©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СМЪРТ
- ЗА ЦАРСТВАЩИ КРАСАВИЦИ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ПЛАНА на безбройните терористични организации, опустошили управленския държавен апарат – чети мозъчния тръст – на Великая Русь в началото на Двадесети Век, стои съдбовна крайна цел. Окончателно унищожаване на Царското Семейство до корен и – Во Веки Веков. Сиреч на Православната връв между погазения от агаряни Константинопол и застрашително технологизиращ се Петербург. (Строеж на леки подводници и тежки самолет-бомбардировачи, при изключителна авангардност на частни научни изследвания!) Акт, в който болшевиките - на гладен стомах - се престарават. За да покажат подир това на света, че независимо от крайно жестоките тоталитарни методи на решаване на социалните проблеми на Русия, успяват и дават на човечеството идеи за Братство, Равенство и Свобода - за сметката на тотална безпощадност. В тази дива и пъстра целеустременост към предреволюционен хаос; инспирирана
отвън и разгъваща верижна реакция вътре в обширната Русь, есерите на прочутия терорист Борис САВИНКОВ, (Ликвидиран от ЧК едва в средата на тридесетте години на века!), резидиращ в Париж, водят по точност, ефективност и жестокост. Те ще бъдат понасяни и търпяни, докато си позволят покушение върху безсмъртният Владимир Илыч ЛЕНИН. Когато на всякаквите есери и техните близки и познати, им е разказана окончателно играта.
ОТ КРАЯ НА 1903, есерите на САВИНКОВ преследват за да изпратят при Светия Господ-Бог
Московския Генерал-Губернатор Великият Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ, намиращ се в личен конфликт с Всеросийския Император. Подал е прошение да му се разреши да преприеме крути мерки срещу все повече ширещият се тероризъм. Императорът рязко е отказал. Сергей
АЛЕКСАНДРОВИЧ е подал оставка. Оставката е приета. Очаква се нов генерал-губернатор.
Въпреки това, той и неговото семейство продължават да обитават Кремъл, защото той си е техен – на РОМАНОВИ. Не подозира, че е революционно осъден, че му остава съвсем малко жизнен път.
ПО ТОВА ВРЕМЕ БОРИС САВИНКОВ, отхвърлен от имперския апарат висш полицейски чиновник, е в дълбока нелегалност. В онези времена на самодоволна царстваща демократичност, високите стени на Кремъл не са проблем за преодоляване, но подир това трябва да се бяга. САВИНКОВ
предпочита упражненията на ума - разместване на пешките върху шаматната дъска на терора. Подир това - тяхното ликвидиране чрез механизма на едноличната си нелегална власт – прикрита зад псевдо-революционни тиради. Когато главите на неколцина самоотвержени
луди-млади биват достатъчно добре промити, и поради това – главозамаяни, те биват изпратени на ликвидация. Докато самият “идеолог” своевременно изчезва в посока шантаните на Париж.
ЕСЕРЪТ ИВАН КАЛЯЕВ, днес в Москва съществува улица на негово име, е дясна ръка на САВИНКОВ. Внезапно му е поставен смъртоносен избор. Той самовлюбено приема. Да метне собственоръчно изработена бомба, върху каретата на омразния Генерал-Губернатор. Който не си е позволил - на своя глава - да хвърли войската срещу всякаквите народоволци. По онова далечно и наивно време, държавниците почти не биват охранявани. Един кочияш с камшик и нагант – това е. На 02.02.1905, Иван КАЛЯЕВ причаква губернаторската карета на излизане от КРЕМЪЛ. Открива в нея - освен Княза, неговата жена и двете им деца, и Княгиня Мария ПАВЛОВНА - бъдеща кралица на ШВЕЦИЯ, и Дмитрий ПАВЛОВИЧ - бъдещ екзекутор на РАСПУТИН.
Кочияшът намалява, за да може свободният гражданин Иван КАЛЯЕВ да сподели, що иска с Негово Височество, а той да прецени – дали да помогне, щото обичайно така е прието. Килърът Иван КАЛЯЕВ не намира сили, да посегне на децата. И, се оттегля. САВИНКОВ е бесен, и продължава да упорства. Подир два дни, на 04.02.1905, пред самите Николски Врати
на Кремъл, Иванушка КАЛЯЕВ мята бомбата, и успява. Каретата, конете, кочияшът и Негово Височество Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ стават на дребни парчета. Неговата съпруга - англичанката приела Православието за своя вяра - Елизавета ФЬОДОРОВНА, собственоръчно събира неговите остатъчни фрагменти. Подир дни откриват сърцето на княза – върху покрива на една съседна сграда. Това е петият син на Император АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, и загубата за имперското семейство е непоносима. Въпреки това, Императорът не си позволява да прибягне
до масов терор. Може би, защото не знае съвсем точно, какво означава истински масов терор. Ходатайствайки за помилването на Иван КАЛЯЕВ, Елизавета ФЬОДОРОВНА посещава атентатора в
затвора. В присъствие на представители на властта, той бива разпитван. Атентаторът е непреклонен. Иска си смъртната присъда. Ако го освободят? О, ако го освободят ще тръгне отново да избива омразната буржуазна каста на Русия. Е - бива обесен!
ЕЛИЗАВЕТА ФЬОДОРОВНА по онова време минава за първа красавица на ЕВРОПА. След семейната трагедия, тя разпуска своя си княжески двор. Разделя огромното свое състояние на три равни части. Една част внася в хазната. Втора част оставя на децата си. Третата влага - за частни благотворителни цели. С нея построява манастирът Марфо-Мариинска Лавра. (Днес
реставриран напълно!) И, се замонашва. Освен на молитви, Княжна Елисавета се отдава на широка благодетелска дейност, на строеж на още училища, на пряко възпитание на
подрастващи. Счита, че всички беди що ходят по народа, са резултат от социални проблеми. В придружение на княгиня Оболенская, и още една сестра от манастира, тя ежедневно посещава най-примитивните колиби на Москва и Петербург, разгъвайки модерно просветено милосърдие - даващо реални резултати. Наречена “ВЕЛИКАТА МАЙКА” от бедни и богати, тя твори истински социални чудеса. До идване на болшевиките на власт. Когато незабавно бива арестувана и
интернирана. Отначало в Перм. Подир това в Екатериненбург, в някакво до неотдавна образцово държавно училище с разбити прозорци, в покрайнините на миньорското селище Апалаевска. Мек намек, за какво биха могли да служат училищата строени от нея.
ПРЕЗ НОЩТА НА 18.07.1918., незабавно подир унищожаване на Царското Семейство и техните придворни; заедно с други интернирани; “ВЕЛИКАЯ МАТУШКА РУСЬ” бива отведена до изоставен железен рудник на 18 километра от Алапаевска. Пребита с приклади, полумъртва, Княжна Елисавета Английска бива безмилостно хвърлена в мрачната геена. Очевидци твърдят, че на дълбочина 15 метра тя успява да се закрепи. За да умира продължително, мъчително и дълго.
Славейки с песни Господ-Бог - прощавайки на своите мъчители. Които отработват революционна бдителност, хвърляйки върху полумъртвите грешници сухи дърва, подпалки, и горяща сяра.
Амин ...
Tuesday, December 30, 2008
Thursday, December 25, 2008
ANTICRISSIS ADMINISTRATION, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 112 - Коментари: 0
Антикризисна администрация
Антикризисна администрация
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АНТИКРИЗИСНА АДМИНИСТРАЦИЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ДАДЕНОСТ, без която Варна никога няма да бъде същата. Това е Морето. И, заедно с него Пристанището. Някога дървена скеля, подир 1900 - все по-модерно и все по-репрезентативно. Порт Варна-Изток и Порт Варна-Запад, са онзи входно-изходен инструмент на националната икономика, без който - нея не би могло да я бъде. Дори в откровено кризисни дни, (1937-1947.!), Стара Варна разчита преди всичко и най-вече на износа през тази порта към широкият свят. В наше време, под мрачните облаци на задаващата се глобална финансово-политическа криза, Порт Варна продължава да държи национално първенство по финансова успеваемост. И, по персонални заплати, каквито преди политическите промени (1989.!), пристанищните служители и работници не биха могли да сънуват.
КАКТО МУ Е РЕД, в края на настоящата година, ръководството на Порт Варна отчита предначертаното и - свършеното. То представя, как нарастването на товарооборота надхвърля 37%, а нарастването на приходите цели 57%. Чистата счетоводна печалба отива към 2 500 000 лева, при особено крупни инвестиции в размер на 11 800 000 лева. При средносписъчен състав от 1639 човека за двата порта, а очевидно и порт Балчик, ръстът на работната заплата надхвърля 25% в сравнение с 2007..
ИНТЕРЕСНА Е ОТКРОВЕНО АНТИКРИЗИСНАТА ИНВЕСТИЦИОННА ПРОГРАМА на Порт Варна Изток-Запад. Само за ремонт на Яхт Клуба на името на незабравимия к.д.пл. Георги ГЕОРГИЕВ, са вложени над 500 000 лева. Закупен е огромен 100 тонен пристанищен гран за почти 6 000 000 лева, които за една-две години - в зависимост от трафика, като нищо ще се изплатят. Освен традиционни пристанищни съоръжения, за около 2 000 000 лева, доставен и внедрен е комплексен софтуер с оборудване за над 200 000 лева. На пръв поглед тази инвестиционна програма изглежда щедра, но прогностично тя е добре премерена. В тази програма не се включват специалните екологически проекти за следващата година, свързани с обработката на насипни товари, които начиная от Март-2009., ще бъдат осъществявани съвместно между Порт Варна Изток/Запад, Порт Гданск, и няколко италиански пристанища. За Варна-Запад се предвижда въвеждане в експлоатация на специфичен прахоуловител - собственост на Порт Варна. Очертава се в бъдеще, във връзка с нарастване на контейнерните превози в ареала на Черно Море, политиката на пристанищното ръководство още повече да наблегне на проблема с пристанищните контейнерни терминали.
Как?
Те си знаят как ...
Антикризисна администрация
Антикризисна администрация
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АНТИКРИЗИСНА АДМИНИСТРАЦИЯ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЪЩЕСТВУВА ЕДНА ДАДЕНОСТ, без която Варна никога няма да бъде същата. Това е Морето. И, заедно с него Пристанището. Някога дървена скеля, подир 1900 - все по-модерно и все по-репрезентативно. Порт Варна-Изток и Порт Варна-Запад, са онзи входно-изходен инструмент на националната икономика, без който - нея не би могло да я бъде. Дори в откровено кризисни дни, (1937-1947.!), Стара Варна разчита преди всичко и най-вече на износа през тази порта към широкият свят. В наше време, под мрачните облаци на задаващата се глобална финансово-политическа криза, Порт Варна продължава да държи национално първенство по финансова успеваемост. И, по персонални заплати, каквито преди политическите промени (1989.!), пристанищните служители и работници не биха могли да сънуват.
КАКТО МУ Е РЕД, в края на настоящата година, ръководството на Порт Варна отчита предначертаното и - свършеното. То представя, как нарастването на товарооборота надхвърля 37%, а нарастването на приходите цели 57%. Чистата счетоводна печалба отива към 2 500 000 лева, при особено крупни инвестиции в размер на 11 800 000 лева. При средносписъчен състав от 1639 човека за двата порта, а очевидно и порт Балчик, ръстът на работната заплата надхвърля 25% в сравнение с 2007..
ИНТЕРЕСНА Е ОТКРОВЕНО АНТИКРИЗИСНАТА ИНВЕСТИЦИОННА ПРОГРАМА на Порт Варна Изток-Запад. Само за ремонт на Яхт Клуба на името на незабравимия к.д.пл. Георги ГЕОРГИЕВ, са вложени над 500 000 лева. Закупен е огромен 100 тонен пристанищен гран за почти 6 000 000 лева, които за една-две години - в зависимост от трафика, като нищо ще се изплатят. Освен традиционни пристанищни съоръжения, за около 2 000 000 лева, доставен и внедрен е комплексен софтуер с оборудване за над 200 000 лева. На пръв поглед тази инвестиционна програма изглежда щедра, но прогностично тя е добре премерена. В тази програма не се включват специалните екологически проекти за следващата година, свързани с обработката на насипни товари, които начиная от Март-2009., ще бъдат осъществявани съвместно между Порт Варна Изток/Запад, Порт Гданск, и няколко италиански пристанища. За Варна-Запад се предвижда въвеждане в експлоатация на специфичен прахоуловител - собственост на Порт Варна. Очертава се в бъдеще, във връзка с нарастване на контейнерните превози в ареала на Черно Море, политиката на пристанищното ръководство още повече да наблегне на проблема с пристанищните контейнерни терминали.
Как?
Те си знаят как ...
Monday, December 22, 2008
THE DURTY LITERARY CRIMINAL SHOES, by Bogomil Ksotov AVRAMOV-HEMY
Прегледи: 104 - Коментари: 2
Подлога от цървул и смъкнати потури
Подлога от цървул и смъкнати потури
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПОДЛОГА ОТ ЦЪРВУЛ И СМЪКНАТИ ПОТУРИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ ЗНАЯ, ДАЛИ СЛЕДВА ДА НАПОМНЯМ, че не съм достатъчно добре едукиран. (Нямам столичен докторат – по очевадни причини!) Докато всякакви-то интелектуал-смотаняци, обсадили Община Варна за щат, спомоществувания и пурбоар, чрез вече печално знаменитата Комисия за Субкултура, оглавявана през годините - от кого ли не. (Културата като стока, с която всеки може да се поебава – правейки се че управлява . Един така органичен – от Бога даден – иновативен процес!) Едва напоследък припаднала в позастарялите столично-интелектуални нозе на високоуважаемият г-н Панко АНЧЕВ, кадрови номенклатур-литератор. Така или иначе, с комисии или без комисии; с книгоиздателства – или без тях; Денят на Ботев задължава. А, стане ли дума за Христо Ботев, (25.12.1848-20.05.1876.!), българинът се хваща – най-напред за Словото. После за онази си работа. Подир това за Сабята. За да падне - я пронизан – я предаден, я добре изчукан, пред Пантеона на Достойните. Чийто брой никога не би могъл да се изчерпи, с кирливите паметни знаци по чешми и по сараи; в центровете на села и градове – че кума-предприемач “Мерцедес” да купи докат' палми в грънци гуди. Изключителен интелектуален аршин, с който винаги ще бъдат триж по триж измервани всякаквите нахалници в лоното на Българската Революционна Журналистика. Героите изродени от Тази Болканска Земля наричана все още БОЛГАРИЯ – са значително повече. Ето защо - напълно допустимо е – един недалечен тъжен ден, дори и ние двамата с теб Мили Мой Читателю Печалний – къту нищу - да си ся присторим на Герои. Нищо по-лесно от това. Щото човек никога не знае, на каква подлога от цървул би попаднал. До къде би го довело национал-отчаяние греховно. От всичко онова, що сторват силом изританите от запад – любавно възприети туканка – учени-недоучени реформаторски бели якички.
ЗА ХРИСТО БОТЬОВА МИ Е ДУМАТА. Значи. Пръв въвел чизми в партизанска армия оборудвана от Австро-Унгария за сметка на Русия; с оръжие – доставка от Холандия платено от Франция; че да бъде начесан носа Отомански в интерес на Великобритания. И, да бъде затрит този дързък кръчме-комита, че писанията му се равняват с апостолите на словото европейско. (Консулските драгомани четат български – като едно нищо!) Признато от Соброната – върви и виж! И, защото никога нищо не остава неотругано на Болканите, още през 1925., някой си МАКДЪФ (Петър НАУМОВ!?!), не се погнусява, та спретва мерзка книжка под надслов “ЧИЙ Е БОТЕВ. НРАВСТВЕНИЯТ ЛИК НА ТАЗИ ЗЛОВЕЩА ЛИЧНОСТ” - дано си купи къща в столицата. Продавана-подарявана по панаири и паланки, тлъсто спонсорирана не от кого да е.
СПОРЪТ ЗА ИДЕИТЕ НА БОТЕВА И ЛЕВСКИЯ, води до тежки революционни сътресения непосредствено подир Първата Световна Война, които държат и подир Девети. Към тях посягат всякакви патриотарски организации, (Истинска пара пада най-вече - от мъртви герои!), но понасят бой единствено социал-демократи. Във фундаментално-тоталитарния справочник “БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ” (БП/1961.!) на Георги КОНСТАНТИНОВ, Цветан МИНКОВ и Стефан ВЕЛИКОВ, такова име отсъства. Калпава за мнозина, тоталитарната власт яко подземно държеше на нашенското. Особено в последно време. Преди да се направи, че си отива от власт. В “РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ПСЕВДОНИМИ” (Д-р П. Берон/1989.!) обаче такова име съществува. Името – на казионен поплювач върху национални знамена, и просяшка българановска гордост. Подобни личности и понастоящем, са добре известни в националната практика за “управление” на културата – на всяко едно равнище. Сиреч за възпиране на националните ворчески процеси чрез инфилтриране на чуждо – кой си плати по програма! И по време на Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, (Плаща Светият Синод!), и по Вълкочервенково, че и по Татово Тодор ЖИВКОВО Време (Плаща КК!). Регионалните досиета и архиви са тъпкани с подобни доноси – Слава Богу не видяли широк печатен свят. Това, което днес бива извеждано по медиите за показ на дребно, е единствено каймакът на един все още бушуващ антинационален океан. (Каква ли ще да е тинята?) Всъщност, къде свършва националното – къде започва наднационалното? И, каква е ползата от вредата!?! О, не ни заблуждавайте, че във Векът на Глобализма – нациите ще отпаднат.
ЗАДАЧАТА НА ПЕТЪР НАУМОВ - МАКДЪФ, (Шекспиров герой!), е от ясна по-ясна. Да развенчае веднъж завинаги “МИТЪТ БОТЕВ”. И, т.к страхът от националистическа мъст е значително по-силен от хонорара на Столичния Православен Ватикан – давай под англикански псевдоним – бъди безславен “МАКДЪФ”. Което навява мили спомени за протестански настоятели, чукащи по вратници по Коледа - вместо коледари. Зер Христо БОТЬОВ – все пак – е православен бунтарин. И ето защо, още през първата половина на Двадесети Век, Петър НАУМОВ не пести псевдоаналитични плюнки, срещу най-светия от Светите Първозвани Български Поети. Представяйки го корумпиран – работещ единствено за пари. Сякаш подобна бунтовническа акция през Дунава би могла да сполучи – без пари. Пренебрегвайки неговата искрена дружба с Апостола на Свободата Васил ЛЕВСКИ, МАКДЪФ не се посвенява да го обвини в индиректен принос към неговото унищожаване. Окачествявиайки БОТЕВ като “професионален лъжец par-exellence”. Няколко години по-късно младият Петър ДИНЕКОВ (“Заря”-20.03.1930.!), без да е щатен службаш комуто да било, без да е член на БРП(k), прави на пух и прах тази позоряща българската журналистика публикация. При това така сполучливо, че рядко се чува нещо за нейния автор, епигон на нахлуващата нацистка субкултура – едва ли не неин булгарише гехайм-комисар, ако се съди по негови публикации в началото на четиридесетте години на века. Струва ми се, костите на незнайно где почиващия Христо БОТЕВ, никога няма да бъдат оставени на мира. (В края на петдесеттях години на миналия век, от един незаконно закотвен пред Босфора радио-кораб, великотурската пропаганда ръзгъваше агитация, как Христо БОТЕВ - на пределна възраст - е на разположение жив-здрав в Анадола!)
В НАЧАЛОТО НА 1993., доста време подир настоящия фатален за националната култура и словесност преход, писателят-фантаст Любен ДИЛОВ-Баща публикува прекалено оригинални “размисли”, позорящи не само паметта на Великия Социален Поет Христо БОТЕВ, (“Литературен Форум”, бр. 03/1993.!), но и – на другия социален поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Което пък отприщи добре соросово финансиран кален поток срещу един така наивен идеалист. За да прежали стотината четници паднали в името на Свободата, ДИЛОВ-БАЩА не пропусна да се позове на БРЕХТ – забравяйки Господ-Бог Православний. Стигна се до там, че към 2004., от кандидат-студентските въпросници отпадна ненадминатата в планетарен мащаб публицистика на Христо БОТЕВ. Сиреч, от подобна върховна публицистика – Мати БОЛГАРИЯ повече няма нужда. Ще си се учим на публицистика по задокеански маниер. (Дъра-Дъра Два Чадъра на Стриптийз!) Това решение едва ли бе случайно. То бе резултат на дипломатическо нотифициране, свързано с резултатите от атентата над Двете Кули на Световният Търговски Център в Ню-Йорк на 11.09.2001., към който Република БЪЛГАРИЯ няма особен принос. Освен, прекалено упорито отстоявана национална идентичност. Ректоратът на СУ “Свети Климент ОХРИДСКИ”, учебно заведение с изключителен международен престиж, се оказа в положението на пореден МАКДЪФ с окончателно смъкнати потури. Приклекнал удобно, (Да не боли!), пред характерните прийоми на чуждестранна инвазивна културтрегерна политика. И, ако Петър НАУМОВ – МАКДЪФ бе представител на интелектуална шайка с доказано нацистка платформа, външният международен натиск – Малка Мати Болгария да си се откаже от Първосъздателя на Съвременната Българска Журналистика – бе откровено безсрамен.
О, Времена!
О, Нрави!
О, Потури и Цървули …
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Венко Венков Дата: 2008-12-22 00:31:29
Има много майкопродавци, но хвърляне на кал по Ботев е за присъда най-малко доживотен затвор. Я някой да наплюе в Турция Кемал Ататюрк - ще му видят сметката.
Щом Ботев е бил революционер по сметка - защо остава млада и хубава жена, па отива да умира.
О, неразумни и юроде!
2. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2008-12-22 14:59:50
Към жените - винаги с резерв ...
Снимки ЦаревецМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3700)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1982)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1587)
4. Отровата БСП [2] (1480)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1414)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (725)
2. Българската икономика пред колапс [6] (708)
3. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (407)
4. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1282)
5. Целувката на 10 ноември [4] (359)
Последните пет статии1. Вицовете на министър Димитров [0] (68)
2. Резултати от СК по сноуборд жени [0] (75)
3. Подлога от цървул и смъкнати потури [2] (104)
4. Евродепутатка критикува България и хвали ЕС [1] (94)
5. Поредно варварство на западняци [1] (142)
Последните пет новини1. Спорт [1] (1240)
2. Футболни новини [1] (1020)
3. Наука [1] (919)
4. Варна, България [1] (676)
5. Свят [1] (433)
Предстоящи събития
22.12.2008 - 24.12.2008
22 декември [0] (73)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 90
2) БСП 11
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 27
Подлога от цървул и смъкнати потури
Подлога от цървул и смъкнати потури
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПОДЛОГА ОТ ЦЪРВУЛ И СМЪКНАТИ ПОТУРИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ ЗНАЯ, ДАЛИ СЛЕДВА ДА НАПОМНЯМ, че не съм достатъчно добре едукиран. (Нямам столичен докторат – по очевадни причини!) Докато всякакви-то интелектуал-смотаняци, обсадили Община Варна за щат, спомоществувания и пурбоар, чрез вече печално знаменитата Комисия за Субкултура, оглавявана през годините - от кого ли не. (Културата като стока, с която всеки може да се поебава – правейки се че управлява . Един така органичен – от Бога даден – иновативен процес!) Едва напоследък припаднала в позастарялите столично-интелектуални нозе на високоуважаемият г-н Панко АНЧЕВ, кадрови номенклатур-литератор. Така или иначе, с комисии или без комисии; с книгоиздателства – или без тях; Денят на Ботев задължава. А, стане ли дума за Христо Ботев, (25.12.1848-20.05.1876.!), българинът се хваща – най-напред за Словото. После за онази си работа. Подир това за Сабята. За да падне - я пронизан – я предаден, я добре изчукан, пред Пантеона на Достойните. Чийто брой никога не би могъл да се изчерпи, с кирливите паметни знаци по чешми и по сараи; в центровете на села и градове – че кума-предприемач “Мерцедес” да купи докат' палми в грънци гуди. Изключителен интелектуален аршин, с който винаги ще бъдат триж по триж измервани всякаквите нахалници в лоното на Българската Революционна Журналистика. Героите изродени от Тази Болканска Земля наричана все още БОЛГАРИЯ – са значително повече. Ето защо - напълно допустимо е – един недалечен тъжен ден, дори и ние двамата с теб Мили Мой Читателю Печалний – къту нищу - да си ся присторим на Герои. Нищо по-лесно от това. Щото човек никога не знае, на каква подлога от цървул би попаднал. До къде би го довело национал-отчаяние греховно. От всичко онова, що сторват силом изританите от запад – любавно възприети туканка – учени-недоучени реформаторски бели якички.
