ПИЕСА - МОНОЛОГ ОТ БОГОМИЛ К. АВРАМОВ-ХЕМИ

БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

ЦИГАРИ

В

ХАРД – БОКС

или

ЗАЩОТО КЪСНО МИ ПРОСВЕТВА

- МОНОЛОГ ЗА МОНОСПЕКТАКЪЛ -

AVRAMOV'S HAND-MADE COLECTIBLES

2015

VARNA

© 2015 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ALL RIGHTS RESERVED

ISBN 978 – 954 – 8530 – 58 - 3

ОБЩ ПЛАН:

• МРАК.
• ПЪЛЕН МРАК.
• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ИДЕ СВЕЛИНА – КАТО НА РАЗСЪМВАНЕ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА – КАТО ПРЕД БУРЯ.
• ПРИЗЕМНО ЗАВЕДЕНИЕ ЗА НОН-СТОП ПИЯЧКА.
• ТУХЛЕНИ СТЕНИ.
• БЕЗВКУСНИ КАРТИНИ.
• НА ТАВАНА СЕ ВЪРТИ ОГЛЕДАЛНА СФЕРА.
• ЗАД БАРА ДРЕМЕ ПОБЕЛЯЛ БАРМАН В ПИРАТСКА УНИФОРМА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• НА МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА.
• НА СТОЛ СРЕЩУ ДАМАТА СКЕЛЕТ.
• ДАМАТА СЕ ИЗПОВЯДВА.
• СКЕЛЕТЪТ СЛУШАЙКИ ПОТРЕПВА С ГЛАВА.
• ИЗИСКАНАТА ДАМА ПРЕХВЪРЛЯ КРАК ВЪРХУ КРАК. СВИВА РАМЕНЕ.
• БАРМАНЪТ СЕ ХВЪРЛЯ ДА ОБСЛУЖВА.
• СВЕТЛИНАТА БАВНО ГАСНЕ.
• ТРЪГВАТ ДУМИТЕ-СЛОВА.

1. ВИНАГИ, когато на Маман идваха гости, най-често самотни мъже с изключително сложна душевност; а това те декларираха шумно докато се разсъбличаха, за да попаднат при Маман в леглото; тя ме изпращаше за цигари.

Грабвах парите озарена от безсвестна ярост. Хуквах през глава по дървеното стълбище, към вратите на недалечното кафе-тераса "Куцото Куче". Не бързах да се завърна у дома. Нима това бе дом, щом родната ти майка те изхвърля на улицата незабавно, похлопа ли на вратата пореден странстващ мъж? Не, разбира се. Това бе единствено квартира. .

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя. Затова има детски градини. За да си нямаме дом. Докато си имаме квартири. А, детските градини, това е бизнес. Страхотен кметски бизнес.

2.ОСТАВАХ ПРИТАЕНА там, в ъгъла, на онази смрадна маса с кирлива табелка "Reserve". На която обикновено отсядат кварталните цивилни полицаи. Докато настане полунощ. Докато Барман Мити започне да загасва светлините, а посетителите неохотно да си тръгват. Едва успяваше да ме прогони. Това той вършеше съвсем бащински, докрай загрижен. Въпреки, че нямаше никакви деца. По документ.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя. Някой хора са родени за родители. Без да притежават никакви деца. Докато други - гдето ги имат, гледат да ги пропилеят.

Да – на баровете!

Не – на детските градини. .

3. БАРМАН МИТИ БЕ СТРАХОТЕН АРАБИЯ. Без да бъде никакъв гад. Както това би могло да се допусне. Барман Мити бе арабия не дълго. Един дрогиран до козирките бодигард го гръмна - като нищо, пред самите ми очи. Май аз бях единствен свидетел, който никой никога за нищо не разпита. Бях малолетна.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Нима сега е късно!?!

Според мен – никога не е късно. .

За реванш.

4. ТОГАВА СЕ ЗАВРЪЩАХ. Заварвах Маман будна. Седнала по турски всред огромното кръгло легло с балдахин. Навлякла пъстри домашни шалвари. Да се поклаща в ритъм със среднощна музика от старото радио "Лумофон", гдето годините си не знае, а свири ли свири на средни вълни, че и на къси. Да гаси своите неизменни "Пел-Мел" без филтър, в претъпкания с фасове пепелник. От поредният гост нямаше следа. Прозорецът зееше отворен. Ако да не бяхме на подпокривен етаж бих си мислила, че от там си се изпаряват горките. Събличах се. Лягах безмълвна до Маман в леглото. Полог, в който двамата с Маман оцелявахме. Потръпвах от чужда остатъчна топлина. Съвсем не моя. Едва ли наша. Маман продължаваше да се поклаща в ритъм с музиката. Подир което кротваше в дълбок непробуден сън на човек, изпълнил своят интернационален пролетарски дълг. Прегръщах я с обич. Не ми идваше да се разплача.

5. ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, Маман все още не бе бедстващ пенсионер, а високоуважаван преподавател по роден език и литература в най-представителното училище в Белоград. Град голям, колкото носна кърпа сгъната на двадесет и четири. Струпан преди векове от преселници от гръцко, при устието на Голямата Река.

6. В БЕЛОГРАД Е ТРАДИЦИЯ, овакантените държавни бройки се заемат чрез конкурс. Маман бе издържала своят конкурс. Далеч преди да се родя. Което не пречеше на директора на конкурсното училище, ката вечер да се мъкне у дома. Колчем жена му, яка рускиня от Архангелск, извади шишето перцовка и кожения наследствен поясок. .

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Не, на безплатната дружба между народите.

Започва с перцовка. Завършва с поясок. .

7. ТИХОМЪЛКОМ СЕ ПРИБИРАХ В ГАРДЕРОБА В КИЛЕРА. Как да е изкарвах до зарана. Отначало недоумявах. После, си поплаквах. Докато ми стане все едно. Заран откривах обичайните наставления за през деня. Изписани граматически прилежно, с безспорен вкус и възпитание. С цветен тебешир върху малка черна дъска окачена при вратата. Стремях се да ги следвам. Не съжелявам. От тях научих малко френски и доста немски, а освен това, как да не занемарявам ежемесечния си съдбовен цикъл.

7. ТАКА БЕ ВИНАГИ, но не и онзи път. Когато се завърнах почти незабавно с пакет алени "Пел-Мел" в ръка, прозвънявайки рестото в шепи. При Маман все още пребиваваше поредния нечакан гост. Без сако. Със спуснати тиранти. Гальовно придържащ с две ръце, безпомощно интелектуално шкембенце. По него би могло да се удари с палки за малък барабан. Какъв ли звук би издало? Веднага заключих, че подобно финно, малко, едва ли не невинно шкембенце, би могъл да притежава единствено някой от тежката научна кариера. В никакъв случай обикновен научен сътрудник.

8. ЕДВА УСПЯХ ДА ПОДАМ ПАКЕТА ЦИГАРИ ПРЕЗ ПРОЦЕПА НА ВРАТАТА. (Маман рядко отваря врата изцяло!) Разбрах, че отново съм объркала нещата. Срещнах погледа на Маман. Тя ме гледаше назидателно. Наведох виновно глава. Почуствах се малка и жалка, наивна и лоша. Длъжна на Маман. На целият цивилизован свят. Идеше ми да се разрева с глас.

9. НЕ МОГА ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ НА МАМАН БЕ МНОГО ПО-ВЕСЕЛО. Макар да се хилеше напровал.

- Ах, Гризли, мила моя, - тихо и настойчиво, напътствено и властно, изрече, - скъпо дете, но това е пакет! Моля те, искренно те умолявам, слез обратно в бара. Върни тези скапани "Пел-Мел" в пакет. Поискай в хардбокс . . .

И, тъжно се разсмя. Направи няколко кръгови обиколки с очи, а това винаги е покана - да не се разправяме повече.

- Ами, кутия искам да кажа, - натърти, а усмивката изчезна от лицето й заедно с ледената целувка, която кой знае защо изведнъж ми залепи върху челò. Па просъска в ухото ми.

- Тичай, тичай, тичай ненагледна моя . . .

10. ВЪРНАХ СЕ НА УЛИЦАТА. По нещастна от всякога. Разбрала отвратителната истина, че Маман – отново!?! - не желае да ме вижда до зарана. Че желае да остане насаме, с този до невъзможност скучен, студен като айсберг; гладко избръснат и обилно парфюмиран; непознат разплут господин. Безгласно кютащ си там, в ъгъла на тясната единствена стая, върху единственото кожено кресло, под унилата светлина на килнатия настрана избелял копринен абажур, на мраморния разбрицан торшер. .

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя. .

Не харесвам легла, в които домуват чужди хора.

Ама – като няма накъде!?! !

11.ТОРШЕРЪТ, коженото кресло, квартирата и Маман, бяха спомен от Папà. Който; помня онази съдбовна вечер от преди години; безмълвно нахлузи черният кожен шлифер и нахлюпи своята мека филцова шапка. Взе някакви документи в онази чанта със секретна заключалка, гдето отново е у дòма под леглото. Преметна служебният "Никон" през рамо, па се усмихна тъжно. Остави връзката с ключовете от квартирата и мазето, върху кухненската маса. За да излезе, и не се завърне никога.

И, защото винаги късно ми просветва, ще напомня.

Тогава той каза: „Майната на Всичко - и - на Всички!“

Бе спокоен – както само той можеше. .

12. ЧАКАХМЕ ГО СЕДМИЦА. Маман орева орталъка, включително канцеларията на кварталния. Било развод без подадени документи. После, от полицията се обадиха, че е открит. Паднал в хамбара на някакъв кораб с хуманитарна помощ на котва, на рейда пред Белоград. Фотоапаратът бе пронизал гръдният кош. В резултат на „невнимание“.

13. НАРЕКОХА СЛУЧАЯ “НЕЩАСТЕН”. (Кой би взел да разследва смъртта на някакъв провинциален фоторепортер! Маман започна да получава пенсия. ) Никой не се заинтересува от филма във фотоапарата. Нещо, което подир години сторих аз. Образите по разложената лента не казваха, кой знае какво. Но, дали не престанах да обичам Маман!?!

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Чуя ли "хуманитарна помощ", винаги избухвам в истеричен смях.

След което си поплаквам. .

14. НО, ДА НЕ СЕ РАЗСЕЙВАМ.

Бях хукнала на улицата.

Бях прекосила под безпощадните неони.

Бях се завърнала в "Куцото Куче", което е отворено до полунощ а подир това, при спуснати завеси и обърнат ключ, се превръща в зала за комар.

Докато кръжах между маси и столове, срещнах учуденият поглед на Мити. Надигнах се на пръсти пред тезгяха. Подхвърлих му обратно пакета „Пел-Мел“. Наперено казах.

- Моля, чендж!

- Какъв чендж, бе Гризли, - прихна Мити, - я си обърши нослето!

Съвсем се разядосах. Как можеше да оспорва желанията на Маман!?!

- Вместо пакет - хардбокс моля!

Погледнах с превъзходство Мити в очите. На ударен ли се правеше този печен мъж?

- Маман ли те изпрати? - Заинтересува се. - Гост ли имате?

- Не те интересува!

- Как не ! - Отвърна. - Гризли, да не си ме разбереш погрешно, Маман, от тук, ката ден пакет пазари .

Замисли се над тостера със сандвичи. Над него витаеха облаци апетитна пара. В стомаха ми екнаха тромпети. Тикна в ръце ми топъл сандвич. Разбрах, че ще обичам Мити, докато е жив.

- Аз самият, - каза като на себе си Мити, - гдето толкова години се трепя над тези мраморни тезгяхи, не си спомням да съм продавал "Пел-Мел" без филтър в кутия, ей Богу и Бога Ми Форевър. Цъ! Не! Пък и, каква ли ще да е разликата? Слушай Гризли, Маман да не си те будалка - а?

