ПТИЦИ И МЪГЛА

© 2017 – Bogomil K. Avramov
ИЗМАМНАТА МЪГЛА НА МЕЧТИТЕ
разказ
Богомил Костов Аврамов Русев - Хеми

БАЙ СТУЕН ДЮГЕНЧЕВ, НЯМАШЕ ДЕЦА. НО ПЪК, СИ ИМАШЕ ЯКА, МЛАДЕЕЩА-СЕ МАТРОНА. ДВАМАТА ОБИТАВАХА ИЗОСТАВЕН ТАВАНСКИ ЕТАЖ, НАД ОНАЗИ ЪГЛОВА КЕБАПЧИЙНИЦА СРЕЩУ УНИВЕРСИТЕТА В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, ЩО МЕЖДУ НАС И ПОНАСТОЯЩЕМ НАРИЧАМЕ „СРЕБЪРНО ПЕТЛЕ“. ИНАЧЕ, СИ ИМАШЕ ИМЕ И НОМЕР. ("ХОРЕМАГ“ № 17..) ЩОТО СЕ СЕРВИРАШЕ ШУМЕНСКА БИРА, ОТ БУРЕ С ПОМПА.
БАЙ СТУЕН ДЮГЕНЧЕВ, БЕ ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАН КОВАЧ В ПРЕДПРИЯТИЕТО, ГДЕ' РАБОТЕШЕ ПОКОЙНИЯТ ПАПА КОСТАКИ, А ТОВА ГИ ПРАВЕШЕ НЕРАЗДЕЛНИ. НА МЛАДИНИ, ЗАЕДНО ДРАСНАЛИ ОТ СТРАНАТА. ЗАЕДНО ЛЕЖАЛИ ПОД ФИАТ-БОМБАРДИРОВКИ В ОКОПИТЕ НА ЕСТРАМАДУРА. ЗАЕДНО СЕ ЗАВЪРНАЛИ ПРЕЗ ГЕРМАНИЯ В СТРАНАТА, НАРИЧАНА ЦАРСТВО ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ. ЗА ДА СИ ОТЛЕЖАТ ОБЕДИНЕН ТАРИКАТЛЪК И ЕНТУСИАЗЪМ, ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ПАНДЕЛА.
БАЙ СТУЕН ДЮГЕНЧЕВ, НЯМАШЕ ДЕЦА. МЕЖДУ РАБОТНИЦИТЕ СЕ ТВЪРДЕШЕ, ЧЕ ТАЗИ ЖИЗНЕНА НЕЛЕПОСТ Е РЕЗУЛТАТ НА ХУМАННИ ФРАНКИСТКИ ИНИЦИАТИВИ, НО ТАКА И НЕ СЕ РАЗБРА. КАКВИ ПО-ТОЧНО.
ВСЪЩНОСТ, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ.
ТРЯБВА ДА МУ БЕ ТЪЖНО-ЛИ-ТЪЖНО, НА ТОЗИ ДЪРЖАЛИВ ЧОВЕЧЕЦ, ЧЕ, КОГА' ЗАПОЧНАХ ДА СЕ ТРУДЯ ПО СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ, В ШИБАНАТА ГЕОЛОЖКА БАЗА НАТРЕСЕНА В БЛАТАТА ПОД СТОМАНЕНИЯ ПОДВИЖЕН БЕЛОГРАДСКИ МОСТ, БАЙ СТУЕН ПОЕ НАДЗОР И ОБУЧЕНИЕ НАД МОЯ ТРУДОВА МИЛОСТ.
- ВИЖ СЕГА, МЛАДИЙ-МИ МОМКО, - ВЪВЕЖДАШЕ-МЕ В НЕЩАТА, - СТРУГЪТ МОЖЕ ДА Е СТРУГ, АМА ТРЯБВА ДА ГО ИМА. ГОЛОТО ЖЕЛЯЗО Е ДРУГА РАБОТА – ЗА НЕГО СА НУЖНИ КУНКИ!?!
И, МЕ ЗАВЪДИ В КОВАЧНАТА, КЪДЕТО НЕГОВАТА СТРАСТ ВИЛНЕЕШЕ, ПОД ОГРОМЕН МЕХАНИЧЕН ЧУК, И ЕДНА БАМ-БАШКА НАКОВАЛНЯ С РЪЧЕН ЧУК И ОГНИЩЕ. КЪДЕТО, ИЗ-ПОД РЪЦЕТЕ-МУ СЕ ПОЯВЯВАХА И ВАЕХА СТРАННИ СТОМАНЕНИ ДАНТЕЛИ, С НЕИЗВЕСТНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ.
- ВИЖ СЕГА, МЛАДИЙ МИ МОМКО, - ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ГЪРМИ, - ТОВА Е ЗАНАЯТ, ОТ КОЙТО СВЕТЪТ Е ТРЪГНАЛ НАНАСАМ . . .
А СТАРИЯТ; ПО РЕДА НА СВОИТЕ НАДЗИРАТЕЛСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ; ПРОФУЧАВАШЕ КРАЙ-НАС ВИДИМО ДОВОЛЕН. ДНЕС СИ-СЕ ПИТАМ, ДАЛИ Е ИМАЛ ОСНОВАНИЕ? ТАЙНА, КОЯТО БАЩИТЕ ОБИКНОВЕНО ОТНАСЯТ В ГРОБА.
ПРЕЗ НЯКОЯ ОБЕДНА ПОЧИВКА, ИЗЛАПАЛИ НАБЪРЗО В СТОЛА ПОРЕДНА ПОРЦИЯ ФАСУЛ, СТАВАШЕ ТАКА, ЧЕ ПРИСЯДАХМЕ В ТРЕВАТА КРАЙ ТЕЛЕНАТА МРЕЖА. ОГРАЖДАЩА НАШИТЕ ЧУДЕСНИ РАБОТНИ МЕСТА, ОТ НАХАЛСТВОТО НА ПАСЯЩИТЕ НАОКОЛО ПРЪЧОВЕ. ОТКРИВАХ КАК, ДЪРТАКЪТ-МУ-С ДЪРТАК, ПО МЛАДЕЖКИ ЗАМЕЧТАНО СЕ ВЗИРА В ДАЛЕЧНИЯ ХОРИЗОНТ. ОПИТВАХ ДА ПРАВЯ СЪЩОТО. ОСВЕН ТЪНКИ СЛОЕВЕ МЪГЛА, НЕ УСПЯВАХ ДА ОТКРИЯ ДРУГО.
- МЪГЛА, А?, - ШЕПТЕШЕ ОЗЪРТАЙКИ СЕ БАЙ СТУЕН ДЮГЕНЧЕВ, - МЪГЛА . . . МЪГЛА . . . МЪГЛА – А - А . . .
ЗНАЕШЕ СЕ, ЧЕ ПРИТЕЖАВА ЛИПОВАНКА С МОТОР НА БРЕГА, И ОТКРИТ ЛИСТ В ПАЗВАТА. ЗА ДА СИ ЛОВУВА САФРИД И ПАЛАМУД – КАК САКА. ОТКРИТИЯТ ЛИСТ ВАЖЕШЕ ДО ХОРИЗОНТА. ТОЕСТ ДО ОБИЧАЙНАТА ИВИЦА МЪГЛА. НИКОГА НИКОМУ НЕ ДОВЕРИ, КОЛКО ПАРА Е БРОИЛ ЗА НЕГО. И, ЗАЩОТО ЧЕСТО СЕ ВРЪЩАШЕ БЕЗ УЛОВ, ДОКАТО МОРЕТО ГЪМЖЕШЕ ОТ РИБА, НЕ ПРЕСТАВАХ ДА СИ МИСЛЯ ЩО ДА Е, В НЕГОВ ИНТЕРЕС.
- ВАЖНОТО Е, - ЗАКЛЮЧАВАШЕ, - ВАЖНОТО Е БУБИ, НЯКАКСИ ДА ПРЕКОСИШ МЪГЛАТА. ДАЛИ НА ГРЕБЛА, ПОД МОТОР ИЛИ НА ВЕТРИЛА – ТРЯБВА ДА ГО СТОРИШ. ПОНИМАЙ!Ш?!
ОСТАВАХ С ОТВОРЕНА УСТА.
- ЯСНО, БАРБА, ЯСНО . . .
- НИЩО НЕ ТИ Е ЯСНО, - КИПВАШЕ, - НАЙ-НАПРЕД ТРЯБВА ДА ПРЕКОСИШ МЪГЛАТА ГДЕ Е В ТВОЯТА ДУША. ТОВА Е НАЙ-ТРУДНОТО. ПОНИМАЙШ!?!
В ГОДИНИ НА БЕЕЗБРОЙ ЗАБРАНИ, ПРЕСЛЕДВАНИЯ И ЗАКАНИ, СТАРЕЦЪТ БРЪЩОЛЕВЕШЕ ЗА МОРЕ, ХОРИЗОНТ, МЪГЛА И СВОБОДА.
- САКЪН, ДА НЕ ИЗТЪРСИШ ПРЕД БАЩА-СИ, КАКВО ЧОВЪРКАМ.
ПАПА СЕ БЕ ПОСТАРАЛ, ДА МЕ НАТИКАТ В РЪЦЕТЕ НА ПРЕСТАРЕЛИЯТ МАЙСТОР-КОВАЧ. С ОСНОВНА ЗАДАЧА. ДА ВЪРТЯ БОЕН ЧУК. .
СЕМЕЙСТВАТА, ЧЕСТО СИ ХОДЕХА НА ГОСТИ. ПАПА КОСТАКИ ДЪРЖЕШЕ ВИНАГИ, И АЗ ДА ПРИСЪСТВАМ. НЕ БЕ СЪВСЕМ ПРИЯТНО . НА ТАВАНА ВОНЕШЕ НА МАЗНИНА И МАСТИКА, ПРОБЯГВАХА БЕЗЦЕРЕМОННИ ХЛЕБАРКИ.
- ТУК СМЕ, - ПОЯСНЯВАШЕ БАЙ СТУЕН ДЮГЕНЧЕВ, - НА НОРМИРАН НАЕМ, СЪС СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НИ МРЪДНЕ ОТ ТУК.
ПАПА КОСТАКИ СЕ РАЗСМИВАШЕ.
- НАЛИ ЗА ТОВА ЛЕЖАХМЕ ПОД ГРАНАДА!?!
БЯХ ОТДАВНА ИЗКЛАСИЛ, А НЕ СЕ ДОСЕЩАХ, НАКЪДЕ ВЪРВЯТ НЕЩАТА. НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СИ МИСЛЯ, КАТО-КАК НАСАДЕНОТО НИВО НА УНИФИКАЦИОНЕН НАИВИТЕТ Е, И ОСТАВА ПЛОД НА НЯКАКВА-СИ ТОП-СЕКРЕТ ВИВИСЕКЦИЯ. ЩОТО, ЯКО ПРОДЪЛЖАВА, ДЪРЖИ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ, ПА И НАСЛЕДСТВЕНО СИ-СЕ ПРЕДАВА.
ВЕДНЪЖ, ПРИ ЕДНО ПОДОБНО ГОСТИ, ОТ ЕДНА ВЪТРЕШНА СПАЛНЯ С АЛКОВ, ИЗЛЕЗЕ НЕПОЗНАТ ЧОВЕК.
- ДОКТОР ТАРАТАНЦЕВ, - ПРЕДСТАВИ ГО БАЙ СТУЕН, - НАЕМАТЕЛ.
ПОЗАГЛЕДАХ ДАШНАТА МИЛА МАТРОНА НА БАЙ СТУЕН. ПОПРЕХВЪРЛИЛА ПЕТДЕСЕТАКА, АМА ЗНАЕ-ЛИ ЧОВЕК?
ДОКТОРЧЕТО, ЕДВА-ЛИ НЕ МОЯ ВЪРЗАСТ, УДАРИ С НАС ПО ЧАШКА, ПА СЕ ВЪРНА В СТАИЧКАТА ДА СИ ЧЕТЕ АНАТОМИЯ В ДВА ТОМА С ИЛЮСТРАЦИИ.
ТРЪГНАХМЕ ДА СЕ ВРЪЩАМЕ, А ПАПА, КОЙТО ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ СЕ БЕ КЛЕЛ В ПАРТИЯ И ПРАВИТЕЛСТВО; ПОД НАСМЕШЛИВИТЕ ПОГЛЕДИ НА БАЙ СТУЕН И ДОКТОРА; ИЗСЪСКА НА МАМАН.
- ТИ, СЕ ПРИБИРАЙ, НИЕ ЩЕ ПОБРОДИМ.
ТРЪГНАХМЕ ИЗ ПУСТОШТА НА МОРСКАТА ГРАДИНА, ЗАВЪРТЯХМЕ СЕ ПОД ПАМЕТНИКА НА СТАЛИН.
- ДА НЕ СЕ ИЗТЪРВЕШ ЗА ТОЗИ ДОКТОР!?!
- ЪКЪ!?! АМА ЩО!?!
- ДОКТОРЪТ ПИПВА МЪГЛАТА . . .
- АХА . . .
НА СЛЕЕДВАЩИЯТ ДЕН, БАЙ СТУЕН ДЮГЕНЧЕВ, НЕ ДОЙДЕ НА РАБОТА. ТРЯБВАШЕ ДА ВЪРТЯ ЧУКОВЕТЕ САМ. НЯМА ГО ДО ДНЕС. ТАКА И, НЕ СЕ РАЗБРА, КЪДЕ ИЗЧЕЗНА ЗАЕДНО СЪС СВОЯТА ВСЕВЪЛНОВА ЛИПОВАНКА С МОТОР.
В ПО-КЪСНИ ВРЕМЕНА СЕ РАЗБРА, ДОКТОР ТАРАТАНЦЕВ ПРОБИЛ В ХАМБУРГ, КЪДЕТО ЕДНА КУЧЕШКА КЛИНИКА В ПОВЕЧЕ, НИКОГА НЕ Е ИЗЛИШНА.
В ОЩЕ ПО-КЪСНИ ВРЕМЕНА?
Е, ТОВА ВСИЧКИ ГО ЗНАЕТЕ. ЗАВЪРНА СИ-СЕ, И ОПЕРИРА ЕДВА-ЛИ НЕ БЕЗПЛАТНО.
(ВИЖ-МИ ОКОТО!?!)
ГЕОЛОЖКИТЕ РАБОТИЛНИЦИ ОТДАВНА НИКАКВИ ГИ НЯМА. РАЗГРАБИХА СЕ И ИЗЧЕГЪРТАХА ДО ДЪНО. АЗ СИ ВЗЕМАХ ЕДИН БОЕН ЧУК. ЗА СПОМЕН. МОЖЕ-ПЪК, ДА СЕ НАЛОЖИ, ДА КОВЕМ МЛАДО ЖЕЛЯЗО - НА СТАРИ ГОДИНИ. ДОКАТО СЕ ВЗИРАМЕ В ХОРИЗОНТ ПОД МЪГЛА.
ДОКТОР ТАРАТАНЦЕВ СЕ ПРОЧУ С ОПЕРАЦИИ ПО ГОЛЕМЦИ.
АЗ, ЩАСТЛИВО СЕ ПЕНСИОНИРАХ.
ВСЯКА ГОДИНА, ПЕНСИЯТА МИ БИВА УВЕЛИЧАВАНА С ЛЕВ-ДВА. КОЕТО ОЗНАЧАВА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА МНОГО ДЪРЖИ НА ЖИВИ ИНФОРМАЦИОННИ БАНКИ.
ВСЯКА ЗАРАН, ЗИМЕ-ЛЕТЕ, ИЗЛИЗАМ НА МОРСКИЯ БРЯГ.
ПА, СИ-СЕ ВЗИРАМ, В ХОРИЗОНТА. ЗА ОНАЗИ ИСТИНСКА МЪГЛА, ОТ МЛАДЕЖКИТЕ ГОДИНИ НА ЧОВЕКА.
НО, ТАКИВА МЪГЛИ, КАКВИТО НЯКОГА НАЦЕЛВАШЕ БАЙ СТУЕН ДЮГЕНЧЕВ СЪС СВОЯТА ПРОГНИЛА ЛИПОВАНКА, ОТДАВНА НЯМА. САМО, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ВИСОКО-ВИСОКО В НЕБЕСАТА, КРЪЖАТ НЕПОЗНАТИ САМОЛЕТИ, ОПИТВАЙКИ-СЕ ДА РЪСЯТ ДЪЖД. НО ДЪЖДЪТ ИМ Е ТОЛКОВА КАЛПАВ, ЧЕ НЕ СТАВА ДОРИ ЗА МЪГЛА.
НЕ МИСЛИТЕ-ЛИ, ЧЕ НЕБЕТО Е СЪЗДАДЕНО ЗА ПТИЦИ И МЪГЛА!?!
End – 30.12.2017.

