България над всичко
Прегледи: 148 - Коментари: 0
Авария - която напомня
Авария - която напомня
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АВАРИЯ - КОЯТО НАПОМНЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
B СЪБОТА, ОСМИ НОЕМВРИ 2008., около 20:30 ч. м. вр., по време на ходови изпитания, на борда на ядрената подводница К-152 "НЕРПА", противопожарната системна сработва без видима причина. (Подобен случай - в КК "Георги ДИМИТРОВ-Варна - 1976.!) Погиват 20 човека - 6 военни и 14 брегови работници. Други 22 човека остават с обгаряне на дихателните пътища. В Приморския Край е обявен официален траур. От двадесетте загинали - дванадесет са жители на Комсомольск на Амур.Събитието става в открито море. От съображения за сигурност, при трайно продължаваща авария, тя би следвало да бъде потопена на възможно най-голяма дълбочина. Проблемът бива ликвидиран, и подводната лодка се заввръща на собствен ход в своята база БОЛЬШОЙ КАМЕНЬ, недалеч от ВЛАДИВОСТОК.
На подобни кораби, както и на сондажните платформи в открито море, безусловно всеки си се движи с малка оранжева чантичка преметната през рамо. В нея има портативно дихателно устройство с маска - ПДА, осигуряващо за около двадесетина минути кислород. Това е алфата и омегата - при това единствена - за лична безопасност на съвременните подводни лодки. Никой не бива да се разделя с тях. Доколко са ги притежавали персонал и бреговите работници? При численост на экипажа 81 човека, на борда на подводницата са присъствали 208.. По време на изпитания, сложните системи се изпитват и усвояват, в присъствие на повече от един експерт. Мнозина от тези специалисти са бивши военни подводничари.
"НЕРПА", се завръщала от двуседмични успешни ходови изпитания в района на ЯПОНСКО МОРЕ. В два отсека се случва авариен пожар. Там биват открити два трупа на неизвестни и неопознати лица, които липстват в екипажния списък. Загиналите от щатния са офицери. Нисшите чинове са разполагали със спасителното ПДУ, и са се спасили.
К-152 "НЕРПА", е оригинална руска ядрена подводна лодка тип 971И "Щука-Б", заводски № 518. Лодката е подготвяна за отдаване под лизинг на индийските ВМС, което следвало да стане към 15.08.2007.. АМУРСКИЯТ КОРАБОСТРОИТЕЛЕН ЗАВОД обаче, задържа сдаването в експлоатация с десетина месеца, и увеличава цената на адаптация на 785 милиона долара. Индия се съгласява с тази отсрочка, а датата за лизинг бива преместена към 15.06.2008., при 650 милиона долара платими в разстояние на десет години. Следва ново изместване на датата за предаване в лизинг, към краят на 2009., без промени в условията на лизингтовия договор. Повече от ясно е, че ИНДИЯ няма достатъчно пари, а на РУСИЯ не й се разкриват актуални военни тайни.
Това не е първата руска ядрена подводна лодка на лизинг в индийските ВМС. Авариралата К-152 "НЕРПА" е следвало да замени друга руска ядрена подводна лодка тип К-43 по проект 670 "СКАТ", наречена "ЧАКРА", под индийско командване между 1988-1992., действата с ядрен реактор обслужван от руски екипаж. Първоначалният пазарлък е за четири ядрени подводни лодки за ИНДИЯ сдадени до 2002., но подир това договорът фиксира само една. На 11.06.2008., К-152 започва швартови изпитания, а подир това излиза в открито море. На 31.10.2008., подводницата извършва първо дълбоководно потапяне. На 08.11.2008., по време на подобни изпитания, магистрала с фреон за пожарогасене излиза от контрол. Загиват 6 военнослужещи и 14 цивилни лица. Военната прокуратура възбужда углавно дяло за НАРУШАВАНЕ ПРАВИЛАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОЕНЕН КОРАБ", довел поради непредпазливост до смърт на повече от две лица. През всичкото това време радиационния фон на борда на лодката остава в норма.
/Hemy VARNALIS
Saturday, November 29, 2008
THE WAY TO KURDISTAN, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 140 - Коментари: 0
Пътят към нов Кюрдистан
Пътят към нов Кюрдистан
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПЪТЯТ КЪМ НОВ КЮРДИСТАН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, за КЮРДИТЕ и плановете на ООН за бъдеща република СВОБОДЕН КЮРДИСТАН, в медиите се споменава изключително малко. Древен сбор от племена, населяващи планински области в ТУРЦИЯ, СИРИЯ, ИРАК и ИРАН. Земи граничещи с ГРУЗИЯ и АРМЕНИЯ, където има техни компактни общности, но и инфилтрат. Две трети КЮРДИ битуват под шапката на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, възможно най-неспокойно. Така неспокойно, че от време навреме турските въоръжени сили излизат в планините срещу традиционно битуващите там националисти. Все по-модерно обучени и оборудвани. Към 2002., МОСУЛ и ИРБИЛ, където нефтът от векове сам бъка из земи, се контролират от кюрдски партизани. В очакване действията на САЩ по отношение ИРАК, на 30.01.2003., турската армия бива спешно дислоцирана по границата ИРАК, и разбира се - сблъсъците тръгват. Границата - някъде към 500 километра, за която отговаря ВТОРА ТУРСКА АРМИЯ базирана в МАЛАТИЯ.
Според Фред КАПЛАН от Асоциация "МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕКАРИ ПРОТИВ ЯДРЕНА ВОЙНА" още тогава се пресмята, че при новата иракска война биха загинали минимум 100 000 кюрди, (Някой експерти качват тази цифра на 500 000!), а от постефекти се очакваше още 150 000 жертви. Не е известно доколко тези прогнози са се сбъднали. (Подобни данни спешно се прикриват!) Все пак, НАСТОЯЩОТО НАХЛУВАНЕ В ИРАК не започна през ТУРЦИЯ - макар и това да се очакваше. Турската дипломация си знае работата. Но жертви, все пак има - макар неоповестени. При това - жертви падащи Всеки Божи Ден. Този пренебрегнат от света народ, надяващ се един ден да получи права върху своите национални богатства, се разпределя тъй:
13 000 000 в Турция -55% от цялото кюрдистанско население; 5 700 000 в Иран - 23%; 4 200 000 в Ирак - 17%; и непретопен персентаж в Грузия, Армения и Азербайджан.
В Северен Ирак кюрдите имат реална автономия още от 1991. , подир ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА. Тази мининация получава международна помощ в размер на 1 000 000 000 долара годишно, във вид на помощи и нефт. Как се разпределя - това не бихме могли да знаем. Опасенията на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, че ако САДАМ ХЮСЕИН падне, би се кооптирала ЕДИННА КЮРДСКА ДЪРЖАВА, се оказаха напразни. Въпреки, че бе приготвила 60 000 щика в помощ на САЩ, щом ВТОРАТА ИНВАЗИЯ начене.
КИРКУК и МОСУЛ, някога са били земи на СУЛТАНА, и ТУРЦИЯ все още ги има за свои, докато турците там остават загрижено малцинство. Парашутирайки в СЕВЕРЕН ИРАК, щатските войски срещнаха около 20 000 турски десантчици дислокирани превантивно - далеч преди началото на военните действия. На дипломатическо равнище е казано, че това е чисто "ТУРСКИ СТИЛ РАБОТА".
Все пак всенародната партизанска война за свободата на КЮРДИСТАН е налице, и нефтопроводите най-тежко страдат, а заедно с това доставките на висококачествен нефт за света. През 1991., в резултат на военните действия около 400 000 кюрди напускат СЕВЕРЕН ИРАК през ТУРЦИЯ, в посока ЕВРОПА. Те навярно завинаги остават там.
Нека не се забравя, че кюрдите говорят на индоевропейски език, както иранците и афганистанците, докато в Турция официалният език е от групата на тюркско-алтайските езици, а в Ирак официалният език е арабски. Това не само като езиков, но като етнокултурен феномен дава допълнителни условия за създаване на нов модерен Кюрдистан.
Надеждата, че САЩ ще бъдат посрещнати от КЮРДИТЕ - като освободители - цели два пъти не се сбъдна. Забравеното обещание на президента УИЛСЪН, че кюрдите ще имат собствена държава непосредствено подир падане на СУЛТАНА, все още не е изпълнено. И, защото няма на кого да се надяват - КЮРДИТЕ опитват сами да се справят. При усложнената политическа обстановка на съвременния глобализиращия се свят, това е повече от национално самоубийство.
Пътят към нов Кюрдистан
Пътят към нов Кюрдистан
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПЪТЯТ КЪМ НОВ КЮРДИСТАН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, за КЮРДИТЕ и плановете на ООН за бъдеща република СВОБОДЕН КЮРДИСТАН, в медиите се споменава изключително малко. Древен сбор от племена, населяващи планински области в ТУРЦИЯ, СИРИЯ, ИРАК и ИРАН. Земи граничещи с ГРУЗИЯ и АРМЕНИЯ, където има техни компактни общности, но и инфилтрат. Две трети КЮРДИ битуват под шапката на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, възможно най-неспокойно. Така неспокойно, че от време навреме турските въоръжени сили излизат в планините срещу традиционно битуващите там националисти. Все по-модерно обучени и оборудвани. Към 2002., МОСУЛ и ИРБИЛ, където нефтът от векове сам бъка из земи, се контролират от кюрдски партизани. В очакване действията на САЩ по отношение ИРАК, на 30.01.2003., турската армия бива спешно дислоцирана по границата ИРАК, и разбира се - сблъсъците тръгват. Границата - някъде към 500 километра, за която отговаря ВТОРА ТУРСКА АРМИЯ базирана в МАЛАТИЯ.
Според Фред КАПЛАН от Асоциация "МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕКАРИ ПРОТИВ ЯДРЕНА ВОЙНА" още тогава се пресмята, че при новата иракска война биха загинали минимум 100 000 кюрди, (Някой експерти качват тази цифра на 500 000!), а от постефекти се очакваше още 150 000 жертви. Не е известно доколко тези прогнози са се сбъднали. (Подобни данни спешно се прикриват!) Все пак, НАСТОЯЩОТО НАХЛУВАНЕ В ИРАК не започна през ТУРЦИЯ - макар и това да се очакваше. Турската дипломация си знае работата. Но жертви, все пак има - макар неоповестени. При това - жертви падащи Всеки Божи Ден. Този пренебрегнат от света народ, надяващ се един ден да получи права върху своите национални богатства, се разпределя тъй:
13 000 000 в Турция -55% от цялото кюрдистанско население; 5 700 000 в Иран - 23%; 4 200 000 в Ирак - 17%; и непретопен персентаж в Грузия, Армения и Азербайджан.
В Северен Ирак кюрдите имат реална автономия още от 1991. , подир ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА. Тази мининация получава международна помощ в размер на 1 000 000 000 долара годишно, във вид на помощи и нефт. Как се разпределя - това не бихме могли да знаем. Опасенията на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, че ако САДАМ ХЮСЕИН падне, би се кооптирала ЕДИННА КЮРДСКА ДЪРЖАВА, се оказаха напразни. Въпреки, че бе приготвила 60 000 щика в помощ на САЩ, щом ВТОРАТА ИНВАЗИЯ начене.
КИРКУК и МОСУЛ, някога са били земи на СУЛТАНА, и ТУРЦИЯ все още ги има за свои, докато турците там остават загрижено малцинство. Парашутирайки в СЕВЕРЕН ИРАК, щатските войски срещнаха около 20 000 турски десантчици дислокирани превантивно - далеч преди началото на военните действия. На дипломатическо равнище е казано, че това е чисто "ТУРСКИ СТИЛ РАБОТА".
Все пак всенародната партизанска война за свободата на КЮРДИСТАН е налице, и нефтопроводите най-тежко страдат, а заедно с това доставките на висококачествен нефт за света. През 1991., в резултат на военните действия около 400 000 кюрди напускат СЕВЕРЕН ИРАК през ТУРЦИЯ, в посока ЕВРОПА. Те навярно завинаги остават там.
Нека не се забравя, че кюрдите говорят на индоевропейски език, както иранците и афганистанците, докато в Турция официалният език е от групата на тюркско-алтайските езици, а в Ирак официалният език е арабски. Това не само като езиков, но като етнокултурен феномен дава допълнителни условия за създаване на нов модерен Кюрдистан.
Надеждата, че САЩ ще бъдат посрещнати от КЮРДИТЕ - като освободители - цели два пъти не се сбъдна. Забравеното обещание на президента УИЛСЪН, че кюрдите ще имат собствена държава непосредствено подир падане на СУЛТАНА, все още не е изпълнено. И, защото няма на кого да се надяват - КЮРДИТЕ опитват сами да се справят. При усложнената политическа обстановка на съвременния глобализиращия се свят, това е повече от национално самоубийство.
SECOND HAND NATION, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 139 - Коментари: 0
Втора ръка нация
Втора ръка нация
(2008) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
SECOND HAND NATION
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДРЕБНИТЕ НАЦИИ ПО СВЕТА - от край време, са предназначени за послужване. Освен може би в бившата СССР. Където на малцинствата бе предоставено право на свобода на избор. Да се амалгамират с кого щат. Или да останат в своите поселения, че да пребивават в минало всред динамично настояще, вътре в бъкъла на всесъюзната федерация. Българи и черногорци, молдовани и грузинци, арменци и сардинци, баски и сицилианци; да не говорим за израелтяни; тяхната съдба е отчайващо сходна. Фиктивна държавност или формална автономия задължително предхожда драматично амалгамиране. С опити за окончателно физикално ликвидиране, в интерес на поредната исторически войнстваща нация. Всевъзможните теории за регионализиране и глобализиране на Греховния Божи Свят, порнографно прикриват вековните политически апетити на Великите Сили. Всичко това, в пълна сила, се отнася за тлеещия спор относно СТАТУКВОТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ АЗИАТСКИ НАЦИИ – КЮРДИТЕ. Планинско мнозинство превърнато от политическите обстоятелства в малцинствена, бавно мигрираща от сърцето на Азия към покрайнините на Европа, подгрупа. Трибално съществуващи люде, обладаващи последните истински свободи на света, на прехода на технотронни столетия. Стиковките на планинските масиви между Европа и Азия, изолираните планински пасища между Афганистан и Пакистан, сочат пътят на антично мигриране и настоящо обитаване на немалобройния народ на кюрдските племена. Народ, който съседните нации периодично избиват, та да не се плоди чак толко’ волно. Първично преброяване (СССР-1939.!) представя 7 000 000 кюрди, от които 46 000 в някогашното Съветско Закавказие. Днес ООН приема, че кюрдите наброяват над 25 000 000 души, населявайки изключително богат на подземни богатства стратегически регион върху териториите на Иран, Ирак, Сирия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Ареал на света, където глобализмът настъпва без да допусне регионализмът да каже своята решающа дума. Без общ говорим език, кюрдите от векове се единяват чрез два коренно различни диалекта: "Зорани" на юг и "Курманджи" на север. При отсъствие на обща религия, изповядвайки шиитство и мюсюльманство по Алеви, кюрдския народ продължава да битува в традиционно племенно устройство. Консолидирани чрез крехко чувство за културна идентичност (Обичаи, носии, въоръжение и бойни похвати!), кюрдите не позволяват да бъдат отстранени от историческата сцена. Тежко обрулен от безпардонната политика на Великите Сили народ, който сам си се представя, като "ХОРА БЕЗ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ - ОСВЕН ПЛАНИНИТЕ". Безгранично храбри партизанстващи бойци при обичайно разбойничество, кюрдите са се убедили, че населяваните от тях планини са нищо повече от парче земя превърната в политически сандвич. Стратегически буфер, още от времената на безконечните войни, (ХVІІ - ХVІІІ век!), между глобалистите на древността - Отоманската и Персийска империи. Доказвайки отново и отново, че времената се менят за да останат отново същите. Макар на различно енергийно равнище ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА; довела до рухване на колосалната Османска Империя разпростряла се върху три континента, тръгнала да се поевропейчва като се пофренчва, (Нефт, нефт, само нефт!); американският президент (1913-1921.!) Уодроу Уилсън, в качеството си на третейски съдия при едва създадената Лига на Нациите, гарантира на кюрдите собствена кюрдска държава. Което не се случва. Севърския мирен договор (10.08.1920.!) в своята Втора Част (13 части с 433 члена!), бърза да реши проблема с границите на тогавашна Турция, пренебрегвайки участието на Царство България. Налице е спекулативно “републиканско” правителство на Кемал Ататюрк, което все пак закърпва нещата. По религиозни подбуди и задокеанска сметка Уодроу Уилсън предпочита най-напред да реши политическото положение на Армения, като подход към възобновяване "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА", пренебрегвайки своите блестящи обещания пред кюрдите. (Загадка е - кой инспирира арменското масакре, но се знае съвсем точно, кой ратува за „мобилност на нациите“!) Кюрдистан бива откъснат от Турция (Петрол, петрол, само петрол!) и предоставен на Ирак, с постановен статут на подмандатна територия на Великобритания. Лигата на Нациите учредява френско-италианско-великобританска комисия с цел да бъде “научно” установено дали кюрдите са "СПОСОБНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ", или все още са само сбор от диви племена. Комисията отклонява чаянията на народа на Кюрдистан да разбере на собствен гръб - що е това "автономия". Парите свършват. Комисията се разпуска. Последвалия Лозански мирен договор (24.07.1923.!) останал неподписан от турска страна; където Царство България взема участие единствено при пренията досежно Проливите; оставя открит проблема за границите Турция-Ирак. Това води до т.н. Мосулски конфликт (1918-1926.!) между Великобритания и Турция, не престанал да тлее и понастоящем, и балансиран от САЩ и РУСИЯ. Едва оглавил правителството на Млада Турция, М. К. Ататюрк изисква от Великобритания и Великите Сили стриктно спазване клаузите на МУДРОСКОТО ПРИМИРИЕ, подписано от пълномощниците на Султана на борда на крайцера “Агамемнон” в порт Мудрос на остров Лемнос (30.10.1928.!), останало едно добро пожелание. Примирие рефлектиращо в тежките пазарлъци на Турция с Вашингтон дълго преди да започне настоящата Втора Война в Залива (19.03.2003!), опазило ТУРЦИЯ от пряко участие в нея.
ДО КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Киркук, Ирбил и Сюлеймания са в пределите на Мосулския вилает на Османската империя. Тук не се водят военни действия, освен обичайното потушаване на безкрайните кюрдски бунтове заплатени със злато идещо отвън. (Петрол, петрол, само петрол!) Подир безуспешните англо-турски преговори, повод за съюзническа интервенция срещу Русия в посока Батуми и Баку, едва учредената ЛИГА НА НАЦИИТЕ се събира в Брюксел (29.10.1924.!), постановявайки демаркационната "БРЮКСЕЛСКА ЛИНИЯ". Изключително богатият на петрол Мосул и прилежащия регион остават на територията на Ирак. Проблемът ПЕТРОЛ-КЮРДИ-ПЕТРОЛ продължава да тлее. Пред Лигата на Нациите бива подписан нов двустранен договор между Великобритания и Турция (Анкара-05.06.1926.!), съгласно който Турция в продължение на 20 години следва да получава десет процента от приходите от експлоатацията на мосулския петрол (500 000 фунта стерлинги-изплатени!). Подир което Република Турция би следвало да се има удовлетворена, а нейните териториални претенции преустановени. Петролът се оказва много повече от предполагаемия. Кюрдите установяват, че са брутално оттъргувани срещу суверенитета на Отоманска Месопотамия. Те се вдигат и тръгват да прегазят Турция. В търсене на политически отдушник Анкара отправя режисирани верски нападки срещу проруски настроеното арменско християнско малцинство. Гневът на кюрдите е пренасочен. И, те се справят. Още в началото на януари 1915. година, над 1 750 000 турски арменци биват изтръгнати от техните родни места, и под кюрдски конвой депортирани в Сирия и Месопотамия. Почти 1 500 000 от тях загиват. Процесът на анихилация на малцинствата в Турция продължава и по време на прехваления „демократ“ Мустафа Кемал Ататюрк, и подир краят на Втората Световна Война. Без да е известно дали изобщо някога ще престане.
В НАШЕ ВРЕМЕ В ТУРЦИЯ обитават повече от 13 000 000 кюрди, (Над 12% от населението на страната!), а това ще рече повече от половината преброени кюрди по света. В зората на съвременната турска демократическа система, Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938.!), подписва граждански права за малцинствените групи от бившата ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Провеждайки на практика деликатна задкулисна политика на явни и неявни вътрешни репресии, за подтискане стремежа на многобройните малцинствени групи към национално самоопределение. Съвременното турско законодателство е откровено расистко, и в продължение на десетилетия забранява кюрдистанската национална идентичност. Задължавайки кюрдите да се представят за турци. Официалната употреба на кюрдски език до 1991. година е абсолютно забранена. Отмяната на тази расистка забрана се свързва единствено, с резултатите от ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА (1990—1991.!), която отново поведе кюрдите на емигриране през пределите на ТУРЦИЯ. ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, привела света в изгодно управляем хаос, кюрдите в Иран успяват да спретнат своя микродържава със силно просъветска ориентировка. (Русия традиционно подкрепя всевъзможни "освободителни" движения още от времената на Петър Първи, когато износът на оръжие по същество е нулев!) В периода 1946-1947. СССР инспирира, подкрепя и изненадващо създава две нови държави: РЕПУБЛИКА ИРАНСКИ АЗЕРБАЙДЖАН И КЮРДСКА РЕПУБЛИКА МЕЙХАБАД, разположена между езерото Урмиа и границата с Ирак. Това довежда на власт в Иран набедения правист и доказан водач на тълпите, Мохамед Мосадък (1951!). Със съветска подкрепа МОСАДЪК ПАША тръгва към всеобща национализация на петролните източници. Две години по-късно с помощта на Великобритания и САЩ, Мосадък бива отстранен от детронирания монарх, за да излежи три годишна тъмнична присъда преди да се заеме с писане на спомени. Това слага край на единствения успешен опит да се предостави модерна държавност на кюрдите, та да се стрелят помежду си вместо да нападат кервани с богомолци за Мека. ОЩЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КЮРДИТЕ В ИРАК не си позволяват да стоят със скръстени ръце. Техните набези над петролните полета стават толкова чести и така опасни, че Уинстън Чърчил в качеството си на министър на войната и авиацията (1937.!) се разпорежда, да бъде приложен горчичен газ в планините на Кюрдистан. Саддам Хюсеин Ал-Тикрити приема присърце същия този метод по време на т.н. Анфал-Кампания, (1988-89.!), когато под безстрастния поглед на ООН биват безмилостно унищожени по химически път огромен брой ПЕЩЕРНИ КЮРДИ. Срамно масакре, чието повторение подир приключване на Пустинна Буря-1 предизвика резервната съюзническа операция "Пустинна Лисица". Провеждана епизодично от летища базирани на турска територия. Иракската държавна атака срещу народа на кюрдите напомня злокобната практика на САЩ в Южен Виетнам (1964-1973.!), практикувана за изтласкване на северовиетнамски партизани от техните подземни укрития в делтата на Меконг. Това предполага разбираемо наличие на щатски специалисти на “свободна практика”, каквито всевъзможните диктатори с удоволствие наемат, а военните ведомства на САЩ не възпрепятстват. Стотици кюрдски села биват безпощадно ликвидирани, а жителите им изселени в т.н. "колективни градове", (Помни Чаушеску!), където преобладават преселени араби (Виж Палестина!). Това едва ли би могло да стане без съдействие на транснационалните ислямски фондации, (Строеж джамии на вересия!), подкрепяни от Саудитска Арабия и ОПЕК. В Халавджа, по лична заповед на Саддам Хюсеин, биват изтребени с отровен газ около 5 000 души. Пряко са разстреляни повече от 10 000 кюрди. Броят на безследно изчезналите едва ли някога ще бъдат установен достоверно. (Щатски източници дават над 30 000 погинали!) КАМПАНИЯТА НА САДДАМ се оценява от експерти при ООН, като целево ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ невиждано от времената на Втората Световна Война. В сравнение с което дейността на Хашим Тачи, е детска забава. По време на президента Клинтън; независимо от неговата очарователна усмивка А-Ла-Люински; това води до нови кюрдски метежи, при неефективна намеса на CIA. Кюрдите традиционно са култово въоръжени, и никой никога не би успял окончателно да ги разоръжи. Освен в условия на комунизъм, за който една част от тях непрестанно лелее. Заселването на араби в Кюрдистан се превръща в национална политика за Ирак на Саддам Хюсеин Ал Тикрити. Това тежко обтяга отношенията на Ирак с Турция, независимо от лицемерните срещи по линия на Меджлиса. От времената на Османлъка тук битуват доста турци, чиито икономически интереси изкуственото преселение отежнява. Република Турция се оказва ощетена не само политически, но и икономически. При всяко поредно клане в планините на Ирак нейните лагери за бежанци се препълват, а това води до преразходи в хазната и търкания по пътя за влизане в Европейската Икономическа Общност. За да бъдат донякъде опазени кюрдите, ООН създава контролируеми от Великобритания забранени за полети зони (No-Fly-Zones!), като ефективна външна защита срещу етнически преследвания. Подир приключване на "ПУСТИННА БУРЯ-1" (1990-1991.!), Ирак неохотно изтегля своята администрация от региона на Иракски Кюрдистан, където границата с Турция остава завинаги плаваща. ПОД НАТИСК НА ООН, в резултат на последвалото подир Пустинна Буря-1 примирие, Саддам Хюсеин Ал Тикрити създава марионетно “АВТОНОМНО” КЮРДСКО ПРАВИТЕЛСТВО доминирано от Багдад. Включващо представители на две изненадващо легализирани партии: КЮРДИСТАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ, И ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ НА КЮРДИСТАН. Останалите политически партии са толкова екстремно леви,че остават възпретени. Независимо от непрестанните междупартийни сблъсъци, в АВТОНОМЕН ИРАКСКИ КЮРДИСТАН се набелязват начални атрибути на независимост, далеч преди настоящата щатска окупация. Столицата на провинция Ирбил бива преименована Хавлер. Бива въведена латинизирана кюрдска азбука в замяна на арабската. Училищните занятия се кюрдизират, чрез изучаване патриотизирана история на древен Кюрдистан. Избран е местен парламент. Въведени са Общински Съвети, относително свободни преса и медии. Любителски театрални трупи аркадашлийски бичуват Саддам Хюсеин. (Донейде приятно!) Строят се мостове и пътища, добре-дошли за всякакви окупационни войски. Мастити лидери на малцинствата си позволяват да твърдят, че в Иракски Кюрдистан се разгъва "ЗЛАТЕН ВЕК". За пръв път кюрдите чувстват, че обещанията на Уодроу Уилсън (28.12.1856-03.02.1924.!) дадени преди почти век вървят към реализация, но от пряко сътрудничество с парашутиралите емисари на САЩ се въздържат, и до спонтанни бунтове не се стига. Преди началото на настоящата ВТОРА ВОЙНА В ЗАЛИВА, Турция превантивно (31.01.2003.!) извежда и разполага 500 хиляден военен контингент по границите с Иракски Кюрдистан. Нейни командоси изпреварват настоящето нахлуване на Съюзниците, без Турция официално да участва. Тя знае, че някога напълно кюрдският град Киркук е изцяло етнически прочистен от Саддам, с което нейните претенции към региона биха могли да заглъхнат.
