(C) Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
ГЛАСЪТ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ
ПРЕДИ ГОДИНИ, (КОЛКО ОТДАВНА БЕ ТОВА!), СЪДБАТА СЕ СМИЛИ НАД МЕНЕ; СУХОПЪТНИЯ ЧЕРВЕЙ, БЕДНИЯТ ПОЕТ, НЕПРОКОПСАЛИЯ КОНЦЕПЦИОНИСТ, ИНАЧЕ КАЗАНО – ОБИКНОВЕН КОРАБЕН РУНДУК; СЕ НАЛОЖИ ДА МОРЕПЛАВАМ. СЪДБАТА СЕ БЕ СМИЛИЛА. И АЗ, С БОЖИЯ ПОМОЩ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ОНЗИ ГДЕ ДЪРЖИ ГРЪМОТЕВИЦИ В РЪЦЕ, ПОТЕГЛИХ В ЗАДГРАНИЧНА КОМАНДИРОВКА. НА БОРДА НА СТАРОМОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН СПАСИТЕЛ, МОТОРНИЯТ ВЛЕКАЧ “ХАРПУН”. КОРАБ, НЕПРИГОДЕН ЗА ПРИСТАНИЩНИ МАНЕВРИ. И, ПОРАДИ ТОВА, “ВЛЕКАЧ-СПАСИТЕЛ ОБЩА УПОТРЕБА”. ВСИЧКО СТАНА ТАКА БЪРЗО, А ПАРИТЕ В ДЖЕБ БЯХА ТАКА МАЛКО, ЧЕ НЕ ОСТАВАШЕ ДА НАПРАВЯ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА КУПЯ НЯКОЛКО ЧЕРНО-БЕЛИ ФИЛМЧЕТА, ФОТОАПАРАТ “СМЯНА-8”, И БУТИЛКА-ДВЕ КОНЯК “ПЛИСКА”. НЕ БЯХ ПЪТУВАЛ ПО МОРЕ. НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ПРОСТОВАТИТЕ ХОРИЦА В НЕГО, СА В ОНЗИ ПОСТОЯНЕН ПРЕХОД, ЕДВА НАПОСЛЕДЪК ВЪЗПРИЕТ ОТ РОЯК ПИШМАН-ПОЛИТИЦИ, В ТЯХНАТА ГЛОБАЛНА ВСЕБАЛАМОСВАЩА СТРАТЕГИЯ. ТОВА ДОКРАЙ ТОЛЕРАНТНО МОРЕПЛАВАЩО ПЛЕМЕ, ПО СЪЩЕСТВО Е,В НЕПРЕСТАНЕН В ПРЕХОД. НЕ САМО ОТ ПРИСТАНИЩЕ В ПРИСТАНИЩЕ. НО И – ОТ ДУШЕВНОСТ В ДУШЕВНОСТ. МАКАР ПРЕЗ НЕПОСИЛЕН БАЧ И АЛКОХОЛИ. ТУРИХ ЗА КУРАЖ БРЪСНАЧА НА ДЯДО НИКОЛАЙ В ДЖЕБ. И, ПРЕКРАЧИХ НИСКИЯ БОРД НА ВЛЕКАЧА.
КАПИТАНЪТ НЕДОВОЛНО ИЗСУМТЯ, ПА СЕ ВТУРНА В САЛЕТА ДА УКРЕПВА СИМВОЛИЧНАТА СТЕННА СКУЛПТУРА – КАПИТАН С ЛУЛА И МАЙМУНКА НА РАМО, ДОКАТО СЕ КРЪСТИ ПРЕД ИКОНАТА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ МОРЕСПАСИТЕЛ. НАЧАЛСТВОТО ПОМРЪДНА ШЕГОВИТО МУСТАЧКИ. ПОСОЧИХА МИ КАБИНА ПОД ВОДОЛИНИЯТА, ИЗПЪЛНЕНА С ПЛАКАТИ ОТ ПОРНОСПИСАНИЯ. ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЗАПРЕТЕНИ СЪС ЗАКОН. МОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЕ ТАКА БОГАТО НА ЕДИНСТВЕНА ИДЕОЛОГИЯ, ЧЕ ОСВЕН ПРОФАНАТОРСКИ БАЧ, НЕ ПРЕДВИЖДАШЕ РАЗСЪБЛЕЧЕНИ МАЦКИ. ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА БАНАЛНО ПЪТУВАНЕ, ОТ ДРЕВЕН БЕЛОГРАД, ПРЕЗ НОЩНОТО ЧЕРНО МОРЕ, БОСФОРА, ДАРДАНЕЛИТЕ И АДРИАТИКА ДО ВЕКОВНИЯ СПЛИТ, НАЧАЛСТВОТО НАСМЕШЛИВО МЪРДАШЕ МУСТАЧКИ. ИЗТЪКВАЙКИ, ЧЕ БЕЗ ДА Е СЕРТИФИЦИРАН МОРЯК, Е ОМОРЯЧИЛ МНОЗИНА. БЯХА ВРЕМЕНА, НА КАРАКАПИТАНИ И КАРАНАЧАЛСТВА. И, АКО НЕ БЯХ В КУХНЯТА ДА ЧИСТЯ КАРТОФИ, СЕ ОКАЗВАХ В НЕГОВАТА КАЮТА, ПРЕД ПАРАХОДНАТА ПИШЕЩА МАШИНА. КЪДЕТО ЗАПИСВАХ - НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ЩЕ БЪДА РАЗБРАН ПРАВИЛНО - ПАРТИЗАНСКИ ГЕРОИЗАЦИИ. ЕДВА ПЕТДЕСЕТИНАГОДИШЕН, ШЕФЪТ БЪЛВАШЕ СПОМЕН ПОДИР СПОМЕН. ДАЛИ УСЕЩАШЕ, ЧЕ СИ ОТИВА, ЗАЕДНО СЪС СВОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА?
