ЗЕМЛЯ, разказ, Хеми ВАРНАЛИУС

(C) 2015 - Bogomil K= AVRAMOV - HEMY
Illustration: (C) 2015 - Mitko Jelezarov

ЗЕМЛЯ ...
разказ
Богомил К. АВРАМОВ

ЕДНА ВЛАСТ ТРЪГНЕ ЛИ ДА ВКИСВА, ЗАМИРИСВА ОТ ВСЪДЕ. НЯКОЙ НЕ ИЗДЪРЖАТ. И СТАВАТ ПАРТИЗАНИ. КОЙ - НА КЪРА. КОЙ - В ГОРИТЕ. ДРУГ – В ЛЕГЛОТО НА КОМШИЙКАТА. ПОСЛЕДНОТО Е ЗА ПРЕПОРЪЧВАНЕ. НАЙ-МНОГО БУНТОВНА БОЛЕСТ ДА ПРИХВАНЕШ. НЯМА СТРАШНО - ВЕЧЕ ИМА ЛЕК ЗА ВСИЧКО. ОСТАНАЛОТО Е ПОЛИТИЧЕСКИ БЛЪФ.

ХАЗЯЙКАТА НИ В ДЪРВЕШНИК, БУЛЯ ЮЛЬОНКА, НЕ БЕ СЛУЧАЙНА. КАТО ЧОРБАДЖИЙСКИ СИН, МЪЖЪТ Й СЛУЖЕШЕ В ЛЕЙБ-ГВАРДИЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ. РЯДКО СИ ИДЕШЕ В ОТПУСК. НА КОН, В УНИФОРМА СЪС ШЕРИТИ. С КАЛЪЧКА НА БЕДРО И ПИЩОВ НА КРЪСТ. С КАЛПАК С ГЕРБ И ПЕРÒ. ЧУДО И ПРИКАЗ, ЗА ЗАБУТАНОТО ПРИМОРСКО СЕЛЦЕ, В КОЕТО НИ БЕ ПРОГОНИЛ СТРАХЪТ ОТ СЪЮЗНИЧЕСКИ БОМБАРДИРОВКИ. ЕДИН ДУШЕН ПОДИРОБЕД В НАЧАЛОТО НА АВГУСТ 1944., БУЛЯ ЮЛЬОНКА МЕ ВДИГНА ОТ СЛЕДОБЕДЕН СЪН. ДА СМЕ ПРЕСКОЧИЛИ ДО ЛОЗЕТО В ПЯСЪЧНИК, ДА НАБЕРЕМ ГРОЗДЕ, ДА ПОХАПНЕМ ВСИНЦА. НАМЕСИ СЕ МАМÀН. ДА СЪМ БИЛ С БУЛЯ ЮЛЬОНКА – ЗА КУРАЖ. СТАНА МИ ЯСНО, ЧЕ ЕДВА ЛИ Е САМО ЗА КУРАЖ. КОГАТО ПООТРАСНАХ, НЯМАШЕ КАК ДА НЕ УСТАНОВЯ, ЧЕ ТОВА Е СЪДБА. ДА СИ МЕ ИМАТ ЦЯЛ ЖИВОТ, ЗА КАМУФЛАЖ. ДО ЛОЗЯТА В ПЯСЪЧНИК, ПЪТЯТ БЕ КОЛАРСКА ПРАХАН ИЗПЪЛНЕНА, С ПОСЪХНАЛИ ТЕЛЕШКИ ТОРТИ. ПРЕЗ ТЯХ ДЖАПАХМЕ БЕЗМЕТЕЖНО БОСИ. ЩЯХМЕ ДА НАПЪЛНИМ КОШНИЦИТЕ С ГРОЗДЕ. ЩЯХМЕ ДА ПОХАПНЕМ. ДО НАСИТА ПОСЛЕ, ПО ХЛАДИНА, ЩЯХМЕ ДА СИ СЕ ЗАВЪРНЕМ. ПЕЕЙКИ „МИЛА РОДИНО“. БУЛЯ МИ ЮЛОНКА МНОГО КАНДИСВАШЕ НА НЕЯ.

