MAESTRO, short story, Hemy VARNALIUS

(c)1965 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
МАЕСТРО

разказ,
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ПЕНСИЯТА, НЕКА ПРИПОМНЯ, ЗА ДВА ДНИ ХВРЪКВА. НЯМА ДА Е

ТРУДНО ПО СЪДЕБЕН ПЪТ ДА СЕ УСТАНОВИ, КАК ЗА НИЩО НЕ СТИГА. АМА

СЪДИЛИЩАТА С ДРУГО СА ЗАЕТИ. ДА СЕ ЧЕРНИМ ЕДНИ – ДРУГ. БАЛКАНИ СА

ТУЙ! ЗНАЧИ!?! И, ЕТО ЗАЩО, ИМА-НЯМА - ЩО, ВСЕКИ ПОДИР-ОБЕД ДО ГРАДА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЛИЗАМ. ДО ЦЕНТРАЛНАТА ПОЩА НАЙ-ВЕКИ. ДА ВИДЯ,

НЯМА ЛИ ПОНЕ ВЕДНЪЖ УПРАВЛЯЮЩИТЕ, ОЩЕ ПО ЕДНА ПЕНСИЯ В ДОБАВЪК,

ВСЕКИМУ ДА ПУСНАТ. РАЗБИРА СЕ, ТОВА ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СТАНЕ. АМА

ПОНЕ, С ПОЩЕНСКИТЕ ЧИНОВНИЦИ СЕ ОПОЗНАВАМЕ. ГОЛЕМИ ШЕГОБИЙЦИ

ИМА МЕЖДУ ТЯХ. СОБСТВЕНА ПОЩЕНСКА МАРКА ЩЕЛИ ДА МИ ПУСНАТ.

ГОРЕЩИНА Е НАДВИСНАЛА НАД БЕЛОГРАД, ТЕГНЕ И НАД МЕНЕ. НЕ, ЧЕ

НИКОГА Е НЯМАЛО ПОДОБНИ ГОРЕЩИНИ. ИМАЛО Е. АМА НЕ Е БИЛО

РАЗГЛАСЯВАНО ТАКА ПОДРОБНО. МЕДИИТЕ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НИ УВЕРЯВАТ.

КОЛКО Е ГОРЕЩО – ПРЕЗ ЛЯТОТО; КОЛКО Е СТУДЕНО – ПРЕЗ ЗИМАТА. НИМА

ОТКРИВАТ ИЛИ ПРИКРИВАТ ИСТИНАТА!?! ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, В СТУД ИЛИ В ПЕК,

ВЕДНЪЖ МЕСЕЧНО РАБОТАТА СТАВА. ПЪЛНЯТ ШЕПАТА МИ С НЯКАКВИ

БАНКНОТИ. СРЕЩУ ПОДПИС. КАКВА НЕСРАВНИМА ДЪРЖАВНА

ПРИЗНАТЕЛНОСТ, КЪМ НЯКАКВИ СКАПАНИ ПЕНСИОНЕРИ.

СЕГА, ИМЕННО ОТ ТАМ СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ. ЗАПОТЕНА ДЛАН НА ДВА КРАКА, ТЪПКАНА С БАНКНОТИ. (ДРУГАТА ДЛАН – ПРАЗНА!) ЩЕ СТИГНАТ, ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДРЕБНИ ДЪЛГОВЕ ПО ГАРАЖНИ МАГАЗИНИ. АКО ОСТАНАТ – ЗА ЛЕКАРСТВА. (НЕ

ОСТАВАТ!) ЧУВСТВАМ ШЕПАТА СИ ПЪЛНА С ОБИЛНА ПОТ. (ДАЛИ ОТ

ПРИЗНАТЕЛНОСТ!?!) БИХ ИСКАЛ ТЕЗИ ПАРИ ДА СА ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ ДА

ПРЕЛЕЯТ ЗАЕДНО С ТАЗИ МОЯ ПОТ; А ТОВА ОЗНАЧАВА МОЯ КРЪВ; ИЗ МОЯТА

СТИСНАТА ШЕПА, ДАНО ОБЛЕЯТ УЛИЦА И ХОРА. ОХ, ДА БЕ ВЪЗМОЖНО.

