© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
МОРСКО СПАСЯВАНЕ – ГРАЖДАНСКО ПРИСЪСТВИЕ – НИЩО ЛИЧНО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКО ПЕРИФРАЗИРАМЕ един стар анекдот би могло да се каже, че ако някога Черно Море покриваше грешките на капитаните – днес грешките на капитаните покриват не само цялото Черно Море, не само цяла Варна, но и цялата древна Мати БОЛГАРИЯ. С това искам да напомня четливата – особено болезнена за гражданството на страната истина:
ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ
В РЕГИОНА НА ЧЕРНО МОРЕ, -
Е НЕОБХОДИМА СПЕШНА ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ.
Трагичните събития свързани с корабоплаването край Българските Брегове в последно време напомнят, за официализирано безхаберие на управленския апарат по ресора на Морето. За кратък период от време, в региона на СЕВЕРНИЯ МЕДИТЕРАН, погинаха кораби на български корабособственици под фиктивен флаг. Така майсторски потопени, че свидетели почти не остават. Твърде напомняйки моделът м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-Пирея, (01.03.1980.!). Доколко тези катастрофи са резултат на лош капитанлък, трудно би могъл да каже. Но, стилът и методът са подходящи за гражданско изследване: Лошо време; Лошо техническо състояние на кораба; Съмнително обучена команда; Товар – най-често желязо; Късане на корпуса през огледалото. Отзвукът за всички подобни случаи всред гражданското общество е изключително слаб.
БИХ СИ ПОЗВОЛИЛ да напомня някой особени случаи на корабни крушения, подозреваемо свързвани с проблемата за НЕКОНВЕН-ЦИОНАЛЕН ДЪМПИНГ В АРЕАЛА НА ЧЕРНО МОРЕ, респективно в ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
01.03.1980., м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-.Пирея, 24 500 т. дедуейд,
22 000 тона желязо на блокове, (Iron Pigs!), дестинация от Порт Виктория, Бразилия. Вълнение 3-5 бала; Вятър – 5-6 бала; Видимост намалена; Дистрес-сигнал 22:00 на 500 кхц; за 50 секунди. Прехванат на остров Лемнос. Пропуснат от БМФ-Радиостанции Бургас и Варна. Спасител “Нептун”-Варна не открива нищо. Самолетен оглед с корабособственик и застрахователен агент от “SWEDISH CLUB” – Stockholm, Sweden. Екипаж – 32..Спасени – няма. Замърсяване – незначително. Застрахователя идентифицира кораба в Румънски Води, с вертолет на Румънските ВМС. Подводен филм документира скъсване през огледалото. За характера на товара не се знае достатъчно. Едно желязно прасе би могло да съдържа всичко.
18.05.1988., м/к “ПЕТЕРСБЕРГ”, Германия. Кораб река-море, товар 1176 тона нефтоводни смеси за дъмпинг в Турция. Карго тежки химически смеси във варели от Порт Сулина на фирма “Кимика” - Лихтенщайн. Корабът влиза в Черно Море, с дестинация Турция. Под натиск на природозащитни организации Европейската Преса вдига шум. Доказвайки, че корабът носи на борд инсинерирани отпадъци от лаборатории в АВСТРИЯ, разработващи препарати за борба със СПИН. Корабът изкарва пред Измит 45 дни. Турските брегови власти засичат ниво на радиоактивност – над 140 Бекерела. Капитан Гюнтер ГРОШИЯН отплува обратно за АВСТРИЯ. Корабът бива инспектиран от руски ВМС. Обратен достъп до Дунав му е отказан. Връща се пред Босфора. Контейнерите на борда отново биват подложени на още експертизи. Налице е договореност на министерско равнище между АВСТРИЯ и ТУРЦИЯ. Контейнерите следва да бъдат разтоварени именно в Измит. Те съдържат поразена почва и късове строителни конструкции “обезаразени” с ксилен и бензин. “ШПИГЕЛ” оповестява, че това са отпадъци от старите хранилища на старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”. Банкрутирала компания, закупена от “ИМУНО” - Швейцария. Турските власти не допускат разтоварване. На 12 мили от Измит, капитан ГРОШИЯН изхвърля контейнерите-варели в морето. Морето изхвърля контейнерите на брега. После, корабът изчезва безследно в Черно Море. Твърди се, че останалите десетина хиляди тона отпадъци от старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”, все още са в АВСТРИЯ. Но, няма никакво съмнение – те са в ЧЕРНО МОРЕ.
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ шабленски рибари засичат кораб под латвийски флаг “ХАЛТЕРМАА”, на виртуалната граница на българо-румънските териториални води. Без да подаде дистрес-сигнал, без да спусне спасителна лодка, без да има спасяващи се, корабът за минути потъва.
БЕЗИЗХОДИЦАТА С НЕПРЕРАБОТВАЕМИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ, в световен мащаб, отдавна е критична. Крупните концерни се справят на черно. Дребните производители се договарят с органите по надзора. Редовият гражданин често не подозира, на какъв импакт е подложен. Освен това, не би могъл да стори нищо.
СЛУЧАИТЕ “ХЕРА” И “ТОЛСТОЙ” твърде напомнят подобен сценарий. В разрез с т. н. ЛОНДОНСКА КОНВЕНЦИЯ-1972., забраняваща дъмпинг в ЧЕРНО МОРЕ и БАЛТИЙСКО МОРЕ, и предписваща специални точки в СВЕТОВНИЯ ОКЕАН.
Не е известен нито броят, нито резултатите на осъществените; по въпросната ЛОНДОНСКА ДЪМПИНГ КОНВЕНЦИЯ-1972; проверки от местната МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ, ОТ ОРГАНИТЕ НА РИОС, ОТ ОРГАНИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ВОДИТЕ, ОТ ОРГАНИТЕ РИОКОЗ, ОТ ОРГАНИТЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЛУЖБИ. Навярно се счита, че конвенцията е прекалено специфична. За да бъде изучавана в детайли, че да бъде обект на технологичен контрол. Но, безусловно всички конвенции по морето са специфични.
НА ПРОВЕДЕНАТА неотдавна, (02-03.10.2008.!), МЕЖДУНА-РОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, бе отбелязано отсъствието на значителен брой заклети труженици на морската спасителна дейност и опазване на морската околна среда. Зад безбройните “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, свикан за да прикрие нечие височайше безхаберие, звучно отзвучаваше - от АЗОВ та до БОСФОРА чак, НЕМОЩНОТО АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ. Политическите джунгурбаши за властване на всяко едно управленско равнище, драматично рефлектират върху ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА НА МОРЕ И ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА. Българските ВМС, БМФ и всичко останало на вода – топтан с нарастващият яхтен трафик, са доведени в състояние на странна организационна безпомощност. Несистемни информационно-технологически управленски структури, превърнати в оптимален продукт за послужване. Сътрудничайки си епизодично, прекалено рядко и рядко сполучливо, по обезпечаване СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ В ОБХВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ, и още по-точно в БРЕГОВИТЕ ВОДИ и ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА на Република БЪЛГАРИЯ. Резултатите говорят сами за себе си. Всякакви упреци чрез думи са безсмислени и безплодни. Необходим е системен подход и системно решение на огромен брой неотработени похвати за взаимодействие. Република БЪЛГАРИЯ, в лицето на нейната НАЦИОНАЛНА МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ, носи сериозна международна конвенционална отговорност. В този смисъл дейността на ТВОРЧЕСКАТА ГРУПА НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ НИКИФОР ГЕРЧЕВ заслужава пристално внимание, висока оценка, и финансова подкрепа във всяко едно отношение. В прекалено кратък период от време, в обхвата на МОРСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, погинаха значителен брой моторни кораби. Спасени бяха – незначителен брой моряци. Замърсяванията продължават, и ще продължават. Причината едва ли следва да се търси единствено в техническото състояние на корабите, подготовката на екипажите, и стратегията на корабособствениците. Отговорът е поливалентен. И, включва в себе си ИГНОРИРАНОТО ВЕРБАЛНО НОУ-ХАУ, заедно с пренебрегнатия опит на БАЩИТЕ НА МОРСКОТО СПАСЯВАНЕ У НАС. Игнориране на традиционната моряшка родова приемственост, която никаква тапия не би могла да сертифицира. Непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ. Псевдототалитарния метод за прехвърляне на отговорност за бедствия върху колектива – респективно върху екипа с който работиш. Загърбване на спасително-превантивната проблематика.
ДОСЕЖНО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, няма как да не сме граждански критични. Съществен МОДУС ВИВЕНДИ за безусловно всички обитаващи бреговето на ЧЕРНО МОРЕ. Прекалено отдавна е налице т.н. регионален
“СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОПАЗВАНЕ
НА
ЧЕРНО МОРЕ”,
подписан на 31.10.1996., в Истанбул, Република ТУРЦИЯ, от министрите на околната среда на Република БЪЛГАРИЯ, Република ГРУЗИЯ, Република РУМЪНИЯ, Руската Федерация, Република ТУРЦИЯ, Република УКРАЙНА, готов да ни подскаже доста: ШЕСТ ПРИЧЕРНОМОРСКИ СТРАНИ СЕ ДОГОВАРЯТ ДА СВЪРШАТ НЕЩО ТАКА, ЧЕ ДА НЕ ВЪРШАТ НИЩО. Подир неговото подписване, не е известна нито една стъпка за нещо осъществено в тази насока. Доколко вършат работа конвенционалните договорености в регион ЧЕРНО МОРЕ? Рядко ще се намери изследовател да отговори. Гражданството не чете специализирани бюлетини, но винаги поставя въпроси.
Функционира ли т.н. ИСТАНБУЛСКА КОМИСИЯ; следваща принципите на т.н. Конвенция БУКУРЕЩ-1997.; и нейните групи за надзор по този можеби перфектен РЕГИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН?
Какви са резултатите?
До къде е стигнала т.н. “широка кооперативност”?
КОЛКО ПЪТИ Е РЕДУЦИРАНО КОМПЛЕКСНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ; ОТ 31.10.1996. НАНАСАМ; В СЪГЛАСИЕ С ГЛАВА ТРЕТА ОТ ВЪПРОСНАТА КОНВЕНЦИЯ?
Как и доколко се прилагат клаузите на MARPOL 1973/78. в региона на ЧЕРНО МОРЕ, и препоръките за т.н. “СПЕЦИАЛНИ ЗОНИ” от 2002., които ПЛАНЪТ възприема да следва?
Какви мерки са взети за мониторинг и предотвратяване дъмпиг в региона на ЧЕРНО МОРЕ? Последните корабни аварии прекалено ухаят на незаконен дъмпинг, регулиран от т.н. ЛОНДОНСКА КОН-ВЕНЦИЯ-1972., (В настоящият ПЛАН под чл. 42, 43, 44, 45.!)
ПЛАНЪТ предвижда “Включване на гражданството при вземане на работни решения” (Чл. 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 79, 80.!) Доколко това се допуска?
Би могло да се запитаме, прекалено голям брой експерти не се ли увличат прекалено много в безсмислено рестриктиране на доказалата хомеостатизъм МАТЕРИЯ НА БЕЗОПАСНОТО КОРАБОПЛАВАНЕ? Конвенциите от ден в ден стават все повече, а катастрофите и зазмърсяванията не намаляват. Става дума – какво да се прави? И, освен това – с какво да се направи. Конвенционалните механизми – явно - са потопени в предкризисен апогей.
10/28/0804:47:13 PM
Hemy VARNALIS
Thursday, October 30, 2008
Tuesday, October 28, 2008
THE GENETICAL MAP OF THE EUROPE, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 102 - Коментари: 1
Генетичната карта на континента
Генетичната карта на континента
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА НА ЕВРОПА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕДИ НЕ ТАКА ДЪЛЪГ ПЕРИОД от време, в Стара ВАРНА излизаше един сравнително остър часови вестник. На неговите страници един близък изказа становище, че на Човечеството изпреварващо предстои Генетична Революция. Мнозина се надсмяха - имат го занаят. Една щатна преподавателка по генетика, хабилитирана по процедура - продължила двадесетина години, побърза да успокои публиката със свой портрет от доста по-щастливи години. Цял живот това е преподавала - всестудентско упокоение. Ала, все още има хора които разбират - за какво става дума. И, изметоха главният редактор на тази "свободна" трибуна на чаровното варненско слово. Това доказва, че Българската Академична Мисъл (БАМ-БАМ-БАМ!), намира точка-време и чете, че и препрочита. Подир това - хубавко ни попилява. За да си остане сама-саменичка, в своят си абсурдно-академичен деветнадесети марксистко-ленински век. За да си мисли, че знае и може. Докато крета и унищожава.
Съвсем неотдавна стана пределно ясно, че световните биотехнолози, (Чели-недочели вестник "ЧЕРНОМОРИЕ" в библиотека "Дабъл-Плюс"!), за поразително кратък период изследователска дейност, са сготвили ВСЕОБЩА ГЕНЕТИЧНА КАРТА НА ЕВРОПА. (Колко струва - никой не казва!) С какви цели? С чие разрешение? Доколко прецизна? И, това не се знае. Пък, и много-много не се афишира. Още в началото на Двадесети Век, тайната наука започва да изпреварва тайната дипломация. Догонвайки се - ръка в ръка, че да разкажат на Света играта. Във всеки един случай никой не е питал - нито един от Всинца Нас. (Референдум! - как не)) Па дори да се намирате в най-височайшите етажи на съвременната национална, (Национална ли казах?), власт.
Чрез тази крайно любопитна карта, (Медийно оповестена едва на 13.08.2008.!), съвременните биотехнолози представят нивата релативни връзки, между различните националности, изведени в групи и подгрупи. И, тъй като не разполагам с този фатален за единна ЕВРОПА научно-приложен документ, (Виждал съм го!), ще си позволя да подшушна: ЕВРОПА Е ПРЕДСТАВЕНА ПРЕКАЛЕНО КОРПУСКУЛНО. От тук следва политическият извод. Така или иначе, ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА има ищах да амалгамира Република ТУРЦИЯ, че дано капиталово възлезе на нефтените полета в Мосул. (Русия вече е там - и разработва!) Само че, да не стане обратното. (Ако вече не е сторено!) Късопаметната природа на нещата, ще да е затулила многогодишната османлийска обсада на Виена, и борбите на балканските народи, (Чети цяла тогавашна Европа!), срещу принудително натъпканите с джамии и фереджета исконни християнски земи. Но, в наше време, докато нашите акрани ходеха по досадни партийни събрания и квалификационни управленски курсове, (Така и не видяха ръководно начало в свои ръце!), безработните атове на Анадола не преставаха да сеят отоманско семе в утробите, на закъсалите за мъже - подир Войната, мили русоляви момичета от ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ. Толкова много и така либерално-демократично, че съвременна ГЕРМАНИЯ с пълно право би могла - подир време - да се именува ИЗТОЧНА. Та, за това е тази карта. За да изследва, покаже и предскаже придвижването на генетичните групи и подгрупи напреки и надлъж през ЕВРОПА. И - през вековете. Коментирайки нещата от времената на ЛЕДНИКОВИЯ ПЕРИОД - до днес.
НЯКОЙ БЕ ПОДХВЪРЛИЛ, че такъв метод откровено ухае на расизъм. Днес подобно твърдение звучи - все още - абсурдно. И, то е такова до тогава, докато не го пипне на въоръжение някой изкрейзил за световна слава фундаменталист. А, от преди шестотин години нанасам, именно Мюсюльманството е, което ражда, отглежда и зафучва по цял свят, върху главите на християни и нехристияни - идеалисти-муджахидини. Счита се, че ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и американо-европейският препечен продукт НАТО, са съвременните автоматични спирачки за ограничаване на неговото разпространение. Но, фактите говорят друго. Няма смисъл да ги предъвкваме отново.
Е, работите са финансирани международно, но са провеждани най-вече в ХОЛАНДИЯ. Където достопочтения Д-р Манфред КАЙЗЕР, главен генетик от лабораториите на университетския медицински център ЕРАЗМУС продължава, и понастоящем да обогатява своята колекция от живи генетични групи. Без да престане да твърди, че популациите на СТАРА ЕВРОПА са горе-доле еднакви, но разликите под микроскопа са толкова различни, че ето - има вече методика и тест. Която съвсем точно би могла да каже, от коя именно държавица иде поредният пришелец на този Лъжовен Свят. В създаването на тази днес модерна - утре примитивна ГЕНЕТИЧНА КАРТА, представяща генетични релативни връзки между 23 европейски нации, (И техните миграции във Времето на Времената!), участва голям брой учени с международна известност и признание, под съешеното ръководство на Д-р Манфред КАЙЗЕР и Д-р Оскар ЛАО.
ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА на ЕВРОПА, изследваща движението на родословните дървета по вертикала и хоризонтала, очертава кодирано-разноцветно областите населявани с определена генетика. Според казаните по-горе автори, в не така далечна древност, ЕВРОПА е колонизирана дор три пъти, при това - винаги от юг на север. Първият "модерен" човек нахлува преди 45 000 година именно от юг. (Не от изток - там е Кремъл и Кавказ!) Глетчерите изчезват преди около 20 000 години, и само 3 000 години по-късно, прогонените от студ и недоимък северни племена, се "завръщат" южняшки очовечени обратно - от юг на север. Когато преди около 10 000 години обработката на земята се развива и напредва, "новите" за онова време обработващи технологии, (Катър, вол, рало и водно колело!), нахлуват - също от юг. И така - до края на нещата. Това прави да си мисля, (Защо пък не!), няма как, в някое от многобройните мазета на Университета ЕРАЗМУС, притаено да не функционира джамия. (Права и свободи - за кого - за какво!?!) Доктор КАЙЗЕР е дълбоко уверен, че генетичните разлики между съвременните европейски нации, (Хитлер - нима си жив!?!), са отражение именно на тези древни племенни миграции: Север-Юг и Юг-Север. Откривайки две фатални за развитието на европейското човечество ГЕНЕТИЧНИ БАРИЕРИ.
Една - между фините и ЕВРОПА. Някога незначително племе достигнало обем и генетична чистота на нация - чрез генетично необвързване с останалата ЕВРОПА.
Втора - между италианците (!?!) и ОСТАНАЛИТЕ. Свързана с ролята на АЛПИТЕ, като непреодолима някога екологическа преграда.
НАУЧНИТЕ ДАННИ за изготвяне на тази карта са установени, чрез специално създадени чипове програмирани, да изследват и анализират 500 000 позиции на обичайните вариации на човешкия геном. За картата са били достатъчни едва 300 000 - по-подробна за сега - не е необходима. Екипът "КАЙЗЕР" е изследвал ЛИЦЕ В ЛИЦЕ над 2 500 човека, подлагайки получените данни на корелация за генетични вариации с останалите субекти. Оказва се, че т.н. ГЕНЕТИЧНИ ЧИПОВЕ изискват значителни количества DNA, повече от колкото това е достатъчно за съдебни проби. В недалечно европейско бъдеще, Д-р КАЙЗЕР се надява, да идентифицира съвсем точно позициите на човешкият геном - най-характерен за ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД. Разбира се, по нации и поднации. Нищо чудно, някой по-активни националности, да бъдат изкарани от такъв генетичен прапроизход, че да бъдат безмилостно зафучени там - където им е мястото (Папа СТАЛИН - где ты?)
Да не пропусна.
БЕТА-ПРОЕКТЪТ ХОДИ - И ПО ИНТЕРНЕТ. Предлагайки тестове за по стотина-двеста долара, срещу регистрация с жената, децата, бабата и дядото. (Ако са живи!) Имаш ли снимки - натикай и тях. Екипът на Доктор КАЙЗЕР си знае работата.
А - ПРОПО - ВЕРНО ЛИ Е, ЧЕ ВЪВ ВАРНА НА ПРЕСЕЧКАТА НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ И ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ - ЩЕ СЕ СТРОИ ДЖАМИЯ!?! Няма страшно - до Освобождението В Стара ВАРНА са били само шестнадесет - има кой да търпи. И - да не забравя. Генетично всички идем от Юг. Само че - през Москва. И това понякога е Юг.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Не съм изненадан Дата: 2008-10-28 01:28:02
Има две основни теории
1.Че всички имаме общ корен от Африка
2.Че идвайки от Африка сме се разделили на арийци и неарийци.
Истината е, че българите са славяни, от индоевропейската езикова група и съответно "раса". Такива са всички англогермански племена, романските народи, индийци, афганистанци, иранци, арменци, гърци, келтските народи. Евреите са от друга езикова и съответно "расова" група, същото се отнася за турците, прабългарите и т.н.
Снимки ЦаревецМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [1] (3567)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1716)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1511)
4. Отровата БСП [2] (1357)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1343)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго псуваха американския химн [5] (557)
2. Българската икономика пред колапс [5] (535)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [5] (241)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (254)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (884)
Последните пет статии1. Генетичната карта на континента [1] (102)
2. Пакистан - Картата в играта с тероризма [0] (81)
3. Алпийски ски - Световна купа [0] (120)
4. Всеки мажоритарен елемент е антинароден [0] (118)
5. Резултати от групите на УЕФА [0] (146)
Последните пет новини1. Футболни новини [0] (1027)
2. Спорт [0] (885)
3. Наука [0] (702)
4. Варна, България [1] (558)
5. Свят [0] (310)
Предстоящи събития
28.10.2008 - 30.10.2008
28 октомври [0] (68)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 77
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 25
Прегледи: 102 - Коментари: 1
Генетичната карта на континента
Генетичната карта на континента
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА НА ЕВРОПА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕДИ НЕ ТАКА ДЪЛЪГ ПЕРИОД от време, в Стара ВАРНА излизаше един сравнително остър часови вестник. На неговите страници един близък изказа становище, че на Човечеството изпреварващо предстои Генетична Революция. Мнозина се надсмяха - имат го занаят. Една щатна преподавателка по генетика, хабилитирана по процедура - продължила двадесетина години, побърза да успокои публиката със свой портрет от доста по-щастливи години. Цял живот това е преподавала - всестудентско упокоение. Ала, все още има хора които разбират - за какво става дума. И, изметоха главният редактор на тази "свободна" трибуна на чаровното варненско слово. Това доказва, че Българската Академична Мисъл (БАМ-БАМ-БАМ!), намира точка-време и чете, че и препрочита. Подир това - хубавко ни попилява. За да си остане сама-саменичка, в своят си абсурдно-академичен деветнадесети марксистко-ленински век. За да си мисли, че знае и може. Докато крета и унищожава.
Съвсем неотдавна стана пределно ясно, че световните биотехнолози, (Чели-недочели вестник "ЧЕРНОМОРИЕ" в библиотека "Дабъл-Плюс"!), за поразително кратък период изследователска дейност, са сготвили ВСЕОБЩА ГЕНЕТИЧНА КАРТА НА ЕВРОПА. (Колко струва - никой не казва!) С какви цели? С чие разрешение? Доколко прецизна? И, това не се знае. Пък, и много-много не се афишира. Още в началото на Двадесети Век, тайната наука започва да изпреварва тайната дипломация. Догонвайки се - ръка в ръка, че да разкажат на Света играта. Във всеки един случай никой не е питал - нито един от Всинца Нас. (Референдум! - как не)) Па дори да се намирате в най-височайшите етажи на съвременната национална, (Национална ли казах?), власт.
