GLOBALIZATION - NOTHING BETTER THAN THIS, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - НИЩО ПО-ПРИЯТНО ОТ ТОВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Далеч преди регионализацията да обхване Новият и Стария Свят, (Политико-икономическо явление, изявено и наложено от крупни американски учени-Александър-1962.!), та да го доведе до настоящото плачевно дередже, Войната в Залива (1990-1991!) изяви един феноменално изпреварващ историческото развитие на нещата политико-икономически процес. Глобализацията на света се оказа свършен факт. Далеч, преди светът окончателно да се регионализира. Въпреки, че учени от всякакъв калибър си позволяват да напомнят, че на международната сцена предстои още нещо. Наричано Нов Световен Ред. Програмиран и наложен още по време на председателствуването на ООН от тъжния Курт Валдхайм. По същество офицер от разузнаването на Вермахта на Балканите по време на Втората Световна Война. Очарователно добре прикрит факт, разкрит своевременно от неговия син. (Какви неверни синове - Боже, Боже, Боже!) Нов Световен Ред, за който световната общност назнайва все по-малко. Оказал се всъщност

ЕДНОСТРАНЕН ЩАТСКИ ГЛОБАЛИЗЪМ.

Няма как да не е ясно, че Светът от край време е управляван, в една или друга степен, от ограничен брой международни олигархични групировки. Реални собственици на необозрими конгломерати от транснационални тръстове. Съдбовно преплели в краят на Двадесети Век своите коренни интереси. Поради същността на Времето На Времената, престанали да бъдат интереси на една единствена страна. Начиная от петдесеттях години на миналия двадесети век, дейността на транснационалните компании частично е парирана от изключително строгите антитръстовски закони на САЩ, от ред международноправни инструменти, между които Международната Конвенция по Морско Право при ООН-1982., (Неподписана от САЩ, Турция, Венецуела и Израел!). Конвенцията открито воюва с апетитите на глобализма, като дава право на бреговите страни да получат справедливо възмездяване на техните морски ресурси. (Метални конкреции, нефт, риба и транспорт!) Безшумната но до болка осезаема революция на комуникационните технологии наложи, тежките търговски бариери да бъдат подложени на осъвременяване. Това рязко промени политическото статукво на ред държави. Бе разпоредено, (Но от где!?!), уеднаквяване на държавните структури, механизми и правни процедури, под предлог повишаване качеството на живота и масовите услуги. Новоизпечени правителства, формирани от не дотам компетентни люде, ала достатъчно послушни, подходиха към коренно преустройство на икономиките на своите страни. В унисон не толкова с глобалните интереси на своите принудително разпадащи се нации, отколкото с онези на водещите. Очакваше се развитие и прогрес, и в резултат по-високжизнен стандарт, да се проявят спонтанно у задължително преустройващите се държави. Резултатът бе плачевен. Получи се пълно верижно разпадане на всичко онова, което бе извоюванонякога, чрез драстично централизиран политико-икономически маниер, при сенчесто присъствие на безусловно всички

ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ.

Оказали се много повече международни, отколкото национални. Регистрирани в ъфшорни зони, бронирани за данъчна неуловимост. Техните интереси се оказват разпрострени навсякъде по света. Произвеждайки безалкохолни напитки, те се намесват в подготовката на космонавти. Изстрелвайки изкуствени совалки, тези компании диктуват софтуерния пазар. Още през седемдесетте години на миналия век швейцарската фирма "Zulcer" изследва чрез ЕИМ пазара на тежки дизелови двигатели на Балканите, (Сп. "ZULCER"-1970.!), за да открие горещата точка за тяхното сглобяване именно в град Варна. Поради сляпо втренчване в пъпа на понастоящем попадналата в колапс "Hitachi-Zossen", но и поради отсъствие на подходящи маркетингови проучвания от наша страна, работата така и не можа да стане.
Транснационалите успешно държат в ръце над 70% от насъщната глобална търговия, а това винаги означава юздите на международната политика. На транснационалите принадлежи една пета от световния валов продукт, (2000.!), но това едва ли е съвсем точно. Чрез система на кооперирани рискови инвестиции, успяват и участват в националната икономика на всяка държава за която сметнат че е наложително. Принуждавайки дори ортодоксално националистически страни и народи, да остават под доказано влияние на транснационалните компании. Така големи и дотам обширни, че невидими но тежко осезаеми. Редовия електорат на изток и на запад, изкарал петдесетина години сравнително устойчив икономически рахатлък, все повече и повече усеща, че при наличие на безпомощно глобалната ООН, (Иначе финансово съвсем омаломощена!), съществува някой друг който, под формата на свобода на избор и безмерна перспектива, успява и поддържа статукво на едва поносим

СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ФАШИЗЪМ.

Пред който сицилианската мафия изглежда стаомодна, нецивилизована и смешна. Главите на съвременните държави включително исконните монархии, са конвертирани в добре охраняван инструментариум за глобални икономически преговори с предварително постановен текст. Науката, като несъмнено пряка производствена сила, е готова да се самообожестви. Производителността хвърчи в небесата. Заплащането на труда е орязано до крайност. Граничната възраст за пенсиониране е срутена в недостижими низини. Почтен труд се предлага единствено на обилно одорирани дами под 35. години! Елементарния жизнен стандарт откровено запада, (Там където го има!), или остава недостижима мечта (Там където предстои!). Някой някъде, за сметка на ийхалето, здраво цица цицата. По време на знаменития суммит на държавните глави по проблемите на глобализацията, (Прага 2000.!), се стичат антиглобалисти от цял свят. Веят се червени байраци, издигат се вечни лозунги, стига се до безоръжни сблъсъци. Протестиращите, предимно интелектуалци от запад, (Източните все още се надяват - гладът да се размине!), скандират:

"РАСТЕЖ ОЗНАЧАВА СМЪРТ".

Между шестдесетте и осемдесетте години на миналия век, те са опознали солта, меда и хляба на политическата устойчивост. Сега са установили, че същността на непрестанния брътвеж за всестранно развитие и повсеместен икономически растеж, е нищо повече от стара грамофонна плоча просвирвана на съвременен компютър. Частни учени и изследователи отдавна прогнозират, че настоящия безумно интензивен растеж на развитите страни означава екстензивно изчерпване енергийните ресурси на планетата все още наричана Земя. (Светът притежава запаси от нефт за броени години земно време. Предстаи разработване нефтените ресурси на Аляска. А подир това?). Всред протестиращите биха могли да се забележат анархисти, анархо-комунисти, представители на неправителствени организации, профсъюзни и политически лидери, дейци за опазване на природната околна среда. Не се забелязва ни един натегач от бившите функционери на варненските и столични комитети на БКП. Тези майстори на сладникави локални манифестации, предназначени за избягване на граждански протести. Подир менте-революционните събития и дежурства с безплатни запалени свещи, (1988.-1989.!), за сметка на закритите явни и неявни партийни каси, им е предоставена възможност да завъртят собствен личен бизнес в името на интернационализма и дружбата между народите. (Със спонсори не се говори за това, но го има!). Незабавно оглавили филиали на западни банки и рухнали заводи, а това е повече от глобализация.
По улиците на Прага, а подир това в Сиатъл и Генуа, където започват да падат и жертви, излизат предимно дейци на науката и културата. Спътствани от бойни групи за смут и разрушение с неизвестен произход и добър английски. Тези позакъснели манифектанти, все още нямат обща антиглобалистична платформа, но евразийството, дефинирано през двадесетте години на века в Париж от руски емигранти, набъбва. Само подир година-две, то ще се превърне в неявна политическа платформа в Русия. Събитията твърде много напомнят Русия от началото на Дведесети Век, но формите на репресии не са така открити. (Все пак убити има!) Става ясно, че техен (И на човечеството-твърдят!) общ враг се явява

МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД,
СВЕТОВНАТА БАНКА,
СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ.

Транснационални учреждения по-безпощадни от болшевишка партия. Предназначени да узаптяват, като спомоществуват. Представени от новоизявените манифестанти на антиглобализма, като "главни инструменти на политическия и корпоративен елит за създаване на днешния неправомерно деструктивен глобален икономически ред." Деструкция, която се усеща дори тук, в апендикса на Съвременна Европа, наричана Република България.
Демонстрантите в Златна Прага са разпръснати със сила. В подкрепа на местните полицейски сили биват прехвърлени помощни поделения от други западни страни. В света трябва да има ред, и порядък. Такъв, какъвто го диктуват корпоративните монополи. Което несъмнено води отново, и отново, до читанките по марксизъм-ленинизъм. Над които така лесно всеки се погаври. СССР бе и остана глобална сила, (Русия!), без да се стреми отново да се превърне в глобална структура, каквато до неотдавна бе. В наше време Русия ще се окаже подозрително наивно замразен регионализъм, в пестелив преход към глобализъм. В крайна сметка всичко се забравя. За да се възроди отново и отново. Световната икономика периодично бива изправена пред изпитни. Не благодарение на развиващите се държави. Поради дузина водещи развити страни.
От гледище на консумацията на характерни човешки права и свободи, световният

НОВ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕД,

така ревностно налаган по линия на ООН, от всяко положение се явява неправомерен. Още през 1960. брутния национален продукт на глава от населението в най-богатите 20 страни на света е 15 пъти над онзи в най-бедните 20 страни. (По онова време България не е сред тях!) Към 2000., това отстояние нараства повече от 30 пъти. (България вече е сред най-бедните страни!) Богатите страни ежеминутно се откъсват от бедните, следвайки греховното златно правило: "Богатите ще стават по-богати - Бедните още по-бедни!" От своя страна водещо до трудно управляем приток икономически емигранти в посока развитите страни. Което налага преразглеждане на т.н. Нов Световен Ред на най-високо равнище. Едва ли ООН би могъл да създаде някакви предимства за това. Ползвайки евтината работна ръка на развиващите се страни, изнасяйки вредни за екологията производства и остарели вече технологии от дома - у съседа, транснационалите умело ползват преференции за безмитна търговия. Създадени за собствена консумация от собствени икономисти. Примерите са налице. Разликите в ценообразуване и заплащане на труда огромни. До неотдавна корпорацията NIКE успяваше да плаща на баскетболиста Майкъл Джордан само за реклама,
около 20 000 000 USD годишно. Успоредно с това, заплатата на индонезийските работници произвеждащи знаменитите баскетболни шпайкове са едва 667.667 долара годишно. Шефът на Диснейленд Майкъл Ейснер получаваше по 9 783 долара на час, докато хаитянските работници в неговите паркове получаваха едва по 0.28 долара на час. (The Week-07.10.2000.!). Капитализмът, тази съвършена-несъвършена система, безочливо напомня за своите стари корени, поизкоренени от генерацията Кенеди-Ленън. (И двамата загадъчно погинали!) Загърбвайки своята блестяща човечност за пореден път. Дали не за последен? Глобализацията е опасен продукт попадне ли, в ръцете на мнозинството. Нещо, от което дори либерал-глобалистите сериозно се страхуват. В отговор биват сочени примери, като Малайзия, Тайван и Южна Корея, където масовата мизерия е обичайна тъжна история, при технологичното развитие за гордост, признание и авторитет за поколенията.
Според Financial Times, три са основните аспекти на съвременната глобализация:
- познанието продуцирано някъде по света, дава нарастване на бенефициите навсъкъде по света, (Не съвсем точно, като се вземе пред вид технологичния отрязъка време за пренос!);
- копиране политиката на успелите страни, (Най-често под външен политически натиск!), от правителствата в неуспелите страни;
- приток капитали във финансово аварирали държави, (При определени политически условия, под контрол на МВФ!);
Кристален факт остава примамливо ниското равнище на заплащане на труда в изостаналите в икономическо отношение страни и държави (Китай, Индия, България, Африка!). Имперски регионални икономисти предполагат, (Clare Short и други!), че въпреки всичко

ГЛОБАЛИЗМЪТ ПОДЛЕЖИ НА ОБУЗДАВАНЕ.