СПОМЕНИТЕ: БЕ ЗНОЙНОТО ЛЯТО НА 1942-РА. НАД БЕЛОГРАД НИСКО ПРЕЛЕТЯ ”МЕСЕРШМИД”. ВСИЧКИ ЗАЛЕГНАХМЕ ПОД МАСИТЕ В „ГРОЗД“. РАЗБРАХ, ЧЕ Е ЗАПОЧНАЛА ВОЙНА.
- ТАКА ЗАПОЧВАТ СПОМЕНИТЕ НА ГЕНЕРАЛ Д. Д. - ОСМЕЛИХ СЕ ДА ВМЕТНА.
- И ТОЙ - ОТ НАШ’ТО СЕЛО …
ПОНЕЧИХ ДА СЛОЖА ЗАПЕТАЙКА.
- ЩЕ СЛОЖИШ, КОГАТО СЕ РАЗПОРЕДЯ!
ПОИСКАХ ДА СЕ ВЪЗМУТЯ.
- НЯМАШ ДУМАТА! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА
СПОМЕНИТЕ:
СТОИМ СИ НИЕ В МЕХАНА “ТРАКАТА”, ПИЕМ СИ ПИТИЕ ЗАЕДНО С КАПИТАН А. П. ФРУДКИН – ТЪРСЕН ОТ ЗАКОН И МАКЕДОНСТВАЩИ, ПА КОМЕНТИРАМЕ ПОЛИТИКАТА. ГЛЕДАМ, ПО ПЪТЕКАТА ОТКЪМ “ЕВКСИНОГРАД” ИЗСКОКНА ЕДНО КУЧЕ, А ПОДИР НЕГО ЦАРЯТ. СКОКНАХ, И ВДИГНАХ ЖЕЛЕЗЕН ПРОЛЕТАРИАТСКИ СВИТ ЮМРУК.
- ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ –Я – Я! - ВИКАМ И СЕ КИСКАМ, А НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МЕ ИЗГЛЕДА-ИЗГЛЕДА, ПЛЕСНА ПО БОТУШ С БИЧ, ПЛЮНА И ОТМИНА.
- НО, ТОВА СЪС СЛЮНКАТА, Е В СПОМЕНИТЕ НА ПИСАТЕЛЯ Г. Б. …
- ТЕ, НЕ СА АВТЕНТИЧНИ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!
НЯМАШЕ КАК, ДА НЕ СВИЯ ВЪЗМУТЕНО РАМЕНЕ.
- ПОВТАРЯМ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!
ТОВА РАЗБУТВАНЕ НА СТАРИ СПОМЕНИ, НЕ МИ ХАРЕСВАШЕ. АМА, НАЛИ НЯМАХ МОРЯШКА КНИЖКА А МОРЕПЛАВАХ,(СТРИКТНО ДО БЕЗУМИЕ, БЕ ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА!),НИЩО ДРУГО НЕ МИ ОСТАВАШЕ, ОСВЕН ДА СИ ТРАЯ. ЗАД НАС МЪКНЕХМЕ НА ВЛЕК СТАРИЯТ “КОПАЛ”. НОРВЕЖКО НИТОВАНО КОРИТО, ВЗЕЛО УЧАСТИЕ В ЗНАМЕНИТИТЕ ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИ КЕРВАНИ С ЛЕНД-ЛЕНЗ ЗА СЪВЕТСКА РУСИЯ. ВЪЖЕТО БЕ ДЪЛГО ТОЧНО ШЕСТОТИН МЕТРА. ВЪЖЕТО БЕ ТЕЖКО. И, ПРОВИСВАШЕ ТОКУ НАД ВЪЛНИТЕ. ТОГАВА, НАД НЕГО СЕ ПЕРЕМЯТАХА ДИВНИ ДЕЛФИНИ. НА БОРДА НА “КОПАЛ” ИМАШЕ ДЕЖУРНА КОМАНДА С КАПИТАН, И ТРИМА РУЛЕВИ. КОМАНДАТА ОЦЕЛЯВАШЕ В БОРБА С ОСВИРЕПЕЛИ ОТ ГЛАД ПАРАХОДНИ ПЛЪХОВЕ, САМОТА, ГЛАД И МЕЧТИ ЗА ВИСОКА КОМАНДИРОВАЧНА КОРАБНА ВАЛУТА. И, КОГАТО НАЧАЛСТВОТО ЗАДРЕМВАШЕ НА СВОЯТ СТОЛ, АЗ ИЗЛИЗАХ НА КЪРМАТА, ДА БРОЯ ДЕЛФИНИ.
ПО МРЪКНАЛО КАЦНАХМЕ ПРЕД БОСФОРА. ИЗЧАКАХМЕ ЗА ДА ЛОЦМАН. И, КОГАТО ТОВА СТАНА, ПРОДЪЛЖИХМЕ НАПРЕЧНО, ПРЕЗ ГОЛЕМИЯ ДВУКОНТИНЕНТАЛЕН ГРАД. ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ЗА ПРЪВ ПЪТ ДОЛОВИХ ГЛАСЪТ НА КОРАБА.