Чрез тази крайно любопитна карта, (Медийно оповестена едва на 13.08.2008.!), съвременните биотехнолози представят нивата релативни връзки, между различните националности, изведени в групи и подгрупи. И, тъй като не разполагам с този фатален за единна ЕВРОПА научно-приложен документ, (Виждал съм го!), ще си позволя да подшушна: ЕВРОПА Е ПРЕДСТАВЕНА ПРЕКАЛЕНО КОРПУСКУЛНО. От тук следва политическият извод. Така или иначе, ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА има ищах да амалгамира Република ТУРЦИЯ, че дано капиталово възлезе на нефтените полета в Мосул. (Русия вече е там - и разработва!) Само че, да не стане обратното. (Ако вече не е сторено!) Късопаметната природа на нещата, ще да е затулила многогодишната османлийска обсада на Виена, и борбите на балканските народи, (Чети цяла тогавашна Европа!), срещу принудително натъпканите с джамии и фереджета исконни християнски земи. Но, в наше време, докато нашите акрани ходеха по досадни партийни събрания и квалификационни управленски курсове, (Така и не видяха ръководно начало в свои ръце!), безработните атове на Анадола не преставаха да сеят отоманско семе в утробите, на закъсалите за мъже - подир Войната, мили русоляви момичета от ЗАПАДНА ГЕРМАНИЯ. Толкова много и така либерално-демократично, че съвременна ГЕРМАНИЯ с пълно право би могла - подир време - да се именува ИЗТОЧНА. Та, за това е тази карта. За да изследва, покаже и предскаже придвижването на генетичните групи и подгрупи напреки и надлъж през ЕВРОПА. И - през вековете. Коментирайки нещата от времената на ЛЕДНИКОВИЯ ПЕРИОД - до днес.
НЯКОЙ БЕ ПОДХВЪРЛИЛ, че такъв метод откровено ухае на расизъм. Днес подобно твърдение звучи - все още - абсурдно. И, то е такова до тогава, докато не го пипне на въоръжение някой изкрейзил за световна слава фундаменталист. А, от преди шестотин години нанасам, именно Мюсюльманството е, което ражда, отглежда и зафучва по цял свят, върху главите на християни и нехристияни - идеалисти-муджахидини. Счита се, че ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ и американо-европейският препечен продукт НАТО, са съвременните автоматични спирачки за ограничаване на неговото разпространение. Но, фактите говорят друго. Няма смисъл да ги предъвкваме отново.
Е, работите са финансирани международно, но са провеждани най-вече в ХОЛАНДИЯ. Където достопочтения Д-р Манфред КАЙЗЕР, главен генетик от лабораториите на университетския медицински център ЕРАЗМУС продължава, и понастоящем да обогатява своята колекция от живи генетични групи. Без да престане да твърди, че популациите на СТАРА ЕВРОПА са горе-доле еднакви, но разликите под микроскопа са толкова различни, че ето - има вече методика и тест. Която съвсем точно би могла да каже, от коя именно държавица иде поредният пришелец на този Лъжовен Свят. В създаването на тази днес модерна - утре примитивна ГЕНЕТИЧНА КАРТА, представяща генетични релативни връзки между 23 европейски нации, (И техните миграции във Времето на Времената!), участва голям брой учени с международна известност и признание, под съешеното ръководство на Д-р Манфред КАЙЗЕР и Д-р Оскар ЛАО.
ГЕНЕТИЧНАТА КАРТА на ЕВРОПА, изследваща движението на родословните дървета по вертикала и хоризонтала, очертава кодирано-разноцветно областите населявани с определена генетика. Според казаните по-горе автори, в не така далечна древност, ЕВРОПА е колонизирана дор три пъти, при това - винаги от юг на север. Първият "модерен" човек нахлува преди 45 000 година именно от юг. (Не от изток - там е Кремъл и Кавказ!) Глетчерите изчезват преди около 20 000 години, и само 3 000 години по-късно, прогонените от студ и недоимък северни племена, се "завръщат" южняшки очовечени обратно - от юг на север. Когато преди около 10 000 години обработката на земята се развива и напредва, "новите" за онова време обработващи технологии, (Катър, вол, рало и водно колело!), нахлуват - също от юг. И така - до края на нещата. Това прави да си мисля, (Защо пък не!), няма как, в някое от многобройните мазета на Университета ЕРАЗМУС, притаено да не функционира джамия. (Права и свободи - за кого - за какво!?!) Доктор КАЙЗЕР е дълбоко уверен, че генетичните разлики между съвременните европейски нации, (Хитлер - нима си жив!?!), са отражение именно на тези древни племенни миграции: Север-Юг и Юг-Север. Откривайки две фатални за развитието на европейското човечество ГЕНЕТИЧНИ БАРИЕРИ.
Една - между фините и ЕВРОПА. Някога незначително племе достигнало обем и генетична чистота на нация - чрез генетично необвързване с останалата ЕВРОПА.
Втора - между италианците (!?!) и ОСТАНАЛИТЕ. Свързана с ролята на АЛПИТЕ, като непреодолима някога екологическа преграда.
НАУЧНИТЕ ДАННИ за изготвяне на тази карта са установени, чрез специално създадени чипове програмирани, да изследват и анализират 500 000 позиции на обичайните вариации на човешкия геном. За картата са били достатъчни едва 300 000 - по-подробна за сега - не е необходима. Екипът "КАЙЗЕР" е изследвал ЛИЦЕ В ЛИЦЕ над 2 500 човека, подлагайки получените данни на корелация за генетични вариации с останалите субекти. Оказва се, че т.н. ГЕНЕТИЧНИ ЧИПОВЕ изискват значителни количества DNA, повече от колкото това е достатъчно за съдебни проби. В недалечно европейско бъдеще, Д-р КАЙЗЕР се надява, да идентифицира съвсем точно позициите на човешкият геном - най-характерен за ЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД. Разбира се, по нации и поднации. Нищо чудно, някой по-активни националности, да бъдат изкарани от такъв генетичен прапроизход, че да бъдат безмилостно зафучени там - където им е мястото (Папа СТАЛИН - где ты?)
Да не пропусна.
БЕТА-ПРОЕКТЪТ ХОДИ - И ПО ИНТЕРНЕТ. Предлагайки тестове за по стотина-двеста долара, срещу регистрация с жената, децата, бабата и дядото. (Ако са живи!) Имаш ли снимки - натикай и тях. Екипът на Доктор КАЙЗЕР си знае работата.
А - ПРОПО - ВЕРНО ЛИ Е, ЧЕ ВЪВ ВАРНА НА ПРЕСЕЧКАТА НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ И ГЕНЕРАЛ КОЛЕВ - ЩЕ СЕ СТРОИ ДЖАМИЯ!?! Няма страшно - до Освобождението В Стара ВАРНА са били само шестнадесет - има кой да търпи. И - да не забравя. Генетично всички идем от Юг. Само че - през Москва. И това понякога е Юг.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Не съм изненадан Дата: 2008-10-28 01:28:02
Има две основни теории
1.Че всички имаме общ корен от Африка
2.Че идвайки от Африка сме се разделили на арийци и неарийци.
Истината е, че българите са славяни, от индоевропейската езикова група и съответно "раса". Такива са всички англогермански племена, романските народи, индийци, афганистанци, иранци, арменци, гърци, келтските народи. Евреите са от друга езикова и съответно "расова" група, същото се отнася за турците, прабългарите и т.н.
Снимки ЦаревецМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [1] (3567)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1716)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1511)
4. Отровата БСП [2] (1357)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1343)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго псуваха американския химн [5] (557)
2. Българската икономика пред колапс [5] (535)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [5] (241)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (254)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (884)
Последните пет статии1. Генетичната карта на континента [1] (102)
2. Пакистан - Картата в играта с тероризма [0] (81)
3. Алпийски ски - Световна купа [0] (120)
4. Всеки мажоритарен елемент е антинароден [0] (118)
5. Резултати от групите на УЕФА [0] (146)
Последните пет новини1. Футболни новини [0] (1027)
2. Спорт [0] (885)
3. Наука [0] (702)
4. Варна, България [1] (558)
5. Свят [0] (310)
Предстоящи събития
28.10.2008 - 30.10.2008
28 октомври [0] (68)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 77
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 25
PAKISTAN - THE CARD IN THE PLAY TO THE TERRORISM, by Bogomil KIostov AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 81 - Коментари: 0
Пакистан - Картата в играта с тероризма
Пакистан - Картата в играта с тероризма
(C) 2001-2008 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Page: +359 52 6636 4139; Fax: +359 52 600 081
POBox 481, 9000-Varna, Bulgaria
ПАКИСТАН - КАРТАТА В ИГРАТА С ТЕРОРИЗМА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПАКИСТАН, огромна страна, (803,943 кв. км.!), и брегова ивица повече от три пъти от тази на МАТИ БОЛГАРИЯ, (1,046 км. на Арабско Море!), има над 114 649 406 жители (1990.!), и примитивен - но традиционен - жизнен стандарт. Граничейки с Иран, Афганистан, Китай и Индия, при говорим урду - английският език е официализиран. (Перспектива за целия съвременен свят!) Пакистанците го говорят без характерниятза индуси акцент, но цветът на кожата им е доста по-матов. (Лесноазличими!) Земя на над 97% компактни мюсюлмани, Федерална Република Пакистан, получила независимост (15.08.1947.!), създава своя конституция едва през 1973... Силна централна изпълнителна власт, и чести правителствени преврати – без поврати, е характерна за тази съвсем свежа страна. Държавността върви върху общото английско право, своевременно адаптирано към Корана. (От английски прависти!) Действащо успоредно с обичайни съдилища по Шериата. Внос-износните листи между САЩ и Пакистан са забележително добре изравнени, благодарение на нонстоп превъоръжаванията, които обстоятелствата и янките налагат. Финансовите трусове на Уолстрийт рефлектират твърде чувствително дори тук, в тази космично далечна на САЩ страна. Вносът от Япония е по-голям от износа, а износът към ЕС е по-силен от вноса (1990.!). Продължителната английска окупация, (1893-1947.!) не се отразява съществено върху традиционен Пакистан. Дотолкова забутан в планините, че почти самоуправляем. Подир отделянето на Индия от Англия, по тези места започват масови безредици, следвани от размествания на плътни маси народ заради спекулативно прегрупиране по верски признак. (Предстои и нам!) Пакистан окончателно става независима република едва през 1956, като до това време продължава да бъде доминион на Англия. По време на военната експанзия на СССР в Афганистан, над 2 милиона афганци, (Пущуни!), пресичат границата и се установяват за постоянно в Пакистан, където стандартът е задоволителен. С американска и китайска (!) помощ, те получават подслон, храна и социална защита. Дотолкова ефективна, че лесно ги откриваме да въртят бизнес чак във Варна.
Не така отдавна, Пакистан се доверява на един млад учен, (А. К. Кхан!), който успява да разработи ред проекти за ядрена индустрия, (Неутронна бомба-1999.!) Днес, под домашен арест, той продължава да продава информация насам-натам по света. (N.М. But - The Milwaukee Journal Sentinel!) От средата на осемдесетте години на Двадесети Век насам, ядрените мощности на Федерална Република Пакистан плавно нарастват, и отдавна надхвърлят 26.6 мегавата (The Universal Almanach-1992.!). Странно, но никой не обвинява Пакистан в подготовка на агресия. Независимо от явните апетити подир голямата танкова война насам, (1971.!), когато братска Индия яде пердах.
НЯКОГА, изтегляйки се от Индия, (1947.!), Великобритания не прави необходимото, създавайки бремето на политическия елит наричано Пакистан, като комплект от две разделени провинции, притискащи Индия от изток и запад. Телекомуникациите все още са слаби, а верски двете провинции - коренно различни. Година по-късно, един остатъчен (Случайно!) английски армейски офицер успява, и създава особено опасното Междуслужебно Разузнаване (ISI). Една от най-загадъчните и влиятелни институции в страната. Ръководеща страната в сянка. Пряко намесваща се в изборите за президент. (Около 10 000 военен и цивилен състав!) Дотам ефективна и мощна, че се намесва и директно поддържа вълнения и борби за власт - далеч зад пределите на Пакистан. С нейното име се свързват непрестанните терористични набези в Пенжаб и Кашмир (Териториални претенции!), ислямски борби в Бирма, Судан и дори Чечня. (За Европа няма данни, но за Косово - да!) По време на десетгодишната война Афганистан - СССР, (Учебната 1978/79.!), ISI обучава и вкарва в бой над 80 000 муджахидини. Подир което превключва, и започва да подготвя и обучава талибани. Знае се със сигурност, че пропадналия опит на Осама Бин Ладен да взриви щатското посолство в Ню Делхи е поддържано корпоративно от ISI. Очевидно, ведомството провежда общодържавна политика, от името на Отците на Исляма – признак, който твърде много напомня политиката на Иран. Наблюдатели допускат, че напълно е възможно войната срещу тероризма в недалечно бъдеще, да се пренесе от Афганистан върху територията на Пакистан, където САЩ поддържат съмнително добре охраняеми бази. Прекалено мълчаливо мощна за региона и света, Пакистан е изключително бедна, и изключително милитаризирана младолика мюсюлманска държава. Около 40% от нейното 145 милионно население е под 14 годишна възраст. Тя е тежко зависима от своите кредитори, към които е задължена с повече от 25 милиарда английски лири външен дълг, при изключително нисък бруто национален продукт на глава от населението. Около две трети от бюджета на страната отива за издръжка на държавен апарат и отбрана.
СУВЕРЕНИТЕТЪТ НА КАШМИР е ябълката на раздора между Индия и Пакистан. С масирана танкова атака срещу Индия, (1971.!) Пакистан показва на света, че е регионално значима военна сила. ООН едва потушава конфликта, за да го остави завинаги да тлее. Необмислена атака, надминаваща по мащаб боевете при Курската Дъга по време на Втората Световна война. Довела до отделяне, основаване и легализиране, на самостоятелната държава Бангладеш. Несвързаната географски провинция на Пакистан, където дълги години методично са прехвърляни изповядващи индуизма огромни селски маси народ. (Генетична карта-2008.!) Резкият дизбаланс между стандарт на населението, и функциониращи върхови военни технологии, прави правителствата да се сменят всеки няколко години чрез окървавени военни преврати, при които редовото население е потърпевшо, а правото - погубено. Пакистан е милитаризирал (Чети "ислямизирал"!) дори своя цивилен търговски флот. Частните корабособственици са инкорпорирани в общодържавна компания, която вместо да се глези - функционира. През седемдесетте години съветската заплаха за Пакистан е сериозна и опасна. По това време Афганистан теоретически, е изцяло просъветски, а западът все още не си иска парите от Русия. Това прави генерал Муслим Зиял-Ал-Хак да вземе властта, и да насочи държавното кормило към пълна окончателна ислямизация на въоръжените сили, довела до настоящата изключителна верска фундаментализация на живота в Пакистан. При която сблъсъците между различните верски клонове на Исляма – са трагична реалност и политически факт, докато американско въоръжение е на склад. Генералът насочва своите подчинени и всевъзможните служители от държавния апарат - в медресетата. Където да изучават бездънната материя на Исляма. Това създава прослойка твърди млади офицери-фундаменталисти. Инспирирани от армията - под контрол на местните пророци. Такъв се оказва и А. К. Кхан, самопрокламиращ се, за баща на феномена пакистанска атомна бомба, която няма как да не бъде внос. Счита се, че е от Китай. Нищо чудно да е от САЩ – чрез Китай.
КОГАТО САЩ ПОДХВАЩАТ да бомбардират Афганистан, под предлог да бъде издирен Осама Бин Ладен, отново бива поставен въпрос доколко фундаменталистко е настоящето ръководство на Пакистан. Още по време на Беназир Бхуто, като генерален директор на военните операции, Генерал Мушараф прави неуспешен опит да изтласка талибаните от медресетата, да залови или унищожи Осама Бин Ладен, срещу бенефиции за страната и за самият себе си. Неговите действия дестабилизират пакистанската северозападна граница, през която Пакистан от години прави безуспешни опити да изтласка обратно в родината, хилядите афганистански бежанци-пущуни. Успешно превърнати, срещу залък хляб, във верски заслепени талибани.
Щатите не са престанали да кокетират с Пакистан още от времената на Студената Война, а "братската" окупация на Афганистан от СССР направи да търсят допирни точки с терористичната съпротива. Това прави преднамерено да си затварят очите, досежно успешния пренос на ядрени технологии в посока Исламабад, извършван от генерал Зиа Бхуто. Довело, Пакистан да държи под контрол повече от 500 кг. високообогатен уран (2000.!), достатъчен за тридесетина ядрени бомби. (На една от тях разчита Муамар Кадафи!) Пипне ли властта в Пакистан някой открито фундаменталистки режим, налице ще се окаже нова ескалация на конфликта с Индия за Кашмир, а това би ударило политическия баланс в региона.
Още преди фаталния 11 Септември, режимът на Мужарат предприема предпазни мерки, поставяйки под запрета отявлени екстремистки талибански групировки. Щастливо пенсионирайки неколцина прекалено религиозни генерали, без да им бъде предявено какво да е обвинение. Акт, който рядко кадрови военен прощава някога. Задълбочаващото се пренасяне на терористичните талибански похвати от Афганистан в Пакистан напомнят, че е необходимо ново обновяване на ръководният апарат на армията, респективно на държавата.
ЗА ТОЗИ КРАЙ НА СВЕТА, Русия остава традиционна заплаха. Този мощен Пакистан е инспириран, без никой да я пита, а в региона нейните интереси са вековни. Това остава явно изразено, чрез продължаващото неофициално доминиране на Русия на Север.
Поради което всеки пореден военен режим, без да се съобразява с протестите на местните прависти и интелектуалци, не престава да разчита на дипломацията на САЩ, да предотврати прехвърляне действията на Северния Алианс от Афганистан - върху територията на Пакистан. Акт, който предстои. Високо в планините талибаните отдавна са обособили собствени непристъпни зони. Осмелявайки се да откраднат цял хеликоптер на път от Карачи, за база на ВВС на САЩ във вътрешността на страната.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ЗАРАЗА често предхожда верската, но рядко я превъзхожда. Докато Вярата остава, уникален фундаментален феномен и отправна сила за мнозина, политиката се мени в зависимост от посоката на потока на парите.
Що се отнася до Бедния Осама Бин Ладен, все по-често представян като Виртуален Бог, то неговите тунели навярно водят право в полите на Мохамед. Чак до Аллах - едва ли достигат.
Прегледи: 81 - Коментари: 0
Пакистан - Картата в играта с тероризма
Пакистан - Картата в играта с тероризма
(C) 2001-2008 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Page: +359 52 6636 4139; Fax: +359 52 600 081
POBox 481, 9000-Varna, Bulgaria
ПАКИСТАН - КАРТАТА В ИГРАТА С ТЕРОРИЗМА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПАКИСТАН, огромна страна, (803,943 кв. км.!), и брегова ивица повече от три пъти от тази на МАТИ БОЛГАРИЯ, (1,046 км. на Арабско Море!), има над 114 649 406 жители (1990.!), и примитивен - но традиционен - жизнен стандарт. Граничейки с Иран, Афганистан, Китай и Индия, при говорим урду - английският език е официализиран. (Перспектива за целия съвременен свят!) Пакистанците го говорят без характерниятза индуси акцент, но цветът на кожата им е доста по-матов. (Лесноазличими!) Земя на над 97% компактни мюсюлмани, Федерална Република Пакистан, получила независимост (15.08.1947.!), създава своя конституция едва през 1973... Силна централна изпълнителна власт, и чести правителствени преврати – без поврати, е характерна за тази съвсем свежа страна. Държавността върви върху общото английско право, своевременно адаптирано към Корана. (От английски прависти!) Действащо успоредно с обичайни съдилища по Шериата. Внос-износните листи между САЩ и Пакистан са забележително добре изравнени, благодарение на нонстоп превъоръжаванията, които обстоятелствата и янките налагат. Финансовите трусове на Уолстрийт рефлектират твърде чувствително дори тук, в тази космично далечна на САЩ страна. Вносът от Япония е по-голям от износа, а износът към ЕС е по-силен от вноса (1990.!). Продължителната английска окупация, (1893-1947.!) не се отразява съществено върху традиционен Пакистан. Дотолкова забутан в планините, че почти самоуправляем. Подир отделянето на Индия от Англия, по тези места започват масови безредици, следвани от размествания на плътни маси народ заради спекулативно прегрупиране по верски признак. (Предстои и нам!) Пакистан окончателно става независима република едва през 1956, като до това време продължава да бъде доминион на Англия. По време на военната експанзия на СССР в Афганистан, над 2 милиона афганци, (Пущуни!), пресичат границата и се установяват за постоянно в Пакистан, където стандартът е задоволителен. С американска и китайска (!) помощ, те получават подслон, храна и социална защита. Дотолкова ефективна, че лесно ги откриваме да въртят бизнес чак във Варна.
Не така отдавна, Пакистан се доверява на един млад учен, (А. К. Кхан!), който успява да разработи ред проекти за ядрена индустрия, (Неутронна бомба-1999.!) Днес, под домашен арест, той продължава да продава информация насам-натам по света. (N.М. But - The Milwaukee Journal Sentinel!) От средата на осемдесетте години на Двадесети Век насам, ядрените мощности на Федерална Република Пакистан плавно нарастват, и отдавна надхвърлят 26.6 мегавата (The Universal Almanach-1992.!). Странно, но никой не обвинява Пакистан в подготовка на агресия. Независимо от явните апетити подир голямата танкова война насам, (1971.!), когато братска Индия яде пердах.
НЯКОГА, изтегляйки се от Индия, (1947.!), Великобритания не прави необходимото, създавайки бремето на политическия елит наричано Пакистан, като комплект от две разделени провинции, притискащи Индия от изток и запад. Телекомуникациите все още са слаби, а верски двете провинции - коренно различни. Година по-късно, един остатъчен (Случайно!) английски армейски офицер успява, и създава особено опасното Междуслужебно Разузнаване (ISI). Една от най-загадъчните и влиятелни институции в страната. Ръководеща страната в сянка. Пряко намесваща се в изборите за президент. (Около 10 000 военен и цивилен състав!) Дотам ефективна и мощна, че се намесва и директно поддържа вълнения и борби за власт - далеч зад пределите на Пакистан. С нейното име се свързват непрестанните терористични набези в Пенжаб и Кашмир (Териториални претенции!), ислямски борби в Бирма, Судан и дори Чечня. (За Европа няма данни, но за Косово - да!) По време на десетгодишната война Афганистан - СССР, (Учебната 1978/79.!), ISI обучава и вкарва в бой над 80 000 муджахидини. Подир което превключва, и започва да подготвя и обучава талибани. Знае се със сигурност, че пропадналия опит на Осама Бин Ладен да взриви щатското посолство в Ню Делхи е поддържано корпоративно от ISI. Очевидно, ведомството провежда общодържавна политика, от името на Отците на Исляма – признак, който твърде много напомня политиката на Иран. Наблюдатели допускат, че напълно е възможно войната срещу тероризма в недалечно бъдеще, да се пренесе от Афганистан върху територията на Пакистан, където САЩ поддържат съмнително добре охраняеми бази. Прекалено мълчаливо мощна за региона и света, Пакистан е изключително бедна, и изключително милитаризирана младолика мюсюлманска държава. Около 40% от нейното 145 милионно население е под 14 годишна възраст. Тя е тежко зависима от своите кредитори, към които е задължена с повече от 25 милиарда английски лири външен дълг, при изключително нисък бруто национален продукт на глава от населението. Около две трети от бюджета на страната отива за издръжка на държавен апарат и отбрана.
