България над всичко
Прегледи: 164 - Коментари: 1
Кой погуби барелефите във варненската поща
Кой погуби барелефите във варненската поща
©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ
ВЪВ
ВАРНЕНСКАТА ПОЩА
от
Богомил К. Аврамов-Хеми
В НАЧАЛОТО на месец май 1930., в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, символично именувана "Пощенска Палата". Монархът, който харесва да се съобразява с държавната хазна и дереджето на народа, има респектиращо чувство за държавност и просперитет. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване трайно биват именувани "палати". Такива са, дори залите на Варненското Промишлено Изложение, което по време на Втората Световна Война представя предвоенната промишленост на воюваща Русия. Градоустройствения план от онова време, днес напълно игнориран от прясно заквасени пишман-държавници, предвижда изграждане на "Сметна Палата", (ДКЦ "Света Екатерина"!), в непосредствена близост до Варненската Пощенска и Телеграфна Станция. Стара Варна категорично се нуждае от модерна телефонна, телеграфна и пощенска система. Година-две подир, ще бъде реализиран краткотраен въздушен мост София-Варна за “Въздушна Поща” със символично значение. Царска България, обвързана с тежки двустранни договори, няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Така твърди дори предубедения Иля ЕРЕНБУРГ в своите прецедени мемоари. А той познаваше нещата на света.
ПОДИР ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ ГОДИНИ ВРЕМЕ, на 18-и Април, 1935-а, всичко е изпипано както трябва. "Пощата", ще наричат варненци това класическо за родната архитектурна школа функционално здание, бива тържествено открита. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти ново пристанище. Местни поети, композитори, музиканти и - представете си - и изобретатели, се опитват да положат фундамент, начало и основи. Наивно вярвайки, че техния искрен национал-патриотизъм би им донесъл елементарно признание, временна слава и устойчив финансов успех. Малцина от тях биват временно признати, за да бъдат незабавно опозорени. После - забравени завинаги. Атмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. Тук би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не пречишна трансграничната търговийка на черно.
"ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ"; както вестниците в Берлин, Париж и Брюксел, (Платена реклама на Варненската Туристическа Лига!), величаят скромните постижения на Стара Варна; прилична Железопътна Гара, забележителен Народен Театър, модернистичен портал на Морска Градина със скулптиран фонтан с подводно осветление в централната част на тази стилова по виенски градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Камара, (Днес ВМС-НАТО!), изградено върху темелите на древният венециански кастел, който дори отоманеца не посмял да рушне, обслужвал отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06.1878.!) Съвсем нови “Топли и Студени Общински Морски Бани”, с мост върху железни релси стотина метра в морето увенчан със състезателна кула за скокове във вода. Пристанище със сносен вълнолом, (Още служи!), и първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, (Унищожен напълно!), над канала море-езеро. Няколко пестеливо асфалтирани (Китонирани!) булеварди с платани и липи, а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия плюс мераклийско начинаещо корабостроене, заедно с кораборемонт в плаващ док втора употреба (ПД "Принц Кирил"). Дузина частни и държавни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура (!?!). Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите бърникат биологията - неизживяно феодално право!), нова модерна кланница (Вече никаква я няма!). Безброй занаятчии и еснафи от началото на булевард “Владислав ВАРНЕНЧИК”, до морето и на кръст. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати – (С постановление изкоренени!) Доста общообразователни и специални училища, с будни директории. Едно-две официални казина с рулетки. Градът е дотолкова добре струк-туриран, че една нова
ПОЩЕНСКА ПАЛАТА, във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна успява. Малко преди средата на Двадесети век, Варна-Град е трайно подготвен за задаващия се Нов Милениум. Не чак толкова отдалечен. Днес, когато всичко нашенско е на подбив; (Консумативното нашенско общество чрез чужди технологии доказва, че му е все тая – дали ще спастри род и корен!), хвърлено в забвение и безмилостно разрушавано, само и само младежта да мачка транснационални виртуални цици; длъжни сме да напомним за това и днес модерно съоръжение. Което някога, държавните институции (Царски!), не се поскъпиха да наситят с утилитарна помпозност.
Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и якост, бива настанено студиото на новоодържавеното Радио Варна. Където то остава до краят на петдесетте години на двадесети век. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасада, стени и тавани с програмни барелефи и фризове - че възпитано патриотически поколение да има.. Фризовете представят концептуално официалната история на Царство България - през миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникационни мрежи.
ХОМЕОСТАТИЧНО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ, поставено на органична основа, е трайна предпоставка за всяко обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Винаги откривано постфактум. Задължително възправяно срещу нахлуването на унищожителна безнравственост, която, в условията на съвременния плосък свят на транснационални телекомуникации и аутсорсинг, биха могли да бъдат всякакви. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, и по спомени от отминали години, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се концептуална прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. Учудващо глобална.
За изработване на тази вътрешна и външна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България.
За да преживее превратностите на своята побългарена артистична съдба.
За да отговори достойно на заявките, на Времето на Времената.
За да остави талант - претворен в камък и бетон, по стените на обществени здания в столицата, и провинцията на България.
И по време на Цар Борис Трети Обединител.
И по време на Людмила Живкова.
Поради което ненавиждан. Счита се, че пробивната устойчивост и артистизъм на неговото изкуство, е скритата първопричина за варварско безпощадно отношение, (Маестро Михайло Парасчук, без да бъде член компарии, е дясната ръка на Людмила Живкова по реставриране на Народния Театър в София!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Цел - да бъде сломен.
Неговите творения из страната, без да бъдат обявявани за упадъчни – не са, с учудваща методичност биват обезличавани. При това безвъзвратно. Което води до преждевременната кончина на артиста.
Михайло Парасчук успява напълно да завърши започнатото, в поставения под ремонт "Народен Театър Иван Вазов", където системно е подругаван от невежи. (Предимно негови студенти!) Но, загубата на комплекса барелефи на Варненската Поща, (Копия и картонни зарисовки не можаха да се открият!), той не успява да прежали.
В тази странна балканска страна, все още наричана България, професионализъм и самороден талант се ценят единствено, за да бъдат подложени на всенароден присмех. Често без да има защо. Най-вече, поради отсъствие на компактна гражданска критериалност. Стара Варна може много да разкаже за това.
Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради, в столицата и провинцията. Успявайки да вкуси от горчивините на славата и безпомощността; от пелина на разочарование и унижение. Страна, която си позволява да гледа на усилията на онези, които си позволяват безкористно да я обичат, с презрение на невежа и сатрап.
В КРАЯТ НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, на миналия двадесети век, зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Радио Варна отдавна е в самостоятелна сграда. Навлиза нова техника. Създавайки възможности и доказвайки предимства, тази техника изисква нови инженерни пространства. Архитектът е бил достатъчно предвидлив по фундамента. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), издържа и до днес.
Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани.
Где що има скулптурни фигури и барелефи, (Напомнят единението на Хан Кубрат, чрез сноп под корона!), биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), унищожени. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (Живо-здраво, под пенсионерска пара, преразпределено на ръководни позиции отново!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четиридесетина години подир това национално светотатство, същото общо фоайе бе подложено на поредни "освежавания" и реконструкции. Финансирани от лесно подменяните “нови собственици" на харизания народен залък наричан БТК. Това погубва окончателно надеждите за реновиране на знаменитите барелефи. Въпреки, че жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите.
МЕДИИТЕ от дъжд на вятър повдигат проблема, с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Пропускайки да споменат неговите варненски творения.
Още през 1983., време на централизирано затопляне на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Това е период на предглобализационно отрезвяване, и Окръжния Съвет се опитва да следва реда на закона.
С писмо-отговор под номер Б-7/28.12.1983, ОНС-Варна дава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило нещо подобно. Многостепеността на институциите умее да потулва поругавания над род, ред и законност. Примитивни закони, (Все още в сила!), едва ли с реално приложение. Въпреки, че всичко е възможно.
НАШЕТО СЪВРЕМИЕ УСПЯ И ДОКАЗА, как всичко е от ден до пладне. Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата, и феноменът наричан Култура. Трудно управляеми кризисни явления в мащабите на една вековно ограбвана страна. Не е известно, Варненската Пощенска Палата, някога декларирана под N 58 в Списъка на Архитектурните Паметници на Културата във Варна, дали все още фигурира в този ежегодно препиран в нечий целеви интереси “авторитетен” списък. Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню му се прииска де си присвои нещо по-така, нещо по-апетитно. Жалко, но подир актуализиране, този Варненски Списък рядко бива оповестяван пред широката медия, а тя слабо чете “Държавен Вестник” - има ли го там!?!.
През последното десетилетие, ред международни общности отпуснаха бая пар? за възстановяване онзи облик на Стара Варна, който някога даваше право да бъде еталон за ред, чистота и красота, по иначе исконно бедните брегове на Черно Море. Ала лозунгът "Няма Пари!", продължава да звучи до смърт пронизително.
СЛУЧАЯТ С БАРЕЛЕФИТЕ, във Варненската Пощенска Станция, едва ли е изолирано явление. Той показва, доколко лека е ръката на всички онези, които със самочувствие на Балкански Фердинанд Де Лесепс, продължават да ръководят социалния и политически живот на страната. Що се отнася до пословичните снопове на Хан Кубрат, понякога наричан от историците Кубер, (Така близко до Кибер!), те все още стоят дотолкова извисени в мнозина от нас, че за да бъдат кощунно достигнати и покрусени, ще са необходими усилия безкрайни.
Да живее Варна!
Да живее България!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Юнак Дата: 2009-02-03 23:35:00
Рудиментарна статия. Барелефите само утежняваха архитектурно сградата.
Monday, June 22, 2009
ВЕКЪТ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 129 - Коментари: 1
Векът на колективните инициативи
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
И, не вярвам, да е съвсем без пари.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: От небето Дата: 2008-07-14 22:22:30
Питайте духа на покойната Венета Мандева. Тя ще ви каже как мачкаше варненската култура драги ми Панко.
Прегледи: 129 - Коментари: 1
Векът на колективните инициативи
Векът на колективните инициативи
© 2008 - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ВЕКЪТ
НА
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛЕКТИВНИТЕ ИНИЦИАТИВИ не престават да тресат Българското Общество, със силата на устойчиво доловими земетръси. Ако някой предполага, че тези земетръси, политически джургурбаши и продажности биват залагани и провеждани от зад граница, греши на 99 процента. Правим си ги самите ние. Какво ли друго бихме могли да правим!?!
Дали, заради необезпечения насъщен къшей хляб?
Дали, заради безумната лакомия за чужд имот?
Дали,заради тоталната безгрижност, безотговорност и персонална простотия покрила; подобно на строителния прах от строежите в преуморена от разбой Стара Варна; целокупния Български Народец? Примирил се, с безмилостния геноцид над старо и над младо. Безболезнен единствено на пръв поглед от зад океана. Загледан в почупените от взривове черчевета на едва спастрени къщя и апартаменти. Подплашен от прекалена технологизация. Поднесена с ехидна усмивка, чрез кооптиране в държавния апарат на дипломирани, ала напълно безграмотни люде. Виснали прилепи, по колесницата на едва пръкналата Българска Държавност. Продължаваща да се пишмани, че изобщо я има. Горкото Косово-Метохия – какво ли го очаква? Неговият път не е по-различен от този на Мати Болгария.
ПОДОБЕН Е СЛУЧАЯТ и, с варненската “свободна” преса. За която е слабо известно, като как оцелява. (Интернет-Интернет-Интернет!) Която не харесва критики по нейните примитивни форуми – доколкото ги има, щото по-безопасно е – да ги няма. Рискът от неявна икономическа цензура, е налице.(Разследваща журналистика – где е тя!?!) Пък и съсобствениците, прочели - разбрали-недоразбрали, не престават да се мусят. Журналистите са хора с опасен занаят. Върховна сила там, където гражданското общество е налице. Прислуга тук – където на това общество всякак се пречи да бъде установено. Съвременната Българска Аристокрация – чест и почитания! - до една намирисва на вносен чесън. (Не всички са селяндури!) Подобно на Великобританската. Само, че английската родова аристокрация си стои на село интелектуализирана по градски. Развивайки прованса по стандарт и нормативите на космополит. Без да настоява за четиридесететажни небостъргачи, че хем да селенее колкото си иска, хем да имитира блясъкът на метропол. Докато нашенската новопръкнала аристокрация предпочита да се чалгализира. Да се надсмива безрезултатно над Кобург-Гота.- Да поприпълзява из коридорите на Властта за подаяния от ЕО. Подир това да се стреля и да взривява. Българското Село? Там да вървят англичаните! И, само гле'й що се получава ...
ПОДОБНА Е РАБОТАТА и, с творческите инициативи на вестник “Народно Дяло”, представени на пресконференция (02.06.2008.-Varna Radio Hall!), като пределно християнски. (Владиката бил в Осмар!) Маркиращи характерния за Стара Варна дух на едва поносима гражданска съвместимост. Вестник, който ако си се стегне, би затулил столичната преса. (Отвори ли порностраница!) Не в обем. В реализация на липсващи идеи. (Форумите за това са – търгаши да черпят идеи!) В качество на списване. (Май че е съществено!?!) Добре оцеляващ вестник, за добри старожители варненски, повели добре кротнали кучета на утринна разходка, за общинска сметка.
В историята на съвременната Българската Журналистика са известни вестници, от по четири груби черно-бели страници, бележещи знамения. Дали знаем достатъчно за тях? Самодейни, така професионални хартиени листчета, традиционно набирани от списващите ги редактори, за които я срещнем добра дума – я не. (Някога пристигаха като безплатни притурки на списания и книги!) Днес, това е осъдителна практика. Хашладисан полуграмотен лъскав перфекционизъм, е характерен за днешната Българска Преса. А, това винаги означава Senza Nobilita Ballkanikus Provincialis, и отсъствие на артистична и политическа значимост. (Има ги, защото трябва да ги има – толкоз!)
Неотдавна, радостно шокиращо, “Народно Дяло” си позволи да наруши канона на европейския провинциализъм (A La Russia!), и поднесе на своите почитатели комплект фотоси из Стара Варна. За втентичност и респект вапцосани, в ръжда-кърмъзъ. (Не е турцизъм – Crimson!) Посрещнати толкова добре и сърдечно, както само във Варна би могло да бъде. Лично аз, се снабдих едва с два комплекта. Ще ми трябват още. Имам внуци.
Надявам се на правнуци. Какво друго бих могъл да им завещая, освен носталгичен спомен генериран в редакцията на деветосептемврийски вестник!?! Местният патриотизъм е, който ни прави бащи, майки и роднини. Па независимо, кога започва Времето на Времената. Защо работата по този забележителен проект секна? Къде е съответния компакт-диск? Отговорът е известен – няма пари. (Освен за банкети!) Да разчитаме ли на Европа, както някога разчитахме на Братския СССР? Не харесвам да ми подхвърлят собствените ми, с мъка заплатени данъци, под форма на пакет-финансиране от европейска програма. Чрез която анонимен импотентен световен експерт ще ми казва, какво да правя със своя си собствен град, и пардон – как да спя със собствената си съпруга, докато той си се надрънква за моя и Ваша сметка, (Дами и Господа Българе!), с наркотици по крайбрежието и плажа. Па дори този град наричан Стара Варна, вече да е разпродаден почти изцяло. Цял живот плащам двойни сметки – вода, канал, данъци, електрически ток, такса “обществено мнение”, кабел, интернет и телефон, GSM – какво ли не. (И, не ми пука!) Без намек за Глобализъм. Сега – под форма на открит Глобализъм. (Вече ми пука!)
ТРИМА ВАРНЕНСКИ СРЕДНА РЪКА ОБЩЕСТВЕНИЦИ; един от които изключително слабо познат, но навярно истински надежден при подписването на фактури; представиха в концертното студио на Радио Варна, (Казах!), своята похвална “нова” колективна (Този номер – не се ли изтърка!?!) инициатива. Традиционно намирисващо на големи пари – далеч от отговорност. (Да си припомним разбоят при Тоталитаризма!) Предстои, Вестник “Народно Дяло”, Книгоиздателство “Славена”, Регионална Библиотека “Пенчо СЛАВЕЙКОВ” и Радио Варна, със съдействието на Община Варна, (В крайна сметка тя плаща!), да обнародва ежемесечна печатна притурка “ВАРНЕНЦИ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ”. (Защо не Варненски Писатели !?! Кой си се срамува от самият себе си!?!) Отчетено било – там някъде си по високите етажи на властта, че варненци повече – гле'й ти! - четат бизнес-литература. И, представете си – гле'й ти! - криминалета. И още - гле'й ти! – книги за масажи и йогизъм. Докато препрочитането на истинските български творци, (Онези от СБП на БКП!), на - пълно! изостава. Какви калпави варненци, моля Ви! Вместо да си се задълбочат в компромис-писанията на бившите комунистическите писатели и марксистко-ленински критици, до един превапцосани в отявлени борци за права и свободи по европейски, изплашено мирясали на колене, подир хапка-пийка в посолството на Митеран. А, как се биеха в гърдите по естрадите. Още малко, и да преборят жестокият транснационален капитализъм.
