PAPA, by Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

(C)1999-2004 - Bogomil Kostoff AVRAMOV – HEMY

PAPÀ

Pappa HEMINGWAY

(21.07.1899 - 21.07.2004)

от

Богомил К. Аврамов - Хеми

НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, КНИГОИЗДАВАНЕТО В НОВОИЗПЕЧЕНАТА “НАРОДНА” РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖИВВА. ПАЗАРА СЕ ЗАДЪХВА В ОКЕАН ПРЕВОДНА ЛИТЕРАТУРА.

Военновременният вакуум е премахнат. Хаотична и порочна, така очакваната духовна свобода ще се окаже краткотрайна и измамна. Преди да бъдат инкриминирани, произведенията на Ерих Мария Ремарк, Маргарет Митчел, Ърнест Хемингуей, дори Лев Николаевич Толстой и Гю Де Мопасан, виждат бял свят в частни книгоиздателства. Преди да бъдат национализирани, а собствениците им превърнати в продавачи на семки или портиери, тези огнища на съвремие и мисъл успяват да сторят своето. Сборникът "Снеговете на Килиманджаро", (превод Атанас Далчев, ИК Работническа Социалдемократическа Партия!), и "За Кого Удря Часът" - роман (превод А. Самоковлиев, ИК “Смиркаров”!), от

ЪРНЕСТ МИЛЪР ХЕМИНГУЕЙ,

поразяват с вълшебен превод, евтина военновременна хартия и нередактиран печат. Знакови издания, излъчващи неповторим аромат на всевечно начало. На гладен корем, под немска окупация и несретна евакуация, българинът е вършил своето. Като гледа – да проглежда. Литературстване всред военновременен тъмналак. Мечти по задокеански просперитет, под рев на съюзнически бомбардировки над столицата. Модерно словооткривателство под светлина на мъждиви газени лампади. На изток от Берлин Папà получава широка популярност едва през втората половина на двадесети век, (Сп. “Иностранная Литература”!). Пълно издание на неговите събрани съчинения приживе, бива обнародвано най-напред в Съветска Русия. (По-късно и при “BOOK OF THE MONTH CLUB-САЩ!”) Иван Кашкин, толериран от мъдрия войник Константин Симонов, успява да представи в превод неговото забележително творчество, в което личностното оцеляване чрез безмълвен героизъм, е така близък до изстрадалата душа на руснака. Писателите-знамена; рядко живи – често мъртви; принадлежат освен на вечно недоволните свои съпруги и на глобалния свят. Преди години попаднах на мисионер от “Корпуса на мира”. Бивш биотехнолог от IBM-Ки-Уест, не преставащ да се чуди, като как на стари години мога да се възхищавам от “някакъв писател”, когото дори не съм чел в оригинал. (Съмнително, али го бе чел самият той!) Днес се питам дали този странен мъж, надсмиващ се над своето “прелитане” от буканерски Ки-Уест в белокаменен Балчик, нямаше пред вид нещо много повече. Подир години експертът ми изпрати своята най-нова книга (“Прави Пари, Щом Няма Какво Друго да Правиш!”), с дарствен надпис:

“КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ДЕЙСТВА – ПИШЕ!”

Всъщност, кое прави Папà, да бъде и да остане шумна литературна загадка? Всепризнат майстор на словото, безнадеждно надалеч от задължителната академична диаспора? Самоук писач, отхвърлил попечителството на писателски съюзи, пропуснал докторат в областта на социалните науки? Комунистически агент изплъзнал се от макартизма под високите сенки на Куба? Непокорен чудак, жертва на великолепието на английския език? Собственик на бизнес за улов на риба, контрабанда на оръжие и кубински алкохол? Подръжник на революции в Доминика и Куба? Състезател в улов на мерлин спомоществуващ авторитета на Кастро? Папà е човек, прекарал през сърцето си съдбата на озлочестеното от Първата Световна Война, пропиляно по време на Втората, несретно Человечество. Светът не допуска непропиляно поколение.

