СТЕПЕНИ НА СВОБОДА, разказ, от Хеми

(C) 2014 - Bogomil K. AVRAMOV-Hemy
СТЕПЕНИ НА СВОБОДА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

КАКТО Е ДОБРЕ ИЗВЕСТНО, НАЙ-СЛАБИТЕ СТУДЕНТИ СТАВАТ ВЕЛИКОЛЕПНИ УЧЕНИ. А НАЙ-НЕМИРНИТЕ УЧЕНИЦИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ДАСКАЛИ. ТАКА СЕ СЛУЧИ И С НАШЕГО БРАТА. С ДРУГИ ДУМИ: ОТ ТРЪН ТА - НА ГЛОГ. НО, БЕ ЗАБАВНО. МАКАР НЕПЕЧЕЛИВШО.

В ТЕХНИКУМА КЪДЕТО ПРЕПОДАВАХ, МЕХАНИКА СЕ ИЗУЧАВАШЕ В ДЕВЕТИ КЛАС. ТОЛКОЗ. ПРОГРАМАТА БЕ СГЪСТЕНА И АПАРАТУРНО НЕОБЕЗПЕЧЕНА. ПЪРВИТЕ ЧАСОВЕ ОБИКНОВЕНО СЕ УВЛИЧАХ, ЗА СЪЩНОСТТА НА СТЕПЕНИТЕ НА СВОБОДА, ЗА НЮТОН И НЮ-ЙОРКСКАТА НАХАПАНА ЯБЪЛКА. КАКТО И ЗА ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА И КВАЗИМОДО. В КРАЯТ НА ЧАСОВЕТЕ СИ ПОЗВОЛЯВАХ ДА КОМЕНТИРАМ КАРТИНИТЕ НА СИСЛЕ, МОНЕ И МАНЕ. КЪСНИТЕ ИМПРЕСИОНИСТИ БЯХА ПРЕОТКРИЛИ СВЕТА, ЧЕСТО ПЪТИ СЪВЕТВАЙКИ СЕ С ФИЗИЦИ. ОБЩО ВЗЕТО, ЧАСОВЕТЕ ПО МЕХАНИКА БЯХА ДОБРЕ ПОСЕЩАВАНИ. ДРЕВНА СТАРОМОДНА НАУКА, БЕЗ КОЯТО ВСЯКО НАЧИНАНИЕ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ, НА ПРАКТИКА - Е НЕВЪЗМОЖНО. ПРЕДИ ГОДИНИ СЕ ЧУДЕХ, ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПРЕПОДАВАМ МЕХАНИКА НА ИКОНОМИСТИ. В НАШИ ДНИ - СЪЖЕЛЯВАМ, ЧЕ НЕ МОГА ДА ГО ПРАВЯ.

В КРАЯТ НА ЕДИН ЧАС, ЕДНА ДЕВОЙКА ВДИГНА РЪКА.
- ДРУГАРЮ КАРАМЕЧКАДАРЯН, БИХТЕ ЛИ УТОЧНИЛИ!?!
- КАКВО ИМЕННО!?!
- МОЛЯ, ПОЯСНЕТЕ БРОЯТ НА СТЕПЕНИТЕ НА СВОБОДА, МОЛИМ.
- ЩЕ ПРЕПОВТОРЯ, - ВКЛЮЧИХ, ЧЕ МИ СЕ КРОИ НЯКАКЪВ НОМЕР.
- ЕТО, - ПРИСТЪПИХ В ЪГЪЛА. - ЕДНА-ДВЕ-ТРИ-ЧЕТИРИ ПО ОС “Х”; СЪЩОТО ПО ОС “Y”, И ВЕРТИКАЛАТА “Z”!?!
- И ОЩЕ!?!
- ФАКТОРЪТ ВРЕМЕ ДОПЪЛВА ФАКТОРЪТ ПРОСТРАНСТВО.
- И САМО ТОВА!?!
- ЗА СЕГА . . .
- ИМА ЕДНА СПЕЦИАЛНА СТЕПЕН НА СВОБОДА, - ОТСЕЧЕ МОМИЧЕТО, - ГДЕ НЕ Е ЗА ВСЕКИГО . . .
И, ДОНЕСЕ НА КАТЕДРАТА ЧОПНАТИЯТ МИ ОТ ДЖЕБА МОБИФОН.
КЛАСЪТ СЕ ЗАЛЯ В СМЯХ. ОТВОРИХ ВРАТАТА ПОСРАМЕН, ГОТОВ ДА ХУКНА ГДЕ ОЧИ ВИДЯТ. В КОРИДОРА, ПРЕЗ КЛЮЧОВАТА ДУПКА, НАДНИЧАШЕ УВАЖАЕМИЯТ НИ ДИРЕКТОР. ПРАВЕШЕ ГО ЧЕСТО. БЕЗ ОСОБЕНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА.

ВСИЧКО ТОВА МИНА-ЗАМИНА. УДАРИ ПОСЛЕДЕН ЗВЪНЕЦ, И УЧИЛИЩЕТО БЕ ЗАКРИТО. ВЕЧЕ НЯМАЛО НУЖДА ОТ СТРУГАРИ, ШЛОСЕРИ И БОРМАШИНИСТИ. СВИХ РАМЕНЕ, И СЕ ПЕНСИОНИРАХ, ИЗПЪЛНЕН С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ ГОСПОД-БОГ. БЯХА БУРНИ БИЗНЕС-ВРЕМЕНА. НЯКОЙ УСПЯХА. ОСТАНАЛИТЕ ЩЕ ПОЧАКАТ.

ЗАПОЧНАХ ДА СЕ ЗАНИМАВАМ С КНИГИ. АКО СИ НЯМАШ ЛЕКА КОЛА, МАЛОТИРАЖНИТЕ ИЗДАНИЯ ПРЕНАСЯШ НА РЪКА. ОТ ПЕЧАТНИЦАТА ДО ДОМА. ПОСЛЕ, ОТ ДОМА ДО КНИЖАРНИЦАТА И ОБРАТНО. В ЖАЛКИ НАЙЛОНОВИ ЧОВАЛИ. НАЙ-ЧЕСТО ПО ОБЕД. КОГАТО СЛЪНЦЕТО В БЕЛОГРАД ПЕЧЕ НАЙ-ДИВО.
ПРИ ЕДИН ПОДОБЕН РЕЙД, НЕДАЛЕЧ ОТ МЕНЕ ПРОСКЪРЦА И ЗАПРЯ ЛУКСОЗНА ЛЕКА КОЛА. ШОФЬОРЪТ ВЪРНА НА ЗАДЕН, ПА ИЗТИПОСА ОГЛЕДАЛОТО ЗА ЗАДНО ГЛЕДАНЕ, ПРЕД ИЗПЛАШЕНАТА МОЯ СТАРЕШКА МУЦУНА. КОЛАТА БЕ С ТЪМНИ СТЪКЛА. НЕ МОЖАХ ДА УСТАНОВЯ КОЙ Е ВЪТРЕ В КОЛАТА. ЕДНО ОТ ЗАДНИТЕ ПРОЗОРЧЕТА СЕ СПУСНА ВЕЛИЧЕСТВЕНО И БАВНО.
- СТЕПЕНИ НА СВОБОДА – А!?! - ГЛАСЪТ БЕ СТРАННО ПОЗНАТ.
- НО ДА, - ЗАЕКНАХ, - ОСОБЕНО ПОНАСТОЯЩЕМ . . .
- ЗАРАДИ ТЕЗИ СТЕПЕНИ НА СВОБОДА, ДРУГАРЮ КАРАМЕЧКАДАРЯН – СЕГА ПЪПЛИШ ПЕШ! ПЪПЛИ, ПЪПЛИ, ПЪПЛИ – ДА ТИ ДОЙДЕ УМ Ò ГЛАВО . .
БУРЕН СМЯХ ИЗ ЗАЧЕРНЕНАТА ВЪТРЕШНОСТ НА КОЛАТА, СЪПРОВОДИ ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖКА. ШОФЬОРЪТ ДАДЕ ГАЗ. КОЛАТА ОТПРАШИ. ОСТАНАХ ДО ТРОТОАРА. СРАЗЕН ОТ ПОРЕДНАТА БЕЗСМИСЛЕНА НАСМЕШКА.

НЕ МОЖАХ ДА НАДНИКНА ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА НА КОЛАТА. НЕ СИ ГО ПОМИСЛИХ. НО, ГЛАСЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – ДОБРЕ ПОЗНАХ. НИКОГА НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ГО СБЪРКАМ С ДРУГ.
Revised - 28.03.2016.

ГОНГ ОТ ПРЕСЪХНАЛИ КАПЧУЦИ, разказ, от Хеми

ГОНГ ОТ ПРЕСЪХНАЛИ КАПЧУЦИ

НА ДАКО ДАКИШ 

НИЕ ОБИТАВАХМЕ СТАРИННА КЪЩА НЕДАЛЕЧ ОТ МОРСКИЯ БРЯГ. ЖАЛКО ПОДОБИЕ НА ЗАМЪК, ИЗГРАДЕН ОТ АРХИТЕКТ, В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ РЕШИЛ, ЧЕ ТУК БИХА МОГЛИ ДА ЖИВЕЯТ ХОРА. КЪЩАТА СЕ НАМИРАШЕ НА КЪСА, ПАВИРАНА, ПРИСТАНИЩНА УЛИЧКА. ВГРАДЕНИ; В ДЕБЕЛИ КАТО НА ХРАМ ЗИДОВЕ; СТОМАНЕНИ ВРАТИ ВОДЕХА, ПРЕЗ ГЛУХИ ВЪТРЕШНИ ДВОРОВЕ - КЪМ ДРЕВНИ ПЛЕСЕНЯСАЛИ ХОДНИЦИ. НОЩЕМ, ЩОМ ТРАМОНТАНА ХУКНЕШЕ В НЕСВЕСТЕН БЯГ, А МОРЕТО ЗАПОЧВАШЕ ДА СЕ БУНТУВА, ВРАТИТЕ ПРОСКЪРЦВАХА В НЕСМАЗВАНИ ВЕКОВЕ ШАРНИРИ. ТОГАВА БУРЯТА, ИЗХВЪРЛЯШЕ ПО БРЕГА ВСИЧКО, СПОТАЕНО НА МОРСКОТО ДЪНО. БЕЗУМНИ ПЕСНИ, ИЗТРЪГВАНИ ОТ ВЯТЪРА СРЕД НОЩ. КЪШЕЙ ХЛЯБ, МЕЧТА И ВЯРА, ПРЕДИЗВИКВАЩИ САМОТАТА В МЪЖЪТ ОТНОВО ДА ПРОПЛАЧЕ. НО, КОЙ БИ МОГЪЛ ДА НАДПЕЕ ВЯТЪР?

БЯХМЕ НАЕЛИ КВАРТИРАТА, ПОДМАМЕНИ ОТ ФАЛШИВАТА РОМАНТИКА НА САМОТАТА. БЯХМЕ СЕ НАНЕСЛИ СВЕТКАВИЧНО. КАКВА ИЛЮЗИЯ. ОЩЕ ПЪРВАТА СЪБОТА ПРИВЕЧЕР, ПЛАХИ СТЪПКИ ПРЕКОСИХА ПУСТАТА ТЕРАСА. НА ВРАТАТА ПОХЛОПА РУСОКОСО ДЕСЕТИНАГОДИШНО МОМЧЕ. . - МАМА - ТУК ЛИ Е? - ЗАПИТА, А ДÒННА ИЗВЕДНЪЖ ПОКРИ С РЪЦЕ СВОЯТ ОГРОМЕН, НАБЪБНАЛ ОТ ПЛОД СТОМАХ. СВЕЧЕРЯВАШЕ. ПОД НАС ВРАТИТЕ НА СЪСЕДНИТЕ СКЛАДОВЕ ПРОЕХТЯВАХА С ГРОХОТ, РАЗПЛАКВАЙКИ БАЩА И МАЙКА. ПОКАНИХМЕ НЕЧАКАНИЯТ ГОСТ НА НАШАТА ТРАПЕЗА. ХАПВАХМЕ БАВНО. ПИЕХМЕ ЧАЙ. ВСЯКА ВЕЧЕР ИМАХМЕ, МАКАРОНИ С ДОМАТЕН СОС И СВЕТЪЛ ЛИПОВ ЧАЙ С МЕДИ МЛЯКО. ДРЕБНИ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА ДОННА, С КОИТО СИ СЕ СЛАВЕШЕ. . - КАК СЕ КАЗВАШ? ? ДЕТЕТО ПРЕГЛЪТНА И СЕ РАЗСМЯ . . - ЗÀКО! - ТОВА ИМЕ - НАШЕНСКО ЛИ Е ? ? - НАШЕ! . . . - ЩЕ ПРЕСПИШ ЛИ, У ДОМÀ? - ЗАПИТАХ, А ДÒННА ОТНОВО ПОКРИ С РЪЦЕ ОГРОМНИЯ СВОЙ СТОМАХ. - НЕВЪЗМОЖНО! – ОЖИВИ СЕ МОМЧЕТО. – ТАТКО МЕ ЧАКА В КАФЕ-ТЕРАСА “КУЦОТО КУЧЕ”. . . СТАНАХМЕ ДА ИЗПРАТИМ НЕЧАКАНИЯ ГОСТ. . - НАЛИ ПОНЯКОГА МОГА ДА ИДВАМ ТУК, ЧИЧО ПЕТ? МОЖЕБИ МАМАН ОТ НЕЙДЕ ЩЕ СЕ ПОЯВИ. ДАЛИ МУ БЕ ЗАБАВНО? ОТ ЛИЦЕТО МУ НЕ СЛИЗАШЕ ШИРОКА И ДОВЕРЧИВА УСМИВКА. ОЧИТЕ МУ ВСЕ ШАРЕХА ИЗ НАШИЯТ НОВ ДОМ, СЯКАШ УМИШЛЕНО УКРИВАХМЕ НЕГОВАТА НЕИЗВЕСТНА НАМ МАЙКА. КИМНАХ УТВЪРДИТЕЛНО С ГЛАВА. ПО НЕГО ВРЕМЕ ВСЕ ОЩЕ СИ ВЪОБРАЗЯВАХ, КАК НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, КОЙ ИДВА - КОЙ СИ ТРЪГВА ОТ НЕЧИЙ ДОМ.