С ПОМНЯМ СИ, ХУБАВО СИ СПОМНЯМ, ЕДИН ПОДОБЕН ДЕН. ОЩЕ

ЧУВСТВАМ И УСЕЩАМ, СЕГА – ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ, КАК КРАКАТА

МИ БИЕХА ПРАХОЛЯК ПО ПЪТЯ - КЪМ РЕКАТА. С КАКВА ЛЕКОТА ГО ПРАВЕХА,

ГОСПОДИ, С КАКВО УДОВОЛСТВИЕ, С КАКВА БЪРЗИНА. А ТРИНОЖНИКЪТ МЕ

БЛЪСКАШЕ В ГРЪБ, БЛЪСКАШЕ КУТИЯТА С БОИТЕ, ВЕСЕЛЕШЕ МЕ. КОЛКО

ГОДИНИ ОТ ТОГАВА, ГОСПОДИ, КОЛКО МНОГО ОТМИНАЛИ ЛЕТА.

КАК ПЛАВНО СЛИЗАХ КЪМ РЕКАТА.
КАК СЕ ИЗВИВАШЕ МЕЖДУСЕЛСКИЯ ПЪТ. ДНЕС, СТРУВА МИ СЕ, ТАКИВА КРИВОЛИЧЕЩИ ПЪТИЩА, С ТАКИВА НЕЖНИ РОХКАВИ ПРАХОЛЯЦИ - НЕ ОСТАНАХА. ВСИЧКО Е ЕВРОПА-ДЮС-ДИРЕКТ, И АСФАЛТ ДО ДУПКА. БРЕ ТАЯ ЗЕМЯ, КАК НАБЪЛВА АСФАЛТ ЗА ЦЯЛА ЕДНА ПЛАНЕТА!?! А РЕКАТА МЕ ЗОВЕШЕ, С АПЕТИТНА ХЛАД. ПРИЗОВАВАШЕ МЕ НАСИЛВАШЕ МЕ ДА СЕ ПОТОПЯ, ДА СЕ НАКЪПЯ.

РЕКАТА БЕ ЛАСКАВА И НЕЖНА, КАТО ЖЕНА. НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА.

ДНЕС, ТАКАВА ПЕСНЯ НЕ СЕ ЧУЙ. ОСВЕН ПО ФЕСТИВАЛИ И КОНЦЕРТИ. НАЙ-

МНОГО НЯКОЙ ТРАКТОР НА ЗАВОЙ ДА ТЕ ПОДМЕТЕ, САМОЛЕТ С БЯЛ

ПРАХОЛЯК ДА ТЕ ПОСИПЕ. С НЯКАКВА НАСИЛЕНА ИМИТАЦИЯ НА ТОР.

НЕДАЛЕЧ ПЕЕШЕ ЖЪТВАРКА. ПЕСЕНТА Й СЛИЗАШЕ ДО САМИТЕ ВОДИ.

ДОКОСВАШЕ ГОЛОТО МИ ТЯЛО. НАБИВАШЕ СЕ В УШИ. ГНЕЗДЕШЕ В ДУША МИ.

ЩУРЦИТЕ НАДУВАХА СКЪРЦАЩИ ПИЩЯЛКИ, СЪСТЕЗАВАЙКИ СЕ С РОМОНА НА

РЕКАТА. БЯХ ЗАРЯЗАЛ РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. НЯМАШЕ НИКАКЪВ ВЯТЪР,

НО ПЛАТНОТО ПОТРЕПВАШЕ ЛИ ПОТРЕПВАШЕ. ДНЕС НЯМА ТАКИВА ПЛАТНА.

ДА ПОТРЕПВАТ ОТ ИЗРИСУВАНОТО ВЪРХУ ТЯХ.

ТОГАВА КИКОТ НЯКАКЪВ, ПРИГЛУШЕН ПРИПЛАК, ПЛАХО ПРИДОЙДЕ.

ЗАМРЯХ В НЕДЪЛБОКАТА ВОДА. ВСРЕД ТРЪСТИКИТЕ БЕ ДОПЛУВАЛО ДЕВОЙЧЕ.

ПЕСЕНТА НА ЖЪТВАРКАТА БЕ СЕКНАЛА. ПО РЕКАТА СЕ НОСЕХА БЕЛИ

ПЛАТНИЩА.

- КРАЙ ПЪТЯ! - КРЕСНА МОМИЧЕТО ИЗДАЛЕЧ. - КРАЙ ПЪТЯ!

СКОКНА НА БРЕГА. ПОБЕГНА, А АЗ, НЕ ВЯРВАХ НА ОЧИТЕ СИ.

