HEMY'S STORIES: May 2014

Monday, May 26, 2014

MAESTRO, short story, Hemy VARNALIUS

(c)1965 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
МАЕСТРО

разказ,
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПЕНСИЯТА, НЕКА ПРИПОМНЯ, ЗА ДВА ДНИ ХВРЪКВА. НЯМА ДА Е

ТРУДНО ПО СЪДЕБЕН ПЪТ ДА СЕ УСТАНОВИ, КАК ЗА НИЩО НЕ СТИГА. АМА

СЪДИЛИЩАТА С ДРУГО СА ЗАЕТИ. ДА СЕ ЧЕРНИМ ЕДНИ – ДРУГ. БАЛКАНИ СА

ТУЙ! ЗНАЧИ!?! И, ЕТО ЗАЩО, ИМА-НЯМА - ЩО, ВСЕКИ ПОДИР-ОБЕД ДО ГРАДА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЛИЗАМ. ДО ЦЕНТРАЛНАТА ПОЩА НАЙ-ВЕКИ. ДА ВИДЯ,

НЯМА ЛИ ПОНЕ ВЕДНЪЖ УПРАВЛЯЮЩИТЕ, ОЩЕ ПО ЕДНА ПЕНСИЯ В ДОБАВЪК,

ВСЕКИМУ ДА ПУСНАТ. РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СТАНЕ. АМА

ПОНЕ, С ПОЩЕНСКИТЕ ЧИНОВНИЦИ СЕ ОПОЗНАВАМЕ. ГОЛЕМИ ШЕГОБИЙЦИ

ИМА МЕЖДУ ТЯХ. СОБСТВЕНА ПОЩЕНСКА МАРКА ЩЕЛИ ДА МИ ПУСНАТ.

ГОРЕЩИНА Е НАДВИСНАЛА НАД БЕЛОГРАД, ТЕГНЕ И НАД МЕНЕ. НЕ, ЧЕ

НИКОГА Е НЯМАЛО ПОДОБНИ ГОРЕЩИНИ. ИМАЛО Е. АМА НЕ Е БИЛО

РАЗГЛАСЯВАНО ТАКА ПОДРОБНО. МЕДИИТЕ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НИ УВЕРЯВАТ.

КОЛКО Е ГОРЕЩО – ПРЕЗ ЛЯТОТО; КОЛКО Е СТУДЕНО – ПРЕЗ ЗИМАТА. НИМА

ОТКРИВАТ ИЛИ ПРИКРИВАТ ИСТИНАТА!?! ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, В СТУД ИЛИ В ПЕК,

ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО РАБОТАТА СТАВА. ПЪЛНЯТ ШЕПАТА МИ С НЯКАКВИ

БАНКНОТИ. СРЕЩУ ПОДПИС. КАКВА НЕСРАВНИМА ДЪРЖАВНА

ПРИЗНАТЕЛНОСТ, КЪМ НЯКАКВИ СКАПАНИ ПЕНСИОНЕРИ.

СЕГА, ИМЕННО ОТ ТАМ СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ. ЗАПОТЕНА ДЛАН НА ДВА КРАКА, ТЪПКАНА С БАНКНОТИ. (ДРУГАТА ДЛАН – ПРАЗНА!) ЩЕ СТИГНАТ, ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДРЕБНИ ДЪЛГОВЕ ПО ГАРАЖНИ МАГАЗИНИ. АКО ОСТАНАТ – ЗА ЛЕКАРСТВА. (НЕ

ОСТАВАТ!) ЧУВСТВАМ ШЕПАТА СИ ПЪЛНА С ОБИЛНА ПОТ. (ДАЛИ ОТ

ПРИЗНАТЕЛНОСТ!?!) БИХ ИСКАЛ ТЕЗИ ПАРИ ДА СА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ ДА

ПРЕЛЕЯТ ЗАЕДНО С ТАЗИ МОЯ ПОТ; А ТОВА ОЗНАЧАВА МОЯ КРЪВ; ИЗ МОЯТА

СТИСНАТА ШЕПА, ДАНО ОБЛЕЯТ УЛИЦА И ХОРА. ОХ, ДА БЕ ВЪЗМОЖНО.

