ЩУРЕЦ В ЧОВКА, разказ, Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

ЩУРЕЦ В ЧОВКА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ


ИЗЯВЛЕНИЕ:

    АЗ, МАЕСТРО МАЕСТОЗОВ; МОРЯК БЕЗ МОРЯШКА КНИЖКА, КОРЕНЯК НА БЕЛОГРАД, СЪБИРАЧ НА БАНАЛНИ ИСТОРИИ И НОВОИЗЛЮПЕНИ ЛЕГЕНДИ, ПО КАФЕНЕТА И РЕСТОРАНТИ; ПРЕРАЗКАЗВАМ ТАЗИ ИСТОРИЯ ТОЧ-В-ЧТОЧ. ТЪЙ КАКТО Я ЧУХ, ИЗ УСТАТА НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ТРЕТИ - ТИХИ. ТОЙ, НА ЧАША СКОЧ БЕЗ ЛЕД, АЗ НА КАФЕ БЕЗ ЗАХАР, В ПОДЗЕМНИЯ БАР НА РАДИО БЕЛОГРАД, КЪДЕТО, ГОРЕ-ДОЛЕ ВСИЧКИ СИ СЕ ЗНАЕМ. КОЙ С КАКВО СЕ ЗАНИМАВА, КАК И КОЛКО СТРУВА. ИМАШЕ И ДРУГИ ПИСАТЕЛИ ТАМ. АМА, СЪВСЕМ НЕ СА ЗА ВЯРВАНЕ, АКО ВЗЕМАТ ДА ИЗТРЕЗНЕЯТ, ПА ДА НАПИШАТ НЕЩО – ДА НЕ ПОВЕРИТЕ? КОЙТО НЕ Е МОРЯК – НАЙ-БЕЗСЪВЕСТНО ЛЪЖЕ. СЪВСЕМ ДРУГО Е, С МОРСКИТЕ ЛИЦА.
. . .

    СЛЕД ВТОРА ЧАША АНГОЛСКО КАФЕ, МАЕСТРО МАЕСТОЗОВ; ЧОВЕК С ДЪЛБОКИ ИДЕИ И ПЛИТКО ОБРАЗОВАНИЕ; БЕ ПОСЪВЕТВАЛ СЛАБИЯТ, ПРЕГЪРБЕН КАТО СЧУПЕНА ХИМИКАЛКА, ИЗПЕЧЕН ОТ БУРИ И ВЕТРОВЕ, НИКОГА НЕ ИЗТРЕЗНЯВАЩ, КАПИТАН.
    - КУПУВАШ ЕДИН ТОП КАРИРАНА, И СЯДАШ!
    - АЗ – ДА КУПЯ? - БЕ ЗАПИТАЛ УДИВЕНО К.Д.ПЛ. ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ТРЕТИ-ТИХИ, ПОТОМЪК НА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ-СЛАМКА. - ЧЕ ЗАЩО?
    КАПИТАНЪТ НЕ ХАРЕСВАШЕ ДА ПИШЕ. ДОРИ В ЗАПОВЕДНАТА КНИГА ПО МОСТИКА, РАЗПОРЕЖДАНИЯТА ЗАПИСВАШЕ ДЕЖУРНИЯТ ПОМОЩНИК-КАПИТАН. ТОЙ САМО СЕ ПОДПИСВАШЕ.
    - АМИ КОЙ? - БЕ ЗАПИТАЛ АВТОРЪТ НА ГОРНОТО ИЗЯВЛЕНИЕ.
    - НЯКОЙ КАФЕДЖИЯ, КАТО ТЕБ! - БЕ ПРОРОНИЛ ВЛАСТНО КАПИТАНА. СЛЕД КОЕТО, СЕ БЕ ЗАПЪТИЛ КЪМ ВРАТАТА НА БАРА, ЗА ДА ИЗКАЧИ ТРИНАДЕСЕТТЕ СТЪПАЛА НА СВОЯТА СЪДБА НА САМОТНЯК, ДО ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТА. А ПОСЛЕ, ДА ПОЕМЕ, ПРЕЗ МОРСКАТА ГРАДИНА НА БЕЛОГРАД, ДО ЖИЛИЩНИЯ КОМПЛЕКС НА БЕМЕФЕТО. КЪДЕТО ОБИТАВАШЕ ДВЕ СТАИ; ЗАТРУПАНИ СЪС КАРТИ, СПРАВОЧНИЦИ И СУВЕНИРИ ОТ ЦЕЛИЯТ СВЯТ; КУХНЯ, БАНЯ И МИКРОСКОПИЧЕН ТОАЛЕТ ПРЕВЪРНАТ В БИБЛИОТЕКА.

    ТОГАВА, ПРЕДИ ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ, ЕДВА КАЛЕСАН ЗА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ; А ТОВА ВИНАГИ ОЗНАЧАВА ГИЛДИЯ; МУ БЯХА ПОВЕРИЛИ РЪЖДЯЛАСАЛОТО ДО РАЗПАД ПАРНО КОРИТО “АЛГОЛ”, С ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТАЛАНТЛИВ ГЛАВЕН МЕХАНИК. (ОТГЛЕЖДАНЕ НА СКОРПИОНИ ЗА РАЗПЛОД.) ДО КРАЯТ НА ГОДИНАТА СЕ ОКАЗА, ЧЕ ОТ СЕДЕМНАДЕСЕТ ПОСЕТЕНИ ПРИСТАНИЩА, ГЛАВНИЯТ МЕХАНИК БЕ ПУСНАЛ ОСЕМДЕСЕТ ДОКЛАДНИ СРЕЩУ КАПИТАНА. ОТ ТЯХ ЕДИНАДЕСЕТ, ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЩУРЕЦА.
    АХ, ДА – ЩУРЕЦЪТ . . .

    ЕДНА ЗАРАН, НЯКЪДЕ КЪМ МАТАПАН, КЪДЕТО МОРЕТО УХАЕ НА ВОДОРАСЛИ - НО И НА ХВОЙНА, А БРЕГОВЕТЕ СА ГОТОВИ ДА ТЕ ПОСИПЯТ С ПРАХОЛЯК ОТ ЦИМЕНТОВИТЕ ЗАВОДИ ПО ТЯХ, КАМЕРИЕРЪТ МИТИ ДОЛНОТО, (ПРЕДПОЧИТАЩ ДОЛНА КОЙКА!), ПОТРОПА НА КАЮТАТА НА КАПИТАНА. БЕ ПРЕПАСАН С БЯЛ ПЕШКИР ПРЕЗ КРЪСТ, С МЕТЛА И ЛОПАТА В РЪКА.
    - ДРУГАРЮ КАПИТАН, ДРУГАРЮ КАПИТАН, - ПРИСТЪПЯШЕ ОТ КРАК НА КРАК, ПРЕМРЕЖВАШЕ ОЧИ.
    ОТ ТЪМНОТО НА КАЮТАТА СЕ ДОЧУ НЕДОВОЛНО РЪМЖЕНЕ, А ВРАТАТА ПОТРАКВАШЕ ЗАПЪНАТА ПОЛУОТВОРЕНА.
    - ТЕЛЕТА ЛИ УМРЯХА?
    КОРАБЪТ КАРАШЕ ДВЕСТА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ ТЕЛЕТА, И ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ЧЕРНИ ДОЙНИ БИВОЛИЦИ, С ИДЕАЛНО ПРОМИТИ СЪС САПУН И  КАРБОЛ ЗАДНИЦИ.
    - ЦЪ!?!
    - ПОВТОРИ!
    - ЦЪ!?!
    - КАЗВАЙ, УМИРАМ ЗА СЪН!
    МИТИ ДОЛНОТО ПОЕ ДЪЛБОКО ДЪХ.
    - НА КОРАБА ИМА . . .
    КАПИТАНЪТ СКОЧИ ОТ КОЙКАТА.
    - ЩО ИМА НА КОРАБА!?!
    - ЩУ – ЩУ – ЩУРЕЦ . . .
    - ЛУД ЛИ СИ – КАКВО ОТ ТОВА?
    БАРБА ДРАГОСТА НАПРАВИ ОТЕГЧЕНА ФИЗИОНОМИЯ. РАЗТЪРКА ОЧИ. И ТОЗИ, ГО ХВАНА ЖЕЛЯЗОТО, КАЗА СИ, ОЩЕ ПРЕДИ ДА МИНЕМ МАТАПАН. ЩО ЩЕ ЧИНИМ, ПОДГОНИМ ЛИ ОКЕАНА?
    - ДА НЕ МЕ ПРЕМЯТАШ? ВЕДНАГА ТЕ СВАЛЯМ НА БРЕГА.
    - САКЪН, БАРБА, КОЛА КУПУВАМ!
    ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ, ТОВА БЕ МОДА. ВТОРА РЪКА МИКРОЛИТРАЖКИ, И АРМАГАН ЗА МИТНИЧАР.
   
    КАПИТАНЪТ ИЗСУМТЯ. ИЗЛЕЗЕ В КАНИЖЕЛА. ПОЗАГЛЕДА СЕ НАСАМ-НАТАМ. СВОБОДНИТЕ ОТ ВАХТА, СЕ БЯХА ЮРНАЛИ С КОНСЕРВЕНИ КУТИИ В РЪЦЕ, В ИЗДИРВАНЕ НА НЕВИДИМИЯ ПЕВЕЦ. СТАНА МУ ВЕСЕЛО. БЕШЕ НА ДОБРО. ВЪРНА СЕ В КАЮТАТА, ДА СЕ ПОДТЕГНЕ. РЕШИ, ЧЕ ЖИВОТИНКАТА СЛЕДВА ДА СЕ СЪХРАНИ. ЩОМ Й ДОЙДЕ ВРЕМЕТО, МОРЕТО, КАТО САМО ЩЕ СИ Я ВЗЕМЕ. НО СИ КАЗА И, ЧЕ НАДОЛУ КЪМ ТРОПИКА, НЕ Е ЗА НАШЕНСКИ ЖИВОТИНКИ. НАПРАЗНО ЩЕ ИЗХАБИМ ЖИВОТИНКАТА, КАЗА СИ, СЪВСЕМ НАПРАЗНО. ЗАЕДНО СЪС САМИТЕ НАС. А СВОБОДНИТЕ ОТ ВАХТА, НЕ ПРЕСТАВАХА ДА ТЪРСЯТ. НЯКЪДЕ КЪМ ОБЕД, ОТКРИХА НЕЩАСТНИЯТ ЩУРЕЦ, ЗАЛЕПНАЛ ВСРЕД ГРЕЗТА НА КЪРМОВИЯ ВИНЧ. ВСРЕД ГЛЪЧ, И ВСРЕД СМЯХ, ТОЙ БЕ ПОМЕСТЕН В КАРТОНЕН ДВОРЕЦ, ИЗМАЙСТОРЕН ОТ ЕКИПАЖА. ЗА ЧЕШИТЛЪК - ИЗВЪРШИХА КРЪЩЕНИЕ. ОТБЕЛЯЗАХА В КОРАБНИЯ ДНЕВНИК. ВПИСАХА ГО В РОЛЯ ЗА ЕКИПАЖА. ЕДВА ТОГАВА КАПИТАНЪТ КУЙТУЛЯСА. КАЧИ МОСТИКА, ЗА ДА ОГЛЕДА. КАЗВАЙКИ СИ, ЧЕ ВЕЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД. ЩУРЕЦ В КАМБУЗА, ВОЛОВЕ В ХАМБАРИТЕ, ЖЕЛЯЗО В ДВОЙНОТО ДЪНО. КОЙ КАТО НАС. ВИНАГИ ИМАШЕ ПО ЕДНО В ПОВЕЧЕ НА УМ. И, ПУХТЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ПО МОСТИКА. (ИМАШЕ ГО ЗА ВЪЗДИШКА.) ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ СЛИЗАШЕ В САЛЕТА. ЩОМ ГО УСЕТЕШЕ, ЩУРЕЦЪТ НАДУВАШЕ ДА СКЪРЦА. МОМЧЕТАТА ПРЕКРАТЯВАХА ИГРАТА НА ТАБЛА. И, СЕ ЗАЛИВАХА В СМЯХ. БЯХА МУ ИЗМИСЛИЛИ ИМЕ – ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ.

    КАПИТАНЪТ, НЕ БЕ ОТ ВЧЕРА. ДОБРЕ ПОЗНАВАШЕ ОБЩОТО, КОЕТО УВЛИЧА ХОРАТА ДА ЗАБИЯТ ВСРЕД МОРЕТО. И ЧАСТНОТО, КОЕТО ПРАВИ ДА СЕ НЕНАВИЖДАТ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ ВСЕКИ СИ ИМА ПО НЯКОЯ МАНИЯ. (ЗА МАНИЯТА НА ПОСЛЕДНИЯТ ГЛАВЕН МЕХАНИК НА ПОСЛЕДНИЯТ КОРАБ С ПАРНА МАШИНА, НЕ ПОДОЗИРАШЕ.) ЩОМ ШВАРТОВАХА, ЗА ДА ОСТАВЯТ ЖИВАТА СТОКА В ЛИВОРНО, КАПИТАНЪТ ИЗВИКА КОРАБНИЯТ АГЕНТ, НАЕ ТАКСИ И ИЗЧЕЗНА. ПОСЛЕ, ТРЪГНА ДА ОГЛЕЖДА МАГАЗИНИ И СЕРГИИ. В МАГАЗИНЧЕ, ГОЛЯМО КОЛКОТО ПОЛОВИН БЕЛОГРАДСКИ НАПРЪСТНИК, ОТКРИ ОНОВА КОЕТО ТЪРСЕШЕ. КУПИ ЕЛЕКТРОНЕН КРИКЕТ, ЗАЕДНО С ОГРОМЕН ЗАПАС БАТЕРИИ. НА МОРЕ, ВСИЧКО БИВА, КАЗВАШЕ СИ ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ, ПОГИНЕ ЛИ ЩУРЕЦА, ВКЛЮЧВАМ ИМ ДЖАДЖАТА – ТОВА Е. ВЛЕЗЕ В ЕДНО БИСТРО. ЗАВЪРТЯ ТЕЛЕФОНА. ЩУРЕЦЪТ, ЗА ПО-СИГУРНО, ЗЕР СА НА КЕЙ, ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕН В РАДИОРУБКАТА. ОТГОВОРИХА МУ С ЕДНО “ХУБУ!” ТОВА НАПРАВИ, ДА ПОБЪРЗА ДА СЕ ЗАВЪРНЕ.

    ОЩЕ ОТДАЛЕЧ, НАД ДОКОВЕТЕ, ПЕСЕНТА НА ЩУРЕЦА ГО ЕМНА. КОЛКОТО ДА БЕ ДЪРЖЕЛИВ, ВБЕСИ СЕ.
    - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЕКИПАЖ, БРЕЙ!
    В КАЮТКОМПАНИЯТА ЗАВАРИ МОРЯЦИ ОТ СЪСЕДНИ КОРАБИ, И КАПИТАНИ В МУНДИРИ ПО УСТАВ, С ПОРТАТИВНИ “JELOZO” В РЪЦЕ, ДА ЗАПИСВАТ ПЕСЕНТА НА ЩУРЕЦА. РАДИОТЕЛЕГРАФИСТА БЕ В СВОЯТА СТИХИЯ. ТОКУ ТИЧАШЕ ДО ПРИЕМНАТА НА КАПИТАНА ЗА ПОЧЕРПКА И НОВИ КАСЕТИ.

    ЕКИПАЖА ЗАХВАНА БИЗНЕС. ПРОДАДЕНИТЕ КАСЕТИ С ИЗПЪЛНЕНИЯ НА ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ НАДХВЪРЛИХА ДЕСЕТКИ. НИКОЙ НЕ ПРЕБРОИ ПОДАРЕНИТЕ. ЗАВЪРТЯХА СЕ МОМЧУРЛЯЦИ, СЪС СЛУШАЛКИ НА УШИ. НАМЕСИ СЕ МИТНИЦАТА. ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ ЦЕНАТА НА КАСЕТИТЕ СЪС ЗАПИС, ХВЪРЛИЛА В ПАНИКА ТЪРГОВСКАТА КАМАРА. НАЛОЖИ СЕ, ДА НАПРАВЯТ СПЕЦИАЛЕН ЗАПИС, ЗА ДИРЕКТОРА НА МИТНИЦАТА И ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИЯ. (ДАНО МИРЯСАТ.) ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ, РАЗТОВАРВАНЕТО СИ ВЪРВЕШЕ ПРАВИЛНО. ЕДИН ВОЛ СЕ БЕ УДАВИЛ, НО ВИНОВЕН НЯМАШЕ. И, КЛАННИЦИТЕ “КИПРИЯНИДИС” ГО ОСТАВИХА, ЗА ЕКИПАЖА. ВРЕМЕ БЕ, ДА ВДИГНАТ КОТВА. ТОВА СТАНА ЗАРАНА, С ПИЛОТ, А БЕЗ ВЛЕКАЧ.

    ЕКИПАЖЪТ БЕ СЪСТАВЕН ОТ СЕЛСКИ МОМЧЕТА, НАМЕРИЛИ ВРЪЗКИ И ХВАНАЛИ МОРЯКЛЪК, ПОРАДИ НАСЪЩНА НЕОБХОДИМОСТ. И, ОЩЕ НА РЕЙДА, РАБОТАТА С НАДЕНИЦИТЕ ЗАПОЧНА. ЛУДО КЪЛЦАХА И МЕЛЕХА МЕСО, СТАРАТЕЛНО ТОЧЕХА НАДЕНИЦИ, ДОКАТО СЛУШАТ ЩУРЕЦА.

    А, ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ, БЕ НЕУМОРИМ.
    ПРЕЗ ВСИЧКОТО ВРЕМЕ, ДОКАТО СЛИЗАХА НАДОЛУ ПО МЕРИДИАНА, ЗА ДА СЕ ПЛЪЗНАТ КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ЗАПАДНА АФРИКА, ЩУРЕЦЪТ ВЕСЕЛЕШЕ И РАДВАШЕ. ЩОМ СТИГНАХА УГОВОРЕНАТА ВИШКА, ХВЪРЛИХА КОТВА. В ДАЛЕЧИНАТА АФРИКАНСКИЯ БРЯГ, БЕ НИСКА СИНЬО-ЗЕЛЕНА МАРАНЯ, ИЗ КОЯТО ИЗНИКНАХА И ПРИДОЙДОХА ДЪЛБОКИ МАУНИ С МОЩНИ МОТОРИ. В ТЯХ “ЯЛГОЛ” СНЕСЕ БЕЗБРОЙ ЗЕЛЕНИКАВИ САНДЪЦИ. КОГАТО МАУНИТЕ ОТПРАШИХА ОБРАТНО, ЧЕРНИТЕ МЪЖЕ ПОМАХАХА ЗА ПОЗДРАВ, СОЧЕЙКИ ПАРЛАНГОТО НА МАЧТАТА. ОТ НЕГО СЕ ЛЕЕШЕ ПИСЪК НА ЩУРЕЦ.
    - КРИК . . . КРИК . . . КРИК . . .
    ЩУРЕЦЪТ НАДВИКВАШЕ НЕПОЗНАТИ ШИРИНИ.