ТИЧАЙКИ ГОЛО-ГОЛЕНИЧКО, МОМИЧЕТО ПРОФУЧА КРАЙ ТРИНОЖНИКА. РАЗПЕРДУШИНИ ПЛАТНОТО. ПОДРИТНА КУТИЯТА С БОИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВАШКИ, И ИЗЧЕЗНА. ИЗЛЯЗОХ ОТ ВОДАТА. ЖЪТВАРКАТА ОТНОВО БЕ ЗАПЯЛА. ПРИБРАХ

РАЗПИЛЯНИТЕ СИ ВЕЩИ. ПОГАЛИХ ПЛАТНОТО. СГЪНАХ ТРИНОЖНИКА. ПОЕХ

МЕЖДУ ДЪРВЕСА И ТРЪНАЦИ, ВСЕ ОЩЕ ЗАМАЯН ОТ ОНЗИ ДИВЕН СМЯХ,

РАЗБУДИЛ БЯСНО ЩРЪКНАЛА НЕНАВИСТ. ЗАПЪХТЯН ДОСТИГНАХ УРЕЧЕНОТО

МЯСТО. А МОМИЧЕТО, ИЗЦЕЖДАШЕ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ. СМЕЕШЕ СЕ БЕЗ ГЛАС,

И АЗ СЕ ЧУДЕХ, КАКВО ТОЛКОВА СМЕШНО ИМА В ЕДНА СРЕЩА, ЗА КОЯТО

ЗНАЕХ КАК ЩЕ ЗАВЪРШИ. А, ДО БОЛКА ЩРЪКНАЛАТА МЛАДОСТ, ПРОПЪЛЗЯ ПО

СТАВИТЕ. ПРЕВЪРНА МЕ В КАМЪК. РАЗТЪРСИ МЕ ДО ПЛАЧ.

ПОЛИТНАХМЕ В КАНАВКАТА. КАРУЦА ПРИТРОПОЛИ И ОТМИНА.

СЛЪНЦЕТО ПАДНА ЗАД БАИРИТЕ. ЖЪТВАРКАТА БЕ ЗАМЛЪКНАЛА. ПОЕХХМЕ

КЪМ СЕЛОТО. МОМИЧЕ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЦЕДИ ВОДА ОТ КОСИТЕ СИ.

ПОДПИТАХ, КЪДЕ ДА ПРЕСПЯ.

- В КУПНИТЕ. САМО - ДА НЕ СЕ ЗАПАЛИШ ...

ЗНАЧИ ТЯ МОЖЕЛА, И ДА ГОВОРИ. ТРЪГНА КЪМ СЕЛО С ПОХОДКА НА

ЖЕНА. ФУСТАТА Й МЕТЕШЕ ПРАХТА.

И, ЗАМЛЪКВАХА ЩУРЦИ.

И, ПОДПЯВАХА ЖЪТВАРКИ.

И, ВОДНИ КОНЧЕТА СЕ МЯРКАХА НАСАМ-НАТАМ.

КУПНИТЕ ЛАНСКА СЛАМА СЕ ОКАЗАХА НАБЛИЗО.

ЧУВСТВАХ СЕ ПРЕБИТ. ЛЕГНАХ И ЗАСПАХ.

ЗАСЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ ЩУРЕЦ. С ОГРОМНА БЛЯСКАВА ЦИГУЛКА МЕЖДУ

БЕДРАТА, ПРОНИЗАНА ОТ ОГРОМЕН КАРМИНЕН ЛЪК. ПИТАХ СЕ, КАТО КАК СЪМ

СЕ ПРЕВЪРНАЛ НА ЩУРЕЦ – И ЗАЩО, КАТО НЕ МОГА ДА РАЗДВИЖА ТОЗИ

КАРМИНЕН ЛЪК. КАТО КАК НЕ МОГА ДА РАЗТВОРЯ ПИРИНЧЕНИ КРИЛЕ.

ОПИТВАХ ДА ПОЛИТНА, С ТЕЗИ ПЪСТРИ КАТО ПИСАНА ТАЛИГА КРИЛЕ, НО -

КАКВОТО И ДА ПРАВЕХ, ВСЕ ИЗЛИТАХ - ЗА ДА ТУПНА Ò ЗÈМИ. И ЗЕМЯТА,

ДРЪНЧЕШЕ КАТО МЕТАЛИЧЕСКИ САХАН. ОТ ТОВА СЕ РАЗБУДИХ. УСТАНОВИХ,

КАК СЪРЦЕТО МИ ЕЧИ В НОЩТА. КАК НОЩТА Е ЗВЕЗДНА, НО НЕ Е ЗА

ЗВЕЗДОБРОЙ. КАК ЛУНАТА Е ЛЪСКАВА, МЛАДА И ВИСОКА, И НЕДОСТИЖИМА.

