ДА ПОДПРЕШ ПРОПАДАЩ ФАР - 29.04.2015.

© Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF - HEMY

ДА ПОДПРЕШ ПРОПАДАЩ ФАР

(ИЗ „СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА“)

07.

НЕ Е ЗА ОБЯСНЕНИЕ, НО В МАХАЛАТА НАД СТАРАТА МЛЕКОЦЕНТРАЛА В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ – ДНЕС НИКАКВА Я НЯМА, БАЩИТЕ БИВАХА НАРИЧАНИ „МОРУК“. РАБОТЛИВИ СТАРОМОДНИ МЪЖАГИ, ОТ СУТРИН ДО КЪСНА ДОБА, КОЙ В МОРЕТО, ДРУГ НА ВСЕВЪЗМОЖНА ДЪРЖАВНА РАБОТА. СТРАННИ БЕЗУМНИ ВРЕМЕНА, НА ПРЕХОДНА СТИКОВКА МЕЖДУ НЕ ЧАК ТОЛКОВА СТАРО ВРЕМЕ, И СЪВСЕМ НОВО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНА ВСЕВЕЧНИ. НЯКОЙ ПОЖЕЛА ТОВА ДА Е ЗА КРАТКО. И УСПЯ. ПРИНЦИПИАЛНИ ВРЕМЕНА, ПРЕЗ КОИТО ЕДИНСТВЕНО МОРУЦИТЕ БАЧКАХА, ДОКАТО МАЙКИТЕ ОТГЛЕЖДАТ ДЕЦАТА У ДÒМА. ДНЕС, ТОВА НИ СЕ ВИДИ СТАРОМОДНО И ЧУДОВИЩНО. МНОГОКРАТНО ОСЪДЕНА ОТ ОРГАНИТЕ НА ООН И БЕЗБРОЙ ПАРАЛЕЛНИ ФЕДЕРАЦИИ ГАВРА, С ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ. И, В РЕЗУЛТАТ – ДЕЦАТА В ДЕТСКИ ГРАДИНИ, А МАЙКИТЕ С ЦИГАРКА - В КАФЕНЕТО НА КЮШЕТО. НЕПРЕТЕНЦИОЗНИ ПРИМИТИВНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ЕДНА ЗАПЛАТА БЕ ДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА БЪДАТ ОТГЛЕДАНИ ДВЕ ДЕЦА ДО ЗРЯЛОСТ.. ВРЕМЕНА, КОГАТО В СТАР БЕЛОГРАД НЯМАШЕ НИ ЕДНА ДЕТСКА ГРАДИНА ПО ЗАКОН. ОБЩИНСКАТА БОТЕВА ГРАДИНКА БЕ ДОСТАТЪЧНА. ПРАШНАТА УЛИЦА – ОЩЕ ПÒ.

