БОГОМИЛ
КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ
BOGOMIL
KOSTOV AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
МАНЕКЕН
СЪС СРЕБЪРНО СЪРЦЕ
РАЗКАЗ
SHORT
STORY
SILVER
HEARTH MANEQUEN
OCEAN
PRESS-VARNA
AVRAMOV'S
HAND-MADE EDITIONS
VARNA
– 2012 - BULGARIA
МАНЕКЕН
СЪС СРЕБЪРНО СЪРЦЕ – РАЗКАЗ -БОГОМИЛ
АВРАМОВ-ХЕМИ ВАРНАЛИС
ISBN
954-8530-09-10-IP
SILBER
HEARTH MANEQUIN - SHORT STORY - BOGOMIL
AVRAMOV-HEMY VARNALIS
CAREFULLY
HAND-MADE PRODUCED BY OCEAN PRESS-VARNA, BULGARIA,24 IVAN DRASSOV
STREET, 9002-VARNA, BULGARIA
ALL
RIGHTS REZERVED
ЖИВЕЕШЕ
НЯКОГА,
във витрината на един варненски Мол,
Гюро Гюров, манекен от папье-маше. Гюро
Гюров бе предпоследният от последните
манекени от папье-маше, в безбройните
зали на огромният
варненски
Мол. Изграден с поразително архитектурно
безразличие, (Наричано понякога
„постмодернизъм“!) и изключителна
точност, (Известна все по-често, като
„постпозитива“!), срещу денонощно
торжествующите врàтни, на Старите
Градски Варненски Гробища. Дванадесетте
вносни манекени от полупрозрачна
пластмаса; в магазина за непрани дрехи
втора употреба представяни за екстра-първа;
притежаваха истински неръждаеми
металически стави. Манекен № 013 Гюро
Гюров, бе със струговани стави от пàрен
бук. Навярно подозирате. Манекените
нямат детство. Нито зрелост. Те се раждат
на проектно-прогнозна възраст. И, държат
на тази възраст. Цял един славен, спокоен,
умерено блестящ, безкрайно представителен
интелектуален светски живот. Где да
бяхме – като тях.
ГЮРО
ГЮРОВ – МАНЕКЕН № 013
бе различен. Младите едва произведени
манекени, конструктивно не притежаваха
сърца. С Гюро Гюров бе различно. Той си
притежаваше сърце. От старинно патинирано
сребро. Сърцето, не отговаряше на неговият
ръст. Но едно сърце, дори да не отговаря
на нечий интелектуално извисен ръст, е
задължено да тупти. Гюро Гюров си
предполагаше, че това сърце би могло
денонощно да тупти. Жестоко се лъжеше.
Сърце где не спира, дори в приказките
го няма.
СРЕБЪРНОТО
СЪРЦЕ
бе предоставено, на Гюро Гюров, от
подбрана чрез публичен конкурс при
затворени врати продавачка-консултант.
Някогашен доверен държавен стипендиант.
Сертифициран в Япония, (Червен восъчен
печат върху диплом метър на метър от
почти вечна восъчна хартия!), доктор
„ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“.
ВЪВ
ВАРНА-ГРАД,
институт по ядрени науки нямаше и едвали
някога ще има. Варненската регионална
наука се увлича в задълбочени
храносмилателни занятия, преследвайки
космични прагове и висоти. (Местното
духовенство, едва-едва, я стига!) Наистина,
някога такъв институт имаше. Така добре
засекретен, че все едно никога го е
нямало. Никой не се заинтересува, къде
отиде неговата секретна научна продукция.
(Кавказки таралеж в окупационни ленд-ленз
дънки!)
НО,
АЗ ЗНАЯ.
Научната продукция на секретно-стратегическия
институт за ядрени
науки ежедневна апликация;
заедно с тази на института за облачни
пречиствателни станции и крайбрежни
антисвлачищни издънки; заедно с тази
от института за мобилна погранична
наноелектроника с бежанска
бакшиш-пропускателна способност; заедно
тази на института за охладителни камини
и стачкуващи домакински бойлери; заедно
с тази на института за тежкотонажни
танкери за боза, бира, плъхове и
серсем-хлебарки; заедно със спомена за
едно безразсъдно време отидоха,
(Представете си!), за вторични суровини.
Черен циганин от Максуда-Вилидж, (Уважаван
по тристранна европейска програма!), с
фалшиви лична карта и задграничен
паспорт, а пък със съвсем легална
шофьорска книжка; изкара добри пари от
тези тонове безполезна хартия. С част
от тези хубави пари; циганинът му с
циганин под глобален политически натиск
наричан „ром“ (Дано миряса!) комплектува,
и подготви дузина чантрабозе орди. По
централно разпределение разпратени -
по Европа и Света. Да просят и носят,
докато разузнават и изнудват. (Завърнат
ли се в отпуск – тръгват партийните
резерви!) С артисалите пари ромът, успя
и стана, почтен ортак в регионална
държавна банка, по същество филиал на
Уолстрийт. (Член управительному Совету!)
НАИСТИНА,
пожарна команда Варна-град си имаше, и
навярно все още има. Но там доктори
„ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“,
не се търсят. (За сега!) А, спешно се
налагаше Момичето да оцелее.
И
ЕТО, Момичето
се яви на този изключително почтен,
прекалено прозрачен конкурс за
продавач-консултант. Провеждан от банда
независими легализирани трудови пирати.
