ЗЕМЛЯ, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

(C) 2015 - Bogomil K= AVRAMOV - HEMY
Illustration: (C) 2015 - Mitko Jelezarov

ЗЕМЛЯ ...
разказ
Богомил К. АВРАМОВ

ЕДНА ВЛАСТ ТРЪГНЕ ЛИ ДА ВКИСВА, ЗАМИРИСВА ОТ ВСЪДЕ. НЯКОЙ НЕ ИЗДЪРЖАТ. И СТАВАТ ПАРТИЗАНИ. КОЙ - НА КЪРА. КОЙ - В ГОРИТЕ. ДРУГ – В ЛЕГЛОТО НА КОМШИЙКАТА. ПОСЛЕДНОТО Е ЗА ПРЕПОРЪЧВАНЕ. НАЙ-МНОГО БУНТОВНА БОЛЕСТ ДА ПРИХВАНЕШ. НЯМА СТРАШНО - ВЕЧЕ ИМА ЛЕК ЗА ВСИЧКО. ОСТАНАЛОТО Е ПОЛИТИЧЕСКИ БЛЪФ.

ХАЗЯЙКАТА НИ В ДЪРВЕШНИК, БУЛЯ ЮЛЬОНКА, НЕ БЕ СЛУЧАЙНА. КАТО ЧОРБАДЖИЙСКИ СИН, МЪЖЪТ Й СЛУЖЕШЕ В ЛЕЙБ-ГВАРДИЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ. РЯДКО СИ ИДЕШЕ В ОТПУСК. НА КОН, В УНИФОРМА СЪС ШЕРИТИ. С КАЛЪЧКА НА БЕДРО И ПИЩОВ НА КРЪСТ. С КАЛПАК С ГЕРБ И ПЕРÒ. ЧУДО И ПРИКАЗ, ЗА ЗАБУТАНОТО ПРИМОРСКО СЕЛЦЕ, В КОЕТО НИ БЕ ПРОГОНИЛ СТРАХЪТ ОТ СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ. ЕДИН ДУШЕН ПОДИРОБЕД В НАЧАЛОТО НА АВГУСТ 1944., БУЛЯ ЮЛЬОНКА МЕ ВДИГНА ОТ СЛЕДОБЕДЕН СЪН. ДА СМЕ ПРЕСКОЧИЛИ ДО ЛОЗЕТО В ПЯСЪЧНИК, ДА НАБЕРЕМ ГРОЗДЕ, ДА ПОХАПНЕМ ВСИНЦА. НАМЕСИ СЕ МАМÀН. ДА СЪМ БИЛ С БУЛЯ ЮЛЬОНКА – ЗА КУРАЖ. СТАНА МИ ЯСНО, ЧЕ ЕДВА ЛИ Е САМО ЗА КУРАЖ. КОГАТО ПООТРАСНАХ, НЯМАШЕ КАК ДА НЕ УСТАНОВЯ, ЧЕ ТОВА Е СЪДБА. ДА СИ МЕ ИМАТ ЦЯЛ ЖИВОТ, ЗА КАМУФЛАЖ. ДО ЛОЗЯТА В ПЯСЪЧНИК, ПЪТЯТ БЕ КОЛАРСКА ПРАХАН ИЗПЪЛНЕНА, С ПОСЪХНАЛИ ТЕЛЕШКИ ТОРТИ. ПРЕЗ ТЯХ ДЖАПАХМЕ БЕЗМЕТЕЖНО БОСИ. ЩЯХМЕ ДА НАПЪЛНИМ КОШНИЦИТЕ С ГРОЗДЕ. ЩЯХМЕ ДА ПОХАПНЕМ. ДО НАСИТА ПОСЛЕ, ПО ХЛАДИНА, ЩЯХМЕ ДА СИ СЕ ЗАВЪРНЕМ. ПЕЕЙКИ „МИЛА РОДИНО“. БУЛЯ МИ ЮЛОНКА МНОГО КАНДИСВАШЕ НА НЕЯ.

НАВЛЯЗОХМЕ В ЛОЗЯТА. НЯМАШЕ НИКАКВИ ОГРАДИ. ХОРАТА СИ ЗНАЕХА ИМОТИТЕ, И БЕЗ ПОРТУГАЛСКИ КАДАСТРАЛЕН ПЛАН. ЕДВА ЛИ НЯКОЙ ПРЕДПОЛА-ГАШЕ, ЧЕ ПРЕДНАМЕРЕНАТА ОБЪРКАЦИЯ, ПРЕВЪРНАТА В НАЦИОНАЛНА ОРИСИЯ, ЩЕ НАПРАВИ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ВЕЧНО ДА ЗАПОЧВА ОТ НАЧАЛО. НАПЪЛ-НИХМЕ КОШНИЦИТЕ С ПЛОД, ХАПНАХМЕ ГРОЗДЕ С КРАЕЩНИК И ТУЛУМЕНО СИРЕНЕ. И, БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА, ПОСТАНОВИ.
- ТУК КЕ ЧЕКАШ. САМУ ВПЕРЬОД ША ГЛЕДАШ – ЯСНУ? НИКЪКВУ НАЗАД – ЯСНУ!?!
- ЯСНО ... ЯСНО ... ЯСНО ... - БЯХ ЛЕСНО УПРАВЛЯЕМ. ТАКЪВ СЪМ СИ И ДНЕС.

БУЛЯ ЮЛЬОНКА ИЗКАЧИ БАИРА, ЗАЛЕГНА ЗАД ЕДНА ТРЪНКА. И ИЗЧЕЗНА. СЛЪНЦЕТО БЕ ПО ИКИНДИЯ, А АЗ ГО ЗАСЯКОХ В ДРАКИТЕ НА ТРЪНКА. ЧАКАНЕТО ПРОДЪЛЖИ ДЪЛГО, А БУЛЯ МИ ЮЛОНКА, НИКАКВА Я НЯМА.. КОГАТО СЛЪНЦЕТО ПРОПАДНА ЗАД КЛОНИТЕ НА ТРЪНКАТА В МОРЕТО, СЕ ЗАОБЕЗПОКОИХ.

ПОНАДИГНАХ СЕ - НЯМА НИКОЙ. ПОНАВЕДОХ СЕ – СЪЩО НИКОЙ. ПОГЛЕДНАХ НАНАЗАД. НЯКАКВИ ХРАСТИ СЕ ТРЕСЯХА. ВЗЕХ НОЖ В РЪКА. И, ТРЪГНАХ ДА ТЪРСЯ ЛЕЛЯ СИ ЮЛЬОНКА.

ДО ЕДИН ПЪН,. ЗАД ОБЛАЦИ ЛЮТ ТЮТЮНЕВ ДИМ, ОТКРИХ ПОДПРЯН АВТОМАТ НЯКЪДЕ ИЗПИСКА РАДИОСТАНЦИЯ.
ЗЕМЛЯ, ЗЕМЛЯ, - РАЗНЕСЕ СЕ БАСОВ ГЛАС, - ВСЕ КАК ПОЛОЖЕНО!
ОТ НЕЙДЕ ИЗНИКНА БУЛЯ ЮЛЬОНКА. ПО-ХУБАВА ОТ ВСЯКОГА. С РАЗПУСНАТА КОСА. С ЧУМБЕР ПРЕЗ РАМО. ВЕСЕЛА И ЗАСМЯНА.
-- НЕПОСЛУШНИК, С НЕПОСЛУШНИК! - И МИ ЗАЛЕПИ ТАКЪВ ШАМАР, ЧЕ ОЩЕ СЕ СТРЯСКАМ НА СЪН.
The End - 31`.07.2015.

DOCTOR ZORGE, short story, Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
Illustration - (C) 2015 - Mitko Jelezaroc

DOCTOR ZORGE
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

ТОЗИ ДУШЕН ЛЕТЕН ДЕН, СРЕЩНАХ ЕДИН ПРЕСТАРЯЛ АКРАН. КОГОТО ИСКРЕНО, БЯХ ОБИКНАЛ. НА МЛАДИ ГОДИНИ, НЯМАХ СМЕЛОСТ ДА СЕ СБЛИЖА – БЕ ПРЕКАЛЕНО ПРОЧУТ. БЕ ЕДИН ОТ МАЛКОТО ЧИТАТЕЛИ, УДОСТОИЛИ С КОМПЕТЕНТНО ВНИМАНИЕ, МОИТЕ ВЕРБАЛНИ И ПИСМОВНИ ОПИТИ. И, ОСТАНАХ ПОРАЗЕН. ТОЗИ ВЕЧНО УСМИХНАТ ЧОВЕК - НИ В КЛИН, НИ В РЪКАВ, МИ ПЛЬОСНА В ЛИЦЕ.
- МНОГО БЪРЗАШ! - БЕЗ ДА СЕ ПОЯСНИ. ПА МИ ОБЪРНА ГРЪБ. !
ВИЖ, ПОДОБНО НЕЩО, НЕ ОЧАКВАХ.

ТАЗИ РЕПЛИКА НА РЕПЛИКИТЕ, НЕ БЯХ ПОЛУЧАВАЛ ПОВЕЧЕ ОТ ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ. В УСТА МИ ЗАГОРЧА. НА СЪРЦЕ МИ ДОЙДЕ ТРЕПЕРЛИК.

НАВЯРНО Е ПРЕДЕЛНО ЯСНО, КАК СЪМ ИЗТЪРВАЛ БЕЗБРОЙ ОРИЕНТ-ЕКСПРЕСИ. ОЩЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА. КОГАТО ПОРЕДНИЯТ "АПРИЛСКИ" ВИПУСК НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА АКАДЕМИЯ, БЕ НАКАЧОЛИЛ, ЕДНА МЕСТНА САМОДЕЙНА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА. С НЕ ЧАК ТОЛКОВА ПРОВИНЦИАЛНИ ХУДО-ЖЕСТВЕНИ ПЛАТНА. И, НЕЗАВИСИМО ОТ ГЛЪТНАТИТЕ ЕЗИЦИ, ДА НИ ЗАЯВИ В ХОР АБСОЛЮТНО СЪЩОТО.
- МНОГО БЪРЗАШ!
МИЛИ ТАРИКАТ-ВИПУСКНИЦИ, НЕЗАБАВНО УСТРОЕНИ ОТ РЕЖИМА, С МИЖАВИЯ ЕКЗИСТЕНЦ-ПУРБОАР НА ТОТАЛИТАРА. ЖИЛИЩЕ С АТЕЛИЕ. А ОСТАНАЛИТЕ? Е, ВИНАГИ ВИНАГИ СЕ НАМИРАТ НЕДОВОЛНИ. АЗ СЪМ ЕДИН ОТ ТЯ.Х ДАНО ДА СЪМ ЕДИНТВЕН. . БЯХА ДОБАВИЛИ. .
- АМ' НИЙ ИМЪМИ ДИЦЪ! ! СЯКАШ, САМО ПРИ ТЯХ, ТОВА БЕ ЕЖЕДНЕВИЕ. .

В СЛУЧАЯТ ИЗЛОЖБАТА НЕ СЕ СЪСТОЯ. БИЛА ЛЮБИТЕЛСКА И ФОРМА-ЛИСТИЧЕСКА. ИМАЛО И ТАКОВА ИЗКУСТВО, С КОЕТО В СЪЮЗА СБХ БИ ВЛЯЗЪЛ -. НА КУКОВО ЛЯТО. В ПРИЛОЖЕНИЕ, НЯКОЙ НАШИ ТВОРБИ БЯХА ОТНЕСЕНИ В НЕИЗВЕСТ-НА ПОСОКА. ВЕЧЕ НИКОЙ НЕ ГИ ДИРИ.

В КРАЙНА СМЕТКА ПРЕДАТЕЛЯТ, БЕ ПРИЕТ В НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ. ДИРЕКТНО. БЕЗ ДА ПОСЕЩАВА СКЪПИ ПОДГОТВЕ-КУРСОВЕ ПРИ МАСТИТИ ПРОФЕСОРИ. ПОГУБВАЙКИ ВРЕМЕ И ТАЛАНТ, УВЕКОВЕЧАВАЙКИ ВЪЗВИШЕ-НИ ДАМИ. (ПУШЕНИ - НЕДОЛЕКУВАНИ) В СРЕДНОЩЕН ТЮЙЛЕРИ.
- МНОГО БЪРЗАШ – А? ?!
НЕ, ТОЙ НЕ МИ Е БРАТ. НЕ МИ Е НИКАКЪВ, А СИ ГО ПОЗВОЛЯВА. ЗАЩОТО ГО ОБИЧАМ. А ПЪК АЗ – КОГО ЛИ НЕ ОБИЧАМ? .
ВСЪЩНОСТ, КОЙ СТЕ ВИЕ ДОКТОР ЗОРГЕ?
The End - 31.07.2015.

СВЕТУЛКИ, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

(c) 2015 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
СВЕТУЛКИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЯКОГА?
О, НЯКОГА, НА СПИРКА "ТРАКА" КРАЙ ВАРНА, ПО ПЪТЯ ЗА "ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ" НАД ПРИТИХНАЛИЯ ДВОРЕЦ „ЕВКСИНОГРАД“ ПРИВЕЧЕР, ВИНАГИ ИМАШЕ БЕЗБРОЙ, БЕЗБРОЙ, БЕЗБРОЙ СВЕТУЛКИ.
ЗАЛАВЯХМЕ ГИ СЪС ШЕПИ. НАСИПВАХМЕ ГИ, В ЛЕВИТЕ ДЖЕБОВЕ НА РИЗИ. ЗАКЛЮЧВАХМЕ ГИ, С РЪЖДИВИ БЕЗОПАСНИ ИГЛИ.
И, ТЕ ТУПТЯХА, ПРЕМИГВАХА И СВЕТЕХА - ВМЕСТО СЪРЦА.

ТОГАВА!?!
О, ТОГАВА, РЕЙСЪТ БЕ ПРЕЗ ЧАС. С ТРИДЕСЕТИНА МЕСТА - ПОЛОВИНАТА ПРАЗНИ.

ПОСЛЕ!?!
ПОСЛЕ ДОЙДЕ ЦИВИЛИЗАЦИЯТА. С ОРКЕСТЪРА НА КАРЕЛ ВЛАХ.
ТОЛКОЗ!?!

НЕ ЗНАЯ, ДАЛИ СВЕТУЛКИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ СЕ ПОЯВЯВАТ. ТАМ, В МЕСТНОСТ „ТРАКА“. КЪДЕТО ПРИНУДИТЕЛНО ПУСТЕЕХА ИСКОННИ НАСЛЕДСТВЕНИ – ОТ ПРЕДИ ТУРСКО - ЗЕМИ. ОТНЕТИ И РАЗДАДЕНИ, ЧРЕЗ РАЗБОЙНИЧЕСКИ МИНИСТЕРСКИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ. БЕЗ УВЕДОМЛЕНИЕ. БЕЗ ДА БЪДАТ НАЦИОНАЛИЗИРАНИ. ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАЙКИ ПРЕБОЯДИСАНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОДЛОГИ. ЗЕМИ ВСЕВЕЧНИ. ЗАСТРОЯВАНИ НЕБРЕЖНО И НЕВЕЖО, ПОД ДОКАЗУЕМА УПРАВЛЕНСКА БЕЗПОМОЩ-НОСТ.

ВСЕ ОЩЕ СЕ СРЕЩАТ ПРЕСТАРЕЛИ ВАРНЕНЦИ. НАОБИКАЛЯЩИ ОТНЕТОТО – УЖ!?! - В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА. НЕ ПРЕСТАВАЩИ ДА ТВЪРДЯТ. СВЕТУЛКИТЕ СА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ НА ПРЕДЦИ. ГДЕ НЕ БЪРЗАТ ДА СЕ ЗАВЪРНАТ - Ò НЕБО. КАКВО ЛИ ДИРЯТ – ВСЕ ОЩЕ – ТУК!?!

ПРЕДИ ПО-МАЛКО ОТ ПОЛОВИН ВЕК ЗЕМНО ВРЕМЕ, ВАРНА-ГРАД; ЕДИНСТВЕН СЪКРОВНО ОЗЕЛЕНЕН; В НАЧАЛОТО НА ВСЯКО ЛЯТО ПРИВЕЧЕР, БЕ ОБСИПВАН С ХИЛЯДИ ПРЕМИГВАЩИ СВЕТУЛКИ. ДОМУВАЩИ, В БЛАГОУХАНИЕТО НА ФИНАП, СМОКВА И ЛИПА. ЦЯЛ СВЯТ ИМ СЕ ДИВЯХА. ЗА КАКВО ГИ Е СЪЗДАЛ ГОСПОД-БОГ? ОТГОВАРЯХМЕ - ЗА КЕФ И РАЗНООБРАЗИЕ. И, СЕ РАДВАХМЕ. И ЛЕТЯХМЕ. ЗАЕДНО С ТЕЗИ НИКОМУ НЕНУЖНИ, БЕДНИ ЛИ БЕДНИ, БЛЕДНИ БЕЗПЪТНИ СВЕТУЛКИ.
ПРЕДПОЛАГАМ, НЯМА КАК ДА НЕ Е ОСТАНАЛА НЯКЪДЕ НЯКОЯ БЕДНА БЛЕДНА СВЕТУЛКА. ЗА ЗОР-ЗАМАН. В НЕЧИЯ ОСТАТЪЧНА – ЧИСТА ПО ДЕТСКИ, ЧОВЕШКА ДУШИЦА. МАКАР ДА Е ДОБРЕ ИЗВЕСТНО. ЧИСТИТЕ ДУШИЦИ – ЗАВИНАГИ ИЗЧЕЗНАХА. ЗАЕДНО С НЕЧИСТИТЕ СМЕТКИ НА ДЪРЖАВАТА. И, АКО СЕГА ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАТ, НЯКАКВИ СИ ТАМ, ПРЕХВЪРКВАЩИ ПОДОБИЯ-СВЕТУЛКИ, НЕСЪМНЕНО, ТЕ СА КОРЕННО РАЗЛИЧНИ. И ПО БЛЯСЪК И ПО ЦВЯТ. И ПО ЗВУК. КОМУ БИХА МОГЛИ ДА СВЕТЯТ – ДОКАТО НЕУМОРНО ВРЕДЯТ?
СТРУВА МИ СЕ, ИСТИНСКИТЕ СВЕТУЛКИ ИЗЧЕЗНАХА. ЗАЕДНО С ПРЕМАХВАНЕ НА МОНАРХИЯТА. ВЕДНАГА, ЩОМ ПРЕСТАНАХМЕ ДА БЪДЕМ ХРИСТИЯНИ. . ПРОСТИ НИ ГОСПОДИ, ПРОСТИ!?! !
ПРОСТИ НИ ГОСПОДИ, ПРОСТИ!?!
The End / 30.07.2015. !

ГАЛЬОТА, разказ, Неми ВАРНАЛИУС

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
ГАЛЬОТА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ
Illustration (C) MItko Jelezarov

БЯХ НА ЦЕЛИ ОСЕМ ГОДИНИ, (1945.!?!), А ПАПÀ ЕДВА СЕ БЕ ЗАВЪРНАЛ ОТ ВОЙНА, КОГАТО У ДОМА ПРИТРОПА ОБЩИНСКАТА ГАЛЬОТА. КАРУЦА-КАТАФАЛКА С ДВА ВРАНИ КОНЯ. РАЗНАСЯЩА ИЗ БЕЛОГРАД БОЛНИ, УМИРАЮЩИ И МЪРТЪВЦИ. БИЛ СЪМ БОЛЕН ОТ СКАРЛАТИНА, КАЗА ПРИДРУЖАВАЩОТО ЛИЦЕ. КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, В УНИФОРМА ПОД БЯЛАТА ПРЕСТИЛКА. . (А - АЗ, МАМАН И ПАПА – ДА НЕ ЗНАЕМ!?!)

