Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КАПИТАН СУС
ПОМЕН ЗА СТАРОТО МОРЯЧЕСТВО
- разказ -
Тези дни посетихме един стар чукендро, стигнал с две голи ръце и много ръчен труд до кара-капитан, малко преди да се пенсионира. При това, без задължителното Морско училище, представете си. Бяхме трима ненадейни посетители. Журналист и журналистка от местното радио, моя милост в ролята на познавач на все още живи старожители. В Белоград, както е известно, това место на пришелци запътили се от провинцията към столицата, думата имат младите. Но, не и при Барба Сус.
Докато седнем и въпросите заваляха. Как е замръзнарло морето през 1928., как е замръзнало през 1942. и 1952.
- Ти ще мълчиш, - кресна по едно време капитан Сус към момчето от местното радио Карик. - Сега ще те наплескам.
Потънах в земята.
- И ти ще мълчиш! - заповяда на мене. - Ще говоря аз!
Момичето гледа, гледа, гледа, изключи касетофона и се захвана да разлее боб. Барба Сус харесва в събота срещу неделя бял боб. Къщата ухаеше. Старият обитава порутена пристройка на своята стара потомствена белоградска къща, някога накрай, днес в пъпа на града. Обичайна мизерия на белоградски пенсионер под високи тавани някога изписани с френч-фрески.
Докато седнем и въпросите заваляха. Как е замръзнарло морето през 1928., как е замръзнало през 1942. и 1952.
- Ти ще мълчиш, - кресна по едно време капитан Сус към момчето от местното радио Карик. - Сега ще те наплескам.
Потънах в земята.
- И ти ще мълчиш! - заповяда на мене. - Ще говоря аз!
Момичето гледа, гледа, гледа, изключи касетофона и се захвана да разлее боб. Барба Сус харесва в събота срещу неделя бял боб. Къщата ухаеше. Старият обитава порутена пристройка на своята стара потомствена белоградска къща, някога накрай, днес в пъпа на града. Обичайна мизерия на белоградски пенсионер под високи тавани някога изписани с френч-фрески.
ЗАЩО СУС
Всички ме наричат Капитан Сус. Уж никой не знае защо. И ето, мили мои малки пиленца, гдето с градски радиостанции се заглавичквате, гдето сте ми дошли без да ви каня; а имам телефон, че и йоки-токи освен GSM; една вечер излизаме от Босфора, влизаме в Дарданелите и що да видим, една подводница ни взема на абордаж. Ха сега де, хиляда тона параход на борд с две хиляди тона подводница. Явно думам си, предстои инспекция. Ха насам - ха натам, екипажа се втурна да прибира разхвърлената палуба. Капитанът веднага се направи болен. Лекарят се заключи при него. Гледам, всички се покриха, мен оставиха на топа на устата. Таман бях взел четвърта степен, оставиха ме аз да се разправям. Като как, казвам си, като как? Коритото тъпкано със стари вършачки за нарязване в Сплит, а отдолу то се знае, тъпкано "мъртво" до "мъртво" за мурабето в Алжир. Ха сега, де! А на борда се качва военна контрола, а от нея по-смъртна никъде няма. Слагат един постови до рулевия. Останалите ни привикват в каюткомпанията и затръшват вратата заедно с по двама постови и отвътре и отвън. Останалите, чува се как трополят, тършуват ли тършуват както и гдето си искат.
В каюткомпанията вони на боб, на истински нашенски боб, само с ядене на боб на този свят си се разбогатява, това всеки знае, но малко от нас го могат. По онова време задграничната парà бе мижава. За разлика от онова, което разнасяхме по света.
Седнахме с шефа на контролата на маса, да се видим, да се чуем. Гледам през пенджера, подводницата се оттегли и хоп - потъна. Брех, рекох си, голяма я сторихме сега. А онзи пита-разпитва.
- Инглиш? - пита офицера. Едно офицерче, като това момче голобрадо, гдето сега ще го наплескам, ако много-много пита.
Моя милост мълчи.
- Френч? - пита офицера.
Моя милост свива рамене.
- Дойч? - как да му отвърна, че съм карал немска забавачница преди Девети заедно с Царчето?
Моя милост го поглежда-поглежда, па се пресяга и налива по един скъпоценен "Слънчев Бряг", много модерно питие по онова време.
Гледам офицерчето, очите му блеснаха.
- Грийк? - пита.
Аз мълча и го гледам диво в òчи, дано се махне, но как би станало това щом подводницата вече я няма?
- Тюркиш билиюрсум? - пита, а на мене на върха на езика ми е да отвърна, както да я кара все ще си сускам.
Ядоса се офицерчето. Гаврътна чашка. Забърса мустачки.
- Български? - пита, а аз как няма, ти няма ли, - веднага се изтървах.
- Е, български - няма как . . . - думам.
- Сус бе, - ревна офицерчето, - керата, че водите не са международни.
Разбрах, каква ще да е работата. Разбира се Мишо Бомбата, нашият готвач, чу, разбра и разнесе. От тогава си ми викат Сус. Капитан Сус ме наричат. Това е.
- После? - запитах, щото все нещо трябваше да кажа.
- После като сетне! - тросна се капитан Сус. Някъде след Матапан подводницата отново изплува, па си прибра пазвантите.
- Още по-после?
