ОЦЕЛЯВАНЕ
от
Богомил К. АВРАМАВ-ХЕМИ
ВЧЕРА ПРИВЕЧЕР, ЕДИН ТАКСИМЕТРИСТ ЗАМЕНИ ДРУГ ТАКСИМЕТРИСТ НА КОЛА НА
ТРАНСТРИУМФ, ТОЧНО ПОД ПРОЗОРЦИТЕ НА ЖИЛИЩЕТО, В КОЕТО ОТГЛЕЖДАМ ДЕЦА И
ВНУЦИ. ПРЕДИ ТОВА, УВАЖАЕМИЯТ МАЙСТОР НА ВОЛАН И ОЩЕ НЕЩО, ПОИЗТУПА
КАУЧУКОВИТЕ СИ КИЛИМЧЕТА, ПОИЗМИ ПРОЗОРЦИТЕ НА КОЛАТА, И ГОТОВ ДА ФУКНЕ
НА МЕТАЛ-БАКШИШ, ХВЪРЛИ ПОГЛЕД КЪМ МОЯ МИЛОСТ.
- КАКВО ИМА ЗА ГЛЕДАНЕ!?! - ЗАПИТА.
- АМИ, АКО ОБИЧАТЕ, ВИСОКОУВАЖАЕМИ, ДА СИ ПРИБЕРЕТЕ ОТПАДЪЦИТЕ ОТ НЕЗАКОННИЯ ОБЩИНСКИ ПАРКИНГ, ЗА КОЙТО ОБЩИНАТА СИ СЕ ПРАВИ НА РАЗСЕЯНА ВЕЧЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ МОЛИТЕЛСКО ВРЕМЕ.
- ТИ ЛУД ЛИ СИ ВЕ, НЕ ВИДИШ ЛИ, ЧЕ ЕДВА ОЦЕЛЯВАМ!?!
ДНЕС ЗАРАНА, ГЛЕДАМ, СЪЩИЯТ УВАЖАЕМ ТИП, КАРА РЕЙСОВА КОЛА, ДОКАТО ДРЕМЕ. И, ТОЧНО НАД СТАДИОНА - МРЪСНА ГАЗ С МРЪСНИ СПИРАЧКИ - КЮТ!?! - ВСИЧКИ ПО ПОДА. ДОПЪЛЗЯВАМ ДО ШОФЬОРСКАТА КАБИНА, ПИТАМ.
- СЕГА, С ТОВА НАТЪРТЕНО РЕБРО, ЩО ЩЕ КАЖА НА ЖЕНАТА?
- МЛЪК! - ОТСЪСКВА БЕЗ ДА МЕ ПОЗНАЕ. - НЕ ВИДИШ ЛИ, ЕДВА-ЕДВА ОЦЕЛЯВАМ!!!
А РЕБРОТО ВСЕ ПОВЕЧЕ МЕ БОЛИ, И АЗ БЪРЗАМ ДА СИ СЛЯЗА.
КЪСНО ПРИВЕЧЕР, НА ПАРКИНГА ПОД БЕДНЯШКИТЕ МОИ ПРОЗОРЦИ, ГЛЕДАМ, ПАРКИРАН ЛУКСОЗЕН ДЖИП. ЛУКСОЗЕН, АМА ВЕЧЕ ЗА РЕМОНТ. И ПОД НЕГО - ЩО ДА ВИДЯ, СЪЩИЯТ ШОФЬОР. А, ОКОЛО ДЖИПА ОТПАДЪЦИ - КАТО ОТ ЕДНОВРЕМЕ, КОГАТО НЕ СТАВАШЕ ДУМА ЗА ОТ ПИЛЕ МЛЯКО В СЪСЕДНИЯ СУПЕРМАРКЕТ. РЕБРОТО ВСЕ ОЩЕ МЕ БОЛИ, АМА ПРИКЛЯКАМ.
- ЗДРАСТИ! - ДУМАМ.
- ОТ ЗДРАВЕ ДА НЕ СЕ ОТЪРВЕШ! - ИЗСЪСКВА ОНЗИ ПОД ДЖИПА, ЗАЩОТО В УСТАТА ДЪВЧИ НЕКЪФСИ САНДУИЧ.
- СЛЕД РЕМОНТА, НАЛИ ЩЕ СИ ПРИБЕРЕТЕ ОТПАДЪЦИТЕ?
ВЕДНАГА СКОКНА. ДЖИП, КАТО ДЖИП, АМА И ТОЙ ИМАЛ МАНИВЕЛА.
- ДА СЕ РАЗКАРАШ! НЕ ВИДИШ ЛИ, ЧЕ ЕДВА ОЦЕЛЯВАМ?
И РАЗМАХВА МАНИВЕЛА ПОД НОСЪТ МИ.
КАК ДА НЕ ОТПРАШИШ ВЪЗМОЖНО НАЙ-НАДАЛЕЧ?
