ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ДА ПРЕСРЕЩНЕШ ВЛАК
КОГАТО НАВЪРШИ ШЕСТДЕСЕТ, ТОЙ СЕ ПЕНСИОНИРА. ПЕНСИЯТА БЕ
МИЗЕРНА, НО ЧОВЕКЪТ СИ СЕ НАДЯВАШЕ НА ЧЕТКАТА. БЕ ПОЧТИ ИЗВЕСТЕН
ПРОВИНЦИАЛЕН ХУДОЖНИК. НИКОГА НЕ БЕ МЕЧТАЛ ЗА ПАРИЖ ИЛИ РИМ. БЕ
МЕЧТАЛ САМ ДА ОТГЛЕДА СИНЪТ СИ. СЪДЪТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ БЕ
ПОСТАНОВИЛ; А ТОВА БЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРОГ СЪСТАВ ОТ ОНОВА ОХУЛНО
ВРЕМЕ; ДА МУ ПОВЕРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО. И, ТОЙ СИ ГО ВЗЕМА.
ОТНАЧАЛО ЗА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ. ПОДИР ТОВА ЗА ЦЯЛА СЕДМИЦА. ПОСЛЕ ЗА
МЕСЕЦ - И ОКОНЧАТЕЛНО. ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЕШЕ. ЩОТО, С ПОКОЛЕНИЯТА
ОКОНЧАТЕЛНО – НИКОГА НЯМА.
ТОГАВА ЗАЖИВЯХА НА ТАВАНА. ДОКАТО АПАРТАМЕНТЪТ БЕ В СТРОЕЖ.
В КРАЯТ НА КРАИЩАТА СЕ НАНЕСОХА; С НЯКАКВА УМОРА-БЕЗРАЗЛИЧИЕ; ВСРЕД
ОЩЕ ВЛАЖНИ ОТ МАЗИЛКАТА СТЕНИ. ВСЕКИ ВЪВ СВОЯ СТАЯ. ЕДИН СЪВСЕМ
ПРОЛЕТАРСКИ ЛУКС. И, СТАРАТА МУ МАЙКА-ВДОВИЦА – В МИНИАТЮРНАТА
ТРАПЕЗАРИЯ - В ТЕЖЪК ДОБАВЪК. ХОЛЪТ ОТДАВАХА НА КУРОРТИСТИ. И ТАКА
БЕ, ДОКАТО СИНЪТ ЗАВЪРШИ ТЕХНИКУМ, А ПОСЛЕ МОМЧЕТО ИЗКАРА
ВОЙНИКЛЪК. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН И НЕИЗБЕЖЕН.
ЩОМ СИНЪТ СЕ ИЗВОЛНИ ОТ ВОЙСКАТА, МОМЧЕТО РЕШИ ДА Е СЪВСЕМ
САМОСТОЯТЕЛНО. ИЗКАРА МЕСЕЦ-ДВА НА СЪЩИЯТ ТАВАН, НА КОЙТО БЕ
ПРЕНЕСЕНО ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО ТЪЖНО ДЕТСТВО. ДОКАТО ЕДИН ДЕН
ЗАЯВИ; ЧЕ ЩЕ ОТИДЕ ДА ЖИВЕЕ ПРИ МАЙКА СИ, И НЕЙНИЯТ ПРИЯТЕЛ. ТОГАВА
ТИ КАЗА: ДОБРЕ – ТВОЯ СИ ВОЛЯ МИЛИ МОЙ СИНЕ, НО ОТ ВРЕЕМЕ-НАВРЕМЕ ЩЕ
МИНАВАШ ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБРАВИМ – НАЛИ!?! СИНЪТ НЕ БЕ ОТГОВОРИЛ. БЕ
ГРАБНАЛ СВОЯТА ВЕЧНА ВЕЩЕВА ТОРБА, КАЗАШКИ ОБРАЗЕЦ, ПРЕЗРАМВАЙКИ
ДВЕТЕ СИ КИТАРИ, ГРАБВАЙКИ ПОД МИШНИЦА КОМПЛЕКТ
ВИСОКОГОВОРИТЕЛИ. ХУКВАЙКИ ПО СТЪЛБИТЕ. ПРЕДПОЛАГАЕМО – НА
СВОБОДА. СЯКАШ СЪРЦЕТО ТИ НЕ СЕ КЪСАШЕ ОТ МЪКА. ОЩЕ НА ДРУГИЯТ ДЕН
СИ ДОЙДЕ ОБРАТНО - САМО СЕ КАРАЛИ. ТИ СВИ РАМЕНЕ – ЧЕ ВРЪЩАЙСЕ – ВСЕ
ЕДНО НИЩО НЕ Е БИЛО. НО, СИНЪТ ТИ НИКОГА НЕ СЕ ЗАВЪРНА
ОКОНЧАТЕЛНО.
1
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТИ НЕ БЕ ВИЖДАЛ МАЙКА МУ ОТ ГОДИНИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА Я
СЪЖЕЛЯВАШ. КАКТО ТОГАВА, КОГАТО ОТПРАЩАШЕ ДЕТЕТО ВСЯКА СЪБОТА
ПРИ НЕЯ. ВМЕСТО НА МЕСЕЦА ВЕДНЪЖ. НАСПОРЕД ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА
ПОЧИТАЕМИЯТ БРАКОРАЗВОДЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ. ДАЛИ МОМЧЕТО Я
НАМИРАШЕ ТАМ? ТОВА ТИ НИКОГА НЯМА ДА УСТАНОВИШ. ВСЪЩНОСТ, КАКВО
ЗНАЧЕНИЕ. НО ПОМНИШ НЕГОВИЯТ ОЗАДАЧЕН ПОГЛЕД НА АВТОБУСНАТА
СПИРКА. СЯКАШ ТЕ ПИТАШЕ – ЗАЩО ТРЯБВА ДА ГО ПРАВЯ? ДА, ДА, ДА, ТИ НЕ
ИСКАШ ПОВЕЧЕ ДА Я ВИЖДАШ. НЯКОГА БЕШЕ Я НАМРАЗИЛ. МАКАР, ЧЕ, НЕ
УМЕЕШ ДА МРАЗИШ. ЗНАЯ АЗ – ЗНАМ СИ АЗ.
ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ТИ БЕ ИЗПРАТЕН - ПО СПЕШНОСТ,
НА КУРСОВЕ В СТОЛИЦАТА. НАСТЪПИ ВРЕМЕ ДА ОТПЪТУВАШ, А ТВОЯТА
СЪПРУГА ПО ЗАКОН, ОТСЪСТВАШЕ ОТ МЕСЕЦ. ЗАЕДНО С ДЕТЕТО, БЕ
ЗАПРАШИЛА – ЗА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ЕСЕНТА - ПО КРАЙБРЕЖНИТЕ КУРОРТИ.
ТОГАВА, ТИ ВЪРТЯ ТЕЛЕФОНИ ВСЯКАКВИ. МОБИФОНИТЕ ДОЙДОХА
ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПО-КЪСНО. НЕ МОЖА ДА СЕ СВЪРЖЕШ. И, ОКОНЧАТЕЛНО РЕШИ,
ЧЕ НАИСТИНА Е ПО-ДОБРЕ ДА СЕ ПРЕКВАЛИФИЦИРАШ, ВМЕСТО ДА ВЪРТИШ
ТЕЛЕФОНИ НА ХАЛОС. ВРЕМЕНАТА ВСЕ ПО-УСИЛНО СЕ МЕНЯХА.
В ПРАЗНАТА ОТ НАСЕЛЕНИЕ КВАРТИРА; ПРЕБИВАВАХТЕ НА НОРМИРАН
НАЕМ - ИМАШЕ ГО И ТОВА; ТИ НАХВЪРЛИ В ЕДИНСТВЕНИЯ КАРТОНЕН КУФАР -
ТВОЯТ БАЩА БЕ ХОДИЛ С НЕГО НА ВОЙНА; ЧИФТ БЕЛЬО И САМОВАР ЗА ЧАЙ.
ОСТАВИ ЗАПОВЕДТА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ ВЪРХУ МАСАТА, А ВЪРХУ НЕЯ ТРИ
ЗАПЛАТИ. И, ПИПНА ВЛАК ЗА СТОЛИЦАТА. ГАРАТА БЕ НА КРАЧКИ ОТ ДОМА.
КУРСОВЕТЕ ЗАПОЧНАХА ИЗНЕНАДВАЩО ЗАБАВНО. САМО ЧЕ, ОЩЕ
СЛЕДВАЩИЯТ ПОНЕДЕЛНИК – СЪДЕБНО ПИСМО С ОБРАТНА РАЗПИСКА. МОЛБА
ЗА РАЗВОД. ПРИЧИНА!?! О, ПРИЧИНИ ВИНАГИ СИ СЕ НАМИРАТ. ОСНОВНОТО –
РАЗБИРА СЕ – Е ИЗДРЪЖКА.
ТИ НЕ СЕ ПРОПИ. НЕ СИ ГО ПОЗВОЛИ. ПОТЪРСИ АДВОКАТ, ДЕЛЕГИРА
ПРАВА, И ДИСТАНЦИОННО - СЕ РАЗВЕДЕ. ЩОМ КУРСОВЕТЕ ПРИКЛЮЧИХА, БЕЗ
НЕЩО В ПОВЕЧЕ ДА СИ НАУЧИЛ, ОТИДЕ ДА ВЗЕМЕШ СОБСТВЕНИЯТ СИ БАГАЖ;
НАСЛЕДСТВЕНИЯ РАДИОАПАРАТ „ЛУМОФОН“, ДЪРВЕНИЯ ТРИНОЖНИК,
КУТИЯТА С МАСЛЕНИ БОИ, И ОНАЗИ СТАРА ПИШЕЩА „РАЙНМЕТАЛ“. ТОГАВА ТЯ
СЕ УКРИ ПРИ СЪСЕДИТЕ. ТИ, БЕЗМИЛОСТНО КЪМ СЕБЕ СИ, Й ОСТАВИ ЕВТИНАТА
2
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ДЪРЖАВНА КВАРТИРА. ОСТАВИ Й ДЕТЕТО – ЗА МОМЕНТА. ОСТАВИ Й ЕВТИНАТА
ПОКЪЩНИНА. И, ОЩЕ ТРИ СРЕДНИ ЗАПЛАТИ ВЪРХУ СТАРАТА ПОЛИРАНА СЪС
ШЕЛЛАК МАСА. С ТВЪРДО УБЕЖДЕНИЕ, ЧЕ СКОРО СИНЪТ ЩЕ ДОЙДЕ ЗА
ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ ТЕБ. А ТОВА НАИСТИНА СЕ СЛУЧИ. ЗА 1978., ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ПРЕДОСТАВИ ТАКИВА ПРАВА ЕДВА НА ДВАМА САМОТНИ БАЩИ.
ЕДИНИЯТ ОТ ТЯХ - БЕ ТИ.
СЕГА, СИНЪТ Е НЯКЪДЕ ИЗВЪН СТРАНАТА, ОТ ГОДИНИ, А ТИ СИ СЕ
ПРИМИРИЛ С ТОВА. И, СЪС ОЩЕ. С НЕПРИЯТНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА
НАДЗЪРТАШ В РАННИ ЗОРИ В ОГРОМНИТЕ КВАРТАЛНИ КОФИ ЗА СМЕТ.
ИЗПРЕВАРВАЙКИ ЦИГАНИ, КЛОШАРИ И ГЛАРУСИ. ЗАДОВОЛЯВАЙКИ СЕ ДА
СЪБИРАШ ОТПАДНА ХАРТИЯ И РЪЖДИВО ЖЕЛЯЗО. ЗА ДА ИЗКАРВАШ ПО НЯКОЙ
ЕКОЛОГИЧЕН - ЗА ОБЩЕСТВОТО - ЛЕВ. ОТ ОТДАВНА, ТА ДО ДНЕС,
ДОКТОРАТЪТ ПО МАРКСИСТКА ФИЛОСОФИЯ И ЕТИКА ОТ ЛЕНИНГРАДСКИЯ
УНИВЕРСИТЕТ, ТИ БЕ ДОНЕСЪЛ ЕДИНСТВЕНО НЕПРИЯТНОСТИ. ОКАЗА СЕ, А
ИЗКАРВАНЕ НА ХЛЯБ НЕ СТАВА, ВСЪЩНОСТ НЕ СТАВА ЗА НИЩО. ОСВЕН ДА СИ
МУ СЕ РАДВАШ. ПАРЧЕ КАРТОН В АЛЕНА ПОДПЛАТА ОТ СТАРОМОДНАЯ
МУШАМБА.
С ПРАВО ПОДОЗИРАШ, ЧЕ ДОНЕЙДЕ СИ ЗАВЪРШЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
НЕ САМО ПОРАДИ ВИСОКИЯТ ДИПЛОМ. НЕ САМО ПОРАДИ РЕД НАУЧНИ
ПРИНОСИ. НАЙ-ВЕЧЕ ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ В ТАЗИ СТРАННА СТРАНА,
ДОКАЗАНИЯТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ВСЕ ПО-ЧЕСТО Е КРАЙ КОФИТЕ СЪС СМЕТ. И,
КАКТО ДА СЕ ВЪРТИ, НЕ БИ МОГЪЛ ДА ЗАРАБОТИ ДОРИ ПУКНАТ ГОЛОГАН. ПРИ
ПОРЕДНОТО ПРЕОСМИСЛЯНЕ ПОЛИТИКИТЕ НА ВЛАСТТА ПО БАЛКАНСКИ, ТИ
НЕ БЕ ПРЕСТАНАЛ ГОРЧИВО ДА СИ СЕ НАДСМИВАШ - НАД ОСЕЗАЕМОТО.
НАРИЧАЙКИ ВСИЧКИЯТ ТОЗИ ВНЕЗАПНО НАСТЪПИЛ ВСЕОБЩ ХАОС -
„ГЛОБАЛИЗМАТА“. ДОКАТО СТОМАХЪТ ТИ ДЕФИНИТИВНО СТЪРЖИ ОТ ГЛАД, А
ДРЕХИТЕ ТИ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ ИЗНОСЕНИ. ЧИСТИЧКИ - А ИЗНОСЕНИ .
ЧИСТИЧКИ – НО ПОЗАКЪРПЕНИ. ВСЕ ПОВЕЧЕ – ВСЕ ПО-ЧЕСТО. ДОКАТО СИНЪТ
ТИ Е ТАМ – НЯКЪДЕ!?! - ИЗВЪН СТРАНАТА. КЪДЕТО ПРЕДПОЛАГАЕМО, СЕ КЪПЕ
ВЪВ ПАРИ.
ПОНЯКОГА СИ ПОЗВОЛЯВАШ, ДА ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. БЕ
ИМАЛ СВЕТЛИ И БЕЗГРИЖНИ МИГОВЕ. С НЕЯ И ДЕТЕТО. ДОКАТО ТЯ НЕ РЕШИ
ДА РАБОТИ, А МАЛКИЯТ ДА ПОСЕЩАВА ИНСТРУМЕНТАРИУМА ЗА ОБЩЕСТВЕНА
3
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
УРАВНИЛОВКА, НАРИЧАН "ДЕТСКА ГРАДИНА". ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ,
ПОТОМЦИТЕ НА ВЛАСТВАЩИТЕ ДА ДОМИНИРАТ В НАПЪЛНО НЕИЗВЕСТНА ЗА
ПРОСТОЛЮДИЕТО ДЕТСКА ГРАДИНА. НО, ТИ ДОБРЕ ПОМНИШ, КАК НЯКОГА
ВМАЙКИТЕ СИ СТОЯХА У ДОМА УПОВАВАЙКИ СЕ НА ДОСТАТЪЧНИТЕ
ЗАРАБОТКИ НА БАЩИТЕ, А ДЕЦАТА ИГРАЕХА НА УЛИЦАТА В ПРАХТА – НО
ПРЕД ДОМА!?! - ЗА ДА БЪДАТ ПОД ОКО ВОВРЕМЕ. НО ДА, ИМАШЕ ДЕТСКА
ГРАДИНА ПО ОНОВА ВРЕМЕ. В СТОЛИЦАТА. ЕДИНСТВЕНА. ДЕТСКАТА ГРАДИНА
НА ЦАРЧЕТО. СЕГА НА НЕЙНИ МЯСТО СЕ ВИСИ МОНУМЕНТАЛЕН ПАМЕТНИК НА
ОКУПАНТИ.
ИЗВЕДНЪЖ НЕЩАТА СТАНАХА ДРУГИ. И, СЕ СЛУЧИ ТОВА С РАЗВОДА. А
РАЗВОД Е ДОБРО, КАЗВАШ СИ СЕГА, НО АКО НЯМАШ ПОКОЛЕНИЕ. В ПРОТИВЕН
СЛУЧАЙ – НЕ Е ДОБРО. ПРИ РАЗВОД ПОКОЛЕНИЯТА ВСЯКАК ОТИВАТ ПО
ДЯВОЛИТЕ. ВСЯКА ПРИВЕЧЕР ТИ, РИЕШ ГЛАВА В СПЛАСТЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЦА,
ПРАНА ВСЕ ПО-РЯДКО, ДОКАТО ТИХИЧКО ПРОПЛАКВАШ. ПОСЛЕ СЕ
ОКОПИТВАШ. СКОКВАШ. ВКЛЮЧВАШ ТЕЛЕВИЗОРА. ЗА ДА СЕ ПОРАДВАШ НА
ХОРСКИЯТ РАЗКОШ. ЗА КОЙТО ДОРИ НЕ ПОМИСЛЮВАШ, ЧЕ БИ МОГЪЛ И НА ТЕБ
ДА СЕ СЛУЧИ.
ПОНЯКОГА, ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. С ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА.
ДА ИЗКОПЧИШ НОМЕРА НА ТЕЛЕФОНА НА ЗАБЕГНАЛИЯТ ЗА ПРОКОПСИЯ, ЗАД
ДЕВЕТ ЗЕМИ В ДЕСЕТА, НЕПОНЯТЕН БЛУДЕН СИН. ДАНО ГО ЧУЕШ ПОНЕ ОЩЕ
ВЕДНЪЖ. ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА ПУКНЕШ. ЗАЩОТО СМЪРТТА, А ТЯ Е ТРЪГНАЛА
И ИДЕ, ТИ ВСЕ ПО-ЧЕСТО ПРЕДУСЕЩАШ С ЦЯЛОТО СИ ТЯЛО. КАК ТИХО –
ТИХИЧКО – ИЗИСКАНО А БЕЗПОЩАДНО – ПРИСТЪПВА ЛИ ПРИСТЪПВА.
ПОТРАКВАЙКИ СЪС СКЕЛЕТ. КАК СИ СЕ ТУЛИ ЛИ ТУЛИ, ЗАД ВЕЧНО
РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. КАК СИ СЕ ГУШИ ЛИ ГУШИ, ВСРЕД КУПИЩАТА
КНИГИ, ПРЕПИСКИ И КАРТИНИ. В ЕДНА РЪКА - С БУКЕТ БОДЛИВИ ЧЕРНИ РОЗИ. В
ДРУГА - С ОГРОМНА ВНОСНА ЛЪСКАВА КОСА.
ЕДНА ВЕЧЕР В СЪНИЩАТА СИ, ТИ УСПЯ ДА ОТНЕМЕШ КОСАТА ОТ
БЕЗОКАТА ЖЕНА. ПА ЗАПОЧНА - ВМЕСТО НЕЯ - ДА КОСИШ ЛИВАДИТЕ НАРЕД.
КАКТО ЕДНО ВРЕМЕ – НА СЕЛО. ДОКАТО ТРЕВАТА НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В ГОРА
НЕПРОХОДИМА. ДОКАТО КОСАТА В РЪЦЕТЕ ТИ НЕ ЗАИСКРИ, И СЕ РАЗПАДНА.
НА КРЯСЪЦИТЕ ТИ СЕ ПРИТЕКОХА СЪСЕДИ. ЗНАЕХА, ЧЕ НИКОГА НЕ СЕ
ЗАКЛЮЧВАШ. КАКВОТО ИМАШЕ ЗА КРАДЕНЕ, УЛИЧНИТЕ БАНДИ - ВЕЧЕ!?! - ГО
4
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
БЯХА РАЗГРАБИЛИ. ТЕЛЕВИЗОРЪТ БЕ ПОЩАДЕН. СТАР, ТЕЖЪК, НЕГОДЕН ЗА
НОВИТЕ ВРЕМЕНА НА ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН ПРОГРЕС ОТ
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЕДНО ЧИПИРАНО ДО ДУПКА ЧЕЛОВЕЧЕСТВО.
БИВШАТА НЕ ИЗГАРЯШЕ ОТ ЖЕЛАНИЕ ДА ТЕ ВИДИ. БЕ ИМАЛА ПРЕЗ
ЖИВОТА СИ ТОЛКОВА МНОГО ХУБАВИ И БОГАТИ МЪЖЕ, ЧЕ СТАРИЯТ –
ОТДАВНА ИЗПЯТА ПЕСЕН – НЕ СТАВАШЕ ЗА ПРЕРЕПЕТИРАНЕ. БЕ ЖЕНА
НАПЪЛНО ИЗМОРЕНА ОТ ЖИВОТ; ПЕНСИОНИРАНА ПО БОЛЕСТ. СЛЕД КАТО
ХИРУРЗИТЕ ЗАВИНАГИ Й БЯХА ОТНЕЛИ ДЕТЕРОДНИТЕ ОРГАНИ. МАЙСТОРСКИ
УСПЕШНО, ПО ЗАНАЯТЧИЙСКИ ГАРАНТИЙНО. ОБЕЩАВАЙКИ ОЩЕ ДЕСЕТИНА
ГОДИНИ СКОТСКИ ЖИВОТ. НО, ЩО ДА СЕ ЧИНИ – ТАКА Е НА БАЛКАНИТЕ.
БИВШАТА НЕ РЕАГИРАШЕ ИНАЧЕ, ОСВЕН ДА МУ ЗАТВАРЯ ТЕЛЕФОНА.
КАЗВАШЕ ЕДНО „АХА“. ПОСЛЕ СЕ ЧУВАШЕ „ТРАК“. И НАДЕЖДАТА - САМА
УМИРАШЕ. ДРЕВНА ИСТИНА Е, ЧЕ ЛЮБОВИТЕ – ГОЛЕМИ ИЛИ МАЛКИ,
НЕИЗБЕЖНИ ИЛИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ - ОСТАВЯТ ВЕЧЕН ОТПЕЧАТЪК ВЪВ ВСЕКИГО
ОТ НАС. ТА, НА СТАРИ ГОДИНИ – ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ - ДА РАЗБУТВАМЕ
НЯКОГАШНА ДОБРЕ ТУШИРАНА ДУШЕВНА ПРАХАН? ЛЕСНО БИ МОГЛА ДА
ЛУМНЕ, ЧЕ ДА НИ РАЗПЛАЧЕ. ЗА ДА НИ ДОКАЖЕ, КАК ВСИЧКО МОЖЕ ДА Е ДО
ВРЕМЕ – АМА НЕ СЪВСЕМ.
АЛА ТОЙ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ПОСТОЯНСТВА. ЧРЕЗ ОСОБЕНАТА
МРАЧНА ГОРЧИВА СИЛА, НА СВОЯТА ПОРУТЕНА ДО ВДЪН ДУША. НАЙ-ЧЕСТО,
КОГАТО ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ ТОК БИВАШЕ СПИРАН. ПОРАДИ НЕПЛАТЕНИ
СМЕТКИ. ПОНЯКОГА, И ТЕЛЕФОНЪТ БИВАШЕ СПИРАН. ПО СЪЩАТА
ПРОЗАИЧЕСКА ПРИЧИНА. ТОГАВА, В БЕЗГЛАСНИЯТ ПОЛУМРАК НА
РАЗПАДАЩИЯТ СЕ СГЛОБЯЕМ АПАРТАМЕНТ, ТОЙ СИ ПРИПОМНЯШЕ НЯКОЙ ОТ
ОСНОВНИТЕ ПОСТУЛАТИ НА МАРКСИЗМА: „ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА
СТАВА ЩО ЩЕ!?!“ И ДРУГИ. ПОСТУЛАТИ, ПРЕАРАНЖИРАНИ ОТ САМОРОДНИ
ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ ХЪШЛАЦИ. ЩО МУ ПОЗВОЛЯВАХА ДА ИЗПИТВА И ДА КЪСА
СТУДЕНТИ. ВСЪЩНОСТ, КАЗВАШЕ СИ ПОНЯКОГА В МРАКА; ПРОИЗНАСЯЙКИ
ЕДИНСТВЕНАТА БОЖА МОЛИТВА КОЯТО ЗНАЕШЕ; КЪДЕ СА ВСИЧКИ ТЕЗИ
СТОТИЦИ МОИ СТУДЕНТИ!?! ЗАЩО ТАКА РЯДКО ГИ СРЕЩАМ - ЗАЩО НЕ МЕ
ТЪРСЯТ? И, КОИ ОТ ТЯХ – ЗА БОГА, МЯРКАМ НАЙ-ЧЕСТО ПО УЛИЦИТЕ? АМИ
ЧАЛДИСАЛИТЕ, БОЖЕ ГОСПОДИ ВСЕВИШНИЙ. И ПРОСЕЩИТЕ, С ПОВЕЧЕ ОТ
ЕДИН ДИПЛОМ В ДЖЕБ. АБЕ, КАКВО СТАВА С ТОЗИ СВЯТ!?! ТЕЛЕВИЗОРЪТ СЕ
ОПИТВАШЕ ДА ОТГОВАРЯ. ЗА ДА ПОЛУЧИ ЗАФУЧЕН ЧЕХЪЛ ПО ЕКРАНА.
5
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЩОМ УСТАНОВИ, ЧЕ БИВШАТА НИКОГА ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА
МУ ПРЕДОСТАВИ ТЕЛЕФОНЪТ НА СИНЪТ МУ, ТОЙ СЕ НАСОЧИ КЪМ
ПРИЯТЕЛИТЕ. УПРАВНИ МОМЧЕТА – КОЙ С МАГАЗИН, КОЙ СЪС ЗАНАЯТ. НО, И
ТЕ МУ ОБЪРНАХА ГРЪБ. ЗАЯВИЯВАЙКИ МУ, ЧЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО СИНЪТ МУ СЕ
ЗАВРЪЩА ТУК, ВЪВ СТАРА ВАРНА, В ОТПУСКА ИЛИ НЕЩОСИ ДРУГО. КЪДЕТО
ОБИТАВА ИЗОСТАВЕНАТА БАБИНА КЪЩА В ГРЪЦКАТА МАХАЛА. А ОСВЕН ТОВА
ВИНАГИ СЕ ПРИДВИЖВА ЗАД КОРМИЛОТО НА ОГРОМЕН ДЖИП. НО,
ОТБЕЛЯЗАХА ТЕЗИ МЛАДОЦИ ОТКРИВАЙКИ СЪЛЗИ В ЪГЪЛЧЕТАТА НА
НЕГОВИТЕ ИЗБЛЕДНЯВАЩИ СТАРЕШКИ ЗЕНИЦИ, ВСИЧКО Е СВОБОДА НА ИЗБОР –
ТЪЙ ДА ЗНАЙШ - БА ЧУВЕК!?! ХАЙДЕ СЕГА, ВЪРВИ СИ, НЕ ПРЕЧИ НА БИЗНЕСА, ЧЕ
НАЧАЛСТВАТА НАБЛЮДАВАТ ПО ДЖИЕСЕМИ - КОЙ ИДЕ – КОЙ СИ ЗАМИНАВА
ОТ ТОЗИ ПРОСПЕРИРАЩ ВТОРА УПОТРЕБА ДРЕХИ-МИКСЕД-БИГ-ШОП-ФОР-
ЕВЪР.
ЕДНА ПРЕКРАСНА ЕСЕННА ВЕЧЕР, СТАРИЯТ СЕ ИНСТАЛИРА НА ЪГЪЛА,
НА ИЗОСТАВЕНАТА ОБЩЕСТВЕНА БАНЯ, ПРЕД СТАРАТА БАБИНА КЪЩА - В
ГРЪЦКАТА МАХАЛА. ОТ КЪДЕТО ВСЪЩНОСТ БЕ ПОТРЪГНАЛ САМИЯТ РАЗВОД.
ПОДИР ЕДНА НАСМЕШКА – БЕ ЧУВСТВИТЕЛЕН ДО БОЛКА – ВЪРХУ ТЕБ И
БРЕМЕННАТА ТИ СЪПРУГА. ИЗМИНАХА ЧАСОВЕ. ПРЕВАЛИ ПОЛУНОЩ, А
ДЖИПЪТ И СИНЪТ - НИКАКВИ ГИ НЯМАШЕ. ПРЕСТРАШИ СЕ, ПРИСТЪПИ КЪМ
СТОГОДИШНАТА КОВАНА СТОМАНЕНА ВРАТА, И ПОЗВЪНИ. ЗАД ЕДНО ПЕРДЕ
СВЕТЛИНАТА БЛЕСНА. ИЗЛЕЗЕ УСМИХНАТА МЛАДА ЖЕНА-МУЛАТКА. ЗА ДА МУ
ОБЯСНИ, ЧЕ МЪЖЪТ Й Е ИЗВЪН ГРАДА. НА ЕДИКОЙ-СИ СТРОЕЖ. СТРОЕЖЪТ
СТАРИЯТ ГО ЗНАЕШЕ. И, СЕ ОПЪТИ НА НАТАМ.
ЗАЩОТО КАРТАТА МУ ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ БЕ НЕВАЛИДНА, УЖ
БЕЗПЛАТНА – А ИЗЦЯЛО ПРЕДПЛАТЕНА, ЗАПЪТИ СЕ ПЕШ. ВЪРВЕШЕ СРЕЩУ
ДВИЖЕНИЕТО, ПОКРАЙ ЛЕВИЯТ ТРОТОАР, ОБВИВАН ОТ АВТОМОБИЛНИ
ИЗПАРЕНИЯ. РАВНОМЕРНО КРАЧЕЙКИ ПО АСФАЛТОВАТА НАСТИЛКА. БЕЗ ДА
ПРЕСТАНЕ ДА СИ ПОВТАРЯ ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА КЪМ СВОЯТ ГОСПОД-
БОГ. ЗНАЕШЕ Я - ОТ ПРЕДИ ДА БЪДЕ ЗАБРАНЕНА. А КОЛИТЕ ФУЧАХА СРЕЩУ
НЕГО - ОБЛИВАЙКИ ГО С КАЛ. А ТОЙ, СИ СЕ ПОДСМИВАШЕ. НА БАЛКАНИТЕ,
ДОРИ АСФАЛТЪТ УСПЯВА ДА ИЗЛЪЧИ КАЛ.
КОГАТО СЕ НАСИТИ НА ТАЗИ НАСРЕЩНА КАЛ, ПРЕМИНА НА
ОТСРЕЩНАТА СТРАНА. СЕГА КОЛИТЕ МУ ИДЕХА В ГРЪБ. И РЕШИ, И ОПИТА
6
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
АВТОСТОП. БЕ ЧОВЕК НА ПРЕКЛОННИ ГОДИНИ, И САМО ТОВА НЕ БЕ ПРОБВАЛ.
ВДИГНА РЪКА, И ВИДИШ ЛИ - ЕДНА КОЛА СЕ СТЪПИСА И СПРЯ. УЧУДЕН, ДО
НЕМАЙ-КЪДЕ, ТОЙ СЕ ПОКЛОНИ. (БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
МОМЧЕТО, ГОРЕ-ДОЛУ НА ВЪЗРАСТТА НА ОТДАВНА ЗАБРАВЕНИЯТ
СИН, СЕ РАЗСМЯ, ПА ПРОТЕГНА РЪКА И МУ ПОМОГНА ДА СЕ КАЧИ. ЗАЯВИ МУ,
ЧЕ ЗА НЕГО Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ВОЗИ АВТОСТОПАДЖИИ. НО, ТОЛКОВА
ПРЕСТАРЕЛИ – ПАРДОН ЗА ИЗРАЗА!?! - НЕ Е ВОЗИЛ НИКОГА. ДА БЕ – НИКОГА.
МЛАДИТЕ – КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ВОНЯТ, КАЗА ТОГАВА МОМЧЕТО КОЕТО СÀМО ЗА
МАЛКО ЗАПРИЛИЧА НА НЕГОВИЯТ НЕСРЕТЕН СИН, ДАЛИ ЗАЩОТО ДЪРЖАТ
ОБЩЕСТВОТО ОКОНЧАТЕЛНО ДА СЕ РАЗПАДНЕ? АБЕ ДЕДЕ – ДОБАВИ МОМЧЕТО
ДОКАТО ВЪРТЕШЕ ВОЛАН И ОЧИ НА ЧЕТИРИ, ЩО ЗА АФТЕРШЕЙФ ПОЛЗВАШ? А,
ОТВЪРНА СТАРИЯТ, СТАРА ПУРА ДОПУШВАМ, МАКАР ДА НЕ Е
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО. ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ВРЕМЕНА ЕДНА КУТИЯ С ОСТАТЪЦИ ОТ
ПУРИ СЪМ ОПАЗИЛ, ТА, НАПЪНЕ ЛИ МЕ МЪКА И ТОРМОЗ, СИ ГИ ДОПУШВАМ.
МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. СМЕЕШЕ СЕ ЗА ЩЯЛО И НЕЩЯЛО. БРЪКНА В
ЖАБКАТА. ПОДАДЕ МУ ЧЪРЧИЛКА В АЛУМИНИЕВ ПАТРОН. ТОЙ ПОБЛАГОДАРИ,
ПА СИ Я ПРИБРА В ДЖЕБ. РЕЧЕ СИ, ЕХ ГДЕ ТОВА ДА БЕ СИНЪТ МИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
МОМЧЕТО ИЗНЕНАДВАЩО ЗАЯВИ, ЧЕ И НА НЕГО МНОГО МУ СЕ ПУШИ,
НО КОЛАТА Е НА ШЕФА – ДА НЕ ОКАДЯВАТ. ПА ЗАЩО НЕ ЗАСЕДНАТ В
ДЕНОНОЩЕН РЕСТОРАНТ, ЧЕ ДА СИ ГИ ИЗПАФКАТ НА КАФЕ – А!?! СТАРИЯТ СВИ
РАМЕНЕ. КАЗА, ЧЕ СЧИТА ТОВА ЗА ОСОБЕНА ЧЕСТ. ОБАЧЕ ЩОМ СЕДНАХА, И
МОМЧЕТО ПОРЪЧА ВЕЧЕРЯ. МНОГО СЪМ ГЛАДЕН, ИЗВИНИ СЕ ТОГАВА
МОМЧЕТО ГДЕ ПРИЛИЧАШЕ НА НЕГОВИЯТ ЗАБЕГНАЛ СИН, А ПРЕДСТАВЯМ СИ –
КАК БИ МОГЛО ДА Е ПРИ ТЕБ. КАТО СТАРЕЦ С ОПИТ, ТОЙ ОСТАНА НА ТРЪНИ.
ПУРА, КАФЕ, ВЕЧЕРЯ, ТРАНСПОРТ, МНОГО СЪМНИТЕЛНА РАБОТА, КАЗА СИ,
МНОГО СЪМНИТЕЛНО МОМЧЕ. ОЧЕВИДНО БОГАТО. ОЧЕВИДНО
ИНТЕЛИГЕНТНО. ДАНО НЕ ИЗЛЕЗЕ МРЪСЕН НОМЕР С ПОСЛЕДНАТА МИ
ПОЗЕМЛЕНА СОБСТВЕНОСТ. ИМАЙКИ ПРЕД ВИД ЖАЛКАТА МАЗА, КОЯТО ПО
НАСЛЕДСТВО ОБИТАВАШЕ .
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
КАТО ХАПНАХА НАБЪРЗО, ПАК СЕ КАЧИХА НА СКЪПАТА КОЛА, НО
ПОВЕЧЕ МЪЛЧАХА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ; КЪДЕ В
7
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ОГЛЕДАЛОТО - КЪДЕ В ОЧИ; ЕДИН-ДРУГИГО. ДАЛИ НЕ СЕ ПОЗНАВАХА
ОТНЯКЪДЕ? РЕШИ, ЧЕ ТОВА ДОВЕРИЕ ИДЕ ОТ ХУБАВОТО ХАПВАНЕ. ТА,
ПРЕДПОЧИТАХА ДА СИ МЪЛЧАТ. И, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ СТАРИЯТ ДА СЛЕЗЕ,
МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. ПОСЛЕ ВРАТАТА СЕ ЗАТРЪШНА. ЗАВИНАГИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
Т И ОСТАНА НА ШУМЛИВАТА АВТОСТРАДА, ВСРЕД ПОТОЦИТЕ КОЛИ.
МОМЧЕТО ОТЛЕТЯ НА НЕГОВИЯТ ОГРОМЕН БЯЛ БРОНИРАН МЕРЦЕДЕС. НАГОРЕ,
ПО БАИРА КЪМ ЕВКСИНОГРАД И ЗЛАТНИТЕ. ПОДИР СВОИТЕ И ЧУЖДИТЕ, И
СВЕТОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ. А, ТИ ОСТАНА САМ, КАКТО НИКОГА ДО ДНЕС.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
БЯХТЕ ПИЛИ ПО БИРА, И ТИ, КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО КЪМ ГРАДА,
ИСТИНСКИ СЕ РАЗМЕЧТА. И ОКОНЧАТЕЛНО РЕШИ - ТОВА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ
СИНЪТ ТИ. ЧЕ ПОВЕЧЕ НИЩО НЕ ТИ ТРЯБВА. ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА НАОБИКОЛИШ
КВАРТАЛНАТА КОФА ЗА СМЕТ. ДАНО ИЗПРЕВАРИШ ЗА ОТПАДЪЧНИЯ
КАРТОНАЖ НА СЪСЕДНИТЕ ПЕТ БАНКИ – ДОБРЕ ЧЕ СА ТЕ!?! – МНОГО СА
ПОЛЕЗНИ ЗА ИЙХАЛЕТО. КАК ЛИ Е ЖИВЯЛ НАРОДО ПОД ТУРСКО, БЕЗ БАНКИ И
ШКОЛА? КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО, ТИ СЕ ВПЕЧАТЛИ, КАК СТАРА ВАРНА - СВЕТИ ЛИ
СВЕТИ - ВСРЕД ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА БЕЗПОКОЙНАТА ЛЯТНА НОЩ. БЕЗ ДА
ПРЕСТАНЕШ ДА ОГЛЕЖДАШ ПРОФУЧАВАЩИТЕ КОЛИ. ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ В
БЕГЛИТЕ БЯГАЩИ СИЛУЕТИ НА ТЕХНИТЕ ВОДАЧИ. ТЪРСЕЙКИ УСЕЩАНЕ, ЗА
СВОЯТ ВОВЕКИ ИЗГУБЕН СИН.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
КРАЧЕЙКИ ПЕШ, СРЕЩУ БЕЗКРАЙНИЯ ПОТОК ОТ КОЛИ, ТИ С БОЛКА
ПРИЕМАШЕ ТЕХНИТЕ СЪРДИТИ КЛАКСОНИ, НЕВЪЗПИТАНИТЕ РУГАТНИ НА
ШОФЬОРИТЕ, ПРЪСКИТЕ КАЛ ПО ЛИЦЕТО. САМОДОКАЗВАЙКИ СИ, КАК ДОРИ
АСФАЛТЪТ ВЪВ ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД НА ГРАДОВЕТЕ - Е ОТ КАЛ. ПИТАЙКИ СЕ –
ДАЛИ НЕ СИ ВИЖДАЛ ТОВА МОМЧЕ НЯКЪДЕ В ПРАШНАТА И ДНЕС ГРЪЦКА
МАХАЛА,. НЯКОГА, НЯКОГА, НЯКОГА. ДАЛЕЧ НАЗАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
П РИПОМНИ СИ ЛУННАТА НОЩ НА 1975., ПУСТОТО ПО ОНЕЗИ ВРЕМЕНА
ШОСЕ. СПРЯЛАТА МИЛИЦИОНЕРСКА КОЛА. ЗАДЪРЖАНИЯТ СТАРЕЦ ИЗЛЯЗЪЛ ПО
ЧЕХЛИ ОТ НЕДАЛЕЧНОТО СЕЛО. ЗА ДА ТЪРСИ СИНОВЕТЕ СИ В ГРАДА. А
МИЛИЦИОНЕРЪТ ЗОВЕШЕ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА: „РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – АБЕ
8
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ДАЙТЕ МИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – ИМА ЛИ ТАМ МЯСТО ЗА ЕДИН ИЗОСТАВЕН
СТАРЕЦ!?!„ ТОВА СИ СПОМНЯШЕ СЕГА САМИЯТ ТОЙ. УНИЛО КРАЧЕЙКИ СРЕЩУ
ОБЕЗУМЕЛИЯТ ПОТОК КОЛИ. НЯКОЙ ОТ КОИТО СПИРАХА. ЗА ДА ГО ПИТАТ
КАКВО ИСКА, ПОДХВЪРЛЯЙКИ МУ ДЕСЕТАЧКА В ЛИЦЕТО. А ТОЙ С МЪКА И ПРЕЗ
ЗЪБИ – ВСЕ ОЩЕ ИМАШЕ В УСТА НЯКОЙ-ДРУГ ЗЪБ, ОТГОВАРЯШЕ: „СИНЪТ МИ –
ЕТО ВЕЧЕ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ НИКАКЪВ ГО НЯМА, ИДВА ВЪВ ВАРНА-ГРАД, А
МИ СЕ КРИЕ, А АЗ ГО СЪТВОРИХ И ОТГЛЕДАХ МОМЧЕТА – ДОРИ КАТО МАЙКА.“
НО, ПОВЕЧЕТО ОТ ШОФЬОРИТЕ СВИВАХА РАМЕНЕ. ДРУГИ БРУТАЛНО СЕ
ИЗСМИВАХА - МАЙНАТА МУ!?! - ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ. ТРЕТИ МУ ТЕГЛЕХА ПО
ЕДНА ЦИНИЧНА. ТОГАВА ТОЙ СЪЖЕЛЯВАШЕ. НЕ ТОЛКОВА, ЗА ПРОПУСНАТОТО
ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, КОЛКОТО ЗА НЕИЗГРАДЕНОТО ВЗАИМНО ДОВЕРИЕ. БЕЗ
ДА ПРЕСТАВАНЕ ДА ПОМАХВА С РЪКА, ДА СПИРА, ПИТА И РАЗПИТВА. НИКОЙ
НЕ ЗНАЕШЕ НИЩО ЗА СИНЪТ МУ, А И ДА ЗНАЕШЕ, ЕДВА ЛИ БИ ГО СПОДЕЛИЛ. С
НЯКАКЪВ СЛУЧАЕН СКИТАЩ ИЗВЕТРЯЛ УЛИЧЕН СТАРЕЦ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
ЛЕКА-ПОЛЕКА, ОТ КОЛА – ПРЕЗ КОЛА, СТАРИЯТ СТИГНА ГАРАТА НА
ГОЛЕМИЯТ ПРИМОРСКИ ГРАД. НЕДАЛЕЧ ОТ ПРОЧУТАТА РОДНА ГРЪЦКА
МАХАЛА. МЯСТО ОТ ПОКОЛЕНИЯТА ОБИГРАНО. ИЗПЪЛНЕНО С ДРЕВНИ
НЕПРОУЧЕНИ ПОРУТЕНИ ТУНЕЛИ. ОТПРАВНА ТОЧКА НА НЕГОВИТЕ
НЯКОГАШНИ БЕЗКРАЙНИ ПЪТУВАНИЯ ПО ГРАДОВЕ И ПО СЕЛА. ЗА ДА
ПОЯСНЯВА ДОКОЛКО ВСИЧКО Е НАРЕД, В ЕДНА ВЕЧНО РАЗПАДАЩА СЕ,
УДИВИТЕЛНО ЖИВУЧА СТРАНА. И, КАК КАТО ПРАВИШ КАКВОТО ТРЯБВА –
ВИНАГИ СЕ ПОЛУЧАВА, КАКВОТО СЪДБАТА РЕШИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)
В ЧАКАЛНЯТА ПЪТНИЦИ ДРЕМЕХА. ОПИТА ДА ЗАВЪРЖЕ РАЗГОВОР, А НЕ
УСПЯ. ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА, МУ КАЗАХА – ВЪРВИ ДА СЕ ПРЕОБЛЕЧЕШ, ЦЕЛИЯТ
СИ КАЛ И ВОНИШ, НА АВТОМОБИЛЕН ПАРК ВОНИШ. НА ПЕРОНА НА НИКОЙ НЕ
МУ БЕ ДО НЕГО. ДЕЖУРНИЯТ ПОЛИЦАЙ ГО ИЗГЛЕДА, СВИ РАМЕНЕ И МУ
ОБЪРНА ГРЪБ. А МУ СЕ ГОВОРЕШЕ. ТАКА ИСКАШЕ НЯКОМУ ДА КАЖЕ, КАК НАЙ-
НАКРАЯТ – ВСИЧКО Е ЗАГРЯЛ; КАК ОТНОВО И НАВЯРНО ЗАВИНАГИ СЕ Е
СРЕЩНАЛ И РАЗМИНАЛ СЪС СИНЪТ СИ. КОЙТО БЪРЗА ЗА ВАЖНО СРЕДНОЩНО
СЪВЕЩАНИЕ, ВЪРХУ СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА – ТАМ, В ЛУКСОЗНИТЕ ХОТЕЛИ И
ДВОРЦИ. АЛА НИКОЙ НЕ ПОИСКА ДА ГО ЧУЕ. СЪС СВИТО ОТ СТРАХ СЪРЦЕ,
ТИХОМЪЛКОМ СЕ СВЛЕЧЕ ВЪРХУ РЕЛСИТЕ. УМОРЕНО ЗАКРАЧИ ОТ ТРАВЕРСА НА
9
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТРАВЕРСА. НАПРЕД, ИЗВЪН СВЕТЛИНИТЕ НА ПЕРОНА – В НАПИРАЩИЯТ МРАК.
И, ЩОМ ТРАВЕРСИТЕ ЗАВИБРИРАХА ПОРАДИ ПРИИЖДАЩИЯ ТРЕН, РАЗКРЕЩЯ:
„ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!?!“ А, ЛОКОМОТИВЪТ ИМАШЕ ОЧИ,
НО НЯМАШЕ УШИ.
11.06.2013./12:38PM
10
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЛЕВИТАЦИЯ
НА ПОРЕДНИЯ СВЕТОВЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС, ДОВЕЛ ДО АБСОЛЮТНАТА
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ БИСЕКСУАЛЕН СВЯТ, НА МЕСТАТА ЗА
ПОЧЕТНИ ГОСТИ; А ТОВА ВИНАГИ ОЗНАЧАВА „БЕЗПЛАТНО“; ТОКУ ПРЕД НАС
СЕ ИЗТЪПАНИХА ДВЕ ПРИЯТНО ПОБЕЛЕЛИ ШИКОЗНО ОБЛЕЧЕНИ ДАМИ.
ОКУПИРАЛИ МЯСТО КОЛКОТО ЗА ЧЕТИРИ, ТЕ ПОСТОЯХА – ПОСТОЯХА,
ПОШУМЯХА – ПОШУМЯХА, ПА СКОКНАХА ДА СЕ ОТТЕГЛЯТ. ПРЕМИНАВАЙКИ
ПОКРАЙ НАС, ИЗЛЪЧВАЙКИ УХАНИЯ НА ДАЛЕЧНИ ЗЕМИ И БЛИЗКИ МОРЕТА,
ДАМИТЕ НАПРАВИХА ДА ХВЪРЛЯ ПОГЛЕД ПОДИР ТЯХ.
НЕВЕРОЯТНО, НО ДВЕТЕ ДАМИ – ЛЕТЯХА. БЕЗ ДА БЪДАТ БАЛЕРИНИ. БЕЗ
ДА ИМАТ КРИЛА. ОСТАНАХ С ОТВОРЕНА УСТА. ТАКОВА ХВЪРКАНЕ НЕ Е ЗА
ВСЕКИ. НЕ ВСЕКИ ГО МОЖЕ. НАПРЕГНАХ СЕ. ПОРАЗРОВИХ ПАМЕТТА СИ. КАТО
НИЩО СИ ПРИПОМНИХ, КАК ЕДНА ТЪЖНА ЛИ ТЪЖНА, СТУДЕНА ЛИ СТУДЕНА;
ЗИМНА БЕЛОГРАДСКА ПРИВЕЧЕР, В ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНИЯТ УЧИЛИЩЕН
ЗВЪНЕЦ, ТАЙНИЧКО ПОДРЕМВАХ В КУХАТА УЧИТЕЛСКА СТАЯ НА ТЕХНИКУМА
ПО ОРИЕНТАЛ-ПРОВИНЦИАЛИСТИКА, КЪДЕТО ПРЕПОДАВАХ. В СЪСЕДНОТО
КРЕСЛО СЪЩОТО ВЪРШЕШЕ, С ДОЛОВИМО НАСТЪРВЕНИЕ, ПО-ЕДРАТА ОТ
ДВЕТЕ ТРАХОТНИ ДАМИ. ПРЕЛЕТЯЛИ ПРЕДИ МИНУТИ ПОКРАЙ НАС –
ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ИЗОСТАНАЛИ В ОПИТИТЕ ЗА ПОДХВРЪКВАНЕ ЗРИТЕЛИ. ОТ
ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ЖЕНАТА ИЗЛИЗАШЕ ИЗ СВОЯТА СИ ДРЯМКА. И, ЗАПОЧВАШЕ ДА
МЕ НАПЪТСТВА, КАТО КАК ДА ПОСТИГНА БАЛАНС НА МЕНТАЛНО-
МАТЕРИАЛНОТО В ЖИВОТА. ТОВА ВНЕЗАПНО ИЗРИГВАНЕ НА ДУМИ; ОТ ЖЕНА
КОЯТО ТАКА СЛАБО ПОЗНАВАХ, НАСАМЕ В ИЗПЪЛНЕНАТА С ОСТАТЪЧЕН
ТЮТЮНЕВ ДИМ УЧИТЕЛСКА СТАЯ – ПО ÒНО ВРЕМЕ ТОВА БЕ ДОПУСТИМО;
ПРАВЕШЕ ЧЕСТО-ЧЕСТО ДА ПОГЛЕЖДАМ ЧАСОВНИКА ВЪРХУ СТЕНАТА. В
НАЧАЛОТО НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК, НА
УЧИТЕЛСТВОТО БЕ РАЗПОРЕДЕНО, ИМА-НЯМА ЧАСОВЕ, ДА ИЗТЪРПЯВА КРАЯТ
НА УЧЕБНИТЕ ЗАНИМАНИЯ – ПА ЩО ЩЕ ДА СТАВА. ТАКА БИЛО ПО ЦЕЛИЯТ
СЪВРЕМЕНЕН СВЯТ. ТОГАВАШНИЯТ МИНИСТЪР НА ПРОСВЕТАТА СЕ БЕ
ЗАВЪРНАЛ ОТ БРАТСКА ЯПОНИЯ, А ПОДИР НЕГО ЕДИНСТВЕНАТА ТОЙОТА В
БЕЛОГРАД, КЪДЕТО БЕ СПЕЦИАЛИЗИРАЛ ПУСКАНЕ НА БАЛОНИ ФУГО.
ОБИЧАЙНО ЗАНИМАНИЕ НА ЯПОНСКИТЕ ШКОЛА ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА
11
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
СВЕТОВНА ВОЙНА. ПО КОЕТО, БЕ СТАНАЛ ДОКТОР ХОНОРИС-КАУЗА СЪС
СВЕТОВНА НЕИЗВЕСТНОСТ. И, ПАУПЕР-ДАСКАЛИТЕ В МАТИ БОЛГАРИЯ
ВСЕВЕЧНА, ЩО ДА СТОРЯТ – ПОДЧИНЯВАХА СЕ. ПРЕНЕСЕНИЯТ ОПИТ ВИНАГИ Е
ОТ ПОЛЗА. ОСОБЕНО ЗА ОНЗИ, КОЙТО ГО Е ПРЕНЕСЪЛ.