Никола Стоянов - Чиракман - Каварна стихове - Поезия на неизвестни авто...

ХЛЯБ И ЗЪБИ

(C) 2015 - Bogomil K. Avramov
ХЛЯБ И ЗЪБИ
разказ
Богомил Костов Аврамов Русев-Хеми
из
"МЪЛЧАЛИВО ИЛИ ПИЕСИ ЗА ШЕПТЯЩИ СТАРЦИ",
Ocean Press-Varna - 2015.
НЯКОГА СИ СЕ ПИТАХМЕ, ЗАЩО РУСКОТО ЕЖЕДНЕВНО ИЗКУСТВО НЕПРЕСТАННО НАПОМНЯ ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ДОКОЛКО ДОБРОСЪВЕСТНО – ТОВА Е ДРУГ ВЪПРОС. ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН СЛУЧАЙ – МАЙСТОРСКИ.
АКО И ВИЕ СТЕ НА МОИ ГОДИНИ, НЯМА КАК ДА НЕ СИ ЗАДАДЕТЕ ПОДОБЕН ВЪПРОС. СПОРЕД НАЗЕКА, ОТГОВОРЪТ Е ПРОСТИЧЪК. БЕЗ ДА Е ПРОСТАШКИ.
СТАВА ДУМА ЗА ХАПКИ.
ЗА ОНЕЗИ ХАПКИ ХЛЯБ, СВИНСКА МАС И СИРЕНЕ С ЧЕРВЕН ПИПЕР, ОТ КОИТО ДНЕС С ЛЕКА РЪКА ЛИШАВАМЕ НАШИТЕ ДЕЦА. В ИНТЕРЕС НА НЯКАКВО НЕИЗБЕЖНО КОМПЮТЕРИЗИРАНЕ. ЩОТО СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ – ТЪЙ КАКТО Е ПОТРЪГНАЛО, НЕ САМО ЧЕ НИ ЯДАТ ХЛЯБА, НО И НАС КАТО НИЩО КЕ ИЗРЪФАТ.
РЪФАТ ЛИ – РЪФАТ.
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, МИНА-ЗАМИНА С МИНИМАЛНИ ПОРАЖЕНИЯ ЗА НАШИЯТ ДЪРЖЕЛИВО-КРИЗИСЕН НАРОДЕЦ. АКО, ДА НЕ БЯХМЕ СЕ ПОЛАКОМИЛИ ЗА ВСЕВЕЧНИТЕ ЗЕМИ БОЛГАРСКИ; ПОГЪРЧЕНИ И ПОСЪРБЕНИ ЧАК ПОТУРЧЕНИ; ПРЕДПОЛАГАМ – БИ МОГЛО ДА НИ СЕ РАЗМИНЕ. АЛА ЕДНА ЦЯЛА ДОБРУДЖА НЕ НИ СТИГА. ИСКАМЕ СИ И БЕЛОМОРИЕТО, ЧЕ И ПО-НАТАТЪЧИ – ДО ИТАЛИЯ. КАЗВАТ, ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ И СЪОТВЕТНАТА МИТНИЧЕСКА БАРАКА - ВСЕ ОЩЕ СТОЯТ. АБЕ, НЯМА ЛИ КОЙ ДА ГИ РУШНЕ И ПРЕПРОДАДЕ ЗА СТАРО ЖЕЛЯЗО!?!
ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ЗА ВАРНА-ГРАД, БЯХА ГОДИНИ НА ИЗНЕМОГА И ГЛАД. НАРОДЪТ, В ОЧАКВАНЕ НА НОВИ СЪДБИНИ, Я КАРАШЕ КАТО НА МАЙТАП. РЕСТОРАНТИ И КРЪЧМИ ПРЪЩЯХА ОТ ПОСЕТИТЕЛИ. НА БЕЗБОЖНИ ЦЕНИ, ТАМ СЕ ПРЕДЛАГАШЕ ОТ ПИЛЕ МЛЯКО. ПРОСЕЦИ ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПРЕД ВРАТИТЕ НА ЦЪРКВИТЕ. КОФИТЕ ЗА СМЕТ СИ БЯХА У ДОМА. ПЛИТКИ ЦИМЕНТОВИ УРНИ С ОБЕМ ОКОЛО КУБИЧЕСКИ МЕТЪР, ПРИ ЧЕРНИТЕ ВРАТНИ НА КЪЩЯТА. КЪМ 1944., ВАРНА-ГРАД БЕ НАСТИГНАЛ И НАДМИНАЛ СТАТИСТИЧЕСКИ ТАВАНИТЕ НА ПАРИЖ ОТ 1924.. ВЪВ ВСЕКИ ДВОР ЖИВЕЕХА НЕ ПО-МАЛКО ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ ЧОВЕКА – ПРИ ЕДИНСТВЕНА ТОАЛЕТНА. ЗАРЕДЕНА С ВЕСТНИК “ЧЕРНО МОРЕ” НА ДРЕБНО.
ХЛЯБЪТ БЕ ЧЕР – КАТО СМОКИНГА НА КМЕТА. ПРОДАВАШЕ СЕ – ПО МЕРКА И ТЕГЛИЛКА - С КУПОН. КУПОНИТЕ ЗА ХЛЯБ БЯХА, СТРУВА МИ СЕ – ЧЕТИРИ КАТЕГОРИИ. В ЗАВИСИМОСТ ОТ КАЧЕСТВОТО НА ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ. ИМАШЕ КУПОНИ И ЗА ВСИЧКО ОСТАНАЛО. ОСВЕН МОЖЕБИ, ЗА ОНАЗИ РАБОТА. КУПОНИТЕ СЕ ПЕЧАТАХА ЦЕНТРАЛНО, И СЕ РАЗДАВАХА ТОЧНО, РЕДОВНО И ДОТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВО, ЧЕ СЕ БЯХА ПРЕВЪРНАЛИ В РАЗМЕННА МОНЕТА.
НАЙ-ПАЧЕ СЕ ЦЕНЕШЕ – ХАПКАТА ЧЕР ФУРНАДЖИЙСКИ ХЛЯБ. ТОВА, КОЕТО СЕ ПОЛАГАШЕ НА МАХЛЕНСКИТЕ ХЛАПАЦИ, БЕ: СУТРИН, ОБЕД И ВЕЧЕР – РЕЗЕН ПРЕПЕЧЕН ХЛЯБ.
- ХЛЯБ – СЪС СВИНСКА МАС, С ЧЕРВЕН ПИПЕР ПОРЪСЕН;
- ХЛЯБ – СЪС СИРЕНЕ, С ЧЕРЕН ПИПЕР ПОРЪСЕН;
- ХЛЯБ – СЪС ДОМАШЕН МАРМЕЛАД;
- ХЛЯБ – СЪС МЕД;
- ХЛЯБ СЪС ЗЪБИ – Т.Е. САМО ХЛЯБ.
СЪС ФИЛИЯ ТИПОВ ТРИЧЕН ХЛЯБ В РЪЦЕ, ЛУДУВАХМЕ ИЗ МАХАЛАТА, ПЛАЖОВЕТЕ И ГРАДА. ОСТАВЯЙКИ ПО НЯКОЯ ФИЛИЯ ПО КАМЕННИТЕ ОГРАДИ НА ЕДНОЕТАЖНИТЕ КЪЩЯ. ХОРАТА, КОИТО НЕ СИ ПОЗВОЛЯВАХА ДА ПРОСЯТ – НЕ ПРОПУСКАХА ДА ПОХАПНАТ. И ТОВА НЕ ИЗГЛЕЖДАШЕ УНИЗИТЕЛНО И НЕДОСТОЙНО. БЕ ВОЙНА, А ОТ ТОВА НЯМА ЗАСТРАХОВКА. ГОЛ, БОС И ГЛАДЕН, БЕ ВАРНЕНЕЦЪТ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ. ПА ГОРД ПАТРИОТИН, КОЛКО САКА. ПИТАМ-СЕ, КАТО-КАКЪВ СИ-Е СЕГА?
БЯХ ДЕТЕ, ОТРАСНАХ МЪЖ КАТО НА ШЕГА; С ФИЛИЯ ХЛЯБ И РЕЗЕН ДИНЯ; НО НИКОЙ НИКОГА НЕ МИ БЕ БРОИЛ - ХАПКИТЕ ХЛЯБ СЪС ЗЪБИ.
ДОКАТО ПОНАСТОЯЩЕМ – ТОВА СИ Е ОБИЧАЙНО ДОМАШНО ЗАНИМАНИЕ.
ИНАЧЕ, КАТО-КАК ЩЕ ДА ПЛАТИМ БЕЗУМНИТЕ ТАКСИ ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ И ИНТЕРНЕТ; ЗА ДАНЪЦИ, ПИТЕЙНА ВОДА, И ПОДОЗРИТЕЛНО СЛЪНЧАСАЛ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК.
End – 12.10.2016./ Revised - 29.12.2017.

Надя Тодорова - Страст, Младост - представяне от Хеми - Вечер на талан...

Богомил Аврамов Хеми - На Francois Vian и Михаел Михаеловски

SILENTLY, hybrid stories, by Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

SILENTLY, hybrid stories, by Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