- Още по-после, Барба, - рече капитан Сус, - още по-после наближихме Африка, а там дойдоха и ни разтовариха в открито море. Това е.
Гледах прочутия Капитан Сус. Мислех си, колко е евтин моряшкият труд.
Но, какво от това . . .
ПРИ КАПИТАН СУС влита корабната камериерка Маша Найдобрата. Възмутена от подмятанията на екипажа, тя си позволява да проплаче през сълзи.
- Наричат ме Курва, - другарю Капитан, - пък мога да им бъда на 'сичките майка.
- Така ли? - удивлява се Сус, - Значи така те зове екипажа?
Измъква от хладилника шише "Перцовка". Отпива дълга глътка. Пък подава на потърпевшата и тя да вкуси. Ядосано прибира шишето в хладилника. Маша Найдобрата има глътка за милиони.
- Не се тревожи, Дете Мое, - казва Сус съвсем бащински, докато очите му преливат от любов към ближния, а водата къркори в ненаситното му гърло. - И мене наричат алкохолик, но нима е вярно!?!
РОТЕРДАМ.
Порт за милиони. Всичко става бързо, точно и благодатно. Шипшандлерът е евтин. Стоките качествени. Завинаги да останеш.
Корабчето на капитан Сус линее под сянката на великани. Агентът, командирован нашенец, урежда последни сметки. Изпива поредно кафе. Па си тръгва с пощата за България.
- Чакай, чакай, чакай, - спира го капитан Сус. - Сега, сега, сега - а - а . . .
Агентът неохотно се връща.
- Кажи, Кеп . . .
- Виж к'во морски, - неочаквано кротва Сус, - да изпратиш тази прахосмукача на старата, че скоро няма да си се прибирам . . .
Това е време, когато прахосмукачките във фришопа са по две за долар, но в България все още са желан от всяка домакиня лукс.
Агентът поразтърсва кутията от прахосмукача. Струва му се пределно лека. Хрумва му нещо за номерата на Капитан Сус.
- Ето и телеграмата, - Сус му връчва една бланка.
"Ленче, искаш прахосмукачка - на ти прахосмукачка!"
Агента отваря кутията. От нея пада нова - новеничка корабна стирка.
ОДЕСА.
Нула часа през нощта. Студ далеч под нулата. Порта е замръзнал. Дежурният ватман дреме, студува и наднича през фелестрина на канижела. Ослушва се. Нещо скимти под сходнята. От палубата нищо се не види. Слиза на кея. Под стълбата локва. В локвата човек. Човекът заедно с локвата замръзнал.
- Ей, вацман, - усеща се човекът. - Вий българския кораб ли сте?
- Случайно сме! - вацманът усеща каква е работата. - Защо питаш?
- Ами, - пита човекът от локвата, - капитан имате ли си?
- Имаме, - отвръща вацманът готов да избухне в смях, - може ли да си нямаме?
- Кой е той?
Вацманът се задъхва.
- Едно пиянде . . .
От локвата се раздава неодобително скимтене.
- Щом е така, що не си го приберете?
Вацманът започва да се гаври.
- Ще попитам старпома . . .
Това е политическят офицер.
- Само това не, - скоква от локвата капитан Сус. Внезапно изтрезнял, пъргаво изкачва стълбите до борда.
УКРАЙНА.
Корабът чака, чака капитан Сус никакъв го няма, па потегля. На Креч пролив по радиото се обаждат от Одеса. Дежурният по мостик открива в далекогледа спряло на брега такси. Капитан Сус и капитана на пристанището махат с ръце. Противозаконно, ама спускат лодка и си прибират капитана. От брега до кораба, капитан Сус размахва червена везана кърпа в ръце. Началникът на пристанището е жена.
ПОРТ ВАРНА
На брега жени и деца очакват еипажа. Капитан Сус забелязва в тълпата посрещачи жена си със стирката в ръце, която преди година е изпратил. Незабавно се прибира.
- Вацман, никакви чужди лица на кораба, ясно!?!
- Ами, жена ви!?!
- Това е заповед!
И се заключва в своята кабина.
По едно време вацмана чука на вратата на кабината.
- Жена ви грабнала една суха стирка в ръка, и напира, Кеп . . .
- Кажи й - капитана падна зад борда . . .
СТАРА ВАРНА.
Традиционна разходка по Гезмето. Капитан Сус за пореден път се е отказал и от пиенето, а освен това и от пушенето. Поради което стиска в джеб огромна хаванска пура. Наближават сладкарница "Малина" срещу ресторант "Кристал".
- Между другото, - пояснява капитан Сус подразнен от многоликата тълпа, - от днес преминавам само на боза.
- Алтернативно!?! - удивлява се жена му, наслушала се на подобни истории.
- Безапелационно! - отговаря Капитан Сус гордо. После показва с пръст сладкарница "Малина".
- Изчакай ме да вляза, една боза да пийна.
Жена му се подчинява и застава до трите каменни стъпала пред входа.
Капитан Сус нахлува в заведението.
- Две бози - едната двойна!
- Със стиковка ли?
По онова време алкохол се продава и из сладкарниците. Гаврътва на един дъх бозата с водка и уиски.
- Още веднъж същото.
На излизане, рухва в ръцете на жена си.
- Виж до къде стигнах с моето въздържание, - казва поучително като се поклаща. - От една двойна боза взе да ме хваща . . .
24.05.2006.
No comments:
Post a Comment