Тодор Колев - Клоунът

Тодор Колев "Ще си отидем вече"

Самотния Човек -Тодор Колев / Samotnia Chovek

ЦАРСКИ ВРЕМЕНА, разказ, от Хеми

(C) 2015 - Bogmil K. AVRAMOV-HEMY

ЦАРСКИ ВРЕМЕНА

РАЗКАЗ

ОТ

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., КАЧИХМЕ КАРУЦАТА С ДВА ВРАНИ КОНЯ НА БАЙ ПÀПУ НОВОГРАДСКИ. И ПОЕХМЕ, ОТ СЕЛО ЧУМОВО-ВАРНЕНСКО, ПРЕЗ ДЕРЕКЬОЙ, ЗА В ПРОВАДИЯ. МЕСТНИЯТ КИНОТЕАТЪР, ПОМЕЩАВАЩ СЕ В СЛАВНО ВМИРИСАН ОБОР, ПРЕДСТАВЯШЕ ЦВЕТНИЯТ МЕКОЕРОТИЧЕН ФИЛМ "БДЕНИЕ КРАЙ ЕЗЕРОТО". КАК ТОЗИ ХОЛИВУДСКИ ФИЛМ, БЕ ВЛЯЗЪЛ ВЪВ ВСЕ ОЩЕ ПОД БРАТСКА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ ЦАРСТВО ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА БЪДЕ ПРОЖЕКТИРАН В ПЪЛНАТА С ЕВАКУИРАНИ СТОЛИЧНИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ ПРОВАДИЯ, НАВЯРНО ЩЕ ОСТАНЕ ИСТОРИЧЕСКА ЗАГАДКА. НО ФАКТЪТ, СИ ОСТАВА ФАКТ.. АМЕРИКА, БЕ НАВЛЯЗЛА В БЪЛГАРИЯ, ДАЛЕЧ ПРЕДИ, ДА ВДИГНЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ АНТЕНИ, (04.09.1944.), НА ГОРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ЧАМКОРИЯ.

ЦВЕТНИЯТ „БДЕНИЕ КРАЙ ЕЗЕРОТО“, БЕ ГОЛЯМО НЕЩО ЗА ОНОВА ВРЕМЕ НА ЧЕРНО-БЕЛИ ФИЛМИ. ИСТОРИЯТА БЕ БАНАЛНА. НА ДВА СРЕЩУПОЛОЖНИ БРЯГА НА НЕОБШИРНО ЕЗЕРО; ЖИВЕЯТ БЕЗ ДА СЕ ПОЗНАВАТ; СВЕТОВНОНЕИЗВЕСТЕН ЛЕКАР-ХИРУРГ С ПРАКТИКА А БЕЗ КЛИНИКА; (ДЖОНИ ВАЙСМЮЛЕР), И АПЕТИТНА СВЕТОВНОИЗВЕСТНА ВДОВИЦА С ГОЛЕМИ ПАРИ, АЛА С ПАТЕРИЦИ. (МЕРИ ПИКФОРД) КОГАТО ВРЕМЕТО Е ТОПЛО, А В КАЛИФОРНИЯ ВИНАГИ Е ТОПЛО, ЛЕКАРЯТ-ХИРУРГ И САМОТНАТА ЖЕНА ХАРЕСВАТ ДА ПЛУВАТ ДИБИ-ДЮС. ХАПВАТ-ПИЙВАТ НА САМОТНО БАРБЕКЮ, ПА ВЛИЗАТ-ИЗЛИЗАТ В ОБЩОТО СИ ЕЗЕРО. И, ПЛУВАТ ЛИ ПЛУВАТ, ВСЕКИ В СВОЯТА СИ НОТАРИАЛНА ЧАСТ БЕЗ ДА СЕ ПОЗНАВАТ. ЕЗЕРОТО СИ Е ТЯХНО.  ВРЕМЕТО Е КАТО В ХАМАМ.  СРЕДНОЩ СЪН НИКОГО НЕ ХВАЩА.  И, ЩО ДА СТОРЯТ, ХВЪРЛЯТ ДРЕХИТЕ И, ПЛУВАТ ЛИ ПЛУВАТ. ДОКАТО ВЕДНЪЖ СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО, (ВИЖ МИ ОКОТО!), ПЛУВАЙКИ ЛИ ПЛУВАЙКИ; БЕЗ ШНОРХЕЛ, МАСКА И КОМПАС; ДВАМАТА КОМШИИ СИ СЕ СРЕЩАТ. ТОЧНО ПО СРЕДАТА НА ЕЗЕРОТО.  А ТАМ ЕЗЕРОТО, Е НАЙ-ПЛИТКО,  ВМЕСТО ДА Е НАЙ-ДЪЛБОКО. КАМЕРАТА ФУКВА ПО СРЕДНОЩНОТО БЕЗОБЛАЧНО НЕБЕ, ПА ПОДГОНВА ЛУНАТА. А ЛУНАТА, САМО ТОВА ЧАКА. ТАКА СТРЪВНО ЗАПОЧВА ДА КЪРВИ, ЧЕ ЧАК НА МЕН СЕДЕМ ГОДИШЕН ХЛАПАК-СЕЛЯНДУРИН, МИ СТАВА ЯСНО ЗА ЩО ИДЕ ФИЛМОТЕЧНА РЕЧ. И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, КАТО СКОПОСНА МАЙКА-СЕЛЯНКА, МАМАН ЕДИНСТВЕНА И ВЕЧНА, МИ ПРИТУЛВА ÒЧИ СО ЧУМБЕР. (АМА Я, НЕ СЯ ДАВЪМ!)  ПРИДОШЛЕТЕ ЗА ПАНАИРА, ВМИРИСАНИ НА КОРИШКИ И ФЪШКИИ РАБОТАР-СЕЛЯНДУРИ, ЯКО ПСУВАТ В СНЕТИТЕ КАЛПАЦИ. БЕЗ ДОРИ ДА СЕ ВЪЗХИТЯТ. ОПИШМАНЕНИ ДЪЛБОКО, ЧЕ СА ДАЛИ ПО КАЙМЕ. ЗА ДА ВИДЯТ НЕЩО, ЗА КОЕТО ОТ ТЯХ ПО-ГОЛЕМИ МАЙСТОРИ НЯМА. ЗАЧУМБЕРЕНИТЕ ТЕХНИ БУЛКИ И СНАХИ, ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СИ СЕ СБУТВАТ, ОТРОНВАЙКИ ПО ЕДНО:  - ЦЪ-ЦЪ-ЦЪ - ВЪХ МЪР'-МАЙНО-ЛЬО? ФИЛМЪТ СВЪРШВА, С ВЕЛИКОЛЕПЕН ЦЪРКОВЕН БРАК, С ОГРОМНИ БЕЛИ СВЕЩИ И ЦВЕТЯ, ПОДИР МАЙСТОРСКА ХИРУРГИЧЕСКА ОПЕРАЦИЯ В СПОНСОРИРАНА ОТ ПЛУВКИНЯТА-МИЛИАРДЕРКА ЧАСТНА КЛИНИКА, ПОД ВОЯ НА ДЖАЗА НА ГЛЕН МИЛЪР И СИЕ. НА ИЗПОРОВОДЯК, ЖЕНИТЕ ПОЗАБЪРСАХА СЪЛЗИ ПО ЕВРОПЕЙСКИ. 
- ЦЪ-ЦЪ-ЦЪ - ВЪХ МЪР'-МАЙНО-ЛЬО, МИ ТЪЗ ЖИНЪ СИГЪ ТОЗ' ХАЙУТИН, КО-ШИ-ГО-ПРАЙ? ОБЕЩАВАЙКИ СИ ЕДНА-ДРУГА, КАК ВЕЧЕ ЩЕ ВИРЯТ КРАКА САМО ПРЕД ИЗТЪКНАТИ ХИРУРЗИ.
МЪЖЕТЕ ПРОКАШЛЮВАХА ПРИТЕСНЕНО, НО ИМ БЕ И ХУБАВО, И ХАРНО..  - ИБАФ МААМУ И ПИЧ! ОТ СЕГА НАТАТЪК ЗНАЕХА, КАКВО ДА ПРАВЯТ В БЛАТАТА КРАЙ ГАРА ГЕБЕДЖЕ.
БЕ ЕВТИНА ПРЕДИОБЕДНА ПРОЖЕКЦИЯ, С БЛАГОТВОРИТЕЛНА ЦЕЛ В ПОЛЗА НА СДРУЖЕНИЕ "МАЙКА И ДЕТЕ".

ВРАТИТЕ СЪС СКЪРЦАНЕ СЕ РАЗТВОРИХА. ВЕНТИЛАТОРЪТ РЕВНА. СТОТИНАТА ДУШИ ПУБЛИКА ИЗЛЕЗЕ ШУМНО НАВЪН. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА КОМЕНТИРА ПРЕЛЕСТИТЕ НА ЗНАМЕНИТАТА АКТРИСА, И МАЙСТОРЛЪКА НА ОЧАРОВАТЕЛНИЯ ДОКТОР. СЛЪНЦЕТО НИ ПЛЕСНА ПРЕЗ ÒЧИ, НО ОТ ТОВА НЕ СТАНА НИТО ПО-ТОПЛО, НИТО ПО-СВЕТЛО.. НА ПЛОЩАДА ПРЕД ОБЩИНАТА СЕ ТЪЛПЕШЕ МЪЛЧАЛИВ НАРОД. В ДВЕ РАЗПРЕГНАТИ ВОЙНСКИ КАРУЦИ ЛЕЖАХА ТРУПОВЕ НА БУНТАРИ. КАРАУЛЕШЕ ВОЙСКА.  КАТО ДНЕС ПОМНЯ ДВА СТРАННО ПРЕКЪРШЕНИ ВКОЧАНЕНИ КРАКА,  В КАФЕНИКАВИ НАВУЩА И ПРОДЪНЕНИ КАЛНИ ЦЪРВУЛИ. 
- ХАЙДЕ, ХАЙДЕ, – МАМÀАН МИ ПРИТУЛИ ÒЧИ СО ЧУМБЕРО. - ЦАРСКИ ВРЕМЕНА, СИНЕ . . .
НЕ ОТВЪРНАХ НИЩО. ОТ ТОГАВА ЗАПОЧНАХ ДА ЗАЕКВАМ.  ЗАЕКВАМ И ПОНАСТОЯЩЕМ. ЩОМ СРЕЩНА ДОБРЕ ОТРАБОТЕНО ВСЕНАРОДНО СКУДОУМИЕ. 
А ТО, СЯКАШ НЯМА ДА ИМА НИКОГА КРАЙ. End / Revised 20.03.2016.



МЕРСИЛЕЗЪ, разказ, от Хеми

(C) 2013 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMYOO

МЕРСИЛЕЗЪ

РАЗКАЗ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НАРОДЪТ БОЛГАРСКИ, КАКТО БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ НАРОДИ НА БАЛКАНИТЕ, Е УДИВИТЕЛНО ПОТАЕН. ПОДСЪЗНАТЕЛНО НАТЪПКАН С ПРЕНЕСЕНИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ ТАИНСТВЕНИ НАВИЦИ И ОБИЧАИ. ОБВЪРЗАНИ С ПРЕХОДНОТО. НЕПРЕХОДНОТО ЛИ? ЖАЛНА МУ МАЙКА. ОТ ГДЕ ИДЕ ТАКОВА КАЛПАВО ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ КЪМ НЕПРЕХОДНОТО, ЗАТРИВАНО; ЧРЕЗ ОГЪН, МЕЧ И ПРОПАГАНДА, И ОТ ПОРОБИТЕЛИ, И ОТ ВЪЗРОДИТЕЛИ; ДАЛЕЧ-ДАЛЕЧ ОТ ПРЕДИ ХРИСТА НАНАСАМ. ТОВА ЕДВА ЛИ НЯКОГА ЩЕ ДА СТАНЕ ЯСНО. ОЧЕВИДНО, ЩОМ ПОКОЛЕНИЯТА СА ПРИМИРЕНИ А ОЦЕЛЯВАТ ДЕН ЗА ДЕН, НЕПРЕХОДНО НЕ ИМ СЕ ПОЛАГА.