СТОЯХ НА КЪРМАТА,РАЗГОВАРЯЙКИ ПО УКАВЕТО С КАПИТАНА НА „КОПАЛ“, ОКАЧЕН НА ВЪЖЕ ПОДИР НАС, А СЛЕД НЕГО НА ДРУГО ВЪЖЕ - ОЩЕ ЕДИН ВЛЕКАЧ. ОСВЕН ПУКАНЕ И ПРЪЩЕНЕ, В УКАВЕТО СЕ НОСЕХА РУГАТНИ ПО АДРЕС ЗАКЛИНВАЩИЯ РУЛ НА “КОПАЛ”. А КОГАТО РУГАТНИТЕ ПРЕСТАНАХА, НЯКАКЪВ НЕСДЪРЖАН ВИК, ПО-СКОРО РЕВ ОТ ПРЕВЪРТАЩА МАШИНА, НАХЛУ, РАЗТЪРСИ МЕ, НАПРАВИ ДА ПОТРЪПНА.
- МАМКА МУ! “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ!
- КАКВО – О – О?
- “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ – ОТВЪРНА АВАРИЙНИЯ КАПИТАН, И ИЗКЛЮЧИ УКАВЕТО.
НО ВИКЪТ, НЕ СЕ ПОВТОРИ, И АЗ ОТДАДОХ ВСИЧКО ТОВА НА НЯКОЙ ОТ ОНЕЗИ МНОГОБРОЙНИ ТРИКОВЕ, С КОИТО СТАРИ МОРЯЦИ СМАЙВАТ СУХОПЪТНИ НОВАЦИ.
НЯКЪДЕ КЪМ КОРФУ, НАД ДВАТА КОРАБА ОТНОВО ПРОЗВУЧА ДЪЛБОК И СТРАШЕН, СИЛЕН И ЯСЕН, ГРЪМЪК ПОЧТИ ЧОВЕШКИ СТОН. ИЗСКОКНАХ НАВЪН. НОСЪТ НА “КОПАЛ” СЕ БЕ НАДВЕСИЛ НАД “ХАРПУН”, И – ОЩЕ МАЛКО – ДА НИ СРИНЕ. КАПИТАНЪТ СЕ РАЗВИКА. ПРИБАВИ ХОД. ВЪЖЕТО СЕ ОПЪНА. РАБОТАТА СТАНА. НО, ТОЗИ СТРАНЕН СТОН ПРОДЪЛЖИ ДА ЗВУЧИ ЧАК ДО САМИЯ СПЛИТ, КЪДЕТО БЕ РЕЖИЩЕТО ЗА СТАРИ КОРАБИ. ГЛАВНА ЦЕЛ НА НАШЕТО ПРОСЯШКО ПЪТЕШЕСТВИЕ.
ДОКАТО ПРЕМИНАВАХМЕ ПРЕЗ КОРИНТ, ОБЕЗПЕЧАВАНИ ОТ МЕСТНИЯТ ПИЛОТ, ВИКЪТ СЕ ПОВТОРИ И ПОТРЕТИ. ДОЧУЛ ТОЗИ НЕОБИКНОВЕН РЕВ, СХВАНАЛ НЕГОВИЯТ СЪДБОВЕН СМИСЪЛ, ГЪРКЪТ-ПИЛОТ БЕ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ КРЪСТИ, СПОМЕНУВАЙКИ ПАНАГИЯ ТЕОСКЕПАСТИ. ЕДВА БЕ ИЗТРАЯЛЛ ДА НИ ИЗВЕДЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД НА КАНАЛА. БЕ ПОВИКАЛ ПО РАДИОТО КАТЕР. И, БЕ ОТПРАШИЛ. ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ ДЕБЕЛИЯТ ПИЛОТСКИ САНДВИЧ, ПОЛАГАЕМ СЕ ПО ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАЙ. ТОГАВА ИМЕННО НАЧАЛСТВОТО КОМПЕТЕНТНО ОТСЕЧЕ. . - МЕКО ДУПЕ – ОТ ЕДНО КОРАБНО ПРОСКЪРЦВАНЕ ДА ФУКНЕ. ! ПО ВСИЧКО ЛИЧЕШЕ, ЧЕ И ТОЙ Е ОБЕЗПОКОЕН. ХОРАТА СВЪРЗАНИ, ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ С МОРЕТО, СА ДОКРАЙ СУЕВЕРНИ. НЕ БЕЗ ОСНОВАНИЕ.
НА МАТАПАН МОРЕТО ВНЕЗАПНО МИРЯСА. НАЧАЛСТВОТО МЕ ИЗВИКА ПРИ СЕБЕ СИ. ОТНОВО СЕДНАХ ЗАД ПИШЕЩАТА МАШИНА. ЩОТО, ДА ПРОДЪЛЖА С ИСТОРИЯТА ОТ 22.06.1942., ЗА САМОЛЕТА-ИЗТРЕБИТЕЛ, МИНАЛ С БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ НАД БЕЛОГРАД, ДОКАТО ШЕФЪТ - БЕЗРАБОТЕН ПРОЙДОХА, ИГРАЕЛ НА АШИЦИ НА ПЛОЧНИКА, ПРЕД РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“. ЕДВА ЛИ Е ПОДОЗИРАЛ, ЧЕ ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА ИГРИТЕ ВЕЧЕ СА БИЛИ С ПЕРФОКАРТИ. САМОЛЕТ, ПО ОНОВА ВРЕМЕ, ТРЯБВА ДА Е БИЛО ДОСТА НЕОБИЧАЙНО ЯВЛЕНИЕ ЗА НАШИТЕ ПРИЧЕРНОМОРСКИ МЕСТА. ДНЕС ТАКА ДОБРЕ ОПОСКАНИ, ОТ СЪВРЕМЕННАТА ПСЕВДОТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ, ЧЕ ПРОСТО НЯМА НАКЪДЕ.