На колене!
Само на колене – пред Той' Нашенский Народ!
ТАЗИ ПРИТУРКА, (Макетът е налице и се раздава!), щяла да бъде продължение на оригиналните маратони на четения организирани ежегодно от Регионалната Библиотека. (С преспивания из прахоляка на Библиотеката!)
Тази притурка навярно ще бъде с вход-отворен, (Не за всеки – само за истински ПА-таланти!), но за сега №1/2008 това не е така, защото е посветен на СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА. Уводът и подборът на текстовете е, (То си ся знай!), на високоуважавания единствен проспериращ някога пролетарстващ местен литературовед г-н Панко АНЧЕВ. Продукт на една официално отхвърлена епоха, (Конкурс за директор-1982.!), известен като бивш директор на ДИ “Георги БАКАЛОВ” - Варна, г-н Панко АНЧЕВ от години е неизменен председател на Комисията за култура при Общински Съвет – Варна, и активен член на БСП-Варна.
Макетът вече е налице, подготвен безплатно, (Мама на Тати – не и не!?!), от забележителния варненски график Венцеслав АНТОНОВ. Шестнадесет страничен текст, (А5 - Народу толкуз стигъ!), форматиран по начин, по който един познат някога бе дирил авторско си право. Филтриран, съгласно каноните на личното верую на Онзи, който във време на демократско-либерални права на мисъл и изява, на свобода на избор и привидно отсъствие на държавна цензура, (Фискалната я има!), продължава да теоретизира върху необходимостта от “управление на Българската Култура”. Ясно е прочее, че предстоящата поредица няма да бъде нищо друго, освен пореден опит да бъде натикана креативната варненска младеж в релсите на програмирана управляемост. Ако е нашенска – добре е! Лошото е, че ще бъде вносна.
Да напомняме ли, че в края на деветнадесети век, Пол ГОГЕН бе затръшнал вратата на комисията по култура при парижкия муниципалитет, при пазарлъци за управление на неговата живопис от страна на един казионен чиновник?
Да напомням ли, за обвиненията към Ван ГОГ, че е провинциален некадърник?
Да не проплача ли с глас, щом един несменяем прагматичен чиновник продължава да констатира “изоставаща” и “догонваща” българска провинциална литература при условие, че десетилетия подред възпира, и продължава да възпира спомоществуване на варненски автори с международни изяви и признание, още по времена, когато Митеран митеранстваше единствено в Париж?
НЯКОГА ПУШКИН реши, и отиде на дуел не единствено поради любовни терзания. (Примитивист-тълкуватели – колко щеш!) Майсторът на националното руско слово отиде на дуел - И Се Би! - защото бе окачествяван от някакъв нахален чужденец; с държавнически пълномощия за легален екзекутор от внос; като духовен “провинциалист” на Великата Руска Нация.
Днес, един вечен щатен служител на Общински Съвет – Варна, (Крепостничество някакво!), си позволява да възпира стари и нови таланти, финно теоретизирайки върху
същността на “БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА МЕЖДУ ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ И ПРОВИНЦИАЛИЗМА НА НЕЙНОТО УПРАВЛЕНИЕ”, (“Простори”, 06/2007!), чрез доминантите на финансови мистификации по столичен образец?
И, никой не му дири сметка.
Щото е демокрация – ли!?!
Не, не говорете, че тази притурка ще бъде “безплатно” списвана, и няма да излезе нищо на данъкоплатеца.
Безплатни закуски отдавна няма. Особено, след като разпродадохме имотите на село, останали от прапрадядо и прапрабаба за евростотинки, че да има с какво да си купим билет за бягство от България.
И не се чудете, че обезверена от перспективите, които й предлага родният език на място – тук в Стара Варна, на брега на Черно Море – Всевечния Темарин, младежта престава да говори, пише, чете и твори на Български Език.
Набедени варненски експерти унищожават овреме всеки едва пръкнал творчески кълн по Варненско.
Питам се, защо го правят.
И, не вярвам, да е съвсем без пари.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: От небето Дата: 2008-07-14 22:22:30
Питайте духа на покойната Венета Мандева. Тя ще ви каже как мачкаше варненската култура драги ми Панко.
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 0
Постцарско
Постцарско
© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО
ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., качихме каруцата с два врани коня, и тръгнахме от с. Крумово-Варненско, за да отидем в Провадия - малък но прочут китен град, на кино и събор. Местният кинотеатър представяше цветният, както сега казват "меко еротичен", филм "Видение Край Езерото". Как е влязъл в окупираното под немско Царство България, как е стигнал до древна Провадия този всъщност щатски филм, трудно е да се гадае. Но, фактът си остава факт. Америка бе навлязла в Царство България бая далеч преди 04.09.1944., когато разполага своя разузнавателна част в Горското Училище в Чамкория. Филмът бе голямо нещо. На два срещуположни бряга на твърде обширно до колене езеро живеят, без да се познават, лекар-хирург и апетитна вдовица от сой - ала с патерици. Когато времето е топло, а такова бе то в този северен филм, лекарят-хирург и самотната жена влизат в езерото да поплуват. Като няма какво друго да правят хапват-пийват на барбекю, па влизат в общото си езеро - и плуват. Езерото си е тяхно. Времето е топло. Среднощ е – сън никого не хваща - няма що да крият. Хвърлят дрехите, и диби-дюс - плуват ли плуват. Докато веднъж, (Хопа-Хоп!), съвсем случайно (Виж ми окото!), плувайки ли плувайки, се срещат точно по средата на езерото. Камерата показва небето, да сочи луната, а тя кърви та се къса така, че чак на мен – седем годишен хлапак-селяндурин, ми стана ясно каква я вършат. През всичкото това време, като скопосна майка-селянка, маман ми притулва очите с чумбер, ама я не ся давъм. Филмът свърши с великолепен брак в цветове, подир майсторска хирургическа операция в частната клиника на среднощния плувец. Жените позабърсаха сълзи по европейски. Мъжете прокашлюваха притеснено, но им бе хубаво. (От сега нататък знаеха, какво да правят в блатата край Камчия!) Бе евтина предиобедна прожекция. Вратите със скърцане се разтвориха. Стотина души публика излезе шумно навън, коментирайки прелестите на знаменитата актриса. Слънцето ни плесна през очи. На площада се тълпеше народ. Тръгнахме да видим що става. В две каруци лежаха трупове. Наоколо караулеха войници. Като днес помня два крака в кафеникави навуща, и протрити цървули. - Хайде, хайде . . . – Маман отново ме притули в очи с чумберя. - Царски времена . . . Не отвърнах нищо. От тогава започнах да заеквам. Заеквам и сега, щом срещна добре отработено всенародно скудоумие. Абе, Братия Болгаре, не Ви ли намирисва окупационно!?!
ПРЕЗ 1994-та, по стечение на обстоятелства, ми бе възложено да направя представителна книга за Провадия, без някой да разчита че това би могло да стане. Но работите се завъртяха. През всичкото време на работа върху тази необемна книга ми бе внушавано, че тя не бива да бъде политизирана. (Как би могло да им мине на ум!) Дребни чиновници, до неотдавна платени глашатаи на онова което даваше но и хубавичко вземаше, без да се замисли защо го прави, настояваха да не репродуцирам майсторските стенописи във фоайето на Общината, които някой недалечен Божи Ден ден ще бъдат голямото европейско съкровище на незначителния европейски град Провадия. Някому харесва безпаметността и, аз зная – това отърва на малцина. Странно е, че подобни люде се имат за глобалисти. Можеби, защото има кой да им уйдисва на акъла. (Батак – к'во от туй!) Дали не поради това стихове за Любовта и Патриотичността, от почти четвърт век в Мати Болгария, (И, на Балканите!), са подложени на подозрително потъпкване? Нали вече джапаме "заедно" с Европа. (Окупационен ботуш – пък не убива!) Но, Европа винаги е сваляла шапка на тези земи, и това добре знаят дори историците на дребно. През Провадон се е минавало за Европа. И обратно – през Дубровник и Мелник - до
Венеция. Никой все още не е успял да преброи пергаментите в европейските замъци и библиотеки, изписани върху овчи кожи, до нетодавна традиционен продукт, на този благодатен край. Неизчерпаеми количества преработен разсол подхранват с изкуствени торове и пластмаса - едва ли не целият свят. Станалото обаче не е за хвалба. Грешен пред Богу ще остане онзи, който днес си позволява да затваря òчи - срещу парче баят поевропейчен хляб. (Не храни – но шкембето не ти мърда!) Да не сравнява недалечно минало, и трагично настояще. През 1988-та киносалоните в Голяма Провадия са 18 в брой, през 1993 – само един. Дали понастоящем функционира? (Дори в Стара Варна киносалоните са празни!) През 1988/89 преподавателите в училищата са 417, през 1993/94 - 295, колко ли са днес? Неизследван обем училищни сгради по селата, съградени с доброволният труд на поколения съвестници, са закрити, разпродадени, разрушени и разграбени до щущка. От средата на осемдесетте години на миналият век прирастът на населението в ареала на Провадия главоломно пада. През 1993. той е минус 6.2 на хиляда. Виден нашенски топ-държавник, комуто някога връчиха документалната "ПРОВАДИЯ ДНЕС" се възмути и не повярва, че нещата вървят на зле. Дори, когато Европейския Съюз потвърди тези данни, чрез официален статистически бюлетин, той не престана да досажда на медиите, че ... "вървим напред". Някой би казал, че е налице плосък глобализъм. Но, колко много плачевни са резултатите на този чужд народу глобализъм в страни, където на народо рядко му е било плоско. На думи лъскав – на практика безжалостив. Безпощадно безнародностен, обезличаващ нацията транснационален монетарен механизъм, чието сравнение с годините на двукратна окупация на Мати Болгария, предизвиква поток въпроси без убедителен отговор. (Те такова – никога е нямало!) Преди години, лауреатът на Международната награда за поезия и литература "Великолепният" - Хелзинки-1987, слабо известният провадийския поет Тунчо Тунчев, превърнат от СБП в посмешище – че да не пречи в надпреварата за писмовна власт, писа.
БЛЕСТИ В ОЧИТЕ МИ
ХУБОСТТА НА ПРОВАДИЙСКОТО ПЛАТО. . .
ЧЕРВЕНЕЯТ БАИРИТЕ,
АЛЕНЕЯТ ОТ ДИВИ КОНЕ . . .
ЗАБИТ ВЪРХУ ДЪНО НА МОРЕ,
ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД,
САМ Е НАЧАЛО НА МОРЕТА . . .
ПРОВАДИЯ – ОВЕЧ – БОРФАНТО,
ИЗВЕЧЕН ГРАД НА СИМЕОН ТУНЧЕВ,
ЧОВЕКЪТ С МАНЛИХЕРАТА,
И НА БЕЗБРОЙ КАТО НЕГО . . .
ОРЛИЦИ МЪТЯТ - ТАМ,
ВСРЕД НЕПРИСТЪПНИТЕ ТВОИ СКАЛИ. . .
О! Бъдещето иде и, единствено Поетите го предугаждат.
Прегледи: 133 - Коментари: 0
Постцарско
Постцарско
© 2008 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ПОСТЦАРСКО - ПОСТГЛОБАЛИЗАТОРСКО
ПРЕЗ РАННОТО ЛЯТО НА 1944., качихме каруцата с два врани коня, и тръгнахме от с. Крумово-Варненско, за да отидем в Провадия - малък но прочут китен град, на кино и събор. Местният кинотеатър представяше цветният, както сега казват "меко еротичен", филм "Видение Край Езерото". Как е влязъл в окупираното под немско Царство България, как е стигнал до древна Провадия този всъщност щатски филм, трудно е да се гадае. Но, фактът си остава факт. Америка бе навлязла в Царство България бая далеч преди 04.09.1944., когато разполага своя разузнавателна част в Горското Училище в Чамкория. Филмът бе голямо нещо. На два срещуположни бряга на твърде обширно до колене езеро живеят, без да се познават, лекар-хирург и апетитна вдовица от сой - ала с патерици. Когато времето е топло, а такова бе то в този северен филм, лекарят-хирург и самотната жена влизат в езерото да поплуват. Като няма какво друго да правят хапват-пийват на барбекю, па влизат в общото си езеро - и плуват. Езерото си е тяхно. Времето е топло. Среднощ е – сън никого не хваща - няма що да крият. Хвърлят дрехите, и диби-дюс - плуват ли плуват. Докато веднъж, (Хопа-Хоп!), съвсем случайно (Виж ми окото!), плувайки ли плувайки, се срещат точно по средата на езерото. Камерата показва небето, да сочи луната, а тя кърви та се къса така, че чак на мен – седем годишен хлапак-селяндурин, ми стана ясно каква я вършат. През всичкото това време, като скопосна майка-селянка, маман ми притулва очите с чумбер, ама я не ся давъм. Филмът свърши с великолепен брак в цветове, подир майсторска хирургическа операция в частната клиника на среднощния плувец. Жените позабърсаха сълзи по европейски. Мъжете прокашлюваха притеснено, но им бе хубаво. (От сега нататък знаеха, какво да правят в блатата край Камчия!) Бе евтина предиобедна прожекция. Вратите със скърцане се разтвориха. Стотина души публика излезе шумно навън, коментирайки прелестите на знаменитата актриса. Слънцето ни плесна през очи. На площада се тълпеше народ. Тръгнахме да видим що става. В две каруци лежаха трупове. Наоколо караулеха войници. Като днес помня два крака в кафеникави навуща, и протрити цървули. - Хайде, хайде . . . – Маман отново ме притули в очи с чумберя. - Царски времена . . . Не отвърнах нищо. От тогава започнах да заеквам. Заеквам и сега, щом срещна добре отработено всенародно скудоумие. Абе, Братия Болгаре, не Ви ли намирисва окупационно!?!
ПРЕЗ 1994-та, по стечение на обстоятелства, ми бе възложено да направя представителна книга за Провадия, без някой да разчита че това би могло да стане. Но работите се завъртяха. През всичкото време на работа върху тази необемна книга ми бе внушавано, че тя не бива да бъде политизирана. (Как би могло да им мине на ум!) Дребни чиновници, до неотдавна платени глашатаи на онова което даваше но и хубавичко вземаше, без да се замисли защо го прави, настояваха да не репродуцирам майсторските стенописи във фоайето на Общината, които някой недалечен Божи Ден ден ще бъдат голямото европейско съкровище на незначителния европейски град Провадия. Някому харесва безпаметността и, аз зная – това отърва на малцина. Странно е, че подобни люде се имат за глобалисти. Можеби, защото има кой да им уйдисва на акъла. (Батак – к'во от туй!) Дали не поради това стихове за Любовта и Патриотичността, от почти четвърт век в Мати Болгария, (И, на Балканите!), са подложени на подозрително потъпкване? Нали вече джапаме "заедно" с Европа. (Окупационен ботуш – пък не убива!) Но, Европа винаги е сваляла шапка на тези земи, и това добре знаят дори историците на дребно. През Провадон се е минавало за Европа. И обратно – през Дубровник и Мелник - до
Венеция. Никой все още не е успял да преброи пергаментите в европейските замъци и библиотеки, изписани върху овчи кожи, до нетодавна традиционен продукт, на този благодатен край. Неизчерпаеми количества преработен разсол подхранват с изкуствени торове и пластмаса - едва ли не целият свят. Станалото обаче не е за хвалба. Грешен пред Богу ще остане онзи, който днес си позволява да затваря òчи - срещу парче баят поевропейчен хляб. (Не храни – но шкембето не ти мърда!) Да не сравнява недалечно минало, и трагично настояще. През 1988-та киносалоните в Голяма Провадия са 18 в брой, през 1993 – само един. Дали понастоящем функционира? (Дори в Стара Варна киносалоните са празни!) През 1988/89 преподавателите в училищата са 417, през 1993/94 - 295, колко ли са днес? Неизследван обем училищни сгради по селата, съградени с доброволният труд на поколения съвестници, са закрити, разпродадени, разрушени и разграбени до щущка. От средата на осемдесетте години на миналият век прирастът на населението в ареала на Провадия главоломно пада. През 1993. той е минус 6.2 на хиляда. Виден нашенски топ-държавник, комуто някога връчиха документалната "ПРОВАДИЯ ДНЕС" се възмути и не повярва, че нещата вървят на зле. Дори, когато Европейския Съюз потвърди тези данни, чрез официален статистически бюлетин, той не престана да досажда на медиите, че ... "вървим напред". Някой би казал, че е налице плосък глобализъм. Но, колко много плачевни са резултатите на този чужд народу глобализъм в страни, където на народо рядко му е било плоско. На думи лъскав – на практика безжалостив. Безпощадно безнародностен, обезличаващ нацията транснационален монетарен механизъм, чието сравнение с годините на двукратна окупация на Мати Болгария, предизвиква поток въпроси без убедителен отговор. (Те такова – никога е нямало!) Преди години, лауреатът на Международната награда за поезия и литература "Великолепният" - Хелзинки-1987, слабо известният провадийския поет Тунчо Тунчев, превърнат от СБП в посмешище – че да не пречи в надпреварата за писмовна власт, писа.