С ПОМНЯМ СИ, ХУБАВО СИ СПОМНЯМ, ЕДИН ПОДОБЕН ДЕН. ОЩЕ

ЧУВСТВАМ И УСЕЩАМ, СЕГА – ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ, КАК КРАКАТА

МИ БИЕХА ПРАХОЛЯК ПО ПЪТЯ - КЪМ РЕКАТА. С КАКВА ЛЕКОТА ГО ПРАВЕХА,

ГОСПОДИ, С КАКВО УДОВОЛСТВИЕ, С КАКВА БЪРЗИНА. А ТРИНОЖНИКЪТ МЕ

БЛЪСКАШЕ В ГРЪБ, БЛЪСКАШЕ КУТИЯТА С БОИТЕ, ВЕСЕЛЕШЕ МЕ. КОЛКО

ГОДИНИ ОТ ТОГАВА, ГОСПОДИ, КОЛКО МНОГО ОТМИНАЛИ ЛЕТА.

КАК ПЛАВНО СЛИЗАХ КЪМ РЕКАТА.
КАК СЕ ИЗВИВАШЕ МЕЖДУСЕЛСКИЯ ПЪТ. ДНЕС, СТРУВА МИ СЕ, ТАКИВА КРИВОЛИЧЕЩИ ПЪТИЩА, С ТАКИВА НЕЖНИ РОХКАВИ ПРАХОЛЯЦИ - НЕ ОСТАНАХА. ВСИЧКО Е ЕВРОПА-ДЮС-ДИРЕКТ, И АСФАЛТ ДО ДУПКА. БРЕ ТАЯ ЗЕМЯ, КАК НАБЪЛВА АСФАЛТ ЗА ЦЯЛА ЕДНА ПЛАНЕТА!?! А РЕКАТА МЕ ЗОВЕШЕ, С АПЕТИТНА ХЛАД. ПРИЗОВАВАШЕ МЕ НАСИЛВАШЕ МЕ ДА СЕ ПОТОПЯ, ДА СЕ НАКЪПЯ.

РЕКАТА БЕ ЛАСКАВА И НЕЖНА, КАТО ЖЕНА. НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА.

ДНЕС, ТАКАВА ПЕСНЯ НЕ СЕ ЧУЙ. ОСВЕН ПО ФЕСТИВАЛИ И КОНЦЕРТИ. НАЙ-

МНОГО НЯКОЙ ТРАКТОР НА ЗАВОЙ ДА ТЕ ПОДМЕТЕ, САМОЛЕТ С БЯЛ

ПРАХОЛЯК ДА ТЕ ПОСИПЕ. С НЯКАКВА НАСИЛЕНА ИМИТАЦИЯ НА ТОР.

НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА. ПЕСЕНТА Й СЛИЗАШЕ ДО САМИТЕ ВОДИ.

ДОКОСВАШЕ ГОЛОТО МИ ТЯЛО. НАБИВАШЕ СЕ В УШИ. ГНЕЗДЕШЕ В ДУША МИ.

ЩУРЦИТЕ НАДУВАХА СКЪРЦАЩИ ПИЩЯЛКИ, СЪСТЕЗАВАЙКИ СЕ С РОМОНА НА

РЕКАТА. БЯХ ЗАРЯЗАЛ РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. НЯМАШЕ НИКАКЪВ ВЯТЪР,

НО ПЛАТНОТО ПОТРЕПВАШЕ ЛИ ПОТРЕПВАШЕ. ДНЕС НЯМА ТАКИВА ПЛАТНА.

ДА ПОТРЕПВАТ ОТ ИЗРИСУВАНОТО ВЪРХУ ТЯХ.

ТОГАВА КИКОТ НЯКАКЪВ, ПРИГЛУШЕН ПРИПЛАК, ПЛАХО ПРИДОЙДЕ.

ЗАМРЯХ В НЕДЪЛБОКАТА ВОДА. ВСРЕД ТРЪСТИКИТЕ БЕ ДОПЛУВАЛО ДЕВОЙЧЕ.

ПЕСЕНТА НА ЖЪТВАРКАТА БЕ СЕКНАЛА. ПО РЕКАТА СЕ НОСЕХА БЕЛИ

ПЛАТНИЩА.

- КРАЙ ПЪТЯ! - КРЕСНА МОМИЧЕТО ИЗДАЛЕЧ. - КРАЙ ПЪТЯ!