ВРАТАТА СЕ ЗАТРЪШНА. СТЪПКИТЕ НА ЗÀКО ПРОШУМЯХА ПО ТЕРАСАТА НАВЪН. ПРОЕХТЯХА ПРЕЗ КАМЕРАТА НА СТЪЛБИЩЕТО. ПА, ОТЕКНАХА ПО КОРИДОРА – УЛЕЙ. НЕСПОКОЙНО РАЗБЪРКВАХ ЗАХАРТА, В ИЗСТИНАЛАТА ЧАША ЧАЙ. С КАКВО МЕ БЕ ПОРАЗИЛ ТОЗИ МАЛЧУГАН? ПРЕДИЗВЕСТИЕ ЛИ БЕ ТОВА ПОСЕЩЕНИЕ? ПОТЪРСИХ ОЧИТЕ НА ДÒННА, НО ТЕ ОТСЪСТВАХА. - ЧИЧО ПЕТ! – ТРОСНА СЕ ВНЕЗАПНО ДОННА, И ОТНЕСЕ СЪДОВЕТЕ В КУХНЯТА. – ЧИЧО СМЕТ! ПРЕОБЪРНАХ ЗАХАРНИЦАТА, А ВСЕКИ ЖИТЕЛ НА БЕЛОГРАД ЗНАЕ, ЧЕ ТОВА НЕ ВОДИ НА ДОБРО. ПРИСЕДНАХ НА КОЛЕНЕ. И, ЗАПОЧНАХ ДА СЪБИРАМ ОТ ПОДА ОНОВА, КОЕТО ВСЕ ОЩЕ БИ МОГЛО ДА СЕ СЪХРАНИ – НЯКОЛКО КЪСА АРОМАТНА КАФЯВО ОЦВЕТЕНА ЗАХАР.

ЗАКО ИДВАШЕ ВСЯКА СЪБОТА ПРИВЕЧЕР, ЗА ДА ТЪРСИ СВОЯТА МАЙКА; ЖЕНА СЪВСЕМ НЕПОЗНАТА; СЯКАШ ВСЕ ОЩЕ ВЛАСТВАЩА В ТОВА НЯКОГА ИЗЦЯЛО НЕЙНО ПРОСТРАНСТВО ОТ ВСЕЛЕНАТА НА МАЛКИЯ КРАЙ-БРЕЖЕН БЕЛОГРАД. И, ДОКАТО ПРЕКОСЯВАШЕ ТЕРАСАТА НА СТАРАТА ЕВРЕЙСКА КЪЩА КРАЙ МОРЕТО, СТЪПКИТЕ МУ СТЕНЕХА, ВРЪХЛИТАЙКИ ВЪРХУ МИ, С НЕИЗБЕЖНОСТТА НА ПРИСЪДА. НЕЩО ПРАВЕШЕ, ДА СЕ ЧУВСТВАМ ОБРЕЧЕН, И АЗ НЕ ЗНАЕХ КАКВО Е ТО. - ОТНАЧАЛО ЖИВЕЕХМЕ ТУК ТРИМА, - РАЗКАЗВАШЕ МОМЧЕТО ОТПИВАЙКИ ГЛЪТКА ЧАЙ, ПИТИЕ, ОТ КОЕТО И ДНЕС ПРИТЕЖАВАМ НЕИЗМЕРИМИ ЗАПАСИ. – ТАТКО, МАМАН И АЗ, ЗАЕДНО С КУЧЕТО ДАН. ПОСЛЕ, ОСТАНАХМЕ САМО МАМАН И АЗ. СЕГА ЖИВЕЯ ПРИ ТАТКО И ДАН. МАМАН СЕ ИЗПАРИ. ТИ, НАЛИ ПОЗНАВАШ МАМАН, ЧИЧО ПЕТ? ОТ КЪДЕ МОЖЕХ ДА ПОЗНАВАМ ТАЗИ ЖЕНА? БЯХМЕ НАЕЛИ КЪЩАТА ЧРЕЗ ТРЕТО ЛИЦЕ. НЕ, НЕ, НЕ! НИКОГА НЕ БЯХ ЧУВАЛ!?! - МАМАН, ЧИЧО ПЕТ, ХАРЕСВАШЕ ЦВЕТЯ И ОГЛЕДАЛА . . .ПОГЛЕЖДАХ СКРИТОМ ДÒННА, А ТЯ ПОЛАГАШЕ ТРЕПЕРЯЩИ РЪЦЕ ВЪРХУ СВОЯТ ИЗДУТ ОТ БРЕМЕННОСТ КОРЕМ. ТАМ НЯКОЙ СЕ БУНТУВАШЕ, А НЯМАХ СЪРЦЕ ДА ПРОГОНЯ ТОЗИ СТРАНЕН - ВЕЧЕ ОБИЧАЕН НЕПЪЛНОЛЕТЕН ГОСТ. ВНЕЗАПНО ЗÀКО СИ СКОКВАШЕ. ОСТАВАХМЕ С ДÒННА САМИ, НО И НЕ СЪВСЕМ. - ЧИЧО ПЕТ! – КРЕЩЕШЕ ЗАГУБИЛА СВЯСТ. – ЧИЧО СМЕТ! ! СВИВАХ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. ЖЕЛАЕХ ДА Я УСПОКОЯ, НО БЕ НЕВЪЗМОЖНО. ЗАПОЧНАХ ДА ОТБЯГВАМ ДÒННА. В МИСЛИТЕ МИ, ВСЕ ПО-ЧЕСТО, СЕ РЕЕШЕ НЕОПРЕДЕЛЕНИЯ ОБРАЗ НА СТРАННАТА НЕПОЗНАТА ЖЕНА. ИЗЧЕЗНАЛА ОТ СВЕТА НА ЗÀКО, ПОЯВИЛА СЕ В СВЕТА НА НЕПОЗНАТИ. ВСЕ ПО-ЧЕСТО БЯХ ИЗПЪЛНЕН С ЧУВСТВО, ЧЕ ЕТО НА, ЩЕ СЕ ПОЯВИ - ЗА ДА ПОТЪРСИ ЗАКО. ТУК, В ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ - ДО НЕОТДАВНА - ЖИЛИЩЕ. НЕВИДИМО ОТКРЕХВАЩА ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ. НЕУЛОВИМА СЯНКА ПРОБЯГВАЩА ОТ СТАЯ В СТАЯ. НЕМАТЕРИАЛНА, НЕДОСТОВЕРНА, НЕВИДИМА И НЕИЗВЕСТНА. А, ВСЕ ПО-ОСЕЗАТЕЛНО ПРИСЪСТВАЩА, ПОДИР ВСЯКО ПОСЕЩЕНИЕ НА ЗАКО.

ПОНЯКОГА, КОГАТО СТЪПКИТЕ НА МОМЧЕТО ХУКВАХА ПРЕЗ ТЕРАСАТА НАВЪН, А ПЪТНАТА ВРАТА СЕ ЗАХЛОПВАШЕ СЪС ЗВЪН, АЗ СЕ СПУСКАХ КЪМ ПРОЗОРЕЦА. ПОГЛЕДЪТ МИ ГОНЕШЕ ЗЛЕ ОСВЕТЕНАТА УЛИЦА. ЗÀКО ЛУДУВАШЕ ОТ СТЕНА ДО СТЕНА, УДРЯЙКИ С ЮМРУК ПРЕСЪХНАЛИТЕ ЛЕТНИ КАПЧУЦИ. ИЗВЛИЧАЙКИ НЕСВЕСТНИ ЗВУЦИ, ОТЕКВАЩИ НАДЪЛБОКО В МЕН. ЗА ДА ОСТАНАТ, И ЗАВИНАГИ ПОКЪЛНАТ. ОТДАЛЕЧАХ ЛИ СЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА, ТИШИНАТА НА ИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА МЕ ОБВИВАШЕ В БУХАРСКО ОДЕЯЛО. ВЪРНЕХ ЛИ СЕ В ТЪМНЕЕЩОТО ПРОЗОРЕЧНО ПЕТНО, В МЕНЕ СЕ ВЛИВАШЕ ОТДАЛЕЧАВАЩИЯТ СЕ ТЪТЕН НА, ПЕЕЩИТЕ БЕЗПОЩАДНА ПЕСЕН, ПРОГНИЛИ ВОДОСТОЧНИ ТРЪБИ. ПРЕГЛЪЩАХ ПРЕДСТОЯЩА МЪКА. ПРЕДВКУСВАХ БЪДЕЩА СЪДБА. ПОНЯКОГА, ПРИКРИТ ЗА ДЕБЕЛОТО СТЪКЛО, ОКУРАЖАВАХ СКРИТОМ НЕПОЗНАТОТО ДЕТЕ. О. - УДРЯЙ! – КРЕЩЯХ СЪС ВСЕ СИЛА, И РАЗМАХВАХ БЕЗПОМОЩНО ЮМРУЦИ. - УДРЯЙ, КАКТО И КЪДЕТО ПОДОБАВА! НАТРОШИ НА ПЕПЕЛ ВСИЧКО СТАРО – НАТРОШИ – И – И . . . . . . ОТВРЪЩАШЕ МИ СПОДАВЕНИЯТ ХЛИП НА ДОННА. ОКОПИТВАХ СЕ. ЗАМЛЪКВАХ. ДРУГ ПЪТ УПРЕКВАХ ОСТАНАЛИЯТ СВЯТ. . - ОХ, - ВЪЗДЪХВАХ СКРИТОМ, - КОГА НАЙ-ПОДИР АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ПОДМЕНЕНО С ПЛАСТМАСА? ТА, НАЙ-ПОДИР ПО СВЕТА ДА НАСТЪПИ РАВНОВЕСИЕ, И БЕЗМЕТЕЖНА ТИШИНА. БОЖЕ ГОСПОДИ – КОГА?И СИ ОТГОВА-РЯХ, ЧЕ КОГАТО ТОВА НАЙ-НАКРАЯ СТАНЕ, ЗА ПОДМЯНА НА ДУШИТЕ ЕДВА ЛИ, ЩЕ СЕ НАМЕРИ НИТО ПОДХОДЯЩА ПЛАСТМАСА. ТЕРЗАНИЯ, НЕ УБЯГВАЩИ ОТ ПОГЛЕДА НА ДÒННА. ВСЕ СИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ НЯКОГА СЪМ СРЕЩАЛ МАЙКАТА НА ЗÀКО, ЧЕ НЕ СЛУЧАЙНО ЗÀКО ИДЕ ДА Я ТЪРСИ ТУК.

СВИКНАХ, ВСЯКА ВЕЧЕР, ДА СЕ ВСЛУШВАМ ЗА УДАРИ ПО СТАРИТЕ ПОРУТЕНИ КАПЧУЦИ. ИСКАШЕ МИ СЕ, ТЕЗИ УДАРИ ДА СЕ ПОВТОРЯТ И ПОТРЕТЯТ. ДА НЕ СТИХВАТ НИКОГА. ДА СЕ МНОЖАТ И РАЗМНОЖАВАТ. ЗА ДА ОСТАНА ЗАВИНАГИ БУДЕН, ЗА НЕОБИЧАЙНАТА ЧОВЕШКА МЪКА. НО, САМО ТРАМОНТАНА ПРЕЗ ПОКРИВИТЕ ЮРВАШЕ И ШУМЕШЕ. ПРАВЕЙКИ ДА МИ СЕ СТРУВА, КАК НЯКАКВА ЖЕНА БРОДИ ПО ОТКРИТАТА ТЕРАСА, КАК ТРЕСКАВО ПОДВИКВА ИМЕТО НА ЗÀКО, КАК МÒЛИ ДА НЕ РАЗБИВА СТАРИТЕ ПРЕСЪХНАЛИ КАПТЧУЦИ.

СКОКВАХ. ЗАПАЛВАХ ВСИЧКИ СВЕТЛИНИ. ТЕРАСАТА СВЕТВАШЕ КАТО ПАЛУБА НА КОРАБ. ПОСЛЕ ЗАГАСЯХ ТЕЗИ СВЕТЛИНИ, КАТО ОСТАВЯХ ДА МЪЖДЕЕ ЕДИНСТВЕНА ЕДНА. ЩОТО, АКО ЗÀКО ИЛИ НЕГОВАТА МАЙКА СЕ ПОЯВЯТ, ДА СЕ ОТЗОВА НЕЗАБАВНО. ЗАВРЪЩАХ СЕ В ОТЕСНЯЛОТО СЕМЕЙНО ЛЕГЛО. НАМИРАХ ДÒННА, КАК СКРИТОМ ХЛИПА, ТЪРСЕЙКИ ДА МЕ ПРИЕМЕ. НАВЛИЗАХ В НЕЙНАТА ВСЕ ПО-ПЛЪТНА; ГОРЕЩА, ТРЕПЕТНА, ВСЕ ОЩЕ РАЗРЕШЕНА ЗА ЛАСКИ; ПЛЪТ. ПО-САМОТЕН ОТ ВСЯКОГА. УЖАСЯВАН ОТ САМОТНИТЕ ГОНГОВЕ НА ПРЕСЪХНАЛИ КАПЧУЦИ. НЕ, ПО ТЕРАСАТА НЕ БРОДЕШЕ НИКОЙ.

ОНАЗИ НЕЗАБРАВИМА НОЩ, ТИШИНАТА БЕ ЛЕПКАВА КАТО ГНУСНО ПАРЧЕ НАЙЛОН, ПОД КОЙТО ЕДВА ДИШАХ. В ПОЛУМРАКА, РЪЦЕТЕ НА ДÒННА ПЛАМТЯХА. СВЕТЛИНА ОТ СВЕЩ ТРЕПТЕШЕ ПОД ВИСОКИЯ ТАВАН. ВЪРХУ МРЕЖАТА СРЕЩУ КОМАРИ ДЪЖДОВНИК, ПРОСВИРВАШЕ СМЪРТОНОСНА ПЕСЕН. ДЪЖДОВНИКЪТ НАГОНВАШЕ СРЕДНОЩНИ ПЕПЕРУДИ. СВЕТКАВИЧНО ПРОНИЗВАЙКИ ГИ, С УДИВИТЕЛНО ДЪЛЪГ, НЕВИДИМ, ЖИЛАВ ГЪВКАВ ЕЗИК. НЕ ПОДОЗИРАХ, ЧЕ ПОЯВАТА НА ДЪЖДОВНИК НЕ ВОДИ ДО ДОБРО. СЕГА УВЕРЕНО ЗНАЯ. ПОЯВАТА НА ДЪЖДОВНИК, НИКОГА НЕ ВОДИ ДО ДОБРО.

ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ, С ДОННА СЕ ЛЮБИХМЕ БЕЗ НАСИТА. ГЛАСОВЕТЕ НИ ОТЕКВАХА, ИЗЛИТАХА ПРЕЗ ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ. ХУКВАХА ПО ТЕРАСАТА. ПОПАДАХА В ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГ И ГОСПОДАР, БЕЗДЪННИ ЗАТЪНТЕНИ ДВОРОВЕ. КЪДЕТО, ОБРАСЛИ С ТРЕВОЛЯК СМОКИНИ И ФИНАП, ДОКОСВАХА НЕБЕТО НАД ЩАСТЛИВЦИ. ПРОКЪНТЯВАХА ВСРЕД КУПИЩА НЕПОТРЕБНА ЖЕЛЕЗАРИЯ, ОСТАТЪК ОТ НЯКОГА ПРЕЗОКЕАНСКИ КОРАБ. ПРЕВЪРНАТ В БАЛИ НЕПОТРЕБНО ПРЕСОВАНО ЖЕБЛЯЗО. ГОЛИ И БЕЗПЕЧНИ, ЗАСПАХМЕ НАСИТЕНИ И БЕЗЗАЩИТНИ. ЩОМ СЛЪНЦЕТО СКОКНА НАД ХОРИЗОНТА, А ОТРАЖЕНИЯТА НА МОРЕТО ЗАИГРАХА ПО ТАВАНА, ОТВОРИХ СЪНЕНО ОЧИ. ПРЕЗ ОТВОРЕНИЯ КЪМ ТЕРАСАТА НИСЪК ПРОЗОРЕЦ, ЗАД

52 - (C) 2015 - SOLIDARITY LITERARY CLUB – VARNA, BULGARIADESPITE - 04/2015 - ВЪПРЕКИ МРЕЖАТА СРЕЩУ НАСЕКОМИ, НАДНИЧАШЕ ЗÀКО. ПОДСВИРНАХ ИЗНЕНАДАНО С УСТА. ПОКРИХ С ОДЕЯЛО, ОБЕЗФОРМЕНОТО ОТ БРЕМЕННОСТТА СЪНЕНО ТЯЛО НА ДÒННА. - МАМА, - ПРОПЛАКА ДЕТЕТО, ОБХОЖДАЙКИ НИ С ОЧИ. - МАМА! - ТОВА Е ДОННА, - ОТВЪРНАХ, - МОЯТА ДРУГАРКА. . - А, В ДРУГАТА СТАЯ? – БЕ НЕДОВЕРЧИВ, КОЛКОТО СИ ИСКА. ПРИОТВОРИХ ВЪНШНАТА ВРАТА, А ЗÀКО СЕ СПУСНА КЪМ АТЕЛИЕТО НА ДÒННА. ЗАПРЯ ПРЕД ПОДПРЕНИТЕ ДО СТЕНАТА ПРЕСНИ ЖИВОПИСНИ ПЛАТНА. ВЪРХУ ТЯХ, ГОЛЕМИ И МАЛКИ, ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ, ЗНАМЕНИТОСТИ И НИЩОЖЕСТВА, ЛУДУВАХА ОТ ЛЮБОВ, РАДОСТ И ДОВОЛСТВО. - ЛЯТО Е, МОЕТО ДЕТЕ . . . - ИСКАМ ДА Е ЗИМА, ЧИЧО ПЕТ, ИСКАМ ДА Е ЗИМА! ПОТЪРСИХ СВЕТЛИНА В ОЧИТЕ НА МАЛКИЯ ЧОВЕК, НО ТАКАВА НЕ УСПЯХ ДА ОТКРИЯ. САМО В ЪГЛИТЕ ИМ, БЕ УТАЕНА ВЛАГА, И АЗ СЕ НАВЕДОХ, И ЦЕЛУНАХ ПО ЧЕЛОТО НЕПОЗНАТОТО ЧУЖДО ДЕТЕ ПРЕДЧУВСТВАЙКИ, КАК ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ВИДЯ НИКОГА. А ЗАКО С ЯРОСТ МЕ ОТХВЪРЛИ. - НИМА НЕ РАЗБИРАШ, ЧИЧО ПЕТ, - КРЕСНА ДЕТЕТО ПРЕДИ ДА ХУКНЕ НАВЪН, - НИМА НЕ РАЗБИРАШ? ТЕ ВСИЧКИ СА ЕДНАКВИ! ? ВСЕКИ НА МОЕ МЯСТО БИ ПОБЯГНАЛ. НО КЪДЕ? И НАКЪДЕ? - ТЕ ВСИЧКИ СА ЕД – НАК - ВИ – И – И . . . СПУСНАХ СЕ СМАЯН ПОДИР ТОВА ДЕТЕ-СТОЛЕТНИК. ЗАПРЯХ ВСРЕД ЛАБИРИНТА НА СТЪЛБИЩЕТО. НЕИЗВЕСТНО ЗАЩО СЕ РАЗРИДАХ, А ОЧИТЕ МИ ОСТАНАХА СУХИ. ПОРАЗЕН УСТАНОВИХ, КАК НОВОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НИ ПРАВИ НЕСЪЛЗЯЩИ. ДАЛИ, В ИМЕТО НА ОЦЕЛЯВАНЕ? НО КАКВО? И, ЗА КАКВО? А ЗÀКО КРЪСТОСВАШЕ УЛИЦАТА, НАНАСЯЙКИ УДАР ПОДИР УДАР, ВЪРХУ ГРОХНАЛИТЕ ОТ ТЕЖЕСТТА НА ГОДИНИТЕ ПРОГНИЛИ ЛАМАРИНЕНИ ВОДОСТОЧНИ ТРЪБИ. И, ТРЪБИТЕ СЕ ОТКЪСВАХА, И ПАДАХА, И БУДЕХА В ДУШАТА МИ КАМБАНИ.

ВСЕ ОЩЕ ЖИВЕЯ НА СЪЩИЯ АДРЕС. ТАВАНЪТ БЕЗНАДЕЖДНО КАПЕ. ОТ ТЕРАСАТА НАХЛУВА ДЪЖДОВНА ВОДА. МОРЕТО ГРИЗЕ ТЕМЕЛИТЕ НА СТАРАТА ЕВРЕЙСКА КЪЩА, И НОСИ ВЛАГА. НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ПРЕДПРИЕМА НИЩО. ВСЕ ОЩЕ ВЦЕПЕНЕН – ПРИЗНАВАМ - ОТ ПРИЛИВА И ОТЛИВА НА ЕДНО ДЕТЕ. НАТИРЕНО ОТ СВОЯ БАЩА, ДА ТЪРСИ СВОЯТА МАЙКА. ПО НЕСРАВНИМ НАЧИН РАЗРУШИЛО ОНОВА МАЛКО, КОЕТО СЕ ОПИТВАХ ДА СЪЗДАМ. ЗАЩОТО ДÒННА ЩОМ РОДИ, И МЕ НАПУСНА. НАТОВАРИ НА ПИКАП СВОИТЕ КАРТИНИ. ЦЕЛУНА МАЛКИЯ СИ СИН В КОША. И, ФУКНА И ЗАМИНА НЕИЗМЕРИМО НАДАЛЕЧ. ТОВА ПРАВИ ДА СИ МИСЛЯ, ЧЕ ПОДОБНО НА НЯКОЙ СТАРЦИ, ДРЕВНИТЕ КЪЩИ КРИЯТ В СЕБЕ СИ НЕОПОЗНАТА МАГИЯ. ДОБРА ИЛИ ЗЛА, ТЯ СЪЩЕСТВУВА, СКРИТО КОМУЛИРАНА В НЕЙНОТО ЕДИНСТВЕНО НЕВЕЧНО ПРОСТРАНСТВО. ЗА ДА ИЗРИГНЕ – ПРЕДИ ДА РУХНЕ - С НЕЧУВАНА СИЛА НЯКОЙ ПРЕДОПРЕДЕЛЕН БОЖИ ДЕН. ПРЕДПОЛАГАМ, МАГИЯТА НА КРАЙБРЕЖНАТА КЪЩА БЕ, ДА ПРОГОНВА МАЙКИТЕ - В ТЪРСЕНЕ НА ИЗМАМНА СВОБОДА. ДОКАТО ПРИКОВАВА БАЩИТЕ КЪМ ТЕХНИТЕ ДЕЦА - ЗА ДА МЪСТИ. НО, В КАКВО СА ВИНОВНИ ДЕЦАТА? ТОВА Е ТО – КОЕТО ННИКОГА НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ПРОУМЕЯ. А ДÒННА СЯКАШ ПОТЪНА В ЗЕМЯТА. ТОВА МЕ КАРА ДА СИ МИСЛЯ, ЗА ВТОРОТО ЗАКЛИНАНИЕ НА ТАЗИ ДРЕВНА КЪЩА. МАЙКИТЕ ДА НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ НИКОГА ОБРАТНО, ДОКАТО БАЩИТЕ И ДЕЦАТА ДА НЕ ПРЕСТАНАТ - ДА ГИ ТЪРСЯТ. ПРЕДПОЛАГАМ, СЪЩЕСТВУВА И ТРЕТО ЗАКЛИНАНИЕ. НО, КАКВО Е ТО, ЗА СЕГА НЕ МОГА ДА ОТКРИЯ.

ПОНЯКОГА, КОГАТО ПОЧИВАМ НА ПРИПЕК НА ТЕРАСАТА, ОТПУСНАЛ ЗАСТАРЯВАЩО ТЯЛО В ИЗБЕЛЕЛИЯ ПЛАТНЕН ШЕЗЛОНГ, ПРЕЛИСТВАЙКИ ЖАЛБИТЕ НА ХОРАТА – ТАЗИ НАЙ-ТОЧНА И ВЯРНА ЛИТЕРАТУРА, ДОКАТО ГЛАРУСИТЕ ПРЕЛИТАТ НИСКО НАД ПОКРИВИТЕ НА ГРАДА НАЛИТАЙКИ КОФИТЕ ЗА СМЕТ - ВМЕСТО ДА НАГОНВАТ РИБА ВСРЕД МОРЕТО, АЗ СЕ ВСЛУШВАМ С НАРАСТВАЩА ТРЕВОГА В СЪСЪКА НА ВНЕЗАПНО БЛИКНАЛИЯ ВЯТЪР, ЗА ДА ДОЛОВЯ СТЪПКИТЕ НА ЗÀКО, ПРЕВЪРНАЛ СЕ НЕОБЯСНИМ СЪДБОВЕН СПОМЕН. ПРЕДПОЛАГАМ НЯКОГА ЩЕ СЕ ЯВИ. ТОГАВА, ВЪПРОСИ ЩЕ ЗАДАВАМ АЗ. ВСЪЩНОСТ, ДАЛИ ТОВА НЕ Е ТРЕТАТА ОРИСИЯ НА ТАЗИ ВЕЧЕ РУШАЩА СЕ КЪЩА – ДА ПРИЕМЕШ ЧУЖДО, ДОКАТО ОТХВЪРЛЯЩ СВОЕ? ПРИВЕЧЕР, МОЯТ ВЕЧЕ ДЕСЕТГОДИШЕН СИН, СЕ ВТУРВА ПО СТЪЛБИТЕ. ЗА ДА МЕ РАЗБУДИ ОТ ДРЯМКА ПО ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ. КАФЕТО Е ПРЕЛЯЛО В СПИРТНИКА, А АЗ СЪМ ЗАДРЯМАЛ ОТЕГЧЕН ОТ НУЖДИТЕ НА ХОРАТА, ЖАЛВАНИ НЕГРАМОТНО НО ЧЕСТНО, ПОЧТИ ВИНАГИ ЕДНАКВО: ПАРИ, ХРАНА, ЖИЛИЩЕ, ХРАНА, ДЕЦА, ХРАНА, ПАРИ. ВЯТЪРЪТ Е ГРАБНАЛ ВЕСТНИКА ОТ РЪЦЕТЕ МИ, ЗА ДА ГО ОТНЕСЕ ПРЕЗ ТЕРАСАТА, ПРАВО В МОРЕТО. САКСИЯТА С АЛЕНО МУШКАТО Е ЗАЛИНЯЛА. НЕБЕТО Е ПРОЗИРНО, БЕЗ БЕЛЕГ ЗА ДЪЖД. МОРЕТО Е КРОТНАЛО, ЗА ДА СИ ОТСПИ - ПРЕД БУРЯ. ТОГАВА, СВЕТЛИНИТЕ НА ПРЕЗОКЕАНСКИТЕ ЛАЙНЕРИ В ПРИСТАНИЩЕТО БЛЕСВАТ ОТВЕДНЪЖ, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ ОТРАЗЕНИ ВЪРХУ НАС. ЗАЕДНО С ПОСЛЕДНИТЕ ЛЪЧИ НА ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ. ТРЕПВАМ РАДОСТНО – МОЯТ СИН Е ТУК. НО, В ДУШАТА СТЕНЕ НОВА БОЛКА. ВСЕ ПО-ПОТАЙНО СТАВА ТОВА ДЕТЕ. НАПОСЛЕДЪК МОЯТ СИН, ВСЕ ПО-ЧЕСТО ЗАКЪСНЯВА. ЧУДЯ СЕ, КЪДЕ БИ МОГЪЛ ДА СЕ ГУБИ. ОСВЕН ТОВА, ОТБЯГВА ДА ВЕЧЕРЯ.



ЗАБРАНЕНА КНИГА, разказ, от Хеми

(C) 2016 - Bogomil K. AVRAMOV-Hemy
ЗАБРАНЕНА КНИГА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ПОМНЯ, КОГАТО ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ ПОЧИНА, ВЕЧНО ЗАБРАДЕНИТЕ В ЧЕРНО МАХЛЕНСКИ БАБИ, НАИЗЛЯЗОХА ПРЕД ПОРТИТЕ. ЗА ДА ОПЛАКВАТ И ХОРТУВАТ.
- НЕ Е НА ДОБРО, - ПОМНЯ КАК КАЗА БАБА МАКЕДОНКА НА СБРАНИТЕ ПРЕД ПОРТИТЕ СТАРИЦИ, - КЕ РУШНАТ СОФИЯТА Ò ЗЕМИ, ЧЕ И НАС КЕ НАГЪЗЬОТ. АМЕРИКАНЕЦО НЕ СИ ПОПЛЮВА, МОСКОВЕЦО НА СЛЕЗИ НЕ ВЕРИ.
ПОСЛЕ НА КУП, БАБИТЕ ПОЕХА КЪМ ЦЪРКВАТА „СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА“, ДА ПАЛЯТ СВЕЩИ И ШЕПТЯТ МОЛИТВИ.