ТОГАВА, ОТНОВО И ОТНОВО, СЕ ПРОКРАДНА ОНЗИ ВИК. НЕСЪМНЕНО ИЗХОЖДАЩ ОТ КОРАБА, ГДЕ ИМАХМЕ НА ВЛЕК. НЯКОЙ ГРЪМКО ПЛАЧЕШЕ, И СЕ ВАЙКАШЕ.
- НАЧАЛСТВО, - ДУМАМ, - НЯКОЙ НЯКОГА ЗА НЕЩО НЯКОГО ВИКА!?!
- НЕКА СИ ВИКА! – СРЯЗА МЕ ШЕФЪТ. – ТИ ПИШИ, ПИШИ, ПИШИ …
- СЯКАШ, КОРАБЪТ ПОДИР НАС - СТЕНЕ И ОПЛАКВА …
- ГЛУ – ПУС – ТИ! - НАПРАВИ СЕ РАЗЯРЕН - МОРЯЦИТЕ ВЕЧЕ ТИ НАПЪЛНИХА ГЛАВАТА С ГЛУПУСТИ!
НО УСТАНОВИХ, КАК ПОТРЕПЕРА. ПОДОБНИ ГРУБИЯНИ ВЪТРЕШНО, СА СТРАШНО ДЕЛИКАТНИ. ЗАМИСЛИ СЕ. ЗАГЛЕДА СЕ ПРЕЗ ФИЛИСТРИНА. ТАМ ИМАШЕ САМО МОРЕ.
ПАТА-КЮТА, ДОСТИГНАХМЕ ОНЗИ ФИОРД, ПРЕЗ КОЙТО СЕ НАВЛИЗА В ЗАЛИВА НА СПЛИТ. ХВЪРЛИХМЕ ЖЕЛЯЗОТО. ОПРЯХМЕ БОРД НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ МРАМОРНИ КЕЙОВЕ. НАЧАЛСТВОТО ТУРИ ОТПЕЧАТАНОТО В ЧАНТАТА. СЛЕЗЕ НА БРЕГА. И ИЗЧЕЗНА. ДАЛИ НЕ ПОБЯГНА? ПРЕХВЪРЛИХ СЕ НА РЪЖДИВИЯ, ПОТЪНАЛ В ОТПАДЪЦИ, “КОПАЛ”. ТРЯБВАШЕ ДА УЧАСТВАМ В НАДЪНВАНЕТО МУ ПРЕД САМОТО РЕЖИЩЕ. ПОКАТЕРИХ СЕ ПО КОРАБНИЯ ЩОРМ-ТРАП. ПОПАДНАХ НА КОРАБНИЯ МОСТИК. СТОТИЦИ СТАРИ ЛОЦИИ И КАРТИ СЕ ВАЛЯХА ПО ПОДА, ЗАЕДНО С ДЕСЕТИНА ПОЧУПЕНИ ЛУЛИ- И, ОТНОВО ДОЧУХ ОНЗИ НЕПОНЯТЕН, СТРАШЕН, ЕДВА ЛИ НЕ УНИЩОЖИТЕЛЕН, СЪВСЕМ ЧОВЕШКИ КРЯСЪК.
- АУ – У – У ... - ТАМ ДЪЛБОКО, ПОД МАШИНАТА, В НЕЙНОТО ДВОЙНО ДЪНО, КЪДЕТО БЕ ПЪЛНО С ОТВРАТИТЕЛНИ МИЯЗМИ, НЯКОЙ ПЛАЧЕШЕ, И СЕ ВАЙКАШЕ. МИСЛЕХ, ЧЕ ТОЗИ НЕПОНЯТЕН ПЛАЧ ДОЧУВАМ САМО АЗ, НО КОРАБНИЯТ ВАЦМАН МЕ РАЗБРА И КИМНА.
- ТОВА Е ТОЙ!
- КОЙ?
- ДУХЪТ НА “КОПАЛ”. ПОДОЗИРА, ЧЕ ЩЕ ГО НАРЕЖАТ НА ПАРЧЕТА. - ХАЙДЕ ДЕ!
- НИМА НЕ ЗНАЕШ? ДУХЪТ НА КОРАБА СЕ РАЖДА И ВИТАЕ, ОЩЕ СЪС СПУСКАНЕ МУ НА ВОДА. ЗА ДА ПРЕДУПРЕЖДАВА И ДА ЖАЛИ – ОБЪРКА ЛИ СЕ НЕЩО. ПРЕДИ НАРЯЗВАНЕ – ВИЕ КАТО СМОК. КАЗВАТ, ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ КРЪСТНИЦАТА.
- ОТ КОГО?
- ОТ КРЪСТНИЦАТА! В ЗАВИСИМОСТ, ДОКОЛКО Е ДОСТОЙНА!
