CARMINA BULGARANA, short story, Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

(C)2014 - Bogomil Kosstov AVRAMOV ROUSSEFF - HEMY
CARMINA BULGARANA
- разказ -

На Милко

БЯХ СВИКНАЛ, ДА ГО ВИЖДАМ НА АВТОБУСНАТА СПИРКА. РАЗПОЛОЖИЛ ДЕСЕТИНА ПРЕЖЪЛТЕЛИ, ЗАБРАВИЛИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА ОРЪФАНИ КНИГИ. ВЪРХУ ПАРАПЕТА НА СЪОТВЕТНИЯ ПОДЛЕЗ. ЗНАЕХ, ЧЕ ТОВА Е НЕГОВАТА СИ ЛИЧНА БИБЛИОТЕКА. ТРУДНО СПАСТРЯНА ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НА ПОНОСИМОСТ. ПОЗНАВАХМЕ СЕ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ. БЕШЕ СЕ ПЕНСИОНИРАЛ НЕОТДАВНА. ОПИТА, И ИЗДАДЕ, НЯКОЛКО НЕПРОДАВАЕМИ СВОИ МУЗИКАЛНИ СЪЧИНЕНИЯ. ДОБРЕ ОКРАДЕНИ ОТ МЕСТНИТЕ МЕДИИ. БЕ СЕ ПРИМИРИЛ С БЕЗИЗХОДНОСТТА. И, КАКТО ЦЯЛ ЕДИН НАРОД, КАРАШЕ ОТ ДЕН ЗА ДЕН.