Те препоръчват, освен бойкот на суперскъпите продукти внасяни от развитите страни, народите в процес на развитие да изискат да паднат всякакви търговски бариери за техните характерни продукти, като бъдат отворени световните пазари за всеки и за всичко. (Частен данък стоки "лукс" в Царство България, в замяна на тотално ДДС в Република България!) Което означава цялата структура на вече изградения Европейски Съюз и NAFTA (Североамерикански Свободен Търговски Договор!) да бъдат преосмислени и разкрепостени. Така че, от блокове-бариери срещу търговията с останалия свят, да се превърнат в блокове-строители на свободен търговски свят. Счита се, (Amarya Sen-1999!), че съществуванието само на тези две търговски структури води до 700 милиарда долара загуби годишно за развиващите се и внезапно пропаднали средноевропийски страни и народи.
Антиглобалистите, може би умишлено и подконтролно, все още са несплотена, шумна и скандална маса. В началото на 2000., те успяха да провалят срещата на високо ниво в Сеатъл, която си бе поставила странно благородна задача. А именно. Да бъдат улеснени и по възможност облегчени

ПРОТИВОРЕЧИЯТА

във външните пазари на развиващите се и развити страни. Някой изследователи обаче установяват противното. Те твърдят (J. Macklethwaite & A. Wooldridge), че само преди 100 години, (1900.!), светът е бил значително много повече глобализиран, свободен и гъвкав от понастоящем. Капиталовите пазари са били много по- свободни. Парите са се прехвърляли по света значително по-облегчено. Между 1815. и 1915., всеки е пътувал по света без паспорт. Всяка валута е била конвертируема. Комуникациите без да бъдат пределно масови, съвсем не са били примитивни. Всеки е тежал с авторитет, на своето работно място. Банките са давали заеми, срещу единствен подпис. Първата Световна Война обаче, предизвикана именно в търсене на Нов Световен Ред, завършва с победа на протекционизма на развитите страни над малките страни и народи. Светът бива подведен към бездната на национализма. Тежки инфлационни процеси сриват либералните монархически режими из основи. Световната икономика се срутва. Национализмът бива въздигнат, като всевечна глобалистична ремедия. Хитлер взема властта по легален път, ползвайки модерни щатски маркетингови методи. В много от неговите речи личат преки веяния от писанията на Дейл Карнеги. Почти търпеливо изчакалия Сталин взема властта в Русия. Той има за задача да докаже доколко е съзидателен един народ бод диктатура, но най-вече, за да озапти новото надигане на масите към демокрация и свобода. Осъществявайки специфичен тип глобализъм (Интернационализъм!) И, не говорете, че не е ходил в САЩ. Това е просто невъзможно. В Япония технологиите конкурентно напредват, под погледа на безмълвния ихтиолог Хирохито. За сметка на перфидно индустриално разузнаване и масово предоставяне на немски технологии, жълтата раса ще си позволи повече от позволеното. В САЩ Хенри Форд доказва, че самозадоволяваща се промишленост е възможна в регионален мащаб, но замислите му остават глобални. Границите на света рязко се затварят. За да бъде отворена бездната на Световните Войни На Двадесети Век, чрез пробните войни на Италия в Абисиния и на Великите Сили в Испания. Където единственият глобален метод се нарича Смърт.

31.05.2005.
18:49
Varna
Bulgaria

GREAT SUXESS OF THE LOCAL POLICE

NOTIFICATION

As we show before, at May 19, 2006th, ours home flat was been robered just at midnoon, when only for 25 minutes no one was been at home. After more than tree hours of wating, a civil police crew came to chek the situation.
The tool of the robery was been discovered from us one week later, in the garden under the appartment flat.
From the police side, nothing was been discovered till now, but both with my wife have been invited to the same police station . . . to give ours hands imprints.
And at 17 August 2006th pm, we have done it.
Thank You very much indeed for the fine action against the family of a well known Varna based writer, researcher and scientist . . .

БЕЗСМЪРТИЕ - ДОКОЛКОТО Е ДОПУСТИМО, от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

© 2003-2005 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
БЕЗСМЪРТИЕ – ДОКОЛКОТО Е ДОПУСТИМО?
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В краят на седемдесетте години на отминалия Двадесети Век, слабоизвестен френски журналист на име Клод Ворильон, се премества с цялото свое семейство от Париж в Перигор. Неговият дом бързо се изпълва с последователи на новоизобретен специфичен духовен култ, продукт на все по-широкия обществен интерес към биотехнологиите. Проповядван от сладкодумния гостоприемен домакин, отявлен атеист, поради прозрение свише самовъздигнал се във висш духовен сан. Съпругата му, трудолюбиво чисти и готви на все по-многобройни съидейнички с прекрасни тела, учудващ апетит и високоучен изследователски потенциал. Придошли на талази едва ли не от цял свят, за да търсят Истинската Истина при Негово Светейшество. Чаровен мъж, прилежен баща и неземен мъдрец-контактьор. Ден след ден

КУЛТЪТ “РАЕЛ”
се избистря концептуално и структурира научно. Бизнесът дотам добре потръгва, че съпругата грабва двете деца обратно към Париж. Но, култът остава. Предпола-гаемо завинаги. В началото на Новият Милениум раелианците твърдят, че наброяват над 55 000 души в повече от 84 страни. Не чак толкова много, но навярно напълно достатъчно, за нашия болнав свят пренаситен от всевъзможни новоизобретени религии, от какви ли не системи за правене и пране на мръсни пари. Тази нова намеса на Господ-Бог в Делата Человечески, не е известно да е пуснала корен в гостоприемна (За кого ли не!) Майка България. Макар безработни биогентехнолози и дипломирани пишман-журналисти, с лопата да ринеш. Местното духовно знание-познание, все още е чурук.
Раелианците, подобно на сциентолозите, приемат и въздигат Науката в ранг на безспорна

БОЖЕСТВЕНА РЕЛИГИЯ.
Каквото науката винаги е била, поради нейната особено висока търговска завоевателна стойност. Възприели генното моделиране и технологии за верую, проповядвайки Генетична Евгеника, (Класифициране на индивидите в групи, с цел управление в зависимост от тяхната биологична пълноценност!), ползвайки относителната свобода и неуловимост на подходът Интернет, божествените раелианци отхвърлят инструментариума на традиционните религии и технологии. Религии, успели за по-малко от хиляда години историческо време, жестоко да възпретят голотата, безсмислено да ограничат предбрачния секс, и хитроумно да спуснат завеса над хомосексуалността, допускайки широко наличие на СПИН, пред който всякакви моления остават безпомощни.
Опознавателен Знак на раелианците е плод от ОРЕХ (Дали аналог на мъдростта!?!), вплетен в сърцето на Звездата на Давид (Нима отново Израел!?!). Раелианците се определят и регистрират, като атеистична нетър-говска организация, водена от божествен медиатор-гуру. (Без помен от тоталитаризъм!?!) Седемдесетте години на Двадесети Век, са пронизани от сигнали без доказателства, за безброй летящи обекти. (През Април-1977., Владимир Коупек бе доплавал от Виена до Варна с ъчно изработен тримаран, за да търси извънземни контакти в ареала между Констанца и Истанбул!) Злите езици твърдят, но потърпевшия избягва да го преповтаря, че през 1973., недалеч от един спящ вулкан в Оверн, Клод Ворильон попада в обхвата на истинска

ЛЕТЯЩА ЧИНИЯ.
Което, (Разбира се – как да не се разбира!), се полага само на Богоизбрани. Чинията се приземява. Вратата се отваря. Една стълба (Извънземна !?!) се спуска върху грешната земя на Оверн. По нея слиза нисък в ръст, (Едва 125 см. – колко точно!), чуждопланетянин облечен в непромокаемо зелено облекло (На Земята плюнки и дъждове бръскат всъде!). Следващия ден Ворильон ще се завърне на същото място със Свята Библия под мишница. Корабът отново ще се появи. Контакт отново ще се осъществи. (Ами, ако е вярно!?!) Семинарът започва. Налице е повторяемост на явления. Само че, там където такива биват регистрирани, винаги се търсят материални метрични доказателства. Нещо, което с НЛО все още не се получава. Следващите пет дни нашият събрат изкарва кратък интензивен междузвезден семинар. По време на който е обучен, (На френски или английски – неизвестно!), как следва да бъдат интерпретирани фундаметалните писания от Библията. Оказва се, че еврейската дума Елохим, съвсем погрешно е преведена от древните като БОГ. Нейното истинско значение, твърдят инопланетяните преди да се оттеглят в дълбините на Дълбокия Космос, е “ОНЗИ КОЙТО ДОЙДЕ ОТ НЕБЕТО”. Следователно, (Колко задълбочено!?!), нашето съществувание върху повърхността на планетата наричана ЗЕМЯ, е нищо повече от проблем на заблуден (Поради какво!?!) транскосмически кораб изискващ авариен ремонт. Твърди се без да се доказва, че чуждопланетяните ползвайки авангардни методи за генно клониране изобретили, изработили и диспергирали върху благодатната пък необитаема някога ЗЕМЯ всевъзможните ,

РАСИ НА ЧОВЕШКИЯ РОД,
днес така нетолерантни една към друга. При това, без получат нищо в замяна. (Подобни легенди битуват дори в българския фолклор!) Вместо сертификат и диплом, (Днес без това не може!), Клод Вортильон получава просветление и бива канонизиран от инопланетяните в ранг, (Табиет на частните академични общности и НПО!), преди спешно да потеглят към други обитаеми планети, където да просветляват и въздигнат в сан други пишман-журналисти. Клод Вортильон възприема името Раел, и се превръща в своеобразен Папа, който не се мае. Успява и събира около себе си, пъстроцветни последователи с поразклатено здраве от модерния живот, който на пук на Господ-Бог до неотдавна са си позволявали да водят. Официализира се за свят посланик на ЕЛОХИМ, който няма как да не се завърне при ежедневно нарастваща опасност от биологична световна война, (Дано вече да е потеглил!), временно заместена със спонтанни писъци за Нов Глобален Световен Ред. (Въобще не е призив към фашизъм!) Сравнено с учението на Пророците от Последните Дни, новото учение е доста крайно в своите отрицания и възприемания, но наподобава негов клон (Все същите контакти!). Доколко трайно?
Както се види, Раелизма дава добри резултати. Поне що се отнася до набиране на фондове. В очакване на Второ Пришествие раелианците не се туткат, а стягат багаж и умело засекретени бачкат ли бачкат. Доказвайки глобална необходимост от качествен расов подбор. Чийто главен идеолог Доктор Менгеле, (Да, да, – именно той!), така и не се разбра, какви ги свърши подир Втората Световна Война в джунглите на Амазония, преди да изчезне сравнително безследно. Наистина в краят на отминалия век, в някой затворени немски колонии в Аржентина (1983.!), властта успя и проникна. Всичко се оказа дотам ясно, че двуметровите снежно-руси пост-расисти бяха пуснати на свобода, за да плъзнат по евтини курорти, (Златни Пясъци, Албена!), преди да рушнат законната демократична власт в страната, където са отрасли.
Закърмени с подозрителността на вечни роби от Балканите, видяли повече зло отколкото добро, докарали родните интелектуалци до просешка тояга, избивайки ги опосредствено, ние не преставаме да мотаме рамене напълно безразлични, към парливата брутално-жестока истина свързана с

ПРОМИШЛЕНО КЛОНИРАНИЯ ЧОВЕК.
Допустимо да е научна истина, но засега единствено непотвърден научен факт. Очевидно поради опасност, законодате-лят да не постанови отнемане на обекта на експеримент в полза на държавата. Подобни обекти на възпроизводство нямат класически родители, освен юридически доказани собственици. А, на всеки един собственик Държавата би могла, (Доказано исторически!), да национализира на практика всичко. Като му остави единствено способ-ността да се размножава, но под контрол. Интересът към Промишлен Клонинг на Човек остава икономически безкрайно перспективен. Особено за предполагаеми бъдещи многогодишни пътешествия през Космоса. Всъщност, би се изхранвало това дублирано всеки няколко десетилетия човечество? Едва ли с майчино мляко. Поддържане жизнените функции на генни мутанти очевидно ще изисква специална гама Генномодифицирани Храни, и обновяем набор Поддържащи Препарати. В този смисъл, колкото пълноценен да е подобен Клонинг-Индивид, той най-напред е безбожно скъп за своите производители. (Пардон “Родители”!?!)
Раелианството потръгва, успява, и се закрепва върху гърба на гласовития кит на световните медии, за да се опита да развие фундаментално верско учение в посока изкуствена репродуктивност. Подменяйки механотронната роботизация на Настоящето, чрез расова роботизация на Бъдното. Не е изключено членовете на този предполагаемо Божествен Кръг земни хора, да си се надяват някой Божи Ден поради набран и подходящо документиран трудов и духовен стаж, (Money! Money! Money!), да достигнат религиозен сан достоен за човешка реплика. Като по този начин се обезсмъртят, или поне излекуват. През 1997. раелианците, като хора оказали се с доста корпоративни пари, основават специализирана биотехнологична фирма под название