Кипнах. Хвърлих сандвича обратно на тезгяха.

- Че, защо ще си ме будалка моята собствена майка? - Ревнах готова да се разплача. - Теб, какво те засяга!

- А нищо, нищо, нищо, - прошептя таинствено и строго. - Хайде, махай се от тук дете, тази вечер има хора всякакви . . .

Свих рамене. Бях вече осми прогимназиален клас. Чувствах се, възрастна и зряла. Чувство, с което не мога да се похваля днес.

15. ТОЧНО ТОГАВА, ОНЗИ ДРОГИРАН БОДИГАРД СКОКНА ОТ ЕДНА МАСА. Втурна се разярен към Мити. И, изпразни един голям черен пистолет в него. Мити рухна зад тезгяха като дрипа. Настана суматоха. Грабнах още топлия сандвич. Втурнах се обратно към дома. Стискайки в ръце нещастният пакет "Пел-Мел" без филтър. Изпълнена с непонятна болка. Сякаш мене бе прострелял онзи дебелак. Затръшнах външната врата и, я заключих. Отхапах от сандвича. Не се задавих. Толкова бях пригладняла. А навън, вече виеха порлицейски сирени.

16. ПРИПНАХ НА ПРЪСТИ, ПО ДЪРВЕНИТЕ СТЪЛБИ. Към тавана. Където бе нашата квартира. Треперех от видяното. Мислех си, виновна съм аз. Само аз. Ако не бях се заяждала с Мити, това едва ли би могло да се случи. Пред вратата спрях. Сложих око, подир това ухо, върху ключалката. Гостът не мислеше да си тръгва. Вслушах се. Разискваха проблем за космически цивилизации, диби-дюс в леглото. Пушеха някакви тежки папироси. Димът се просмукваше под вратата. Отворих уста. Приех го, като благодат. Изведнъж се ядосах. Този гост май му се оставаше завинаги вкъщи. Спеше ми се. На другия ден имах класно. . И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Днес зная.

Именно в този момент пропуших, макар без цигара в ръка.

17. ОБХОДИХ С ПОГЛЕД КОРИДОРА. Открих пардесюто на госта, окачено върху ръждив гвоздей. Повъртях се наоколо. Пребърках джебовете му. Питах се, какво би могъл да носи в джебовете на пардесюто си, един така нахакан мъж.

В десния външен джеб имаше грипозна носна кърпа. Ужасена, веднага я бутнах обратно.

В левия вътрешен джеб открих сметачна машинка. Зарадвах се. Поиграх си с нея, колкото душа иска. При всяко докосване на клавишите, машинката издаваше мил, едва доловим мелодичен звук, а една червена точка светваше.

В другите джебове имаше, какво ли не.

• Сгъваем нож-крокодил - за всеки един случай.
• Еднократна четчица и паста за зъби "Сигнал" - в оплескана миниатюрна кутийка.
• Бележник с охлузени корици, и изпокъсани позлатени страници.

Гостът бе подготвен да преодолява препятствия всякакви. Мале-мила, рекох си, докато преглъщах последни хапки сандвич, потрепервайки при всяко изсвирване на полицейски сирени и болнични коли. Сега ще разбереш нахалнико; гдето изобщо не се сещаш, че е време да си тръгнеш; доколко много съм си отмъстителна. Положих сметачната машинка върху дървения под. И, прободох постижението на прогреса, с острието на оригинален нож-крокодил. Когато ножът пронизваше хладния метал, машинката издаде онзи тъжен мелодичен звук, който и днес ми се присънва. Не плачеше ли някой? Ала, от стаята долиташе само приглушено бъбрене. После музиката така се усили, че заглуши полицейските сирени от улицата. Виещи така ожесточено, сякаш на цялото Мевере му бе горко и тъжно, за загубата на Барман Мити, наричан още Педала.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Щом педалите станат прекалено много, започват един-друг, да се трепят.

Види се, голямо трепане ще падне. .

Обикновено погиват безобидните.

18. РАЗБРАХ - ЩЕ СЕ СПИ НА ТЕРАСАТА. Есента в Белоград, град на непресъхващи капчуци и изпосечени липи из корен, на препълнени кофи със смет; град на морски хора и легенди, но и на промишлен смог; действително е златна. Есента в Белоград събира уханията на лятото, за да ги отнесе със себе си всред зимата. И всичко това не иначе, ами през нашите сърца. Реших, че не е прилично и дотойно, да дремя пред вратата на двама – макар временно!?! - влюбени. Които имат толкоз много да си кажат, по проблемите на междузвездните войни, че забравят, че има и други членове на тяхните, хм!?!, семейства.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Ако модерното време е донесло нещо ново, то не е опустошения завод за автомобили "Херкулес" край Белоград, нито зарязаната мина за манган, нито забраненото корабостроене, а по-скоро разбирането, че семейството е нещо съвсем излишно, докрай неудобно, и безсмислено скъпо.

В този така затворен град, развратът – сиреч цивилизацията, някога нахлу чрез курортите. От които държавата, се правеше че печели. За да строи индустрия. Спечелиха, знае се кои, партаймафиотите.

19. ПРОМЪКНАХ СЕ НА ТЕРАСАТА. През пролетта, лятото и есента, често и през зимата, това бе наша кухня. Друснах се, разярена от нахалството на човека със шкембенце, върху изтърбушения старомоден плетен стол. Между найлоновата торба за смет и газовия котлон, с топъл тиган с остатъци пържена акула в него. Завих се с простряното поизпръхнало съботно пране. Вслушах се, в шумът на морето. Заспах под крясъци на гларус. А сънят ми ме отнесе в светове, които никой никога не би могъл да ми отнеме.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Само сънищата май ни останаха за частна собственост.

Ама тия перколяци – учените, и на тях успяват да посягат. Така де . . .

20. В този вид на бездомно премръзнало псе, ме завари Маман, преди да хукне за училище. Нейният гост бе изчезнал завинаги. Заедно с надеждите на милата моя майчица, за нов живот по европейска кройка. Стисках полупразния пакет цигари "Пел-Мел" без филтър. Разбира се, ревях от студ, глад, омраза и ревност. То се знае, Маман се развика. Сякаш аз бях виновна за нейните несполуки с мъжете. А аз, обещах през сълзи, че това никога повече няма да се повтори. След това изкарах пневмония. Закъсах в училище както подобава, но с антибиотици, молби и изпити в поправка, всичко се оправи.

И, И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Така, аз свикнах да си купувам “Пел-Мел” без филтър. .

Да пуша.

Да пребърквам майсторски джебовете на гости.

Да отмъщавам всекиму - без да има защо.

Да се измъквам със сандвич в ръка, щом започне да се стреля.

А освен това, да изчезвам от дòма незабавно, появи ли се пореден гост на Маман.

21. ПО ОНОВА ВРЕМЕ, И ДЪЛГО ПОДИР ТОВА, обитавахме обширен таван с огромна каменна тераса; с изглед към морето; коридор и хигиеничен тоалет превърнат в баня. Някога предназначени за майордома в старинна еврейска къща в сърцето на Еврейската Махала в Белоград. Все още не притежавахме днешния просторен апартамент, на тридесетия етаж в новия център на Белоград. Срещу новата банка с непрогледни стъкла. Зад които тлее кондензния страх на древните жители на Белоград. Пред все повече неизвестното утре. Щото банките – днес ги има – утре – никакви ги няма.

22. ВСИЧКО ТОВА МИ ДОЙДЕ НА УМ, над чаша джин-тоник в мецанина на новия многоетажен хотел "Медитеране". Където, с помощта на една найлонова сламка, бавно подръпвах живителна влага от чаша скоч местно производство. Мислех си, че ако взема всичко да разкажа и опиша, никой на света няма да го повярва. Докато аз се мъча, да го забравя. Но, забравя ли се преживяно?

23. СЛУЧАЙНО ВДИГНАХ ОЧИ. Една от трите врати на асансьора безшумно се отвори. През нея видях да се промъква, кой мислите, онзи незабравим гост на Маман от преди десетина години време. Рекох си, че този неостаряващ, луднал по женско тип никога, не е бил валиден за Маман. Дали пък, не би могъл да ме сбърка с нея? Още Август Форел твърди, че спомени от бурен секс, са особно устойчиви и най-благодатни. За Маман – гарантирам. Все още си го може. После се успокоих. Тя бе далеч над моите години, когато се случи всичко онова. Там, в нашия таван под наем. Когато Папà вече не бе между живите. Разтърках, три пъти по три, очи. Той бе, друг не можеше да бъде. Дяволски нафукан. Съвсем важен. Вече доста попрегърбен. С посребрени коси. Някак интелектуално импозантен. Ако човек реши да го изучава. Бе останал вечен доцент. Бъбрещ в полусън лекции, по сравнителна социология, в местния свободен университет "Блюдолизец Мавър". Където, общо взето, са прибрани всички бивши префърцун-номенклатури от тоталитарните политически структури. Че, пенсиите, колкото да са големи – за нищо не стигат.

24. АЗ, ОБЩО ВЗЕТО, ВСЕ ОЩЕ МИНАВАМ ЗА ПРИЯТНО ДЕВОЙЧЕ, с откровено скромен бюст. Примирила съм се с тази тенденция на новото време. Време на потомства израстнали, със съмнително кондензирано мляко, въздухарски маргарин, баят препечен хляб, и леко радиоактивен чай. За по-изгодно на държавата. Твърдо решена да подкрепи малцинствени мутации. Пък - какво ще. От друга страна си мисля, че ако не бях преболедувала като дете; поради майчини основания за всеобща и всестранна еманципация; всичко щеше да си бъде не само както трябва, но и, както подобава. Този свой телесен недостатък, не слагам на сърце. Сложи ли подобно нещо на сърце човек, трябва гората да хване, знаме да развее. Виж, за това съм непригодна.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

По липса на домашен уют, харесвам уюта на нощните локали. Остава да се надявам, че като дойде време да стана майка, а това желая все по-страстно, киселото мляко можеби отново ще бъде истинско. Без дедетета в добавък. Без живак в норматив. Без цезий или кадмий – изцяло отстранени.

Но, за сега, съм на „Пел-Мер“ и джин.

25. НЯМА КАК. Този забележителен белоградски женкар ме забеляза. Насочи се към моята маса. Поздрави свойски. Седна и се отпусна. Сякаш се познавахме от години. Седни говедо, рекох си докато приветливо се усмихвах, точно ти ми трябваш. Види се, Бог те изпраща. За Него, това ще да е най-подходящото време. Нали си те търся отдавна. Защо? Как защо! За да си те промуша, със собствения твой нож – ето защо. Мъкнеш ли още онзи нож-крокодил със себе си, чадо? Няма как. Мъкнеш го, зная аз, знам си аз. Времената са от пъстри, по-пъстри. Съвсем мътни, чак мрачни. Все още искам да отмъстя за себе си. И, за Маман - по дяволите. Най-вече за себе си. Макар да съм дълбоко убедена, че да отмъщаваш е нещо съвсем варварско, никак православно. Абе, къде се загуби толкова време, бе човек, разсмях се в себе си. От онази фатална за моето здравословно състояние вечер, си те срещам едва днес. Ако не се броят мижавите лекции, от които си изкарваш хляба. И, на които съм задължена да присъствам. Дръпнах един-два пъти от онези "Пел-Мел" пакет без филтър, от които все по-трудно си набавям. Отпих глътка питие. Не бързах да потегля. Беше се лепнал горкият. Що да бързам? И да исках, не можех да го отлепя от себе си.