ВСЯКА РАННА УТРИН, БАЩИТЕ НАПЛИСКВАХА ОЧИ НА ВЕЧНОТЕЧАЩАТА ЧЕШМА ВЪВ ДВОРА. НАВЛИЧАХА НОВОВЪВЕДЕНИТЕ ВАТЕНКИ НА ГОЛО. И, ХУКВАХА НА РАБОТА. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО ДЛАН. ПЕШ СЕ СТИГАШЕ, КАКТО ДО ПРИСТАНИЩЕТО, ТАКА И - ДО КОРАБОРЕМОНТНИТЕ ЗАВОДИ. ВАТЕНКИТЕ БЯХА БОЛ. БЕЗПЛАТНИТЕ. ГУМЕНИ БОТУШИ СЪЩО. ПРИ ЕДИНСТВЕНО УСЛОВИЕ. ВСЕКИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДА СИ СЕ ТРУДИ – ПО СПЕЦИАЛНОСТТА. КОЙТО ПОСЕГНЕШЕ ДА ХВЪРЛИ КЪЧ, ИЗЧЕЗВАШЕ ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА МАХАЛАТА. ОТНАЧАЛО ВРЕМЕННО. ПОДИР ТОВА - ЗА ПОСЛЕДНО. ИНАЧЕ, ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕШЕ – СЛАДКО-СЛАДКО, КАКТО ВСЪДЕ ПО СВЕТА. РАБОТЕШЕ СЕ ШЕСТ ДНИ ПО ОСЕМ ЧАСА. ВСЯКА НЕДЕЛЯ, АКО ДА НЯМА ОБЩЕСТВЕНА БРИГАДА, СЕМЕЙСТВАТА – МАЛКИ И ГОЛЕМИ, ИЗЛИЗАХА ЗАЕДНО С ДРУГИ СЕМЕЙСТВА, ДО НЕ ТАКА ДАЛЕЧНАТА МЕСТНОСТ „АКАЦИИ“. КЪДЕТО В ПРОСЯШКИ БИРАРИИ, „ШУМЕНСКО ПИВО“ ИДЕШЕ В БЪЧВИ ОТ НОВОПАЗАРСКИ ДЪБ. ЗА ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТАРНИ КРАСОТИ НА НЯКОГАШНИЯ СЕМЕЕН ЖИВОТ, ПОД ОКУПАЦИЯ И ПОХЛУПАК, МОРУЦИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ОБЛИЧАХА ОФИЦИАЛНО. ДЪЛБОКИ СТАРИННИ ГАРДЕРОБИ, ДО НЕОТДАВНА УКРИВАЛИ ШИШИНЕ И ДЖЕПАНЕ, ТАЯХА ВЕЧНИ ЕЛЕГАНТНИ ВЪЛНЕНИ КОСТЮМИ. (С ТЯХ ПОЛАГАХМЕ МОРУЦИТЕ – В ГРОБА.) ЦИЛИНДРИЧЕСКИ КАРТОНЕНИ КУТИИ, С ЕЛЕГАНТНИ ДАМСКИ КАПЕЛИ СЪС ПЕРА, СЕ ДВОУМЯХА, ДАЛИ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ПРЕД ОКУПАЦИОННИТЕ ВЛАСТИ – И КОГА. РЪЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ДРЕХИ ПРОЦЪФТЯВАШЕ. БАЩИТЕ ВСЯКА ГОДИНА, СИ ШИЕХА НОВ КОСТЮМ. БЕЗ НЕИСТОВО ДА ПЕСТЯТ ОТ ХРАНА, ОТОПЛЕНИЕ, ТОК И ВОДА. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА МАЙКИТЕ. ОТ МАЛКОТО САТЕН - РАЗДАДЕН С КУПОНИ, УСПЯВАХА ДА СЪТВОРЯТ НЕДОСТИЖИМОТО ОТ ЕДВА КРЕТАЩИТЕ МОДНИ ЖУРНАЛИ. МАХЛЕНСКИ ШИВАЧКИ, ОБОРУДВАНЕ С РАЗКЕКЕРЧЕНА НОЖИЦА, ЮТИЯ НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА И КРАЧНА ШЕВНА МАШИНА „СИНГЕР“, ТВОРЯХА ЧУДЕСА. И ЖИВОТЪТ, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, НЕ КРЕТАШЕ – А ВЪРВЕШЕ.

МОРУЦИТЕ СИ СЕ КОСТЮМИРАХА, ПРЕД ВИДЯЛО-ПАТИЛО ОРЪЖДАВЯЛО ОГЛЕДАЛО, НАДЯВАЙКИ Я ПАПИОНКА – Я ЗЛАТОТЪКАНА ВРАТОВРЪЗКА, ПОЛАГАЙКИ БОМБЕ НА ГЛАВА, НАМЕТВАЙКИ ШЛИФЕР ПРЕЗ РАМО. ПИПВАХА ДЕЧУРЛИГАТА СИ ЗА РЪКА. И ГИ ВОДЕХА, НА ПОЧЕРПКА, ВЪВ ПРОЧУТАТА СЪС СВОЯТА БОЗА СЛАДКАРНИЦА „ПЧЕЛА“. В ПОНЕДЕЛНИК ОТНОВО НАДЯВАХА ВАТЕНКИТЕ. ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ЧАСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ. (ВИЖ МИ ОКОТО!?!) ОТ ТОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ОТ ПАПА КОЩИ В НАСЛЕДСТВО; А ТОЙ РЕШИ И СИ ОТИДЕ ИЗНЕНАДВАЩО НАБЪРЗО; БЯХА ОСТАНАЛИ ПРОТРИТ ВЕЧЕН ШЛИФЕР, НЕЗАМЕНИМ ОФИЦИАЛЕН КОСТЮМ, АЛЕНА ПАПИОНКА, И БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ЗА БОМБЕТО МИ Е ДУМАТА.