“КЛОНАЙД”,
позиционира на територията на свободната икономическа зона на Бахамите. (Върху 700 острова между Флорида и Хаити, само 599 случаи на СПИН за народ от 250 000 души–1991.!) По които мирно-мирно домуват, дърпайки конците на съвременния финансов свят, стотици добре охранявани бъдни безсмъртници. Ръководител на фирмата е възхитителната Д-р Бригита Боаслие, говорител и епископ на Раелианците, доказано способен инженер-биохимик. (Атеисти инкорпорирани в Епископия – А!?!) Към 2001. сектата излиза на светло обявявайки, че притежава перфектна технология позволяваща незабавно клониране на човек само срещу някакви си 200 000 долара кеш. (Народна цена, решиш ли да бъдеш достатъчно безсмъртен!) Един известен политик от Чарлстън, Западна Вирджиния, незабавно пожелава да му бъде клониран нов син в замяна на стария, който е трагично загинал. Политикът, чието слово се зачита във Вашингтон решава, успява и намира истински свежи пари осъзнал, че за да забогатееш не ти трябва нищо повече освен да притежаваш своя собствена биотехнологизирана религия. В случая, обещаваща да произвежда хора, без Божия Помощ.
Раел разгъва труднодостъпна лаборатория и ритуални дейности в помещенията на стария университет в Чарлстън. Лабораторията се оказва не съвсем законна, (Тези американци – и тàко – и вàко!?!), поради което бива затворена. Властите остават озадачени, като как подобна върхова технология би могла да изтече извън стените на забранените за достъп лаборатории на Пентагона, но откриват единствено висококвалифицирана научна дейност. В отговор Д-р Брижит Боаслие заявява, че ще бъде открита нова лаборатория “НЯКЪДЕ В АЗИЯ”, където клонирането не е под възбрана на закон. Това отдавна трябва да е станало, щом вече не се дискутира по проблема. (Азия, това е и Тибет, и Сибир!) Сигналите за японски клонинг, твърде сходни с този на раелианците, са доста убедителни. Още преди двадесетина години видни варненски учени, бяха привлечени да работят заедно с учени от цял свят, електронна микроскопия върху ДНК в университетски лаборатории в Киото. Техните изследвания бяха насочени към анализ генните промени при студенокръвните, предизвиквайки удивление у самите тях.
Клонирането е биотехнологична операция, която не изисква задължително двама родители. Достатъчно е ДНК ОТ САМИЯТ СЕБЕ СИ. С точна заявка за пол. Дали този вече доказан научен факт, не доведе до толкоз спешното легализиране на еднополови бракове, в иначе съвсем християнски държави!?! Законодателството все повече и повече се опитва да крачи успоредно с развитието на човечеството. Дано да успее.
Разклащайки устоите на непараноичната Природа, бъдещите майки на клонинги ще могат да си се радват на рожбите, без да им се меси някакъв си там баща. И обратно. По отношение на възраст обаче, клиентът не би могъл да се намесва. Възрастта на клонинга започва да тече в секундата на успешно клониране, акумулирайки органично възрастта на “родителя”, мултиплицирайки я заедно с цялата позитивна и негативна информация придобита и натрупана в него през отрязъка време наричано “ЖИВОТ”. Всъщност, самоклониране се наблюдава при множество нисши бактерии, инсекти и червеи. Общоизвестните домашни бълхи се саморепродуцират чрез естествен клонинг всеки няколко генерации. Което не пречи да продължат, да се размножават и сексуално. За сметка на тяхната ограничена продължителност на живот, която все пак варира твърде слабо. При човека, всичко е доста по-иначе. Дотолкова иначе, че загадката остава. Не ли по Божия Промисъл? Природата винаги има по още нещо на ум, в добавък. В което е нейната всевечна енигма.
Легендата, че трупът на страшилището

ХИТЛЕР,
и до днес се съхранява някъде по света дълбоко замразен в специален фризер, очаквайки да бъде клониран в интерес на Световния Расизъм, едва ли е докрай нелепа. Науката харесва да изчаква, но не и политиците!
Независимо от нотариалната възбрана, мозъкът на Алберт Айнщайн повече от двадесет и пет години бе прехвърлян от една частна лаборатория в друга, (Чети: от един собственик на друг!), докато последният притежател отново бъде законспириран. Пробни отрязъци все пак, бяха пуснати на черно на борсата за биопрепарати, далеч преди това да се случи със слайсовете от мозъка на Илич.
От дуга страна, ред верски общности продължават да прилагат мумифициране на постигналите съвършенство свои висши духовници, в последно време преминавайки към криогениране, потъпквайки Казусите Божии, но изхождайки от тях. Все по-масово практикувано, в очакване развитие на науките за лечение, респективно за хипотетично обезсмъртяване. (С оглед опазване имотна собственост през вековете!)
Сектата на Джеси Джеймс в началото на седемдесетте на отминалия тревожен Двадесети Век, не бе много по-различна. Документални снимки от лекарския кабинет в Джеймстаун представят възможности за примитивно генно инженерство, а самият Джеси Джеймс напираше да прехвърли своят верски “кооператив” в тогавашния СССР. Още малко, и работата да стане. Спешната намеса на спецчасти от армията на САЩ дислоцирани в Панама, (Международната Общност не обели дума!), за окончателно ликвидиране, (Под огън и плам!), на тази колония социални несретници в джунглите на Кооперативна Република Гвиана говори, че там се е вършило нещо застрашаващо жизнения статус на САЩ, възможно на целия съвременен свят. Преди нейното радикално унищожение, колонията бе многократно инспектирана не само от комисия на американския конгрес, (Разстреляна от охраната по време на инспектаж!), но и от представители на дипломатическото тяло.
Техниките и технологиите за продължаване рода человечески до безкрайност, възможно отдавна са в обръщение сред дълбоко засекретения научен свят. Допустимо е Раел да е създадена, за да изведе клонирането от подземията на спонсорираните военни лаборатории на повърхността на гражданската бизнес-ангажираност и правна отговорност. Шумотевницата около тези все още експериментални търсения преди отваряне на втора война в Ирак, бе показателно. Дали са затихнали напълно?
Поради бясно търсене на научен биотехнологичен персонал, (“Science”,“Nature”–Projobs), още в началото на седемдесетте години на миналия век нещата започват да излизат наяве. Проблемите около клонирането на Овцата Доли, продукт на дългогодишни усилия на шотландски учени, някога най-неочаквано дадоха положителен резултат. Родена (05.07.1996.!) от матката на една от 13. овце-носителки, първоначално Доли не носи дори най-незначителен знак за някаква аномалия. Експериментът е заслужено аплодиран. Но големи промишлени добиви дори понастоящем, не би могло да се очакват. Пресмятания показват, че практиката на клониране допуска кръвното родство по бащина линия до 0.30% за период от 100 години (Жан-Жак Коло-1990!). За което търговци и производители дори не искат да чуят. Хора, които все за някъде бързат. Всъщност, за къде?

ПРАВИТЕЛСТВАТА
се отнасят скептично, но все пак различно, към етиката на клонинга. (Концептуализиран непосредствено подир Втората Световна Война от Александър Беляев в неговия полуфантастичен роман “Патент АБ”.) Великобритания не възпрепятства клониране на животински видове за промишлена преработка. Масовото разпространение на болестта шап (2001-2003.), се отрази непредвидимо зле върху авторитета на клонинг-науките. Съответният Закон на Обединеното Кралство, (Бахамите са неразделна част от Короната!), подкрепя Терапевтично Клониране, но абсолютно забранява Репродуктивно Клониране На Хора. Предполага се, чрез тези възбрани да се стимулира разработване на комплекти резервни части за човешкото тяло и методи за борба с нелечими дегенеративни болести, като Алцхаймер, Паркинсон и СПИН. Никой закон обаче не би могъл да възпрети опиянение от пореден научен успех. Което спекулантите с плодовете на науката през вековете, харесват да използват. Що се отнася до националното наше законодателство, загрижено за овластяване на случайници, то очевидно тежко изостава. Класическите учени, (Т.е. утвърдените от ВАК!), независимо от високия професионален интерес и пръснатите до сега огромни финансови средства, считат репродуктивното клониране за високо рисково, дори опасно за науката и човечеството. Повече от половината клонирани животни за разлика от Доли, (Неотдавна принудително умъртвена!), незабавно умират. Оцелелите кретат с тежки здравословни проблеми. Независимо от първоначално доброто здравословно състояние, Овцата Доли я гонеше тежък артрит. Възможно е тайната да е в генома, но не цялата и не всичката. Къде ли се крие останалата? Патрик Диксън, авторитет по клонинг твърди, че при успешно клониране на човек ще изявят няколко съществени етапа:

- На 8 годишна възраст – човекът-клонинг побелява;
- На 10 годишна възраст – човекът клонинг пипва остео-артрит;
- На 15 годишна възраст – човекът-клонинг попада в сенилна деменция;
- На 18 годишна възраст – човекът-клонинг ляга и умира.

От къде би могло да се знае всичко това, ако не от успешни опити в стерилна обстановка!?! Твърденията на Епископ Д-р Брижит Боаслие за наличие на клонирани пет деца, (2003.!?!), възможно да са достоверни, въпреки че резервите са за пореден Наукоподобен Кьор-Фишек. Едва ли единствено поради съображения за сигурност, новородените не се експонираха пред обществеността и медиите. По-достоверно е обаче това, че отглеждането на подобни младенци ще бъде пореден мъчителен, но полезен процес на прозрение. Науката може да е Бог за мнозина. Но Бог едва ли е доказателствена наука за всекиго. Водещите биотехнолози на света получават едно единствено репродуци-рано животно, едва подир 400 безуспешни поредни опита. Би могло да се предполага, какво множество от опити са извършени преди да бъде ощастливена неизвестната за сега 31 годишна американска майка, успяла да придобие свое собствено дете без помен от баща. Животът на това “новородено” започва изпреварващо с натрупаните от майката грехове и години. Родено днес, то вече е на 31 земни години и един ден. Когато достигне двадесет и една, плодът ще притежава физикален статус на петдесет и две годишен човек. (Ако оцелее!) А по-нататък?
Раелите не са единствена частна група, която се хвали пред света с подобно рисково постижение без да го покаже, но като афишира. Още поне два изследователски екипа, без да бъдат организирани и управляеми верски твърдят, че имат подобен фантастичен “успех”. Което означава само едно. Технологията не е чак толкова сложна и скъпа. За разлика от Вярата, която се оказва вечна, за да подсигури поредна финансова подкрепа.

© 2003-2005 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY (1/24/03 10:26:58 PM-11.9.2005 г. 12:04:28)

FRENCH LOVE, short story, (C) 1988 by Hemy

(C) 1998 - Богомил К. Аврамов-Хеми
ФРЕНСКА ЛЮБОВ
- новелета -

... Кой си ти, че нищиш подобни проблеми ...
(к.д.пл. Калачев.)

ПРЕЗ ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ,
все по открито се говори за различните видове екзотична любов. Сякаш екзотиката е манна небесна, която ще реши проблемите на човечеството в региона на Балканския Полуостров. Освен, че пазарът изведнъж блъвна огромни количества порноизкуство от всякакъв размер, цвят, вид и предназначение, из училищата тръгнаха да се подвизават огромен брой лектори на криворазбраната цивилизация. Счита се, че тези люде биха могли да дадат отговор на всеки въпрос от взаимен интерес. Тези лектори донякъде облегчават работата на редовия преподавател, какъвто все още съм аз. Броят на неудобните въпроси в час намалява. Заедно с броят на учениците.

АКТОВАТА ЗАЛА
на училището в което преподавах по онова време , се намираше дълбоко в мазето . Едно негодно бомбоубежище , което така или иначе трябваше да се ползва за нещо . Там , таванът е нисък зад лектора и зад последните редове , а освен това , покрит с многогодишен слой училищен прах .По време на една подобна лекция открих , че върху ниския напрашен таван превърнат от учениците във фолиант на съвременната история ,
между различните магически знаци , комунистически петолъчки и фашистки пречупени кръстове , личи изписана черно на бяло онази нецензурна дума , която прави младежите да крият ръце в умишлено продънените джебове на панталона , а старците да въздишат по качеството на едновремешния шоколад . Тя бе изписана посредством премахване на слоят прах , но не с пръст , а с нещо също така еластично и значително по-дебело , за което не желая да гадая , какво би могло да бъде и , как е било постигнато изобщо .
Залисан в своите жизнени примери от памвтивека та до днес , многоуважаемият гостуващ лектор , без да подозира присъствието на подобно писание , сочеше с показалка над себе си , където би трябвало да са звездите , а всъщност се намираше ученическата Истина на Истините . Поради което , от време навреме избухваше чудесен спонтанен смях . Това правеше лектора да се чувства щастлив . Явно , не предполагаше , че неговата лекция е почти съвсем излишна .
По някое време , едно стройно девойче с тежка златиста плитка и кордела от яркосиня коприна вдигна игриво глава , а подир това ръка и , запита .
- А , какво означава това , хм! , Френска Любов , господин Лектор ?. . .
Залата прихна в смях . От тавана се поръсиха облаци прах . Лекторът се смути . Изчерви се до корена на косите си , защото именно това бе проблема , който той все заобикаляше . Потърка ръце една в друга , като да се стопли , а времето бе жарко . Вдигна глава към небето , а всъщност към стария опрашен таван , изпълнен с плодовете на нелегално ученическо творчество . Там , той откри онази нецензурна дума , изписана с груба и невежа злост .

* * * * *

Въздъхна . Обърна се към мен . Дежурният учител-глупак , позволил на колегите да се измъкнат от събитието неопетнени .
- Хайде , - помоли се човекът , - да уредим плащането . . .
Тръгнахме към касата сподирени от групи подхилващи се ученици , и лекторът сподели , че младежта от ден в ден става все повече непредсказуема , груба и сякаш умишлено невежа . За което , разбира се , обвини нас учителите , радиото и телевизията . Съгласих се незабавно . Но , в главата ми изплува споменът за друго едно русо девойче , с яркосиня кордела на главата и буйни руси коси едва обуздани в плитка , което бях срещнал преди доста години в един китен крайморски градец .
Ах , как само времето лети ли , лети . . .