- А!
- НЯМА “А” – НЯМА “БЕ” – ТАКА Е ИСПОКОН ВЕКОВ!
МИСЛЕХ, ЧЕ ВАЦМАНА СЕ ШЕГУВА, НО ТОЙ БЕ ТАКА УВЕРЕН И СПОКОЕН, ЧЕ ПОТРЪПНАХ. КАЧИХ СЕ ОТНОВО НА МОСТИКА. ВЪРХУ ВИСОКИЯ КАПИТАНСКИ ТАМБУР, СЕ БЕ НАМЕСТИЛ МЕСТНИЯТ ПИЛОТ. ДИМЕШЕ БЕЗОБРАЗНА ПУРА. И, РУГАЕШЕ ПО УКАВЕТО ПОРТКОНТРОЛА, ДА ПРЕСТАНАТ ДА ГО КРЪНКАТ ЗА ПАРИ. ВЕДНАГА РАЗБРА, ЧЕ НЕ СЪМ МОРСКИ. СВИ ПРЕЗРИТЕЛНО РАМЕНЕ, И МИ ОБЪРНА ГРЪБ. .
ВСЕ ПАК, ИЗКАРАХ МАНЕВРАТА ДО КРАЙ. ПОД ПОДОЗРИТЕЛНИЯ ПОГЛЕД НА ПРЕСТАРЕЛИЯТ ПИЛОТ. С БЛАГОРОДНИЧЕСКИ РУГАТНИ И ТЪЖНИ НАСМЕШКИ, СТАРИЯТ БЕЗПОМОЩЕН И БЕЗМОТОРЕН “КОПАЛ”, БЕ ИЗТЛАСКАН НА ЛОБНОТО МЕСТО ЗА СТАРИ КОРАБИ, В ДЪНОТО НА ЗАЛИВА НА БЕЛОСНЕЖНИЯ ЧАРОВЕН СПЛИТ. С ТАКАВА МОТОРНА СИЛА И МЕХАНИЧНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ЧЕ МИ ДОЖАЛЯ. И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, ВИКЪТ НА КОРАБА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЕХТИ И ДА ЖАЛИ. ПРИ НАБИВАНЕТО НА “КОПАЛ” ВЪРХУ ДЪРВЕНИЯ СЛИП, ВИКЪТ НАРАСТНА, ИЗВИСИ СЕ И ЗАМРЯ. ПРИМИРЕН, КАКТО ВСИЧКИ НАС, БЕДНИТЕ ТРУЖЕНИЦИ НА ТАЗИ ГРЕШНА ЗЕМЯ, СЪС ВЪРХОВНАТА ПОВЕЛЯ НА СЪДБАТА.
ДОКАТО ПИЛОТЪТ НАДЪНВАШЕ "КОПАЛ", ВЪРХУ ПОЧЕРНЕЛИЯ ОТ ОТПАДНИ МАСЛА И ПОЖАРИ ДЪРВЕН СЛИП, КОРАБЪТ ОТЪРКА РЪЖДИВО ТЯЛО ПО ШЛЮПБАЛКИТЕ НА ДРУГ, ЗАХВЪРЛЕН ЗА НАРЯЗВАНЕ, ЛЕШ. ОТ ТОВА, СПАСИТЕЛНИТЕ ЛОДКИ НА ТОЗИ ЛЕШ СЕ ПРЕВЪРНАХА НА СОЛ. ПРЕКОСХМЕ НАПРЕЧНО, ЗА ДА СЛЕЗЕМ НА БРЕГА. БЕ ПРАХОЛЯСАЛИЯ ПЪТНИЧЕСКИ “НЕСЕБЪР”. СЛЯЗОХ БАВНО, С НЕЖЕЛАНИЕ, СПОДИРЯН ОТ НЯКОЛКОТО ЗДРАВЕНЯЦИ ОТ ПОСЛЕДНАТА КОМАНДА НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС НА ЗНАМЕНИТИЯ – СТРОЕН ЗА-ВЕЧНО - “КОПАЛ”. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ВСЛУШВАМ ЗА ЗОВА НА КОРАБА, КОЕТО Е ВСЪЩНОСТ ЗОВ НА ДЕСЕТКИ МОРЯШКИ СЪРЦА. НО, КОРАБИТЕ ПОД ОКСИЖЕН БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, А ПРЕДСМЪРТНИТЕ ИМ КРЯСЪЦИ ТАКА БЕЗУМНИ, ЧЕ СЪВСЕМ МИ ПРИТЪМНЯ. КАКВО ЛИ ИСКАХА ДА НИ РАЗКАЖАТ? ДУЗИНА КОРАБИ БЯХА ВИРНАЛИ НОСОВЕ, В ОЧАКВАНЕ ДА БЪДАТ РАЗФАСОВАНИ НА ДРЕБНО. О, КАК ГОРДО ПРАВЕХА ТОВА. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛЪК, НИЩОЖЕН, ЖАЛЪК ПРЕДИЗВИКАТЕЛ НА ЖАЛКА СЪДБА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА СИ МЕ ПРЕСРЕЩНЕ. ПРЕД ЦЯЛОТО ТОВА МАЙСТОРСТВО НА ГЕНИЯ ЧОВЕШКИ. ОБСЛУЖВАЛО ХОРАТА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. НАСИЛСТВЕНО НАТИКАНО НА СЛОМ. ЩОТО, ИСТИНСКАТА СЪДБА НА ИСТИНСКИТЕ КОРАБИ, И НА ИСТИНСКИТЕ ЕКИПАЖИ Е, ДА ПРИКЛЮЧВАТ ГОРД ЖИЗНЕН ПЪТ. НЕ НА НЯКАКВО СИ РЕЖИЩЕ, А НА ДЪНОТО НА ОКЕАНИ. И ЗА ПОСЛЕДНО, В УШИТЕ МИ НАХЛУ, РАЗЛЮЛЯ СЕ, ПРОЗВУЧА И СЕ РАЗЛЯ, ОНЗИ НЕУКРОТИМО МОЩЕН ХОР НА УМИРАЮЩИ КОРАБИ, КОЙТО БИХА МОГЛИ ДА ЧУЯТ ЕДИНСТВЕНО ОНЕЗИ, КОИТО СА ЗАКЪРМЕНИ С МОРЕ.
