ПЛЬОС - 12.01.2015.

(c) 2010-BOGOMIL KOSSTOV AVRAMOV-HEMY

ПЛЬОС
РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НА В. ЧВ.

ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ.
(ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНÒ!)
ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ.
(ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА.
(ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!)
ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ БЕЗРАБОТИЦА.
(ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)

В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“.
(ПЛЬОС!)
АКО СИ БЛИЗЪК С НАЧАЛСТВОТО, БИ ОТВОЮВАЛ НЯКАКВО ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. ПРЕДПРИЯТИЕТО ПЛАЩА.
(ПЛЬОС!)
ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИ ФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПРЕСМЕТНАТО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ.
(АЛГОРИТЪМ "НЕНОМЕНКЛАТУРНИ"!?!).
ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ, ЧРЕЗ ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР.
(ПЛЬОС!)
И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ.
НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!)
ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!)
ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!)
В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА. (НЯМА ПЛЬОС!)
МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ В КРИТИЧНИ И МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!)
КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!)
КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!)
НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВО ДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД!
(ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС! ...)

СПОМНЯМ СИ - ИЗВЪТРЕ МЕ ЯДЕ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА.
(ПРЕДИ ДА СТАНЕ ОКРЪЖНА!)
КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО ЕДИНСТВЕНО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ЗА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИТЕ, В ТРЮМА НА ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТÀКА.
(ПЛЬОС!)
ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА.
(ПЛЬОС!)
ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ НА СВОБОДА ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ САМО ПОДИР НЯКОЛКО ГОДИНИ. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА, ВСРЕД ЗАЛИВА И ОБРАТНО. ЧИРАКУВАХМЕ ПРИ ВЕЧНО ПОДПИЙНАЛИ БАРАБИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА Е СВЪРЗАНА, С НЕПОСРЕДСТВЕНО БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ МОРЕТО.
КОЛКО МНОГО СКЪПО НЯКОМУ, Е ВСИЧКО ТУЙ.

МАРИМАНИТЕ ОТКРИВАХА, НАШИТЕ СКАТАНИ ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. БЕЗГРАМОТНИ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ, МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКИ ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХÀЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА НА АБА – ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ И КОМПАС; НО ПО ЗВЕЗДИ И СЛЪНЦЕ, А ТОВА Е НАЙ-ДОСТОВЕРНО. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, КОИТО НЕ ДЪРЖАХА НА ПИЯЧКА. ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ХУБАВА ПОРЦИЯ БОЙ.

ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ.
(КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, ВДИГНЕ ЛИ МОРЕТО?)
ЩОТО, КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?!
(ТОВА Е МОРЕ - ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО!?!)
ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА МОРЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ.
(АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.)

РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ПОТЪРСЯТ.
(ДОКАТО СИ ПАЗАРУВАТ РИБА!)
ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ.

ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА БЕЗ ДДС, (ДДС-ТО ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ИЗОБРЕТЕНО!?!), БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Ò ЗЕМИ В 2005., ПРЕВЪРНАТ В СМРАДЛИВ СРЕДГРАДСКИ ПАРКИНГ!?!!) ВИСША КЛАСА ВЪЗПИТАТЕЛ, ПОЗВОЛЯВАЩ СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДЪТ КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (МАЛКО НЕЩО ПОРАЗПИТВАНА!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ.
ПРЕКРАСНИ НЕПОМЕРНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК.
(НАРИЧАН "ЗЪГ".)
БЯЛО И НЕВИННО КАТО НА ЛЕОНАРДОВА МАДОНА ЛИЦЕ. ВИНАГИ ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ФОРМИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ИГРИВО ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, (WAS IST DAS!?!), В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО УЧЕНИЧЕСКО ПОСЛУШАНИЕ.
(МИСЛЕНО ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", А БЕ ЗАБРАНЕНО – ДОР' ДА ПОМИСЛИШ!)
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА.
КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА СВОИТЕ УНИФОРМЕНИ ПАНТАЛОНИ, В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА НА ИСИТНИТЕ.
ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ, И ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. МЕЖДУ ЧИНОВЕТЕ И ДЪСКАТА, СВИСТЯХА ХЛАДНИ ПОГЛЕДИ ИЗПЪЛНЕНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНАТА КНИГА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р ...
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ' ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. СВИХ РАМЕНЕ. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС.

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ВЕЧНО ЩРЪКНАЛИ ЛЮБОПИТНИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ.
А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ПРАДЯДОВА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А?
- ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.
ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ.

ДОКАТО УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ, ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ЛЮБИМА КЛАСНА НАСТАВНИЦА, СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ, МНОГОКРАТНО ОТЛИЧАВАН ПРЕПОДАВАТЕЛ.
(БУЛГАРИСТАН-МАКАРЕНКО В ПОЛА ПОД КОЛЕНЕ.)
НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА, СЛАВНИ СВОБОДОЛЮБИВИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ВИСОКОКАЧЕСТВЕН ПРОЛЕТАРСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ, ДОНЕЙДЕ СЪЩЕСТВУВА, И ИСТИНСКА КРАЙБРЕЖНА ПРИРОДА.

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, КАКТО ВИНАГИ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА - ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. ДЕЛФИНОЛОВЦИТЕ ГИ НЯМАШЕ НИКАКВИ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ЦАРСКА ПАРНА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, УНИФОРМЕНИ МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ НА КОРЕМ. КАТО МЕ ВИДАХА, СВИХА РАМЕНЕ, И СВИРНАХА С УСТА.
(ЕЛА ДА СЕ НАЛАПАШ!)
СПУСНАХ СЕ ПРИ ТЯХ. ПОЛАПАХ, ПОЗЯПАХ - ПА СЕ РАЗКАРАХ.
ТОЛКОЗ.