ДОЙДЕ ПРИСЛУЖНИКЪТ, ПОВИКА ДАМАТА ПРИ ДИРЕКТОРА. ТЯ
ПЪРГАВО СКОКНА, И СЕ ОТЗОВА. НА ИЗЛИЗАНЕ МИ ХВЪРЛИ ПОГЛЕД БЕЗ
ОЧИЛА. ДОТОЛКОВА ЗАМЪГЛЕН, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА СИ ПРИПОМНЯ ЕДНА
ОТДАВНА ЗАБРАВЕНА МОЛИТВА.
НЕ МИНА И ПОЛОВИН ЧАС. ПРИСЛУЖНИКЪТ – СИН-ЗЕЛЕН, ОТНОВО СЕ
ЯВИ.
- ДРУГАРЮ ХЕМИ, - КАЗА НА ПРЕСЕКУЛКИ НЕРВНИЯТ ЧЕЛОВЕЧЕЦ, -
ДРУГАРЯТ НАШ ЛЮБИМ ДИРЕКТОР, ТЕ ВИКА НЕЗАБАВНО В КАБИНЕТА!
- СПЕШНО ЛИ? -
- СОВСЕМ- БА!?! ПЪК АЗ ША ИЗТИЧАМ, ЗА ПРЪТА ЗА ЗНАМЕТО!
КАБИНЕТЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР, БЕ В ДЪНОТО НА КОРИДОРА.
УСТРЕМИХ СЕ, ОСМЕЛИХ СЕ, ПОЧУКАХ - ПА ВЛЯЗОХ. ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ
ХВАНА ЗА РЪКАТА. ДРЪПНА МЕ НАВЪТРЕ. ПРЕМИГНА СИТНО-СИТНО. ТУРИ
ПРЪСТ НА УСТА. ИЗСЪСКА: „СУС!“ НАПРАВО СИ МЕ ПРИОБЩИ, ЧОВЕКЪТ МУ С
ЧОВЕК. А, В ОЧИТЕ МУ СЕ ЧЕТЕШЕ УБИЙСТВЕН СТРАХ.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ВСЕКИ ДРУГ ПЪТ, ПРЯКО РАЗПОРЕЖДАНИЯТА ЗА
ИКОНОМИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, КАБИНЕТЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР
БЕ ОБЛЯН В ПОТОЦИ ЛЪЧИСТА СВЕТЛИНА. СВЕТЛИНАТА СТРУЕШЕ ОТ ЕДИН
ЪГЪЛ НА РАЗКОШНИЯТ ГИПСОВ ТАВАН. ПЛАХО ВДИГНАХ ОЧИ. ТАМ ВИСЕШЕ
СЯКАШ ПЛУВАШЕ, ПРЕПОДАВАТЕЛКАТА ПО МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ. ПО
ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДИСЦИПЛИНА ЗА
ПОДРАСТВАЩИ И СТАРЕЕЩИ НАДЛЪЖ И ШИР ПО НАШАТА ЗЕМЯ ХУБАВА. И
ОСОБЕНО – В КУРОРТЕН БЕЛОГРАД. НЕЗАМЕНИМАТА ПРЕПОДАВАТЕЛКА ПО
ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ, А АКО ОСТАНЕ ВРЕМЕ И ПО ЕТИКА И ЕСТЕТИКА
– БЕЗ КОИТО РАЗБИРА СЕ ЧЕ МОЖЕ, ВИСЕШЕ В ГОРНИЯТ ДЕСЕН ЪГЪЛ ПОД
СТАРОМОДНИЯ ТАВАН. ЦЕЛИЯТ ОБСИПАН С ГИПСОВИ ПАНДЕЛКИ, ДАНТЕЛИ,
СКУЛПТИРАНИ ЦВЕТЯ, АМУРЧЕТА И БРАДЯСАЛИ НЕПТУНИ ПОД ВАРАК.
ИЗЛЪЧВАЙКИ ТЕЛЕСНА СВЕТЛИНА НЕ ПО-МАЛОМОЩНА ОТ РЕЗЕРВНИЯТ
12
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
УЧИЛИЩЕН АГРЕГАТ. ПОД ЖЕНАТА ПРИСЛУЖНИКЪТ БАЙ МИЛАН, БЕ
РАЗТВОРИЛ БЛЯСКАВА МЕТАЛИЧЕСКА СТЪЛБА, РОДНО ПРОИЗВОДСТВО.
ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР СИ ЗНАЕШЕ РАБОТАТА. ПРЕПОДАВАШЕ ТЕХНИКА НА
БЕЗОПАСНОСТТА – В ПЕТИ КУРС. ВИНАГИ ПОСЛЕДЕН ЧАС. ЩОТО ДА НЕ БИ
НЯКОЙ ДАСКАЛ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ДРАСНЕ ПРЕДИ 19:00.!
В ДИРЕКТОРСКИЯ КАБИНЕТ ЕХТЕШЕ ХУБАВ ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ
РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ. УЧИЛИЩНАТА ФОНОТЕКА ЗАЕДНО С УРЕДБАТА И
ГРАМОФОНА, ДИРЕКТОРЪТ ДЪРЖЕШЕ ИЗКЪСО ПОД РЪКА. ЩОТО, ДА НЕ БИ
НЯКОЙ КУРСИСТ, ДА СЕ ОСМЕЛИ ДА ИЗВЪРТИ НЯКОЯ УПАДЪЧНА РОК-БАЛАДА.
ЗЯПНАХ ПОЧТИТЕЛНО ДИРЕКТОРА В ОЧИ, А ТОЙ ПОСОЧИ СТЪЛБАТА,
СВИВАЙКИ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. А ЖЕНАТА СИ ВИСЕШЕ ТАМ, БЕЗ НИКАКВО
НАМЕРЕНИЕ ДА СЛИЗА. ПРЕЗ ШИРОКО ОТВОРЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ ПОДУХВАШЕ
ЛЕК ВЕТРЕЦ. ОТ ТОВА, РОКЛЯТА Й ТУК-ТАМ СЕ ДИПЛЕШЕ. А ЖЕНАТА
ПРОТЯГАШЕ ДЛАН, И ЗАЩИПВАШЕ ПОЛИТЕ МЕЖДУ КРАКАТА СИ. БЕЗ ДА
ПРЕСТАВА ДА ИЗЛЪЧВА НЕПОНОСИМИ КОЛИЧЕСТВА ПАРЦИАЛНА СВЕТЛИНА.
БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПОВТАРЯ, СЛЕДВАЙКИ РИТЪМА НА ИСПАНОЕЗИЧНИЯТ
МАРШ.
- ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ! -
ВРАТА СЕ ОТВОРИ-ЗАТВОРИ. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С ПРЪТА ОТ
УЧИЛИЩНОТО ЗНАМЕ В РЪЦЕ. ПРЪТЪТ СЕ ОКАЗА СГЛОБЯЕМ. ПРИСЛУЖНИКЪТ
ЯКО НАТЕГНА ВИНТОВИТЕ СВРЪЗКИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАВА ДА ПОГЛЕЖДА КЪМ
ЖЕНАТА, ДИРЕКТОРЪТ, МЕН И, РАЗБИРА СЕ, ОТНОВО ДИРЕКТОРЪТ.
- ТЪЙ-ТЪЙ ... - ПОВТАРЯШЕ СИ БЕДНИЯТ ЧОВЕЧЕЦ. - ТЪЙ – ТЪЙ - ТЪЙ ...
А ЖЕНАТА ВИТАЕШЕ В РИТЪМА НА МАРШ, ПРЕПОВТАРЯЙКИ МОНОТОННО
СВОЕТО СИ ЛОГО; ПОДПЯВАЙКИ СИ, ИЗЛЪЧВАЙКИ ПОРЦИИ СВЕТЛИНА
КАКВИТО РЕЗЕРВНИЯТ УЧИЛИЩЕН ГЕНЕРАТОР НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА
ПОСТИГНЕ. БЕЗ НАМЕРЕНИЕ ЗА ПРИЗЕМЯВАНЕ.
НАСТАНА ПОЛУНОЩ. ПОТРЪГНА РАЗСЪМВАНЕ. ПРИСЛУЖНИКЪТ МИ
ТИКНА В РЪЦЕ СГЛОБЕНИЯТ ПРЪТ НА ЗНАМЕТО, ПА ИЗЛЕЗЕ ДА ЗАКЛЮЧИ
УЧИЛИЩЕТО. КУЧЕТАТА В БЕЛОГРАД СЕ БЯХА ИЗНЕНАДВАЩО НАРОИЛИ, ТА СИ
ПОЗВОЛЯВАХА ДА НОЩУВАТ ИЗ ЧИСТИЧКИТЕ КОРИДОРИ НА ПЪРВОКЛАСНОТО
УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ. ЩОМ ПРИСЛУЖНИКЪТ СЕ ЗАВЪРНА, ДИРЕКТОРЪТ ПУСНА
13
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПЛОЧАТА ОТНАЧАЛО. ПОТОЦИТЕ СВЕТОВНА СВЕТЛИНА ОТНОВО БЛИКНАХА.
ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР, ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЧЛЕН НА ПЛЕНУМА НА ОК НА БКП,
ИСТИНСКИ СЕ РАЗЯДОСА. ХАРЕСВАШЕ РЕВОЛЮЦИОННИ МАРШОВЕ НА
СЛАБОИЗВЕСТНИ ЕЗИЦИ, НО ЕДИНСТВЕНО ТОГАВА – КОГАТО МУ ОТЪРВА.
- ДРУГАРЮ ХЕМИ, - КАЗА И ДОБАВИ. - НАЛИ СТЕ СПЕЦИАЛИСТ ПО
ПОДЕМНО-ТРАНСПОРТНИ МАШИНИ И ВСЯКАКВА ТЕХНИЧЕСКА МЕХАНИКА?
- ТЪЙ ВЯРНО, - ОТВЪРНАХ, - НО ЧАСОВЕТЕ МИ СА МАЛКО. ЕДВА ВЪРЗВАМ
НОРМАТИВ.
- СЕГА НЕ Е ВРЕМЕ! - КРЕСНА УВАЖАЕМИЯТ ОТ ЦЯЛ БЕЛОГРАД ДИРЕКТОР
НА ТЕХНИКУМА ПО ОРИЕНТАЛ-ПРОВИНЦИАЛИСТИКА И
КОМПРОНАНОМИСТИКА. - СТИСНЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЗДРАВО ПРЪТА,
ДРУГАРЮ ХЕМИ, ИМАЙТЕ ГО ЗА ПАРТИЙНО ПОРЪЧЕНИЕ. ИЗКАЧЕТЕ СЕ ТИХО-
ТИХИЧКО ПО СТЪЛБАТА, НАЛИ МЕ РАЗБИРАИ!?! - И – БАМ! ПО ДЕБЕЛИЯТ
ЗАДНИК! БАМ! ПО ДЕБЕЛИЯ ЗАДНИК! - ЧЕ СЪВСЕМ ОКЪСНЯХМЕ, ЗНАЧИ.
ИЗКАЧВАЙКИ СЕ ПО СТЪЛБАТА, С ПРЪТА ОТ СВЕЩЕННОТО УЧИЛИЩНО
ЗНАМЕ В РЪЦЕ, БЕЗ ОСОБЕНО УСИЛИЕ ПРОЗРЯХ. НАШАТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА
КОЛЕЖКА, НЕЩАТНИЯ ПАРТИЕН СЕКРЕТАР НА ТЕХНИКУМА - МЕДИТИРА. ТАЗИ
ЖЕНА, ТОЗИ ТАКА ДОБРЕ ПОДГОТВЕН ФИЛОСОФ-МАТЕРИАЛИСТ-ДОКЛАДЧИК,
СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА МЕДИТИРА. ЩЯХ ДА Й ДАМ ДА СЕ РАЗБЕРЕ.
ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВНИМАТЕЛНО ИЗКАЧИХ СТЪПАЛАТА НА РАЗТВОРЕ-
НАТА СТЪЛБА. ЛЕКИЧКО ПОБУТНАХ С ПРЪТ ЖЕНАТА. ТОВА НЕ Я СМУТИ.
РАДИОГРАМОФОНЪТ ДЪНЕШЕ ЛИ ДЪНЕШЕ ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ
РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ. ЛЕКИЯТ ВЕЧЕРЕН ТРАМОНТАНА РАЗВЯВШЕ НЕЙНИТЕ
ПОЛИ. РАЗБРАХ, ЧЕ С ЛЕКИЧКО ПОБУТВАНЕ РАБОТАТА НЯМА КАК ДА СТАНЕ.
ПОДПИТАХ С ОЧИ И ЖЕСТ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР. ТОЙ КИМНА УТВЪРДИТЕЛНО С
ГЛАВА. ПОСЕГНАХ ОТНОВО,А ГЛАСЪТ НА ВИСЯЩАТА ЖЕНА ПРОЗВЪНЯ.
- ИДВАШ ЛИ? - ЗАПИТА ПРЕКАЛЕНО ЗВЪНКО. НАВЯРНО ПРЕДПОЛАГАШЕ,
ЧЕ ЗА ТАМ КЪДЕТО Е ЧИСТО И СВЕТЛО, ВСЕКИ БИ ФУКНАЛ. - ЕХ ЧЕ МИ Е
ГОТИНО !?!
ОСЕНЕН ОТ СВОЕТО ОТКРИТИЕ СВИХ РАМЕНЕ И ОТКАЗАХ.
- ДРУГАРКО НЕШАТЕН ПАРТИЕН СЕКРЕТАР, - ПРОГЪГНАХ РЕВНИВО, - ОЩЕ
ЗАРАНА ТИЧАМ В ОК НА БКП, ОТДЕЛ „РЕЛИГИЯ И АТЕИЗЪМ“, ЗА ДА
ДОКЛАДВАМ ЗА ТОЗИ ТАКА НЕВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ НА АНТИМАТЕРИАЛИЗЪМ.
14
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
И, ЧУДОТО СТАНА. СВЕТЛИНАТА СЕКНА. ОГРОМНОТО ТЕЖКОТОВАРНО
ТЯЛО НА ЖЕНАТА ПЛАВНО СЕ СПУСНА ОТ КЮШЕТО НА ТАВАНА, А КРАКАТА Й
ТУПНАХА ПО ПОДА. ЖЕНАТА НЕЗАБАВНО СЕ СПУСНА КЪМ ГАРАФАТА С ВОДА.
ВЪПРЕКИ, ЧЕ В ПОДОБНИ СЛУЧАИ ТОВА НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА.
ВСИЧКО ТОВА СИ ПРИПОМНИХ ОНАЗИ ЧАРОВНА ЛЯТНА ВАРНЕНСКА
ВЕЧЕР, НА ПОРЕДНИЯ СВЕТОВЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС, ОТ РЕГИОНАЛНО
ЗНАЧЕНИЕ. КОГАТО ДВЕ ДОБРЕ ПОЗНАТИ ДЕБЕЛАНИ, НАПУСНАХА С
ПРЕЛЕТНИ СТЪПКИ МЕСТАТА ЗА ПОЧЕТНИ ГОСТИ, А ПОДИР ТЯХ ОСТАНА
ОСТАТЪЧНАТА ВОНЯ НА ДВЕ ЗЛЕ ПОДДЪРЖАНИ БЕДНЯШКИ ТЕЛА. РЕКОХ СИ,
ЧЕ ОЧЕВИДНО СЪЩЕСТВУВА ВОНЯ, КОЯТО ПРЕКАЛЕНО ТРУДНО СЕ РАЗНАСЯ.
ОСОБЕНО НА БАЛКАНИТЕ. МАКАР НАРОДЪТ ДА Е СВИКНАЛ.
07/09/11;05:06:21 AM/01.05.2013-15:27
15
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
16
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТРАМОНТАН
ЧОВЕКЪТ БЕ ПРИКЛЮЧИЛ СЪС ШЕСТДЕСЕТТЕ, И СЪРЦЕТО МУ СИ
ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ФУЧИ ПОДОБНО ТРÀМОНТАН. ВЯТЪР, ИДЕЩ ОТ
БЕЛОМОРИЕТО. ВТУРВАЩ СЕ ПРЕЗ БАИРИ И ПОЛЯНИ. ДИРЕЩ ХÒРА, ФАРОВЕ И
МОРЕТА. ДАНО ИМ ДОВЕРИ. ЩОМ ТРÀМОНТАНА ФУКВАШЕ В КОМИНЯ, ЧОВЕКЪТ
СЕ ПРИТАЯВАШЕ В НЯКОЙ СУМРАЧЕН ЪГЪЛ, ИЗ УХАННИЯ СТАРИНЕН СЕЛСКИ
ДОМ. ПРИСЯДАШЕ НА КОЛЕНЕ. ПА СЕ ВСЛУШВАШЕ В СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ Е
КРАЕН, КАЗВАШЕ СИ, СМЪРТТА Е БЕЗКРАЙНА. ВЪОБРАЗЯВАШЕ СИ, КАК ВСИЧКО
БИ МОГЛО ДА МИНЕ – ЗАМИНЕ. НО, ФУЧЕНЕТО В УШИ НЕ МИСЛЕШЕ ДА СПРЕ. И
СПОХОЖДАШЕ ГО - КÀТА НОЩ. ТОГАВА, ЧОВЕКЪТ СЕ МОЛЕШЕ БОГУ.
ЕЖЕДНЕВНИТЕ МОЛИТВИ ЗАБАВЯТ ВСЯКА СТАРОСТ. ТЪЙ ПИШЕШЕ В ЕДИН
ШАНТАВО ПЪСТЪР ДЕБЕЛ ВЕСТНИК. ОТ КОЙТО КАПЕШЕ ЕВТИНДЖИЙСКА
ПОЛИТИКА, БЕЗСРАМНА ПОРНОГРАФИЯ И ПОПРЕПИСАНИ СЪВЕТИ ЗА – ХМ!?! -
ЕКОЛОГИЧЕСКИ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ. ЧОВЕКЪТ ЗНАЕШЕ: „УТ СТАРУСТЪ НИМОЙ СЯ
ИЗБÈГА“. БЕ ЗАХВЪРЛИЛ ВЕСТНИКА: „ПЕРЕСТРОЙКА – НА НАС ЛИ!?!“ ВСЕ ПАК
ОПИТА. И – УСЛАДИ МУ СЕ. ДА ПРИПАДА В МОЛИТВА. ПРЕКАЛЕШЕ ЛИ -
ЗАДРЯМВАШЕ. НЕДОСТИЖИМИ И ПРЕНЕБРЕГНАТИ ЖЕНИ ИДЕХА, ПА СЕ
ВТУРВАХА ДА ГО ПРЕСЛЕДВАТ. ЧОВЕКЪТ ЗА ЛИШЕН ПЪТ НАМРАЗВАШЕ ТЕЗИ
НЯКОГАШНИ, СЕГАШНИ, ВСЯКАКВИ ЖЕНИ. ПРИПКАЩИ ЛУДО-ЛУДЕШКИ ПРЕЗ
ПОСЛЕДНИТЕ СЪНИЩАТА, НА НЕГОВОТО ЗАВИНАГИ РАЗХЛОПАНО СЪРЦЕ.
ВСЯКА ТРАМОНТАННА ВЕЧЕР.
ТРÀМОНТАНА ХАРЕСВАШЕ ДА ВИТАЕ И РУШИ. ДА ЛЮЛЕЕ
ЗЕЛЕНЯСАЛАТА ЕДИНСТВЕНА ЦЪРКОВНА КАМБАНА. ПРОВЕСЕНА В НАСРЕЩНИЯ
ЦЪРКОВЕН ДВОР. ВЪРХУ ИЗЛЪСКАН ОТ ВРЕМЕТО ДРЯНОВ ПРЪТ. АКО ЦЪРКВА БИ
МОГЛО ДА СЕ НАРЕЧЕ СХЛЮПЕНИЯТ ОТ ВÈКИ РАБСКИ БОЖИ ХРАМ. ЧОВЕКЪТ
ЗНАЕШЕ. ЩОМ СЪРЦЕТО МУ НАЧЕНЕ ДА ОТГЛАСЯ ЕЧÀЩАТА ОТ САМОСЕБЕСИ
КАМБАНА, ЧАСЪТ Е КЪДЕ ПЕТ ЗАРАНА. ПРИПАДАШЕ В МОЛИТВА.
ТРÀМОНТАНА НЕ НАПОМНЯ И ЗА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА? А КАМБАНАТА
ЕХТЕШЕ ЛИ ЕХТЕШЕ. НЕЙНИЯТ ВИБРИРАЩ ПОЛУГЛАС ВРЪХЛИТАШЕ ВРЪЗ
ПЪЛНИЯТ ОБЕМ НА ТОВА ЗАБРАВЕНО ОТ БОГ, ЦАР И ВЛАСТ, ИЗПЕПЕЛЯВАНО
ОТ ВСЕДЪРЖАВНО КЪСОГЛЕДСТВО, БАЛКАНСКО МИЖАВО СЕЛЦЕ.
17
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЕЗИКЪТ НА КАМБАНАТА БЕ СВОЕВРЕМЕННО ИЗЧЕЗНАЛ. КАМБАНАТА
КЪНТЕШЕ – ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, НА СВОЯ СИ ОТГОВОРНОСТ. БАБА КЛИСА БЕ
ПРИТРОПАЛА ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ. ДА СЕ ПООПЛАЧЕ, ДА СИ ПОПЛАЧЕ, ДА
ПОРАЗПИТВА. ДА Е ВИДЯЛ НЯКОЕ ЦИГÀНЕ ДА СЕ ВЪРТИ НАОКОЛ'? НЕ,
ЧОВЕКЪТ НЕ БЕ ВИДЯЛ ЦИГÀНЕ. И, БАБА КЛИСА, ВСЕ СИ ТРЪГВАШЕ. ЗА ДА СЕ
ЗАВЪРНЕ.
ЧОВЕКЪТ БЕ ОТКРИЛ ЕЗИКЪТ ОТКЪСНАТ, РУШНАТ Ò ЗÈМИ. БЕ ГО
ПРИБРАЛ. ДА СЕ НЕ ПОГУБИ. БЕШЕ ВЪЗПРОТИВИЛ НА БАБА КЛИСА, ЩОТО
ЕЗИКЪТ НА КАМБАНАТА ДА БЪДЕ ПОДМЕНЕН С РЪЖДИВ КОЛАРСКИ БОЛТ. И
БЕЗ ТОВА ВЕЧЕ НЯМАШЕ, КОЙ ДА СЕ ВСЛУША В КАМБАННИЯТ НАПОМНЯЩ ЗОВ.
ОСВЕН МОЖЕБИ ТРÀМОНТАНА. МОЩЕН СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ВЯТЪР, РАЗНАСЯЩ
ОТ ЮГ НА СЕВЕР И ОБРАТНО, ЕДВА ДОЛОВИМИТЕ СЯКАШ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ
ОХКАНИЯ, НА СЕЛСКА КАМБАНА С ОТНЕТ ЕЗИК. ТРÀМОНТАНА ВОИСТИНА
ИДЕШЕ ОТ ГОСПОДА-БОГА. ЗА ДА ГРАБНЕ, ЧАК МИСЪЛИТЕ НА ЧОВЕКА.
ЗАЕДНО СЪС ЖУЖЕНЕТО НА ЗАНЕМАРЕНАТА КАМБАНА. ТРЕПЕТЛИВО
ОГЛАСЯЩА НАДВИСНАЛАТА ГРОБОВНА ТИШИНА НАД ПОРУТЕНОТО, ДО ВДЪН
ОГРАБЕНО, ЦЪРКВЕ. НАСРЕДИ СЕЛЦЕ ИЗОСТАВЕНО ОТ СВОИТЕ ПОСЛЕДНИ
ЖИТЕЛИ. ХУКНАЛИ НА ГУРБЕТ ЗАД ГРАНИЦА. ДАНО ПРОКОПСАТ, ЧЕ И
ДЪРЖАВАТА – ПОКРАЙ ТЯХ. КАМБАНАТА ПРОСКЪРЦВАШЕ, СТЕНЕШЕ, РИДАЕШЕ,
СЛÒВОМ ПЛАЧЕШЕ. СТОН И ПЕСЕН ЗА ИЗБРАНИ, КАКВИТО ТРÀМОНТАНА
ТЪРСИ, УСПЯВА И ОТКРИВА. ПЕТДЕСЕТИНА ЗАВИНАГИ ЗАРЯЗАНИ КЪЩЯ
ГНИЕХА, ГИНЕХА, И РАЗПАДАХА СЕ. ИЗ ОПУСТЕЛИ ОБШИРНИ ДВОРИЩА,
ЩУРАХА МЪРТВИ И ЖИВИ ПРИЗРАЦИ. ГОТОВИ ДА ФУКНАТ С ТРÀМОНТАНА – ГДЕ
ÒКО ВИДИ. ДАНО ЗАГЪРБЯТ МЯСТО, РОД, РЕД И ПРИРОДА. С ТЪНКА
ДЪРЖАВНИЧЕСКА СМЕТКА – НИКОГА ДА НЕ СЕ ЗАВЪРНАТ. ЗАЩОТО – Ò
НЕРАЗУМНИЙ! - КОМУ СИ НУЖЕН ИМЕННО ТИ!?!
В КЛИСЕ-БАИР ОБИТАЕМИТЕ КЪЩЯ СЕ БРОЯХА НА ПРЪСТИ. ПИЩНА
СТАРОВРЕМСКА БРОЕНИЦА, ОКОЛО ПОРУТЕН ВОЙНСКИ ПАМЕТНИК. НАД
ЗАВИНАГИ ПРЕСЪХНАЛА ЧЕШМА; С ОТКРАДНАТ БРОНЗОВ ЧУЧУР, С РАЗБИТИ
КАМЕННИ КОРИТА. ТУК; НА НЯКОГА ЦЕЛЕБНО ПРАШНИЯТ, ПОСЛЕ ОТРОВНО
АСФАЛТИРАН, ДНЕС НАПЪЛНО ОПУСТЯЛ, ИЗРОВЕН ОТ ВОЙНСКИ МАНЕВРИ КУХ
СЕЛСКИ ПЛОЩАД; САМО ПРЕДИ ДУЗИНА ГОДИНИ СЕ ДИПЛЕХА СОФРИ, ВИЕХА
СЕ ХОРÀ, ПРИТРОПВАХА СЕ ДИВНИ РЪЧЕНИЦИ. ЛУМКАШЕ ТЪПАН. НАДУВАШЕ
БЛЯСКАВИ БУРУЗАНИ УНИФОРМЕНА МУЗИКА – ОТ МОРЕТО ЧАК. ДНЕС РЯДКО
18
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЯКОЙ ПРЕСИЧАШЕ ПЛОЩАДА. ОСВЕН БАБА КЛИСА, ЧОВЕКЪТ ОТ СТАРАТА
КЪЩА, И НЯКОЕ ПРОГОНЕНО ИЗВЪН БЕЛОГРАД БЕЗДОМНО ПСЕ.
ТРÀМОНТАНА ХАРЕСВАШЕ ДА ВИТАЕ, НАД ТАЗИ СКРЪБНА ПУСТОТА.
ОКОЛО ЕДИНСТВЕНА КАМБАНА БЕЗ ЕЗИК. ИЗТРЪГВАЙКИ НЕОТРАЗИМ
ГРОБОВЕН СТОН. ДА ПРЕПУСКА ПРЕЗ ДВОРОВЕ БЕЗ ВРАТНИЦИ, НИЗ ПЛЕВНИЦИ
БЕЗ ФУРАЖ. НАДВИГАЙКИ ВЪРХОВЕ И ВИСОТИ. ОБМИВАЙКИ СЪС АРОМАТИ
МАЛКИЯТ НИЩОЖЕН, ПОГИВАЩ СВЯТ, НА ЗАБУТАНОТО ВСРЕД ВЪРВОЛИЦА
ВАРОВИКОВИ ПЛАНИНИ НЯКОГА ПРОЧУТО ЧИСТИЧКО СЕЛЦЕ. ПИПВАЙКИ ПРЯК
ПЪТ КЪМ МОРЕТО.
ЧОВЕКЪТ БЕ, ЗАРЯЗАЛ ЗАНАЯТ ХУДОЖНИК. УСПЯЛ ДА ПРЕБОРИ
ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ, ВЪРХУ БЕЗБРОЙ УХАЕЩИ НА ТЕРПЕНТИН ПЛАТНА.
ЩУРАЩ СЕ ДЕН И НОЩ. ИЗ НЯКОГАШНИЯТ - ДО ДЪНО ПРАХОЛЯСАЛ –
РАЗПАДАЩ СЕ, ОБШИРЕН ПРАДЯДОВ ДОМ. НАТЪПКАЛ СТАИТЕ С НЕВИДЯНИ ОТ
НИКОГО ПЛАТНА. С КНИГИ, КОИТО РЯДКО БЕ ЧЕЛ. С НИКОГА НОСЕНИ ДРЕХИ,
РАЗДАВАНИ НА НАХЛУВАЩИ ЗА НАБЕЗИ ГРАБЛИВИ РÒМИ. САМОДОВОЛНИ
НЕГРАМОТНИЦИ, ОТ СЪРЦЕ ХАРЕСВАЩИ НЕГОВИТЕ ИСКРЯЩИ ОТ ЦВЕТОВЕ
ЗОГРАФИИ. ПЛАТНАТА БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, А ТОЙ ТАКА ОБЕЗУМЯЛ, ЧЕ ПО
ПРАЗНИЦИ С ТЯХ РАЗПАЛВАШЕ ОНЗИ ОГЪН НА ПЛОЩАДА. ВЪРХУ КОЙТО
ЦИГАНИ, ПРЕТУПВАХА С ГОЛИ ПЕТИ РЪЧЕНИЦА НА КЮЧЕК. ПРАВЕЙКИ СЕ
ДОСУЩ ХРИСТИЯНИ. ИСТИНСКИ НЕСТИНАРИ – А ДЕ!?! - ОТДАВНА НЕ
СЪЩЕСТВУВАХА. ТРÀМОНТАНА НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА НАВАЙКВА; КОМУ Е НУЖНО
ИСТИНСКО, ЩОМ БИ МОГЪЛ ДА МИНЕШ СЪС МЕНТЕ?
В НАСРЕЩНА ГРОХНАЛА КЪЩА, ЗАЕДНО С РОЯК УМОРЕНО КАКАНИЖЕЩИ
КОКОШКИ, ПЪРХАШЕ ПРЕСТАРЯЛАТА БАБА КЛИСА. ПРОВЕСИЛА ПРЕЗ ВРАТ
СВЕЗКА РЪЖДИВИ ЦЪРКОВНИ КЛЮЧОВЕ, ЗАЕДНО СЪС КРЪСТ И СРЕБЪРНА
МЕТАЛИЧЕСКА ИКОНА. ПРАВЕЩА СЕ, ЧЕ ОТ БИБЛИЯ РАЗБИРА, ЧЕ БЪДЕЩЕ
ПРЕДСКАЗВА. ПРОКЛИНАЩА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. ОБЕЗЛЮДИЛО НЕ ЕДНО
СЕЛÒ. ПРЕВЪРНАЛО ВЯРАТА, В ПОСМЕШИЩЕ И ДОЛНОПРОБЕН АЛЪШ-ВЕРИШ.
ПО ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ; А ПО ТЕЗИ МЕСТА ДРУГИ МАЙ ВЕЧЕ НЯМА; БАБА
КЛИСА, ОТКЛЮЧВАШЕ ВИСОКИТЕ ЦЪРКОВНИ ПОРТИ. ЗА ДА НАГЛЕДА, ВСРЕД
ОГРОМНИЯТ ЦЪРКОВЕН ДВОР, ОСТАНАЛАТА БЕЗ ЕЗИК ЧАТАЛ-КАМБАНА. НА
ЗАТЪНАЛАТА ДО КУБЕ В ЗЕМЯТА ДРЕВНА ЦЪРКВИЦА. РОВЕНА-ПРЕРОВЕНА ОТ
ОБЕЗУМЯЛИ ЗА ЗЛАТО ИМАНЯРИ.
19
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ВСЕКИ ДЕН КЪДЕ ОБЕД, БАБА КЛИСА ПРЕКОС'ВАШЕ ОБШИРНИЯТ
ТРЕВЯСАЛ ДВОР. ОТПЪЖДАЙКИ СЪС ЗЛОСТ ГЛУТНИЦИ ПОДИВЯЛИ БЕЗДОМНИ
ПСЕТА. НЯКОЛКО КИЛНАТИ Ò ЗÈМИ КАМЕННИ КРЪСТОВЕ НАПОМНЯХА, ЧЕ ТУК
НЯКОГА Е ИМАЛО – НЕЩО СЪВСЕМ ДРУГО. БАБА КЛИСА ОСТАВАШЕ ВРАТАТА НА
ХРАМА ОТВОРЕНА. ТРÀМОНТАНА ВРЕМЕННО КРОТВАШЕ.
ОТ ВИСОТАТА НА СВОЯТ МОДЕРНО ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК ЧОВЕКЪТ
ОТКРИВАШЕ, КАК ДЪЛБОКО В УТРОБАТА НА ХРАМА, ЛУМВА ОБИЧАЙНОТО
ЗЪРНО СВЕТЛИНА. КАК СТАРИЦАТА СЕ ТРЪШКА ПО ÒЧИ ВЪРХУ ПОДА. КАК
ИСКРЕНО СЕ МОЛИ. СЪС СЛЯПА НАДЕЖДА, ГОСПОД-БОГ ДА Я ОСЕНИ, ЧЕ ДАНО
СОЦИАЛНОТО УВЕЛИЧИ НЕЙНАТА ПРОСЯШКА ДЪРЖАВНА ПЕНСИЯ. ЧОВЕКЪТ БЕ
УБЕДЕН, КАК НА ГОСПОД-БОГ ОТДАВНА Е ПИСНАЛО ДА ОПРАВЯ ЗАКЪСАЛИ
ДЪРЖАВНИ БЮДЖЕТИ. И, СИ СЕ КРЪСТЕШЕ, ДОКАТО РУГАЕ: „НУ ЧТО ДЕЛАТЬ –
МА-МА-ТА! ЧТО НАДО СДЕЛАТЬ!?!“
БАБА КЛИСА НЕ СЕ НАДЯВАШЕ НА ОТГОВОР. В КЪРМЪЗЪ-ПЛАСТМАСОВА
КОФА С МИНАЛОГОДИШНА СВЕТЕНА ВОДА, ИКОНОМНО ЗАГАСЯШЕ
МНОГОКРАТНО ПОЛЗВАНА ВОЩЕНИЦА. ПРИБИРАШЕ ВОЩЕНИЦАТА В ПАЗВА.
ПА СИ Я ОТНАСЯШЕ ДÒМА. ПРЕДИ ДВАДЕСЕТИНА ГОДИН' ЗЕМНО ВРЕМЕ,
КОГАТО ХРАМЪТ ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ОКОНЧАТЕЛНО РАЗГРАБЕН, А ВЕДРОТО БЕ
СТОГОДИШЕН РЪЧНО КОВÀН КАЛАЙДИСАН БАКЪР, ОСВЕТЕН ОТ ДЯДО
ВЛАДИКА, СТРОГИЯТ РАЙОНЕН ПОЖАРНИКАР БЕ ДОВТАСАЛ СЪС СЛУЧАЕН
КАМИОН. ЩОТО ДА МУ СЕ ПОДПИШЕ ПРОТИВОЖАРНА ДЕКЛАРАЦИЯ В ДВА
ЕКЗЕМПЛЯРА; ЗА ПЕРСОНАЛНА БАБЕШКА ОТГОВОРНОСТ. НЕЗАБАВНО ОКАЧЕНА
С БЕЗОПАСНА ИГЛА НА КОВЬОРЧЕТО НАД ГОТВАРСКАТА ПЕЧКА. ЧЕ, ДА Я
ОПЛЮЯТ ХУБАВО МУХИТЕ.
В ЦЪРКВИЦАТА, БАБА КЛИСА ЗАБЪРСВАШЕ ОТ ПРАХОЛЯК ПОСЛЕДНИ,
НЕОТКРАДНАТИ РЕЗБОСАНИ СТОЛОВЕ. СТОКРАТНО СЕ ПРЕКРЪСТВАШЕ ПРЕД
ВЛАДИШКИЯ ТРОН – БРОЕШЕ СИ – ДЕСЕТ ПО ДЕСЕТ. КАЧВАШЕ СЕ ПО ВИТА
СТЪЛБА. ВНИМАВАШЕ ДА НЕ СЕ ПЪРЗУЛНЕ. НАВИВАШЕ - ОТВИВАШЕ БУШОНИ.
СЪХРАНЯВАШЕ БУШОНИТЕ, В СТРАХОТНА ХАРТИЕНА ЕКОЛОГСКА ПАЗАРСКА
КЕСИЯ С КОНОПЕНИ ДРЪЖКИ, С ЦВЕТНО ОТПЕЧАТАНА „ГОЛЪТЪ МИРЛИНЪТЪ
МУНРОУ“ ВЪРХУ Й. (ВЪХ!?!) ПОТУЛВАШЕ КЕСИЯТА ПОД ДИСКУСА В ПРИТВОРА.
ПРЕКРЪСТВАШЕ СЕ ЗА БОГ ДА ПРÒСТИ, ЗА ЗДРАВЕ И УСПЕХ. ПО-СКОРО ПРЕД
НЕСВЕСТИЕТО НА ОТДАВНА ОТЛИТНАЛАТА МЛАДОСТ, КОЛКОТО ПРЕД
20
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ОЧАКВАНОТО ОТ НЕДОСТИЖИМИЯТ ГОСПОД-БОГ. НАСТЪПВАШЕ
НЕПРОГЛЕДЕН МРАК. ВРАТАТА НА ХРАМА ПРОСКЪРЦВАШЕ. СЛЪНЦЕТО
БЛЯСВАШЕ В ОЧÙ. СПУСКАШЕ РЪКА В ДЖЕБЪТ НА ВНОСНА ОРЪФАНА ФУСТА
ВТОРА УПОТРЕБА. НАХЛУЗВАШЕ ПЛАЖНИ ОЧИЛА ОТ ЕДИН ЛЕВ. ЩЕДРО
ПОДАРЕНИ ОТ ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН. МИНАВАЙКИ ПОКРАЙ СТАРОТО КЛЕПАЛО,
ДРЪНВАШЕ С РЪЖДИВИЯТ КОЛАРСКИ БОЛТ – РАЗ-ДВА-ТРИ – МАМ-МА-ТА!?!
ОТНОВО СЕ ПРЕКРЪСТВАШЕ. БЪРЗЕШКОМ ПРЕМИНАВАШЕ ПРЕЗ НЯКОГА
ВЕЛИЧЕСТВЕНИТЕ ДВОРНИ ПОРТИ. ЗАКЛЮЧВАШЕ ГИ С КАТИНАР. БЕЗ ДА
ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ДИВИ И УЧУДВА. ЗАЩО АДЖЕБА, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ
КАМБАНАТА, САМА СИ ХОРТУВА? БЕ УЧИЛА ДО ОСМИ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС.
ЗА ДА СЕ ОЖЕНИ. БЕ ЧУВАЛА ЩО Е ФИЗИКА. ЗА ДА РАБОТИ. КАЗВАШЕ СИ:
„ФИЗИКА БАБАМ, ФИЗИКА, НО ПРЕДИ ТОВА ГОСПОД-БОГ!“ НЯКОГА
ДЕНОНОЩНА СТРЕЛОЧНИЦА НА НЕДАЛЕЧНА ТОВАРНА ГАРА. ДНЕС
ПРЕДВИДЛИВО ЗАКРИТА. ЩОТО ДА НЕ РУШИ СЛАДКИТЕ СЪНИЩА НА ВСЕ ПО-
ПЛЪТНО ЗАСЕЛВАЩИ СЕ ЧУЖДОЗЕМЦИ. БЕ ЗАПИТАЛА: „ЩО ТАКА – БА!?!“ БЯХА
Й ОТВЪРНАЛИ: „КРИЗА!“ БАБА КЛИСА БЕ РАЗБРАЛА, ДОКОЛКО Е
ДЪРЖАВНИЧЕСКИ КЕФ, ДА СЕ СВИВАТ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. БЕ ЗАПИТАЛА
ОТ ПРАГА НА СТРЕЛОЧНАТА, ПРЕДИ ЗАВИНАГИ ДА Я ЗАГЪРБИ: „КОГА НЕ Е
БИЛО - БЕЗ КРИЗА - БА?“ БЯХА Й ОТВЪРНАЛИ: „ГЛЕ'Й СИ РАБОТАТА – ЗНАЧИ!?! -
НЕ СЕ НАБЪРКВАЙ В ГЛОБАЛИЗМАТА – ЗНАЧИ – И – И!?!“. ПОСЛЕДВАНО ОТ
ОНОВА КРИЗИСНО СВИВАНЕ НА РАМЕНЕ, КОЕТО ТЯ СЪВСЕМ ХАРЕСА. ЕТО ЗАЩО
СЕГА, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ СЛЕД ВСЯКО ЧЕРКУВАНЕ У ДОМÀ, БАБА КЛИСА
ЗАСТАВАШЕ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО. И, СВИВАШЕ НАЙ-ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ
РАМЕНЕ. ПА ЛЯГАШЕ ДА СИ ОТСПИ. ЩОМ ГОСПОД-БОГ НЕ ИСКА ДА Я ЧУЕ, ТА
ПЕНСИЯТА Й ДА СТАНЕ ОСЕЗАЕМА.
ВСИЧКО ТОВА ЧОВЕКЪТ НАБЛЮДАВАШЕ; ОТ ВИСОКИЯТ ОСТЪКЛЕН
ЧАРДАК; ДОКАТО СЕ ОПИТВАШЕ ДА ВАЕ. ВСЯКО ИЗЛИЗАНЕ НА БАБА КЛИСА ДО
ЦЪРКВА И ОБРАТНО, ГО РАЗВЕСЕЛЯВАШЕ. ОГЛЕЖДАЙКИ; СЕЛОТО, КЪЩЯТА,
ПУСТИТЕ УЛИЦИ, ГЛУТНИЦИТЕ ПОДИВЕЛИ КУЧЕТА, РУХНАЛИЯТ ПАМЕТНИК,
ЗЕЛЕНЯСАЛАТА ПРЕСЪХНАЛА ЧЕШМА С НАТРОШЕНИ КОРИТА, ГОЛИТЕ
МЕРМЕРНИ ХЪЛМОВЕ НАСЕЛЕНИ С ВРАНИ; С МОЩЕН КИТАЙСКИ ДАЛЕКОГЛЕД
ЗА ЧЕТИРИ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ СТОТИНКИ ОТ СУПЕРА В БЕЛОГРАД;
ЧОВЕКЪТ СЪЩО СЕ УЧЕШЕ ДА СВИВА РАМЕНЕ. КАЗВАШЕ СИ: „БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ,
БЕЗ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ.“ БЕЗ ДА ДОПУСКА, КАК МАЛКО ПО МАЛКО, И
САМИЯТ ТОЙ СЕ ПРЕВРЪЩА В ГЛОБАЛИСТ. А ТРÀМОНТАНА, ВМЕСТО ДА ЗАБИЕ
21
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
КЪМ МОРЕТО ТЕМАРИН, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ВИТАЕ НАОКОЛО. ГОТОВ ДА ГО
ГРАБНЕ, И ОТНЕСЕ СЪС СЕБЕ СИ.
ВЪВ ИЗЦЯЛО РЕКОНСТРУИРАНОТО, ПО НАПРЕДНИЧАВА ЕВРОПЕЙСКА
ПРОГРАМА, НЯКОГАШНО ВЪЗРОЖДЕНСКО УЧИЛИЩЕ-ЧИТАЛИЩЕ-СВЕТИНЯ,
ПРОДАДЕНО НА ЧУЖДЕНЕЦ ОТ НЕВИДИМ ДАЛНОВИДЕН КМЕТ; ДЕЖУРЯЩ ПРЕД
БАКЕЛИТЕН ТЕЛЕФОН С МАНИВЕЛА ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА В ДЕСЕТО – КОЕ ПО-
ТОЧНО НИКОГА НЕ СЕ РАЗБРА; КРАЙ БАСЕЙН С ДИМЯЩА МИНЕРАЛНА ВОДА, В
КОМПАНИЯ НА ДВЕ БЕЗУМНО УСМИХНАТИ МУЛАТКИ И ТЕЛОХРАНИТЕЛ С
АВТОМАТ; ПЪШКАШЕ С ЛУЛА В УСТА ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН. СУТРИН, ОБЕД И
ВЕЧЕР, НАД БАСЕЙНА ЕКВАШЕ МЕЛОДИЧЕН ГОНГ. БАБА КЛИСА СВИВАШЕ
ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ РАМЕНЕ, ПА СКОКВАШЕ ПРЕД ДОМÀ. И КЪЛНЕШЕ КОТКИ,
КУЧЕТА, ПИЛЦИ И МИСИРЦИ. ГОНГЪТ Й НАПОМНЯШЕ СТАРИЯТ ГАРОВ
МЕХАНИЧЕН ЗВЪНЕЦ, ОТМЪКНАТ ОТ ЦИГÀНЯ И ПРОДАДЕН ЗА ПИВО.
ЧОВЕКЪТ БЕ ПЛАВАЛ С КОРАБИ. ЗНАЕШЕ ЩО ЗНАЧИ ПОДОБЕН ГОНГ.
ПОДСЕЩАНЕ ЗА ЗАКУСКА, ОБЯД И ВЕЧЕРЯ. ОБЕД И ВЕЧЕРЯ - ЛИ? ПОНЯКОГА, И
ТОВА МУ СЕ СЛУЧВАШЕ.
- НО, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ, - КАЗВАШЕ СИ – КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ...
И НАГЪВАШЕ ПРЕПЕЧЕН ПРЕОЦЕНЕН ГРАДСКИ ХЛЯБ ОТ МИНАЛИЯ
МЕСЕЦ.
ВСЕКИ ПЕТЪК, ПРЕД ДОМЪТ НА ЧУЖДЕНЕЦА, СПИРАХА МОЩНИ
ВСЪДЕХОДНИ МАШИНИ. ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН СКАЧАШЕ В НЯКОЯ ОТ ТЯХ.
КОЛИТЕ ОТПРАШВАХА. В ПЛАНИНИТЕ ЕХТЯХА ИЗСТРЕЛИ. ЧУЖДЕНЕЦЪТ БЕ
ДОБЪР СТРЕЛЕЦ. КОЛИТЕ ГО ВРЪЩАХА КРАЙ БАСЕЙНА. ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН
ЛИЧНО ПРЕДАВАШЕ НА БАБА КЛИСА НЯКОЙ ОТСТРЕЛЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗВЯР.
НАРИЧАЙКИ Я НЕЖНО „МАЙ ХЪНИЙ МАМАН – БА!“. ЧЕ ЖЕНАТА ДА СЕ ЧУДИ – ДА
СЕ МАЕ, ЩО ДА ОТГОВОРИ. БЕ ИМАЛА ПО РУСКИ ОТЛИЧЕН; И КАК СЕ
ИЗКЛЮЧВА СТРЕЛОЧНАТА СТРЕЛКА АКО ВЛАКЪТ ИЗЛЕЗЕ ИЗ РЕЛСИ - СЪЩО
ОТЛИЧЕН. РУСКИ БЕ ПОЛЗВАЛА САМО ВЕДНЪЖ – ЗА ДА СЕ ЗАДОМИ. НИКОГА НЕ
БЕ ДОПУСНАЛА ВЛАК ДА ДЕЛАЙРИРА. ОСВЕН ВЕДНЪЖ – ПО НАРЕЖДАНЕ
ОТГОРЕ. ЗАТОВА ОТВРЪЩАШЕ: „ХАРАШО БАБАМ – ОЧЕНЬ ХАРАШО НА МАМАН!“
ПРИ КОЕТО ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН, КАКТО И ДА БЕ ИЗМОРЕН, СЕ ЗАЛИВАШЕ В
НАЙ-ИСКРЕН АРИСТОКРАТИЧЕСКИ СМЯХ. ВСИЧКО ТОВА, ЧОВЕКЪТ
НАДЖИВЯВАШЕ ОТ ВИСОТАТА НА СВОЯТ СИ МОДЕРНО ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК, С
ПРИМИРЕНИЕ, ДОСАДА И ТЪГА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ОТПРАВЯ МОЛИТВИ
22
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
БОГУ. ЗАЩОТО, ГОСПОД-БОГ НЕ ПРОПУСКАШЕ ДА МУ СЕ ОТБЛАГОДАРИ; Я
ЧРЕЗ БАНИЦИТЕ НА БАБА КЛИСА; Я ЧРЕЗ НЯКОЕ ПРЪСТЕНО ГЪРНЕ ТАС-КЕБАП.
НЕОТДАВНА ЧОВЕКЪТ СЕ БЕШЕ УСЕТИЛ. ВЕЧЕ СЕ МОЛИ НЕ ЕДИНСТВЕНО ЗА
СЕБЕ СИ, НО И – ЗА ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН. БЕШЕ СИ КАЗАЛ: „БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ – А!?!
БЕЗ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ – А!?! АКО ДЖОН ЗНАЕ ЩО ЗА ЖЕНИ СЪМ ОНОЖДАЛ,
НЯЧА КАК КУРШУМ ДА НЕ СИ ТЕГЛИ. НО – КАКВО ЗНАЧЕНИЕ!?!“
ЕДИН КЪСЕН ЛЕТЕН ПОДИРОБЕД; КОГАТО НОЩНИТЕ ПРИЗРАЦИ
ТЪРСЕХА ТРÀМОНТАНА ЗА ДА ФУКНАТ ЗАЕДНО С НЕГО КЪМ МОРЕТО ТЕМАРИН;
НА ПЛОЩАДА ПОД ЕДИНСТВЕНИЯ ДЖИЕСЕМ-ТЕЛЕФОНО-ЕЛЕКТРИЧЕСКИ-
ИНТЕРНЕТ СТЪЛБ, ОБЛЕПЕН С ИЗБЕЛЯЛИ НЕКРОЛОЗИ И ОПЪРПАНИ ИЗБОРНИ
МЕЧТИ-МЕНТЕТА; НА КОЙТО ДЕНОНОЩНО ПРЕМИГВАШЕ ПРЕГОРЯЛА
ЛУМИНИСЦЕНТНА ЛАМПА НАД ВОВЕКИ ЗАГЛЪХНАЛ РЪЖДИВ
ВИСОКОГОВОРИТЕЛ; СПРЯ МАЛЪК ЕЛЕГАНТЕН БЯЛ ДЖИП. ОТ НЕГО СКОЧИ
ИЗИСКАНА ЖЕНА В БЯЛО. ТРЕСКАВО ОТВОРИ БЯЛ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН. ПОЯВИ
СЕ ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН, ПРИДРУЖЕН ОТ БОДИГАРД. БОДИГАРДЪТ СЕ
ПРОВИКНА. БАБА КЛИСА СЕ РАЗТИЧА С ВРЪЗКАТА ЦЪРКОВНИ КЛЮЧОВЕ.
ЖЕНАТА В БЯЛО, ЧУЖДЕНЕЦЪТ И БАБА КЛИСА, ПОТЪНАХА В ЦЪРКОВНИЯ ДВОР.
БОДИГАРДЪТ СЕ ЗАМÒТА ОКОЛО КОЛАТА. ПОДРИТВАЙКИ ГУМИТЕ.
ОГЛЕЖДАЙКИ СЕ ПРИВИДНО НЕМАРЛИВО – ИНАЧЕ СЪВСЕМ ЗОРКО.
ВСИЧКО ТОВА ЧОВЕКЪТ ВИДЯ, В ПАНОРАМНИТЕ СТЪКЛА НА СВОЯТ
КИТАЙСКИ ДАЛЕКОГЛЕД, ОТ ВИСОТАТА НА ЧАРДАКА НА СВОЯТА СИ
ПРАДЯДОВА КЪЩА. ВЪЗДЪХНА. СВИ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. КОЛЕНИЧИ ПРЕД
СТАРИННАТА ИКОНА НА СРЕБЪРНАТА БОЖИЯ МАЙКА, НО МОЛИТВА НЕ
ПОТРЪГНА. ОТДАДЕ ГО НА ОНОВА, КОЕТО ВИНАГИ МУ БЕ ЛИПСВАЛО. ТАКА
НАРЕЧЕНАТА ВЯРА-ИСТИННА. СРЕЩУ КОЯТО - ОЩЕ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ –
ШАТ! - НЕЗАБАВНО ПРЕЗ УСТАТА. (ПОСЛЕ – НАНИ-НА - ПЪРВЕНЕЦ-ЧАВДАРЧЕ!?!)
