FRENCH LOVE, short story, (C) 1988 by Hemy

(C) 1998 - Богомил К. Аврамов-Хеми
ФРЕНСКА ЛЮБОВ
- новелета -

... Кой си ти, че нищиш подобни проблеми ...
(к.д.пл. Калачев.)

ПРЕЗ ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ,
все по открито се говори за различните видове екзотична любов. Сякаш екзотиката е манна небесна, която ще реши проблемите на човечеството в региона на Балканския Полуостров. Освен, че пазарът изведнъж блъвна огромни количества порноизкуство от всякакъв размер, цвят, вид и предназначение, из училищата тръгнаха да се подвизават огромен брой лектори на криворазбраната цивилизация. Счита се, че тези люде биха могли да дадат отговор на всеки въпрос от взаимен интерес. Тези лектори донякъде облегчават работата на редовия преподавател, какъвто все още съм аз. Броят на неудобните въпроси в час намалява. Заедно с броят на учениците.

АКТОВАТА ЗАЛА
на училището в което преподавах по онова време , се намираше дълбоко в мазето . Едно негодно бомбоубежище , което така или иначе трябваше да се ползва за нещо . Там , таванът е нисък зад лектора и зад последните редове , а освен това , покрит с многогодишен слой училищен прах .По време на една подобна лекция открих , че върху ниския напрашен таван превърнат от учениците във фолиант на съвременната история ,
между различните магически знаци , комунистически петолъчки и фашистки пречупени кръстове , личи изписана черно на бяло онази нецензурна дума , която прави младежите да крият ръце в умишлено продънените джебове на панталона , а старците да въздишат по качеството на едновремешния шоколад . Тя бе изписана посредством премахване на слоят прах , но не с пръст , а с нещо също така еластично и значително по-дебело , за което не желая да гадая , какво би могло да бъде и , как е било постигнато изобщо .
Залисан в своите жизнени примери от памвтивека та до днес , многоуважаемият гостуващ лектор , без да подозира присъствието на подобно писание , сочеше с показалка над себе си , където би трябвало да са звездите , а всъщност се намираше ученическата Истина на Истините . Поради което , от време навреме избухваше чудесен спонтанен смях . Това правеше лектора да се чувства щастлив . Явно , не предполагаше , че неговата лекция е почти съвсем излишна .
По някое време , едно стройно девойче с тежка златиста плитка и кордела от яркосиня коприна вдигна игриво глава , а подир това ръка и , запита .
- А , какво означава това , хм! , Френска Любов , господин Лектор ?. . .
Залата прихна в смях . От тавана се поръсиха облаци прах . Лекторът се смути . Изчерви се до корена на косите си , защото именно това бе проблема , който той все заобикаляше . Потърка ръце една в друга , като да се стопли , а времето бе жарко . Вдигна глава към небето , а всъщност към стария опрашен таван , изпълнен с плодовете на нелегално ученическо творчество . Там , той откри онази нецензурна дума , изписана с груба и невежа злост .

* * * * *

Въздъхна . Обърна се към мен . Дежурният учител-глупак , позволил на колегите да се измъкнат от събитието неопетнени .
- Хайде , - помоли се човекът , - да уредим плащането . . .
Тръгнахме към касата сподирени от групи подхилващи се ученици , и лекторът сподели , че младежта от ден в ден става все повече непредсказуема , груба и сякаш умишлено невежа . За което , разбира се , обвини нас учителите , радиото и телевизията . Съгласих се незабавно . Но , в главата ми изплува споменът за друго едно русо девойче , с яркосиня кордела на главата и буйни руси коси едва обуздани в плитка , което бях срещнал преди доста години в един китен крайморски градец .
Ах , как само времето лети ли , лети . . .