МЛАДИТЕ КЮРДИ, мнозина от тях завършили висше образование в САЩ, Русия, Европа и дори България се надяват, че в резултат на настоящата война новообособен Кюрдистан ще получи права над експлоатацията на своите нефтени залежи. Турция не харесва моделът "лоялна автономия" ориентирана към Дамаск но знае, че нахлуе ли официално в Кюрдистан гражданската война е неизбежна.
СЪРЦЕВИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НА АТАТЮРК се явява УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА (Турски Съединени Щати!). Това дава основание на Турция да предлага собствено политическо решение с център Анкара, докато една навременна анкета някога посочи, че Турция счита кюрдите за значително по-опасни от Саддам. Непосредствено подир ПУСТИННА БУРЯ-1, кюрдския водач Тюргут Йозал се опитва (1992!) да започне преговори с Анкара, Техеран и Дамаск при участие на Великите сили, за установяване на независима република Кюрдистан. Този дипломатически ход за създаване на суверенно правителство в сянка прави КЮРДИСТАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ да бъде незабавно забранена, (1994.!). От своя страна Турция провежда широка международна дипломатическа, политическа и полицейска кампания, за елиминиране на нелегалната прокомунистическа Кюрдска Народна Партия (РКК), която единствена с оръжие в ръка отстоява НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ КЮРДИСТАН. Това довежда до периодично навлизане на турски експедиционни сили в ИРАКСКИ КЮРДИСТАН и ликвидиране над 47 000 бойци на РКК по партизанските бойни пътеки. С помощ на ИНТЕРПОЛ е задържан, арестуван и публично съден ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТРАТЕГ НА РКК АБДУЛА ЙОДЖАЛАН. (Нефт, нефт, само нефт!) Светът разбира, че в Иракски Кюрдистан всичко зависи от Анкара и не само от Анкара; от Техеран и не само от Техеран; от Дамаск и не само от Дамаск; но най-вече от задокеанските комшии. Ако Турция успее да прокара и утвърди идеята за унитарната държава на Ататюрк; без тази държава да бъде огледален образ на някогашната Отоманска Империя държала в шах Русия и Европа повече от 500 години време; налице ще бъде поредна бедняшка автономия. Ако бъде даден път на Тюргут Йозал, на белия греховен свят ще се появи нова минидържава-сандвич. Подходяща за поглъщане, трудна за преглъщане.
Втора ръка нация
Втора ръка нация
(2008) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
SECOND HAND NATION
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДРЕБНИТЕ НАЦИИ ПО СВЕТА - от край време, са предназначени за послужване. Освен може би в бившата СССР. Където на малцинствата бе предоставено право на свобода на избор. Да се амалгамират с кого щат. Или да останат в своите поселения, че да пребивават в минало всред динамично настояще, вътре в бъкъла на всесъюзната федерация. Българи и черногорци, молдовани и грузинци, арменци и сардинци, баски и сицилианци; да не говорим за израелтяни; тяхната съдба е отчайващо сходна. Фиктивна държавност или формална автономия задължително предхожда драматично амалгамиране. С опити за окончателно физикално ликвидиране, в интерес на поредната исторически войнстваща нация. Всевъзможните теории за регионализиране и глобализиране на Греховния Божи Свят, порнографно прикриват вековните политически апетити на Великите Сили. Всичко това, в пълна сила, се отнася за тлеещия спор относно СТАТУКВОТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ АЗИАТСКИ НАЦИИ – КЮРДИТЕ. Планинско мнозинство превърнато от политическите обстоятелства в малцинствена, бавно мигрираща от сърцето на Азия към покрайнините на Европа, подгрупа. Трибално съществуващи люде, обладаващи последните истински свободи на света, на прехода на технотронни столетия. Стиковките на планинските масиви между Европа и Азия, изолираните планински пасища между Афганистан и Пакистан, сочат пътят на антично мигриране и настоящо обитаване на немалобройния народ на кюрдските племена. Народ, който съседните нации периодично избиват, та да не се плоди чак толко’ волно. Първично преброяване (СССР-1939.!) представя 7 000 000 кюрди, от които 46 000 в някогашното Съветско Закавказие. Днес ООН приема, че кюрдите наброяват над 25 000 000 души, населявайки изключително богат на подземни богатства стратегически регион върху териториите на Иран, Ирак, Сирия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Ареал на света, където глобализмът настъпва без да допусне регионализмът да каже своята решающа дума. Без общ говорим език, кюрдите от векове се единяват чрез два коренно различни диалекта: "Зорани" на юг и "Курманджи" на север. При отсъствие на обща религия, изповядвайки шиитство и мюсюльманство по Алеви, кюрдския народ продължава да битува в традиционно племенно устройство. Консолидирани чрез крехко чувство за културна идентичност (Обичаи, носии, въоръжение и бойни похвати!), кюрдите не позволяват да бъдат отстранени от историческата сцена. Тежко обрулен от безпардонната политика на Великите Сили народ, който сам си се представя, като "ХОРА БЕЗ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ - ОСВЕН ПЛАНИНИТЕ". Безгранично храбри партизанстващи бойци при обичайно разбойничество, кюрдите са се убедили, че населяваните от тях планини са нищо повече от парче земя превърната в политически сандвич. Стратегически буфер, още от времената на безконечните войни, (ХVІІ - ХVІІІ век!), между глобалистите на древността - Отоманската и Персийска империи. Доказвайки отново и отново, че времената се менят за да останат отново същите. Макар на различно енергийно равнище ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА; довела до рухване на колосалната Османска Империя разпростряла се върху три континента, тръгнала да се поевропейчва като се пофренчва, (Нефт, нефт, само нефт!); американският президент (1913-1921.!) Уодроу Уилсън, в качеството си на третейски съдия при едва създадената Лига на Нациите, гарантира на кюрдите собствена кюрдска държава. Което не се случва. Севърския мирен договор (10.08.1920.!) в своята Втора Част (13 части с 433 члена!), бърза да реши проблема с границите на тогавашна Турция, пренебрегвайки участието на Царство България. Налице е спекулативно “републиканско” правителство на Кемал Ататюрк, което все пак закърпва нещата. По религиозни подбуди и задокеанска сметка Уодроу Уилсън предпочита най-напред да реши политическото положение на Армения, като подход към възобновяване "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА", пренебрегвайки своите блестящи обещания пред кюрдите. (Загадка е - кой инспирира арменското масакре, но се знае съвсем точно, кой ратува за „мобилност на нациите“!) Кюрдистан бива откъснат от Турция (Петрол, петрол, само петрол!) и предоставен на Ирак, с постановен статут на подмандатна територия на Великобритания. Лигата на Нациите учредява френско-италианско-великобританска комисия с цел да бъде “научно” установено дали кюрдите са "СПОСОБНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ", или все още са само сбор от диви племена. Комисията отклонява чаянията на народа на Кюрдистан да разбере на собствен гръб - що е това "автономия". Парите свършват. Комисията се разпуска. Последвалия Лозански мирен договор (24.07.1923.!) останал неподписан от турска страна; където Царство България взема участие единствено при пренията досежно Проливите; оставя открит проблема за границите Турция-Ирак. Това води до т.н. Мосулски конфликт (1918-1926.!) между Великобритания и Турция, не престанал да тлее и понастоящем, и балансиран от САЩ и РУСИЯ. Едва оглавил правителството на Млада Турция, М. К. Ататюрк изисква от Великобритания и Великите Сили стриктно спазване клаузите на МУДРОСКОТО ПРИМИРИЕ, подписано от пълномощниците на Султана на борда на крайцера “Агамемнон” в порт Мудрос на остров Лемнос (30.10.1928.!), останало едно добро пожелание. Примирие рефлектиращо в тежките пазарлъци на Турция с Вашингтон дълго преди да започне настоящата Втора Война в Залива (19.03.2003!), опазило ТУРЦИЯ от пряко участие в нея.
ДО КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Киркук, Ирбил и Сюлеймания са в пределите на Мосулския вилает на Османската империя. Тук не се водят военни действия, освен обичайното потушаване на безкрайните кюрдски бунтове заплатени със злато идещо отвън. (Петрол, петрол, само петрол!) Подир безуспешните англо-турски преговори, повод за съюзническа интервенция срещу Русия в посока Батуми и Баку, едва учредената ЛИГА НА НАЦИИТЕ се събира в Брюксел (29.10.1924.!), постановявайки демаркационната "БРЮКСЕЛСКА ЛИНИЯ". Изключително богатият на петрол Мосул и прилежащия регион остават на територията на Ирак. Проблемът ПЕТРОЛ-КЮРДИ-ПЕТРОЛ продължава да тлее. Пред Лигата на Нациите бива подписан нов двустранен договор между Великобритания и Турция (Анкара-05.06.1926.!), съгласно който Турция в продължение на 20 години следва да получава десет процента от приходите от експлоатацията на мосулския петрол (500 000 фунта стерлинги-изплатени!). Подир което Република Турция би следвало да се има удовлетворена, а нейните териториални претенции преустановени. Петролът се оказва много повече от предполагаемия. Кюрдите установяват, че са брутално оттъргувани срещу суверенитета на Отоманска Месопотамия. Те се вдигат и тръгват да прегазят Турция. В търсене на политически отдушник Анкара отправя режисирани верски нападки срещу проруски настроеното арменско християнско малцинство. Гневът на кюрдите е пренасочен. И, те се справят. Още в началото на януари 1915. година, над 1 750 000 турски арменци биват изтръгнати от техните родни места, и под кюрдски конвой депортирани в Сирия и Месопотамия. Почти 1 500 000 от тях загиват. Процесът на анихилация на малцинствата в Турция продължава и по време на прехваления „демократ“ Мустафа Кемал Ататюрк, и подир краят на Втората Световна Война. Без да е известно дали изобщо някога ще престане.
В НАШЕ ВРЕМЕ В ТУРЦИЯ обитават повече от 13 000 000 кюрди, (Над 12% от населението на страната!), а това ще рече повече от половината преброени кюрди по света. В зората на съвременната турска демократическа система, Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938.!), подписва граждански права за малцинствените групи от бившата ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Провеждайки на практика деликатна задкулисна политика на явни и неявни вътрешни репресии, за подтискане стремежа на многобройните малцинствени групи към национално самоопределение. Съвременното турско законодателство е откровено расистко, и в продължение на десетилетия забранява кюрдистанската национална идентичност. Задължавайки кюрдите да се представят за турци. Официалната употреба на кюрдски език до 1991. година е абсолютно забранена. Отмяната на тази расистка забрана се свързва единствено, с резултатите от ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА (1990—1991.!), която отново поведе кюрдите на емигриране през пределите на ТУРЦИЯ. ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, привела света в изгодно управляем хаос, кюрдите в Иран успяват да спретнат своя микродържава със силно просъветска ориентировка. (Русия традиционно подкрепя всевъзможни "освободителни" движения още от времената на Петър Първи, когато износът на оръжие по същество е нулев!) В периода 1946-1947. СССР инспирира, подкрепя и изненадващо създава две нови държави: РЕПУБЛИКА ИРАНСКИ АЗЕРБАЙДЖАН И КЮРДСКА РЕПУБЛИКА МЕЙХАБАД, разположена между езерото Урмиа и границата с Ирак. Това довежда на власт в Иран набедения правист и доказан водач на тълпите, Мохамед Мосадък (1951!). Със съветска подкрепа МОСАДЪК ПАША тръгва към всеобща национализация на петролните източници. Две години по-късно с помощта на Великобритания и САЩ, Мосадък бива отстранен от детронирания монарх, за да излежи три годишна тъмнична присъда преди да се заеме с писане на спомени. Това слага край на единствения успешен опит да се предостави модерна държавност на кюрдите, та да се стрелят помежду си вместо да нападат кервани с богомолци за Мека. ОЩЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КЮРДИТЕ В ИРАК не си позволяват да стоят със скръстени ръце. Техните набези над петролните полета стават толкова чести и така опасни, че Уинстън Чърчил в качеството си на министър на войната и авиацията (1937.!) се разпорежда, да бъде приложен горчичен газ в планините на Кюрдистан. Саддам Хюсеин Ал-Тикрити приема присърце същия този метод по време на т.н. Анфал-Кампания, (1988-89.!), когато под безстрастния поглед на ООН биват безмилостно унищожени по химически път огромен брой ПЕЩЕРНИ КЮРДИ. Срамно масакре, чието повторение подир приключване на Пустинна Буря-1 предизвика резервната съюзническа операция "Пустинна Лисица". Провеждана епизодично от летища базирани на турска територия. Иракската държавна атака срещу народа на кюрдите напомня злокобната практика на САЩ в Южен Виетнам (1964-1973.!), практикувана за изтласкване на северовиетнамски партизани от техните подземни укрития в делтата на Меконг. Това предполага разбираемо наличие на щатски специалисти на “свободна практика”, каквито всевъзможните диктатори с удоволствие наемат, а военните ведомства на САЩ не възпрепятстват. Стотици кюрдски села биват безпощадно ликвидирани, а жителите им изселени в т.н. "колективни градове", (Помни Чаушеску!), където преобладават преселени араби (Виж Палестина!). Това едва ли би могло да стане без съдействие на транснационалните ислямски фондации, (Строеж джамии на вересия!), подкрепяни от Саудитска Арабия и ОПЕК. В Халавджа, по лична заповед на Саддам Хюсеин, биват изтребени с отровен газ около 5 000 души. Пряко са разстреляни повече от 10 000 кюрди. Броят на безследно изчезналите едва ли някога ще бъдат установен достоверно. (Щатски източници дават над 30 000 погинали!) КАМПАНИЯТА НА САДДАМ се оценява от експерти при ООН, като целево ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ невиждано от времената на Втората Световна Война. В сравнение с което дейността на Хашим Тачи, е детска забава. По време на президента Клинтън; независимо от неговата очарователна усмивка А-Ла-Люински; това води до нови кюрдски метежи, при неефективна намеса на CIA. Кюрдите традиционно са култово въоръжени, и никой никога не би успял окончателно да ги разоръжи. Освен в условия на комунизъм, за който една част от тях непрестанно лелее. Заселването на араби в Кюрдистан се превръща в национална политика за Ирак на Саддам Хюсеин Ал Тикрити. Това тежко обтяга отношенията на Ирак с Турция, независимо от лицемерните срещи по линия на Меджлиса. От времената на Османлъка тук битуват доста турци, чиито икономически интереси изкуственото преселение отежнява. Република Турция се оказва ощетена не само политически, но и икономически. При всяко поредно клане в планините на Ирак нейните лагери за бежанци се препълват, а това води до преразходи в хазната и търкания по пътя за влизане в Европейската Икономическа Общност. За да бъдат донякъде опазени кюрдите, ООН създава контролируеми от Великобритания забранени за полети зони (No-Fly-Zones!), като ефективна външна защита срещу етнически преследвания. Подир приключване на "ПУСТИННА БУРЯ-1" (1990-1991.!), Ирак неохотно изтегля своята администрация от региона на Иракски Кюрдистан, където границата с Турция остава завинаги плаваща. ПОД НАТИСК НА ООН, в резултат на последвалото подир Пустинна Буря-1 примирие, Саддам Хюсеин Ал Тикрити създава марионетно “АВТОНОМНО” КЮРДСКО ПРАВИТЕЛСТВО доминирано от Багдад. Включващо представители на две изненадващо легализирани партии: КЮРДИСТАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ, И ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ НА КЮРДИСТАН. Останалите политически партии са толкова екстремно леви,че остават възпретени. Независимо от непрестанните междупартийни сблъсъци, в АВТОНОМЕН ИРАКСКИ КЮРДИСТАН се набелязват начални атрибути на независимост, далеч преди настоящата щатска окупация. Столицата на провинция Ирбил бива преименована Хавлер. Бива въведена латинизирана кюрдска азбука в замяна на арабската. Училищните занятия се кюрдизират, чрез изучаване патриотизирана история на древен Кюрдистан. Избран е местен парламент. Въведени са Общински Съвети, относително свободни преса и медии. Любителски театрални трупи аркадашлийски бичуват Саддам Хюсеин. (Донейде приятно!) Строят се мостове и пътища, добре-дошли за всякакви окупационни войски. Мастити лидери на малцинствата си позволяват да твърдят, че в Иракски Кюрдистан се разгъва "ЗЛАТЕН ВЕК". За пръв път кюрдите чувстват, че обещанията на Уодроу Уилсън (28.12.1856-03.02.1924.!) дадени преди почти век вървят към реализация, но от пряко сътрудничество с парашутиралите емисари на САЩ се въздържат, и до спонтанни бунтове не се стига. Преди началото на настоящата ВТОРА ВОЙНА В ЗАЛИВА, Турция превантивно (31.01.2003.!) извежда и разполага 500 хиляден военен контингент по границите с Иракски Кюрдистан. Нейни командоси изпреварват настоящето нахлуване на Съюзниците, без Турция официално да участва. Тя знае, че някога напълно кюрдският град Киркук е изцяло етнически прочистен от Саддам, с което нейните претенции към региона биха могли да заглъхнат.
МЛАДИТЕ КЮРДИ, мнозина от тях завършили висше образование в САЩ, Русия, Европа и дори България се надяват, че в резултат на настоящата война новообособен Кюрдистан ще получи права над експлоатацията на своите нефтени залежи. Турция не харесва моделът "лоялна автономия" ориентирана към Дамаск но знае, че нахлуе ли официално в Кюрдистан гражданската война е неизбежна.
СЪРЦЕВИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НА АТАТЮРК се явява УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА (Турски Съединени Щати!). Това дава основание на Турция да предлага собствено политическо решение с център Анкара, докато една навременна анкета някога посочи, че Турция счита кюрдите за значително по-опасни от Саддам. Непосредствено подир ПУСТИННА БУРЯ-1, кюрдския водач Тюргут Йозал се опитва (1992!) да започне преговори с Анкара, Техеран и Дамаск при участие на Великите сили, за установяване на независима република Кюрдистан. Този дипломатически ход за създаване на суверенно правителство в сянка прави КЮРДИСТАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ да бъде незабавно забранена, (1994.!). От своя страна Турция провежда широка международна дипломатическа, политическа и полицейска кампания, за елиминиране на нелегалната прокомунистическа Кюрдска Народна Партия (РКК), която единствена с оръжие в ръка отстоява НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ КЮРДИСТАН. Това довежда до периодично навлизане на турски експедиционни сили в ИРАКСКИ КЮРДИСТАН и ликвидиране над 47 000 бойци на РКК по партизанските бойни пътеки. С помощ на ИНТЕРПОЛ е задържан, арестуван и публично съден ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТРАТЕГ НА РКК АБДУЛА ЙОДЖАЛАН. (Нефт, нефт, само нефт!) Светът разбира, че в Иракски Кюрдистан всичко зависи от Анкара и не само от Анкара; от Техеран и не само от Техеран; от Дамаск и не само от Дамаск; но най-вече от задокеанските комшии. Ако Турция успее да прокара и утвърди идеята за унитарната държава на Ататюрк; без тази държава да бъде огледален образ на някогашната Отоманска Империя държала в шах Русия и Европа повече от 500 години време; налице ще бъде поредна бедняшка автономия. Ако бъде даден път на Тюргут Йозал, на белия греховен свят ще се появи нова минидържава-сандвич. Подходяща за поглъщане, трудна за преглъщане.
FTITZL - THE FATHER GRANDPA, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 134 - Коментари: 0
Фритцъл - Бащата-Дядо
Фритцъл - Бащата-Дядо
(c) 2008 - Bogoomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ФРИТЦЪЛ - БАЩАТА-ДЯДО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКО НЯКОГА попаднете в СЪВРЕМЕННА АВСТРИЯ, няма как да не установите основното: МИРИШЕ НА БАЛКАНСКИ БОБ НА ВСЕКИ ЪГЪЛ - А ОСВЕН ТОВА - ХОРАТА СА ХЕРМЕТИЧНИ, НЕСПОКОЙНИ И ПОДОЗРИТЕЛНИ. Едва ли са такива, ако си им прекалено близък, но за транзит-посетителят - това е. Какви ли тайни крият тези някогашни градове-държави по мазета и тавани? Една от тях, в началото на тази година, стана достояние на света.
НЕОТДАВНА АВСТРИЙСКИЯТ СЪД не призна ЙОЗЕФ ФРИТЦЪЛ за побъркан. Независимо, че бе държал своята дъщеря почти 24 години под домашен арест в прилично оборудвано мазе. (Горе-доле толко трае Моженето!) През всичкото това време той страстно я обичаше - и се стараеше. (Последица от недоизживян нацизъм - той е на 73 години!) Момичето ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА добива тайно седем деца от него, едно от които почива подир раждане. Тази седмица Прокуратурата окончателно го обвини в Изнасилване, Отвличане, Заробване, Инцест и още няколко подобни престъпления, които дори дигиталният свят не приема и отрича.
ФРИТЦЪЛ, по същество бивш полицай, бе случайно разкрит през АПРИЛ, (Не бе успял да бъде доктор!), че държи под ключ своята ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА по име ЕЛИЗАБЕТ, в звуконепроницаем бункер. Под своята къща в град АМЩЕТЕН - ЦЕНТРАЛНА АВСТРИЯ. Онези, които са преживяли ужасите на бомбардировките през Втората Световна Война, когато хората се криеха в бункери и мазета дано оцелеят, (В СТАРА ВАРНА един подобен БУНКЕР все още стои!), навярно са смахнати не по-малко. Ако да се преровят мазетата и таваните на ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА АВСТРИЯ, няма как да не се открият десетки подобни случаи. Щото този съвсем не е първи и единствен. Само че, без чак толкова близка роднинска връзка - от която няма как да не потръпнеш. Признат за вменяем, в началото на следващата година ФРИТЦЪЛ ще бъде окончателно признат за виновен. Очакват го 10-20 години строг тъмничен затвор, поради смъртта на едно от своите ДЕЦА-ВНУЦИ. Неговият адвокат обаче, е отказал изявление за сега. Нищо чудно, децата-внуци да не се окажат съвсем негови. При такъв благодат - без помощник не може. Да сте се заглеждали в тъмните крайпътни сенки на крайпътните дървеса в предградията на АВСТРИЯ? Направете го - минавайки от там. Ако чуете турски говор - дайте газ!
Hemy VARNALIS по ROITERS
Фритцъл - Бащата-Дядо
Фритцъл - Бащата-Дядо
(c) 2008 - Bogoomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ФРИТЦЪЛ - БАЩАТА-ДЯДО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКО НЯКОГА попаднете в СЪВРЕМЕННА АВСТРИЯ, няма как да не установите основното: МИРИШЕ НА БАЛКАНСКИ БОБ НА ВСЕКИ ЪГЪЛ - А ОСВЕН ТОВА - ХОРАТА СА ХЕРМЕТИЧНИ, НЕСПОКОЙНИ И ПОДОЗРИТЕЛНИ. Едва ли са такива, ако си им прекалено близък, но за транзит-посетителят - това е. Какви ли тайни крият тези някогашни градове-държави по мазета и тавани? Една от тях, в началото на тази година, стана достояние на света.
НЕОТДАВНА АВСТРИЙСКИЯТ СЪД не призна ЙОЗЕФ ФРИТЦЪЛ за побъркан. Независимо, че бе държал своята дъщеря почти 24 години под домашен арест в прилично оборудвано мазе. (Горе-доле толко трае Моженето!) През всичкото това време той страстно я обичаше - и се стараеше. (Последица от недоизживян нацизъм - той е на 73 години!) Момичето ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА добива тайно седем деца от него, едно от които почива подир раждане. Тази седмица Прокуратурата окончателно го обвини в Изнасилване, Отвличане, Заробване, Инцест и още няколко подобни престъпления, които дори дигиталният свят не приема и отрича.
ФРИТЦЪЛ, по същество бивш полицай, бе случайно разкрит през АПРИЛ, (Не бе успял да бъде доктор!), че държи под ключ своята ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА по име ЕЛИЗАБЕТ, в звуконепроницаем бункер. Под своята къща в град АМЩЕТЕН - ЦЕНТРАЛНА АВСТРИЯ. Онези, които са преживяли ужасите на бомбардировките през Втората Световна Война, когато хората се криеха в бункери и мазета дано оцелеят, (В СТАРА ВАРНА един подобен БУНКЕР все още стои!), навярно са смахнати не по-малко. Ако да се преровят мазетата и таваните на ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА АВСТРИЯ, няма как да не се открият десетки подобни случаи. Щото този съвсем не е първи и единствен. Само че, без чак толкова близка роднинска връзка - от която няма как да не потръпнеш. Признат за вменяем, в началото на следващата година ФРИТЦЪЛ ще бъде окончателно признат за виновен. Очакват го 10-20 години строг тъмничен затвор, поради смъртта на едно от своите ДЕЦА-ВНУЦИ. Неговият адвокат обаче, е отказал изявление за сега. Нищо чудно, децата-внуци да не се окажат съвсем негови. При такъв благодат - без помощник не може. Да сте се заглеждали в тъмните крайпътни сенки на крайпътните дървеса в предградията на АВСТРИЯ? Направете го - минавайки от там. Ако чуете турски говор - дайте газ!
Hemy VARNALIS по ROITERS
WHICH COMMING TO US, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 130 - Коментари: 1
КОЕТО ПРЕДСТОИ
КОЕТО ПРЕДСТОИ
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КОЕТО ПРЕДСТОИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но въз основа на закона "БОРБА С ТЕРОРИЗМА", Върховният Съд на Руската Федерация забрани дейността на "АЛ-КАЙДА". (12.11.2008.!) Генералният Прокурор на Русия - Юрий ЧАЙКА, потвърди това решение с удовлетворение. Бе уточнено. Това се прави независимо че организацията няма изявена дейност на територията на РУСИЯ. За вземане на това решение, бяха нужни по-малко от два месеца.
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но в РУСИЯ съществува ЕДИНЕН ФЕДЕРАЛЕН СПИСЪК НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ. През 2003 г, когато този списък бе официално обнародван; което не означава че до това време не е съществувал на работно равнище; Върховният Съд на РФ включи наведнъж 15 подобни организации. Считаше се, че повече не биха могли да бъдат. В съответствие със съответно съдебно решение, тези организации бяха разпуснати, имуществото им конфискувано, а членовете им поставени под наблюдение. Към 2007 г, шефът на борбата с тероризма в Русия, генерал-майор Юрий САПУНОВ обяви, че този списък се е разширил до 17 названия. Ставало дума за групировки, чиито щаб-квартири са разположени извън пределите на съвременна РУСИЯ, успели да изпратят емисари в РУСИЯ, КАЗАХСТАН и РЕПУБЛИКИТЕ НА СРЕДНА АЗИЯ. Последната забрана се основава на широкото оповестяване в медиите, че в САЩ се подготвя терористичен акт, "който би променил света и политически и икономически". Информацията е от източници в ЙЕМЕН, близки до ръководството на "АЛ-КАЙДА". За която все още не е съвсем ясно чия промоция е, и кой е нейният глобален спонсор. ОСАМА БИН ЛАДЕН вече бил издал свещена заповед, (Вестник "Al-Quds Al-Arabi" - Йемен), да бъде извършен терористичен акт на територията на САЩ "чийто мащаб ще надхвърли 11-ти Септември". Бъдещият успех на тази операция бил гарантиран поради факта, че АЛ-КАЙДА практически контролира цяла ЮЖНА СОМАЛИЯ.
