ПТИЦА ЛЕТЯЩА С ОПАШКАТА НАПРЕ - КЪНТРИ КЛУБ - 06.02.2016.

C) 2000 - Bgmil K. AVRAMV-Hemy
(C) 2006 - Daria VASSILIANSKA - Illustration
ПТИЦА, ЛЕТЯЩА С ОПАШКАТА НАПРЕД
разказ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ

ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА ПО СЛУЖБА, А ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР, ВИНАГИ НАМИРАМ ПОВОД ДА ПРЕКОСЯ МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА, ПРЕЗ КОЯТО ТРАМВАИТЕ С ПЪШКАНЕ И ПОДЗВЪНЯВАНЕ СЕ РАЗМИНАВАТ. НЯКЪДЕ, КЪМ СРЕДАТА НА КРИВОЛИЧЕЩИЯ ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ ВСЕ ОЩЕ, СТОИ СМЕШЕН СТАРОМОДЕН КАНТОН. НЕОБИЧАЙНО САМОТЕН, ВСРЕД ЗАПЪТИЛИТЕ СЕ ДА ПОГЪЛНАТ ПОСЛЕДНИ ЖИВИ ДЪРВЕСА В СЪРЦЕТО НА ГРАДА, МНОГОЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ. СТРАНЕН, НЕОБИТАЕМ, ЗАГАДЪЧЕН, ЧАК РОМАНТИЧЕН. ЗАБРАВИЛ СВОИТЕ ГОДИНИ. УСТОЯЛ НА ВРЕМЕ И НА ВРЕМЕНА ПРОКОБНИ. НЯКАК ЗАВИНАГИ ЗАПРЯЛ, НА ВРЕМЕТО В СРЕДАТА. НАПЪЛНО НЕДОСТЪПЕН. НО, КАКВО Е РОМАНТИКАТА, АКО НЕ ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СПОМЕН? И, НЕ Е ЛИ ПРЕХОД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТ?
ТОВА НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .
НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .
НЕ, НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . .

НЯКОГА ТРАМВАЯТ, С МЪКА СЕ ДОБИРАШЕ ДО ТУК. САМОТНА МОТРИСА В СИГНАЛНО ЧЕРВЕНО, ВИРНАЛА ОГРОМНА МЕТАЛИЧЕСКА ЛИРА ЖЪНЕЩА ПОТОЦИ ИСКРИ. РЕДКИ ПЪТНИЦИ; ВАЖНИ, ЛЕНИВИ, ЕЛЕГАНТНИ, ВСРЕД ОБЛАЦИ БЛАГОУХАНИЯ И СИТЕН СМЯХ. НАДВИЛИ МАСРАФ ПЪТНИЦИ, ОТ ПАЛУБАТА НА НЕВЕДОМ ПРЕЗОКЕАНСКИ КОРАБ. ПО ЧУДО НА ЧУДЕСАТА АКОСТИРАЛ ВСРЕД ЕДВА ПРЪКНАЛА ГОРА. ЗАМРЕЛИ, В НЯКАКВО ОСОБЕНО СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ, КРАЙ ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ ПРОРЯЗВАЩА ГОРАТА. В СМИРЕНО ОЧАКВАНЕ, ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ В ДРУГ, ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МОЩЕН ТРАМВАЕН ВАГОН. КОЙТО, СЪС ИСКРЕНЕ НА СПИРАЧКИ, СВИСТЕШЕ И ИДЕШЕ ПО СТРЪМНИНАТА, ГЪРМЕШЕ, И ИЗНЕВИДЕЛИЦА ИЗНИКВАШЕ ЗАД ШИРОКИЯ РЕЛСОВ ЗАВОЙ, РАЗДРАЛ ЗЕЛЕНАТА ГОРСКА ЗАВЕСА НА НЕРАВНИ ПОЛОВИНИ.
ТРАМВАЯТ СПИРАШЕ ЗА МИГ.
С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ПОЕМАШЕ В СВОЯТ ЛАМАРИ-НЕН ТЪРБУХ ТЪЛПАТА СТОЛИЧНИ БЕЗГРИЖНИЦИ. ЗА ДА ГИ ОТНЕСЕ С НЕЗЕМНА ЛЕКОТА НАГОРЕ, НАГОРЕ, НАГОРЕ, ДО САМОТО БИЛО НА ХЪЛМА, ПРИ КРАЙГРАД-СКИТЕ МЕХАНИ И БОГАТАШКИ ВИЛИ.
КЪДЕТО ТЛЕЕШЕ ЖИВОТЪТ НА СВЕТА.