БАБА МРАВКА, разказ, от Хеми

(C) 2015 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
БАБА МРАВКА
разказ
от
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
КОГАТО БАЧО ВАСИЛ; ЕДВА-ЕДВА МЛАДОЖЕНЕЦ, А С ЧЕТИРИ ДЪЩЕРИ У ДОМА И МЛАДА ПЪРГАВА ЖЕНА АКТРИСА; ТРЪГНАЛ НА ВОЙНА НЕ ПРЕДПОЛАГАЛ, ЧЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ. ЗАВЪРНАЛ СЕ. БОЛЕН. ЛЕГНАЛ И УМРЯЛ.
В НОЩТА НА НЕГОВАТА СМЪРТ, ДЪЩЕРИТЕ БИЛИ ИЗВЕДЕНИ ИЗВЪН ДОМА. НА ЧУЖДО МЯСТО. ПАЛЕЙКИ СВЕЩ ПОДИР СВЕЩ, ТЕ ИСКРЕНО СЕ МОЛЕЛИ БОГУ. ПРИЖИВЕ ТВЪРДЯХА, ЧЕ НА УТРИНÀ ПРОЗОРЕЦЪТ ГРЪМКО СЕ РАЗТВОРИЛ, ДУХЪТ НА БАЩАТА НАХЛУЛ И ПРОПЯЛ, А ПО-СКОРО ИЗСВИСТЯЛ.:
“НА ЮЖНИЯ ФРОНТ НЯМАШЕ ОТРОВНИ ГАЗОВЕ – Е – Е ...“
ПОСЛЕ, СТЪКЛАТА СТАНАЛИ НА ПЕПЕЛ.
ТОЧНО ТОГАВА, ПОДИР БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ, НА СЦЕНАТА НА ЗАЛА “СЪЕДИНЕНИЕ”, СЕ ПОЯВИЛ КАБА-ГАЙДА ТЕАТРАЛЕН РЕЖИСЬОР. НАСТОЯВАЩ ТЕАТРОТО ДА СТАНЕ ДЪРЖАВНО.
КАКВО ОТ ТОВА, ЧЕ Е ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ? КАКВО ОТ ТОВА, ЧЕ Е СПОМОЩЕСТВУВАНО ЕДВА-ЛИ НЕ - ОТ ВСЕКИ БЕЛОГРАДЧАНИН ГРАЖДАНИН?
ВАЖНО Е ДА СЕ ПОСТИГНЕ СТОЛИЧНО, А ПОДИР ТОВА И СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ - ЗА БЕЛОГРАД.
КАБА-ГАЙДА ИМАЛ ДЕБЕЛИ ВРЪЗКИ, С КОЧИЯША НА ЦАРЯТ-ОБЕДИНИТЕЛ. РАБОТАТА НЯМАЛО КАК ДА НЕ СТАНЕ.
В СТАР БЕЛОГРАД, ВСЕ ОЩЕ НЯМАЛО ИСТИНСКА ТЕАТРАЛНА ЗАЛА. ДНЕШНИЯТ ТЕАТЪР БИЛ В ЗАМРАЗЕН СТРОЕЖ. ИЗНЕНАДВАЩО РАБОТАТА ВЗЕЛА, ЧЕ СТАНАЛА. МОНАРХЪТ БИЛ ПО ТЕАТРАЛИЗМИТЕ. ПРЕЗ ЛЯТОТО СЕ ПУКАЛ ОТ СКУКА В “ЕВКСИНОГРАД”. КАК ДА НЕ НАЗНАЧИШ ТАКЪВ ЮНАК ЗА ДИРЕКТОР? ЦЯЛ ТЕАТЪР ОДЪРЖАВЯВАШ. СИРЕЧ МОНАРХИЗИРАШ.
ПЪРВА РАБОТА НА ТОЗИ КАБА-ГАЙДА СПЕЦИАЛИСТ БИЛА, ДА ЗАТЕГНЕ ЩАТА. ДА НАСТОЯВА, ЗА НАЗНАЧАВАНЕ НА ДИПЛОМИРАНИ АРТИСТИ. НАШИ РОДНИ РОДНИНИ АКО НЯМА – ОТ ВНОС.
(НЕ, НЕ ИЗЛИЗА НИКАК СКЪПО!) ИМАЛ СИ ГИ НА ТЕФТЕРЧЕ.
ЗАВАРЕНАТА МЕСТНА ТРУПА БИЛА НАРЕЧЕНА „ПРОКЛЕТАТА ТАЙФА“. И РАЗФОРМИРОВАНА. БИЛИ МЕСТНИ И СТОЛИЧНИ ЛЮБИТЕЛИ. ДАВАЩИ МИЛО И ДРАГО, ЗА ДА ИГРАЯТ НА СЦЕНА. ДАЛИ ТЯХНАТА ИГРА Е БИЛА АКАДЕМИЧЕСКА? НЕ Е БИЛА, РАЗБИРА СЕ. БИЛА Е - ОТ СЪРЦЕ.
МЕСТНАТА ПУБЛИКА МНОГО СИ ХАРЕСВАЛА ТЕАТРАЛИТЕ. ПУБЛИКАТА ВСЕ ОЩЕ ИМАЛА ДУША. МОНАРХЪТ ОПРЕДЕЛЕНО СЕ ВПЕЧАТЛЯВАЛ, НА НАИВИТЕТА НА СВОЯТ-СИ НАРОД, КАТО-КАК ВЯРВА НА ВСИЧКО ЩО СЕ СЛУЧВА НА ЕДНА НИКАКВА ТЕАТРАЛНА СЦЕНА. НА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО НА “ВИСОКИЯТ СМЯХ”, ЧАК СЕ ПРОСЪЛЗИЛ. ТАКА МУ НАПОМНЯЛО ВСИЧКО ТОВА ЗА ВИЕНА. ПА ИЗПРАТИЛ ЕДИН АДЮТАНТ, ДА РАЗДАДЕ НА ТРУПАТА ЗЛАТОТЪКАН ПОРТФЕЙЛ КАЙМЕТА.
КАБА-ГАЙДА СЕ ВЪЗМУТИЛ. КАК МОЖЕ ЕДИН МОНАРХ, ДА ИМА ФИНАНСОВО ДОВЕРИЕ НА „НЕК'ЪФСИ“ АДЮТАНТ? ПРИ БЪДЕЩАТА НАРОДНАЯ ДЕМОКРАЦИЙКА, КОГА' КАБА-ГАЙДИ ЩЕ УПРАВЛЯЮТ ВСЕ И ВСЯ ПО МОСКОВЯНСКИ ТЕРТИП, ТАКОВАНКЪКЪ НЕ БИ МОГЛО ДА ИМА. ПЪЛНО ВСЕНАРОДНО НЕДОВЕРИЕ - ВСЯКИМУ. ИЗПОЛЗВАЦИЯ ВСЯЧЕСКА – ТОЖЕ ВСЯКИМУ. КАЙМЕТА – САМО НÀЗЕКА.
И СЪКРАЩЕНИЯТА - ЗАПОЧНАЛИ.
МАРИЯ БЛАШЕВСКА ДРАСНАЛА ОВРЕМЕ В СТОЛИЦАТА. КОГАТО Й ПРЕДЛОЖИЛИ ГЛАВНА ГАРДЕРОБИЕРКА, ТЯ ЗАХВЪРЛИЛА ПЕПЕЛНИК С ПЕПЕЛАК, ВЪРХУ ЕДНА КРИВА КАБА-ГАЙДА. КАБА-ГАЙДА ЕДВА ЛИ ПОДОЗИРАЛ, ДО КЪДЕ ЩЕ Я ДОКАРА НЕГОВИЯТ ИСКРЕН, МОЖЕБИ ТВОРЧЕСКИ, МОЖЕБИ ДИПЛОМИРАН ЕНТУСИАЗЪМ. ОТСЪДЕТЕ САМИ. МОЖЕ ЛИ, В ЕДИН В БЪДЕЩЕ СВЕТОВНО ПРОЧУТ ПРОВИНЦИАЛЕН СЪСТАВ, ДА ИГРАЯТ АКТРИСИ БЕЗ ОБРАЗОВАНИЕ? МАРИЯ БЛАШЕВСКА ГО ИМАЛА. НО, ГАРДОБИЕРКА?
(ПЕПЕЛНИК ПО МУТРА)
ЗА ГАРДОБИЕРКА БЛАШЕВСКА ПРЕПОРЪЧАЛА, ПРИСЪСТВАЩАТА НА ИНТИМНИЯ СПЕКТАКЪЛ, НЕЙНА ПОСЕСТРИМА БАБА МРАВКА. КОЯТО ПЪК, БИЛА ОБЛЕЧЕНА СЪВСЕМ ОФИЦИАЛНО, С ОБУВКИ С ВИСОКИ ТОКЧЕТА С НАЛЧЕТА.
ОТ ГЛЕДИЩЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА И ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ, КАБА-ГАЙДА НЕМЕДЛЕНО ЗАБРАНИЛ ТЮТЮНОПУШЕНЕТО В ПОМЕЩЕНИЯТА НА БЕЛОГРАДСКИЯ НАРОДЕН ТЕАТЪР. НЕ И, В ТЕАТРАЛНАТА ЗАЛА. ТАМ, НЕПОСРЕДСТВЕНО ДО ВСЕКИ СТОЛ, ИМАЛО ВГРАДЕН ПЕПЕЛНИК. ВИЕНСКА МУ РАБОТА.
БАБА МРАВКА, БИЛА ДОКАЗАНО ТАЛАНТЛИВА АКТРИСА. С ОБРАЗОВАНИЕ, ОТ ЧАСТНОТО ГРЪЦКО ШКОЛО НА БЛАГОДЕТЕЛЯТ ЧОРБАДЖИ СУЛИНИ. ОСВЕН ДРЕВНИ И НОВИ ЕЗИЦИ, ОСВЕН ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИ И БЪЛГАРАН-МОДЕРН, ОСВЕН МАТЕМАТИКА И ГЕРГЕФ, ЧОРБАДЖИ СУЛИНИ ЛИЧНО ПРЕПОДАВАЛ БАЛЕТ И ТЕАТРАЛНО МАЙСТОРСТВО. ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ СЕ Е ГЛЕДАЛО КАТО НА ВИСШЕ. ВИДИ СЕ, ТОВА ВРЕМЕ СИ СЕ ЗАВРЪЩА. ДАНО Е НА ДОБРО.
АМА - ЕДВА-ЛИ.
НА БАБА МРАВКА СЪВСЕМ Й ДОМЪЧНЯЛО. ЩОМ КАБА-ГАЙДА Й ПРЕДЛОЖИЛ ГЛАВЕН ГАРДЕРОБИЕР. НЕ ОТВЪРНАЛА НИЩО. НЕ УМЕЕЛА ПЕПЕЛНИЦИ ДА ЗАХВЪРЛЯ. ОТБЯГВАЛА ПИЯНИ КАБА-ГАЙДИ. ПРИМИРИЛА СЕ, ЧЕ ПОВЕЧЕ СЦЕНА НЯМА ДА ВИДИ. И, СИ СЕ ПРИБРАЛА ДÒМА. ЗА ДА ОТГЛЕЖДА И ИЗУЧИ ЧЕТИРИ ДЪЩЕРИ, А ПОДИР ТОВА ОСЕМ ВНУЦИ. ДОКАТО ПРИСПИВАЛА ВНУЦИ ВЪРХУ КОЛЕНЕ, СИ ПОПРАКВАЛА И ВСЕ ПРИПЯВАЛА.
БАБО МРАВКЕ – ГДЕ ТАКА?
ТИЧАМ ЩУРЧО ЗА ХРАНА.
АМ' ТИ – КУДА С ТАЗ' ГЪДУЛКА?
ДНЕС КАЛИНКАТА Е БУЛКА.
ВНУЦИТЕ СЕ ЧУДЕЛИ, ЗАЩО БАБА МРАВКА ДОКАТО ПЕЕ, СИ ПОПЛАКВА. ТЕ НЕ ПОДОЗИРАЛИ. ЗА ТЕАТРАЛНА СЦЕНА – ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ ЖАЛИ.
ПРОПЛАКВАЙКИ, БАБА МРАВКА СИ ПРИПОМНЯЛА ПРЕВЪРНАТАТА В СКЛАД ТЕАТРАЛНА СЦЕНА НА ЗАЛА “СЪЕДИНЕНИЕ”. КЪДЕТО, НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ, ПРЕМИНАЛА НЕЙНАТА ПЪРВА И ПОСЛЕДНА СВАТБА. С КАДРИЛ, МАЗУРКИ, ВАЛС, И ПОРОЧЕН ТАНЦ ТАНГО - РАЗРЕШЕН ОТ ПАПАТА. ЧАСОВЕ ПРЕДИ ДА ПОТЕГЛИ ВЛАКЪТ НА ГЛУПЦИТЕ ЗА ФРОНТА.
ДОМЪТ НА БАБА МРАВКА; ТРАДИЦИОННА КЪЩА С ЧАРДАК; ОТ КАМЕН, ДЪРВЕНИЯ И КИРПИЧ; СЕ НАМИРАЛ ЕДВА ЛИ НЕ НА КРАЯТ НА СВЕТА. НЕДАЛЕЧ ОТ ТОКУ-ЩО ПОСТРОЕНОТО УЧИЛИЩЕ “ВАСИЛИЙ ЕВСТАТИЕВИЧ АПРИЛОВ”. С ОБАЯТЕЛНО ПРЕДИМСТВО - ОБЩЕСТВЕН УЛИЧЕН ВОДОПРОВОД С ЧЕШМА НА КЮШЕТО.
В МАЛКИТЕ КВАДРАТИ НА ОГРАДЕНИЯ С ТАРАБИ ТРЕВЯСАЛ ДВОР, БАБА МРАВКА ВЪДЕЛА САМОРАСЛА ЛАЙКА, ПОД ПИТОМНА СМОКИНЯ КАЙСИЕВО ДЪРВО ВЪЗПРАВЯЛО ДЕЛИКАТЕН РЪСТ, ДО БОДЛИВ ФИНАП. ХЛЕБАРНИЦАТА БИЛА СРЕЩУ ЧЕШМАТА. УЧИЛИЩЕТО, ПРЕВЪРНАТО В ОКУПАЦИОННА КАЗАРМА ЗА СЕНЕГАЛЦИ, ОЩЕ ПО-БЛИЗО. ФРЕНЦИТЕ ПОТОПИЛИ ОРЪЖИЕТО АРТИСАЛО ОТ ВОЙНАТА - ПРЕД ГАЛАТА, И СЕ ОТТЕГЛИЛИ. ОСТАВЯЙКИ ЕДНИ ХУБАВИ ГРОБИЩА - ЗА ЧУДО И ПРИКАЗ.
БАБА МРАВКА ИЗКАРАЛА В ТОЗИ ДОМ, ДЪЛГИ НЕСВЕСТНИ ВДОВИШКИ МЛАДИНИ. ВСЯКА ВЕЧЕР, ТЯ СЪБИРАЛА ЧЕТИРИТЕ ДЪЩЕРИ ОКОЛО КРЪГЛА МАСА СЪС ВЕЗАНА ПОКРИВКА. ЗА ДА СИ ПЕЯТ И ХОРТУВАТ, ДОКАТО ГЛАДУВАТ.
ПРЕЗ ЛЯТОТО, БАБА МРАВКА СЛУГУВАЛА ПО “БЕЛОГРАДСКИТЕ ТОПЛИ МОРСКИ БАНИ”. ПРЕЗ ЗИМАТА – БОГАТАШКО ПРАНЕ НА КИЛО.
(ИЗКЪРПЕНО / ИЗГЛАДЕНО - ЛИВАНДОСАНО!)
БЕЛОГРАДСКИТЕ „ЛЕЧЕБНИ ТОПЛИ МОРСКИ БАНИ“, БИЛИ МОДЕРНО СЪОРЪЖЕНИЕ ЗА СВОЕТО-СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА. ТЕХНИТЕ ВАНИ СЕ ЗАРЕЖДАЛИ С КОФИ ВОДА НОСЕНИ НА РЪЦЕ ОТ МОРЕТО. ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЕВКСИНОСА-НИ БИЛ ПРОЗИРЕН, ЧИСТ И ТОПЪЛ – ПОЧТИ ЧАЙ. ВСЕКИ ДЕН СТОТИЦИ КОФИ СЪС ВОДА. БАБА МРАВКА БИЛА ОСОБЕНО СТАРАТЕЛНА, А ПО НАВИК - СЪВСЕМ ПРИЛЕЖНА. И, ДОКАТО СИ ПОДПЯВАЛА ЧУДЕСНАТА ПЕСНИЧКА „БАБО МРАВКЕ – ГДЕ ТАКА!?!“, ПОЛУЧИЛА ТЕЖКА СКОЛИОЗА. БАБА МРАВКА ПАДНАЛА-ПРИПАДНАЛА, КАКТО СИ Е С КОФИ В РЪЦЕ, ВНИМАВАЙКИ, ДА НЕ ГИ РАЗПЛИСКА. И ИЗПРАВИЛА ГОРДО РЪСТ, ПРЕГЪНАТА НА БУКВА „Г“. ЗА ЦЯЛ ЕДИН ОСТАТЪЧЕН ЖИВОТ.
НАДЗИРАТЕЛЯТ ВЕЧЕ БИЛ ТУК. ЕДИН КРАЙНО ВНИМАТЕЛЕН НЕХРАНИМАЙКО. И СЕ ИЗРАЗИЛ КРАТКО И ЯСНО:
“ПОВЕЧЕ ДА НЕ ТЕ ВИЖДАМ ТУК!”
НИКОГА НЕ БИЛ СТЪПВАЛ НА ТЕАТРАЛНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ В ЗАЛА „СЪЕДИНЕНИЕ“. НЯМАЛО И ДА СТЪПИ. ПЕСТЯЛ, ЗА ДА СЕ ИЗССЕЛИ В ЦАРИГРАД. НЕ Е ИЗВЕСТНО, ДАЛИ СА ПЛАТИЛИ НА БАБА МРАВКА, ЗА ПОСЛЕДНО. ТЯ БЕ ЕДНА МЪЛЧАЛИВА, ПРЕГЪНАТА НА ДВЕ СТАРЕЕЩА ЖЕНА.
КОГАТО ЗАПОЧНАЛА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ДЪЩЕРИТЕ БИЛИ ОТКЛАСИЛИ, ИЗУЧЕНИ И ЗАДОМЕНИ. БАБА МРАВКА ВЕЧЕ ЗНАЕЛА, КАКВО ПРЕДСТОИ. ЩЕ ПРИБЕРАТ МЪЖЕТЕ В КАЗАРМАТА. ЗА ДА ГИ ИЗПРАТЯТ НА ФРОНТА. КЪДЕТО ДА ГИ ИЗБИЯТ. ЧЕ ДАНО ПРЕСТАНАТ, ДА ДРЪНКАТ, ЗА КОМУНИЗМАТА, ВЪЗВЕЛИЧАВАЙКИ ИСУС.
НЕДАЛЕЧНОТО УЧИЛИЩЕ ОТНОВО БИЛО ПРЕВЪРНАТО В КАЗАРМА, А УЧЕНИЦИТЕ РАЗПУСНАТИ ДО КРАЯТ НА ВОЙНАТА.
ДО ЧЕШМАТА СТОЯЛ ЧАСОВОЙ, ЗА ДА НЕ БЪДЕ ОТНОВО ОТКРАДНАТ ВНОСНИЯТ ЧЕШМЕН БРОНЗОВ ЧУЧУР.
ХЛЯБЪТ ОТ ФУРНАТА СЪВСЕМ ПОЧЕРНЯЛ, ЗА ДА СТАНЕ С КУПОНИ.
ГАЗ ЗА ЛАМПАТА СИ ИМАЛА, В ТАЙНО ГАЗЕНО ТЕНЕКЕ В МАЗАТА. (ЕДИНИЯТ ОТ ЗЕТЬОВЕТЕ БИЛ ШОФЬОР) ДЪЩЕРИТЕ, НЕ СЪЗДАВАЛИ ГРИЖИ. ПРЕДПАЗВАЙКИ ГИ, ДА НЕ ЗАХВАНАТ АРТИСТИЧНА КАРИЕРА, БАБА МРАВКА ГРЕШАЛА. В БЕЛОГРАД, КАКТО И ДА ЖИВЕЕШ, КОЛКОТО ДА СЕ СТАРАЕШ, КАКЪВТО ЗАНАЯТ ДА ЗАХВАНЕШ, ПЪТЯТ ВИНАГИ ВОДИ ПРАВО В МОРЕТО. А ТЕАТРОТО Е - КАТО МОРЕТО. ЗАХВАНЕШ ЛИ СЕ - УДАВЯШ СЕ ДО ГРОБ.
ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЕЛОГРАД; БЕДЕН И НИЩОЖЕН КРАЙБРЕЖЕН ГРАДЕЦ; ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ИЗПЪЛВАЛ СЪС СТОЛИЧНИ КАБА-ГАЙДИ В УНИФОРМИ.
ВЪРВЯЛА КАБА-ГАЙДА ТЕЛЕФОНИЗАЦИЯ. НАПРЕДВАЛО КАБА-ГАЙДА ОСВЕТЛЕНИЕ СЪС ТОК, ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ, ЗА УЧИЛИЩАТА, ЗА БОГАТАШКИТЕ КЪЩЯ.
А, ЗА ВДОВИЦИТЕ И ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ, УТЕШИТЕЛНА ПЕНСИЯ, ГЛАД И СТУД. БАБА МРАВКА ЗНАЕЛА. В БЕЛОГРАД НЕ СТУДЪТ Е ОПАСЕН. ОПАСНА Е КЛЕВЕТАТА ХОРСКА. ТЯ ВОДИ – ОЩЕ ПО-ПРАВО В МОРЕТО.
ЕДНА МЪГЛИВА ПРОЛЕТНА ЗАРАН, НА ВРАТАТА НА БАБА МРАВКА ПРИТРОПАЛ ПОЛИЦЕЙСКИ ПРИСТАВ. ИМАЛ ЗАДАЧА ДА ПРОВЕРИ. БАБА МРАВКА КЪДЕ КРИЕ СВОИТЕ ЗАПАСИ ОТ ЗАБРАНЕНИЯ ЗА СВОБОДНА ПРОДАН ЗАХАРИН. ДОМЪТ НА БАБА МРАВКА БИЛ ПРЕТЪРШУВАН. НЕЛЕГАЛНИ ЛИЦА НЕ БИЛИ ОТКРИТИ. НИТО ЗАХАРИН. ПРИСТАВЪТ СЕ ИЗВИНИЛ. БАБА МРАВКА В ЛИЦЕ ГО ПРОКЛЕЛА.
ВСЯКО ЛЯТО, БАБА МРАВКА ПЪЛНЕЛА ВЪЗГЛАВНИЦИ С НАЙ-УХАНЕН ЛИПОВ ЦВЯТ. В БЕЛОГРАД ЛИПИТЕ БИЛИ, НА ПЪТ И ПОД ПЪТ. ВЪРХУ ПОКРИВА ИЗНАСЯЛА КАЛАЙДИСАНИ ТАВИ С ИЗКОРМЕНИ КАЙСИИ. ОСОЛЯВАЛА ПЛОДЪТ НА ТЕХНИТЕ КОСТИЛКИ. ПРЕПИЧАЛА ГО НА ОГНИЩЕ. СЪХРАНЯВАЛА ГО В ТОРБА СЪС ШЕВИЦИ. ДАНО ИЗКАРА ЗИМАТА, ЧЕ И ВОЙНАТА. ЖИВЕЕЛА САМОТНО. ДЪЩЕРИТЕ И ЗЕТЬОВЕТЕ СЕ ВЕСТВАЛИ ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. ИКОНОМИСВАЙКИ СКЪПОЦЕННА ГАЗ ЗА ГАЗЕНАТА ЛАМПА, ТЯ СИ ЛЯГАЛА ЗАЕДНО С КОКОШКИТЕ. ПРЕСТАНАЛА ДА ЧЕТЕ КНИГИ. ОСВЕН ОНЗИ СБОРНИК СКЪПОЦЕННИ ШЕКСПИРОВИ ПИЕСИ НА РУСКИ, КОИТО ЗНАЕЛА НАИЗУСТ. ПОСТАВЯЛА ГО ПОД ВЪЗГЛАВКАТА. РАЗТВАРЯЛА СТРАНИЦИТЕ МИСЛЕНО. И, СИ ПРЕПОВТАРЯЛА НАИЗУСТЕНОТО. НАДЯВАЙКИ СЕ НА СЪДБАТА. НО, В БЕЛОГРАДСКИЯ ДЪРЖАВЕН ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР, КАБА-ГАЙДА НЕ ДАВАЛ ДУМА ДА СЕ СПОМЕНЕ ЗА БАБА МРАВКА. РОЛИ ЗА ДАМИ ИЗПЯЛИ СВОЯТА ПЕСЕН, ПРЕГЪНАТИ ВЪВ ФОРМА НА БУКВА "Г", СЕ ЯВЯВАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО. НЕ Е ИЗВЕСТНО, ДА Е ХВЪРЛЯЛА ПЕПЕЛНИК В ЛИЦЕ НЯКОМУ. НО ОНОВА, С ТЕЖКАТА ЛЯВА ОБУВКА С ПЕТЪЛЧЕ, Е ИЗЦЯЛО ВЯРНО. ИНАЧЕ ОТСЪСТВА, В ИЗМИШЛЬОТСКАТА ИСТОРИЯ НА БЕЛОГРАДСКИЯ НАРОДЕН ТЕАТЪР. КЪДЕТО ИСТИНИТЕ СА СПЕСТЕНИ, А БОЗАТА Е ЧЕРВОСАНА ВОВЕК.
ПО ВРЕМЕ НА ЕЖЕЧАСНИТЕ ВЪЗДУШНИ ТРЕВОГИ, ЗА ПРЕДСТОЯЩИ БОМБАРДИРОВКИ, БАБА МРАВКА ИЗЛИЗАЛА НА ПРУСТА. ДА СЕ ВЗИРА В НЕБЕТО. ДЕЖУРНИТЕ ОТ ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА Я ПРЕДУПРЕЖДАВАЛИ, УВАЖАВАЙКИ НЕЙНИТЕ ОТРАНО ПОБЕЛЕЛИ КОСИ. ХАРЕСВАЛИ, ЧЕ НОЩЕМ НЕ ПАЛИ СВЕТЛИНА. ХАРЕСВАЛИ НЕЙНИЯТ ВЕЧНО КИПЯЩ КАФЕНИК, С ЕЛ-ГРЕКО КАФЕ-ЛЕБЛЕБИЯ ВЪРХУ ПЯСЪК. ОСТАВЯЛИ Й, ПО НЯКОЙ ЛЕВ. ПОСЛЕ СЕ ПРИБИРАЛИ. В СВОЯТ НАБЛЮДАТЕЛЕН ПОСТ. ОБЗАВЕДЕН С ПАЛАТКА, РЪЧНА СИРЕНА, ПРОЖЕКТОР И ПРОТИВОСАМОЛЕТНА КАРТЕЧНИЦА, ВЪРХУ ИЗТЪРБУШЕНИЯ ПОКРИВ НА УЧИЛИЩЕ "ВАСИЛ ЕВСТАТИЕВИЧ АПРИЛОВ", КЪДЕТО СТАИТЕ ПУСТЕЕЛИ. ПИТАМ СЕ, КАТО ИЗПОРАЗРУШИХМЕ ТОЛКОЗ МНОГО УЧИЛИЩА, КАТО ЗАКРИХМЕ ОСТАНАЛИТЕ, НЕ ДАЙ-БОГ ВОЙНА ДА КРЪКНЕ. ОТ КЪДЕ ЩЕ ПОСРЕЩАМЕ ПОРЕДНИЯТ ПИШМАН-ОСВОБОДИТЕЛ!?!
ВЕДНЪЖ, ПО ВРЕМЕ КАФЕПИТИЕ НА КРАК, НАД БЕЛОГРАД ПРЕМИНАЛ С БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ ИЗТРЕБИТЕЛ. ДЕЖУРНИТЕ ОТ ПВО СЕ ХВЪРЛИЛИ В УПЛАХ НА ЗЕМЯТА. С ИЗВЕСТНО ЗАКЪСНЕНИЕ, СИРЕНАТА ОТГЛАСИЛА ТРЕВОГА. ЗАБЛУДЕНИЯ ИЗТРЕБИТЕЛ, НЕ ПРЕСТАВАЛ ВРАЖЕСКИ ДА КРЪЖИ НАД ГРАДА. ПОСТАВЯЙКИ В ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ОПАСНОСТ ЧИНОВНИЦИТЕ В ОБЩИНАТА. ВИЖДАЙКИ ЗАЛЕГНАЛИТЕ ПВО-ДЕЖУРНИ, БАБА МРАВКА СЕ ВЪЗПРАВИЛА ГЕ-ОБРАЗНО НА ПРУСТА. И, КОГАТО САМОЛЕТЪТ ОТНОВО ПРОФУЧАЛ НАД НЕЙНИЯТ ДОМ, ТЕЖКО ГО ПРОКЛЕЛА.
“ДА СЕ НАБУХАШ, МАКАР, Ò ЗЕМИ!
ГОСПOД - ВЗЯЛ ТE – А-А-А!?!“
И СЕ РАЗСМЯЛА, СЪС СИЛАТА НА ОНЗИ ЧУТОВЕН СМЯХ НАД СВЕТА И ХОРАТА, ЗА КОЙТО БИЛА НАПИСАНА ДРАМАТА “ВИСОКИЯТ СМЯХ” ОТ МИСТИФИКАТОРИТЕ АРАГО И МАРТЕН. ИЗДАДЕН ВЪВ ВАРНА-ГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, ПРЕЗ ЛЕТО ГОСПОДНЕ 1896-ТО. КЪДЕТО, В РОЛЯТА НА КРАСАВИЦАТА-СЛУГИНЯ МАДЛЕНА, БЕ ЖЪНАЛА ВСЕОБЩИ АПЛОДИСМЕНТИ.
БАБА МРАВКА ЕДВА ЛИ Е ОЧАКВАЛА, НО САМОЛЕТЪТ ТРЕСНАЛ Ò ЗÈМИ. ЦЕЛИЯТ ГРАД ФУКНАЛ НА СЕИР. БАБА МРАВКА СИ ПОПЛАКАЛА. ЗА НЕЯ ИЗЛЯЗЛО ИМЕ НА МАГЕСНИЦА НАРОДНА, А ВЕСТНИЦИТЕ ПИСАЛИ. ОТ СТОЛИЦАТА ТРЪГНАЛИ КЕРВАНИ ДОКТОРИ ДА Я ВИДЯТ, ИЗСЛЕДВАТ, ЧУЯТ, И ЗА ВОЙНА ИЗПОЛЗВАТ. НО, ТОГАВА СЕ СЛУЧИЛО ОНОВА СЪС ЦАРЯТ В ПЛАНИНИТЕ. НЕЗАБАВНО ЗАБРАВИЛИ ЗА НЕЯ. НА БАБА МРАВКА Й ОЛЕКНАЛО. ЗНАЕЛА СИ. ДА ТИ СЕ РАЗМИНЕ СЦЕНА, ТОВА Е ОРИСИЯ. А, ДА НЕ ТЕ РАЗСЛЕДВАТ - ТОВА Е ЖЕСТ НА ГОСПОД-БОГ.
БАБА МРАВКА СИ ИМАШЕ ВНУК. ВНУКЪТ СВИРЕШЕ НА ЦИГУЛКА. КОГАТО БАБА МРАВКА ПРИПАДНА ЗАВИНАГИ НА ЛЕГЛО, ПОВИКАХА ВНУКЪТ С ЦИГУЛКАТА. ТОЙ ДОЙДЕ С НАЙ-НОВИ НОТИ. ВЪРХУ ТЯХ ОСВЕН НОТЕН КЛЮЧ, ИМАШЕ ОТПЕЧАТАН СЪРП И ЧУК. МОМЧЕТО СИ СЕ ЧУДЕШЕ; А ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ ПО ЦИГУЛКА ЧИЧО КОСТА ШИПКОВ СЕ НАДСМИВАШЕ; ЗАЩО ОСВЕН НА НОТЕН КЛЮЧ СЛЕДВА ДА РАЗЧИТА, И НА СЪРП И ЧУК. НИМА С ТОВА СЕ МУЗИЦИРА ПО-ВЪРХОВНО?
БАБА МРАВКА ПОМОЛИ ВНУКЪТ ДА ИЗСВИРИ НЕЩО, А ТЯ – ЗА ПОСЛЕДНО - ДА СИ ПОПЛАЧЕ И ПОПЕЕ. МОМЧЕТО ОСВЕН ЕТЮДИТЕ НА ШЕВЧИК, ДРУГО НАИЗУСТ НЕ ЗНАЕШЕ. НО, РЕШИ, ПОТЪРСИ И РАЗТВОРИ НОТИТЕ, СЪС СЪРП И ЧУК. МОМЧЕТО ВАЖНИЧЕШЕ, МЪРЗЕЛУВАШЕ, И СЕ НАДУВАШЕ. НЕ РАЗБИРАШЕ, ЧЕ БАБА МРАВКА ИСКА ДА СИ ВЗЕМЕ СБОГОМ ПРЕДИ, ДА СЕ ЯВИ ПРЕД ГОСПОД-БОГ.
- КАКВО ДА ИЗСВИРЯ? - ПРЕВЗЕМАШЕ СЕ ВНУКЪТ.
- СУЛИКО! - ПРОМЪЛВИ СТАРАТА И ПРОПАДНА В СЪН. ЯВНО ЛЕКАРСТВАТА Й ИДВАХА, В ПОВЕЧЕ.
МОМЧЕТО ЗАСВИРИ ПО СЛУХ, ТАЗИ НЯКОГА ЛЮБИМА НА МНОЗИНА СЪВЕТСКА ПЕСЕН. ПОИСКА ДА СРЕЩНЕ ПОГЛЕДА НА БАБА МРАВКА, НО ТАКЪВ НЯМАШЕ. ТОГАВА ОТКРИ. НАД ЛЕГЛОТО НА БАБА МРАВКА БЕЛОГРАДСКА; МЕЖДУ ДВЕ БОЖИГРОБСКИ ИКОНИ; ПОРТРЕТ НА ЧОВЕК, С ОГРОМНИ МУСТАЦИ И КАСКЕТ С ЧЕРВЕНА ПЕТОЛЪЧКА, КАТО НА БАЩА МУ. ЧОВЕКЪТ ОТ ПОРТРЕТА МНОГО ПРИЛИЧАШЕ НА НЕГОВИЯТ БАЩА.
И, ВСЕ ПАК – НЕ БЕ ТОЙ.
ДОКАТО МОМЧЕТО МЪРЗЕЛАНСКИ СВИРЕШЕ, БАЩАТА СЕ ЗАВЪРНА ОТ РАБОТА. БЕ СОНДЬОР. ТОВА ОЗНАЧАВА, ДА СИ В НЕПРЕСТАНЕН МАШИНЕН СТРЕС. НИКОГА НЕ СЕ ЗНАЕ, КАКВО ИМА ПОД ЗЕМЯТА, И КОГА БИ МОГЛО ДА БЪКНЕ. ДОКАТО ШУМЪТ Е УБИЙСТВЕН. ЕТО ЗАЩО СОНДЬОРИТЕ ХАРЕСВАТ, ДА СИ ПИЙВАТ ПРЕДИ СЪН.
БЕЗПОМОЩЕН ЩО ДА СТОРИ, ПАПÀ РАЗЛЯ РАКИЯ. МАМАН ПОДНЕСЕ КИСЕЛО ЗЕЛЕ С ЧЕРВЕН ПИПЕР. СТАРАТА СЕ ОПИТВАШЕ ДА ГИ ОБХОЖДА С ПОГЛЕД. ВСЕ ОЩЕ ИМАШЕ СИЛИ.
ЗА ДА СИ ТАНАНИКА СУЛИКО.
ЗА ВИСОКИЯТ СМЯХ НЕ САМО НЯМАШЕ СИЛИ, НО И НИКАКЪВ КУРАЖ.
МАМÀН И ПАПÀ РЕШИХА. И, ИЗПРАТИХА ВНУКЪТ НА ЛЕТЕН ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР.
СЕЛОТО, КЪДЕТО БЕ ЛЕТНИЯТ ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР, СЕ КАЗВАШЕ „ХАДЖИМОНЕВ ГОСТ“. В НЕГО ИМАШЕ РАБОТИЛНИЦИ ЗА ГАБРОВСКИ ЧЕКИИ.
(ДНЕС НЕ СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ - ЖАЛКО!)
ЕЖЕДНЕВНО ВЪРВЕШЕ ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА. БЪДЕЩИТЕ ВДЪХНОВЕНИ СТРОИТЕЛИ НА СОЦИАЛИЗМАТА, ТРЯБВАШЕ ДА ЧУЯТ ВСИЧКО ЗА МИТКО ПАЛАУЗОВ, ОТ УСТАТА НА НЕГОВИЯТ ТЕЙКО. А ТОЙ, ПЕСТЕШЕ ИСТИНАТА СВЯТА. АМА, КАРАЙ ДА ВЪРВИ. КАТО ЗА ПОДРАСТВАЩИ – ЛЪЖАТА ВЪРВИ ЗА ВСИЧКО.
ЕДНА НОЩ ИЗЛЕЗЕ ЛЯТНА БУРЯ. МОМЧЕТО СЕ РАЗБУДИ. В НЕБЕТО, НЕДАЛЕЧ ОТ УЧИЛИЩЕТО, КЪДЕТО БЕ РАЗПОЛОЖЕН УЧЕНИЧЕСКИЯТ ЛАГЕР; ЛУТАЙКИ СЕ НАД ГОРИ И ВЪРХОВЕ, НЯКАКВО ОГНЕНО КЪЛБО ЕДВА-ЕДВА ПЪЛЗЕШЕ. ПРЪВ ПЪТ МОМЧЕТО СЕ ПОМОЛИ БОГУ. А КЪЛБОТО НАБЛИЖИ, ПОЛУТА СЕ НАД СЕЛОТО, НАДНИКНА ПРЕЗ РАЗТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ, ОЗАРИ ЛИЦЕТО НА МЛАДОКА, ПА ФУКНА И СЕ РАЗБИ В ГОРАТА.
ТАЗИ НОЩ МОМЧЕТО ПОВЕЧЕ, НЕ МОЖА ДА ЗАСПИ. РЕЧЕ СИ, ЧЕ ТОВА БИ МОГЛО ДА БЪДЕ НЯКАКЪВ ОСОБЕН ЗНАК. НЕ ГРЕШЕШЕ.
НА ЗАРАНА, ПО ВРЕМЕ НА ЗАКУСКА, МЕСТНИЯТ ЛЕСНИЧЕЙ ИЗТРОПОЛИ С КОН. И ДОЙДЕ, И ПРИСЕДНА. ЗА ДА ПОХАПНЕ И РАЗКАЖЕ. В ГОРАТА ПАДНАЛА КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ. ДА НЕ СЕ ХОДИ ТАМ. ВСИЧКО Е ИЗПЕПЕЛЕНО. ОСВЕН ОГРОМНИЯТ МРАВУНЕК. МРАВКИТЕ ЩЪКАЛИ НАСАМ-НАТАМ. ВСЕ ЕДНО НЕ Е ПАДАЛ ВЪРХУ ИМ ГРЪМ.
КОГАТО МОМЧЕТО СЕ ЗАВЪРНА ОТ “ЛЯТНА УЧЕНИЧЕСКА КОЛОНИЯ”, БАБА МРАВКА БЕ ОТПЪТУВАЛА ТАМ, КЪДЕТО ОПРЕДЕЛЕНО Е НАЙ-ЛЕКО ЗА ИЗТРАЙВАНЕ. НАВЯРНО ЗАТОВА, ОТ ТАМ – НЕ СЕ ЗАВРЪЩА НИКОЙ.
БЕ ТРЪГНАЛА, БЕЗ СВОИТЕ ИКОНИ.
НО, С ПОРТРЕТА НА МУСТАКАТИЯ МЪЖ.
ТАКА ПРИЛИЧАЩ НЕГОВИЯТ ТАТКО.
End / 11.08.2015./Revised-17.11.2017.

