ЧОВЕКЪТ КОЙТО ГЛЕДАШЕ ПЪТЯТ, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

ЧОВЕКЪТ КОЙТО ГЛЕДАШЕ ПЪТЯТ

РАЗКАЗ

БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НЯКЪДЕ В ГОРНАТА МАХАЛА, ХЛОПАТАРИ И МЕНЦИ ЕКНАХА. ТЪТЕН ИЗПЪЛНИ ОНОВА, КОЕТО БЕ ОСТАНАЛО ОТ ХОРОЗДЕЛИ. ИЗВЕДЕ ХОРАТА ОТ КЪЩЯТА; МАЛЦИНА ГРАЖДАНИ, ПОРАДИ ПЕНСИОННА ВЪЗРАСТ И КРИЗА, ДУХНАЛИ НА СЕЛО. НАКАРА ДА СЕ ОЗЪРНАТ. ЗАСЛУШАХА СЕ В ОТДАВНА ЗАБРАВЕН ТЪТЕН. ПРЕДИЗВИКАН ОТ СТОТИНА ПОДСКАЧАЩИ МЪЖЕ. НАВЛЕКЛИ КОЗИ КОЖИ И МЕШИН. СЯКАШ НЯМАШЕ КЪДЕ ДА ДЯНАТ ЩУРОТИЯ, МОЩНОСТ И СИЛА.

ШУМОТЕВИЦАТА ИЗПЪЛНИ ЦЯЛОТО СЕЛО. ПОКРИ ГО С КУПОЛ ОТ НЕСТРОЙНИ ЗВУЦИ. НАПРАВИ ДА ИЗПОПАДАТ КЕРЕМИДИ ОТ СТАРОТО ЦЪРКВЕ. ИЗЦЯЛО ИЗРОВЕНО ОТ ИМАНЯРИ. СТОПАНИТЕ, ЗАБЪБРЕНИ КРАЙ ДОМОВЕТЕ, ЗАМРЯХА. НЯКОГА ЕЖЕДНЕВИЕ; ДНЕС СТРАННИ, ЧУЖДИ И ЗАГАДЪЧНИ; СТАРИННИТЕ ОБИЧАИ БИВАХА ВЪЗКРЕСЯВАНИ ОТ ГРАДСКИ СМОТАНЯЦИ. ЧЕ ДАНО ПАДНЕ НЯКОЙ ЛЕВ ПО ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА.

ДРАГОСТА ПОГЛЕДНА НАТАТЪК, КЪДЕТО ПОДИР НАХЛУЛАТА ОЛЕЛИЯ, ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОЯВЯТ КУКЕРИТЕ. СТОТИНА ОВЧАРСКИ ГЕГИ, КОЙ ЗНАЕ КАК ОПАЗЕНИ, РОНЕХА НИСКОТО ПРОЛЕТНО НЕБЕ. ПРЕХВЪРЧАХА РЕДКИ КАПКИ ДЪЖД. ОТ ВЕРЕМЕ-НАВРЕМЕ, ЗАД ОБЛАЦИТЕ СЛЪНЦЕТО СЕ СТРЕЛКАШЕ. ДРАГОСТА ПРОСЛЕДИ ГОРАТА ДЪРВЕНИ ПИКИ. ПРЕМЛЯСНА С ЕЗИК. ДОЛНАТА МУ ИЗКУСТВЕНА ЧЕЛЮСТ, ПОСТОЯННО СЕ РАЗМЕСТВАШЕ. ЗА ГОРНА - ПЕНСИЯТА НЕ ДОСТИГНА. ЩЕШЕ ДА СПЕСТЯВА ЦЯЛА ГОДИНА. ЩЕШЕ ЛИ ДА ДОЖИВЕЕ? И СЕГА, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ, ПРЕМЛЯСВАШЕ ЛИ – ПРЕМЛЯСВАШЕ С ЕЗИК. БЕ ГЛАДЕН ОТ СРЕДНОЩ. БЕ ПРЕДУСЕТИЛ, ЧЕ ПРЕДСТОИ УГОЩЕНИЕ СЪС ЗАПИВКА. АКО ДА ПОСЛЕДВА КУКЕРИТЕ. НЯКАКВА ПЕТРОЛНА КОМПАНИЯ СИ БЕШЕ НАУМИЛА, ЧЕ КАТО ИЗТЕГЛИ ПОСЛЕДНИТЕ ГАЗОВИ ВЪЗДИШКИ НА ЗЕМЯТА ИЗПОД ХОРОЗДЕЛИ И ТИНТЯВИНО, ЩЕ УСПЕЕ ДА ПРОНИКНЕ В КОСМОСА. С БАНКЕТ И КУКЕРСКО ШЕСТВИЕ, ОПИТВАШЕ ДА КАНДАРДИСА СЕЛЯЦИТЕ. ЧЕ, КАТО ИМ ПРЕКАРА ГАЗ, КАТО ИМ НАТРОВИ ЗЕМИТЕ И ВОДИТЕ ДОКАТО ДОСТИГНЕ ТАЗИ ГАЗ, КАТО ИМ НАТЪПЧЕ КЪЩЯТА С ХЛАДИЛНИЦИ И ГАЗОВИ КОТЛОНИ, ЩЕ ИМ СТАНЕ КЪДЕ-КЪДЕ ПО-ДОБРЕ. ВСЪЩНОСТ; БЕ ЗАЯВИЛ ВЕЧНО УХИЛЕНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА КОМПАНИЯТА ОТ КАТЕДРАТА НА СЦЕНАТА НА РУШАЩОТО СЕ СЕЛСКО ЧИТАЛИЩЕ, А СЕЛОТО СЕ СЛАВЕШЕ С ДЪЛГОЛЕТИЕ НА КОРЕНЯЦИ; ЗАЩО ИМ Е ДА ЖИВЕЯТ ПО СТОТИНА И КУСУР ГОДИНИ!?! ЗА ЕДИН ОБИКНОВЕН ЧОВЕК ПЕТДЕСЕТАКА Е НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧЕН.

ДРАГОСТА БЕ КИПНАЛ. ИДЕШЕ МУ ДА ГРАБНЕ СТОЛА ВЪРХУ КОЙТО СЕДЕШЕ, ЧЕ ДА ПОЛИТНЕ КЪМ СЦЕНАТА, ОТ КЪДЕТО СЕ НОСЕХА ПРОКОБНИТЕ СЛОВА. АМА СЕ ВЪЗДЪРЖА. САМО КАЗА.

- ДЪЛГУЛЕТИЙТУ ТРЕБЕ, МУНЧЕ, ЗЪ ДЪ ВИДИМ КЪК ШЪ УСИРЕТИ БЪЛГЕРИЯТЪ – БА!“

ЯДОСАШЕ ЛИ СЕ НЯКОМУ ЗА НЕЩО СИ, ДРАГОСТА НИКОЛИТИ БАРБА, ЗАВРЪЩАШЕ НА СТАР ГОВОР.

НИКОЙ НЕ МУ БЕ ОБЪРНАЛ ВНИМАНИЕ. ЛЕКТОРЪТ БЕ СВИЛ НАСМЕШЛИВО РАМЕНЕ. ТОЙ НЯМАШЕ НУЖДА ОТ ЧУЖДА МЪДРОСТ. СТИГАШЕ МУ ТАЗИ НА ШЕФА НА ГРУПИРОВКАТА.