МАМАН ТУРИ ТЕСТЕ БАНКНОТИ В ПАЗВА, СКОКНА ПРИ МЕН В ГАЛЬОТАТА. ПРЕКАРАХМЕ В КИЛИЯ-ИЗОЛАТОР ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ДНИ. А АЗ - ВСЕ ПАК - НЕ СЕ РАЗБОЛЯХ. ПАРИТЕ БЯХА СВЪРШИЛИ, ПРОГОНИХА МАМАН.

БЯХ ПРЕХВЪРЛЕН В ОБЩО ОТДЕЛЕНИЕ, С БЕЗБРОЙ ЛЕГЛА. ПО КОИТО БЕЛОГРАДСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ; ВСРЕД СЪМНИТЕЛНА БОЛНИЧНА ЧИСТОТА И ХЛЕБАРКИ С ГОЛЕМИНАТА НА ПАТКАНИ; ПИШЕХА СПОМЕНИ, РЕШАВАХА МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ, ИГРАЕХА ДАМА, ДОМИНО И ШАХ. И, МОЖЕБИ МЕЧТАЕХА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ ПИТАТ – БОЛНИ ЛИ СА – ИЛИ НЕ.. НЯМАШЕ КАК. СЛЕДВАШЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО , И АЗ, ДА ЗАБОЛЕЯ. ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ДНИ.

ЕДВА, КАТО СЕ ЗАВЪРНАХ ОТНОВО В КЛАС РАЗБРАХ, КАКВА МИ БИЛА БОЛЕСТТА.
- ЖОЖО, - ВРЕСНА КЛАСНАТА УЧИТЕЛКА ПО ВСИЧКО, - ПОВЕЧЕ ДА НЕ ИДВАШ С ТЕЗИ КЪСИ ФАШИСТКИ; КАТО НА ЦАРЧЕТО; ПАНТАЛОНКИ. ТО ВЕЧЕ НЕ НИ Е ЦАР.

БЯХ КАРАЛ ДЕТСКА ГРАДИНА ПРИ ДОЙЧЕШУЛЕ, ОСНОВАНО 1922.., ИЗРАВНЕНО СЪС ЗЕМЯТА 2012.. (ВСЕ ОЩЕ МИ СЕ ПИШЕ ГРЯХ.)

СЕГА, ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО КАКВИ ЛИ НЕ ГОДИНИ, СИ СЕ СЕЩАМ. КАК МАЙКИТЕ ОТ МАХАЛАТА ДО „БАНЯ ВЕРГИЕВ“ В БЕЛОГРАД, ВЗЕМАХА ТЕРТИП – КАК ДА ОБЛИЧАТ СВОИТЕ ДЕЦА, ОТ ПОПУЛЯРНИТЕ ПОРТРЕТИ НА СИМЕОНЧО. ВИСЯЩИ ПО СТЕНИ НА УЧИЛИЩА, БАКАЛНИЦИ И КРЪЧМИ. ПОПУЛЯРИЗИРАНИ В ДОМАКИНСКИ СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ.

ПРИ ПРОУЧВАТЕЛНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА КЛАСНАТА РЪКОВОДИТЕЛКА; МОЯ ВТОРА МАЙЧИЦА СЪГЛАСНО ВИЖДАНИЯТА НА МАМÀН; ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ ОТБЛИЗО С ХÀЛА НА СВОИТЕ ПОДОПЕЧНИ - БЪДЕЩИ НЕУМОРНИ СТРОИТЕЛИ НА СОЦИАЛИЗМАТА, С ИЗНЕНАДА УСТАНОВИЛА, ЧЕ СЕМЕЙСТВОТО НА КВАРТАЛНИЯ ПÀУПЕР ПРИТЕЖАВА НЕ САМО БУДИЛНИК, НЕ САМО ВЕЛОСИПЕД, НО И – ПРЕДСТАВЕТЕ СИ!?! - ВСЕВЪЛНОВ РАДИОАПАРАТ „LUMOPHON”. НИМА НЕ Е ПОДОЗРИТЕЛНО?
Revised 30.07.2015.

2 Likes

ПРИКАЗКА, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
Illustratuon: (C) 2015 - Mitko Jelezarov
ПРИКАЗКА
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ИМЕТО НА ДЯКОНА ВАСИЛИЯ ЛЕВСКИЯ, (БОГ ДА ПРОСТИ И ВЪЗМЕЗДИ!), СТАВА ЗСЕНАРОДНО ПОПУЛЯРНО ЕДВА, В КРАЯТ НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК. НЕСЪМНЕНО ПОД ВНУШЕНИЕ И НАТИСК, НА ДВОРЦОВИЯТ МОЗЪЧЕН ТРЪСТ. НЕ БИВА ДА СЪЩЕСТВУВА НАЦИЯ - БЕЗ ИДОЛИ ДУХОВНИ? В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПОТРЪГВАТ ТЕЖКИ ДИСКУТИЧЕСКИ ПРЕНИЯ. ДАЛИ ДА БЪДЕ ОТПУСНАТА ПОБОРНИЧЕСКА ПЕНСИЯ, НА НЕГОВАТА ЖИВА, ЗА ОПЛАКВАНЕ, МАЙЧИЦА. ПОДИР БЕЗБРОЙ ЖАЛОСТИВИ МОЛБИ, БЕЗЖАЛОСТИВО ОТХВЪРЛЯНИ ОТ ТОЗИ ВИСШ УПРАВЛЕНСКИ ОРГАН, ВЕЧНИЯТ НЕПОКОРНИК ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ СЕ ЗАСТЪПВА. ОТПУСНАТА Е НИЩОЖНА ПЕНСИЯ. ЗА ДА БЪДЕ ПОДИР ВРЕМЕ ОТНЕТА. НЯКАК МЕЖДУ ДРУГОТО, БУЛГАР-ПАЛАЧИНКИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ВЪОДУШЕВЕНО РЕШАВАТ. ВДОВИЦАТА НА ПРОГОНЕНИЯ КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕМБЕРГ; ВИДЯЛ СМЕТКАТА НА ПОСЛЕДНИТЕ ЖИВИ ВОЕВОДИ, СЪБОРИЛ КРЕПОСТ И МАНАСТИР ЗА ДА ПОСТРОИ „ЕВКСИНОГРАД“, И ОЦАПАЛ НЕЩАТА СЪС СЪРБИЯ И РУСИЯ; НАСЛЕДСТВЕНА ПОЖИЗНЕНА ПЕНСИЯ, В РАЗМЕР ПЕТДЕСЕТИНА ХИЛЯДИ НАПОЛЕОНА ГОДИШНО. ДАЛИ НЕ СЕ ИЗПЛАЩА – ВСЕ ОЩЕ!?!
.
У ДОМА, ИМЕТО НА ДЯКОНА ЛЕВСКИЯ СЕ МЪДРЕШЕ, МЕЖДУ СТРАНИЦИТЕ НА РОМАНИЗИРАН СЪПРОТИВИТЕЛЕН КОДЕКС. ПОВЕСТВУВАЩ НЕГОВОТО ЖИТИЕ-БИТИЕ БАЛКАНСКОЕ. КНИГАТА, С МЕКИ ВОЕННОВРЕМЕННИ КОРИЦИ, СТОЕШЕ НА ТИТИК В СЕМЕЙНАТА БИБЛИОТЕКА; ВЪЗГЛАВКА И ДЮШЕК; НА СЕМЕЙНОТО ПИРИНЧЕНО ЛЕГЛО. С ПРЕДВИДЛИВО ОТСТРАНЕНИ „СРАМНИ“ СТРАНИЦИ, ЗА МЪЖЕСТВЕНА КОМИТСКА НОЩ С МОНАХИНЯ, ЗАД ЗАКЛЮЧЕНИ ПОРТИ, НА ЦЕЛОМЪДРЕН МОНАСТИР. (НЕ БИЛО ЧЕТИВО,ЗА ПОДРАСТВАЩИ!?!) РОМАНЪТ; ПРЕПРОЧИТАН ГЛАСНО ОТ МАЙКИ, БАЩИ И БАБИ; ПРИЕМАЩИ АВТОРОВИТЕ ФАНТАЗИИ И ЗАКАЧКИ ЗА ПЪРВА ПРОБА ИСТОРИ-ЧЕСКА ИСТИНА; И ДНЕС СИ Е СЕМЕЙНА СКЪПОЦЕННОСТ. ДЯДОВЦИ; ДА ПОТВЪРДЯТ ИЛИ ОТХВЪРЛЯТ; НЯМАШЕ. ПОГИНАЛИ, В БЕЗКРАЙНИТЕ БРАТОУБИЙСТВЕНИ БАЛКАН-СКИ ВОЙНИ. КИПНАЛИ НЕЗАБАВНО ПОДИР ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. С ОСНОВНА ЦЕЛ КОМИТАДЖИЛЪКЪТ ДА СЕ ДОИЗЧИСТИ. - В КОРЕН. ПО ПРАЗНИЦИ, ТОВА ОРЪФАНО ЕВАНГЕЛИЕ НА ПРОТЕСТА, СЕ ПОЯВЯВАШЕ НА БЯЛ СВЯТ. ИКОНОМИСА-НИТЕ СТРАНИЦИ ИЗЛИЗАХА НАЯВЕ. И РАЗГОВОРИТЕ, ОКОЛО ПЕТРОЛНА ЛАМПА, ЗАПОЧВАХА. ВСЕ ПО-ЧЕСТО НЯМАШЕ ТОК. ВЕЧЕ БЯХМЕ ЕДИННА СОЦИАЛИС-ТИЧЕСКА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА. ПЕРСПЕКТИВИТЕ БЯХА ВРАГОУНИЩОЖИТЕЛНИ, А ПЕТРОЛЪТ БЕ ЕВТИН И ЧИСТ. ЩОМ СЕ ЧУЕШЕ ТОВА ВОИСТИНА СВЯТО ИМЕ, БАБА АННА ТЪРПАНСКА, ПРИПАДАШЕ ПРЕД ДИМЯЩОТО КАНДИЛО НА КОЛЕНЕ. И, РАЗБЪБРЯШЕ ЕДНА И СЪЩА, НАРОДНА ПРИКАЗКА:

Един престъпник, бил качен на Бесило - през Турско. . Попитали го - за Последно Негово Желание. . Престъпникът пожелал да целуне Своята Свята Майчица.
И, преди да увисне на Бесилото – Й отхапал Езика.

ПОСЛЕ, БАБА ОТНОВО ПРИПАДАШЕ НА КОЛЕНЕ, ПРЕД ИКОНА И КАНДИЛО.

НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ПИТАМ. БАБА АННА ТЪРПАНСКА, КАКВО ТОЛКОВА МНОГО ИМАШЕ ДА ДОВЕРЯВА НА ГОСПОД-БОГ? НО, ЧОВЕК НИКОГА НЕ ЗНАЕ. . НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА НЕ ЗНАЕ ...
Revized 30.07.201`5.

Like   Comment   Share

СЪРЦЕ, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
Illustration: (C) 2015 - Mitko Jalezarov

СЪРЦЕ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В НАЧАЛОТО НА ПЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ДВОРЕЦЪТ НА РЕЖИНА МАРИЯ, КРАЙ БАЛЧИК, БЕ ВСЕ ОЩЕ ПОД РУМЪНСКА ОПЕКА. ПА, ОТКРИТ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ, ОТ СЛЯПО И САКАТО.

ПИОНЕРСКА РЪКОВОДИТЕЛКА - АКТИВИСТКА, ЕДНА ОТ ЗНАМЕНИТИТЕ КРАСА-ВИЦИ НА БЕЛОГРАД, НИ ПОДБРА. КАМИОН ПЛАТЕЖОСПОСОБНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ. (АВТОБУСИТЕ БЯХА РЯДКОСТ.) ДА РАЗГЛЕДАМЕ И КОНФЕРИРАМЕ, („ДОКЛАДВАМЕ“), ВСРЕД КАКЪВ „НЕЗАКОНЕН ПРОТИВОНАРОДЕН ЛУКС“, СА ЖИВЕЛИ РУМЪНСКИТЕ КРАЛЕ И КРАЛИЦИ. ЧЕ, И НАШИТЕ - В ДОБАВЪК.

КАМИОНЪТ СПРЯ В ДВОРА НА ДВОРЕЦА. ВСИЧКИ СЕ РАЗБЯГАХМЕ ГДЕ ÒКО ВИДИ. ЗАЕДНО С ЕДИН СЪУЧЕНИК, ПОПАДНАХМЕ В НЕГОЛЯМА КАМЕННА ЗАЛА, С ОГРОМНА МРАМОРНА МАСА. ПРЕД МАСАТА – ВАРАКОСАН СТОЛ С ВИСОКА ОБЛЕГАЛКА. ВЪРХУ МАСАТА – ПОЗЛАТЕНА КУТИЯ С ПРОЗРАЧЕН ПОХЛУПАК.

ПОНАДИГНАХМЕ СЕ НА ПРЪСТИ. ПОД ПОХЛУПАКА, ВЪРХУ СНЕЖНОБЯЛА КОПРИНЕНА ПОДПЛАТА, ЕДВА-ЕДВА ПОТРЕПВАШЕ ЕДНО ИСТИНСКО ЧОВЕШКО СЪРЦЕ. ЗАМРЪЗНАХМЕ ОМАГЬОСАНИ, ОТ ТОЗИ ЕДВА ДОЛОВИМ ТУПТЕЖ НА СЪРЦЕ, ПОД СИЯНИЕТО НА ЗЛАТÒ, НАСИПАНО В КУТИЯ ОТ КРИСТАЛ.

ДОТИЧА УРЕДНИЧКАТА - АБСОЛЮТНО БЯСНА. ЗАПИТАХМЕ, КАК ТАКА – СЪРЦЕ? ДА НЕ СА УБИЛИ НЯКОЙ?
УРЕДНИЧКАТА СЕ ИЗСМЯ САТАНИНСКИ. НАСТАНИ СЕ УДОБНО, ВЪРХУ ВЕЛИЧЕСТВЕНИЯ СТОЛ. ПОЕ ДЪЛБОКО ДЪХ. И ЯРОСТНО ИЗРЕЧЕ. – ТОВА НЕЩО – ТУК?! - Е ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО! МАРШ ! И НИ ПРОГОНИ, С БЕЗБРОЙ РУГАТНИ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ. .
ВИЖДАЛ СЪМ СЪРЦА ВСЯКАКВИ – ВЕЧЕ. . ОПИТАЛ СЪМ ИМ МЕДА – НЯКОГА. . ПРОБВАМ ИМ ЖИЛОТО – ЕЖЕДНЕВНО. . НО, СЪРЦЕ В КУТИЯ ОТ ЗЛАТО, КОЕТО САМОТНО ДА ПОТРЕПВА ПОД КРИСТАЛЕН ПОХЛУПАК, ПРОСТЕТЕ, НЕ СЪМ СРЕЩАЛ ПОВТОРНО. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА – ДА СЕ НАДЯВАМ.
Revised - 30.07.2015.

ТРОН, РАЗКАЗ, ХЕМИ ВАРНАЛИУС

(c) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV - HEMY
Illustration (C) 2015 - Mitko Jelezarov
ТРОН
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЕСЪМНЕНО ВСЕКИ ДВОРЕЦ КРИЕ БЕЗБРОЙ ТАЙНИ. ДВОРЦИ И РЕЗИДЕНЦИИ, ЗА ТОВА СЕ И СЪЗДАВАТ. ЗА ДА УКРИВАТ ТАЙНИ. ТАКА СТОЯТ НЕЩАТА, И, С ОГРАБЕНИЯ ДО ШУШКА ДВОРЕЦ КРАЙ БАЛЧИК. КЪДЕТО ЧЕСТО СЕ ОТБИВАМ, ЗА ДА БРОДЯ В РАЗМИСЪЛ И САМОТА.

ТУК „МАКДОНАЛДС“ ОТСЪСТВА, ГОСТБИТЕ СА ПОЧТИ ИСТИНСКИ, А БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА СМАЙВАЩА. НО ЖЕЛЕЗНИЯ МОСТИК, НА КОЙТО НЯКОГА Е АКОСТИРАЛА ЯХТАТА НА РЕЖИНА МАРИЯ, Е ЗАВИНАГИ ИЗКОРЕНЕН. КАКВА ЛИ Е СЪДБАТА НА НЕЙНАТА ЯХТА? КАКВА ЛИ СЪДБАТА НА НЕЙНАТА СПАСЕНА ДЪЩЕРЯ? В КРАЯТ НА ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ОТМИНАЛИЯ ВЕК, СПАСИТЕЛЯТ БЕ ВСЕ ОЩЕ ЖИВ, ХУБАВ, ХАРЕСВАН ОТ КВАРТАЛНИТЕ КОКОНИ. МАКАР В ШАЛВАРИ И ЧАЛМА.

ПРИ ЕДНА СВОЯ ОБИКОЛКА, ОТКРИХ ДРЕВНА КАМЕННА СКАМЕЙКА. А ЗАД НЕЯ – ВСРЕД ХРАСТАЛАЦИ, УМЕЛО УКРИТО СКРИВАЛИЩЕ С КАМЕНЕН ТРОН. ВЪВ ВРЕМЕНА НА ХИПЕР-СКАЙ-КОМУНИКАЦИИ ПОДОБНА СИСТЕМА, ЗА НАБЛЮДЕНИЕ, ИЗГЛЕЖДА СМЕХОТВОРНА. НИКАК НЕ СА СМЕШНИ ОБАЧЕ, БЕЗСМИСЛЕНО ЗАТРИТИТЕ ГРОБОВЕ НА ЧУЖДЕСТРАНЦИ-ПОСЛАНИЦИ, В ГРОБИЩЕТО НА ДВОРЕЦА, ТОКУ НАД МОРЕТО. В НАШЕ ВРЕМЕ КОНВЕРТИРАНО, В БЕЗОБИДНА ГРАДИНКА ЗА ПОСМЕШИЩЕ. БОЖЕ-ГОСПОДИ ВСЕВИШНИЙ, КАТО НЕ МОЖЕМ ДА ВИЖДАМЕ – КОЕ ПРАВИ ДА СЕ НАПЪВАМЕ ДА НЕНАВИЖДАМЕ?

ПОИСКАХ ДА СЕ ИЗКАЧА, ДА ПОСЕДНА НА ТОЗИ ПРЕДВИДЛИВО УКРИТ КРАЛСКИ ТРОН, В АКУСТИЧЕСКА ХРАЛУПА. БЕШЕ ЗАЕТО. СРЕД БЯЛ ДЕН ДВАМА МЛАДИ 'УБАВО СИ СЕ ЛЮБЕХА.
ДАЛИ СИ ДАВАХА СМЕТКА!?!
The End - 30.07.2015.

Like   Comment

ГАЛЬОТА, разказ, Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ГАЛЬОТА

БЯХ НА ЦЕЛИ ОСЕМ ГОДИНИ, (1945.!?!), А ПАПÀ ЕДВА СЕ БЕ ЗАВЪРНАЛ ОТ ВОЙНА, КОГАТО У ДОМА ПРИТРОПА ОБЩИНСКАТА ГАЛЬОТА. КАРУЦА-КАТАФАЛКА С ДВА ВРАНИ КОНЯ. РАЗНАСЯЩА ИЗ БЕЛОГРАД БОЛНИ, УМИРАЮЩИ И МЪРТЪВЦИ. БИЛ СЪМ БОЛЕН ОТ СКАРЛАТИНА, КАЗА ПРИДРУЖАВАЩОТО ЛИЦЕ. КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, В УНИФОРМА ПОД БЯЛАТА ПРЕСТИЛКА. . (А - АЗ, МАМАН И ПАПА – ДА НЕ ЗНАЕМ!?!)

МАМАН ТУРИ ТЕСТЕ БАНКНОТИ В ПАЗВА, СКОКНА ПРИ МЕН В ГАЛЬОТАТА. ПРЕКАРАХМЕ В КИЛИЯ-ИЗОЛАТОР ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ДНИ. А АЗ - ВСЕ ПАК - НЕ СЕ РАЗБОЛЯХ. ПАРИТЕ БЯХА СВЪРШИЛИ, ПРОГОНИХА МАМАН.