И, бе назначено, (Изпитателен срок шест
месеца!), като продавач-консултант с
атрактивни източни езици. (Докато си се
труди – да обучи следващ!) В супермаркет
за дрехи втора употреба, представяни
за неначенат ексклузив. Неразделна част
от Мол, изграден с поразително архитектурно
безразличие, (Наричано „постмодер-низъм“!),
и изключителна точност, (Известна като
„постпозитива“!), срещу денонощно
зеещите безпо-щадно торжествующи врàтни,
на Старите Градски Варненски Гробища.
Някой бизнесмени харесват черен хумор.
ГЮРО
ГЮРОВ се
оказа манекен
с
изключителен късмет. (На тоз'
лъжовен свят всичко зависи от това – в
чии ръце би попаднал!?!) Ние с Вас, и
ийхалето, може да си мислим, че Господ-Бог
опазва единствено Живо Отрастеното.
Но, Господ-Бог Универсалний винаги –
О, винаги! - разполага, с нещо непредвидено
в добавък. Обгрижвайки дори Привидно
Мъртвото, Господ-Бог не престава да
напомня за Съдбата на Привидно Живото.
ГЮРО
ГЮРОВ, МАНЕКЕН № 013.,
се бе сдобил със сребърно сърце съвсем
случайно. Така е, с манекените от всяко
едно отминало време. Щастието ги спохожда
едва на стари години. За да не ги остави
до самата тяхна интелектуално ускорена,
неизбежна, скромна, тиха, непретенциозна,
самотна смърт. Кой би предположил, че
продавачка-консултант на бермуди втора
употреба представяни за екстра-първа,
би могла да залюби старомоден манекен
от папье-маше? Никой, освен някой престарял
провинциален абсурдист. (Не аз!) Разгеле,
че се случва. Щото, човек би могъл да се
влюби, (Временно!), дори в болнична
гальота. (Зависи накъде го води!) Както
личи от ред екзактни наукоподобни
изследвания, подобен тип Любов все
по-често се случва, със самотни
сертифицирани докторантки „ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“.
(Червен восъчен печат върху диплом метър
на метър, от почти вечна восъч-наOхартия!)
ВЕДНЪЖ
МОМИЧЕТО,
(Пестим име, да не лèпнем блогър!),
разместваше; възможно най-артистично
и по научному прецизно; поверените му
(Срещу подпис!) тринадесет манекени.
Около и върху седалките, на брониран
джип. Нов-новеничък „Хамър“ китайско
производство - щатски конфискаж.
(Hammer!?!)
Всред
пространствата на огромната силно
осветена витрина. (Нонстоп визуален
мониторинг!) Момичето бе подбрало
изключително място и позиция, характерна
поза и осветление така, че манекените
да се чувстват възможно най-комфортно.
Независимо от зачестилите искрящи
прехвръквания на статично електричество.
С набито око на доказал се учен, Момичето
разпозна висока степен риск за човека,
всред обитаемата от него модулна молова
околна среда. Момичето дотътри и включи
подвижен климатик. Хем да продуха
натрупаното електричество. (Косите на
манекените - щръкнали!) Хем да обезпраши
въздуха. (Касиерката прокашлюва!) Хем
да подсуши атмосферата в магазин, където
умно траят дванадесет новоизлюпени
манекени от несломима пластмаса.
Игнорирайки тринадесетият манекен-папардак
от истинско папье-маше. (Тоталитарни
вестници обезцветени с кислол, подлепвани
с разредено едно към десет лепило
С-200.!) Момичето нямаше основание да
бърза. То умно равномерничеше. (Дано се
хареса, та дано й преподпишат трудовия
договор за още шест месеца!)
В
МАГАЗИНА,
за непрани дрехи втора употреба
представяни за първа, рядко влизаха
заможни купувачи. Добре е известно.
Моловете са предназначени за разходка
на безработни, по време на глобална
криза. (Подир кризата – строеж на нови
– че дано настъпи нова криза!) Мои и
чужди непричьом изследвания черно на
бяло доказват, че именно поради търговия
чрез молове, излизане от всеобща криза
никога не би могло да има. (Кой ли ни
пита!?!) Момичето бе умница, с перфектен
японски и говорим севернокорейски,
назнайващо съвременен явански, по
традиция ругаещо на турски. Изтърсак
на последни кореняци на Варна-Град.
Кризисно духнали в планинско село.
КАКТО
ВСИНЦА Е ДОБРОМ ИЗВЕСТНО,
Варна-град е напълно безпомощен, пред
напъните на всеки пореден „нов световен
ред“. Натрисан на неговите прекалено
търпеливи граждани, всеки двадесет и
пет години земно време. Понастоящем
така изненадващо шашнати, че устремено
драснали на запад.
ДОКАТО
ПОДСУШАВАШЕ ВЪЗДУХА,
докато разполагаше манекените с
нови-новенички блестящи музикални
инструменти в ръце, докато развърташе
джипа да не хвърля излишен мрак, Момичето
видя как манекен № 013 трепна, а неговите
безнадеждни стави от варен бук, проскърцаха
мелодически. Не се озадачи. Никак. Беше
се сблъсквало с подобни ефекти. При
еспериментиране с рота неразработени
биороботи. По време на стаж. В ултрамодерен
японски колайдър. Невинно аранжиран
като контролиран публичен дом за
екскурзианти от капиталистическия
свят. (Записване – при туристическите
агенции!) В изолирана за погледи на
чужденци древна земетръсна цепнатина.
Някъде всред ухаещите на суров чесън и
варено зеле чукари на Северна Корея.
ДА
БЪДЕМ НАЯСНО.
(Случайно сме сами!) Гюро Гюров бе творение
на онзи полузабравен скулптор-украинец.