ЗАБЕЛЯЗА МЕ ВЕДНАГА. УСТАНОВИХ ЗА ЛИШЕН ПЪТ, КАК ИНТЕЛЕКТКУАЛЦИТЕ ОСВЕН ЧЕ СЕ ПОМИРИСВАТ ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА В ДЕСЕТО, НО И, ТРУДНО СЕ ПРЕДАВАТ. В ТЯХ МЪЖДУКА НЯКАКВА НЕОПИСУЕМА ДУХОВНА НЕУТОМИМОСТ. ПРАВЕЩА НЕЩАТА ДА ИЗГЛЕЖДАТ ЦВЕТНИ. МАКАР ДА СА ОТКРОВЕНО ЧЕРНО-БЕЛИ. ЖАЛКО, ЧЕ ОБЩЕСТВОТО Е ХВАНАЛО ПЪТ, ЧРЕЗ ВЪЗРАСТОВО СЕГРЕГИРАНЕ. ДАНО ГИ ПРЕПАРИРА И ПОДИР ТОВА - ЕВАПОРИРА. ПА УСПЯВА.
- ТОВА Е НИЩО, - ЗАЯВИ ЩОМ ПРИСЕДНАХ ДА ПРЕЛИСТВАМ, - В ДОБАВЪК РЪКОВОДЯ ДВА ЧИТАЛИЩНИ ХОРА, И ЕДНА А-КАПЕЛА-ТАБАКЕРА, ИСКАМ ДА КАЖА КВИНТЕТ. ТУК СЪМ ЗА ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ.
БЯХ ГОТОВ ДА МУ ПОВЯРВАМ. НАОКОЛО БЕ БАНАЛЕН ПРОМИШЛЕН ПРАХОЛЯК, ВСРЕД ОБИЧАЙНА АВТОМОБИЛНА ВОНЯ.
- АХА, - ОТВЪРНАХ, - ЩЕ МИНА ДА ЧУЯ ТАЗИ ТВОЯ ДЖЕБНА А-КАПЕЛА.
- ЗАПОВЯДАЙ, ЗАПОВЯДАЙ, ЗАПОВЯДАЙ . . .
- КЪДЕ РЕПЕТИРАТЕ?
- В ГАРАЖА. ПРОДАДОХ КОЛАТА - ОБНОВИХ ОБСТАНОВКАТА.
БЕ МЯСТОТО, КЪДЕТО СЪХРАНЯВАШЕ БИДОН РАКИЯ, НЯКОЛКО МАСЛЕНИ КАРТИНИ, МАЛЪК БЯЛ САЛОНЕН РОЯЛ, И ЧУДНА КОЛЕКЦИЯ ПОТРОШЕНИ ДИРИГЕНТСКИ ПАЛКИ. СЪПРУГАТА МУ НЕ ТЪРПЕШЕ МУЗИКА - КАМОЛИ НЯКАКВИ СИ КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ДИРИГЕНТСКИ ПАЛКИ. НО, БЯХА МИНАЛИ ГОДИНИ.
СНЕХ ОТ СЪСЕДНИЯ КАФЕ-АВТОМАТ ДВЕ ДЪЛГИ КАФЕТА, ОТ БАНИЧАРНИЦАТА - ДВЕ ПРЕПЕЧЕНИ СИРЕНКИ. ПОКАЗА И РАЗБИРАНЕ, И АПЕТИТ. СЛАДКО-СЛАДКО СИ ПОБЪБРИХМЕ. ПОХВАЛИХМЕ СЕ СЪС ЖЕНИТЕ. УПРЕКНАХМЕ СИНОВЕТЕ. ЗА ПЕНСИИТЕ - НИЩО НЕ СПОДЕЛИХМЕ - ЗАОГЛЕЖДАХМЕ СЕ - СВИХМЕ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ - ДА ПРАВЯТ С НАС ЩО-ЩАТ.
ЗАЖАЛИХМЕ ЗА ТОВА - ЗА ОНОВА.
ЗА МИНАЛОТО - ГДЕ НЕ СЕ ВРЪЩА. (НИКОГА!?!)
ЗА НАСТОЯЩЕТО - ГДЕ ЕДВА-ЕДВА КРЕТА. (ДО КОГА!?!)
ЗА БЪДЕЩЕТО - В КОЕТО ЩЕ СЕ ПЪРЖАТ МЛАДИТЕ - МАМКА ИМ НЕВЪЗПИТАНИЦИ. (КАК ТАКА МАМКА ИМ - НАЛИ СА СИ НАШИ!?!)
ПОСЛЕ, СЕ СБОГУВАХМЕ. НА СПИРКАТА МЕ НАСТИГНА.
- НЕПРЕМЕННО ДА ДОЙДЕШ, ДА ЧУЕШ СОБСТВЕНАТА МИ А-КАПЕЛА-ТАБАКЕРА, ЧЕ ДА ТИ ВЪРНА И КНИЖКАТА.
НЯКОГА СЕ БЕ ПОСРАЛ ОТ СТРАХ, РАЗГРЪЩАЙКИ СТОТИНАТА СТРАНИЦИ С КЪСНО ОБЯВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ИСТИНИ.
- ЧЕ, ЗАЩО ДА МИ Я ВРЪЩАШ!?!
- РАЗРАБОТИЛ СИ КЛЕВЕТИ - ЗА МЪРТЪВЦИ . . .
- ДОКУМЕНТИТЕ НЕ КЛЕВЕТЯТ - АМИ!?! - ДОКАЗВАТ . . .
- СЪЩЕСТВУВА РАЗЛИКА, ИЗВИНЯВАЙ!?! - МЕЖДУ ЧОВЕК И ДОКУМЕНТ - ИЗВИНЯВАЙ, ИЗВИНЯВАЙ, ИЗВИНЯВАЙ!
ЗАБЪРЗА ОБРАТНО КЪМ СВОЯТА СЕРГИЙКА. ИМАШЕ ПОСЕТИТЕЛ.
РЕЙСЪТ ДОЙДЕ СЪВСЕМ НАВРЕМЕ. ДОКАТО МЕ ОДРУСВАШЕ ОБРАТНО КЪМ БЕЛОГРАД УСТАНОВИХ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА ГО ГУБЯ КАТО ПРИЯТЕЛ. ВРЕМЕНАТА БЯХА ТАКИВА, ЧЕ КОРАТА ЕЖЕДНЕВЕН ХЛЯБ ПРИВЕЧЕР СЕ ОКАЗВАШЕ КЪРВАВА. ПРЕДИ ДА СТАНЕ ЗЛАТНА - ПО ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА - ЗА НЯКОЙ МАНГАСАР-РАБОТОДАТЕЛ!?!

