СЪС СИЛАТА НА ТРАМОНТАНА - РАЗКАЗ - БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ

(C) 2000 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
С Ъ С С И Л А Т А Н А Т Р А М О Н Т А Н А
РАЗКАЗ
от
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ПРЕЗ НОЩТА ИЗЛЕЗЕ ВЯТЪР. ВЯТЪРЪТ БЕ СИЛЕН И НАПОМНЯШЕ БУРЯ В БИСКАЯ. ТОВА Е ТРАМОНТАНА, РЕЧЕ СИ ЧОВЕКЪТ. ТАКА СИ СЕ ПРОМЪКВА. НЕУЛОВИМО. ПРЕЗ ФРАНГА-БАИР – ЧАК - НАНАСАМ. ПРЕЗ БЕЛОГРАД – ЧАК – ДО ПÒРТА. ГОНИ МОРЕТО - ФЮЙ - Й – Й! ВСЯКА ЕДНА КАЛПАВА НОЩ. ЛОШО Е, ЧЕ ВСЕ ПО-РЯДКО ГО УСЕЩАМ. ПОРАДИ КАКВО? ПОРАДИ ВЪЗРАСТТА НАВЯРНО, КАЗА СИ КАПИТАНА, ЕТО ПОРАДИ КАКВО.ВЯТЪРЪТ БЛЪСНА ВРАТАТА НА ГАРАЖА, ПРЕВЪРНАТ В АТЕЛИЕ ОТ ЖЕНАТА ТЪЧАЩА КИЛИМИ. ЗАПЪНАТА НЕЗДРАВО, ВРАТАТА ПОХЛОПВАШЕ ПРИ ВСЕКИ ТРАМОНТАНЕН ПОРИВ. ВЪРВЕШЕ ШУМ НА БЯГАЩИ ЛИСТА. ВИХЪРЪТ ПРЕПУСКАШЕ С БЪРЗИНА НА ЕЛЕН. И СЯКАШ СВЕТЪТ БЕ, ЕДИНСТВЕНО, НА ДВАМАТА.

МОРЕТО БУЧЕШЕ НЕДАЛЕЧ. МЪЖЪТ СЕ РАЗСЪНИ. И РЕШИ, ЧЕ МОРЕТО ОТДАВНА НЕ ЕХТИ, КАКТО В ОНЕЗИ ДАЛЕЧНИ ДНИ. КОГАТО БЕ ЕДИНСТВЕНО УДИВИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ, В ТЕСНИЯ ПОЛУКРЪГ НА ДЕТСКИЯ ХОРИЗОНТ. ВПЕРИ ОЧИ В БЕЗЛИКИЯ БЯЛ ТАВАН. ИДЕЩОТО УТРО БУДЕШЕ ЦВЕТОВЕ ПО ОПНАТИЯ ВЪРХУ ТЪКАЧНИЯ СТАН КИЛИМ.

ВЪРХУ ТВЪРДОТО ЛЕГЛО, ПОД ШАРЕНА ЧЕРГА, ЕДНА ЖЕНА СТЕНЕШЕ ПРЕЗ СЪН. ЖЕНАТА СЪНУВАШЕ ПРОПУСНАТА МЛАДОСТ. СВЕТЛЕЕШЕ. ЗАЕДНО С НАПЪНИТЕ НА ВЯТЪРА, МАЛКИЯ КВАДРАТ НА ПРОЗОРЕЧНОТО СТЪКЛО МЕЛОДИЧЕСКИ ПОТРЕПВАШЕ. ЗВЪНЛИВ СЪНЕН ЕКРАН ПРОНИЗАН ОТ НИШКИ АРМАТУРА. ПОДОБНО СМОК, ПО НЕГО ИГРАЕШЕ СЯНКАТА НА УГНЕТЕНА ОТ ВЯТЪРА ЛИПА.
МЪЖЪТ ОПИТА ДА СИ ПРИПОМНИ ВИДА НА МОРЕТО, В ТОЗИ ПОЛУНОЩЕН ЧАС. ПОМИСЛИ, КАК ВЪЛНИТЕ ПОЕМАТ ИЗ ГЛЪБИНИТЕ СИЛА И МОЩ. ЗА ДА ПРЕХВЪРЛЯТ НИСКИТЕ БОРДОВЕ НА ТАНКЕРИ ПО РЕЙДА. КАК ГОРОЛОМНО РЕВАТ. КАК БЕЗПОМОЩНО ГРИЗАТ ПРЕСТАРЯЛАТА ВЪЛНОЛОМНА СТЕНА. КАК ТАЗИ СТЕНА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА МОРЕТО, НА ВРЕМЕТО И НА СВЕТА. ПОД РЪЧНОТЪКАНИЯ СЕЛСКИ ПЛАТ, МЪЖЪТ ПОЧУВСТВА ТОПЛИНАТА НА ЖЕНАТА. УСЕТИ ТЯЛОТО Й – ВНЕЗАПНО ПЛАМНАЛО И НАЖЕЖЕНО, ПОТРЪПВАЩО ВСРЕД СЪН. ДОЧУ ДЪХЪТ Й. И, КАКТО ЛЕЖЕШЕ САМ-САМИН В НОЩТА, ОБХВАНАЛ СЕБЕ СИ И ЖЕНАТА С МИСЪЛ, СЕ ЗАПИТА, КАКВО ГО Е РАЗБУДИЛО ТАКА НЕНАДЕЙНО.