О, ЗНАЯ, ЗНАЯ КАК Е У ДОМА. Тук всичко е до болка ясно.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Ал Кайда от село Овчарово Дата: 2008-11-19 00:15:17
Не ме е страх от Ал Кайда, най ме е страх от Чайна.
Снимки МусалаЦаревец Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3655)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1837)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1565)
4. Отровата БСП [2] (1425)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1386)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (658)
2. Българската икономика пред колапс [5] (643)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [4] (311)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (331)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1091)
Последните пет статии1. Публичният консенсус - като дама на повикване + [0] (82)
2. Секретът Карго 200 [0] (91)
3. Почти без изненади на Комисия "Финанси и бюджет&qu.. [0] (102)
4. Революция в архитектурата няма да има [0] (109)
5. Конкурс за делова жена на годината [1] (115)
Последните пет новини1. Спорт [0] (1079)
2. Наука [0] (814)
3. Футболни новини [1] (517)
4. Варна, България [1] (357)
5. Свят [0] (217)
Предстоящи събития
29.11.2008 - 01.12.2008
30 ноември [0] (56)
29 ноември [0] (76)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 82
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
КОЕТО ПРЕДСТОИ
КОЕТО ПРЕДСТОИ
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КОЕТО ПРЕДСТОИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но въз основа на закона "БОРБА С ТЕРОРИЗМА", Върховният Съд на Руската Федерация забрани дейността на "АЛ-КАЙДА". (12.11.2008.!) Генералният Прокурор на Русия - Юрий ЧАЙКА, потвърди това решение с удовлетворение. Бе уточнено. Това се прави независимо че организацията няма изявена дейност на територията на РУСИЯ. За вземане на това решение, бяха нужни по-малко от два месеца.
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но в РУСИЯ съществува ЕДИНЕН ФЕДЕРАЛЕН СПИСЪК НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ. През 2003 г, когато този списък бе официално обнародван; което не означава че до това време не е съществувал на работно равнище; Върховният Съд на РФ включи наведнъж 15 подобни организации. Считаше се, че повече не биха могли да бъдат. В съответствие със съответно съдебно решение, тези организации бяха разпуснати, имуществото им конфискувано, а членовете им поставени под наблюдение. Към 2007 г, шефът на борбата с тероризма в Русия, генерал-майор Юрий САПУНОВ обяви, че този списък се е разширил до 17 названия. Ставало дума за групировки, чиито щаб-квартири са разположени извън пределите на съвременна РУСИЯ, успели да изпратят емисари в РУСИЯ, КАЗАХСТАН и РЕПУБЛИКИТЕ НА СРЕДНА АЗИЯ. Последната забрана се основава на широкото оповестяване в медиите, че в САЩ се подготвя терористичен акт, "който би променил света и политически и икономически". Информацията е от източници в ЙЕМЕН, близки до ръководството на "АЛ-КАЙДА". За която все още не е съвсем ясно чия промоция е, и кой е нейният глобален спонсор. ОСАМА БИН ЛАДЕН вече бил издал свещена заповед, (Вестник "Al-Quds Al-Arabi" - Йемен), да бъде извършен терористичен акт на територията на САЩ "чийто мащаб ще надхвърли 11-ти Септември". Бъдещият успех на тази операция бил гарантиран поради факта, че АЛ-КАЙДА практически контролира цяла ЮЖНА СОМАЛИЯ.
О, ЗНАЯ, ЗНАЯ КАК Е У ДОМА. Тук всичко е до болка ясно.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Ал Кайда от село Овчарово Дата: 2008-11-19 00:15:17
Не ме е страх от Ал Кайда, най ме е страх от Чайна.
Снимки МусалаЦаревец Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3655)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1837)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1565)
4. Отровата БСП [2] (1425)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1386)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (658)
2. Българската икономика пред колапс [5] (643)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [4] (311)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (331)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1091)
Последните пет статии1. Публичният консенсус - като дама на повикване + [0] (82)
2. Секретът Карго 200 [0] (91)
3. Почти без изненади на Комисия "Финанси и бюджет&qu.. [0] (102)
4. Революция в архитектурата няма да има [0] (109)
5. Конкурс за делова жена на годината [1] (115)
Последните пет новини1. Спорт [0] (1079)
2. Наука [0] (814)
3. Футболни новини [1] (517)
4. Варна, България [1] (357)
5. Свят [0] (217)
Предстоящи събития
29.11.2008 - 01.12.2008
30 ноември [0] (56)
29 ноември [0] (76)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 82
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
CAMPUS ANTITERRORISM, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 125 - Коментари: 1
Кампус "Антитероризъм"
Кампус "Антитероризъм"
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КАМПУС “АНТИТЕРОРИЗЪМ”
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
МЪТИЛКАТА ОКОЛО ОТВОЮВАНЕ ОСТРОВА НА СВОБОДАТА на подозрително ниска бартерна цена, (Подаряваш 25 000 тонен продуктовоз – получаваш пластмасов катер за разходка!?!), and Пентагона остава на територията на Народнодемократична Куба с една значителна военноморска мощ. САЩ бързат да построят блокхаус за представителство на своите икономически интереси в Хавана. Докато /CODJ изяснени скъсаните дипломатически отношения, което така и не се случва. (Умничко - ъ!?!) Териториалните води и прилежащи зони на Социалистическа КУБА, няма как да не попаднат под съмнителната юрисдикция САЩ. По време на президента Труман, териториалните води на САЩ биват предвидливо разширени на 40 морски мили. Изпревервайки Международната Конвенция по Морско Право-1982, (Заради континенталния шелф и морското дъно!), с петдесетина години земно време. Едностранна стъпка, даваща възможност на САЩ да контролира обширния регион на Южния Атлантик. Изпълнението на тази задача в Карибския басейн не притеснява военното ведомство на САЩ, което традиционно планира, работи и воюва изпреварващо. Повече от сто години, във вътрешните териториални води на Република Куба, Пентагона стопанисва малък залив на подхода към Хавана, пред едноименен град по име Гуантанамо. Грижливо обграденият обект е най-старата американска екстериториална военно-морска база. Подир приключване на Войната в Залива (1991.!), на тази ВМС-база биват допълнително делегирани функции за борба срещу разширяващия се международен тероризъм. Без да бъде пренебрегнато нейното стратегическо значение в подводната отбрана, базата е превърната във филтър за задържане, обработка и изправяне пред военен съд на нелегални бойци и имигранти. Тероризмът не е от вчера. Той корени в недрата на Великата Френска Революция. Активира в Мексико (1911-1920!). Реализира Октомврийската Революция в Русия (1905-1925!). Практикуван успешно (Плюс партизанстване!) по време на Втората Световна Война. Заглъхнал временно. Докато не бъде възроден в настоящите трудно предвидими мащаби, под натиск на икономически екстремисти. ГУАНТАНАМО (“GITMO”!), е не само първата щатска военноморска база позиционирана извън държавните граници на Съюза, а, единствена военна единица, оцеляла дълги години на територия на суверенна страна, с различно държавно устройство от обичайното за републиките на банана. Държавата и днес е комунистическа. Базата все още е там. За да докаже на простосмъртните, че реалният комунизъм прекалено добросъвестно съчетава своите временни военни интереси с онези на развития капитализъм. Търкания по проблема за чуждестранно присъствие на територията на Куба съществуват, но това е рутинно дипломатическо надлъгване. Ранните хрушчовистки инструкции на Москва, за нейното ликвидиране остават неосъществени. Къс кубинска земя, (Захарна тръст и тютюни!), окупиран от американската морска пехота незабавно подир сключване на Парижкия Мирен Договор между Испания и САЩ (10.12.1898.!). Поставил край на антиколониалната Испано-Американската Война, в която САЩ са протектор на многоцветните островни угнетени. И основно, на притежателите на заведения тип „CASSIONO PLAY“. Продължилите десетина години размирици, премахват робството на острова. Осигуряват свобода за достъп на свеж американски капитал. Легитимират безпардонната експлоатация на новоосвободените роби. Колониална Испания се оказва прекалено далеч. За местните велможи не остава нищо друго, освен да разпродадат на безценица своите латифундии, и да се изнесат в Маями. Остават най-държеливите адапти. Към края на деветнадесети век на КУБА, САЩ имат инвестиции в размер над 50 000 000 долара. (Днешни над 100 000 000 000.!) Доларът е златен звонк; и това са изключителни пари. Налице е пръв международно договорен опит за глобално преразпределение на света. При многократно надвишаващ брой военни кораби, чрез брилянтна операция на ВМС на САЩ, Кралство Испания е поставено на колене. Срещу неповратливата испанска флота, САЩ разгъват група линейни кораби с въртящи се оръдейни кули. Щом договорът бива ратифициран, 646 щатски морски пехотинци дебаркират “временно” в стратегически подбрания залив Гуантанамо. Под претекс че се борят, със световния анархизъм. Един щатски крайцер (Помни “Мейн”!), на стоянка в залива на Хавана бива взривен и потъва при огромни жертви. Освобождаването на местните роби, е безумен прецедент, но САЩ притежават положителен джандармерийски опит за борба с безредици. В краят на 1903., (Приложение Плат-1901. към договор Париж-1898.!), докато парламента на Куба подготвя нова конституция, САЩ наемат под аренда окупираните 45 квадратни мили (117 кв.км.!) земя, въздух и вода от правителството на Куба, (Все още протекторат на САЩ!). По време, когато китоловът е занаят за всекиго и всички, тук е имало малка частна китоловна станция (!?!). С развитие на подводния флот, китоловната база бива окончателно предоставена на Пентагона. По време на Втората Световна Война от тук се водят бойни действия срещу глутниците хитлеристки подводни лодки в Атлантика. Съгласно глобалната доктрина на САЩ, представяна повсеместно за Божия Промисъл (Кой би доказал, че не е !?!), защитата на правата и свободите на американските граждани и капиталовложения по света, е първостепенна правителствена задача. През 1933, в резултат на революционни борби на дребно, диктатурата на Джерардо Мачадо бива свалена. Това дава възможност още следващата година да бъде подписан лицензионен договор, окончателно утвърждаващ американското присъствие в Гуантанамо. От тук САЩ подкрепят следващата мека революция, докарала на президентския пост сержант Фулхенсио Батиста. Безграничната свобода на личностна изява, каквато гарантират конституциите скроени по американски тертип, дава възможност на Фидел и Раул Кастро, Ернесто Че Гевара и още 79 съратници, да дебаркират (“Гран-Ма”-1953!) на кубинския бряг. Да поведат резултатна партизанска война от Сиера Маестра към бреговете. Докато завземат властта в Хавана (01.01.1959 г!), с помощта на притовосамолетни оръдия „Збройовка“. През всичкото това време вратите на базата Гуантанамо остават затворени. Никой не се намесва в помощ на Фулхенсио Батиста. Дори през 1961, при умишлено провалената атака в Залива на свинете, Гуантанамо не се намесва. Това се обяснява с изключителния професионализъм на Държавния департамент на САЩ и задачите на базата, които е възможно да са повече от глобални. Джон Фицджералд Кенеди наивно разчита на мирно уреждане на кубинския въпрос без да предполага, какво го очаква. Подир рухване на СССР някой аналитици започват да свързват ненамесата на САЩ подпомогнала идването на Кастро на власт, с необходимостта от системно източване ресурсите на воюващия във Виетнам Варшавски Пакт, по-късно затънал до гуша във Афганистан. Позволяващ си да разпространява революционно Ноу-Хау по целия съвременен свят. Преминаването през водите на залива Гуантанамо бива контролирано и никога възпрепятствано, освен по време на военни маневри. САЩ заплащат на Хавана малко повече от 4 000 щатски долара старомодна годишна такса. Правителството на Кастро не приема тези пари. САЩ поддържат (1992!) на пръв поглед незначителен армейски състав - около 2 513 щика. Този числен състав несъмнено значително е нараснал, поради делегираните глобални антитерористични правозащитни функции на базата, която новият президент на САЩ обещава да закрие. Подир навлизане в Афганистан, (САЩ имат всички войни по света за свои!), тук бива разположено специално поделение за поддръжка и обработка на задържани граждански лица свързани с трагично прочутата АЛ-КЕЙДА. Гуантанамо разширява своето целево предназначение. (Да подслушва движението на подводни лодки от Северния Полюс, през Баренцово море до Южния Атлантик!) През 1991, около 30 000 задържани въстанници от Хаити биват изненадващо прехвърлени за обработка тук. През 1994, окуражени от умела пропаганда, 10 000 кубински дисиденти щурмуват и нахлуват в базата. Без да успеят да я превземат - без да пукне изстрел. Установява се живо присъствие на над 40 000 чужденци върху недостатъчна обитаема площ. Пентагонът отпуска средства. В базата се построяват модерни подслони, за над 50 000 човека под режим. Създават се изолационни кампуси подредени в азбучен ред. (В армията всичко трябва да е прегледно!) Значителна част от бежанците биват евакуирани. Част от тях - разселени в САЩ. Подир навлизане на НАТО в Афганистан (2002!), особено опасни функционери на Ал-Кейда и изтъкнати талибани - задържани от съюзническите войски, биват прехвърляни в Гуантанамо. Към средата на 2003 г в базата се намират под контрол едва 1000 затворници от повече от 45 страни, при минимална възраст 16 години. Между тях девет араби с английско гражданство, които Великобритания си изиска. Задържането на селекционирани нелегални функционери цели издирване, и изява на доказателства за подривната дейност на Ал-Кайда и Талибаните, на територията на САЩ, но и в останалия свят. (Загадъчните катастрофи и откритите диверсионни атаки, от ден в ден стават все повече!) Подир което да бъдат произнесени достатъчно справедливи присъди. Световната преса не пропуска възможност, да компрометира методите за обръщение със затворниците на Гуантанамо. Твърди се, че терористите биват държани оковани в желязо, третирани неизвестно как. ПЪРВИЯТ ЕШЕЛОН КОНЦЛАГЕРИСТИ бива разположен в Кампус “Хикс-Рей”, в северната част на базата. Жалък жежък дол където условията са тежки, но не чак колкото в афганистанска пещера. Администрацията на президента Буш поддържа, че Женевските конвенции са предвидени за приложение по време на класически военни действия, но не и за борба срещу тероризъм, който не признава мирно време. Този казус продължават да изследват както университетски правни експерти, така и такива от системата на Пентагона. Поради нараснал натиск от страна на световните медии, затворниците биват преместени в Кампус “Делта”, където климатичните условия са по-добри, след „подобрения“ за 25 милиона долара. Военно-морската база се оказва частично конвертирана в концлагер за глобално следствие срещу глобални терористи, с оглед придобиване на глобална антитерористична информация, в интерес на глобалното човечество. Някога, Международният комитет на Червеният Кръст се бе заинтересувал от отношението към тези нехарактерни за САЩ затворници. На неговите функционери бива предоставян ежедневен достъп. Подир доста време прекарано тук и множество контролни проверки, неколцина от задържаните, (Под 50 човека!), биват освободени. Пред журналисти освободените терористи заявяват, че са били държани в изключителна изолация в клетки с размери 1.80 х 2.40 м., обслужвани от персонал който не разбира техния език. Без да са подлагани на физически насилия, терористите твърдят, че по време на разпити са били лишавани от сън. Към задържаните афганистанци в последно време се прибавят иракчани, саудитци и сирийци, а навярно и европейци. Поради формалното “приключване” на военните действия в Афганистан и Ирак, (Съгласно Женевската конвенция за защита на жертвите на войната-1949 г и Допълнителните протоколи-1977 г!), “военнопленниците” от Гуантанамо Бей би следвало да бъдат репатрирани по техните родни места, чрез системата на Международния Червен Кръст, за сметка на страната-победител. Медиите, подхранвани с нефтодолари, превръщат проблемът в дискусионен. (Вече успяха да замлъкнат!) Въпреки, че военно-правораздавателната система под надзора на Върховния Съд на САЩ има, пределно ясно и категорично становище. След като пленниците от Ал-Кейда и други подобни терористични групировки не са част от редовна армия на призната правова държава, те не подлежат на защита под никакви международни конвенции. (Конвенциите са подписани между държави – без трети лица!) Задържаните биват категоризирани като “незаконни бойци”. На такива “неграждански” лица, поставили се над и извън закона, не се полага допуск до граждански съд и защита. Умишлено прекрачили гражданските закони и обичаи за мир и война, на тях не се полага да ползват бенефиции конвенционално предвидени за изпаднали в безизходност и смъртоносна беда. Отношението към тези “международни” затворници бива регламентирно от специално постановление на американския Върховен Съд, т.н. “КРАЙНО ПРАВИЛО” специално дефинирано за случая. Джебен формат книжка, (50 печатни страници, пластмасова подвързия - Юний-2003!), публикувана от Департамента за Отбрана-САЩ. Тези най-пресни правила предвиждат незаконните бойци да бъдат съдени от Чрезвичайка, състояща се от 3 до 7 военни офицери посочени персонално от Пентагона. Обикновените присъди следва да бъдат постановявани при обикновено мнозинство. За смъртните се изисква абсолютно мнозинство. Инситутът на многобройно гражданско жури от “независими” съдебни заседатели, характерен за американското гражданско правосъдие, бива игнориран. Защитници, адвокати и граждански лица не се допускат на съдебни заседания поради съображения за национална (Глобална!) сигурност. Всяка антитерористична присъда произнесена на Гуантанамо Бей е еднократна, крайна и окончателна. Апелиране не се предвижда. По подобни дела, където деянието е резултат на частен елемент от изключително майсторски систематизирана конспирация, свидетелски показания са трудно достижими. Достъпни остават единствено фрагментарни данни снети от показания на заловени килър-отворковци. Много добре съзнаващи какво ги очаква и от двете страни, в случай на откровени самопризнания. Това навежда международните наблюдатели на тъжното заключение, че правилата за нормално военно правосъдие в международен план лесно биха могли да бъдат нарушени в името на съвременния глобализъм. В реализиране на правото, цивилно или военно, всичко е въпрос на ежедневна практика. Ако предписаната в “Крайно Правило” нова военна съдебна антитерористична уредба се окаже ефективна, предполага се, след като бъде приложно утвърдена в САЩ, да бъде въведена и за останалия свят. Където борбата с тероризма се активизира, а националното право е престанало да се развива. Възможно е, в недалечно бъдеще, критиките срещу подобна затворена система за супресиране на тероризма да бъдат превърнати в инструментариум за опровергаване на съвременните глобалистки доктрини. Съпротивителното движение, добро или зло, в крайна сметка винаги попада в ръцете на военните. За да бъде опитомено и превърнато, в инструмент на агресия. Тази безпощадна военна логика трудно би могла да бъде отречена. Независимо, че Великобритания е верен съюзник на САЩ във всяка една война, нейните граждани Фероз Абази и Моазим Бег дълго време прекараха на Гуантанамо в очакване на ефективна присъда. На нотификациите на дипломатическите служби на Великобритания, Върховният Съд на САЩ постановява. След като Гуантанамо Бей е на кубинска територия, САЩ нямат право да екстрадират тези два затворника или който да било друг от територията на своя база находяща се под чужда национална юрисдикция. (!?!) Доколко правомерен е подобен казус? Военното Ведомство на САЩ се опасява, че пред всяка една инстанция на английското гражданско правосъдие, обвиненията повдигнати от службите на САЩ срещу двамата английски граждани от арабски произход, биха могли да бъдат оборени и да отпаднат. Задържаните на Гуантанамо Фероз Абази и Моазим Бег не са действали срещу интересите на Британската Корона на нейна територия. Борбата срещу американците в Афганистан не се явява проблем на великобританското законодателство, което издирва и наказва единствено подготовка на терористични актове извършвани от територията на Великобритания. Загрижеността на Военното Ведомство на САЩ е свързана, не само с проблемите за опазване на оперативна информация относно методите за обработка на задържаните, но и, с оглед достъп до онова което притежават – информация за терористични лица и групи по света, които предстои да бъдат разбити.
В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА е повече от ясно, че ще победи онзи идеалист, който е най-съвършено екипиран. Идеализмът не е приоритет. Него или го има, или го няма. В най-общия случай, идеализмът е основа на всяка една доктрина. Едва тогава на войната и мира. Частно разгледано идеализмът е безпомощен. Принадлежи на Г-жа История и Господ-Бог, но най-често на самия себе си. Задължително е, международната правна общност в лицето на ООН да намери, развие и приложи подходящ политико-икономически инструментариум, който да отстранява проблеми водещи до тероризъм от всякакъв вид. В противен случай международнопризнати концлагери подобни на Гуантанамо, биха се превърнали в обичайна антитерористична практика. Историята някога доказа, че изрядно поддържаните хитлеристки концлагери, резултат от демагогстващия хитлеров „идеализъм“, управлявани по последна дума на тогавашната техника, („IBM-Европа“ картно-сортировъчни, четящи и печатащи устройства!), на първо време функционират перфектно. Докато се препълнят. Докато съотношението ресурси-капацитет бъде изпратено по дяволите. Тероризмът, тази отчаяна форма на социална изява, не може без собствен идеал. Този идеал е добре известен. Той се нарича нарича Безсмислена Повсеместна Високотехнологична Смърт. Заплашваща безусловно всички. От президента, през глашатая, до порутения нищ.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стефан 2 Дата: 2008-11-22 18:49:46
Статията е показателна за мястото на тероризма в съвременния свят и за грешките на Великите сили, защото решението на проблема не е чисто военно. Сега Барак Обяча вероятно ще приложи нова стратегия и дано да успее. Защото неговият неуспех ще бъде неуспех и за Запада и за Изтока.
