ДА ПОДПРЕШ ПРОПАДАЩ ФАР - 29.04.2015.

© Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF - HEMY

ДА ПОДПРЕШ ПРОПАДАЩ ФАР

(ИЗ „СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА“)

07.

НЕ Е ЗА ОБЯСНЕНИЕ, НО В МАХАЛАТА НАД СТАРАТА МЛЕКОЦЕНТРАЛА В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ – ДНЕС НИКАКВА Я НЯМА, БАЩИТЕ БИВАХА НАРИЧАНИ „МОРУК“. РАБОТЛИВИ СТАРОМОДНИ МЪЖАГИ, ОТ СУТРИН ДО КЪСНА ДОБА, КОЙ В МОРЕТО, ДРУГ НА ВСЕВЪЗМОЖНА ДЪРЖАВНА РАБОТА. СТРАННИ БЕЗУМНИ ВРЕМЕНА, НА ПРЕХОДНА СТИКОВКА МЕЖДУ НЕ ЧАК ТОЛКОВА СТАРО ВРЕМЕ, И СЪВСЕМ НОВО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНА ВСЕВЕЧНИ. НЯКОЙ ПОЖЕЛА ТОВА ДА Е ЗА КРАТКО. И УСПЯ. ПРИНЦИПИАЛНИ ВРЕМЕНА, ПРЕЗ КОИТО ЕДИНСТВЕНО МОРУЦИТЕ БАЧКАХА, ДОКАТО МАЙКИТЕ ОТГЛЕЖДАТ ДЕЦАТА У ДÒМА. ДНЕС, ТОВА НИ СЕ ВИДИ СТАРОМОДНО И ЧУДОВИЩНО. МНОГОКРАТНО ОСЪДЕНА ОТ ОРГАНИТЕ НА ООН И БЕЗБРОЙ ПАРАЛЕЛНИ ФЕДЕРАЦИИ ГАВРА, С ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ. И, В РЕЗУЛТАТ – ДЕЦАТА В ДЕТСКИ ГРАДИНИ, А МАЙКИТЕ С ЦИГАРКА - В КАФЕНЕТО НА КЮШЕТО. НЕПРЕТЕНЦИОЗНИ ПРИМИТИВНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ЕДНА ЗАПЛАТА БЕ ДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА БЪДАТ ОТГЛЕДАНИ ДВЕ ДЕЦА ДО ЗРЯЛОСТ.. ВРЕМЕНА, КОГАТО В СТАР БЕЛОГРАД НЯМАШЕ НИ ЕДНА ДЕТСКА ГРАДИНА ПО ЗАКОН. ОБЩИНСКАТА БОТЕВА ГРАДИНКА БЕ ДОСТАТЪЧНА. ПРАШНАТА УЛИЦА – ОЩЕ ПÒ.

ВСЯКА РАННА УТРИН, БАЩИТЕ НАПЛИСКВАХА ОЧИ НА ВЕЧНОТЕЧАЩАТА ЧЕШМА ВЪВ ДВОРА. НАВЛИЧАХА НОВОВЪВЕДЕНИТЕ ВАТЕНКИ НА ГОЛО. И, ХУКВАХА НА РАБОТА. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО ДЛАН. ПЕШ СЕ СТИГАШЕ, КАКТО ДО ПРИСТАНИЩЕТО, ТАКА И - ДО КОРАБОРЕМОНТНИТЕ ЗАВОДИ. ВАТЕНКИТЕ БЯХА БОЛ. БЕЗПЛАТНИТЕ. ГУМЕНИ БОТУШИ СЪЩО. ПРИ ЕДИНСТВЕНО УСЛОВИЕ. ВСЕКИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДА СИ СЕ ТРУДИ – ПО СПЕЦИАЛНОСТТА. КОЙТО ПОСЕГНЕШЕ ДА ХВЪРЛИ КЪЧ, ИЗЧЕЗВАШЕ ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА МАХАЛАТА. ОТНАЧАЛО ВРЕМЕННО. ПОДИР ТОВА - ЗА ПОСЛЕДНО. ИНАЧЕ, ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕШЕ – СЛАДКО-СЛАДКО, КАКТО ВСЪДЕ ПО СВЕТА. РАБОТЕШЕ СЕ ШЕСТ ДНИ ПО ОСЕМ ЧАСА. ВСЯКА НЕДЕЛЯ, АКО ДА НЯМА ОБЩЕСТВЕНА БРИГАДА, СЕМЕЙСТВАТА – МАЛКИ И ГОЛЕМИ, ИЗЛИЗАХА ЗАЕДНО С ДРУГИ СЕМЕЙСТВА, ДО НЕ ТАКА ДАЛЕЧНАТА МЕСТНОСТ „АКАЦИИ“. КЪДЕТО В ПРОСЯШКИ БИРАРИИ, „ШУМЕНСКО ПИВО“ ИДЕШЕ В БЪЧВИ ОТ НОВОПАЗАРСКИ ДЪБ. ЗА ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТАРНИ КРАСОТИ НА НЯКОГАШНИЯ СЕМЕЕН ЖИВОТ, ПОД ОКУПАЦИЯ И ПОХЛУПАК, МОРУЦИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ОБЛИЧАХА ОФИЦИАЛНО. ДЪЛБОКИ СТАРИННИ ГАРДЕРОБИ, ДО НЕОТДАВНА УКРИВАЛИ ШИШИНЕ И ДЖЕПАНЕ, ТАЯХА ВЕЧНИ ЕЛЕГАНТНИ ВЪЛНЕНИ КОСТЮМИ. (С ТЯХ ПОЛАГАХМЕ МОРУЦИТЕ – В ГРОБА.) ЦИЛИНДРИЧЕСКИ КАРТОНЕНИ КУТИИ, С ЕЛЕГАНТНИ ДАМСКИ КАПЕЛИ СЪС ПЕРА, СЕ ДВОУМЯХА, ДАЛИ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ПРЕД ОКУПАЦИОННИТЕ ВЛАСТИ – И КОГА. РЪЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ДРЕХИ ПРОЦЪФТЯВАШЕ. БАЩИТЕ ВСЯКА ГОДИНА, СИ ШИЕХА НОВ КОСТЮМ. БЕЗ НЕИСТОВО ДА ПЕСТЯТ ОТ ХРАНА, ОТОПЛЕНИЕ, ТОК И ВОДА. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА МАЙКИТЕ. ОТ МАЛКОТО САТЕН - РАЗДАДЕН С КУПОНИ, УСПЯВАХА ДА СЪТВОРЯТ НЕДОСТИЖИМОТО ОТ ЕДВА КРЕТАЩИТЕ МОДНИ ЖУРНАЛИ. МАХЛЕНСКИ ШИВАЧКИ, ОБОРУДВАНЕ С РАЗКЕКЕРЧЕНА НОЖИЦА, ЮТИЯ НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА И КРАЧНА ШЕВНА МАШИНА „СИНГЕР“, ТВОРЯХА ЧУДЕСА. И ЖИВОТЪТ, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, НЕ КРЕТАШЕ – А ВЪРВЕШЕ.

МОРУЦИТЕ СИ СЕ КОСТЮМИРАХА, ПРЕД ВИДЯЛО-ПАТИЛО ОРЪЖДАВЯЛО ОГЛЕДАЛО, НАДЯВАЙКИ Я ПАПИОНКА – Я ЗЛАТОТЪКАНА ВРАТОВРЪЗКА, ПОЛАГАЙКИ БОМБЕ НА ГЛАВА, НАМЕТВАЙКИ ШЛИФЕР ПРЕЗ РАМО. ПИПВАХА ДЕЧУРЛИГАТА СИ ЗА РЪКА. И ГИ ВОДЕХА, НА ПОЧЕРПКА, ВЪВ ПРОЧУТАТА СЪС СВОЯТА БОЗА СЛАДКАРНИЦА „ПЧЕЛА“. В ПОНЕДЕЛНИК ОТНОВО НАДЯВАХА ВАТЕНКИТЕ. ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ЧАСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ. (ВИЖ МИ ОКОТО!?!) ОТ ТОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ОТ ПАПА КОЩИ В НАСЛЕДСТВО; А ТОЙ РЕШИ И СИ ОТИДЕ ИЗНЕНАДВАЩО НАБЪРЗО; БЯХА ОСТАНАЛИ ПРОТРИТ ВЕЧЕН ШЛИФЕР, НЕЗАМЕНИМ ОФИЦИАЛЕН КОСТЮМ, АЛЕНА ПАПИОНКА, И БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ЗА БОМБЕТО МИ Е ДУМАТА.

В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ОТНОВО БЯХ ИЗРИТАН ОТ РАБОТА. ВЪВ ВЕДОМСТВОТО В КОЕТО ПРИЛЕЖНО СИ СЕ ТРУДЕХ, ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА СЕ ОКАЗА МОЯ УЧЕНИЧКА. ОСТАВЕНА НА ПОПРАВИТЕЛЕН – ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНИ КМЕТСКИ ХОДАТАЙСТВА. В НАШЕ ВРЕМЕ, ТЕГЛЕЙКИ ХЕСАП НА СВОЯТА СИ ТРУДОВА ДЕЙНОТ СЕ ОКАЗА, КАК ПО НЯКАКВА СТРАННА – ЕДВА ЛИ НЕ БИОЛОГИЧЕСКА - ПРОГРАМА, ВСЕКИ ПЕТ БОЖИ ГОДИНИ СЪМ ИЗХВЪРЛЯН ОТ ПОРЕДНАТА ЛЮБИМА РАБОТА. ПРЕДУСЕЩАНЕТО ЗА ИЗЧЕРПАНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАСТЕЖ ИДЕШЕ И ВИСВАШЕ, СЯКАШ ДИГИТАЛЕН ОБЛАК, НАД МОЯТА БЕДНА ГРИВЕСТА ГЛАВА. НАОКОЛО ВСИЧКО СЯКАШ ИЗВЕДНЪЖ УВЯХВАШЕ. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, ЗАПОВЕДТА МИ БИВАШЕ ВРЪЧВАНА. ПРИТЕЖАВАМ ДЕСЕТИНА ПОДОБНИ ЗАПОВЕДИ. ОТПЕЧАТАНИ ВЪРХУ ОТВРАТИТЕЛНО НЕБРЕЖНО ОФОРМЕНА БЛАНКА, С ПОМОЩТА НА КАЛПАВА ПИШЕЩА МАШИНА, С НАПЪЛНО ИЗРАЗХОДВАНА ЛЕНТА, ФОРМУЛИРАНИ ПОДСЪДНО КЛЕВЕТНИЧЕСКИ. И ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕ МОГА ДА УСТАНОВЯ – КАК И ЗАЩО, СЪМ УВОЛНЯВАН. ОТДАВАХ ГО, И ГО ОТДАВАМ, НА НЯКАКВИ ГРЕХОВЕ ПРИДОБИТИ ПО НАСЛЕДСТВО. И, КАТО НЯМАШЕ КАКВО, МАГАЗИНИТЕ ЗА ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА ЩЯХА ДА НАВРЯЗАТ ЕДВА ПОДИР ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ, ПОДНОСИХ ДРЕХИТЕ НА ПОКОЙНИЯ ПАПА КОЩИ.

ПОВЕЧЕ ОТ ФУКАРЛЪК, ОТКОЛКОТО ОТ ШУПНАЛ ТАЛАНТ, ОПИТВАХ ДА СЪТРУДНИЧА НА РАДИО БЕЛОГРАД. МЕСТАТА ЗА РЕПОРТЕРИ ОТДАВНА БЯХА РАЗПРЕДЕЛЕНИ МЕЖДУ СИНОВЕ И ВНУЦИ НА МЕСТНИ, ПРОВАДИЙСКИ И ДОБРИЧКИ ВЕЛИЧИЯ. НО, ЕДНА МЕДИЯ НЕ ОЗНАЧАВА ЕДИНСТВЕНО НОВИНИ. ПОНЯКОГА, ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ПРОВИНЦИАЛНИ АРТИСТИ, УСПЯВАХА ДА ИЗПЪЛНЯТ МОИ РАЗКАЗИ. (МУЗИКАЛНОТО ОФОРМЛЕНИЕ БЕ СЪКРОВНО!?!) НО СТИХОВЕТЕ МИ – НЕ СЕ ПРИЕМАХА. БИЛИ ПРЕКАЛЕНО СОЦИАЛНИ – ПЪК!?! - НИКАК СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ. ВСЕ ПАК, ЕДНА ЗАРАН ИЗНЕНАДВАЩО, ПУСНАХА МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ.

АКО ИСТИНАТА Е БЯЛА СТЕНА,

АКО ЛЕЖИМ ПРИКОВАНИ ВЪРХУ НЕЯ,

НАВЯРНО ИЗГЛЕЖДАМЕ РЪЖДИВИ ПЕТНА,

ВЪРХУ МЕТАЛ ИСКРЯЩ ОТ НАПРЕЖЕНИЕ.