В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ОТНОВО БЯХ ИЗРИТАН ОТ РАБОТА. ВЪВ ВЕДОМСТВОТО В КОЕТО ПРИЛЕЖНО СИ СЕ ТРУДЕХ, ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА СЕ ОКАЗА МОЯ УЧЕНИЧКА. ОСТАВЕНА НА ПОПРАВИТЕЛЕН – ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНИ КМЕТСКИ ХОДАТАЙСТВА. В НАШЕ ВРЕМЕ, ТЕГЛЕЙКИ ХЕСАП НА СВОЯТА СИ ТРУДОВА ДЕЙНОТ СЕ ОКАЗА, КАК ПО НЯКАКВА СТРАННА – ЕДВА ЛИ НЕ БИОЛОГИЧЕСКА - ПРОГРАМА, ВСЕКИ ПЕТ БОЖИ ГОДИНИ СЪМ ИЗХВЪРЛЯН ОТ ПОРЕДНАТА ЛЮБИМА РАБОТА. ПРЕДУСЕЩАНЕТО ЗА ИЗЧЕРПАНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАСТЕЖ ИДЕШЕ И ВИСВАШЕ, СЯКАШ ДИГИТАЛЕН ОБЛАК, НАД МОЯТА БЕДНА ГРИВЕСТА ГЛАВА. НАОКОЛО ВСИЧКО СЯКАШ ИЗВЕДНЪЖ УВЯХВАШЕ. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, ЗАПОВЕДТА МИ БИВАШЕ ВРЪЧВАНА. ПРИТЕЖАВАМ ДЕСЕТИНА ПОДОБНИ ЗАПОВЕДИ. ОТПЕЧАТАНИ ВЪРХУ ОТВРАТИТЕЛНО НЕБРЕЖНО ОФОРМЕНА БЛАНКА, С ПОМОЩТА НА КАЛПАВА ПИШЕЩА МАШИНА, С НАПЪЛНО ИЗРАЗХОДВАНА ЛЕНТА, ФОРМУЛИРАНИ ПОДСЪДНО КЛЕВЕТНИЧЕСКИ. И ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕ МОГА ДА УСТАНОВЯ – КАК И ЗАЩО, СЪМ УВОЛНЯВАН. ОТДАВАХ ГО, И ГО ОТДАВАМ, НА НЯКАКВИ ГРЕХОВЕ ПРИДОБИТИ ПО НАСЛЕДСТВО. И, КАТО НЯМАШЕ КАКВО, МАГАЗИНИТЕ ЗА ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА ЩЯХА ДА НАВРЯЗАТ ЕДВА ПОДИР ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ, ПОДНОСИХ ДРЕХИТЕ НА ПОКОЙНИЯ ПАПА КОЩИ.

ПОВЕЧЕ ОТ ФУКАРЛЪК, ОТКОЛКОТО ОТ ШУПНАЛ ТАЛАНТ, ОПИТВАХ ДА СЪТРУДНИЧА НА РАДИО БЕЛОГРАД. МЕСТАТА ЗА РЕПОРТЕРИ ОТДАВНА БЯХА РАЗПРЕДЕЛЕНИ МЕЖДУ СИНОВЕ И ВНУЦИ НА МЕСТНИ, ПРОВАДИЙСКИ И ДОБРИЧКИ ВЕЛИЧИЯ. НО, ЕДНА МЕДИЯ НЕ ОЗНАЧАВА ЕДИНСТВЕНО НОВИНИ. ПОНЯКОГА, ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ПРОВИНЦИАЛНИ АРТИСТИ, УСПЯВАХА ДА ИЗПЪЛНЯТ МОИ РАЗКАЗИ. (МУЗИКАЛНОТО ОФОРМЛЕНИЕ БЕ СЪКРОВНО!?!) НО СТИХОВЕТЕ МИ – НЕ СЕ ПРИЕМАХА. БИЛИ ПРЕКАЛЕНО СОЦИАЛНИ – ПЪК!?! - НИКАК СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ. ВСЕ ПАК, ЕДНА ЗАРАН ИЗНЕНАДВАЩО, ПУСНАХА МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ.

АКО ИСТИНАТА Е БЯЛА СТЕНА,

АКО ЛЕЖИМ ПРИКОВАНИ ВЪРХУ НЕЯ,

НАВЯРНО ИЗГЛЕЖДАМЕ РЪЖДИВИ ПЕТНА,

ВЪРХУ МЕТАЛ ИСКРЯЩ ОТ НАПРЕЖЕНИЕ.