ТОВА БЕ МОЕ,СОБСТВЕНО СИ, ТАЙНО ПЪТЕШЕСТВИЕ. ОБИЧАЕН МОЛЕБЕН ПРЕД СПОМЕНИТЕ ОТ ДЕТИНСТВО. КОГАТО СТЪКЛАТА НА КАНТОНА ЕХТЯХА ПОД УДАРИТЕ НА КАМЪНИ И СОПИ, А КАНТОНЕРЪТ; УЖ БЕЗКРАЙНО РАЗЯРЕН - ИНАЧЕ СЪВСЕМ РАЗВЕСЕЛЕН; ИЗСКОКВАШЕ ИЗ КЪЩИЦАТА ПОДПИЙНАЛ. И РАЗМАХ-ВАЙКИ ПАНИЧЕСКИ РЪЦЕ, ПОПЪЛВАШЕ СЪС ЖЕШКИ ПРОКЛЯТИЯ ТИШИНАТА НА КРАЙГРАДСКАТА ГОРА. А, ОТ СВЕТНАЛАТА МАЛКА СГРАДА ДОЛИТАШЕ КИКОТЪТ, НА НЕГОВИТЕ МНОГОБОЙНИ ДЪЩЕРИ. МЕХЛЕМ ЗА НАШИТЕ ВЪЗМЪЖАВАЩИ ДУШИ. А ЖЕЛАНИЕТО, ДА НАДНИКНА В ИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА, ЗА ДА СРЕЩНА СПОМЕНИ ЗА КАНТОНЕРА; КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА В ГРОБА; БЕ ЖЕЛАНИЕ НЕПРЕОДОЛИМО. НО, ДЪРВЕНИТЕ КАПАЦИ НА ПРОЗОРЦИТЕ СТОЯХА ЗАВЕЧНО ПРИКОВАНИ. НА ВРАТАТА ВИСЕШЕ ОГРОМЕН, ПОЩАДЕН ОТ ЗЛОСТОРНИЦИ. СТАРИНЕН КАТИНАР. САМОТАТА ВИТАЕШЕ НАОКОЛО, СЯКАШ ВЕЩИЦА ВЪЗСЕДНАЛА МАГИЧЕСКА МЕТЛА.
ЕДИНСТВЕНО ПРИВЕЧЕР, ЗАД ПРОЦЕПИТЕ НА ЗАКОВАНИТЕ ПРОЗОРЦИ, СЕ ПРОЦЕЖДАШЕ НЕУДЪРЖИМА СВЕТЛИНА, СПОДИРЕНА ОТ МУЗИКА НА РАЗДРЪНКАНО ПИАНО. ТОВА ПРАВЕШЕ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ПОДУСПЕЯ ДА НАДНИКНА В ТОВА ОСТАТЪЧНО УБЕЖИЩЕ, НА СПОМЕНИ НЕУТОЛИМИ.
А ТРАМВАЯТ, БЯСНО ТРОПОЛЕШЕ ПРЕЗ СТОЛИЧНАТА НЕГОСТО-ПРИЕМНА НОЩ. И, НИКОЙ НЕ ГО БЕ ГРИЖА, ЧЕ НА ПОСЛЕДНАТА СЕДАЛКА В ПОСЛЕДНИЯ СРЕДНОЩЕН ВАГОН, ТРЕПТИ ПРЕМАЛЯЛ ОТ СПОМЕНИ, БОЛЕЖКИ И ТЪГА ЧОВЕК, ПОПРЕХВЪРЛИЛ ПЕТДЕСЕТТЕ, СТИСНАЛ ПРОТРИТО КАРТОНЕНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. И, ТАКА СЕ СЛУЧИ ВЕДНЪЖ, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ПРЕКАРАМ ЦЯЛА ЕДНА БЕЗСЪННА НОЩ, ПОД ТАЗИ КРАЙПЪТНА СТРЯХА НА МЕЧТИ И РЪЗНОВЕНИЯ.
ЕТО, КАК СТАНА ВСИЧКО ТУЙ.