ДРАГОСТА ПРОСЛЕДИ ГОРАТА ДЪРВЕНИ ПИКИ, ПОДПРЯЛА НЕБЕТО. ПРЕМЛЯСНА С ЕЗИК. СЛЕД ТАКОВА ТЪРЖЕСТВО – КУРБАН СЕ ПОЛАГА. ТАЗИ ИГРА НА ВИСОКИТЕ КОПРАЛИ МУ ПРИПОМНИ ДАЛЕЧНИТЕ МИГОВЕ НА ДЕТСТВОТО И МЛАДОСТТА. ТРЪГНА С ПОГЛЕД ПО ШОСЕТО. ВЕЧЕ ДОБРЕ ИЗМИТО ОТ ДЪЖДА. ИЗТЕГЛЕНО КАТО БРАЗДА НА ВЕЛИКАНСКИ ИНТРУМЕНТ ВЪРХУ ПЕЙЗАЖА НА ПРИРОДАТА. И ПЪТЯТ МУ СЕ РАЗКРИ ДРУГ – ЕДНОВРЕМЕШЕН.

ЧЕРНАТА КОЛА, ГДЕ' ВДИГАШЕ САМОТНО ПРАХ ПО БЕЛНАЛОТО СЕ ЧАКЪЛЕНО ШОСЕ, СПРЯ ИЗВЕДНЪЖ. ПОТОПЕН В ПОТ, ДРАГАН ПОДГОНИ ОВЦЕТЕ ПО БАИРА. ПРОВИКНА СЕ НА КУЧЕТАТА ДА ЛЕГНАТ В НОЗЕТЕ МУ. ПРЕГЛЪТНА НА СУХО. ПОЖЕЛА ДА СЕ СМАЛИ, ДА ИЗЧЕЗНЕ. НЕВИДИМИ РЪЦЕ ГО ДУШАХА. СТИСНА КОПРАЛЯТА. ЧАК ДЛАНИТЕ ГО ПРЕБОЛЯХА. ЗАЧАКА. ВРАТИТЕ НА КОЛАТА СЕ РАЗТВОРИХА. ОТ НЕЯ СКОКНАХА ДВАМА УНИФОРМЕНИ. ПОКЛАЩАЙКИ СЕ ВЪРХУ КРИВИТЕ СИ КРАКА, БЕЗ ДА БЪРЗАТ, ТЕ ТРЪГНАХА КЪМ НЕГО. ПРАВЕХА СЕ, ЧЕ НЕ СИ ДАВАТ МНОГО-МНОГО ЗОР. ДРАГОСТА ЗНАЕШЕ, ЧЕ ТОВА Е ПОРАДИ ТОЧНОТО ОРЪЖИЕ, ПРОВЕСЕНО ПРЕЗ ШИЯ. ЗАЕДНО С ТЯХ КРАЧЕШЕ КМЕТЪТ. ПЪПЛЕХА НАГОРЕ ПО БАИРА, И ДРАГОСТА СИ МИСЛЕШЕ ЗА ОНАЗИ МАНЛИХЕРА, ГДЕ МУ Е НЕОБХОДИМА ЗА ДА ИМ ВИДИ СМЕТКАТА. ПА ДА ДРАСНЕ В ГОРАТА.

- НАПОСЛЕДЪК, - РЕВНА, - СТАНАХТЕ ПОВЕЧЕ ОТ КЪРЛЕЖИТЕ ПО ДОБИТЪКА, БА!

ОТНОВО ПОИСКА ДА ПРИТЕЖАВА ЕДНА ХУБАВА МАНЛИХЕРА. ЗА ДА ИМ ВИДИ СМЕТКАТА БЕЗ ДА БЪРЗА. ПЪК СЛЕД ТОВА, КАТО ГИ ПОДРИТНЕ С КРАК ДА ГИ ЗАПИТА, ЗА КАКВО ЗА БОГА, СА ТРЪГНАЛИ ПО ТЕЗИ ДЖЕНДЕМИ, ПЪК ТЕ ДА НЕ МОГАТ НИЩО ДА ОТВЪРНАТ. АМА, КАТО НЯМАШЕ. ЗАДЪХАНИ, ПОЛИЦАИТЕ ЗАПРЯХА. ИЗТИКАХА КМЕТЪТ – НАЙ-ОТПРЕД.

- ДРАГАНЕ, С ДОБРО ...

- ЗНАМ ВИ – АЗ!?! - ДОБРОТО!

- СИНЪТ ТИ – ТОЙ НИ ТРЯБВА.

- ЧЕ ХВАНЕТЕ СИ ГО - БА!

КРИВАКЪТ ЗАСВИСТЯ. КУЧЕТАТА СЕ НАХВЪРЛИХА. КУРШУМИ ШИБНАХА ЗЕМЯТА. ВЯТЪР ПИСНА В УШИТЕ. БАИРИТЕ СЕ ЮРНАХА. ЕДНИ ПОДИВЯЛИ ВОЛОВЕ.

МЕЖДУ ФУРНАТА; ОТДАВНА НЕ ПЕЧЕШЕ ХЛЯБ, ПО-ЕВТИНО ИДЕШЕ ОТ ГРАДА ДА ГИ ЗАРЕЖДАТ; И БАНЯТА, ВЕЧЕ НИКОЙ НЕ ХОДЕШЕ ДА СЕ ПÀРИ НА БАНЯ, ВСЕКИ У ДОМА БЕ СПАСТРИЛ У ДÒМА НЯКАКЪВ ДУШ; КУКЕРИТЕ СЕ ЯВИХА БЕСНИ КАТО ЮНЦИ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ ПО-СКОРО СЕ ПРАВЯТ НА БЕСНИ. ИСТИНСКО ВЕЧЕ НИКОМУ НЕ СТИСКАШЕ. ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ НЯКОЙ НЕДОГЛЕДАЛ ПРОПАДАШЕ В НЯКОЯ ДУПКА НА АСФАЛТА. ДРУГИТЕ ЗАХВЪРЛЯХА ГЕГИ – ИЗМЪКВАХА ГО. И, ПРОДЪЛЖАВАХА ДА ПОДСКАЧАТ НАДОЛУ ПО БАИРА. КЪМ ЦЕНТЪРА НА НЯКОГАШНОТО КИТНО СЕЛЦЕ. ДНЕС СЪЖИВЯВАНО НА ПОРЦИИ, ПО РАХИТИЧНА ОЦИВИЛИЗОВАЩА ЦИВИЛИЗОВАНОТО, ЕВРОПЕЙСКА ЕКОЛОГИЧЕСКА ПРОГРАМА. ЩЕШЕ ДА ПАДНЕ ПО НЯКОЙ ЛЕВ ЗА БЕНЗИН НА КОЛИТЕ. ЩЯХА ДА СЕ РЪЗВЪРТЯТ ПОД ПАМЕТНИКА НА НЕЗНАНИЯ ВОЙН, С ОТНЕСЕН ОТ РОМИ БРОНЗОВ БЮСТ. КРАЙ ПРЕСЪХНАЛИТЕ ДВАНАДЕСЕТ КОРИТА НА СУЛТАНСКА ЧЕШМА С НАДПИС. ЩЯХА ОТНОВО ДА СИ СЕ ПРИБЕРАТ В СТОЛИЦАТА. ЗА ТОВА СТЕ КАДЪРНИ, РЕЧЕ СИ ДРАГОСТА, ДА ПОДСКАЧАТЕ КАТО В ТЕАТРО. ЗА РАБОТА НИКАКВА ВИ НЯМА. ЯХВАТЕ КОЛИТЕ. И ИЗЧЕЗВАТЕ. ДО СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО.