Снимки МусалаВладимир Димитров Майстора Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3655)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1837)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1565)
4. Отровата БСП [2] (1425)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1386)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (658)
2. Българската икономика пред колапс [5] (643)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [4] (311)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (331)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1091)
Последните пет статии1. Публичният консенсус - като дама на повикване + [0] (82)
2. Секретът Карго 200 [0] (91)
3. Почти без изненади на Комисия "Финанси и бюджет&qu.. [0] (102)
4. Революция в архитектурата няма да има [0] (109)
5. Конкурс за делова жена на годината [1] (115)
Последните пет новини1. Спорт [0] (1079)
2. Наука [0] (814)
3. Футболни новини [1] (517)
4. Варна, България [1] (357)
5. Свят [0] (217)
Предстоящи събития
29.11.2008 - 01.12.2008
30 ноември [0] (56)
29 ноември [0] (76)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 82
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
Кампус "Антитероризъм"
Кампус "Антитероризъм"
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КАМПУС “АНТИТЕРОРИЗЪМ”
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
МЪТИЛКАТА ОКОЛО ОТВОЮВАНЕ ОСТРОВА НА СВОБОДАТА на подозрително ниска бартерна цена, (Подаряваш 25 000 тонен продуктовоз – получаваш пластмасов катер за разходка!?!), and Пентагона остава на територията на Народнодемократична Куба с една значителна военноморска мощ. САЩ бързат да построят блокхаус за представителство на своите икономически интереси в Хавана. Докато /CODJ изяснени скъсаните дипломатически отношения, което така и не се случва. (Умничко - ъ!?!) Териториалните води и прилежащи зони на Социалистическа КУБА, няма как да не попаднат под съмнителната юрисдикция САЩ. По време на президента Труман, териториалните води на САЩ биват предвидливо разширени на 40 морски мили. Изпревервайки Международната Конвенция по Морско Право-1982, (Заради континенталния шелф и морското дъно!), с петдесетина години земно време. Едностранна стъпка, даваща възможност на САЩ да контролира обширния регион на Южния Атлантик. Изпълнението на тази задача в Карибския басейн не притеснява военното ведомство на САЩ, което традиционно планира, работи и воюва изпреварващо. Повече от сто години, във вътрешните териториални води на Република Куба, Пентагона стопанисва малък залив на подхода към Хавана, пред едноименен град по име Гуантанамо. Грижливо обграденият обект е най-старата американска екстериториална военно-морска база. Подир приключване на Войната в Залива (1991.!), на тази ВМС-база биват допълнително делегирани функции за борба срещу разширяващия се международен тероризъм. Без да бъде пренебрегнато нейното стратегическо значение в подводната отбрана, базата е превърната във филтър за задържане, обработка и изправяне пред военен съд на нелегални бойци и имигранти. Тероризмът не е от вчера. Той корени в недрата на Великата Френска Революция. Активира в Мексико (1911-1920!). Реализира Октомврийската Революция в Русия (1905-1925!). Практикуван успешно (Плюс партизанстване!) по време на Втората Световна Война. Заглъхнал временно. Докато не бъде възроден в настоящите трудно предвидими мащаби, под натиск на икономически екстремисти. ГУАНТАНАМО (“GITMO”!), е не само първата щатска военноморска база позиционирана извън държавните граници на Съюза, а, единствена военна единица, оцеляла дълги години на територия на суверенна страна, с различно държавно устройство от обичайното за републиките на банана. Държавата и днес е комунистическа. Базата все още е там. За да докаже на простосмъртните, че реалният комунизъм прекалено добросъвестно съчетава своите временни военни интереси с онези на развития капитализъм. Търкания по проблема за чуждестранно присъствие на територията на Куба съществуват, но това е рутинно дипломатическо надлъгване. Ранните хрушчовистки инструкции на Москва, за нейното ликвидиране остават неосъществени. Къс кубинска земя, (Захарна тръст и тютюни!), окупиран от американската морска пехота незабавно подир сключване на Парижкия Мирен Договор между Испания и САЩ (10.12.1898.!). Поставил край на антиколониалната Испано-Американската Война, в която САЩ са протектор на многоцветните островни угнетени. И основно, на притежателите на заведения тип „CASSIONO PLAY“. Продължилите десетина години размирици, премахват робството на острова. Осигуряват свобода за достъп на свеж американски капитал. Легитимират безпардонната експлоатация на новоосвободените роби. Колониална Испания се оказва прекалено далеч. За местните велможи не остава нищо друго, освен да разпродадат на безценица своите латифундии, и да се изнесат в Маями. Остават най-държеливите адапти. Към края на деветнадесети век на КУБА, САЩ имат инвестиции в размер над 50 000 000 долара. (Днешни над 100 000 000 000.!) Доларът е златен звонк; и това са изключителни пари. Налице е пръв международно договорен опит за глобално преразпределение на света. При многократно надвишаващ брой военни кораби, чрез брилянтна операция на ВМС на САЩ, Кралство Испания е поставено на колене. Срещу неповратливата испанска флота, САЩ разгъват група линейни кораби с въртящи се оръдейни кули. Щом договорът бива ратифициран, 646 щатски морски пехотинци дебаркират “временно” в стратегически подбрания залив Гуантанамо. Под претекс че се борят, със световния анархизъм. Един щатски крайцер (Помни “Мейн”!), на стоянка в залива на Хавана бива взривен и потъва при огромни жертви. Освобождаването на местните роби, е безумен прецедент, но САЩ притежават положителен джандармерийски опит за борба с безредици. В краят на 1903., (Приложение Плат-1901. към договор Париж-1898.!), докато парламента на Куба подготвя нова конституция, САЩ наемат под аренда окупираните 45 квадратни мили (117 кв.км.!) земя, въздух и вода от правителството на Куба, (Все още протекторат на САЩ!). По време, когато китоловът е занаят за всекиго и всички, тук е имало малка частна китоловна станция (!?!). С развитие на подводния флот, китоловната база бива окончателно предоставена на Пентагона. По време на Втората Световна Война от тук се водят бойни действия срещу глутниците хитлеристки подводни лодки в Атлантика. Съгласно глобалната доктрина на САЩ, представяна повсеместно за Божия Промисъл (Кой би доказал, че не е !?!), защитата на правата и свободите на американските граждани и капиталовложения по света, е първостепенна правителствена задача. През 1933, в резултат на революционни борби на дребно, диктатурата на Джерардо Мачадо бива свалена. Това дава възможност още следващата година да бъде подписан лицензионен договор, окончателно утвърждаващ американското присъствие в Гуантанамо. От тук САЩ подкрепят следващата мека революция, докарала на президентския пост сержант Фулхенсио Батиста. Безграничната свобода на личностна изява, каквато гарантират конституциите скроени по американски тертип, дава възможност на Фидел и Раул Кастро, Ернесто Че Гевара и още 79 съратници, да дебаркират (“Гран-Ма”-1953!) на кубинския бряг. Да поведат резултатна партизанска война от Сиера Маестра към бреговете. Докато завземат властта в Хавана (01.01.1959 г!), с помощта на притовосамолетни оръдия „Збройовка“. През всичкото това време вратите на базата Гуантанамо остават затворени. Никой не се намесва в помощ на Фулхенсио Батиста. Дори през 1961, при умишлено провалената атака в Залива на свинете, Гуантанамо не се намесва. Това се обяснява с изключителния професионализъм на Държавния департамент на САЩ и задачите на базата, които е възможно да са повече от глобални. Джон Фицджералд Кенеди наивно разчита на мирно уреждане на кубинския въпрос без да предполага, какво го очаква. Подир рухване на СССР някой аналитици започват да свързват ненамесата на САЩ подпомогнала идването на Кастро на власт, с необходимостта от системно източване ресурсите на воюващия във Виетнам Варшавски Пакт, по-късно затънал до гуша във Афганистан. Позволяващ си да разпространява революционно Ноу-Хау по целия съвременен свят. Преминаването през водите на залива Гуантанамо бива контролирано и никога възпрепятствано, освен по време на военни маневри. САЩ заплащат на Хавана малко повече от 4 000 щатски долара старомодна годишна такса. Правителството на Кастро не приема тези пари. САЩ поддържат (1992!) на пръв поглед незначителен армейски състав - около 2 513 щика. Този числен състав несъмнено значително е нараснал, поради делегираните глобални антитерористични правозащитни функции на базата, която новият президент на САЩ обещава да закрие. Подир навлизане в Афганистан, (САЩ имат всички войни по света за свои!), тук бива разположено специално поделение за поддръжка и обработка на задържани граждански лица свързани с трагично прочутата АЛ-КЕЙДА. Гуантанамо разширява своето целево предназначение. (Да подслушва движението на подводни лодки от Северния Полюс, през Баренцово море до Южния Атлантик!) През 1991, около 30 000 задържани въстанници от Хаити биват изненадващо прехвърлени за обработка тук. През 1994, окуражени от умела пропаганда, 10 000 кубински дисиденти щурмуват и нахлуват в базата. Без да успеят да я превземат - без да пукне изстрел. Установява се живо присъствие на над 40 000 чужденци върху недостатъчна обитаема площ. Пентагонът отпуска средства. В базата се построяват модерни подслони, за над 50 000 човека под режим. Създават се изолационни кампуси подредени в азбучен ред. (В армията всичко трябва да е прегледно!) Значителна част от бежанците биват евакуирани. Част от тях - разселени в САЩ. Подир навлизане на НАТО в Афганистан (2002!), особено опасни функционери на Ал-Кейда и изтъкнати талибани - задържани от съюзническите войски, биват прехвърляни в Гуантанамо. Към средата на 2003 г в базата се намират под контрол едва 1000 затворници от повече от 45 страни, при минимална възраст 16 години. Между тях девет араби с английско гражданство, които Великобритания си изиска. Задържането на селекционирани нелегални функционери цели издирване, и изява на доказателства за подривната дейност на Ал-Кайда и Талибаните, на територията на САЩ, но и в останалия свят. (Загадъчните катастрофи и откритите диверсионни атаки, от ден в ден стават все повече!) Подир което да бъдат произнесени достатъчно справедливи присъди. Световната преса не пропуска възможност, да компрометира методите за обръщение със затворниците на Гуантанамо. Твърди се, че терористите биват държани оковани в желязо, третирани неизвестно как. ПЪРВИЯТ ЕШЕЛОН КОНЦЛАГЕРИСТИ бива разположен в Кампус “Хикс-Рей”, в северната част на базата. Жалък жежък дол където условията са тежки, но не чак колкото в афганистанска пещера. Администрацията на президента Буш поддържа, че Женевските конвенции са предвидени за приложение по време на класически военни действия, но не и за борба срещу тероризъм, който не признава мирно време. Този казус продължават да изследват както университетски правни експерти, така и такива от системата на Пентагона. Поради нараснал натиск от страна на световните медии, затворниците биват преместени в Кампус “Делта”, където климатичните условия са по-добри, след „подобрения“ за 25 милиона долара. Военно-морската база се оказва частично конвертирана в концлагер за глобално следствие срещу глобални терористи, с оглед придобиване на глобална антитерористична информация, в интерес на глобалното човечество. Някога, Международният комитет на Червеният Кръст се бе заинтересувал от отношението към тези нехарактерни за САЩ затворници. На неговите функционери бива предоставян ежедневен достъп. Подир доста време прекарано тук и множество контролни проверки, неколцина от задържаните, (Под 50 човека!), биват освободени. Пред журналисти освободените терористи заявяват, че са били държани в изключителна изолация в клетки с размери 1.80 х 2.40 м., обслужвани от персонал който не разбира техния език. Без да са подлагани на физически насилия, терористите твърдят, че по време на разпити са били лишавани от сън. Към задържаните афганистанци в последно време се прибавят иракчани, саудитци и сирийци, а навярно и европейци. Поради формалното “приключване” на военните действия в Афганистан и Ирак, (Съгласно Женевската конвенция за защита на жертвите на войната-1949 г и Допълнителните протоколи-1977 г!), “военнопленниците” от Гуантанамо Бей би следвало да бъдат репатрирани по техните родни места, чрез системата на Международния Червен Кръст, за сметка на страната-победител. Медиите, подхранвани с нефтодолари, превръщат проблемът в дискусионен. (Вече успяха да замлъкнат!) Въпреки, че военно-правораздавателната система под надзора на Върховния Съд на САЩ има, пределно ясно и категорично становище. След като пленниците от Ал-Кейда и други подобни терористични групировки не са част от редовна армия на призната правова държава, те не подлежат на защита под никакви международни конвенции. (Конвенциите са подписани между държави – без трети лица!) Задържаните биват категоризирани като “незаконни бойци”. На такива “неграждански” лица, поставили се над и извън закона, не се полага допуск до граждански съд и защита. Умишлено прекрачили гражданските закони и обичаи за мир и война, на тях не се полага да ползват бенефиции конвенционално предвидени за изпаднали в безизходност и смъртоносна беда. Отношението към тези “международни” затворници бива регламентирно от специално постановление на американския Върховен Съд, т.н. “КРАЙНО ПРАВИЛО” специално дефинирано за случая. Джебен формат книжка, (50 печатни страници, пластмасова подвързия - Юний-2003!), публикувана от Департамента за Отбрана-САЩ. Тези най-пресни правила предвиждат незаконните бойци да бъдат съдени от Чрезвичайка, състояща се от 3 до 7 военни офицери посочени персонално от Пентагона. Обикновените присъди следва да бъдат постановявани при обикновено мнозинство. За смъртните се изисква абсолютно мнозинство. Инситутът на многобройно гражданско жури от “независими” съдебни заседатели, характерен за американското гражданско правосъдие, бива игнориран. Защитници, адвокати и граждански лица не се допускат на съдебни заседания поради съображения за национална (Глобална!) сигурност. Всяка антитерористична присъда произнесена на Гуантанамо Бей е еднократна, крайна и окончателна. Апелиране не се предвижда. По подобни дела, където деянието е резултат на частен елемент от изключително майсторски систематизирана конспирация, свидетелски показания са трудно достижими. Достъпни остават единствено фрагментарни данни снети от показания на заловени килър-отворковци. Много добре съзнаващи какво ги очаква и от двете страни, в случай на откровени самопризнания. Това навежда международните наблюдатели на тъжното заключение, че правилата за нормално военно правосъдие в международен план лесно биха могли да бъдат нарушени в името на съвременния глобализъм. В реализиране на правото, цивилно или военно, всичко е въпрос на ежедневна практика. Ако предписаната в “Крайно Правило” нова военна съдебна антитерористична уредба се окаже ефективна, предполага се, след като бъде приложно утвърдена в САЩ, да бъде въведена и за останалия свят. Където борбата с тероризма се активизира, а националното право е престанало да се развива. Възможно е, в недалечно бъдеще, критиките срещу подобна затворена система за супресиране на тероризма да бъдат превърнати в инструментариум за опровергаване на съвременните глобалистки доктрини. Съпротивителното движение, добро или зло, в крайна сметка винаги попада в ръцете на военните. За да бъде опитомено и превърнато, в инструмент на агресия. Тази безпощадна военна логика трудно би могла да бъде отречена. Независимо, че Великобритания е верен съюзник на САЩ във всяка една война, нейните граждани Фероз Абази и Моазим Бег дълго време прекараха на Гуантанамо в очакване на ефективна присъда. На нотификациите на дипломатическите служби на Великобритания, Върховният Съд на САЩ постановява. След като Гуантанамо Бей е на кубинска територия, САЩ нямат право да екстрадират тези два затворника или който да било друг от територията на своя база находяща се под чужда национална юрисдикция. (!?!) Доколко правомерен е подобен казус? Военното Ведомство на САЩ се опасява, че пред всяка една инстанция на английското гражданско правосъдие, обвиненията повдигнати от службите на САЩ срещу двамата английски граждани от арабски произход, биха могли да бъдат оборени и да отпаднат. Задържаните на Гуантанамо Фероз Абази и Моазим Бег не са действали срещу интересите на Британската Корона на нейна територия. Борбата срещу американците в Афганистан не се явява проблем на великобританското законодателство, което издирва и наказва единствено подготовка на терористични актове извършвани от територията на Великобритания. Загрижеността на Военното Ведомство на САЩ е свързана, не само с проблемите за опазване на оперативна информация относно методите за обработка на задържаните, но и, с оглед достъп до онова което притежават – информация за терористични лица и групи по света, които предстои да бъдат разбити.
В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА е повече от ясно, че ще победи онзи идеалист, който е най-съвършено екипиран. Идеализмът не е приоритет. Него или го има, или го няма. В най-общия случай, идеализмът е основа на всяка една доктрина. Едва тогава на войната и мира. Частно разгледано идеализмът е безпомощен. Принадлежи на Г-жа История и Господ-Бог, но най-често на самия себе си. Задължително е, международната правна общност в лицето на ООН да намери, развие и приложи подходящ политико-икономически инструментариум, който да отстранява проблеми водещи до тероризъм от всякакъв вид. В противен случай международнопризнати концлагери подобни на Гуантанамо, биха се превърнали в обичайна антитерористична практика. Историята някога доказа, че изрядно поддържаните хитлеристки концлагери, резултат от демагогстващия хитлеров „идеализъм“, управлявани по последна дума на тогавашната техника, („IBM-Европа“ картно-сортировъчни, четящи и печатащи устройства!), на първо време функционират перфектно. Докато се препълнят. Докато съотношението ресурси-капацитет бъде изпратено по дяволите. Тероризмът, тази отчаяна форма на социална изява, не може без собствен идеал. Този идеал е добре известен. Той се нарича нарича Безсмислена Повсеместна Високотехнологична Смърт. Заплашваща безусловно всички. От президента, през глашатая, до порутения нищ.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стефан 2 Дата: 2008-11-22 18:49:46
Статията е показателна за мястото на тероризма в съвременния свят и за грешките на Великите сили, защото решението на проблема не е чисто военно. Сега Барак Обяча вероятно ще приложи нова стратегия и дано да успее. Защото неговият неуспех ще бъде неуспех и за Запада и за Изтока.
Снимки МусалаВладимир Димитров Майстора Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3655)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1837)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1565)
4. Отровата БСП [2] (1425)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1386)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (658)
2. Българската икономика пред колапс [5] (643)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [4] (311)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (331)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1091)
Последните пет статии1. Публичният консенсус - като дама на повикване + [0] (82)
2. Секретът Карго 200 [0] (91)
3. Почти без изненади на Комисия "Финанси и бюджет&qu.. [0] (102)
4. Революция в архитектурата няма да има [0] (109)
5. Конкурс за делова жена на годината [1] (115)
Последните пет новини1. Спорт [0] (1079)
2. Наука [0] (814)
3. Футболни новини [1] (517)
4. Варна, България [1] (357)
5. Свят [0] (217)
Предстоящи събития
29.11.2008 - 01.12.2008
30 ноември [0] (56)
29 ноември [0] (76)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 82
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
THAT'S ONE WICH WATING US, by Bogomil Kopstoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 116 - Коментари: 0
Това, което ни очаква
Това, което ни очаква
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТОВА КОЕТО НИ ОЧАКВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПО СЛУЧАЙ СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ от едва напоследък исторически потвърдения ГОЛОДОМОР, /б.ред - на български "Гладомор"/ официално тъгуващите по непреодолимото изкуствено инспирирано социално бедствие от средата на миналия век, са получили президентско писмо от РУСИЯ. Напомнящо, че честването в Република УКРАЙНА на подобна злокобна годишнина, не е нищо повече от стремеж към “постигане на конюнктурни политически цели.” Няма как да не е истина. Върхът на айсберга е задължително добре информиран. Винаги и за всичко. И все пак – добре е подобна постреволюционна разруха да се припомни. (Революция ли – историята говори друго!?!) Че дано не се повтори. Що се отнася до икономическите кризиси, водещи до подобни всенародни бедствия, е от ясно по-ясно. Винаги биват предизвиквани от обезпечената върхушка. За да бъдат доизстискани последните жизнени сокове на ийхалето. (Чети Ъптон Синклер!) В наше време това е научно предначертано за години занапред. И, поради зле разбраният варварски глобализъм – залегнало в плановите задания и прогнози на безброй международни корпорации. Правещи се на тежко закъсали римляни, че държавата да разтвори кесия, и им помогне. Отново. И отново. И завинаги отново. Сиреч, да си вземат платените данъци наобратно. Не, не говоря за нашите варненски работи. Говоря за транснационалните.
НА ПУК ОЦЕЛЕЛИ НАШЕНСКИ СТАРЦИ, често си припомнят онова далечно време. Не, не са припарвали до СЪВЕТСКА РУСИЯ. В най-големия разгар на украинския ГОЛОДОМОР, кораб под съветски флаг на пристанище БАЛЧИК, безплатно раздава на пролетариата - освен параходен хляб и манджа - чували зърно за посев.
В потръгналите руски телевизионни дебати, които тук се прокрадват с банални програми, голяма част от поканеното на шоуто общество твърди, че за всичко това са виновни ... американците, и тяхната финансова депресия от онова време. Преодоляна в определена степен, благодарение на главозамайващите за онези времена технологични поръчки за комплексни предприятия в енерго- и металодобива. Едва ли имат пред вид Камбоджа, където едно поръчково “народноосвободително” движение пороби и изкла собствения си народ, (Интелигенцията – първом – молим!), само и само да достави на световната борса на ориз – търсенето през онези години е безумно – огромни примитивно отгледани количества ориз? Факт, подлежащ на най-задълбочено изследване, а такова не може да няма. Само че – кой дава достъп. По-добре - маризчийско филмче. И, една водка за кахър.
УМЕЛО УПРАВЛЯВАНИЯТ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД, е инструмент не само на Сталиновата епоха. Където ниският жизнен стандарт се величае до Бога, (Осемнадесет семейства – в единствен кенеф!), а онзи, който носи мека шапка вместо ушанка – е дълбоко прогнил декласиран тип. За да си благонадежден, необходимо е да носиш кирлива ватенка, и зиме - и лете. И освен това, вечер да даваш безплатни дежурства в дежурните отряди. Всъщност, това е което ни очаква – дори под булото на ВСЕОБЩА ЕВРОПА. И, е започнало. Чрез инкриминиране на възрастови групи. Чрез тяхното умишлено лишаване от ежедневни средства за издръжка. Само че – вместо ватенка – Те Ти! - балтон втора употреба. Тук, където посредственото преобладава и се налага, няма как СЪВРЕМЕНЕННИЯТ БАЛКАНСКИ ГОЛОДОМОР да не ни докопа. Не видите ли – тръгнал е вече!
ЧЕСТВАНЕТО НА ЕДИН ТАКА ЗЛОКОБЕН ПРАЗНИК, не би могло да стане от само себе си – да остане за себе си. (Тук не е престъпната Америка!) Общественото мнение дори в РУСИЯ е прекалено разкрепостено, а мешавицата от нации – задълбочаваща се. На 2-ри Април т.г., Държавната Дума на Русия приема “ПОСТАНОВЛЕНИЕ О ГОЛОДОМОРЕ”, както твърдят някой - “по предложение на няколко генерали, и един търговец на наркотици”. (Свобода на словото – бабам!) В което постановление се отдава значимото на ефекта от премахване на дребните собственици и “получаване на армия работници за ускорена индустриализация на страната”. Чиито вечни паметници остават “ДНЕПРОГРЕС”, “КРИВОРОЖСТАЛ”, и други стратегически обекти. Днес попаднали в ръцете на слабоизвестни олигарси, едва ли без държавническото добро на Москва. В тази връзка, бившият президент на Украйна Кравчук официално заявява, че като президент на Украйна, не би могъл разпореди “разследване на глад, който се е случил в Русия.” Независимо, че неговият дядо бил разстрелян само за това, че в казармата прочел на глас писмо, описващо ГОЛОДОМОР в техния си край. Период от историята на съветската държава, който не престава да се дискутира, заради случаи на човекоядство, дори и от значително по-млади поколения.
ГОЛОДОМОР НАИСТИНА Е БИЛ ЧАСТЕН УПРАВЛЕНСКИ ИНСТРУМЕНТ за разправа с будните слоеве на населението. Великят Вожд на Мирното Човечество, Йосиф Висарионович СТАЛИ – ДЖУГАШВИЛИ, и до днес споменуван с респект и признание, системно унищожава дворянски, селски, лекарски, партийни, и какви ли не съсловия. Докаже ли се тяхната съсловна сплотеност. Сполетяващо цели народи, неотстъпно вярващи в неговата пророческа пролетарска непоклатимост.
*
В ЧЕЧНЯ, изселването и опожаряването е масово явление – с последваща депортация;
*
В КАТИНЕ е разстреляна интелектуалната военизирана прослойка на младата полска държавност;
*
В БЪЛГАРИЯ е разстреляно почти цялото НАРОДНО СЪБРАНИЕ на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. За да се започне отново и отначало.
Затритите осем-десет милиона селяни на Украйна, съвсем не са били бедстващи. Но, са били принудени – чрез партийни похвати - да го сторят. Подир което семейно да погинат. Кооптирането на тези волни хора в колхози, затрива веднъж завинаги навиците и чалъма в хлебния зърнодобив. Дотолкова, че в средата на шестдесетте години Никита Сергеевич ХРУШЧОВ, наема за държавен менежерски екип от щатския фермер ГАРСТ, ръководен от семейство ТЕРЕШЧЕНКО. Да вкара някак нещата в ред, чрез въвеждане на абсолютно чуждото за тези земи отглеждане на царевица. Дали това е било ГЕНОЦИД? Едва ли. Не става дума за пълно унищожение на компактни нации, както в евреите в нацистка ГЕРМАНИЯ, и арменците в турската империя, както баташкото клане, което ни подкрепят да опровергаем. По-скоро налице е ПАРТАЙАВТОЦИД инспириран от перформирана идеология на далечното бъдеще, която и до днес НЕИЗВЕСТНОТО СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО си позволява да експериментира, тук и там - по един драстичен начин. (В КАТИНЕ – 10 000 лекари, учители, офицери – пленени от СССР – готови да се бият срещу ХИТЛЕР, по неизвестна заповед биват унищожени перфектно – защо – проблеми с изхранването!?!) За съжаление, подобни трагедии се помнят за дълго. И, не само от потърпевшите нации – едва ли единствени. И, реакциите следват:
*
В ТАЛИН е премахнат паметника на НЕИЗВЕСТНИЯТ ВОЙН.
*
В ЕСТОНИЯ е подведен под отговорност за геноцид над собствения си народ ветеранът от НКВД – бившият комсомолски деятел - Арнольд МЕРИ.
*
В СОФИЯ воят срещу паметника на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ от време навреме се надига, за да бъде незнайно как потушен.
*
Във ВАРНА, прекрасният паметник на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ пусте и линее. Позициониран на същата могила от която руският император някога наблюдава непристъпната османлийска Варна, (Дали случайно!?!) той е внушителен и непоклатим.
Дали тези паметници следва да се премахнат? Разбира се - не. Иначе, какво ще ни напомня, че онези които приехме по братски, днес си позволяват да унищожават БЪЛГАРСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ чрез инвазивно “курортно” строителство на черно.
Що се отнася до МОСКВА, няма как да не бъде обожавана. Феноменално, но факт. Тя е била, и остава, една от духовните опори на света.
Това, което ни очаква
Това, което ни очаква
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТОВА КОЕТО НИ ОЧАКВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПО СЛУЧАЙ СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ от едва напоследък исторически потвърдения ГОЛОДОМОР, /б.ред - на български "Гладомор"/ официално тъгуващите по непреодолимото изкуствено инспирирано социално бедствие от средата на миналия век, са получили президентско писмо от РУСИЯ. Напомнящо, че честването в Република УКРАЙНА на подобна злокобна годишнина, не е нищо повече от стремеж към “постигане на конюнктурни политически цели.” Няма как да не е истина. Върхът на айсберга е задължително добре информиран. Винаги и за всичко. И все пак – добре е подобна постреволюционна разруха да се припомни. (Революция ли – историята говори друго!?!) Че дано не се повтори. Що се отнася до икономическите кризиси, водещи до подобни всенародни бедствия, е от ясно по-ясно. Винаги биват предизвиквани от обезпечената върхушка. За да бъдат доизстискани последните жизнени сокове на ийхалето. (Чети Ъптон Синклер!) В наше време това е научно предначертано за години занапред. И, поради зле разбраният варварски глобализъм – залегнало в плановите задания и прогнози на безброй международни корпорации. Правещи се на тежко закъсали римляни, че държавата да разтвори кесия, и им помогне. Отново. И отново. И завинаги отново. Сиреч, да си вземат платените данъци наобратно. Не, не говоря за нашите варненски работи. Говоря за транснационалните.
НА ПУК ОЦЕЛЕЛИ НАШЕНСКИ СТАРЦИ, често си припомнят онова далечно време. Не, не са припарвали до СЪВЕТСКА РУСИЯ. В най-големия разгар на украинския ГОЛОДОМОР, кораб под съветски флаг на пристанище БАЛЧИК, безплатно раздава на пролетариата - освен параходен хляб и манджа - чували зърно за посев.
В потръгналите руски телевизионни дебати, които тук се прокрадват с банални програми, голяма част от поканеното на шоуто общество твърди, че за всичко това са виновни ... американците, и тяхната финансова депресия от онова време. Преодоляна в определена степен, благодарение на главозамайващите за онези времена технологични поръчки за комплексни предприятия в енерго- и металодобива. Едва ли имат пред вид Камбоджа, където едно поръчково “народноосвободително” движение пороби и изкла собствения си народ, (Интелигенцията – първом – молим!), само и само да достави на световната борса на ориз – търсенето през онези години е безумно – огромни примитивно отгледани количества ориз? Факт, подлежащ на най-задълбочено изследване, а такова не може да няма. Само че – кой дава достъп. По-добре - маризчийско филмче. И, една водка за кахър.
УМЕЛО УПРАВЛЯВАНИЯТ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД, е инструмент не само на Сталиновата епоха. Където ниският жизнен стандарт се величае до Бога, (Осемнадесет семейства – в единствен кенеф!), а онзи, който носи мека шапка вместо ушанка – е дълбоко прогнил декласиран тип. За да си благонадежден, необходимо е да носиш кирлива ватенка, и зиме - и лете. И освен това, вечер да даваш безплатни дежурства в дежурните отряди. Всъщност, това е което ни очаква – дори под булото на ВСЕОБЩА ЕВРОПА. И, е започнало. Чрез инкриминиране на възрастови групи. Чрез тяхното умишлено лишаване от ежедневни средства за издръжка. Само че – вместо ватенка – Те Ти! - балтон втора употреба. Тук, където посредственото преобладава и се налага, няма как СЪВРЕМЕНЕННИЯТ БАЛКАНСКИ ГОЛОДОМОР да не ни докопа. Не видите ли – тръгнал е вече!
ЧЕСТВАНЕТО НА ЕДИН ТАКА ЗЛОКОБЕН ПРАЗНИК, не би могло да стане от само себе си – да остане за себе си. (Тук не е престъпната Америка!) Общественото мнение дори в РУСИЯ е прекалено разкрепостено, а мешавицата от нации – задълбочаваща се. На 2-ри Април т.г., Държавната Дума на Русия приема “ПОСТАНОВЛЕНИЕ О ГОЛОДОМОРЕ”, както твърдят някой - “по предложение на няколко генерали, и един търговец на наркотици”. (Свобода на словото – бабам!) В което постановление се отдава значимото на ефекта от премахване на дребните собственици и “получаване на армия работници за ускорена индустриализация на страната”. Чиито вечни паметници остават “ДНЕПРОГРЕС”, “КРИВОРОЖСТАЛ”, и други стратегически обекти. Днес попаднали в ръцете на слабоизвестни олигарси, едва ли без държавническото добро на Москва. В тази връзка, бившият президент на Украйна Кравчук официално заявява, че като президент на Украйна, не би могъл разпореди “разследване на глад, който се е случил в Русия.” Независимо, че неговият дядо бил разстрелян само за това, че в казармата прочел на глас писмо, описващо ГОЛОДОМОР в техния си край. Период от историята на съветската държава, който не престава да се дискутира, заради случаи на човекоядство, дори и от значително по-млади поколения.
ГОЛОДОМОР НАИСТИНА Е БИЛ ЧАСТЕН УПРАВЛЕНСКИ ИНСТРУМЕНТ за разправа с будните слоеве на населението. Великят Вожд на Мирното Човечество, Йосиф Висарионович СТАЛИ – ДЖУГАШВИЛИ, и до днес споменуван с респект и признание, системно унищожава дворянски, селски, лекарски, партийни, и какви ли не съсловия. Докаже ли се тяхната съсловна сплотеност. Сполетяващо цели народи, неотстъпно вярващи в неговата пророческа пролетарска непоклатимост.