ЗА ХРИСТО БОТЬОВА МИ Е ДУМАТА. Значи. Пръв въвел чизми в партизанска армия оборудвана от Австро-Унгария за сметка на Русия; с оръжие – доставка от Холандия платено от Франция; че да бъде начесан носа Отомански в интерес на Великобритания. И, да бъде затрит този дързък кръчме-комита, че писанията му се равняват с апостолите на словото европейско. (Консулските драгомани четат български – като едно нищо!) Признато от Соброната – върви и виж! И, защото никога нищо не остава неотругано на Болканите, още през 1925., някой си МАКДЪФ (Петър НАУМОВ!?!), не се погнусява, та спретва мерзка книжка под надслов “ЧИЙ Е БОТЕВ. НРАВСТВЕНИЯТ ЛИК НА ТАЗИ ЗЛОВЕЩА ЛИЧНОСТ” - дано си купи къща в столицата. Продавана-подарявана по панаири и паланки, тлъсто спонсорирана не от кого да е.
СПОРЪТ ЗА ИДЕИТЕ НА БОТЕВА И ЛЕВСКИЯ, води до тежки революционни сътресения непосредствено подир Първата Световна Война, които държат и подир Девети. Към тях посягат всякакви патриотарски организации, (Истинска пара пада най-вече - от мъртви герои!), но понасят бой единствено социал-демократи. Във фундаментално-тоталитарния справочник “БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ” (БП/1961.!) на Георги КОНСТАНТИНОВ, Цветан МИНКОВ и Стефан ВЕЛИКОВ, такова име отсъства. Калпава за мнозина, тоталитарната власт яко подземно държеше на нашенското. Особено в последно време. Преди да се направи, че си отива от власт. В “РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ПСЕВДОНИМИ” (Д-р П. Берон/1989.!) обаче такова име съществува. Името – на казионен поплювач върху национални знамена, и просяшка българановска гордост. Подобни личности и понастоящем, са добре известни в националната практика за “управление” на културата – на всяко едно равнище. Сиреч за възпиране на националните ворчески процеси чрез инфилтриране на чуждо – кой си плати по програма! И по време на Цар Борис Трети ОБЕДИНИТЕЛ, (Плаща Светият Синод!), и по Вълкочервенково, че и по Татово Тодор ЖИВКОВО Време (Плаща КК!). Регионалните досиета и архиви са тъпкани с подобни доноси – Слава Богу не видяли широк печатен свят. Това, което днес бива извеждано по медиите за показ на дребно, е единствено каймакът на един все още бушуващ антинационален океан. (Каква ли ще да е тинята?) Всъщност, къде свършва националното – къде започва наднационалното? И, каква е ползата от вредата!?! О, не ни заблуждавайте, че във Векът на Глобализма – нациите ще отпаднат.
ЗАДАЧАТА НА ПЕТЪР НАУМОВ - МАКДЪФ, (Шекспиров герой!), е от ясна по-ясна. Да развенчае веднъж завинаги “МИТЪТ БОТЕВ”. И, т.к страхът от националистическа мъст е значително по-силен от хонорара на Столичния Православен Ватикан – давай под англикански псевдоним – бъди безславен “МАКДЪФ”. Което навява мили спомени за протестански настоятели, чукащи по вратници по Коледа - вместо коледари. Зер Христо БОТЬОВ – все пак – е православен бунтарин. И ето защо, още през първата половина на Двадесети Век, Петър НАУМОВ не пести псевдоаналитични плюнки, срещу най-светия от Светите Първозвани Български Поети. Представяйки го корумпиран – работещ единствено за пари. Сякаш подобна бунтовническа акция през Дунава би могла да сполучи – без пари. Пренебрегвайки неговата искрена дружба с Апостола на Свободата Васил ЛЕВСКИ, МАКДЪФ не се посвенява да го обвини в индиректен принос към неговото унищожаване. Окачествявиайки БОТЕВ като “професионален лъжец par-exellence”. Няколко години по-късно младият Петър ДИНЕКОВ (“Заря”-20.03.1930.!), без да е щатен службаш комуто да било, без да е член на БРП(k), прави на пух и прах тази позоряща българската журналистика публикация. При това така сполучливо, че рядко се чува нещо за нейния автор, епигон на нахлуващата нацистка субкултура – едва ли не неин булгарише гехайм-комисар, ако се съди по негови публикации в началото на четиридесетте години на века. Струва ми се, костите на незнайно где почиващия Христо БОТЕВ, никога няма да бъдат оставени на мира. (В края на петдесеттях години на миналия век, от един незаконно закотвен пред Босфора радио-кораб, великотурската пропаганда ръзгъваше агитация, как Христо БОТЕВ - на пределна възраст - е на разположение жив-здрав в Анадола!)
В НАЧАЛОТО НА 1993., доста време подир настоящия фатален за националната култура и словесност преход, писателят-фантаст Любен ДИЛОВ-Баща публикува прекалено оригинални “размисли”, позорящи не само паметта на Великия Социален Поет Христо БОТЕВ, (“Литературен Форум”, бр. 03/1993.!), но и – на другия социален поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Което пък отприщи добре соросово финансиран кален поток срещу един така наивен идеалист. За да прежали стотината четници паднали в името на Свободата, ДИЛОВ-БАЩА не пропусна да се позове на БРЕХТ – забравяйки Господ-Бог Православний. Стигна се до там, че към 2004., от кандидат-студентските въпросници отпадна ненадминатата в планетарен мащаб публицистика на Христо БОТЕВ. Сиреч, от подобна върховна публицистика – Мати БОЛГАРИЯ повече няма нужда. Ще си се учим на публицистика по задокеански маниер. (Дъра-Дъра Два Чадъра на Стриптийз!) Това решение едва ли бе случайно. То бе резултат на дипломатическо нотифициране, свързано с резултатите от атентата над Двете Кули на Световният Търговски Център в Ню-Йорк на 11.09.2001., към който Република БЪЛГАРИЯ няма особен принос. Освен, прекалено упорито отстоявана национална идентичност. Ректоратът на СУ “Свети Климент ОХРИДСКИ”, учебно заведение с изключителен международен престиж, се оказа в положението на пореден МАКДЪФ с окончателно смъкнати потури. Приклекнал удобно, (Да не боли!), пред характерните прийоми на чуждестранна инвазивна културтрегерна политика. И, ако Петър НАУМОВ – МАКДЪФ бе представител на интелектуална шайка с доказано нацистка платформа, външният международен натиск – Малка Мати Болгария да си се откаже от Първосъздателя на Съвременната Българска Журналистика – бе откровено безсрамен.
О, Времена!
О, Нрави!
О, Потури и Цървули …
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Венко Венков Дата: 2008-12-22 00:31:29
Има много майкопродавци, но хвърляне на кал по Ботев е за присъда най-малко доживотен затвор. Я някой да наплюе в Турция Кемал Ататюрк - ще му видят сметката.
Щом Ботев е бил революционер по сметка - защо остава млада и хубава жена, па отива да умира.
О, неразумни и юроде!
2. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2008-12-22 14:59:50
Към жените - винаги с резерв ...
Снимки ЦаревецМадарски конник - канас Тервел Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3700)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1982)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1587)
4. Отровата БСП [2] (1480)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1414)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (725)
2. Българската икономика пред колапс [6] (708)
3. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (407)
4. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1282)
5. Целувката на 10 ноември [4] (359)
Последните пет статии1. Вицовете на министър Димитров [0] (68)
2. Резултати от СК по сноуборд жени [0] (75)
3. Подлога от цървул и смъкнати потури [2] (104)
4. Евродепутатка критикува България и хвали ЕС [1] (94)
5. Поредно варварство на западняци [1] (142)
Последните пет новини1. Спорт [1] (1240)
2. Футболни новини [1] (1020)
3. Наука [1] (919)
4. Варна, България [1] (676)
5. Свят [1] (433)
Предстоящи събития
22.12.2008 - 24.12.2008
22 декември [0] (73)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 90
2) БСП 11
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 27
Friday, December 19, 2008
THE WAY TO THE NEW KURDISTAN, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 170 - Коментари: 4
Пътят към нов Кюрдистан
Пътят към нов Кюрдистан
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПЪТЯТ КЪМ НОВ КЮРДИСТАН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, за КЮРДИТЕ и плановете на ООН за бъдеща република СВОБОДЕН КЮРДИСТАН, в медиите се споменава изключително малко. Древен сбор от племена, населяващи планински области в ТУРЦИЯ, СИРИЯ, ИРАК и ИРАН. Земи граничещи с ГРУЗИЯ и АРМЕНИЯ, където има техни компактни общности, но и инфилтрат. Две трети КЮРДИ битуват под шапката на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, възможно най-неспокойно. Така неспокойно, че от време навреме турските въоръжени сили излизат в планините срещу традиционно битуващите там националисти. Все по-модерно обучени и оборудвани. Към 2002., МОСУЛ и ИРБИЛ, където нефтът от векове сам бъка из земи, се контролират от кюрдски партизани. В очакване действията на САЩ по отношение ИРАК, на 30.01.2003., турската армия бива спешно дислоцирана по границата ИРАК, и разбира се - сблъсъците тръгват. Границата - някъде към 500 километра, за която отговаря ВТОРА ТУРСКА АРМИЯ базирана в МАЛАТИЯ.
Според Фред КАПЛАН от Асоциация "МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕКАРИ ПРОТИВ ЯДРЕНА ВОЙНА" още тогава се пресмята, че при новата иракска война биха загинали минимум 100 000 кюрди, (Някой експерти качват тази цифра на 500 000!), а от постефекти се очакваше още 150 000 жертви. Не е известно доколко тези прогнози са се сбъднали. (Подобни данни спешно се прикриват!) Все пак, НАСТОЯЩОТО НАХЛУВАНЕ В ИРАК не започна през ТУРЦИЯ - макар и това да се очакваше. Турската дипломация си знае работата. Но жертви, все пак има - макар неоповестени. При това - жертви падащи Всеки Божи Ден. Този пренебрегнат от света народ, надяващ се един ден да получи права върху своите национални богатства, се разпределя тъй:
13 000 000 в Турция -55% от цялото кюрдистанско население; 5 700 000 в Иран - 23%; 4 200 000 в Ирак - 17%; и непретопен персентаж в Грузия, Армения и Азербайджан.
В Северен Ирак кюрдите имат реална автономия още от 1991. , подир ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА. Тази мининация получава международна помощ в размер на 1 000 000 000 долара годишно, във вид на помощи и нефт. Как се разпределя - това не бихме могли да знаем. Опасенията на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, че ако САДАМ ХЮСЕИН падне, би се кооптирала ЕДИННА КЮРДСКА ДЪРЖАВА, се оказаха напразни. Въпреки, че бе приготвила 60 000 щика в помощ на САЩ, щом ВТОРАТА ИНВАЗИЯ начене.
КИРКУК и МОСУЛ, някога са били земи на СУЛТАНА, и ТУРЦИЯ все още ги има за свои, докато турците там остават загрижено малцинство. Парашутирайки в СЕВЕРЕН ИРАК, щатските войски срещнаха около 20 000 турски десантчици дислокирани превантивно - далеч преди началото на военните действия. На дипломатическо равнище е казано, че това е чисто "ТУРСКИ СТИЛ РАБОТА".
Все пак всенародната партизанска война за свободата на КЮРДИСТАН е налице, и нефтопроводите най-тежко страдат, а заедно с това доставките на висококачествен нефт за света. През 1991., в резултат на военните действия около 400 000 кюрди напускат СЕВЕРЕН ИРАК през ТУРЦИЯ, в посока ЕВРОПА. Те навярно завинаги остават там.
Нека не се забравя, че кюрдите говорят на индоевропейски език, както иранците и афганистанците, докато в Турция официалният език е от групата на тюркско-алтайските езици, а в Ирак официалният език е арабски. Това не само като езиков, но като етнокултурен феномен дава допълнителни условия за създаване на нов модерен Кюрдистан.
Надеждата, че САЩ ще бъдат посрещнати от КЮРДИТЕ - като освободители - цели два пъти не се сбъдна. Забравеното обещание на президента УИЛСЪН, че кюрдите ще имат собствена държава непосредствено подир падане на СУЛТАНА, все още не е изпълнено. И, защото няма на кого да се надяват - КЮРДИТЕ опитват сами да се справят. При усложнената политическа обстановка на съвременния глобализиращия се свят, това е повече от национално самоубийство.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:24:37
Кюрдите винаги са били пиони, играчки на големите държави. Тах са ги използвали като средство за постигане на целите си.
Обикновеното кюрдско население няма проблеми ни с турците, ни с другите етноси; а дето си мечтаят да останат в историята, тия фантазьори се опитват да създават проблеми.
2. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:29:58
Българската общественост, за да разбере някои истини да влезне и в този интернет адрес:
http://www.vbox7.com/play:f043d0e7
3. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:32:12
Вижте и този клип:
http://www.vbox7.com/play:2580af86
4. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:38:23
Българската общественост, за да разбере някои истини да влезне в този интернет адрес:
http://www.vbox7.com/play:faf8c29d
Прегледи: 170 - Коментари: 4
Пътят към нов Кюрдистан
Пътят към нов Кюрдистан
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПЪТЯТ КЪМ НОВ КЮРДИСТАН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, за КЮРДИТЕ и плановете на ООН за бъдеща република СВОБОДЕН КЮРДИСТАН, в медиите се споменава изключително малко. Древен сбор от племена, населяващи планински области в ТУРЦИЯ, СИРИЯ, ИРАК и ИРАН. Земи граничещи с ГРУЗИЯ и АРМЕНИЯ, където има техни компактни общности, но и инфилтрат. Две трети КЮРДИ битуват под шапката на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, възможно най-неспокойно. Така неспокойно, че от време навреме турските въоръжени сили излизат в планините срещу традиционно битуващите там националисти. Все по-модерно обучени и оборудвани. Към 2002., МОСУЛ и ИРБИЛ, където нефтът от векове сам бъка из земи, се контролират от кюрдски партизани. В очакване действията на САЩ по отношение ИРАК, на 30.01.2003., турската армия бива спешно дислоцирана по границата ИРАК, и разбира се - сблъсъците тръгват. Границата - някъде към 500 километра, за която отговаря ВТОРА ТУРСКА АРМИЯ базирана в МАЛАТИЯ.
Според Фред КАПЛАН от Асоциация "МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕКАРИ ПРОТИВ ЯДРЕНА ВОЙНА" още тогава се пресмята, че при новата иракска война биха загинали минимум 100 000 кюрди, (Някой експерти качват тази цифра на 500 000!), а от постефекти се очакваше още 150 000 жертви. Не е известно доколко тези прогнози са се сбъднали. (Подобни данни спешно се прикриват!) Все пак, НАСТОЯЩОТО НАХЛУВАНЕ В ИРАК не започна през ТУРЦИЯ - макар и това да се очакваше. Турската дипломация си знае работата. Но жертви, все пак има - макар неоповестени. При това - жертви падащи Всеки Божи Ден. Този пренебрегнат от света народ, надяващ се един ден да получи права върху своите национални богатства, се разпределя тъй:
13 000 000 в Турция -55% от цялото кюрдистанско население; 5 700 000 в Иран - 23%; 4 200 000 в Ирак - 17%; и непретопен персентаж в Грузия, Армения и Азербайджан.
В Северен Ирак кюрдите имат реална автономия още от 1991. , подир ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА. Тази мининация получава международна помощ в размер на 1 000 000 000 долара годишно, във вид на помощи и нефт. Как се разпределя - това не бихме могли да знаем. Опасенията на РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, че ако САДАМ ХЮСЕИН падне, би се кооптирала ЕДИННА КЮРДСКА ДЪРЖАВА, се оказаха напразни. Въпреки, че бе приготвила 60 000 щика в помощ на САЩ, щом ВТОРАТА ИНВАЗИЯ начене.
КИРКУК и МОСУЛ, някога са били земи на СУЛТАНА, и ТУРЦИЯ все още ги има за свои, докато турците там остават загрижено малцинство. Парашутирайки в СЕВЕРЕН ИРАК, щатските войски срещнаха около 20 000 турски десантчици дислокирани превантивно - далеч преди началото на военните действия. На дипломатическо равнище е казано, че това е чисто "ТУРСКИ СТИЛ РАБОТА".
Все пак всенародната партизанска война за свободата на КЮРДИСТАН е налице, и нефтопроводите най-тежко страдат, а заедно с това доставките на висококачествен нефт за света. През 1991., в резултат на военните действия около 400 000 кюрди напускат СЕВЕРЕН ИРАК през ТУРЦИЯ, в посока ЕВРОПА. Те навярно завинаги остават там.
Нека не се забравя, че кюрдите говорят на индоевропейски език, както иранците и афганистанците, докато в Турция официалният език е от групата на тюркско-алтайските езици, а в Ирак официалният език е арабски. Това не само като езиков, но като етнокултурен феномен дава допълнителни условия за създаване на нов модерен Кюрдистан.
Надеждата, че САЩ ще бъдат посрещнати от КЮРДИТЕ - като освободители - цели два пъти не се сбъдна. Забравеното обещание на президента УИЛСЪН, че кюрдите ще имат собствена държава непосредствено подир падане на СУЛТАНА, все още не е изпълнено. И, защото няма на кого да се надяват - КЮРДИТЕ опитват сами да се справят. При усложнената политическа обстановка на съвременния глобализиращия се свят, това е повече от национално самоубийство.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:24:37
Кюрдите винаги са били пиони, играчки на големите държави. Тах са ги използвали като средство за постигане на целите си.
Обикновеното кюрдско население няма проблеми ни с турците, ни с другите етноси; а дето си мечтаят да останат в историята, тия фантазьори се опитват да създават проблеми.
2. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:29:58
Българската общественост, за да разбере някои истини да влезне и в този интернет адрес:
http://www.vbox7.com/play:f043d0e7
3. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:32:12
Вижте и този клип:
http://www.vbox7.com/play:2580af86
4. Потребител: Стоян Дата: 2008-12-07 21:38:23
Българската общественост, за да разбере някои истини да влезне в този интернет адрес:
http://www.vbox7.com/play:faf8c29d
SECOND HAND NATION, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 147 - Коментари: 0
Втора ръка нация
Втора ръка нация
(2008) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
SECOND HAND NATION
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДРЕБНИТЕ НАЦИИ ПО СВЕТА - от край време, са предназначени за послужване. Освен може би в бившата СССР. Където на малцинствата бе предоставено право на свобода на избор. Да се амалгамират с кого щат. Или да останат в своите поселения, че да пребивават в минало всред динамично настояще, вътре в бъкъла на всесъюзната федерация. Българи и черногорци, молдовани и грузинци, арменци и сардинци, баски и сицилианци; да не говорим за израелтяни; тяхната съдба е отчайващо сходна. Фиктивна държавност или формална автономия задължително предхожда драматично амалгамиране. С опити за окончателно физикално ликвидиране, в интерес на поредната исторически войнстваща нация. Всевъзможните теории за регионализиране и глобализиране на Греховния Божи Свят, порнографно прикриват вековните политически апетити на Великите Сили. Всичко това, в пълна сила, се отнася за тлеещия спор относно СТАТУКВОТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ АЗИАТСКИ НАЦИИ – КЮРДИТЕ. Планинско мнозинство превърнато от политическите обстоятелства в малцинствена, бавно мигрираща от сърцето на Азия към покрайнините на Европа, подгрупа. Трибално съществуващи люде, обладаващи последните истински свободи на света, на прехода на технотронни столетия. Стиковките на планинските масиви между Европа и Азия, изолираните планински пасища между Афганистан и Пакистан, сочат пътят на антично мигриране и настоящо обитаване на немалобройния народ на кюрдските племена. Народ, който съседните нации периодично избиват, та да не се плоди чак толко’ волно. Първично преброяване (СССР-1939.!) представя 7 000 000 кюрди, от които 46 000 в някогашното Съветско Закавказие. Днес ООН приема, че кюрдите наброяват над 25 000 000 души, населявайки изключително богат на подземни богатства стратегически регион върху териториите на Иран, Ирак, Сирия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Ареал на света, където глобализмът настъпва без да допусне регионализмът да каже своята решающа дума. Без общ говорим език, кюрдите от векове се единяват чрез два коренно различни диалекта: "Зорани" на юг и "Курманджи" на север. При отсъствие на обща религия, изповядвайки шиитство и мюсюльманство по Алеви, кюрдския народ продължава да битува в традиционно племенно устройство. Консолидирани чрез крехко чувство за културна идентичност (Обичаи, носии, въоръжение и бойни похвати!), кюрдите не позволяват да бъдат отстранени от историческата сцена. Тежко обрулен от безпардонната политика на Великите Сили народ, който сам си се представя, като "ХОРА БЕЗ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ - ОСВЕН ПЛАНИНИТЕ". Безгранично храбри партизанстващи бойци при обичайно разбойничество, кюрдите са се убедили, че населяваните от тях планини са нищо повече от парче земя превърната в политически сандвич. Стратегически буфер, още от времената на безконечните войни, (ХVІІ - ХVІІІ век!), между глобалистите на древността - Отоманската и Персийска империи. Доказвайки отново и отново, че времената се менят за да останат отново същите. Макар на различно енергийно равнище ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА; довела до рухване на колосалната Османска Империя разпростряла се върху три континента, тръгнала да се поевропейчва като се пофренчва, (Нефт, нефт, само нефт!); американският президент (1913-1921.!) Уодроу Уилсън, в качеството си на третейски съдия при едва създадената Лига на Нациите, гарантира на кюрдите собствена кюрдска държава. Което не се случва. Севърския мирен договор (10.08.1920.!) в своята Втора Част (13 части с 433 члена!), бърза да реши проблема с границите на тогавашна Турция, пренебрегвайки участието на Царство България. Налице е спекулативно “републиканско” правителство на Кемал Ататюрк, което все пак закърпва нещата. По религиозни подбуди и задокеанска сметка Уодроу Уилсън предпочита най-напред да реши политическото положение на Армения, като подход към възобновяване "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА", пренебрегвайки своите блестящи обещания пред кюрдите. (Загадка е - кой инспирира арменското масакре, но се знае съвсем точно, кой ратува за „мобилност на нациите“!) Кюрдистан бива откъснат от Турция (Петрол, петрол, само петрол!) и предоставен на Ирак, с постановен статут на подмандатна територия на Великобритания. Лигата на Нациите учредява френско-италианско-великобританска комисия с цел да бъде “научно” установено дали кюрдите са "СПОСОБНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ", или все още са само сбор от диви племена. Комисията отклонява чаянията на народа на Кюрдистан да разбере на собствен гръб - що е това "автономия". Парите свършват. Комисията се разпуска. Последвалия Лозански мирен договор (24.07.1923.!) останал неподписан от турска страна; където Царство България взема участие единствено при пренията досежно Проливите; оставя открит проблема за границите Турция-Ирак. Това води до т.н. Мосулски конфликт (1918-1926.!) между Великобритания и Турция, не престанал да тлее и понастоящем, и балансиран от САЩ и РУСИЯ. Едва оглавил правителството на Млада Турция, М. К. Ататюрк изисква от Великобритания и Великите Сили стриктно спазване клаузите на МУДРОСКОТО ПРИМИРИЕ, подписано от пълномощниците на Султана на борда на крайцера “Агамемнон” в порт Мудрос на остров Лемнос (30.10.1928.!), останало едно добро пожелание. Примирие рефлектиращо в тежките пазарлъци на Турция с Вашингтон дълго преди да започне настоящата Втора Война в Залива (19.03.2003!), опазило ТУРЦИЯ от пряко участие в нея.
ДО КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Киркук, Ирбил и Сюлеймания са в пределите на Мосулския вилает на Османската империя. Тук не се водят военни действия, освен обичайното потушаване на безкрайните кюрдски бунтове заплатени със злато идещо отвън. (Петрол, петрол, само петрол!) Подир безуспешните англо-турски преговори, повод за съюзническа интервенция срещу Русия в посока Батуми и Баку, едва учредената ЛИГА НА НАЦИИТЕ се събира в Брюксел (29.10.1924.!), постановявайки демаркационната "БРЮКСЕЛСКА ЛИНИЯ". Изключително богатият на петрол Мосул и прилежащия регион остават на територията на Ирак. Проблемът ПЕТРОЛ-КЮРДИ-ПЕТРОЛ продължава да тлее. Пред Лигата на Нациите бива подписан нов двустранен договор между Великобритания и Турция (Анкара-05.06.1926.!), съгласно който Турция в продължение на 20 години следва да получава десет процента от приходите от експлоатацията на мосулския петрол (500 000 фунта стерлинги-изплатени!). Подир което Република Турция би следвало да се има удовлетворена, а нейните териториални претенции преустановени. Петролът се оказва много повече от предполагаемия. Кюрдите установяват, че са брутално оттъргувани срещу суверенитета на Отоманска Месопотамия. Те се вдигат и тръгват да прегазят Турция. В търсене на политически отдушник Анкара отправя режисирани верски нападки срещу проруски настроеното арменско християнско малцинство. Гневът на кюрдите е пренасочен. И, те се справят. Още в началото на януари 1915. година, над 1 750 000 турски арменци биват изтръгнати от техните родни места, и под кюрдски конвой депортирани в Сирия и Месопотамия. Почти 1 500 000 от тях загиват. Процесът на анихилация на малцинствата в Турция продължава и по време на прехваления „демократ“ Мустафа Кемал Ататюрк, и подир краят на Втората Световна Война. Без да е известно дали изобщо някога ще престане.
