© 2004 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ЗА ЧЕЧНЯ – КАТО ЗА РУСИЯ
от
Богомил К. Аврамов-ХЕМИ
Една от големите уловки на тоталната хитлеристка пропаганда, бе цветното илюстровано списание “СИГНАЛ”, от което пречупените кръстове безплатно се сипеха по прашните варненски улици (1942-1944.!).
От това издание освен панически страх в душите на някогашните подрастващи, остана тъжен спомен в цветни снимки (Рядко явление по онова време!). Една от тях съвсем показателна. Ececовски парашутисти по високите планини на Кавказ, в компания на ухилен овчар, когото изобщо няма да разстрелят. Да се чуди човек, да се мае!
Съвременна Чечня не престава да носи към Русия тежък грях. По време на Втората Световна Война нейното население колаборира с Вермахта. От тогава та до днес, тази миниатюрна планинска страна не е наясно със себе си. Малобройния народ на Чечня твърде много прилича на Афганистанския. Трудно усвоява цивилизация. Не търпи чуждестранен завоевател. Лелее мъст до девето коляно.
Десетина години преди да бъде обявена Чечено-Ингушката Автономна ССР (05.12.1936.!), РСФСР създава Чеченска Автономна област (01.12.1922.!) с 11 района върху 10 800 кв.км. обща площ и почти 480 000 жители. Стратегически планински места, където испокон веков битува най-войнственото кавказко племе наречено чеченци. (По време на царизма от тук биват рекрутирани платени наказателни полкове срещу червените!) Подир многократни опити за завладяване на тези на пръв поглед никому ненужни места, Русия окончателно подчинява
РЕГИОНА НА ЧЕЧНЯ
едва подир 1859.. Новата форма на централизирано управление създава невиждан икономически подем съпроводен с обичайния социален натиск. През 1865. голяма част от това племе се вдига и изселва в пределите на Отоманската империя, където бива безследно претопено. Подир стотина години (1936.!) в Кавказ се наброяват едва 85 000 истински чеченци. Районът е устойчиво метежен срещу императорска Русия, подир това срещу червен СССР, сега срещу демократическа Русия. Метежи инспирирани от неизкореним мюсюльмански фундаментализъм, който не умее (Или не желае!) да разбере съвременния глобализиращ се свят. Вечна ябълка на раздор в империя, която знае от къде идва, къде отива и какво иска. Чеченците, самоопределящи се като нахчи или нахчую, наброяват около 500 000 (1959.!). Тези хора на високите планински чукари говорят особен език (Нахский!) от иберийско-кавказката езикова група, ползващ успешно адаптирана, (Наложена подир ВОСР-1917.!), славянска кирилица за азбука. Два диалекта – равнинен и планински, при официализиран руски език, правят нещата твърде сложни. С установяване на съветска власт се предприемат сериозни мерки за цивилизоване чрез задължително безплатно образование. При площ около 20 000 кв. километри и население под 1 000 000 души (1989.!), съсредоточени в три града и 3 планински села, страната има 17 района. Независимо от строги превъзпитателни мерки, независимо от принудително заселвани руси, вероизповеданието на нацията с високи астраганени калпаци остава сунитско-мюсюльманство. Непокорната планинска страна е истински богата на полезни изкопаеми, примитивно мюсюльманско право, загадъчна семействена душевност и нефт. При средна плътност на населението (Чеченци, ингуши и руснаци!) около 40-50 човека на квадратен километър, технологичния напредък не би могъл да бъде много висок, добрият жизнен стандарт още по-масов, а преброяването съвсем достоверно. Въпреки, че в тази насока съветската управия предприема необходимото. В Грозни, Гудурмус и Малгобек живее почти половината от населението на страната. Останалото е в планините. До нахлуването на Русия в краят на 17 век, чеченците се занимават с лов, скотовъдство и понякога със земеделие. До краят на 19 век характера на търговията е дребен, спорадичен, с разменен характер. Патриархално-родовия строй заедно с патриархалното робство, оцеляват през вековете и остават съхранени (Терористично модифицирани!) и в наше време. В началото на 19 век (1810.!) ингушите “доброволно” приемат руско поданство. Руските граници опират по техните исконни земи, а Русия винаги е потресающа военна сила. Преселени мужици се захващат за работа и поставят основи на военната крепост Грозная (1818.!), в чест на първооснователя на Московская Русь