26. ПО ЕДНО ВРЕМЕ МЪЛЧАНИЕТО СТАНА ТАКА ТЯГОСТНО, че се питах дали ще издържа без да хукна. Трябва да съм трепнала незабележимо. Господин Жесток Спомен повторно се огледа за свободно место. Такова нямаше. Сви рамене. Бе възпитан, колкото си иска. Примирих се. Преметнах крак върху крак. За да започна своето.

- Ах, - рекох сравнително интимно, - няма ли да свалите своето така дебело пардесю? Все още е ранна есен.

Бях убедена, че харесва префърцунен тон.

- Наистина, - възкликна, - така съм разсеян напоследък . . .

Как не, казах си, пък не пропускаш да се лепнеш за всяко хубаво момиче.

ОБЩ ПЛАН:

• ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЗАВЕДЕНИЕ ЗА НОН-СТОП ПИЯЧКА.
• ГОЛИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ. БЕЗВКУСНИ КАРТИНИ.
• НА ТАВАНА СЕ ВЪРТИ ОГЛЕДАЛНА СФЕРА.
• ЗАД БАРА ДРЕМЕ БАРМАН В ПИРАТСКА УНИФОРМА.
• ОТ МОРЕТО БРУЛИ ВЯТЪР В МРАЧНИТЕ СТЪКЛА.
• ЗАД ТЯХ УНИЛО ПРОСВЕТВА БЕЛОГРАД.
• НА ТАВАНА ОГЛЕДАЛНАТА СФЕРА ХУКВА БЯСНО.
• ЗАД БАРА ОТЕГЧЕНИЯТ БАРМАН ТРЕПВА. И, ПАК ЗАСПИВА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• НА МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА.
• НА СТОЛ СРЕЩУ ДАМАТА - СКЕЛЕТ.
• ДАМАТА СЕ ИЗПОВЯДВА.
• СКЕЛЕТЪТ, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ, КИМА ЛИ КИМА С ГЛАВА..

27. ГРЕШИШ ГОСПОДИН ЧАСТЕН СЛУЧАЙ, казах си и преповторих, ако предполагаш че ще легна с теб незабавно. Дори да предплатиш.

- Колко много сте разсеян, - подпитах, - да не би да се занимавате с наука?

Това си ми е контролен въпрос, за изперкани мухльовци.

Преди години беше се завърнал, за да търси непраната си носна кърпа от Маман. В нея бях повила електронната му изчислителна машинка, преди да я пробода - където трябва. Сега зяпна от изненада. Замени роговите очила с позлатено пенсне. Пипна се за папионката. Попридръпна тиранти. Поръча си плодов сок. Този нестареещ попивко-папкин, никога не можеше да направи главата.

- Познаваме ли се? – запита. . - Представяли са ви по телевизията . . . . - Често се захващат с мен. Какво да се прави, социологични времена.

- Донейде философски, - добавих.

Въздъхна възхитен. Подозирах, тази възхита трае, колкото до – в леглото.

- Ако да бях социолог, - рекох небрежно, - бих въвела система за сравнение. На това - на онова. На този - на онзи. На какво ли не. За какво ли не. Всеобща система за денонощен сравнителен мониторинг, на безусловно всеки хомосапиенс, върху лицето на майката земя.

Едва не се задави със своят тъп плодов сок. Точно върху тази проблематика работел неговият малък колектив, наричан “The School-Hull” напоследък.

- Да не сте студентка?

- Не може, да не сте ласкател?

- Студентка?

- Ма - не - кен . . .

Трепна и замря. Отдавна съм наясно. Трепне ли един мъж с клепач, замре ли очаквателно, като нищо би платил вечерята. Срещу нищожното условие, да прекараме вечерта в леглото. Най-често, на някой вмирисан на тютюн таван. (Вместо на остров под тропиците!) Нает за сметка на законната съпруга. (На стената тапет от тропиците!)

28. РАЗТРЕПЕРАХ МНОГОКРАТНО НАШИЯТ ВЕЧЕН ДОМАШЕН ДОЦЕНТ.

Социологически погледнато, играех роля на момиче едва държащо се на повърхността, поради любов нещастна.

Сравнително изследвано, продължавах да търся голямата любов. Явление, което човечеството си позволява да открива единствено, в безкрайно розови телевизионни сериали.

29. ЩОМ СТАНА ДУМА ЗА ЛЮБОВ, Господин Жесток Спомен се оживи и разчувства. Поръча си Бакарди. И, отново Бакарди.

Стана така, че докато нагъвах питие подир питие, човекът на Маман от преди десетина години време, кимаше ли кимаше с глава. Дано ме предразположи към лична изповед. Номер, на който вече не се вързват дори тийнейджъри.

Бях направила вече главата, а това означава за моето слабо зрение - обеми белоснежна мъгла.

(По принцип си се движа без очила. Една голяма любов на раздяла ме бе определила - “Очиларка”!)

ОБЩ ПЛАН:

• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• НА МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА.
• НА СТОЛ СРЕЩУ ДАМАТА - СКЕЛЕТ.
• ДАМАТА СЕ ИЗПОВЯДВА.
• СКЕЛЕТЪТ - КИМА ЛИ КИМА НЕУМОРНО С ГЛАВА.

30. ТЪЙ КАТО РАЗГОВОРЪТ ТРЯБВАШЕ ДА ВЪРВИ, не преставах да се ровичкам в ямата на спомените. Изваждах наяве, по-скоро измислях, какви ли не дивотии. От които винаги излизах кристално чиста, ясна и непорочна, чак прозрачна. Дотолкова, че да не си се позная. Ако да ме чуеше Маман, що плещя, да ми е потрошила главата. Според нея, тази свята и все още необходима за мене жена, едно момиче на моя възраст може всякак да я върши. Без да се предоверява. Пък доцентът, този дълго търсен Господин Жесток Спомен взе, че се хвана.

Ето, казах си, мила Гризли, ето как идва звездний миг в животò. Гле’й да не гуй изтървеш, мъ!, да не гуй изтърбушиш придвърителну. Втори път, немъ кък дъ ти ся яви, к’вотуй дъ сториш. Бях пийнала, колкото мога да нося. Той бе прекалил със своето Бакарди. Бях се изповядала, като пред пастор. Бе изявил съчувствие до болка. Беше ме докосвал царствено властно, бащински нежно. Настойчиво. Покровителствено. Мъжествено, доколкото позволява социалният му статус.

31. ВСЕКИ ПЛАТИ СВОЯТА СМЕТКА. Вдигнахме се и, тръгнахме. В асансьора ме прониза онзи убийствен аромат; както преди толкова много години; на брутален одеколон за бръснене. Сърцето ми се сви. Стомахът разбунтува. Кръстът ме заболя. Непоколебимо разбрах, че е дошло време да си го убия.

ОБЩ ПЛАН:

• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• ПРЕД МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА – ГОТОВА ДА ПОТЕГЛИ.
• ПРЕД МАСАТА СКЕЛЕТ – ГОТОВ ДА СЪПРОВОДИ.

32. НА ПАРКИНГА СТОЕШЕ „ФИАТ“ ВТОРА РЪКА. Неотоплена.Старомодна. Натъпкана с домашни възглавници. Парфюмирана. Намъкнахме се в неуюта. Хвана волана в ръце.

-Накъде? - подпита.

-У вас . . .

Подсвирна с уста. Не било удобно. Сякаш за мене бе много удобно, да правя любов в някаква гадна, мизерна, скапана лека кола, пълна с лепкави възглавници.

- Тогава, у дòма, - примирих се, - хайде у дòма.

През целия път, Господин Жесток Спомен спираше акуратно на светофарите. Гледаше разсеяно в насрещното платно, забележеше ли полицай. Правеше се врял-кипял в кормуването. Личеше, че пътят му е добре известен.

34. ЩЕ ВИДИШ ТИ НАКЪДЕ, КАТО СИ ТЕ УБИЯ, повтарях без да си давам сметка, каква бих могла да я свърша. Тогава, казвах си, Когато Вече Няма Да Те Има На Този Калпав Божи Свят, ще направя онова, което се полага. Една хубава задушница за момичетата като мен’. От друга страна го съжалих. (Това си ми е предопределеност: цял живот да съжелявам какви ли не подлеци!) Кой знае, колко много е нещастен, казах си? Кой знае, как го навиква тъщата! Как ли вие жена му, щом закъсат с парите? Заедно ли живеят? По отделно ли нанкат? Често ли го налагат с точилка? Не вярвам да му помагат в науката по друг преференциален начин.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Това е то философията на славянина, неговата си балканска социология, както и всичко останало.

Започва с точилка.

Приключва с кандилница.

ОБЩ ПЛАН:

• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• ПРЕД МАСАТА ДВА СКЕЛЕТА – В РЕЧИТАТИВ.

35. ИМА ЛИ ДЕЦА, НЯМА ЛИ? Що пък не си направи - ако да няма? Ако ли има - сам ли ги е майсторил? Тези социалпсихолози лесно разпитват, трудно отговарят. Ами самотата, всред Онова Нещо Наричано Семейство? Самота, която никакви титли, пари, публикации и сауни не биха могли да отпратят. Самота, в която човек остава насаме – единствено!?! - със себе си и съдбата. Само че, всичко това не ми влиза в работа, казвах си настоятелно, а освен това не би могло да предотврати нищо. Защото съм решила, да те умъртвя, скапан предпенсионер нещастен, казвах си, докато яздехме по пустите белоградски улици. Натам, където би трябвало да развилнея Една Истински Отмъстителна Смърт. Междувременно, Господин Жесток Спомен продължаваше да върти волана. Без да подозира моите мрачни помислювания. Без да се сети да пусне радиото. (Акумулаторът всеки миг можел да го изостави!)

36. СТИГНАХМЕ ДОМА. Хвърли пардесюто си, в ръцете ми. Там трепнаха предмети. Това е той, преповторих си, това наистина е той. Бе се настанил в познатото кресло, както преди години. Под същия мраморен торшер, с окончателно прегорял сатен. Това е той, тържествувах, това наистина е той.

- Ха! - Възкликна по едно време. - Какво ми напомня това кресло? Какво би могло да ми напомня?

- Наистина, - изтърсих, - какво би могло да напомня едно разбрицано даскалско кожено кресло, на един бъдещ професор?

Загледах го в очи.

И, защото винаги късно ми просветва, ми хрумна, че би могъл да има заслуга в уреждането на този някога общински апартамент. Времето съвпада.

Но, какво значение.

36. ОСТАВИХ ГО, ЗА ДА НАПРАВЯ КАФЕ.

Спуснах се към закачалката в коридора. Пребърках джебовете.

• В левия вътрешен джеб открих, онзи стар моряшки нож-крокодил с кокалена дръжка, в кожен калъф протрит по ръбовете.
• В десния вътрешен джеб открих, ултра-съвременен джебен компютър с екран, и електронна писалка.

Оставих компютъра за после. Разтворих ножът. Прибрах го в себе си. Върнах се с поднос в ръце: кафе, шоколад, уиски, пурети. Бяхме сами в огромния апартамент, колко му бе да го очистя.

ОБЩ ПЛАН:

• ТЕЖКА ЕРОТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• КРЪГЛА СПАЛНЯ С БАЛДАХИН.
• ПОРУТЕНО КОЖЕНО КРЕСЛО.
• НАД КРЕСЛОТО ТОРШЕР.
• В КРЕСЛОТО – СКЕЛЕТ.

37. ГОСТЪТ БЕ СЛАДКО ЗАДРЯМАЛ. Остатъци от някога буйни коси бяха паднали върху челото му. При моята поява вдигна глава. Отвори очи. Виновно се ухили. Едно ухапване от медуза.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Всъщност, какво знаем всички ние, за любовта при медузите? За да оцелеят три милиона години подир първичния океан – та!?! - до днес!?!