ТАЗИ ЕСЕН НАИСТИНА СЕ ОКАЗА ЗЛАТНА. ПРЕДПОЧИТАХ ОСТАТЪЧНИТЕ ПОРЪЖДАВЯЛИ ХРАСТАЛАЦИ НА МОРСКАТА ГРАДИНА. КЪДЕТО СЛАВНО И БЕЗГРИЖНО, НА ГЛАДЕН СТОМАХ, ПОДРЕМВАХА СТАРЧЕТА. ТУК, ВСЯКА СЪБОТА ПРИВЕЧЕР, ФЛОТСКАТА ВОЕННО-МОРСКА МУЗИКА СЕ НАТЪПКВАШЕ, ЗАЕДНО С ДВЕ ЕМАЙЛИРАНИ ТУБИ И ОГРОМЕН ТЪПАН, В БЕТОНЕН ТОТАЛИТАРЕН ПАВИЛИОН. ЗА ДА ДЪНИ, ЩРАУСОВИ ВАЛСОВЕ И АМЕРИКАНСКИ ФОКСТРОТИ, ДО ПОЛУНОЩ. ПРИ ПЪЛНО ОТСЪСТВИЕ НА МАСОВ ИНТЕРЕС. НАВЪРТАХ СЕ НАОКОЛО. НАДЯВАХ СЕ ДА ГО СРЕЩНА. МАЕСТРО ЯЧО ЯЧЕВСКИ, ДЪЛГИ ГОДИНИ, БЕ ДИРИЖИРАЛ ТОЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ОРКЕСТЪР. ПРЕДПОЛАГАХ - ОТ КУМОВА СРАМА, ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ, ДА ГО КАНЯТ ЗА ГОСТ-ДИРИГЕНТ. НЯМАШЕ ГО НИКАКЪВ. ИЗЧАКАХ ПАУЗА-ПОЧИВКА.
ЛУКАВО ПОДПИТАХ ТИМПАНИСТА - АБЕ ЗА ТОЗ' ЧИЛЯК, ЗАЩО НИКОЙ НЕ СЕ СЕЩА? СВИ РАМЕНЕ И ЗАСЪСКА.
- ДА СЕ РАЗКАРАШ, ПИЧ! ВЕЧЕ СМЕ НАТО! НЯМА ЛАБАБАВО!
НЯМАЛО ТАКАВА ПРАКТИКА. В КОЙ ВЕК ЖИВЕЯ? НЯМАМ ЛИ СИ КУЧЕ, ДА СИ СЕ ЗАНИМАВАМ С НЕГО, ЧЕ СЪМ ТРЪГНАЛ МЕМОРИАЛНО ВОЕННИ ХОРА ДА РАЗПИТВАМ!?! НЕ СИ ЛИ ВИЖДАМ БЕЛИТЕ КОСИ!?! КАК ТАКА СЪМ БЕЗ ИЗКУСТВЕНИ ЧЕЛЮСТИ!?! НЕ СЪМ ЛИ МАЛКО НЕЩО ИЗКУФЯЛ? НАКЪДЕ СЪМ ТРЪГНАЛ В НАЙ-ПЕРФЕКТНАТА МОРСКА ГРАДИНА В ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ С КАЛЕВРИ ВТОРА УПОТРЕБА!?!
НАПРАВО МИ РАЗКАЗА ИГРАТА, ТОЗИ УСТАТ БАРАБАНЧИК С ДИПЛОМ ОТ ДВЕ КОНСЕРВАТОРИИ И ВИСША ШКОЛА ЗА ДИВЕРСАНТИ.

ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ИСТИНСКИ СЕ РАЗЯРИХ. СЕДНАХ ПРЕД КОМПЮТЪРА. И, ДРАСНАХ ЕЛЕКТРОННО ПИСЪМЦЕ НА НАЙ-НАЙ-НАЙ ГЛАВНОКОМАНДВАЩИЯ.

ТЪЙ И ТЪЙ ДУМАМ, МАЕСТРО ЯЧО ЯЧЕВСКИ, ИМА НЕЧУВАНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ТОЗИ ТЪП БЕЛОГРАД; КЪМ ВАШАТА ПЕРФЕКТНА НЕЙВИ ВОЕННА МУЗИКА; КЪМ СЛАВЕН РОД И БЕЗСМЪРТНА РОДИНА, ТЪЙ АМИ!?! А ОСВЕН ТОВА ЦЕЛИ ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, Е ДИРИЖИРАЛ ТЕЗИ ВАШИ ОХРАНЕНИ ПРЪДЛИВИ МЪРЗЕЛИВЦИ, (НЕ ГИ НАРИЧАМ ЗЪГОВЕ - ДА МЕ ИЗВИНИТЕ!?!), ПРАВЕЩИ СЕ ПРЕЗ ДЕНЯТ СТРОЕВИ ВОЕННИ, А ВЕЧЕР ДЖАРАЩИ РОК - ФРИЗИРАНИ ПЪНК, СЪС СЪЩИТЕ ТЕЗИ НАТО МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ - ДОЛУ, В ПРИСТАНИЩНИТЕ КАБАРЕТА И ДИСКОТЕКИ.

