DAS MAGTZIN

© 2015 - Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY
СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА
(19)
DAS MAGAZIN
от
Хеми ВАРНАЛИУС

ПО ВРЕМЕ НА НАШЕТО ТИЙНЕЙДЖЪРСТВО; А ТАКОВА ЛИ БЕ ТО; СВЕЖ ПОЛЪХ ОТ БЕРЛИНСКАТА СТЕНА СЕ ЯВЯВАШЕ, ЛЕКО ЕРОТИЧНОТО СПИСАНИЕ „DAS MAGAZIN”. В НЕГО ОТКРИВАХМЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ФОТОГРАФИИ НА ГОЛО ТЯЛО. (НЕ, И НА ПОЛОВ АКТ!?!) РОДНИ ПОДОБНИ ИЗДАНИЯ - НЯМАШЕ.

ЕДИНСТВЕНИЯТ АВАНГАРДНО СКРОЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ, В ТЕХНИКУМА ЗА НАЧИНАЕЩИ ГЛУПЦИ - КЪДЕТО УЧЕХ, БЕ ДРУГАРЯТ ИВАН ИВАНОВ ПАРАИВАНОФ. ВСЯКА ЗАРАН ТОЙ ИЗСИПВАШЕ НА КАТЕДРАТА ОНОВА, КОЕТО БЕ ЗАКУПИЛ ЗА СВОЯ СМЕТКА, ОТ ЕДИНСТВЕНИЯТ ГРАДСКИ ПУНКТ ЗА ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ. НЯКОГАШНАТА АГЕНЦИЯ „СТРЕЛА“, БЕ СМЕНИЛА ИМЕ НО ОСТАНАЛА НА СВОЕТО МЕСТО - ОДЪРЖАВЕНА. НЕ СЪМ ПРЕСТАНАЛ ДА СЕ ЧУДЯ, НА СКУДОУМИЕТО НА МАРКС-ЛЕНИНИЗМА - ТЕЖЪК УНИВЕРСИТЕТСКИ ИЗПИТ СДАВАХМЕ ПО-КЪСНО. ПО СЪЩЕСТВО РЕГЕНЕРИРАНА ИМПЕРИАЛ-СИСТЕМ,А ЗА МАТРИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА КРЕПОСТНИ ОПРИЧНИЦИ.

С ДРУГАРЯТ ИВАН ИВАНОВ ПАРАИВАНОФ, КАРАХМЕ БЕЗКРАЙНО ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЧАСОВЕ, ПО РЪЧНО ПРОЕКТИРАНЕ С ИЗЧЕРТАВАНЕ, НА ВСЯКАКВИ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ. ДЕЙНОСТ НЕПОНЯТНА, ЗА НАСТОЯЩИТЕ ФАКИР-ПРОГРАМИСТИ НА КОМПЮТЪР. ВИНАГИ МОЖЕХМЕ ДА ПРЕСКОЧИМ ДО ДОМА - ДА ПОХАПНЕМ, ДА СЕ ВЪРНЕМ И ДА ПРОДЪЛЖИМ. ТОЙ НЯМАШЕ ДРУГ ЖИВОТ - ОСВЕН ДА НИ НАПЪТСТВА. ДРУГАРЯТ ПАРАИВАНОФ, БЕ ПРОКУДЕН (УНГАРСКИ СЪБИТИЯ - 1953.!?!) СТОЛИЧЕН АСИСТЕНТ. ТАКТИСАН В ТЕХНИКУМА ЗА КУЛТИВИРАНЕ НА ТЕХНИЧАРИ-ГЛУПЦИ. ЕДВА ЛИ НЕ, КАТО ДАСКАЛ ПО ВСИЧКО. (ЗАМЕСТВАШЕ БОЛНИ УЧИТЕЛИ И БРЕМЕННИ УЧИТЕЛКИ: ПО НЕМСКИ, ФРЕНСКИ И АНГЛИЙСКИ, ПО КАКВО ЛИ НЕ.)

ПО ОНОВА МЪТНО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ПОГЛЕДИТЕ НИ СЕ ЛЕПЯХА, ПО ТРУДНО НАМИРАЩОТО СЕ НЕПОЛИТИЗИРАНО ГЕДЕЕРСКО СПИСАНИЕ „DAS MAGAZIN”. (ЧЕСТО-ЧЕСТО „ОТКУПУВАНО“ ИЗЦЯЛО!?!) ГЕДЕЕРСКИТЕ СПИСАНИЯ СЕ ОТЛИЧАВАХА С ВИСОК ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, ХУДОЖЕСТВЕНА ЧЕРНО-БЯЛА ФОТОГРАФИЯ, И КАЧЕСТВЕНА ПОЛИГРАФИЯ. ПА СЕ ПРЕДЛАГАХА – НА БЕЗЦЕНИЦА. (УСПОРЕДНО С ПОПУЛЯРНИТЕ СЪВЕТСКИ СЕДМИЧНИЦИ „НЕДЕЛЯ“ И „ЗА РУБЕЖОМ“, ОСНОВАНИ ОТ МАКСИМ ГОРКИ.) И, ЗАЩОТО НИВОТО НА НАШИЯТ НЕМСКИ БЕ ЗА ОПЛАКВАНЕ, ДРУГАРЯТ ПАРАИВАНОВ СЯДАШЕ НА КАТЕДРАТА, ПА ПРЕВЕЖДАШЕ НА ГЛАС. ДОКАТО НИЕ ИЗЧИСЛЯВАХМЕ, КОНСТРУИРАХМЕ И, ЧЕРТАЕХМЕ ЛИ-ЧЕРТАЕХМЕ, НЕЧИЕ СВЕТЛО БЪДЕЩЕ.

ЗА СЪДБАТА НА ДРУГАРЯТ ИВАН ИВАНОВ ПАРАИВАНОФ, БИХ СПОДЕЛИЛ ДРУГ ПЪТ. СЪДБА, КОЯТО ЕДВА ЛИ БИ МОГЛА ДА СЕ ИЗЧЕРТАЕ В ЕДНОМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО. НО ХАРАКТЕРНА. ЗА БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ УЧЕНИ ГЛАВИ В ТАЗИ НАША МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. СЛЕД КАТО БЕ ОБЯВЕН ЗА ГЕЙ, ЧЕ ДА БЪДЕ ИЗРИТАН ОТ ТЕХНИКУМА, ПОГИНА ПРЕД КОФИТЕ ЗА СМЕТ, ОТ ПРОФЕСИОНАЛИЗИРАН ПЕНСИОНЕРСКИ ГЛАД. ПРИ ТОВА, ДАЛЕЧ, ДАЛЕЧ, ДАЛЕЧ ПРЕДИ ДА „ПАДНЕ“ БЕРЛИНСКАТА СТЕНА. КОЯТО, НА ПРАКТИКА, ТОЙ НИ ПОДГОТВЯШЕ ДА ПРЕСКОЧИМ.

ПРИ ЕДНО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО ДЪЛГО ДЕНОНОЩНО ЧЕРТАНЕ; ПО-КЪСНО РАЗБРАХ - БИВШИЯТ ПРОКУДЕН АСИСТЕНТ ВНЕДРЯВАШЕ КОЛЕЖАНСКИ МЕТОДИ - В СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ - БЕЗ ДА СЕ ДОПИТА; ОТ ДУМА НА ДУМА СТАНА ЯСНО, КАК БАЩАТА НА ЕДИН НАШ СЪУЧЕНИК, ГЕША РЕМОНТЕТО; С МОТОРНО КОЛЕЛО В НЕПРЕСТАНЕН РЕМОНТ; ПРИТЕЖАВА НЕСМЕТНИ КОЛИЧЕСТВА ОТ „DAS MAGAZIN”. НЯМАШЕ КОЙ ДРУГ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ ПЪРВОМ – ОСВЕН НАША ПОДРАСТВАЩА МИЛОСТ.

ГЕША РЕМОНТЕТО ЖИВЕЕШЕ НА ПЪПА НА ГРАДА. НА ТАВАНА, НА СЕКВЕСТИРАНА ОТ БИВШИТЕ СОБСТВЕНИЦИ, ДЪРЖАВНА КВАРТИРА. НА НОРМИРАН НАЕМ, ОТ Т.Н. „ЖИЛИЩЕН СЪД“. ЗАКРИТ ЕДВА В СРЕДАТА НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК.

ГЕША РЕМОНТЕТО НИ ЧАКАШЕ НА ЪГЪЛА, ПОД ЛИПАТА НА ВЕРГИЕВИ. ИЗКАЧИХМЕ НЯКАКВИ ДЪРВЕНИ СТЪПАЛА. ПОПАДНАХМЕ В СХЛУПЕН ТАВАН, ПРИГОДЕН ЗА ЖИВЕЕНЕ. ПО ПОДА НА ЕДИНСТВЕНАТА БЕЗКРАЙНО ГОЛЯМА СТАЯ, БЯХА ПОДРЕДЕНИ ГОДИШНИНИ „DAS MAGAZIN”. БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ СЕГА СИ МИСЛЯ, НАВЯРНО СА БИЛИ ПЪЛНОТО ТЕЧЕНИЕ ОТ НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК. А ГОДИНАТА БЕ 1953.. ПОСЕГНАХ ДА РАЗТВОРЯ НЯКОЛКО ОТ ТЯХ. МАЙСТОРСКИТЕ ЕРОТИЧЕСКИ ФОТОГРАФИИ ОТСЪСТВАХА. ТОВА НЕ БЕ, КОЕТО СЕ ОЧАКВАШЕ.

ВДИГНАХ ГЛАВА. ГЕША БЕ ЗАПАЛИЛ ОТ ЦИГАРИТЕ НА БАЩА СИ. ЗАПАЛИХ И АЗ.
- ЗА ДА СЪХРАНИ КНИЖКИТЕ, ПАПА ИМ ИЗТРЪГНА ДУШИЧКАТА, - ЗАЯВИ. И, ПОСОЧИ КЮМБЕТО. РЪЧНО МАЙСТОРЕНА ЛАМАРИНЕНА ПЕЧКА ОТ ВАРЕЛ, СЕ ИЗВИСЯВАШЕ ВСРЕД ОГРОМНАТА СТАЯ, В ОЧАКВАНЕ НА ЕСЕН И НА ЗИМА. ВСИЧКО БЕ ЯСНО, КАТО ПРИ СМЪРТ. ПОВЕЧЕ НЯМАШЕ КАКВО ДА СЕ ГЛЕДА.
- ТАМ ОТИДОХА, - КАЗА И ДОПЪЛНИ, - И „ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА“, И СЛАВИ ОЗЕРОВ, И „ДАЛЕЧНИТЕ СИБИРСКИ ПОЛЕТА“, И ДОМАКИНСКИТЕ СПИСАНИЯ НА МАМАН, И МЕДИЦИНСКИТЕ ЖУРНАЛИ НА ДЯДО ДОКТОР, И "ПОЛОВИЯТ ВЪПРОС" ОТ ФОРЕЛ, И "ТЪЙ АЗА ЗАРАТУСТРА" НА НИЦШЕ. ЗАЕДНО СЪС СЪЧИНЕНИЯТА НА ИВАН ВАЗОВ - БАРАБАР . . .

ДНЕС, НИКОЙ НЕ БИ ПОВЯРВАЛ НА ВСИЧКО ТОВА, НО ОФИЦИАЛНИТЕ БИБЛИОТЕЧНИ ИНКРИМИНАЦИОННИ СПИСЪЦИ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ ЗА ЛИТЕРАТУРА, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ИЗПЛУВАТ. ЗА ДА НАПОМНЯТ ЗА КРЪСТОВЕ, СВАСТИКИ И ПЪТЕВОДНИ ЗВЕЗДИ. НАЙ-ВЕЧЕ, КАТО НЕПРЕОДОЛИМА ГОРЧИВИНА В ДУШИТЕ НА СТАРЦИ.

ДНЕС, ПОДОБНА СТЪЛБА БИ МЕ УМОРИЛА - ПРИ ИЗКАЧВАНЕ. ТОГАВА, ПРЕДИ ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИНИ ПРОПИЛЯНО ЗЕМНО ВРЕМЕ, СЛИЗАНЕТО ПО СТЪЛБАТА НА ГЕША, МИ СЕ СТОРИ ДОКРАЙ УМОРИТЕЛНО.

ТОГАВАНКА - ПРЪВ ПЪТ!?! - СЕ ПОЧУВСТВАХ АБСОЛЮТНА ПЛЯВА. УСТАНОВИЛ - НЯМА НИКАКВО СЪМНЕНИЕ. ИСПОКОН ВЕКОВ ЗЕМЯТА, Е ПОД ВЛАСТТА НА ИЗВЪНЗЕМНИ, НА ПИРАТИ И ДРАКОНИ. КОИТО НЕВЕДОМО СИ СЕ ПРЕВЪПЛЪТЯВАТ В ДЪРЖАВНИ ГЛАВИ. ПА ЧИНАТ С НАС – ЩО САКАТ.
The End / 30.06.2015.

СВЕТУЛКИ

(C) 2015 - Bogomil Ko9stov AVRAMOV-HEMY
СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА
(18)
С В Е Т У Л К И
оТ
Хеми ВАРНАЛИУС

Някога, О!?!, някога, на спирка "Траката", по пътя за "Златни пясъци", привечер винаги имаше безброй светулки. Толкова много, че ги събирахме със шепи. Поставяхме ги в джебовете на ризите. Заключвахме ги - със безопасни игли.
И, те ни светеха - вместо фенери.

Тогава, О!?!, тогава, рейсът бе през час - Варна - "Св. Св. Константин и Елена" и обратно. Рейс със шестдесет места - половината празни.
После, дойде Цивилизацията.
С оркестъра на Карел Влах.
Толкоз.

Не зная, дали светулките се появяват, где да е - все още.
Старите хора твърдят, че това са блуждаещи души на мъртъвци, где не искат да си тръгнат в небесата. Някога, цяла Варна-Град - в началото на всяко безметежно лято, е била обсипвана с тях.

Не зная, може да е останала някоя бледна бедна светулка - за зор-заман - в нечия остатъчная чистая душица. Ала чистите душици, изчезнаха заедно с нечистите сметки, подобно на тези светулки.
Струва ми се, това стана заедно с премахване на Монархията.
Дано да греша.
The End - 29.06.2015.

Like · Comment · 

Share

TO INTERCEPT A TRAIN, short story, Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

(C) 2013 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
ДА ПРЕСРЕЩНЕШ ВЛАК
РАЗКАЗ
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
На Дако Дакиш

КОГАТО НАВЪРШИ ШЕСТДЕСЕТ, ТОЙ СЕ ПЕНСИОНИРА. ПЕНСИЯТА БЕ МИЗЕРНА, НО ЧОВЕКЪТ СИ СЕ НАДЯВАШЕ НА ЧЕТКАТА. БЕ ПОЧТИ ИЗВЕСТЕН ПРОВИНЦИАЛЕН ХУДОЖНИК. НИКОГА НЕ БЕ МЕЧТАЛ ЗА ПАРИЖ ИЛИ РИМ. БЕ МЕЧТАЛ САМ ДА ОТГЛЕДА СИНЪТ СИ. СЪДЪТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ БЕ ПОСТАНОВИЛ; А ТОВА БЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРОГ СЪСТАВ ОТ ОНОВА ОХУЛНО ВРЕМЕ; ДА МУ ПОВЕРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО. И, ТОЙ СИ ГО ВЗЕМА. ОТНАЧАЛО ЗА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ. ПОДИР ТОВА ЗА ЦЯЛА СЕДМИЦА. ПОСЛЕ ЗА МЕСЕЦ - И ОКОНЧАТЕЛНО. ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЕШЕ. ЩОТО, С ПОКОЛЕНИЯТА ОКОНЧАТЕЛНО – НИКОГА НЯМА.

ТОГАВА ЗАЖИВЯХА НА ТАВАНА. ДОКАТО АПАРТАМЕНТЪТ БЕ В СТРОЕЖ.В КРАЯТ НА КРАИЩАТА СЕ НАНЕСОХА; С НЯКАКВА УМОРА-БЕЗРАЗЛИЧИЕ; ВСРЕД ОЩЕ ВЛАЖНИ ОТ МАЗИЛКАТА СТЕНИ. ВСЕКИ ВЪВ СВОЯ СТАЯ. ЕДИН СЪВСЕМ ПРОЛЕТАРСКИ ЛУКС. И, СТАРАТА МУ МАЙКА-ВДОВИЦА – В МИНИАТЮРНАТА ТРАПЕЗАРИЯ - В ТЕЖЪК ДОБАВЪК. ХОЛЪТ ОТДАВАХА НА КУРОРТИСТИ. И ТАКА БЕ, ДОКАТО СИНЪТ ЗАВЪРШИ ТЕХНИКУМ, А ПОСЛЕ МОМЧЕТО ИЗКАРА ВОЙНИКЛЪК. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН И НЕИЗБЕЖЕН.

ЩОМ СИНЪТ СЕ ИЗВОЛНИ ОТ ВОЙСКАТА, МОМЧЕТО РЕШИ ДА Е СЪВСЕМ САМОСТОЯТЕЛНО. ИЗКАРА МЕСЕЦ-ДВА НА СЪЩИЯТ ТАВАН, НА КОЙТО БЕ ПРЕНЕСЕНО ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО ТЪЖНО ДЕТСТВО. ДОКАТО ЕДИН ДЕН ЗАЯВИ; ЧЕ ЩЕ ОТИДЕ ДА ЖИВЕЕ ПРИ МАЙКА СИ, И НЕЙНИЯТ ПРИЯТЕЛ. ТОГАВА ТИ КАЗА: ДОБРЕ – ТВОЯ СИ ВОЛЯ МИЛИ МОЙ СИНЕ, НО ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ЩЕ МИНАВАШ ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБРАВИМ – НАЛИ!?! СИНЪТ НЕ БЕ ОТГОВОРИЛ. БЕ ГРАБНАЛ СВОЯТА ВЕЧНА ВЕЩЕВА ТОРБА, КАЗАШКИ ОБРАЗЕЦ, ПРЕЗРАМВАЙКИ ДВЕ КИТАРИ, ГРАБВАЙКИ ПОД МИШНИЦА КОМПЛЕКТ ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ. ХУКВАЙКИ ПО СТЪЛБИТЕ. ПРЕДПОЛАГАЕМО – НА СВОБОДА. СЯКАШ СЪРЦЕТО ТИ НЕ СЕ КЪСАШЕ ОТ МЪКА.