РЕДАКТОРЪТ, ПУСНАЛ ТОВА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ, БЕ ПОЛУЧИЛ ПРОФСЪЮЗНА ПОХВАЛА С ДИПЛОМ. СЛЕДВАШЕ ДА ПОЛУЧИ АВТОРОВА ПОЧЕРПКА. А, ПИЕШЕ ЗАВАЛИЯТА - НАПРОВАЛ. БЕ ЗЛАТНА БЕЛОГРАДСКА ЕСЕН. ОТИДОХ ДА ВЗЕМА ОТКРИВАТЕЛЯТ НА МЕСТНИ ТАЛАНТИ, ОТ ДВЕРИТЕ НА РАДИОТО. НАТЪКМЕН, В ОСТАТЪЧНИЯТ КОСТЮМ НА ПАПА КОЩИ, ИКОНОМИСАН ОТ МЪСТТА НА ЗЕМЯТА. В НЕПОМНЕЩ СУХИ ВРЕМЕНА ШЛИФЕР. С БОРСАЛИНОВО БОМБЕ НА ГЛАВА.

ПОЧЕРПКАТА ПРЕДСТОЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ, В ПРОЧУТОТО ЗАВЕДЕНИЕ „ДРЪЗКИ-БОТ“. ХАРАКТЕРНО С ОСОБЕНАТА СМЕЛОСТ НА СВОЯТ БАРМАН. ДЪНЕЩ РОК-БАЛАДИ НАПРОВАЛ. ПО ВРЕМЕНА, КОГАТО ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО ЯСНО – С КАКВО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ СОЦИАЛНО ПОДМЕНЕНИ.

СМЕЛИЯТ РЕДАКТОР, ОПОВЕСТИЛ НА СВЕТА, ЧЕ И В БЕЛОГРАД ИМА БАБАМ-ПОЕЗИЯ, ИМАШЕ НАВИК ДА НЕ ИЗТРЕЗНЯВА. СЧИТАШЕ, ЧЕ ТОВА ГО ПРАВИ ОСОБЕНО ЗНАЧИТЕЛЕН РЪКОВОДИТЕЛ. КЛАТУРКАЙКИ СЕ, РЕДАКТОРЪТ ИЗХВРЪКНА ИЗ ПОРТИТЕ НА РАДИО БЕЛОГРАД. ТВЪРДЕЙКИ ПОЛУГЛАСНО: „АМА ЖЕНАТА МЕ ЧАКА“. (ДЕБЕЛА ОПАШАТА ЛЪЖА!?!) ХВАНАХ ГО ПОД РЪКА, ПА ГО ЗАТЪТРИХ ПО „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКАЯ“ КЪМ БАРА, А ТОЙ ОСТАНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОВОЛЕН. И, КУЦУК-МУЦУК, МЕЖДУ ОСЕМНАДЕСЕТ И ДЕВЕТНАДЕСЕТ ЧАСА, ВЕЧЕ БЯХМЕ КРОТНАЛИ, В НАЙ-ДИСИДЕНТСКОТО ЗАВЕДЕНИЕ НА БЕЛОГРАД. ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, ЗНАЧИТЕЛНО В КЪСНИ ВРЕМЕНА НАРЕЧЕНО ЕВКСИНОС, А ПОДИР ТОВА ЧЕРНО. ТОКУ, ПОД ТЕРАСАТА НА ПРОГОНЕНОТО ИТАЛИАНСКО КОНСУЛСТВО. БЯХ ПОСТАВИЛ БАРМАНА В ЧАС, ТА, КАТО ВЛЯЗОХМЕ ВСИЧКО ВЕЧЕ БЕ НА РЕЗЕРВЕ И ТОП-СЕРВИЗ. РАЗПОЛОЖИХМЕ СЕ НА ЗАКЪТАНА МАСА ЗА ДВАМА. ИМАХМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СИ КАЗВАМЕ – КОЛКОТО НЯМАШЕ ЗА ИЗПИВАНЕ. БАРМАНЪТ ЗАСВЯТКА С ОЧИ, СЪВСЕМ ВЪЗПИТАНО ИЗПСУВА, ПА ПУСНА НАЙ-НЕВЪЗПИТАНИЯ РОК НА БИЛ ХАЛЕЙ. (ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?!) СТРОГО ЗАБРАНЕНА МУЗИКА ПО ВРЕМЕ, КОГАТО В КОСМОСА НЯМАШЕ ПОМЕН НИТО ОТ ИЗКУСТВЕНИ СПЪТНИЦИ, НИТО ОТ ПИШМАН-КОСМОНАВТИ. А, АЗ!?! АЗ ОСТАНАХ - С БОМБЕТО НА ГЛАВА.

