РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
ПРЕЗ НОЩТА ИЗЛЕЗЕ ВЯТЪР. ВЯТЪРЪТ БЕ СИЛЕН И НАПОМНЯШЕ БУРЯ В БИСКАЯ. ТОВА Е ТРАМОНТАНА, РЕЧЕ СИ ЧОВЕКЪТ. ТАКА СИ СЕ ПРОМЪКВА. ПРЕЗ ФРАНГА-БАИР – ЧАК - НАНАСАМ. ПРЕЗ БЕЛОГРАД – ЧАК – ДО ПОРТА. ГОНИ МОРЕТО - ФЮЙ - Й - Й! - ГОНИ ГО ВСЯКА ЕДНА КАЛПАВА НОЩ. ЛОШО Е, ЧЕ ВСЕ ПО-РЯДКО ГО УСЕЩАМ. ПОРАДИ КАКВО? ПОРАДИ ВЪЗРАСТТА, КАЗА СИ КАПИТАНА, ЕТО ПОРАДИ КАКВО.
ВЯТЪРЪТ БЛЪСНА ВРАТАТА НА ГАРАЖА, ПРЕВЪРНАТ В АТЕЛИЕ ОТ ЖЕНАТА ТЪЧАЩА КИЛИМИ. ЗАПЪНАТА НЕ ОСОБЕНО ЗДРАВО, ВРАТАТА ПОХЛОПВАШЕ ПРИ ВСЕКИ ТРАМОНТАНЕН ПОРИВ.ВЪРВЕШЕ ШУМ НА БЯГАЩИ ЛИСТА. ВИХЪРЪТ ПРЕПУСКАШЕ С БЪРЗИНА НА ЕЛЕН. И СЯКАШ, СВЕТЪТ БЕ ЕДИНСТВЕНО НА ДВАМАТА.
МОРЕТО БУЧЕШЕ НЕДАЛЕЧ. МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. И РЕШИ, ЧЕ МОРЕТО ВЕЧЕ НЕ ЕХТИ КАКТО В ОНЕЗИ ДАЛЕЧНИ ДНИ. КОГАТО БЕ ЕДИНСТВЕНО УДИВИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ В ТЕСНИЯ ПОЛУКРЪГ НА ДЕТСКИЯ ХОРИЗОНТ. ВПЕРИ ОЧИ В БЕЗЛИКИЯ БЯЛ ТАВАН. ИДЕЩОТО УТРО БУДЕШЕ ЦВЕТОВЕ ПО ОПНАТИЯ ВЪРХУ ТЪКАЧНИЯ СТАН КИЛИМ. ВЪРХУ ТВЪРДОТО ЛЕГЛО ПОД ШАРЕНА ЧЕРГА, ЕДНА ЖЕНА СТЕНЕШЕ ПРЕЗ СЪН. ЖЕНАТА СЪНУВАШЕ МЛАДОСТ.СВЕТЛЕЕШЕ. МАЛКИЯТ КВАДРАТ НА ПРОЗОРЕЧНОТО СТЪКЛО ПОТРЕПВАШЕ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА. ЗВЪНЛИВ СЪНЕН ЕКРАН ПРОНИЗАН ОТ НИШКИ НА АРМАТУРА. ПОДОБНО СМОК, ПО НЕГО ИГРАЕШЕ СЯНКАТА НА УГНЕТЕНА ОТ ВЯТЪРА ЛИПА
МЪЖЪТ СИ СПОМНИ ВИДА НА МОРЕТО, В ТОЗИ НИТО КЪСЕН - НИТО РАНЕН, ПОЛУНОЩЕН ЧАС. ПОМИСЛИ, КАК ВЪЛНИТЕ ПОЕМАТ ИЗ ГЛЪБИНИТЕ СИЛА И МОЩ. ЗА ДА ПРЕХВЪРЛЯТ НИСКИТЕ БОРДОВЕ НА ТАНКЕРИ ПО РЕЙДА. КАК ГОРОЛОМНО РЕВАТ, КАК БЕЗПОМОЩНО ГРИЗАТ ПРЕСТАРЯЛАТА ВЪЛНОЛОМНА СТЕНА. КАК ТАЗИ СТЕНА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА МОРЕТО. ПОДРЪЧНОТЪКАНИЯ СЕЛСКИ ПЛАТ, МЪЖЪТ ПОЧУВСТВА ТОПЛИНАТА НА ЖЕНАТА. УСЕТИ ТЯЛОТО Й- НАЖЕЖЕНО И ТРЪПНО. ДОЧУ ДЪХЪТ Й. И, КАКТО ЛЕЖЕШЕ САМ-САМИН В НОЩТА, ОБХВАНАЛ СЕБЕ СИ, ЖЕНАТА И СВЕТА С МИСЪЛ СЕ ЗАПИТА, КОЕ ГО Е РАЗБУДИЛО ТАКА НЕНАДЕЙНО.