РАЗТУТКА СЕ НАСАМ-НАТАМ, ГОТОВ ДА ВЪЗПЕЕ ВИДЯНОТО ВЪРХУ ПЛАТНО,
НО ПЛАТНОТО СЕ ОКАЗА ПРЕГОРЯЛО, БОИТЕ ОКОСТЕНЯЛИ, А СТАНОКЪТ
ПРОЯДЕН ОТ ЧЕРВЕЙ. ЗАСТИНА ПРЕД ПРОЗОРЕЦА В ÝПЛАХ. БОДИГАРДЪТ
ОТНАСЯШЕ В ДОМЪТ НА ЧУЖДЕНЕЦА ЦЪРКОВНАТА КАМБАНА.
ПРЕЗ РАЗТВОРЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ, ТРÀМОНТАНА СЕ ВТУРНА РАЗЯРЕН.
ПРЕСТАНАЛ ДА СЕ МОЛИ БОГУ, ПРИПОМНЯЩ САМОСТОЙНИЯТ ЗВУК НА
СТАРАТА КАМБАНА, ЧОВЕКЪТ ПРИТВОРИ БОЛЕЗНЕНО ОЧИ. КОГАТО БАБА
23
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
КЛИСА ДОЙДЕ ДА ПОМЕТЕ И НАШÈТА СЕ РАЗБРА; ЧОВЕКЪТ Е ЗА ЛЕКАР. БЕ
ОПРЪСКАЛ ПОД; ТРИНОЖНИК, ПАЛИТРА И ПЛАТНО, И ИКОНА; С ПОТОЦИ
НИКОМУ НЕНУЖНА КРЪВ.
НА СЛЕДНИЯ ДЕН, НАТОВАРЕН СЪС СЕДМИЧНИЯ ГЮМ, МЛЕКАРЯТ ОТ
СЪСЕДНОТО КÒПАНИЦА, ПОХЛОПА НА ВРАТАТА НА ЧОВЕКА. МЛЕКАРЯТ БЕ
ИЗХВЪРЛЕН ОТ РАБОТА НАУЧЕН РАБОТНИК, ПРИХВАНАЛ НОВ ЗАНАЯТ ОТ
БАБАЛЪК. БЕЗКРАЙ ДОВОЛЕН, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ЗАНИМАВА С ТЪПАНДУРСКИ
КОСМОС, АМИ РИНЕ ФЪШКИИТЕ НА ДВЕ КОЗИ И ТРИ КРАВИ.
- НИМА НЕ РАЗБРА? - ИЗБЪЛВА МЛЕКАРЯТ. - НЕ ЦЪРКВАТА – СЕЛОТО СЕ
ПРОДАДЕ!
МЛЕКАРЯТ ОСТАВИ ПЛАСТМАСОВА ТУБА С МЛЯКО В КРАКАТА НА
УДИВЕНИЯТ ЧОВЕК. ПИПНА ПАРÀТА В ШЕПА. ИЗТРОПОЛИ ПО СТЪЛБИТЕ КЪМ
ДВОРА. ЯХНА СВОЯТ НОВИЧЪК МОТОР СЪС КОШ. ОТПРАШИ И ИЗЧЕЗНА.
ТРÀМОНТАНА ПРЕПУСНА ПО-ГНЕВЕН ОТ ВСЯКОГА. ТАЗИ НОЩ ЧОВЕКЪТ
НЕ УСПЯ ДА ЗАСПИ. ВСЕ СКОКВАШЕ. ВСЕ СЕ ОСЛУШВАШЕ. ЗА ЗВЪНТЕЖ ОТ
КАМБАНА БЕЗ КЛЕПАЛО. ТАКЪВ НЯМАШЕ. ЩОМ НАД БАЛКАНА ТРЕПНА ЗАРЕВО,
А ТРÀМОНТАНА КРОТНА, ЧОВЕКЪТ ПРЕСЕЧЕ ПЛОЩАДА. СЛЕДИ НА
МОТОЦИКЛЕТ СЕЧАХА ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ДЖИП. ВРАТИТЕ НА ЦЪРКВАТА ЗЕЕХА.
КЛЮЧЪТ СТЪРЧЕШЕ В ИЗОСТАВЕНИЯ КАТИНАР. КАМБАНАТА Я НЯМАШЕ.
- БИХ МОГЪЛ, ПОНЕ ДА УДАРЯ ЕДНА КАМБАНА – ЗА ПОСЛЕДНО, - ИЗРЕЧЕ
ЧОВЕКЪТ ГЛАСНО.
ПОГАЛИ ВЕРИГАТА И ЧАТАЛЕСТИЯТ КОЛ.
- КАК ТАКА КУПИЛ ЦЯЛОТО СЕЛО, - КАЗА ГЛАСНО, - КАК ТАКА С
ЦЪРКВАТА И ГРОБИЩЕТО БАРАБАР, А САМО МЕН' ИЗТЪРВАЛ - НЕ КУПИЛ? НЕ
ИСКАМ АЗ ТЪЙ, АКО КУПУВА – ДА КУПУВА НАРЕД!
ОБЪРНА ГРЪБ НА ИМОТ, НА ЦЪРКВА, НА КАМБАНА И СÈЛО, А
СКИТАЩИТЕ КУЧЕТА ПОБЪРЗАХА – И!?! - ЗИНАХА СРЕЩУ МУ. ПРОДЪЛЖИ
НАНАГОРЕ, КЪМ ВЪРХА. КЪДЕТО ПРЕДСТОЕШЕ ПРОПАСТ. ЩОМ Я ДОСТИГНА,
ПРИСЕДНА. ТЪЖНО СЕ РАЗСМЯ, А ТРÀМОНТАНА ПОБЕСНЯЛ СЕ РАЗВИХРИ.
- ПО ДЯВОЛИТЕ! - ИЗКРЕЩЯ ЧОВЕКЪТ, ЗАГЛЕДАН В ЛЪКАТУШЕЩАТА ПО
ДЪНОТО НА ПРОПАСТТА МЪРЗЕЛИВА РЕКА. - БИЗНЕС КАТО БИЗНЕС ...
ДО ГЪРДИ ПРИТИСКАШЕ ЕЗИКЪТ ОТ ЦЪРКОВНАТА КАМБАНА.
- Е, - КАЗА СИ, - ЕДНА РАЗКОМПЛЕКТОВКА В ПОВЕЧЕ – ЩО ОТ ТУЙ !?!
24
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НАДИГНА СЕ, ПА С НЕЧОВЕШКИ ВОЙ, ЗАХВЪРЛИ В РЕКАТА ДРЕВНАТА
СВЕЩЕННА УТВАР. ПОВЛЕЧЕ СЕ ОБРАТНО, КЪМ ДОМÀ, СПОХОДЕН ОТ МИСЪЛИ
ЗА КРАЯТ. СЛЕД НЕГО ОСТАВАХА ПЕСТЕЛИВИ КАПКИ КРЪВ. ПО ЕДНО ВРЕМЕ
СИЛИТЕ ГО ИЗОСТАВИХА. СПРЯ. ЗАГЛЕДА СЕ В ТАЗИ ЕДИНСТВЕНА ИСТИНСКА
ЧОВЕШКА ПЪТЕКА, А ТРÀМОНТАНА ФУКНА, ОБГЪРНА ГО, ПРИОБЩИ - И ОТНЕСЕ.
23.11.2011./16.04.2013
25
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТЪНКА ЛАЙСНА
КОГАТО ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРИКЛЮЧИ, ЧЕ ДА ПРОДЪЛЖИ
МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА, УСЕТИ СЕ СВЕТОВНА СВОБОДА. (ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ –
ПОДИР ТОВА ОТНОВО МРАК – САКАШ-НЕСАКАШ!?!) ВСЕКИ МОЖЕШЕ ДА
ЗАХВАНЕ ЕДНОЛИЧЕН ЗАНАЯТ И БИЗНЕС. ДОРИ НЕПОСРЕДСТВЕНО ИЗЛЕЗЛИТЕ
ОТ ПАНДИЗА. ТАКА СТОРИ БАТИ ИЦО ХАДЖИПОПОВ. ПОТОМЪК НА ДРЕВЕН
ВАРНЕНСКИ РОД. ЗАВЪРШИЛ С ОТЛИЧИЕ ПРОЧУТОТО „ДОЙЧЕ ШУЛЕ“,
(ГИМНАЗИУМ ПЪРВИ – ДВАНАДЕСЕТИ!), НА 24. МАЙ ОТ ФАТАЛНАТА 1944. С
РАДОСТ ПОСРЕЩНАЛ РУСКИТЕ ВОЙСКИ. ЗЕР, НЕГОВИЯТ ДЯДО ХАДЖИ ИВАН
ПОПОВ, Е БИЛ ОПЪЛЧЕНЕЦ. И СЕ РАЗБЪРЗАЛ. ОЩЕ НА ДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ,
(10.09.1944.!), БАТИ ИЦО ХАДЖИПОПОВ СЕ ЯВЯВА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА
РЕВОЛЮЦИОННА КОМЕНДАТУРА. (ПРЕДВАРИЛ!) ГОТОВ ДА СЕ ПОСТАВИ НА
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА НОВАТА ВЛАСТ. ЗЕР И ТОЙ Е БЪЛГАРИН-СЛАВЯНИН. С
ТАЗИ РАЗЛИКА, ЧЕ ВЛАДЕЕ ПЕРФЕКТНО НЕМСКИ ЕЗИК. БЯХА ОСТАНАЛИ В
ПЛЕН ДОСТА НЕИЗТЕГЛИЛИ СЕ НЕМЦИ. ДОКАТО ГО ПОДПИТВАТ, ЗА МАЙКА И
ЗА ТАТКО, ЯВИЛ СЕ МАХЛЕНСКИЯТ БРАННИК, С АВТОМАТ ПРЕЗ ШИЯ. СПЕШНО
ПРЕБОЯДИСАН В ПАРТИЗАНИН. (СТАНАЛ БРАННИК ПО НАРЕЖДАНЕ НА
ПАРТИЯТА - ХА ДЕ!?!) ТОЙ Е ОТ ДОЙЧЕШУЛЕ, КАЗАЛ ТОЗИ НАКЪРВАВЕН
ХУЛИГАН. И ХАЙДЕ, БАТЕ ИЦО, НА „НАРОДЕН СЪД“. И ХАЙДЕ, ДВЕ ГОДИНИ ВЪВ
ВАРНЕНСКАТА ПАНДЕЛА. ПОДИР ТОВА – ПРАВИ ЩО ЩЕШ. ВЛАСТТА Е НАША –
РАБОТА САМО ЗА СЪПАРТИЙЦИ.
БАТЕ ИЦО ХАДЖИПОПОВ, БЕ КАДЪРЕН МОМЪК. ЗАВРЯ СЕ НА ЕДИН
ТАВАН. ЗАПОЧНА ПРОИЗВОДСТВО НА КОПЧЕТА. С МАЛКА ПРЕСА СИ ГИ
ПРОИЗВЕЖДАШЕ ОТ КАОЛИН. РАЗСТАВЕНИ ВЪРХУ ОГРОМНИ ЛАМАРИНЕНИ
ТАВИ, КОПЧЕТАТА БИВАХА БОЯДИСВАНИ РАЗНОЦВЕТНО. МАХЛЕНСКИТЕ
ЖЕНУРЯ ПРЕОДОЛЯВАХА СЛЕДВОЕННАТА КУПОННА КРИЗА, ПРИШИВАЙКИ С
ИБРИШИМ ПО ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ КОПЧЕТА ВЪРХУ СПЕЦИАЛНО
ОТПЕЧАТАНИ ФИРМЕНИ „ТАБЛЕТИ“. (ПЛАЩАШЕ ИМ ПО НЯКОЙ ЛЕВ.)
ТАБЛЕТИТЕ ОТИВАХА ЗА ПРОДАЖБА ПО БЕЗБРОЙНИТЕ ЧАСТНИ МАГАЗИНЧЕТА
НА БУЛЕВАРД „ВЛАДИСЛАВ“. КЪДЕТО ЛЕТЕ СОБСТВЕНИЦИТЕ ДРЕМЕХА В
ЛЕЖАЩИ ПЛАТНЕНИ СТОЛОВЕ ПРЕД СВОИТЕ ПОЛУПРАЗНИ МАГАЗИНЧЕТА, А
ЗИМЕ ИЗКАРВАХА ПРЕД ВХОДА МАНГАЛИ С ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА. ДА СЕ
26
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТОПЛЯТ И МИНУВАЧИ, ДОКАТО СЪВМЕСТНО ОБСЪЖДАТ СВЕТОВНИТЕ
БЪРКОТИИ. С НАВЛИЗАНЕ НА ВНОСНИ ПЛАСТМАСОВИ ИЗДЕЛИЯ, ТОЗИ ДРЕБЕН
БИЗНЕС БЕ ИЦЯЛО ЛИКВИДИРАН. ЗАЕДНО С РЪЧНОПЛЕТЕНИТЕ ПРОЧУТИ
ВАРНЕНСКИ МЪЖКИ ЖИЛЕТКИ. НА МОДА ДОЙДОХА ВАТЕНКИ С БАКЕЛИТОВИ
КОПЧЕТА СЪС ЗВЕЗДА.
БАТЕ ИЦО ХАДЖИПОПОВ НЕ БЕ ЧОВЕК ЗА ОТЧАЯНИЕ. ПРИБРА СИ
КОМПРЕСОРА И ПИСТОЛЕТА ЗА БОЯДИСВАНЕ, И СЕ НАМЕСТИ В ЗАДНИТЕ
СКЛАДОВИ ПОМЕЩЕНИЯ НА КООПЕРАТИВНАТА БАКАЛИЯ НА БАЙ РУСИ
СТОЙНЕШКИ. ЗАПОЧНА С ПРЕБОЯДИСВАНЕ НА ВЕЛОСИПЕДИ. ТРАНСПОРТЪТ
ВИНАГИ Е ПРОБЛЕМ, ЗА ТОЗИ ЧЕРНОМОРСКИ БЕЛОГРАД. ОТВОРЕНИТЕ НОВИ
РАБОТНИ МЕСТА ИЗИСКВАХА РАБОТА ОВРЕМЕ. (ИНАЧЕ - КЪШ!) НАРОДЪТ
ВАРНЕНСКИ ИЗВАДИ НЕКОНФИСКУВАНИТЕ СТАРИ ВЕЛОСИПЕДИ ОТ МАЗЕТАТА.
И, ЗАПОЧНА ДА СЕ ДВИЖИ. БАТЕ ИЦО БЕ С ВРОДЕН НЮХ ЗА МАРКЕТИНГ.
ПРЕБОЯДИСВАНЕТО НА ВЕЛОСИПЕДИ НЕ Е НИКАК ПРОСТА РАБОТА.
ОБИКНОВЕНО СОБСТВЕНИЦИТЕ ГИ ДОНАСЯХА НАПЪЛНО РАЗГЛОБЕНИ.
СТАРАТА БОЯ СЕ ИЗСТЪРГВАШЕ РЪЧНО. ТОВА ПОСТИГАХМЕ, С НОЖ ОТ
НОЖОВКА. ОТ ПОДОБНО ОБГРИЖВАНЕ, НИЕ, БЕЗКРАЙНО ЛЮБОПИТНИТЕ
МАХЛЕНСКИ ДЕЧУРЛИГА, ИЗКАРВАХМЕ ПО ЛЕВ-ДВА. ПОЧИСТЕНИ ДО
МЕТАЛИЧЕСКИ БЛЯСЪК; РАМКИТЕ, КАЛНИЦИТЕ И КАПЛИТЕ НА
ВЕЛОСИПЕДИТЕ; ОТИВАХА В БОЯДЖИЙНОТО ОТДЕЛЕНИЕ. С ОГРОМЕН
БОЯДЖИЙСКИ ПИСТОЛЕТ В РЪКА, БАТИ ИЦО СВЪРШВАШЕ СВОЕТО. ПРЯСНО
БОЯДИСАНИТЕ ВЕЛОСИПЕДНИ ЧАСТИ ВНИМАТЕЛНО ПРЕНАСЯХМЕ, ДО
ФУРНАТА НА БАЙ СПИРО МАКЕДОНСКИ. ВМЕСТВАШЕ ГИ С ОХОТА, МЕЖДУ
БЕЗБРОЙНИТЕ ГЮВЕЧИ С ДОМАШНИ ЯСТИЯ И ТАВИ С ВИТИ БАНИЦИ. (МАЙКИТЕ
ВСЕ ОЩЕ ПОДДЪРЖАХА ИЩАХ, ДА СЕ ВЪРТЯТ ИЗ КЪЩИ. ДАНО СЪХРАНЯТ ДОМ
И СЕМЕЙНО ОГНИЩЕ.) КОГАТО БОЯДИСАНОТО ХУБАВО СЕ ИЗПЕЧЕШЕ,
ВРЪЩАХМЕ ВЕЛОСИПЕДНИТЕ ЧАРКОВЕ ОБРАТНО - В БОЯДЖИЙНОТО. С НЕГО СЕ
ЗАЕМАШЕ БАЙ ЛУКА МЕЦЕНАТ.
БАЙ ЛУКА МЕЦЕНАТ БЕ СВОБОДОЛЮБИВ КВАРТАЛЕН ХУДОЖНИК.
УСПЯЛ НА ШАНЗ-ЕЛИЗЕ – ПРЕДИ ВОЙНАТА. ПОЛЕЖАЛ ВЪВ ФАШИСТКИ
ДРАНГОЛНИК. ОТЪРВАЛ КОНЦЛАГЕР. ЗАВЪРНАЛ СЕ, ЗА ДА СТРОИ
СОЦИАЛИЗЪМ. НЕЗАБАВНО ОБЯВЕН ЗА ЛУД. ПОРЪЧКОВО НАРИСУВАЛ
МЕСТНИЯТ ГЛАВЕН ПАРТАЙ-ГЕНОЗЕ, НА ДРЕБНИ ЖИВОПИСНИ ЦВEТНИ
27
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТОЧИЦИ. (НИМА Е НОРМАЛНО!?!) В ПЕРИОДА 1945-1947, БЕЗБРОЙ УПРАВНИ
ХОРА РАЗПРОДАДОХА ИМУЩЕСТВО В СТРАНСТВО. ПРЕВЕДОХА ОГРОМНИ СУМИ
В БНБ. ПА СЕ ЗАВЪРНАХА В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. ДА СТРОЯТ
СОЦИАЛИЗЪМ. ДВЕ БОЛШЕВИШКИ ОБМЕНИ НА ЛЕВ И ВАЛУТА ИМ ВИДЯХА
СМЕТКАТА.
БАТИ ИЦО ХАДЖИПОПОВ, БЕ ОБЗАВЕЛ БАЙ ЛУКА МЕЦЕНАТ С КУТИЯ
ЧЕТКИ, НАРИЧАНИ „ШЛЕПЕР“. С ТЯХ БАЙ ЛУКА МЕЦЕНАТ ПРОКАРВАШЕ
БЕЗКРАЙНО КРАСИВИ ЗЛАТНИ ЛАЙСНИ - ПО РАМКА, КАЛНИЦИ И КАПЛИ.
ПРАВЕШЕ ГО ВИНАГИ СТАРАТЕЛНО ЗАМИСЛЕН. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА
ТАНАНИКА. ПОНЯКОГА В СЪПРОВОД НА КИТАРА, СВОЯ СИ ПЕСНИЧКА.
ДРЪН-ДРЪН-ДРЪН,
ТЪНКА ЛАЙСНИЧКА ЗА СЪН;
ДРЪН-ДРЪН-ДРЪН,
И НАВЪТРЕ – И НАВЪН.
СТАНЕШЕ ЛИ ДУМА ЗА ВЕЛОСИПЕД НА НЯКОЙ НОВОИЗПЕЧЕН
КВАРТАЛЕН ОФ-ПРЕДСЕДАТЕЛ. ДАЛИ БАТИ ИЦО ПРИГЛАСЯШЕ? УБЕДЕН СЪМ -
НЕ МУ СТИСКАШЕ.
ЩОМ ЗАПОЧНАХА ДА ПОСТЪПВАТ ЕВТИНИ ВЕЛОСИПЕДИ ОТ ВНОС
МАРКА „МЬОВЕ“, И ТОЗИ ХУБАВ ЗАНАЯТ ЗАПАДНА. ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ВЪРТЯТ
СОБСТВЕНИЦИ НА СТАРИ ЛЕКИ КОЛИ. БЕНЗИНЪТ ВСЕ ОЩЕ БЕ С КУПОНИ, НО НА
ВСЕКИ КУПОН ВСЯКАК СЕ НАМИРА ЧЕРНОБОРСАДЖИЙСКИ МАЙСТОР. СТАРИ
МЕРАКЛИИАВТОМОБИЛИСТИ ЗАПОЧНАХА ДА ВЪЗСТАНОВЯВАТ СВОИТЕ КОЛИ.
БОЯДИСВАНЕТО НА СТАРИ ЛЕКИ КОЛИ СЕ ОКАЗА ДОСТА ЕДЪР БИЗНЕС.
ЗАЕДНО, С БОЯДИСВАНЕТО НА ДИМОХОДНИ ТРЪБИ ЗА "ПЕРНИК"-ПЕЧКА.
ПОМНЯ НЯКАКЪВ НАПЕРЕН ГОСПОДИН С БОМБЕ. УСИЛНО КАНДАРДИСВАЩ
БАТИ ИЦО. ЩОТО, ДА ВЛЕЗЕ С ЦЯЛОТО СВОЕ ОБОРУДВАНЕ И ВЪРХОВЕН
ПРОИЗВОДСТВЕН ОПИТ, В МЕСТНИЯТ ПРОМКОМБИНАТ. (ТИ СИ ПОСЛЕДНИЯТ
ЧАСТНИК!) КЪДЕТО ЩЯЛ ДА СИ ВЪРТИ СИНДЖИРЧЕ. ДОКАТО НАПРАВЛЯВА,
КОНТРОЛИРА И ДОКЛАДВА ТАМ, КЪДЕТО ТРЯБВА, КАТО КАК ВЪРВИ РАБОТАТА
ПО ПРЕБОЯДИСВАНЕ НА СТАРИ ВЕЛОСИПЕДИ, ЛЕКИ КОЛИ И КЮНЦИ. БЪЛВАНИ
ОТ ИЗЦЯЛО НОВ ЗАВОД ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ПРОИЗВОДСТВО НА КЮНЦИ.
28
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПОСТРОЕН НА ДЪРЖАВНА ВЕРЕСИЯ. В ИМЕТО НА БРАТСКАТА И НЕПОКЛАТИМА
ДРУЖБА МЕЖДУ НАРОДИТЕ НА СССР, АРМЕНИЯ, НРБ И ЦЕЛИЯТ ОСТАНАЛ
НАСТОЯЩ И БЪДЕЩ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СВЯТ. БАТИ ИЦО ХАДЖИПОПОВ СИ
ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ОТКАЗВА. (МНОГО ТЪНКА ЛАЙСНА СЪМ ЗА ВАС!) НО, ЩОМ
БАЙ ЛУКА МЕЦЕНАТ СЕ СПОМИНА, КАНДИСА.
ЗА ДА БЪДЕ ОСТАВЕН НА ПОЛИТИЧЕСКО СПОКОЙСТВИЕ, БАЙ ЛУКА
МЕЦЕНАТ БЕ ПОДАРИЛ НА НОВАТА ВЛАСТ СВОЯТА СИ ОГРОМНА
ПОТОМСТВЕНА КЪЩА. (НЕКА ИМА "МУЗЕЙ НА ФРЕНСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО
ИЗКУСТВО" И В БЕЛОГРАД!) ИЗХВЪРЛЕН В СОБСТВЕНИЯТ КУРНИК ЗАЕДНО СЪС
СВОИТЕ ПЛАТНА, ЧЕТКИ И БОИ, БАЙ ЛУКА МЕЦЕНАТ БЕ УСТАНОВИЛ, КАК В
ОБШИНТИЯТ ДОМ В КОЙТО БЕ ОТРАСЪЛ, СЕ Е НАТАМАНИЛ И ЩАСТЛИВО СИ
ЖИВУРКА, МЕСТЕН ПАРТИЕН ВЕЛМОЖА. ИЗЧАКАЛ ДА СТЕГНЕ БЕЛОГРАДСКАТА
ЗИМА. ЗАПИЛ СЕ ДО ДУПКА. ЛЕГНАЛ НА ПРАГА – И УМРЯЛ.
ПОЗАКЪСНЯЛАТА НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ МИНА КАТО ФЪРТУНА НА А-
БАКАЛЪМ. НА БАТИ МИ ИЦО ХАДЖИПОПОВ МУ НАЗНАЧИХА ПОМОЩНИК. ДА
ГО ЗАМЕСТИ ЩОМ НАПУСНЕ. БЕ НЕИЗБЕЖНО. (МНОГО ТЪНКА ЛАЙСНА СЪМ ЗА
ВАС!) НАЗНАЧИХА ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ, НАЗНАЧИХА КАСИЕР, НАЗНАЧИХА И
НОРМИРОВЧИК. ДВАМА ЩАТНИ ЛЕШПЕРИ ЗАМЕСТИХА МАЛЧУГАНИТЕ-
РАЗНОСВАЧИ НА ВЕЛОСИПЕДИ ОТ РАБОТИЛНИЦАТА ДО ФУРНАТА И ОБРАТНО.
ЕТО НЕЩО, КОЕТО НЕ СЕ ПРОЩАВА НА НИТО ЕДНА ВЛАСТ – БЕЗРАБОТИЦАТА.
ТУРНАХА БУДКА С ПОРТИЕР И ТЕЛЕФОН ДА ОХРАНЯВА НАТРУПАНОТО
СОЦИАЛИСТИЧЕСКО БОГАТСТВО. ПАРТИЙНАТА ЯДКА СЪС ЩАТЕН ПАРТИЕН
СЕКРЕТАР; СФОРМИРАНА В ДЪЛБОК ПОЛУЛЕГАЛЕН РЕЗЕРВ; НЕЗАБАВНО СЕ
ПРЪСНА ИЗ МАХАЛАТА. ДА СЪБИРА СВЕДЕНИЯ ЗА АНТИНАРОДНАТА
ЕКСПЛОАТАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА ДЕТСКИЯ ТРУД, ОТ СТРАНА НА
ЕДИНСТВЕНИЯТ БОЯДЖИЯ НА ВЕЛОСИПЕДИ ВЪВ ВАРНА-ГРАД.
БАТИ ИЦО ИЗБЯГВАШЕ ПАРТИЙНИ СЪБРАНИЯ. (ТЪНКА ЛАЙСНА СЪМ ЗА
ВАС!) СЧИТАЙКИ, ЧЕ Е ЧИСТО ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ. ДА СЕ ПРАВИШ, ЧЕ РЕШАВАШ
СВИШЕ ПРЕДРЕШЕНИ НЕЩА. НАЙ-ХАРЕСВАШЕ САМОРЪЧНО ДА БОЯДИСВА. СЕГА
ТОВА ВЪРШЕХА, ПРЕЗ КУП – ЗА ГРОШ, СЪМНИТЕЛНИ НЕПОЗНАТИ. ЕДИН
МРАЧЕН ПРЕДЗИМЕН ДЕН, БАТИ ИЦО ХАДЖИПОПОВ, ПОТОМЪК НА
ЗНАМЕНИТА ВАРНЕНСКА ФАМИЛИЯ, НАПУСНА РАБОТА И БИЗНЕС, КОИТО САМ
БЕ СЪЗДАЛ. (ТЪНКА ЛАЙСНА СЪМ ЗА ВАС!) ВЗЕМАЙКИ ПОД МИШНИЦА КУТИЯТА
29
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
СЪС ШЛЕПЕР-ЧЕТКИ. ЗАЯВЯВАЙКИ ГЛАСНО: „С ТЪНКА ЛАЙСНА НАЦИЯ НЕ СЕ
ДЪРЖИ“. БЯХА МУ СЕ ИЗСМЯЛИ. ПРЕДИ ДА ОТИДАТ НА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО
СЪБРАНИЕ - БАНКЕТ.
27.12.2012/4:34:38 СЛ. ОБ.
30
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
FLOWER WITH ROOTS
IN THE HEART OF THE EARTH
© 2005 – ADAM B . AVRAMOV, TRANSLATION
EVERY EVENING, RETURNING FROM MY WORKPLACE, I HAD STAYED AT
THE CABLE CAR STATION, WITH A HEAD THAT IS ABOUT TO EXPLODE BY THE
MENTAL STRAIN. SOMETHING IN MY BRAIN WAS WAILING, SINGING AND
DRONING, BUT THROUGH THE LONG WORKDAY I DIDN’T HAVE THE TIME TO GO
TO THE DOCTOR. “WHAT FOR”, I SAID TO MYSELF, “IF IT’S BAD, IT’S GOING TO
BE REALLY BAD. IF IT’S FOR GOOD, IT WILL PASS AWAY”. BUT, MY HEAD WAS
SINGING ITS OWN SONG AND THIS SONG COULD NOT BE KILLED EVEN BY THE
DEAFENING SOUND OF THE OVERSIZED CITY, WHERE I HAD UNWILLINGLY
LANDED.
OFTEN, THE CABLE CAR WAS LATE. AMIDST THE NIGHT COLD OF THE
SEMI-LIGHTED STATION, I WAS TAPPING WITH FEET AND, BECAUSE THERE
WAS NOTHING ELSE TO DO, LOOKING AT THE BUILDINGS AROUND ME.
CONTEMPORARY, DARK AND MODERN, THEY WERE FUTILELY TRYING TO SMILE
AT SOMEBODY WITH THEIR REFLECTIVE WINDOWS AND COLORS. ONE EVENING
I FOUND OUT THAT IN THE CORNER, NEXT TO THE STATION WAS STANDING,
HAPPILY SPARED, A LITTLE TWO-STORY HOUSE WITH PEELING WALLS AND
WITH A SMALL COURTYARD FULL OF BOX-SHRUBS.
EVERY EVENING NOW I LOOKED AT THE SPARED HOUSE. MY WISH TO
CROSS THE SMALL YARD, TO WALK UP THE SEVEN STONE STAIRS AND KNOCK
ON THE DOOR, HAD GROWN BIGGER AND BIGGER. BECAUSE EVERY EVENING, UP
THERE, ON THE SECOND FLOOR, A WINDOW WAS SHINING WITH REFLECTIONS
FROM TELEVISION CHANNELS.
IN THE END OF A SAD WINTER DAY, THE CAR WAS DELAYED.
UNEXPECTED SNOW HAD FALLEN. KIDS WERE THROWING SNOWBALLS AT EACH
OTHER, AND I WAS SITTING ON THE STATION THOUGHTFULLY AS THE STRAIN
OF THE WORKDAY WAS ECHOING IN MY HEAD. WHERE ALIEN CONCEPTIONS
31
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
WERE TRYING TO OVERCOME MY OWN. WHEN THE COLD FROZE MY SOUL, AND
AIRPLANES STARTED A COMBAT IN MY HEAD, I TURNED MY BACK TO THE
COMING CABLE CAR. I CROSSED THE FROZEN, SNOW-COVERED BOX-SHRUB
GARDEN. AND CLIMBED THE ICED STAIRS OF THE HOUSE. UP THERE, ON THE
SECOND FLOOR, THE WINDOW STILL WAS MYSTERIOUSLY FLICKERING.
I PUSHED THE BUTTON OF THE DOORBELL. FAR, LIKE AMIDST A DEEP
CAVE, A BELL RANG. NOBODY APPEARED. I RANG FOR A SECOND, AND FOR A
THIRD TIME. NOBODY ANSWERED. I CAREFULLY PUSHED THE DOOR AND IT
SUDDENLY OPENED LIKE AN UNSATIABLE MOUTH AND ABSORBED ME. I FOUND
IN THE CORRIDOR, UNDER A LIGHT BULB SLEEPING IN A LAMPSHADE OF GLASS
FLOWERS, A DRIFT OF FRESH SNOW. MY FOOTSTEPS ECHOED IN THIS
UNINHABITED STOMACH. A SPIRAL STAIRCASE TOOK ME UPSTAIRS. I LOVE
SPIRAL STAIRCASES. I’M SPIRAL STAIRCASE-MAD. I HAVE DECIDED THAT,
WHEN I SOLVE THE PROBLEM OF ALL MINE AND FOREIGN CONCEPTIONS, I WILL
START BUILDING VILLAS. WITH TWO BARE HANDS AND A PLACE GIVEN AS A
GIFT FROM THE STATE, WITH BRICKS AND TILES FROM OLD CONSTRUCTION
SITES, WITH BROKEN WINDOW-FRAMES FROM HOUSES UNNEEDED BY ANYONE,
I BELIEVE THAT I WILL SUCCEED. I CAN EASILY CONSTRUCT. AND EVEN EASIER
DEMOLISH.
THE STAIRS APPEARED ENDLESS TO ME. THE SOUND OF THE
TELEVISION BECAME LOUDER THOUGH, AND THAT GAVE ME HOPE. THIS HOUSE
CAN’T BE THIS DARK IF A TV IS SINGING IN IT. THE STAIRCASE TOOK ME TO
AN ENORMOUS LIVING ROOM, AMIDST WHICH I FOUND A SNOW-WHITE BED.
ON IT LAY A WOMAN SO FAMILIAR, I GREETED HER. SHE NODDED. WHERE HAD I
MET HER? IN THIS ILLUSORY WORLD NOBODY CAN BE SURE. DO THEY KNOW
SOMEBODY - OR DO THEY NOT.
THE WOMAN WAS NEITHER YOUNG NOR OLD. ABOUT MY AGE. NEITHER
SICK NOR HEALTHY. SHE WASN’T UGLY. SHE WASN’T BEAUTIFUL, EITHER. SHE
WASN’T SHOCKED BY MY ABRUPT ENTERING. NOT EVEN SURPRISED. SHE
APPEARED TO ME DELIGHTED. BUT, I CAN’T BE SURE. NOT UNTIL NOW I
PRESUME THAT SHE HAD MORE THAN ONE VISITOR. ACTUALLY, IT DOESN’T
MATTER. THE WOMAN NODDED AGAIN. I CAME CLOSER, EVEN MORE TIMID AND
NERVOUS, AND I SAT IN THE CORNER OF THE BED, WONDERING WHAT IS
32
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
HAPPENING, BEING SORRY FOR THE CABLE CAR I MISSED, CURSING MY LOVE
FOR OLD HOUSES WITHOUT REFLECTIVE WINDOWS, WHERE LIGHT FROM HIGH
WINDOWS IS FLICKERING OVER OLD BOX-SHRUBS.
THE WOMAN RAISED HER HAND AND STROKED ME. I HAVE NEVER FELT
SUCH A WEIGHT ON MYSELF. EXCEPT MAYBE ONCE, WHEN, NEAR THE SEA, I HAD
PUT ON A DEEP SEA DIVER’S BALLAST BELT. FROM THIS STROKING ALL
HEADACHES SUDDENLY FLEW AWAY. THE BUZZING AND DRONING STOPPED. MY
THOUGHTS ABOUT THE CONTRADICTORY CONCEPTIONS EVAPORATED. BUT,
FEAR HAUNTED MY HEART. “DAMN IT”, I SAID TO MYSELF, “AFTER ALL WE’RE
LIVING IN THE 21TH CENTURY”. I FELT THAT, UNDER THE SHEETS, THE BODY OF
THE WOMAN WAS BREATHING. THAT CALMED ME DOWN. I LOOKED AT THE TV
SCREEN THAT HAD FILLED A DISTANT CORNER. WHAT DO YOU THINK I FOUND?
UNDER THE SOUNDS OF COLD JAZZ, MY WHOLE PAST LIFE WAS PLAYING IN
SLOW MOTION. ALL MY INSIGNIFICANT FUTURE. I SHIVERED, SCARED, AND
THE WOMAN CALMED ME DOWN WITH HER LEAD PALMS, QUIETLY LAUGHING.
YES, THE WOMAN WAS CHEERFULLY LAUGHING, TAPPING ME WITH A COLD LEAD
PALM.
“OH MY GOD, MY GOD”, I SAID TO MYSELF, GASPING. I’VE BEEN SO
NAÏVE, I’M SO NAÏVE EVEN TODAY. AS POOR AS I’VE BEEN, I’M EVEN POORER
NOW. HOW HAVE I WALKED PAST WITH THE GOOD AND THE MERITED, TO
STRENGTHEN THE POSITIONS OF ALL KINDS OF CREATIVE CONCEPTIONS
WHICH JUST WASTE TONS OF PAPER. AND THE LIFE, THIS WASTED LIFE OF
MINE, WAS FLOWING LIKE A RIVER THERE, ON THE FLAT SCREEN OF THE COLOR
TELEVISION SET, BUT IT DIDN’T SHINE WITH THE COLORS OF A RAINBOW, BUT
WITH THE MONOTONY OF THE UNIFORMITY. SOMETIMES EVANESCENT SPARKS
FLASHED, BUT IT WAS SO SUDDEN, UNEXPECTED AND FRAGILE, THE WOMAN
JUST SHRUGGED WITH SYMPATHY. ALL THE TIME WAS HEARD THE SOUND OF
WONDERFUL COLD CONTEMPORARY JAZZ. THE WOMAN AND ME TAPPED OUT
FEET WITH THE RHYTHM.
THEN SOMETHING CRACKED. THE MUSIC STOPPED. A THOUGHTFUL MAN
APPEARED ON THE SCREEN, TAPPING HIS FEET IN THE EMPTINESS OF THE
WINTER NIGHT. A MAN WITH SNOW-WHITE LONG HAIR. I RAN TO THE MIRROR
TO CONVINCE MYSELF ABOUT THE TRUTH OF WHAT I SAW. THE WOMAN’S
33
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
HAND ATTRACTED ME AGAIN, ONLY TO FEEL IT EVEN HEAVIER, BUT NOT THAT
COLD. I STARED AT THE TV SCREEN AS AN ANNOUNCER WITH A SERIOUS FACE
APPEARED ON IT. THE ANNOUNCER STARTED TALKING ABOUT THE FATE OF THE
WORLD, CONCERNED ABOUT THE FATE OF THE PEOPLE, BUT IN HIS STORY I
DIDN’T SEE NEITHER MY OWN FATE NOR THE FATE OF THE WOMAN NAILED TO
THE BED, FORCED TO WATCH TV ALL THE TIME, DAY AND NIGHT.
“TURN ON THE LIGHTS!” THE WOMAN SUDDENLY ASKED ME, “TURN ON
THE LIGHTS…” HER VOICE SOUNDED CRYSTAL-CLEAR, AND OVERCAME THE FLOW
OF ACTUAL INFORMATION. THE VOICE WAS SURPRISINGLY MELODIC, AND
POWERFUL. I IMMEDIATELY OBEYED. I STARTED WALKING AT THE DOOR, READY
TO RUN FROM THE FEAR. I FLIPPED THE SWITCH. BEHIND ME SOMETHING
RUSTLED AND I TURNED AROUND. I FROZE WITH SURPRISE, WONDER AND
ENVY. FROM THE HEART OF THE WOMAN, SLOWLY AND GRACEFULLY GREW A
MIGHTY FLOWER. UNKNOWN AND UNSEEN. INCREDIBLE AND ABSURD. SLOWLY
OPENING ITS LEAVES, AND SLOWLY UNCOVERING A SCARLET BLOSSOM. AND
QUICKLY GROWING ROOTS TO THE FLOOR.
THE ROOTS SHATTERED THE FLOOR AND WENT DOWN, DOWN, DOWN,
TO THE HEART OF EARTH MAYBE, TO REACH IT AND EMBRACE IT. THE FLOWER
GREW LARGE LEAVES. OPENED ITS BLOSSOM. RELEASED ITS MINDLESSLY
WONDROUS AROMA. MIGHTILY SET OFF TO THE CEILING. SMASHED IT,
SPREADING PIECES OF PLASTER. THEN DISAPPEARED IN THE SKY. THE ROOM
SUDDENLY BECAME COLD, AND THE TV WENT BLACK. THE WOMAN KEPT SMILING
GUILTILY, STRUCK BY SUDDEN PAIN. I KISSED HER ON THE HEAD. IT WAS COLD,
AND BLOOD ERUPTED FROM HER MOUTH.
“GO AWAY!” THE WOMAN WHISPERED, HER MOUTH SPRAYING BLOOD,
“GO AWAY!… GO AWAY!… GO TO YOUR CONCEPTIONS…”
I STOOD BENUMBED, WONDERING HOW TO GET OUT OF HERE, WHEN THE TV
TURNED BACK ON. ON THE SCREEN, UNDER THE SOUNDS OF COLD ACADEMIC
JAZZ, RAN OTHER PEOPLE’S FATES, BUT WHO CARES ABOUT OTHER PEOPLE’S
FATE?
I RAN DOWN THE STAIRS, THEY WERE SPIRALING ENDLESSLY, TO THE
HEART OF EARTH, WHERE WE HAVE ALL CAME FROM. I QUICKLY PASSED
34
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
THROUGH THE CORRIDOR, FRIGHTENED THAT ONE OF THE FLOWER’S ROOTS
WOULD PIERCE THE CEILING TO STAB ME. THE DOOR WAS WIDELY OPEN. I
SHUT IT WITH ALL MY STRENGTH. I DIDN’T TURN BACK. MY FACE STILL FELT
THE STRANGE WEIGHT OF THE UNKNOWN LADY’S HAND. A WEIGHT THAT EVEN
TODAY I FEEL WHENEVER I HEAR WORDS ABOUT CONCEPTIONS AND ANTICONCEPTIONS.
ON THE BUS STOP I SIGHED WITH RELIEF. PEOPLE WERE LINED UP BY
TWO. NOBODY TURNED BACK, WHY WOULD THEY DISRUPT THE NICE ORDER?
ONLY I WAS RESTLESSLY FIDGETING, ONLY WHEN THEY SCOLDED ME I CALMED
DOWN. I PUT MY HAND INTO MY POCKET AND FOUND OUT THAT I HAVEN’T GOT
A TICKET. I ASKED THE WOMAN STANDING NEXT TO ME FOR ONE. I PUT SOME
MONEY INTO HER HAND. I FELT THE LEAD WEIGHT OF THAT WOMAN’S HAND
AGAIN. MY EYES MET HERS. IT WAS THE WOMAN FROM THE OLD HOUSE.
MYSTERIOUSLY SMILING. UNDERSTANDING EVERYTHING AND EVERYONE. WITH
A HEAVY STRING-BAG IN ONE HAND, AND A PORTABLE TV IN THE OTHER.
I ACCEPTED THE TICKET. I PAID, AND THE TOUCH OF HER HAND
SUDDENLY FELT TENDER, WARM AND INVITING, LIKE HER IN ALL HER BEAUTY.
WHEN THE CABLE CAR CAME, I HELPED HER GET ON. I GLANCED AT THE SCREEN
OF THE PORTABLE TV IN HER HANDS. EVEN COVERED WITH WINTER FROST, IT
SILENTLY AND INVISIBLY WORKED. I LOOKED AT THE OLD HOUSE I JUST HAD
LEFT. THE WINDOW WAS FULL OF DARKNESS.
I OFTEN PASS BY THAT HOUSE. SPRING AND AUTUMN, STRANGE
FLOWERS GROW AND DRY ON ITS ROOF. THE APARTMENT BLOCKS AROUND IT
ARE SURROUNDING IT, EVEN MORE AND MORE OMINOUSLY. SOME DAY, IT WILL
ALSO BE DESTROYED. EVERYTHING COULD BE BUILT ON THE SITE. BUT, WILL
THIS FATEFUL FLOWER GROW?
I PASS BY THE OLD HOUSE SITTING IN THE CABLE CAR, HOLDING THE
SEAT IN FRONT OF ME, AS LIKE AN UNEXPECTED BLOW OF WIND COULD TAKE
ME BACK THERE. TO WALK UP THOSE ENDLESS SPIRAL STAIRS AGAIN, TO THE
HEART OF EARTH AND BACK. AND ALWAYS, OH, ALWAYS PAIN STRIKES INTO MY
HEART AND MY HEAD STARTS RINGING, BUZZING AND DRONING. THEN, I SAY
TO MYSELF WITH A SADNESS FEW COULD UNDERSTAND, THAT THIS IS
35
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
PROBABLY A ROOT OF THAT SCARLET FLOWER THAT CONNECTED EARTH, HOME
AND SKY WITH ROOTS, STEM AND BLOSSOM.
29.05.2005 Г.
36
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЦВЕТЕ С КОРЕНИ
В
СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА
TO SIMEON THE SECOND
ВСЯКА ПРИВЕЧЕР, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ ОТ РАБОТА, АЗ ЗАСТАВАХ НА
ТРОЛЕЙБУСНАТА СПИРКА СЪС ШУМЯЩА ОТ ПРЕУМОРА ГЛАВА. НЕЩО В
БЕДНАТА МОЯ ГЛАВА ВИЕШЕ, ПЕЕШЕ И ЖУЖЕШЕ, НО ПРЕЗ ДЪЛГИЯ РАБОТЕН
ДЕН НЕ ОСТАВАШЕ ВРЕМЕ ДА ОТСКОЧА ПРИ ЛЕКАР. КАКЪВ СМИСЪЛ, КАЗВАХ НА
СЕБЕ СИ, АКО Е НА ЗЛЕ - НЯМА КАК ДА НЕ ЗАВЪРШИ ЗЛЕ. АКО Е НА ДОБРО,
КАТО НИЩО ЩЕ СИ СЕ РАЗМИНЕ. ГЛАВАТА МИ ПЕЕШЕ СВОЯ СОБСТВЕНА ПЕСЕН,
И ТАЗИ ПЕСЕН НЕ МОЖЕШЕ ДА ЗАГЛУШИ ДОРИ ШУМЪТ НА МИЛИОННИЯ
БЕЛОГРАД.
ЧЕСТО ТРОЛЕЯТ ЗАКЪСНЯВАШЕ. ТЪПЧЕХ НА МЯСТО ПОД СРЕДНОЩНИЯ
СТУД. ПОТРОПВАХ С НОЗЕ. ОГЛЕЖДАХ ОКОЛНИТЕ СГРАДИ. СЪВРЕМЕННИ И
МРАЧНИ, С ОГЛЕДАЛНИ СТЕНИ И КРЕЩЯЩИ НЕОНОВИ КРАСКИ, ТЕ СЕ
ОПИТВАХА ДА ПРИКРИЯТ ОБИЧАЙНАТА МИЗЕРИЯ УМЕЛО СКЪТАНА, В
ЗАДНИТЕ ДВОРОВЕ НА ДРЕВНИЯ МИЛ БЕЛОГРАД.
ЕДНА ПОДОБНА ЗИМНА ВЕЧЕР ИЗНЕНАДВАЩО ОТКРИХ, КАК НА ЪГЪЛА
ЗАД САМАТА ТРОЛЕЙБУСНА СПИРКА СТОИ ЩАСТЛИВО ПОЩАДЕНА, МАЛКА
ДВУЕТАЖНА КЪЩА С ОЛЮПЕНИ ОТ ВРЕМЕТО СТЕНИ. СГУШЕНА ВСРЕД ДВОР
ИЗПЪЛНЕН С НЕОКАСТРЕНИ ЧЕМШИРИ, КЪЩАТА СПЕШЕ ДЪЛБОК ЗИМЕН СЪН.
ВСЯКА ПРИВЕЧЕР ОГЛЕЖДАХ ПО ЧУДО ПОЩАДЕНАТА КЪЩА . И
ЖЕЛАНИЕТО МИ ДА ПРЕКОСЯ МАЛКИЯ ДВОР, ДА ПРЕСКОЧА ОСТАТЪЦИТЕ ОТ
ВСЯКАКЪВ СТРОИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ, ЗА ДА ИЗКАЧА СЕДЕМТЕ КАМЕННИ
СТЪПАЛА И ДА ПОХЛОПАМ, НАРАСТВАШЕ, ИЗПЪЛВАЙКИ МЕ С НЕПОДОЗРИМА
РЕШИМОСТ. ЗАЩОТО ВСЯКА ВЕЧЕР ТАМ, ГОРЕ, НА ВТОРИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ,
37
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЕДИН ПРОЗОРЕЦ ПРОБЛЯСВАШЕ С ПОЛУСЕНКИ ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ КАНАЛИ.
В КРАЯТ НА ЕДИН БЕЗКРАЕН ЗИМЕН ДЕН, ТРОЛЕЯТ СЕ ЗАБАВИ. БЕ
ПАДНАЛ ВНЕЗАПЕН СНЯГ. ДЕЦА СЕ ЗАМЕРВАХА СЪС СНЕЖНИ ТОПКИ. ФУЧАХА
ЛЕКИ КОЛИ. СТОЯХ НА СПИРКАТА ЗАМИСЛЕН. КОГАТО СТУДЪТ ЗАПОЧНА ДА
СКОВАВА И ТЯЛО, И ДУША, А В ГЛАВАТА МИ НАЧЕНАХА ДВУБОЙ НЕВИДИМИ
САМОЛЕТИ, ОБЪРНАХ ГРЪБ НА ЗАДАВАЩИЯ СЕ ТРОЛЕЙ. ПРЕКОСИХ
ПРЕМРЪЗНАЛАТА ЧЕМШИРЕНА ГРАДИНКА. ИЗКАТЕРИХ СТРУПАНИТЕ
ОСТАТЪЦИ ОТ ОКОЛНО СТРОИТЕЛСТВО. ИЗКАЧИХ ЗАЛЕДЕНИТЕ СТЪПАЛА.
ТАМ ГОРЕ НА ВТОРИЯ ЕТАЖ, ПРОЗОРЕЦЪТ ЗАГАДЪЧНО ПРОБЛЯСВАШЕ.
НАТИСНАХ ПОЧЕРНЯЛ ОТ ВРЕМЕТО ОГРОМЕН МЕТАЛИЧЕСКИ БУТОН.
НЕИЗМЕРИМО НАДАЛЕЧ, СЯКАШ ВСРЕД ПОДЗЕМНА ПЕЩЕРА, ЕКНА ЗВЪНЕЦ
КАТО КАМБАНА МОЩЕН. НИКОЙ НЕ СЕ ПОЯВИ. ПОБУТНАХ ВРАТАТА С КРАК.
ВРАТАТА ЗЕЙНА С НЕНАСИТНА ПАСТ И ХОП, ИЗВЕДНЪЖ МЕ ПОГЪЛНА.
ПОПАДНАХ В БЕЗКРАЕН КОРИДОР. ПОД ВИСОКА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КРУШКА,
ЗАСПАЛА ПОД АБАЖУР ОТ ЦВЕТНИ СТЪКЛА, ИСКРЕШЕ ПРЯСПА ПРЕСЕН СНЯГ.
СТЪПКИТЕ МИ ЕКНАХА ИЗ ТОЗИ ИЗНЕНАДВАЩ КЪЩЕН ТЪРБУХ. ВИТА СТЪЛБА
МЕ ОТВЕДЕ НА ЕТАЖА.
СТЪПАЛАТА МИ СЕ СТОРИХА БЕЗКРАЙНИ. ПРОДЪЛЖИХ ВСРЕД СЕНКИ И
ВСРЕД МРАК. ЗВУКЪТ ОТ ТЕЛЕВИЗОР МЕ ОБНАДЕЖДИ. НЕ БЕ ТОЛКОВА МРАЧНА
ТАЗИ КЪЩА, ЩОМ В НЕЯ ПЕЕ ТЕЛЕВИЗОР. ОТКРЕХНАХ ВРАТА, ПОДИР ТОВА
ВТОРА. ЛЪХНА АРОМАТ НА РИТУАЛНИ ПРЪЧИЦИ. ПОПАДНАХ ВСРЕД ОГРОМЕН
ХОЛ. ПОД ВИСОК БАЛДАХИН ОТКРИХ ЛЕГЛО. ВЪРХУ ЛЕГЛОТО БЛЕДА, НЕЖНА
И ПРИМИРЕНА, ЛЕЖЕШЕ ЖЕНА. ЖЕНАТА МИ СТОРИ ДОТОЛКОВА ПОЗНАТА, ЧЕ
КИМНАХ. ТЯ ЕДВА-ЕДВА ОТВЪРНА. ПО ЛИЦЕТО Й СЕ ПЛЪЗНА УСМИВКА. ОТ
КЪДЕ ЛИ СЕ ПОЗНАВАХМЕ? В ТОЗИ СКАПАН ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК,
ТЕХНОЛОГИИТЕ НАПРАВИХА БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ ДА СИ СЕ ПОЗНАВАМЕ, БЕЗ
ДА СМЕ СИ ОСОБЕНО БЛИЗКИ.