БЛЕСТИ В ОЧИТЕ МИ
ХУБОСТТА НА ПРОВАДИЙСКОТО ПЛАТО. . .
ЧЕРВЕНЕЯТ БАИРИТЕ,
АЛЕНЕЯТ ОТ ДИВИ КОНЕ . . .
ЗАБИТ ВЪРХУ ДЪНО НА МОРЕ,
ТОЗИ ДРЕВЕН ГРАД,
САМ Е НАЧАЛО НА МОРЕТА . . .
ПРОВАДИЯ – ОВЕЧ – БОРФАНТО,
ИЗВЕЧЕН ГРАД НА СИМЕОН ТУНЧЕВ,
ЧОВЕКЪТ С МАНЛИХЕРАТА,
И НА БЕЗБРОЙ КАТО НЕГО . . .
ОРЛИЦИ МЪТЯТ - ТАМ,
ВСРЕД НЕПРИСТЪПНИТЕ ТВОИ СКАЛИ. . .
О! Бъдещето иде и, единствено Поетите го предугаждат.
ВАРНА - 15.09.2008 - СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 143 - Коментари: 0
Състоянието на нещата
Състоянието на нещата
© 2008 – Bogomil K0st0ff AVRAMOV-HEMY
ВАРНА - 15.09.2008 - СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЛАВА БОГУ, Общинска Администрация – Варна се ръководи от последния интелектуален екип на Стара Варна. Многомандатен и резултатен. Особено в областта на подопечното на Общината образование. Не искам да мисля, като как би било дереджето, ако екипът би бил друг.
Правото и редът са налице. Че и доста парични средства, кадърно администрирани в посока детски градини и училища.
ПОРЕДНИЯТ КМЕТСКИ БРИФИНГ (16.09.2008.!), бе с пестеливо-осведомителен характер. И защото всичко на този лъжовен свят е пари, пари и завинаги пари, веднага стана дума за – Хм! - „оптимизацията“ на образованието в град който е видял всичко.
Понятието оптимизация, (Папа Брежнев – где ты!?!), все още е в обръщение – стане ли дума за съмнителна държавна политика.
Всяко проминистерско броене на стотинки отпускани за варненското образование, разбирате ли – не е пинтилък – оптимизация е.
Всяко разместване-сливане на държавни училища, че да се бъдат разширени местни ментелски частни учебни заведения, (Снобарско е да си изпратиш детето там – ама пък е мамина гордост!), за сметка на недоизяденият пай от държавното – търси в графата „оптимизация“. (Средствата влагани в операциите по преместване – деоптимизация - за сметка на Общината!)
Не зная дали трябва отново да споменавам, ама тук му е мястото.
Името на този социално-икономически процес едва ли е „оптимизация“ - тази терминология още по време на „КомунизЪма“ се поизтърка.
Този изключително рисков за малките нации социално-икономически процес е известен, като „икономика на катастрофите“. Дефиниран от кръг баш-икономисти нароени около мощите на покойния вече нобелист Милтън ФРИДМЪН. (Господ-Бог си знае работата!)
ЕДВА ЛИ Е НЕОБХОДИМО да отдалечиш надалеч от Община Варна за да установиш, че училищата все още са основното за всяка една осъзната местна гражданственост.
Не от днес.
Не от вчера.
Все още се чувства някогашната силна ръка на Цар Фердинанд КОБУРГ-ГОТА, построил утилитарни малки и големи училища, ползавани и понастоящем. Строил за себе си дворец по белгийски проект, (Варненските еснафи писнали!), па го адаптирал за девическо училище. (Днес Варненски Исторически Музей!) Частното дамско училище „Сулини“ - на мястото на днешния хотел „Черно Море“, цицало пари и филтрирало националните таланти. Хай имперски оптимизатор – а!
Само някой да посегне да ги оптимизира – тоест да ги рушне из корен. Лично ще си се намеся. Как ли? С пореден некролог на Тодор ЖИВКОВ, (Хаир от него да не съм видял!), че никой не се сети. Но, по негово време – ако решите искрено да си припомните - училищата бяха претъпкани без децата да бъдат абсорбирани от секти или дрогирани. Всяка година се строяха, още и още, по едно-две свястни училища. Снаябдени със всичките му там такъми. С габарити на университетски факултети. С най-добрият девнески цимент. От най-добрите троянски майстори. (Кой кого е заблуждавал?) Как бяхме респектирали Запада с качеството на нашето средно образование, с постиженията на Българската Наука и Практика. О, защо някога не ни пуснаха на Запад? Днес - Западът Щеше да бъде Наш.
КАК СЕ ВИДИ, Варненската Общинска Администрация, се оказа не само твърда, но и гъвкава. Прозряла е, че на учителите освен добри заплати и устойчив професионален климат, е необходимо и управленско доверие. Свива ми се сърцето, че пройдохи без деца в десети клас, (Изобщо – имат ли деца?), отново се подхвърлят идеи за учителски стачки. Уж апостолически учители народни, пък се навиват напогрешно. И, ето аз, презрян учител-пенсионер, мина ли край някое училище народно, очите ми все стълбите хващат. Но, съществува откровена сегрегация по възраст – това не може да се отрече. Насадена чрез стотиците канали на един официализиран поточен телевизионен разврат. Да сепарираш един болен е едно. Да отстраниш добре подготвен преподавателски кадър е друго. Новата „демократическа“ управия именно това стори. Къшна преподавателите със сърце от учебните стаи. Насаждайки ученическо безгрижие и безотговорност.
НО - КЪМ СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА. Тази учебна година училищата в Стара Варна срещат обновени, с ремонти за повече от 2 900 000 лева, докато други 3 503 000 лева са предоставени за усвояване. За училищни лекари все още не се чува нищо. Няма как проблемът да не е оптимизиран.
За спецтранспорт и рехабилитация Община Варна предвижда 2 653 000 лв.
По линия на МОН са прословутата “оптимизация” са отпуснати точно 1 000 000 лева. Дано да обхване и лекарските кабинети – така безумно отрязани от училищата.
Детските градини са голямата грижа на всеки един кмет-сърцевед. За тях са отпуснати цели 5 500 000 лева.
Работните заплати?
Директорите ще вземат средно около 900 лева суха пара, учителите около 598 лева.
За детските градини заплатите вървят към 468 лева средно. Местата в тях винаги недостигат – и дано винаги да е така. Приливът на млади канени-неканени в града е кошмарен, а те се опитват и – като нищо правят деца. Чието място – станало е традиция – е единствено в детските градини. От общо 9 095 деца-кандидати, едва 4% няма как да бъдат настанени, но се очаква да бъдат разкрити нови 350 места.
Раждаемостта в нашият 750 000 хиляден Град Варна става все по-обнадеждаваща. Подир някоя-друга година, оптимиза-цията от трайно отрицателна - като нищо би се превъплътила в крайно положителна. От родените 5 645 през изтеклата 2007 новородени граждани на Варна, едва 3 756 са с постоянен варненски адрес. (1:2) Останалите са от приходящи нежители на града. Основно работещи на сиво. Неплащащи данъци в интерес на град Варна, но ползващи бенефициите на един все по-съвременен европейски град. Така или иначе раждаемостта в Град Варна нараства с очарователно бързи темпове. Което означава – О! Надежди! - че училищната структура на града ще бъде опазена в интерес на обществото.
Вижте какво.
Много хора вече си имат пари в доволство и излишък. Ако стиска някому – да си построи собствено училище. Що да пипа държавните? Оцеляли от времената на Един Цар и няколко диктатори, тези училища са наши.
Прегледи: 143 - Коментари: 0
Състоянието на нещата
Състоянието на нещата
© 2008 – Bogomil K0st0ff AVRAMOV-HEMY
ВАРНА - 15.09.2008 - СЪСТОЯНИЕТО НА НЕЩАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СЛАВА БОГУ, Общинска Администрация – Варна се ръководи от последния интелектуален екип на Стара Варна. Многомандатен и резултатен. Особено в областта на подопечното на Общината образование. Не искам да мисля, като как би било дереджето, ако екипът би бил друг.
Правото и редът са налице. Че и доста парични средства, кадърно администрирани в посока детски градини и училища.
ПОРЕДНИЯТ КМЕТСКИ БРИФИНГ (16.09.2008.!), бе с пестеливо-осведомителен характер. И защото всичко на този лъжовен свят е пари, пари и завинаги пари, веднага стана дума за – Хм! - „оптимизацията“ на образованието в град който е видял всичко.
Понятието оптимизация, (Папа Брежнев – где ты!?!), все още е в обръщение – стане ли дума за съмнителна държавна политика.
Всяко проминистерско броене на стотинки отпускани за варненското образование, разбирате ли – не е пинтилък – оптимизация е.
Всяко разместване-сливане на държавни училища, че да се бъдат разширени местни ментелски частни учебни заведения, (Снобарско е да си изпратиш детето там – ама пък е мамина гордост!), за сметка на недоизяденият пай от държавното – търси в графата „оптимизация“. (Средствата влагани в операциите по преместване – деоптимизация - за сметка на Общината!)
Не зная дали трябва отново да споменавам, ама тук му е мястото.
Името на този социално-икономически процес едва ли е „оптимизация“ - тази терминология още по време на „КомунизЪма“ се поизтърка.
Този изключително рисков за малките нации социално-икономически процес е известен, като „икономика на катастрофите“. Дефиниран от кръг баш-икономисти нароени около мощите на покойния вече нобелист Милтън ФРИДМЪН. (Господ-Бог си знае работата!)
ЕДВА ЛИ Е НЕОБХОДИМО да отдалечиш надалеч от Община Варна за да установиш, че училищата все още са основното за всяка една осъзната местна гражданственост.
Не от днес.
Не от вчера.
Все още се чувства някогашната силна ръка на Цар Фердинанд КОБУРГ-ГОТА, построил утилитарни малки и големи училища, ползавани и понастоящем. Строил за себе си дворец по белгийски проект, (Варненските еснафи писнали!), па го адаптирал за девическо училище. (Днес Варненски Исторически Музей!) Частното дамско училище „Сулини“ - на мястото на днешния хотел „Черно Море“, цицало пари и филтрирало националните таланти. Хай имперски оптимизатор – а!
Само някой да посегне да ги оптимизира – тоест да ги рушне из корен. Лично ще си се намеся. Как ли? С пореден некролог на Тодор ЖИВКОВ, (Хаир от него да не съм видял!), че никой не се сети. Но, по негово време – ако решите искрено да си припомните - училищата бяха претъпкани без децата да бъдат абсорбирани от секти или дрогирани. Всяка година се строяха, още и още, по едно-две свястни училища. Снаябдени със всичките му там такъми. С габарити на университетски факултети. С най-добрият девнески цимент. От най-добрите троянски майстори. (Кой кого е заблуждавал?) Как бяхме респектирали Запада с качеството на нашето средно образование, с постиженията на Българската Наука и Практика. О, защо някога не ни пуснаха на Запад? Днес - Западът Щеше да бъде Наш.
КАК СЕ ВИДИ, Варненската Общинска Администрация, се оказа не само твърда, но и гъвкава. Прозряла е, че на учителите освен добри заплати и устойчив професионален климат, е необходимо и управленско доверие. Свива ми се сърцето, че пройдохи без деца в десети клас, (Изобщо – имат ли деца?), отново се подхвърлят идеи за учителски стачки. Уж апостолически учители народни, пък се навиват напогрешно. И, ето аз, презрян учител-пенсионер, мина ли край някое училище народно, очите ми все стълбите хващат. Но, съществува откровена сегрегация по възраст – това не може да се отрече. Насадена чрез стотиците канали на един официализиран поточен телевизионен разврат. Да сепарираш един болен е едно. Да отстраниш добре подготвен преподавателски кадър е друго. Новата „демократическа“ управия именно това стори. Къшна преподавателите със сърце от учебните стаи. Насаждайки ученическо безгрижие и безотговорност.
НО - КЪМ СЪЩНОСТТА НА НЕЩАТА. Тази учебна година училищата в Стара Варна срещат обновени, с ремонти за повече от 2 900 000 лева, докато други 3 503 000 лева са предоставени за усвояване. За училищни лекари все още не се чува нищо. Няма как проблемът да не е оптимизиран.
За спецтранспорт и рехабилитация Община Варна предвижда 2 653 000 лв.
По линия на МОН са прословутата “оптимизация” са отпуснати точно 1 000 000 лева. Дано да обхване и лекарските кабинети – така безумно отрязани от училищата.
Детските градини са голямата грижа на всеки един кмет-сърцевед. За тях са отпуснати цели 5 500 000 лева.
Работните заплати?
Директорите ще вземат средно около 900 лева суха пара, учителите около 598 лева.
За детските градини заплатите вървят към 468 лева средно. Местата в тях винаги недостигат – и дано винаги да е така. Приливът на млади канени-неканени в града е кошмарен, а те се опитват и – като нищо правят деца. Чието място – станало е традиция – е единствено в детските градини. От общо 9 095 деца-кандидати, едва 4% няма как да бъдат настанени, но се очаква да бъдат разкрити нови 350 места.
Раждаемостта в нашият 750 000 хиляден Град Варна става все по-обнадеждаваща. Подир някоя-друга година, оптимиза-цията от трайно отрицателна - като нищо би се превъплътила в крайно положителна. От родените 5 645 през изтеклата 2007 новородени граждани на Варна, едва 3 756 са с постоянен варненски адрес. (1:2) Останалите са от приходящи нежители на града. Основно работещи на сиво. Неплащащи данъци в интерес на град Варна, но ползващи бенефициите на един все по-съвременен европейски град. Така или иначе раждаемостта в Град Варна нараства с очарователно бързи темпове. Което означава – О! Надежди! - че училищната структура на града ще бъде опазена в интерес на обществото.
Вижте какво.
Много хора вече си имат пари в доволство и излишък. Ако стиска някому – да си построи собствено училище. Що да пипа държавните? Оцеляли от времената на Един Цар и няколко диктатори, тези училища са наши.
АСМАТИЧНОТО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 159 - Коментари: 0
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО
ПУФ-ПАФ
НА
БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан
Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много
дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов,
НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на докрай
безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене.
Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в
безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на
ниво –
ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?!
Разбира се, Властта е висш продукт за вкусна консумация. Но, не и за подигравка със
задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция
отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана
и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В
съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република
България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.
ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.
Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау,
Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови
длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното
ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова
приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира.
Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море,
все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.
ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ,
предназначена да хвърли прах в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето
на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически
пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.
Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко
тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
Прегледи: 159 - Коментари: 0
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
Астматичното Пуф-Паф на българската морска спасителна дейност
©
2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
АСМАТИЧНОТО
ПУФ-ПАФ
НА
БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан
Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много
дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов,
НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на докрай
безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене.
Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в
безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на
ниво –
ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?!
Разбира се, Властта е висш продукт за вкусна консумация. Но, не и за подигравка със
задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция
отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана
и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В
съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република
България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.
ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ.
Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау,
Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови
длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното
ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова
приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира.
Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море,
все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.
ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ,
предназначена да хвърли прах в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето
на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически
пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен.
Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко
тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ВАРНЕНСКИ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 147 - Коментари: 0
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ВАРНЕНСКИ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕДНО ПРЕКАЛЕНО СКРОМНО ТЪРЖЕСТВО, отбеляза позабравената първа копка на ВАРНЕНСКИЯТ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА. Едно от особените високи завоевания на недалечното съдбовно минало, което се постарахме и - оплюхме. Отречено и забравено от всинца, върху чиито едро раздадени чужди земеделски земи, (Параграф 4!), сега всеки полупросперирал протоселянин вдига своят си Личен Паметник Нерукотворний. Но да! Великолепните неща винаги изглеждат скромно. Дори, когато се нуждаят от спешна реконструкция и ремонт - времето не чака! За тях съществува една единствена оценка - доколко все още функционират безупречно, доколко все още са наши.