В НАШЕ ВРЕМЕ В ТУРЦИЯ обитават повече от 13 000 000 кюрди, (Над 12% от населението на страната!), а това ще рече повече от половината преброени кюрди по света. В зората на съвременната турска демократическа система, Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938.!), подписва граждански права за малцинствените групи от бившата ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Провеждайки на практика деликатна задкулисна политика на явни и неявни вътрешни репресии, за подтискане стремежа на многобройните малцинствени групи към национално самоопределение. Съвременното турско законодателство е откровено расистко, и в продължение на десетилетия забранява кюрдистанската национална идентичност. Задължавайки кюрдите да се представят за турци. Официалната употреба на кюрдски език до 1991. година е абсолютно забранена. Отмяната на тази расистка забрана се свързва единствено, с резултатите от ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА (1990—1991.!), която отново поведе кюрдите на емигриране през пределите на ТУРЦИЯ. ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, привела света в изгодно управляем хаос, кюрдите в Иран успяват да спретнат своя микродържава със силно просъветска ориентировка. (Русия традиционно подкрепя всевъзможни "освободителни" движения още от времената на Петър Първи, когато износът на оръжие по същество е нулев!) В периода 1946-1947. СССР инспирира, подкрепя и изненадващо създава две нови държави: РЕПУБЛИКА ИРАНСКИ АЗЕРБАЙДЖАН И КЮРДСКА РЕПУБЛИКА МЕЙХАБАД, разположена между езерото Урмиа и границата с Ирак. Това довежда на власт в Иран набедения правист и доказан водач на тълпите, Мохамед Мосадък (1951!). Със съветска подкрепа МОСАДЪК ПАША тръгва към всеобща национализация на петролните източници. Две години по-късно с помощта на Великобритания и САЩ, Мосадък бива отстранен от детронирания монарх, за да излежи три годишна тъмнична присъда преди да се заеме с писане на спомени. Това слага край на единствения успешен опит да се предостави модерна държавност на кюрдите, та да се стрелят помежду си вместо да нападат кервани с богомолци за Мека. ОЩЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КЮРДИТЕ В ИРАК не си позволяват да стоят със скръстени ръце. Техните набези над петролните полета стават толкова чести и така опасни, че Уинстън Чърчил в качеството си на министър на войната и авиацията (1937.!) се разпорежда, да бъде приложен горчичен газ в планините на Кюрдистан. Саддам Хюсеин Ал-Тикрити приема присърце същия този метод по време на т.н. Анфал-Кампания, (1988-89.!), когато под безстрастния поглед на ООН биват безмилостно унищожени по химически път огромен брой ПЕЩЕРНИ КЮРДИ. Срамно масакре, чието повторение подир приключване на Пустинна Буря-1 предизвика резервната съюзническа операция "Пустинна Лисица". Провеждана епизодично от летища базирани на турска територия. Иракската държавна атака срещу народа на кюрдите напомня злокобната практика на САЩ в Южен Виетнам (1964-1973.!), практикувана за изтласкване на северовиетнамски партизани от техните подземни укрития в делтата на Меконг. Това предполага разбираемо наличие на щатски специалисти на “свободна практика”, каквито всевъзможните диктатори с удоволствие наемат, а военните ведомства на САЩ не възпрепятстват. Стотици кюрдски села биват безпощадно ликвидирани, а жителите им изселени в т.н. "колективни градове", (Помни Чаушеску!), където преобладават преселени араби (Виж Палестина!). Това едва ли би могло да стане без съдействие на транснационалните ислямски фондации, (Строеж джамии на вересия!), подкрепяни от Саудитска Арабия и ОПЕК. В Халавджа, по лична заповед на Саддам Хюсеин, биват изтребени с отровен газ около 5 000 души. Пряко са разстреляни повече от 10 000 кюрди. Броят на безследно изчезналите едва ли някога ще бъдат установен достоверно. (Щатски източници дават над 30 000 погинали!) КАМПАНИЯТА НА САДДАМ се оценява от експерти при ООН, като целево ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ невиждано от времената на Втората Световна Война. В сравнение с което дейността на Хашим Тачи, е детска забава. По време на президента Клинтън; независимо от неговата очарователна усмивка А-Ла-Люински; това води до нови кюрдски метежи, при неефективна намеса на CIA. Кюрдите традиционно са култово въоръжени, и никой никога не би успял окончателно да ги разоръжи. Освен в условия на комунизъм, за който една част от тях непрестанно лелее. Заселването на араби в Кюрдистан се превръща в национална политика за Ирак на Саддам Хюсеин Ал Тикрити. Това тежко обтяга отношенията на Ирак с Турция, независимо от лицемерните срещи по линия на Меджлиса. От времената на Османлъка тук битуват доста турци, чиито икономически интереси изкуственото преселение отежнява. Република Турция се оказва ощетена не само политически, но и икономически. При всяко поредно клане в планините на Ирак нейните лагери за бежанци се препълват, а това води до преразходи в хазната и търкания по пътя за влизане в Европейската Икономическа Общност. За да бъдат донякъде опазени кюрдите, ООН създава контролируеми от Великобритания забранени за полети зони (No-Fly-Zones!), като ефективна външна защита срещу етнически преследвания. Подир приключване на "ПУСТИННА БУРЯ-1" (1990-1991.!), Ирак неохотно изтегля своята администрация от региона на Иракски Кюрдистан, където границата с Турция остава завинаги плаваща. ПОД НАТИСК НА ООН, в резултат на последвалото подир Пустинна Буря-1 примирие, Саддам Хюсеин Ал Тикрити създава марионетно “АВТОНОМНО” КЮРДСКО ПРАВИТЕЛСТВО доминирано от Багдад. Включващо представители на две изненадващо легализирани партии: КЮРДИСТАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ, И ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ НА КЮРДИСТАН. Останалите политически партии са толкова екстремно леви,че остават възпретени. Независимо от непрестанните междупартийни сблъсъци, в АВТОНОМЕН ИРАКСКИ КЮРДИСТАН се набелязват начални атрибути на независимост, далеч преди настоящата щатска окупация. Столицата на провинция Ирбил бива преименована Хавлер. Бива въведена латинизирана кюрдска азбука в замяна на арабската. Училищните занятия се кюрдизират, чрез изучаване патриотизирана история на древен Кюрдистан. Избран е местен парламент. Въведени са Общински Съвети, относително свободни преса и медии. Любителски театрални трупи аркадашлийски бичуват Саддам Хюсеин. (Донейде приятно!) Строят се мостове и пътища, добре-дошли за всякакви окупационни войски. Мастити лидери на малцинствата си позволяват да твърдят, че в Иракски Кюрдистан се разгъва "ЗЛАТЕН ВЕК". За пръв път кюрдите чувстват, че обещанията на Уодроу Уилсън (28.12.1856-03.02.1924.!) дадени преди почти век вървят към реализация, но от пряко сътрудничество с парашутиралите емисари на САЩ се въздържат, и до спонтанни бунтове не се стига. Преди началото на настоящата ВТОРА ВОЙНА В ЗАЛИВА, Турция превантивно (31.01.2003.!) извежда и разполага 500 хиляден военен контингент по границите с Иракски Кюрдистан. Нейни командоси изпреварват настоящето нахлуване на Съюзниците, без Турция официално да участва. Тя знае, че някога напълно кюрдският град Киркук е изцяло етнически прочистен от Саддам, с което нейните претенции към региона биха могли да заглъхнат.
МЛАДИТЕ КЮРДИ, мнозина от тях завършили висше образование в САЩ, Русия, Европа и дори България се надяват, че в резултат на настоящата война новообособен Кюрдистан ще получи права над експлоатацията на своите нефтени залежи. Турция не харесва моделът "лоялна автономия" ориентирана към Дамаск но знае, че нахлуе ли официално в Кюрдистан гражданската война е неизбежна.
СЪРЦЕВИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НА АТАТЮРК се явява УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА (Турски Съединени Щати!). Това дава основание на Турция да предлага собствено политическо решение с център Анкара, докато една навременна анкета някога посочи, че Турция счита кюрдите за значително по-опасни от Саддам. Непосредствено подир ПУСТИННА БУРЯ-1, кюрдския водач Тюргут Йозал се опитва (1992!) да започне преговори с Анкара, Техеран и Дамаск при участие на Великите сили, за установяване на независима република Кюрдистан. Този дипломатически ход за създаване на суверенно правителство в сянка прави КЮРДИСТАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ да бъде незабавно забранена, (1994.!). От своя страна Турция провежда широка международна дипломатическа, политическа и полицейска кампания, за елиминиране на нелегалната прокомунистическа Кюрдска Народна Партия (РКК), която единствена с оръжие в ръка отстоява НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ КЮРДИСТАН. Това довежда до периодично навлизане на турски експедиционни сили в ИРАКСКИ КЮРДИСТАН и ликвидиране над 47 000 бойци на РКК по партизанските бойни пътеки. С помощ на ИНТЕРПОЛ е задържан, арестуван и публично съден ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТРАТЕГ НА РКК АБДУЛА ЙОДЖАЛАН. (Нефт, нефт, само нефт!) Светът разбира, че в Иракски Кюрдистан всичко зависи от Анкара и не само от Анкара; от Техеран и не само от Техеран; от Дамаск и не само от Дамаск; но най-вече от задокеанските комшии. Ако Турция успее да прокара и утвърди идеята за унитарната държава на Ататюрк; без тази държава да бъде огледален образ на някогашната Отоманска Империя държала в шах Русия и Европа повече от 500 години време; налице ще бъде поредна бедняшка автономия. Ако бъде даден път на Тюргут Йозал, на белия греховен свят ще се появи нова минидържава-сандвич. Подходяща за поглъщане, трудна за преглъщане.
Прегледи: 147 - Коментари: 0
Втора ръка нация
Втора ръка нация
(2008) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
SECOND HAND NATION
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ДРЕБНИТЕ НАЦИИ ПО СВЕТА - от край време, са предназначени за послужване. Освен може би в бившата СССР. Където на малцинствата бе предоставено право на свобода на избор. Да се амалгамират с кого щат. Или да останат в своите поселения, че да пребивават в минало всред динамично настояще, вътре в бъкъла на всесъюзната федерация. Българи и черногорци, молдовани и грузинци, арменци и сардинци, баски и сицилианци; да не говорим за израелтяни; тяхната съдба е отчайващо сходна. Фиктивна държавност или формална автономия задължително предхожда драматично амалгамиране. С опити за окончателно физикално ликвидиране, в интерес на поредната исторически войнстваща нация. Всевъзможните теории за регионализиране и глобализиране на Греховния Божи Свят, порнографно прикриват вековните политически апетити на Великите Сили. Всичко това, в пълна сила, се отнася за тлеещия спор относно СТАТУКВОТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ДРЕВНИТЕ АЗИАТСКИ НАЦИИ – КЮРДИТЕ. Планинско мнозинство превърнато от политическите обстоятелства в малцинствена, бавно мигрираща от сърцето на Азия към покрайнините на Европа, подгрупа. Трибално съществуващи люде, обладаващи последните истински свободи на света, на прехода на технотронни столетия. Стиковките на планинските масиви между Европа и Азия, изолираните планински пасища между Афганистан и Пакистан, сочат пътят на антично мигриране и настоящо обитаване на немалобройния народ на кюрдските племена. Народ, който съседните нации периодично избиват, та да не се плоди чак толко’ волно. Първично преброяване (СССР-1939.!) представя 7 000 000 кюрди, от които 46 000 в някогашното Съветско Закавказие. Днес ООН приема, че кюрдите наброяват над 25 000 000 души, населявайки изключително богат на подземни богатства стратегически регион върху териториите на Иран, Ирак, Сирия, Турция, Армения, Грузия и Азербайджан. Ареал на света, където глобализмът настъпва без да допусне регионализмът да каже своята решающа дума. Без общ говорим език, кюрдите от векове се единяват чрез два коренно различни диалекта: "Зорани" на юг и "Курманджи" на север. При отсъствие на обща религия, изповядвайки шиитство и мюсюльманство по Алеви, кюрдския народ продължава да битува в традиционно племенно устройство. Консолидирани чрез крехко чувство за културна идентичност (Обичаи, носии, въоръжение и бойни похвати!), кюрдите не позволяват да бъдат отстранени от историческата сцена. Тежко обрулен от безпардонната политика на Великите Сили народ, който сам си се представя, като "ХОРА БЕЗ ДРУГИ ПРИЯТЕЛИ - ОСВЕН ПЛАНИНИТЕ". Безгранично храбри партизанстващи бойци при обичайно разбойничество, кюрдите са се убедили, че населяваните от тях планини са нищо повече от парче земя превърната в политически сандвич. Стратегически буфер, още от времената на безконечните войни, (ХVІІ - ХVІІІ век!), между глобалистите на древността - Отоманската и Персийска империи. Доказвайки отново и отново, че времената се менят за да останат отново същите. Макар на различно енергийно равнище ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА; довела до рухване на колосалната Османска Империя разпростряла се върху три континента, тръгнала да се поевропейчва като се пофренчва, (Нефт, нефт, само нефт!); американският президент (1913-1921.!) Уодроу Уилсън, в качеството си на третейски съдия при едва създадената Лига на Нациите, гарантира на кюрдите собствена кюрдска държава. Което не се случва. Севърския мирен договор (10.08.1920.!) в своята Втора Част (13 части с 433 члена!), бърза да реши проблема с границите на тогавашна Турция, пренебрегвайки участието на Царство България. Налице е спекулативно “републиканско” правителство на Кемал Ататюрк, което все пак закърпва нещата. По религиозни подбуди и задокеанска сметка Уодроу Уилсън предпочита най-напред да реши политическото положение на Армения, като подход към възобновяване "ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА", пренебрегвайки своите блестящи обещания пред кюрдите. (Загадка е - кой инспирира арменското масакре, но се знае съвсем точно, кой ратува за „мобилност на нациите“!) Кюрдистан бива откъснат от Турция (Петрол, петрол, само петрол!) и предоставен на Ирак, с постановен статут на подмандатна територия на Великобритания. Лигата на Нациите учредява френско-италианско-великобританска комисия с цел да бъде “научно” установено дали кюрдите са "СПОСОБНИ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ", или все още са само сбор от диви племена. Комисията отклонява чаянията на народа на Кюрдистан да разбере на собствен гръб - що е това "автономия". Парите свършват. Комисията се разпуска. Последвалия Лозански мирен договор (24.07.1923.!) останал неподписан от турска страна; където Царство България взема участие единствено при пренията досежно Проливите; оставя открит проблема за границите Турция-Ирак. Това води до т.н. Мосулски конфликт (1918-1926.!) между Великобритания и Турция, не престанал да тлее и понастоящем, и балансиран от САЩ и РУСИЯ. Едва оглавил правителството на Млада Турция, М. К. Ататюрк изисква от Великобритания и Великите Сили стриктно спазване клаузите на МУДРОСКОТО ПРИМИРИЕ, подписано от пълномощниците на Султана на борда на крайцера “Агамемнон” в порт Мудрос на остров Лемнос (30.10.1928.!), останало едно добро пожелание. Примирие рефлектиращо в тежките пазарлъци на Турция с Вашингтон дълго преди да започне настоящата Втора Война в Залива (19.03.2003!), опазило ТУРЦИЯ от пряко участие в нея.
ДО КРАЯТ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, Киркук, Ирбил и Сюлеймания са в пределите на Мосулския вилает на Османската империя. Тук не се водят военни действия, освен обичайното потушаване на безкрайните кюрдски бунтове заплатени със злато идещо отвън. (Петрол, петрол, само петрол!) Подир безуспешните англо-турски преговори, повод за съюзническа интервенция срещу Русия в посока Батуми и Баку, едва учредената ЛИГА НА НАЦИИТЕ се събира в Брюксел (29.10.1924.!), постановявайки демаркационната "БРЮКСЕЛСКА ЛИНИЯ". Изключително богатият на петрол Мосул и прилежащия регион остават на територията на Ирак. Проблемът ПЕТРОЛ-КЮРДИ-ПЕТРОЛ продължава да тлее. Пред Лигата на Нациите бива подписан нов двустранен договор между Великобритания и Турция (Анкара-05.06.1926.!), съгласно който Турция в продължение на 20 години следва да получава десет процента от приходите от експлоатацията на мосулския петрол (500 000 фунта стерлинги-изплатени!). Подир което Република Турция би следвало да се има удовлетворена, а нейните териториални претенции преустановени. Петролът се оказва много повече от предполагаемия. Кюрдите установяват, че са брутално оттъргувани срещу суверенитета на Отоманска Месопотамия. Те се вдигат и тръгват да прегазят Турция. В търсене на политически отдушник Анкара отправя режисирани верски нападки срещу проруски настроеното арменско християнско малцинство. Гневът на кюрдите е пренасочен. И, те се справят. Още в началото на януари 1915. година, над 1 750 000 турски арменци биват изтръгнати от техните родни места, и под кюрдски конвой депортирани в Сирия и Месопотамия. Почти 1 500 000 от тях загиват. Процесът на анихилация на малцинствата в Турция продължава и по време на прехваления „демократ“ Мустафа Кемал Ататюрк, и подир краят на Втората Световна Война. Без да е известно дали изобщо някога ще престане.
В НАШЕ ВРЕМЕ В ТУРЦИЯ обитават повече от 13 000 000 кюрди, (Над 12% от населението на страната!), а това ще рече повече от половината преброени кюрди по света. В зората на съвременната турска демократическа система, Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938.!), подписва граждански права за малцинствените групи от бившата ОТОМАНСКА ИМПЕРИЯ. Провеждайки на практика деликатна задкулисна политика на явни и неявни вътрешни репресии, за подтискане стремежа на многобройните малцинствени групи към национално самоопределение. Съвременното турско законодателство е откровено расистко, и в продължение на десетилетия забранява кюрдистанската национална идентичност. Задължавайки кюрдите да се представят за турци. Официалната употреба на кюрдски език до 1991. година е абсолютно забранена. Отмяната на тази расистка забрана се свързва единствено, с резултатите от ПЪРВАТА ВОЙНА В ЗАЛИВА (1990—1991.!), която отново поведе кюрдите на емигриране през пределите на ТУРЦИЯ. ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, привела света в изгодно управляем хаос, кюрдите в Иран успяват да спретнат своя микродържава със силно просъветска ориентировка. (Русия традиционно подкрепя всевъзможни "освободителни" движения още от времената на Петър Първи, когато износът на оръжие по същество е нулев!) В периода 1946-1947. СССР инспирира, подкрепя и изненадващо създава две нови държави: РЕПУБЛИКА ИРАНСКИ АЗЕРБАЙДЖАН И КЮРДСКА РЕПУБЛИКА МЕЙХАБАД, разположена между езерото Урмиа и границата с Ирак. Това довежда на власт в Иран набедения правист и доказан водач на тълпите, Мохамед Мосадък (1951!). Със съветска подкрепа МОСАДЪК ПАША тръгва към всеобща национализация на петролните източници. Две години по-късно с помощта на Великобритания и САЩ, Мосадък бива отстранен от детронирания монарх, за да излежи три годишна тъмнична присъда преди да се заеме с писане на спомени. Това слага край на единствения успешен опит да се предостави модерна държавност на кюрдите, та да се стрелят помежду си вместо да нападат кервани с богомолци за Мека. ОЩЕ ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА КЮРДИТЕ В ИРАК не си позволяват да стоят със скръстени ръце. Техните набези над петролните полета стават толкова чести и така опасни, че Уинстън Чърчил в качеството си на министър на войната и авиацията (1937.!) се разпорежда, да бъде приложен горчичен газ в планините на Кюрдистан. Саддам Хюсеин Ал-Тикрити приема присърце същия този метод по време на т.н. Анфал-Кампания, (1988-89.!), когато под безстрастния поглед на ООН биват безмилостно унищожени по химически път огромен брой ПЕЩЕРНИ КЮРДИ. Срамно масакре, чието повторение подир приключване на Пустинна Буря-1 предизвика резервната съюзническа операция "Пустинна Лисица". Провеждана епизодично от летища базирани на турска територия. Иракската държавна атака срещу народа на кюрдите напомня злокобната практика на САЩ в Южен Виетнам (1964-1973.!), практикувана за изтласкване на северовиетнамски партизани от техните подземни укрития в делтата на Меконг. Това предполага разбираемо наличие на щатски специалисти на “свободна практика”, каквито всевъзможните диктатори с удоволствие наемат, а военните ведомства на САЩ не възпрепятстват. Стотици кюрдски села биват безпощадно ликвидирани, а жителите им изселени в т.н. "колективни градове", (Помни Чаушеску!), където преобладават преселени араби (Виж Палестина!). Това едва ли би могло да стане без съдействие на транснационалните ислямски фондации, (Строеж джамии на вересия!), подкрепяни от Саудитска Арабия и ОПЕК. В Халавджа, по лична заповед на Саддам Хюсеин, биват изтребени с отровен газ около 5 000 души. Пряко са разстреляни повече от 10 000 кюрди. Броят на безследно изчезналите едва ли някога ще бъдат установен достоверно. (Щатски източници дават над 30 000 погинали!) КАМПАНИЯТА НА САДДАМ се оценява от експерти при ООН, като целево ЕТНИЧЕСКО ПРОЧИСТВАНЕ невиждано от времената на Втората Световна Война. В сравнение с което дейността на Хашим Тачи, е детска забава. По време на президента Клинтън; независимо от неговата очарователна усмивка А-Ла-Люински; това води до нови кюрдски метежи, при неефективна намеса на CIA. Кюрдите традиционно са култово въоръжени, и никой никога не би успял окончателно да ги разоръжи. Освен в условия на комунизъм, за който една част от тях непрестанно лелее. Заселването на араби в Кюрдистан се превръща в национална политика за Ирак на Саддам Хюсеин Ал Тикрити. Това тежко обтяга отношенията на Ирак с Турция, независимо от лицемерните срещи по линия на Меджлиса. От времената на Османлъка тук битуват доста турци, чиито икономически интереси изкуственото преселение отежнява. Република Турция се оказва ощетена не само политически, но и икономически. При всяко поредно клане в планините на Ирак нейните лагери за бежанци се препълват, а това води до преразходи в хазната и търкания по пътя за влизане в Европейската Икономическа Общност. За да бъдат донякъде опазени кюрдите, ООН създава контролируеми от Великобритания забранени за полети зони (No-Fly-Zones!), като ефективна външна защита срещу етнически преследвания. Подир приключване на "ПУСТИННА БУРЯ-1" (1990-1991.!), Ирак неохотно изтегля своята администрация от региона на Иракски Кюрдистан, където границата с Турция остава завинаги плаваща. ПОД НАТИСК НА ООН, в резултат на последвалото подир Пустинна Буря-1 примирие, Саддам Хюсеин Ал Тикрити създава марионетно “АВТОНОМНО” КЮРДСКО ПРАВИТЕЛСТВО доминирано от Багдад. Включващо представители на две изненадващо легализирани партии: КЮРДИСТАНСКА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ, И ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ НА КЮРДИСТАН. Останалите политически партии са толкова екстремно леви,че остават възпретени. Независимо от непрестанните междупартийни сблъсъци, в АВТОНОМЕН ИРАКСКИ КЮРДИСТАН се набелязват начални атрибути на независимост, далеч преди настоящата щатска окупация. Столицата на провинция Ирбил бива преименована Хавлер. Бива въведена латинизирана кюрдска азбука в замяна на арабската. Училищните занятия се кюрдизират, чрез изучаване патриотизирана история на древен Кюрдистан. Избран е местен парламент. Въведени са Общински Съвети, относително свободни преса и медии. Любителски театрални трупи аркадашлийски бичуват Саддам Хюсеин. (Донейде приятно!) Строят се мостове и пътища, добре-дошли за всякакви окупационни войски. Мастити лидери на малцинствата си позволяват да твърдят, че в Иракски Кюрдистан се разгъва "ЗЛАТЕН ВЕК". За пръв път кюрдите чувстват, че обещанията на Уодроу Уилсън (28.12.1856-03.02.1924.!) дадени преди почти век вървят към реализация, но от пряко сътрудничество с парашутиралите емисари на САЩ се въздържат, и до спонтанни бунтове не се стига. Преди началото на настоящата ВТОРА ВОЙНА В ЗАЛИВА, Турция превантивно (31.01.2003.!) извежда и разполага 500 хиляден военен контингент по границите с Иракски Кюрдистан. Нейни командоси изпреварват настоящето нахлуване на Съюзниците, без Турция официално да участва. Тя знае, че някога напълно кюрдският град Киркук е изцяло етнически прочистен от Саддам, с което нейните претенции към региона биха могли да заглъхнат.
МЛАДИТЕ КЮРДИ, мнозина от тях завършили висше образование в САЩ, Русия, Европа и дори България се надяват, че в резултат на настоящата война новообособен Кюрдистан ще получи права над експлоатацията на своите нефтени залежи. Турция не харесва моделът "лоялна автономия" ориентирана към Дамаск но знае, че нахлуе ли официално в Кюрдистан гражданската война е неизбежна.
СЪРЦЕВИНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НА АТАТЮРК се явява УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА (Турски Съединени Щати!). Това дава основание на Турция да предлага собствено политическо решение с център Анкара, докато една навременна анкета някога посочи, че Турция счита кюрдите за значително по-опасни от Саддам. Непосредствено подир ПУСТИННА БУРЯ-1, кюрдския водач Тюргут Йозал се опитва (1992!) да започне преговори с Анкара, Техеран и Дамаск при участие на Великите сили, за установяване на независима република Кюрдистан. Този дипломатически ход за създаване на суверенно правителство в сянка прави КЮРДИСТАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ да бъде незабавно забранена, (1994.!). От своя страна Турция провежда широка международна дипломатическа, политическа и полицейска кампания, за елиминиране на нелегалната прокомунистическа Кюрдска Народна Партия (РКК), която единствена с оръжие в ръка отстоява НАПЪЛНО НЕЗАВИСИМ КЮРДИСТАН. Това довежда до периодично навлизане на турски експедиционни сили в ИРАКСКИ КЮРДИСТАН и ликвидиране над 47 000 бойци на РКК по партизанските бойни пътеки. С помощ на ИНТЕРПОЛ е задържан, арестуван и публично съден ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТРАТЕГ НА РКК АБДУЛА ЙОДЖАЛАН. (Нефт, нефт, само нефт!) Светът разбира, че в Иракски Кюрдистан всичко зависи от Анкара и не само от Анкара; от Техеран и не само от Техеран; от Дамаск и не само от Дамаск; но най-вече от задокеанските комшии. Ако Турция успее да прокара и утвърди идеята за унитарната държава на Ататюрк; без тази държава да бъде огледален образ на някогашната Отоманска Империя държала в шах Русия и Европа повече от 500 години време; налице ще бъде поредна бедняшка автономия. Ако бъде даден път на Тюргут Йозал, на белия греховен свят ще се появи нова минидържава-сандвич. Подходяща за поглъщане, трудна за преглъщане.
FRITZELL - THE FATHER GRANDPA, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 138 - Коментари: 0
Фритцъл - Бащата-Дядо
Фритцъл - Бащата-Дядо
(c) 2008 - Bogoomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ФРИТЦЪЛ - БАЩАТА-ДЯДО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКО НЯКОГА попаднете в СЪВРЕМЕННА АВСТРИЯ, няма как да не установите основното: МИРИШЕ НА БАЛКАНСКИ БОБ НА ВСЕКИ ЪГЪЛ - А ОСВЕН ТОВА - ХОРАТА СА ХЕРМЕТИЧНИ, НЕСПОКОЙНИ И ПОДОЗРИТЕЛНИ. Едва ли са такива, ако си им прекалено близък, но за транзит-посетителят - това е. Какви ли тайни крият тези някогашни градове-държави по мазета и тавани? Една от тях, в началото на тази година, стана достояние на света.
НЕОТДАВНА АВСТРИЙСКИЯТ СЪД не призна ЙОЗЕФ ФРИТЦЪЛ за побъркан. Независимо, че бе държал своята дъщеря почти 24 години под домашен арест в прилично оборудвано мазе. (Горе-доле толко трае Моженето!) През всичкото това време той страстно я обичаше - и се стараеше. (Последица от недоизживян нацизъм - той е на 73 години!) Момичето ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА добива тайно седем деца от него, едно от които почива подир раждане. Тази седмица Прокуратурата окончателно го обвини в Изнасилване, Отвличане, Заробване, Инцест и още няколко подобни престъпления, които дори дигиталният свят не приема и отрича.
ФРИТЦЪЛ, по същество бивш полицай, бе случайно разкрит през АПРИЛ, (Не бе успял да бъде доктор!), че държи под ключ своята ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА по име ЕЛИЗАБЕТ, в звуконепроницаем бункер. Под своята къща в град АМЩЕТЕН - ЦЕНТРАЛНА АВСТРИЯ. Онези, които са преживяли ужасите на бомбардировките през Втората Световна Война, когато хората се криеха в бункери и мазета дано оцелеят, (В СТАРА ВАРНА един подобен БУНКЕР все още стои!), навярно са смахнати не по-малко. Ако да се преровят мазетата и таваните на ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА АВСТРИЯ, няма как да не се открият десетки подобни случаи. Щото този съвсем не е първи и единствен. Само че, без чак толкова близка роднинска връзка - от която няма как да не потръпнеш. Признат за вменяем, в началото на следващата година ФРИТЦЪЛ ще бъде окончателно признат за виновен. Очакват го 10-20 години строг тъмничен затвор, поради смъртта на едно от своите ДЕЦА-ВНУЦИ. Неговият адвокат обаче, е отказал изявление за сега. Нищо чудно, децата-внуци да не се окажат съвсем негови. При такъв благодат - без помощник не може. Да сте се заглеждали в тъмните крайпътни сенки на крайпътните дървеса в предградията на АВСТРИЯ? Направете го - минавайки от там. Ако чуете турски говор - дайте газ!
Hemy VARNALIS по ROITERS
Прегледи: 138 - Коментари: 0
Фритцъл - Бащата-Дядо
Фритцъл - Бащата-Дядо
(c) 2008 - Bogoomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ФРИТЦЪЛ - БАЩАТА-ДЯДО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКО НЯКОГА попаднете в СЪВРЕМЕННА АВСТРИЯ, няма как да не установите основното: МИРИШЕ НА БАЛКАНСКИ БОБ НА ВСЕКИ ЪГЪЛ - А ОСВЕН ТОВА - ХОРАТА СА ХЕРМЕТИЧНИ, НЕСПОКОЙНИ И ПОДОЗРИТЕЛНИ. Едва ли са такива, ако си им прекалено близък, но за транзит-посетителят - това е. Какви ли тайни крият тези някогашни градове-държави по мазета и тавани? Една от тях, в началото на тази година, стана достояние на света.
НЕОТДАВНА АВСТРИЙСКИЯТ СЪД не призна ЙОЗЕФ ФРИТЦЪЛ за побъркан. Независимо, че бе държал своята дъщеря почти 24 години под домашен арест в прилично оборудвано мазе. (Горе-доле толко трае Моженето!) През всичкото това време той страстно я обичаше - и се стараеше. (Последица от недоизживян нацизъм - той е на 73 години!) Момичето ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА добива тайно седем деца от него, едно от които почива подир раждане. Тази седмица Прокуратурата окончателно го обвини в Изнасилване, Отвличане, Заробване, Инцест и още няколко подобни престъпления, които дори дигиталният свят не приема и отрича.
ФРИТЦЪЛ, по същество бивш полицай, бе случайно разкрит през АПРИЛ, (Не бе успял да бъде доктор!), че държи под ключ своята ДЪЩЕРЯ-СЪПРУГА по име ЕЛИЗАБЕТ, в звуконепроницаем бункер. Под своята къща в град АМЩЕТЕН - ЦЕНТРАЛНА АВСТРИЯ. Онези, които са преживяли ужасите на бомбардировките през Втората Световна Война, когато хората се криеха в бункери и мазета дано оцелеят, (В СТАРА ВАРНА един подобен БУНКЕР все още стои!), навярно са смахнати не по-малко. Ако да се преровят мазетата и таваните на ОСТАНАЛАТА ЧАСТ НА АВСТРИЯ, няма как да не се открият десетки подобни случаи. Щото този съвсем не е първи и единствен. Само че, без чак толкова близка роднинска връзка - от която няма как да не потръпнеш. Признат за вменяем, в началото на следващата година ФРИТЦЪЛ ще бъде окончателно признат за виновен. Очакват го 10-20 години строг тъмничен затвор, поради смъртта на едно от своите ДЕЦА-ВНУЦИ. Неговият адвокат обаче, е отказал изявление за сега. Нищо чудно, децата-внуци да не се окажат съвсем негови. При такъв благодат - без помощник не може. Да сте се заглеждали в тъмните крайпътни сенки на крайпътните дървеса в предградията на АВСТРИЯ? Направете го - минавайки от там. Ако чуете турски говор - дайте газ!
Hemy VARNALIS по ROITERS
WHICH COMMING ON, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 131 - Коментари: 1
КОЕТО ПРЕДСТОИ
КОЕТО ПРЕДСТОИ
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КОЕТО ПРЕДСТОИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но въз основа на закона "БОРБА С ТЕРОРИЗМА", Върховният Съд на Руската Федерация забрани дейността на "АЛ-КАЙДА". (12.11.2008.!) Генералният Прокурор на Русия - Юрий ЧАЙКА, потвърди това решение с удовлетворение. Бе уточнено. Това се прави независимо че организацията няма изявена дейност на територията на РУСИЯ. За вземане на това решение, бяха нужни по-малко от два месеца.
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но в РУСИЯ съществува ЕДИНЕН ФЕДЕРАЛЕН СПИСЪК НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ. През 2003 г, когато този списък бе официално обнародван; което не означава че до това време не е съществувал на работно равнище; Върховният Съд на РФ включи наведнъж 15 подобни организации. Считаше се, че повече не биха могли да бъдат. В съответствие със съответно съдебно решение, тези организации бяха разпуснати, имуществото им конфискувано, а членовете им поставени под наблюдение. Към 2007 г, шефът на борбата с тероризма в Русия, генерал-майор Юрий САПУНОВ обяви, че този списък се е разширил до 17 названия. Ставало дума за групировки, чиито щаб-квартири са разположени извън пределите на съвременна РУСИЯ, успели да изпратят емисари в РУСИЯ, КАЗАХСТАН и РЕПУБЛИКИТЕ НА СРЕДНА АЗИЯ. Последната забрана се основава на широкото оповестяване в медиите, че в САЩ се подготвя терористичен акт, "който би променил света и политически и икономически". Информацията е от източници в ЙЕМЕН, близки до ръководството на "АЛ-КАЙДА". За която все още не е съвсем ясно чия промоция е, и кой е нейният глобален спонсор. ОСАМА БИН ЛАДЕН вече бил издал свещена заповед, (Вестник "Al-Quds Al-Arabi" - Йемен), да бъде извършен терористичен акт на територията на САЩ "чийто мащаб ще надхвърли 11-ти Септември". Бъдещият успех на тази операция бил гарантиран поради факта, че АЛ-КАЙДА практически контролира цяла ЮЖНА СОМАЛИЯ.
О, ЗНАЯ, ЗНАЯ КАК Е У ДОМА. Тук всичко е до болка ясно.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Ал Кайда от село Овчарово Дата: 2008-11-19 00:15:17
Не ме е страх от Ал Кайда, най ме е страх от Чайна.
Прегледи: 131 - Коментари: 1
КОЕТО ПРЕДСТОИ
КОЕТО ПРЕДСТОИ
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КОЕТО ПРЕДСТОИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но въз основа на закона "БОРБА С ТЕРОРИЗМА", Върховният Съд на Руската Федерация забрани дейността на "АЛ-КАЙДА". (12.11.2008.!) Генералният Прокурор на Русия - Юрий ЧАЙКА, потвърди това решение с удовлетворение. Бе уточнено. Това се прави независимо че организацията няма изявена дейност на територията на РУСИЯ. За вземане на това решение, бяха нужни по-малко от два месеца.
НЕ ЗНАЯ КАК Е У ДОМА, но в РУСИЯ съществува ЕДИНЕН ФЕДЕРАЛЕН СПИСЪК НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ. През 2003 г, когато този списък бе официално обнародван; което не означава че до това време не е съществувал на работно равнище; Върховният Съд на РФ включи наведнъж 15 подобни организации. Считаше се, че повече не биха могли да бъдат. В съответствие със съответно съдебно решение, тези организации бяха разпуснати, имуществото им конфискувано, а членовете им поставени под наблюдение. Към 2007 г, шефът на борбата с тероризма в Русия, генерал-майор Юрий САПУНОВ обяви, че този списък се е разширил до 17 названия. Ставало дума за групировки, чиито щаб-квартири са разположени извън пределите на съвременна РУСИЯ, успели да изпратят емисари в РУСИЯ, КАЗАХСТАН и РЕПУБЛИКИТЕ НА СРЕДНА АЗИЯ. Последната забрана се основава на широкото оповестяване в медиите, че в САЩ се подготвя терористичен акт, "който би променил света и политически и икономически". Информацията е от източници в ЙЕМЕН, близки до ръководството на "АЛ-КАЙДА". За която все още не е съвсем ясно чия промоция е, и кой е нейният глобален спонсор. ОСАМА БИН ЛАДЕН вече бил издал свещена заповед, (Вестник "Al-Quds Al-Arabi" - Йемен), да бъде извършен терористичен акт на територията на САЩ "чийто мащаб ще надхвърли 11-ти Септември". Бъдещият успех на тази операция бил гарантиран поради факта, че АЛ-КАЙДА практически контролира цяла ЮЖНА СОМАЛИЯ.
О, ЗНАЯ, ЗНАЯ КАК Е У ДОМА. Тук всичко е до болка ясно.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Ал Кайда от село Овчарово Дата: 2008-11-19 00:15:17
Не ме е страх от Ал Кайда, най ме е страх от Чайна.
CAMPUS - ANTITERRORISM, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 128 - Коментари: 1
Кампус "Антитероризъм"
Кампус "Антитероризъм"
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КАМПУС “АНТИТЕРОРИЗЪМ”
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
МЪТИЛКАТА ОКОЛО ОТВОЮВАНЕ ОСТРОВА НА СВОБОДАТА на подозрително ниска бартерна цена, (Подаряваш 25 000 тонен продуктовоз – получаваш пластмасов катер за разходка!?!), and Пентагона остава на територията на Народнодемократична Куба с една значителна военноморска мощ. САЩ бързат да построят блокхаус за представителство на своите икономически интереси в Хавана. Докато /CODJ изяснени скъсаните дипломатически отношения, което така и не се случва. (Умничко - ъ!?!) Териториалните води и прилежащи зони на Социалистическа КУБА, няма как да не попаднат под съмнителната юрисдикция САЩ. По време на президента Труман, териториалните води на САЩ биват предвидливо разширени на 40 морски мили. Изпревервайки Международната Конвенция по Морско Право-1982, (Заради континенталния шелф и морското дъно!), с петдесетина години земно време. Едностранна стъпка, даваща възможност на САЩ да контролира обширния регион на Южния Атлантик. Изпълнението на тази задача в Карибския басейн не притеснява военното ведомство на САЩ, което традиционно планира, работи и воюва изпреварващо. Повече от сто години, във вътрешните териториални води на Република Куба, Пентагона стопанисва малък залив на подхода към Хавана, пред едноименен град по име Гуантанамо. Грижливо обграденият обект е най-старата американска екстериториална военно-морска база. Подир приключване на Войната в Залива (1991.!), на тази ВМС-база биват допълнително делегирани функции за борба срещу разширяващия се международен тероризъм. Без да бъде пренебрегнато нейното стратегическо значение в подводната отбрана, базата е превърната във филтър за задържане, обработка и изправяне пред военен съд на нелегални бойци и имигранти. Тероризмът не е от вчера. Той корени в недрата на Великата Френска Революция. Активира в Мексико (1911-1920!). Реализира Октомврийската Революция в Русия (1905-1925!). Практикуван успешно (Плюс партизанстване!) по време на Втората Световна Война. Заглъхнал временно. Докато не бъде възроден в настоящите трудно предвидими мащаби, под натиск на икономически екстремисти. ГУАНТАНАМО (“GITMO”!), е не само първата щатска военноморска база позиционирана извън държавните граници на Съюза, а, единствена военна единица, оцеляла дълги години на територия на суверенна страна, с различно държавно устройство от обичайното за републиките на банана. Държавата и днес е комунистическа. Базата все още е там. За да докаже на простосмъртните, че реалният комунизъм прекалено добросъвестно съчетава своите временни военни интереси с онези на развития капитализъм. Търкания по проблема за чуждестранно присъствие на територията на Куба съществуват, но това е рутинно дипломатическо надлъгване. Ранните хрушчовистки инструкции на Москва, за нейното ликвидиране остават неосъществени. Къс кубинска земя, (Захарна тръст и тютюни!), окупиран от американската морска пехота незабавно подир сключване на Парижкия Мирен Договор между Испания и САЩ (10.12.1898.!). Поставил край на антиколониалната Испано-Американската Война, в която САЩ са протектор на многоцветните островни угнетени. И основно, на притежателите на заведения тип „CASSIONO PLAY“. Продължилите десетина години размирици, премахват робството на острова. Осигуряват свобода за достъп на свеж американски капитал. Легитимират безпардонната експлоатация на новоосвободените роби. Колониална Испания се оказва прекалено далеч. За местните велможи не остава нищо друго, освен да разпродадат на безценица своите латифундии, и да се изнесат в Маями. Остават най-държеливите адапти. Към края на деветнадесети век на КУБА, САЩ имат инвестиции в размер над 50 000 000 долара. (Днешни над 100 000 000 000.!) Доларът е златен звонк; и това са изключителни пари. Налице е пръв международно договорен опит за глобално преразпределение на света. При многократно надвишаващ брой военни кораби, чрез брилянтна операция на ВМС на САЩ, Кралство Испания е поставено на колене. Срещу неповратливата испанска флота, САЩ разгъват група линейни кораби с въртящи се оръдейни кули. Щом договорът бива ратифициран, 646 щатски морски пехотинци дебаркират “временно” в стратегически подбрания залив Гуантанамо. Под претекс че се борят, със световния анархизъм. Един щатски крайцер (Помни “Мейн”!), на стоянка в залива на Хавана бива взривен и потъва при огромни жертви. Освобождаването на местните роби, е безумен прецедент, но САЩ притежават положителен джандармерийски опит за борба с безредици. В краят на 1903., (Приложение Плат-1901. към договор Париж-1898.!), докато парламента на Куба подготвя нова конституция, САЩ наемат под аренда окупираните 45 квадратни мили (117 кв.км.!) земя, въздух и вода от правителството на Куба, (Все още протекторат на САЩ!). По време, когато китоловът е занаят за всекиго и всички, тук е имало малка частна китоловна станция (!?!). С развитие на подводния флот, китоловната база бива окончателно предоставена на Пентагона. По време на Втората Световна Война от тук се водят бойни действия срещу глутниците хитлеристки подводни лодки в Атлантика. Съгласно глобалната доктрина на САЩ, представяна повсеместно за Божия Промисъл (Кой би доказал, че не е !?!), защитата на правата и свободите на американските граждани и капиталовложения по света, е първостепенна правителствена задача. През 1933, в резултат на революционни борби на дребно, диктатурата на Джерардо Мачадо бива свалена. Това дава възможност още следващата година да бъде подписан лицензионен договор, окончателно утвърждаващ американското присъствие в Гуантанамо. От тук САЩ подкрепят следващата мека революция, докарала на президентския пост сержант Фулхенсио Батиста. Безграничната свобода на личностна изява, каквато гарантират конституциите скроени по американски тертип, дава възможност на Фидел и Раул Кастро, Ернесто Че Гевара и още 79 съратници, да дебаркират (“Гран-Ма”-1953!) на кубинския бряг. Да поведат резултатна партизанска война от Сиера Маестра към бреговете. Докато завземат властта в Хавана (01.01.1959 г!), с помощта на притовосамолетни оръдия „Збройовка“. През всичкото това време вратите на базата Гуантанамо остават затворени. Никой не се намесва в помощ на Фулхенсио Батиста. Дори през 1961, при умишлено провалената атака в Залива на свинете, Гуантанамо не се намесва. Това се обяснява с изключителния професионализъм на Държавния департамент на САЩ и задачите на базата, които е възможно да са повече от глобални. Джон Фицджералд Кенеди наивно разчита на мирно уреждане на кубинския въпрос без да предполага, какво го очаква. Подир рухване на СССР някой аналитици започват да свързват ненамесата на САЩ подпомогнала идването на Кастро на власт, с необходимостта от системно източване ресурсите на воюващия във Виетнам Варшавски Пакт, по-късно затънал до гуша във Афганистан. Позволяващ си да разпространява революционно Ноу-Хау по целия съвременен свят. Преминаването през водите на залива Гуантанамо бива контролирано и никога възпрепятствано, освен по време на военни маневри. САЩ заплащат на Хавана малко повече от 4 000 щатски долара старомодна годишна такса. Правителството на Кастро не приема тези пари. САЩ поддържат (1992!) на пръв поглед незначителен армейски състав - около 2 513 щика. Този числен състав несъмнено значително е нараснал, поради делегираните глобални антитерористични правозащитни функции на базата, която новият президент на САЩ обещава да закрие. Подир навлизане в Афганистан, (САЩ имат всички войни по света за свои!), тук бива разположено специално поделение за поддръжка и обработка на задържани граждански лица свързани с трагично прочутата АЛ-КЕЙДА. Гуантанамо разширява своето целево предназначение. (Да подслушва движението на подводни лодки от Северния Полюс, през Баренцово море до Южния Атлантик!) През 1991, около 30 000 задържани въстанници от Хаити биват изненадващо прехвърлени за обработка тук. През 1994, окуражени от умела пропаганда, 10 000 кубински дисиденти щурмуват и нахлуват в базата. Без да успеят да я превземат - без да пукне изстрел. Установява се живо присъствие на над 40 000 чужденци върху недостатъчна обитаема площ. Пентагонът отпуска средства. В базата се построяват модерни подслони, за над 50 000 човека под режим. Създават се изолационни кампуси подредени в азбучен ред. (В армията всичко трябва да е прегледно!) Значителна част от бежанците биват евакуирани. Част от тях - разселени в САЩ. Подир навлизане на НАТО в Афганистан (2002!), особено опасни функционери на Ал-Кейда и изтъкнати талибани - задържани от съюзническите войски, биват прехвърляни в Гуантанамо. Към средата на 2003 г в базата се намират под контрол едва 1000 затворници от повече от 45 страни, при минимална възраст 16 години. Между тях девет араби с английско гражданство, които Великобритания си изиска. Задържането на селекционирани нелегални функционери цели издирване, и изява на доказателства за подривната дейност на Ал-Кайда и Талибаните, на територията на САЩ, но и в останалия свят. (Загадъчните катастрофи и откритите диверсионни атаки, от ден в ден стават все повече!) Подир което да бъдат произнесени достатъчно справедливи присъди. Световната преса не пропуска възможност, да компрометира методите за обръщение със затворниците на Гуантанамо. Твърди се, че терористите биват държани оковани в желязо, третирани неизвестно как. ПЪРВИЯТ ЕШЕЛОН КОНЦЛАГЕРИСТИ бива разположен в Кампус “Хикс-Рей”, в северната част на базата. Жалък жежък дол където условията са тежки, но не чак колкото в афганистанска пещера. Администрацията на президента Буш поддържа, че Женевските конвенции са предвидени за приложение по време на класически военни действия, но не и за борба срещу тероризъм, който не признава мирно време. Този казус продължават да изследват както университетски правни експерти, така и такива от системата на Пентагона. Поради нараснал натиск от страна на световните медии, затворниците биват преместени в Кампус “Делта”, където климатичните условия са по-добри, след „подобрения“ за 25 милиона долара. Военно-морската база се оказва частично конвертирана в концлагер за глобално следствие срещу глобални терористи, с оглед придобиване на глобална антитерористична информация, в интерес на глобалното човечество. Някога, Международният комитет на Червеният Кръст се бе заинтересувал от отношението към тези нехарактерни за САЩ затворници. На неговите функционери бива предоставян ежедневен достъп. Подир доста време прекарано тук и множество контролни проверки, неколцина от задържаните, (Под 50 човека!), биват освободени. Пред журналисти освободените терористи заявяват, че са били държани в изключителна изолация в клетки с размери 1.80 х 2.40 м., обслужвани от персонал който не разбира техния език. Без да са подлагани на физически насилия, терористите твърдят, че по време на разпити са били лишавани от сън. Към задържаните афганистанци в последно време се прибавят иракчани, саудитци и сирийци, а навярно и европейци. Поради формалното “приключване” на военните действия в Афганистан и Ирак, (Съгласно Женевската конвенция за защита на жертвите на войната-1949 г и Допълнителните протоколи-1977 г!), “военнопленниците” от Гуантанамо Бей би следвало да бъдат репатрирани по техните родни места, чрез системата на Международния Червен Кръст, за сметка на страната-победител. Медиите, подхранвани с нефтодолари, превръщат проблемът в дискусионен. (Вече успяха да замлъкнат!) Въпреки, че военно-правораздавателната система под надзора на Върховния Съд на САЩ има, пределно ясно и категорично становище. След като пленниците от Ал-Кейда и други подобни терористични групировки не са част от редовна армия на призната правова държава, те не подлежат на защита под никакви международни конвенции. (Конвенциите са подписани между държави – без трети лица!) Задържаните биват категоризирани като “незаконни бойци”. На такива “неграждански” лица, поставили се над и извън закона, не се полага допуск до граждански съд и защита. Умишлено прекрачили гражданските закони и обичаи за мир и война, на тях не се полага да ползват бенефиции конвенционално предвидени за изпаднали в безизходност и смъртоносна беда. Отношението към тези “международни” затворници бива регламентирно от специално постановление на американския Върховен Съд, т.н. “КРАЙНО ПРАВИЛО” специално дефинирано за случая. Джебен формат книжка, (50 печатни страници, пластмасова подвързия - Юний-2003!), публикувана от Департамента за Отбрана-САЩ. Тези най-пресни правила предвиждат незаконните бойци да бъдат съдени от Чрезвичайка, състояща се от 3 до 7 военни офицери посочени персонално от Пентагона. Обикновените присъди следва да бъдат постановявани при обикновено мнозинство. За смъртните се изисква абсолютно мнозинство. Инситутът на многобройно гражданско жури от “независими” съдебни заседатели, характерен за американското гражданско правосъдие, бива игнориран. Защитници, адвокати и граждански лица не се допускат на съдебни заседания поради съображения за национална (Глобална!) сигурност. Всяка антитерористична присъда произнесена на Гуантанамо Бей е еднократна, крайна и окончателна. Апелиране не се предвижда. По подобни дела, където деянието е резултат на частен елемент от изключително майсторски систематизирана конспирация, свидетелски показания са трудно достижими. Достъпни остават единствено фрагментарни данни снети от показания на заловени килър-отворковци. Много добре съзнаващи какво ги очаква и от двете страни, в случай на откровени самопризнания. Това навежда международните наблюдатели на тъжното заключение, че правилата за нормално военно правосъдие в международен план лесно биха могли да бъдат нарушени в името на съвременния глобализъм. В реализиране на правото, цивилно или военно, всичко е въпрос на ежедневна практика. Ако предписаната в “Крайно Правило” нова военна съдебна антитерористична уредба се окаже ефективна, предполага се, след като бъде приложно утвърдена в САЩ, да бъде въведена и за останалия свят. Където борбата с тероризма се активизира, а националното право е престанало да се развива. Възможно е, в недалечно бъдеще, критиките срещу подобна затворена система за супресиране на тероризма да бъдат превърнати в инструментариум за опровергаване на съвременните глобалистки доктрини. Съпротивителното движение, добро или зло, в крайна сметка винаги попада в ръцете на военните. За да бъде опитомено и превърнато, в инструмент на агресия. Тази безпощадна военна логика трудно би могла да бъде отречена. Независимо, че Великобритания е верен съюзник на САЩ във всяка една война, нейните граждани Фероз Абази и Моазим Бег дълго време прекараха на Гуантанамо в очакване на ефективна присъда. На нотификациите на дипломатическите служби на Великобритания, Върховният Съд на САЩ постановява. След като Гуантанамо Бей е на кубинска територия, САЩ нямат право да екстрадират тези два затворника или който да било друг от територията на своя база находяща се под чужда национална юрисдикция. (!?!) Доколко правомерен е подобен казус? Военното Ведомство на САЩ се опасява, че пред всяка една инстанция на английското гражданско правосъдие, обвиненията повдигнати от службите на САЩ срещу двамата английски граждани от арабски произход, биха могли да бъдат оборени и да отпаднат. Задържаните на Гуантанамо Фероз Абази и Моазим Бег не са действали срещу интересите на Британската Корона на нейна територия. Борбата срещу американците в Афганистан не се явява проблем на великобританското законодателство, което издирва и наказва единствено подготовка на терористични актове извършвани от територията на Великобритания. Загрижеността на Военното Ведомство на САЩ е свързана, не само с проблемите за опазване на оперативна информация относно методите за обработка на задържаните, но и, с оглед достъп до онова което притежават – информация за терористични лица и групи по света, които предстои да бъдат разбити.