ТОГАВА, ОНЗИ ЗВУК ОТНОВО ДОЙДЕ, ПА ГО СПОХОДИ. Я, КАЗА СИ СЪНЕНО МЪЖЪТ, НА ВЪЛНОЛОМА НЕЩО СТАВА. БЕ НЕЗНАЙНО КОЕ ПОКОЛЕНИЕ МАРИМАН. БЕЛОГРАД, БРЕГЪТ МОРЕТО, ГЕМИДЖИЛЪКА, ГДЕ НИКАКВИ ГИ НЯМА. О, КАЗА СИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ МЪЖЪТ – НИМА ТАКА ЗАЧЕЗВА ВСИЧКО!?!
ЗАЕДНО СЪС ЗВУЦИТЕ НА ТАЗИ НЯКАК БЕЗКРАЙНА НОЩ, ЗВУКЪТ ДОЙДЕ, ПРЕХЛОПА И НАХЛУ. РАЗЧУПВАЙКИ СЪПРОТИВАТА НА НЕМАДЖУНОСАНОТО ПОТРОПВАЩО ПРОЗОРЧЕ. ПЪК СЕ НАСТАНИ. ТОВА Е КАВАКЪТ, РЕШИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ ВЕЧЕ СИ ОТИВА, РЕЧЕ СИ ТЪЖНО МЪЖЪТ, КАВАКЪТ СТЕНЕ И СЕ ПРОЩАВА СЪС ЗЕМЯТА, С БРЕГА И БЕЛОГРАД, РЕЧЕ СИ, ПРОЩАВА СЪС ВСИЧКИ НАС, СЪС ВСИЧКИ ОНЕЗИ НА КОИТО В КРЪВТА ДО СМЪРТ ШУМИ МОРЕТО.
ЗАСАДЕН В ДАЛЕЧНИ ВРЕМЕНА ОТ ЦАР, ДОШЪЛ ЗА ДА ОТМИНЕ, КАВАКЪТ Е РЕШИЛ ДА СИ ОТИДЕ. БРЕГЪТ ГО Е ХРАНИЛ ДЕСЕТИЛЕТИЯ С НАДЕЖДА. ДОКАТО ГРИЗЕ БРЯ, ДЪНО И КЕЙ, МОРЕТО ГО Е ПОИЛО СЪС СОЛ. КАВАКЪТ СЕ Е ПЕРИЛ-ВИРИЛ НАВИСОКО ВСРЕД НЕБЕТО. ОПЪВАЛ СЕ Е СРЕЩУ ВЕТРОВЕ, ОБЛАЦИ, ПТИЦИ, ХОРА И ЗМИИ. ЧАК ДО ТАЗИ ПРЕДЗИМНА БУРЯ.УСПЯЛА ДА ГО ПРЕБОРИ. ТАКА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВСИЧКИ НИЕ, РЕШИ ЛЕЖАЩИЯТ ЧОВЕК, ЩОМ УДАРИ НАШЕТО ВРЕМЕ. ДАНО ДА Е СРЕД БУРИ! ДАЛИ ЩЕ Е ВСРЕД ХАЛИ? НЕКА БЪДЕ ОТВЕДНЪЖ. (ПРАС! ГУДБАЙ ФОРЕВЕР!) МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. СКОКНА. ЛОВКО ЗАПОЧНА ДА СЕ ОБЛИЧА, БЕЗШУМНО И ТРЕСКАВО.
ДОКАТО НАХЛУЗВАШЕ СТАРАТА ПОЛУВОЕННА МОРЯШКА ГАЛАНКА, ВЪОБРАЗЯВАШЕ СИ ЧЕ КЪСМЕТ МУ НОСИ, ДОКАТО ТЪРСЕШЕ В ПОЛУМРАКА ЗАХВЪРЛЕНИТЕ ДЪНКИ, ЖЕНАТА ПРОДЪЛЖИ ПРЕЗ СВОЯТ СЛАДОСТЕН СПОКОЕН СЪН. НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЪНУВА, ЧЕ СЕ ЛЮБИ. ВЪРНА ЧАСА НА РАЖДАНЕ НА СВОЯТ ЕДИНСТВЕН СИН. НАХЛУ В ОПЕРАЦИОННАТА, СЯКАШ ЧУЖД ЧОВЕК. ВИДЯ СЕ ДА ЛЕЖИ УПОЕНА. ВИКЪТ НА ДЕТЕТО Я РАЗБУДИ, НО ТЯ НЕ ОТВОРИ ОЧИ. САМО ПРИТИХНА С РЪЦЕ НА ГЪРДИ, ЗАГЛЕДАНА В ОТДАЛЕЧАВАЩИЯ СЕ ОБРАЗ НА НЕЙНИЯ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, ИЗВЕДНЪЖ ИЗРАСТНАЛ СИН. НАПУСКАЩ ОГРОМНАТА БЯЛА ЗАЛА, ПОЛИТНАЛ НАД СВЕТА С ОГРОМНО РАЗЗЕЛЕНЕНО ДЪРВО В РЪЦЕ. КАК НИЩО НЕ БИ МОГЛО ДА ГО ВЪЗПРЕ.