ТЪПАН БИЕШЕ КАТО ЛУД. ГАЙДИ ПИЩЯХА ПРОНИЗИТЕЛНО. ЗУРЛИ ВИЕХА, ТА ДРАГОСТА СЕ ЧУДЕШЕ, В ТУРСКО ЛИ СЕ ВРЪЩА ИЛИ ОТ ТУРСКО ТРЪГВА. НЯКАКЪВ ЧЕРЕН ЦИГАНИН, ДО ВЧЕРА ХАСАН, ДНЕС ААСЕН, СЕРВИТЬОР В БЛИЗКАТА КЪЩА ЗА ГОСТИ, ПРЕДРЕШЕН КАТО ОПЕРЕТЕН КОЛОНЕЛ, РАЗМАХВАШЕ БУТАФОРНА САБЯ. И, КОМАНДВАШЕ ЛИ – КОМАНДВАШЕ. ЗА КЕФ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ, ВЪРТЯЩИ СЕ НАОКОЛО С КАМЕРИ. В РЪЦЕ НОСЕШЕ МОЩЕН МЕГАФОН. ПОНЯКОГА ИЗТИЧВАШЕ ДАЛЕЧ ПРЕД СТРОЯ. ВДИГАШЕ МЕГАФОНА ПРЕД УСТА.

- ЗА – БА – ВИ – И – И ...

ПРОДУХВАШЕ МИКРОФОНА, ВАЖНИЧЕШЕ.

- ЛЯВОТО РАМО – О – О … НАПРЕД!

САБЯТА БЛЕСТЕШЕ – ЧИСТ ДИАМАНТ.

- ЗА – СИ – ЛИ – И – И … НАЗАД!

КОЛОНАТА МАСКИРАНИ МЪЖЕ СЕ ДИПЛЕШЕ. БИ МОГЛО ДА СЕ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ КУКЕРИТЕ СА ДОСТОВЕРНИ И КРАСИВИ. НО, СПОРЕД ПРЕЦЕНКАТА НА ДРАГОСТА, ОСВЕН ГЕГИТЕ, ВСИЧКО ОСТАНАЛО БЕ МЕНТЕ.

ОТ ДАЛЕЧ КОЛОНАТА ОТ ДВАДЕСЕТИНА КУКЕРИ, ИЗГЛЕЖДАШЕ МРАВУНЯК ТРЪГНАЛ НА ПРЕСЕЛЕНИ. БЯХА НАРАМИЛИ СТАРИННО ДЪРВЕНО РАЛО СЪС КРЕМЪКЛИЯ ЛЕМЕЖ. ПОДСКАЧАХА, ХВАНАТИ ЗА ПОЯСИ В РЕДИЦИ ПО ТРИМА. НА ГЛАВИТЕ С ГУГЛИ, НА ЛИЦАТА - РУНТАВИ МАСКИ, ТЕ ШУМНО НАВЛИЗАХА В УТРОТО, КАРАЙКИ ДЪЖДЪТ ДА СЕ ДВОУМИ. ДНЕС СЛЪНЦЕТО ПРАВЕШЕ ТОВА, КОЕТО НЯКОГА СЕ НАРИЧАШЕ „ДЯВОЛСКА СВАТБА“. ОПИТВАШЕ ДА КРЕЕ ПРЕЗ ПОРЦИИТЕ ЛЕТЕН ДЪЖД. ЩОМ ПРИНУДЕШЕ ДЪЖДЪТ ДА ЗАПРЕ, СЛЪНЦЕТО ЩЕШЕ ДА СЕ ПОКАЖЕ ИЗЦЯЛО. ЗА ДА ВЪЗСТАНОВИ РАВНОВЕСИЕТО, В ОСТАТЪЧНАТА ПРИРОДА НА ХОРОЗДЕЛИ. ОСВЕН МЕЖДУ ХОРАТА. СЛЪНЦЕТО БЕ ВДИГНАЛО РЪЦЕ ОТ ХОРАТА ОТ ВЕКИ. ВПИЛ ПОГЛЕД ВЪВ ВЪРХОВЕТЕ НА ГЕГИТЕ, РЯЗАНИ С НОЖ – ПИСАНИ С ГОРЕЩО, ОФОРМЕНИ НА МАЙТАП ЗА МЪЖКИ ЧЛЕН, БАЙ БАРБА ЧАКАШЕ. ЧЕРВЕНИЯТ КРАНТАВ МЕЖДУСЕЛСКИ РЕЙС ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОЯВИ НЯКЪДЕ ЗАД ТЯХ. АМА ГО НЯМАШЕ.

БЯХА КАЗАЛИ „РУСИТЕ ИДАТ!“. БРАТУШКИТЕ ДЕ. ГДЕ СЪС ВСЕКИ НАРОД СЕ ПОБРАТИМЯВАТ. КОГА ПО СЛАВЯНСКА ЛИНИЯ, КОГА ПО НЕМСКА, КОГА ПО ТАТАРСКА НАРИЧАНА ПО СКОРО „ПРОЛЕТАРСКА“. ОТ ОКОЛИЙСКОТО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ В БЕЛОГРАД, ИМ БЯХА ИЗКРЯСКАЛИ ПО ЕДИНСТВЕНИЯТ КМЕТСКИ ТЕЛЕФОН. ДА СИ СТЯГАТ ЗАДНИЦИТЕ - БУЛКИТЕ ДА СЕ ПОДМИЯТ – СТАРЦИТЕ ДА СИ ОТВАРЯТ ЗЪРКАЛИТЕ. ДА СТОРЯТ АРКА ОТ ПРЯСНО ЗЕЛЕНО. И ИХТИБАР - ПО СТАР ТЕРТИП. БЯХА ДОБАВИЛИ.

- МА – СО – ВОСТ! ИСКАМЕ МАСОВОСТ! ВЛАСТТА ВЕЧЕ Е НАША.

- КАКВА МАС – БА!?! - БЕШЕ СЕ УДИВИЛ, ОСТАНАЛ САМ НА СЕЛСКИЯ ЕДИНСТВЕН ТЕЛЕФОН, ТЪЙ КАТО КМЕТЪТ ЗАЕДНО СЪС СЕКРЕТАР-БИРНИКЪТ БЯХА ДРАСНАЛИ ЗАЕДНО С НЕМЦИТЕ.

- НЕ СВИНСКА МАС – ДУРГАРЮ!?! – А МАСОВОСТ! НОВА ДУМА – РУСКАЯ – ОЗНАЧАЕТЬ ЗАЕДНО! ВСИЧКИ ЗАЕДНО - НАВЕДНЪЖ ДО ДУПКА! - БЕ ИЗКРЕЩЯЛ ТЕЛЕФОНЪТ. - А ЗАТВАРЯЙ, ПО-КЪСНО ША МЪ РЪЗБИРЕШ.