РЕДАКТОРЪТ, ПУСНАЛ ТОВА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ, БЕ ПОЛУЧИЛ ПРОФСЪЮЗНА ПОХВАЛА С ДИПЛОМ. СЛЕДВАШЕ ДА ПОЛУЧИ АВТОРОВА ПОЧЕРПКА. А, ПИЕШЕ ЗАВАЛИЯТА - НАПРОВАЛ. БЕ ЗЛАТНА БЕЛОГРАДСКА ЕСЕН. ОТИДОХ ДА ВЗЕМА ОТКРИВАТЕЛЯТ НА МЕСТНИ ТАЛАНТИ, ОТ ДВЕРИТЕ НА РАДИОТО. НАТЪКМЕН, В ОСТАТЪЧНИЯТ КОСТЮМ НА ПАПА КОЩИ, ИКОНОМИСАН ОТ МЪСТТА НА ЗЕМЯТА. В НЕПОМНЕЩ СУХИ ВРЕМЕНА ШЛИФЕР. С БОРСАЛИНОВО БОМБЕ НА ГЛАВА.

ПОЧЕРПКАТА ПРЕДСТОЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ, В ПРОЧУТОТО ЗАВЕДЕНИЕ „ДРЪЗКИ-БОТ“. ХАРАКТЕРНО С ОСОБЕНАТА СМЕЛОСТ НА СВОЯТ БАРМАН. ДЪНЕЩ РОК-БАЛАДИ НАПРОВАЛ. ПО ВРЕМЕНА, КОГАТО ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО ЯСНО – С КАКВО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ СОЦИАЛНО ПОДМЕНЕНИ.

СМЕЛИЯТ РЕДАКТОР, ОПОВЕСТИЛ НА СВЕТА, ЧЕ И В БЕЛОГРАД ИМА БАБАМ-ПОЕЗИЯ, ИМАШЕ НАВИК ДА НЕ ИЗТРЕЗНЯВА. СЧИТАШЕ, ЧЕ ТОВА ГО ПРАВИ ОСОБЕНО ЗНАЧИТЕЛЕН РЪКОВОДИТЕЛ. КЛАТУРКАЙКИ СЕ, РЕДАКТОРЪТ ИЗХВРЪКНА ИЗ ПОРТИТЕ НА РАДИО БЕЛОГРАД. ТВЪРДЕЙКИ ПОЛУГЛАСНО: „АМА ЖЕНАТА МЕ ЧАКА“. (ДЕБЕЛА ОПАШАТА ЛЪЖА!?!) ХВАНАХ ГО ПОД РЪКА, ПА ГО ЗАТЪТРИХ ПО „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКАЯ“ КЪМ БАРА, А ТОЙ ОСТАНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОВОЛЕН. И, КУЦУК-МУЦУК, МЕЖДУ ОСЕМНАДЕСЕТ И ДЕВЕТНАДЕСЕТ ЧАСА, ВЕЧЕ БЯХМЕ КРОТНАЛИ, В НАЙ-ДИСИДЕНТСКОТО ЗАВЕДЕНИЕ НА БЕЛОГРАД. ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, ЗНАЧИТЕЛНО В КЪСНИ ВРЕМЕНА НАРЕЧЕНО ЕВКСИНОС, А ПОДИР ТОВА ЧЕРНО. ТОКУ, ПОД ТЕРАСАТА НА ПРОГОНЕНОТО ИТАЛИАНСКО КОНСУЛСТВО. БЯХ ПОСТАВИЛ БАРМАНА В ЧАС, ТА, КАТО ВЛЯЗОХМЕ ВСИЧКО ВЕЧЕ БЕ НА РЕЗЕРВЕ И ТОП-СЕРВИЗ. РАЗПОЛОЖИХМЕ СЕ НА ЗАКЪТАНА МАСА ЗА ДВАМА. ИМАХМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СИ КАЗВАМЕ – КОЛКОТО НЯМАШЕ ЗА ИЗПИВАНЕ. БАРМАНЪТ ЗАСВЯТКА С ОЧИ, СЪВСЕМ ВЪЗПИТАНО ИЗПСУВА, ПА ПУСНА НАЙ-НЕВЪЗПИТАНИЯ РОК НА БИЛ ХАЛЕЙ. (ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?!) СТРОГО ЗАБРАНЕНА МУЗИКА ПО ВРЕМЕ, КОГАТО В КОСМОСА НЯМАШЕ ПОМЕН НИТО ОТ ИЗКУСТВЕНИ СПЪТНИЦИ, НИТО ОТ ПИШМАН-КОСМОНАВТИ. А, АЗ!?! АЗ ОСТАНАХ - С БОМБЕТО НА ГЛАВА.

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР НЕ ОТКЪСВАШЕ ОЧИ, ОТ МОЕТО ПАТРИАРШЕСКО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ПРЕДУСЕЩАХ КОНСКО, КАТО ЗА ПРАЗНОСКИТАЩ. ГАРАНЦИЯ ЗА ОБНАРОДВАНЕ, НА НОВИ ЧЕТИРИСТИШИЯ СРЕЩУ ХОНОРАР. ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СОЦИАЛИЗЪМА – У НАС И ПО СВЕТА – ПРЕЗ ИДУЩИЯТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ТРЯБВАШЕ ДА БЪДАТ ПРЕВЪЗНАСЯНИ. И, ЕТО - ЧЕ РЕДАКТОРЪТ ЗАГЪГНА.

- АМ ТУЙ БУМБЕ – ЩО ТИЙ – РЪБОТНИЧЕСКО КЛАСО – О - О!?!

ВИДЯХ СЕ ПРИНУДЕН, ДА РАЗКАЖА ИСТОРИЯТА НА НЕЩАСТНОТО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ, ПРЕЖИВЯЛО БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СТОЛИЦАТА, ПРЕНАСЯЙКИ ПАРТИЙНО ДЖЕПАНЕ.

- ТУЙ НИ МОЖ' ДЪ БЪДИ, - ГЪГНЕШЕ БЛЮСТИТЕЛЯТ НА ПАРТИЙНАТА ПРАВДА. - ВСЯКИ ТРЕБЕ ДЪ СИ ЗНАЙ МИСТОТУ В ТОЗ' ЖИВОТ – ТЪЙ ДЪ ЗНАЙШ . . .
НИЩО ДРУГО НЕ ОСТАВАШЕ ОСВЕН, ДА КИМАМ, И ДА КИМАМ, И ДА КИМАМ ПОЗОРНО СЪГЛАСЕНЧЕСКИ. БЕ ЧОВЕК, ПРЕКАРАЛ КОМИТАДЖИЙСКА СЕДМИЦА В ГОРАТА.

ТОГАВА, В ЗАВЕДЕНИЕТО ВЛЯЗОХА ДВАМА ПОПУЛЯРНИ С ПУБЛИЧНА ТРЕЗВЕНОСТ ПРОГРАМНИ РЕДАКТОРИ. БАРМАНЪТ ИЗКЛЮЧИ УРЕДБАТА, ХВЪРЛЯЙКИ ГНЕВНИ ПОГЛЕДИ КЪМ НАШАТА МАСА - НИЕ СМЕ ГИ ДОКАРАЛИ. НАСТАНА МЪРТВЕШКА ТИШИНА. В КОЯТО СЕ ОТКРОЯВАШЕ ХЪРКАНЕТО НА МОЯТ СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР. БЕ ЗАДРЯМАЛ ЧОВЕКЪТ.

ДВАМАТА КЕРАТИ ОТ РАДИОТО ДОРИ НЕ НИ ПОГЛЕДНАХА. ПРЕГЛЕДАХА ПРИБРАХА КАСЕТИТЕ НА БАРА, ОТБЕЛЯЗАХА СИ НЕЩО, ОТВОРИХА БЕЗДЪННА КОЖЕНА ЧАНТА. ХВЪРЛИХА КАСЕТИТЕ ТАМ. И, БЕЗ ДА НИ ПОГЛЕДНАТ ИЛИ ПОЗДРАВЯТ, ОТЦЕПИХА НАВЪН. ДОКАТО МОЯТ ЧОВЕК ВЗЕ, ЧЕ СЕ РАЗБУДИ.

- СИГА - К'О СТАНЪ – РЪЗБРА ЛИ!?!

- НЕ . . .

- НЯМА И ДА РАЗБЕРЕШ – Я СМЪКНИ ТОВА БОМБЕ МОРУКШКО, ЧЕ НЕ СЕ ЗНАЕ КОЙ ИДЕ ПОДИР ТЯХ!

- НЯМА!

- ВТОРИ ПЪТ ПОЕЗИЯ – НА НАНАЙ.

- НЯМА!

СВИ РАМЕНЕ. И, ОТНОВО МУ ОТКЪРТИ.

РАДИОТО БЕ РАЗПОЛОЖЕНО СЪВСЕМ НЕДАЛЕЧ, В СЕКВЕСТИРАНАТА СТАРОВРЕМСКА КЪЩА НА ЦУМБАРКОВИ. РЕДАКТОРЪТ ОТНОВО СЕ СТОРИ ЗАДРЯМАЛ. А АЗ, ДОКАТО СИ СЕ ОГЛЕЖДАМ, СЕ ЗАРЕКОХ ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАМ - НИТО С ПОЕЗИЯ, НИТО ДОРИ С ПРОЗА. ДВАМАТА РЕДАКТОРИ СЕ БЯХА ЗАВЪРНАЛИ. ЗА ДА ВЪРНАТ РАЗМАГНИТЕНИТЕ РОК-КАСЕТИ НА БАРМАНА. ЕДВА ТОГАВА НИ КАЗАХА „ЧАО“. ЩОМ ОТМИНАХА, БАРМАНЪТ СЕ РАЗТИЧА.

- А СЕГА, ЩЕ СЛУШАТЕ, ЗА НА БАБА МИ БЯЛОТО СЛАДКО. ТАКА Е ВСЕКИ ДЕН.

И, ПУСНА СТРОЙНО ПОДБРАНИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ.

НЕ СТЪПИХ ПОВЕЧЕ В РАДИО БЕЛОГРАД. КЪДЕТО, В ХОЛА, ДО СТУДЕНАТА КАХЛЕНА ПЕЧКА ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ФЕРДИНАНД, БЕ ИНСТАЛИРАНО ГДР-РАЗМАГНИТВАЩО УСТРОЙСТВО. НЕ ТАКА ПРОИЗВОДИТЕЛНО, КАКТО ДИРЕКТНО ИЗПОТЪПКАНИТЕ ЗАПИСИ ОТ НЕГОВИЯТ „ЗЛАТЕН РАДИО-ФОНД“, ПО ВРЕМЕ НА ПОРЕДНИТЕ МЕНТЕ-ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕРМУТАЦИИ, В ТОЗИ АПЕНДИКС НА СВЕТА.

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР СЕ ПЕНСИОНИРА, И ОКОНЧАТЕЛНО ПРОПИ. ЧЕСТО СИ СЕ СРЕЩАХМЕ, ПО КРАЙБРЕЖНАТА УЛИЦА „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКА“. НЕ ПРЕСТАВАШЕ, ДА СЕ ЗАЯЖДА С МОЯТА ПОЧЕРПКА, С БЯЛО СЛАДКО, КОНЯК И ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ. МОЯТА ПОЕЗИЯ БИЛА ВИНОВНА, ДА БЪДЕ ПЕНСИОНИРАН ПРЕЖДЕВРЕМЕННО. И, НЕКА ДА ЗАПОМНЯ. ЖУРНАЛИСТИКАТА БИ МОГЛА ДА ПРЕЕБЕ ВСЕКИГО. ТАКА, ЧЕ ДА НЕ СЕ НАПЪВАМ МНОГО-МНОГО. НИМА НЕ ЗНАЯ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ПАНАИРДЖИЙСКО КОЛЕЛО? ПОСЛЕ ИЗВЕДНЪЖ ИЗЧЕЗНА. РАЗТРЕВОЖИХ СЕ. ТРЪГНАХ ДА ГО ИЗДИРВАМ. НЯКОЙ БЕ КАЗАЛ, ЧЕ ДЪРВЕНОТО МАСЛО МНОГО ПОМАГА. ОСОБЕНО, ПРИ ПИЯНДУРСКИ КИСЕЛИНИ . ДОСТАТЪЧНО Е ДА НАВИКНЕШ. БЯХ КУПИЛ ЛИТЪР НАЙ-КАЧЕСТВЕНО МАСЛО. ТРЯБВАШЕ ДА ГО ИЗДИРЯ, И ДА СИ ГО УБЕДЯ, ДА МИНЕ НА РЕЖИМ ЛЕЧЕБЕН. САМО ЧЕ - КАКВО СЕ РАЗКРИ ПРИЯТЕЛИ МИЛИ МОИ – КАКВО СИ СЕ РАЗКРИ. ОКАЗА СЕ, ВЕЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ. И ТО, НЕ ПОРАДИ ПРЕКАЛЕНО КЪРКАНЕ – СЪВСЕМ НЕ. ЗАПИСАЛ СЕ НА ИЗТРЕЗВИТЕЛНА ЕКСКУРЗИЯ ДО НОС ПАЛАВЕЯ. КЪДЕТО ФАРОВЕТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЯХА ТРИ. УНИКАЛНО МЯСТО – САМО ЗА МАРИМАНИ. ТРИ ФАРА, И НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ РАБОТИ. НО, ДРУСНАЛ ЗЕМЕТРЪС. И ФАРЪТ, СТАРИЯТ ТУРСКИ ФАР, ЗАПОЧНАЛ БАВНО-БАВНО, ДА СЕ СВЛИЧА В МОРЕТО. И, НАШИЯТ ЧОВЕК, ТОЗ' СЪВСЕМ ПРОПИЛ СЕ ЖУРНАЛИСТ, ХУКНАЛ - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ХУКНАЛ ДА ПОДПИРА ПАМЕТНИКЪТ ДА УЦЕЛИ МОРЕТО. НО, МОЛЯ ВИ, МОЖЕ ЛИ РУХВАЩ ФАР, ДА НЕ УЦЕЛИ МОРЕТО? НЯМА КАК, ДА НЕ ГО УЦЕЛИ. ЗАЕДНО С ОНЗИ, КОЙТО ГО ПОДПИРА.

