LEVITATION, short story, B. K. AVRAMOV-HEMY

(C) 2000 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ЛЕВИТАЦИЯ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

НА ПОРЕДНИЯ СВЕТОВЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС, ДОВЕЛ ДО АБСОЛЮТНА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ БИСЕКСУАЛЕН СВЯТ, НА МЕСТАТА ЗА ПОЧЕТНИ ГОСТИ; А ТОВА ВИНАГИ ОЗНАЧАВА „БЕЗПЛАТНО“; ТОКУ ПРЕД НАС СЕ ИЗТЪПАНИХА ДВЕ ПРИЯТНО ПОБЕЛЕЛИ ШИКОЗНО ОБЛЕЧЕНИ ПОЧТИ ЕЛЕГАНТНИ ДАМИ. ОКУПИРАЛИ МЯСТО КОЛКОТО ЗА ЧЕТИРИ, ТЕ ПОСТОЯХА – ПОСТОЯХА, ПОШУМЯХА – ПОШУМЯХА, ПА СКОКНАХА ДА СЕ ОТТЕГЛЯТ. ПРЕМИНАВАЙКИ
ПОКРАЙ НАС, ИЗЛЪЧВАЙКИ УХАНИЯ НА ДАЛЕЧНИ ЗЕМИ И ЗНАЧИТЕЛНО ПО-БЛИЗКИ МОРЕТА, ДАМИТЕ НАПРАВИХА ДА ХВЪРЛЯ ПОГЛЕД ПОДИР ТЯХ. НЕВЕРОЯТНО, НО ДВЕТЕ ДАМИ – ЛЕТЯХА ОТ ТЕАТЪРА - НАВЪН. ПРИ ТОВА, БЕЗ ДА БЪДАТ БАЛЕРИНИ. БЕЗ ДА ИМАТ НЯКАКВИ КРИЛА. БЕЗКРАЙНО УДИВЕН, ОСТАНАХ СЪС ЗЯПНАЛА УСТА. ТАКОВА ХВЪРКАНЕ НЕ Е ЗА ВСЕКИ. НЕ ВСЕКИ ГО МОЖЕ. НАПРЕГНАХ СЕ, ПА ПОРАЗРОВИХ ПАМЕТТА СИ.

КАТО НИЩО СИ ПРИПОМНИХ, КАК ЕДНА ТЪЖНА ЛИ ТЪЖНА, СТУДЕНА ЛИ СТУДЕНА; ЗИМНА БЕЛОГРАДСКА ПРИВЕЧЕР, В ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНИЯ УЧИЛИЩЕН ЗВЪНЕЦ, ТАЙНИЧКО ПОДРЕМВАХ В КУХАТА УЧИТЕЛСКА СТАЯ НА ТЕХНИКУМА
ПО ОРИЕНТАЛ-ПРОВИНЦИАЛИСТИКА, КЪДЕТО ПРАВЕХ ОТЧАЯНИ ОПИТИ ДА ПРЕПОДАВАМ ХАШЛАДИСАНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И УПРАВЛЕНИЕТО. В СЪСЕДНОТО КРЕСЛО СЪЩОТО ВЪРШЕШЕ, С ДОБРЕ ДОЛОВИМО НАСТЪРВЕНИЕ, ПО-НАДАРЕНАТА ОТ ДВЕТЕ СТРАХОТНИ ДАМИ. ПРЕЛЕТЯЛИ ПРЕДИ МИНУТИ ПОКРАЙ НАС - ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ИЗОСТАНАЛИ В ОПИТИТЕ ЗА ПОДХВРЪКВАНЕ ЗРИТЕЛИ.

ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ЖЕНАТА ИЗЛИЗАШЕ ИЗ СВОЯТА СИ ДРЯМКА. И, ЗАПОЧВАШЕ ДА МЕ НАПЪТСТВА. КАТО КАК ДА ПОСТИГНА БАЛАНС НА МЕНТАЛНО-МАТЕРИАЛНОТО В ЖИВОТА. ТОВА ВНЕЗАПНО ИЗРИГВАНЕ НА ДУМИ; ОТ ЖЕНА КОЯТО ТАКА СЛАБО ПОЗНАВАХ, НАСАМЕ - В ИЗПЪЛНЕНАТА С ОСТАТЪЧЕН
ТЮТЮНЕВ ДИМ УЧИТЕЛСКА СТАЯ – ПО ÒНО ВРЕМЕ ТОВА БЕ ДОПУСТИМО; ПРАВЕШЕ ЧЕСТО-ЧЕСТО ДА ПОГЛЕЖДАМ ЧАСОВНИКА ВЪРХУ СТЕНАТА. ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК, Т.Е. В НАЧАЛОТО НА НАСТОЯЩИТЕ ТАКА ПОЗИТИВНИ ОРГАНИЗАЦИОННО-УПРАВЛЕНСКИ ПРОМЕНИ, НА МИЗЕРСТВАЩОТО УЧИТЕЛСТВО БЕ РАЗПОРЕДЕНО, ИМА-НЯМА ЧАСОВЕ, ДА ИЗТЪРПЯВА КРАЯТ
НА УЧЕБНИТЕ ЗАНИМАНИЯ – ПА ЩО ЩЕ ДА СТАВА. ТАКА БИЛО ПО ЦЕЛИЯТ СЪВРЕМЕНЕН СВЯТ. ТОГАВАШНИЯТ МИНИСТЪР НА ПРОСВЕТАТА СЕ БЕ ЗАВЪРНАЛ ОТ БРАТСКА ЯПОНИЯ, (А ЗАЕДНО С НЕГО ЕДИНСТВЕНАТА ТОЙОТА В БЕЛОГРАД!?!), КЪДЕТО БЕ СПЕЦИАЛИЗИРАЛ ПУСКАНЕ НА ХАРТИЕНИ БАЛОНИ ФУГО, НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ БАСКЕТБОЛНИТЕ ПЛОЩАДКИ В УЧИЛИЩАТА, В СЛУЧАЙ НА ИЗНЕНАДВАЩО НАСТЪПЛЕНИЕ, НА ОТВРАТИТЕЛНИЯ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ СТРОЙ. ТОВА БИЛО ОБИЧАЙНО ЗАНИМАНИЕ ЗА ЯПОНСКИТЕ ШКОЛА ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. БЕ СТАНАЛ ДОКТОР ХОНОРИС-КАУЗА СЪС СВЕТОВНА НЕИЗВЕСТНОСТ, НА ОЩЕ ПО-НЕИЗВЕСТЕН ИЗТОЧЕН УНИВЕРСИТЕТ. И, ПАУПЕР-ДАСКАЛИТЕ В МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ЩО ДА СТОРЯТ - ПОДЧИНЯВАХА СЕ. ДОКАЗВАЙКИ НА СЕБЕ СИ И НА СВЕТА,ЧЕ ПРЕНЕСЕНИЯТ ОПИТ ВИНАГИ Е ОТ ПОЛЗА И ФАЙДА. ОСОБЕНО ЗА ОНЗИ, КОЙТО ГО Е ПРЕНЕСЪЛ.

ДОЙДЕ ПРИСЛУЖНИКЪТ, ПОВИКА ДАМАТА ПРИ ДИРЕКТОРА. ТЯ
ПЪРГАВО СКОКНА. НА ИЗЛИЗАНЕ МИ ХВЪРЛИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПОГЛЕД БЕЗ ОЧИЛА. ДОТОЛКОВА ЗАМЪГЛЕН, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА СИ ПРИПОМНЯ ЕДНА ОТДАВНА ЗАБРАВЕНА МОЛИТВА.
ВСЕ ПАК ПОБЪРЗАХ, ДА ЗАДРЕМЯ.

НЕ МИНА И ЧАС. ПРИСЛУЖНИКЪТ – СИН-ЗЕЛЕН, ОТНОВО СЕ ЯВИ.
- ДУРУГАРЮ ХЕМИ, - КАЗА НА ПРЕСЕКУЛКИ НЕРВНИЯТ ЧЕЛОВЕЧЕЦ, - ДУРУГАРЯТ НАШ ЛЮБИМ БАШ-ДИРЕКТУР, ТЕ ВИКЪ НИЗЪБАВНУ!
- СПЕШНО ЛИ?
- СОВСЕМ- БА!?! ПЪК АЗЕКА ША ИЗТИЧАМ, ЗА ПЪРТЪ ЗЪ ЗНАМИТУ!

КАБИНЕТЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР, БЕ В ДЪНОТО НА КОРИДОРА. УСТРЕМИХ СЕ, ОСМЕЛИХ СЕ, ПОЧУКАХ - ПА ВЛЯЗОХ. ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ХВАНА ЗА РЪКАТА. ДРЪПНА МЕ НАВЪТРЕ. ПРЕМИГНА СИТНО-СИТНО С ОЧИ. ТУРИ
ПРЪСТ НА УСТА. ИЗСЪСКА: „СУС!“ НАПРАВО ДРУГАРСКИ СИ МЕ ПРИОБЩИ, ЧОВЕКЪТ МУ С ЧОВЕК. А, В ОЧИТЕ МУ СЕ ЧЕТЕШЕ ТАКЪВ УБИЙСТВЕН СТРАХ, ЧE ТРЪПКИ МЕ ПОБИХА.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ВСЕКИ ДРУГ ПЪТ, ПРЯКО РАЗПОРЕЖДАНИЯТА ЗА ИКОНОМИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, КАБИНЕТЪТ НА ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР БЕ ОБЛЯН В ПОТОЦИ ЛЪЧИСТА СВЕТЛИНА. СВЕТЛИНАТА СТРУЕШЕ ОТ ЕДИН ОТДАЛЕЧЕН ЪГЪЛ НА РАЗКОШНИЯТ ГИПСОВ ТАВАН. ПЛАХО ВДИГНАХ ОЧИ. ТАМ ВИСЕШЕ - СЯКАШ ПЛУВАШЕ, ПРЕПОДАВАТЕЛКАТА ПО МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ. ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДИСЦИПЛИНА ЗА ПОДРАСТВАЩИ И СТАРЕЕЩИ НАДЛЪЖ И ШИР ПО НАШАТА ЗЕМЯ ХУБАВА. И ОСОБЕНО – В КУРОРТЕН БЕЛОГРАД, ПОДЛОЖЕН НА УПАДЪЧНОТО ВЛИЯНИЕ НА ТЪЛПИ ЕВТИНДЖИИ-КУРОРТИСТИ. НЕЗАМЕНИМАТА ПРЕПОДАВАТЕЛКА ПО ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ, А АКО ОСТАНЕ ВРЕМЕ И ПО ЕТИКА И ЕСТЕТИКА – БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕ, ВИСЕШЕ В ГОРНИЯТ ДЕСЕН ЪГЪЛ ПОД
СТАРОМОДНИЯ ТАВАН. ЦЕЛИЯТ ОБСИПАН С ГИПСОВИ ПАНДЕЛКИ, ДАНТЕЛИ, СКУЛПТИРАНИ ЦВЕТЯ, АМУРЧЕТА И БРАДЯСАЛИ НЕПТУНИ ПОД ВАРАК. ИЗЛЪЧВАЙКИ УХАННА ТЕЛЕСНА СВЕТЛИНА. НЕ ПО-МАЛОМОЩНА ОТ РЕЗЕРВНИЯТ
УЧИЛИЩЕН АГРЕГАТ. ПОД ЖЕНАТА ПРИСЛУЖНИКЪТ БАЙ МИЛАН АСАНДУРЯН, БЕ РАЗТВОРИЛ БЛЯСКАВА МЕТАЛИЧЕСКА СТЪЛБА, РОДНО ПРОИЗВОДСТВО. ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР СИ ЗНАЕШЕ РАБОТАТА. ПРЕПОДАВАШЕ ТЕХНИКА НА
БЕЗОПАСНОСТТА – В ПЕТИ КУРС. ВИНАГИ ПОСЛЕДЕН ЧАС. ЩОТО ДА НЕ БИ НЯКОЙ ДАСКАЛ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА ДРАСНЕ ПРЕДИ 19:00., ЧЕ ДА ПОЕМЕ В НЯКОЙ ПУЦ ЛЕКТОРСКИ.