БЯХМЕ НАСТАНЕНИ в най-луксозния хотел в градче виснало над морето с омайна лятна белота , и поради това навярно , наричано и днес Белоград . Пълен състав професионална водолазна експедиция , съставена от хаймани от най-висока класа . Морето биеше право в основите на хотела . Това правеше да се будя всяка вечер .
Тръгвах да бродя по безкрайните коридори потопени в полумрак , обзаведени с реплики на древни скулптури поставени в полуосветени ниши . Среднощ , и особено подир полунощ , хотелите изглеждат мистични градове
населени с призраци . Странни тихи похлопвания . Полуотворени врати , зад които дремят бодигардове . Приглушени смехове и вопли . Среднощ , по Черноморието , хотелите са една загадка .
Бавно се придвижвах от етаж на етаж , от коридор в коридор . Спокойно пристигах в хотелското лоби , в единия ъгъл на което крееше камина . През лятото нощите понякога са хладни . Ето защо , вечер камината винаги крееше . Точно срещу нея , проектантът бе заложил мощен водопад , но той бе работил единствено при откриването на хотела . Както се оказало начаса , водата в него кой знае как , ухаела на подобно отдавна съборената Гръцка Баня на Белоград . Затворили крана , пък водопада останал . Да напомня за добрите намерения на някой и , за баналната реалност на всички останали .
Важно занимание за моите момчета бе , да издирват по брега на морето подходящо гориво . По тези места корабите преминават недалеч от брега , като мият хамбари и изхвърлят ненужното право в морето . Така , ненужните греди и дъски , наричани от моряците дънич , попадаха право в хотелската камина . Моите момчета си знаеха работата . Винаги премръзнали от престоя под вода , не можеха да не използвуват всяка една възможност .
Този морски плод гореше трудно . Разпалваше се бавно и мъчително . Но , когато от сърцевината на гредите лумваше златист пламък , за да хвърли високи сенки в хралупата на хотелското безразличие , ставаше невероятно уютно и славно .
Присядах край камината . Тялото ми се отпускаше , затоплено до немай-къде . Налягаше ме сладка дрямка . Понякога , загледан в златистия пламък , си мислех , за стотиците истории на които можеби са били свидетели тези неподали се на гниене греди , за да изгорят сега със съсък . За хилядите проплавани мили на борда на кораб , преди да бъдат безпощадно захвърлени в морето . За да постигнат своето съществено предназначение . Да изгорят всред пламък и , всред дим .
Мойте работяги , бяха големи истински мъже .
Всяка нощ , те разпалваха хотелската камина , без да досаждат на портиера .
Всяка вечер , те водеха със себе си всякакви крайбрежни момичета .
Всичко това , те правеха с вкус и разбиране .
Отваряха бутилки с питие . Оставаха на разговор до заранта , преди да се разотидат по стоите със своите новозавоювани . Така , те нарушаваха законния водолазен режим , но такава е практиката по всички географски ширини .