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР НЕ ОТКЪСВАШЕ ОЧИ, ОТ МОЕТО ПАТРИАРШЕСКО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ПРЕДУСЕЩАХ КОНСКО, КАТО ЗА ПРАЗНОСКИТАЩ. ГАРАНЦИЯ ЗА ОБНАРОДВАНЕ, НА НОВИ ЧЕТИРИСТИШИЯ СРЕЩУ ХОНОРАР. ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СОЦИАЛИЗЪМА – У НАС И ПО СВЕТА – ПРЕЗ ИДУЩИЯТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ТРЯБВАШЕ ДА БЪДАТ ПРЕВЪЗНАСЯНИ. И, ЕТО - ЧЕ РЕДАКТОРЪТ ЗАГЪГНА.

- АМ ТУЙ БУМБЕ – ЩО ТИЙ – РЪБОТНИЧЕСКО КЛАСО – О - О!?!

ВИДЯХ СЕ ПРИНУДЕН, ДА РАЗКАЖА ИСТОРИЯТА НА НЕЩАСТНОТО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ, ПРЕЖИВЯЛО БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СТОЛИЦАТА, ПРЕНАСЯЙКИ ПАРТИЙНО ДЖЕПАНЕ.

- ТУЙ НИ МОЖ' ДЪ БЪДИ, - ГЪГНЕШЕ БЛЮСТИТЕЛЯТ НА ПАРТИЙНАТА ПРАВДА. - ВСЯКИ ТРЕБЕ ДЪ СИ ЗНАЙ МИСТОТУ В ТОЗ' ЖИВОТ – ТЪЙ ДЪ ЗНАЙШ . . .
НИЩО ДРУГО НЕ ОСТАВАШЕ ОСВЕН, ДА КИМАМ, И ДА КИМАМ, И ДА КИМАМ ПОЗОРНО СЪГЛАСЕНЧЕСКИ. БЕ ЧОВЕК, ПРЕКАРАЛ КОМИТАДЖИЙСКА СЕДМИЦА В ГОРАТА.

ТОГАВА, В ЗАВЕДЕНИЕТО ВЛЯЗОХА ДВАМА ПОПУЛЯРНИ С ПУБЛИЧНА ТРЕЗВЕНОСТ ПРОГРАМНИ РЕДАКТОРИ. БАРМАНЪТ ИЗКЛЮЧИ УРЕДБАТА, ХВЪРЛЯЙКИ ГНЕВНИ ПОГЛЕДИ КЪМ НАШАТА МАСА - НИЕ СМЕ ГИ ДОКАРАЛИ. НАСТАНА МЪРТВЕШКА ТИШИНА. В КОЯТО СЕ ОТКРОЯВАШЕ ХЪРКАНЕТО НА МОЯТ СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР. БЕ ЗАДРЯМАЛ ЧОВЕКЪТ.

ДВАМАТА КЕРАТИ ОТ РАДИОТО ДОРИ НЕ НИ ПОГЛЕДНАХА. ПРЕГЛЕДАХА ПРИБРАХА КАСЕТИТЕ НА БАРА, ОТБЕЛЯЗАХА СИ НЕЩО, ОТВОРИХА БЕЗДЪННА КОЖЕНА ЧАНТА. ХВЪРЛИХА КАСЕТИТЕ ТАМ. И, БЕЗ ДА НИ ПОГЛЕДНАТ ИЛИ ПОЗДРАВЯТ, ОТЦЕПИХА НАВЪН. ДОКАТО МОЯТ ЧОВЕК ВЗЕ, ЧЕ СЕ РАЗБУДИ.

- СИГА - К'О СТАНЪ – РЪЗБРА ЛИ!?!

- НЕ . . .

- НЯМА И ДА РАЗБЕРЕШ – Я СМЪКНИ ТОВА БОМБЕ МОРУКШКО, ЧЕ НЕ СЕ ЗНАЕ КОЙ ИДЕ ПОДИР ТЯХ!