    КАПИТАНЪТ ЗАПОВЯДА ВИРА. ОГНЯРИТЕ ОТВОРИХА КРАНОВЕТЕ. МАЗУТЪТ НАХЛУ В ПЕЩИТЕ, ЗА ДА ЛУМНЕ ОГЪН. ОГЪНЯТ ПОДГОНИ ВОДАТА В КОТЛИТЕ, ПРЕВРЪЩАЙКИ Я В ПАРА. КОМИНЪТ ИЗРИГНА КЪЛБА ЧЕРЕН ДИМ. ПАРНАТА МАШИНА РАЗТЪРСИ ПЕПЕЛТА В ПЕПЕЛНИЦИТЕ, ОПИТА И ЗАВЪРТЯ ВИНТА. КОРАБЪТ ПОЕ НА СЕВЕР. КАПИТАНЪТ ЗАЛЕГНА НАД КАРТИТЕ. НЯМАШЕ НИКАКВО ДОВЕРИЕ НА ПРЕСНОСОЛИ ЩУРМАНИ. ПРЕДСТОЯХА ДЕНОНОЩИЯ ВСРЕД МРАК И ВСРЕД ЩОРМ. БЯХА ПРАЗНИ, КАТО КОКОСОВ ОРЕХ ИЗПИТ ОТ ПТИЦИ. ДРАГОСТА СЕ РАЗПОРЕДИ ЗА ПОВЕЧЕ БАЛАСТ. БЯХА ГО НАПРАВИЛИ. РАЗБРА, ЧЕ ПО-СПЛОТЕН ЕКИПАЖ НИКОГА НЯМА ДА ВОДИ. САМО ГЛАВНИЯТ МЕХАНИК ПОТЕШЕ ГОЛА ГЛАВА, КРИЕШЕ СЕ В КАБИНАТА, И ПИШЕШЕ. ВСИЧКИ МИСЛЕХА, ЧЕ ПИШЕ РАЗКАЗ ЗА ЩУРЕЦА. ОСВЕН ДРАГОСТА. НЕ МУ БЕ ДО НЕГО. БЕ ПОЛУЧИЛ ДВОЙНО ШИФРОВАНА РАДИОГРАМА.

“СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО - ДВОЕТОЧИЕ -
БУЛЯ НАТОВАРИ ДВА КАМИОНА БАГАЖ –
ЗАПЕТАЙКА - И СЕ ИЗНЕСЕ - ТОЧКА -
МАМА И ТАТКО - ТОЧКА”
   
    КАПИТАНЪТ НЯМАШЕ НИ МАЙКА – НИ БАЩА. БЕ ОТГЛЕДАН В ПРИЮТ ЗА ВОЙНСКИ СИРАЦИ. ПРИ ЕДНА ВАКАНЦИЯ КРАЙ МОРЕТО, ЕДИН ДЕЛФИНОЛОВЕЦ-БАЛЪКЧИЯ, НЯКОЙ СИ БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ - СЛАМКА, ГО БЕ УСИНОВИЛ. БЕШЕ МУ ДАЛ ИМЕНА И ПРЯКОР В ДОБАВЪК. БАРБА И ДО ДНЕС СЕ ЧУДИ, КОЙ МУ БЕ ИЗПРАТИЛ ТАЗИ ТРЕВОЖНА РАДИОГРАМА. И РЕШИ, ЧЕ ЧОВЕК ЗНАЕ ВРАГОВЕТЕ СИ, НО ПРИЯТЕЛИТЕ СИ - НИКОГА. И РАЗПОРЕДИ – ЩУРЕЦЪТ В КАБИНАТА ПРИ НЕГО.
   
    И ТАКА, ПУФ-ПАФ И КРИКА-КРИК, С ПЪЛНИ БАЛАСТНИ ЦИСТЕРНИ И ПРАЗНИ ХАМБАРИ, СЛЕДВАЙКИ ПОТОК РАДИОГРАМИ, “АЛГОЛ” СЕ ДОВЛЕЧЕ В СВЕТОВНОТО ПРИСТАНИЩЕ ХАМБУРГ. РЪЖДИВ ЩАСТЛИВ ПРИЗРАК ОТ СРЕДАТА НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ПРЕЖИВЯЛ ВОЙНА, СКОЛАСАЛ НЕМИНУЕМ КРАЙ. ЧИСТ, ПОЧТИ ЛЪСКАВ. ПРИ ТОВА, ТОЧНО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА СВЕТОВНАТА ВЪЗБРАНА ЗА ДОПУСК НА ПОДОБНИ КОРАБИ НА ПИРС.

    ПОРТКОНТРОЛ, ПОДОЗРИТЕЛЕН КАКТО НИЙДЕ ПО СВЕТА, НЕЗАБАВНО СЕ КАЧИ.
    - ИСКАМ ДА ВИДЯ НОМЕР ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ! - ОТСЕЧЕ СТАРШИЯТ ВПЕРИЛ ОЧИ В ЕКИПАЖНИЯ СПИСЪК. СБРЪЧКАНОТО МУ ЛИЦЕ БЕ ИЗСУШЕНО ОТ СЛУЖБА ПО МОРЕТА И ОКЕАНИ, А ТОВА ВИНАГИ ОЗНАЧАВА ЖИВОТ ОТ А ДО Я.
    ТАКИВА КАТО НЕГО, НЕ ДАВАТ ПТИЦА ДА ПРЕХВРЪКНЕ, ИЗПЛАШИ СЕ ДРАГОСТА, КАК ЩЕ СЕ ОПРАВИМ?
    - ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ! - РАЗПОРЕДИ.
    ДОНЕСОХА КУТИЯТА-ДВОРЕЦ. ОТ ЕДНА БАНАНОВА КОРА, ВСРЕД ОТБЛЯСЪЦИ НА СТАНИОЛ, ЩУРЕЦЪТ НАДАДЕ ВИК.  ДАЛИ НЕ ЗА ПОМОЩ?
    ОФИЦЕРЪТ ПОГЛЕДНА КАФЕЗА. ПОСЛЕ КАПИТАНА.
    - КРИК . . . КРИК . . . КРИК . . .
    СРЕЩНАХА ПОГЛЕДИ. СВИХА РАМЕНЕ.
    НА ВРАТИТЕ НА САЛОНА ВИСЕШЕ МНОГОЧИСЛЕНИЯ ЕКИПАЖ, С РЪЦЕ ПЪЛНИ С АРМАГАНИ. (ПРЕСНИ НАДЕНИЦИ.)
    ЧОВЕКЪТ СЕ РАЗСМЯ.
    ЗНАЕШЕ. НА МОРЕ ДРЕБОЛИИТЕ СЕ ВОДЯТ КОРЕН.
    ПО КОРАБИТЕ, МОРЕТАТА, ОКЕАНИТЕ И НАЙ-ВЕЧЕ В ТЕХНИТЕ ПОРТОВЕ, ДЕЙСТВАТ БЕЗБРОЙ ПИСАНИ И НЕПИСАНИ ПРАВИЛА И КАНОНИ. НО, ГЛАВНОТО ИЗИСКВАНЕ СТРУВА МИ СЕ, ПОРАДИ КОЕТО ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА И ВИНАГИ ЩЕ СЪЩЕСТВУВА МОРЕПЛАВАНЕ, ТОВА Е МЪЖКАРСКАТА ПОЧТЕНА ВЗАИМНОСТ. А ПОРТОВИЯТ СЛУЖИТЕЛ, БЕ СТАР И МЪДЪР.
    - КАК СЕ НАРИЧА?
    - ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ, СЪР, НОМЕР 37 В РОЛЯ . . .
    - ОТ ГДЕ ГО ИМАТЕ?
    - ОТ ДОМА.
    НАСТАНА ТЯГОСТНО МЪЛЧАНИЕ, ПЪЛНО С НЕВЪЗВРАТИМОСТ.
    - М-ДА, ИМА И ПОДОБНИ ЕКИПАЖИ. - РАЗМЕЧТА СЕ СТАРИЯТ МОРЯК.
    НЕГОВИТЕ СПЪТНИЦИ-КОЛЕГИ, ГО НАБЛЮДАВАХА БЕЗМЪЛВНО.
    - ДА Е ЖИВ НА ИЗХОДНА КОНТРОЛА- ЯСНО!?!
    - ДА ГОСПОДИНЕ! - ТРАКНА ТОКОВЕ ДРАГОСТА.
    ГОДИНИ ПОДИР ТОВА, КАПИТАН ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ-ТИХИ, ЩЕШЕ ДА ТВЪРДИ, ЧЕ ТОВА Е БИЛО ЕДНО ОТ НЕГОВИТЕ НАЙ-ТЕЖКИ ИЗПИТАНИЯ В НЕГОВАТА ДЪЛГОГОДИШНА ПЛАВАТЕЛНА ПРАКТИКА.

    ПРЕДСТОЕШЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ФУМИГАЦИЯ НА КОРАБА. А ТОВА ВИНАГИ ОЗНАЧАВА ОБРАБОТКА НА КОРИТОТО, С ОТРОВЕН ГАЗ. ЕКИПАЖА, НАЧЕЛО С КАПИТАНА, СТЕГНА БАГАЖ, И ИЗЛЕЗЕ НА ХОТЕЛ. ЩУРЕЦЪТ ИЗКАРА, ЗАЕДНО С БАРБА И ЕКИПАЖА, ЦЯЛА ЕДНА СУХОПЪТНА СЕДМИЦА, В ПАНСИОНА НА МАДАМ ЮНГЕ. ЧИСТО И ПРИВЕТЛИВО МОРЯШКО ХОТЕЛЧЕ, КЪДЕТО ВСИЧКО БИ МОГЪЛ ДА ПОЛУЧИШ – СТИГА ДА ПЛАТИШ. ТАМ, ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ СЕ ИЗХИТРИ ДА ЗАБЕГНЕ В ПЕРУКАТА; АРОМАТНА И СНЕЖНО-БЯЛА; НА СТАРАТА ПОЧТЕНА ЖЕНА. НО, ТОВА Е СЪВСЕМ ДРУГА ИСТОРИЯ, СВЪРЗАНА С БУТИЛКИ “БЯЛ КОН” И БЕЗБРОЙ ТЕЛЕФОННИ РАЗГОВОРИ ДО ДОМА.

    В КРАЯТ НА СЕДМИЦАТА, ЕКИПАЖЪТ ОТНОВО ПОЕ КОРАБА, ЗА НЕМИНУЕМО ПОЧИСТВАНЕ. ЩУРЕЦЪТ БЕ ЗАБРАВЕН. ЗАБРАВИ ГО И ДРАГОСТА. А, КОГАТО СЕ СЕТИ, БЕ КЪСНО. НЯКОЙ БЕ РЕШИЛ, ЧЕ МЕСТОТО НА ПОДОБЕН КАФЕЗ Е НА ПОДА, ДО КОША ЗА НЕВАЛИДНИ РАДИОГРАМИ. КАПИТАНЪТ ТРЕСКАВО ИЗНЕСЕ ДВОРЕЦЪТ-КАФЕЗ НА ПАЛУБАТА. АЛА ЩУРЕЦЪТ УМИРАШЕ, ИЗСВИРВАЙКИ ПОСЛЕДНИ ТЪЖНИ СИНКОПИ, НА СВОЯТА МОРСКА ОДИСЕЯ. ГАЗЪТ “ЦИКЛОН” Е ТЕЖЪК. СТЕЛЕ СЕ ПОД, ЗАДЪРЖА СЕ В ЪГЛИ. ОНОВА, КОЕТО ДОНЕЙДЕ Е ПОЛЕЗНО ЗА ЧОВЕКА, НЕ ВИНАГИ Е НЕВИННО ЗА ОСТАНАЛИТЕ. ДРАГОСТА С ТРЕПЕРЕЩИ ПРЪСТИ ОТВОРИ ПЪСТРАТА КУТИЯ. ЗА ПРЪВ И ПОСЛЕДЕН ПЪТ ДОКОСНА ЩУРЕЦА. НО, ТОЙ НЕ ПОЖЕЛА ДА ОТЛЕТИ. ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ СЕ ПРЕОБЪРНА ПО ГРЪБ, НАДАДЕ ПОСЛЕДЕН ШЕПОТ, И, ЗАВИНАГИ ЗАМЛЪКНА.
    КАПИТАНЪТ БЕ ВИЖДАЛ СМЪРТ НЕВЕДНЪЖ. ВИНАГИ, БЕ УСПЯВАЛ ДА ОСТАНЕ СЪС СУХИ ОЧИ. НО СЕГА, НЕЩО В НЕГО СЕ ПРЕОБЪРНА. РАДИСТА ГО ОТКРИ СЕДНАЛ НА ПАЛУБАТА, С МЪРТВИЯ ЩУРЕЦ В РЪЦЕ. И, ОТСТЪПИ МЪЛЧЕШКОМ.

    ПОДПИСАХА ПРОТОКОЛ, КАТО ЗА ЧЛЕН НА ЕКИПАЖА.
    ОБЛЕПИХА КУТИЯТА С ЧЕРНО ПАСПАРТУ.
    И, ПОД ЗВУЦИТЕ НА МЕНДЕЛСОНОВИЯТ МАРШ, ЕДВА ЛИ НЕ РИДАЕЙКИ, ЗАХВЪРЛИХА КУТИЯТА ВСРЕД ВОДИТЕ НА МРАЧНОТО СЪДБОВНО СЕВЕРНО МОРЕ.
    А МОРЕТО САМО ТОВА ЧАКАШЕ.
    ГРАБНА КУТИЯТА- И, Я ПОГЪЛНА.

    ПРЕСТАНАХА ДА СЕ ГЛЕДАТ В ОЧИ. ОТ ВРЕМЕ НАВРЕМЕ, ИЗ НЯКОЯ КАЮТА ДОЛИТАШЕ ЗАПИС, СЪС ПЕСЕНТА НА УМЪРТВЕНИЯТ ЩУРЕЦ. ОТНОВО ЗАПОЧНАХА ДА СЕ РУГАЯТ. ТИХО, БЕЗ ЗЛОБА, ПО НАВИК. ГЛАВНИЯТ МЕХАНИК СЕ РАЗВИХРИ. ОБСИПА ПАРАХОДСТВОТО С ТЕЛЕГРАМИ, В КОИТО ТВЪРДЕШЕ, ЧЕ КОРАБЪТ  Е ОМАГЬОСАН ОЩЕ ПО ВРЕМЕ НА РЕЙСОВЕТЕ ЛЕНД-ЛЕНЗ. В ТОВА БИЛ ДЪЛБОКО УБЕДЕН. (ИЗСЛЕДВАЛ ПРОБЛЕМА С МАХАЛО!?!) В ЕДИН НОРВЕЖКИ ПОРТ, ДОЛЕТЯ ВЕДОМСТВЕНА КОМИСИЯ. ЗА ДА УСТАНОВИ, ЧЕ КОРАБЪТ НЕ СТАВА ЗА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЗА СКРАП. ТАКА ЧЕ, НА ВРЪЩАНЕ, ДА ГО ОСТАВЯТ В СПЛИТ.

    И ДНЕС, ТВЪРДИ ДРУГАРЯТ-ГОСПОДИН КАПИТАН, КОЛКОТО ПЪТИ ПОПАДНА В СЕВЕРНО МОРЕ, А ТОВА СИ СЕ СЛУЧВА ПРЕЗ ГОДИНА И ПРЕЗ ДРУГА, ПРЕВЕЖДАМ КОРАБА ПРЕЗ ОНЕЗИ ШИРИНИ. С ПРОСТАТА И АБСУРДНА МИСЪЛ, ДА ДОЧУЯ ПИСЪК НА ЩУРЕЦ. РАЗБИРА СЕ, НЕ ЧУВАМ НИЩО. ОСВЕН ВЕДНЪЖ. КОГАТО ПРЕЛЕТЯЛ ГЛАРУС БЕ КАЦНАЛ ВЪРХУ ПЛАНШЕТА НА ЛЕТНИЯ МОСТИК. ЗА ДА ОТГРАЧИ ПО ЗАДАЛАТА СЕ БУРЯ. ТОВА, ТОЙ ВЪРШЕШЕ СЪС ЗАТВОРЕНА ЧОВКА. ТОЛКОВА НЕМОЩНО И ТИХО, ЧЕ МИ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ ТАМ СЕ НАМИРА НАШИЯТ ЩУРЧО ЩУРОПЕЕВ.

    НЕ МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ В ЧОВКАТА НА ВСЕКИ ГЛАРУС Е СКРИТ ПОНЕ ПО ЕДИН ЩУРЕЦ?
End 1977/27.12.2015.

СВЕТА МАРИНА, РАЗКАЗ

С В Е Т А  М А Р И Н А

    ВИНАГИ КОГАТО МИСЛЯ ИЛИ ГОВОРЯ ЗА ГОСПОД-БОГ; А ТОВА С ГОДИНИТЕ СЕ СЛУЧВА ВСЕ ПО-ЧЕСТО; ВСЕ ПОВЕЧЕ ИЗПИТВАМ ОСОБЕН, ЕДВА ЛИ НЕ БОЖЕСТВЕН СРАМ. АМИ ТЪЙ – ЗАСРАМВАМ СИ СЕ. ДО НЕОТДАВНА, ДА БОРАВИШ С КАТЕГОРИИ ЗА БОЖЕСТВЕНО НАЧАЛО, ДА ХОДИШ ПО ВЕЛИКДЕН НА ЦЪРКВА, ДА СЕ ПРИЧЕСТЯВАШ И КОМКАШ, ДА ВПЛИТАШ В РЕЧ СТАРОСЛАВЯНСКИ, БЕ ВСЕДЪРЖАВНО ВЪЗПРЕТЕНО. ПОДОЗРИТЕЛНО БЕ. ДА НЕ ВЗЕМЕ, ДА ИЗЛЕЗЕШ НЯКОЙ ВЕРСКИ ЗЛОНАМЕРЕНИК. ПРИ КОЙТО КВАРТАЛНИЯТ, КАТО НИЩО БИ ДОВТАСАЛ. ЧЕ ДА ТЕ ИЗПИТА – ÒЧИ В ÒЧИ - ДОКОЛКО СИ ПОЛУГРАМОТЕН АТЕИСТ. И, ДА ТЕ ПОСЪВЕТВА – ПРЕКАЛЕНО КОМПЕТЕНТНО – ЩОТО КНИГИТЕ, (ОТ ПОДА ДО ТАВАНА - ПРЕДИМНО РУСКИ!), ДА ОПАКОВАШ В КАШОНИ И – ХАЙДЕ В МАЗЕТО.
   