При това без капка-мозък.

Няма как да не е станало без никаква любов.

38. РЕШИХ, ДА СИ ГО ПРЕЛЪСТЯ. От което едва ли имаше някаква потребност. Щото, тъй си живееше горкият – на готово прелъстен. Свалян от какви ли не мацки. Най-добре би било да заспи отново. За да забия тихо, изкусно и неусетно неговият собствен сгъваем нож, в мръсното му отвратително тяло на сваляч. Право в шкембето – Прас!?! - между тирантите – Кют!?! - в Дупето – Още!?!? И Още!?! И Още!?! Щеше да изпоцапа всичко, както се полага. После; вместо да почистя, прикрия и изпера; щях да се предам на правосъдието. Без да разчитам на прошка. За да ме осъдят без съдебна грешка.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Правосъдието – като нищо ще прости.

За друго не го бива.

39. ПИТАХ СЕ, КАК ГО Е ТЪРПЯЛА МАМАН - И ЗАЩО? Колко дълго - и как? Имало ли е нещо истинско между тях, нямало ли е? Какво е било Началото!?! Какъв е бил Краят? Нямах отговор. Чувствах, как всяка една минута в повече, насаме с Господин Жесток Спомен, ще бъде само още едно мъчение в добавък. Чувствах, как в гърдите ми отново се надига Онова Негодувание. Към Маман. Към себе си. Към света. Негодувание, каквото никакво убийство не би могло да утеши. Усещах, как това негодувание напира извън моите; всъщност прекалено млади; изсушени от болести и немотия гърди. Навън из крехкото ми, опиянено от алкохол и жажда за мъст тяло. Едва се владеех.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя съвсем отговорно.

В този най-ранен час на идещия есенен ден, ние бяхме две безмълвни, вглъбени в себе си медузи.

Поклащайки се пред бреговете на Предстоящото.

40. ГОСТЪТ НЕ СЕ ПОСВЕНИ. Здраво пийна скоч. Без да се интересува, че цената на подобен концентрат бе литнала в безмерни висоти. Отприщи се. Заговори. За пулсиращото развитие на науката.

За приемствеността между поколенията.

За пулсиращата приемственост, така необходима на нацията в настоящите тежки глобалистически времена. Пулсиране с приемственост, твърдеше Господин Жесток Спомен, приемственост - но пулсираща. Напълно забравил, за какво е довтасал тук. Хапвайки вкусен топъл кейк, излязъл изпод пръстите на Маман, едва преди час. Отпивайки от моето подло кафенце, където бях насипала транквилант.

Гледах поизпъкналото му коремче, променено от годините. Подсмивах се мислено, над непрестанното нервно подръпване на тирантите с ръце.

Къси пръсти обкичени с пръстени.

Неспокоен поглед.

Готов, да приключи как-да-е – па да хукне.

И, защото винаги късно ми просветва, не преставах да се питам.

Дали подобни хубавки тиранти не са струните на всяка една тлееща душа?

И, ако една суша тлее, дали не тлее по рождение?

Ето въпрос, чийто отговор ми е неизвестен.

Нерде тиранти – нерде душа!?!

Но, какво значение?

ОБЩ ПЛАН:

• ПОБЕДОНОСНИ ФАНФАРИ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА СЪС ТЪТЕН.
• НА ВРАТАТА СЕ ЗВЪНИ.

41. ТОГАВА, НА ВРАТАТА СЕ ПОЗВЪНИ. Бе Маман. Бавна и важна. Любопитна, както само тя умее. Забравила своя ключ. Никога не бе се случвало.

- Гост ли имаш, Гризли? – проточи.

- Гост си имам, Маман!

- Ще си ме представиш, ли?

- Той е по тиранти!

- Лошо дете си, Гризли!

- Маман, - спрях я пред нейната стая, - би ли слязла до "Куцото Куче"?

- Че зàщо? – Бе удивена до немай-къде.

- Да ми купиш едни "Пел-Мел" без филтър, а пък в хард-бокс?!?

- Ето моите! - Стрелна ме подозрително с очи.

Не мигнах.

- Ние пушим само хардбокс, Маман! - казах го така майсторски невинно и мило, че ме досрамя.

- Глупости Гризли! - Възмути се Маман. - Никой до днес не е виждал "Пел-Мел" без филтър в кутия. Да не си ме будалкаш?

- Защо, Маман, да си те будалкам, - изгуках колкото се може по-гальовно, - какво си ми сторила? Цял живот само едни чаровни грижи - не ли?

Маман драматично въздъхна, па се прибра в стаята си озадачена. Завърнах се в хола при госта. Превъртях ключът зад себе си. Застанах пред огледалото. И започнах бавно, и тържествено, да се събличам.

42. ДОКАТО ПРЕДНАМЕРЕНО ЛЕНИВО СВАЛЯХ ДРЕХА ПОДИР ДРЕХА стана ясно, как гостът хубаво обезумява. Малък незначителен нещастник. Доста влуден. Напълно вманиачен. На тема извънбрачен секс. За който си мисли, че го може.

ОБЩ ПЛАН:

• ПОБЕДОНОСНИ ФАНФАРИ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА СЪС ТЪТЕН.
• ОТ СЪСЕДНАТА СТАЯ ДОЛИТА ГРЪМОВНА ТЮТЮНДЖИЙСКА КАШЛИЦА.

През всичкото време, от съседната стая долиташе трагичната кашлица на Маман.

Сякаш тя бе прекарала някога, безсънна студена нощ под прането на терасата на старата къща в Еврейската Махала на Белоград, а подир това месеци в тубдиспансер.

Стана ми весело.

Не се ли побърквах?

43. В ОГЛЕДАЛОТО ОТКРИХ, как Господин Жесток Спомен е готов за всичко онова, гдето често се има за любов. Бавно, решително и плавно, се заобличах. Побърза зад гърба ми. Стъпки на горски обитател. Ласка на медуза. Обърнах се. И, му завъртях две хубави плестници. Господинът се разсмя. Навярно мислеше, че е по програма. Пипнах сгъваемия крокодил. Пружината екна. Лезвието блесна. Опрях острието в голото му тяло.

- До тук! - просъсках. - Ние сме до тук!

Дори не отскочи. Малък хитроумен заек всред стърнището на предплатената любов. Потърка мъничкото си шкембе. По дланите му застинаха капки кръв.

- Ти си луда! - Прохриптя. - Защо ти е?

По мене също имаше кръв. Избърсах ръце в абажура на стария торшер. Боже, защо предметите избягват да говорят!

- Стар съм за шеги, - отегчено простена.

Облече се трескаво. Търсеше очите ми, но там отдавна няма нищо. Посегнах, запалих всички светлини. Сгърчи се от страх.

- Но, това е шантаж! - Простена. - Това е. . .

- Това е обит за убийство! - Креснах лудо. – Виждаш ли това тяло, все още недокосвано от мъж. Макар, макар, - и се разплаках, - макар всяка вечер да прекарвах долу, в кафе-тераса "Куцото Куче", на онази шибана маса “Reserve”, докато един тип не разстреля Барман Мити в упор, без да има защо. Да си спномняш, къде си бил по време на нещастните изстрели!?!

Бе готов да си тръгне. Доста поокървавен.

44. БЕ УСПЯЛ С ОБЛИЧАНЕТО. Сгъна прилежно папионката си. Прибра я в джеб. Отново размахах неговия собствен нож.

- Нима това е гръд! - Крещях без да се помня. - Нима Аз Съм Жена!?!

Рухна изплашен в креслото, готов да приеме смъртта. От джебът му висяха краищата на неговата папионка. Бих могла да го довърша. И до днес се чудя, как не го сторих. Подхвърлих му ключа.

-Измитай се!

Грабна от закачалката старото свое пардесю. Пипна обувките в ръка. И, изхвръкна по стълбите със скорост на шрапнел.

ОБЩ ПЛАН:

• ЗВУЧАТ ТИМПАНИ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА СЪС ТЪТЕН.
• СТЪЛБИ В БЛОКОВО ПРОСТРАНСТВО.
• ПО СТЪЛБИТЕ ТИЧА СКЕЛЕТ

45. ОЧАКВАХ ДА СЕ ПОЯВИ МАМАН. Когато изпращам своите редки гости, тя задължително се явява, в скъп пеньоар от японска коприна, (Втора употреба!), за да ги изпрати и покаже, че още се държи. (На прахове и билки!) При нея винаги крее някаква неутолима надежда към познанства. Но, освен предупредителна кашлица, тиха музика и мирис на цигари, не долових нищо повече. Затръшнах външната врата.

46. НАДНИКНАХ В НЕЙНАТА СТАЯ. Както винаги, както всякога, Маман седеше по турски всред разкритото легло. Поклащайки се в ритъм със среднощна музика.

• С чаша кафе в ръце.
• С пепелник в нозе.
• С моден журнал за кройки.

- Това бе той, нали? - Запита, без да вдигне очи от своят хороскоп, с който си се справя ежечасно. - От къде успя да го изровиш? Все още е доцент, нали?

Заплаках.

- Не хленчи! - Разпореди. - Не той е виновен, че сме бедни. Я! Каква е тази кръв?!?

Премълчах.

- Да не му се отдаде?

- Как не!

- Да не си го клала!?!

- Защо не!

- Как не го довърши? - Разсмя се.

- За убиване си ти!

Не отвърна нищо. Сви рамене. Отмести поглед. Продължи да се поклаща в ритъм с музиката, с чаша кафе в едната ръка, с папироса в другата, надвесена над онази дебела книга с менте-хороскопи.

- Но да, - рече тихо, бавно и мъчително, - хороскопите са голямо нещо. . .

47. ВЪРНАХ СЕ ТИЧЕШКОМ В ХОЛА, кършейки листа от фикусите, с които е претъпкана цялата къща. Забивайки нож, във всичко - до което се докосвах. Без никаква лудост. Но, с особен бяс.

Разтворих прозорците да се проветри.

Втурнах се в банята.

И повърнах.

ОБЩ ПЛАН:

• БАВНО ПРИПАДА МРАК.
• ЗВУЧИ ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЗАВЕДЕНИЕ ЗА НОН-СТОП ПИЯЧКА.
• ГОЛИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ. ПО ТЯХ БЕЗВКУСНИ КАРТИНИ.
• НА ТАВАНА ОГЛЕДАЛНАТА СФЕРА Е СПРЯЛА ДА СЕ ВЪРТИ.
• ЗАД БАРА ДРЕМЕ ОТЕГЧЕН БАРМАН В ПИРАТСКА УНИФОРМА.
• БЯЛА ЕДИНСТВЕНА МАСА С ДВА СТОЛА.
• НА СТОЛОВЕТЕ – ДВА СКЕЛЕТА – ЧЕРВЕН И ЗЕЛЕН.
• ЗАЗВУЧАВА ОТДАЛЕЧАВАЩА СЕ ПРЕПУСКАЩА КОННИЦА.
• НЕПРОГЛЕДЕН МРАК.

l

THE END

Revised - 19.08.2015.

ЗА АВТОРА

БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ – ХЕМИ,

Academician IBLEA - Italia

РОДЕН 1937. - ВАРНА-ГРАД.

СЛАБО ПЕЧАТАН – МНОГО ЧЕТЕН АВТОР

НА ПОЕЗИЯ, РАЗКАЗИ, РОМАНИ, ПУБЛИЦИСТИКА И ДРАМИ.

www.heritage.varnalife.com;

www.hemystories.blogspot.com;

www.godlieb.blog.bg;

etc.

БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

ЦИГАРИ

В

ХАРД – БОКС

или

ЗАЩОТО КЪСНО МИ ПРОСВЕТВА

- МОНОЛОГ ЗА МОНОСПЕКТАКЪЛ -

AVRAMOV'S HAND-MADE COLECTIBLES

2015

VARNA

© 2015 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ALL RIGHTS RESERVED

ISBN 978 – 954 – 8530 – 58 - 3

ОБЩ ПЛАН:

• МРАК.
• ПЪЛЕН МРАК.
• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ИДЕ СВЕЛИНА – КАТО НА РАЗСЪМВАНЕ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА – КАТО ПРЕД БУРЯ.
• ПРИЗЕМНО ЗАВЕДЕНИЕ ЗА НОН-СТОП ПИЯЧКА.
• ТУХЛЕНИ СТЕНИ.
• БЕЗВКУСНИ КАРТИНИ.
• НА ТАВАНА СЕ ВЪРТИ ОГЛЕДАЛНА СФЕРА.
• ЗАД БАРА ДРЕМЕ ПОБЕЛЯЛ БАРМАН В ПИРАТСКА УНИФОРМА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• НА МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА.
• НА СТОЛ СРЕЩУ ДАМАТА СКЕЛЕТ.
• ДАМАТА СЕ ИЗПОВЯДВА.
• СКЕЛЕТЪТ СЛУШАЙКИ ПОТРЕПВА С ГЛАВА.
• ИЗИСКАНАТА ДАМА ПРЕХВЪРЛЯ КРАК ВЪРХУ КРАК. СВИВА РАМЕНЕ.
• БАРМАНЪТ СЕ ХВЪРЛЯ ДА ОБСЛУЖВА.
• СВЕТЛИНАТА БАВНО ГАСНЕ.
• ТРЪГВАТ ДУМИТЕ-СЛОВА.

1. ВИНАГИ, когато на Маман идваха гости, най-често самотни мъже с изключително сложна душевност; а това те декларираха шумно докато се разсъбличаха, за да попаднат при Маман в леглото; тя ме изпращаше за цигари.

Грабвах парите озарена от безсвестна ярост. Хуквах през глава по дървеното стълбище, към вратите на недалечното кафе-тераса "Куцото Куче". Не бързах да се завърна у дома. Нима това бе дом, щом родната ти майка те изхвърля на улицата незабавно, похлопа ли на вратата пореден странстващ мъж? Не, разбира се. Това бе единствено квартира. .

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя. Затова има детски градини. За да си нямаме дом. Докато си имаме квартири. А, детските градини, това е бизнес. Страхотен кметски бизнес.

2.ОСТАВАХ ПРИТАЕНА там, в ъгъла, на онази смрадна маса с кирлива табелка "Reserve". На която обикновено отсядат кварталните цивилни полицаи. Докато настане полунощ. Докато Барман Мити започне да загасва светлините, а посетителите неохотно да си тръгват. Едва успяваше да ме прогони. Това той вършеше съвсем бащински, докрай загрижен. Въпреки, че нямаше никакви деца. По документ.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя. Някой хора са родени за родители. Без да притежават никакви деца. Докато други - гдето ги имат, гледат да ги пропилеят.

Да – на баровете!

Не – на детските градини. .

3. БАРМАН МИТИ БЕ СТРАХОТЕН АРАБИЯ. Без да бъде никакъв гад. Както това би могло да се допусне. Барман Мити бе арабия не дълго. Един дрогиран до козирките бодигард го гръмна - като нищо, пред самите ми очи. Май аз бях единствен свидетел, който никой никога за нищо не разпита. Бях малолетна.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Нима сега е късно!?!

Според мен – никога не е късно. .

За реванш.

4. ТОГАВА СЕ ЗАВРЪЩАХ. Заварвах Маман будна. Седнала по турски всред огромното кръгло легло с балдахин. Навлякла пъстри домашни шалвари. Да се поклаща в ритъм със среднощна музика от старото радио "Лумофон", гдето годините си не знае, а свири ли свири на средни вълни, че и на къси. Да гаси своите неизменни "Пел-Мел" без филтър, в претъпкания с фасове пепелник. От поредният гост нямаше следа. Прозорецът зееше отворен. Ако да не бяхме на подпокривен етаж бих си мислила, че от там си се изпаряват горките. Събличах се. Лягах безмълвна до Маман в леглото. Полог, в който двамата с Маман оцелявахме. Потръпвах от чужда остатъчна топлина. Съвсем не моя. Едва ли наша. Маман продължаваше да се поклаща в ритъм с музиката. Подир което кротваше в дълбок непробуден сън на човек, изпълнил своят интернационален пролетарски дълг. Прегръщах я с обич. Не ми идваше да се разплача.

5. ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, Маман все още не бе бедстващ пенсионер, а високоуважаван преподавател по роден език и литература в най-представителното училище в Белоград. Град голям, колкото носна кърпа сгъната на двадесет и четири. Струпан преди векове от преселници от гръцко, при устието на Голямата Река.

6. В БЕЛОГРАД Е ТРАДИЦИЯ, овакантените държавни бройки се заемат чрез конкурс. Маман бе издържала своят конкурс. Далеч преди да се родя. Което не пречеше на директора на конкурсното училище, ката вечер да се мъкне у дома. Колчем жена му, яка рускиня от Архангелск, извади шишето перцовка и кожения наследствен поясок. .

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Не, на безплатната дружба между народите.

Започва с перцовка. Завършва с поясок. .

7. ТИХОМЪЛКОМ СЕ ПРИБИРАХ В ГАРДЕРОБА В КИЛЕРА. Как да е изкарвах до зарана. Отначало недоумявах. После, си поплаквах. Докато ми стане все едно. Заран откривах обичайните наставления за през деня. Изписани граматически прилежно, с безспорен вкус и възпитание. С цветен тебешир върху малка черна дъска окачена при вратата. Стремях се да ги следвам. Не съжелявам. От тях научих малко френски и доста немски, а освен това, как да не занемарявам ежемесечния си съдбовен цикъл.

7. ТАКА БЕ ВИНАГИ, но не и онзи път. Когато се завърнах почти незабавно с пакет алени "Пел-Мел" в ръка, прозвънявайки рестото в шепи. При Маман все още пребиваваше поредния нечакан гост. Без сако. Със спуснати тиранти. Гальовно придържащ с две ръце, безпомощно интелектуално шкембенце. По него би могло да се удари с палки за малък барабан. Какъв ли звук би издало? Веднага заключих, че подобно финно, малко, едва ли не невинно шкембенце, би могъл да притежава единствено някой от тежката научна кариера. В никакъв случай обикновен научен сътрудник.

8. ЕДВА УСПЯХ ДА ПОДАМ ПАКЕТА ЦИГАРИ ПРЕЗ ПРОЦЕПА НА ВРАТАТА. (Маман рядко отваря врата изцяло!) Разбрах, че отново съм объркала нещата. Срещнах погледа на Маман. Тя ме гледаше назидателно. Наведох виновно глава. Почуствах се малка и жалка, наивна и лоша. Длъжна на Маман. На целият цивилизован свят. Идеше ми да се разрева с глас.

9. НЕ МОГА ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ НА МАМАН БЕ МНОГО ПО-ВЕСЕЛО. Макар да се хилеше напровал.

- Ах, Гризли, мила моя, - тихо и настойчиво, напътствено и властно, изрече, - скъпо дете, но това е пакет! Моля те, искренно те умолявам, слез обратно в бара. Върни тези скапани "Пел-Мел" в пакет. Поискай в хардбокс . . .

И, тъжно се разсмя. Направи няколко кръгови обиколки с очи, а това винаги е покана - да не се разправяме повече.

- Ами, кутия искам да кажа, - натърти, а усмивката изчезна от лицето й заедно с ледената целувка, която кой знае защо изведнъж ми залепи върху челò. Па просъска в ухото ми.

- Тичай, тичай, тичай ненагледна моя . . .

10. ВЪРНАХ СЕ НА УЛИЦАТА. По нещастна от всякога. Разбрала отвратителната истина, че Маман – отново!?! - не желае да ме вижда до зарана. Че желае да остане насаме, с този до невъзможност скучен, студен като айсберг; гладко избръснат и обилно парфюмиран; непознат разплут господин. Безгласно кютащ си там, в ъгъла на тясната единствена стая, върху единственото кожено кресло, под унилата светлина на килнатия настрана избелял копринен абажур, на мраморния разбрицан торшер. .

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя. .

Не харесвам легла, в които домуват чужди хора.

Ама – като няма накъде!?! !

11.ТОРШЕРЪТ, коженото кресло, квартирата и Маман, бяха спомен от Папà. Който; помня онази съдбовна вечер от преди години; безмълвно нахлузи черният кожен шлифер и нахлюпи своята мека филцова шапка. Взе някакви документи в онази чанта със секретна заключалка, гдето отново е у дòма под леглото. Преметна служебният "Никон" през рамо, па се усмихна тъжно. Остави връзката с ключовете от квартирата и мазето, върху кухненската маса. За да излезе, и не се завърне никога.

И, защото винаги късно ми просветва, ще напомня.

Тогава той каза: „Майната на Всичко - и - на Всички!“

Бе спокоен – както само той можеше. .

12. ЧАКАХМЕ ГО СЕДМИЦА. Маман орева орталъка, включително канцеларията на кварталния. Било развод без подадени документи. После, от полицията се обадиха, че е открит. Паднал в хамбара на някакъв кораб с хуманитарна помощ на котва, на рейда пред Белоград. Фотоапаратът бе пронизал гръдният кош. В резултат на „невнимание“.

13. НАРЕКОХА СЛУЧАЯ “НЕЩАСТЕН”. (Кой би взел да разследва смъртта на някакъв провинциален фоторепортер! Маман започна да получава пенсия. ) Никой не се заинтересува от филма във фотоапарата. Нещо, което подир години сторих аз. Образите по разложената лента не казваха, кой знае какво. Но, дали не престанах да обичам Маман!?!

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Чуя ли "хуманитарна помощ", винаги избухвам в истеричен смях.

След което си поплаквам. .

14. НО, ДА НЕ СЕ РАЗСЕЙВАМ.

Бях хукнала на улицата.

Бях прекосила под безпощадните неони.

Бях се завърнала в "Куцото Куче", което е отворено до полунощ а подир това, при спуснати завеси и обърнат ключ, се превръща в зала за комар.

Докато кръжах между маси и столове, срещнах учуденият поглед на Мити. Надигнах се на пръсти пред тезгяха. Подхвърлих му обратно пакета „Пел-Мел“. Наперено казах.

- Моля, чендж!

- Какъв чендж, бе Гризли, - прихна Мити, - я си обърши нослето!

Съвсем се разядосах. Как можеше да оспорва желанията на Маман!?!

- Вместо пакет - хардбокс моля!

Погледнах с превъзходство Мити в очите. На ударен ли се правеше този печен мъж?

- Маман ли те изпрати? - Заинтересува се. - Гост ли имате?

- Не те интересува!

- Как не ! - Отвърна. - Гризли, да не си ме разбереш погрешно, Маман, от тук, ката ден пакет пазари .

Замисли се над тостера със сандвичи. Над него витаеха облаци апетитна пара. В стомаха ми екнаха тромпети. Тикна в ръце ми топъл сандвич. Разбрах, че ще обичам Мити, докато е жив.

- Аз самият, - каза като на себе си Мити, - гдето толкова години се трепя над тези мраморни тезгяхи, не си спомням да съм продавал "Пел-Мел" без филтър в кутия, ей Богу и Бога Ми Форевър. Цъ! Не! Пък и, каква ли ще да е разликата? Слушай Гризли, Маман да не си те будалка - а?

Кипнах. Хвърлих сандвича обратно на тезгяха.

- Че, защо ще си ме будалка моята собствена майка? - Ревнах готова да се разплача. - Теб, какво те засяга!