Ърнест Милър Хемингуей, (21.07.1899.,Оук Парк, Чикаго-02.07.1961.Кетчъм, Айдахо!), е второ дете семейството на Кларънс Хемингуей и Грейс Хол, с първи литературни опити в списание "Табула" (“The Judgment of Manitou”-Short Story!). Когато започва Първата Световна Война, на Ърнест е отказан достъп в армията. (Тренирал бокс- дефект в окото!) Репортер на “Канзас Сити Стар”, маскиран като доброволец-санитарен шофьор. Ранен при Фосалта, в една миланска болница, ("Сбогом на Оръжията" и “Съвсем кратък разказ”!), среща почти недостъпната милосърдна сестра Агнес фон Куровски. Женен за Хадли Ричардсън, (03.09.1921.-Хортън Бей-Канада!), заминава за Париж. Задграничен кореспондент на свободна практика за “Торонто Стар Уикли”, в повечето случаи означава безработен. Но, с кой творец не е така? Папà следва живот и творчество, години по-късно отразени във "Вечен Празник". В град, който сам по себе си е изкуство, не може да не се занимаваш с изкуство.

ПЪРВАТА КНИГА

на Папà е, "Три Разказа и Десет стихотворения", (300 екз./1923., "КПК."-Париж!). Създадено от Хемингуей, "Три Маунтийн Прес"-Париж, успява да пусне от печат "В Наше Време" (150 екз./1924.!) Попаднал при "Бони енд Ливрайт" сборникът бива преиздаден. (1355 екз./05.10.1925., N.Y.!). Подир година Папà вече работи със "Скрибнърс", с който ще остане за цял живот. ("Пролетни Води" (1250 екз./ 28.05.1926.,N.Y.!), и "И Изгрява Слънце" (“Фиеста”-5090 екз./22.10.1926, N.Y.!). Двете заглавия изчезват светкавично от пазара.

Папà е щастлив баща. От вторият брак с Полин ПФЕЙФЪР се ражда вторият син Патрик. Недалеч от Килиманджаро, той ще остане да ловува цял един живот, докато Папà ще се завърне в Щатите, за да се вглежда в Гълфстрийма и себе си. Далеч от дома ще научи, че в Оук Парк се е самоубил баща му. Предопределеност тегне и над него, но тя ще го сполети подир години. Отците си отиват, но останат и креят неподозримо в нас. Папà се преселва на Кий-Уест. В огромна чужда къща, (Днес музей!), той има все по-редки мигове с Полин. Сам пред белия лист и алкохола. В открито море в търсене на риба-меч. Отдаващ почит на "Сбогом на оръжията" (27.09.1927.-31000 екз.!). Без да престане да прескача до Испания, Франция и Африка. Писателството - този занаят за самотници. Подир автомобилна катастрофа, (1930.-Монтана!), Ърнест Хемингуей пуска брада. И, става Папà. Не е истина, че брадата е принадлежност при заселването в Куба нито, че е пушил лула. По време на екранизация на романа, третият син вижда бял свят. Писателите харесват да имат повечко деца. После се чудят, как да ги изхранват. Каквди наивници безбрежни.

ПРОФЕСИОНАЛНИ УСПЕХИ,

поради точен избор на аудитория. Липса на вътрешна цензура. Къса и насечена като картечен откос фраза. Актуална проблематика. Статично бездействие прикриващо многопланово действие разгънато напред-назад през Времето на Времената, в кристални разкази под 5 000 думи. Отсъствие на куха събитийност. Чудесния шанс да е поданик на страна която ежедневно се преражда, налага творчеството на Ърнест ХЕМИНГУЕЙ на обширения литературен пазар на двете Америки. Тъжна предсмъртна безисходица, поради глупостта на управляющи. Смърт без отчаяние, вместо награда и признание. Самотни мъже със закъснение установили, че нещо не е както трябва, в покрусения от безсмислени войни живот. За да съхраниш елементарния стандарт за живот на многобройно семейство, дали е задължително да погинеш? Разбит духовно и телесно, осамотял както никога, Папа пророкува:

". . . Предстоят петдесет години войни .. . "

Вербална прогноза, в която никой учен не посмя да се съмнява.