ЖЕНАТА В ПОЛУСЪН РАЗБРА, ЧЕ МЪЖЪТ КРАЙ НЕЯ Е РЕШИЛ. И ТРЪГВА. ИСКАШЕ Й СЕ ДА СТАНЕ, ДА СКОКНЕ, ДА ИЗВИКА: НАКЪДЕ В ТАЗИ БУРЯ, ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ - НАЛИ? НО СЪНЯТ ВИДЯН ПРЕДИ МИГ БЕ ТОЛКОВА СЪКРОВЕН И ЧУДЕСЕН, ЧИСТ, СВЕТЪЛ И В БЕЛОСНЕГ; А МИГЪТ НА РАЖДАНЕ ТАКА БОЛЕЗНЕНО СЛАДЪК, ЧЕ ТЯ РЕШИ ДА ОСТАНЕ ПРИ СВОЯТ СИ СЪН. СЪНИЩАТА НИКОГА НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ, УСТАНОВИ ЖЕНАТА. КАКТО МЪЖЕТЕ, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДО ЕДИН ДА ОБИЧАМ.
ЩОМ ИЗЛЕЗЕ НАВЪН, МЪЖЪТ ВДИГНА ЯКА. ТРАМОНТАНА ГО ПОДГОНИ СЯКАШ ПЛАТНОХОД. КЪМ ПРИСТАНИЩАТА НАДОЛУ. КЪМ РЕВЯЩОТО НЕИСТОВО МОРЕ, ЗАЛИВАЩО ВХОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН ФАР, ЧАК ДО ЗЕЛЕНИЯ ЕДВА МЪЖДУКАЩ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ФЕНЕР. МЪЖЪТ ЗАПОЧНА ДА ПРИБЯГВА ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ ПОД НАПОРА НА БЕСНЕЕЩИЯ ВЯТЪР; ПРЕДЕСЕННО ТОПЪЛ - ПО ЗИМНОМУ СВИРЕП. В ПОСОКА НА ЗВУКА, ПРОНИЗАЛ ГО ВСРЕД БЕЗСЪННА ЛЮБОВНА НОЩ. РАЗДВИЖИЛ НЕГОВАТА КРЪВ НАДОЛУ, НАДОЛУ, НАДОЛУ КЪМ ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА. КЪДЕТО ВОДЕХА ВСИЧКИ ПЪТИЩА НА ВЛЮБЕНИ. КЪДЕТО СЕ ПРЕСИЧАХА БЕЗКРАЙНИТЕ НЕЗАБРАВИМИ ПЪТЕКИ НА МИНАЛО И ДЕТСТВО. ЗАГЪРБЕНО, ЗАБРАВЕНО ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ. НО, КОЙ ПОМНИ И ХАРЕСВА ЕДНО ДЕТСТВО? ЕДИНСТВЕНО СТАРИТЕ МЪЖЕ, РЕШИ КРАЧЕЩИЯТ МЪЖ, ПОТРАКВАЙКИ С ПОДКОВАНИ ВИСОКИ ОБУЩА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ВСЛУШВА В БУРЯТА, ЕДИНСТВЕНО СТАРИТЕ БАРАБИ. НЕВДЕТИНЕНИ СТАРЦИ, ЗАВИНАГИЗАКЪСАЛИ ВСРЕД ДЕТСТВО, МОРЕТА И ЖЕНИ. ВСРЕД ВОЯ НА ВСЕВЪЗМОЖНИ ТРАМОНТАНА,ПОРАДИ НАГЛАСА НА ТУПТЕЖА НА ЕДНО СЪРЦЕ.
