JIG-SAWS, short story, Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

(C) 2015 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

Illustration: (C) Mitko Jelezarov

НОЖОВКИ

I.

СЛУШАЙКИ ДОБРЕ НАПОМПАНИ СЛОВА - ЗА ТОВА, „КОЛКО Е БИЛО ХУБАВО“ EДНО НЕОТДАВНАШНО ВРЕМЕ, НЯМА КАК – ДОНЕЙДЕ - ДА НЕ СЕ СЪГЛАСЯ. ХУБАВО БЕ. БЯХМЕ МЛАДИ. КУПОННАТА СИСТЕМА БЕ ОТМЕНЕНА. ИМАШЕ КОРЕКОМ. НЯМАШЕ ГРОБИЩНИ ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА. КЮФТЕТАТА В „СЕВАСТОПОЛ“ БЯХА КОЛКОТО ОКО НА СВЕТОФАР. НАЦИЯТА БЕ МИРЯСАЛА. ПЕСТЕЛИВО СПИСВАНИТЕ ОКРЪЖНИ ВЕСТНИЦИ; ЗАЕДНО С ПОЛИТИЧЕС-КИТЕ МИЯЗМИ; СИ ПОЗВОЛЯВАХА ДА ПУБЛИКВАТ ТАЛАНТЛИВИ ПОЕТИ. ИМАШЕ КОМПЮТРИ. НАЙ-ВЕЧЕ - В КНИГИТЕ. ВСЕ ПО-ЧЕСТО В УЧИЛИЩАТАИНАЧЕ, ОБЩО ВЗЕТО, ЖИВОТЪТ БЕ СЪЩИЯТ.

БЯХ СЕДМИ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС; ИЗВЪНРЕДЕН УЧЕНИК ПО ЦИГУЛКА В ТОКУ ЩО ОТКРИТОТО МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ; КОГАТО ПИОНЕРСКАТА РЪКОВОДИТЕЛКА НИ ПОВЕДЕ В НЕДАЛЕЧНИЯ ЗАВОД „МЕТАН“. ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ НА МЕСТО, А ПОСЛЕ „ДА ДОКЛАДВАМЕ“. КАТО-КАК СЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ЗНАМЕНИТИТЕ „БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ЛЕНТИ ЗА НОЖОВКИ“. ИЗОБРЕТАТЕЛЯТ НА ПРИСПОСОБЛЕ-НИЕТО; ПОТРЕСАЮЩО ИЗОБРЕТЕНИЕ ОТ ПЛАНЕТАРЕН МАЩАБ; ТАЛАНТЛИВ МАЙСТОР-АРМЕНЕЦ, БЕ ПРЕДЛОЖЕН ЗА ЛАУРЕАТ НА „ДИМИТРОВСКА НАГРАДА“. И, БЕШЕ Я ПОЛУЧИЛ. ЗА ДА СЕ ОТКАЖЕ В ПОЛЗА НА НАРОДА. НЕ МОЖЕШЕ ДА НЕ ГО ВИДИМ. ИМАЛ НЕЩО СТРАШНО ВАЖНО ДА НИ КАЖЕ.

СЛЕД КАТО ДЕМОНСТРИРА СВОЕТО ОСТРОУМНО ИЗОБРЕТЕНИЕ; НАПРАВИЛО ДА СЕ ПЕСТИ ВАЛУТА ОТ ВНОС, ЧРЕЗ ПРОИЗВОДСТВО НА ОСОБЕНО ЧУПЛИВИ НОЖОВКИ; ИЗОБРЕТАТЕРЯТ НИ ПОВЕДЕ В ЗАВОДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА. КЪДЕТО РАЗГЪРНА ЦЕЛИЯТ СВОЙ ПОАТЕНЦИАЛ. ПРОСКЪРЦВАЙКИ С КАЛПАВ ТЕБЕШИР ПО ОЩЕ ПО-КАЛПАВА ЧЕРНА ДЪСКА. ДАВАЙКИ ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ ИЗУЧАВАНЕ НА РИСУВАНЕ И МУЗИКА Е ИЗЦЯЛО ЗАГУБЕНО ВРЕМЕ. БЪДЕЩЕТО НА НОВИЯ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СВЯТ, КАТО ЦЯЛО, БИЛО БОЛТОВЕ, ГАЙКИ, ЧУКОВЕ, ТЕСЛИ, ТЪРНАКОПИ, ЛЕНТИ ЗА НОЖОВКИ. И, РАЗБИРА СЕ, ДИМИТРОВСКИ НАГРАДИ В ПОЛЗУ РОДУ.