    В НАШЕ ВРЕМЕ, СЛЕДВАЙКИ ПОРЕДЕН ПОЛИТИЧЕСКИ „ПРЕХОД“, (ПРЕОБЛЯКЪЛ СЕ ИЛИЯ – ПАК В ТИЯ!), ХОДЕНЕ НА ЦЪРКВА, ПРИЧЕСТЯВАНЕ И КОМКАНЕ – ЗА ЩЯЛО-НЕЩЯЛО, СЕ ПРЕВЪРНА В ИЗИСКАН ТОН И, (ПРЕДСТАВЕТЕ СИ БА!), В НАЙ-СЪВРЕМЕНЕН СТИЛ НА ЖИВОТ. СТРАНЕН НАРОД, СИ ДУМАМ. ГДЕ' НЕ САМО НЕ ЗНАЕ ОТ ГДЕ ДА ЗАПОЧНЕ, НО НЕ ЗНАЕ И – КАК ДА ЗАПРЕ. ГЛЕДАМ И ДИВЯ СЕ. БИВШИ ВИСОЧАЙШИ ПАРТАЙГЕНОЗЕТА-БОГОМРАЗЦИ, ПО ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ СЕ ВТУРВАТ - ПА „ИЗПОВЯДВАТ“ ГРЕХОВЕ. ПРЕД ИЗПОВЕДНИЦИ ИЗМИШЛЬОТСКИ, КАТО САМИТЕ ТЯХ. ВЪРШЕЕЙКИ ОСКУБАНА ОТ НАРОДУ ПÀРСА, ТЕЗИ БРАТЯ И СЕСТРИ ДОТОЛКОВА ЗАТЪВАТ ВЕРСКИ, ЧЕ ЧАК САБИ ПОДРЪНКВАТ. НА НАРОДЪТ НАШЕНСКИ, ТОВА СЛАБО ПРЕЧИ ДА СИ ОСТАНЕ ВДЪН СУЕВЕРЕН. НЕ ВЯРВАМ, НЕОТДАВНАШНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЕЛИЧИЯ, ДА СА Я КАРАЛИ СЪВСЕМ БЕЗ ВСЕВИШЕН. ПРОСТО НЯМА КАК. КАКТО НЕ ВЯРВАМ, ТОВА ДА Е ВСЕ СЪЩИЯТ НАШ МНОГОСТРАДАЛЕН ГОСПОД-БОГ. НЕПРЕСТАВАЩ ДА КРЕЕ – НЕ САМО ВЪВ ВСИНЦА НАС, НО И НАД МАЙКАТА-ПРИРОДА С НЕЙНИТЕ ВСЕ ПО-НЕРАЗРЕШИМИ ПРОБЛЕМИ. ТАКА ДОВЕРЧИВО ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ СЪЩИЯТ ТОЗИ ГОСПОД-БОГ, В РЪЦЕТЕ НА БЕЗБРОЙ ВИСОКОПОСТАВЕНИ НЕКАДЪРНИЦИ. ДАЛИ НЕ ЖЕЛАЕ ДА УСТАНОВИ – КАКВО БИ МОГЛО ДА СЕ СЛУЧИ, ДОКАТО РЕШИ ОТНОВО ДА ЗАПОЧНЕ ОТНАЧАЛО?                                                                          ?                                                                                                                                                                                                   
    ТЕЗИ ЧУДНИ ЛЕТНИ ДНИ СТАНА ИЗВЕСТНО, ЧЕ СЕ ОЧАКВА ОТГОВОРНА ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ДА ПОСЕТИ, НЕДАЛЕЧНОТО НА БЕЛОГРАД МОЕ РОДНО СЕЛЦЕ СЪС СТАРИННО ИМЕ ХОРОЗДЕЛИ. КОМИСИЯ, В КОЯТО ДЕСЕТИНА ДОКАЗАНО УМНИ И НАБЕДЕНО КОМПЕТЕНТНИ УЧЕНИ ГЛАВИ, МАЙСТОРСКИ ДА ПОСТАНОВЯТ ПЪЛНОТО ГЛОБАЛНО НАЦИОНАЛНО СМЕТИЩЕ ПО НАС. ОТ КАК НАЦИЯТА – В ЛИЦЕТО НА БРАТЯТА РОМИ - ЗАПЪЛЗЯ ИЗ ЕВРОПА, ТАКОВА СМЕТИЩЕ СЕ ОКАЗА ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ. В УСЛОВИЯ НА СВЕТОВНА КРИЗА, СМЕТТА СТАВА ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ. И ПРЕДСТАВЕТЕ СИ - НЯМА КОЙ ДА Я РАЗГРАБИ. СМЕТОПОЧИСТВАЩИТЕ ФИРМИ, (Я ГИ ИМА – Я ГИ НЯМА!), ВЗЕМАТ ПАРИТЕ ПО ДОГОВОР И ЗАКОН. ИСТИНСКАТА РАБОТА ОБАЧЕ, ВЪРШАТ БРАТЯТА РОМИ. НО СЕГА, ТЕ СА ИЗ ЕВРОПА. КЪДЕТО ПРОСИЯТА ОТ ВЕКОВЕ Е ЗАБРАНЕНА. ДОКАТО НА КРАЖБАТА СЕ ГЛЕДА КАТО НА ПОНОСИМО СОЦИАЛНО ЗЛО. НЕ Е БЕЗОБРАЗИЕ, ЧЕ НАСИЛА НИ ГИ ВРЪЩАТ. РЕДНО Е, ВСЕКИ ГРАЖДАНИН НА МОЯТА МАЛКА МИЛА ДЪРЖАВИЦА БАЛКАНИЯ, КАТО ПРИДОБИЕ КУСУР-ЕВРОПЕЙСКИ ОПИТ, НЕЗАБАВНО ДА СИ СЕ ЗАВЪРНЕ. ТА ДА ГО ПРИЛОЖИ, И У ДÒМА. САМО ТЪЙ БИ МОГЛО ДА СЕ ВЪРШИ НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ. НЕ КАКТО ЕДНО ВРЕМЕ, СЛЕДВАЙКИ ТЛЪСТИ ПАРТИЙНИ ПАПЕЛИ.

    КЪМ ТАЗИ КОМИСИЯ, БЯХ РЕШИЛ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯ – И АЗ. НЕЗАВИСИМО, ЧЕ НИКОЙ НЕ МЕ ПОКАНИ. В ТЕЗИ ДЕЛИКАТНИ ОБЩЕСТВЕНИ РАБОТНИ ГРУПИ ОНОВА, КОЕТО ОСТАВА ШИТО-ПОКРИТО, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ПРЕВРЪЩА В СМЪРТОНОСЕН ГРЯХ. НЕ МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НАТРУПАЛО ПИРАМИДИ ПОДОБНИ ГРЕХОВЕ? АХ, АХ, АХ – ИМЕННО ТОВА ПРЕДСТАВЯТ ПИРАМИДИТЕ В ГИЗА – НАТРУПАНИТЕ СВЕТОВНИ ГРЕХОВЕ. АНАЛОГОВО ПРЕДСТАВЕНИ, АКО ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ ЕКЗАКТНИ. КОЛКО МАЛЪК Е БИЛ СВЕТЪТ ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ. КОЛКО СЛАБО ОМЪРСЕН. КОЛКО МАЛКО – В БРОЙ – ПИРАМИДИ. НЕ НАВАКСВАМЕ ЛИ ЛИПСАТА НА ГРЕХОВЕ ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, ИЗГРАЖДАЙКИ НАШИ СЪВРЕМЕННИ ВИРТУАЛНИ ПИРАМИДИ? И, АКО ДА Е ТАКА, НЕ ЗАЛАГАМЕ ЛИ НА КАРТА МНОГО ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ВСЕКИ ШИБАН ПОЛИТИК СИ ВЪОБРАЗЯВА – ЧЕ ЗНАЕ И МОЖЕ? ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ОПРАВДАВА С ИЙХАЛЕТО.              

    ТРЪГНАХ ПРИЗОРИ. ПРИСТИГНАХ В ХОРОЗДЕЛИ С ОГРОМНО ЗАКЪСНЕНИЕ. НЯКОГА ДО ТУК СЕ СТИГАШЕ, С РЕЙСОВОТО КОРАБЧЕ „ДНЕС И УТРЕ“. КОЕТО ТАКА И НЕ УСПЯ ДА ПОТЪНЕ, А ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО СТОЯ И РЪЖДЯСВА НА КОТВЕНА СТОЯНКА ВСРЕД ЕЗЕРОТО ПРЕД БЕЛОГРАД. ЩОМ ДЕМОКРАЦИЯ НИ ПИПНА ЗА ГУШАТА, КОРАБЧЕТО БЕ БРАКУВАНО В ПОЛЗА НА ФИРМА ЕООД МАНГУ МАНГУСЕЕВ, (СОБСТВЕНИКЪТ, ЖЕНАТА МУ - ПАК БЕРЕМЕННАЯ, ПЕТ МОМЧУРЛЯЦИ СПРЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ!), СЪС СОБСТВЕНИК ПОЧТЕНИЯТ ИНЖЕНЕР МАНГУ МАНГУСЕЕВ. ПРИСЪСТВАХ НА ПЪЛНОТО НАРЯЗВАНЕ, (ЦИКЪЛ ГО НАРИЧАТ – ПРАВЯТ СЕ ПОЕТИ!), НА ВСЕ ОЩЕ ГОДНОТО ЗА МОРЕПЛАВАНЕ КОРАБЧЕ. НАРЯЗВАНЕТО БЕ ПРЕДСТАВЯНО ПО МЕСТНИТЕ КАБЕЛАРКИ НЕ САМО, КАТО КРЕЩЯЩ ПРОТЕСТ СРЕЩУ ГРЕХОВНИЯ ТОТАЛИТАРИЗЪМ, НО И, КАТО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОСТИЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯТ ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ ПРОГРЕС ПОДПОМОГНАТ ЧРЕЗ ВНОСНО НОУ-ХАУ. ПО ЕКРАНИТЕ РЯЗАНЕТО ВЪРВЕШЕ ЛЕСНО И ЕФИКАСНО. ЕДВА ЛИ НЕ – НАПРАВА НА ШИШ-КЕБАП. КОЙТО МЕЖДУВПРОЧЕМ СЕ ВЪРТЕШЕ НЕДАЛЕЧ. ТАМ, КЪДЕТО ЦЕДЯХА ФЛИГОРНИ ДВА СКРОМНИ БРАСОРКЕСТРИ. ЩОМ СЕ РАЗЧУЕШЕ НЯКОЕ МААНЕ, ЕДРИЯТ БИЗНЕСМЕН ИНЖЕНЕР МАНГУ МАНГУСЕЕВ ВДИГАШЕ РЪКА. РУКВАШЕ РЪЧЕНИЦА. НАПЪЛНИХА КОРАБЧЕТО С ВОДА . ПОТОПИХА ГО – НА ДЪНО ДА ЛЕГНЕ. (КОРАБЕН РЕГИСТЪР НАБЛЮДАВАШЕ ДАЛАВЕРАТА – ЗА СЕРТИФИКАТ!) РЕВНАХА АГРЕГАТИ. ЗАСВИСТЯХА ОКСИЖЕНИ. ПРИПЛАМНАХА ЕЛЕКТРОЖЕНИ. ОТ КОРАБНАТА УТРОБА, КАТО ИЗ ГНОЙНА РАНА, БЛИКНА ЧЕРЕН ОТПАДЪЧЕН НЕФТ. ТОЗИ НЕФТ ИЗПОЦАПА НЕ САМО СУТЕЩИТЕ СЕ МАЙСТОРИ, НЕ САМО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЛЮБОПИТНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ, НЕ САМО КАМЕРИТЕ И МИКРОФОНИТЕ, НЕ САМО ДЖИПЪТ НА КОРАБОСОБСТВЕНИКА, НО И СКАЛИСТИЯТ БРЯГ, ЕЗЕРОТО И МОРЕТО. ТЕЧЕНИЕТО ГО ПОДХВАНА И ПОНЕСЕ. НАДОЛУ – КРАЙ БРЕГА. ПРЕЗ КАНАЛА – ВСРЕД МОРЕТО. НАЛЕТЯХА ГЛАРУСИ И ЧАЙКИ. ЕДВА КАЦНАЛИ ВЪРХУ УСПОКОЕНОТО ОТ МАСЛОТО МОРЕ, И ПОГИВАХА. ВСЕКИ ОПИТ ЗА ПОЛЕТ ОЗНАЧАВАШЕ НЕИЗБЕЖНА СМЪРТ. И МЪРТВИТЕ ПТИЦИ ОТПЛУВАХА ЗАЕДНО С ПЕТНОТО. И ПОГИВАХА.                                                                                                                                                                                                                                                                                          
                                                                                                                                                                                                                                                                                             ПОМНЯ, ТОГАВА ПОИСКАХ ЛОДКА, ДА СПАСЯ ЩО МОГА. ОКАЗА СЕ – НЯМАМ ПРАВО ДОРИ ДА ДОКОСНА ГРЕБЛО НА ЛОДКА. КАМОЛИ САМ ДА УПРАВЛЯВАМ КЪКЪВ ДА Е ПЛАВАТЕЛЕН СЪД. (СВОБОДЕН БОЦМАН НЕ СЕ ВИДЕШЕ НИЙДЕ!) ОСВЕН ТОВА, НЕ СЪМ БИЛ СПЕЦИАЛНО СЕРТИФИЦИРАН, ЗА СПАСИТЕЛ НА ЕКЗОТИЧНИ ПЛАВАЩИ ПТИЦИ. КАКВО ОТ ТОВА, ЧЕ ИМАМ ЧУЖДЕСТРАНЕН ДИПЛОМ НА ПРИРОДОЗАЩИТНИК ПО БРИЖИТ БАРДО? ТОВА СА ПТИЦИ – КЪДЕ ОТИВАШ? - ДА НЕ СА МЕЧКИ! ОСВЕН ТОВА, ТРЯБВАЛО ДА БЪДА ЧЛЕН НА НАДЛЕЖНО РЕГИСТРИРАНА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНА ПРИРОДОЗАЩИТНА ОРГАНИЗАЦИЯ. ТАЗИ ОРГАНИЗАЦИЯ ДА Е ДОКАЗАЛА ГРАЖДАНСКО ПРИСЪСТВИЕ И ДЕЙНОСТ. ДА СА ИЗМИНАЛИ ПОНЕ ШЕСТ МЕСЕЦА ОТ НЕЙНАТА РЕГИСТРАЦИЯ. ДА РАБОТИ ПО ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА. (НЕ ВСЕКИ МОЖЕ – ТОКУ-ТАКА - ДА СИ РАЗРАБОТВА ПРОГРАМИ. ВЪРШИ СЕ ОТ ПОДГОТВЕН СПЕЦИАЛИСТ. СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ. СЛЕД ОДОБРЕНИЕ ОТ КОМПЕТЕНТЕН НАУЧЕН СЪВЕТ, ПРЕДСТОИ ПРЕДСТАВЯНЕ ПРЕД СЕКРЕТАРИАТА НА МИНИСТЪРА. СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ. АКО ТОЙ КИМНЕ ЛЕКИЧКО ВЛЯВО С ГЛАВА – ДА! - МОЖЕ, ПРАВО В БРЮКСЕЛ. БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ. АКО МИНИСТЪРЪТ КИМНЕ ЛЕКИЧКО ВДЯСНО С ГЛАВА – НЕ! - ПОВТОРНО КАНДИДАТСТВАЙ.) СЛОЖНИЧКО Е, НО ЛЕСНО НА ТОЗИ СВЯТ НЯМА. НАЙ-ПЕРСПЕКТИВНО Е, ЧОВЕК ЧРЕЗ МЕСТНОТО КМЕТСТВО ДА УЧАСТВА. ЩЕ СЕ НАЗНАЧИ КМЕТСКИ ЕКИП. ЩЕ СЕ ПРЕДОСТАВИ ОБЩИНСКО ПОМЕЩЕНИЕ. ЩЕ СЕ ОСВЕТИ ПОМЕЩЕНИЕТО С ПОП И ПОПАДИЯ. ЩЕ СЕ ПОКРЪСТИ БЪДЕЩИЯТ ЕКИП - ОТ БЕЗВЕРИЕ ПРАВО ВЪВ ВЯРА СПОСОБНА ДА РАЗПЛАЩА. (ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ГЛАРУСИТЕ И ЧАЙКИТЕ – ГРА! ГРА! ГРА! - АДИОС ММУЧАЧОС!) ЕДВА ТОГАВА БИ МОГЛО ДА СЕ ЗАПОЧНЕ СПАСЯВАНЕ ОТ ВСЯКАКЪВ ХАРАКТЕР. АКО Е ОСТАНАЛО НЕЩО ЗА СПАСЯВАНЕ. ЗА РИБИТЕ – ДРУГА ПРОГРАМА. (ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ РИБИТЕ – БЪЛБУК! БЪЛБУК! БЪЛБУК! - АДИОС МУЧАЧОС!) ЗА ДЕЛФИНИТЕ – ЧЕТВЪРТА ПРОГРАМА. (ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ДЕЛФИНИТЕ – ПУК! ПУК! ПУКА-ПУК! - АДИОС МУЧАЧОС!) ЗА ТЮЛЕНИТЕ – ПЕТА ПРОГРАМА, МАКАР ОТ ТЯХ ДА Е ОСТАНАЛО ЕДИНСТВЕНО ИМЕТО НА ГЛУХО СЕЛО ОТ КИРПИЧ, ИЗКУПЕНО ОТ ВНОСЕН ЕКСПАТРИАНТ. СВИХ РАМЕНЕ. ПРЕСТАНАХ ДА ЖАЛЯ ГЛАРУСИ, ЧАЙКИ И ДЕЛФИНИ. ЗАПОЧНАХ ДА ЖАЛЯ ТРУДНОТО ЗА НАРЯЗВАНЕ КОРПУСНО ТЯЛО. НА ТОЗИ КОРАБ БЯХ ИЗКАРАЛ УЧЕНИЧЕСКИ СТАЖ. НА НЕГО БЯХ СИ ИЗКАРВАЛ ХЛЯБА ДЪЛГИ ГОДИНИ, ЧЕ ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ЯВЯ ЗА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ. ОЧИТЕ МИ СЕ НАВЛАЖНИХА. СЪРЦЕТО МИ СЕ СВИ. ПРЕСНИЯТ КОРАБОСОБСТВЕНИК БЕ ЯХНАЛ ДЖИПА, НО ОТ ПЪТ СЕ ВЪРНА. СКОКНА НА ЗЕМЯТА УХИЛЕН ДО УШИ. ПОДКАРАХМЕ ПРИЯТЕЛСКИ РАЗГОВОР. ЗАЩО Е ТОЛКОЗ ТРУДЕН ЖИВОТА НА ЕДИН КОРАБОСОБСТВЕНИК. ТАКА И НЕ РАЗБРАХ ЗАЩО, НО ЯВНО НЕ БЕ НИТО ЛЕКА, НИТО ЧИСТА РАБОТА.
ДОКАТО ИНЖЕНЕР МАНГУ МАНГУСЕЕВ СЕ ТЮХКАШЕ И ОПЛАКВАШЕ, ЧЕ НЕ СЕ Е СЕТИЛ ДА ПОТОПИ КОРАБЧЕТО, ЧЕ ДА ПИПНЕ ХУБАВАТА ЗАСТРАХОВКА, ЯВИ СЕ СЪВСЕМ ЯСЕН СПЕЦИАЛИСТ. ИНЖЕНЕР МАНГУ МАНГУСЕЕВ ПОТРЪПНА, ПОЗАСМЯ СЕ, ПА ИЗВАДИ ПОРТФЕЙЛ. СПЕЦИАЛИСТЪТ СЪСТАВИ ПОДРОБЕН ПРОТОКОЛ. НЕ НА ТОВА МЯСТО ТРЯБВА ДА СЕ РЕЖЕ КОРАБ – НАБЛИЗО ИМА МИДЕНИ ФЕРМИ. ТРЕСНА ЖЕСТОКА ГЛОБА. СОБСТВЕНИКЪТ СВИ РАМЕНЕ, И ПЛАТИ ЕДНА ДЕСЕТА. ПОСЛЕ СЕ РАЗСМЯ – ОСТАНАЛОТО ПО БАНКОВ ПЪТ. СЕГА ВЕЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД, КАЗА ТОЗИ МНОГО МОЙ НОВ ПОЗНАТ. ТЪЙ ВЪРВИ СВЕТЪТ. АКО НЕ ДАДЕШ – НЯМА ДА ПОЛУЧИШ. ВСИЧКИ СЕ КАЧИХА ПО КОЛИТЕ, ПА ОТПРАШИХА КЪМ ДВОРЕЦА В БЕЛОГРАД, КЪДЕТО ЩЕЛИ ДА МЕ ИЗЧАКАТ ЗА ПОЧЕРПКА. ПОВЛЯКОХ СЕ ПЕША НАТАМ. КРАЙ ПЪТЯ ОТКРИХ КЪСОВЕ ОТ СПЕШНО СЪСТАВЕНИТЕ КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ И АКТ. НЕ ИМ ОТИДОХ НА БАНКЕТА. НЕ ИМ Е ЧИСТА НЕ САМО РАБОТАТА, НО И МАНДЖАТА. ПРЕДИ ДА СЕДНЕ В СВОЯ ДЖИП, МАНГУ МАНГУСЕЕВ БЕ ПОВЪРТЯЛ РЪКА ОКОЛО ГЛАВАТА СИ, ПА БЕ МИ ТЕГЛИЛ ЕДНА НАШЕНСКА. ЯСНО, РЕКОХ СИ, ЩО НЕ СИ ГЛЕДАМ ЗДРАВЕТО?
ЗА ДНИ КОРАБЧЕТО БЕ НАПРАВЕНО НА ДРОБ-СЪРМА. ДО ВОДОЛИНИЯТА. ПО-НАДОЛУ НЕ БИЛО ИКОНОМИЧЕСКИ ОПРАВДАНО ДА СЕ РЕЖЕ. ТУЛОВИЩЕТО МУ ОСТАНА ТАМ, НА ПЛИТКИЯ БРЯГ, КАТО ОГРОМНА ХУБАВО ИЗКОРМЕНА ЖЕЛЯЗНА ПТИЦА. ТАМ СТОИ И ПОНАСТОЯЩЕМ. ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, ИЗ УТРОБАТА МУ СЕ ЛЕЕ ВОНЯЩО МАШИННО МАСЛО. ЗА ДА НАПОМНЯ НА ХОРА, ТЮЛЕНИ, ДЕЛФИНИ, ГЛАРУСИ, ЧАЙКИ И ВОДОРАСЛИ - ЗА НАЛИЧИЕ НА ВНОСНО НОУ-ХАУ, КЪМ САМОТНИЯТ ПРИСТАН ИЗБЯГВАТ ДА ПРИСТАВАТ НИ ЛОДКА, НИТО КОРАБ. ЗИМЕ ВЪЛНИ ГО БИЯТ НАПРОВАЛ, А НА БРЕГА ВЪЛЦИТЕ ВИЯТ ЛИ ВИЯТ.
ДО ХОЗОРДЕЛИ СЕ ДОБРАХ НА АВТОСТОП. РЕЙСОВЕ ОТ ТУК ОТДАВНА НЕ МИНАВАТ. В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ РЯДКО НЯКОЙ СПИРА НА МОЯТ АВТОСТОП. НЕДОВЕРИЕ И НЕПРИЯЗЪН МОРИ ТОЗИ НАШ ХУБАВ НАРОД. НЕЩО СЕ СЛУЧИ СЪС ВСИЧКИ НАС – ЗА ПРЕКАЛЕНО КРАТКО ВРЕМЕ. НЕ САМО С ПРИРОДНАТА И ОКОЛНА СРЕДА. ЩО ТЪЙ БА!?!                                                                         !                                                                                                                                      
    В ОБЩИНСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛИЧКА НА ХОРОЗДЕЛИ, НИКОЙ НЕ СЕ ИЗНЕНАДА ОТ МОЯТА НЕОЧАКВАНА ПОЯВА. РЕГИОНАЛНИТЕ ВЕЛМОЖИ ОТДАВНА СА НАВИКНАЛИ С МОИТЕ ОТЧАЙВАЩИ НАБЕЗИ, НА САМОТЕН ЗАЩИТНИК НА ПРИРОДА, НА ЖИВОТНИ И ХОРA. РАЗГРАБВАНИ, УНИЩОЖАВАНИ И УНИЖАВАНИ, ОТ НЕНАСИТНИЯТ ХЪС НА ШАЙКИ БАНДЮГИ, КЪМ МОДЕРНИ САМОЛИЧНИ БЛАГА.
ЩОМ МЕ ВИДЯХА, ЧЛЕНОВЕТЕ НА ВИСОЧАЙШАТА КОМИСИЯ СВИХА РАМЕНЕ, ПА ПРИХНАХА В ГУЗЕН СМЯХ. (ВСИЧКИ!) РАЗСМЯХА СЕ ОТ ЕХИДНО – ПО ЕХИДНО. (НЕ ВСИЧКИ!) БЯХА ТАМ – ПО ЗАКОН. (ЧЕТИ „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“!) ВСЕ ЕДНИ И СЪЩИ – ПО ЗАКОН. (ЧЕТИ „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“!) НЕ МЕ БЕ КАНИЛ НИКОЙ. ОСВЕН МОЯТ ВЕСТНИК („DESPITE/ВЪПРЕКИ“), ПРЕД ТЯХ СЕ МЪДРЕШЕ ЛЪСКАВА БИБЛИЯ В ЧЕРВЕНО. (НЕ – НЕ СЪМ Я ЧЕЛ!) МЕЖДУ ЩАСТЛИВО ЗАСЕДАВАЩИТЕ ОТКРИХ, КОЙ МИСЛИТЕ, ЗАСМЕНИЯТ АКТОСЪСТАВИТЕЛ, СПРЯЛ НАРЯЗВАНЕТО НА КОРАБЧЕТО „ДНЕС И УТРЕ“, ЧЕ ДА МОЖЕ ЕЗЕРОТО И МОРЕТО ДА БЪДАТ ТРОВЕНИ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ. МАХНА МИ С РЪКА. ДРЪПНА СТОЛ КРАЙ СЕБЕ СИ. ПОКАНИ МЕ. (ОТ КАКВО ЛИ БЯХМЕ ТОЛКОВА БЛИЗКИ!?!) СЕДНАХ СКАПАН ОТ ПЪТ, МЕЖДУ ТЕЗИ ВИСШИ ЕКОЛОГИЧЕСКИ ВЕЛМОЖИ. СРЕЩНАХ ПОГЛЕДА НА КМЕТА. ЯВНО МУ СЕ ПЛАЧЕШЕ. СРЕЩУ ДВАДЕСЕТИНА ВРЕМЕННИ РАБОТНИ МЕСТА, ЗА ПОТЪНАЛОТО В ЦИГАНИЯ И УПАДЪК НЯКОГА КИТНО СЕЛЦЕ, КМЕТЪТ БЕ ДЛЪЖЕН ДА ЗАТРИЕ ПОЧТИ ЦЯЛАТА СЕЛСКА МЕРА. СМЕТИЩЕТО ЩЯЛО ДА ОБГРИЖВА ПРИЛЕЖАЩИТЕ ЕКОСИСТЕМИ И ПРИРОДАТА, (КОЙ КАТО НАЗЕКА – БА!), КОЯТО ВЕЧЕ САМА НЕ МОЖЕЛА ДА СЕ ГРИЖИ ЗА СЕБЕ СИ. (ХА СЕГА - БА!)