МЪЖЪТ УСЕЩАШЕ ТЪТЕНА НА ПРОГНИЛОТО ОТ ВРЕМЕТО ДЪРВО. ПРОТИВЯЩО СЕ НА ДИВНАЛИЯТ МОРСКИ ВЯТЪР. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СПИРАШЕ. ПОЕМАШЕ ДЪХ. ЗА ДА ПОДРУГАЕ ЗАДЪХАН - И ГОДИНИ, И ВРЕМЕ. ХУКВАШЕ КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ЪГЪЛ. ПРИЮТЯВАН ЗА КРАТКО. ПОРАЗВЕСЕЛЕН ОТ НАДПРЕВАРА. ТРАМОНТАНА НЕ СИ ИГРАЕ, КАЗА СИ МЪЖЪТ, ТОЗИ ВЯТЪР НА ВЕТРОВЕТЕ – МАМАТА СИ ТРАКА. БЕ СРЕД НОЩ. НА КРЪСТОВИЩАТА СВЕТОФАРИТЕ, ПРЕТОВАРЕНИ С ВИДЕОКАМЕРИ, ПРЕМИГВАХА. СПРЯ СЕ, ПА ИМ ПОКАЗА СРЕДЕН ПРЪСТ ДО ЛАКЪТ. КАМЕРИТЕ ЗАПРЕМИГВАХА. СВЕТОФАРИТЕ ЗАГАСНАХА. Я, КАЗА СИ ЧОВЕКЪТ,СВЕТОФАРИТЕ СИ МЕ ПРИЗНАВАТ, А ОТДЕЛ „КУЛТУРА“ - НЕ. БЕЛОГРАД, МАЛЪК ГРАД НА БРЕГА НА ДРЕВНИЯ ТЕМАРИН, ПРЕЗ ЛЯТОТО БАЯ ОЖИВЕН, ПРЕЗ ЗИМАТА Е САМОТЕН КАТОРАЗВЕДЕНА ЖЕНА.
ТО БЕ ДЪРВО ОТ ДАЛЕЧНОТО НЕГОВО ДЕТСТВО. ПРЕМИНАЛО КРАЙ БРЕГА НА МОРЕТО. КРАЧИЛО ВЪРХУ ПАЛУБИТЕ НА БРОЯЩИ СЕ НА ПРЪСТИ ПОСЛЕДНИ ДЕЛФИНОЛОВНИ ГЕМИИ; АУ - У – У!; ВЕЛИКАНИ КОРАБИ ТОГАВА. ДЕТСТВО, ОСТАВИЛО В СЪРЦЕ И УМ ВКУС НА ПЧЕЛНА ПИТА, НА ДИМ ОТ ПАРАХОДИ ПОД ПÀРА, НА КЪСНО ОСЪЗНАТО ЩАСТИЕ. БЕ ОТКРИЛ ТОВА БРЕГОВО ДЪРВО ОЩЕ, КАТО НЕВРЪСТЕН ЮНОША. БРЕГОВА ЗА БАРБИТЕ-ДЕЛФИНОЛОВЦИ.НАСОЧВАЩО ДРЕБНИТЕ МОТОРНИ КОРИТА КЪМ ПОРТА. НЯКОГА, СТАРИЯТ БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКАТА, ХУБАВО МУ ГО БЕ ПОСОЧИЛ. ДОКАТО ВЪРТЕШЕ ЩУРВАЛА. ДОКАТО ПИЕШЕ ДЕБЕЛИ "ТОМАСЯН", ЕДИНСТВЕН ЛУКС ЗА МАРИМАНИ ПО ОНОВА ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ. ДОКАТО ПОДСВИРКВА „ШУМИ МАРИЦА“, ЧЕ ДАНО ВОЙНАТА СВЪРШИ, БАРБА СЛАМКА БЕ ИЗБУБОТИЛ - СЪВСЕМ ГЪГНИВО, ПРЕКАЛЕНО ВАЖНО.
- СКИВЪШ ЛИ ДЪРВОТО, МЛАДШИ - И - И . . . СКИВ' ДЕ, СКИВ'!
ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ-ПÈРО, БЕ ТРЕПНАЛ.
- СКИВЪМ, БАРБА, СКИВЪМ - КАК НЕ!
БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКА, БЕ ПОСЕГНАЛ. БЕ МУ ЗАБИЛ ЕДИН ЗАД ВРАТА. ТЪЙ, ЗАЕДНО С ЦИГАРАТА В РЪКА.
- ЩО БЕ, БАРБА - А - А!?!
- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!
БЕ ПРОПЛАКАЛ СЪС СЪЛЗИ, ДОКАТО СТИСКА ЗЪБИ. СЕГА, ПРИБЯГВАЙКИ ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ, ОСВЕТЯВАН ОТ БЕЗПОМОЩНИ СВЕТОФАРИ, ОТ ФАРОВЕ НА ОКЪСНЕЛИ КОЛИ, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА НЕ СЕ РАЗСМЕЕ. И, ТИЧАЙКИ ЗАЕДНО СЪС СМЪРТОНОСНО ВИЕЩИЯ ТРАМОНТАН, МЪЖЪТ СИ СЕ СМЕЕШЕ.
ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, БОГАТОТО НА ДЕЦА И РОДНИНИ СЕМЕЙСТВО; ЗАЕДНО СЪС ВСИЧКИ БАБИ, ДЯДОВЦИ, ВУЙЧОВЦИ, ЛЕЛИ И БРАТОВЧЕДИ; ЖИВЕЕШЕ ДОЛУ, ПРИ САМОТО МОРЕ. В СЪЩАТА ТАЗИ ГРЪЦКА ВСЪЩНОСТ ЕВРЕЙСКА МАХАЛА; КОЯТО МЪЖЪТ СЕГА ПРЕКОСЯВАШЕ С НЕИЗБЕЖНА ГОРЧИВИНА. ЗАБЪРЗАН НАД ОЧЕРТАНИЯ С БОРДЮР КАЛДАРЪМЕН БУЛЕВАРД. НЯКОГА СТАР РИМСКИ ПЪТ. ПОЕВРОПЕЙЧЕН И ЗАСМОЛЕН. И ВСЕ ПАК ДРЕВНОРИМСКИ. ПРЕТЪПКАН СЪС ЗАНЕМАРЕНИ МЕТАЛИЧЕСКИ МОСТОВЕ. НАСЕЧЕН ОТКАПТИРАНИ НЯКОГАШНИ ДЕРЕТА, ВЛИВАЩИ СЕ В МОРЕТО. НЯКОГА ПЪЛНОВОДНИ РЕКИ, ХРАНИЛИ С ВОДА ЦЕЛИЯТ ДРЕВЕН ГРАД. ДНЕС ПРЕВЪРНАТИ В ЦИВИЛИЗОВАНИ КЛОАКИ. ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН НАПОМНЯЩИ ЗА СЕБЕ СИ.
КЪЩАТА БЕ ИЗОСТАВЕН ТУРСКИ ХАРЕМЛЪК. СЪС ЗАРЕШЕТЕНИ ДЪРВЕНИ ПРОЗОРЦИ. С РАЗРЕЗБОСАНИ ДЪРВЕНИ ТАВАНИ. ОГРАДЕНА С РАЗПАДАЩИ СЕ ТАРАБИ, С ГРАДЕНИ ОТ КАМЕН' ЗИДОВЕ. ЗАГРАБЕНА ОТ МЕСТНИ ПРЕКУПВАЧИ. ПРЕКУПЕНА ОТ ПРИДОШЛИ ТРАКИЙСКИ ПРИШЕЛЦИ. НАЕТА И ПРЕНАЕТА. ПОРАДИ НЕПОСИЛНИЯ НАЕМ БАЩАТА, ЕДИНСТВЕН РАБОТОСПОСОБЕН ГРЪБ В ОЛЕЛИЯТА БРОЕНА ЗА СЕМЕЙСТВО, ПРЕДЛАГАШЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО СЕБЕ СИ. АКО ИМАШЕ КОРАБИ. НО, КОРАБИ В ТАЗИ ТОЧКА НА СВЕТА И ДНЕС ИДВАТ ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. БАЩАТА НЕ СЕ СВЕНЕШЕ ОТ ТОЗИ ПРЕЗРЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗАНАЯТ. ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ У ДОМÀ ПРИВЕЧЕР, ПОЧИСТВАШЕ ГРИЖЛИВО И ОКАЧВАШЕ ВЪРХУ ЕДНА ГРЕДА, НА КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ВИСЯХА КАЛАЙДИСАНИ МЕНЦИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА, СВОЕТО СОБСТВЕНО ТОВАРО-РАЗТОВАРНО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ. ОБШИТ С ДЕБЕЛ БРЕЗЕНТ И КОЗЯК, ЧОВЕШКИ ТОВАРЕН САМАР.
ЖИВЕЕХА В НИСКИЯ СУТЕРЕН. (ПАРИТЕ СТИГАХА ЗА СУТЕРЕН И ХЛЯБ!). ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН, ДЪЖДОВЕТЕ ПРЕВРЪЩАХА УЛИЦАТА В ПЪЛНОВОДНА РЕКА, А В СТАИТЕ НАХЛУВАШЕ ВОДА, ТИНЯ И ЖАБУНЯК. ТОГАВА, С РАЗРЕШЕНИЕ НА НЕВИДИМИТЕ ХАЗЯИ, СЕМЕЙСТВОТО СЕ КАЧВАШЕ ВРЕМЕННО НА ГОРНИЯ ЕТАЖ. С ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, ПОД ЗАПЛАХА ОТ ПРОГОНВАНЕ,ДА НЕ ДОКОСВАТ С ПРЪСТ КОЛОСАНИТЕ КАЛЪФИ НА СКЪПИТЕ ВАРАКОСАНИ МЕБЕЛИ. ТОГАВА СЕ НАЛАГАШЕ ДА СПЯТ ПО ТЮФЛЕЦИ НА ЗЕМЯТА.