*
В ЧЕЧНЯ, изселването и опожаряването е масово явление – с последваща депортация;
*
В КАТИНЕ е разстреляна интелектуалната военизирана прослойка на младата полска държавност;
*
В БЪЛГАРИЯ е разстреляно почти цялото НАРОДНО СЪБРАНИЕ на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. За да се започне отново и отначало.
Затритите осем-десет милиона селяни на Украйна, съвсем не са били бедстващи. Но, са били принудени – чрез партийни похвати - да го сторят. Подир което семейно да погинат. Кооптирането на тези волни хора в колхози, затрива веднъж завинаги навиците и чалъма в хлебния зърнодобив. Дотолкова, че в средата на шестдесетте години Никита Сергеевич ХРУШЧОВ, наема за държавен менежерски екип от щатския фермер ГАРСТ, ръководен от семейство ТЕРЕШЧЕНКО. Да вкара някак нещата в ред, чрез въвеждане на абсолютно чуждото за тези земи отглеждане на царевица. Дали това е било ГЕНОЦИД? Едва ли. Не става дума за пълно унищожение на компактни нации, както в евреите в нацистка ГЕРМАНИЯ, и арменците в турската империя, както баташкото клане, което ни подкрепят да опровергаем. По-скоро налице е ПАРТАЙАВТОЦИД инспириран от перформирана идеология на далечното бъдеще, която и до днес НЕИЗВЕСТНОТО СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО си позволява да експериментира, тук и там - по един драстичен начин. (В КАТИНЕ – 10 000 лекари, учители, офицери – пленени от СССР – готови да се бият срещу ХИТЛЕР, по неизвестна заповед биват унищожени перфектно – защо – проблеми с изхранването!?!) За съжаление, подобни трагедии се помнят за дълго. И, не само от потърпевшите нации – едва ли единствени. И, реакциите следват:
*
В ТАЛИН е премахнат паметника на НЕИЗВЕСТНИЯТ ВОЙН.
*
В ЕСТОНИЯ е подведен под отговорност за геноцид над собствения си народ ветеранът от НКВД – бившият комсомолски деятел - Арнольд МЕРИ.
*
В СОФИЯ воят срещу паметника на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ от време навреме се надига, за да бъде незнайно как потушен.
*
Във ВАРНА, прекрасният паметник на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ пусте и линее. Позициониран на същата могила от която руският император някога наблюдава непристъпната османлийска Варна, (Дали случайно!?!) той е внушителен и непоклатим.
Дали тези паметници следва да се премахнат? Разбира се - не. Иначе, какво ще ни напомня, че онези които приехме по братски, днес си позволяват да унищожават БЪЛГАРСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ чрез инвазивно “курортно” строителство на черно.
Що се отнася до МОСКВА, няма как да не бъде обожавана. Феноменално, но факт. Тя е била, и остава, една от духовните опори на света.
THE SECRET CARGO-200, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 91 - Коментари: 0
Секретът Карго 200
Секретът Карго 200
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
THE SECRET CARGO 200
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА 18.10.2008., ПОДИР ОБЕД, военноморският кораб на САЩ “PATHFINDER”, напуска водите на Севастопол. Този “изследователски” кораб на ВМФ на САЩ, респективно НАТО, е в украински води със съвсем деликатна мисия . Да участва в съвместен украино-американски “културно-исторически проект”, за издирване на тленните останки на потопения, по време на Втората Световна Война, около нос Аюр-Даг и морски фар Ай-Тодор, плаващ кораб-болница “АРМЕНИЯ”. Това е второ песещение на кораба подир 04.09.2008..
ПО СЛУЧАЙ ВОЙНАТА В ГРУЗИЯ, любопитството на гражданите на Севастопол - предимно руски военнослужещи и техни родственици - бе огромно, а протестите съвсем гръмки. Същото вече се бе случило на 01.09.2008., когато корабът от Бреговата Охрана на САЩ “ДАЛАС”, бе на кей в порта. Манифестираше се – за прогонване на неканените украински гости в пристанище на руските ВМС - “ГО ХОУМ” И “СТОП НАТО”. Моряците от кораба не си позволиха да слязат на брега. В замяна на това бяха посетени от плажно преоблечени американци от местната щатска полудипломатическа колония. Пред медиите, командирът на кораба бе конкретен: “Моят кораб се намира в същата бойна готовност, както корабите на ВМС на САЩ на бойно дежурство в Персийския Залив. Тук ни приемат като агресори, а жалките усилия на властите да убедят народа че това е визита на дружба, предизвикват само раздражението на гражданите. Съжелявам, че доведох моят кораб в Севастопол в угода на нечии политически амбиции.”
Американците не слизат на брега, но по стара традиция капитанът дава коктейл с доста музика. В отговор обсадилите кораба “горожани” на Севастопол пускат през мощна звукова апаратура - “День Победы” (С главна буква!), и Вставай, Вставай, Страна Огромная”. Но, всичко това за “ДАЛАС”.
С “ПАТФАЙНДЕР”, както се види, подобен проблем няма. Това е кораб за тихи операции. Неговата задача е прослушване и контролиране на подводни комуникационни кабели. Корабът за стратегическо разузнаване се швартова за по-сигурно между украински бойни кораби в забранената зона “Куринной стенке” на Северния мол. През нощта, два товарни КАМАЗА натоварват от кораба т.н. CARGO 200” - телата на украинските военни наемници загинали за свободата на нефтения бизнеса с Грузия.
Секретът Карго 200
Секретът Карго 200
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
THE SECRET CARGO 200
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА 18.10.2008., ПОДИР ОБЕД, военноморският кораб на САЩ “PATHFINDER”, напуска водите на Севастопол. Този “изследователски” кораб на ВМФ на САЩ, респективно НАТО, е в украински води със съвсем деликатна мисия . Да участва в съвместен украино-американски “културно-исторически проект”, за издирване на тленните останки на потопения, по време на Втората Световна Война, около нос Аюр-Даг и морски фар Ай-Тодор, плаващ кораб-болница “АРМЕНИЯ”. Това е второ песещение на кораба подир 04.09.2008..
ПО СЛУЧАЙ ВОЙНАТА В ГРУЗИЯ, любопитството на гражданите на Севастопол - предимно руски военнослужещи и техни родственици - бе огромно, а протестите съвсем гръмки. Същото вече се бе случило на 01.09.2008., когато корабът от Бреговата Охрана на САЩ “ДАЛАС”, бе на кей в порта. Манифестираше се – за прогонване на неканените украински гости в пристанище на руските ВМС - “ГО ХОУМ” И “СТОП НАТО”. Моряците от кораба не си позволиха да слязат на брега. В замяна на това бяха посетени от плажно преоблечени американци от местната щатска полудипломатическа колония. Пред медиите, командирът на кораба бе конкретен: “Моят кораб се намира в същата бойна готовност, както корабите на ВМС на САЩ на бойно дежурство в Персийския Залив. Тук ни приемат като агресори, а жалките усилия на властите да убедят народа че това е визита на дружба, предизвикват само раздражението на гражданите. Съжелявам, че доведох моят кораб в Севастопол в угода на нечии политически амбиции.”
Американците не слизат на брега, но по стара традиция капитанът дава коктейл с доста музика. В отговор обсадилите кораба “горожани” на Севастопол пускат през мощна звукова апаратура - “День Победы” (С главна буква!), и Вставай, Вставай, Страна Огромная”. Но, всичко това за “ДАЛАС”.
С “ПАТФАЙНДЕР”, както се види, подобен проблем няма. Това е кораб за тихи операции. Неговата задача е прослушване и контролиране на подводни комуникационни кабели. Корабът за стратегическо разузнаване се швартова за по-сигурно между украински бойни кораби в забранената зона “Куринной стенке” на Северния мол. През нощта, два товарни КАМАЗА натоварват от кораба т.н. CARGO 200” - телата на украинските военни наемници загинали за свободата на нефтения бизнеса с Грузия.
GUN TO GUN, by Bogomil KIostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 148 - Коментари: 1
Пата на пата
Пата на пата
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПАТА НА ПАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НАХЛУВАНЕТО НА СЪВЕТСКИТЕ БРАТЯ-ОСВОБОДИТЕЛИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, до сий ден остава обгърнато с мъглата на лицемерната псевдоблагодарност. Носят се легенди за пленено знаме от българската ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, при дебаркиране през СВИЩОВ, но това са единствено вредни слухове. Става дума за знаме дарено на НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ (Где са неговите фондове mонастоящем! ?!) Върви тежка дипломатическа разправия за господство на БАЛКАНИТЕ между англичани и руснаци. През цялата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА СССР Де факто не е в състояние на война с БЪЛГАРИЯ. (По-късно това се случва!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Предстои специална конференция за договаряне условията за мир с ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. АНГЛИЯ е против СССР да участва (G-4245/30.08.1944.!). Нейните планове за БАЛКАНИТЕ са различни. Междувременно АНГЛИЯ прехвърля неофициална българска делегация в КАЙРО, че да се започнат преговори. СССР гръмко протестира. Преговорите се отлагат. Влиза в сила тежката артилерия на руската външна политика – тягостно протакане на нещата.
Във ВАШИНГТОН е донесено, че предстои смяна на правителството в БЪЛГАРИЯ (D-1775/31.08.1944.!). При загадъчни обстоятелства е ликвидирана мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН (10.06.1944.!) Това хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с БЪЛГАРИЯ е прекъсната, а онова което кодирано им “свири” пощаденият радист Кенет СКОТ, не става и за тоалетна чиния. Министър Стойчо МУШАНОВ е в КАЙРО, и телеграфира на българският пълномощен министър в Турция БАЛАБАНОВ: “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
На 02.09.1944., правителството на БАГРЯНОВ пада, но МОСКВА не вярва на ничии сълзи. По решение на регентите на ЦАР СИМЕОН ВТОРИ новото правителство, сформирано от консервативни демократи и крайно десни земеделци, бива оглавено от Константин МУРАВИЕВ.
На 05.09.1944., в 19:00 часа, СССР обявява война на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ независимо, че ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ; чиято политическа игра тепърва следва да се разнищва и анализира; пада жертва за руски интереси.
На 06.09.1944., Иван АЛТЪНОВ, шеф на ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, посещава съветския шарже-дафер в РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ В СТОЛИЦАТА, и представя искане за мир. Най-кратката война в историята на БАЛКАНИТЕ, е приключила. Започват безсрамни машинации между ВЕЛИКИТЕ СИЛИ за оттегляне на БЪЛГАРИЯ в нейните стари граници от 1939. (OSS-8427-44/07.09.1944.!)
РАЙОННИЯТ КОМИТЕТ НА БРП (k) в КАВАРНА, се оказва най в час. Той въоръжава четирима “партизани”, и на 03.09.1944. ги изпраща през границата с РУМЪНИЯ, (Конекрадците я минават редовно!), със задача да се свържат с руското командване, като го информират за бреговите укрепления и народностните настроения. (Братска помощ!) Нашите хора припряно докладват, че в градовете Шабла, Каварна и Балчик, има “случаи на разоръжаване” на отстъпващите немски окупационни войски. (Пълни глупости!) Във Варна се е стигнало до елементарни сблъсъци, при които са убити немски войници. (Чиста партенка!) Докладва се, че “партизаните” конфискуват продоволствие от богатите, и го раздават на бедните – чети - на най-близките от родата. (Селезньов до Москва/08.09.1944.!)
НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО, предварително е напълнило гащите от страх - руската мечка не си поплюва. И, моли за примирие, без да скъса окончателно с ГЕРМАНИЯ, но изведнъж кандисва, (07.08.1944.!), поразено от непреклонноста на МОСКВА. В пълен смут и хаос, незначителното балканско ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ обявява война на РАЙХА, (08.09.1944.!), без това да го спаси от падеж. НАРОДНИЯТ КОМИСАРИАТ ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СССР, обявява, че решава да разгледа молбата на БЪЛГАРИЯ за преговори за примирие. (ТАСС/”Българските работи”/09.09.1944.!) Фукват всенародни тържества. Този ден ще бъде обявен за национален празник, щото онзи празник – ДРУГИЯТ – на ТРЕТИ МАРТ, е монархически и не е съвсем сигурно, дали не фашистки – царчето е КОБУРГ-ГОТА. Генерал-майор Ерих ШМИД-РИХБЕРГ, от група армии “Е” на ВЕРМАХТА констатира, че “Болшевишките сили са нахлули дълбоко в страната”, и, че “практически е налице състояние на война” с БЪЛГАРИЯ, (До неотдавна “Брудершафт”–сега “Компот с ошаф”!), поради което отдава заповед и изисква “незабавно разоръжаване на всички български сили”, като “се действа с цялата енергичност, която обстановката изисква”. Въоръжени до зъби с немска техника, БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ не се предават. И при КУЛА ядят първият хубав немски кютек. Този сблъсък дава възможност на братските руски окупационни сили да се притекат на помощ, (NAUS, T-311!), и придвижат през западната граница на БЪЛГАРИЯ в посока БЕЛГРАД – БУДАПЕЩА - БЕРЛИН.
В МОСКВА НА 224 ОРЪДИЯ БИВА РАЗДАДЕН НАРЯД за по двадесет артилерийски залпа. Докато в заповед до Армейски Генерал Ф. И. ТОЛБУХИН и Адмирал ОКТЯБЪРСКИЙ, ВЪРХОВНИЯТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН поздравява окупационните части за чисто проведените “операции в БЪЛГАРИЯ”, немският Генерал–Майор ХЕНРИХ ШМИД-РИХБЕРГ, докладва в ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ФЮРЕРА актуалното състояние на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА АРМИЯ:
1.
СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ:
*
20 дивизии;
*
кавалерийска бригада – една;
*
бронирана бригада – една;
*
гранични бригради – 2;
2.
УМЕРЕНА БОЙНА СТОЙНОСТ:
*
10 дивизии;
3.
БЕЗ БОЙНА СТОЙНОСТ:
*
1 дивизия;
4.
ДЕМОБИЛИЗИРАНА :
*
1 дивизия.
И бойните действия започват. Български батареи за пръв път стрелят по оттеглящи се германски военни части между СЕРЕС и СОЛУН. (10.09.1944.!), но около БИТОЛЯ германците обезоръжанат около 8000 редовна българска войска, (Добре разложена от войнските комитети!), формирайки доброволчески роти в редовете на попречистения от личен състав ВЕРМАХТ. В ПРИЛЕП командването все още е в ръцете на т.н. ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ, и германците ядат класически пердах. При ЩИП германци и българи се бият яко. Всичките девет супермодерни български “МЕСЕРШМИТ-109”, зареждат немски бензин, и нанасят поразяващ удар над немските войски при прохода ЦАРЕВО СЕЛО (10.09.1944./14:30!). Сръбски и български партизани пипват контрол над шосето КУМАНОВО – КРИВА ПАЛАНКА (NAUS, J-311!). На война – като на война – няма място за идеологии.
ПРИ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСУЛТАТИВНА КОМИСИЯ в ЛОНДОН, ФОРЕЙН ОФИС СЕ ПАЗАРИ С МОСКВА, (До 13.09.1944.!), когато на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива предоставен “статут на съвоюваща страна”, (В никакъв случай на “ВОЮВАЩА”!) Цели се ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ да не предяви поствоенни териториални претенции за БЕЛОМОРИЕТО и ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, при приключване на ВОЙНАТА. ЕКК решава, КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ номинално, да бъде съюзническа – на практика да си бъде руска. Где що подписи има да се полагат – “ще се полагат от руски окупационен генерал”. (F.R.O. F.O. 371/43609, pp940/13.09.1933.!) Щом всичко е готово, ПЕТА ГВАРДЕЙСКА МОТОСТРЕЛКОВА БРИГАДА И ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ МОТОЦИКЛЕТЕН ПОЛК НА СССР, (15.09.1944./19:00!), влизат в СОФИЯ. Народът е дотолкова измъчен от войната, че се спуска да прегръща, целува и посреща. На летище СОФИЯ биват пребазирани два полка от 228. изтребителна авиодивизия, един полк от 224. бомбардировъчна авиодивизия, и един полк от 262-а нощна бомбардировъчна дивизия, и един полк от 306. щурмова авиодивизия. (15.09.1944./17:00!) (Арх. МО-СССР, ф.243, д.764, л.116-117.!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е завинаги освободено. Мнозина кадрови офицери слагат край на живота си, разбира се от глупост - никой не ги е заплашвал. Двама-трима журналисти изчезват безследно – тях никой не брои /по-късво пишат писма от Запада/. Всички – до един – са миляли по РУСИЯ, и мечтали - РУСИЯ да си се яви.
ВСРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ, доста разпръснати из новите земи, върви брожение. ВОЙНИШКИТЕ КОМИТЕТИ управляват. ЦАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ са обявени за некадърници и фашисти. За да бъдат реабилитирани подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ. Тяхната вина – изисквали са ред и дисциплина при опазване онова, което днес вече не бихме могли да наречем ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Следвайки инструкциите на МОСКВА, МАРШАЛ ФЕОДОР ИВАНОВИЧ ТОЛБУХИН изпраща писмо (16.09.1944.!) до ВРЕМЕННИЯ МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ВЪВ ВРЕМЕННОТО ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ ДАМЯН ВЕЛЧЕВ: “С цел скорощното разгромяване на немските войски … смятам за необходимо да подчиня на себе си БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.” Следва скоростно изтегляне на БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ от гръцка и югославска територии; за което ВЕЛИКОБРИТАНИЯ истерично настоява; и скоростното им изпращане “НАПРЕД КЪМ БЕРЛИН”. Следва доброволческа и мобилизационна кампания, при която успехите на ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ под ръководството на олимпийския ездач ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ, умишлено се омаловажават. Следва шифрограма на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ, че извеждането на българските войски хубаво върви. Бил е посетен от “английска мисия и група андарти”, и като добре подготвен боец на тихия фронт – незабавно кандисал. От МОСКВА, а можеби от КРИМ – по това време там върви пропаганден радиопредавател на български език – на вълната на РАДИО СОФИЯ, другарят Георгий Михайлович ДИМИТРОВ поучава мъдро наш Трайчо: “Необходимо е българските войски да си отидат от територията на ЮГОСЛАВИЯ.” Сякаш той ги е изпратил там. Германците обаче си гледат съвсем съвестно работата. Началник щаб на групи армии “Е” телеграфира до началник щаб групи армии “F” (19.09.1944.!): “ докато русите не са настъпили, да нанесем на българите чувствителен удар и с това да ликвидираме техния натиск на югозапад.” (NAUS, T-311!) Което малко по-късно се случва. Германците обаче пропускат пред вид особената мобилност на руските катюши, които навреме подуспяват и решават същността на боя.
ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ примира от кеф до се хвърли на врата на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ. Делегация в състав Професор Димитър МИХАЛЧЕВ, Полковник самопроизвел се в генерал Райчо СЛАВКОВ, Генерал Кирил СТАНЧЕВ, и Димитър ГАНЕВ представил се като Димо КЪНЕВ, посещават главната квартира на Маршал ТОЛБУХИН в ЧЕРНА ВОДА. Тук открпиват един отчаян вършачкопритежател от Варненско успял да ги изпревари. Маршалът поканва самодейната делегация, да присъства на един от първите контакти с местното население на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.
- Какъв е проблемът? – Маршалът пита злият, посипан с прах от дълго препускане на кон, мъж.
- Проблемът е такъв, - казва човекът, а останалите слушат. Димитър ГАНЕВ добре познава този лют вършачкаджия от Варна. На младини в КОРАЛОВАГ са били в една бойна група. – Вие за какво сте тук?
- За да ви освободим, - казва Маршалът от СССР, - от царизма и фашизма. – Нищо подобно! – Крещи подпийналият вършачкопритежател. – За моя мотоциклет сте пристигнали!
Мотоциклетът на човека, укрит в една плевня, е “конфискуван” от настъпващите войски. Маршалът се разсмива. Завърта телефона. Явява се млад капитан.
- Дайте му един мотоциклет! Храна и водка – също …
Човекът си отива. Делегацията остава. Посрещането минава хладно, и никаква “Перцовка” не може да го размрази. До договорки не се стига. Освен вечната мечта – за власт. (NA.MMB.RG226!)
В МОСКВА са се завърнали от БЪЛГАРИЯ военните кореспонденти на “ПРАВДА”, В. КОЖЕВНИКОВ и М. СИВОЛЮБОВ. Те се чувстват задължени да изпратят информационен доклад (24.09.1944.!) до Георгий Михайлович ДИМИТРОВ. (Иля ЕРЕНБУРГ докладва на друго равнище: “България бе една малка, китна, чиста цивилизована страна!) В него личат някои “нездрави проявления” на българските граждани: липса на лозунги които призовават за борба с немците; в Ловеч – опити за линчуване на арестувани царски офицери; безброй червени знамена и на нито един национален флаг; двувластие в армията; лозунги към разпалване на гражданска война; присвояване на висши командирски звания от нисшия състав; страх на офицерите от войниците; министър Димо КАЗАСОВ - класически тип меншевик; България - ограбена силно от немците; кръговете на ОФ разглеждат навлизането на ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ в БЪЛГАРИЯ, като въоръжено обезпечаване установяването на съветския строй; изключително ниското културно и политическо равнище на съветските местни комендатни, и още … и още … и още. Тази вечер Георгий Михайлович ДИМИТРОВ и Роза ДИМИТРОВА са особено тревожни - чак не могат да заспят. Но, нали другарят СПИРИДОНОВ (Трайчо КОСТОВ!) е там – той ще уреди всичко – чак до тяхното посрещане на БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ.
Двете Британски и Една щатска военна мисия, чрез заповед подписана от Полковник ЗАЙЦЕВ биват прогонени от СОФИЯ. И слава Богу - където са били англичани - следват братоубийствени войни, на принципа - "Разделяй и владей." Така са разделили Индия и Пакистан, където и до днес едноезичници воюват по английски сценарий. Предполагало се е да работят съвместно с русите, но това не харесва на КРЕМЪЛ. Генерал Джордж С. МАРШАЛ; началник на генералния щабна армията на САЩ между 1939-1947; не е изненадан. Свръхсекретно писмо на директора на УСС Генерал У. ДОНОВАН до Генерал Джордж С. МАРШАЛ, коментира проблема за взаимодействие на кацналите съюзнически разузнавателни групи насочени в БЪЛГАРИЯ, с тези на руснаците (“между нас и техните хора намиращи се в тези райони.” NA.MMB.RG-218!) Което отново ни връща, към трагичната гибел на мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН, броени дни преди навлизане на русите в страната. През всичкото това време, Георгий Михайлович ДИМИТРОВ, не престава да нотифицира Трайчо КОСТОВ-СПИРИДОНОВ, като генерален секретар на ЦК, че “БЪЛГАРИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ВЪРНЕ В НЕЙНИТЕ СТАРИ ГРАНИЦИ ОТ 1941.”. Готов да подаде на тепсия извоюваните по народностен признак – па независимо с чия помощ – ВСЕВЕЧНИ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ГРАНИЦИ. Там винаги е било ПАТА НА ПАТА.
Бел. ред. - На снимката - Варна на 08.09.1944 г. Виждате колко изостанала е била България - бедност, мизерия, невежество, едноетажни схлупени къщурки. 9 септември превръща страната ни в мощна индустриална държава. А 10 ноември я превърна в роб на Западна Европа - с 33 млрд Евро дълг. Евросъюзът купи насила наши промишлени мощности, които струваха 185 млрд долара само за 8. Законно ни ограбиха 175 млрд долара. Така че статията на нашия доброволен сътрудник доказва, че СССР е превърнал изостанала на последно място в Европа през 1939 г България - в 23-та в света по жизнено равнище през 1988 г /по данни на ООН от 1988 г./. За да стане след 10 ноември 94-та в света пак по тези обективни жизнени показатели. Благодарим на нашия сътрудник, че показва как до последно англичани и американци са искали да ни заробят икономически. Нещо, което Георги Димитров и Трайчо Костов не са допуснали. За разлика от сегашната БСП, която продаде бисерите на българската индустрия за жълти стотинки.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Carmina Bulgarana Дата: 2008-11-10 17:43:37
България - на две морета и една река - с граница с Италия - да е била изостанала?
Съмнителна работа.
Пата на пата
Пата на пата
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПАТА НА ПАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НАХЛУВАНЕТО НА СЪВЕТСКИТЕ БРАТЯ-ОСВОБОДИТЕЛИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, до сий ден остава обгърнато с мъглата на лицемерната псевдоблагодарност. Носят се легенди за пленено знаме от българската ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, при дебаркиране през СВИЩОВ, но това са единствено вредни слухове. Става дума за знаме дарено на НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА РЕВОЛЮЦИОННОТО ДВИЖЕНИЕ (Где са неговите фондове mонастоящем! ?!) Върви тежка дипломатическа разправия за господство на БАЛКАНИТЕ между англичани и руснаци. През цялата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА СССР Де факто не е в състояние на война с БЪЛГАРИЯ. (По-късно това се случва!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Предстои специална конференция за договаряне условията за мир с ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. АНГЛИЯ е против СССР да участва (G-4245/30.08.1944.!). Нейните планове за БАЛКАНИТЕ са различни. Междувременно АНГЛИЯ прехвърля неофициална българска делегация в КАЙРО, че да се започнат преговори. СССР гръмко протестира. Преговорите се отлагат. Влиза в сила тежката артилерия на руската външна политика – тягостно протакане на нещата.
Във ВАШИНГТОН е донесено, че предстои смяна на правителството в БЪЛГАРИЯ (D-1775/31.08.1944.!). При загадъчни обстоятелства е ликвидирана мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН (10.06.1944.!) Това хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с БЪЛГАРИЯ е прекъсната, а онова което кодирано им “свири” пощаденият радист Кенет СКОТ, не става и за тоалетна чиния. Министър Стойчо МУШАНОВ е в КАЙРО, и телеграфира на българският пълномощен министър в Турция БАЛАБАНОВ: “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
На 02.09.1944., правителството на БАГРЯНОВ пада, но МОСКВА не вярва на ничии сълзи. По решение на регентите на ЦАР СИМЕОН ВТОРИ новото правителство, сформирано от консервативни демократи и крайно десни земеделци, бива оглавено от Константин МУРАВИЕВ.
На 05.09.1944., в 19:00 часа, СССР обявява война на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ независимо, че ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ; чиято политическа игра тепърва следва да се разнищва и анализира; пада жертва за руски интереси.
На 06.09.1944., Иван АЛТЪНОВ, шеф на ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, посещава съветския шарже-дафер в РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ В СТОЛИЦАТА, и представя искане за мир. Най-кратката война в историята на БАЛКАНИТЕ, е приключила. Започват безсрамни машинации между ВЕЛИКИТЕ СИЛИ за оттегляне на БЪЛГАРИЯ в нейните стари граници от 1939. (OSS-8427-44/07.09.1944.!)