- НЯМА!

- ВТОРИ ПЪТ ПОЕЗИЯ – НА НАНАЙ.

- НЯМА!

СВИ РАМЕНЕ. И, ОТНОВО МУ ОТКЪРТИ.

РАДИОТО БЕ РАЗПОЛОЖЕНО СЪВСЕМ НЕДАЛЕЧ, В СЕКВЕСТИРАНАТА СТАРОВРЕМСКА КЪЩА НА ЦУМБАРКОВИ. РЕДАКТОРЪТ ОТНОВО СЕ СТОРИ ЗАДРЯМАЛ. А АЗ, ДОКАТО СИ СЕ ОГЛЕЖДАМ, СЕ ЗАРЕКОХ ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАМ - НИТО С ПОЕЗИЯ, НИТО ДОРИ С ПРОЗА. ДВАМАТА РЕДАКТОРИ СЕ БЯХА ЗАВЪРНАЛИ. ЗА ДА ВЪРНАТ РАЗМАГНИТЕНИТЕ РОК-КАСЕТИ НА БАРМАНА. ЕДВА ТОГАВА НИ КАЗАХА „ЧАО“. ЩОМ ОТМИНАХА, БАРМАНЪТ СЕ РАЗТИЧА.

- А СЕГА, ЩЕ СЛУШАТЕ, ЗА НА БАБА МИ БЯЛОТО СЛАДКО. ТАКА Е ВСЕКИ ДЕН.

И, ПУСНА СТРОЙНО ПОДБРАНИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ.

НЕ СТЪПИХ ПОВЕЧЕ В РАДИО БЕЛОГРАД. КЪДЕТО, В ХОЛА, ДО СТУДЕНАТА КАХЛЕНА ПЕЧКА ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ФЕРДИНАНД, БЕ ИНСТАЛИРАНО ГДР-РАЗМАГНИТВАЩО УСТРОЙСТВО. НЕ ТАКА ПРОИЗВОДИТЕЛНО, КАКТО ДИРЕКТНО ИЗПОТЪПКАНИТЕ ЗАПИСИ ОТ НЕГОВИЯТ „ЗЛАТЕН РАДИО-ФОНД“, ПО ВРЕМЕ НА ПОРЕДНИТЕ МЕНТЕ-ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕРМУТАЦИИ, В ТОЗИ АПЕНДИКС НА СВЕТА.

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР СЕ ПЕНСИОНИРА, И ОКОНЧАТЕЛНО ПРОПИ. ЧЕСТО СИ СЕ СРЕЩАХМЕ, ПО КРАЙБРЕЖНАТА УЛИЦА „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКА“. НЕ ПРЕСТАВАШЕ, ДА СЕ ЗАЯЖДА С МОЯТА ПОЧЕРПКА, С БЯЛО СЛАДКО, КОНЯК И ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ. МОЯТА ПОЕЗИЯ БИЛА ВИНОВНА, ДА БЪДЕ ПЕНСИОНИРАН ПРЕЖДЕВРЕМЕННО. И, НЕКА ДА ЗАПОМНЯ. ЖУРНАЛИСТИКАТА БИ МОГЛА ДА ПРЕЕБЕ ВСЕКИГО. ТАКА, ЧЕ ДА НЕ СЕ НАПЪВАМ МНОГО-МНОГО. НИМА НЕ ЗНАЯ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ПАНАИРДЖИЙСКО КОЛЕЛО? ПОСЛЕ ИЗВЕДНЪЖ ИЗЧЕЗНА. РАЗТРЕВОЖИХ СЕ. ТРЪГНАХ ДА ГО ИЗДИРВАМ. НЯКОЙ БЕ КАЗАЛ, ЧЕ ДЪРВЕНОТО МАСЛО МНОГО ПОМАГА. ОСОБЕНО, ПРИ ПИЯНДУРСКИ КИСЕЛИНИ . ДОСТАТЪЧНО Е ДА НАВИКНЕШ. БЯХ КУПИЛ ЛИТЪР НАЙ-КАЧЕСТВЕНО МАСЛО. ТРЯБВАШЕ ДА ГО ИЗДИРЯ, И ДА СИ ГО УБЕДЯ, ДА МИНЕ НА РЕЖИМ ЛЕЧЕБЕН. САМО ЧЕ - КАКВО СЕ РАЗКРИ ПРИЯТЕЛИ МИЛИ МОИ – КАКВО СИ СЕ РАЗКРИ. ОКАЗА СЕ, ВЕЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ. И ТО, НЕ ПОРАДИ ПРЕКАЛЕНО КЪРКАНЕ – СЪВСЕМ НЕ. ЗАПИСАЛ СЕ НА ИЗТРЕЗВИТЕЛНА ЕКСКУРЗИЯ ДО НОС ПАЛАВЕЯ. КЪДЕТО ФАРОВЕТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЯХА ТРИ. УНИКАЛНО МЯСТО – САМО ЗА МАРИМАНИ. ТРИ ФАРА, И НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ РАБОТИ. НО, ДРУСНАЛ ЗЕМЕТРЪС. И ФАРЪТ, СТАРИЯТ ТУРСКИ ФАР, ЗАПОЧНАЛ БАВНО-БАВНО, ДА СЕ СВЛИЧА В МОРЕТО. И, НАШИЯТ ЧОВЕК, ТОЗ' СЪВСЕМ ПРОПИЛ СЕ ЖУРНАЛИСТ, ХУКНАЛ - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ХУКНАЛ ДА ПОДПИРА ПАМЕТНИКЪТ ДА УЦЕЛИ МОРЕТО. НО, МОЛЯ ВИ, МОЖЕ ЛИ РУХВАЩ ФАР, ДА НЕ УЦЕЛИ МОРЕТО? НЯМА КАК, ДА НЕ ГО УЦЕЛИ. ЗАЕДНО С ОНЗИ, КОЙТО ГО ПОДПИРА.