ПЪРВАТА КОПКА за постройка на прекрасният ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА В ГРАД ВАРНА, е сторена на 28.10.1966., а неговото тържествено откриване става на 06.09.1969.. И ето, четиридесет години земно време от тогава. През 1986-1987., във връзка с предстоящото Световно първенство по Художествена Гимнастика, ДВОРЕЦЪТ претърпява реконструкция и разширение. Към днешна дата тук са проведени 19 международни конгреси, между които Световният конгрес на архитектите и Световният конгрес на философите; 73 национални и международни фестивали заедно със Световният Червенокръстки Филмов Фестивал; безброй спектакли, конференции и концерти. Основно залата е предназначена за камерни спортни игри - художествена гимнастика, волейбол и баскетбол, борба, бадминтон и други. Строителната конструкция е удивителна, а покривът държи здраво вече почти половин столетие. От 1990. тук се уреждат специализирани изложения и панаири, за да напомнят, че някога Варна - далеч преди Пловдив и наравно с него, бе Панаирният Град на България. И, което е най-странното - ДВОРЕЦЪТ Е НА САМОИЗДРЪЖКА! Рядко срещано явление при подобни съоръжения.
НЯКОГА, тук бе Варненският Спортен Колодрум, (Първи в страната!), в който се провеждаха ежеседмичните футболни мачове, велосипедни състезания и мотоциклетни на писта. Изграден от железобетон - скъпо удоволствие за онова време, с доброволният труд на колоездачите от колоездачните клубове от цялата страна в началото на тридесетте години на миналият век, той бе законна гордост на варненските колоездачи, начело с незабравимия БАЙ АЛЕКСИ - ЦАРЯТ НА ПЕДАЛИТЕ. Този позабравен спорт за Варна, понастоящем върви на възход, чрез ежегодните инициативи на г-жа Красимира АЛЕКСИЕВА-ПЕТЕРМАН, дъщеря на покойния БАЙ АЛЕКСИ, и търси бъдеще чрез настояще.
ИЗНИКВА ВЪПРОСЪТ - КОЙ БИ СЕ ЗАЕЛ? Да се захване и добави; в непосредствена близост до ДВОРЕЦЪТ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА; един модерен спортен колодрум, че варненецът да спортува и откултурва комплексно. Точно на отсрещната страна - зад шосето - има достатъчно място и пространство, докато тунелът е налице.
И, по-бързо, хора!
Виж, че някой реститут изпревари Закон и Време, и вдигне поредна пицария на етажи.
Прегледи: 147 - Коментари: 0
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
40 ГОДИНИ Варненски дворец на спорта и културата
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ВАРНЕНСКИ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ЕДНО ПРЕКАЛЕНО СКРОМНО ТЪРЖЕСТВО, отбеляза позабравената първа копка на ВАРНЕНСКИЯТ ДВОРЕЦ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА. Едно от особените високи завоевания на недалечното съдбовно минало, което се постарахме и - оплюхме. Отречено и забравено от всинца, върху чиито едро раздадени чужди земеделски земи, (Параграф 4!), сега всеки полупросперирал протоселянин вдига своят си Личен Паметник Нерукотворний. Но да! Великолепните неща винаги изглеждат скромно. Дори, когато се нуждаят от спешна реконструкция и ремонт - времето не чака! За тях съществува една единствена оценка - доколко все още функционират безупречно, доколко все още са наши.
ПЪРВАТА КОПКА за постройка на прекрасният ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА В ГРАД ВАРНА, е сторена на 28.10.1966., а неговото тържествено откриване става на 06.09.1969.. И ето, четиридесет години земно време от тогава. През 1986-1987., във връзка с предстоящото Световно първенство по Художествена Гимнастика, ДВОРЕЦЪТ претърпява реконструкция и разширение. Към днешна дата тук са проведени 19 международни конгреси, между които Световният конгрес на архитектите и Световният конгрес на философите; 73 национални и международни фестивали заедно със Световният Червенокръстки Филмов Фестивал; безброй спектакли, конференции и концерти. Основно залата е предназначена за камерни спортни игри - художествена гимнастика, волейбол и баскетбол, борба, бадминтон и други. Строителната конструкция е удивителна, а покривът държи здраво вече почти половин столетие. От 1990. тук се уреждат специализирани изложения и панаири, за да напомнят, че някога Варна - далеч преди Пловдив и наравно с него, бе Панаирният Град на България. И, което е най-странното - ДВОРЕЦЪТ Е НА САМОИЗДРЪЖКА! Рядко срещано явление при подобни съоръжения.
НЯКОГА, тук бе Варненският Спортен Колодрум, (Първи в страната!), в който се провеждаха ежеседмичните футболни мачове, велосипедни състезания и мотоциклетни на писта. Изграден от железобетон - скъпо удоволствие за онова време, с доброволният труд на колоездачите от колоездачните клубове от цялата страна в началото на тридесетте години на миналият век, той бе законна гордост на варненските колоездачи, начело с незабравимия БАЙ АЛЕКСИ - ЦАРЯТ НА ПЕДАЛИТЕ. Този позабравен спорт за Варна, понастоящем върви на възход, чрез ежегодните инициативи на г-жа Красимира АЛЕКСИЕВА-ПЕТЕРМАН, дъщеря на покойния БАЙ АЛЕКСИ, и търси бъдеще чрез настояще.
ИЗНИКВА ВЪПРОСЪТ - КОЙ БИ СЕ ЗАЕЛ? Да се захване и добави; в непосредствена близост до ДВОРЕЦЪТ НА СПОРТА И КУЛТУРАТА; един модерен спортен колодрум, че варненецът да спортува и откултурва комплексно. Точно на отсрещната страна - зад шосето - има достатъчно място и пространство, докато тунелът е налице.
И, по-бързо, хора!
Виж, че някой реститут изпревари Закон и Време, и вдигне поредна пицария на етажи.
ТЕЗИ МРЪСНИ АНАРХИСТИ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 184 - Коментари: 3
Тези мръсни анархисти
Тези мръсни анархисти
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТЕЗИ МРЪСНИ АНАРХИСТИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
МНОГО СТРАННО, но зад безпорядъците в Гърция и Франция, очевидно наистина стоят анархистическите слоеве на необузданата младеж. (А на върха - папардаци жадни за самолична власт!) Без това да е особено опасно. За сега. Зад стените на своите университети, тези буйнали младежи остават закрилени от простотията на униформената полиция, докато цивилната вече ги очаква. Горките глупци. Предстои им казарма. Това не е така опасно до тогава, докато се случва далеч от Матушка Рус. Анархизмът корени - именно в Русия. Само че, в края на декември на отминалата 2008 г., петербургски анархисти се осмелиха, и проведоха съвсем справедлива акция срещу спекулативното увеличение на цените на обществения транспорт, доколкото той все още е обществен. Около половин стотачка младежи, маскирани като зайци, нахлуват в метрото на "Спортивная", и прескачайки през бариерите - т.е. без да плащат за билет, започват да раздават листовки на тема ПРЕДСТОЯЩОТО ПОВИШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ. Скандирайки: "НЕТ ПОВЫШЕНИЮ ЦЕН!" Подпявайки под звуците на петербургски китари "А НАМ ВСЕ РАВНО" - песен от популярен забавен комунистически филм. И, тъй като анархизмът - на теория - се бори за някаква си обществена справедливост, (Резултатите показа Гражданската Война в Испания-1937.!), активистите-анархисти преминават няколко станции, агитирайки смутените граждани - не по-малко уплашени от нашенските - "да не плащат за път - докато цените не станат справедливи." На станция "ПЛОЩАД АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ", те тържествуващо напускат градското метро. Продължавайки да демонстрират по тролейбуси и автобуси, в продължение на повече от два часа. Държейки се почтително и сносно. Поради което никой не е задържан. Както, и колкото да търсим кусури на РУСИЯ, едно не може да не й се признае. Тя се опитва да бъде справедлива - към себе си и към света. Все още тотално. Все повече демократско. Листовката гласи "Плащайки за билет - Вие помагате на чиновниците още повече да крадат от Държавният Бюджет!" и "Да станем Зайци - е наш синовен дълг!" Под зайци в Русия се разбират всевъзможните безбилетници по всички видове транспорт. От 01.01.2009 г., узаконено се увеличава цената на билета по всички видове транспорт, а това е особено обезпокояващо за всички ония, които все още не са се превърнали в предприемачи.
КАТО ГЛЕДАМ - как стоят нещата с градския транспорт във ВАРНА-ГРАД, няма как да не изпадна в успоредно умиление. Автобусите до един са скапани. До един - само с номера - рядко с маршрутни надписи. До един са втора ръка покупка. До един са без отопление - или вмирисани на изгорели газове. До един са с пишман-шофьори. До един са с неоповестени шофьори в специалните за целта плакети. До един гонят скорост над петдесетака - преди шофьорите да са опознали както трябва новата светофарна подредба на града. Опитите да бъдат наложени двупалубни автобуси - е високо рисков. Онзи на когото се вози един Ваш познат - явно бе управляван от автомобилен състезател. Иначе - говорят за някогашно удобство по западен образец. Някога. Преди двадесетина години. Тяхното окончателно рухване по пътищата - дано безобидно - понасят варненските нашенски съграждани, срещу минималната сума от Левче-Билетче.
Кой като нас!
Фирмата - израелска.
Управителят - арменец.
Шофьорите - турци.
Пътниците - шашнати пенсионери ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:37:11
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
2. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:39:20
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
3. Потребител: Наблюдател Дата: 2009-01-03 01:19:34
Ами наистина какво ще стане ако цял автобус не си купи билети? Просто шофьорът ще спре... и пак ще тръгне.
Прегледи: 184 - Коментари: 3
Тези мръсни анархисти
Тези мръсни анархисти
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТЕЗИ МРЪСНИ АНАРХИСТИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
МНОГО СТРАННО, но зад безпорядъците в Гърция и Франция, очевидно наистина стоят анархистическите слоеве на необузданата младеж. (А на върха - папардаци жадни за самолична власт!) Без това да е особено опасно. За сега. Зад стените на своите университети, тези буйнали младежи остават закрилени от простотията на униформената полиция, докато цивилната вече ги очаква. Горките глупци. Предстои им казарма. Това не е така опасно до тогава, докато се случва далеч от Матушка Рус. Анархизмът корени - именно в Русия. Само че, в края на декември на отминалата 2008 г., петербургски анархисти се осмелиха, и проведоха съвсем справедлива акция срещу спекулативното увеличение на цените на обществения транспорт, доколкото той все още е обществен. Около половин стотачка младежи, маскирани като зайци, нахлуват в метрото на "Спортивная", и прескачайки през бариерите - т.е. без да плащат за билет, започват да раздават листовки на тема ПРЕДСТОЯЩОТО ПОВИШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ. Скандирайки: "НЕТ ПОВЫШЕНИЮ ЦЕН!" Подпявайки под звуците на петербургски китари "А НАМ ВСЕ РАВНО" - песен от популярен забавен комунистически филм. И, тъй като анархизмът - на теория - се бори за някаква си обществена справедливост, (Резултатите показа Гражданската Война в Испания-1937.!), активистите-анархисти преминават няколко станции, агитирайки смутените граждани - не по-малко уплашени от нашенските - "да не плащат за път - докато цените не станат справедливи." На станция "ПЛОЩАД АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ", те тържествуващо напускат градското метро. Продължавайки да демонстрират по тролейбуси и автобуси, в продължение на повече от два часа. Държейки се почтително и сносно. Поради което никой не е задържан. Както, и колкото да търсим кусури на РУСИЯ, едно не може да не й се признае. Тя се опитва да бъде справедлива - към себе си и към света. Все още тотално. Все повече демократско. Листовката гласи "Плащайки за билет - Вие помагате на чиновниците още повече да крадат от Държавният Бюджет!" и "Да станем Зайци - е наш синовен дълг!" Под зайци в Русия се разбират всевъзможните безбилетници по всички видове транспорт. От 01.01.2009 г., узаконено се увеличава цената на билета по всички видове транспорт, а това е особено обезпокояващо за всички ония, които все още не са се превърнали в предприемачи.
КАТО ГЛЕДАМ - как стоят нещата с градския транспорт във ВАРНА-ГРАД, няма как да не изпадна в успоредно умиление. Автобусите до един са скапани. До един - само с номера - рядко с маршрутни надписи. До един са втора ръка покупка. До един са без отопление - или вмирисани на изгорели газове. До един са с пишман-шофьори. До един са с неоповестени шофьори в специалните за целта плакети. До един гонят скорост над петдесетака - преди шофьорите да са опознали както трябва новата светофарна подредба на града. Опитите да бъдат наложени двупалубни автобуси - е високо рисков. Онзи на когото се вози един Ваш познат - явно бе управляван от автомобилен състезател. Иначе - говорят за някогашно удобство по западен образец. Някога. Преди двадесетина години. Тяхното окончателно рухване по пътищата - дано безобидно - понасят варненските нашенски съграждани, срещу минималната сума от Левче-Билетче.
Кой като нас!
Фирмата - израелска.
Управителят - арменец.
Шофьорите - турци.
Пътниците - шашнати пенсионери ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:37:11
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
2. Потребител: CHANGE OF MIND Дата: 2009-01-02 18:39:20
Да не говорим - каква пара смъкват транспортните фирми от безумните реклами обсипващи корпусите на техните автобуси. Разположени по такъв начин, че на пътниците нищо не им остава освен да затворят очи - нищо не виждат през прозорците.
3. Потребител: Наблюдател Дата: 2009-01-03 01:19:34
Ами наистина какво ще стане ако цял автобус не си купи билети? Просто шофьорът ще спре... и пак ще тръгне.
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 0
АБЧО - за Гражданското общество
АБЧО - за Гражданското общество
(C) 2009 - Bogomil Ksotoff AVRAMOV-HEMY
АБЧО - ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
от
Хеми ВАРНАЛИС
ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ се назнайва прекалено малко. Медиите - кой знае защо - избягват да се занимават с тях. Важни са тузарските мацки - къде по-интересни. Но онези, които действително вършат работа в полза на гражданското общество успяват - все пак - да се изявят пред него. Така е, и с т.н. АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ ОБЩИНИ - АБЧО, базирана в Стара Варна. Изненадващо щедро финансирана, тя отдавна е успяла да раздвижи духове и сътвори дейност на добро управленско равнище. Макар че, нейни финансови отчети - рядко се явяват в пресата. Дали защото Законът не го изисква?
НА 27.01.2009 г., АБЧО-Варна успя и представи прекалено пестеливо своята дейност по един регионален проект звучащ съвсем глобално: ИНОВАЦИОННИ ПРАКТИКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО С МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И БИЗНЕСА. Всеобхватна брегова тема пипнала 33 общини от области Варна, Бургас и Добрич. В тази материя на проекти, хубавичко подменила мудното централно държавно планиране на тоталитаризма, за страничният непричьом наблюдател нещата стоят странно объркващо. Страхувам се, да не е така, и за самите изпълнители. Но, наличието на такива съпартньори, като АГЕНЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА-Добрич, и ФОНДАЦИЯ ЗЕЛЕНИЯТ БУРГАС, правят човек бая да се позамисли. В крайна сметка съществен е профитът. А той - този път - както се твърди е в полза на ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. Макар това да е един съвсем имагинерен профит. Който медиите - ще се надпреварят да разхвалят.
ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА - твърдят неговите ръководители е, "да бъдат изградени възможности за постигане на институционална и финансова стабилност на структурите на гражданското общество" така, че "да изпълняват ролята си на ефективен партньор на местните власти и бизнеса, и надежден представител и защитник на интересите на гражданите." Това за партньорството - иди-доди - може и да стане. АБЧО колкото е гражданска двойно по толко' е общинска - а значи - държавна креация. (Въобще не е тоталитарна!) Доколко ще бъдат защитени интересите на гражданството обаче - това никой не може да каже, и особено - да гарантира. Защото едва ли някой не го е почувствал - освен може би партниращите по програма. (Леб требе да се еде!) Дотолкова деструктурирано е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В МАТИ БОЛГАРИЯ. Нима не се усеща?
РЕЗУЛТАТИТЕ, които се очакват (В някои подобни случаи са необходими столетия!), са свързани с осигуряване на достъпна информационна среда, улесняване на комуникациите между СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО; повишаване на знания и умения на служителите в структурите на гражданското общество във Варна, Бургас и Добрич, "за постигане на институционална и финансова устойчивост"; подобряване на гражданският имидж - ония - които се гражданеят имат нужда от пооформяне на техния ръждясал поради фукарлък имидж, за подобряване на капацитета на организационните партньори и - още много, много, много бенефиции, за съжаление невидими на пазара на интелектуалните граждански занаяти.
ФИНАНСИРАНЕТО на проекта се осъществява "с финансовата подкрепа на Оперативна програма "АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ" на Европейския Съюз, чрез специалният ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД. Вложените средства са някъде под 150 000 лева, което според нас е съвсем малко. В тези пари се идат 7% от частно финансиране срещу 41% от международни програми.
ТОЗИ СТРАНЕН ПРОЕКТ, за който НЕФОРМАЛНОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО НА ВАРНА чува навярно за пръв и последен път, все пак притежава ЕДНО СЕРИОЗНО ПОСТИЖЕНИЕ. Това е т.н. "ЕЛЕКТРОННА ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА" на адрес www.ngolearning.info. Посетете - и ще видите, как лесно се структурира НПО - в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Заедно с шест модулния "КУРС ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО", бихте могли да установите, че може да се чувствате гражданин на една страна, но не се ли включите в нейните формализирани структури - все едно - никакви ви няма. Е - Държавата си се сеща и за неформалите - СТАНЕ ЛИ ДУМА ЗА ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ.