ПОНЯКОГА ПÈРО; ТАКА ГО ЗОВЯХА ОТ МАЛЪК; ВЛИЗАШЕ В НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА СТАЯ. СНЕМАШЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА ТАБЕЛКАТА "ДАВА СЕ ПОД НАЕМ". ПРИСЯДАШЕ ВЪРХУ НЯКОЙ ПРАШЕН ДИВАН. МИРИЗМА НА ЛИВАНДО И СТОЛЕТЕН ПРАХ, НА НЕПОЗНАТИ ЖЕНИ И МЪЖЕ,МОЖЕБИ НА ТЯХНОТО НЕОСЪЗНАТО ОСТАТЪЧНО ИЗЛЪЧВАНЕ, СЕ НОСЕШЕ НАОКОЛ'. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПОСИЧАХА СТАЯТА, ВСРЕД ПАЯДЖИНИ ОТ ПРОТРИТ БРОКАТ. ОСТАВАШЕ ОМАГЬОСАН, ДОКАТО ПРИПАДНЕ МРАК. ЗАДРЯМВАШЕ В МЕЧТИ. БУДЕШЕ СЕ ОТ КРЯСЪЦИ НА ГЛАРУС. ВКЪЩНАТА ТИШИНА, ОХКАХА И СЕ РАЗСЪХВАХА, СТАРИННИ МЕБЕЛИ. ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ПРЕПУСКАШЕ, ЧРЕЗ ИСКРИ. БАВНО ПРИПАДАШЕ МРАК. ФАРЪТ ОГ ГÀЛАТА-НОС КОСЕШЕ С КОСА ОТ СВЕТЛИНА. КЪМ ПОЛУНОЩ БУРЯТА СЕ ЮРВАШЕ. ЖЕНИТЕ ОТ СЪНИЩАТА БРОДЕХА ЯЗДЕЙКИДВУГЪРБИ КАМИЛИ. ПРЕБРАДЕНИ И УХАННИ. НЕНАСИТЕНИ И САМОТНИ. НЕПОЗНАТИ А МИЛИ. ЗАСПИВАШЕ В ПРЕГРЪДКИ НА МЕЧТИ.
НА ДВОРА ИМАШЕ КЛАДЕНЕЦ, ОБЛИЦОВАН В МРАМОР ОТ НЕДАЛЕЧНАТА КРЕПОСТ, КОЯТО СЕ РАЗПАДАШЕ. ЕДИН ОТ МАЛКОТО НЕЗАТРУПАНИ КЛАДЕНЦИ, В КОИТО ВОДАТА БЕ ГОРЧИВО-СОЛЕНА. ЕДИН ДЕН, ЧЕРПЕЙКИ ВОДА ЗА СЪБОТНОТО ОБЩО ПРАНЕ В ГОЛЯМОТО ДЪРВЕНО КОРИТО, МОМЧЕТО ЗАСТИНА С КОФА В РЪЦЕ. ДОЛУ, НА ПРИСТАНИЩЕТО, ВЪРХУ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ТОПОЛИ СЕ ВЕЕШЕ ЗНАМЕ. ЗНАМЕТО БЕ ОГРОМНО И ТЕЖКО. ВЯТЪРЪТ ГО РАЗВЯВАШЕ. ТОПОЛАТА СЕ ГЪНЕШЕ.
МОМЧЕТО ЗАХВЪРЛИ КОФАТА С ВОДА. ПЛЮ СИ НА ПЕТИ. ХУКНА, ПРЕПЪВАЙКИ СЕ. НАТАТЪК, КЪДЕТО ПОД ВИСОКИТЕ КЛОНИ НА ДЪРВЕСАТА, СЕ БЕ СЪБРАЛА ТЪЛПА ЗЯПАЧИ И КОННА ПОЛИЦИЯ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ Е РАБОТА НА ХАМАЛИ. ЗАДИГНАЛИ БАЙРАКА ОТ НЯКОЙ КОРАБ. ХВАНАЛИ БАС, ЗА ДА ГО РАЗВЕЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВИСОКО. ХВЪРЛИ СЕ НИЗ ПРАШНИЯ СТРЪМЕН СКАТ. ПРЕСЕЧЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ. НАМЕРИ СЕ ПОД ДВЕТЕ СТРЕЛНАТИ В НЕБЕ ТОПОЛИ.
КАТО ГО ВИДЯХА ЗАПЪХТЯН, ПОЛИЦАИТЕ ГО ПОВИКАХА ПРИ СЕБЕ СИ. БЕЗ ДА СЛИЗАТ ОТ ОБЛЕЧЕНИТЕ В МЕШИН КОНЕ, СЕ РАЗПОРЕДИХА.