- А нищо, нищо, нищо, - прошептя таинствено и строго. - Хайде, махай се от тук дете, тази вечер има хора всякакви . . .

Свих рамене. Бях вече осми прогимназиален клас. Чувствах се, възрастна и зряла. Чувство, с което не мога да се похваля днес.

15. ТОЧНО ТОГАВА, ОНЗИ ДРОГИРАН БОДИГАРД СКОКНА ОТ ЕДНА МАСА. Втурна се разярен към Мити. И, изпразни един голям черен пистолет в него. Мити рухна зад тезгяха като дрипа. Настана суматоха. Грабнах още топлия сандвич. Втурнах се обратно към дома. Стискайки в ръце нещастният пакет "Пел-Мел" без филтър. Изпълнена с непонятна болка. Сякаш мене бе прострелял онзи дебелак. Затръшнах външната врата и, я заключих. Отхапах от сандвича. Не се задавих. Толкова бях пригладняла. А навън, вече виеха порлицейски сирени.

16. ПРИПНАХ НА ПРЪСТИ, ПО ДЪРВЕНИТЕ СТЪЛБИ. Към тавана. Където бе нашата квартира. Треперех от видяното. Мислех си, виновна съм аз. Само аз. Ако не бях се заяждала с Мити, това едва ли би могло да се случи. Пред вратата спрях. Сложих око, подир това ухо, върху ключалката. Гостът не мислеше да си тръгва. Вслушах се. Разискваха проблем за космически цивилизации, диби-дюс в леглото. Пушеха някакви тежки папироси. Димът се просмукваше под вратата. Отворих уста. Приех го, като благодат. Изведнъж се ядосах. Този гост май му се оставаше завинаги вкъщи. Спеше ми се. На другия ден имах класно. . И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Днес зная.

Именно в този момент пропуших, макар без цигара в ръка.

17. ОБХОДИХ С ПОГЛЕД КОРИДОРА. Открих пардесюто на госта, окачено върху ръждив гвоздей. Повъртях се наоколо. Пребърках джебовете му. Питах се, какво би могъл да носи в джебовете на пардесюто си, един така нахакан мъж.

В десния външен джеб имаше грипозна носна кърпа. Ужасена, веднага я бутнах обратно.

В левия вътрешен джеб открих сметачна машинка. Зарадвах се. Поиграх си с нея, колкото душа иска. При всяко докосване на клавишите, машинката издаваше мил, едва доловим мелодичен звук, а една червена точка светваше.

В другите джебове имаше, какво ли не.

• Сгъваем нож-крокодил - за всеки един случай.
• Еднократна четчица и паста за зъби "Сигнал" - в оплескана миниатюрна кутийка.
• Бележник с охлузени корици, и изпокъсани позлатени страници.

Гостът бе подготвен да преодолява препятствия всякакви. Мале-мила, рекох си, докато преглъщах последни хапки сандвич, потрепервайки при всяко изсвирване на полицейски сирени и болнични коли. Сега ще разбереш нахалнико; гдето изобщо не се сещаш, че е време да си тръгнеш; доколко много съм си отмъстителна. Положих сметачната машинка върху дървения под. И, прободох постижението на прогреса, с острието на оригинален нож-крокодил. Когато ножът пронизваше хладния метал, машинката издаде онзи тъжен мелодичен звук, който и днес ми се присънва. Не плачеше ли някой? Ала, от стаята долиташе само приглушено бъбрене. После музиката така се усили, че заглуши полицейските сирени от улицата. Виещи така ожесточено, сякаш на цялото Мевере му бе горко и тъжно, за загубата на Барман Мити, наричан още Педала.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Щом педалите станат прекалено много, започват един-друг, да се трепят.

Види се, голямо трепане ще падне. .

Обикновено погиват безобидните.

18. РАЗБРАХ - ЩЕ СЕ СПИ НА ТЕРАСАТА. Есента в Белоград, град на непресъхващи капчуци и изпосечени липи из корен, на препълнени кофи със смет; град на морски хора и легенди, но и на промишлен смог; действително е златна. Есента в Белоград събира уханията на лятото, за да ги отнесе със себе си всред зимата. И всичко това не иначе, ами през нашите сърца. Реших, че не е прилично и дотойно, да дремя пред вратата на двама – макар временно!?! - влюбени. Които имат толкоз много да си кажат, по проблемите на междузвездните войни, че забравят, че има и други членове на тяхните, хм!?!, семейства.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Ако модерното време е донесло нещо ново, то не е опустошения завод за автомобили "Херкулес" край Белоград, нито зарязаната мина за манган, нито забраненото корабостроене, а по-скоро разбирането, че семейството е нещо съвсем излишно, докрай неудобно, и безсмислено скъпо.

В този така затворен град, развратът – сиреч цивилизацията, някога нахлу чрез курортите. От които държавата, се правеше че печели. За да строи индустрия. Спечелиха, знае се кои, партаймафиотите.

19. ПРОМЪКНАХ СЕ НА ТЕРАСАТА. През пролетта, лятото и есента, често и през зимата, това бе наша кухня. Друснах се, разярена от нахалството на човека със шкембенце, върху изтърбушения старомоден плетен стол. Между найлоновата торба за смет и газовия котлон, с топъл тиган с остатъци пържена акула в него. Завих се с простряното поизпръхнало съботно пране. Вслушах се, в шумът на морето. Заспах под крясъци на гларус. А сънят ми ме отнесе в светове, които никой никога не би могъл да ми отнеме.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Само сънищата май ни останаха за частна собственост.

Ама тия перколяци – учените, и на тях успяват да посягат. Така де . . .

20. В този вид на бездомно премръзнало псе, ме завари Маман, преди да хукне за училище. Нейният гост бе изчезнал завинаги. Заедно с надеждите на милата моя майчица, за нов живот по европейска кройка. Стисках полупразния пакет цигари "Пел-Мел" без филтър. Разбира се, ревях от студ, глад, омраза и ревност. То се знае, Маман се развика. Сякаш аз бях виновна за нейните несполуки с мъжете. А аз, обещах през сълзи, че това никога повече няма да се повтори. След това изкарах пневмония. Закъсах в училище както подобава, но с антибиотици, молби и изпити в поправка, всичко се оправи.

И, И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Така, аз свикнах да си купувам “Пел-Мел” без филтър. .

Да пуша.

Да пребърквам майсторски джебовете на гости.

Да отмъщавам всекиму - без да има защо.

Да се измъквам със сандвич в ръка, щом започне да се стреля.

А освен това, да изчезвам от дòма незабавно, появи ли се пореден гост на Маман.

21. ПО ОНОВА ВРЕМЕ, И ДЪЛГО ПОДИР ТОВА, обитавахме обширен таван с огромна каменна тераса; с изглед към морето; коридор и хигиеничен тоалет превърнат в баня. Някога предназначени за майордома в старинна еврейска къща в сърцето на Еврейската Махала в Белоград. Все още не притежавахме днешния просторен апартамент, на тридесетия етаж в новия център на Белоград. Срещу новата банка с непрогледни стъкла. Зад които тлее кондензния страх на древните жители на Белоград. Пред все повече неизвестното утре. Щото банките – днес ги има – утре – никакви ги няма.

22. ВСИЧКО ТОВА МИ ДОЙДЕ НА УМ, над чаша джин-тоник в мецанина на новия многоетажен хотел "Медитеране". Където, с помощта на една найлонова сламка, бавно подръпвах живителна влага от чаша скоч местно производство. Мислех си, че ако взема всичко да разкажа и опиша, никой на света няма да го повярва. Докато аз се мъча, да го забравя. Но, забравя ли се преживяно?

23. СЛУЧАЙНО ВДИГНАХ ОЧИ. Една от трите врати на асансьора безшумно се отвори. През нея видях да се промъква, кой мислите, онзи незабравим гост на Маман от преди десетина години време. Рекох си, че този неостаряващ, луднал по женско тип никога, не е бил валиден за Маман. Дали пък, не би могъл да ме сбърка с нея? Още Август Форел твърди, че спомени от бурен секс, са особно устойчиви и най-благодатни. За Маман – гарантирам. Все още си го може. После се успокоих. Тя бе далеч над моите години, когато се случи всичко онова. Там, в нашия таван под наем. Когато Папà вече не бе между живите. Разтърках, три пъти по три, очи. Той бе, друг не можеше да бъде. Дяволски нафукан. Съвсем важен. Вече доста попрегърбен. С посребрени коси. Някак интелектуално импозантен. Ако човек реши да го изучава. Бе останал вечен доцент. Бъбрещ в полусън лекции, по сравнителна социология, в местния свободен университет "Блюдолизец Мавър". Където, общо взето, са прибрани всички бивши префърцун-номенклатури от тоталитарните политически структури. Че, пенсиите, колкото да са големи – за нищо не стигат.

24. АЗ, ОБЩО ВЗЕТО, ВСЕ ОЩЕ МИНАВАМ ЗА ПРИЯТНО ДЕВОЙЧЕ, с откровено скромен бюст. Примирила съм се с тази тенденция на новото време. Време на потомства израстнали, със съмнително кондензирано мляко, въздухарски маргарин, баят препечен хляб, и леко радиоактивен чай. За по-изгодно на държавата. Твърдо решена да подкрепи малцинствени мутации. Пък - какво ще. От друга страна си мисля, че ако не бях преболедувала като дете; поради майчини основания за всеобща и всестранна еманципация; всичко щеше да си бъде не само както трябва, но и, както подобава. Този свой телесен недостатък, не слагам на сърце. Сложи ли подобно нещо на сърце човек, трябва гората да хване, знаме да развее. Виж, за това съм непригодна.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

По липса на домашен уют, харесвам уюта на нощните локали. Остава да се надявам, че като дойде време да стана майка, а това желая все по-страстно, киселото мляко можеби отново ще бъде истинско. Без дедетета в добавък. Без живак в норматив. Без цезий или кадмий – изцяло отстранени.

Но, за сега, съм на „Пел-Мер“ и джин.

25. НЯМА КАК. Този забележителен белоградски женкар ме забеляза. Насочи се към моята маса. Поздрави свойски. Седна и се отпусна. Сякаш се познавахме от години. Седни говедо, рекох си докато приветливо се усмихвах, точно ти ми трябваш. Види се, Бог те изпраща. За Него, това ще да е най-подходящото време. Нали си те търся отдавна. Защо? Как защо! За да си те промуша, със собствения твой нож – ето защо. Мъкнеш ли още онзи нож-крокодил със себе си, чадо? Няма как. Мъкнеш го, зная аз, знам си аз. Времената са от пъстри, по-пъстри. Съвсем мътни, чак мрачни. Все още искам да отмъстя за себе си. И, за Маман - по дяволите. Най-вече за себе си. Макар да съм дълбоко убедена, че да отмъщаваш е нещо съвсем варварско, никак православно. Абе, къде се загуби толкова време, бе човек, разсмях се в себе си. От онази фатална за моето здравословно състояние вечер, си те срещам едва днес. Ако не се броят мижавите лекции, от които си изкарваш хляба. И, на които съм задължена да присъствам. Дръпнах един-два пъти от онези "Пел-Мел" пакет без филтър, от които все по-трудно си набавям. Отпих глътка питие. Не бързах да потегля. Беше се лепнал горкият. Що да бързам? И да исках, не можех да го отлепя от себе си.

26. ПО ЕДНО ВРЕМЕ МЪЛЧАНИЕТО СТАНА ТАКА ТЯГОСТНО, че се питах дали ще издържа без да хукна. Трябва да съм трепнала незабележимо. Господин Жесток Спомен повторно се огледа за свободно место. Такова нямаше. Сви рамене. Бе възпитан, колкото си иска. Примирих се. Преметнах крак върху крак. За да започна своето.