БЯХМЕ НАСТАНЕНИ в най-луксозния хотел в градче виснало над морето с омайна лятна белота , и поради това навярно , наричано и днес Белоград . Пълен състав професионална водолазна експедиция , съставена от хаймани от най-висока класа . Морето биеше право в основите на хотела . Това правеше да се будя всяка вечер .
Тръгвах да бродя по безкрайните коридори потопени в полумрак , обзаведени с реплики на древни скулптури поставени в полуосветени ниши . Среднощ , и особено подир полунощ , хотелите изглеждат мистични градове
населени с призраци . Странни тихи похлопвания . Полуотворени врати , зад които дремят бодигардове . Приглушени смехове и вопли . Среднощ , по Черноморието , хотелите са една загадка .
Бавно се придвижвах от етаж на етаж , от коридор в коридор . Спокойно пристигах в хотелското лоби , в единия ъгъл на което крееше камина . През лятото нощите понякога са хладни . Ето защо , вечер камината винаги крееше . Точно срещу нея , проектантът бе заложил мощен водопад , но той бе работил единствено при откриването на хотела . Както се оказало начаса , водата в него кой знае как , ухаела на подобно отдавна съборената Гръцка Баня на Белоград . Затворили крана , пък водопада останал . Да напомня за добрите намерения на някой и , за баналната реалност на всички останали .
Важно занимание за моите момчета бе , да издирват по брега на морето подходящо гориво . По тези места корабите преминават недалеч от брега , като мият хамбари и изхвърлят ненужното право в морето . Така , ненужните греди и дъски , наричани от моряците дънич , попадаха право в хотелската камина . Моите момчета си знаеха работата . Винаги премръзнали от престоя под вода , не можеха да не използвуват всяка една възможност .
Този морски плод гореше трудно . Разпалваше се бавно и мъчително . Но , когато от сърцевината на гредите лумваше златист пламък , за да хвърли високи сенки в хралупата на хотелското безразличие , ставаше невероятно уютно и славно .
Присядах край камината . Тялото ми се отпускаше , затоплено до немай-къде . Налягаше ме сладка дрямка . Понякога , загледан в златистия пламък , си мислех , за стотиците истории на които можеби са били свидетели тези неподали се на гниене греди , за да изгорят сега със съсък . За хилядите проплавани мили на борда на кораб , преди да бъдат безпощадно захвърлени в морето . За да постигнат своето съществено предназначение . Да изгорят всред пламък и , всред дим .
Мойте работяги , бяха големи истински мъже .
Всяка нощ , те разпалваха хотелската камина , без да досаждат на портиера .
Всяка вечер , те водеха със себе си всякакви крайбрежни момичета .
Всичко това , те правеха с вкус и разбиране .
Отваряха бутилки с питие . Оставаха на разговор до заранта , преди да се разотидат по стоите със своите новозавоювани . Така , те нарушаваха законния водолазен режим , но такава е практиката по всички географски ширини .

ЕДНА КЪСНА ЛЯТНА НОЩ , останах до заранта с тези луди-млади .
Огънят в камината стенеше .
Морето се плискаше недалеч от нас .
Бутилките в ръцете ни отново бяха празни .
При водолазите , пийването не е само мода . Нито дори порок . То е свещенодействие в борбата за вечни резерви топлина .
Едно от новите за тайфата момичет , по които сумтеше и се мукеше вездесъщият униформен портиер , дойде и се настани в нозете ми .
- А пък аз , Шефе , . заяви момичето съвсем по детински откровено и , някак виновно се разсмя , - съвсем не съм такава . . .
Едва ли имаше повече от двадесетина години . Носеше дълга старомодна плитка превързана със синя лъскава кордела . Нещо , която все по-рядко бива . ъхът на девойчето лъхаше младост и безгрижие . Но , и опит .
- Ами , не си ! - отряза един от пийналите водолази . - И , ти си , както всички останали . . .
- О не ! - възпротиви се момичето рязко . - О , не и не . . .
дна греда се разпука с трясък . Отдели се дим , пара , и пламък . Разбутах огянъ с ръжен . Момичето се надвеси над мене . Открих белоснежна непокътната гръд . Знаех , че плътта обича да мами . В светлината на разпаления огън , зърната на гърдите й лумнаха .
- Завърших техникум , Шефе , - започна момичето тихо , а всички наостриха уши , за още една чужда история , - само преди година . . . Техникул по икономика . . . Бях пълен отличник , при това единствен , затова ме изпратиха на стаж в корабостроителния завод на Белоград . Предприятие , вкоето все още работя . При тази безработица , да имаш работа , е нещо съществено и важно . . .
- Обаче ? - подпита моят човек и , аз се подразних .
- Обаче , - съгласи се момичето веднага и , започна да разплита плитка , - стажът съвсем бързо свърши и , централното разпределение ме хвана . Всички бяха доволни от моята работа . Надпреварваха се да ме хвалят . Гласяха при тях да остана . В огромното като гето счетоводство . Но , както казах вече , някой се намеси и , централното ръководство ме хвана . . . Според този шантав закон , днес отменен доколкото ми е известно , една училищна комисия ме изпращаше в най-забутаното селце на Страджа Балкан , където човек лесно попада , но трудно се измъква . Трябваше да поработя само две години там , сякаш бях наистина необходима , докато придобия отново право да си вадя хляба в Белоград . Сякаш именно аз , щях да отворя очите на стотината полуграмотници и , да вкарам икономикат на селото в релсите на изискванията на социализма . . . Сякаш именно аз . . . Аз . . .
- Защо не ? . . . Защо не ? - подхвърли някой от мрака на огромния притихнал хотелски хол .
Хотелското лоби бе напълно пусто .
Така опустява хамбарът на кораб захвърлен да ръждясва и гние в плитчините при гробището на Корабите , щом последните зърна остатъчно зърно бъдат разграбени от корабните плъхове , преди да плъзнат към брега .
- Питате за татко ? - проточи момичето тъжно . - Дали е имал връзки , за да ме оправи ? Какви връзки може да притежава един обикновен черноработник ? Татко бе заварчик именно в същия този завод , дяволите да го вземат , и това все някога ще стане , който дава препитание на почти половина Белоград , от край време . Бе изкарал трудов стаж за пенсия ктам , върху онези дебели стоманени ламарини . Един корпусник . . .
Момичето помълча . После продължи .
- Знае се , какво е . . . През зимата кучешки студ . През лятото адски зной . . . Докато , докато , докато един ден майка хукна обезумяла към доковете . Подир нея хукна някакъв чичко от Апарата , подвиквайки й не дотам учтиво , че такава е съдбата на най-изтъкнатите представители на Работническата Класа . . . Хе ! . . . Една невежо складирана пирамида от листова стомана , се беше срутила върху баща ми и , неговите колеги . . . Трима души на место . . . Четвъртия , след два дни в болницата . . .
Погледнах насядалите около камината момчета . Бяха мирясали изведнъж . Петимни за думи . Както никога притихнали . Само морето биеше недалеч пред вратите на хотела .
- Ковчегът пристигна у дома плътно обкован с ламарина . Боядисан на две - на три , все още в леплив миниум . Това било , цветът на работническата класа . Така пристигна този ковчег , а заедно с него и една дървена пирамида с огромна петолъчка , наместо паметник . Е , имаше и венци от чемшир , обвити в евтини хартиени възпоменателни ленти . Толкоз ! Както да се вайкахме с майка , не разрешиха да отворим ковчега . Така здраво бе запоен с калай . И до днес , някой хора твърдят , че в него имало само пясък . Ала , мама и аз , как да вярваме ?
Кой би позволил , без да ни пита , и защо ?
Замълчахме .
Морето биеше в основите на огромното здание , като барабан . Не беше ли това , барабанът на съдбата ?
- Спомням си , продължи девойчето тихо , - да , разбира се , че си спомням , как човекът от Апарата ни догони със служебната кола , как насила ни вкара в нея , ка бясно подкара из улиците на замрелия под воя на сирени град . Как колата влетя в портала на завода , пресрещната от върволица санитарни линейки . Как закова на место недалеч от обграденото с въже место на произшествието . Как проби път през през струпаните зяпачи .
Как веднага се разпореди за първа помощ , щом мама припадна . Аз бях успяла да се промъкна през тълпата и стифовете всякаква ламарина , до самата локва кръв . Там , затиснато под ръба на един петдесетмилиметров стоманен лист , едно разкъсано сърце продължаваше да трепка . Хей така , както този юмрук се свиваше и разпускаше ,Шефе , хей така под ръба на листа . . . Стори ми се , че от това огромният къс мъртва стомана се повдига и , се спуска . . . Повдига се и , се спуска . . . Тогава , именно тогава , съм припаднала и , аз . . .
Надигнах бутилката в ръце , но устните ми установиха , че е празна . Кимнах с глава и , едно от момчетата ми подаде своята . Сякаш , тази вечер , с пиенето избързвах единствено аз .
- След погребението , - продължи момичето вече съвсем спокойно . Кой знае , за кой път разказваше тази своя история . - достатъчно тържествено впрочем , с разпределителния талон , една небрежно отпечатана върху къс третокачествена хартия служебна бележка , отскочих с рейса до селцето , в което искаха да ме погребат жива . Само за две години , но за един млад човек и , това е много . Някога , бяхме на лятна бригада именно там . Още тогава се питах , за какво бе тази лятна бригада , докато хората сами си вършеха работата успешно . Бездействахме по цели дни и нощи , или имитирахме труд . От подобно бездействие Яна и Боряна напълно се пропиха , но с какво мислиш Шефе , лед като в селотго нямаше дори кръчма ? С пластмасово лепило . . . Виж , от тази стока селото се бе презапасило под един навес . . . Та , пътят наистина ми бе познат . . . познат . . . добре познат . . .
Момичето отправи замечтан поглед към морето . Там , се мержелееха светлините на нашия водолазен кораб . Изправи се . Въздъхна . Отиде при високите прозорци . Загледа се навън . После , отново се завърна .
- Кметът ме чакаше на спирката за автобуса . На пръв поглед , много свестен , държавнически мислещ човек . Заплатата била добра . Квартирата била готова . Нямало за какво да се безпхокоя . Често сам слизал със служебната "Волга" до Белоград . Е , добре . . . Пообиколих насам-натам . Надникнах в бъдещата си квартира . Хазяйката , бабичка с хитри но добри очи , щом ме видя и се натъжи : "Не е за тебе тук , моме , мила моя , кметът изгони предишното момиче , сега е сам , не е за тебе тук , върви си дете . . . Разбира се един селски кмет може да изплаши всекиго , но не и мене . Но , рейсът идваше веднъж седмично , ако да не е в ремонт , а телевизия в този Балкан няма . На кого щях да оставя мама ? Ами , по-малкия си брат ? Зер , ацетоново лепило се продава и в туби . Ами , бъдещият ми съпруг , който все още бе в казарма ? Ами , този шантав кмет , гдето от спирката започна да си иска ?
- Е, - намеси се моят човек , - все пак кмет - не кой да е . . .
- Да послушаме , - намесих се аз , - да продължим . . .
- Освен това Шефе , - девойчето продължи да се оправдава сякаш пред самата себе си , - там нямаше театър . А , ако вече си разбрал , аз харесвам театрално да живея . . .
И , момичето размаха артистично разплетени руси коси , като се поклони изящно . При това , дрехите й прошумяха , а самото то се изчерви . Ухание на непознат парфюм се разнесе наоколо . Момчетата се спогледаха . После , кимнаха към мене с глави . Свих рамене .
- Понякога си позволявам , да посещавам едва ли не всички представления на някоя пиеса последователно . До край . До снемане на пиесата от сцената . Да не говорим , за симфоничните концерти , които изобщо не пропускам .Трябваше ли да се затръшна в онова диво планинско село за цели две години ? Там , в онова легло на служебната безплатна квартира , несъмнено в компания на кмета ? Под погледите на онази баба и , на останалото село ? . . .Цели . . . Две години време . . .
Вятърът пропя в камината . Морето се вдигаше .
В хола нахлуха среднощни гости . Хукнаха портиери . Зазвъняха асансьори .
- Не му мислих никак , Шефе , - продължи момичето тихо , вперило очи в мене , преценявайке дали не съм от породата на онези припълзяла чак в града селски кметове , готови да се главят за какво ли не , - не се подвоумих .
Главният счетоводител на корабостроенето в Белоград , едно зализано с брилянтин перверзно старче , още по време на стажа ми подхвърляше мазно ухилено , че ако бъда достатъчно умна и веща , разпределението би могло да отпадне . . . Струва ми се , тази система на "разпределение" именно подобни старчета я поддържат . . . Същото бе споменал и кмета , но сравнение не би могло да става . Защото , вътре в мене има едно чувство , кой какво струва , на кого служи и , до къде би могъл да стигне . . . Ето , за тебе си мисля например , че много знаеш , ама малко можеш , ето защо рядко изтърпяваш нещата до край . За много от твоите момчета , бих казала обратното , че малко знаят а пък много могат , но постоянно искат . . . ДСа знаеш , до един те лъжат , за положението на нещата под водата ! . . .
Всички прихнаха от смях .
Преглътнах . Познавах хватките на водолазите от малък . И , на неводолазите също . И , в двата слуая свързани единствено с пари .
- Повече , не разсъждавах , Шефе , повече не мислих . Бях решила на всяка цена да остана у дома , тук в Белоград , при мама и братлето , до вратите на театъра , където вече си ме пускаха и пускат без билет . Един ден , взех един душ и , към краят на работното време , хайде в кабинета на счетоводителя . ой се ухили , като ме видя , заяви че знаел че съм умно момиче , надникна из коридора , установи че в него няма никой , после пусна двата секрета , заключи касата , пусна ключовете в джеб и , изтръгна брутгално шнуровете на трите телефона . Отвори един картотечен шкяф . Извади плюшена завивка навита на руло . Разтла я върху пода бавно и спокойно . Каза едно "Хайде!" и , работата стана . Незабавно установих , колко лесно може да отпадне всякакво централно разпределение . Което по онова време бе чист държавен план . Освен ако не бе , някаква добре замислена игра . . .
Там долу , не така далеч от нас , морето се пребиваше от лбой в основите на многоетажната железобетонна кутия на хотела .
- Не усетих , как се намерих у дома , Шефе , съвсем не усетих . . . 20/6/96ам ме погледна право в очите и , незабавно загря . Зашлеви ме два пъти през лицето . . . После , ме прегърна и , се разплака . Накая , като разбра , че оставам в Белоград , ме разцелува и заяви , че съм постъпила , като истинска жена . Именно така , според нея , това заяви тя през сълзи , постъпвали онези жени , които искали да си пробият път в живота . Наша Леля Гана била от този сорт. Ето , вече е в някакво си министерство в столицата .
И , всичко тръгна , като по разписание . Назначиха ме незабавно на щатна бройка независимо , че отново бе кампания за персонални съкращения . Без мене работата не вървяла . Ще пострада работата , ами как не ! Работата бе позамряла . За да си ме има под ръка , Главният заради това .
За да не се разчуе работата , а при Главният това бе ставало неведнъж , искаше ме в най-неочаквани смайващи места . Между които миризливият хотел в Каспичан , пълен с ей такива едри хлебарки , гдето налитат дори на човешко . Е , правеше ми скъпи подаръци от време навреме , но все за сметка на профсъюзите . . . По едно време , вече едва изтрайвах . . . Ах ! . . . Едва изтрайвах . . .
- Хайде холан , - обади се един вездесъщ коментатор , - като вземеш един душ и , всичко минава-заминава . . .
И , се захили идиотски , както само той би могъл да го стори .
- Не винаги . . . - рече момичето , - не винаги . . .
Настана тишина . Много от момчетата се бяха разотишли по стаите . Предстоеше труден ден . Ако морето не миряса до заранта , трябваше да кукуваме на брега разбивани от скука .
- Точно по това време , - продължи момичето някак унесено и тъжно , - моят възлюбен се изволни от казармата . Пресрещна ме една заран на улицата ппред дома . Забрани ми повече да се срещам с Главния . Знаел всичко . Щял да прости и забрави . Като ни се народят деца , казала неговата майка , нищо повече няма да има значение нито за него , нито за мене . Сякаш , все още можех да забременявам . Сякаш нямаше нова заповед за съкращения . Сякаш Главният бе мирясал . Рязко отказах . Себе си да лъжа и залъгвам , мога . Любим човек никога . По нова време ми се струваше , че бих могла да го изцапам с нещо . Как да го обясня , Шефе , не зная . . .
Тук , момичето с дълга уханна старомодна плитка , отново прибрана в кок , не издържа и се разплака . Тихичко и прилично . Сърдечно , но за кратко . Сълзица - две . Забърса с кърпичка очи . Протегна ръка с чаша .
- Налей ! . . .
Някой доля . Помислих си , за логиката на алкохола през вековете и , в нашия всъщност съвсем пиянски век . Огледах момчетата примрели във фотьойлите наблико . Установих , че дълбоко в мене нещо се надига . Но , какво бе то ? Дали безсилен гняв ? Едва ли .
- Щом се разделих със Штефо , а с него се бяхме клели завечно , отидох право в партийнию комитет . За да им плюя на системата за централно разпределение на кадрите и , изобщо в мозъка . За да им кажа , че докато стоят през зимата на топло а през лятото на сянка , измисляйки какви ли не фалшиви концепции , структури , постановки и възбрани , дъщерите им живота превръща в уличници . Това , го знаели отдавна , заявиха другарите тогава , изобщо те знаели всичко , каквото им е необходимо . Знаеали историите с Главният . Здравата се развеселиха . Пукнаха от смях . Нима очаквах да ме съжелят и , да се разплачат ? Но , очаквах Шефе , да се хванат за револверите и , да въведат незабавно ред . Това , те разбира се , не направиха . Разтвориха едни тефтери и папки . Дълго-Дълго ровиха . Вземаха си бележки . Размахваха под носа ми писалки . Като спряха да се хилят , бяха двама мъже и една жена , спогледаха се . Изведнъж станаха сериозни . Отдавна били вдигнали мерника , на онзи народен враг , на този некадърник от класа . Време било млади хжора да заемат неговото място . "Само не аз!" , креснах тогава изплашена , че би могло все пак да се случи . Това , отново ги развесели . За неговата длъжност и за онова с което се занимава , бил необходим квалифициран специалист . На първо време , щели да свикат общозаводско събрание , за да разгледат неговото и , моето поведение . Всъщност , как съм успяла да се отклоня от централно разпределение ? Доколкото знаят , мъж бил разпределен тук . Но , не на тях , на събранието всичко трлябва да разкажа . Иначе , ще се плаща неустойка , независимо че Главният подписал . Един истински разпит , Шефе , без протокол , без милиция , между добри познати . Добре станало , че съм отишла навреме при тях . Това вече , се нарича доблест . Младите хора като мен , винаги трябва да бъдат изпълнени с доблест . Никъде не споменаха за себе си .
- На - лей - й - й . . .