ЕДНА КЪСНА ЛЯТНА НОЩ , останах до заранта с тези луди-млади .
Огънят в камината стенеше .
Морето се плискаше недалеч от нас .
Бутилките в ръцете ни отново бяха празни .
При водолазите , пийването не е само мода . Нито дори порок . То е свещенодействие в борбата за вечни резерви топлина .
Едно от новите за тайфата момичет , по които сумтеше и се мукеше вездесъщият униформен портиер , дойде и се настани в нозете ми .
- А пък аз , Шефе , . заяви момичето съвсем по детински откровено и , някак виновно се разсмя , - съвсем не съм такава . . .
Едва ли имаше повече от двадесетина години . Носеше дълга старомодна плитка превързана със синя лъскава кордела . Нещо , която все по-рядко бива . ъхът на девойчето лъхаше младост и безгрижие . Но , и опит .
- Ами , не си ! - отряза един от пийналите водолази . - И , ти си , както всички останали . . .
- О не ! - възпротиви се момичето рязко . - О , не и не . . .
дна греда се разпука с трясък . Отдели се дим , пара , и пламък . Разбутах огянъ с ръжен . Момичето се надвеси над мене . Открих белоснежна непокътната гръд . Знаех , че плътта обича да мами . В светлината на разпаления огън , зърната на гърдите й лумнаха .
- Завърших техникум , Шефе , - започна момичето тихо , а всички наостриха уши , за още една чужда история , - само преди година . . . Техникул по икономика . . . Бях пълен отличник , при това единствен , затова ме изпратиха на стаж в корабостроителния завод на Белоград . Предприятие , вкоето все още работя . При тази безработица , да имаш работа , е нещо съществено и важно . . .
- Обаче ? - подпита моят човек и , аз се подразних .
- Обаче , - съгласи се момичето веднага и , започна да разплита плитка , - стажът съвсем бързо свърши и , централното разпределение ме хвана . Всички бяха доволни от моята работа . Надпреварваха се да ме хвалят . Гласяха при тях да остана . В огромното като гето счетоводство . Но , както казах вече , някой се намеси и , централното ръководство ме хвана . . . Според този шантав закон , днес отменен доколкото ми е известно , една училищна комисия ме изпращаше в най-забутаното селце на Страджа Балкан , където човек лесно попада , но трудно се измъква . Трябваше да поработя само две години там , сякаш бях наистина необходима , докато придобия отново право да си вадя хляба в Белоград . Сякаш именно аз , щях да отворя очите на стотината полуграмотници и , да вкарам икономикат на селото в релсите на изискванията на социализма . . . Сякаш именно аз . . . Аз . . .
- Защо не ? . . . Защо не ? - подхвърли някой от мрака на огромния притихнал хотелски хол .
Хотелското лоби бе напълно пусто .
Така опустява хамбарът на кораб захвърлен да ръждясва и гние в плитчините при гробището на Корабите , щом последните зърна остатъчно зърно бъдат разграбени от корабните плъхове , преди да плъзнат към брега .
- Питате за татко ? - проточи момичето тъжно . - Дали е имал връзки , за да ме оправи ? Какви връзки може да притежава един обикновен черноработник ? Татко бе заварчик именно в същия този завод , дяволите да го вземат , и това все някога ще стане , който дава препитание на почти половина Белоград , от край време . Бе изкарал трудов стаж за пенсия ктам , върху онези дебели стоманени ламарини . Един корпусник . . .
Момичето помълча . После продължи .
- Знае се , какво е . . . През зимата кучешки студ . През лятото адски зной . . . Докато , докато , докато един ден майка хукна обезумяла към доковете . Подир нея хукна някакъв чичко от Апарата , подвиквайки й не дотам учтиво , че такава е съдбата на най-изтъкнатите представители на Работническата Класа . . . Хе ! . . . Една невежо складирана пирамида от листова стомана , се беше срутила върху баща ми и , неговите колеги . . . Трима души на место . . . Четвъртия , след два дни в болницата . . .
Погледнах насядалите около камината момчета . Бяха мирясали изведнъж . Петимни за думи . Както никога притихнали . Само морето биеше недалеч пред вратите на хотела .
- Ковчегът пристигна у дома плътно обкован с ламарина . Боядисан на две - на три , все още в леплив миниум . Това било , цветът на работническата класа . Така пристигна този ковчег , а заедно с него и една дървена пирамида с огромна петолъчка , наместо паметник . Е , имаше и венци от чемшир , обвити в евтини хартиени възпоменателни ленти . Толкоз ! Както да се вайкахме с майка , не разрешиха да отворим ковчега . Така здраво бе запоен с калай . И до днес , някой хора твърдят , че в него имало само пясък . Ала , мама и аз , как да вярваме ?
Кой би позволил , без да ни пита , и защо ?
Замълчахме .
Морето биеше в основите на огромното здание , като барабан . Не беше ли това , барабанът на съдбата ?
- Спомням си , продължи девойчето тихо , - да , разбира се , че си спомням , как човекът от Апарата ни догони със служебната кола , как насила ни вкара в нея , ка бясно подкара из улиците на замрелия под воя на сирени град . Как колата влетя в портала на завода , пресрещната от върволица санитарни линейки . Как закова на место недалеч от обграденото с въже место на произшествието . Как проби път през през струпаните зяпачи .