ВЕЧЕ БЕ РАЗБРАЛ. НОВОТО ВРЕМЕ БЕ НАСТЪПИЛО, ЗАЕДНО С ТАКА МЕЧТАНИЯ НОВ РЕД. ПО-КЪСНО ЩЕШЕ ДО УСТАНОВИ, КАК ТОВА ПОНЯТИЕ – РЪЖЕН, ЩЕШЕ ДА КОЛИ ЦЯЛ ЕДИН НАРОД ПЕТДЕСЕТИНА И КУСУР ГОДИНИ. ДОКАТО УСПЕЕ ДА ЗАТРИЕ ВСИЧКИТЕ СЕЛА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ.

БЯХА СЕ СБРАЛИ ПРЕД ХАДЖИЦОНКОВАТА ЧЕШМА. ПОД ПАМЕТНИКА НА НЕЗНАЙНИЯТ ВОЙН. КЪДЕТО ВСИЧКО МНОГО ДОБРЕ СИ СЕ ЗНАЕШЕ. НА МРАМОРНАТА ПЛОЧА ЛИЧАХА СТОТИНА ИМЕНА НА ПАДНАЛИ ВЪВ ВОЙНИТЕ – ПОД ВАРАК. ПО ВРЕМЕ, КОГАТО СЕЛОТО НАБРОЯВАШЕ ПОД ХИЛЯДА ЧОВЕКА, ДОБРОВОЛЕЦ БЕ ВСЕКИ МЕСТИН ХЪШ. ПОД НЕДАЛЕЧНИЯ ХАЙДУТСТОЙКОВИЙ ДУБ, ОТ ЮЖНАТА СТРАНА НА ЧЕШМАТА, БЯХА СТОРИЛИ ВТОРА АРКА. КЪДЕТО ДЕСЕТИНА ШИЛЕТА СЕ ВЪРТЯХА НА ШИШ, СБИРАЙКИ ЦИГАНОРЯТА. О, БЕ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, КОГАТО ДВАНАДЕСЕТ КАМЕННИ КУРНИ ШУРТЯХА КАТО ИЗТЪРВАНИ, А ВОДАТА БЕ ВКУСНА. СЪВСЕМ НЕ ПОМИЙНА, КАТО ОТ ВОДОПРОВОД. ДВАНАДЕСЕТТЕ КОРИТА ПРЕЛИВАХА ОТ ЕДНО В ДРУГО. АЙГЪРИТЕ, А ХОРОЗДЕЛИ СЕ СЛАВЕШЕ С ЯКИ КОНЕ, САМИ ХОДЕХА НА ЧЕШМАТА ДА СЕ НАЛОКАТ. САМИ СЕ ПРИБИРАХА ПО ДАМОВЕТЕ, РИПВАЙКИ И ПРЕСКАЧАЙКИ ПЛЕТИЩА И ЗАТВОРЕНИ ВРАТНИЦИ. ТОЛКОЗ РАСОВИ КОНЯ ОТГЛЕЖДАХА, ЧЕ ЦАРЯТ – ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ, САМ ИДЕШЕ ДА ИЗБИРА. НО СЕГА, ЦЯЛОТО ОБЪРКОТЕНО ОТ ПРЕДСТОЯЩА НЕИЗБЕЖНОСТ СЕЛО СЕ БЕ СБРАЛО, ОЧАКВАЙКИ БРАТУШКИТЕ. И, КАТО НЯМАШЕ КАКВО ДА ПРАВЯТ, КРИВЯХА КАЛПАЦИ, ПА БЕЗОБИДНО СЕ ПСУВАХА. ОЩЕ НИЩО НЕ СЕ ВИДЕШЕ ПО ЧАКЪЛЕНОТО ШОСЕ ОТ БЕЛОГРАД, НАЧАКЪЛЕНО ОТ КОНЦЛАГЕРИСТИ-ЕВРЕИ, ИЗНЕНАДВАЩО ИЗЧЕЗНАЛИ ОТ ОХРАНЯЕМИТЕ БАРАКИ КРАЙ САПЛЪЦИТЕ НА ХОРОЗДЕЛИЙ.

БАРБА ДРАГОСТА ЗНАЕШЕ, ЧЕ ВСИЧКО ВЕЧЕ Е ИЗКУСУРЕНО, КАКТО ТРЯБВА. И СЛОВОТО ОТ ДАСКАЛ ПЕТ, ПОЯВИЛ СЕ ГРОХНАЛ ОТ ПАНДИЗА. И, СТИХОВЕТЕ НАИЗУСТЕНИ ОТ ПОЛУГРАМОТНИТЕ ДЕЧИЦА. И ПЕСНИТЕ, ОТ СЕЛСКИТЕ МОМИ-ИЗПОЛИЧАРКИ. (ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ - ПОДМИТИ!) И ХЛЯБЪТ – ОТ ВСЯКА КУЧА ПО МЕСАЛ. А ВИСОКАТА ДОПЪЛНИТЕЛНА ПОРТА ОТ ПРЯСНО НАСЕЧЕНО ЗЕЛЕНО, ТАКА И НЕ СЕ РАЗБРА, КОЙ И КАК Я БЕ ИЗДИГНАЛ. (ПРЕЗ НОЩТА – ЧЕ ВРЕМЕ НЯМА!) ДВЕТЕ ПОРТИ, ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧЕШМАТА, ДРАВО СИ СЕ ПОКЛАЩАХА И ПРОСКЪРЦВАХА ОТ ФУКНАЛИЯТ ТРАМОНТАНА; РУШНАЛ КРАЙСЕЛСКИТЕ САПЛЪЦИ, ПОСИПАЛ ШОСЕТО С ПЛЯВА.

ДРАГОСТА НИКОЛИДИ СИ ПРИПОМНИ, КАК ТОГАВА МУ СЕ СТРУВАШЕ, ЧЕ ТОВА Е НЯКАКЪВ НЕВЕРОЯТЕН СЛУХ, ЧЕ РУСИТЕ НИКОГА НЯМА ДА ДОЙДАТ, А КОНТРАЧЕТИТЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНАТ. ЗА ДА ОБИСКИРАТ, ГРАБЯТ, ОБЕЗГЛАВЯВАТ, ПАЛЯТ И КРАДАТ. АМИ, АКО ИЗВЕДЖ СЕ ПОЯВИ ЗЕЛЕНИЯТ РЕЙС НА ДЖАНДАРМЕРИЯТА – ОНЗИ БЕЗ ВРАТИ, А СЪС СЕДАЛКИ, А ОНИЯ СКОКНАТ ДА РАЗГОНЯТ И ИЗТРЕПЯТ ВСИЧКИ БУЙНИ ГЛАВИ, КОИТО ТАКА СРАМНО ДЪЛГО СА ОЧАКВАЛИ ПОДОБНА ВЕСТ!?! ЗАРЯЗАЛИ ЧУКОВЕ И НАКОВАЛНИ; ПАЛЕШНИЦИ И МОТИКИ; ЕСЕННА ОРАН И СТАДА; ЧЕ ДА СЕ ВТУРНАТ КЪМ НЕПОЗНАТОТО, ТАКА ПРОДЪЛЖИТЕЛНО МЕЧТАНО НОВО. С ТАКАВА НЕЧОВЕШКА РАДОСТ, НА КАКВАТА САМО БЪЛГАРИНЪТ Е СПОСОБЕН. И, КАТО НЯМАШЕ КАКВО ДРУГО ДА СИ МИСЛИ, ВКАРА ПАТРОН В ЦЕВТА НА КАРАБИНАТА, ПА СИ Я ПРОВИСНА С ДУЛОТО НАДОЛУ. АКО ЗА НЯКОГО БИ МОГЛО ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ Е ГЪРМЯН ЗАЯК, ТО ТОВА НАЙ-ПОДХОЖДА НА БАЙ БАРБА.