    БУТНАХА МИ В РЪЦЕ ОГРОМНА ЧАША КАФЕ СИНДЖИРЛИЯ. ПО ТЕЗИ МЕСТА КАФЕТО СЕ ПРИГОТВЯ ОТ ЗАЧУМБЕРЕНИ ЖЕНИ, БАБЯСАЛИ ПРЕКАЛЕНО РАНО. ДОКАТО ВЪРТЯТ КАФЕТО НА МАНГАЛ, БАБИТЕ ТИХИЧКО МУ БАЯТ. КАКВО БАЯТ – ТЕ СИ ЗНАЯТ, (ЧУВА СЕ: „СИНДЖИР-МИНДЖИР-АШКОЛСУН!), НО ТАКОВА БАЯНО КАФЕ Е ОСОБЕНО ВКУСНО И ГРЕХОВНО ЗДРАВОСЛОВНО. НЕ ИЗКАРВА ОТ РАВНОВЕСИЕ, НО ВЪЗВРЪЩА МЛАДОСТ - ВРЕМЕННО, И СЪВСЕМ ЗА КРАТКО.
ДОКАТО СРЪБВАХ СИНДЖИРЛИЯ КАФЕ, СЛУШАХ С НЕБИВАЛ ИНТЕРЕС СЛОВОИЗЛИЯНИЯТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ЕКСПЕРТИ. ОТ ЧИИТО УСТА СЕ ЛЕЕШЕ МЕД И МАСЛО. ЗА НЕДАЛЕЧНОТО СЪВСЕМ СВЕТЛО ЕКОЛОГИЧЕСКО БЪДЕЩЕ НА ХОРОЗДЕЛИ, ВСРЕД ОКЕАН ОТ НАЦИОНАЛНА И ГЛОБАЛНА СМРАД. (СТАР НОМЕР, СТАНЕ ЛИ ДУМА ЗА ЛИЧЕН СТОЛИЧЕН ИНТЕРЕС!) ПРИПОМНИХ СИ, КАК СЪЩИТЕ ТЕЗИ БАБИ, НЯКОГА – НЕ ТАКА НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, БЯХА СИЛНИ-ВИЛНИ, СТРОЙНИ-СОКОЛОКОСИ, БЕЗУМНО КРАСИВИ ПЛАМТЯЩИ МЛАДИ ЖЕНИ. КАК ПОД ТЕХНИТЕ РЪЧНОТЪКАНИ ЧУКМАНИ ПРИРОДАТА, ВИРЕШЕ НЕСРАВНИМИ ФОРМИ, ПОДГОТВЯЙКИ ПРИПЛАК НА ДЕТЕ. ОТ ТЕЗИ СВЕТЛИ ОТ МЛАДОСТ НЯКОГА ЖЕНИ, ДНЕС БЕ ОСТАНАЛО ЕДИНСТВЕНО ЖИВО ПОЧЕРНЕН ЖИЗНЕН МРАК. НЯКОГА СТРОЙНИТЕ ТЕХНИ ВИРНАТИ ЗАДНИЦИ ДНЕС БЯХА ЕДРИ, УМОРЕНИ И УВИСНАЛИ МЕСИЩА. ЛЮШКАЩИ НАСАМ-НАТАМ ОГРОМНИ ОБЕЗФОРМЕНИ ЦИЦИ, НЕ ПРОПУСНАЛИ ДА ОПОЗНАЯТ СУЕТАТА НА БЕЛОГРАД. ЛИЦАТА ИМ БЯХА БЛЕДИ И ПОВЯХНАЛИ, ПОД КРОСНО ОТ БРЪЧКИ. АЛА ПОД ЧЕРТАТА НА ЧУМБЕРА, ОЧИТЕ ИМ СВЯТКАХА ЛИ, СВЯТКАХА. СЕГА ОСТРЕХА УХО ЗА ДА РАЗБЕРАТ, ДОКОЛКО ХУБАВО ЩЕ ДА ИМ БЪДЕ, ТАКА ТВЪРДЕШЕ КАЛЕСАНИЯТ ЧРЕЗ „КОНКУРС“ (О БОЖЕ!) БЪДЕЩ СОБСТВЕНИК, ЩОМ СМЕТИЩЕ СЕ РАЗВЪРТИ КРАЙ МОРЕТО. НЯКЪДЕ ВЕЧЕ БЯХ ВИЖДАЛ ТОЗИ ЧОВЕК. ПОДПИТАХ ТИХО МОЯТ АКТОСЪСТАВИТЕЛ – ДАЛИ А!?! И ТОЙ ПОТВЪРДИ - ДА БЕ – ДА! ОНЗИ АКТ ТОГАВА ГО УНИЩОЖИХМЕ, ПРОШЕПНА ПА ГО ЧУХА ВСИЧКИ, ЗАКОНЪТ ДАВА ТАКАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЩОМ НАРУШИТЕЛЯТ РЕШИ ДА СПОНСОРИРА – НЕЩО СИ ТАМ.

    ОСТАНАХ С ОТВОРЕНА УСТА. ПРИТВОРИХ БОЛЕЗНЕНО ОЧИ. ПРЕД ВЗОРА МИ СЕ РАЗКРИХА БЕЗДЪННИ НЕДОСТЪПНИ НЕБЕСА, ДЪЛБОКИ БИСТРИ ЕЗЕРНИ ВОДИ, НАРАЗСЪБЛЕЧЕНИ СЕЛЯНКИ ВСРЕД ДИВИ ТРЪНКИ  НА РОНЕЩ СЕ БРЯГ. ДРЕВНИ ДРАКАРИ ПРИИЖДАХА ОТ ХОРИЗОНТА. БЕЗБРЕЖНО МОРЕ ПЪЛНЕШЕ АЛАМАНИ С ПРЯСНА РИБА. СРЕДНОЩНИ РИБАРСКИ ХОРÀ ОКОЛО ОГЪН НА ВИСОКАТА СКАЛА. О, БОЖЕ ГОСПОДИ УНИВЕРСАЛНИЙ, РЕКОХ СИ, НИМА ТАКА НЯМА ДА БЪДЕ НИКОГА ВЕЧЕ?                                                                                     
    - НЯМА ДА Я БЪДЕ! - УДАРИ С ЮМРУК ПО МАСАТА КМЕТЪТ, МОЙ СЪУЧЕНИК, АДАШ И ПРИЯТЕЛ, ПА МЕ РАЗБУДИ. - САМО ТАЯ НЯМА ДА Я БЪДЕ!
    ПОСЛЕ, ВНЕЗАПНО ОМЕКНА. ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА, ЗАЕДНО С ГОСТИТЕ И БЪДЕЩИЯТ СОБСТВЕНИК НА СМЕТИЩЕ ОТ НАЦИОНАЛНО СТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ С ЛИЦЕНЗИРАН ВНОС – НИКОГА ИЗНОС; ЗАПЛАШИТЕЛНО ЗАКЛАТИХА ГЛАВИ. НАБЪРЗО ДОПИХА СВОЯТ КАФЕДАКИС. ЮРНАХА СЕ ШУМНО ПО СТЪЛБИТЕ НАВЪН. МЕТНАХА СЕ НА КОЛИТЕ. И ОТПРАШИХА, ДА РАЗГЛЕДАТ ОБЕКТА ПРЕДИ ДА ТУРЯТ ПОСЛЕДЕН ПОДПИС И ПЕЧАТ. НА МАГИСТРАЛАТА КАМИОНИТЕ ,С ПРИЛЕЖНО ПАКЕТИРАНА СМЕТ, ОТ ДВА МЕСЕЦА СЕ ВИЕХА В КОЛОНА.                                                   

    ОСТАНАХМЕ С КМЕТА НАСАМЕ. ГЛЕДАШЕ МЕ ТЪЖНО. ИЗМЪКНА ШИШЕ РАКИЯ. ОТПИ, ПА МИ ТИКНА ГЪРЛОВИНАТА В РЪЦЕ. ПИЙНАХ ДО НАСИТА. ЖЕНИТЕ НАХЛУХА, ЗАПОЧНАХА ДА РАЗТРЕБВАТ. РАЗТВОРИХА ПРОЗОРЦИ, А  ПРЕЗ ТЯХ ИЗРИГНА ОБЛАК ВСЯКАКЪВ ТЮТЮНЕВ ДИМ. ВНЕЗАПНО РАЗБЪРЗАЛ СЕ, КМЕТЪТ МЕ ПОВЛЕЧЕ КЪМ РЪЖДИВ ДЖИП ОТ ВРЕМЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. МЕТНАХМЕ СЕ НА ТВЪРДИТЕ СЕДАЛКИ. ВТУРНАХМЕ СЕ ДА НАСТИГНЕМ РАЗБЪРЗАЛИТЕ СЕ ДЪРЖАВНИ ЕКСПЕРТИ, И БЪДЕЩИЯТ СОБСТВЕНИК НА ПЪРВОТО ГЛОБАЛНО СМЕТИЩЕ ОТ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ (МАНГУ МАНГУСЕЕВ!).

    БЕ СЛЪНЧЕВ СЕДЕМНАДЕСЕТИ ЮЛИ. НА ТОЗИ ДЕН ИСПОКОН ВЕКОВ, ТУК СТАВА ГОЛЯМ МЕЖДУСЕЛСКИ СБОР. В ЧЕСТ НА СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА. МЕСТНА СВЕТИЦА С НЕИЗЯСНЕНО ДОКРАЙ ЖИТИЕ, НО С ДОКАЗАНИ КАЧЕСТВА НА МАЙКА, ЗАКРИЛНИЦА, ЛЕЧИТЕЛКА И ПОКРОВИТЕЛКА НА ЛИХУС ОКОЛО МАЛКОТО АЯЗМО, ОТ КОЕТО БЛИКАШЕ ЛИ БЛИКАШЕ ЛЕДЕНА ВОДА, ГЛУХО РЪМЖЕШЕ ОПЪРПАН НАРОД. В МАЛКАТА СГРАДА С ЦИМЕНТОВ БАСЕЙН, ПОП ЮДО БЛАГОСЛАВЯШЕ ВСЕКИ КОЙ СЕ ПОДЛОЖИ. ПРЕД НЕГО ЗЕЕШЕ МЕТАЛИЧЕСКА КУТИЯ ЗА ДАРЕНИЯ. В КРАКАТА МУ СЕ МЪДРЕШЕ РЕЗЕРВНА. НИКОЙ, ОТ ТЕЗИ ПОРУТЕНИ ОТ ТРУД И НЕДОИМЪК ХОРИЦА, УЗАПТЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИЖАВИ ПЕНСИИ И СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ, ОТУЧЕНИ ДА СЕ ПРОВИКВАТ ПО МЪЖКИ (НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО!) НЕ ПОДОЗИРАШЕ, ЧЕ В ЛЪСКАВИТЕ АЛУМИНИЕВИ ЧАНТИ НА ТЕЗИ НЕРВНО-ПЪРГАВИ НЕПОЗНАТИ ГОСТИ ЛЕЖИ НАДЛЕЖНО ПРИШИТА В ПАПКИ; ПРЕДСТАВЕНА ЧРЕЗ ГРАФИКИ И ЧЕРТЕЖИ, ПОСТАНОВЕНА ЧРЕЗ ПОДПИС И ПЕЧАТ; БЪДЕЩАТА СЪДБА НА АЯЗМОТО НА СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА. НЕДАЛЕЧ ОТ КРАЙМОРСКО СЕЛЦЕ С ДРЕВНО ИМЕ ХОРОЗДЕЛИ. В ПУСТОТО ОТ ОБЛАЦИ НЕБЕ, ПОД ПРЕЖУРЯЩОТО СЛЪНЦЕ, ВЪРТЕШЕ БАРАБАН РЪЖДИВО ВИЕНСКО КОЛЕЛО. ПО НЕГО СЕ ПОЛЮШВАХА ВСРЕД ЦВЕТОВЕ И ГИРЛЯНДИ, ДУЗИНА ПРАЗНИ ЛАМАРИНЕНИ КАБИНКИ. В ТЯХ ДРЕМЕХА СМЕЛИ БАБИЧКИ, УГРИЖЕНО СТИСНАЛИ КРЕСЛИВИ ВНУЧЕТА В СКУТ. НИКОЙ НЕ НИ ПОГЛЕДНА. ВСЕКИ ОТ ЧАКАЩИТЕ ЗА СВЕТЕНА ВОДА И ОПРОЩЕНИЕ, БЕ ЗАБИЛ БЕЗРАДОСТЕН ПОГЛЕД Ò ЗЕМИ. МЕХАНИЧНО ТЪТРЕЙКИ КРАКА В НЕПИСАН ОТРАБОТЕН РЕД. ВСЕКИ СЪЩИСАН ОТ ЕДИНСТВЕНА УПЛАХА. ДА НЕ БЪДЕ СЛУЧАЙНО ИЗПРЕВАРЕН. КМЕТЪТ КИМНА НАСАМ-НАТАМ. ЧАКАЩИТЕ СВИХА БЕЗУЧАСТНО РАМЕНЕ, КАКТО ПРЕДИ МИНУТИ ТОВА СТОРИХА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА, ПРИ ПОЯВАТА МИ В ЗАСЕДАТЕЛНАТА ЗАЛА. МЪРМОРЕЙКИ, ТЪЛПАТА ПРОДЪЛЖИ ДА ТЪТРИ ОБЩО ТЯЛО, ПОКРАЙ ПОП ЮДО И НАВЪН.                                                                  

    ВНЕЗАПНО ПРИТЪМНЯ. ЯВИ СЕ БЯЛО ОБЛАЧЕ ОТ ИЗТОК. ОБЛАЧЕТО ПРЕРАСНА В ГРЪМОНОСЕН ОБЛАК. ОБЛАКЪТ ГЕПЦА СЛЪНЦЕТО, ПА ГО ЗАКРИ. РУКНА ДЪЖД ИЗВЕДРО. ЗАПРЯ ЗА МАЛКО. ОТНОВО РУКНА. ПОДИР МИНУТИ НЕБЕТО СЕ ИЗЧИСТИ. БЛЕСНА СЛЪНЦЕ ТРЪГНАЛО ДА СЕ НАДСМЕЕ. ТУК, ОКОЛО ТОВА СВЕТО АЯЗМО, ВСЯКА ГОДИНА НА ЕДИН И СЪЩ БОЖИ ДЕН, СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА ДОКАЗВА НА ХОРАТА НЕ САМО ЧЕ ЛЕКУВА, НО И, ЧЕ НАКАЗВА. ТЯ ДАРЯВА ЗДРАВЕ, БЕРЕКЕТ, УСПЕХ, НАДЕЖДА, ВЯРА И ИМОТ КОМУТО ПОЖЕЛАЕ, А НА ПЕТИМНИТЕ МЪЖКИ ПЛОД. ВЗЕМАЙКИ В ЗАМЯНА ЕЖЕГОДНА ЖЕРТВА. ВИНАГИ ЧОВЕШКА. СЛЪНЦЕТО ПРЕЖУРИ ЗА ПОСЛЕДНО. ОТНОВО РУКНА ДЪЖД.
    - ДА ТРЪГВАМЕ, - ПОБУТНАХ КМЕТА, А ТОЙ ПРЕДУПРЕДИТЕЛНО СЕ УХИЛИ, - ДА СЕ МАХАМЕ . . .                                                           
    - ЗАРАДИ ЛЕГЕНДАТА?                                                 
    - ЗАРАДИ ОБИЧАЯТ . . .                                        
    БЕ ВЕЧЕН КМЕТ, ЧИНОВНИК НА ВСЯКА ЕДНА ВЛАСТ, А ТОВА ОЗНАЧАВА – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НЕВЕРУЮЩ.                                