Обсипал с барелефи някогашната Централна
Варненска Пощенска Палата,
предбомбардировъчните учреждения в
столицата на Царство България, безброй
частни мушии в съседна Румъния, и дузина
неустоими замъци в Европа. Талантлив
ученик на някой си Огюст Роден. Комуто
франките не позволиха смърт в нищета.
(Тъквизинкъ глèзутий пу нàзекъ нèмъ!) В
наше време този Скулптор-Украинец се
оказа дотолкова финансово опропастен,
(Независимо от протекциите на едноока
жена с кок и монокъл!), че бе принуден да
произвежда манекени на парче. (Обичаше
водка на корем!) Влагайки, във всеки един
от тях частица, от своята бездънна душа
на светец. Навлизането на цифрови
технологии, заедно с един фашизиран
министър и десетина недоволни неговите
оценки ученици направиха, Скулпторът
да свърши като скитник. Край кофите за
смет. Където бе открит от завръщащи се
от училище хладнокръвни първолаци.
Изръфан от безброй бездомни кучета.
Охраняеми по паневропейска програма.
(Професорът му със професор, че и академик
отгоре!) Преди да се обърнат към нищо
неподозиращите органи на полицията,
първолаците не пропуснаха чудесният
случай. Да си поиграят с тленните останки
на знаменитият скитник. Тогава негови
бивши студенти, овладяли партийни повели
за бакшиш, вложиха усилия епохалното
му дело, да бъде окончателно затрито.
(Да ви се намира въздушен компресор - с
маркуч и пистолет? Кабелът – от мене!)
От излезлите изпод майсторските длани
десетки безполови манекен-красавци,
единствено Гюро Гюров бе работоспособно
оцелял. Едно към едно – негов рòден син.
Големите майстори на изкуствата са
магьосници. И, майтапчии – отгоре на
това. Такива са си те. Само че безпомощни.
Кой ли ги бъзари!?!
СКУЛПТОРЪТ-УКРАИНЕЦ
бе погребан, в Старите Градски Варненски
Гробища. Чийто денонощно злокобно
торжествующий портал, съвсем случайно
се намира точно - срещу въртящата се
стъклена врата на въпросният Мол.
Анонимен съпричатник по чашка успя да
осигури гроб. Интелектуалците от край
кофите за смет, събраха по някой мизерен
лев. Па купиха достоен китайски надгробен
камък от безценен оникс. Неизвестна
китайка работливо плаче над украино-български
гроб с порцеланов портрет в кич-сърцевина
на пречупен кръст. (На портрета скулпторът
е греховно млад!) Гробът на Данило
Тарасчук, и днес би могъл да се открие,
между гробниците на потърпевш Народен
Воевода, (Оцелял през турско – гръмнат
през българско!), и Регионален Политик.
(Доказан обесник – представян за месия!)
Момичето - как би могло да знае всичко
това. То задълбочено бе изучавало „ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“.
Законно бе придобило сертифицирана
учена степен. (Червен восъчен печат
върху диплом метър на метър от почти
вечна восъчна хартия!) За разлика от
познат местен новоуправляющ. На когото
добре известна университетска шайка,
натика доктор хонорис-кауза в ръце.
(Няма ВАК – има КВАК!) С чужди пари бе
финансирал псевдонаучно преправяне на
уличното движение, в непоправима
бъркотия. (Почетен диплом – не е рушвет!)
НЕ
БЕ ВРЕМЕ,
както казва Народа, „на чужд корен –
ряпа да се сее“. Бе жътвено пладне – за
малцина. И мор – за останалото от народо.
Момичето отзивчиво прилепи ухо към
нетрадиционното тяло на Гюро Гюров.
Девойчето-докторант на часа се запита,
като как така в Гюро Гюров има някаква
душа. Докато, пък си няма - никакво сърце.
Как би могло да подозира, че в Манекен
№ 013, трепти частица от светлата душа
на почиващият в Старите Градски Варненски
Гробища политически смъртоносно
оклеветен скулптор!?! Накъде в тоз' тъй
скапано-покапан живот, каза си девойчето
полугласно, (Манекен № 013 утвърдително
кимна!), накъде с душа – а без сърце?
(Манекен № 013 сви безпомощно рамене!)
НА
МОМИЧЕТО МНОГО СЕ ИСКАШЕ
да му отдаде своето. (Бе невъзможно!?!)
Гюро Гюров – красавец със красавец -
заслужаваше това. Не вонеше на асфалт,
бензин и машинни масла. Както онзи шофьор
на такси със яко сърце – пък съвсем без
душа. Всеки вторник и петък насилващ
Момичето, в неговата квартира.
С
ГЮРО ГЮРОВ БЕ ДРУГО.
Не бе груб и суетен. (Бе осъзнал, що е да
си от папье-маше?) Несравнимо ухаеше на
напечен от ярко молово осветление
картон, щедро ароматизиран със спрей
срещу хлебарки и дребни лъскави люспи
нафталин. Едва ли не целият живот на
Момичето, (Нима това бе някакъв живот!?!),
бе преминал всред прашни библиотеки,
планини от книги, и безплатен автостоп.
Този аромат й се стори така привичен и
омаен, че Момичето без никаква умисъл,
(Едва ли бе възможно!), залюби Гюро Гюров.
(Почти ароматерапия!) Със вторник-петъчния
шофьор, нещата стояха различно. Той
идваше до смърт изморен. Но, пък винаги
разполагаше с достатъчно пари. За да
плати наем, ток, вода, телефон и бира.