ТОГАВА, ОНЗИ ЗВУК ОТНОВО ПРИДОЙДЕ, ПА ГО СПОХОДИ. Я, КАЗА СИ СЪНЕНО МЪЖЪТ, НА ВЪЛНОЛОМА НЕЩО СТАВА. БЕ НЕЗНАЙНО КОЕ ПО РЕД ПОКОЛЕНИЕ МАРИМАН. ВЪЗДЪХНА ПО БЕЛОГРАД, БРЕГЪТ, МОРЕТО, ГЕМИДЖИЛЪКА, ПО АРОМАТА НА КРАЙБРЕЖНИТЕ САЛКЪМЕНИ ГОРИ, ГДЕ ОТДАВНА НИКАКВИ ГИ НЯМА. О, КАЗА СИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ МЪЖЪТ – НИМА ТАКА ЗАЧЕЗВА ВСИЧКО!?! ЗАЕДНО СЪС ТАИНСТВЕНИТЕ ЗВУЦИ НА ТАЗИ НЯКАК БЕЗКРАЙНА НОЩ; РАЗЧУПВАЙКИ СЪПРОТИВАТА НА НЕМАДЖУНОСАНОТО ПОТРОПВАЩО ПРОЗОРЧЕ; ЗВУКЪТ ДОЙДЕ, ПРЕХЛОПА, НАХЛУ, ПОБУШУВА НАСАМ-НАТАМ, ПА МИРЯСА И ИЗЧЕЗНА. ТОВА Е КАВАКЪТ, РЕШИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ ВЕЧЕ СИ ОТИВА, РЕЧЕ СИ, КАВАКЪТ СТЕНЕ И СЕ ПРОЩАВА С МОРЕТО, ЗЕМЯТА, С БРЕГА И БЕЛОГРАД, РЕЧЕ СИ, ПРОЩАВА СЪС ВСИЧКИ НАС, СЪС ВСИЧКИ ОНЕЗИ НА КОИТО В КРЪВТА ПРЕД СМЪРТ ШУМИ МОРЕТО.ЗАСАДЕН В ДАЛЕЧНИ ВРЕМЕНА ОТ ЦАР, ДОШЪЛ ЗА ДА ОТМИНЕ, ХРАНИЛ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАДЕЖДА, КАВАКЪТ БЕ РЕШИЛ ДА СИ ОТИДЕ. ДОКАТО ГРИЗЕ БРЯГ, ДЪНО И КЕЙ, МОРЕТО ГО Е ПОИЛО СЪС СОЛ. ПРЕСОЛЕН И ОЧУКАН КАВАКЪТ, СЕ Е ПЕРИЛ-ВИРИЛ, КАТО МЪЖ. ОПЪВАЛ СЕ Е СРЕЩУ ВЕТРОВЕ, ОБЛАЦИ, ПТИЦИ, ХОРА И ЗМИИ, И ХАЛИ. ЧАК ДО ТАЗИ ПРЕДЗИМНА БУРЯ. УСПЯЛА ИЗ КОРЕН, ДА ГО ПРЕБОРИ. ТАКА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВСИЧКИ НИЕ, РЕШИ ЛЕЖАЩИЯТ ЧОВЕК, ЩОМ УДАРИ НАШЕТО ВРЕМЕ. ДАНО ДА Е СРЕД БУРИ! ДАЛИ ЩЕ Е ВСРЕД ХАЛИ? НЕКА БЪДЕ ОТВЕДНЪЖ. (ПРАС!) МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. СКОКНА. ЛОВКО, БЕЗШУМНО И ТРЕСКАВО, ЗАПОЧНА ДА СЕ ОБЛИЧА.

ДОКАТО НАХЛУЗВАШЕ СТАРАТА ПОЛУВОЕННА МОРЯШКА ГАЛАНКА; ВЪОБРАЗЯВАЙКИ СИ ЧЕ КЪСМЕТ НОСИ; ДОКАТО ТЪРСЕШЕ В ПОЛУМРАКА ЗАХВЪРЛЕНИТЕ ВТОРА РЪКА ДЪНКИ - КУПЕНИ ЗА СТОТИНКИ, ЖЕНАТА ПРОДЪЛЖИ ПРЕЗ СВОЯТ СЛАДОСТЕН СПОКОЕН СЪН. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЪНУВА, КАК НЕ ПРЕСТАВА ДА СЕ ЛЮБИ. ВЪРНА ЧАСЪТ НА РАЖДАНЕ НА СВОЯТ ЕДИНСТВЕН СИН. НАХЛУ В ОПЕРАЦИОННАТА. ВИДЯ СЕ ДА ЛЕЖИ УПОЕНА. ВИКЪТ НА ДЕТЕТО Я РАЗБУДИ, НО ТЯ НЕ ОТВОРИ ОЧИ. САМО ПРИТИХНА С РЪЦЕ НА ГЪРДИ, ЗАГЛЕДАНА В ОТДАЛЕЧАВАЩИЯ СЕ ОБРАЗ НА НЕЙНИЯ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО - ИЗВЕДНЪЖ ИЗРАСТНАЛ СИН, ПОЛИТНАЛ НАД СВЕТА С ОГРОМНИ АНГЕЛСКИ КРИЛЕ.