В ДИРЕКТОРСКИЯ КАБИНЕТ ЕХТЕШЕ ХУБАВ ЛАТИНОАМЕРИКАН-СКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ. УЧИЛИЩНАТА ФОНОТЕКА ЗАЕДНО С УРЕДБАТА И ГРАМОФОНА, ДИРЕКТОРЪТ ДЪРЖЕШЕ ИЗКЪСО ПОД РЪКА. ЩОТО, ДА НЕ БИ НЯКОЙ НЕЗРЯЛ ПОЛИТИЧЕСКИ КУРСИСТ, ДА СЕ ОСМЕЛИ ДА ИЗВЪРТИ НЯКОЯ УПАДЪЧНА РОК-БАЛАДА. ЗЯПНАХ ПОЧТИТЕЛНО ДИРЕКТОРА В ОЧИ, И ТОЙ ПОСОЧИ СТЪЛБАТА, СВИВАЙКИ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. А ЖЕНАТА СИ ВИСЕШЕ ТАМ, ТАНАНИКАЙКИ СИ ИСПАНОЕЗИЧНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ, БЕЗ НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА СЛИЗА. ПРЕЗ ШИРОКО ОТВОРЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ ПОДУХВАШЕ ЛЕК ВЕТРЕЦ. ОТ ТОВА, РОКЛЯТА Й ТУК-ТАМ СЕ ДИПЛЕШЕ. ТОГАВА ЖЕНАТА ПРОТЯГАШЕ ДЛАН. И, СРАМЕЖЛИВО ЗАЩИПВАШЕ ПОЛИТЕ МЕЖДУ КРАКАТА СИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАВА ДА ИЗЛЪЧВА НЕПОНОСИМИ КОЛИЧЕСТВА ПАРЦИАЛНА СВЕТЛИНА.
БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ПОВТАРЯ, СЛЕДВАЙКИ РИТЪМА НА ИСПАНОЕЗИЧНИЯТ МАРШ.

- ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ! . . .
- ТРА - ЛА - ЛАЛАЛА . . .
- ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ! . . .
- НАНИ - НАНИ - НАНИ - НА-А-А . . .
- ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ! . . .
- АНАДЪН-МЪ - А!?!

ВРАТА СЕ ОТВОРИ-ЗАТВОРИ. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С ПРЪТА ОТ УЧИЛИЩНОТО ЗНАМЕ В РЪЦЕ. ПРЪТЪТ СЕ ОКАЗА СГЛОБЯЕМ. ПРИСЛУЖНИКЪТ ЯКО НАТЕГНА ВИНТОВИТЕ СВРЪЗКИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАВА ДА ПОГЛЕЖДА КЪМ
ЖЕНАТА, ДИРЕКТОРЪТ, МЕН И, РАЗБИРА СЕ, ОТНОВО КЪМ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР.
- ТЪЙ-ТЪЙ ... - ПОВТАРЯШЕ СИ БЕДНИЯТ ЧОВЕЧЕЦ. - ТЪЙ – ТЪЙ - НЪЛ-ТЪЙ ...
А ЖЕНАТА ВИТАЕШЕ В РИТЪМА НА МАРШ, ПРЕПОВТАРЯЙКИ МОНОТОННО СВОЕТО СИ ЛОГО; ПОДПЯВАЙКИ, НЕУКРОТИМО ИЗЛЪЧВАЙКИ ПОРЦИИ СВЕТЛИНА КАКВИТО РЕЗЕРВНИЯТ УЧИЛИЩЕН ГЕНЕРАТОР НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА
ПОСТИГНЕ. БЕЗ НАМЕРЕНИЕ ЗА СВОЕВРЕМЕННО ПРИЗЕМЯВАНЕ.

