I'M THE PAUSE, by Hemy

© 2013-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АЗ СЪМ ПАУЗАТА НА ТУЙ СКАПАНО ОБЩЕСТВО,
ГДЕТО В ГЪРДИТЕ ТЪЙ БЕЗПОЩАДНО СЕ БИЕ;
ПРЕДВАРИТЕЛНО ОТБЕЛЯЗАЛО МЕ ЗА МНОЗИНСТВО,
ПРЕДНАЗНАЧЕНО – ОТ ГЛАД - ДА ИЗГНИЕ.

АЗ СЪМ РОЗОВО-ЛУДИЯТ В ТОЗ' ШАНТАВ ГРАДЕЦ,
ПРЕДНАЗНАЧЕН ЗА ОБЩЕСТВЕНА ЗЛОУПОТРЕБА;
ПРЕСЛАДКО ЖИВУРКАМ ВСРЕД ВОНЯЩ ЖИВЕЦ,
ПРАВЕЙКИ СЕ – ЧЕ НЕ УСЕЩАМ – КАК НИ ПОГРЕБВАТ.
АЗ СЪМ КРАЙНО СЕРСЕМНИЯТ СМЕСЕН ИНДИВИД,
ЧИЙТО КОРЕНИ ВСРЕД ВЕКОВЕТЕ СЕ ГУБЯТ;
АЗ СЪМ ДУХЪТ ИМАНЕНТНО ПРЕЧИСТ;
ГДЕТО НА ХОРАТА ДАВА ТЕРТИП - ДА НЕ УНИВАТ.
АЗ СЪМ СИНКОПЪТ НА КРАЙБРЕЖНИЯТ ГРАД,
НЕУСПЯЛ ДА РАЗДРУСА СВЕТЪТ ИЗДЪНО;
АЗ СЪМ СЪРЦЕТО НА НУЛАТА В ТОЗИ МРЪСНИШКИ СВЯТ;
ИЗМАМНО ИЗРАЖДАЙКИ ТОНОВЕ ЗЪРНО.
АЗ СЪМ НИЩО ОТ НИЩОТО В НАСТОЯЩЕТО ВРЕМЕ,
ПЪЛНО С БЕЗБРОЙ ОПРАВДАТЕЛНИ ГРЕШНИНИ;
АЗ СЪМ ПОНЕСЪЛ НАЙ-ТЕЖКОТО БРЕМЕ,
НАПРЕКИ НА СВОИ И ЧУЖДИ СЪДБИНИ.
АЗ СЪМ ГЛУПАКЪТ – НАЙ-ЛЕСЕН ЗА СПРЯГАНЕ;
ТИ СИ ЧОВЕКЪТ – ГОТОВА ЛИ СИ!?! - ЛЯГАМЕ.
The end
24.09.2013.

THE WORDS, by Hemy

(C) 2015 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДО ПЪРВИТЕ ДВЕ ИСТИННИ ДУМИ,
СЕ ПРЕСТРАШАВАТ НЕМАЛКО МЪЖЕ;
ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ ЛИРИЧНИТЕ СТРУНИ,
НЕПРЕКЛОННО ПОБИЛИ НОЗЕ,

ВЪВ ЗЕМЯТА ГДЕ БОТЕВ ИЗРАЖДА,
ПОД НЕБЕТО - НА ЛЕВСКИ ПСАЛОМ;
КРАЙ ВЪРБИТЕ С РЕКИТЕ НА СТРАНДЖА,
ПОД СТРЕМИТЕЛЕН ДРЕВЕН HАГОН.

ТИ - МАКАР ДА СИ СТАР И ЗАГРОБЕН,
И ПРОПУСНАЛ ДА СТАНЕШ БОГАТ;
НЕ ПРЕСТАВАШ ДА ДИРИШ ИСКОННО,
СВОЯТ СТАР КЕРЕМИДЕН ПАЛАТ.

ЩОМ ЗАД ПЪРВИТЕ ДВЕ ИСТИННИ ДУМИ,
НЕ ЗАСТАВАТ ЖЕНИ И МЪЖЕ;
ЩОМ ЛЪЖАТА СЪС ХЛЯБА СЕ ГЛУМИ,
ЩОМ ЧЕСТТА Е КРЪЧМАРСКО МЕЗЕ,

ТИ ОТНОВО ПОСМЕШИЩЕ СТАВАШ,
НЕ ПРЕСТАВАШ ДА ТЪНЕШ В СТРЕМЕЖ;
НА БРАЗДАТА В КЪРВЯЩАТА РАНА,
ВСРЕД РЪЖДАТА НА СМАЧКАН ЛЕТЕЖ,

ТИ СИ ЗНАЕШ - КАКВО ТЕ ОЧАКВА,
ТЪЙ НАЯСНО СИ - КОЙ КРИВ - ДОКОЛКО СИ ПРАВ;
И СЕ МЯРВА НЕЗНАЕН БЪРДОКВА;
МРАЧНО СВИВАЩ ЮМРУКЪТ КОРАВ.
The End / 24.09.2015.

THE CHESNUTS, by Hemy

© 2013 – Bogomil K. Avramov-Hemy

А КЕСТЕНИТЕ ВЕЧЕ СА ОПАДАЛИ -

НЕПРЕОДОЛИМО ПРИДОШЛА Е ЕСЕНТА;

НАВЯРНО КАТО НАС СА СТРАДАЛИ,

ДАЛЕЧ, ДАЛЕЧ ПРЕДИ СМЪРТТА.

ВЪРХУ АСФАЛТЪТ – ГЛУХ ЗА РИМИТЕ,

ПОДРИТВАНИ ОТ ВЕЧНО ГРУБИТЕ НОЗЕ;

НА ВКУС ГОРЧИВИ – КОРАВИ НА ОПИПВАНЕ,

ПОГИВАТ ХУКНАЛИ НАВРЕД,

ИЗДИРВАЩИ-СИ НОВА ПОЧВА ШУМНАЛА,

ДАНО ПОКЪЛНАТ В ПРЯСНА ПЛЪТ;

НО ЕСЕНТА ОТДАВНА Е ПОМРЪКНАЛА -

ГРАДЪТ Е ЕШАФОД, ГРАДЪТ.

КЪДЕ, КЪДЕ ТАКА ЗАБЪРЗАНИ,

ОТВЕКИ ВСИЧКО Е АСФАЛТ;

ДОРИ И КОРЕНИТЕ СЪС ЗЕМЯТА СВЪРЗАНИ,

НЕЗАБЕЛЕЖИМО БЪРЗАТ ДА УМРАТ.

АСФАЛТНО ДИШАНЕТО-СИ СПОДЕЛЯМЕ,

СЪС ВСЕКИ НАЙ-СЛУЧАЕН ГОСТ.

АСФАЛТЪТ – ДЖУНГЛАТА НЕПРОХОДНА,

РУШИ ДУШИТЕ-НИ НА ВЕЧЕН ПОСТ.

 

Revised – 20.09.2018. by Hemy.