СЕДЯХ ОЧАРОВАН НА ПЪРВИЯ РЕД, СТИСКАЙКИ С ДВЕ РЪЦЕ ДЪРВЕНИЯ КАЛЪФ НА МОЯТА НОВА ЦИГУЛКА. ДВА ПЪТИ В СЕДМИЦАТА, СЛЕД ЧАСОВЕТЕ, ХОДЕХ НА УРОК ПРИ ДРУГАРКАТА ДРАШЕВА. МИЛОСТИВО ИНТЕРНИРАНА ПЪРВА ЦИГУЛНА, ОТ ЗАКРИТИЯ ЦАРСКИ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР В СТОЛИЦАТА. НО СЕГА, ТУК, В ТАЗИ ПРИВЕТЛИВА ЗАВОДСКА ЗАЛА, ВСИЧКО БЕ РАЗКАЗАНО ТАКА СЛАДКОДУМНО, И ДОТОЛКОВА ОСТРОУМНО, БЕЗ ДА СЕ СПОМЕНАВА ДУМАТА „СОЛФЕЖ“, ЧЕ КАТО НИЩО РИПНАХ. И, ПОСТАВИХ ДЪРВЕНАТА КУТИЯ С ЦИГУЛКАТА НА МАСАТА, ПРЕД СЛИСАНИЯ ДИМИТРОВСКИ ЛАУРЕАТ. ЛИЦЕТО НА ЛАУРЕАТА ПОМРЪКНА. ОТВОРИ КАЛЪФА. ВЗЕМА ЦИГУЛКАТА В РЪЦЕ. МАЛКО НЕЩО ПОИЗСВИРИ. ИЗВИНИ СЕ, ЧЕ ПРЪСТИТЕ СА ЗАГРУБЕЛИ. ПОСТАВИ ЦИГУЛКАТА ОБРАТНО В КАЛЪФА. . - ВСЕ ПАК, НЕ ПРОПУСКАЙ УРОКА ПО ЦИГУЛКА? И МИ НАТИКА ОБРАТНО, В РЪЦЕ, ПОЛИРАНИЯ ДЪРВЕН КАЛЪФ, В КОЙТО ЦИГУЛКАТА ОТГЛАСЯШЕ ТЪГА.

ТАЗИ СРЕЩА, ЗА МНОЗИНА, СЕ ОКАЗА ФАТАЛНА. КЛАСЪТ СЕ ЮРНА ДА ИЗКЛАСИ, В ТЕХНИКУМИ И УЧИЛИЩА ЗА ТРУДОВИ РЕЗЕРВИ. НЕ МИСЛЯ, ЧЕ СГРЕШИХМЕ. ГРЕШКАТА Е, ЧЕ ТЕЗИ ЖИЗНЕНИ ПРОСВЕТИТЕЛСКИ ИНСТИТУЦИИ - С ЛЕКА РЪКА - СА ЗАКРИТИ.

II.

КОГАТО ПРЕЗ 1958. СЕ ОКАЗАХ СРЕДЕН ТЕХНИК-АБИТЮРЕНТ, ПОСЕГНАХ ДА СИ ТЪРСЯ РАБОТА. А РАБОТА, ТРУДНО СЕ НАМИРАШЕ. СТАРИЯТ БЕ ЧОВЕК БЕЗ ВРЪЗКИ. СЛЕД ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ТЪРКАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ ПРАГОВЕ, МЕ НАЗНАЧИХА. СТРУГАР НА СМЯНА, В ГРАДСКИЯ ПРОМКОМБИНАТ „ТУКАЛИСИ – ТАМ-СТОЙ“.

III.