НОС ПАЛАВЕЯ, ОТДАВНА НЕ Е НИКАКВА СЕКРЕТНА ЗОНА, А ЕДНО АБСОЛЮТНО НИЩО. КАКТО ГЛЕДАМ, И ВТОРИЯТ ФАР Е ТРЪГНАЛ КЪМ МОРЕТО. ПРОЩАВАЙТЕ, НЕ СЪМ АЗ, КОЙТО ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ГО СПРЕ – ДА НЕ ЦАМБУРНЕ В МОРЕТО. И РЕВОЛЮЦИЯ ДА СЕ РАЗГЪРНЕ, НЕЩО КОЕТО Е ТРЪГНАЛО КЪМ ДЪНО – НЯМА КАК ДА НЕ УГАДИ ДЪНО. ВЕЛОСИПЕДЪТ, КИТАЙСКО ПРОИЗВОДСТВО - ЛОВЕШКА СГЛОБКА, ИМА КУБАВА МЕТАЛИЧЕСКА КОШНИЧКА. В НЕЯ СИ НОСЯ; САНДВИЧ, БУТИЛЧИЦАТА ВОДКА, БЛОКЧЕ НЕНАЧЕНАТ ШОКОЛАД. ПОДПИРАМ ВЕЛОСИПЕДЪТ НА НОВИЯТ ФАР, А ОЧИТЕ МИ В НЕГО. ЧЕ, АКО ДА ЦОПНЕ В МОРЕТО – КАК ЩЕ СЕ ДОБЕРА ДÒМА!?! НАМИРАМ НЕДАЛЕЧНА СЯНКА. СЯДАМ СИ ДА СИ СЕДЯ. ДИШАМ СИ ЧИСТ МОРСКИ ВЪЗДУХ НА АВАНТА. ЛАПАМ БРОДВУРСТ ПОДИР БРОДВУРСТ ДОМАШЕН. ПИЙВАМ ФИНЛАНДСКА ВОДЧИЦА ОТ ПЛИСКА. ОТХАПВАМ ШВЕЙЦАРСКИ ШОКОЛАД ОТ СВОГЕ. А НАОКОЛО ГЛАРУСИТЕ, КРЯКАТ – ЧАК ЛАЯТ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ. КОЕ Е ТОВА ЧУТОВНО НЕЩО, КОЕТО УСПЯВА И ПРАВИ ЕДИН БОКЛУК – ИЗНЕНАДВАЩО!?! - ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЪВЕСТЕН ЧОВЕК? ЗА ОБРАТНОТО СЪМ НАЯСНО – ОТСЪСТВИЕ НА ОБИЧ.

НЕ МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ДА ПОДПИРАШ ПРОПАДАЩ ФАР, ПРОСТО Е БЕЗ СМИСЪЛ!?!

END

29.04.2015./18:28.