ОТНОВО БЯХ ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА. АЛА РАБОТАТА, ЗА КОЯТО БЯХ ИЗТЕГЛЕН, ТЕЖКО СЕ ЗАТЯГАШЕ. ГЛАВНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СВЪРЗАНИ С ПРОБЛЕМА ОТСЪСТВАХА, ЗАЛУТАНИ ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА. ЗАСЕДАНИЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО, ДА ПРОВЕДЕ ПЪРВИЯТ ДОСТОВЕРЕН МОЗЪЧЕН ЩУРМ НА БАЛКАНИТЕ ЕЖЕДНЕВНО, СЕ ОТЛАГАШЕ.
ЯВЯВАШЕ СЕ ЕДИНСТНВЕНО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. ПРЕСТАРЯЛ АКАДЕМИК С ПЕНСНЕ, ЗАГАСНАЛА ПУРА В УСТА, ПЛОСКА БУТИЛКА ВИШНЕВА РАКИЯ В ДЖЕБ, И ПОИЗТЪРКАН ЛАПТОП ПОД МИШНИЦА. КАКТО, И СЕКРЕТАРКАТА. СНАЖНА РУСКИНЯ С КУП ВИДЕОКАСЕТИ И ДИСКОВЕ В РЪЦЕ. ЗА ДА ПРЕСРЕЩНАТ МОЯ МИЛОСТ В КОРИДОРА, И ВИНОВНО ДА МИ КИМНАТ С ГЛАВА.
БЯХ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО, В СЛУЧАЯТ, ЛИЦЕ-ЛАИК, ПОБРАНО ОТ КРАЙБРЕЖНИТЕ КРЪЧМИ В БЕЛОГРАД. ЗА КОЕТО СЕ ПРЕДПОЛА-ГАШЕ, ДА ПОДНЕСЕ КРАЙНИЯТ ВЕРДИК, ВЕНЕЦЪТ НА РЕШЕНИЕТО, НА ОБСЪЖДАНИ СБОР ДЕЛИКТНИ РЕГИОНАЛНИ ПЕРСПЕКТИВИ.

ТО СЕ ЗНАЕ, ВЕДНАГА ЗАКЪСАХ ЗА КВАРТИРА.
ХОТЕЛИТЕ БЯХА ПРЕТЪПКАНИ, И СМЪРТОНОСНО СКЪПИ. В КЪЩИТЕ ЗА ГОСТИ, КВАРТИРИТЕ ДЪЛГОСРОЧНО ОТДАДЕНИ ПОД НАЕМ. РОДНИНИТЕ НЕДОСТЪПНИ. НО ПЪК СТУДЕНЦИЯТА СЕ ОКАЗА, НА ВИСОТА.
В СТУДЕНТСКАТА МЕНЗА; ЕСТЕСТВЕНА СТОЛОВА ЗА НЕХРАНИМАЙКОВЦИ МОЙ КАЛИБЪР; ОТ ДУМА НА ДУМА, ПОЛУЧИХ ОГРОМЕН МЕСИНГОВ КЛЮЧ. ЗА ТЕЖКИЯ МЕСИНГОВ КАТИНАР, ЗАКЛЮЧИЛ СТАРИЯ ПОЛУОБИТАЕМ КАНТОН. ТАМ, КРАЙ ВСЕ ПО-РЯДКО ПОЛЗВАНАТА ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ, ПРЕКОСЯВАЩА МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА В СЪРЦЕТО НА МНОГОЛИКИЯ, ШУМЕН, ПОНЯКОГА ВЕСЕЛ, ВИНАГИ УГРИЖЕН СТОЛИЧЕН ГРАД.
- ОБОРОТНА КВАРТИРА, - ПОЯСНИ ПОЛУПОЗНАТОТО МОМЧЕ ОТ СЕЛАТА КРАЙ БЕЛОГРАД, - ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ИЗКАРВАМ НЯКОЙ ЛЕВ.
НЯМАШЕ КАК ДА НЕ ПРИЕМА.
- КАТО СИ ТРЪГВАШ МАЕСТРО, - ПОДЧЕРТА, А АЗ НЕВИННО ПИПНАХ СВОЯТА ДЪЛГА БЯЛА БРАДА, - ОСТАВИ КЛЮЧА ПОД ВАРЕЛА С НEФТ. ЧАО!
- АБЕ, ЧАО! - ПРОМЪНКАХ КИСЕЛО В ОТВЕТ. ДОРИ НЕ ВДИГНАХ ГЛАВА ОТ ВКУСНОТО МЕНЮ. ОТБЕЛЯЗВАЙКИ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ МЕНЮТО МОЖЕБИ Е ВКУСНО, НО ПЪК БЕЗОБРАЗНО СКЪПО. ПРИБРАХ ДВЕ ИЗЛИШНИ ЗЕМЕЛКИ В ДЖЕБ. И ПОЕХ, ПРЕЗ УЛИЦИ И ПРЕЗ ПЛОЩАДИ, РАЗМАХВАЙКИ ЧЕРНО КАРТОНЕНО КОМАНДИРОВЪЧНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. ДАЛИ НЕ БЯХ ПРЪВ ПЪТ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ?