ЦАР ИВАН ГРОЗНИЙ,
считан за православен чеченец. Русия няма как да не превземе и похристианчи тази стратегическа част от света. Използвайки трудните логистични условия, неукротимия Имам Шамил (1834.!) си позволява да присъедини Чечня (1840.!), към територията на Дагестан. Започва тежка продължителна война на т.н. “горцы” срещу Руската Империя. Войната приключва с това, че Русия инкорпорира към своите владения заедно с Чечня, и Дагестан (1850-1859.!). Грозни се превръща в съвременен град (1870.!) Руската колониална политика създава местна интелигенция, вносна буржуазия и смесена работническа класа. Развива се динамична търговия от добив на нефт, дребно метално производство и занаятчилък. През Чечня и Ингушетия бива прекаран стратегическия Владикавказки Железен Път. Добивът на нефт се разширява и надхвърля 18% от целия добив в тогавашна Русия (1914.!). Обявената съветска власт (1918.!) принуждава Деникин да окупира тези възлови територии (1919.!), та да си ги има за плацдарм. Бошевиките се изтеглят в планините. Само подир година успяват да възвърнат Чечня на Матушка Русь (1920.!). Преминавайки през кръвопролитни перипетии, на района бива даден статут на Чечено-Ингушка АССР (1934-1936.!). За годините 1936-1944. се знае малко, но сепаратистките тежнения в името на Аллах никога не са затихвали. (Въоръжени групи от Иран и Афганистан проникват, действат и саботират промишления прогрес още през двадесетте години на миналия век!) Тази “автономна” ССР престава да съществува по време на Втората световна война, но за това се знае съвсем малко. Минават десетина години време, преди държавността на Чечено-Ингушката АССР да бъде отново възстановена (09.01.1957.!). Устремена в космоса, Съветска Русия се нуждае от все повече и повече опорни точки, източници на специфични ресурси и многонационално съгласие. Около Грозни и Малгобек биват изградени крупни нефтопреработвателни предприятия. Започва добив на природен газ. Произвеждат се и се изнасят оборудване и машини за нефтодобив, качествено представени през петдесеттях години в степите на Българска Добруджа. Селското стопанство потръгва. Развива се курорта Серноводск. При петдесетина вестника и списания на чеченски, ингушки и руски езици, годишно биват публикувани няколкостотин заглавия на книги. Оказва се, че всичко това няма никаква връзка с непоклатимите верски традиции на тази микроскопична нация, макар политиката на ВКП(Б), а подир това на КПСС да заимства принципи и от исляма. Материалните, технологически и политически успехи сякаш завинаги остават в противоречие с верските догми и обичаи. Подир знаменитата “перестройка” проблемите на съвременна Чечня се оказват същите както преди векове. Русия не желае да загуби контрол над тази изключителна стратегическа област, за чието завоюване през вековете са дадени огромни жертви и вложени безценни ресурси. Кавказ свързва Каспий с Черно Море и Азов в особен стратегически регион, а всичко това е ключов имот на Матушка Русь. В наши дни положението е повече от плачевно. Неукротимо войнстващия ислямски фундаментализъм е направил малката провинция политически неуправляема. Атентатите и престрелките са ежедневие в земи, където Русия корени исторически. Плеяда руски класически интелектуалци в продължение на десетилетия са воювали, работили и творили по тези места. (Руската интелигенция от край време е под пагон, че да мирува!) Тук Александър Сергеевич Пушкин написва много от своите най-романтични творби, а руските генерали са достатъчно далновидни да не го допуснат на бойна линия. Фьодор Михайлович Достоевски определя Кавказ като място за “духовно възстановяване”. Лев Николаевич Толстой кара служба три години (1850-1853.!) в чеченско село, където написва повестта “Казаци”. Някъде в Кавказ бива изпратен за около година Михаил Ю. Лермонтов заради бунтарски стихове (“Смерть поета”-1837.!), за да бъде разстрелян на дуел (Пятигорск-1841.!) Западът в опитите си да опознае руската душа, оценява вековните руски военни операции в регионът Кавказ-Чечня, като резултат на особени “културни инспирации” (The Week, 01.10.2002!). Публична анкета между руски военнослужещи доказва: “Ако Толстой е служил тук, ние защо да не го сторим!”.