РАЗБИРА СЕ, НЕ ПОЛУЧИХ ОТГОВОР. БЕ МИ ПУСНАТ ОБАЧЕ, ТАКЪВ ОТВРАТИТЕЛЕН ЕЛЕКТРОНЕН ЧЕРВЕЙ, ОТ КОЙТО СЕ ОТЪРВАХ ЕДВА, КАТО ИЗХВЪРЛИХ КОМПЮТЪРА СИ НА БОКЛУКА. (ЕДНИ ЦИГАНИ - ВЕДНАГА ГО ПРИБРАХА!?!) ОСВЕН ТОВА, ДВАМА ЦИВИЛНИ ХАХОВЦИ, ЗАПОЧНАХА ЕЖЕЧАСНО ДА СЕ НАВЪРТАТ ОКОЛО ДОМА. ПРАВЕЙКИ ЛЮБИТЕЛСКИ СНИМКИ, СЪС ТЪМНИ КИТАЙСКИ ОЧИЛА. РАЗТРЕВОЖИХ СЕ - НАЙ-НАПРЕД, ЗА ЖЕНАТА. (ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МЛАДА ЖЕНА ВОДЯ.) ПОДИР ДЕН-ДВА МИ ОЛЕКНА. ТОЧНО ПО ОБЕД, АПАРТАМЕНТЪТ МИ - БЕ РАЗБИТ.

ПОЛИЦИЯТА СЕ ДОВЛАЧИ, С ЧАСТЕН РЪЖДИВ "МОСКВИЧ", БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА МЪРМОРИ ЧЕ НЯМАЛИ БЕНЗИН. С ЧЕТВЪРТ ДЕНОНОЩИЕ ЗАКЪСНЕНИЕ. ЗА ДА ПИЙНЕ КАФЕДАКИС, ДОКАТО ВЗИМА ОТПЕЧАТЪЦИ НА ЦЕЛОКУПНОТО МИ СЕМЕЙСТВО, И КОТКАТА С ЕДВА РОДЕНИТЕ КОТЕНЦА. (НА КУЧЕТО НЕ УСПЯХА - НАХАПА И ОЛИГАВИ ЦЯЛАТА АПАРАТУРА.) КАКТО И, НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ В БЛОКА. ПИТАХ СЕ, С КАКВО ГРАЖДАНСКИ СЪМ ПРЕКАЛИЛ, В НАШАТА ТОЛКОЗИ ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПРАВОВА ДЪРЖАВА. ДЪЛБОКО УБЕДЕН, ЧЕ СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ВСЯЧЕСКА ПРОЗРАЧНОСТ - ТО СЕ ЗНАЕ ЕДНОСТРАННА - НЕ БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ ЛЕСНО ОВЛАДЯН.
- НЕЩО ДА ЛИПСВА? - БЕ СЪЩИЯТ ТИП, КОЙТО СЕ НАВЪРТАШЕ КРАЙ БЛОКА С ТОЧНИ ЕНЕРГИЙНИ ОЧИЛА.
- КОМПЛЕКТ ПАРТИТУРА ЗА ДУХОВАТА МУЗИКА, В КОЯТО СЕ ПЕНСИО-НИРАХ, КАТО ТЪПАНАР.
- МОЛЯ!?!
- КАТО БАРАБАНИСТ . . .
- МОЛЯ!?!
- КАТО ПЕРКУСИОНИСТ, ИСКАМ ДА КАЖА - ЧИНЕЛИ УДРЯХ НАПРОВАЛ, РАЗМАХА ЛИ ПАЛКА МАЕСТРО ЯЧО ЯЧЕВСКИ! ЕЙ ГИ ТАМ - НА СТЕНАТА.
- АХА - А - А . . . - ПРОТОЧИ ОПЕРАТИВНИЯТ РАБОТНИК СЯКАШ МЕ РАЗБРА, - А ЗАГЛАВИЕТО НА ТАЗИ ВАША ПАР - ТИ - ТУРА!?!
- "ЩУМИ МАРИЦА" . . .
- ВИЕ СЕ ШЕГУВАТЕ.
С ТОВА ВСИЧКО СВЪРШИ. ВРЕМЕННО.