ЕДНА ОТ ТЕЗИ БАЛКАНСКИ СТРАННОСТИ Е – БЕЗПОЩАДНОТО ЗАТРИВАНЕ. НА ВСИЧКО ОНОВА, ПРЕЗ КОЕТО НАРОДО БОЛГАРСКИ СЪВСЕМ НЕОТДАВНА Е ПРЕМИНАЛ. И ПРЕДПОЛАГАЕМО, БИ СЛЕДВАЛО ДА БЪДЕ СЪХРАНЕНО. РИМСКИ И ВИЗАНТИЙСКИ КРЕПОСТИ. ДУБРОВНИШКИ И ГЕНУЕЗКИ КАСТЕЛИ. ТУРСКИ БРЕГОВИ ФАРОВЕ И БЕЗЦЕННИ ДЖАМИИ. ДО ЕДНО БИВАТ СИСТЕМНО ИЗТЪРБУШЕНИ И РУШНАТИ Ò ЗЕМИ, ПО НАСМЕШЛИВИЯТ ПОГЛЕД НА ШАЙКА УПРАВЛЯЮЩИ. ВСЕ ПО-ЧЕСТО СИ СЕ ПИТАМ, А ПИТАМ И ВАС УВАЖАЕМИ, ЩО ЗА УСТОЙЧИВА ДЪРЖАВНОСТ БИ МОГЛО ДА СЕ ОЧАКВА. ОТ НАРОД, КОМУТО Е ВСЕ ЕДНО, ИЗ ЧИЯ УТРОБА СЕ Е ПРЪКНАЛ. СТАРИ И НОВИ ГРОБИЩА – ВСИ ДО КОНЕЦ - СА ЗАТРИТИ ИЗ КОРЕН, ИЛИ ВЪРВЯТ НА ОКОНЧАТЕЛНО ЗАТРИВАНЕ. ДА НЕ НАПОМНЯМЕ ЗА ГРОБОВЕТЕ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ СВЕТЦИ. ТАМ НЕЩАТА СА ДОКРАЙ ПОЗОРНИ. УПОРИТО ОТРАБОТЕН ВСЕНАЦИОНАЛЕН СТРАХ - САКЪН! – ДА НЕ ПРЪКНЕ НЯКОЙ БАЙГАНЮВСКИЙ ГЕНИЙ. САМООБРЕЧЕН НАРОДОАНАРХИЗЪМ ВИТАЕ НАД СВЕТА НА БАЛКАНИТЕ ОТВЕКИ. БЕЗ ДА СЕ ВИДЯТ НАЧАЛО И КРАЙ. ВСЕОБЩА ОТЧАЯНОСТ, ЧЕ ХУБАВО НЯМА ДА БЪДЕ. ЧЕ, КАТО НИЩО ПРЕДСТОИ ДА НИ СЕ ЛЕПНАТ ПОРЕДНИ "САМОПОКАНЕНИ", ПИШМАН-ОСВОБОДИТЕЛИ. КРЪСТОВИЩЕН ПЪТ НА ЦИВИЛИ-ЗАЦИИ, КОЙТО ТОТАЛНАТА ЦИФРОВИЗАЦИЯ МАСОВИЗИРА, ВМЕСТО ДА СЕ ПОСТАРАЕ ДА ГО УЗАПТИ. САМОПРЕДЛАГАЩА СЕ ЗАКЪСАЛА НА ПОЛИТИЧЕСКИ АВТОСТОП КРАЙПЪТНА БАЛКАНДЖИЙКА. КОГА ЗА ДРУМИЩА. КОГА ЗА ТРЪБОПРОВОДИ. КОГА ЗА ЛОГОВО НА НОВИ СВЕТОВНИ ОКУПАТОРИ. ПЪСТРИЧЪК РАЗНОРОДЕН, И ВСЕ ПАК КОМПАКТЕН НАРОДЕЦ. ПРОАКЛЕТ ОТК ГОСПО-БОГ, ДА ПОНЕСЕ БЕЗУСЛОВНОСТИТЕ НА НЕПРЕДВИДИМАТА ЗА НИКОГО СЪДБА. ПОЛУГРАМОТНО, ЕВТИНО, ЛЕСНОДОСТЪПНО КРЪСТОВИЩЕ НА ЕВРОПА. БЕЗПОШАДНО ИГНОРИРАЩО МАЛКАТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ НА ВСЕКИГО ОТ НАС. НАТИКВАЩО НИ, В ПЛИТЪК ГРОБ БЕЗ НИШАН, БЕЗ ОПЕЛО И БЕЗ КРЪСТ. БЕЗИМЕНЕН НИЗ ОТ ПОКОЛЕНИЯ, ИЗ БЕЗКРАЙНАТА МЕРА НА КРАЙГРАДСКИТЕ И СЕЛСКИ ГРОБИЩА. НЯКОГА НОСТАЛГИЧНО ИЗВИСЕНИ СРЕДИЩА НА МЪКА, ПОМЕН И ТЪГА. ДНЕС, ВАНДАЛИЗИРАНА НИЧИЯ ТЕРИТОРИЯ НА МАСОВ ЕТНО-БУЗГУНЛУК. ГЕНЕРИРАН ПОСРЕДСТВОМ ОФИЦИАЛИЗИРАНАТА ИНВАЗИЯ НА НЕУКРОТИМИ ЗАДГРАНИЧНИ ЕМИСАРИ. ДОКАРАЛИ РАБОТАТА ДО ТАМ, ЧЕ СЪПРУГ, СЪПРУГА И ЕЦА, ДА СИ ХОРТУВАТ ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ И ПРЕВОДАЧ. НЕ Е ЗА ВЯРА, НО ЕНО СТАРО ВАРНЕНСКО КОПЕЛЕ СИ КЪТА ДОКСАН-ДОКУЗ ГРОБИЩНИ СПОМЕНИ. СЪС ВАС – КАК Е?

ПОМНЯ КАТО ДНЕС, КАК ВСЕКИ ПРЕДИ ОБЕД, МАМАН БЪРЗА ДА УШЕТА. ПА, ДА СЕ НАКОНТИ. ПА, И МЕНЕ ДА НАКОНТИ. ЧЕ ДА СИ МЕ ИЗВЕДЕ. НА ЧИСТ ВЪЗДУХ, ВСРЕД МОРСКАТА ГРАДИНА НА БЕЛОГРАД. ПО ВРЕМЕТО ЗА КОЕТО РАЗКАЗВАМ, ВЪЗДУХЪТ В ГРАДА НАД МОРЕТО, ВСЕ ОЩЕ - БЕ НЕПОРОЧНО ЧИСТ. НИКОЙ НЕ ДОПУСКАШЕ, ЧЕ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ИЗКУСТВЕНИ ТОРОВЕ, ПЛАСТМАСИ И ЦИМЕНТ, ЕДВА НА ДВАДЕСЕТИНА КИЛОМЕТРА ОТ БЕЛОГРАД, Е ПОВЕЧЕ СЪЩЕСТВЕНО, ОТ ХОРСКИЯТ РАХАТЛЪК И НАЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ. ВРЕМЕНА, КОГАТО ПОНЯТИЕТО "ДЕТСКА ГРАДИНА" БЕ АБСОЛЮТНО НЕИЗВЕСТВО. А, ДОКОЛКОТО СЕ СПОМЕНАВАШЕ ОТ ВНОС, СЕ ИМАШЕ ЗА ВРЕДНО. МАЙКИТЕ ОТГЛЕЖДАХА ДЕЦАТА ПО ЖУРНАЛ; „МОДЕРНА ДОМАКИНЯ“, „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, „ОБЕДИНЕНИ ДОМАКИНСКИ СПИСАНИЯ“; ХВЪРЛЯЙКИ СКРИТОМ ОКÒ КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯТ ПОРТРЕТ НА ФРЕНСКО-НЕМСКО-ИТАЛИАНСКОТО БОГОМ БЛАГОДЕНСТВАЩО ЦАРСТВАЩО СЕМЕЙСТВО. АВТОРИТЕТНО ВИТАЕЩО НАД БЪЛГАРИЯ, БАЛКАНИТЕ И ЕВРОПА..ПРЕТЕНИРАЩО ЗА ВСИ ЗЕМИ, ГДЕ СЕ БРЪЩОЛЕВИ ПОДОБИЕ, НА ВЕЧЕ ИЗКИЛЕФЕРЧЕНИЯ НОВОБЪЛГАРСКИ. ХАРЕСВАЩО ДА СЕ ПРАВИ НА "ОТ СЕЛО". ЦАРИЦА, ПРИНЦЕСА И ПРИНЦ,, НАВЛИЧАХА СКЪПИ НАРОДНИ НОСИИ. КОГА ОТ ПИРИНА, КОГА ОТ МАКЕДОНИЯ, КОГА ОТ МИЗИЯ, ЗА ПРЕД ДВОРЦОВИЯ ФОТОГРАФ. ОСВЕН ЦАРЯТ. ТОЙ НОСЕШЕ МУНДИР. ТАКА СИ И ОТИДЕ. ПОД МУНДИР.

ДОКАТО ПАПÀ ДИВЕЕШЕ ПО ВЪРШАЧКИТЕ ИЗ НОВООСВОБОДЕНА ДОБРУДЖА, МАМАН НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ТЮХКА НАД СВОИТЕ ЖУРНАЛИ С КРОЙКИ ПОД КОПÙР. РАЗСИПВАЙКИ "СЛУЧАЙНО" ПУДРА „ТОКАЛОН“. ЧЕ ДАНО ДУПКАТА, КОЯТО ОБИТАВАХМЕ ПОД НАЕМ, ЗАУХАЕ НА НЕАЛЕЧНАТА ЕВРОПА. РЕЦЕПТИТЕ ЗА ТОРТИ УСТОЙЧИВО ИЗМЕСТВАХА ЧАЛЪМИТЕ ЗА СВЪРТАНЕ НА БАНИЦИ. НОВОГОДИШНИ ХИМНИ ИЗМЕСТВАХА КОЛЕДАРСКИ ПЕСНИ. ИЗНЕНАДВАЩО ВЪВЕДЕНАТА КУПОННА СИСТЕМА, БЕ ПРЕДХОЖАНА ОТ ПАКЕТ ЗАКОНИ В ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА. ПРЕДСТОЕШЕ УНТЕРДЕНЛИНДЕН ДА ИЗМЕСТИ ШАНЗЕЛИЗЕ. В ИМЕТО НА ЧУДНОВАТ НЯКАКЪВ "НОВ РЕД". (ДОБРЕ ЛИ ЧУХ!?!) СПИСАНИЯ, ВЕСТНИЦИ И РАДИО, НЕ СИ ПОПЛЮВАХА. БЪДЕЩЕТО НА БАЛКАНИТЕ ПОД НЕМСКА ОКУПАЦИЯ БЕ ПРЕДСТАВЯНО, ЗА ИДИЛИЧНА ПРИКАЗКА ПО БРАТЯ ГРИМ. И ТАКА, ВСЕКИ ГРЕШЕН БОЖИ ДЕН.

ЕДНА УХАННА НА МОРЕ И ЛИПИ ЗАРАН; СНИМКАТА СЕ СЪХРАНЯВА В КУТИЯ ОТ ОБУВКИ ИМЕНУВАНА „СЕМЕЕН АРХИВ“, ОКОЛО НАС, ТОЧНО ПРЕД СГРАДАТА НА ЕДИНСТВЕНОТО ПО ОНОВА ВРЕМЕ ВИСШЕ ТЪРГОВСКО УЧИЛИЩЕ В СТРАНАТА, СЕ РАЗТИЧА УНИФОРМЕН ПОЛИЦАЙ С ДВАМА-ТРИМА ФОТОГРАФИ. МАМАН, ЖЕНА БЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ НО С ИЩАХ, ХАРЕСВАШЕ РЪКА В РЪКА ДА ПРЕМИНАВАМЕ ОТ ТАМ, НАВАЙКВАЙКИ МИ, ДОКОЛКО Е ВАЖНО ЕДИН ДЕН ДА ИМАМ ЧЕРВЕНА ШАПКА, КАТО НА СТУДЕНТ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА НАТЯКВА. АКО СЪМ СИ ПИЕЛ РЕДОВНО РИБЕНОТО МАСЛО. АКО ПРЕДИ ЛЯГАНЕ СЪМ СИ МИЕЛ ЗЪБИТЕ С ЧЕТКА. АКО ПРЕСТАНА ДА СЕ ВЪРГАЛЯМ ЗАЕДНО С МАХЛЕНСКИТЕ МОМЧЕТИИ ИЗ ПРАХОЛЯКА ПРЕД СТОЙНОВИЯТ ХАН, КАТО НИЩО ЩЕ ДА СИ МЕ ЗАПИШЕ В УНИВЕРСИТЕТА. КОЕТО, ЗА ПРОКЛЕТИЯ, ПОДИР ГОДИНИ СИ СЕ СЛУЧИ. ЧЕ ДАНО, СТАНА ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ В БНБ, КАКТО ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, КВАРТАЛНИЯТ УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА. НАСТАВЛЕНИЕ, ЧИЙТО СПОМЕН ДОРИ НА СТАРИ ГОДИНИ МЕ ИЗКАРВА ИЗ НЕРВИ.

- Я ПОСПРИ!

MAМАН РАЗВЪРТЯ ГЛАВА НАСАМ-НАТАМ, ПА МЕ ЗАТЪТРИ ЗА ГЕВРЕК КЪМ НЕДАЛЕЧНАТА ФУРНА. НАОКОЛО ФОТОГРАФИТЕ БЯХА РАЗБЕСНЕЛИ, ЩРАКАЙКИ СВЕТКАВИЦИТЕ НАПРОВАЛ. С ТОПЪЛ ГЕВРЕК В РЪКА НЕ ПРЕСТАВАХ ДА СЕ ЧУДЯ, ЗАРАДИ ЩО Е ТАЗИ ПРЕПЪНИ-ФОТОГРАФ БЪРКОТИЯ. НАПРАВИЛА МАМАН ДА ВЪРТИ ШАНТАВА ГЛАВА НАСАМ-НАТАМ. - ЦАРЯТ, МАМИ, ЦАРЯТ! ПРЕМИНАВАЩИТЕ ФАЙТОНИ БЯХА ЗАПРЕЛИ НА МЯСТО. ГОСПОДАТА В ТЯХ СЕ БЯХА ИЗПРАВИЛИ. И – ГЛЕДАЙ ТИ! НЯКОЙ ОТ ТЯХ ЗАПОЧНАХА ДА РЪКОПЛЯСКАТ, ДРУГИ ДА ОТДАВАТ ЧЕСТ. ОТДАДОХ ЧЕСТ И АЗ, А ПОЛИЦАЯТ МИНА ПРОФУЧА, И МИ ТЕГЛИ ЕДНА ПОД МУСТАК.