Прегледи: 133 - Коментари: 0
АБЧО - за Гражданското общество
АБЧО - за Гражданското общество
(C) 2009 - Bogomil Ksotoff AVRAMOV-HEMY
АБЧО - ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
от
Хеми ВАРНАЛИС
ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ се назнайва прекалено малко. Медиите - кой знае защо - избягват да се занимават с тях. Важни са тузарските мацки - къде по-интересни. Но онези, които действително вършат работа в полза на гражданското общество успяват - все пак - да се изявят пред него. Така е, и с т.н. АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРНОМОРСКИ ОБЩИНИ - АБЧО, базирана в Стара Варна. Изненадващо щедро финансирана, тя отдавна е успяла да раздвижи духове и сътвори дейност на добро управленско равнище. Макар че, нейни финансови отчети - рядко се явяват в пресата. Дали защото Законът не го изисква?
НА 27.01.2009 г., АБЧО-Варна успя и представи прекалено пестеливо своята дейност по един регионален проект звучащ съвсем глобално: ИНОВАЦИОННИ ПРАКТИКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ НА СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НАСЪРЧАВАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО С МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И БИЗНЕСА. Всеобхватна брегова тема пипнала 33 общини от области Варна, Бургас и Добрич. В тази материя на проекти, хубавичко подменила мудното централно държавно планиране на тоталитаризма, за страничният непричьом наблюдател нещата стоят странно объркващо. Страхувам се, да не е така, и за самите изпълнители. Но, наличието на такива съпартньори, като АГЕНЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯТА-Добрич, и ФОНДАЦИЯ ЗЕЛЕНИЯТ БУРГАС, правят човек бая да се позамисли. В крайна сметка съществен е профитът. А той - този път - както се твърди е в полза на ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. Макар това да е един съвсем имагинерен профит. Който медиите - ще се надпреварят да разхвалят.
ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА - твърдят неговите ръководители е, "да бъдат изградени възможности за постигане на институционална и финансова стабилност на структурите на гражданското общество" така, че "да изпълняват ролята си на ефективен партньор на местните власти и бизнеса, и надежден представител и защитник на интересите на гражданите." Това за партньорството - иди-доди - може и да стане. АБЧО колкото е гражданска двойно по толко' е общинска - а значи - държавна креация. (Въобще не е тоталитарна!) Доколко ще бъдат защитени интересите на гражданството обаче - това никой не може да каже, и особено - да гарантира. Защото едва ли някой не го е почувствал - освен може би партниращите по програма. (Леб требе да се еде!) Дотолкова деструктурирано е ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В МАТИ БОЛГАРИЯ. Нима не се усеща?
РЕЗУЛТАТИТЕ, които се очакват (В някои подобни случаи са необходими столетия!), са свързани с осигуряване на достъпна информационна среда, улесняване на комуникациите между СТРУКТУРИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО; повишаване на знания и умения на служителите в структурите на гражданското общество във Варна, Бургас и Добрич, "за постигане на институционална и финансова устойчивост"; подобряване на гражданският имидж - ония - които се гражданеят имат нужда от пооформяне на техния ръждясал поради фукарлък имидж, за подобряване на капацитета на организационните партньори и - още много, много, много бенефиции, за съжаление невидими на пазара на интелектуалните граждански занаяти.
ФИНАНСИРАНЕТО на проекта се осъществява "с финансовата подкрепа на Оперативна програма "АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ" на Европейския Съюз, чрез специалният ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД. Вложените средства са някъде под 150 000 лева, което според нас е съвсем малко. В тези пари се идат 7% от частно финансиране срещу 41% от международни програми.
ТОЗИ СТРАНЕН ПРОЕКТ, за който НЕФОРМАЛНОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО НА ВАРНА чува навярно за пръв и последен път, все пак притежава ЕДНО СЕРИОЗНО ПОСТИЖЕНИЕ. Това е т.н. "ЕЛЕКТРОННА ОБУЧИТЕЛНА ПРОГРАМА" на адрес www.ngolearning.info. Посетете - и ще видите, как лесно се структурира НПО - в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Заедно с шест модулния "КУРС ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО", бихте могли да установите, че може да се чувствате гражданин на една страна, но не се ли включите в нейните формализирани структури - все едно - никакви ви няма. Е - Държавата си се сеща и за неформалите - СТАНЕ ЛИ ДУМА ЗА ПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ.
СИНДРОМЪТ МАТВИЕНКО!?! от Хеми ВАРНАЛИС
България над всичко
Прегледи: 136 - Коментари: 2
Синдромът Матвиенко !?!
Синдромът Матвиенко !?! Синдромът Матвиенко !?!
(c) 2009-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СИНДРОМЪТ МАТВИЕНКО!?!
от
Хеми ВАРНАЛИС
КОМИТЕТА ЗА КУЛТУРА при ДЪРЖАВНАТА ДУМА на РУСИЯ, се е обърнал с питане към ГУБЕРНАТОРА НА ПЕТЕРБУРГ ВАЛЕНТИНА МАТВИЕНКО, за да даде сметка и отчет във връзка с УНИЩОЖАВАНЕ И ДЕГРАДИРАНЕ НА БЕЗБРОЙ ИСТОРИЧЕСКИ ЗДАНИЯ за времето на пребиваване й на този така отговорен държавен пост. Питането е придружено със списък на историческите обекти унищожени или видоизменени в ПЕТЕРБУРГ за 2003г., а също така СПИСЪК НА ПОГУБЕНИТЕ ПАНОРАМНИ ИЗГЛЕДИ в резултат на т.н. "ново", а всъщност съвсем стихийно строителство далеч надхвърлящо мащаби на СТАРА ВАРНА.
СПИСЪКЪТ съдържа повече от 20 адреса сред които: ансамбълът "НОВА ХОЛАНДИЯ"; ДОМЪТ "КНЯЗ ЛОБАНОВ-РОСТОВСКИ" на ИСАИКИЕВСКИЯ ПЛОЩАД ; ДОМЪТ "ГЕНЕРАЛ-ПОЛИЦЕЙМАСТЕР ЧИЧЕРИН" на НЕВСКИ ПРОСПЕКТ; знаменият ЮСУПОВСКИ ДВОРЕЦ; ДОМЪТ "КНЯЗ МУРУЗИ" на ЛИТЕЙНИЯ ПРОСПЕКТ - и много други. Подобно питане е отправено до ДИРЕКТОРА НА ФЕДЕРАЛНАТА СЛУЖБА ПО НАДЗОР ЗА СЪБЛЮДАВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО Александър КИБОВСКИ. По думи на председателя на ЗАКОНОДАТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ на древен ПЕТЕРБУРГ Сергей МАЛКОВ, в хода на проведения инспекционен преглед на проектната документация на вече построените на тяхно място небостъргачи, ОКОЛО 90 ПРОЦЕНТА ОТ ПРОЕКТИТЕ ПРОТИВОРЕЧАТ или на ПРАВИЛАТА НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ; или НА СТАНДАРТИТЕ ЗА СЪВРЕМЕННО СТРОИТЕЛСТВО; или на ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ГРАНИЦИ И РЕЖИМ НА ОХРАНЯЕМИ ЗОНИ.
НЯМА КАК ДА НЕ НАПРАВИМ АНАЛОГИЯ със състоянието на строителството в границите на СТАРА ВАРНА, където бяха унищожени и се унищожават малкото на брой уникални стойностни строежи, по школски се перформират исторически зелени площи, пренатоварва се крехката подземна инфраструктура на ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ на ВАРНА-ГРАД, със спекулативни проекти за безбожно скъпи НАДЗЕМНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ И НЕБОСТЪРГАЧИ, без да се извършва НИКАКВА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА ЗА ВИЗУАЛЕН, МОРАЛЕН И МАТЕРИАЛЕН ИМПАКТ.
На снимката с боксовите ръкавици - самата Валентина Матвиенко...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Списъкът на Шиндлер ІІ Дата: 2009-02-28 22:58:50
В нацистка Германия Шиндлер е спасил стотици евреи с един списък. Във Варна трябва да се направи списък на Главни архитекти, кметове и районни кметове, както и на общински съветници и длъжностни лица по кметства, които са разрешили унищожението на красиви, уникални и просто ценни стари сгради.
Но хората са се затворили в себе си и не си дават сметка, че това вихрено строителство реже клона, на който седят.
2. Потребител: Carmina BULGARANA Дата: 2009-03-01 17:50:11
А списъкът на умъртвените Поети!?! Бе окачен на Дървото на Мъртвите Поети - още средата на миналата 2008. година - някой го премахна - един Почтен Масов Некролог!
Прегледи: 136 - Коментари: 2
Синдромът Матвиенко !?!
Синдромът Матвиенко !?! Синдромът Матвиенко !?!
(c) 2009-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СИНДРОМЪТ МАТВИЕНКО!?!
от
Хеми ВАРНАЛИС
КОМИТЕТА ЗА КУЛТУРА при ДЪРЖАВНАТА ДУМА на РУСИЯ, се е обърнал с питане към ГУБЕРНАТОРА НА ПЕТЕРБУРГ ВАЛЕНТИНА МАТВИЕНКО, за да даде сметка и отчет във връзка с УНИЩОЖАВАНЕ И ДЕГРАДИРАНЕ НА БЕЗБРОЙ ИСТОРИЧЕСКИ ЗДАНИЯ за времето на пребиваване й на този така отговорен държавен пост. Питането е придружено със списък на историческите обекти унищожени или видоизменени в ПЕТЕРБУРГ за 2003г., а също така СПИСЪК НА ПОГУБЕНИТЕ ПАНОРАМНИ ИЗГЛЕДИ в резултат на т.н. "ново", а всъщност съвсем стихийно строителство далеч надхвърлящо мащаби на СТАРА ВАРНА.
СПИСЪКЪТ съдържа повече от 20 адреса сред които: ансамбълът "НОВА ХОЛАНДИЯ"; ДОМЪТ "КНЯЗ ЛОБАНОВ-РОСТОВСКИ" на ИСАИКИЕВСКИЯ ПЛОЩАД ; ДОМЪТ "ГЕНЕРАЛ-ПОЛИЦЕЙМАСТЕР ЧИЧЕРИН" на НЕВСКИ ПРОСПЕКТ; знаменият ЮСУПОВСКИ ДВОРЕЦ; ДОМЪТ "КНЯЗ МУРУЗИ" на ЛИТЕЙНИЯ ПРОСПЕКТ - и много други. Подобно питане е отправено до ДИРЕКТОРА НА ФЕДЕРАЛНАТА СЛУЖБА ПО НАДЗОР ЗА СЪБЛЮДАВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО Александър КИБОВСКИ. По думи на председателя на ЗАКОНОДАТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ на древен ПЕТЕРБУРГ Сергей МАЛКОВ, в хода на проведения инспекционен преглед на проектната документация на вече построените на тяхно място небостъргачи, ОКОЛО 90 ПРОЦЕНТА ОТ ПРОЕКТИТЕ ПРОТИВОРЕЧАТ или на ПРАВИЛАТА НА ЗЕМЕПОЛЗВАНЕ; или НА СТАНДАРТИТЕ ЗА СЪВРЕМЕННО СТРОИТЕЛСТВО; или на ДЕЙСТВАЩОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ГРАНИЦИ И РЕЖИМ НА ОХРАНЯЕМИ ЗОНИ.
НЯМА КАК ДА НЕ НАПРАВИМ АНАЛОГИЯ със състоянието на строителството в границите на СТАРА ВАРНА, където бяха унищожени и се унищожават малкото на брой уникални стойностни строежи, по школски се перформират исторически зелени площи, пренатоварва се крехката подземна инфраструктура на ЦЕНТРАЛНАТА ЧАСТ на ВАРНА-ГРАД, със спекулативни проекти за безбожно скъпи НАДЗЕМНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ И НЕБОСТЪРГАЧИ, без да се извършва НИКАКВА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА ЗА ВИЗУАЛЕН, МОРАЛЕН И МАТЕРИАЛЕН ИМПАКТ.
На снимката с боксовите ръкавици - самата Валентина Матвиенко...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Списъкът на Шиндлер ІІ Дата: 2009-02-28 22:58:50
В нацистка Германия Шиндлер е спасил стотици евреи с един списък. Във Варна трябва да се направи списък на Главни архитекти, кметове и районни кметове, както и на общински съветници и длъжностни лица по кметства, които са разрешили унищожението на красиви, уникални и просто ценни стари сгради.
Но хората са се затворили в себе си и не си дават сметка, че това вихрено строителство реже клона, на който седят.
2. Потребител: Carmina BULGARANA Дата: 2009-03-01 17:50:11
А списъкът на умъртвените Поети!?! Бе окачен на Дървото на Мъртвите Поети - още средата на миналата 2008. година - някой го премахна - един Почтен Масов Некролог!
ОППА – ВАРНА РЕЖИОНАЛ – ОППА-ОП! от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 170 - Коментари: 1
ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП!
ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП! ОППА - ВАРНА РЕЖИОНАЛ - ОППА-ОП!
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ОППА – ВАРНА РЕЖИОНАЛ – ОППА-ОП!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На снимките: Катедралата в Барселона и рухналата козирка на баня "Гъбата" у нашего града
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за възстановяване на автомобилното движение по улица "27ми ЮЛИ", напреки на единствената пешеходна зона в СТАРА ВАРНА, за лишен път напомня, че апетитите към ново строителство ИМЕННО В ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА АПЕТИТНА ПРИЧЕРНОМОРСКА ВАРНА едва ли някога ще отминат напълно. Феноменът "ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА ДУПКА"; около която дриблират няколко ЕООД-та и кой знае колко минидъщерни фирми; някога обезпечена с красив безлимитен проект на хартия за централен търговски дом – все още на ниво "ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА", досадно често си се приповтаря. Проектът бе спрян именно ПОРАДИ БЕЗИЗХОДИЦАТА С ТРАНСПОРТНИТЕ ПОТОЦИ ЗА НЕГОВОТО 24-ри ЧАСОВО ЗАХРАНВАНЕ СЪС СТОКИ.
ПОРЕДНОТО "НОВО" ТРАНСПОРТНО РЕШЕНИЕ обезпечено от ОБЩИНА ВАРНА, на практика осигурява ЕДНОПОСОЧЕН ТРАНСПОРТЕН ПОДХОД към прекалено апетитния парцел на ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА БАНЯ-ГЪБА. Оригинален архитектурен комплекс и артефакт, обслужвал ВАРНА-ГРАД десетилетия, днес изстискан напълно, (При никаква техническа подръжка от 1988 г. насам!), до степен на естествено (Изкуствено ли – това е невъзможно!?!) рухване на челната козирка върху паркирани леки транспортни средства. Обичайно явление за този мил причерноморски град, в който апетитите за макдоналд-банички надхвърлят компетенциите по транспорта. Комплекс, оценен някога от тоталитарни зцавистници-критикари като прекалено модернистичен, а архитектът - доколкото знаем умничко натирен в далечна ЛИБИЯ – че дано ВАРНА-ГРАД не види подобен проект никогиж. И защото, все пак някой успява и напомня, че отдолу – под този зарязан от собствениците имот, (Независимо от плановете за в бъдеще – длъжни са да го поддържат в безопасна изправност!), лежат руините на СТАРАТА ВАРНЕНСКА КРЕПОСТ, и на предкрепостния град. А още по-отдолу тече каптирана СТАРАТА РЕКА ВАРНА по своя узаптен в началото на тридесетте години на двадесети век път към морето. Фактология пренебрегвана от мнозина, но задължителна за напомняне.
ДНЕС ЕДИН ПЪТЕШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЕКИП, в който едва единият член е КОРЕНЯК-ВАРНЕНЕЦ, успява и ни навира в лице ОПИТЪТ НА ДАЛЕЧНА БАРЦЕЛОНА. Така някога ни навираха в очи ОПИТЪТ НА БРАТСКА РУСИЯ, къде по-успешно на престъпна евтиния. Със СЛУЧАЯТ БАРЦЕЛОНА, се е захванало топтан цялото ГРАДСКО ОБЩИНСКО ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО, оглавено от ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА. Което знаменателно напомня, че го оглавява човек с вкус към НАУКА, ИЗКУСТВО и ПРОГРЕС. Когото строителните асове така нахално са пипнали за пешовете на академичната роба, че и космодрум да решат, и космодрум биха вдигнали на мястото на АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ, без да им трепне око.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ, че всякаквите строително-архитектурно-транспортни забежки в границите на ГРАД ВАРНА, на практика винаги се оказват сбъдати БЕЗ КМЕТСКА ВЕРИФИКАЦИЯ. Ето защо била тя необходима - ЦЯЛАТА РАЗДУТА БЮРОКРАТИЧЕСКА МРЕЖА НА ОБЩИНА ВАРНА И НЕЙНИТЕ ПОДКМЕТСТВА! За да прескачат – и още по-лошо – ЗА ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ ВРОДЕНОТО БЛАГОРАЗУМИЕ НА КМЕТА. И успяват. О, как успяват.