НЕДАЛЕЧ, ПРЕСТАРЯЛАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.

КАТО НЯМА КЪДЕ, В КРАЯТ НА КРАИЩАТА, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМÀ.
(IF!)
ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ, ПРЕД ЧИНИЯ СУПА И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ.
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА И ПО МАСА, И ПО ПОД. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА.
- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПÀ ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ РАБОТАР-НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ БАЩА. БЕ РАЗБРАЛ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ ПИЯНИЦИ И БРЕГОВИ ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“.
(ДА НЕ НИ ИЗДАДЕШ!)
КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР СЪВЕСТНО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БРАТСКИ НАРОДИ, В РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“.
(НА ВХОДА НА РОМРСАКАТА ГРАДИНА НА БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ.)
КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК.
(ЧЕРНО НА БЯЛО!?!)
ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИ-ТЕЛЯКИНИ, В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ГРЪЦКАТА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД.

БЕ ВРЕМЕ, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕШ, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ПО ЗАКОН. ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ОТ КОЙТО - УСВОИШ ЛИ ГО - ОТЪРВАНЕ НЯМА. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ Е ДЪРЖЕЛИВ НА ВСЯКАКВИ СОЦИАЛНИ И ПРИРОДНИ ПЕРМУТАЦИИ. И УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ - ДОРИ БЕЗ ДА ВЗЕМЕ ДУШ.
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН.
ПАПÀ СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА И ОТКЪРТИ.

ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПÀ СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ.
(ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН.)
КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ.
- А, КАКВО КВАРТАЛНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ОТСПИ.БЯХА НЕВЕРОЯТНИ ВРЕМЕНА, КОИТО ВСЕКИ СЕ ОПИТВА ДА ИЗТРИЕ.

БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я - ДОРИ ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.

С ОЩЕ НЯКОЛКО НЕДОЗРЕЛИ ПРИСМЕХУЛНИЦИ, СПЕШНО БЯХМЕ ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО, И ВСИЧКО БЕ НЕПОНОСИМО ГОТ. ОСВЕН ТЮФКАНИЯТА НА МАМАН, И УВИСНАЛИЯТ НОС НА ПАПА. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“, НА ШИШЕ ЛИМОНАДА И КАФЕ С БАКЛАВА.
(ДНЕС СЕ ПИАМ - ТОЛКОВА ЛИ БЕ ЕВТИНО!?!)
БАРМАНЪТ ЧИЧО ПЕТ НИ ПРОСВЕТИ И ПОУЧИ.
- АМИ, МОМЧЕТА, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ - ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ; ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО; НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!
- МАЛОЛЕТНИ ЗА СЕГА НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.

РЕЧЕНО - СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. И, НАПИСАХМЕ НАСТОЯЩОТО ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.

ПИСМОТО:
СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ,
НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ; ДНЕС ТРЕТИ МАРТ 1952.; ПОРАДИ ЕДНА ГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННАЯ НЕПРАВДА. ТЯ Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ ВЪРХУ ПЛЪТТА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА ЗАМДИРЕКТОР НЕМКОФОНКА - И СЪВСЕМ ТОЧНО - ВЪРХУ НЕЙНИЯТ ВЕЛИКОЛЕПЕН ЗЪГ, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. НЕ Е НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ СМЕЛО И ОТКРИТО НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И ОБЯВИХМЕ. И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. НА ОБЩОГРАДСКО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ.
А СЕГА, СКЪПИ НАШ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ, И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ОТ МНОГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ.
ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ, НЕЗАБАВНО ДА ПОСЕТИТЕ БЕЛОГРАД. ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО - КАТО-КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА БЕЛОГРАДСКОТО ОБЩЕСТВЕНО НИ МИНЕНИЕ, НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ВИ БЪДЕМ В ПОМОЩ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА, ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ФЕНЕР.
С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.
П.П. УТ АСАН: МЪ НИЕ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАФНУКУМАНДУЮШ - БА! ЦЕЛИЙ ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НА МОРСКЪТЪ НИ ГЪРЪДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ.

НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА - ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ - ЗАБРАВИМ ЗВУЧНАТА БЪЛГАРСКА ДУМА "ЗЪГ".
(ОКАЗАЛО СЕ АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО!?!)

ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ А ВСЕ СЪС СЪЩ КАБА-АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ПОДОБНИ ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ НА ЦЯЛА ЕВРОПА И ПОЛОВИН СВЯТ, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ОПРАВИ. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ОЩЕ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. БЕЛОГРАД СЕ Е ДАВИЛ НЕ ЕДИН ПЪТ. ОСВЕН ТОВА НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ УДИВЛЯВАМ, НА ПЪТИЩАТА И ПОСЛАНИЯТА ГОСПОДНИ. ДОТОЛКОВА ВЕЗДЕСЪЩИ СА ТЕ.

НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО НОЩНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА НАША ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ - ДО КРАЯТ.

НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПОДНЕСЕН ОБИЛЕН ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ПОСТАРАХ СЕ И УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ ЛИЧИ, ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПЕЧАТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ - ОТ ЗАВИСТ - ОТВАРЯХА ДУМА ЗА УПРЕК. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА.

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕНИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ. ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ЗА ВСИЧКИ, И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДА ОГЛЕДАМЕ ГОЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ!?! ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА.
The End
23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012./26.05.2014./Revised 13.11.2014.