СУВЕРЕНИТЕТЪТ НА КАШМИР е ябълката на раздора между Индия и Пакистан. С масирана танкова атака срещу Индия, (1971.!) Пакистан показва на света, че е регионално значима военна сила. ООН едва потушава конфликта, за да го остави завинаги да тлее. Необмислена атака, надминаваща по мащаб боевете при Курската Дъга по време на Втората Световна война. Довела до отделяне, основаване и легализиране, на самостоятелната държава Бангладеш. Несвързаната географски провинция на Пакистан, където дълги години методично са прехвърляни изповядващи индуизма огромни селски маси народ. (Генетична карта-2008.!) Резкият дизбаланс между стандарт на населението, и функциониращи върхови военни технологии, прави правителствата да се сменят всеки няколко години чрез окървавени военни преврати, при които редовото население е потърпевшо, а правото - погубено. Пакистан е милитаризирал (Чети "ислямизирал"!) дори своя цивилен търговски флот. Частните корабособственици са инкорпорирани в общодържавна компания, която вместо да се глези - функционира. През седемдесетте години съветската заплаха за Пакистан е сериозна и опасна. По това време Афганистан теоретически, е изцяло просъветски, а западът все още не си иска парите от Русия. Това прави генерал Муслим Зиял-Ал-Хак да вземе властта, и да насочи държавното кормило към пълна окончателна ислямизация на въоръжените сили, довела до настоящата изключителна верска фундаментализация на живота в Пакистан. При която сблъсъците между различните верски клонове на Исляма – са трагична реалност и политически факт, докато американско въоръжение е на склад. Генералът насочва своите подчинени и всевъзможните служители от държавния апарат - в медресетата. Където да изучават бездънната материя на Исляма. Това създава прослойка твърди млади офицери-фундаменталисти. Инспирирани от армията - под контрол на местните пророци. Такъв се оказва и А. К. Кхан, самопрокламиращ се, за баща на феномена пакистанска атомна бомба, която няма как да не бъде внос. Счита се, че е от Китай. Нищо чудно да е от САЩ – чрез Китай.
КОГАТО САЩ ПОДХВАЩАТ да бомбардират Афганистан, под предлог да бъде издирен Осама Бин Ладен, отново бива поставен въпрос доколко фундаменталистко е настоящето ръководство на Пакистан. Още по време на Беназир Бхуто, като генерален директор на военните операции, Генерал Мушараф прави неуспешен опит да изтласка талибаните от медресетата, да залови или унищожи Осама Бин Ладен, срещу бенефиции за страната и за самият себе си. Неговите действия дестабилизират пакистанската северозападна граница, през която Пакистан от години прави безуспешни опити да изтласка обратно в родината, хилядите афганистански бежанци-пущуни. Успешно превърнати, срещу залък хляб, във верски заслепени талибани.
Щатите не са престанали да кокетират с Пакистан още от времената на Студената Война, а "братската" окупация на Афганистан от СССР направи да търсят допирни точки с терористичната съпротива. Това прави преднамерено да си затварят очите, досежно успешния пренос на ядрени технологии в посока Исламабад, извършван от генерал Зиа Бхуто. Довело, Пакистан да държи под контрол повече от 500 кг. високообогатен уран (2000.!), достатъчен за тридесетина ядрени бомби. (На една от тях разчита Муамар Кадафи!) Пипне ли властта в Пакистан някой открито фундаменталистки режим, налице ще се окаже нова ескалация на конфликта с Индия за Кашмир, а това би ударило политическия баланс в региона.
Още преди фаталния 11 Септември, режимът на Мужарат предприема предпазни мерки, поставяйки под запрета отявлени екстремистки талибански групировки. Щастливо пенсионирайки неколцина прекалено религиозни генерали, без да им бъде предявено какво да е обвинение. Акт, който рядко кадрови военен прощава някога. Задълбочаващото се пренасяне на терористичните талибански похвати от Афганистан в Пакистан напомнят, че е необходимо ново обновяване на ръководният апарат на армията, респективно на държавата.
ЗА ТОЗИ КРАЙ НА СВЕТА, Русия остава традиционна заплаха. Този мощен Пакистан е инспириран, без никой да я пита, а в региона нейните интереси са вековни. Това остава явно изразено, чрез продължаващото неофициално доминиране на Русия на Север.
Поради което всеки пореден военен режим, без да се съобразява с протестите на местните прависти и интелектуалци, не престава да разчита на дипломацията на САЩ, да предотврати прехвърляне действията на Северния Алианс от Афганистан - върху територията на Пакистан. Акт, който предстои. Високо в планините талибаните отдавна са обособили собствени непристъпни зони. Осмелявайки се да откраднат цял хеликоптер на път от Карачи, за база на ВВС на САЩ във вътрешността на страната.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ЗАРАЗА често предхожда верската, но рядко я превъзхожда. Докато Вярата остава, уникален фундаментален феномен и отправна сила за мнозина, политиката се мени в зависимост от посоката на потока на парите.
Що се отнася до Бедния Осама Бин Ладен, все по-често представян като Виртуален Бог, то неговите тунели навярно водят право в полите на Мохамед. Чак до Аллах - едва ли достигат.
Friday, October 24, 2008
THROUGH PENSIONIZM TO EUROPEIZM, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 176 - Коментари: 1
Чрез пенсионизъм към европеизъм
Чрез пенсионизъм към европеизъм
(c) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ – КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито одна клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, (Бе забранено и да помислят!), че изведнъж ще рухне. Оказа се; (От това едва ли се интересуват европейските комисари, посещаващи страната, че да похапнат на корем - животът всекиму е труден!); че независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи, ратифицирани, както от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от многобройните правителства от 1989. насам; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по европейски, чрез закон, в две основни групи:
Пенсионирани преди 1999. година, и
Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намаляват!), получава пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро.
За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика.
Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава чист.
Освен, че е изключително несправедливо, подобно положение е изцяло нетърпимо, и отдавна е изправило нашите бедстващи бащи и майки пред дилема – или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на твърде добре уреденото пенсионното дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлиха цифрата сто?
Налага се мнение, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни фондове. Включили в себе си отчисления от трудови натрупвания, не само от времето на тоталитаризма, но и всички онези многобройни осигурителни фондове безпощадно национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ.
Физикално прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на Тодор ЖИВКОВ, на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата, е невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява.
Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво:
Това не е в неговите задължения;
В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема;
Предстои „широка обществена дискусия по проблема“.
Демоде комунистически практики, целево предназначени за забаламосване на
обществеността, на която й е отнет не само хляба, но и думата. И напомнят, че около два милиона българи отдали себе си за да бъде изградена промишлена България, а понастоящем безсмислено разорена, на този свят - са напълно излишни. И, че тяхното место е пред кофите за смет – и никъде другаде. Ако все още са живи.
В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава министърката да предприеме спешни мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (За България около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“.
КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпращат жалба до Европейския Съд в Стразбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за отговор.
Поразена от прогресиращ ганстеризъм, намалена раждаемост, масова дребна престъпност, пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и корупция, тежък екологически импакт, предстояща енергийна криза, безмилостна шосейна произшественост, неуправляемо национално образование, безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага, малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да ... помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Можеби. Но, не и за онези – които си отиват ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: карамба Дата: 2008-07-09 05:41:08
Става дума за нещо съвсем съществено:
А - Задължителната социална пенсия за безусловно всеки жив възрастен в Република Бълтгария;
В - Полагаемата се трудова пожизнена пенсия за онзи упражнявал труд в Република България.
СБОРЪТ ОТ ТЕЗИ ДВЕ СУМИ ДАВАТ ИСТИНСКАТА ПЕНСИЯ КОЯТО СЛЕДВА ДА ПОЛУЧАВА ЕДИН ВСЕ ОЩЕ ЖИВ ПЕНСИОНЕР В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!
Снимки Владимир Димитров МайстораМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [1] (3565)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1705)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1505)
4. Отровата БСП [2] (1348)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [1] (1337)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго псуваха американския химн [5] (546)
2. Българската икономика пред колапс [5] (532)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [5] (240)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (253)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (842)
Последните пет статии1. Резултати от групите на УЕФА [0] (85)
2. Резултати в CHAMPIONS LEAGUE [0] (116)
3. КОНТЕКСТЪТ НА СТАРИТЕ ДУХОВНИ ВРЪЗКИ [0] (120)
4. Шоу на Марешки в Комисията по здравеопазване [1] (158)
5. Наградиха Кметове за 1 ден [0] (145)
Последните пет новини1. Спорт [0] (882)
2. Футболни новини [0] (875)
3. Наука [0] (693)
4. Варна, България [1] (524)
5. Свят [0] (291)
Предстоящи събития
24.10.2008 - 26.10.2008
24 октомври [0] (58)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 77
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 24
Прегледи: 176 - Коментари: 1
Чрез пенсионизъм към европеизъм
Чрез пенсионизъм към европеизъм
(c) 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV – HEMY
ЧРЕЗ ПЕНСИОНИЗЪМ – КЪМ ЕВРОПЕИЗЪМ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО, под оглушителен медиен шум Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито одна клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се сети, че ЕО следва да поеме сериозни гаранции на екуализация по отношение на милион-два пенсионери. Нещастни трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, (Бе забранено и да помислят!), че изведнъж ще рухне. Оказа се; (От това едва ли се интересуват европейските комисари, посещаващи страната, че да похапнат на корем - животът всекиму е труден!); че независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права и свободи, ратифицирани, както от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ, така и от многобройните правителства от 1989. насам; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по европейски, чрез закон, в две основни групи:
Пенсионирани преди 1999. година, и
Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, (Устойчиво намаляват!), получава пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро.
За втората група пенсиите биват пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика.
Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен дребен балкански сметкаджилък. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава чист.
Освен, че е изключително несправедливо, подобно положение е изцяло нетърпимо, и отдавна е изправило нашите бедстващи бащи и майки пред дилема – или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на твърде добре уреденото пенсионното дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за избягване на социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлиха цифрата сто?
Налага се мнение, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни фондове. Включили в себе си отчисления от трудови натрупвания, не само от времето на тоталитаризма, но и всички онези многобройни осигурителни фондове безпощадно национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ.
Физикално прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на Тодор ЖИВКОВ, на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване.
ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които висшисти и преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата, е невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява.
Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво:
Това не е в неговите задължения;
В Народното Събрание специализирана комисия, (Без да бърза!), се труди по проблема;
Предстои „широка обществена дискусия по проблема“.
Демоде комунистически практики, целево предназначени за забаламосване на
обществеността, на която й е отнет не само хляба, но и думата. И напомнят, че около два милиона българи отдали себе си за да бъде изградена промишлена България, а понастоящем безсмислено разорена, на този свят - са напълно излишни. И, че тяхното место е пред кофите за смет – и никъде другаде. Ако все още са живи.
В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава министърката да предприеме спешни мерки и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (За България около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“.
КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, изпращат жалба до Европейския Съд в Стразбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за отговор.
Поразена от прогресиращ ганстеризъм, намалена раждаемост, масова дребна престъпност, пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и корупция, тежък екологически импакт, предстояща енергийна криза, безмилостна шосейна произшественост, неуправляемо национално образование, безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага, малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да ... помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Можеби. Но, не и за онези – които си отиват ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: карамба Дата: 2008-07-09 05:41:08
Става дума за нещо съвсем съществено:
А - Задължителната социална пенсия за безусловно всеки жив възрастен в Република Бълтгария;
В - Полагаемата се трудова пожизнена пенсия за онзи упражнявал труд в Република България.
СБОРЪТ ОТ ТЕЗИ ДВЕ СУМИ ДАВАТ ИСТИНСКАТА ПЕНСИЯ КОЯТО СЛЕДВА ДА ПОЛУЧАВА ЕДИН ВСЕ ОЩЕ ЖИВ ПЕНСИОНЕР В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!
Снимки Владимир Димитров МайстораМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [1] (3565)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1705)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1505)
4. Отровата БСП [2] (1348)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [1] (1337)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго псуваха американския химн [5] (546)
2. Българската икономика пред колапс [5] (532)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [5] (240)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (253)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (842)
Последните пет статии1. Резултати от групите на УЕФА [0] (85)
2. Резултати в CHAMPIONS LEAGUE [0] (116)
3. КОНТЕКСТЪТ НА СТАРИТЕ ДУХОВНИ ВРЪЗКИ [0] (120)
4. Шоу на Марешки в Комисията по здравеопазване [1] (158)
5. Наградиха Кметове за 1 ден [0] (145)
Последните пет новини1. Спорт [0] (882)
2. Футболни новини [0] (875)
3. Наука [0] (693)
4. Варна, България [1] (524)
5. Свят [0] (291)
Предстоящи събития
24.10.2008 - 26.10.2008
24 октомври [0] (58)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 77
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 24
GOD SAVE BULGARIA FROM AZOV, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 124 - Коментари: 0
Бог да пази България от Азов
Бог да пази България от Азов
НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ
ВЕРСУС
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
от
ИНЖ. БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ
ПЪЛЗЯЩОТО ФУНДАМЕНТАЛНО ОТОМАНСКО БЕЗГРИЖИЕ; към проблемите на опазване на морето от замърсяване с вредни токсични вещества и организми; няма как да не доведе до помисъл, че мнозина управленци предполагат вовеки ще пребъдат. Независимо от изключително опасния импакт върху природната и околна среда, която всяка политика на инерциални безобразия придвижва. Само че, за двадесет и първи век, това е не е така безопасно. Не само за олигарсите, но и, за всички по пирамидата надолу.. Поради преразходване на жизнени и енергийни ресурси, краят на света без съмнение наближава Както и, заради изчерпване методите за забаламосване на масите. Отдавна всичко е крайно в тази безкрайна вселена, докато всяка претворена технологична мисъл е, не повече от поредно рушение на натуралния жизнен цикъл на човека. Така стоят нещата, и с нефтените разливи в Черно Море. От ден в ден все по-тежки. Все по-ретроградни. В разрез с всякакви регионални интереси. И особено - с нашенските. Край бреговете на Мати Болгария лежат главните маршрути от Украйна и Русия - към Босфора и Дарданелите, на все по-тежките нефтоналивни танкерни превози. Нефтените разливи от кораби, терминали и тръбопроводи, поразяващи глобално общественото здраве, са коронна неприятност за всяка една брегова държава. Странно е, че никой не се размърдва, че да сме готови. Регистрираните случаи в глобален план нямат чет, а поразиите са толкова значимо интегрирани в биосферата на планетата наричана Земя, че замърсяват целият останал свят. За щастие целокупному народу, тяхната регистрация по нашето крайбрежие щастливо приключи още на 22 април 1982, чрез отстраняване на едно популярно служебно лице. От това време опасности от замърсяване с нефтопродукти по бреговата зона на Черно Море няма надлежно регистрирани. Освен приказки на дребно, и празни обещания на едро. Резултиращи в престъпно прикриване на инциденти.
ПРЕЗ РАННИЯ ПЕРИОД на създаване на националната системата за опазване на природната среда у нас, (НРБ вече прехвърляше трансгранично към Кралство Дания над 100 000 тона промишлен прах!), България бе страна със съществен принос при структуриране на множество международни конвенции, свързани както с предпазване на Черно Море и Световния Океан от замърсяване с нефт, така и, за спасителна дейност на море. (Професор Александър ЯНКОВ бе един от създателите и дълги години оглавява Комитета по проблеми на морското дъно към апарата на “UNCLOS-82 UNO Convention”!) За бъде отговорено на специфичните изисквания на този задължителен международен механизъм, във времена на неразумни политически възбрани, България поддържаше противозамърсителен брегови контрол от Резово до Дуранкулак. Специално оборудван вертолет - базиран Варна, самолет “Пчелка” - базиран Бургас, рейдови катери и наземни транспортни средства, фиксираха всеки по0крупен разлив на море, а такъв се считаше всеки с площ над хиляда квадратни метра. Не е известно, в наше време някое ведомство да поддържа подобна ежедневна динамична мониторингова противозамърсителна система. (Що от тук - поизцапал си се с нафта!) Независимо, че броят на международните екологически ориентирани съглашения по море, на които България е страна, от ден в ден, да нарастват в брой и се казуално усложняват. Докато курортната индустрия експандира над границите на бреговия екологически еквилибриум.
ИСПОКОН ВЕКОВ, морето е сладък глобален бизнес, (Хуго Гроциус - ХVII век!), който рядко харесва да бъде контролиран от апарата на държавата, (Пиратския епос за Червената Брада!), макар да е сравнително хубавко кодифициран. Именно този бизнес, изпреварвайки настоящето либерално време, доведе до разпад на екологическия контрол над морето още през ранните 1980.. За да има възможност, в наше време, да бъдат създадени безброй специализирани органи, основно оглавени по верски принцип. Проблемите се разводниха славно. Оперативният екологичен контрол по морето на практика присъства еденства единствено на книга. Изчаквайки възможно най-тежки бедствия, за да се намеси палиативно. До болка известно на едно остатъчно поколение, изконсумирано в опазване на екологическите интереси на нацията, по нейната не чак толкова дълга брегова ивица. Под натиск на внезапно бликналия едър бизнес, то бе обявено за некадърно и демодирало, в крайна сметка - натикано в миша дупка. Но, значителен обем ноу-хау продължава да крее в тази завинаги игнорирана прослойка. Ще го предадат ли някога някому? Да се разчита на внос е скъпо, рисково и ненадеждно.
На тези носталгични мисли, свързани с всичко онова на което е подложено и което очаква Българското Причерноморие, ме навежда случаят с неотдавнашната изключително тежка екологична катастрофа в района на плиткото Азовско Море (м/т "ВОЛГОНЕФТЬ-139"/11.11.2007.!). Дали е свързана с интересите на Република България? О, да! Обратно пропорционално на безкрайно широките усмивки, които раздават управляващите кръгове от прозореца на поредния незаконно построен конак, под припеви на чалга. Някога подобни широки усмивки, по време на брегова нефтена екологическа криза, (м/т "АМОКО КАДИЗ"- Монровия, Бретан, 16-17.03.1978.!), направиха да падне правителството във Франция. Поради критичната близост до точката на инцидента, повърхностното Румелийско течение ("Дяволско течение"!), настоящата тежка намеса на дейността на човека в еквилибриума на морската природна околна среда, фатално рефлектира върху интересите на Република България. За които така и не се разбра, дали някой се постара да защити конвенционално, че да падне някой лев в държавната хазна. Не, не е срамно и позорно. Такава е международната практика (м/т "ИНДЕПЕНДЕНТЕ"-Констанца/Босфора-1982.!). Осъвременено подобие на Чернобил, чрез внасяне по хранителната верига в човека, на непреработени въглеводороди за дълготрайно разграждане във времето. Макар жертвите – за сега! – да се броят предимно между екипажа на авариралия нефтоналивен танкер "ВОЛГОНЕФТЬ-139". Последван от още три сухотоварни кораба натоварени със сяра. Във водите на Азовско Море ударно попадат над 6 000 тона мазут, и над 7 000 тона непреработена сяра. В ареала на Азов загиват хиляди птици, (Кой да ги брои!), докато на брега 200 човека и 100 единици техника опитват що-могат да прикрият. Напразно нашенската морско-транспортна администрация, с презрителна кадетска лекота, игнорира опасността от този незапомнен случай на масово крушение на кораби по тези ширини. Твърдейки, че замърсяването няма да засегне нашите брегове, а при нужда би могла (Като нищо!) да изпрати “в помощ” почистващ кораб. Никоя от бреговите страни на Черно Море не разполага със съвременен специализиран плавателен съд, за нефтопочистване в открито море,.а това и не се практикува. Прословутата "Русалка"-Варна, можеби се родее с яхтата "Балкан", но тя би била полезна единствено в ареала на Евксиноград. Подобна адмнистративна самоувереност напомня само за едно. За безплатно раздадени моряшки книжки.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, някой би посочил, че не е наша работа. Бих запитал незабавно - а чия - освен на обитателите на Мати Болгария!?! Дали защото пишман-специалисти, подозрително настоятелно предлагат нейните скъпоценни брегове за нефтени терминали? Дали, защото сервилниченето "Запад-Изток-Запад" не е прекалено интензифицирано? Предстои драстично повторение на синдромът “Девненска низина” (Там някога се отглеждаше ориз!). Напълно деструктурирана плодоносна почва, пълна със скрити и явни шламоотвали. Готови да бъкнат при незначителен земетръс. Незначителната в квадратура, а толкоз моногоплодна територия на Република България, щедро се предлага за прокарване на стратегически нефто и газо тръбопроводи. Без оповестяване на сравнителна оценка за импакт. Без никакъв всенационален референдум. По реда на хаотична надпревара наричана "нов световен ред". Няма как да не попадне под съмнение опожаряването на горските масиви, като резултат на вадлежно проектирана Глобална икономика на катастрофите (Вж. Милтън Фридмън!).
СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА доказва пълната безпомощност на човешките системи за борба с изкуствено причинени бедствия. (Минамата-1956., Севезо-1976., Бопал-1984.!) В случаят АЗОВ-2007., морето действа, докато човекът гледа и се тюхка. После медиите се заемат, че всичко да се забрави, под покров на мокри фланелки, и кампании със цветни балони за "светло екологическо бъдеще". Докато поколенията биологично дегенерират. Някога Петър Слабаков загрижено отбеляза: “Химия ядат – химия раждат.” Иначе, тук – там, където брегът е достъпен – фирмите-замърсители се правят, че почистват. Никога окончателно. Никога ефективно. Докато последствията закърняват.
Крупни екологически разливи в региона на Северния Медитеран, т. е. Черно Море, до краят на отминалата 2007., не са известни. Обаче за мнозина подобна катастрофа, бе предполагаема. Следователно би могла да бъде прогнозирана. И, при добро желание, чрез апарата на портовите власти, предотвратена. При наличие на съответни бази данни, подобно прогнозиране е достъпно, възможно, задължително и необходимо. Система, метод и процес, някога така сполучливо осуетени. Не е известно у нас понастоящем някой някъде да поддържа подобна междинна база данни. С оглед недалечно бъдеще, тя е крайно необходима.
Някога превенцията бе матрична, докрай ентусиазна. Придвижваха се разумно обезпечени държавни планове. Бяха обхождани безусловно всички кораби в пристанищата, и рейдовете на страната. Извършваше се рутинна проверка на конвенционалната корабна документация за превенция на нефтени разливи. Констативен оглед на общото екологично състояние на всеки кораб, независимо от неговите щатни сертификати. Поддържаше се визуален вертолетен контрол над цялата брегова ивица, и 12 мили в морето, за висок предупредителен статус. Инспекторите по морето ползваха доказан авторитет и компетентност, срещу нищожни заплати, без да бъдат задължително "морски лица". В резултат крупни нефтено-химически разливи не бяха допускани. За най-малък нефтен разлив - капитаните биваха призовавани на съд. И плащаха на НРБ солени глоби. Дали парите отидоха в бюджета на държавата? Как бихте могли да си помислите друго?