КЪМ ПРОВИНЦИЯТА СЕ ЗАПЪТИХА БЕЗКРАЙНИ ВЛАКОВИ КОМПОЗИЦИИ С ЕВАКУАНТИ. С ЕДИН ОТ ТЕЗИ ВЛАКОВЕ ПРИСТИГНА СЕСТРАТА НА МАМАН. С ТРАУРНА КАСТОРЕНА ШАПКА С ВОАЛЕТКА, В КОЯТО ДОМАШНАТА КОТКА УСПЯ ДА НАРОИ ДВАНАДЕСЕТ СЛЕПИ КОТЕТА. ОТ ГДЕ ДА ЗНАЕ, ЧЕ ТОВА Е ШАПКА ЗА ЕДИН МИЛИОН ЛЕВА ТОГАВАШНИ КАЙМЕТА.
- СКРЪБ, - ИЗРЕЧЕ ЛЕЛЯ, - ВСЕНАРОДНА СКРЪБ. ТАМЯН И СВЕЩИ, СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ПАРИ.
СЯКАШ СЕ РАДВАШЕ, МАКАР НЕЩАТА ДА НЕ БЯХА НИКАК ЗА РАДОСТ. ПОСТОЯ ДЕН-ДВА, И СЕ ЗАВЪРНА В СТОЛИЦАТА. ПОВЕЧЕ НЕ Я ВИДЯХМЕ. БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНА ПРИ БОМБАРДИРОВКА. ЗАЕДНО СЪС СВОЯТА СКЪПОЦЕННА ТРАУРНА КАПЕЛА.

А БОМБАРДИРОВКИТЕ ПРОДЪЛЖИХА НАПРОВАЛ. ТРЕВОГИТЕ СТАНАХА ТОЛКОВА ЧЕСТИ, ЧЕ ВСЕ ЕДНО БЯХМЕ НА БОЙНОТО ПОЛЕ. ТОГАВА, ЗАБЕГНАХМЕ НА СЕЛО. БЕЗ БАБА МАКЕДОНКА. ТЯ ОСТАНА ДА ПАЗИ БЕДНЯШКОТО ИМУЩЕСТВО НА МАХАЛАТА.

СТОЛИЧНАТА ЛЕЛЯ ЗМАРАЙДА, МИ ОСТАВИ ПОДАРЪК. АЛЕНА ИЛЮСТРОВАНА КНИЖКА. С ПОРТРЕТИ НА ДРЕВНИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, С КАРТИ НА ТЕХНИТЕ ВЛАДЕТЕЛСКИ ЗЕМИ.

КНИЖКАТА, ЩЕ ДА Е БИЛА СЪЩО БЕЗПЛАТНА. ЗАПОЧВАШЕ С ЛИКЪТ НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ, И КАРТА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ С ДРЕВНИТЕ-НОВИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ, И ЗАВЪРШВАШЕ С ТРАУРЕН ЕПИЛОГ.

ТЕЗИ ДНИ ОТНОВО ОТКРИХ ВЪПРОСНАТА КНИЖКА. НЯКОЙ ОТ ДОМАШНИТЕ СЕ БЕ ПОГАВРИЛ, А КОТКА НЯМАХМЕ ОТДАВНА.
ЦАРЯТ БЕ С ИЗРИСУВАНИ ОЧИЛА, С ОГРОМЕН НОС И КАЗАШКИ МУСТАЦИ.
КАРТАТА НА ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ НА ТРИ И КУСУР МОРЕТА, БЕ ПОКЪСАНА НА ЧЕТИРИ.

КАЗАХ СИ, ЧЕ ТАКАВА Е СЪДБАТА НА ЗАБРАНЕНИТЕ КНИГИ. ДА БЪДАТ ПОГАВРЕНИ – А ВЕЧНИ.
ДАЛИ Е ТАКА, СЪС ЗАБРАНЕНИТЕ ЦАРСТВА И ГОСПОДАРСТВА!?!
А - ДАНО . . .
Revised 25.03.2016.

БРАТ'ЧЕД, разказ, от Хеми

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-Hemy
БРАТ'ЧЕД
разказ
от
Богоил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НА ВЛАДО

НЕОТДАВНА ПОЧИНА БРАТ'ЧЕД ВЛАДО. ЛЕКАРИТЕ ВСЯКАК СПОМОГНАХА. В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ, ЧЕСТО-ЧЕСТО СИ СЕ СРЕЩАХМЕ. БАТИ ВЛАДО МИШКОВ, МЪКНЕШЕ ЗАПАСИ СУСАМЕНИ ГЕВРЕЧЕТА, ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ ФРЕНЕЦ. ИЗТИЧВАХ НЕДАЛЕЧ. КУПУВАХ БУТИЛКА БОЗА ПО АЛБАНСКА ТЕХНОЛОГИЯ ПРИЛОЖЕНА, ЧРЕЗ НЮ-ЙОРКСКИ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ. СЯДАХМЕ НА РАЗДУМКА В ДВОРА НА ЦЪРКВАТА „СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА“. ХАПВАХМЕ, ПИЙВАХМЕ, СТАРЕЕХМЕ И ЛАФЕХМЕ. ТАКЪВ БЕ ВЛАДО. ПОДХОЖДАШЕ ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ, КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ АРТИСАЛИ ОТ НЯКОГА ИСТИНСКИ ГОЛЯМОТО ЗАДРУЖНО СЕМЕЙСТВО, КОЕТО ИЗМИШЛЬОТСКАТА СОЦИАЛИЗМА СЕ ПОСТАРА ВСЯКАК ДА РАЗТУРИ. ПРЕДИ ДА ГО РАЗФУЧИ ЗАВИНАГИ, ПО ВЕТРОВЕТЕ НА СВЕТА.

ДО ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ КЛАСЪТ НИ ЕПИЗОДИЧЕСКИ, БЕ ПОСЕЩАВАН ОТ МЕСТНИЯТ СВЕЩЕНИК; ОПЯВАЛ НАШИТЕ ДЕДИ, А НАС КРЪЩАВАЛ; ДА НИ КАНДАРДИСВА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА ФИЛМ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС ХРИСТОС. НАВЯРНО СЕ НАДЯВАШЕ ДА МУ ДАДАТ ЧАСОВЕ ПО ВЕРОУЧЕНИЕ.НИКОГА НЕ СЕ СЛУЧИ. ПРИ ВСЯКА ПРОЖЕКЦИЯ, КЪДЕТО ПРИСЪСТВАХА И СТАРЦИ, ТОКЪТ В ЦЪРКВАТА СПИРАШЕ. НО НАПОМНЯНЕТО, ЧЕ ИМА БОГ МАКАР НА ФИЛМ, ВИТАЕ В МЕН И ПОНАСТОЯЩЕМ. В РЕЗУЛТАТ НА ЕДНО ПОДОБНО ПОСЕЩЕНИЕ, ПО ВРЕМЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ, ПРЕЗ ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ, ДВЕ МОМЧЕТА И ЕДНО ДЕВОЙЧЕ, ОТИДОХА ДА МИНАТ ПОД СИМВОЛНАТА СВЕЩЕННА МАСА. ЕДНО ОТ МОМЧЕТАТА БЯХ АЗ. ИЗНЕНАДАН ОТЕЦЪТ НИ ПРИЧЕСТИ, ПА НАБЪРЗО НИ ОТПРАТИ.

ЗАВЪРНАХМЕ СЕ ТИЧЕШКОМ В УЧИЛИЩЕ. НА СТЪЛБИЩЕТО НИ ОЧАКВАХА ЧЕТВЪРТОКЛАСНИЦИ. ПОМНЯ СЕ ПРЕБИТ, НАТИКАН В ЯМАТА ЗА ДЪЛГИ СКОКОВЕ В ПЯСЪК. ПОД ПРЕЗРИТЕЛНИЯТ НАСМЕШЛИВ ПОГЛЕД, НА ДРУГАРЯТ УЧИЛИЩЕН ДИРЕКТОР.
ОТИДОХ ДА СЕ ИЗМИЯ ОТ ПРАХОЛЯК, СОПОЛИ, СЪЛЗИ И КРЪВ, У БАТИ ВЛАДО. ЖИВЕЕХА НЕДАЛЕЧ. ВЛАДО МЕ ИЗМИ, ПРЕВЪРЗА, ВЪРНА В УЧИЛИЩЕ, И НАПЕРДАШИ МАЛКИТЕ, ПЪК ОБУЧЕНИ, ПОБОЙНИЦИ.

ИЗМИНА ВРЕМЕ. СЛУЧИ СЕ, ДА КАРАМ СТАЖ В ПРЕДПРИЯТИЕ, КЪДЕТО ГЛАВЕН ЕЛЕКТРИЧАР БЕ БАТИ ВЛАДО. ОЩЕ НА ВТОРИЯ РАБОТЕН ДЕН МАШИНАТА, ОТ КОЯТО СНЕМАХ ХАРАКТЕРИСТИКИ, ОТКАЗА ДА РАБОТИ. МАШИНАТА НЕ ИСКАШЕ ДА РАБОТИ, А БРАТ'ЧЕД ВЛАДО НЕ ЖЕЛАЕШЕ ДА Я ОПРАВИ.

НА СТАРИ ГОДИНИ, РЪФАЙКИ БАЯТИЯТ ГЕВРЕК НА ОБЩАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА СЪДБА, НА ПЕЙКА В ДВОРА НА ЦЪРКВАТА „СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА“, ПОДПИТАХ ТОЗИ МОЙ ВЪЗЛЮБЕН БРАТОВЧЕД.
- АБЕ, ВЛАДО, ЗАЩО ТОГАВА МАШИНАТА ПРЕСТАНА ДА РАБОТИ?
- БЕ РАЗПОРЕДЕНО, ДА ОТИДЕШ НА ГОСПОД-БОГ ДА СЕ ПОМОЛИШ
. НЕОТДАВНА СРЕЩНАХ БАЙ МАНЮ МАНЕЕВ. ОТЪРВАЛ ПО ОНОВА ВРЕМЕ УЧИЛИЩЕН ПОБОЙ, ЧРЕЗ БЯГСТВО.
- АБЕ, МАНЬО, ЗАЩО ТОГАВА САМО МЕНЕ НАПЕРДАШИХА?
- ДИРЕКТОРЪТ НАРЕДИЛ – ДА ОТИДЕШ НА БОГ ДА СЕ ПОМОЛИШ.
КАКТО ДА ПОГЛЕДНЕ ЧОВЕК, НЕЩАТА ДОБРЕ СЕ НАВЪРЗВАТ.
КАТО ОБЯСНЕНИЕ ЗА НАСТОЯЩИЯТ ВСЕОБХВАТЕН ГЛОБАЛИСТИЧЕН БУЗГУНЛУК.
Revised - 24.03.2016.

БРЪМБЪР, разказ, от Хеми

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

БРЪМБЪР

разказ

от Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

НЕ ТАКА ОТДАВНА, СОЦИАЛИЗМАТА НАХЛУВАШЕ С ГОТОВО СКРОЕНИ УПРАВЛЕНСКО-ОРГАНИЗАЦИОННИ ФОРМАТИ. КОИТО, ПОРАДИ ТЯХНАТА ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ И НОВОСТ, ОБЩЕСТВЕНОСТТА ПРИЕМАШЕ НА АБА. И, СИ СЕ ВКЛЮЧВАШЕ. ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК, ДА СЕ МАЕ. КАК ЛЕСНО ТОЗ' НАШЕНСКИ НАРОДЕЦ ОБРЪЩА ПАЛАЧИНКАТА. ГДЕ, ДА СИ Я ИЗЛАПВАШЕ САМ . . .

ЕДИН ОТ ТЕЗИ ГОТОВАНСКИ ФОРМАТИ, БЕ НАРОДНИЯ СЪЮЗ „СПОРТ И ТЕХНИКА“. ПРОСЪЩЕСТВУВАЛ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ. ПРЕДИ ДА СЕ ЮРНАТ ДА ГО ДОИЗКУСУРЯВАТ ПОД ДРУГО ИМЕ, ЧЕ ДАНО ОСТАНЕ СЪЩИЯТ. В НЕГО ЧЛЕНУВАШЕ ПАПÀ КОЩИ. БУЕН ВЪРШАЧКАДЖИЯ, ЦЕПЕЩ ЧЕТИРИДЕСЕТАКА, С МОЩЕН ТРОФЕЕН МОТОЦИКЛЕТ „РОМЕЛ“, КУПЕН НА ВОЕНЕН ПЛЯЧКА-ТЪРГ СЛЕД ВОЙНАТА.

ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, МЕСТНОСТ „ДЖАНАВАРА“, БЕ НЯКЪДЕ НАКРАЙ СВЕТА. ЕДНА НЕДЕЛНА УТРИН, ТАМ БЯХА ПРИВИКАНИ МАЛОБРОЙНИТЕ БЕЛОГРАДСКИ МОТОЦИКЛЕТИСТИ И АВТОМОБИЛИСТИ, ДА СИ СЕ ПОВЕСЕЛЯТ ЗА СВОЯ СМЕТКА. ЕДВА ПОДИР ТАКОВА КОЛЕКТИВНО ВЕСЕЛИЕ, ПРИ КОЕТО СОЦИАЛИЗМАТА НЯМА КАК ДА НЕ ПУСНЕ ПЛОДОТВОРНИ КОРЕНИ, ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗА ИМАХА ПРАВО ДА ПОЛУЧАТ КУПОН-РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ПЕСТЕЛИВА ДАЖБА „СВОБОДЕН“ БЕНЗИН НА СВОБОНИ ЦЕНИ. ЛОВКО ПРЕСМЯТАН ВЪРХУ КУБАТУРАТА НА ЯЗДЕНАТА МАШИНА. ЧЛЕНСТВОТО В СЪЮЗА БЕ, ЗА БЕНЗИН, ПРЕБРОЯВАНЕ, ПАТРИОТИКА И НАДЗОР. КОЙ НЯМА ДА ОТИДЕ!?!

ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ПРИРОДАТА ВСЕ ОЩЕ БЕ БЕЗУМНО ДЕВСТВЕНА И АБСОЛЮТНО СЕЛСКА. НЕДАЛЕЧ ОТ ПОЛЯНАТА, ВСРЕД ДЪРВЕСАТА, ПАСЯХА НЯКОЛКО ЧЕРНИ БИВОЛИЦИ, С НАБЪБНАЛИ ОТ МЛЯКО ВИМЕТА И ЦИЦКИ. И ВОЛОВАРЯТ БЕ ТАМ. ЗА ДА НАДОЯВА И ПРОДАВА МЛЯКО, ДОКАТО ПРОГОНВА НЕСРЕТНИ МАЛЧУГАНИ. ЩОТО, ДА НЕ НАГАЗЯТ ОГРОМНИТЕ УХАЕЩИ НА СЕНО ТОРТИ. КАКВИТО БИВОЛИЦИТЕ ОБИЛНО СЕЕХА СЛЕД СЕБЕ СИ. ОТ НЯМАНЕ КАКВО ДА ПРАВИ; ЗАЩОТО РЕЧИТЕ НЕСТИХВАХА ЕДНАКВИ ДО ПОЛУДА; СТАРИЯТ РЕШИ ДА МЕ ПОУЧИ. ВНИМАТЕЛНО МЕ ЗАВЕДЕ НАД ЕДНО ОТ УХАННИТЕ ЖИВОПИСНИ ОСТАТЪЦИ. ПОСОЧИ ЕДИН ЗЕМЕН БРЪМБЪР, МЪЧИТЕЛНО КАТЕРЕЩ СЕ ПО ТЯХ.

- ВИДИШ ЛИ СИНЕ, - ОТБЕЛЯЗА ТЕЖКО УМИСЛЕН, - НИКОГА НЕ ТРЪГВАЙ ПОДИР БРЪМБЪР - ЩЕ ТЕ ИЗВЕДЕ ВЪРХУ НЯКОЕ ОБЩЕСТВЕНО ГОВНО. ПОСЛЕ, ЦЯЛ ЖИВОТ, НЕ МОЖЕШ СЕ ОТЛЕПИ!?!

БЯХ ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО ТОВА. НО, НА СТАРИ ГОДИНИ, ЧОВЕК СИ ПРИПОМНЯ КАКВО ЛИ НЕ. ЗА ДА ГО СВЪРЖЕ - НАЙ-ВЕЧЕ – СЪС СЪВРЕМИЕ, ГЛОБАЛИЗМА И ПОЛИТИЦИ. КОИТО ВЪРТЯХА–СУКАХА, ПА УСПЯХА. В КРАЯТ НА ДВАДЕСЕТИ ЗЕМЕН ВЕК, ДА РАЗБИЧКАТ ЕДНА НОРМАЛНО ИНТЕЛЕКТУАЛИЗИРАНА ДЪРЖАВА, УСПЯЛА ДА ВСТЪПИ ОСУЛНААДЖАК В ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК.

НА БАЛКАНИТЕ, ТОВА СЕ СЛУЧВА НЕ ПРЪВ ПЪТ.

Revised 24.03.2016.

МАСУР, разказ, от Хеми

(C) 2000 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
МАСУР
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; НАВИТО В МАСУР, ПРЕЩИПАНО С МЕТАЛИЧЕСКА ЩИПКА ЗА БАНКНОТИ; Е ОТ СЪВСЕМ НОВИ ВРЕМЕНА. НАРЕЖДАНЕ, КОЕТО НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА МИ ИЗПЛАТИ. КАК ДА Е. ПО-СЪЩЕСТВЕНО Е, ДА РАЗКАЖА, ЗАЩО И КАК. .

БЯХ ОБНАРОДВАЛ КНИГА ЗА ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК. В КНИГАТА СЕ ПРЕПЛИТАХА, И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ГО ВЪРШАТ, ДРЕВНИ МОРСКИ ЛЕГЕНДИ, ЗАЕДНО С ОТГЛАС ОТ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. ОЩЕ Я ИМА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. КОЙ ЛИ – ПЪК – БИ СИ Я КУПИЛ! ПУКА МУ НА НАРОДА ЗА ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК. ТРЪГНАХ ДА РАЗПРОСТРАНЯВАМ КНИГАТА ДИРЕКТНО. ОТ ЧИТАЛИЩЕ НА ЧИТАЛИЩЕ. ОТ БИБЛИОТЕКА В БИБЛИОТЕКА. ДОКАТО ПИСАХ КНИГИ, ТАКА И НЕ УСПЯХ ДА ВЗЕМА ШОФЬОРСКА КНИЖКА. ДАДОХА НА ВСИЧКИ. НА МЕНЕ - НЕ. ГЛЕДАЛИ МЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, КАК СЕ ПЕНЯ СЪС СТИХОВЕ, ВМЕСТО ДА БИЧА ЧАЛГА. ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗАКУСКИТЕ КОИТО КОНСУМИРАМ СЕ ОКАЗАХА ТОЛКОВА ТЪНКИ, ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА ЗАДЕЛЯ ОТ ТЯХ ЗА ТРАНСПОРТ. БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ КАСОВИ ФИШОВЕ ГРИЖЛИВО, СЪБИРАМ. ЛЕСНО Е, ДА ЗАПОЧНАТ ДАНЪЧНИ ПРОВЕРКИ, КАТО КАК СЪМ ПРОПУСНАЛ ДА РАЗБОГАТЕЯ, ДОКАТО ДРУГИТЕ ГО МОГАТ? ЧОВЕК НА ГОДИНИ, БУХАМ ЛИ БУХАМ ПЕШАЧКА. ХУБАВО ОБЛИВАН С УЛИЧНА ПОМИЯ ОТ ЛЪСКАВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, НА ВСЕВЪЗМОЖНИ МУТРИ

ТОЗИ, ТЪЖЕН ЛИ ТЪЖЕН, ПОНЕДЕЛНИЧЕН ДЕН, В ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА, НЕЩО ОТНОВО СЕ БЕ ОМАЧКАЛО. ТОВА УСЕЩАШЕ НАЙ-ВЕЧЕ МОЯТА БЕДНА, ЗАДЪХАНА, ВЛАЧЕЩА СЕ ПО ТРОТОАРИТЕ НА БЕЛОГРАД, НЕПОКОРНА ИЗМЪЧЕНА ДУША. ОТ КАФЕНЕ ДО ЧИТАЛИЩЕ. ОТ ЧИТАЛИЩЕ ДО УЧИЛИЩЕ. И ОТНОВО ДО КАФЕНЕ. ДО ОБЕД НЕ УСПЯХ ДА ПРОДАМ НИ' БРОЙКА. НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ЕДНА ОЧАРОВАТЕЛНА ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОРКА ПОЧТИ МЕ КАНДАРДИСА. ЩО НЕ ВЗЕМА ДА Й ПОДАРЯ ДЕСЕТИНА БРОЯ ОТ МОЯТА КНИГА, С АВТОГРАФ. ПА, ДА ГИ ПРОДАДЕ НА УЧЕНИЦИТЕ, В ИНТЕРЕС НА РОДИТЕЛ-УЧИТЕЛСКОТО НАСТОЯТЕЛСТВО. С КОЕТО ПРЕДСТОИ РОДИТЕЛСКО-УЧИТЕЛСКИ БАНКЕТ В ЧАЛГОТЕКА, СОБСТВЕНОСТ НА БАЩАТА НА ПЪЛЕН ОТЛИЧНИК. ЕДНА ТАКАВА ВЪЗХИТИТЕЛНА КРАСАВИЦА; С МАНИКЮР, ГОЛ ПЪП С ТАТУИРОВКА, ДВЕ ДИПЛОМИ И ДОКТОРАТ; С КОИТО НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СИ СЕ ПОХВАЛВА; ГОТОВА ДА ПОДМЛАДИ БАЩА, НАСТОЙНИК И КНИЖАР. ÒВРЕМЕ СЕ ОПОМНИХ. ГРАБНАХ ЧАНТАТА С МОИТЕ КНИГИ. ХУКНАХ ПРЕЗ ГЛАВА, КРЯСКАЙКИ НЕУДЪРЖИМО. - ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ – И – И . . . !
НО, УЛИЧНИЯТ ШУМ БЕ ДОТАМ ОГЛУШИТЕЛЕН, ЧЕ НЕ ВЯРВАМ НЯКОЙ ДА
Е ЧУЛ, РАЗБРАЛ И ПОВЯРВАЛ, В МОЯТ НЕИСТОВ КРЯСЪК. РАЗКОШНИТЕ ДИРЕКТОРСКИ КАБИНЕТИ, СЕ ОКАЗАХА ПЪЛНИ С ЛЕДЕНИ СЪРЦА, ПОД ОБРАЗИ НА ХАЙДУТИ И ПАТРИОТИЧНИ ЗНАМЕНА. ЧИТАЛИЩАТА ВОНЯХА ЗАНЕМАРЕНИ И БЕЗЖИЗНЕНИ. БИБЛИОТЕКАРКИТЕ СЕ ОКАЗВАХА ДО ЕДНА ПИШЕЩИ, ЧАК ПУБЛИКУВАЩИ. КЪМ КРАЯТ НА РАБОТНИЯ ДЕН, ИЗПЛЕЗИЛ ЕЗИК ОТ УМОРА, ДОСТИГНАХ УЧИЛИЩЕ СЪБРАЛО ПОД ЕДИН ПОКРИВ НАДЕЖДИ ЗА НАСТОЯЩИ ПРИМИРЕНИЯ И БЪДЕЩИ ПРОТИВОРЕЧИЯ. КАТАЛЯСАЛ, ПАДНАХ В ЕДИН ФОТЬОЙЛ, ПА ЗАДРЯМАХ. ПО ЕДНО ВРЕМЕ УСЕЩАМ, НЯКОЙ ГРИЖОВНО МЕ ПОДРИТВА. ОТВОРИХ ЕДНО ОКО. ПОДИР ТОВА ВТОРО. БЕ ПОЗАСТАРЯЛ НЕСЛОМИМ БОДИГАРД.
- ТУК НЕ СЕ СПИ!
- АМИ, КЪДЕ БЕ, МОРСКИ?
- ЗАД ПОРТИЕРНАТА ИМАМ КАЮТА.
ВЛЯЗОХМЕ В НЕГОВАТА ЛИЧНА СУХОЗЕМНА КАЮТА. ПОБЪБРИХМЕ. ЗА ЖЕНИТЕ, УПРЕКНАХМЕ МЪЖЕТЕ. ОБСЪДИХМЕ ПОЛИТИКАТА И ЖИВОТА. НАПЪЛНО ЗАКОННО, ПО ПРАВИЛНИК И ДИРЕКТОРСКА ЗАПОВЕД, МИ ВЗЕМА ЕГЕНЕТО И НОМЕРА НА ЛИЧНАТА КАРТА. ЧУКНА С ПРЪСТ ПО ИЗКУСТВЕНОТО МИ ЧЕНЕ, ЧЕ И В ЧАНТАТА УСПЯ, И НАДНИКНА. НЕ ПОМНЯ ДА Е ПРЕБЪРКВАЛ ДЖЕБОВЕ, НО ЛУЛАТА МИ ИЗЧЕЗНА. НЯКОГА БИЛ ЕДВА ЛИ НЕ АДМИРАЛ. А СЕГА - БОДИГАРД - ОТ КЛАСА. - ПФУ! - ОТСЕЧЕ, РАЗЛИСТВАЙКИ МОИТЕ ПИСАНИЯ. - КНИГИ! КОЙ НЕС ЧЕТЕ КНИГИ, БЕ ЧОВЕК? ВСИЧКО Е НАДЪВКАН ТИВИ-СИРОП-МЕДИЦИНАЛ НАГОТОВО. АБЕ ЧОВЕК! ЖИВ ЛИ СИ, ИЛИ НА ЖИВ СЕ ПРАВИШ? ДРЕМЕХМЕ, ДРЪНКАХМЕ, ПА СЕ ПРАВЕХМЕ НА ГОТИНИ..