НЕФТЪТ НА ЧЕЧНЯ,
нейните частни нефтопреработвателни заводи, частни затвори, частни лейбгвардии и безумни килъри са повод за международни страхове и легенди. Нищо чудно някой информационен божи ден да се окаже, че Пророкът на новият милениум върти божигробска броеница именно в Чечня, а не под планините на Кандахар. Въдворявайки мир и стабилност в този вековно нестабилен регион, Русия опазва не само своите пестеливи европейски резерви от нефт, но и безценния стратегически тръбопровод, водещ от Азербайджан и Казахстан през Чечня, до пристанище Новоросийск на Черно Море. Тръбопровод, от който Майка България е жизнено зависима. Чрез това изключително модерно съоръжение Русия подсигурява с нефт не само Москва, не само бившите “братски” страни по брега на Черно Море, но получава и поток долари от лицензионни такси за преминаване на нефт по тръбопровод през територията на суверенна федерална страна. Глобалния капитал не закъснява да се представи по тези окървавени места, предлагайки на Азербайджан и Казахстан щатски работни схеми за два самостоятелни тръбопроводи в посока Турция. Под шапката на Русия, чеченският народ винаги се е чувствал духовно самостоятелен и дотам комфортно, че от време на време да летува на Златни Пясъци. Това чувство за самостоятелност не го е напускало никога, благодарение на твърдо придържане към древни религиозни традиции, догми и бит. Чеченците се идентифицират не толкова по признак на държавност, колкото по принадлежност към род, финансово благополучие, религиозен уклон и особен статут на лично достойнство. Родовете са обединени испокон веков в огромни неформални семейни федерации (Кланове!), във вечна опозиция срещу всяка чуждестранна доминанта. Навлезлият през 17. век мистичен суфи-ислям, (Аскетизъм, медитация и отказ от активна обществена дейност!), интегрира в тайни самоотвержени братства млади и стари, (Отбягвайки институционализирано духовенство!), черпейки мъдрост от планински самодейни пророци. Неговата сила се оказва така голяма, че се усещат отблясъци и зад Балканите. Под поток от саудитски долари суфи-ислямът бива подменен от модерно милитаризиран фундаментализъм. Твърди се, че 23 годишният Мовзар Бараев, командир на терористичната операция по отвличане на московските театрални зяпачи, (50 чеченци унищожени, 800 зрители-заложници под терор в Театър на армията, Москва-2002.!), е от подобен клан. Липсата на сносно жилище е мотив за разпалване на неговия личен престъпен радикализъм. Четири години преди завладяване на театъра неговият чичо, партизанския командир Арби Бараев, му купува жилище за да му покаже, че от съпротива срещу Русия би могло добре да се изкяри. Мовзар Бараев се превръща в килър-страшилище за чужденците на територията на Чечня. Негово дело е отвличане и обезглавяване на трима англичани и един новозеландец (1988.!), работещи в Чечня за инсталиране на съвременни граждански телекомуникационни съоръжения с подозрително предназначение. Когато неговият чичо загива (2001.!), Арби Бараев го замества като лидер на неговата бойна (В името на Исляма!) групировка, по един естествено възприет религиозен начин. Прокламирайки, че завзема театъра в името на Аллах по заповед на Шамил Басаев, (Текстът на цялата прокламация не е известен!), по онова време ръководител на крайно радикалното движение Джамаат. В средата на деветдесетте години на миналия век това движение апелира към света необходимост, от създаване на нова ислямска държава в сърцето на Русия включваща Чечня, Дагестан и каквото наоколо още попадне. Чеченците едва ли някога ще забравят експедитивността на Йосиф Висарионович Сталин, за изключително кратък срок депортирал почти цялото население на Чечня в Казахстан и Сибир. Западът твърди, че до една година подир тази масова депортация, около 50% от населението на Чечня погива, но това едва ли е достоверно. Останалите живи получават разрешение да се завърнат по домовете си, (Които вече не съществуват или са преминали в други ръце!), едва по времето на незаменимо шумния Никита Сергеевич Хрушчов. Когато
ДЖОКАР ДУДАЕВ