ТАЗИ ГОДИНА ЗИМАТА ХВАНА РАНО-РАНО. ЕСЕНТА ОЩЕ НЕ БЕШЕ СИ ТРЪГНАЛА. И ЕДНА ЗАРАН ГЛЕДАМ, ВСИЧКО Е ПОД ИСКРЯЩИ ПРЕСПИ СНЯГ. ЯСНО, КАЗАХ СИ, МАЕСТРО ЯЧО ЯЧЕВСКИ, ЕКС-ДИРИГЕНТ НА ФЛОТСКИЯ ДУХОВ ОРКЕСТЪР НА БЕЛОГРАД, ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА СЪЩИЯТ ТОЗИ ДРЕВЕН БЕЛОГРАД, И ИЗТЪКНАТ БУКИНИСТ НА АВТОБУСНАТА СПИРКА ЗА "ЗЛАТНИТЕ СКАЛИ", ВЕЧЕ ЕДВА ЛИ ИЗЛИЗА ДА ПРЕДЛАГА СВОИТЕ СКАПАНИ КНИЖОНКИ. ЩЕ ОТИДА ДА ГО ПОСЕТЯ. ЩОТО, ДА РЪКОВОДИШ СОБСТВЕН МИНИ-ХОР А-КАПЕЛА-ТАБАКЕРА, НЯМА КАК ДА НЕ Е ДОБРО ПОСТИЖЕНИЕ, ПРЕЗ ТЕЗИ ЗАВИНАГИ ОТВОРЕНИ ПАЗАРНИ ВРЕМЕНА. И; ПАТЪК-ПАТЪК И БУХ-БУХУ-БУХ; ПЛЮХ СИ В ПАЗВА, ПА СЕ ЗАПЪТИХ.

ТРЯБВА НАЙ-ОТГОВОРНО ДА ЗАЯВЯ, ЛЮБЕЗНИЙ МИ ЧИТАТЕЛЮ, ЧЕ СЕ СПРАВИХ СЪС СТУДА, СНЕГА И ВИЕЛИЦАТА СЪВСЕМ СИНХРОННО. УБЕДИХ СЕ, ЧЕ ДЪЛБОКО В СЕБЕ СИ ОСТАВАМ ВЕЧЕН НЕПОПУЛЯРЕН ВИРТУОЗ НА ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО НЕ УСПЯ ДА ПОМАЧКА СРЕДНОТО МИ И ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ. И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, СИ ТАНАНИКАХ НА УМ, ОНАЗИ ПОПУЛЯРНА ПРИСПИВНА ПЕСЕН, ЧИЙТО АВТОР БЕ ПОКОЙНАТА МАЙКА НА МАЕСТРО ЯЧО ЯЧЕВСКИ. РАНО ПОБЕЛЯЛА ПРЕПОДАВАТЕЛКА ПО ЦИГУЛКА. ЩО ХОДЕШЕ ОТ ДОМ НА ДОМ, ДА НИ ПРЕПОДАВА. (ЯЧО СЛЕДВАШЕ КОНСЕРВАТОРИЯ, НИЕ ПРОХОЖДАХМЕ С ЦИГУЛКИТЕ.) КАТО ДНЕС Е ПРЕД ОЧИТЕ МИ ТАЗИ РАНО ЗАСТАРЯЛА АПОСТОЛИЧЕСКА ЖЕНА. КАТО ДНЕС.