ТОГАВА, ГОСПОЖА ДИРЕКТОРКАТА СЕ ЯВИ. ЕДНА ТАКАВА, ОПАРИЧЕНА, ПАРФЮМ-НЕДОСТЪПНА. ПОКАНИ МЕ В ПРЕДВЕРИЕТО НА СВОЯТ РАБОТЕН КАБИНЕТ. ПО-НАВЪТРЕ, ОТ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА КОРПОРАТИВНА СИГУРНОСТ, НЕ МЕ ОПУСНА. БЕ ПЪЛНО С ФИКУС, АЛОЕ, МУШКАТО И ФИНИКИЙСКИ ПАЛМИ. ДОКАТО СЕ ОРИЕНТИРА, КЪДЕ ДА МЕ НАСТАНИ, ЧЕ ПО ЖИВО – ПО ЗДРАВО ДА СИ МЕ ОТПРАТИ, НЕБЕТО СМРАЧИ. ТРЕСНА ГРЪМ. ТРЪСНА ЗЕМЕТРЪС. . - КАКВО Е ТОВА? - ЗАПИТА МИЛАТА СПРЕТНАТА ЖЕНА. . - БОМБАДЖИИ, КОЛКО ЩЕШ, - ОТВЪРНАХ ВЪЗМОЖНО НАЙ-КОМПЕТЕНТНО, ДОКАТО ВАДЕХ КОЧАН С ФАКТУРИ. - ИМА ГИ, И НА НЕБЕТО.
ЖЕНАТА МЕ ИЗГЛЕДА ПОДОЗРИТЕЛНО. ПРЕЛИСТИ КНИГАТА. РАЗТЪРСИ КЪДРИЦИ. СВИ РАМЕНЕ. НЕ СЪМ ИЗГЛЕЖДАЛ ЕКОЛОГ, КОЛКОТО ДА МИ Е МЪЧНО. ПО-СКОРО СЪМ ИМАЛ ВИД НА ПОЕТ, ПРОСПАЛ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ, ЗА СМЕТКА СПЕСТЯВАНИЯТА НА БАЩА СИ. БИ МОГЛА ДА ЗАКУПИ ДВЕ КНИГИ НА ЦЕНАТА НА ЕДНА. ДА СЛЯЗА В КАСАТА, ДА СИ ПОЛУЧА ПАРИТЕ. В ТОЗИ МОМЕНТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ДИРЕКТЕН МАРКЕТИНГ, ВРАТАТА НА ДИРЕКТОРСКИЯ КАБИНЕТ СЕ РАЗТВОРИ. НАХЛУ ПРЕБЛЕДНЯЛА МЛАДЕЕЩА УЧИТЕЛКА. - ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, - ЗАНАРЕЖДА НА ПРЕСЕКУЛКИ, - В ЧАС ПО ЕКО ПАДНА ГРЪМ!
ДИРЕКТОРКАТА МЕ ИЗГЛЕДА ПОДОЗРИТЕЛНО. СЯКАШ АЗ БЯХ ПУСНАЛ БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРЪМ.
- БЪДЕТЕ КРАТКА – МАРКЕТИНГУВАМЕ!
- АМИ, - ЗАПЕЛТЕЧИ ОТНОВО ЖЕНАТА, А АЗ Й НАЛЯХ ЧАША ВОДА, - ДОКАТО СИ ВОДЯ НАЙ-ПРИМЕРНО ЧАСЪТ; СЪГЛАСНО ВАШИТЕ УКАЗАНИЯ И ТЕЗИ НА ОТДЕЛА, ПО ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ИНСТРУКЦИИТЕ НА МОН, СЛЕДВАЙКИ КОДЕКСА НА ТРУДА И ЕМОКРАТИЧНИЯ РЕПУБЛИКАНСКИ КОНСТИТУЦИОНЕН РЕД; ПРЕЗ ОТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ ИЗНЕНАДВАЩО – ПРА – А - АС! - КАКВО – ПРАС?
- ТРЕСНА ГРЪМОТЕВИЦА! - ПРОДЪЛЖИ БЕДНАТА ЖЕНА. - НА ДЕЦАТА КОСИТЕ ИМ ЩРЪКНАХА КЪМ ТАВАНА. НЕЩО СВЕТЕЩО ПРЕХВРЪКНА! КЮТ! ПРАВО В ЧЕРНАТА ДЪСКА. А ТАМ, ГОСПОЖО ДИРЕКТОР . . .
- А ТАМ - КАКВО!?! - ЗАИНТЕРЕСУВА СЕ ДИРЕКТОРКАТА. - ДА НЕ ПРЕТРЕПАХТЕ ЕКОЛОГИЧНО НЯКОЙ УЧЕНИК?
- А ТАМ, - ПРОДЪЛЖИ ПРЕБЛЕДНЯЛАТА ОТ УПЛАХ ЖЕНА, - ВИСИ ОТВОРЕНА ОНАЗИ НАЙ-НОВА АКТУАЛНА КАРТА, НА НАШАТА МИЛА МАЛКА СТРАНА, - ЖЕНАТА РАЗМАХА В РЪЦЕ НАВИТА ГЕОГРАФСКА КАРТА ОТ КОЯТО СЕ ВИЕШЕ ТЪНКА СТРУЙКА АРОМАТЕН ДИМ, - ГДЕТО ОТ ЕКСКУРЗИЯТА ПО ЛИНИЯ НА ЧЕРВЕН ПОЛУМЕСЕЦ И ЗЕЛЕН КРЪСТОНОСЕЦ, ПРЕЗ ГРАНИЦАТА ЕДВА-ЕДВА ПРЕКАРАХМЕ, А ГРАНИЧНИЯ КОНТРОЛ НИ ЗАДЪРЖА, ЗА НЕЗАКОННА ТЪРГОВИЯ С ПОРНОГРАФСКИ ПОСОБИЯ ЗА ХАЗАРТ; ЧЕ НИ ЛЕПНА И СИМВОЛИЧНА ГЛОБА. - Я, ОТВОРЕТЕ КАРТАТА!
УЧИТЕЛКАТА ВЪЗДЪХНА. РАЗГЪНА НАВИТАТА В РУУЛО ГЕОГРАФСКА КАРТА, ИЗ КОЯТО СЕ ЛЕЕШЕ СМРА И ДИМ. ПОТЪРСИ И НАМЕРИ ГВОЗДЕЙ НА СТЕНАТА. И, Я ОКАЧИ. НА МЯСТОТО НА ДРЕВНИЯТ СЛАВЕН БЕЛОГРАД, ЛИЧЕШЕ ХУБАВО ОБГОРЯЛА ДУПКА. НАДПИСЪТ СЕ МЪДРЕШЕ БЕЗВЪЗВРАТНО ОПУШЕН:

"ЕКОЛОГИЧНА КАРТА.
ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА НА БЕЛОГРАД"

ПОБЪРЗАХ ДА СЛЯЗА ПРИ КАСИЕРКАТА. КЪДЕТО УЧТИВО МЕУВЕДОМИХА, ЧЕ ЩЕ МИ БЪДЕ ПЛАТЕНО НА ДВА ТРАНША ПО БАНКОВ ПЪТ.
СВИХ РАМЕНЕ. ВСЕ ЕДНО, ДА ЧАКАШ ПИСМО ОТ УМРЯЛ.
Revised - 22.03.2016.

LikeShow more reactions

CommentShare

Comments

Write a comment...

Press Enter to post.

МИШКОВА ГРАДИНКА, разказ от Хеми

(C) 2016 - Bogomil K. AVRAMV-Hemy

МИШКОВА ГРАДИНКА

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

В СТАР БЕЛОГРАД, ИМАШЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН ПОЕТ. АЛА ВСИЧКИ ЦВЪРЧАХА СРЕЩУ НЕГО. НА ПОЕТА НЕ МУ ПУКАШЕ. БЕ МУ ВСЕ ЕДНО, КОЙ КАКВО БИ КАЗАЛ. ПОЕТЪТ НЯМАШЕ НИКАКВА СОБСТВЕНОСТ, НО СИ ИМАШЕ ПОЕЗИЯ. КАКТО ДОБРЕ СЕ ЗНАЕ В ПОЕЗИЯТА; ОСВЕН РИТМИЧНИ ПОТОЦИ ОТ ДУМИ, ХИЛЯДИ НЕДОКОСНАТИ ЖЕНИ И НЕДОСТИЖИМИ МЕЧТИ; ИМА В ДОБАВЪК - КАКВО ЛИ НЕ. В ПОЕЗИЯТА ОБАЧЕ РЯКО ИМА ТРОХИЦА ХЛЕБ НАШ НАСУЩНИЙ. КОГАТО НАМИРАШЕ НЯКОЙ БЕДНЯШКИ ЛЕВ, ПОЕТЪТ ОТПЕЧАТВАШЕ ПОРЕДНА ТЪНКА КНИЖКА С ПОЕЗИЯ. ПОСЛЕ, СЕ ОПИТВАШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ. ПОЕЗИЯ РЯДКО СЕ ЦЕНИ, И ОЩЕ ПО-РЯДКО СЕ ХАРЧИ. НЕ САМО В БЕЛОГРАД, А В ЦЕЛИЯТ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ. ЩОТО, ВСЕКИ СИ МИСЛИ, ЧЕ КАТО СИ ТАНАНИКА ЧАЛГА, ЧЕТЕ ПОЕЗИЯ.

ЩОМ ОТМИНЕШЕ ЗИМАТА И ОТПОЧВАШЕ ПРОЛЕТТА, ПОЕТЪТ ИЗЛИЗАШЕ С КАШОН АВТОРСКИ КНИГИ, В МАЛКАТА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА, В КОЯТО БЛИКА УЗАПТЕН МИНЕРАЛЕН ИЗВОР. ПОНЯКОГА МИНАВАХА ВАРНЕНЦИ, И ЧУЖДЕНЦИ СТОЛИЧАНИ. НЯКОЙ ОТ ТЯХ ГО НАРУГАВАХА. ДРУГИ ГО ЗАПРИКАЗВАХА. РЯДКО, НЯКОЙ СИ КУПУВАШЕ КНИЖКА. ЕДИН ПРИЗРАЧЕН ПОДИР ОБЕД, НА ЛЯТОТО НА ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ПОЕТЪТ, ЗАЧЕЛ СЕ В ДРЕВНИЯТ ОВИДИЙ, БЕ ИЗЛОЖИЛ СВОЯТ КАШОН С ПОЕТИЧНИ КНИЖКИ, ПОЛЕГНАЛ ВЪРХУ СВОЯТА СИ ПЕЙКА. ПЕЙКАТА БЕ ОБЩИНСКА, НО ЦЯЛ БЕЛОГРАД Я ИМАШЕ, ЗА ПОЕТИЧЕСКА. НИКОЙ НЕ СЯДАШЕ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОКАНА. ВНЕЗАПНО, НАД ПОЕТА НАДВИСНА ТЕЖКА СЯНКА. ТОВА БЕ МЕСТНИЯТ ОБЩИНСКИ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ ПОЕЗИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВОТО.
- ТУК НЕ СЕ СПИ! - КАЗА ЧОВЕКЪТ С ПАПИОНКА И БОМБЕ. - ЩЕ МЕТЕМ.
ПОЕТЪТ РАЗБРА, ЧЕ Е ЗАДЯВКА.
- НЕ СПЯ, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ КРОТКО, - ЧЕТА ОВИДИЙ.
- А КАШОНЪТ? ТАКАВА ТЪРГОВИЯ Е НЕ – ЗА – КОН – НА, БА! - ИЗДАВАМ КАСОВА БЕЛЕКА, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ ПОЕТИЧЕСКИ.
- БЕЛЕЖКА МОЖЕ ДА ИЗДАВАШ, НО ТРОТОАРНО ПРАВО НЕ ПЛАЩАШ.

ПОЕТЪТ СЕ ЗАЧУДИ, ДАЛИ ДА ПЛАЧЕ ЛИ – ИЛИ ДА СЕ СМЕЕ. БЯХА УЧИЛИ ЗАЕДНО В ЕДНА ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ГИМНАЗИЯ, ПОСЛЕ В ЕДИН И СЪЩ ЧАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ. БЯХА ИМАЛИ ОБЩИ ЛЮБОВНИЦИ. И БЕЗБРОЙ ЗАПИВКИ, СЪС СВЕТОВНИ ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ.
- УТРЕ, ДА ТЕ НЯМА! - ПОСТАНОВИ ЗАКОНЪТ.

ПОЕТЪТ НЕ ОБЪРНА ВНИМАНИЕ НА ТАЗИ ЗАДЯВКА. НЕ ПРЪВ ПЪТ БЕ ЗАПЛАШВАН И ПРОГОНВАН. АЛА, КОГАТО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ОТИДЕ ДА ОТКРИЕ СВОЯТА ДЖЕБНА СЕРГИЙКА, ПЕЙКАТА СЕ ОКАЗА ОПОЖАРЕНА. И, ДОКАТО ПОЕТЪТ СИ ПРАВЕШЕ СЕЛФИ, ДОЙДЕ ТОВАРЕН КАМИОН, И ОТНЕСЕ ВСИЧКИ ПЕЙКИ ОТ КРЪГЛАТА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА.
Said - 21.03.2016.

ВАКСИНАЦИИ, разказ от Хеми

(C) 2001 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

ВАКСИНАЦИИ

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

TO CAPTAIN L.S.

ПРЕДИ ГОДИНИ НЕОЧАКВАНО СЕ ОКАЗА, ЧЕ СИ ИМАМ ОЩЕ ЕДИН ПРЯК НАЧАЛНИК. (ОСВЕН ОСТАНАЛИТЕ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ!?!) ДОКАТО ИМАШЕ ДА СЕ ВЪРШИ РАБОТА – НЯМАШЕ ГО НИКАКЪВ. ЩОМ РАБОТАТА ПОТРЪГНА – И СЕ ПОЯВИ. ВСИЧКО ТРЪГНА С ГЛАВАТА НАДОЛУ. КОГАТО ТОВА СТАНА ОКОНЧАТЕЛНО, НОВИЯТ МИ НАЧАЛНИК ИЗЛЕЗЕ В ОТПУСК. ПИШЕЛ КНИГА. ТРЯБВАЛО ДА СЕ СЪРЕДОТОЧИ. БЕ КАДРОВИ ВОЕНЕН–ПЕНСИОНЕР, А НА ПОДОБНИ ЛЮДЕ НЕ Е ПОЛЕЗНО КУСУР ДА ВЪРЗВАШ. КАТО НИЩО – ОСТАВАШ ЦЯЛ ЖИВОТ БЕЗРАБОТЕН. РАЗЯДОСАХ СЕ. РЕШИХ, ПА СЕДНАХ И АЗ ДА ПИША КНИГА. ЗАБРАВИЛ, ЧЕ ТОЯ ЗАНАЯТ ОЩЕ ОТ ВРЕМЕНАТА НА ДЕФО, Е ПОДОЗРИТЕЛЕН ПРИОРИТЕТ ЗА БИВШИ ВОЕННИ. ОТПУСКА НИКОЙ НЕ МИ ДАДЕ. ОСВЕН ТОВА, ЩОМ НАДУШЕШЕ С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАМ, ЖЕНАТА НАДУВАШЕ ЕДНОВРЕМЕННО РАДИО, ТЕЛЕВИЗОР, МАГНЕТОФОН И ГРАМОФОН. ДАНО СЕ УСЕТЯ ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. КНИГАТА ВСЕ ОЩЕ СТОИ НЕДОПИСАНА. СЪПРУГАТА МИ, ТРЕТА НЕЩАСТНИЦА ПО РЕД, НЕ ПРОПУСНА ДА СИ МЕ НАРЕЧЕ СМАХНАТ ФАНТАЗЬОР, ПОТОМСТВЕН ПЛЕБЕЙ, ОСТАТЪЧЕН КОМУНЯГА, А ЗА ОСТАНАЛОТО НЕ Е РЕДНО ДА СЕ ПАРАДИРА. ПОСТАРА СЕ И НАПРАВИ, КОМШИЯТА С ГОЛЕМИТЕ РУНТАВИ МУСТАЦИ, ДА СЕ ОПЛАЧЕ НА КВАРТАЛНИЯ. ПИШЕЩАТА МАШИНА ТРЕВОЖЕЛА СЪНЯТ НА НЕГОВИЯТ ПРАВНУК, ПРЕКЪСНАЛ СТУДЕНТ МЕДИК. КВАРТАЛНИЯТ ДОВТА СА У ДОМА. ОТКАЗА КАФЕНЦЕ. ПА МИ ПОЯСНИ – КАТО КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПИШЕ КНИГА, БЕЗ ДА СЕ НАРУШАВАТ ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ НА СТУДЕНТ-МЕДИК, ИЗБЯГВАЩ ДА СЕ ПРИБИРА У ДОМА. ПРИ ТОВА, КАТО-КАК ТАКА, БЕЗ ДА ИМАМ НИКАКЪВ РАЗВОД, СЪМ ПОДСЛОНИЛ ПО ПОКРИВА СИ ТОЛКОЗ СВЯСТНА ЧУЖДА ЖЕНА – СЪЩО БЕЗ РАЗВОД? И, ЗАЩОТО БЕ НЯКОГАШЕН МОЙ УЧЕНИК, ПОДПИСАХ МУ ТАМ НЯКАКВИ ПАПЕЛИ ЗА ХАИР, БЕЗ ДОРИ ДА ГИ ЧЕТА. БЯХА ВРЕМЕНА, КОГАТО НА ПИШЕЩИТЕ МАШИНИ С ГЛЕДАШЕ, КАТО НА ВРАЖИ ПРОПАГАНДЕН ИНСТРУМЕНТ. ВСЕ ОЩЕ СЕ ГОВОРЕШЕ ПОВЕЧЕ ЗА КОМПОТИ, ОТКОЛКОТО ЗА ШИБАНИ КОМПЮТРИ. В КРАЙНА СМЕТКА, ВЪРНАХ СЕ НА РАБОТА, БЕЗ ДА НАПИША КНИГА. НАЛИ НЕ СЪМ ВОЕНЕН!?!

