клап! - Клап!) Блъсках се в тъмното, пълзях насам-натам покрай стените. Не подозирах, че това е от Лекарството на Маман. Мислех си, че е поради крясъците от съседната спалня. Нахлух там, а Вторият незабавно ме зарита. Хванах се за слабините, преди да полетя на пода. Ключът от хладилника, блесна при краката на Маман. Раздърпана и без очила, тя се бранеше с Новопръкналото в ръце.

         - Не, Ник, недей!

         Два юмрука през зъбите.

         - Вашта верица циганска!

         Кик-ритник в муцуната.-

         - Не - е - е . . .

         Започна да се съблича.

         - Крематориум за вас . . .

         Главата на Новопръкналото тресна по пода.

         Маман Единствена И Вечна се хвърли подир него.

         Разперих карминени криле. Литнах окървавен всред опияняващата светлина на този непоносимо розов свят; с усещане че виждам през предмети и стени, и хора; изритан от тежките подковани рокерски ботуши на Папа № 02. Здраво стисках в ръце

ОНЗИ КЛЮЧ.

Кацнах пред бокса. Отключих хладилника. Стъклото с Лекарството на Маман се разби върху фаянсовите плочки. Дражетата ме привлякоха като магнит. Грабнах. И още. И още. Отпих алкохол. В хола Онзи буйстваше.

         Измъкнах пластмасовата кутия.

         Пистолета втренчи в мен своето черно безстрастно око. Грабнах го. Снех предпазителя, както в онзи филм с голите мацки. Запълзях  по пода без да изпускам оръжието из ръце. Криво-ляво се изправих на крака. Тръгнах из апартамента, пуцайки наляво и надясно.

         - Мръсномани - и - и! . . .

         (Дан! . . . Дан! . . . Дан! . . .)

         Приглушеният трясък на оръжието бе опияняващ.

         - Свобо - о - ден Брак! . . .

         (Прас! . . . Прас! . . .Прас! . . .)

         Приглушеният трясък на оръжието напомняше.

         - Мутри Втора Употреба - а - а! . . .

         (Дум! . . . Дум! . . . Дум! . . .)

         После, съм припаднал.

        

УСЕТИХ СЕ

в болницата, а до мене Папа с неговите консервени кутии с гробищните хризантеми при крака, а до него униформен полицай с радиостанция. Полицаят ме погледна, па сви рамене. Седна на един стол. Мигновено заспа. Папа № 01 ме наблюдаваше изпълнен с безкрайна мъка и досада.

         - В такива случаи Първите Бащи - защо са? - рече, па се задави в сълзи.

         - Ами, да продават цветя на Второкласни Мутри, - отвърнах.

         Дори не можех да заплача.

         Полицаят трепна и се разбуди. Хваяна се за пистолета.

         - Къде? . . . Къде? . . . Къде? . .

         После отново седна, и отново задряма.

         Папа № 01 не преставаше болезнено да хлипа. Напуши ме смях. Ето повод за успешна реч, а той пропуска да го стори.Под завивката продължавах интуитивно да натискам спусъка на отнетото ми оръжие, с което миналата среднощ бях тръгнал в поход срещу Непоносимото. За да поразя фалшивите възли на Златното Кълбо На Любовта, които не аз бях завързал.