МЕТОДЪТ БЛУЗАНОВ - РАЗКАЗ ОТ ХЕМИ

(C) 2016 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

МЕТОДЪТ “ПРОФЕСОР БЛУЗАНОВ“

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

КОГАТО НАРОДНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА СИСТЕМА ЗА БРАТСТВО, РАВЕНСТВО И ВСЯКАКВА ЛЮБОВ ЗАЯКНА; ОТ МОСКВА ДО ВАШИНГТОН И ОТ ХАВАНА ДО ПХЕНЯН; ЗА НАЦИОНАЛНАТА АКАДЕМИЧНА МИСЪЛ НАСТАНАХА РЕШИТЕЛНИ ВРЕМЕНА. ВСЯКАКВИТЕ ЕЛЕМЕНТ-ПОДЛОГИ СЕ ИМЕНУВАХА ПРОФЕСОРИ, А ДЪРЖАВАТА НЯМАШЕ НИЩО ПРОТИВ.
(САМО МИР ДА ИМА!?!)

ИНСТИТУТЪТ ЗА ЕДРИ НАНОИКОНОМИЧЕСКИ КАПАНИ ПО ПОРЪЧКА; А-ЛА-ДЖАПОНЕЗЕ-D'ИТАЛИАНО; КЪДЕТО ПО ТОВА ВРЕМЕ СЕ ОПИТВАХ ДА РАБОТЯ, СЕ ПОМЕЩАВАШЕ В АБСОЛЮТНО НОВА СГРАДА ОТ СГЛОБЯЕМИ ХРУШЧОВСКИ БУТО-ЕЛЕМЕНТИ, НАКРАЙ БЕЛОГРАД. В КОЯТО, ОТСЪСТВАХА ВИДЕОКАМЕРИ И ПОДСЛУШВАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА.(ДОКАЗАНО!) В ЗАМЯНА НА ТОВА НАУЧНИ СЪТРУДНИЦИ И ПРЕСНИ ДОКТОРАНТИ, НЕ ПРЕСТАВАХА ДА СЕ ТЪТРЯТ ПО ПАРТИЙНИТЕ, ДИРЕКТОРСКИ И ПРОФСЪЮЗНИ КАБИНЕТИ.

ПРЕЗ ЖЕЖКОТО ЛЯТО НА 1972., КУРИЕРКАТА ЛЕЛЯ МАРА ДВОЙНОТО ДЪНО, РАЗНЕСЕ ПО СТАИТЕ НА ПРОЕКТАНТИТЕ; КЪДЕТО ДЕНОНОЩНО ЦВЪРЧАХА КАФЕНИЦИ С АНГОЛСКО КАФЕ И ДИМЯХА ЕВТИНИ ХАВАНСКИ ПУРИ; ПАПКА С ПЕРСОНАЛНИ ЗАПОВЕДИ. РАЗТРЕПЕРАНИ, СЕДНАХМЕ ПО БЮРАТА СИ. ЗА ДА УСТАНОВИМ, ЧЕ РАЗГЕЛЕ – ТОВА НЕ СА ЗАПОВЕДИ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО (СЪКРАЩЕНИЕ). ДИРЕКТОРЪТ НА ИНСТИТУТА ЗА НАЦИОНАЛНИ И СВЕТОВНИ НАНОИКОНОМИЧЕСКИ КАПАНИ, РАЗПОРЕЖДАШЕ:

“СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО:
НЕЗАБАВНО, В ИНТЕРЕС НА ВЪЗХОДА НА ОПТИМАЛНОТО НАНОРАЗВИТИЕ НА СВЯТАТА НАША
НАРОДНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА РЕСПУБЛИКА,
ДА СЕ ОТПОЧНЕ ОБУЧЕНИЕ ПО МАЛАЙСКИ ЕЗИК,
ПО МЕТОДА НА ПРОФЕСОР БЛУЗАНОВ.
ОТПЕЧАТАНО В ЕДИН ЕКЗЕМПЛЯР..“

СЛЕДВАШЕ СПИСЪК. НА КОЙТО ПОТЪРПЕВШИТЕ СЛЕДВАШЕ ДА СЕ РАЗПИШАТ.
В СПИСЪКА, БЯХ ПОПАДНАЛ И АЗ. ПРЕДСТОЯХА КОМАНДИРОВКИ ДО ДАЛЕЧНА БЛУЗОНИЯ. КЪДЕТО ЩЯХМЕ ДА ПРОУЧИМ, РАЗБЕРЕМ И ВНЕДРИМ, (СЛЕД КАТО СИ СЕ ЗАВЪРНЕМ!), НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НАНОИКОНОМИЧЕСКИ КАПАН НА БАЛКАНИТЕ.
БЯХ МЛАД, ЖИЗНЕН И БУЕН. ЕЗИЦИТЕ НЕ МИ СЕ ОТДАВАХА ОСОБЕНО. КАРАХ КАК ДА Е, С ДЕСЕТИНА ШКОЛСКИ ДУМИ ОТ АНГЛИЙСКИ. ПО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСКО ВРЕМЕ ЗАБРАНЕН ЗА ИЗУЧАВАНЕ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА, КАТО РАБОТЕН ЕЗИК НА ЕДНА УПАДЪЧНА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАЯ СИСТЕМА.
(И, ВСЕ ПАК!?!)
НО, МАЛАЙСКИ – ОХО-ХО-ХО!?!

ОЩЕ НА СЛЕВАЩИЯ ДЕН, СЕ СЪБРАХМЕ ВЪВ ВЕЛИКОДУШНО ПРЕДОСТАВЕНИЯ КАБИНЕТ НА ДРУГАРЯТ НИ ДИРЕКТОР ПО НАУЧНАТА ЧАСТ. САМИЯТ ТОЙ, БЕ НА ВИЗИТА ЗАД ОКЕАНА. С ЦЕЛ ЗАЗДРАВЯВАНЕ НА НАРОДНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ, С НАНОКОЛЕГИ ОТ БЕЗБРОЙНИТЕ УНИВЕРСИТЕТСКИ ФОРМАЦИИ. В КОИТО ЧЕТЯЛ – ХМ!?! - СИЛНО ПОСЕЩАВАНИ ЛЕКЦИИ. (БРЯФ!?!) ВЪРХУ ПРОБЛЕМАТИКАТА, КАТО-КАК СЕ ПРИГОТВЯ КИСЕЛО ЗЕЛЕ ТУРШИЯ В НАЙЛОНОВА БЪЧВА БЕЗ КАПАК, В КОРИДОРА НА СТУДЕНТСКО ОБЩЕЖИТИЕ С ДОЦЕНТ ЗА УПРАВИТЕЛ. СЪБИТИЕ, КОЛКОТО СЪМНИТЕЛНО, ТОЛКОВА ПРИВЛЕКАТЕЛНО И ПРОФИТАБЕЛНО.

КАБИНЕТЪТ НА НАУЧНИЯТ НИ ДРУГАР-ДИРЕКТОР, СЕ СЪСТОЕШЕ ОТ ДВЕ ПОМЕЩЕНИЯ С ТРИ ВРАТИ. ДВЕТЕ ВРАТИ ИЗЛИЗАХА В КОРИДОРА. ЗА ТРЕТАТА СЕ ГОВОРЕШЕ ПОД СУРИНКА, ЧЕ Е СЛАБО ОСВЕТЕНО СПАЛНО ПОМЕЩЕНИЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ДЕЖУРСТВА НА ГРАЖДАНСКА ОТБРАНА. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЧЕРТОЖНИЧКИТЕ - ДО ЕДНА НАЧИНАЕЩИ ЕСТРАДНИ ПЕВИЦИ И МАНЕКЕНКИ, ПЕСТЯХА ВСЯКАКВИ ПОДРОБНОСТИ.
(ТЪЙ АМИ!?!)

ЗА ВТОРИ ПЪТ ВЛИЗАХ В ТОЗИ ОБШИРЕН КАБИНЕТ. ПЪРВИЯТ ПЪТ, ЗА ДА ПОЛУЧА ЗАПОВЕДТА СИ ЗА НАЗНАЧЕНИЕ, ПОДИР КОНКУРС НА БЛИЗКИ И ПОЗНАТИ. СЕГА – ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В СВЕТОВНО ИЗВЕСТНАТА ПРЕПОДАВАТЕЛСКА СИСТЕМА ЗА СКОРОСТНО ИЗУЧАВАНЕ НА НАНОЕЗИЦИ "ПРОФЕСОР БЛУЗАНОВ".
(А ДЕ!?!)

ДЕСЕТИНАТА ВИДНИ НАНОИКОНОМИЧЕСКИ УЧЕНИ, СЕ РАЗПОЛОЖИХМЕ УДОБНО ПО КРЕСЛАТА. СЕКРЕТАРКАТА НА ДИРЕКТОРА РАЗНЕСЕ ПЕСТЕЛИВИ ЧАШКИ НЕС-КАФЕ, ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАБЪРКАНО НА КРЕМ. УДИВИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО, А ТАКА ЗАНИМАТЕЛНО, НАРОДНЯШКО ВРЕМЕ. СРЕЩУ НАС, ПРЕД ПОРТАТИВНА ТЕБЕШИРЕНА ЧЕРНА ДЪСКА, С ДВА МАГНЕТОФОНА И МИКРОФОН В РЪКА, ЗАСТАНА ПРЕПОДАВАТЕЛКАТА. МИЛОВИДНА СТОЛИЧАНКА, ЗА КОЯТО ПОЛАГАЕМ-СЕ БОНУС, БЕ СЛЕДОБЕДНОТО БЕЛОГРАСКО ПЛАЖУВАНЕ.
И, УРОКЪТ ЗАПОЧНА.

ТРЯБВАШЕ ДА РАЗКОПЧЕЕМ КОЛАНИТЕ НА СВОИТЕ ПАНТАЛОНИТЕ.
(НИКАКВИ ДЪНКИ!)
ДА ИЗУЕМ ОБУВКИТЕ СИ.
(ПРЕД ВХОДА!)
ДА СЕ ОТПУСНЕМ, КОЙ КОЛКОТО МОЖЕ.
(УХА!)
ДА ЗАТВОРИМ ОЧИЧКИ.
(НА НАС-ЛИ!?!)
И, ДА ПРЕСТАНЕМ ДА МИСЛИМ ЗА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЗА ВУЛВАТА НА ПОЛУГОЛА ДРЕВНА МАЛОАЗИЙСКА ИМПЕРАТРИЦА, ПРОЕКТИРАНА С ДЕТСКИ КИНОПРОЕКТОР БРАТСКО ПОЛСКО ПРОИЗВОДСТВО, ВЪРХУ СЪОТВЕТНИЯ ЕКРАН.
А ТЯ, НАЙ-ПРИБЛИЖЕНАТА СЪТРУДНИЧКА НА СВЕТОВНО НЕИЗВЕСТНИЯТ ПРОФЕСОР БЛУЗАНОВ, НАШЕПВАЙКИ СЪКРОВНИ СЛОВА, ЩЯЛА ДА НИ ПОДПОМАГА В ТРУДНИЯТ ПЪТ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРЕН МАЛАЙСКИ.

И ЗАНЯТИЯТА - ЗАПОЧНАХА
(КАК ПЪК НЕ!?!)
. . .
ПО ЕДНО ВРЕМЕ, КАТО НАЙ-НЕВЕРУЮЩ В УСПЕХИТЕ НА РОДНАТА НАНОЛИНГВИСТИЧНА НАУКА, ЛЕКО РАЗТВОРИХ КЛЕПАЧИ. ВРАТАТА КЪМ ВТОРОТО ПОМЕЩЕНИЕ БЕ ШИРОКО РАЗТВОРЕНА. ЗАД БЮРОТО НА ДРУГАРЯТ-НИ-ДИРЕКТОР ПО НАУЧНАТА ЧАСТ, СЕДЕШЕ МУСТАКАТ КИТАЕЕЦ. МЕДИТИРАЩ ТАКА УСИЛНО, ЧЕ СВОБОДНО СЕ НОСЕШЕ НАД ДИРЕКТОРСКОТО БЮРО, ЧИИТО ХАРТИИ БЯХА ПОЛЕПНАЛИ ПО ЗАДНИТЕ ЧАСТИ НА НЕГОВОТО СЛАБОВАТО ТЯЛО.

ТРЯБВА БАЯ ДА СЪМ ОКОКОРИЛ ОЧИ, ЩОТО ПРЕПОДАВАТЕЛКАТА НЕЗАБАВНО ЗАТВОРИ ВРАТАТА. И, НАБЪРЗО, СИ МЕ ПРОГОНИ. РУШАЛ СЪМ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРЕАТИВНА МЕТОДИКА, ГРАДЕНА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. В КОЯТО ДЪРЖАВАТА НА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, БИЛА ВЛОЖИЛА СУХА-ПАРА БЛИЗО МИЛИАРД, В ПРЕВОД И АДАПТИРАНЕ НА ЗАДГРАНИЧЕСКИ МЕТОДИКИ.
Е, ПОДИР ТОВА МЕ ПРОГОНИХА И ОТ ИНСТИТУТА.
ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО – КОЙ БИ КАЗАЛ?

ВСИЧКО ТОВА СИ ПРИПОМНИХ, ТРИДЕСЕТИНА И КУСУР ГОДИНИ ПО-КЪСНО, НА ЕДНО ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ДОХОДОНОСНИ ДЕТСКИ УВЕСЕЛИТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ, ПРИ ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. КЪДЕТО СЕ ОБСЪЖДАШЕ ВЪВЕЖДАНЕ НА „МЕТОДА ПРОФЕСОР БЛУЗАНОВ“, В БЕЗКРАЙНО РАЗШИРЯВАЩАТА СЕ МРЕЖА ОТ НАНОБОГОУГОДНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ПЕРСПЕКТИВНИ ДЕЦА, ЮНОШИ, И БЕЗРАБОТНИ БАЩИ И МАЙКИ. ТУК БЕ, И ПРЕСТАВИТЕЛ НА НОВООСНОВАНОТО НАНОМИНИСТЕРСТВО НА ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ “СИСТЕМА БЛУЗАНОВ”; ВИСОКОУВАЖАЕМАТА ГОСПОЖА-АКАДЕМИК БЛУЗАНОВА; В ДЪЛБОК АКАЕМИЧЕН ТРАУР И ТЕЖЪК КАХЪР НА ДУША. ЗА ДА НАПОМНИ, ЧЕ МЕТОДЪТ Е ПАТЕНТОВАН В 101 СТРАНИ, А ОСВЕН ТОВА ПРЕПОРЪЧАН ОТ КОМИТЕТА ЗА ВАЛУТНИ МАШИНАЦИИ ПРИ ООН И КОМПАНИЯ.
И, ЗАРАДИ ТОВА – ПЛАЩАЙ КМЕТЕ, ЧЕ ЩЕ ИЗТЪРВА САМАЛЬОТО!

ПОМЪЧИХ СЕ, ДА СИ ПРИПОМНЯ НЯКОЛКОТО ДУМИ, ОТ СТРАННИЯТ АЗИАТСКИ ЕЗИК, НА КОЙТО ТОГАВА ПОЧИТАЕМАТА ДАМА НИ ОБУЧАВАШЕ. НО, В ГЛАВАТА МИ СЕ ЗАВЪРТЯ И ФУКНА ЕДИН НЕ ЧАК ТОЛКОВА СТАРОМОДЕН ВОЕНИЗИРАН МАРШ:

ТРА -ТА; ТРА – ТА ; ТРА - ТА - ТА;
ДА НАТИКАМЕ ДЪРЖАВАТА В ПРАХТА;
ДЪ – ДЪ, ДЪ - ДЪ, ДЪ-ДЪ-ДЪ,
ПИПНЕМ ЛИ ВЛАСТТА!

А РЪЦЕТЕ МИ, ПОТЪРСИХА КРИВАК ИЛИ СОПА.

ДАЛИ, ЗАД СЪСЕДНАТА СТЕНА, НЯКОЙ ПОСВЕТЕН НЕ МЕДИТИРАШЕ? ВСЪЩНОСТ КМЕТА, КАКТО ВИНАГИ, ОТСЪСТВАШЕ.
НЯМАШЕ КАК, ДА НЕ МЕДИТИРА ВЪРХУ ПАЧКИ НЕЗАКОННО УСВОЕНИ ЕВРОПОМОЩИ!?!
End/31.01.2016./Revised-28.10.2017.

СТАРА, СТАРА ПРИКАЗКА НАРОДНА от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ

(C) 2017 – Bogomil K. Avramov
СТАРА, СТАРА ПРИКАЗКА НАРОДНА
от
Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ

В ЕДНО ЦАРСТВО И ГОСПОДАРСТВО; КЪДЕТО ФЕЙСБУК БИЛ ПОД НАДЗОР, А ДЖИ-ЕС-ЕМИТЕ БЕЗУМНО СКЪПИ, ДОКАТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЙЦЕ СЕ ТЮХКАЛО КАТО-КАК ДА СИ ЗАГРАБИ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ИМОТИ; НАСТЪПИЛ ПОВСЕМЕСТЕН ГЛАД. ВСИЧКИ ОБВИНИЛИ ЗА ТОВА СТАРЦИТЕ. В СТРАНАТА; НАРИЧАНА КОЙ-ЗНАЕ-ЗАЩО „БЪЛХАРИЯ”; БИЛО ЗАБРАНЕНО ДА СТАРЕЕШ. ВСЕКИ НАД 35 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, БИЛ СЧИТАН ЗА СТАРЕЦ. ПРОСТЕТЕ, А КОМУ Е НУЖЕН ЕДИН СТАРЕЦ? ТОЙ ДОРИ НА ВНУЦИТЕ СИ НЕ Е НИКАК НУЖЕН.