БЯХ ПРЕХВЪРЛЕН В ОБЩО ОТДЕЛЕНИЕ, С БЕЗБРОЙ ЛЕГЛА. ПО КОИТО БЕЛОГРАДСКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ; ВСРЕД СЪМНИТЕЛНА БОЛНИЧНА ЧИСТОТА И ХЛЕБАРКИ С ГОЛЕМИНАТА НА ПАТКАНИ; ПИШЕХА СПОМЕНИ, РЕШАВАХА МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ, ИГРАЕХА ДАМА, ДОМИНО И ШАХ. И, МОЖЕБИ МЕЧТАЕХА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ ПИТАТ – БОЛНИ ЛИ СА – ИЛИ НЕ.. НЯМАШЕ КАК. СЛЕДВАШЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО , И АЗ, ДА ЗАБОЛЕЯ. ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ ДНИ.

ЕДВА, КАТО СЕ ЗАВЪРНАХ ОТНОВО В КЛАС РАЗБРАХ, КАКВА МИ БИЛА БОЛЕСТТА.
- ЖОЖО, - ВРЕСНА КЛАСНАТА УЧИТЕЛКА ПО ВСИЧКО, - ПОВЕЧЕ ДА НЕ ИДВАШ С ТЕЗИ КЪСИ ФАШИСТКИ; КАТО НА ЦАРЧЕТО; ПАНТАЛОНКИ. ТО ВЕЧЕ НЕ НИ Е ЦАР.

БЯХ КАРАЛ ДЕТСКА ГРАДИНА ПРИ ДОЙЧЕШУЛЕ, ОСНОВАНО 1922.., ИЗРАВНЕНО СЪС ЗЕМЯТА 2012.. (ВСЕ ОЩЕ МИ СЕ ПИШЕ ГРЯХ.)

СЕГА, ПОДИР ТОЛКОВА МНОГО КАКВИ ЛИ НЕ ГОДИНИ, СИ СЕ СЕЩАМ. КАК МАЙКИТЕ ОТ МАХАЛАТА ДО „БАНЯ ВЕРГИЕВ“ В БЕЛОГРАД, ВЗЕМАХА ТЕРТИП – КАК ДА ОБЛИЧАТ СВОИТЕ ДЕЦА, ОТ ПОПУЛЯРНИТЕ ПОРТРЕТИ НА СИМЕОНЧО. ВИСЯЩИ ПО СТЕНИ НА УЧИЛИЩА, БАКАЛНИЦИ И КРЪЧМИ. ПОПУЛЯРИЗИРАНИ В ДОМАКИНСКИ СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ.

ПРИ ПРОУЧВАТЕЛНОТО ПОСЕЩЕНИЕ НА КЛАСНАТА РЪКОВОДИТЕЛКА; МОЯ ВТОРА МАЙЧИЦА СЪГЛАСНО ВИЖДАНИЯТА НА МАМÀН; ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ ОТБЛИЗО С ХÀЛА НА СВОИТЕ ПОДОПЕЧНИ - БЪДЕЩИ НЕУМОРНИ СТРОИТЕЛИ НА СОЦИАЛИЗМА, С ИЗНЕНАДА УСТАНОВИЛА, ЧЕ СЕМЕЙСТВОТО НА КВАРТАЛНИЯ ПÀУПЕР ПРИТЕЖАВА НЕ САМО БУДИЛНИК, НЕ САМО ВЕЛОСИПЕД, НО И – ПРЕДСТАВЕТЕ СИ!?! - ВСЕВЪЛНОВ РАДИОАПАРАТ „LUMOPHON”. НИМА НЕ Е ПОДОЗРИТЕЛНО?



VARNA OLD-MAN - FOR PORTNICH-MAYOR!?!

МАСУР, РАЗКАЗ, БОГОМИЛ К. АВРАМОВ

(C) 2000 - Bogomilo Kosstoff AVRAMOV-HEMY

(c) 2015 - Mitko Jelezarov - illustration

М А С У Р

разказ

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; НАВИТО В МАСУР, ПРЕЩИПАНО С МЕТАЛИЧЕСКА ЩИПКА; Е ОТ СЪВСЕМ НОВИ ВРЕМЕНА. НАРЕЖДАНЕ, КОЕТО НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА МИ ИЗПЛАТИ. КАК ДА Е. ПО-СЪЩЕСТВЕНО Е, ДА ВИ РАЗКАЖА, ЗАЩО И КАК. .

БЯХ ОБНАРОДВАЛ КНИГА ЗА ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ, И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК. В КНИГАТА СЕ ПРЕПЛИТАХА И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВЪРШАТ ТОВА, ДРЕВНИ МОРСКИ ЛЕГЕНДИ, ЗАЕДНО С ОТГЛАС ОТ СЪВРЕМЕННИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. ОЩЕ Я ИМА ПО КНИЖАРНИЦИТЕ. КОЙ ЛИ - ЩЕ ДА Я КУПИ! ПУКА МУ НА НАРОДА ЗА ЕКОЛОГИЯТА НА БЕЛОГРАД, ЧЕРНО МОРЕ И СВЕТОВНИЯ ОКЕАН В ДОБАВЪК.

ТРЪГНАХ ДА РАЗПРОСТРАНЯВАМ КНИГАТА ДИРЕКТНО. ОТ ЧИТАЛИЩЕ НА ЧИТАЛИЩЕ. ОТ БИБЛИОТЕКА В БИБЛИОТЕКА. ДОКАТО ПИСАХ КНИГИ, ТАКА И НЕ УСПЯХ ДА ВЗЕМА ШОФЬОРСКА КНИЖКА. ДАДОХА НА ВСИЧКИ. НА МЕНЕ - НЕ. ГЛЕДАЛИ МЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА, КАК СЕ ПЕНЯ СЪС СТИХОВЕ, ВМЕСТО ДА БИЧА ЧАЛГА. ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗАКУСКИТЕ КОИТО КОНСУМИРАМ ЕПИЗОДИЧНО СЕ ОКАЗАХА ТОЛКОВА ТЪНКИ, ЧЕ НЕ УСПЯХ ДА ЗАДЕЛЯ ОТ ТЯХ ЗА ЛЕКА КОЛА. БЕЗУСЛОВНО ВСИЧКИ КАСОВИ ФИШОВЕ ГРИЖЛИВО, СЪБИРАМ. ЛЕСНО Е, ДА ЗАПОЧНАТ ДАНЪЧНИ ПРОВЕРКИ. В СЛУЧАЯТ – КАТО КАК НЕ СЪМ НЕЗАКОННО ЗАБОГАТЯЛ? ЧОВЕК НА ГОДИНИ, БУХАМ ЛИ БУХАМ ПЕШАЧКА. ХУБАВО ОБЛИВАН С УЛИЧНА ПОМИЯ ОТ ЛЪСКАВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, НА ВСЕВЪЗМОЖНИ МУТРИ (РИСКОВЕ НА ЗАНАЯТА!).

ТОЗИ ТЪЖЕН ЛИ ТЪЖЕН ПОНЕДЕЛНИЧЕН ДЕН, В ПРИРОДНАТА ОКОЛНА
СРЕДА, НЕЩО ОТНОВО СЕ БЕ ОМАЧКАЛО. ТОВА УСЕЩАШЕ НАЙ-ВЕЧЕ МОЯТА
БЕДНА, ЗАДЪХАНА, ВЛАЧЕЩА СЕ ПО ТРОТОАРИТЕ НА БЕЛОГРАД, НЕПОКОРНА
ИЗМЪЧЕНА ДУША. (КНИГАТА МИ ГО ДОКАЗВА!) ОТ КАФЕНЕ ДО ЧИТАЛИЩЕ. ОТ
ЧИТАЛИЩЕ ДО УЧИЛИЩЕ. И ОТНОВО. ДО ОБЕД НЕ УСПЯХ ДА ПРОДАМ НИТО ЕДНА БРОЙКА. НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ЕДНА ОЧАРОВАТЕЛНА ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОРКА ПОЧТИ МЕ
КАНДАРДИСА. ЩО НЕ ВЗЕМА ДА Й ПОДАРЯ ДЕСЕТИНА БРОЯ С АВТОГРАФ. ДА
ГИ ПРОДАДЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В ИНТЕРЕС НА РОДИТЕЛ-УЧИТЕЛСКОТО
НАСТОЯТЕЛСТВО. С КОЕТО ПРЕДСТОИ РОДИТЕЛСКО-УЧИТЕЛСКИ БАНКЕТ, В ЧАЛГОТЕКА НА БАЩАТА НА ОТЛИЧНИК. БЕ ВЪЗХИТИТЕЛНА КРАСАВИЦА, С МАНИКЮР, ДВЕ ДИПЛОМИ И ДОКТОРАТ. ОВРЕМЕ СЕ ОПОМНИХ. ГРАБНАХ ТЕЖКАТА ЧАНТА С МОИТЕ КНИГИ.
ХУКНАХ ПРЕЗ ГЛАВА, КРЯСКАЙКИ ДИВО. .
- ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ, ХОРА - А – А! !
НО, УЛИЧНИЯТ ШУМ БЕ ДОТАМ ОГЛУШИТЕЛЕН, ЧЕ НЕ ВЯРВАМ НЯКОЙ ДА
Е ЧУЛ, РАЗБРАЛ И ПОВЯРВАЛ.

РАЗКОШНИТЕ ДИРЕКТОРСКИ КАБИНЕТИ СЕ ОКАЗАХА ПЪЛНИ, С ЛЕДЕНИ СЪРЦА. ЧИТАЛИЩАТА ЗАНЕМАРЕНИ И БЕЗЖИЗНЕНИ. БИБЛИОТЕКАРКИТЕ - ДО ЕДНА ПИШЕЩИ, ЧАК ПУБЛИКУВАЩИ. КЪМ КРАЯТ НА РАБОТНИЯ ДЕН, ИЗПЛЕЗИЛ ЕЗИК ОТ УМОРА, ДОСТИГНАХ УЧИЛИЩЕ СЪБРАЛО ПОД ЕДИН ПОКРИВ НАДЕЖДИ ЗА НАСТОЯЩИ ПРИМИРЕНИЯ И БЪДЕЩИ ПРОТИВОРЕЧИЯ. КАТАЛЯСАЛ, ПАДНАХ В ЕДИН ФОТЬОЙЛ, ПА ЗАСПАХ.

ПО ЕДНО ВРЕМЕ УСЕЩАМ - НЯКОЙ НЕЖНО-НЕЖНО МЕ ПОДРИТВА.
ОТВОРИХ ЕДНО ОКО - ПОДИР ТОВА ВТОРО. БЕ ЕДЪР НЕСЛОМИМ БОДИГАРД.
- ТУК НЕ СЕ СПИ!
- АМИ, КЪДЕ БЕ, МОРСКИ?
- ЗАД ПОРТИЕРНАТА ИМА КАЮТА.
ВЛЯЗОХМЕ В НЕГОВАТА СУХОЗЕМНА КАЮТА. ПОБЪБРИХМЕ. ОБСЪДИХМЕ ПОЛИТИКАТА И ЖИВОТА. НАПЪЛНО ЗАКОННО, ПО ПРАВИЛНИК И ЗАПОВЕД, МИ ВЗЕМА
НОМЕРА НА ЛИЧНАТА КАРТА. ЧУКНА С ПРЪСТ ПО ИЗКУСТВЕНОТО МИ ЧЕНЕ, ЧЕ
И В ЧАНТАТА УСПЯ, И НАДНИКНА. НЕ ПОМНЯ ДА Е ПРЕБЪРКВАЛ ДЖЕБОВЕ, НО ЛУЛАТА МИ ИЗЧЕЗНА. ПЕЧЕН ЧОВЕК - НЯМА ЩО. НЯКОГА БИЛ ГОЛЯМО НЕЩО - ЕДВА ЛИ НЕ АДМИРАЛ. СЕГА - БОДИГАРД - НО ОТ СОЙ И КЛАСА.
- ПФУ! - ОТСЕЧЕ, РАЗЛИСТВАЙКИ МОИТЕ ПИСАНИЯ. - КНИГИ! КОЙ ЧЕТЕ ДНЕС, БЕ ЧОВЕК! ЖИВ ЛИ СИ, ИЛИ НА ЖИВ СЕ ПРАВИШ?
ДРЕМЕХМЕ И ДРЪНКАХМЕ. ДРЪНКАХМЕ, И СЕ ПРАВЕХМЕ НА ПОЗНАТИ.

ТОГАВА, ГОСПОЖА ДИРЕКТОРКАТА СЕ ЯВИ. ПОКАНИ МЕ В ПРЕДВЕРИЕТО НА СВОЯТ РАБОТЕН КАБИНЕТ. (ПО-НАВЪТРЕ НЕ ПОСМЯХ!) БЕ ПЪЛНО С ФИКУС И МУШКАТО. ДОКАТО СЕ ОРИЕНТИРА КЪДЕ ДА МЕ НАСТАНИ, НЕБЕТО СМРАЧИ. ТРЕСНА ГРЪМ. ТРЪСНА ЛЕК ЗЕМЕТРЪС.
- КАКВО Е ТОВА? - ЗАПИТА МИЛАТА СПРЕТНАТА ЖЕНА. . - БОМБАДЖИИ, КОЛКО ЩЕШ, - ОТВЪРНАХ ВЪЗМОЖНО НАЙ-КОМПЕТЕНТНО, ДОКАТО ВАДЕХ КОЧАНА С ФАКТУРИ. - ИМА ГИ, И НА НЕБЕТО.
ЖЕНАТА МЕ ИЗГЛЕДА ПОДОЗРИТЕЛНО. ПРЕЛИСТИ КНИГАТА. РАЗТЪРСИ КЪДРИЦИ. СВИ РАМЕНЕ. НЕ СЪМ ИЗГЛЕЖДАЛ ЕКОЛОГ, КОЛКОТО ДА МИ Е МЪЧНО. ПО-СКОРО СЪМ
ИМАЛ ВИД НА ПОЕТ ПРОСПАЛ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ, ЗА СМЕТКА СПЕСТЯВАНИЯТА НА БАЩА СИ. БИ МОГЛА ДА ЗАКУПИ ДВЕ КНИГИ НА ЦЕНАТА НА ЕДНА. ДА СЛЯЗА В КАСАТА, ЗА ДА СИ ПОЛУЧА ПАРИТЕ. В ТОЗИ МОМЕНТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ДИРЕКТЕН МАРКЕТИНГ, ВРАТАТА НА ДИРЕКТОРСКИЯ КАБИНЕТ СЕ РАЗТВОРИ. НАХЛУ ПРЕБЛЕДНЯЛА МЛАДЕЕЩА УЧИТЕЛКА.
- ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, - ЗАНАРЕЖДА НА ПРЕСЕКУЛКИ, - В ЧАС ПО ЕКО … В ЧАС ПО ЕКО … ПАДНА ГРЪМ …
ДИРЕКТОРКАТА МЕ ИЗГЛЕДА ПОДОЗРИТЕЛНО. СЯКАШ АЗ БЯХ ПУСНАЛ БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРЪМ.
- А ИМЕННО? БЪДЕТЕ КРАТКА – МАРКЕТИНГУВАМЕ.
- АМИ, - ЗАПЕЛТЕЧИ ОТНОВО ЖЕНАТА, А АЗ Й НАЛЯХ ЧАША ВОДА, - ДОКАТО СИ ВОДЯ НАЙ-ПРИМЕРНО ЧАСА; СЪГЛАСНО ВАШИТЕ ИЗИСКВАНИЯ И ТЕЗИ НА ОТДЕЛА, ПО ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В ИНСТРУКЦИИТЕ НА МОН, СЛЕДВАЙКИ КТ; ПРЕЗ ОТВОРЕНИЯ ПРОЗОРЕЦ ИЗНЕНАДВАЩО - ПРА - А - АС! - ТРЕСНА ГРЪМ.
- КАКВО - О – О?
- ТРЕСНА ГРЪМ, - ПРОДЪЛЖИ БЕДНАТА ИЗПЛАШЕНА ЖЕНА. - НА ДЕЦАТА КОСИТЕ ИМ ЩРЪКНАХА КЪМ ТАВАНА! … ПРА - А – АС! … НЕЩО СВЕТЛО ПРЕХВРЪКНА! К - Ю - Ю – Т! ДА - А – АН! ПРАВО В ЧЕРНАТА ДЪСКА. А ТАМ ВИСИ ОТВОРЕНА ОНАЗИ НАЙ-НОВА ПЛАСТМАСОВА КАРТА, - ЖЕНАТА РАЗМАХА В РЪЦЕ НАВИТА ГЕОГРАФСКА КАРТА, ОТ КОЯТО СЕ ВИЕШЕ ТЪНКА СТРУЙКА ДИМ, - ГДЕТО ОТ ЕКСКУРЗИЯТА ПО ЛИНИЯ НА ЧЕРВЕН ПОЛУМЕСЕЦ И ЗЕЛЕН КРЪСТ, ПРЕЗ ГРАНИЦАТА ЕЗВА ПРЕКАРАХМЕ, КОГАТО НИ ЗАДЪРЖА ГРАНИЧНИЯ КОНТРОЛ, ЗА НЕЗАКОННА ТЪРГОВИЯ С ПОРНОГРАФСКИ ПОСОБИЯ И ХАЗАРТ ...
- Я, ОТВОРИ КАРТАТА!
УЧИТЕЛКАТА ОПЕЧАЛЕНО ВЪЗДЪХНА. РАЗГЪНА НАВИТАТА ГЕОГРАФСКА
КАРТА. НА МЯСТОТО НА ДРЕВНИЯ СЛАВЕН БЕЛОГРАД, ЛИЧЕШЕ ХУБАВО ОБГОРЯЛА ДУПКА. НАДПИСЪТ СЕ МЪДРЕШЕ, ТЕЖИЧКО ОПУШЕН:

"ЕКОЛОГИЧНА КАРТА - ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА".

ПОБЪРЗАХ ДА СЛЯЗА ПРИ КАСИЕРКАТА. КЪДЕТО УЧТИВО МЕ
УВЕДОМИХА, ЧЕ ЩЕ МИ БЪДЕ ПЛАТЕНО НА ДВА ТРАНША ПО БАНКОВ ПЪТ.
СВИХ РАМЕНЕ. ВСЕ ЕДНО, ДА ЧАКАШ ПИСМО ОТ УМРЯЛ.