ОЩЕ НА ДРУГИЯТ ДЕН СИ ДОЙДЕ ОБРАТНО - САМО СЕ КАРАЛИ. ТИ СВИ РАМЕНЕ – ЧЕ ВРЪЩАЙ СЕ – ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ Е БИЛО. НО, СИНЪТ ТИ НИКОГА НЕ СЕ ЗАВЪРНА ОКОНЧАТЕЛНО.

ТИ НЕ БЕ ВИЖДАЛ МАЙКА МУ ОТ ГОДИНИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА Я СЪЖЕЛЯВАШ. КАКТО ТОГАВА, КОГАТО ОТПРАЩАШЕ ДЕТЕТО ВСЯКА СЪБОТА ПРИ НЕЯ. ВМЕСТО НА МЕСЕЦА ВЕДНЪЖ. НАСПОРЕД ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ПОЧИТАЕМИЯТ БРАКОРАЗВОДЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ. ДАЛИ МОМЧЕТО Я НАМИРАШЕ ТАМ? ТОВА ТИ НИКОГА НЯМА ДА УСТАНОВИШ. ВСЪЩНОСТ, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ. НО ПОМНИШ НЕГОВИЯТ ОЗАДАЧЕН ПОГЛЕД НА АВТОБУСНАТА СПИРКА. СЯКАШ ТЕ ПИТАШЕ – ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГО ПРАВЯ?

ДА, ДА, ДА, ТИ НЕ ИСКАШ ПОВЕЧЕ ДА Я ВИЖДАШ. НЯКОГА БЕШЕ Я НАМРАЗИЛ. МАКАР, ЧЕ, НЕ УМЕЕШ ДА МРАЗИШ. ЗНАЯ АЗ – ЗНАМ СИ АЗ.

ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ТИ БЕ ИЗПРАТЕН - ПО СПЕШНОСТ, НА КУРСОВЕ В СТОЛИЦАТА. НАСТЪПИ ВРЕМЕ ДА ОТПЪТУВАШ, А ТВОЯТА СЪПРУГА ПО ЗАКОН, ОТСЪСТВАШЕ ОТ МЕСЕЦ. ЗАЕДНО С ДЕТЕТО, БЕ ЗАПРАШИЛА – ЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ЕСЕНТА - ПО КРАЙБРЕЖНИТЕ КУРОРТИ. ТОГАВА, ТИ ВЪРТЯ ТЕЛЕФОНИ ВСЯКАКВИ. МОБИФОНИТЕ ДОЙДОХА ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПО-КЪСНО. НЕ МОЖА ДА СЕ СВЪРЖЕШ. И, ОКОНЧАТЕЛНО РЕШИ, ЧЕ НАИСТИНА Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ ПРЕКВАЛИФИЦИРАШ, ВМЕСТО ДА ВЪРТИШ ТЕЛЕФОНИ НА ХАЛОС. ВРЕМЕНАТА ВСЕ ПО-УСИЛНО СЕ МЕНЯХА.

В ПРАЗНАТА ОТ НАСЕЛЕНИЕ КВАРТИРА; ПРЕБИВАВАХТЕ НА НОРМИРАН НАЕМ - ИМАШЕ ГО И ТОВА; ТИ НАХВЪРЛИ В ЕДИНСТВЕНИЯ КАРТОНЕН КУФАР - ТВОЯТ БАЩА БЕ ХОДИЛ С НЕГО НА ВОЙНА; ЧИФТ БЕЛЬО И САМОВАР ЗА ЧАЙ. ОСТАВИ ЗАПОВЕДТА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ ВЪРХУ МАСАТА, А ВЪРХУ НЕЯ ТРИ ЗАПЛАТИ. И, ПИПНА ВЛАК ЗА СТОЛИЦАТА. ГАРАТА БЕ НА КРАЧКИ ОТ ДОМА.

КУРСОВЕТЕ ЗАПОЧНАХА ИЗНЕНАДВАЩО ЗАБАВНО. САМО ЧЕ, ОЩЕ СЛЕДВАЩИЯТ ПОНЕДЕЛНИК – СЪДЕБНО ПИСМО С ОБРАТНА РАЗПИСКА. МОЛБА ЗА РАЗВОД. ПРИЧИНА!?! О, ПРИЧИНИ ВИНАГИ СИ СЕ НАМИРАТ. ОСНОВНОТО – РАЗБИРА СЕ – Е ИЗДРЪЖКА.

ТИ НЕ СЕ ПРОПИ. НЕ СИ ГО ПОЗВОЛИ. ПОТЪРСИ АДВОКАТ, ДЕЛЕГИРА ПРАВА, И ДИСТАНЦИОННО - СЕ РАЗВЕДЕ.

ЩОМ КУРСОВЕТЕ ПРИКЛЮЧИХА, БЕЗ НЕЩО В ПОВЕЧЕ ДА СИ НАУЧИЛ, ОТИДЕ ДА ВЗЕМЕШ СОБСТВЕНИЯТ СИ БАГАЖ; НАСЛЕДСТВЕНИЯ РАДИОАПАРАТ „ЛУМОФОН“, ДЪРВЕНИЯ ТРИНОЖНИК, КУТИЯТА С МАСЛЕНИ БОИ, И ОНАЗИ СТАРА ПИШЕЩА „РАЙНМЕТАЛ“.
ТОГАВА ТЯ СЕ УКРИ ПРИ СЪСЕДИ. ТИ, БЕЗМИЛОСТНО КЪМ СЕБЕ СИ, Й ОСТАВИ ЕВТИНАТА ДЪРЖАВНА КВАРТИРА. ОСТАВИ Й ДЕТЕТО – ЗА МОМЕНТА. ОСТАВИ Й ЕВТИНАТА ПОКЪЩНИНА. И, ОЩЕ ТРИ СРЕДНИ ЗАПЛАТИ ВЪРХУ СТАРАТА ПОЛИРАНА СЪС ШЕЛЛАК МАСА. С ТВЪРДО УБЕЖДЕНИЕ, ЧЕ СКОРО СИНЪТ ЩЕ ДОЙДЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ ТЕБ.

А ТОВА НАИСТИНА СЕ СЛУЧИ. ЗА 1978., ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПРЕДОСТАВИ ТАКИВА ПРАВА ЕДВА НА ДВАМА САМОТНИ БАЩИ. ЕДИНИЯТ ОТ ТЯХ - БЕ ТИ.

СЕГА, СИНЪТ Е НЯКЪДЕ ИЗВЪН СТРАНАТА, ОТ ГОДИНИ, А ТИ СИ СЕ ПРИМИРИЛ С ТОВА. И, СЪС ОЩЕ. С НЕПРИЯТНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА НАДЗЪРТАШ В РАННИ ЗОРИ В ОГРОМНИТЕ КВАРТАЛНИ КОФИ ЗА СМЕТ.
ИЗПРЕВАРВАЙКИ ЦИГАНИ, КЛОШАРИ И ГЛАРУСИ. ЗАДОВОЛЯВАЙКИ СЕ ДА СЪБИРАШ ОТПАДНА ХАРТИЯ И РЪЖДИВО ЖЕЛЯЗО. ЗА ДА ИЗКАРВАШ ПО НЯКОЙ ЕКОЛОГИЧЕН - ЗА ОБЩЕСТВОТО - ЛЕВ.

ОТ ОТДАВНА, ТА ДО ДНЕС, ДОКТОРАТЪТ ПО МАРКСИСТКА ФИЛОСОФИЯ И ЕТИКА ОТ ЛЕНИНГРАДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, ТИ БЕ ДОНЕСЪЛ ЕДИНСТВЕНО НЕПРИЯТНОСТИ. ОКАЗА СЕ, ЗА ИЗКАРВАНЕ НА ХЛЯБ НЕ СТАВА, ВСЪЩНОСТ НЕ СТАВА ЗА НИЩО. ОСВЕН ДА СИ МУ СЕ РАДВАШ. ПАРЧЕ КАРТОН В АЛЕНА ПОДПЛАТА ОТ СТАРОМОДНАЯ МУШАМБА.

С ПРАВО ПОДОЗИРАШ, ЧЕ ДОНЕЙДЕ СИ ЗАВЪРШЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ. НЕ САМО ПОРАДИ ВИСОКИЯТ ДИПЛОМ. НЕ САМО ПОРАДИ РЕД НАУЧНИ ПРИНОСИ. НАЙ-ВЕЧЕ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ В ТАЗИ СТРАННА СТРАНА, ДОКАЗАНИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ВСЕ ПО-ЧЕСТО Е КРАЙ КОФИТЕ СЪС СМЕТ. И, КАКТО ДА СЕ ВЪРТИ, НЕ БИ МОГЪЛ ДА ЗАРАБОТИ ДОРИ ПУКНАТ ГОЛОГАН.

ПРИ ПОРЕДНОТО ПРЕОСМИСЛЯНЕ ПОЛИТИКИТЕ НА ВЛАСТТА ПО БАЛКАНСКИ, ТИ НЕ БЕ ПРЕСТАНАЛ ГОРЧИВО ДА СИ СЕ НАДСМИВАШ - НАД ОСЕЗАЕМОТО. НАРИЧАЙКИ ВСИЧКИЯТ ТОЗИ ВНЕЗАПНО НАСТЪПИЛ ВСЕОБЩ ХАОС - „ГЛОБАЛИЗМАТА“. ДОКАТО СТОМАХЪТ ТИ ДЕФИНИТИВНО СТЪРЖИ ОТ ГЛАД, А ДРЕХИТЕ ТИ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ ИЗНОСЕНИ. ЧИСТИЧКИ - А ИЗНОСЕНИ . ЧИСТИЧКИ – НО ПОЗАКЪРПЕНИ. ВСЕ ПОВЕЧЕ – ВСЕ ПО-ЧЕСТО. ДОКАТО СИНЪТ ТИ Е ТАМ – НЯКЪДЕ!?! - ИЗВЪН СТРАНАТА. КЪДЕТО ПРЕДПОЛАГАЕМО, СЕ КЪПЕ ВЪВ ПАРИ.

ПОНЯКОГА СИ ПОЗВОЛЯВАШ, ДА ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. БЕ ИМАЛ СВЕТЛИ И БЕЗГРИЖНИ МИГОВЕ. С НЕЯ И ДЕТЕТО. ДОКАТО ТЯ НЕ РЕШИ - О!?! - ДА РАБОТИ, А МАЛКИЯТ ДА ПОСЕЩАВА ИНСТРУМЕНТАРИУМА ЗА ОБЩЕСТВЕНА УРАВНИЛОВКА, НАРИЧАН "ДЕТСКА ГРАДИНА". ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ, ПОТОМЦИТЕ НА ВЛАСТВАЩИТЕ ДА ДОМИНИРАТ В НАПЪЛНО НЕИЗВЕСТНА ЗА ПРОСТОЛЮДИЕТО ДЕТСКА ГРАДИНА. НО, ТИ ДОБРЕ ПОМНИШ, КАК НЯКОГА МАЙКИТЕ СИ СТОЯХА У ДОМА УПОВАВАЙКИ СЕ НА ПРЕДОСТАТЪЧНИТЕ ЗАРАБОТКИ НА БАЩИТЕ, А ДЕЦАТА ИГРАЕХА НА УЛИЦАТА В ПРАХТА – НО ПРЕД ДОМА!?! - ЗА ДА БЪДАТ ПОД ОКО ВОВРЕМЕ.

НО ДА, ИМАШЕ ДЕТСКА ГРАДИНА ПО ОНОВА ВРЕМЕ. В СТОЛИЦАТА. ЕДИНСТВЕНА. ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ЦАРЧЕТО. СЕГА НА НЕЙНИ МЯСТО СЕ ВИСИ МОНУМЕНТАЛЕН ПАМЕТНИК НА ОКУПАНТИ. ИЗВЕДНЪЖ НЕЩАТА СТАНАХА ДРУГИ. И, СЕ СЛУЧИ ТОВА С РАЗВОДА. А РАЗВОД Е ДОБРО, КАЗВАШ СИ СЕГА, НО АКО НЯМАШ ПОКОЛЕНИЕ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ – НЕ Е ДОБРО. ПРИ РАЗВОД ПОКОЛЕНИЯТА ВСЯКАК ОТИВАТ ПО ДЯВОЛИТЕ.

СЕГА, ВСЯКА ПРИВЕЧЕР ТИ, РИЕШ ГЛАВА В СПЛАСТЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЦА, ПРАНА ВСЕ ПО-РЯДКО, ДОКАТО ТИХИЧКО ПРОПЛАКВАШ. ПОСЛЕ СЕ ОКОПИТВАШ. СКОКВАШ. ВКЛЮЧВАШ ТЕЛЕВИЗОРА. ЗА ДА СЕ ПОРАДВАШ НА ХОРСКИЯТ РАЗКОШ. ЗА КОЙТО ДОРИ НЕ ПОМИСЛЮВАШ, ЧЕ БИ МОГЪЛ И НА ТЕБ ДА СЕ СЛУЧИ.

ПОНЯКОГА, ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. С ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА. ДА ИЗКОПЧИШ НОМЕРА НА ТЕЛЕФОНА НА ЗАБЕГНАЛИЯТ ЗА ПРОКОПСИЯ, ЗАД ДЕВЕТ ЗЕМИ В ДЕСЕТА, НЕПОНЯТЕН БЛУДЕН СИН. ДАНО ГО ЧУЕШ ПОНЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ. ПРЕДИ ДА ПУКНЕШ. ЗАЩОТО СМЪРТТА, А ТЯ Е ТРЪГНАЛА И ИДЕ, ТИ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ПРЕДУСЕЩАШ С ЦЯЛОТО СИ ТЯЛО. КАК ТИХО – ТИХИЧКО – ИЗИСКАНО А БЕЗПОЩАДНО – ПРИСТЪПВА ЛИ ПРИСТЪПВА. ПОТРАКВАЙКИ СЪС СКЕЛЕТ. КАК СИ СЕ ТУЛИ ЛИ ТУЛИ, ЗАД ВЕЧНО РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. КАК СИ СЕ ГУШИ ЛИ ГУШИ, ВСРЕД КУПИЩАТА КНИГИ, ПРЕПИСКИ И КАРТИНИ. В ЕДНА РЪКА - С БУКЕТ БОДЛИВИ ЧЕРНИ РОЗИ. В ДРУГА - С ОГРОМНА ВНОСНА ЛЪСКАВА КОСА.

ЕДНА ВЕЧЕР В СЪНИЩАТА СИ, ТИ УСПЯ ДА ОТНЕМЕШ КОСАТА ОТ БЕЗОКАТА СМЪРТНИЦА-ЖЕНА. ПА ЗАПОЧНА - ВМЕСТО НЕЯ - ДА КОСИШ ЛИВАДИТЕ НАРЕД. КАКТО ЕДНО ВРЕМЕ – НА СЕЛО. ДОКАТО ТРЕВАТА НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В ГОРА НЕПРОХОДИМА. ДОКАТО КОСАТА В РЪЦЕТЕ ТИ НЕ ЗАИСКРИ, И СЕ РАЗПАДНА.

НА КРЯСЪЦИТЕ ТИ СЕ ПРИТЕКОХА СЪСЕДИ. ЗНАЕХА, ЧЕ НИКОГА НЕ СЕ ЗАКЛЮЧВАШ. КАКВОТО ИМАШЕ ЗА КРАДЕНЕ, УЛИЧНИТЕ БАНДИ - ВЕЧЕ!?! - ГО БЯХА РАЗГРАБИЛИ. ТЕЛЕВИЗОРЪТ БЕ ПОЩАДЕН. СТАР, ТЕЖЪК, НЕГОДЕН ЗА НОВИТЕ ВРЕМЕНА НА ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН ПРОГРЕС ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЕДНО ЧИПИРАНО ДО ДУПКА ЧЕЛОВЕЧЕСТВО.

БИВШАТА НЕ ИЗГАРЯШЕ ОТ ЖЕЛАНИЕ НИТОДА ТЕ ВИДИ - НИТО ДА ТЕ ЧУЕ. БЕ ИМАЛА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ТОЛКОВА МНОГО ХУБАВИ И БОГАТИ МЪЖЕ, ЧЕ СТАРИЯТ – ОТДАВНА ИЗПЯТА ПЕСЕН – НЕ СТАВАШЕ ЗА ПРЕРЕПЕТИРАНЕ. БЕ ЖЕНА НАПЪЛНО ИЗМОРЕНА ОТ ЖИВОТ; ПЕНСИОНИРАНА ПО БОЛЕСТ. СЛЕД КАТО ХИРУРЗИТЕ ЗАВИНАГИ Й БЯХА ОТНЕЛИ ДЕТЕРОДНИТЕ ОРГАНИ. МАЙСТОРСКИ УСПЕШНО, ПО ЗАНАЯТЧИЙСКИ ГАРАНТИЙНО. ОБЕЩАВАЙКИ ОЩЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СКОТСКИ ЖИВОТ. ЩО ДА СЕ ЧИНИ – ТАКА Е НА БАЛКАНИТЕ.