На хартия подобен контрол навярно съществува. Доколко ефективен – не е известно. (Липсата на критериалност е характерна за Балканите!) Зад фасадата на безброй полулегални фирми за морски транспорт, кипи глобално пиратство на нога. Готово да се превърне в устойчив modus vivendi. Такъв е случаят “Хера”. За който малко се писа, а бая пар? се смъкна. И, още се очаква да потъне, в бездънните джебове на спекуланти с трудната, рискова, свещенна професия на моряка, с нещастието и надеждата на хората.
От зле разбрана “моряшка” колегиалност, замърсяванията с нефт милостиво се прикриват, не се вписват с специалните корабни дневници, не се регистрират. (Придружено с подходяща доза пренебрежителна насмешка!) Счита се, за градивна екологична политика. В глобален план обаче, положението е все по-отчайващо. Независимо от турбулентно размножаващите се агенции за корабен и граждански надзор (В САЩ - 16 държавни институции по проблема!) Подобни катастрофи следва да се изучават, анализират, диагностицират и прогнозират, доколкото на море това е възможно - но възможно е! За тях се напомня в частният изследователски труд “ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА”, (ISBN-954-8530-17-1). Където върху стотина страници (www.heritage.varnalife.com) е изложено състоянието на проблема, от гледна точка на националните регионални интереси.
ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ ОТКУЛТИВИРАНЕ на всенационално консумативно безразли-чие, коренящо още в Татово време. Отсъствието на системен подход, системен анализ, системна диагноза и системна прогноза, по безусловно всички проблеми. В това число, и по сериозните проблеми на замърсяване с нефт, тежки метали и химикали, на някога благодатното Черно Море. Превръщането на това глобално безразличие, в плосък социален норматив. Майсторското насаждане на управляем хаотизъм, жестоко поразяващ младите генерации, (Животът е такъв – какъвто е!), преди да се научат да оцеляват. Превръщането на всеки творчески наченък в наукоподобна порнография. (Докторанти бол – прорицатели малко!) Конвертиране на екологията от върхова практическа наука, в евтин политически предизборен субстракт. Нахлуване на сиви транснационални капитали, превръщащи науките за природната околна среда в инвестиционна насмешка. Но, не в това е проблемът. Предстои ножът да опре до кокъл. По друг начин. С фатални цели, и гробовен резултат. Да му мисли курортната промишленост, зарината всред стопански и строителни отпадъци. Нефтоводните смеси, дори в минимална концентрация, са изключително канцерогенозни. Преминали по хранителната верига в човека, а това няма как да не се случи, тяхната поразяваща способност нараства стократно. О, защо, защо, защо нехаем!?!
Бог Да Пази България . . .
?
© 2007 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Без цензура: Публикуваме без променена запетайка позицията на най-изявения специалист в българската екология - д-р Богомил Аврамов. НационалистБг.ком има сравнително положително отношение към проектите "Южен поток" и "Бургас - Александруполис", но знаем, че мнението на специалиста винаги е необходимо!
Прегледи: 124 - Коментари: 0
Бог да пази България от Азов
Бог да пази България от Азов
НЕФТЕНИ РАЗЛИВИ
ВЕРСУС
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
от
ИНЖ. БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ
ПЪЛЗЯЩОТО ФУНДАМЕНТАЛНО ОТОМАНСКО БЕЗГРИЖИЕ; към проблемите на опазване на морето от замърсяване с вредни токсични вещества и организми; няма как да не доведе до помисъл, че мнозина управленци предполагат вовеки ще пребъдат. Независимо от изключително опасния импакт върху природната и околна среда, която всяка политика на инерциални безобразия придвижва. Само че, за двадесет и първи век, това е не е така безопасно. Не само за олигарсите, но и, за всички по пирамидата надолу.. Поради преразходване на жизнени и енергийни ресурси, краят на света без съмнение наближава Както и, заради изчерпване методите за забаламосване на масите. Отдавна всичко е крайно в тази безкрайна вселена, докато всяка претворена технологична мисъл е, не повече от поредно рушение на натуралния жизнен цикъл на човека. Така стоят нещата, и с нефтените разливи в Черно Море. От ден в ден все по-тежки. Все по-ретроградни. В разрез с всякакви регионални интереси. И особено - с нашенските. Край бреговете на Мати Болгария лежат главните маршрути от Украйна и Русия - към Босфора и Дарданелите, на все по-тежките нефтоналивни танкерни превози. Нефтените разливи от кораби, терминали и тръбопроводи, поразяващи глобално общественото здраве, са коронна неприятност за всяка една брегова държава. Странно е, че никой не се размърдва, че да сме готови. Регистрираните случаи в глобален план нямат чет, а поразиите са толкова значимо интегрирани в биосферата на планетата наричана Земя, че замърсяват целият останал свят. За щастие целокупному народу, тяхната регистрация по нашето крайбрежие щастливо приключи още на 22 април 1982, чрез отстраняване на едно популярно служебно лице. От това време опасности от замърсяване с нефтопродукти по бреговата зона на Черно Море няма надлежно регистрирани. Освен приказки на дребно, и празни обещания на едро. Резултиращи в престъпно прикриване на инциденти.
ПРЕЗ РАННИЯ ПЕРИОД на създаване на националната системата за опазване на природната среда у нас, (НРБ вече прехвърляше трансгранично към Кралство Дания над 100 000 тона промишлен прах!), България бе страна със съществен принос при структуриране на множество международни конвенции, свързани както с предпазване на Черно Море и Световния Океан от замърсяване с нефт, така и, за спасителна дейност на море. (Професор Александър ЯНКОВ бе един от създателите и дълги години оглавява Комитета по проблеми на морското дъно към апарата на “UNCLOS-82 UNO Convention”!) За бъде отговорено на специфичните изисквания на този задължителен международен механизъм, във времена на неразумни политически възбрани, България поддържаше противозамърсителен брегови контрол от Резово до Дуранкулак. Специално оборудван вертолет - базиран Варна, самолет “Пчелка” - базиран Бургас, рейдови катери и наземни транспортни средства, фиксираха всеки по0крупен разлив на море, а такъв се считаше всеки с площ над хиляда квадратни метра. Не е известно, в наше време някое ведомство да поддържа подобна ежедневна динамична мониторингова противозамърсителна система. (Що от тук - поизцапал си се с нафта!) Независимо, че броят на международните екологически ориентирани съглашения по море, на които България е страна, от ден в ден, да нарастват в брой и се казуално усложняват. Докато курортната индустрия експандира над границите на бреговия екологически еквилибриум.
ИСПОКОН ВЕКОВ, морето е сладък глобален бизнес, (Хуго Гроциус - ХVII век!), който рядко харесва да бъде контролиран от апарата на държавата, (Пиратския епос за Червената Брада!), макар да е сравнително хубавко кодифициран. Именно този бизнес, изпреварвайки настоящето либерално време, доведе до разпад на екологическия контрол над морето още през ранните 1980.. За да има възможност, в наше време, да бъдат създадени безброй специализирани органи, основно оглавени по верски принцип. Проблемите се разводниха славно. Оперативният екологичен контрол по морето на практика присъства еденства единствено на книга. Изчаквайки възможно най-тежки бедствия, за да се намеси палиативно. До болка известно на едно остатъчно поколение, изконсумирано в опазване на екологическите интереси на нацията, по нейната не чак толкова дълга брегова ивица. Под натиск на внезапно бликналия едър бизнес, то бе обявено за некадърно и демодирало, в крайна сметка - натикано в миша дупка. Но, значителен обем ноу-хау продължава да крее в тази завинаги игнорирана прослойка. Ще го предадат ли някога някому? Да се разчита на внос е скъпо, рисково и ненадеждно.
На тези носталгични мисли, свързани с всичко онова на което е подложено и което очаква Българското Причерноморие, ме навежда случаят с неотдавнашната изключително тежка екологична катастрофа в района на плиткото Азовско Море (м/т "ВОЛГОНЕФТЬ-139"/11.11.2007.!). Дали е свързана с интересите на Република България? О, да! Обратно пропорционално на безкрайно широките усмивки, които раздават управляващите кръгове от прозореца на поредния незаконно построен конак, под припеви на чалга. Някога подобни широки усмивки, по време на брегова нефтена екологическа криза, (м/т "АМОКО КАДИЗ"- Монровия, Бретан, 16-17.03.1978.!), направиха да падне правителството във Франция. Поради критичната близост до точката на инцидента, повърхностното Румелийско течение ("Дяволско течение"!), настоящата тежка намеса на дейността на човека в еквилибриума на морската природна околна среда, фатално рефлектира върху интересите на Република България. За които така и не се разбра, дали някой се постара да защити конвенционално, че да падне някой лев в държавната хазна. Не, не е срамно и позорно. Такава е международната практика (м/т "ИНДЕПЕНДЕНТЕ"-Констанца/Босфора-1982.!). Осъвременено подобие на Чернобил, чрез внасяне по хранителната верига в човека, на непреработени въглеводороди за дълготрайно разграждане във времето. Макар жертвите – за сега! – да се броят предимно между екипажа на авариралия нефтоналивен танкер "ВОЛГОНЕФТЬ-139". Последван от още три сухотоварни кораба натоварени със сяра. Във водите на Азовско Море ударно попадат над 6 000 тона мазут, и над 7 000 тона непреработена сяра. В ареала на Азов загиват хиляди птици, (Кой да ги брои!), докато на брега 200 човека и 100 единици техника опитват що-могат да прикрият. Напразно нашенската морско-транспортна администрация, с презрителна кадетска лекота, игнорира опасността от този незапомнен случай на масово крушение на кораби по тези ширини. Твърдейки, че замърсяването няма да засегне нашите брегове, а при нужда би могла (Като нищо!) да изпрати “в помощ” почистващ кораб. Никоя от бреговите страни на Черно Море не разполага със съвременен специализиран плавателен съд, за нефтопочистване в открито море,.а това и не се практикува. Прословутата "Русалка"-Варна, можеби се родее с яхтата "Балкан", но тя би била полезна единствено в ареала на Евксиноград. Подобна адмнистративна самоувереност напомня само за едно. За безплатно раздадени моряшки книжки.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, някой би посочил, че не е наша работа. Бих запитал незабавно - а чия - освен на обитателите на Мати Болгария!?! Дали защото пишман-специалисти, подозрително настоятелно предлагат нейните скъпоценни брегове за нефтени терминали? Дали, защото сервилниченето "Запад-Изток-Запад" не е прекалено интензифицирано? Предстои драстично повторение на синдромът “Девненска низина” (Там някога се отглеждаше ориз!). Напълно деструктурирана плодоносна почва, пълна със скрити и явни шламоотвали. Готови да бъкнат при незначителен земетръс. Незначителната в квадратура, а толкоз моногоплодна територия на Република България, щедро се предлага за прокарване на стратегически нефто и газо тръбопроводи. Без оповестяване на сравнителна оценка за импакт. Без никакъв всенационален референдум. По реда на хаотична надпревара наричана "нов световен ред". Няма как да не попадне под съмнение опожаряването на горските масиви, като резултат на вадлежно проектирана Глобална икономика на катастрофите (Вж. Милтън Фридмън!).
СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА доказва пълната безпомощност на човешките системи за борба с изкуствено причинени бедствия. (Минамата-1956., Севезо-1976., Бопал-1984.!) В случаят АЗОВ-2007., морето действа, докато човекът гледа и се тюхка. После медиите се заемат, че всичко да се забрави, под покров на мокри фланелки, и кампании със цветни балони за "светло екологическо бъдеще". Докато поколенията биологично дегенерират. Някога Петър Слабаков загрижено отбеляза: “Химия ядат – химия раждат.” Иначе, тук – там, където брегът е достъпен – фирмите-замърсители се правят, че почистват. Никога окончателно. Никога ефективно. Докато последствията закърняват.
Крупни екологически разливи в региона на Северния Медитеран, т. е. Черно Море, до краят на отминалата 2007., не са известни. Обаче за мнозина подобна катастрофа, бе предполагаема. Следователно би могла да бъде прогнозирана. И, при добро желание, чрез апарата на портовите власти, предотвратена. При наличие на съответни бази данни, подобно прогнозиране е достъпно, възможно, задължително и необходимо. Система, метод и процес, някога така сполучливо осуетени. Не е известно у нас понастоящем някой някъде да поддържа подобна междинна база данни. С оглед недалечно бъдеще, тя е крайно необходима.
Някога превенцията бе матрична, докрай ентусиазна. Придвижваха се разумно обезпечени държавни планове. Бяха обхождани безусловно всички кораби в пристанищата, и рейдовете на страната. Извършваше се рутинна проверка на конвенционалната корабна документация за превенция на нефтени разливи. Констативен оглед на общото екологично състояние на всеки кораб, независимо от неговите щатни сертификати. Поддържаше се визуален вертолетен контрол над цялата брегова ивица, и 12 мили в морето, за висок предупредителен статус. Инспекторите по морето ползваха доказан авторитет и компетентност, срещу нищожни заплати, без да бъдат задължително "морски лица". В резултат крупни нефтено-химически разливи не бяха допускани. За най-малък нефтен разлив - капитаните биваха призовавани на съд. И плащаха на НРБ солени глоби. Дали парите отидоха в бюджета на държавата? Как бихте могли да си помислите друго?
На хартия подобен контрол навярно съществува. Доколко ефективен – не е известно. (Липсата на критериалност е характерна за Балканите!) Зад фасадата на безброй полулегални фирми за морски транспорт, кипи глобално пиратство на нога. Готово да се превърне в устойчив modus vivendi. Такъв е случаят “Хера”. За който малко се писа, а бая пар? се смъкна. И, още се очаква да потъне, в бездънните джебове на спекуланти с трудната, рискова, свещенна професия на моряка, с нещастието и надеждата на хората.
От зле разбрана “моряшка” колегиалност, замърсяванията с нефт милостиво се прикриват, не се вписват с специалните корабни дневници, не се регистрират. (Придружено с подходяща доза пренебрежителна насмешка!) Счита се, за градивна екологична политика. В глобален план обаче, положението е все по-отчайващо. Независимо от турбулентно размножаващите се агенции за корабен и граждански надзор (В САЩ - 16 държавни институции по проблема!) Подобни катастрофи следва да се изучават, анализират, диагностицират и прогнозират, доколкото на море това е възможно - но възможно е! За тях се напомня в частният изследователски труд “ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА”, (ISBN-954-8530-17-1). Където върху стотина страници (www.heritage.varnalife.com) е изложено състоянието на проблема, от гледна точка на националните регионални интереси.
ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ ОТКУЛТИВИРАНЕ на всенационално консумативно безразли-чие, коренящо още в Татово време. Отсъствието на системен подход, системен анализ, системна диагноза и системна прогноза, по безусловно всички проблеми. В това число, и по сериозните проблеми на замърсяване с нефт, тежки метали и химикали, на някога благодатното Черно Море. Превръщането на това глобално безразличие, в плосък социален норматив. Майсторското насаждане на управляем хаотизъм, жестоко поразяващ младите генерации, (Животът е такъв – какъвто е!), преди да се научат да оцеляват. Превръщането на всеки творчески наченък в наукоподобна порнография. (Докторанти бол – прорицатели малко!) Конвертиране на екологията от върхова практическа наука, в евтин политически предизборен субстракт. Нахлуване на сиви транснационални капитали, превръщащи науките за природната околна среда в инвестиционна насмешка. Но, не в това е проблемът. Предстои ножът да опре до кокъл. По друг начин. С фатални цели, и гробовен резултат. Да му мисли курортната промишленост, зарината всред стопански и строителни отпадъци. Нефтоводните смеси, дори в минимална концентрация, са изключително канцерогенозни. Преминали по хранителната верига в човека, а това няма как да не се случи, тяхната поразяваща способност нараства стократно. О, защо, защо, защо нехаем!?!
Бог Да Пази България . . .
?
© 2007 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Без цензура: Публикуваме без променена запетайка позицията на най-изявения специалист в българската екология - д-р Богомил Аврамов. НационалистБг.ком има сравнително положително отношение към проектите "Южен поток" и "Бургас - Александруполис", но знаем, че мнението на специалиста винаги е необходимо!
IN THE NAME OF THE GLOBALIZM, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 120 - Коментари: 3
В името на глобализма
В името на глобализма
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
В ИМЕТО НА ГЛОБАЛИЗМА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЯМА КАК случайният читателя да не си припомни крещящия случай от последните дни на фиктивно разпадналия се СССР. Когато бригади подбрани ученици са изпращани “на младежки бригади”, за да разработват нелегални маково-конопени полета. В името на просперитета на “целокупното мирно човечество и международната работническа солидарност” (“Неделя”-1986.!) Така стояха по онова време нещата. Подир това дойде завръщането от Афганистан. Разгеле, у нас подобно нещо изобщо не би могло да се случи. Освен ... Освен онези няколко нещастни девойчета от СПТУТ в град Варна, набутали безотговорно изоставената бъчва с ацетоново лепило, (По онова време много вървеше!), в плодкомбината на някакво забутано село, докато учителката била по конушмак. После – в болницата за дезинтоксикация! Подобен ще да е и случаят, с разкритията за
НЕЗАКОННИ ТУХЛАРНИ в окръг Хонтон, провинция Шансъ, КНР /Китайска народна република/. Където има-няма хилядо деца в най-крехка ученическа възраст, са били принудени да работят, като роби. И това, в един на пръв поглед изцяло глобализиращ се Китай. Не, не може да не е сияело на хоризонта на скапаните примитивни тухларни, бляскавото бъдеще на социал-капитализма в Китай. Чрез който шепа хитреци се превръщат в супербогаташи, драснали надалеч по света. За да не се завърнат никога. Докато останалият народ активно духа супата на ежедневната робия, подпомагайки си с пръчици от бамбук. (Съвсем здравословно!) С други думи, властите умишлено са си затваряли очите. Отчитайки върхови народно-стопански постижения по стълбата нагоре – която винаги води надолу. Тази неотдавнашна новина се превърна в потвърден официоз. Обиколил забързано света и още по-прибързано загаснал. (Дипломацията знае своето!) Глобалният свят бе шокиран, но сви безпомощно рамене. Едва ли самите китайци. Те прекалено добре познават цената на настоящия подозрително интензифициран технологически възход. Превърнал селските партийни секретари във феодални работодатели. Засипал света с отпадна пластмаса и изтощени батерийки за фенерчета. За сметка на природните ресурси на богатата китайска земя. Уклончиво-социален. Потънал в мимикрия социално-политически компромис. Базиран на Маркс по волята на Мао. Интерпретиран като на шега от Милтън Фридмъновци и Компания.
БЕ ПОТВЪРДЕНО, че височайши служители на комунистическата администрация – президентът Ху и премиерът Вен, не са знаели що става по места. Въпреки че в съвременния дигитализиран свят всеки е навсякъде – макар не завинаги. Задължително за онези, в чиито ръце блестят ръчоците на трансглобализма. Успял фиктивно безболезнено (Нима!?!) да озапти, една подир друга, до зъби въоръжените някога “социалистически” държави. Методите са изпитани, изпипани, и доизпипвани. Един от тях е – нелегалната експлоатация на всякакъв дискриминиран труд. Вдигане на оборотите до пълно личностно затъпяване. Заплащане – по преценка. Дали китайските висши ръководители са знаели, що е тухларна? Дали са подозирали, доколко технологиите официализират неграмотността? Дали не съществува Китайски кодекс на труда и прочее съвременно Законодателство? Не може да не са наясно. В едва ли не последната тоталитарна държава-миксинг, (Лъсната до блясък – кой не би се възхитил!), управляющите така умело въртят фурнаджийските лопати, че мишките продължават да ловят котките. Доколкото не са измрели от недоимък. Местните власти? Но, какво са местните власти в една прекалено йерархизирана държава? Доказаната устна договореност между съответните собственици на тухларни и местните партийни величия е дала търсения резултат. (Някои от освободените деца дотолкова били освирепели - от глад и неквалифициран труд, че са забравили ... да говорят. Дали между тях е нямало чужденци?) Да си припомняме ли романите на Карл Май за Китай?
ВМЕСТО ДА БЪДАТ НАЕТИ ПО ДОГОВОР, работниците просто са били са отвличани. Подир това принуждавани да работят пряко сили. До пълно затъпяване. Бригади биологични машини за ТФР, на прехода към 21-ви век. На следствените органи е разрешено и се хващат на работа. (Ах, тези журналисти – къде ли не си тикат гагата!) Допълнително биват изнесени данни и за други подобни тухларни. Където лица на възраст между десет, (Напред – науката е слънце!), и осемдесет години (Грижа за пенсионера!) биват подлагани на “превъзпитателни” репресии - при прекалено скромен хранителен режим и почти никакви битови условия. И, що да сторят хората. За залък робуват. (Дали не е своеобразна мобилизация!?!) Подобно на нашите, пределно зле заплатени, строителни работници. Които като круши падат, от необезопасените строежи на щурнала да строи хотели България. Духне ли вятър нависоко. Не, не падат от глад хората. Нито от отчаяние. А, защото контролните органи струват стотина лева под маса - на ръка.
В Китай, като умно крачеща в крак с глобализма азиатска страна, с подобна дейност се занимават специализирани търговци на хора. (От векове!) В наше време и фирми. (Хонг-Конг и Макао!)
В България с подобна дейност се занимава неформалната каста от пишман-посредници. Със слаб хабер от високи строителни технологии, но с огромен опит в мамене в гюндюлюка. Па го правят масово - и безпощадно. Какво договорно начало!?! От где накъде порцион!?! Какви работни дрехи, обувки и предпазни каски – всеки за своя сметка да си купи! Инструментариум – също! (Магазините са пълни!) Разбира се, че става дума най-напред за малцинствата - най-напред. Що не се усеща где го водят и подвеждат. Но, и не само малцинствата. Българите вървим от болшинство - към малцинство. Не преставам да се питам, като как под турско българинът е бил баш-патриот, с многолюдна челяд. (Моят прадядо Хаджи Поп Костадин имал дванадесет сина!) Докато подир многократни освобождения, да оставиш поколение се превръща в непоносим лукс?
ПРОВИНЦИАЛЕН КИТАЙ практикува този вид нелегална робия, горе-долу десетина години. (Така се предполага!) Дали робията е прекратена? Разбира се. За да бъде законспирирана още по-дълбоко.
В Китай, дажбите с храна по подобни тухларни са проблем на спекула от страна на собственика - най-често председателят на някое местно Текезесе. /За по-младите - Трудово кооперативно земеделско стопанство, в което всичко е общо. Освен кражбата. А понякога и тя./
У нас, социалното застраховане е проблем на спекула на апарата. Да не говорим за мизерното пенсиониране, което дори при цените на живковизма, за нищо нямаше да стига. Безработицата е значителна, независимо от уверенията на министър под шоколадов масаж.
В тухларните на Китай, все пак е имало обща кухня.
В Република България, демократична колкото си иска и либерална колкото й посочат, за столови условия по грандиозните безсмислени хотелски строежи не може и да се помисли. Докато детският труд изобщо не е игнориран. Независимо от всевъзможните програми за защита настоящето, и “бъдещето” на децата. (На училище със семки за закуска!) По строежите работят безброй деца под 16 годишна възраст. Как ли е по нашенските селски тухларни, докато високоуважаемият господин Министър на образованието, просветата и още кой знае какво, публично опъва подарена хаванска пура!?!
Но... Никакво “но”! Защото, мила Европа, ние предпочитаме да бъдеш Майка – никога Баща. Независимо, какво предпочиташ.