- КАЧВАЙ ГОРЕ! - ИЗРЪМЖА СТАРШИЯТА ЗАСУКВАЙКИ МУСТАК. - СМЪКВАЙ ДОЛУ!
МОМЧЕТО СЕ ОГЛЕДА. ОТ КОРАБИТЕ ПРОСВЕТВАХА ДАЛЕКОГЛЕДИ. ПРИТИХНАЛИ, СТРУПАНИТЕ ДОКЕРИ ГО СТРЕЛНАХА СЪС СМРЪЩЕНИ ОЧИ. САМАРИТЕ БЯХА В КРАКАТА ИМ. ИЗПЛЮЩЯ КАМШИК. СКОКНА, ПА СЕ ПОКАТЕРИ.
ЗАЩОТО БЕ ДРЕБЕН И ДЪРЗЪК, (КОЛКОТО БУТ В ХАЛИТЕ, ПРОКЛЕТ КАТО ГЛАРУС, РЪМЖЕШЕПОНЯКОГА БАРБА СЛАМКА!), СТИГНА ВЪРХА ЗА МИНУТИ. ПРОТЕГНА РЪЦЕ. НО, ПЛАТЪТ БЕ ПЛЪТЕН И ТЕЖЪК, А КЛОНЕТЕ СЛАБИ И КРЕХКИ, ТА СЕ ОГЪВАХА. ОГЛЕДА ПОД СЕБЕ СИ. С ОЧИ НА ПТИЦА ОТКРИ МЕЖДУ ПОЛИЦАИТЕ БАЩА СИ, ОВЪРЗАН С ВЪЖА ДА НЕ ПОБЕГНЕ. ИЗПСУВАМРЪСНО. СТРЕЛНА СЕ КЪМ ЗЕМЯТА. КЛОНИТЕ ГО ШИБНАХА В ЛИЦЕ. СТЕБЛОТО ПРОГОРИ ДЛАНИТЕ. ОТ КОРАБИТЕ ЗАРЪКОПЛЯСКАХА С РЪЦЕ. ТУПНА ТЕЖКО ВЪРХУ ЗЕМЯТА. ВДИГНА ОБЛАК ПРАХ. ОТБЛЪСНА НАСОЧЕНАТА СРЕЩУ МУ ОМБРЕЛА. ХУКНА ПОД ТРОПОТА НА КОНСКИ КОПИТА. МЕЖДУ БАЛИТЕ С ПАМУК. ПРЕЗ ВАГОНИТЕ СЪС ЖИТО. ПРИЮТИЛ В ПАЗВА ЧУЖДОЗНАМЕ НА ПАРЧЕТА.
ПРИПОМНЯЙКИ СИ ВСИЧКО ТУЙ, МЪЖЪТ УСИЛИ ХОД. ПРЕВЪРНА ГО В ТИЧАНЕ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА, КЪМ ВЕКОВНАТА ДВОЙКА ДЪРВЕТА. ПРИ ВСЯКА МЪЛНИЯ, ДЪРВЕТАТА ПОЛЮШВАХА ЛИСТА СРЕБРЕЕЩИ, КАТО МОНЕТИ. ВЯТЪРА БРУЛЕШЕ, ЩО МУ ПОПАДНЕ.
ДОСТИГАЙКИ ДВЕТЕ ДЪРВЕСА, ЧОВЕКЪТ СЕ ОГЛЕДА. В СВЕТЛИНАТА НА ПОЛЮШВАЩИ СЕКОРАБНИ ЛУСТРИ, ОТКРИ ЦЕПНАТИНА. РАЗКЪСАЛА ДЪРВОТО ОТ ВРЪХ ДО КОРЕН. ЩОМ ТРАМОНТАН ПРИШПОРЕШЕ, ДЪРВОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА СТЕНЕ И ДА НАПОМНЯ. КОГАТО СПИРАШЕ ЗА МИГ, ТОПОЛАТА СЕ ИЗПРАВЯШЕ. НЕДОСТИЖИМО ПРОБЛЯСВАЙКИ, СЪС СРЕБРОТО НА СВОЯТА ПОЗЛАТЕНА ЗЕЛЕНИНА. МЪЖЪТ ПРИСТЪПИ. ОБГЪРНА ДЪРВОТО С ТЯЛО И РЪЦЕ. ВЯТЪРЪТ СБРА СИЛИ. ДЪРВОТО ОТХВЪРЛИ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕКА. ИЗДАДЕ БОЛЕЗНЕН СТОН. РАЗТРЕСЕ СЕ, ПА РУХНА.
