НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС "КАМБАНАТА - 2008"
Село Горна Речка
Община Вършец
Република БЪЛГАРИЯ
© 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КАМБАНА ЗА ЧОВЕКА
РАЗКАЗ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЧОВЕКЪТ неотдавна бе приключил шестдесетте, и сърцето му си позволяваше да фучи, подобно Трамонтан. Вятър, нахлуващ от Беломорско, втурващ се низ баири и поляни, дирейки морето. Това фучене го забавляваше. Животът е краен, казваше си, смъртта е безкрайна. Въобразяваше си - както на младини - всичко ще мине-замине. Но фученето в ушите не мислеше да спре, и човекът реши, че не му остава нищо друго, освен да се моли Богу. В един тлъст случаен вестник виден учен разкриваше с думи прости, как ежедневната молитва отправена към Господ-Бог балансира човешките мисловни полета. Ето защо, ката вечер, човекът не преставаше да се моли. Вместо Господ-Бог, пред него се явяваха недостижимите жени. От това, още по-дълбоко намразваше своите някогашни, всякакви жени. Претуптяващи през неговото старешко сърце, чрез едва осезаем болезнен спомен. Трамонтана харесваше да фуква зарана. За да витае и руши. Без да пропусне да разлюлее зеленясалата селска камбана. Провесена на ръждясала верига, върху сух чаталест кол. В насрещния църковен двор, на изоставения схлюпен Божи Храм всред село. Човекът знаеше. Щом сърцето му престане да отглася, часът е някъде към пет. Припадаше, пред някоя от безбройните икони събирани цял един живот, че да се моли. А, в главата му доловимо ечеше, недалечен църковен звън.
Бам . . . Бам - Бам . . . Бам -Бам -Бам . . .
Трамонтана гонеше морето.
Човекът бе сигурà. Занемарената камбана, в порутеното църкве сред селото; изоставено от малкото негови старожители, обезумяло хукнали на гурбет зад граница; не пееше, а стенеше. Стотина къщи гниеха, гинеха, и се разпадаха. Из запустелите дворове щураха неведоми призраци. Обитаемите къщя се брояха на пръсти. Нанизани една срещу друга, около всякога прашния, някога асфалтиран, днес опустял завинаги площад.
Човекът; зарязал занаята художник, успял да се пребори единствено със себе си; се щураше насам-натам в неговият си пуст дядов дом. Стаите бяха тъпкани с платна - никой никога нямаше да ги види и почувства. С книги - никой никога нямаше да ги разтвори, че да ги прочете. С дрехи, продавани на преминаващи роми.
В грохнала столетна къща, всред рояк каканижещи кокошки, пърхаше престарялата селска клисарка. Денонощно проклинаща Времето на Времената, превърнало една вековна вяра в посмешище, и алъш-вериш на дребно. По празници, Баба Клиса отключваше високите ковани църковни порти. Прекосяваше обширният запосталял двор, смело отпъждайки домуващи бездомни псета. Вратата на храма проскърцваше. Палеше свещ, - дано Господ-Бог я осени, - па молеше се. После, икономно и грижливо загасяше саморъчна вощеница. (Бе подписала декларация пред районния пожарникар, окачена с безопасна игла на ковьорчето над тенекиената готварска печка!) Вратата на храма проскърцваше повторно. Баба Клиса дрънваше камбаната раз-два, па се прибираше да накътка кокошки, мисирки и петли. Какво чак толкова …
Във възрожденското селско училище, (Продадено на чужденец от прекалено далновиден кмет, дежурящ на повече от един телефон, през девет села в десето!), превърнато в добре охраняем замък; край басейн със съмнително бистра планинска, в компания на две вечно усмихнати мулатки; грухтеше с лула в уста, загадъчен чужденец. Понякога, през селото профучаваха мощни коли. В планините отекваха изстрели. Край басейна не оставаше никой.
Всичко това, човекът наблюдаваше с насмешка, досада и тъга. Без да престане да отправя искрени молитви Богу, а той му се отблагодаряваше с някой полугладен Селски Божи Ден – в добавък.
Един дрезгав летен подиробед; когато нощните призраци губят търпение да се завърнат, а Трамонтана прави любов с недостижимото море; на площада под телефонния стълб с денонощно премигваща луминисцентна лампа, спря огромен джип. От него пъргаво скочи жена в злато и бяло. Отвори мобилен телефон:
Появи се чужденеца придружен от бодигард.
Баба Клиса размаха огромния църковен ключ в ръце.
Влязоха в църковния двор, а бодигардът остана пред вратите, с радиостанция в ръце, прекалено заплашително разкрачен.
Всичко това, човекът видя от висотата на своята си дядова каменна къща, която без да бъде превърната в замък, бе негов си доброволен затвор. Въздъхна. Коленичи пред Сребърната Божия Майка, но молитвата не вървеше, и той го отдаде на нещото което винаги му бе липствало - така наречената Вяра Истинна. Скокна. Разтутка се разярен, готов да възпее видяното върху платно, но платното бе прегоряло от лошокачествен безир, боите в тубите окостеняли и негодни, а станока неустойчив и хлабав. Установи, че и майсторлъка понякога на майстора омръзва.
На следния ден, млекарят от съседното Копаница, похлопа на вратата на човека.
Нима не разбра? - избълва млекарят.
Какво има да се разбира - всичко е до болка ясно …
Църквата се продаде … Да знаеш подробности?
Карай без подробности!
Млекарят остави металическа туба с мляко. Пипна парàта в шепа. Тикна я в джеб. Яхна своят ръждив мотор с кош, пълен със звънливи празни бутилки. И всред шум, прахоляк и дим, отпраши.
ПРЕЗ НОЩТА Трамотана отново препусна. Човекът не успя да заспи. Това правеше да се вслушва, щото да дочуе звън от старата камбана. Такъв нямаше, и това го озадачи. Бе свикнал с този напомнящ звук, че времето лети без да пита. Щом над Балкана настана зарево, а вятърът подви поли и зачезна, човекът нахлузи халат. Застъпа поцапани с бои обувки. Пресече площада, препъвайки се всред премлени от вятъра върколаци слама и тръни. Портите на църквата стояха отворени подозрително широко. Ключът подигравателно стърчеше в древния катинар. Камбаната, провесена върху сухият чакалест кол, се полюшваше - но мълчеше. Кучетата скокнаха, лавнаха, па отново легнаха на слънце.
- Ще ударя една камбана вместо сбогом, - реши гласно, докато крачеше през обширния тревясал двор към старата камбана, - па се махам . . .
Посегна за въжето, но въже нямаше. Откри, че езикът на камбаната липсва. Погали камбаната. По нея личаха имена, години и надежди.
Колко предвидливо, - каза гласно, - съвсем предвидливо!
Сви уморено рамене. Обърна гръб на камбана, на храм и село.
- По дяволите, - каза си, - разкомплектовката започна. Бизнес като бизнес. Всъщност, - какво значение …
© 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
4/26/08 07:13:58
GSM: 0899 583 795; E-mail: hemy@abv.bg.