- И , ЕТО НИ НА СЪБРАНИЕ , Шефе , снвикано едновременно по комсомолска , партийна и профсъюзна линии .
И , ето ни на сцената на заводския стол , който в подобни случаи се превръща в миризлива театрална зала . Внезапно , само подир месец , когато си мислех че всичко е отишло в архив . Но , трябвало да се съгласува . И , докато да съгласуват , Главният не преставаше да ме дъни , напълно разбеснял . Така че , в края на краищата , докато да съгласуват с разните многобройни партийни инстанции , внезапно ни заловиха , надявам се поради случайност . Не , в хотела в Каспичан , ами в заводската баня . Аз , гола - голеничка под душа . Главният счетоводител с риза и вратовръзка , но без гащи . Хей така , без много-много шум .
И , събранието стана .
И , аз се явих . Съвсем спокойна и , някак горда .
И , започнаха да ни рендосват , щото тези хора това им е занаята . Да търсят кусурите на всеки , без да придирят на себе си . Разбира се , съжелявах . Но , бе твърде късно .
Рендосаха с речи Главният Счетоводител , защото вече бил предупреждаван не един път . Пък сега , по една нещастна случайност заловен на место . При това с личност , едва завчера завършила гимназиално образование ,централно разпределена от държавата на отговорна работа в село Хороздели в Странджа Балкан , и кой знае как ,внезапно отзовала се тук .
А , Главният си се хили ли хили злорадо . . .
Рендосаха с речи и изказвания и мене , защото съм била млада и зелена , а съм провеждала мероприятия не другаде , ами в заводската баня под душа с топла минерална вода . Сякаш , не аз отидох да се оплача . Сякаш сами са свършили цялата работа по разобличаване на Главният .
А , Главният вади папироса от джеб и , запалва пред цялото събрание , като изпуща облаци дим в моя посока , а после бавно и достойно си се покашля .
По едно време ми омръзна да слушам , как си кълчат душите , а подир това и езиците . Още малко и , да стигнат до истинската кал без да го желаят . Както бях изправена на сцената , за да ме видят всички , а бях сложила най-късата пола каквато има под слънцето и , най-високите обувки каквито можах да изпрося от една приятелка , за да изглеждам нова , млада , великолепна и независима . Нещо , към което всяка жена се стреми и мечтае . Дръпнах с крак един стол и , седнах . Разголих бедра до край . Залата зашумя , па притихна . И тогава , представи си господин Шефе , и тогава , от първия ред скоква Буля Пена чистачката на заводските кенефи и ,
без да иска думата , а нима знае как да го стори , се провиква чак кресва .
- Въх мър чадо , въх мър Мъргъритоу , ко ши стани аку да забриминейш мъ майкъ - ъ - ъ . . . Ко ши стани с туй дите ку гу рудиш ? . . . Ей гуй дом "Майка и Дите" , пълнуй с тъквиз къту теб . . .
Стоп , казвам си незабавно , спри душата да заплаче Маргарито , дай им един по мордата , та всички да бъдат наясно , че е краят на двадесети век .
- Бульо Пено , - казвам без да ставам , защото така най-добре голя бедра , но така че да чуят и видят всички , - то от Френска Любов не се забременява лесно . . .
Буля Пена , както се е подпряла на метлата , не помисля дори да се предава .
- Ний тя френскъ , мър бабий , - кресва тя , а залата кънти от смях , - нитуй немскъ , нитуй пък мулдуванскъ . . .
Тя сей чисто нашинска , бабий , ти мож дъ ни знайш , бабий мъ имъ идна песня нъроднъ такая . . .
И , скоква Буля Пена на сцената заедно със своята метла . Вещица , която едва ли някога е летяла .
И , върти Буля Пена огромната опоскана метла , отваря беззъба уста и , започва .

ДИЛИН , ДИЛИН ДИШКА - А - А ,
МУМА СВИРИ С ПИШКА - А - А . . .

А пък залата , сякаш именно това чакаше . Люшна се от смях и , отгласи .

ЙЕ - ЙЕ - ЙЕ - Е - Е . . .
ЙО - ЙО - ЙО - О - О . . .

Но , сърцето ми внезапно спря от мъка , а от очите ми рукнаха сълзи . Сързи , които не мога да спра и днес .
Пенсионираха Главният без време .
Мен ме оставиха на мира .
Все още работя там . Сякаш , поради тази мръсна история , хората започнаха да ме зачитат . Но си мисля ,
че е поради факта , че не харесвам да мълча .
Не , не се ожених за моят любим .
Мама почина скоро подир това .
Брат ми , както да го пазех , стана наркоман . . .


ОГЪНЯТ В КАМИНАТА бе загаснал .
Вятърът в прозорците притихнал .
Морето бавно падаше , за да кротне назарана .
Зад рецепцията дежурната дремеше , отдавна наясно с историите на Маргарита .
Тръгнахме към стаите да поспим , а момичето с уханната руса плитка в синя кордела , пожела да ме изпрати ,
а това означаваше да преспи .Възпротивих се . Момичето се върна на бара , а там две-три сенки си допиваха . И ,
до днес съжелявам за това . Все още се питам , щом се досетя за тази мрачна история , защо го сторих .

ЕТО КАКВО СИ СПОМНИХ неотдавна , когато касиерката на училището в което преподавах , наброяваше немалка пара на един самозван лектор , който си въобразяваше , мче като просвещава - възпитава .
Право да си кажа , изведнъж ми стана все едно .

SEVEN SKETCHES ABOUT CAPTAIN MARINER SUS, (C) 2006 by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

КАПИТАН СУС

ИЛИ
ПОМЕН ЗА СТАРОТО МОРЯЧЕСТВО

- разказ -

Тези дни посетихме един стар чукендро, стигнал с две голи ръце и много ръчен труд до кара-капитан, малко преди да се пенсионира. При това, без задължителното Морско училище, представете си. Бяхме трима ненадейни посетители. Журналист и журналистка от местното радио, моя милост в ролята на познавач на все още живи старожители. В Белоград, както е известно, това место на пришелци запътили се от провинцията към столицата, думата имат младите. Но, не и при Барба Сус.
Докато седнем и въпросите заваляха. Как е замръзнарло морето през 1928., как е замръзнало през 1942. и 1952.
- Ти ще мълчиш, - кресна по едно време капитан Сус към момчето от местното радио Карик. - Сега ще те наплескам.
Потънах в земята.
- И ти ще мълчиш! - заповяда на мене. - Ще говоря аз!
Момичето гледа, гледа, гледа, изключи касетофона и се захвана да разлее боб. Барба Сус харесва в събота срещу неделя бял боб. Къщата ухаеше. Старият обитава порутена пристройка на своята стара потомствена белоградска къща, някога накрай, днес в пъпа на града. Обичайна мизерия на белоградски пенсионер под високи тавани някога изписани с френч-фрески.