ЖЕНАТА В ПОЛУСЪН РАЗБРА, ЧЕ МЪЖЪТ КРАЙ НЕЯ Е РЕШИЛ, И ТРЪГВА. ИСКАШЕ Й СЕ ДА СТАНЕ, ДА СКОКНЕ. ДА ИЗВИКА: НАКЪДЕ В ТАЗИ БУРЯ, ЧОВЕЧЕ, ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ - НАЛИ? НО СЪНЯТ, ВИДЯН ПРЕДИ МИГ БЕ ТОЛКОВА СЪКРОВЕН, ТАКА БЕЗМИЛОСТНО ЧУДЕСЕН, ЧИСТ И СВЕТЪЛ; А МИГЪТ НА РАЖДАНЕ ТАКА БОЛЕЗНЕНО СЛАДЪК, ЧЕ Й СЕ ПРИИСКА ДА ОСТАНЕ ЗАЕДНО СЪС СВОЯТ СИ СЪН. СЪНИЩАТА НИКОГА НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ,РЕШИ; СЪНИЩАТА НЕ СА КАТО МЪЖЕТЕ, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДО ЕДИН ДА ОБИЧАМ; ЗНАЕШЕ СИ.

ЩОМ ИЗЛЕЗЕ НАВЪН, МЪЖЪТ ВДИГНА ЯКА. ТРАМОНТАНА ГО ПОДГОНИ СЯКАШ ПЛАТНОХОД. КЪМ ПРИСТАНИЩАТА НАДОЛУ. КЪМ РЕВЯЩОТО НЕИСТОВО МОРЕ. ЗАЛИВАЩО ВХОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН ФАР, ЧАК ДО ЗЕЛЕНИЯ ЕДВА МЪЖДУКАЩ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ФЕНЕР. МЪЖЪТ ЗАПОЧНА ДА ПРИБЯГВА, ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ, ПОД НАПОРА НА БЕСНЕЕЩИЯ ВЯТЪР; ПРЕДЕСЕННО ТОПЪЛ - ПО ЗИМНОМУ СВИРЕП. В ПОСОКА НА ЗВУКА, ПРОНИЗАЛ ГО ВСРЕД ПОРЕДНАТА БЕЗСЪННА НОЩ. ЗАДВИЖИЛ НЕГОВАТА КРЪВ НАДОЛУ, НАДОЛУ, НАДОЛУ КЪМ ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА. КЪДЕТО ВОДЕХА ВСИЧКИ ПЪТИЩА НА ВЛЮБЕНИ. КЪДЕТО СЕ ПРЕСИЧАХА БЕЗКРАЙНИТЕ НЕЗАБРАВИМИ ПЪТЕКИ НА ОТМИНАЛО ДЕТСТВО. ЗАГЪРБЕНО, ЗАБРАВЕНО ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ. НО, КОЙ ПОМНИ И ХАРЕСВА НЯКАКВО СИ ДЕТСТВО? ЕДИНСТВЕНО СТАРИТЕ МЪЖЕ; РЕШИ КРАЧЕЩИЯТ МЪЖ, ПОТРАКВАЙКИ С ПОДКОВАНИ ВИСОКИ ОБУЩА; БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ВСЛУШВА В БУРЯТА; ЕДИНСТВЕНО СТАРИТЕ БАРАБИ. ВДЕТИНЕНИ СТАРОМОДНИ РОМАНТИЦИ, ЗАКЪСАЛИ ОТ НАЙ-РАННО ДЕТСТВО, ВСРЕД МОРЕТА, ПИЯЧКА И ЖЕНИ. ВСРЕД ДЕНОНОЩНИЯ ВОЙ НА ТРАМОНТАНА, ПОРАДИ НАГЛАСА ОТ ТУПТЕЖА НА СЪРЦЕ.

МЪЖЪТ УСЕЩАШЕ ТЪТЕНА НА ПРОГНИЛОТО ОТ ВРЕМЕТО ДЪРВО. ПРОТИВЯЩО СЕ НА ДИВНАЛИЯТ МОРСКИ ВЯТЪР. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СПИРАШЕ. ПОЕМАШЕ ДЪХ. ЗА ДА ПОДРУГАЕ ЗАДЪХАН - И ГОДИНИ, И ВРЕМЕ. ХУКВАШЕ КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ЪГЪЛ. ПРИЮТЯВАН ЗА КРАТКО. ПОРАЗВЕСЕЛЕН ОТ НАДПРЕВАРА. ТРАМОНТАНА НЕ СИ ИГРАЕ, КАЗА СИ МЪЖЪТ, ТОЗИ ВЯТЪР НА ВЕТРОВЕТЕ – МАМАТА СИ ТРАКА. БЕ СРЕД НОЩ. НА КРЪСТОВИЩАТА СВЕТОФАРИТЕ, ПРЕТОВАРЕНИ С ВИДЕОКАМЕРИ, ПРЕМИГВАХА. СПРЯ СЕ, ПА ИМ ПОКАЗА ПРЪСТ И ЛАКЪТ. КАМЕРИТЕ ЗАПРЕМИГВАХА. СВЕТОФАРИТЕ ЗАГАСНАХА. Я, КАЗА СИ ЧОВЕКЪТ,СВЕТОФАРИТЕ СИ МЕ ПРИЗНАВАТ, А ОТДЕЛ „КУЛТУРА“ - НЕ РАЧИ. БЕЛОГРАД, МАЛЪК ГРАД НА БРЕГА НА ДРЕВНИЯ ТЕМАРИН, ПРЕЗ ЛЯТОТО БАЯ ОЖИВЕН, ПРЕЗ ЗИМАТА Е САМОТЕН КАТО РАЗВЕДЕНА ЖЕНА.