ДОКАТО ЗВЕЗДИТЕ ХИТРО СЕ НАДСМИВАТ. АРОМАТИТЕ НА ПОЛЕТО МЕ ОПИЯНЯВАХА. РАЗТЪРКАХ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ОЧИ. НЯМАШЕ НИКАКВА ЦИГУЛКА. НЯМАШЕ НИКАКВИ КРИЛА. НАЛИЦЕ БЕ МЪЖКАРСТВОТО НА САМОТАТА. ЗАПРЯХ С РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. ВСЛУШАН В ПРИРОДАТА. ВЗРЯН В НЕБЕТО. ПРЪВ ПЪТ ОСЪЗНАЛ СЕБЕ СИ, КАТО НЕЙНА ЧАСТИЦА. ВСИЧКО БЕ СЪН. ОСВЕН ОНЗИ ЛЪК. ЦЕЛИЯТ В ПАСПАЛ.

ТОГАВА ЖЕНАТА ОТНОВО СЕ ЯВИ. ИЗНИКНА ИЗ ТЪМНОТО. ПРОМЪКНА

СЕ. МУШНА СЕ ЛОВКО В СЛАМЕНИЯ ПОЛОГ, ГОТОВА ДА МЪТИ. ИЗЛЪЧИ

АРОМАТ НА ПРЕСЕН ХЛЯБ, И НА КЪРМА. ПОДЧИНИХ Я ОТНОВО. НА СЕБЕ СИ. НА

ТИШИНАТА. НА ПОЛЕТО ОТ ГДЕТО СЕ ЯВИ, И ПРЕЗ КОЕТО ЩЕШЕ ЗАВИНАГИ ДА

ДА СИ ОТИДЕ.

ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я БЪРЗИНАТА. ЕТО Я ВИСШАТА ТЕХНИКА. ТУК ЛИ

СА ВИСШИТЕ ИЗКУСТВА? ГОРЕ ГЛАВАТА, СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ, ПРИСТЪПЯ ЛИ

ТЕЗИ ЕДВА ЛИ НЕ СВЕЩЕННИ МОНЕТАРНИ СТЪПАЛА. ЗЪРНА ЛИ ЗАТРИТИТЕ;

БЕЗ ВИДИМ ПОВОД – ОСВЕН ТОВА ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ; БАРЕЛЕФИ ВЪВ ФОАЙЕТО.

СТОП СТАРЧЕ, КАЗВАМ СИ – НИКАКВИ СПОМЕНИ. СТОП СТАРЧЕ - ВРЕДНИ СА НАСЪВСЕМ. ПО-ДОБРЕ ÒЧИ ОТВАРЯЙ. ДА НЕ ТЕ ЗАБЛЪСКАТ. ДА НЕ ТЕ НАСТЪПЯТ. ДА НЕ ТЕ ПОЧУПЯТ. ДА НЕ ТЕ ОБЕРАТ. ДА НЕ ПУСНАТ БРАКУВАНИ КУЧЕТА ПО

ТЕБЕ. ЗАЩОТО ВСИЧКО НА ТОЗ' ЛЪЖОВЕН СВЯТ ЗАПОЧВА С РАНА, И ЗАВЪРШВА

С РАНА.

КАК ВСИЧКО ТУК Е СКАЛЪПЕНО, ОТ БЪРЗО ПО-БЪРЗО. ОСВЕН ПЕНСИИТЕ – ЦЯЛ МЕСЕЦ СЕ БАВЯТ. ГДЕ ДА БЯХА ДВА ПЪТИ МЕСЕЧНО - ДРУГА БИ БИЛА РАБОТАТА. ЕТО Я ПОЩАТА. ЕТО Я ТЕХНИКАТА. ЕТО Я БЪР – ЗИ – НА – ТА – А – А ...

НЕДАЛЕЧ ОТ ПОЛИКЛИНИКАТА – А - А. КЪДЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА ПРОБЛЯСВА ЗДРАВЕТО. НЕ ВИ ЛИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ПЕРСОНАЛЪТ В ТЕЗИ ДВЕ ТАКА СЪЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ, ОТДАВНА СИ Е РАЗМЕНИЛ МЕСТАТА? ПРЕДПОЛАГАМ, КВАЛИФИКАЦИИТЕ СА РАЗЛИЧНИ, НО ПРОГРАМИТЕ ДОСУЩ СА ЕДНАКВИ.