СЪОТВЕТНО,
шофьорът
си имаше своята скромна съпруга.
Широко
известна, всред изключително интелигентни
fair-play
капитани
на море. Кранистка на контейнерен
терминал за експрес контейнерни товари.
През останалото време алт-хористка в
местния катедрален хор. Едва тогава
майка, къщовница и съпруга. Поради
промишлената околна среда. Поради
височината на която ежедневно се катереше
по вита стълба. (Осем часа вахта-вахта
(х) 24 метра висота!) Поради прекалено
религиозни песньовки в местният
катедрален хор. Най-вече, поради
практикуване на нелегално генно
инженерство, на тази забележително
търпелива млада жена, бяха започнали
да й никнат юнашки мустаци. Бе посегнала
за народни илачи, но подходящите билки
се оказаха под европейска възбрана.
Цяло министерство не даваше, птица да
прехвръкне - нито циганка да посегне,
върху дузина блатни кокичета. Артисали
за кадем, в едно кюше на шабленското
блато. Останалите билки, все още
необхванати чрез безумно европеизиране
на наказателно-процесуалния кодекс, не
помогнаха. Бе преминала на вносни
специалитети. Кранистките успяват да
си набавят, (По море, река и въздух!),
последните постижения на задокеанската
фармация. Мустаците изчезваха. До
следваща седмица. (The
Business is Business!) Други
странични явления не се наблюдаваха.
Освен съпружеска непоносимост, но за
обща беда илач не съществува.
СЪПРУГАТА
НА ШОФЬОРА,
бе зла колкото си иска, както знае, когато
поиска. И свадлива – где-кого срещне.
А, добре се знае. Още Дякон Матей
Преображенски Миткалото изследва,
твърди и завещава, че не съществува на
Балканите по-опасен враг человечески,
от свадлива жена с мустаци. Като искрен
последовател на Отто Вайнингер, Зигмунд
Фройд, Иванна Т. Пражка, и Д-р Веселин
Димитров-Накед, всякак подкрепям това
изненадващо дълбоко научно-обосновано
становище на Дякон Матей Преображенски
Миткалото. (Вечная памят хисторическая!)
Никой не би могъл да ме убеди в противното.
НЕОТДАВНА
СЛУЧАЯТ МЕ СРЕЩНА,
(Незабранено, но крайно подозрително!),
със американски знаменит кинорежисьор.
След като му бе отгледала двама сина,
съпругата на кинорежисьора установила,
че икономически е повече изгодно, да си
пусне юнашки рунтави мустаци. (Медитирала
- успяла!) Дано съхрани тяхната крайно
крехка обща социална клетка. (Комшии не
престават да напират!) На свръхсъвременно
семейство без църковен брак, с надлежно
заверена полицейска регистрация. И ето,
вече двадесет и четири години;
мустак-немустак; въпреки огромната
възрастова разлика, продължават да си
бъдат заедно. На мекия контролен въпрос,
каква е националността на неговата
полицейски регистрирана съпруга,
режисьорът ме изгледа зверски, (Българка!),
па се метна в своят „Крайслер“. Даде
мръсна калифорнийска газ, и изчезна. Не
го видях никога повече.
ОСВЕН
НА ЕКРАН. В
онзи безкраен сериал. Където единствената
му съпруга, вече десетина години земно
време, задължително играе политически
позитивна главна роля. Докато познатият
ми режисьор кадърно влачи поддържаща.
В този; евтин за производство и прекалено
скъп за разпространение сериал; съпругата
на забележителния във всяко отношение
режисьор-постановчик, (Българката му -
де!), върви за успешен разузнавач. (Хем
от ФБР! Хем от ЦРУ! Хем от КГБ! Хем от
ЩАЗИ! Хем от БОП! Хем направо из под
Президентското Бюро в Кръглата зала на
Белият Дом!) По лична заповед на Президента
на САЩ, спусната с прострелян балон
пълен с характерно топъл въздух, право
в тила на рязани кръвожадни талибани.
Белосана от глава до пети. Татуирана –
над всичко. Без никакви мустаци. (Ало!?!)
Ама, чудни депилатори ползват в Щатите
- брей!
ВСЕКИ
успешно
приключил божи бизнес-ден
шофьорът,
почистваше своята жалка таксиметрова
кола. (Ако не бе успешен денят – не я
пипваше!) Винаги откриваше нещо съвсем
интересно, па изоставено. Я, уханна
живописна опаковка от презерватив. Я,
неуспешно вдянат презерватив с образа
на африканска кралица. Рядко някоя
стотинка. (Иде краят на света – харчим
като луди!) Напълвайки цяла чанта
живописна смет, Шофьорът даваше газ в
посока наOсвоетоOтаванскоOМомиче.
МИНАЛИЯТ
МЕСЕЦ на
задната седалка,
Шофьорът откри тежко дамско колие със
старомодно патинирано доста едро
сребърно сърце. (Левче-грамче!) Не се
чуди дълго, чие би могло да бъде това
старомодно патинирано доста едро
сребърно сърце. През денят бе превозил
безброй пътници. (И, въпреки!) Не се двоуми
ни минута. Хвърли колието да отлежи в
жабката на колата, при газовия пистолет.
Знаеше, никой никога няма да потърси
това евтино сребърно сърце. (И, все пак!)
Добре бе да се изчака.
ИЗМИНА
МЕСЕЦ. Един
късен вторник Шофьорът се престраши.
Щеше да подари, (От сърце!), намереното
старомодно патинирано доста едро
сребърно сърце, на Момичето-консултант
с атрактивни езици. Пийна една бира.
