(c)2001-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КУТИЯ ОТ РАХАТ-ЛОКУМ
разказ
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
МОЯТА
КУТИЯ ОТ РАХАТ-ЛОКУМ се оказа съвсем американска работа. ("MADE IN
U.S.A." върху дъно, капак и корпус!) Виж ти, дори в Америка се консумира
локум. (Пълно с македонци!) В промишлени количества. (Индустриална
нация!) Предназначен, най-вече за армията. (Това са военните - харесват
да лапат!) В тази изключително здрава, почти вечна ламаринена кутия
трябва да е имало локум, способен да подслади живота горе-долу на рота -
рота и половина, по време на Втората Световна Война. Преди атака.
(Подир атака - мацки!)
ДАЛЕЧ ПРЕДИ ТАЗИ ЖИВОПИСНА КУТИЯ да попадне у дома, бе станало махленска
тайна, как Баба Македонка, (Независимо от немската окупация!), държи
несломими връзки зад океана. Двама шегобийци евреи от тарафа,
(Мезар-Кезар и Сие!), бяха пробвали номер с презокеански телефон в маза и
таван. Но, Баба Македонка, жена лъгана-прелъгана, бита-пребита,
видяла-патила, разкри тази плитка измама. Тогава се разбра. На македонци
еврейски номера не минават.
БЯХА ВРЕМЕНА на безчислени въздушни тревоги. Щом сирените завиеха, а
радиото започваше да излъчва предупредителни позивни, всеки хукваше да
се крие в недалечния общински разсадник. Сякаш бомби не биха могли да
поразят всеки един запустял общински разсадник. Освен Баба Македонка.
Смело оставаща на откритата циментова площадка на стълбището пред своят
дом. Провесила през врат старомоден месингов далекоглед. Вперила поглед в
небето. Под неистов вой на сирени и крясъци на обезумялата тълпа,
старицата броеше прелитащите над Белоград летящи крепости, потраквайки
със златни изкуствени челюсти. При отбой, махалата се завръщаше вкупом.
Заварвахме Баба Македонка да се кръсти. Неотменно на своя пост. Дали
благославяше или проклинаше?
ТОЙ БИЛ ТАМ, върху крилете на свободата, нейният единствен син, твърдеше
старата жена, върху крилете на някоя от прелитащите летящи крепости.
Бомбомерач-доброволец, изключително близък на човека създал тези същите
летящи чудовища; обикновен пройдоха от Севлиево. Заради нейният син,
именно заради него, нямало бомби над Белоград. Докато над София,
Кюстендил и Добрич падали, падат и ке падат. И, нека падат. (Тяхна мама и
капут!) Момчурляците не пропускаха да подпитат. Дали не очаква да й
пуснат отгоре, нещо по-така - че съвсем да й олекне? Баба Македонка
свиваше рамене.
- Мине ли Войната, - казваше старата зачумберена жена, - ке се чине - ке се види …
ВОЙНАТА ПО ФРОНТОВЕТЕ наистина взе, че свърши. За да продължи между
поколенията. По площади и стъгди разпяха хорове-частушки. Доброволци се
завръщаха. Знамена се вееха. Разигра се разпродажба на военна плячка,
наричана трофей. Един подир обед, всред врява и всред глъч, раздавачът
Бай Спиридон донесе важно съобщение. Баба Македонка притисна съобщението
до сърце. Развя го победоносно по комшии. Както бе по чехли (Застъпани
обувки от преди Войната!), хукна към Пощата. О, колко горда и честита,
бе тогава тя.
КОЛЕТЪТ, (Програма на Американския Червен Кръст за подпомагане на
бедстващи!), се оказа тъпкан с удивителни съкровища. Безценни вещи,
каквито за пръв път щяха да попаднат на местния битак. За децата - дъвка
на кило, шоколад, майонеза в туби, и - хай-да-да!За жените - бельо
втора употреба. (Запазеничко, ма!) За мъжете - еднократни самобръсначки,
саморазпадащи се подир употреба. (Една все още крее, във въпросната
кутия от локум!) За болните - пеницилин. За здравите - кафе в консервени
кутии. За Баба Македонка хубаво разработени пластмасови изкуствени
челюсти втора употреба. (Имаше си нови, но ги смени. Не желаела в уста
фашистко злато.) Жените на Белоград пръв път видяха странни женски
чорапи, наричани чорапогащник. (Подходящи за всеки задник, но не и за
корсет със жартиери!) Децата вкусиха дъвка с мирис на джоджум. (За дълги
години под СИВ-възбрана!) Бай Ламбрин, местния касапин, получи вечна
писалка по-късно наричана химикалка. (Като я изпишеш - хвърляш. Ако имаш
друга.) Всеки от Старата Махала около Баня Вергиев в Белоград, Област
Варна, Царство България, получи по нещо за спомен. Получих и аз.
Настоящата празна ламаринена кутия от американски рахат-локум. С трайно
отпечатан Чичо Сам върху капака. (Остра брадичка, присвити очи - все му
тая, на главата цилиндър обсипан с безброй звезди!) Как държавнически
безгрижно хапва безкраен розов рахат-локум. Заедно със спомен за
отчаяното внезапно сбръчкано лице на Баба Македонка. Потресена от
писмото на нейния отдавна побягнал зад океана син.:
"Мила Майко, много съм добре, не ме очаквай …"
ПОМНЯ Я - на нейното си място. По същото си време. Когато вече нямаше
никакви други тревоги освен учебни. Как стои вцепенена от мъка. Със
същия месингов далекоглед провесен през врат. Сред нощ. И насред ден.
Завинаги загледана в небесата. Небеса, по които бе недопустимо да
прелети дори ястреб. Една мразовита есенна заран, съседи я намериха
скупчена от студ, Сбъркана от мъка. С мъртвешка пяна на уста.
ИЗТИЧАХА ЗА ОБЩИНСКАТА ГАЛЬОТА. Трак - трак - трак - право в Общинската
Болница. (Прекалено хуманен институт още тогава!) В Общинската Болница,
Баба Македонка не преставала да преповтаря.
- Поне една да бе пуснал …
- Поне една да бе пуснал … Че да тресне, как' трèбе
- Поне една . . .
Ставало дума; пояснил на махленските баби лекуващия лекар; алтернативен
партай-генозе и при немци, и при руснаци; ставало дума за нещо съвсем
безобидно. За кутии подобни на тази, в която съхранявам сглобяемите
елементи на моите старешки спомени. Но, аз имам своя собствена теория.
THE END/1998-2012
No comments:
Post a Comment