ЖЕНАТА НЕ БЕ МЛАДА, НО НЕ И СТАРА. ГОРЕ - ДОЛУ МОЯ ВЪЗРАСТ. НЕ
БЕ ГРОЗНА, НО НЕ И ХУБАВИЦА. НЕ ВЯРВАМ ДА БЕ БОЛНА. ЧУДЕХ СЕ ДАЛИ Е
ЗДРАВА. СМУТЕНА ОТ МОЕТО НЕОЧАКВАНО ПОЯВЯВАНЕ, НЯКАК ЗАРАДВАНА. В
НАШЕ ВРЕМЕ, ЩО СЕ КАСАЕ ДО РАДОСТ И НЕРАДОСТ, ЧОВЕК НИКОГА НЕ БИ
МОГЪЛ ДА БЪДЕ СИГУРЕН. ГРАНИЦАТА ТАКА ОТДАВНА Е ПОГУБЕНА, ЧЕ КОГА
СИ ДОБРЕ - КОГА ЗЛЕ, ТРУДНО БИ МОГЛО ДА СЕ УСЕТИ. ЖЕНАТА ОТНОВО
38
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
КИМНА С ГЛАВА. ПРИБЛИЖИХ. ВСЕ ПО-ПЛАХ. ОЩЕ ПО-НЕУВЕРЕН. ПРИСЕДНАХ
НА КРАЙЧЕЦА НА ЛЕГЛОТО.
ВСЯКАКВИТЕ МОИ БОЛЕЖКИ ИЗВЕДНЪЖ ИЗЧЕЗНАХА ИЗ МОЯТА
ПРЕУМОРЕНА ОТ ЕДИНОБОРСТВА; С КОГО ЛИ НЕ - ЗА КАКВО ЛИ НЕ; ДОБРЕ
ПРЕБИТА ГЛАВА. СЪЖЕЛЯВАЙКИ ЗА ПРОПУСНАТИЯ ТРОЛЕЙБУС. ПРОКЛИНАЙКИ
СВОЯТА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ КЪМ ЗАПУСТЕЛИ КЪЩИ, КЪДЕТО КРЕЯТ
НЕДОИЗЖИВЯНИ ИСТОРИИ. КЪЩИ, ОКОЛО КОИТО ВИТАЯТ СВЕТЛИНИ ОТ ЛОШО
ЗАЧОХЛЕНИ ПРОЗОРЦИ, НАД ЗАСИПАНИ СЪС СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ
ГРАДИНИ НА НЯКОГАШНО СЕМЕЙНО СПОКОЙСТВИЕ, ЩАСТИЕ И РАДОСТ.
А, УСТАТА НА ЖЕНАТА ПРОИЗНАСЯШЕ НЕДОЛОВИМИ СЛОВА. КОМУ СЕ
МОЛЕШЕ? ЖЕНАТА ВДИГНА РЪКА, ПА МЕ ПОГАЛИ. ПОТРЪПНАХ. НЕ ВЯРВАМ В
ОСОБЕНИТЕ ЯВЛЕНИЯ НА ПРИРОДАТА, НО СТАТИЧНОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО Е
ДОКАЗУЕМО. СТРАННА КЪЩА. СТРАННА ЖЕНА. СТРАННИ БЕЗКРАЙНО ТЪЖНИ
ВРЕМЕНА.
УСЕТИХ СЕ ПОД ОЛОВНА ТЕЖЕСТ. НИКОГА НЕ БЯХ ЧУВСТВАЛ ПОДОБНА
ТЕЖЕСТ ВЪРХУ СЕБЕ СИ. ОСВЕН МОЖЕБИ ВЕДНЪЖ. КОГАТО БЯХ НАДЯНАЛ
ВОДОЛАЗЕН КОСТЮМ КРАЙ МОРЕТО. ЗА ДА ВЪЗСЕДНА НЯКАКЪВ ЗАЛУТАН ИЗ
ПЛИТЧИНИТЕ ПРЕД ГАЛАТА ПИТОМЕН ДЕЛФИН. ТА, ДА ГО НАТИКАМ
ОБРАТНО В ДЕЛФИНАРИУМА НА БЕЛОГРАД.
ОТ ТАЗИ НЕОЧАКВАНА МИЛУВКА, ВСЯКАКВИ СЪМНЕНИЯ ОТЛЕТЯХА
ОТВЕДНЪЖ. НО, В СЪРЦЕТО МИ СЕ НАСТАНИ ОНЗИ НЕПОНЯТЕН СТРАХ, КОЙТО
ВИНАГИ СИ МЕ СПОХОЖДА, ЗАМИСЛЯ ЛИ СЕ ОТ КЪДЕ ИДЕМ. КЪДЕ СЕ
НАМИРАМЕ. НАКЪДЕ СМЕ СЕ ЗАПЪТИЛИ. И, ДО КЪДЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА
СТИГНЕМ. ДЯВОЛ ВЗЕЛ ГО, РЕКОХ НА СЕБЕ СИ, ВСЕ ПАК ЖИВЕЕМ В СТОЛЕТИЕ В
КОЕТО ВСИЧКО Е ДО БОЛКА ЯСНО И ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРОЗРАЧНО, А ХОРАТА ВСЕ
ПОВЕЧЕ БЕЗ ЦАР, ВСЕ ПОВЕЧЕ БЕЗ БОГ, ЗАВИНАГИ БЕЗ ДОСТОВЕРНА ВЯРА.
НАВЪН ШУМИ МИЛИОННИЯ НАЦИВИЛИЗОВАН БЕЛОГРАД, А ТУК ВИТАЯТ
НЕМИСЛИМИ ЧУДЕСА. БОЖЕ МОЙ, ПРОКЛЕХ СЕБЕ СИ, ВРЪЩАЙ МИ БОЛЕЖКИТЕ
В ГЛАВАТА. И, ДА СИ СЕ МАХАМ ОТ ТУК. НО, СТРАХОВЕТЕ МОИ ОТШУМЯХА
НЯКАК ОТВЕДНЪЖ. РЕШИХ ДА ОСТАНА. ПА, КАКВО ЩЕ.
СЯКАШ В ОТГОВОР НА МОИТЕ МИСЛИ, ПОД БЕЛОСНЕЖНИТЕ ЗАВИВКИ,
39
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА СЕ БАВНО РАЗДВИЖИ. ЖИВО, ГЪВКАВО, ВЛАСТНО. ТЯЛО,
КОЕТО ВЕСЕЛО ДИША, А ТЪЖНО ЖИВЕЙ. ЖЕНАТА ВЗЕМА В РЪКА
ДИСТАНЦИОННО. ВДИГНАХ ОЧИ КЪМ ЕКРАНА НА ТЕЛЕВИЗОР, ИЗПЪЛНИЛ
ЕДИН ОТДАЛЕЧЕН ЪГЪЛ. ВЪРХУ НЕБЕСНОСИНИЯТ ЕКРАН ОТКРИХ, ПОД
ЗВУЦИТЕ НА СТУДЕН АКАДЕМИЧЕН ДЖАЗ, КАК СЕ РАЗИГРАВА ЦЕЛИЯТ МОЙ
ОТМИНАЛ ЖИВОТ, ПЪЛНОТО МОЕ НЕЗНАЧИТЕЛНО БЪДЕЩЕ, ТРОХИТЕ
СЛУЧАЙНО ЩАСТИЕ. ОЗЪРНАХ СЕ. БЯХМЕ ЛИ САМИ? БЪЛВАЩИЯ ИНФОРМАЦИЯ
БЕЗСТРАСТЕН ТЕЛЕВИЗОР. СТРАННАТА ЖЕНА ПОД БЯЛОСНЕЖНА ЗАВИВКА.
САМИЯТ АЗ. ГЛУПАК-ЕДИНАК, НАВИКНАЛ ДА ПРИЕМА ЧУЖДИТЕ РАБОТИ ЗА
СВОИ. БЯХМЕ ЛИ НАИСТИНА САМИ!?! ДА, ДА, ДА, КАЗАХ СИ, ВСИЧКО ТОВА НЕ Е
НИКАКЪВ КОШМАР. ВСИЧКО ТОВА СИ Е ЕДНА ИСТИНСКА ВЪРХОВНА ИСТИНА.
ЖЕНАТА ПРОТЕГНА РЪКА. ПОГАЛИ МЕ, И МЕ УСПОКОИ. ВСЕ ТАКА
ПОДСМИВАЙКИ СЕ ТИХО, ТЪЖНО, НЕ ДОТАМ БЕЗГРИЖНО. НЕПОЗНАТАТА СЕ
НАДСМИВАШЕ НАД МЕНЕ. НАДСМИВАШЕ СЕ НАД СЕБЕ СИ. НАДСМИВАШЕ СЕ
НАД СВЕТА. ГАЛЕЙКИ МЕ МЕХАНИЧНО СЪС СТУДЕНА КАТО МЕТАЛ, ГЛАДКА И
НЕЖНА, А ТЕЖКА ЛИ ТЕЖКА СТОМАНЕНА ДЛАН. БЕЗ ДА ПРОРОНИ ДУМА.
ВПЕРИЛА ПОГЛЕД В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ЕКРАН, КЪДЕТО ОТНОВО И ОТНОВО СЕ
ЯВЯВАХ АЗ. НЕКАДЪРЕН НЕСРЕТНИК НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ. СТАНАЛ ЗА СМЯХ
НАЙ-НАПРЕД В ОЧИТЕ НА СОБСТВЕНОТО СИ СЕМЕЙСТВО. ПОДИР ТОВА - В
ОЧИТЕ НА ВЛАСТТА. ДАЛИ НЕ, И НА СВЕТА?
БОЖКЕ, БОЖКЕ ЛЕ, РЕКОХ СИ ЗАДЪХАН, КОЛКО СЪМ БИЛ НАИВЕН,
ТАКЪВ СЪМ СИ И ДНЕС. КОЛКО МНОГО СЪМ БИЛ БЕДЕН, ОЩЕ ПОВЕЧЕ ДНЕС.
КАК СЪМ СЕ РАЗМИНАВАЛ С ХУБАВОТО И ДОСТОЙНОТО, ЗА ДА РАЗРАБОТВАМ
СЪМНИТЕЛНИ КОНЦЕПЦИИ, ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ ИСТИНСКИТЕ СВОИ ВИЖДАНИЯ.
И ЗАЩО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ЗАЩО? ЗАРАДИ ЗАЛЪК ГОРЧИВ КЛИСАВ ЧЕРЕН ХЛЯБ.
В НАДЕЖДА ЗА ПАРЧЕ ОБРАБОТВАЕМА ЗЕМЯ В ПОКРАЙНИНИТЕ НА БЕЛОГРАД,
ВЪРХУ КОЯТО ДА СТРУПАМ МИЗЕРНА ДЪРВЕНА БАРАКА. ТА, В КРАЯТ НА СВОЯТ
ЕДВА ЛИ НЯКОМУ НЕОБХОДИМ ЖИВОТ, ДА СЕ СКРИЯ ОТ ОЧИТЕ НА БЛИЗКИ И
ПОЗНАТИ. ВСРЕД МЕЖДУНАРОДНО ПОСТАНОВЕНАТА БЕДНОТИЯ НА ТОЗИ ВСЕ
ОЩЕ ЗАТЪНТЕН ЗА СВЕТА БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ. ОБИДНА Е СТАРОСТТА
НА СТАРЦИТЕ В БЕЛОГРАД, МНОГО Е ОБИДНА. А ЖИВОТЪТ, ПРОПИЛЕНИЯТ
БЕЗЦЕЛНО МОЙ ЕДИНСТВЕН ЖИВОТ, ТЕЧЕШЕ КАТО В РУСЛО НА РЕКА ТАМ,
ВЪРХУ ЕКРАНА НА ЦВЕТНИЯ ТЕЛЕВИЗОР, БЕЗ ДА БЛЕСТИ С ЦВЕТОВЕ НА ДЪГА.
МЪЖДУКАЙКИ С МОНОТОННОСТТА НА ЕДНООБРАЗНОТО. НАИСТИНА,
40
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПОНЯКОГА ПРОБЛЯСВАХА МИМОЛЕТНИ ЦВЕТНИ ИСКРИ, НО ТОВА БЕ ТАКА
НЕОЧАКВАНО И ДОТАМ СЛУЧАЙНО; ТАКА НЕТРАЙНО И СЪВСЕМ НЕСТРОЙНО; ЧЕ
ЖЕНАТА ПОД ЗАВИВКАТА ВСЕ ПО-БЕЗПОМОЩНО СВИВАШЕ РАМЕНЕ. ДВЕ
ДЪЛБОКО ХЛЪТНАЛИ, НЯКОГА МОЖЕБИ ТОПЛИ ОЧИ, МЕ ПОГЛЕЖДАХА
СЪЧУВСТВЕНО И НАСМЕШЛИВО.
А, ОТ РЕПРОДУКТОРА ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА СЕ ЛЕЕ, ЧУДЕСЕН СТУДЕН
АКАДЕМИЧЕН ДЖАЗ. РЕШИХ, ЧЕ СЪМ ИЗЖИВЯЛ СВОЯТ НИЩОЖЕН ЖИВОТ НА
ВЕЧЕН БЕЛОГРАДСКИ НЕДОВОЛНИК, ЗА ОНЗИ КОЙТО КЛАТИ ВЪРХОВЕТЕ НА
ДЪРВЕТАТА. ЧЕ СЪМ СЕ НАПЪВАЛ ДА ПОМАГАМ НЯКОМУ, БЕЗ ДА Е БИЛО
НЕОБХОДИМО. ЧЕ СЪМ ВЯРВАЛ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, БЕЗ ТОВА ДА СЕ
НАЛАГА.
НЕЩО НЯКЪДЕ ПРОПУКА, ПРОШУМЯ. ТЕЛЕВИЗОРЪТ ПРОСВЕТНА И
ЗАГАСНА.
- КАБЕЛА … - ПРОРОНИ ЖЕНАТА ВЯЛО. – СЪСЕДЪТ ПАК СИ СЕ ВКЛЮЧИ ЗА
ЧУЖДА СМЕТКА …
ЖЕНАТА И АЗ ИНСТИНКТИВНО ВКОПЧИХМЕ РЪЦЕ. ТОВА “ЗА ЧУЖДА
СМЕТКА”, С КАКВО НИ ОБЕДИНИ?
ЕКРАНЪТ ОТНОВО ПРОСВЕТНА. ВЪРХУ НЕГО, В ПУСТАТА ЗИМНА НОЩ,
ПРЕД ЖЪЛТА ТРОЛЕЙБУСНА КОЛОНКА, УМОРЕНО КРАЧЕШЕ ЗАМИСЛЕН
ПРЕГЪРБЕН МЪЖ. ПОТРОПВАЙКИ ОТ СТУД С НОЗЕ. ОГЛЕЖДАЙКИ ОКОЛНИТЕ
КЪЩИ. ЗАГЛЕЖДАЙКИ СЕ ВЪВ ВИСОКИТЕ ПРОЗОРЦИ, НА КАТО ПО ЧУДО
ОЦЕЛЯЛА СТАРИННА КЪЩА, С ДВОР ИЗПЪЛНЕН С НЕОКАСТРЕНИ ЧЕМШИРИ.
МЪЖ, С БЕЛИ КАТО ОКОЛНИЯ СНЯГ КОСИ.
СТРАХОТНО ПОЗНАТ, СТРАННО РАЗЯРЕН, НАПЪЛНО РАЗСЕЯН. ЗАВИНАГИ
ОБРЕЧЕН.
СКОКНАХ КЪМ ОГЛЕДАЛОТО ИЗПЛАШЕН. УБЕДЕН В ИСТИНОСТТА НА
ВИДЯНОТО, ГОТОВ ДА РАЗКРЕЩЯ, ПА ДА ХУКНА НАДАЛЕЧ. НО РЪЦЕТЕ НА
ЖЕНАТА МЕ ПРИВЛЯКОХА, ПЛАМНАЛИ В НЕПОНЯТНА ТОПЛИНА. ЗА ДА ГИ
ПОЧУВСТВАМ ОЩЕ ПО-ЗАСТРАШИТЕЛНО ТЕЖКИ, ИСКРЕНО ГОРЕЩИ. ДОКАТО
ЗАГУБЯ СВЯСТ. ТАМ, ВЪРХУ БЕЛОСНЕЖНИТЕ ЗАВИВКИ НА ЛЕГЛО, В
ПРЕГРЪДКИТЕ НА НЕПОЗНАТА ЖЕНА ПОД БАЛДАХИН. ВСРЕД ЗАВИВКИ, ДО
ПРЕДИ МИГ ПРИКРИВАЩИ КОПНЕЖИ И СТРЕМЛЕНИЯ. РАЗКРИЛИ ВСРЕД
41
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
БЕЛЕЗНИКАВ ПОЛУМРАК ВКУСЪТ, НА НЕЗАБРАВИМО И УХАННО ТЯЛО.
ВЪРХУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ЕКРАН ОТНОВО СЕ ПОЯВИ САМОДОВОЛНИЯ
ВСЕДЪРЖАВЕН ГОВОРИТЕЛ, С МЪРТВЕШКА МАСКА НА ЛИЦЕ. ПО-ЦВЕТЕН ОТ
ВСЯКОГА, ГОВОРИТЕЛЯТ ЗАПОЧНА ПРИПРЯНО ДА ОБСЪЖДА ГЛОБАЛНИТЕ
СЪДБИНИ НА СВЕТА. НО, В НЕГОВИЯ РАЗКАЗ, АЗ НЕ СРЕЩНАХ НИТО СВОЯТА
СЪДБА, НИТО СЪДБАТА НА ПРИКОВАНАТА КЪМ ЛЕГЛО ЖЕНА, НИТО СЪДБАТА
НА НЯКОГО ОТ ВСИЧКИ НАС. ВМЕСТО ТОВА ПОЧУВСТВАХ, КАК НЕЩО НЯКЪДЕ
ДЪЛБОКО ПОД НАС ИСТИНСКИ УСПЯВА, И ЗРЕЕ, И ТРЕПТИ.
- ЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО! - ЗАПОВЯДА ТИХО ЖЕНАТА. - ЗАПАЛИ
СВЕТЛИНИТЕ, ГЛУПАКО!
ГЛАСЪТ Й ЕКНА КАТО ИЗ КРИСТАЛ. ПРИДОБИ СТРАХОТНА СИЛА. НАДВИ
ПОТОКЪТ НОВИНИ. МЕЛОДИЧЕН И ВЛАСТЕН. ЖИВ И БЕЗУМЕН. РАЗБУЖДАЩ И
УНИЩОЖАВАЩ. ОТ ТОВА ОГЛЕДАЛОТО ВЪРХУ ОТСРЕЩНАТА СТЕНА ТРЕПНА,
ПА РУХНА ВЪРХУ ПОДА НА ПАРЧЕТА.
АЙ, АЙ, КАЗАХ СИ, ТОВА НЕ Е НА ДОБРЕ, АЙ, АЙ АЙ! АМИ, КАКВО ТОГАВА
Е НА ДОБРЕ? МАЙ НИКОГА НИЩО НИКЪДЕ НЕ Е БИЛО НА ДОБРЕ В ТАЗИ
ВЕКОВНА КЪЩА.
- ЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО! – ОТНОВО ЗАПОВЯДА ЖЕНАТА. - ЗАПАЛИ
СВЕТЛИНИТЕ!
ПОДЧИНИХ СЕ. (ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА СЪМ ПРИУЧЕН!) ЦЯЛ ЖИВОТ СЪМ
СЕ ПОДЧИНЯВАЛ. НА КОГО ЛИ НЕ. ЗА КАКВО ЛИ НЕ. СРЕЩУ ЕДНА НИЩО-
НИКАКВА ХИТРО СКРОЕНА ПРОСЯШКА ЗАПЛАТА.
СКОКНАХ.
ПРЕВЪРТЯХ ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ КЛЮЧ.
А, ЗАД ГЪРБА МИ НЕЩО ПРОШУМЯ. ИНСТИНКТИВНО СЕ ОБЪРНАХ. И,
ЗАМРЯХ ОТ ИЗУМЛЕНИЕ, УЖАС И ЗАВИСТ.
ОТ СЪРЦЕТО НА ЛЕЖАЩАТА ЖЕНА, БАВНО И ВЕЛИЧЕСТВЕНО, МОГЪЩО И
БЕЗПОЩАДНО, СЪПРОВОДЕНО ОТ ЕДВА ДОЛОВИМ НО РАЗТЪРСВАЩ ШУМ,
ИЗРАСТВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ВЕЛИКОЛЕПНО АЛЕНО ЦВЕТЕ. НЕПОЗНАТО И
НЕВИЖДАНО. НЕВЕРОЯТНО И АБСУРДНО. ИЗЛЪЧВАЩО ОПИЯНЯВАЩ АРОМАТ.
РАЗВИВАЩО СПЛАСТЕНИ ЛИСТА. ВПИВАЩО КОРЕНИ ВСРЕД ПОДА.
КОРЕНИТЕ РАЗБИХА ДЪРВЕНИЯ ПОД, ПА ПОЕХА НАДОЛУ, НАДОЛУ,
42
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НАДОЛУ, КЪМ СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА МОЖЕБИ, ЗА ДА ГО ДОКОСНАТ, ЕДИНЯТ И
ЗАРОБЯТ.
ЦВЕТЕТО РАЗТВОРИ ПИЩЕН КАРМИНЕН ЦВЯТ. ИЗЛЪЧИ ДИВЕН САКРАЛЕН
АРОМАТ. ОТРОНИ ТЕЖЪК ПЛОД. БЕЗСКРУПУЛНО ХУКНА. БЛЪСНА И РАЗБИ
ТАВАНА. РАЗПИЛЯ МАЗИЛКА, ХОРОСАН И КЕРЕМИДИ.
ИЗЧЕЗНА ВСРЕД НЕБЕТО, ТА СЕ НЕВИДЯ.
В СТАЯТА ПРИДОЙДЕ ХЛАД. УДАРИ МРАЗ. ТЕЛЕВИЗОРЪТ ТРЕПНА И
ЗАГАСНА.
ЖЕНАТА ОСТАНА НЕПОДВИЖНА ВСРЕД СВОЯТА БЕЛОСНЕЖНА ПОСТЕЛЯ,
СЯКАШ НИЩО НЕ БИЛО. ЗАСПАЛА, БЛАЖЕНО ПОРАЗЕНА ОТ НЕПОНЯТНА
БОЛКА, СЪС СЪРЦЕ ПРЕВЪРНАТО В КОРЕН. УСМИХНАТА ВИНОВНО. МНОГО
ГОРДА. ВЪЗХИТЕНА ОТ САМАТА СЕБЕ СИ.
НАВЕДОХ СЕ . ЦЕЛУНАХ ЖЕНАТА ПО ЧЕЛОТО, А УСТАТА Й ИЗРИГНА
КРЪВ.
- ВЪРВИ СИ! - ПРОСТЕНА ЖЕНАТА В ПОЛУСЪН, А УСТАТА Й ЛЕЕШЕ КРЪВ. -
ВЪРВИ СИ, НЕГОДНИКО! ВЪРВИ ПРИ СВОИТЕ КОНЦЕПЦИИ И АНТИКОНЦЕПЦИИ!
ОСТАНАХ ВТРЕЩЕН, ПОТОПЕН В КРЪВТА НА ТАЗИ БЛИЗКА НЕПОЗНАТА.
ОМАЯН ОТ АРОМАТА НА СТРАННОТО КАРМИНЕНО ЦВЕТЕ. ЧИЙТО ЦВЯТ БЕ
УСПЯЛ ДА ЗАЧЕЗНЕ В КОСМИЧНИ ВИСОТИ. СПУСНАЛО КОРЕНИ ВСРЕД СЪРЦЕТО
НА ЗЕМЯТА. ДАРЯВАЙКИ НЕДОСЕГАЕМ ПЛОД, ГОТВЕХ ДА СЕ ИЗМЪКНА,
КОГАТО ТЕЛЕВИЗОРЪТ ОТНОВО ПРОРАБОТИ. ВЪРХУ ЦВЕТНИЯ ЕКРАН ХУКНАХА
БЕЗБРОЙ ЧУЖДИ СЪДБИ, НО ВСРЕД ТЯХ ОТНОВО ОТСЪСТВАШЕ МОЯТА. СВИХ
РАМЕНЕ. ВСЕ ЕДНО, КАЗАХ СИ. ОТ ЧУЖДИ СЪДБИ ДНЕС, ИНТЕРЕСУВА ЛИ СЕ
НЯКОЙ?
ЗАГАСИХ ОСВЕТЛЕНИЕТО, И СИ ТРЪГНАХ. ЗАПАМЕТЯВАЙКИ, КАК
СТРАННОТО КАРМИНЕНО ЦВЕТЕ ПРОДЪЛЖАВА ШУМНО ДА РАСТЕ, РАЗБИВАЙКИ
СТЕНИ И ПРЕГРАДИ.
НАДОЛУ - КЪМ СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА.
НАГОРЕ – В НЕДОСТИЖИМИ ВИСОТИ.
РОНЕЙКИ ПЛОД ПОДИР ПЛОД, ВЪРХУ БЕЗПЛОДЕН КЕРЕМИДЕН ПОКРИВ.
И ПЛОДОВЕТЕ ПАДАХА, И БАРАБАНЕХА, СЯКАШ ВЕЧНИТЕ ТИМПАНИ НА
СЪДБАТА.
43
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
СЛЕД МЕН ЖЕНАТА ДИВО СЕ РАЗСМЯ. ХУКНАХ ОБЕЗУМЯЛ ПО
СТЪЛБИТЕ, А ТЕ СЕ ВИЕХА БЕЗКОНЕЧНО НАДОЛУ, СЯКАШ КЪМ СЪРЦЕТО НА
ЗЕМЯТА, ОТ КЪДЕТО ВСЪЩНОСТ ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ДОШЛИ. И КЪДЕТО, ЕДИН
ДЕН, ЩЕМ - НЕЩЕМ ЩЕ ПОПАДНЕМ. А СЛЕД МЕН ЕХТЕШЕ НЕИСТОВИЯТ ТЪЖЕН
СМЯХ НА ЖЕНАТА, ИЗРАЖДАЩА КАРМИНЕНИ ЦВЕТЯ - ЗА ВСЕОБЩА УПОТРЕБА.
НА ТРОЛЕЙБУСНАТА СПИРКА ВЪЗДЪХНАХ С ОБЛЕГЧЕНИЕ. ПРИВИЖДАШЕ
СТРАННОТО САКРАЛНО ЦВЕТЕ. ПОТЪРСИХ С ПОГЛЕД НЕГОВИЯТ ПИЩЕН
СЪКРОВЕН ЦВЯТ - ВИСОКО ГОРЕ ВСРЕД НЕБЕТО, НО ТАМ НЯМАШЕ НИЩО.
ЗИМНОТО НОЩНО НЕБЕ БЕ БЕЗДЪННО И ПУСТО.
ОКОЛНИТЕ СГРАДИ СЕ ИЗВИСЯВАХА НЕПРОГЛЕДНИ И МРАЧНИ, С
ОГРОМНИ ОГЛЕДАЛНИ СТЪКЛА, ЗАД КОИТО БДЕШЕ НЕВИДИМА СВИРЕПА
СТРАЖА.
СТАРАТА КЪЩА ТЪНЕШЕ В САМОТА И МРАК, НО СЪМ УБЕДЕН; ТАМ
НИКОГА НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ВИТАЯТ ТИМПАНИТЕ НА СЪДБАТА.
ВЯТЪРЪТ РАЗВЯВАШЕ НАСАМ-НАТАМ НЕЙНАТА ВРАТА. И КЪЩАТА
ЕХТЕШЕ, С НЕЗАБРАВИМ КАМБАНЕН ЗВЪН.
ТРОЛЕЯТ НИКАКЪВ ГО НЯМАШЕ. В ПОРЯДЪЧНА ОПАШКА ХОРАТА,
ДРЕМЕХА ЧИННО ПОДРЕДЕНИ ПО ТРИМА. НИКОЙ НЕ СЕ ОБРЪЩАШЕ НАЗАД.
НИКОЙ НЕ ВПЕРВАШЕ ПОГЛЕД В НЕБЕТО. ВСЕКИ ГЛЕДАШЕ ДА ЗАГЪРБИ
ВИСОКИТЕ СГРАДИ С НЕПРОГЛЕДНИ ОГЛЕДАЛНИ СТЪКЛА, ВСЕКИ УНИЛО
ЗАБИЛ ПОГЛЕД В ЗЕМЯТА. РЕШЕН НА ВСИЧКО, САМО И САМО ДА ПИПНЕ
РЕДКИЯ ТРОЛЕЙ. ПА, ДА ИЗЧЕЗНЕ – ПО СЕБЕ СИ - В НОЩТА.
ПО ЕДНО ВРЕМЕ СТУДЪТ СТЕГНА ОЩЕ ПОВЕЧЕ, А АЗ ВСЕ ГОРЯХ В ПОТ,
ВСЕ СЕ ВЪРТЯХ НЕСПОКОЙНО И ТРЕПЕРЕХ. НО, КАТО МЕ СМЪМРИХА, КАТО СИ
МЕ ПОРИЦАХА, КАТО МЕ СРЪГАХА В РЕБРАТА И ЗАПЛАШИХА, ЩО ДА ЧИНА -
КРОТНАХ. БРЪКНАХ В ДЖЕБ. УСТАНОВИХ, ЧЕ НЯМАМ БИЛЕТ.
ПОМОЛИХ СТОЯЩАТА НА ОПАШКАТА ДО МЕНЕ ЖЕНА ЗА БИЛЕТЧЕ.
ПУСНАХ В РЪКАТА Й МОНЕТА. И ОТНОВО, ПОЧУВСТВАХ СТРАШНАТА ОЛОВНА
ТЕЖЕСТ, ИЗЛЪЧЕНА ОТ ОНАЗИ ПРОКОБНА ЖЕНА. ПРИКОВАНА ОТ СЪДБАТА
ПРЕД БЕЗСМИСЛЕН ТЕЛЕВИЗОР. ВСРЕД БЕЛОСНЕЖНО ЛЕГЛО, ПОД ДРЕВЕН
БАЛДАХИН. В ДРЕВНА ИЗОСТАВЕНА КЪЩА, СЪС ЗАПУСТЯЛ ДВОР, ИЗПЪЛНЕН С
ВЕЧНОЗЕЛЕНИ ЧЕМШИРИ. РАЗТВОРИЛА СЪРЦЕ, ИЗРОДИЛО ЦВЕТЕ; РОЯЩО
КАРМИНЕН ПЛОД ЗА ВСЕКИ НАЙ-СЛУЧАЕН ПОСЕТИТЕЛ.
44
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ВДИГНАХ ГЛАВА. СРЕЩНАХМЕ ОЧИ. ТОВА БЕ ТЯ. ЗИМНО ПРЕБРАДЕНА.
ЗАГАДЪЧНО УСМИХНАТА. РАЗБИРАЩА ВСИЧКО И ВСИЧКИ. С ТЕЖКА ПАЗАРСКА
ЧАНТА В ЕДНАТА РЪКА. С ПОРТАТИВЕН ТЕЛЕВИЗОР В ДРУГАТА.
ПРИЕХ БИЛЕТЧЕТО, ЗАЕДНО С ПОСЛЕДНОТО ДОКОСВАНЕ НА НЕЙНАТА
ДЛАН. НАСТОЙЧИВО ПОДКАНЯЩА ЗАВРЪЩАНЕ ТАМ, КЪДЕТО СЕ ТВОРЯТ,
РАЖДАТ, ВИРЕЯТ И РАЗВИВАТ ЛИСТ - ВЕЧНИ КАРМИНЕНИ ЦВЕТЯ.
О, ТЯ БЕ ТУК. ЗАЕДНО СЪС ВСИНЦА НАС. С ЦЯЛАТА СВОЯ БЛЕДА
БОЛНИЧНА ХУБОСТ. В ПЪЛНОТО СВОЕ ПЛОДНО ВЕЛИКОЛЕПИЕ. ПОД ОГРОМЕН
ШАЛ, КОЙТО НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПРИКРИЕ НИЧИЯ БРЕМЕННОСТ.
ЩОМ ТРОЛЕЯТ СЕ ЯВИ, ХВЪРЛИХ ПОГЛЕД ВЪРХУ ЕКРАНА НА
ПОРТАТИВНИЯ ТЕЛЕВИЗОР В НЕЙНИТЕ РЪЦЕ. ПОВЯРВАЙТЕ! ОБСИПАН СЪС
СКРЕЖ, ТЕЛЕВИЗОРЪТ РАБОТЕШЕ НЕВИДИМО И ТИХО; ПРИЕЛ ДА ПРЕМЕЛИ
МИЛИОНИ БЕЛОГРАДСКИ СЪДБИ. НЕ, НЕ СЕ КАЧИХ ДА ПЪТУВАМ. ОСТАНАХ НА
СПИРКАТА ЗАГЛЕДАН ПОДИР ОТМИНАЛИЯ ТРОМАВ ТРОЛЕЙБУС. ЗАГЛЕДАН В
ПРОЗОРЦИТЕ НА СТАРАТА ИЗОСТАВЕНА КЪЩА, ПОТЪНАЛИ В НЕПРОГЛЕДЕН
МРАК. В ОЧАКВАНЕ ДА СЕ РАЗТВОРЯТ, ТА ДА БЛЕСНАТ СЪС СВЕТЛИНИ
ИСТИНСКИ. ЗАЩОТО, ВСЕКИ МРАК - КОЛКО МУ Е - ЛЕСНО БИ МОГЪЛ ДА
ПРОСВЕТЛЕЕ. ДОСТАТЪЧНО Е НЯКОЙ КОРЕН ДА СЕ ВЪЗРОДИ.
ЧЕСТО ПРЕМИНАВАМ ПОКРАЙ СЪЩАТА ТАЗИ СТАРА САМОТНА КЪЩА.
ПРОЛЕТ И ЕСЕН ПО РАЗБИТИЯ ПОКРИВ, МЕЖДУ ПОТРОШЕНИТЕ КЕРЕМИДИ,
ИЗБУЯВАТ И СЪХНАТ СТРАННИ АЛЕНИ ЦВЕТЯ. ОКОЛНИТЕ БЛОКОВЕ
ПРОДЪЛЖАВАТ ДА РАСТАТ, ДА ИЗВИСЯВАТ СТАН. ДА КРАЧАТ НАПРЕКИ ПРЕЗ
БЕЛОГРАД. ДА НАСТЪПВАТ. ПОГУБВАЙКИ СТАРОТО. НЯКОЙ БОЖИ ДЕН И
СТАРАТА КЪЩА, ПОСЛЕДНИЯТ ДОМ НА СТРАННАТА ЖЕНА, ЩЕ ОТИДЕ ПО РЕДА
СИ. ЗА ДА БЪДЕ ПОСТРОЕНА НЯКАКВА БЕЗСМИСЛЕНА ВСЕОБЩА СЛУЖЕБНА
СГРАДА. НО, АЗ ЗНАЯ. ПОД ТЕМЕЛИТЕ НА ТАЗИ НОВА СГРАДА, ЩЕ ПРОДЪЛЖИ
ДА КРЕЕ, ВИТАЕ И ЗЕМЯ ДА НАДИГА, ОНОВА ЕДИНСТВЕНО ВСЕВЕЧНО ЦВЕТЕ ОТ
КАРМИН, СЪС КОРЕНИ В СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА НАВЕКОВ. ПРОШУМЯЛО НЯКОГА
ПРЕЗ САМИЯТ МЕН. ЛИШАВАЙКИ МЕ ОТ СКЪПОЦЕНЕН ПЛОД.
ОБИКНОВЕНО ПРЕМИНАВАМ, ПОКРАЙ ИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА,
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАБИЛ КРАКА ПОД НЯКОЯ СЕДАЛКА НА ВСЕ СЪЩИЯ
РАЗДРЪНКАН ТРОЛЕЙБУС. ЗДРАВО ВКОПЧЕН В ПРЕДНАТА ОБЛЕГАЛКА.
НАДАЛЕЧ ОТ ВЕЧНО ЗЕЕЩИТЕ РАЗДРЪНКАНИ ЛАМАРИНЕНИ ВРАТИ. СЯКАШ
45
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЕОЧАКВАН ПОРИВ НА ТРАМОНТАНА, БИ МОГЪЛ ДА МЕ ГРАБНЕ И ОТНЕСЕ
ОТНОВО ТАМ - В ПОЛУСРУТЕНИЯ ДОМ. ЗА ДА ПОЕМА ОТДАВНА ПОЗНАТИЯ
ПЪТ КЪМ СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА, И ОБРАТНО - ДО ПОВЪРХНОСТТА. И ВИНАГИ,
О!, ВИНАГИ, СЪРЦЕТО МИ ПРОНИЗВА ЛУДА БОЛКА, А ГЛАВАТА МИ ЗАПОЧВА
ДА КЪНТИ С ЕХТЕЖ НА БОЖИГРОБСКИ КАМБАНИ. ТОГАВА КАЗВАМ СИ С ТЪГА,
КОЯТО МАЛЦИНА БИХА РАЗБРАЛИ, ЧЕ ТАМ НАВЯРНО Е ЗАСЕДНАЛ НЯКОЙ
КОРЕН ОТ ОНОВА БЕЗПОДОБНО ЦВЕТЕ. СВЪРЗАЛО ЗЕМЯ, ДОМ И НЕБЕ, ЧРЕЗ
КОРЕНИ, СТЪБЛО И ЦВЯТ.
СОФИЯ, 1988, ЕСЕН
46
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
МАСУР ОТ ХАРТИЯ
ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; НАВИТО В ПЛЪТЕН МАСУР,
ПРЕЩИПНАТО С МЕТАЛИЧЕСКА ЩИПКА; Е ОТ СЪВСЕМ НОВИ ВРЕМЕНА.
НАРЕЖДАНЕ, КОЕТО НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА МИ ИЗПЛАТИ. НО, КАК ДА Е.
ПО-СЪЩЕСТВЕНО Е - ДА ВИ ГО РАЗКАЖА.
БЯХ ОБНАРОДВАЛ КНИГА ЗА ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ,
И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК. В КНИГАТА СЕ ПРЕПЛИТАХА И
ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВЪРШАТ ТОВА, ДРЕВНИ МОРСКИ ЛЕГЕНДИ ЗАЕДНО СЪС
СЪВРЕМЕННИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. (ДАНО НЯКОЙ ДА ПРОЧЕТЕ!) ОЩЕ Я ИМА
ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. КОЙ ЛИ - ЩЕ ДА Я КУПИ! ПУКА МУ НА НАРОДА ЗА
ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК.
ТРЪГНАХ ДА РАЗПРОСТРАНЯВАМ КНИГАТА ДИРЕКТНО. ОТ ЧИТАЛИЩЕ НА
ЧИТАЛИЩЕ. ОТ БИБЛИОТЕКА В БИБЛИОТЕКА.
ДОКАТО ПИСАХ КНИГИ, ТАКА И НЕ УСПЯХ ДА ВЗЕМА ШОФЬОРСКА
КНИЖКА. (ДАДОХА НА ВСИЧКИ. НА МЕНЕ - НЕ. ГЛЕДАЛИ МЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА,
КАК СЕ ПЕНЯ СЪС СТИХОВЕ, ВМЕСТО ДА БИЧА ЧАЛГА, А ОСВЕН ТОВА НЕ СЪМ
МАНГАЛ БИЕЩ СЕ В ГЪРДИТЕ - "ШТОТУ СЪМ СИГЪН-МИГЪН ЛИ!?!") ОТ ДРУГА
СТРАНА, ЗАКУСКИТЕ КОИТО КОНСУМИРАМ ЕПИЗОДИЧНО СЕ ОКАЗАХА
ТОЛКОВА ТЪНКИ, ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА ЗАДЕЛЯ ОТ ТЯХ ЗА ЛЕКА КОЛА. (КАСОВИТЕ
ФИШОВЕ ГРИЖЛИВО СЪБИРАМ. ПРЕДСТОИ НЯКАКВА ГЛУПЕЕЩА ЛОТАРИЯ!)
ЧОВЕК НА ГОДИНИ, БУХАМ ЛИ БУХАМ ПЕШАЧКА. ХУБАВО ОБЛИВАН С УЛИЧНА
ПОМИЯ ОТ ЛЕКИТЕ КОЛИ НА ВСЕВЪЗМОЖНИ МУТРИ (РИСКОВЕ НА ЗАНАЯТА!).
ТОЗИ ТЪЖЕН ЛИ ТЪЖЕН ПОНЕДЕЛНИЧЕН ДЕН, В ПРИРОДНАТА ОКОЛНА
СРЕДА НЕЩО ОТНОВО СЕ БЕ СМАЧКАЛО. ТОВА УСЕЩАШЕ НАЙ-ВЕЧЕ МОЯТА
БЕДНА, ЗАДЪХАНА, ВЛАЧЕЩА СЕ ПО ТРОТОАРИТЕ НА БЕЛОГРАД, НЕПОКОРНА
ИЗМЪЧЕНА ДУША. (КНИГАТА МИ ГО ДОКАЗВА!) ОТ КАФЕНЕ ДО ЧИТАЛИЩЕ. ОТ
ЧИТАЛИЩЕ ДО УЧИЛИЩЕ. И ОТНОВО. ДО ОБЕД НЕ УСПЯХ ДА ПРОДАМ НИЩО.
НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ЕДНА ОЧАРОВАТЕЛНА ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОРКА ПОЧТИ МЕ
КАНДАРДИСА. ЩО НЕ ВЗЕМА ДА Й ПОДАРЯ ДЕСЕТИНА БРОЯ С АВТОГРАФ, (ДА
ГИ ПРОДАДЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В ИНТЕРЕС НА РОДИТЕЛ-УЧИТЕЛСКОТО
47
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НАСТОЯТЕЛСТВО!). ХЕЙ ТАКА - НААКЕРЯ. БЕЗ ДОРИ КАФЕНЦЕ ДА ПОЧЕРПИ.
ОВРЕМЕ СЕ ОПОМНИХ. ГРАБНАХ ТЕЖКАТА ЧАНТА С МОИТЕ КАЛПАВИ КНИГИ.
ХУКНАХ ПРЕЗ ГЛАВА, КРЯСКАЙКИ ДИВО.
- ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ, ХОРА - А - А!
НО, УЛИЧНИЯТ ШУМ БЕ ДОТАМ ОГЛУШИТЕЛЕН, ЧЕ НЕ ВЯРВАМ НЯКОЙ ДА
МЕ Е ЧУЛ.
РАЗКОШНИТЕ ДИРЕКТОРСКИ КАБИНЕТИ СЕ ОКАЗАХА ПЪЛНИ С ЛЕДЕНИ
СЪРЦА. (ВИДЯТ ЛИ ПИСАТЕЛ, ВЗЕМАТ ГО ЗА ДАНЪЧЕН КОНТРОЛЬОР ОТ НАП!)
ЧИТАЛИЩАТА ЗАНЕМАРЕНИ И БЕЗЖИЗНЕНИ. (ФИТНЕС ЗАЛИ С ПРОДАЖБА НА
СТИМУЛАНТИ!) БИБЛИОТЕКАРКИТЕ - ДО ЕДНА ПИШЕЩИ, ЧАК ПУБЛИКУВАЩИ.
(КРАСАВИЦИ ПРОПУСНАТИ ОТ СУТЕНЬОРИ!) КЪМ КРАЯТ НА РАБОТНИЯ ДЕН,
ИЗПЛЕЗИЛ ЕЗИК ОТ УМОРА, ДОСТИГНАХ УЧИЛИЩЕ СЪБРАЛО ПОД ЕДИН
ПОКРИВ НАДЕЖДИ ЗА НАСТОЯЩИ ПРИМИРЕНИЯ И БЪДЕЩИ ПРОТИВОРЕЧИЯ.
КАТАЛЯСАЛ ПАДНАХ В ЕДИН ФОТЬОЙЛ, ПА ЗАСПАХ.
ПО ЕДНО ВРЕМЕ УСЕЩАМ - НЯКОЙ НЕЖНО-НЕЖНО МЕ ПОДРИТВА.
ОТВОРИХ ЕДНО ОКО - ПОДИР ТОВА ВТОРО. БЕ ЕДЪР КАТО СТОГОДИШЕН ДЪБ
БОДИГАРД.
- ТУК НЕ СЕ СПИ!
- КЪДЕ БЕ, МОРСКИ?
- ДОЛУ, БРАТÒ, ЗАД ПОРТИЕРНАТА ИМА КАЮТА.
ВЛЯЗНОХМЕ В НЕГОВАТА СУХОЗЕМНА КАТА. ПОБЪБРИХМЕ. ОБСЪДИХМЕ
ЖИВОТА. НАПЪЛНО ЗАКОННО, ПО ПРАВИЛНИК И ЗАПОВЕД, МИ ВЗЕМА
НОМЕРА НА ЛИЧНАТА КАРТА, ЧУКНА С ПРЪСТ ПО ИЗКУСТВЕНОТО МИ ЧЕНЕ, ЧЕ
И В ЧАНТАТА УСПЯ И НАДНИКНА. НЕ ПОМНЯ ДА Е ПРЕБЪРКВАЛ ДЖЕБОВЕ, НО
ЛУЛАТА МИ ИЗЧЕЗНА. ПЕЧЕН ЧОВЕК - НЯМА ЩО. НЯКОГА БИЛ ГОЛЯМО НЕЩО -
ЕДВА ЛИ НЕ АДМИРАЛ. СЕГА - БОДИГАРД - НО ОТ СОЙ И КЛАСА.
- ПФУ! - ОТСЕЧЕ. - КНИГИ! КОЙ ЧЕТЕ ДНЕС, БЕ ЧОВЕК! ЖИВ ЛИ СИ ИЛИ НА
ЖИВ СЕ ПРАВИШ!?!
ДРЕМЕХМЕ И ДРЪНКАХМЕ. ДРЪНКАХМЕ, И СЕ ПРАВЕХМЕ НА ОТКОЛЕШНИ
ПОЗНАТИ.
ТОГАВА ДИРЕКТОРКАТА СЕ ЯВИ. ПОКАНИ МЕ В ПРЕДВЕРИЕТО НА СВОЯТ
РАБОТЕН КАБИНЕТ. (ПО-НАВЪТРЕ НЕ ПОЖЕЛАХ!) БЕ ПЪЛНО С ФИКУС И
МУШКАТО. ДОКАТО СЕ ОРИЕНТИРА КЪДЕ ДА МЕ НАСТАНИ, НЕБЕТО СМРАЧИ.
48
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТРЕСНА ГРЪМ.
- КАКВО Е ТОВА? - ЗАПИТА МИЛАТА СПРЕТНАТА ЖЕНА, СЯКАШ АЗ
ОТГОВАРЯХ ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
- БОМБАДЖИИ, КОЛКО ЩЕШ, - ОТВЪРНАХ УЧТИВО, ДОКАТО ВАДЕХ
КОЧАНА С ФАКТУРИ. - ИМА ГИ, И НА НЕБЕТО.
ЖЕНАТА МЕ ИЗГЛЕДА ПОДОЗРИТЕЛНО.
ПРЕЛИСТИ КНИГАТА.
СВИ РАМЕНЕ.
СЪВСЕМ НАЯСНО БИЛА СЪС ДЕРЕДЖЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ЕКОЛОГИЯ.
НЕ СЪМ ИЗГЛЕЖДАЛ ЕКОЛОГ, КОЛКОТО ДА МИ Е МЪЧНО. ПО-СКОРО СЪМ
ИЗГЛЕЖДАЛ НА ПОЕТ ПРОСПАЛ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ, ЗА СМЕТКА
СПЕСТЯВАНИЯТА НА БАЩА СИ. БИ МОГЛА ДА ЗАКУПИ ДВЕ КНИГИ НА ЦЕНАТА
НА ЕДНА. ДА СЛЯЗА В КАСАТА, ЗА ДА СИ ПОЛУЧА ПАРИТЕ.
ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ДИРЕКТЕН
БИЗНЕС, ВРАТАТА НА ДИРЕКТОРСКИЯ КАБИНЕТ СЕ РАЗТВОРИ. НАХЛУ
ПРЕБЛЕДНЯЛА И РАЗТРЕПЕРАНА УЧИТЕЛКА.
- ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, - ЗАНАРЕЖДА НА ПРЕСЕКУЛКИ, - В ЧАС ПО ЕКО … В
ЧАС ПО ЕКО … ПАДНА ГРЪМ …
ДИРЕКТОРКАТА МЕ ИЗГЛЕДА ОЩЕ ПО-ПОДОЗРИТЕЛНО. СЯКАШ АЗ БЯХ
ПУСНАЛ БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРЪМ.
- А ИМЕННО?
- АМИ, - ЗАПЕЛТЕЧИ ОТНОВО ЖЕНАТА, А АЗ Й НАЛЯХ ЧАША ВОДА, -
ДОКАТО СИ ВОДЯ НАЙ-ПРИМЕРНО ЧАСА; СЪГЛАСНО ВАШИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И
ТЕЗИ НА ОТДЕЛА, ПО ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ИНСТРУКЦИИТЕ НА МОН И
КТ; ПРЕЗ ОТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ ИЗНЕНАДВАЩО - ПРА - А - АС! - ТРЕСНА ГРЪМ.
- КАКВО - О - О!?!
- ТРЕСНА ГРЪМ, - ПРОДЪЛЖИ БЕДНАТА ИЗПЛАШЕНА ЖЕНА. - НА ДЕЦАТА
КОСИТЕ ИМ ЩРЪКНАХА КЪМ ТАВАНА! … ПРА - А - АС! … НЕЩО СВЕТЛО
ПРЕХВЪРЧА! К - Ю - Ю - Т! ШЛЮ-У-УП! ДА - А - АН, В ЧЕРНАТА ДЪСКА. А ТАМ
ВИСИ ОТВОРЕНА ТАЗИ ВНОСНА НАЙ-НОВА НАЙЛОНОВА КАРТА, - ЖЕНАТА
РАЗМАХА В РЪЦЕ НАВИТА ГЕОГРАФСКА КАРТА, ОТ КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ВЕЕШЕ ДИМ.
- ГДЕТО ОТ ЕКСКУРЗИЯТА ПО ЛИНИЯ НА ЗЕЛЕН ПОЛУМЕСЕЦ ПРЕЗ ГРАНИЦАТА
ПРЕКАРАХМЕ, ЧЕ ЕДВА НЕ НИ ЗАДЪРЖА ГРАНИЧНИЯ КОНТРОЛ, ЗА НЕЗАКОННА
ТЪРГОВИЯ С ПОРНОГРАФСКИ ПОСОБИЯ И ХАЗАРТ . . .
- Я, ОТВОРИ КАРТАТА!?!
49
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
УЧИТЕЛКАТА ОПЕЧАЛЕНО ВЪЗДЪХНА. РАЗГЪНА НАВИТАТА ГЕОГРАФСКА
КАРТА. НА МЯСТОТО НА ДРЕВНИЯ СЛАВЕН БЕЛОГРАД, ЛИЧЕШЕ ХУБАВО
ОБГОРЯЛА ДУПКА. НАДПИСЪТ СЕ МЪДРЕШЕ ТЕЖИЧКО ОПУШЕН:
"ЕКОЛОГИЧНА КАРТА ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА".
ПОБЪРЗАХ ДА СЛЯЗА ПРИ КАСИЕРКАТА, КЪДЕТО УЧТИВО МЕ
УВЕДОМИХА, ЧЕ ЩЕ МИ БЪДЕ ПЛАТЕНО НА ДВА ТРАНША ПО БАНКОВ ПЪТ.
СВИХ РАМЕНЕ. ВСЕ ЕДНО, ДА ЧАКАШ ПИСМО ОТ УМРЯЛ.
1987-2012
50
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
КУТИЯ ОТ РАХАТ-ЛОКУМ
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-
ОБРАТНО. СЪСТОЯТЕЛЕН СВРЪХСАМОТЕН НАВЛЕК. ТОЗИ НЯКОГАШЕН МОРСКИ
БРОДЯГА ТАКА ИСКРЕНО ХАРЕСВА ЖЕНА МИ, ЧЕ БЕЗ ДА ПОДОЗИРА ГО
ЗАЛЮБИХ. ТАКАВА Е СЪДБАТА НА МОРСКИТЕ ЛИЦА. ДА ХАРЕСВАТ ЧУЖДИТЕ
ЖЕНИ. И, ДА ЗАВИЖДАТ. ЕДИН ЧИСТО ВАРНЕНСКИ ПАТЕНТ.
