НЯКЪДЕ В ЗАБУТАН ГРАД, разказ, от Хеми

(C)2015-Bogomil K. Avramov-Hemy

НЯКЪДЕ В ЗАБУТАН ГРАД

разказ

от

Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ

(Из "American Log Book")

На П. Персенгиев

ВСЕКИ ПЕТЪК ПРИВЕЧЕР, АЗ ВЗЕМАХ ТРЕТОКЛАСЕН ВЛАКОВ БИЛЕТ, И САМО ПОДИР ЧАС, ЧУКАХ НА ВРАТАТА НА ЕДНО МИЛОВИДНО МОМИЧЕ, В СТАР ЗАБУТАН ГРАДЕЦ. МОМИЧЕТО ЖИВЕЕШЕ С БАЩА СИ. ЩОМ МЕ ВИДЕШЕ, СТАРЕЦЪТ СЕ ЗДРАВИСВАШЕ, ВЗЕМАШЕ БИЛНИК С ОРЛОВА РАКИЯ, И СЕ ПРEМЕСТВАШЕ В ГАРАЖА. КЪДЕТО ДА ИЗКАРА НОЩТА, В СПРЯНАТА ОТ ДВИЖЕНИЕ СЕМЕЙНА ЛЕКА КОЛА.

ВСЯКА СЪБОТА ЗАРАН, ПРЕСИЧАХ ГРАДСКИЯ ПЛОЩАД. В ОСТЪКЛЕНОТО ЗДАНИЕ, НА НЯКОГАШНАТА ЕЛЕКТРИФИКАЦИОННА ЮЗИНА, СЕ ПОМЕЩАВАШЕ ГРАДСКИ МУЗЕЙ ЗА ИЗКУСТВА. В КАНЦЕЛАРИЯТА МЕ ОЧАКВАШЕ ЕДИНСТВЕН МОЙ ОСТАТЪЧЕН ПРИЯТЕЛ. УХАЕШЕ НА КАФЕ. НА КОЛОФОН И БЕЗИР, НА СПИРТ И БОИ, НА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО.

ОТКРИВАХ МОЯТ ПРИЯТЕЛ; ЕДИНСТВЕН ДИПЛОМИРАН ХУДОЖНИК В ТЕЗИ ДИВИ ПЛАНИНИ; В РОЛЯ НА ЗАВАРЕН ОТ "НОВАТА" ВЛАСТ ДИРЕКТОР НА МУЗЕЙНА СБИРКА; ПРЕД СТАНОК С КАРТИНА И ПАЛИТРА В РЪЦЕ.

ВКЛЮЧВАХ КАФЕНИКА, КАТО У ДОМА-СИ.
РАЗЛИВАХ ВИНОТО КОЕТО НОСЕХ.
НАРЯЗВАХ СЛАНИНА.
РАЗЧУПВАХ ХЛЯБ.

СЪС ЗАЛЪЦИ В УСТА И ПИЯЧКА В РЪКА, ОБСЪЖДАХМЕ НЕЩАТА НА ЖИВОТА И СВЕТА. А, ОТ ЕДИН ЪГЪЛ, НИ ГЛЕДАШЕ ОСЪДИТЕЛНО, ПОЖЪЛТЯЛ КАЛЕНДАР „ПАПАГАЛ-1937“..

ТАЗИ СЪБОТА, ОТКРИХ ТРАЯН ЗАСЕДНАЛ ПРЕД БЮРО, РАЗТЛАЛ ВМЕСТО ПОКРИВКА НЯКОГАШЕН ЦАРСКИ ВОЕННО-МОРСКИ ФЛАГ. БЯХ СЕ ПОЯВИЛ ИЗНЕНАДВАЩО, ТА, ПОБЪРЗА ДА ПОКРИЕ С ПОЦАПАН ОТ БОИ И МАСЛА ПЕШКИР ОНОВА, КОЕТО ЧОВЪРКАШЕ. А, ВЪРХУ СТАНОКА, СЕ ИЗВИШАВАШЕ ЗЛОВЕЩО ОГРОМНОТО КУБИСТИЧНО ПЛАТНО, ВЪРХУ КОЕТО РАБОТЕШЕ ОТ ГОДИНИ.

- ПИЩОВ „МОНТЕ-КАРЛО.” - ДОВЕРИ.
- ЗА ЕКСПОЗИЦИЯТА ЛИ?
- ЗАКРИЯТ ЛИ НИ – ЩЕ СЕ ГРЪМНА . . .
.
РЕШИХ, ЧЕ СЕ ШЕГУВА, НО ПИЩОВЪТ БЕ НАЛИЦЕ. ПРЕЦИЗНИ И ОПАСНИ, „МОНТЕ-КАРЛО“ ЗАРЕЖДАТ САМО ПО ПАТРОН, ПОБИРАТ СЕ В РЪКАВ НА РАМБЛЕР. И ИЗНЕНАДВАТ, ЩОМ СЕ НАЛОЖАТ ХАЗАРТНИ ЗАГУБИ.

НО, КАК ТАКА ТУК, КЪДЕТО НЯМА НЕ САМО ЦЪРКВА, НЕ САМО КАЗИНО, НО ДОРИ ИГРАЛЕН АВТОМАТ?

ТОВА МЕ ХВЪРЛИ В ПАНИКА.
В ДЖЕБЪТ МИ ТЕЖЕШЕ ЗАПОВЕДТА ЗА ЛИКВИДАЦИЯ НА ВСИЧКО ОНОВА, С КОЕТО ХУДОЖНИКЪТ ТРАЯН БЕМЕФЕТО, БЕ ЖИВЯЛ, ОТ КАК БЕ НАПУСНАЛ СТУДЕНТСКАТА СКАМЕЙКА. ИМА-НЯМА ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ.

ЗДАНИЕТО БЕ РЕСТИТУИРАНО.
СОБСТВЕНИКЪТ БЕ ЗАГУБИЛ ТЪРПЕНИЕ.
ВРЕМЕ БЕ ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕН.

НЕ ПОСМЯХ ТОКУ-ТЪЙ, ДА ВРЪЧА ЗАПОВЕДТА.
НЕ И, ВЪРХУ БЪЛГАРСКИЯТ ВОЕННО-МОРСКИ ФЛАГ. НЕКА ДА ГО СТОРЯТ ОНЕЗИ ЗА КОИТО ПОДОБЕН ФЛАГ, Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ.
Revised-07.07.2017.