ЗАЩО СУС
Всички ме наричат Капитан Сус. Уж никой не знае защо. И ето, мили мои малки пиленца, гдето с градски радиостанции се заглавичквате, гдето сте ми дошли без да ви каня; а имам телефон, че и йоки-токи освен GSM; една вечер излизаме от Босфора, влизаме в Дарданелите и що да видим, една подводница ни взема на абордаж. Ха сега де, хиляда тона параход на борд с две хиляди тона подводница. Явно думам си, предстои инспекция. Ха насам - ха натам, екипажа се втурна да прибира разхвърлената палуба. Капитанът веднага се направи болен. Лекарят се заключи при него. Гледам, всички се покриха, мен оставиха на топа на устата. Таман бях взел четвърта степен, оставиха ме аз да се разправям. Като как, казвам си, като как? Коритото тъпкано със стари вършачки за нарязване в Сплит, а отдолу то се знае, тъпкано "мъртво" до "мъртво" за мурабето в Алжир. Ха сега, де! А на борда се качва военна контрола, а от нея по-смъртна никъде няма. Слагат един постови до рулевия. Останалите ни привикват в каюткомпанията и затръшват вратата заедно с по двама постови и отвътре и отвън. Останалите, чува се как трополят, тършуват ли тършуват както и гдето си искат.
В каюткомпанията вони на боб, на истински нашенски боб, само с ядене на боб на този свят си се разбогатява, това всеки знае, но малко от нас го могат. По онова време задграничната парà бе мижава. За разлика от онова, което разнасяхме по света.
Седнахме с шефа на контролата на маса, да се видим, да се чуем. Гледам през пенджера, подводницата се оттегли и хоп - потъна. Брех, рекох си, голяма я сторихме сега. А онзи пита-разпитва.
- Инглиш? - пита офицера. Едно офицерче, като това момче голобрадо, гдето сега ще го наплескам, ако много-много пита.
Моя милост мълчи.
- Френч? - пита офицера.
Моя милост свива рамене.
- Дойч? - как да му отвърна, че съм карал немска забавачница преди Девети заедно с Царчето?
Моя милост го поглежда-поглежда, па се пресяга и налива по един скъпоценен "Слънчев Бряг", много модерно питие по онова време.
Гледам офицерчето, очите му блеснаха.
- Грийк? - пита.
Аз мълча и го гледам диво в òчи, дано се махне, но как би станало това щом подводницата вече я няма?
- Тюркиш билиюрсум? - пита, а на мене на върха на езика ми е да отвърна, както да я кара все ще си сускам.
Ядоса се офицерчето. Гаврътна чашка. Забърса мустачки.
- Български? - пита, а аз как няма, ти няма ли, - веднага се изтървах.
- Е, български - няма как . . . - думам.
- Сус бе, - ревна офицерчето, - керата, че водите не са международни.
Разбрах, каква ще да е работата. Разбира се Мишо Бомбата, нашият готвач, чу, разбра и разнесе. От тогава си ми викат Сус. Капитан Сус ме наричат. Това е.
- После? - запитах, щото все нещо трябваше да кажа.
- После като сетне! - тросна се капитан Сус. Някъде след Матапан подводницата отново изплува, па си прибра пазвантите.
- Още по-после?
- Още по-после, Барба, - рече капитан Сус, - още по-после наближихме Африка, а там дойдоха и ни разтовариха в открито море. Това е.
Гледах прочутия Капитан Сус. Мислех си, колко е евтин моряшкият труд.
Но, какво от това . . .

ПРИ КАПИТАН СУС влита корабната камериерка Маша Найдобрата. Възмутена от подмятанията на екипажа, тя си позволява да проплаче през сълзи.
- Наричат ме Курва, - другарю Капитан, - пък мога да им бъда на 'сичките майка.
- Така ли? - удивлява се Сус, - Значи така те зове екипажа?
Измъква от хладилника шише "Перцовка". Отпива дълга глътка. Пък подава на потърпевшата и тя да вкуси. Ядосано прибира шишето в хладилника. Маша Найдобрата има глътка за милиони.
- Не се тревожи, Дете Мое, - казва Сус съвсем бащински, докато очите му преливат от любов към ближния, а водата къркори в ненаситното му гърло. - И мене наричат алкохолик, но нима е вярно!?!

РОТЕРДАМ.
Порт за милиони. Всичко става бързо, точно и благодатно. Шипшандлерът е евтин. Стоките качествени. Завинаги да останеш.
Корабчето на капитан Сус линее под сянката на великани. Агентът, командирован нашенец, урежда последни сметки. Изпива поредно кафе. Па си тръгва с пощата за България.
- Чакай, чакай, чакай, - спира го капитан Сус. - Сега, сега, сега - а - а . . .
Агентът неохотно се връща.
- Кажи, Кеп . . .
- Виж к'во морски, - неочаквано кротва Сус, - да изпратиш тази прахосмукача на старата, че скоро няма да си се прибирам . . .
Това е време, когато прахосмукачките във фришопа са по две за долар, но в България все още са желан от всяка домакиня лукс.
Агентът поразтърсва кутията от прахосмукача. Струва му се пределно лека. Хрумва му нещо за номерата на Капитан Сус.
- Ето и телеграмата, - Сус му връчва една бланка.

"Ленче, искаш прахосмукачка - на ти прахосмукачка!"

Агента отваря кутията. От нея пада нова - новеничка корабна стирка.

ОДЕСА.
Нула часа през нощта. Студ далеч под нулата. Порта е замръзнал. Дежурният ватман дреме, студува и наднича през фелестрина на канижела. Ослушва се. Нещо скимти под сходнята. От палубата нищо се не види. Слиза на кея. Под стълбата локва. В локвата човек. Човекът заедно с локвата замръзнал.
- Ей, вацман, - усеща се човекът. - Вий българския кораб ли сте?
- Случайно сме! - вацманът усеща каква е работата. - Защо питаш?
- Ами, - пита човекът от локвата, - капитан имате ли си?
- Имаме, - отвръща вацманът готов да избухне в смях, - може ли да си нямаме?
- Кой е той?
Вацманът се задъхва.
- Едно пиянде . . .
От локвата се раздава неодобително скимтене.
- Щом е така, що не си го приберете?
Вацманът започва да се гаври.
- Ще попитам старпома . . .
Това е политическят офицер.
- Само това не, - скоква от локвата капитан Сус. Внезапно изтрезнял, пъргаво изкачва стълбите до борда.

УКРАЙНА.
Корабът чака, чака капитан Сус никакъв го няма, па потегля. На Креч пролив по радиото се обаждат от Одеса. Дежурният по мостик открива в далекогледа спряло на брега такси. Капитан Сус и капитана на пристанището махат с ръце. Противозаконно, ама спускат лодка и си прибират капитана. От брега до кораба, капитан Сус размахва червена везана кърпа в ръце. Началникът на пристанището е жена.

ПОРТ ВАРНА
На брега жени и деца очакват еипажа. Капитан Сус забелязва в тълпата посрещачи жена си със стирката в ръце, която преди година е изпратил. Незабавно се прибира.
- Вацман, никакви чужди лица на кораба, ясно!?!
- Ами, жена ви!?!
- Това е заповед!
И се заключва в своята кабина.
По едно време вацмана чука на вратата на кабината.
- Жена ви грабнала една суха стирка в ръка, и напира, Кеп . . .
- Кажи й - капитана падна зад борда . . .

СТАРА ВАРНА.
Традиционна разходка по Гезмето. Капитан Сус за пореден път се е отказал и от пиенето, а освен това и от пушенето. Поради което стиска в джеб огромна хаванска пура. Наближават сладкарница "Малина" срещу ресторант "Кристал".
- Между другото, - пояснява капитан Сус подразнен от многоликата тълпа, - от днес преминавам само на боза.
- Алтернативно!?! - удивлява се жена му, наслушала се на подобни истории.
- Безапелационно! - отговаря Капитан Сус гордо. После показва с пръст сладкарница "Малина".
- Изчакай ме да вляза, една боза да пийна.
Жена му се подчинява и застава до трите каменни стъпала пред входа.
Капитан Сус нахлува в заведението.
- Две бози - едната двойна!
- Със стиковка ли?
По онова време алкохол се продава и из сладкарниците. Гаврътва на един дъх бозата с водка и уиски.
- Още веднъж същото.
На излизане, рухва в ръцете на жена си.
- Виж до къде стигнах с моето въздържание, - казва поучително като се поклаща. - От една двойна боза взе да ме хваща . . .

24.05.2006.

CRICKET IN BEAK, short story by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

ХЕМИ
© 1986 - Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ
ЩУРЕЦ В ЧОВКА
- новела -

Заявление:

Аз, Д-р Маестро Маестозов Чернобилски, моряк с отнета моряшка книжка, но с вени пълни с флотии мечти по морето, преразказвам тази история "точ-в-точ", тъй както я чух от устата на к.д.пл. Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Нищото, щото през дългогодишната практика като капитан в БМФ-Варна, не бе допуснал нищо да се разпилее, нито той самия да отмъкне.
Той на чаша скоч без лед. Аз, на чаша кафе без захар. На маса в бара на
местното радио по време, когато там все още бе допускан всеки. О! Имаше и други значителни писатели на съседни маси, и надаваха ухо по-дълго от полицейски микрофон, но какво да се прави. На Балканите дискретност няма. Ако вземат, че да напишат, та да предложат и отпечатат, днес толкоз лесно е всичко това, не им вярвай Народе! Който не е моряк, най-безсъвестно лъже.

ПОДИР
втора чаша анголско кафе, (и петдесет скоч вътре!), Маестро Маестозов Чернобилски, човек с големи идеи и познания, ала с ниско служебно положение, бе посъветвал слабия като ученическа химикалка, изпечен от ветрове, бури и пийване капитан.
- Купуваш един топ карирана и, сядаш ...
- Аз, да купя? - бе запитал учудено Драгоста Николиди Трети-Тихи, известен още като Капитан Нищо; приемен син на Драгоста Николиди Втори-Перото, приeмен внук на Драгоста Николиди Първи-Сламката, щото тъй върви в техния род - да осиновяват бездомни. - Защо именно аз? Корабът си има домакин ...
Капитанът, не харесваше да пише. Считаше писането второстепенен ангажемент. В заповедната книга на мостика, диктуваше на помощниците да вписват неговите разпореждания. После, само се подписваше. Беше от онези капитани, за които малко се знае, и съвсем малко се говори. Капитан Далечно Плаване Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, щото не бе допуснал нищо да се 'крадне, бе от класата, на т.н. "кара-капитани". Капитан-самоук ала доказан, чрез самообразоване, курсове и решение на съответния Районен Комитет на Бекапе.
- Ами кой? - бе запитал авторът на горното заявление.
- Някой кафеджия, като теб! - бе троснал властно Драгоста.
Подир което се бе запътил към вратата на бара, за да изкачи тринадесетте стъпала до повърхността на земята. За да поеме лъкатушен път през Морската Градина на Белоград, до жилищния комплекс на Бемефето, където обитаваше две хигиенични стаи, кухня-бокс, баня и микроскопичен тоалет грижливо преоборудван в библиотека с читалня.

ПРЕДИ
тридесетина години време, па и повече, той бе един от първите кара-капитани получил професионално признание. Бяха му поверили ръждясало корито втора употреба на име "Алгол", (ленд-лез "Либърти" от Войната), с раздрънкана парна машина и висок комин, а на кърмата още един комин от картон прилежно зачохлен с брезент, за всеки един случай. Главният механик бе обикновен мизерник. Щом дойде време да се тегли калема се оказа, че от десет посетени пристанища, механикът бе пуснал тринадесет докладни срещу капитана, все във връзка със Щуреца. До една без подпис, но върху белия лист намастилените лапи на механика личаха. Капитанът зареждаше машината с най-висококачествени масла. От сърце харесваше парните машини. Такива са родът Николиди. Едни носталгици.

