KNILE, short story, Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

ПИРОН

разказ

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

 

Проблемът със старата липа на Вергиеви бе, че от нейният съществувание цъфтеж бе заинтересована цялата махала. Някога тези места са били извън Стар Белоград. С навлизане на цивилизацията, тук са били изградени малки вили. Превърнати подир това в тежкарски аристократски къщи. По време на Войната и особено подир нея, в техните пристройки обитаваше махленски плебс. При регулацията на квартала в началото на тридесетте години на двадесети век, общинските власти дали погрешна линия. Липата останала извън двора на Дом Вергиеви, превръщайки се в махленска собственост. По времето за което говоря; време за което днес не иска да си припомня почти никой - и напразно; тази липа трябва да бе стотина годишна. Въпреки това, всяка пролет липата цъфтеше и излъчваше безумен аромат. Но, бяха настъпили нови времена. Този цъфтеж - не бе ли подозрителен? Този аромат - не бе ли упадъчен? Какви са тези дребнобуржуазни глезотии с липов чай и мед? Поредното ново време поърза да се изяви. С табела прикована с огромен пирон върху видялото и патило тяло на липата.

 "ЗАБРАНЯВА СЕ БРАНЕТО ПО ЦЪФТЕЖО! 
КМЕТО"

 Никой не повярва в това абсурдно разпореждане. Щом липата разпусна цвят, а пчели налетяха от отвъд езерото за да пият нектар, с празни възглавки в ръце махалата накачоли липата. Изневиделица изтрополи каруца. Слезе човек, след него втори. Разтвориха стълби. Напълниха кошници. А нас, по реда на закона, прогониха. Като ни потрябва - да си купим. Не се изискват купони. Следващата година липата се разбуди с поредно разпореждане побито с още по-голям пирон, и щатен пазител с наган. Обикаляхме наоколо с празни възглавки в ръце. За какво е всичко това? Пазвантите бяха на смени. Никой не успя да се покатери. Никой не откъсна и цветче. А, тази година липата бе изключително дъхава. На третата година съобщение не се появи. Не се появиха и пазванти. Липата не роди. Старият Вергиев, в присъствие на три баби с хурки на пояс, и ято дечурлига с патлангачи в ръце, изкачи дървото, па огледа. Слезе бавно, съвсем угрижен. Със сълзящи старешки очи.
- Липата си отива … - рече. - Липата съхне … Да не повярва човек … Амин!
До есента липата окончателно изсъхна.
Белнаха се голи клоне.
Дойде джип. От него слезе униформен мъж. Огледа дървото. Разпореди се. Шофьорът порови в багажника, извади кофа с вар. Отбеляза върху липата кръст.
Дойде бригада с трион. Трионът бе с мотор. Моторът окънтя цялата махала. При най-цивилизовани предпазни мерки, Старата Липа бе грижливо изкоренена. Трупът отрязан и, отнесен в неизвестна дъскорезница. Коренището изоставено на произвола на съдбата.Сякаш килнат на една страна огромен недооглозган кокъл. Един от корените бе забравен недоотрязан. Кръвна нишка от повърхността, към вътрешността на земята. Дожри сега си мисля, че тази странна органична жица идеше направо от сърцето на земята. Телеграф, по който човечеството все още не успява да получи, разчете и изпрати достоверни сигнали.
В краят на есента дойде камион. Съсякоха останалия корен, а раззеленилите се и посъхнали листенца смачкаха с нозе. Забиха в посъхналото сърце на Липата стоманен клин. Удариха по него с огромен чук. Коренът се предаде.
Подир това?
О, подир това подравниха и направиха паркинг. Има го и днес. Превърнат във вонящо квартално сметище.

 THE END
                     02.07.2012