НОС ПАЛАВЕЯ, ОТДАВНА НЕ Е НИКАКВА СЕКРЕТНА ЗОНА, А ЕДНО АБСОЛЮТНО НИЩО. КАКТО ГЛЕДАМ, И ВТОРИЯТ ФАР Е ТРЪГНАЛ КЪМ МОРЕТО. ПРОЩАВАЙТЕ, НЕ СЪМ АЗ, КОЙТО ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ГО СПРЕ – ДА НЕ ЦАМБУРНЕ В МОРЕТО. И РЕВОЛЮЦИЯ ДА СЕ РАЗГЪРНЕ, НЕЩО КОЕТО Е ТРЪГНАЛО КЪМ ДЪНО – НЯМА КАК ДА НЕ УГАДИ ДЪНО. ВЕЛОСИПЕДЪТ, КИТАЙСКО ПРОИЗВОДСТВО - ЛОВЕШКА СГЛОБКА, ИМА КУБАВА МЕТАЛИЧЕСКА КОШНИЧКА. В НЕЯ СИ НОСЯ; САНДВИЧ, БУТИЛЧИЦАТА ВОДКА, БЛОКЧЕ НЕНАЧЕНАТ ШОКОЛАД. ПОДПИРАМ ВЕЛОСИПЕДЪТ НА НОВИЯТ ФАР, А ОЧИТЕ МИ В НЕГО. ЧЕ, АКО ДА ЦОПНЕ В МОРЕТО – КАК ЩЕ СЕ ДОБЕРА ДÒМА!?! НАМИРАМ НЕДАЛЕЧНА СЯНКА. СЯДАМ СИ ДА СИ СЕДЯ. ДИШАМ СИ ЧИСТ МОРСКИ ВЪЗДУХ НА АВАНТА. ЛАПАМ БРОДВУРСТ ПОДИР БРОДВУРСТ ДОМАШЕН. ПИЙВАМ ФИНЛАНДСКА ВОДЧИЦА ОТ ПЛИСКА. ОТХАПВАМ ШВЕЙЦАРСКИ ШОКОЛАД ОТ СВОГЕ. А НАОКОЛО ГЛАРУСИТЕ, КРЯКАТ – ЧАК ЛАЯТ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ. КОЕ Е ТОВА ЧУТОВНО НЕЩО, КОЕТО УСПЯВА И ПРАВИ ЕДИН БОКЛУК – ИЗНЕНАДВАЩО!?! - ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЪВЕСТЕН ЧОВЕК? ЗА ОБРАТНОТО СЪМ НАЯСНО – ОТСЪСТВИЕ НА ОБИЧ.

НЕ МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ДА ПОДПИРАШ ПРОПАДАЩ ФАР, ПРОСТО Е БЕЗ СМИСЪЛ!?!

END

29.04.2015./18:28.

BACKWARD FLYING BIRD / ПТИЦА ЛЕТЯЩА С ОПАШКА НАПРЕД, разказ, Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

(c) 1988 - Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

ПТИЦА ЛЕТЯЩА С ОПАШКА НАПРЕД

ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА ПО СЛУЖБА, А ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР, ВИНАГИ НАМИРАМ ПОВОД ДА ПРЕКОСЯ МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА, ПРЕЗ КОЯТО ТРАМВАИТЕ С ПЪШКАНЕ И ПОДЗВЪНЯВАНЕ СЕ РАЗМИНАВАТ. НЯКЪДЕ, КЪМ СРЕДАТА НА КРИВОЛИЧЕЩИЯ ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ ВСЕ ОЩЕ, СТОИ СМЕШЕН СТАРОМОДЕН КАНТОН. НЕОБИЧАЙНО САМОТЕН, ВСРЕД ЗАПЪТИЛИТЕ СЕ ДА ПОГЪЛНАТ И ПОСЛЕДНИТЕ ЖИВИ ДЪРВЕСА В СЪРЦЕТО НА ГРАДА, МНОГОЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ. СТРАНЕН, НЕОБИТАЕМ, ЗАГАДЪЧЕН, ЧАК РОМАНТИЧЕН. ЗАБРАВИЛ СВОИТЕ СИ ГОДИНИ. УСТОЯЛ НА ВРЕМЕ И НА ВРЕМЕНА. ЗАВИНАГИ ЗАПРЯЛ НА ВРЕМЕТО В СРЕДАТА. НАВЯРНО ПОРАДИ ТОВА НАПЪЛНО НЕДОСТЪПЕН. НО, КАКВО Е РОМАНТИКАТА, АКО НЕ - ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СПОМЕН? И, НЕ Е ЛИ ПРЕХОД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ? ТОВА НЕ ЗНАЕ НИКОЙ. . . НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . . НЕ, НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .

НЯКОГА ТРАМВАЯТ С МЪКА СЕ ДОБИРАШЕ ДО ТУК. САМОТНА МОТРИСА В СИГНАЛНО ЧЕРВЕНО, ВИРНАЛА ОГРОМНА МЕТАЛИЧЕСКА ЛИРА, ЖЪНЕЩА ПОТОЦИ ИСКРИ ПРИ ДОПИР С ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЖИЦА. РЕДКИ ПЪТНИЦИ, ВАЖНИ, ЛЕНИВИ, ЕЛЕГАНТНИ, ВСРЕД ОБЛАЦИ УХАНИЯ И СИТЕН СМЯХ. НАДВИЛИ МАСРАФ ПЪТНИЦИ ОТ ПАЛУБАТА НА ПРЕЗОКЕАНСКИ ПАСАЖЕРСКИ КОРАБ, ПО ЧУДО НА ЧУДЕСАТА АКОСТИРАЛ ВСРЕД ЕДВА ПРЪКНАЛА ГОРА. ЗАМРЕЛИ УЧТИВО, В НЯКАКВО ОСОБЕНО СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ, КРАЙ ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ ПРОРЯЗВАЩА ГОРАТА. В СМИРЕНО ОЧАКВАНЕ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ В ДРУГ, ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МОЩЕН ТРАМВАЕН ВАГОН. КОЙТО С ИСКРЕНЕ НА СПИРАЧКИ, СВИСТЕШЕ И ИДЕШЕ ПО СТРЪМНИНАТА; ГЪРМЕШЕ, И ИЗНЕВИДЕЛИЦА ИЗНИКВАШЕ; ЗАД ШИРОКИЯ РЕЛСОВ ЗАВОЙ РАЗДРАЛ ЗЕЛЕНАТА ГОРСКА ЗАВЕСА НА ДВЕ НЕРАВНИ ПОЛОВИНИ. ТРАМВАЯТ СПИРАШЕ ЗА МИГ. С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ПОЕМАШЕ, В СВОЯТ ЛАМАРИНЕН ТЪРБУХ, ТЪЛПАТА СТОЛИЧНИ БЕЗГРИЖНИЦИ. ОТНЕСЯЙКИ ГИ С НЕЗЕМНА ЛЕКОТА НАГОРЕ, НАГОРЕ, НАГОРЕ, ДО САМОТО БИЛО НА ХЪЛМА. ЗА ДА ГИ СТОВАРИ ПРЕД КРАЙГРАДСКИТЕ МЕХАНИ И БОГАТАШКИ ВИЛИ. КЪДЕТО, ОТНОВО ЛУМВАШЕ ЖИВОТЪТ НА СВЕТА.

ТОВА БЕ МОЕ СОБСТВЕНО СИ - ЛИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ. ТАЕН МОЛЕБЕН ПРЕД СПОМЕНИТЕ ОТ ДЕТИНСТВО. КОГАТО СТЪКЛАТА НА КАНТОНА ЕХТЯХА ПОД УДАРИТЕ НА КАМЪНИ И СОПИ, А КАНТОНЕРЪТ - УЖ БЕЗКРАЙНО РАЗЯРЕН - ИНАЧЕ СЪВСЕМ РАЗВЕСЕЛЕН, ИЗСКОКВАШЕ ПОДПИЙНАЛ. И, РАЗМАХВАЙКИ ПАНИЧЕСКИ РЪЦЕ, ПОПЪЛВАШЕ СЪС ЖЕШКИ ПРОКЛЯТИЯ ТИШИНАТА НА КРАЙГРАДСКАТА ГОРА. А, ОТ СВЕТНАЛАТА МАЛКА СГРАДА ДОЛИТАШЕ КИКОТЪТ НА НЕГОВИТЕ ДЪЩЕРИ - МЕХЛЕМ ЗА ВЪЗМЪЖАВАЩИ ДУШИ. И ЖЕЛАНИЕТО, ДА НАДНИКНА В ИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА, ЗА ДА СРЕЩНА СПОМЕНИ ЗА КАНТОНЕРА - КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА В ГРОБА, БЕ ЖЕЛАНИЕ НЕПРЕОДОЛИМО. НО, ДЪРВЕНИТЕ КАПАЦИ НА ПРОЗОРЦИТЕ СТОЯХА ВЕЧНО ПРИКОВАНИ. НА ВРАТАТА ВИСЕШЕ ОГРОМЕН СТАРИНЕН КАТИНАР, ПОЩАДЕН ОТ ЗЛОСТОРНИЦИ. САМОТАТА ВИТАЕШЕ НАОКОЛО СЯКАШ ВЕЩИЦА ВЪЗСЕДНАЛА МЕТЛА. ЕДИНСТВЕНО ПРИВЕЧЕР, ЗАД ПРОЦЕПИТЕ НА ЗАКОВАНИТЕ ПРОЗОРЦИ, СЕ ПРОЦЕЖДАШЕ НЕУДЪРЖИМА СВЕТЛИНА, СПОДИРЕНА ОТ МУЗИКА НА РАЗДРЪНКАНО ПИАНО. ТОВА ПРАВЕШЕ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ПОДУСПЕЯ ДА НАДНИКНА, В ТОВА ОСТАТЪЧНО УБЕЖИЩЕ НА СПОМЕНИ. А ТРАМВАЯТ БЯСНО ТРОПОЛЕШЕ, ПРЕЗ СТОЛИЧНАТА НЕГОСТОПРИЕМНА НОЩ. НИКОЙ НЕ ГО БЕ ГРИЖА, ЧЕ НА ПОСЛЕДНАТА СЕДАЛКА - В ПОСЛЕДНИЯ СРЕДНОЩЕН ВАГОН, ТРЕПТИ ПРЕМАЛЯЛ ОТ СПОМЕНИ И ТЪГА ЧОВЕК, ПОПРЕХВЪРЛИЛ СРЕДНА ВЪЗРАСТ, СТИСНАЛ КАРТОНЕНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. И, ТАКА СЕ СЛУЧИ ВЕДНЪЖ, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ПРЕКАРАМ ЦЯЛА БЕЗСЪННА НОЩ, ПОД ТАЗИ КРАЙПЪТНА СТРЯХА НА МЕЧТИ. ЕТО, КАК СТАНА ВСИЧКО ТУЙ. .