РЕШИЛИ, И ПУСНАЛИ ЧУЖДЕСТРАННИ САМОЛЕТИ, ДА ОПРЪСКАТ НАРОДА – КАТО ЗА СРЕЩУ СКАКАЛЦИ, С ОНОВА СЪВСЕМ БЕЗВРЕДНО, ЧЕ „СТАРЦИТЕ” ДО ЕДИН ДА ИЗПУКАТ. ТАКА, ЩЕЛИ ДА ПРЕОДОЛЕЯТ
НАСТЪПИЛИЯТ ПОВСЕМЕСТЕН ЕПОХАЛЕН ФИЗИКАЛЕН, МОРАЛЕН И ДУХОВЕН ГЛАД. СТАРЦИТЕ – ДО ЕДИН ИЗМРЕЛИ. ОСТАНАЛИ ЕДИНСТВЕНО МЛАДОЦИ. ЗА ДА ДРЪНКАТ БЕЗГРИЖНО С КИТАРИ, ДА ВКАРВАТ И РАЗВЕЖДАТ ИМИГРАНТИ, И ДА ИГРАЯТ НА КОМАР В КАЗИНАТА.

САМО ЧЕ ГЛАДЪТ - НЕ ПРЕМИНАЛ.

ТОГАВА ЦАРЯТ; ТОВА БИЛО ПО ЦАРСКО ВРЕМЕ, ТА ДАНО НЯКОЙ НЕ СИ ПОМИСЛИ НЕЩО ПО-ЛОШО; СВИКАЛ НАРОДНОТО СЪБРАНИЙЦЕ. ИЗКАЧИЛ СЕ НА ТРОНА. ХВЪРЛИЛ ПОГЛЕД В ЗАЛАТА. И, КАКВО ДА ВИДИ. ЗАЛАТА ПЪЛНА С МЛАДОЦИ, И, НИ ЕДИН С ПОБЕЛЕЛИ ОТ РАЗУМ КОСИ. ЕДИНСТВЕНО ЦАРЯТ БИЛ НА ВЪЗРАСТ, НО С ДОСИЕТО И СЪРЦЕТО - НЕ БИЛ СЪВСЕМ В РЕД. ВСЕ ПАК, НАМЕРИЛ КУРАЖ И СИЛИ. И СЕ РАЗПОРЕДИЛ. ДА ФУКНАТ И ПРЕТЪРШУВАТ СТРАНАТА; И ДНЕС НАРИЧАНА БЪЛХАРИЯ; ПА ДАНО ОТКРИЯТ НЯКОЙ ИСТИНСКИ СТАРЕЦ, ЧЕ ЦАР АКЪЛ ДА ВЗЕМЕ И ВЪЗПРИЕМЕ.

ФУКНАЛО ЦЯЛОТО МИЛО НАРОДУ НАРОДНО СЪБРАНИЙЦЕ, ПОДИР ЦАРСТВЕНА ЗАПОВЕД; ОЩЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА ОБЕЗПЕЧЕНО, С ПО ДВЕ КОЛИ-МЕРЦЕДЕС НА КАЛПАК; ПА ОТКРИЛО.

ВИСОКО В ПЛАНИНИТЕ НАВЪЗБОГ, ЕДИН СТОГОДИШЕН СТАРЕЦ СЕ ПРАВИЛ НА МЛАДОК, С ПОМОЩТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЙЦЕ, КОЙТО МУ ПРОДАВАЛ МЕДИКАМЕНТИ СРУЩУ БИЛКИ.
ИЗПРАВИЛИ СТАРЕЦОТ УСРЕЩУ ЦАРОТ, А ЦАРОТ НА КОЛЕНЕ ПАДНАЛ-ПРИПАДНАЛ, КУНКИ СТАРЦУ ЦУНАЛ-ПРЕЦУНАЛ. ЗЕР, МЛАДОЦИТЕ В НЕГОВАТА ФУКАРИЙСКА ДЪРЖАВА, ДОКАТО ЗВЪНКО ДРЪНКАТ С КИТАРИ, ИЗПАПАЛИ ДОРИ СЕМЕТО ЗА ПОСЕВ.

- МРА – ВУ – НЯ – ЦИТЕ . . . – ТИХО ПРОРОНИЛ СТАРЕЦЪТ И ПОБЯГНАЛ.

СПУСНАЛИ СЕ МЛАДОЦИТЕ, ПА РАЗРОВИЛИ МРАВУНЯЦИТЕ, ЗА СЕМЕ ЗА ПОСЕВ. И, НАДМОГНАЛИ НАСТЪПВАЩАТА ХРАНИТЕЛНА КРИЗА, ПО ЛИНИЯ НА ООН И ПАРТНЬОРИ.

А ЦАРЯТ СИ – ПРОГОНИЛИ.
ВЕЧЕ ЗНАЕЛИ КАКВО ДА ПРАВЯТ. ДА ОСТАВЯТ ПО ЕДИН ИСТИНСКИ СТАРЕЦ БЕЗ ВРЪЗКИ, НА ВСЕКИ ПЕТ МИЛИОНА НАСЕЛЕНИЕ.
End/09.10.2017.

СВЕТА МАРИНА, разказ, от Хеми

© 2009-2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
С В Е Т А М А Р И Н А
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ВИНАГИ когато мисля или говоря за Господ-Бог; а това с годините се случва все по-често; все повече изпитвам особен, едва ли не божествен срам. Ами тъй – засрамвам си се. До неотдавна, да боравиш с категории за Божествено Начало, да ходиш по Великден на Църква, да се причестяваш и комкаш, да вплиташ в реч старославянски, бе вседържавно възпретено. Подозрително бе. Да не вземе, да излезеш някой верски злонамереник. При който кварталният, като нищо би довтасал. Че да те изпита – òчи в òчи - доколко си полуграмотен атеист. И, да те посъветва – прекалено компетентно – щото книгите, (От пода до тавана - предимно руски!), да опаковаш в кашони и – хайде в мазето. В наше време, следвайки пореден политически „преход“, (Преоблякъл се Илия – па погледнал – пак в тия!), ходене на църква, причестяване и комкане – за щяло-нещяло, се превърна в изискан тон и, (Представете си Ба!), в най-съвременен стил на живот. Странен народ, си думам. Где' не само не знае от где да започне, но не знае и – как да запре. Гледам и дивя се. Бивши височайши партайгенозета-богомразци, по църковни празници се втурват - па „изповядват“ грехове. Пред изповедници измишльотски, като самите тях. Вършеейки оскубана от народу пàрса, тези Братя и Сестри дотолкова затъват верски, че чак саби подрънкват. На народът нашенски, това слабо пречи да си остане вдън суеверен. Не вярвам, неотдавнашните политически Величия, да са я карали съвсем без Всевишен. Просто няма как. Както не вярвам, това да е все същият Наш Многострадален Господ-Бог. Непреставащ да крее – не само във всинца нас, но и над Майката-Природа с нейните все по-неразрешими проблеми. Така доверчиво предоставени от същият този Господ-Бог, в ръцете на безброй високопоставени некадърници. Дали не желае да установи – какво би могло да се случи, докато реши отново да започне отначало?

ТЕЗИ ЧУДНИ ЛЕТНИ ДНИ СТАНА ИЗВЕСТНО, че се очаква отговорна държавна комисия да посети, недалечното на Белоград мое родно селце със старинно име Хороздели. Комисия, в която десетина доказано умни и набедено компетентни учени глави, майсторски да постановят Пълното Глобално Национално Сметище по нас. От как нацията – в лицето на братята роми - запълзя из Европа, такова сметище се оказа първа необходимост. В условия на Световна Криза, сметта става все повече и повече. И представете си - няма кой да я разграби. Сметопочистващите фирми, (Я ги има – я ги няма!), вземат парите по договор и закон. Истинската работа обаче, вършат братята роми. Но сега, те са из Европа. Където просията от векове е забранена. Докато на кражбата се гледа като на поносимо социално зло. Не е безобразие, че насила ни ги връщат. Редно е, всеки гражданин на моята малка мила държавица Балкания, като придобие кусур-европейски опит, незабавно да си се завърне. Та да го приложи, и у Дòма. Само тъй би могло да се върши научно-техническа революция. Не както едно време, следвайки тлъсти партийни папели. Към тази комисия, бях решил да се присъединя – и аз. Независимо, че никой не ме покани. В тези деликатни обществени работни групи онова, което остава шито-покрито, задължително се превръща в смъртоносен грях. Не мислите ли, че Човечеството е натрупало пирамиди подобни грехове? Ах, ах, ах – именно това представят пирамидите в Гиза – Натрупаните Световни Грехове. Аналогово представени, ако искаме да бъдем екзактни. Колко малък е бил светът по онова далечно време. Колко слабо омърсен. Колко малко – в брой – пирамиди. Не наваксваме ли липсата на грехове през Времето на Времената, изграждайки наши съвременни виртуални пирамиди? И, ако да е така, не залагаме ли на карта много повече, отколкото всеки шибан политик си въобразява – че знае и може? Преди да започне да се оправдава с ийхалето.

ТРЪГНАХ ПРИЗОРИ. Пристигнах в Хороздели с огромно закъснение. Някога до тук се стигаше, с рейсовото корабче „Днес и Утре“. Което така и не успя да потъне, а прекалено дълго стоя и ръждясва на котвена стоянка всред езерото пред Белоград. Щом демокрация ни пипна за гушата, корабчето бе бракувано в полза на фирма ЕООД Мангу МАНГУСЕЕВ, (Собственикът, жената му - пак беременная, пет момчурляци спрени от училище!), със собственик почтеният инженер Мангу Мангусеев. Присъствах на пълното нарязване, (Цикъл го наричат – правят се поети!), на все още годното за мореплаване корабче. Нарязването бе представяно по местните кабеларки не само, като крещящ протест срещу греховния тоталитаризъм, но и, като изключително постижение на националният технологически прогрес подпомогнат чрез вносно Ноу-Хау. По екраните рязането вървеше лесно и ефикасно. Едва ли не – направа на шиш-кебап. Който междувпрочем се въртеше недалеч. Там, където цедяха флигорни два скромни брасоркестри. Щом се разчуеше някое маане, едрият бизнесмен инженер Мангу Мангусеев вдигаше ръка. Рукваше ръченица. Напълниха корабчето с вода . Потопиха го – на дъно да легне. (Корабен регистър наблюдаваше далаверата – за сертификат!) Ревнаха агрегати. Засвистяха оксижени. Припламнаха електрожени. От корабната утроба, като из гнойна рана, бликна черен отпадъчен нефт. Този нефт изпоцапа не само сутещите се майстори, не само изключително любопитните журналисти, не само камерите и микрофоните, не само джипът на корабособственика, но и скалистият бряг, езерото и морето. Течението го подхвана и понесе. Надолу – край брега. През канала – всред морето. Налетяха гларуси и чайки. Едва кацнали върху успокоеното от маслото море, и погиваха. Всеки опит за полет означаваше неизбежна смърт. И мъртвите птици отплуваха заедно с петното, и погиваха.

ПОМНЯ, ТОГАВА ПОИСКАХ ЛОДКА, да спася що мога. Оказа се – нямам право дори да докосна гребло на лодка. Камоли сам да управлявам къкъв да е плавателен съд. (Свободен боцман не се видеше!) Освен това, не съм бил специално сертифициран, за спасител на екзотични плаващи птици. Какво от това, че имам чуждестранен диплом на природозащитник по Брижит Бардо? Това са птици – къде отиваш? - да не са мечки! Освен това, трябвало да бъда член на надлежно регистрирана неправителствена природозащитна организация. Тази организация да е доказала гражданско присъствие и дейност. Да са изминали поне шест месеца от нейната регистрация. Да работи по европейска програма. (Не всеки може – току-така - да си разработва програми. Върши се от подготвен специалист. Срещу заплащане. След одобрение от компетентен научен съвет, предстои представяне пред секретариата на Министъра. Срещу заплащане. Ако той кимне лекичко вляво с глава – да! - може, право в Брюксел. Без заплащане. Ако министърът кимне лекичко вдясно с глава – не! - повторно кандидатствай.) Сложничко е, но лесно на този свят няма. Най-перспективно е, човек чрез местното кметство да участва. Ще се назначи кметски екип. Ще се предостави общинско помещение. Ще се освети помещението с поп и попадия. Ще се покръсти бъдещият екип - от Безверие право във Вяра Способна Да Разплаща. (През това време гларусите и чайките – Гра! Гра! Гра! - Адиос Ммучачос!) Едва тогава би могло да се започне спасяване от всякакъв характер. Ако е останало нещо за спасяване. За рибите – друга програма. (През това време рибите – Бълбук! Бълбук! Бълбук! - Адиос Мучачос!) За делфините – четвърта програма. (През това време делфините – Пук! Пук! Пука-Пук! - Адиос Мучачос!) За тюлените – пета програма, макар от тях да е останало единствено името на глухо село от кирпич, изкупено от вносен експатриант. Свих рамене. Престанах да жаля гларуси, чайки и делфини. Започнах да жаля трудното за нарязване корпусно тяло. На този кораб бях изкарал ученически стаж. На него бях си изкарвал хляба дълги години, че да имам възможност да се явя за капитан далечно плаване. Очите ми се навлажниха. Сърцето ми се сви. Пресният корабособственик бе яхнал джипа, но от път се върна. Скокна на земята ухилен до уши. Подкарахме приятелски разговор. Защо е толкоз труден живота на един корабособственик. Така и не разбрах защо, но явно не бе нито лека, нито чиста работа.
Докато инженер Мангу Мангусеев се тюхкаше и оплакваше, че не се е сетил да потопи корабчето, че да пипне хубавата застраховка, яви се съвсем ясен специалист. Инженер Мангу Мангусеев потръпна, позасмя се, па извади портфейл. Специалистът състави подробен протокол. Не на това място трябва да се реже кораб – наблизо има мидени ферми. Тресна жестока глоба. Собственикът сви рамене, и плати една десета. После се разсмя – останалото по банков път. Сега вече всичко е наред, каза този много мой нов познат. Тъй върви светът. Ако не дадеш – няма да получиш. Всички се качиха по колите, па отпрашиха към Двореца в Белоград, където щели да ме изчакат за почерпка. Повлякох се пеша натам. Край пътя открих късове от спешно съставените констативен протокол и акт. Не им отидох на банкета. Не им е чиста не само работата, но и манджата. Преди да седне в своя джип, Мангу Мангусеев бе повъртял ръка около главата си, па бе ми теглил една нашенска. Ясно, рекох си, що не си гледам здравето?

ЗА ДНИ КОРАБЧЕТО БЕ НАПРАВЕНО НА ДРОБ-СЪРМА. До водолинията. По-надолу не било икономически оправдано да се реже. Туловището му остана там, на плиткия бряг, като огромна хубаво изкормена желязна птица. Там стои и понастоящем. Вече повече от двадесет години, из утробата му се лее вонящо машинно масло. За да напомня на хора, тюлени, делфини, гларуси и чайки, че и на водорасли - за наличие на вносно Ноу-Хау, Към самотният пристан избягват да пристават ни лодка, нито кораб. Зиме вълни го бият напровал, а на брега вълците вият ли вият.

ДО ХОЗОРДЕЛИ се добрах на автостоп. Рейсове от тук отдавна не минават. В последно време рядко някой спира на моят автостоп. Недоверие и неприязън мори този наш хубав народ. Нещо се случи със всички нас – за прекалено кратко време. Не само с Природната и Околна Среда. Що тъй Ба!?!

В ОБЩИНСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛИЧКА НА ХОРОЗДЕЛИ, никой не се изненада от моята неочаквана поява. Регионалните велможи отдавна са навикнали с моите отчайващи набези, на самотен защитник на Природа, на Животни, и Хорa. Разграбвани, унищожавани и унижавани, от ненаситният хъс на шайки бандюги, към модерни самолични блага.