ТО БЕ ДЪРВО, ОТ ДАЛЕЧНОТО НЕГОВО ДЕТСТВО. ПРЕМИНАЛО КРАЙ БРЕГА НА МОРЕТО. КРАЧИЛО ВЪРХУ ПАЛУБИТЕ НА БРОЯЩИ СЕ НА ПРЪСТИ ПОСЛЕДНИ ДЕЛФИНОЛОВНИ ГЕМИИ; АУ - У – У!; ВЕЛИКАНИ КОРАБИ ТОГАВА. ДЕТСТВО, ОСТАВИЛО В СЪРЦЕ И УМ ВКУС НА ПЧЕЛНА ПИТА, НА ДИМ ОТ ПАРАХОДИ ПОД ПÀРА, НА ОВРЕМЕ ОСЪЗНАТО УСЕЩАНЕ ЗА ЩАСТИЕ И СВОБОДА. БЕ ОТКРИЛ ТОВА БРЕГОВО ДЪРВО ОЩЕ, КАТО НЕВРЪСТЕН ЮНОША. ЕСТЕСТВЕНА БРЕГОВА ВЕХÀ, ЗА БАРБИТЕ-ДЕЛФИНОЛОВЦИ. НАСОЧВАЩА ДРЕБНИТЕ МОТОРНИ КОРИТÀ КЪМ ПÒРТА. НЯКОГА, СТАРИЯТ БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКАТА, ХУБАВО МУ ГО БЕ ПОСОЧИЛ. ДОКАТО ВЪРТЕШЕ ЩУРВАЛА; ДОКАТО ПИЕШЕ ДЕБЕЛИ "ТОМАСЯН", ЕДИНСТВЕН ЛУКС ЗА МАРИМАНИ ПОД ПЛАТНА; ДОКАТО ПОДСВИРКВА „ШУМИ МАРИЦА“, ЧЕ ДАНО ВОЙНАТА ПО-СКОРО СВЪРШИ, БАРБА СЛАМКА БЕ ИЗБУБОТИЛ МНОГО АВТОРИТЕТНО, СЪВСЕМ ГЪГНИВО, ПРЕКАЛЕНО ВАЖНО. .
- СКИВЪШ ЛИ ДЪРВОТО, МЛАДШИ - И - И . . . СКИВ' ДЕ, СКИВ'? ! СТРЕСНАТ ОТ ТОЗИ НАЗИДАТЕЛЕН ТОН, ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ-ПÈРО, БЕ ТРЕПНАЛ.- СКИВЪМ, БАРБА, СКИВЪМ - КАК НЕ!
БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ-СЛАМКА, БЕ ПОСЕГНАЛ. БЕ МУ ЗАБИЛ ЕДИН ЗАД ВРАТА. ТЪЙ, ЗАЕДНО С ЦИГАРАТА В РЪКА.
.- ЩО БЕ, БАРБА - А – А! ?!
- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ! ?!
ОТ ОБИДА, БЕ ПРОПЛАКАЛ. СЕГА, ПРИБЯГВАЙКИ ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ, ОСВЕТЯВАН ОТ БЕЗПОМОЩНИ СВЕТОФАРИ, ОТ ФАРОВЕ НА ОКЪСНЕЛИ КОЛИ, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА НЕ СЕ РАЗСМЕЕ. И, ТИЧАЙКИ ЗАЕДНО СЪС СМЪРТОНОСНО ВИЕЩИЯ ТРАМОНТАН, МЪЖЪТ СИ СЕ НАДСМИВАШЕ НАД СЕБЕ СИ И НАД СЪДБАТА.

ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, БОГАТОТО НА ДЕЦА И РОДНИНИ СЕМЕЙСТВО; ЗАЕДНО СЪС ВСИЧКИ БАБИ, ДЯДОВЦИ, ВУЙЧОВЦИ, ЛЕЛИ И БРАТОВЧЕДИ; ЖИВЕЕШЕ ПРИ САМОТО МОРЕ. В СЪЩАТА ТАЗИ ГРЪЦКА - ВСЪЩНОСТ ЕВРЕЙСКА – МАХАЛА. КОЯТО СЕГА МЪЖЪТ ПРЕКОСЯВАШЕ, С НЕИЗБЕЖНАТА ГОРЧИВИНА НА КОРЕНЯК, ЗАГЪРБИЛ ЗАВИНАГИ СВЕЩЕННО ДЕТСТВО. ЗАБЪРЗАН НАД ОЧЕРТАНИЯ С БОРДЮР КАЛДАРЪМЕН БУЛЕВАРД. НЯКОГА СТАР РИМСКИ ПЪТ. ПОТУРЧВАН, ПОЕВРОПЕЙЧЕН, СЪВЕТИЗИРАН, НЕСКОПОСНО ЗАСМОЛЕН. И ВСЕ ПАК ДРЕВНОРИМСКИ. ПРЕТЪПКАН СЪС ЗАНЕМАРЕНИ МЕТАЛИЧЕСКИ МОСТОВЕ. НАСЕЧЕН ОТ ЗЛЕ КАПТИРАНИ НЯКОГАШНИ ДЕРЕТА. ПРЕСЪХНАЛИ РУСЛÀ НА ВЛИВАЩИ СЕ В МОРЕТО НЯКОГА ПЪЛНОВОДНИ РЕКИ. ХРАНИЛИ И ПОИЛИ С ВОДА ЦЕЛИЯТ ДРЕВЕН ГРАД. ДНЕС ПРЕВЪРНАТИ ВЪВ ВОНЯЩИ ТЕХНОЛОГИЗИРАНИ КЛОАКИ.ЗАГЪРБИЛИ ЗАВИНАГИ ПРОСТИТЕ ИСТИНСКИ ИСТИНИ НА ЖИВОТА В БЕЛОГРАД. . КЪЩАТА БЕ ИЗОСТАВЕН ТУРСКИ ХАРЕМЛЪК. СЪС ЗАРЕШЕТЕНИ ДЪРВЕНИ ПРОЗОРЦИ. С РАЗРЕЗБОСАНИ ДЪРВЕНИ ТАВАНИ. ОГРАДЕНА С РАЗПАДАЩИ СЕ ТАРАБИ, С ГРАДЕНИ КАМЕННИ ЗИДОВЕ. ЗАГРАБЕНА ОТ МЕСТНИ ПРЕКУПВАЧИ. ПРЕКУПЕНА ОТ ПРИДОШЛИ ТРАКИЙЦИ. НАЕТА И ПРЕНАЕТА. ПОРАДИ НЕПОСИЛНИЯ СЛЕДВОЕНЕН ГЛАД, И БЕЗБОЖНИЯ НАЕМ, БАЩАТА, ЕДИНСТВЕН РАБОТОСПОСОБЕН ГРЪБ В ОЛЕЛИЯТА БРОЕНА ЗА СЕМЕЙСТВО, ПРЕДЛАГАШЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО СЕБЕ СИ. АКО ИМАШЕ КОРАБИ. НО КОРАБИ, В ТАЗИ ТОЧКА НА СВЕТА ИДВАТ, ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. БАЩАТА НЕ СЕ СВЕНЕШЕ ОТ ТОЗИ ПРЕЗРЯН ТРЕТОКЛАСЕН ЗАНАЯТ. ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ У ДОМÀ ПРИВЕ-ЧЕР, ПОЧИСТВАШЕ ГРИЖЛИВО, ОКЪРПВАШЕ И ОКАЧВАШЕ ВЪРХУ ЕДНА ГРЕДА; НА КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ВИСЯХА КАЛАЙДИСАНИ МЕНЦИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА; СВОЕТО СОБСТВЕНО ТОВАРО-РАЗТОВАРНО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ. ОБШИТИЯ С БРЕЗЕНТ И КОЗЯК, ЧОВЕШКИ ТОВАРЕН САМАР. .