СВЕТЪТ бързо забрави, за издевателствата в тухларните на Шансъ. Не зная, какво би направила ЕО, ако реши пристално да изследва наемането на детски труд в България. Но, и да дойдат наблюдатели – какво значение. Светът умее да свива рамене.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Сириус А Дата: 2008-07-07 06:55:19
Авторът е вероятно компетентен, но преднамерен.
Точно в Китай детският труд е забранен, а всеки нарушител отива директно в затвора с тежка присъда.
Истинската експлоатация на детски труд, включително педофилия има на Запад, а ние сме в момента на "Запад". Защо преди 10 ноември в България никой непълнолетен не работеше.
Най-сериозно е положението в "демократичните" държави в Азия и Африка. Това са те "благинките" на капитализма.
2. Потребител: До Сириус-А Дата: 2008-07-10 08:40:53
Да не си живковист!?!
3. Потребител: Карина Дата: 2008-07-14 17:55:38
Поздравявам автора за статията.
В България в момента има експлоатация на детски труд.
Защо има Закон за закрила на детето, Агенция за детето с ръководителка Ширин Местан, но нищо не се прави по въпроса?
А в Китай и Индия има най-много починали непълнолетни и даже малолетни по време на работа.
Снимки Владимир Димитров МайстораМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [1] (3565)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1705)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1505)
4. Отровата БСП [2] (1348)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [1] (1337)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго псуваха американския химн [5] (546)
2. Българската икономика пред колапс [5] (532)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [5] (240)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (253)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (842)
Последните пет статии1. Резултати от групите на УЕФА [0] (85)
2. Резултати в CHAMPIONS LEAGUE [0] (116)
3. КОНТЕКСТЪТ НА СТАРИТЕ ДУХОВНИ ВРЪЗКИ [0] (120)
4. Шоу на Марешки в Комисията по здравеопазване [1] (158)
5. Наградиха Кметове за 1 ден [0] (145)
Последните пет новини1. Спорт [0] (882)
2. Футболни новини [0] (875)
3. Наука [0] (693)
4. Варна, България [1] (524)
5. Свят [0] (291)
Предстоящи събития
24.10.2008 - 26.10.2008
24 октомври [0] (58)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 77
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 24
Прегледи: 120 - Коментари: 3
В името на глобализма
В името на глобализма
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
В ИМЕТО НА ГЛОБАЛИЗМА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЯМА КАК случайният читателя да не си припомни крещящия случай от последните дни на фиктивно разпадналия се СССР. Когато бригади подбрани ученици са изпращани “на младежки бригади”, за да разработват нелегални маково-конопени полета. В името на просперитета на “целокупното мирно човечество и международната работническа солидарност” (“Неделя”-1986.!) Така стояха по онова време нещата. Подир това дойде завръщането от Афганистан. Разгеле, у нас подобно нещо изобщо не би могло да се случи. Освен ... Освен онези няколко нещастни девойчета от СПТУТ в град Варна, набутали безотговорно изоставената бъчва с ацетоново лепило, (По онова време много вървеше!), в плодкомбината на някакво забутано село, докато учителката била по конушмак. После – в болницата за дезинтоксикация! Подобен ще да е и случаят, с разкритията за
НЕЗАКОННИ ТУХЛАРНИ в окръг Хонтон, провинция Шансъ, КНР /Китайска народна република/. Където има-няма хилядо деца в най-крехка ученическа възраст, са били принудени да работят, като роби. И това, в един на пръв поглед изцяло глобализиращ се Китай. Не, не може да не е сияело на хоризонта на скапаните примитивни тухларни, бляскавото бъдеще на социал-капитализма в Китай. Чрез който шепа хитреци се превръщат в супербогаташи, драснали надалеч по света. За да не се завърнат никога. Докато останалият народ активно духа супата на ежедневната робия, подпомагайки си с пръчици от бамбук. (Съвсем здравословно!) С други думи, властите умишлено са си затваряли очите. Отчитайки върхови народно-стопански постижения по стълбата нагоре – която винаги води надолу. Тази неотдавнашна новина се превърна в потвърден официоз. Обиколил забързано света и още по-прибързано загаснал. (Дипломацията знае своето!) Глобалният свят бе шокиран, но сви безпомощно рамене. Едва ли самите китайци. Те прекалено добре познават цената на настоящия подозрително интензифициран технологически възход. Превърнал селските партийни секретари във феодални работодатели. Засипал света с отпадна пластмаса и изтощени батерийки за фенерчета. За сметка на природните ресурси на богатата китайска земя. Уклончиво-социален. Потънал в мимикрия социално-политически компромис. Базиран на Маркс по волята на Мао. Интерпретиран като на шега от Милтън Фридмъновци и Компания.
БЕ ПОТВЪРДЕНО, че височайши служители на комунистическата администрация – президентът Ху и премиерът Вен, не са знаели що става по места. Въпреки че в съвременния дигитализиран свят всеки е навсякъде – макар не завинаги. Задължително за онези, в чиито ръце блестят ръчоците на трансглобализма. Успял фиктивно безболезнено (Нима!?!) да озапти, една подир друга, до зъби въоръжените някога “социалистически” държави. Методите са изпитани, изпипани, и доизпипвани. Един от тях е – нелегалната експлоатация на всякакъв дискриминиран труд. Вдигане на оборотите до пълно личностно затъпяване. Заплащане – по преценка. Дали китайските висши ръководители са знаели, що е тухларна? Дали са подозирали, доколко технологиите официализират неграмотността? Дали не съществува Китайски кодекс на труда и прочее съвременно Законодателство? Не може да не са наясно. В едва ли не последната тоталитарна държава-миксинг, (Лъсната до блясък – кой не би се възхитил!), управляющите така умело въртят фурнаджийските лопати, че мишките продължават да ловят котките. Доколкото не са измрели от недоимък. Местните власти? Но, какво са местните власти в една прекалено йерархизирана държава? Доказаната устна договореност между съответните собственици на тухларни и местните партийни величия е дала търсения резултат. (Някои от освободените деца дотолкова били освирепели - от глад и неквалифициран труд, че са забравили ... да говорят. Дали между тях е нямало чужденци?) Да си припомняме ли романите на Карл Май за Китай?
ВМЕСТО ДА БЪДАТ НАЕТИ ПО ДОГОВОР, работниците просто са били са отвличани. Подир това принуждавани да работят пряко сили. До пълно затъпяване. Бригади биологични машини за ТФР, на прехода към 21-ви век. На следствените органи е разрешено и се хващат на работа. (Ах, тези журналисти – къде ли не си тикат гагата!) Допълнително биват изнесени данни и за други подобни тухларни. Където лица на възраст между десет, (Напред – науката е слънце!), и осемдесет години (Грижа за пенсионера!) биват подлагани на “превъзпитателни” репресии - при прекалено скромен хранителен режим и почти никакви битови условия. И, що да сторят хората. За залък робуват. (Дали не е своеобразна мобилизация!?!) Подобно на нашите, пределно зле заплатени, строителни работници. Които като круши падат, от необезопасените строежи на щурнала да строи хотели България. Духне ли вятър нависоко. Не, не падат от глад хората. Нито от отчаяние. А, защото контролните органи струват стотина лева под маса - на ръка.
В Китай, като умно крачеща в крак с глобализма азиатска страна, с подобна дейност се занимават специализирани търговци на хора. (От векове!) В наше време и фирми. (Хонг-Конг и Макао!)
В България с подобна дейност се занимава неформалната каста от пишман-посредници. Със слаб хабер от високи строителни технологии, но с огромен опит в мамене в гюндюлюка. Па го правят масово - и безпощадно. Какво договорно начало!?! От где накъде порцион!?! Какви работни дрехи, обувки и предпазни каски – всеки за своя сметка да си купи! Инструментариум – също! (Магазините са пълни!) Разбира се, че става дума най-напред за малцинствата - най-напред. Що не се усеща где го водят и подвеждат. Но, и не само малцинствата. Българите вървим от болшинство - към малцинство. Не преставам да се питам, като как под турско българинът е бил баш-патриот, с многолюдна челяд. (Моят прадядо Хаджи Поп Костадин имал дванадесет сина!) Докато подир многократни освобождения, да оставиш поколение се превръща в непоносим лукс?
ПРОВИНЦИАЛЕН КИТАЙ практикува този вид нелегална робия, горе-долу десетина години. (Така се предполага!) Дали робията е прекратена? Разбира се. За да бъде законспирирана още по-дълбоко.
В Китай, дажбите с храна по подобни тухларни са проблем на спекула от страна на собственика - най-често председателят на някое местно Текезесе. /За по-младите - Трудово кооперативно земеделско стопанство, в което всичко е общо. Освен кражбата. А понякога и тя./
У нас, социалното застраховане е проблем на спекула на апарата. Да не говорим за мизерното пенсиониране, което дори при цените на живковизма, за нищо нямаше да стига. Безработицата е значителна, независимо от уверенията на министър под шоколадов масаж.
В тухларните на Китай, все пак е имало обща кухня.
В Република България, демократична колкото си иска и либерална колкото й посочат, за столови условия по грандиозните безсмислени хотелски строежи не може и да се помисли. Докато детският труд изобщо не е игнориран. Независимо от всевъзможните програми за защита настоящето, и “бъдещето” на децата. (На училище със семки за закуска!) По строежите работят безброй деца под 16 годишна възраст. Как ли е по нашенските селски тухларни, докато високоуважаемият господин Министър на образованието, просветата и още кой знае какво, публично опъва подарена хаванска пура!?!
Но... Никакво “но”! Защото, мила Европа, ние предпочитаме да бъдеш Майка – никога Баща. Независимо, какво предпочиташ.
СВЕТЪТ бързо забрави, за издевателствата в тухларните на Шансъ. Не зная, какво би направила ЕО, ако реши пристално да изследва наемането на детски труд в България. Но, и да дойдат наблюдатели – какво значение. Светът умее да свива рамене.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Сириус А Дата: 2008-07-07 06:55:19
Авторът е вероятно компетентен, но преднамерен.
Точно в Китай детският труд е забранен, а всеки нарушител отива директно в затвора с тежка присъда.
Истинската експлоатация на детски труд, включително педофилия има на Запад, а ние сме в момента на "Запад". Защо преди 10 ноември в България никой непълнолетен не работеше.
Най-сериозно е положението в "демократичните" държави в Азия и Африка. Това са те "благинките" на капитализма.
2. Потребител: До Сириус-А Дата: 2008-07-10 08:40:53
Да не си живковист!?!
3. Потребител: Карина Дата: 2008-07-14 17:55:38
Поздравявам автора за статията.
В България в момента има експлоатация на детски труд.
Защо има Закон за закрила на детето, Агенция за детето с ръководителка Ширин Местан, но нищо не се прави по въпроса?
А в Китай и Индия има най-много починали непълнолетни и даже малолетни по време на работа.
Снимки Владимир Димитров МайстораМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [1] (3565)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1705)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1505)
4. Отровата БСП [2] (1348)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [1] (1337)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго псуваха американския химн [5] (546)
2. Българската икономика пред колапс [5] (532)
3. Откриват Летния с фестивал на /не/български култури [5] (240)
4. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (253)
5. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (842)
Последните пет статии1. Резултати от групите на УЕФА [0] (85)
2. Резултати в CHAMPIONS LEAGUE [0] (116)
3. КОНТЕКСТЪТ НА СТАРИТЕ ДУХОВНИ ВРЪЗКИ [0] (120)
4. Шоу на Марешки в Комисията по здравеопазване [1] (158)
5. Наградиха Кметове за 1 ден [0] (145)
Последните пет новини1. Спорт [0] (882)
2. Футболни новини [0] (875)
3. Наука [0] (693)
4. Варна, България [1] (524)
5. Свят [0] (291)
Предстоящи събития
24.10.2008 - 26.10.2008
24 октомври [0] (58)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 77
2) БСП 9
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 24
OFFSHORIZATION - NOTHING MORE FUNNY THAN IT, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 154 - Коментари: 0
Ъфшоризация - нищо по-полезно от това
Ъфшоризация - нищо по-полезно от това
Мати Булгарикус Балканикус
ДОКАТО НАРОДЪТ СИ СЕ ЧУДИ, що да чини с изкуствено недоходоносните бонове от безславната "масова" приватизация на Мати Булгарикус Балканикус, (Кой каза - Мяу!?!), реалният приватизационен процес продължава по пътища, непрогнозируеми дори за набързо нахитрялите десетпроцентни пазар-монетарни икономисти. Подобен е случаят и, - с Българска Телекомуникационна Компания ЕАД. (Търгувана – претъргувана!) На която не достигат не повече от един-два аршина спътникови връзки, та готовият на всичко за къшей хляб българин, да се превърне в настоящ гражданин на света. Под предлог за перманентна модернизация, (Подход загробил българското корабостроене, барабар с НРБ!), тя ментешки изтръгва безпрестанно последни стотинки от продраните кризисни джебове на своите телефонни абонати. Та, да си конферира за сметка роду, Евксиноград с Кестрич и Маями, като с какво да орне следващата морна есен. Само с коня, само с кравата или с кравата и Баба Катинка в браздата.
Държеливият със държелив български народец, порочно често доказван за неземно интелектуален, (До дупка партийному верен на всеки който успее навреме да го наяха!), как' се види, съвсем скоро ще бъде ощастливен с пореден телекомуникационен изтърсак. (Мющерии бол!) Я от Холандия, я от Британия, я от братска Византия. Предполагаемо финансово стабилен. Абсолютно международно неизвестен. Доколко благонадежден? Подобен на БМФ сървайз-компаниите по света. Където местният "съсобственик" задължително участва с изискуемия по закон единствен паунд; случайно останал да се търкаля в чекмеджето на неговата викторианска прабаба; та компанията да бъде регистрирана именно като "английска". С подобен тип трейд-тарикатлък по времена, когато НАТО бе все още лют враг номер едно: най-напред на Мати Булгарикус Балканикус, и едва подир това на СССР Сибириадис; задължително се откриваше "британска", пък иначе доволно българан-ганювска компания, да речем в някоя дървена будка по ембаркмента в Пирея. Система довела да пръкнат касови апарати дори в общинските нашенски кенефи. Независимо – дали стават за послужване по европейски. Как' се види от централната преса дузината крупни работодатели, в малката китна страна все още наричана България, някак задължително си се превръщат в трудно контролируеми ъфшорни компании. Без да дължат нещо на държавата, където развиват основна народополезна дейност. Но заплащайки фарисейска офшорна такса, ($5500/Annually - плюс менте директорски заплати!), в държавното чекмедже на някой потулен в апендикса на Световния Океан коралов остров. (Днес го има – утре го няма – поради цунами!) Където държат и банковите си "кореспондентски" сметки. (Сметната палата – има ли си достъп!?!) Колко жалко, че Варна Сити не успя да се вреди като ъфшорна зона, та да въдвори мечтите на Султанието от преди Кримската Война. (Липсват небостъргачи!) Макар навреме да ни докараха на крака онзи-ми-ти мистър Ричард Ран, дано отвори някому клепачи. Този подробен експерт по сива икономика не подозираше, че Делауер и Калифорния, са официални ъфшорни зони на Щатска Америка – ха де!?! (Какъв пай от баницата наричана България е лапнал – не е наше дело да се врем!) Новоизпечени регионални велможи, закалени в проектанските организации в бистрене на политика на дребно и пиене кафедакис на аванта, се бяха втурнали можеби да сторят единственото свястно нещо, за този апетитен международен град. (Пък попаднали - на когото трябва!?!) Пропуснали да забележат че Народът, тръпнещ в очакване на пореден окупатор, (Българану – едва тогива му хомот улеквъ!), всяко добре поднесено нещо очарователно бързо превръща в превъзходно оплюто нищо. За все още изцяло държавните и фиктивно еднолични посттоталитарни менте-монополи, проблемът е единствен: как да бъдат многократно завишени цените на стоки и услуги Народу, че да не гъкне фуквайки панически по кофите със смрад. (Служба “Чистота” никаква я има – ама Народо - къде по-екзактен!) Ако човек се захване да следи онова, което се има за местни медии, че всичко в Стара Варна е дотолкова наред, че за производство на традиционни стоки и услуги, все по-рядко става дума. (Рушнати са възлови заводи – на тяхно място – Молове в строеж!) Водка, кроасани и препечени хлебчета за "Макдоналдс" по транснационални рецепти, за съвременна деиндустриализирана България, не са никакво нам производство. Така търсените някога на международния пазар, прочуто евтини местно производство среднотонажни и тежкотонажни товарни кораби, отдавна никакви ги няма. Онова, за което се пенят от време навреме медиите – бъдете сигурни – заложено е в проект и желязо още по Бай Татово Време. (Недооценен от Папа Горбачов – що да рекнем за самите нас!) От глобални политико-административни джунгурбаши, за кадърно професионално корабостроене едва ли остава реално трудово-творческо време. (Производство на речни шлепове на море - хе-хе-хе!) Кой луд да строи кораби, когато би могъл да спекулира с валута? Теоретизацията е дотолкова симптоматична, че напомня незавършено АОНСУ кандидатствано с диплом от ПУЦ. Далеч преди пускане на вода на челния 100 000 тонен нефтоналивен танкер, от който щяха да се строят без особен напън юнашки дузини, на огромен плакат в помещенията на ДСО "Корабостроене", щатните партай-другари бяха бутнали в ръцете на Другарят Тодор Живков огромен корабен щамбайн с надпис "Пълен-Напред", докато стрелката сочеше "Пълен-Назад". Не бе грешка. Бе важно оценъчно предупреждение по време на луда надпревара за задгранични командировки. (От тях капеха хубавки йени!) Довели до съвсем религиозния спор, като на чии именно корабостроителници КК "Г. Димитров" - Варна би следвало да заприлича. (Собствен облик – няма нужда!) На Блом-Фос, на Хитачи-Зосен, на Кайзер-Фрейзър, или още по-добре на пояпончената Сточная-Гданска, където все пак стачно движение съществуваше, и все още съществува.
ПОУКАТА:
*
Мати Болгария е страна, която не иска да прилича на Самата Себе Си.
*
Българите харесват да приличат на своите поредни поробители.
*
Абе, Братия Болгаре – що за хора сме си ний!?!
ПОДОБНА Е РАБОТАТА с електрическия ток, произвеждан от ядрена централа, (Стиснала гъз – да не гръмне!), замърсила чак кубетата на храм-паметник "Александър Невски", (Научни изследвания-1984.!), по време – когато за това се говореше под лейкопласт. И, да не вярваш в суеверия, няма как да не потънеш във възможно най-груб мистицизъм? Ще излезе, че Патриарх Максим, Сам Господ-Бог успява и го пази.
Подобна е работата с питейната (Ха де!) чешмяна вода, която от време на време (При петролна криза!) бълва интимни порции газьойл превръщайки ни в дизели, в очакване на нефтодобив от шелфа – своевременно концесиониран задокеану.
Подобна е работата и с задължителното всенародно здравеопазване, доведено до жалка подкупна цигания, и сивоикономическа подкрепа – на ръка.
Не е ли така и, с пенсионното дяло? Където Правителството си позволява да се пазари с потопените в широмашия майки и бащи, на които и да могат ползотворно да работят – не им се разрешава? (Сегрегация по възраст!)
Не е ли така и, со школното образование национално? При което най-висок дерт е своевременното рушване на училища-възрожденски паметници, при повик за доограмотяване на шофьори-самоубийци?
Не е ли така и, със жестоката пътно-безпътна обстановка? За която пари има – колкото за лодки за разходки?
Как стоят нещата с депата за всякакви отпадъци, в т.ч. тези за радиоактивни мръсотии? Бездомните безплатно си се трудят – “Чистота” лапка - ОК! Но дали достатъчно безопасно за тях и обществото?!?
Как стоят нещата с горските пожари на засадени с доброволен бригадирски труд вече половинвековни крайградски гори?!? (За Рила и Пирин нещата ясни – паднал гръм – толкоз!) Ами със самозапалващите се “предвидливо” заключени влакове?!?
Как стоят нещата с безочливо замърсеното море? С безцелно избиваните със скутери делфини?!?
*
Подигравателни просешки пенсии за цял народ прекалено баламски пропилял здраве, живот и време за достигане на европейски икономически показатели, (Тоталитарни – Брях!), в интерес на настоящи идеологически спекуланти? (До един екс-партийни секретари – Мамата!)
*
Ненаказуеми безкнижни шофьори-убийци, довели до отчаяние майки и бащи, фукнали да правят кеф на задграничен куйтулук, търсещи сметка от един потънал в отчаяние баща?!?
*
Показни публични разстрели, при невъзможност някой да се справи с тях?
Не преставам да питам-разпитвам, защо бе тази безсмислена гавра с Тодор ЖИВКОВ, който доказано съвестно си гледаше държавническата работа, бюро и стол?!?
Не преставам да питам-разпитвам, – какво е това нашествие от всевъзможни бамбашка религии, които няма не успява да възпре дори Българското Мюсюльманство?!?
Не преставам да питам-разпитвам, какви са тези ченджове с Църковни Имоти - Христов залък и Народна кръв - заделяни от къшея баят хляб на Българина през веко-вете?
Как ни подвеждаха, че “VOGUE”, PLAYBOY” и “POPULAR SCIENCE”, са чиста проба Идеологическа Диверсия. (Бая-бая ся услади!)
Как ни подвеждаха, че Рокът е явление упадъчно. (Чалгата не е!)
Как ни подвеждаха, че да притежаваш западна кола, е повече от подозрително.
(Да я имаш – днес е задължително!)
*
Някога Идеологическа Диверсия нямаше - има я понастоящем.
*
Някогашната Идеологическата Диверсия, бе мед и масло с пандишпан – сегаш-ната опасно-отровна.
*
Някогашната Идеологическа Диверсия - днес банална Реалия Балканска, с която никой не желае да се занимава.
НЯКОЙ НЯКЪДЕ - ОТВИСОКО, предсмъртно развеселено и докрай ехидно, ни подвежда подир прескрипциите на небеизвестния продавач на алтернативни финансови технологии, мистър Джей Вей Кей. "Оздравителни доклади", прилежно подвързани в естествена кожа, предлагани на прилична цена, ($100+$8 Shipment/Mail).
Предназначени за сенчестата част на една зряла през вековете световна икономика. Никога официален работен инструмент на управляващи партии. Мистър Джей Вей Кей. навярно и днес снабдява желаещите, с камуфлажни "истински" паспортни документи ($555+$25 Shipment/Door-Door), от майсторски закрити държавици. Над които така жестоко е бръснала безпощадната метла на всевъзможни социално-финансови експерименти, че ето на - вече не съществуват. Докато паспортите им, своевременно изкупени като отпадък, електронизирани според изискванията на ООН, успешно служат за камуфлаж. Тури ли ти някоя шантава барета автомат под брада. (Боже-Господи Всевишний!) Древни финансови тарикатлъци, днес бълвани по телефон, GSM и ИНТЕРНЕТ, подмамващи старци и баби, т.е. Нашите бащи и майки – но и всинца нас. Решили, да чопнем по нещичко от благините на Либерално Демократическия КапитализЪм. Едва ли някой би могъл да установи, чии са всъщност напомпваните насила ъфшорни капитали в дребната възлова прифронтова държавица Мати Булгарикус Балканикус. Странно е, че в една докрай смрадна постоталитарна действителност, навлизането на ъфшорен капитал не само не се ограничава, ами се толерира. (Що стана с Вальо Обществената Топлина!?!) Още малко, и да ни строят в редици, за да изманифестираме развявайки флаговете на НАТО, ЕО и САЩ, изревавайки опияняващо:"OFFSHORE SI - YANKEE NO ! " Щото иначе – небостъргачи – на нанай. (Тръбопроводите – и без манифестации ще тръгнат!) То се знае, Мавзолей ще се намери. Ако се наложи – нов ще се построи. (Он' затова биде съборен – за да бъде построен отново!) Ала, моля – моля – моля, какъв флаг тогива ке развеем, щом Властта стане окончателно ъфшорна?!? С толкоз малко готованско можене, и толкоз много пътешестване - за сметку роду, това няма как да не случи. И тогава - Буйрунус Алабаш-Екмек.