ГОСПОДАТА ОТ ФАЙТОНИТЕ РЪКОПЛЯСКАХА И ОТДАВАХА ЧЕСТ, НА СТРОЕН ШИРОКО УСМИХНАТ МЛАД МЪЖ, С ОГРОМЕН НОС И УДИВИТЕЛНО ТЪНКИ МУСТАЧКИ. (НЕ БИ МОГЛО ДА СЕ СРАВНЯВАТ, С ОГРОМНИТЕ МУСТАЦИ НА ПАПÀ!) МЪЖЪТ; СПРЕТНАТ В ГОЛФ, ТУРИСТИЧЕСКИ ОБУВКИ, ПАРДЕСЮ, МЕКА ШАПКА, И БАСТУН; ПРЕСИЧАШЕ КРЪСТОВИЩНИЯ ПЪТ, УСТРЕМЕН КЪМ УНИВЕРСИТЕТА.. НА РАЗКРАЧ СЛЕД НЕГО, С ЧАНТА В РЪКА, ПРИТИЧВАШЕ СЛУГА. ОПИТАХ ДА ИЗРЪКОПЛЯСКАМ И АЗ, А ГЕВРЕКЪТ ХУКНА ИЗ МОИТЕ РЪЦЕ. ТРОПНА ПО ПАВАЖА. ВТУРНА СЕ НА СВОБОДА. И, ТЪРКУЛ-ТЪРКУЛ – ИЗЧЕЗНА.

- ЦАРЯТ, МАМИ, ЦАРЯТ! - ВЪЗДЪХНА МАМÀН.

БЕЗ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА, ЧЕ МИ ИДЕ ДА РЕВНА. ДВЕ СКИТАЩИ ЦИГАНЕТА, БЯХА ДОКОПАЛИ ОЩЕ ТОПЛИЯТ МОЙ ГЕВРЕК, И МЛЯСКАХА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ШУМНО.

- ГЕВ – РЕ – КЪТ – Ъ – ЪТ ...

НИКОЙ НЕ МИ ОБЪРНА ВНИМАНИЕ. МАМАН ОЩЕ ПО-ЗРАВО МЕ СТИСНА ЗА РЪКА. УНИФОРМЕНИЯТ ПОЛИЦАЙ ОТНОВО ПРОШУМЯ, И МИ ТЕГЛИ ПОРЕДНА МАЙНА. ЧОВЕКЪТ С МЕКА ШАПКА, ОГРОМЕН ОРЛОВ НОС И ТЪНКИ МУСТАЧКИ, РАЗМАХВАЙКИ БАСТУН, БЕЗГРИЖНО СИ ПОДСВИРКВАШЕ С УСТА. СЛЕД НЕГО ЧОВЕКЪТ С ЧАНТА С ГЕРБ, БЕ НЕУМОРЕН. ЗАТЪЛЕНИЯТ НАРОД МИРЯСА, ПА СЕ РАЗПРЪСНА..

- МАМА – А – АН ... - ПРОТОЧИХ. - КОЙ Е ТОЙ?

- ЦАРЯТ, МАМИ, ЦАРЯТ! - ИЗСВИСТЯ МАМАН В ОТГОВОР.

- ЗА - ЗА – ЗАЩО, - ЛЕКО ЗАЕКВАХ, - СИ ПОДСВИРКВА С УС – УС - УСТА?

- ХУБАВО МУ Е ...

- ЩО СВИРИ БЕ МАМАН?

- МАРСИЛЕЗА!

- ЩО Е ТОВА МЕРСИЛЕЗЪ?

- НЕ Е МЕРСИЛЕЗЪ! КАЗВА СЕ МАР – СИ - ЛЕ - ЗА!

- ИСКАМ СИ ГЕВРЕКА - А - А . . .

ДЕЕТИЛЕТИЯ ПО-КЪСНО, РОВИЧКАЙКИ НЕУДОБНИ СПОМЕНИ ЧОВЕШКИ; ПОЧТИ НЕ ОСТАНАЛИ; ОСЪЗНАВАХ ЕДНА ОСОБЕНА ИСТИНА НАРОДНА. НАРОДО БОЛГАРСКИ, ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ РЪКОПЛЕЩИ ВСЕКИМУ. ПРИ ТОВА, ЕДВА ЛИ ОТ ВЪЗПИТАНИЕ. ОТ ВЕКОВЕ ВЪЗПРЕТЕНО КАТО ПРАКТИКА.

ПОМНЯ, КОГА ГЕРМАНЦИТЕ ВЛЯЗОХА В БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ НАСТАНЯТ В БАРАКИ ЗАД ЮНАШКИЯ САЛОН. ПЛЪТНИ СИВОЗЕЛЕНИ ВОЙСКОВИ РЕДИЦИ. ИДЕЩИ ПЕШКОМ ПО ШОСЕТО ОТ ДОБРИЧ ПО ТАШООЛУ БУЛЕВАРД. БЕЗОРЪЖНИ. С БЕЗБРОЙ КАМИОНИ ПОДИР ТЯХ. ПОМНЯ СЪВСЕМ ЯСНО, КАК ПОД ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК, ДУХОВИЯТ ОРКЕСТЪР НА ФЛОТА НА Н.В. ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТТА ОБЕДИНИТЕЛ, ЦЕДЕШЕ ЛЪСКАВИ ФЛИГОРНИ. ОГРОМЕН ТЪПАН ДАВАШЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ РАБОТАТА Е ПÀТА НА ПÀТА. РАЗМАХВАЙКИ АНЕМИЧЕН БУКЕТ ЦВЕТЯ, МАМÀН СИ МЕ ПРИТИСКАШЕ В СКУТ. СЯКАШ НЯКОЙ БИ МОГЪЛ ДА Й ОТНЕМЕ НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ РЕВЛЮ В МАХАЛАТА. ТРЕСЕШЕ Я ТРЕСКА. ХЛИПАШЕ БЕЗ ГЛАС. НА СТАРИ ГОДИНИ, ТАЗИ ТРЕСКА СИ МЕ СПОХОЖДА КÀТА ДЕН. ДА ЗАПЛАЧА ЕДВА ЛИ БИХ УСПЯЛ. НЕ СА ОСТАНАЛИ НИКАКВИ СЪЛЗИ. ЩОТО ОНЗИ ТЪПАН ДУМКА ВСЕ ЕДНА И СЪЩА ПЕСЕН. ДА СЕ ЧУДЯ ЛИ – ЗАЩО?

ПО ЕДНО ВРЕМЕ МАМАН СЕ ОВЛАДЯ. АКО СЪМ СИ ПИЕЛ РЕДОВНО РИБЕНОТО МАСЛО. АКО СЪМ СИ МИЕЛ РЕДОВНО ЗЪБИТЕ С ЧЕТКА. АКО НЕ СЕ ВЪРГАЛЯМ ИЗ ПРАХОЛЯКА ПРЕД СТОЙНОВИЯ ХАН, ЩЯЛА ДА МЕ ЗАПИШЕ В УНИВЕРСИТЕТА, ЧЕ ДАНО СТАНА ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ В БНБ, КАТО ЧЦИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, МАХЛЕНСКИ УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА. ЕТО НЕЩО, ОТ КОЕТО МОЖЕШ ДА НАМРАЗИШ ДОРИ СОБСТВЕНАТА СИ МАЙЧИЦА.

- МАМАН, ТЕЗ' К'ВИ СА?

- ОКУПАЦИЯ, МАМИ ...

- АМ' ГУЛЯМИЯ ТЪПАН – К'ВО БИЙ?

- МАРСИЛЕЗАТА МАМИ ...

- ВСЕ МЕРСИЛЕЗЪ ЛИ БИЙ, БЕ МАМАН?

- МЕРСИЛЕЗ' Е ДРУГО ...

ТРОПНА С КРАК.

- ЕЛА, ДА ТИ КУПЯ ГЕВРЕК - АМА ЩЕ СИ ИЗПИЕШ РИБЕНОТО МАСЛО ..

- ИСКАМ БОЗА ...

ВСЪЩНОСТ ВСИЧКО ТОВА, Е САМО ЕДНО ПОДОЗРИТЕЛНО МИНАЛО. И ОТНОВО БЛЯСКАВ ФЛОТСКИ ОРКЕСТЪР, ДЪНИ МАРСИЛЕЗА. ПОСРЕЩАЙКИ, ЕДВА ЛИ ЗА ПОСЛЕДНО, ПОРЕДНИ ОКУПАНТИ. ВЕКЪТ Е ДОСТА НОВОПОДРЕДЕН. ЕДНА ВСЕОБЩА СОЦИАЛНА ДУШЕГУБКА. НЕЗАКОННО МАРКИРАН ЧРЕЗ ЕГН, ВСЕКИ ОТ НАС ЕДВА ЛИ ПОДОЗИРА, ЩО МУ Е ГЕНЕРАЛНО ПРОГНОСТИЧНО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО. ПРИ ТОВА ТАКА, ЧЕ ДАНО НЕ ПРЕДПРИЕМЕ НИЩО СВЯСТНО. ОСВЕН ТЪРПЕЛИВО ДА СИ ПИЕ РИБЕНОТО МАСЛО, ДНЕС НАРИЧАНО "ХРАНИТЕЛНА ДОБАВКА". РЕДОВНО ДА СИ МИЕ ЗЪБИТЕ - АКО СА ОСТАНАЛИ. И МЪЛЧАЛИВО, ДА СИ КЮТА КРАЙ КОФИТЕ СЪС СМЕТ. КЪДЕТО Е ЛИБЕРАЛНО Е НАТИКАН, ПОД ШУМНО ДУМКАНЕ НА МАРСИЛЕЗА.

ДОКАТО СИ ВЪРШЕЕ С ВЪРШАЧКАТА НА СЕЛО, ПАПÀ ИЗМАЙСТОРИЛ ГАЗГЕНЕРАТОР. (БЕНЗИНЪТ ОТИВАШЕ НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ.) КООПЕРИРАЛ СЕ, СЛАВНИЯТ МОЙ ПАПÀ, СЪС СЛАВЕН ВОЕННОВРЕМЕНЕН ВАГАБОНТИН. СЛАВНИЯТ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ВАГАБОНТИН ПАТЕНТОВАЛ МАШИНАТА НА СВОЕ ИМЕ. ГЕПЦАЛ Я ЕДНА БЕЗЛУННА НОЩ ИЗПОД САЙВАНТА, НА БАЙ МАРИН ОТ СЕЛО ЧУМОВО, ВАРНЕНСКО; ПЪК КАК БЯСНАТА КУЧКА ДА НЕ ГО УСЕТИ; И ПРАВО НА ПЛОВДИВСКИЯТ ЕСЕНЕН МОСТРЕН ПАНАИР. ПАПÀ ПРЕСКОЧИ ЗА ДЕН-ДВА ДО ТАМ. ВЪРНА СЕ РАЗЯРЕН. НИЩО НЕ МОЖЕЛО ДА СЕ НАПРАВИ. ВАГАБОНТИНЪТ ПЛАТИЛ НА ПОЛИЦАЙ ДА ДЕЖУРИ ПРЕД НОВАТА МАШИНА. НА ПАПА ПОКАЗАЛ СРЕДЕН ПРЪСТ. ОСВЕН ЯДОВЕ, ПАПÀ ДОНЕСЕ ОТ ПЛОВДИВСКИЯ МОСТРЕН ПАНАИР АРМАГАН. ТРИ ОГРОМНИ ТУБИ ПАСТА ЗА ЗЪБИ „LAIKA”, ЗАЕНО С ТРИ ЧЕТКИ ЗА ЗЪБИ. ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НАВЛИЗАШЕ В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. ЗА ДА Й РАЗКАЖЕ ИГРАТА. ОСВЕН ЧРЕЗ ГЕПЦАНЕ НА ГОТОВИ МАШИНАРИИ. ОСВЕН ЧРЕЗ ДОМАКИНСКИ СПИСАНИЯ. ОСВЕН ЧРЕЗ ПУДРА "ТОКАЛОН" И ПАРФЮМ "ДИЛИЖАНС". И, ЧРЕЗ ПАТЕНТОВАНО БЕЗЗАКОНИЕ. СЪС СПИСАНИЕ В РЪЦЕ, ХВЪРЛЯЙКИ ОТ ВРЕМЕ НАВРЕМЕ ПОГЛЕД ВЪРХУ РЕКЛАМНАТА СТРАНИЦА НА „LAIKA”, МАМАН НАСТОЯВАШЕ.

- ТОВА Е ЧЕТКА ЗА ЗЪБИ – НЕ Е ЧЕТКА ЗА ДЪСКИ!

РАДИОТО ДЪНЕШЕ НАЦИСТКИ МАРШОВЕ.

- А, ЗА НАШИТЕ НЕМСКИ ПРИЯТЕЛИ, - УГОДНИЧЕШЕ РАДИО ВАРНА, - ПО СЛУЧАЙ ПАДАНЕТО НА ПАРИЖ, ЩЕ ИЗПЪЛНИМ ЕДНА „МАРСИЛЕЗА“.

- ПАК МЕРСИЛЕЗЪ ЛИ, БЕ МАМАН?

- ПАК! - КРЕСНА. - ДО БЕЗКРАЙ!

И ЗАПЛАКА. ДНЕС, ПИШЕЙКИ ТОВА ПОДОБИЕ НА РАЗКАЗ СИ МИСЛЯ, ЧЕ ВСЯКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НАСТЪПВА, ЧРЕЗ ЕДИН ИЛИ ДРУГ ВИД ОКУПАЦИЯ. ДОКАТО СИ ИЗБИВАТ ПО ФРОНТОВЕТЕ МЛАДЕЖТА, ДА СИ ПРОАВАТ ЧЕТКИТЕ ЗА ЗЪБИ. ДАЛИ ГРЕША?

