ЗЪГ, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

З Ъ Г

разказ

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Посветено на Вълко ЧЕРВЕНКОВ - вечная памят

ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНÒ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)

В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“.

(ПЛЬОС!)

АКО СИ БЛИЗЪК С НАЧАЛСТВОТО, БИ ОТВОЮВАЛ НЯКАКВО ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. ПРЕДПРИЯТИЕТО ПЛАЩА.

(ПЛЬОС!)

ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР.

(ПЛЬОС! ...)

И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ. НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ.

(ПЛЬОС!)

ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ.

(ПЛЬОС!)

ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ.

(ПЛЬОС!)

НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ.

(ПЛЬОС!)

НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ.

(НЯМА ПЛЬОС!)

МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ.

(ПЛЬОС!)

КАКВО ЛИ НЕ.

(ПЛЬОС!)

КАК ЛИ НЕ.

(ПЛЬОС!)

НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ ДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД!

(ПЛЬОС!)

(ПЛЬОС!)

(ПЛЬОС!)

(ПЛЬО – О – ОС! ...)

СПОМНЯМ СИ - ИЗВЪТРЕ МЕ ЯДЕ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. (ПРЕДИ ТЯ ДА СТАНЕ ОКРЪЖНА!) КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС.

ЗА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИТЕ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА ПОД РЕМОНТ.

(ПЛЬОС!)

ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА.

(ПЛЬОС!)

ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ НА СВОБОДА ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, ККТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПОДИР ГОДИНИ. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА, ВСРЕД ЗАЛИВА И ОБРАТНО. ЧИРАКУВАХМЕ ПРИ НЕГРАМОТНИ РИБАРИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА Е СВЪРЗАНА, С НЕПОСРЕДСТВЕНО БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТОВА.

МАРИМАНИТЕ ОТКРИВАХА НАШИТЕ СКЪТАНИ, ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. БЕЗГРАМОТНИ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКИ ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ. МОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА НА АБА – ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ БЕЗ КАРТИ. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО.

ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ.

ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ - КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО?

ЩОТО, КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?!

ЩОТО, ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО.

ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА МОРЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.

РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ТЪРСЯТ. (ДОКАТО СИ ПАЗАРУВАТ ПРЯСНА РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005.!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (МАЛКО НЕЩО ПОРАЗПИТВАНА!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И НЕВИННО КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (МИСЛЕНО ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ ЗАБРАНЕНО – ДА ПОМИСЛИШ!)

- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА.

КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ.

- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.

ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА СВОИТЕ УНИФОРМЕНИ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.

- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.

ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ХЛАДНИ ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНАТА КНИГА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.

- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р ...

МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС.

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.

- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.

- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.

- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ.

А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.

- С НОЖ ПОСЯГАШ – А?

- ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПЛАМНА.

ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД.

СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ.

УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ, НО ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА. СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНА КОПРИНЕНА БЛУЗКА С НАРОДНА ШЕВИЦА, СЯКАШ ЗАХАРОСАНИ; СЛАВНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ НА ТОЗИ ТАКА КАЛПАВ СВЯТ ОСВЕН ПАРТИЯ, ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ И ДОЙЧЕШУЛЕ, ВСЕ ПАК СЪЩЕСТВУВА И ПРИРОДА.

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, КАКТО ВИНАГИ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. ДЕЛФИНОЛОВЦИТЕ ГИ НЯМАШЕ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ПАРНА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ.

СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.

КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.

- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!

ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА И ПО МАСА, И ПО ПОД. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА.

- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...

ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ.

ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ ПИЯНИЦИ И БРЕГОВИ ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. (ДА НЕ НИ ИЗДАДЕШ!) КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР СЪВЕСТНО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ, В РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ГРЪЦКАТА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД.

БЕ ВРЕМЕ, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕША, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ПО ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ДНЕС УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ.

- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН.

ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.

ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.

- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...

ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ОТСПИ.

БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.

С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. КРАЙ МОРЕТО БЕ ЧИСТО, СВЯСТНО И ПРЕКРАСНО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“, НАД ПРЕПОЛОВЕНИ ЧАШИ КАФЕ ОТ ЛЕБЛЕБИЯ И ОТ РЪЖ. ЧИЧО ПЕТ СЕ РАЗСМЯ, И НИ ПОУЧИ.

- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, - НИ ПОСЪВЕТВА ПРЕСТАРЕЛИЯТ КРЪЧМАР, - ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.

- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!

- МАЛОЛЕТНИ ЗА СЕГА НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.

РЕЧЕНО СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.

ПИСМОТО:

СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,

НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ ВИ ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952., ПОРАДИ ЕДНА ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА НЕПРАВДА. ТЯ Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. НЕ Е НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО". И НИЕ ГО СТОРИХМЕ. РАЗКРИТИКУВАХМЕ НЕИЗКОРЕНИМОТО. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ОТ МНОГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. НАСТОЯВАМЕ ДА ПОСЕТИТЕ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ КОГО ЛЪЖЕ. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА, ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ФЕНЕР.

С ДРУГАРСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.

П.П. УТ АСАН: МЪ НИЕ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЮЩ - БА! ЦЕЛИЙ ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НА МОРСКЪТЪ ГАРАДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.

НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА ЗАБРАВИМ ДУМАТА "ЗЪГ". ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ А ВСЕ СЪС СЪЩИЯТ АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ НА ПОЛОВИН ЕВРОПА, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ПОДДЪРЖА. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. ГРАДЪТ СЕ Е ДАВИЛ НЕ ЕДИН ПЪТ.

НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ - ДО КРАЯТ.

НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК.

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ ЛИЧИ, ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПЕЧАТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА.

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕНИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.

ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ЗА ВСИЧКИ, И ЗА ВСИЧКО. СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ Е ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДАНО СИ ОГЛЕДАМЕ ГОЛИТЕ ЗАДНИЦИ.

ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА.

23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012.