ОТНОВО БЯХ ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА; РАБОТАТА С КОЯТО СЕ БЯХ ЗАЕЛ, ТЕЖКО СЕ ЗАТЯГАШЕ. ГЛАВНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СВЪРЗАНИ С ПРОБЛЕМА ОТСЪСТВАХА, ЗАЛУТАНИ ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА. ЗАСЕДАНИЕТО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ДА ПРОВЕДЕ ПЪРВИЯТ ДОСТОВЕРЕН МОЗЪЧЕН ЩУРМ НА БАЛКАНИТЕ, ПОРАДИ ЛИПСА НА КВОРУМ, А ПО-СКОРО ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС, ЕЖЕДНЕВНО СЕ ОТЛАГАШЕ. ЯВЯВАШЕ СЕ САМО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. ПРЕСТАРЯЛ АКАДЕМИК С ПЕНСНЕ, И ПЛОСКА БУТИЛКА ВИШНЕВА РАКИЯ В ДЖЕБ; СЕКРЕТАРКАТА - СНАЖНА РУСКИНЯ С КУП ВИДЕОКАСЕТИ В РЪЦЕ; И МОЯ МИЛОСТ. ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО, В СЛУЧАЯТ, ЛИЦЕ-ЛАИК ЗА КОЕТО СЕ ПРЕДПОЛАГАШЕ, ДА ПОДНЕСЕ КРАЙНИЯТ ВЕРДИКТ. ВЕНЕЦЪТ-РЕШЕНИЕ, НА ОБСЪЖДАН СБОР ДЕЛИКАТНИ ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ. ТО СЕ ЗНАЕ, ВЕДНАГА ЗАКЪСАХ ЗА КВАРТИРА. ХОТЕЛИТЕ БЯХА СМЪРТОНОСНО СКЪПИ. КВАРТИРИТЕ ОТДАДЕНИ ПОД НАЕМ. РОДНИНИТЕ НЕДОСТЪПНИ ДОРИ ПО ТЕЛЕФОН. НО ПЪК СТУДЕНЦИЯТА СЕ ОКАЗА НА ВИСОТА. В СТУДЕНТСКАТА МЕНЗА; ЕСТЕСТВЕНА СТОЛОВА ЗА НЕХРАНИМАЙКОВЦИ МОЙ КАЛИБЪР; ОТ ДУМА НА ДУМА, ПОЛУЧИХ ОГРОМЕН МЕСИНГОВ КЛЮЧ ЗА ТЕЖКИЯ СТАРИНЕН КАТИНАР, ЗАКЛЮЧИЛ СТАРИЯ ПОЛУОБИТАЕМ КАНТОН ТАМ, КРАЙ ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ПРЕКОСЯВАЩА МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА В СЪРЦЕТО НА МНОГОЛИКИЯ, ШУМЕН, ПОНЯКОГА ВЕСЕЛ, ВИНАГИ УГРИЖЕН ГРАД. .
- ОБОРОТНА КВАРТИРА, - ПОЯСНИ ПОЛУПОЗНАТОТО МОМЧЕ ОТ БЕЛОГРАД, - ОТ ТОВА ИЗКАРВАМ НЯКОЙ ЛЕВ. КАТО СИ ТРЪГВАШ МАЕСТРО, - ПОДЧЕРТА, А АЗ НЕВИННО ПИПНАХ СВОЯТА ДЪЛГА БЯЛА БРАДА, - ОСТАВИ КЛЮЧА ПОД ВАРЕЛА С НEФТ. ЧАО! !
- АБЕ, ЧАО! - ПРОМЪНКАХ КИСЕЛО В ОТВЕТ. .
ДОРИ НЕ ВДИГНАХ ГЛАВА ОТ ВКУСНОТО МЕНЮ. ОТБЕЛЯЗВАЙКИ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ МЕНЮТО МОЖЕБИ Е ВКУСНО, НО ПЪК БЕЗОБРАЗНО СКЪПО. ПРИБРАХ ДВЕ ИЗЛИШНИ ЗЕМЕЛКИ В ДЖЕБ. И ПОЕХ, ПРЕЗ УЛИЦИ И ПРЕЗ ПЛОЩАДИ, РАЗМАХВАЙКИ ЧЕРНО КАРТОНЕНО КОМАНДИРОВЪЧНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. ДАЛИ НЕ БЯХ ПРЪВ ПЪТ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ?

БЕ ПАДНАЛ ХУБАВ, КАКТО НИКОГА, ДЪЛБОК СНЯГ. СТУДЪТ ЗАСКИМТЯ В УШИТЕ МИ.
НАВЛЯЗОХ БЕЗСТРАШНО В ЗАСКРЕЖЕНАТА ГОРА. ПТИЦА СКОКНА - ПОСИПА МЕ СНЯГ. ЗАКЪСНЯЛ ПЕТЕЛ ПРОПЯ, ПА ЗАМЛЪКНА. КУЧЕ ЛАВНА, ШМУГНА СЕ В НОЗЕ. ТРАМВАЙ ПРОСЪСКА - УДАРИ ЗВЪН. ПО ПРОЗОРЦИТЕ МУ ТЪМНЕЕХА ЛИЦА НА ОКЪСНЕЛИ ПЪТНИЦИ.
КРАЧЕХ НАПРЕЧНО. КАРАХ ПЕШ. НА СТАНЦИЯТА, КЪМ КОЯТО СЕ БЯХ ЗАПЪТИЛ, ОТДАВНА НЕ СПИРАТ НИКАКВИ ТРАМВАИ. ТЕ ПРОСТО ПРОФУЧАВАТ. БЕЗГРИЖИЕТО Е ИЗКОРЕНЕНО. СТАРОМОДНАТА СТРЕЛКА Е ПОТЪНАЛА В РЪЖДА. НО ДОМЪТ, ДЯВОЛ ВЗЕЛ ГО, ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА. ЩОМ СЪЩЕСТВУВА, - КАЗВАХ СИ И СИ МЪРМОРЕХ, - НЯМА КАК ДА НЕ ДОСТИГНА. ЗАБРАВЕНАТА КЪЩА НЕУСЕТНО ИЗНИКНА ИЗ МРАКА. ПРЕД ОЧИТЕ МИ ВСЕ ОЩЕ ГРЕЕШЕ ЗАСМЯНОТО ЗАГАДЪЧНО ЛИЦЕ НА СТУДЕНТА ОТ БЕЛОГРАД, ИГРИВИТЕ ПЛАМЪЧЕТА В НЕСПОКОЙНИТЕ СИНИ ОЧИ. ДА, ДА, ДА, КАЗАХ СИ, КЪЩАТА ВСЕ ОЩЕ Е НА СВОЕТО СИ МЯСТО. ТРАМВАИТЕ ХАРЕСВАТ ЗАБЪРЗАНИ ДА ПРОФУЧАВАТ, А ХОРАТА ДОРИ НЕ ХВЪРЛЯТ ПОГЛЕД ЗА ДА РАЗБЕРАТ, ДОКОЛКО Е НЕПОКЛАТИМА. ТАМ, В СРЕДАТА НА МЛАДАТА ГОРА.

СТАРОВРЕМСКИЯ КАТИНАР ПРОПЛАКА, СЯКАШ ПРЪВ ПЪТ ОТКЛЮЧВАН. ВРАТАТА ПРОСКЪРЦА, КАТО ОТВАРЯНА НИКОГА. СТЪПКИТЕ МИ ПРОКЪНТЯХА ПО КАМЕНИЯ ПОД. ОКАЗАХ СЕ В ПРЕДВЕРИЕ ИЗПЪЛНЕНО, С НИКОМУ НЕНУЖЕН БАГАЖ, С ИЗПАРЕНИЯ НА АЛКОХОЛ, С ХАРАКТЕРНА МИРИЗМА НА ПУРИ. ЗНАЧИ, С АЛЧНОСТ ЗА ЖИВОТ. НЕЧИЕ НЕОБЯСНИМО ПРИСЪСТВИЕ, НЯКЪДЕ НАБЛИЗО ВСРЕД ТЪМАТА, МЕ ПОРАЗИ И ИЗПЛАШИ.ПРЕПЪНАХ СЕ В ИЗОСТАВЕНИ ВЕЩИ. ДОБРАХ СЕ ДО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КЛЮЧ. ПОМЕЩЕНИЕТО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОДСВИРНАХ С УСТА. НЕ ОТГОВОРИ НИКОЙ. ТРАМВАЙ ИЗТРОПОЛИ. КЪЩАТА ТРЕП-НА И ОТНОВО ЗАМРЯ. ХА СЕГА, КАЗАХ СИ, ХА СЕГА ДЕ. . . .
ВНИМАТЕЛНО ОПИТАХ – ЕДНА ПОДИР ДРУГА - ЗАКЛЮЧЕНИТЕ, СЯКАШ ЗАЛОСТЕНИ ВРАТИ. ЕДНА ОТ ТЯХ СЕ ОКАЗА НЕЗАКЛЮЧЕНА. ХУБАВО ЧИСТО ЛЕГЛО. БУМТЯЩА ТЕНЕКИЕНА ПЕЧКА. ОГРОМНА ЧЕРТОЖНА МАСА. КУПИЩА ЧЕРТЕЖИ. РАЗНЕБИТЕНО ПИАНО. ДОКОСНАХ НЕГОВИТЕ КЛАВИШИ И ПИАНОТО СЕ ОТЗОВА. ПОД ПРОЗОРЦИТЕ ПРОФУЧА ТРАМВАЙ. КЪЩАТА ТРЕПНА, КАТО ПО НАВИК. ЗАГАСИХ ОСВЕТЛЕНИЕТО. МУШНАХ СЕ ПОД ЗАВИВКИТЕ, ПРЕБИТ ОТ ПЪТ. ПОЛОЖИХ РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. НЕ ПРЕСТАВАХ ДА ЧУВСТВАМ, ЧЕ НЕ СЪМ САМ, ЧЕ СЪМ В БЛИЗОСТ НА ЧОВЕК ИЗЛЪЧВАЩ НЕОПИСУЕМА ТЪГА, НО И БЕЗКРАЙНО НАСМЕШЛИВА РАДОСТ. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО МОЙ, ТОЛКОВА ЧУЖД. ЗАВИХ СЕ ПРЕЗ ГЛАВА. В СЪНЯТ МИ ПОБЯГНАХА СПОМЕНИ. О ВРЕМЕНА, ЗА ВСЕКИГО ПРОКЛЕТИ - ЗАВИНАГИ СВЕЩЕННИ! ОТ ВАС БИ МОГЛО ДА СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. .

МАЛКО ПРЕДИ ПОЛУНОЩ, ЕДНО ТОПЛО ГЪВКАВО ТЯЛО СЕ ШМУГНА ПОД ПРОТЕСТИТЕ МИ НА ЗАКОСТЕНЯЛ ГЛАВА НА СЕМЕЙСТВО. ОБЕЗУМЯЛО ПЛАМНА, ИЗЛЪЧИ НЕСМЕТНА ТОПЛИНА. РАЗЛЯ СЕ ВЪРХУ МИ. И, БЕЗ ДА МЕ ПИТА, МЕ ПРИОБЩИ. СТАЯТА СЕ ОЗАРИ ОТ ЕДВА ДОЛОВИМА ТРЕПТЯЩА СВЕТЛИНА, НО ТОВА ТРЯБВА ДА Е БИЛО ОТБЛЯСЪК ОТ ПРЕМИНАВАЩИ ТРАМВАИ. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА БЕ ТОЛКОВА ЖЕНСТВЕНО, АРОМАТЪТ МУ ТАКА НЕДОСТИЖИМ, ЧЕ МИ ИДВАШЕ ДА ЗАКРЕЩЯ ОТ МЪКА. КРЕСНАХ СЪС ВСЕ СИЛА, А СТОНЪТ МИ БЕ ИЗПЪЛНЕН С ЧУЖДА ОБИЧ. ОЩЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО ЩЯХ ДА СТОРЯ ТЪЙ, ЧЕ СТУДЕНТЪТ ДОВЕРИЛ МИ БРОНЗО-ВИЯ КЛЮЧ ОТ ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КВАРТИРА, ДА ПОПАДНЕ НА ПЕЧЕЛИВШО РАБОТНО МЯСТО ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА, КЪДЕТО ТЕЧЕ КРИЗА ЗА ЕВТИНИ ГАВАЗИ. НА СТУДЕНТИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПОМАГА - НЕ ЛИ!?! ?