Настани се на пода в краката на момичето.
Бръкна в джеб. Това е. И, заспа.
МОМИЧЕТО,
както безусловно всички стари моми от
Балкана се направи, че изобщо не приема
подаръци. Но, простете, коя жена би
отказала колие със старомодно патинирано
доста едро сребърно сърце? Момичето
прие този скъп подарък. С условие. Ще
прави с него каквото пожелае. Шофьорът
бе изморен. (Харесваше да спи на под!)
Подложи под глава
някакваOмъжкаOобувка.OИ,OпотънаOвOсън.
ШОФЬОРЪТ
ЗАСЪНУВА ХУБАВ СЪН.
Как жена му сучи мустаци. Как се вайка,
че никакъв го няма. Как с вайкане почуква
на вратата на съседния апартамент. Как
вратата сама се отваря, преди сама да
се затръшне. Как в чуждия апартамент
жена му, (Неговата Собствена Жена!),
издирва, търси и намира онова дълго
търсено духовно откровение, (Без
демонстрирана наслада!), каквото той не
бе успял никога да й даде. (С
идеалистично-натуралистичен и
плуралистично-популистки
характер!) Така е, каза си на сън нашият
шофьор на нелегално такси, намествайки
чужда мъжка обувка под глава, (Момичето
бе будно!), всяко кьосе имат нужда от
мустаци. Имаше пред вид денонощният
плейбой с гръмка китара, от съседния
апартамент. Шофьорът нямаше нищо против.
Никога не би престанал да обича толкова
търпелива жена, като собствената си
отчаяна от недоимък съпруга.
ПРИ
ПОРЕДНОТО РАЗМЕСТВАНЕ НА МАНЕКЕНИ,
Момичето окачи върху врата на старият
манекен от папье-маше Гюро Гюров
подареното, от шофьора на такси,
старомодното патинирано, доста едро,
сребърно сърце. Сърцето тупна в гръдта
на манекена, а завещаният къс душа на
ученика на Огюст Роден го обви, и прилàска.
Попадайки съвсем на място, сърцето
проработи. Затрептявайки с двоумяща
се, нежна, (Кърмъзъ!), подкожна светлина.
(Туп-туп! Туп-туп! Туп-туп!) Момичето? О,
то се направи на безкрайно изненадано.
(Жените го могат!)
СЛЕДВАЩИЯТ
ДЕН бе
предназначен за всеобщ аранжмон.
Поне така твърдеше Собственика, вясващ
се от дъжд на вятър. (Как са постъпленията
в касата!?!) Момичето положи Манекен Гюро
Гюров, върху отваряем дървен стол. Между
бедрата му, от безумно напрегнато
папье-маше, Момичето разположи бракуваното
виолончело на известен квартален
музикант. Подреждайки витрината,
премествайки Манекен Гюро Гюров
насам-натам, Момичето установи, че
Скулпторът ученик на някой си Огюст
Роден, е бил до болка предвидлив.
Надарявайки Манекен № 013, с непрогнозируема
варненска мъжественост. (При пластмасовите
манекени от внос такава - не се откри!)
Момичето сви по детски безпомощни
докторантски рамене. Не бе нещо, което
би могло да я изплаши. И, както става в
подобни случаи, точно тогава нахлу тълпа
купувачи.
В
РЪЦЕТЕ НА МАНЕКЕНА МОМИЧЕТО,
бе поставило лъка от виолончелото. Добре
натрит с колофон. Лъкът се бе плъзнал
по струните. (Момичето помагаше!) Беше
се разнесъл тих, хрипкав, приятно поносим
звук. (Кър – р – р!) Звукът стресна
касиерката, която бе задрямала. Варненските
моловете са прочути с това, че всеки
гледа, а никой нищо не купува. От това
касиерките дремят ли, дремят. Чудя се,
за какво ги назначават!?! Но, собствениците
на магазини за дрехи втора употреба
представяни за екстра-първа, си знаят
работата. Не им се бъркам!
КАСИЕРКАТА
нямаше абсолютно никаква работа. Освен,
да се прозява над романите на Агата
Кристи. (Някой да знае овакантена
бройка!?!) Касиерката, четеше криминални
романи от всякакви автори. Но, Агата
Кристи бе ненадмината. (Кой би посмял
да се сравни!?!) Собственикът умно я
търпеше. Бе сестра на районната кметица,
избрана за дванадесети мандат. (В Европа
било точно тъй!) Касиерката не се
интересуваше нито от Гюро Гюров, нито
от останалите дванадесет манекени. Тя
се интересуваше от краят на работното
време. Когато ще се прибере у дòма. За
да подреди и ошèта, че когато Собственикът
на магазина намине без да почука, (Има
си ключ!), да му е хубаво и сладко.
Собственикът на магазина за дрехи втора
употреба представяни за екстра-първа,
също имаше жена. От как бе станал
собственик, а с малко натиск и член на
„КЛУБА
НА ЯДАЧИТЕ НА ГОТОВО СДЪВКАНИ БАНИЦИ“,
беше я зарязал. Изцяло либерално скроен
мангасар – защо да робува на отживелици!?!
ГЮРО
ГЮРОВ никога
не бе подозирал,
доколко богато ще разцъфне неговата
безсмислено дарена артистична
мъжественост. Би ли могъл да си представи,
как прочут провинциален скулптор, бивш
професор – чак академик, би могъл да
бъде обезумял шегобиец? Гюро Гюров си
каза. Така е, каза си нашият човек;
замръзнал временно с виолончело между
бедра и лък в ръка, и поради това временно
безпомощен; старите кримки винаги
притежават нещо в повече от младите.