СВИСТЯХА ОКСИЖЕНИ. ПУХТЕШЕ МАНЕВРЕН ЛОКОМОТИВ. ОТНАСЯЩ ПАКЕТИРАНОТО В БАЛИ КОРАБНО ЖЕЛЯЗО, В НЕДАЛЕЧНА МАРТЕНОВА ПЕЩ. В УШИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЗВУЧИ, НЕ САМО ВИКЪТ НА “КОПАЛ”; ДОЛОВЕН ДАЛЕЧ ПРЕДИ БОСФОРА И ДАРДАНЕЛИТЕ, ЗАЛЕГНАЛ ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО; НЕ САМО ВИКЪТ НА “НЕСЕБЪР”, СЪЧЕТАЛ В СЕБЕ СИ ОХКАНИЯТА НА ЗАТВОРНИЦИ ПРЕВОЗВАНИ ПРЕЗ АТЛАНТИКА ДО КАЙЕНА, ЗАЕДНО С КАПРИЗИТЕ НА БОГАТАШИ; НО И ВИКЪТ НА ОЧАКВАЩИТЕ СВОЯТА СЪДБА БЕЗБРОЙ ПОРУТЕНИ РЪЖДИВИ СЪДОВЕ, ОБСИПАЛИ БРЕГОВЕТЕ НА СВЕТА, В ОЧАКВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ГЕЕНА. ХОР, ОТ КОРАБНИ КАМБАНИ И УТРИННИ СКЛЯНКИ; ОТ КРЯСЪЦИ НА ОЗВЕРЕЛИ ОТ ГЛАД И СЛЪНЦЕ, ОТ ВЪЛНА И НЕСГОДИ ЕКИПАЖИ; ОТ ПИСЪЦИ НА БОЦМАНСКИ СВИРКИ КАКВИТО НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ ИЗПОЛЗВА; ОТ ТРАКАНЕ НА ДАЛЕКОПИШЕЩИ АПАРАТИ - РЯДКО ПРЕПРЕДАВАЩИ ДРУГО ОСВЕН ДАННИ ЗА КОНТРАБАНДАЖ НА ЕДРО; ОТ ПИСУКАНИЯ НА РАДИОСТАНЦИИ И ИЗЛЪЧВАНИЯ НА РАДАРИ; ОТ ПЛАЧОВЕ НА ЖЕНИ И ОХКАНИЯ НА АКУЛИ; ОТ РУГАТНИ НА МЪЖЕ И НА ПРАВЕЩИ СЕ НА МЪЖЕ. ТОВА БЕ ХОРЪТ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ. ПРЕДПОЧИТАЩО – КАТО НАПОМНЯ, ДА ПРЕТОПЯВА И МЪСТИ.
РАЗБЪРЗАХМЕ ПРЕЗ ПОРТАЛА НА РЕЖИЩЕТО, И НАВЪН. ДНЕС СЪМ АБСОЛЮТНО УБЕДЕН – ПОБЯГНАХМЕ. ПОСЛЕДНИТЕ ТРИМА ОТ ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЕВТИН ЕКИПАЖ НА “КОПАЛ”. ДОКАТО ПИЛОТЪТ ПОДИР НАС, ХУБАВИЧКО НИ ПСУВАШЕ. ДАЛИ БЕ ДОЛОВИЛ НАШАТА УПЛАХА? НЕВЪЗМОЖНО ЛИ БЕ, ДА НЕ Е ДОЧУЛ СТОНОВЕТЕ НА “КОПАЛ”? ХОРЪТ НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ПОЖИВЯЛИ ВЕСЕЛО, ПРЕБОРИЛИ СЕ ЗДРАВО, ПОПАДНАЛИ ПОД ХИРУРГИЧЕСКИЯ НОЖ НА НОВОТО ВРЕМЕ КОРАБИ И ПАРАХОДИ? ТОВА ЕДВА ЛИ БЕ ВЪЗМОЖНО. ЗАЩОТО, ТАКЪВ МУ БЕ ЗАНАЯТА. ДА ПОСРЕЩА И ИЗПРАЩА ПРЕСТАРЕЛИ КОРИТА НА ЗАКОЛЕНИЕ. ДА ПОЕМА ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДНИ ГРОБОВНИ СТОНОВЕ В СЪРЦЕ. ДАЛИ БЕ НАВИКНАЛ? ДАЛИ ГИ ПОЛЗВАШЕ ЗА НЕЩО ДРУГО, ОСВЕН ПРИВЕЧЕР, ДА СЕ УСАМОТИ В РЪКА С БУТИЛКА, В МЕЧТАНИЯ ПО ХОРИЗОНТИ? НЕ ЗНАЯ, ВСЕ ОЩЕ, НЯКОЙ НЯКЪДЕ ДА Е УСПЯЛ С ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО НА ЧОВЕШКИ СТОН. НЕЗАВИСИМО, ОТ ВСЕ ПО-ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, С КОИТО ЕЖЕЧАСНО НИ ЗАЛИВАТ В ИМЕТО НА НЯКАКЪВ НАЛИЧЕН, А НЕДОСТИЖИМ ПРОГРЕС.