The End

THE VOICE OF THE FAR AWAY PASSED TIME, short story, Hemy VARNALIUS I CORMORANIUS

(C) Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ГЛАСЪТ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ


ПРЕДИ ГОДИНИ, (КОЛКО ОТДАВНА БЕ ТОВА!), СЪДБАТА СЕ СМИЛИ НАД МЕНЕ; СУХОПЪТНИЯ ЧЕРВЕЙ, БЕДНИЯТ ПОЕТ, НЕПРОКОПСАЛИЯ КОНЦЕПЦИОНИСТ, ИНАЧЕ КАЗАНО – ОБИКНОВЕН КОРАБЕН РУНДУК; СЕ НАЛОЖИ ДА МОРЕПЛАВАМ. СЪДБАТА СЕ БЕ СМИЛИЛА. И АЗ, С БОЖИЯ ПОМОЩ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ОНЗИ ГДЕ ДЪРЖИ ГРЪМОТЕВИЦИ В РЪЦЕ, ПОТЕГЛИХ В ЗАДГРАНИЧНА КОМАНДИРОВКА. НА БОРДА НА СТАРОМОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН СПАСИТЕЛ, МОТОРНИЯТ ВЛЕКАЧ “ХАРПУН”. КОРАБ, НЕПРИГОДЕН ЗА ПРИСТАНИЩНИ МАНЕВРИ. И, ПОРАДИ ТОВА, “ВЛЕКАЧ-СПАСИТЕЛ ОБЩА УПОТРЕБА”. ВСИЧКО СТАНА ТАКА БЪРЗО, А ПАРИТЕ В ДЖЕБ БЯХА ТАКА МАЛКО, ЧЕ НЕ ОСТАВАШЕ ДА НАПРАВЯ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА КУПЯ НЯКОЛКО ЧЕРНО-БЕЛИ ФИЛМЧЕТА, ФОТОАПАРАТ “СМЯНА-8”, И БУТИЛКА-ДВЕ КОНЯК “ПЛИСКА”. НЕ БЯХ ПЪТУВАЛ ПО МОРЕ. НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ПРОСТОВАТИТЕ ХОРИЦА В НЕГО, СА В ОНЗИ ПОСТОЯНЕН ПРЕХОД, ЕДВА НАПОСЛЕДЪК ВЪЗПРИЕТ ОТ РОЯК ПИШМАН-ПОЛИТИЦИ, В ТЯХНАТА ГЛОБАЛНА ВСЕБАЛАМОСВАЩА СТРАТЕГИЯ. ТОВА ДОКРАЙ ТОЛЕРАНТНО МОРЕПЛАВАЩО ПЛЕМЕ, ПО СЪЩЕСТВО Е,В НЕПРЕСТАНЕН В ПРЕХОД. НЕ САМО ОТ ПРИСТАНИЩЕ В ПРИСТАНИЩЕ. НО И – ОТ ДУШЕВНОСТ В ДУШЕВНОСТ. МАКАР ПРЕЗ НЕПОСИЛЕН БАЧ И АЛКОХОЛИ. ТУРИХ ЗА КУРАЖ БРЪСНАЧА НА ДЯДО НИКОЛАЙ В ДЖЕБ. И, ПРЕКРАЧИХ НИСКИЯ БОРД НА ВЛЕКАЧА.

КАПИТАНЪТ НЕДОВОЛНО ИЗСУМТЯ, ПА СЕ ВТУРНА В САЛЕТА ДА УКРЕПВА СИМВОЛИЧНАТА СТЕННА СКУЛПТУРА – КАПИТАН С ЛУЛА И МАЙМУНКА НА РАМО, ДОКАТО СЕ КРЪСТИ ПРЕД ИКОНАТА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ МОРЕСПАСИТЕЛ. НАЧАЛСТВОТО ПОМРЪДНА ШЕГОВИТО МУСТАЧКИ. ПОСОЧИХА МИ КАБИНА ПОД ВОДОЛИНИЯТА, ИЗПЪЛНЕНА С ПЛАКАТИ ОТ ПОРНОСПИСАНИЯ. ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЗАПРЕТЕНИ СЪС ЗАКОН. МОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЕ ТАКА БОГАТО НА ЕДИНСТВЕНА ИДЕОЛОГИЯ, ЧЕ ОСВЕН ПРОФАНАТОРСКИ БАЧ, НЕ ПРЕДВИЖДАШЕ РАЗСЪБЛЕЧЕНИ МАЦКИ. ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА БАНАЛНО ПЪТУВАНЕ, ОТ ДРЕВЕН БЕЛОГРАД, ПРЕЗ НОЩНОТО ЧЕРНО МОРЕ, БОСФОРА, ДАРДАНЕЛИТЕ И АДРИАТИКА ДО ВЕКОВНИЯ СПЛИТ, НАЧАЛСТВОТО НАСМЕШЛИВО МЪРДАШЕ МУСТАЧКИ. ИЗТЪКВАЙКИ, ЧЕ БЕЗ ДА Е СЕРТИФИЦИРАН МОРЯК, Е ОМОРЯЧИЛ МНОЗИНА. БЯХА ВРЕМЕНА, НА КАРАКАПИТАНИ И КАРАНАЧАЛСТВА. И, АКО НЕ БЯХ В КУХНЯТА ДА ЧИСТЯ КАРТОФИ, СЕ ОКАЗВАХ В НЕГОВАТА КАЮТА, ПРЕД ПАРАХОДНАТА ПИШЕЩА МАШИНА. КЪДЕТО ЗАПИСВАХ - НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ЩЕ БЪДА РАЗБРАН ПРАВИЛНО - ПАРТИЗАНСКИ ГЕРОИЗАЦИИ. ЕДВА ПЕТДЕСЕТИНАГОДИШЕН, ШЕФЪТ БЪЛВАШЕ СПОМЕН ПОДИР СПОМЕН. ДАЛИ УСЕЩАШЕ, ЧЕ СИ ОТИВА, ЗАЕДНО СЪС СВОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА?


СПОМЕНИТЕ: БЕ ЗНОЙНОТО ЛЯТО НА 1942-РА. НАД БЕЛОГРАД НИСКО ПРЕЛЕТЯ ”МЕСЕРШМИД”. ВСИЧКИ ЗАЛЕГНАХМЕ ПОД МАСИТЕ В „ГРОЗД“. РАЗБРАХ, ЧЕ Е ЗАПОЧНАЛА ВОЙНА.
- ТАКА ЗАПОЧВАТ СПОМЕНИТЕ НА ГЕНЕРАЛ Д. Д. - ОСМЕЛИХ СЕ ДА ВМЕТНА.
- И ТОЙ - ОТ НАШ’ТО СЕЛО …
ПОНЕЧИХ ДА СЛОЖА ЗАПЕТАЙКА.
- ЩЕ СЛОЖИШ, КОГАТО СЕ РАЗПОРЕДЯ!
ПОИСКАХ ДА СЕ ВЪЗМУТЯ.
- НЯМАШ ДУМАТА! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА


СПОМЕНИТЕ:
СТОИМ СИ НИЕ В МЕХАНА “ТРАКАТА”, ПИЕМ СИ ПИТИЕ ЗАЕДНО С КАПИТАН А. П. ФРУДКИН – ТЪРСЕН ОТ ЗАКОН И МАКЕДОНСТВАЩИ, ПА КОМЕНТИРАМЕ ПОЛИТИКАТА. ГЛЕДАМ, ПО ПЪТЕКАТА ОТКЪМ “ЕВКСИНОГРАД” ИЗСКОКНА ЕДНО КУЧЕ, А ПОДИР НЕГО ЦАРЯТ. СКОКНАХ, И ВДИГНАХ ЖЕЛЕЗЕН ПРОЛЕТАРИАТСКИ СВИТ ЮМРУК.
- ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ –Я – Я! - ВИКАМ И СЕ КИСКАМ, А НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МЕ ИЗГЛЕДА-ИЗГЛЕДА, ПЛЕСНА ПО БОТУШ С БИЧ, ПЛЮНА И ОТМИНА.
- НО, ТОВА СЪС СЛЮНКАТА, Е В СПОМЕНИТЕ НА ПИСАТЕЛЯ Г. Б. …
- ТЕ, НЕ СА АВТЕНТИЧНИ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!
НЯМАШЕ КАК, ДА НЕ СВИЯ ВЪЗМУТЕНО РАМЕНЕ.
- ПОВТАРЯМ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!


ТОВА РАЗБУТВАНЕ НА СТАРИ СПОМЕНИ, НЕ МИ ХАРЕСВАШЕ. АМА, НАЛИ НЯМАХ МОРЯШКА КНИЖКА А МОРЕПЛАВАХ,(СТРИКТНО ДО БЕЗУМИЕ, БЕ ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА!),НИЩО ДРУГО НЕ МИ ОСТАВАШЕ, ОСВЕН ДА СИ ТРАЯ. ЗАД НАС МЪКНЕХМЕ НА ВЛЕК СТАРИЯТ “КОПАЛ”. НОРВЕЖКО НИТОВАНО КОРИТО, ВЗЕЛО УЧАСТИЕ В ЗНАМЕНИТИТЕ ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИ КЕРВАНИ С ЛЕНД-ЛЕНЗ ЗА СЪВЕТСКА РУСИЯ. ВЪЖЕТО БЕ ДЪЛГО ТОЧНО ШЕСТОТИН МЕТРА. ВЪЖЕТО БЕ ТЕЖКО. И, ПРОВИСВАШЕ ТОКУ НАД ВЪЛНИТЕ. ТОГАВА, НАД НЕГО СЕ ПЕРЕМЯТАХА ДИВНИ ДЕЛФИНИ. НА БОРДА НА “КОПАЛ” ИМАШЕ ДЕЖУРНА КОМАНДА С КАПИТАН, И ТРИМА РУЛЕВИ. КОМАНДАТА ОЦЕЛЯВАШЕ В БОРБА С ОСВИРЕПЕЛИ ОТ ГЛАД ПАРАХОДНИ ПЛЪХОВЕ, САМОТА, ГЛАД И МЕЧТИ ЗА ВИСОКА КОМАНДИРОВАЧНА КОРАБНА ВАЛУТА. И, КОГАТО НАЧАЛСТВОТО ЗАДРЕМВАШЕ НА СВОЯТ СТОЛ, АЗ ИЗЛИЗАХ НА КЪРМАТА, ДА БРОЯ ДЕЛФИНИ.


ПО МРЪКНАЛО КАЦНАХМЕ ПРЕД БОСФОРА. ИЗЧАКАХМЕ ЗА ДА ЛОЦМАН. И, КОГАТО ТОВА СТАНА, ПРОДЪЛЖИХМЕ НАПРЕЧНО, ПРЕЗ ГОЛЕМИЯ ДВУКОНТИНЕНТАЛЕН ГРАД. ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ЗА ПРЪВ ПЪТ ДОЛОВИХ ГЛАСЪТ НА КОРАБА.


СТОЯХ НА КЪРМАТА,РАЗГОВАРЯЙКИ ПО УКАВЕТО С КАПИТАНА НА „КОПАЛ“, ОКАЧЕН НА ВЪЖЕ ПОДИР НАС, А СЛЕД НЕГО НА ДРУГО ВЪЖЕ - ОЩЕ ЕДИН ВЛЕКАЧ. ОСВЕН ПУКАНЕ И ПРЪЩЕНЕ, В УКАВЕТО СЕ НОСЕХА РУГАТНИ ПО АДРЕС ЗАКЛИНВАЩИЯ РУЛ НА “КОПАЛ”. А КОГАТО РУГАТНИТЕ ПРЕСТАНАХА, НЯКАКЪВ НЕСДЪРЖАН ВИК, ПО-СКОРО РЕВ ОТ ПРЕВЪРТАЩА МАШИНА, НАХЛУ, РАЗТЪРСИ МЕ, НАПРАВИ ДА ПОТРЪПНА.
- МАМКА МУ! “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ!
- КАКВО – О – О?
- “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ – ОТВЪРНА АВАРИЙНИЯ КАПИТАН, И ИЗКЛЮЧИ УКАВЕТО.
НО ВИКЪТ, НЕ СЕ ПОВТОРИ, И АЗ ОТДАДОХ ВСИЧКО ТОВА НА НЯКОЙ ОТ ОНЕЗИ МНОГОБРОЙНИ ТРИКОВЕ, С КОИТО СТАРИ МОРЯЦИ СМАЙВАТ СУХОПЪТНИ НОВАЦИ.


НЯКЪДЕ КЪМ КОРФУ, НАД ДВАТА КОРАБА ОТНОВО ПРОЗВУЧА ДЪЛБОК И СТРАШЕН, СИЛЕН И ЯСЕН, ГРЪМЪК ПОЧТИ ЧОВЕШКИ СТОН. ИЗСКОКНАХ НАВЪН. НОСЪТ НА “КОПАЛ” СЕ БЕ НАДВЕСИЛ НАД “ХАРПУН”, И – ОЩЕ МАЛКО – ДА НИ СРИНЕ. КАПИТАНЪТ СЕ РАЗВИКА. ПРИБАВИ ХОД. ВЪЖЕТО СЕ ОПЪНА. РАБОТАТА СТАНА. НО, ТОЗИ СТРАНЕН СТОН ПРОДЪЛЖИ ДА ЗВУЧИ ЧАК ДО САМИЯ СПЛИТ, КЪДЕТО БЕ РЕЖИЩЕТО ЗА СТАРИ КОРАБИ. ГЛАВНА ЦЕЛ НА НАШЕТО ПРОСЯШКО ПЪТЕШЕСТВИЕ.


ДОКАТО ПРЕМИНАВАХМЕ ПРЕЗ КОРИНТ, ОБЕЗПЕЧАВАНИ ОТ МЕСТНИЯТ ПИЛОТ, ВИКЪТ СЕ ПОВТОРИ И ПОТРЕТИ. ДОЧУЛ ТОЗИ НЕОБИКНОВЕН РЕВ, СХВАНАЛ НЕГОВИЯТ СЪДБОВЕН СМИСЪЛ, ГЪРКЪТ-ПИЛОТ БЕ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ КРЪСТИ, СПОМЕНУВАЙКИ ПАНАГИЯ ТЕОСКЕПАСТИ. ЕДВА БЕ ИЗТРАЯЛЛ ДА НИ ИЗВЕДЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД НА КАНАЛА. БЕ ПОВИКАЛ ПО РАДИОТО КАТЕР. И, БЕ ОТПРАШИЛ. ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ ДЕБЕЛИЯТ ПИЛОТСКИ САНДВИЧ, ПОЛАГАЕМ СЕ ПО ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАЙ. ТОГАВА ИМЕННО НАЧАЛСТВОТО КОМПЕТЕНТНО ОТСЕЧЕ. . - МЕКО ДУПЕ – ОТ ЕДНО КОРАБНО ПРОСКЪРЦВАНЕ ДА ФУКНЕ. ! ПО ВСИЧКО ЛИЧЕШЕ, ЧЕ И ТОЙ Е ОБЕЗПОКОЕН. ХОРАТА СВЪРЗАНИ, ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ С МОРЕТО, СА ДОКРАЙ СУЕВЕРНИ. НЕ БЕЗ ОСНОВАНИЕ.

НА МАТАПАН МОРЕТО ВНЕЗАПНО МИРЯСА. НАЧАЛСТВОТО МЕ ИЗВИКА ПРИ СЕБЕ СИ. ОТНОВО СЕДНАХ ЗАД ПИШЕЩАТА МАШИНА. ЩОТО, ДА ПРОДЪЛЖА С ИСТОРИЯТА ОТ 22.06.1942., ЗА САМОЛЕТА-ИЗТРЕБИТЕЛ, МИНАЛ С БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ НАД БЕЛОГРАД, ДОКАТО ШЕФЪТ - БЕЗРАБОТЕН ПРОЙДОХА, ИГРАЕЛ НА АШИЦИ НА ПЛОЧНИКА, ПРЕД РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“. ЕДВА ЛИ Е ПОДОЗИРАЛ, ЧЕ ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА ИГРИТЕ ВЕЧЕ СА БИЛИ С ПЕРФОКАРТИ. САМОЛЕТ, ПО ОНОВА ВРЕМЕ, ТРЯБВА ДА Е БИЛО ДОСТА НЕОБИЧАЙНО ЯВЛЕНИЕ ЗА НАШИТЕ ПРИЧЕРНОМОРСКИ МЕСТА. ДНЕС ТАКА ДОБРЕ ОПОСКАНИ, ОТ СЪВРЕМЕННАТА ПСЕВДОТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ, ЧЕ ПРОСТО НЯМА НАКЪДЕ.


ТОГАВА, ОТНОВО И ОТНОВО, СЕ ПРОКРАДНА ОНЗИ ВИК. НЕСЪМНЕНО ИЗХОЖДАЩ ОТ КОРАБА, ГДЕ ИМАХМЕ НА ВЛЕК. НЯКОЙ ГРЪМКО ПЛАЧЕШЕ, И СЕ ВАЙКАШЕ.
- НАЧАЛСТВО, - ДУМАМ, - НЯКОЙ НЯКОГА ЗА НЕЩО НЯКОГО ВИКА!?!
- НЕКА СИ ВИКА! – СРЯЗА МЕ ШЕФЪТ. – ТИ ПИШИ, ПИШИ, ПИШИ …
- СЯКАШ, КОРАБЪТ ПОДИР НАС - СТЕНЕ И ОПЛАКВА …
- ГЛУ – ПУС – ТИ! - НАПРАВИ СЕ РАЗЯРЕН - МОРЯЦИТЕ ВЕЧЕ ТИ НАПЪЛНИХА ГЛАВАТА С ГЛУПУСТИ!
НО УСТАНОВИХ, КАК ПОТРЕПЕРА. ПОДОБНИ ГРУБИЯНИ ВЪТРЕШНО, СА СТРАШНО ДЕЛИКАТНИ. ЗАМИСЛИ СЕ. ЗАГЛЕДА СЕ ПРЕЗ ФИЛИСТРИНА. ТАМ ИМАШЕ САМО МОРЕ.

ПАТА-КЮТА, ДОСТИГНАХМЕ ОНЗИ ФИОРД, ПРЕЗ КОЙТО СЕ НАВЛИЗА В ЗАЛИВА НА СПЛИТ. ХВЪРЛИХМЕ ЖЕЛЯЗОТО. ОПРЯХМЕ БОРД НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ МРАМОРНИ КЕЙОВЕ. НАЧАЛСТВОТО ТУРИ ОТПЕЧАТАНОТО В ЧАНТАТА. СЛЕЗЕ НА БРЕГА. И ИЗЧЕЗНА. ДАЛИ НЕ ПОБЯГНА? ПРЕХВЪРЛИХ СЕ НА РЪЖДИВИЯ, ПОТЪНАЛ В ОТПАДЪЦИ, “КОПАЛ”. ТРЯБВАШЕ ДА УЧАСТВАМ В НАДЪНВАНЕТО МУ ПРЕД САМОТО РЕЖИЩЕ. ПОКАТЕРИХ СЕ ПО КОРАБНИЯ ЩОРМ-ТРАП. ПОПАДНАХ НА КОРАБНИЯ МОСТИК. СТОТИЦИ СТАРИ ЛОЦИИ И КАРТИ СЕ ВАЛЯХА ПО ПОДА, ЗАЕДНО С ДЕСЕТИНА ПОЧУПЕНИ ЛУЛИ- И, ОТНОВО ДОЧУХ ОНЗИ НЕПОНЯТЕН, СТРАШЕН, ЕДВА ЛИ НЕ УНИЩОЖИТЕЛЕН, СЪВСЕМ ЧОВЕШКИ КРЯСЪК.
- АУ – У – У ... - ТАМ ДЪЛБОКО, ПОД МАШИНАТА, В НЕЙНОТО ДВОЙНО ДЪНО, КЪДЕТО БЕ ПЪЛНО С ОТВРАТИТЕЛНИ МИЯЗМИ, НЯКОЙ ПЛАЧЕШЕ, И СЕ ВАЙКАШЕ. МИСЛЕХ, ЧЕ ТОЗИ НЕПОНЯТЕН ПЛАЧ ДОЧУВАМ САМО АЗ, НО КОРАБНИЯТ ВАЦМАН МЕ РАЗБРА И КИМНА.
- ТОВА Е ТОЙ!
- КОЙ?
- ДУХЪТ НА “КОПАЛ”. ПОДОЗИРА, ЧЕ ЩЕ ГО НАРЕЖАТ НА ПАРЧЕТА. - ХАЙДЕ ДЕ!
- НИМА НЕ ЗНАЕШ? ДУХЪТ НА КОРАБА СЕ РАЖДА И ВИТАЕ, ОЩЕ СЪС СПУСКАНЕ МУ НА ВОДА. ЗА ДА ПРЕДУПРЕЖДАВА И ДА ЖАЛИ – ОБЪРКА ЛИ СЕ НЕЩО. ПРЕДИ НАРЯЗВАНЕ – ВИЕ КАТО СМОК. КАЗВАТ, ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ КРЪСТНИЦАТА.
- ОТ КОГО?
- ОТ КРЪСТНИЦАТА! В ЗАВИСИМОСТ, ДОКОЛКО Е ДОСТОЙНА!
- А!
- НЯМА “А” – НЯМА “БЕ” – ТАКА Е ИСПОКОН ВЕКОВ!
МИСЛЕХ, ЧЕ ВАЦМАНА СЕ ШЕГУВА, НО ТОЙ БЕ ТАКА УВЕРЕН И СПОКОЕН, ЧЕ ПОТРЪПНАХ. КАЧИХ СЕ ОТНОВО НА МОСТИКА. ВЪРХУ ВИСОКИЯ КАПИТАНСКИ ТАМБУР, СЕ БЕ НАМЕСТИЛ МЕСТНИЯТ ПИЛОТ. ДИМЕШЕ БЕЗОБРАЗНА ПУРА. И, РУГАЕШЕ ПО УКАВЕТО ПОРТКОНТРОЛА, ДА ПРЕСТАНАТ ДА ГО КРЪНКАТ ЗА ПАРИ. ВЕДНАГА РАЗБРА, ЧЕ НЕ СЪМ МОРСКИ. СВИ ПРЕЗРИТЕЛНО РАМЕНЕ, И МИ ОБЪРНА ГРЪБ. .