И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ НА МИСЪЛ И НЕМИСЪЛ, ТЯЛОТО МИ БЕЗПОЩАДНО ПИЕШЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНА, НЕИЗВЕСТНО КОМУ, ЛЮБОВ. ЛЮБОВ И ОБИЧ, КАКВИТО ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАХ, ЧЕ БИ МОГЛО ДА СЪЩЕСТВУВАТ. ТОВА ПРАВЕШЕ, ДА НЕ ЧУВАМ ТРЯСЪКЪТ НА СРЕДНОЩНИ ТРАМВАИ, КРЯСЪЦИТЕ НА ПОБЪРКАНИ ОТ СТРЪВ ПЕТЛИ, ЛАЯТ НА БЕЗДОМНИ ПСЕТА, ВИКОВЕТЕ НА ОТЧАЯНИ ПИЯНИЦИ ПРИЕЛИ ГОРАТА НАМЕСТО ДОМ. ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ И АЗ ВСЪЩНОСТ НИКЪДЕ СИ НЯМАМ СОБСТВЕН ДОМ. ЗАЩОТО ТОВА, КОЕТО ВСИЧКИ НИЕ ОБИТАВАМЕ ОТ НЕМАЙ - КЪДЕ, ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СЕ НАРИЧА ДОМ.
НАКРАЯТ, КАПНАЛ ОТ УСЪРДИЕ, ПАДНАХ, ПРИМРЯХ, И ЗАСПАХ. .

РАЗБУДИ МЕ, НЕСТРОЙНА ПЕСЕН. НЕПОЗНАТА ЖЕНА БЕ ОТМАХНАЛА ЗАВЕСИ, БЕ ОТХВЪРЛИЛА КЕПЕНЦИ. ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ НАХЛУВАШЕ РАННАТА СПРИЯ НА ПЪРВИЯ ЗИМЕН ДЕН НА ДВЕХИЛЯДНАТА ГОДИНА ОТ ХРИСТА. НАВЯРНО НАЙ-КРАСИВИЯ И ИСТИНСКИ ЛИЧЕН ДЕН, В МОЯТ МАЛЪК, КРОТЪК, НЕЩАСТЕН, ПОДЧИНЕН НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЛАКОНИЧЕН ЖИВОТ НА СТАРО ПРОВИНЦИАЛНО ПСЕ ЗА ВСИЧКО. ПРИЗОВАНО, ДА ДАДЕ РЕШАВАЩОТО ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ, (ИКОНОМИИ, БРАТ, ИКОНОМИИ!), НА ПРОИЗВОЛНО ПОДБРАН ЛАИК В СИСТЕМАТА НА ПРОГРАМИРАН МОЗЪЧЕН ЩУРМ. ПРЕДНАЗНАЧЕН, ДА ОБНОВИ НЕЧИИ СХНАЩАНИЯ ЗА ПРЪКВАНЕТО НА СВЕТА, ПО ТЕЗИ ЗЛАЧНИ ДО СМЪРТ ЗАГАДЪЧНИ МЕСТА. НЕЩО КАТО НИЩО, А ПО-ТОЧНО, БЛЕДО ПОДОБИЕ НА ИЗВЕЧНИЯ ПРОБЛЕМ С ПОТОПА. (ISO-90001-БГ “БАЛКАНСКА ПОВТОРЯЕМОСТ”.) ПОВТОРЯЕМОСТ НА ХОРА И ЯВЛЕНИЯ, КОЯТО НИКОГА НЕ БИ МОГЛА ДА СЕ ПРЕДВИДИ ДОСТОВЕРНО. ЗА ПРЕД КАМЕРИТЕ, ТРЯБВАШЕ ДА МЪТЯ, ЧЕ НЕ ПОДОЗИРАМ АБСОЛЮТНО НИЩО. ДОКАТО СИ ТРАЯ, С ЛЕТЯЩ МИКРОФОН В РЪКА. ТАМ НЯКЪДЕ, В ПРЕПЪЛНЕНАТА С ВИСОКОПЛАТЕНИ МУТРИ ВЕЛИКОЛЕПНО ОХРАНЯВАНА ЗАЛА, СРЕЩУ ХОТЕЛ “ПРИНЦ БЕРЛИН”. ЗА ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ПОДЧЕРТАНО НАИВНО ДА ИЗРИГНА, (В НАУЧНО ПОСТАНОВЕН МОМЕНТ – ГЛЕ’Й ТИ!), МОЯТА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА НА ЗАТЪПЯЛ ОТ ПИЯЧКА КРАЙБРЕЖЕН ГЛУПАК. УЧТИВО ОЧЕРТАН В ТЕКСТА НА ОТГОВОРНИЯ СЦЕНАРИЙ, КАТО “СПЕ - СЛУЧАЕН ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ЕЛЕКТОРАТ - СПЕ”. ЗАБЪРСАН ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО, ПО МЕТОДА НА СЛУЧАЙНИТЕ ЧИСЛА, (ХА ДЕ!), ТОЧНО СРЕД НОЩ. ЗАЕДНО С ЕДНА ОТ ЛИКЬОСАНИТЕ РЕСТОРАНТСКИ МАСИ, (А ПА СТИЛОВИ!?!), ПРЕД КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ" В БЕЛОГРАД. ДОКАТО ЧЕРНОМОРСКАТА БÒРА ЗАКАЧЛИВО ПОВДИГА КЪСИТЕ ПОЛИ НА ЖЕНУРЯТА, ЧАК ДО СЕМПЛИТЕ ИМ ПРАШКИ. САМОТЕН ВПИЯНЧЕН БРЕГОВИ ГЛУПАК, ОКАЗАЛ СЕ ЕДИНСТВЕН ПОДХОДЯЩ ДЪРДОРКО И ДОКАЗАНО НЕПРЕДПАЗЛИВ ХВАЛИПРЪЦКО, ПО БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН - ОТ РЕЗОВО ДО ДУРАНКУЛАК. НЕУСПЯЛ ДА ДРАСНЕ ОВРЕМЕ НАДАЛЕЧ ОТ СТОЛИЧНИТЕ АНКЕТЬОРИ. БЕЗ ДОРИ ДА Е ПИЯН, КАКТО СЕ ПОЛАГА. (ДА БЪДЕ - ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ. ДА НЕ БЪДЕ - ИЛИ ДА БЪДЕ . . .) ЩОМ НЯКОЙ НЯКЪДЕ ВЕЧЕ ГО Е ВЪРШИЛ, ЩО ДА НЕ БЪДЕ ПОВТОРЕНО - И НА БАЛКАНИТЕ? ВАЖНО Е, ДА ИМА ВНОСНА МЕТОДОЛОГИЯ. ОСТАНАЛОТО Е КОЛАЙ РАБОТА. ЛЕСН О.

ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ АБСОЛЮТНО ГОЛА, А ТОВА ХАРЕСВА НА ИСТИНСКИТЕ МАРИМАНИ. ПОРАДИ ТОВА – НЕ ДОТАМ ПРИДРИЧИВИ. ТЪНКА; ПРОЗРАЧНА И НЕНУЖНА, А ОГРОМНА; НОЩНИЦА, ЛЕТЕШЕ ОКОЛО ТАЗИ СЛУЧАЙНО МОЯ – АБСОЛЮТНО НЕПОЗНАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА; В РИТЪМА НА НЕИЗВЕСТНА ПЕСЕН. ОТ ТОВА, ЖЕНАТА ИЗГЛЕЖДАШЕ ПТИЦА. НО ПТИЦА, КОЯТО ЛЕТИ С ОПАШКАТА НАПРЕД. НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА ПЕЕШЕ СВОЯ ПЕСЕН, И ТАНЦУВАШЕ СВОЙ СОБСТВЕН ТАНЦ. А ТОВА БЕ; И МОЯ ПЕСЕН, И НАВЯРНО МОЙ СОБСТВЕН ПОСЛЕДЕН ТАНЦ. ПЕСЕН И ТАНЦ, КАКВИТО НИКОЙ НИКОГА НИКЪДЕ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА ПОВТОРИ. ЗАЩОТО ПОДОБНА ПЕСЕН, И ПОДОБЕН ТАНЦ СЕ РАЖДАТ ИЗЕНАДВАЩО ВНЕЗАПНО НАДЪЛБОКО В НАС. ЗА ДА УМРАТ ЗАЕДНО, СЪС СПОМЕНЪТ ЗА ОПРОЩЕНИЕ НА ГРЯХ. ЖЕНАТА ТАНЦУВАШЕ ПОД ИСКРЯЩИЯ ЗИМЕН СТУД, РАЗМАХВАЙКИ ДЪЛЪГ-ПРЕДЪЛЪГ ПРОЗРАЧЕН КАРМИНЕН ШАРФ. ПОТРОПВАШЕ РИТМИЧНО С НОЗЕ. ПОЧУКВАШЕ, ПО РАЗСТРОЕНОТО ПИАНО, БЕЗСМИСЛЕНИ ТОНОВЕ НА НЕРОДЕНА ПЕСЕН. СПУСКАЙКИ СЕ КАТО ХИЩНА ПТИЦА ВЪРХУ КЛАВИШИТЕ. С ТАКАВА ЛУДА РАДОСТ И ХЪС, КАКВИТО НЕ БИ МОГЛО ДА БЪДАТ ВМЕСТЕНИ В НИКАКЪВ РИТМИЧЕН ТАКТ. УЗАПТИШ ЛИ НЯКОГО, КАК БИ МОГЪЛ ДА ИЗПИТА НАСЛАДА И РАДОСТ? ЖЕНАТА ТИЧАШЕ С МАЛКИ БОСИ НОЗЕ ПО ЛЪСНАТИЯ ДО БЯЛО ПРОСКЪРЦВАЩ ДЪРВЕН ПОД, ДОКАТО ПОДЪТ ПРОПЛАКВАШЕ КАТО НЕСПРАВЕДЛИВО ПРЕНЕБРЕГВАН, ИЗНЕНАДВАЩО УДОВЛЕТВОРЕН, ЗАСТАРЯВАЩ МАРИМАН. .

ЖЕНАТА ОТДАВНА НЕ БЕ МЛАДА. СРЕДАТА НА ГОДИНИТЕ ТЛЕЕШЕ НЕ ТОЛКОВА ВЪРХУ НЕЙНОТО ЛИЦЕ, КОЛКОТО ВЪРХУ ЕДРАТА, ПРОРЯЗАНА, ИЗПОСТАЛЯЛА МРАМОРНА ГРЪД. НЯКОГА ПРЕКРАСНО ЩРЪКНАЛА - УХАННО МЛАДА. СВЕЖОРОЗОВА ТВЪРД. НЯКОГА ДЕТИНСКИ НЕВЕЖА – ПОТРЕПВАЩА ПРИ ПОГЛЕД, ПРОПЛАКВАЩА ОТ ИЗНЕНАДВАЩО ИЗЦЕДЕНА БОЛКА. СЕГА ГРЪД МАЙЧИНА, ОПИТНА ЛИ – ОПИТНА, ОТ КАКВО ЛИ НЕ ГРЪД. ОТЪРВАЛА СКАЛПЕЛ ПО ЧУДО. МЪРТВО ЛЮШНАТА, ОКОЛО ТЯЛО ВСЕ ОЩЕ ГЪВКАВО, ВСЕ ОЩЕ АРОМАТНО, ВСЕ ОЩЕ КАРАМФИЛ, КАНЕЛА И ЗДРАВЕЙ-ЗДРАВЕЙ-ЖИВОТ. ОБСИПАНО С ЕДВА ВИДИМИ ЛУНИЧКИ. С ПОСЕВ НА ИЗМАМНИ БРЪЧКИ. ОТЧАЯНО ПРЕДЧУВСТВАЩО И ПОДЛУДЯВАЩО МЪЖА. ПРОБЛЯСВАЩО СЪС СРЕБРИСТОИСКРЯЩИ НАПОМАДЕНИ, ОГРОМНИ, КАТО ЦИФЕРБЛАТ НА ЧАСОВНИК, КАРМИНЕНИ ЗЪРНА. НЕДООПОЗНАТА ПТИЦА - МОРНА ОТ ЖИВОТ. ЛИТНАЛА ЗА ПОСЛЕДНО С ОПАШКА НАПРЕД, КЪМ БЕЗУМНО ТВЪРДА НИЧИЯ ЗЕМЯ. КЪДЕТО ДА ПАДНЕ, ЗА ДА СЕ ПРЕРОДИ. И СЯКАШ, ОТНОВО БЕ ЛЯТО. А ПОСЛЕ, ОТНОВО БЕ ЕСЕН. И СЯКАШ, ОТНОВО СЕ ВДИГАХА И КРЪЖАХА, БЕЗ УМОРА И БЕЗ МИСЪЛ, БЕЗБРОЙ ПУХЕСТИ ГЛУХАРЧЕТА НАД ДАЛЕЧНАТА КАРВУНСКА СТЕП, РАЗНАСЯЩИ СЕМЕ ДО ОБШИРНИЯ ЛЪЖОВЕН СТОЛИЧЕН СВЯТ.
ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ; ПЛАВАШЕ ЛИ ПЛАВАШЕ; ВСРЕД ЯРКОСИНИЯ БЛЕСТЯЩ НОВОГОДИШЕН ЗИМЕН ДЕН. ИЗЛЪЧВАЙКИ ЖЕЛАНИЕ - ДА СКОКНА И ПОДЕМА - НЕЙНИЯТ БЕЗПОДОБЕН ЛУНАТИЧЕН ТАНЦ? ИЗИСКВАЙКИ, ДА РАЗПЕЯ НЕЙНАТА БЕЗУМНА ПЕСЕН? А ПОДИР ТОВА, ДА ХУКНА ПРЕЗ СВЕТА СЪС САК ЗА ПЕПЕРУДИ В РЪЦЕ, ЧАК ДО ВИСОКИЯ БРЯГ НАД МОРЕТО.