РАЙОННИЯТ КОМИТЕТ НА БРП (k) в КАВАРНА, се оказва най в час. Той въоръжава четирима “партизани”, и на 03.09.1944. ги изпраща през границата с РУМЪНИЯ, (Конекрадците я минават редовно!), със задача да се свържат с руското командване, като го информират за бреговите укрепления и народностните настроения. (Братска помощ!) Нашите хора припряно докладват, че в градовете Шабла, Каварна и Балчик, има “случаи на разоръжаване” на отстъпващите немски окупационни войски. (Пълни глупости!) Във Варна се е стигнало до елементарни сблъсъци, при които са убити немски войници. (Чиста партенка!) Докладва се, че “партизаните” конфискуват продоволствие от богатите, и го раздават на бедните – чети - на най-близките от родата. (Селезньов до Москва/08.09.1944.!)
НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО, предварително е напълнило гащите от страх - руската мечка не си поплюва. И, моли за примирие, без да скъса окончателно с ГЕРМАНИЯ, но изведнъж кандисва, (07.08.1944.!), поразено от непреклонноста на МОСКВА. В пълен смут и хаос, незначителното балканско ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ обявява война на РАЙХА, (08.09.1944.!), без това да го спаси от падеж. НАРОДНИЯТ КОМИСАРИАТ ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СССР, обявява, че решава да разгледа молбата на БЪЛГАРИЯ за преговори за примирие. (ТАСС/”Българските работи”/09.09.1944.!) Фукват всенародни тържества. Този ден ще бъде обявен за национален празник, щото онзи празник – ДРУГИЯТ – на ТРЕТИ МАРТ, е монархически и не е съвсем сигурно, дали не фашистки – царчето е КОБУРГ-ГОТА. Генерал-майор Ерих ШМИД-РИХБЕРГ, от група армии “Е” на ВЕРМАХТА констатира, че “Болшевишките сили са нахлули дълбоко в страната”, и, че “практически е налице състояние на война” с БЪЛГАРИЯ, (До неотдавна “Брудершафт”–сега “Компот с ошаф”!), поради което отдава заповед и изисква “незабавно разоръжаване на всички български сили”, като “се действа с цялата енергичност, която обстановката изисква”. Въоръжени до зъби с немска техника, БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ не се предават. И при КУЛА ядят първият хубав немски кютек. Този сблъсък дава възможност на братските руски окупационни сили да се притекат на помощ, (NAUS, T-311!), и придвижат през западната граница на БЪЛГАРИЯ в посока БЕЛГРАД – БУДАПЕЩА - БЕРЛИН.
В МОСКВА НА 224 ОРЪДИЯ БИВА РАЗДАДЕН НАРЯД за по двадесет артилерийски залпа. Докато в заповед до Армейски Генерал Ф. И. ТОЛБУХИН и Адмирал ОКТЯБЪРСКИЙ, ВЪРХОВНИЯТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН поздравява окупационните части за чисто проведените “операции в БЪЛГАРИЯ”, немският Генерал–Майор ХЕНРИХ ШМИД-РИХБЕРГ, докладва в ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ФЮРЕРА актуалното състояние на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА АРМИЯ:
1.
СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ:
*
20 дивизии;
*
кавалерийска бригада – една;
*
бронирана бригада – една;
*
гранични бригради – 2;
2.
УМЕРЕНА БОЙНА СТОЙНОСТ:
*
10 дивизии;
3.
БЕЗ БОЙНА СТОЙНОСТ:
*
1 дивизия;
4.
ДЕМОБИЛИЗИРАНА :
*
1 дивизия.
И бойните действия започват. Български батареи за пръв път стрелят по оттеглящи се германски военни части между СЕРЕС и СОЛУН. (10.09.1944.!), но около БИТОЛЯ германците обезоръжанат около 8000 редовна българска войска, (Добре разложена от войнските комитети!), формирайки доброволчески роти в редовете на попречистения от личен състав ВЕРМАХТ. В ПРИЛЕП командването все още е в ръцете на т.н. ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ, и германците ядат класически пердах. При ЩИП германци и българи се бият яко. Всичките девет супермодерни български “МЕСЕРШМИТ-109”, зареждат немски бензин, и нанасят поразяващ удар над немските войски при прохода ЦАРЕВО СЕЛО (10.09.1944./14:30!). Сръбски и български партизани пипват контрол над шосето КУМАНОВО – КРИВА ПАЛАНКА (NAUS, J-311!). На война – като на война – няма място за идеологии.
ПРИ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСУЛТАТИВНА КОМИСИЯ в ЛОНДОН, ФОРЕЙН ОФИС СЕ ПАЗАРИ С МОСКВА, (До 13.09.1944.!), когато на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива предоставен “статут на съвоюваща страна”, (В никакъв случай на “ВОЮВАЩА”!) Цели се ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ да не предяви поствоенни териториални претенции за БЕЛОМОРИЕТО и ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, при приключване на ВОЙНАТА. ЕКК решава, КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ номинално, да бъде съюзническа – на практика да си бъде руска. Где що подписи има да се полагат – “ще се полагат от руски окупационен генерал”. (F.R.O. F.O. 371/43609, pp940/13.09.1933.!) Щом всичко е готово, ПЕТА ГВАРДЕЙСКА МОТОСТРЕЛКОВА БРИГАДА И ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ МОТОЦИКЛЕТЕН ПОЛК НА СССР, (15.09.1944./19:00!), влизат в СОФИЯ. Народът е дотолкова измъчен от войната, че се спуска да прегръща, целува и посреща. На летище СОФИЯ биват пребазирани два полка от 228. изтребителна авиодивизия, един полк от 224. бомбардировъчна авиодивизия, и един полк от 262-а нощна бомбардировъчна дивизия, и един полк от 306. щурмова авиодивизия. (15.09.1944./17:00!) (Арх. МО-СССР, ф.243, д.764, л.116-117.!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е завинаги освободено. Мнозина кадрови офицери слагат край на живота си, разбира се от глупост - никой не ги е заплашвал. Двама-трима журналисти изчезват безследно – тях никой не брои /по-късво пишат писма от Запада/. Всички – до един – са миляли по РУСИЯ, и мечтали - РУСИЯ да си се яви.
ВСРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ, доста разпръснати из новите земи, върви брожение. ВОЙНИШКИТЕ КОМИТЕТИ управляват. ЦАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ са обявени за некадърници и фашисти. За да бъдат реабилитирани подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ. Тяхната вина – изисквали са ред и дисциплина при опазване онова, което днес вече не бихме могли да наречем ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Следвайки инструкциите на МОСКВА, МАРШАЛ ФЕОДОР ИВАНОВИЧ ТОЛБУХИН изпраща писмо (16.09.1944.!) до ВРЕМЕННИЯ МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ВЪВ ВРЕМЕННОТО ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ ДАМЯН ВЕЛЧЕВ: “С цел скорощното разгромяване на немските войски … смятам за необходимо да подчиня на себе си БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.” Следва скоростно изтегляне на БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ от гръцка и югославска територии; за което ВЕЛИКОБРИТАНИЯ истерично настоява; и скоростното им изпращане “НАПРЕД КЪМ БЕРЛИН”. Следва доброволческа и мобилизационна кампания, при която успехите на ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ под ръководството на олимпийския ездач ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ, умишлено се омаловажават. Следва шифрограма на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ, че извеждането на българските войски хубаво върви. Бил е посетен от “английска мисия и група андарти”, и като добре подготвен боец на тихия фронт – незабавно кандисал. От МОСКВА, а можеби от КРИМ – по това време там върви пропаганден радиопредавател на български език – на вълната на РАДИО СОФИЯ, другарят Георгий Михайлович ДИМИТРОВ поучава мъдро наш Трайчо: “Необходимо е българските войски да си отидат от територията на ЮГОСЛАВИЯ.” Сякаш той ги е изпратил там. Германците обаче си гледат съвсем съвестно работата. Началник щаб на групи армии “Е” телеграфира до началник щаб групи армии “F” (19.09.1944.!): “ докато русите не са настъпили, да нанесем на българите чувствителен удар и с това да ликвидираме техния натиск на югозапад.” (NAUS, T-311!) Което малко по-късно се случва. Германците обаче пропускат пред вид особената мобилност на руските катюши, които навреме подуспяват и решават същността на боя.
ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ примира от кеф до се хвърли на врата на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ. Делегация в състав Професор Димитър МИХАЛЧЕВ, Полковник самопроизвел се в генерал Райчо СЛАВКОВ, Генерал Кирил СТАНЧЕВ, и Димитър ГАНЕВ представил се като Димо КЪНЕВ, посещават главната квартира на Маршал ТОЛБУХИН в ЧЕРНА ВОДА. Тук открпиват един отчаян вършачкопритежател от Варненско успял да ги изпревари. Маршалът поканва самодейната делегация, да присъства на един от първите контакти с местното население на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.
- Какъв е проблемът? – Маршалът пита злият, посипан с прах от дълго препускане на кон, мъж.
- Проблемът е такъв, - казва човекът, а останалите слушат. Димитър ГАНЕВ добре познава този лют вършачкаджия от Варна. На младини в КОРАЛОВАГ са били в една бойна група. – Вие за какво сте тук?
- За да ви освободим, - казва Маршалът от СССР, - от царизма и фашизма. – Нищо подобно! – Крещи подпийналият вършачкопритежател. – За моя мотоциклет сте пристигнали!
Мотоциклетът на човека, укрит в една плевня, е “конфискуван” от настъпващите войски. Маршалът се разсмива. Завърта телефона. Явява се млад капитан.
- Дайте му един мотоциклет! Храна и водка – също …
Човекът си отива. Делегацията остава. Посрещането минава хладно, и никаква “Перцовка” не може да го размрази. До договорки не се стига. Освен вечната мечта – за власт. (NA.MMB.RG226!)
В МОСКВА са се завърнали от БЪЛГАРИЯ военните кореспонденти на “ПРАВДА”, В. КОЖЕВНИКОВ и М. СИВОЛЮБОВ. Те се чувстват задължени да изпратят информационен доклад (24.09.1944.!) до Георгий Михайлович ДИМИТРОВ. (Иля ЕРЕНБУРГ докладва на друго равнище: “България бе една малка, китна, чиста цивилизована страна!) В него личат някои “нездрави проявления” на българските граждани: липса на лозунги които призовават за борба с немците; в Ловеч – опити за линчуване на арестувани царски офицери; безброй червени знамена и на нито един национален флаг; двувластие в армията; лозунги към разпалване на гражданска война; присвояване на висши командирски звания от нисшия състав; страх на офицерите от войниците; министър Димо КАЗАСОВ - класически тип меншевик; България - ограбена силно от немците; кръговете на ОФ разглеждат навлизането на ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ в БЪЛГАРИЯ, като въоръжено обезпечаване установяването на съветския строй; изключително ниското културно и политическо равнище на съветските местни комендатни, и още … и още … и още. Тази вечер Георгий Михайлович ДИМИТРОВ и Роза ДИМИТРОВА са особено тревожни - чак не могат да заспят. Но, нали другарят СПИРИДОНОВ (Трайчо КОСТОВ!) е там – той ще уреди всичко – чак до тяхното посрещане на БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ.
Двете Британски и Една щатска военна мисия, чрез заповед подписана от Полковник ЗАЙЦЕВ биват прогонени от СОФИЯ. И слава Богу - където са били англичани - следват братоубийствени войни, на принципа - "Разделяй и владей." Така са разделили Индия и Пакистан, където и до днес едноезичници воюват по английски сценарий. Предполагало се е да работят съвместно с русите, но това не харесва на КРЕМЪЛ. Генерал Джордж С. МАРШАЛ; началник на генералния щабна армията на САЩ между 1939-1947; не е изненадан. Свръхсекретно писмо на директора на УСС Генерал У. ДОНОВАН до Генерал Джордж С. МАРШАЛ, коментира проблема за взаимодействие на кацналите съюзнически разузнавателни групи насочени в БЪЛГАРИЯ, с тези на руснаците (“между нас и техните хора намиращи се в тези райони.” NA.MMB.RG-218!) Което отново ни връща, към трагичната гибел на мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН, броени дни преди навлизане на русите в страната. През всичкото това време, Георгий Михайлович ДИМИТРОВ, не престава да нотифицира Трайчо КОСТОВ-СПИРИДОНОВ, като генерален секретар на ЦК, че “БЪЛГАРИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ВЪРНЕ В НЕЙНИТЕ СТАРИ ГРАНИЦИ ОТ 1941.”. Готов да подаде на тепсия извоюваните по народностен признак – па независимо с чия помощ – ВСЕВЕЧНИ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ГРАНИЦИ. Там винаги е било ПАТА НА ПАТА.
Бел. ред. - На снимката - Варна на 08.09.1944 г. Виждате колко изостанала е била България - бедност, мизерия, невежество, едноетажни схлупени къщурки. 9 септември превръща страната ни в мощна индустриална държава. А 10 ноември я превърна в роб на Западна Европа - с 33 млрд Евро дълг. Евросъюзът купи насила наши промишлени мощности, които струваха 185 млрд долара само за 8. Законно ни ограбиха 175 млрд долара. Така че статията на нашия доброволен сътрудник доказва, че СССР е превърнал изостанала на последно място в Европа през 1939 г България - в 23-та в света по жизнено равнище през 1988 г /по данни на ООН от 1988 г./. За да стане след 10 ноември 94-та в света пак по тези обективни жизнени показатели. Благодарим на нашия сътрудник, че показва как до последно англичани и американци са искали да ни заробят икономически. Нещо, което Георги Димитров и Трайчо Костов не са допуснали. За разлика от сегашната БСП, която продаде бисерите на българската индустрия за жълти стотинки.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Carmina Bulgarana Дата: 2008-11-10 17:43:37
България - на две морета и една река - с граница с Италия - да е била изостанала?
Съмнителна работа.
SLAVONIC ORTODOX TO WEST, extract from www.emigrant.bg
Прегледи: 146 - Коментари: 1
Православие на Запад
Православие на Запад
ПРАВОСЛАВИЕ НА ЗАПАД
Сряда, 19-11-2008
Обръщение на свещеник Отец Юлиан към хамбургските българи
Германия - Emigrant BG
Обръщение на берлинския свещеник Отец Юлиан към хамбургските българи
Скъпи в Господа братя и сестри,
Намираме се в навечерието на големия християнски празник Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден). По древен обичай на този ден се изнася св. Кръст Господен за поклонение и благословение, както и се спазва строг пост. Но измеренията на празника не се заключават само в обреда.
На Кръстовден православните християни славят съвършенството на Божията Любов, защото висейки заради нашите грехове като жертва на Кръста, Иисус Христос ясно разкри на хората, че Бог е Любов и че няма любов без жертва.
Пак на този ден вярващите се прекланят пред Спасителя на човечеството, който вече векове наред ни зове да вземем кръста си и да Го следваме, защото носейки своя кръст, човек всъщност се доближава до Бога.
Святостта на този ден е толкова голяма, щото и светите Отци изрично напътстват всеки, който счита себе си за християнин:
? КРЪСТОВДЕН НЕ Е ЗА ВЕСЕЛИЕ, ЯДЕНЕ И ПИТИЕТА!
Кръстовден е за молитва, благодарение и поклонение пред Този, който заради нас, човеците, допусна да бъде разпнат на Кръста, с което нашите души спаси и Кръста освети.
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Очакваме ви с голямо вълнение на 14.09.2008 г.( неделя), в 11 ч., когато с Честния и Животворящ Кръст Господен молитвено и достойно да изживеем големия християнски празник и да се почувстваме по-близко до Бога.
С благословение,
Отец Юлиан
Адрес на църквата:
Bugenhagen Kirche
Biedermannplatz 19
22083 Hamburg
www.bulgarische-kirche.de
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Православен Дата: 2008-11-20 00:17:58
Само да не влизат едни хора от квартал Санкт Паули в Светата Православна църква!
Снимки МусалаВладимир Димитров Майстора Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3655)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1837)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1565)
4. Отровата БСП [2] (1425)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1386)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (658)
2. Българската икономика пред колапс [5] (643)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [4] (311)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (331)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1091)
Последните пет статии1. Публичният консенсус - като дама на повикване + [0] (82)
2. Секретът Карго 200 [0] (90)
3. Почти без изненади на Комисия "Финанси и бюджет&qu.. [0] (102)
4. Революция в архитектурата няма да има [0] (109)
5. Конкурс за делова жена на годината [1] (115)
Последните пет новини1. Спорт [0] (1079)
2. Наука [0] (814)
3. Футболни новини [1] (517)
4. Варна, България [1] (357)
5. Свят [0] (217)
Предстоящи събития
29.11.2008 - 01.12.2008
30 ноември [0] (56)
29 ноември [0] (76)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 82
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
Православие на Запад
Православие на Запад
ПРАВОСЛАВИЕ НА ЗАПАД
Сряда, 19-11-2008
Обръщение на свещеник Отец Юлиан към хамбургските българи
Германия - Emigrant BG
Обръщение на берлинския свещеник Отец Юлиан към хамбургските българи
Скъпи в Господа братя и сестри,
Намираме се в навечерието на големия християнски празник Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден). По древен обичай на този ден се изнася св. Кръст Господен за поклонение и благословение, както и се спазва строг пост. Но измеренията на празника не се заключават само в обреда.
На Кръстовден православните християни славят съвършенството на Божията Любов, защото висейки заради нашите грехове като жертва на Кръста, Иисус Христос ясно разкри на хората, че Бог е Любов и че няма любов без жертва.
Пак на този ден вярващите се прекланят пред Спасителя на човечеството, който вече векове наред ни зове да вземем кръста си и да Го следваме, защото носейки своя кръст, човек всъщност се доближава до Бога.
Святостта на този ден е толкова голяма, щото и светите Отци изрично напътстват всеки, който счита себе си за християнин:
? КРЪСТОВДЕН НЕ Е ЗА ВЕСЕЛИЕ, ЯДЕНЕ И ПИТИЕТА!
Кръстовден е за молитва, благодарение и поклонение пред Този, който заради нас, човеците, допусна да бъде разпнат на Кръста, с което нашите души спаси и Кръста освети.
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Очакваме ви с голямо вълнение на 14.09.2008 г.( неделя), в 11 ч., когато с Честния и Животворящ Кръст Господен молитвено и достойно да изживеем големия християнски празник и да се почувстваме по-близко до Бога.
С благословение,
Отец Юлиан
Адрес на църквата:
Bugenhagen Kirche
Biedermannplatz 19
22083 Hamburg
www.bulgarische-kirche.de
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Православен Дата: 2008-11-20 00:17:58
Само да не влизат едни хора от квартал Санкт Паули в Светата Православна църква!
Снимки МусалаВладимир Димитров Майстора Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3655)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1837)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1565)
4. Отровата БСП [2] (1425)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1386)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (658)
2. Българската икономика пред колапс [5] (643)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [4] (311)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (331)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1091)
Последните пет статии1. Публичният консенсус - като дама на повикване + [0] (82)
2. Секретът Карго 200 [0] (90)
3. Почти без изненади на Комисия "Финанси и бюджет&qu.. [0] (102)
4. Революция в архитектурата няма да има [0] (109)
5. Конкурс за делова жена на годината [1] (115)
Последните пет новини1. Спорт [0] (1079)
2. Наука [0] (814)
3. Футболни новини [1] (517)
4. Варна, България [1] (357)
5. Свят [0] (217)
Предстоящи събития
29.11.2008 - 01.12.2008
30 ноември [0] (56)
29 ноември [0] (76)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 82
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
THE PUBLIC CONSENSUS - AS A CALL GURL, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
C)
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПУБЛИЧНИЯТ
КОНСЕНСУС – КАТО ДАМА НА ПОВИКВАНЕ
или
ЕНЕРГИЙНА
ДОПИРАТЕЛНА ПО ХИПЕРБОЛА
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ГРЪМКИТЕ ЗАГЛАВИЯ са характерни за всяческите безрезултатни дребни инициативи на
причерноморските ни общини. Затънали до гуша в тежки строежи върху леки терени; отпадъчни сметища – там където блести лукса на курортната промишленост; отсъствие на работещи пречиствателни станции при неуправляемо разрастващи се крайбрежни популации. Как да е – но
не какво да е. Здраве му кажи. Парата върти фукарата. И затова потихоночку – без пара във свирката! Такъв за съжаление е и случаят, с т.н. „ЧЕРНОМОРСКА РЕГИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЯ НА ЕНЕРГИЯТА“. Дали не става дума за нещо повече от утилитарно преразглеждане на сметките за ток? Щото обобщеното „ЕНЕРГИЯ-ТА“, е право да си кажем – прекалено обобщено
приподнесено. Доколкото си спомням от часовете по природознание в първи клас, в природата, а следователно и по Българското Черноморие, енергиите са повече от един вид. За какво по-точно става дума? Бог да прости старите учители. Доста разбираха нещата. Що се отнася до пресконференциите на маса, ФАР само си се прави че ги плаща. Плаща ги всеопропастеното Българско Ийхале, преуморено да си се чуди, след като са налице толко' много държавни администрации; толко' много неправителствени организации; толко' много пишман-експерти, как така – О, Боже! - двадесетина години тъпчем на едно и също място по стълбата нагоре,
която всъщност ни отвежда съвсем доле. Ако не се броят игралните зали и разширяващото се сектанство, при които прогресът е къде-къде налице.
В ПРОВЕДЕНАТА на 27.11.2008., преди обед; в залите на предвидливо незатопления хотел „АКВА“; пресконференция за разясняване на очевадното, гореказаната „Агенция“, (Доста намирисва на държавност!), вместо да разкрие своите достижения в областта на - като как се
упралява енергетика в една неуправляема страна, почука по носа баш-журналистите на варненските медии. За да им представи нещо бая-бая различно от онова, за което си е структурирана в потайност. Стана дума, (Кафенце, кебабче, курабийка – цап фактура!), за „ДЕЙНОСТИ В ПОДКРЕПА НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ – НАСЪРЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ЗОНИ“. На което не можем да не възкликнем с някогашното „Евалла Ефендимус!“ Ето как ще бъде насърчено „гражданското
участие“. Чрез фиктивен граждански консенсус, за който – не се лъжа! – цензурата яко пипа. Щото да го няма. Та, как би го имало, като този за сега жалък „граждански консенсус“ не си се изгражда по програми. Програмите само подкрепят. А те ще го подкрепят, ако не са в ръцете на властващата олигархия. Няма начин, на се става дума за преразпределение
доста грешна пара по линия на ФАР.
ДОКАТО ГОРЕКАЗАНАТА „АГЕНЦИЯ“ е „водещ кандидат“, за поредна европейска хапка, то партньори се явяват „МЕЖДУНАРОДЕН ЧЕРНОМОРСКИ КЛУБ“ (Някой да е чул нещо за неговата дейност?); „ИНСТИТУТ ПО ЕКОЛОГИЧНА МОДЕРНИЗАЦИЯ“ (За пръв път чувам, а в модерната екология съм неканен гост от 20.04.1977.!); както и много апетитната „ЧЕРНОМОРСКА БРЕГОВА АСОЦИАЦИЯ“, която навярно асоциира най-много дузина селски кметове, с изпити при МАУП-Киев – база Балчик. Да се чуди човек – да се мае, на тази поредна енергийна допирателна по хипербола. Всъщност – няма нищо за чудене. В тази беработна безпътица, всеки работи онова – що му попадне. Ха да видим – що ще се сполучи. (Вече е започнало да си се сполучва!)
НАЙ-ТВОРЧЕСКО БИ БИЛО, да пожелаем попътен вятър на странната приумица на една абсолютно
неизвестна – а навярно съвсем ефективна - енергийна агенция. (Представям си – що значи това!) Вместо да захапе проблематиката на ЕОН и новите енергийни източници, где вече изпотрепаха птиците по КАЛИАКРА /на снимката - точно Калиакра - бел.ред/, да си се занимава с общо взето многословна проповедна дейност, от която отдавна народът хвърля къч. Та – напред по вятъра! Но – не по вашия
махленски вятър. По вятъра – на Света! Където работите дотам са стигнали, че подобни „агенции“ създават условия гражданите да генерират и продават на концерните електроенергия – за което концерните им са благодарни. Че подобни агенции въвеждат задължават, налагат
и съвременни програмни продукти за управление на енергоползването. Вместо да преливат от пусто в празно. На тази пресконференция, където освен поканени други медии не бяха желани, бе представена изключително полезна, но доста странна за енергийната проблематика разработка: „ДЕЙНОСТИ В ПОДКРЕПА НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ – НАСЪРЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО
УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ЗОНИ“. Свеждащи се – общо взето до информационна кампания, и подходящ интернет-сайт (www.bsraem.org). А пропо
– и един доклад – хубавичко отпечатан. Хубавичко отразяващ, що е сторено горе-доле от 2003. нанасам. И, където хубавичко си се дървен-философства, що следва да се направи – ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ, че на публичния консенсус да му потръгне. Нещо, което никога няма да стане. Тъй
като ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО все още няма – как да има ГРАЖДАНСКИ КОНСЕНСУС?
Ех, тези авангардни агенции световни – все изпреварват нещата – макар на самите тях да не им са съвсем ясни. Що се отнася до мешавицата – карай да върви. Енергетици ще се занимават с драгиране, хидротехници – с енергизиране. Да се чудим ли, защо ни са такива политиците?
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПУБЛИЧНИЯТ
КОНСЕНСУС – КАТО ДАМА НА ПОВИКВАНЕ
или
ЕНЕРГИЙНА
ДОПИРАТЕЛНА ПО ХИПЕРБОЛА
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ГРЪМКИТЕ ЗАГЛАВИЯ са характерни за всяческите безрезултатни дребни инициативи на
причерноморските ни общини. Затънали до гуша в тежки строежи върху леки терени; отпадъчни сметища – там където блести лукса на курортната промишленост; отсъствие на работещи пречиствателни станции при неуправляемо разрастващи се крайбрежни популации. Как да е – но
не какво да е. Здраве му кажи. Парата върти фукарата. И затова потихоночку – без пара във свирката! Такъв за съжаление е и случаят, с т.н. „ЧЕРНОМОРСКА РЕГИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЯ НА ЕНЕРГИЯТА“. Дали не става дума за нещо повече от утилитарно преразглеждане на сметките за ток? Щото обобщеното „ЕНЕРГИЯ-ТА“, е право да си кажем – прекалено обобщено
приподнесено. Доколкото си спомням от часовете по природознание в първи клас, в природата, а следователно и по Българското Черноморие, енергиите са повече от един вид. За какво по-точно става дума? Бог да прости старите учители. Доста разбираха нещата. Що се отнася до пресконференциите на маса, ФАР само си се прави че ги плаща. Плаща ги всеопропастеното Българско Ийхале, преуморено да си се чуди, след като са налице толко' много държавни администрации; толко' много неправителствени организации; толко' много пишман-експерти, как така – О, Боже! - двадесетина години тъпчем на едно и също място по стълбата нагоре,
която всъщност ни отвежда съвсем доле. Ако не се броят игралните зали и разширяващото се сектанство, при които прогресът е къде-къде налице.