    СКОКНАХМЕ В КОЛИТЕ. ОТПРАШИХМЕ НАЗАД. ГЛУХИ ЗА ШЕГОВИТИТЕ ПРОТЕСТИ НА НЯКОГАШНИЯТ КОРАБОСОБСТВЕНИК – НАСТОЯЩ СОБСТВЕНИК НА СМЕТИЩЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИ МАЩАБ, НАСТОЯВАЩ ДА ПОСТРЕЛЯМЕ ПО ПАЛАТЪЧНИТЕ СТРЕЛБИЩА. ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА, ПРОФЕСОР ПО УСТОЙЧИВА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА ОТПАДНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СТРУКТУРИ, СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ НЕГОВИТЕ ПРОТЕСТИ. НЕ УСПЯЛ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ, КАКТО СЛЕДВА, С МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА БЪДЕЩАТА ПЛОЩАДКА. СЯКАШ ВСИЧКО НЕ БЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕШЕНО НА НАЙ-ВИСОКО РАВНИЩА. ЗА ПРАВИТЕЛСТВО, КОНВЕРТИРАЩО ВСЯКА РЕГИОНАЛНА ИКОНОМИКА В ТЛЪСТИ АПЕТИТНИ ХАПКИ ЗА ПОДАРЪК, НЯКАКВА МЕСТНА СВЕТИЦА, ЕДВА ЛИ ОЗНАЧАВА МНОГО. ТО ИМА КЪДЕ ПО-СЕРИОЗНИ ЗАДАЧИ. ДА ПРЕРАЗПРЕДЕЛИ НАУЧНО ДЕФИНИРАНИТЕ ХАПКИ. ОСНОВНО, В СВОЙ СОБСТВЕН ИНТЕРЕС, ЧРЕЗ ПОДСТАВЕНИ ПРИБЛИЖЕНИ. С ДРУГИ ДУМИ: АКО ТИ ОТЪРВА НАРОДЕ – ЖИВЕЙ; АКО НЕ ТИ ОТЪРВА – УМИРАЙ. ИНАЧЕ – МАРШ В ЕВРОПА!
ПРЕДСТОЕШЕ ОБЯД И ВЕЧЕРЯ В НЕОБИЧАЙНО МОДЕРЕН, ЧИСТ, ХУБАВ И СКЪП ЗА ТЕЗИ МЕСТА СПРЕТНАТ РЕСТОРАНТ. ЩЯХМЕ ДА ПИЙНЕМ-ХАПНЕМ ДО НАСИТА, ЗА СМЕТКА НА ВЕСЕЛЯЩИТЕ СЕ ОКОЛО РЪЖДИВОТО ВИЕНСКО КОЛЕЛО ХОРОЗДЕЛИЙЦИ. ТИХО, МИРНО, КРОТКО, НА ЧАША МЕСТНО КАБЕРНЕ. ДА ОБМЕНИМ ИНФОРМАЦИЯ И ТВОРЧЕСКИ ПОМИСЛИ. ДА СЕ ПОКАХЪРИМ ПО ПРИРОДАТА. ПРЕДИ ДА Я ОПНЕМ – ЗА ПОСЛЕДНО - НА ТЕЗГЯХА.
ВРЪЩАХМЕ СЕ ЛЕНИВО, БАВНО, ТЪРЖЕСТВЕНО ТЪРЖЕСТВЕНО, КАКТО ПОДОБАВА НА ЕКСПЕРТИ ОТ РАНГ. СЛЪНЦЕТО НАДЗЪРТАШЕ НЕЯСНО ЗАД ОБЛАК. НА ПРЕСЕКУЛКИ, ДЪЖД ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА БРЪСКА. ЗАД НАС ОСТАНА АЯЗМОТО НА СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА. СБОРЪТ ОТ МЪЛЧАЛИВИ, ОМАГЬОСАНИ ОТ НЕМОТИЯ, ПРИСЪСТВАЩИ А НЕВЕСЕЛЯЩИ СЕ, ДОРИ НЕТЪРГУВАЩИ ХОРА. ОТ СКОРО НАРИЧАНИ ЕЛЕКТОРАТ. ТАЗИ ОПРАВДАТЕЛНА БЕЛЕЖКА НА ДЪРЖАВАТА. СГАФИ ЛИ СЕ НЕЩО В ПОЛИТИКАТА, А ТОВА СЕ СЛУЧВА КАТА ДЕН, ПОЛИТИЦИТЕ С ЕЛЕКТОРАТА РЪЦЕ СИ ИЗМИВАТ. ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО - ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НА ДЪРЖАВАТА, НЕВЕЖЕСТВОТО Е ВИНОВНО. НО ЧИЕ ИМЕННО НЕВЕЖЕСТВО? ДОБРОСЪВЕСТНОТО ИЛИ НЕДОСТАТЪЧНО ДОБРОСЪВЕСТНОТО?
НАЧЕЛО НА КОЛОНАТА АВТОМОБИЛИ СЕ ВДИГАШЕ-СПУСКАШЕ ПО НЕРАВНИЯТ ТЕРЕН, ОГРОМНИЯТ БРОНИРАН „ХАМЪР“ НА СОБСТВЕНИКА НА КЛЪЦНАТ ДО ВОДОЛИНИЯТА КОРАБ, И НА БЕЗБРОЙ НАБЕДЕНО МОДЕРНИ СМЕТИЩА ИЗ ЦЯЛАТА СТРАНА. ПО ЗАВОИТЕ СЕ ВИДЕШЕ, КАК УВЕРЕНО БЕЗГРИЖНО УПРАВЛЯВА МОЩНАТА КОЛА, ПРОВЕСИЛ ПРЕЗ ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ РЪКА С МОБИФОН.

    ДЪЖДЪТ БЕ СПРЯЛ. ОБЛАЦИТЕ СЕ ТЪЛПЯХА. ВСРЕД ТЯХ ПРОЗИРНО ПРОСВЕТНА ОБРАЗ НА РИДАЕЩА ЖЕНА. ТРЕСНА ГРЪМ. УЦЕЛИ ХАМЪРА.
ДРЪН – Н – Н . . .                                           
    ЗАМИРИСА НА ОСОБЕНО, А МОЖЕБИ НА ГОСПОД-БОГ.                  .                                                      - СЛАБ СТРЕЛЕЦ, - РАЗСМЯ СЕ КМЕТА, ПА ОСТАНА УХИЛЕН. - Я СЕ ПРЕКРЪСТИ!
    НАТИСНА ПЕДАЛ, ХАЙДЕ СЪВСЕМ ПРЕЗ КЪРА, ПРАВО ПРИ СПРЯЛИЯТ ВСРЕД ПУШИЛКА ДЖИП. ШОФЬОРЪТ ЛЕЖЕШЕ ИЗНЕМОЩЯЛ НА СЕДАЛКАТА. ОТ УСТАТА МУ БАВНО РУЙВАШЕ КРЪВ. БРЪКНАХМЕ В КУПЕТО. ИЗМЪКНАХМЕ ГО НА ЗЕМЯТА. ПОЧНАХМЕ ДА РИНЕМ ВЪРХУ МУ ПРЪСТ. ЗАСИПАХМЕ ГО. ЗАЧАКАХМЕ – КАТО СЕ ТЮХКАХМЕ И КРЪСТЕХМЕ УСИЛНО. (ЕТО ОЩЕ ЕДНА ПРОВАЛЕНА - ПО НЕПРЕОДОЛИМИ ПРИЧИНИ - ПЛАН-ПРОГРАМА!) В РЪЦЕТЕ МУ ЧЕРНЕЕШЕ ОВЪГЛЕНИЯТ ОТ ГРЪМ МИКРОФОН. МИНА НЕ МИНА МИНУТА, КУПЧИНАТА ПРЪСТ СЕ ПОРАЗМЪРДА. КОРАБОСОБСТВЕНИКЪТ ПРИСЕДНА И ОПУЛИ ОЧИ.
    - МАМКА МУ! ОТИДЕ МИ КОСТЮМА!                                      
    ДЪЖДЪТ БЕ ПРЕСТАНАЛ. СЛЪНЦЕТО СЕ БЕ ОТКРИЛО. ПОРАЗГЛЕДАХ ОБЛАЦИТЕ. ВСРЕД ТЯХ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА МИ СЕ ПРИВИЖДА ХЛИПАЩА ЖЕНА. УХАЕШЕ НА ИСТИНСКО. НАД АЯЗМОТО НА СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА, КЪДЕТО НАИВНО МОЛЕШЕ МИЛОСТ ВМЕСТО БЕЗПЛАТНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ОПАШКА ОТ СТАРО И МЛАДО, СЕ БЕ ИЗВИСИЛА ВЕЛИКОЛЕПНА НЕБЕСНА ДЪГА. НЕ ЗВУЧЕШЕ ЛИ МУЗИКА? САМО АЗ ЛИ Я ЧУВАХ? НЕ, НЕ БЕ ЧАЛГА, КАКВАТО НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ЛЕЕ ОТ ПУСТИТЕ СЕРГИИ. БЕ БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА НЕЩО НЕВИДИМО – ПЪК ПРЕДСТОЯЩО. И, АЗ ЗНАЕХ. ПРИРОДАТА УСПЯВА - И ДАВА ЗНАК ВСЕКИМУ. НЕОБХОДИМО БЕ, ДА ГО УСЕТИШ. НЕЩО, НА КОЕТО ЕДВА ЛИ Е СПОСОБЕН ВСЕКИ.                                                

    СТИГНАХМЕ РЕСТОРАНТА. НАХЛУХМЕ ВЪЗБУДЕНИ ОТ СЛУЧИЛОТО СЕ. ВЪЗХВАЛЯВАЙКИ КРЕПКОТО ЗДРАВЕ НА ПОТЪРПЕВШИЯ. НАСТАНИХМЕ СЕ – КАТО ЗА ВЕЧНО. КЪМ НАС СЕ СПУСНА СОБСТВЕНИКА-РЕСТОРАНТЬОР.                    
    - ДА ПИКАЕ НА БЯЛ КАМЪК, - РЕВНА, СЯКАШ И ВЪРХУ НЕГО БЕ ПАДНАЛ ГРЪМ. - МОЖЕ И ВЪРХУ ФАЯНС. В ТОАЛЕТНАТА ФАЯНСЪТ Е ИТАЛИАНСКИ – ГРЕШКА НЯМА. ДА СЕ ИЗПИКАЕ, КАКТО ТРЯБВА! ИМА КЪДЕ – НЕ Е ДА НЯМА.
    РЕСТОРАНТЬОРЪТ ПРЕДЧУВСТВАШЕ ДОБРИЯТ МАСРАФ, КОЙТО ЩЯХМЕ ДА СТОРИМ. НО, БЪДЕЩИЯТ СОБСТВЕНИК НА ПЪРВОТО ГЛОБАЛНО ДЕМОКРАТИЧЕСКО СМЕТИЩЕ У НАС, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ИЗУМЕН ДА ВЪРТИ ОЧИ НАСАМ-НАТАМ. ВСЕ ОЩЕ НЕУБЕДИЛ СЕ, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ Е НА ТОЗИ КАЛПАВ СВЯТ. ТЮХКАШЕ СЕ ЗА КОЛАТА. ЯДОСВАШЕ СЕ ЗА КОСТЮМА. ПОБУТВАШЕ ОВЪГЛЕНИЯТ МОБИФОН – ПОМИРИСВАШЕ ГО ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ. ЖАЛНО МУЧЕШЕ. И, РАЗБИРА СЕ, РУГАЕШЕ ПО МАЙКА. РЕШИХ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМАМ РАБОТА ТАМ, КЪДЕТО ВСИЧКО Е ЦЕНТРАЛНО ПРЕДРЕШЕНО. ХАПНАХ НА ДВЕ – НА ТРИ. ПИЙНАХ, КОЛА-ДВЕ, ПА СИ ТРЪГНАХ. НА ШОСЕТО ЩЯХ ДА ХВАНА ПОПЪТНА КОЛА.
КМЕТЪТ МЕ НАСТИГНА.                                                             
    - НЕГОВАТА МАМА ТАРИКАТСКА! - КРЕСНА ВЪРХУ МИ. - РАБОТАТА БРАТКО, Е ТАКАВА. ДАДОХ ОБЯВЛЕНИЕ В ЕДНА БОРСА – ПАРИ ПРЕДПЛАТИХ. МАМКА МУ! ИМАМ ТОР, ИСТИНСКИ ОБОРСКИ ТОР. В НЕСМЕТНИ КОЛИЧЕСТВА, ЗАВЕЩАН МИ ОТ ДЕЗЕСЕТО. ЗНАЕШ, НА ИЗКУСТВЕН Я КАРАХА, А ТОРТА СБИРАХА В ЕДИН ПОДВАЛ. В РЕЗУЛТАТ, ТОЗИ ПАПУНЯК СЕ ЯВИ – УЖ ТОР ЩЕ КУПУВА. И, ВИЖ КАКВО СЕ СПОЛУЧИ.
    - И – КАКВО СЕ СПОЛУЧИ? - БЯХ НАИВЕН КОЛКОТО СИ ИСКАМ.
    - НЕ СЕ ПРАВИ НА УЛАВ! - ПРОДЪЛЖИ ДА НАДВИКВА ФУЧАЩИТЕ ПО ШОСЕТО КОЛИ. - ТОЧНО ТОВА КУЧЕ ПРИЕ МОЯТА ЗАЯВКА . . .                                                    
    - МАМКА МУ НЕ НА НЕГО – АМИ НА ТЕБ! - И ЗАВИНАГИ, МУ ОБЪРНАХ ГРЪБ.
   
    РЕШИХ, ДА НЕ СТЪПВАМ ПОВЕЧЕ В РОДНОТО СИ СЕЛО, ДОКАТО Е ТОЗИ 'ЛАБАВ КМЕТ. НЯКОГА НА СЕЛО, КМЕТЪТ ОТГОВАРЯШЕ ЗА ВСИЧКО – НАРАВНО С ПРИРОДНИТЕ СИЛИ. КАКВО ТЪРСИ ЕДИН КМЕТ ПО ТЪРГОВСКИ БОРСИ? ПОМНЕХ ТОЗИ КМЕТ ОТ ДЕТЕ. ПОМНЕХ ГО, КАТО КАДРОВИ ВОЕНЕН. РЕШИХ, ЧЕ МОЯТА СЪДБА НА МЪРМОРАН-НЕСРЕТНИК Е КЪДЕ-КЪДЕ ПО-СНОСНА. ДА ОТКРИВАМ КУСУРИ НА НАБЕДЕНИ ЕКСПЕРТИ. ДА ГИ ОГЛАСЯВАМ. ПОДИР ТОВА, ДА СЕ УКРИВАМ С МЕСЕЦИ.                                                        

    КРАЙ ШОСЕТО ОСТАНАХ САМ. СЛУЧАЙНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ЩЕШЕ ДА МЕ ОТНЕСЕ ДО БЕЛОГРАД. АЛА НЕЩО В МЕН ТЛЕЕШЕ, И АЗ НЕ ЗНАЕХ, КАКВО Е. РЕШИХ, ЧЕ Е СЪЩАТА ОНАЗИ СВЕТЛА МЪКА, ГДЕ МЕ ЯДЕ ОТ ГОДИНИ. СВЕТЛАТА ЧОВЕШКА МЪКА, ПО ПРОПУСНАТОТО НААКЕРЯ ВРЕМЕ. В ЛИЧЕН, МЕСТЕН, ДЪРЖАВЕН, ЕВРОПЕЙСКИ И ГЛОБАЛЕН ПЛАН. ВЗИРАХ СЕ В ОБЛАЧНОТО НЕБЕ, НО  СВЕТА МАРИНА ПОВЕЧЕ, НЕ СЕ ЯВИ. ПОСТОЯХ НА РАЗГРАБЕНАТА И РУХНАЛА АВТОБУСНА СПИРКА, НА КОЯТО РЕЙС СПИРА, АКО ШОФЬОРЪТ РЕШИ ИЛИ ПЪТНИК ПОИСКА. ПОСТОЯХ-ПОСТОЯХ, ПОСТОЯХ, ПА СТАНАХ НЕСПОКОЕН. НЕ МЕ ЛИ НАБЛЮДАВАШЕ НЯКОЙ? ДАЛИ НЕ Е НЯКОЯ ПРЕДПЛАТЕНА МУТРА? ОГЛЕДАХ СЕ. НЕДАЛЕЧ СТОЕШЕ, ПРИСТЪПВАЙКИ ОТ КРАК НА КРАК, МАЛКО, ХИТРО, БОСОНОГО, ЧЕРНОКОСО А СИНЕОКО, ЧИСТИЧКО СЕЛСКО ДЕВОЙЧЕ. ИЗМЕРИХ ГО ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ДЕВОЙЧЕТО ОТВЪРНА С ТАКЪВ ПРОНИЦАТЕЛЕН ПОГЛЕД, ЧЕ ПОТРЪПНАХ.
    ДЕВОЙЧЕТО СЕ ПРЕДСТАВИ – МАРИНА. ЗАВРЪЩАЩА СЕ ОТ СЪБОР – ОТИВАЩА НА ВОДОСВЕТ. ОБУВКИТЕ МУ ВИСЯКА ОКАЧЕНИ НА ВРЪВ ПРЕЗ РАМО, А ПОД БОСИТЕ НОЗЕ НА МОМÈТО, ЗЕМЯТА СВЕТЛЕЕШЕ СЯКАШ ВРЕШЕ И КИПЕШЕ. АРОМАТ НА БЛАГОВОННО СЕ НОСЕШЕ НАОКОЛ', И УВЕРЯВАМ ВИ, ТОВА БЕ ПО-СКОРО БЛАГОВОННО – ОТКОЛКОТО НЯКАКВА КОЗМЕТИКА. НЕ МОЖЕХ ДА ОТКЪСНА ПОГЛЕД ОТ НЕГОВИТЕ СТРОЙНИ БОСИ НОЗЕ, ОТ СВЕТЛИНАТА СТРУЕЩА ПОД ТЯХ, А ДЕВОЙЧЕТО СХВАНА И СЕ ПОЗАСМЯ.                
    - ВИНАГИ Е ТАКА, - КАЗА – И ТУК, И НА НЕБЕСАТА.             
    А, АЗ ВЕДНАГА НЕ РАЗБРАХ.                          
    - И ТУК – И НА НЕБЕСАТА – ВСЕ ТАЯ! - ТРОСНА СЕ ДЕВОЙЧЕТО, ПА СЕ УМЪЛЧА.