ЖЕНАТА МЕ УСЕТИ БУДЕН. ПОГЛЕДИТЕ НИ СЕ СРЕЩНАХА. ВИЖДАХМЕ СЕ ЗА ПРЪВ, И ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ. НИМА ПРОЗРЯ, ЧЕ СЪМ САМО ЕДИН ХАРЕСВАН ЗА ЛУДОРИИ ПРИСТАНИЩЕН ПРОЙДОХА?

ЖЕНАТА ЗАХВЪРЛИ С ЯРОСТ АЛЕНИЯТ ШАРФ ВЪРХУ МИ. ОТСТЪПИ ЛУДО ТАНЦУВАЩА НАЗАД. ОБЛЕГНА СЕ НА ПИАНОТО, А ТО ПРОПЛАКА ЗА ПОСЛЕДНО. БЛЪСНА ВРАТАТА. ПРЕКОСИ КОРИДОРЪТ, ПЪРГАВО ПРЕСКАЧАЙКИ НАТРУПАНИТЕ, НИКОМУ НЕНУЖНИ, ВЪРЗОПИ БАГАЖ. ЗАД ОТСРЕЩНАТА ВРАТА ЕДНО РЕЗЕ ХЛОПНА. ТОГАВА, СЕ РАЗНЕСЕ ПЛАЧ НА ДЕТЕ.

СЪРЦЕТО МИ СЕ ОТПУСНА ИЗВЕДНЪЖ. ЗНАЧИ, ВСИЧКО ТОВА НЕ БЕ СЪН. НЕ БЕ СМЪРТТА. НИТО ДОРИ ЛЮБОВТА, А НЕЩО ОЩЕ ПО-НЕТРЕЗВО, РЕЗУЛТАТ НА СЪДБОВНИ ЛЪЧЕНИЯ, ТАИНСТВА И МИТАРСТВА. ПОРОДЕНО ОТ ОСОБЕНИЯ РИТЪМ, НА НАШИЯ ИЗПЪЛНЕН С ГНЯВ И НЕДОИМЪК ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ЦИФРОВ ДЕН, НА ВЕЧНИ ГРИЖИ, И БЕЗКРАЙНИ ПРЕПИРНИ И НЕВОЛИ. КАКТО НИКОГА СЪВЪРШЕНО РЕГИСТРИРАНИ. СВЕТКАВИЧНО АНАЛИЗИРАНИ. БЕЗНАДЕЖДНО ДЕТЕРМИНИРАНИ. МОДЕРНО ПРОГНОЗИРАНИ. СКОРОСТНО ЗАПАМЕТЕНИ. НЕЗАБАВНО ЗАСЕКРЕТЕНИ. И ПОРАДИ ТУЙ, ВСЕ ПО-ТЕЖКИ, ВСЕ ПО-БЕЗСЪРДЕЧНИ, ПОДЛИЧКО ЖЕСТОКИ. ВСЕОБЩА СВЕТОВНА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ, ПОЛЕГНАЛА КАТО ПРОКЛЯТИЕ, НАД ДРЕВНИЯ ЛЪЖОВЕН БАЛКАНСКИ СВЯТ. ПРЕВРЪЩАЙКИ ГО, В БЕЗПОЛЕЗНИ ПОТОЦИ ЕЛЕКТРОННИ СИГНАЛИ. КОЛКОТО ДА ГО КАПИЧНЕ ОКОНЧАТЕЛНО. СВЕТОВНА ЕЛЕКТРОНИЗИРАНА БЕЗПОМОЩНОСТ, ДОСТЪПНА ВСЕКИМУ, ПОНЯТНА НИКОМУ. ЩО ДА КАЖЕМ ЗА НАБЕДЕНИЯ ЕКСПЕРТ-ЛАИК ОТ КАФЕНЕ-ТЕРАСА “КУЦОТО КУЧЕ” В ПРИМОРСКИ БЕЛОГРАД? ЗАДЪЛЖЕН ДА ДАДЕ ОКОНЧАТЕЛЕН ВЕРДИКТ, ЗА ПОРЕДНАТА БАЛКАНСКА ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА? САМО ЗАЩОТО Е ЖАЛЪК ЕСГРАОНСКИ ЕЛЕМЕНТ ОТ СИСТЕМА, КОЯТО ЕДВА ЛИ ИМА ХАБЕР ОТ НЕЩО ПО-СЪЩЕСТВЕНО, ОСВЕН ОТ КИЛОМЕТРИЧНИ ИЗБИРАТЕЛНИ ЛИСТИ. ЗАХВЪРЛЕН ОТ ВСЕ ТАЗИ СЪЩАТА ВСЕБАЛКАНСКА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ; ВИНАГИ ВСЕОБЩА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВЕЗДЕСЪЩА; ПО УЛИЦИТЕ НА НАЙ-ЗНАМЕНАТЕЛНАТА ПРЕДНОВОГОДИШНАТА НОЩ ОТ ХИЛЯДА ГОДИНИ НАСАМ.

А ДЕТЕТО, В СЪСЕДНАТА СТАЯ ПЛАЧЕШЕ, ТА СЕ КЪСАШЕ. НАМЕТНАХ ХАЛАТ. ИЗЛЯЗОХ В КОРИДОРА. ПРИЛЕПИХ УХО КЪМ ВИСОКАТА СТАРОМОДНА ДЪБОВА ВРАТА. ОТКРИХ, ЧЕ ЗАЕДНО С НЕГО СТЕНЕ, СКИМТИ И ПЛАЧЕ, И НЕПОЗНАТАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА. .
- СВИРИ, - ПРОПЛАКВАШЕ ЖЕНАТА, - МОЛЯ ТЕ СВИРИ . . . . . .
ДЕТСКИЯТ ПЛАЧ ЗАГЛЪХНА. НЕСТРОЙНИ ЗВУЦИ ОТ ЦИГУЛКА ИЗПЪЛНИХА НОЩТА, ОГЛАСИХА КЪЩАТА, ВТУРНАХА СЕ ПО ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЛАК, РЕШИЛ ДА ГИ ДОГОНИ, ЗАГЛУШИ, УНИЩОЖИ И ПРЕМАЖЕ. .

СВИХ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. КОЙ БИ РАЗБРАЛ ЖЕНИТЕ? ПОНЯКОГА МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СА СЪТВОРЕНИ ЗА КАКВО ЛИ НЕ. ДРУГ ПЪТ ВИЖДАМ, КАК ДОКРАЙ СА НЕОБЯСНИМИ. ВСЪЩ-НОСТ, КОЛКО БАЩИ И МАЙКИ ЖИВЕЯТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ДЕЦАТА СИ? НИМА ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ НЕ ПОДУСПЯВАТ? БАВНО ПРИБРАХ СВОЯТ БАГАЖ. В УСТАТА МИ ГОРЕШЕ ГОРЧИЛКА ОТ ТЮТЮН. ТАКА ОБИЧАМ ХАВАНСКИ ПУРИ. ОБЛЯКОХ СЕ НА ДВЕ, НА ТРИ. ИЗЛЯЗОХ ТИХО И, НА ПРЪСТИ. НАДЯНОХ КАТИНАРЪТ ВЪРХУ ДВЕТЕ БРОНЗОВИ ХАЛКИ, А ТОЙ СЕ РАЗСМЯ С РАЗОЧАРОВАНИЕ НА ЧОВЕК, ПОСТИГНАЛ, ЗА ДА ЗАГУБИ. НЕ, НЕ ОСТАВИХ КЛЮЧА, НА УРЕЧЕНОТО МЯСТО, ПОД ВАРЕЛА С НЕФТ. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ТРАМВАЙНИТЕ РЕЛСИ. ЗА ДА МОЖЕ ИДЕЩИЯТ ТРАМВАЙ, ДА ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МУ. ЗАЩОТО ТАМ, В САМОТНИЯ ТЪЖЕН, ЗЕЛЕНОБОЯДИСАН, ЗАРЯЗАН ОТ ЖИВО И МЪРТВО СТАРИНЕН ТРАМВАЕН КАНТОН, В СЪРЦЕТО НА ОГРОМНИЯ БЕЗМИЛОСТИВ ГРАД - ВСЪЩНОСТ НА КРАЯ НА СВЕТА, БЯХ ЗАКЛЮЧИЛ ПОСЛЕДНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ В МОЯТ ОТДАВНА ПРЕПОЛОВЕН ЖИВОТ, НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПАУПЕР. НО ДА! ОТ КАК СЕ ПОМНЯ, БЕЗПЛАТНО РАЗДАВАМ ЩУРИ ИДЕИ ЗА МОЗЪЧЕН ЩУРМ, НАСРЕЩУ ЧАША КАФЕ А-ЛА-ТУРКА, В КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ". ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, В ДРЕВЕН БЕЛОГРАД. ИДЕИ, С КОИТО НЕ СЕ ЗАЕМА НИКОЙ. ОТ ПРАКТИКАТА Е ИЗВЕСТНО. БЕЗПЛАТНОТО – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗЛИЗА ПРЕКАЛЕНО СКЪПО. .

ТРЪГНАХ НАДОЛУ КЪМ ГРАДА, КРАЧЕЙКИ ОТ ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА. РАЗМАХВАЙКИ КУФАРЧЕТО СЪС СЦЕНАРИЯ ЗА ПРОКЛЕТИЯ МОЗЪЧЕН ЩУРМ, („ТHE BALCAN BRAIN STORM SCRIPT № 101089“.), В РЪЦЕ. КЪДЕТО, ЧЕРНО НА БЯЛО, С ПОЛУПРОЗРАЧЕН ЖЪЛТ МАРКЕР БЕ ОТБЕЛЯЗАНО, КОГА ДА СЕ ВЪЗХИТЯ, (И КАК!?!), КОГА ДА СЕ НАМЕСЯ, (И КАК!?!). И ИЗВИНЕТЕ, КАКВО ТОЧНО СЛЕДВА ДА ВЪЗКЛИКНА, (И КАК!?!). ЧЕ ДАНО СТАНАТ ОКЕЙ НЕЩАТА НА ДЪРЖАВАТА, БЕЗ ДА ОСТАНАТ ОСКЪРБЕНИ НАСТРЪХНАЛИТЕ ОТ ВЕКОВЕ ЗА МЪСТ БАЛКАНСКИ НАРОДИ. ВСИЧКО, ВСИЧКО, ВСИЧКО БЕ ПРЕДВИДЕНО В ТОЗИ СЦЕНАРИЙ, НЕОБХОДИМОТО БЕ НАЙ-ОТЧЕТЛИВО МАРКИРАНО В ЦВЯТ, И ГРИЖЛИВО ПОДЧЕРТАНО. БЯХ ГО НАИЗУСТИЛ – НЕГОВАТА ВЯРА. ВМЕСТО ОНОВА ПОПУЛЯРНО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО БЕЗ ДА Е ЗАБРАНЕНО – ОТДАВНА НЕ СЕ ЧУЕ. САМО ЕДНО НЕ БЕ ОПИСАНО В ТАЗИ ПОДВЪРЗАНА В ТЕЖКА КОЖА КНИГА. НА КАКВА ЖИВА ПАРÀ, (И КОГА!?!),СЛЕДВА ДА РАЗЧИТАМ. СЛЕД КАТО ТОЗИ ПОРЕДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФАРС ЗАВИНАГИ ПРИКЛЮЧИ. КАКТО И, КАКЪВ БАКШИШ БИХА ПОЛУЧИЛИ ОСТАНАЛИТЕ НАРАСТВАЩИ В БРОЙ ИНТЕЛЕКТУАЛ-ЗАГУБЕНЯЦИ КАТО МЕН. КОЛКО МУ Е, ДА ОБУЕМ ЧИЗМИ. .
ЗАД МЕНЕ ТРАМВАЯТ ПРОСКЪРЦА С ВНЕЗАПНИ СПИРАЧКИ. ВАТМАНЪТ ПЪРГАВО СКОКНА. ВДИГНА КЛЮЧЪТ ПРЕД ОЧИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВО. ПОТЪРКА ОГРОМНИЯТ МЕСИНГОВ КЛЮЧ ПО БРАДАТА ЗА КЪСМЕТ. ВПЕРИ ПОГЛЕД В НЕДАЛЕЧНИЯ КАНТОН. ЗАКЛАТИ ЗАКАНИТЕЛНО ГЛАВА. И, ПУСНА КЛЮЧЪТ В БЕЗДЪННИЯ ДЖЕБ НА СЛУЖЕБНАТА СВОЯ ДРЕХА. ВИДЯХ ЛИЦЕТО МУ, ДА ПРОФУЧАВА ПОКРАЙ МЕН. ВЪРХУ НЕГО БЕ ИЗПИСАНО ТАКОВА БЕЗУМНО ЩАСТИЕ, ЧЕ НАПРАВИ ДА СЪЖЕЛЯ И ЗАВИДЯ. ПРОДЪЛЖИХ, БЕЗ ДА БЪРЗАМ, ПО ТРАМВАЙНИТЕ ТРАВЕРСИ НАДОЛУ, КЪМ СТОЛИЧНИЯТ ГРАД, КЪДЕТО ДУМАТА МИ ЩЕШЕ ДА СЕ ЧУЕ ЗА ПРЪВ, А НАВЯРНО И ЗА ПОСЛЕДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПЪТ. СТИСКАХ В ДЖЕБ КАРМИНЕНИЯТ ШАРФ. СЪКРОВЕНА ПЛЯЧКА, ОТ НАЙ-ИСТИНСКАТА НОЩ В ЖИВОТА, НА ЕДИН ПРИСТАНИЩЕН ГАМЕН. ИСТИНСКИЯТ КЛЮЧ, ОТ ИСТИНСКИЯ ДОМ, НА МОИТЕ НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ.