Как веднага се разпореди за първа помощ , щом мама припадна . Аз бях успяла да се промъкна през тълпата и стифовете всякаква ламарина , до самата локва кръв . Там , затиснато под ръба на един петдесетмилиметров стоманен лист , едно разкъсано сърце продължаваше да трепка . Хей така , както този юмрук се свиваше и разпускаше ,Шефе , хей така под ръба на листа . . . Стори ми се , че от това огромният къс мъртва стомана се повдига и , се спуска . . . Повдига се и , се спуска . . . Тогава , именно тогава , съм припаднала и , аз . . .
Надигнах бутилката в ръце , но устните ми установиха , че е празна . Кимнах с глава и , едно от момчетата ми подаде своята . Сякаш , тази вечер , с пиенето избързвах единствено аз .
- След погребението , - продължи момичето вече съвсем спокойно . Кой знае , за кой път разказваше тази своя история . - достатъчно тържествено впрочем , с разпределителния талон , една небрежно отпечатана върху къс третокачествена хартия служебна бележка , отскочих с рейса до селцето , в което искаха да ме погребат жива . Само за две години , но за един млад човек и , това е много . Някога , бяхме на лятна бригада именно там . Още тогава се питах , за какво бе тази лятна бригада , докато хората сами си вършеха работата успешно . Бездействахме по цели дни и нощи , или имитирахме труд . От подобно бездействие Яна и Боряна напълно се пропиха , но с какво мислиш Шефе , лед като в селотго нямаше дори кръчма ? С пластмасово лепило . . . Виж , от тази стока селото се бе презапасило под един навес . . . Та , пътят наистина ми бе познат . . . познат . . . добре познат . . .
Момичето отправи замечтан поглед към морето . Там , се мержелееха светлините на нашия водолазен кораб . Изправи се . Въздъхна . Отиде при високите прозорци . Загледа се навън . После , отново се завърна .
- Кметът ме чакаше на спирката за автобуса . На пръв поглед , много свестен , държавнически мислещ човек . Заплатата била добра . Квартирата била готова . Нямало за какво да се безпхокоя . Често сам слизал със служебната "Волга" до Белоград . Е , добре . . . Пообиколих насам-натам . Надникнах в бъдещата си квартира . Хазяйката , бабичка с хитри но добри очи , щом ме видя и се натъжи : "Не е за тебе тук , моме , мила моя , кметът изгони предишното момиче , сега е сам , не е за тебе тук , върви си дете . . . Разбира се един селски кмет може да изплаши всекиго , но не и мене . Но , рейсът идваше веднъж седмично , ако да не е в ремонт , а телевизия в този Балкан няма . На кого щях да оставя мама ? Ами , по-малкия си брат ? Зер , ацетоново лепило се продава и в туби . Ами , бъдещият ми съпруг , който все още бе в казарма ? Ами , този шантав кмет , гдето от спирката започна да си иска ?
- Е, - намеси се моят човек , - все пак кмет - не кой да е . . .
- Да послушаме , - намесих се аз , - да продължим . . .
- Освен това Шефе , - девойчето продължи да се оправдава сякаш пред самата себе си , - там нямаше театър . А , ако вече си разбрал , аз харесвам театрално да живея . . .
И , момичето размаха артистично разплетени руси коси , като се поклони изящно . При това , дрехите й прошумяха , а самото то се изчерви . Ухание на непознат парфюм се разнесе наоколо . Момчетата се спогледаха . После , кимнаха към мене с глави . Свих рамене .
- Понякога си позволявам , да посещавам едва ли не всички представления на някоя пиеса последователно . До край . До снемане на пиесата от сцената . Да не говорим , за симфоничните концерти , които изобщо не пропускам .Трябваше ли да се затръшна в онова диво планинско село за цели две години ? Там , в онова легло на служебната безплатна квартира , несъмнено в компания на кмета ? Под погледите на онази баба и , на останалото село ? . . .Цели . . . Две години време . . .
Вятърът пропя в камината . Морето се вдигаше .
В хола нахлуха среднощни гости . Хукнаха портиери . Зазвъняха асансьори .
- Не му мислих никак , Шефе , - продължи момичето тихо , вперило очи в мене , преценявайке дали не съм от породата на онези припълзяла чак в града селски кметове , готови да се главят за какво ли не , - не се подвоумих .
Главният счетоводител на корабостроенето в Белоград , едно зализано с брилянтин перверзно старче , още по време на стажа ми подхвърляше мазно ухилено , че ако бъда достатъчно умна и веща , разпределението би могло да отпадне . . . Струва ми се , тази система на "разпределение" именно подобни старчета я поддържат . . . Същото бе споменал и кмета , но сравнение не би могло да става . Защото , вътре в мене има едно чувство , кой какво струва , на кого служи и , до къде би могъл да стигне . . . Ето , за тебе си мисля например , че много знаеш , ама малко можеш , ето защо рядко изтърпяваш нещата до край . За много от твоите момчета , бих казала обратното , че малко знаят а пък много могат , но постоянно искат . . . ДСа знаеш , до един те лъжат , за положението на нещата под водата ! . . .
Всички прихнаха от смях .
Преглътнах . Познавах хватките на водолазите от малък . И , на неводолазите също . И , в двата слуая свързани единствено с пари .