НАСТАНА ПОЛУНОЩ. ПОТРЪГНА РАЗСЪМВАНЕ. ПРИСЛУЖНИКЪТ МИ ТИКНА В РЪЦЕ СГЛОБЕНИЯТ ПРЪТ НА ЗНАМЕТО, ПА ИЗЛЕЗЕ ДА ЗАКЛЮЧИ УЧИЛИЩЕТО. БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА В БЕЛОГРАД СИ ПОЗВОЛЯВАХА ДА НОЩУВАТ, ИЗ ЧИСТИЧКИТЕ КОРИДОРИ НА СЕРТИФИЦИРАНОТО ПЪРВОКЛАСНО УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ.

ЩОМ ПРИСЛУЖНИКЪТ СЕ ЗАВЪРНА, ДИРЕКТОРЪТ ПУСНА
ПЛОЧАТА ОТНАЧАЛО. ПОТОЦИТЕ СВЕТОВНА СВЕТЛИНА ОТНОВО БЛИКНАХА. ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР, ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЧЛЕН НА РАЗШИРЕНИЯ ПЛЕНУМ НА ОК НА БКП, ИСТИНСКИ СЕ РАЗЯДОСА. ХАРЕСВАЛ РЕВОЛЮЦИОННИ МАРШОВЕ НА
СЛАБОИЗВЕСТНИ ЕЗИЦИ, НО ЕДИНСТВЕНО ТОГАВА – КОГАТО МУ ОТЪРВА.
- ДРУГАРЮ ХЕМИ, - КАЗА И ДОБАВИ. - НАЛИ СТЕ СПЕЦИАЛИСТ ПО ПОДЕМНО-ТРАНСПОРТНИ МАШИНИ И ВСЯКАКВА ТЕХНИЧЕСКА МЕХАНИКА?
- ТЪЙ ВЯРНО, - ОТВЪРНАХ, - НО ЧАСОВЕТЕ МИ СА МАЛКО. ЕДВА ВЪРЗВАМ НОРМАТИВ.
- СЕГА НЕ Е ВРЕМЕ! - КРЕСНА УВАЖАЕМИЯТ ОТ ЦЯЛ БЕЛОГРАД ДИРЕКТОР НА ТЕХНИКУМА ПО ОРИЕНТАЛ-ПРОВИНЦИАЛИСТИКА И СУБКУТУРАЛНА КОМПРОНАНОМИСТИКА. - СТИСНЕТЕ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЗДРАВО ПРЪТА, ДРУГАРЮ ХЕМИ, ИМАЙТЕ ГО ЗА ПАРТИЙНО ПОРЪЧЕНИЕ. ИЗКАЧЕТЕ СЕ ТИХО-ТИХИЧКО ПО СТЪЛБАТА, НАЛИ МЕ РАЗБИРАТE - И!?! - И – БАМ! ПО ДЕБЕЛИЯТ
ЗАДНИК! БАМ! ПО ДЕБЕЛИЯ ЗАДНИК! - ЧЕ СЪВСЕМ ОКЪСНЯХМЕ, ЗНАЧИ.

ИЗКАЧВАЙКИ СЕ ПО СТЪЛБАТА, С ПРЪТА ОТ СВЕЩЕННОТО УЧИЛИЩНО ЗНАМЕ В РЪЦЕ, (ДВА ЛЪВА В БЕЗПОДОБНА ХВАТКА С МЕЧКА НА КОЛЕНЕ), БЕЗ ОСОБЕНО УСИЛИЕ ПРОЗРЯХ. НАШАТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КОЛЕЖКА, НЕЩАТНИЯ ПАРТИЕН СЕКРЕТАР НА ТЕХНИКУМА - МЕДИТИРА. ТАЗИ ЖЕНА, ТОЗИ ТАКА ДОБРЕ ПОДГОТВЕН ФИЛОСОФ-МАТЕРИАЛИСТ-ДОКЛАДЧИК,
СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА МЕДИТИРА. ЩЯХ ДА Й ДАМ ДА СЕ РАЗБЕРЕ.

ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВНИМАТЕЛНО ИЗКАЧИХ СТЪПАЛАТА НА РАЗТВОРЕНАТА СТЪЛБА. ЛЕКИЧКО ПОБУТНАХ С ПРЪТ ЖЕНАТА. ТОВА СЪВСЕМ НЕ Я СМУТИ. РАДИОГРАМОФОНЪТ ДЪНЕШЕ ЛИ ДЪНЕШЕ ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН МАРШ. ЛЕКИЯТ ВЕЧЕРЕН ТРАМОНТАНА РАЗВЯВШЕ НЕЙНИТЕ
ПОЛИ. А ВИСЯЩАГА ЖЕНА НАМИРАШЕ ВРЕМЕ И СИЛИ, ДА ГИ ЗАЩИПВА МЕЖДУ СВОИТЕ БЕДРА, ДОКАТО НИ СЕ ЗАКАНВА ЗАКАЧЛИВО С ПРЪСТ. РАЗБРАХ, ЧЕ С ЛЕКИЧКО ПОБУТВАНЕ РАБОТАТА НЯМА КАК ДА СТАНЕ. ПОДПИТАХ С ОЧИ И ЖЕСТ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР. ТОЙ КИМНА УТВЪРДИТЕЛНО С
ГЛАВА. ПОСЕГНАХ ОТНОВО, А ГЛАСЪТ НА ВИСЯЩАТА ЖЕНА ПРОЗВЪНЯ.
- ИДВАШ ЛИ? - ЗАПИТА ПРЕКАЛЕНО ЗВЪНКО. НАВЯРНО ПРЕДПОЛАГАШЕ, ЧЕ ЗА ТАМ - КЪДЕТО СПОРЕД НЕЯ - Е ЧИСТО И СВЕТЛО, ВСЕКИ БИ ФУКНАЛ. - ЕХ ЧЕ МИ Е ГОТИНО !?!
ОСЕНЕН ОТ СВОЕТО ОТКРИТИЕ СВИХ РАМЕНЕ.
- ДРУГАРКО НЕЩАТЕН ПАРТИЕН СЕКРЕТАР, - ПРОГЪГНАХ РЕВНИВО, - ОЩЕ ЗАРАНА ТИЧАМ В ОК НА БКП, ОТДЕЛ „РЕЛИГИЯ И АТЕИЗЪМ“, ЗА ДА ДОКЛАДВАМ ЗА ТОЗИ ТАКА НЕВЕРОЯТЕН СЛУЧАЙ НА АНТИМАРКСИЗЪМ И ОТКРОВЕН ТРОЦКИЗЪМ.

И, ЧУДОТО СТАНА. СВЕТЛИНАТА СЕКНА. ОГРОМНОТО ТЕЖКОТОВАРНО ТЯЛО ПЛАВНО СЕ СПУСНА ОТ КЮШЕТО НА ТАВАНА - В КЮШЕТО НА ПОДА, А КРАКАТА Й РАЗТЪРСИХА УЧИЛИЩЕТО. ЖЕНАТА НЕЗАБАВНО СЕ СПУСНА КЪМ ГАРАФАТА С ВОДА. НЕ ПОДОЗИРАХ, ЧЕ В ПОДОБНИ СЛУЧАИ ТОВА НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА.

ВСИЧКО ТОВА СИ ПРИПОМНИХ ОНАЗИ ЧАРОВНА ЛЯТНА БЕЛОГРАДСКА ВЕЧЕР, НА ПОРЕДНИЯ СВЕТОВЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС. КОГАТО ДВЕ ДОБРЕ ПОЗНАТИ ДЕБЕЛАНИ, НАПУСНАХА С ПРЕЛЕТНИ СТЪПКИ МЕСТАТА ЗА ПОЧЕТНИ ГОСТИ, А ПОДИР ТЯХ ОСТАНА ОСТАТЪЧНАТА ВОНЯ, НА ДВЕ ЗЛЕ ПОДДЪРЖАНИ БЕДНЯШКИ ТЕЛА. РЕКОХ СИ, ТОВА Е ОНАЗИ ВОНЯ, КОЯТО ПРЕКАЛЕНО ТРУДНО СЕ РАЗНАСЯ. ОСОБЕНО НА БАЛКАНИТЕ. МАКАР НАРОДЪТ ТАКА ОТДАВНА ДА Е НАВИКНАЛ.
The End - 07/09/11;05:06:21 AM/01.05.2013-15:27/ 03.04.3015.