МИНА ВРЕМЕ, ВРЕМЕНАТА СЕ СМЕНИХА. ВЛАСТТА СЕ НАПРАВИ НА ЧОВЕЧНА, ЗА ДА НИ ПРЕКАЛКУЛИРВА ДИСТАНЦИННО СМЕТКИТЕ ЗА ТОК. НЕОТДАВНА, СРЕЩНАХ КНИГАТА НА МОЯТ ОТДАВНАШЕН НАЧАЛНИК, НА ТРАДИЦИОННОТО ИЗЛОЖЕНИЕ; ПОД СНЕЖНОБЕЛИ ПУСТИННИ ШАТРИ; ЗА НЕЧЕТЕНИ ЗАГЛАВИЯ В БЕЛОГРАД. ВЕЛИКОЛЕПНИЙ НА КОЕТО ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА, НО ЕДВА ЛИ НЕЩО СЕ КУПУВА. БЯХ ЕДИНСТВЕН БРЪКНАЛ В ДЖЕБ – КУПИЛ КНИГА. ОСТАНАЛИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ СЕ ПОДСМИВАХА, ПА ПРЕСКАЧАХА ДО НАСРЕЩНИЯТ ТЕХНОМАГАЗИН, ЗА ДА СИ КУПЯТ ТАБЛЕТ НА ИЗПЛАЩАНЕ. КУПУВАНЕТО НА КНИГА СЕ ОКАЗА ТАКА НЕОБИЧАЙНО ЯВЛЕНИЕ, ЧЕ СЕ НАТРУПАХА РЪКОПЛЯСКАЩИ ЗЯПАЧИ. ТЕЛЕВИЗИЯТА ВЕДНАГА ЗАВРЯ НОС. ПРОДАВАЧКАТА ТАКА СЕ ИЗНЕНАДА, ЧЕ СЕ ЗАДАВИ С БАНИЧКАТА ОТ СЪСЕДНАТА ФУРНА, ПА ЗАПОЧНА ДА ЗВЪНИ НА 112 – ПРЕД СЕРГИЯТА Й ИМАЛО НЯКАКЪВ ЛУД, РЕШИЛ А СИ КУПИ КНИГА. ПОБЪРЗАХ ДА ВЗЕМА КАСОВ БОН, И ДА ИЗЧЕЗНА. НЕ ХАРЕСВАМ ПРЕДПЛАТЕНИ НЕПРИЯТНОСТИ.

У ДОМА, В ТОАЛЕТНАТА – КЪДЕ ДРУГАДЕ, РАЗТВОРИХ ВНИМАТЕЛНО ВЪПРОСНАТА КНИГА. ХУБАВА КНИГА. ОТКРОВЕНА КНИГА. ОТПЕЧАТАНА С АРОМАТИЗИРАНО МАСТИЛО. (КИТАЙ – ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО!) НА СУПЕРБЯЛА ХАРТИЯ ОТ ВНОС. (ФИНЛАНДИЯ – ГОРИТЕ ТИ СА БЕЗКОНЕЧНИ!) С ХУБАВИ ЦВЕТНИ ФОТОИЛЮСТРАЦИИ. (KODAK – ТИ СИ ПО-ДОБЪР ОТ EPSON!) ПЪЛНА С НЕДОМЛЪВКИ. НА КАКВИТО ЕДИНСТВЕНО ДОВЕРЕНИТЕ ВЪЗПИТАНИЦИ НА ВОЕННИ УЧИЛИЩА СА СПОСОБНИ. БОГАТО ИЛЮЮСТРИРАНА, ЕДВА ЛИ НЕ СЕКРЕТНА. (КНИЖАРКАТА Я БЕ ПОТУЛИЛА ПОД ТЕЗГЯХА.) ИЗКУКАН ПЕНСИОНЕР БЕ ИДВАЛ ДА СЕ РАЗПРАВЯ. (ДОКУМЕНТИРАНИЯТ ПРОТОТИП СЪВСЕМ НЕ Е ТОЙ!) ЦЕНАТА, ИЗПИСАНА НА ПЪРВА СТРАНИЦА С ХИМИЧЕСКИ МОЛИВ, БЕ НЕПОНОСИМА. НО, НАЛИ, МЕЖДУ ДРУГОТО, И ЗА МОЯ МИЛОСТ ТУК-ТАМ СТАВАШЕ ДУМА, ВЗЕХ ЧЕ СИ Я КУПИХ. СЕГА, В ОЧАКВАНЕ НА ТВОРЧЕСКО ОБЛЕГЧЕНИЕ, ЗАДЪЛБОЧЕНО ЗАЧЕТЕН УСТАНОВИХ, ЧЕ СЪВСЕМ НЕ СЪМ СГРЕШИЛ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЯМАХ НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СИ ВЗЕМА ПОВЕЧКО ЕКЗЕМПЛЯРИ, ЧЕ ДА РАЗДАВАМ НА БЛИЗКИ И ПОЗНАТИ. ИМАМ ЛОШ НАВИК, А НА СТАРИНИ ЗИМНИТЕ НОЩИ СА ДЪЛГИ, И СТУДЪТ ОТВРАТИТЕЛЕН.

- ИМАТЕ ЛИ СВОБОДНИ БРОЙКИ, ДА ВЗЕМА ЗА КОМШИИТЕ, АКО СЕ НАЛОЖИ? - БЯХ ПОДПИТАЛ БЛАГО.

- ВИЕ СТЕ ВТОРИЯТ КУПУВАЧ . . .

ЗНАЧИ, ВСЕ ПАК ИМА ХОРА, КОИТО СИ КУПУВАТ КНИГИ. ТАКАВА НАЦИЯ НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА УСПЕЕ ДА ЗАТРИЕ. ВЪРНАХ СЕ ТИЧЕШКОМ У ДОМА. С НЕЙНИЯТ АВТОР БЯХ ИМАЛ ТОЛКОВА МНОГО РАЗПРАВИИ И ПОЧТИ НИКАКВА РАБОТА, ЧЕ МИ БЕ ИНТЕРЕСНО, КАТО КАК СЪМ ИЗТИПОСАН. ЗА МОЕ УДИВЛЕНИЕ СЕ ОКАЗА, ЧЕ КАТО НЕЗНАЧИТЕЛНА ЛИЧНОСТ ПО ТРЪНЛИВИЯ ТРУДОВ ПЪТ НА ПОЧИТАЕМИЯ О.Р. КАПИТАН ПЪРВИРАНГ ЛЮДОМИР ПИШМАНШАМПОАНАДЖИЕВ, НАШИТЕ СЪТРУДНИЧЕСТВА И НЕРАЗБОРИИ, СА СЪВСЕМ СЛАБО ОТРАЗЕНИ. (ЩО ЗНАЧИ ТУК – НЯКАКВА ЦИВИЛНА ЛИЧНОСТ!) НА СТРАНИЦА 117 ОБАЧЕ ОТКРИХ ТЕКСТ, КОЙТО ИЗЯСНИ ДОСТА.

НЯКОГА ДРУГАРЯТ БИВШ МОЙ НАЧАЛНИК, КАТО ДЕЙСТВАЩ ВОЕНЕН, БИЛ ИЗПРАТЕН НА ОБУЧЕНИЕ В БРАТСКИЯТ НИ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ.НАЧЕЛО НА ЕКИПАЖ ЗА ТРИ ПОДВОДНИЦИ; НЕКА ИМА В РЕЗЕРВ; ДА ЕДИНСТВЕНА ПОДВОДНИЦА, КОЯТО БИЛА КАТО НОВА.

ЗАДАЧАТА: ПОДБОР ЕКИПАЖУ ПО ПЛЕМЕННО-РОДОВ ПРИЗНАК; ОТЛИТАНЕ-ПРИСТИГАНЕ-ПОСРЕЩАНЕ, ПОДГОТОВКА-УЧЕБА, ПРОБНИ ИЗПИТАНИЯ-ДЕБЕЛИ ГАЩИ, ПОТОМ ДОМОЙ; ДОКЛАД В ЩАБА – ТЪРКАНЕ НА НАР.

ЗАДАЧАТА; ТО СЕ ЗНАЕ – КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ; БИЛА ИЗПЪЛНЕНА, КАТО ЗА ОРДЕН. (ПЕРФЕКЦИОНИСТ СИ Е ТОЙ!?!) АМА В МИРНО ВРЕМЕ, ПО ЕДИН РЪЧЕН ЧАСОВНИК С БЛАГОДАРСТВЕН НАДПИС, И ГЛЕЙ СИ РАБОТАТА. 

БРАТУШКИТЕ РАДОСТНО ПОСРЕЩНАЛИ, И ГОСТОЛЮБИВО НАГОСТИЛИ НАШИТЕ ХОРА. ХУБАВО ГИ НАПОИЛИ. ПОСЛЕ ГИ НАТИКАЛИ ДА СЕ НАПАРЯТ В ДЪРВЕНА ВОЙНИШКА БАНЯ. ДА СЕ НАШИБАТ БРЕЗОВИ КЛОНКИ. (БРЕЗИ БОЛ!?!) ДА МУ УДАРЯТ ПО ВОДКА И ПО ДВЕ – В ПАРНОБАНЕНА ОБСТАНОВКА. А НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БАНЯТА – ИЗНЕНАДА. НА ВСЕКИ НАОТЗАД - ПО ЕДНА СПРИНЦОВКА “ТРОЙНАЯ ВАКСИНА” (НЕ ТРОГАЙ РУКАМИ НА ЧАСОК!). ТОВА ЗА ТРОЙНАТА ВАКСИНА ИЗЦЯЛО МЕ ОЗАДАЧИ, ЧАК РАЗТЪРСИ. ЗНАЧИ ОСВЕН ОДЕКОЛОН “ТРОЙНОЙ”, ИМАЛО И ВАКСИНА „ТРОЙНОЙ“. АБЕ, КАЗАХ СИ И СИ ГО ПОВТАРЯМ, ТО ПРИ КАЗАЦИТЕ, КОЕ НЕ МУЛТИПЛИКАНТНО ТРОЙНО? И ПИТЕРА ИМ ТАКЪВ, ЧЕ И МОСКОВИЯТА. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА САТЕЛИТИТЕ. 

МИСЪЛТА ЗА “ВАКСИНА ТРОЙНАЯ – ХХХ”, ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1955., МЕ ПИПНА ЗА ГЪРЛОТО. НАСЪЛЗИ МИ ОЧИТЕ. НАКАРА МЕ ДА СИ ПРИПОМНЯ. КАК КАТО УЧЕНИЦИ ОТ ПЪРВИ ДО ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС; НАШИТЕ БЕДНИ НЕДОХРАНЕНИ ЗАДНИЦИ БИВАХА ОБЕКТ НА КАКВИ ЛИ НЕ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УЧИЛИЩНИ ВАКСИНИ“. ЗА КАКВО Е БИЛО, ТОВА БИХА ИЗЯСНИЛИ ЕТНОМЕДИКАЛИСТОРИОЛОЗИТЕ. НО, КАК СЕ ПРОВЕЖДАШЕ – С ДВЕ РЪЦЕ ПОДПИСВАМ. ФАКТЪТ СИ ОСТАВА ФАКТ. ПОДИР 1945, И ДО НЕОТДАВНА, ВАКСИНИРАНЕТО В УЧИЛИЩАТА, С НЕЯСНИ ЗА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ВАКСИНИ, БЕ ОБИЧАЙНО МАСОВО ЯВЛЕНИЕ. В ОТСЪСТВИЕ НА ПРЕСТАВИТЕЛ НА ПРОСЛОВУТИТЕ РОДИТЕЛСКО-УЧИТЕЛСКИ СЪВЕТИ, БЕЗ ЛЕГИТИМНО РОДИТЕЛСКО СЪГЛАСИЕ. БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ИЗНЕНАДВАЩО, В УЧЕБНАТА СТАЯ НАХЪЛТВАХА ДИРЕКТОРЪТ, КЛАСНАТА РЪКОВОИТЕЛКА И МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА. - МОМИЧЕТАТА НАВЪН! МОМЧЕТАТА ДА РАЗГОЛЯТ БУТОВЕ!

С ОГРОМНА СПРИНЦОВКА И ЕДИНСТВЕНА ИГЛА, ОБГАРЯНА ОТ ВРЕМЕ НАВРЕМЕ ВЪРХУ ДИМЯЩА СПИРТНА ЛАМБА, БЕДНИТЕ НАШИ НЕКЪПАНИ ЗАДНИЦИ, ЛЪСВАХА ЕДИН ПОДИР ДРУГ.

ПРАС ИГЛА В ЗАДНИКА . . .

- СЛЕДВАЩИЯТ!