ПРЕБИВАВАХА В НИСКИЯ СУТЕРЕН. (СУТЕРЕН, МОРЕ И ХЛЯБ!) ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН, ДЪЖДОВЕТЕ ПРЕВРЪЩАХА УЛИЦАТА В РЕКА. В СТАИТЕ НАХЛУВАШЕ ВОДА, ТИНЯ И ЖАБУНЯК. ТОГАВА, С РАЗРЕШЕНИЕ НА НЕВИДИМИТЕ ХАЗЯИ, СЕМЕЙСТВОТО СЕ КАЧВАШЕ ВРЕМЕННО НА ГОРНИЯ ЕТАЖ. С ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ, ПОД ЗАПЛАХА ОТ ПРОГОНВАНЕ, ДА НЕ ДОКОСВАТ С ПРЪСТ КОЛОСАНИТЕ КАЛЪФИ НА СКЪПИТЕ ВАРАКО-САНИ МЕБЕЛИ. ТОВА НАЛАГАШЕ ДА СЕ СПИ ПО ТЮФЛЕЦИ НА ЗЕМЯТА. ПОНЯКОГА ПÈРО; ТАКА ГО ЗОВЯХА ВСИЧКИ; ВЛИЗАШЕ В НЯКОЯ ГЛУХА ИЗОСТАВЕНА СТАЯ. СНЕМАШЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА ТАБЕЛКАТА "ДАВА СЕ ПОД НАЕМ". ПЛАХО ПРИСЯДАШЕ ВЪРХУ НЯКОЙ ПУСТЕЕЩ ДИВАН. АРОМАТ НА ЛИВАНДО И СТОЛЕТЕН ПРАХ, НА НЕПОЗНАТИ ЖЕНИ И МЪЖЕ, МОЖЕБИ НА ТЯХНОТО ОСТАТЪЧНО ИЗЛЪЧВАНЕ, СЕ НОСЕШЕ НАОКОЛ'. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПОСИЧАХА СТАЯТА. ВСРЕД ПАЯЖИНИ ОТ ПРОТРИТ БРОКАТ, ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА НАПОМНЯШЕ, ЧЕ ГО ИМА. ПО СТЕНИТЕ ВИСЯХА НЕПРИКАСАЕМИ ЖИВОПИСНИ ПЛАТНА. С ИЗОГРАФИСАНИ НЕПРЕБРОДНИ ПУСТИНИ, КОНЕ И КАМИЛИ; С ТУЧНИ ГОЛИ ЖЕНСКИ ТЕЛА. ОПИЯНЕН ОТ ТОЗИ ЗАРЯЗАН ОТ НЯКОГО ЛУКС, ЗАДРЯМВАШЕ. ТОГАВА ЖЕНИТЕ ОТ ПЛАТНАТА СЛИЗАХА. НАСТАНЯВАЙКИ СЕ ВЪРХУ КОЛЕНЕТЕ НА ПÈРО. ОБВИТИ ВЪВ ВОАЛИ, ПРИШПОРВАЩИ КАМИЛИ, РАЗПЯВАЩИ НЕПОЗНАТИ ПЕСНИ. БЪДЕЩИЯТ МАРИМАН, ОСТАВАШЕ ОМАГЬОСАН ДАЛЕЧ, СЛЕД КАТО ПРИПАДНЕ МРАК. ЗАСПИВАЙКИ ПОТОПЕН В МЕЧТИ. БУДЕЙКИ СЕ ОТ КРЯСЪЦИ НА ГЛАРУС. В ТИШИНАТА ОХКАХА, СТЕНЕХА И СЕ РАЗПАДАХА, СТАРИННИ ДРЕХИ, МЕБЕЛИ И ОРЪЖИЯ. ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ПРЕПУСКАШЕ, ИЗЛЪЧВАЙКИ ПРОПУКВАЩИ КЪЩНИ МЪЛНИИ. ПРИПАДАШЕ ОЩЕ, И ОЩЕ, ВСЕ ПО-ДЪЛБОК МРАК. ФАРЪТ ОТ НОС ГÀЛАТЕЯ КОСЕШЕ, С КОСА ОТ СВЕТЛИНА. КЪМ ПОЛУНОЩ БУРЯТА СЕ ЮРВАШЕ. ПОЛУГОЛИТЕ ЖЕНИ ОТ СЪНИЩАТА ФУКВАХА ОБРАТНО ПО КАРТИНИТЕ, ВЪЗСЯДАЙКИ СВОИТЕ ДВУГЪРБИ КАМИЛИ С ТЪРПЕЛИВИ КАМИЛАРИ. ПРЕБРАДЕНИ И УХАННИ. НЕНАСИТЕНИ И САМОТНИ. НЕПОЗНАТИ А МИЛИ. НА УТРИНА СИ СЕ БУДЕШЕ В ПРЕГРЪДКИ, НА ОТДАВНА ИЗТРИТИ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА, НЕОСТАРЯВАЩИ ЖЕНИ.