СКОКНА НА БРЕГА. ПОБЕГНА, А АЗ, НЕ ВЯРВАХ НА ОЧИТЕ СИ.

ТИЧАЙКИ ГОЛО-ГОЛЕНИЧКО, МОМИЧЕТО ПРОФУЧА КРАЙ ТРИНОЖНИКА. РАЗПЕРДУШИНИ ПЛАТНОТО. ПОДРИТНА КУТИЯТА С БОИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВАШКИ, И ИЗЧЕЗНА. ИЗЛЯЗОХ ОТ ВОДАТА. ЖЪТВАРКАТА ОТНОВО БЕ ЗАПЯЛА. ПРИБРАХ

РАЗПИЛЯНИТЕ СИ ВЕЩИ. ПОГАЛИХ ПЛАТНОТО. СГЪНАХ ТРИНОЖНИКА. ПОЕХ

МЕЖДУ ДЪРВЕСА И ТРЪНАЦИ, ВСЕ ОЩЕ ЗАМАЯН ОТ ОНЗИ ДИВЕН СМЯХ,

РАЗБУДИЛ БЯСНО ЩРЪКНАЛА НЕНАВИСТ. ЗАПЪХТЯН ДОСТИГНАХ УРЕЧЕНОТО

МЯСТО. А МОМИЧЕТО, ИЗЦЕЖДАШЕ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ. СМЕЕШЕ СЕ БЕЗ ГЛАС,

И АЗ СЕ ЧУДЕХ, КАКВО ТОЛКОВА СМЕШНО ИМА В ЕДНА СРЕЩА, ЗА КОЯТО

ЗНАЕХ КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ. А, ДО БОЛКА ЩРЪКНАЛАТА МЛАДОСТ, ПРОПЪЛЗЯ ПО

СТАВИТЕ. ПРЕВЪРНА МЕ В КАМЪК. РАЗТЪРСИ МЕ ДО ПЛАЧ.

ПОЛИТНАХМЕ В КАНАВКАТА. КАРУЦА ПРИТРОПОЛИ И ОТМИНА.

СЛЪНЦЕТО ПАДНА ЗАД БАИРИТЕ. ЖЪТВАРКАТА БЕ ЗАМЛЪКНАЛА. ПОЕХХМЕ

КЪМ СЕЛОТО. МОМИЧЕ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЦЕДИ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ.

ПОДПИТАХ, КЪДЕ ДА ПРЕСПЯ.

- В КУПНИТЕ. САМО - ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИШ ...

ЗНАЧИ ТЯ МОЖЕЛА, И ДА ГОВОРИ. ТРЪГНА КЪМ СЕЛО С ПОХОДКА НА

ЖЕНА. ФУСТАТА Й МЕТЕШЕ ПРАХТА.

И, ЗАМЛЪКВАХА ЩУРЦИ.

И, ПОДПЯВАХА ЖЪТВАРКИ.

И, ВОДНИ КОНЧЕТА СЕ МЯРКАХА НАСАМ-НАТАМ.

КУПНИТЕ ЛАНСКА СЛАМА СЕ ОКАЗАХА НАБЛИЗО.

ЧУВСТВАХ СЕ ПРЕБИТ. ЛЕГНАХ И ЗАСПАХ.

ЗАСЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ ЩУРЕЦ. С ОГРОМНА БЛЯСКАВА ЦИГУЛКА МЕЖДУ

БЕДРАТА, ПРОНИЗАНА ОТ ОГРОМЕН КАРМИНЕН ЛЪК. ПИТАХ СЕ, КАТО КАК СЪМ

СЕ ПРЕВЪРНАЛ НА ЩУРЕЦ – И ЗАЩО, КАТО НЕ МОГА ДА РАЗДВИЖА ТОЗИ

КАРМИНЕН ЛЪК. КАТО КАК НЕ МОГА ДА РАЗТВОРЯ ПИРИНЧЕНИ КРИЛЕ.