БИВШАТА НЕ РЕАГИРАШЕ ИНАЧЕ, ОСВЕН ДА МУ ЗАТВАРЯ ТЕЛЕФОН. КАЗВАШЕ ЕДНО „АХА“. ПОСЛЕ СЕ ЧУВАШЕ „ТРАК“. И НАДЕЖДАТА - УМИРАШЕ. ДРЕВНА ИСТИНА НА ИСТИНИТЕ Е, ЧЕ ЛЮБОВИТЕ – ГОЛЕМИ ИЛИ МАЛКИ, НЕИЗБЕЖНИ ИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ - ОСТАВЯТ ВЕЧЕН ОТПЕЧАТЪК ВЪВ ВСЕКИГО ОТ НАС. ТА, НА СТАРИ ГОДИНИ – ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ - ДА РАЗБУТВАМЕ НЯКОГАШНА ДОБРЕ ТУШИРАНА ДУШЕВНА ПРАХАН? ЛЕСНО БИ МОГЛА ДА ЛУМНЕ, ЧЕ ДА НИ РАЗПЛАЧЕ. ЗА ДА НИ ДОКАЖЕ, КАК ВСИЧКО МОЖЕ ДА Е ДО ВРЕМЕ – АМА НЕ СЪВСЕМ.

АЛА ТОЙ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ПОСТОЯНСТВА. ЧРЕЗ ОСОБЕНАТА МРАЧНА ГОРЧИВА СИЛА, НА СВОЯТА ПОРУТЕНА ДО ВДЪН ДУША. НАЙ-ЧЕСТО, КОГАТО ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ ТОК БИВАШЕ СПИРАН. ПОРАДИ НЕПЛАТЕНИ СМЕТКИ. ПОНЯКОГА, И ТЕЛЕФОНЪТ БИВАШЕ СПИРАН. ПО СЪЩАТА ПРОЗАИЧЕСКА ПРИЧИНА. ТОГАВА, В БЕЗГЛАСНИЯТ ПОЛУМРАК НА РАЗПАДАЩИЯ СЕ СГЛОБЯЕМ АПАРТАМЕНТ, ТОЙ СИ ПРИПОМНЯШЕ НЯКОЙ ОТ ОСНОВНИТЕ ПОСТУЛАТИ НА МАРКСИЗМА: „ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!?!“ И ДРУГИ. ПОСТУЛАТИ, ПРЕАРАНЖИРАНИ ОТ САМОРОДНИ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ ХЪШЛАЦИ. ЩО МУ ПОЗВОЛЯВАХА ДА ИЗПИТВА И ДА КЪСА СТУДЕНТИ. ВСЪЩНОСТ, КАЗВАШЕ СИ ПОНЯКОГА В МРАКА; ПРОИЗНАСЯЙКИ ЕДИНСТВЕНАТА БОЖА МОЛИТВА КОЯТО ЗНАЕШЕ; КЪДЕ СА ВСИЧКИ ТЕЗИ СТОТИЦИ МОИ СТУДЕНТИ!?! ЗАЩО ТАКА РЯДКО ГИ СРЕЩАМ - ЗАЩО НЕ МЕ ТЪРСЯТ? И, КОИ ОТ ТЯХ – ЗА БОГА, МЯРКАМ НАЙ-ЧЕСТО ПО УЛИЦИТЕ? АМИ ЧАЛДИСАЛИТЕ, БОЖЕ ГОСПОДИ ВСЕВИШНИЙ. И ПРОСЕЩИТЕ, С ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ДИПЛОМ В ДЖЕБ. АБЕ, КАКВО СТАВА С ТОЗИ СВЯТ!?! ПОНЯКОГА ТЕЛЕВИЗОРЪТ СЕ ОПИТВАШЕ, ДА ОТГОВАРЯ. ЗА ДА ПОЛУЧИ ЗАФУЧЕН ЧЕХЪЛ ПО ЕКРАН.

ЩОМ УСТАНОВИ, ЧЕ БИВШАТА НИКОГА ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА МУ ПРЕДОСТАВИ ТЕЛЕФОНЪТ НА СИНЪТ, ТОЙ СЕ НАСОЧИ КЪМ НЕГОВИТЕ ПРИЯТЕЛИ. УПРАВНИ МОМЧЕТА – КОЙ С МАГАЗИН, КОЙ СЪС ЗАНАЯТ. НО, И ТЕ МУ ОБЪРНАХА ГРЪБ. ЗАЯВЯВАЙКИ МУ, ЧЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО СИНЪТ МУ СЕ ЗАВРЪЩА ТУК, ВЪВ СТАРА ВАРНА, В ОТПУСКА ИЛИ НЕЩО-СИ ДРУГО. КЪДЕТО ОБИТАВА ИЗОСТАВЕНАТА БАБИНА КЪЩА В ГРЪЦКАТА МАХАЛА. А ОСВЕН ТОВА ВИНАГИ СЕ ПРИДВИЖВА ЗАД КОРМИЛОТО НА ОГРОМЕН ДЖИП. НО, ОТБЕЛЯЗАХА ТЕЗИ МЛАДОЦИ ОТКРИВАЙКИ СЪЛЗИ В ЪГЪЛЧЕТАТА НА НЕГОВИТЕ ИЗБЛЕДНЯВАЩИ СТАРЕШКИ ЗЕНИЦИ, ВСИЧКО ВЕЧЕ Е СВОБОДА НА ИЗБОР – ГАРАНТИРАНА РАБОТА - ТЪЙ ДА ЗНАЙШ - БА ЧУВЕК!?! ХАЙДЕ СЕГА, ВЪРВИ СИ, НЕ ПРЕЧИ НА БИЗНЕСА, ЧЕ НАЧАЛСТВАТА НАБЛЮДАВАТ ПО ДЖИЕСЕМИ - КОЙ ИДЕ – КОЙ СИ ЗАМИНАВА ОТ ТОЗИ ПРОСПЕРИРАЩ ВТОРА УПОТРЕБА ДРЕХИ-МИКСЕД-БИГ-ШОП-ФОР- ЕВЪР.

ЕДНА ПРЕКРАСНА ЕСЕННА ВЕЧЕР, СТАРИЯТ СЕ ИНСТАЛИРА НА ЪГЪЛА, НА ИЗОСТАВЕНАТА ОБЩЕСТВЕНА БАНЯ, ПРЕД СТАРАТА БАБИНА КЪЩА - В ГРЪЦКАТА МАХАЛА. ОТ КЪДЕТО ВСЪЩНОСТ БЕ ПОТРЪГНАЛ САМИЯТ РАЗВОД. ПОДИР ЕДНА НАСМЕШКА – БЕ ЧУВСТВИТЕЛЕН ДО БОЛКА – ВЪРХУ ТЕБ И БРЕМЕННАТА ТИ СЪПРУГА. ИЗМИНАХА ЧАСОВЕ. ПРЕВАЛИ ПОЛУНОЩ, А ДЖИПЪТ И СИНЪТ - НИКАКВИ ГИ НЯМАШЕ. ПРЕСТРАШИ СЕ, ПРИСТЪПИ КЪМ СТОГОДИШНАТА КОВАНА СТОМАНЕНА ВРАТА, И ПОЗВЪНИ. ЗАД ЕДНО ПЕРДЕ СВЕТЛИНАТА БЛЕСНА. ИЗЛЕЗЕ УСМИХНАТА МЛАДА ЖЕНА-МУЛАТКА. ЗА ДА МУ ОБЯСНИ, ЧЕ МЪЖЪТ Й Е ИЗВЪН ГРАДА. НА ЕДИКОЙ-СИ СТРОЕЖ.

СТРОЕЖЪТ СТАРИЯТ ГО ЗНАЕШЕ. И, СЕ УПЪТИ НА НАТАМ. ЗАЩОТО КАРТАТА МУ ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ БЕ НЕВАЛИДНА, УЖ БЕЗПЛАТНА – А ИЗЦЯЛО ПРЕДПЛАТЕНА, ЗАПЪТИ СЕ ПЕШ. ВЪРВЕШЕ СРЕЩУ ДВИЖЕНИЕТО, ПОКРАЙ ЛЕВИЯТ ТРОТОАР, ОБВИВАН ОТ АВТОМОБИЛНИ ИЗПАРЕНИЯ. РАВНОМЕРНО КРАЧЕЙКИ ПО АСФАЛТОВАТА НАСТИЛКА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СИ ПОВТАРЯ ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА КЪМ СВОЯТ ГОСПОД-БОГ. ЗНАЕШЕ Я - ОТ ПРЕДИ ДА БЪДЕ ЗАБРАНЕНА - А ПОДИР ТОВА ОТНОВО РАЗРЕШЕНА. СЯКАШ ТАЗИ СВЕЩЕННА МОЛИТВА, БЕ НЯКАКВО СИ ТАМ ПАРТИЙНО РАЗПОРЕЖДАНЕ. А КОЛИТЕ ФУЧАХА СРЕЩУ НЕГО - ОБЛИВАЙКИ ГО С КАЛ. А ТОЙ, СИ СЕ ПОДСМИВАШЕ. НА БАЛКАНИТЕ, КАЗВАШЕ СИ ТЪЖНО, ДОРИ АСФАЛТЪТ УСПЯВА ДА ИЗЛЪЧИ КАЛ.

КОГАТО СЕ НАСИТИ НА ТАЗИ НАСРЕЩНА КАЛ, ПРЕМИНА НА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА. СЕГА КОЛИТЕ МУ ИДЕХА В ГРЪБ. И РЕШИ, И ОПИТА АВТОСТОП. БЕ ЧОВЕК НА ПРЕКЛОННИ ГОДИНИ, И САМО ТОВА НЕ БЕ ПРОБВАЛ. ВДИГНА РЪКА, И ВИДИШ ЛИ - ЕДНА КОЛА СЕ СТЪПИСА И СПРЯ. УЧУДЕН, ДО НЕМАЙ-КЪДЕ, ТОЙ СЕ ПОКЛОНИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

МОМЧЕТО, ГОРЕ-ДОЛУ НА ВЪЗРАСТТА НА ОТДАВНА ЗАБРАВЕНИЯТ СИН, СЕ РАЗСМЯ, ПА ПРОТЕГНА РЪКА И МУ ПОМОГНА ДА СЕ КАЧИ. ЗАЯВИ МУ, ЧЕ ЗА НЕГО Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ВОЗИ АВТОСТОПАДЖИИ. НО, ТОЛКОВА ПРЕСТАРЕЛИ – ПАРДОН ЗА ИЗРАЗА!?! - НЕ Е ВОЗИЛ НИКОГА. ДА БЕ – НИКОГА. МЛАДИТЕ – КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ВОНЯТ, КАЗА ТОГАВА МОМЧЕТО КОЕТО СÀМО ЗА МАЛКО ЗАПРИЛИЧА НА НЕГОВИЯТ НЕСРЕТЕН СИН, НАВЯРНО ЗАЩОТО ДЪРЖАТ ОБЩЕСТВОТО ОКОНЧАТЕЛНО ДА СЕ РАЗПАДНЕ? АБЕ ДЕДЕ – ДОБАВИ МОМЧЕТО ДОКАТО ВЪРТЕШЕ ВОЛАН И ОЧИ НА ЧЕТИРИ, ЩО ЗА АФТЕРШЕЙФ ПОЛЗВАШ? А, ОТВЪРНА СТАРИЯТ, СТАРА ПУРА ДОПУШВАМ, МАКАР ДА НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО. ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ВРЕМЕНА ЕДНА КУТИЯ С ОСТАТЪЦИ ОТ ПУРИ СЪМ ОПАЗИЛ, ТА, НАПЪНЕ ЛИ МЕ МЪКА И ТОРМОЗ, СИ ГИ ДОПУШВАМ.

МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. СМЕЕШЕ СЕ ЗА ЩЯЛО И НЕЩЯЛО. БРЪКНА В ЖАБКАТА. ПОДАДЕ МУ ЧЪРЧИЛКА В АЛУМИНИЕВ ПАТРОН. ТОЙ ПОБЛАГОДАРИ, ПА СИ Я ПРИБРА В ДЖЕБ. РЕЧЕ СИ, ЕХ ГДЕ ТОВА ДА БЕ СИНЪТ МИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

МОМЧЕТО ИЗНЕНАДВАЩО ЗАЯВИ, ЧЕ И НА НЕГО МНОГО МУ СЕ ПУШИ, НО КОЛАТА Е НА ШЕФА – ДА НЕ ОКАДЯВАТ. ПА ЗАЩО НЕ ЗАСЕДНАТ В ДЕНОНОЩЕН РЕСТОРАНТ, ЧЕ ДА СИ ГИ ИЗПАФКАТ НА КАФЕ – А!?! СТАРИЯТ СВИ РАМЕНЕ. КАЗА, ЧЕ СЧИТА ТОВА ЗА ОСОБЕНА ЧЕСТ. ОБАЧЕ ЩОМ СЕДНАХА, И МОМЧЕТО ПОРЪЧА ВЕЧЕРЯ. МНОГО СЪМ ГЛАДЕН, ИЗВИНИ СЕ ТОГАВА МОМЧЕТО ГДЕ ТОЛКОВА МНОГО ПРИЛИЧАШЕ НА НЕГОВИЯТ ЗАБЕГНАЛ СИН.
(ПРЕДСТАВЯМ СИ – КАК БИ МОГЛО ДА Е ПРИ ТЕБ.)

КАТО СТАРЕЦ С ОПИТ, ТОЙ ОСТАНА НА ТРЪНИ. ПУРА, КАФЕ, ВЕЧЕРЯ, ТРАНСПОРТ, МНОГО СЪМНИТЕЛНА РАБОТА, КАЗА СИ, МНОГО СЪМНИТЕЛНО МОМЧЕ. ОЧЕВИДНО БОГАТО. ОЧЕВИДНО ИНТЕЛИГЕНТНО. ДАНО НЕ ИЗЛЕЗЕ МРЪСЕН НОМЕР С ПОСЛЕДНАТА МИ ПОЗЕМЛЕНА СОБСТВЕНОСТ. ИМАЙКИ ПРЕД ВИД ЖАЛКАТА МАЗА, КОЯТО ПО НАСЛЕДСТВО ОБИТАВАШЕ .
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

КАТО ХАПНАХА НАБЪРЗО, ПАК СЕ КАЧИХА НА СКЪПАТА КОЛА, НО ПОВЕЧЕ МЪЛЧАХА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ; КЪДЕ В ОГЛЕДАЛОТО - КЪДЕ В ОЧИ; ЕДИН-ДРУГИГО. ДАЛИ НЕ СЕ ПОЗНАВАХА ОТНЯКЪДЕ? РЕШИ, ЧЕ ТОВА ДОВЕРИЕ ИДЕ ОТ ХУБАВОТО ХАПВАНЕ. ТА, ОБЩО ВЗЕТО, ПРЕДПОЧИТАХА ДА СИ МЪЛЧАТ. И, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ СТАРИЯТ ДА СЛЕЗЕ, МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. ПОСЛЕ ВРАТАТА СЕ ЗАТРЪШНА. ЗАВИНАГИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

ТИ ОСТАНА НА ШУМЛИВАТА АВТОСТРАДА, ВСРЕД ПОТОЦИТЕ КОЛИ. МОМЧЕТО ОТЛЕТЯ НА НЕГОВИЯТ ОГРОМЕН БЯЛ БРОНИРАН МЕРЦЕДЕС. НАГОРЕ, ПО БАИРА КЪМ ЕВКСИНОГРАД И ЗЛАТНИТЕ. ПОДИР СВОИТЕ И ЧУЖДИТЕ, И СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ. А, ТИ ОСТАНА САМ, КАКТО НИКОГА ДО ДНЕС.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

БЯХТЕ ПИЛИ ПО БИРА, И ТИ, КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО КЪМ ГРАДА, ИСТИНСКИ СЕ РАЗМЕЧТА. И ОКОНЧАТЕЛНО РЕШИ - ТОВА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ СИНЪТ ТИ. ЧЕ ПОВЕЧЕ НИЩО НЕ ТИ ТРЯБВА. ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА НАОБИКОЛИШ КВАРТАЛНАТА КОФА ЗА СМЕТ. ДАНО ИЗПРЕВАРИШ ЗА ОТПАДЪЧНИЯ КАРТОНАЖ НА СЪСЕДНИТЕ ПЕТ БАНКИ – ДОБРЕ ЧЕ СА ТЕ!?! – МНОГО СА ПОЛЕЗНИ ЗА ИЙХАЛЕТО. КАК ЛИ Е ЖИВЯЛ НАРОДО ПОД ТУРСКО, БЕЗ БАНКИ И ШКОЛА?

КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО, ТИ СЕ ВПЕЧАТЛИ, КАК СТАРА ВАРНА - СВЕТИ ЛИ СВЕТИ - ВСРЕД ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА БЕЗПОКОЙНАТА ЛЯТНА НОЩ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА ОГЛЕЖДАШ ПРОФУЧАВАЩИТЕ КОЛИ. ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ В БЕГЛИТЕ БЯГАЩИ СИЛУЕТИ НА ТЕХНИТЕ ВОДАЧИ. ТЪРСЕЙКИ УСЕЩАНЕ, ЗА СВОЯТ ВОВЕКИ ИЗГУБЕН СИН.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

КРАЧЕЙКИ ПЕШ, СРЕЩУ БЕЗКРАЙНИЯ ПОТОК ОТ КОЛИ, ТИ С БОЛКА ПРИЕМАШЕ ТЕХНИТЕ СЪРДИТИ КЛАКСОНИ, НЕВЪЗПИТАНИТЕ РУГАТНИ НА ШОФЬОРИТЕ, ПРЪСКИТЕ КАЛ ПО ЛИЦЕТО. САМОДОКАЗВАЙКИ СИ, КАК ДОРИ АСФАЛТЪТ ВЪВ ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД НА ГРАДОВЕТЕ - Е ОТ КАЛ. ПИТАЙКИ СЕ – ДАЛИ НЕ СИ ВИЖДАЛ ТОВА МОМЧЕ НЯКЪДЕ В ПРАШНАТА И ДНЕС ГРЪЦКА МАХАЛА,. НЯКОГА, НЯКОГА, НЯКОГА. ДАЛЕЧ НАЗАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

ПРИПОМНИ СИ ЛУННАТА НОЩ НА 1975., ПУСТОТО ПО ОНЕЗИ ВРЕМЕНА ТЕСНИЧКО ШОСЕ. СПРЯЛАТА МИЛИЦИОНЕРСКА КОЛА. ЗАДЪРЖАНИЯТ СТАРЕЦ ИЗЛЯЗЪЛ ПО ЧЕХЛИ ОТ НЕДАЛЕЧНОТО СЕЛО КИЧЕВО. ЗА ДА ТЪРСИ СИНОВЕТЕ СИ В ГРАДА. А МИЛИЦИОНЕРЪТ ЗОВЕШЕ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА: „РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – АБЕ ДАЙТЕ МИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – ИМА ЛИ ТАМ МЯСТО ЗА ЕДИН ИЗОСТАВЕН СТАРЕЦ!?!" ТОВА СИ СПОМНЯШЕ СЕГА САМИЯТ ТОЙ. УНИЛО КРАЧЕЙКИ СРЕЩУ ОБЕЗУМЕЛИЯТ ПОТОК КОЛИ. НЯКОЙ ОТ КОИТО СПИРАХА. ЗА ДА ГО ПИТАТ КАКВО ИСКА, ПОДХВЪРЛЯЙКИ МУ ДЕСЕТАЧКА В ЛИЦЕТО. А ТОЙ С МЪКА И ПРЕЗ ЗЪБИ – ВСЕ ОЩЕ ИМАШЕ В УСТА НЯКОЙ-ДРУГ ЗЪБ, ОТГОВАРЯШЕ: „СИНЪТ МИ – ЕТО ВЕЧЕ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ НИКАКЪВ ГО НЯМА, ИДВА ВЪВ ВАРНА-ГРАД, А МИ СЕ КРИЕ, А АЗ ГО СЪТВОРИХ И ОТГЛЕДАХ МОМЧЕТА – ДОРИ КАТО МАЙКА.“ НО, ПОВЕЧЕТО ОТ ШОФЬОРИТЕ СВИВАХА РАМЕНЕ. ДРУГИ БРУТАЛНО СЕ ИЗСМИВАХА - МАЙНАТА МУ!?! - ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ. ТРЕТИ МУ ТЕГЛЕХА ПО ЕДНА ЦИНИЧНА - СТАР Е - ЩО НЕ СИ 'ОДИ НА ДРУГИЯТ СВЯТ - ХЕ-ХЕ-ХЕ!?!

ТОГАВА ТОЙ СЪЖЕЛЯВАШЕ. НЕ ТОЛКОВА, ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА В ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЕДИН ЗАЧЕЗНАЛ СИН, КОЛКОТО ЗА НЕИЗГРАДЕНОТО ВЗАИМНО ДОВЕРИЕ. БЕЗ ДА ПРЕСТАВАНЕ ДА ПОМАХВА С РЪКА, ДА СПИРА, ПИТА И РАЗПИТВА. НИКОЙ НЕ ЗНАЕШЕ НИЩО ЗА СИНЪТ МУ, А И ДА ЗНАЕШЕ, ЕДВА ЛИ БИ ГО СПОДЕЛИЛ. С НЯКАКЪВ СЛУЧАЕН СКИТАЩ ИЗВЕТРЯЛ УЛИЧЕН СТАРЕЦ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

ЛЕКА-ПОЛЕКА, ОТ КОЛА – ПРЕЗ КОЛА, СТАРИЯТ СТИГНА ГАРАТА НА ГОЛЕМИЯТ ПРИМОРСКИ ГРАД. НЕДАЛЕЧ ОТ ПРОЧУТАТА РОДНА ГРЪЦКА МАХАЛА. МЯСТО ОТ ПОКОЛЕНИЯТА ОБИГРАНО. ИЗПЪЛНЕНО С ДРЕВНИ НЕПРОУЧЕНИ ПОРУТЕНИ ТУНЕЛИ. ОТПРАВНА ТОЧКА НА НЕГОВИТЕ НЯКОГАШНИ БЕЗКРАЙНИ ПЪТУВАНИЯ ПО ГРАДОВЕ И ПО СЕЛА. ЗА ДА ПОЯСНЯВА ДОКОЛКО ВСИЧКО Е НАРЕД, В ЕДНА ВЕЧНО РАЗПАДАЩА СЕ, УДИВИТЕЛНО ЖИВУЧА СТРАНА. И, КАК КАТО ПРАВИШ КАКВОТО ТРЯБВА – ВИНАГИ СЕ ПОЛУЧАВА, КАКВОТО СЪДЪТ РЕШИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

В ЧАКАЛНЯТА ПЪТНИЦИ ДРЕМЕХА. ОПИТА ДА ЗАВЪРЖЕ РАЗГОВОР, А НЕ УСПЯ. ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА, МУ КАЗАХА – ВЪРВИ ДА СЕ ПРЕОБЛЕЧЕШ, ЦЕЛИЯТ СИ КАЛ И ВОНИШ, НА АВТОМОБИЛЕН ПАРК ВОНИШ.

НА ПЕРОНА НА НИКОЙ НЕ МУ БЕ ДО НЕГО. ДЕЖУРНИЯТ ПОЛИЦАЙ ГО ИЗГЛЕДА, СВИ РАМЕНЕ, НА МУ ОБЪРНА ГРЪБ. А МУ СЕ ГОВОРЕШЕ. ТАКА ИСКАШЕ НЯКОМУ ДА КАЖЕ, КАК НАЙ-НАЙ-НАКРАЯТ – ВСИЧКО Е ЗАГРЯЛ; КАК ОТНОВО И НАВЯРНО ЗАВИНАГИ СЕ Е СРЕЩНАЛ И РАЗМИНАЛ СЪС СВОЯТ СИ СИН. КОЙТО БЪРЗА ЗА ВАЖНО СРЕДНОЩНО СЪВЕЩАНИЕ, ВЪРХУ СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА – ТАМ, В ЛУКСОЗНИТЕ ХОТЕЛИ И ДВОРЦИ НА НОВОБУРЖУАТА. АЛА НИКОЙ НЕ ПОИСКА ДА ГО ЧУЕ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

СЪС СВИТО ОТ СТРАХ СЪРЦЕ, ТИХОМЪЛКОМ СЕ СВЛЕЧЕ ВЪРХУ РЕЛСИТЕ. УМОРЕНО ЗАКРАЧИ ОТ ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА. НАПРЕД, ИЗВЪН СВЕТЛИНИТЕ НА ПЕРОНА – В НАПИРАЩИЯТ ПЛЪТЕН МРАК. И, ЩОМ ТРАВЕРСИТЕ ЗАВИБРИРАХА ПОРАДИ ПРИИЖДАЩИЯ ТРЕН, ЗАСТАНА МИРНО ОТДАДЕ ЧЕСТ, И РАЗКРЕЩЯ: „ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!?!“
А ЛОКОМОТИВЪТ ИМАШЕ ОЧИ, НО НЯМАШЕ УШИ.
The End /11.06.2013./12:38PM /Revised 26.06.2015.
17pp

ОТ ЧЕРНИЦА ДО ЧЕРНИЦА

(C) 2015 - Bogomil Kosstoff AVAMOV-HEMY
СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА (8)
ОТ ЧЕРНИЦА - ДО ЧЕРНИЦА
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

СТАРИ ВАРНАЛИИ; А ОТ ТЯХ ОСТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКО; НОСЯТ ТЕЖКА ПАМЕТ ЗА НЕПОСИЛНИ СЕМЕЙНИ ЛЕГЕНДИ. ЗА ВРЕМЕНА, КОГАТО ВЛАСТТА Е ИЗЦЯЛО ЧУЖДОЗЕМНА. БАЯ-БАЯ ПОФРЕНЧЕНА ВО ЦАРИГРАД, А СЪВСЕМ ИЗКИЛИФЕРЧЕНА ПО МЕСТА. АВТЕНТИЧНИ ВАРНЕНСКИ ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ; ДАНО НЯКОЙ СИ ДАВА ТРУД И ГИ ЗАПИСВА; КРИЕЩИ ДОЗА СЕРИОЗНА ИСТОРИЧЕСКА ИСТИНА.

СТАРИТЕ ВАРНАЛИИ НИКОГА НЕ СА СЕ ПРЕСТАРАВАЛИ, ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА БАШ-КОМИТИ. ТУК, НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, КОМИТАДЖИЛЪКЪТ Е ВЪРВЯЛ - НО!?! - ИЗВЪН КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ, ПО ДРУМИЩАТА И СЕЛАТА. ВЪТРЕ В ТЯХ Е ВЪРВЯЛА КОНТРАБАНДАТА. И, ОЩЕ ПО - ДАЛАВЕРАТА.
В СЕМЕЙНИТЕ АНАЛИ СЪЩЕСТВУВА ЛЕГЕНДА, КАК ЕДИН НАШ ПРА-ПРАДЯДО, ЧЕСТО-ЧЕСТО Е БИЛ ИЗПРАВЯН "НА ЧЕРНИЦАТА". ОФИЦИАЛНА ПРАВИТЕЛСТВЕНА БЕСИЛКА ЗА ИНАКОМИСЛЯЩИ. ТОКУ ПРЕД ПОРТИТЕ НА НОВОПОСТРОЕНИЯ, (A-LA-FRANCE), КОНАК-ВАРНЕНСКИ. НЯКОГА НА КРАЯТ НА ГРАДА. ТОКУ ПОД ТУРСКИТЕ ГАРНИЗОННИ КАЗАРМИ. ЗАГАДЪЧЕН ПРА-ПРА-ПРАДЯДО, ПОЗВОЛЯВАЛ СИ ДА УКРИВА КОМИТИТЕ НА ДЯКОНА ЛЕВСКИЯ БРОДЕЩИ МОРЕХОДНО МЕЖДУ МАНГАЛИЯ, ВАРНА И ЦАРИГРАД. НЕВЕРОЯТНО, НО ПОМЕЩЕНИЯТА - ВСЕ ОЩЕ СИ СТОЯТ - ПАНИКОСВАЙКИ ПИШМАН-РЕГИОНАЛИСТИ. СЕКВЕСТИРАНИ ПОДИР ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ ТРАЙНО РОБСТВО, ЧРЕЗ МЕХАНИЗМИТЕ НА ЕДНА НОВОИЗПЕЧЕНА; ВЪОБРАЗЯВАЩА СИ ВЕКОВЕЧНОСТ; ВЛАСТ.

РАЗБИРА СЕ, НИКОЙ НЕ ВЯРВАШЕ НА ПРИКАЗКИТЕ НА НЕГОВАТА ВДОВИЦА - ПРЕСТАРЯЛАТА ХАДЖИЙКА БАБА ЗМАРАЙДА. НАПЪЛНО БЕЗРАЗЛИЧНА, КЪМ НАШЕТО ВЪЗМОЖНО НАЙ-АРОГАНТНО МОМЧЕШКО ХИЛЕНЕ. ЗЕР - СПОРЕД НЕЯ - РОБСТВО Е НЯМАЛО. ИМАЛО Е - НЯКАКВО СИ - ПРИСЪСТВИЕ. ТОЕСТ АДМИНИСТРИРАНЕ. СЪПРОВОДЕНО, С ДЪЛБОЧИННО ГЕНЕТИЧЕСКО, ДАНЪЧНО И ТРУДОВО ПОДСТРИГВАНЕ. ДАЛИ ОТ СУЛТАН, ЦАР ИЛИ ПРЕЗИДЕНТ, ТВЪРДЕШЕ НАШАТА БЕЗЗЪБА БАБА ХАДЖИЙКА - ВСЕ ТАЯ - ХУБАВО "НАРОДНАЯ ПОТЬ ОСМУКВАТ". БЕ ПРЕКАЛЕНО СТАРА, ТА НОВИЯТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИ КОМИТАДЖИЛЪК Я ОСТАВИ, ДА СИ РУЧА ВСЯКА ЗАРАН РЪЖЕНО-ЛЕБЛЕБИЕНИЯ КАФЕДАКИС. ПОКАТЕРЕНА БЕЗ ЧУЖДА ПОМОЩ, ВЪРХУ РАЗДЕЛИТЕЛНАТА СТЕНА, ПОДЕЛИЛА НА ДВЕ НЯКОГАШНИЯТ ОБШИРЕН ДВОР НАД МОРЕТО. ПО ЕДИН ДВОР ЗЕСТРА - НА ДВЕТЕ ДЪЩЕРИ.

БАБА ЗМАРАЙДА ГОВОРЕШЕ НА НЯКАКВО СТАРИННО НАПЕВНО ГРЪЦКО НАРЕЧИЕ, И ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ТУРСКИ. БЕ СЛЕДВАЛА РОБЕРТ-КОЛЕЖ В ЦАРИГРАД, БЕЗ ПРЕТЕНЦИИ ЗА ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАРИЕРА. ЕДВА СЛЕД ТОВА ШПРЕХЕШЕ АРМЕНСКИ И БЪЛГАРСКИ. КОЛКОТО ДА НИ ПСУВА ПО МЪЖКИ, ДОКАТО Й ПОМАГАМЕ ДА СЛЕЗЕ ОТ СВОЯТА МАХЛЕНСКА НАБЛЮДАТЕЛНИЦА. ОТ НЕЯ СЕ ВИЖДАШЕ МОРЕТО, Я МОРЕТО БЕ ЗА НЕЯ ВСИЧКО.

В ДОБРЕ ОКЪЛЦАНАТА ОТ ЛИПСАТА НА ТОТАЛИТАРНА ЦЕНЗУРА КНИГА НА ХРИСТО БЪРЗИЦОВ "ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ В ЦАРИГРАД", ЛЕГЕНДАТА ЗА НАШИЯТ БУНТОВЕ ПРА-ПРАДЯДО, СЕ ОКАЗВА ПРЕПОВТОРЕНА И ДОСУЩ ПОТВЪРДЕНА. ОТ ВИСОТИТЕ НА ВАРНЕНСКАТА НАКАЗАТЕЛНА ЧЕРНИЦА, БАЕ ТЪРПАН СТОЙКОВ, ГО Е СНЕМАЛО ВЗЕМАНЕ-ДАВАНЕ ВЪРХУ ДЮШЕМЕ, С АНОНИМНА МЕСТНА ХАНЪМА. (БОГ ДА ПРОСТИ И ВЪЗВЕЛИЧИ!?!) ЩАСТЛИВО ПОДВИЗАВАЩА СЕ В ХАРЕМИТЕ НА ПАДИШАХА. А, ПО-ТОЧНО, СПАСЯВАЛ ГО Е КНЯЗ АЛЕКСАНДЪРН БОГОРИДИ ОТ КОТЕЛ-ГРАДА ГОЛЯМА. ОФИЦИАЛИЗИРАН ПРЕДСТАВИТЕЛ, НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РАЯТА БОЛГАРСКА, ПРЕД ВИСОКАТА ПОРТА. ДАЛИ НАИСТИНА Е БИЛ ОСТАТЪК ОТ ПОСЛЕДНИ АСЕНЕВЦИ? ТОВА ИСТОРИЦИТЕ СЛЕДВА ДА КАЖАТ.ВСЕ ПАК, БИЛО Е ВРЕМЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР КРИМСКАТА ВОЙНА. ИМАЛО Е ТЕЛЕГРАФ ОТ БАЛАКЛАВА - ПРЕЗ ВАРНА И ШУМЕН - ДО ЦАРИГРАД, ПАРИЖ И ЛОНДОН. ИМАЛО Е ВСИЧКО, ЧЕ ДАНО НАСТЪПИ НОВА - ОЩЕ ПО-ТАКА - ПАТАКЛАМА.
НЯКЪДЕ КЪМ 1865., ВАРНЕНЦИ СЕ УСЕЩАТ ЕВРОПЕЙСКИ ХОРА. СЪБИРАТ СЕ В СЕЛО ИЗВЪН ГРАДСКИТЕ СТЕНИ. И РЕШАВАТ. ДА СИ ОСНОВАТ МАЛЦИНСТВЕНА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА ВАРНЕНСКА ОБЩИНА. ПОД НАТИСК НА МЕСТНИ КОНСУЛИ, И НАЙ-ПАЧЕ НА ВСЕРОСИЙСКИЯТ И ИСПАНСКИЯТ, РАБОТАТА СТАВА. ОТ ЦАРИГРАД ПРИСТИГА СУЛТАНСКО ИРАДЕ. НАРОДЪТ -ЗА ЛИШЕН ПЪТ - КРОТВА.

БЪЛГАРИТЕ СЕ ЗАХВАЩАТ, ДА МАЙСТОРЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-МНОГО ДЕЦА. ПОДИР ТОВА - ДА ОСНОВАТ МОДЕРНИ УЧИЛИЩА. ХРАМОВЕТЕ СА НАЛИЦЕ. ГРЪЦКИ, БЪЛГАРСКИ И АРМЕНСКИ. В ТЯХ ПО ТРАДИЦИЯ ВЪРВЯТ ШКОЛА. В ЧАСТНА КЪЩА, ТРЪГВА ЧАСТНО ОБЩЕСТВЕНО ДОСТЪПНО УЧИЛИЩЕ. НО ВАРНЕНЦИ, РАЧАТ ДА Е - КАТО ПО ЦЕЛОМ БЕЛУ СВЕТУ. И, ГО СТОРВАТ, В ХРАМ "СВЕТИ МИХАИЛ ЧУДОТВОРЕЦ". КОНСУЛИТЕ ОТНОВО СЕ НАМЕСВАТ. ТОЗИ ПЪТ - ЗА ДА ПРЕЧАТ. УЧИЛИЩЕТО ЩЯЛО ДА ТВОРИ БУНТАРИ. ТОГАВА, МНОГОКРАТНО КАЧВАНИ НА БЕСИЛО - ПЪК ОЦЕЛЕЛИ ВАРНАЛИИ РЕШАВАТ. И, С ПАРА ОТ РЪКА - В ДЖЕБ, ВЗЕМАТ ФИЛИЗ ОТ ЧЕРНИЦАТА ПРЕД КОНАКА. (СЪСЕЧЕНА ОТ СЪОБРАЖЕНТИЯ ЗА ПРОЛЕТАР-ИНТЕРНАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ДРУГА ЙОСИП БРОЗ ТИТО - 1946.!?!) ПА, ЗАСАЖДАТ ТОЗИ ФИЛИЗ - ПО ВРЕМЕ НА МОЛЕБЕН, В ДВОРА НА ВЪПРОСНАТА БОГОУГОДНА ЦЪРКВА, ПРЕВЪРНАТА ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКО УЧИЛИЩЕ ПО ВСИЧКО.