БЕ ПАДНАЛ ХУБАВ, КАКТО НИКОГА, ДЪЛБОК СНЯГ. А СТУДЪТ, ЗАСКИМТЯ В УШИТЕ МИ. НАВЛЯЗОХ БЕЗСТРАШНО В ЗАСКРЕЖЕНАТА ГОРА. ПТИЦА СКОКНА - ПОСИПА МЕ СНЯГ.
ЗАКЪСНЯЛ ПЕТЕЛ ПРОПЯ, ПА ЗАМЛЪКНА.
КУЧЕ ЛАВНА, ШМУГНА СЕ ЗА РИТНИК И ИЗЧЕЗНА.
ТРАМВАЙ ПРОСЪСКА. ПО ПРОЗОРЦИТЕ МУ ТЪМНЕЕХА ЛИЦА НА ОКЪСНЕЛИ ПЪТНИЦИ.
КРАЧЕХ НАПРЕЧНО.
КАРАХ ПЕШ.
НА СТАНЦИЯТА, КЪМ КОЯТО СЕ БЯХ ЗАПЪТИЛ, ОТДАВНА НЕ СПИРАТ НИКАКВИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА. БЕЗГРИЖИЕТО Я Е ЗАВИНАГИ ОТПИСАЛО. СТРЕЛКАТА Е ПОТЪНАЛА В РЪЖДА. ПЛОЧНИКЪТ Е РАЗГРАБЕН И ИЗРОНЕН. НО ДОМЪТ, ДЯВОЛ ВЗЕЛ ГО, ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА.
- ЩОМ СЪЩЕСТВУВА, - КАЗВАХ СИ И СИ МЪРМОРЕХ, - НЯМА КАК ДА НЕ СТИГНА ТАМ.

ЗАБРАВЕНАТА КЪЩА НЕУСЕТНО ИЗНИКНА ИЗ МРАКА. ПРЕД ОЧИТЕ МИ ВСЕ ОЩЕ ГРЕЕШЕ ЗАСМЯНОТО ЗАГАДЪЧНО ЛИЦЕ НА СТУДЕНТА, ИГРИВИТЕ ПЛАМЪ-ЧЕТА В НЕСПОКОЙНИТЕ СИНИ ОЧИ.
- ДА, ДА, ДА, - КАЗАХ СИ ГЛАСНО, - КЪЩАТА ВСЕ ОЩЕ Е НА СВОЕТО СИ МЕСТО.
ТРАМВАИТЕ ХАРЕСВАТ ЗАБЪРЗАНИ ДА ПРОФУЧАВАТ, А ХОРАТА ДОРИ НЕ ХВЪРЛЯТ ПОГЛЕД ЗА ДА РАЗБЕРАТ, ДОКОЛКО Е НЕПОКЛАТИМА. ТАМ, В СРЕДАТА НА ВЕЧЕ НЕМЛАДАТА ГОРА.

СТАРОВРЕМСКИЯ КАТИНАР ПРОПЛАКА, СЯКАШ ПРЪВ ПЪТ ОТКЛЮЧВАН. ВРАТАТА ПРОСКЪРЦА, КАТО ОТВАРЯНА НИКОГА. СТЪПКИТЕ МИ ПРОКЪНТЯХА ПО КАМЕНИЯ ПОД, ПРАВЕЙКИ ДА СЕ СТЪПИСАМ.

ПОПАДНАХ В ПРЕДВЕРИЕ ИЗПЪЛНЕНО, С НИКОМУ НЕНУЖЕН БАГАЖ, С ИЗПАРЕНИЯ НА АЛКОХОЛ, С МИРИЗМА НА ПУРИ. А ЗНАЧИ,, С АЛЧНОСТ ЗА ЖИВОТ. НО НЕЧИЕ НЕОБЯСНИМО ПРИСЪСТВИЕ, НЯКЪДЕ СЪВСЕМ НАБЛИЗО ВСРЕД ТЪМАТА, МЕ ПОРАЗИ И ИЗПЛАШИ. ПРЕПЪНАХ СЕ В ИЗОСТАВЕНИ ВЕЩИ.
ДОБРАХ СЕ ДО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КЛЮЧ. ПОМЕЩЕНИЕТО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА.
ПОДСВИРНАХ С УСТА. НЕ ОТГОВОРИ НИКОЙ. ТРАМВАЙ ИЗТРОПОЛИ. КЪЩАТА ТРЕПНА, И ОТНОВО ЗАМРЯ.
- ХА СЕГА,- КАЗАХ СИ, - ХА СЕГА ДЕ!?!