ВСЕ ПАК, ИЗКАРАХ МАНЕВРАТА ДО КРАЙ. ПОД ПОДОЗРИТЕЛНИЯ ПОГЛЕД НА ПРЕСТАРЕЛИЯТ ПИЛОТ. С БЛАГОРОДНИЧЕСКИ РУГАТНИ И ТЪЖНИ НАСМЕШКИ, СТАРИЯТ БЕЗПОМОЩЕН И БЕЗМОТОРЕН “КОПАЛ”, БЕ ИЗТЛАСКАН НА ЛОБНОТО МЕСТО ЗА СТАРИ КОРАБИ, В ДЪНОТО НА ЗАЛИВА НА БЕЛОСНЕЖНИЯ ЧАРОВЕН СПЛИТ. С ТАКАВА МОТОРНА СИЛА И МЕХАНИЧНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ЧЕ МИ ДОЖАЛЯ. И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, ВИКЪТ НА КОРАБА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЕХТИ И ДА ЖАЛИ. ПРИ НАБИВАНЕТО НА “КОПАЛ” ВЪРХУ ДЪРВЕНИЯ СЛИП, ВИКЪТ НАРАСТНА, ИЗВИСИ СЕ И ЗАМРЯ. ПРИМИРЕН, КАКТО ВСИЧКИ НАС, БЕДНИТЕ ТРУЖЕНИЦИ НА ТАЗИ ГРЕШНА ЗЕМЯ, СЪС ВЪРХОВНАТА ПОВЕЛЯ НА СЪДБАТА.

ДОКАТО ПИЛОТЪТ НАДЪНВАШЕ "КОПАЛ", ВЪРХУ ПОЧЕРНЕЛИЯ ОТ ОТПАДНИ МАСЛА И ПОЖАРИ ДЪРВЕН СЛИП, КОРАБЪТ ОТЪРКА РЪЖДИВО ТЯЛО ПО ШЛЮПБАЛКИТЕ НА ДРУГ, ЗАХВЪРЛЕН ЗА НАРЯЗВАНЕ, ЛЕШ. ОТ ТОВА, СПАСИТЕЛНИТЕ ЛОДКИ НА ТОЗИ ЛЕШ СЕ ПРЕВЪРНАХА НА СОЛ. ПРЕКОСХМЕ НАПРЕЧНО, ЗА ДА СЛЕЗЕМ НА БРЕГА. БЕ ПРАХОЛЯСАЛИЯ ПЪТНИЧЕСКИ “НЕСЕБЪР”. СЛЯЗОХ БАВНО, С НЕЖЕЛАНИЕ, СПОДИРЯН ОТ НЯКОЛКОТО ЗДРАВЕНЯЦИ ОТ ПОСЛЕДНАТА КОМАНДА НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС НА ЗНАМЕНИТИЯ – СТРОЕН ЗА-ВЕЧНО - “КОПАЛ”. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ВСЛУШВАМ ЗА ЗОВА НА КОРАБА, КОЕТО Е ВСЪЩНОСТ ЗОВ НА ДЕСЕТКИ МОРЯШКИ СЪРЦА. НО, КОРАБИТЕ ПОД ОКСИЖЕН БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, А ПРЕДСМЪРТНИТЕ ИМ КРЯСЪЦИ ТАКА БЕЗУМНИ, ЧЕ СЪВСЕМ МИ ПРИТЪМНЯ. КАКВО ЛИ ИСКАХА ДА НИ РАЗКАЖАТ? ДУЗИНА КОРАБИ БЯХА ВИРНАЛИ НОСОВЕ, В ОЧАКВАНЕ ДА БЪДАТ РАЗФАСОВАНИ НА ДРЕБНО. О, КАК ГОРДО ПРАВЕХА ТОВА. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛЪК, НИЩОЖЕН, ЖАЛЪК ПРЕДИЗВИКАТЕЛ НА ЖАЛКА СЪДБА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА СИ МЕ ПРЕСРЕЩНЕ. ПРЕД ЦЯЛОТО ТОВА МАЙСТОРСТВО НА ГЕНИЯ ЧОВЕШКИ. ОБСЛУЖВАЛО ХОРАТА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. НАСИЛСТВЕНО НАТИКАНО НА СЛОМ. ЩОТО, ИСТИНСКАТА СЪДБА НА ИСТИНСКИТЕ КОРАБИ, И НА ИСТИНСКИТЕ ЕКИПАЖИ Е, ДА ПРИКЛЮЧВАТ ГОРД ЖИЗНЕН ПЪТ. НЕ НА НЯКАКВО СИ РЕЖИЩЕ, А НА ДЪНОТО НА ОКЕАНИ. И ЗА ПОСЛЕДНО, В УШИТЕ МИ НАХЛУ, РАЗЛЮЛЯ СЕ, ПРОЗВУЧА И СЕ РАЗЛЯ, ОНЗИ НЕУКРОТИМО МОЩЕН ХОР НА УМИРАЮЩИ КОРАБИ, КОЙТО БИХА МОГЛИ ДА ЧУЯТ ЕДИНСТВЕНО ОНЕЗИ, КОИТО СА ЗАКЪРМЕНИ С МОРЕ.


СВИСТЯХА ОКСИЖЕНИ. ПУХТЕШЕ МАНЕВРЕН ЛОКОМОТИВ. ОТНАСЯЩ ПАКЕТИРАНОТО В БАЛИ КОРАБНО ЖЕЛЯЗО, В НЕДАЛЕЧНА МАРТЕНОВА ПЕЩ. В УШИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЗВУЧИ, НЕ САМО ВИКЪТ НА “КОПАЛ”; ДОЛОВЕН ДАЛЕЧ ПРЕДИ БОСФОРА И ДАРДАНЕЛИТЕ, ЗАЛЕГНАЛ ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО; НЕ САМО ВИКЪТ НА “НЕСЕБЪР”, СЪЧЕТАЛ В СЕБЕ СИ ОХКАНИЯТА НА ЗАТВОРНИЦИ ПРЕВОЗВАНИ ПРЕЗ АТЛАНТИКА ДО КАЙЕНА, ЗАЕДНО С КАПРИЗИТЕ НА БОГАТАШИ; НО И ВИКЪТ НА ОЧАКВАЩИТЕ СВОЯТА СЪДБА БЕЗБРОЙ ПОРУТЕНИ РЪЖДИВИ СЪДОВЕ, ОБСИПАЛИ БРЕГОВЕТЕ НА СВЕТА, В ОЧАКВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ГЕЕНА. ХОР, ОТ КОРАБНИ КАМБАНИ И УТРИННИ СКЛЯНКИ; ОТ КРЯСЪЦИ НА ОЗВЕРЕЛИ ОТ ГЛАД И СЛЪНЦЕ, ОТ ВЪЛНА И НЕСГОДИ ЕКИПАЖИ; ОТ ПИСЪЦИ НА БОЦМАНСКИ СВИРКИ КАКВИТО НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ ИЗПОЛЗВА; ОТ ТРАКАНЕ НА ДАЛЕКОПИШЕЩИ АПАРАТИ - РЯДКО ПРЕПРЕДАВАЩИ ДРУГО ОСВЕН ДАННИ ЗА КОНТРАБАНДАЖ НА ЕДРО; ОТ ПИСУКАНИЯ НА РАДИОСТАНЦИИ И ИЗЛЪЧВАНИЯ НА РАДАРИ; ОТ ПЛАЧОВЕ НА ЖЕНИ И ОХКАНИЯ НА АКУЛИ; ОТ РУГАТНИ НА МЪЖЕ И НА ПРАВЕЩИ СЕ НА МЪЖЕ. ТОВА БЕ ХОРЪТ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ. ПРЕДПОЧИТАЩО – КАТО НАПОМНЯ, ДА ПРЕТОПЯВА И МЪСТИ.

РАЗБЪРЗАХМЕ ПРЕЗ ПОРТАЛА НА РЕЖИЩЕТО, И НАВЪН. ДНЕС СЪМ АБСОЛЮТНО УБЕДЕН – ПОБЯГНАХМЕ. ПОСЛЕДНИТЕ ТРИМА ОТ ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЕВТИН ЕКИПАЖ НА “КОПАЛ”. ДОКАТО ПИЛОТЪТ ПОДИР НАС, ХУБАВИЧКО НИ ПСУВАШЕ. ДАЛИ БЕ ДОЛОВИЛ НАШАТА УПЛАХА? НЕВЪЗМОЖНО ЛИ БЕ, ДА НЕ Е ДОЧУЛ СТОНОВЕТЕ НА “КОПАЛ”? ХОРЪТ НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ПОЖИВЯЛИ ВЕСЕЛО, ПРЕБОРИЛИ СЕ ЗДРАВО, ПОПАДНАЛИ ПОД ХИРУРГИЧЕСКИЯ НОЖ НА НОВОТО ВРЕМЕ КОРАБИ И ПАРАХОДИ? ТОВА ЕДВА ЛИ БЕ ВЪЗМОЖНО. ЗАЩОТО, ТАКЪВ МУ БЕ ЗАНАЯТА. ДА ПОСРЕЩА И ИЗПРАЩА ПРЕСТАРЕЛИ КОРИТА НА ЗАКОЛЕНИЕ. ДА ПОЕМА ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДНИ ГРОБОВНИ СТОНОВЕ В СЪРЦЕ. ДАЛИ БЕ НАВИКНАЛ? ДАЛИ ГИ ПОЛЗВАШЕ ЗА НЕЩО ДРУГО, ОСВЕН ПРИВЕЧЕР, ДА СЕ УСАМОТИ В РЪКА С БУТИЛКА, В МЕЧТАНИЯ ПО ХОРИЗОНТИ? НЕ ЗНАЯ, ВСЕ ОЩЕ, НЯКОЙ НЯКЪДЕ ДА Е УСПЯЛ С ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО НА ЧОВЕШКИ СТОН. НЕЗАВИСИМО, ОТ ВСЕ ПО-ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, С КОИТО ЕЖЕЧАСНО НИ ЗАЛИВАТ В ИМЕТО НА НЯКАКЪВ НАЛИЧЕН, А НЕДОСТИЖИМ ПРОГРЕС.



II.
ВСИЧКО ТОВА ОТДАВНА БЕ ЗАБРАВЕНО, КОГАТО ЕДНА СРЕДНОЩ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 2005., ПРОЗОРЕЦЪТ НА МОЯТ КАБИНЕТ ПРОГЪРМЯ. ОТДАВНА НЕ СЕ ЗАНИМАВАХ С КОРАБИ. НА ТОЗИ ЛЪЖОВЕН СВЯТ ВСЕКИ СИ СЕ ЗАНИМАВА, С КАКВО МУ ПОПАДНЕ, ПА ДАНО СВЪРЖЕ ДВАТА КРАЯ. РЯДКО С ОНОВА, ЗА КОЕТО Е ОТ БОГ ПРЕДНАЗНАЧЕН. ИЗЛЯЗОХ ПРЕД ПОРТАТА. ТАМ СТОЕШЕ МОЙ ОТДАВНАШЕН ПОЗНАТ. ПОСЛЕДНИЯТ КАПИТАН НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС, НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ТРУЖЕНИК “КОПАЛ”. ОТСКОРО ПЕНСИОНЕР, ТОЙ ДАВАШЕ ДЕЖУРСТВА ПО КОНСЕРВИРАНИТЕ КОРАБИ В КАНАЛА МОРЕ-ЕЗЕРО-МОРЕ КРАЙ БЕЛОГРАД. КОНСЕРВИРАНИ, ЗА ДА ОТИДАТ НА СЛОМ, ТЕ ИЗИСКВАХА ОХРАНА. А, ПЕНСИОНИРАНИТЕ МОРСКИ ЛИЦА, НАЙ-СА-ПРИГОДНИ ЗА ТОВА.
- ТРЪГВАЙ! – ПРОШЕПНА МОЯТ СТАР ПОЗНАТ. – ТРЪГВАЙ ВЕДНАГА! ! - ЩО СИ НАДРОБИЛ?
- ВЗЕМИ ФЕНЕР И ТРЪГВАЙ!
ПОВЪРВЯХМЕ В МЪЛЧИНА.
- ВИЖ КАКВО, - ПО ЕДНО ВРЕМЕ РЕЧЕ ЧОВЕКЪТ, - ЗНАЕШ, НА ДЕЖУРСТВАТА ПОНЯКОГА ВОДЯ И ЖЕНАТА. ЕДИН ОТ ГЕНЕРАТОРИТЕ Е, В РЕД. КАРАМЕ Я, КАТО МЛАДОЖЕНЦИ. ДОКАТО СЕ СЛУЧИ ОНОВА …
- КОЕ “ОНОВА” …
- НИМА НЕ ПОМНИШ “КОПАЛ”?
- ВИКЪТ НА КОРАБА, ЛИ?
- ТОЙ! ЖЕНАТА ЩЕШЕ ДА УМРЕ ОТ СТРАХ. ВЗЕХ Й ТАКСИ ДО ДОМА. - ВМЕСТО ЖЕНА СИ ЛИ, МЕ ВИКАШ?
- МОЖЕ ДА Е НОМЕР!
С ТОЗИ МНОГО МОЙ ЧОВЕК, ОТ КАК СЕ ЗНАЕМ, ВСЕ ТАКА НАХАКАНО СИ ДРЪНКАМЕ. СЕГА, ВМЕСТО ПРИЯТЕЛСКА НАСМЕШКА, В ГЛАСЪТ МУ СЕ ПРОКРАДВАХА ОЗАДАЧЕНОСТ И СТРАХ.

НЕ БЕ ДАЛЕЧ. СЛЯЗОХМЕ ПЕША ДО ПЛИТЧИНИТЕ. ПРИБЛИЖАВАЙКИ КОРАБА, ОНЗИ НЕВЕРОЯТЕН И МОГЪЩ СТОН НИ ЕМНА. ЧУЖД КОРАБ – А НИ ПОЗНА. СПОГЛЕДАХМЕ СЕ. КИМНАХМЕ ЕДИН ДРУГИМУ. КАЧИХМЕ ЛОДКАТА. ИЗТЕГЛИМХМЕ НА БОРД. ИЗКАЧИХМЕ ЩОРМ-ТРАПА. ПРЕТУПАХМЕ ПАЛУБАТА. НАДНИКНАХМЕ В МАШИННОТО. СВЕТНАХ С ФЕНЕР. НЕЩО ТАМ ПРОБУБОТИ, А КОРАБЪТ СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОСЛЕ БУБОТЕНЕТО ИЗЧЕЗНА. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.
- ВИДЯ ЛИ?
- КАКВО ДА ВИДЯ?
- НЯКОЙ БРОДИ ИЗ МАШИННОТО …
- ЯСНО, НЕ СИ САМ.
НО, ВИКЪТ ОТНОВО СЕ ЯВИ. ИЗПЪЛНИ ОКОЛНОТО ПРОСТРАНСТВО СЪС СТРАННА ЕДВА ДОЛОВИМА ЧЕСТОТА. РАЗТЪРСИ НИ ДО КОСТИ. ОТХВЪРЛИ НИ ОТ ЛЮКА НА МАШИННОТО КЪМ ПЕРИЛАТА. КОРАБЪТ ОТНОВО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ОТ МАШИННОТО СЕ РАЗНЕСЕ ПУКОТ НА ГЕНЕРАТОР. БУБОТЕНЕТО НАРАСНА, ГОТОВО ДА НИ ДОВЪРШИ. ПОСЛЕ, ИЗВЕДНЪЖ СПРЯ. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.
- ГЕНЕРАТОРЪТ, - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ. – ГЕНЕРАТОРЪТ САМ СИ СЕ ВЛЮЧ – ВА, И ИЗКЛЮЧВА. …
- И, САМО ТОВА?
- НЕ САМО ТОВА …
ДОБРАХМЕ СЕ ДО КАПИТАНСКИЯ САЛОН. ЗАКЛЮЧИХМЕ СЕ В НЕГО. БАРИКАДИРАХМЕ СЕ, ГДЕ' СЕ ДУМА. ДО ЗАРАНА НЕ МИГНАХМЕ С ФЕНЕРИ И ТОПОРИ ДО ГЛАВИ.
- АУ – У - У …
- АУ – У - У …
- АУ – У – У …
ПРЕЗ ЦЯЛАТА БЕЗКРАЙНА СЯКАШ НОЩ ГЕНЕРАТОРЪТ, САМ СИ СЕ ВКЛЮЧВАШЕ И ИЗКЛЮЧВАШЕ. КОРАБЪТ ПРИПЛАМВАШЕ В СВЕТЛИНАТА НА ВИСОКИТЕ ЛУСТРИ. ТЕЖКИ СТЪПКИ БРОДЕХА ПО ПАЛУБАТА. СПИРАХА, ПОД ИЛЮМИНАТОРА НА КАЮТА НОМЕР 17. СКОКВАХМЕ. ПИПВАХМЕ ПРОТИВОПОЖАРНИТЕ ТОПОРИ. ОКАЗВАШЕ СЕ БЕЗПОЛЕЗНО.
- ТРАС …
- ТРАС …
- ТРАС …
КАТО ИЗПУШИХМЕ И ПОСЛЕДНИЯ ФАС КЛЮМНАХМЕ, ПА ЗАСПАХМЕ.

РАЗБУДИХМЕ СЕ КЪДЕ ОБЕД. НЕБЕТО БЕ ВЕДРО. СЛЪНЦЕТО БЕ ВИСОКО. СПУСНАХМЕ СЕ В МАШИННОТО ОТДЕЛЕНИЕ. ГЕНЕРАТОРЪТ БЕ ТОПЪЛ. ОТ НЕГО ЛЪХАШЕ НА ПРЕГОРЯЛО МАСЛО. ОТ СТЕНИТЕ СЕ ОЦЕЖДАШЕ ВЛАГА. ПОД КРАКАТА ПЛИСКАХА САНТИНИ. СТОМАНЕНАТА СТЪЛБА ДО ГЛАВНАТА МАШИНА, БЕ ПРЯСНО ПОРУТЕНА И ИЗКРИВЕНА. СЯКАШ ВЪРХУ НЕЯ БЕ ТАНЦУВАЛ БОГАТИР. ВЛЯЗОХМЕ В ОСТЪКЛЕНАТА КОМАНДНА ЗАЛА. ОТВОРИХМЕ КОМАНДНОТО ТАБЛО. ТАМ БУШОНИ НЯМАШЕ. ДЪЛГО СЕ ГЛЕДАХМЕ ВТРЕНЧЕНО В ОЧИ. ОЧАКВАЙКИ ОТНОВО ДА ДОЧУЕМ ОНЗИ ТРАГИЧЕН ВИК. ВСЪЩНОСТ ВИК НА ПОРЕДЕН УМИРАЮЩ. ПОБЪРЗАХМЕ КЪМ ПАЛУБАТА. КЪДЕТО ОТКРИХМЕ, КАК ПАЛУБНИТЕ ШЕВОВЕ СА РАЗКЪСАНИ ОТ НЕЗНАЙНА СИЛА. ДОКОСНАХ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ШЕВОВЕ, А ТОЙ МЕ ПОПАРИ С ЦЕЛУВКАТА НА СКОРПИОН.
- ТОВА БЕ КОРАБЪТ! – ПРОРОНИ МОЯТ ПРИЯТЕЛ.- КОРАБЪТ УСЕЩА, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ПОГИНЕ ...
ОТКЛОНИХ ОЧИ, ЗА ДА НЕ СЕ ВИДИ ВЛАГА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ, МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА БЪДЕ РАЗПЛАКАН, ОТ СЪДБАТА НА КОШНИЦА ЖЕЛЯЗО, НАРИЧАНА КОРАБ? А, ПРЕЗ КАНАЛА, СЕ ЗАДАВАХА ДВА ЧЕРНИ КАТО ГАРВАНИ, ПРИСТАНИЩНИ ВЛЕКАЧИ. ТЕ ИДВАХА ЗА СВОЕТО.