- Повече , не разсъждавах , Шефе , повече не мислих . Бях решила на всяка цена да остана у дома , тук в Белоград , при мама и братлето , до вратите на театъра , където вече си ме пускаха и пускат без билет . Един ден , взех един душ и , към краят на работното време , хайде в кабинета на счетоводителя . ой се ухили , като ме видя , заяви че знаел че съм умно момиче , надникна из коридора , установи че в него няма никой , после пусна двата секрета , заключи касата , пусна ключовете в джеб и , изтръгна брутгално шнуровете на трите телефона . Отвори един картотечен шкяф . Извади плюшена завивка навита на руло . Разтла я върху пода бавно и спокойно . Каза едно "Хайде!" и , работата стана . Незабавно установих , колко лесно може да отпадне всякакво централно разпределение . Което по онова време бе чист държавен план . Освен ако не бе , някаква добре замислена игра . . .
Там долу , не така далеч от нас , морето се пребиваше от лбой в основите на многоетажната железобетонна кутия на хотела .
- Не усетих , как се намерих у дома , Шефе , съвсем не усетих . . . 20/6/96ам ме погледна право в очите и , незабавно загря . Зашлеви ме два пъти през лицето . . . После , ме прегърна и , се разплака . Накая , като разбра , че оставам в Белоград , ме разцелува и заяви , че съм постъпила , като истинска жена . Именно така , според нея , това заяви тя през сълзи , постъпвали онези жени , които искали да си пробият път в живота . Наша Леля Гана била от този сорт. Ето , вече е в някакво си министерство в столицата .
И , всичко тръгна , като по разписание . Назначиха ме незабавно на щатна бройка независимо , че отново бе кампания за персонални съкращения . Без мене работата не вървяла . Ще пострада работата , ами как не ! Работата бе позамряла . За да си ме има под ръка , Главният заради това .
За да не се разчуе работата , а при Главният това бе ставало неведнъж , искаше ме в най-неочаквани смайващи места . Между които миризливият хотел в Каспичан , пълен с ей такива едри хлебарки , гдето налитат дори на човешко . Е , правеше ми скъпи подаръци от време навреме , но все за сметка на профсъюзите . . . По едно време , вече едва изтрайвах . . . Ах ! . . . Едва изтрайвах . . .
- Хайде холан , - обади се един вездесъщ коментатор , - като вземеш един душ и , всичко минава-заминава . . .
И , се захили идиотски , както само той би могъл да го стори .
- Не винаги . . . - рече момичето , - не винаги . . .
Настана тишина . Много от момчетата се бяха разотишли по стаите . Предстоеше труден ден . Ако морето не миряса до заранта , трябваше да кукуваме на брега разбивани от скука .
- Точно по това време , - продължи момичето някак унесено и тъжно , - моят възлюбен се изволни от казармата . Пресрещна ме една заран на улицата ппред дома . Забрани ми повече да се срещам с Главния . Знаел всичко . Щял да прости и забрави . Като ни се народят деца , казала неговата майка , нищо повече няма да има значение нито за него , нито за мене . Сякаш , все още можех да забременявам . Сякаш нямаше нова заповед за съкращения . Сякаш Главният бе мирясал . Рязко отказах . Себе си да лъжа и залъгвам , мога . Любим човек никога . По нова време ми се струваше , че бих могла да го изцапам с нещо . Как да го обясня , Шефе , не зная . . .
Тук , момичето с дълга уханна старомодна плитка , отново прибрана в кок , не издържа и се разплака . Тихичко и прилично . Сърдечно , но за кратко . Сълзица - две . Забърса с кърпичка очи . Протегна ръка с чаша .
- Налей ! . . .
Някой доля . Помислих си , за логиката на алкохола през вековете и , в нашия всъщност съвсем пиянски век . Огледах момчетата примрели във фотьойлите наблико . Установих , че дълбоко в мене нещо се надига . Но , какво бе то ? Дали безсилен гняв ? Едва ли .
- Щом се разделих със Штефо , а с него се бяхме клели завечно , отидох право в партийнию комитет . За да им плюя на системата за централно разпределение на кадрите и , изобщо в мозъка . За да им кажа , че докато стоят през зимата на топло а през лятото на сянка , измисляйки какви ли не фалшиви концепции , структури , постановки и възбрани , дъщерите им живота превръща в уличници . Това , го знаели отдавна , заявиха другарите тогава , изобщо те знаели всичко , каквото им е необходимо . Знаеали историите с Главният . Здравата се развеселиха . Пукнаха от смях . Нима очаквах да ме съжелят и , да се разплачат ? Но , очаквах Шефе , да се хванат за револверите и , да въведат незабавно ред . Това , те разбира се , не направиха . Разтвориха едни тефтери и папки . Дълго-Дълго ровиха . Вземаха си бележки . Размахваха под носа ми писалки . Като спряха да се хилят , бяха двама мъже и една жена , спогледаха се . Изведнъж станаха сериозни . Отдавна били вдигнали мерника , на онзи народен враг , на този некадърник от класа . Време било млади хжора да заемат неговото място . "Само не аз!" , креснах тогава изплашена , че би могло все пак да се случи . Това , отново ги развесели . За неговата длъжност и за онова с което се занимава , бил необходим квалифициран специалист . На първо време , щели да свикат общозаводско събрание , за да разгледат неговото и , моето поведение . Всъщност , как съм успяла да се отклоня от централно разпределение ? Доколкото знаят , мъж бил разпределен тук . Но , не на тях , на събранието всичко трлябва да разкажа . Иначе , ще се плаща неустойка , независимо че Главният подписал . Един истински разпит , Шефе , без протокол , без милиция , между добри познати . Добре станало , че съм отишла навреме при тях . Това вече , се нарича доблест . Младите хора като мен , винаги трябва да бъдат изпълнени с доблест . Никъде не споменаха за себе си .
- На - лей - й - й . . .