НЕ СЕ ПИТАМ - КАКВО СА ИМАЛИ ПРЕД ВИД НЯКОГАШНИТЕ ВАРНЕНСКИ СТАРЕЙШИНИ ВЪВ ВРЕМЕНА, КОГАТО НОЖЪТ Е ОПРЯЛ О КОКЪЛ. ЗАЩОТО ФИЛИЗЪТ ПРИХВАЩА. И ВЪРВИ НА ДЪРВО - ДО НЕОТДАВНА.

КАТО ГРАД НА БЕЗБРОЙ ФЕСТИВАЛИ, КОИТО НЕ СА НИЩО ДРУГО - ОСВЕН ЗАВОАЛИРАНА ЕВРОПЕИДНА ЦЕНЗУРА; ЩЕДРО ОБЩИНАРСКИ ФИНАНСИРАНА И ПОЛУИНТЕЛИГЕНТСКИ ГРЪМКО АФИШИРАНА ПРЕД ОНЕМЕЛИ ОТ УПЛАХ НЕФОРМАЛ-ЦЕНИТЕЛИ; СИ ПОЗВОЛИХ ДА ПОСЕТЯ ОСТАТЪЧНИЯТ ДВОР НА ТАЗИ И ДНЕС ВЕЛИКОЛЕПНА ЦЪРКВИЦА. КЪДЕТО ИКОНИТЕ, МАКАР МНОГОКРАТНО МАДЖУНОСВАНИ И ПРЕМАДЖУНОСВАНИ, ВСЕ ОЩЕ НОСЯТ ИМЕНА НАПОМНЯЩИ ЗА - ПО ЧУДО!?! - ОТЪРВАЛИ ЯТАГАН РОДОВИ ПРЕДЦИ-МАНГИЗЛИИ.

ЗАСАДЕНАТА ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК ЧЕРНИЦА - НИКАКВА Я НЯМАШЕ. ПЪРГАВО ОСЪВРЕМЕНЕНАТА ПРАВОСЛАВНАЯ ЦЕРКОВЪ, Я БЕ НАКЪЛЦАЛА НА ХУБАВКИ ДРЕБНИ ЕВРОПЕИДНИ ПАРЧЕТИИ, ПО НЯКАКВА ИЗТЪНКО ИЗКУСУРЕНА ПРИСМЕХУЛНА ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА. (КАК ИНАЧЕ!?!) А ПАРЧЕТАТА - ОТ НЕИЗПЪЛНИЛАТА СВОЕТО СЪКРОВНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЖЕРТВЕНА ЧЕРНИЦА, ПРЯСНО ЖЛЪТНАЛИ ИЗ ДВОРО. С ВЕЧНАТА СВЕТА МЛАДОСТ НА ИСКОННИ ПРАВОСЛАВНИ ЖЕРТВИ. РАЗПОЛОЖЕНИ "АРТИСТИЧЕСКИ" ИЗ ТОЗИ НЕМАРЛИВО ПОДДЪРЖАН - НЯКОГА ОБШИРЕН - ВСЕГРАДСКИ ДВОРЕН УЧАСТЪК. НЕДАЛЕЧ ОТ ПРЕДУМИШЛЕНО ЗАНЕМАРЕНИ НАДГРОБНИ ПАМЕТНИ ПЛОЧИ, НА ОТМИНАЛИ БЕЗКОРИСТНИ ДАРИТЕЛИ. А, ВЪРХУ ТЕХНИТЕ ГРОБОВЕ - И ВЪРХУ СПОМЕНИТЕ И ПОМЕНУВАНИЯТА НА ИСТОРИЯТА НОВОВАРНЕНСКА - И-ХУ-ХУ!?! - ПРЕТЕНЦИОЗНА ФЕСТИВАЛЬНАЯ ПУБЛИКА-РЕСПУБЛИКА. ГДЕ ЗНАЕ КОРЕНИ ДА КАСТРИ - ВМЕСТО ФИДАНКИ ДА ОТГЛЕЖДА И ОПАЗВА.
The End / 23.05.2-15. (Revised 25.06.2015.)

THE GOLDEN GLOBE OF THE LOVE, short story

(C) 2000 - Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY
ЗЛАТНОТО КЪЛБО НА ЛЮБОВТА
THE GOLDEN GLOBE OF THE LOVE
short story
by
Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

На ИЛИЯ
To ILIYA

ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ, когато ме обхване глад, а това ми се случва повече от три пъти на ден - Мамка Му! - започвам да си мисля не за нещо друго, ами за … Любовта. (С главна буква - няма как!) Притварям очи. Представям си Огромно Златисто-Кърваво Кълбо Плътна Сенжанена Прежда, фукнало света да претъркаля, (Баба от подобна прежда плете хубави топли зимни чорапи на село, че в Белоград гладът не й изнася!), премазвайки всичко живо под себе си. Кълбо, по което личат едри възли тъпкани с хорски мъки, грехове и мръсотии. Кълбо, от което всички ние от време навреме задъхано си отхапваме малки, хубави, вкусни-вкуснички, златисто-кървави сенжанени хапчици.
Хап! . . . Хап! . . . Хап! . . .
От възел до възел.
Хап! . . . Хап! . . . Ха - а - ап! . . .
Докато внезапно загорчи.
Хрус! . . . Пфу - у - у! . . . Цъ - Цъ - Цъ . . . Не се надявах . . .
Златисто-кървави сенжанени

ВЪЗЕЛЧЕТА НА ЛЮБОВТА, за които Папà № 01 твърди, че единствено благодарение на тях човечеството съществува и, представете си, добрува! Докато Маман Единствена И Вечна, не се уморява да отрича тази съществена истина живот-на. Очевидно, такъв е Живота. Повече горчив - отколкото сладостен. Мръсотийски повече - отколкото блестящо-чистичък. Обладан от каква ли не, представете си, Любов. Мисълта за това Безумно Златисто-Кърваво Възлесто Сенжанено Кълбо На Любовта отново ми идва на ум, колчем хвърля поглед към така щастливата Маман. Как си се радва, как динка, как кърми Новото Мое Преродено Братче. Пръкнало от Новият Мой Папà № 02. С когото Маман, колкото да й се иска, все още няма никакъв законен брак. Такива са Времената, тъжно усмихната твърди погледна ли я в очи, карай да върви -Без Брак. Ала усмивката й, зная аз - знам си аз, е нищо повече освен пореден горчив възел всред безумно заплетените нишки на Златното Кълбо На Любовта.
- Шибани Времена, бе Маман!?! - подсещам я.
- Прагматични Времена! - отсъсква тихо в отговор, дано не я чуе новият й съпруг гдето ми се пише татко, а всъщност е само един скапан собственик на агенция за запознанства. Допускам, Папà № 02 и Маман Единствена и Вечна, са се запознали именно там, в Агенция "Ведета". А не, както с Папà № 01 на плажа край вълнолома в Белоград, докато ловят риба, че да има какво да хапнат за вечеря. Подир подобни реплики, Маман пъргаво се втурва.

ДА КЪПЕ И ПОВИВА ДРИСЛИВОТО МОЕ БРАТЧЕ. Което може да е от същата утроба като мен, но съвсем не е от семето от което съм сторен аз.
- Какво значи това, бе Маман, каква е разликата? - питам за да зная.
- Глобални Времена! - ухилва се загадъчно загледана в прясноосраните пелени, които предстои да изпере отново.
Тези пелени, ежедневна орисия резултат на креватните лудории на Маман, така адски вонят, че отсега личи Новопръкналото един ден до къде ще докара нещата. Тези ежечасни аромати правят Златното Кълбо На Любовта да ми се изпари из глава. Най-много подир месец, то ще бъде заместено от изрисуваното с огромни алени цветя бяло порцеланово гърне. Отдавна надничащо из под дивана. Предвидливо свито от апартамента на Папà № 01.
- Халал да е! - чух насмешливо да казва тогава той.
- Ха! - отвърна язвително Маман. - Колко благородно!
- Ще ти потрябва, - рече Папà № 01, - бременна си, не от мен!
Установих, че една грижовна майка би могла да бъде бременна не от своят законен съпруг, прикривайки този печален факт изключително дълъг отрязък време. Точно тогава реших да си се замисля, върху проблема за Златното Кълбо На Любовта. От глобална гледна точка. Искаше ми се да вярвам, че Любовта е нещо дотам съкровено, че никога не би могла да бъде разцепена на две. Какъв ти глобализъм! Глобализмът е за индивиди, за които Златното Кълбо на Любовта отдавна е престанало да се разплита.
- Прагматични - и - и . . . - твърди механично Маман, докато динка ли динка, побързалото отново да се насере без да престане да суче едрите мамини цици, мое незаконно братче.
- Пикая на твоите прагматични времена, чувам се често да твърдя гласно в очите на Маман, (Уж не чува!), щом Баща ми,
бедният мой роден баща, московски доктор по етика, естетика и еретика твърди, че тази прагматичност е дотолкова фалшива, че пряко намирисва на Фашизъм.
- Какъв Фашизъм, бе Папà!?! - удивлявам се аз. - Нима отново е възможно - а!?!
- Пфу! - отвръща дълбокомислено Папà. - Световен Икономически Фашизъм е всичко това!
- Тази прагматичност, Мили Мой Папа, - бях отвърнал тогава, - не е ли просто една Безскрупулност Човешка?
Папà № 01 бе потвърдил с рамене.
- Всяка безскпулност човешка е Фашизъм! - отсече.

БЕ АПОЧНАЛ ДА РАЗПОЛАГА, своите повяхнали цветя за продан, в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", насрещу входа на църквата Света Марина Белоградска И Задморска. Някога докрай свято място. Днес в плен на наркомани. Нападнали и дотам омърсили и порутили детския кът за игра, че ръждивите железарии сами си се събарят. Избивайки под себе си нищо неподозиращи невинни младенци. Място, покрай което от време на време изненадващо свистят куршуми, поразявайки бабички и богомолци. Тази съмнителна търговия на дребно с цветя, Папà върши всеки Божи Ден наричан гордо от него “Пролетарски Ден за Самоподпомагане”. Без да престане да твърди, че остава верен на своят солидарен интернационален дълг. (Какъв джюмбюш!) Папа № 01 продава тези повехнали цветя, за да може да изплаща на Маман присъдената моя месечна издръжка, и да му остане поне лев за кило хляб на ден. Което не му пречи да продължава да вярва в кош овехтели фрази. Превърнати от източни хитреци в изтъркана философия от поизтупани от прахоляк измишльотини за професианализирани наивници. Възприета и въведена от хитри политически маниаци вместо Наука на Науките. Че дноа бъде преобърнат света за пореден път наопаци. Че дано на сметът бъде гепцано златото. Окончателно и изцяло. А подир това народите да бъдат яхнати както трябва. Една от тези измишльотини, е жестоко вярна. Какво, че понастоящем Папà № 01 е възможно най-близо до народа на Белоград. Истина; дискутирана в неговата крайно авангардна за времето си, защитена при закрити врати в прекалено отговорен за покупко-продажби на дървесина институт; някъде из прогресивните столици на СИВ. свръхсекретна дисертация под надслов:

ВЪРХУ
ЦЕЛИТЕ, СРЕДСТВАТА И МЕТОДИТЕ
НА
СИСТЕМНИЯ ПРОЛЕТАРСКИ ПОДХОД
ПРИ БОРБА
С
ДРЕБНОБУРЖУАЗНИ БЕЗРЕДИЦИ

Народ, на който до неотдавна изобщо не му пукаше, какво ще яде следващия ден. Народ, който понастоящем лесно би могъл да се срещне, вместо по задължителните фашизоидни първомайски манифестации, край занемарените вонящи кофи със смет. (Все пак е радост - не ли!?!) Пред дверите на църкви от безброй партийно-подобни вероизповедания. В претъпканите морги на държавните болници за бедни. На работа, по-рядко.

ПОДИР ПАДАНЕ НА ПРОСЛОВУТАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА, от която Папà № 02 притежава микроскопично парченце в стъклена епруветка със златен лик на Джон Фицджералд Кенеди върху тапата и на Доналд Рейгън на дъното, не остана много работа за вършене в този наш Белоград. Тук някога Госпожа Непосилна Работа властваше повече отколкото бе необходимо. (Сега никаква я няма!) Предназначена, да заглавичква хората; допълнително и, с всевъзможни събрания; че да не се захващат със социални революции. Госпожа Непосилна Работа - трескаво изконсумирана за броени десетилетия, няма как да се появи по тези брегове идущите няколко столетия. В тази връзка смея да добавя, че един батко ми довери как неговият татко, преподавател в Морското Училище в Белоград под секрет му казал, че при сегашното развитие на нещата в света, някъде към
2020. година човек, ще се отучи изобщо да мисли и говори. Този батко греши. В Белоград изпокон веков никой не му мисли.

ПО ВРЕМЕ НА МОИТЕ ВСЕ ПО-КРАТКИ КОНТАКТИ С ПАПÀ № 01,
(Сърце ми къса из корен!), докато ми тика букети цветя в ръце; дано се науча на труд, подход, достойнство, почтеност и принадена стойност; този научно сугестиран експартиен наивник продължава весело да дрънка. Без да се сети, доколко всички са закъсали еднакво. И старобогаташи. И новобогаташи. И вечни бедняци. И пряснообеднели.
- Не забравяй! - мърмори под нос. Тикайки ми пореден букет в ръце, бъбри ли бъбри. - Никога не се късай от На-ро-да! … Ха сега, освежи цветята с капчици вода!
- Ами Партията? - зная къде е болното му място.
(Прилежно поръсвам с вода намирисващите на мъртвец онзидешни хризантеми. Въпросително вдигам рамене, вътрешно изпълнен с безпричинна омраза към Онова, което познавам единствено като понятие.)
- Партията, - трепва гласът на Папà № 01, - това едва ли е изцяло изминат път . . .
Не зная защо, но при подобни отговори ми идва да го перна с посъхналия букет през лице, та да дойде на себе си. Но това, едва ли ще го отрезви. Какъв народ, иде ми да ревна от мъка, какви хора. Как стана така, че целият нашенски народ изведнъж се превърна в сбирщина озверели за пара закоравели мутри? Не преставам да си преповтарям тези странни за мене думи на платения видеоператор. Гдето всяка неделя заснема свадбите църковни, докато влача подир него металически триножник с мощна халогенна ламба на върха. Маман се бе разсмяла от сърце щом й доложих, че мутрите много харесват пищно да се женят а подир това лесно да погиват, обградени от безучастна въоръжена охрана. После, се разплака. Такива са жените – плачливи.

СЛЕДВАЙКИ МОЛБИТЕ, на иначе много гордия мой Папà, операторът ми бе поверил да разнасям тази тъпа осветителна лампа срещу две евро на ден, без това да е изобщо справедливо. (Справедливо е фифти-фифти!) Защото едрите мангизи мутрите по моето невръстно чело плюнчат и лепят. Докато този смачканяк незабавно ги изтръгва, за да ги прибере в бездънния си вечно празен джеб. За мен остават възпитателните подмятания на Папа. Застинал раболепно с букет в ръце пред вратата на църквата. Изпълнен със законна докторантска гордост, от великодушието на охраната допуснала го там (Ти си наш човек, Иля!). Заменил всякаква пролетарска солидарност, с модерна мутренска толерантност. В името на издръжката на своя поотраснал син.

САМО ПРЕДИ СЕДМИЦА, когато умело премятах кабела за ток из предверието на църквата Света Марина Белоградска И Задморска, (Доказвайки - печен в занаята!), за да поемем с префърцунения оператор пред младоженците навътре в църквата, че снимките да станат възможно най-панорамни, от нейде изненадващо интимно, почти нежно, тресна пистолетен изстрел.
- Пръп!
Сякаш някой скъса парче хартия.
Толкоз.

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ, мутра стотина и кусур килограми неоползотворени мазнини, тежко пльосна в краката на отчето. Операторът захвърли камерата и хукна. Аз се хвърлих на земята. Папà № 01 застина прав, размаха ръце и се развика, че при СоциализЪма таковЪнка никога не е имало, колкото погрешен да е бил Пътят на ПрУгресЪ. (Изкара хубава реч - Мамка Му!) Бабичките залегнаха една върху друга, опетлавайки се в своите непродаваеми дантели.
- Ау - у - у . . . Въх - Мъ - ъ - ъ . . .
Мерцедесите и беемветата дадоха газ, и изчезнаха зад хоризонта.
- Хър - р - р! . . . Варда - а - а . . .
Красавиците от "Мокри Фланелки" изуха обувки, и се хвърлиха да търсят таксита.
- Тук-тук-тук, такси! . . . Стоп за Бога, бе! . . .
Попът изруга, забрави засуканата булка, па залости вратите на олтаря и залегна. За пръв път установил, че Господ-Бог Универсалний би могъл наистина да съществува.
- Господи Помилуй – й - й! . . . Алилуя и изобщо . . .
После всичко утихна. Полицията се яви да заснема, разпитва и баламосва журналистите с огромно закъснение. Дойде трупната линейка заедно с една пожарна. Докато линейката чакаше да стане огледът със свадбените снимки, пожарникарите измиха на две - на три кръвта в канала, който се оказа запушен.
Финито, едва успях да промълвя.
Финито, изрече един цивилен край мене, па се шмугна и изчезна в тълпата.
Финито – нищо по-лесно от това . . .

ПЪРВОМ се окопитих аз. Скокнах на крака. Поисках си парите от оператора, а той ми изрева "Въз!" Отлепи от челото ми онези десет евра за които от уплаха бях забравил че съществуват. Тури ги в джеб, и започна да събира чарковете на своето подвижно студио за дигитални спомени. Преди да изчезне. Папà № 01 слезе от своята импровизирана трибуна - двете ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос". Пъргаво се спусна, па изтръгна букета из ръцете на още топлия мъртвец (На вересия повече не давам!). Без да престане да ръси, всред всеобщата врява, своите научнообосновани заключения. При КапитализЪма винаги било така. Имало обслужвани и обслужващи. Един вършел работата - друг събирал пàрсата. Трети лежал в дранголника. Четвърти държал Черната Каса. При СоциализЪма такованка нямало. Всичко било съсредоточено там, където трябва.
- Да не би Животът да се състо само от свадби на мутри, бе Папà - а?!?
- Не съвсем, но почти . . . - отвърна с ледено спокойствие, па ми скръцна със зъби, че букети трябват повече на живите отколкото на мъртвите. Натика ми мутренския булченски букет в ръце, за да го продавам. Нищо по-ясно от това, допълни той, колкото повече се пуцат мутрите, толкова повече търговията с цветя потръгва.
- Това е закон! - изрева в ушите ми. - Това е социално-икономически закон . . . Фундаментално и десертабелно . . . Когато бях в Москва на Конгреса на Безумнонаивните Партайбюрократи, един другар от Апарата, докато ми връчваше орден с грамота и ижовка в калъф, ми довери следното. . .
И започна да разказва, за пореден път, всеизвестната лакърдия със Знаменития Руски Хайвер И Философа. Как Философът докато философствал изял цял параход хайвер от сьомга, предназначен за един братски многомилионен народ под колониален гнет, който не дочакал парахода, ами набил джунглата докато е време. Папà № 01 много харесва да разказва спомени, заобиколен от изкуфели бабички, цветя и дантели, всред мирис на тамян и свещи. Представяйки си, че отново е на трибуната за гости на някогашни монополитически митинги. Колко е верно, че навикът е втора природа. Особено, ако нямаш първа. Важно нещо е това.

ОСТАНЕ ЛИ ПАПÀ № 01 САМ, няма как да не започне да философства. Тогава науката изключително напредва. Докато търговията съвсем замира. Ето защо искам всеки ден да съм с него. Не толкова да продавам, колкото да го предпазвам от изблици да произнася пророчески речи. (Забравя, че се намира пред вратите - не вътре в храма!) Подозирал в недалечно бъдеще, как дори бабичките гдето продават ръчно плетени дантели в градинката пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, като нищо ще започнат една друга да се стрелят. Състезанието да продаваш за да оцелееш ставало все по-жестоко, при формално гарантирана свобода на избор. Или можеби именно поради нея. Възразих на Папà № 01, а той се разсмя от сърце. Потвърди, че това не би могло да се случи. Бабичките никога няма да успеят дотолкова да разбогатеят, че да си купят на черно Калашник и пълнител патрони.
- Ами, ако всяка си намери Спонсор, бе Папà?
- Вече не са млади!
Аргументирано посочих, че изобщо не е трудно да се открият младеещи се бабички с избродирани бронирани жилетки. (Папà се огледа!) Синовете им са важни мутри. (Папà престана да се смее.) От сега са ги въоръжили със спрейове и бухалки. (Май си прав - изръмжа, да се махаме от тук! За сега.) Мъдро установи, че макар съвсем школски, съм дефинирал особен социал-икономически Закон за Еквивалентност На Ценностите По Мутрено Време.

ВСЯКА МАЙКА НА МУТРА СИ СЕ ПАЗИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ МАЙКИ НА МУТРИ, С АКТИВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА.

Което би могло да се представи, и чрез алгебрата на Булà.
- Някоя мутра ли? - запитах.
Избухна в смях.
- Един Велик Математик!
Веднага си представих, как този Велик Математик припада от глад, докато неговия спонсор си се плацика в басейн с полуголи мацки, (Ръг – Ръга – Ръг!), а на екрана на телевизора върви любителски порнофилм, с главна героиня – съпругата на Великия Математик.

ПОДИР ТАЗИ ПРЕСТРЕЛКА, която така и не попадна на първа страница на вестниците, щото мутрата не била от първостепенно държавно значение, а от спомагателно регионално, Маман Единствена И Вечна реши, че да участвам в бизнеса на Папà № 01 е вредно, недопустимо и опасно. Това не било бизнес като бизнес, а цивилизована просия свързана с несравним персонален риск. Навремето Индира Ганди за 24 часа опразнила Индия от просяци, като Твоят Папа, що не го стори сегашната власт - а!?! Следвайки Кодекса на Верния Син, казах всичко това на Папà № 01. Сви рамене. Въздъхна. За пръв път го усетих съгласен с Маман. Добави, че по онова време същото се случило още и със Свещенните Индийски Крави, със Сто Хиляди Автомобила Индийски Фиат, и Два Камиона Сурови Диаманти в кожени чували под охрана. Престанали да ги издирват.
- Ама после . . .
- Какво после, бе Папà?
- Индия я има - Индира я няма! – отсече.
Погледнах го в очи. Бе по-трезвен от всякога. Така и не разбрах, какво точно иска да каже. Кой би разбрал възрастните. Те са по-необясними от децата.

МОЯТ ПОРЕДЕН НАЙ-НОВ ТАТКО се отнесе, към проблема, иначе. Прихна припряно в смях, та се покапа със салата и уиски. (Ау - у - у, какъв майтап!) Изгрохоти, че светът е друг, не е както едно време, че светът вече е истински свободен и всеки следва да прави онова, за което зове сърцето. (В мозъка ми отново се промуши мисълта за онова страхотно Златно Кълбо на Любовта от дебела сенжанена прежда на едри възли, развързвани-завързвани от нехранимайковци с мангизи!) Щедро отвори кутия консервиран фъстък.
(Фъш - ш – ш!)
Насипа ми в шепа.
(От мен да мине!)
Грабна глинена бутилка "Болс".
(Пий - човек да станеш!)
Побутна с крак стъкленицата с лед и, пра - а - ас, върху килима.
(Ау - у -у, какъв зарар!)
Кимна към телевизора, където вървеше филм с напълно голи мацки презрамчени с патрондаши, затъкнали колтове на пояс, (Как пък не им убива!?!), пуцат ли пуцат всеки срещнат.
- Хе, хе - е - е . . . Хубаво пуцане на голо - какъв майтап! - Телевизора лееше кръв.
Погледна към съседната стая, където Маман кърмеше ненаситния мой браток. Въздъхна.
- Ха наздравичката!
Сви рамене. Лапна кисела краставичка.
- Как наричаш наш'та работа с Маман, бе Пич?
- Златното Кълбо На Любовта . . .
- Как? Как? Как?
- Златното Кълбо На Любовта . . .
Уригна се. Заклати глава.
- Какви мацки . . . Ц – ц - ц . . .
Добродушно намигна.
В това време Маман Единствена И Вечна се появи с Новопръкналото на ръце.
- Е?
- Накърмих го - заспа!
Кимна с безразличие към Новопръкналото от което отново вонеше на ад. Направи отвратена физиономия. Пробуботи.
- Е, пусни, пусни го, ма! . . . Хъ - ъ - ъх ! Пусни детето да изкара някой лев . . . Хъ - ъ - ъх ! И това ми било Майка! Ха да лягаме, че утре път ме чака . . .
Намигна към мен.
- Как го рече?
- Злат - но - то Къл - бо На Лю - Бов - Та!
Сви рамене.
- Хи - хи - хи - и - и . . . Злат - но . . . Бре!
След тях вратата се затвори.
Останах сам. Не завинаги, но както винаги. Сам със самият себе си, както никой друг на този толкоз скапан и фалшив свят.

СВЕТА ИСТИНА Е, че този тип разчита да очистят Папà № 01, при някоя поредна престрелка за мома-кукувица с мраморни бедра за износ. В такъв случай, обещал на Маман пред свидетели, незабавно биха сключили законен брак. Нещо, на което тя (Без да ме пита!) толкоз много се надява. Всъщност Папà № 02 желае да ме вижда, колкото се може по-рядко. Допускам, разчита и мене да очистят в добавък, че да си динка Новопръкналият Дрислю, колкото може и както си иска. Без да престане да разплита на пода в хола своето си шантаво Златно Кълбо На Любовта с Маман Единствена И Вечна. Вършат го най-вече, докато зъзна пред входа на блока, (Без да съм официално натирен - никога!), лишен от ключ за външната врата. Още по-често, като ми набутат приспивателно в супата. Разбирам и зная. Моят Втори Пореден Татко ревнува. Не поради Маман - не! Не заради Папà № 01 - не! Ами защото съм изключително добър на компютри. Много по-добър от самият него, дипломиран (Money–Money–Money!) инженер от местния Свободен Университет "Блюдолизец Мавър". Това е то Нещото, което страшно го вбесява. Щото освен от жени, фъстъци, уиски с лед и спекула, едва ли от друго истински разбира. Щом компютъра бъде заключен, не поради необходимост а от професионална вражда, пресичам улицата и преди да отседна в някоя задимена компютърна зала отивам при Папà № 01, да изкрънкам малко мъни. Не мога да разбера дали това го радва. Но зная, че е решил да продава цветя тук, пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, недалеч от моят втори дом, с наивната мисъл да си ме наглежда. При такива срещи Папà не пропуска да спомене, че ето на, по-слабите мутри
охраняват по-едрите, а по-едрите най-едрите, докато някой от тях достигне най-висш ранг и калибър, че да стане депутат в Народното Събрание наричано сега Парламент.
- За какво бе Папà, за какво?
- Как за какво! - удивлява се. - За послужване.
- Аха - а - а . . .
- Отваряй си очите, - твърди Папà, - децата на децата на тези мутри щом се изучат, ще станат такива специалисти, че няма да усетиш как до гроб ще те заробят!
- Защо да си ме заробват, бе Папà, аз съм си по рождение заробен?
Остана с отворена уста.
Под мустаците светнаха два реда похабени зъби.
- Допълнително и завинаги . . .
- И, какво ще сторят подир това?
- Ще те използват, за да доразграбят Корпо-ративната Държава.
- Какво? . . . Какво? . . . - Папà страшно си пада по купешки думи.
- Корпо - ра - тив - на - та Дър - жа - ва!
- Що е то?
- Ами държавата гдето я имаше, гдето вече никаква я няма и гдето, едва ли някога отново ще я има.
- Толкова ли бе тъпа таз’ държава, бе Папа, че да се остави на едни мутри?
- Млък! И онези бяха мутри, ама имаха съвест и срама!
Папа започва тъжно да размахва букетче цветя в ръце.
- Букетче за Вас, госпожо - о - о . . .
- Много скъпо!
- На половин цена, госпожо - о - о, Вие сте Много Мой Човек!
Жената го оглежда критично, установява кой всъщност е той. Това е нейния бивш преподавател по дисциплина, гдето никога не е била подходяща за нищо друго освен за филтриране на инакомислящи. Преценява доколко надълбоко е закъсал. Потръпва - всекиму би могло да се случи. Дамата хвърля поглед изпълнен със симпатия към мен, па се бърка и плаща. Измъква отнякъде сплескана таблетка шоколад. Тиква ми я в ръце.
Със стотинките в шепи, изключително радостен, Папà № 01 тръгва да се хвали пред бабичките-конкурентки:
- На - ро - да! . . . . Ах! . . . На - ро - да - а - а . .
- Въх! Прудал идин букят мъ! - казва първата бабушкера на втората.
- К'о ши муй - учен чиляк, ба! - казва втората на третата.
- Къту'й толкуз Муногу Ученъ, ко ся ибавъ тъдявъ, мъ!?! - казва третата на четвъртата.
- Ни гу зна'йш дъли ни’й из пулици'йта мъ! - подхвърля четвъртата на първата, - При Тату пуне зна'йхми кой от къдя'й. Сига при Бату май сички съ ут там! - отваря пластмасова торба, изважда сирене, хляб и чесън, па си хапва с апетит, докато стомахът ми се бъхти в глад. И се хили моят мил единствен Папа, и се радва, натиквайки ми в ръце пореден букет цветя втора употреба, събрани предната нощ от Старите Гробища в името на екологията и просперитета на Белоград. Такъв е моят баща - смел до дупка еколог! Не му пука ни’ от мутри, ни’ от данъчни ревизори, ни’ от гробищни призраци. Както не му пука и, от Бащи Втора Употреба.

ВГОРИЯТ МИ ТАТКО, (Много харесва да му думам Папà, докато ми налива "Болс" със Севън-Ап!), едва ли е дотам престъпна мутра, както би могъл да си помисли всеки. Но, харесва да се перчи. Бие се в гърди (Кънтят!), че е дисидент. (Как не!) За да наедрее в обем и по характер, взема безумно скъпи хапчета със шепи. Разделяйки ги с Маман братски. Папà № 02 е някогашен наркоман, лекуван за държавна сметка, по време наричано Тàтово. С Маман са дочакали Новото Време, за да отхитруват Папà № 01, да го осъдят за издръжка, че да крънкат манги за наркотици. По едно време изчислих. Всяко хапче което приемат, струва горе-долу колкото два хляба "Лагард" и едно печено пиле от "Чаталджа". Без да искам надуших, че във връзка с финансовото обезпечаване на Новопръкналото, Маман има писмена договореност с моят баща втора употреба. (С истинският мой баща това би било немислимо!) Ето нещо при жените, което никога не бих могъл да разбера. Да си имат мъж и дете първа употреба, да ги зарежат и подменят с мъж и дете втора употреба. По пътя към пазарна икономика, твърди Папà № 01, съществуват толкова много уханни блата, (Тъжен, а се подсмива!), че дори почтен човек не може да не се оплеска. Да не говорим за жените, въздъхна тогава той, които са оплескали нещата далеч преди да се появи на хоризонта тази Фашизирана Демокрация. (Папа много харесва гръмките думи, но така е с куфеещите бивши!)

НЕОБХОДИМО Е ДА ПРИЗНАЯ. еобходимо е да призная. Всяко неудобство има и ред положителни страни. Пренебрегнеш ли сантиментите на съвестта. Когато Маман бе жена първа употреба, вратата на хладилника никога не бе заключена. По простата причина, че бе непоносимо празен. Щом се превърна в жена втора употреба, хладилникът в новото й местопребиваване стои здраво заключен. Не защото е тъпкан с лакомства. Заради Лекарството. За питиетата съществува отделно барче, където достъпа е без проблем. Моят баща втора употреба няма нищо против, от време на време, да ударяме заедно по чашка алкохол. За да ни светнело пред òчи. (Всичко е от недостатъчно пиене, Пич!) За да сме се сприятелили още повече. За да установи, какво бих издрънкал по адрес на Папà № 01, с когото не преставам да си се гордея. Този човек дори не подозира, че рòден син втора употреба не съществува. Веднъж пийнах повечко, та се осмелих да му забия между очите следното.
- Мръсни Мутри Втора Употреба - а - а . . . - ревнах, преди да се намеря под масата смачкан, заритан, окървавен, щастлив както никога до тогава.
И Маман, както бе с набрашнени рибени ръце.
- Пляс! . . . Пляс! . . . Пляс! . . . - бясна върху ми.
Хубаво размаза брашно и кръв по муцуната ми. Преди сама да се разреве като животно.
- Въх, убихме детето! . . . Ау – у – у . . .
Подобна възпитателна добавка при моят баща първа употреба, Маман Единствена И Вечна не би си позволила никога. Няма как. Привикнах да се подчинявам.
Да пия за компания.
Да се правя весел, докато ми е тъжно.
Да си трая, избухнат ли в скандал. Закъсат ли с Лекарството, да нося на бой.