НА 26.03.2009 г., В ЗАЛА 37 НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, пред журналисти от всякакъв калибър, бяха представени впечатленията на възхитените членове на ВАРНЕНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИЛА КМЕТСТВО БАРЦЕЛОНА. Информацията, поднесена от главния архитект на общината, от главния юрист на общината и от една неизвестна млада архитектка, както тези на самия високоуважаем кмет, бяха крайно съществени и интересни. Особено в онази част, в която се говореше за поредното провинциално щение, щото ИНСТИТУТ ПО ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СОФИЯ, възпретил рушването на т.н. КАРТОФЕНА КЪЩА, (Днес вече изцяло я няма!), да не се меси във ВАРНЕНСКИТЕ РАБОТИ. За целта се предлага да бъде създадена ВАРНЕНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРА, КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПЕРСПЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДА. Много успешна работа, ама за ИСПАНИЯ. (Барцелончани най-добре знаят!) Където частната инициатива никога не бе погубена умишлено, уважението към град, род и родина успешно бе опазено, а народът не бе отучен да има свой дом и бизнес дори, по време на отвратителния франкистки тоталитаризъм. И, защото такова звено у нас все още го няма, а и трудно ще бъде въведено в работа, (Кой ли би ги слушал!), с БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ е подписано съответно СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, (Услуги без стоки не вървят!), ЗА ПОРЕДНОТО ОПРАВЯНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД. И, едва ли някой се запитва, поради что ФЕДЕРАЛНА БРАЗИЛИЯ финансира нова столица през петдесеттях години на двадесети век? Ами – поради тежките инфраструктурни проблеми в тогавашната столица РИО ДЕ ЖАНЕЙРО (До 1960 г.!). Да припомняме ли азбучната истина за фаталната разходка на Франк-Лойд РАЙТ и кметът на Ню-ЙОРК малко преди Втората Световна Война, под сипещи се от небостъргачите корнизи и козирки. Архитектите я знаят.
НЯКОГА НОВОПОСТАНОВЕНИТЕ БАЩИ на СТАРА ВАРНА бяха направили промишлените предприятия да им бъдат на разкрач от дома, едва ли не в центъра на града ("МЕТАЛ", "ЛОРМ", "ЕЛПРОМ", "МАСЛОБОЙНА" …), и докато бъдат ситуирани там където им е мястото, отмина доста национално време. Днес нещата се преповтарят чрез произволното, и позволете!, безпощадно курортно-жилищно строителство по възлови инфраструктурни места, които архитектите от БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ няма как да не отбележат за рушване. (Независимо дали ще бъде възприето – или не!) В това отношение тяхното сътрудничество няма как да не се окаже полезно. Поне за онези, нагърбили се да докарат от девет реки вода и дойни крави, че да впечатлят света с "ВАРНЕНСКИ НЕБОСТЪРГАЧИ". Гдето подир двадесетина години ще започнат да се разкапват. Една подобна сграда има изключително сериозна техническа подръжка. Вие как мислите? Прословутият "ЕМПАЙР СТЕЙТ БИЛДИНГ" на Доналд ТРАМП натоварва ли се оптимално и изцяло? Аз твърдя обратното. Вървете и проверете! Щото, мили мои съграждани варненски от АКСАКОВО до КАСТРИЦА, и през ГАЛАТА до ВЛАДИСЛАВОВО, докладът на знаменитите варненски пътешественици нищо не казва за крайбрежните хотели около БАРЦЕЛОНА и тяхната настояща и бъдеща съдба.
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Шефът Дата: 2009-03-27 19:02:19
Повечето журналисти обясняваха, че нищо не са разбрали от емоционалните обяснения на делегацията. Този път и Кирил не е бил точен и се е поддал на чувствата си. Абе, явно, че Барселона е голяма работа, ама един общински екип на ниво кметски хора трябва да е с акъла си. Подпис: завиждащ десебар
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY СИНДРОМЪТ "VARNA BISANTICON VULGARICON" от Godlieb Kosstass ABRAMS
България над всичко
Прегледи: 131 - Коментари: 4
СИНДРОМЪТ "VARNA BISANTICON VULGARICON"
СИНДРОМЪТ "VARNA BISANTICON VULGARICON"
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СИНДРОМЪТ "VARNA BISANTICON VULGARICON"
от
Godlieb Kosstass ABRAMS
НАВРЪХ ПОРЕДНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА (07.04.2009 г!); сякаш МАТИ БОЛГАРИЯ някога е излизала от криза; в залите на МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО - ВАРНА, натикан от властниците в местната епархия в една едва опазена дървена къщица от средата на деветнайсти век; (Отбит номер – докато някому хареса мястото за строеж!), един слабоизвестен за медиите автор, някой си Костадин КОСТАДИНОВ; изненада варненското гражданство с малка по обем, но болезнено значима книга. Предназначена да тури пръст в незарасналите псевдопатриотарски рани на СТАРА ВАРНА, почти напълно загубила своя романтичен възрожденски облик. Набрана с дребният шрифт на сиромашлъка, (Парата за подпомагане на искрения патриотизъм винаги е кът!), "АНТИГРЪЦКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВАРНА", К. Костадинов, (ISBN 978-954-92064-3-2, 63 п.стр., Самоиздат, Варна-2009!), носи характерния за тези географски ширини отмъстителски-изследователски характер. Което е значително по-лесно, отколкото отвратителното занятие да се търси общият друм, по който двата народа през вековете са вървяли. (О, има го – бол-бол-бол!) Стискане на кесията - стане ли дума за духовни ценности, превърнало се в евтинджийски разхлопана китайска обувка, така се е вкоренило във всички нас, че не ни стиска гък да обелим срещу зулумите, до които води подобен обществен цинцарлък. Предназначен да превърне мислещите слоеве от остатъчното население на БЪЛГАРИЯ, хем да не се пълзи - пък докато приритва на място – да не се фърка. Става дума за нещо изключително дълбоко и съществено от съвсем близката история на СТАРА ВАРНА, (Че и документирана донейде!), докато по-далечната е от мъглява по-мъгла. Изследването – на ниво гимназиален трактат, е посветено на т.н. ГРЪКОМАНСТВО по БЪЛГАРСКИТЕ БРЕГОВЕ - от РЕЗОВО до ДУРАНКУЛК и по-нагоре, но най-вече във ВАРНА ГРАДА ГОЛЯМА. Което звание – да си признаем с ръка на сърце - държи и понастоящем. Не зная, кое ни пречи - да си припомняме корени и коренища – да издирваме близки и далечни. Може би именно страхът, че от нейде ще се пръкне някой прекалено компетентно запознат с въпроса, който да ни ливне в лице такъв поток информация, който ДА НАПОМНИ ВСИНЦА, че ОСВЕН КОМУНИЗМА – ФАШИЗМЪТ СЪЩО НЕ Е МЪРТЪВ. Макар да е донейде невъзможно. Нахлулите подир КРИМСКАТА ВОЙНА (1850-1855!) протестантски проповедници - не от другаде ами от ДИВИЯ ЗАПАД, докато създават молитвени домове, училища и школи успяват, да кандардисат българина, да подменя периодично, (Почти автоматично!), своето си фамилно име. Така, всяко ново поколение българановци води, своето си фамилно име обичайно от баща - по-рядко от прадед. Та, как тази ПОРОЧНА ГРЪКОМАНИЯ да не продължи да тлее през вековете, безпрестанно претендирайки за наследствени имоти; тук-там шитвайки в пандела някой неудобен държавен чиновник; тук-там прецаквайки за дребни мангизи някой безобиден варненски книгоиздател. Не зная, дали уважаемият господин Констадин КОСТАДИНОВ знае, как проблясват очите на гръкоманите стане ли дума за оригинална българска култура. Някои пишещи добре познават това. Нека бъда разбран правилно. Не се гаси това – що не гасне. И, не се гаси огън с масло – а единствено с пепел.
Такива ми ти работи ...
ИСТОРИЯТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАНИМАТЕЛНА МАТЕРИЯ. Особено регионалната. Поверена в ръцете на какви ли не специалисти, тя се превръща в безпощаден демиург. Не вярвам въпросната книжка да има подобни претенции. Подбрала едностранно факти, (Нито един ползван елинистичен източник, а съществуват такива и на новобългарски!), книжката величае ВАРНЕНСКИТЕ НЕСВЕСТНИ ПОГРОМИ над малцинствата от началото на деветнайсти век, от които би следвало дълбоко да се срамим. Вместо по мутренски да се гордеем. Каквато и горчивина да има наслоена в сърцата ни. Защото са свързани преди всичко и най-вече, с прогонване на един особен първично европеизиран – чрез идеята за елинизма – новоструктуриран интелектуален слой. Написана и подредена дисертабелно, "АНТИГРЪЦКОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВАРНА" от Костадин КОСТАДИНОВ напомня, че откъснатите с помощта на РУСКАТА КОРОНА земи на султаната за КРАЛСТВО ГЪРЦИЯ, (1821!), все пак не са останали безчувствени към съдбата на сърби, българи, македонци и власи, независимо от обичайните завоевателски апетити на безусловно всяко новопръкнало династично коляно. А, що се отнася до амалгамиране на най-активната част от БАЛКАНСКИТЕ ПЛЕМЕНА – БЪЛГАРИТЕ, то масови насилия по подобие на агарянина – наистина са известни. Макар мащабите да са различни. Питам се, дали тази книга не е поредна политическа спекулация, предназначена леко да прпжони, и със закъснение от сто лета, вторично да попетни паметта на мнозина наши предци-варненци? И отговарям си – по-скоро едно деликатно насилие е то. Па дори да изглежда безобидно-книжно. Па дори да вони на християн-славянско благочестие в интерес на една църковна институция, която все още е схизма. Не зная, дали самосезирано или оперативно-директивно е раждането на тази увлекателно списана книга. Едно е ясно. За кореняците варненци този срамен период отдавна-отдавна, прекалено отдавна, е приключил.
НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, когато над АКРОПОЛЪТ се вее знамето на ГЪРЦИЯ заедно със знамето на СЪВЕТСКА РУСИЯ, а АТИНА е болшевизирана за кратко – до влизане на британските войски. Йосиф ВИСАРИОНОВИЧ разчита повече на своите нелегални терористи, отколкото на редовните български войски в КАВАЛА, принудени да се оттеглят обратно в ЦАРСТВОТО. От планините слизат андартите. В планините на ГЪРЦИЯ се качват партизаните. Когато биват окончателно разбити, мнозина емигрират през НР БЪЛГАРИЯ в КАЗАХСТАН, и по света. Други отсядат завинаги в СТАРА ВАРНА. Да се е чуло, за възраждане на ГРЪКОМАНСТВО – не се помни и знае. Освен един странен поет – Димитриос НИКОЛАИДИС, безумно смело отстояващ гръцко потекло в СТАРА ВАРНА поради факта, че творчеството му бе престъпно игнорирано от ДИ "Георги БАКАЛОВ" - Варна. Но, ако търсим беди и конфликти, - няма как да ни се разминат. МАТИ БОЛГАРИЯ испокон веков е заредена с такава мултиетническа болка, че всяко погавряне с нея е нищо повече от рисков асоциален фактор.
БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯТ АНТАГОНИЗЪМ В СТАРА ВАРНА И ПО КРАЙБРЕЖИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, няма как да не е резултат на политически колизии. Самият факт, че "родолюбивото" движение, погаврило се с гръцкия владика, е основано от курсанти на т.н. ВОЕННО-МОРСКИ ОФИЦЕРСКИ ШКОЛИ, няма как да не ни поведе по стръмната пътека към морето. Където кротко се полюшва яхтата "КАМЧИЯ" на Цар ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТА. Във време, когато вървят интензивни тайни преговори за обявяване на княжеството за ЦАРСТВО, а финансовите лостове все още са в ръцете на ОСТАТЪЧНИ КОЛОНИЗАТОРИ, с които турската власт някога се е съобразявала, а сега ползва за свои цели, един бъдещ монарх клонящ към АБСОЛЮТА, няма как да не захване игра с незрелия варненски популизъм. Из страната все още върлуват разбойнически банди. Поне в големите градове, където консулите на ВЕЛИКИТЕ СИЛИ слухтят, би следвало да бъде спокойно. И, отдушникът е предоставен – ВСЕНАРОДНО "РОДОЛЮБИВО" ДВИЖЕНИЕ. Именно това е компонентът убягнал в парциалното осветяване на БЪЛГАРО-ГРЪЦКИЯТ АНТАГОНИЗЪМ в СТАРА ВАРНА.
В НАШЕ ВРЕМЕ, всичко това е забравено, а за нахлулите от кол и въже НОВОВАРНЕНЦИ рядко представлява някакъв съществен интерес; които освен че ни учат на светофарно движение чрез ежедневни пътни катастрофи, но се опитват да ни поучават, от къде и как да се захванем със съседа, който не е живял много по-добро от назека. Но, сто години от тогава, ЗА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ, катедралната църква "СВЕТА БОГОРОДИЦА ВАРНЕНСКА", подслонява значителен брой потомци на прокудените по онова време – заради парично-политически интереси – ВАРНЕНСКИ ГЪРЦИ. Наши хора, така масово да се черкуват в обратната посока – не е известно. По онова време натискът от ДВОРЕЦА требе да е бил забележителен. На преследване ще да са били подложени безусловно всички БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА НАЗНАЙВАЩИ ГРЪЦКИ ЕЗИК – ПРАВОСЛАВНИЯТ ЕЗИК НА ВЕРСКАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ОТОМАНА в началото и средата на деветнайсти век. За да може подир десетина години земно време, добре изплашеният и обезправен варненски народец, да бъде юрнат в една от най-братоубийствените войни на БАЛКАНИТЕ – МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ, е доходоносно занятие. За онези где дърпат конците на расовата, политическата, религиозната и етническа нетърпимост. При това прекалено доходоносно. Предполага ли, уважаемият автор господин Костадин КОСТАДИНОВ, че СЪР БАЗИЛ БАЗИЛЕВ – ЦАР НА ОРЪЖЕЙНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ до ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, всъщност е от варненски произход – от странната ГРЪЦКА МАХАЛА? Не вярвам да е бил гръкоман, т.к. е завършил РОБЕРТ КОЛЕЖ в ЦАРИГРАД, като българско сираче. В този колеж се обучават на една скамейка редом арменци, гърци, българи и албанци. По нарядко - турски мекерета. Първата вълна български общественици са от тази генерация. Людмила ЖИВКОВА добре знаеше това.
ПОКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ГРОБА ГОСПОДЕН винаги дава обществено полезни предимства. Но, изисква и налага рестрикции. Рестрикциите на десетте БОЖИ ЗАПОВЕДИ. Една от които е – струва ми се – НЕ ЛЪЖИ! И наистина. Устното комюнике, за взетото македоно-арменско решение "ГРЪЦКАТА МАХАЛА ВЕЧЕ ДА СЕ НАЗОВАВА СТАРА ВАРНА", прозвучало така императивно по време на премиерата на книгата, едва ли би притеснило ГОСПОД-БОГ УНИВЕРСАЛНИЙ. Който и без това си има доста работа. Щото "СТАРИЯТ ГРАД" и "СТАРА ВАРНА", вече е писано и казано от незначителния варненски автор – от години на свободна практика - Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ: в негови интервюта във вестник "АБВ"-София, от осемдесеттях години на миналия век; в сборника морски новели "ЩУРЕЦ В ЧОВКА", Профиздат-1998; в неговия роман "МАРИФЕЯ ИЛИ ДА РАЗГОВАРЯШ С ДЕЛФИНИ", (ISBN 954-8530-04-X;, в публицистична "ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА" (ISBN 954-8530-17-1; www.heritage.varnalife.com). Да не говорим за публикуваните обеми по страниците на вестници, списания, и електронни медии (www.cult.bg!).
Но – какво значение, би казал някой.
За един хаджилък – за друг докторат – а за трети гола минерална вода.
Амин ...
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Пистолет с барабан Дата: 2009-04-11 23:16:47
От гърците можем да се учим на патриотизъм и как се защитава държава. Но никога не бива да им прощаваме за византийските номера и за ножовете, които са ни бухали в гръб.
2. Потребител: "Попара с боб и чушк Дата: 2009-04-12 14:09:42
По време на Втората Световна Война, почти целият гръцки търговски флот забягва в АНГЛИЯ и се поставя на разположение на СЪЮЗНИЦИТЕ, в интерес на каузата. Това правят и част от ВМС сили на ПОЛША. Знаем ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ - ГДЕ БЕ - по това време.