ВНИМАТЕЛНО ОПИТАХ – ЕДНА ПО ЕДНА - ЗАКЛЮЧЕНИТЕ, СЯКАШ ЗАЛОСТЕНИ ВРАТИ. ЕДНА ОТ ТЯХ СЕ ОКАЗА НЕЗАКЛЮЧЕНА.
ХУБАВО ЧИСТО ЛЕГЛО.
БУМТЯЩА ТЕНЕКИЕНА ПЕЧКА.
ОГРОМНА ЧЕРТОЖНА МАСА. КУПИЩА ЧЕРТЕЖИ.
РАЗНЕБИТЕНО ПИАНО. ДОКОСНАХ НЕГОВИТЕ КЛАВИШИ, И ПИАНОТО СЕ ОТЗОВА.
ПОД ПРОЗОРЦИТЕ ПРОФУЧА ТРАМВАЙ. КЪЩАТА ТРЕПНА, КАТО ПО НАВИК. ЗАГАСИХ ОСВЕТЛЕНИЕТО. МУШНАХ СЕ ПОД ЗАВИВКИТЕ, ПРЕБИТ ОТ БЕЗПОЛЕЗЕН ПЪТ. ПОЛОЖИХ РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. НЕ ПРЕСТАВАХ ДА ЧУВСТВАМ, ЧЕ НЕ СЪМ САМ, ЧЕ СЪМ В БЛИЗОСТ С ЧОВЕК ИЗЛЪЧВАЩ НЕОПИСУЕМА ТЪГА, НО И НАСМЕШЛИВА РАДОСТ. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО МОЙ, ТОЛКОВА ЧУЖД.
ЗАВИХ СЕ ПРЕЗ ГЛАВА.
В СЪНЯТ МИ ПОБЯГНАХА СПОМЕНИ.
О ВРЕМЕНА, ЗА ЗАВИНАГИ СВЕЩЕННИ! ОТ ВАС БИ МОГЛО ДА СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО.

МАЛКО ПОДИР ПОЛУНОЩ, ЕДНО ТОПЛО ГЪВКАВО ТЯЛО СЕ ШМУГНА ПОД ПРОТЕСТИТЕ МИ НА ЗАКОСТЕНЯЛ ГЛАВА НА СЕМЕЙСТВО. ПЛАМНА БЕЗУМНО.
ИЗЛЪЧИ НЕСМЕТНА ТОПЛИНА.
РАЗПИЛЯ СЕ ВЪРХУ МИ. И, БЕЗ ДА ИЗДАЕ ЗВУК, МЕ ПРИОБЩИ СЪС НЕНАСИТНА СТРАСТ, А СТАЯТА СЕ ОЗАРИ ОТ ЕДВА ДОЛОВИМА СВЕТЛИНА, НО ТОВА ТРЯБВА ДА Е БИЛО ОТБЛЯСЪК ОТ ПРЕМИНАВАЩИ ТРАМВАИ.
ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА БЕ ТОЛКОВА ЖЕНСТВЕНО, АРОМАТЪТ МУ ТАКА НЕОПИСУЕМ, ЧЕ МИ ИДВАШЕ ДА ЗАКРЕЩЯ ОТ ЯД, ПО ПОГУБЕНОТО ВРЕМЕ В МОЯТ СИ КРАЙБРЕЖЕН БЕЛОГРАД. КРЕСНАХ СЪС ВСЕ СИЛА, А СТОНЪТ МИ БЕ ИЗПЪЛНЕН С ОБИЧ. ОЩЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО ЩЯХ ДА СТОРЯ ТЪЙ, ЧЕ СТУДЕНТЪТ ДОВЕРИЛ МИ БРОНЗОВИЯ КЛЮЧ ОТ ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КВАРТИРА, ДА ПОПАДНЕ НА ПЕЧЕЛИВШО РАБОТНО МЯСТО ЗАД ОКЕАНА. КЪДЕТО ВИНАГИ ИМА КРИЗА ЗА ГАВАЗИ. СТУДЕНЦИЯТА СЛЕДВА ДА СЕ ПОДПОМАГА - НЕ ЛИ?