ЩОМ МЕ ВИДЯХА, членовете на височайшата комисия свиха рамене, па прихнаха в гузен смях. (Всички!) Разсмяха се от ехидно – по ехидно. (Не всички!) Бяха там – по Закон. (Чети „Държавен Вестник“!) Все едни и същи – по Закон. (Чети „Държавен Вестник“!) Не ме бе канил никой. Освен моят вестник („DESPITE/ВЪПРЕКИ“), пред тях се мъдреше лъскава Библия в червено. (Не – не съм я чел!) Между щастливо заседаващите открих, кой мислите, засменият актосъставител, спрял нарязването на корабчето „Днес и Утре“, че да може езерото и морето да бъдат тровени възможно най-продължителен период от време. Махна ми с ръка. Дръпна стол край себе си. Покани ме. (От какво ли бяхме толкова близки!?!) Седнах скапан от път, между тези висши екологически велможи. Срещнах погледа на Кмета. Явно му се плачеше. Срещу двадесетина временни работни места, за потъналото в цигания и упадък някога китно селце, Кметът бе длъжен да затрие почти цялата селска мера. Сметището щяло да обгрижва Прилежащите Екосистеми и Природата, (Кой като назека – Ба!), която вече сама не можела да се грижи за себе си. (Ха сега - Ба!) Бутнаха ми в ръце огромна чаша синджирлия кафе. По тези места кафето се приготвя от зачумберени жени, бабясали прекалено рано. Докато въртят кафето на мангал, бабите тихичко му баят. Какво баят – те си знаят, (Чува се: „Синджир-Минджир-Ашколсун!), но такова баяно кафе е особено вкусно и греховно здравословно. Не изкарва от равновесие, но възвръща Младост - временно, и съвсем за кратко.

ДОКАТО СРЪБВАХ СИНДЖИРЛИЯ КАФЕ, слушах с небивал интерес словоизлиянията на държавните експерти. От чиито уста се лееше мед и масло. За недалечното съвсем светло екологическо бъдеще на Хороздели, всред океан от национална и глобална смрад. (Стар номер, стане ли дума за личен столичен интерес!) Припомних си, как същите тези баби, някога – не така назад във Времето на Времената, бяха силни-вилни, стройни-соколокоси, безумно красиви пламтящи млади жени. Как под техните ръчнотъкани чукмани Природата, виреше несравними форми, подготвяйки приплак на дете. От тези светли от младост някога жени, днес бе останало единствено живо почернен жизнен мрак. Някога стройните техни вирнати задници днес бяха едри, уморени и увиснали месища. Люшкащи насам-натам огромни обезформени цици, не пропуснали да опознаят суетата на Белоград. Лицата им бяха бледи и повяхнали, под кросно от бръчки. Ала под чертата на чумбера, очите им святкаха ли, святкаха. Сега остреха ухо за да разберат, доколко хубаво ще да им бъде, така твърдеше калесаният чрез „конкурс“ (О Боже!) бъдещ собственик, щом сметище се развърти край морето. Някъде вече бях виждал този човек. Подпитах тихо моят актосъставител – дали а!?! И той потвърди - да бе – да! Онзи акт тогава го унищожихме, прошепна па го чуха всички, законът дава такава възможност щом нарушителят реши да спонсорира – нещо си там.
(Останах с отворена уста. Притворих болезнено очи. Пред взора ми се разкриха бездънни недостъпни небеса, дълбоки бистри езерни води, наразсъблечени селянки всред диви трънки над песъчлив ронещ се бряг. Древни дракари прииждаха от хоризонта. Безбрежно море пълнеше аламани с прясна риба. Среднощни рибарски хора около огън на високата скала. О, Боже Господи Универсалний, рекох си, нима така няма да бъде никога вече?)
- Няма да я бъде! - удари с юмрук по масата кметът, мой съученик, адаш и приятел, па ме разбуди. - Само тая няма да я бъде!
После, внезапно омекна. Членовете на комисията, заедно с гостите и бъдещият собственик на сметище от национално стратегическо значение с лицензиран внос – никога износ; заплашително заклатиха глави, и набързо допиха своят кафедакис. Юрнаха се шумно по стълбите навън. Метнаха се на колите. И отпрашиха, да доразгледат обекта преди да турят последен подпис и печат. На магистралата камионите ,с прилежно пакетирана смет, от два месеца се виеха в колона.
ОСТАНАХМЕ С КМЕТА НАСАМЕ. Гледаше ме тъжно. Измъкна шише ракия. Отпи, па ми тикна гърловината в ръце. Пийнах до насита. Жените нахлуха, започнаха да разтребват. Разтвориха прозорци, и през тях изригна облак тютюнев дим. Внезапно разбързал се, Кметът ме повлече към един американски джип от времето на Втората Световна Война. Метнахме се на твърдите седалки. Втурнахме се да настигнем разбързалите се държавни експерти, и бъдещият собственик на Първото Глобално Сметище от Национално Значение (Мангу Мангусеев!).

БЕ СЛЪНЧЕВ СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЮЛИ. На този ден испокон веков, тук става голям междуселски сбор. В чест на Света Марина Белоградска И Задморска. Местна светица с неизяснено докрай житие, но с доказани качества на Майка, Закрилница, Лечителка и Покровителка на Лихус Около малкото Аязмо, от което бликаше ли бликаше ледена вода, глухо ръмжеше опърпан народ. В малката сграда с циментов басейн, Поп Юдо благославяше всеки кой се подложи. Пред него зееше металическа кутия за дарения. В краката му се мъдреше резервна. Никой, от тези порутени от труд и недоимък хорица, узаптени от Държавата чрез мижави пенсии и социални помощи, отучени да се провикват по мъжки (Не е здравословно!) не подозираше, че в лъскавите алуминиеви чанти на тези нервно-пъргави непознати гости лежи надлежно пришита в папки; представена чрез графики и чертежи, постановена чрез подпис и печат; бъдещата съдба на Аязмото на Света Марина Белоградска И Задморска. Недалеч от крайморско селце с древно име Хороздели. В пустото от облаци небе, под прежурящото слънце, въртеше барабан ръждиво Виенско колело. По него се полюшваха всред цветове и гирлянди, дузина празни ламаринени кабинки. В тях дремеха смели бабички, угрижено стиснали кресливи внучета в скут. Никой не ни погледна. Всеки от чакащите за светена вода и опрощение, бе забил безрадостен поглед ò земи. Механично тътрейки крака в неписан отработен ред. Всеки същисан от единствена уплаха. Да не бъде случайно изпреварен. Кметът кимна насам-натам. Чакащите свиха безучастно рамене, както преди минути това сториха членовете на комисията, при появата ми в заседателната зала. Мърморейки, тълпата продължи да тътри общо тяло, покрай Поп Юдо и навън.

ВНЕЗАПНО ПРИТЪМНЯ. Яви се бяло облаче от изток. Облачето прерасна в гръмоносен облак. Облакът гепца слънцето, па го закри. Рукна дъжд изведро. Запря за малко. Отново рукна. Подир минути небето се изчисти. Блесна слънце тръгнало да се надсмее. Тук, около това Свето Аязмо, всяка година на един и същ Божи Ден, Света Марина Белоградска И Задморска доказва на хората не само че лекува, но и, че наказва. Тя дарява Здраве, Берекет, Успех, Надежда, Вяра и Имот комуто пожелае, а на петимните Мъжки Плод. Вземайки в замяна ежегодна жертва. Винаги човешка. Слънцето прежури за последно. Отново рукна дъжд.
- Да тръгваме, - побутнах Кмета, а той предупредително се ухили, - да се махаме . . .
- Заради Легендата?
- Заради Обичаят . . .
Бе вечен кмет, чиновник на всяка една власт, а това означава – задължително неверующ.
Скокнахме в колите. Отпрашихме назад. Глухи за шеговитите протести на някогашният корабособственик – настоящ собственик на сметище от европейски мащаб, настояващ да постреляме по палатъчните стрелбища. Председателят на Комисията, професор по устойчива глобализация на отпадни политически структури, се присъедини към неговите протести. Не успял да се запознае, както следва, с местонахождението на бъдещата площадка. Сякаш всичко не бе предварително решено на най-високо равнища. За правителство, конвертиращо всяка регионална икономика в тлъсти апетитни хапки за подарък, някаква местна светица, едва ли означава много. То има къде по-сериозни задачи. Да преразпредели научно дефинираните хапки. Основно, в свой собствен интерес, чрез подставени приближени. С други думи: ако ти отърва Народе – живей; ако не ти отърва – умирай. Иначе – марш в Европа!
ПРЕДСТОЕШЕ ОБЯД И ВЕЧЕРЯ в необичайно модерен, чист, хубав и скъп за тези места спретнат ресторант. Щяхме да пийнем-хапнем до насита, за сметка на веселящите се около ръждивото виенско колело хорозделийци. Тихо, мирно, кротко, на чаша местно Каберне. Да обменим информация и творчески помисли. Да се покахърим по Природата. Преди да я опнем – за последно - на тезгяха.

ВРЪЩАХМЕ СЕ ЛЕНИВО, БАВНО, ТЪРЖЕСТВЕНО ТЪРЖЕСТВЕНО, както подобава на експерти от ранг. Слънцето надзърташе неясно зад облак. На пресекулки, дъжд продължаваше да бръска. Зад нас остана Аязмото на Света Марина Белоградска и Задморска. Сборът от мълчаливи, омагьосани от немотия, присъстващи а невеселящи се, дори нетъргуващи хора. От скоро наричани Електорат. Тази оправдателна бележка на Държавата. Сгафи ли се нещо в политиката, а това се случва ката ден, политиците с електората ръце си измиват. Повече от ясно - за проблемите на Държавата, невежеството е виновно. Но чие именно невежество? Добросъвестното или недостатъчно добросъвестното?
НАЧЕЛО НА КОЛОНАТА АВТОМОБИЛИ се вдигаше-спускаше по неравният терен, огромният брониран „Хамър“ на собственика на клъцнат до водолинията кораб, и на безброй набедено модерни сметища из цялата страна. По завоите се видеше, как уверено безгрижно управлява мощната кола, провесил през отворен прозорец ръка с мобифон. Дъждът бе спрял. Облаците се тълпяха. Всред тях прозирно просветна образ на Плачеща Жена. Тресна гръм. Уцели хамъра.
Дрън – н – н . . .
Замириса на особено.
- Слаб стрелец, - разсмя се Кмета, па се ухили. - Я се прекръсти!
Натисна педал, хайде съвсем през къра, право при спрялият всред пушилка джип. Шофьорът лежеше изнемощял на седалката. От устата му бавно руйваше кръв. Бръкнахме в купето. Измъкнахме го на земята. Почнахме да ринем върху му пръст. Засипахме го. Зачакахме – като се тюхкахме. (Ето още една провалена - по непреодолими причини - план-програма!) В ръцете му чернееше овъгленият от гръм микрофон. Мина не мина минута, купчината пръст се поразмърда. Корабособственикът приседна и опули очи.
- Мамка му! Отиде ми костюма!
Дъждът бе престанал. Слънцето се бе открило. Поразгледах облаците. Всред тях не преставаше да ми се привижда Хлипаща Жена. Ухаеше на Истинско. Над Аязмото на Света Марина Белоградска И Задморска, където наивно молеше милост вместо безплатно здравеопазване опашка от старо и младо, се бе извисила великолепна небесна дъга. Не звучеше ли музика? Само аз ли я чувах? Не, не бе чалга, каквато не преставаше да се лее от пустите сергии. Бе божественият химн на нещо невидимо – пък предстоящо. И, аз знаех. Природата успява - и дава знак всекиму. Необходимо бе, да го усетиш. Но, на това едва ли е способен всеки.

СТИГНАХМЕ РЕСТОРАНТА. Нахлухме възбудени от случилото се. Възхвалявайки крепкото здраве на потърпевшия. Настанихме се – като за вечно. Към нас се спусна ресторантьора.
- Да пикае на бял камък, - ревна, сякаш и върху него бе паднал гръм. - Може и върху фаянс. В тоалетната фаянсът е италиански – грешка няма. Да се изпикае, както трябва! Има къде – не е да няма.
Ресторантьорът предчувстваше добрият масраф, който щяхме да сторим. Но, бъдещият собственик на Първото Глобално Демократическо Сметище у нас, не преставаше изумен да върти очи насам-натам. Все още неубедил се, че все още е на този калпав свят. Тюхкаше се за колата. Ядосваше се за костюма. Побутваше овъгленият мобифон – помирисваше го от време-навреме. Жално мучеше. И, разбира се, ругаеше по Майка.

РЕШИХ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМАМ РАБОТА ТАМ, където всичко е централно предрешено. Хапнах на две – на три. Пийнах, кола-две, па си тръгнах. На шосето щях да хвана попътна кола.
Кметът ме настигна.
- Неговата мама тарикатска! - кресна върху ми. - Работата братко, е такава. Дадох обявление в една борса – пари предплатих. Мамка му! Имам тор, истински оборски тор. В несметни количества, завещан ми от Дезесето. Знаеш, на изкуствено я караха. В резултат, този папуняк се яви – уж тор ще купува. И, виж какво се сполучи.
- И – какво се сполучи? - бях наивен колкото си искам.
- Не се прави на ударен! - продължи да надвиква фучащите по шосето коли. - Точно това куче прие моята заявка . . .
Разядосах се и аз.
- Мамка му не на него - на теб! - И завинаги, му обърнах гръб.
Реших, да не стъпвам повече в родното си село, докато е този 'лабав кмет. Някога на село, кметът отговаряше за всичко – наравно с природните сили. Какво търси един кмет по търговски борси? Помнех този кмет от дете. Помнех го, като кадрови военен. Реших, че моята съдба на мърморан-несретник е къде-къде по-сносна. Да откривам кусури на набедени експерти. Да ги огласявам. Подир това, да се укривам с месеци.

КРАЙ ШОСЕТО ОСТАНАХ САМ. Случайно превозно средство щеше да ме отнесе до Белоград. Ала нещо в мен тлееше, и аз не знаех какво е. Реших, че е същата онази Светла Мъка, где ме яде от години. Светлата човешка мъка, по пропуснатото Време на Времената. В личен, местен, държавен, европейски и глобален план. Взирах се в облачното небе, но там женски силует повече не се яви. Постоях на разграбената и рухнала автобусна спирка, на която рейс спира, ако шофьорът реши или пътник поиска. Постоях-постоях, постоях, па станах още по-неспокоен. Не ме ли наблюдаваше някой скритом? Дали не е някоя предплатена мутра? Огледах се. Недалеч стоеше, пристъпвайки от крак на крак, малко, хитро, босоного, чернокосо а синеоко, чистичко селско девойче. Измерих го от глава до пети. Девойчето отвърна с такъв проницателен поглед, че потръпнах. Представи се – Марина. Завръщаща се от събор – отиваща на водосвет. Обувките му висяка окачени на връв през рамо, а под босите нозе на момето, земята светлееше в плам, и сякаш вреше и кипеше. Особен аромат на благовонно се носеше наокол', и уверявам ви, това бе по-скоро благовонно – отколкото някаква козметика. Не можех да откъсна поглед от неговите стройни боси нозе, от светлината струеща под тях, а девойчето схвана и се позасмя.
- Винаги е така, - каза – и тук, и на Небесата.
А, аз веднага не разбрах.
- И тук – и на Небесата – Все тая! - тросна се девойчето, па се умълча.

ЗАКРАЧИХМЕ ЗАЕДНО по асфалта към Белоград, и асфалтът вдигаше пара от попреминалият дъжд, и Белоград се белееше в ниското, и зад него се мержелееше Морето. Из околните стърнища гларуси и чайки се надвикваха, затънали всред найлон и всред смет. Примирени, че вече е излишно да полетят към Морето. Коли ни задминаваха, вдигайки безпощадни пръски кал. Но кал полепваше единствено - върху ми. Докато Девойчето, с неговите изцяло бели ефирни одежди оставаше чисто и върховно. Вглеждах се отново, и отново, и отново, в неговите безгрижно шляпащи през калта нозе. Не преставах да се възхищавам, как под тях избуява и просветва на талази Онзи Магически Всевечен Хладен Пламък, от който започва всъщност всичко. Ето нещо, което не мога, рекох си. И започнах да изброявам, пред Девойчето, своите си дванадесет професионални предимства пред всички останали предплатени новинари. Девойчето закачливо свиваше рамене, но избягваше да говори. В крайна сметка - на първо място остана - устойчивостта на глад. Но, това е така характерно за все повече нашенци, че не се осмелих да го повторя. Продължих да хвърлям поглед по нозете на странното Девойче, нарекло себе си Марина. Установих, че Момичето плува ли плува, над пътната мръсота, над човешката кал, а навярно и над хаосът в света. Боже Господи Всемогъщ, Вездесъщ, Универсален и Всевластен, рекох си, потрепвайки от непонятна гордост, нима на този свят все още се случват чудеса? Обзе ме панически страх. Не бих могъл да вляза пешком в Белоград, с подобно странно девойче. Веднага ще си се разчуе. Как, Гогомил Славигогов Гогомилов; где толко лесно се набутва насрещу ръжен; пълзи ли пълзи, а край него плува ли плува понесена от неведом огън всред неземна светлина, нечувано красиво девойче с лице на самата Света Богородица Всевечна, нарекло себе си Марина. Слава богу, настигна ни случайна (Дали!?!) кола. Изскърцаха спирачки. Врата се отвори. Гръмна музика. (Влизай моме, че бързам!) Момичето светна с очи. Премигна с тежки мигли. Скокна пъргаво в колата. Махна с ръка на раздяла. И отлетя. Около колата незабавно лумна, и започна да прелива, Онази Великолепна Ярка Лятна Дъга, която се бе извисила над Аязмото на Света Марина Белоградска И Задморска. Точно подир падналият изневиделица летен гръм. Колата отнесла непознатото девойче, не бе джипа на собственика на кораби, сметища, бензиностанции и автогари. Бе кола на друг овреме преуспял. Но, какво значение – казах си, те всички са еднакви.