ОНАЗИ ЗАРАН, РАНО-РАНО, НА ВХОДНАТА ВРАТА СЕ ЗВЪНИ. КАЗВАМ СИ:
ДА Е ДОМОУПРАВИТЕЛЯ - НЕ Е. (СЕГА БРОИ РЕСТИТУИРАНИТЕ СИ
ИМОТИ!)
ДА Е ИНКАСАТОРА ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ТОК – ЕДВА ЛИ. (НАДПИСВАНЕТО
ОТДАВНА Е АВТОМАТИЧНО!)
ДАЛИ НЕ Е ПРИЗОВКА? (ВЕЧЕ ВСЕКИ ВСЕКИГО ЗА ВСИЧКО СЪДИ -
АДВОКАТИ БОЛ!)
КАЗВАМ СИ: КОЙ’ ДА Е, ЩЕ ПОЧАКА ДОКАТО ПРОВЕТРЯ. ПА, МОЖЕ И ДА
ОТВОРЯ.
В ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ БЪЛГАРИНЪТ ЗАКУСВА, ОБЯДВА И ВЕЧЕРЯ, ТО СИ
СЕ ЗНАЕ - КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ - ХЛЯБ И ЧЕСЪН. (ДО НЕОТДАВНА НАШЕНСКИ –
ОТ СКОРО ОТ КИТАЙ – А ДЕ!?!) КАПСЕЛОВА СЕ С ЖЕНАТА, ДЕЦАТА И
БАЛДЪЗАТА В ЕДИНСТВЕНАТА СТАЯ. И ПРИМИРЕН ОЧАКВА, ГОСПОД БОГ, ДА
ГО ОСВОБОДИ ОТ НЕДОИМЪК. ДО КРАЯТ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ОТ ВРЕМЕ НА
ВРЕМЕ, ТОВА СИ СЕ СЛУЧВАШЕ. (ОКУПАЦИЯ – ВСЕКИ ДВАДЕСЕТИНА ГОДИНИ!)
ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК; МИСЛЯ СИ, И НАДНИЧАМ ПРЕЗ ШПИОНКАТА
ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕДПАЗЛИВО, ЧЕ ДА НЕ МЕ ГРЪМНАТ ПО ПОГРЕШКА; ЩЕ ГО
ОСВОБОДЯТ ОТ САМИЯТ СЕБЕ СИ. ДАЛИ ОТ ТОВА ЩЕ МУ ДОЙДЕ УМЪТ В
ГЛАВАТА? ПРЕСТРАШИХ СЕ, ПА ПОГЛЕДНАХ.
В СТАРОМОДНАТА ШПИОНКА; ЩО ДА ВИДЯ; ВИСИ ОКУМЕНА,
ПРЕФАСОНИРАНА ПОРАДИ ОПТИЧНИЯ ЕФЕКТ, МУТРАТА НА МОЯТ СИ КАПИТАН
ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО. БЛИЗЪК ЧОВЕК – ПЪЛНО
ДОВЕРИЕ - КАК ДА НЕ ОТВОРИШ.
51
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
- ВИЖ, - КРЕСВА, А В РЪЦЕ РАЗМАХВА ЛУКСОЗНА ДЕБЕЛА КНИГА, А В
ОЧИТЕ МУ НЕПОНЯТЕН ХЛЕНЧ, А ЧЕНЕТО МУ ТРЕПЕРИ ЛИ ТРЕПЕРИ. - ЕЙ ТОВА
Е КНИГА СЪС КНИГА! НЕ КАТО ТВОИТЕ СКАПАНИ, ИЗМЪЧЕНИ, ИЗМИСЛЮВАНИ
И ПОПИКАНИ, БЕДНЯШКИ ХАРТИШКИ.
НЕ БЯХ ГО ВИЖДАЛ ТАКЪВ. НАХЛУ, НАСТАНИ СЕ, ПИЙНА ИЗСТУДЕНО
ПИТИЕ, УСПОКОИ СЕ. ПРЕСТАНА ДА ГО ДАВА ГИПС. РАЗТВОРИ КНИГАТА.
ВДИГНА Я ДО ПОЛИЛЕЯ. ЗАНАРЕЖДА, КАК ЧУЖДОЗЕМЦИТЕ ОТ НИЩО НЕЩО
ПРАВЕЛИ. ТРАДИЦИОНАЛИЗЪМ СЕ ИМЕНУВАЛО. И, ПОДДЪРЖАЛИ ТОЗИ
ТРАДИЦИОНАЛИЗЪМ СТОЛЕТИЯ ПОД РЕД. ОСНОВНО - ОТ ХРИСТА НАСАМ, ЧЕ, И
ОЩЕ ПО-ОТДАВНА. КАК ТАКА - ЗАЩО!?! ЗА КЕФ, УДОВОЛСТВИЕ И
ПАТРИОТИЗЪМ.
- КАТО УМРА, ХЕМИ, - КАЗВА И ТВЪРДИ, - ЕЙ ТАЗИ КНИГА ДА МИ СЛОЖИШ
В КОВЧЕГА, ТОЧНО ПОД ГЛАВАТА.
- КЪДЕ - КЪДЕ?
- ПОД ГЛА - ВА - ТА - А - А . . .
- ДА ТЕ ПОЗАТОПЛЮВА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ - А!?!
- НА МАЙТАП Я КАРАШ - КАТО СКОТ ЖИВЕЙШ!
- ЯЗЪК ЗА КНИГАТА, - ПРИМИРЯВАМ СЕ, - ЩО НЕ Я ИКОНОМИСАШ … ХМ! …
ЗА ПОКОЛЕНИЯТА … ХМ! … ЧЕ ДА ИЗБАЧКАШ ХУБАВА ТРАДИЦИОННОСТ!?!
СЪВСЕМ СЕ ЯДОСА. ТИКНА МИ В РЪЦЕ ПРОКЛЕТАТА КНИГА. РАЗТВОРИХ Я.
ЩО ДА ВИДЯ. ЛОЦИЯ ОТ 1777 ГОДИНА, ПРЕИЗДАДЕНА С ДОПЪЛНЕНИЯ ОТ
АМЕРИКАНСКОТО АДМИРАЛТЕЙСТВО 1997., ЗА ДВЕСТА И НЕЗНАМ КОЙ СИ
ПОРЕДЕН ПЪТ.
КАПИТАНИТЕ СА СИ КАПИТАНИ, КАЗВАМ СИ, ДОРИ ПЕНСИОНИРАНИ, ВСЕ
ПО ЛОЦИИ СЕ ВОДЯТ. КОЙ КАТО ТЯХ.
- ЩОМ Е ЗА ТЕБ, - ДУМАМ И ПОВТАРЯМ, - ЩЕ ГО СТОРЯ, КАК НЕ! БЪДИ
УВЕРЕН.
ПОЗАСМЯ СЕ ЧОВЕКЪТ. КОМУ СЕ УМИРА? ВСЕКИ ИСКА ДА БЪДЕ
ИЗПРЕВАРЕН.
ПИЕМ СИ НИЕ ПИТИЕТАТА, РАЗЛИСТВАМЕ РАЗКОШНАТА КНИГА В
ЗДРАВА КОЖЕНА ПОДВЪРЗИЯ, А ОЧИТЕ НА КАПИТАН ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО
ВИТАЯТ ЛИ ВИТАЯТ, ШАРЯТ ЛИ ШАРЯТ, ПО МОИТЕ СИ ЛИЧНИ БИБЛИОТЕКИ. ЩЕ
СИ ХАРЕСА НЕЩО ЗА У ДÒМА, ПОСЛЕ ВЪРВИ ГО ГОНИ С ГОДИНИ. ГРАБВАМ
СГЪВАЕМАТА СТЪЛБА. ОТВАРЯМ Я. ИЗКАТЕРВАМ ТРИТЕ СТЪПАЛА. СНЕМАМ ОТ
52
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НАЙ-ГОРНИЯ РАФТ КРЪГЛА ЛАМАРИНЕНА КУТИЯ. КАПАКЪТ С МЪКА СЕ ОТВАРЯ.
И ШУР - Р - Р … ИЗ КУТИЯТА БЛИКВА ПОТОК НЕПОТРЕБНИ ДЖУНДЖУРИИ, ПА
ЗАЛИВА И КАПИТАН, И КНИГА, И МЕНЕ САМИЯТ.
- РИТНА ЛИ КАМБАНАТА, КЕП, - КАЗВАМ И ТВЪРДЯ, - ТАЗИ КУТИЯ КАКТО
СИ Е ПЪЛНА С ГАРБАЧ, ДА ПОСТАВИШ ПОД ГЛАВАТА МИ.
- ХУБУ, - КАЗВА ГОСПОДИН КАПИТАНЪТ ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-
ГАЛАТА-ОБРАТНО. - ЩЕ ТИ ДЪРЖИ ХЛАДНО, АМА КАКВО ДА СЕ ПРАВИ. ИНАЧЕ,
ЩЕ БЪДА ТОЧЕН, КАТО ПО КОМПАС. БЪДИ УВЕРЕН.
И МЕ ЗАВРЪНКА ДА РАЗКАЖА, ЗА КАКВО СЪМ СЪБРАЛ ВСИЧКО ТУЙ. УЖ
КАПИТАН. УЖ ВИДЯЛ-ПАТИЛ ПО ДЪЛЖИНИ И ШИРОТИ, А ОЧИТЕ МУ СТАНАХА
ПОДОБНИ НА ОБЕКТИВ НА ЦИФРОВ ФОТОАПАРАТ.
THE BOX
МОЯТА КУТИЯ ОТ РАХАТ-ЛОКУМ СЕ ОКАЗА СЪВСЕМ ХАМЕРИКАНСКА
РАБОТА. ("MADE IN U.S.A." ВЪРХУ ДЪНО, КАПАК И КОРПУС - ЗАЕДНО С ЧИЧО
САМ С ЦИЛИНДЪР НА ЗВЕЗДИ!) ВИЖ ТИ, КАЗВА МОЯТ СИ КАПИТАН ДАЛЕЧНО
ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО, НИМА В АМЕРИКА СЕ КОНСУМИРА ЛОКУМ?
ДА НЕ СЕ МАЙТАПИШ? ДНЕС ТЕХНОЛОГИИТЕ БАЯ-БАЯ-БАЯ СА НАПРЕДНАЛИ.
ФАБРИКУВА СЕ ВСИЧКО - ОН-ДЪ-СПОТ. САМО ПАРÀ ДА ИЗВАДИШ. ПЪЛНО С
МАКЕДОНЦИ, ОТВРЪЩАМ, КАЗВАМ И ТВЪРДЯ; СЯКАШ ВЧЕРА СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ
ОТ ТАМ; В ПРОМИШЛЕНИ КОЛИЧЕСТВА. ЛОКУМЪТ Е ИНДУСТРИАЛНО
ПРОИЗВОДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ПРЕДНАЗНАЧЕН,
НАЙ-ВЕЧЕ ЗА АРМИЯТА. (ТОВА СА ВОЕННИТЕ - ХАРЕСВАТ ДА ЛАПАТ!) В ТАЗИ
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗДРАВА, ПОЧТИ ВЕЧНА ЛАМАРИНЕНА КУТИЯ, ЧУДИ СЕ ЧАК СЕ
ПЕНИ МОЙТ СИ КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО,
ТРЯБВА ДА Е ИМАЛО ЛОКУМ, СПОСОБЕН ДА ПОДСЛАДИ ЖИВОТА ГОРЕ-ДОЛУ
НА РОТА - РОТА И ПОЛОВИНА. ВЕДНАГА СЕ СЪГЛАСИХ: ТАКА Е - ПРЕДИ АТАКА
- ЛОКУМ. (ПОДИР АТАКА – МАЦКИ!) ТЪЙ АМИ. НЕ НАПРАЗНО НА СЛЕНГ
КОНТРАБАНДНИЯ АЛКОХОЛ ЗВУЧИ КАТО „БУУЗИ“.
ДАЛЕЧ ПРЕДИ ТАЗИ ЖИВОПИСНА КУТИЯ ДА ПОПАДНЕ У ДОМА, БЕ
СТАНАЛО МАХЛЕНСКА ТАЙНА, КАК БАБА МАКЕДОНКА, (НЕЗАВИСИМО ОТ
НЕМСКАТА ОКУПАЦИЯ!), ДЪРЖИ НЕСЛОМИМИ ВРЪЗКИ ЗАД ОКЕАНА. ДВАМА
53
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ШЕГОБИЙЦИ ЕВРЕИ ОТ ТАРАФА, (МЕЗАР-КЕЗАР И СИЕ!), БЯХА ПРОБВАЛИ НОМЕР
С ПРЕЗОКЕАНСКИ ТЕЛЕФОН ТИП „МАЗА-ТАВАН”. НО, БАБА МАКЕДОНКА, ЖЕНА
ЛЪГАНА-ПРЕЛЪГАНА, БИТА-ПРЕБИТА, ВИДЯЛА-ПАТИЛА, ПРЕСЕЛВАНА-
РАЗСЕЛВАНА, РАЗКРИ ТАЗИ ПЛИТКА ИЗМАМА. ТОГАВА СЕ РАЗБРА. НА
МАКЕДОНЦИ ЕВРЕЙСКИ НОМЕРА НЕ МИНАВАТ.
БЯХА ВРЕМЕНА НА БЕЗЧИСЛЕНИ ВЪЗДУШНИ ТРЕВОГИ. ЩОМ СИРЕНИТЕ
ЗАВИЕХА, А РАДИОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА ИЗЛЪЧВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ
ПОЗИВНИ, ВСЕКИ ХУКВАШЕ ДА СЕ КРИЕ В НЕДАЛЕЧНИЯ ОБЩИНСКИ РАЗСАДНИК.
СЯКАШ БОМБИ НЕ БИХА МОГЛИ ДА ПОРАЗЯТ ВСЕКИ ЕДИН ЗАПУСТЯЛ
ОБЩИНСКИ РАЗСАДНИК. ОСВЕН БАБА МАКЕДОНКА. СМЕЛО ОСТАВАЩА НА
ОТКРИТАТА ЦИМЕНТОВА ПЛОЩАДКА НА СТЪЛБИЩЕТО ПРЕД СВОЯТ ДОМ.
ПРОВЕСИЛА ПРЕЗ ВРАТ СТАРОМОДЕН МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД. ВПЕРИЛА
ПОГЛЕД В НЕБЕТО. ПОД НЕИСТОВ ВОЙ НА СИРЕНИ И КРЯСЪЦИ НА
ОБЕЗУМЯЛАТА ТЪЛПА, СТАРИЦАТА БРОЕШЕ ПРЕЛИТАЩИТЕ НАД БЕЛОГРАД
ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ, ПОТРАКВАЙКИ СЪС ЗЛАТНИ ИЗКУСТВЕНИ ЧЕЛЮСТИ. ПРИ
ОТБОЙ, МАХАЛАТА СЕ ЗАВРЪЩАШЕ ВКУПОМ. ЗАВАРВАХМЕ БАБА МАКЕДОНКА
ДА СЕ КРЪСТИ. НЕОТМЕННО НА СВОЯ ПОСТ. ДАЛИ БЛАГОСЛАВЯШЕ ИЛИ
ПРОКЛИНАШЕ?
ТОЙ БИЛ ТАМ, ВЪРХУ КРИЛЕТЕ НА ПРЕЛИТАЩАТА СВОБОДА, НЕЙНИЯТ
ЕДИНСТВЕН СИН, ТВЪРДЕШЕ СТАРАТА ЖЕНА, ВЪРХУ КРИЛЕТЕ НА НЯКОЯ ОТ
ПРЕЛИТАЩИТЕ БЕЗБРОЙ ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ. БОМБОМЕРАЧ-ДОБРОВОЛЕЦ,
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЛИЗЪК НА ЧОВЕКА СЪЗДАЛ ТЕЗИ СЪЩИТЕ ЛЕТЯЩИ
ЧУДОВИЩА; ОБИКНОВЕН ПРОЙДОХА ОТ СЕВЛИЕВО. ЗАРАДИ НЕЙНИЯТ СИН,
ИМЕННО ЗАРАДИ НЕГО, НЯМАЛО БОМБИ НАД БЕЛОГРАД. ДОКАТО НАД СОФИЯ,
КЮСТЕНДИЛ И ДОБРИЧ ПАДАЛИ, ПАДАТ И КЕ ПАДАТ. И, НЕКА ПАДАТ. (ТЯХНА
МАМА И КАПУТ!) МОМЧУРЛЯЦИТЕ НЕ ПРОПУСКАХА ДА ПОДПИТАТ. ДАЛИ НЕ
ОЧАКВА ДА Й ПУСНАТ ОТГОРЕ, НЕЩО ПО-ТАКА - ЧЕ СЪВСЕМ ДА Й ОЛЕКНЕ?
БАБА МАКЕДОНКА СВИВАШЕ РАМЕНЕ.
- КЕ МИНЕ ВОЙНАТА, - КАЗВАШЕ СТАРАТА ЗАЧУМБЕРЕНА ЖЕНА, - КЕ СЕ
ЧИНЕ - КЕ СЕ ВИДИ …
ВОЙНАТА ПО ФРОНТОВЕТЕ НАИСТИНА ВЗЕ, ЧЕ СВЪРШИ. ЗА ДА
ПРОДЪЛЖИ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА. ЧЕРНОБОРЗАДЖИИТЕ ОКЛЮМАХА.
ПРОКЛИНАЙКИ БЕЗУМИЕТО НА ПОЛИТИЦИТЕ. ДА СПРАТ ЕДНА ТАКА
54
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПЛОДОНОСНА ВОЙНА. ПО ПЛОЩАДИ И СТЪГДИ РАЗПЯХА ХОРОВЕ-ЧАСТУШКИ.
ДОБРОВОЛЦИ СЕ ЗАВРЪЩАХА. ЗНАМЕНА СЕ ВЕЕХА. РАЗИГРА СЕ РАЗПРОДАЖБА
НА ВОЕННА ПЛЯЧКА, НАРИЧАНА ТРОФЕЙ. КОЙТО МОЖА СЕ ОБЗАВЕДЕ С ЕВТИН
АВТОМОБИЛ. ИЛИ ПЪК С ВДОВИЦА НА НЕЗАВЪРНАЛ СИ ОТ БОЙНОТО ПОЛЕ.
ЕДИН ПОДИР ОБЕД, ВСРЕД ВРЯВА И ВСРЕД ГЛЪЧ, РАЗДАВАЧЪТ БАЙ
СПИРИДОН ДОНЕСЕНИЕТО, ДОНЕСЕ ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ В РОЗОВ ПЛИК. БАБА
МАКЕДОНКА ПРИТИСНА РОЗОВИЯТ ПЛИК ДО СЪРЦЕ. РАЗВЯ ГО ПОБЕДОНОСНО
ПО КОМШИИ. КАКТО БЕ ПО ЧЕХЛИ (ЗАСТЪПАНИ ОБУВКИ ОТ ПРЕДИ ВОЙНАТА!),
ХУКНА КЪМ ПОЩАТА. О, КОЛКО ГОРДА И ЧЕСТИТА, БЕ ТОГАВА ТЯ.
КОЛЕТЪТ, (ПРОГРАМА НА АМЕРИКАНСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ ЗА
ПОДПОМАГАНЕ НА БЕДСТВАЩИ ПОДИР ВОЙНАТА!), СЕ ОКАЗА ТЪПКАН С
БЕЗБРОЙ ЗАДОКЕАНСКИ УДИВИТЕЛНИ СЪКРОВИЩА. БЕЗЦЕННИ ВЕЩИ, КАКВИТО
ЗА ПРЪВ ПЪТ ЩЯХА ДА ПОПАДНАТ НА МЕСТНИЯ БИТАК. ЗА ДЕЦАТА - ДЪВКА
НА КИЛО, ШОКОЛАД, МАЙОНЕЗА В ТУБИ, И – ХАЙ-ДА-ДА! ЗА ЖЕНИТЕ - БЕЛЬО
ВТОРА УПОТРЕБА. (ЗАПАЗЕНИЧКО, МА!) ЗА МЪЖЕТЕ - ЕДНОКРАТНИ,
САМОРАЗПАДАЩИ СЕ ПОДИР УПОТРЕБА САМОБРЪСНАЧКИ. (ЕДНА ВСЕ ОЩЕ
КРЕЕ, ВЪВ ВЪПРОСНАТА КУТИЯ ОТ ЛОКУМ!) ЗА БОЛНИТЕ - ПЕНИЦИЛИН. ЗА
ЗДРАВИТЕ - КАФЕ В КОНСЕРВЕНИ КУТИИ. ЗА БАБА МАКЕДОНКА ХУБАВО
РАЗРАБОТЕНИ ПЛАСТМАСОВИ ИЗКУСТВЕНИ ЧЕЛЮСТИ ВТОРА УПОТРЕБА.
(ИМАШЕ СИ НОВИ, НО ГИ ПОДМЕНИ. НЕ ЖЕЛАЕЛА В УСТА ФАШИСТКО ЗЛАТО.)
ЖЕНИТЕ НА БЕЛОГРАД ПРЪВ ПЪТ ВИДЯХА ЧИФТЕ ДАМСКИ ЧОРАПИ, НАРИЧАНИ
ЧОРАПОГАЩНИК. (ПОДХОДЯЩИ ЗА ВСЕКИ ЗАДНИК, НО НЕ И ЗА КОРСЕТ СЪС
ЖАРТИЕРИ!) ДЕЦАТА ВКУСИХА ДЪВКА С МИРИС НА ДЖОДЖУМ. (ЗА ДЪЛГИ
ГОДИНИ ПОД СИВ-ВЪЗБРАНА!) БАЙ ЛАМБРИН, МЕСТНИЯ КАСАПИН, ПОЛУЧИ
ВЕЧНА ПИСАЛКА НАРИЧАНА “ХИМИКАЛКА”. (КАТО Я ИЗПИШЕШ – ХВЪРЛЯШ!?! -
АКО ТИ СЕ НАМИРА ДРУГА.) ВСЕКИ ОТ СТАРАТА МАХАЛА ОКОЛО БАНЯ ВЕРГИЕВ
В БЕЛОГРАД, ОБЛАСТ ВАРНА, ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, ПОЛУЧИ ПО НЕЩО ЗА
СПОМЕН. ПОЛУЧИХ И АЗ. НАСТОЯЩАТА ПРАЗНА ЛАМАРИНЕНА КУТИЯ ОТ
АМЕРИКАНСКИ РАХАТ-ЛОКУМ. С ТРАЙНО ОТПЕЧАТАН ЧИЧО САМ ВЪРХУ
КАПАКА. (ОСТРА БРАДИЧКА, ПРИСВИТИ ОЧИ - ВСЕ МУ ТАЯ, НА ГЛАВАТА
ЦИЛИНДЪР ОБСИПАН С БЕЗБРОЙ ЖЪЛТЕНИКАВИ ЗВЕЗДИ!) КАК
ДЪРЖАВНИЧЕСКИ БЕЗГРИЖНО ХАПВА БЕЗКРАЕН РОЗОВ РАХАТ-ЛОКУМ. ЗАЕДНО
СЪС СПОМЕН ЗА ОТЧАЯНОТО ПОТЪМНЯЛО ОТ МЪКА ЛИЦЕ НА БАБА
МАКЕДОНКА. ПОТРЕСЕНА ОТ ПИСМОТО НА НЕЙНИЯТ ОТДАВНА ПОБЯГНАЛ
55
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЗАД ОКЕАНА СИН:
"МИЛА МАЙКО, МНОГО СЪМ ДОБРЕ, НЕ МЕ ОЧАКВАЙ …"
ПОМНЯ Я - НА НЕЙНОТО СИ МЯСТО. ПО СЪЩОТО СИ ВРЕМЕ. КОГАТО
ВЕЧЕ НЯМАШЕ НИКАКВИ ДРУГИ ТРЕВОГИ - ОСВЕН УЧЕБНИ. КАК СТОИ
ВЦЕПЕНЕНА ОТ МЪКА. С НЕИЗМЕННИЯ МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД, ПРОВЕСЕН
ПРЕЗ ВРАТ. СРЕД НОЩ. И НАСРЕД ДЕН. ЗАГЛЕДАНА В НЕБЕСАТА. НЕБЕСА, ПО
КОИТО БЕ НЕДОПУСТИМО ДА ПРЕЛЕТИ ДОРИ ЯСТРЕБ. ЕДНА МРАЗОВИТА
ЕСЕННА ЗАРАН, СЪСЕДИ Я НАМЕРИХА СКУПЧЕНА ОТ СТУД, СБЪРКАНА ОТ МЪКА.
С МЪРТВЕШКА ПЯНА НА УСТА. ТАМ, НА ПЛОЩАДКАТА ПРЕД СВОЯТ ДОМ, НА
СВОЯТ СИ БОЕН ПОСТ, НА НЕСВЪРШИЛАТА НИКОГА ВОЙНА ПО ЗАВРЪЩАНЕ НА
НЕЙНИЯТ СИ СИН.
ИЗТИЧАХА ДО ТЕЛЕФОНА В СЪБЛЕКАЛНЯТА НА „БАНЯ ВЕРГИЕВ“.
ПОЗВЪНИХА ЗА ОБЩИНСКАТА ГАЛЬОТА. ГАЛЬОТАТА ПРИТРОПА ЗА МИНУТИ.
ФАЙТОНДЖИЯТА ПРОГОНИ МОМЧУРЛЯЦИТЕ С КАМШИК. ПРЕНЕСОХА
ПОЛУМЪРТВАТА БАБА МАКЕДОНКА В СИВАТА БОЛНИЧНА КАРУЦА.
ТРАК - ТРАК - ТРАКА – ТРАК, ПРАВО В ОБЩИНСКАТА БОЛНИЦА.
(ПРЕКАЛЕНО ХУМАНЕН ИНСТИТУТ ОЩЕ ТОГАВА!)
В ОБЩИНСКАТА БОЛНИЦА, БАБА МАКЕДОНКА НЕ ПРЕСТАВАЛА ДА
ПРЕПОВТАРЯ.
- ПОНЕ ЕДНА ДА БЕ КЮТНАЛ …
- ПОНЕ ЕДНА ДА БЕ КЮТНАЛ - ЧЕ ДА ТРЕСНЕ, КАК' ТРÈБЕ ...
- ПОНЕ ЕДНА . . .
СТАВАЛО ДУМА; ПОЯСНИЛ НА МАХЛЕНСКИТЕ БАБИ ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР;
АЛТЕРНАТИВЕН ПАРТАЙ-ГЕНОЗЕ И ПРИ НЕМЦИ, И ПРИ РУСНАЦИ; СТАВАЛО
ДУМА ЗА НЕЩО ДОКРАЙ БЕЗОБИДНО. ЗА КУТИИ ПОДОБНИ НА ТАЗИ, В КОЯТО
СЪХРАНЯВАМ СГЛОБЯЕМИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА МОИТЕ СТАРЕШКИ СПОМЕНИ.
РАЗБИРА СЕ, АЗ ИМАМ СВОЯ СОБСТВЕНА ТЕОРИЯ. НО – КОЙ ГО Е ЕНЯ!?!
1998-2012
56
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
П И Р О Н
ПРОБЛЕМЪТ СЪС СТАРАТА ЛИПА НА ВЕРГИЕВИ БЕ, ЧЕ ОТ НЕЙНИЯТ
ЦЪФТЕЖ БЕ ЗАИНТЕРЕСОВАНА ЦЯЛАТА НАШЕНСКА МАХАЛА. НЯКОГА ТЕЗИ
МЕСТА СА БИЛИ ИЗВЪН СТАР БЕЛОГРАД. С НАВЛИЗАНЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА,
ТУК СА БИЛИ ИЗГРАДЕНИ СКОПОСНИ ВИЛИ. ПРЕВЪРНАТИ ПО-КЪСНО В
ТЕЖКАРСКИ АРИСТОКРАТСКИ КЪЩИ. (В ТЕХНИТЕ ПРИСТРОЙКИ ОБИТАВАШЕ
МАХЛЕНСКИ ПЛЕБС!) ПРИ РЕГУЛАЦИЯ НА КВАРТАЛА В НАЧАЛОТО НА
ТРИДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ЗАЯДЛИВИ ОБЩИНСКИ ВЛАСТИ
ДАЛИ ПОГРЕШНА ЛИНИЯ. ЕДНА СТАРА ЛИПА НА БЛАГОДАТНА ВЪЗРАСТ
ОСТАНАЛА ИЗВЪН ДВОРА НА ДОМ ВЕРГИЕВИ. ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В
МАХЛЕНСКА СОБСТВЕНОСТ. ПО ВРЕМЕТО ЗА КОЕТО ГОВОРЯ; ВРЕМЕ ЗА КОЕТО
ДНЕС НЕ ИСКА ДА СИ ПРИПОМНЯ НИКОЙ - А НАПРАЗНО; ТАЗИ ЛИПА ВЕЧЕ
ТРЯБВА ДА БЕ СТОТИНА ГОДИШНА. ВЪПРЕКИ ТОВА, ВСЯКА ПРОЛЕТ ЛИПАТА
ЦЕЛЕБНО ЦЪФТЕШЕ. ИЗЛЪЧВАЙКИ БЕЗУМЕН АРОМАТ. НО, БЯХА НАСТЪПИЛИ
НОВИ ВРЕМЕНА.
ТОЗИ ЦЪФТЕЖ - НЕ БЕ ЛИ ПОДОЗРИТЕЛЕН?
ТОЗИ АРОМАТ - НЕ БЕ ЛИ ПРЕКАЛЕНО УПАДЪЧЕН?
КАКВИ СА ТЕЗИ ДРЕБНОБУРЖУАЗНИ ГЛЕЗОТИИ С ЛИПОВ ЧАЙ И МЕД?
ПОРЕДНО "НОВО" ВРЕМЕ С „НОВ РЕД“, ПОБЪРЗА ДА СЕ ИЗЯВИ. С ТЕЖКА
ДЪРВЕНА ТАБЕЛА, (ВСЕ ОЩЕ СЕ СПОТАЯВА В ЕДНА МАЗА!), ПРИКОВАНА С
ОГРОМЕН ПИРОН ВЪРХУ ВИДЯЛОТО И ПАТИЛО ТЯЛО НА ЛИПАТА.
ЗАБРАНЯВА СЕ БРАНЕТО ПО ЦЪФТЕЖО!
УТ КМЕТО
НИКОЙ НЕ ПОВЯРВА В ТОВА АБСУРДНО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ЩОМ ЛИПАТА
РАЗПУСНА ЦВЯТ, А ПЧЕЛИ НАЛЕТЯХА ОТ ОТВЪД ЕЗЕРОТО ЗА ДА ПИЯТ
НЕКТАР, С ПРАЗНИ ВЪЗГЛАВКИ В РЪЦЕ МАХАЛАТА НАКАЧОЛИ ЛИПАТА.
ИЗНЕВИДЕЛИЦА ИЗТРОПОЛИ ФАЙТОН. СЛЕЗЕ ЧОВЕК, СЛЕД НЕГО ВТОРИ.
РАЗТВОРИХА СТЪЛБИ. НАПЪЛНИХА КОШНИЦИ. А НАС, ПО РЕДА НА ЗАКОНА,
ПРОГОНИХА. ЛИПАТА ВЕЧЕ Е ДЪРЖАВНА. КАТО НИ ПОТРЯБВА - ДА СИ КУПИМ -
ОТ АПТЕКА. НЕ СЕ ИЗИСКВАТ КУПОНИ – НЕ СТРУВА МИЛИОНИ.
СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА ЛИПАТА СЕ РАЗБУДИ С ПОРЕДНО
РАЗПОРЕЖДАНЕ ПОБИТО С ПИРОН, И ЩАТЕН ПАЗИТЕЛ В УНИФОРМА И - С
57
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПАТЛАК. ОБИКАЛЯХМЕ НАОКОЛО С ПРАЗНИ ВЪЗГЛАВКИ В РЪЦЕ. ПИТАХМЕ СЕ,
МЕ СЕ И ОЗЪРТАХМЕ - ЗА КАКВО БЕ ВСИЧКО ТУЙ? НИКОЙ НЕ УСПЯ ДА СЕ
ПОКАТЕРИ. НИКОЙ НЕ ОТКЪСНА И ЦВЕТЧЕ. ДОРИ МЪЖЕТЕ С ФАЙТОНА
НИКАКВИ НЕ СЕ ВИДЯХА. А, ТАЗИ ГОДИНА ЛИПАТА БЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РУЙНА
И ДЪХАВА.
НА ТРЕТАТА ГОДИНА СЪОБЩЕНИЕ, НЕ СЕ ПОЯВИ. НЕ СЕ ПОЯВИХА И
ПАЗВАНТИ. ЛИПАТА НЕ РОДИ. СТАРИЯТ ВЕРГИЕВ, В ПРИСЪСТВИЕ НА ТРИ БАБИ
С ХУРКИ НА ПОЯС, И ЯТО ДЕЧУРЛИГА С ПАТЛАНГАЧИ В РЪЦЕ, ИЗКАЧИ
ДЪРВОТО, ПА ОГЛЕДА. СЛЕЗЕ БАВНО, УГРИЖЕН. СЪС СЪЛЗЯЩИ СТАРЕШКИ ОЧИ.
- ЛИПАТА СИ ОТИВА, - РЕЧЕ. - ДА НЕ ПОВЯРВА ЧОВЕК … АМЕН!
ДО ЕСЕНТА ЛИПАТА ОКОНЧАТЕЛНО ИЗСЪХНА. БЕЛНАХА СЕ ГОЛИ КЛОНЕ.
ДОЙДЕ ШУМЕН ТРОФЕЕН ДЖИП. ОТ НЕГО СЛЕЗЕ ВАЖЕН УНИФОРМЕН МЪЖ.
ОГЛЕДА ДЪРВОТО. РАЗПОРЕДИ СЕ. ШОФЬОРЪТ ПОРОВИ В БАГАЖНИКА, ИЗВАДИ
КОФА С ВАР. ОТБЕЛЯЗА ВЪРХУ ЛИПАТА ОГРОМЕН КРЪСТ.
ДОЙДЕ БРИГАДА С ТРИОН. ТРИОНЪТ БЕ С МОТОР. МОТОРЪТ ОКЪНТЯ
ЦЯЛАТА МАХАЛА. ПРИ НАЙ-ЦИВИЛИЗОВАНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ, СТАРАТА
ЛИПА БЕ ИЗКОРЕНЕНА. ТРУПЪТ ОТРЯЗАН И ОТНЕСЕН, В ДЪСКОРЕЗНИЦА.
КОРЕНИЩЕТО ИЗОСТАВЕНО НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА. СЯКАШ КИЛНАТ НА
ЕДНА СТРАНА ОГРОМЕН НЕДООГЛОЗГАН КОКЪЛ.
ЕДИН ОТ КОРЕНИТЕ БЕ НЕДООТРЯЗАН. КРЪВНА НИШКА ОТ
ПОВЪРХНОСТТА, КЪМ ВЪТРЕШНОСТТА НА ЗЕМЯТА. НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СИ
МИСЛЯ; А ТОВА ЧЕСТО ИДЕ И ПРЕЗ СЪН; ЧЕ ТАЗИ СТРАННА ОРГАНИЧНА ЖИЦА
ИДЕШЕ НАПРАВО ОТ СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА. ТЕЛЕГРАФ, ПО КОЙТО
ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ ПРЕСТАВА ДА ПОЛУЧАВА СИГНАЛИ; КОИТО ТАКА И НЕ
УСПЯВА ДА РАЗЧЕТЕ. ПОСЛЕДНИ ДОСТОВЕРНИ СИГНАЛИ, КОИТО УМОЛЯВАТ
ДА СИ ОСТАНЕМ ХОРА. В КРАЯТ НА ЕСЕНТА ДОЙДЕ КАМИОН. СЪСЯКОХА
ОСТАНАЛИЯ КОРЕН, А РАЗЗЕЛЕНИЛИТЕ СЕ И ПОСЪХНАЛИ ЛИСТЕНЦА
ПОМАЧКАХА С НОЗЕ. ЗАБИХА В ПОСЪХНАЛОТО СЪРЦЕ НА ЛИПАТА ОГРОМЕН
СТОМАНЕН КЛИН. УДАРИХА ПО НЕГО С БОЕН ЧУК. И КОРЕНЪТ НЕ ИЗДЪРЖА, И
СЕ ПРЕДАДЕ.
ПОДИР ТОВА? О, ПОДИР ТОВА ПОДРАВНИХА ЗА ПАРКИНГ. ИМА ГО И
ДНЕС. ПРЕВЪРНАТ ВЪВ ОТВРАТИТЕЛНО ВОНЯЩО КВАРТАЛНО СМЕТИЩЕ.
02.07.2012.
58
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПТИЦА КОЯТО ЛЕТИ
С
ОПАШКАТА НАПРЕД
ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА ПО СЛУЖБА, А ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ ДЪЖД
НА ВЯТЪР, ВИНАГИ НАМИРАМ ПОВОД ДА ПРЕКОСЯ МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА,
ПРЕЗ КОЯТО ТРАМВАИТЕ С ПЪШКАНЕ И ПОДЗВЪНЯВАНЕ СЕ РАЗМИНАВАТ.
НЯКЪДЕ ТАМ, КЪМ СРЕДАТА НА КРИВОЛИЧЕЩИЯ ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ, СТОИ СМЕШЕН
СТАРОМОДЕН КАНТОН. НЕОБИЧАЙНО САМОТЕН, ВСРЕД ЗАПЪТИЛИТЕ СЕ ДА
ПОГЪЛНАТ И ПОСЛЕДНИТЕ ЖИВИ ДЪРВЕСА В СЪРЦЕТО НА ГРАДА, ВИСОКИ
МНОГОЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ. СТРАНЕН, САМОТЕН, НЕОБИТАЕМ,
РОМАНТИЧЕН. ЗАВИНАГИ ЗАПРЯЛ, НА ВРЕМЕТО В СРЕДАТА. НА ПРЪВ ПОГЛЕД
НЕДОСТЪПЕН. НО, КАКВО ДРУГО БИ МОГЛА ДА БЪДЕ Е РОМАНТИКАТА, ОСВЕН
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СПОМЕН ? И, НЕ ЛИ РОМАНТИКАТА ПРЕХОД ПРЕЗ ВРЕМЕТО
НА ВРЕМЕНАТА ?
О, ТОВА НЕ ЗНАЕ НИКОЙ. . .
НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .
НЕ, НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .
НЯКОГА ТРАМВАЯТ С МЪКА, СЕ ДОБИРАШЕ ДО ТУК. САМОТНА МОТРИСА
БОЯДИСАНА В СИГНАЛНО ЧЕРВЕНО.
ПЪТНИЦИТЕ СЛИЗАХА ЛЕНИВО, ВЕСЕЛО, БЕЗГРИЖНО И ЕЛЕГАНТНО,
ВСРЕД ОБЛАЦИ УХАНИЯ ОТ ЧЕРНИЯ ПАЗАР. НАДВИЛИ МАСРАФ ПЪТНИЦИ, ОТ
ПАЛУБАТА НА ПРЕЗОКЕАНСКИ ПАСАЖЕРСКИ КОРАБ, ИЗНЕНАДВАЩО
АКОСТИРАЛ ВСРЕД ЕДВА ПРЪКНАЛА ГОРА. ЗА ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ В ДРУГ,
ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МОЩЕН ЕДИНИЧЕН ВАГОН. КОЙТО, С ИСКРЕНЕ НА СПИРАЧКИ,
СВИСТЕШЕ ПО СТРЪМНИНАТА, НЕВИДИМО ГЪРМЕШЕ, И ИЗВЕДНЪЖ ИЗНИКВАШЕ
ЗАД ШИРОКИЯ РЕЛСОВ ЗАВОЙ. РАЗДИРАЙКИ ЗЕЛЕНАТА ГОРСКА ЗАВЕСА НА ДВЕ
НЕРАВНИ ПОЛОВИНИ.
ТОЗИ ВАГОН СПИРАШЕ ЗА МИГ. ПОЕМАШЕ ТЪЛПАТА СТОЛИЧНИ
БЕЗГРИЖНИЦИ. ЗА ДА ГИ ОТНЕСЕ НАГОРЕ, НАГОРЕ, НАГОРЕ, ДО САМО БИЛО НА
ХЪЛМА. ЗА ДА ГИ ЗАХВЪРЛИ ПРЕД КРАЙГРАДСКИТЕ МЕХАНИ, И БОГАТАШКИ
59
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ВИЛИ. КЪДЕТО ОТНОВО, ЛУМВАШЕ ЖИВОТЪТ СЛАДЪК НА СВЕТА.
ТОВА БЕ МОЕ ЛИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ. ТАЕН МОЛЕБЕН ПРЕД
СПОМЕНИТЕ ОТ ДЕТИНСТВОТО. КОГАТО СТЪКЛАТА НА КАНТОНА ЕХТЯХА ПОД
УДАРИТЕ НА КАМЪНИ И СОПИ, А КАНТОНЕРЪТ РАЗВЕСЕЛЕН, ИЗСКОКВАШЕ
ПОДПИЙНАЛ, РАЗМАХВАЙКИ РЪЦЕ И ИЗРИЧАЙКИ СОЛЕНИЧКИ ПРОКЛЯТИЯ,
ВСРЕД ТИШИНАТА НА КРАЙГРАДСКАТА ГОРА. ДОКАТО ОТ СВЕТНАЛАТА МАЛКА
ХИЖА, ДОЛИТАШЕ КИКОТЪТ НА НЕГОВИТЕ ДЪЩЕРИ. И ЖЕЛАНИЕТО, ДА
НАДНИКНА В ПОЛУИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА, ЗА ДА СРЕЩНА КАНТОНЕРА – КОЙ
ЗНАЕ ОТ КОГА В ГРОБА, БЕ ЖЕЛАНИЕ НЕПРЕОДОЛИМО. НО, ДЪРВЕНИТЕ
КАПАЦИ НА ПРОЗОРЦИТЕ СТОЯХА ВОВЕК ПРИКОВАНИ. НА ВРАТАТА ВИСЕШЕ
ОГРОМЕН ДРЕВЕН КАТИНАР. САМОТАТА ВИТАЕШЕ НАОКОЛО, СЯКАШ ВЕЩИЦА
ВЪЗСЕДНАЛА БЪРЗОНОГА МЕТЛА. САМО ПРИВЕЧЕР, ЗАД ЗАКОВАНИТЕ КАПАЦИ
НА ПРОЗОРЦИТЕ, СЕ ПРОЦЕЖДАШЕ НЕУДЪРЖИМА СВЕТЛИНА, СПОДИРЕНА ОТ
МУЗИКА НА РАЗДРЪНКАНО ПИАНО. ТОВА ПРАВЕШЕ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ НЯКОГА
НЕЩО ТАКА ЩЕ СЕ СЛУЧИ, ЧЕ ДА НАДНИКНА ЗА ПОСЛЕДНО В ТОВА
ОСТАТЪЧНО УБЕЖИЩЕ НА ВСЯКАКВИТЕ МОИ СПОМЕНИ. НО, ТРАМВАЯТ БЯСНО
ТРОПОЛЕШЕ ПРЕЗ СТОЛИЧНАТА НЕГОСТОПРИЕМНА НОЩ. И, НИКОЙ НЕ ГО БЕ
ГРИЖА ЧЕ, НА ПОСЛЕДНАТА СЕДАЛКА, В ПОСЛЕДНИЯ СРЕДНОЩЕН ВАГОН,
ТРЕПТИ ПРЕМАЛЯЛ ОТ СПОМЕНИ И ТЪГА, ЧОВЕК НА СРЕДНА ВЪЗРАСТ,
СТИСНАЛ КАРТОНЕНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. И, ТАКА СЕ СЛУЧИ ВЕДНЪЖ, ЧЕ СЕ
НАЛОЖИ ДА ПРЕКАРАМ ЦЯЛА ЕДНА БЕЗСЪННА НОЩ, ПОД ТАЗИ КРАЙПЪТНА
СТРЯХА НА МЕЧТИТЕ. ЕТО, КАК СТАНА ВСИЧКО ТУЙ.
ОТНОВО БЯХ ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА ПО СЛУЖБА. АЛА РАБОТАТА
СЕ ЗАТЕГНА. ГЛАВНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СВЪРЗАНИ С ПРОБЛЕМА, ОТСЪСТВАХА
ЗАЛУТАНИ ПО СВОИ И ДЪРЖАВНИ РАБОТИ ЗАД ГРАНИЦА. ЕТО ЗАЩО,
ЗАСЕДАНИЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ДА ПРОВЕДЕ ПЪРВИЯ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН
МОЗЪЧЕН ЩУРМ НА БАЛКАНИТЕ, ЕЖЕДНЕВНО СЕ ОТЛАГАШЕ. ЯВЯВАШЕ СЕ
ЕДИНСТВЕНО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ, ПРЕСТАРЯЛ АКАДЕМИК С ПЕНСНЕ И ПЛОСКА
БУТИЛКА ВИШНЕВА РАКИЯ В ДЖЕБ; СЕКРЕТАРКАТА С КУП ВИДЕОКАСЕТИ В РЪЦЕ,
И МОЯ МИЛОСТ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИВЛЕЧЕНО ЛИЦЕ - ПРОФЕСИОНАЛЕН
ЛАИК. ЗА КОЕТО СЕ ПРЕДПОЛАГАШЕ, ЧЕ ЩЕ ПОДНЕСЕ ВЕНЕЦЪТ НА
РЕШЕНИЕТО НА ОБСЪЖДАНИЯ СБОР ОТ ПРОБЛЕМИ.
ТО СЕ ЗНАЕ, НА ЧАСА ЗАКЪСАХ ЗА КВАРТИРА. ХОТЕЛИТЕ БЯХА
СМЪРТОНОСНО СКЪПИ. КВАРТИРИТЕ ОТДАДЕНИ ПОД НАЕМ. РОДНИНИТЕ
60
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЕГОСТОПРИЕМНИ. НО СТУДЕНЦИЯТА СЕ ОКАЗА НА МЕСТО. В СТУДЕНТСКАТА
МЕНЗА, ЕДИНСТВЕНА СТОЛОВА ЗА НЕХРАНИМАЙКОВЦИ - МОЙ КАЛИБЪР, ОТ
ДУМА НА ДУМА, ПОЛУЧИХ ТЕЖЪК БРОНЗОВ КЛЮЧ ЗА НЯКАКЪВ КАТИНАР.
ОКАЗА СЕ КЛЮЧ ЗА КАТИНАРА, ЗАКЛЮЧИЛ СТАРИЯ ПОЛУОБИТАЕМ КАНТОН.
ТАМ, КРАЙ САМАТА ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ, ПРЕКОСЯВАЩА МАЛКАТА БОРОВА
ГОРИЧКА В СЪРЦЕТО НА МНОГОЛИКИЯ, ШУМЕН, ПОНЯКОГА ВЕСЕЛ, НО ВИНАГИ
УГРИЖЕН СТОЛИЧЕН ГРАД.
- ОБОРОТНА КВАРТИРА, – ПОЯСНИ БЕЗ ПРИТЕСНЕНИЕ ПОЛУПОЗНАТОТО
МОМЧЕ ОТ МОЯТ РОДЕН БЕЛОГРАД, – ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ИЗКАРВАМ НЯКОЙ
ЛЕВ. КАТО СИ ТРЪГВАШ МАЕСТРО, - ПОДЧЕРТА, А АЗ ПИПНАХ СВОЯТА ДЪЛГА
БЯЛА БРАДА, – ОСТАВИ КЛЮЧА ПОД ВАРЕЛА С НАФТА … ЧАО ! …
- АБЕ, ЧАО ! – ПРОМЪНКАХ КИСЕЛО В ОТВЕТ.
ДОРИ НЕ ВДИГНАХ ГЛАВА ОТ ВКУСНОТО МЕНЮ. ОТБЕЛЯЗВАЙКИ ЗА СЕБЕ
СИ, ЧЕ МЕНЮТО КАКТО ПРЕДИ ДВАДЕСЕТИНА ГОДИНИ, Е ИЗЦЯЛО
БЕЗОБРАЗНО. ПРИБРАХ ДВЕ ИЗЛИШНИ ЗЕМЕЛКИ В ДЖЕБ. ПОЕХ ПРЕЗ УЛИЦИ И
ПРЕЗ ПЛОЩАДИ, РАЗМАХВАЙКИ ЧЕРНО КАРТОНЕНО КОМАНДИРОВЪЧНО
КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. ОТ МНОГО ГОДИНИ, ЗА ПРЪВ ПЪТ, БЯХ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ.
БЕ ПАДНАЛ ХУБАВ ДЪЛБОК СНЯГ. СТУДЪТ СКИМТЕШЕ В УШИТЕ МИ.
НАВЛЯЗОХ БЕЗСТРАШНО В ЗАСКРЕЖЕНАТА ГОРА. ПТИЦА СКОКНА – ПОСИПА МЕ
СНЯГ. ЗАКЪСНЯЛ ПЕТЕЛ ПРОПЯ, ПА ЗАМЛЪКНА. КУЧЕ СЕ ШМУГНА В НОЗЕТЕ
МИ. ТРАМВАЙ ПРОСЪСКА. ПО ПРОЗОРЦИТЕ ТЪМНЕЕХА ЛИЦА НА ПЪТНИЦИ,
ЗАГЛЕДАНИ В ПРИПАДАЩИЯ ЗДРАЧ. НА ОНАЗИ СТАНЦИЯ, ОТДАВНА НЕ
СПИРАХА НИКАКВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА. ТРЯБВАШЕ ДА КАРАМ ПЕШ.
ЛИЧЕШЕ, КАК БЕЗГРИЖИЕТО БЕ ПОЧТИ ИЗКОРЕНИЛО ГОРАТА.
НЕСЪМНЕНО СТРЕЛКАТА ОТДАВНА РЪЖДЯСВА И СЕ РАЗПАДА. НО, ДОМЪТ КЪМ
КОЙТО СЕ БЯХ ЗАПЪТИЛ, И ДНЕС СЪЩЕСТВУВА. ДА НАИСТИНА, ДУМАХ СИ,
ДОМЪТ НА МЕЧТИТЕ РУХВА НАЙ-ПОСЛЕДЕН.
НЕУСЕТНО ДОСТИГНАХ ЗАБРАВЕНАТА КЪЩА. ПРЕД ОЧИТЕ МИ ВСЕ ОЩЕ
ГРЕЕШЕ ЗАСМЯНОТО И ЗАГАДЪЧНО ЛИЦЕ НА СТУДЕНТА ОТ МОЯТ РОДЕН
БЕЛОГРАД, ИГРИВИТЕ ПЛАМЪЧЕТА В НЕСПОКОЙНИТЕ СИНИ ОЧИ.
СТАРОВРЕМСКИЯ КАТИНАР ПРОПЛАКА. ВРАТАТА ПРОСКЪРЦА. СТЪПКИТЕ МИ
ПРОКЪНТЯХА ПО СТАРОВРЕМЕНЕН КАМЕНЕН ПОД.
61
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПОПАДНАХ В ПРЕДВЕРИЕ, ИЗПЪЛНЕНО С АРОМАТ НА АЛКОХОЛ И
ПУРИ, А ЗНАЧИ, СЪС АЛЧНОСТ ЗА ЖИВОТ. УСЕЩАНЕ ЗА НЕОБЯСНИМО
СЪСЪЩЕСТУВАНИЕ, НЯКЪДЕ НАБЛИЗО ВСРЕД ТЪМАТА, МЕ ПОРАЗИ И
ИЗПЛАШИ. ПРЕПЪНАХ СЕ В КУПИЩА ИЗОСТАВЕНИ ВЕЩИ. ПОДСВИРНАХ С
УСТА. НЕ ОТГОВОРИ НИКОЙ. ТРАМВАЙ ИЗТРОПОЛИ НАВЪН. КЪЩАТА ТРЕПНА И
ЗАМРЯ. ВНИМАТЕЛНО ОПИТАХ ЗАКЛЮЧЕНИТЕ, СЯКАШ ЗАЛОСТЕНИ ОТВЪТРЕ
ВРАТИ.