ЗАЕДНО С ПАДАНЕТО НА ДЪРВОТО, МЪЖЪТ СЕ ВТУРНА КЪМ НЕГОВАТА КОРОНА. СЯКАШ ОТНОВО ИЗМИНА СВОЯТ НЯКОГАШЕН ПОЛУЗАБРАВЕН ДЕТИНСКИ ПЪТ КЪМ ВЪРХА. НО СЕГА? О,ТОВА БЯХА УМОРЕНИ КРАЧКИ НА ЧОВЕК, С ТЪГА В ПРИМИРЕНИ СВЕТЛИ ОЧИ; С ТЪПКАНИ С ПАРАХОДЕН И ТЮТЮНЕВ ДИМ ДРОБОВЕ. РЪЦЕТЕ МУ ДОКОСНАХА СРАСТНАЛ КЪМ СТЕБЛОТО ДЪРВЕН ПРЪТ. ЧОВЕКЪТ ДОКОСНА ОСТАНКИТЕ ОТ ПЛАТ, А ТЕ МИГНОВЕНО СЕ РАЗПАДНАХА. СВЕТНА СЪС ЗАПАЛКА. ПРЪТЪТ НА ЗНАМЕТО БЕ СРАСТНАЛ С ДЪРВОТО И НЕГОВИТЕ КЛОНИ. ИЗВАДИ СГЪВАЕМ НОЖ. ПОСЕЧЕ КЛОНЕТЕ. ПРИТИСНА ИЗГЛАДЕНИЯ ОТ ВЕТРОВЕ И УРАГАНИ, ОТ МРАЗ И СЛЪНЦЕ, ПРЪТ КЪМ СЕБЕ СИ. ЕДНА ПЛЯЧКА. СЯКАШ ПРИТИСНА КЪМ СЪРЦЕТО СОБСТВЕНАТА СИ ДУША. ОГЛЕДА СЕ. НЯМАШЕ НИКОЙ. СМУТЕН, КАТО ОТ КРАЖБА, ПОЕ ОБРАТНО КЪМ АТЕЛИЕТО И ЖЕНАТА.
ЗАВЪРНА СЕ ЕДВА ЛИ НЕ ТИЧЕШКОМ. В ТОПЛОТО КАТО ПОЛОГ ЛЕГЛО, ЖЕНАТА ГО ОБГЪРНА СЪНЕНО С РЪЦЕ. ТИХО-ТИХИЧКО ПРОМЪЛВИ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ВНЕЗАПНО ДА Я НАПУСКА. ЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ДАВИ В МОРЕТА И, ВЪВ ОКЕАНИ. ЧЕ Е МНОГО ПО-СТАР ОТКОЛКОТО СЕ МИСЛИ, А ЩУР КОЛКОТО СИ ИСКА. МЪЖЪТ ДИВО СЕ РАЗСМЯ. ТРЕСКАВО ЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО.
ПОСОЧИ ПРЪТА ОТ ЗНАМЕТО.
- ЗНАЯ . . . ЗНАЯ . . . ЗНАЯ . . . - ЗАЯВИ ЖЕНАТА. - НАЛИ СИ МИ РАЗКАЗВАЛ ВСИЧКО ТУЙ?
МЪЖЪТ НЕ ПОМНЕШЕ ДА ГО Е ПРАВИЛ.
- ИСКАМ СИН! - ПРОСТЕНА ЖЕНАТА ТИХО. - СЕГА . . . НЕЗАБАВНО . . .
МЪЖЪТ КИМНА С ГЛАВА.
ПРИТИСНА ЖЕНАТА КЪМ СЕБЕ СИ.
И, ПОТЪНА В МЪРТВЕШКИ СЪН.
ВИДЯ СЕ ОТНОВО МЛАД, ЩУР, ГОТОВ ДА ВЪЗКАЧИ КЛОНЕТЕ НА НЕ ЕДНО ДЪРВО, ДОКАТО ТРАМОНТАНА БИЕ В ОЧИТЕ МУ ЧИСТОТА И ЗАДМОРСКИ АРОМАТИ. И, СЯКАШ ОТНОВО ПРИГАЛИ С ДЛАН ПРЪТА НА ЗНАМЕТО, А ТО СЕ ВЕЕШЕ И ДИШАШЕ НА СВОБОДА.
В СЪНЯТ МУ СЕ МЯРНА БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ – СЛАМКА; СЪС ЩУРВАЛ В РЪЦЕ, С ДЕБЕЛА “ТОМАСЯН“-ЦИГАРА В УСТА, С МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД НА ГРЪД, С АЛЧНИ ЗА ПАРÀ ОТ МОРЕТО ДЖЕБОВЕ.
- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!?!
03.07.2012-08:31./14.09.2012-18:03