Где да можеха да им го завещаят! Погледна
въпросително аранжьорката, а Момичето
сведе очи, изчерви се по японски, и не
отговори, същисано от своята находка.
И, докато Гюро Гюров се увличаше да се
перчи и позира с виолончело и лък в ръце,
умът на Момичето запресмята трескаво.
Ха сега, повтори и потрети на себе си
Момичето, ха сега, де? Щом дори манекени
от папье-маше започнаха да задяват
постдокторантки по „ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“,
то на светът наистина му трябват само
още една-две Фукушими. Я, по-скоро да
идват извънземните!
АХ,
АХ, казваше
си мисловно нашият манекен от папье-маше,
ето че от нищо все пак се получава нещо.
(Господ е Българин - Ба!) Без да престане
да отправя въпросителни погледи, към
бедната и наивна тройно дипломирана
аранжьорка на витрини. Гордо загърбвайки
дванадесетте безполови младоци от
пластмаса.
Такива са пренебрегнатите
скулптори – отмъстителни.
Такива се
непредвидено надарените – нападателни.
Такива
са сбъркалите творчески път – безпътно
безуспешни.
МОМИЧЕТО
НЯМАШЕ ВРЕМЕ
да се занимава с манекенски глупости.
(За стари моми-постдокторантки сексът
е „пълна глупост“!) То желаеше да
израства професионално. Но, какво да се
прави, като дори секретният ядрен
институт във Варна-град бе закрит, а
архивът му заграбен от някакво чантрабозе
от Максуда-Вилидж!?! Момичето, бе подарило
на Гюро Гюров собственото си сребърно
сърце. (Предпочиташе златно!) Подарено
й от почтен шофьор на такси. (Не продава
дрога!) Който пък го бе намерил свободно
захвърлено на пода на таксито, подир
денонощие най-напрегнат таксиметристки
труд. Предвидливо изчаквайки едномесечен
контролен срок. Да не би да си го потърси
онази изфирясала махленска старица.
Гдето веднъж месечно – по пенсионно
време, се вози натоварена с продукти.
(Тридесет и един пакети диетични
виетнамски спагети за студено приготвяне,
и килограм немляно кафе!) От Мола срещу
Старите Градски Варненски Гробища - до
дома. (Повишаване на пенсии – Post Mortem!)
МАНЕКЕНЪТ,
не
преставаше ритмично да потрепва.
(В моловете
винаги ехти музика.) Момичето научно
обосновано заключи:
всяко допълнително привнесеното Сърце,
взаимодейства с предварително вградената
Душа - IF.
(Закон ядрен-апликейшън!) Гюро Гюров не
преставаше вътре в себе си прискръбно
да ридае, по загубени физикални функции
и пропуснати жизнени възможности.
Незабелязано от останалите дванадесет
тъпи пластмасови манекени. Които нямаха
дори душа. (При серийни производи – няма
как да стане!) Позволили си да размечтаят,
чрез напразно прехвъркващи електростатически
искри. Момичето притежаваше едно
единствено сърце. Кому по-напред!?!
ТАЗИ
НОЩ шофьорът
не се появи.
Момичето го очаква - цяла една безсънна
нощ. (Хладилникът празен. Наемът неплатен.)
Шофьорът не се появи, и при собствената
си съпруга. (Съдбовните неща си се
усещат!) Съпругата му не престана да го
очаква цяла една безсънна нощ. (Не си
позволи да позвъни на отсрещния
апартамент!) Шофьорът бе потънал вдън
зèми. Момичето предполагаше, какво би
могло да означава подобен внезапен
подарък. Но, така внезапно да я изостави!?!
Шофьорът бе нейна реална финансова
подкрепа. (Заплатата непоносимо
символична, бе изплащана от дъжд на
вятър!)
МОМИЧЕТО
ИМАШЕ ПРЕСТАРЯЛА МАЙКА.
Преселена наобратно. От Варна-град, в
огромна старинна къща от дялан камък,
високо в пустинния Балкан. В село с
единствен жител. (Според статистическия
институт – жител и половина!) В близост
до топ-секретен военен полигон. По време
на глобални маневри; за опазване на
Световния Мир, върху задника на българското
селячество; върху старинната къща, от
време навреме, попадаха случайни
безобидни учебни снаряди. Керемидите
бяха бая-бая пострадали. Както и покривът
– напълно изгорял. По този случай,
Старицата се бе подготвила, да демонстрира
граждански, с красиво изписан саморъчен
плакат. Но водещите столични политици
се бавеха. Докато учебната патаклама
не стихваше. Не пожела да ги изчака.
Излезе насред село на само-демонстрация.
Онзи надлежно преброен половин
статистически жител на селото, така и
не се яви. Бе постояла-постояла на
селският площад с плакат в ръце. Точно
под паметника на Незнайният Войн. Комуто
каската бе своевременно открадната от
случайно преминаващи рокери.
НА
ПОЛИГОНА,
отдалечен на стотина километра по
въздух, вкопан в изоставени пещери в
Балкана, бяха засекли раздвижване в
центъра на селото. Бяха засилили по
въздуха безпилотен робот с високоговорител.
(От една старица всичко би могло да се
очаква!) Роботът бе извършил предупредителен
вираж над селото. Бе откри старицата с
безпощадно лазерно око. Бе запикирал
кряскайки.
- Марш от тук! ... Марш от тук!
...