    ЗАКРАЧИХМЕ ЗАЕДНО ПО АСФАЛТА КЪМ БЕЛОГРАД, И АСФАЛТЪТ ВДИГАШЕ ПАРА ОТ ПОПРЕМИНАЛИЯТ ДЪЖД, И БЕЛОГРАД СЕ БЕЛЕЕШЕ В НИСКОТО, И ЗАД НЕГО СЕ МЕРЖЕЛЕЕШЕ МОРЕТО. ИЗ ОКОЛНИТЕ СТЪРНИЩА ГЛАРУСИ И ЧАЙКИ СЕ НАДВИКВАХА, ЗАТЪНАЛИ ВСРЕД НАЙЛОН И ВСРЕД СМЕТ. ПРИМИРЕНИ, ЧЕ ВЕЧЕ Е ИЗЛИШНО ДА ЛЕТЯТ НАД МОРЕТО. КОЛИ НИ ЗАДМИНАВАХА, ВДИГАЙКИ ПРЪСКИ КАЛ. НО КАЛ, ПОЛЕПВАШЕ ЕДИНСТВЕНО  ВЪРХУ МИ. ДОКАТО ДЕВОЙЧЕТО, С НЕГОВИТЕ ИЗЦЯЛО БЕЛИ ЕФИРНИ ОДЕЖДИ ОСТАВАШЕ ЧИСТО И ВЪРХОВНО. ВГЛЕЖДАХ СЕ ОТНОВО, И ОТНОВО, И ОТНОВО, В НЕГОВИТЕ БЕЗГРИЖНО ШЛЯПАЩИ ПРЕЗ КАЛТА НОЗЕ. НЕ ПРЕСТАВАХ ДА СЕ ВЪЗХИЩАВАМ, КАК ПОД ТЯХ ИЗБУЯВА И ПРОСВЕТВА НА ТАЛАЗИ ОНЗИ ВСЕВЕЧЕН ХЛАДЕН ПЛАМЪК, ОТ КОЙТО ВСЪЩНОСТ ЗАПОЧВА ВСИЧКО. ЕТО НЕЩО, КОЕТО НЕ МОГА, РЕКОХ СИ. И ЗАПОЧНАХ ДА ИЗБРОЯВАМ ПРЕД ДЕВОЙЧЕТО, СВОИТЕ СИ ДВАНАДЕСЕТ ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРЕДИМСТВА ПРЕД ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ПРЕДПЛАТЕНИ НОВИНАРИ. ДЕВОЙЧЕТО ЗАКАЧЛИВО СВИВАШЕ РАМЕНЕ, НО ИЗБЯГВАШЕ ДА ГОВОРИ. В КРАЙНА СМЕТКА - НА ПЪРВО МЯСТО ОСТАНА – ДОСТОЙНАТА УСТОЙЧИВОСТ НА ГЛАД. НО, ТОВА Е ТАКА ХАРАКТЕРНО ЗА ВСЕ ПОВЕЧЕ НАШЕНЦИ, ЧЕ НЕ СЕ ОСМЕЛИХ ДА ГО ПОВТОРЯ. ПРОДЪЛЖИХ ДА ХВЪРЛЯМ ПОГЛЕД ПОД НОЗЕТЕ НА СТРАННОТО ДЕВОЙЧЕ, НАРЕКЛО СЕБЕ СИ МАРИНА. УСТАНОВИХ, ЧЕ МОМИЧЕТО НЯКАКСИ ПЛУВА ЛИ ПЛУВА, НАД ПЪТНАТА МРЪСОТА, НАД ЧОВЕШКАТА КАЛ, А НАВЯРНО И НАД ХАОСЪТ В СВЕТА. БОЖЕ ГОСПОДИ ВСЕМОГЪЩ, ВЕЗДЕСЪЩ, УНИВЕРСАЛЕН И ВСЕВЛАСТЕН, РЕКОХ СИ, ПОТРЕПВАЙКИ ОТ НЕПОНЯТНА ГОРДОСТ, НИМА НА ТОЗИ СВЯТ ВСЕ ОЩЕ СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА?

    ОБЗЕ МЕ ПАНИЧЕСКИ СТРАХ. НЕ БИХ МОГЪЛ ДА ВЛЯЗА ПЕШКОМ В БЕЛОГРАД, С ПОДОБНО ДЕВОЙЧЕ. ВЕДНАГА ЩЕ СИ СЕ РАЗЧУЕ. КАК, ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ ГОГОМИЛОВ; ГДЕ ТОЛКО ЛЕСНО СЕ НАБУТВА НАСРЕЩУ РЪЖЕН; ПЪЛЗИ ЛИ ПЪЛЗИ, А КРАЙ НЕГО ПЛУВА ЛИ ПЛУВА ПОНЕСЕНА ОТ НЕВЕДОМ ОГЪН ВСРЕД НЕЗЕМНА СВЕТЛИНА, НЕЧУВАНО КРАСИВО ДЕВОЙЧЕ С ЛИЦЕ НА САМАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА ВСЕВЕЧНА, НАРЕКЛО СЕБЕ СИ МАРИНА. СЛАВА БОГУ, НАСТИГНА НИ СЛУЧАЙНА (ДАЛИ!?!) КОЛА. ИЗСКЪРЦАХА СПИРАЧКИ. ВРАТА СЕ ОТВОРИ. ГРЪМНА МУЗИКА. (ВЛИЗАЙ МОМЕ, ЧЕ БЪРЗАМ!)
    МОМИЧЕТО СВЕТНА С ОЧИ. ПРЕМИГНА С ТЕЖКИ МИГЛИ. СВИ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ, ПА СКОКНА ПЪРГАВО В КОЛАТА. МАХНА С РЪКА НА РАЗДЯЛА. И ОТЛЕТЯ. ОКОЛО КОЛАТА ЛУМНА, И ЗАПОЧНА ДА ПРЕЛИВА, ОНАЗИ ВЕЛИКОЛЕПНА ЯРКА ЛЯТНА ДЪГА, КОЯТО СЕ БЕ ИЗВИСИЛА НАД АЯЗМОТО НА СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА. ТОЧНО ПОДИР ПАДНАЛИЯТ ИЗНЕВИДЕЛИЦА ЛЕТЕН ГРЪМ.

    КОЛАТА ОТНЕСЛА НЕПОЗНАТОТО ДЕВОЙЧЕ, НЕ БЕ ДЖИПА НА СОБСТВЕНИКА НА КОРАБИ, СМЕТИЩА, БЕНЗИНОСТАНЦИИ И АВТОГАРИ. БЕ КОЛА НА ДРУГ ОВРЕМЕ ПРЕУСПЯЛ. НО, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ – КАЗАХ СИ, ТЕ ВСИЧКИ СА ЕДНАКВИ.

    ЗАКРАЧИХ ВЯЛО КЪМ ГРАДА. МИСЛЕХ СИ. СПУКАНА Е РАБОТАТА НА МАЙКАТА ПРИРОДА. СПУКАНО Е БЪДЕЩЕТО НА ВСИНЦА НАС. НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО, ЧЕ И НА ЕТЕРНАЛА. ЩОМ НЯКАКЪВ БЕЗГРАМОТЕН ХИТРЕЦ СЕ Е СНАБДИЛ С ПОКРИВ НА КОЛЕЛА ДОСТАТЪЧНО ЯК, ЗА ДА ГО ОПАЗИ ОТ ЛЕТЕН ГРЪМОПАД.
    ХРУМНА МИ, ЧЕ ЕТО НА, ПРИРОДАТА НЕ ПРЕСТАВА ДА ИЗПРОБВА. ВЕДНЪЖ ОТВЪН. ПОДИР ТОВА ОТВЪТРЕ.
    ДИВО СЕ РАЗСМЯХ. ДОЛУ, ПО СЕРПАНТИНИТЕ КЪМ БЕЛОГРАД И МОРЕТО, КОЛАТА С ДЕВОЙЧЕТО БЕ ОТБИЛА, И ЗАПРЯЛА ВСРЕД ГОРА, НА КРИВОЛИЧЕЩ ЧЕРЕН ПЪТ.                        
    - МАМКА МУ! - РЕВНАХ ПО ВЯТЪРА. БРЪКНАХ В ЧАНТАТА.
ИЗВАДИХ ЧЕРТЕЖА СЪС ЖАЛКОТО МРЪСНО ЖЪЛТО ПЕТНО НА ПОРЕДНОТО ГЛОБАЛНО СМЕТИЩЕ ОТ РЕГИОНАЛЕН МАЩАБ, РЕЗУЛТАТ ОТ ЛИЦЕМЕРЕН ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС. РАЗВЯХ ГО ВМЕСТО ЗНАМЕ. А ВЯТЪРЪТ СЕ РАЗВИХРИ. ИЗТРЪГНА ХАРТИЕНИЯТ ЛИСТ. ПА ГО ОТНЕСЕ ПРАВО В МОРЕТО.

    ЗНАЕХ. ТАЗИ ЛИЦЕМЕРНА ХАРТИЯ, ТОВА ПОПИКАНО ЗНАМЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ, КАТО НИЩО ЩЕ ЦОПНЕ ВСРЕД ПОРЕДНО НЕФТЕНО ПЕТНО ОСТАВЕНО ОТ НЯКОЙ КОРАБ. ЗА ДА ПОГИНЕ НАМЕСТО ПТИЦА.                                         
    - МАМКА ИМ!                                                         
    ЗА ПРЪВ ПЪТ ОСЪЗНАХ ИСТИНСКИ, ЧЕ НЕЗАВИСИМО ОТ НАШИТЕ ВСЕВЪЗМОЖНИ ЧОВЕШКИ ЩУРОТИТИИ, МАЙКАТА ПРИРОДА НЕ ПРЕСТАВА ДА СТОИ НАЩРЕК.                                                
    - ДА, ДА, ДА, - ПОВТАРЯХ СИ КАТО ПРЕЗ СЪН, ДОКАТО ДОСТИГНА ПОКРАЙНИНИТЕ НА БЕЛОГРАД, И ОТВЪТРЕ – И ОТВЪН.

THE END 17.12.2009/07.05.2010

VARNA - EUROPEAN CULTURAL CAPITAL CANDIDATE - 2019.

Публикация на dnevnik.bg
Близо половината от парите за промоцията на Варна като кандидат за Европейска столица на културата през 2019г. са били изхарчени с решение на Общинския съвет в града по предложение на постоянната му комисия „Култура и духовно развитие“. Това показва справката за начина, по който едноименната дирекция в общинската администрация е разходвала над 200 хил. лв. Те са част от финансирането в размер на 500 хил. лв., предвидено в бюджета на Варна за културни събития през тази година.
От друга справка – с протоколите от заседанията на постоянната общинска комисия „Култура и духовно развитие“ става ясно, че за тези проекти екипът, работил по кандидатурата на Варна, е научавал постфактум, без да е искано мнението му.
Отчетът за разходите, направени по проекта „Варна 2019″, беше предоставен на „Дневник“ по Закона за достъп до обществена информация.
Отчетът показва:
На 14 април т.г. в дневния ред на комисията „Култура и духовно развитие“ е включено предложението с 69.6 хил. лв. (с ДДС) да бъде финансирано събитието „Варна и региона посрещат Италия“, организирано от дружеството „Медия крос“. Нейното предложение е внесено от председателя на комисията Даниела Димова (ГЕРБ).
В защита на проекта веднага се изказва съветникът Марица Гърдева (ГЕРБ). „Прекрасна идея! Да ни разпишат бюджет и да подадат документи“, казва тя.
С писма до комисията „Култура и духовно развитие“ са поискани и две други сериозни суми. Те са за медийно отразяване на културните събития в общината и развитието на проекта „Варна 2019″. Предложенията са направени от едноличните дружества с ограничена отговорност „Медийна група Черно море“ (собственост на „Холдинг Варна“) и „Вестник Народно дело“, свързван с бившия депутат от левицата Борислав Гуцанов.
По вече описаната процедура на двете дружества са отпуснати по 42 хил. лв. Колко излъчвания и публикации са направени срещу тези суми не става известно нито от протоколите на ресорната общинска комисия, нито от справката за разходите на общинската администрация.
По предложение на кмета на Община Варна Иван Портних Общинският съвет е гласувал и разход от 23 хил. лв. за „заснемане от въздуха“ на регатата „Тол шипс“. Варна бе домакин на събитието в началото на май. Парите са усвоени от дружеството „Дарик скай“, собственост на „Дарик радио“ АД.
Буквално на „финалната права“ от работата по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата комисията „Култура и духовно развитие“ е одобрила разхода и на още близо 30 хил. лв. На заседанието й от 6 юни е взето решение с по 7 хил. лв. да бъдат финансирани предложенията за 3D проект на фирма „Лорка“ и „Карнавал на мечтите“ на фирма „Протема“. По-солидно финансиране е отпуснато на компанията „Сънрайз мюзик“ за събитието „Сцена на мечтите – Варна търси своите таланти“. (Трите проекта не са включени в отчета за разходите по проекта „Варна 2019″, тъй като финансирането им е отпуснато след приключването му).
Първият проект е защитен най-ревностно от Марица Гърдева.
„Това се казва „герила маркетинг“ или „партизански маркетинг, обяснява тя. (…) Уникално е и съм го виждала направено и то изглежда все едно, че влизаш вътре в него“. Явно въодушевена от идеята Гърдева предлага както карнавала, така и 3D проекта да бъдат финансирани с 12 хил. вместо със 7 хил. лв. Предложението й обаче не е прието.
Третата идея – на „Сънрайз мюзик“ за местна „реплика“ на риалити формата „България търси таланти“ педизвиква известно колебание у членовете на журито. В крайна сметка проектът е категорично подкрепен от председателя им Даниела Димова и той получава финансова подкрепа в размер на 15 хил. лв.
Така в началото на юни – три месеца преди окончателното решение за избор на български град за Европейска столица на културата, бюджетът от 500 хил. лв., определен за кандидатурата на Варна вече е намалял с 209 хил. лв.
Едно от най-солидните разходни пера по проекта „Варна 2019″ е за рекламни материали – флаери, тениски, значки, знаменца, чанти… За тях дружеството „Хеликс прес“, спечелило обществена поръчка на Община Варна, е получило почти 105 хил. лв. Още 1000 са платени на свързаната с него компания „Кът аут“ за „изработване на послания“.
Брандирането на платната на платната на ветрохода „Калиакра“ със знака на варненската кандидатура за културна столица на Европа е струвало общо 5664 лв. В това число – награда за идеен проект, „изрисуване“ и „брандиране“. Боите, употребени за тази цел, са на стойност 1143 лв.
Мобилната точка за култура „МОТО“ също представлява сериозен разход – близо 17.5 хил. лв. В тази сума влизат 13 хил. лв. за изработка на конструкцията от европалети, близо 6 хил. лв. за специално осветление плюс още около 4 400 лв. за монтаж, демонтаж и допълнителни модули. В отчетите на екипа, работил по проекта „Варна 2019″, ефектът от разполагането на „МОТО“ в различни части на града и преди всичко в крайните му квартали е бил изключително впечатляващ.
Около 1404 лв. са планети за „сглобяване на платформи за артистични зони“, а други 1200 за прожекцията на филма „Джулай“ в импровизирано лятно кино до варненската Обсерватория.
Впечатлява не размерът, а екстравагантността на друг разход. Става дума за изработването на „късметчета за кафе“. Работата на стойност 5856 лв. е свършена от дружеството „Евродизайн.
Едно от най-оспорваните разходни пера в бюджета за подготовката на Варна в проекта Европейска столица на културата са хонорарите на екипа работил по нея, както и тези на привлечените експерти и съветници.
Най-големият от тях – малко над 19 558 лв е за консултанта на варненската кандидатура сър Робърт Скот. Освен това възнаграждение Скот е получил още 10 хил. лв. за командировки и самолетни билети. Друга сума от 9779 лв. му е изплатена за „пълно съдържателно текстово оформление на английски език на текста на финалния вариант на втората апликационна форма на Варна за ЕСК 2019″.
Веднага след Робърт Скот по размер на получените хонорари се нареждат Елина Желева и Георги Камов. Двамата са специалисти по „дизайн мислене и социални иновации“ и са получили по 20 хил. лв. за работата си по организирането на „лаборатории, уъркшоп и форум за вдъхновение“, „доизграждането на идеи и превръщането им в проекти“.
Останалите хонорари, изплатени по проекта „Варна 2019″, са на обща стойност около 33 хил. лв., разпределени приблизително по равно между седем души.
Изключение прави възнаграждението на режисьора Младен Алексиев,. Той е работил по „надграждане и финализирането на концепцията на Варна – кандидат за европейска столица на културата“ и е консултирал изготвянето на артистичната програма на втората апликационна форма на проекта. За това е получил 11 хил. лв. плюс още 563 лв. за самолетни билети.
Освен описаните дотук, отчетът на варненската общинска дирекция „Култура“ включва още разходи за „превод на втората апликация на Варна 2019г.“ и за „стилова и техническа редакция на текста“. Сумите от 2290 лв и 1666 лв. са изплатени съответно на Варненския икономически университет и Филип Крушел.
Останалите няколко десетки позиции в отчета, чиято единична стойност е под 1000 лв. могат да бъдат проследени в прикачените файлове.
Една от най-сериозните критики към екипа работил по проекта „Варна 2019″ е пренебрегването на конкурсното начало при избора на консултанти, както и възлагането на дейности, без за това да са организирани търгове.
„Всяка стъпка, предприемана от екипа на кандидатурата, е правена след консултации с Робърт Скот каза Десислава Георгиева, неформален лидер на екипа. Когато преди повече от година поех работата по кандидатурата, работата по проекта беше на практика спряла с всички рискове да отпаднем още на първата селекция. Затова нямаше време нито за търгове, нито за конкурси. Работихме в невероятно „хейтърска“ среда и в подобни ситуации единственият изход е „авторитарният“ подход“, обясни тя.
Георгиева твърди, че „щастливият край за Варна“ все още не е окончателно изпуснат. Шансът според нея е в т.нар. План Б, следван и от други градове, загубили състезанието за Европейски столици на културата.
„Реализацията на голяма част от инфраструктурните и културни проекти, включени във втората апликационна форма за кандидатурата на Варна (т.нар. бидбук), могат да бъдат реализирани със средства от общинския бюджет или привличане на европейско финансиране“, твърди тя.
Текстът, описващ, какво щеше да се случи във Варна през 2019г. обаче засега е публикуван онлайн само на английски език.
СПРАВКА
ЗА ИЗРАЗХОДВАНЕТО НА БЮДЖЕТА ЗА ВАРНА – КЕСК 2019
ДО 30.07.2014г..