ОПИТВАХ ДА ПОЛИТНА, С ТЕЗИ ПЪСТРИ КАТО ПИСАНА ТАЛИГА КРИЛЕ, НО -

КАКВОТО И ДА ПРАВЕХ, ВСЕ ИЗЛИТАХ - ЗА ДА ТУПНА Ò ЗÈМИ. И ЗЕМЯТА,

ДРЪНЧЕШЕ КАТО МЕТАЛИЧЕСКИ САХАН. ОТ ТОВА СЕ РАЗБУДИХ. УСТАНОВИХ,

КАК СЪРЦЕТО МИ ЕЧИ В НОЩТА. КАК НОЩТА Е ЗВЕЗДНА, НО НЕ Е ЗА

ЗВЕЗДОБРОЙ. КАК ЛУНАТА Е ЛЪСКАВА, МЛАДА И ВИСОКА, И НЕДОСТИЖИМА.

ДОКАТО ЗВЕЗДИТЕ ХИТРО СЕ НАДСМИВАТ. АРОМАТИТЕ НА ПОЛЕТО МЕ ОПИЯНЯВАХА. РАЗТЪРКАХ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОЧИ. НЯМАШЕ НИКАКВА ЦИГУЛКА. НЯМАШЕ НИКАКВИ КРИЛА. НАЛИЦЕ БЕ МЪЖКАРСТВОТО НА САМОТАТА. ЗАПРЯХ С РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. ВСЛУШАН В ПРИРОДАТА. ВЗРЯН В НЕБЕТО. ПРЪВ ПЪТ ОСЪЗНАЛ СЕБЕ СИ, КАТО НЕЙНА ЧАСТИЦА. ВСИЧКО БЕ СЪН. ОСВЕН ОНЗИ ЛЪК. ЦЕЛИЯТ В ПАСПАЛ.

ТОГАВА ЖЕНАТА ОТНОВО СЕ ЯВИ. ИЗНИКНА ИЗ ТЪМНОТО. ПРОМЪКНА

СЕ. МУШНА СЕ ЛОВКО В СЛАМЕНИЯ ПОЛОГ, ГОТОВА ДА МЪТИ. ИЗЛЪЧИ

АРОМАТ НА ПРЕСЕН ХЛЯБ, И НА КЪРМА. ПОДЧИНИХ Я ОТНОВО. НА СЕБЕ СИ. НА

ТИШИНАТА. НА ПОЛЕТО ОТ ГДЕТО СЕ ЯВИ, И ПРЕЗ КОЕТО ЩЕШЕ ЗАВИНАГИ ДА

ДА СИ ОТИДЕ.

ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я БЪРЗИНАТА. ЕТО Я ВИСШАТА ТЕХНИКА. ТУК ЛИ

СА ВИСШИТЕ ИЗКУСТВА? ГОРЕ ГЛАВАТА, СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ, ПРИСТЪПЯ ЛИ

ТЕЗИ ЕДВА ЛИ НЕ СВЕЩЕННИ МОНЕТАРНИ СТЪПАЛА. ЗЪРНА ЛИ ЗАТРИТИТЕ;

БЕЗ ВИДИМ ПОВОД – ОСВЕН ТОВА ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ; БАРЕЛЕФИ ВЪВ ФОАЙЕТО.

СТОП СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ – НИКАКВИ СПОМЕНИ. СТОП СТАРЧЕ - ВРЕДНИ СА НАСЪВСЕМ. ПО-ДОБРЕ ÒЧИ ОТВАРЯЙ. ДА НЕ ТЕ ЗАБЛЪСКАТ. ДА НЕ ТЕ НАСТЪПЯТ. ДА НЕ ТЕ ПОЧУПЯТ. ДА НЕ ТЕ ОБЕРАТ. ДА НЕ ПУСНАТ БРАКУВАНИ КУЧЕТА ПО

ТЕБЕ. ЗАЩОТО ВСИЧКО НА ТОЗ' ЛЪЖОВЕН СВЯТ ЗАПОЧВА С РАНА, И ЗАВЪРШВА

С РАНА.

КАК ВСИЧКО ТУК Е СКАЛЪПЕНО, ОТ БЪРЗО ПО-БЪРЗО. ОСВЕН ПЕНСИИТЕ – ЦЯЛ МЕСЕЦ СЕ БАВЯТ. ГДЕ ДА БЯХА ДВА ПЪТИ МЕСЕЧНО - ДРУГА БИ БИЛА РАБОТАТА. ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я ТЕХНИКАТА. ЕТО Я БЪР – ЗИ – НА – ТА – А – А ...