НА ДВОРА ИМАШЕ КЛАДЕНЕЦ, ОБЛИЦОВАН В МРАМОР ОТ НЕДАЛЕЧНА РУХНАЛА КРЕПОСТ. ЕДИН ОТ МАЛКОТО НЕЗАТРУПАНИ КЛАДЕНЦИ, В КОИТО ВОДАТА БЕ ГОРЧИВО-СОЛЕНА. ЕДИН ДЕН, ЧЕРПЕЙКИ ВОДА ЗА СЪБОТНОТО СЕМЕЙНО ПРАНЕ В ГОЛЯМОТО ДЪРВЕНО КОРИТО, МОМЧЕТО ЗАСТИНА С КОФА В РЪЦЕ. ДОЛУ, НА ПРИСТАНИЩЕТО, ВЪРХУ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ТОПОЛИ СЕ ВЕЕШЕ ЗНАМЕ. ЗНАМЕТО БЕ ОГРОМНО И ТЕЖКО, А ВЯТЪРЪТ СИ ГО РАЗВЯВАШЕ - КАТО НА ШЕГА. ТОПОЛАТА СЕ ГЪНЕШЕ.МОМЧЕТО ЗАХВЪРЛИ КОФАТА С ВОДА. ПЛЮ СИ НА ПЕТИ. ХУКНА, ПРЕПЪВАЙКИ СЕ. НАТАТЪК, КЪДЕТО ПОД ВИСОКИТЕ КЛОНИ НА ДЪРВЕСАТА, СЕ БЕ СЪБРАЛА ТЪЛПА ЗЯПАЧИ, ПОЖАРНИКАРИ И ПОЛИЦИЯ НА КОНЕ. ЗНАЕШЕ, ЧЕ ЗНАМЕТО Е РАБОТА НА ТАЙФАТА ХАМАЛИ. ЗАДИГНАЛИ БАЙРАКА ОТ НЯКОЙ КОРАБ. ХВАНАЛИ БАС, ДА ГО РАЗВЕЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВИСОКО. ХВЪРЛИ СЕ НИЗ ПРАШНИЯ СТРЪМЕН СКАТ. ПРЕСЕЧЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ. НАМЕРИ СЕ ПОД ДВЕТЕ СТРЕЛНАТИ В НЕБЕ ТОПОЛИ.
КАТО ГО ВИДЯХА ТАКА ЗАПЪХТЯН, ПОЛИЦАИТЕ ГО ПОВИКАХА ПРИ СЕБЕ СИ. БЕЗ ДА СЛИЗАТ ОТ ОБЛЕЧЕНИТЕ В МЕШИН КОНЕ, ГРУБО МУ РАЗПОРЕДИХА.
- КАЧВАЙ ГОРЕ! - ИЗРЪМЖА СТАРШИЯТА ЗАСУКВАЙКИ МУСТАК, ПОДРЪНКВАЙКИ СЪС ШПОРИ, - СМЪКВАЙ ДОЛУ!
МОМЧЕТО СЕ ОГЛЕДА. ОТ КОРАБИТЕ ПРОСВЕТВАХА ДАЛЕКОГЛЕДИ. ПРИТИХНАЛИ, СТРУПАНИТЕ ДОКЕРИ ГО СТРЕЛНАХА С ОЧИ. САМАРИТЕ БЯХА В КРАКАТА ИМ, РЪЦЕТЕ СКРЪСТЕНИ НА ГРЪД. ИЗПЛЮЩЯ КАМШИК. КРЕСНА, СКОКНА, ПА СЕ ПОКАТЕРИ. ЗАЩОТО БЕ ДРЕБЕН И ДЪРЗЪК, (КОЛКОТО БУТ В ХАЛИТЕ, ПРОКЛЕТ КАТО ГЛАРУС, РЪМЖЕШЕ ПОНЯКОГА БАРБА СЛАМКА!), СТИГНА ВЪРХА ЗА МИНУТИ. ПРОТЕГНА РЪЦЕ. НО, ПЛАТЪТ БЕ ПЛЪТЕН И ТЕЖЪК, А КЛОНЕТЕ СЛАБИ И КРЕХКИ. ОГЛЕДА ПОД СЕБЕ СИ. С ОЧИ НА ПТИЦА, ОТКРИ БАЩА СИ, ОВЪРЗАН С ВЪЖА. ИЗПСУВА МРЪСНО. СТРЕЛНА СЕ КЪМ ЗЕМЯТА. КЛОНИТЕ ГО ШИБНАХА В ЛИЦЕ. СТЕБЛОТО ПРОГОРИ ДЛАНИТЕ. ОТ КОРАБИТЕ ЗАРЪКОПЛЯСКАХА. ТУПНА ТЕЖКО ВЪРХУ ЗЕМЯТА. ВДИГНА ОБЛАК ПРАХ. ОТБЛЪСНА НАСОЧЕНАТА СРЕЩУ МУ ОМБРЕЛА. ХУКНА ПОД ТРОПОТА НА КОНСКИ КОПИТА. МЕЖДУ БАЛИТЕ С ПАМУК. ПРЕЗ ВАГОНИТЕ СЪС ЗЪРНО. ПРИЮТИЛ В ПАЗВА ЗНАМЕ НА ПАРЧЕТА.

ПРИПОМНЯЙКИ СИ ВСИЧКО ТУЙ, МЪЖЪТ УСИЛИ ХОД. ПРЕВЪРНА ГО В ТИЧАНЕ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА, КЪМ УМИРАЮЩИТЕ ВЕКОВНИ ДЪРВЕСА. ПРИ ВСЯКА МЪЛНИЯ, ДЪРВЕТАТА ПОЛЮШВАХА ЛИСТА, СРЕБРЕЕЩИ КАТО МОНЕТИ. ВЯТЪРА БРУЛЕШЕ, ЩО МУ ПОПАДНЕ. ДОСТИГАЙКИ ДВЕТЕ ДЪРВЕСА, ЧОВЕКЪТ СЕ ОГЛЕДА. В СВЕТЛИНАТА НА ПОЛЮШВАЩИ СЕ КОРАБНИ ЛУСТРИ, ОТКРИ ЦЕПНАТИНА. РАЗКЪСАЛА ДЪРВОТО ОТ ВРЪХ ДО КОРЕН. ЩОМ ТРАМОНТАН ПРИШПОРЕШЕ, ДЪРВОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА СТЕНЕ И ДА НАПОМНЯ. КОГАТО ВЯТЪРЪТ СПИРАШЕ ЗА МИГ, ТОПОЛАТА СЕ ИЗПРАВЯШЕ. НЕДОСТИЖИМО ПРОБЛЯСВАЙКИ, СЪС СРЕБРОТО НА СВОЯТА ПОЗЛАТЕНА ЗЕЛЕНИНА. МЪЖЪТ ПРИСТЪПИ. ОБГЪРНА ДЪРВОТО С ТЯЛО И РЪЦЕ. ТРАМОНТАНА ЗА ПОСЛЕДНО СБРА СИЛИ. ДЪРВОТО ОТХВЪРЛИ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕКА. ИЗДАДЕ БОЛЕЗНЕН СТОН. РАЗТРЕСЕ СЕ, ПА СЕ СТРОПОЛИ.

