ПОДИР
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ТЕЛЕФОНИТЕ
В БЕЛОГРАД БЯХА КЪТ. ТА, ДО НЕОТДАВНА. В
ДИРЕКЦИЯТА НА УЧИЛИЩЕ „СВЕТИ АНГЕЛАРИЙ“
ОБАЧЕ, ТЕЛЕФОН ИМАШЕ. БЕ ТОПЪЛ МАЙСКИ
СЛЕДОБЕД. ПОДГОТВЯХМЕ УКРАСА ЗА ДВАДЕСЕТ
И ЧЕТВЪРТИ МАЙ. ПРАЗНИК, КОЙТО ДО ДЕСЕТИНА
ГОДИНИ, ЕВРОПА ЩЕ УСПЕЕ ДА ВЪЗПРЕТИ.
ПОВИКАХА КЛАСНАТА НА ТЕЛЕФОНА. БЪРЗО-БЪРЗО
СЕ ЗАВЪРНА.
-
БОЖО, - ДА ПРЕСКОЧИШ ДО ДОМА, - ХИ!-ХИ!-ХИ!
- ДА ДОНЕСЕШ ЕДНО Ъ-Ъ-Ъ МУШ-КА-ТО. ЕЙ ТУК,
НА ПРОЗОРЕЦА ДА ГО СЛОЖИМ! ХИ!-ХИ!-ХИ!
ТРЪГНАХ,
И ДОСТИГНАХ ДОМÀ.
ТАМ, НА КУХНЕНСКАТА МАСА В ЕДИНСТВЕНАТА
СТАЯ, МАМАН ОБИЛНО РОНЕШЕ СЪЛЗИ, СРЕЩУ
БРАДЯСАЛ МЪЖ С УНИФОРМА И ПУШКА.
-
КЛАСНАТА ИСКА ЕДНО МУШ – КА - ТО . . .
СМЕХЪТ
,БЕ НЕВЪОБРАЗИМ СМЯХ ПРЕЗ СЪЛЗИ.
End
– 31,12.2014,08:55:57 PM
by
Hemy
Kosstass VARNALIUS
БЯХ
НА ОСЕМ ГОДИНИ, (1945.!?!),
КОГАТО У ДОМА ПРИТРОПА ОБЩИНСКАТА
ГАЛЬОТА. КАРУЦА
С ДВА ВРАНИ КОНЯ, РАЗНАСЯЩА ИЗ БЕЛОГРАД
МЪРТЪВЦИ. БИЛ СЪМ БОЛЕН ОТ СКАРЛАТИНА,
КАЗА ПРИДРУЖАВАЩОТО ЛИЦЕ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО
БЕЗ БЯЛА ПРЕСТИЛКА.
(А
- АЗ, МАМАН И ПАПА – ДА НЕ ЗНАЕМ!?!)
МАМАН
СКОКНА ПРИ МЕН В ГАЛЬОТАТА. ПРЕКАРАХМЕ
В КИЛИЯ- ИЗОЛАТОР ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ДНИ,
А АЗ - НЕ СЕ РАЗБОЛЯХ. ТОГАВА ПРОГОНИХА
МАМАН. БЯХ ПРЕХВЪРЛЕН В ОБЩО ОТДЕЛЕНИЕ
С БЕЗБРОЙ ЛЕГЛА. ЕДВА КАТО СЕ ЗАВЪРНАХ
В КЛАС РЯЗБРАХ, КАКВА МИ БИЛА БОЛЕСТТА.
-
БОЖО, - ВРЕСНА КЛАСНАТА УЧИТЕЛКА ПО
ВСИЧКО, - ПОВЕЧЕ ДА НЕ ИДВАШ С ТЕЗИ КЪСИ
ФАШИСТКИ; КАТО НА ЦАРЧЕТО; ПАНТАЛОНКИ.
ТО ВЕЧЕ НЕ НИ Е ЦАР.
БЯХ
СЛЕДВАЛ ДЕТСКА ГРАДИНА ПРИ ДОЙЧЕШУЛЕ,
ОСНОВАНО 1922..
СЕГА,
ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО КАКВИ ЛИ НЕ ГОДИНИ,
СИ СЕ СЕЩАМ. КАК МАЙКИТЕ ОТ МАХАЛАТА ДО
„БАНЯ ВЕРГИЕВ“
В БЕЛОГРАД, ВЗЕМАХА ТЕРТИП ДА ОБЛИЧАТ
СВОИТЕ ДЕЦА, ОТ ПОПУЛЯРНИТЕ ПОРТРЕТИ
НА СИМЕОНЧО. ВИСЯЛИ ПО СТЕНИ НА УЧИЛИЩА,
КРЪЧМИ И ХАНИЩА. ПОПУЛЯРИЗИРАНИ В
ДОМАКИНСКИ СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ. НЕСЪМНЕНО
И - У ДОМÀ.
ПРИ ПРОУЧВАТЕЛНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА КЛАСНАТА.
ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ С ХАЛА НА СВОИТЕ ПОДОПЕЧНИ.
С ИЗНЕНАДА УСТАНОВИЛА, ЧЕ ПРИТЕЖАВАМЕ
БУДИЛНИК И РАДИОАПАРАТ.
(НИМА
Е ВЪЗМОЖНО!?!)