НЕДАЛЕЧ ОТ ПОЛИКЛИНИКАТА – А - А. КЪДЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА ПРОБЛЯСВА ЗДРАВЕТО. НЕ ВИ ЛИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ПЕРСОНАЛЪТ В ТЕЗИ ДВЕ ТАКА СЪЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ, ОТДАВНА СИ Е РАЗМЕНИЛ МЕСТАТА? ПРЕДПОЛАГАМ, КВАЛИФИКАЦИИТЕ СА РАЗЛИЧНИ, НО ПРОГРАМИТЕ ДОСУЩ СА ЕДНАКВИ.

НО, КАКВО, ЗА БОГА! НЯКАКВО ЩУРО ДЕВОЙЧЕ ИДЕ СРЕЩУ МИ. ГОТОВО ДА

ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МИ. НИМА СЛЕДВА ДА СЕ ОТДРЪПНА? БИ МЕ ПЛЬОСНАЛО НА

ЗЕМЯТА НАЙ-БЕЗОГЛЕДНО. ТАМАН ДА МЕ ЗАВЪРНЕ В МОИТЕ СКАПАНИ

СТАРЕШКИ СПОМЕНИ. ТОГАВА КРАЙ! ИСТИНСКИ КРАЙ! ПАДНА ЛИ – ТАМ ЩЕ ДА

ОСТАНА. НЕКА ПРЕМИНАТ ХОРАТА ВРЪЗ МЕН. НЕКА МЕ ПОЧУПЯТ ОКОНЧАТЕЛНО. (МОЛИМ ЛИНЕЙКАТА – ДА НЕ БЪРЗА!?!) А ДЕВОЙЧЕТО ЗАПЪХТЯНО; ЗА КЪДЕ ТАКА БЪРЗАШ МОЕ ДЕТЕ БЕЗЦЕННО!?!; ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ. НЯМА ДА СЕ ОТМЕСТЯ НИ' САНТИМЕТЪР. НЕКА ДЪХЪТ НА ТОВА НЕПОЗНАТО ДЕТЕ ПРЕМИНЕ ВЪРХУ МИ. НЕКА НЕГОВИЯТ ЩУР СВЯТ МЕ ПОРАЗИ. НЕКА НЕГОВИТЕ РАЗПЛЕТЕНИ КОСИ МЕ ДОКОСНАТ. ДАНО ПОЧУВСТВАМ ОТНОВО ОНАЗИ КЪРСКА ЧИСТОТА И ВСЕОТДАЙНОСТ, КОЯТО НЯКОГА ЕДНА РОДИЛКА МИ ДАРИ. ЗАЩОТО ТОВА ПРЕЛИТАЩО КРАЙ МЕНЕ ДЕВОЙЧЕ УХАЕ, НА ОНАЗИ СВЕТЛИНА ОТ МАК, КАКВАТО ТОГАВА ИЗЛЪЧИ МЕЖДУСЕЛСКАТА ЖЕНА ОТ РЕКАТА. ПРЕДИ ТОЛКОВА МНОГО, МНОГО, МНОГО ГОДИНИ.

ЕТО - ЩУРАЩОТО СЕ ДЕВОЙЧЕ – ЗАВРЪЩА СЕ. ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ.

ПОЛЪХЪТ НА НЕЙНОТО ПРЕМИНАВАНЕ МЕ ЗАЛЮЛЯВА, КАТО ЕСЕНЕН ЛИСТ.

ЗА МОЯ РАДОСТ, ТОВА Е САМО ЕДНО АРОМАТНО УСЕЩАНЕ.

АХ, СВЪРШИ СЕ – ДЕВОЙЧЕТО ОТМИНА. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, СЕКУНДА СЕ

ПОЧУВСТВАХ МЛАД. КАКТО НЯКОГА. ВЪЗМОЖНО – КАКТО НИКОГА ДО ДНЕС.

САМО НЕ ТАКА ...

КРАКАТА МИ - ХАПЧЕТАТА ...

ГОДИНИТЕ - СПОМЕНИТЕ ...

КОЛЕНАТА – ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ ...

ОБУВКИТЕ – ПОДМЕТКИТЕ …

ОЧИЛАТА - ДИОПТРИТЕ …

ПАТЕРИЦИТЕ - КОЛИЧКАТА …

КОЛИЧКАТА – АКУМУЛАТОРИТЕ ...