71.00

ДОМЕЙН

РЕГИСТЪР БГ ООД

1 975.40

ЧЛЕНСКИ ВНОС

ЛЕ РАНКОНТР

2 000.00

КОМАНДИРОВКАУКРАЙНА

ЛАМБРИН СОТИРОВ ИГЕОРГИ ВЕЛЧОВСКИ

740.00

САМОЛЕТНИБИЛЕТИ-СТАНИСЛАВА ГЕНКОВА

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

1 100.00

КОМАНДИРОВКАСТАНИСЛАВАГЕНКОВА

СТАНИСЛАВА ГЕНКОВА

3 000.00

ТРАНСПОРТНАУСЛУГА

ПЕРОТА ХОЛДИНГ ООД

563.51

САМОЛЕТЕН БИЛЕТ-МЛАДЕН АЛЕКСИЕВ

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

2 071.74

КОМАНДИРОВКАРОБЪРТ СКОТ

РОБЪРТ СКОТ

1 004.98

САМОЛЕТНИБИЛЕТИ

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

5 465.00

ХОНОРАРПЕТРАНКАДИМИТРОВА

ХОНОРАР ПЕТРАНКАДИМИТРОВА

5 465.00

ХОНОРАРВЕСЕЛИНАДИМИТРОВА

ХОНОРАР ВЕСЕЛИНАДИМИТРОВА

6 485.00

ХОНОРАРСВЕТЛОЗАРАХРИСТОВА

ХОНОРАР СВЕТЛОЗАРАХРИСТОВА

5 465.00

ХОНОРАР ЕНЧОЧАКЪРОВ

ХОНОРАР ЕНЧО ЧАКЪРОВ

229.92

САМОЛЕТЕН БИПЕТ-ГЕОРГИ КАМОВ

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

5 465.00

ХОНОРАР ТИХОМИРБОЖАНОВ

ТИХОМИР БОЖАН0В

13 080.00

ИЗРАБОТКА НАМОБИЛНА ТОЧКА

МЕДИА СЪРВИС ООД

1 740.00

РЕКЛАМНИ М-ЛИ

ХЕЛИКС ПРЕС ЕООД

1 143.00

ХУДОЖЕСТВЕНИ М-ЛИ-БОИ

ЕВРОИНКС ООД

470.40

ИЗРАБОТКА НАФЛАГОВЕ

ДИАЛСТИП 2012 ЕООД

5 000.00

КОНКУРС ЗАИЗГРАЖДАНЕСКУЛПТУРА

СДРУЖЕНИЕ НАХУДОЖНИЦИТЕ

2 304.00

БРАНДИРАНЕПЛАТНА

ЕТ ДЕВА 7 -С.КОЛЕВА

23 400 00

ЗАСНЕМАНЕ ОТВЪЗДУХА

ДАРИК СКАЙ ЕООД

1 060.00

КОМАНДИРОВКАСТАНИСЛАВАГЕНКОВА

СТАНИСЛАВА ГЕНКОВА

432.00

РАЗПОСТРАНЕНИЕРЕКЛАМЕН АНОНС

ДЗЗД САУНД ПРО

253.00

ФОТОАПАРАТ

БЕСТ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД

500.00

ТАКСА УЧАСТИЕКОНФЕРЕНЦИЯ

АСОЦИАЦИЯ

500.00

ТАКСА УЧАТИЕКОНФЕРЕНЦИЯ

АСОЦИАЦИЯ

5 716.00

ОСВЕТЛЕНИЕ МОТО

ПРИЗМА-ЕС ООД

27 420 О0

РЕКЛАМНИ М-ЛИ

ХЕЛИКС ПРЕС ЕООД

2 520.00

МОНТАЖ ИДЕМОНТАЖ МОТ0

МЕДИА СЪРВИС ООД

1 860.00

ИЗРАБОТКА НАМОБИЛНА ТОЧКА

МЕДИА СЪРВИС ООД

1 787.23

САМОЛЕТНИБИЛЕТИ

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

1 400.00

КОМАНДИРОВКАРОБЪРТ СКОТ

РОБЪРТ СКОТ

938.67

САМОЛЕТЕН БИЛЕТТЕА ДЕНОЛЮБОВА

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

6 486.00

ХОНОРАРМАРГАРИТАДОРОВСКА

МАРГАРИТА ДОРОВСКА

20 156.00

ХОНОРАР ЕЛИНАЖЕЛЕВА

ЕЛИНА ЖЕЛЕВА

4 442.00

ХОНОРАР МАЯДОНЕВА

МАЯ ПДОНЕВА

20 356.00

ХОНОРАР ГЕОРГИКАМОВ

ГЕОРГИ КАМОВ

1 536.00

ДИПЛЯНА

ХЕЛИКС ПРЕС ООД

3 970.00

РЕКЛАМНИ М-ГИ

ХЕЛИКС ПРЕС ООД

194.40

ВИЗИТКИ

ХЕЛИКС ПРЕС ООД

26 400.00

РЕКЛАМНИ М-ЛИ

ХЕЛИКС ПРЕС ООД

8 162.40

РЕКЛАМНИ М-ЛИ

ХЕЛИКС ПРЕС ООД

828.00

РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛИ

ХЕЛИКС ПРЕС ООД

725.23

ДНЕВНИ ТЕАДЕНОЛЮБОВА

ТЕА ДЕНОЛЮБОВА

18О.ОО

ОЗВУЧАВАНЕЕВР.БЕЧЕР НАЛИТЕРАТУРАТА

ИНТЕРМЮЗИК ООД

938.67

САМОЛЕТНИБИЛЕТИ ТЕАДЕНОЛЮБОВА

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

69 600.00

30% ПО ДОГОВОР

МЕДИЯ КРОС ЕООД

760.77

КЕТЬРИНГОБУЧЕНИЕДОБРОВОЛЦИ ТИСИ ВАРНА“

ХРАНИТЕЛЕН КОМПЛЕКС

2 300.00

БРАНДИРАНЕ МОТ0

ЕТ ДЕВА 7 -С.КОЛЕВА

710.00

КОМАНДИРОВКАСТАНИСЛАВА ГЕНКОВА

СТАНИСЛАВА ГЕНКОВА

899.00

НАЕМ ЗАЛА ЗАММФК

БМ-ФК ООД

696.00

МОНТАЖ ВИНИЛНИПАНА

ДЖОЙС ООД

1 734.20

РЕКЛАМНИМАТЕРИАЛИ

ХЕЛИКС ПРЕС ЕООД

5 040.00

ХЕЛИКС ПРЕС ЕООД

360.00

ИЗРИСУВАНЕПЛАТНАТА НАВЕТРОХОДАКАЛИАКРА-МОНТАЖ И ДЕМОНТАЖ

БМКЦ ЕАД

194.31

САМОЛЕТЕН БИЛЕТКЛАРА САНДРИНИ

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

2 100.00

ИЗРАБОТВАНЕПОСЛАНИЯ

КЪТ АУТ ЕООД

5 856.00

ИЗРАБОТКАКЬСМЕТЧЕТА ЗАКАФЕ

ЕВРОДИЗАЙН ООД

1 200.00

ПРОЖЕКЦИЯ НАБЪЛГ.ФИЛМ“ДЖУЛАЙ“ – 30 ЮНИДО ОБСЕРВАТОРИЯТА

В2В ЕООД

21 156.00

РЕКЛАМНИМАТЕРИАЛИ ВАРНА2019

ХЕЛИКС ПРЕС ЕООД

1 850.00

КОМАНДИРОВКАРОБЪРТ СКОТ – ДО27 ЮНИ

1 404.00

СГЛОБЯВАНЕПЛАТФОРМИ ЗААРТИСТИЧНИ ЗОНИ

МЕДИА СЪРВИС ООД

396.00

ФЛАЕРИ ЗАПРОЖЕКЦИЯ НАФИЛМА „ДЖУЛАЙ“ –30 ЮНИ ОБСЕРВАТОРИЯТА

ХЕЛИКС ПРЕС ЕООД

163.95

КЕТЬРИНГОБУЧЕНИЕДОБРОВОЛЦИ-„ТИСИ ВАРНА“

ХРАНИТЕЛЕН КОМПЛЕКС

220.00

ОГНЕНОШОУ,КОКИЛИ,КОНСУМАТИВИ И НАЕМРЕКВИЗИТ ЗА МОТО

СДРУЖЕНИЕ ПАУЪРДЖЪМП

1 940.00

КОМАНДИРОВКАРОБЪРТ СКОТ -2-7ЮЛИ 201 4

42 120.00

МЕДИЙНООТРАЗЯВАНЕ НАКАНДИДАТУРАТА НАВАРНА – КЕСК В СУТРЕШНИЯ БЛОК НА ТВ ЧЕРНО МОРЕ

МЕДИЙНА ГРУПА ЧЕРНОМОРЕ ЕООД

42 000.00

В-К „НАРОДНОДЕЛО–ПОПУЛЯРИЗИРАНЕНА ВАРНА 2019- РЕШ.ОС

В-К НАРОДНО ДЕЛО

3 000.00

НАГРАДИ КОНКУРСЗА АРТИСТИЧНОБРАНДИРАНЕ НАПЛАТНАТА НА КАЛИАКРА- А.РУСЕВА.Н.РУСЕ8, Е.КОРКМАЗ

2 290.00

ПРЕВОД НАВТОРАТААПЛИКАЦИЯ НАВАРНА 2019- ДО 100 СТРАНИЦИ

ИКОНОМИЧЕСКИУНИВЕРСИТЕТ ВАРНА

180.00

ОЗВУЧАВАНЕКОНЦЕРТ ДУОКАРЕЕВИ-15ЮЛИ

ИНТЕРМЮЗИКООД

116.00

ГОДИШНА ТАКСАХОСТИНГ VARNA2019.ВGОФИЦИАЛЕН САЙТ НА ВАРНА- КЕСК

СУПЕР ХОСТИНГ.БГ ООД

298.96

САМОЛЕТЕН БИЛЕТПЕТРА ДИМИТРОВАСФ-ВН-СФ-20-21ЮЛИ

БЪЛГАРИЯ ЕР АД

1 666.00

ФИЛИП КРУТУЕЛ -СТИЛОВА ИТЕХН. РЕДАКЦИЯ НААНГЛ.ЕЗ.ЗА ВАРНА – 2019

120.00

ДОСТАВКА.МОИТАЖДЕМОНТАЖ НАШАТРА – ЗАРЦМС1ТУ

ТЕМПУС 2000 ООД

5 940.80

РЕКЛАМНИМАТЕРИАЛИ ЗАВАРНА 201 9

ХЕЛИКС ПРЕС ЕООД

48.720.00

ОКОНЧ.ПЛ.ПОДОГОВОР

МЕДИЯ КРОС ЕООД

dnevnik.bg

Френска Любов / French Love, hort tory, by Hemy

Френска Любов

French Love

В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ

все по откровено се говори, за различни видове екзотична любов. Сякаш екзотиката би могла да реши проблемите на човечеството в региона на Балканския Полуостров. Пазарът блъвна огромни количества порно от всякакъв размер, цвят, вид и предназначение. Из училищата тръгнаха да се подвизават лектори на криворазбрана цивилизация. Считаше се, че тези люде биха могли да дадат отговор на всеки въпрос от взаимен интерес. Тези лектори значително облегчаваха работата на редовия преподавател. Броят на неудобните въпроси в час намаля. Заедно с броят на учениците.

АКТОВАТА ЗАЛА

на училището в което по онова време преподавах, се намираше в мазето. Старо бомбоубежище, с таван припадащ ниско зад лектора покрит с многогодишен слой училищен прах. По време на една подобна лекция открих, че върху ниския напрашен таван превърнат от учениците във фолиант на съвременната история на бедното наше човечество; всред непонятни магически знаци, комунистически петолъчки и фашистки пречупени кръстове; личеше изписана черно на бяло онази нецензурна дума, която прави младежите да крият ръце в умишлено продънените джебове на панталона, а старците да въздишат по качеството на едновремешния шоколад. Думата бе изписана посредством премахване на слоят прах с нещо неприлично еластично, тлъсто и дебело. Залисан в жизнени примери от памвтивека та до днес, уважаемият гостуващ лектор, без да подозира присъствие на подобно порочно писание, не преставаше да сочи с показалка зад себе си. Там където би трябвало според него да са звездите, но където всъщност се намираше изписана Ученическата Истина на Истините. Това правеше, от време навреме, да избухва чудесен смях. И лекторът биваше щастлив. Не предполагаше, че неговата лекция може би е съвсем излишна. По някое време едно стройно девойче, с тежка златиста плитка и кордела от яркосиня коприна вдигна игриво глава, па запита.

- А, какво означава това, хм, Френска Любов?

Залата отново прихна в смях. От тавана се поръсиха облаци лански прах. Лекторът се изчерви до корена на косите си. Въпросът на девойчето бе част от проблема, който той успешно се опитваше да заобикали. Потърка ръце една в друга, като да се стопли, а времето бе жарко. Вдигна глава към небето, всъщност към стария опрашен таван изпълнен с плодове на нелегално ученическо творчество. Откри нецензурната дума, изписана с неизвестен еластичен предмет с груба страст и невежа злост.

Въздъхна. Обърна се към мен, дежурният учител-глупак, позволил на останалите колеги да се измъкнат от досадното събитие.

- Хайде, - помоли се човекът, - да уредим плащането . . .

Тръгнахме към касата сподирени от подхилващи се ученици а лекторът сподели, че младежта от ден в ден става все повече непредсказуема, по-груба и умишлено невежа. За което обвини учителите, радиото и телевизията. Забравяйки скъпите родители. Съгласих се. В главата ми изплува споменът за едно друго русо девойче с яркосиня кордела на глава и руси коси едва обуздани в плитка, което бях срещнал преди доста време в един китен крайморски градец.

Ах, как само времето лети ли, лети . . .

БЯХМЕ НАСТАНЕНИ

в единствения хотел в градче виснало над морето, потопено в омайна белота. Навярно поради това наричано Белоград. Пълен състав професионална водолазна експедиция. Съставена от водолазен кораб, джип, вертолет и две дузини охранени хаймани от класа. Морето биеше в основите на хотела. Това правеше да се будя всяка вечер. Тръгвах да бродя по безкрайните коридори потопени в полумрак, обзаведени със скулптури в полуосветени ниши. Подир полунощ, безусловно всички хотели са мистични градове населени с призраци. Тихи похлопвания. Нежни стенания. Полуотворени проскърцващи врати. Дремещи бо-дигардове. Приглушени смехове. Загадъчни вопли. Хотелите по Черноморието, тази вечна загадка.

БАВНО СЕ ПРИДВИЖВАХ

от етаж на етаж, от коридор в коридор. Лениво достигнах хотелското лоби. В единия ъгъл крееше камина. Срещу нея проектантът бе заложил водопад, работил единствено при откриването на хотела. Оказало се, че водата в него ухае на минералната вода в изоставената Гръцка Баня “Горгона” в Белоград. Затегнали крана. Водопадът пресъхнал. Камънакът от пластмаса останал.

Важно занимание за моите момчета бе, да издирват край морето за камината подходящо гориво. По тези места корабите преминават недалеч от брега, като мият хамбари и изхвърлят ненужното право в морето. Гредите и дъските наричани от моряците дънич, попадаха във водата. После биваха изхвърляни на брега. И, право в хотелската камина. Бяха момчета, които си знаеха работата. Завинаги премръзнали от престой под вода, гледаха да използвуват всяка възможност за топлина.

Този морски плод се разпалваше мъчително и бавно. Но, когато от сърцевината на гредите лумваше златист пламък, за да хвърли високи сенки всред хралупата на хотелското безразличие, наоколо ставаше невероятно уютно. Присядах край камината. Тялото ми се отпускаше. Налягаше ме дрямка. Загледан в златистия пламък си мислех, за стотиците истории на които можеби са били свидетели тези неподали се на гниене греди. Готови да изгорят със застрашителен съсък някъде на другия край на света. Всред пламък и всред дим, а може би и всред спомени.

Моите работяги, бяха истински мъже. Всяка привечер, те разпалваха хотелската камина. Излизаха до единствения булевард. И се връщаха под ръка с крайбрежни момичета.

Всяка вечер моите момчета водеха със себе си всякакви крайбрежни момичета. Отваряха бутилки с питиета. Оставахме на разговор до зарана. После се разотива по стаите с поредно завоювана дама. Знаех, че нарушават узаконения водолазен режим. Но какво да се прави. Такава е водолазната практика по всички географски ширини.

ЕДНА КЪСНА ЛЯТНА НОЩ,

останах с всички тези луди-млади. Огънят в камината стенеше. Морето се плискаше недалеч от нас. Бутилките в ръцете бяха празни. При водола-зите, пийването не е само мода. Нито дори порок. То е свещенодействие в борба за вечни резерви топлина. Едно от новите за тайфата момичета, по които сумтеше и се мусеше вездесъщият униформен портиер, дойде и се настани в моите нозе.

- А пък аз, Шефе, - заяви момичето по детински откровено и някак виновно се разсмя, - съвсем не съм курва . . .

Едва ли бе на повече от двадесетина години. Носеше дълга старомодна плитка превързана със синя лъскава кордела. Дъхът на девойчето лъхаше младост, безгрижие и опит .

- Ами, не си! - отряза един от пийналите водолази. - И ти, както всички останали . . .

- О не! - възпротиви се момичето. - О, не . . .

В огнището греда се разпука с трясък. Отдели се дим, пара, и пламък. Разбутах огъня с ръжен. Момичето се надвеси над мене. Открих белоснежна гръд. В светлината на разпаления огън, зърната на гърдите му лумнаха.

- Завърших техникум, Шефе, - започна момичето тихо, и всички наостриха уши за още една история, - преди година . . . Техникум по икономика . . . Бях пълен отличник, при това единствен. Изпратиха ме на стаж в корабостроителния завод на Белоград. Предприятие, в което все още работя.

- Обаче? - подпита моят човек и, аз се подразних.

- Обаче, - момичето започна да разплита плитка, - стажът бързо свърши и централното разпределение ме хвана. Всички бяха доволни от моята работа. Надпреварваха се да ме хвалят. Гласяха при тях да остана, в огромното като гето счетоводство. Но, както казах вече, някой се намеси и, централното разпределение ме хвана . . . Според този старомоден шантав закон, днес отменен доколкото ми е известно, една училищна комисия ме изпращаше в най-забутаното селце на Страджа Балкан, където човек лесно попада но трудно се измъква. Трябваше да поработя само две години там. Сякаш бях наистина необходима. После, но само след конкурс, щях да придобия право да си вадя хляба в Белоград. Сякаш именно аз, щях да отворя очите на стотината полуграмотни бабушкери, та да вкарам икономиката на селото в релсите на на социализма . . . Сякаш именно аз . . .