НАВЯРНО СИ СПОМНЯТЕ СТАРИТЕ ТУРСКИ ЖИТАРСКИ ПРИСТАНИЩНИ СКЛАДОВЕ? КАК ПО ВРЕМЕ НА БÒРА СТОМАНЕНИТЕ КАПАНДУРИ КАМБАННО КЪНТЯХА? В ЧИЕТО ДВОРИЩЕ БЕЗЖИЗНЕНО ДОМУВАШЕ НЕДОСТРОЕН СТОМАНЕН РИБОЛОВЕН КОРАБ. СЕКВЕСТИРАН ОТ НАЦИОНАЛИЗАЦИОННА КОМИСИЯ, А НЕГОВИ-ЯТ МАЙСТОР-СОБСТВЕНИК, ИЗВЕДЕН В НЕИЗВЕСТНА ПОСОКА? В ТЕЗИ СКЛАДОВЕ ОСТАВАХ, ДА РАБОТЯ ВТОРА СМЯНА. ДИПЛОМИРАН СТРУГАР-УЧЕНИК, С ПЕТДЕСЕТИ-НА ЛЕВА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА. КОЯТО ТАКА И НЕ ДОЧАКАХ. НАЧАЛСТВОТО, МЪКНЕЩО СЕ ПО ВЕЧЕРЕН ТЕХНИКУМ БЕ РЕШИЛО, ЧЕ ЕДИН НАЧИНАЕЩ СТРУГАР В ПОВЕЧЕ, НИКОГА НЕ Е ИЗЛИШЕН. И, МИ ГЛАСУВАШЕ ИСТИНСКО ПРОЛЕТАРСКО ДОВЕРИЕ. ОСТАВЯЙКИ МЕ НАПЪЛНО САМОСТОЯТЕЛЕН, В ПРОСТРАНСТВАТА НА СТАРИННИТЕ СКЛАДОВИ ПРОСТРАНСТВА. ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ ПРЕВЪРНАТИ, В ЗАНАЯТЧИЙСКА РАБОТ-ИЛНИЦА. ИЗИСКВАЙКИ, ПРЕДИ ДА ПОЕМА СМЯНА, ДА МУ РЕШАВАМ МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ.

ЗАСТЪПВАХ НА РАБОТА ВСЕКИ ДЕН - В 14:00. (СЛЕД ПЛАЖ) ВЪРТЯХ СТРУГ ДО 22:00. ЗАГАСЯХ ОСВЕТЛЕНИЕТО. ЗАКЛЮЧВАХ ГОЛЕМИТЕ СТОМАНЕНИ ПОРТИ. СТИС-КАЙКИ КЛЮЧ В ДЛАН, МИНАВАХ КРАЙ ДОМЪТ НА НАЧАЛСТВОТО. ПУСКАХ КЛЮЧЪТ В ПОЩЕНСКАТА МУ КУТИЯ. ПУСКАХ СВИТЪК РЕШЕНИ ЗАДАЧИ ПО МАТЕМАТИКА. ЗВЪНВАХ ТРИ ПЪТИ НА ЗВЪНЕЦА. ЕДВА ТОГАВА ПОЕМАХ КЪМ ДОМА. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В 14:00, ПОЛУЧАВАХ ПОЛАГАЕМАТА СЕ ПОРЦИЯ УКОРИ. И ТЕТРАДКА С НОВИ ЗАДАЧИ ЗА РЕШАВАНЕ.

ВСЪЩНОСТ РАБОТАТА СЕ ОКАЗА ПРИЯТНА. ВЪРХУ СТРУГ ОТ КРАЯТ НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК, (ПЛОСКИ КАИШИ ПЛЮЩЯХА ЗАСТРАШИТЕЛНО), СЛЕДВАШЕ ДА РАЗПРОБИВАМ ОТВОРИ „ФИ-ДЕСЕТ“, ПРЕЗ ЦЕНТЪРА НА БЛЕСТЯЩИ МЕСИНГОВИ СФЕРИ. НЕДОУМЯВАХ, ЗА КАКВО БИХА МОГЛИ ДА СЛУЖАТ НЯКОЛКОТО ХИЛЯДИ СФЕРИ, НАСИПАНИ В ДЪРВЕНИ ЩАЙГИ ОКОЛО СТРУГА. НО – ПРОБИВАХ ГИ.