ЛИКВИДИРАНЕТО НА СТАРИННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ГРОБИЩА, В ТРЕТАТА ЧАСТ НА МОРСКАТА ГРАДИНА НА БЕЛОГРАД, НАРИЧАНИ „ГРЪЦКИ“, ПРЕНАСЯНЕ КОСТИТЕ НА МОИТЕ И ВАШИ ПРАДЕДИ В НАСТОЯЩИТЕ ГРОБИЩА, НЯМА КАК ДА НЕ Е СТАНАЛО ПОД НАТИСК НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ. НЯКОГА ПОСТАНОВИЛИ, БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ДРЕВНИ КРЕПОСТИ ПО БЪЛГАРСКО, ДА БЪДАТ ИЗРАВНЕНИ СЪС ЗЕМЯТА. (ДОБРЕ ДОШЛО ЗА ГОТОВАНЦИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ!) ДРАМАТИЧЕН СЕМЕЕН РИТУАЛ, ЗА ГРОХНАЛА СТАРИЦА, НЕВРЪСТЕН ВНУК, И СЪВЕТИЗИРАНА ДЪЩЕРЯ. МОРСКАТА ГРАДИНА НА БЕЛОГРАД, ВСЕ ПО-МАЛКО ТЪРПЕШЕ ГРОБИЩНИ ПРОЦЕСИИ. БИРАРИИ И РЕСТОРАНТИ НЕ ПРЕСТАВАХА ДА Я ПРЕВЗЕМАТ. ЗАЕДНО С ТЯХ НАСТЪПВАШЕ И ИЩАХЪТ НА НОВОБОГАТАШИ, ЗА "ОБЕДИНЕНИ ПРОМИШЛЕНИ ПРОСТРАНСТВА". НЕДАЛЕЧ ОТ ТЕХНИТЕ КРАЙБРЕЖНИ ВИЛИ. НА ЧАСТ ОТ СТАРИТЕ ГРОБИЩА, ВЕЧЕ СЕ БЕЛЕЕШЕ ПАНАИРНО ГРАДЧЕ. ПРЕДВИД БЕЗКРАЙНИТЕ ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД ГЕРМАНСКАТА ВОЕННОВРЕМЕННА ОКУПАЦИЯ, МЕСТНИЯТ КМЕТ НАДУВАШЕ СТРОИТЕЛНИ БАЛОНИ. В, НЕ ЧАК ТОЛКОВА КЪСНИ ВРЕМЕНА, НАРОДНИЯТ СЪД ДОКАЗА, ЧЕ НЕ Е ВЗЕЛ СТОТИНКА РУШВЕТ. КОЕТО НЕ ПОПРЕЧИ ДА ПОЛЕЖИ ГОДИНА-ДВЕ С ПРЕВЪЗПИТАТЕЛНА ЦЕЛ. ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК - ДА СЕ МАЕ, ЩО ЗА ЧОВЕК Е БИЛ ТОЗИ ВОЕННОВРЕМЕНЕН БЕЛОГРАДСКИ КМЕТ. ДА ИЗКАРА ЦЯЛА СВЕТОВНА ВОЙНА БЕЗ СТОТИНКА РУШВЕТ. БЕЗ ДА СТАНЕ ДОКТОР ХОНОРИС-КАУЗА НА НИЧИЙ УНИВЕРСИТЕТ. ТОВА ПАНАИРНО ГРАДЧЕ, ОТ НЯКОЛКО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТИЛОВИ ПАЛАТИ, БЕ РУШНАТО Ò ЗЕМИ, В ИНТЕРЕС НА МЕЖДУКЛАСОВАТА БОРБА С ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА, НЕЗАБАВНО ПОДИР 1944. НО, ТЕМЕЛИТЕ СТОЯТ. ТЕМЕЛИ, ВЪРХУ КОСТИ НА ГЪРКОМАНИ.

СТРУВА МИ СЕ, ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА СТРАНА ПО СВЕТА, КОЯТО ДА ПОСЯГА ТАКА БРУТАЛНО ВЪРХУ ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА ОТМИНАЛИ ОТВЪД. НО, „СВЕТЪТ ВЪРВИ НАПРЕД“, БЕ ВЪЗКЛИКНАЛ СОБСТВЕНИКЪТ НА ЕДИНСТВЕНИЯ МЕСТЕН ВЕСТНИК, ДОКАТО СЪРБАШЕ ВОЕННОВРЕМЕННО КАФЕ-ЛЕБЛЕБИЯ С ЦИКОРИЯ И ЗАХАРИН. СЕДНАЛ ПО ТУРСКИ В ЕДНО ВМИРИСАНО НА ДОЛНОКАЧЕСТВЕН ТЮТЮН СЕПАРЕ НА КАФЕНЕ „СПЛЕНДИД“. НАСРЕЩУ РАЗВЕСЕЛЕНИЯТ МОЙ ПАПÀ, И МОЯ ДРЕБНА МИЛОСТ. В ПО-КЪСНИ ВРЕМЕНА, НА ПОЛИТИЧЕСКА ИСТЕРИЯ, ПОДОБНА СЪДБА ЩЕШЕ ДА СПОЛЕТИ И КАТОЛИЧЕСКИТЕ ГРОБИЩА КРАЙ МОРЕТО. ПОД ПРЕДЛОГ, ЧЕ СТО ГОДИНИ ПОДИР КРАЯТ НА КРИМСКАТА ВОЙНА, НЕ ПРЕСТАВАТ ДА РАЗПРОСТРАНЯВАТ ЗАРАЗА. ПОДИР ТОВА, И НА ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ГРОБИЩА. БЕ ВИДЯНА СМЕТКАТА, ПОД ПРЕДЛОГ ЗА БОРБА С „ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДИВЕРСИЯ“. ЗА ЕВРЕЙСКИТЕ И АРМЕНСКИ ГРОБИЩА, НЕ СЪМ НАЯСНО. НО И ТАМ, ХАВАТА Е ПОДОБНА. 

ТАЗИ ЧАРОВНА ЕСЕННА ЗАРАН СЕ ПОМЪКНАХМЕ; С БАБА И МАМАН, ДВЕ ТОРБИ С ВИНО, ХЛЯБ, ЛУК, ЧЕСЪН, МЕЗЕЛЪК И СВЕЩИ; НАТОВАРЕНИ НА ФАЙТОН ПО НАЕМ, КЪМ ТРЕТАТА ЧАСТ НА МОРСКАТА ГРАДИНА В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. ТРОПОЛЕЙКИ ПОКРАЙ Т.Н. УНИВЕРСИТЕТ, ЗАВРЪНКАХ МАМАН ЗА ГЕВРЕК. ЩОТО ИНАЧЕ, НЯМА ДА СИ ПИЯ РЕДОВНО РИБЕНОТО МАСЛО. НИТО ДА СИ МИЯ РЕДОВНО ЗЪБИТЕ С ЧЕТКА. АМИ, ЩЕ СИ СЕ ВЪРГАЛЯМ ЗАЕДНО С МАХЛЕНСКИТЕ МОМЧЕТИИ ИЗ ПРАХОЛЯКА ПРЕД СТОЙНОВИЯТ ХАН. И, НЯМА ДА СЕ ИЗУЧА ЗА ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ В БНБ. КОЛКОТО ДА Й СЕ ПЛАЧЕШЕ НА БАБА, ПОСЛЕДНОТО МНОГО Я РАЗСМЯ. ТИКНА МИ В РЪЦЕ СРЕБЪРНА СТОЛЕВКА. ТАКАВА БЕ БАБА - ОПТИМИСТ. МНОГО СЕ НАДЯВАШЕ БЪДЕЩИТЕ ГЛАВНИ СЧЕТОВОДИТЕЛИ НА БНБ, ДА Й ОПРАВЯТ ПЕНСИЯТА. ДОЖИВЯ 109 БЕЗ НИЩО ОСОБЕНО ДА Й СЕ СЛУЧИ. ЗА ДА СИ УМРЕ ТИХОМЪЛКОМ ОТ СТАРОСТ, И ОТ ГЛАД. ОТКРИХМЕ ГРОБАРИТЕ, КУПОНЯСАЛИ НА ГРОБА НА МОИТЕ - ВЪЗМОЖНО И НА ВАШИТЕ, УВАЖАЕМИ ПРЕДЦИ. ВЕЧНО ПИЯНИ СЕЛСКИ МОМЧЕТА ОТ ВСЕИЗВЕСТНА ПРОВАДИЙСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ЯЧЕЙКА. НЕЗАБАВНО ИЗЛОКАХА КРАТКИТЕ ЗАПАСИ ВИНО. СЪС ИЩАХ ИЗЛАПАХА ВРЪЗКА ЛЕКО ЧЕРВЯСАЛ ЧИРОЗ. И РАЗЯРЕНИ, СЕ ЗАЛОВИХА ЗА РАБОТА. ПРОКЛИНАЙКИ СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО.

НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ПРОГОНВАНЕ НА ПАДИШАХА, ПОГРЕБЕНИЯТА ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ ПРЕВРЪЩАТ В БАЯ ДОХОДОНОСЕН БИЗНЕС. ВСИЧКО ЗАПОЧНАЛО ДА СЕ ПРАВИ КАКТО ТРЯБВА. НЕ, КАКТО СЕ НАЛАГА. ТАКА, ЧЕ ДУШАТА ДА СЕ ИЗВИСИ Ò НЕБО ВИСОКО, ДОКАТО ТЯЛОТО СЕ СЪХРАНИ ВОВЕКИ НАДЪЛБОКО. САМО ЧЕ ЧЕРВЕИТЕ, НЕ СИ ПОПЛЮВАТ. ХАРЕСВАТ ВСИЧКО ДА Е РАВЕНСТВО И ДЮС. ОТ ПРАДЯДО ТАРПАН БЯХА ОСТАНАЛИ БЕЛИ КОСТИ. ВСРЕД ПОТРОШЕН КОВЧЕГ, В ПОЛУРАЗЛОЖЕНИЯ ВЪЛНЕН КОСТЮМ, ОТ МАЛКОТО ДЖЕБЧЕ НА ЖИЛЕТКАТА СЕ ПОДАВАШЕ СРЕБЪРЕН СИНДЖИР. ЗА СИНДЖИРА ВИСЕШЕ ОКАЧЕН ТУМБЕСТ СРЕБЪРЕН ДЖЕБЕН ЧАСОВНИК. ОКАЗА СЕ, ЧЕ ДЯДО ТЪРПАН Е ПОГРЕБАН ЗАЕДНО С НАГРАДНИЯТ ЧАСОВНИК ОТ ЖЕЛЕЗНИЦАТА НА БАРОН ХИРШ. ДОКАТО БИЛ ТЕЛЕГРАФИСТ НА ГАРА КАСПИЧАН, ЧЕ ДА ПРЕХВЪРЛЯ КОМИТИ В РУМЪНСКО. ОЧИТЕ НА ГРОБАРИТЕ СВЕТНАХА. МАМАН ИЗПИСКА. БАБА ПРОПЛАКА. АЗ СЕ УРИГНАХ НА РИБЕНО МАСЛО. ВЕНАГА РАЗБРАХ, ЧЕ ВЪЛНЕНИЯТ КОСТЮМ Е ГОЛЯМО НЕЩО. ВИНАГИ СИ ИМАМ ЕДИН В РЕЗЕРВ. А, ПО КЛОНЕТЕ НА СЪСЕДНИТЕ СМОКОВНИЦИ, ПТИЦИТЕ СЕ НАДПРЕВАРВАХА.

БЯХА ГОДИНИ НА ПРИРОДНО ГАРАНТИРАНА ТИШИНА. РЯДКОТО ЧАТКАНЕ НА КОНСКИ КОПИТА, ОЩЕ ПО-РЯДКОТО ТРОПОЛЕНЕ НА КАРУЦИ, НЕ СЕ ИМАШЕ ЗА ШУМ. НАЙ-ТЕЖКО ПЪШКАШЕ ЗЕЛЕНИЯТ ОБЩИНСКИ АВТОБУС. ДОРИ ЕДИН БЪДЕЩ ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ НА БНБ; ПОСЛУШНО ПИЙНАЛ СУПЕНА ЛЪЖИЦА РИБЕНО МАСЛО; БЕЗУСПЕШНО МИЛ ЗЪБИ С ЧЕТКА – НЕ СЪС ПРЪСТ; ПРЕСТАНАЛ ДА СЕ ВЪРГАЛЯ ЗАЕДНО С МАХЛЕНСКИТЕ МОМЧЕТИИ ИЗ ПРАХОЛЯКА ПРЕД СТОЙНОВИЯТ ХАН; ПОСЛУШНО РЕШИЛ ДА ИЗУЧИ КАК СЕ КАЛЪПИ БЮДЖЕТ; НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПРЕДПОЛАГА, ВСРЕД КАКВИ БЕЗУМНИ ШУМ И ВРЯВА, ПОГОЛОВНА МРЪСОТА И МИЯЗМИ, ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ДА РАБОТИ, ЖИВЕЕ И ДА ПУКНЕ, В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК. ПО РЕДА НА ПОРЕДЕН „НОВ РЕД“. НАЛОЖЕН МУ ОТ ШАЙКА АНОНИМНИ. ТУК, ВЪВ ВИСОКО АКАДЕМИЧЕН БЕЛОГРАД. ГРАД С ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТ ЛЕГАЛНИ УНИВЕРСИТЕТА. ТОГАВА, ВСРЕД ЦЯЛАТА НЕЗЕМНА ПАСТОРАЛНА ТИШИНА, ИЗНЕНАДВАЩО СЕ ПРОМЪКНА НЯКАКВО НЕЖНО ТИКТАКАНЕ. ЗВУЧНО НАПОМНИЛО ЗА СКОРОСТТА НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. ЗАЯВИЛО НА СЛАВЕИТЕ ЧЕ Е ВРЕМЕ, ПОНЕ ЗА МАЛКО, ДА ЗАМЛЪКНАТ. РАЗБУДЕН ОТ ДЪЛГОГОДИШЕН СЪН, СТАРИЯТ НАГРАДЕН ОТОМАНСКИ ЧАСОВНИК (OMEGA!) НА МОЯТ ПРАДЯДО БАЙ ТЪРПАН ВИЕНСКИ, БЕ ПРОРАБОТИЛ.