Бабата бе запукала робота с плаката,
а роботът не се защити.
- Ще те
арестувам! ... Ще те арестувам! ...
(Дежурните
пред мониторите на Полигона изпопадаха
от смях!) Старицата бе побързала, да се
прибере в обора. Каменна крепост, в която
бе приютила:
Последната
Селска Кравам
Последното
Селско Прасе;
Последният
Черно-Бял Телевизор;
Последният
дамски велосипед марка „Бианка“;
Последната
Старопечатна Библия. В
държавата наричана все още България.
Бе си спретнала бомбоубежище, (Не бе
хитлеристка окупация – и все пак!), с
традиционно хладно барбекю. Бе престанала
да очаква своето Момиче да се завърне
от далечната Япония. Би ли могла да
подозира, че това славно детище отдавна
се е завърнало в Европейската Общност,
пренасяйки положителен цивилизационен
опит от далечна Япония? Горката жена.
Не подозираше, че на стари години Майки
и Бащи губят ума-дума - и фантазия. А
роботът-дрон не преставаше да кръжи на
плевнята-убежище.
СТАРИЦАТА
НЕ БЕ СЛУЧАЙНА. Тя
бе виден представител на едно погинало
от фалш авторитетно време. По време,
когато границите на Запад бяха запечатани,
а селото наброяваше хилядарка. Мизерно
пенсиониран народен просветител. Носител
на персонален орден „Свети Свети Кирил
и Методий“ - два броя в две отделни алени
кутийки. И персонален Орден на труда –
бронзов, сребърен и златен в обща алена
кутийка. (По Тошово време имаше институт
за опаковки, а опаковки нямаше!) Бе ги
окачила върху скромно ликьосана алена
възглавничка от чешко рипсено кадифе.
Върху една овъглена греда в кенефа.
Винаги, когато по телевизията ставаше
дума за Тàто, отиваше да си ги попогледне.
(Всеки има право на спомени – не ли!?!)
Тогава, над селото се разнасяше нейният
отчаян протяжен вик. Мониторите на
полигона отчитаха „Талибани!“ Роботите
литваха. Шахтите с междуконтинентални
ракети се отваряха. Обстрелът с безобидни
учебни снаряди започваше.
ЩОМ
МОМИЧЕТО
престана да очаква своят шофьор, и
работата се разбра. Бе загинал в
автокатастрофа с турски ТИР. В кръвта
му нямаше никакъв алкохол. Не бяха
открити дори опиати. Освен онези, които
щатно спътстват хранителните продукти
в магазините. Дълбоко в стомахът му бе
открит, вграден като завинаги, патиниран
сребърен куршум. Момичето не видя в това
логика, но си помисли че има и Съдба.
Едва, когато стана достоен притежател
на магазин за „ЯДРЕНИ
УСТРОЙСТВА-ВТОРА УПОТРЕБА“,
а освен това уважаван член на „КЛУБА
НА ОТДАВНА ИЗЯДЕНИТЕ МАМИНИ БАНИЦИ“,
преди да отлети надалеч от този всячески
промишлено и идеологически замърсен
лъжовен свят, щеше да разбере смъртоносно
точно. Що означава сребърен куршум в
замяна на сребърно сърце.
ТОЗИ
ПЪТ момичето
отиде на работа съвсем навреме.
На площадката на паркинга пред Мола,
где'
е треснат забележително точно срещу
Старите Градски Варненски Гробища, то
откри угриженият собственик на магазина
за дрехи втора употреба представяни за
първа; сънливата касиерка с омърляна
книжка на Агата Кристи в ръка, и
дванадесетте напълно прозрачни
пластмасови манекени, (Първа употреба
– сертифициранOвнос!),OсOбелезнициOнаOръце.
ГюроOГюровOотсъстваше.
-
В тази Криза, - започна оклюмалият
пребледнял собственик, - в тази глобална
Криза ...
- Но, какво – за Бога? - удиви
се прекалено възпитано момичето-аранжьор
доктор „ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“
от Университета в Нагоя, пипнала диплом,
(Червен восъчен печат върху диплом метър
на метър, от почти вечна восъчна хартия!),
точно преди лабораторията да избухне
в пламъци. - Идвам съвсем навреме?
Често,
заради своят безценен гост шофьора,
момичето закъсняваше. (Никога повече
от десет минути!) Собственикът й прощаваше.
За да я посети още същата вечер, с бутилка
„Перно“ в ръка. (Има го в продажба!)
-
Такъв скандал, - продължи собственикът,
- в тази Криза!
- Но, какво, какво,
какво наистина - за Бога?
Докторът по
„ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“,
и пресен член на „КЛУБА
НА ОТДАВНА ИЗЯДЕНИТЕ МАМИНИ БАНИЦИ“,
бе крайно обезпокоен. Шофьорът бе в
неизвестност. Магазинът бе затворен.
Притеснената касиерка отваряше-затваряше
своята вечна крими-читанка.
Ще
се поясня, - собственикът бе станал
прекалено груб. - Онзи Скапан Дърт
Картонен Манекен от Папье-Маше, с когото
Ти се Ебава толко' дълго
време, (Да му даряваш сребърно сърце –
луда ли си – Ма?!?), скокнал сред нощ.
(Камерите фиксират събитие, час и време!)
Па, като започнало това твое „Папье-Маше“
секс, секс, секс, где' и по Интернет го
няма! (Кой плаща – аз плащам!?!) А тези
пластмасови тиквеници, само това чакали.
Разревали: „Братство! Равенство!