II.
ВСИЧКО ТОВА ОТДАВНА БЕ ЗАБРАВЕНО, КОГАТО ЕДНА СРЕДНОЩ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 2005., ПРОЗОРЕЦЪТ НА МОЯТ КАБИНЕТ ПРОГЪРМЯ. ОТДАВНА НЕ СЕ ЗАНИМАВАХ С КОРАБИ. НА ТОЗИ ЛЪЖОВЕН СВЯТ ВСЕКИ СИ СЕ ЗАНИМАВА, С КАКВО МУ ПОПАДНЕ, ПА ДАНО СВЪРЖЕ ДВАТА КРАЯ. РЯДКО С ОНОВА, ЗА КОЕТО Е ОТ БОГ ПРЕДНАЗНАЧЕН. ИЗЛЯЗОХ ПРЕД ПОРТАТА. ТАМ СТОЕШЕ МОЙ ОТДАВНАШЕН ПОЗНАТ. ПОСЛЕДНИЯТ КАПИТАН НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС, НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ТРУЖЕНИК “КОПАЛ”. ОТСКОРО ПЕНСИОНЕР, ТОЙ ДАВАШЕ ДЕЖУРСТВА ПО КОНСЕРВИРАНИТЕ КОРАБИ В КАНАЛА МОРЕ-ЕЗЕРО-МОРЕ КРАЙ БЕЛОГРАД. КОНСЕРВИРАНИ, ЗА ДА ОТИДАТ НА СЛОМ, ТЕ ИЗИСКВАХА ОХРАНА. А, ПЕНСИОНИРАНИТЕ МОРСКИ ЛИЦА, НАЙ-СА-ПРИГОДНИ ЗА ТОВА.
- ТРЪГВАЙ! – ПРОШЕПНА МОЯТ СТАР ПОЗНАТ. – ТРЪГВАЙ ВЕДНАГА! ! - ЩО СИ НАДРОБИЛ?
- ВЗЕМИ ФЕНЕР И ТРЪГВАЙ!
ПОВЪРВЯХМЕ В МЪЛЧИНА.
- ВИЖ КАКВО, - ПО ЕДНО ВРЕМЕ РЕЧЕ ЧОВЕКЪТ, - ЗНАЕШ, НА ДЕЖУРСТВАТА ПОНЯКОГА ВОДЯ И ЖЕНАТА. ЕДИН ОТ ГЕНЕРАТОРИТЕ Е, В РЕД. КАРАМЕ Я, КАТО МЛАДОЖЕНЦИ. ДОКАТО СЕ СЛУЧИ ОНОВА …
- КОЕ “ОНОВА” …
- НИМА НЕ ПОМНИШ “КОПАЛ”?
- ВИКЪТ НА КОРАБА, ЛИ?
- ТОЙ! ЖЕНАТА ЩЕШЕ ДА УМРЕ ОТ СТРАХ. ВЗЕХ Й ТАКСИ ДО ДОМА. - ВМЕСТО ЖЕНА СИ ЛИ, МЕ ВИКАШ?
- МОЖЕ ДА Е НОМЕР!
С ТОЗИ МНОГО МОЙ ЧОВЕК, ОТ КАК СЕ ЗНАЕМ, ВСЕ ТАКА НАХАКАНО СИ ДРЪНКАМЕ. СЕГА, ВМЕСТО ПРИЯТЕЛСКА НАСМЕШКА, В ГЛАСЪТ МУ СЕ ПРОКРАДВАХА ОЗАДАЧЕНОСТ И СТРАХ.
НЕ БЕ ДАЛЕЧ. СЛЯЗОХМЕ ПЕША ДО ПЛИТЧИНИТЕ. ПРИБЛИЖАВАЙКИ КОРАБА, ОНЗИ НЕВЕРОЯТЕН И МОГЪЩ СТОН НИ ЕМНА. ЧУЖД КОРАБ – А НИ ПОЗНА. СПОГЛЕДАХМЕ СЕ. КИМНАХМЕ ЕДИН ДРУГИМУ. КАЧИХМЕ ЛОДКАТА. ИЗТЕГЛИМХМЕ НА БОРД. ИЗКАЧИХМЕ ЩОРМ-ТРАПА. ПРЕТУПАХМЕ ПАЛУБАТА. НАДНИКНАХМЕ В МАШИННОТО. СВЕТНАХ С ФЕНЕР. НЕЩО ТАМ ПРОБУБОТИ, А КОРАБЪТ СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОСЛЕ БУБОТЕНЕТО ИЗЧЕЗНА. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.
- ВИДЯ ЛИ?
- КАКВО ДА ВИДЯ?
- НЯКОЙ БРОДИ ИЗ МАШИННОТО …
- ЯСНО, НЕ СИ САМ.