И, ЗАЧАКАХА В ТЯГОСТНА МЪРТВЕШКА ТИШИНА. ПО-ТЕЖКА ОТ УСИЛИЯТА ЗА ТЪРПЕНЕ И ОЧАКВАНЕ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ. ЩОТО – НЕКА ПРИЗНАЕМ – ТОЗИ НАРОД ВСЕ СЕ НАДЯВА НЯКОЙ ДРУГ ДА МУ СВЪРШИ ОСВОБОДИТЕЛНАТА РАБОТА. ТОГАВА ДРАГОСТА ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ РАЗБРА. ТАЗИ ТИШИНА Е МЪЛЧАЛИВА МОЛБА ЗА ПРОШКА.

КЪМ ОБЕД ПОДНОСИТЕ В РЪЦЕТЕ НАТЕЖАХА, А СЛЪНЦЕТО СЕ ЮРНА ДА НАДПИЧА. СТАРЦИТЕ ПОТЪРСИХА СЯНКА. МЛАДИТЕ СЕ ХВАНАХА НА ХОРО. ИЗВЕДОХА ХОРОТО НА ПЪТЯ; А СТЪПКИТЕ ИМ УЖ ВЕСЕЛИ - А НЕУВЕРЕНИ, А ОЧИТЕ КЪДЕ В ЗЕМЯТА – КЪДЕ НАДАЛЕЧ ПО ПЪТЯ. ХВАНА СЕ И ТОЙ. ТЪЙ КАКТО БЕ ПРЕПАСАН СЪС МЕШИН-ПАТРОНДАШИ, С ПУШКА ПРЕЗ РАМО. С ТРОФЕЙНИЯ ПОРТУПЕЙ ОТ ЗАБЛУДЕНИЯ В ГОРАТА НЕМЕЦ. ГРЪМНАТ ИЗ ЗАСАДА, КАТО НА ШЕГА. БЕЗ ДА ГО ПИТАТ НАКЪДЕ Е ТРЪГНАЛ БЕЗОРЪЖЕН В ОНЗИ ЧУДЕН БОЖИ ДЕН, РАЗВЯЛ БЯЛА КЪРПА НА ДЪЛЪГ ПРЪТ. ДЕН, В КОЙТО ГЕРМАНЦИТЕ ОТ БЕЛОГРАД СЕ БЯХА НАТОВАРИЛИ НА СВОИТЕ ЩАЕРИ, ЗА ДА ПОБЕГНАТ. БЯХА ГО ГРЪМНАЛИ КАТО ПТИЧКА. ДОЙЧОТО ДОРИ НЕ ОХНА, А САМО ЕДНЪЖ-ДВАЖ ПРИРИТА.

ПОДПУХНАЛИТЕ КРАКА ГО БОЛЯХА, ОВЪРЗАНИ В НАВУЩА И ЦЪРВУЛИ, НО ДРАГОСТА ВИРЕШЕ ГОРДО ГЛАВА, СЯКАШ ТОЙ БЕ ДОКАРАЛ КАЗАЦИТЕ ОТ ОТВЪД ДУНАЯ. ХИЛЕШЕ СЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-РАДОСТНО-ОСВОБОДИТЕЛСКИ, ЩОТО ДРУГ ПО-ПАРТИЕН ОТ НЕГО В ХОРОЗДЕЛИ ВСЕ ОЩЕ НЯМАШЕ. ДОКАТО ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ПОПЪРЖА. ОТМЕРВАЙКИ ТАКТОВЕТЕ НА МУЗИКАТА, КОЯТО ПРИМРЕЛИ ОТ ГЛАД И СТРАХ ЦИГАНИ ИЗВЛИЧАХА ИЗ ПЪЛНИ СЪС СЛЮНКА ПИРИНЧЕНИ ТРЪБИ.

ТОГАВА, ОТ ДЪНОТО НА РАВНИНАТА, ПРИДОЙДЕ ШУМ ДЪЛБОК И ТРЕВОЖЕН. СЯКАШ ХИЛЯДИ ХЛОПАТАРИ БИЕХА ЗЕМЯТА С БАКЪРЕНИ ЧЕЛА. ТОЗИ ШУМ НАКАРА ЦИГАНИТЕ ДА ЗАХВЪРЛЯТ СВОИТЕ ИНСТРУМЕНТИ, И ДА ХУКНАТ - ГДЕ ОЧИ ВИДЯТ. А НАРОДЪТ ВЗЕ, ЧЕ ГИ ПОСЛЕДВА.

- СТОЙТЕ, СТОЙТЕ БРЯ, МАРШ – НА МЯСТО!, - ВИКНА ПОДИР ТЯХ ДРАГОСТА, АМА КОЙ ДА ЧУЕ.

В ДРУГО ВРЕМЕ БИ ГРЪМНАЛ ПОДИР ТЯХ. СЕГА НЕ МУ СТИСКАШЕ. БИ ГПЪМНАЛ ВЪВ ВЪЗДУХА, АМА КАЗАЦИТЕ ЕЙ ГДЕ СА – НЕ СИ ПОПЛЮВАТ. ПАРТИЯТА БЕ УСПЯЛА ДА СЕ РАЗПОРЕДИ. ВСИЧКИ ПОД ПАЛАСКА – НИТО КУРШУМ НАВЪН! И ДРАГОСТА СИ СЕ ПИТАШЕ, НА КОЛКО ВОДКИ ЩЕ ДА СА КАЗАЦИТЕ, ЧЕ СА ТРЪГНАЛИ ДА НИ ОСВОБОЖДАВАТ. ЦИГАНИТЕ ВЕЧЕ БЯХА НАКАЧУЛИЛИ КОРОНАТА НА ХАЙДУТСТОЙКОВИЙ ДУБ, И ТАКА ТРЕПЕРЕХА ОТ СТРАХ, ЧЕ ДЪРВОТО СЕ ТРЕСЕШЕ. ПОД НЕГО СЕ ВИДЕХА, СКУПЧЕНИ НА КУП, ИЗПЛАШЕНИТЕ НЕГОВИ СЪСЕЛЯНИ.

- СЛИЗАЙТЕ! ВАШТА МАМА!

- ГЕРМАНЦИТЕ ВРЪЩАТ СЯ – БА!

- МЛЪК! СЛИЗАЙ И ПИПВАЙ ТЪПАНА! БИЙ КАТО ЗА БРАТУШКИ!

- НЕМЦИ, НЕМЦИ СА - БА ...

- МЛЪК! СЕГА ВИ ГРЪМВАМ – Я!

ЦИГАНИТЕ, КАТО СЕ ПОЧЕСВАХА ПО ГЪРБА ОТ ВЪШКИ, ЕДИН СЛЕД ДРУГ СЕ ИЗСИПАХА ОТ ДЪРВОТО. СГЛОБИХА ОТНОВО БАНДАТА. УДАРИХА ТЪПАНА. НАРОДЪТ СЕ ПОВЛЕЧЕ ПОДИР ТЯХ НАОБРАТНО.