ВСЕКИ АЛТЪН-ПРОГНОЗИСТ, от екипа на Професор Боян Боянов, (МАУП-Киев в Балчик – в Перник печките, и през лятото парят!), би могъл да обоснове, предположи и разположи. Вместо победоносната конница на Генерал Колев - втора ръка байонети, танкети, самолети и корвети, от екологизираща се Европа. Колко и какви са постъпленията от надписаното по кръчмарски в Нещото наричано Държавен Бюджет, в сравнение с времена, когато технологиите не бяха така съвършени? Никой не е допускан дори да надникне в тефтера, що за народна пара тръгва към ъфшорните зони и, какво остава в страната? Кой и защо периодично постановява драстично повишаване таксите за всевъзможни комунални услуги, че и постановява, като как да се събират. Никога в интерес не на потребителя. Винаги в интерес на грабителя. Сладко-сладко обещал да гарантира на населението елементарен жизнен стандарт и просперитет, срещу кроткото удоволствие да бъде умничко изцеждан. (Комуто не отърва – вън от страната!) Не повтаряйте за високите изисквания на ISO. Може да съществуват, но единствено в папките на администратори. За обикновеният български человечец, притиснат към земята от всякакви ъфшорни апетити, подобни стандарти са онова вездесъщо, което не го ползва, но го задължава да крепи на безработният си гръб огромни административни мастодонти, предназначени да пълнят джебовете на малцина.
Играта вместо да спре, та да започнем мъжки да работим, продължава.
Как ще завърши?
Никак иначе – освен по Балкански . . .
Прегледи: 154 - Коментари: 0
Ъфшоризация - нищо по-полезно от това
Ъфшоризация - нищо по-полезно от това
Мати Булгарикус Балканикус
ДОКАТО НАРОДЪТ СИ СЕ ЧУДИ, що да чини с изкуствено недоходоносните бонове от безславната "масова" приватизация на Мати Булгарикус Балканикус, (Кой каза - Мяу!?!), реалният приватизационен процес продължава по пътища, непрогнозируеми дори за набързо нахитрялите десетпроцентни пазар-монетарни икономисти. Подобен е случаят и, - с Българска Телекомуникационна Компания ЕАД. (Търгувана – претъргувана!) На която не достигат не повече от един-два аршина спътникови връзки, та готовият на всичко за къшей хляб българин, да се превърне в настоящ гражданин на света. Под предлог за перманентна модернизация, (Подход загробил българското корабостроене, барабар с НРБ!), тя ментешки изтръгва безпрестанно последни стотинки от продраните кризисни джебове на своите телефонни абонати. Та, да си конферира за сметка роду, Евксиноград с Кестрич и Маями, като с какво да орне следващата морна есен. Само с коня, само с кравата или с кравата и Баба Катинка в браздата.
Държеливият със държелив български народец, порочно често доказван за неземно интелектуален, (До дупка партийному верен на всеки който успее навреме да го наяха!), как' се види, съвсем скоро ще бъде ощастливен с пореден телекомуникационен изтърсак. (Мющерии бол!) Я от Холандия, я от Британия, я от братска Византия. Предполагаемо финансово стабилен. Абсолютно международно неизвестен. Доколко благонадежден? Подобен на БМФ сървайз-компаниите по света. Където местният "съсобственик" задължително участва с изискуемия по закон единствен паунд; случайно останал да се търкаля в чекмеджето на неговата викторианска прабаба; та компанията да бъде регистрирана именно като "английска". С подобен тип трейд-тарикатлък по времена, когато НАТО бе все още лют враг номер едно: най-напред на Мати Булгарикус Балканикус, и едва подир това на СССР Сибириадис; задължително се откриваше "британска", пък иначе доволно българан-ганювска компания, да речем в някоя дървена будка по ембаркмента в Пирея. Система довела да пръкнат касови апарати дори в общинските нашенски кенефи. Независимо – дали стават за послужване по европейски. Как' се види от централната преса дузината крупни работодатели, в малката китна страна все още наричана България, някак задължително си се превръщат в трудно контролируеми ъфшорни компании. Без да дължат нещо на държавата, където развиват основна народополезна дейност. Но заплащайки фарисейска офшорна такса, ($5500/Annually - плюс менте директорски заплати!), в държавното чекмедже на някой потулен в апендикса на Световния Океан коралов остров. (Днес го има – утре го няма – поради цунами!) Където държат и банковите си "кореспондентски" сметки. (Сметната палата – има ли си достъп!?!) Колко жалко, че Варна Сити не успя да се вреди като ъфшорна зона, та да въдвори мечтите на Султанието от преди Кримската Война. (Липсват небостъргачи!) Макар навреме да ни докараха на крака онзи-ми-ти мистър Ричард Ран, дано отвори някому клепачи. Този подробен експерт по сива икономика не подозираше, че Делауер и Калифорния, са официални ъфшорни зони на Щатска Америка – ха де!?! (Какъв пай от баницата наричана България е лапнал – не е наше дело да се врем!) Новоизпечени регионални велможи, закалени в проектанските организации в бистрене на политика на дребно и пиене кафедакис на аванта, се бяха втурнали можеби да сторят единственото свястно нещо, за този апетитен международен град. (Пък попаднали - на когото трябва!?!) Пропуснали да забележат че Народът, тръпнещ в очакване на пореден окупатор, (Българану – едва тогива му хомот улеквъ!), всяко добре поднесено нещо очарователно бързо превръща в превъзходно оплюто нищо. За все още изцяло държавните и фиктивно еднолични посттоталитарни менте-монополи, проблемът е единствен: как да бъдат многократно завишени цените на стоки и услуги Народу, че да не гъкне фуквайки панически по кофите със смрад. (Служба “Чистота” никаква я има – ама Народо - къде по-екзактен!) Ако човек се захване да следи онова, което се има за местни медии, че всичко в Стара Варна е дотолкова наред, че за производство на традиционни стоки и услуги, все по-рядко става дума. (Рушнати са възлови заводи – на тяхно място – Молове в строеж!) Водка, кроасани и препечени хлебчета за "Макдоналдс" по транснационални рецепти, за съвременна деиндустриализирана България, не са никакво нам производство. Така търсените някога на международния пазар, прочуто евтини местно производство среднотонажни и тежкотонажни товарни кораби, отдавна никакви ги няма. Онова, за което се пенят от време навреме медиите – бъдете сигурни – заложено е в проект и желязо още по Бай Татово Време. (Недооценен от Папа Горбачов – що да рекнем за самите нас!) От глобални политико-административни джунгурбаши, за кадърно професионално корабостроене едва ли остава реално трудово-творческо време. (Производство на речни шлепове на море - хе-хе-хе!) Кой луд да строи кораби, когато би могъл да спекулира с валута? Теоретизацията е дотолкова симптоматична, че напомня незавършено АОНСУ кандидатствано с диплом от ПУЦ. Далеч преди пускане на вода на челния 100 000 тонен нефтоналивен танкер, от който щяха да се строят без особен напън юнашки дузини, на огромен плакат в помещенията на ДСО "Корабостроене", щатните партай-другари бяха бутнали в ръцете на Другарят Тодор Живков огромен корабен щамбайн с надпис "Пълен-Напред", докато стрелката сочеше "Пълен-Назад". Не бе грешка. Бе важно оценъчно предупреждение по време на луда надпревара за задгранични командировки. (От тях капеха хубавки йени!) Довели до съвсем религиозния спор, като на чии именно корабостроителници КК "Г. Димитров" - Варна би следвало да заприлича. (Собствен облик – няма нужда!) На Блом-Фос, на Хитачи-Зосен, на Кайзер-Фрейзър, или още по-добре на пояпончената Сточная-Гданска, където все пак стачно движение съществуваше, и все още съществува.
ПОУКАТА:
*
Мати Болгария е страна, която не иска да прилича на Самата Себе Си.
*
Българите харесват да приличат на своите поредни поробители.
*
Абе, Братия Болгаре – що за хора сме си ний!?!
ПОДОБНА Е РАБОТАТА с електрическия ток, произвеждан от ядрена централа, (Стиснала гъз – да не гръмне!), замърсила чак кубетата на храм-паметник "Александър Невски", (Научни изследвания-1984.!), по време – когато за това се говореше под лейкопласт. И, да не вярваш в суеверия, няма как да не потънеш във възможно най-груб мистицизъм? Ще излезе, че Патриарх Максим, Сам Господ-Бог успява и го пази.
Подобна е работата с питейната (Ха де!) чешмяна вода, която от време на време (При петролна криза!) бълва интимни порции газьойл превръщайки ни в дизели, в очакване на нефтодобив от шелфа – своевременно концесиониран задокеану.
Подобна е работата и с задължителното всенародно здравеопазване, доведено до жалка подкупна цигания, и сивоикономическа подкрепа – на ръка.
Не е ли така и, с пенсионното дяло? Където Правителството си позволява да се пазари с потопените в широмашия майки и бащи, на които и да могат ползотворно да работят – не им се разрешава? (Сегрегация по възраст!)
Не е ли така и, со школното образование национално? При което най-висок дерт е своевременното рушване на училища-възрожденски паметници, при повик за доограмотяване на шофьори-самоубийци?
Не е ли така и, със жестоката пътно-безпътна обстановка? За която пари има – колкото за лодки за разходки?
Как стоят нещата с депата за всякакви отпадъци, в т.ч. тези за радиоактивни мръсотии? Бездомните безплатно си се трудят – “Чистота” лапка - ОК! Но дали достатъчно безопасно за тях и обществото?!?
Как стоят нещата с горските пожари на засадени с доброволен бригадирски труд вече половинвековни крайградски гори?!? (За Рила и Пирин нещата ясни – паднал гръм – толкоз!) Ами със самозапалващите се “предвидливо” заключени влакове?!?
Как стоят нещата с безочливо замърсеното море? С безцелно избиваните със скутери делфини?!?
*
Подигравателни просешки пенсии за цял народ прекалено баламски пропилял здраве, живот и време за достигане на европейски икономически показатели, (Тоталитарни – Брях!), в интерес на настоящи идеологически спекуланти? (До един екс-партийни секретари – Мамата!)
*
Ненаказуеми безкнижни шофьори-убийци, довели до отчаяние майки и бащи, фукнали да правят кеф на задграничен куйтулук, търсещи сметка от един потънал в отчаяние баща?!?
*
Показни публични разстрели, при невъзможност някой да се справи с тях?
Не преставам да питам-разпитвам, защо бе тази безсмислена гавра с Тодор ЖИВКОВ, който доказано съвестно си гледаше държавническата работа, бюро и стол?!?
Не преставам да питам-разпитвам, – какво е това нашествие от всевъзможни бамбашка религии, които няма не успява да възпре дори Българското Мюсюльманство?!?
Не преставам да питам-разпитвам, какви са тези ченджове с Църковни Имоти - Христов залък и Народна кръв - заделяни от къшея баят хляб на Българина през веко-вете?
Как ни подвеждаха, че “VOGUE”, PLAYBOY” и “POPULAR SCIENCE”, са чиста проба Идеологическа Диверсия. (Бая-бая ся услади!)
Как ни подвеждаха, че Рокът е явление упадъчно. (Чалгата не е!)
Как ни подвеждаха, че да притежаваш западна кола, е повече от подозрително.
(Да я имаш – днес е задължително!)
*
Някога Идеологическа Диверсия нямаше - има я понастоящем.
*
Някогашната Идеологическата Диверсия, бе мед и масло с пандишпан – сегаш-ната опасно-отровна.
*
Някогашната Идеологическа Диверсия - днес банална Реалия Балканска, с която никой не желае да се занимава.
НЯКОЙ НЯКЪДЕ - ОТВИСОКО, предсмъртно развеселено и докрай ехидно, ни подвежда подир прескрипциите на небеизвестния продавач на алтернативни финансови технологии, мистър Джей Вей Кей. "Оздравителни доклади", прилежно подвързани в естествена кожа, предлагани на прилична цена, ($100+$8 Shipment/Mail).
Предназначени за сенчестата част на една зряла през вековете световна икономика. Никога официален работен инструмент на управляващи партии. Мистър Джей Вей Кей. навярно и днес снабдява желаещите, с камуфлажни "истински" паспортни документи ($555+$25 Shipment/Door-Door), от майсторски закрити държавици. Над които така жестоко е бръснала безпощадната метла на всевъзможни социално-финансови експерименти, че ето на - вече не съществуват. Докато паспортите им, своевременно изкупени като отпадък, електронизирани според изискванията на ООН, успешно служат за камуфлаж. Тури ли ти някоя шантава барета автомат под брада. (Боже-Господи Всевишний!) Древни финансови тарикатлъци, днес бълвани по телефон, GSM и ИНТЕРНЕТ, подмамващи старци и баби, т.е. Нашите бащи и майки – но и всинца нас. Решили, да чопнем по нещичко от благините на Либерално Демократическия КапитализЪм. Едва ли някой би могъл да установи, чии са всъщност напомпваните насила ъфшорни капитали в дребната възлова прифронтова държавица Мати Булгарикус Балканикус. Странно е, че в една докрай смрадна постоталитарна действителност, навлизането на ъфшорен капитал не само не се ограничава, ами се толерира. (Що стана с Вальо Обществената Топлина!?!) Още малко, и да ни строят в редици, за да изманифестираме развявайки флаговете на НАТО, ЕО и САЩ, изревавайки опияняващо:"OFFSHORE SI - YANKEE NO ! " Щото иначе – небостъргачи – на нанай. (Тръбопроводите – и без манифестации ще тръгнат!) То се знае, Мавзолей ще се намери. Ако се наложи – нов ще се построи. (Он' затова биде съборен – за да бъде построен отново!) Ала, моля – моля – моля, какъв флаг тогива ке развеем, щом Властта стане окончателно ъфшорна?!? С толкоз малко готованско можене, и толкоз много пътешестване - за сметку роду, това няма как да не случи. И тогава - Буйрунус Алабаш-Екмек.
ВСЕКИ АЛТЪН-ПРОГНОЗИСТ, от екипа на Професор Боян Боянов, (МАУП-Киев в Балчик – в Перник печките, и през лятото парят!), би могъл да обоснове, предположи и разположи. Вместо победоносната конница на Генерал Колев - втора ръка байонети, танкети, самолети и корвети, от екологизираща се Европа. Колко и какви са постъпленията от надписаното по кръчмарски в Нещото наричано Държавен Бюджет, в сравнение с времена, когато технологиите не бяха така съвършени? Никой не е допускан дори да надникне в тефтера, що за народна пара тръгва към ъфшорните зони и, какво остава в страната? Кой и защо периодично постановява драстично повишаване таксите за всевъзможни комунални услуги, че и постановява, като как да се събират. Никога в интерес не на потребителя. Винаги в интерес на грабителя. Сладко-сладко обещал да гарантира на населението елементарен жизнен стандарт и просперитет, срещу кроткото удоволствие да бъде умничко изцеждан. (Комуто не отърва – вън от страната!) Не повтаряйте за високите изисквания на ISO. Може да съществуват, но единствено в папките на администратори. За обикновеният български человечец, притиснат към земята от всякакви ъфшорни апетити, подобни стандарти са онова вездесъщо, което не го ползва, но го задължава да крепи на безработният си гръб огромни административни мастодонти, предназначени да пълнят джебовете на малцина.
Играта вместо да спре, та да започнем мъжки да работим, продължава.
Как ще завърши?
Никак иначе – освен по Балкански . . .
THE TALLENTS DISSAPEIR IN LONELINES, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 102 - Коментари: 0
Талантът не изчезва
Талантът не изчезва
In Memoriam
ТАЛАНТИТЕ ЗАЧЕЗВАТ В САМОТА
Всичко, което не е в ущърб на Обществото,
е извън неговото правосъдие …
Люк Дьо Клапие Маркиз Дьо Вовнарг
ВИЗИТКА: Асен Стойчев МАРКОВ-Глогин, роден 15.02.1936, гр.Бяла-Обл. Варна. Завършва Средно Музикално Училище “Добри Христов”-Варна с пълно отличие. Изучава композиция и диригентско майсторство при Панчо Владигеров и Веселин Стоянов.
Опери: "За Свободата", "Фуенте Овехуна", "Сашка". Три симфонии в изпълнение на Гевандхауз оркестър-Лайпциг с диригент Курт Мазур, филхармониите в София, Пловдив и Варна.
Оратория "Реквием на жертвите", "Концерт за кларинет и оркестър", четири цикъла с лирични песни, два фригийски струнни квартета, соната за пиано.
Симфониета "Жените от нашия двор" под диригентството на Влади Анастасов (Март-1961., Зала “Еврейски Дом”-Варна!), пиеси за духови инструменти и пиано, прелюд за пиано и оркестър ... Негови творби са дирижирали Влади Анастасов, Добрин Петков, Константин Илиев, проф. Сава Димитров, проф. Добрин Петков и други забележителни имена на българското симфонично творчество.
Изминаха повече от тридесет години от загадъчната смърт, на изключителния варненския композитор и диригент Асен Стойчев МАРКОВ-ГЛОГИН (1936-1977!). Един от основателите на Варненския Балетен Конкурс. Радетел за музикално-естетическо извисяване на Стара Варна. Време предостатъчно, за да бъде забравен всеки роднил на Балканите. Па да бъде заместен с фалшивите псевдоценности на съвременния световен въртел, все по-често наричан "глобализъм". Забравен като човек, игнориран като творец. Сякаш Мати Болгария е прекалено богата на композитори достигнали - световни симфонични сцени.
Във времена на безсмислени творчески възбрани, предназначени да потулят вместо да изявят и наложат. Времена, когато тоталното доминира по закон и без закон, налагайки културата да се огъва под напора на безразсъдното, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН с цената на здраве и живот успя да превъзмогне перфидни изолационни прийоми, пронизали обществото по вертикала и хоризонтала. Дотолкова погълнат от порив на творчество и немара към себе си, че остави бедност, болест и несгоди да го поднесат, а окръжение и партокрация да го премажат. Прекалено скромен, по детски безпомощен труженик на новото българско музикално изкуство. Рядко напомнящ за себе си, чрез невъзвратимостта на някой спорадичен спомен на поколение, което поразено си отива. Обитаващ висините на орлите. Съществуващ и творящ в епоха, в която никой истински творец не успя да стане добър за партия и общество. Поради задължителната загриженост, постановена от всевъзможни комитет-наблюдатели за партийна искреност, държавна дискретност, международна политика, и нравствена импотентност. (Пък прави творчество тогива!) Постигнали да подменят всяка обичайна народна мъдрост, с интернационализирана подигравка. Подготвили настоящата псевдоглобализация на Балканите, под игото на която няма как да не рухнат остатъчните нации и свята духовност. Този икономисан, за българската национална култура, народностен композитор тепърва предстои да бъде изследван, изпълняван и представян.
Слънчево момче на Стара Варна, неуспяло да помръкне дори от набедена болест. Заминало си самоволно, че да не тежи на околни и близки. Негови колеги, с които някога е работил, днес важни пишки в местната културна администрация, понякога при/е/повтарят пророческите думи на Асен Стойчев Марков-Глогин. Произнесени не където трябва, (1960.!), но на безгрижно всеослушание:
“МОИТЕ СИМФОНИИ ОТКЛОНЯВАТ
ШЕСТИ АМЕРИКАНСКИ ФЛОТ
ОТ ЧЕРНО МОРЕ …”
Лесно е да си представим, колко много е било забавно. Как са се разбягали сегашните политически смешници, с претенции за пишман-борци за граждански права и свободи. Дори понастоящем онези, които някога са го познавали и използвали да изкарат някой лев от зла дума, потръпват при споменаване на неговото светло име.
Чрез своето изключително европеизирано творчество, но с характерна тракийска подплънка, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН бе доказал, че всякаквите приказки за “народно” изкуство и "издигане на таланти из глъбините на народа”, всъщност е само един принудителен политически процес. Нищо повече от игра на жмичка, че народът да трае - колко може - до където трябва.
Асен МАРКОВ-ГЛОГИН успя за кратко да се прочуе по света, мечтаейки за признание - каквото се полага. В определена степен успя и го стори. Заплащайки със себе си.
Подземните напъни на всякаквите варненски доинтелектуалци, спешно да бъде наименувана някоя глуха градска уличка на тяхно име, (В никакъв случай Post Mortem!), правят изследователят да се замисли. Разточителна, както никоя друга държава джобен формат, Майка България ражда и отглежда - за да пренебрегне, унищожи и загърби таланти, които почти всъде по света биха получили реална финансова подкрепа, широко гражданско признание, дълбоко уважение - още приживе най-светла почит. Независимо от личностни капризи и кусури, партия, религия, раса и вероизповедание. В зависимост от техния реален принос в трезорите на световната култура. Още преди Втората Световна Война пазарният механизъм за интелектуални продукти по света е дотам добре отработен, че рядко дава възможност да се прави изкуство мижи-да те лажем. Напълно забравен в своя роден град, все по- неизвестен в своята мила родна страна, изключителният варненски композитор Асен Стойчев Марков-Глогин, се споменава съвсем рядко. (Но, с какъв респект!) Което едва ли означава, че е завинаги забравен. Поне не от неговите виетнамски верни почитатели, през последните години от неговия несвестен творчески живот. В списъка “Сто Варненци” на всички времена, неговото име кой знае защо отсъства. В замяна на това са включени личности със съмнителни заслуги към Стара и Нова Варна. Личности - не успели да получат международно признание подобно на онова, на което някога се бе радвал през сълзи Асен МАРКОВ-ГЛОГИН. В замяна на това люти парапатриоти. Стане ли дума за парче от баницата.
Дори през сумрачното време на т.н. “Тоталитаризъм”, почитатели на неговото трагично изкуство успяваха да предумат ръководството на Радио Варна, от време на време, да излъчва записи от негови симфонични творби. (Бай Стойчо Марков, баща на композитора, с това преживяваше своята несравнима мъка!) Днес това го няма. Както изобщо няма онези забележителни радиорубрики, обхващащи традиционно интензивния, магьосно подземен, културен живот на този вълшебен за мнозина град.
Да сте чули да е излъчван наскоро по Радио Варна разказ на местен писател? Да не споменаваме другите "свободни" е-медии...
Да са прозвучавали стихове от местен поет?
Да е зазвучавала класическа музика от местен автор?