- НЕГОФ'ТЪ МАМА! - ИЗРЕВА ШЕФЪТ НА ГРОБАРИТЕ. -'МИ ТОЙ РЪБОТИ – БА!

ГРАБНА БУЦА ПРЪСТ. ПА Я ЗАПОКИТИ ВЪРХУ РАЗБУДИЛИЯТ СЕ ИЗ ВЕЧНОСТТА. КАПАЦИТЕ НА ЧАСОВНИКА СЕ РАЗТВОРИХА. А, ОТ НЕГО ИЗРИГНА, И СЕ РАЗЛЯ ОНАЗИ ВЕЧНА МЕЛОДИЯ, КОЯТО ЦАР, ДУХОВА МУЗИКА И НАРОД, НЕ ПРЕСТАВАХА И НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ПРЕДЪВКВАТ.

ЛИБЕРТЕ ... ФРАТЕРНИТЕ … ЕГАЛИТЕ ...

ОСТАНАЛОТО Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО. НЕ Е ИЗВЕСТЕН НИТО ЕДИН ПОДСВИРКВАЩ СИ МАРСИЛЕЗА ЦАР, КОЙТО ДА Е ОЦЕЛЯЛ ЗА БЪДНО. КАКТО НЕ Е ИЗВЕСТЕН НИТО ЕДИН НАРОД ПОСРЕЩНАЛ ЗАВОЕВАТЕЛИ; С ДУХОВА МУЗИКА ВМЕСТО С ГРАНАТИ; ДА Е ОЦЕЛЯЛ БЕЗ ЦАР.

Revised 19.03.2016.



DRONES/ДРОНОВЕ, разказ, от Хеми

ДРОНОВЕ

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

БУДЯ СЕ РАНО. ПО-РАНО ОТКОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО. ОЩЕ В ЗОРИ. СТАРАТА ЛЕЖИ КРАЙ МЕН В ТИШИНА. В НЕЯ СЕ ДОЛАВЯТ УДАРИТЕ НА НЯКАКВО СЪРЦЕ. НЕ Е НЕЙНОТО. ТО БИЕ ТОЛКОВА ТИХО, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЧУЕ. НЕ Е И МОЕТО. РИТЪМЪТ Е ДРУГ. ЧУЙ. ТУП-ТУП-ТУП ... ТУП-ТУП ... ТУП-ТУП-ТУП ... ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ? НЯКАКВО ЧУЖДО СЪРЦЕ ВИТАЕ ОКОЛО НАС. ИЗПЪЛНЕНО С БЕЗРАЗЛИЧИЕ. СЪС СТУДЕНИНА. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ? НИЩО НЕ СИ ПРЕДСТАВЯШ. САМО КИМАШ ДОВЕРЧИВО С ГЛАВА. ВЯТЪРНИЧАВ СИ, КАТО ОНЗИ, ГДЕ КЛАТИ ВЪРХОВЕТЕ НА ДЪРВЕТАТА. ДАЖЕ ПОВЕЧЕ.

ТА, КАЗВАМ ТИ МОМЧЕ, СТАРАТА ЛЕЖИ В ТИШИНА. ЧУВСТВАМ НЕЙНОТО ТЯЛО ПОД ТЪНКАТА ЗАВИВКА, КАК НЕ ИСКА ДА ИЗСТИНЕ. ПИТАМ Я, КЪДЕ БРОДИ В СВОИТЕ СТАРЕШКИ СЪНИЩА. НЕ КАЗВА. МЪЛЧИ. ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ОТВАРЯ СЪНЕНИ ОЧИ. ЗАВЪРТА ГИ НАСАМ-НАТАМ. САМО ЕДНИ ОЧИ СА ОСТАНАЛИ ВЪРХУ НЕЙНОТО СУХО ЛИЦЕ. ПРЪВ ПЪТ ЛИ МЕ ВИЖДА? ПОСЛЕ СЕ РАЗМЪРДВА. ТИХО КАЗВА. „ТРЪГВАЙ, ДРАГОСТА, ТРЪГВАЙ ...“ И, ОТНОВО ЗАТВАРЯ ОЧИ. И МЪЛЧИ. ТОЗИ ДРЕЗГАВ ГЛАС ЖИЛИ. СТАВАМ НЕОХОТНО. ПРИГОТВЯМ СЕ. ТРЪГВАМ. НЕЗАВИСИМО ОТ УТРИННИЯ ХЛАД. ПОДЧИНЯВАМ СЕ. НА ЕДНА ЖЕНА.

ЩОМ ЗАЗОРИ ДОБРЕ, ЩОМ ЗААЛЕНЕЕ НАД БАЛКАНА, ИЗВЕЖДАМ КОНЧЕТО. ЕДВА ВПРЕГНАТО – ТО ХУКВА. В ПОЛУМРАКА КОПИТАТА МУ ИЗБИВАТ ИСКРИ. НАВЯРНО МИСЛИ ГОРКОТО, ЦЯЛ ЖИВОТ ИСКРИ ЩЕ РОНИ. ОТ СЛУЧАЙНИ КАМЪНИ - ПОД ОСТРИ КОПИТА. НА МЛАДИНИ, ДА, ВЯРНО Е, НА МЛАДИНИ ИСКРИ ЛЕСНО СЕ ДОБИВАТ. ПЛАНИНИ СЕ ПРЕМЕСТВАТ ДОРИ. ДОКАТО СВЕТЪТ СЕ РАЗКРИВА ДЪЛБОК И ИСТИНСКИ, КАКТО НИКОГА СЛЕД ТУЙ. И ЗВЕЗДИ, СЯКАШ ИМА ПОВЕЧЕ В НЕБЕТО, И ЗВЕЗДИ. С РЪКА ДА ГИ ДОКОСНЕШ. И, СЕ РАДВАШ. И, ЛЕТИШ. НА МЛАДИНИ. АХ – ДА – НА МЛАДИНИ!

НЕ, НЕ СЪМ ОТ ТЕЗИ МЕСТА, ПОПИТА ЛИ МЕ НЯКОЙ, БИХ МУ РЕКНАЛ. СЪВСЕМ НЕ СЪМ ОТ ТОЗИ КРАЙ. НАСКОРО СЕ ЗАВЪРНАХ. ОТ КАК ОНЕЗИ ГЛАСОВЕ ОТ МИНАЛОТО ЗАГОВОРИХА И ЗАКЪНТЯХА, ТА МЕ ИЗПЪЛНИХА. НАХЛУХА В НАСТОЯЩЕТО. ЗАВЪРТЯХА МЕ ПРЕЗ МИНАЛОТО. ПОДГОНИХА БЪДЕЩЕТО. НАПРАВИХА ДА ОСЪЗНАЯ, КАК ОЖИВЯВАМ ТРЕСНАТ ОТ СПОМЕН. ДИВИ ВЕЧНИ ГЛАСОВЕ, ИЗПЪЛНИЛИ БЕЗДНА СПОМЕНИ. ДО НЕОТДАВНА, ДОКАТО САМИ СЕ НАРЕЖДАХА НЕЩАТА, НЕ СЕ И СЕЩАХ. КИМИ ЛЕГОВИЩЕ - КИМИ СВОБОДА. ПЕТДЕСЕТ ЛЕТА В ГРАДА ЖИВЯХ. ОПОЗНАХ ГО. ГРАДИХ ГО. НО, СЪРЦЕТО МИ ОСТАНА В ШУМАТА. ПО ВЪРХАРИ И ЕЗЕРА. ИЗ ГОРИ И ПАСИЩА. ПО СТАРОДАВНИ ХАЙДУШКИ МЕСТА. ПО ПАРТИЗАНСКИ – БА! СЕГА, ПРЕТЪРКУЛВАЙКИ НА ТАЗ ПРЯСНА А ГНИЛА КАРУЦА КОЛЦАТА, КАТА ДЕН СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ. ОСТАВЯЙКИ ГРАДЪТ ДА ШУМИ В СЕБЕ СИ. ДА РАСТЕ. ДА СЕ РАЗМНОЖАВА. ВСЕ ЕДНО. ОТ БАЛКАНА ПО-ВИСОКО, НЯМА ДА ИЗРАСНЕ. ЗНАЕ СЕ, КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ КАТО СИ СЕ ЗНАЕ, БИ ТРЯБВАЛО ДА СИ СЕ ЗАВЪРНА НА СЕЛО. У ДОМА. ТАМ ДА СТОЯ. ТАМ ДА ГАСНА. АМЪ МОЙТУ СЯЛУ ВЕКИ НИКЪКВУ ГУ НЕМЪ. РУШНАТО Ò ЗЕМИ. КАКТО БЕ ЦЪФТЯЩО ДО ПРЕЦЪФТЯВАНЕ. ИНАЧЕ, ЛЕГОВИЩЕТО ИДЕ НАДАЛЕЧ. ТРУДНО СЕ ДОСТИГА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ВЪРЛУВА ИЗ ГЛАВАТА МИ. ЗАЕДНО С ПЪТИЩАТА И ПЪТЕКИТЕ КЪМ НЕГО. ДА СЕ МЪДРИ В СЪРЦЕТО МИ. ТАМ ДА СИ СЕ ВЪРТИ. ТАМ ДА ПРИЗОВАВА. КОПИТА НЕ ОСТАНАХА, МУНЧЕ, НЕ ОСТАНАХА БОЙНИ КОПИТА. ТРУДНО ВЪРВЯ, И СЕ ЗАДЪХВАМ. ТОВА ЛИ БЯХ ПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ? КАКВА КАРУЧКА. ХУКВАМ ПЕШ. ЗА НАСАМ. КЪМ-ТО ЛЕГОВИЩЕТО … ПЪТЯТ ПЪЛЗИ И СЕ ВДИГА. НАВИСОКО. КЪМ СЛЪНЦЕТО. ГДЕТО ИЗГРЯВА ИЗВЕДНЪЖ. ДА БАГРИ БАЛКАНА В КЪРМЪЗЪ. ДА ДВИЖИ СЕНКИТЕ ИЗ МРАКА. ДОКАТО ГИ ПРОГОНИ. ТОГАВА ИДЕ ДЕНЯТ. НАХЛУВАЙКИ ПРЕЗ ПРОСЕКИ И ПРОПАСТИ, ДЕНЯТ ПРОКАРВА РУСЛО НА СВЕТЛИННА РЕКА. СПИРАМ КОНЧЕТО. ПУСКАМ ГО. САМО ДА СЕ ОПРАВЯ. ТРЪГВАМ ПЕШАЧКА СРЕЩУ ТЕЗИ ПОТОЦИ РАННОДНЕВНА СВЕТЛИНА. ДАНО МЕ РАЗТВОРЯТ В СЕБЕ СИ. СВЕТЛИНАТА НИКОГА НЕ ОСТАРЯВА. КОГАТО ИМА ДЕН. ХВАЩАМ ЮЗДИТЕ НА КОНЧЕТО В РЪЦЕ. НАПРЕДВАМ ПРЕЗ ПРОСЕКИ, ПЪТЕКИ, ПЪТИЩА И ПОЛЯНИ. ДЕНЯТ НЕ ПРЕСТАВА ДА КЪПЕ В СВЕТЛИНА. НЕ ПЪТЕШЕСТВАМ ЛИ, ПРЕЗ ТИХО И ПРОЗРАЧНО МОРЕ-ОКЕАН? С КОРАБ СВИЛ ПЛАТНА – МОЯТА КАРУЧКА. С ЕДИНСТВЕН ГРЕБЕЦ – ТОВА СЪМ АЗ. С БРЕГОВЕ – РЕДКИТЕ КРАЙПЪТНИ ДЪРВЕСА. ПОКРАЙ КОИТО БЕЗПРЕСТАННО СЕ ПРОМЪКВАМ. ИЗПЛАШЕН ОТ НЕОЧАКВАНАТА СВЕТЛИНА. ПРОНИКНАЛА ИЗЦЯЛО В МОЕТО СЪРЦЕ. ШЕПТЯ НЕПОЗНАТИ ДУМИ. ИЗВИРАЩИ ИЗ ЗАСПАЛИ В МЕНЕ ДЪЛБИНИ. ПРИДОШЛИ НЕПОНЯТНО ЗАЩО. ИЗРИГНАЛИ ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. ДАЛИ НЕ, ЗА ДА СИ МЕ ВЪЗВЪРНАТ КЪМ ПРОПУСНАТОТО ОТ ЖИВОТА? ОГЛЕЖДАМ СЕ. ОТКРИВАМ - НЕ СЪМ СЪВСЕМ САМ. КРАЙ КАРУЧКАТА ПОДТИЧВА СЪЩОТО МЪЛЧАЛИВО ГНЕВНО МОМЧЕ, В ЧЕРВЕНИ ШОРТИ И АЛЕНА ТЕНИСКА. АМА, КАК РАВНОМЕРНО ТИЧА. ДА НЕ Е НЯКОЙ ДРОН!?! ВЕЧЕ ПЛЪПНАХА И МЕЖДУ ХОРАТА.

- ХЕЙ, МУНЧЕ, НАЛ' НИ СИ ДРОН!?!

А МОМЧЕТО ТИЧА ЛИ ТИЧА - НЕ ОТГОВАРЯ. НИМА СЕ СРАМУВА, ЧЕ НЕ Е МЕХАНИЧЕН ДРОН! КАКВО СРАМЕЖЛИВО МОМЧЕ. АМ' ТИ МУНЧЕ НЕИЗВЕСТНО, ПЪК ТОЛКОЗ МНОГО СВЯСТНО, ДОКАТО ТИЧАШ КРАЙ КАРУЦАТА, ХУБАВО ЛИ СЛУШАШ? САМО ТИ СИ МЕ ЗНАЕШ. САМО ТИ СИ МЕ ЧУВАШ. САМО ТИ СИ МЕ РАЗБИРАШ. ЩО НЕ СЕ НАДСМИВАШ НАД МОИТЕ СТАРЕШКИ ВРИЧАНИЯ - А? ДРУГИТЕ ГО МОГАТ. ТУЙ СА ВИДЯЛИ ОТ БАЩА И МАЙКА. 