ЧЕСТО СВРЕДЛОТО ОТЪПЯВАШЕ. ИЗГАСЯХ ЕДИНСТВЕНАТА ОСВЕТИТЕЛНА КРУШКА НАД СТРУГА. ИЗЧАКВАХ В ПЪЛНА ТЪМНИНА ДА ПОИЗСТИНЕ. ОТВИВАХ КРУШКАТА. ПРОМЪКВАХ СЕ В ПЪЛЕН МРАК, ОТ ПОМЕЩЕНИЕ НОМЕР-ЕДНО, ПРЕЗ ПОМЕЩЕНИЕ НОМЕР-ДВЕ, В ПОМЕЩЕНИЕ НОМЕР-ТРИ. ПРИ ЕДИНСТВЕНИЯ ШМИРГЕ-ЛОВ АПАРАТ. ЗАВИВАХ КРУШКАТА ВЪВ ВИСЯЩАТА ПРАЗНА ФАСУНГА НАД НЕГО. РАЗЛИ-ВАШЕ СЕ ПЕСТЕЛИВА СВЕТЛИНА. ПУСКАХ ШМИРГЕЛА. ИЗТОЧВАХ СВРЕДЛОТО. ОТВИ-ВАХ КРУШКАТА. ИЗЧАКВАХ ДА ПОИЗСТИНЕ. ВЗЕМАХ Я ВНИМАТЕЛНО В РЪЦЕ. ПРОМЪК-ВАХ СЕ ОБРАТНО - ПОСРЕД МРАК. ПИПВАХ ВИСЯЩАТА ФАСУНГА НАД СТРУГА. ЗАВИВАХ ВСЕ ОЩЕ ТОПЛАТА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КРУШКА. НАД СТРУГА ЗАСИЯВАШЕ СВЕТЛИНА. ЗАТЯГАХ СВРЕДЛОТО В ПАТРОННИКА. ЗАТЯГАХ ПОРЕДНАТА СФЕРА В МАТРИЦАТА. И – ПРОБИВАХ. ПОСЛЕ – ОТНОВО СЪЩОТО. И, ОТНОВО СЪЩОТО.

ВСИЧКО ТОВА ПРОДЪЛЖИ НЕДЪЛГО. ЕДНА ВЕЧЕР, ЗАКЛЮЧВАЙКИ СТОМАНЕНИТЕ ВРАТНИ НА ПРОМКОМБИНАТА, КЛЮЧЪТ МИ СЕ ИЗПЛЪЗНА ИЗ РЪКА. ТУПНА НА ЗЕМЯТА. ПОТЪНА, ВСРЕД ОБИЧАЙНИЯ УЛИЧЕН ПРАХОЛЯК, И ИЗЧЕЗНА. В ТОЗИ КРАЙ НА ГРАДА, АСФАЛТА БЕ АБСОЛЮТНО НЕИЗВЕСТЕН. ДЪЛГО, ПРЕДЪЛГО, ОПИПОМ, ТЪРСИХ КЛЮЧА ВСРЕД УЛИЧНИЯ МРАЧЕН ПРАХОЛЯК. А, КОГАТО МИ СЕ ДОПЛАКА ОТКРИХ, ЧЕ ПОД ВРАТАТА НА НАСРЕЩНАТА КОВАЧНА, СЕ ПРОЦЕЖДА СНОП СВЕТЛИНА. СОБСТВЕНИКЪТ-ЦИГАНИН СЕ ОТЗОВА. ИЗМЪКНА ГАЗЕН ФЕНЕР. ЗАПАЛИ ГО. И, МИ ГО ВРЪЧИ. КЛЮЧЪТ ВЕДНАГА СЕ НАМЕРИ. ВЪРНАХ НА СОБСТВЕНИКА ФЕНЕРА. ТОЙ ГО ВДИГНА, И МЕ ОСВЕТИ. . - СВОБОДАТА СИНЕ, - РЕЧЕ ЗАСМЯН, - НЕ СÀКА ЕКЗАРХ – ИСКА КАРАДЖАТА. В ТОВА Е КЛЮЧЪТ НА ВСЯКА ЕДНА УПРАВИЯ. . . . СТИСНАХ БЕЗЦЕННИЯ КЛЮЧ В РЪКА. ЗАТЪТРИХ УМОРЕНИ НОЗЕ КЪМ ДОМЪТ НА МОЕТО НАЧАЛСТВО. ПУСНАХ КЛЮЧЪТ В ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ, ЗАЕДНО С ПРОКЛЕТИТЕ ЛОГАРИТМИЧНИ ТАБЛИЦИ. ЗАБИХ КЛЕЧКА КИБРИТ ВЪВ ЗВЪНЕЦА. ПОВЕЧЕ НЕ ОТИДОХ НА РАБОТА.