И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ НА МИСЪЛ И НЕМИСЪЛ, ТЯЛОТО МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ПИЕ, ГОТОВАНСКИ ПРЕДНАЗНАЧЕНА НЕИЗВЕСТНО КОМУ, ЛЮБОВ. ЛЮБОВ И ОБИЧ, КАКВИТО ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАХ ЧЕ БИ МОГЛО ДА СЪЩЕСТВУВАТ. ТОВА ПРАВЕШЕ, ДА НЕ ЧУВАМ ТРЯСЪКЪТ НА СРЕДНОЩНИ ТРАМВАИ, КРЯСЪЦИТЕ НА ПОБЪРКАНИ ОТ СТРЪВ ПЕТЛИ, ЛАЯТ НА БЕЗДОМНИ ПСЕТА, ВИКОВЕТЕ НА ОТЧАЯНИЦИ ПРИЕЛИ ГОРАТА НАМЕСТО ДОМ.
ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ И АЗ ВСЪЩНОСТ СИ НЯМАМ СОБСТВЕН ДОМ.
ТОВА, КОЕТО ВСИЧКИ НИЕ ОБИТАВАМЕ ОТ НЕМАЙ - КЪДЕ, ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СЕ НАРИЧА ДОМ. НАКРАЯТ, КАПНАЛ ОТ УСЪРДИЕ, ПАДНАХ И ПРИМРЯХ.

РАЗБУДИ МЕ, НЕСТРОЙНА ПЕСЕН НА ЖЕНА. НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА БЕ ОТМАХНАЛА ЗАВЕСИ, БЕ ОТХВЪРЛИЛА КЕПЕНЦИ. ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ НАХЛУВАШЕ РАННАТА СПРИЯ НА ПЪРВИЯТ ЗИМЕН ДЕН, НА ДВЕХИЛЯДНАТА НИ ГОДИНА. НАЙ-КРАСИВ И НАЙ-ИСТИНСКИ ДЕН, В МОЯТ МАЛЪК, КРОТЪК, НЕЩАСТЕН, ПОДЧИНЕН НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЛАКОНИЧЕН ЖИВОТ, НА СТАРО БРЕГОВО МОМЧЕ ЗА ВСИЧКО. ПРИЗОВАНО ДА ДАДЕ РЕШАВАЩО ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ, (ИКОНОМИИ, БРАТ, ИКОНОМИИ!), В СИСТЕМАТА НА ПРОГРАМИРАН МОЗЪЧЕН ЩУРМ. ПРЕДНАЗНАЧЕН, ДА ОБНОВИ НЕЧИИ ВИЖДАНИЯ ЗА ПРЪКВАНЕТО НА СВЕТА, ПО ТЕЗИ ГЛАДНИ ЗА СМЪРТ МЕСТА. И ПО-ТОЧНО, БЛЕДО ИЗСЛЕОВАТЕЛСКО ПОДОБИЕ НА ИЗВЕЧНИЯ ПРОБЛЕМ С ПОТОПА.
(ПОДКЛАС “ФАТАЛНА БАЛКАНСКА ПОВТОРЯЕМОСТ”!).
ПОВТОРЯЕМОСТ НА ХОРА И ЯВЛЕНИЯ, КОЯТО ИНАЧЕ ТРУДНО БИ МОГЛА ДА СЕ ПРЕДВИДИ ДОСТОВЕРНО.