3. Потребител: Богонемил Дата: 2009-04-23 15:07:46
Не съм и предполагал, че ще прочета нещо толкова душевно скопено, изпълнено с толкова интелектуална немощ и безсилие парциално фрагментирано словоизлияние. Може би от аристократизъм авторът на горните редове се подписва на латиница, а може би от снобизъм си е измислил и прякор към името, че да не го бъркат с някой друг, но при всички положения това не му помага в опитите да изпъкне като краен морален и исторически стожер и ориентир. Чак ме догнуся, като четох горните редове, преливащи от псевдоинтелектуалщина и зле прикрита комплексарщина. Shame on you, mr. Greeklover
4. Потребител: кил Бил Дата: 2009-04-26 18:01:34
Ей, Хеми, защо ли след като прочетох написаното от теб останах с чувството, че май е по-точно да се наричаш ХЮМИ? А?
5. Потребител: До """кил Дата: 2009-06-22 16:01:21
Възможно е да подозираме г-н Хеми ВАРНАЛИС за ХЮМ - нищо по-лесно от това в един плювачески сайт, па си се чудя що търси той при вас. Имам едно съображение по Тодор Живковски модел: Господин ХЕМИ толкова е стар, че като нищо можем да излезем от неговата кръвна група.
ТУКА Е ТАКА ИЛИ ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 133 - Коментари: 1
Тука е така
Тука е така
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!).
Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхваналq а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион пар? отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - поне 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левски и Ботев, съвестно обслужват общество и държавност, без да къткат частни кросинтереси. (Ами Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Главозамайваща статистика не може да не напомни за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали доказано устойчиви – макар военовременни – времена.
Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да погинат.
Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
Когато псевдоцивилизацията на Двадесети Век, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН е тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
БАЛКАНИТЕ са земя прокълната да векува в преход.
Конският впряг е уважаван наравно с човека.
Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез.
Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947г бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!)
Полицията е п?ша, а сварва на място.
Царството царува без подкрепа на набедени идеолози. Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за религиозно-евристични прогнози.
Вермахта превръща страната в коридор, към Източния Фронт и в Африка. Толкоз. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитетът не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен по някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, още стои надупчен от техните синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България като нищо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно за онова време, стопанство. (България бе една малка цивилизована държава. Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943.Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е странен хомеостатизиран стандарт, и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят дружи с артисти, писатели, учени и духовници, които подир време му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това далеч не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял всред гората на трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани инженери. В бакалиите, с размер колкото каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!”
О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те–такива ...
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946, от столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Иванов!), чрез тогавашната англо-американско-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с още по-масова туберкулоза.
DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисен от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът Доктор Стоянов, ще спомене:
- И, ако посмей врагът да ни нападне ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев оттегля широкият просперитет за частната инициатива, и обръща лопатата за превес на кооперативната и държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Инж. Георги Павлов-1947!) разрешава значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика, за да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи ги откриват във въздушните потоци над Северния Полюс, и в костите на тюлени и китове. Докато селскостопанските вредители генерират поколения напълно адаптирани към тях. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социали-зЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за манталитета на нейния народ.
Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но сега, нещата са други.
Трябва да се лапа.
А, какво именно лапа народът остава загадка и - в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки. Струва ми се именно поради възраждането на онзи анадолски дембелък от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вноса на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал, окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
Всъщност – какво значение.
Пътят от под крива круша до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Фактор - Х Дата: 2008-07-09 19:40:31
Има само два пътя.
Единият е назад към природата - т.е. към ралото и теглене на вода от кладенци на ръка.
Другият е към прогреса. Въпросът е, прогресът да е разумен.
Прегледи: 133 - Коментари: 1
Тука е така
Тука е така
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД КРИВА ЗАРЗАЛА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!).
Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхваналq а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион пар? отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - поне 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левски и Ботев, съвестно обслужват общество и държавност, без да къткат частни кросинтереси. (Ами Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Главозамайваща статистика не може да не напомни за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали доказано устойчиви – макар военовременни – времена.
Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да погинат.
Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
Когато псевдоцивилизацията на Двадесети Век, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН е тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
БАЛКАНИТЕ са земя прокълната да векува в преход.
Конският впряг е уважаван наравно с човека.
Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез.
Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947г бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!)
Полицията е п?ша, а сварва на място.
Царството царува без подкрепа на набедени идеолози. Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за религиозно-евристични прогнози.
Вермахта превръща страната в коридор, към Източния Фронт и в Африка. Толкоз. Въдицата за военна помощ при Сталинград е отхвърлена, но генералитетът не пропуска да посети полесражения, за да си донесе за спомен по някой трилинеен руски щик. (Гърбът на един варналец, още стои надупчен от техните синове!) Безусловно всички българи, начело с Цар Борис Трети Обединител са убедени, че “Дойчо като нищо ще загуби”. Малка и незначителна България като нищо изхранва свои и чужди армии, чак ги облича. Без никаква химизация и интезификация на своето, не чак толкова примитивно за онова време, стопанство. (България бе една малка цивилизована държава. Иля Еренбург - “Спомени”!) Комити шетат из гори и планини. Нелегални пълнят градове и затвори, но да бомбят невинни младенци, никой не си позволява. Гражданите са евакуирани по селата, а градска престъпност не се наблюдава. Тук-там някой самозабравил се кръчмар, хукнал през просото подир партизански булки, изяжда патлака (Фрунтажа-1943.Варненско!) Без програмни препоръки, без спонсорства-монсорства, книгоиздаването се съсредоточава върху национал-социалните корени на обществото. Историческа книжнина се разпространява на път и под път. Налице е странен хомеостатизиран стандарт, и мярка. Елегантна критериалност насаждана тихомълком от двореца. Царят дружи с артисти, писатели, учени и духовници, които подир време му виждат сметката. Без да забравя народа. Често го виждат да кара влак, и това далеч не е пиарски трик. В наше време все още биха могли да се срещнат престарели старци, с които е седял всред гората на трапеза. Страната произвежда промишлени количества “Опий”, (ПМС-22/21.08.1942.!), а наркомании няма. Безработните биват изнесени в Райха, за да се завърнат дипломирани инженери. В бакалиите, с размер колкото каталог на “МЕТРО”, основен бизнес-принцип остава “Тука е така!”
О, не! Не ме разбирайте криво. Не се готвя за царедворец, щото не ставам и за селски кмет. Истините са, те–такива ...
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946, от столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Иванов!), чрез тогавашната англо-американско-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с още по-масова туберкулоза.
DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисен от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът Доктор Стоянов, ще спомене:
- И, ако посмей врагът да ни нападне ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев оттегля широкият просперитет за частната инициатива, и обръща лопатата за превес на кооперативната и държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Инж. Георги Павлов-1947!) разрешава значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика, за да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи ги откриват във въздушните потоци над Северния Полюс, и в костите на тюлени и китове. Докато селскостопанските вредители генерират поколения напълно адаптирани към тях. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социали-зЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за манталитета на нейния народ.
Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но сега, нещата са други.
Трябва да се лапа.
А, какво именно лапа народът остава загадка и - в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки. Струва ми се именно поради възраждането на онзи анадолски дембелък от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вноса на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал, окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
Всъщност – какво значение.
Пътят от под крива круша до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така!
Потребител:
Коментар:
1. Потребител: Фактор - Х Дата: 2008-07-09 19:40:31
Има само два пътя.
Единият е назад към природата - т.е. към ралото и теглене на вода от кладенци на ръка.
Другият е към прогреса. Въпросът е, прогресът да е разумен.
ПАТРИОТИЗЪМ ПО СЪРЦЕ – ПОРЪЧКА И ЗАКОН от Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ
България над всичко
Прегледи: 151 - Коментари: 0
П/М/атриотизъм днес по сърце?
П/М/атриотизъм днес по сърце?
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПАТРИОТИЗЪМ ПО СЪРЦЕ – ПОРЪЧКА И ЗАКОН
от
Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАШИ ДНИ; началото на Двадесет и Първи Век, за който едва приблизително се знае – що би допринесъл в интерес на Човечеството. Век през който технологиите изумително напредват - за сметка изхранване на населението. Изглежда излишно да се напомня, че съществува Още Нещо - освен все по-евтини компютри и все по-скъпи стриптизьорки. Неуловимо – а доказано необходимо. Неформализирано – а закономерно и правомерно. При това достъпно и евтино, и представете си - етично. Става дума за разбирането, дефинирането и усъвършенстването на т.н. Патриотизъм, по време на текущ “Глобализъм 3i+”. Заедно с някога така добре съхранения, развит и отгледан лично от Цар Борис Трети Обединител Умерен а така действен Български Национализъм. (Дузина пронационалистически младежки организации – преследващи се една друга – в името на Народ, Цар и Корона!) В по-късни лета под дълбока запрета и запуст, (Честване на Трети Март възпретено!). Подир това, с огромно закъснение установено, (Изселване на нашенци в Турско – 1988-1989.!), колко много е пропуснато да бъде сторено. (За политически грешки в Мати Болгария разстрелват едва, по време на окупация!)
Колкото да се счита непрестижно, както да бъдат подминавани и прикривани проблемите на Патриотизма, (Предхождащ всеки Национализъм!), той не престава да кълни дори при настоящите - на едро - транснационалистически експерименти. Централно инспирирани и директирани, (Не е тоталитаризъм -изобщо!), от шепа добре топ-бизнесмени, които закон не ги лови. Не, че те именно го създават. Защото умело го деструктурират в посока свои цели. Въобразили си, че биха могли да обхванат и решат проблемите на Съвременния Свят. (Промишлено омърсяваща го!) За който всъщност, съвсем слабо ги еня. Удивително обаче остава, как изненадващо откриваш и Патриотизъм, и Национализъм, и Прогнозизъм, всред случайно срещната неопозната от никого тротоарна младеж. (Стане ли реч - за Мати Болгария Всевечна!) Неизкушени млади хора, родени подир половинвековен авторитаризъм. (От Цар Борис Трети-28.10.1932., през Вълко Червенков до Тодор Живков-10.11.1989., и насам!) Светла веха на бъдещето, едва-едва поддържаща поръждясалият имидж на нацията. Презрян и загърбен от официална власт и медии, за сметка внос на тропически пирани в девствени балкански езера и водоеми. Приведен в подчинение на предплатена историография. Харесваща технологически обезпечено иманярство на едро, в повърхностните слоеве на умишлено загърбеното древно. Фундаментален компонент, до съвършенство очертаващ ликът на Българската Нация. Загадъчен и опасен. Не толкова поради неговото прекалено слабо присъствие в учебните програми на едно напълно дезориентирано – поради импакт на безброй субкултури – подрастващо поколение. (Рано-късно всеки идва на себе си!) Опасността иде от това, че Патриотизмът – по същество притаена национална болка, прекалено лесно би могъл да попадне в ръцете на пишман-национал-патриоти. (Послужват си с него бая отдавна!) За да си го оттъргуват - като едно нищо. Та, Патриотизмът ни, е бил търгуван не веднъж – не дваж. Дали това не продължава?
Погрешно би било да се счита, че Патриотизмът експлоатира единствено възхваляване и възвеличаване, на минали и настоящи, (Реални или не!), победи на нацията на бойното поле. Такъв подход е примитивен и погрешен. Патриотизмът е преди всичко и най-вече дългосрочен процес на диагностициране състоянието на всяка една нация, на намиране на нейното поносимо място, висотинно равнище и динамично състояние, на пазара на нациите в преход към глобалистична икономика. Светът става все повече плосък, но единствено в технологично-информационно отношение. (Всеки има всичко навсякъде – всеки знае всичко за всеки – в точка-време – докато пукне от прекалена информираност!) Технологиите все по-рядко са израз на духа на нацията, докато информатиката е все по-отчайващо бездуховна. Патриотизмът стърчи подозрително неравнинен, пространствен и национално всеобемен. Докато задачата на Национализма е различна. Да изкристализира реалната духовно-креативна същност на строго определена нация, лимитирана географски и не само географски, щом гарантира компактен клон-раса. (По реда на рядко осъзнавани евристични: реминисцентен анализ, текуща диагноза и дългосрочна прогноза за стратегия и тактика на устойчиво развитие на компакта във Времето и Пространството, с цел неплоскостно оцеляване!) Проблемът е тримерно глобалену особено за управленците - всъде по света. Миниатюрни расови подгрупи и мозаечни свръхнации продължават да залагат на патриотизма, (Развяване на национални флагове над празни джебове!), а подир това на национализма. (Щом видят зор!) Най-напред и най-вече, във вечно търсещата себе си Съвременна Русия. Която, провиждайки своят си Евразийски Път на Развитие, (Н. Т. Трубецкой-1912.!), държи на опазване и самоидентификация на нациите по расов и подрасов признак, вместо съшитата с бели конци номадическа транснивелация на съвременния Глобализъм.
НА ЕДНА НЕОТДАВНАШНА КРЪГЛА МАСА, (Москва-Юлий 2008.!), заслужилият учител на Руската Федерация Евгений ЯМБУРГ напомня: “изучаването на Руски Език в средните училища на настояща Русия, е сведено от 400 на 200 учебни часа годишно”. Което съвпада с хорариума часове в действащите училища в окупираната от Фашистка Германия част от бившата СССР по време на Втората Световна Война (1942-1945.!).
Коментарът е излишен. Проблемът е крещящ. Унижението е глобално. Нима не вървим и ние, в Мати Болгария Вечнопресносола, по същият път на игнориране на националното за сметка на транснациоиналното? Не разполагаме с точни данни, какво е дириджето в това отношение, в старата балканска страна наричана все още България. Който ги има - предпочита да не ги оповестява. (Няма цензура!) Под въздействие на какви центробежни сили, връхлита подобен феномен на преклонение пред иноземното, връз нациите на средноизточното православие? Чиито народи с огромно историческо закъснение консумират лелеяни права и свободи. Да пътуват и се наемат на работа зад граница. Най-вече, като интелектуализирани роби. Комунизмът бе вреден за подопечните му нации. Но, колко много полезен се оказа за Съвременното Глобалното Общество? Кой дава тъй – доктор на науките – портиер на хотел!?! Не, това едва ли е свобода на избор.
Какво е инфактум реалното съотношение в хорариума за изучаване на Български Език и Национална Литература, в границите на Мати България преди 10.11.1989., и понастоящем? Ще го посочи ли някой? Не така отдавна, (До реформата-1947.!), дори в “реалните” курсове на средното образование, (Освен в класицистичните!), задължително се изучава и Църковнославянски Език. Премахнат от комунистите, чрез изравняване на програмите под фалшиви интернационалистични предлози. За сметка изучаване на предмети с политическа, и насилно наложена професионално-практическа насоченост. Що пречи да бъде възвърнато неговото изучаване понастоящем? Какво би могло да се очаква? Да бъде компаративно наложен езикът на някоя южна съседка? (Под оглушителен вой за съмнително проектирана “оптимизация”, се извършва широка разпродажба и деструктуриране на възрожденски градени училища, села и градове!) Часовете по дисциплините изучавани в средните училища – все още изцяло държавни - са силно окастрени откъм проблематиката на съвременния национал-патриотизъм. Часовете са пренасочени към математика, информатика и чужди езици, а това определено накърнява характерната духовност на Българската Нация.