НАВЛЯЗОХМЕ В ЛОЗЯТА. НЯМАШЕ НИКАКВИ ОГРАДИ. ХОРАТА СИ ЗНАЕХА ИМОТИТЕ, И БЕЗ ПОРТУГАЛСКИ КАДАСТРАЛЕН ПЛАН. ЕДВА ЛИ НЯКОЙ ПРЕДПОЛА-ГАШЕ, ЧЕ ПРЕДНАМЕРЕНАТА ОБЪРКАЦИЯ, ПРЕВЪРНАТА В НАЦИОНАЛНА ОРИСИЯ, ЩЕ НАПРАВИ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, ВЕЧНО ДА ЗАПОЧВА ОТ НАЧАЛО. НАПЪЛ-НИХМЕ КОШНИЦИТЕ С ПЛОД, ХАПНАХМЕ ГРОЗДЕ С КРАЕЩНИК И ТУЛУМЕНО СИРЕНЕ. И, БУЛЯ МИ ЮЛЬОНКА, ПОСТАНОВИ.
- ТУК КЕ ЧЕКАШ. САМУ ВПЕРЬОД ША ГЛЕДАШ – ЯСНУ? НИКЪКВУ НАЗАД – ЯСНУ!?!
- ЯСНО ... ЯСНО ... ЯСНО ... - БЯХ ЛЕСНО УПРАВЛЯЕМ. ТАКЪВ СЪМ СИ И ДНЕС.

БУЛЯ ЮЛЬОНКА ИЗКАЧИ БАИРА, ЗАЛЕГНА ЗАД ЕДНА ТРЪНКА. И ИЗЧЕЗНА. СЛЪНЦЕТО БЕ ПО ИКИНДИЯ, А АЗ ГО ЗАСЯКОХ В ДРАКИТЕ НА ТРЪНКА. ЧАКАНЕТО ПРОДЪЛЖИ ДЪЛГО, А БУЛЯ МИ ЮЛОНКА, НИКАКВА Я НЯМА.. КОГАТО СЛЪНЦЕТО ПРОПАДНА ЗАД КЛОНИТЕ НА ТРЪНКАТА В МОРЕТО, СЕ ЗАОБЕЗПОКОИХ.

ПОНАДИГНАХ СЕ - НЯМА НИКОЙ. ПОНАВЕДОХ СЕ – СЪЩО НИКОЙ. ПОГЛЕДНАХ НАНАЗАД. НЯКАКВИ ХРАСТИ СЕ ТРЕСЯХА. ВЗЕХ НОЖ В РЪКА. И, ТРЪГНАХ ДА ТЪРСЯ ЛЕЛЯ СИ ЮЛЬОНКА.

ДО ЕДИН ПЪН,. ЗАД ОБЛАЦИ ЛЮТ ТЮТЮНЕВ ДИМ, ОТКРИХ ПОДПРЯН АВТОМАТ НЯКЪДЕ ИЗПИСКА РАДИОСТАНЦИЯ.
ЗЕМЛЯ, ЗЕМЛЯ, - РАЗНЕСЕ СЕ БАСОВ ГЛАС, - ВСЕ КАК ПОЛОЖЕНО!
ОТ НЕЙДЕ ИЗНИКНА БУЛЯ ЮЛЬОНКА. ПО-ХУБАВА ОТ ВСЯКОГА. С РАЗПУСНАТА КОСА. С ЧУМБЕР ПРЕЗ РАМО. ВЕСЕЛА И ЗАСМЯНА.
-- НЕПОСЛУШНИК, С НЕПОСЛУШНИК! - И МИ ЗАЛЕПИ ТАКЪВ ШАМАР, ЧЕ ОЩЕ СЕ СТРЯСКАМ НА СЪН.
The End - 31`.07.2015.