ЗА ПРЕД КАМЕРИТЕ, НЕ ТРЯБВАШЕ ДА ПОДОЗИРАМ НИЩО, ДОКАТО СИ ТРАЯ С ЛЕТЯЩ МИКРОФОН В РЪКА. ТАМ НЯКЪДЕ, В ПРЕПЪЛНЕНАТА С ВИСОКОПЛАТЕНИ МУТРИ ВЕЛИКОЛЕПНО ОХРАНЯВАНА ЗАЛА, ТОЧНО СРЕЩУ ХОТЕЛ “ПРИНЦ КОБУРГ”. ЗА ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ПОДЧЕРТАНО НАИВНО ДА ИЗРИГНА, (В НАУЧНО ПОСТАНОВЕН МОМЕНТ – ГЛЕ’Й ТИ!), МОЯТА ОКОНЧАТЕЛНА ПРОГНОСТИЧНА ДИАГНОЗА, НА ЗАТЪПЯЛ ОТ ПИЯЧКА КРАЙБРЕЖЕН ГЛУПАК. БЯХ УЧТИВО ОЧЕРТАН; В ТЕКСТА НА ОТГОВОРНИЯ СЦЕНАРИЙ; КАТО “СЛУЧАЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ЕЛЕКТОРАТ – СПЕ”. ПОДБРАН ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО, ПО МЕТОДА НА СЛУЧАЙНИТЕ ЧИСЛА, (ХА ДЕ!), ПОСРЕД НОЩ, НАПРАВО ОТ ЛИКЬОСАНИТЕ МАСИ ПРЕД КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ" В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. ПО ВРЕМЕ, КОГАТО ЧЕРНОМОРСКАТА БÒРА НЕ СЕ СВЕНИ, ДА ВДИГА НА ЖЕНУРЯТА КЪСИТЕ ПОЛИ И А РАЗКРИВА ВНОСНИ СЕМПЛИ ПРАШКИ. САМО ЗАЩОТО СЕ Е ОКАЗАЛ, (ЗА МОМЕНТА), СВЕТОВЕН ДЪРДОРКО И НЕПРЕД-ПАЗЛИВ ХВАЛИПРЪЦКО. ПО БРЕГА НА МОРЕТО, ОТ РЕЗОВО – ПРЕЗ БЕЛОГРАД - ДО ДУРАНКУЛАК И ОБРАТНО. НЕУСПЯЛ ДА ДРАСНЕ НАВРЕМЕ НАДАЛЕЧ ОТ ПОЗОБНИ АНКЕТЬОРИ. ПРИ ТОВА, БЕЗ ДОРИ ДА Е НАТРЯСКАН, КАКТО СЕ ПОЛАГА.

(ДА БЪДЕ - ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ.!?!)
(ДА НЕ БЪДЕ - ИЛИ ДА БЪДЕ !?!)

Е, ЩОМ НЯКОЙ НЯКЪДЕ ВЕЧЕ ГО Е ВЪРШИЛ, ЩО ДА НЕ БЪДЕ ПОВТОРЕНО НА БАЛКАНИТЕ? ВАЖНО Е, ДА СЕ ЗАКУПИ ВНОСНА МЕТОДОЛОГИЯ ЗАЕНО С ПОХОЯЩАТА ЕКИПИРОВКА. ОСТАНАЛОТО Е, ИЗЯВЛЕНИЯ ЗА МЕДИИ.

ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ ПОЛУГОЛА, А ТОВА ВИНАГИ ХАРЕСВА НА ИСТИНСКИТЕ МАРИМАНИ. ХОРА; НА МОРЕТО И КРАЙ МОРЕТО; РЯДКО ПРИДИРЧИВИ.

ОГРОМНА ТЪНКА, ПРОЗРАЧНА НОЩНИЦА, ЛЕТЕШЕ ОКОЛО ТАЗИ НЕПОЗНАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА, В РИТЪМ НА НЕИЗВЕСТНА НИКОМУ ПЕСЕН.
ОТ ТОВА, ЖЕНАТА ИЗГЛЕЖДАШЕ ПТИЦА. НО ПТИЦА, КОЯТО ЛЕТИ С ОПАШКАТА НАПРЕД.

НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА, ОБВЕЯНА В ЛЮБОВ, ПЕЕШЕ СВОЯ ПЕСЕН, И ТАНЦУВАШЕ СВОЙ СОБСТВЕН ТАНЦ. А ТОВА НАИСТИНА БЕ; И МОЯ ПЕСЕН, И МОЙ НАВЯРНО ПОСЛЕДЕН ТАНЦ.
БЕЗПЛАТНА ПЕСЕН И НЕПЛАТЕН ТАНЦ, КАКВИТО НИКОЙ НИКОГА НИКЪДЕ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА ПОВТОРИ.
ЗАЩОТО ПОДОБНА ПЕСЕН И ПОДОБЕН ТАНЦ, СЕ РАЖДАТ ВНЕЗАПНО, И ЗАЖИВЯВАТ НЕЙДЕ НАДЪЛБОКО В НАС. БАВНО УМИРАЙКИ ЗАЕДНО СЪС САМИТЕ НАС, ЧРЕЗ СПОМЕН ЗА ЧАРОВЕН ГРЯХ.