Лесно се представя просо за пшеница. Трудно се отсява плевел от зърно. В културната политика на този изумруден град, ако такава съществува като мечта, помисъл и ангажирана стратегия, сметката е от ясна: Не ваш’те деца – наш’те! Това прави чистата класика да остане приоритет на чуждестранни радиостанции. Решили да отворят очите на българската публика за света, докато притварят хоризонта за достъп на Родното. Доколко (В проценти!) безбройните национални медии са нашенски? Това, едва ли проучва от някой. Златният фонд на Радио Варна, където би следвало да се съхраняват записи на творбите, на подобни крупни за духовните мащаби на този край творци и изпълнители, е под въпрос. Доколко все още съществува? Доколко е достъпен? Доколко верни са слуховете за безпощадно отношение към този златен за град Варна, България и Света фонд по време на преместването на Радио Варна от класицистична сграда – паметник на Културата в незабележимо творение на забързан съвременен архитект, но в замяна на това почти новоизмазана? Рядко някой от съвременните концертиращи артисти се сеща да включи творби на Асен МАРКОВ в своя репертоар. Независимо, че са безспорно таланливи по замисъл, и достатъчно талантливо оркестрирани. Въпреки, че за тяхната съвременна концертираща дейност, държавата все още наричана България, продължава да плаща.
Асен Стойчев МАРКОВ, (Псевдоним Глогин!), компонист с изключителен творчески заряд, възпя град Варна и неговите вечно лутащи се хора, заедно със социалните процеси на своето време, по каноните на съвременния европейски посткласицизъм, под насмешките на своите ревниви учители. Които така и не разбраха, защо неговата душа на дете не можеше да се откъсне от темата за т.н. “Съпротива”. Той я бе преживял. Асен пожела и успя, и изпревари своето време. Без да лакира. Без да имитира. Без да имплантира. Без да джазира. Без да се пазари за хонорари. Като открива. Едва ли съществува друг композитор в съвременната нова българска музикална култура, (Подир Панчо Владигеров!), който да е така едновременно европейски. Той не бе чел "Декларацията Шуман" (09.05.1950.!), но бе попивал Бах, Бетховен и Карл Орф. Дотолкова бе органически подтекстово народностен. Игнориране на личността, дейността, творчеството и стремежите на творците приживе, пълната дезинтересованост към техния хал и амбиции, е онзи удивително пораженски Балкански Фатум, който превръща нашето кръстовище на ветровете в отправна точка за толкоз много световна недостойност. Позивните за приобщаване на Българската Нация към една или друга култури, са колкото смехотворни и наивни, дваж повече саботажни. В крайна сметка Творците откриват, че щат–нещат, политиката ги ползва безпощадно. Жалко, ако не се подават на управление. Бюрокрацията е на своя пост. Още по-жалко, ако са вироглави. Полицията умее и – бди.
Асен МАРКОВ бе човек неспособен да наскърби някого, дори когато обстоятелствата го налагат. Навярно неговият залез започна с неговата сватба. Преминала чисто по селски в старият плочест двор на ул. “Атанас Геортиев” № 46, където гостите са толкова много, че за пренебрегнатите пророчици не остава място. И, сметките започват. За да го преследват до гроб. Сметки, които творците позволяват други да вършат вместо тях. Години по-късно името му е дотам сполучливо осквернено, че днес, четвърт век и повече подир трагичната му гибел, неговите най-близки потръпват при отваряне на този горчив спомен. Продължаващ да предизвиква въпроси без отговор, заедно с предполагаема опасност от нови проблеми. Макар времената да са привидно различни. Тези измиращи един по един негови родственици и приятели умело прикриват, доколко много се гордеят със своя свиден родственик. Как да се гордее с Асен Марков-Глогин град Варна, като ни веднъж не е отбелязала гражданско отношение към неговата памет? Все още остава неизяснен и поради това непонятен конфликтът на композитора с властващите музикални експерти, (Съветници на този-онзи!), привидни партай-генозе, ужасени от факта, че докато звучат завършено по европейски, творбите на Асен, все пак носят доказано народностен. (Как така Прокофиев, да пръкне в Стара Варна - не, не и не!) Композиторът набира зрялост именно по време, когато сляпата ура-партийност в науката, изкуството и културата забележимо започва да се самоликвидира.
Очевидно ред варненски творци подлежат на вторично преоткриване. Когато това бъде осъзнато и преодоляно, едва тогава Варна Град би могла да претендира за Европейска Столица на Култ-урата. Подир подражателската вълна на космогонното, няма как да не настъпи връщане към национал-исконното. Някога дотам дълбоко осъзнато, че провеждано опасно-императивно. Дали предстои да бъде осъзнато, за да бъде реализирано граждански? През последните години от своят кратък живот Асен МАРКОВ-ГЛОГИН трябва да го е осъзнавал все по-добре. Без да има воля и търпение да го дочака. Дали е предугаждал, че отново би бил разочарован? Искрено уверен в своя артистичен гений. Безпомощен за широка гражданска изява. (Някой някъде е възпретил!) Простофилско озаптяване, на не един и двама от безспорния интелектуален потенциал на Балканите. Чрез замразяване на креативност и развитие. Чрез шантажиране от всякакъв род и порядък. Чрез поразяване на онази света клетка дадена от Господ-Бог, предназначена да продължава род от рода. Днес, Асен би имал възможност да пътува по света. (Ако пресметливците от някоя чуждестранна "фондация" биха отпуснали средства!) Би могъл да издаде на компакт-диск своите чудесни произведения. (Ако някоя мутра реши, че би могла да мултиплицира чуждото вдъхновение до кондензни мангизи вложени в опицвет-производство!) Или, щеше да рови кофите за смет, както нашето умишлено погубено поколение нелицензирано върши. Не напразно се твърди, че прогресът флуктуира на границата между целомъдрие и разврат. Но къде флуктуира националното съзнание? Филтърът на олигархиите, (Независимо от политическия цвят!), е безмилостно-унищожителен към хората на идеала, правото и изкуството. (Ако се подложат да им служат, без да се запитат дали ще успеят да се съхранят!) В това отношение проблемът с адаптацията към променливите социално-политически обстоятелства, които независимо от еднопартизираната шапка на управление и самоуправство прерастваха и се развиваха, се оказа смъртоносното оръжие, което Асен МАРКОВ-ГЛОГИН без да подозира – или може би отчаяно и умишлено - насочи към самият себе си. О, едва ли само той.
По онова далечно, възторжено и непонятно за днешните съвременници, духовно напомпано време, когато дори изкуството бе съграждано върху бригаден принцип, а балетисти и балерини като нищо ходеха по бригади в завод "Янко Костов",
ДМУ "ДОБРИ ХРИСТОВ",се помещава едновременно в три сгради, една от които е бившето частно гръцко девическо училище "Сулини". Полурухнала сграда на мястото на хотел “Черно Море”, със зидове от някогашна крепост, с мазета пълни с луднали паткани, пробяващи между краката на курсистите точно по време на върховни изпитни солфежи. Забележителната музикална педагожка Христина СТОЯНОВА, първи директор на училището, лично отсява таланти. Приемният изпит е в нейната канцелария на втория етаж на сегашната “Булбанк” - Варна. Забележителна цигуларка от разтурения царски филхармоничен оркестър, г-жа СТОЯНОВА притежава набито око, широко сърце и добра душа. Достатъчно е да види младока, за да прецени дали го бива за попрището на артиста. (Напливът през онези години е - в посока технически училища. Ще се строи социализъм. Какво ще излезе, не подозира никой.) Пред нея Асенчо, така го наричат всички заради неговият весел безобиден темперамент, се представя с изпълнения на класически пиеси върху акордеонче от 40 баса. Не е известно кой е бил неговият пръв учител по музика в град Бяла. Трябва да е бил свестен специалист. (Изселената столична интелигенция е изпълнила градове, села и паланки, без да престане да се занимава с разпространение на знания!) Семейството на Асен се е преселило с цялата своя рода от три многобройни семейства в град Варна. Ходенето на пиано под наем се оказва скъпо и непрактично. Тогава се купува пиано. Христина СТОЯНОВА е категорична, че е срещнала бъдещ композитор. Пианото с мъка изкачва дървените стълби до втория етаж на бившия Дом Попови. Един забързан акордьор го акордира. Звуците от това пиано започват да приспиват и да будят многобройните следвоенни обитатели на плочестия сенчест двор. В ранна утрин тук би могло да се долови ревът на бурното море... Пианото на Асен се прочува. (Асенчо композира!) В тази общо взето музикална махала във всяка втора къща свири цигулка или пиано. Знаменитият варненски лютиер Бай Коста Шишков, един от основателите на Варненското Филхармонично Дружество, е учител по цигулка на мнозина. Тук Асен МАРКОВ изкарва своите сладки ученически години, без да пести през лятото от морето. Бедняшкият обичай да се ходи колективно на плаж по плувки, защото входът на Централните Морски е платен, е основно махленско занимание за през лято. Скоковете от Централния мост са проблем на момчешка смелост и забавление. Заедно със заглеждането по момичета. Подир голямото наводнение през 1952, около мостът възникват плитчини. Никой не предупреждава гражданството за това. При един криво пресметнат скок, Асен МАРКОВ си удря тежко главата в донесен от наводнението бетонен къс. Слънцето не е най-доброто лекарство, но той изтърпява и подир обед на плажа. Мнозина твърдят, че заедно с изключително интензивната творческа дейност, това е причина за по-късно изявили се персонални промени. (Все още да съществуват живи свидетели!) Атмосферата в град Варна и днес е отчайващо подтискаща, що се отнася за творци които трудно се купуват, и въобще не се продават. Завършил дванадесетия клас на ДМУ-Варна, Асен заминава да следва композиция в Музикалната Консерватория в столицата. Родителите му са прекалено обикновени хора, но годините са благопритяни. Професор Панчо Владигеров, човек с европейски дух и възпитание, не пропуска да привлече Асен МАРКОВ, като негов верен студент и съратник:
"ТОВА Е ЧОВЕК С БЛИКАЩА ТВОРЧЕСКА ИНТУИЦИЯ."
Тази честна бележка на един изключителен музикален авторитет, ще да е ощипала някого под пъпа. И гоненията почват. Всичко в Майка България по онова време е сведено до минимум. Радиостанциите. Вестниците. Все още няма телевизия, но е на път. Има броени на пръсти оперни и симфонични оркестри. Където за творци на частна практика достъпът е ограничен. Липсата на свободно духовно пространство, на нормална медийна околна среда, като динамична система за изграждане и поддържане на реална критерийна оценка, стесняват степените на творческа свобода. Пренасочвайки всеки изблик на духа - към рутинна ежедневна борба за къшей типов хляб. Освен това за да си творец - и преди, и сега, задължително трябва да си член на творчески съюз. А там отдавна не приемат по заслуги. Без да е приет за член на Съюза на Българските Композитори, където членството и днес е по-тежко от алергия, Асен МАРКОВ бива назначен за секретар на СБК-клон Варна. За мнозина това би било удачен връх и подходящ предел за провинциален куйтулък. Асен обаче е отегчен. За твореца затъкнат в трета глуха, една длъжност не означава нищо. И, не би могъл да поеме подобен тежък професионален риск :
"БОБИ, НЕ СЪМ ЗА БЮРОКРАТ - АЗ СЪМ ТВОРЕЦ!"
Твърдение пронизващо неговата дейност и като музикален редактор в Радио Варна, и като чиновник в Бюро “Естрада”, и като безработен помощник-диригент (!?!) на хор пенсионери. Няма как да не се подозира насмешка свише над усилията на композитора да увековечи една противоречива епоха, чрез арии на опери.
Още в последните класове на музикалната гимназия, Асен МАРКОВ е доказал безспорен афинитет към композиторско и диригентско майсторство. Неговата първа опера "Фуенте Овехуна" по Лопе Де Вега, е написана чрез среднощни бдения когато е едва осемнадесетгодишен. Легенда гласи, че прехвърлена нелегално през Югославия в La Scalla di Millano, тя бива изпълнена експериментално и излъчена по Радио Рай-Италиано. Студената война е в разгара си. Какъв е приносът в тази насока на покойния музикант и лютиер Бай Коста ШИШКОВ, не е известно. Очевидно от тук, от старата махала "Млекоцентрала", където следвоенна беднотия пресича път с остатъчен варненски аристократизъм, тръгват драматичните злочестия на крехкия творец. Симфониите и оперите на Асен МАРКОВ притежават характерна черта. По подобие на Рихард ВАГНЕР и Карл ОРФ, те изискват огромни симфонични състави. Сложно структурирани, епизодично изпълнявани, за изоставения от всички и осамотял (1977.!) творец, те не престават да
"ЗВУЧАТ НА ИЗТОК И ЗАПАД,
В КОСМОСА И НА ДРУГИ ПЛАНЕТИ".
Мечта характерна за вивидиума на този жизнен, но подтиснат поради безкрайни курортни мании за келепир от пришелци крайбрежен град. Бдящите пуристи от Съюза на Българските Композитори не желаят (Или им е забранено!) да признаят, че е налице явление в развитието на съвременната нова българска музикална култура. Дори непоносимо талантлив, всеки пролетарски син (По онова време официализирана норма и морал!), е нищо повече от зле гримиран плебс. Предназначен да остане завинаги Другарят Господин Никой. Заедно със своето изкуство и майсторлък, в кьошето на тучната трапеза на властимеющите. Където закуските са само на пръв поглед безплатни.
Седемдесетте години са особено пълноценни за Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, осъзнал докрай що е апостолизъм в градежа на т.н. нова българска симфонична музика. Перфектен пианист, лично съпровожда свои песенни цикли в изпълнение на Райна Стоянова и Йорданка Тенчева. Виктор Чучков и квартет "Вярка Начева" успяват да разкрият много от онова, което тежи на душата на поета-композитор. (ДНФ-Варна-1972.!) Налице е симфоник пълнещ салони. При други, това рядко се получава. Ами, ако разбогатее? Тези упорити музикални изяви правят настойчиво и властно, омерзително и непочтено, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН да бъде деликатно отстранен от всеки български подиум. Обруган и отхвърлен, изоставен от своите близки, предпочели да забягнат зад девет земи в десета за слава , композиторът вече се лекува. Но, как става това след като си обезмангизен напълно? Кратката бележка на втора страница на в-к "Отечествен Фронт" от краят на шестдесеттях години, че неговата Втора Симфония е изпълнена пред огромно стечение на публика от Източна и Западна Германия в Лайпциг, (Гевандхауз Оркестър с диригент Курт Мазур!) е така дребно набрана, че остава почти незабележима. Асен МАРКОВ е спечелил първа награда на международния композиторски конкурс в Лайпциг, ГДР. Както изглежда, без официално разрешение от българските власти. Той харесва да преодолява прегради за сметка на здраве и сили. Това участие на един изтъкнат вече талант, толкова близо до ГФР, не е ли подозрително? Нима износът на национален интелектуален продукт не се простира само до Берлинската Стена,!?! (Подир съгласуване!) След концерта на Дрезденската Филхармония с диригент Курт МАЗУР, на който се представя симфоничното творчество на Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, предстои банкет. От банкета Асен си тръгва дълбоко наскърбен и разстроен. Утановил, че всичко се заплаща. Цената този път не е по неговите сили. Той ... изчезва. Щом шумотевицата заглъхва, близките му се разтичват. Тръгват да го търсят. И, като не го откриват обявяват, че е духнал на запад. Може би, за да им стане още по-леко. Може би поради професионална ревност. Навярно поради балканическа завист. Всъщност донейде опариченият композитор е хванал влака за Ленинград, където също е добре известен. ("Имах достатъчно пари, та останах в Ленинград да се наслушам на симфонична музика. Там хората разбират от това."-1977.!) Върнат принудително във Варна, Асен установява, че брилянтната игра за варненски световен симфоничен принос го е довършила безпощадно. Болнав, изхабен и беден, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, композитор от световен ранг и национална значимост, е окончателно сломен. Една болнава сянка се явява тук и там, най-вече в кафене "Одесос" или "Варна", за да развива теории за "нова българска музика" пред случайни събеседници ухаещи на смърт, но и пред дами които едва ли са успели да го забравят. За всички тях, той наивно е творил цял един живот, на практика срещу жълти стотинки. Ако Асен МАРКОВ-ГЛОГИН би допуснал да се впише в пейзажа на златния провинциален бюрократизъм, ако би издържал на предстоящите години на подритване насам-натам, би могло да бъде признат за регионален новатор, че да бъде пенсиониран за стотинки. Безскрупулната завистническа околна среда толерирана от общество, решило с къшей чер хляб, винтовки (Сега спринцовки!) и шепа слънчогледово семе за закуска да покори човечество и свят, е разсипала юнашко здраве, младо семейство и мъжки нерви. Асен среща една случайна жена, а на следващия ден сам (!?!) се предава в ръце Богу.
Асен МАРКОВ-ГЛОГИН тежи върху съвестта на значителен брой присадени "кореняци" варненци. Макар да не се изучава във висшия курс на Българската Консерватория, обхващащ всите български композитори, неговото творчество е съществен и неразделен силно подценен етап от нестандартното развитие на “тоталитарната” музикална мисъл в България. Осъзнато, доказано и поддържано от ред компетентни музикални специалисти. Които навремето все пак не пожелаха да издигнат глас в защита на творческите концепции на Твореца. Все още неознаменуван с прословутата, винаги закъсняваща, световно неизвестна, но странно желана награда "Варна". Да не говорим за глуха уличка с неговото предостойно име. Дали "Музея за нова и най-нова история на град Варна", вече е направил необходимото за да опази кадърно неговото жилище, пособия, роял, писмен и звуков архив, доколкото не са разпиляни? На магнетофонна лента Асен бе записал дори репетициите на дрезденския оркестър с Курт Мазур. Репликите на един така прочут диригент върху варненско творение няма как да не са от значение за световната култура. Като нямаме Бетховен и Лист, що да нямаме Берберян-ДАТЕВ и Асен МАРКОВ-ГЛОГИН? Сондажите за създаване на клавирен конкурс в неговото родно място преди пет години оставиха местните кметове с повдигнати в почуда рамене. Дори не бяха чували неговото светло име. Това не попречи да бъде прокаран някакъв друг конкурс, за който така и не се чува нищо повече. Професор Влади Анастасов, дирижирал някога симфоничната поема "Жените от нашия двор" с Варненския симфоничен оркестър в претъпканата зала на "Еврейски Дом"-Варна, (1961.!), споделя за "буквално лошото отношение на Съюза на Българските Композитори към Асен МАРКОВ" (В-к КИЛ-бр.3,1993), спестявайки по-прецизно дефинирано определение. Съюз, забавно пребоядисан в неправителствена организация (Achtung! Achtung! Achtung!), който постановяваше, постановява и сега, каква поръчка срещу каква сума на кой столичанин да се предостави, за сметка на редовия корнишонен варненски електорат.
Не стана ясно кога, как и защо Асен МАРКОВ, композитор от световна класа и европейски мащаб, реши и отплува завинаги в страната на Орфей. Огорчен до смърт от разврата на властващи търгаши, в името на химерен интересчийски интернационал. Болест, която мори човечеството във всеки злачен апендикс на света. Дали поради нелечима болест (Колко лесно е подобно обяснение!)? Дали поради любовен порив злокобно закъснял? Варненските таланти харесват да зачезват в самота. И обясненията напълно са излишни.
Ако става дума за регионална социална патология, а за това става мисъл и дума все по-често, тя би трябвало да се разглежда като всеобщо заболяване на нашето умишлено дезинтегрирано, високообразовано а нискокултурно, високопарно а невъзпитано, транснационално но съвсем не космополитно, все по-брутално посттоталитарно общество. Готово да забрави, премълчи, унижи и срине самоизградили се таланти. За да възвеличае крайпътни мацки в дълбокодеколтирано лукаво бяло за пореден конкурс-боза, че да падне някой-друг лев за харчлък. Общество, чийто тъничък каймак все повече тежи и нагарча.
Прегледи: 102 - Коментари: 0
Талантът не изчезва
Талантът не изчезва
In Memoriam
ТАЛАНТИТЕ ЗАЧЕЗВАТ В САМОТА
Всичко, което не е в ущърб на Обществото,
е извън неговото правосъдие …
Люк Дьо Клапие Маркиз Дьо Вовнарг
ВИЗИТКА: Асен Стойчев МАРКОВ-Глогин, роден 15.02.1936, гр.Бяла-Обл. Варна. Завършва Средно Музикално Училище “Добри Христов”-Варна с пълно отличие. Изучава композиция и диригентско майсторство при Панчо Владигеров и Веселин Стоянов.
Опери: "За Свободата", "Фуенте Овехуна", "Сашка". Три симфонии в изпълнение на Гевандхауз оркестър-Лайпциг с диригент Курт Мазур, филхармониите в София, Пловдив и Варна.
Оратория "Реквием на жертвите", "Концерт за кларинет и оркестър", четири цикъла с лирични песни, два фригийски струнни квартета, соната за пиано.
Симфониета "Жените от нашия двор" под диригентството на Влади Анастасов (Март-1961., Зала “Еврейски Дом”-Варна!), пиеси за духови инструменти и пиано, прелюд за пиано и оркестър ... Негови творби са дирижирали Влади Анастасов, Добрин Петков, Константин Илиев, проф. Сава Димитров, проф. Добрин Петков и други забележителни имена на българското симфонично творчество.
Изминаха повече от тридесет години от загадъчната смърт, на изключителния варненския композитор и диригент Асен Стойчев МАРКОВ-ГЛОГИН (1936-1977!). Един от основателите на Варненския Балетен Конкурс. Радетел за музикално-естетическо извисяване на Стара Варна. Време предостатъчно, за да бъде забравен всеки роднил на Балканите. Па да бъде заместен с фалшивите псевдоценности на съвременния световен въртел, все по-често наричан "глобализъм". Забравен като човек, игнориран като творец. Сякаш Мати Болгария е прекалено богата на композитори достигнали - световни симфонични сцени.
Във времена на безсмислени творчески възбрани, предназначени да потулят вместо да изявят и наложат. Времена, когато тоталното доминира по закон и без закон, налагайки културата да се огъва под напора на безразсъдното, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН с цената на здраве и живот успя да превъзмогне перфидни изолационни прийоми, пронизали обществото по вертикала и хоризонтала. Дотолкова погълнат от порив на творчество и немара към себе си, че остави бедност, болест и несгоди да го поднесат, а окръжение и партокрация да го премажат. Прекалено скромен, по детски безпомощен труженик на новото българско музикално изкуство. Рядко напомнящ за себе си, чрез невъзвратимостта на някой спорадичен спомен на поколение, което поразено си отива. Обитаващ висините на орлите. Съществуващ и творящ в епоха, в която никой истински творец не успя да стане добър за партия и общество. Поради задължителната загриженост, постановена от всевъзможни комитет-наблюдатели за партийна искреност, държавна дискретност, международна политика, и нравствена импотентност. (Пък прави творчество тогива!) Постигнали да подменят всяка обичайна народна мъдрост, с интернационализирана подигравка. Подготвили настоящата псевдоглобализация на Балканите, под игото на която няма как да не рухнат остатъчните нации и свята духовност. Този икономисан, за българската национална култура, народностен композитор тепърва предстои да бъде изследван, изпълняван и представян.
Слънчево момче на Стара Варна, неуспяло да помръкне дори от набедена болест. Заминало си самоволно, че да не тежи на околни и близки. Негови колеги, с които някога е работил, днес важни пишки в местната културна администрация, понякога при/е/повтарят пророческите думи на Асен Стойчев Марков-Глогин. Произнесени не където трябва, (1960.!), но на безгрижно всеослушание:
“МОИТЕ СИМФОНИИ ОТКЛОНЯВАТ
ШЕСТИ АМЕРИКАНСКИ ФЛОТ
ОТ ЧЕРНО МОРЕ …”
Лесно е да си представим, колко много е било забавно. Как са се разбягали сегашните политически смешници, с претенции за пишман-борци за граждански права и свободи. Дори понастоящем онези, които някога са го познавали и използвали да изкарат някой лев от зла дума, потръпват при споменаване на неговото светло име.