III.

ВСИЧКО ТОВА БЕ ОТДАВНА ЗАБРАВЕНА ИСТОРИЯ, КОГАТО СЕ НАЛОЖИ ДА ИЗЛЯЗА ИЗВЪН БЕЛОГРАД. СТАРИЯТ ЗАВОД „МЕТАН“ БЕ ПРЕМЕСТЕН В НОВИ ЦЕХОВЕ. ОЧАКВАШЕ СЕ, ДА БЪДЕ ПРИВАТИЗИРАН. ЗА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН ОКОНЧАТЕЛНО. ПРЕД ПОРТАЛА НА ЗАВОДА, ОТ СТАР ОЧУКАН КАМЕНАРСКИ ФУРГОН, СЕ РАЗНАСЯШЕ ПОЗНАТИЯ АРОМАТ, НА ЗНАМЕНИТИТЕ ПРЕПЕЧЕНИ БЕЛОГРАДСКИ КЕБАПЧЕТА. ЗАД ОТВОРЕНОТО ГИШЕ, МЕЖДУ ПЛАСТМАСОВИТЕ СЪДОВЕ С КЕТЧУП И ГОРЧИЦА, СЕ МЯРНА СТАРЕШКОТО ЛИЦЕ, НА НЕЗАБРАВИМИЯТ ЛАУРЕАТ НА ДИМИТРОВСКА НАГРА-ДА.
- ВЗЕМИ СИ ДВЕ, НА ЦЕНАТА НА ЕДНО, - КАЗА И СЕ РАЗСМЯ, - А ОТ МЕН БИРАТА. КАКВО СТАНА С ТВОЯТА „КРЕМОНА-СТРАДИВАРИУС“? ? БЯХА МИНАЛИ ГОДИНИ, А ПОМНЕШЕ. СТАНА МИ ТЪЖНО. ДОСТА ТЪЖНО.
- В ГАРДЕРОБА, ПРАХ СЪБИРА ... . . .

КЕБАПЧЕТАТА СЕ ОКАЗАХА НЕПОВТОРИМО ВКУСНИ. ХАПВАШЕ СИ И ТОЙ . ЛАУРЕАТЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО. БЕ ОТВОРИЛ КАНИСТРА БИРА. БИЛА ОТ РОДНИЯТ МУ КРАЙ.
- НЕ БИВА ДА СТОИ, - ПОСЪВЕТВА МЕ, - ЦИГУЛКАТА ДЕ, ТОВА Е ЖИВА ПАРÀ – ЗАЩО ДА СТОИ!?! ВСИЧКО ВЪРВИ КЪМ ЕЛЕКТРОНИКА - ПРОДАЙ МИ Я! ПРЕМЪЛЧАХ.

ЧОВЕК Е ТЛЕНЕН. ПРИВЪРЗВА СЕ КЪМ ХОРА, ЖИВОТНИ И ВЕЩИ. А ПОНЯКОГА, КЪМ СТРУГОВЕ И ЛАУРЕАТИ. НЕ ОТГОВОРИХ. УСТАНОВИЛ, ЧЕ НЯКОЙ ПРЕКАЛЕНО ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ ИДВАТ БЕЗПОЛЕЗНО КЪСНО.