End
– 31,12.2014,08:56:52 PM
by
Hemy
Kosstass VARNALIUS
В
НАЧАЛОТО НА ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА
ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ДВОРЕЦЪТ НА РЕЖИНА
МАРИЯ, КРАЙ БАЛЧИК,
БЕ ВСЕ ОЩЕ ПОД РУМЪНСКА ОПЕКА. ПА, ОТКРИТ
ЗА ПОСЕЩЕНИЕ ОТ СЛЯПО И САКАТО. ЕДНА
ПИОНЕРСКА РЪКОВОДИТЕЛКА, ПО-КЪСНО
ЗНАМЕНИТА ЖЕНА НА БЕЛОГРАД, НИ ПОДБРА.
КАМИОН ПЛАТЕЖОСПОСОБНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ,
(АВТОБУСИТЕ БЯХА РЯДКОСТ), ДА РАЗГЛЕДАМЕ
И КОНФЕРИРАМЕ, („ДОКЛАДВАМЕ“), ВСРЕД
КАКЪВ „НЕЗАКОНЕН ЛУКС“,
СА ЖИВЕЛИ РУМЪНСКИТЕ КРАЛЕ И КРАЛИЦИ.
КАМИОНЪТ СПРЯ В ДВОРЪТ НА ДВОРЕЦА. ВСИЧКИ
СЕ РАЗБЯГАХМЕ - ГДЕ ОКО ВИДИ.
ЗАЕДНО
С ЕДИН СЪУЧЕНИК, ПОПАДНАХМЕ,
В КАМЕННА ЗАЛА, С ОГРОМНА ДЪРВЕНА МАСА.
ПРЕД МАСАТА – ЕДИНСТВЕН ВАРАКОСАН СТОЛ
С ПРЕКАЛЕНО ВИСОКА ОБЛЕГАЛКА. ВЪРХУ
МАСАТА – ПОЗЛАТЕНА КУТИЯ СЪС СТЪКЛЕН
КАПАК. ПОД КАПАКА, ВЪРХУ СНЕЖНОБЯЛА
КОПРИНЕНА ПОДПЛАТА, ЕДВА-ЕДВА ПОТРЕПВАШЕ
ЕДНО ИСТИНСКО СЪРЦЕ.. ЗАМРЪЗНАХМЕ
ОМАГЬОСАНИ ОТ СИЯНИЕТО НА ЗЛАТОТО.
ДОТИЧА
УРЕДНИЧКАТА. ЗАПИТАХМЕ,
КАКВО ИМА В КУТИЯТА, А ТЯ СЕ ИЗСМЯ. НАСТАНИ
СЕ, ВЪРХУ ЕДИНСТВЕНИЯ ВЕЛИЧЕСТВЕН СТОЛ
В ЗАЛАТА. ПОЕ ДЪЛБОКО ДЪХ. И ЯРОСТНО
ИЗРЕЧЕ.
- ТОВА НЕЩО – Е!?! - ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО! МАРШ ОТ ТУК!
И
НИ ПРОГОНИ, С РУГАТНЯ НА РУМЪНСКИ
by
Hemy
Kosstass VARNALIUS
НЕСЪМНЕНО
ВСЕКИ ДВОРЕЦ КРИЕ БЕЗБРОЙ ТАЙНИ.
ДВОРЦИ И РЕЗИДЕНЦИИ, ЗА ТОВА СЕ И СЪЗДАВАТ.
ЗА ДА УКРИВАТ. ТАКА Е, И, С ОТДАВНА
ОГРАБЕНИЯ ДВОРЕЦ КРАЙ БАЛЧИК. КОЛЧЕМ
МИ СЕ СЛУЧИ ДА ПОСЕТЯ МАЛКОТО БЕЛОКАМЕННО
ГРАДЧЕ, АЗ СЕ ОТБИВАМ В ТАМ. ЗА ДА БРОДЯ.
ТУК ВСЕ ОЩЕ „МАКДОНАЛДС“ ОТСЪСТВА,
ГОСТБИТЕ СА ИСТИНСКИ, А БОТАНИЧЕСКАТА
ГРАДИНА СМАЙВАЩА. САМО ЖЕЛЕЗНИЯТ МОСТИК,
НА КОЙТО НЯКОГА Е АКОСТИРАЛА ЯХТАТА НА
РЕЖИНА МАРИЯ, Е ИЗКОРЕНЕН.
ПРИ ЕДНА
СВОЯ ОБИКОЛКА, ОТКРИХ ДРЕВНА КАМЕННА
ПЕЙКА. А ЗАД НЕЯ – ВСРЕД ХРАСТАЛАЦИ,
УМЕЛО УКРИТО СКРИВАЛИЩЕ. УВЕНЧАНО, С
КАМЕНЕН ТРОН. ВЪВ ВРЕМЕНА НА
ХИПЕР-СКАЙ-КОМУНИКАЦИИ ПОДОБНА СИСТЕМА,
ЗА ПОДСЛУШВАНЕ, ИЗГЛЕЖДА СТРАННА. НИКАК
НЕ СА СТРАННИ ОБАЧЕ, БЕЗСМИСЛЕНО ЗАТРИТИТЕ
ГРОБОВЕ НА ЧУЖДЕСТРАНЦИ В ГРОБИЩЕТО НА
ДВОРЕЦА НАД МОРЕТО, ПРЕВЪРНАТО В БЕЗОБИДНА
ГРАДИНКА.
ПОИСКАХ
ДА СЕ ИЗКАЧА, ДА ПОСЕДНА НА ТОЗИ
СТРАННО УКРИТ КРАЛСКИ ТРОН. БЕШЕ ЗАЕТО.
СРЕД БЯЛ ДЕН ДВАМА МЛАДИ СЕ ЛЮБЕХА.
ДАЛИ СИ
ДАВАХА СМЕТКА!?!
by
Hemy
Kosstass VARNALIUS
No comments:
Post a Comment