НО, ВИКЪТ ОТНОВО СЕ ЯВИ. ИЗПЪЛНИ ОКОЛНОТО ПРОСТРАНСТВО СЪС СТРАННА ЕДВА ДОЛОВИМА ЧЕСТОТА. РАЗТЪРСИ НИ ДО КОСТИ. ОТХВЪРЛИ НИ ОТ ЛЮКА НА МАШИННОТО КЪМ ПЕРИЛАТА. КОРАБЪТ ОТНОВО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ОТ МАШИННОТО СЕ РАЗНЕСЕ ПУКОТ НА ГЕНЕРАТОР. БУБОТЕНЕТО НАРАСНА, ГОТОВО ДА НИ ДОВЪРШИ. ПОСЛЕ, ИЗВЕДНЪЖ СПРЯ. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.
- ГЕНЕРАТОРЪТ, - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ. – ГЕНЕРАТОРЪТ САМ СИ СЕ ВЛЮЧ – ВА, И ИЗКЛЮЧВА. …
- И, САМО ТОВА?
- НЕ САМО ТОВА …
ДОБРАХМЕ СЕ ДО КАПИТАНСКИЯ САЛОН. ЗАКЛЮЧИХМЕ СЕ В НЕГО. БАРИКАДИРАХМЕ СЕ, ГДЕ' СЕ ДУМА. ДО ЗАРАНА НЕ МИГНАХМЕ С ФЕНЕРИ И ТОПОРИ ДО ГЛАВИ.
- АУ – У - У …
- АУ – У - У …
- АУ – У – У …
ПРЕЗ ЦЯЛАТА БЕЗКРАЙНА СЯКАШ НОЩ ГЕНЕРАТОРЪТ, САМ СИ СЕ ВКЛЮЧВАШЕ И ИЗКЛЮЧВАШЕ. КОРАБЪТ ПРИПЛАМВАШЕ В СВЕТЛИНАТА НА ВИСОКИТЕ ЛУСТРИ. ТЕЖКИ СТЪПКИ БРОДЕХА ПО ПАЛУБАТА. СПИРАХА, ПОД ИЛЮМИНАТОРА НА КАЮТА НОМЕР 17. СКОКВАХМЕ. ПИПВАХМЕ ПРОТИВОПОЖАРНИТЕ ТОПОРИ. ОКАЗВАШЕ СЕ БЕЗПОЛЕЗНО.
- ТРАС …
- ТРАС …
- ТРАС …
КАТО ИЗПУШИХМЕ И ПОСЛЕДНИЯ ФАС КЛЮМНАХМЕ, ПА ЗАСПАХМЕ.
РАЗБУДИХМЕ СЕ КЪДЕ ОБЕД. НЕБЕТО БЕ ВЕДРО. СЛЪНЦЕТО БЕ ВИСОКО. СПУСНАХМЕ СЕ В МАШИННОТО ОТДЕЛЕНИЕ. ГЕНЕРАТОРЪТ БЕ ТОПЪЛ. ОТ НЕГО ЛЪХАШЕ НА ПРЕГОРЯЛО МАСЛО. ОТ СТЕНИТЕ СЕ ОЦЕЖДАШЕ ВЛАГА. ПОД КРАКАТА ПЛИСКАХА САНТИНИ. СТОМАНЕНАТА СТЪЛБА ДО ГЛАВНАТА МАШИНА, БЕ ПРЯСНО ПОРУТЕНА И ИЗКРИВЕНА. СЯКАШ ВЪРХУ НЕЯ БЕ ТАНЦУВАЛ БОГАТИР. ВЛЯЗОХМЕ В ОСТЪКЛЕНАТА КОМАНДНА ЗАЛА. ОТВОРИХМЕ КОМАНДНОТО ТАБЛО. ТАМ БУШОНИ НЯМАШЕ. ДЪЛГО СЕ ГЛЕДАХМЕ ВТРЕНЧЕНО В ОЧИ. ОЧАКВАЙКИ ОТНОВО ДА ДОЧУЕМ ОНЗИ ТРАГИЧЕН ВИК. ВСЪЩНОСТ ВИК НА ПОРЕДЕН УМИРАЮЩ. ПОБЪРЗАХМЕ КЪМ ПАЛУБАТА. КЪДЕТО ОТКРИХМЕ, КАК ПАЛУБНИТЕ ШЕВОВЕ СА РАЗКЪСАНИ ОТ НЕЗНАЙНА СИЛА. ДОКОСНАХ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ШЕВОВЕ, А ТОЙ МЕ ПОПАРИ С ЦЕЛУВКАТА НА СКОРПИОН.
- ТОВА БЕ КОРАБЪТ! – ПРОРОНИ МОЯТ ПРИЯТЕЛ.- КОРАБЪТ УСЕЩА, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ПОГИНЕ ...
ОТКЛОНИХ ОЧИ, ЗА ДА НЕ СЕ ВИДИ ВЛАГА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ, МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА БЪДЕ РАЗПЛАКАН, ОТ СЪДБАТА НА КОШНИЦА ЖЕЛЯЗО, НАРИЧАНА КОРАБ? А, ПРЕЗ КАНАЛА, СЕ ЗАДАВАХА ДВА ЧЕРНИ КАТО ГАРВАНИ, ПРИСТАНИЩНИ ВЛЕКАЧИ. ТЕ ИДВАХА ЗА СВОЕТО.
11.04.2015.- 23.07.2015.
No comments:
Post a Comment