ЕДНА ОТ ТЯХ СЕ ОКАЗА НЕЗАКЛЮЧЕНА. ДОБРАХ СЕ ДО ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ
КЛЮЧ. ХУБАВО ЧИСТО ЛЕГЛО. БУМТЯЩА ТЕНЕКИЕНА ПЕЧКА. ОГРОМНА
ЧЕРТОЖНА МАСА. ОТВОРЕНО РАЗНЕБИТЕНО ПИАНО. ДОКОСНАХ НЕГОВИТЕ
КЛАВИШИ, А ТО СЕ ОТЗОВА. ПОД ПРОЗОРЦИТЕ ПРОФУЧА ТРАМВАЙ. КЪЩАТА
ОТНОВО ТРЕПНА, КАТО ПО НАВИК. ЗАГАСИХ ОСВЕТЛЕНИЕТО. МУШНАХ СЕ
ПОД ЗАВИВКИТЕ. ПОЛОЖИХ РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. НЕ ПРЕСТАВАХ ДА ЧУВСТВАМ,
ЧЕ НЕ СЪМ САМ, ЧЕ СЪМ В БЛИЗОСТ ДО ЧОВЕК ИЗЛЪЧВАЩ НЕОПИСУЕМА ТЪГА,
НО И НЯКАКВА НЕВНЯТНО ОСЕЗАЕМА НАСМЕШЛИВА РАДОСТ. ГРАДЪТ БЕ
КОЛКОТО МОЙ, ТОЛКОВА ЧУЖД. ЗАВИХ СЕ ПРЕЗ ГЛАВА, ПА ЗАДРЯМАХ. В
СЪНЯТ МИ ПОБЯГНАХА СПОМЕНИ ОТ НАПЪЛНО ЗАГЪРБЕНОТО ДЕТСТВО, ОТ
ПОХАБЕНИТЕ В ОЧАКВАНЕ ГОДИНИ. ВРЕМЕНА НЕВЪЗВРАТИМИ, ПОНЯКОГА
ПРОКЛЕТИ, НО ДОКРАЙ СВЕЩЕННИ.
НЯКЪДЕ ОКОЛО ПОЛУНОЩ, ЕДНО ТОПЛО ГЪВКАВО ТЯЛО СЕ ШМУГНА
ПОД ПРОТЕСТИТЕ МИ НА ЗАКОСТЕНЯЛ ГЛАВА НА СЕМЕЙСТВО. ПЛАМНА
БЕЗУМНО. ИЗЛЪЧИ НЕСМЕТНА ТОПЛИНА. РАЗЛЯ ТАЗИ ТОПЛИНА ВЪРХУ МИ, И
БЕЗ ДА МЕ ПИТА, МЕ ПРИОБЩИ. С ТАКАВА БЕЗУМНА СТРАСТ, ЧЕ МИ СЕ СТОРИ,
КАК СТАЯТА СЕ ОЗАРИ ОТ СВЕТЛИНА, НО ДНЕС СИ КАЗВАМ, ЧЕ ТОВА ТРЯБВА ДА
Е БИЛО ОТБЛЯСЪК ОТ ПРЕМИНАВАЩИТЕ ТРАМВАИ. ЧОВЕК ПРЕДПОЧИТА
ПРОЗАИЧЕСКИ ОБЯСНЕНИЯ НА НЕВЕДОМОТО. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА БЕ
ТОЛКОВА ЖЕНСТВЕНО, АРОМАТЪТ МУ ТАКА ОЧАРОВАТЕЛЕН, ЧЕ МИ ИДВАШЕ
ДА ЗАКРЕЩЯ ОТ РАДОСТ. КРЕСНАХ СЪС ВСЕ СИЛА, НО СТОНЪТ МИ ЗАГЛЪХНА
ИЗПЪЛНЕН С ОБИЧ. ОЩЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО ЩЯХ ДА СТОРЯ ТЪЙ, ЧЕ СТУДЕНТЪТ
ДОВЕРИЛ МИ КЛЮЧ ОТ ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КВАРТИРА, ДА ПОПАДНЕ НА
ПЕЧЕЛИВШО РАБОТНО МЕСТО. НА СТУДЕНТИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПОМАГА – НЕ
ЛИ?
ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, НА ПРЕДНОВОГОДИШНА МИСЪЛ И
62
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЕМИСЪЛ, ТЯЛОТО МИ ПИЕШЕ НЕИЗВЕСТНО ЗА КОГО ПРЕДНАЗНАЧЕНА
ЛЮБОВ. ЛЮБОВ, КАКВАТО НИКОГА НЕ ПОДОЗИРАХ ЧЕ БИ МОГЛА ДА
СЪЩЕСТВУВА. ТОВА ПРАВЕШЕ ДА НЕ ЧУВАМ ТРЯСЪКА НА СРЕДНОЩНИТЕ
ТРАМВАИ, КРЯСЪЦИТЕ НА ПОБЪРКАНИ ОТ СТРЪВ ПЕТЛИ, ЛАЯТ НА ДЕСЕТКИ
ОТЧАЯНИ БЕЗДОМНИ ПСЕТА, ВИКОВЕТЕ НА ПИЯНИЦИ ПРИЕЛИ ГОРАТА
НАМЕСТО ДОМ. ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ НЕ ПРИТЕЖАВАМ НИКАКЪВ ДОМ.
КАПНАЛ ОТ УСЪРДИЕ, ЗАМРЯХ ЗА МИГ И ЗАСПАХ.
РАЗБУДИ МЕ, НЕСТРОЙНА ПЕСЕН НА ЖЕНА. ЖЕНАТА БЕ ОТМАХНАЛА
ЗАВЕСИ, БЕ РАЗТВОРИЛА ПРОЗОРЦИ. ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ ПЛАВНО НАВЛИЗАШЕ
РАННАТА СПРИЯ НА ПЪРВИЯ МЕК ЗИМЕН ДЕН НА ДВЕХИЛЯДНАТА ГОДИНА.
МОЖЕБИ НАЙ-КРАСИВИЯ ИСТИНСКИ ДЕН, В МОЯТ МАЛЪК, КРОТЪК, БЕЗОБИДЕН,
ДОКРАЙ НЕЩАСТЕН, ПОДЧИНЕН НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ЛАКОНИЧЕН ЖИВОТ
НА СКАПАН ПРОВИНЦИАЛИСТ. ПРИЗОВАН, ДА ДАДЕ РЕШАВАЩОТО МНЕНИЕ
НА ЛАИК, В СИСТЕМАТА НА НАУЧНО ОБМИСЛЕН МОЗЪЧЕН ЩУРМ.
ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА ОБНОВИ НЕЧИИ ВИЖДАНИЯ ЗА ПРЪКВАНЕТО НА СВЕТА ПО
ТЕЗИ ЗЛАЧНИ ДО СМЪРТ МЕСТА. МОЖЕБИ ПРОБЛЕМЪТ С ПОТОПА, ИЛИ НЕЩО
ОЩЕ ПО – ТАКА. РАЗБИРА СЕ, НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ПОДОЗИРАМ НИЩО. ЗА ДА
ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ИЗРИГНА В ПРЕДВАРИТЕЛНО УСТАНОВЕН МОМЕНТ,
ЕВРИСТИЧНИЯТ ВЕРДИКТ НА НЕИНФОРМИРАН НАИВНИК И БЕЗКРАЕН ГЛУПАК.
ПОДБРАН ПРИЗОРИ ОТ КАФЕНЕ-ТЕРАСА “КУЦОТО КУЧЕ” В БЕЛОГРАД. САМО
ЗАЩОТО СЕ Е ОКАЗАЛ ПОРЕДНИЯ СЛУЧАЙНО ПОДБРАН ДЪРДОРКО, ПО БРЕГА
НА МОРЕТО ОТ БЯЛА ДО ДУРАНКУЛАК. БЕЗ ДОРИ ДА Е ПИЯН, КАКТО СЕ
ПОЛАГА.
ДА БЪДЕ – ДА НЕ БЪДЕ. Е, ЩОМ НЯКОЙ НЯКЪДЕ ВЕЧЕ СЕ Е РАЗПОРЕДИЛ,
ЩО ДА НЕ ГО ПРЕПОВТОРЯ, И АЗ?
ЖЕНАТА РАДОСТНО ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ ГОЛА. ТЪНКА, ПРОЗРАЧНА,
ОГРОМНА НОЩНИЦА ЛЕТЕШЕ ОКОЛО НЕЯ, В РИТЪМА НА НЕПОЗНАТА НИКОМУ
ПЕСЕН. ОТ ТОВА, ЖЕНАТА ИЗГЛЕЖДАШЕ ПТИЦА. НО ПТИЦА, КОЯТО ЛЕТИ С
ОПАШКАТА НАПРЕД. НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА ПЕЕШЕ СВОЯ ПЕСЕН, И ТАНЦУВАШЕ
СВОЙ СОБСТВЕН ТАНЦ. А, ТОВА БЕ И МОЯ ПЕСЕН, И МОЙ ПОСЛЕДЕН ТАНЦ.
КАКВИТО НИКОЙ НИКЪДЕ НИКОГА НЯМА ДА ПОВТОРИ. НИТО ЗА НЕЯ, НИТО ЗА
МЕН. ЗАЩОТО, ПОДОБНИ ПЕСНИ И ПОДОБНИ ТАНЦИ, СЕ РАЖДАТ И УМИРАТ С
ХОРАТА.
63
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЖЕНАТА ТАНЦУВАШЕ ПОД ИСКРЯЩИЯ ЗИМЕН СТУД, РАЗМАХВАЙКИ
ДЪЛЪГ-ПРЕДЪЛЪГ КАРМИНЕН ШАРФ. ПОТРОПВАШЕ РИТМИЧНО С НОЗЕ.
ПОЧУКВАШЕ ПО КЛАВИШИТЕ НА ПИАНОТО БЕЗСМИСЛЕНИТЕ ТОНОВЕ НА
НЕРОДЕНА ПЕСЕН. С НЕЖНА И ИЗИСКАНА РАДОСТ, КАКВАТО НЕ Е ВЪЗМОЖНО
ДА БЪДЕ ПОМЕСТЕНА В НИКАКЪВ РИТМИЧЕН ТАКТ. ЗАЩОТО, БИ ПРЕСТАНАЛА
ДА БЪДЕ ЖИВА АДОСТ.
ЖЕНАТА ТИЧАШЕ С МИЛИ БОСИ МАЛКИ НОЗЕ, ПО ЛЪСНАТИЯ ДО БЯЛО
ПРОСКЪРЦВАЩ ДЪРВЕН ПОД, А ТОЙ ПРОПЛАКВАШЕ ОТ УДОВОЛСТВИЕ И
РАДОСТ. ЖЕНАТА ОТДАВНА НЕ БЕ МЛАДА. СРЕДАТА НА ГОДИНИТЕ ЛИЧЕШЕ НЕ
ТОЛКОВА ВЪРХУ ЛИЦЕТО Й, КОЛКОТО ВЪРХУ ЕДРАТА ИЗПОСТАЛЯЛА ГРЪД.
НЯКОГА ПРЕКРАСНО ЩРЪКНАЛА, УХАННО МЛАДА. СВЕЖОРОЗОВА,
СЪВСЕМ ОСТРОПЛЪТНА. ДОТОЛКОВА НЕВЕЖА, ЧЕ ПОТРЕПВАЩА ПРИ ПОГЛЕД.
ПРОПЛАКВАЩА ОТ НАСИЛА ИЗЦЕДЕНА БОЛКА.
СЕГА, ПЛЪТНА И ОПИТНА ОТ КАКЪВ ЛИ НЕ ЖИВОТ. МЪРТВА МОРСКА
ВЪЛНА, ЛЮШНАТА ОКОЛО СТРОЙНО И ПРИБРАНО ТЯЛО. ВСЕ ОЩЕ ГЪВКАВО.
ВСЕ ОЩЕ АРОМАТНО. ВСЕ ОЩЕ ПО МЛАДЕЖКИ РОЗОВО И ЧИСТО, НО
ОБСИПАНО С НАЧЕНКИ НА ИЗМАМНИ БРЪЧКИ. ПРЕДЧУВСТВАЩО ОТКРИТО И
ОТЧАЯНО МЪЖА. ПОДЛУДЯВАЩО И ПОДЧИНЯВАЩО ВСЕКИ НЕПОЗНАТ.
ПРОБЛЯСВАЩО С ИСКРЯЩИ ВСРЕД НОЩТА, НАПОМАДЕНИ ОГРОМНИ, КАТО
ЦИФЕРБЛАТА НА ГРАДСКИЯ ЧАСОВНИК В БЕЛОГРАД; ЗЪРНА. ТЯЛО
НАПОДОБАВАЩО ПТИЦА. НО ПТИЦА, СЪСИПАНА И МОРНА ОТ ЖИВОТ. ПТИЦА,
КОЯТО ОТЧАЯНО ТРЕПЕТНО ЛЕТИ С ОПАШКАТА НАПРЕД, КЪМ БЕЗУМНО
ТВЪРДАТА ЗЕМЯ. ЗА ДА ПАДНЕ, И ДА УМРЕ.
И, СЯКАШ ОТНОВО БЕ ЛЯТО.
А, ПОСЛЕ ОТНОВО БЕ ЕСЕН.
И, СЯКАШ ОТНОВО СЕ ВДИГАХА И КРЪЖАХА БЕЗБРОЙ ПУХЕСТИ
ГЛУХАРЧЕТА, КОИТО ВСЕ ПАК УСПЯВАТ, И РАЗНАСЯТ СЕМЕ ПО ОБШИРНИЯ
ЗАТЪНАЛ В БЛУД И ЛУДОСТ ХЛАДЕН СВЯТ.
ЖЕНАТА, СЯКАШ ПЛАВАШЕ ЛИ, ПЛАВАШЕ ВСРЕД ЯРКОСИНИЯ БЛЕСТЯЩ
КАТО ХОРИЗОНТ НА МОРЕ ПЪРВИ НОВОГОДИШЕН ЗИМЕН ДЕН. ТОВА МЕ
ИЗПЪЛВАШЕ СЪС ЖЕЛАНИЕ ДА СКОКНА, И ПОДЕМА НЕЙНИЯТ НЕВИЖДАН,
БЕЗПОДОБЕН ТАНЦ. ДА РАЗПЕЯ НЕЙНАТА БЕЗУМНА ПЕСЕН. ДА ХУКНА ЗАЕДНО
С НЕЯ, И ПРОКЛЕТИЯТ БЕЗКРАЕН КЪРВАВОЧЕРВЕН ШАЛ, ПО СВЕТА СЪС САК ЗА
ПЕПЕРУДИ В РЪЦЕ. ТАКА, КАКТО НЯКОГА ГОНЕХ СВОИТЕ МЕЧТИ ПО БРЕГА НА
64
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
МОРЕТО. САК, ОКАЗАЛ СЕ, ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО ПРАЗЕН.
ЖЕНАТА МЕ УСЕТИ БУДЕН. ПОГЛЕДИТЕ НИ СЕ СРЕЩНАХА. ДАЛИ
ПОДРАЗБРА, ЧЕ СЪМ ОБИКНОВЕН ПРИСТАНИЩЕН ПРОЙДОХА, ТОВА НЕ ЗНАЯ.
ЖЕНАТА ЗАХВЪРЛИ С ЯРОСТ ШАРФЪТ ВЪРХУ МЕН. ОТСТЪПИ ЛУДО ТАНЦУВАЩА
НАЗАД. ОБЛЕГНА СЕ НА ПИАНОТО, А ТО ПРОПЛАКА ПОД НЕЙНАТА ТЕЖЕСТ.
БЛЪСНА ВРАТАТА. ПРЕКОСИ КОРИДОРЪТ ПРЕСКАЧАЙКИ НИКОМУ НЕНУЖНИЯ
ПРАШЕН БАГАЖ. ЗАД ОТСРЕЩНАТА ВРАТА, ЕДНО РЕЗЕ ГНЕВНО ХЛОПНА.
ТОГАВА, СЕ РАЗНЕСЕ ПЛАЧ НА ДЕТЕ.
СЪРЦЕТО МИ СЕ ОТПУСНА ИЗВЕДНЪЖ. ЗНАЧИ, ТОВА НЕ БЕ СЪН. ЗНАЧИ,
ВСЕ ПАК, ТОВА НЕ БЕ СМЪРТТА. НИТО ДОРИ ЛЮБОВТА, А НЕЩО КОРЕННО
РАЗЛИЧНО. ПОРОДЕНО ОТ БЕЗБРОЙ СЪДБОВНИ ЧОВЕШКИ ТАЙНСТВА. ОТ
ОСОБЕНИЯ, НА ПРЪВ ПОГЛЕД ХАОТИЧЕН РИТЪМ, НА НАШИЯТ ИЗПЪЛНЕН С
НЕДОИМЪК, СЪВРЕМЕНЕН ДЕН НА ГРИЖИ, ЗЛИ СЪДБИ И НЕВОЛИ. КАКТО
НИКОГА СЪВЪРШЕНО, ТОЧНО И ДОКРАЙ ОТГОВОРНО РЕГИСТРИРАНИ.
СВЕТКАВИЧНО АНАЛИЗИРАНИ. БЕЗНАДЕЖДНО ДЕТЕРМИНИРАНИ. МОДЕРНО
ПРОГНОЗИРАНИ. И ВЪПРЕКИ ТОВА, ВСЕ ПО-ТЕЖКИ, ВСЕ ПОВЕЧЕ ЖЕСТОКИ – ВЕ
ПО-БЕЗПОЩАДНИ. НЕ, ЗАЩОТО СА ТАИНСТВЕНИ И НЕИЗВЕСТНИ. А, ПОРАДИ
ОБЩОИЗВЕСТНАТА НАУЧНО ДОКАЗАНА ЯСНОТА, ЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА
ДОПУСТИМ ВЪЗМОЖЕН ИЗХОД. ВСЕОБЩА БЕЗИЗХОДНОСТ, ПОЛЕГНАЛА НАД
СВЕТА, КАТО ОГРОМЕН ПАЯК. ДОСТЪПНА ВСЕКИМУ, НЕПОНЯТНА НИКОМУ.
КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ЛАИК, ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА В
ПОСЛЕДНИТЕ ЧАСОВЕ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, НАСРЕЩУ ШЕПА СТОТИНКИ?
ЗАДЪЛЖЕН, ДА ДАДЕ РЕШЕНИЕ НА ПОРЕДНАТА БАЛКАНСКА ГЛАВО-
БЛЪСКАНИЦА, ОТ КОЯТО ПОЛИТИЦИТЕ БЯГАТ, КАТО ОТ ЧУМА. БЕЗМИЛОСТНО
ЗАХВЪРЛЕН ПО УЛИЦИТЕ НА ПРЕДНОВОГОДИШНАТА НОЩ.
А, ДЕТЕТО В СЪСЕДНАТА СТАЯ ПЛАЧЕШЕ, ТА СЕ КЪСАШЕ.
НАМЕТНАХ ХАЛАТ.
ИЗЛЯЗОХ В КОРИДОРА.
ПРИЛЕПИХ УХО КЪМ ВИСОКАТА СТАРОМОДНА ВРАТА РАЗБРАХ, ЧЕ
ЗАЕДНО С ДЕТЕТО СТЕНЕ, СКИМТИ И ПЛАЧЕ, И НЕПОЗНАТАТА СРЕДНОЩНА
ЖЕНА.
- СВИРИ, – ПРОПЛАКВАШЕ ЖЕНАТА, – МОЛЯ ТЕ СВИРИ . . .
ДЕТСКИЯТ ПЛАЧ ЗАГЛЪХНА.
65
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЕСТРОЙНИ ЗВУЦИ ОТ ЦИГУЛКА ИЗПЪЛНИХА НОЩТА, ПРЕМИНАХА ПРЕЗ
КЪЩАТА, ВТУРНАХА СЕ ПО ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ГОНЕНИ ОТ ПОРЕДНИЯ
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЛАК РЕШИЛ ДА ГИ ДОГОНИ, УСПЯЛ ДА ГИ ПОГУБИ.
СВИХ РАМЕНЕ. КОЙ БИ РАЗБРАЛ ЖЕНИТЕ ?
ПОНЯКОГА МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СА СЪТВОРЕНИ ЗА ЕДНО И СЪЩО. ДРУГ ПЪТ
ВИЖДАМ, КАК СА ДОКРАЙ НЕОБЯСНИМИ.
БАВНО И МЪЧИТЕЛНО ПРИБРАХ СВОЯТ СКРОМЕН БАГАЖ. В УСТАТА МИ
ГОРЕШЕ ГОРЧИЛКА ОТ ТЮТЮН. ТАКА ОБИЧАМ ХАВАНСКИ ПУРИ, ОБЛЯКОХ СЕ
НА ДВЕ-НА ТРИ. ИЗЛЯЗОХ НА ПРЪСТИ. НАДЯНОХ КАТИНАРЪТ ВЪРХУ ДВЕТЕ
БРОНЗОВИ ХАЛКИ, А ТОЙ ТРАКНА И СЕ РАЗСМЯ С РАЗОЧАРОВАНИЕ НА ЧОВЕК,
КОЙТО НЕЩО Е ПОСТИГНАЛ, ЗА ДА ГО ЗАГУБИ НЕЗАБАВНО. НЕ, НЕ ОСТАВИХ
КЛЮЧА, НА УРЕЧЕНОТО МЕСТО. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ТРАМВАЙНИТЕ РЕЛСИ. ЗА
ДА МОЖЕ ИДЕЩИЯТ ВЕЧЕ ТРАМВАЙ, ДА ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МУ. ТАМ, В
САМОТНИЯ ТЪЖЕН ЗЕЛЕНОБОЯДИСАН ТРАМВАЕН КАНТОН, В СЪРЦЕТО НА
ОГРОМНИЯ ГРАД – ВСЪЩНОСТ НА КРАЯ НА СВЕТА, БЯХ ЗАКЛЮЧИЛ
ПОСЛЕДНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ В МОЯТ ОТДАВНА ПРЕПОЛОВЕН ЖИВОТ, НА
ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПРОСЯК. ОТ КАК СЕ ПОМНЯ, ПРОДАВАМ ИДЕИ ЗА МОЗЪЧЕН
ЩУРМ. НАСРЕЩУ ЧАША КАФЕ А-ЛА-ТУРКА, В КАФЕНЕ-ТЕРАСА “КУЦОТО КУЧЕ”,
ТАМ НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. ТРЪГНАХ КЪМ ГРАДА, КРАЧЕЙКИ ОТ
ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА, ПО СТАРИЯ ТРАМВАЕН ПЪТ. РАЗМАХВАЙКИ В РЪЦЕ
КУФАРЧЕТО СЪС СЦЕНАРИЯ ЗА МОЗЪЧНИЯ ЩУРМ. КЪДЕТО С АЛЕН МАРКЕР БЕ
ОТБЕЛЯЗАНО, КОГА ИМЕННО ДА СЕ НАМЕСЯ И, КАКВО ТОЧНО СЛЕДВА ДА
ВЪЗКЛИКНА.
ЗАД МЕНЕ ТРАМВАЯТ ПРОСКЪРЦА С ВНЕЗАПНИ СПИРАЧКИ.
ВАТМАНЪТ ПЪРГАВО СЛЕЗЕ. ВДИГНА КЛЮЧЪТ ПРЕД ОЧИ.
РАЗСМЯ СЕ ДИВО.
ПОТЪРКА ГО ПО БРАДАТА ЗА КЪСМЕТ.
ВПЕРИ ПОГЛЕД В НЕДАЛЕЧНИЯ КАНТОН.
ПУСНА КЛЮЧЪТ В БЕЗДЪННИЯ ДЖЕБ НА СЛУЖЕБНАТА СВОЯ ДРЕХА.
ВИДЯХ ЛИЦЕТО МУ, ДА ПРОФУЧАВА ЗАЕДНО С ТРАМВАЯ ПОКРАЙ МЕН, А
ВЪРХУ НЕГО БЕ ИЗПИСАНО ТАКОВА БЕЗУМНО ЩАСТИЕ, ЧЕ НАПРАВИ ДА
ЗАВИДЯ.
1988- 1996-2006
66
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
З Ъ Г
ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ
ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО
ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ
ОНÒ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В
РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ
СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР
ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА –
ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)
В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО
ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ
ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“.
(ПЛЬОС!)
АКО СИ БЛИЗЪК С НАЧАЛСТВОТО, БИ ОТВОЮВАЛ НЯКАКВО ПОДОБИЕ НА
ЧЕСТВАНЕ. ПРЕДПРИЯТИЕТО ПЛАЩА.
(ПЛЬОС!)
ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С
ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО
ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ
МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА
НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР.
(ПЛЬОС! ...)
И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ.
НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ.
(ПЛЬОС!)
ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ.
(ПЛЬОС!)
ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ.
(ПЛЬОС!)
НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ.
(ПЛЬОС!)
НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ.
67
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
(НЯМА ПЛЬОС!)
МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ.
(ПЛЬОС!)
КАКВО ЛИ НЕ.
(ПЛЬОС!)
КАК ЛИ НЕ.
(ПЛЬОС!)
НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ
ДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД!
(ПЛЬОС!)
(ПЛЬОС!)
(ПЛЬОС!)
(ПЛЬО – О – ОС! ...)
СПОМНЯМ СИ - ИЗВЪТРЕ МЕ ЯДЕ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ
МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО
ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ
И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. (ПРЕДИ ТЯ ДА СТАНЕ
ОКРЪЖНА!) КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ
КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА
ЧУПКАТА ОТ ЧАС.
ЗА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИТЕ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ
ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА ПОД РЕМОНТ.
(ПЛЬОС!)
ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА.
(ПЛЬОС!)
ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ НА СВОБОДА ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ
НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ
„ТРОЙНОЙ“, ККТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПОДИР ГОДИНИ. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА,
ВСРЕД ЗАЛИВА И ОБРАТНО. ЧИРАКУВАХМЕ ПРИ НЕГРАМОТНИ РИБАРИ.
ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА Е СВЪРЗАНА, С
НЕПОСРЕДСТВЕНО БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СЕ
ПРАВИ ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТОВА.
МАРИМАНИТЕ ОТКРИВАХА НАШИТЕ СКЪТАНИ, ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА
ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ.
68
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
БЕЗГРАМОТНИ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ
СЕ ЯКИ ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ.
МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА НА АБА – ПО ВЪТРЕШНО
УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА
ПАРАХОДСТВОТО, ЩОТО РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА.
ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ.
ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА
ПЛАЖ - КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО?
ЩОТО, КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА
ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?!
ЩОТО, ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО.
ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА МОРЕ.
МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.
РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ТЪРСЯТ. (ДОКАТО СИ
ПАЗАРУВАТ ПРЯСНА РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО
НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА
ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ
ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. БЕЗПОЩАДНА СТАРА
ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН
1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005.!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ,
ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (МАЛКО
НЕЩО ПОРАЗПИТВАНА!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР
НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.
ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ
ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И
НЕВИННО КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В
ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО
ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА
СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС.
НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА
БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (МИСЛЕНО ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР
ДА БЕ ЗАБРАНЕНО – ДА ПОМИСЛИШ!)
69
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА.
КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА СВОИТЕ
УНИФОРМЕНИ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО
МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ
ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ХЛАДНИ ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС
ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.
ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА
РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНАТА
КНИГА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р ...
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ
НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА. ГОСПОЖИЦА
НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС.
ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ
МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА
ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ.
А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА
ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А?
- ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПЛАМНА.
ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА,
УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. УШИТЕ МИ
ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ, НО ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ
ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА
НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА. СЕКРЕТАР НА
ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД
70
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
БЕЛОСНЕЖНА КОПРИНЕНА БЛУЗКА С НАРОДНА ШЕВИЦА, СЯКАШ ЗАХАРОСАНИ;
СЛАВНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ НА ТОЗИ ТАКА КАЛПАВ СВЯТ ОСВЕН
ПАРТИЯ, ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ И ДОЙЧЕШУЛЕ, ВСЕ ПАК СЪЩЕСТВУВА И
ПРИРОДА.
НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, КАКТО ВИНАГИ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО.
ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ.
ДЕЛФИНОЛОВЦИТЕ ГИ НЯМАШЕ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ПАРНА ЯХТА
„КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-
ПЛАКИЯ.
СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО
ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ
СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА
ЗАЩО.
КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ. (IF!)
ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ
КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА И ПО МАСА, И ПО
ПОД. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА.
- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА
СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е
НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО
ИДЕ РЕЧ.
ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ ПИЯНИЦИ И БРЕГОВИ
ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД
СЕКРЕТ“. (ДА НЕ НИ ИЗДАДЕШ!) КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА
ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК
ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР СЪВЕСТНО
ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ, В
РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ,
БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА,
ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА.
ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ГРЪЦКАТА МАХАЛА НА
71
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
БЕЛОГРАД.
БЕ ВРЕМЕ, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕША, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С
ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА
ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ
ПАРТИЯ, И ПО ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ
КОМУНИСТ И ДНЕС УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ.
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН.
ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.
ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН,
НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН.
КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ.
ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.
- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ОТСПИ.
БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ
СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ
ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.
С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ
УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. КРАЙ МОРЕТО БЕ ЧИСТО, СВЯСТНО И ПРЕКРАСНО.
ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“, НАД ПРЕПОЛОВЕНИ ЧАШИ
КАФЕ ОТ ЛЕБЛЕБИЯ И ОТ РЪЖ. ЧИЧО ПЕТ СЕ РАЗСМЯ, И НИ ПОУЧИ.
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, - НИ ПОСЪВЕТВА ПРЕСТАРЕЛИЯТ
КРЪЧМАР, - ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ
ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!
- МАЛОЛЕТНИ ЗА СЕГА НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.
РЕЧЕНО СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА
МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.
ПИСМОТО:
СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ,
В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ ВИ ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952., ПОРАДИ ЕДНА
72
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА НЕПРАВДА. ТЯ Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА
ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ,
СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА
ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. НЕ Е НОВО -
ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ
НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО". И НИЕ ГО СТОРИХМЕ.
РАЗКРИТИКУВАХМЕ НЕИЗКОРЕНИМОТО. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ,
И ОЩЕ. А СЕГА СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА И
ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ОТ МНОГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО
И ТЪПНЯ. НАСТОЯВАМЕ ДА ПОСЕТИТЕ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО.
КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ КОГО ЛЪЖЕ. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА
ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА, ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С
ФЕНЕР.
С ДРУГАРСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.
П.П. УТ АСАН: МЪ НИЕ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЮЩ -
БА! ЦЕЛИЙ ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НА МОРСКЪТЪ ГАРАДИНЪ
ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.
НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ВРЪЩА
В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ
УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА ЗАБРАВИМ ДУМАТА "ЗЪГ".
ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ А ВСЕ СЪС СЪЩИЯТ АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ
ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ
НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО
НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ НА ПОЛОВИН ЕВРОПА, ЕДНА
ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ПОДДЪРЖА. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ
ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. ГРАДЪТ СЕ Е ДАВИЛ НЕ ЕДИН ПЪТ.
НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ
НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА
ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ОСТАВАХА Й
БРОЕНИ ДНИ - ДО КРАЯТ.
НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК.
ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК
НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ ЛИЧИ, ОНЗИ
73
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПЕЧАТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ
ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ
ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С
НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА.
ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС.
БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В
ПРИТЪМНЕНИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.
ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ЗА ВСИЧКИ, И ЗА ВСИЧКО.
СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ Е ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДАНО СИ
ОГЛЕДАМЕ ГОЛИТЕ ЗАДНИЦИ.
ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ
ИМАМЕ ТАКИВА.
23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012.
74
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ГЛАСЪТ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ
ПРЕДИ ГОДИНИ , (КОЛКО ОТДАВНА БЕ ТОВА!), СЪДБАТА СЕ СМИЛИ НАД
МЕНЕ - СУХОПЪТНИЯТ ЧЕРВЕЙ, БЕДНИЯТ ПОЕТ, НЕПРОКОПСАЛИЯ
КОНЦЕПЦИОНИСТ, ИНАЧЕ КАЗАНО – ОБИКНОВЕННИЯ РУНДУК; КАКТО СИ МЕ
ОКАЧЕСТВЯВАШЕ ЕДНО СЪВСЕМ МЛАДО МОМЧЕ; СЕ НАЛОЖИ ДА МОРЕПЛАВАМ.
ВЪЗПИТАНО ДА КОМАНДВА РОБИ, ТОВА МОМЧЕ НЕ ПОДОЗИРАШЕ, ЧЕ
НАУЧЕНОТО ОТ НЕГО ДНЕС – ЗА МНОЗИНА Е ОТМИНАЛО ВЧЕРА. О, ТОВА
МОМЧЕ УСПEШНО СЕ ПРОДАДЕ. (ДА МУ БЕРЕ ГРЕХЪТ ОНЗИ, КОЙТО ГО
ПРЕПРОДАДЕ!) НО, ТЪЙ ВЪРВИ СВЕТЪТ – КЕШ СРЕЩУ ДВОЕН-КЕШ.
КАК ДА Е. СЪДБАТА СЕ БЕ СМИЛИЛА, И АЗ, С БОЖИЯ ПОМОЩ И
БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ОНЗИ КОЙТО ДЪРЖИ ГРЪМОТЕВИЦИ В РЪЦЕ, (THE
POLTICAL POLICE!), ПОТЕГЛИХ В ЗАДГРАНИЧНА КОМАНДИРОВКА. НА БОРДА НА
СТАРОМОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН СПАСИТЕЛ, МОТОРНИЯ ВЛЕКАЧ “НЕПТУН”.
СТАРОМОДЕН КОРАБ, НЕПРИГОДЕН ЗА ПРИСТАНИЩНИ МАНЕВРИ, И ПОРАДИ
ТОВА, “ВЛЕКАЧ-СПАСИТЕЛ ОБЩА УПОТРЕБА”.
ВСИЧКО СТАНА ТАКА БЪРЗО, А ПАРИТЕ В ДЖЕБ БЯХА ТАКА МАЛКО, ЧЕ
НЕ ОСТАВАШЕ ДА НАПРАВЯ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА КУПЯ НЯКОЛКО ЧЕРНО-
БЕЛИ ФИЛМЧЕТА ЗА “СМЯНА-8”, И БУТИЛКА-ДВЕ КОНЯК “ПЛИСКА”.
НЕ БЯХ ПЪТУВАЛ ПО МОРЕ. НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ПРОСТОВАТИТЕ ХОРИЦА В
НЕГО, СА В ОНЗИ ПОСТОЯНЕН ПРЕХОД, ЕДВА НАПОСЛЕДЪК ВЪЗПРИЕТ ОТ
ПОЛИТИЦИТЕ, (ТЯХНАТА МАМА!), ЗА ГЛОБАЛНА ВСЕБАЛАМОСВАЩА
СТРАТЕГИЯ. ДОКРАЙ ТОЛЕРАНТНО, ТОВА МОРЕПЛАВАЩО ПЛЕМЕ, БЕЗ ДА
ПОДОЗИРА, Е ОСЪДЕНО НА НЕПРЕСТАНЕН ПРЕХОД. НЕ САМО ОТ ПРИСТАНИЩЕ
ДО ПРИСТАНИЩЕ, НО И – ОТ ДУШЕВНОСТ В ДУШЕВНОСТ. ЧРЕЗ НЕПОСИЛЕН БАЧ
И НЕУТОЛИМИ АЛКОХОЛИ. ТУРИХ ЗА КУРАЖ БРЪСНАЧА НА ДЯДО НИКОЛАЙ
КАЗАКА В ДЖЕБ. И, ПРЕКРАЧИХ НИСКИЯ БОРД НА ВЛЕКАЧА.
КАПИТАНЪТ НЕДОВОЛНО ИЗСУМТЯ, ПА СЕ ВТУРНА В САЛЕТА ДА
УКРЕПВА СИМВОЛИЧНАТА СТЕННА СКУЛПТУРА – КАПИТАН С ЛУЛА И
МАЙМУНКА НА РАМО. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ КРЪСТИ ПРЕД ИКОНАТА НА
75
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
СВЕТИ НИКОЛАЙ МОРЕСПАСИТЕЛ.
НАЧАЛСТВОТО ПОМРЪДНА ШЕГОВИТО МУСТАЧКИ. КИМНА С ГЛАВА, ЧЕ
МЕ Е ВИДЯЛ. СВИ РАМЕНЕ ДА ПОКАЖЕ, ЧЕ МУ Е ВСЕ ЕДНО. И, ЗАГЛЕДАН В Т.Н.
РОЛ, ЗАЧАКА ИЗХОДЯЩА КОНТРОЛА.
ПОСОЧИХА МИ КАБИНА ПОД ВОДОЛИНИЯТА, ИЗПЪЛНЕНА С ПЛАКАТИ
ОТ ПОРНОСПИСАНИЯ, ПО ОНОВА ВЪРХОВНО ВРЕМЕ ЗАБРАНЕНИ СЪС ЗАКОН.
ОСВЕН ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ И ПРОФАНАТОРСКИ БАЧ, МОЕТО СИ ВРЕМЕ НА
ВРЕМЕНАТА, НЕ ПРЕДВИЖДАШЕ РАЗСЪБЛЕЧЕНИ ШЕГИ.
ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА БАНАЛНО ПЪТУВАНЕ ОТ ДРЕВЕН БЕЛОГРАД, ПРЕЗ
НОЩНОТО ЧЕРНО МОРЕ, РАЗСЪНЕНИЯ БОСФОР, ОЖИВЕНИТЕ ДАРДАНЕЛИ И
АДРИАТИКА - ДО СПЛИТ, НАЧАЛСТВОТО НАСМЕШЛИВО МЪРДАШЕ МУСТАЧКИ.
ИЗТЪКВАЙКИ, ЧЕ БЕЗ ДА Е КВАЛИФИЦИРАН МОРЯК, Е ОМОРЯЧИЛ МНОЗИНА.
НЕЩО, В КОЕТО НЕ СЕ СЕТИХ ДА СЕ УСЪМНЯ. ПОРАДИ КОЕТО, АКО НЕ БЯХ В
КУХНЯТА ДА ЧИСТЯ КАРТОФИ, СЕ ОКАЗВАХ В НЕГОВАТА КАЮТА, ПРЕД
ПАРАХОДНАТА ПИШЕЩА МАШИНА. КЪДЕТО ЗАПИСВАХ - НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ЩЕ
БЪДА РАЗБРАН ПРАВИЛНО - ПАРТИЗАНСКИ СПОМЕНИ. ЕДВА
ПЕТДЕСЕТИНАГОДИШЕН, ШЕФЪТ БЪЛВАШЕ СПОМЕН ПОДИР СПОМЕН. ДАЛИ
УСЕЩАШЕ, ЧЕ СИ ОТИВА, ЗАЕДНО СЪС СВОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА?
СПОМЕНИТЕ:
БЕ ЗНОЙНОТО ЛЯТО НА 1942-РА. НАД БЕЛОГРАД НИСКО ПРЕЛЕТЯ
”МЕСЕРШМИД”. ВСИЧКИ ЗАЛЕГНАХМЕ ПОД КРЪЧМАРСКИТЕ МАСИ. РАЗБРАХ, ЧЕ
Е ЗАПОЧНАЛА ВОЙНА . . .
- ТАКА ЗАПОЧВАТ СПОМЕНИТЕ НА ГЕНЕРАЛ Д. Д . . .
- И ТОЙ - ОТ НАШ’ТО СЕЛО …
ПОНЕЧИХ ДА СЛОЖА ЗАПЕТАЙКА.
- ЩЕ СЛОЖИШ, КОГАТО СЕ РАЗПОРЕДЯ!
ПОИСКАХ ДА СЕ ВЪЗМУТЯ.
- НЯМАШ ДУМАТА! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!
СПОМЕНИТЕ:
СТОИМ СИ НИЕ В МЕХАНА “ТРАКАТА”, ПИЕМ СИ МАСТИЧКА ЗАЕДНО
СЪС КАПИТАН А. П. ФРУДКИН – БОМБАДЖИЯ ТЪРСЕН ПОД ДЪРВО И КАМЪК,
КОМЕНТИРАМЕ ПОЛИТИКАТА, ПСУВАМЕ ВЛАСТТА. ПО ЕДНО ВРЕМЕ ГЛЕДАМ, ПО
76
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ПЪТЕКАТА ОТКЪМ “ЕВКСИНОГРАД” ИДЕ ЦАРЯТ. СКОКНАХ, И ВДИГНАХ СВИТ
ЮМРУК.
- ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ –Я - Я!
ВИКАМ, А ВЪТРЕШНО СЕ КИСКАМ. НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ПОСПРЯ НА
РАЗСТОЯНИЕ. ПОИЗГЛЕДА МЕ, ПЛЕСНА ПО БОТУШ С БИЧ, ИЗВИКА КУЧЕТО СИ,
ПЛЮНА И ОТМИНА.
- ТОВА С ПЛЮНКАТА, ГО ИМА В СПОМЕНИТЕ НА ПИСАТЕЛЯ Г. Б. …
- ТЕ, НЕ СА АВТЕНТИЧНИ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!
НЯМАШЕ КАК ДА НЕ СЕ ВЪЗМУТЯ.
- ПОВТАРЯМ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!
ТОВА РАЗБУТВАНЕ НА СТАРИ МЕРАЦИ, НЕ МИ ХАРЕСВАШЕ. АМА, НАЛИ
НЯМАХ МОРЯШКА КНИЖКА А МОРЕПЛАВАХ, (СТРИКТНО ДО БЕЗУМИЕ, БЕ ОНОВА
ДИВО ВРЕМЕ!), ТРАЕХ.
ЗАД НАС ИДЕШЕ НА ВЛЕК СТАРИЯТ “КОПАЛ”. НОРВЕЖКО КОРИТО, ВЗЕЛО
УЧАСТИЕ В ЗНАМЕНИТИТЕ ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИ КЕРВАНИ С ЛЕНД-ЛЕНЗ ЗА
СЪВЕТСКА РУСИЯ, ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ВЪЖЕТО НА ТОЗИ
ВЛЕК БЕ ДВА ИНЧА В ДИАМЕТЪР, ДЪЛГО ТОЧНО ШЕСТОТИН МЕТРА. ВЪЖЕТО
ЧЕСТО ПРОВИСВАШЕ ДО ВЪЛНИТЕ. ТОГАВА, НАД НЕГО СЕ ПЕРЕМЯТАХА ДИВНИ
ДЕЛФИНИ.
НА БОРДА НА “КОПАЛ” ИМАШЕ ДЕЖУРНА КОМАНДА С КАПИТАН, И
ТРИМА РУЛЕВИ. КОМАНДАТА ОЦЕЛЯВАШЕ В ТИШИНА, САМОТА, БОРБА С
ОСВИРЕПЕЛИ ОТ ГЛАД ПАРАХОДНИ ПЛЪХОВЕ, НЕУТОЛИМ ГЛАД, И МЕЧТИ ЗА
ОВЕРТАЙМ КОРАБНА ВАЛУТА. (1.68 USD DAILY!)
ЗА ДЕСЕТИНА ЧАСА КАЦНАХМЕ ПРЕД БОСФОРА. ИЗЧАКАХМЕ ЗАРАНА, ЗА
ЛОЦМАН. КОГАТО ТОВА СТАНА, ПРОДЪЛЖИХМЕ НАПРЕЧНО ПРЕЗ ГОЛЕМИЯ
ДВУКОНТИНЕНТАЛЕН ГРАД. ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ЗА ПРЪВ ПЪТ
ДОЛОВИХ ГЛАСЪТ НА КОРАБА.
СТОЯХ НА КЪРМАТА, РАЗГОВАРЯХ ПО УКАВЕТО С КАПИТАНА НА
КОРАБА, ОКАЧЕН НА ВЪЖЕ ПОДИР НАС, А СЛЕД НЕГО НА ДРУГО ВЪЖЕ - ОЩЕ
ЕДИН ВЛЕКАЧ. ОСВЕН ПУКАНЕ И ПРЪЩЕНЕ, В УКАВЕТО СЕ НОСЕХА РУГАТНИ
ПО АДРЕС ЗАКЛИНВАЩИЯ РУЛ НА “КОПАЛ”. А КОГАТО РУГАТНИТЕ, КОЙ ЗНАЕ
ЗАЩО – ПРЕСТАНАХА, НЯКАКЪВ НЕСДЪРЖАН ВИК, ПО-СКОРО РЕВ ОТ
ПРЕВЪРТАЩА МАШИНА, НАХЛУ, РАЗТЪРСИ МЕ, НАПРАВИ ДА ПОТРЪПНА.
- МАМКА МУ! “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ!
77
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
- КАКВО – О - О?
НО ВИКЪТ НЕ СЕ ПОВТОРИ, И АЗ ОТДАДОХ ВСИЧКО ТОВА НА НЯКОЙ ОТ
ОНЕЗИ МНОГОБРОЙНИ ТРИКОВЕ, С КОИТО СТАРИ МОРЯЦИ СМАЙВАТ НОВАЦИ.
НЯКЪДЕ КЪМ КОРФУ, НАД ТРИТЕ КОРАБА ОТНОВО ПРОЗВУЧА ДЪЛБОК И
СТРАШЕН, СИЛЕН И НЕЯСЕН, ПОЧТИ ЧОВЕШКИ СТОН. ИЗСКОКНАХ НАВЪН.
НОСЪТ НА “КОПАЛ” СЕ БЕ НАДВЕСИЛ НАД “НЕПТУН”, И – ОЩЕ МАЛКО – ДА НИ
СРИНЕ.
КАПИТАНЪТ СЕ РАЗВИКА. ПРИБАВИ ХОД. ВЪЖЕТО СЕ ОПЪНА. РАБОТАТА
СТАНА. НО, ТОЗИ СТРАНЕН СТОН ПРОДЪЛЖИ ДА ЗВУЧИ ЧАК ДО САМИЯ СПЛИТ,
КЪДЕТО БЕ РЕЖИЩЕТО ЗА СТАРИ КОРАБИ. ГЛАВНА ЦЕЛ НА НАШЕТО ПРОСЯШКО
ПЪТЕШЕСТВИЕ.
ДОКАТО ПРЕМИНАВАХМЕ ПРЕЗ КОРИНТ, ОБЕЗПЕЧАВАНИ ОТ МЕСТЕН
ПИЛОТ, ВИКЪТ СЕ ПОВТОРИ И ПОТРЕТИ. ДОЧУЛ ТОЗИ НЕОБИКНОВЕН РЕВ,
СХВАНАЛ НЕГОВИЯТ СЪДБОВЕН СМИСЪЛ, ГЪРКЪТ-ПИЛОТ БЕ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ
КРЪСТИ, СПОМЕНУВАЙКИ ПАНАГИЯ ТЕОСКЕПАСТИ. ЕДВА БЕ ДОЧАКАЛ ДА НИ
ИЗВЕДЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД НА КАНАЛА. БЕ ПОВИКАЛ ПО РАДИОТО
БЪРЗОХОДЕН КАТЕР. И УЖАСЕН, БЕ ОТПРАШИЛ. ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ ДЕБЕЛИЯТ
ПИЛОТСКИ САНДВИЧ, ПОЛАГАЕМ МУ СЕ ПО ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАЙ.
НА МАТАПАН МОРЕТО МИРЯСА. НАЧАЛСТВОТО МЕ ИЗВИКА ПРИ СЕБЕ СИ.
СЕДНАХ ЗАД ПИШЕЩАТА МАШИНА, ДА ПРОДЪЛЖА С ИСТОРИЯТА ОТ
22.06.1942., ЗА САМОЛЕТА-ИЗТРЕБИТЕЛ МИНАЛ С БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ НАД
БЕЛОГРАД. ДОКАТО ШЕФЪТ - ТОГАВА БЕЗРАБОТЕН ПРОЙДОХА, ИГРАЕЛ НА
АШИЦИ ПРЕД ДЯДОВОТО СИ ХАДЖИСТОЙКОВО КАФЕНЕ. БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, ЧЕ
НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА ИГРИТЕ ОТДАВНА СА С ПЕРФОКАРТИ. САМОЛЕТ,
ПО ОНОВА ВРЕМЕ, ТРЯБВА ДА Е БИЛО ДОСТА НЕОБИЧАЙНО ЯВЛЕНИЕ ЗА
НАШИТЕ ПРИЧЕРНОМОРСКИ БРЕГОВЕ. ДНЕС ТАКА ДОБРЕ ОПОСКАНИ, ОТ
СЪВРЕМЕННАТА ПСЕВДОТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ, ЧЕ ПРОСТО НЯМА НАКЪДЕ.
ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ОТНОВО СЕ ПРОКРАДНА ОНЗИ ВИК. НЯКОЙ
ПЛАЧЕШЕ И СЕ ВАЙКАШЕ.
- НАЧАЛСТВО, - ДУМАМ, - НЯКОЙ ЗА НЕЩО НЯКОГО ВИКА …
- НЕКА СИ ВИКА! – СРЯЗА МЕ ШЕФЪТ. – ТИ ПИШИ, ПИШИ, ПИШИ …
- КОРАБЪТ ПОДИР НАС - СТЕНЕ И СЕ ОПЛАКВА …
- ГЛУ – ПУС – ТИ! МОРЯЦИТЕ ТИ НАПЪЛНИХА ГЛАВАТА С ГЛУ – ПУС - ТИ!
НО УСТАНОВИХ, КАК ПОТРЕПЕРА. ЗНАЕ СЕ, ЧЕ ПОДОБНИ ГРУБИЯНИ
78
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ВЪТРЕШНО, СА С ДОСТА ДЕЛИКАТНИ СТРУНИ. ВИКЪТ СЕ ПОВТОРИ.
НАЧАЛСТВОТО ОТНОВО ПОТРЪПНА. ЗАМИСЛИ СЕ. ЗАГЛЕДА СЕ ПРЕЗ
ФИЛИСТРИНА.
ТАМ ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО МОРЕ.
ПАТА-КЮТА, ДОСТИГНАХМЕ ОНЗИ ФИОРД, ПРЕЗ КОЙТО СЕ ВЛИЗА В
ЗАЛИВА НА СПЛИТ. ХВЪРЛИХМЕ ЖЕЛЯЗОТО. ОПРЯХМЕ БОРД НА
СРЕДНОВЕКОВНИТЕ МРАМОРНИ КЕЙОВЕ. НАЧАЛСТВОТО ТУРИ ОТПЕЧАТАНОТО
В ЧАНТАТА. СЛЕЗЕ НА БРЕГА. И ИЗЧЕЗНА. ДАЛИ НЕ ПОБЯГНА?
ПРЕХВЪРЛИХ СЕ НА СТАРИЯТ “КОПАЛ”. ТРЯБВАШЕ ДА УЧАСТВАМ В
НАДЪНВАНЕТО МУ НА РАБОТНА ПОЗИЦИЯ, НА БРЕГА НА САМОТО РЕЖИЩЕ.
НАРАМИХ ФОТОАПАРАТ.
ПОКАТЕРИХ СЕ ПО КОРАБНИЯ ЩОРМ ТРАП. ПОПАДНАХ НА КОРАБНИЯ
МОСТИК. СТОТИЦИ СТАРИ ЛОЦИИ И КАРТИ, СЕ ВАЛЯХА ПО ПОДА. ЗАЕДНО С
ДЕСЕТИНА ПОЧУПЕНИ ЛУЛИ. И, ОТНОВО ДОЧУХ ОНЗИ НЕПОНЯТЕН, СТРАШЕН,
ЕДВА ЛИ НЕ УНИЩОЖИТЕЛЕН, ЕДВА ЛИ НЕ - ЧОВЕШКИ ВИК.
- АУ – У – У …
ТАМ НЯКЪДЕ ДЪЛБОКО, ПОД МАШИНАТА, В НЕЙНОТО ДВОЙНО ДЪНО
ПЪЛНО С ОТВРАТИТЕЛНИ МИЯЗМИ, НЯКОЙ ПЛАЧЕШЕ, НЯКОЙ СИ СЕ ВАЙКАШЕ.
МИСЛЕХ, ЧЕ ТОЗИ НЕПОНЯТЕН ПЛАЧ ДОЧУВАМ САМО АЗ, НО КОРАБНИЯТ
ВАЦМАН КИМНА.
- ТОВА Е ТОЙ!
- КОЙ!?!
- ДУХЪТ НА “КОПАЛ”. ПОДОЗИРА, ЧЕ ЩЕ ГО НАРЕЖАТ НА ПАРЧЕТА.
- ХАЙДЕ ДЕ!