В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА е повече от ясно, че ще победи онзи идеалист, който е най-съвършено екипиран. Идеализмът не е приоритет. Него или го има, или го няма. В най-общия случай, идеализмът е основа на всяка една доктрина. Едва тогава на войната и мира. Частно разгледано идеализмът е безпомощен. Принадлежи на Г-жа История и Господ-Бог, но най-често на самия себе си. Задължително е, международната правна общност в лицето на ООН да намери, развие и приложи подходящ политико-икономически инструментариум, който да отстранява проблеми водещи до тероризъм от всякакъв вид. В противен случай международнопризнати концлагери подобни на Гуантанамо, биха се превърнали в обичайна антитерористична практика. Историята някога доказа, че изрядно поддържаните хитлеристки концлагери, резултат от демагогстващия хитлеров „идеализъм“, управлявани по последна дума на тогавашната техника, („IBM-Европа“ картно-сортировъчни, четящи и печатащи устройства!), на първо време функционират перфектно. Докато се препълнят. Докато съотношението ресурси-капацитет бъде изпратено по дяволите. Тероризмът, тази отчаяна форма на социална изява, не може без собствен идеал. Този идеал е добре известен. Той се нарича нарича Безсмислена Повсеместна Високотехнологична Смърт. Заплашваща безусловно всички. От президента, през глашатая, до порутения нищ.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стефан 2 Дата: 2008-11-22 18:49:46
Статията е показателна за мястото на тероризма в съвременния свят и за грешките на Великите сили, защото решението на проблема не е чисто военно. Сега Барак Обяча вероятно ще приложи нова стратегия и дано да успее. Защото неговият неуспех ще бъде неуспех и за Запада и за Изтока.
Прегледи: 128 - Коментари: 1
Кампус "Антитероризъм"
Кампус "Антитероризъм"
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КАМПУС “АНТИТЕРОРИЗЪМ”
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
МЪТИЛКАТА ОКОЛО ОТВОЮВАНЕ ОСТРОВА НА СВОБОДАТА на подозрително ниска бартерна цена, (Подаряваш 25 000 тонен продуктовоз – получаваш пластмасов катер за разходка!?!), and Пентагона остава на територията на Народнодемократична Куба с една значителна военноморска мощ. САЩ бързат да построят блокхаус за представителство на своите икономически интереси в Хавана. Докато /CODJ изяснени скъсаните дипломатически отношения, което така и не се случва. (Умничко - ъ!?!) Териториалните води и прилежащи зони на Социалистическа КУБА, няма как да не попаднат под съмнителната юрисдикция САЩ. По време на президента Труман, териториалните води на САЩ биват предвидливо разширени на 40 морски мили. Изпревервайки Международната Конвенция по Морско Право-1982, (Заради континенталния шелф и морското дъно!), с петдесетина години земно време. Едностранна стъпка, даваща възможност на САЩ да контролира обширния регион на Южния Атлантик. Изпълнението на тази задача в Карибския басейн не притеснява военното ведомство на САЩ, което традиционно планира, работи и воюва изпреварващо. Повече от сто години, във вътрешните териториални води на Република Куба, Пентагона стопанисва малък залив на подхода към Хавана, пред едноименен град по име Гуантанамо. Грижливо обграденият обект е най-старата американска екстериториална военно-морска база. Подир приключване на Войната в Залива (1991.!), на тази ВМС-база биват допълнително делегирани функции за борба срещу разширяващия се международен тероризъм. Без да бъде пренебрегнато нейното стратегическо значение в подводната отбрана, базата е превърната във филтър за задържане, обработка и изправяне пред военен съд на нелегални бойци и имигранти. Тероризмът не е от вчера. Той корени в недрата на Великата Френска Революция. Активира в Мексико (1911-1920!). Реализира Октомврийската Революция в Русия (1905-1925!). Практикуван успешно (Плюс партизанстване!) по време на Втората Световна Война. Заглъхнал временно. Докато не бъде възроден в настоящите трудно предвидими мащаби, под натиск на икономически екстремисти. ГУАНТАНАМО (“GITMO”!), е не само първата щатска военноморска база позиционирана извън държавните граници на Съюза, а, единствена военна единица, оцеляла дълги години на територия на суверенна страна, с различно държавно устройство от обичайното за републиките на банана. Държавата и днес е комунистическа. Базата все още е там. За да докаже на простосмъртните, че реалният комунизъм прекалено добросъвестно съчетава своите временни военни интереси с онези на развития капитализъм. Търкания по проблема за чуждестранно присъствие на територията на Куба съществуват, но това е рутинно дипломатическо надлъгване. Ранните хрушчовистки инструкции на Москва, за нейното ликвидиране остават неосъществени. Къс кубинска земя, (Захарна тръст и тютюни!), окупиран от американската морска пехота незабавно подир сключване на Парижкия Мирен Договор между Испания и САЩ (10.12.1898.!). Поставил край на антиколониалната Испано-Американската Война, в която САЩ са протектор на многоцветните островни угнетени. И основно, на притежателите на заведения тип „CASSIONO PLAY“. Продължилите десетина години размирици, премахват робството на острова. Осигуряват свобода за достъп на свеж американски капитал. Легитимират безпардонната експлоатация на новоосвободените роби. Колониална Испания се оказва прекалено далеч. За местните велможи не остава нищо друго, освен да разпродадат на безценица своите латифундии, и да се изнесат в Маями. Остават най-държеливите адапти. Към края на деветнадесети век на КУБА, САЩ имат инвестиции в размер над 50 000 000 долара. (Днешни над 100 000 000 000.!) Доларът е златен звонк; и това са изключителни пари. Налице е пръв международно договорен опит за глобално преразпределение на света. При многократно надвишаващ брой военни кораби, чрез брилянтна операция на ВМС на САЩ, Кралство Испания е поставено на колене. Срещу неповратливата испанска флота, САЩ разгъват група линейни кораби с въртящи се оръдейни кули. Щом договорът бива ратифициран, 646 щатски морски пехотинци дебаркират “временно” в стратегически подбрания залив Гуантанамо. Под претекс че се борят, със световния анархизъм. Един щатски крайцер (Помни “Мейн”!), на стоянка в залива на Хавана бива взривен и потъва при огромни жертви. Освобождаването на местните роби, е безумен прецедент, но САЩ притежават положителен джандармерийски опит за борба с безредици. В краят на 1903., (Приложение Плат-1901. към договор Париж-1898.!), докато парламента на Куба подготвя нова конституция, САЩ наемат под аренда окупираните 45 квадратни мили (117 кв.км.!) земя, въздух и вода от правителството на Куба, (Все още протекторат на САЩ!). По време, когато китоловът е занаят за всекиго и всички, тук е имало малка частна китоловна станция (!?!). С развитие на подводния флот, китоловната база бива окончателно предоставена на Пентагона. По време на Втората Световна Война от тук се водят бойни действия срещу глутниците хитлеристки подводни лодки в Атлантика. Съгласно глобалната доктрина на САЩ, представяна повсеместно за Божия Промисъл (Кой би доказал, че не е !?!), защитата на правата и свободите на американските граждани и капиталовложения по света, е първостепенна правителствена задача. През 1933, в резултат на революционни борби на дребно, диктатурата на Джерардо Мачадо бива свалена. Това дава възможност още следващата година да бъде подписан лицензионен договор, окончателно утвърждаващ американското присъствие в Гуантанамо. От тук САЩ подкрепят следващата мека революция, докарала на президентския пост сержант Фулхенсио Батиста. Безграничната свобода на личностна изява, каквато гарантират конституциите скроени по американски тертип, дава възможност на Фидел и Раул Кастро, Ернесто Че Гевара и още 79 съратници, да дебаркират (“Гран-Ма”-1953!) на кубинския бряг. Да поведат резултатна партизанска война от Сиера Маестра към бреговете. Докато завземат властта в Хавана (01.01.1959 г!), с помощта на притовосамолетни оръдия „Збройовка“. През всичкото това време вратите на базата Гуантанамо остават затворени. Никой не се намесва в помощ на Фулхенсио Батиста. Дори през 1961, при умишлено провалената атака в Залива на свинете, Гуантанамо не се намесва. Това се обяснява с изключителния професионализъм на Държавния департамент на САЩ и задачите на базата, които е възможно да са повече от глобални. Джон Фицджералд Кенеди наивно разчита на мирно уреждане на кубинския въпрос без да предполага, какво го очаква. Подир рухване на СССР някой аналитици започват да свързват ненамесата на САЩ подпомогнала идването на Кастро на власт, с необходимостта от системно източване ресурсите на воюващия във Виетнам Варшавски Пакт, по-късно затънал до гуша във Афганистан. Позволяващ си да разпространява революционно Ноу-Хау по целия съвременен свят. Преминаването през водите на залива Гуантанамо бива контролирано и никога възпрепятствано, освен по време на военни маневри. САЩ заплащат на Хавана малко повече от 4 000 щатски долара старомодна годишна такса. Правителството на Кастро не приема тези пари. САЩ поддържат (1992!) на пръв поглед незначителен армейски състав - около 2 513 щика. Този числен състав несъмнено значително е нараснал, поради делегираните глобални антитерористични правозащитни функции на базата, която новият президент на САЩ обещава да закрие. Подир навлизане в Афганистан, (САЩ имат всички войни по света за свои!), тук бива разположено специално поделение за поддръжка и обработка на задържани граждански лица свързани с трагично прочутата АЛ-КЕЙДА. Гуантанамо разширява своето целево предназначение. (Да подслушва движението на подводни лодки от Северния Полюс, през Баренцово море до Южния Атлантик!) През 1991, около 30 000 задържани въстанници от Хаити биват изненадващо прехвърлени за обработка тук. През 1994, окуражени от умела пропаганда, 10 000 кубински дисиденти щурмуват и нахлуват в базата. Без да успеят да я превземат - без да пукне изстрел. Установява се живо присъствие на над 40 000 чужденци върху недостатъчна обитаема площ. Пентагонът отпуска средства. В базата се построяват модерни подслони, за над 50 000 човека под режим. Създават се изолационни кампуси подредени в азбучен ред. (В армията всичко трябва да е прегледно!) Значителна част от бежанците биват евакуирани. Част от тях - разселени в САЩ. Подир навлизане на НАТО в Афганистан (2002!), особено опасни функционери на Ал-Кейда и изтъкнати талибани - задържани от съюзническите войски, биват прехвърляни в Гуантанамо. Към средата на 2003 г в базата се намират под контрол едва 1000 затворници от повече от 45 страни, при минимална възраст 16 години. Между тях девет араби с английско гражданство, които Великобритания си изиска. Задържането на селекционирани нелегални функционери цели издирване, и изява на доказателства за подривната дейност на Ал-Кайда и Талибаните, на територията на САЩ, но и в останалия свят. (Загадъчните катастрофи и откритите диверсионни атаки, от ден в ден стават все повече!) Подир което да бъдат произнесени достатъчно справедливи присъди. Световната преса не пропуска възможност, да компрометира методите за обръщение със затворниците на Гуантанамо. Твърди се, че терористите биват държани оковани в желязо, третирани неизвестно как. ПЪРВИЯТ ЕШЕЛОН КОНЦЛАГЕРИСТИ бива разположен в Кампус “Хикс-Рей”, в северната част на базата. Жалък жежък дол където условията са тежки, но не чак колкото в афганистанска пещера. Администрацията на президента Буш поддържа, че Женевските конвенции са предвидени за приложение по време на класически военни действия, но не и за борба срещу тероризъм, който не признава мирно време. Този казус продължават да изследват както университетски правни експерти, така и такива от системата на Пентагона. Поради нараснал натиск от страна на световните медии, затворниците биват преместени в Кампус “Делта”, където климатичните условия са по-добри, след „подобрения“ за 25 милиона долара. Военно-морската база се оказва частично конвертирана в концлагер за глобално следствие срещу глобални терористи, с оглед придобиване на глобална антитерористична информация, в интерес на глобалното човечество. Някога, Международният комитет на Червеният Кръст се бе заинтересувал от отношението към тези нехарактерни за САЩ затворници. На неговите функционери бива предоставян ежедневен достъп. Подир доста време прекарано тук и множество контролни проверки, неколцина от задържаните, (Под 50 човека!), биват освободени. Пред журналисти освободените терористи заявяват, че са били държани в изключителна изолация в клетки с размери 1.80 х 2.40 м., обслужвани от персонал който не разбира техния език. Без да са подлагани на физически насилия, терористите твърдят, че по време на разпити са били лишавани от сън. Към задържаните афганистанци в последно време се прибавят иракчани, саудитци и сирийци, а навярно и европейци. Поради формалното “приключване” на военните действия в Афганистан и Ирак, (Съгласно Женевската конвенция за защита на жертвите на войната-1949 г и Допълнителните протоколи-1977 г!), “военнопленниците” от Гуантанамо Бей би следвало да бъдат репатрирани по техните родни места, чрез системата на Международния Червен Кръст, за сметка на страната-победител. Медиите, подхранвани с нефтодолари, превръщат проблемът в дискусионен. (Вече успяха да замлъкнат!) Въпреки, че военно-правораздавателната система под надзора на Върховния Съд на САЩ има, пределно ясно и категорично становище. След като пленниците от Ал-Кейда и други подобни терористични групировки не са част от редовна армия на призната правова държава, те не подлежат на защита под никакви международни конвенции. (Конвенциите са подписани между държави – без трети лица!) Задържаните биват категоризирани като “незаконни бойци”. На такива “неграждански” лица, поставили се над и извън закона, не се полага допуск до граждански съд и защита. Умишлено прекрачили гражданските закони и обичаи за мир и война, на тях не се полага да ползват бенефиции конвенционално предвидени за изпаднали в безизходност и смъртоносна беда. Отношението към тези “международни” затворници бива регламентирно от специално постановление на американския Върховен Съд, т.н. “КРАЙНО ПРАВИЛО” специално дефинирано за случая. Джебен формат книжка, (50 печатни страници, пластмасова подвързия - Юний-2003!), публикувана от Департамента за Отбрана-САЩ. Тези най-пресни правила предвиждат незаконните бойци да бъдат съдени от Чрезвичайка, състояща се от 3 до 7 военни офицери посочени персонално от Пентагона. Обикновените присъди следва да бъдат постановявани при обикновено мнозинство. За смъртните се изисква абсолютно мнозинство. Инситутът на многобройно гражданско жури от “независими” съдебни заседатели, характерен за американското гражданско правосъдие, бива игнориран. Защитници, адвокати и граждански лица не се допускат на съдебни заседания поради съображения за национална (Глобална!) сигурност. Всяка антитерористична присъда произнесена на Гуантанамо Бей е еднократна, крайна и окончателна. Апелиране не се предвижда. По подобни дела, където деянието е резултат на частен елемент от изключително майсторски систематизирана конспирация, свидетелски показания са трудно достижими. Достъпни остават единствено фрагментарни данни снети от показания на заловени килър-отворковци. Много добре съзнаващи какво ги очаква и от двете страни, в случай на откровени самопризнания. Това навежда международните наблюдатели на тъжното заключение, че правилата за нормално военно правосъдие в международен план лесно биха могли да бъдат нарушени в името на съвременния глобализъм. В реализиране на правото, цивилно или военно, всичко е въпрос на ежедневна практика. Ако предписаната в “Крайно Правило” нова военна съдебна антитерористична уредба се окаже ефективна, предполага се, след като бъде приложно утвърдена в САЩ, да бъде въведена и за останалия свят. Където борбата с тероризма се активизира, а националното право е престанало да се развива. Възможно е, в недалечно бъдеще, критиките срещу подобна затворена система за супресиране на тероризма да бъдат превърнати в инструментариум за опровергаване на съвременните глобалистки доктрини. Съпротивителното движение, добро или зло, в крайна сметка винаги попада в ръцете на военните. За да бъде опитомено и превърнато, в инструмент на агресия. Тази безпощадна военна логика трудно би могла да бъде отречена. Независимо, че Великобритания е верен съюзник на САЩ във всяка една война, нейните граждани Фероз Абази и Моазим Бег дълго време прекараха на Гуантанамо в очакване на ефективна присъда. На нотификациите на дипломатическите служби на Великобритания, Върховният Съд на САЩ постановява. След като Гуантанамо Бей е на кубинска територия, САЩ нямат право да екстрадират тези два затворника или който да било друг от територията на своя база находяща се под чужда национална юрисдикция. (!?!) Доколко правомерен е подобен казус? Военното Ведомство на САЩ се опасява, че пред всяка една инстанция на английското гражданско правосъдие, обвиненията повдигнати от службите на САЩ срещу двамата английски граждани от арабски произход, биха могли да бъдат оборени и да отпаднат. Задържаните на Гуантанамо Фероз Абази и Моазим Бег не са действали срещу интересите на Британската Корона на нейна територия. Борбата срещу американците в Афганистан не се явява проблем на великобританското законодателство, което издирва и наказва единствено подготовка на терористични актове извършвани от територията на Великобритания. Загрижеността на Военното Ведомство на САЩ е свързана, не само с проблемите за опазване на оперативна информация относно методите за обработка на задържаните, но и, с оглед достъп до онова което притежават – информация за терористични лица и групи по света, които предстои да бъдат разбити.
В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА е повече от ясно, че ще победи онзи идеалист, който е най-съвършено екипиран. Идеализмът не е приоритет. Него или го има, или го няма. В най-общия случай, идеализмът е основа на всяка една доктрина. Едва тогава на войната и мира. Частно разгледано идеализмът е безпомощен. Принадлежи на Г-жа История и Господ-Бог, но най-често на самия себе си. Задължително е, международната правна общност в лицето на ООН да намери, развие и приложи подходящ политико-икономически инструментариум, който да отстранява проблеми водещи до тероризъм от всякакъв вид. В противен случай международнопризнати концлагери подобни на Гуантанамо, биха се превърнали в обичайна антитерористична практика. Историята някога доказа, че изрядно поддържаните хитлеристки концлагери, резултат от демагогстващия хитлеров „идеализъм“, управлявани по последна дума на тогавашната техника, („IBM-Европа“ картно-сортировъчни, четящи и печатащи устройства!), на първо време функционират перфектно. Докато се препълнят. Докато съотношението ресурси-капацитет бъде изпратено по дяволите. Тероризмът, тази отчаяна форма на социална изява, не може без собствен идеал. Този идеал е добре известен. Той се нарича нарича Безсмислена Повсеместна Високотехнологична Смърт. Заплашваща безусловно всички. От президента, през глашатая, до порутения нищ.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Стефан 2 Дата: 2008-11-22 18:49:46
Статията е показателна за мястото на тероризма в съвременния свят и за грешките на Великите сили, защото решението на проблема не е чисто военно. Сега Барак Обяча вероятно ще приложи нова стратегия и дано да успее. Защото неговият неуспех ще бъде неуспех и за Запада и за Изтока.
THAT'S ONE WHICH WATING US, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 124 - Коментари: 0
Това, което ни очаква
Това, което ни очаква
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТОВА КОЕТО НИ ОЧАКВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПО СЛУЧАЙ СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ от едва напоследък исторически потвърдения ГОЛОДОМОР, /б.ред - на български "Гладомор"/ официално тъгуващите по непреодолимото изкуствено инспирирано социално бедствие от средата на миналия век, са получили президентско писмо от РУСИЯ. Напомнящо, че честването в Република УКРАЙНА на подобна злокобна годишнина, не е нищо повече от стремеж към “постигане на конюнктурни политически цели.” Няма как да не е истина. Върхът на айсберга е задължително добре информиран. Винаги и за всичко. И все пак – добре е подобна постреволюционна разруха да се припомни. (Революция ли – историята говори друго!?!) Че дано не се повтори. Що се отнася до икономическите кризиси, водещи до подобни всенародни бедствия, е от ясно по-ясно. Винаги биват предизвиквани от обезпечената върхушка. За да бъдат доизстискани последните жизнени сокове на ийхалето. (Чети Ъптон Синклер!) В наше време това е научно предначертано за години занапред. И, поради зле разбраният варварски глобализъм – залегнало в плановите задания и прогнози на безброй международни корпорации. Правещи се на тежко закъсали римляни, че държавата да разтвори кесия, и им помогне. Отново. И отново. И завинаги отново. Сиреч, да си вземат платените данъци наобратно. Не, не говоря за нашите варненски работи. Говоря за транснационалните.
НА ПУК ОЦЕЛЕЛИ НАШЕНСКИ СТАРЦИ, често си припомнят онова далечно време. Не, не са припарвали до СЪВЕТСКА РУСИЯ. В най-големия разгар на украинския ГОЛОДОМОР, кораб под съветски флаг на пристанище БАЛЧИК, безплатно раздава на пролетариата - освен параходен хляб и манджа - чували зърно за посев.
В потръгналите руски телевизионни дебати, които тук се прокрадват с банални програми, голяма част от поканеното на шоуто общество твърди, че за всичко това са виновни ... американците, и тяхната финансова депресия от онова време. Преодоляна в определена степен, благодарение на главозамайващите за онези времена технологични поръчки за комплексни предприятия в енерго- и металодобива. Едва ли имат пред вид Камбоджа, където едно поръчково “народноосвободително” движение пороби и изкла собствения си народ, (Интелигенцията – първом – молим!), само и само да достави на световната борса на ориз – търсенето през онези години е безумно – огромни примитивно отгледани количества ориз? Факт, подлежащ на най-задълбочено изследване, а такова не може да няма. Само че – кой дава достъп. По-добре - маризчийско филмче. И, една водка за кахър.
УМЕЛО УПРАВЛЯВАНИЯТ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД, е инструмент не само на Сталиновата епоха. Където ниският жизнен стандарт се величае до Бога, (Осемнадесет семейства – в единствен кенеф!), а онзи, който носи мека шапка вместо ушанка – е дълбоко прогнил декласиран тип. За да си благонадежден, необходимо е да носиш кирлива ватенка, и зиме - и лете. И освен това, вечер да даваш безплатни дежурства в дежурните отряди. Всъщност, това е което ни очаква – дори под булото на ВСЕОБЩА ЕВРОПА. И, е започнало. Чрез инкриминиране на възрастови групи. Чрез тяхното умишлено лишаване от ежедневни средства за издръжка. Само че – вместо ватенка – Те Ти! - балтон втора употреба. Тук, където посредственото преобладава и се налага, няма как СЪВРЕМЕНЕННИЯТ БАЛКАНСКИ ГОЛОДОМОР да не ни докопа. Не видите ли – тръгнал е вече!