ЛЮБОПИТСТВОТО МИ КЪМ ЛЕКАРСТВОТО, от което Маман и Папà № 02 вземат щом времето се развали, остана, закрепи се и усили. Реших да открия що за Лекарство е, че да го изпробвам. Подир това да го обсъдя с Папà № 01. Ако не е зает да произнася речи докато продава повяхнали цветя в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", пред входа на катедралната църква Света Марина Белоградска И Задморска. Знаех, ключът от хладилника задължително виси върху белоснежния врат на Маман. Една вечер, когато Моят Баща Второ Издание отсъстваше, а Маман уморена от пране на ръка бе заспала заедно с бебето на дивана, внимателно прерязах връвта. Взех ключа само временно. Без да искам докоснах Маман, а после си я помилвах, за което тя ме възнагради с едно просънено "Добре де! Добре!" (Ухаеше на скъп парфюм. Не на онзи евтин "Ейвън", който Папà № 01 се убиваше да й купува!) Преминах на пръсти в бокса. Тикнах ключа в блестящия от никел Шарп. Хладилникът се отвори, чак изпя песен. Открих Лекарството. Огромен тъмнокафяв флакон върху черна пластмасова кутия. Отдолу неразпечатана пита балкански кашкавал. За кутията не подозирах. Извадих Лекарството и пластмасовата кутия. Изсипах оранжевите дражета върху масата. Бяха седемдесет и седем. За целите на моя експеримент турих седем от тях в джеб. Отворих черната пластмасова кутия. Върху алено кадифе проблясна тъмната хлад на посребрен пистолет. Взех оръжието в ръце. Отидох в хола. Поиграх си срещу огледалото. Не бях толкова прост, че да опъна спусък. По-важна бе Тайната. Върнах се в бокса. Прибрах всичко обратно в хладилника. Постарах се да бъде, както го намерих. Позатоплих ключа в длани. Пристъпвайки на пръсти, поставих ключа върху едрата гръд на Маман. Отново я помилвах по главата. Целунах я по чело. Тя отвори очи, но потърси с очи не мене а Новопръкналото. То спеше захапало пръст в уста.
- Ах, ти ли си . . .
- Аз . . .
- Вечеря ли?
- Доволно . . .
- Върви си легни!
- Ще му ударя една!
- Не - дей . . .
И мъртвешки заспа.
Отправих се към моята стая. Зарових глава във възглавката. Заплаках от безсилие, от самота, от мъка. Припомних си, как Маман каза някога на Папà № 01.
- Децата искат своето . . . - Все по-често преминаваше от хленч в подозрително бурни крясъци.
- Така ли? - бе се изненадал Папà, преди да вдигне очи от своето дебело като тухла списание. - Нима? Пари в брой да не искат?
- Точно така!
- Е, бравависимо, - бе казал поглеждайки я безстрастно зад очилата, - ставаш все по-прагматичен демократ . . .
Сега, в тази чужда къща, легнал в легло някога принадлежало на децата от първия брак на Папà № 02 се запитах, от какво всъщност се нуждая?
Да имам второ незаконно братче без да ме е питал някой? (Ами!)
Да имам манджа колкото си искам, но под ключ? (Изобщо не!)
Да праскам вносно уиски с Папà № 02? (Що да се хабя!)
Маман да взема лекарства, каквито при Папà № 01 не поглеждаше? (И, аз ли да започна!)
Папà № 02 да притежава посребрен револвер заключен в хладилник,? (Кого пази всъщност?)
Папа № 01 да произнася речи пред църковните просяци?
(За какво, след като е безсмислено и вредно!)
Всъщност, от какво се нуждая аз? От какво се нуждаят хилядите тийнейджъри като мене?
Защо само една майка? Защо не само един баща?
Реших, че е най-добре да започна с експеримент. Отидох в банята. Нагълтах част от хапчетата. Те ме емнаха веднага. Довлякох се в леглото. Заспивайки продължих да мисля за Маман упреквайки Папà № 01, че се е ориентирал към продажба на цветя втора употреба, вместо към продажба на оръжия. Реших още на следващия ден да изясня и обърна лодката нагоре по течението, като го нарека в очите: "Мръсен Бедняк", "Безпочвен Бърборко", "Нетрезв Мечтател", "Червен Боклук", "Некадърник" и всичко, каквото мога да си припомня от съкровените излияния на Маман.

НЯКЪДЕ ПОДИР ПОЛУНОЩ СЕ РАЗБУДИХ. Татко Втора Употреба си се завръщаше. Опитах се да стана. Краката не ме държаха. В гърлото ми виеше суха смърт. Повърнах. Повлякох се по пода. Отворих вратата. Надникнах. Видях, как Господин Папà № 02 се клатушка около хладилника, за да хапне преди да си допие. През всичкото време ругаеше Маман, Дрисливото Бебе, Папа № 01, и Самият Мен.
Маман - не шетала както трябва. Папà - научно му пробутал съкровен боклук.
Мене – страшен двойкаджия - мързел и половина. Новопръкналото - врещи до небето дори да е сито.
Светът - полудял за комар, наркотици, оръжие и разврат. Политиката - курва гдето няма насита за рушвети.
Нацията - оциганила се, и търпи Европа да я цица.
Управниците . . .
Кого ли не. Как ли не. Какво ли не. По-цветисто не би могло да бъде. Не ми се искаше отново да бъда принуден да седна на една маса с този отвратителен - за мене - тип. Помолих се на Господ-Бог дано заспя. Открих в тъмното чашата с вода. Нагънах останалите хапчета. Заспах за кратко. Когато се разбудих се оказа, че вече притежавам не само крака, но и огромни собствени лилави крила. Готов бях да хвръкна по света.
(Клап - Клап - Клап!)
Светът ми изглеждаше и лъскав, и лилаво-розово-пембян. (Като общинския кенеф през две преки!) Разстоянията ми изглеждаха и огромни, и нищожни.
(Клап? - Клап! - Клап!)
Блъсках се в тъмното. Пълзях насам-натам покрай стените. Не подозирах, че това е от лекарството на Маман. Мислех си, че е поради крясъците от съседната спалня. Нахлух там, а Вторият незабавно ме зарита. Хванах се за слабините, преди да полетя на пода. Ключът от хладилника, блесна при краката на Маман. Раздърпана и без очила, тя се бранеше с Новопръкналото в ръце.
- Ник, недей!
Два юмрука през зъби.
- Вашта вяра циганска!
Ритник в муцуната.
- Не - е - е . . .
Започна да се съблича.
- Крематориум за вас . . .
Главата на Новопръкналото тресна о пода. Маман Единствена И Вечна се хвърли подир него. Разперих карминени криле. Литнах окървавен всред опияняващата светлина на този непоносимо розов свят с усещане, че виждам през предмети, през стени и хора. Изритан от тежките рокерски ботуши на Папà № 02. Здраво стиснал в ръце Онзи Ключ, предназначен за Бъдното.

КАЦНАХ ПРЕД БОКСА. Отключих хладилника. Стъклото с лекарството на Маман се разби върху фаянсовите плочки. Дражетата се превърнаха в магнит. Измъкнах пласт-масовата кутия. Пистолетът втренчи в мен черно безстрастно око. Грабнах го. Снех предпазителя, както във оня филм с голи мацки край басейн. Запълзях по пода. Криво-ляво се изправих на крака. Тръгнах из апартамента, пуцайки наляво и надясно.
- Мръсномани - и - и! . . .
(Дан! . . . Дан! . . . Дан! . . .)
Приглушеният трясък на оръжието бе опияняващ.
- Свобо - о - ден Бра - а - ак! . . .
(Прас! . . . Прас! . . .Прас! . . .)
Приглушеният трясък на оръжието напомняше.
- Мутри Втора Употреба - а - а! . . .
(Дум! . . . Дум! . . . Дум! . . .)
После, съм припаднал.

УСЕТИХ СЕ В БОЛНИЦАТА, а до мене Папà № 01 с неговите консервени кутии с гробищните хризантеми при крака, а до него униформен полицай с радиостанция. Полицаят ме погледна, па сви рамене. Седна на един стол и заспа. Папà № 01 ме наблюдаваше с поглед изпълнен с безкрайна мъка и досада.
- В такива случаи Първите Бащи - защо са? - рече, па се задави в сълзи.
- Ами, да продават цветя на Второкласни Мутри, - отвърнах.
Полицаят трепна и се разбуди. Хвана се за пистолета.
- Къде? . . . Къде? . . . Къде? . .
После отново седна, и ОТНОВО задряма. На стола до леглото Папà № 01 не преставаше да хлипа. Напуши ме смях. Ето повод за поучителна реч. Що пропуска да го стори? Усетих, как под завивката продължавах интуитивно да натискам спусъка на отнетото ми оръжие, с което миналата нощ бях тръгнал в поход срещу Непоносимото. The End

ВЪРВИ НАРОДЕ ПРЕРОДЕНИ

© 2015 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА
(13)
ВЪРВИ НАРОДЕ ПРЕРОДЕНИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КОГАТО ТРЕВОГИТЕ ЗАЧЕСТИХА, А ВОЙНАТА ВЗЕ ЧЕ ДОВТАСА В СТОЛИЧНИТЕ НЕБЕСА, РАЗПУСНАХА ВАРНЕНСКОТО ДОЙЧЕШЮЛЕ НАСЪВСЕМ, А ЗАЕДНО С НЕГО И КЛАСЪТ-ПОДГОТВЕ. НЕМСКИТЕ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИЗЧЕЗНАХА НЕИЗВЕСТНО ГДЕ. НАШЕНСКИТЕ СЕ ПОКРИХА ПО СЕЛАТА. ВАРНА-ГРАД ВИНАГИ Е БИЛ СЕЛСКИ ГРАД. И ЗАТОВА – ВСЕ ОЩЕ СИ ГО БИВА. СПЕШНО СЕ ОТТЕГЛИХМЕ НА СЕЛО – И НИЕ С МАМАН И БАБА. ТАМ ДОМОВЕ НЕ СЕ ЗАТЪМНЯВАХА. СИРЕНИ НЕ ВИЕХА. АВТОМОБИЛИ СЕ МЯРВАХА РЯДКО. ЖИВОТЪТ КРЕТАШЕ НА СВЕТЛИНА НА ГАЗЕНИЧЕ. ХОРАТА ХАПВАХА, ПИЙВАХА, ЕБВАХА - ПО ВСЯКО ЕДНО ВРЕМЕ, ПА МУ ОТКЪРТВАХА В ПАСТОРАЛНА ТИШИНА. НЯМАШЕ ОПАШКИ ЗА ТРИЦАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ. ОТВСЯКЪДЕ БЪКАШЕ ХРАНА В ИЗОБИЛИЕ. НАСТАНИХМЕ СЕ НА ВТОРИЯТ ЕТАЖ НА СНОСНА КЪЩА ОТ КИРПИЧ. ОЩЕ Я ИМА. ПРЕФАСОНИРАНА И ПРОДАДЕНА НА АНГЛИЧАНИ.

НЕ СЛЕД ДЪЛГО, КАЗАЦИТЕ ПРЕТУПАХА ДУНАВА И ДОВТАСАХА НА СЕЛО. БЕ НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ. СЧИТАШЕ СЕ, ЧЕ ВОЙНАТА ПРИКЛЮЧВА. РЕШИ СЕ, ДА СЕ ВРЪЩАМЕ В ГРАДА. НАТОВАРИХМЕ БАГАЖА В КАРУЦАТА НА СТОПАНИНА КЪДЕТО ПРЕБИВАВАХМЕ. СТОПАНИНЪТ ЗАПРЕГНА КОНЕТЕ. КОНЕТЕ РАЗМАХАХА РАДОСТНИ ОПАШКИ. ПОТЕГЛИХМЕ СЪНЕНИ, В РАННИ ЗОРИ. ВСРЕД ДЕНКОВЕ С БАГАЖ И ПРЕДВИДЛИВИ КОШНИЦИ СЪС СЪЕСТНИ ПРОДУКТИ, ПОД УПРЕКА НА СЕЛСКИТЕ ПСЕТА. ПЪТЯТ ОТ СЕЛО КРУМОВО ДО ВАРНА, БЕ ЧАКЪЛЕНО ШОСЕ. КАРУЦАТА НЯМАШЕ ЯЙОВЕ. И, СТРАХОТНО ДРУСАШЕ. НА БАИРБАШИ КОНЕТЕ САМИ ЗАПРЯХА. БЯХА ЖИВОТНИ С ПАМЕТ И ХАРАКТЕР. ПРЕД НАС СЕ ШИРНА ДРЕВЕН БЕЛОГРАД. ЗАД НЕГО БЕ МОРЕТО. КОНЯРЪТ НАПОМНИ НЕЩО СЪС КАМШИК. КОНЕТЕ СЕ РАЗКРАЧИХА. ДНЕС МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПО-ОЧАРОВАТЕЛЕН АРОМАТ ОТ ТОЗИ – НА КОНСКИ ФЪШКИИ.

ПРИСТИГАНЕТО ВЪВ ГРАДА БЕ ЦЯЛО ПРИКЛЮЧЕНИЕ. КАРУЦАРЯТ РАЗМАХВАШЕ КАМШИК И БЕЗЦЕНЗУРНО РУГАЕШЕ. МАНЕВРИРАЙКИ, ВСРЕД ТЛЪСТИ ПОТОЦИ СПЕШЕНИ ВОЙСКИ С НЕВЪОБРАЗИМО ДЪЛГИ ПУШКИ НА РАМО, ВОЕННИ МОТОРНИ КОЛИ И ОБОЗНИ КАРУЦИ - ОТ ВСЯКАКЪВ ВИД И КАЛИБЪР. ЕДИН ПОТОК – КЪМ ДОБРИЧ. ВТОРИ ПОТОК – КЪМ БЕЛОГРАД. НА ВХОДА НА ГРАДА, НЯКАКЪВ ТАНК ДИМЕШЕ. БИЛ СЕ САМОЗАПАЛИЛ.
ПОСЛЕ, ПРЕЗ ПРАШНИТЕ УЛИЦИ НА БЕЛОГРАД, ДО ДОМ ПОПОВИ, КЪДЕТО ОБИТАВАХМЕ ПОД НАЕМ КЪЩАТА ЗА ГОСТИ.

И, НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ЗАБРАВИ МАГИЯТА, НА ПЛОЧЕСТИЯ СТАРИНЕН ДВОР, С ПРОВИСНАЛИ ОТ АСМАТА ОПОСКАНИ ОТ ПТИЦИ ТЕЖКИ ГРОЗДОВЕ АФУЗААРИ, СЪС СМОКИНЯ КОНСТАНТИНОПОЛ И ФИНАП ПРИ ВХОДА. С РАЗНОЦВЕТНИ, ВИЕЩИ СЕ ПО СТЕНИТЕ ЦВЕТЯ-ТЕЛЕФОНЧЕТА. С НЕИЗМЕННАТА БАБА ХАДЖИЙКА ЗМАРАЙДА. КАЦНАЛА НА РАЗДЕЛИТЕЛНАТА СТЕНА – МЕЖДУ ДВАТА ДВОРА НА ДВАМАТА СИ ПОКОЙНИ СИНА, КРУПНИ ВАРНЕНСКИ ТЪРГОВЦИ НА ПЛАТОВЕ. КОЯТО НИКАКВА ВЪЗДУШНА ТРЕВОГА НЕ БИ МОГЛА ДА ИЗПЛАШИ И ПРОГОНИ ОТ НЕЙНОТО ОБИЧАЕН И ПРЕДСТАВИТЕЛЕН, НЕ ЧАК ТОЛКОВА УДОБЕН "ТРОН". ДО КОЙТО ВСЯКА ЗАРАН СЕ ДОТЪТРУВАШЕ С ДИМЯЩ КАФЕНИК В РЪЦЕ, ПЪПЛЕЙКИ ПО ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ПРОТИВОПОЛОЖНИ ДЪРВЕНИ СТЪЛБИ. ПРИВЕТЛИВО РАЗМАХВАЩА ТОЯЖКА В ЗАКАНА.
- НА УЧИЛИЩЕ! ... НА УЧИЛИЩЕ! ... ВСИЧКИ НА УЧИЛИЩЕ! ... - БЕ КРЕСНАЛА ЩОМ НИ ЗАБЕЛЯЗА, БЕЗЗЪБАТА БАБА ХАДЖИЙКА. ЗА КОЯТО СЕ ЗНАЕШЕ ЧЕ ПРЕЗ ТУРСКО, БЕ СЛЕДВАЛА РОБЕРТ-КОЛЕЖ В ЦАРИГРАД. БЕ НАСТАНАЛО ВРЕМЕ ЗА ШКОЛО.
НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СИ МИСЛЯ, ЧЕ СТАРОСТТА Е ЕДИНСТВЕНО ФИЗИКАЛЕН ПРОЦЕС. ДРУГА Е РАБОТАТА С ЧОВЕШКИЯТ ДУХ.

ПОДГОТОВКАТА ЗА ПЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ, 1944., БЕ СЪВСЕМ СПЕЦИАЛНА. У ДОМА НАСТЪПИ ЦЯЛОСТНО ШЕТАНЕ – ПРАНЕ И ГЛАДЕНЕ; ИЗТУПВАНЕ НА ЧЕРГИ – КИЛИМИ НЯМАХМЕ; КАЛАЙДИСАНО МЕНЧЕ СЪС СВЕТЕНА ВОДА ОТ ХРАМА. ЦЯЛАТА КЪЩА МИНА ПОД САПУН. ПОДОВИТЕ ДЪСКИ СЕ ИЗМИХА С ЧЕТКА И СОДА ЗА ДЪСКИ. УХАЕШЕ НА ГЛАД, ГРАД И ЦИВИЛИЗАЦИЯ. ДВОРЪТ БЕ ПРЕМЕТЕН, ОБИЧАЙНОТО МЯСТО НА БАБА ХАДЖИЙКА ОБЗАВЕДЕНО С ПОИЗТЪРКАНА ВЪЗГЛАВНИЦА. ЗА ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА СЕ ГОТВЕХА БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ. С ОСОБЕНА ВСЕОБЩА ТОПЛОТА. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ НА ЦЯЛА ЕДНА НАЦИЯ. СДЪРЖАНА ОТ ПРОГРЕС И ДЪРЖАНА В НЕВЕЖЕСТВО ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИН ХИЛЯДОЛЕТИЕ, ТЯ СЕ РАДВАШЕ НА НАСТЪПИЛИЯ ПРОСВЕТЕН МОНАРХИЗЪМ. НА ОТТЕГЛЯНЕТО НА ВОЙСКИТЕ НА ВЕРМАХТА. И, РАЗБИРА СЕ, НА ПОРЕДНА ОКУПАЦИЯ, ОТ ГОВОРЯЩИ ЕДВА ЛИ НЕ БЪЛГАРСКИ, УМОРЕНИ ОТ ВОЙНА И НЕДОИМЪК СОЛДАТИ. НА ПЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ, ДЕСЕТКИ СЕМЕЙСТВА С МАЛЧУГАНИ, ПОТЕГЛИХА КЪМ ШИРНИТЕ УЧИЛИЩНИ ДВОРОВЕ. А СТАРЦИТЕ, ПО ОБИЧАЙ, ПЛИСВАХА КАЛАЙДИСАН БАКЪР С ВОДА ПРЕД ТЯХ.