- ПЪК, КАЧИ СЕ НА КАПРАТА, БА МУНЧЕ, НЕ ПРИТЕСНЯЙ СЯ, ЩОМ НИ СИ ДРОН! ИМА МЯСТО ЗА МНОЗИНА. ПЪК, С МЕНЯ СИ САМО ТИ. БРЕ, БРЕ, БРЕ, НЕНАСИТЕН ЗА ТИЧАНЕ ЧОВЕК. ТИЧА ЛИ ТИЧА. А ЖИВОТА - СЛЕДВА ЛИ ТЕ БЕ МУНЧЕ, ИЛИ ТИ НЕГО СЛЕДВАШ? ТИЧАЙ, ДА МУ СЕ НЕВИДИ! КАТАЛЯСАШ ЛИ – ЩЕ СПРЕШ. ТОВА ЩЕ ДА СТОРЯ, И АЗ.  ДЪ СИ ПУБЪБРИМ НЪ РЪЗДУМКЪ – БА!

ПУЩИНАК БЕ ТАЗ' ГОРА ПРЕДИ ГОДИНИ, ПУЩИНАК НЕПРОХОДИМ. ТЪЙ ДА ЗНАЙШ. ЗА ШУМКАРСТВО РОДЕНА. И, ЗА БРАН. ИЗРАСТНА ОТ ТОГАВА. МНОГО СЕ РАЗВИ. ПРОБИ С ВЪРХОВЕ НЕБЕСАТА. ПОДПРЯ ГИ С КОСТЕЛИВИ ДЛАНИ. С КЛОНИ ГИ ОПЛЕТЕ. ЗАКРИ ГИ СЪВСЕМ. ДРУГА СТАНА ТАЗ' ГОРА. УЖ МОГЪЩА. УЖ НЕПОКЛАТИМА. УЖ ОПАЗВАНА. А ВСЕ ПО-БЕЗПОМОЩНА. СЕКАТ Я ЗА СТРОЕЖ. С БИВОЛИ Я ВЛАЧАТ. С ТРАКТОРИ. С ВЕРТОЛЕТИ Я ПРЕНАСЯТ. НАКЪЛЦАНА. ПАРЧЕ ПО ПАРЧЕ. СТВОЛ ПОДИР СТВОЛ. СВЕЗКА ПОДИР СВЕЗКА. ОТ ВИСОКОТО КЪМ НИСКОТО. ПОТОК ДЪРВЕСНИ ТРУПИ. ПРАВО В ГЪРЛОТО НА ДЪСКОРЕЗНИЦАТА. ЗА НЕЯ РЕЖИМ ЗА ТОК – НЯМА. ИМА РЕЖИМ НА ПОГЛЪЩАНЕ. ЗАД ДЪСКОРЕЗНИЦАТА Е СУШИЛОТО. ТАМ БИЧМЕТО СЪХНЕ. ХИЛЯДИ БИЧМЕТА НАРЕДЕНИ В ПИРАМИДИ. ЩОМ СЛЪНЦЕТО СЕ ВДИГНЕ, ПОВЕЧЕТО НЕ ИЗДЪРЖАТ. ИЗКОРУБВАТ СЯ. ЕДИНСТВЕНО ЗРЕЛИТЕ ИЗДЪРЖАТ. ЕДИНСТВЕНО ЗРЕЛИТЕ. ОТ ТЯХ ПРАВЯТ КОРАБИ. ЩО Е ТУЙ „ЗРЯЛОСТ“? НЕ СЕ ЛИ ПОДЗАПИТВАШ? КАК ЕДНИ УЗРЯВАТ, А ДРУГИ НЕДОУЗРЯВАТ!?! ЗАЩО НЯКОЙ ПРЕЗРЯВАТ ИЗПРЕВАРВАЩО? ЗАЩО ЕДНО БИЧМЕ ЗА КИЛ И ВЪЛНОРЕЗ БИВА, А ДРУГО И ЗА ПОДПАЛКИ НЕ ЧИНИ? - ЗАЩО БА МУНЧЕ? НАЛ' НЪ ШКОЛУ 'ОДИШ!! МЪЛЧИШ. ЗНАЕШ ЛИ, КОЛКО МНОГО ИМАМ ДА КАЖУВАМ? И ГО КАЖУВАМ – АМА, КОЙ А МЕ ЧУЙ? ХА, БИЙ ПЪТ ЩОМ САКАШ. ИМА КАКВО ДА НАУЧИШ. - НАИСТИНА, НЕ НА ЛЪЖА, ЩО ОЗНАЧАВА ТАЗ' ТЕЖКА ДУМА „ЗРЯЛОСТ“? КАК ЕДНИ УЗРЯВАТ РАНО, А ДРУГИ НИКУГИШ!?! ЗАЩО ЕДНИ БИЧМЕТА ЗА ГЕМИДЖИ КИЛ СТАВАТ И ЗА ВЪЛНОРЕЗ, А ДРУГИ - И ЗА ПОДПАЛКИ НЕ ЧИНАТ? ЗÀЩО НИ УТГУВАРЯШ, БА МУНЧЕ, САМУ ТИЧАШ И МЪЛЧИШ НА Т'ВА ЛИ ТЯ УЧЪТ В ШКУЛОТУ - А?“

СЛЕД СКАЛАТА В ДЯСНО, НАЧЕВА ЧЕРНИЯТ ПЪТ. ТЪЙ ЗАПОЧВА ТОЙ. ИЗВЕДНЪЖ. ВСРЕД САМАТА ПУСТОШ? ВСРЕД БЕЗМЕРНА САМОТА? ТОЗИ ПЪТ КЪМ ЛЕГОВИЩЕТО ВОДИ. НИЙ АСФАЛТИРАН ТОЙ МУНЧЕ. НИКОГИШ НЕМЪ ЪСФАЛТ ДЪ ВИДИ. ПИТАМ СЯ, ТЪЙ ЛИЙ ПО-ДУБРЕ – ИЛ' ИНЪК. И, НЕ МОГА ДА СИ ОТГОВОРЯ. ПРЕДИ ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИН' ТОЯ ПЪТ, БЕ САМО ЕДНА ДИВА ПЪТЕКА. ЕДИН ЗАВЪРТЯН ГЪСТАЛАК. ПАРТИЗАНСКИ ГОРИ, ТИЛИЛЕЙСКИ. ХЕЙ! ТИЛИЛЕЙСКИ ГОРИ, МУНЧЕ, ТИЛИЛЕЙСКИ! СЕГА ГЛЕ'Й – СТАНАЛО НА ПЪТ. НЕМЪ КЪК. И НЕГУВ РЕД ЗЪ ЪСФАЛТ КЕ ДО'ДИ. НЕМЪ ВЕКИ НИЩУ ТИЛИЛЕЙСКУ. НИЩУ НАШЕНСКУ. САМУ ЮРУПЕЙСКИЕ ПУРУГРАМЫ.

КАТО ДНЕС ПОМНЯ ОНЗИ АВГУСТ. „ПОСТЕН АВГУСТ“ ГО НАРЕКОХМЕ. ПОМНЯ ВСЕКИ ДЕН – ВСЕКИ ЧАС. ТУК ЛИ СИ МУНЧЕ? ДЪ СЯ ЧУДИ ЧУВЯК – ДЪ СЪ МАЙ – КАК СЯ СПАСЯЙШ В ТОЗ ТОЛКУЗ НА БАИР ЖИВОТ. А, ТИЧАШ ЛИ ТИЧАШ. СЛУШАЙ СЕГА, СЛУШАЙ. НЯМА СПИРАНЕ ПО ТОЗ' ПЪТ, МУНЧЕ. АМА НИЕ КЕ ПОСПРЕМ. КЕ РАЗПРЕГНЕМ КОНЧЕТО. НЕКА ПОПАСЕ. НЕКА ХАПНЕ НЕЩО ГОРКОТО. ПЪК ТИ ЛЕГНИ И ПОЧИНИ. НИКАК НЕ Е ЛЕСНО, ДА ПОДТИЧВАШ КРАЙ ПРАЗНА КАРУЦА. ВСЯКА ЗАРАН. ВСЕКИ БОЖИ ДЕН. ЗАЕДНО С МЕНЯ. ВЕДНЪЖ НАГОРЕ. ПОСЛЕ НАДОЛУ. ЗАРАДИ ЕДНИТЕ СЛАДКИ ПРИКАЗКИ МОИ, ДОКАТО ТИ ДУМА НЕ ОБЕЛВАШ. НЯКОГА И АЗ ТИЧАХ ТЪЙ ПОКРАЙ ЧОРБАДЖИЙСКИТЕ КАРУЦИ. ДАНО ИЗУЧА ЗАНАЯТ. АБЕ, НЯМА ЛИ ШКОЛÒ ЗА ТЕБЕ, БЕ МУНЧЕ? ВСЕ КРАЙ МЕНИ ПУДТИЧВЪШ. ВАКАНЦ' ЛИ!?! АХА! БРАВОС ЗНАЧИ. СЕГА, ТИ СИ ЕДИН МАЛЪК ЦАР. МОЖ' ДЪ ТИЧЪШ, КАК' ИСКЪШ – ГДЕ' ПУИСКЪШ. ИЗБРАЛ СИ ДА ТИЧАШ СЛЕД МОЙТА КАРУЦА. ВСЕ ТЪЙ ДРЪЖ. ДОКАТО АЗ ДЪРЖА ЮЗДИТЕ. ВЕЧЕ ОТПОЧИНА – А!?! ГОТОВ СИ ВЕЧЕ – А!?! ТРЪГВАМЕ – А!?! ХАЙ' МЯТАЙ СЯ ЪА КЪРУЦЪТЪ. НЕДЕЙ ДА СЯ ХЪБИШ ДЪ ТИЧЪШ. НИЩО, ЧЕ КАРУЦАТА Е ИЗОГРАФИСАНА ЧЕРВЕНО. КАКТО ДА ВЪРТИШ ТОЗ ЖИВОТ, ОТ ЧЕРВЕНО ТРЪГВА – НА ЧЕРВЕНО СВЪРШВА. АМА, КЪТУ СИ ДРОН, САМУ ФЪРКЪШ – ПРИФЪРКВЪШ . . .

БЯХМЕ ПОДГОНЕНИ ОТ ВСЪДЕ ТОГАВА, МУНЧЕ, БЯГАХМЕ ДА СЕ КРИЕМ. И, ВСЕ ПОВЕЧЕ СТАВАХМЕ, ЧЕ ВСЕ ПО-ТРУДНО СТАВАШЕ ДА СЕ КРИЕМ. БЕЗ ХЛЯБ. БЕЗ ВОДА. БЕЗ ПАТРОНИ. ПЪК, С РАНИЦИ ПЪЛНИ С ЧЕРВЕНИ КНИЖКИ. А ПОТЕРИТЕ МУНЧЕ - БЕЗБРОЙНИ. НАЙ-НАПРЕД СЕЛСКИТЕ ПЪДАРИ. ПОСЛЕ ДЖАНДАРМЕРИЯ. ПОЛИЦЕЙСКИ УНИФОРМЕНИ. ТАЙНИ ПОЛИЦЕЙСКИ. ВОЙСКА С АРТИЛЕРИЯ. КОНТРАЧЕТИ. ТЕ БЯХА НАЙ-ОПАСНИ. БЯХМЕ КАЛПАВО ВЪОРЪЖЕНИ, А ДОБРЕ ПОДГОНЕНИ. ТОГАВА СЕ НАСОЧИХМЕ КЪМ ЛЕГОВИЩЕТО. СТАРО МЕЧЕШКО ЛЕГОВИЩЕ. ЗАВЪЛЧЕНО, ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ ОБИТАВАНО ОТ БЯСНА КУЧКА, ЗАРАДИ ТУЙ ПРАЗНО. ЕДВА ГО ОТКРИХМЕ. СЪВСЕМ СЕ ДОТЪТРИХМЕ. ЗАХВЪРЛИХМЕ РАНИЦИТЕ И ТОРБИТЕ. ПРЕГЪРНАХМЕ ОРЪЖИЕТО С ПО ЕДИН ПАТРОН В ЦЕВТА. ПЛЬОСНАХМЕ СЕ НА СУХАТА ШУМА. ВЕДНАГА ОТКЪРТИХМЕ.  УСТАЙХМИ ИДИН ЧАСÒВЯ, МУНЧЕ. ТОЗ' ЧАСÒВЯ БЯФ АЗ, МУНЧЕ. ЗЪ ЗЛЪ УЧАС' ЗАСПАХ, МИЛУЙ МУНЧЕ. ТОЛКУ МУНОГУ БЯФ КАТАЛЯС'. - ХЕЙ, ТУК ЛИ СИ, МУНЧЕ? ОЩЕ ЛИ ТИЧАШ ПОДИР МЕН'? МНОГО НЕ ОСТАНА. ИДЕ КРАЯТ!