Чрез своето изключително европеизирано творчество, но с характерна тракийска подплънка, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН бе доказал, че всякаквите приказки за “народно” изкуство и "издигане на таланти из глъбините на народа”, всъщност е само един принудителен политически процес. Нищо повече от игра на жмичка, че народът да трае - колко може - до където трябва.
Асен МАРКОВ-ГЛОГИН успя за кратко да се прочуе по света, мечтаейки за признание - каквото се полага. В определена степен успя и го стори. Заплащайки със себе си.
Подземните напъни на всякаквите варненски доинтелектуалци, спешно да бъде наименувана някоя глуха градска уличка на тяхно име, (В никакъв случай Post Mortem!), правят изследователят да се замисли. Разточителна, както никоя друга държава джобен формат, Майка България ражда и отглежда - за да пренебрегне, унищожи и загърби таланти, които почти всъде по света биха получили реална финансова подкрепа, широко гражданско признание, дълбоко уважение - още приживе най-светла почит. Независимо от личностни капризи и кусури, партия, религия, раса и вероизповедание. В зависимост от техния реален принос в трезорите на световната култура. Още преди Втората Световна Война пазарният механизъм за интелектуални продукти по света е дотам добре отработен, че рядко дава възможност да се прави изкуство мижи-да те лажем. Напълно забравен в своя роден град, все по- неизвестен в своята мила родна страна, изключителният варненски композитор Асен Стойчев Марков-Глогин, се споменава съвсем рядко. (Но, с какъв респект!) Което едва ли означава, че е завинаги забравен. Поне не от неговите виетнамски верни почитатели, през последните години от неговия несвестен творчески живот. В списъка “Сто Варненци” на всички времена, неговото име кой знае защо отсъства. В замяна на това са включени личности със съмнителни заслуги към Стара и Нова Варна. Личности - не успели да получат международно признание подобно на онова, на което някога се бе радвал през сълзи Асен МАРКОВ-ГЛОГИН. В замяна на това люти парапатриоти. Стане ли дума за парче от баницата.
Дори през сумрачното време на т.н. “Тоталитаризъм”, почитатели на неговото трагично изкуство успяваха да предумат ръководството на Радио Варна, от време на време, да излъчва записи от негови симфонични творби. (Бай Стойчо Марков, баща на композитора, с това преживяваше своята несравнима мъка!) Днес това го няма. Както изобщо няма онези забележителни радиорубрики, обхващащи традиционно интензивния, магьосно подземен, културен живот на този вълшебен за мнозина град.
Да сте чули да е излъчван наскоро по Радио Варна разказ на местен писател? Да не споменаваме другите "свободни" е-медии...
Да са прозвучавали стихове от местен поет?
Да е зазвучавала класическа музика от местен автор?
Лесно се представя просо за пшеница. Трудно се отсява плевел от зърно. В културната политика на този изумруден град, ако такава съществува като мечта, помисъл и ангажирана стратегия, сметката е от ясна: Не ваш’те деца – наш’те! Това прави чистата класика да остане приоритет на чуждестранни радиостанции. Решили да отворят очите на българската публика за света, докато притварят хоризонта за достъп на Родното. Доколко (В проценти!) безбройните национални медии са нашенски? Това, едва ли проучва от някой. Златният фонд на Радио Варна, където би следвало да се съхраняват записи на творбите, на подобни крупни за духовните мащаби на този край творци и изпълнители, е под въпрос. Доколко все още съществува? Доколко е достъпен? Доколко верни са слуховете за безпощадно отношение към този златен за град Варна, България и Света фонд по време на преместването на Радио Варна от класицистична сграда – паметник на Културата в незабележимо творение на забързан съвременен архитект, но в замяна на това почти новоизмазана? Рядко някой от съвременните концертиращи артисти се сеща да включи творби на Асен МАРКОВ в своя репертоар. Независимо, че са безспорно таланливи по замисъл, и достатъчно талантливо оркестрирани. Въпреки, че за тяхната съвременна концертираща дейност, държавата все още наричана България, продължава да плаща.
Асен Стойчев МАРКОВ, (Псевдоним Глогин!), компонист с изключителен творчески заряд, възпя град Варна и неговите вечно лутащи се хора, заедно със социалните процеси на своето време, по каноните на съвременния европейски посткласицизъм, под насмешките на своите ревниви учители. Които така и не разбраха, защо неговата душа на дете не можеше да се откъсне от темата за т.н. “Съпротива”. Той я бе преживял. Асен пожела и успя, и изпревари своето време. Без да лакира. Без да имитира. Без да имплантира. Без да джазира. Без да се пазари за хонорари. Като открива. Едва ли съществува друг композитор в съвременната нова българска музикална култура, (Подир Панчо Владигеров!), който да е така едновременно европейски. Той не бе чел "Декларацията Шуман" (09.05.1950.!), но бе попивал Бах, Бетховен и Карл Орф. Дотолкова бе органически подтекстово народностен. Игнориране на личността, дейността, творчеството и стремежите на творците приживе, пълната дезинтересованост към техния хал и амбиции, е онзи удивително пораженски Балкански Фатум, който превръща нашето кръстовище на ветровете в отправна точка за толкоз много световна недостойност. Позивните за приобщаване на Българската Нация към една или друга култури, са колкото смехотворни и наивни, дваж повече саботажни. В крайна сметка Творците откриват, че щат–нещат, политиката ги ползва безпощадно. Жалко, ако не се подават на управление. Бюрокрацията е на своя пост. Още по-жалко, ако са вироглави. Полицията умее и – бди.
Асен МАРКОВ бе човек неспособен да наскърби някого, дори когато обстоятелствата го налагат. Навярно неговият залез започна с неговата сватба. Преминала чисто по селски в старият плочест двор на ул. “Атанас Геортиев” № 46, където гостите са толкова много, че за пренебрегнатите пророчици не остава място. И, сметките започват. За да го преследват до гроб. Сметки, които творците позволяват други да вършат вместо тях. Години по-късно името му е дотам сполучливо осквернено, че днес, четвърт век и повече подир трагичната му гибел, неговите най-близки потръпват при отваряне на този горчив спомен. Продължаващ да предизвиква въпроси без отговор, заедно с предполагаема опасност от нови проблеми. Макар времената да са привидно различни. Тези измиращи един по един негови родственици и приятели умело прикриват, доколко много се гордеят със своя свиден родственик. Как да се гордее с Асен Марков-Глогин град Варна, като ни веднъж не е отбелязала гражданско отношение към неговата памет? Все още остава неизяснен и поради това непонятен конфликтът на композитора с властващите музикални експерти, (Съветници на този-онзи!), привидни партай-генозе, ужасени от факта, че докато звучат завършено по европейски, творбите на Асен, все пак носят доказано народностен. (Как така Прокофиев, да пръкне в Стара Варна - не, не и не!) Композиторът набира зрялост именно по време, когато сляпата ура-партийност в науката, изкуството и културата забележимо започва да се самоликвидира.
Очевидно ред варненски творци подлежат на вторично преоткриване. Когато това бъде осъзнато и преодоляно, едва тогава Варна Град би могла да претендира за Европейска Столица на Култ-урата. Подир подражателската вълна на космогонното, няма как да не настъпи връщане към национал-исконното. Някога дотам дълбоко осъзнато, че провеждано опасно-императивно. Дали предстои да бъде осъзнато, за да бъде реализирано граждански? През последните години от своят кратък живот Асен МАРКОВ-ГЛОГИН трябва да го е осъзнавал все по-добре. Без да има воля и търпение да го дочака. Дали е предугаждал, че отново би бил разочарован? Искрено уверен в своя артистичен гений. Безпомощен за широка гражданска изява. (Някой някъде е възпретил!) Простофилско озаптяване, на не един и двама от безспорния интелектуален потенциал на Балканите. Чрез замразяване на креативност и развитие. Чрез шантажиране от всякакъв род и порядък. Чрез поразяване на онази света клетка дадена от Господ-Бог, предназначена да продължава род от рода. Днес, Асен би имал възможност да пътува по света. (Ако пресметливците от някоя чуждестранна "фондация" биха отпуснали средства!) Би могъл да издаде на компакт-диск своите чудесни произведения. (Ако някоя мутра реши, че би могла да мултиплицира чуждото вдъхновение до кондензни мангизи вложени в опицвет-производство!) Или, щеше да рови кофите за смет, както нашето умишлено погубено поколение нелицензирано върши. Не напразно се твърди, че прогресът флуктуира на границата между целомъдрие и разврат. Но къде флуктуира националното съзнание? Филтърът на олигархиите, (Независимо от политическия цвят!), е безмилостно-унищожителен към хората на идеала, правото и изкуството. (Ако се подложат да им служат, без да се запитат дали ще успеят да се съхранят!) В това отношение проблемът с адаптацията към променливите социално-политически обстоятелства, които независимо от еднопартизираната шапка на управление и самоуправство прерастваха и се развиваха, се оказа смъртоносното оръжие, което Асен МАРКОВ-ГЛОГИН без да подозира – или може би отчаяно и умишлено - насочи към самият себе си. О, едва ли само той.
По онова далечно, възторжено и непонятно за днешните съвременници, духовно напомпано време, когато дори изкуството бе съграждано върху бригаден принцип, а балетисти и балерини като нищо ходеха по бригади в завод "Янко Костов",
ДМУ "ДОБРИ ХРИСТОВ",се помещава едновременно в три сгради, една от които е бившето частно гръцко девическо училище "Сулини". Полурухнала сграда на мястото на хотел “Черно Море”, със зидове от някогашна крепост, с мазета пълни с луднали паткани, пробяващи между краката на курсистите точно по време на върховни изпитни солфежи. Забележителната музикална педагожка Христина СТОЯНОВА, първи директор на училището, лично отсява таланти. Приемният изпит е в нейната канцелария на втория етаж на сегашната “Булбанк” - Варна. Забележителна цигуларка от разтурения царски филхармоничен оркестър, г-жа СТОЯНОВА притежава набито око, широко сърце и добра душа. Достатъчно е да види младока, за да прецени дали го бива за попрището на артиста. (Напливът през онези години е - в посока технически училища. Ще се строи социализъм. Какво ще излезе, не подозира никой.) Пред нея Асенчо, така го наричат всички заради неговият весел безобиден темперамент, се представя с изпълнения на класически пиеси върху акордеонче от 40 баса. Не е известно кой е бил неговият пръв учител по музика в град Бяла. Трябва да е бил свестен специалист. (Изселената столична интелигенция е изпълнила градове, села и паланки, без да престане да се занимава с разпространение на знания!) Семейството на Асен се е преселило с цялата своя рода от три многобройни семейства в град Варна. Ходенето на пиано под наем се оказва скъпо и непрактично. Тогава се купува пиано. Христина СТОЯНОВА е категорична, че е срещнала бъдещ композитор. Пианото с мъка изкачва дървените стълби до втория етаж на бившия Дом Попови. Един забързан акордьор го акордира. Звуците от това пиано започват да приспиват и да будят многобройните следвоенни обитатели на плочестия сенчест двор. В ранна утрин тук би могло да се долови ревът на бурното море... Пианото на Асен се прочува. (Асенчо композира!) В тази общо взето музикална махала във всяка втора къща свири цигулка или пиано. Знаменитият варненски лютиер Бай Коста Шишков, един от основателите на Варненското Филхармонично Дружество, е учител по цигулка на мнозина. Тук Асен МАРКОВ изкарва своите сладки ученически години, без да пести през лятото от морето. Бедняшкият обичай да се ходи колективно на плаж по плувки, защото входът на Централните Морски е платен, е основно махленско занимание за през лято. Скоковете от Централния мост са проблем на момчешка смелост и забавление. Заедно със заглеждането по момичета. Подир голямото наводнение през 1952, около мостът възникват плитчини. Никой не предупреждава гражданството за това. При един криво пресметнат скок, Асен МАРКОВ си удря тежко главата в донесен от наводнението бетонен къс. Слънцето не е най-доброто лекарство, но той изтърпява и подир обед на плажа. Мнозина твърдят, че заедно с изключително интензивната творческа дейност, това е причина за по-късно изявили се персонални промени. (Все още да съществуват живи свидетели!) Атмосферата в град Варна и днес е отчайващо подтискаща, що се отнася за творци които трудно се купуват, и въобще не се продават. Завършил дванадесетия клас на ДМУ-Варна, Асен заминава да следва композиция в Музикалната Консерватория в столицата. Родителите му са прекалено обикновени хора, но годините са благопритяни. Професор Панчо Владигеров, човек с европейски дух и възпитание, не пропуска да привлече Асен МАРКОВ, като негов верен студент и съратник:
"ТОВА Е ЧОВЕК С БЛИКАЩА ТВОРЧЕСКА ИНТУИЦИЯ."
Тази честна бележка на един изключителен музикален авторитет, ще да е ощипала някого под пъпа. И гоненията почват. Всичко в Майка България по онова време е сведено до минимум. Радиостанциите. Вестниците. Все още няма телевизия, но е на път. Има броени на пръсти оперни и симфонични оркестри. Където за творци на частна практика достъпът е ограничен. Липсата на свободно духовно пространство, на нормална медийна околна среда, като динамична система за изграждане и поддържане на реална критерийна оценка, стесняват степените на творческа свобода. Пренасочвайки всеки изблик на духа - към рутинна ежедневна борба за къшей типов хляб. Освен това за да си творец - и преди, и сега, задължително трябва да си член на творчески съюз. А там отдавна не приемат по заслуги. Без да е приет за член на Съюза на Българските Композитори, където членството и днес е по-тежко от алергия, Асен МАРКОВ бива назначен за секретар на СБК-клон Варна. За мнозина това би било удачен връх и подходящ предел за провинциален куйтулък. Асен обаче е отегчен. За твореца затъкнат в трета глуха, една длъжност не означава нищо. И, не би могъл да поеме подобен тежък професионален риск :
"БОБИ, НЕ СЪМ ЗА БЮРОКРАТ - АЗ СЪМ ТВОРЕЦ!"
Твърдение пронизващо неговата дейност и като музикален редактор в Радио Варна, и като чиновник в Бюро “Естрада”, и като безработен помощник-диригент (!?!) на хор пенсионери. Няма как да не се подозира насмешка свише над усилията на композитора да увековечи една противоречива епоха, чрез арии на опери.
Още в последните класове на музикалната гимназия, Асен МАРКОВ е доказал безспорен афинитет към композиторско и диригентско майсторство. Неговата първа опера "Фуенте Овехуна" по Лопе Де Вега, е написана чрез среднощни бдения когато е едва осемнадесетгодишен. Легенда гласи, че прехвърлена нелегално през Югославия в La Scalla di Millano, тя бива изпълнена експериментално и излъчена по Радио Рай-Италиано. Студената война е в разгара си. Какъв е приносът в тази насока на покойния музикант и лютиер Бай Коста ШИШКОВ, не е известно. Очевидно от тук, от старата махала "Млекоцентрала", където следвоенна беднотия пресича път с остатъчен варненски аристократизъм, тръгват драматичните злочестия на крехкия творец. Симфониите и оперите на Асен МАРКОВ притежават характерна черта. По подобие на Рихард ВАГНЕР и Карл ОРФ, те изискват огромни симфонични състави. Сложно структурирани, епизодично изпълнявани, за изоставения от всички и осамотял (1977.!) творец, те не престават да
"ЗВУЧАТ НА ИЗТОК И ЗАПАД,
В КОСМОСА И НА ДРУГИ ПЛАНЕТИ".
Мечта характерна за вивидиума на този жизнен, но подтиснат поради безкрайни курортни мании за келепир от пришелци крайбрежен град. Бдящите пуристи от Съюза на Българските Композитори не желаят (Или им е забранено!) да признаят, че е налице явление в развитието на съвременната нова българска музикална култура. Дори непоносимо талантлив, всеки пролетарски син (По онова време официализирана норма и морал!), е нищо повече от зле гримиран плебс. Предназначен да остане завинаги Другарят Господин Никой. Заедно със своето изкуство и майсторлък, в кьошето на тучната трапеза на властимеющите. Където закуските са само на пръв поглед безплатни.
Седемдесетте години са особено пълноценни за Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, осъзнал докрай що е апостолизъм в градежа на т.н. нова българска симфонична музика. Перфектен пианист, лично съпровожда свои песенни цикли в изпълнение на Райна Стоянова и Йорданка Тенчева. Виктор Чучков и квартет "Вярка Начева" успяват да разкрият много от онова, което тежи на душата на поета-композитор. (ДНФ-Варна-1972.!) Налице е симфоник пълнещ салони. При други, това рядко се получава. Ами, ако разбогатее? Тези упорити музикални изяви правят настойчиво и властно, омерзително и непочтено, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН да бъде деликатно отстранен от всеки български подиум. Обруган и отхвърлен, изоставен от своите близки, предпочели да забягнат зад девет земи в десета за слава , композиторът вече се лекува. Но, как става това след като си обезмангизен напълно? Кратката бележка на втора страница на в-к "Отечествен Фронт" от краят на шестдесеттях години, че неговата Втора Симфония е изпълнена пред огромно стечение на публика от Източна и Западна Германия в Лайпциг, (Гевандхауз Оркестър с диригент Курт Мазур!) е така дребно набрана, че остава почти незабележима. Асен МАРКОВ е спечелил първа награда на международния композиторски конкурс в Лайпциг, ГДР. Както изглежда, без официално разрешение от българските власти. Той харесва да преодолява прегради за сметка на здраве и сили. Това участие на един изтъкнат вече талант, толкова близо до ГФР, не е ли подозрително? Нима износът на национален интелектуален продукт не се простира само до Берлинската Стена,!?! (Подир съгласуване!) След концерта на Дрезденската Филхармония с диригент Курт МАЗУР, на който се представя симфоничното творчество на Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, предстои банкет. От банкета Асен си тръгва дълбоко наскърбен и разстроен. Утановил, че всичко се заплаща. Цената този път не е по неговите сили. Той ... изчезва. Щом шумотевицата заглъхва, близките му се разтичват. Тръгват да го търсят. И, като не го откриват обявяват, че е духнал на запад. Може би, за да им стане още по-леко. Може би поради професионална ревност. Навярно поради балканическа завист. Всъщност донейде опариченият композитор е хванал влака за Ленинград, където също е добре известен. ("Имах достатъчно пари, та останах в Ленинград да се наслушам на симфонична музика. Там хората разбират от това."-1977.!) Върнат принудително във Варна, Асен установява, че брилянтната игра за варненски световен симфоничен принос го е довършила безпощадно. Болнав, изхабен и беден, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, композитор от световен ранг и национална значимост, е окончателно сломен. Една болнава сянка се явява тук и там, най-вече в кафене "Одесос" или "Варна", за да развива теории за "нова българска музика" пред случайни събеседници ухаещи на смърт, но и пред дами които едва ли са успели да го забравят. За всички тях, той наивно е творил цял един живот, на практика срещу жълти стотинки. Ако Асен МАРКОВ-ГЛОГИН би допуснал да се впише в пейзажа на златния провинциален бюрократизъм, ако би издържал на предстоящите години на подритване насам-натам, би могло да бъде признат за регионален новатор, че да бъде пенсиониран за стотинки. Безскрупулната завистническа околна среда толерирана от общество, решило с къшей чер хляб, винтовки (Сега спринцовки!) и шепа слънчогледово семе за закуска да покори човечество и свят, е разсипала юнашко здраве, младо семейство и мъжки нерви. Асен среща една случайна жена, а на следващия ден сам (!?!) се предава в ръце Богу.
Асен МАРКОВ-ГЛОГИН тежи върху съвестта на значителен брой присадени "кореняци" варненци. Макар да не се изучава във висшия курс на Българската Консерватория, обхващащ всите български композитори, неговото творчество е съществен и неразделен силно подценен етап от нестандартното развитие на “тоталитарната” музикална мисъл в България. Осъзнато, доказано и поддържано от ред компетентни музикални специалисти. Които навремето все пак не пожелаха да издигнат глас в защита на творческите концепции на Твореца. Все още неознаменуван с прословутата, винаги закъсняваща, световно неизвестна, но странно желана награда "Варна". Да не говорим за глуха уличка с неговото предостойно име. Дали "Музея за нова и най-нова история на град Варна", вече е направил необходимото за да опази кадърно неговото жилище, пособия, роял, писмен и звуков архив, доколкото не са разпиляни? На магнетофонна лента Асен бе записал дори репетициите на дрезденския оркестър с Курт Мазур. Репликите на един така прочут диригент върху варненско творение няма как да не са от значение за световната култура. Като нямаме Бетховен и Лист, що да нямаме Берберян-ДАТЕВ и Асен МАРКОВ-ГЛОГИН? Сондажите за създаване на клавирен конкурс в неговото родно място преди пет години оставиха местните кметове с повдигнати в почуда рамене. Дори не бяха чували неговото светло име. Това не попречи да бъде прокаран някакъв друг конкурс, за който така и не се чува нищо повече. Професор Влади Анастасов, дирижирал някога симфоничната поема "Жените от нашия двор" с Варненския симфоничен оркестър в претъпканата зала на "Еврейски Дом"-Варна, (1961.!), споделя за "буквално лошото отношение на Съюза на Българските Композитори към Асен МАРКОВ" (В-к КИЛ-бр.3,1993), спестявайки по-прецизно дефинирано определение. Съюз, забавно пребоядисан в неправителствена организация (Achtung! Achtung! Achtung!), който постановяваше, постановява и сега, каква поръчка срещу каква сума на кой столичанин да се предостави, за сметка на редовия корнишонен варненски електорат.
Не стана ясно кога, как и защо Асен МАРКОВ, композитор от световна класа и европейски мащаб, реши и отплува завинаги в страната на Орфей. Огорчен до смърт от разврата на властващи търгаши, в името на химерен интересчийски интернационал. Болест, която мори човечеството във всеки злачен апендикс на света. Дали поради нелечима болест (Колко лесно е подобно обяснение!)? Дали поради любовен порив злокобно закъснял? Варненските таланти харесват да зачезват в самота. И обясненията напълно са излишни.
Ако става дума за регионална социална патология, а за това става мисъл и дума все по-често, тя би трябвало да се разглежда като всеобщо заболяване на нашето умишлено дезинтегрирано, високообразовано а нискокултурно, високопарно а невъзпитано, транснационално но съвсем не космополитно, все по-брутално посттоталитарно общество. Готово да забрави, премълчи, унижи и срине самоизградили се таланти. За да възвеличае крайпътни мацки в дълбокодеколтирано лукаво бяло за пореден конкурс-боза, че да падне някой-друг лев за харчлък. Общество, чийто тъничък каймак все повече тежи и нагарча.
Subscribe to:
Posts (Atom)
-
(C) 2017 – Bogomil K. Avramov СТАРА, СТАРА ПРИКАЗКА НАРОДНА от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ В ЕДНО ЦАРСТВО И ГОСПОДАРСТВО; КЪД... -
© 2009-2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY С В Е Т А М А Р И Н А разказ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ ВИНАГИ когато мисля ...