спечелва 90% гласове и декларира независимост от Русия, (Самият той руски възпитаник и генерал от авиацията!), президентът Борис Елцин постановява икономическа блокада над Чечня, (А-ла Cuba Liberte!), продължила около три години. Възмутен от некадърността на своите съветници, Елцин връща руските войски в тази горда до безумие страна. Вместо предполагаемата едноседмична наказателна операция, войната се е задълбочила. Красивият новопостроен Грозни, е изравнен със земята. Загиват над 100 000 цивилни (2001.!), между тях изключително много деца. Русия е подписала договор (1996.!) за временно примирие с военния ръководител Аслан Мазхадов. Предоставят му неограничени пълномощия да въведе ред в страната. На първо време това става, но Чечня си позволява да изнася войнстващ ислямизъм в съседен Дагестан. В южна Русия и Москва биват сравнени със земята няколко жилищни блока. Загиват повече от 300 невинни. Случват се саботажи по московското метро. Общия език отново е загубен. Подир встъпване във власт на новият министър-председател Владимир Путин, биват изпратени още редовни войски в Чечня. Първоначално православна Русия е възхитена, затваряйки си очите че нейни деца гинат на чужда земя. Няколко месеца по-късно Путин заема мястото на талантливо оттеглилия се Борис Елцин. Руските войски задълго се окопават в Чечня. Територията на страната е окупирана изцяло, а планините набъбват от вносни партизани. Всеки ден двете страни публикуват бюлетини с падналите жертви, без да спрат да воюват. Партизаните успяват да съборят руски суперхеликоптер (Август-2002.!) унищожавайки едновременно 116 специално тренирани бойци и проваляйки предстояща стратегическа операция. Цивилните граждани остават беззащитни между двете воюващи страни, за да търпят свидни загуби. Политическо решение на проблема несправедливо и несполучливо бива търсено и налагано извън Чечня. Висшия свят на мюсюльмански духовници и имами, (Имат зад гръб полигоните на Пакистан, Иран, Афганистан, Сирия и Либия!), никога не е преставал да воюва с християнската цивилизация във всяка една точка на света. Безумната интензификация на съвременните производствени отношения върху комуникационна основа прави, този процес все повече да се разширява и да прераства пиково в глобална криза. В икономически план ислямския свят все по-успешно конкурира Европа и САЩ. Като не без основание се противопоставя на върховенството на съвременното християнство. Когато загубите между цивилното население достигат 100 000 души, (1996.!), Русия се договаря с Аслан Масхадов, но той не успява да въведе ред и установи руско законодателство над подивелите за грабеж и мъст, екипирани прекалено съвременно, гангстерски групи в планините. Москва побързва да постави своя администрация под ръководството на Ахмад Кадиров, ислямски клерикален деец воюващ с оръжие в ръка вместо със слово и вяра. Хората от неговата рòда успяват набързо да завземат безусловно всички местни административни постове, да завладеят военната и секретна администрации. Широка поддръжка всред населението обаче, не успяват да получат. Кръвопролитията, все по-добре администрирани, се превръщат в епидемия. Масхадов многократно иска нова договореност с Москва, но Москва не намира повод, време и необходимост, като настоява за спазване на подписаните договорености. Западните наблюдатели откриват в съпротивата в Чечня паралели със самоотвержеността на русите по време на Втората Световна Война, като по този начин неумно се надсмиват. Младите чеченци искат свобода, но едва ли знаят каква би могла да бъде тази свобода под норматива на доларов полумесец. По случай парада за годишнината на Втората Световна Война (09.5.2004.!), секретните служби в Грозний така се престарават, че президента
АХМАД КАДИРОВ
и още шест граждански лица, между тях главнокомандващия руските войски в Чечня генерал-полковник Валерий Баранов и едно дете, от трибуните на местния стадион се преселват направо в райските градини на Аллах. Предполага се, взривяването да е резултат от борба за преразпределение на личната финансова империя на Кадиров. Само два дни преди това Владимир Путин е встъпил в длъжност, но като човек на непредсказуеми оперативни решения незабавно посещава Грозний и въвежда в длъжност Рамзан Кадиров-Син, съгласно стила на родовата традиция на имамите по тези места. (Взривения Кадиров е бил потомствен имам.) Положението в Чечня не престава да бъде напрегнато. Разгъването на нова гражданска война подир десет години военни действия на федералните войски, се счита неминуемо. Цивилизована Русия, обръгнала на глад, недоизкусурени реорганизации, световни и граждански войни и революции не може да не подозира, че се намира пред втори Афганистан. Не толкова голям, не така обширен, но достатъчно бурен за да похабява най-елитните части. Което не е гаранция, че би могла да удържи и спечели, без да се опре на своята забележителна гражданска духовна съвест.
15.5.2004 г. 23:02:22; 16.5.2004 г. 23:39:45; 18.5.2004 г. 23:46:21; 19.5.2004 г. 09:11:47;19.5.2004 г. 18:47:06;
26.5.2004 г. 18:28:56; 30.5.2004 г. 23:07:44;01.6.2004 г. 07:06:12
(15 000 знака!)
No comments:
Post a Comment