ЧЕСТВАНЕТО НА ЕДИН ТАКА ЗЛОКОБЕН ПРАЗНИК, не би могло да стане от само себе си – да остане за себе си. (Тук не е престъпната Америка!) Общественото мнение дори в РУСИЯ е прекалено разкрепостено, а мешавицата от нации – задълбочаваща се. На 2-ри Април т.г., Държавната Дума на Русия приема “ПОСТАНОВЛЕНИЕ О ГОЛОДОМОРЕ”, както твърдят някой - “по предложение на няколко генерали, и един търговец на наркотици”. (Свобода на словото – бабам!) В което постановление се отдава значимото на ефекта от премахване на дребните собственици и “получаване на армия работници за ускорена индустриализация на страната”. Чиито вечни паметници остават “ДНЕПРОГРЕС”, “КРИВОРОЖСТАЛ”, и други стратегически обекти. Днес попаднали в ръцете на слабоизвестни олигарси, едва ли без държавническото добро на Москва. В тази връзка, бившият президент на Украйна Кравчук официално заявява, че като президент на Украйна, не би могъл разпореди “разследване на глад, който се е случил в Русия.” Независимо, че неговият дядо бил разстрелян само за това, че в казармата прочел на глас писмо, описващо ГОЛОДОМОР в техния си край. Период от историята на съветската държава, който не престава да се дискутира, заради случаи на човекоядство, дори и от значително по-млади поколения.
ГОЛОДОМОР НАИСТИНА Е БИЛ ЧАСТЕН УПРАВЛЕНСКИ ИНСТРУМЕНТ за разправа с будните слоеве на населението. Великят Вожд на Мирното Човечество, Йосиф Висарионович СТАЛИ – ДЖУГАШВИЛИ, и до днес споменуван с респект и признание, системно унищожава дворянски, селски, лекарски, партийни, и какви ли не съсловия. Докаже ли се тяхната съсловна сплотеност. Сполетяващо цели народи, неотстъпно вярващи в неговата пророческа пролетарска непоклатимост.
*
В ЧЕЧНЯ, изселването и опожаряването е масово явление – с последваща депортация;
*
В КАТИНЕ е разстреляна интелектуалната военизирана прослойка на младата полска държавност;
*
В БЪЛГАРИЯ е разстреляно почти цялото НАРОДНО СЪБРАНИЕ на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. За да се започне отново и отначало.
Затритите осем-десет милиона селяни на Украйна, съвсем не са били бедстващи. Но, са били принудени – чрез партийни похвати - да го сторят. Подир което семейно да погинат. Кооптирането на тези волни хора в колхози, затрива веднъж завинаги навиците и чалъма в хлебния зърнодобив. Дотолкова, че в средата на шестдесетте години Никита Сергеевич ХРУШЧОВ, наема за държавен менежерски екип от щатския фермер ГАРСТ, ръководен от семейство ТЕРЕШЧЕНКО. Да вкара някак нещата в ред, чрез въвеждане на абсолютно чуждото за тези земи отглеждане на царевица. Дали това е било ГЕНОЦИД? Едва ли. Не става дума за пълно унищожение на компактни нации, както в евреите в нацистка ГЕРМАНИЯ, и арменците в турската империя, както баташкото клане, което ни подкрепят да опровергаем. По-скоро налице е ПАРТАЙАВТОЦИД инспириран от перформирана идеология на далечното бъдеще, която и до днес НЕИЗВЕСТНОТО СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО си позволява да експериментира, тук и там - по един драстичен начин. (В КАТИНЕ – 10 000 лекари, учители, офицери – пленени от СССР – готови да се бият срещу ХИТЛЕР, по неизвестна заповед биват унищожени перфектно – защо – проблеми с изхранването!?!) За съжаление, подобни трагедии се помнят за дълго. И, не само от потърпевшите нации – едва ли единствени. И, реакциите следват:
*
В ТАЛИН е премахнат паметника на НЕИЗВЕСТНИЯТ ВОЙН.
*
В ЕСТОНИЯ е подведен под отговорност за геноцид над собствения си народ ветеранът от НКВД – бившият комсомолски деятел - Арнольд МЕРИ.
*
В СОФИЯ воят срещу паметника на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ от време навреме се надига, за да бъде незнайно как потушен.
*
Във ВАРНА, прекрасният паметник на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ пусте и линее. Позициониран на същата могила от която руският император някога наблюдава непристъпната османлийска Варна, (Дали случайно!?!) той е внушителен и непоклатим.
Дали тези паметници следва да се премахнат? Разбира се - не. Иначе, какво ще ни напомня, че онези които приехме по братски, днес си позволяват да унищожават БЪЛГАРСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ чрез инвазивно “курортно” строителство на черно.
Що се отнася до МОСКВА, няма как да не бъде обожавана. Феноменално, но факт. Тя е била, и остава, една от духовните опори на света.
Прегледи: 124 - Коментари: 0
Това, което ни очаква
Това, което ни очаква
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТОВА КОЕТО НИ ОЧАКВА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПО СЛУЧАЙ СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ от едва напоследък исторически потвърдения ГОЛОДОМОР, /б.ред - на български "Гладомор"/ официално тъгуващите по непреодолимото изкуствено инспирирано социално бедствие от средата на миналия век, са получили президентско писмо от РУСИЯ. Напомнящо, че честването в Република УКРАЙНА на подобна злокобна годишнина, не е нищо повече от стремеж към “постигане на конюнктурни политически цели.” Няма как да не е истина. Върхът на айсберга е задължително добре информиран. Винаги и за всичко. И все пак – добре е подобна постреволюционна разруха да се припомни. (Революция ли – историята говори друго!?!) Че дано не се повтори. Що се отнася до икономическите кризиси, водещи до подобни всенародни бедствия, е от ясно по-ясно. Винаги биват предизвиквани от обезпечената върхушка. За да бъдат доизстискани последните жизнени сокове на ийхалето. (Чети Ъптон Синклер!) В наше време това е научно предначертано за години занапред. И, поради зле разбраният варварски глобализъм – залегнало в плановите задания и прогнози на безброй международни корпорации. Правещи се на тежко закъсали римляни, че държавата да разтвори кесия, и им помогне. Отново. И отново. И завинаги отново. Сиреч, да си вземат платените данъци наобратно. Не, не говоря за нашите варненски работи. Говоря за транснационалните.
НА ПУК ОЦЕЛЕЛИ НАШЕНСКИ СТАРЦИ, често си припомнят онова далечно време. Не, не са припарвали до СЪВЕТСКА РУСИЯ. В най-големия разгар на украинския ГОЛОДОМОР, кораб под съветски флаг на пристанище БАЛЧИК, безплатно раздава на пролетариата - освен параходен хляб и манджа - чували зърно за посев.
В потръгналите руски телевизионни дебати, които тук се прокрадват с банални програми, голяма част от поканеното на шоуто общество твърди, че за всичко това са виновни ... американците, и тяхната финансова депресия от онова време. Преодоляна в определена степен, благодарение на главозамайващите за онези времена технологични поръчки за комплексни предприятия в енерго- и металодобива. Едва ли имат пред вид Камбоджа, където едно поръчково “народноосвободително” движение пороби и изкла собствения си народ, (Интелигенцията – първом – молим!), само и само да достави на световната борса на ориз – търсенето през онези години е безумно – огромни примитивно отгледани количества ориз? Факт, подлежащ на най-задълбочено изследване, а такова не може да няма. Само че – кой дава достъп. По-добре - маризчийско филмче. И, една водка за кахър.
УМЕЛО УПРАВЛЯВАНИЯТ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД, е инструмент не само на Сталиновата епоха. Където ниският жизнен стандарт се величае до Бога, (Осемнадесет семейства – в единствен кенеф!), а онзи, който носи мека шапка вместо ушанка – е дълбоко прогнил декласиран тип. За да си благонадежден, необходимо е да носиш кирлива ватенка, и зиме - и лете. И освен това, вечер да даваш безплатни дежурства в дежурните отряди. Всъщност, това е което ни очаква – дори под булото на ВСЕОБЩА ЕВРОПА. И, е започнало. Чрез инкриминиране на възрастови групи. Чрез тяхното умишлено лишаване от ежедневни средства за издръжка. Само че – вместо ватенка – Те Ти! - балтон втора употреба. Тук, където посредственото преобладава и се налага, няма как СЪВРЕМЕНЕННИЯТ БАЛКАНСКИ ГОЛОДОМОР да не ни докопа. Не видите ли – тръгнал е вече!
ЧЕСТВАНЕТО НА ЕДИН ТАКА ЗЛОКОБЕН ПРАЗНИК, не би могло да стане от само себе си – да остане за себе си. (Тук не е престъпната Америка!) Общественото мнение дори в РУСИЯ е прекалено разкрепостено, а мешавицата от нации – задълбочаваща се. На 2-ри Април т.г., Държавната Дума на Русия приема “ПОСТАНОВЛЕНИЕ О ГОЛОДОМОРЕ”, както твърдят някой - “по предложение на няколко генерали, и един търговец на наркотици”. (Свобода на словото – бабам!) В което постановление се отдава значимото на ефекта от премахване на дребните собственици и “получаване на армия работници за ускорена индустриализация на страната”. Чиито вечни паметници остават “ДНЕПРОГРЕС”, “КРИВОРОЖСТАЛ”, и други стратегически обекти. Днес попаднали в ръцете на слабоизвестни олигарси, едва ли без държавническото добро на Москва. В тази връзка, бившият президент на Украйна Кравчук официално заявява, че като президент на Украйна, не би могъл разпореди “разследване на глад, който се е случил в Русия.” Независимо, че неговият дядо бил разстрелян само за това, че в казармата прочел на глас писмо, описващо ГОЛОДОМОР в техния си край. Период от историята на съветската държава, който не престава да се дискутира, заради случаи на човекоядство, дори и от значително по-млади поколения.
ГОЛОДОМОР НАИСТИНА Е БИЛ ЧАСТЕН УПРАВЛЕНСКИ ИНСТРУМЕНТ за разправа с будните слоеве на населението. Великят Вожд на Мирното Човечество, Йосиф Висарионович СТАЛИ – ДЖУГАШВИЛИ, и до днес споменуван с респект и признание, системно унищожава дворянски, селски, лекарски, партийни, и какви ли не съсловия. Докаже ли се тяхната съсловна сплотеност. Сполетяващо цели народи, неотстъпно вярващи в неговата пророческа пролетарска непоклатимост.
*
В ЧЕЧНЯ, изселването и опожаряването е масово явление – с последваща депортация;
*
В КАТИНЕ е разстреляна интелектуалната военизирана прослойка на младата полска държавност;
*
В БЪЛГАРИЯ е разстреляно почти цялото НАРОДНО СЪБРАНИЕ на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. За да се започне отново и отначало.
Затритите осем-десет милиона селяни на Украйна, съвсем не са били бедстващи. Но, са били принудени – чрез партийни похвати - да го сторят. Подир което семейно да погинат. Кооптирането на тези волни хора в колхози, затрива веднъж завинаги навиците и чалъма в хлебния зърнодобив. Дотолкова, че в средата на шестдесетте години Никита Сергеевич ХРУШЧОВ, наема за държавен менежерски екип от щатския фермер ГАРСТ, ръководен от семейство ТЕРЕШЧЕНКО. Да вкара някак нещата в ред, чрез въвеждане на абсолютно чуждото за тези земи отглеждане на царевица. Дали това е било ГЕНОЦИД? Едва ли. Не става дума за пълно унищожение на компактни нации, както в евреите в нацистка ГЕРМАНИЯ, и арменците в турската империя, както баташкото клане, което ни подкрепят да опровергаем. По-скоро налице е ПАРТАЙАВТОЦИД инспириран от перформирана идеология на далечното бъдеще, която и до днес НЕИЗВЕСТНОТО СВЕТОВНОТО ПРАВИТЕЛСТВО си позволява да експериментира, тук и там - по един драстичен начин. (В КАТИНЕ – 10 000 лекари, учители, офицери – пленени от СССР – готови да се бият срещу ХИТЛЕР, по неизвестна заповед биват унищожени перфектно – защо – проблеми с изхранването!?!) За съжаление, подобни трагедии се помнят за дълго. И, не само от потърпевшите нации – едва ли единствени. И, реакциите следват:
*
В ТАЛИН е премахнат паметника на НЕИЗВЕСТНИЯТ ВОЙН.
*
В ЕСТОНИЯ е подведен под отговорност за геноцид над собствения си народ ветеранът от НКВД – бившият комсомолски деятел - Арнольд МЕРИ.
*
В СОФИЯ воят срещу паметника на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ от време навреме се надига, за да бъде незнайно как потушен.
*
Във ВАРНА, прекрасният паметник на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ пусте и линее. Позициониран на същата могила от която руският император някога наблюдава непристъпната османлийска Варна, (Дали случайно!?!) той е внушителен и непоклатим.
Дали тези паметници следва да се премахнат? Разбира се - не. Иначе, какво ще ни напомня, че онези които приехме по братски, днес си позволяват да унищожават БЪЛГАРСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ чрез инвазивно “курортно” строителство на черно.
Що се отнася до МОСКВА, няма как да не бъде обожавана. Феноменално, но факт. Тя е била, и остава, една от духовните опори на света.
THE SECRET CARGO 200, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 135 - Коментари: 0
Секретът Карго 200
Секретът Карго 200
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
THE SECRET CARGO 200
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА 18.10.2008., ПОДИР ОБЕД, военноморският кораб на САЩ “PATHFINDER”, напуска водите на Севастопол. Този “изследователски” кораб на ВМФ на САЩ, респективно НАТО, е в украински води със съвсем деликатна мисия . Да участва в съвместен украино-американски “културно-исторически проект”, за издирване на тленните останки на потопения, по време на Втората Световна Война, около нос Аюр-Даг и морски фар Ай-Тодор, плаващ кораб-болница “АРМЕНИЯ”. Това е второ песещение на кораба подир 04.09.2008..
ПО СЛУЧАЙ ВОЙНАТА В ГРУЗИЯ, любопитството на гражданите на Севастопол - предимно руски военнослужещи и техни родственици - бе огромно, а протестите съвсем гръмки. Същото вече се бе случило на 01.09.2008., когато корабът от Бреговата Охрана на САЩ “ДАЛАС”, бе на кей в порта. Манифестираше се – за прогонване на неканените украински гости в пристанище на руските ВМС - “ГО ХОУМ” И “СТОП НАТО”. Моряците от кораба не си позволиха да слязат на брега. В замяна на това бяха посетени от плажно преоблечени американци от местната щатска полудипломатическа колония. Пред медиите, командирът на кораба бе конкретен: “Моят кораб се намира в същата бойна готовност, както корабите на ВМС на САЩ на бойно дежурство в Персийския Залив. Тук ни приемат като агресори, а жалките усилия на властите да убедят народа че това е визита на дружба, предизвикват само раздражението на гражданите. Съжелявам, че доведох моят кораб в Севастопол в угода на нечии политически амбиции.”
Американците не слизат на брега, но по стара традиция капитанът дава коктейл с доста музика. В отговор обсадилите кораба “горожани” на Севастопол пускат през мощна звукова апаратура - “День Победы” (С главна буква!), и Вставай, Вставай, Страна Огромная”. Но, всичко това за “ДАЛАС”.
С “ПАТФАЙНДЕР”, както се види, подобен проблем няма. Това е кораб за тихи операции. Неговата задача е прослушване и контролиране на подводни комуникационни кабели. Корабът за стратегическо разузнаване се швартова за по-сигурно между украински бойни кораби в забранената зона “Куринной стенке” на Северния мол. През нощта, два товарни КАМАЗА натоварват от кораба т.н. CARGO 200” - телата на украинските военни наемници загинали за свободата на нефтения бизнеса с Грузия.
Прегледи: 135 - Коментари: 0
Секретът Карго 200
Секретът Карго 200
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
THE SECRET CARGO 200
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА 18.10.2008., ПОДИР ОБЕД, военноморският кораб на САЩ “PATHFINDER”, напуска водите на Севастопол. Този “изследователски” кораб на ВМФ на САЩ, респективно НАТО, е в украински води със съвсем деликатна мисия . Да участва в съвместен украино-американски “културно-исторически проект”, за издирване на тленните останки на потопения, по време на Втората Световна Война, около нос Аюр-Даг и морски фар Ай-Тодор, плаващ кораб-болница “АРМЕНИЯ”. Това е второ песещение на кораба подир 04.09.2008..
ПО СЛУЧАЙ ВОЙНАТА В ГРУЗИЯ, любопитството на гражданите на Севастопол - предимно руски военнослужещи и техни родственици - бе огромно, а протестите съвсем гръмки. Същото вече се бе случило на 01.09.2008., когато корабът от Бреговата Охрана на САЩ “ДАЛАС”, бе на кей в порта. Манифестираше се – за прогонване на неканените украински гости в пристанище на руските ВМС - “ГО ХОУМ” И “СТОП НАТО”. Моряците от кораба не си позволиха да слязат на брега. В замяна на това бяха посетени от плажно преоблечени американци от местната щатска полудипломатическа колония. Пред медиите, командирът на кораба бе конкретен: “Моят кораб се намира в същата бойна готовност, както корабите на ВМС на САЩ на бойно дежурство в Персийския Залив. Тук ни приемат като агресори, а жалките усилия на властите да убедят народа че това е визита на дружба, предизвикват само раздражението на гражданите. Съжелявам, че доведох моят кораб в Севастопол в угода на нечии политически амбиции.”
Американците не слизат на брега, но по стара традиция капитанът дава коктейл с доста музика. В отговор обсадилите кораба “горожани” на Севастопол пускат през мощна звукова апаратура - “День Победы” (С главна буква!), и Вставай, Вставай, Страна Огромная”. Но, всичко това за “ДАЛАС”.
С “ПАТФАЙНДЕР”, както се види, подобен проблем няма. Това е кораб за тихи операции. Неговата задача е прослушване и контролиране на подводни комуникационни кабели. Корабът за стратегическо разузнаване се швартова за по-сигурно между украински бойни кораби в забранената зона “Куринной стенке” на Северния мол. През нощта, два товарни КАМАЗА натоварват от кораба т.н. CARGO 200” - телата на украинските военни наемници загинали за свободата на нефтения бизнеса с Грузия.
DIE FOR KINGDOM'S HANDSOMS, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 130 - Коментари: 0
Смърт за царстващи красавици
Смърт за царстващи красавици Смърт за царстващи красавици
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СМЪРТ
- ЗА ЦАРСТВАЩИ КРАСАВИЦИ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ПЛАНА на безбройните терористични организации, опустошили управленския държавен апарат – чети мозъчния тръст – на Великая Русь в началото на Двадесети Век, стои съдбовна крайна цел. Окончателно унищожаване на Царското Семейство до корен и – Во Веки Веков. Сиреч на Православната връв между погазения от агаряни Константинопол и застрашително технологизиращ се Петербург. (Строеж на леки подводници и тежки самолет-бомбардировачи, при изключителна авангардност на частни научни изследвания!) Акт, в който болшевиките - на гладен стомах - се престарават. За да покажат подир това на света, че независимо от крайно жестоките тоталитарни методи на решаване на социалните проблеми на Русия, успяват и дават на човечеството идеи за Братство, Равенство и Свобода - за сметката на тотална безпощадност. В тази дива и пъстра целеустременост към предреволюционен хаос; инспирирана
отвън и разгъваща верижна реакция вътре в обширната Русь, есерите на прочутия терорист Борис САВИНКОВ, (Ликвидиран от ЧК едва в средата на тридесетте години на века!), резидиращ в Париж, водят по точност, ефективност и жестокост. Те ще бъдат понасяни и търпяни, докато си позволят покушение върху безсмъртният Владимир Илыч ЛЕНИН. Когато на всякаквите есери и техните близки и познати, им е разказана окончателно играта.
ОТ КРАЯ НА 1903, есерите на САВИНКОВ преследват за да изпратят при Светия Господ-Бог
Московския Генерал-Губернатор Великият Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ, намиращ се в личен конфликт с Всеросийския Император. Подал е прошение да му се разреши да преприеме крути мерки срещу все повече ширещият се тероризъм. Императорът рязко е отказал. Сергей
АЛЕКСАНДРОВИЧ е подал оставка. Оставката е приета. Очаква се нов генерал-губернатор.
Въпреки това, той и неговото семейство продължават да обитават Кремъл, защото той си е техен – на РОМАНОВИ. Не подозира, че е революционно осъден, че му остава съвсем малко жизнен път.
ПО ТОВА ВРЕМЕ БОРИС САВИНКОВ, отхвърлен от имперския апарат висш полицейски чиновник, е в дълбока нелегалност. В онези времена на самодоволна царстваща демократичност, високите стени на Кремъл не са проблем за преодоляване, но подир това трябва да се бяга. САВИНКОВ
предпочита упражненията на ума - разместване на пешките върху шаматната дъска на терора. Подир това - тяхното ликвидиране чрез механизма на едноличната си нелегална власт – прикрита зад псевдо-революционни тиради. Когато главите на неколцина самоотвержени
луди-млади биват достатъчно добре промити, и поради това – главозамаяни, те биват изпратени на ликвидация. Докато самият “идеолог” своевременно изчезва в посока шантаните на Париж.
ЕСЕРЪТ ИВАН КАЛЯЕВ, днес в Москва съществува улица на негово име, е дясна ръка на САВИНКОВ. Внезапно му е поставен смъртоносен избор. Той самовлюбено приема. Да метне собственоръчно изработена бомба, върху каретата на омразния Генерал-Губернатор. Който не си е позволил - на своя глава - да хвърли войската срещу всякаквите народоволци. По онова далечно и наивно време, държавниците почти не биват охранявани. Един кочияш с камшик и нагант – това е. На 02.02.1905, Иван КАЛЯЕВ причаква губернаторската карета на излизане от КРЕМЪЛ. Открива в нея - освен Княза, неговата жена и двете им деца, и Княгиня Мария ПАВЛОВНА - бъдеща кралица на ШВЕЦИЯ, и Дмитрий ПАВЛОВИЧ - бъдещ екзекутор на РАСПУТИН.
Кочияшът намалява, за да може свободният гражданин Иван КАЛЯЕВ да сподели, що иска с Негово Височество, а той да прецени – дали да помогне, щото обичайно така е прието. Килърът Иван КАЛЯЕВ не намира сили, да посегне на децата. И, се оттегля. САВИНКОВ е бесен, и продължава да упорства. Подир два дни, на 04.02.1905, пред самите Николски Врати
на Кремъл, Иванушка КАЛЯЕВ мята бомбата, и успява. Каретата, конете, кочияшът и Негово Височество Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ стават на дребни парчета. Неговата съпруга - англичанката приела Православието за своя вяра - Елизавета ФЬОДОРОВНА, собственоръчно събира неговите остатъчни фрагменти. Подир дни откриват сърцето на княза – върху покрива на една съседна сграда. Това е петият син на Император АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, и загубата за имперското семейство е непоносима. Въпреки това, Императорът не си позволява да прибягне
до масов терор. Може би, защото не знае съвсем точно, какво означава истински масов терор. Ходатайствайки за помилването на Иван КАЛЯЕВ, Елизавета ФЬОДОРОВНА посещава атентатора в
затвора. В присъствие на представители на властта, той бива разпитван. Атентаторът е непреклонен. Иска си смъртната присъда. Ако го освободят? О, ако го освободят ще тръгне отново да избива омразната буржуазна каста на Русия. Е - бива обесен!
ЕЛИЗАВЕТА ФЬОДОРОВНА по онова време минава за първа красавица на ЕВРОПА. След семейната трагедия, тя разпуска своя си княжески двор. Разделя огромното свое състояние на три равни части. Една част внася в хазната. Втора част оставя на децата си. Третата влага - за частни благотворителни цели. С нея построява манастирът Марфо-Мариинска Лавра. (Днес
реставриран напълно!) И, се замонашва. Освен на молитви, Княжна Елисавета се отдава на широка благодетелска дейност, на строеж на още училища, на пряко възпитание на
подрастващи. Счита, че всички беди що ходят по народа, са резултат от социални проблеми. В придружение на княгиня Оболенская, и още една сестра от манастира, тя ежедневно посещава най-примитивните колиби на Москва и Петербург, разгъвайки модерно просветено милосърдие - даващо реални резултати. Наречена “ВЕЛИКАТА МАЙКА” от бедни и богати, тя твори истински социални чудеса. До идване на болшевиките на власт. Когато незабавно бива арестувана и
интернирана. Отначало в Перм. Подир това в Екатериненбург, в някакво до неотдавна образцово държавно училище с разбити прозорци, в покрайнините на миньорското селище Апалаевска. Мек намек, за какво биха могли да служат училищата строени от нея.
ПРЕЗ НОЩТА НА 18.07.1918., незабавно подир унищожаване на Царското Семейство и техните придворни; заедно с други интернирани; “ВЕЛИКАЯ МАТУШКА РУСЬ” бива отведена до изоставен железен рудник на 18 километра от Алапаевска. Пребита с приклади, полумъртва, Княжна Елисавета Английска бива безмилостно хвърлена в мрачната геена. Очевидци твърдят, че на дълбочина 15 метра тя успява да се закрепи. За да умира продължително, мъчително и дълго.