Свобода!“ Разпели Марсилезата. Разпели
„Тих Бял Дунав“! Разпели „Вся власть
Советов!“ - нъл-;c-ръзбиръш-мъ!
Скокнали, па разбили насрещният
бижутериен магазин. Със старинни дълбоко
патинирани сърца даkf се
налапат. Наченали „Шуми Марица“, ама
охраната ги спипала.
-
И, що от туй? - запита нашето Момиче
възможно най-наивно. - Една естествена
потребност от сърца.
МОМИЧЕТО,
доктор „ЯДРЕНИ
НАУКИ-ЕЖЕДНЕВНА АПЛИКАЦИЯ“,
новоизбран член на „КЛУБА
НА ОТДАВНА ИЗЯДЕНИТЕ МАМИНИ БАНИЦИ“,
за пореден път разбра, че да подариш
сърце на картонен манекен, е риск от
най-висока степен. (Бе късано на изпит
„ОЦЕНКА
РИСК ПРИ ЯДРЕНИ ИНСТАЛАЦИИ-ДОМАШНА
АПЛИКАЦИЯ“!)
Разбра, че отново е освободена от работа.
Разбра, че повече никога няма да работи
с ентусиазъм, майсторство и обич, една
така превъзходна и сантиментална
професия. В която оставаш на улицата,
подариш ли някому сърце.
МОМИЧЕТО
ОБЪРНА ГРЪБ на
собственик,
на касиерка, на манекени, на сеирджии,
(Полицейска камионетка виеше, и идеше!?!),
и на Мол. (Въз! Въз! Въз!) На онзи Мол,
гдето е надънен точно срещу Портите на
Старите Градски Варненски Гробища. Без
никой дори да ни запита. Нас, Остатъчните
Варненски Граждани, вечните данъкоплатци.
Скокна в едно чакащо такси. Отпусна се
на задната седалка. Горчиво заплака.
-
Накъде? - запита шофьорът, сякаш не
знаеше.
- В Жи – во – та ... - прохлипа
Момичето, па посегна да запали цигара,
докато пийва освежителен сок от
пластмасова канистра. Оставайки, с
възможно най-широкоOотворенаOуста.
ОТ
ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОБРАТНО ГЛЕДАНЕ Я ГЛЕДАШЕ
присмехулно, Гюро Гюров. О, не! Не бе
шофьорът, колкото да ни се иска това.
ТАКСИТО
НА НОВИЯТ ПРИЯТЕЛ НА МОМИЧЕТО,
бе спряло на червен светофар. А, нали
знаете как е във Варна-град. До всеки
светофар в този някога изумруден
курортен център наричан „ЦАРИЦА
НА ЧЕРНО МОРЕ“,
освен глутници бездомни псета,
задължително стои разбита кофа за
разделно събиране на смет. (Дизайнерски
изпипана!) От кофата за разделно събиране
на смет, от нейното отделение за хартиени
отпадъци, стърчеше захвърленото
потрошено тяло от папье-маше, на
някогашният красавец Гюро Гюров. От
там, през огледалото за обратно гледане,
като през Отвъдно, Манекен № 013 а заедно
с него и частица от Духа на Светецът-Скулптор,
продължаваше да ни се надсмива.
МОМИЧЕТО
СВИ БЕЗРАЗЛИЧНО РАМЕНЕ.
(Плате-ната
Любов променя!) Помоли шофьорът да
почака. Скокна от колата за момент.
Бръкна в кофата за смет. И, си взема
обратно подареното дълбоко патинирано
сребърно сърце. Шофьорът ехидно се
разсмя. И даде - от онази мръсна
калифорнийска газ - право в живота.
THE
END
11.06.2012
г.-15:49:21/13.06.2012 г.-12:15:06/14.06.2012
г.-10:51:21/14.06.2012 г.-19:44:06/15.06.2012 г.-8:41:22/21.11.2012
/ 16:02
22.06.2012
г.-11:59:39 - 9.12.2012 г.16:10:40
(C)2012-BOGOMIL
KOSTOV AVRAMOV-HEMY
(C)2012-Tashunko
TASHUNKOFF
БОГОМИЛ
КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ, ИЛИ ХЕМИ
ВАРНАЛИС.
РОДЕН
1937., ВАРНА, БЪЛГАРИЯ.
БАЩА
НА ДВАМА СИНА ОТ ДВА РАЗЛИЧНИ БРАКА.
ВЪЗПИТАНИК
НА ДВА РЕЖИМА .
ПОТЪРПЕВШ
ОТ ТРЕТИ.
АВТОР
НА ПОЕЗИЯ, РАЗКАЗИ, БЕЛЕТРИСТИКА,
ПУБЛИЦИСТИЧНИ,
НАУЧНИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ.
ACADEMICIAN
IBLEA-1988.
НЕРЕДОВЕН
ПРОФЕСОР ОБЩА ЕКОЛОГИЯ И МАРИНИЗЪМ.
BOGOMIL
KOSSTOV AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY OR HEMY VARNALIS.
BORN
1937., VARNA-CITY, BULGARIA.
FATHER
OF TWO BOYS FROM TWO DIFFERENT WEDLOCKS.
EDUCATED
THROUGH TWO POLLITICAL REGIMES.
AFFECTED
FROM THE THIRD ONE.
AUTHOR
OF POETRY, SHORT-STORIES, BELLE-LETTERS, PUBLICICSM,
SCIENCE
RESEARCHINGS.
ACADEMICIAN
IBLEA-1988.
INVITED
PROFESSOR COMMON ECOLOGY AND MARINISM.