11.04.2015.- 23.07.2015.




VARNA-CITY - PERPETUAL CULTURAL PRETENDER

(C) 2015 Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА
(25)
ДЪЛБАЧКИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ЕДНО СВЕТЛО ПРОЛЕТНО УТРО, ИНТЕРФОНЪТ ПРОЗВЪНЯ. ТРЯБВАШЕ ДА СЕ КАЧА НА ДОКЛАД ПРИ НАЧАЛСТВОТО. БИВШ КОМИТА. ВИНАГИ ТЪЖНО УСМИХНАТ. С НЯКАКВО ДЪЛБОКО ВКОРЕНЕНО ЧУВСТВО ЗА ВИНА. НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ПИТАМ, КАКВО БЕ ТОВА ЧУВСТВО ЗА ВИНА. АМА ЧОВЕКЪТ ВЕЧЕ ГО НЯМА. КОЙ БИ МОГЪЛ ДА РАЗГОВАРЯ С МЪРТВИ. ТА ТЕ - НЕ ИСКАТ И ДА ЧУЯТ ЗА ТОЗИ ТЪЙ ПОГРЕШНО СКРОЕН СВЯТ.

ТЪЖНАТА УСМИВКА МИ ПОСОЧИ СТОЛ ПРЕД БЮРОТО.
- СЯДАЙ! ИМАМ СТРАХОТНА НОВИНА.
НЕ СИ ПОЗВОЛИХ ДА СЕДНА. УЛОВКИТЕ НА ВЛАСТИМЕЮЩИТЕ СА БЕЗКРАЙНИ.
- СЛУШАМ!?! - БЯХ ОТВОРИЛ ЕДИН ТЕФТЕР. ВИНАГИ СИ ХОДЕХ С НЕГО. ПОРАДИ КОЕТО БАРАБИТЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО, МЕ БЯХА НАРЕКЛИ "ПОДВИЖНАТА КАНЦЕЛАРИЯ".
- ВИЖТЕ СЕГА, ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ, - РАЗНЕЖИ СЕ НАЧАЛСТВОТО, - НАЛИ ЗНАЕТЕ, НАШЕТО ПРЕДПРИЯТИЙЦЕ СЕ ЗАНИМАВА С ДРАГИРАНЕ?
- НО ДА . . .
- ВЗЕМЕТЕ ЕДНА РУЛЕТКА. ЩЕ ВИ ПОТРЯБВА. СЛЕЗТЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО. НА ШЕСТО МЯСТО Е ПРИСТИГНАЛА Н А Ш А Т А НОВА ДЪЛБАЧКА. ДА Я ОБМЕРИТЕ, ДА Я ИЗТЪРШУВАТЕ ЗА ПАСПОРТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ. ДА РАЗПИШЕТЕ ТОВАРИТЕЛНИЦАТА. И, ОБРАТНО ТУК - НА ДОКЛАД. ЯСНО!?!
- ЯСНО ТАВАРИЩ ЗМЕЙНИКОВ!
ЗМЕЙНИКОВ СЕ ПОЗАСМЯ. КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, СТАНА МУ ОТ ВЕСЕЛО ПО ВЕСЕЛО. НАТИСНА ИНТЕРФОНА.
- ИВАНОВА, ДВЕ КАФЕТА И ЕДНА ЗАПОВЕД ЗА ПОВИШЕНИЕ!
ЗАПОВЕДТА ПРИСТИГНА ПРЕДИ КАФЕТАТА. НАВЯРНО БЕ ГОТОВА, КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА. НЕ ДОКОСНАХ КАФЕТО. НОМЕРАТА НА ВЛАСТИМЕЮЩИТЕ ЧЕСТО ПРАВЯТ ДА КЛЕЧИШ В КЕНЕФА. А НАЧАЛСТВОТО, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ УСМИХВА. ТОЗИ МРАЧЕН И ТЪЖЕН ЧОВЕК.

ТРЪГНАХ КЪМ ПРИСТАНИЩЕТО. МИЛИЦИОНЕРА ОТДАДЕ ЧЕСТ. НАМЕРИХ ШЕСТО МЯСТО. НЯМАШЕ КОРАБ. НЯМАШЕ НИКАКВА ДЪЛБАЧКА. ЗАОГЛЕЖДАХ СЕ - НАСАМ-НАТАМ. ПОСЕТИХ ПЕТО МЯСТО - КОРАБ ОТ ХОНГ-КОНГ. ПОСЕТИХ СЕДМО МЯСТО - ЛЕШ ОТ БРАЗИЛИЯ. БЯХ ГОТОВ ДА СЕ ВЪРНА ОБРАТНО, КОГАТО ОТ НЕЙДЕ ИЗНИКНА ДЕЖУРНИЯТ КОРАБЕН АГЕНТ.
- ДА НЕ ТЪРСИТЕ ЕДНА ДЪЛБАЧКА?
- НЯМА ТАКАВА.
- ЕТО Я ТУК - РАЗПИШЕТЕ СЕ.
БЯХ ТОЛКОВА ШАШНАТ, ЧЕ НЕЗАБАВНО РАЗПИСАХ.

ДЪЛБАЧКАТА НАДНИЧАШЕ, ОТ ЕДИН РЪЖДИВ КОНТЕЙНЕР. ПРЕТЪРШУВАХМЕ Я С АГЕНТА. НАМЕРИХМЕ ПАКЕТА С ДОКУМЕНТАЦИЯ. ФУКНАХ ОБРАТНО ПО БАИРА, ДА ДОКЛАДВАМ НА НАЧАЛСТВОТО.

ЗМЕЙНИКОВ БЕ ГОТОВ. КАКТО С КАФЕТАТА, КАКТО СЪС ЗАПОВЕДТА ЗА ПОВИШЕНИЕ, ТАКА И, С БУТИЛКА "СТОЛИЧНАЯ". СЕДМИЦАТА ХУБАВО ЗАПОЧВАШЕ.
- Е, ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ, ДАЙТЕ ДА ПРЕГЛЕДАМЕ ДОКУМЕНТАЦИЯТА.
ТАКОВАНКА СЕ СЛУЧВАШЕ ПРЪВ ПЪТ. ЯВНО НЕЩАТА БЯХА СЕРИОЗНИ. РАЗТВОРИХМЕ ТЛЪСТА ПАПКА С ДОКУМЕНТИ. ИЗВАДИХМЕ ЧЕРТЕЖ - "ОБЩ НАДЛЪЖЕН РАЗРЕЗ".
- ТОВА, НЕ Е ДЪЛБАЧКА, ПОДХОДЯЩА ЗА НАС! - ОТСЯКОХ, МНОГО СИ РАЗБИРАХ ЗАНАЯТА. ДРУГАРЯТ ЗМЕЙНИКОВ МЕ ПОПОГЛЕДНА.
- ТАКА ЛИ? МНОГО ЗНАЕШ . . .
- КАНАЛЪТ, КОЙТО СЛЕДВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ, ДРУГАРЮ НАЧАЛНИК, Е ДЪЛБОК ДВАНАДЕСЕТ МЕТРА. ТАЗИ ДЪЛБАЧКА ДЪЛБАЕ ДО ТРИ МЕТРА.
- ТАКА ЛИ? - УДИВИ СЕ ЗМЕЙНИКОВ. - ЗНАЧИ САМО ТРИ МЕТРА?
- САМО ТРИ МЕТРА - ПРИ ТОВА С ОПАСНОСТ ОТ ОВЪРКИЛ.
- АХА - ОВЪРКИЛ. И СЕГА, КАКВО ЩЕ ПРАВИМ?
- ЩЕ Я ВЪРНЕМ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ . . .
- ТАКА ЛИ? ДА Я ВЪРНЕМ ЗНАЧИ. ДЪРЖИТЕ ЛИ НА ТОВА ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ?
- КАТО КЕРПЕДЕН! - УСЕЩАХ ОБЛАЦИТЕ ДА СЕ СБИРАТ.
- АХА, КЕР - ПЕ - ДЕН . . .
ОТВОРИ ИНТЕФОНА.
- ИВАНОВА, ДВЕ КАФЕТА - ПО-СИЛНИЧКИ, И ЕДНА ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ.
- А!?!
- НЯМА А - НЯМА БЕ. ЯСНО Е - НЕ СТЕ КОМПЕТЕНТЕН.
- ЧЕ ЗАЩО?
- ЗАЩОТО ДО ДНЕС НЕ СТЕ РАЗБРАЛИ, ЧЕ ДРАГИРАМЕ ПО ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА ЗЛАТАРСКА.
- ТАМ ЧЕСТО ИЗПРАЩАТЕ ВОДОЛАЗИ В КОМАНДИРОВКА.
- ТАМ СИТВАМЕ ЗА ЗЛАТО.
МЕЖДУВРЕМЕННО ИВАНОВА БЕ ВЛЯЗЛА С КАФЕТА И ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ.
- КОРИГИРАЙТЕ ЗАПОВЕДТА. ДА МУ СЕ ИЗПЛАТЯТ ТРИ ЗАПЛАТИ.
И КЪМ МЕНЕ.
- ПИЕМ СИ КАФЕТО - И СИ ТРЪГВАШ.
Е, АМА КАФЕТО БЕ СЪС СТОЛИЧНАЯ. ЗА ПОСЛЕДНО ПРИВИКА ИВАНОВА.
- ОТМЕНЯМ ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕ. ДА МУ СЕ ИЗПЛАТЯТ ЗАПЛАТИТЕ.
А ИВАНОВА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА МЕ ГЛЕДА УБИЙСТВЕНО.

ДНЕС СИ МИСЛЯ, ТОЗИ ТЕАТЪР ЕДВА ЛИ Е БИЛ СЛУЧАЕН. ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ЗЛАТОДОБИВНИЦИ В СТРАНАТА ПОДИР 09.09.1944., ОТДАВНА НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ. ЗАГАДЪЧНО ПОЧИНА В КАВАРНЕНСКАТА БОЛНИЦА. МНОГО ОБИЧАШЕ ДА СЕ ОБГРАЖДА С ПЕНСИОНИРАНИ ВОЕННИ, КОИТО НЕПРЕСТАННО ТВЪРДЯТ "ЩЕ - ЩЕ - ЩЕ".
End - 24.07.2015.

POETRY, by B. K. AVRAMOV-HEMY

(C) 2015 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

(STONE AGE REMEMERINGS)

ПОЕТИКА

от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

НЕИЗВЕСТНО КАК, НО В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, УСПЯХ ДА СЕ ВРЕДЯ. ДА ПРОЧЕТА И АЗ ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ, В ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ВЪТРЕШЕН ДВОР, НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ ВЪВ ВАРНА.

ТУК НЯКОГА Е БИЛО ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ.. ПОСЛЕ, СЪВЕТИЗИРАНА МОГОСТЪПАЛНА ЕДИННО УЧИЛИЩЕ. ТУК СЪМ УЧИЛ И АЗ. ДОКАТО МЕ ЗАПОКИТЯТ В ТЕХНИКУМ ЗА ЗАНАЯТЧИИ. ЗДАНИЕТО, ПРОЕКТИРАНО ЗА ГРАДСКИ ДВОРЕЦ НА ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТТА; АДАПТИРАНО ЗА УЧЕБНИ ЗАНЯТИЯ; ПРЕДСТАВЯ ВЕЛИКОЛЕПИЕ И ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЕДВА, В КАЧЕСТВОТО СИ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ. ДА СЕ ЧУДИ ЧОВЕК – ДА СЕ МАЕ. НАЗАДНИЧАВА ИМПЕРСКА ИНСТИТУЦИЯ, А ПРЕВРЪЩА БЪДЕЩ ДВОРЕЦ В СВЕЩЕННА ЗОНА ЗА НАУКА, ИЗКУСТВО И КУЛТУРА. - ЗА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ЗАСТАВАЙКИ ПРЕД МИКРОФОН, ВСЕКИ БИ ХВЪРЛИЛ ПОГЛЕД В ЗАЛАТА. ТОВА НАПРАВИХ И АЗ – ПО ДВОРА. НА ПЪРВИЯ РЕД СЕДЕШЕ, КОЙ МИСЛИТЕ, МОЯТА ЛЮБИМА КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА В ТЕХНИКУМА ЗА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ГЛУПЦИ. ВЕЧЕ СЪВСЕМ ПОБЕЛЯЛА, С ПАТЕРИЦИ, НО С НЕПРЕСЪХВАЩ ИНТЕРЕС КЪМ ВСИЧКО НОВО. ПОЗНА МЕ.ПОМАХА МИ ОКУРАЖИТЕЛНО С РЪКА.

ПРОЧЕТОХ НА ДВЕ – НА ТРИ СТИХОТВОРЕНИЕТО. ИЗКЛЮЧИХА МИКРОФОНТИТЕ. И КОКТЕЙЛА ЗАПОЧНА. ЩЯХМЕ ДА ПИЙНЕМ ПО ЧАШКА, ЗАЕДНО С МОЯТА ПРЕСТАРЯЛА, ТАКА ВЪЛШЕБНА НЯКОГА, КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА.

МИЛАТА МОЯ КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА, НЯМАШЕ ВРЕМЕ ЗА САНТИМЕНТИ. РАЗТВОРИ ДЪЛБОК НАЙЛОНОВ ПЛИК. И, ЗАПОЧНА ДА ГО ЗАРЕЖДА ОТ ТРАПЕЗАТА НА КОКТЕЙЛА. НАВЯРНО ПОГЛЕДЪТ МИ Е БИЛ ИЗПЪЛНЕН С УПРЕК.
- ИМАМ ВНУК – ИЗРЕЧЕ, - С КАКВО ДА ГО НАХРАНЯ?
РАЗБИРА СЕ, ЧЕ И ПОДПИСАХ КНИЖКА. ЕДНА ОТ ОНЕЗИ ТЪНКИ КНИЖКИ С ПОЕЗИЯ, КОИТО СИ МАЙСТОРЯ САМ. СВИ РАМЕНЕ. ПА БУТНА КНИЖКАТА В ТОРБАТА СЪС САНДВИЧИ.
ПОНЕЧИХ ДА Й ЦЕЛУНА РЪКА.
- НЕ!?! - ИЗСЪСКА. - ИДВАМ ОТ КОФИТЕ ЗА СМЕТ.
The End / 21.07.2015.

ОТ ЧЕРНИЦА - ДО ВЪРБИЦА

(C) 2015 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
ОТ ЧЕРНИЦА - ДО ВЪРБИЦА
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ

ПРЕСТАРЕЛИ ВАРНАЛИИ; А ОСТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКО; НОСЯТ ПАМЕТ ЗА НЕПОВТОРИМИ СЕМЕЙНИ ЛЕГЕНДИ. ЗА ВРЕМЕНА, КОГАТО ВЛАСТТА Е ЧУЖДОЗЕМНА. ПОФРЕНЧЕНА ВО ЦАРИГРАД – ПРЕСТЪПНО ИЗКИЛИФЕРЧЕНА ПО МЕСТА. АВТЕНТИЧНИ ВАРНЕНСКИ ГРАДСКИ ЛЕГЕНДИ; ДАНО НЯКОЙ ГИ ЗАПИСВА; КРИЕЩИ БЕЗБРОЙ НЕИЗСЛЕДВАНИ ИСТОРИЧЕСКИ ИСТИНИ. СТАРИТЕ ВАРНАЛИИ НИКОГА НЕ СА СЕ ПРЕСТАРАВАЛИ, ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА БАШ-КОМИТИ. ТУК, НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, КОМИТАДЖИЛЪК НАВЯРНО Е ВЪРВЯЛ - НО!?! - ИЗВЪН КРЕПОСТНИТЕ СТЕНИ, ПО ДРУМИЩА И ПО СЕЛА. ВЪТРЕ ВЪВ ВАРНА-ГРАД Е ВЪРВЯЛА КОНТРАБАНДАТА. И, ОЩЕ ПО – ДАЛАВЕРАТА.

В ПОЛУЗАТРИТИТЕ СЕМЕЙНИ АНАЛИ СЪЩЕСТВУВА ЛЕГЕНДА, КАК ЕДИН НАШ ПРА-ПРАДЯДО, ЧЕСТО-ЧЕСТО Е БИЛ ИЗПРАВЯН "НА ЧЕРНИЦАТА". ОФИЦИАЛНА ПРАВИТЕЛСТВЕНА БЕСИЛКА ЗА ИНАКОМИСЛЯЩИ. ТОКУ ПРЕД ПОРТИТЕ НА НОВОПОСТРОЕНИЯ, (A-LA-FRANCE), КОНАК-ВАРНЕНСКИ. НЯКОГА НА КРАЯТ НА ГРАДА. ТОКУ ПОД ТУРСКИТЕ ГАРНИЗОННИ КАЗАРМИ. ЗАГАДЪЧЕН ПРАДЯДО, УКРИВАЛ КОМИТИ НА ДЯКОНА ЛЕВСКИЯ, БРОДЕЩИ МОРЕХОДНО МЕЖДУ МАНГАЛИЯ, ВАРНА И ЦАРИГРАД. НЕВЕРОЯТНО, НО ПОМЕЩЕНИЯТА ВСЕ ОЩЕ СИ СТОЯТ. ПАНИКОСВАЙКИ ПИШМАН-РЕГИОНАЛИСТИ. СЕКВЕСТИРАНИ ПОДИР ОСВОБОЖДЕНИЕТО ОТ ТРАЙНО РОБСТВО, ЧРЕЗ МЕХАНИЗМИТЕ НА ЕДНА НОВОИЗПЕЧЕНА; ВЪОБРАЗЯВАЩА СИ ВЕКОВЕЧНОСТ; НАГОТОВО КОРУМПИРАНА ИМПЕРСКА ВЛАСТ.

РАЗБИРА СЕ, НИКОЙ НЕ ВЯРВАШЕ НА ПРИКАЗКИТЕ НА НЕГОВАТА ВДОВИЦА, ПРЕСТАРЯЛАТА ХАДЖИЙКА БАБА ЗМАРАЙДА. НАПЪЛНО БЕЗРАЗЛИЧНА, КЪМ НАШЕТО ВЪЗМОЖНО НАЙ-АРОГАНТНО МОМЧЕШКО ХИЛЕНЕ. ЗЕР - СПОРЕД НЕЯ - РОБСТВО Е НЯМАЛО. ИМАЛО Е - НЯКАКВО СИ – „ВРЕМЕННО“ ПРИСЪСТВИЕ. ТОЕСТ АДМИНИСТРИРАНЕ. ОКАЗАЛО СЕ СЪПРОВОДЕНО, С ДЪЛБОЧИННО ГЕНЕТИЧЕСКО, ИМОТНО, ДАНЪЧНО И ТРУДОВО ПОДСТРИГВАНЕ. ДАЛИ ОТ СУЛТАН, ЦАР ИЛИ ПРЕЗИДЕНТ, ТВЪРДЕШЕ НАШАТА БЕЗЗЪБА БАБА ХАДЖИЙКА - ВСЕ ТАЯ - ХУБАВО "НАРОДНАЯ ПОТЬ ОСМУКВАТ". БЕ ПРЕКАЛЕНО СТАРА, ТА ПИШМАН-ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИ КОМИТАДЖИЛЪК Я ОСТАВИ, ДОКАТО РУЧА ВСЯКА ЗАРАН РЪЖЕНО-ЛЕБЛЕБИЕН КАФЕДАКИС, ДА СЕ МОЛИ ЗА ЗДРАВЕТО НА ПРОГОНЕНИЯ СИМЧЕОНЧО.