- И , ЕТО НИ НА СЪБРАНИЕ , Шефе , снвикано едновременно по комсомолска , партийна и профсъюзна линии .
И , ето ни на сцената на заводския стол , който в подобни случаи се превръща в миризлива театрална зала . Внезапно , само подир месец , когато си мислех че всичко е отишло в архив . Но , трябвало да се съгласува . И , докато да съгласуват , Главният не преставаше да ме дъни , напълно разбеснял . Така че , в края на краищата , докато да съгласуват с разните многобройни партийни инстанции , внезапно ни заловиха , надявам се поради случайност . Не , в хотела в Каспичан , ами в заводската баня . Аз , гола - голеничка под душа . Главният счетоводител с риза и вратовръзка , но без гащи . Хей така , без много-много шум .
И , събранието стана .
И , аз се явих . Съвсем спокойна и , някак горда .
И , започнаха да ни рендосват , щото тези хора това им е занаята . Да търсят кусурите на всеки , без да придирят на себе си . Разбира се , съжелявах . Но , бе твърде късно .
Рендосаха с речи Главният Счетоводител , защото вече бил предупреждаван не един път . Пък сега , по една нещастна случайност заловен на место . При това с личност , едва завчера завършила гимназиално образование ,централно разпределена от държавата на отговорна работа в село Хороздели в Странджа Балкан , и кой знае как ,внезапно отзовала се тук .
А , Главният си се хили ли хили злорадо . . .
Рендосаха с речи и изказвания и мене , защото съм била млада и зелена , а съм провеждала мероприятия не другаде , ами в заводската баня под душа с топла минерална вода . Сякаш , не аз отидох да се оплача . Сякаш сами са свършили цялата работа по разобличаване на Главният .
А , Главният вади папироса от джеб и , запалва пред цялото събрание , като изпуща облаци дим в моя посока , а после бавно и достойно си се покашля .
По едно време ми омръзна да слушам , как си кълчат душите , а подир това и езиците . Още малко и , да стигнат до истинската кал без да го желаят . Както бях изправена на сцената , за да ме видят всички , а бях сложила най-късата пола каквато има под слънцето и , най-високите обувки каквито можах да изпрося от една приятелка , за да изглеждам нова , млада , великолепна и независима . Нещо , към което всяка жена се стреми и мечтае . Дръпнах с крак един стол и , седнах . Разголих бедра до край . Залата зашумя , па притихна . И тогава , представи си господин Шефе , и тогава , от първия ред скоква Буля Пена чистачката на заводските кенефи и ,
без да иска думата , а нима знае как да го стори , се провиква чак кресва .
- Въх мър чадо , въх мър Мъргъритоу , ко ши стани аку да забриминейш мъ майкъ - ъ - ъ . . . Ко ши стани с туй дите ку гу рудиш ? . . . Ей гуй дом "Майка и Дите" , пълнуй с тъквиз къту теб . . .
Стоп , казвам си незабавно , спри душата да заплаче Маргарито , дай им един по мордата , та всички да бъдат наясно , че е краят на двадесети век .
- Бульо Пено , - казвам без да ставам , защото така най-добре голя бедра , но така че да чуят и видят всички , - то от Френска Любов не се забременява лесно . . .
Буля Пена , както се е подпряла на метлата , не помисля дори да се предава .
- Ний тя френскъ , мър бабий , - кресва тя , а залата кънти от смях , - нитуй немскъ , нитуй пък мулдуванскъ . . .
Тя сей чисто нашинска , бабий , ти мож дъ ни знайш , бабий мъ имъ идна песня нъроднъ такая . . .
И , скоква Буля Пена на сцената заедно със своята метла . Вещица , която едва ли някога е летяла .
И , върти Буля Пена огромната опоскана метла , отваря беззъба уста и , започва .