В ПРОВЕДЕНАТА на 27.11.2008., преди обед; в залите на предвидливо незатопления хотел „АКВА“; пресконференция за разясняване на очевадното, гореказаната „Агенция“, (Доста намирисва на държавност!), вместо да разкрие своите достижения в областта на - като как се
упралява енергетика в една неуправляема страна, почука по носа баш-журналистите на варненските медии. За да им представи нещо бая-бая различно от онова, за което си е структурирана в потайност. Стана дума, (Кафенце, кебабче, курабийка – цап фактура!), за „ДЕЙНОСТИ В ПОДКРЕПА НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ – НАСЪРЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ЗОНИ“. На което не можем да не възкликнем с някогашното „Евалла Ефендимус!“ Ето как ще бъде насърчено „гражданското
участие“. Чрез фиктивен граждански консенсус, за който – не се лъжа! – цензурата яко пипа. Щото да го няма. Та, как би го имало, като този за сега жалък „граждански консенсус“ не си се изгражда по програми. Програмите само подкрепят. А те ще го подкрепят, ако не са в ръцете на властващата олигархия. Няма начин, на се става дума за преразпределение
доста грешна пара по линия на ФАР.
ДОКАТО ГОРЕКАЗАНАТА „АГЕНЦИЯ“ е „водещ кандидат“, за поредна европейска хапка, то партньори се явяват „МЕЖДУНАРОДЕН ЧЕРНОМОРСКИ КЛУБ“ (Някой да е чул нещо за неговата дейност?); „ИНСТИТУТ ПО ЕКОЛОГИЧНА МОДЕРНИЗАЦИЯ“ (За пръв път чувам, а в модерната екология съм неканен гост от 20.04.1977.!); както и много апетитната „ЧЕРНОМОРСКА БРЕГОВА АСОЦИАЦИЯ“, която навярно асоциира най-много дузина селски кметове, с изпити при МАУП-Киев – база Балчик. Да се чуди човек – да се мае, на тази поредна енергийна допирателна по хипербола. Всъщност – няма нищо за чудене. В тази беработна безпътица, всеки работи онова – що му попадне. Ха да видим – що ще се сполучи. (Вече е започнало да си се сполучва!)
НАЙ-ТВОРЧЕСКО БИ БИЛО, да пожелаем попътен вятър на странната приумица на една абсолютно
неизвестна – а навярно съвсем ефективна - енергийна агенция. (Представям си – що значи това!) Вместо да захапе проблематиката на ЕОН и новите енергийни източници, где вече изпотрепаха птиците по КАЛИАКРА /на снимката - точно Калиакра - бел.ред/, да си се занимава с общо взето многословна проповедна дейност, от която отдавна народът хвърля къч. Та – напред по вятъра! Но – не по вашия
махленски вятър. По вятъра – на Света! Където работите дотам са стигнали, че подобни „агенции“ създават условия гражданите да генерират и продават на концерните електроенергия – за което концерните им са благодарни. Че подобни агенции въвеждат задължават, налагат
и съвременни програмни продукти за управление на енергоползването. Вместо да преливат от пусто в празно. На тази пресконференция, където освен поканени други медии не бяха желани, бе представена изключително полезна, но доста странна за енергийната проблематика разработка: „ДЕЙНОСТИ В ПОДКРЕПА НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ – НАСЪРЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО
УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА КРАЙБРЕЖНИТЕ ЗОНИ“. Свеждащи се – общо взето до информационна кампания, и подходящ интернет-сайт (www.bsraem.org). А пропо
– и един доклад – хубавичко отпечатан. Хубавичко отразяващ, що е сторено горе-доле от 2003. нанасам. И, където хубавичко си се дървен-философства, що следва да се направи – ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ, че на публичния консенсус да му потръгне. Нещо, което никога няма да стане. Тъй
като ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО все още няма – как да има ГРАЖДАНСКИ КОНСЕНСУС?
Ех, тези авангардни агенции световни – все изпреварват нещата – макар на самите тях да не им са съвсем ясни. Що се отнася до мешавицата – карай да върви. Енергетици ще се занимават с драгиране, хидротехници – с енергизиране. Да се чудим ли, защо ни са такива политиците?
Friday, November 14, 2008
WRECK WICH REMEMBERING, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 136 - Коментари: 0
Авария - която напомня
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АВАРИЯ - КОЯТО НАПОМНЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
B СЪБОТА, ОСМИ НОЕМВРИ 2008., около 20:30 ч. м. вр., по време на ходови изпитания, на борда на ядрената подводница К-152 "НЕРПА", противопожарната системна сработва без видима причина. (Подобен случай - в КК "Георги ДИМИТРОВ-Варна - 1976.!) Погиват 20 човека - 6 военни и 14 брегови работници. Други 22 човека остават с обгаряне на дихателните пътища. В Приморския Край е обявен официален траур. От двадесетте загинали - дванадесет са жители на Комсомольск на Амур.Събитието става в открито море. От съображения за сигурност, при трайно продължаваща авария, тя би следвало да бъде потопена на възможно най-голяма дълбочина. Проблемът бива ликвидиран, и подводната лодка се заввръща на собствен ход в своята база БОЛЬШОЙ КАМЕНЬ, недалеч от ВЛАДИВОСТОК.
На подобни кораби, както и на сондажните платформи в открито море, безусловно всеки си се движи с малка оранжева чантичка преметната през рамо. В нея има портативно дихателно устройство с маска - ПДА, осигуряващо за около двадесетина минути кислород. Това е алфата и омегата - при това единствена - за лична безопасност на съвременните подводни лодки. Никой не бива да се разделя с тях. Доколко са ги притежавали персонал и бреговите работници? При численост на экипажа 81 човека, на борда на подводницата са присъствали 208.. По време на изпитания, сложните системи се изпитват и усвояват, в присъствие на повече от един експерт. Мнозина от тези специалисти са бивши военни подводничари.
"НЕРПА", се завръщала от двуседмични успешни ходови изпитания в района на ЯПОНСКО МОРЕ. В два отсека се случва авариен пожар. Там биват открити два трупа на неизвестни и неопознати лица, които липстват в екипажния списък. Загиналите от щатния са офицери. Нисшите чинове са разполагали със спасителното ПДУ, и са се спасили.
К-152 "НЕРПА", е оригинална руска ядрена подводна лодка тип 971И "Щука-Б", заводски № 518. Лодката е подготвяна за отдаване под лизинг на индийските ВМС, което следвало да стане към 15.08.2007.. АМУРСКИЯТ КОРАБОСТРОИТЕЛЕН ЗАВОД обаче, задържа сдаването в експлоатация с десетина месеца, и увеличава цената на адаптация на 785 милиона долара. Индия се съгласява с тази отсрочка, а датата за лизинг бива преместена към 15.06.2008., при 650 милиона долара платими в разстояние на десет години. Следва ново изместване на датата за предаване в лизинг, към краят на 2009., без промени в условията на лизингтовия договор. Повече от ясно е, че ИНДИЯ няма достатъчно пари, а на РУСИЯ не й се разкриват актуални военни тайни.
Това не е първата руска ядрена подводна лодка на лизинг в индийските ВМС. Авариралата К-152 "НЕРПА" е следвало да замени друга руска ядрена подводна лодка тип К-43 по проект 670 "СКАТ", наречена "ЧАКРА", под индийско командване между 1988-1992., действата с ядрен реактор обслужван от руски екипаж. Първоначалният пазарлък е за четири ядрени подводни лодки за ИНДИЯ сдадени до 2002., но подир това договорът фиксира само една. На 11.06.2008., К-152 започва швартови изпитания, а подир това излиза в открито море. На 31.10.2008., подводницата извършва първо дълбоководно потапяне. На 08.11.2008., по време на подобни изпитания, магистрала с фреон за пожарогасене излиза от контрол. Загиват 6 военнослужещи и 14 цивилни лица. Военната прокуратура възбужда углавно дяло за НАРУШАВАНЕ ПРАВИЛАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОЕНЕН КОРАБ", довел поради непредпазливост до смърт на повече от две лица. През всичкото това време радиационния фон на борда на лодката остава в норма.
/Hemy VARNALIS
Прегледи: 136 - Коментари: 0
Авария - която напомня
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АВАРИЯ - КОЯТО НАПОМНЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
B СЪБОТА, ОСМИ НОЕМВРИ 2008., около 20:30 ч. м. вр., по време на ходови изпитания, на борда на ядрената подводница К-152 "НЕРПА", противопожарната системна сработва без видима причина. (Подобен случай - в КК "Георги ДИМИТРОВ-Варна - 1976.!) Погиват 20 човека - 6 военни и 14 брегови работници. Други 22 човека остават с обгаряне на дихателните пътища. В Приморския Край е обявен официален траур. От двадесетте загинали - дванадесет са жители на Комсомольск на Амур.Събитието става в открито море. От съображения за сигурност, при трайно продължаваща авария, тя би следвало да бъде потопена на възможно най-голяма дълбочина. Проблемът бива ликвидиран, и подводната лодка се заввръща на собствен ход в своята база БОЛЬШОЙ КАМЕНЬ, недалеч от ВЛАДИВОСТОК.
На подобни кораби, както и на сондажните платформи в открито море, безусловно всеки си се движи с малка оранжева чантичка преметната през рамо. В нея има портативно дихателно устройство с маска - ПДА, осигуряващо за около двадесетина минути кислород. Това е алфата и омегата - при това единствена - за лична безопасност на съвременните подводни лодки. Никой не бива да се разделя с тях. Доколко са ги притежавали персонал и бреговите работници? При численост на экипажа 81 човека, на борда на подводницата са присъствали 208.. По време на изпитания, сложните системи се изпитват и усвояват, в присъствие на повече от един експерт. Мнозина от тези специалисти са бивши военни подводничари.
"НЕРПА", се завръщала от двуседмични успешни ходови изпитания в района на ЯПОНСКО МОРЕ. В два отсека се случва авариен пожар. Там биват открити два трупа на неизвестни и неопознати лица, които липстват в екипажния списък. Загиналите от щатния са офицери. Нисшите чинове са разполагали със спасителното ПДУ, и са се спасили.
К-152 "НЕРПА", е оригинална руска ядрена подводна лодка тип 971И "Щука-Б", заводски № 518. Лодката е подготвяна за отдаване под лизинг на индийските ВМС, което следвало да стане към 15.08.2007.. АМУРСКИЯТ КОРАБОСТРОИТЕЛЕН ЗАВОД обаче, задържа сдаването в експлоатация с десетина месеца, и увеличава цената на адаптация на 785 милиона долара. Индия се съгласява с тази отсрочка, а датата за лизинг бива преместена към 15.06.2008., при 650 милиона долара платими в разстояние на десет години. Следва ново изместване на датата за предаване в лизинг, към краят на 2009., без промени в условията на лизингтовия договор. Повече от ясно е, че ИНДИЯ няма достатъчно пари, а на РУСИЯ не й се разкриват актуални военни тайни.
Това не е първата руска ядрена подводна лодка на лизинг в индийските ВМС. Авариралата К-152 "НЕРПА" е следвало да замени друга руска ядрена подводна лодка тип К-43 по проект 670 "СКАТ", наречена "ЧАКРА", под индийско командване между 1988-1992., действата с ядрен реактор обслужван от руски екипаж. Първоначалният пазарлък е за четири ядрени подводни лодки за ИНДИЯ сдадени до 2002., но подир това договорът фиксира само една. На 11.06.2008., К-152 започва швартови изпитания, а подир това излиза в открито море. На 31.10.2008., подводницата извършва първо дълбоководно потапяне. На 08.11.2008., по време на подобни изпитания, магистрала с фреон за пожарогасене излиза от контрол. Загиват 6 военнослужещи и 14 цивилни лица. Военната прокуратура възбужда углавно дяло за НАРУШАВАНЕ ПРАВИЛАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОЕНЕН КОРАБ", довел поради непредпазливост до смърт на повече от две лица. През всичкото това време радиационния фон на борда на лодката остава в норма.
/Hemy VARNALIS
THE WAY TO THE NEW KURDISTAN, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 135 - Коментари: 0
Пътят към нов Кюрдистан
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПЪТЯТ КЪМ НОВ КЮРДИСТАН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, за КЮРДИТЕ и плановете на ООН за бъдеща република СВОБОДЕН КЮРДИСТАН, в медиите се споменава изключително малко. Древен сбор от племена, населяващи планински области в ТУРЦИЯ, СИРИЯ, ИРАК и ИРАН. Земи граничещи с ГРУЗИЯ и АРМЕНИЯ, където има техни компактни общности, но и инфилтрат. Две трети КЮРДИ битуват под шапката на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, възможно най-неспокойно. Така неспокойно, че от време навреме турските въоръжени сили излизат в планините срещу традиционно битуващите там националисти. Все по-модерно обучени и оборудвани. Към 2002., МОСУЛ и ИРБИЛ, където нефтът от векове сам бъка из земи, се контролират от кюрдски партизани. В очакване действията на САЩ по отношение ИРАК, на 30.01.2003., турската армия бива спешно дислоцирана по границата ИРАК, и разбира се - сблъсъците тръгват. Границата - някъде към 500 километра, за която отговаря ВТОРА ТУРСКА АРМИЯ базирана в МАЛАТИЯ.
Според Фред КАПЛАН от Асоциация "МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕКАРИ ПРОТИВ ЯДРЕНА ВОЙНА" още тогава се пресмята, че при новата иракска война биха загинали минимум 100 000 кюрди, (Някой експерти качват тази цифра на 500 000!), а от постефекти се очакваше още 150 000 жертви. Не е известно доколко тези прогнози са се сбъднали. (Подобни данни спешно се прикриват!) Все пак, НАСТОЯЩОТО НАХЛУВАНЕ В ИРАК не започна през ТУРЦИЯ - макар и това да се очакваше. Турската дипломация си знае работата. Но жертви, все пак има - макар неоповестени. При това - жертви падащи Всеки Божи Ден. Този пренебрегнат от света народ, надяващ се един ден да получи права върху своите национални богатства, се разпределя тъй:
13 000 000 в Турция -55% от цялото кюрдистанско население; 5 700 000 в Иран - 23%; 4 200 000 в Ирак - 17%; и непретопен персентаж в Грузия, Армения и Азербайджан.
В Северен Ирак кюрдите имат реална автономия още от 1991. , подир ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА. Тази мининация получава международна помощ в размер на 1 000 000 000 долара годишно, във вид на помощи и нефт. Как се разпределя - това не бихме могли да знаем. Опасенията на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, че ако САДАМ ХЮСЕИН падне, би се кооптирала ЕДИННА КЮРДСКА ДЪРЖАВА, се оказаха напразни. Въпреки, че бе приготвила 60 000 щика в помощ на САЩ, щом ВТОРАТА ИНВАЗИЯ начене.
КИРКУК и МОСУЛ, някога са били земи на СУЛТАНА, и ТУРЦИЯ все още ги има за свои, докато турците там остават загрижено малцинство. Парашутирайки в СЕВЕРЕН ИРАК, щатските войски срещнаха около 20 000 турски десантчици дислокирани превантивно - далеч преди началото на военните действия. На дипломатическо равнище е казано, че това е чисто "ТУРСКИ СТИЛ РАБОТА".
Все пак всенародната партизанска война за свободата на КЮРДИСТАН е налице, и нефтопроводите най-тежко страдат, а заедно с това доставките на висококачествен нефт за света. През 1991., в резултат на военните действия около 400 000 кюрди напускат СЕВЕРЕН ИРАК през ТУРЦИЯ, в посока ЕВРОПА. Те навярно завинаги остават там.
Нека не се забравя, че кюрдите говорят на индоевропейски език, както иранците и афганистанците, докато в Турция официалният език е от групата на тюркско-алтайските езици, а в Ирак официалният език е арабски. Това не само като езиков, но като етнокултурен феномен дава допълнителни условия за създаване на нов модерен Кюрдистан.
Надеждата, че САЩ ще бъдат посрещнати от КЮРДИТЕ - като освободители - цели два пъти не се сбъдна. Забравеното обещание на президента УИЛСЪН, че кюрдите ще имат собствена държава непосредствено подир падане на СУЛТАНА, все още не е изпълнено. И, защото няма на кого да се надяват - КЮРДИТЕ опитват сами да се справят. При усложнената политическа обстановка на съвременния глобализиращия се свят, това е повече от национално самоубийство.
Прегледи: 135 - Коментари: 0
Пътят към нов Кюрдистан
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПЪТЯТ КЪМ НОВ КЮРДИСТАН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, за КЮРДИТЕ и плановете на ООН за бъдеща република СВОБОДЕН КЮРДИСТАН, в медиите се споменава изключително малко. Древен сбор от племена, населяващи планински области в ТУРЦИЯ, СИРИЯ, ИРАК и ИРАН. Земи граничещи с ГРУЗИЯ и АРМЕНИЯ, където има техни компактни общности, но и инфилтрат. Две трети КЮРДИ битуват под шапката на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, възможно най-неспокойно. Така неспокойно, че от време навреме турските въоръжени сили излизат в планините срещу традиционно битуващите там националисти. Все по-модерно обучени и оборудвани. Към 2002., МОСУЛ и ИРБИЛ, където нефтът от векове сам бъка из земи, се контролират от кюрдски партизани. В очакване действията на САЩ по отношение ИРАК, на 30.01.2003., турската армия бива спешно дислоцирана по границата ИРАК, и разбира се - сблъсъците тръгват. Границата - някъде към 500 километра, за която отговаря ВТОРА ТУРСКА АРМИЯ базирана в МАЛАТИЯ.
Според Фред КАПЛАН от Асоциация "МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕКАРИ ПРОТИВ ЯДРЕНА ВОЙНА" още тогава се пресмята, че при новата иракска война биха загинали минимум 100 000 кюрди, (Някой експерти качват тази цифра на 500 000!), а от постефекти се очакваше още 150 000 жертви. Не е известно доколко тези прогнози са се сбъднали. (Подобни данни спешно се прикриват!) Все пак, НАСТОЯЩОТО НАХЛУВАНЕ В ИРАК не започна през ТУРЦИЯ - макар и това да се очакваше. Турската дипломация си знае работата. Но жертви, все пак има - макар неоповестени. При това - жертви падащи Всеки Божи Ден. Този пренебрегнат от света народ, надяващ се един ден да получи права върху своите национални богатства, се разпределя тъй:
13 000 000 в Турция -55% от цялото кюрдистанско население; 5 700 000 в Иран - 23%; 4 200 000 в Ирак - 17%; и непретопен персентаж в Грузия, Армения и Азербайджан.
В Северен Ирак кюрдите имат реална автономия още от 1991. , подир ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА. Тази мининация получава международна помощ в размер на 1 000 000 000 долара годишно, във вид на помощи и нефт. Как се разпределя - това не бихме могли да знаем. Опасенията на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, че ако САДАМ ХЮСЕИН падне, би се кооптирала ЕДИННА КЮРДСКА ДЪРЖАВА, се оказаха напразни. Въпреки, че бе приготвила 60 000 щика в помощ на САЩ, щом ВТОРАТА ИНВАЗИЯ начене.
КИРКУК и МОСУЛ, някога са били земи на СУЛТАНА, и ТУРЦИЯ все още ги има за свои, докато турците там остават загрижено малцинство. Парашутирайки в СЕВЕРЕН ИРАК, щатските войски срещнаха около 20 000 турски десантчици дислокирани превантивно - далеч преди началото на военните действия. На дипломатическо равнище е казано, че това е чисто "ТУРСКИ СТИЛ РАБОТА".
Все пак всенародната партизанска война за свободата на КЮРДИСТАН е налице, и нефтопроводите най-тежко страдат, а заедно с това доставките на висококачествен нефт за света. През 1991., в резултат на военните действия около 400 000 кюрди напускат СЕВЕРЕН ИРАК през ТУРЦИЯ, в посока ЕВРОПА. Те навярно завинаги остават там.
Нека не се забравя, че кюрдите говорят на индоевропейски език, както иранците и афганистанците, докато в Турция официалният език е от групата на тюркско-алтайските езици, а в Ирак официалният език е арабски. Това не само като езиков, но като етнокултурен феномен дава допълнителни условия за създаване на нов модерен Кюрдистан.
Надеждата, че САЩ ще бъдат посрещнати от КЮРДИТЕ - като освободители - цели два пъти не се сбъдна. Забравеното обещание на президента УИЛСЪН, че кюрдите ще имат собствена държава непосредствено подир падане на СУЛТАНА, все още не е изпълнено. И, защото няма на кого да се надяват - КЮРДИТЕ опитват сами да се справят. При усложнената политическа обстановка на съвременния глобализиращия се свят, това е повече от национално самоубийство.
SECOND HAND NATION, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 96 - Коментари: 0
Втора ръка нация
(2008) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
SECOND HAND NATION
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДРЕБНИТЕ НАЦИИ ПО СВЕТА - от край време, са предназначени за послужване. Освен може би в бившата СССР. Където на малцинствата бе предоставено право на свобода на избор. Да се амалгамират с кого щат. Или да останат в своите поселения, че да пребивават в минало всред динамично настояще, вътре в бъкъла на всесъюзната федерация. Българи и черногорци, молдовани и грузинци, арменци и сардинци, баски и сицилианци; да не говорим за израелтяни; тяхната съдба е отчайващо сходна. Фиктивна държавност или формална автономия задължително предхожда драматично амалгамиране. С опити за окончателно физикално ликвидиране, в интерес на поредната исторически войнстваща нация. Всевъзможните теории за регионализиране и глобализиране на Греховния Божи Свят, порнографно прикриват вековните политически апетити на Великите Сили. Всичко това, в пълна сила, се отнася за тлеещия спор относно СТАТУКВОТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ АЗИАТСКИ НАЦИИ – КЮРДИТЕ. Планинско мнозинство превърнато от политическите обстоятелства в малцинствена, бавно мигрираща от сърцето на Азия към покрайнините на Европа, подгрупа. Трибално съществуващи люде, обладаващи последните истински свободи на света, на прехода на технотронни столетия. Стиковките на планинските масиви между Европа и Азия, изолираните планински пасища между Афганистан и Пакистан, сочат пътят на антично мигриране и настоящо обитаване на немалобройния народ на кюрдските племена. Народ, който съседните нации периодично избиват, та да не се плоди чак толко’ волно. Първично преброяване (СССР-1939.!) представя 7 000 000 кюрди, от които 46 000 в някогашното Съветско Закавказие. Днес ООН приема, че кюрдите наброяват над 25 000 000 души, населявайки изключително богат на подземни богатства стратегически регион върху териториите на Иран, Ирак, Сирия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Ареал на света, където глобализмът настъпва без да допусне регионализмът да каже своята решающа дума. Без общ говорим език, кюрдите от векове се единяват чрез два коренно различни диалекта: "Зорани" на юг и "Курманджи" на север. При отсъствие на обща религия, изповядвайки шиитство и мюсюльманство по Алеви, кюрдския народ продължава да битува в традиционно племенно устройство. Консолидирани чрез крехко чувство за културна идентичност (Обичаи, носии, въоръжение и бойни похвати!), кюрдите не позволяват да бъдат отстранени от историческата сцена. Тежко обрулен от безпардонната политика на Великите Сили народ, който сам си се представя, като "ХОРА БЕЗ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ - ОСВЕН ПЛАНИНИТЕ". Безгранично храбри партизанстващи бойци при обичайно разбойничество, кюрдите са се убедили, че населяваните от тях планини са нищо повече от парче земя превърната в политически сандвич. Стратегически буфер, още от времената на безконечните войни, (ХVІІ - ХVІІІ век!), между глобалистите на древността - Отоманската и Персийска империи. Доказвайки отново и отново, че времената се менят за да останат отново същите. Макар на различно енергийно равнище ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА; довела до рухване на колосалната Османска Империя разпростряла се върху три континента, тръгнала да се поевропейчва като се пофренчва, (Нефт, нефт, само нефт!); американският президент (1913-1921.!) Уодроу Уилсън, в качеството си на третейски съдия при едва създадената Лига на Нациите, гарантира на кюрдите собствена кюрдска държава. Което не се случва. Севърския мирен договор (10.08.1920.!) в своята Втора Част (13 части с 433 члена!), бърза да реши проблема с границите на тогавашна Турция, пренебрегвайки участието на Царство България. Налице е спекулативно “републиканско” правителство на Кемал Ататюрк, което все пак закърпва нещата. По религиозни подбуди и задокеанска сметка Уодроу Уилсън предпочита най-напред да реши политическото положение на Армения, като подход към възобновяване "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА", пренебрегвайки своите блестящи обещания пред кюрдите. (Загадка е - кой инспирира арменското масакре, но се знае съвсем точно, кой ратува за „мобилност на нациите“!) Кюрдистан бива откъснат от Турция (Петрол, петрол, само петрол!) и предоставен на Ирак, с постановен статут на подмандатна територия на Великобритания. Лигата на Нациите учредява френско-италианско-великобританска комисия с цел да бъде “научно” установено дали кюрдите са "СПОСОБНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ", или все още са само сбор от диви племена. Комисията отклонява чаянията на народа на Кюрдистан да разбере на собствен гръб - що е това "автономия". Парите свършват. Комисията се разпуска. Последвалия Лозански мирен договор (24.07.1923.!) останал неподписан от турска страна; където Царство България взема участие единствено при пренията досежно Проливите; оставя открит проблема за границите Турция-Ирак. Това води до т.н. Мосулски конфликт (1918-1926.!) между Великобритания и Турция, не престанал да тлее и понастоящем, и балансиран от САЩ и РУСИЯ. Едва оглавил правителството на Млада Турция, М. К. Ататюрк изисква от Великобритания и Великите Сили стриктно спазване клаузите на МУДРОСКОТО ПРИМИРИЕ, подписано от пълномощниците на Султана на борда на крайцера “Агамемнон” в порт Мудрос на остров Лемнос (30.10.1928.!), останало едно добро пожелание. Примирие рефлектиращо в тежките пазарлъци на Турция с Вашингтон дълго преди да започне настоящата Втора Война в Залива (19.03.2003!), опазило ТУРЦИЯ от пряко участие в нея.
ДО КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Киркук, Ирбил и Сюлеймания са в пределите на Мосулския вилает на Османската империя. Тук не се водят военни действия, освен обичайното потушаване на безкрайните кюрдски бунтове заплатени със злато идещо отвън. (Петрол, петрол, само петрол!) Подир безуспешните англо-турски преговори, повод за съюзническа интервенция срещу Русия в посока Батуми и Баку, едва учредената ЛИГА НА НАЦИИТЕ се събира в Брюксел (29.10.1924.!), постановявайки демаркационната "БРЮКСЕЛСКА ЛИНИЯ". Изключително богатият на петрол Мосул и прилежащия регион остават на територията на Ирак. Проблемът ПЕТРОЛ-КЮРДИ-ПЕТРОЛ продължава да тлее. Пред Лигата на Нациите бива подписан нов двустранен договор между Великобритания и Турция (Анкара-05.06.1926.!), съгласно който Турция в продължение на 20 години следва да получава десет процента от приходите от експлоатацията на мосулския петрол (500 000 фунта стерлинги-изплатени!). Подир което Република Турция би следвало да се има удовлетворена, а нейните териториални претенции преустановени. Петролът се оказва много повече от предполагаемия. Кюрдите установяват, че са брутално оттъргувани срещу суверенитета на Отоманска Месопотамия. Те се вдигат и тръгват да прегазят Турция. В търсене на политически отдушник Анкара отправя режисирани верски нападки срещу проруски настроеното арменско християнско малцинство. Гневът на кюрдите е пренасочен. И, те се справят. Още в началото на януари 1915. година, над 1 750 000 турски арменци биват изтръгнати от техните родни места, и под кюрдски конвой депортирани в Сирия и Месопотамия. Почти 1 500 000 от тях загиват. Процесът на анихилация на малцинствата в Турция продължава и по време на прехваления „демократ“ Мустафа Кемал Ататюрк, и подир краят на Втората Световна Война. Без да е известно дали изобщо някога ще престане.