Славейки с песни Господ-Бог - прощавайки на своите мъчители. Които отработват революционна бдителност, хвърляйки върху полумъртвите грешници сухи дърва, подпалки, и горяща сяра.
Амин ...
Прегледи: 130 - Коментари: 0
Смърт за царстващи красавици
Смърт за царстващи красавици Смърт за царстващи красавици
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СМЪРТ
- ЗА ЦАРСТВАЩИ КРАСАВИЦИ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ПЛАНА на безбройните терористични организации, опустошили управленския държавен апарат – чети мозъчния тръст – на Великая Русь в началото на Двадесети Век, стои съдбовна крайна цел. Окончателно унищожаване на Царското Семейство до корен и – Во Веки Веков. Сиреч на Православната връв между погазения от агаряни Константинопол и застрашително технологизиращ се Петербург. (Строеж на леки подводници и тежки самолет-бомбардировачи, при изключителна авангардност на частни научни изследвания!) Акт, в който болшевиките - на гладен стомах - се престарават. За да покажат подир това на света, че независимо от крайно жестоките тоталитарни методи на решаване на социалните проблеми на Русия, успяват и дават на човечеството идеи за Братство, Равенство и Свобода - за сметката на тотална безпощадност. В тази дива и пъстра целеустременост към предреволюционен хаос; инспирирана
отвън и разгъваща верижна реакция вътре в обширната Русь, есерите на прочутия терорист Борис САВИНКОВ, (Ликвидиран от ЧК едва в средата на тридесетте години на века!), резидиращ в Париж, водят по точност, ефективност и жестокост. Те ще бъдат понасяни и търпяни, докато си позволят покушение върху безсмъртният Владимир Илыч ЛЕНИН. Когато на всякаквите есери и техните близки и познати, им е разказана окончателно играта.
ОТ КРАЯ НА 1903, есерите на САВИНКОВ преследват за да изпратят при Светия Господ-Бог
Московския Генерал-Губернатор Великият Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ, намиращ се в личен конфликт с Всеросийския Император. Подал е прошение да му се разреши да преприеме крути мерки срещу все повече ширещият се тероризъм. Императорът рязко е отказал. Сергей
АЛЕКСАНДРОВИЧ е подал оставка. Оставката е приета. Очаква се нов генерал-губернатор.
Въпреки това, той и неговото семейство продължават да обитават Кремъл, защото той си е техен – на РОМАНОВИ. Не подозира, че е революционно осъден, че му остава съвсем малко жизнен път.
ПО ТОВА ВРЕМЕ БОРИС САВИНКОВ, отхвърлен от имперския апарат висш полицейски чиновник, е в дълбока нелегалност. В онези времена на самодоволна царстваща демократичност, високите стени на Кремъл не са проблем за преодоляване, но подир това трябва да се бяга. САВИНКОВ
предпочита упражненията на ума - разместване на пешките върху шаматната дъска на терора. Подир това - тяхното ликвидиране чрез механизма на едноличната си нелегална власт – прикрита зад псевдо-революционни тиради. Когато главите на неколцина самоотвержени
луди-млади биват достатъчно добре промити, и поради това – главозамаяни, те биват изпратени на ликвидация. Докато самият “идеолог” своевременно изчезва в посока шантаните на Париж.
ЕСЕРЪТ ИВАН КАЛЯЕВ, днес в Москва съществува улица на негово име, е дясна ръка на САВИНКОВ. Внезапно му е поставен смъртоносен избор. Той самовлюбено приема. Да метне собственоръчно изработена бомба, върху каретата на омразния Генерал-Губернатор. Който не си е позволил - на своя глава - да хвърли войската срещу всякаквите народоволци. По онова далечно и наивно време, държавниците почти не биват охранявани. Един кочияш с камшик и нагант – това е. На 02.02.1905, Иван КАЛЯЕВ причаква губернаторската карета на излизане от КРЕМЪЛ. Открива в нея - освен Княза, неговата жена и двете им деца, и Княгиня Мария ПАВЛОВНА - бъдеща кралица на ШВЕЦИЯ, и Дмитрий ПАВЛОВИЧ - бъдещ екзекутор на РАСПУТИН.
Кочияшът намалява, за да може свободният гражданин Иван КАЛЯЕВ да сподели, що иска с Негово Височество, а той да прецени – дали да помогне, щото обичайно така е прието. Килърът Иван КАЛЯЕВ не намира сили, да посегне на децата. И, се оттегля. САВИНКОВ е бесен, и продължава да упорства. Подир два дни, на 04.02.1905, пред самите Николски Врати
на Кремъл, Иванушка КАЛЯЕВ мята бомбата, и успява. Каретата, конете, кочияшът и Негово Височество Княз Сергей АЛЕКСАНДРОВИЧ стават на дребни парчета. Неговата съпруга - англичанката приела Православието за своя вяра - Елизавета ФЬОДОРОВНА, собственоръчно събира неговите остатъчни фрагменти. Подир дни откриват сърцето на княза – върху покрива на една съседна сграда. Това е петият син на Император АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, и загубата за имперското семейство е непоносима. Въпреки това, Императорът не си позволява да прибягне
до масов терор. Може би, защото не знае съвсем точно, какво означава истински масов терор. Ходатайствайки за помилването на Иван КАЛЯЕВ, Елизавета ФЬОДОРОВНА посещава атентатора в
затвора. В присъствие на представители на властта, той бива разпитван. Атентаторът е непреклонен. Иска си смъртната присъда. Ако го освободят? О, ако го освободят ще тръгне отново да избива омразната буржуазна каста на Русия. Е - бива обесен!
ЕЛИЗАВЕТА ФЬОДОРОВНА по онова време минава за първа красавица на ЕВРОПА. След семейната трагедия, тя разпуска своя си княжески двор. Разделя огромното свое състояние на три равни части. Една част внася в хазната. Втора част оставя на децата си. Третата влага - за частни благотворителни цели. С нея построява манастирът Марфо-Мариинска Лавра. (Днес
реставриран напълно!) И, се замонашва. Освен на молитви, Княжна Елисавета се отдава на широка благодетелска дейност, на строеж на още училища, на пряко възпитание на
подрастващи. Счита, че всички беди що ходят по народа, са резултат от социални проблеми. В придружение на княгиня Оболенская, и още една сестра от манастира, тя ежедневно посещава най-примитивните колиби на Москва и Петербург, разгъвайки модерно просветено милосърдие - даващо реални резултати. Наречена “ВЕЛИКАТА МАЙКА” от бедни и богати, тя твори истински социални чудеса. До идване на болшевиките на власт. Когато незабавно бива арестувана и
интернирана. Отначало в Перм. Подир това в Екатериненбург, в някакво до неотдавна образцово държавно училище с разбити прозорци, в покрайнините на миньорското селище Апалаевска. Мек намек, за какво биха могли да служат училищата строени от нея.
ПРЕЗ НОЩТА НА 18.07.1918., незабавно подир унищожаване на Царското Семейство и техните придворни; заедно с други интернирани; “ВЕЛИКАЯ МАТУШКА РУСЬ” бива отведена до изоставен железен рудник на 18 километра от Алапаевска. Пребита с приклади, полумъртва, Княжна Елисавета Английска бива безмилостно хвърлена в мрачната геена. Очевидци твърдят, че на дълбочина 15 метра тя успява да се закрепи. За да умира продължително, мъчително и дълго.
Славейки с песни Господ-Бог - прощавайки на своите мъчители. Които отработват революционна бдителност, хвърляйки върху полумъртвите грешници сухи дърва, подпалки, и горяща сяра.
Амин ...
IRAK - YOU MERSILESSLY MARCHING TO US, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 0
Ирак - ти неумолимо настъпваш
Ирак - ти неумолимо настъпваш
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ИРАК - ТИ НЕУМОЛИМО НАСТЪПВАШ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НАСТОЯЩАТА ИКОНОМИЧЕСКА БЕЗИЗХОДИЦА, няма как да не прерасне в политическа. Това едва ли някого го е еня. Миналата седмица в Брюксел, бе подписан многостранен договор, за преразпределение на настъпващите компактни маси имигранти от Средния Изток - основно от Ирак, между министрите на вътрешните работи. Това стана по време на представяне на нов доклад за състоянието на лагерите за бежанци в Общността - съвсем обезпокоителен. Германия незабавно декларира, че би могла да приеме не повече от 2500 незаконни имигранти. Предимство ще бъде предоставено на нуждаещи се от медицински грижи, потърпевши от насилие, самотни майки и религиозни малцинствени групи. Останалите? Те ще се утаят по пътя до благодатна Германия. А този път - да не се заблуждаваме - преминава през Балканите и най-вече през Майка БЪЛГАРИЯ.
АГЕНЦИЯТА ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ ООН - UNHCR, ни лук яла - ни мирисала, оцени случващото се - като поредна"позитивна стъпка" на ЕО. Резултат на 18 месечен политически натиск от страна на напълно негодната ООН към успешно развиващата се ЕО. Става дума за десетина хиляди иракски бежанци, една десета от тях вече е отседнала в Швеция и Холандия. Къде са останалите? Общият брой бежанци от Средния Изток в Швеция, отдавна надхвърля 100 000 души. Хубаво им е тук - в подредената Европа. По-трудно би им било - в Ирак. От където са побягнали - преди някой да ги подгони. Великобритания е съвсем леко обезпокоена. Тя е свикнала да поглъща бежанци от Средна Азия. След Април-2008, там са оседнали едва 200 иракски бежанци, и скоростта на нарастване е приблизително постоянна. Говорител на британското МВР твърди: "НИЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ ДА РАБОТИМ С НАШИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРТНЬОРИ ЗА ДА БЪДЕМ СИГУРНИ, ЧЕ ИРАКСКИТЕ БЕЖАНЦИ ЩЕ СЕ РАЗСЕЛЯТ В ЕВРОПА." (!?!) Нищо по-прозрачно от това. И, не съществува друго обяснение за нарастващите темпове на заразни пандемии, и в частност СПИН, освен системната целенасочена подкрепа на ООН на системата на масови преселвания от нецивилизовани към цивилизовани ареали на света. Имиграцията - е само форма. Специална експертна работна група на ЕО, е успяла и обиколила лагерите за бежанци в Средният Изток. За да бъде потресена от пълната жизнена безизходица на намиращите се в нея. Дали изходът е изместването на тези точки на зараза в посока ЕВРОПА? Какво, и кому би помогнало това? Все пак има известна надежда. Мнозина иракчани хващат път към САЩ, КАНАДА и АВСТРАЛИЯ. А там, малцина страдат от европейски сантименти.
Прегледи: 133 - Коментари: 0
Ирак - ти неумолимо настъпваш
Ирак - ти неумолимо настъпваш
(c) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ИРАК - ТИ НЕУМОЛИМО НАСТЪПВАШ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НАСТОЯЩАТА ИКОНОМИЧЕСКА БЕЗИЗХОДИЦА, няма как да не прерасне в политическа. Това едва ли някого го е еня. Миналата седмица в Брюксел, бе подписан многостранен договор, за преразпределение на настъпващите компактни маси имигранти от Средния Изток - основно от Ирак, между министрите на вътрешните работи. Това стана по време на представяне на нов доклад за състоянието на лагерите за бежанци в Общността - съвсем обезпокоителен. Германия незабавно декларира, че би могла да приеме не повече от 2500 незаконни имигранти. Предимство ще бъде предоставено на нуждаещи се от медицински грижи, потърпевши от насилие, самотни майки и религиозни малцинствени групи. Останалите? Те ще се утаят по пътя до благодатна Германия. А този път - да не се заблуждаваме - преминава през Балканите и най-вече през Майка БЪЛГАРИЯ.
АГЕНЦИЯТА ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ ООН - UNHCR, ни лук яла - ни мирисала, оцени случващото се - като поредна"позитивна стъпка" на ЕО. Резултат на 18 месечен политически натиск от страна на напълно негодната ООН към успешно развиващата се ЕО. Става дума за десетина хиляди иракски бежанци, една десета от тях вече е отседнала в Швеция и Холандия. Къде са останалите? Общият брой бежанци от Средния Изток в Швеция, отдавна надхвърля 100 000 души. Хубаво им е тук - в подредената Европа. По-трудно би им било - в Ирак. От където са побягнали - преди някой да ги подгони. Великобритания е съвсем леко обезпокоена. Тя е свикнала да поглъща бежанци от Средна Азия. След Април-2008, там са оседнали едва 200 иракски бежанци, и скоростта на нарастване е приблизително постоянна. Говорител на британското МВР твърди: "НИЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ ДА РАБОТИМ С НАШИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ПАРТНЬОРИ ЗА ДА БЪДЕМ СИГУРНИ, ЧЕ ИРАКСКИТЕ БЕЖАНЦИ ЩЕ СЕ РАЗСЕЛЯТ В ЕВРОПА." (!?!) Нищо по-прозрачно от това. И, не съществува друго обяснение за нарастващите темпове на заразни пандемии, и в частност СПИН, освен системната целенасочена подкрепа на ООН на системата на масови преселвания от нецивилизовани към цивилизовани ареали на света. Имиграцията - е само форма. Специална експертна работна група на ЕО, е успяла и обиколила лагерите за бежанци в Средният Изток. За да бъде потресена от пълната жизнена безизходица на намиращите се в нея. Дали изходът е изместването на тези точки на зараза в посока ЕВРОПА? Какво, и кому би помогнало това? Все пак има известна надежда. Мнозина иракчани хващат път към САЩ, КАНАДА и АВСТРАЛИЯ. А там, малцина страдат от европейски сантименти.
SINOP - 2008 - destroyed author's text by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY, from Mr. Dimitar KUNEV
Прегледи: 154 - Коментари: 1
СИНОП - 2008
СИНОП - 2008
2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СИНОП - 2008
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Не зная, чели ли сте в последно време нещо от черноморската морска история, но Синоп и в момента е турско пристанище на Черно море. В средата на ХІХ век там по-малобройната руска флота на адмирал Нахимов разгромява за няколко часа превъзхождащата я османска армада. Не остава непотопен нито един турски кораб и оттогава /вкл. и през ІІ-та Световна война/ руският флот практически без прекъсване е господар на Черно море. Но икономическият възход на Русия в началото на ХХІ век я води към овладяване на нови морски и океански пространства.
НЕОТДАВНА, военни кораби на Русия и Венецуела започнаха съвместни учения в Карибско Море, а това означава критично близо до бреговете на САЩ, и все още доволно приятелска КУБА. В маневрите "ВЕНРУС-2008", които утре - 03.12.2008 г. следва да приключат, вземат участие около 1600 руски, и около 700 венецуелски моряци, без да се броят пехотинците. Корабите отработват защита на венецуелските брегове от ВМС на виртуален противник, който няма как да не иска да си върне национализираните нефтонаходища от протосоциалистическото правителство на Венецуела. (Кимон Георгиев - ти им липсваш!) Как са преминали маневрите, не е наша работа, но помощник главнокомандващият на Руските ВМС адмирал Игорь Дигало, е задоволен. Било е отработено съвместно стиковане на кораби за прехвърляне на горива, и хвърляне на десантни групи на борда на бедстващ кораб. От времената на "СТУДЕНАТА ВОЙНА", това са първите официални маневри на Руския Военно-морски флот така близо до бреговете на АМЕРИКА. В маневрите участва тежкият ядрен ракетен крайцер "ПЕТЪР ВЕЛИКИЙ", големият противолодъчен кораб "АДМИРАЛ ЧЕБАНЕНКО", и два снабдителни кораба за обезпечаване на тази твърде сложна предвоенна операция. На руските кораби се намират в добавък, и около 1600 морски пехотинци. От страна на ВЕНЕЦУЕЛА участват три фрегата, транспортен кораб-амфибия, четири патрулни кораба, четири катера от бреговата охрана, както и подразделения на морската авиация и една ескадрила нови-новенички СУ-30МК2. Съвместното учение протича в екстериториалните води на ВЕНЕЦУЕЛА, (Страх - лозе пази!), в нейната Изключителна Икономическа Зона (100-150 морски мили!). Струва ми се, че още в края на четиридесетте години на миналият век, (Вж. "Коломбос"!), ВЕНЕЦУЕЛА едностранно разшиява своите териториални води на 250 морски мили.Поради което не е страна по универсалната международна конвенция UNCLOS-82, заедно с Турция, Израел, и САЩ. Мисля, че не греша. Ама, тъй като вече се е дръпнала от САЩ - а прилепнала към КУБА, твърде е възможно да се е отказала от своята специална морска териториалност.
ВСИЧКО ОБАЧЕ Е ПО ПЛАН. Още през септември т.г. два стратегически бомбардировача ТУ-160, кацнаха за проба на военният аеродром ЛИБЕРАТОР във Венецуела, а Уго ЧАВЕС се задъха да обяви, (ТВ-31.08.2008. - "АЛО-ПРЕЗИДЕНТЕ!"), как винаги ще се радва да посрещне още руски военни самолети и кораби. И, ето че работата стана. Твърде наподовабаващо как някога, Бай Тодор ЖИВКОВ с най-отворено сърце прие кораби от ескадрата на ИРАН, че да може ШАХ-ИН-ШАХЪТ да бъде катурнат възможно най-безнадеждно. Странно, но медиите в МАТУШКА РУС, съсредоточени върху техническите подробности на това загадъчно и прекалено скъпо учение, вместо да се радват - сякаш тържествуват. (Руският хеликоптер "КА-27", въпреки че се оказал прекалено тежък, кацва върху палубата на венецуелските корабчета. Шланговането между двата типа кораби се оказва в близка метрическа система!) Без да пропуснат да отбележат изключителната точност на стрелбите в открито море. Обезпокоени информационни агенции предсказват постоянно присъствие на руски ВМС в региона на Карибите, но това едва ли би могло да се очаква. От наша гледна точка, тези маневри очевидно са свързани повече с положението на КУБА отколкото на ВЕНЕЦУЕЛА. Там - нещо става, затова Раул Кастро оказа неочаквано ярко гостоприемство на новия президент Дмитрий Медведев. Очевидно след икономически, следват и военни дислокации на руски сили - очаквано и стратегически, вероятно ядрени, а най-малкото - руско ПРО. Докато на ВЕНЕЦУЕЛА - всичко е О-Кей ...
Редакционна бележка - Автор на І-ия абзац и на редакционни поправки в ІІІ-ия е Димитър Кунев.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Наблюдател Дата: 2008-12-06 13:35:18
Напредъкът на руските технологии във военноморските сили е очевиден. Вече се залага не само на атомните подводници, а и на противолодъчни кораби, ядрени ракетни крайцери, както и на скоростни ескеери.
В цялост американските авионосци са № 1 в света, но вече срещу техните защити има пробиви и в руските, и в китайските въоръжения.
Снимки Владимир Димитров МайстораЦаревец Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3696)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1970)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1583)
4. Отровата БСП [2] (1473)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1412)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (716)
2. Българската икономика пред колапс [6] (703)
3. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (399)
4. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1267)
5. Целувката на 10 ноември [4] (313)
Последните пет статии1. Преди жребия за Купата на УЕФА [0] (40)
2. Общината и културата т.г. [0] (107)
3. Вирусът на русофобията [3] (170)
4. Защо убиха Андреас [1] (134)
5. Програма и Резултати от последния кръг в групите на УЕФ.. [1] (147)
Последните пет новини1. Спорт [1] (1227)
2. Футболни новини [1] (969)
3. Наука [1] (915)
4. Варна, България [1] (641)
5. Свят [1] (412)
Предстоящи събития
19.12.2008 - 21.12.2008
20 декември [0] (65)
19 декември [0] (82)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 90
2) БСП 11
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
СИНОП - 2008
СИНОП - 2008
2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СИНОП - 2008
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Не зная, чели ли сте в последно време нещо от черноморската морска история, но Синоп и в момента е турско пристанище на Черно море. В средата на ХІХ век там по-малобройната руска флота на адмирал Нахимов разгромява за няколко часа превъзхождащата я османска армада. Не остава непотопен нито един турски кораб и оттогава /вкл. и през ІІ-та Световна война/ руският флот практически без прекъсване е господар на Черно море. Но икономическият възход на Русия в началото на ХХІ век я води към овладяване на нови морски и океански пространства.
НЕОТДАВНА, военни кораби на Русия и Венецуела започнаха съвместни учения в Карибско Море, а това означава критично близо до бреговете на САЩ, и все още доволно приятелска КУБА. В маневрите "ВЕНРУС-2008", които утре - 03.12.2008 г. следва да приключат, вземат участие около 1600 руски, и около 700 венецуелски моряци, без да се броят пехотинците. Корабите отработват защита на венецуелските брегове от ВМС на виртуален противник, който няма как да не иска да си върне национализираните нефтонаходища от протосоциалистическото правителство на Венецуела. (Кимон Георгиев - ти им липсваш!) Как са преминали маневрите, не е наша работа, но помощник главнокомандващият на Руските ВМС адмирал Игорь Дигало, е задоволен. Било е отработено съвместно стиковане на кораби за прехвърляне на горива, и хвърляне на десантни групи на борда на бедстващ кораб. От времената на "СТУДЕНАТА ВОЙНА", това са първите официални маневри на Руския Военно-морски флот така близо до бреговете на АМЕРИКА. В маневрите участва тежкият ядрен ракетен крайцер "ПЕТЪР ВЕЛИКИЙ", големият противолодъчен кораб "АДМИРАЛ ЧЕБАНЕНКО", и два снабдителни кораба за обезпечаване на тази твърде сложна предвоенна операция. На руските кораби се намират в добавък, и около 1600 морски пехотинци. От страна на ВЕНЕЦУЕЛА участват три фрегата, транспортен кораб-амфибия, четири патрулни кораба, четири катера от бреговата охрана, както и подразделения на морската авиация и една ескадрила нови-новенички СУ-30МК2. Съвместното учение протича в екстериториалните води на ВЕНЕЦУЕЛА, (Страх - лозе пази!), в нейната Изключителна Икономическа Зона (100-150 морски мили!). Струва ми се, че още в края на четиридесетте години на миналият век, (Вж. "Коломбос"!), ВЕНЕЦУЕЛА едностранно разшиява своите териториални води на 250 морски мили.Поради което не е страна по универсалната международна конвенция UNCLOS-82, заедно с Турция, Израел, и САЩ. Мисля, че не греша. Ама, тъй като вече се е дръпнала от САЩ - а прилепнала към КУБА, твърде е възможно да се е отказала от своята специална морска териториалност.
ВСИЧКО ОБАЧЕ Е ПО ПЛАН. Още през септември т.г. два стратегически бомбардировача ТУ-160, кацнаха за проба на военният аеродром ЛИБЕРАТОР във Венецуела, а Уго ЧАВЕС се задъха да обяви, (ТВ-31.08.2008. - "АЛО-ПРЕЗИДЕНТЕ!"), как винаги ще се радва да посрещне още руски военни самолети и кораби. И, ето че работата стана. Твърде наподовабаващо как някога, Бай Тодор ЖИВКОВ с най-отворено сърце прие кораби от ескадрата на ИРАН, че да може ШАХ-ИН-ШАХЪТ да бъде катурнат възможно най-безнадеждно. Странно, но медиите в МАТУШКА РУС, съсредоточени върху техническите подробности на това загадъчно и прекалено скъпо учение, вместо да се радват - сякаш тържествуват. (Руският хеликоптер "КА-27", въпреки че се оказал прекалено тежък, кацва върху палубата на венецуелските корабчета. Шланговането между двата типа кораби се оказва в близка метрическа система!) Без да пропуснат да отбележат изключителната точност на стрелбите в открито море. Обезпокоени информационни агенции предсказват постоянно присъствие на руски ВМС в региона на Карибите, но това едва ли би могло да се очаква. От наша гледна точка, тези маневри очевидно са свързани повече с положението на КУБА отколкото на ВЕНЕЦУЕЛА. Там - нещо става, затова Раул Кастро оказа неочаквано ярко гостоприемство на новия президент Дмитрий Медведев. Очевидно след икономически, следват и военни дислокации на руски сили - очаквано и стратегически, вероятно ядрени, а най-малкото - руско ПРО. Докато на ВЕНЕЦУЕЛА - всичко е О-Кей ...
Редакционна бележка - Автор на І-ия абзац и на редакционни поправки в ІІІ-ия е Димитър Кунев.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Наблюдател Дата: 2008-12-06 13:35:18
Напредъкът на руските технологии във военноморските сили е очевиден. Вече се залага не само на атомните подводници, а и на противолодъчни кораби, ядрени ракетни крайцери, както и на скоростни ескеери.
В цялост американските авионосци са № 1 в света, но вече срещу техните защити има пробиви и в руските, и в китайските въоръжения.