ПОДСВИКВАХ СИ ПРЕЗ СУГРАЩИЦАТА, ПРОТАНАНИКВАХ СИ "НАНИ-НА - ЛА-ЛА-ЛА", А НЕ ПРЕСТАВАХ ДА СИ МИСЛЯ. КАК ДОТОЛКОВА СА СЕ РАЗВИЛИ СВЕТОВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, ЧЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО, КАТО НИЩО БИ СЕ ПРЕБОРИЛО. НЕ САМО СЪС ВСЯКА ЕДНА ЗЛОКОБНА ЕБОЛА, ПА ДОРИ С ОТКРОВЕНО КОСМИЧЕСКО НАШЕСТВИЕ. БЕЗ ДА УСПЕЕ НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА - ДА СИ СЕ ПРЕБОРИ, С ОБИЧАЙНАТА ВСЕ ПОВЕЧЕ ИНТЕЛЕКТУАЛИЗИРАНА ВСЕНАРОДНОСТНА МИЗЕРИЯ. ПА, КАКВИТО ЩЕ ФОКУСИ ДА ПРАВИ - СВЕТОВНИЯТ КАПИТАЛ - В КОМУНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКИ КИТАЙ. ЗАЩОТО, БРАТО, МИЗЕРИЯТА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СПЪСТВА ПРОГРЕСА. ДАЛИ Е НЕГОВ ОТПАДЕН ИЛИ АВАНГАРДЕН ПРОДУКТ - ДРУГ ВЪПРОС. СПЪСТВА ГО НЕОТЛЪЧНО И НЕОТРАЗИМО. И, ТОВА Е.

И ЕТО, ЧЕ НАЙ-НАКРАЯТ СТИГНАХ ДО ЗАВЕТНАТА ЦЕЛ - ГАРАЖА-РЕПЕТИЦИОННА ЗАЛА НА МАЕСТРО ЯЧО ЯЧЕВСКИ, ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА БЕЛОГРАД, ЗА ПРИНОСИ ВЪВ ВОЕННОМОРСКАТА МУЗИКАЛНА ДУХОВА КУЛТУРА. ИДВАЛ БЯХ ПО ВРЕМЕ НА СТРОЕЖА, ЗА ДА ПОМАГАМ В ИЗВОЗВАНЕТО НА СМЕТТА. В ПО-КЪСНИ ВРЕМЕНА, ЗА ДА РЕПЕТИРАМЕ СЪВМЕСТНО. КЛИМАТИКЪТ ЖУЖЕШЕ. ЗАД ДВОЙНИТЕ ДЪРВЕНИ ВРАТИ СЕ ПРОЦЕЖДАШЕ СВЕТЛИНА. ЗВУЧЕШЕ АНГЕЛОГЛАСНО ПЕНИЕ. ЯВНО, ТЕЧЕШЕ РЕПЕТИЦИЯ. СЪС ВСИЧКИ НЕЙНИ ОСОБЕНОСТИ - ДА-КОДА - ОТНОВО, И ОТНОВО. ЗАПОЧНАХ ДА ПОМИСЛЮВАМ, ДА СИ СЕ ЗАВЪРНА. НО, ТОРБАТА С БУТИЛКА ПЕРЦОВКА, И КУТИЯТА С ДРУСАН КЕБАП ТЕЖЕШЕ. НЕ МОЖЕХ ТОКУ-ТАКА ДА ГИ ОКАЧА ВЪРХУ ДРЪЖКАТА НА ГАРАЖА, И ДА СИ ТРЪГНА. НАВЪРТАХА СЕ КАКВИ ЛИ НЕ ПСЕТА. РЕШИХ И ПОЧУКАХ. ВРАТАТА СЕ ОТВОРИ, И АЗ СЕ ВМЪКНАХ.