ЗАКРАЧИХ ВЯЛО КЪМ ГРАДА. Мислех си. Спукана е работата на Майката Природа. Спукано е бъдещето на всинца нас. На цялото човечество, че и на Етернала. Щом някакъв безграмотен хитрец се е снабдил с покрив на колела достатъчно як, за да го опази от летен гръмопад. Хрумна ми, че ето на, Природата не престава да изпробва. Веднъж отвън. Подир това отвътре. Диво се разсмях. Долу, по серпантините към Белоград и Морето, колата с Девойчето бе отбила и запряла всред гора, на криволичещ черен път.
- Мамка му! - ревнах по вятъра. Бръкнах в чантата.
Извадих чертежа със Жалкото Мръсно Жълто Петно на Поредното Глобално Сметище резултат от Лицемерен Технически Прогрес. Развях го вместо знаме. А вятърът се развихри. Изтръгна хартиеният лист. Па го отнесе право в Морето. Знаех. Тази лицемерна хартия, това попикано знаме на новото време, като нищо ще цопне всред поредно нефтено петно оставено от някой кораб. За да погине наместо птица.
- Мамка им!
За пръв път осъзнах истински, че независимо от нашите всевъзможни човешки щуротитии, Майката Природа не престава да стои нащрек.
- Да, да, да, - повтарях си като през сън, докато достигна покрайнините на Белоград, - и отвътре – и отвън.
THE END 17.12.2009/07.05.2010

THE COLD WAVE, story, by Hemy

(C)2015 - Bogomil K.Avramov-Hemy
СТУДЕНАТА ВЪЛНА
от
Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ
(Из "AMERICAN LOG BOOK")

КОЙ ПОСОЧИ, 
ЧЕ С ПАДАНЕ НА БЕРЛИНСКАТА СТЕНА 
СТУДЕНАТА ВОЙНА Е ПРИКЛЮЧИЛА!?! 
ЗА ИЗТЪРСАЦИТЕ НА ПРЕДАЛИТЕ НЕВЪЗВРАТИМОТО; НЕ ПРЕСТАНАЛИ ДА НИ УЧАТ, КАТО-КАК СЕ ПИШАТ СТИХОВЕ, ВЪВ ВЪЗХВАЛА НА ПОРЕДЕН ТИРАНИН С КУПЕН ДОКТОРАТ И МЕТАЛНИ РЪКАВИЦИ; ТОВА МОЖЕ И ДА СЕ Е СЛУЧИЛО. ТЕ ВИНАГИ СА БИЛИ ИЗВЪН ЖЕЛЕЗНИТЕ ЗАВЕСИ. 
И МАТЕРИАЛНО, И НАЙ-ВЕЧЕ ДУХОВНО.

ДОКОЛКО ИМАМЕ ПОНЯТИЕ, КОГА ЗАПОЧВА Т.Н. "СТУДЕНА ВОЙНА"; ДЪЛБОЧИННА И СУРОВА; КАТО-КАК ВЪРВИ И СЕ ПРОМЪКВА, ДО КОГА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА? 
НАЯСНО ЛИ СМЕ С НЕЙНАТА ГЕНЕРАЛНА КОНЦЕПЦИЯ В ПАКЕТ?
ОНОВА, КОЕТО СЕ ПРОМЪКНА В МЕДИИТЕ НЯКОГА; 
ЗА ДА БЪДЕ ИГНОРИРАНО КАТО БОЛШЕВИШКА ПРОПАГАНДА; 
НЯМА КАК ДА НЕ Е ПРЕАМБЮЛ КЪМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЕКРЕТНА КОНВЕНЦИЯ, ЗА АРТИФИКАЛНО ПРЕМОДЕЛИРАНЕ НА СВЕТОВНИЯТ ЖИЗНЕН ПОРЯДЪК. 
ЕДНО НЕУМОРНО ЗАКАНИТЕЛНО РАЗМАХВАНЕ НА ПРЪСТ, С ПАРАБЕЛ НА ПОЯС.
А РЕЗУЛТАТИТЕ СА НАЛИЦЕ. ПРИ ТОВА ПОДОЗРИТЕЛНО УСТОЙЧИВО.
ПОРЕДНО ЗАКРИВАНЕ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ПРЕД ОЧИТЕ НА НЕЙНИТЕ - ВСЪЩНОСТ - СЪЗИДАТЕЛИ. И ВЪРВИ,ДА СИ СЕ СЛУЧИ.
ЩОМ НА ПОСЛЕДНИТЕ ПИШМАН-МОРАЛИЗАТОРИ БЪДЕ ОКОНЧАТЕЛНО ПОКАЗАН СРЕДЕН ПРЪСТ, А ТЕ - СВОЕВРЕМЕННО - ВКАРАНИ В ГРОБА.

ТОВА ЕФЕКТИВНО ЗАТРИВАНЕ, ПОТРЪГНАЛО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ПРЕМАХВАНЕ НА МОНАРХИЧЕСКАТА ИНСТИТУЦИЯ; (ПРЕДВИДЛИВО ОПАЗИЛА ТАРАБАТА ОТ ГИЛОТИНАТА НА РАЙХА!); 
ЧРЕЗ СТЪПАЛОВИДНО ПЪЛЗЯЩО АМАЛГАМИРАНЕ; 
ЧРЕЗ НАТРИСАНЕ НА АБСОЛЮТНО АНОНИМНИ И ПРЕСТЪПНИ УПРАВЛЕНЦИ; 
ЧРЕЗ КОРУПТИРАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ; 
ЧРЕЗ ПРЕИМЕНОВАНЕИ ПРЕКРОЯВАНЕ НА ГРАДОВЕ, ПЛОЩАДИ И УЛИЦИ; 
ЧРЕЗ ИЗСИЧАНЕ НА ИСКОННО ГРАДСКО ЗАЛЕСЯВАНЕ; 
ЧРЕЗ ИНСПИРИРАНЕ НА МАСОВИ НАВОДНЕНИЯ; 
ЧРЕЗ НЕЗДРАВОСЛОВНИ ПИТЕЙНИ ВОДИ И ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ;
ЧРЕЗ ПОДЪРЖАНЕ НА ВИСОКОРИСКОВА СТЕПЕН НА ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ГРАДСКА ОКОЛНА СРЕДА; 
ЧРЕЗ НЕПРЕСТАННО РЕФОРМИРУЕМА СИСТЕМА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, ПЕНСИОНИРАНЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ; 
ЧРЕЗ ПРЕДУМИШЛЕНО УНИЩОЖАВАНЕ НА ТРАДИЦИОННИ ПРОМИШЛЕНИ БРАНШОВЕ; 
ЧРЕЗ ВОЙНСТВАЩИ РЕЛИГИОЗНИ ПОДИГРАВКИ; 
ЧРЕЗ ОБЕЗПЪТЕНИ ПОКОЛЕНИЯ СКИТНИЧЕСКИ ИЗВЕДЕНИ НА УЛИЦИТЕ - ДАНО ПРЕСТАНАТ ДА РАЗМИСЛЯТ ДОКАТО РАЗДРЪНКВАТ КИТАРИ ЗА ПУРБОАР; 
ЧРЕЗ ВПРЪСКВАНЕ НА ПОТОЦИ ДУХОВНА МРЪСОТА - ПРЕДСТАВЯНА ЗА НАУКА, ИЗКУСТВО И КУЛТУРА; 
ЧРЕЗ КАКВО ЛИ НЕ, 
КАК ЛИ НЕ, 
ЗА КАКВО ЛИ НЕ.
НО - СРЕЩУ КАКВО!?!

САМО И САМО, 
ИЙХАЛЕТО ИСПОКОН БОЛГАРСКОЕ НЕУСЕТНО, 
ДА КРОТНЕ ЧРЕЗ УПРАВЛЯЕМ ГЛАД,
ДО ДИГИТАЛЕН УПАДЪК 
ПОД ДИГИТАЛНО-ФЕОДАЛИСТИЧЕСКИ ЯРЕМ.

ТОГАВА, 
ОТНОВО И ОТНОВО; 
БЕЗ ДА НИ ЧУЕ ГОСПОД-БОГ; 
СИ СЕ ПИТАМЕ.
НА КАКВО ДА СЕ НАДЯВАМЕ!?!
ЩОТО, И УТРЕ БОЖИ ДЕН.

А ГОСПОД-БОГ, КОЛКОТО ДА НЕ НИ СЕ ИСКА - СЪЩЕСТВУВА. 
И, УВЕРЯВАМ ВИ, ЧРЕЗ ДУХОВНАТА СТУДЕНИНА НИ СЕ НАДСМИВА.
НАД ВСЕЧОВЕШКАТА БЕЗПОМОЩНОСТ. 
ПОСТАНОВЯВАЙКИ, КАК, НА ТВЪРДЕ МАЛКО БИХМЕ МОГЛИ ДА СЕ НАДЯВАМЕ.
ТАКА ОТДАВНА НЕ СМЕ КОНСОЛИДИРАНА НАЦИЯ -
ОТ ДУНАВА ДО БЯЛО МОРЕ, 
И ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО МЕТОХИЯ.

ЗАЩОТО ПОТРЕСАВАЩИЯ СОЦИАЛЕН СТУД, 
ВГРАЖДАН В ДУШИТЕ ДЕТСКИ, 
В ИЗМАМНИЧЕСКИТЕ ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ, 
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ИЗМЕРЕНИЕ.

ПА, СИ СЕ ПИТАМЕ, 
ДОКОЛКО ИЗМАМНА БЕ МОНАРХИЧЕСКАТА УПРАВИЯ? 
Revised-21.06.2017.

НЯКЪДЕ В ЗАБУТАН ГРАД, разказ, от Хеми

(C)2015-Bogomil K. Avramov-Hemy

НЯКЪДЕ В ЗАБУТАН ГРАД

разказ

от

Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ

(Из "American Log Book")

На П. Персенгиев

ВСЕКИ ПЕТЪК ПРИВЕЧЕР, АЗ ВЗЕМАХ ТРЕТОКЛАСЕН ВЛАКОВ БИЛЕТ, И САМО ПОДИР ЧАС, ЧУКАХ НА ВРАТАТА НА ЕДНО МИЛОВИДНО МОМИЧЕ, В СТАР ЗАБУТАН ГРАДЕЦ. МОМИЧЕТО ЖИВЕЕШЕ С БАЩА СИ. ЩОМ МЕ ВИДЕШЕ, СТАРЕЦЪТ СЕ ЗДРАВИСВАШЕ, ВЗЕМАШЕ БИЛНИК С ОРЛОВА РАКИЯ, И СЕ ПРEМЕСТВАШЕ В ГАРАЖА. КЪДЕТО ДА ИЗКАРА НОЩТА, В СПРЯНАТА ОТ ДВИЖЕНИЕ СЕМЕЙНА ЛЕКА КОЛА.

ВСЯКА СЪБОТА ЗАРАН, ПРЕСИЧАХ ГРАДСКИЯ ПЛОЩАД. В ОСТЪКЛЕНОТО ЗДАНИЕ, НА НЯКОГАШНАТА ЕЛЕКТРИФИКАЦИОННА ЮЗИНА, СЕ ПОМЕЩАВАШЕ ГРАДСКИ МУЗЕЙ ЗА ИЗКУСТВА. В КАНЦЕЛАРИЯТА МЕ ОЧАКВАШЕ ЕДИНСТВЕН МОЙ ОСТАТЪЧЕН ПРИЯТЕЛ. УХАЕШЕ НА КАФЕ. НА КОЛОФОН И БЕЗИР, НА СПИРТ И БОИ, НА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО.

ОТКРИВАХ МОЯТ ПРИЯТЕЛ; ЕДИНСТВЕН ДИПЛОМИРАН ХУДОЖНИК В ТЕЗИ ДИВИ ПЛАНИНИ; В РОЛЯ НА ЗАВАРЕН ОТ "НОВАТА" ВЛАСТ ДИРЕКТОР НА МУЗЕЙНА СБИРКА; ПРЕД СТАНОК С КАРТИНА И ПАЛИТРА В РЪЦЕ.

ВКЛЮЧВАХ КАФЕНИКА, КАТО У ДОМА-СИ.
РАЗЛИВАХ ВИНОТО КОЕТО НОСЕХ.
НАРЯЗВАХ СЛАНИНА.
РАЗЧУПВАХ ХЛЯБ.

СЪС ЗАЛЪЦИ В УСТА И ПИЯЧКА В РЪКА, ОБСЪЖДАХМЕ НЕЩАТА НА ЖИВОТА И СВЕТА. А, ОТ ЕДИН ЪГЪЛ, НИ ГЛЕДАШЕ ОСЪДИТЕЛНО, ПОЖЪЛТЯЛ КАЛЕНДАР „ПАПАГАЛ-1937“..

ТАЗИ СЪБОТА, ОТКРИХ ТРАЯН ЗАСЕДНАЛ ПРЕД БЮРО, РАЗТЛАЛ ВМЕСТО ПОКРИВКА НЯКОГАШЕН ЦАРСКИ ВОЕННО-МОРСКИ ФЛАГ. БЯХ СЕ ПОЯВИЛ ИЗНЕНАДВАЩО, ТА, ПОБЪРЗА ДА ПОКРИЕ С ПОЦАПАН ОТ БОИ И МАСЛА ПЕШКИР ОНОВА, КОЕТО ЧОВЪРКАШЕ. А, ВЪРХУ СТАНОКА, СЕ ИЗВИШАВАШЕ ЗЛОВЕЩО ОГРОМНОТО КУБИСТИЧНО ПЛАТНО, ВЪРХУ КОЕТО РАБОТЕШЕ ОТ ГОДИНИ.

- ПИЩОВ „МОНТЕ-КАРЛО.” - ДОВЕРИ.
- ЗА ЕКСПОЗИЦИЯТА ЛИ?
- ЗАКРИЯТ ЛИ НИ – ЩЕ СЕ ГРЪМНА . . .
.
РЕШИХ, ЧЕ СЕ ШЕГУВА, НО ПИЩОВЪТ БЕ НАЛИЦЕ. ПРЕЦИЗНИ И ОПАСНИ, „МОНТЕ-КАРЛО“ ЗАРЕЖДАТ САМО ПО ПАТРОН, ПОБИРАТ СЕ В РЪКАВ НА РАМБЛЕР. И ИЗНЕНАДВАТ, ЩОМ СЕ НАЛОЖАТ ХАЗАРТНИ ЗАГУБИ.

НО, КАК ТАКА ТУК, КЪДЕТО НЯМА НЕ САМО ЦЪРКВА, НЕ САМО КАЗИНО, НО ДОРИ ИГРАЛЕН АВТОМАТ?

ТОВА МЕ ХВЪРЛИ В ПАНИКА.
В ДЖЕБЪТ МИ ТЕЖЕШЕ ЗАПОВЕДТА ЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА ВСИЧКО ОНОВА, С КОЕТО ХУДОЖНИКЪТ ТРАЯН БЕМЕФЕТО, БЕ ЖИВЯЛ, ОТ КАК БЕ НАПУСНАЛ СТУДЕНТСКАТА СКАМЕЙКА. ИМА-НЯМА ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ.

ЗДАНИЕТО БЕ РЕСТИТУИРАНО.
СОБСТВЕНИКЪТ БЕ ЗАГУБИЛ ТЪРПЕНИЕ.
ВРЕМЕ БЕ ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕН.

НЕ ПОСМЯХ ТОКУ-ТЪЙ, ДА ВРЪЧА ЗАПОВЕДТА.
НЕ И, ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕННО-МОРСКИ ФЛАГ. НЕКА ДА ГО СТОРЯТ ОНЕЗИ ЗА КОИТО ПОДОБЕН ФЛАГ, Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ.
Revised-07.07.2017.