СПАХМЕ ЩО СПАХМЕ, НАСПАХМЕ-СИ-СЯ.  ЩОМ СЕ РАЗМЪРДАХА ВСИЧКИ, РАЗБУДИХ СЕ И АЗ. НИКОЙ НЕ РАЗБРА, ЧЕ СЪМ ЗАДРЯМАЛ. ТУЙ Е ЛОШОТО НА САМОТНИТЕ ПОСТОВЕ. ВЕДНАГА ЗАСПИВАТ. КЪМ ЗАЛЕЗ СЛЯЗОХМЕ ПРИ РЕКАТА.  БИСТРА СЪЛЗИЦА, А ПОТЕЧЕ МЪТНА И КЪРВАВА. ТЪЙ ПОТЕЧЕ РЕКАТА, А ВСРЕД НЕЯ, ВСИЧКИ НИЕ – НЕДОВОЛНИТЕ ОТ ВЛАСТ И УПРАВИЯ ХАШЛАЦИ, РАЗСЪБЛЕЧЕНИ, БЕЗОРЪЖНИ, ГОЛИ, НАЪРВЕНИ СРЕЩУ ВЛАСТ, ЖАДНИ ЗА ЗЛАСТ, ИМАНЕ, ПАРИ И ЖЕНСКО..

- ХЕЙ, МУНЧЕ, ЙОЩ ША ТЪ ПИТЪМ, КАТО КАК СЕ КАЗВАШ. ПОНЕ ТОВА КАЖИ. СТИГА СИ МЪЛЧАЛ. ГОЛЯМ МЪЖ, А ПРИТЕСНИТЕЛЕН. ДРАГОСТА ЛИ РЕЧЕ? ХАЙ, МАМАТА ДА СЯ НИВИДИ. ВСЕ МОЙТУ ИМЯ НОСЯТ ТЕЗ' МУНЧЕТИЯ, ГДЕ ПУДИР МОЙТУ КАРУЦ' ПУДТИЧВАТ. ДРАГО – ДРАГОСТА. ЧИЙ ДРАГОСТА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕШ, ОСВЕН МОЙ!?!УСВЕН ЪКУ НИ СИ НЯКЪКЪВ СИ ШУГЪФ ДРАГО-ДРАГОСТА ДРОН!?! РУКНА МЪТНА И КЪРВА РЕЧКАТА, МУНЧЕ. ТЪЙ ПОТЕЧЕ ТЯ. А АЗ, МУНЧЕ, ВСЕ НА ПОСТ ОБИКАЛЯХ. ТОЛКО ТИХО И МИРНО БЕ НАОКОЛО, ЧЕ РЕШИХ И АЗ ДА СИ СЯ ИЗКЪПЯ. ЗАХВЪРЛИХ ПОД ЕДИН БРЯСТ ОРЪЖИЕ И КОЗЕВА ТОРБА. ПА ЦАМБУРНАХ ПУСРЕД 'СИЧКИ.

ТОГАВА СТАНА ТЯХ – КАКВАТО СТАНА. ИЗ ГЪСТАЛАКА НА САМИЯТ СКАТ ЛУМНА ОГНЕН ЕЗИК НА КАРТЕЧНИЦА. ПОСИПАХА СЕ КУРШУМИ. ВЗРИВИХА СЕ ГРАНАТИ. ПЪРВА ПАДНА СВОБОДА. НЕ МОГА ДА КАЖА, КАК СЕ НАМЕРИХ ПРИ НЕЯ, В ЕДИН МИГ, МУНЧЕ, ЗА МНОГО КРАТКО ВРЕМЕ. КАК Я ИЗТЕГЛИХ НА БРЕГО, МУНЧЕ. КАК ЗАЛЕГНАХ ДО НЕЯ. ГОЛ, БОС, ПОБЕСНЯЛ И ОГЛУШАЛ. ИЗРИНАТ ОТ СТРАХ, ПОТОПЕН В КРЪВ, В НЕЙНАТА КРЪВ. И ЛЕЖАХ ТАМ МУНЧЕ, ХЛЕНЧЕЙКИ И РЕВЕЙКИ, ДОКАТО КОМАНДИРЪТ НЕ МЕ ПРОГОНИ. - ХАЙДЕ НА КАПРАТА СИНЕ, ЩО ДА БИЕШ ПЪТ? НАЛИ СИ МНОГО МОЙ? КАЧИ СЕ ДОКАТО Е ВРЕМЕ. КОНЧЕТО ЩЕ НИ ВОДИ. СТАРО И ОПИТНО Е ТО. ПОЗНАВА ПЪТИЩА И ПЪТЕКИ - СЕКЪКВИ. - Я, ПА НЕ СÀКАШ. АМИ – АКУ ЩЕШ! ХУБУУТУ НИМОЙ НЪ СИЛЪ – НИКУГИШ!

ИЗТЕГЛИХМЕ СЕ ПРЕЗ ДЕРЕТО. ДРАГОСТА МИЛИ МОЙ, ОЩЕ ПО-ГЛАДНИ. ОЩЕ ПО-ЖАДНИ. ОЩЕ ПО-ДРИПАВИ. БЕЗОРЪЖНИ, МУНЧЕ, СЪВСЕМ БЕЗОРЪЖНИ. АМА КУРАЖЛИИ КЪТУ ГОСПУД-БОГ. ГЛУТНИЦА РАЗЯРЕНИ ПСЕТА. ГДЕ ЛАЯТ, ПЪК НЕ ХАПЯТ. ВЛАЧЕХМЕ СЪС НАС СВОБОДА, А ТЯ НА УМИРАЧКА ГОРКАНА. ДНЕС 'УБАВО ЗНАЯ. СВОБОДАТА ВИНАГИ Е НА УМИРАЧКА. НЯМА КОЙ А Я КРЕПИ, МУНЧЕ, НЯМА. СПРЯХМЕ НА ЕДНО МЯСТО. СЪБРАХМЕ ПЕТ ПАТРОНА, И ЕДНА ПУШКА. И, ИЗОСТАВИХМЕ СВОБОДА. САМА В ТАЗИ БЕЗБРЕЖНА ГОРА. С ПЕТ ПАТРОНА В ПУШКАТА, И ГЪРДИ СТАНАЛИ РЕШЕТО. НАСРЕЩУ ВРАГА. - ДА МУ ДАДЕ ДА РАЗБЕРЕ. ОТТЕГЛЯХМЕ СЕ ТЪЖНО, ТИХИЧКО И ВНИМАТЕЛНО, НАПЪЛНИЛИ ГАЩИТЕ ОТ СТРАХ. ВСЕ ПО-НАВЪТРЕ В ГОРАТА. ТОГАВА СЕ ЧУ ИЗСТРЕЛ. САМО ЕДИН. ТОЛКУЗ.  - НЪЛ' РАЗБИРАШ, СИНЕ? НЪЛ' ПАНИМАЙШ!?! МИ КАК ШИ МЪ ПЪНИМАЙШ, КЪТУ СИ САМУ ИДИН ШИБЪН МИХЪНИЧЪН ДРОН. 'МИ, МАНИ Я ТАЗ' КИТЪРЪ КИТАЙСКЪ УТ ГЪРБЪ СИ – БА ЧУВЕК! ДА НИ МИ СТАНИШ САМУ НЪ ДРОН И ПУЛУВИНЙЪ В ДУБАВЪК! - ЗАХВЪРЛИХ ОРЪЖИЕ И ТОВАР. ЗАВИХ, КАТО ВЪЛК. А КОМАНДИРЪТ МЕ ПОДРИТВА.- ВЪРВИ ДА Я ИЗМЪКНЕШ! БЕ РАЗМАХАЛ НОЖ – ЗАКОЛВА-МЯ – КЪТ' НИЩУ..
ИЗОСТАНАХ ОТ КОЛОНАТА.  СВИХ ОТ ПЪТЕКАТА. ПРОПЪЛЗЯХ ОБРАТНО. НИКОЙ НЕ МЕ СРЕЩНА. НИКОЙ НЕ МЕ ПУШНА. ПРЕКОСИХ ГОРАТА КАТО СВОЙ ИМОТ. БЕЗ ДА МИСЛЯ ЗА КУРШУМ, КОЙ' БИ СВИРНАЛ ОТ ВСЪДЕ. БЯХМЕ ОСТАНАЛИ ЕДИНСТВЕНО ПТИЦИТЕ, ЖИВОТНИТЕ ГОРСКИ И АЗ. ЛУТАХ СЕ КАТО ВСРЕД СЪН. СТЕНЕХ КАТО ЛУД. ПАДАХ НА КОЛЕНЕ, ВИЕХ. И ОТНОВО . . . И ОТНОВО . . . . И ОТНОВО . . . А НОЩТА МЕ ВЛАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ, НАПРЕК'-НАДЛЪЖ', ПРЕЗ РЯДКАТА ГУРА ТИЛИЛЕЙНЪ, ПУ ДИРЕТУ НЪ РИКАТЪ, КЪМ МЯСТУТУ ГДЕ' ПАДНА МИЛАТА ВСИНЦАМУ СВОБОДА.

- СВОБОДО – О – О .. . СВОБОДО – О – О . . .СВОБОДО – О – О . . . МАКЪР ДЪ ЗНАЕХ, ЧИЙ МЪРТВЪ.

ХЕЛЕ, НА РАЗСЪМВАНЕ СТИГНАХ. ТАМ, КЪДЕТО ВЧЕРА БЕ СТРЕЛЯНО, ВСИЧКО БЕ ПРАХ, КАМЪНАК И ПЕПЕЛ. ТРЕВАТА БЕ КЪРВАВО ОХЛУЗЕНА ОТ ВЛАЧЕНЕ. ВОНЕШЕ НА ПЪРЖЕНО ЧОВЕШКО. КЛАДАТА ВСЕ ОЩЕ ДИМЕШЕ. КУМУНИС-НИКУМУНИС – ПРЕКРЪСТИХ-СЯ. УВИХ РЪЦЕТЕ СИ В ПОТНАТА РИЗА. РАЗРОВИХ ПЕПЕЛТА. ОЩЕ ТОПЛИ, СТЪПАЛАТА НА СВОБОДА. ДИМЯХА ТОВА БЕ ОСТАНАЛО ОТ НЕЯ.  - ТИ, МУНЧЕ, ЩО ХОДИШ БОС? ИЗ ГОРАТА БОЛ ТРЪНЕ. ТРЪНЕН Е И ПЪТЯТ. ЧЕРНИЯТ ПЪТ. УТРЕ ДА ОБУЕШ НЕК'ВИ УБУВКИ. КУ НЕМЪШ УБУВКИ, ИМЪМ ИДНИ ЛЪСКЪВИ ГУМИНИ ЦЪРВУЛИ УТ СТАЛИНОВУ ВРЕМЯ, ПАЗАРУВЪНИ С КУПОН. ША ТИ УЙДИСЪТ – ЗНАЯ АЗ.

ВСЕ ПАК, ОСТАВА НЕЩО ПОДИР ХОРАТА, КАЗАХ СИ, НИ МОЖ' ДЪ НИ УСТАНИ НЯЩУ. ПОСЕГНАХ И ПРИТИСНАХ, НА ГОЛО, ОБГОРЯЛАТА ВСЕ ОЩЕ ТОПЛА ПЛЪТ НА СВОБОДА. ГДЕ СЕ НАДЯВАШЕ, СВЯТ ДА ПРЕБРОДИ, ПЛОД ДЪ УСТАЙ. ТОГАВА ТОПЛИНАТА, ПОСЛЕДНАТА НЕЙНА ЖИВИТЕЛНА ТОПЛИНА, ПРЕМИНА В МЕН. ЗА ДА ОСТАНЕ. ЗАБЪРСАХ ПОДЛИТЕ СЪЛЗИ.  ОГЛЕДАХ МЯСТОТО. ЗАПАМЕТИХ ГО. ПОВЛЯКОХ СЕ НАНАЗАД РИДАЕЙКИ, ХРАЧЕЙКИ КРЪВ, ВИЕЙКИ. ПРЕЗ ЗАСТИНАЛАТА ПЕПЕЛ. ПРЕЗ РАЗХВЪРЛЕНИТЕ ОТ МИНИ ДЪРВЕСА. ДОСТИГНАХ ВЛАЖНОТО УСОЕ. ОТКРИХ ЕДИН ЕСТЕСТВЕН ТРАП. СКЪТАХ ОСТАНАЛОТО ОТ СВОБÒДА ТАМ. С ГОРСКА ТОР И ЛИСТАК ГО ЗАХЛЮПИХ. ЕДИН НАЙ-ТЕЖЪК КАМЪК, КЮТНАХ ОТГОРЕ. ТОЛКОЗ.  - ХЕЙ, МУНЧЕ! 'ЩО ИЗОСТАЙШ – БА ЧУВЕК? НИКАГДА НЕ ИЗОСТАЙ!?! ТИЧАЙ, ТИЧАЙ, ТИЧАЙ С МЕН'. ТУЙ ГДЕ ША ТИ КАЖЪ, ЧИ ДЪ ТЯ ПУУЧЪ, В ШИБЪНТИ ВИ КУМУПЮТЪРТИ ВИ ГУ НЕМЪ. ИКОНУМИСЪНУ'Й-ТО НЪНЪРОЧНУ. ТЪЙ ДЯ! СТАНЕ ЛИ ДА ПРЕМИНА СЕГА ОТ ТАМ, МОМЧЕ; А ТОЗ' ЧЕРЕН ПЪТ ПРАЙ ДЪ ГУ МОГЪ; ЧУВСТВАМ СТЪПАЛАТА НА СВÒБÒДА, ДА МЕ БИЯТ В ГРЪД – ТАМ ДА ПОТРОПВАТ. А СЪРЦЕТО МИ, БЕДНОТО МОЕ СЕЛСКО СЪРЦЕ ЗАПОЧВА, КАТО ЛУДО ДА ЕЧИ. СЯКАШ ТЪПАН НА СЕЛСКИ ГЛАШАТАЙ СЯ ИБАВЪ ТАМ. ПРОВИКВАМ СЕ, МУНЧЕ, А НЯМА КОЙ ДА ЧУЕ, СВÒБОДА Я НЯМА! И НИКОГА НЯМА ДА Я ИМА.