СТАВА ВЪПРОС ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ, ДАЛИ ТОЗИ КОЛЕГА, ЩЕ УСПЕЕ ДА ОЦЕЛЕЕ, ЗАЕДНО С НЕВЕЖИТЕ ИНФРАСТРУКТУРНИ РЕШЕНИЯ НА ЕДИН ГРАД ЗАТРУПАН С ОТПАДЪЦИ ОТ ВСЯКАКЪВ КАЛИБЪР И ХАРАКТЕР.
ПОСЛЕ, ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ПИТАМ.
А - ДАНО . . .
Said
- КАКВО ИМА ЗА ГЛЕДАНЕ!?! - ЗАПИТА.
- АМИ, АКО ОБИЧАТЕ, ВИСОКОУВАЖАЕМИ, ДА СИ ПРИБЕРЕТЕ ОТПАДЪЦИТЕ ОТ НЕЗАКОННИЯ ОБЩИНСКИ ПАРКИНГ, ЗА КОЙТО ОБЩИНАТА СИ СЕ ПРАВИ НА РАЗСЕЯНА ВЕЧЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ МОЛИТЕЛСКО ВРЕМЕ.
- ТИ ЛУД ЛИ СИ ВЕ, НЕ ВИДИШ ЛИ, ЧЕ ЕДВА ОЦЕЛЯВАМ!?!
ДНЕС ЗАРАНА, ГЛЕДАМ, СЪЩИЯТ УВАЖАЕМ ТИП, КАРА РЕЙСОВА КОЛА, ДОКАТО ДРЕМЕ. И, ТОЧНО НАД СТАДИОНА - МРЪСНА ГАЗ С МРЪСНИ СПИРАЧКИ - КЮТ!?! - ВСИЧКИ ПО ПОДА. ДОПЪЛЗЯВАМ ДО ШОФЬОРСКАТА КАБИНА, ПИТАМ.
- СЕГА, С ТОВА НАТЪРТЕНО РЕБРО, ЩО ЩЕ КАЖА НА ЖЕНАТА?
- МЛЪК! - ОТСЪСКВА БЕЗ ДА МЕ ПОЗНАЕ. - НЕ ВИДИШ ЛИ, ЕДВА-ЕДВА ОЦЕЛЯВАМ!!!
А РЕБРОТО ВСЕ ПОВЕЧЕ МЕ БОЛИ, И АЗ БЪРЗАМ ДА СИ СЛЯЗА.
КЪСНО ПРИВЕЧЕР, НА ПАРКИНГА ПОД БЕДНЯШКИТЕ МОИ ПРОЗОРЦИ, ГЛЕДАМ, ПАРКИРАН ЛУКСОЗЕН ДЖИП. ЛУКСОЗЕН, АМА ВЕЧЕ ЗА РЕМОНТ. И ПОД НЕГО - ЩО ДА ВИДЯ, СЪЩИЯТ ШОФЬОР. А, ОКОЛО ДЖИПА ОТПАДЪЦИ - КАТО ОТ ЕДНОВРЕМЕ, КОГАТО НЕ СТАВАШЕ ДУМА ЗА ОТ ПИЛЕ МЛЯКО В СЪСЕДНИЯ СУПЕРМАРКЕТ. РЕБРОТО ВСЕ ОЩЕ МЕ БОЛИ, АМА ПРИКЛЯКАМ.
- ЗДРАСТИ! - ДУМАМ.
- ОТ ЗДРАВЕ ДА НЕ СЕ ОТЪРВЕШ! - ИЗСЪСКВА ОНЗИ ПОД ДЖИПА, ЗАЩОТО В УСТАТА ДЪВЧИ НЕКЪФСИ САНДУИЧ.
- СЛЕД РЕМОНТА, НАЛИ ЩЕ СИ ПРИБЕРЕТЕ ОТПАДЪЦИТЕ?
ВЕДНАГА СКОКНА. ДЖИП, КАТО ДЖИП, АМА И ТОЙ ИМАЛ МАНИВЕЛА.
- ДА СЕ РАЗКАРАШ! НЕ ВИДИШ ЛИ, ЧЕ ЕДВА ОЦЕЛЯВАМ?
И РАЗМАХВА МАНИВЕЛА ПОД НОСЪТ МИ.
КАК ДА НЕ ОТПРАШИШ ВЪЗМОЖНО НАЙ-НАДАЛЕЧ?
СТАВА ВЪПРОС ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ, ДАЛИ ТОЗИ КОЛЕГА, ЩЕ УСПЕЕ ДА ОЦЕЛЕЕ, ЗАЕДНО С НЕВЕЖИТЕ ИНФРАСТРУКТУРНИ РЕШЕНИЯ НА ЕДИН ГРАД ЗАТРУПАН С ОТПАДЪЦИ ОТ ВСЯКАКЪВ КАЛИБЪР И ХАРАКТЕР.
ПОСЛЕ, ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ПИТАМ.
А - ДАНО . . .
Said
No comments:
Post a Comment