- Защо не? . . . Защо не? - подхвърли някой от мрака на огромния притихнал хотелски хол. Всички прихнаха. Бяха времена на насмешка над всеки, всичко и всички.

ХОТЕЛСКОТО ЛОБИ

бе пусто. Така опустява хамбарът на кораб захвърлен да ръждясва и гние в плитчините при гробището на Корабите. Щом последното остатъчно зърно бъде разграбено от корабните плъхове, преди да плъзнат към брега за да нагонят къщята.

- Питате за татко? - проточи момичето тъжно. - Дали е имал връзки, за да ме оправи? Какви връзки може да притежава един черноработник? Татко бе заварчик в същия този завод, дяволи го взели, който даваше и дава препитание на почти цял Белоград. Бе изкарал трудов стаж за пенсия там, върху онези дебели стоманени ламарини, като редови корпусник . . .

Момичето помълча, па продължи.

- През зимата - кучешки студ. През лятото - адски зной . . . - Момичето отново замълча. В очите му дойдоха сълзи, но това е често явление при случайните момичета попаднали в непозната компания, където едрата пара играе.

- Докато, докато, докато един ден, - про-дължи Русокосата, - маман хукна обезумяла към доковете. Подир нея хукна някакъв чичко от Апарата. Подвиквайки й не дотам учтиво, че такава е съдбата на най-изтъкнатите представители на Работническата Класа . . . Хе ! . . . Представяш ли си, какво безочие, шефе!?!

Очите на момичето проблясваха странно, но дали бяха сълзи или искри от камината, не мога да твърдя.

- Една невежо складирана пирамида листова стомана, - гласът му трепереше, - се беше срутила върху баща ми и неколцина негови колеги. Трима души на място! Четвъртия почина подир два дни в болницата . . .

ПООГЛЕДНАХ НАСЯДАЛИТЕ

около камината момчета. Мирясали петимни за думи. Разбрали, че трагедии се случват не само под вода. Този трагичен случай, умело потулван от властта, бе широкоизвестен. При това, без да предизвика никакъв граждански протест.

- Ковчегът пристигна у дома плътно обкован с ламарина. Боядисан на две - на три, с леплив пресен миниум. Сравнително отговорно лице произнесе дълга и пространна реч. Цветът на аления мак бил цветът на работническата класа. Днес си мисля, че именно той ще да е бил виновен за това поголовно нещастие. Заедно с ковчега пристигна и алена дървена пирамида с огромна петолъчка наместо паметник и кръст. Човек като пукне - дали петолъчка или кръст - какво значение. Имаше безброй венци от чемшир, обвити в евтини хартиени възпоменателни ленти купени с парите на завода. Толкоз! Както да се вайкахме с маман, не разрешиха да отворим ковчега. Бе здраво запоен с калай. Днес, някой хора твърдят, че в него имало само пясък. Не вярвам, това да е възможно, но всъщност - защо не?

Замълчахме. Морето, този уморен барабан на съдбата, биеше в основите на огромното здание, и сякаш проникваше в самите нас.

- Спомням си, продължи девойчето тихо, - да, да, да, разбира се си спомням, как човекът от Апарата ни догони със служебната кола. Как насила ни натика в нея. Как бясно подкара из улиците на замрелия под воя на сирени град. Как колата влетя през портала на завода, пресрещната от върволица санитарни линейки. Как проби път през струпаните зяпачи. Как закова на място, недалеч от обграденото с въже местопроизшествие. Как се разпореди за първа помощ, щом маман припадна. Как незабавно изпълниха заповедта му. Бях успяла да се промъкна през тълпата и срутените стифове ламарина, до самата локва кръв. Там, под ръба на един огромен петдесетмилиметров стоманен лист, парче от разкъсано сърце продължаваше да трепка и да пърха. Хей така, както този юмрук се свиваше и разпускаше, Шефе, хей така под ръба на листа. Стори ми се, че от това огромният къс мъртва стомана се повдига и спуска . . . Повдига се и, се спуска . . . Тогава, съм припаднала и, аз.

НАДИГНАХ БУТИЛКАТА,

а устните ми установиха, че е празна. Едно от момчетата ми подаде своята. Тази вечер с пиенето, избързвах единствено аз.

- След погребението, - продължи момичето, - достатъчно тържествено впрочем, с разпределител-ния талон - една небрежно отпечатана върху къс третокачествена хартия служебна бележка, отскочих с рейса до селцето, в което искаха да ме погребат за година-две, и по възможност за цял живот.

Някога, карахме лятна бригада там. Още тогава се питах, за какво бе тази лятна бригада, щом хората сами си вършеха работата успешно. Бездействахме по цели дни и нощи. Щом се наложеше имитирахме съвестен труд. От продължителното бездействие Яна и Боряна напълно се пропиха, с какво мислиш Шефе, след като в селото нямаше дори кръчма? С онова мръсно второкачествено пластмасово лепило. С тази стока селото се бе презапасило под един открит навес. Та, пътят наистина ми бе познат . . . Добре познат. До болка познат . . .

Момичето отправи замечтан поглед към морето, където се мержелееха светлините на нашия водолазен кораб. Изправи се. Въздъхна. Отиде при високите прозорци. Загледа се навън. Отново се завърна.

- Кметът ме чакаше ухилен на спирката за автобуса. На пръв поглед много свестен, държав-нически мислещ, партийно ориентиран. Заплатата била добра. Квартирата уредена. Нямало за какво да се безпокоя. Често слизал със служебната "Волга" до Белоград, всъщност винаги празна. Е, добре де, добре, добре, добре - е - е . . .

Пообиколих из селцето насам-натам. Надникнах в бъдещата си квартира. Хазяйката, бабичка с хитри но добри очи, щом ме видя и се стъжни: "Не е за тебе тук, мила моя, кметът изгони предишното момиче, сега е сам, върви си дете, върви си . . .”

Мислех си, че един селски кмет би могъл да изплаши всекиго, но не и мене. Но, рейсът идваше веднъж седмично, ако да не е в ремонт. Телевизия в този Балкан все още нямаше. На кого щях да оставя маман? Ами, по-малкия си брат? Зер, ацетоново лепило се продава на път и под път. Ами, бъдещият ми съпруг, който все още бе в казарма? Ами, този шантав кмет, гдето от спирката започна да си иска за в леглото?

- Е, - намеси се моят човек, - все пак кмет - не кой да е . . .

- Да послушаме, - намесих се, - да послушаме до край . . .

- Освен това Шефе, - девойчето продължи, - там нямаше театър. А, както вече си разбрал, аз харесвам театрално да живея . . .

Момичето размаха разплетени руси коси, и се поклони изящно. Дрехите му прошумяха. Ухание на парфюм се разнесе наокол'. Момчетата се спогледаха. Свих рамене.

- Понякога си позволявам, Шефе, да посеща-вам едва ли не всички представления на някоя пиеса последователно. До край. До снемане на пиесата. Да не говорим за симфоничните концерти, които изобщо не пропускам. Трябваше ли да се затръшна в онова диво селце за цели две години? Там, в служебното легло на безплатната квартира, задължително в компания на кмета? Под погледите на останалото село? Цели две години време . . .

ВЯТЪРЪТ ПРОПЯ В КАМИНАТА.

Морето се вдигаше. В хола нахлуха среднощни гос-ти. Хукнаха портиери. Зазвъняха асансьори.

- Не му мислих никак, Шефе, - продължи момичето тихо, вперило очи в мене, преценявайки дали не съм от породата на припълзялите чак в града селски кметове, готови да се главят за какво ли не. - Не се подвоумих никак.

Главният счетоводител на корабостроенето в Белоград, едно зализано с брилянтин перверзно старче, още по време на стажа ми подхвърляше, че ако бъда достатъчно умна и веща, разпределението би могло да отпадне. Същото бе споменал и кмета, но сравнение не би могло да става. Защото вътре в мене има едно чувство, кой какво струва, на кого служи, до къде би могъл да стигне . . . Ето, за тебе си мисля например. Много знаеш, ама малко можеш. Ето защо рядко изтърпяваш нещата до край. За много от твоите момчета, бих казала обратното. Малко знаят, много могат. Ето защо, постоянно все нещо искат. Да знаеш, до един те лъжат за нещата под водата.

Всички засумтяха. Преглътнах. Познавах хватките на водолазите от малък. На неводолазите също. И в двата случая свързани, единствено с пари.

- Повече не разсъждавах, Шефе, повече не мислих. Бях решила на всяка цена да остана у дома, тук в Белоград, при мама и братлето, до вратите на театъра, където си ме пускаха и пускат без билет. Един ден взех душ. И, към краят на работното време, хайде в кабинета на счетоводителя. Той сви рамене, па се ухили. Заяви че знаел, че съм умно момиче. Надникна из коридора установи, че няма никой. Пусна двата секрета, заключи касата, пусна ключовете в джеб, изтръгна трескаво шнуровете на трите телефона. Отвори един картотечен шкаф. Извади плюшена завивка на руло. Разтла я върху пода. Каза едно "Хайде!" Работата стана. Гледай ти, казвах си на следващия ден, колко му е едно централно разпределение. Като нищо може да отпадне.

ТАМ ДОЛУ,

не така далеч от нас, морето се пребиваше от бой в основите на многоетажната железобетонна кутия на хотела.

- Не усетих, как се намерих у дома, Шефе, съвсем не усетих. Маман ме погледна в очите. Загря. Зашлеви ме през лицето. После ме прегърна, и се разплака. Като разбра, че оставам в Белоград ме разцелува и възхитена заяви, че съм постъпила като истинска жена. Именно така, според нея, заяви през сълзи, постъпвали всички жени, които искали да си пробият път в живота. Леля Гана била от същия борбен сорт. Ето, вече е портиер в някакво министерство в столицата.

И ВСИЧКО ТРЪГНА,

като по разписание. Назначиха ме незабавно на щатна бройка. Независимо, че отново бе кампания за съкращения. Без мене работата не вървяла, ами как не!

За да не се разчуе работата, а при Главният това се бе случвало неведнъж, искаше ме в най-неочаквани смайващи места. Ту в каютата на някой кораб под ремонт. Ту в някой склад за железни пръти, котви и вериги. Често-често в миризливия хотел на Каспичан, пълен с ей такива едри хлебарки гдето налитат на човешко. Наистина, правеше ми скъпи подаръци, но все от профсъюз-ния награден фонд. По едно време едва изтрайвах.

- Хайде холан, - обади се моят вездесъщ коментатор, - като вземеш един душ, всичко минава-заминава . . .

И се захили така идиотски, както само той би могъл да го стори.

- Не винаги . . . - рече момичето, - не задължително . . .

Настана тишина. Много от момчетата се бяха разотишли по стаите. Историята им се бе сторила стара и банална. Предстоеше труден ден. Ако морето не миряса до зарана, трябваше да кукуваме на брега разбивани от скука.

- Точно по това време, - продължи момичето все така унесено и тъжно, - моят възлюбен се изволни от казармата. Пресрещна ме на улицата пред дома. Забрани ми да се срещам с Главния. Знаел всичко. Щял да прости и забрави. Като ни се народят деца, казала неговата майчица, нищо повече няма да има значение нито за него, нито за мене. Това ме натъжи съвсем.

Сякаш, все още можех да забременявам.

Сякаш нямаше нова заповед за съкращения.

Сякаш Главният бе мирясал.

Рязко отказах. Себе си да лъжа и залъгвам, мога. Любим човек никога.

Тук, момичето с дълга уханна старомодна плитка отново прибрана в кок, не издържа и се разплака. Тихичко, изискано, прилично. Сърдечно, но за кратко. Сълзица - две. Забърса с крайчеца на кърпичка очи. Протегна ръка с чаша.

- Налей!

ПОМИСЛИХ СИ,

за логиката на алкохола през нашия всъщност съвсем пиянски век. Огледах момчетата примрели във фотьойлите наблизо. Установих, че дълбоко в мене нещо се надига. Но, какво за Бога?

- Щом се разделих със Штефо, а с него се бяхме клели завечно, отидох право в партийния комитет. За да им плюя на системата за централно разпределение на кадрите и, изобщо. За да им кажа, че докато стоят през зимата на топло а през лятото на сянка, измисляйки какви ли не фалшиви концепции, структури, постановки, постановления и възбрани, дъщерите им живота превръща в уличници. Изсмяха ми се в лицето. Това го знаели отдавна, заявиха другарите тогава, изобщо знаели всичко що им е необходимо. Знаели историите с Главният. Заявиха в хор: “Той така и ще си отиде!" Пукнаха от смях. Нима очаквах да ме съжелят? Не, разбира се, но забавно бе как ще реагират. Дълбоко в мене очаквах, да се хванат за револверите. Да въведат незабавно ред. Докато Е Време! Това, разбира се, не сториха. Разтвориха картекси, тефтери и папки. Дълго ровиха. Вземаха си бележки. Размахаха под носа ми писалки. Щом спряха да се хилят; двама мъже и една жена; спогледаха се. Изведнъж станаха сериозни. Заявиха - аз съм си виновна. Заявиха, че отдавна били вдигнали мерника, на онзи враг на младежта, на този некадърник от класа. Време било млади хора да заемат неговото място. "Само не аз!" креснах изплашена, че би могло все пак да се случи, а това още повече ги развесели. За неговата длъжност и за онова с което се занимава, бил необходим висококвалифициран специалист. На първо време, щели да свикат общозаводско събрание. За да разгледат неговото и мое поведения. Как така съм успяла, да се отклоня от централно разпределение? Доколкото знаят, мъж бил разпределен тук. Но, не тук, не на тях, на събранието всичко трябва най-искрено да разкажа. Иначе, ще се плаща неустойка. Независимо, че Главният подписал, и – обратно на село. Истински разпит, Шефе, без протокол, без милиция, като между познати. Добре станало, че съм отишла навреме именно при тях. Това вече, е истинска комсомолска доблест. Младите хора като мен, винаги трябвало да бъдат изпълнени с подобно доблест. Нищо не споменаха за себе си. Те бяха друг свят.

- На - лей - й - й!

И, ЕТО НИ НА СЪБРАНИЕ,

Шефе, свикано едновременно по комсомолска, партийна и профсъюзна линии. И, ето ни на сцената на миризливия заводския стол, който в подобни случаи се превръща в театрална зала. Неочаквано и внезапно. Подир цял месец време. Точно, когато вече си мислех, че всичко отдавна е отишло в архив. Но, трябвало да се съгласува. И, докато да съгласуват, Главният не преставаше да ме дъни напълно разбеснял. Така че, в краят на краищата, докато да съгласуват с разните многобройни партийни инстанции, внезапно ни заловиха, надявам се поради случайност. Не, не в хотела в Каспичан, ами в заводската баня под душа. Аз, гола - голеничка диби-дюс. Главният счетоводител с риза и вратовръзка, но без гащи. Хей така, без много шум ни заловиха. От това маман получи първичен инфаркт.

И, събранието стана.

И, аз се явих. Спокойна, общо взето някак горда.

И, започнаха да ни рендосват, щото на тези хора това им е занаята. Да се ровят в кусурите на всеки, без да придирят на самите себе си. Да съжелявам, бе късно.

РЕНДОСАХА И ПОРИЦАХА

Главният Счетоводител. Вече бил предупреждаван не един път. Чак сега, по една нещастна случайност заловен на калъп. При това, с една едва завчера завършила гимназиално образование, централно разпределена от държавата на отговорна работа в село Хороздели в Странджа Балкан, кой знае как отзовала се тук.

А, Главният си се хили ли, хили злорадо.

Рендосаха с речи и изказвания, и мене. Защото съм била млада и зелена а съм тръгнала по зловреден път. Нарушавайки линията на партията и правителството. Провеждайки мероприятия не другаде, ами в заводската баня под душа с топла минерална вода. Сякаш, сама не отидох да си се оплача.

А Главният, вади вносна папироса, запалва я пред цялото събрание, изпуща облаци дим в моя посока, а после бавно и достойно си се покашля. Писна да слушам, как си кълчат душите, а подир това и езиците. Извадих, и аз запалих цигара. Спогледахме се с Главния. Запратихме си един-друг облачета мърляв дим. Какво друго ни оставаше?

Поразходих се по сцената, насам-натам с цигара в ръка. Бях сложила най-късата пола каквато има под слънцето, най-високите обувки каквито можах да изпрося от една приятелка. Исках да изглеждам нова и безстрашна, млада, великолепна и независима. Придърпах с крак един стол, седнах. Разголих бедра. Залата пошумя, пошумя, па притихна. Точно да взема, та да се изкажа, от първия ред скоква Буля Пена чистачката на заводските кенефи. И, без да иска думата, а нима знае как да го стори, се провиква чак кресва.

- Въх мър чадоу, въх мър Мъргъритоу, ко ший стани аку дъ забриминейш мър майкъ - ъ - ъ! Ко ши стани с туй дите ку гу рудиш? Ей гу-й дом "Майка и Дите", пълнуй с тъквиз кът’ теб’ . . .

Точно това очаквах. Стоп, казвам си, спри душата да не плаче Маргарито, дай им един по мордата та да бъдат наясно, че е краят на двадесети век.

- Бульо Пено, - казвам без да ставам, защото така най-добре бедра белея но тъй, че да чуят и видят всички, - то от Френска Любов не се забременява лесно. Ала Буля Пена, подпряна на метлата, не се предава.

- Ний тя френскъ, мър бабий, - кресва, качва се на сцената и грабва микрофона, - нитуй немскъ-ъ-ъ, нитуй мулдуванскъ-ъ-ъ! Тя сйй чисту нашинскъ-ъ-ъ, бабий. . . Ти мож’ дъ ни знайш, бабий мъ имъ идна песня нъроднъ такая . . .

И, прескоква Буля Пена на сцената заедно със своята отвратителна кенефска метла. Вещица, литнала за пръв път, и последен.

И, върти Буля Пена огромната опоскана метла, отваря беззъба уста, развърта старешки задник, па започва.

ДИЛИН, ДИЛИН ДИШКЪ - А - А,

МУМА СВИРИ С ПИШКЪ - А - А . . .

А залата, сякаш това чакаше. Люшна се от смях, и заприглася.

ЙЕ - ЙЕ - ЙЕ - Е - Е . . .

ЙО - ЙО - ЙО - О - О . . .

Усетих, как сърцето ми запря от мъка. От очите ми рукнаха сълзи. Сълзи, които не мога да спра и понастоящем. Какво стана по-нататък ли? Пенсионираха Главният. Мене оставиха на мира. Все още работя там. Като си помисля, че именно поради тази тъпа история, хората започнаха да ме зачитат, става ми още по-смрадно. Но зная, че е най-вече поради факта, че не харесвам да мълча. Не, не се ожених за моят любим. Маман почина скоро подир това, и работата някак се размина. Брат ми, както да го пазех, стана наркоман.

ОГЪНЯТ В КАМИНАТА

бе загаснал. Вятърът в прозорците притихнал. Морето падаше. Щеше да кротне към заранта. Зад рецепцията дежурната дремеше, отдавна наясно с историите на Маргарита. Тръгнахме към стаите да поспим. Момичето с уханната руса плитка в синя кордела пожела да ме изпрати, а това означаваше и да преспим. Възпротивих се вяло. Момичето сви рамене, па се завърна на бара, където непознати сенки си допиваха.

ЕТО КАКВО СИ СПОМНИХ

неотдавна, когато касиерката на училището в което преподавах, наброяваше немалка парà на един самозван лектор който си въобразяваше, че като просвещава - възпитава.

Право да си кажа, изведнъж ми стана все едно.