ХАДЖИ БАБА ЗМАРАЙДА, ГОВОРЕШЕ СТАРИННО ОСТРОВНО ГРЪЦКО НАРЕЧИЕ, АРМЕНСКИ, РУМЪНСКИ И ТУРСКИ. ЕДВА ТОГАВА БЪЛГАРСКИ. КОЛКОТО ДА НИ ПСУВА ПО МЪЖКИ. ДОКАТО Й ПОМАГАМЕ ДА СЛЕЗЕ ОТ СВОЯТА МАХЛЕНСКА НАБЛЮДАТЕЛНИЦА – РАЗДЕЛИТЕЛНА ТУХЛЕНА СТЕНА МЕЖДУ ДВА ДВОРА. ОТ КЪДЕ' СЕ ВИЖДАШЕ МОРЕТО. БЕ СЛЕДВАЛА РОБЕРТ-КОЛЕЖ В ЦАРИГРАД, БЕЗ ПОМИСЪЛ ЗА НЕЗАБАВНА ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАРИЕРА.

В ДОБРЕ ОКЪЛЦАНАТА ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ТОТАЛИТАРНА ЦЕНЗУРА КНИГА, НА ХРИСТО БЪРЗИЦОВ "ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ В ЦАРИГРАД", ЛЕГЕНДАТА ЗА НАШИЯТ БУНТОВЕН ПРА-ПРА-ПРАДЯДО, СЕ ОКАЗВА ПРЕПОВТОРЕНА И ПОТВЪРДЕНА. ОТ ВИСОТИТЕ НА ВАРНЕНСКАТА НАКАЗАТЕЛНА ЧЕРНИЦА, БАЕ ТЪРПАН СТОЙКОВ, ГО Е СНЕМАЛО ВЗЕМАНЕ-ДАВАНЕ ВЪРХУ ДЮШЕМЕ, С АНОНИМНА МЕСТНА ХАНЪМА. (БОГ ДА ПРОСТИ И ВЪЗВЕЛИЧИ!?!) ПОДВИЗАВАЩА СЕ В ХАРЕМИТЕ НА ПАДИШАХА. А, ПО-ТОЧНО, СПАСЯВАЛ ГО Е КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БОГОРИДИ ОТ КОТЕЛ-ГРАДА ГОЛЯМА. НАСЛЕДСТВЕН АСЕНОВ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РАЯТА БОЛГАРСКА, ПРЕД ВИСОКАТА ПОРТА. БИЛО Е ВРЕМЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПОДИР КРИМСКАТА ВОЙНА. (1853-1855.) ИМАЛО Е ТЕЛЕГРАФ ОТ БАЛАКЛАВА - ПРЕЗ ВАРНА И ШУМЕН - ДО ЦАРИГРАД, ПАРИЖ И ЛОНДОН. ИМАЛО Е ВСИЧКО, ДАНО НАСТЪПИ НОВА - ОЩЕ ПО-ТАКА - ПАТАКЛАМА.

НЯКЪДЕ КЪМ 1865., ПРОСВЕТЕНИ ВАРНЕНЦИ СЕ УСЕЩАТ ЕВРОПЕЙЦИ. СЪБИРАТ СЕ В СЕЛО ИЗВЪН ГРАДСКИТЕ СТЕНИ. И РЕШАВАТ. ДА СИ ОСНОВАТ МАЛЦИНСТВЕНА БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА ВАРНЕНСКА ОБЩИНА. ПОД НАТИСК НА МЕСТНИ КОНСУЛИ; НАЙ-ПАЧЕ НА ВСЕРОСИЙСКИЯТ И ИСПАНСКИЯТ; РАБОТАТА СТАВА. ОТ ЦАРИГРАД ПРИСТИГА СУЛТАНСКО ИРАДЕ. И УЧИЛИЩЕ, И ПРОПОВЕД ВО ЦЪРКВА МОЖЕ – НО!?! - НА ТУРСКИ. НАРОДЪТ ЗА ЛИШЕН ПЪТ КРОТВА. БЪЛГАРИТЕ, СЕ ЗАХВАЩАТ ДА МАЙСТОРЯТ, ВЪЗМОЖНО НАЙ-МНОГО ДЕЦА. ПОДИР ТОВА - ДА ОСНОВАТ МОДЕРНИ УЧИЛИЩА. ХРАМОВЕТЕ СА НАЛИЦЕ. ГРЪЦКИ, БЪЛГАРСКИ И АРМЕНСКИ. В ТЯХ ПО ТРАДИЦИЯ ВЪРВЯТ ШКОЛА. НО, ТОВА – КОМУ СТИГА? В ЧАСТНА КЪЩА, ТРЪГВА ПЛАТЕНО ОБЩЕСТВЕНО ДОСТЪПНО УЧИЛИЩЕ. НО ВАРНЕНЦИ, РАЧАТ ДА Е - КАТО ПО ЦЕЛОМ БЕЛОМ СВЕТУ. И, ГО СТОРВАТ, В ХРАМ "СВЕТИ МИХАИЛ ЧУДОТВОРЕЦ".

КОНСУЛИТЕ ОТНОВО СЕ НАМЕСВАТ. ТОЗИ ПЪТ - ЗА ДА ПРЕЧАТ. УЧИЛИЩЕТО ЩЯЛО ДА ТВОРИ БУНТАРИ. ТОГАВА, МНОГОКРАТНО КАЧВАНИ НА БЕСИЛО,ПЪК ОЦЕЛЕЛИ, ВАРНАЛИИ РЕШАВАТ. И, С ПАРА ОТ РЪКА - В ДЖЕБ, ВЗЕМАТ ФИЛИЗ ОТ НАКАЗАТЕЛНАТА ПЕТСТОТИНГОДИШНА ЧЕРНИЦА ПРЕД КОНАКА. (КОМЕНДАНТСКИ СЪСЕЧЕНА, ОТ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА ПРОЛЕТАР-ИНТЕРНАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, ПОРАДИ ПОСЕЩЕНИЕТО НА ДРУГА ЙОСИП БРОЗ ТИТО В „ЕВКСИНОГРАД“-1946..) ПА, ЗАСАЖДАТ ТОЗИ ФИЛИЗ - ПО ВРЕМЕ НА МОЛЕБЕН, В ДВОРА НА ВЪПРОСНАТА БОГОУГОДНА ЦЪРКВИЦА. ПРЕВЪРНАТА ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКО УЧИЛИЩЕ ПО ВСИЧКО. КАКВО ЛИ СА ИМАЛИ ПРЕД ВИД НЯКОГАШНИТЕ ВАРНЕНСКИ СТАРЕЙШИНИ ВЪВ ВРЕМЕНА, КОГАТО НОЖЪТ Е Ò КОКЪЛ?!?

А ФИЛИЗЪТ - ПРИХВАЩА. И ВЪРВИ НА КЛОНЕСТО ДЪРВО. СЪВСЕМ ДО НЕОТДАВНА. ЗА ДА БЪДЕ БЕЗМИЛОСТНО ПОСЕЧЕН. КАТО ГРАД НА БЕЗБРОЙ ФЕСТИВАЛИ, ЕДИН ОТ ДРУГ ПО-ИЗМИШЛЬОТСКИ, КОИТО НЕ СА НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЗАВОАЛИРАНА ЕВРОПЕИДНА ЦЕНЗУРА; ЩЕДРО ОБЩИНАРСКИ ФИНАНСИРАНА И ПОЛУИНТЕЛИГЕНТСКИ ГРЪМКО АФИШИРАНА, ПРЕД ОНЕМЕЛИ ОТ УПЛАХ НЕФОРМАЛИ; СИ ПОЗВОЛИХ ДА ПОСЕТЯ ОСТАТЪЧНИЯ ДВОР НА ТОВА СЪРЦЕВАДНО ВАРНЕНСКО СЪКРОВИЩЕ. КЪДЕТО ИКОНИТЕ, МНОГОКРАТНО МАДЖУНОСВАНИ И ПРЕМАДЖУНОСВАНИ, ВСЕ ОЩЕ НОСЯТ ИМЕНА НАПОМНЯЩИ ЗА - ПО ЧУДО!?! - ОТЪРВАЛИ ЯТАГАН РОДОВИ ПРЕДЦИ-МАНГИЗЛИИ.

ЗАСАДЕНАТА ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК ЧЕРНИЦА НИКАКВА Я НЯМАШЕ. ПЪРГАВО ОСЪВРЕМЕНЕНАТА ПРАВОСЛАВНАЯ ЦЕРКОВЪ, Я БЕ НАКЪЛЦАЛА НА ЕКУМЕНИЧЕСКИ КЪСОВЕ. СЛЕДВАЙКИ ПОРЕДНА ПРИСМЕХУЛНА ЕВРОПЕИДНА ПРОГРАМА. А ПАРЧЕТАТА, ОТ НЕИЗПЪЛНИЛАТА СВОЕТО СЪКРОВНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЖЕРТВЕНА ЧЕРНИЦА, ПРЯСНО ЖЛЪТНАЛИ ИЗ ДВОРО. С ВЕЧНАТА СВЕТА МЛАДОСТ НА ИСКОННИ ПРАВОСЛАВНИ ЖЕРТВИ. РАЗПОЛОЖЕНИ "АРТИСТИЧЕСКИ" ИЗ ТОЗИ НЕМАРЛИВО ПОДДЪРЖАН - НЯКОГА ОБШИРЕН - ВСЕГРАДСКИ ДВОРЕН УЧАСТЪК. НЕДАЛЕЧ ОТ ПРЕДУМИШЛЕНО ЗАНЕМАРЕНИ НАДГРОБНИ ПАМЕТНИ ПЛОЧИ, НА ОТМИНАЛИ БЕЗКОРИСТНИ ДАРИТЕЛИ. А, ВЪРХУ ТЕХНИТЕ СВЕТЛИ ГРОБОВЕ, И ВЪРХУ СПОМЕНИТЕ И ПОМЕНУВАНИЯТА НА ИСТОРИЯТА НОВОВАРНЕНСКА, ПРЕТЕНЦИОЗНА ФЕСТИВАЛЬНАЯ ПУБЛИКА-РЕСПУБЛИКА. ГДЕ ЗНАЕ КОРЕНИ ДА КАСТРИ - ВМЕСТО ФИДАНКИ ДА ИЗРАСТУВА.
The End-23.05.2015./20.07.2015.

РАХАТ ЛОКУМ, разказ

(C) 2000 - Bogomil Ksstoff AVRAMOV-HEMY
РАХАТ-ЛОКУМ
разказ
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ I.