НО, КАКВО, ЗА БОГА! НЯКАКВО ЩУРО ДЕВОЙЧЕ ИДЕ СРЕЩУ МИ. ГОТОВО ДА

ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МИ. НИМА СЛЕДВА ДА СЕ ОТДРЪПНА? БИ МЕ ПЛЬОСНАЛО НА

ЗЕМЯТА НАЙ-БЕЗОГЛЕДНО. ТАМАН ДА МЕ ЗАВЪРНЕ В МОИТЕ СКАПАНИ

СТАРЕШКИ СПОМЕНИ. ТОГАВА КРАЙ! ИСТИНСКИ КРАЙ! ПАДНА ЛИ – ТАМ ЩЕ ДА

ОСТАНА. НЕКА ПРЕМИНАТ ХОРАТА ВРЪЗ МЕН. НЕКА МЕ ПОЧУПЯТ ОКОНЧАТЕЛНО. (МОЛИМ ЛИНЕЙКАТА – ДА НЕ БЪРЗА!?!) А ДЕВОЙЧЕТО ЗАПЪХТЯНО; ЗА КЪДЕ ТАКА БЪРЗАШ МОЕ ДЕТЕ БЕЗЦЕННО!?!; ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ. НЯМА ДА СЕ ОТМЕСТЯ НИ' САНТИМЕТЪР. НЕКА ДЪХЪТ НА ТОВА НЕПОЗНАТО ДЕТЕ ПРЕМИНЕ ВЪРХУ МИ. НЕКА НЕГОВИЯТ ЩУР СВЯТ МЕ ПОРАЗИ. НЕКА НЕГОВИТЕ РАЗПЛЕТЕНИ КОСИ МЕ ДОКОСНАТ. ДАНО ПОЧУВСТВАМ ОТНОВО ОНАЗИ КЪРСКА ЧИСТОТА И ВСЕОТДАЙНОСТ, КОЯТО НЯКОГА ЕДНА РОДИЛКА МИ ДАРИ. ЗАЩОТО ТОВА ПРЕЛИТАЩО КРАЙ МЕНЕ ДЕВОЙЧЕ УХАЕ, НА ОНАЗИ СВЕТЛИНА ОТ МАК, КАКВАТО ТОГАВА ИЗЛЪЧИ МЕЖДУСЕЛСКАТА ЖЕНА ОТ РЕКАТА. ПРЕДИ ТОЛКОВА МНОГО, МНОГО, МНОГО ГОДИНИ.

ЕТО - ЩУРАЩОТО СЕ ДЕВОЙЧЕ – ЗАВРЪЩА СЕ. ВРЪХЛИТА ВЪРХУ МИ.

ПОЛЪХЪТ НА НЕЙНОТО ПРЕМИНАВАНЕ МЕ ЗАЛЮЛЯВА, КАТО ЕСЕНЕН ЛИСТ.

ЗА МОЯ РАДОСТ, ТОВА Е САМО ЕДНО АРОМАТНО УСЕЩАНЕ.

АХ, СВЪРШИ СЕ – ДЕВОЙЧЕТО ОТМИНА. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, СЕКУНДА СЕ

ПОЧУВСТВАХ МЛАД. КАКТО НЯКОГА. ВЪЗМОЖНО – КАКТО НИКОГА ДО ДНЕС.

САМО НЕ ТАКА ...

КРАКАТА МИ - ХАПЧЕТАТА ...

ГОДИНИТЕ - СПОМЕНИТЕ ...

КОЛЕНАТА – ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ ...

ОБУВКИТЕ – ПОДМЕТКИТЕ …

ОЧИЛАТА - ДИОПТРИТЕ …

ПАТЕРИЦИТЕ - КОЛИЧКАТА …

КОЛИЧКАТА – АКУМУЛАТОРИТЕ ...

ЕТО НА. ПОВЕЧЕ ОТ ЧАС СТОЯ ПРЕД ОНАЗИ ВИТРИНА, ЗАД КОЯТО

ПОБЯГНА МОМИЧЕТО С ЛЪЧЕНИЕ, НА СВЕТЛИНА ОТ МАК. С ЛЪЧЕНИЕ НА

МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО. СТИСКАМ В ПОТНА ОТ ВЪЛНЕНИЕ РЪКА ЖАЛКИТЕ ЖЪЛТИ ПЕНСИОННИ СТОТИНКИ НА ДОКРАЙ ОСКОТЯЛАТА ДЪРЖАВА.

ЩОМ МОМИЧЕТО ИЗЛЕЗЕ, С ПОТНА ШЕПА ЩЕ ГО СПРА.

Thy End,18.08.1960-18.08.2012-26.05.2014.