ЕТО НА. ПОВЕЧЕ ОТ ЧАС СТОЯ ПРЕД ОНАЗИ ВИТРИНА, ЗАД КОЯТО

ПОБЯГНА МОМИЧЕТО С ЛЪЧЕНИЕ, НА СВЕТЛИНА ОТ МАК. С ЛЪЧЕНИЕ НА

МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО. СТИСКАМ В ПОТНА ОТ ВЪЛНЕНИЕ РЪКА ЖАЛКИТЕ ЖЪЛТИ ПЕНСИОННИ СТОТИНКИ НА ДОКРАЙ ОСКОТЯЛАТА ДЪРЖАВА.

ЩОМ МОМИЧЕТО ИЗЛЕЗЕ, С ПОТНА ШЕПА ЩЕ ГО СПРА.

Thy End,18.08.1960-18.08.2012-26.05.2014.

SMACK, short-story, Hemy VARNALIUS

НА В. ЧВ.
ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНÒ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)

В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“. (ПЛЬОС!)
АКО СИ БЛИЗЪК С НАЧАЛСТВОТО, БИ ОТВОЮВАЛ НЯКАКВО ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. ПРЕДПРИЯТИЕТО ПЛАЩА. (ПЛЬОС!) ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПРЕСМЕТНАТО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. (АЛГОРИТЪМ "НЕ-НОМЕНКЛАТУРНИ"!?!). ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ, ЧРЕЗ ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР. (ПЛЬОС!) И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ.
НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!)
ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!)
ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!)
В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА. (НЯМА ПЛЬОС!)
МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ В КРИТИЧНИ И МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!)
КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!)
КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!)
НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВО ДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД!
(ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС! ...)

СПОМНЯМ СИ - ИЗВЪТРЕ МЕ ЯДЕ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА. (ПРЕДИ ДА СТАНЕ ОКРЪЖНА!) КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ЗА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИТЕ, В ТРЮМА НА ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА. (ПЛЬОС!)
ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА. (ПЛЬОС!)
ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ НА СВОБОДА ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПОДИР ГОДИНИ. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА, ВСРЕД ЗАЛИВА И ОБРАТНО. ЧИРАКУВАХМЕПРИ ВЕЧНО ПОДПИЙНАЛИ РИБАРИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА Е СВЪРЗАНА, С НЕПОСРЕДСТВЕНО БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ МОРЕТО.
КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТОВА.

МАРИМАНИТЕ ОТКРИВАХА, НАШИТЕ СКАТАНИ ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. БЕЗГРАМОТНИ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКИ ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА НА АБА – ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, КОИТО РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА. ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ.

ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ - КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО?
ЩОТО, КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?!
ЩОТО, ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО.

ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА МОРЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ. РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ПОТЪРСЯТ. (ДОКАТО СИ ПАЗАРУВАТ РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ.

ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА БЕЗ ДДС, (ДДС-ТО ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ИЗОБРЕТЕНО!?!), БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005., ПРЕВЪРНАТ В СМРЪДЛИВ СРЕДГРАДСКИ ПАРКИНГ!?!!) ВИСША КЛАСА ВЪЗПИТАТЕЛ, ПОЗВОЛЯВАЩ СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (МАЛКО НЕЩО ПОРАЗПИТВАНА - ЗАТУЙ!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.
ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ.
НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК.
БЯЛО И НЕВИННО КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ, ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ФОРМИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ИГРИВО ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО УЧЕНИЧЕСКО ПОСЛУШАНИЕ.
(МИСЛЕНО ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ ЗАБРАНЕНО – ДОР' ДА ПОМИСЛИШ!)
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА.
КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА СВОИТЕ УНИФОРМЕНИ ПАНТАЛОНИ.
ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ - ОТ ЛИЦЕМЕРИЕ - В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
КОГАТО ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ, ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. МЕЖДУЧИНОВЕТЕ И ДЪРСКАТА, СВИСТЯХА ХЛАДНИ ПОГЛЕДИ ИЗПЪЛНЕНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНАТА КНИГА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р ...
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС.

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ.
А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ПРАДЯДОВА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А?
- ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.
ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ.