LEVITATION, short story, B. K. AVRAMOV-HEMY

(C) 2000 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ЛЕВИТАЦИЯ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

НА ПОРЕДНИЯ СВЕТОВЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС, ДОВЕЛ ДО АБСОЛЮТНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ БИСЕКСУАЛЕН СВЯТ, НА МЕСТАТА ЗА ПОЧЕТНИ ГОСТИ; А ТОВА ВИНАГИ ОЗНАЧАВА „БЕЗПЛАТНО“; ТОКУ ПРЕД НАС СЕ ИЗТЪПАНИХА ДВЕ ПРИЯТНО ПОБЕЛЕЛИ ШИКОЗНО ОБЛЕЧЕНИ ПОЧТИ ЕЛЕГАНТНИ ДАМИ. ОКУПИРАЛИ МЯСТО КОЛКОТО ЗА ЧЕТИРИ, ТЕ ПОСТОЯХА – ПОСТОЯХА, ПОШУМЯХА – ПОШУМЯХА, ПА СКОКНАХА ДА СЕ ОТТЕГЛЯТ. ПРЕМИНАВАЙКИ
ПОКРАЙ НАС, ИЗЛЪЧВАЙКИ УХАНИЯ НА ДАЛЕЧНИ ЗЕМИ И ЗНАЧИТЕЛНО ПО-БЛИЗКИ МОРЕТА, ДАМИТЕ НАПРАВИХА ДА ХВЪРЛЯ ПОГЛЕД ПОДИР ТЯХ. НЕВЕРОЯТНО, НО ДВЕТЕ ДАМИ – ЛЕТЯХА ОТ ТЕАТЪРА - НАВЪН. ПРИ ТОВА, БЕЗ ДА БЪДАТ БАЛЕРИНИ. БЕЗ ДА ИМАТ НЯКАКВИ КРИЛА. БЕЗКРАЙНО УДИВЕН, ОСТАНАХ СЪС ЗЯПНАЛА УСТА. ТАКОВА ХВЪРКАНЕ НЕ Е ЗА ВСЕКИ. НЕ ВСЕКИ ГО МОЖЕ. НАПРЕГНАХ СЕ, ПА ПОРАЗРОВИХ ПАМЕТТА СИ.

КАТО НИЩО СИ ПРИПОМНИХ, КАК ЕДНА ТЪЖНА ЛИ ТЪЖНА, СТУДЕНА ЛИ СТУДЕНА; ЗИМНА БЕЛОГРАДСКА ПРИВЕЧЕР, В ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНИЯ УЧИЛИЩЕН ЗВЪНЕЦ, ТАЙНИЧКО ПОДРЕМВАХ В КУХАТА УЧИТЕЛСКА СТАЯ НА ТЕХНИКУМА
ПО ОРИЕНТАЛ-ПРОВИНЦИАЛИСТИКА, КЪДЕТО ПРАВЕХ ОТЧАЯНИ ОПИТИ ДА ПРЕПОДАВАМ ХАШЛАДИСАНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И УПРАВЛЕНИЕТО. В СЪСЕДНОТО КРЕСЛО СЪЩОТО ВЪРШЕШЕ, С ДОБРЕ ДОЛОВИМО НАСТЪРВЕНИЕ, ПО-НАДАРЕНАТА ОТ ДВЕТЕ СТРАХОТНИ ДАМИ. ПРЕЛЕТЯЛИ ПРЕДИ МИНУТИ ПОКРАЙ НАС - ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ИЗОСТАНАЛИ В ОПИТИТЕ ЗА ПОДХВРЪКВАНЕ ЗРИТЕЛИ.

ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ЖЕНАТА ИЗЛИЗАШЕ ИЗ СВОЯТА СИ ДРЯМКА. И, ЗАПОЧВАШЕ ДА МЕ НАПЪТСТВА. КАТО КАК ДА ПОСТИГНА БАЛАНС НА МЕНТАЛНО-МАТЕРИАЛНОТО В ЖИВОТА. ТОВА ВНЕЗАПНО ИЗРИГВАНЕ НА ДУМИ; ОТ ЖЕНА КОЯТО ТАКА СЛАБО ПОЗНАВАХ, НАСАМЕ - В ИЗПЪЛНЕНАТА С ОСТАТЪЧЕН
ТЮТЮНЕВ ДИМ УЧИТЕЛСКА СТАЯ – ПО ÒНО ВРЕМЕ ТОВА БЕ ДОПУСТИМО; ПРАВЕШЕ ЧЕСТО-ЧЕСТО ДА ПОГЛЕЖДАМ ЧАСОВНИКА ВЪРХУ СТЕНАТА. ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК, Т.Е. В НАЧАЛОТО НА НАСТОЯЩИТЕ ТАКА ПОЗИТИВНИ ОРГАНИЗАЦИОННО-УПРАВЛЕНСКИ ПРОМЕНИ, НА МИЗЕРСТВАЩОТО УЧИТЕЛСТВО БЕ РАЗПОРЕДЕНО, ИМА-НЯМА ЧАСОВЕ, ДА ИЗТЪРПЯВА КРАЯТ
НА УЧЕБНИТЕ ЗАНИМАНИЯ – ПА ЩО ЩЕ ДА СТАВА. ТАКА БИЛО ПО ЦЕЛИЯТ СЪВРЕМЕНЕН СВЯТ. ТОГАВАШНИЯТ МИНИСТЪР НА ПРОСВЕТАТА СЕ БЕ ЗАВЪРНАЛ ОТ БРАТСКА ЯПОНИЯ, (А ЗАЕДНО С НЕГО ЕДИНСТВЕНАТА ТОЙОТА В БЕЛОГРАД!?!), КЪДЕТО БЕ СПЕЦИАЛИЗИРАЛ ПУСКАНЕ НА ХАРТИЕНИ БАЛОНИ ФУГО, НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ БАСКЕТБОЛНИТЕ ПЛОЩАДКИ В УЧИЛИЩАТА, В СЛУЧАЙ НА ИЗНЕНАДВАЩО НАСТЪПЛЕНИЕ, НА ОТВРАТИТЕЛНИЯ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ СТРОЙ. ТОВА БИЛО ОБИЧАЙНО ЗАНИМАНИЕ ЗА ЯПОНСКИТЕ ШКОЛА ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. БЕ СТАНАЛ ДОКТОР ХОНОРИС-КАУЗА СЪС СВЕТОВНА НЕИЗВЕСТНОСТ, НА ОЩЕ ПО-НЕИЗВЕСТЕН ИЗТОЧЕН УНИВЕРСИТЕТ. И, ПАУПЕР-ДАСКАЛИТЕ В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ЩО ДА СТОРЯТ - ПОДЧИНЯВАХА СЕ. ДОКАЗВАЙКИ НА СЕБЕ СИ И НА СВЕТА,ЧЕ ПРЕНЕСЕНИЯТ ОПИТ ВИНАГИ Е ОТ ПОЛЗА И ФАЙДА. ОСОБЕНО ЗА ОНЗИ, КОЙТО ГО Е ПРЕНЕСЪЛ.

ДОЙДЕ ПРИСЛУЖНИКЪТ, ПОВИКА ДАМАТА ПРИ ДИРЕКТОРА. ТЯ
ПЪРГАВО СКОКНА. НА ИЗЛИЗАНЕ МИ ХВЪРЛИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПОГЛЕД БЕЗ ОЧИЛА. ДОТОЛКОВА ЗАМЪГЛЕН, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА СИ ПРИПОМНЯ ЕДНА ОТДАВНА ЗАБРАВЕНА МОЛИТВА.
ВСЕ ПАК ПОБЪРЗАХ, ДА ЗАДРЕМЯ.

НЕ МИНА И ЧАС. ПРИСЛУЖНИКЪТ – СИН-ЗЕЛЕН, ОТНОВО СЕ ЯВИ.
- ДУРУГАРЮ ХЕМИ, - КАЗА НА ПРЕСЕКУЛКИ НЕРВНИЯТ ЧЕЛОВЕЧЕЦ, - ДУРУГАРЯТ НАШ ЛЮБИМ БАШ-ДИРЕКТУР, ТЕ ВИКЪ НИЗЪБАВНУ!
- СПЕШНО ЛИ?
- СОВСЕМ- БА!?! ПЪК АЗЕКА ША ИЗТИЧАМ, ЗА ПЪРТЪ ЗЪ ЗНАМИТУ!

КАБИНЕТЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР, БЕ В ДЪНОТО НА КОРИДОРА. УСТРЕМИХ СЕ, ОСМЕЛИХ СЕ, ПОЧУКАХ - ПА ВЛЯЗОХ. ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ХВАНА ЗА РЪКАТА. ДРЪПНА МЕ НАВЪТРЕ. ПРЕМИГНА СИТНО-СИТНО С ОЧИ. ТУРИ
ПРЪСТ НА УСТА. ИЗСЪСКА: „СУС!“ НАПРАВО ДРУГАРСКИ СИ МЕ ПРИОБЩИ, ЧОВЕКЪТ МУ С ЧОВЕК. А, В ОЧИТЕ МУ СЕ ЧЕТЕШЕ ТАКЪВ УБИЙСТВЕН СТРАХ, ЧE ТРЪПКИ МЕ ПОБИХА.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ВСЕКИ ДРУГ ПЪТ, ПРЯКО РАЗПОРЕЖДАНИЯТА ЗА ИКОНОМИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, КАБИНЕТЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР БЕ ОБЛЯН В ПОТОЦИ ЛЪЧИСТА СВЕТЛИНА. СВЕТЛИНАТА СТРУЕШЕ ОТ ЕДИН ОТДАЛЕЧЕН ЪГЪЛ НА РАЗКОШНИЯТ ГИПСОВ ТАВАН. ПЛАХО ВДИГНАХ ОЧИ. ТАМ ВИСЕШЕ - СЯКАШ ПЛУВАШЕ, ПРЕПОДАВАТЕЛКАТА ПО МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ. ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДИСЦИПЛИНА ЗА ПОДРАСТВАЩИ И СТАРЕЕЩИ НАДЛЪЖ И ШИР ПО НАШАТА ЗЕМЯ ХУБАВА. И ОСОБЕНО – В КУРОРТЕН БЕЛОГРАД, ПОДЛОЖЕН НА УПАДЪЧНОТО ВЛИЯНИЕ НА ТЪЛПИ ЕВТИНДЖИИ-КУРОРТИСТИ. НЕЗАМЕНИМАТА ПРЕПОДАВАТЕЛКА ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ, А АКО ОСТАНЕ ВРЕМЕ И ПО ЕТИКА И ЕСТЕТИКА – БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕ, ВИСЕШЕ В ГОРНИЯТ ДЕСЕН ЪГЪЛ ПОД
СТАРОМОДНИЯ ТАВАН. ЦЕЛИЯТ ОБСИПАН С ГИПСОВИ ПАНДЕЛКИ, ДАНТЕЛИ, СКУЛПТИРАНИ ЦВЕТЯ, АМУРЧЕТА И БРАДЯСАЛИ НЕПТУНИ ПОД ВАРАК. ИЗЛЪЧВАЙКИ УХАННА ТЕЛЕСНА СВЕТЛИНА. НЕ ПО-МАЛОМОЩНА ОТ РЕЗЕРВНИЯТ
УЧИЛИЩЕН АГРЕГАТ. ПОД ЖЕНАТА ПРИСЛУЖНИКЪТ БАЙ МИЛАН АСАНДУРЯН, БЕ РАЗТВОРИЛ БЛЯСКАВА МЕТАЛИЧЕСКА СТЪЛБА, РОДНО ПРОИЗВОДСТВО. ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР СИ ЗНАЕШЕ РАБОТАТА. ПРЕПОДАВАШЕ ТЕХНИКА НА
БЕЗОПАСНОСТТА – В ПЕТИ КУРС. ВИНАГИ ПОСЛЕДЕН ЧАС. ЩОТО ДА НЕ БИ НЯКОЙ ДАСКАЛ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ДРАСНЕ ПРЕДИ 19:00., ЧЕ ДА ПОЕМЕ В НЯКОЙ ПУЦ ЛЕКТОРСКИ.