ЗАЕДНО С ПАДАНЕТО НА ДЪРВОТО, МЪЖЪТ СЕ ВТУРНА КЪМ НЕГОВАТА КОРОНА. СЯКАШ ОТНОВО ИЗМИНА СВОЯТ НЯКОГАШЕН ПОЛУЗАБРАВЕН ДЕТИНСКИ ПЪТ КЪМ ВЪРХА. НО СЕГА? О, ТОВА БЯХА УМОРЕНИ КРАЧКИ НА ЧОВЕК, С ТЪГА В ПРИМИРЕНО СВЕТНАЛИ ОЧИ, С ТЪПКАНИ С ПАРАХОДЕН И ТЮТЮНЕВ ДИМ ДРОБОВЕ. РЪЦЕТЕ МУ ОТКРИХА ПРИЛЕПНАЛ КЪМ СТЕБЛОТО ДЪРВЕН ПРЪТ. ЧОВЕКЪТ ДОКОСНА ОСТАНКИТЕ ОТ ПЛАТ, А ТЕ МИГНОВЕНО СЕ РАЗПАДНАХА. СВЕТНА СЪС ЗАПАЛКА. ПРЪТЪТ НА ЗНАМЕТО БЕ СРАСТНАЛ С ДЪРВОТО. ИЗВАДИ СГЪВАЕМ НОЖ. ПОСЕЧЕ КЛОНЕТЕ. ПРИТИСНА КЪМ СЕБЕ СИ; ИЗГЛАДЕНИЯ ОТ ВЕТРОВЕ И УРАГАНИ, ОТ МРАЗ И СЛЪНЦЕ; ПРЪТ. И, СЯКАШ ПРИТИСНА КЪМ СЪРЦЕ СОБСТВЕНАТА СИ ДУША. ОГЛЕДА СЕ. НЯМАШЕ НИКОЙ. СМУТЕН, КАТО ОТ КРАЖБА, БЪРЗЕШКОМ ПОЕ КЪМ ДОМÀ.

ЗАВЪРНА СЕ ЕДВА ЛИ НЕ ТИЧЕШКОМ. В ТОПЛОТО КАТО ПОЛОГ ЛЕГЛО, ЖЕНАТА ГО ОБГЪРНА СЪНЕНО С РЪЦЕ. ТИХО-ТИХИЧКО ПРОМЪЛВИ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ВНЕЗАПНО ДА Я НАПУСКА. ЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ДАВИ В МОРЕТА И ОКЕАНИ. ЧЕ Е МНОГО ПО-СТАР ОТКОЛКОТО СЕ МИСЛИ, А ЩУР КОЛКОТО НЕ СЕ ТЪРПИ. МЪЖЪТ ДИВО СЕ РАЗСМЯ. ТРЕСКАВО ЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО. ПОСОЧИ ПРЪТА ОТ ЗНАМЕТО.
- ЗНАЯ . . . - ЗАЯВИ ЖЕНАТА ЛЕНИВО. - НАЛИ СИ МИ РАЗКАЗВАЛ ВСИЧКО ТУЙ?
МЪЖЪТ НЕ ПОМНЕШЕ ДА ГО Е ПРАВИЛ. .
- ИСКАМ СИН! - ПРОСТЕНА ЖЕНАТА. - СЕГА . . . НЕЗАБАВНО . . .

МЪЖЪТ КИМНА С ГЛАВА. ПРИТИСНА ЖЕНАТА КЪМ СЕБЕ СИ. И, ПОТЪНА В МЪРТВЕШКИ СЪН.
ВИДЯ СЕ ОТНОВО МЛАД, ЩУР, ГОТОВ ДА ВЪЗКАЧИ КЛОНЕТЕ НА НЕ ЕДНО ДЪРВО, ДОКАТО ТРАМОНТАНА БИЕ В ОЧИТЕ МУ ЧИСТОТА И ЗАДМОРСКИ АРОМАТИ. И, СЯКАШ ОТНОВО ПРИГАЛИ С ДЛАН ПРЪТА НА ЗНАМЕТО. А, ТО СЕ ВЕЕШЕ И ДИШАШЕ НА СВОБОДА. В СЪНЯТ МУ СЕ МЯРНА БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ – СЛАМКА; СЪС ЩУРВАЛ В РЪЦЕ, С ДЕБЕЛА “ТОМАСЯН“-ЦИГАРА В УСТА, С МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД НА ГРЪД; С АЛЧНИ ЗА ПАРÀ ОТ МОРЕТО ДЖЕБОВЕ.
.- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ! ?!
The End Revised 03.07.2012./23.10.2014./ 19.02.2015 .
***
СПРАВКА
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ, с псевдоним Хеми Костас ВАРНАЛИУС, инженер, преподавател, еколог и изследовател; журналист на свободна практика, Academician IBLEA-Italia – 1984., четец - на висок глас - на низвергнати български класици; лауреат на национални и международни конкурси; автор с доказан частен принос в развитие на съвременната българска маринистика във всеки един смисъл и подобие, а именно:
•ЩУРЕЦ В ЧОВКА, морски новели, Профиздат – 1990.;
•МАРИФЕЯ ИЛИ ДА РАЗГОВАРЯШ С ДЕЛФИНИ, роман, Океан-прес – 1992;
•ВИКОВЕ, роман, Океан-прес – 1995, 2014.;
•СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ, роман-сценарий, 2007.;
•ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА, маринистична екопублицистика, Океан-прес 1996., (www.heritage.varnalife.com);
•ЦЕЛУВАЙ МЕ ДО КРАЯТ НА СВЕТА, поезия, Океан-прес – 2013.; както и значителен брой кратки разкази в местната и централна преса, (www.hemystories.blogspot.com); и други.
КОНТАКТ:
•Телефони: Fax: +359 52 601 766; GSM: 0886735983;
•E-mail: godlieb@gmail.com;
•Face Book: Hemy Kosstas Varnalius.