В НАШЕ ВРЕМЕ В ТУРЦИЯ обитават повече от 13 000 000 кюрди, (Над 12% от населението на страната!), а това ще рече повече от половината преброени кюрди по света. В зората на съвременната турска демократическа система, Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938.!), подписва граждански права за малцинствените групи от бившата ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Провеждайки на практика деликатна задкулисна политика на явни и неявни вътрешни репресии, за подтискане стремежа на многобройните малцинствени групи към национално самоопределение. Съвременното турско законодателство е откровено расистко, и в продължение на десетилетия забранява кюрдистанската национална идентичност. Задължавайки кюрдите да се представят за турци. Официалната употреба на кюрдски език до 1991. година е абсолютно забранена. Отмяната на тази расистка забрана се свързва единствено, с резултатите от ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА (1990—1991.!), която отново поведе кюрдите на емигриране през пределите на ТУРЦИЯ. ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, привела света в изгодно управляем хаос, кюрдите в Иран успяват да спретнат своя микродържава със силно просъветска ориентировка. (Русия традиционно подкрепя всевъзможни "освободителни" движения още от времената на Петър Първи, когато износът на оръжие по същество е нулев!) В периода 1946-1947. СССР инспирира, подкрепя и изненадващо създава две нови държави: РЕПУБЛИКА ИРАНСКИ АЗЕРБАЙДЖАН И КЮРДСКА РЕПУБЛИКА МЕЙХАБАД, разположена между езерото Урмиа и границата с Ирак. Това довежда на власт в Иран набедения правист и доказан водач на тълпите, Мохамед Мосадък (1951!). Със съветска подкрепа МОСАДЪК ПАША тръгва към всеобща национализация на петролните източници. Две години по-късно с помощта на Великобритания и САЩ, Мосадък бива отстранен от детронирания монарх, за да излежи три годишна тъмнична присъда преди да се заеме с писане на спомени. Това слага край на единствения успешен опит да се предостави модерна държавност на кюрдите, та да се стрелят помежду си вместо да нападат кервани с богомолци за Мека. ОЩЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КЮРДИТЕ В ИРАК не си позволяват да стоят със скръстени ръце. Техните набези над петролните полета стават толкова чести и така опасни, че Уинстън Чърчил в качеството си на министър на войната и авиацията (1937.!) се разпорежда, да бъде приложен горчичен газ в планините на Кюрдистан. Саддам Хюсеин Ал-Тикрити приема присърце същия този метод по време на т.н. Анфал-Кампания, (1988-89.!), когато под безстрастния поглед на ООН биват безмилостно унищожени по химически път огромен брой ПЕЩЕРНИ КЮРДИ. Срамно масакре, чието повторение подир приключване на Пустинна Буря-1 предизвика резервната съюзническа операция "Пустинна Лисица". Провеждана епизодично от летища базирани на турска територия. Иракската държавна атака срещу народа на кюрдите напомня злокобната практика на САЩ в Южен Виетнам (1964-1973.!), практикувана за изтласкване на северовиетнамски партизани от техните подземни укрития в делтата на Меконг. Това предполага разбираемо наличие на щатски специалисти на “свободна практика”, каквито всевъзможните диктатори с удоволствие наемат, а военните ведомства на САЩ не възпрепятстват. Стотици кюрдски села биват безпощадно ликвидирани, а жителите им изселени в т.н. "колективни градове", (Помни Чаушеску!), където преобладават преселени араби (Виж Палестина!). Това едва ли би могло да стане без съдействие на транснационалните ислямски фондации, (Строеж джамии на вересия!), подкрепяни от Саудитска Арабия и ОПЕК. В Халавджа, по лична заповед на Саддам Хюсеин, биват изтребени с отровен газ около 5 000 души. Пряко са разстреляни повече от 10 000 кюрди. Броят на безследно изчезналите едва ли някога ще бъдат установен достоверно. (Щатски източници дават над 30 000 погинали!) КАМПАНИЯТА НА САДДАМ се оценява от експерти при ООН, като целево ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ невиждано от времената на Втората Световна Война. В сравнение с което дейността на Хашим Тачи, е детска забава. По време на президента Клинтън; независимо от неговата очарователна усмивка А-Ла-Люински; това води до нови кюрдски метежи, при неефективна намеса на CIA. Кюрдите традиционно са култово въоръжени, и никой никога не би успял окончателно да ги разоръжи. Освен в условия на комунизъм, за който една част от тях непрестанно лелее. Заселването на араби в Кюрдистан се превръща в национална политика за Ирак на Саддам Хюсеин Ал Тикрити. Това тежко обтяга отношенията на Ирак с Турция, независимо от лицемерните срещи по линия на Меджлиса. От времената на Османлъка тук битуват доста турци, чиито икономически интереси изкуственото преселение отежнява. Република Турция се оказва ощетена не само политически, но и икономически. При всяко поредно клане в планините на Ирак нейните лагери за бежанци се препълват, а това води до преразходи в хазната и търкания по пътя за влизане в Европейската Икономическа Общност. За да бъдат донякъде опазени кюрдите, ООН създава контролируеми от Великобритания забранени за полети зони (No-Fly-Zones!), като ефективна външна защита срещу етнически преследвания. Подир приключване на "ПУСТИННА БУРЯ-1" (1990-1991.!), Ирак неохотно изтегля своята администрация от региона на Иракски Кюрдистан, където границата с Турция остава завинаги плаваща. ПОД НАТИСК НА ООН, в резултат на последвалото подир Пустинна Буря-1 примирие, Саддам Хюсеин Ал Тикрити създава марионетно “АВТОНОМНО” КЮРДСКО ПРАВИТЕЛСТВО доминирано от Багдад. Включващо представители на две изненадващо легализирани партии: КЮРДИСТАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ, И ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ НА КЮРДИСТАН. Останалите политически партии са толкова екстремно леви,че остават възпретени. Независимо от непрестанните междупартийни сблъсъци, в АВТОНОМЕН ИРАКСКИ КЮРДИСТАН се набелязват начални атрибути на независимост, далеч преди настоящата щатска окупация. Столицата на провинция Ирбил бива преименована Хавлер. Бива въведена латинизирана кюрдска азбука в замяна на арабската. Училищните занятия се кюрдизират, чрез изучаване патриотизирана история на древен Кюрдистан. Избран е местен парламент. Въведени са Общински Съвети, относително свободни преса и медии. Любителски театрални трупи аркадашлийски бичуват Саддам Хюсеин. (Донейде приятно!) Строят се мостове и пътища, добре-дошли за всякакви окупационни войски. Мастити лидери на малцинствата си позволяват да твърдят, че в Иракски Кюрдистан се разгъва "ЗЛАТЕН ВЕК". За пръв път кюрдите чувстват, че обещанията на Уодроу Уилсън (28.12.1856-03.02.1924.!) дадени преди почти век вървят към реализация, но от пряко сътрудничество с парашутиралите емисари на САЩ се въздържат, и до спонтанни бунтове не се стига. Преди началото на настоящата ВТОРА ВОЙНА В ЗАЛИВА, Турция превантивно (31.01.2003.!) извежда и разполага 500 хиляден военен контингент по границите с Иракски Кюрдистан. Нейни командоси изпреварват настоящето нахлуване на Съюзниците, без Турция официално да участва. Тя знае, че някога напълно кюрдският град Киркук е изцяло етнически прочистен от Саддам, с което нейните претенции към региона биха могли да заглъхнат.
МЛАДИТЕ КЮРДИ, мнозина от тях завършили висше образование в САЩ, Русия, Европа и дори България се надяват, че в резултат на настоящата война новообособен Кюрдистан ще получи права над експлоатацията на своите нефтени залежи. Турция не харесва моделът "лоялна автономия" ориентирана към Дамаск но знае, че нахлуе ли официално в Кюрдистан гражданската война е неизбежна.
СЪРЦЕВИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НА АТАТЮРК се явява УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА (Турски Съединени Щати!). Това дава основание на Турция да предлага собствено политическо решение с център Анкара, докато една навременна анкета някога посочи, че Турция счита кюрдите за значително по-опасни от Саддам. Непосредствено подир ПУСТИННА БУРЯ-1, кюрдския водач Тюргут Йозал се опитва (1992!) да започне преговори с Анкара, Техеран и Дамаск при участие на Великите сили, за установяване на независима република Кюрдистан. Този дипломатически ход за създаване на суверенно правителство в сянка прави КЮРДИСТАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ да бъде незабавно забранена, (1994.!). От своя страна Турция провежда широка международна дипломатическа, политическа и полицейска кампания, за елиминиране на нелегалната прокомунистическа Кюрдска Народна Партия (РКК), която единствена с оръжие в ръка отстоява НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ КЮРДИСТАН. Това довежда до периодично навлизане на турски експедиционни сили в ИРАКСКИ КЮРДИСТАН и ликвидиране над 47 000 бойци на РКК по партизанските бойни пътеки. С помощ на ИНТЕРПОЛ е задържан, арестуван и публично съден ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТРАТЕГ НА РКК АБДУЛА ЙОДЖАЛАН. (Нефт, нефт, само нефт!) Светът разбира, че в Иракски Кюрдистан всичко зависи от Анкара и не само от Анкара; от Техеран и не само от Техеран; от Дамаск и не само от Дамаск; но най-вече от задокеанските комшии. Ако Турция успее да прокара и утвърди идеята за унитарната държава на Ататюрк; без тази държава да бъде огледален образ на някогашната Отоманска Империя държала в шах Русия и Европа повече от 500 години време; налице ще бъде поредна бедняшка автономия. Ако бъде даден път на Тюргут Йозал, на белия греховен свят ще се появи нова минидържава-сандвич. Подходяща за поглъщане, трудна за преглъщане.
Прегледи: 96 - Коментари: 0
Втора ръка нация
(2008) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
SECOND HAND NATION
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДРЕБНИТЕ НАЦИИ ПО СВЕТА - от край време, са предназначени за послужване. Освен може би в бившата СССР. Където на малцинствата бе предоставено право на свобода на избор. Да се амалгамират с кого щат. Или да останат в своите поселения, че да пребивават в минало всред динамично настояще, вътре в бъкъла на всесъюзната федерация. Българи и черногорци, молдовани и грузинци, арменци и сардинци, баски и сицилианци; да не говорим за израелтяни; тяхната съдба е отчайващо сходна. Фиктивна държавност или формална автономия задължително предхожда драматично амалгамиране. С опити за окончателно физикално ликвидиране, в интерес на поредната исторически войнстваща нация. Всевъзможните теории за регионализиране и глобализиране на Греховния Божи Свят, порнографно прикриват вековните политически апетити на Великите Сили. Всичко това, в пълна сила, се отнася за тлеещия спор относно СТАТУКВОТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ АЗИАТСКИ НАЦИИ – КЮРДИТЕ. Планинско мнозинство превърнато от политическите обстоятелства в малцинствена, бавно мигрираща от сърцето на Азия към покрайнините на Европа, подгрупа. Трибално съществуващи люде, обладаващи последните истински свободи на света, на прехода на технотронни столетия. Стиковките на планинските масиви между Европа и Азия, изолираните планински пасища между Афганистан и Пакистан, сочат пътят на антично мигриране и настоящо обитаване на немалобройния народ на кюрдските племена. Народ, който съседните нации периодично избиват, та да не се плоди чак толко’ волно. Първично преброяване (СССР-1939.!) представя 7 000 000 кюрди, от които 46 000 в някогашното Съветско Закавказие. Днес ООН приема, че кюрдите наброяват над 25 000 000 души, населявайки изключително богат на подземни богатства стратегически регион върху териториите на Иран, Ирак, Сирия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Ареал на света, където глобализмът настъпва без да допусне регионализмът да каже своята решающа дума. Без общ говорим език, кюрдите от векове се единяват чрез два коренно различни диалекта: "Зорани" на юг и "Курманджи" на север. При отсъствие на обща религия, изповядвайки шиитство и мюсюльманство по Алеви, кюрдския народ продължава да битува в традиционно племенно устройство. Консолидирани чрез крехко чувство за културна идентичност (Обичаи, носии, въоръжение и бойни похвати!), кюрдите не позволяват да бъдат отстранени от историческата сцена. Тежко обрулен от безпардонната политика на Великите Сили народ, който сам си се представя, като "ХОРА БЕЗ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ - ОСВЕН ПЛАНИНИТЕ". Безгранично храбри партизанстващи бойци при обичайно разбойничество, кюрдите са се убедили, че населяваните от тях планини са нищо повече от парче земя превърната в политически сандвич. Стратегически буфер, още от времената на безконечните войни, (ХVІІ - ХVІІІ век!), между глобалистите на древността - Отоманската и Персийска империи. Доказвайки отново и отново, че времената се менят за да останат отново същите. Макар на различно енергийно равнище ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА; довела до рухване на колосалната Османска Империя разпростряла се върху три континента, тръгнала да се поевропейчва като се пофренчва, (Нефт, нефт, само нефт!); американският президент (1913-1921.!) Уодроу Уилсън, в качеството си на третейски съдия при едва създадената Лига на Нациите, гарантира на кюрдите собствена кюрдска държава. Което не се случва. Севърския мирен договор (10.08.1920.!) в своята Втора Част (13 части с 433 члена!), бърза да реши проблема с границите на тогавашна Турция, пренебрегвайки участието на Царство България. Налице е спекулативно “републиканско” правителство на Кемал Ататюрк, което все пак закърпва нещата. По религиозни подбуди и задокеанска сметка Уодроу Уилсън предпочита най-напред да реши политическото положение на Армения, като подход към възобновяване "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА", пренебрегвайки своите блестящи обещания пред кюрдите. (Загадка е - кой инспирира арменското масакре, но се знае съвсем точно, кой ратува за „мобилност на нациите“!) Кюрдистан бива откъснат от Турция (Петрол, петрол, само петрол!) и предоставен на Ирак, с постановен статут на подмандатна територия на Великобритания. Лигата на Нациите учредява френско-италианско-великобританска комисия с цел да бъде “научно” установено дали кюрдите са "СПОСОБНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ", или все още са само сбор от диви племена. Комисията отклонява чаянията на народа на Кюрдистан да разбере на собствен гръб - що е това "автономия". Парите свършват. Комисията се разпуска. Последвалия Лозански мирен договор (24.07.1923.!) останал неподписан от турска страна; където Царство България взема участие единствено при пренията досежно Проливите; оставя открит проблема за границите Турция-Ирак. Това води до т.н. Мосулски конфликт (1918-1926.!) между Великобритания и Турция, не престанал да тлее и понастоящем, и балансиран от САЩ и РУСИЯ. Едва оглавил правителството на Млада Турция, М. К. Ататюрк изисква от Великобритания и Великите Сили стриктно спазване клаузите на МУДРОСКОТО ПРИМИРИЕ, подписано от пълномощниците на Султана на борда на крайцера “Агамемнон” в порт Мудрос на остров Лемнос (30.10.1928.!), останало едно добро пожелание. Примирие рефлектиращо в тежките пазарлъци на Турция с Вашингтон дълго преди да започне настоящата Втора Война в Залива (19.03.2003!), опазило ТУРЦИЯ от пряко участие в нея.
ДО КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Киркук, Ирбил и Сюлеймания са в пределите на Мосулския вилает на Османската империя. Тук не се водят военни действия, освен обичайното потушаване на безкрайните кюрдски бунтове заплатени със злато идещо отвън. (Петрол, петрол, само петрол!) Подир безуспешните англо-турски преговори, повод за съюзническа интервенция срещу Русия в посока Батуми и Баку, едва учредената ЛИГА НА НАЦИИТЕ се събира в Брюксел (29.10.1924.!), постановявайки демаркационната "БРЮКСЕЛСКА ЛИНИЯ". Изключително богатият на петрол Мосул и прилежащия регион остават на територията на Ирак. Проблемът ПЕТРОЛ-КЮРДИ-ПЕТРОЛ продължава да тлее. Пред Лигата на Нациите бива подписан нов двустранен договор между Великобритания и Турция (Анкара-05.06.1926.!), съгласно който Турция в продължение на 20 години следва да получава десет процента от приходите от експлоатацията на мосулския петрол (500 000 фунта стерлинги-изплатени!). Подир което Република Турция би следвало да се има удовлетворена, а нейните териториални претенции преустановени. Петролът се оказва много повече от предполагаемия. Кюрдите установяват, че са брутално оттъргувани срещу суверенитета на Отоманска Месопотамия. Те се вдигат и тръгват да прегазят Турция. В търсене на политически отдушник Анкара отправя режисирани верски нападки срещу проруски настроеното арменско християнско малцинство. Гневът на кюрдите е пренасочен. И, те се справят. Още в началото на януари 1915. година, над 1 750 000 турски арменци биват изтръгнати от техните родни места, и под кюрдски конвой депортирани в Сирия и Месопотамия. Почти 1 500 000 от тях загиват. Процесът на анихилация на малцинствата в Турция продължава и по време на прехваления „демократ“ Мустафа Кемал Ататюрк, и подир краят на Втората Световна Война. Без да е известно дали изобщо някога ще престане.
В НАШЕ ВРЕМЕ В ТУРЦИЯ обитават повече от 13 000 000 кюрди, (Над 12% от населението на страната!), а това ще рече повече от половината преброени кюрди по света. В зората на съвременната турска демократическа система, Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938.!), подписва граждански права за малцинствените групи от бившата ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Провеждайки на практика деликатна задкулисна политика на явни и неявни вътрешни репресии, за подтискане стремежа на многобройните малцинствени групи към национално самоопределение. Съвременното турско законодателство е откровено расистко, и в продължение на десетилетия забранява кюрдистанската национална идентичност. Задължавайки кюрдите да се представят за турци. Официалната употреба на кюрдски език до 1991. година е абсолютно забранена. Отмяната на тази расистка забрана се свързва единствено, с резултатите от ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА (1990—1991.!), която отново поведе кюрдите на емигриране през пределите на ТУРЦИЯ. ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, привела света в изгодно управляем хаос, кюрдите в Иран успяват да спретнат своя микродържава със силно просъветска ориентировка. (Русия традиционно подкрепя всевъзможни "освободителни" движения още от времената на Петър Първи, когато износът на оръжие по същество е нулев!) В периода 1946-1947. СССР инспирира, подкрепя и изненадващо създава две нови държави: РЕПУБЛИКА ИРАНСКИ АЗЕРБАЙДЖАН И КЮРДСКА РЕПУБЛИКА МЕЙХАБАД, разположена между езерото Урмиа и границата с Ирак. Това довежда на власт в Иран набедения правист и доказан водач на тълпите, Мохамед Мосадък (1951!). Със съветска подкрепа МОСАДЪК ПАША тръгва към всеобща национализация на петролните източници. Две години по-късно с помощта на Великобритания и САЩ, Мосадък бива отстранен от детронирания монарх, за да излежи три годишна тъмнична присъда преди да се заеме с писане на спомени. Това слага край на единствения успешен опит да се предостави модерна държавност на кюрдите, та да се стрелят помежду си вместо да нападат кервани с богомолци за Мека. ОЩЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КЮРДИТЕ В ИРАК не си позволяват да стоят със скръстени ръце. Техните набези над петролните полета стават толкова чести и така опасни, че Уинстън Чърчил в качеството си на министър на войната и авиацията (1937.!) се разпорежда, да бъде приложен горчичен газ в планините на Кюрдистан. Саддам Хюсеин Ал-Тикрити приема присърце същия този метод по време на т.н. Анфал-Кампания, (1988-89.!), когато под безстрастния поглед на ООН биват безмилостно унищожени по химически път огромен брой ПЕЩЕРНИ КЮРДИ. Срамно масакре, чието повторение подир приключване на Пустинна Буря-1 предизвика резервната съюзническа операция "Пустинна Лисица". Провеждана епизодично от летища базирани на турска територия. Иракската държавна атака срещу народа на кюрдите напомня злокобната практика на САЩ в Южен Виетнам (1964-1973.!), практикувана за изтласкване на северовиетнамски партизани от техните подземни укрития в делтата на Меконг. Това предполага разбираемо наличие на щатски специалисти на “свободна практика”, каквито всевъзможните диктатори с удоволствие наемат, а военните ведомства на САЩ не възпрепятстват. Стотици кюрдски села биват безпощадно ликвидирани, а жителите им изселени в т.н. "колективни градове", (Помни Чаушеску!), където преобладават преселени араби (Виж Палестина!). Това едва ли би могло да стане без съдействие на транснационалните ислямски фондации, (Строеж джамии на вересия!), подкрепяни от Саудитска Арабия и ОПЕК. В Халавджа, по лична заповед на Саддам Хюсеин, биват изтребени с отровен газ около 5 000 души. Пряко са разстреляни повече от 10 000 кюрди. Броят на безследно изчезналите едва ли някога ще бъдат установен достоверно. (Щатски източници дават над 30 000 погинали!) КАМПАНИЯТА НА САДДАМ се оценява от експерти при ООН, като целево ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ невиждано от времената на Втората Световна Война. В сравнение с което дейността на Хашим Тачи, е детска забава. По време на президента Клинтън; независимо от неговата очарователна усмивка А-Ла-Люински; това води до нови кюрдски метежи, при неефективна намеса на CIA. Кюрдите традиционно са култово въоръжени, и никой никога не би успял окончателно да ги разоръжи. Освен в условия на комунизъм, за който една част от тях непрестанно лелее. Заселването на араби в Кюрдистан се превръща в национална политика за Ирак на Саддам Хюсеин Ал Тикрити. Това тежко обтяга отношенията на Ирак с Турция, независимо от лицемерните срещи по линия на Меджлиса. От времената на Османлъка тук битуват доста турци, чиито икономически интереси изкуственото преселение отежнява. Република Турция се оказва ощетена не само политически, но и икономически. При всяко поредно клане в планините на Ирак нейните лагери за бежанци се препълват, а това води до преразходи в хазната и търкания по пътя за влизане в Европейската Икономическа Общност. За да бъдат донякъде опазени кюрдите, ООН създава контролируеми от Великобритания забранени за полети зони (No-Fly-Zones!), като ефективна външна защита срещу етнически преследвания. Подир приключване на "ПУСТИННА БУРЯ-1" (1990-1991.!), Ирак неохотно изтегля своята администрация от региона на Иракски Кюрдистан, където границата с Турция остава завинаги плаваща. ПОД НАТИСК НА ООН, в резултат на последвалото подир Пустинна Буря-1 примирие, Саддам Хюсеин Ал Тикрити създава марионетно “АВТОНОМНО” КЮРДСКО ПРАВИТЕЛСТВО доминирано от Багдад. Включващо представители на две изненадващо легализирани партии: КЮРДИСТАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ, И ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ НА КЮРДИСТАН. Останалите политически партии са толкова екстремно леви,че остават възпретени. Независимо от непрестанните междупартийни сблъсъци, в АВТОНОМЕН ИРАКСКИ КЮРДИСТАН се набелязват начални атрибути на независимост, далеч преди настоящата щатска окупация. Столицата на провинция Ирбил бива преименована Хавлер. Бива въведена латинизирана кюрдска азбука в замяна на арабската. Училищните занятия се кюрдизират, чрез изучаване патриотизирана история на древен Кюрдистан. Избран е местен парламент. Въведени са Общински Съвети, относително свободни преса и медии. Любителски театрални трупи аркадашлийски бичуват Саддам Хюсеин. (Донейде приятно!) Строят се мостове и пътища, добре-дошли за всякакви окупационни войски. Мастити лидери на малцинствата си позволяват да твърдят, че в Иракски Кюрдистан се разгъва "ЗЛАТЕН ВЕК". За пръв път кюрдите чувстват, че обещанията на Уодроу Уилсън (28.12.1856-03.02.1924.!) дадени преди почти век вървят към реализация, но от пряко сътрудничество с парашутиралите емисари на САЩ се въздържат, и до спонтанни бунтове не се стига. Преди началото на настоящата ВТОРА ВОЙНА В ЗАЛИВА, Турция превантивно (31.01.2003.!) извежда и разполага 500 хиляден военен контингент по границите с Иракски Кюрдистан. Нейни командоси изпреварват настоящето нахлуване на Съюзниците, без Турция официално да участва. Тя знае, че някога напълно кюрдският град Киркук е изцяло етнически прочистен от Саддам, с което нейните претенции към региона биха могли да заглъхнат.
МЛАДИТЕ КЮРДИ, мнозина от тях завършили висше образование в САЩ, Русия, Европа и дори България се надяват, че в резултат на настоящата война новообособен Кюрдистан ще получи права над експлоатацията на своите нефтени залежи. Турция не харесва моделът "лоялна автономия" ориентирана към Дамаск но знае, че нахлуе ли официално в Кюрдистан гражданската война е неизбежна.
СЪРЦЕВИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НА АТАТЮРК се явява УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА (Турски Съединени Щати!). Това дава основание на Турция да предлага собствено политическо решение с център Анкара, докато една навременна анкета някога посочи, че Турция счита кюрдите за значително по-опасни от Саддам. Непосредствено подир ПУСТИННА БУРЯ-1, кюрдския водач Тюргут Йозал се опитва (1992!) да започне преговори с Анкара, Техеран и Дамаск при участие на Великите сили, за установяване на независима република Кюрдистан. Този дипломатически ход за създаване на суверенно правителство в сянка прави КЮРДИСТАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ да бъде незабавно забранена, (1994.!). От своя страна Турция провежда широка международна дипломатическа, политическа и полицейска кампания, за елиминиране на нелегалната прокомунистическа Кюрдска Народна Партия (РКК), която единствена с оръжие в ръка отстоява НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ КЮРДИСТАН. Това довежда до периодично навлизане на турски експедиционни сили в ИРАКСКИ КЮРДИСТАН и ликвидиране над 47 000 бойци на РКК по партизанските бойни пътеки. С помощ на ИНТЕРПОЛ е задържан, арестуван и публично съден ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТРАТЕГ НА РКК АБДУЛА ЙОДЖАЛАН. (Нефт, нефт, само нефт!) Светът разбира, че в Иракски Кюрдистан всичко зависи от Анкара и не само от Анкара; от Техеран и не само от Техеран; от Дамаск и не само от Дамаск; но най-вече от задокеанските комшии. Ако Турция успее да прокара и утвърди идеята за унитарната държава на Ататюрк; без тази държава да бъде огледален образ на някогашната Отоманска Империя държала в шах Русия и Европа повече от 500 години време; налице ще бъде поредна бедняшка автономия. Ако бъде даден път на Тюргут Йозал, на белия греховен свят ще се появи нова минидържава-сандвич. Подходяща за поглъщане, трудна за преглъщане.
Subscribe to:
Posts (Atom)
-
(C) 2017 – Bogomil K. Avramov СТАРА, СТАРА ПРИКАЗКА НАРОДНА от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ В ЕДНО ЦАРСТВО И ГОСПОДАРСТВО; КЪД... -
© 2009-2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY С В Е Т А М А Р И Н А разказ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ ВИНАГИ когато мисля ...