ДОКАТО УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ. ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ЛЮБИМА КЛАСНА НАСТАВНИЦА. ДОВЕРЕН СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ. В НАЦИОНАЛЕН ПЛАН - МНОГОКРАТНО ОТЛИЧАВАН ПРЕПОДАВАТЕЛ. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА, СЛАВНИ ТРУДОВИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ВИСОКОКАЧЕСТВЕН ПРОЛЕТАРСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ, ДОНЕЙДЕ СЪЩЕСТВУВА И КРАЙБРЕЖНА ПРИРОДА.

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, КАКТО ВИНАГИ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ.
ГЕМИИ ДРЕМЕХА - ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. ДЕЛФИНОЛОВЦИТЕ ГИ НЯМАШЕ НИКАКВИ.
НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ЦАРСКА ПАРНА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, УНИФОРМЕНИ МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ НА КОРЕМ. КАТО МЕ ВИДАХ, СВИХА РАМЕНЕ. ПОЗЯПАХ, ПОЗЯПАХ - ПА СЕ РАЗКАРАХ. ТОЛКОЗ.
СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.

КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, В КРАЯТ НА КРАИЩАТА, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА И ПО МАСА, И ПО ПОД. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА.
- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ РАБОТАР-НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ ПИЯНИЦИ И БРЕГОВИ ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. (ДА НЕ НИ ИЗДАДЕШ!) КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР СЪВЕСТНО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ, В РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ГРЪЦКАТА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД.

БЕ ВРЕМЕ, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕША, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ПО ЗАКОН. ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН ОТ КОЙТО - УСВОИШ ЛИ ГО - ОТЪРВАНЕ НЯМА. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ДНЕС УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ - ДОРИ БЕЗ ГРАДСКА БАНЯ.
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН.
ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.

ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.
- А, КАКВО КВАРТАЛНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ОТСПИ.

БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.

С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРЕКАЛЕНО ЗРЕЛИ ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“, НА ЛИМОНАДА И КАФЕ. БАРМАНЪТ ЧИЧО ПЕТ НИ ПОУЧИ.
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ - ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!
- МАЛОЛЕТНИ ЗА СЕГА НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.

РЕЧЕНО - СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.

ПИСМОТО:
СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ; ДНЕС ТРЕТИ МАРТ 1952.; ПОРАДИ ЕДНА ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА НЕПРАВДА. ТЯ Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. НЕ Е НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА, КРИТИКУВАЙТЕ СМЕЛО И ОТКРИТО", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И ОБЯВИХМЕ, И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. НА ЕДНО ОБЩОГРАДСКО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА, ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ОТ МНОГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. НАСТОЯВАМЕ ДА ПОСЕТИТЕ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА ОБЩСТВОТО НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ВИ БЪДЕМ В ПОМОЩ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА, ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ФЕНЕР.
С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.
П.П. УТ АСАН: МЪ НИЕ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАФНУКУМАНДУЩ - БА! ЦЕЛИЙ ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НА МОРСКЪТЪ НИ ГЪРЪДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.

НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА - ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ - ЗАБРАВИМ ЗВУЧНАТА БЪЛГАРСКА ДУМА "ЗЪГ". (ОКАЗАЛО СЕ АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО!?!)

ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ А ВСЕ СЪС СЪЩ КАБА-АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ПОДОБНИ ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ НА ЦЯЛА ЕВРОПА И ПОЛОВИНА СВЯТ, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ОПРАВИ. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. ГРАДЪТ СЕ Е ДАВИЛ НЕ ЕДИН ПЪТ.
ОСВЕН ТОВА НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ УДИВЛЯВАМ, НА ПЪТИЩАТА И ПОСЛАНИЯТА ГОСПОДНИ. ДОТОЛКОВА ВЕЗДЕСЪЩИ СА ТЕ.

НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО НОЩНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА НАША ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ - ДО КРАЯТ.

НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПОДНЕСЕН ОБИЛЕН ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ ЛИЧИ, ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПЕЧАТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ - ОТ ЗАВИСТ - ОТВАРЯХА ДУМА ЗА УПРЕК. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА.

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕНИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.
ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ЗА ВСИЧКИ, И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДА ОГЛЕДАМЕ ГОЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ!?!

ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА.
The End
23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012./26.05.2014.