Снимки Владимир Димитров МайстораЦаревец Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3696)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1970)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1583)
4. Отровата БСП [2] (1473)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1412)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (716)
2. Българската икономика пред колапс [6] (703)
3. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (399)
4. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1267)
5. Целувката на 10 ноември [4] (313)
Последните пет статии1. Преди жребия за Купата на УЕФА [0] (40)
2. Общината и културата т.г. [0] (107)
3. Вирусът на русофобията [3] (170)
4. Защо убиха Андреас [1] (134)
5. Програма и Резултати от последния кръг в групите на УЕФ.. [1] (147)
Последните пет новини1. Спорт [1] (1227)
2. Футболни новини [1] (969)
3. Наука [1] (915)
4. Варна, България [1] (641)
5. Свят [1] (412)
Предстоящи събития
19.12.2008 - 21.12.2008
20 декември [0] (65)
19 декември [0] (82)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 90
2) БСП 11
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
THE SACRED MOSKOVIAN PATRIARCH, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 162 - Коментари: 1
Светият Московски Патриарх
Светият Московски Патриарх
2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СВЕТИЯТ ПЪТНИК № 3 - СВЕТИЯТ МОСКОВСКИ ПАТРИАРХ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СМЪРТТА НА СВЕТИЯ МОСКОВСКИ ПАТРИАРХ И НА ЦЯЛА РУСИЯ АЛЕКСЕЙ ВТОРИЙ - РИДИГЕР, не изненада никого. Поколенията идват и си тръгват. Важно е - какво остава подир тях. В продължение на осемнайсет години патриаршеска практика, АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ ръководи изключително сложния механизъм на почти окончателно деструктурираната от сталинизма Руска Православна Църква (РПЦ). Становищата за неговата противоречива дейност са различни, но фактът е единствен - имало го е - заедно с Православието на Русия. Система и метод особено необходими на Руския Народ, по време на упадък, погроми, и погубени надежди. Считало се е, и се счита, че не е било от значение дали именно Алексий РИДИГЕР - или кой да е друг - би могъл да оглави МОСКОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ. Но е било ясно, че в борбата за автокефална - напълно независима - Руска Православна Църква, той би бил изключително полезен. Изпаднала в изненадваща /бел. ред. - но не и за хазарите/ надпревара с Украинската Православна Църква. АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ работи усилно в тази насока, и за това говори блестящото състояние на руските манастири по АТОН. За разлика от българските - потънали в посткомунистическа мизерия.
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ на миналия век, АЛЕКСИЙ РИДИГЕР тръгва по провинциални манастири и свети места, та да ги възвърне към Православието, заедно с някогашни огромни имоти - изцедени от ресурси и захвърлени от комунизма. Всичко това струва милиони. Православната Църква се пазари за нефтени, алкохолни и тютюневи квоти, и успява. Поради което патриарсите на Русия завинаги биват наречени от народа "подсвечники". До смъртта на Папа Войтила /бел.ред. - винаги католическата църква е целяла унищожението на православието/, Руската Православна Църква е затънала в икуменически спорове, днес позатихнали - навярно временно. АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ успява да прокара "Основи на Православната Култура" в общообразователните училища, за да установи, че е пределно късно. Напъните за държавна самостоятелност на Република Украйна /бел.ред - управлявана от Виктор Юшченко от юдейски произход/ предизвикват верижни спорове с Константинополския Патриарх, които приключват сравнително успешно за РУСКАТА ПАТРИАРШИЯ. По време на Руско-Грузинския конфликт, при който от двете страни гинат православни, ПАТРИАРХ АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ запазва гробовно мълчание, и пълен неутралитет. Бидейки роден мъдрец, той не се опитва да реформира и освежи СВЕЩЕНИЯ СИНОД, където заседават старци от средата на шестдесетте години на отминалия век. Макар да отбелязва "застой" в развитие на православното руско християнство, където ръководните постове са пожизнени. Обвиняван в често-често честваните му пищни годишнини, той все пак не се превръща във фолкорен смешник /бел.ред - за разлика от папите/. Тежко болен, ПАТРИАРХЪТ НА ЦЯЛА РУСИЯ и околното християнство, последните няколко години почти не излиза от швейцарските санаториуми. Енорияшите /бел.ред. - по внушение на духовни Луцифери от хазарски произход/ не престават да сравняват дяволските промени в модернизацията на УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, и моралните устои в МОСКОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ. Стига се дотам, че чукотският епископ ДИОМИД, подкрепен от немалко от присъстващите, излиза с гневна декларация на последния АРХИЕРЕЙСКИ СЪБОР, но резултатът е нулев. Подир 45 години църковно управление, АЛЕКСИЙ РИДИГЕР, едва ли би допуснал обнова да се случи. Често "застоят" в РУСКИТЕ РАБОТИ е изчакване във времето за набор обстоятелства, и това се отчита от мнозина. Някога Човекът със Звучната Обувка Никита Сергеевич ХРУШЧОВ си позволява, еднолично да постави АЛЕКСИЙ РИДИГЕР на възлово църковно място, за да съжалява подир това. Предполага, че по този начин върши услуга на борбения маркс-ленински атеизъм, за окончателно ликвидиране на остатъците от Православие в Русия. Посещението на мултимилиардерът РОКФЕЛЕР, свързвано с падане на Хрушчов от власт, развързва ръцете на АЛЕКСИЙ РИДИГЕР, и той тръгва по стълбицата на абсолютизираната църковната власт. Настъпва време, и висшата партийна номенклатура решава МОСКОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ ДА БЪДЕ КАДРОВИ ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ОТИВАЩИЯ СИ КОМУНИЗЪМ. През шестдесеттях години на века за всички е ясно, че комунизмът е изчерпал своят духовен и материален потенциал. /Бел. ред. - Но Китай доказва, че комунизмът е по-жизнен от безбожния капитализъм!/ Това обяснява, и неговото непоколебимо подчинение на партийните директиви в областта на РПЦ. Помнят се случаи, като онзи с многократно отлъчване-възвръщане в лоното на РПЦ на отец Глеб ЯКУНИН. Когато през седемдесеттях години на миналият век КГБ започва да реализира специфичния проект "ПРАВОСЛАВИЕ ВМЕСТО КОМУНИЗЪМ", мнозина не могат да повярват, че начело на него стои именно АЛЕКСИЙ РИДИГЕР в качество на дисертант. През 1990 г. проектът щастливо завършва, и АЛЕКСИЙ РИДИГЕР бива ръкоположен с пълно мнозинство от владика за патриарх. Счита се, че ПАТРИАРХ АБЛЕКСИЙ ВТОРИ успява и изпреварва ЕЛЦИН в неговия поход за замразяване на меките промени останали подир ГОРБАЧОВ, стягайки руския клир към пълна реставрация на духовния деспотизъм. За да се устреми на рекордни начала, никога пряко главата на държавата, към широки светски и международни контакти.
АЛЕКСЕЙ ВТОРИЙ е достатъчно противоречива фигура. Обвиняван, че е партиен колаборационист, не пропуснат да бъде обявен и - за нацистки колаборационист. Светите отци не престават да го обвиняват в "СЕРГИАНСТВО" т.е. в съглашателство с всяка една власт. Пропускайки пред вид, че задачата на всяка една църква е именно да демпферира социалните напрежения между власт и енориаши. И наистина, АЛЕКСИЙ РИДИГЕР служи като православен свещеник още при немската окупация на Естония. По време на хрушчовите гонения на свободомислещи, инакомислещи, артисти и верующи, той се оказва на онази страна на барикадата - където се воюва. Не с оръжие в ръка - по своему - по християнскому. По случай 73-та годишнина на ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ, време, когато Михаил Сергеевич ГОРБАЧОВ все още се кълне, че никога не би се отрекъл от "социалистическият избор" на своя дядо, за да се настани понастоящем в охраняемо ранчо във Флорида, АЛЕКСИЙ зове за преоценка на нейната значимост в светлината на развитието на човека. По време на ДЕКОРАТИВНИЯ МОСКОВСКИ ПУЧ, ПАТРИАРХ АЛЕКСИЙ призовава от амвона войни и верующи да се въздържат от кръвопролития, под страх от отлъчване от църквата. През 1993 г., посредничи в залите на ДАНИЛОВСКИЯ МАНАСТИР при фаталните преговори между ПРЕЗИДЕНТА и ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ. Малко преди неговата смърт, МОСКОВСКИЯТ ПАТРИАРХАТ изненадващо потвърждава каноническата територия на ГРУЗИНСКАТА АВТОКЕФАЛНА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА над Южна Осетия и Абхазия. Някой би казал, че би било достатъчно да се отчете възстановяването на ХРАМА НА ХРИСТА СПАСИТЕЛЯ, някога унищожен от СТАЛИН. Но, във висшите ешелони на духовната власт, тайните са толкова много, а очакваните резултати заложени така занапред и дотолкова глобално, че човек никога не знае.
Да наистина.
Човек никога не знае, кого да постави на по-голяма висота - /бел. ред. - Ленин - запазил Православната църква като институция в условията на антицърковна революция, Владимир Путин - истинският Възстановител на Храма "Христос Спасител"/ или АЛЕКСИЙ РИДИГЕР. Православен патриарх от немски произход.
Допълнение:
Естествено, всеки филолог знае, че немци и славяни в древността са били едно племе.
Димитър Кунев
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: "БЪЛГАРИЯ ЗА ВСИЧКИ& Дата: 2008-12-10 14:10:13
Тоз ридактур где ни мож идно зъглавие дъ скърпи кату хорта - що пипъ автурски мътериали?
Прегледи: 162 - Коментари: 1
Светият Московски Патриарх
Светият Московски Патриарх
2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
СВЕТИЯТ ПЪТНИК № 3 - СВЕТИЯТ МОСКОВСКИ ПАТРИАРХ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СМЪРТТА НА СВЕТИЯ МОСКОВСКИ ПАТРИАРХ И НА ЦЯЛА РУСИЯ АЛЕКСЕЙ ВТОРИЙ - РИДИГЕР, не изненада никого. Поколенията идват и си тръгват. Важно е - какво остава подир тях. В продължение на осемнайсет години патриаршеска практика, АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ ръководи изключително сложния механизъм на почти окончателно деструктурираната от сталинизма Руска Православна Църква (РПЦ). Становищата за неговата противоречива дейност са различни, но фактът е единствен - имало го е - заедно с Православието на Русия. Система и метод особено необходими на Руския Народ, по време на упадък, погроми, и погубени надежди. Считало се е, и се счита, че не е било от значение дали именно Алексий РИДИГЕР - или кой да е друг - би могъл да оглави МОСКОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ. Но е било ясно, че в борбата за автокефална - напълно независима - Руска Православна Църква, той би бил изключително полезен. Изпаднала в изненадваща /бел. ред. - но не и за хазарите/ надпревара с Украинската Православна Църква. АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ работи усилно в тази насока, и за това говори блестящото състояние на руските манастири по АТОН. За разлика от българските - потънали в посткомунистическа мизерия.
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ на миналия век, АЛЕКСИЙ РИДИГЕР тръгва по провинциални манастири и свети места, та да ги възвърне към Православието, заедно с някогашни огромни имоти - изцедени от ресурси и захвърлени от комунизма. Всичко това струва милиони. Православната Църква се пазари за нефтени, алкохолни и тютюневи квоти, и успява. Поради което патриарсите на Русия завинаги биват наречени от народа "подсвечники". До смъртта на Папа Войтила /бел.ред. - винаги католическата църква е целяла унищожението на православието/, Руската Православна Църква е затънала в икуменически спорове, днес позатихнали - навярно временно. АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ успява да прокара "Основи на Православната Култура" в общообразователните училища, за да установи, че е пределно късно. Напъните за държавна самостоятелност на Република Украйна /бел.ред - управлявана от Виктор Юшченко от юдейски произход/ предизвикват верижни спорове с Константинополския Патриарх, които приключват сравнително успешно за РУСКАТА ПАТРИАРШИЯ. По време на Руско-Грузинския конфликт, при който от двете страни гинат православни, ПАТРИАРХ АЛЕКСИЙ ВТОРИЙ запазва гробовно мълчание, и пълен неутралитет. Бидейки роден мъдрец, той не се опитва да реформира и освежи СВЕЩЕНИЯ СИНОД, където заседават старци от средата на шестдесетте години на отминалия век. Макар да отбелязва "застой" в развитие на православното руско християнство, където ръководните постове са пожизнени. Обвиняван в често-често честваните му пищни годишнини, той все пак не се превръща във фолкорен смешник /бел.ред - за разлика от папите/. Тежко болен, ПАТРИАРХЪТ НА ЦЯЛА РУСИЯ и околното християнство, последните няколко години почти не излиза от швейцарските санаториуми. Енорияшите /бел.ред. - по внушение на духовни Луцифери от хазарски произход/ не престават да сравняват дяволските промени в модернизацията на УКРАИНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, и моралните устои в МОСКОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ. Стига се дотам, че чукотският епископ ДИОМИД, подкрепен от немалко от присъстващите, излиза с гневна декларация на последния АРХИЕРЕЙСКИ СЪБОР, но резултатът е нулев. Подир 45 години църковно управление, АЛЕКСИЙ РИДИГЕР, едва ли би допуснал обнова да се случи. Често "застоят" в РУСКИТЕ РАБОТИ е изчакване във времето за набор обстоятелства, и това се отчита от мнозина. Някога Човекът със Звучната Обувка Никита Сергеевич ХРУШЧОВ си позволява, еднолично да постави АЛЕКСИЙ РИДИГЕР на възлово църковно място, за да съжалява подир това. Предполага, че по този начин върши услуга на борбения маркс-ленински атеизъм, за окончателно ликвидиране на остатъците от Православие в Русия. Посещението на мултимилиардерът РОКФЕЛЕР, свързвано с падане на Хрушчов от власт, развързва ръцете на АЛЕКСИЙ РИДИГЕР, и той тръгва по стълбицата на абсолютизираната църковната власт. Настъпва време, и висшата партийна номенклатура решава МОСКОВСКАТА ПАТРИАРШИЯ ДА БЪДЕ КАДРОВИ ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА ОТИВАЩИЯ СИ КОМУНИЗЪМ. През шестдесеттях години на века за всички е ясно, че комунизмът е изчерпал своят духовен и материален потенциал. /Бел. ред. - Но Китай доказва, че комунизмът е по-жизнен от безбожния капитализъм!/ Това обяснява, и неговото непоколебимо подчинение на партийните директиви в областта на РПЦ. Помнят се случаи, като онзи с многократно отлъчване-възвръщане в лоното на РПЦ на отец Глеб ЯКУНИН. Когато през седемдесеттях години на миналият век КГБ започва да реализира специфичния проект "ПРАВОСЛАВИЕ ВМЕСТО КОМУНИЗЪМ", мнозина не могат да повярват, че начело на него стои именно АЛЕКСИЙ РИДИГЕР в качество на дисертант. През 1990 г. проектът щастливо завършва, и АЛЕКСИЙ РИДИГЕР бива ръкоположен с пълно мнозинство от владика за патриарх. Счита се, че ПАТРИАРХ АБЛЕКСИЙ ВТОРИ успява и изпреварва ЕЛЦИН в неговия поход за замразяване на меките промени останали подир ГОРБАЧОВ, стягайки руския клир към пълна реставрация на духовния деспотизъм. За да се устреми на рекордни начала, никога пряко главата на държавата, към широки светски и международни контакти.
АЛЕКСЕЙ ВТОРИЙ е достатъчно противоречива фигура. Обвиняван, че е партиен колаборационист, не пропуснат да бъде обявен и - за нацистки колаборационист. Светите отци не престават да го обвиняват в "СЕРГИАНСТВО" т.е. в съглашателство с всяка една власт. Пропускайки пред вид, че задачата на всяка една църква е именно да демпферира социалните напрежения между власт и енориаши. И наистина, АЛЕКСИЙ РИДИГЕР служи като православен свещеник още при немската окупация на Естония. По време на хрушчовите гонения на свободомислещи, инакомислещи, артисти и верующи, той се оказва на онази страна на барикадата - където се воюва. Не с оръжие в ръка - по своему - по християнскому. По случай 73-та годишнина на ВЕЛИКАТА ОКТОМВРИЙСКА РЕВОЛЮЦИЯ, време, когато Михаил Сергеевич ГОРБАЧОВ все още се кълне, че никога не би се отрекъл от "социалистическият избор" на своя дядо, за да се настани понастоящем в охраняемо ранчо във Флорида, АЛЕКСИЙ зове за преоценка на нейната значимост в светлината на развитието на човека. По време на ДЕКОРАТИВНИЯ МОСКОВСКИ ПУЧ, ПАТРИАРХ АЛЕКСИЙ призовава от амвона войни и верующи да се въздържат от кръвопролития, под страх от отлъчване от църквата. През 1993 г., посредничи в залите на ДАНИЛОВСКИЯ МАНАСТИР при фаталните преговори между ПРЕЗИДЕНТА и ВЪРХОВНИЯ СЪВЕТ. Малко преди неговата смърт, МОСКОВСКИЯТ ПАТРИАРХАТ изненадващо потвърждава каноническата територия на ГРУЗИНСКАТА АВТОКЕФАЛНА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА над Южна Осетия и Абхазия. Някой би казал, че би било достатъчно да се отчете възстановяването на ХРАМА НА ХРИСТА СПАСИТЕЛЯ, някога унищожен от СТАЛИН. Но, във висшите ешелони на духовната власт, тайните са толкова много, а очакваните резултати заложени така занапред и дотолкова глобално, че човек никога не знае.
Да наистина.
Човек никога не знае, кого да постави на по-голяма висота - /бел. ред. - Ленин - запазил Православната църква като институция в условията на антицърковна революция, Владимир Путин - истинският Възстановител на Храма "Христос Спасител"/ или АЛЕКСИЙ РИДИГЕР. Православен патриарх от немски произход.
Допълнение:
Естествено, всеки филолог знае, че немци и славяни в древността са били едно племе.
Димитър Кунев
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: "БЪЛГАРИЯ ЗА ВСИЧКИ& Дата: 2008-12-10 14:10:13
Тоз ридактур где ни мож идно зъглавие дъ скърпи кату хорта - що пипъ автурски мътериали?
SPIRITUAL WHICH HAS NO ONE BLACKMAILING, by Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
България над всичко
Прегледи: 151 - Коментари: 2
Духовност где никого не мами
Духовност где никого не мами
(c) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ДУХОВНОСТ ГДЕ НИКОГО НЕ МАМИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКАДЕМИК САХАРОВ, бе един от малкото учени на планетата, който въстана срещу онова, което вършеше - производство на ядрено оръжие. И понесе немалко. Задължително игнориране на неговата научно-преподавателска дейност. Задължително заселване именно там - където би могъл да бъде единствено обслужващ - вместо ръководен персонал. И - най-накрая - сравнителна свобода обезпечаваща най-вече мечтание по руски образец. Мнозина от нас - къде на дребно - къде на едро - са го изпитали. По-младите продължават да ползват бенефициите на унищожение на поредната талантлива славянска душа. Докато си отидат от този тъй лъжовен свят.
САМО ЧЕ РУСИЯ - знае, опитва се, може и помни. Най-вече доброто. Матушка РУС умее, дори в злото да открива доброто. Не познавам друга нация да си го позволява. Един така древен аристократичен духовен лукс.
На 14 Декември т.г., в Музеят с Обществен Център на името на Академик Андрей Дмитриевич САХАРОВ в Москва, се очаква да преминат крупни възпоменателни мероприятия, във връзка годишнината от смъртта на този виден световен правозащитник. Очаква се, роднини и приятели да разкажат спомени и споделят мисли за минало и за бъдно: Леонид БАТКИН, Светлана ГАННУШКИНА, Сергей КОВАЛЕВ, Павел ЛИТВИНОВ, Юрий РыЖКОВ, и други. Дали ще участват нашенци? Едва ли. Духът на Професор Асен ЗЛАТАРОВ - така безславно е погребан. По негово време? О - по времето на Професор Асен ЗЛАТАРОВ - никой не би се опитал студент с пръст да пипне.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Жена му Дата: 2008-12-15 00:09:58
е била еврейка и е обърнала неговите заслуги в лични облаги.
2. Потребител: FELLACH Дата: 2008-12-15 12:22:11
Игнориране на научният принос - като лична облага. Има един подобен случай и нанасам ...
Снимки МусалаВладимир Димитров Майстора Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3696)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1970)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1583)
4. Отровата БСП [2] (1473)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1412)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (716)
2. Българската икономика пред колапс [6] (703)
3. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (399)
4. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1267)
5. Целувката на 10 ноември [4] (313)
Последните пет статии1. Преди жребия за Купата на УЕФА [0] (40)
2. Общината и културата т.г. [0] (107)
3. Вирусът на русофобията [3] (170)
4. Защо убиха Андреас [1] (134)
5. Програма и Резултати от последния кръг в групите на УЕФ.. [1] (147)
Последните пет новини1. Спорт [1] (1227)
2. Футболни новини [1] (969)
3. Наука [1] (915)
4. Варна, България [1] (641)
5. Свят [1] (412)
Предстоящи събития
19.12.2008 - 21.12.2008
20 декември [0] (65)
19 декември [0] (82)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 90
2) БСП 11
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
Прегледи: 151 - Коментари: 2
Духовност где никого не мами
Духовност где никого не мами
(c) Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ДУХОВНОСТ ГДЕ НИКОГО НЕ МАМИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
АКАДЕМИК САХАРОВ, бе един от малкото учени на планетата, който въстана срещу онова, което вършеше - производство на ядрено оръжие. И понесе немалко. Задължително игнориране на неговата научно-преподавателска дейност. Задължително заселване именно там - където би могъл да бъде единствено обслужващ - вместо ръководен персонал. И - най-накрая - сравнителна свобода обезпечаваща най-вече мечтание по руски образец. Мнозина от нас - къде на дребно - къде на едро - са го изпитали. По-младите продължават да ползват бенефициите на унищожение на поредната талантлива славянска душа. Докато си отидат от този тъй лъжовен свят.
САМО ЧЕ РУСИЯ - знае, опитва се, може и помни. Най-вече доброто. Матушка РУС умее, дори в злото да открива доброто. Не познавам друга нация да си го позволява. Един така древен аристократичен духовен лукс.
На 14 Декември т.г., в Музеят с Обществен Център на името на Академик Андрей Дмитриевич САХАРОВ в Москва, се очаква да преминат крупни възпоменателни мероприятия, във връзка годишнината от смъртта на този виден световен правозащитник. Очаква се, роднини и приятели да разкажат спомени и споделят мисли за минало и за бъдно: Леонид БАТКИН, Светлана ГАННУШКИНА, Сергей КОВАЛЕВ, Павел ЛИТВИНОВ, Юрий РыЖКОВ, и други. Дали ще участват нашенци? Едва ли. Духът на Професор Асен ЗЛАТАРОВ - така безславно е погребан. По негово време? О - по времето на Професор Асен ЗЛАТАРОВ - никой не би се опитал студент с пръст да пипне.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Жена му Дата: 2008-12-15 00:09:58
е била еврейка и е обърнала неговите заслуги в лични облаги.
2. Потребител: FELLACH Дата: 2008-12-15 12:22:11
Игнориране на научният принос - като лична облага. Има един подобен случай и нанасам ...
Снимки МусалаВладимир Димитров Майстора Реклама Динко Костадинов
Продавам две къщи по 55 000 Евро с изглед към морето.
Бяла, Варненска област.
Снимки: 1 2 3 4
Тел. 0889/947229
Д-р Ивайло Бояджиев
Личен лекар, Варна
Кабинети: Градска болница, Младост
Тел. 0899/999924
Галерия "БулАрт" Варна ул. "Шипка" 22
Николай Ненов - приготвям всички документи за строителство.
Тел. 052/607113 и 0889/275679
Място за вашата реклама
Най-четени статии1. Смешната Атака [2] (3696)
2. Явлението Тодор Живков [1] (1970)
3. "Черни сили" в БСП искат оставка на кмета [1] (1583)
4. Отровата БСП [2] (1473)
5. Варненската АТАКА се предаде на ДПС [2] (1412)
Най-коментирани статии1. Българите в Чикаго попържаха американския химн [6] (716)
2. Българската икономика пред колапс [6] (703)
3. Защо не отидох на бизнес-закуска на E.ON [4] (399)
4. Русия е невинна, но не Грузия е най-виновна [4] (1267)
5. Целувката на 10 ноември [4] (313)
Последните пет статии1. Преди жребия за Купата на УЕФА [0] (40)
2. Общината и културата т.г. [0] (107)
3. Вирусът на русофобията [3] (170)
4. Защо убиха Андреас [1] (134)
5. Програма и Резултати от последния кръг в групите на УЕФ.. [1] (147)
Последните пет новини1. Спорт [1] (1227)
2. Футболни новини [1] (969)
3. Наука [1] (915)
4. Варна, България [1] (641)
5. Свят [1] (412)
Предстоящи събития
19.12.2008 - 21.12.2008
20 декември [0] (65)
19 декември [0] (82)
Навигация
* Начало
* Категории:
* Варна
* България
* Новини
* Свят
* Спорт
* Култура
* Аз тийнейджър
* Икономика
* Контакти
Символи Аспарухов мост
Европа на отечествата :: Жан-Мари льо Пен
Анкета В коя група на Общински съвет-Варна има 1 жиголо и 1 контрабандист?1) Атака 90
2) БСП 11
3) ГЕРБ 7
4) ДПС 26
Subscribe to:
Posts (Atom)
-
(C) 2017 – Bogomil K. Avramov СТАРА, СТАРА ПРИКАЗКА НАРОДНА от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ В ЕДНО ЦАРСТВО И ГОСПОДАРСТВО; КЪД... -
© 2009-2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY С В Е Т А М А Р И Н А разказ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ ВИНАГИ когато мисля ...