- НИМА НЕ ЗНАЕШ? ДУХЪТ НА КОРАБА СЕ РАЖДА И ВИТАЕ, ОЩЕ СЪС
СПУСКАНЕ МУ НА ВОДА. ЗА ДА ПРЕДУПРЕЖДАВА И ДА ЖАЛИ – ОБЪРКА ЛИ СЕ
НЕЩО. ПРЕДИ НАРЯЗВАНЕ – ВИЕ ДИВО - КАТО СМОК. КАЗВАТ, ВСИЧКО ЗАВИСИ
ОТ КРЪСТНИЦАТА.
- ОТ КАКВО?
-ОТ КРЪСТ – НИ – ЦА – ТА - ДОКОЛКО Е ДОСТОЙНА!
- А?!?
- НЯМА “А” – НЯМА “БЕ” – ТАКА Е ИСПОКОН ВЕКОВ!
МИСЛЕХ, ЧЕ МОРЯКЪТ СЕ ШЕГУВА, НО ТОЙ БЕ УВЕРЕН И СПОКОЕН.
79
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
КАЧИХ СЕ НА МОСТИКА. ВЪРХУ ВИСОКИЯ ПРОТРИТ КАПИТАНСКИ
ТАМБУР, СЕ БЕ НАМЕСТИЛ МЕСТНИЯ ПИЛОТ. ДИМЕШЕ С ЛУЛА. РУГАЕШЕ ПО
УКАВЕТО ПОРТКОНТРОЛА. НЕКА ПРЕСТАНАТ ДА ГО КРЪНКАТ ЗА УИСКИ – ТОЙ
СИ ЗНАЕ РАБОТАТА. ВЕДНАГА РАЗБРА, ЧЕ НЕ СЪМ МОРСКИ. ЗА КОЕТО НА СЛЕНГ,
СВОЕВРЕМЕННО ДОНЕСЕ НА ПОРТКОНТРОЛА. В ОТГОВОР СЕ РАЗНЕСЕ БУКЕТ ОТ
ВСЯКАКЪВ СМЯХ. НА КАКВО СЕ НАДСМИВАХА?
ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, НА БАВНО ПРИБЛИЖЕНИЕ КЪМ
НЕДАЛЕЧНОТО ЛОБНО МЯСТО, КОРАБЪТ НЕ ПРЕТАВАШЕ ТЪЖНО ДА СТЕНЕ,
ОПАСНО ДА ПРОСКЪРЦВА, ТИХИЧКО ДА ПЕЕ. И ПИЛОТЪТ МЕ ПОГЛЕЖДАШЕ С
НЕДОУМЕНИЕ, ПРИ ВСЕКИ СПОНТАНЕН ВИК. ВСЕ ПАК, ИЗКАРАХ МАНЕВРАТА ДО
КРАЙ. ПОД НАСМЕШЛИВО-ПОДОЗРИТЕЛНИЯ ПОГЛЕД НА ПРЕСТАРЕЛИЯТ
ПИЛОТ.
С РУГАТНИ И НАСМЕШКИ, СТАРИЯТ БЕЗПОМОЩЕН И БЕЗМОТОРЕН
“КОПАЛ”, БЕ ИЗТЛАСКАН ТАМ. НА ЛОБНОТО МЕСТО ЗА СТАРИ КОРАБИ. В
ДЪНОТО НА ЗАЛИВА НА БЕЛОСНЕЖНИЯ ЧАРОВЕН СПЛИТ. С ТАКАВА МОТОРНА
СИЛА И МЕХАНИЧНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ЧЕ СЪВСЕМ МИ ДОЖАЛЯ. ПРЕЗ ВСИЧКОТО
ТОВА ВРЕМЕ, ВИКЪТ НА КОРАБА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЕХТИ И ДА ЖАЛИ.
ДОКАЗВАЙКИ, ЧЕ ДОРИ КОРАБНИТЕ ЛАМАРИНИ ПРИТЕЖАВАТ ДУША. ПРИ
НАБИВАНЕТО НА “КОПАЛ” ВЪРХУ ДЪРВЕНИЯ СЛИП, ВИКЪТ НАРАСТНА, ИЗВИСИ
СЕ, И ИЗВЕДНЪЖ ЗАМРЯ. ПРИМИРЕН, КАКТО ВСИЧКИ НАС, БЕДНИТЕ ТРУЖЕНИЦИ
НА ТАЗИ ГРЕШНА ЗЕМЯ, СЪС ВЪРХОВНАТА ПОВЕЛЯ НА СЪДБАТА.
ДОКАТО ПИЛОТЪТ НАДЪНВАШЕ "КОПАЛ" ВЪРХУ ПОЧЕРНЯЛИЯ ОТ
ОТПАДНИ МАСЛА ДЪРВЕН СЛИП, “КОПАЛ” ОТЪРКА РЪЖДИВО ТЯЛО ПО
ШЛЮПБАЛКИТЕ НА ДРУГ, ЗАХВЪРЛЕН ЗА НАРЯЗВАНЕ, ЛЕШ. ОТ ТОВА,
СПАСИТЕЛНИТЕ ЛОДКИ НА ТОЗИ ЛЕШ СЕ ПРЕВЪРНАХА НА СОЛ. ПРЕКОСХМЕ
ПРЕЗ НЕГО, ЗА ДА СЛЕЗЕМ НА БРЕГА. БЕ ПРАХОЛЯСАЛИЯТ ПЪТНИЧЕСКИ
“НЕСЕБЪР”. СЛЯЗОХ БАВНО, С НЕЖЕЛАНИЕ НЕОБЯНИМО. СПОДИРЯН ОТ
НЯКОЛКОТО ЗДРАВЕНЯЦИ ОТ ПОСЛЕДНАТА КОМАНДА НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС
НА ЗНАМЕНИТИЯ ДЕГЕНЕРАТ “КОПАЛ”.
НА БРЕГА СПРЯХ И СЕ ОГЛЕДАХ. ДУЗИНА КОРАБИ БЯХА ВИРНАЛИ
НОСОВЕ, В ОЧАКВАНЕ ДА БЪДАТ ПРЕВЪРНАТИ В СТАНДАРТНИ КЪСОВЕ
ОТПАДЪК. О, КАК ГОРДО ПРАВЕХА ТОВА. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛЪК, НИЩОЖЕН,
80
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЖАЛЪК ПРЕДИЗВИКАТЕЛ НА СЪДБА, КОЯТО ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА МЕ
ПРЕСРЕЩНЕ. ПРЕД ЦЯЛОТО ТОВА МАЙСТОРСТВО НА ГЕНИЯ ЧЕЛОВЕЧЕШКИ.
ОБСЛУЖВАЛО ХОРАТА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. НАСИЛСТВЕНО НАТИКАНО НА СЛОМ.
ЩОТО, ИСТИНСКАТА СЪДБА НА КОРАБИТЕ Е, ДА ПРИКЛЮЧВАТ СВОЯТ ЖИЗНЕН
ПЪТ, НЕ НА НЯКАКВО СИ МИЗЕРНО РЕЖИЩЕ, А НА ДЪНОТО НА ОКЕАНА.
ТОГАВА В УШИТЕ МИ НАХЛУ, РАЗЛЮЛЯ СЕ, ПРОЗВУЧА И СЕ РАЗЛЯ, ОНЗИ
НЕУКРОТИМО МОЩЕН ХОР НА УМИРАЮЩИ КОРАБИ, КОЙТО БИХА МОГЛИ ДА
ЧУЯТ ЕДИНСТВЕНО ОНЕЗИ, КОИТО ИСКРЕНО СА ЗАКЪРМЕНИ С МОРЕ.
А НАОКОЛО СВИСТЯХА ОКСИЖЕНИ. ПУХТЕШЕ МАНЕВРЕН ЛОКОМОТИВ.
ОТНАСЯЩ ПАКЕТИРАНОТО В БАЛИ КОРАБНО ЖЕЛЯЗО, В НЕДАЛЕЧНА
МАРТЕНОВА ПЕЩ.
В УШИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЗВУЧИ, НЕ САМО ВИКЪТ НА “КОПАЛ”;
ДОЛОВЕН ДАЛЕЧ ПРЕДИ БОСФОРА И ДАРДАНЕЛИТЕ, ЗАЛЕГНАЛ ЗАВИНАГИ В
СЪРЦЕТО; НЕ САМО ВИКЪТ НА “НЕСЕБЪР”, СЪЧЕТАЛ В СЕБЕ СИ ОХКАНИЯТА НА
ЗАТВОРНИЦИ ПРЕВОЗВАНИ НЯКОГА ПРЕЗ АТЛАНТИКА ДО КАЙЕНА, ЗАЕДНО С
КАПРИЗИТЕ НА БОГАТАШИ; НО И ВИКЪТ НА ОЧАКВАЩИТЕ СВОЯТА СЪДБА
БЕЗБРОЙ ПОРУТЕНИ РЪЖДИВИ СЪДОВЕ, ОБСИПАЛИ БРЕГОВЕТЕ НА СВЕТА.
ПОРАДИ МАНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕ, ХЪС ЗА МОРЕПЛАВАНЕ И НАДЕЖДИ ЗА
НЕПОМЕРНИ ПЕЧАЛБИ. ХОР ОТ КОРАБНИ КАМБАНИ И УТРИННИ СКЛЯНКИ; ОТ
КРЯСЪЦИ НА ОЗВЕРЕЛИ ОТ ГЛАД И СЛЪНЦЕ, ОТ ВЪЛНÀ И НЕСГОДИ ЕКИПАЖИ;
ОТ ПИСЪЦИ НА БОЦМАНСКИ СВИРКИ КАКВИТО НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ ИЗПОЛЗВА; ОТ
ТРАКАНЕ НА ДАЛЕКОПИШЕЩИ АПАРАТИ - РЯДКО ПРЕПРЕДАВАЩИ ДРУГО
ОСВЕН ДАННИ ЗА КОНТРАБАНДАЖ; ОТ ПИСУКАНИЯ НА РАДИОСТАНЦИИ И
ИЗЛЪЧВАНИЯ НА РАДАРИ; ОТ ПЛАЧОВЕ НА ЖЕНИ И ОХКАНИЯ НА АКУЛИ; ОТ
РУГАТНИ НА МЪЖЕ И НА ПРАВЕЩИ СЕ НА МЪЖЕ. ТОВА БЕ ХОРЪТ НА
ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ, КОЕТО ПРЕДПОЧИТА ДА НАПОМНЯ, ДОКАТО
ПРЕТОПЯВА И МЪСТИ.
РАЗБЪРЗАХМЕ СЕ НАВЪН - ПРЕЗ ПОРТАЛА НА РЕЖИЩЕТО. ДНЕС СЪМ
ДЪЛБОКО УБЕДЕН – ПОБЯГНАХМЕ. ПОСЛЕДНИТЕ ТРИМА ОТ ПОСЛЕДНИЯТ
ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЕВТИН ЕКИПАЖ НА “КОПАЛ”. ДОКАТО ПИЛОТЪТ ПОДИР НАС,
НИ ПСУВАШЕ.
ДАЛИ БЕ ДОЛОВИЛ НАШИЯТ УПЛАХ? ВЪЗМОЖНО ЛИ БЕ, ДА НЕ Е ДОЧУЛ
СТОНОВЕТЕ НА “КОПАЛ”? ХОРЪТ НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ПОЖИВЯЛИ ВЕСЕЛО,
ПРЕБОРИЛИ СЕ ЗДРАВАТА, ПОПАДНАЛИ ПОД ХИРУРГИЧЕСКИЯ НОЖ, НА
81
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НОВОТО РАЗФАСОВАЧНО ВРЕМЕ, БРАКУВАНИ КОРАБИ?
СТРАНЕН ПИЛОТСКИ ЗАНАЯТ. ДА ПОСРЕЩА И ИЗПРАЩА ПРЕСТАРЕЛИ
КОРАБИ НА ЗАКОЛЕНИЕ. ДА ПОЕМА ТЕХНИТЕ ГРОБОВНИ СТОНОВЕ В СЪРЦЕ.
ДАЛИ БЕ ИСТИНСКИ НАВИКНАЛ? ДАЛИ ГИ КОЛЕКЦИОНИРАШЕ? НЕ Е ИЗВЕСТНО,
ВСЕ ОЩЕ, ЧОВЕШКИ СТОН ДА Е НЯКАК СИ ОПОЛЗОТВОРЕН. НЕЗАВИСИМО, ОТ
ВСЕ ПО-ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, КОИТО ЕЖЕЧАСНО НИ ЗАЛИВАТ. НАИСТИНА,
СЪЩЕСТВУВАТ ИНСТАЛАЦИИ КОНСУМИРАЩИ ШУМ - ВМЕСТО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
ТОК. НИМА Е ДОПУСТИМО ЗА КОРАБ? МАРИМАНИТЕ СА ПРЕКАЛЕНО
МЪЛЧАЛИВ НАРОД.
ВСИЧКО ТОВА ОТДАВНА БЕ ЗАБРАВЕНО, КОГАТО ЕДНА СРЕДНОЩ ПРЕЗ
РАЗКОШНОТО ЛЯТО НА 2005., ПРОЗОРЕЦЪТ НА МОЯТ КАБИНЕТ-СПАЛНЯ
ПРОГЪРМЯ. ОТДАВНА НЕ СЕ ЗАНИМАВАХ С КОРАБИ. НА ТОЗИ ЛЪЖОВЕН СВЯТ
ВСЕКИ СИ СЕ ЗАНИМАВА, С КАКВО МУ ПОПАДНЕ. РЯДКО С ОНОВА, ЗА КОЕТО Е
ОТ БОГ ПРЕДНАЗНАЧЕН. ИЗЛЯЗОХ ПРЕД ПОРТАТА. ТАМ СТОЕШЕ МОЙ
ОТДАВНАШЕН ПОЗНАТ. ПОСЛЕДНИЯТ КАПИТАН НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС, НА
ИСТОРИЧЕСКИЯ ТРУЖЕНИК “КОПАЛ”. ОТСКОРО ПЕНСИОНЕР, ТОЙ ДАВАШЕ
ДЕЖУРСТВА ПО КОНСЕРВИРАНИТЕ КОРАБИ В КАНАЛА МОРЕ-ЕЗЕРО-МОРЕ КРАЙ
БЕЛОГРАД. КОРАБИТЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ОТИДАТ НА СЛОМ, НАЛАГАХА
СЕРТИФИЦИРАНА ОХРАНА.
- ТРЪГВАЙ! – ИЗСЪСКА МОЯТ СТАР ПОЗНАТ. – ТРЪГВАЙ ВЕДНАГА!
- ЩО СИ НАДРОБИЛ?
- ВЗЕМИ ФЕНЕР!
ПОВЪРВЯХМЕ В МЪЛЧИНА.
- ВИЖ КАКВО, - ПО ЕДНО ВРЕМЕ РЕЧЕ ЧОВЕКЪТ, - ЗНАЕШ, НА ДЕЖУР-
СТВАТА ПОНЯКОГА ВОДЯ И ЖЕНАТА. ЕДИН ОТ ГЕНЕРАТОРИТЕ ВИНАГИ Е В РЕД.
НА СТАРИ ГОДИНИ КАРАМЕ, КАТО МЛАДОЖЕНЦИ. ДОКАТО СЕ СЛУЧИ ОНОВА …
- КОЕ “ОНОВА” …
- НИМА НЕ ПОМНИШ “КОПАЛ” ?
- ВИКЪТ НА КОРАБА, ЛИ?
- ТОЙ! ЖЕНАТА ЩЕШЕ ДА УМРЕ ОТ СТРАХ. ВЗЕХ Й ТАКСИ ДО ДОМА.
- ВМЕСТО ЖЕНА СИ ЛИ, МЕ ВИКАШ?
- ЗА КУРАЖ!
С ТОЗИ МНОГО МОЙ ЧОВЕК, ОТ КАК СЕ ЗНАЕМ, ВСЕ ТАКА НАХАКАНО СИ
ДРЪНКАМЕ. СЕГА, В ГЛАСЪТ МУ СЕ ПРОКРАДВАХА СТРАХ И МРАЧИНА.
82
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЕ БЕ ДАЛЕЧ. СЛЯЗОХМЕ ПЕША ДО ПЛИТЧИНИТЕ. ПРИБЛИЖАВАЙКИ
КОРАБА, ОНЗИ НЕВЕРОЯТЕН И МОГЪЩ СТОН НИ ЕМНА. СПОГЛЕДАХМЕ СЕ.
КИМНАХМЕ ЕДИН ДРУГИМУ. КАЧИХМЕ ЛОДКАТА, ЗА ДА СЕ ИЗТЕГЛИМ ПО ВЪЖЕ
ДО КОРАБА. ИЗКАЧИХМЕ ЩОРМТРАПА. ПРЕТУПАХМЕ ПАЛУБАТА.
НАДНИКНАХМЕ В МАШИННОТО. СВЕТНАХ С ФЕНЕР. НЕЩО ТАМ ПРОБУБОТИ, А
КОРАБЪТ СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОСЛЕ БУБОТЕНЕТО ИЗЧЕЗНА. КОРАБЪТ
ОТНОВО ПОТЪНА В МРАЧИНА.
- ВИДЯ ЛИ?
- КАКВО ДА ВИДЯ?
- НЯКОЙ БРОДИ ИЗ МАШИННОТО …
- ЯСНО, НЕ СИ САМ.
НО, ВИКЪТ ОТНОВО СЕ ЯВИ. ИЗПЪЛНИ ОКОЛНОТО ПРОСТРАНСТВО СЪС
ЗВУКОВА МАТЕРИЯ С ЕДВА ДОЛОВИМА ЧЕСТОТА. РАЗТЪРСИ НИ ДО КОСТИ, А
ПОСЛЕ НИ ОТХВЪРЛИ ОТ ЛЮКА НА МАШИННОТО КЪМ ПЕРИЛАТА. КОРАБЪТ
ОТНОВО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ОТ МАШИННОТО СЕ РАЗНЕСЕ ПУКОТ НА
ГЕНЕРАТОР. БУБОТЕНЕТО НАРАСНА, СЯКАШ ЗА ДА НИ ДОВЪРШИ. И ИЗВЕДНЪЖ
СПРЯ. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.
- ГЕНЕРАТОРЪТ … - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ. – ГЕНЕРАТОРЪТ САМ СИ СЕ ВКЛЮЧ-
ВА, И ИЗКЛЮЧВА …
- И, САМО ТОВА?
- НЕ САМО ТОВА …
ДОБРАХМЕ СЕ ДО КАПИТАНСКАТА КАЮТА. ЗАКЛЮЧИХМЕ СЕ В НЕЯ.
БАРИКАДИРАХМЕ СЕ, ГДЕ' СЕ ДУМА. УЖ ПЕЧЕНИ МЪЖЕ, А ДО ЗАРАНА НЕ
МИГНАХМЕ С ФЕНЕРИ И ТОПОРИ ДО ГЛАВИТЕ.
- АУ – У - У …
- АУ – У - У …
- АУ – У – У …
ПРЕЗ ЦЯЛАТА БЕЗКРАЙНА СЯКАШ НОЩ ГЕНЕРАТОРЪТ, САМ СИ СЕ
ВКЛЮЧВАШЕ И ИЗКЛЮЧВАШЕ. КОРАБЪТ ПРИПЛАМВАШЕ В СВЕТЛИНАТА НА
ВИСОКИТЕ ЛУСТРИ. ТЕЖКИ СТЪПКИ БРОДЕХА ПО ПАЛУБАТА. ПОСЛЕ СПИРАХА.
ПОД ИЛЮМИНАТОРА НА КАЮТА НОМЕР 17. ПРЕД САМАТА ВРАТА.
СКОКВАХМЕ. ПИПВАХМЕ ПРОТИВОПОЖАРНИТЕ ТОПОРИ. НО ЗНАЕХМЕ,
ЧЕ Е БЕЗПОЛЕЗНО И БЕЗСЛАВНО.
- ТРАС …
- ТРАС …
83
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
- ТРАС …
КАТО ИЗПУШИХМЕ И ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРА КЛЮМНАХМЕ, ПА
ЗАСПАХМЕ.
РАЗБУДИХМЕ СЕ КЪМ ОБЕД. НЕБЕТО БЕ ВЕДРО. СЛЪНЦЕТО БЕ ВИСОКО.
СПУСНАХМЕ СЕ В МАШИННОТО ОТДЕЛЕНИЕ. ГЕНЕРАТОРЪТ БЕ ТОПЪЛ. ОТ
НЕГО ЛЪХАШЕ НА ИЗГОРЯЛО МАСЛО. ОТ СТЕНИТЕ СЕ ОЦЕЖДАШЕ ВЛАГА. ПОД
КРАКАТА ПЛИСКАХА САНТИНИ. СТОМАНЕНАТА СТЪЛБА ДО ГЛАВНАТА
МАШИНА БЕ ПОРУТЕНА И ИЗКРИВЕНА, СЯКАШ ВЪРХУ НЕЯ БЕ ТАНЦУВАЛ
БОГАТИР. ВЛЯЗОХМЕ В ОСТЪКЛЕНАТА КОМАНДНА ЗАЛА. ОТВОРИХМЕ
ТАБЛОТО С БУШОНИТЕ. ТАМ БУШОНИ НЯМАШЕ. ДЪЛГО СЕ ГЛЕДАХМЕ
ВТРЕНЧЕНО В ОЧИ. СЯКАШ ОЧАКВАХМЕ ОТНОВО ДА ДОЧУЕМ ОНЗИ ТРАГИЧЕН
ВИК. ВСЪЩНОСТ ВИК - НА ПОРЕДЕН УМИРАЮЩ. ПОБЪРЗАХМЕ КЪМ ПАЛУБАТА.
И ОТКРИХМЕ, КАК ПАЛУБНИТЕ ШЕВОВЕ СА РАЗКЪСАНИ ОТ НЕЗНАЙНА СИЛА.
ДОКОСНАХ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ШЕВОВЕ, А ТОЙ МЕ ПОПАРИ С ЦЕЛУВКАТА НА
СКОРПИОН.
- ТОВА БЕ КОРАБЪТ! – ПРОРОНИ МОЯТ ПРИЯТЕЛ.- КОРАБЪТ ПЛАЧЕ.
УСЕЩА, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ОТИДЕ НА СЛОМ . . .
ВДИГНАХ ОЧИ.
ПРЕЗ КАНАЛА СЕ ЗАДАВАХА ДВА ЧЕРНИ, КАТО ГАРВАНИ, ПРИСТАНИЩНИ
ВЛЕКАЧА.
ТЕ ИДВАХА ЗА СВОЕТО.
04.11.2012.
84
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЧЕРВЕЙ КОЙТО ПРОЯЖДА КАМЪК
НА ХЕНИ
ХАРЕСВАМ ДА ПЪТУВАМ С ВЛАК. МАКАР, В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ,
ОЧАРОВАНИЕТО НА ТОВА ПЪТУВАНЕ ДА ИЗЧЕЗНА. ОТСЪСТВАТ
СТАРОМОДНИТЕ ВАГОНИ. УГРИЖЕНИЯТ ЗА УДОБСТВОТО НА ПЪТНИЦИТЕ
МУСТАКАТ КОНДУКТОР. ОТСЪСТВА МИРИСЪТ НА ДИМ. ТОПЛИТЕ ВЪЛМА ПАРА
ИЗПУСКАНИ ОТ ЛОКОМОТИВА, ОБЛИВАЩИ ПРОТЕГНАТИТЕ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА
НА КУПЕТО НА БЯГАЩИЯ ВЛАК РЪЦЕ. ДОРИ СЕЛСКИТЕ БАБИЧКИ, С ОГРОМНИ
ВЪРЗОПИ И КОШНИЦИ, С НЕСПОКОЙНО КЪТКАЩИ ЛЮБОПИТНИ КОКОШКИ -
НИКАКВИ ГИ НЯМА. (СЕЛЕНИЯТА СЕ НАМЕСТИ В ГРАДОВЕТЕ, ДОКАТО СЕЛАТА –
ДО ЕДНО ЗАЧЕЗВАТ!) БЕЗОБИДНИТЕ САЖДИ В ÒЧИ - НАДВЕСИШ ЛИ СЕ ПРЕЗ
ОТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ, ОСТАВАТ СПОМЕН ЗА МАЛЦИНА. В ЗАМЯНА НА ТОВА,
ВОНЯТА ОТ КРАЙПЪТНИ СМЕТИЩА Е БЕЗКРАЙНА, И НИКАКВА СКОРОСТ НЕ БИ
МОГЛА ДА Я СРАЗИ.
ОТСЪСТВАТ БЕЗКРАЙНИТЕ ИСТОРИИ, РАЗКАЗВАНИ ОТ НЕПОЗНАТА
БЕЗЗЪБА ЦИГАНКА, ЗА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ.
ИЗСКОКНАЛ КАТО В ПРИКАЗКА ИЗ БЛИЗКАТА ГОРА, С ДВУЦЕВКА НА РАМО, ЗА
ДА НАПЪЛНИ ШЕПАТА Й СЪС СРЕБРО И ЖЪЛТИЦИ. ПРЕДИ ДА СЕ МЕТНЕ НА
СВОЯТ ЧЕРВЕН “ПАКАРД”, И ДА ИЗЧЕЗНЕ. КАК ХОДИЛА НА ПОГРЕБЕНИЕТО В
СТОЛИЦАТА. КЪДЕТО ДОКАТО ПЛАКАЛА - ВЪРНАЛА ЕДНА ЖЪЛТИЧКА, КОЯТО
СЕГА ТОЛКОВА МНОГО И Е НЕОБХОДИМА. ЗАЩО ЛИ? ЗАЩОТО СТРАНАТА Е В
ПРЕХОД. И ДОРИ ТЯ, СТАРАТА-ПРЕСТАРЯЛА БЕЗБИЛЕТНА И БЕЗЗЪБА ЦИГАНКА
РАЗБИРА, ЧЕ ТОВА ЩЕ ДА Е ДО КРАЯТ НА СВЕТА.
С ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ТЯГА, ВСИЧКО СТАНА ПРИВИДНО
ПО-ЧИСТО И, ТО СЕ ЗНАЕ, СЪВСЕМ СКУЧНО. ЧЕСТО ПЪТИ ВЛАКЪТ ЛЕТИ В
ПРОСТРАНСТВО ДОТАМ ОБЖИВЯНО, ЧЕ СЕ ЧУДИШ ДАЛИ НЕ СИ СЕ ВЪРНАЛ НА
ГАРАТА ОТ КОЯТО СИ ТРЪГНАЛ. ДОКАТО СИ СЕ ЧУДИШ, КАК И ЗАЩО ТВОЯТ
СПЪТНИК ПУХТИ, ГЛЕДА ПОД ВЕЖДИ, ЧАС ПО ЧАС ПРОВЕРЯВАЙКИ
СЪДЪРЖАНИЕТО НА СВОИТЕ ВСЪЩНОСТ СЪВСЕМ ПРАЗНИ ДЖЕБОВЕ.
НЕЗАВИСИМО, ЧЕ В КУПЕТО СТЕ САМО ДВАМА. А ОСВЕН ТОВА ВИ СЕ СТРУВА, ЧЕ
85
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
СЕ ПОЗНАВАТЕ ОТ ДЪЛГИ ГОДИНИ.
И ВСЕ ПАК, РАЗГОВОРИ В КУПЕТО СА ВСЯКАК НЕИЗБЕЖНИ. РАЗГОВОРИ,
КАКВИТО НИКОЙ НИКОГА НЕ БИ МОГЪЛ ДА ПРЕДВИДИ. ЧЕ ДА ГИ
ПРЕДОТВРАТИ. ЩОТО, ЖИВОТЪТ ПОНЯКОГА НАЛАГА, ХЕЙ ТАКА - БЕЗ
ПРИЧИНА, ДА РАЗТВОРИШ ДУША ПРЕД НЕПОЗНАТ.
НЕОТДАВНА, ВЛАКЪТ МЕЖДУ СТОЛИЦАТА И МОРЕТО, СПРЯ ВСРЕД
БЕЗИМЕНЕН ТУНЕЛ. (БИВШ ДЕМОКРАТИЧЕН ПРЕЗИДЕНТ, МУ БЕ ДАЛ ИМЕТО НА
ЕДНА ОТ СВОИТЕ ЗАКОННИ ДЪЩЕРИ, КОЛКОТО ДА РАЗБУНИ ПРЕСАТА.
ТАБЕЛАТА БЕ ПРЕМАХНАТА. ОСТАНА ТУНЕЛЪТ. И, ЗАПОЧНА ДА СЕ РУШИ!)
СВЕТЛИНИТЕ ОТ ПРОЗОРЦИТЕ, ХВЪРЛЯХА РЪЖДИВИ ЖЪЛТЕНИКАВИ ПЕТНА
ВЪРХУ КАМЪНИТЕ, С КОИТО БЕ ИЗЗИДАН ТУНЕЛЪТ. ПОКРИТИ НЕИЗТРИВАЕМО
С ЛОКОМОТИВНИ САЖДИ, ОТ ЕДНО НЕ ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ. КОГАТО ПÀРАТА
УСПЯВАШЕ, И ПОСТИГАШЕ РАЗПИСАНИЕ. ТОЗИ ЗИДАН КАМЪНАК, ТАКА И ЩЕ
СИ ОТИДЕ. ПРЕНАСЯЙКИ СЪС СЕБЕ СИ, ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,
НЕРАЗГАДАЕМИ ЧАСТИЦИ ОТ ЧОВЕШКИТЕ СЪДБИ.
БЯХМЕ ДВАМА СЛУЧАЙНИ МЪЛЧАЛИВЦИ В КУПЕ, ИЗПЪЛНЕНО С
ПОЛУМРАК. НЕПОЗНАТИЯ СРЕЩУ МЕНЕ РАЗМАХА ПРЪСТ. ОТВОРИ ПРОЗОРЕЦА,
ПОСОЧИ.
- Я, - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ, - ВИЖТЕ ТЕЗИ ШУПЛЕСТИ КАМЪНИ. СЯКАШ
ПРОЯДЕНИ ОТ ЧЕРВЕЙ . . .
ТЪЖНО, ТЪЖНО СЕ РАЗСМЯ.
СВИХ РАМЕНЕ. ПОДИР НЯКОЛКОЧАСОВО ПЪТУВАНЕ - ПЪРВИ ДУМИ В
РАЗМЯНА. ВЛАКЪТ ПОТЕГЛИ ОТНОВО, А ЧОВЕКЪТ МЕ ДОКОСНА С РЪКА, ЗА ДА
РАЗКАЖЕ.
МОЕТО ДЕТСТВО ПРЕМИНА В БЕЛОГРАД. ГРАДЪТ НАД МОРЕТО И
ГОЛЯМАТА РЕКА. ТИХИ, ЛЕТНИ ОБЕДНИ ПЛОЩАДИ, ВЕКОВНИ КРИВОЛИЦИ НА
ПУСТИ ПРАШОЛЯСАЛИ УЛИЦИ. КЪДЕТО, ДО ПРЕМАЛА, ГОНЕХМЕ
ВОЕННОВРЕМЕНЕН ФУТБОЛ - КЪЛБО ВЪЛНЕНА ПРЕЖДА, ОБШИТО В БРЕЗЕНТ.
КАЛКАНИ НА ЗАНЕМАРЕНИ КЪЩИ, ЗАТУЛВАЩИ СЕНЧЕСТИ ДВОРОВЕ. АСМИ
УХАЕЩИ НА КАМФОР, МАСЛИНА, СМОКВА И ЛИМОН; НА НАР И НА ФИНАП.
РАЗЦЪФНАЛИ ВСРЕД ЛАЙКУЧКА И БИЛКИ. ПРЕТЪПКАНИ С ИЗОСТАВЕНИ
НЕНУЖНИ ВЕЩИ. ПРИПОКРИТИ С БЕЛОСНЕЖНО ПРАНЕ, ПРИЕЛО ЦВЕТА НА
86
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЕБЕТО. РУХНАЛИ ДЪРВЕНИ СТОБОРИ - КОСМОС И ПРОСТРАНСТВО НИЧИЕ.
ДЕБЕЛОСТВОЛИ СМОКИНИ, ЗАСАДЕНИ В НЕЗАПОМНЕНИ ВРЕМЕНА, БЕЗ
СЪМНЕНИЕ, ОТ САМИЯТ ГОСПОД-БОГ. ВДИГАХА КОРОНИ ЛИПИ И ЧЕРНИЦИ.
СПУСНАЛИ КОРЕНИ ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО НА ЗЕМЯТА, ТЕЗИ ДЪРВЕСА
ХВЪРЛЯХА ТЕЖКИ ЗАГАДЪЧНИ НЕПРОНИЦАЕМИ СЕНКИ. ВСЯКА ЕСЕН, ВСРЕД
ТРЕВЯСАЛИ ДО ПОЯС ДВОРОВЕ, ВИТАЕХА ЗАЧУМБЕРЕНИ СТОПАНКИ,
ПРИБИРАЙКИ НАТЕЖАЛИ ОТ МЪЗГА ПЛОДОВЕ. ЖЕНИТЕ СЪБИРАХА
ПЛОДОВЕТЕ В КАЛЪФКИ ОТ ВЪЗГЛАВНИЦИ, ТЪПКАНИ СЪС СЪНИЩА НА
ПОКОЛЕНИЯ. ПОСЛЕ ОБЛИЗВАХА, С ДЪЛЪГ, БЪРЗ КАТО НА ДЪЖДОВНИК ЕЗИК,
СВОИТЕ СВЕТНАЛИ ОТ ЕЖЕДНЕВНО ПРАНЕ ОМЕДЕНИ ДЛАНИ. ПО СТЕБЛАТА
НА СМОКИНИТЕ ПЪЛЗЯХА ТРУДОЛЮБИВИ МРАВКИ. ЗАЕДНО С ПЛОДЪТ, ТЕ
ПОПАДАХА В ДЪЛБОКИТЕ ИМПРОВИЗИРАНИ ТОРБИ, КЪДЕТО АРОМАТЪТ НА
ЛИПОВ ЦВЯТ НИКОГА НЕ БЕ ИЗЧЕЗВАЛ. ОТ ТОЗИ СЛАДЪК ПЛОД, ПРИМЕСЕН
ИЗОБИЛНО С НЕОТТРАНЕНИ МРАВКИ, БАБИТЕ ВАРЯХА ЧАРОВНО СЛАДКО,
ПОМАГАЩО ПРИ БОЛЕСТ. ДАЛИ ПОРАДИ ТОВА, ТАКА БЪРЗО ВЪЗМЪЖАХМЕ?
МОЖЕБИ, НО НАВЯРНО НЕ САМО ПОРАДИ ТОВА.
ОБИТАВАХ НАЙ-МАЛКАТА МАНСАРДНА СТАЯ НА СВЕТА, КАКВАТО
ЧОВЕК БИ МОГЪЛ ДА СИ ПРЕДСТАВИ. СЪТВОРЕНА ЗА ПИГМЕИ. ЗАЛУТАНА ПОД
ВИСОКИТЕ ГРАДСКИ ЗВЕЗДИ. В ШУМЕН, ПРЕНАСЕЛЕН СЛЕДВОЕНЕН ДОМ,
ВМИРИСАН НА ЗЕЛЕВА ЧОРБА И ЧЕСЪН. РАБОТЕХ В ДЕПОТО НА СМЕНИ.
ЗААВРЪЩАЙКИ СЕ В ПОЛУНОЩ, ГЛАВАТА МИ ЕХТЕШЕ СЪС ЗВУК НА
ЕЛЕКТРОЖЕН, С УДАРИ НА ЧУК ВЪРХУ СТОМАНА, А СВИРКИ НА ЛОКОМОТИВИ И
СЪСЪК НА ПÀРА ПИЩЯХА ДО ЗАРАНА, БУДЕХА ОТ СЪН.
ЗАВРЪЩАХ СЕ БАВНО, НЯКАК ОСОБЕНО ЗНАЧИМО, ПРЕЗ ПОЛУЗАСПАЛИЯ
ЛИПОВ БЕЛОГРАД, ВКОЧАНЕН ОТ КАКВИ ЛИ НЕ РАЗПОРЕДБИ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИ
ДА РАЗМОРЯЧАТ И ПОТУЛЯТ ЗАВИНАГИ; И БОГ, И ДУХ, И ЧОВЕК, И ЧОВЕЩИНА.
ЧЕ ДА ПРЕВЪРНАТ ВСИЧКО В УХИЛЕНА СИВА ИМПОТЕНТНА ЖИВА ПЛЯВА.
ИЗМОРЕНИТЕ МОИ НОЗЕ МЕ НОСЕХА УНИЛО КЪМ ДОМА. ИЗКАЧВАХ
СЕДЕМНАДЕСЕТТЕ ДЪРВЕНИ СТЪПАЛА ДО МОЯТА ТАВАНСКА СТАЯ. ГРОХВАХ
ИЗНЕМОЩЯЛ ВЪРХУ ШИРОКОТО ЛЕГЛО НА САМОТАТА. ЗАСПИВАХ НЕЗАБАВНО.
БУДЕХ СЕ В ЗОРИ. ЩУР-ПРЕЩУР. СЯКАШ БИХ МОГЪЛ ДА ОСТАНА ВОВЕКИ МЛАД.
СЯДАХ ПРЕД КУПА ИЗСТИНАЛА СУПА, И КЪШЕЙ КЛИСАВ ТИПОВ ХЛЯБ. А, В
УШИТЕ МИ ВИЕХА ЛОКОМОТИВНИ СИРЕНИ, В ГЛАВАТА МИ ТРЕЩЯХА УДАРИ ОТ
МЕХАНИЧНИ ЧУКОВЕ.
87
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ВСЯКА ВЕЧЕР ПРЕДИ ДА ЗАСПЯ, ХВЪРЛЯХ ПОГЛЕД КЪМ ТЪМНЕЕЩИЯТ
СМОКИНОВ ДВОР. НАД КОЙТО ПРЕМИГВАХА СЛЕПИ ПОРУТЕНИ КАЛКАНИ, С
НЕЗАЧУЛЕНИ ПОЛУНОЩНИ ПРОЗОРЦИ. ТЕХНИТЕ ОБИТАТЕЛИ, НЯМАХА
НИКАКВО ЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ВГЛЕЖДАТ В ЧУЖДИ СЪДБИ. СОБСТВЕНАТА ОРИСИЯ
БЕ ПРЕДОСТАТЪЧНА. И, МАКАР ЗАД ТЯХ ДА СЕ РАЗИГРАВАШЕ НЕПОЗВОЛЕНАТА
РОМАНТИКА НА НЕДОСТИЖИМОТО, АЗ НЕ МОЖЕХ ДА УДЪРЖА НАТЕЖАЛИ
ОЛОВЕНИ КЛЕПАЧИ, ПАДАЩИ СЯКАШ НЕУМОЛИМ СЕМАФОР.
КЛЕПАЧИТЕ ЗОВЯХА СЪН, И АЗ СЕ ПОДАВАХ НА ТОЗИ ПРИЗИВ.
ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ НАЙ-САМОТНАТА ЖЕНА В СВЕТА. КОЯТО ЛЕНИВО, БАВНО,
ВЕЛИЧЕСТВЕНО И НЯКАК РИТУАЛНО, СЕ РАЗСЪБЛИЧАШЕ ТАМ, ЗАД СВЕТНАЛИЯ
ПРОЗОРЕЧЕН ЕКРАН, НАД ЗАГАДЪЧНО ТЪМНЕЕЩИЯ ВЪТРЕШЕН ДВОР НА
НИСКОЕТАЖНИТЕ СГРАДИ. ИЗВИСИЛА ЧУДОВИЩНОПИЩНА ГРЪД НАД
СМЪЛЧАНИ ОТ НЕГА ДВОРОВЕ. ИЗПЪЛНЕНИ С РЪЧНО СПЛЕТЕНИ ПРИМИТИВНИ
ИНСТАЛАЦИИ, ОТ НАДЛЪЖНО ПРОВИСНАЛИ БЕЗКРАЙНИ ПОЦИНКОВАНИ
ТЕЛОВЕ. ПОДПРЯНИ С ПРЕСТАРЕЛИ ЧАТАЛЕСТИ КОЛОВЕ, ПОНЕСЛИ ТОНОВЕ
ЗАРЯЗАНО – ЗА УТРЕ - КЪЩНО ДОМАШНО ПРАНЕ. ПОСТАВИЛА НЕИСТОВО
СТРОЙНИ НОЗЕ ВЪРХУ УМИВАЛНИК, ОТЛЯТ ПОД САМИЯТ ПРОЗОРЕЦ.
ПОДГОТВЯЙКИ, БЕЗ НАЧАЛО И БЕЗ КРАЙ, СВОЯТ ОЧАКВАТЕЛЕН СРЕДНОЩЕН
ТОАЛЕТ.
СНАЖНА БЕЛОСНЕЖНА ГОЛОТА, КОЯТО БИ МОГЛА ДА ВДИГНЕ МЪРТВЕЦ
ИЗ ГРОБА. ГОЛОТА, ЛЮБУВАЙКИ СЕ САМА НА СЕБЕ СИ, В ОГЛЕДАЛОТО НА
СРЕДНОЩЕН ПРОЗОРЕЦ. ПОД КОЙТО БУДУВАШЕ, НАУЖКИМ ПОТЪНАЛИЯТ В
СЪН, КРАЙБРЕЖНИЯТ СВЯТ НА ОТРУДЕНИЯТ БЕЛОГРАД. ОПОСКАНИТЕ ОТ
СТАРЕШКИ ДЛАНИ СМОКИНОВИ ДЪРВЕСА. ПРОТРИТИТЕ ФЛАГОВЕ НА
ИЗОСТАВЕНО ПОД МОРСКИЯ БРИЗ ПРАНЕ. ПОГЛЕДИТЕ НА СЛУЧАЙНИ
МИНУВАЧИ. ВЗОРЪТ НА ЕДНО ДЕТЕ. ПРОЗОРЕЦ, ЗАД КОЙТО ВИТАЕШЕ ПО
ПЪЛНОЛУНИЕ КОСМОСЪТ НА КОРПУСЪТ НА ЕДНА ЖЕНА. И, МИ ИДВАШЕ ДА
ВИКНА, ЧЕ ДА РАЗКРЕЩЯ.
- БУДЕН – Н – Н . . . БУДЕН – Н – Н . . . БУДЕ – Е - ЕН – Н – Н . . .
ПОСЛЕ, ПРОЗОРЕЦЪТ-ЕКРАН ПОТЪВАШЕ В МРАК. ЗА ДА СЕ СЛЕЕ С
ПОТЪНАЛИЯ В БРЪШЛЯН КАЛКАН НА СТАРАТА КЪЩА. С БЕЗЛИЧНОТО ЛИЦЕ НА
НОЩТА, ЗАПЪТЕНА ЗАПЪХТЯНО КЪМ ИДВАЩИЯ ДЕН. АЛА, АЗ ЗНАЕХ. ТАМ
ОТСРЕЩА, ДВЕ ПРОНИЦАТЕЛНО СИЛНИ ОЧИ, СЕ ИЗХИТРЯВАХА ДА МЕ
НАБЛЮДАВАТ СКРИТОМ.
88
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ЗАПАЛВАХ СВЕТЛИНИТЕ В СВОЯТА МАНСАРДА. ЗАСТАВАХ ПРЕД МОЯТ
ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ. ИЗКАРВАХ В ПОЛУСЪН, ДОКАТО УМОРАТА НЕ МЕ
ЗАТРЪШВАШЕ, ВЪРХУ ПРОСКЪРЦВАЩОТО ЛЕГЛО НА САМОТАТА. ОНАСЛЕДЕНО
ПИРИНЧЕНО ЛЕГЛО, ПОЗНАЛО ЛЮБОВ, ЗАЧЕВАНЕ, ИЗНЕВЕРИ, РАЖДАНИЯ И
АБОРТИ; СЪХРАНЕН ЖИВОТ И НЕПРЕДОТВРАТЕНА СМЪРТ; НА НЕОПИСУЕМО
ДЪЛГИ БЕЗИМЕННИ РОДÒВЕ. ПОТЪВАХ В КРАТКОТРАЕН СЪН, ИЗРАЖДАЩ
ИЗКУСИТЕЛНИ НАДЕЖДИ.
ЕДНА ПРИВЕЧЕР, ПОБЯГНАЛ ОТ РАБОТА, ХУКНАХ ПРЕЗ ГЛАВА КЪМ
ДОМÀ. ЗА ДА ЗАЛЕПНА ЛАБОПИТНО ПРЕД МОЯ СЪКРОВЕН ПРОЗОРЕЦ. НО,
ЕКРАНЪТ НА МОИТЕ ВЪЖДЕЛЕНИЯ СПЕШЕ. ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТАЗИ ЕНТА
БЕЗСЪННА НОЩ, НЕ ПРЕСТАНАХ ДА СЕ ВЗИРАМ. НАДАЛЕЧ И НЕНАДАЛЕЧ.
ДОКАТО НОЩТА НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ОТКЛИКВА, ЧРЕЗ ВНЕЗАПНИ ОТБЛЯСЪЦИ
ВЪРХУ БЛЯСКАВАТА АСФАЛТОВА ПОВЪРХНОСТ НА ОТСРЕЩНИЯ ПРОЗОРЕЧЕН
ЕКРАН НА ЖИВОТА.
ПРОСЕДЯХ БЕЗКРАЙНИ ЧАСОВЕ, В ЯСНАТА ЛЯТНА НОЩ. КОГАТО НЕБЕТО
НА ИЗТОК ЗАПОЧНА ДА БЛЕДНЕЕ ОТКРИХ, КАК ОТСРЕЩА, ОБЛЕГНАТ ВЪРХУ
ПРОЗОРЕЧНАТА РАМКА, НЕПОЗНАТ МЪЖ БЕЗМЪЛВНО ПУШИ СВОЯТА ЛУЛА.
ХВЪРЛИХ СЕ ВЪРХУ РАЗКРИВЕНОТО ЛЕГЛО. ПРЕД ОЧИТЕ МИ БЕ КЪПЕЩАТА СЕ
В МРАК ЖЕНА, НЕПОЗНАТИЯТ МЪЖ, БЕЗРАЗЛИЧНО ЗАГЪРБИЛ БЕЗПОДОБНИ
КРАСОТИ. ЗА ДА ИЗПУШИ СВОЯТА УТРИННА ЛУЛА ТЮТЮН.
С ПОЯВАТА НА НЕПОЗНАТИЯТ МЪЖ, ОГЛЕДАЛОТО НА
НЕДОСТИЖИМОТО ЗАВИНАГИ ИЗЧЕЗНА. НАИСТИНА, ПОНЯКОГА ПРОЗОРЕЦЪТ
ПРОСВЕТВАШЕ С БЪРЗИНА НА МЪЛНИЯ, НО ТАКА КРАТКОТРАЙНО И
ДОТОЛКОВА ПЕСТЕЛИВО, ЧЕ СИЛУЕТЪТ НА НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА ЕДВА-ЕДВА
ПРОБЯГВАШЕ. ВСЯКА ПРИВЕЧЕР, ПОДИР МОНОТОННИЯ РАБОТЕН ДЕН, ПО
НАВИК, АЗ ЗАСТАВАХ НА СВОЯТ СИ НАБЛЮДАТЕЛЕН ПОСТ. ОЗАДАЧЕН ОТ
ОТСЪСТВИЕТО НА ОНАЗИ ЗАГАДЪЧНА ЖЕНА. О, АЗ ТЪРСЕХ НЕЙНИЯТ СТРАНЕН
ПОГЛЕД. ЗАЛУТАН НЕИЗВЕСТНО НАКЪДЕ В НОЩТА. ПРЕЛИТАЩ НАД
БЕЛНАЛИЯТ СЕ БЕЛОГРАД, ВСЕ ПО-ЧЕСТО ПОКРИТ С ПРОМИШЛЕНА
МЪГЛЯВИНА. РЕЕЩ СЕ НАДАЛЕЧ В МОРЕТО. ТАМ, КЪДЕТО ПАРАХОДИ
ПРЕДУПРЕЖДАВАХА ИЛИ ЗОВЯХА. ПОГЛЕД ДОКОСВАЩ НЕБЕТО. ПОГЛЕД,
КОЙТО ИЗДИРВА, ТЪРСИ И НАМИРА.
89
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ОНАЗИ КЪСНА НОЩ, КОГАТО ГРАДЪТ БЕ ТАКА ПРИТИХНАЛ, ЧЕ СЕ
ЧУВАШЕ РЕВЪТ НА НЕДАЛЕЧНОТО МОРЕ, А ЛУНАТА ПЛУВНАЛА В КРЪВ БЯГАШЕ
ВСРЕД ОБЛАЦИ, ПРОЗОРЕЦЪТ НА МОИТЕ МЕЧТАНИЯ НЕУДЪРЖИМО БЛЕСНА.
ЖЕНАТА СЕ ЯВИ МОЖЕБИ СЪНЕНА, ИЛИ ЕДВА РАЗСЪНЕНА. ЗА ДА МИ МАХНЕ С
РЪКА. И, В ТОЗИ НЕИН СЯКАШ НЕИСТОВ ЗОВ, ПОЧУВСТВАХ И ЗЛОСТ, И
ОТЧАЯНИЕ, И ГНЯВ. ХУКНАХ ПО СТЪЛБИТЕ. ПРЕКОСИХ БУРЕНЯСАЛИЯ ДВОР.
ПРЕКРАЧИХ ДЪРВЕНИТЕ ТАРАБИ НА ПРОГНИЛАТА ОГРАДА. ПОД СЯНКАТА НА
СМОКВА, ЖЕНАТА МЕ ОЧАКВАШЕ, ДОГОНВАЙКИ СИ МЛАДОСТТА.
ЖЕНАТА БЕЗУМНО МЕ ПРИВЛЕЧЕ. РАЗТВОРИ ДРЕХА, РАЗКРИ СЕБЕ СИ, И
АЗ ПРОНИКНАХ В НЕПОНОСИМИ ДЪЛБИНИ. УСТАНОВЯВАЙКИ ЗА ПРЪВ
УДИВИТЕЛНО СТРАШЕН ПЪТ, ЧЕ ПЛЪТТА НА ЖЕНАТА Е ДО СЪВЪРШЕНСТВО
ДОСТЪПНА, СТИГА ЖЕНАТА ИСКРЕНО ДА ПОЖЕЛАЕ. А, ОНАЗИ ЛУДО
ЩРЪКНАЛА ГРЪД ЛУМНА, И ИЗЛЪЧИ НЕЗЕМНА СВЕТЛИНА. НАД НАС, ВЪРХУ
КАЛКАНИТЕ НА СТАРИТЕ КЪЩИ, ЕДИН ПРОЗОРЕЦ ПРОДЪЛЖИ ДА БДИ В
НОЩТА. ТАМ, ЕДИН ВЕЧЕ НЕ МЛАД ЧОВЕК, ПУШЕШЕ СВОЯТА ДОБРЕ
НАТЪПКАНА ЛУЛА.
РАЗКАЗВАЧЪТ ПОЕ ДЪЛБОКО ДЪХ. ГЪРДИТЕ МУ ПРОСКРИПТЯХА.
ВГЛЕДАХ СЕ В НЕГОВОТО ЛИЦЕ. ЛИЦЕ НА ЧОВЕК БЕЗ ДОМ, БЕЗ СЕМЕЙСТВО, БЕЗ
ЛЮБОВ. ПЪТНИК БЕЗ НАСТОЯЩЕ, БЕЗ БЪДЕЩЕ, БЕЗ УТЕХА. ЧОВЕКЪТ РАЗТЪРКА
НЕРВНО ДЛАНИ, И АЗ ОТКРИХ ИЗПОЧУПЕНИ ПРЪСТИ, НЕИЗТРИВАЕМО
ПРОПИТИ С МАШИННИ МАСЛА ДЛАНИ. ПО-СКОРО ЧЕЛЮСТИ НА БАГЕР,
ОТКОЛКОТО РЪЦЕ НА ЧОВЕК, КОИТО НЯКОГА СА БИЛИ НЕЖНИ, МЛАДИ И
ЛЮБОВНИ. ТОЗИ СТРАНЕН НЕПОЗНАТ, НЕ РАЗКАЗВАШЕ ЛИ МОЯ НЯКОГАШНА
ИСТОРИЯ?