ПОДИР МЕСЕЦ НЕЩАТА СЕ ОБЪРНАХА НАОПАЦИ. СЛЯЗОХМЕ В БЕЛОГРАД. ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА. ОГРАЖДАНИХМЕ СЯ – КОЙ БИ ПОМИСЛИЛ? А ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ПРЕВЪРТЯ. ГОДИНИТЕ НИ ПРЕГАЗИХА. ХЕЙ ТАКА, БЕЗ НАШТА ЖИВА СВОБÒДА.  И, ЕТО МЕ ОТНОВО ТУК.  ЗЪЗНЕЩ. ТРЕПЕРЕЩ. ПРЕГЪРБЕН. СТАР, СТАР, МНОГО СТАР – УДИВИТЕЛНО СТАР. А, ОНЕЗИ УДАРИ ВЪРХУ СЪРЦЕТО МИ БЛЪСКАТ ЛИ БЛЪСКАТ, НАПИРАТ А ГО ПУКНАТ. И, ТО НЕ ПРЕСТАВА ДА ЕЧИ. СЯКАШ ТЪПАНА НА ОНЗИ ГЛАШАТАЙ, ГДЕ ТОГИЗ ПРЕМИНА ПРЕЗ ТИНТЯВИНО, БИЕЙКИ ЦАРСКИЙ СИ БАРАБАН, ЗА ДА ОПОВЕСТИ НА СЕЛЯНИ, СЕЛЯНДУРИ И ЕВАКУИРАНИ ГРАЖДАНЯ

- АЛОУ, СЕЛЕНИ, СЕЛЕНДУРИ И ГРАЖДАНЯ-ИВАКУАНТИ! ПРАЙТЕ СИ СМЯТКЪТЪ – Ъ – Ъ! ИБАЛУЙСИМАМЪТЪ - ВЕКИ ИМЪ СВУБУДЪ!. 

ДОБРЕ НАЗНАЙВАЩ, ЧЕ СВÒБОДА Е РАЗСТРЕЛЯНА В ГОРАТА, НЪЛ' БЕШИ С НАЗЕКА В ГУРАТЪ!?! АМА НАЛИ Е ГЛАШАТАЙ. ЩО МУ КАЖАТ – ТУЙ ПРОВАДЯ.

- ХЕЙ, МУНЧЕ, КУДА ИЗЧЕЗНА? ДЪ НИ ТРЪГНЪ ДЪ ДИРИШ СВУБОДЪ? ТЪКЪВЪ НЕМЪ - БА! ТУЙ-Й САМУ ИДНО ЛЪЖОВНУ ПУНЯТИЕ.

ТОЙ, ПАМЕТНИКЪТ, ДОСТА Е ДАЛЕЧ.  НАДАЛЕЧ ОТ МЯСТОТО ГДЕ ПОЛОЖИХ ОНЗИ НАЙ-ТЕЖЪК КАМЕН. ТЯ НЕ ПАДНА ТОЧНО ТАМ, ГДЕ СЕГА СЕ ИЗВИСЯВА ТОЗ' УЛАВ ПАМЯТНИК НАРИЧАН БЮСТ. НО, ТЪЙ БИЛО ДАЛЕЧ ПОВЕЧЕ ФУНКЦИЙУНАЛНУ, БЕ ЗАЯВИЛ ТОГАВА АРХИТЕКТА, МАКАР ДА ИСКАХ НА-СЪВСЕМ ДА МУ ПОМОГНА. ОТРАКАН МЪЖ БЕ ТОЗИ ЛИЧЕН СТОЛИЧЕН АРХИТЕКТИН. ТРЯБВАЛО КЕРАТИВНО ПРОСТРАНСТВО, ПОВЕКИ НАРОД ДА СЕ С'БЕРЕ. СЯКИШ ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО. НАРОД ДА СЕ СБЕРЕ. ЗА СВОБОДА ДА СЕ ХОРТУВА, ДОКАТ' СВОБОДА НИЙДЕ СЕ НЕ ВИДИ. ЗАРАТУЙ, ПУТЪРСЯТ ЛИ МЯ СПОМЕНИ ДА ПОМЕНУВАМ, ОТКАЗВАМ ИМ СИНЕ, СЪВСЕМ ОТКАЗВАМ. РАЗГЕЛЕ, В ПОСЛЕНО ВРЕМЕ СЛУШАТЕЛИТЕ, НИКАКВИ ГИ НЯМА. УТРЕЧИНО БИЛО ТУЙ, ЧИ СВОБОДА-Й УБИТЪ. - ВИЖ, МУНЧЕ, ДРОН-НИ-ДРОН, НЪ ТЕБЯ НИ БИХ УТКАЗЪЛ ИСТИНЕТЕ НЪ ИСТИНЕТЕ. АМЪ, КЪТУ НИ ПИТЪШ.! ЗÀЩУ НИ ПИТЪШ - БА? ХА СИГЪ СЛЕЗ ДЪ ПОВЪР'ИМ, ЧИ КОНЧИТУ СОВСЕМ КАЛДИСА.

ТЯ, СВОБОДА, ПАДНА В НИСКОТО. ВСРЕД ТРЪНАЦИТЕ НА ПОРЕЧИЕТО. ДНЕС ИЗБУЯЛИ В НЕПРОХОДИМА ГОРА. ПОЗНАВАМ МЯСТОТО ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТОЧНО. ОТ СТАРИЯТ ВЕКОВЕН ДЪНЕР ПЕТДЕСЕТ КРАЧКИ НА СЕВЕР. ОТ СИВИЯ ГРАНИТЕН БЛОК – СЕДЕМ КРАЧКИ НА ЗАПАД. ОТ КОРИТОТО НА СУХАТА ЧЕШМА – НА ЮГ - СЕДЕМНАДЕСЕТ РАЗКРАЧА ДВОЙНИ. КЪДЕТО СЕ СРЕЩНАТ СТЪПКИТЕ – ТАМ Е ТЯ - СВОБÒДА.  - ИДНЪ ВЪДЪЛЪБНЪТИНКЪ С ТЕЖЪК КАМИК КЪТУ СЯЛСКУ СEРДЦЕ ВЪРХУ Й. ТАМ Е СИНЕ. ГДЯТУ ИМЪ СЕРДЦЕ -ТАМ ТЪРСИ.“

ЕСЕНЕС, МИЛИЙ, ЕСЕНЕС СЕ ВДИГНАХ КУЦУК-НЕКУЦУК, ПО БАИРА. ТА ДО САМОТО ТЕПЕ. ГДЕ В СТАРИ ВРЕМЕНА Е БИЛО ВЕТРЕНИЦА. ПОТЪРСИХ КОРЕНИ С БОЖУР. РАЗРОВИХ ЗЕМЯТА С ДЛАНИ. РЪЦЕ КАТО ЛОПАТИ ИМАМ. ИЗВАДИХ ЛУКОВИЦИ – ЦЯЛ ЧУВАЛ. ПРЕНЕСОХ ГИ НА ЛЕГОВИЩЕТО. ЗАКОПАХ ГИ С ОБИЧ. ПОСЛЕ СЕ РАЗВЪРТЯХ. ТОР МНОГО – КОЛКО ЩЕШ. ПА НАТОРИХ.  - НА ТОЗ' ЛЪЖОВНИЙ СВЕТ ДРАГОСТЪ, ТУРТЪ МУНОГУ – ПЪК СКЪПЪ, МУНЧЕ, ПЛУДЪТ ЙОФТИН, ВКИСНЕ ЛИ СЕ – СТАВА БЕЗ ПАРИ. А ТОРТА, ЪРЖИ ВЕКОВЕ.

ПРОЛЕТЕС МЕСТОТО ПЛАМНА ОТ АЛЕНО ПО-АЛЕНО. БЕШЕ МИ ДРАГО, БЕШЕ МИ МИЛО, ДА РАЗПРЯГАМ КОНЧЕТО, КРАЙ ТОЗИ МОЙ СИ ПАМЕТНИК. ДА СЕ УНАСЯМ В ДРЯМКАТА НА СПОМЕНИ. ВСРЕД ПОЛЯНА ЛУМНАЛА В БОЖУР. СЯДАХ НА ЗЕМЯТА. ПОЛАГАХ РЪЦЕ В СКУТ. ЛЕЕХ СЪЛЗИ. ПРИВЕЧЕР УЛАВЯХ КОНЧЕТО. ВПРЯГАХ ГО. БАВНО ТЪРКОЛЯХ НАЗАД. В ОНУЙ ЛЕГЛО-МЪРТВИЛО, СТАРАТА ВИНАГИ МЕ ЧАКА. ЕДИН БОЖИ ДЕН ПРИДОЙДОХА ЧУЖДЕНЦИ. КАК УСЕТИЛИ ЗА ТОВА НАКЪРВАВЕНО МЯСТО ОТ БОЖУР, НЕ СЕ РАЗБРА. НАКЛАДОХА ОГЪН. ВЪРХУ КАМЪКА, ПОЛОЖЕН ТЕЖКО ВЪРХУ ВЯРАТА, НАРИЧАНА ОТ ВСИНЦА НИ СВОБОДА. НАКЪСАХА ТИШИНАТА С МУЗИКИ. РАЗБИХА Я КАТО СТЪКЛО. ОТ ТОГАВА ТИШИНА НЯМА. ПОНЕ, ДА ИМАШЕ СВОБОДА!?! ЩОМ ЯХНАХА КОЛИТЕ ДА ОТПРАШАТ, ИЗЛЯЗОХ ОТ СВОЕТО ЛЕГОВИЩЕ. ТРЪГНАХ ПРЕЗ ПОЛЯНАТА. ОТ БОЖУРИТЕ НИ ЕДИН НЕ БЕ ОСТАНАЛ. ЗЕМЯТА БЯХА ПРЕОРАЛИ.  - ПАДНАХ ПУ ÒЧИ, МУНЧЕ, КЪТУ ВЛЪК ЗАВИХ. ЗНАЙШ ЛИ КЪК ВИЕ ВЛЪК, КЪК ВИЯ АЗ!?! ТЪЙ ТРЕБЕ ДЪ СЯ НЪУЧИШ И ТИ. АМЪ В ШКОЛУ ТЕУЙ НЕ СТАЯ . . .

ЕТО СЕГА ОТНОВО СЪМ ТРЪГНАЛ - СВОБОДА ДА ДИРЯ. НЕЙНАТА ОСТАТЪЧНА ТОПЛИНА. ДА ПОЛЕГНА ВЪРХУ НЕЙНИЯТ ВЕЧЕН ГРОБ – ВЪРХУ ИСТИНСКИЯ. ДА СЕ ЗАСЛУШАМ. ДА ПРЕЦЕНЯ. ПЪК МОЖЕ ЗНАК ДА МИ ДАДЕ ГОРКАНА. МОЖЕ ЗНАК НА ВСИНЦА ДА ДАДЕ. 

- НЯМА НИЩУ ПО-СТРАХОТНУ УТ ВРЕМИТУ НЪ ВРЕМИНАТЪ, МУНЧЕ. КОЛКУТУЙ ЖИВОТ – ОЩЕ ПОВЕКИЙ СМЕРТ.

ЩЕ ИЗЧАКАМ НОЩТА ДА ПАДНЕ ИСТИНСКИ И НАСЪВСЕМ. ТОГАВА, ЩЕ ЗАПАЛЯ ВЕТРОУПОРНИЯ КЪРМЪЗЪ-ФЕНЕР. ЩЕ ГО ОКАЧА НА КАНАТИТЕ ОТЛЯВО - НЕКА СВЕТИ ДО АМИНА. ЩЕ СЕ ИЗПРАВЯ НА КАПРАТА. ЩЕ СЕ РАЗКРАЧА. ЩЕ ШИБНА КОНЧЕТО НАПРЕКИ НА ЦЕЛИЯТ ТОЗ' ШИБАН И ПОРУТЕН СВЯТ. ЩЕ РАЗПЕЯ ПЕСЕН, ГДЕ ДОР' И ТИ НЕ Я ЗНАЙШ. И ДЪРВЕТАТА ЩЕ СЕ РАЗТВАРЯТ, ЗА ДА НИ СТОРЯТ ПЪТ. ЩЕ ПРЕПУСКАМ, ЩЕ ПРЕПУСКАМ, ЩЕ ПРЕПУСКАМ. ДОРДЕ ПАДНА И УМРА.

- ХЕХ, МУНЧЕ, ДРАГОСТА, МИЛИЙ И ИДИНСТВИНИЙ, КЪДЯ-КЪДЯ СИ-СЯ СКРИ? ЩО НЕ СКОКНИШ НЪ КАПРЪТЪ ПРИ МЕНИ? ДОСТИГНЕМ ЛИ ЛИГОВИЩИТУ, С БУЖУР ША ТЪ УБКИЧЪ, ПЪК ДОР' ДЪ СИ МИ ДРОН.

- ХЕЙ, МУНЧЕ, СИНЕ НА ТОЗ' - НЪ ОНЗИ – НЪ МЕНЯ И НЪ ТЕБЯ! ЕТУ Я ТВОЙТЪ, ЕТУ Я НАШ'ТЪ, ЕТУ Я ИСТИНСКЪТЪ, НЕДОУБИТЪТЪ, НЕПУДПРАВИНЪ С ВУНОСЕН МЪРГЪРИН СВУБУДЪ.

- ХЕЙ, МУНЧЕ! ЗАЩО ТУГИВЪ ТРЪГНЪ ДЪ ДИРИШ СВУБУДЪ!?! КУГИ ША СЯ ЗЪВЪРНИШ – БА ЧУВЕК!?! 
-  ЩОТУ,ТЯ, СЛУБУДАТА-ДЯ, У МУРЯТУЙ УПАДНАЛЪ, ТЪЙ СИ-СЯ-ЗНАЮ ЯЗЕКА - УТ-ВЕКУ-БА!

Revised-29.06.2017.