- ДА УДАРИМ ВЕРМАХТОВИЯ – ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ ...

- БРАТУШКИТЕ СА! ТРЪГВАЙ С “КАТЮША” ...

И, ГОРКИТЕ ЦИГАНИ, ЩО ДА СТОРЯТ, ПОДЧИНИХА СЕ.

ЗА ВСЕКИ ЕДИН СЛУЧАЙ, ПОД ЗВЕРСКИЯ ПОГЛЕД НА ДРАГОСТА, ИЗТАРАЛЯНКАХА ЕДНА „ЛИЛИ МАРЛЕН“. ПА ПРОДЪЛЖИХА С „КАТЮША“, ЧЕ ДА НЯМА ГРЕШКА.

ТАНКОВЕТЕ СЕ ЯВИХА В БЕЗКРАЙНА КОЛОНА, ВДИГАЙКИ ОБЛАЦИ ПРАХ И ГРАДУШКА КАМЪНИ. ОТИДЕ НААКЕРЯ ТРУДЪТ НА ЕВРЕИТЕ-ШОСЕИСТИ, КАЗА СИ ДРАГОСТА, ПА СЕ ОГЛЕДА ЗА КАНТОНЕРЪТ – МНОГО ВАЖЕН ДЪРЖАВЕН ЧИНОВНИК ПО ОНО ВРЕМЕ. ПАНДЕЛАТА ГО БЕ НАУЧИЛА ДА МЪЛЧИ, КАТО СТЪЛПНИК, А ВСЕ МУ ИДЕШЕ ДА КРЕЩИ И РАЗПОРЕЖДА. ПОДИР ТАНКОВЕТЕ СЕ НИЖЕХА БЕЗБРОЙ МОТОРНИ КОЛИ И ОБОЗИ. ЕДРИ БАВНИ КОНЕ РАЗВЯВАХА СВИЛЕНИ ОПАШКИ, ВЛАЧЕЙКИ ОРЪДИЯ, КАРУЦИ С ЧЕРГИЛА И ЗАКЪСАЛИ КАМИОНИ. ПОВОДИТЕ ДЪРЖАХА НЕЖНИ РУСИ ДЕВОЙКИ В УНИФОРМА. КОНЕТЕ, НАВИКНАЛИ НА ШУМ И ТРЯСЪК, КРАЧЕХА В СВОЯТ ПЪТ ТЪРЖЕСТВЕНО РАЗВЯВАЩИ ГРИВИ, ВАЖНО-ВАЖНО ПОКЛАЩАЙКИ ГЛАВИ. ДО КЪДЕ Е СТИГНАЛА СЪВЕТСКАТА ТЕХНИКА, КАЗА СИ ПАТРИОТИЧЕСКИ И СЪВСЕМ ПО ПАРТИЙНОМУ ДРАГОСТА, КАРУЦИТЕ ДА ПРИТЕЖАВАТ ГУМЕНО ЧЕРГИЛО, КОЛЕЛАТА ИМ ДА СА АВТОМОБИЛНИ, РУСИ МОМИ ДА СА КАРУЦАРИ, А НА КОНЕТЕ ДА НЕ ИМ ПУКА ОТ ГЮРЮЛТИЯ ДО БОГА. ТРЯБВА ДА СИ ВЗЕМЕМ ЗА РАЗПЛОД. КОЛКО МУ Е ДА БРАКУВАТ НЯКОЙ. ЩЕ СИ ПЛАТИМ, ЩО ДА НЕ СИ ПЛАТИМ!?! ОБЩИНАТА ПЛАЩА. ИНАЧЕ, НАШИТЕ ЕБЛИВИ КОБИЛКИ СИ ГИ БИВА. ЗДРАВО РАЖДАТ, ПЪРГАВИ СА ДО ПОСЛЕДНО. АЛА ЖРЕБЦИТЕ НЕ СА СТОКА. ДОКАТО ГО ВИРНАТ, И СЕ ПРАЗНЯТ. НЕ Е РАБОТА ТОВА, СЪВСЕМ НЕ Е. И, ОТНОВО СЕ ОГЛЕДА. РАЗГЕЛЕ, КОМИСАРЯТ НА ОТРЯДА БЕ НА ДРУГИЯ КРАЙ НА АРКАТА. ОТ НЕГО ГО БЕ СТРАХ НАЙ-МНОГО. ПО ЕДИН ЖРЕБЕЦ ДА ОСТАВЯТ, КАЗА СИ, НА ВСЯКО ЕДНО СЕЛО – СТИГА. НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНО. ОТ НАШИТЕ СПРИХАВИ ЖРЕБЧЕТА – ХАИР НЕ ЧАКАЙ. ОСВЕН ДА НАЦАПАТ ЗАДНИЦИТЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА КОБИЛКА. ЗА ЕЗДА, ДА, БИВА ГИ, НО ЗА ОРАН НЕ ЧИНАТ. САМО ПАКОСТИ И БЕЛИ ВЪРШАТ. ТОЗИ РИТНАЛИ – ОНЗИ НАХАПАЛИ. КАТО НИЩО ТЕ ХВЪРЛЯТ ОТ СЕДЛОТО. ЩЕ ВДИГНАТ ЗАДНИЦА, ЩЕ ХВЪРЛЯТ КЪЧ, НА ЗЕМЯТА ЩЕ ТЕ ТРЪШНАТ. ПОСЛЕ, ЩЕ СЕ ВЪРНАТ ДА ТЕ ПОРНАТ С КОПИТО ПРЕЗ КОРЕМА. ВЪРВИ СЕ ОПРАВЯЙ ПО ДОКТОРИ И ВРАЧКИ. АКО ОЖИВЕЙШ – ПОЛОВИН КЕ БЪДЕШ. ТЕЗИ РУСКИ АТОВЕ, СА БАШ ЗА ОРАН. ПУСНА СЕ ОТ СТЪПИСАНОТО ХОРО. ВИКНА НА ЦИГАНИТЕ ДА НАДУЯТ ПО-СИЛНО ТРЪБИТЕ. ПОСЛЕ ИМ МАХНА ДА ЗАПРАТ.

- СПРЕТЕ, БРЕ АМДЖИКЛАМИ! РЕЧ ЩЕ ГОВОРЯ!

ИЗЛЕЗЕ НАПРЕД ЗА СЛОВОТО, А КОЛОНАТА НАЧЕЛО С КОМАНДИР В ДЖИП БЕЗ ПОКРИВ, ПОЗАПРЯ. А ОНАЗИ МЪКА, СБИРАНА В ШУМАТА, ИЗВЕДНЪЖ СЕ ОТПРИЩИ. ПРЕЛЯ КАТО В МЯХ. ЗАДУШИ ГО. ВПЕРИ ПОГЛЕД В КОМАНДИРА СПРЯЛ В ОЧАКВАНЕ. ХВЪРЛИ СЕ ВЪРХУ МУ. ВДИГНА ГО В МЕЧА ПРЕГРЪДКА. СНЕ ГО ОТ КОЛТА. ПОНЕСЕ ГО НАД ХОРАТА.