ЖЕНАТА ТАНЦУВАШЕ ПОД НАХЛУЛИЯ ИСКРЯЩ ЗИМЕН СТУД, РАЗМАХВАЙКИ ДЪЛЪГ-ПРЕДЪЛЪГ КАРМИНЕН ШАРФ. ПОТРОПВАЙКИ РИТМИЧНО С НОЗЕ. ПОЧУКВАЙКИ ПО КЛАВИШИТЕ НА РАЗСТРОЕНОТО ПИАНО БЕЗСМИСЛЕНИТЕ ТОНОВЕ НА НОВОРОДЕНА ПЕСЕН. С ТАКАВА ЛУДА РАДОСТ И УСЪРДИЕ, КАКВИТО НИКОГА НЕ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ВМЕСТЕНИ, В НЯКАКЪВ АКАДЕМИЧЕН ТАКТ. АБЕ, УЗАПТИШ ЛИ НЯКОГО, КАК БИ МОГЪЛ ДА ИЗПИТА НАСЛАДА ИЛИ РАДОСТ?

ЖЕНАТА ТИЧАШЕ, С МАЛКИ МИЛИ БОСИ НОЗЕ, ПО ЛЪСНАТИЯ ДО БЯЛО ПРОСКЪРЦВАЩ ДЪРВЕН ПОД, А ПОДЪТ ТОКУ ПРОПЛАКВАШЕ, КАТО ПРЕНЕБРЕГНАТ, ЗАСТАРЯВАЩ МАРИМАН.

ЖЕНАТА ОТДАВНА НЕ БЕ МЛАДА. СРЕДАТА НА ГОДИНИТЕ ЛИЧЕШЕ НЕ ТОЛКОВА ВЪРХУ НЕЙНОТО ЛИЦЕ, КОЛКОТО ВЪРХУ ЕДРАТА, ПРОРЯЗАНА ОТ ГОДИНИТЕ, ИЗПОСТАЛЯЛА МРАМОРНА ГРЪД.
НЯКОГА - БУНТОВНО ЩРЪКНАЛА .
ЗА КРАТКО УХАННО МЛАДА.
ЗА КРАТКО - КАТО КАМЪК ОСТРОПЛЪТНА.
ЗАВИНАГИ ПО ДЕТИНСКИ НЕВЕЖА.
ПРОПЛАКВАЩО ЗА ИСКРЕНОСТ И ОБИЧ, ПОТРЪПВАЩО ПЕЛТЕ, ПОРУТВАНО И ПОРУГАВАНО, ЧРЕЗ МНОГОКРАТНО ИЗЦЕДЕНА БОЛКА. ГРЪД МАЙЧИНА. И ЗАРАДИ ТОВА ОПИТНА, ОТ КАКЪВ ЛИ НЕ ЖИВОТ.
И ВСЕ ПАК, ОТЪРВАЛА СКАЛПЕЛ.
МЪРТВО ЛЮШНАТА ВЪЛНÀ, ОКОЛО СТРОЙНО ТЯЛО.
ВСЕ ОЩЕ ГЪВКАВО.
ВСЕ ОЩЕ КАРАМФИЛ, КАНЕЛА И ЖИВОТ.
НО, КЪДЕ-КЪДЕ-КЪДЕ Е ПОСЛЕДНОТО?

ПО МЛАДЕЖКИ ГЛАДКО ТЯЛО, ОБСИПАНО С БЕЗБРОЙ ЕДВА ВИДИМИ КАФЕНИКАВИ ЛУНИЧКИ.
С ПОСЕВ НА ИЗМАМНИ БРЪЧКИ.
ТЯЛО ОТДАЛЕЧ ПРЕДЧУВСТВАЩО МЪЖА.
ТЯЛО ПОДЛУДЯВАЩО ЧАК МРАКА.
ПРОБЛЯСВАЩО СЪС ИСКРЯЩИ ВСРЕД НОЩТА НАПОМАДЕНИ, ОГРОМНИ, КАТО ЦИФЕРБЛАТ НА ЧАСОВНИК КЪРМЪЗЪ-ЗЪРНА.
НАБЪРЗО ОПОЗНАТА ПТИЦА МОРНА, ЗА ОЩЕ, И ОЩЕ, И ОЩЕ ЖИВОТ. ЛИТНАЛА ЗА ПОСЛЕДНО С ОПАШКА НАПРЕД, КЪМ БЕЗУМНО ТВЪРДА НИЧИЯ ЗЕМЯ. КЪДЕТО ДА ПАДНЕ, ЗА ДА УМРЕ И ПРЕРОДИ.

И СЯКАШ, ОТНОВО БЕ ЛЯТО. А ПОСЛЕ, ОТНОВО БЕ ЕСЕН.
И СЯКАШ, ОТНОВО СЕ ВДИГАХА И КРЪЖАХА, БЕЗ УМОРА И БЕЗ МИСЪЛ, БЕЗБРОЙ ПУХЕСТИ ГЛУХАРