СЪРЦЕ

СЪРЦЕ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В КРАЯТ НА ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ДВОРЕЦЪТ НА РЕЖИНА МАРИЯ, КРАЙ БАЛЧИК, БЕ ВСЕ ОЩЕ ПОД РУМЪНСКА ОПЕКА. ПА, ОТКРИТ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ, ОТ СЛЯПО И САКАТО. ПИОНЕРСКА РЪКОВОДИТЕЛКА, ЕДНА ОТ ЗНАМЕНИТИТЕ КРАСАВИЦИ НА БЕЛОГРАД, НИ ПОДБРА. КАМИОН ПЛАТЕЖОСПОСОБНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ; АВТОБУСИТЕ ВСЕ ОЩЕ БЯХА РЯДЪК ЛУКС; ЩОТО ДА РАЗГЛЕДАМЕ ДВОРЕЦА, А ПОДИР ТОВА - ДА ДОКЛАДУВАМЕ. ВСРЕД КАКЪВ „НЕЗАКОНЕН ПРОТИВОНАРОДЕН ЛУКС“, СА ЖИВЕЛИ РУМЪНСКИТЕ КРАЛЕ И КРАЛИЦИ. А, ЗА НАШИТЕ; ГДЕ СЕ НАЗЛАНДИСВАТ ДА СИ ХОДЯТ; САМО ДА ПРЕДСТАВИМ ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ШОФЬОРЪТ ИЗВЪРТЯ КРИВИНИТЕ НА ПЪТЯ ОТ ВАРНА-ГРАД ПРЕЗ ОБРОЧИЩЕ. ВЪЗВИШИ СЕ ЧАК ДО БОЖУРЕЦ, ПРЕТЪРКОЛИ БАЛЧИК, ПА ЗАПРЯ В ДВОРА НА ДВОРЕЦА. СКОКНАХМЕ ПРЕЗ КАНАТИТЕ НА КАМИОНА. РАЗБЯГАХМЕ СЕ ГДЕ ÒКО ВИДИ.
ЗАЕДНО С ЕДИН СЪУЧЕНИК, ПОПАДНАХМЕ В НЕГОЛЯМА КАМЕННА ЗАЛА, С ОГРОМНА МРАМОРНА МАСА. ПРЕД МАСАТА – ВАРАКОСАН ВЛАДИШКИ СТОЛ. ВЪРХУ МАСАТА – КРИСТАЛНА КУТИЯ С ПОХЛУПАК. ПОНАДИГНАХМЕ СЕ НА ПРЪСТИ. ПОД ПОХЛУПАКА, ВЪРХУ СНЕЖНОБЯЛА КОПРИНЕНА ПОДПЛАТА, ЕДВА-ЕДВА ПОТРЕПВАШЕ ЕДНО ЧОВЕШКО СЪРЦЕ.
ЗАМРЪЗНАХМЕ ОМАГЬОСАНИ, ОТ ТОЗИ ЕДВА ДОЛОВИМ ТУПТЕЖ НА ОСМЪРТЕНО ЧОВЕШКО СЪРЦЕ, ПОД СИЯНИЕ НА ЗЛАТÒ, В КУТИЯ ОТ КРИСТАЛ. И, КАТО НЯМАШЕ КАКВО – ПРЕКРЪСТИХМЕ-СЯ. ПА СЕ ОГЛЕДАХМЕ. БЕ РАЗПОРЕДЕНО - ДА СМЕ АТЕИСТИ.
ДОТИЧА УРЕДНИЧКАТА - АБСОЛЮТНО БЯСНА. ЗАПИТАХМЕ, КАК ТАКА – СЪРЦЕ? ДА НЕ СА УБИЛИ НЯКОГО? КЪДЕ Е ТЯЛОТО? АМИ КОВЧЕГА? ТОВА ЛИ Е КРАЯТ НА ВСИЧКИ МОНАРХИИ? ДА ХАРИЗВАТ ПО ЕДНО СЪРЦЕ - НА ПОКАЗ?
УРЕДНИЧКАТА СЕ ИЗСМЯ САТАНИНСКИ. НАСТАНИ СЕ УДОБНО, ВЪРХУ ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯТ ВАРАКОСАН СТОЛ. НАЛЯ СИ ПИТИЕ ОТ ПЛЕТЕН БИЛНИК И ПРОХЪРКА.
– ТОВА НЕЩО, - И ПОСОЧИ КУТИЯТА СЪС СЪРЦЕТО, - Е ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО! МАРШ ОТ ТУК!
И НИ ПРОГОНИ, С РУГАТНИ НА БЕЗБРОЙ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ.
ВИЖДАЛ СЪМ СЪРЦА ВСЯКАКВИ - ВЕЧЕ.
ОПИТВАМ ИМ МЕДА - НАРЯДКО.
ПРОБВАМ ИМ ЖИЛОТО – НЕПРЕСТАННО.
НО СЪРЦЕ, В КУТИЯ ВСРЕД ЗЛАТО, ПОТРЕПВАЩО САМОТНО ПОД КРИСТАЛЕН ПОХЛУПАК, ПРОСТЕТЕ, ПОВТОРНО - ЕДВА ЛИ НЯКОГА БИХ СРЕЩНАЛ.
БЕЗ ДА ПРЕСТАНА – ДА СЕ НАДЯВАМ.
revised - 27.10.2016.