НЕОТДАВНА, Павел ТАРАКАНОВ, оглавяващ Комитета за младежта при Държавната Дума на Руската Федерация, настоя за специален Закон за Патриотическо Възпитание на Младежта. Друг е въпросът, дали бюрократично-управленски мерки биха могли да присадят всичко онова, което е на път да заглъхне. Дали не е време за подобен подход и, по нашенско? Без да сме поземлен парцел на Русия, духовните връзки са така искрено дълбоки, че дори умишленото занемаряване изучаване на Руски Език в средният курс не би могло да ги погуби. Компютеризацията попрекъсна този спонтанен славянофилски процес напомняйки, че с модерността шега не бива. Компютърно-анимационните игри принасочиха локалния патриотизъм на подрастващите, към приказни миражи от върховете на Албион. Православието бива индустриално подменяно с демонизъм, (Хари Потър и Компания!) а това е нищо повече от възвръщане на езическите времена на тоталното човекоядство (Лев Слуцки-1922.!). Жалките маскаради от естрадата в Каварна, (И не само там!), където под воят на чудесни китари, се върши антинационална и антирелигиозна пропаганда напомнят, че свободният пазар на мисълта, не е чак толкова много свободен. Някога, бащите, майките и децата, цялото семейство, задължително сядаха заедно на закуска, обяд и вечеря. Прочитайки обичайна молитва. Какво пречи да го правят веднъж седмично понастоящем? Какво пречи ли? Медиите! Те избягват да го напомнят. Без да пропуснат да възвеличаят безвкусните “Макдоналдс”, (Цени за автомобилни състезатели!), едва ли толкова диетично-хигиенични, колкото на пръвом изглеждат. Ще кажете – зависи кой плаща. Не вярвам българските медии да са пропуснали да чопнат фондове от държавната трапеза. Следователно не бива да забравят, че са Български Медии за Български Граждани на територията на Република България. Кой би следвало да им го напомня!?! До преди двадесетина години, патриотическото възпитание на младежта се градеше, не толкова върху суховатите през куп-за грош сказки в часовете на класния ръководител, колкото върху доказаните победи на български спортисти и артисти зад граница. Които държавата така добре възмездяваше, че мнозина станаха първа ръка колекционери на изящно изкуство. Върху разкази на патили-препатили, за героическо минало. Макар това минало да бе неофициално подругавано. Особено се явяваха; едва търпими от партийните секретари по места; учители-българисти и историци, сменили расо с учителска катедра. Да си спомня някой за тях? Да ги поменува? Следдипломната квалификация, нафалшивена доколкото е възможно от порочно заложената балканджийска бюрокрация, подмени апостолическата устремност на тези самоотвержени постапостоли. По националните училища, на които до едно им се клатят икономическите устои, мижави витрини – рядко училищни музеи. Налице са училища подлежащи на закриване, (С послания към поколенията на бъдещето в техните темели!), но не училища пребъдили през вековете Духовна безчувственост е фукнала и броди, низ пустеещи и разграбени храмове и църкви. През сринати със земята джамии и текета. Низ синагоги превърнати в спортни зали, в интерес на нарастващи в брой псевдорелигии. Интернет си позволява да толерира битова омраза на младежта не само към всичко технологически остаряло, (ОК!), но и към стареещи родители (Non OK!) На ползователите на този противоречив инструмент на новото време. В глобалната мрежа съществуват буйстват форуми и се надсмиват модератори-безотечественици, които откровено насъскват децата срещу едва свързващите двата края бащи и майки, срещу свещенната клетка на елементарното семейство. Насаждайки възгледи за надругаване над Вяра, Патриотизъм и Морал. Безбройните явни и неявни агенции за държавна цензура, (Гдето я няма по закон!), пропускат да наблюдават и рядко преследват подобна антинационална дейност. Докато снемане на еди-два мегабайта музика, която едва ли някой никъде слуша, бива проследявано до дупка. Не е известна институция, която през годините, да среща випускниците от различни поколения. (Безсмислено ли? Не е. Пренася се вербално Ноу-Хау!) Онова, което се прави чрез побългарен интернет, проблясва черно-жълто. То остава космично надалеч от прочутото щатско Alumni, поддържащо делова връзка, през целият смислен живот, на съвипускниците от една и съща академична общност. Книгоиздателската дейност произвежда подозрително луксозни издания, (След прочитане – в коша!), докато т.н. “ученически” издания почти не се срещат. Да не говорим, че творците всякак са оставени сами на себе си.
ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, атеистичното възпитание претърпя позорен крах. Оказа се, че атеистите всъщност изповядват самообявили се фетиши. (Интернационализирани в примитивни криогенни камери!) Официализирайки надсмиването над Свещенният Дух на Православието, комунизмът широко отвори портите за новоезичество. Уравнителния управленски подход към проблемите на Патриотизма – без отчитане на регионалните обичаи, вери и култури, доведе до настоящият неустойчив морал на нацията. Отчитано от съмнителни държавници, като напредък и развитие. Като строго регионална интерпретация на проблема за нашите дела человечешки, в лоното на Всевишния, Патриотизмът остава органична универсална панацея за оцеляване на нацията. (Мироглед – Идеология – Вяра – Семейство - Устойчивост – Напредък!) Суверенна демокрация – отнета на България чрез принудително разоръжаване – материално, морално и ментално.
Прегледи: 151 - Коментари: 0
П/М/атриотизъм днес по сърце?
П/М/атриотизъм днес по сърце?
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ПАТРИОТИЗЪМ ПО СЪРЦЕ – ПОРЪЧКА И ЗАКОН
от
Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАШИ ДНИ; началото на Двадесет и Първи Век, за който едва приблизително се знае – що би допринесъл в интерес на Човечеството. Век през който технологиите изумително напредват - за сметка изхранване на населението. Изглежда излишно да се напомня, че съществува Още Нещо - освен все по-евтини компютри и все по-скъпи стриптизьорки. Неуловимо – а доказано необходимо. Неформализирано – а закономерно и правомерно. При това достъпно и евтино, и представете си - етично. Става дума за разбирането, дефинирането и усъвършенстването на т.н. Патриотизъм, по време на текущ “Глобализъм 3i+”. Заедно с някога така добре съхранения, развит и отгледан лично от Цар Борис Трети Обединител Умерен а така действен Български Национализъм. (Дузина пронационалистически младежки организации – преследващи се една друга – в името на Народ, Цар и Корона!) В по-късни лета под дълбока запрета и запуст, (Честване на Трети Март възпретено!). Подир това, с огромно закъснение установено, (Изселване на нашенци в Турско – 1988-1989.!), колко много е пропуснато да бъде сторено. (За политически грешки в Мати Болгария разстрелват едва, по време на окупация!)
Колкото да се счита непрестижно, както да бъдат подминавани и прикривани проблемите на Патриотизма, (Предхождащ всеки Национализъм!), той не престава да кълни дори при настоящите - на едро - транснационалистически експерименти. Централно инспирирани и директирани, (Не е тоталитаризъм -изобщо!), от шепа добре топ-бизнесмени, които закон не ги лови. Не, че те именно го създават. Защото умело го деструктурират в посока свои цели. Въобразили си, че биха могли да обхванат и решат проблемите на Съвременния Свят. (Промишлено омърсяваща го!) За който всъщност, съвсем слабо ги еня. Удивително обаче остава, как изненадващо откриваш и Патриотизъм, и Национализъм, и Прогнозизъм, всред случайно срещната неопозната от никого тротоарна младеж. (Стане ли реч - за Мати Болгария Всевечна!) Неизкушени млади хора, родени подир половинвековен авторитаризъм. (От Цар Борис Трети-28.10.1932., през Вълко Червенков до Тодор Живков-10.11.1989., и насам!) Светла веха на бъдещето, едва-едва поддържаща поръждясалият имидж на нацията. Презрян и загърбен от официална власт и медии, за сметка внос на тропически пирани в девствени балкански езера и водоеми. Приведен в подчинение на предплатена историография. Харесваща технологически обезпечено иманярство на едро, в повърхностните слоеве на умишлено загърбеното древно. Фундаментален компонент, до съвършенство очертаващ ликът на Българската Нация. Загадъчен и опасен. Не толкова поради неговото прекалено слабо присъствие в учебните програми на едно напълно дезориентирано – поради импакт на безброй субкултури – подрастващо поколение. (Рано-късно всеки идва на себе си!) Опасността иде от това, че Патриотизмът – по същество притаена национална болка, прекалено лесно би могъл да попадне в ръцете на пишман-национал-патриоти. (Послужват си с него бая отдавна!) За да си го оттъргуват - като едно нищо. Та, Патриотизмът ни, е бил търгуван не веднъж – не дваж. Дали това не продължава?
Погрешно би било да се счита, че Патриотизмът експлоатира единствено възхваляване и възвеличаване, на минали и настоящи, (Реални или не!), победи на нацията на бойното поле. Такъв подход е примитивен и погрешен. Патриотизмът е преди всичко и най-вече дългосрочен процес на диагностициране състоянието на всяка една нация, на намиране на нейното поносимо място, висотинно равнище и динамично състояние, на пазара на нациите в преход към глобалистична икономика. Светът става все повече плосък, но единствено в технологично-информационно отношение. (Всеки има всичко навсякъде – всеки знае всичко за всеки – в точка-време – докато пукне от прекалена информираност!) Технологиите все по-рядко са израз на духа на нацията, докато информатиката е все по-отчайващо бездуховна. Патриотизмът стърчи подозрително неравнинен, пространствен и национално всеобемен. Докато задачата на Национализма е различна. Да изкристализира реалната духовно-креативна същност на строго определена нация, лимитирана географски и не само географски, щом гарантира компактен клон-раса. (По реда на рядко осъзнавани евристични: реминисцентен анализ, текуща диагноза и дългосрочна прогноза за стратегия и тактика на устойчиво развитие на компакта във Времето и Пространството, с цел неплоскостно оцеляване!) Проблемът е тримерно глобалену особено за управленците - всъде по света. Миниатюрни расови подгрупи и мозаечни свръхнации продължават да залагат на патриотизма, (Развяване на национални флагове над празни джебове!), а подир това на национализма. (Щом видят зор!) Най-напред и най-вече, във вечно търсещата себе си Съвременна Русия. Която, провиждайки своят си Евразийски Път на Развитие, (Н. Т. Трубецкой-1912.!), държи на опазване и самоидентификация на нациите по расов и подрасов признак, вместо съшитата с бели конци номадическа транснивелация на съвременния Глобализъм.
НА ЕДНА НЕОТДАВНАШНА КРЪГЛА МАСА, (Москва-Юлий 2008.!), заслужилият учител на Руската Федерация Евгений ЯМБУРГ напомня: “изучаването на Руски Език в средните училища на настояща Русия, е сведено от 400 на 200 учебни часа годишно”. Което съвпада с хорариума часове в действащите училища в окупираната от Фашистка Германия част от бившата СССР по време на Втората Световна Война (1942-1945.!).
Коментарът е излишен. Проблемът е крещящ. Унижението е глобално. Нима не вървим и ние, в Мати Болгария Вечнопресносола, по същият път на игнориране на националното за сметка на транснациоиналното? Не разполагаме с точни данни, какво е дириджето в това отношение, в старата балканска страна наричана все още България. Който ги има - предпочита да не ги оповестява. (Няма цензура!) Под въздействие на какви центробежни сили, връхлита подобен феномен на преклонение пред иноземното, връз нациите на средноизточното православие? Чиито народи с огромно историческо закъснение консумират лелеяни права и свободи. Да пътуват и се наемат на работа зад граница. Най-вече, като интелектуализирани роби. Комунизмът бе вреден за подопечните му нации. Но, колко много полезен се оказа за Съвременното Глобалното Общество? Кой дава тъй – доктор на науките – портиер на хотел!?! Не, това едва ли е свобода на избор.
Какво е инфактум реалното съотношение в хорариума за изучаване на Български Език и Национална Литература, в границите на Мати България преди 10.11.1989., и понастоящем? Ще го посочи ли някой? Не така отдавна, (До реформата-1947.!), дори в “реалните” курсове на средното образование, (Освен в класицистичните!), задължително се изучава и Църковнославянски Език. Премахнат от комунистите, чрез изравняване на програмите под фалшиви интернационалистични предлози. За сметка изучаване на предмети с политическа, и насилно наложена професионално-практическа насоченост. Що пречи да бъде възвърнато неговото изучаване понастоящем? Какво би могло да се очаква? Да бъде компаративно наложен езикът на някоя южна съседка? (Под оглушителен вой за съмнително проектирана “оптимизация”, се извършва широка разпродажба и деструктуриране на възрожденски градени училища, села и градове!) Часовете по дисциплините изучавани в средните училища – все още изцяло държавни - са силно окастрени откъм проблематиката на съвременния национал-патриотизъм. Часовете са пренасочени към математика, информатика и чужди езици, а това определено накърнява характерната духовност на Българската Нация.
НЕОТДАВНА, Павел ТАРАКАНОВ, оглавяващ Комитета за младежта при Държавната Дума на Руската Федерация, настоя за специален Закон за Патриотическо Възпитание на Младежта. Друг е въпросът, дали бюрократично-управленски мерки биха могли да присадят всичко онова, което е на път да заглъхне. Дали не е време за подобен подход и, по нашенско? Без да сме поземлен парцел на Русия, духовните връзки са така искрено дълбоки, че дори умишленото занемаряване изучаване на Руски Език в средният курс не би могло да ги погуби. Компютеризацията попрекъсна този спонтанен славянофилски процес напомняйки, че с модерността шега не бива. Компютърно-анимационните игри принасочиха локалния патриотизъм на подрастващите, към приказни миражи от върховете на Албион. Православието бива индустриално подменяно с демонизъм, (Хари Потър и Компания!) а това е нищо повече от възвръщане на езическите времена на тоталното човекоядство (Лев Слуцки-1922.!). Жалките маскаради от естрадата в Каварна, (И не само там!), където под воят на чудесни китари, се върши антинационална и антирелигиозна пропаганда напомнят, че свободният пазар на мисълта, не е чак толкова много свободен. Някога, бащите, майките и децата, цялото семейство, задължително сядаха заедно на закуска, обяд и вечеря. Прочитайки обичайна молитва. Какво пречи да го правят веднъж седмично понастоящем? Какво пречи ли? Медиите! Те избягват да го напомнят. Без да пропуснат да възвеличаят безвкусните “Макдоналдс”, (Цени за автомобилни състезатели!), едва ли толкова диетично-хигиенични, колкото на пръвом изглеждат. Ще кажете – зависи кой плаща. Не вярвам българските медии да са пропуснали да чопнат фондове от държавната трапеза. Следователно не бива да забравят, че са Български Медии за Български Граждани на територията на Република България. Кой би следвало да им го напомня!?! До преди двадесетина години, патриотическото възпитание на младежта се градеше, не толкова върху суховатите през куп-за грош сказки в часовете на класния ръководител, колкото върху доказаните победи на български спортисти и артисти зад граница. Които държавата така добре възмездяваше, че мнозина станаха първа ръка колекционери на изящно изкуство. Върху разкази на патили-препатили, за героическо минало. Макар това минало да бе неофициално подругавано. Особено се явяваха; едва търпими от партийните секретари по места; учители-българисти и историци, сменили расо с учителска катедра. Да си спомня някой за тях? Да ги поменува? Следдипломната квалификация, нафалшивена доколкото е възможно от порочно заложената балканджийска бюрокрация, подмени апостолическата устремност на тези самоотвержени постапостоли. По националните училища, на които до едно им се клатят икономическите устои, мижави витрини – рядко училищни музеи. Налице са училища подлежащи на закриване, (С послания към поколенията на бъдещето в техните темели!), но не училища пребъдили през вековете Духовна безчувственост е фукнала и броди, низ пустеещи и разграбени храмове и църкви. През сринати със земята джамии и текета. Низ синагоги превърнати в спортни зали, в интерес на нарастващи в брой псевдорелигии. Интернет си позволява да толерира битова омраза на младежта не само към всичко технологически остаряло, (ОК!), но и към стареещи родители (Non OK!) На ползователите на този противоречив инструмент на новото време. В глобалната мрежа съществуват буйстват форуми и се надсмиват модератори-безотечественици, които откровено насъскват децата срещу едва свързващите двата края бащи и майки, срещу свещенната клетка на елементарното семейство. Насаждайки възгледи за надругаване над Вяра, Патриотизъм и Морал. Безбройните явни и неявни агенции за държавна цензура, (Гдето я няма по закон!), пропускат да наблюдават и рядко преследват подобна антинационална дейност. Докато снемане на еди-два мегабайта музика, която едва ли някой никъде слуша, бива проследявано до дупка. Не е известна институция, която през годините, да среща випускниците от различни поколения. (Безсмислено ли? Не е. Пренася се вербално Ноу-Хау!) Онова, което се прави чрез побългарен интернет, проблясва черно-жълто. То остава космично надалеч от прочутото щатско Alumni, поддържащо делова връзка, през целият смислен живот, на съвипускниците от една и съща академична общност. Книгоиздателската дейност произвежда подозрително луксозни издания, (След прочитане – в коша!), докато т.н. “ученически” издания почти не се срещат. Да не говорим, че творците всякак са оставени сами на себе си.
ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, атеистичното възпитание претърпя позорен крах. Оказа се, че атеистите всъщност изповядват самообявили се фетиши. (Интернационализирани в примитивни криогенни камери!) Официализирайки надсмиването над Свещенният Дух на Православието, комунизмът широко отвори портите за новоезичество. Уравнителния управленски подход към проблемите на Патриотизма – без отчитане на регионалните обичаи, вери и култури, доведе до настоящият неустойчив морал на нацията. Отчитано от съмнителни държавници, като напредък и развитие. Като строго регионална интерпретация на проблема за нашите дела человечешки, в лоното на Всевишния, Патриотизмът остава органична универсална панацея за оцеляване на нацията. (Мироглед – Идеология – Вяра – Семейство - Устойчивост – Напредък!) Суверенна демокрация – отнета на България чрез принудително разоръжаване – материално, морално и ментално.
Subscribe to:
Posts (Atom)
-
(C) 2017 – Bogomil K. Avramov СТАРА, СТАРА ПРИКАЗКА НАРОДНА от Богомил Костов Аврамов РУСЕВ-ХЕМИ В ЕДНО ЦАРСТВО И ГОСПОДАРСТВО; КЪД... -
© 2009-2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY С В Е Т А М А Р И Н А разказ от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ ВИНАГИ когато мисля ...