- БРАТЕ, - РЕВЕШЕ И ХЛИПАШЕ, - БРАТЕ БЕ, БРАТЕ! ТВОЯТА БРАТСКА МАМИЦА.

НО ОЧИТЕ МУ, ПРЕМРЕЖЕНИ ОТ СЪЛЗИ, ГОНЕХА ТРАНСИЛВАНСКИТЕ КОНЕ. НА ГЪРБА МУ КАРАБИНАТА, ПОТРЕПВАШЕ СТЕНЕШЕ. А РУСНАЪТ, БЕ ЗАГУБИЛ УМА И ДУМА. ТЪЙ НЕ ГО БЕ ПРЕГРЪЩАЛ И БАЩА МУ.

ЗАД ЗАВОЯ ГОЛЕМИЯТ ЧЕРВЕН АВТОБУС СЕ ПОЯВИ. ПЛАВНО ПОКЛАЩАЙКИ СЕ ПО МОКРИЯ ОТ ДЪЖД РАЗБИТ АСФАЛТ. СВИСТЕЙКИ С ГУМИ. БЕ РЪЖДЯСАЛ УНГАРСКИ „ИКАРУС“, ГДЕ НЕ ПОМНИ МЛАДО ВРЕМЕ. А ХАРМОНИКАТА ПО СРЕДАТА СЕ ОГЪВАШЕ, СЯКАШ ПЕЕШЕ. ОТ КОЛАТА СЕ РАЗНАСЯШЕ МУЗИКА НАВЪЗБОГ. АВТОБУСЪТ ВКАРА КУКЕРИТЕ В ШАНЕЦА. НАПРАВИ ЗАВОЙ И СПРЯ. ШОФЬОРЪТ СЕ ПОДАДЕ НА ПРОЗОРЕЦА. БЕ ЧЕТИРИДЕСЕТИНА ГОДИШЕН. ЯК КАТО БИК, С БРЪСНАТА ГЛАВА, А ВЪРХУ НЕЯ ЯРКА ТАТУИРОВКА. ТАТУИРОВКАТА БЕ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ СЪЧЕТАН С ПЕТОЛЪЧКА.

- САМО ТИ ЛИ СИ ЗА ГРАДА, БАЙ ДРАГАНЕ?, - ПОДПИТА УХИЛЕН ШОФЬОРЪТ.

БЕШЕ МУ КАТО ВТОРИ ЗАНАЯТ, ДА СЕ ХИЛИ ЗА ЩЯЛО-НЕЩЯЛО.

- И АЗ НЕ ЗНАМ, - ОТВЪРНА. – НЕ МОГА ДА РЕША. ВИДЯ ЛИ ТЕЗИ ЩУРАВИ КУКЕРИ?

- БИВА ГИ. СЕЛСКИ ЛИ СА?

- АМИ, АМИ, АМИ! В СЕЛОТО, ОТ КОРЕНИЩАТА, САМО АЗ ОСТАНАХ.

ШОФЬОРЪТ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА СЕ ПОДСМИВА. ЧУДЕШЕ СЕ, КАКЪВ ДА ИМА СЕБЕ СИ.

- ГОРЕ КЪМ УТРИНО, ИМА ОТ СЪЩИТЕ ЗАПАЛЯНКОВЦИ. - КАЗА. - ВДИГНАЛИ ЕДНО РАЛО, НА ДЯДО МИ ОТ ВРЕМЕТО, ЗАОРАВАТ ЗА ХАИР – ПУШЕК ВДИГАТ. ОТ СМЯХ ИЗ НИВЯТА ПАДАТ. КАЛПАЦИ ИЗ ОБЛАЦИТЕ ХВЪРГАТ. С БЪКЛИЦИ ПОЛИВАТ ÒРНАТА – ЯЗЪК ЗА ВИНОТО ...

СПРЯ МУЗИКАТА. БЛЪСНА ВРАТАТА. СЛЕЗЕ.

- ЗЕМЯТА СЕГА, - ЗАЯВИ ДЪЛБОКОМИСЛЕНО, - И БЕЗ ТЕЗИ РАБОТИ РАЖДА.

ДРАГОСТА СВЪСИ ВЕЖДИ ЗАСТРАШИТЕЛНО.

- ТЯ ЧЕ РАЖДА – РАЖДА, НО БЕЗ ХОРА ЗА НИКЪДЕ НЕ Е.

ШОФЬОРЪТ СВИ РАМЕНЕ. ТРЪГНА ДА СЕ ПОРАЗТЪПЧЕ.

БАЙ ДРАГОСТА ТУРИ КРАК НА СТЪПАЛОТО. НАСТАНИ СЕ В ДЪНОТО НА АВТОБУСА. ВЗРЯ СЕ В ПОЛЕТО, А ТО ВЕЧЕ БЕ ЗАВЛАДЯНО ОТ РАЗПРЪСНАЛИТЕ СЕ ИЗ НЕГО КУКЕРИ.

КУКЕРИТЕ НОСЕХА ОСВЕН МАСКИ И КОРОНИ, И РУНТАВИ МЕЧИ РУНА. ГЛУХА МУЗИКА СЕ ДЪНЕШЕ СЛЕД ТЯХ. НЕСТРОЙНИ ПОДВИКВАНИЯ. СМЯХ. ТРОПАНИЦА. ШОФЬОРЪТ ОТНОВО СВИ РАМЕНЕ. ЗАВЪРНА СЕ НА СВОЕТО СИ МЯСТО. ПИПНА ЛОСТОВЕ. НАМЕСТИ ОГЛЕДАЛО. ОТКРИ В НЕГО ДРАГОСТА. СЪРЦЕТО МУ СЕ СВИ. РЕЧЕ СИ, ВСИЧКИ НИЕ ЩЕ СТАНЕМ КАТО НЕГО, НО ТОЙ НИКОГА - КАТО НАС. КАРАЛ МЛАДИНИ В НЕУДОБЕН СВЯТ. ДАЛИ ИМА ВЕСЕЛИ СТАРИНИ В ДНЕШНИЯТ ЛЪЖОВЕН СВЯТ? РЕШИ; НИЕ МЛАДИТЕ, НИКОГА НЯМА ДА ВИДИМ СВЕТА НА ИДЕЩИТЕ ПОДИР НАС. НИТИО ПЪК ТЕ ВРЕМЕТО, КОЕТО НАМ ПРЕДСТОИ. ДОКАТО МИСЛЕШЕ И ЧАК РАЗСЪЖДАВАШЕ, КОЖАТА НА БРЪСНАТАТА МУ ГЛАВА СЕ ДВИЖЕШЕ. ОТ ТОВА ЧЕРВЕНИЯ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ И ЧЕРВЕНАТА ПЕТОЛЪЧКА СЕ ДВИЖЕХА НАСАМ-НАТАМ.

КОГАТО КОЛАТА ПОТЕГЛИ, НА ЗАДНОТО СТЪПАЛО СЕ МЕТНА ИЗОСТАНАЛ КУКЕР. ТАВАНЪТ НА РЕЙСА СЕ ОКАЗА НИСЪК, И ТОЙ СНЕ КАЛПАК И МАСКА. ПУКАНКИ И ФАЛШИВИ ЖЪЛТИЦИ ПЛЪПНАХА ПО ПОДА.