АХ ДА - ЩУРЕЦЪТ!
Една заран някъде при Матапан, където морето ухае на водорасли а въздухът на хвойна, докато бреговете напомнят бури от преди хиляди години и от преди три дни, камериера Долното Мити потропа на каютата на капитана. Бе преметнал бял пешкир на рамо, нахлузил зацапана полупрестилка, с метла и лопата в ръка.
- Капитане . . Каяпитане . . . - пристъпяше от крак на крак, премрежваше очи. Такива са от Хороздели. Докато разговарят с теб, премрежват ли, премрежват очи, сякаш нещо кой знае какво искат да ти кажат.
От кабината се дочу недоволно ръмжене. Вратата потропваше полуотворена на кука, вътре бе мрак. В ъгъла, където би трябвало да е капитанската койка, нещо се размърда.
- Те-те-телета . . . Те-те-те-телета . . . Телета ли умряха? . . .
Корабът караше двеста и петдесет черни биволици с идеално промити със сапун и карбол задници.
- Цъ! . . .
- Желязото ли се . . . Ли се . . . размърда?
- Цъ! . . .
Корабът караше седемнадесет нови вършачки, до една тъпкани с автомати "Калашник". Освен съответните трактори, които не бяха никакви трактори, ами Бетеери под слой слама, а върху тях - беволици и волове.
- Що цъкаш!?! На час - час - часовник ли се пра - пра - правиш?
- Тъй цъкам аз! - в скоропоговорка изрече Долното Мити наречен така, щото винаги спеше на долна койка.
- Въз! . . . - изрече мракът. Там някъде, капитанът се обърна на другата страна. - Умирам за с - с - сън . . .
Долното Мити изтърва лопатата на палубата, а тя се сурна и право в морето.
- Капитане, на кораба има . . . На кораба има . . .
- Що има на кораба? - сънената глава на капитана се показа през вратата на каютата, за да огледа надлъж-нашир канижела, стълбите към капитанския мостик.
- Щу - рец . . .
- Що?
- Щу - рец . . .
- Да не си се смах - смах - смахнал?
- Цъ! . . .
Драгоста направи отегчена физиономия. И този го хвана желязото, реши за себе си, при това още на Матапан. Що ще чиним, влезем ли в Атлантика?
През бавното приплясване на машината, тропота на генераторите и воя на вятъра, ушите му доловиха онзи звук, който той, заклет човек на морето и града, завинаги бе забравил.
- Да не ме премяташ!?! - знаеше, зевзеклъците в морето нямат край. - Веднага си те връщам у дома!
- Сакън, Барба, кола купувам!
По онова време, а кога ли не, това бе модата. Да се купуват коли втора употреба.
Капитанът отново се огледа. Свободните от вахта бяха се юрнали с празни консервени кутии в ръце, да търсят невидимия певец. Стана му весело. Беше на добро. Животинката да се съхрани, реши докато се бръснеше на две - на три. Иначе, морето ще я вземе. Каза си, надолу към тропика съвсем не е по нашенски. Кой знае защо, се разсмя. Каза си, направо ще изхабим насекомото, съвсем напразно, ама като се е лепнало под задника на някоя биволица, що да сторя? Морските капитани са хора далеч от сантименти. И все пак, носталгията често ги хваща за душата.




КЪМ ОБЕД,
нещастния Щурец бе открит залепен върху грезта на кърмовия винч. Всред глъч и шум, той бе представен на капитана. След това, бе поместен в ръчно измайсторен дворец от станиол, картон и кутия кока-кола.
Привечер бе извършено морско кръщение. Матапан е место пригодно. Всичко това, бе надлежно отбелязано в корабния дневник. Капитанът само се подписа. Вписаха щуреца в рòля за екипажа - Щурчо Щуропеев. Капитанът отново се подписа. И, се изкачи на мостика, за да въздиша над щурманската маса до полунощ. От време на време слизаше в салета, където около Щуреца вървеше дежурство. Щом усетеше тежките капитански стъпки, Щурчо Щуропеев надуваше струни. Падаше доста смях, но на капитана му се плачеше. Хората на морето са едни сантименти.
Барба Драгоста Николиди Трети - Тихи, наричан още Капитан Нищо, щото много бе раздавал без нищо да присвои, добре познаваше нещата гдето ходят по екипаж всред море. Всеки бе оставил по нещо на брега. Всеки го гонеше собствена мания. У дома мечтаят за море, в морето мечтаят по брега. Смахната работа сме това моряците, казваше си понякога Драгоста, и не преставаше да си намира работа в салета. Но, да прибере клетката с нещастния щурец при себе си в каютата, не се реши.

ЩОМ
хвърлиха котва в Ливорно, капитана поръча такси, за да огледа града и сергиите. Не бе за пръв път тук, но сега бързаше. В магазинче голямо колкото напръстник, откри електронен крикет с огромен запас от батерии. На море всичко се случва, убеждаваше себе си той, а надолу по меридиана слънцето удря право в петите. Ще вземе тази никаква животинка да умре, ето ти катастрофа. Малко преди пристанището реши и, слезе от таксито. Уж, да се поразтъпче пеш. Внезапно го напуши смях. Минувачите се обръщаха и, се чудеха. Транслирана по корабната уредба, над кея, пристанището с неговите общирни магазии и града, се носеше песента на Щурчо Щуропеев. Бяха нарушили заповед. Щурецът да не се насилва. Побърза да се качи на борда. Разбра, че работите са напреднали непоправимо.

В ПРИЕМНИЯ САЛОН
около голямата дъбова маса, се тълпяха капитани от съседни кораби. В уставни мундири и касетофони в ръце. Всички искаха по запис. Кимна с глава. Радиста развъртя бизнес. На следния ден около кораба се завъртяха тълпи момчурляци. Всеки с по едно "Желозо" в ръце. Микрокомпютрите още не бяха изобретени, но портативните касетофони си ги биваше. Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, просто защото бе раздавал на хората - вместо да пооткрадва за себе си, разбра, че нещата се затягат. Потърси корабния агент за да ускори нещата, но не винаги и не всичко зависи от агента. След ден-два на палубата се яви един много изискан господин, който уведоми капитана, че местната търговска камара или нещо подобно, задълбочено проучва вапроса с нелицензираното разпространение на тази така странна по неговите думи музика. На черния пазар се бе появила касета, а на обложката корабът "Алгол". Щурецът бе представен графично. Редът е, да се спазва Законът. Законът е, да се сключи договор. Договорът, ще бъде изгоден и за двете страни. Ето визитната карта. Ето проформа договорът. Митницата е иззела от пазара нелегалните касети. Биха могли, срещу малка такса, да си ги приберат. На Барба му пламна главата. Договори среща за следващия ден, но разпореди да се готвят. До среднощ екипажа се прибра. Вдигнаха тихомълком желязото. Измъкнаха се само с пилот, без влекачи. По време на разтоварване на стоката, един вол се бе удавил. Собствениците на кланници "Киприани" го бяха оставили за екипажа. Щом излязоха в открито море, екипажът се захвана. Да прави селски наденици и да слуша Щурец, на влизане в Атлантика.

ДОКАТО
слизаха надолу по меридиана, за да се плъзнат покрай бреговете на Западна Африка, та да доставят комуто трябва стоката, щурецът веселеше и радваше. Щом стигнаха уговореното место, хвърлиха котва и зачакаха. В далечината зеленееше брегът. Ниска сивозелена линия из която изникнаха и дойдоха мауни с мощни мотори. Разтовариха стоката. Мауните потънаха във водата до самия борд. Либъртито се извиси, като скала. През всичкото това време, Щурецът пееше своята песен по транслацията, а черните мъже приплясваха радостно с ръце. Щом работата свърши, мауните поеха към брега, за да се изкачат нагоре по Голямата Река, по която бяха слезли. Комина изригна кълба черен дим. Тогава огнярите отвориха крановете с мазута. Мазутът нахлу в пещите и се превърна в огън. Огънят превърна водата в прегрята пара. Парата раздвижи машината. Машината разтърси пепелта в пепелниците на мостика. Винтът се завъртя. Корабът пое на север. Предстояха денонощия щорм. Бяха празни като кокосов орех изпит от птица и, поради това опасни. Драгоста се разпореди за баласт. Бяха го сторили. Разпореди се да загасят светлините. И това бяха сторили. Разпореди радиомълчание. Тогава разбра, че по-сплотен екипаж няма да води никога. Само главния механик се тулеше в своята каюта над стар машинен дневник. На Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, му бе все едно. Бе получил радиограма:

"БУЛЯ ВЗЕ ДВА САМОСВАЛА БАГАЖ И СИ ОТИДЕ.
МАМАН"

Капитанът нямаше ни майка, ни баща и, това той го знаеше добре. Бе отгледан в приют за сираци. През една ваканция край морето, един местен балъкчия, някой си Барба Драгоста Николиди Втори-Перото, заклет делфиноловец, го бе осиновил. Отначало на шега. Подир това докрай. Капитан Нищо и до днес се чуди и се мае, кой би могъл да му изпрати подобна телеграма. Но, в Живота не всеки въпрос притежава отговор. Освен това, човек може да познава своите врагове, но своите приятели - никога.

ПУФ-ПАФ,
и много бавно, с пълни цистерни под баласт, с нафалшивени документи, панамски флаг а подир това либерийски, с тридесет и двама души екипаж плюс щурец вписан в екипажния списък, "Алгол" се довлече в пристанището на света Хамбург. Щастлив призрак оцелял от една война, за да подготвя друга. Чист и лъскав, чак докаран почти нов. Портовия надзор в целия свят, се отнася с особено недоверие към подобни съдове.
- Да се яви номер тридесет и три! - отсече старшия контрольор, щом седна запъхтян пред зеленото сукно срещу капитана в салона. Дори не погледна "пилотския сандвич", който неговия помощник бутна в една бездънна кожена чанта. Сбръчканото му лице, бе изсушено от дълголетна служба. Такива службаши, реши Барба, не дават пиле да прехвръкне, как ще се оправим сега? Но, се разпореди.
- Щурчо Щуропеев! Да се я - я - яви . . .
Донесоха и тържествено представиха за контрол Щуреца. От една бананова кора, Щурецът нададе мощен вик.
Офицерът огледа кафеза, погледна капитана право в очите, огледа екипажа. Сви рамене.
- Не е за продан - нали?
- Това е възпретено - на - на - нали? - отвърна Барба.
На вратите на салона стоеше почмти целия екипаж, с ръце пълни с армагани. Офицерът разбра. Сви рамене. Кимна с глава да се оттеглят.
В корабоплаването действат огромно множество писани и неписани правила, правилници, закони и закончета. Международни конвенции и норми, обичайни правила. От ден в ден, те стават все повече и повече. Дори съществува специална международна организация, която само с това се занимава. Да рои корабоплавателни правила. Но, главното поради което съществува и винаги ще съществува мореплаване е, така наречената "взаимност и изгода".
Портовият чиновник, бе бивш капитан, на години стар и поради това мъдър. По лицето му не трепна мускул. Бе виждал, какво ли не.
- Ка се нарича?
- Щурчо Щуропеев.
- Номер тридесет и три - нали?
- От къде е?
- От Балкана е, Господине . . .
Настана мълчание изпълнено с невъзвратимост.
- Хм! - прокашли се офицерът в кител. - Хе! . . . Съществуват . . . какви ли не . . . екипажи . . . Хм! . . . Хе! . . .
Колегите му, двама едва прохождащи в занаята, го наблюдаваха удивено.
- Да е жив, за изходна контрола - асно!?!
Тъй верно, сър! - тракна с токове капитан Нищо.
Години подир това, най-вече пред вечно жадния за случки Маестро Маестозов, журналист без тапия и поради това рядко отпечатван, Капитан Нищо щеше да твърди, че това било по-голямо изпитание отколкото например, да прекара товар желязо на черно от Балканите до Пасифика.

ПРЕДСТОЕШЕ
фумигация. Корабът щеше да бъде запечатан и обгазен. Хлебарките бяха станали повече от нетърпими. С помоща на отровен газ, щеше да бъде умъртвено всичко, що е останало живо. След това, щеше да бъде проветрен до дъно. Екипажът стегна багажи и, излезе на хотел. Корабът бе провлачен на специално определено место, за да застане между две шамандури. На него се качи специална пристанищна команда. Бяха хора с газови маски и високи заплати.

ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ
изкара заедно с Барба и екипажа петнадесетина дни в пансиона на Мадам Юнге. Чисто, приветливо место за закъсали моряци. Там, той се изхитри да се скрие в перуката на достопочтената жена, защото бе съвършено бяла и докрай ароматна. Но, това е друга история, свързана с бутилка уиски "Бял Кон", безкрайни партии табла, Долното Мити и Барба Чукендро, и с още една бутилка "Бял Кон" направо от кашона. История, за която споменаваме, черно на бяло, на друго место. История, която няма да бъде дописана никога. Кой чете днес романи за щурци? Разбира се, никой.

В КРАЯ
на втората седмица, екипажа се завърна на кораба, за да започне да си гледа работата. Щурецът бе позабравен. Забрави го и Барба Драгоста Николиди Трети-Тихи, наричан още Капитан Нищо, просто защото подир себе си не оставаше никакви следи. Когато се сети за Щуреца, вече бе късно. Някой бе решил, че местото на един кафез е на пода, при кошчето с невалидни радиограми. Капитанът побесня. Вдигна кафеза върху масата на радиста. Изнесе го на проветриво на кърмата. Щурецът умираше, изсвирвайки последни тъжни синкопи от своята морска одисея. Газът "Циклон" е тежък отровен газ. Стеле се по пода. Задържа се в непроветриви ъгли. За един щурец една молекула е повече от достатъчна. Драгоста трескаво отвори пъстрата кутия от станиол. Щурчо Щуропеев издаде последен вик. Падна по гръб, размаха пипала и умря.
Барба Нищо бе виждал смърт неведнъж. И в Балкана. И на Фронта. И, по морета и океани. Но, сега нещо в него надълбоко се преобърна. Взе кутията мъртвия щурец. И, се върна в салета.