- Ах, - рекох сравнително интимно, - няма ли да свалите своето така дебело пардесю? Все още е ранна есен.

Бях убедена, че харесва префърцунен тон.

- Наистина, - възкликна, - така съм разсеян напоследък . . .

Как не, казах си, пък не пропускаш да се лепнеш за всяко хубаво момиче.

ОБЩ ПЛАН:

• ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЗАВЕДЕНИЕ ЗА НОН-СТОП ПИЯЧКА.
• ГОЛИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ. БЕЗВКУСНИ КАРТИНИ.
• НА ТАВАНА СЕ ВЪРТИ ОГЛЕДАЛНА СФЕРА.
• ЗАД БАРА ДРЕМЕ БАРМАН В ПИРАТСКА УНИФОРМА.
• ОТ МОРЕТО БРУЛИ ВЯТЪР В МРАЧНИТЕ СТЪКЛА.
• ЗАД ТЯХ УНИЛО ПРОСВЕТВА БЕЛОГРАД.
• НА ТАВАНА ОГЛЕДАЛНАТА СФЕРА ХУКВА БЯСНО.
• ЗАД БАРА ОТЕГЧЕНИЯТ БАРМАН ТРЕПВА. И, ПАК ЗАСПИВА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• НА МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА.
• НА СТОЛ СРЕЩУ ДАМАТА - СКЕЛЕТ.
• ДАМАТА СЕ ИЗПОВЯДВА.
• СКЕЛЕТЪТ, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ, КИМА ЛИ КИМА С ГЛАВА..

27. ГРЕШИШ ГОСПОДИН ЧАСТЕН СЛУЧАЙ, казах си и преповторих, ако предполагаш че ще легна с теб незабавно. Дори да предплатиш.

- Колко много сте разсеян, - подпитах, - да не би да се занимавате с наука?

Това си ми е контролен въпрос, за изперкани мухльовци.

Преди години беше се завърнал, за да търси непраната си носна кърпа от Маман. В нея бях повила електронната му изчислителна машинка, преди да я пробода - където трябва. Сега зяпна от изненада. Замени роговите очила с позлатено пенсне. Пипна се за папионката. Попридръпна тиранти. Поръча си плодов сок. Този нестареещ попивко-папкин, никога не можеше да направи главата.

- Познаваме ли се? – запита. . - Представяли са ви по телевизията . . . . - Често се захващат с мен. Какво да се прави, социологични времена.

- Донейде философски, - добавих.

Въздъхна възхитен. Подозирах, тази възхита трае, колкото до – в леглото.

- Ако да бях социолог, - рекох небрежно, - бих въвела система за сравнение. На това - на онова. На този - на онзи. На какво ли не. За какво ли не. Всеобща система за денонощен сравнителен мониторинг, на безусловно всеки хомосапиенс, върху лицето на майката земя.

Едва не се задави със своят тъп плодов сок. Точно върху тази проблематика работел неговият малък колектив, наричан “The School-Hull” напоследък.

- Да не сте студентка?

- Не може, да не сте ласкател?

- Студентка?

- Ма - не - кен . . .

Трепна и замря. Отдавна съм наясно. Трепне ли един мъж с клепач, замре ли очаквателно, като нищо би платил вечерята. Срещу нищожното условие, да прекараме вечерта в леглото. Най-често, на някой вмирисан на тютюн таван. (Вместо на остров под тропиците!) Нает за сметка на законната съпруга. (На стената тапет от тропиците!)

28. РАЗТРЕПЕРАХ МНОГОКРАТНО НАШИЯТ ВЕЧЕН ДОМАШЕН ДОЦЕНТ.

Социологически погледнато, играех роля на момиче едва държащо се на повърхността, поради любов нещастна.

Сравнително изследвано, продължавах да търся голямата любов. Явление, което човечеството си позволява да открива единствено, в безкрайно розови телевизионни сериали.

29. ЩОМ СТАНА ДУМА ЗА ЛЮБОВ, Господин Жесток Спомен се оживи и разчувства. Поръча си Бакарди. И, отново Бакарди.

Стана така, че докато нагъвах питие подир питие, човекът на Маман от преди десетина години време, кимаше ли кимаше с глава. Дано ме предразположи към лична изповед. Номер, на който вече не се вързват дори тийнейджъри.

Бях направила вече главата, а това означава за моето слабо зрение - обеми белоснежна мъгла.

(По принцип си се движа без очила. Една голяма любов на раздяла ме бе определила - “Очиларка”!)

ОБЩ ПЛАН:

• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• НА МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА.
• НА СТОЛ СРЕЩУ ДАМАТА - СКЕЛЕТ.
• ДАМАТА СЕ ИЗПОВЯДВА.
• СКЕЛЕТЪТ - КИМА ЛИ КИМА НЕУМОРНО С ГЛАВА.

30. ТЪЙ КАТО РАЗГОВОРЪТ ТРЯБВАШЕ ДА ВЪРВИ, не преставах да се ровичкам в ямата на спомените. Изваждах наяве, по-скоро измислях, какви ли не дивотии. От които винаги излизах кристално чиста, ясна и непорочна, чак прозрачна. Дотолкова, че да не си се позная. Ако да ме чуеше Маман, що плещя, да ми е потрошила главата. Според нея, тази свята и все още необходима за мене жена, едно момиче на моя възраст може всякак да я върши. Без да се предоверява. Пък доцентът, този дълго търсен Господин Жесток Спомен взе, че се хвана.

Ето, казах си, мила Гризли, ето как идва звездний миг в животò. Гле’й да не гуй изтървеш, мъ!, да не гуй изтърбушиш придвърителну. Втори път, немъ кък дъ ти ся яви, к’вотуй дъ сториш. Бях пийнала, колкото мога да нося. Той бе прекалил със своето Бакарди. Бях се изповядала, като пред пастор. Бе изявил съчувствие до болка. Беше ме докосвал царствено властно, бащински нежно. Настойчиво. Покровителствено. Мъжествено, доколкото позволява социалният му статус.

31. ВСЕКИ ПЛАТИ СВОЯТА СМЕТКА. Вдигнахме се и, тръгнахме. В асансьора ме прониза онзи убийствен аромат; както преди толкова много години; на брутален одеколон за бръснене. Сърцето ми се сви. Стомахът разбунтува. Кръстът ме заболя. Непоколебимо разбрах, че е дошло време да си го убия.

ОБЩ ПЛАН:

• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• ПРЕД МАСАТА ИЗИСКАНА ДАМА – ГОТОВА ДА ПОТЕГЛИ.
• ПРЕД МАСАТА СКЕЛЕТ – ГОТОВ ДА СЪПРОВОДИ.

32. НА ПАРКИНГА СТОЕШЕ „ФИАТ“ ВТОРА РЪКА. Неотоплена.Старомодна. Натъпкана с домашни възглавници. Парфюмирана. Намъкнахме се в неуюта. Хвана волана в ръце.

-Накъде? - подпита.

-У вас . . .

Подсвирна с уста. Не било удобно. Сякаш за мене бе много удобно, да правя любов в някаква гадна, мизерна, скапана лека кола, пълна с лепкави възглавници.

- Тогава, у дòма, - примирих се, - хайде у дòма.

През целия път, Господин Жесток Спомен спираше акуратно на светофарите. Гледаше разсеяно в насрещното платно, забележеше ли полицай. Правеше се врял-кипял в кормуването. Личеше, че пътят му е добре известен.

34. ЩЕ ВИДИШ ТИ НАКЪДЕ, КАТО СИ ТЕ УБИЯ, повтарях без да си давам сметка, каква бих могла да я свърша. Тогава, казвах си, Когато Вече Няма Да Те Има На Този Калпав Божи Свят, ще направя онова, което се полага. Една хубава задушница за момичетата като мен’. От друга страна го съжалих. (Това си ми е предопределеност: цял живот да съжелявам какви ли не подлеци!) Кой знае, колко много е нещастен, казах си? Кой знае, как го навиква тъщата! Как ли вие жена му, щом закъсат с парите? Заедно ли живеят? По отделно ли нанкат? Често ли го налагат с точилка? Не вярвам да му помагат в науката по друг преференциален начин.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Това е то философията на славянина, неговата си балканска социология, както и всичко останало.

Започва с точилка.

Приключва с кандилница.

ОБЩ ПЛАН:

• ТЪЖНА ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЕДИНСТВЕНА МАСА.
• ПРЕД МАСАТА ДВА СКЕЛЕТА – В РЕЧИТАТИВ.

35. ИМА ЛИ ДЕЦА, НЯМА ЛИ? Що пък не си направи - ако да няма? Ако ли има - сам ли ги е майсторил? Тези социалпсихолози лесно разпитват, трудно отговарят. Ами самотата, всред Онова Нещо Наричано Семейство? Самота, която никакви титли, пари, публикации и сауни не биха могли да отпратят. Самота, в която човек остава насаме – единствено!?! - със себе си и съдбата. Само че, всичко това не ми влиза в работа, казвах си настоятелно, а освен това не би могло да предотврати нищо. Защото съм решила, да те умъртвя, скапан предпенсионер нещастен, казвах си, докато яздехме по пустите белоградски улици. Натам, където би трябвало да развилнея Една Истински Отмъстителна Смърт. Междувременно, Господин Жесток Спомен продължаваше да върти волана. Без да подозира моите мрачни помислювания. Без да се сети да пусне радиото. (Акумулаторът всеки миг можел да го изостави!)

36. СТИГНАХМЕ ДОМА. Хвърли пардесюто си, в ръцете ми. Там трепнаха предмети. Това е той, преповторих си, това наистина е той. Бе се настанил в познатото кресло, както преди години. Под същия мраморен торшер, с окончателно прегорял сатен. Това е той, тържествувах, това наистина е той.

- Ха! - Възкликна по едно време. - Какво ми напомня това кресло? Какво би могло да ми напомня?

- Наистина, - изтърсих, - какво би могло да напомня едно разбрицано даскалско кожено кресло, на един бъдещ професор?

Загледах го в очи.

И, защото винаги късно ми просветва, ми хрумна, че би могъл да има заслуга в уреждането на този някога общински апартамент. Времето съвпада.

Но, какво значение.

36. ОСТАВИХ ГО, ЗА ДА НАПРАВЯ КАФЕ.

Спуснах се към закачалката в коридора. Пребърках джебовете.

• В левия вътрешен джеб открих, онзи стар моряшки нож-крокодил с кокалена дръжка, в кожен калъф протрит по ръбовете.
• В десния вътрешен джеб открих, ултра-съвременен джебен компютър с екран, и електронна писалка.

Оставих компютъра за после. Разтворих ножът. Прибрах го в себе си. Върнах се с поднос в ръце: кафе, шоколад, уиски, пурети. Бяхме сами в огромния апартамент, колко му бе да го очистя.

ОБЩ ПЛАН:

• ТЕЖКА ЕРОТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• КРЪГЛА СПАЛНЯ С БАЛДАХИН.
• ПОРУТЕНО КОЖЕНО КРЕСЛО.
• НАД КРЕСЛОТО ТОРШЕР.
• В КРЕСЛОТО – СКЕЛЕТ.

37. ГОСТЪТ БЕ СЛАДКО ЗАДРЯМАЛ. Остатъци от някога буйни коси бяха паднали върху челото му. При моята поява вдигна глава. Отвори очи. Виновно се ухили. Едно ухапване от медуза.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Всъщност, какво знаем всички ние, за любовта при медузите? За да оцелеят три милиона години подир първичния океан – та!?! - до днес!?!

При това без капка-мозък.

Няма как да не е станало без никаква любов.