- НЯМАМ БИЛЕТ, - ПОДВИКНА НА ШОФЬОРА. ПО ЛИЦЕТО МУ БЕ ИЗПИСАН ПАНИЧЕСКИ СТРАХ. - ОСТАНАЛ В ДРУГИТЕ ГАЩИ ...

- КАРАЙ ДА ВЪРВИ, - ПРОЦЕДИ ШОФЬОРЪТ, - КА – РА-А-АЙ … ДНЕС Е КУКЕР-ДЕН.

ОТ ДРУСАНЕТО НА КОЛАТА ЗВЪНЦИТЕ ПО КУКЕРА, ЕКНАХА. ТОВА РАЗСМЯ ШОФЬОРА. ДАДЕ ГАЗ. НАСТИГНА КУКЕРИТЕ. ОТВОРИ ВРАТАТА. МОМЧЕТО СКОКНА ПРИ СВОИТЕ. СЪС СВИРЕПИ ПРОВИКВАНИЯ КУКЕРИТЕ ГО БЛЪСНАХА В СВОИТЕ РЕДИЦИ. ТАМАН БЯХА НАСТЪПИЛИ В НИВИТЕ. БЯХА ЗАБИЛИ РАЛОТО В ОРНАТА ЗЕМЯ. БЯХА СЕ ВПРЕГНАЛИ. ЗА ДА ИЗОРАТ БРАЗДА ОТДАВНА ЗАТУЛЕНА В ПАМЕТТА НА ХОРАТА. ОТНОВО. ДАЛИ ЗАВИНАГИ!?!

ЗА БАЙ ДРАГОСТА ДРАГОСТИНЕЦА ВСИЧКО ОТДАВНА БЕ ТЕАТЪР. БРЪКНА ВАЖНО В ДЖЕБ. ИЗВАДИ ПЕНСИОНЕРСКА КАРТА. РАЗМАХА Я.

- ЗНАМ!, - СВИ РАМЕНЕ И КИМНА В ОГЛЕДАЛОТО ШОФЬОРЪТ.

ДРАГОСТИНЕЦА ИЗВАДИ БИЛЕТЧЕ. ЩРАКНА ГО НА КОМПОСТЕРА.

- ЗА МОМЧЕТО!

- ЗНАМ!, - ОТНОВО КИМНА С ГЛАВА ШОФЬОРЪТ. - КАРАЙ ДА ВЪРВИ.

ДРАГОСТА СЕ ОГЛЕДА. ПОДЪТ БЕ ПЪЛЕН СЪС ИЗПОТЪПКАНИ СТАРИ БИЛЕТИ, ПУКАНКИ И ЛАМАРИНЕНИ МЕНГИШЧЕТА. ПРОПЪЛЗЯ ИЗ ПРАЗНИЯ РЕЙС. СЪБРА УКРАШЕНИЯТА В ШЕПА. В ОГЛЕДАЛОТО, ШОФЬОРЪТ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ХИЛИ. ВЪРНА СЕ НА ЕДНА СЕДАЛКА. ИЗСИПА ГИ НА КОЛЕНЕ. ЗАПОЧНА ДА БРОИ.

- ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ, - КАЗА. - ГОСПОД ИСКА ДА МИ РЕКНЕ НЕЩО-СИ!

ШОФЬОРЪТ БЕ ПРЕСТАНАЛ ДА СЕ ХИЛИ.

- КОЛКО СА!?!, - ЗАПИТА ИЗДАЛЕЧ.

- ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ - ГОСПОД ИСКА ДА МИ РЕКНЕ НЕЩО-СИ!

- А!?!

- ШЕСТДЕСЕТ И СЕДЕМ ГОДИН', ОТ КАК ЦАРСТВОТО ГО НЯМА.

- НАЛИ СРЕЩУ НЕГО ПИПНА ГОРАТА!?!

- НЕ СРЕЩУ НЕГО ...

- И!?!

- ПАК СЪЩОТО РАЛО. Я СПРИ!

ШОФЬОРЪТ УДИВЕН СПРЯ. НЯМАШЕ НИКОГО ДРУГИГО В РЕЙСА. ЩЕШЕ ДА СЕ ВРЪЩА САМ.

ДРАГОСТА СЛЕЗЕ. РЕЙСЪТ ОТПРАШИ. ВСЕ ОЩЕ ДЪРЖЕШЕ В ШЕПИ ПУКАНКИТЕ И ФАЛШИВИТЕ ПАРИЧКИ. ПОД ПЪТЯ СЕ ШИРЕШЕ МОРЕТО. НАД ПЪТЯ СЕ ИЗВИВАХА БЕЗКРАЙНИ УГАРИ. КУКЕРИТЕ БЯХА ИЗЧЕЗНАЛИ. ВИСОКО В НЕБЕТО ДВЕ ХВЪРЧИЛА СЕ ГОНЕХА. ХЛАПАЦИ СЕ КРИЕХА В КОРИЯТА. БЯХА ЗАВЪРЗАЛИ ВЪРВИТЕ ЗА ДВЕ ДАЛЕЧНИ ДЪРВЕСА. И, СЕ ЛЮБЕХА НА ВОЛЯ. ЗАМАХНА СЪС ШЕПА. РАЗПИЛЯ МЕНГИШИ И ПУКАНКИ ПРЕЗ ШОСЕТО КЪМ УГАРТА И ОБРАТНО. НА КРЪСТ. ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ ПРОПЛАКА.

ПО ШОСЕТО СЕ ЗАДАДЕ ОТКРИТА ЛЕКА КОЛА. ДРАГОСТИНЕЦА ВДИГНА РЪКА. КОЛАТА СПРЯ. ЗАД ВОЛАНА СЕДЕШЕ НЕПОЗНАТО МОМИЧЕ. ВРАТАТА СЕ ОТКРЕХНА. БАЙ ДРАГОСТА ДРАГОСТИНЕЦА, ОТ ХОРОЗДЕЛИ, БЕЛОГРАДСКА ОБЛАСТ, СЕДНА ДО МОМИЧЕТО. ЗАГЛЕДА СЕ В ДАЛЕЧИНАТА НА ПЪТЯ. ДЪРВЕСАТА ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ПЪТЯ ПОТРЪГНАХА. ПРИТЕСНЯВАШЕ СЕ, ДА ПОГЛЕДНЕ МОМИЧЕТО В ОЧИТЕ. А, КОГАТО СТОРИ ТОВА, ВИДЯ ОЧИТЕ НА МОМИЧЕТО ПЪЛНИ СЪС СЪЛЗИ. ПРОТЕГНА РЪКА. ЗАБЪРСА С ГРАПАВА ДЛАН СЪЛЗИТЕ НА НЕПОЗНАТОТО ДЕВОЙЧЕ. ДЕВОЙЧЕТО ОТБИ КОЛАТА ИЗ ПЪТ. ОБЛЕГНА СЕ НА НЕПОЗНАТОТО СТАРЕШКО РАМО. И ЗАПЛАКА.

- ТАТКО, - РЕДЕШЕ МОМИЧЕТО, А СТАРЕЦЪТ ИЗТРЪПНА ОТ ПОЧУДА, - ТАТКО ...

ТОГАВА ОТ НЕЙДЕ СЕ ЯВИХА КУКЕРИТЕ.

И, ОТНОВО ЗАБИХА РАЛОТО В ЗЕМЯТА.

17.08.1963-17.08.2012.!