ИМАМ ПРИЯТЕЛ, КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-
ОБРАТНО. СЪСТОЯТЕЛЕН СВРЪХСАМОТЕН НАВЛЕК. ТОЗИ НЯКОГАШЕН МОРСКИ БРОДЯГА ТАКА ИСКРЕНО ХАРЕСВА ЖЕНА МИ, ЧЕ БЕЗ ДА ПОДОЗИРА ГО ВЪЗЛЮБИХ. ТАКАВА Е СЪДБАТА НА МОРСКИТЕ ЛИЦА. ДА ТАРАНЯТ ЦЯЛ ЖИВОТ МОРЕТО. ДА ХАРЕСВАТ ЧУЖДИТЕ ЖЕНИ. И, ДА ЗАВИЖДАТ. ЕДИН ЧИСТО ВАРНЕНСКИ ПАТЕНТ.
ОНАЗИ ЗАРАН, РАНО-РАНО, НА ВХОДНАТА ВРАТА СЕ ЗВЪНИ. . КАЗВАМ СИ.
ДА Е ДОМОУПРАВИТЕЛЯ - НЕ Е. СЕГА БРОИ РЕСТИТУИРАНИТЕ СИ ИМОТИ.
ДА Е ИНКАСАТОРА ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ТОК – ЕДВА ЛИ. НАДПИСВАНЕТО Е АВТОМАТИЧНО.
ДАЛИ НЕ Е ПРИЗОВКА? ВЕЧЕ ВСЕКИ ВСЕКИГО ЗА ВСИЧКО СЪДИ - АДВОКАТИ БОЛ.
КАЗВАМ СИ. . КОЙ’ ДА Е, ЩЕ ПОЧАКА ДОКАТО ПРОВЕТРЯ. ПА, МОЖЕ И ДА ОТВОРЯ.
В ГОДИНИ НА ЗАСТОЙ БЪЛГАРИНЪТ, ЗАКУСВА, ОБЯДВА И ВЕЧЕРЯ, ТО СИ СЕ ЗНАЕ - КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ - ХЛЯБ И ЧЕСЪН. (ДО НЕОТДАВНА НАШЕНСКИ – ОТ СКОРО ОТ КИТАЙ – А ДЕ!?!) КАПСЕЛОВА СЕ С ЖЕНАТА, ДЕЦАТА И БАЛДЪЗАТА В ЕДИНСТВЕНА СТАЯ. И ПРИМИРЕН ОЧАКВА, ГОСПОД БОГ, ДА ГО ОСВОБОДИ ОТ НЕДОИМЪК. ДО КРАЯТ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, ТОВА СИ СЕ СЛУЧВАШЕ. (ОКУПАЦИЯ – ВСЕКИ ДВАДЕСЕТИНА ГОДИНИ!) ПРЕЗ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК; МИСЛЯ СИ, И НАДНИЧАМ ПРЕЗ ШПИОНКАТА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕДПАЗЛИВО, ЧЕ ДА НЕ МЕ ГРЪМНАТ ПО ПОГРЕШКА; ЩЕ ГО ОСВОБОДЯТ ОТ САМИЯТ СЕБЕ СИ. ДАЛИ ОТ ТОВА ЩЕ МУ ДОЙДЕ УМ В ГЛАВА? ПРЕСТРАШИХ СЕ, ПА ПОГЛЕДНАХ. В СТАРОМОДНАТА ШПИОНКА; ЩО ДА ВИДЯ; ВИСИ ОКУМЕНА, ПРЕФАСОНИРАНА ПОРАДИ ОПТИЧНИЯ ЕФЕКТ, МУТРАТА НА МОЯТ СИ КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО. БЛИЗЪК ЧОВЕК. НИВО ДОСТЪП - ПЪЛНО ДОВЕРИЕ. КАК ДА НЕ ОТВОРИШ!?!
- ВИЖ, - КРЕСВА, А В РЪЦЕ РАЗМАХВА ЛУКСОЗНА ДЕБЕЛА КНИГА, А В ОЧИТЕ МУ НЕПОНЯТЕН ХЛЕНЧ, А ЧЕНЕТО МУ ТРЕПЕРИ ЛИ ТРЕПЕРИ. - ЕЙ ТОВА Е КНИГА СЪС КНИГА! НЕ КАТО ТВОИТЕ СКАПАНИ, ИЗМЪЧЕНИ, ИЗМИСЛЮВАНИ И ПОПИКАНИ, БЕДНЯШКИ ХАРТИШКИ.
НЕ БЯХ ГО ВИЖДАЛ ТАКЪВ. НАХЛУ, НАСТАНИ СЕ, ПИЙНА ПИТИЕ, УСПОКОИ СЕ. ПРЕСТАНА ДА ГО ДАВА ГИПС. РАЗТВОРИ КНИГАТА. ВДИГНА Я ДО ПОЛИЛЕЯ. ЗАНАРЕЖДА, КАК ЧУЖДОЗЕМЦИТЕ ОТ НИЩО ПРАВЕЛИ НЕЩО. ТРАДИЦИОНАЛИЗЪМ СЕ ИМЕНУВАЛО. И, ПОДДЪРЖАЛИ ТОЗИ ТРАДИЦИОНАЛИЗЪМ СТОЛЕТИЯ ПОД РЕД. ОЩЕ ОТ ХРИСТА НАСАМ, ЧЕ, И ОЩЕ ПО-ОТДАВНА. КАК ТАКА - ЗАЩО!?! ЗА КЕФ, УДОВОЛСТВИЕ И ПАТРИОТИЗЪМ. .
- КАТО УМРА, ХЕМИ, - КАЗВА И ТВЪРДИ, - ЕЙ ТАЗИ КНИГА ДА МИ СЛОЖИШ В КОВЧЕГА, ПОД ГЛАВАТА.
- КЪДЕ?
- ПОД ГЛА - ВА – ТА!
- ДА ТЕ ПОЗАТОПЛЮВА – А?
- НА МАЙТАП Я КАРАШ - КАТО СКОТ ЖИВЕЙШ!
- ЯЗЪК ЗА КНИГАТА, - ПРИМИРЯВАМ СЕ, - ЩО НЕ Я ИКОНОМИСАШ ЗА ПОКОЛЕ-НИЯТА, ХМ!, ЧЕ ДА ИЗБАЧКАШ ЕДНА ХУБАВА ТРАДИЦИОННОСТ?
СЪВСЕМ СЕ ЯДОСА. ТИКНА МИ В РЪЦЕ ПРОКЛЕТАТА КНИГА. РАЗТВОРИХ Я. ЩО ДА ВИДЯ. ЛОЦИЯ ОТ 1777 ГОДИНА, ПРЕИЗДАДЕНА С ДОПЪЛНЕНИЯ ОТ АМЕРИКАНСКОТО АДМИРАЛТЕЙСТВО 1997., ЗА ДВЕСТА И НЕЗНАМ КОЙ СИ
ПОРЕДЕН ПЪТ. КАПИТАНИТЕ СА СИ КАПИТАНИ, КАЗВАМ СИ, ДОРИ ПЕНСИОНИРАНИ, ВСЕ ПО ЛОЦИИ Я КАРАТ. КОЙ КАТО ТЯХ.
- ЩОМ Е ЗА ТЕБ, - ДУМАМ И ПОВТАРЯМ, - ЩЕ ГО СТОРЯ, КАК НЕ!
ПОЗАСМЯ СЕ ЧОВЕКЪТ. КОМУ СЕ УМИРА? ВСЕКИ СЕ НАДЯВА ДА БЪДЕ ИЗПРЕВАРЕН.
ПИЕМ СИ НИЕ ПИТИЕТАТА, РАЗЛИСТВАМЕ РАЗКОШНАТА КНИГА В НЕОПИСУЕМА КОЖЕНА ПОДВЪРЗИЯ, А ОЧИТЕ НА КАПИТАН ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО ВИТАЯТ ЛИ ВИТАЯТ. ШАРЯТ ЛИ ШАРЯТ, ПО МОИТЕ СИ ЛИЧНИ БИБЛИОТЕКИ. ЩЕ СИ ХАРЕСА НЕЩО ЗА У ДÒМА, ПОСЛЕ ВЪРВИ ГО ГОНИ. ГРАБВАМ СГЪВАЕМАТА СТЪЛБА. ОТВАРЯМ Я. ИЗКАТЕРВАМ ТРИТЕ СТЪПАЛА. СНЕМАМ ОТ НАЙ-ГОРНИЯ РАФТ КРЪГЛА ЛАМАРИНЕНА КУТИЯ. КАПАКЪТ С МЪКА СЕ ОТВАРЯ. И, ШУР - Р – Р, ИЗ КУТИЯТА БЛИКВА ПОТОК НЕПОТРЕБНИ ДЖУНДЖУРИИ, ПА ЗАЛИВА И КАПИТАН, И КНИГА, И МЕНЕ САМИЯТ.
- РИТНА ЛИ КАМБАНАТА, КЕП, - КАЗВАМ И ТВЪРДЯ, - ТАЗИ КУТИЯ КАКТО СИ Е ПЪЛНА С ГАРБАЧ, ДА ПОСТАВИШ ТОЧНО ПОД ГЛАВА МИ.
- ХУБУ, - КАЗВА ГОСПОДИН КАПИТАНЪТ ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО. - ЩЕ ТИ ДЪРЖИ ХЛАДНО, АМА КАКВО ДА СЕ ПРАВИ – ВОЛЯ ТВАЯ. ИНАЧЕ, ЩЕ БЪДА ТОЧЕН, КАТО ПО КОМПАС. БЪДИ УВЕРЕН.
И МЕ ЗАВРЪНКА, КАТО НА РАЗПИТ, ДА РАЗКАЖА, ЗА КАКВО СЪМ СЪБРАЛ ВСИЧКО ТУЙ. УЖ КАПИТАН ДАЛНО ПЛАВАНИЕ. УЖ ВИДЯЛ-ПАТИЛ ПО ДЪЛЖИНИ И ШИРОТ УЖ ХВЪРЛЯЛ КОТВИ – СЯКЪЛ СИНДЖИРИ И ЛЮБИЛ ПОПЪТНО. А ОЧИТЕ МУ СТАНАХА ПОДОБНИ НА ОБЕКТИВ НА ФОТОАПАРАТ.
II.
МОЯТА КУТИЯ ОТ РАХАТ-ЛОКУМ, Е ДОКАЗАНО ХАМЕРИКАНСКА
ИЗРАБОТКА. "MADE IN U.S.A." ВЪРХУ ДЪНО, КАПАК И КОРПУС. ЗАЕДНО С ЧИЧО САМ С ЦИЛИНДЪР НА ЗВЕЗДИ И ПУРА В РЪКА. . - ВИЖ ТИ, - УДИВЛЯВА СЕ МОЯТ СИ КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО, - НИМА И В АМЕРИКА СЕ КОНСУМИРА ЛОКУМ? ДА НЕ СЕ МАЙТАПИШ? - ДНЕС ТЕХНОЛОГИИТЕ СА БАЯ НАПРЕДНАЛИ, - КАЗВАМ И ТВЪРДЯ, - . ФАБРИКУВА СЕ ВСИЧКО - ОН-ДЪ-СПОТ. ПОСЛЕ, ГО ИЗПРАЩАТ НА КИТАЙЦИТЕ ДА ГО ОПАКОВАТ. САМО И САМО, ЕДРА ПАРÀ ДА ПАДНЕ. ОСВЕН ТОВА, ПЪЛНО Е С МАКЕДОНОАЛБАНЦИ, В ПРОМИШЛЕНИ КОЛИЧЕСТВА. ЛОКУМЪТ ТРЯБВА ДА Е БИЛ СЕКРЕТНО ПРОИЗВОДСТВО ОЩЕ ОТ ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ЕДНАТА ПОТОЧНА ЛИНИЯ, КОВЕ ТАНКОВЕ „ПАТЪН“. СЪСЕДНАТА БЪЛВА ПРИЛЕПСКИ ЛОКУМ. КАК ДА НЕ СПЕЧЕЛЯТ ВСЯКА ЕДНА ВОЙНА!?!
- ТОВА СА ВОЕННИТЕ, - КЪРТИ СЪЧУВСТВИЕ МОЯТ СИ КАПИТАН НАЙ-ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ, - ХАРЕСВАТ ДА ЛАПАТ!
- В ТАЗИ ТАЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗДРАВА, ПОЧТИ ВЕЧНА ЛАМАРИНЕНА КУТИЯ, - ЧУДИ СЕ ЧАК СЕ ПЕНИ МОЯТ СИ КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ ВАРНА-ГАЛАТА-ОБРАТНО, - ТРЯБВА ДА Е ИМАЛО ЛОКУМ, СПОСОБЕН ДА ПОДСЛАДИ ЖИВОТА ГОРЕ-ДОЛУ
НА РОТА - РОТА И ПОЛОВИНА – А? ! БЕ ПРОЧУТ БЕЛОГРАДСКИ ПРОГНОЗИСТ. . - - ТАКА Е, - ВЕДНАГА СЕ СЪГЛАСИХ, - ПРЕДИ АТАКА - ЛОКУМ. ПОДИР АТАКА – КАМИОН С МАЦКИ. ТЪЙ АМИ.
III.
ДАЛЕЧ ПРЕДИ ТАЗИ ЖИВОПИСНА КУТИЯ ДА ПОПАДНЕ У ДОМА, БЕ СТАНАЛО МАХЛЕНСКА ТАЙНА, КАК БАБА МАРУЦА МАКЕДОНСКА, НЕЗАВИСИМО ОТ НЕМСКАТА ОКУПАЦИЯ, ДЪРЖИ НЕСЛОМИМИ ВРЪЗКИ ЗАД ОКЕАНА. ДВАМА ШЕГОБИЙЦИ ОТ ТАРАФА, (МЕЗАР-КЕЗАР И СИЕ!), БЯХА ПРОБВАЛИ НОМЕРА С ПРЕЗОКЕАНСКИ ТЕЛЕФОН ТИП „МАЗА-ТАВАН”, ЗА ДА Й ПОРЪЧАТ БИЛЕТ ЗА КОРАБ. НО, БАБА МАКЕДОНКА; ЖЕНА ЛЪГАНА-ПРЕЛЪГАНА, БИТА-ПРЕБИТА, ВИДЯЛА-ПАТИЛА, ПРЕСЕЛВАНА-РАЗСЕЛВАНА; РАЗКРИ ТАЗИ СЪВСЕМ ПЛИТКА ИЗМАМА. ТОГАВА СЕ РАЗБРА. НА МАКЕДОНЦИ ЕВРЕЙСКИ НОМЕРА НЕ МИНАВАТ.
БЯХА ВРЕМЕНА НА БЕЗЧИСЛЕНИ ВЪЗДУШНИ ТРЕВОГИ. ЩОМ СИРЕНИТЕ ЗАВИЕХА, А РАДИОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА ИЗЛЪЧВА ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ПОЗИВНИ, ВСЕКИ ХУКВАШЕ ДА СЕ КРИЕ В НЕДАЛЕЧНИЯ ОБЩИНСКИ РАЗСАДНИК. СЯКАШ БОМБИ НЕ БИХА МОГЛИ ДА ПОРАЗЯТ ВСЕКИ ЕДИН ЗАПУСТЯЛ МЕГДАН. ОСВЕН БАБА МАКЕДОНСКА. БЕЗСТРАШНО ОСТАВАЩА НА ОТКРИТАТА ЦИМЕНТОВА ПЛОЩАДКА НА СТЪЛБИЩЕТО ПРЕД СВОЯТ БЕЛОГРАДСКИ ДОМ. ПРОВЕСИЛА ПРЕЗ ВРАТ МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД. ВПЕРИЛА ОТЧАЯН ПОГЛЕД В НЕБЕТО. ПОД НЕИСТОВ ВОЙ НА СИРЕНИ И КРЯСЪЦИ НА ОБЕЗУМЯЛАТА ТЪЛПА, СТАРИЦАТА БРОЕШЕ ПРЕЛИТАЩИТЕ НАД БЕЛОГРАД
ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ, ПОТРАКВАЙКИ СЪС ЗЛАТНИ ИЗКУСТВЕНИ ЧЕЛЮСТИ.
ПРИ ОТБОЙ, МАХАЛАТА СЕ ЗАВРЪЩАШЕ ВКУПОМ. ЗАВАРВАХМЕ БАБА МАКЕДОНКА ДА СЕ КРЪСТИ. НЕОТМЕННО НА СВОЯ ПОСТ. ДАЛИ БЛАГОСЛАВЯШЕ ИЛИ ПРОКЛИНАШЕ?
ТОЙ БИЛ ТАМ, ВЪРХУ КРИЛЕТЕ НА ПРЕЛИТАЩАТА СВОБОДА, НЕЙНИЯТ ЕДИНСТВЕН СИН, ТВЪРДЕШЕ СТАРАТА ЖЕНА, ВЪРХУ КРИЛЕТЕ НА НЯКОЯ ОТ ПРЕЛИТАЩИТЕ ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ. БОМБОМЕРАЧ-ДОБРОВОЛЕЦ, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО БЛИЗЪК НА ЧОВЕКА СЪЗДАЛ ТЕЗИ СЪЩИТЕ ЛЕТЯЩИ ЧУДОВИЩА, МЕЖДУ НАС КАЗАНО, НАЙ-ОБИКНОВЕН ПРОЙДОХА ОТ СЕВЛИЕВО. ЗАРАДИ НЕЙНИЯТ СИН, ИМЕННО ЗАРАДИ НЕГО, НЯМАЛО БОМБИ НАД БЕЛОГРАД. ДОКАТО НАД СОФИЯ, КЮСТЕНДИЛ И ДОБРИЧ ПАДАЛИ, ПАДАТ И КЕ ПАДАТ. И, НЕКА ПАДАТ. (ТЯХНА МАМА И КАПУТ!) МОМЧУРЛЯЦИТЕ НЕ ПРОПУСКАХА ДА ПОДПИТАТ. ДАЛИ НЕ ОЧАКВА ДА Й ПУСНАТ ОТГОРЕ, НЕЩО ПО-ТАКА - ЧЕ СЪВСЕМ ДА Й ОЛЕКНЕ? БАБА МАРУЦА МАКЕДОНСКА РАЗМАХВАШЕ ТОЯЖКА. .
- КЕ МИНЕ ВОЙНАТА, - ХЛИПАШЕ СТАРАТА ЗАЧУМБЕРЕНА ЖЕНА, - КЕ СЕ ЧИНЕ - КЕ СЕ ВИДИ …
IV.
ВОЙНАТА ПО ФРОНТОВЕТЕ НАИСТИНА ВЗЕ, ЧЕ СВЪРШИ. ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ МЕЖДУ ПОКОЛЕНИЯТА. ЧЕРНОБОРСАДЖИИТЕ ОКЛЮМАХА, ПРОКЛИНАЙКИ БЕЗУМИЕТО НА ПОЛИТИЦИТЕ, ДА ПРЕКРАТЯТ ЕДНА ТАКА ПЛОДОНОСНА ВОЙНА. ПО ПЛОЩАДИ И СТЪГДИ РАЗПЯХА ХОРОВЕ-ЧАСТУШКИ. ДОБРОВОЛЦИ СЕ ЗАВРЪЩАХА. ЗНАМЕНА СЕ ВЕЕХА. РАЗИГРА СЕ РАЗПРОДАЖБА НА ВОЕННА ПЛЯЧКА, НАРИЧАНА ТРОФЕЙ. МНОЗИНА СЕ ОБЗАВЕДОХА С ВЕЛОСИПЕД, ДРУГИ С ВДОВИЦА, НА НЕЗАВЪРНАЛ СЕ ОТ БОЙНОТО ПОЛЕ.
ЕДИН ЛЕТЕН ПОДИР ОБЕД, КОГАТО СЛЪНЦЕТО ПРЕЖУРЯ ЛУДО, ВСРЕД ВРЯВА И ВСРЕД ГЛЪЧ, РАЗДАВАЧЪТ БАЙ СПИРИДОН ДОНЕСЕНИЕТО, ДОНЕСЕ ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ В ЖЪЛТ ЗАДОКЕАНСКИ ПЛИК. БАБА МАКЕДОНКА ПРИТИСНА ЖЪЛТИЯ ПЛИК ДО СЪРЦЕ.РАЗВЯ ГО ПОБЕДОНОСНО ПО КОМШИИ. И, КАКТО БЕ ПО ЧЕХЛИ (ЗАСТЪПАНИ МЪЖКИ ЛАЧЕНИ ОБУВКИ), ХУКНА КЪМ ПОЩАТА. О, КОЛКО ГОРДА И ЧЕСТИТА, БЕ ТЯ.
КОЛЕТЪТ, (ПРОГРАМА НА АМЕРИКАНСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ ЗА
ПОДПОМАГАНЕ НА БЕДСТВАЩИ ПОДИР ВОЙНАТА!), СЕ ОКАЗА ТЪПКАН С УДИВИТЕЛНИ ЗАДОКЕАНСКИ СЪКРОВИЩА. БЕЗЦЕННИ РЕЛИКВИ ОТ ЕДИН РАЗЛИЧЕН СВЯТ, КОЙТО ПРЕДСТОЕШЕ. И, КАКВИТО ЗА ПРЪВ ПЪТ ЩЯХА ДА ПОПАДНАТ НА МЕСТНИЯ БИТАК. ЗА ДЕЦАТА – ДЪВКА НА КИЛО, ШОКОЛАД, МАЙОНЕЗА В ТУБИ, И – ХАЙ-ДА-ДА – НА ИГРА. ! ЗА ЖЕНИТЕ – БЕЛЬО ВТОРА УПОТРЕБА. (ЗАПАЗЕНИЧКО, МА!) ЗА МЪЖЕТЕ – ЕДНОКРАТНИ, САМОРАЗПАДАЩИ СЕ ПОДИР УПОТРЕБА САМОБРЪСНАЧКИ. (ЕДНА ВСЕ ОЩЕ КРЕЕ, ВЪВ ВЪПРОСНАТА КУТИЯ ОТ ЛОКУМ!)
ЗА БОЛНИТЕ - ПЕНИЦИЛИН.
ЗА ЗДРАВИТЕ - КАФЕ В КОНСЕРВЕНИ КУТИИ.
ЗА БАБА МАРУЦА МАКЕДОНСКА - ПЛАСТМАСОВИ ИЗКУСТВЕНИ ЧЕЛЮСТИ ВТОРА УПОТРЕБА. (НОВИТЕ НЕЗАБАВНО ИЗХВЪРЛИ. НЕ ЖЕЛАЕЛА В УСТА МОНАРХО-ФАШИСТКО ЗЛАТО.)
ЖЕНИТЕ НА БЕЛОГРАД ПРЪВ ПЪТ ВИДЯХА ЧИФТОСАНИ ДАМСКИ ЧОРАПИ, НАРИЧАНИ ЧОРАПОГАЩНИК. (ПОДХОДЯЩИ ЗА ВСЕКИ ЗАДНИК, НО НЕ И ЗА КОРСЕТ СЪС ЖАРТИЕРИ!) ДЕЦАТА ВКУСИХА ДЪВКА С МИРИС НА ДЖОДЖУМ, БЕЗ ДА Е САКЪЗ. (ДЪЛГИ ГОДИНИ ПОД СИВ-ВЪЗБРАНА!)
БАЙ ЛАМБРИН, МЕСТНИЯ КАСАПИН, ПОЛУЧИ ВЕЧНА ПИСАЛКА НАРИЧАНА “ХИМИКАЛКА”. (КАТО Я ИЗПИШЕШ – ХВЪРЛЯШ!?! - АКО ТИ СЕ НАМИРА ДРУГА.)
ВСЕКИ ОТ СТАРАТА МАХАЛА ОКОЛО БАНЯ ВЕРГИЕВ В БЕЛОГРАД, ОБЛАСТ ВАРНА, ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ПРЕД РЕФЕРЕНДУМ, ПОЛУЧИ ПО НЕЩО ЗА ВЕЧЕН СПОМЕН. ПОЛУЧИХ И АЗ. НАСТОЯЩАТА ПРАЗНА ЛАМАРИНЕНА КУТИЯ ОТ АМЕРИКАНСКИ РАХАТ-ЛОКУМ. С ТРАЙНО ОТПЕЧАТАН ЧИЧО САМ ВЪРХУ КАПАКА. (ОСТРА БРАДИЧКА, ПРИСВИТИ ОЧИ - ВСЕ МУ ТАЯ, НА ГЛАВАТА ЦИЛИНДЪР ОБСИПАН СЪС ЖЪЛТЕНИКАВИ ЗВЕЗДИ!) КАК ДЪРЖАВНИЧЕСКИ БЕЗГРИЖНО ХАПВА БЕЗКРАЕН РОЗОВ РАХАТ-ЛОКУМ. ЗАЕДНО СЪС СПОМЕН ЗА ОТЧАЯНОТО ПОТЪМНЯЛО ОТ МЪКА ЛИЦЕ НА БАБА МАРУЦА МАКЕДОНКА. ПОТРЕСЕНА ОТ ПИСМОТО НА НЕЙНИЯТ ПОБЯГНАЛ ЗАД ОКЕАНА СИН.

"МИЛА МАЙКО, МНОГО СЪМ ДОБРЕ, ПОВЕЧЕ НЕ СЕ КОСИ, НЕ МЕ ОЧАКВАЙ …"

ПОМНЯ Я - НА НЕЙНОТО СИ МЯСТО. ПО СЪЩОТО СИ ВРЕМЕ. КОГАТО ВЕЧЕ НЯМАШЕ ДРУГИ ТРЕВОГИ - ОСВЕН УЧЕБНИ. КАК СТОИ ВЦЕПЕНЕНА ОТ МЪКА. С НЕИЗМЕННИЯ МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД, ПРОВЕСЕН ПРЕЗ ВРАТ. СРЕД НОЩ. И НАСРЕД ДЕН. ЗАГЛЕДАНА В БЕЦДЪННИ НЕБЕСА. НЕБЕСА, ПО КОИТО БЕ НЕДОПУСТИМО ДА ПРЕЛЕТИ ДОРИ ЯСТРЕБ.
ЕДНА МРАЗОВИТА ЕСЕННА ЗАРАН, СЪСЕДИ Я НАМЕРИХА СКУПЧЕНА ОТ СТУД, СБЪРКАНА ОТ МЪКА. С МЪРТВЕШКА ПЯНА НА УСТА. ТАМ, НА ПЛОЩАДКАТА ПРЕД СВОЯТ ДОМ, НА СВОЯТ СИ БОЕН ПОСТ, НА НЕСВЪРШИЛАТА НИКОГА ВОЙНА ПО ЗАВРЪЩАНЕ НА НЕЙНИЯТ СИ СИН. ИЗТИЧАХА ДО ТЕЛЕФОНА В СЪБЛЕКАЛНЯТА НА „БАНЯ ВЕРГИЕВ“. ПОЗВЪНИХА ЗА ОБЩИНСКАТА ГАЛЬОТА. ГАЛЬОТАТА ПРИТРОПА. ФАЙТОНДЖИЯТА ПРОГОНИ МОМЧУРЛЯЦИТЕ С КАМШИК. ПРЕНЕСОХА ПОЛУМЪРТВАТА БАБА МАРУЦА МАКЕДОНСКА В СИВАТА БОЛНИЧНА САНИТАРНА КАРУЦА С ПРОКЛЕТ КОНЯР, И КРАСТАВ ДРЪГЛИВ КОН.
ТРАК - ТРАК - ТРАКА – ТРАК, ПРАВО В ОБЩИНСКАТА БОЛНИЦА. ПРЕКАЛЕНО ХУМАНЕН ИНСТИТУТ ОЩЕ ТОГАВА.
V.
В ОБЩИНСКАТА БОЛНИЦА, ГОТОВА И ТОВА ДА ПРЕЖИВЕЕ, БАБА МАРУЦА МАКЕДОНСКА НЕ ПРЕСТАВАЛА ДА ПОВТАРЯ.
- ПОНЕ ЕДНА ДА БЕ КЮТНАЛ …
- ПОНЕ ЕДНА ДА БЕ КЮТНАЛ - ЧЕ ДА ТРЕСНЕ, КАК' ТРÈБЕ …
- ПОНЕ ЕДНА ...
СТАВАЛО ДУМА; ПОЯСНИЛ НА МАХЛЕНСКИТЕ БАБИ ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР, АЛТЕРНАТИВЕН ПАРТАЙ-ГЕНОЗЕ И ПРИ НЕМЦИ, И ПРИ РУСНАЦИ; СТАВАЛО ДУМА ЗА НЕЩО ДОКРАЙ БЕЗОБИДНО. ЗА КУТИИ ПОДОБНИ НА ТАЗИ, В КОЯТО
СЪХРАНЯВАМ СГЛОБЯЕМИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА МОИТЕ СТАРЕШКИ СПОМЕНИ.
РАЗБИРА СЕ, АЗ ИМАМ СВОЯ СОБСТВЕНА ТЕОРИЯ. 

НО – КОЙ ГО Е ЕНЯ!?! 1998-2012