38. РЕШИХ, ДА СИ ГО ПРЕЛЪСТЯ. От което едва ли имаше някаква потребност. Щото, тъй си живееше горкият – на готово прелъстен. Свалян от какви ли не мацки. Най-добре би било да заспи отново. За да забия тихо, изкусно и неусетно неговият собствен сгъваем нож, в мръсното му отвратително тяло на сваляч. Право в шкембето – Прас!?! - между тирантите – Кют!?! - в Дупето – Още!?!? И Още!?! И Още!?! Щеше да изпоцапа всичко, както се полага. После; вместо да почистя, прикрия и изпера; щях да се предам на правосъдието. Без да разчитам на прошка. За да ме осъдят без съдебна грешка.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя.

Правосъдието – като нищо ще прости.

За друго не го бива.

39. ПИТАХ СЕ, КАК ГО Е ТЪРПЯЛА МАМАН - И ЗАЩО? Колко дълго - и как? Имало ли е нещо истинско между тях, нямало ли е? Какво е било Началото!?! Какъв е бил Краят? Нямах отговор. Чувствах, как всяка една минута в повече, насаме с Господин Жесток Спомен, ще бъде само още едно мъчение в добавък. Чувствах, как в гърдите ми отново се надига Онова Негодувание. Към Маман. Към себе си. Към света. Негодувание, каквото никакво убийство не би могло да утеши. Усещах, как това негодувание напира извън моите; всъщност прекалено млади; изсушени от болести и немотия гърди. Навън из крехкото ми, опиянено от алкохол и жажда за мъст тяло. Едва се владеех.

И, защото винаги късно ми просветва, ще заявя съвсем отговорно.

В този най-ранен час на идещия есенен ден, ние бяхме две безмълвни, вглъбени в себе си медузи.

Поклащайки се пред бреговете на Предстоящото.

40. ГОСТЪТ НЕ СЕ ПОСВЕНИ. Здраво пийна скоч. Без да се интересува, че цената на подобен концентрат бе литнала в безмерни висоти. Отприщи се. Заговори. За пулсиращото развитие на науката.

За приемствеността между поколенията.

За пулсиращата приемственост, така необходима на нацията в настоящите тежки глобалистически времена. Пулсиране с приемственост, твърдеше Господин Жесток Спомен, приемственост - но пулсираща. Напълно забравил, за какво е довтасал тук. Хапвайки вкусен топъл кейк, излязъл изпод пръстите на Маман, едва преди час. Отпивайки от моето подло кафенце, където бях насипала транквилант.

Гледах поизпъкналото му коремче, променено от годините. Подсмивах се мислено, над непрестанното нервно подръпване на тирантите с ръце.

Къси пръсти обкичени с пръстени.

Неспокоен поглед.

Готов, да приключи как-да-е – па да хукне.

И, защото винаги късно ми просветва, не преставах да се питам.

Дали подобни хубавки тиранти не са струните на всяка една тлееща душа?

И, ако една суша тлее, дали не тлее по рождение?

Ето въпрос, чийто отговор ми е неизвестен.

Нерде тиранти – нерде душа!?!

Но, какво значение?

ОБЩ ПЛАН:

• ПОБЕДОНОСНИ ФАНФАРИ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА СЪС ТЪТЕН.
• НА ВРАТАТА СЕ ЗВЪНИ.

41. ТОГАВА, НА ВРАТАТА СЕ ПОЗВЪНИ. Бе Маман. Бавна и важна. Любопитна, както само тя умее. Забравила своя ключ. Никога не бе се случвало.

- Гост ли имаш, Гризли? – проточи.

- Гост си имам, Маман!

- Ще си ме представиш, ли?

- Той е по тиранти!

- Лошо дете си, Гризли!

- Маман, - спрях я пред нейната стая, - би ли слязла до "Куцото Куче"?

- Че зàщо? – Бе удивена до немай-къде.

- Да ми купиш едни "Пел-Мел" без филтър, а пък в хард-бокс?!?

- Ето моите! - Стрелна ме подозрително с очи.

Не мигнах.

- Ние пушим само хардбокс, Маман! - казах го така майсторски невинно и мило, че ме досрамя.

- Глупости Гризли! - Възмути се Маман. - Никой до днес не е виждал "Пел-Мел" без филтър в кутия. Да не си ме будалкаш?

- Защо, Маман, да си те будалкам, - изгуках колкото се може по-гальовно, - какво си ми сторила? Цял живот само едни чаровни грижи - не ли?

Маман драматично въздъхна, па се прибра в стаята си озадачена. Завърнах се в хола при госта. Превъртях ключът зад себе си. Застанах пред огледалото. И започнах бавно, и тържествено, да се събличам.

42. ДОКАТО ПРЕДНАМЕРЕНО ЛЕНИВО СВАЛЯХ ДРЕХА ПОДИР ДРЕХА стана ясно, как гостът хубаво обезумява. Малък незначителен нещастник. Доста влуден. Напълно вманиачен. На тема извънбрачен секс. За който си мисли, че го може.

ОБЩ ПЛАН:

• ПОБЕДОНОСНИ ФАНФАРИ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА СЪС ТЪТЕН.
• ОТ СЪСЕДНАТА СТАЯ ДОЛИТА ГРЪМОВНА ТЮТЮНДЖИЙСКА КАШЛИЦА.

През всичкото време, от съседната стая долиташе трагичната кашлица на Маман.

Сякаш тя бе прекарала някога, безсънна студена нощ под прането на терасата на старата къща в Еврейската Махала на Белоград, а подир това месеци в тубдиспансер.

Стана ми весело.

Не се ли побърквах?

43. В ОГЛЕДАЛОТО ОТКРИХ, как Господин Жесток Спомен е готов за всичко онова, гдето често се има за любов. Бавно, решително и плавно, се заобличах. Побърза зад гърба ми. Стъпки на горски обитател. Ласка на медуза. Обърнах се. И, му завъртях две хубави плестници. Господинът се разсмя. Навярно мислеше, че е по програма. Пипнах сгъваемия крокодил. Пружината екна. Лезвието блесна. Опрях острието в голото му тяло.

- До тук! - просъсках. - Ние сме до тук!

Дори не отскочи. Малък хитроумен заек всред стърнището на предплатената любов. Потърка мъничкото си шкембе. По дланите му застинаха капки кръв.

- Ти си луда! - Прохриптя. - Защо ти е?

По мене също имаше кръв. Избърсах ръце в абажура на стария торшер. Боже, защо предметите избягват да говорят!

- Стар съм за шеги, - отегчено простена.

Облече се трескаво. Търсеше очите ми, но там отдавна няма нищо. Посегнах, запалих всички светлини. Сгърчи се от страх.

- Но, това е шантаж! - Простена. - Това е. . .

- Това е обит за убийство! - Креснах лудо. – Виждаш ли това тяло, все още недокосвано от мъж. Макар, макар, - и се разплаках, - макар всяка вечер да прекарвах долу, в кафе-тераса "Куцото Куче", на онази шибана маса “Reserve”, докато един тип не разстреля Барман Мити в упор, без да има защо. Да си спномняш, къде си бил по време на нещастните изстрели!?!

Бе готов да си тръгне. Доста поокървавен.

44. БЕ УСПЯЛ С ОБЛИЧАНЕТО. Сгъна прилежно папионката си. Прибра я в джеб. Отново размахах неговия собствен нож.

- Нима това е гръд! - Крещях без да се помня. - Нима Аз Съм Жена!?!

Рухна изплашен в креслото, готов да приеме смъртта. От джебът му висяха краищата на неговата папионка. Бих могла да го довърша. И до днес се чудя, как не го сторих. Подхвърлих му ключа.

-Измитай се!

Грабна от закачалката старото свое пардесю. Пипна обувките в ръка. И, изхвръкна по стълбите със скорост на шрапнел.

ОБЩ ПЛАН:

• ЗВУЧАТ ТИМПАНИ.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА СЪС ТЪТЕН.
• СТЪЛБИ В БЛОКОВО ПРОСТРАНСТВО.
• ПО СТЪЛБИТЕ ТИЧА СКЕЛЕТ

45. ОЧАКВАХ ДА СЕ ПОЯВИ МАМАН. Когато изпращам своите редки гости, тя задължително се явява, в скъп пеньоар от японска коприна, (Втора употреба!), за да ги изпрати и покаже, че още се държи. (На прахове и билки!) При нея винаги крее някаква неутолима надежда към познанства. Но, освен предупредителна кашлица, тиха музика и мирис на цигари, не долових нищо повече. Затръшнах външната врата.

46. НАДНИКНАХ В НЕЙНАТА СТАЯ. Както винаги, както всякога, Маман седеше по турски всред разкритото легло. Поклащайки се в ритъм със среднощна музика.

• С чаша кафе в ръце.
• С пепелник в нозе.
• С моден журнал за кройки.

- Това бе той, нали? - Запита, без да вдигне очи от своят хороскоп, с който си се справя ежечасно. - От къде успя да го изровиш? Все още е доцент, нали?

Заплаках.

- Не хленчи! - Разпореди. - Не той е виновен, че сме бедни. Я! Каква е тази кръв?!?

Премълчах.

- Да не му се отдаде?

- Как не!

- Да не си го клала!?!

- Защо не!

- Как не го довърши? - Разсмя се.

- За убиване си ти!

Не отвърна нищо. Сви рамене. Отмести поглед. Продължи да се поклаща в ритъм с музиката, с чаша кафе в едната ръка, с папироса в другата, надвесена над онази дебела книга с менте-хороскопи.

- Но да, - рече тихо, бавно и мъчително, - хороскопите са голямо нещо. . .

47. ВЪРНАХ СЕ ТИЧЕШКОМ В ХОЛА, кършейки листа от фикусите, с които е претъпкана цялата къща. Забивайки нож, във всичко - до което се докосвах. Без никаква лудост. Но, с особен бяс.

Разтворих прозорците да се проветри.

Втурнах се в банята.

И повърнах.

ОБЩ ПЛАН:

• БАВНО ПРИПАДА МРАК.
• ЗВУЧИ ФОРМАЛИСТИЧНА МУЗИКА.
• ПРОСВЕТВА СВЕТКАВИЦА.
• ЗАВЕДЕНИЕ ЗА НОН-СТОП ПИЯЧКА.
• ГОЛИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ. ПО ТЯХ БЕЗВКУСНИ КАРТИНИ.
• НА ТАВАНА ОГЛЕДАЛНАТА СФЕРА Е СПРЯЛА ДА СЕ ВЪРТИ.
• ЗАД БАРА ДРЕМЕ ОТЕГЧЕН БАРМАН В ПИРАТСКА УНИФОРМА.
• БЯЛА ЕДИНСТВЕНА МАСА С ДВА СТОЛА.
• НА СТОЛОВЕТЕ – ДВА СКЕЛЕТА – ЧЕРВЕН И ЗЕЛЕН.
• ЗАЗВУЧАВА ОТДАЛЕЧАВАЩА СЕ ПРЕПУСКАЩА КОННИЦА.
• НЕПРОГЛЕДЕН МРАК.

l

THE END

Revised - 19.08.2015.

ЗА АВТОРА

БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ – ХЕМИ,

Academician IBLEA - Italia

РОДЕН 1937. - ВАРНА-ГРАД.

СЛАБО ПЕЧАТАН – МНОГО ЧЕТЕН АВТОР

НА ПОЕЗИЯ, РАЗКАЗИ, РОМАНИ, ПУБЛИЦИСТИКА И ДРАМИ.

www.heritage.varnalife.com;

www.hemystories.blogspot.com;

www.godlieb.blog.bg;

etc.

AVRAMOV'S HAND-MADE COLECTIBLES

REGISTERED PUBLICATION

AVRAMOV'S HAND-MADE COLECTIBLES

REGISTERED PUBLICATION