ПОДПИСАХА
протокол, както се полага. Приложиха го в папката както се налага. ОИбшиха кутията с паспарту. Строиха командата на борд. И, под звуците на менделсонов марш, захвърлиха кутията с мъртвия Щурец всред водите на мрачното Северно Море. Морето, сякаш само това чакаше. Грабна черната кутия. И, я погълна.

ПРЕСТАНАХА
да се гледат в очи до края на рейса. Започнаха да се ругаят един-друг. Главният мепаник написа най-дългия и красноречив рапорт през своя тъп живот. В един норвежки порт дойде комисия за да установи, че корабът е морално остарял, нитовете не държат, трюма прави повече вода отколкото помпите биха могли да изчерпят, изобщо, време е да бъде продаден. Капитан Нищо пусна рапорт, "Алгол" да бъде нарязан на скрап. Само че, чак на Тайван. На минаване през Белоград, щеше да потърси щурец. Не можеше да не намери. В задния двор под астмата, колкото щеш. Нищо-никакво насекомо, а как свири, как весели.

И ДО ДНЕС,
твърди другарят Капитан Нищо, колкото пъти попадна в Северно Море, а това се случва през година и през друга, превеждам своя кораб през същите онези ширини, с простата и абсурдна мисъл, че бих могъл да доловя писък на щурец. Разбира се, не чувам нищо. Освен можеби веднъж. Когато прилетял гларус бе кацнал върху планшета на летния мостик, за да изчака надигаща се буря. Птицата през равни паузи надаваше вик, но това тя вършеше със затворена човка, толкова нежно и така тихо, че ми се стори, че там се намира нашия нещастен Щурчо Щуропеев. Не мислите ли, че в човката на всеки гларус има скрит по един нашенски щурец?

© 1986 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

12/27/01 6:50:22

GAS MASKS - NOW AND FOR EVER, (C) 2003 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

(c) 2003 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

ГАЗОВИ МАСКИ - СЕГА И ЗАВИНАГИ

от
Богомил Костов Аврамов-Хеми

Биологическата война съвсем не е изобретение на презрения двадесети век. Тя съществува от как човек се е захванал да отмъщава на своите лични врагове погубвайки чужди и свои народи. В древни времена прехвърлянето през защитните крепостни стени на заразени трупове е обичайна практика. (Днес напредъка е така очевиден, че вонящите кофи за градски боклук едва ли тревожат някого!) Масовите чумни епидемии се обясняват с неволно заразяване на питейните водоизточници. (Днес подобни замърсявания са подменени със замърсявания с нефтени деривати от успоредно прокарани нефтопроводи!) По време на Първата Световна Война патентът за производство на хлор бива откраднат от германското разузнаване от Франция, за да бъде превърнат от военните в безпощадно оръжие (Април 1915.!) тревожещо хората и понастоящем. Това води до подписване на т.н

"ЖЕНЕВСКИ ПРОТОКОЛ
за забрана изполване по време на война на задушливи, отровни или други подобни газове и бактериологически средства" (1925!). Подир Втората Световна Война технологиите скокват и напредват експоненциално. Изследванията в тази област се задълбочават, а производствените мощности разширяват. От време на време тук и там (Хабаровск-СССР, Севезо-Италия, Бопал-Индия!), технологиите прекрачват вентилационните възможности и нахлуват в околната среда вземайки жертви, но какво да се прави. Още Кузма Прудков твърди:

"НЕ БИ МОГЛО ДА СЕ ОБХВАНЕ НЕОБХВАТНОТО!"
Само че рискът и опасността за редовите граждани расте. Войната все още е само пакет игрови концепции в генералните щабове на света, но любителите на социални експерименти тук и там могат и успяват. Притиснат от възможностите на Варшавския договор (1969!), Генералния секретар на ООН поставя за разглеждане въпроса. СССР и страните-сателити вече са представили проект за всеобхватна международна конвенция в Комитета по разоръжаването в който влизат 40 държави от които 5 ядрени. Под натиск от страна на НАТО, (Структура развиваща всеобхватна научно-изследователска дейност!), конвенцията бива отхвърелна. През 1972. се постига определена предварителна договореност. Между 1976-1980 се водят двустранни преговори по проблема между СССР и САЩ, но биват своевременно прекъснати. Преди да напусне своя пост М.С. Горбачов (15.01.1986.!) прави изявление за да се постигне крайна договореност за конвенция за забрана на химическото оръжие, но това отново не се получава. Тези опетлани полемики не водят до нищо, но все пак става нещо. По време на

ВОЙНАТА В ЗАЛИВА
кюрдите биват супресирани от Садам Хюсеин чрез приложение на химическо оръжие, както това някога бяха сторили британците подир превземането на Басра (Уинстън Чърчил министър на войната и авиацията-1937!). През 1992. японския терористичен клан вещаещ краят на света Аум Шинрикийо хвърля нервнопаралитичен газ (зарин) в токийското метро в резултат на което загиват 12 човека. Малко подир фаталното унищожаване на

СВЕТОВНИЯ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР
в Ню-Йорк (11.09.2001.!), ФБР разгъва акция за поставяне под внезапен контрол безусловно на всички самолети за разпръскване на земеделски препарати в САЩ, а те наброяват десетки хиляди. Установява се, че терористите разрушили двата търговски центъра са следвали школи за управление на самолети за разпръскване на селскостопански химикали. Предполагало се е на определен етап, да бъдат използвани подобни самолети за биологическо поразяване на огромните територии на САЩ. Това задейства явни и неявни структури свързани със сигурността на милиони.

СВЕТОВНАТА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ
(01.10.2001.!) спешно оповестява правителствата-членки на ООН, щото да бъдат предприети спешни мерки за борба с подобни атаки. На територията на Република Македония е регистрирано странно заболяване подобно на грип, който поразява единствено невръстни с албански произход. Тони Блеър вече се е разпоредил безусловно всички болници във Великобритания да формират и обучат екипи за борба с подобни поражения. На практика всеки химически препарат би могъл да се превърне в оръжие. Официално признатите

БОЙНИ ОТРОВНИ ВЕЩЕСТВА
са зарин, цианид или VX нервнопаралитичен газ. Техния поразяващ ефект е ограничен, освен ако не е налице директен контакт или непосредствено вдишване. По-сполучливи се явяват биологични агенти които подир посяване се разпространяват непредвидимо чрез инфекция. СЗО успява и публикува списък с 44 вируси, бактерии, фунги и протозои които биха могли да се използват като биологично оръжие. Между тях на първо место са

АНТРАКС, ДРЕБНА ШАРКА, БОТУЛИЗЪМ И ЧУМА.
Малко подир атаката над Световния търговски център полицията във Флорида открива спори в офиса на офизиоза вестник "Сан". Няколко дни по-късно новинарят Том Броков и експерта по биологично оръжие Джудит Милър получават пакети съдържащи спори на смъртоносен антракс под формата на бял прах. Подир получаване на подобно писмо в Сената на САЩ 29 човека във Вашингтон се оказват антракс-позитивни. Светът се стъписва от страх. Аптекарите продават огромно количество антидод "Сипро", а търсенето на газови маски за гражданска употреба е толкова голямо, че САЩ правят крупна поръчка в единствения завод за подобни устройства на България. В Ню-Йорк майтапчийските обаждания надхвърлят регистрираните от полицията криминални случаи на разпращане на биологични агенти. Бива арестуван един изолиран в провинцията свободнопрактикуващ учен, за който се доказва че произвежда при домашни условия тази фатална суровина. "Гардиан" във Великобритания подкрепи тезата че всичко това е дело на

ОСАМА-БИН-ЛАДЕН И АЛ-КЕЙДА,
за да дестабилизират иначе устойчивото на инсинуации американско общество. Извършени са многобройни арести за които се знае все по-малко. Оказва се, че отровителите хайджакери живеят само на няколко мили от редакцията на "САН", а за американските контрасти това не е разстояние. Нещо повече. Трима от заловените терористи наемат апартаменти от имотите на съпругата на главния редактор на "САН", самата тя бивш оръжеен инспектор при ООН. Доказва се пряка връзка с Ирак, но не и с Иран. Изследователите се разравят и установяват, че още през 1995. последователите на култа Аум Шинрикийо опитват няколко пъти да заразят токийското метро с антракс, причинявайки единствен смъртен случай. Пречката е чисто технологична. Необходимо е да бъдат подсигурени поне 10 000 отровни спори в дихателния тракт на човека, за да го пипне тежката пневмонична треска. Учените се втурнаха да разработват подходящ антидот. Още един налудничав учен е заловен и тикнат в затвора, без повече да се чуе нещо за него. Както вече нищо не се чува и няма да се чуе за Осама Бин Ладен. Във Лондон и Ливоърпул полицията отработва спешно тренировъчни аларми. Учените заявяват, че човечеството е изправено пред

НОВ ВИД ТЕРОРИЗЪМ
изключително труден за разкриване. И отново се залавят да изследват. Една част от тях създават, при влагане на изключителни средства, все по-устойчиви генетично модифицирани избирателни вируси. Останалите едва-едва напредват при създаване на все по-мощни противоотрови независимо от вложените незначителни средства. Става ясно, че Ирак ще бъде най-задълбочено разследван, но онова което спътниковите снимки изявяват своевремено, инспекторите от ООН кой знае защо не могат да открият. Прословутите подвижни лаборатории-фургони за производство и разпръскване на БОВ, все още не е известно да са попаднали в ръцете на съюзниците по време на настоящата Втора Война в Залива.

БИОЛОГИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
в областта на нападението и отбраната никога не са били повече активни от понастоящем. По време на Студената Война за която се твърди че отдавна е приключила, (Но така ли е това !?!), САЩ и СССР водят интензивни изследвания за разработване на нови неуловими бойни средства. Днес двете глобални страни разполагат с неизмерими количества биологични отровни агенти включително ужасяващия антракс. Разузнаванията обичайно дремят но никога не си позволяват да заспят. В наше време се наброяват 17 страни притежаващи подобно оръжие включително Либия, Иран, Ирак, Сирия и Северна Корея. Нищо чудно да задържаните безпричинно български медици да са попаднали на разработена диря, която не би трябвало да пресичат.

СТРАХОВЕТЕ НА САЩ
а значи на целия съвременен свят включително Русия произлизат от факта, че Садам Хюсеин бе официално оповестил и доказал (Войната Ирак-Иран, Операциите в Кюрдистан!), че усилено разработва оръжия за масово поразяване. Подир приключване на операция Пустинна Буря през 1991., мнозина щатски бойци заболяха от странни болести с непознати до днес симптоми, за които не можа да се открие антидот. Забягнали на запад иракски учени твърдят, че в системата за разработка на подобни оръжия са включени около 3 000 лекари и химици разработвайки летални токсини и най-вече методи за тяхното разпръскване. Като се знаят темповете на работа в силовите държави, би могло да се каже че основният екип е най-много около 30 човека, което е напълно достатъчно за поддържане на нелегална дистрибуция в тила на врага.

ОТРОВНИТЕ СУБСТАНЦИИ
са тествани върху затворници в затворите на Багдат, където понастоящем съюзническите войски откриват части от неидентифицирани трупове опаковани по специален начин. Опасенията подобни оръжия да не попаднат в ръцете на радикални екстремисти като Осама Бин Ладен, са докрай основателни. Сателитното разузнаване представя снимки на обживяни лагери на Ал-Кайда в планините на Афганистан обсипани с десетки погинали животни. Предполага се че тези животни са избити при експерименти с биологично оръжие, но това е все още само едно непотвърдено предположение. Кетлийн Си Бейлий, бивш помощник-директор на американската Агенция за контрол и разорръжаване твърди, че биологическо оръжие лесно би могло да се произведе във всяка една кухня ако притежаваш протеинова култура, газова маска и предпазно облекло. Методът за прилагане на подобно вещество обаче е твърде специфичен. Диспергирането на отровата се влияе от метеорологически условия и структурата на околната среда, а това означава подходящо информационно и технологично обезпечаване. Обичайното хлориране на питейните източници деактивира повече от попадналите токини за двадесетина минути време, а при наличие на качествени домашни филтри за вода, рискът още провече намалява. Често пъти Природата прави биологичното оръжие да се обърне и да порази онзи който го е приложил.

ПРЕВЕНЦИЯТА
е отчайващо сложна и практически неефикасна. Това води до глобални военни мерки. На първо време съветът е: "Прибирай се вкъщи, кротвай там, кютай и се адаптирай!" Преди това облепи с тиксо прозорците и вратите. Изчакай правителствените съобщения по радиото и ТВ, преди отново да излезеш навън. Не се крий в мазета, ако те не са филтърно климатизирани.. Много от токсините пренасяни по въздуха са по-тежки от него. Не се евакуирай на село. Там е по-атрактивно за укрити терористи и смъртоносни терористични актове на дребно. Ползвай газова маска. Ако нямаш такава, а усетиш че нещо се случва, намокри носна кърпа с урина и дишай през нея. Моля, отваряй си очите на четири.

10.4.2003 23:12:52