В МИНИАТЮРНАТА КОНЦЕРТНА ТАБАКЕР-ЗАЛИЧКА НЯМАШЕ НИКОГО. ОСВЕН НЕЗАБРАВИМИЯТ МАЛЪК БЯЛ САЛОНЕН РОЯЛ ВЪРХУ ПОДИУМ ОТ КИРЛИВИ ПАЛЕТИ, И ДУЗИИНА БРАКУВАНИ ТЕАТРАЛНИ СТОЛА. НО, ПЕСЕНТА НА ХОР СЕ НОСЕШЕ, И АЗ СЕ ЗАОЗЪРТАХ. ЯЧО ЯЧЕВСКИ СЕ УХИЛИ. СВИ РАМЕНЕ. ПОБУТНА МЕ ДА СЕДНА. ГРАБНА ОТ НЯКЪДЕ ДИРИГЕНТСКА ПАЛКА. И, ЗАПОЧНА ДА ДИРИЖИРА НЯКОГАШЕН СВОЙ РЕПЕТИЦИОНЕН ЗАПИС. СЪС ВСИЧКИТЕ МУ ИЗБУХВАНИЯ НА НЕДОВОЛЕН ДИРИГЕНТ. СЪС ВСИЧКИТЕ МУ САРКАСТИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ, КЪМ ПИАНИСТ И ИЗПЪЛНИТЕЛИ. И, РАЗБИРА СЕ, В КРАЯТ НА КРАИЩАТА - ЩОМ ВСИЧКО СВЪРШИ, ТЪРЖЕСТВЕНО СЧУПИ ПАЛКА, ЗАХВЪРЛИ Я ВЪРХУ ЛИЦЕТО МИ, И СЕ ПОКЛОНИ. ИЗРЪКОПЛЯСКАХ. ОТКРИХ, ЧЕ БЕ ОБЛЕЧЕН В ПОИЗЛЪСКАН ОТ НОСЕНЕ КОНЦЕРТЕН ФРАК, БЯЛ КОЛОСАН СЮРТЮК И ПОИЗМАЧКАНА ПРЯСНО ИЗПРАНА ПАПИОНКА. А, ИЗ ОЧИТЕ МУ БЛИКНА ТАКОВА ОТЧАЯНИЕ, ЧЕ МИ ИДЕШЕ ДА СЕ РАЗПЛАЧА.

РАЗГЕЛЕ, ПОДКЛЮЧИ СЕ НОВ ЗАПИС. ЗАЗВУЧА "CARMINA BURANA". СИМФОНИЧНА ТВОРБА, ЗАРАДИ КОЯТО НЯКОЙ ХОРА ПО БРЕГА НА МОРЕТО ПРЕД БЕЛОГРАД ВЗЕХА, ЧЕ СЕ РАЗДЕЛИХА СЪС СЕБЕ СИ. НО, ТОВА Е СЪВСЕМ ДРУГА ИСТОРИЯ. ДАНО УСПЕЯ ДА Я ОТРАЗЯ ОВРЕМЕ.

МАЕСТРО ЯЧО ЯЧЕВСКИ ОТНОВО ГРАБНА ПАЛКАТА. ОБЪРНА ГРЪБ НА МОЯ МИЛОСТ - ПУБЛИКАТА. И, ЗАПОЧНА ДА СЕ РАЗПРАВЯ С ФИКТИВНИТЕ СИ ХОРИСТИ, ХОРИСТКИ И ОРКЕСТРАНТИ. ТАКА ДОБРОСЪРДЕЧНО, С ТАКОВА РАЗБИРАНЕ;. С ТАКИВА ПРЕКЪСВАНИЯ И ВРЪЩАНИЯ; ЧЕ НЕ МОЖЕШЕ ДА НЕ СЕ УЖАСЯ.ПОБЪРЗАХ ДА СЕ ИЗМЪКНА, А МАЕСТРОТО ДОРИ НЕ ТРЕПНА.

НЕ УСЕТИХ, КАК СЪМ СЕ ПРИБРАЛ ДОМА. ВИЕЛИЦАТА, ГДЕ НЕ УСПЯ ДА МЕ СПРЕ НА ПЪТ ЗА СТРАННИЯ КОНЦЕРТ, СЕГА МЕ ПОДПОМОГНА. И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ВРЕМЕ НА МОЯТ НЕИСТОВ БЯГ ПРЕЗ БЕЛОГРАД; ОТ ИСТИНАТА НА ИСТИНИТЕ КОЙ БИ УСПЯЛ ДА ИЗБЯГА; ЗАЕДНО С МЕНЕ ВЪРВЕШЕ И СЕ ЛЕЕШЕ ОНАЗИ МЕЛОДИЯ, КОЯТО ОЩЕ НА СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН, ЩЯХ ДА ПОДАМ НА МОИТЕ СТУДЕНТИ. ВРЕМЕ Е - ДА Я РАЗРАБОТЯТ - ОТ КРАЙ ДО КРАЙ. НИМА НЕ ПОДОЗИРАТЕ, КАК СЕ НАРИЧА ТАЗИ МЕЛОДИЯ!?! ОТГАТНЕТЕ САМИ.

The End - 25.10.2014./01:27 lt. / Illustration (C) 2012- Dorrado.