Списанието за интелигентни мъже

" ЕСКУАЙР ",

традиционно привързано към качествената литература, внезапно го окриля. С есе върху ловът на риба - меч, Папà открива серия репортажи от Куба. Годината е щедра. "Победителят не Печели Нищо", (20300 екз./27.10.1933.N.Y.!) вижда бял свят. Папà успява със сафари в Африка, но едва оцелява от амебна дизинтерия (“Краткотрайното щастие на Френсис Макомбер”/сп.Космополитън, 09.1936.!). Трилогията за Хари Морган реже филии в “Ескуайр”. Интересът е така голям, че “Да Имаш и Да Нямаш” излиза в отделна книга (10300 екз./15.10.1936.N.Y.!). "Ню Мейсис" разтърсва Америка с единствен граждански протест по случая. ("Кой Уби Ветераните от Войната?"-17.09.1935.,Miami!) С избухване на гражданската война Папà е в Испания. Подир тежък разрив с Полин Пфейфър, Папà хваща фериботът Ки-Уест-Хавана. С неизменно дайкири в ръка, в своя офис в хотел "Амбос Мундос", Папà изчаква "Пилар" да слезе от стапелите на "Уилър Шипярд", че търговията с континента дано потръгне. Когато излиза от печат "За Кого Бие Часът" (75 000 екз./21.10.1940.N.Y.!), четящият свят разбира за какво става дума в Испония. Майсторски като рефрен. Недостижимо чист по структура и фраза. Литературен сфинкс, удивляващ с това, че сме свидетели на неговият икономисан завършек. На Куба, Папà бива спътстван от Марта ГЕЛХОРН, холивудска знаменитост. Попаднала на Финка Вихия, тя харесва резиденцията за творчество и живот. Писателят го заслужава. Войната в Европа вече е започнала. Тъмен период в живота на брадатия мъж, по време на който Марта го напуща. Папà не харесва да скучае. И се обвързва с мъже, обучени да преследват немски подводници. Повърхностни изследователи представят цялата работа, като шумна пиячка извън териториалните води на Куба, по време на война. Едва ли е така. В достъпното за изследователи досие на ФБР за Папа Хемингуей съществуват значителен брой почернени с тампонно мастило страници. А подобни досиета поддържа, не една правителствена агенция. В началото на 1944-та, транспортен самолет на ВВС прехвърля Папà някъде около Лондон. Очаква се дебаркиране в Европа. Хемингуей не би искал да се случи без него, и не престава да бленува за Париж. Америка може да е голямо нещо за европееца. Но Европа, не е по-малко съществена за американеца. В една кореспонденция е обвинил щатското командване в некадърност. Един военен следовател го привиква на разпит. От своя щабен фургон се намесва генерал Айзенхауер. Ще се установи абнормално пиене. Всред весели винетки вестниците и списанията публикуват образа на знаменития мъж, обграден от снимките на четирите знаменити и богати красавици. Предстои четвърти брак с Мери Уелш. Връщайки се към спомените от младостта по пътищата на Италия, големият мъж среща Адриана Иванчич. Тъмнокоса жена от балкански произхпод, инспирирала дълбокия подтекстов символизъм на

"СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО",

(Сп."Лайф"/01.09.1952.!). Четящият глобален свят окончателно разбира, кой се крие под сенките на онази стара гуаяба в Куба. Седмица подир това, повестта става общодостъпна (51700екз./08.09.1952.N.Y.!). Малка синтетична книга, покорила целият цивилизован свят. Еталон за мнозина, тя не престава да удивлява познавачите с бездънните дълбини на психологическия монопласт. Събитие маркиращо писателският зенит на Папà. Достойнствата на страната наричана Куба. На Онази Стара Америка на джаза, която безвъзвратно си отива. За да не се завърне никога. Получил "ПУЛИЦЪР", в началото на петдесетте, Хемингуей поема за Испания където ще се удиви, че неговите книги са широко разпространени. Дотолкова е универсално това самоструктурирано вербално изкуство. Но, времената са се променили. Памплона е подтисната и непонятна. Дори празниците са различни. Мисленето на човека е постиндустриализирано. Нищо друго не остава освен да се втурне към Африка. Странни самолетни катастрофи правят, Папà на два пъти да бъде погрешно обявен за мъртъв. Това прави ,съвременниците да не повярват в последвалата трагична кончина. Напуснал любимата Куба, уединил се в Кетчъм, проправил път до болница Мейо, Папà установява че му е писнало от женитби, несгоди и слава (Nobel Prize-1954.!)

ДЕНЯТ БЕ ИСТИНСКИ СЛЪНЧЕВ.

Градският радиовъзел в Стара Варна прекъсна своето предаване. За да съобщи, някак между другото, че Ърнест Милър ХЕМИНГУЕЙ, големият американски писател, лауреатът на Нобелова Премия за Литература, е мъртъв. Пред книжарница "Никола Йонков Вапцаров", се виеше опашка. Току-що бяха пуснали прясно издание на "Старецът и Морето". Още един Отец бе отминал. Дали по свое собствено желание? Струва ми се онова, което остава когато Отците отминат, е онзи отрязък от Времето на Времената, който по неповторим начин са успели да обхванат, обуздаят, опазят и преосмислят. За да го завещаят на идещите подир тях.



23.6.2004 г. 16:19:37

24.6.2004 г. 12:18:39

(10 018 знака!)