ПРАС ИГЛА В ЗАДНИКА . . .

- СЛЕДВАЩИЯТ!

ПРАС ИГЛА В ЗАДНИКА . . .

- СЛЕДВАЩИЯТ! . .

В СЪСЕДНАТА СТАЯ С МОМИЧЕТАТА – СЪЩОТО.

- ТОВА Е НАШ ЛЮДЧО, - НАПОМНЯШЕ МИЛАТА НАША КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА, - МОМЧЕ Е - ЗНАЕШ НА КОГО . . .

- НЕГОВ СИН!?! ЛЮДЧО, ВДИГНИ СИ ГАЩИТЕ, ПАК ТИ СЕ РАЗМИНА.

ПРИПОМНИХ СИ ТОЗИ СЛУЧАЙ, ПА СЕ РАЗТРЕПЕРАХ. С ДРУГАРЯТ О.Р. КАПИТАН ПЪРВИШ РАНГ ЛЮДОМИР ПИШМАНШАМПОАНОВ, БЯХМЕ ЕДИН НАБОР. ОТ ЕДНО И СЪЩО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ; ТАМ - ЗАД ЦЪРКВАТА “СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА”. БЯХМЕ Я ДОКАРАЛИ ГОРЕ-ДОЛУ, НА ЕДНО ДЕРЕДЖЕ СЪС СЪДБАТА. С ТАЗИ РАЗЛИКА, ЧЕ ГОСПОДИН-ДРУГАРЯТ О.Р. КАПИТАН ПЪРВИ РАНГ ÒВРЕМЕ СЕ ПЕНСИОНИРА. ЗА ДА ПИШЕ, ЧЕ И ДА ПУБЛИКУВА МЕМОРИАЛНО-КРИТИЧЕСКИ ИЗСЛЕОВАТЕЛСКИ КНИГИ. ДОКАТО МОЯ ВСЕЯДНА МИЛОСТ НЕНАГЛЕДНАЯ, ТРЯБВАШЕ ДА БУХА ОЩЕ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Е, КАЗАХ СИ, МАЙНАТА МУ. ВСЕ ПАК ИМА КАКВО ДА НИ СВЪРЗВА – РЪЖИВА СПРИНЦОВКА В МОМЧЕШКИ ЗАДНИК. И, ЕТО ЗАЩО, КАЗВАМ СИ, МЕ ОПИСВА В НАЙ-РОЗОВИ КРАСКИ.

НЕГОВОТО СКРОМНО МЕМОРИАЛ-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ТВОРЕНИЕ, СЕ НАРИЧАШЕ „ПАНДИШПАН С КОЗУНАК НА СТО МЕТРА ПОД ВОДАТА“. ВЪРХУ ЦЕЛИ 777 ПЕЧАТНИ СТРАНИЦИ ФОРМАТ А-4, О.Р. КАПИТАН ПЪРВИ РАНГ ЛЮОМИР ШАМПОАНАДЖИЕВ, УЧТИВО СРАВНЯВАШЕ КУСУРИТЕ И ФАЙДИТЕ НА НЯКОГАШНИТЕ НАТО И ВАРШАВЯНСКИ ДОГОВОРЕНОСТИ. БЕЗ ДА ПРОПУСНЕ ДА ИЗТЪКНЕ СВОИТЕ ЛИЧНИ ЗАСЛУГИ. КОГАТО, ПО НАСТОЯВАНЕ НА НЕГОВАТА МИЛА СЪПРУГА, СЕ НАЛОЖИЛО ДА ВМЪКНЕ АПЕТИТНА РЕЦЕПТА ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ПАНДИШПАН ВЪВ ФОРМА НА ДЪЛДИСАЛА ПОДВОДНИЦА ОТ СЕРИЯТА „ЩУКА-3.14“. (ДВЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЦВЕТНИ ФОТОГРАФИИ ПРЕДСТАВЯХА ВРАЖЕСКА ПОДВОДНИЦА КАЛДИСАЛА НА ПОЗИЦИЯ НА ДЪНО, И ПАНДИШПАНА НА ЖЕНА МУ, ВЪЗПРОИЗВЕДЕН В УСЛОВИЯ НА ПОВОДЕН НАРЯД.) БЕ СТАНАЛО КЪСНА НОЩ, А АЗ ВСЕ ОЩЕ ДРЕМЕХ ВЪРХУ ПОЗАТОПЛЕНОТО КЛЕКАЛО. МАНЯШКИ ПРЕПРОЧИТАЙКИ РЕДОВЕТЕ ЗА МОЯТА ТЕЖКО ЗАХЛЮПЕНА ОТ ЖИВОТА ПЕРСОНА. ВСЕ ПАК ÒВРЕМЕ СЕ УСЕТИХ. КАТО-КАК ТАКА НЕУЧТИВО СЕ ДЪРЖА С ТАЗИ СЪВСЕМ УВЛЕКАТЕЛНА ДОКУМЕНТАЛНА КНИГА? НО, ТАКА СИ Е В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. ВСИЧКО СИ Е БАМ-БАШКА. ПРИ ТОВА, В НАЙ-ДРАМАТИЧЕН СМИСЪЛ. ЗАТВОРИХ КНИГАТА. СКОКНАХ ОТ КЛЕКАЛОТО. СВАРИХ ДЖЕЗВЕ КАФЕ А-ЛА-ТУРКА. ПРЕМЕСТИХ СЕ ПРЕД РАЗБРИЦАНАТА КУХНЕНСКА МАСА. РЕШИХ ДА ДОРАЗМИСЛЯ АНАЛИТИЧНО. КЪМ ПЕТ ЗАРАНА СЕ ОЧЕРТА СЛЕДНАТА КАРТИНА.

ТОЙ Е КЬОСЕ - И АЗ СЪМ КЬОСЕ!?!

ТОЙ МЕ Е ДОКЛАДВАЛ ПРЕД НАЧАЛСТВОТО – И АЗ СЪМ ГО ДОКЛАДВАЛ!

(ЧЕ - И ОЩЕ ПО – НАГОРЕ!?!)

ТОЙ МЕ Е НАКЛЕПВАЛ ПРЕД ПАРТИЙНИЯ – И АЗ СЪМ ГО НАКЛЕПВАЛ!

(ЧЕ - И ОЩЕ ПО – НАГОРЕ!?!)

ТОЙ ИМА ПРОБЛЕМ С ПРОСТАТА – И АЗ ИМАМ ПРОБЛЕМ С ПРОСТОТИЯТА.

(ЧЕ - И ОЩЕ ПО – НАОЛУ!?!)

ТОЙ Е ЖЕНЕН-РАЗВЕЖДАН ДОР’ ТРИ ПЪТИ – И, АЗ СЪМ ЖЕНЕН-РАЗВЕЖДАН - ЧЕ И ПОВЕЧЕ БИЛЯ-БИЛЯ . . .

ТОЙ НЯМА ДЕЦА ОТ ТРИТЕ БРАКА – И АЗ НЯМАМ, ПЪК НЕЗАКОННИ КОЛКО ЩЕШ . . .

ТОЙ СТРАДА ОТ РАДИКУЛИТ – И АЗ СТРАДАМ ОТ СЪЩАТА СЛАБОСТ!

ТОЙ СИ СЕ ПРАВИ ЧЕ ХАРЕСВА ВСИЧКО ЖЕНСКО ПО КАПИТАНСКИ –

И АЗ СИ СЕ ПРАВЯ ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪМ АКТИВЕН ПО МАРИМАНСКИ!

ТОЙ ЖИВЕЕ В АПАРТАМЕНТ БЕЗ ПАРНО НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ –

И АЗ ОБИТАВАМ АПАРТАМЕНТ БЕЗ ПАРНО НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ!

ТОЙ СИ СЕ ПРАВИ ЧЕ ПИШЕ, ИЗДАВА И ПРОДАВА КНИГИ –

И, АЗ НЕ ОТСТЪПВАМ В ПИСАНЕТО НА КАКВИ ЛИ НЕ КНИГИ!

ТОЙ ВИНАГИ ВЪРТИ И СУЧИ В СВОЙ ЛИЧЕН ИНТЕРЕС

ПРЕДСТАВЯЙКИ ГО ЗА ОБЩЕСТВЕН -

И, АЗ ВИНАГИ ВЪРТЯ И СУЧА В СВОЙ ЛИЧЕН ИНТЕРЕС -

ПРЕДСТАВЯЙКИ ГО ЗА ГЛОБАЛЕН!

И Т.Н. - ДО БЕЗКРАЙ.

РАЗБИРА СЕ, ДРЕБНИ РАЗЛИКИ СЪЩЕСТВУВАТ. НЕ ТАКА СЪЩЕСТВЕНИ. УСТАНОВИЛ СЪМ, ХЕРОДОТ Е ПРАВ - ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ДОЗАТА И ПОЗАТА. В КРАЙНА СМЕТКА, КЪМ ВОЕННИТЕ, ОБЩЕСТВОТО ВИНАГИ ПОДХОЖДА С НЕСРАВНИМО ДЪРЖАВНИЧЕСКО РАЗБИРАНЕ, И ОСЕЗАЕМ ПРЕЗИДЕНТСКИ ТАКТ. ,ПОНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЗАТА. 

ЩОМ ИЗГОТВИХ ТАЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА, А ТЯ Е ДОСТА ПО ОБШИРНА, ВЗЕХ, ЧЕ МУ УДАРИХ ЕДИН ТЕЛЕФОН.

- А, - УДИВИ СЕ МОЯТ СИ КАПИТАН, - ДА НЕ ПИШЕШ КНИГА? ЕЛА, ЕЛА, ЕЛА , ЗНАЕШ КЪДЕ ЖИВЕЯ. ЩЕ ТИ ПОДАРЯ ЕКЗЕМПЛЯР С АВТОГРАФ. И ПИШИ, ПИШИ БЕЗ ДА СЕ ЩАДИШ . . .

- НАПИСАХ, - ОТВРЪЩАМ, - ОТПЕЧАТАХ И, ПРАВО В КНИЖАРНИЦИТЕ. КАК ВЪРВИ ТВОЯТА?

- МНОГО ВЪРВИ, - КАЗВА ТЕЛЕФОНЪТ, - ВЧЕРА СЕ Е ПРОДАЛ ХИЛЯДА И ПЪРВИЯТ ЕКЗЕМПЛЯР. АМИ ТВОЯТА?

- КАКТО ТВОЯТА . . .

- БРАВОС, БРАВОС, БРАВОС! НЕЩО ДА ЗАПИТАШ?

- ДА . . .

- ЗА ВАКСИНАТА, ЛИ?

- КАК ПОЗНА?

- ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАШИЯТ НАБОР, ПРОЧЕЛ МОЯТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КНИГА, ВЪРТИ ТОЗ’ ШИБАН ШАЙБЕН ТЕЛЕФОН; ГДЕТО НЯКОЙ НЕ ПРЕСТАВА ПРЕВАНТИВНО ДА ПОДСЛУШВА; И ТВЪРДИ, ЧЕ НАВРЕМЕТО МУ Е ЛЕПНАТА НЯКАКВА ЗЛОКОБНА ВАК – СИ - НА.

- И – КАКВО ОТ ТУЙ!?!

- КАК КАКВО – НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВЯ С „ОНАЗИ РАБОТА“.

- АБЕ, ВСЕ ОЩЕ ИМА ЛИ НЯКОЙ ДА РОБУВА НА „ОНАЗИ РАБОТА“!? ОЩЕ МАЛКО, И НЕЯ А ЦЕНЗУРИРАТ.

- ПАСАЖЪТ Е ИЗЦЯЛО ИЗМИСЛЕН. – ТВЪРДИ МОЯТ СИ КАПИТАН ПЪРВИ РАНГ И ОЩЕ НЕЩО. – ХАПВАНЕ ИМАШЕ. И ПИЙВАНЕ ДО БЕЗОБРАЗИЕ. И ХУБАВИ РУСКИНЧЕТА – КОЛКО ЩЕШ. АМА ВАКСИНА – НЯМАШЕ. КОЙ ЩЕ ХАБИ ВАКСИНА ЗА МРЪСНИ ЗАДНИЦИ КАТО НАС! ТОГАВА, ПОДИР ВОЙНАТА, ТЕ ЗА СЕБЕ СИ НЯМАХА – ЧЕ ЗА НАС – ЛИ? НО СЕГА – ДОБРЕ ТИ Е ИЗВЕСТНО, ГЕНЕРАЛНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ Е ДРУГА, А НИЕ ВОЕННИТЕ ВИНАГИ СЛЕВАМЕ ТЕКУЩАТА ГЕНЕРАЛНА ЛИНИЯ НА НЕЩАТА. - АМИ, НАЛИ СТЕ СЕ КЛЕЛИ – БА!?! - МЛЪК! НЕ Е ВРЕМЕ ЗА ТОВА. ВСЕКИ Е НА НЯКАКЪВ СТИМУЛАНТ. ГДЕ ДУХОВЕН – ГДЕ МЕДИЦИНАЛИС. КАК СЕ ВИДИ,. МАЛКО ИЗМИШЛЬОТИНСКО, МАЛКО ПОРНО - НИКОМУ НЕ ВРЕДИ, ДОКАТО СТРЪВ РАЗПАЛВА. НАРИЧА СЕ „ПАЗАРНА ПОЛИТИКА“. „МАРКЕТИНГ“ МУ ДУМАТ. ЕТО ЗАЩО, КНИГАТА МИ, ТАКА ДОБРЕ СЕ ПРОДАВА . . . 

ОСТАВИХ СЛУШАЛКАТА, САМА А СИ БЪБРИ. БЯХ СВАРИЛ КАФЕ. ТРЯБВАШЕ А ПРЕСКОЧА ДА СИ КУПЯ ПАНДИШПАН. ВИЖ, ТОВА ЗА ЛИНИЯТА, ТРЯБВАШЕ ДА МИ СПЕСТИ. УЖ ВОЕННИ ХОРА; А ПО ВСЯКА ЛИНИЯ КАТО МАХЛЕНСКИ КУЧЕТА ЗАХАПВАТ. ЛИНИЯ, КОЯТО ТАКА ИЗМАМНО КРИВОЛИЧИ, ЧЕ НЕ Е ИЗВЕСТНО ДО КАКВО ЩЕ ДОВЕДЕ

Revised - 20.03.2016..