ПАПА КОНСТАНТИН НЕ БЕ ПО ЦЕРЕМОНИИТЕ. ВСЕ ПАК, ЗА ПЪРВИЯ УЧЕБЕН ДЕН НА СВОЯТ ПЪРВОРОДЕН СИН, ПОСЕТИ КВАРТАЛНАТА БАНЯ, ИЗБРЪСНА СЕ С ПОСЛЕДНОТО НОЖЧЕ „SOLINGEN“ С КОЕТО РАЗПОЛАГАШЕ, ОБЛЕЧЕ АБСОЛЮТНО НОВ КОСТЮМ, РИЗА С ВРАТОВРЪЗКА СЪС СЪРП И ЧУК. СЛОЖИ БОМБЕ НА ГЛАВА, ПА МЕ ХВАНА ЗА РЪКА. УЧИЛИЩЕТО БЕ НЕДАЛЕЧ. НЕ МОГА ДА СИ ОТГОВОРЯ, ЗАЩО НЕ ПОМНЯ МАМАН ДА Е БИЛА С НАС. НЕ МОЖЕ, ДА НЕ Е БИЛА.

В ДВОРЪТ НА УЧИЛИЩЕ “СВЕТИ СВЕТИ САВА И АНГЕЛАРИЙ”, БЕ ИЗНЕСЕНА ГОЛЯМАТА МАСА ОТ УЧИТЕЛСКАТА СТАЯ. КАКТО И ДЕСЕТИНА ЧИНА, НА КОИТО ДА СЕДНАТ РОДИТЕЛИТЕ – ДОКАТО СЛЪНЧАСВАТ. МАСАТА БЕ ПОКРИТА СЪС ПЛЪТНА ЗЕЛЕНА ПОКРИВКА. СРЕБРЕЕХА КРЪСТ И КУПЕЛ. СВЕЩЕННИКЪТ ОТ СЪСЕДНАТА ЦЪРКВА, ДЪЛГОГОДИШЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ВЕРОУЧЕНИЕ В УЧИЛИЩЕТО, БЕ В ЕПАТРИХИЛ. КЛИСАРЯТ СЕ СУЕТЕШЕ СЪС СВЕЩНИК. ВСИЧКО БЕ ТОЛКОВА ТЪРЖЕСТВЕНО, ЧЕ ЗЯПНАХ С УСТА.

СТРУКТУРАТА НА ТОГАВАШНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, ИЗЦЯЛО ФИНАНСИРАНО ОТ ДЪРЖАВАТА НАРИЧАНА " ЦАРСТВО ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ"; ОСВЕН УЧЕБНИТЕ МАТЕРИАЛИ; СТРУКТУРИРАНА ПО ВНУШЕНИЯ НА ЦАР ФЕРДИНАНД, БЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ ЗА СВОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА. ВСЕКИ ЗАИНТЕРЕСУВАЛ СЕ, БИ УСТАНОВИЛ, ЧЕ КИПЕЖЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕ И САМООБРАЗОВАНИЕ Е НЕСРАВНИМ, И ПОНАСТОЯЩЕМ. АКО НЕ НИ СЕ ПОМАГА ДА ГО ИЗКИЛИФЕРЧИМ ДОТОЛКОВА, ЧЕ ДА ОСТАНАТ ЕДИНСТВЕНО ВМЕСТО ЗНАНИЯ - НЕПОКРИТИ БАНКОВИ СМЕТКИ.

01. ДЕТСКИ ГРАДИНИ – ИМАШЕ – НО ЗА СИРАЦИ.ДЪРЖАВНОСТТА РАЗЧИТАШЕ НА МАЙКИТЕ. КОИТО ПОДИР ОМЪЖВАНЕ - РЯДКО ХОДЕХА НА РАБОТА. СЧИТАШЕ СЕ НЕПРИВИЧНО И НЕДОСТОЙНО, “ДА НЕ СИ ГЛЕДАШ КЪЩАТА”. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ БЯХА СЕДЕМТЯХ ГОДИНИ ПЪРВОНАЧАЛНО И ПРОГИМНАЗИАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. ЗА НЯКОМУ ТОВА БЕ ДОСТАТЪЧНО. ЗА ДРУГИГО - НЕ. СВОБОДАТА НА ИЗБОР БЕ НАЛИЦЕ. ЗАЕДНО С ПРОДЪНЕНИЯ ДЖЕБ НА ЕСНАФА.
02. ПЪРВОНАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ – ПЪРВО, ВТОРО, ТРЕТО, ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ (“КЛАСОВЕ"), СЕ ПРИДОБИВАШЕ В КВАРТАЛНИ УЧИЛИЩА, С НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДУЗИНА УЧЕБНИ СТАИ; ТОАЛЕТНА ЗА УЧИТЕЛИ И ОТДЕЛНА ЗА УЧЕНИЦИ, УЧИТЕЛСКА СТАЯ И ДИРЕКТОРСКИ КАБИНЕТ; СТРУПАНИ ОТ НЯКОЙ УСТА-МАЙСТОР ОКОЛО МРАЧЕН КОРИДОР.
03. КЛАСНИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ, БЕ УЧИТЕЛ ПО ВСИЧКО. ТОЙ ОБУЧАВАШЕ, ВЪЗПИТАВАШЕ И ИЗВЕЖДАШЕ НЕВРЕДИМ КЛАСЪТ, ОТ ПЪРВО ДО ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ. ЗА ДА СИ НАПРАВИ ОБЩА СНИМКА СЪС КЛАСА. ПОСЛЕ, НА ЕСЕН, ВСИЧКО СЕ ЗАПОЧВАШЕ ОТНОВО. И ТАКА, ДО ПЕНСИЯ.
04. ЗА КЛАСНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ ОБИКНОВЕНО ЖЕНИ, СЕ СЧИТАШЕ, ЧЕ СА “ВТОРА МАЙКА” НА УЧЕНИКА. ПРИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ ПО ДОМОВЕТЕ, ВТОРИТЕ МАЙКИ ЗАЕДНО С РОДНИТЕ МАЙКИ, ДЪЛГО-ПРЕДЪЛГО “ЗАГОВЯВАХА” НА ЧАШКА РЪЖЕНО КАФЕ И ЧИНИЙКА ДОМАШНО СЛАДКО ОТ СМОКИНИ. ДЕТЕНЦЕТО СТАВАШЕ “ОТЛИЧНИК”. ОТ ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ ДО ЧЕТВЪРТИ КЛАС, ВЪВ СТАРА ВАРНА, БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ЗАВЪРШВАХА С ОТЛИЧИЕ. КЛАСОВЕ ОТ ПО ТРИДЕСЕТИНА ДУШИ СЕ ДЪРЖАХА ВЪРХУ ПРАГМАТИЧНА ОСЪЗНАТА ДИСЦИПЛИНА.
05. В ПЪРВО ОТДЕЛЕНИЕ, СЕ ПРЕПОДАВАШЕ ВЕРОУЧЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ-ПИСАНЕ, ПЕЕНЕ И РИСУВАНЕ. И, ЕДВА ВЪВ ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, КРАСНОПИС С МАСТИЛНИЦА "PELICAN" И, С ТРОЯНСКА ПИРОГРАФИРАНА ДЪРВЕНА ПИСАЛКА, СЪС СТОМАНЕНО ПЕРО “RUSTIKA”. В ТРЕТО И ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ СЕ ИЗУЧАВАШЕ ИСТОРИЯ И ГЕОГРАФИЯ. И ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО, СКОРОСПЕШНО ВЪЗПРЕТЕНО ВЕРОУЧЕНИЕ.
06. ВТОРИЯТ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН УЧЕБЕН ЦИКЪЛ, ОТ ПЪРВИ, ВТОРИ И ТРЕТИ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС, СЕ ПРОВЕЖДАШЕ В ДРУГО РЕГИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ. КЪДЕТО ТИЧАХМЕ ДА СЕ ЗАПИШЕМ, С ДИПЛОМИТЕ ОТ ОТДЕЛЕНИЯТА - В РЪКА. ТУК ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ БЯХА ЗНАЧИНЕЛНО ПО-ТЯСНО СПЕЦИАЛИЗИРАНИ. КОЙТО ПРЕПОДАВАШЕ МАТЕМАТИКА, СЕ ИЗМЪЧВАШЕ С РИСУВАНЕ. МИЛАТА МИНИАТЮРНА БЪЛГАРИСТКА ПРЕПОДАВАШЕ "ГРАЖДАНСКА ОТБРАНА". ПРЕПОДАВАНЕТО НА ИСТОРИЯ НЕ ПРЕЧЕШЕ НА ГЕОГРАФА. НЯКОЙ ПРЕПОДАВАТЕЛИ БЯХА ТАКА ЗНАЧИТЕЛНИ, ЧЕ УСПЯХА ДА НИ СТОРЯТ ПИСАТЕЛИ. ТОЗИ УЧЕБЕН ЦИКЪЛ, НАРИЧАН “ПРОГИМНАЗИАЛНОТО”, БЕ НЕВЪЗМОЖНО ДА НЕ БЪДЕ ЗАВЪРШЕН. ПОРАДИ ОТСТОЯВАНЕТО НА ЕДНИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ. УЧЕНИЦИТЕ КАРАХА БЕЗБРОЙ ПОПРАВИТЕЛНИ. ЧЕСТО, ПОВТАРЯЙКИ СЕГАШНИЯТ СЕДМИ КЛАС, НА МЪРЗЕЛЕШКИТЕ ПОСЛЕДНИ ЧИНОВЕ МЪРЗЕЛУВАХА МЛАДОЖЕНЦИ. ЧЕСТО, ЗА ДА СЕ ОТЛЕПЯТ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ОТ ОМРАЗЕНОТО УЧИЛИЩЕ, СЕ ЗАПИСВАХА ДОБРОВОЛЦИ ВЪВ ВОЙСКАТА.
07. ПОДИР ТРЕТИ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ БЯХА ДВЕ. ДА СЕ ХВАНЕШ НА РАБОТА В МЕСТНАТА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА, ИЛИ ДА ПРОДЪЛЖИШ ДО ЗАВЪРШВАНЕ НА ПЪЛЕН ГИМНАЗИАЛЕН КУРС.
08. ПЪЛНИЯТ ГИМНАЗИАЛЕН КУРС ЗАПОЧВАШЕ В ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН КЛАС ОТ ВСИЧКО ОСЕМ. (ПО ДНЕШНОМУ ОСМИ ДО ДВАНАДЕСЕТИ КЛАС!?!) ПРЕПОДАВАШЕ СЕ В ДВА КУРСА – РЕАЛИСТИ И КЛАСИЦИСТИ. ПРИ КЛАСИЦИСТИТЕ СЕ НАБЛЯГАШЕ НА ИЗУЧАВАНЕ НА ДРЕВНИ И СЪВРЕМЕННИ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ. ВКЛЮЧИТЕЛНО СЛАВЯНО-БЪЛГАРСКИ И ПСИХОЛОГИЯ. ПРИ РЕАЛИСТИТЕ БЕ ЗНАЧИТЕЛНО ПО-СЕМПЛО, НО СЛАВЯНО-БЪЛГАРСКИЯТ БЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН.
09. ГИМНАЗИИТЕ БЯХА МЪЖКИ И ДЕВИЧЕСКИ. (ДО ПЪЛНОТО СЪВЕТИЗИРАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В НАЧАЛОТО НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК.) ИМАШЕ И Т.Н. ЗАНАЯТЧИЙСКИ УЧИЛИЩА И ТЕХНИЧЕСКИ ГИМНАЗИИ И БЕЗБРОЙ КВАЛИФИКАЦИОННИ КУРСОВЕ ПОДДЪРЖАНИ ОТ ВАРНЕНСКАТА ТЪРГОВСКА КАМАРА.
10. СЛЕДВАШЕ УНИВЕРСИТЕТ. ПОЗВОЛЯВАХА СИ ГО МАЛЦИНА. ГИМНАЗИАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НЕ БЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е ПОНАСТОЯЩЕМ. НО, ЗА ПЕТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ 1944. ГОДИНА МИ БЕ ДУМАТА.

В ТОЗИ ЧУДЕН СЛЪНЧЕВ И АРОМАТЕН СЕПТЕМВРИЙСКИ ДЕН, ВЪВ ВАРНА-ГРАД ВСИЧКО БЕ НЕОБИЧАЙНО ПРАЗНИЧНО. СЪВЕТСКИ ВОЙСКИ НЕ СЕ ВИДЕХА. ОСВЕН В НЕДАЛЕЧНИТЕ РАЗСАДНИЦИ. КЪДЕТО ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ИЗЛИТАХА И СЕ ПРИЗЕМЯВАХА ДВУПЛОЩНИЦИ. ДЕНЯТ ВЪРВЕШЕ НА КУЙТУЛУК, ПРИ ЦЕЛИЯТ ХАОТИЗЪМ НА НОВАТА ВЛАСТ. ВИТАЕШЕ НЯКАКВА ОСОБЕНА САМОДИСЦИПЛИНА НА ОЧАКВАНЕ НА НЕВЪЗВРАТИМОТО, ГОТОВА ДА СТИСНЕ ВСЕКИМУ ЗА ГУША.
МОЛЕБЕНЪТ ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ И ВСЕСЛАВЯНСКИ ПРОСПЕРИТЕТ, ЕДВА БЕ ЗАПОЧНАЛ, А ДЯДО ПОП ЕДВА БЕ РАЗМАХАЛ КРЪСТ И ПИСАНИЕ, КОГАТО В УЧИЛИЩНИЯТ ДВОР, ПРЕД СЛИСАНОТО МНОЖЕСТВО ОТ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ, НАХЛУХА ДВАМА ЦИВИЛНИ. С КАСКЕТИ НА ГЛАВА, МАНЛИХЕРИ С ДУЛОТО НАДОЛУ - ПРЕЗ РАМО, И ЧЕРВЕНИ ЛЕНТИ “ОФ” НА ЛЯВ РЪКАВ. ДЯДО ПОП ПОДПИКНА И ЗАПРЯ. НОВОДОШЛИТЕ НОСЕХА НОВА ПОКРИВКА ЗА МАСА И ПЛАКАТ В ПРОСЛАВА НА БРАТЯТА ПОВТОРНИ ОСВОБОДИТЕЛИ. ЗЕЛЕНОТО НЕЗАБАВНО БЕ ПОДМЕНЕНО С ЧЕРВЕНО.
- ХА СИГА, ДУРГАРЮ ДИР-РЕКТУР, НАЧЕВАЙ! АМА БЕЗ ПОП!?! НЯМА БОГ – ТЪЙ ШЪ ЗНАЙШ - ПАРТИЙТЪ ТЪЙ КАЗЪ!?!
И, ДЯДО ПОП БЕ ОТВЕДЕН ОБРАТНО В ЦЪРКВАТА. 

ДИРЕКТОРЪТ ПОВТОРИ И ПРЕПОВТОРИ НЯКАКВА ТАМ РЕЧ. ВСИЧКО БИЛО МНОГО НАВРЕМЕ И СЪВСЕМ УПРАВНО. ДА ЖИВЕЕ НАРОДНАТА ВЛАСТ! СМЪРТ НА ФАШИЗМА - СВОБОДА НА НАРОДА!?! ХАЙДЕ - ВЛИЗАЙТЕ В ЧАС!?!

ЕДИНИЯТ ОТ ДВАМАТА КАСКЕТЛИИ, МИ СЕ СТОРИ ПОЗНАТ. БРАННИКЪТ-СТОТНИК ОТ НАШАТА МАХАЛА, БЕ ЗАТРИЛ НЯКЪДЕ СВОЯТА РЪЖДИВО-КАФЯВА УНИФОРМА, НАВЛИЧАЙКИ СЪВЕТСКА ВАТЕНКА С ОТКЪСНАТИ ПАГОНИ. НО, ЗА БОГА, КОЙ НЕ СМЕНИ БОЯТА СИ ТОГАВА!?!

ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НЕ ПРЕСТАНАХ ДА СРЕЩАМ ТОЗИ ЧОВЕК. БЕ УСПЯЛ ДА СТИГНЕ ДО ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ В АРАБСКИТЕ СТРАНИ. СИРЕЧ - ПОЧТИ ДИПЛОМАТ. СРЕЩНЕХМЕ ЛИ ПОГЛЕДИ – КИМВАШЕ С ГЛАВА, ПА ПОПОГЛЕЖДАШЕ СЪС СТРАХ И ОМРАЗА. ПОБИВАХА МЕ ТРЪПКИ.

ВСЕ ПО-РЯДКО СИ СПОМНЯМ ВСИЧКО ТОВА. НЕ ЗНАЯ, КАК Е С ОСТАНАЛИТЕ СТОТИНА ХЛАПАЦИ, ПОДРЕДЕНИ ЧИННО В РЕДИЦИ, В ОЧАКВАНЕ ПРИСЛУЖНИКЪТ ДА ОТВОРИ УЧЕБИТЕ ПОРТИ, ПА ДА СЕ ВТУРНАТ ПО КОРИДОРА НА ЗНАНИЕТО. НО ЗА МЕНЕ, ВСИЧКО ТОВА, ТРЯБВА ДА Е ДОШЛО В ПОВЕЧЕ. ДЕНОНОЩНИ ТРЕВОГИ И СИРЕНИ, ДОЙЧЕШУЛЕ-КИНДЕРГАРТЕН И ЕВАКУЦИЯ НА СЕЛО, УНИЗЕНИЯТ СВЕЩЕНИК НА НАШАТА СИ ВЯРА, БУЙНИЯТ БАЩА И ПЛАХАТА МАЙКА, ВОЕННОВРЕМЕННИЯ ГЛАД И НЕМОТИЯ, НИМА ВСИЧКО ТОВА СЕ ПОНАСЯ!?! ВЪПРЕКИ, ЧЕ НЯКОМУ ДОБРЕ ИЗНАСЯ.

ОТ ТОГАВА ЗАПОЧНАХ ДА ЗАЕКВАМ, ТА ДО СЪВСЕМ НЕОТДАВНА. ОПИТВАЙКИ СЕ, ДА ГОВОРЯ – ВЪЗМОЖНО!?! - НАЙ-НЕДОЛОВИМО. МНОЗИНА – ТАКА И СИ ОТИДОХА В ГРОБА. БЕЗ ДА УСПЕЯТ ДУМА ДА ПРОШЕПНАТ . . .
The End, 15.06.2015./10:37am