В ДИРЕКТОРСКИЯ КАБИНЕТ ЕХТЕШЕ ХУБАВ ЛАТИНОАМЕРИКАН-СКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ. УЧИЛИЩНАТА ФОНОТЕКА ЗАЕДНО С УРЕДБАТА И ГРАМОФОНА, ДИРЕКТОРЪТ ДЪРЖЕШЕ ИЗКЪСО ПОД РЪКА. ЩОТО, ДА НЕ БИ НЯКОЙ НЕЗРЯЛ ПОЛИТИЧЕСКИ КУРСИСТ, ДА СЕ ОСМЕЛИ ДА ИЗВЪРТИ НЯКОЯ УПАДЪЧНА РОК-БАЛАДА. ЗЯПНАХ ПОЧТИТЕЛНО ДИРЕКТОРА В ОЧИ, И ТОЙ ПОСОЧИ СТЪЛБАТА, СВИВАЙКИ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. А ЖЕНАТА СИ ВИСЕШЕ ТАМ, ТАНАНИКАЙКИ СИ ИСПАНОЕЗИЧНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ, БЕЗ НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА СЛИЗА. ПРЕЗ ШИРОКО ОТВОРЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ ПОДУХВАШЕ ЛЕК ВЕТРЕЦ. ОТ ТОВА, РОКЛЯТА Й ТУК-ТАМ СЕ ДИПЛЕШЕ. ТОГАВА ЖЕНАТА ПРОТЯГАШЕ ДЛАН. И, СРАМЕЖЛИВО ЗАЩИПВАШЕ ПОЛИТЕ МЕЖДУ КРАКАТА СИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАВА ДА ИЗЛЪЧВА НЕПОНОСИМИ КОЛИЧЕСТВА ПАРЦИАЛНА СВЕТЛИНА.
БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПОВТАРЯ, СЛЕДВАЙКИ РИТЪМА НА ИСПАНОЕЗИЧНИЯТ МАРШ.

- ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ! . . .
- ТРА - ЛА - ЛАЛАЛА . . .
- ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ! . . .
- НАНИ - НАНИ - НАНИ - НА-А-А . . .
- ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ! . . .
- АНАДЪН-МЪ - А!?!

ВРАТА СЕ ОТВОРИ-ЗАТВОРИ. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С ПРЪТА ОТ УЧИЛИЩНОТО ЗНАМЕ В РЪЦЕ. ПРЪТЪТ СЕ ОКАЗА СГЛОБЯЕМ. ПРИСЛУЖНИКЪТ ЯКО НАТЕГНА ВИНТОВИТЕ СВРЪЗКИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАВА ДА ПОГЛЕЖДА КЪМ
ЖЕНАТА, ДИРЕКТОРЪТ, МЕН И, РАЗБИРА СЕ, ОТНОВО КЪМ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР.
- ТЪЙ-ТЪЙ ... - ПОВТАРЯШЕ СИ БЕДНИЯТ ЧОВЕЧЕЦ. - ТЪЙ – ТЪЙ - НЪЛ-ТЪЙ ...
А ЖЕНАТА ВИТАЕШЕ В РИТЪМА НА МАРШ, ПРЕПОВТАРЯЙКИ МОНОТОННО СВОЕТО СИ ЛОГО; ПОДПЯВАЙКИ, НЕУКРОТИМО ИЗЛЪЧВАЙКИ ПОРЦИИ СВЕТЛИНА КАКВИТО РЕЗЕРВНИЯТ УЧИЛИЩЕН ГЕНЕРАТОР НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА
ПОСТИГНЕ. БЕЗ НАМЕРЕНИЕ ЗА СВОЕВРЕМЕННО ПРИЗЕМЯВАНЕ.

НАСТАНА ПОЛУНОЩ. ПОТРЪГНА РАЗСЪМВАНЕ. ПРИСЛУЖНИКЪТ МИ ТИКНА В РЪЦЕ СГЛОБЕНИЯТ ПРЪТ НА ЗНАМЕТО, ПА ИЗЛЕЗЕ ДА ЗАКЛЮЧИ УЧИЛИЩЕТО. БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА В БЕЛОГРАД СИ ПОЗВОЛЯВАХА ДА НОЩУВАТ, ИЗ ЧИСТИЧКИТЕ КОРИДОРИ НА СЕРТИФИЦИРАНОТО ПЪРВОКЛАСНО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ.

ЩОМ ПРИСЛУЖНИКЪТ СЕ ЗАВЪРНА, ДИРЕКТОРЪТ ПУСНА
ПЛОЧАТА ОТНАЧАЛО. ПОТОЦИТЕ СВЕТОВНА СВЕТЛИНА ОТНОВО БЛИКНАХА. ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР, ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЧЛЕН НА РАЗШИРЕНИЯ ПЛЕНУМ НА ОК НА БКП, ИСТИНСКИ СЕ РАЗЯДОСА. ХАРЕСВАЛ РЕВОЛЮЦИОННИ МАРШОВЕ НА
СЛАБОИЗВЕСТНИ ЕЗИЦИ, НО ЕДИНСТВЕНО ТОГАВА – КОГАТО МУ ОТЪРВА.
- ДРУГАРЮ ХЕМИ, - КАЗА И ДОБАВИ. - НАЛИ СТЕ СПЕЦИАЛИСТ ПО ПОДЕМНО-ТРАНСПОРТНИ МАШИНИ И ВСЯКАКВА ТЕХНИЧЕСКА МЕХАНИКА?
- ТЪЙ ВЯРНО, - ОТВЪРНАХ, - НО ЧАСОВЕТЕ МИ СА МАЛКО. ЕДВА ВЪРЗВАМ НОРМАТИВ.
- СЕГА НЕ Е ВРЕМЕ! - КРЕСНА УВАЖАЕМИЯТ ОТ ЦЯЛ БЕЛОГРАД ДИРЕКТОР НА ТЕХНИКУМА ПО ОРИЕНТАЛ-ПРОВИНЦИАЛИСТИКА И СУБКУТУРАЛНА КОМПРОНАНОМИСТИКА. - СТИСНЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЗДРАВО ПРЪТА, ДРУГАРЮ ХЕМИ, ИМАЙТЕ ГО ЗА ПАРТИЙНО ПОРЪЧЕНИЕ. ИЗКАЧЕТЕ СЕ ТИХО-ТИХИЧКО ПО СТЪЛБАТА, НАЛИ МЕ РАЗБИРАТE - И!?! - И – БАМ! ПО ДЕБЕЛИЯТ
ЗАДНИК! БАМ! ПО ДЕБЕЛИЯ ЗАДНИК! - ЧЕ СЪВСЕМ ОКЪСНЯХМЕ, ЗНАЧИ.

ИЗКАЧВАЙКИ СЕ ПО СТЪЛБАТА, С ПРЪТА ОТ СВЕЩЕННОТО УЧИЛИЩНО ЗНАМЕ В РЪЦЕ, (ДВА ЛЪВА В БЕЗПОДОБНА ХВАТКА С МЕЧКА НА КОЛЕНЕ), БЕЗ ОСОБЕНО УСИЛИЕ ПРОЗРЯХ. НАШАТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КОЛЕЖКА, НЕЩАТНИЯ ПАРТИЕН СЕКРЕТАР НА ТЕХНИКУМА - МЕДИТИРА. ТАЗИ ЖЕНА, ТОЗИ ТАКА ДОБРЕ ПОДГОТВЕН ФИЛОСОФ-МАТЕРИАЛИСТ-ДОКЛАДЧИК,
СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА МЕДИТИРА. ЩЯХ ДА Й ДАМ ДА СЕ РАЗБЕРЕ.

ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВНИМАТЕЛНО ИЗКАЧИХ СТЪПАЛАТА НА РАЗТВОРЕНАТА СТЪЛБА. ЛЕКИЧКО ПОБУТНАХ С ПРЪТ ЖЕНАТА. ТОВА СЪВСЕМ НЕ Я СМУТИ. РАДИОГРАМОФОНЪТ ДЪНЕШЕ ЛИ ДЪНЕШЕ ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ. ЛЕКИЯТ ВЕЧЕРЕН ТРАМОНТАНА РАЗВЯВШЕ НЕЙНИТЕ
ПОЛИ. А ВИСЯЩАГА ЖЕНА НАМИРАШЕ ВРЕМЕ И СИЛИ, ДА ГИ ЗАЩИПВА МЕЖДУ СВОИТЕ БЕДРА, ДОКАТО НИ СЕ ЗАКАНВА ЗАКАЧЛИВО С ПРЪСТ. РАЗБРАХ, ЧЕ С ЛЕКИЧКО ПОБУТВАНЕ РАБОТАТА НЯМА КАК ДА СТАНЕ. ПОДПИТАХ С ОЧИ И ЖЕСТ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР. ТОЙ КИМНА УТВЪРДИТЕЛНО С
ГЛАВА. ПОСЕГНАХ ОТНОВО, А ГЛАСЪТ НА ВИСЯЩАТА ЖЕНА ПРОЗВЪНЯ.
- ИДВАШ ЛИ? - ЗАПИТА ПРЕКАЛЕНО ЗВЪНКО. НАВЯРНО ПРЕДПОЛАГАШЕ, ЧЕ ЗА ТАМ - КЪДЕТО СПОРЕД НЕЯ - Е ЧИСТО И СВЕТЛО, ВСЕКИ БИ ФУКНАЛ. - ЕХ ЧЕ МИ Е ГОТИНО !?!
ОСЕНЕН ОТ СВОЕТО ОТКРИТИЕ СВИХ РАМЕНЕ.
- ДРУГАРКО НЕЩАТЕН ПАРТИЕН СЕКРЕТАР, - ПРОГЪГНАХ РЕВНИВО, - ОЩЕ ЗАРАНА ТИЧАМ В ОК НА БКП, ОТДЕЛ „РЕЛИГИЯ И АТЕИЗЪМ“, ЗА ДА ДОКЛАДВАМ ЗА ТОЗИ ТАКА НЕВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ НА АНТИМАРКСИЗЪМ И ОТКРОВЕН ТРОЦКИЗЪМ.

И, ЧУДОТО СТАНА. СВЕТЛИНАТА СЕКНА. ОГРОМНОТО ТЕЖКОТОВАРНО ТЯЛО ПЛАВНО СЕ СПУСНА ОТ КЮШЕТО НА ТАВАНА - В КЮШЕТО НА ПОДА, А КРАКАТА Й РАЗТЪРСИХА УЧИЛИЩЕТО. ЖЕНАТА НЕЗАБАВНО СЕ СПУСНА КЪМ ГАРАФАТА С ВОДА. НЕ ПОДОЗИРАХ, ЧЕ В ПОДОБНИ СЛУЧАИ ТОВА НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА.

ВСИЧКО ТОВА СИ ПРИПОМНИХ ОНАЗИ ЧАРОВНА ЛЯТНА БЕЛОГРАДСКА ВЕЧЕР, НА ПОРЕДНИЯ СВЕТОВЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС. КОГАТО ДВЕ ДОБРЕ ПОЗНАТИ ДЕБЕЛАНИ, НАПУСНАХА С ПРЕЛЕТНИ СТЪПКИ МЕСТАТА ЗА ПОЧЕТНИ ГОСТИ, А ПОДИР ТЯХ ОСТАНА ОСТАТЪЧНАТА ВОНЯ, НА ДВЕ ЗЛЕ ПОДДЪРЖАНИ БЕДНЯШКИ ТЕЛА. РЕКОХ СИ, ТОВА Е ОНАЗИ ВОНЯ, КОЯТО ПРЕКАЛЕНО ТРУДНО СЕ РАЗНАСЯ. ОСОБЕНО НА БАЛКАНИТЕ. МАКАР НАРОДЪТ ТАКА ОТДАВНА ДА Е НАВИКНАЛ.
The End - 07/09/11;05:06:21 AM/01.05.2013-15:27/ 03.04.3015.