ОТ ТОГАВА ИЗМИНАХА ГОДИНИ, ПРОДЪЛЖИ ЧОВЕКЪТ. СТАРИТЕ КЪЩИ
СА СРИНАТИ ИЗ ОСНОВИ. СМОКИНИТЕ СА ИЗКОРЕНЕНИ ИЗ КОРЕН. ДА НЕ
ГОВОРИМ ЗА КАЙСИЯ И ФИНАП, ГДЕТО ГИ НЯМА ДОРИ В ЧИТАНКИТЕ.
ДВОРОВЕТЕ СА ПРИВЪРНАТИ В СКЛАДОВИ ПЛОЩАДКИ, ЗА БЕЗСМИСЛЕНИ
СТРОЕЖИ. НЯКОГАШНИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ СЕНЧЕСТИТЕ БЕЛОРАДСКИ ДВОРОВЕ,
СЕ РАЗПРЪСНАХА. КОЙ НА СЕЛО, КОЙ НА ДРУГИЯТ КРАЙ НА СВЕТА.
ВСЕ ОЩЕ СРЕЩАМ ОНАЗИ ЖЕНА ПО УЛИЦИТЕ НА БЕЛОГРАД. ДОРИ НЕ
ПОМНЯ НЕЙНОТО ИМЕ. ВЕЧЕ НЕ МЛАДА. ДВАЖ ПОВЕЧЕ САМОТНА. ПО НАВИК
90
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
СПИРАМ ПОГЛЕД ВЪРХУ НЕЙНАТА ОТДАВНА ИЗПОСТАЛЯЛА ГРЪД. ЖЕНАТА
СВИВА РАМЕНЕ. КИМА БЕЗУЧАСТНО С ГЛАВА. УСМИХВА СЕ, МИСЛЯ, НЯКАК
ВИНОВАТО. СВЕЖДАМ ОЧИ, ПА БЪРЗАМ ДА ОТМИНА. КОПНЕЯ ДА ПОТЪНА Ò
ЗЕМИ. МАКАР, ЧЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА БЪДА ГОРД. АХ, ВСИЧКО, ВСИЧКО ХУБАВО,
КАК ЛЕСНО СЕ ЗАБРАВЯ.
ЖЕНАТА, ВСЕ ОЩЕ ПРАВИ ХОРАТА ДА СЕ ОБРЪЩАТ. ИЗ ОЧИТЕ Й, ВСЕ
ОЩЕ СТРУИ ОНАЗИ ЛЪЧИСТА СВЕТЛИНА, С КОЯТО ТЯ, ТАКА ОТДАВНА, СЕ
ОСМЕЛЯВАШЕ ДА БРОДИ – С НЕПОЗНАТИ - ВСРЕД НЕБЕСА И ВСРЕД ЗВЕЗДИ. АЗ
ЗНАЯ. ТОВА Е СВЕТЛИНА, КОЯТО НЕ СТАРЕЕ. ЗАЩОТО Е СВЕТЛИНА, КОЯТО
ТЪРСИ И НАМИРА.
МЪЖЪТ С ЛУЛАТА ПОВЕЧЕ НЕ СРЕЩНАХ. ЗАГИНАЛ НА БОРДА НА ГОРЯЩ
КОРАБ. КАК ЛИ СЪМ УСПЯЛ, ДА ГО НАУЧА? В ТОЗИ ТАКА КАЛПАВ ЖИВОТ, ВСЕ
ЩЕ СЕ НАМЕРИ НЯКОЙ, КОЙТО ДА Е ЗАБЕЛЯЗАЛ НЕЩО СЪЩЕСТВЕНО СВЪРЗАНО
С ТЕБ. ТА ДА ТИ ГО НАТРЕСЕ ВМЕСТО ГРЯХ, БЕЗ ДА ПОДОДЗИРАШ.
АМИ АЗ . . . КАКВО АЗ ? . . .
ДУШАТА МИ, КАКТО ПРИ ТЕБ МИЛИ, ОТДАВНА Е ПРЕВЪРНАТА В
БЕЗПОЩАДЕН КАМЪК. УБЕДЕН СЪМ, БИХ ПРЕОДОЛЯЛ ПРЕЧКИ ВСЯКАКВИ.
СТИГА ДА ПОИСКАМ. НЕ САМО С ТЕЗИ ПОРУТЕНИ РЪЦЕ. НАЙ-ВЕЧЕ СЪС СЪРЦЕ
ОТ КАМЪК. КОСИТЕ МИ, КАКТО ПРИ ТЕБ НЕПОЗНАТ СЪБЕСЕДНИКО, СА БЕЛИ
ДО КОСЪМ. ТОЧНО ЗА ОТРЯЗЪКА ОТ ВРЕМЕ, ПРЕВЪРНАЛ СЪРЦЕТО МИ В
КРЕМЪК.
СПОМНЯМ СИ, АХ ДА, ДНЕС НАИСТИНА СИ СПОМНЯМ, КАК ПО ВРЕМЕ
КОГАТО ВСЕ ОЩЕ ПРИТЕЖАВАХ СЕМЕЙСТВО; А ТИ ЗНАЕШ, В ТОЗИ ОТЧАЙВАЩО
МОДЕРЕН СВЯТ, ДА ИМАШ СЕМЕЙСТВО Е ЕДВА ЛИ НЕ БЕЗСМИСЛЕН ЛУКС;
СЪПРУГАТА МИ ТРЪГНА ДА РАЖДА. НА ВРАТАТА НА РОДИЛНИЯ ДОМ, НИ
ПРЕСРЕЩНА НЕПОЗНАТАТА СМОКИНОВА ЖЕНА.
- ХА! - УДИВИ СЕ ТЯ, А АЗ ЗА ПРЪВ ПЪТ ЧУХ НЕЙНИЯ ГЛАС. - ДОБРЕ
ДОШЛА, МИЛА . . .
ТОВА БЯХА ВСЪЩНОСТ ЕДИНСТВЕНИТЕ СЛОВА, КОИТО НЯКОГА ЧУХ ОТ
НЕЯ. ДАЛИ ЗАГРИЖЕНОСТТА, С КОЯТО БЯХА ИЗРЕЧЕНИ, НЕ НАПРАВИХА
ДУШАТА МИ ДА СЕ ЕДИНИ СЪС СЪРЦЕТО, ЧЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОЩЕ ПО-ТЕЖЪК
КАМЪК. КАМЪК, КОЙТО ВЛАЧА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ СЪС СЕБЕ СИ, ПО НАЙ-
РАЗЛИЧНИ ТОЧКИ НА СВЕТА. ВОДЕНИЧНО КОЛЕЛО, КОЕТО ЩЕ ОТНЕСА СЪС
91
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
СЕБЕ СИ, В ГРОБА. ЗАЩОТО ПОД НЕГОВАТА НЕПОСИЛНА ТЕЖЕСТ НЕ
ПРЕСТАВАМ ДА УСЕЩАМ. КАК ОНЗИ ЧЕРВЕЙ НА НЕВИННО ПРОПИЛЯНАТА
МЛАДЕНЧЕСКА БЕЗМЪЛВНА И БЕЗИМЕННА ЛЮБОВНА НОЩ, ПЪЛЗИ, ЯДЕ И
ПРОЯЖДА. БЕЗПРЕДМЕТНА, ЛЮБОВНА НОЩ - ДО БОЛКА СКЪПА.
КАК НЕ ПРЕСТАВА ДА ЯДЕ И ПРОЯЖДА . . .
КАК НЕ ПРЕСТАВА ДА ЯДЕ И ПРОЯЖДА . . .
КАК НЕ ПРЕСТАВА ДА ЯДЕ И ПРОЯЖДА . . .
БИХ МОГЪЛ ДА СПРА ВСРЕД НАДПРЕВАРАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА
ЖИВОТ. БИХ НАМЕРИЛ СИЛИ, ДА БРЪКНА ВСРЕД ДУШАТА СИ. БИХ ИЗТРЪГНАЛ
ТОЗИ МРЪСЕН КЪРВАВ ЧЕРВЕЙ ПРЕД ОЧИ. ЗА ДА ГО РАЗГЛЕДАМ НАЙ-
ПОДРОБНО. ДА СИ ПОИГРАЯ С НЕГО НАЙ-ГРИЖОВНО. ДОКОЛКОТО ВСЕ ОЩЕ Е
ВЪЗМОЖНО. ПОДИР ТОВА - ДА ГО ЗАХВЪРЛЯ НА ЗЕМЯТА. ЗА ДА ГО РАЗМАЖА С
КРАК. ТЪЙ, КАКТО ПРАВЯ СЪС СРЕЩНАТИТЕ ЧЕРВЕИ В СВОЯТ ДЕН. НО ТОВА,
ЕДВА ЛИ ЩЕ ДА СТОРЯ. ТАКА Е СЛАДКО ДА ТЕ ЯДЕ НЕЩО, КОЕТО ОТДАВНА СИ
ЗАГЪРБИЛ.
ПРЕДПОЛАГАМ НЯКОГА, НЯКЪДЕ, НЯКАКСИ, С ПОВОД ИЛИ БЕЗ ПОВОД,
ТОЗИ СТРАНЕН ЧЕРВЕЙ НАЙ-ПОДИР ДА СВЪРШИ СВОЯТА ГИГАНТСКА РАБОТА.
КАТО МЕ ДОВЪРШИ. НО, ДАЛИ НЯМА ДА СЕ ЯВИ ДРУГ? ТОВА НЕ ЗНАЯ. ТОВА
НАИСТИНА НЕ ЗНАЯ.
ТРАКАНЕТО НА КОЛЕЛАТА, ПЛЪТНАТА ЛЯТНА НОЩ, МОНОТОННИЯТ
РАЗКАЗ НА НЕПОЗНАТИЯ, БЯХА НАПРАВИЛИ ДА ЗАДРЕМЯ. КОГАТО СЕ
РАЗБУДИХ, В КУПЕТО НЯМАШЕ НИКОЙ. ЗАПИТАХ СЕ, ДАЛИ ТОВА НЕ БЕ СЪН.
ДАЛИ НЕ СЪМ РАЗКАЗВАЛ ИСТОРИИ САМ НА СЕБЕ СИ. (МНОГО ГО УМЕЯ!) ДАНО
НЕ ЗАСПЯ, ЧЕ ДА НЕ ПРОПУСНА МАЛКАТА ГАРА, КЪМ КОЯТО СЕ БЯХ ЗАПЪТИЛ.
ТАКА БАНАЛНА БЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ ИСТОРИЯ. НО, НА ОТСРЕЩНАТА СЕДАЛКА
ЛЕЖЕШЕ ЧАДЪР, ПОЛОЖЕН ВЪРХУ ЕДИН ОТ ОНЕЗИ ДЕБЕЛИ ВЕСТНИЦИ, В
КОИТО СЕ ПРЕДЛАГА ВСИЧКО ЗА ВСИЧКИ.
ТОГАВА, РАЗКАЗВАЧЪТ СЕ ЯВИ. ЕДИН УЖАСНО ГРОЗЕН СКАПАНЯК.
ИЗВАДИ ПАКЕТ ХАРТИЕНИ КЪРПИ ЗА НОС. ЗАБЪРСА ОЧИ. ПРИЮТИ СЕ В СВОЯ
ЪГЪЛ. И, ЗАСКИМТЯ – ДОСАЖДАЙКИ МИ СЪС СПОМЕНИ.
ВЛАКЪТ ЛЕТЕШЕ ПРЕЗ ГОРИ И ПРЕЗ ПОЛЯ. В ТАЗИ МАЛКА, ИСПОКОН
ВЕКОВ ПОЛУДИВА, ЖИВОПИСНА БАЛКАНСКА КРЪСТОВИЩНА СТРАНА, ОСВЕН
92
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ТУНЕЛИ ОБЛИЦОВАНИ С РЕХАВ ДЕКОРАТИВЕН КАМЪК, ОСВЕН ДЪЩЕРИ НА ЕКС-
ПРЕЗИДЕНТИ, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, СЪЩЕСТВУВАТ И НАЙ-ОБИКНОВЕНИ ХОРА.
ПОЛОВИНАТА СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ МОГАТ И ОБИЧАТ. ДРУГАТА ПОЛОВИНА – ЧЕ НЕ
МОГАТ – НО СЪЩО НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ОБИЧАТ. ПРЕЛЕТЯХМЕ НАД БЛАТА.
ОТРАЗИХМЕ СЕ В РЕКА. ПРОТОЧИ СЕ БЕЗКРАЙНА ПУСТА СТЕП. ПРИОФУЧАХМЕ
ВСРЕД СМЕТИЩА И ОПУСТЕЛИ СЕЛА. РЕШИХ, ЧЕ САМОТАТА ТАКА ОТДАВНА БЕ
ОБСЕБИЛА СВЕТЪТ, ЧЕ ЧОВЕК АКО НЕ СЕ ПРИМИРИ, БИ МОГЪЛ ДА ПОГИНЕ. Е,
ДА, КАЗАХ СИ. ЦЕЛТА НА ЗАНИМАНИЕТО - ОЦЕЛЯВАНЕ ЧРЕЗ ПРИНУДИТЕЛНА
АЛИЕНАЦИЯ.
В ДАЛЕЧИНАТА БЛЕСНАХА АНЕМИЧНИТЕ СВЕТЛИНИ НА БЕЛОГРАД.
ПОМИСЛИХ, ЧЕ ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е СЪН КРАЙ ВОДОПАД, НО ВСЕ ПО-ЧЕСТО
Е ДАЛЕЧ ОТ ВСЯКАКВА ПОЕТИКА. ЕДИН МЪЧИТЕЛНО ДЪЛЪГ НЕСПОКОЕН СЪН;
КРАЙ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ЛИНИЯ, В ТУНЕЛ ИЛИ ВЪВ ОПУСТЯЛ КАНТОН. ПО-СКОРО
НА ЛИНИЯТА ПРЕД ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТУНЕЛ, ОТ КОЙТО ТРЕЩИ, ИЗЛИЗА И
ВРЪХЛИТА ВЪРХУ НИ, БЕЗУМНО БЪРЗИЯТ ВЕЧЕРЕН ВЛАК НА ПРОПУСНАТОТО
ВРЕМЕ.
ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, КОЕТО БАВНО И НАСТОЙЧИВО ДЪЛБАЕ
НАДЪЛБОКО В НАС.
СЯКАШ ЧЕРВЕЙ, КОЙТО ПРОЯЖДА КАМЪК . . .
25.10.2012
93
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
94
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
КАТО ЗАСПАЛИ ЗИМНИ ЗМИИ
ТОВА Е РАЗКАЗ, ЗА ТЕЖКИЯ ИЗНУРИТЕЛЕН ТРУД НА ВОДОЛАЗИТЕ, ПРЕЗ
ЕДНА ДЪЛБОКА ПРИЧЕРНОМОРСКА ЗИМА. НЕДАЛЕЧ ОТ СВЕТОВНО ИЗВЕСТЕН
КУРОРТЕН ЦЕНТЪР. КЪДЕТО СЕ ИЗВЪРШВАХА СПАСИТЕЛНО-
ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ, С ОГРОМНО НАРОДНОСТОПАНСКО И
ОТБРАНИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ.
БЯХМЕ НАЕЛИ ОТ НЕДАЛЕЧНИЯ КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ЕДНА СТАРА
„НИСА“. С НЕЯ РАЗВЕЖДАХМЕ ВОДОЛАЗИТЕ ОТ БАНЯТА НА ХОТЕЛА, ДО
ПРИСТАНА - И ОБРАТНО. СТАВАШЕ СРАВНИТЕЛНО БЪРЗО. КВАРТИРУВАХМЕ НА
ТРИДЕСЕТИЯ ЕТАЖ НА СУПЕРМОДЕРЕН ХОТЕЛ В ДРЕВЕН, СТЪПИСАН ОТ
НАШАТА ПОЯВА, ИСТОРИЧЕСКИ ГРАДЕЦ. НАД НАС БЕ НЕБЕТО. ПРЕД НАС –
ПУСТИННИЯ ЗИМЕН ПЛАЖ. С ФИГУРИ НА СКИТАЩИ САМОТНИЦИ – В ДОБАВЪК.
ВИТАЕХА МЪЛЧАЛИВИ ГЛАРУСИ. ДОРИ ПТИЦИТЕ УСЕЩАХА, ЧЕ НЕ СА ВРЕМЕНА
ЗА ВЪЗХИТА.
НА БРЕГА ИМАШЕ ИЗТЕГЛЕНА ПРОГНИЛА ДЕЛФИНОЛОВНА ГЕМИЯ.
ПРЕВЪРНАТА В КРЪЧМА. ТАМ ВЗЕМАХМЕ ПО ЧАША-ДВЕ ПИТИЕ ПРЕДИ СЪН.
НЕКА ОТБЕЛЕЖА. ВОДОЛАЗИТЕ РЯДКО ПРЕПИВАТ. ЗНАЯТ СИ ДОЗАТА И
МЯРКАТА. СТИГАТ ИМ РАЗНИТЕ СМЕСКИ ГДЕТО ДИШАТ ПОД ВОДА.
ВЕДНЪЖ ПОДИР ПОЛУНОЩ, ШУМНО ТРОПАНЕ ПО ВРАТИ. НАСТОЙЧИВО
ПОЧУКВАНЕ И ПО МОЯТА ВРАТА. НАМЕТНАХ ХАЛАТ. ОТКРИХ ПОРТИЕРА В
НЕГОВАТА АДМИРАЛСКА УНИФОРМА СЪС ЗЛАТНИ ШИРИТИ И ПОСРЕБРЕНИ
ЕПОЛЕТИ, ОРГАН НА ВЛАСТТА С МРАЧНО ЛИЦЕ И ПИУКАЩА РАДИОСТАНЦИЯ В
РЪКА, ДЕЖУРНАТА АДМИНИСТРАТОРКА С ПЕРУШИНА В КОСИТЕ, ДВАМА-ТРИМА
НЕРАЗСЪНЕНИ МОИ ВОДОЛАЗИ. В ДОБАВЪК - РАЗКОШНА НЕПОЗНАТА ЖЕНА:
КОСА В КОК ПОД ШИРОКОПОЛА ШАПКА; ДЪЛЪГ БЯЛ ШАЛ ДО ЗЕМИ; КЪСО
КОЖЕНО КОЖУХЧЕ. ДЪЛГИ ДО БЕДРОТО БОТУШИ, ОЧЕРТАВАХА НЕРАЗУМНО
СТРОЙНИ НОЗЕ И УДИВИТЕЛНО ВИСОКИ ТОКОВЕ. БЯХА ЗАЕТИ С ТРОПАНЕ ПО
ВРАТА, ЗАД КОЯТО ПОДОЗИРАХ, КАКВО БИ МОГЛО ДА СЕ КРИЕ. ВРАТАТА СЕ
ПООТВОРИ. ОТВЪТРЕ ИЗРИГНАХА ПЛАСТОВЕ ТЮТЮНЕВ ДИМ, КОНТРАБАНДНО
УИСКИ ПРЕВЪРНАТО В ПАРА, ШУМ ОТ НЕПРИЯТЕН ХАРД-ДЖАЗ. РАЗБРАХ, ЧЕ
95
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
МОЯТ ЧОВЕК НАПЪЛНО Е ЗАГАЗИЛ.
ПРЕЗ ПРОЦЕПА НА ПОЛУОТВОРЕНАТА ВРАТА, ПРОМУШИ ЖИЛЕСТ ВРАТ
МОЯТ НАЙ-СТАРШИ ВОДОЛАЗ. СИРЕЧ ВОДОЛАЗНИЯТ ЕКСПЕРТ НА ЕКСПЕРТИТЕ
ОТ РЕЗОВО ДО ДУРАНКУЛАК И НА 24 МИЛИ В ОТКРИТО МОРЕ. В УСТАТА МУ
ДИМЕШЕ ОГРОМНА ПУРА.
РАЗМАХАХ РЪЦЕ, КАТО МУ ПОКАЗАХ, ЧЕ ЩЕ ГО ДОВЪРША. УМЕЕШЕ
ДОБРОДУШНО ДА СЕ ХИЛИ.
- КАК НЕ, - ОТВЪРНА, - КАК НЕ! НАМЕРИ СИ ДРУГ ДА ТИ БАЧКА НА ТАКВИЗ
ПАРИ!?!
ВОДОЛАЗИТЕ, (НЯМА ГО ПРИ ДРУГИ ПРОФЕСИИ!), ПЕРМАНЕНТНО
НАТЯКВАТ, ЧЕ БАЧКАТ БЕЗ ПАРИ. ЧЕСТО СИ СЕ ПИТАМ, (ПРЕДИ ДА ПРЕКАЛЯТ!),
ДАЛИ ПЪК НЕ СА ПРАВИ!?! МОЯТ ЧОВЕК СМУКНА ОТ ПУРАТА, ИЗПРАТИ ВЪРХУ
ВСИЧКИ НАС ДОПЪЛНИТЕЛНО КОЛИЧЕСТВО ДИМ С ВКУС НА ЧЕРЕША, ПА СЕ
СЪСРЕДОТОЧИ ВЪРХУ НОВОДОШЛАТА.
- ДРУГА РАБОТА – НЯМАШ ЛИ!?! ЩО НЕ СИ ГЛЕДАШ СПОКОЙСТВИЕТО!?!
БЕ ГОТОВ ДА ЗАТРЪШНЕ ВРАТАТА. ПОРТИЕРЪТ-АДМИРАЛ,
(ДЕЙСТВИТЕЛЕН АДМИРАЛ ОТ РЕЗЕРВА – ТАКА Е ПО ТЕЗИ РОБСКИ ЗЕМИ!),
РЕШИТЕЛНО ПОСТАВИ НА ВРАТАТА КРАК.
- ЛУДИ ЖЕНИ! - НЕХАРАКТЕРНО УЧТИВО ВЪЗДЪХНА МОЯТ ГЛАВЕН, - ВСЕ
ГИ СЪРБИ НЯКЪДЕ. ОСТАВЕТЕ МЕ ДА СЕ НАСПЯ. УТРЕ СЪМ ПЪРВА ВАХТА.
- ДА СЕ НАСПИШ! - КРЕСНА НЕПОЗНАТАТА КРАСАВИЦА. - ЗНАЯ АЗ ТОВА
ТВОЕ НАСПИВАНЕ – ДОНАСПИВАНЕ … ТАЗИ – ОТ КОЙ БАРДАК Я ЗАБЪРСА!?!
ОТБЛЪСНА ПОРТИЕРА И ОРГАНЪТ НА РЕДА. НАХЛУ, НАПРЕДНА. МОЯТ
ВОДОЛАЗ СВИ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. ПА СЕ ЗАВЪРНА В ОГРОМНОТО КРЪГЛО
ЛЕГЛО-ПОЛОГ, ХАРАКТЕРНО ЗА ХОТЕЛА КОЙТО ОБИТАВАХМЕ. СТРОЙНОТО МУ
ТЯЛО БЛЕСНА ПОД ПРИГЛУШЕНИ СВЕТЛИНИ. ТРЪШНА СЕ – И – МИГНОВЕНО
ЗАСПА.
В ЛЕГЛОТО, РАЗБИРА СЕ, ИМАШЕ ЖЕНА. КРАСИВО СЕ ПРАВЕШЕ, ЧЕ СПИ,
ДЪЛБОК НЕПРОБУДЕН СЪН. ГЛЕДАЙ ТИ, КАЗАХ СИ, НЕПОЗНАТИТЕ ЖЕНИ
СТАНАХА ДВЕ. КАКВО ПО-НАТАТЪК!?! НЕЗАВИСИМО ОТ МНОГО ШИРОКОТО
ЛЕГЛО, НЕЗАВИСИМО ОТ ТЕЖКИЯ НЕПРОБУДЕН СЪН, ЖЕНАТА В ГОЛЯМОТО
КРЪГЛО ЛЕГЛО СЕ ПРИТИСНА НЕЖНО ДО РАМОТО НА МОЯТ НАЙ-СТАРШИ
ВОДОЛАЗ.
96
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
БЯХМЕ СТАНАЛИ ТЪЛПА. ЗАЕДНО С ХОРАТА ОТ ПОПУЛЯРЕН
ЗАДГРАНИЧЕН ТАМБУРАШКИ ОРКЕСТЪР. ПРИБИРАЩ СЕ ПО СТАИТЕ В РЪЦЕ С
БАЛАЛАЙКИ, ЦВЕТЯ И НАПИТКИ.
НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА С КОК, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА НАСТОЯВА, ЧЕ МЪЖЪТ
Й НЕЗАКОННО Е ОТНЕТ, А ОСВЕН ТОВА, ЧЕ ВСЕ ПО-СТРАСТНО ГО ОБИЧА.
(НАЛИ!?! - ОТЗОВА СЕ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ МОЯТ СТАРШИ ВОДОЛАЗ.) МЪЖЪТ,
ОТ КОЙТО ТЯ ПРИТЕЖАВА ТРИ НЕСРАВНИМИ ТРИЗНАЧЕТА-МОМЧЕТА. ГДЕ
САМО ЧАКАТ ДА ПОРАСНАТ, ЧЕ ДА ИЗКАРАТ ВОДОЛАЗЕН КУРС, ЧЕ ДА ПЕЧЕЛЯТ
ЕДРИ ПАРИ - КАТО БАЩА СИ.
- АМИ! - ЯДОСА СЕ ПРЕЗ СЪН ВОДОЛАЗЪТ. - КАК ПЪК НЕ!
ЖЕНАТА С КОК СЕ ОБЪРНА ИЗНЕНАДВАЩО КЪМ МЕНЕ.
-ТОЗИ МЕСЕЦ ИМАШЕ ЛИ ЗАПЛАТИ!?!
- НЕ ВИ ЛИ СЕ ОТЧЕТЕ!?! - ЯДОСВАМ СЕ, ЩОТО СЕ ВИДИ РАБОТАТА ОТИВА
КЪМ ПРЕДСРОЧЕН АВАНС. ПОСЛЕ КИПВАМ.
- КАКВА Е ТАЗИ РАБОТА, - ДУМАМ ВОДОЛАЗУ, - ЗАЩО ИЗЛАГАШ
СЛУЖБАТА, ДИВАНЕ ТАКОВА, ИЛИ ИСКАШ ВОЕННИТЕ ДА НИ ИЗЯДАТ ХЛЯБА –
А!?!
- НИЩО ПОДОБНО, - ОТВЪРНА БЕЗ ДА ОТВАРЯ ОЧИ, ПРИТИСНА ОЩЕ ПО-
ПЛЪТНО НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА ДО СЕБЕ СИ В ЛЕГЛОТО, ПА ОТНОВО СЕ
НАПРАВИ НА МЪРТВО ЗАСПАЛ. - С ТАКЪВ ТЪП ОБЕКТ ВОЕННИТЕ НЕ СЕ
ЗАХВАЩАТ. ФИЛОСОФЯТ СЕ, МАКАР ДА ИМАТ ОТ ПТИЦА МЛЯКО ЕКИПИРОВКА.
ОРГАНЪТ НА ВЛАСТТА ОТЕГЧЕН МИ НАМИГНА, ПА СЕ ВЪРНА НА
ОБИЧАЙНОТО СИ МЯСТО ПРИ ВХОДА, ДА НИ ОХРАНЯВА ОТ ТЕРОРИСТИ
ДОКАТО ПОХЪРКВА.
ПОРТИЕРЪТ ВЪРНА ПРОТИВОПОЖАРНИЯ ТОПОР НА НЕГОВОТО ЩАТНО
МЯСТО, ПА СЛЕЗЕ ПРИ РЕЦЕПЦИЯТА, КЪДЕТО ДА СКИМТИ, ВЪЗДИША И
СПОМЕНИ ДА РЕДИ.
РАЗВЕСЕЛЕН, ПЪЛНИЯТ СЪСТАВ НА ГОСТУВАЩИЯ ТАМБУРАШКИ ОРКЕСТЪР
СЕ РАЗПРЪСНА ПО СТАИТЕ, ДА СИ ДОПИЕ. ЩЯХМЕ ДА СЕ СРЕЩНЕМ УТРЕ
ПОДИР ОБЕД, В ГЕМИЯТА-БАР, ЧЕ ДА ПОСВИРИМ И ПОПЕЕМ НА ТРЕЗВА ГЛАВА,
В ИМЕТО НА СВЕТОВНИЯ ГЛОБАЛИЗЪМ И АНТИГЛОБАЛИЗЪМ.
МОМЧЕТАТА ОТ ГРУПАТА СЕ БЯХА ИЗПАРИЛИ. ЕДИНСТВЕНО АЗ БРОЯХ
БУТИЛКИТЕ КРАЙ СТЕНИТЕ, И ФАСОВЕТЕ ПО ПОДА.
- КАЗВАЙ, КАКВА Е РАБОТАТА, - БЯХ НАПЪЛНО ТРЕЗВ, - ЧЕ И АЗ УМИРАМ
ЗА СЪН.
97
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
А ИМИТАЦИОННО СПЯЩИЯТ ОТГОВОРЯ, И ЖЕНАТА ДО НЕГО СЕ ХИЛИ.
- АМИ, ИДИ ДА СИ ЛЕГНЕШ, ШЕФЕ. ТЯ ЩЕ ПОСТОИ, ЩЕ ПОСТОИ, ПА САМА
ЩЕ СИ ТРЪГНЕ. НЕ Е ПРЪВ ПЪТ!?!
И ОТВАРЯ ОЧИ ИМИТАЦИОННО-СПЯЩИЯТ, ПРЕПЛИТА КЛЕПАЧИ, ПА
ПОЯСНЯВА.
ЗАЩО УЙДИСВАТЕ НА АКЪЛА НА ТАЗИ ЖЕНА, ТОГАВА ЗАЯВИ ТОЙ. НИЕ
ТОЛКОВА ОТДАВНА СМЕ РАЗВЕДЕНИ, ШЕФЕ, ЧЕ ДОРИ РЕШЕНИЕТО НА СЪДА
ВЕЧЕ СЪМ ЗАГУБИЛ. СТРУВА МИ СЕ, ЕДИН ЩЪРКЕЛ ОТ ВЪЖЕТО ЗА ПРАНЕ ГО
ОТКРАДНА. КУЧЕТО ГО БЕ ПРИПИКАЛО, А АЗ ГО БЯХ ПРОСТРЯЛ ДА СЪХНЕ, А
ЩЪРКЕЛЪТ – В ТРЪСТИКОВО СЕ СБИРАТ НА ЯТА - ФЪС! - И ХОП, ВЕЧЕ НИКАКВО
ГО НЯМА. ДО ТАМ ЗАРЯЗАХМЕ СЕЛСКОСТОПАНСКАТА РАБОТА, ШЕФЕ, ЧЕ ДОРИ
ЩЪРКЕЛИТЕ НЯМАТ КАКВО ДА ЯДАТ – СЪС СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ СИ СЕ ХРАНЯТ.
РЕШЕНИЕТО НА СЪДА ПРОПАДНА, ГОСПОДИН ДРУГАРЮ МНОГО ГОЛЯМ
НАЧАЛНИК, ДНЕС НАРИЧАН СУПЕРВАЙЗЕР. РЕШЕНИЕТО ПРОПАДНА – НЕ АЗ!?! –
ТАКА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ В ПРОТОКОЛА! А КОПИЕТО ОТ РЕШЕНИЕТО НА
ПОЧИТАЕМИЯ СЪД, ГОСПОДИН ДРУГАРЮ МНОГО ГОЛЯМ НАЧАЛНИК, ОСТАНА
НЯКЪДЕ В КУВЕЙТ, КЪДЕТО - АКО СИ СПОМНЯШ, ЗАЕДНО СТРОЯХМЕ ЕДНИ
ИНТЕЙЦИ ПО ДЪНОТО НА ОКЕАНА. В РАМКА ОТ ИСТИНСКО ИНДИЙСКО ЗЛАТО,
ГО БЯХ ОБРАМЧИЛ. В КАРАВАНАТА НА ВИДНО МЯСТО, ГО БЯХ ОКАЧИЛ. ЕДНА
ЗАРАН СЕ СЪБУЖДАМ, А ТАМ СЕ СЪМВА РАНО-РАНО, ГЛЕДАМ – НЯМА МИ ГО
БЕЗЦЕННОТО КОПИЕ ОТ ТОЗИ ВСЪЩНОСТ КРАЙНО ПЛАТЕЖЕН ДОКУМЕНТ.
НЯКОЙ МИ БЕ ОТМЪКНАЛ ПЕРФЕКТНОТО КОПИЕ ОТ ПЕРФЕКТНОТО
СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, НА ПЕРФЕКТНИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ЗА РАЗВОД!?! БЕЗ ДА
ДОКОСНЕ РАМКАТА. АБЕ, НАМИРАТ СЕ АПАШИ ВСЯКАКВИ. ЕДИН КРАДЕ ЗЛАТО.
ДРУГ - УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА РАЖДАНЕ. ТРЕТИ КРАДАТ СЕМЕЙНИ ЖЕНОРЯ. ПЪК
АЗ – СЪВСЕМ НЕ СЪМ ОТ ТЯХ. ЗАЩОТО СИ ПЛАЩАМ. НАЛИ МА!?! ЖЕНАТА ДО
НЕГО КИМНА ПРЕЗ СЪН С ГЛАВА – КАК ПЪК НЕ – И ТОВА АКО Е ПЛАЩАНЕ!?
МНОГО ХАРЕСВАШЕ ДА РАЗКАЗВА ТАЗИ ТЪПА ИСТОРИЯ СЪС ЗАГУБВАНЕ НА
КОПИЕТО ОТ СЪДЕБНОТО СИ УДОСТОВЕРЕНИЕ. С ПОСЛЕДНИТЕ ДВЕ ИСТОРИИ
ВАРИАНТИТЕ СТАНАХА ПОВЕЧЕ ОТ СЕДЕМ. ТОВА МЕ РАЗСЪНИ НАПЪЛНО. А,
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ТАЗИ ЧУЖДА ЖЕНА, ПОДЧЕРТА „ЧУЖДА“ ПА ВЪЗДЪХНА,
МОЯТА БИВША ДЕ, НЕ ПРЕСТАВА ДА МЕ ПРЕСЛЕДВА И ПРЕСЛЕДВА. НАЙ-
РЕДОВНО ВНАСЯМ ИЗДРЪЖКА ЗА ДЕЦАТА – ТРИЗНАЧНА ИЗДРЪЖКА - КОЙ БИ СИ
ПОЗВОЛИЛ! ПЛАЩАМ ТОК И ВОДА, ИНТЕРНЕТ, И ТЕЛЕВИЗИЯ, КАКТО И
98
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
ДОСТЪП ДО БАСЕЙН, КАКВО ЛИ НЕ. АМА, ПАРА ЛИ Е – БЪРЗО СВЪРШВА. И,
ЗАРАДИ ТУЙ, ВСЕ ПОДИР МЕН ВЪРВИ. НЕ МЕ ОСТАВЯ С ДРУГА ДА ПОЛЕГНА.
КАТО КАК ДА ЗАВЪРТЯ НОВО СЕМЕЙСТВО!?! ТАЗИ РАБОТА БЕЗ ПРОБИ И ГРЕШКИ
– НЕ СТАВА. ТРЯБВА ДА СЕ ПРОБВА И ДА СЕ ГРЕШИ. ДОКАТО СЕ ОСЪЗНАЕШ.
ПАСПОРТА Е ПРИ ТЕБЕ ШЕФЕ, В НЕГО ЯСНО ПИШЕ – РАЗВЕДЕН СЪМ. АКО НЕ ТИ
СЕ ХОДИ ДО ОТСРЕЩНИЯ АПАРТАМЕНТ, НА ТИ И ЕДИН РЕЗЕРВЕН. ОТ КОЙТО
СТАВА ЯСНО, ЧЕ СЪМ ИСТИНСКИ СВОБОДЕН ЧОВЕК. ТОЛКОЗ.
ТОГАВА ЖЕНАТА ДО НЕГО СЕ РАЗБУЖДА. ПОВДИГА СЕ НА ЛАКЪТ.
ОТХВЪРЛЯ РУСИ СПЛЪСТЕНИ КОСИ. ОГЛЕЖДА СПЕЦИАЛНО НЕГОВАТА БИВША.
В ОЧИТЕ Й ОСВЕН БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ОСВЕН ПРЕЗРЕНИЕ, ПРЕЛИВА БЕЗКРАЕН
ЖИЗНЕН ОПИТ. ХВАЩА РЪЦЕТЕ НА МОЯТ СТАРШИ, ЦЕЛУВА ГИ. ИЗДЪРПВА
ПАСПОРТА – ЦЕЛУВА ГО. И, ГО ЗАТРИВА НЯКЪДЕ В СЕБЕ СИ. НЕ БИВА ДА ЗНАМ,
ЧЕ СТАРШИЯТ Е С ДВОЙНО ГРАЖДАНСТВО. КОЙ КАТО МЕНЕ. Я – ТЯ МОЖЕЛА
ОСВЕН ДА СУМТИ, И ДА ГОВОРИ.
В ГЕМИЯТА-БАР НА ХАДЖИ-КОЩИ СЕ ЗАПОЗНАХМЕ, ГОСПОДИН
ДРУГАРЮ ШЕФЕ, НАЛИ ЗНАЕТЕ – ПРЕХОДНИ ВРЕМЕНА. И, КАКВО ПО-ПРЕХОДНО
ОТ ТОВА ДА СЕ УСАМОТИМ, ЧЕ ДА СИ ПИЙНЕМ, ПА ДА СИ НА ХЪЛБОК
ПОЛЕГНЕМ!?! ОЧИТЕ Й, ИЗПЪЛНЕНИ С ПОНЯТЕН СТРАХ, ОБХОЖДАТ ВСИЧКИ
- ЗАЕДНО СЪС ЗАВЪРНАЛИЯТ СЕ ПОРТИЕР-АДМИРАЛ. (НЕ ПРИКЛЮЧИХТЕ ЛИ,
СОБСТВЕНИКЪТ ДОВТАСА, УТРЕ ИМА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ!?!) В БАРА-КРЪЧМА, В
БАРА-ПЛАТНОХОД БЕЗ ПЛАТНА, НО С КРИЛА. ГДЕТО ПРЕЗ ХИЛЯДО
ОСЕМСТОТИН И ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТА, ЧАК ОТ ХОЛАНДИЯ ДОМОРЕПЛАВАЛ ДО
ТУК НА СОБСТВЕН ХОД. ОТ САМИЯ ПОСЛЕДЕН КАПИТАН ГО ЗНАЯ, ПОЧИНА В
РЪЦЕТЕ МИ МИНАЛАТА ПРОЛЕТ, ТА ВСИЧКО СИ МИ ДОВЕРИ. ШЕФЕ, АЗ НЕ СЪМ
КОЯ ДА Е. НЕ СИ ЛЯГАМ С КОЙ ДА Е. НИТО СРЕЩУ – КАК ДА Е. ГЛЕДАМ АКО НЕ
КАПИТАН, ПОНЕ МОРСКИ ДА БЪДЕ. СЕГА СТОРИХ ЖЕРТВА, ШЕФЕ, ТВОЯТ ЧОВЕК
МОЖЕ ДА СИ Е ЕКСПЕРАНТ, НО НЕ Е НИКАКЪВ КАПИТАНТ, ШЕФЕ, МАКАР ЗА
ТАКЪВ ДА СИ СЕ ПРЕДСТАВЯ. ТРЕСЕШЕ ГО ТРЕСКА МОМЧЕТО, ШЕФЕ, ТРЕСЕШЕ
ГО ЯКО. НАГЪВАШЕ ВОДКА С ЧАЕНА ЧАША, НО ТУК НЕ Е МОСКВА, ЧЕ ДА МУ
ПРЕМИНЕ. ВОДКАТА САМО ПО ЕТИКЕТ Е „МОСКОВСКАЯ“. КАК ДА НЕ ГО
СЪЖАЛЯ? АЗ САМАТА В КРЪЧМАТА ОТ СНОЩИ МРЪЗНА. КУПИХ ШИШЕ
МЕДИЦИНСКИ ТЕРПЕНТИН, И – ЕТО НИ ТУК ШЕФЕ, ЕТО НИ В ТЕЗИ КРЪГЛИ
ЧАРШАФИ. ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК – ДА СЕ МАЕ. КАКВИ КРЪГЛИ ЧАРШАФИ -А!?! КАК
ЛИ ГИ ПЕРАТ НА КРЪГЛО – НА КРЪГЛО ЛИ ГИ СУШАТ? ЩОТО ТОЙ МЕ ДОВЕДЕ –
99
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НЕ СЪМ СЕ НАТИСКАЛА АЗ! АБЕ, ТИ ЧОВЕК ЛИ СИ – ИЛИ НАЧАЛНИК!?! НА ТОЗИ
СВЯТ, ИЛИ СИ ЧОВЕК – ИЛИ СИ НАЧАЛНИК. ЕДНОВРЕМЕННО – НЕ МОЖЕ. А,
МОЖЕБИ НЕ БИВА. ОТ ТАКИВА СУХАРИ КАТО ТЕБ – СВЕТЪТ СЪВСЕМ ПСИХЯСА.
ПЪК МОМЧЕТО КАТАЛЯСАЛО, ОТ ПОД ВОДАТА ВДИГНАЛО ТЕМПА, ЛЕГНА И
МИГНОВЕНО ЗАСПА. А, АЗ ГО РАЗТРИХ, И ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЗАТОПЛИХ. А ТОЙ
ПРЕСТАНА ДА ТРЕПЕРИ, И ЗАСПА. Е, КАК ДА НЕ ГО НАЦЕЛУВАМ, КАТО Е ЕДНО
ХУБАВО ЕДРО МЪЖКАРЧЕ-ДЕТЕ!?! ВИЖ СЕГА, НЕ СЪМ СЕ ЦЕЛУВАЛА БАЯ ВРЕМЕ.
ВСЕКИ ГЛЕДА ДА ТИ ГО НАРЪГА – ДА МИНЕ И ОТМИНЕ. КАКВИ ТИ НЕЖНОСТИ –
КАКВИ ЦЕЛУВКИ! С ПРЪСТ НЕ МЕ Е ПИПНАЛ ДОРИ – ДАНО ДА СЕ НАЛОЖИ. ЗА
УТРЕ ГО ИМАШ ГОТОВ. ПУСКАЙ ГО ПАК ПОД ВОДА, ИЗПОЛЗВАЧ ТАКЪВ! АБЕ,
ВИЕ ХОРА ЛИ СТЕ – ИЛИ ДУШМАНИ? КАКВО ТЪРСИТЕ ТУК!?! КЪДЕ Е ОНОВА
ПОЛИЦАЙЧЕ ДА ГО ЗАПИТАМ, КАК ТАКА НАПУСКА ПОСТ ЗАРАДИ ЕДНА ФУСТА
С БОТУШИ БЕЗ ЧОРАПОГАЩНИК!?! МАХАЙТЕ Я ТАЗИ ЗЛА ЖЕНА! ОСТАВЕТЕ НИ
НА МИРА. НИЕ СИ СЕ ЛЕКУВАМЕ. ТОЙ ОТ СПОДЕЛЕНА БОЛЕСТ – АЗ ОТ
НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ.
НО БИВШАТА НАТУРАЛНО ТВЪРДИ, ЧЕ МЪЖЪТ СИ Е НЕИН, ЧЕ Й Е ОТНЕТ
ПРОТИВОЗАКОННО, (КЪДЕ СЕ ДЯНА ТОЗ' ПОЛИЦАЙ!?!), ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАТ ТАМ
НЯКАКЪВ РАЗВОД. ЕДНО МОМЕНТНО И ЕМОЦИОНАЛНО УВЛЕЧЕНИЕ, ПОРАДИ
ПРЕХОДЪТ КЪМ СВОБОДАТА, Е ТОЗИ ТЕХЕН СИ РАЗВОД. ВСЕ ПАК, ТРИТЕ
ПАЛАВИ ТРИЗНАЧЕТА СА НЕ ОТ ДРУГ, АМИ ОТ ТОЗИ ГДЕ СЕГА КЮТА В
ЛЕГЛОТО С ГРОЗОТИЯ-НЕПОЗНАТА!?! АМИ ТОЙ, ДОРИ ИМЕТО Й НЕ ЗНАЕ –
НЕКА ОТГОВОРИ.
- НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА – А – А ... - ИЗРЪМЖАВАНЕ ЗА БЛИЗКИ И ПОЗНАТИ.
- НЯМАШ ПРАВО, ДА СИ ЛЯГАШ СЪС ВСЯКА ЕДНА КРЪЧМАРСКА ФЛЬОРЦА!?!
- БРЕ – Е - ЕЙ! ТИ ЩЕ КАЖЕШ ...
И, НАШИЯТ ОТНОВО СЕ ОТПУСКА, И ОТНОВО СПИ.
И ЕТО, ЖЕНАТА ОТ ЛЕГЛОТО БАВНО СЕ ИЗПРАВЯ. И, ОГРОМНИЯТ НЕИН
БЮСТ СКОКВА НАД ЧАРШАФИ И ЛЕГЛО, ПА СЕ НАВИРА И В ÒЧИ, И РЪВ РЪЦЕ. И,
АЛЕНЕЯТ НЕЙНИТЕ ДВЕ НЯКОГА МАЙЧИНСКИ ЗЪРНА, И ХУБАВКО ПОМРЪДВАТ
НАСАМ-НАТАМ, СЯКАШ ГЛАВИ НА ЗАСПАЛИ ЗИМНИ ЗМИИ, ЩО НЕ ЖИЛЯТ И НЕ
ХАПЯТ. И, ИЗРИЧА НОВИ ТЕЖКИ ДУМИ, А ОНЗИ ОТ ЛЕГЛОТО СИ МЕ
НАБЛЮДАВА, И СИ СЕ ПОДХИЛВА.
- МОМЧЕТО, ЖЕНО НИКАКВА, ТАЗИ НОЩ СИ Е МОЕ! НЕ ГО ДАВАМ
НИКОМУ. НИ НА ТЕБ, НИ НА ШЕФ, НИ НА ГОСПОД, НИ НА ДЯВОЛ, НИ НА
ГОСПОДАР! ИЗЛЕКУВАМ ЛИ ГО – УТРЕ! - ЕЛА СИ ГО ВЗЕМИ. А СЕГА – ВСИЧКИ ВЪЗ
100
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
НАВЪН! - И КРАЙ - И ТОЛКОЗ!
ПОГЛЕДНАХ С РАЗБУДЕНИ ОЧИ, ТАЗИ ИЗМЪЧЕНА ОТ ВРОДЕНА ДОБРОТА
И УЛИЧНА ЖЕНА. В СВЕТЛИНИТЕ НА ВСИЧКОТО ЗАПАЛЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ, ВСЕ
ПОВЕЧЕ ЛИЧЕШЕ НЕЙНАТА БЕЗПОДОБНА ФИЗИЧЕСКА ГРОЗОТА. ТЕЗИ
УВИСНАЛИ ОТ ВСЯКАКВА ЛЮБОВ ОГРОМНИ ТЕЛЕШКИ ГЪРДИ. ЖЪЛТОТО,
ТРЕСКАВО, НАБРЪЧКАНО ОТ НЕДОИЗЖИВЯНОСТ ЛИЦЕ. МОЯТ ЛЕВЕНТ-ВОДОЛАЗ
КРАЙ НЕЯ.
ДОКОЛКО БЯХ ПРИЧИНА ЗА ТОВА ЛЕГЛОВО БЕДСТВИЕ? СЪВЕСТТА И
ПОНАСТОЯЩЕМ МЕ ИЗМЪЧВА.
ПОГЛЕДНАХ СЪС СЪЩИТЕ ОЧИ, И НЕГОВАТА БИВША СЪПРУГА.
КРАСИВИЯТ Й ПРОФИЛ ЧЕРТАЕШЕ СВЕТЛИНАТА НА НАСТЪПВАЩИЯ ДЕН. ЗАД
ПРОЗОРЕЦА БЕ ПЛАЖА, КЪДЕТО ПРОБЛЯСВАХА ФАЛШИВИТЕ БОРДОВИ
СВЕТЛИНИ НА ГЕМИЯТА-КРЪЧНА „ХАДЖИ КОЩИ“. ПО-НАТАТЪК БЕ МОРЕТО. В
НЕГО ПРОБЛЯСВАШЕ ЧЕРВЕНИЯТ СВЕТЛИК НА ШАМАНДУРА, ЗАКОТВЕНА С
ПОМОЩТА НА СПЪТНИКОВА ВРЪЗКА. ТОЧНО НАД ОБЕКТА, КОЙТО
ОБРАБОТВАХМЕ.
БИВШАТА ЖЕНА УХАЕШЕ НА НЕЗНАЕН АРОМАТ. В РЪЦЕТЕ СИ
ПРЕХВЪРЛЯШЕ КЛЮЧОВЕ ЗА КОЛА. РЕШИХ ДА ПОДКРЕПЯ КРАСОТАТА.
- ХАЙДЕ! - РАЗЯДОСАХ СЕ АЗ. - ВДИГАЙ ЧУКОВЕТЕ – И ИЗЧЕЗВАЙ!
- ДА НЕ ИЗЧЕЗНЕШ ТИ! - РАЗЯРИ СЕ ГОЛАТА ЖЕНА, ОСВОБОДЕНА ОТ
ЗАВИВКИ. - МОМЧЕТО ИМА НУЖДА ОТ ЖЕНА, НЕ ОТ ФУКЛЬОВЦИ, ГДЕ НЕ
МОГАТ НА ДВЕ МАГАРЕТА СЛАМАТА ДА РАЗДЕЛЯТ БЕЗ КОМПЮТЪР.
СМАЯХ СЕ, ДОКОЛКО СМЕЛА БИ МОГЛА ДА БЪДЕ ЕДНА ЗАСТАРЯВАЩА
ГОЛА ЖЕНА.
МОЯТ ГЕРОЙ НЕ ИЗДЪРЖА. ПОРОВИ ПОД ВЪЗГЛАВНИЦАТА. ОТКРИ СТАР
ОРЪФАН ПОРТФЕЙЛ. ОТБРОИ БАНКНОТИ. ПОДАДЕ ГИ НА БИВШАТА. ТЯ ГИ
ГРАБНА. ЗАПЪТИ СЕ КЪМ ВРАТАТА, НО СЕ ЗАВЪРНА.
- ОЩЕ – Е – Е . . .
АЛА МОЯТ СТАРШИ ВОДОЛАЗ ВЕЧЕ НАИСТИНА СПЕШЕ. ИЗВАДИХ
СЛУЖЕБНАТА КАСА. ДАДОХ Й ПАРÀ БЕЗ ПОДПИС.
- ОТ АВАНСА, - РЕКОХ. БЕЗ ДА БЪДА УБЕДЕН, ЧЕ АВАНСЪТ НА МОЯТ
ЧОВЕК БИ БИЛ ТАКА ЗНАЧИТЕЛЕН.
ЖЕНАТА НАТИКА ПАРÀТА В ДЖЕБ. ОБНАДЕЖДЕНО ИЗХВРЪКНА В
101
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
КОРИДОРА. ПИПНА АСАНСЬОРА. И ИЗЧЕЗНА.
ВТУРНАХ СЕ В МОЯТА СТАЯ, А ТЯ МИ СЕ ВИДЯ ПУСТА, КАТО ДВОЙНОТО
ДЪНО НА КОРАБ. ГРАБНАХ БУТИЛКА „МАРТЕЛ“ И КАРТОН ЦИГАРИ. СПУСНАХ СЕ
В АДМИНИСТРАЦИЯТА. РАЗКЪСАХ КАРТОНА. ПОДАДОХ – КАТО ЗА УМРЯЛО.
ИЗЛЯЗОХ ПРЕД ВХОДА НА ХОТЕЛА.
В ДАЛЕЧИНАТА ЧЕЗНЕШЕ ЕДНА КОЛА. СТУДЪТ БЕ УБИЙСТВЕН. КОРАБЪТ
ЛЕЖЕШЕ НА ДЪНОТО НА ЗАЛИВА, И ПРЕЧЕЕШЕ НА КОРАБОПЛАВАНЕТО.
ИЗКАЧВАЙКИ СЕ ПЕШКОМ ОБРАТНО, НА ТРИДЕСЕТИЯТ ЕТАЖ, НЕ ПРЕСТАВАХ
ДА СИ МИСЛЯ, ЧЕ ПОДОБЕН РАЗКАЗ НИКОГА НЕ БИХ УСПЯЛ ДА НАПИША.
1978-2012
102
ХЕМИ ВАРНАЛИУС – „РАХАТ-ЛОКУМ РАЗКАЗИ“
103