ДИЛИН , ДИЛИН ДИШКА - А - А ,
МУМА СВИРИ С ПИШКА - А - А . . .

А пък залата , сякаш именно това чакаше . Люшна се от смях и , отгласи .

ЙЕ - ЙЕ - ЙЕ - Е - Е . . .
ЙО - ЙО - ЙО - О - О . . .

Но , сърцето ми внезапно спря от мъка , а от очите ми рукнаха сълзи . Сързи , които не мога да спра и днес .
Пенсионираха Главният без време .
Мен ме оставиха на мира .
Все още работя там . Сякаш , поради тази мръсна история , хората започнаха да ме зачитат . Но си мисля ,
че е поради факта , че не харесвам да мълча .
Не , не се ожених за моят любим .
Мама почина скоро подир това .
Брат ми , както да го пазех , стана наркоман . . .


ОГЪНЯТ В КАМИНАТА бе загаснал .
Вятърът в прозорците притихнал .
Морето бавно падаше , за да кротне назарана .
Зад рецепцията дежурната дремеше , отдавна наясно с историите на Маргарита .
Тръгнахме към стаите да поспим , а момичето с уханната руса плитка в синя кордела , пожела да ме изпрати ,
а това означаваше да преспи .Възпротивих се . Момичето се върна на бара , а там две-три сенки си допиваха . И ,
до днес съжелявам за това . Все още се питам , щом се досетя за тази мрачна история , защо го сторих .

ЕТО КАКВО СИ СПОМНИХ неотдавна , когато касиерката на училището в което преподавах , наброяваше немалка пара на един самозван лектор , който си въобразяваше , мче като просвещава - възпитава .
Право да си кажа , изведнъж ми стана все едно .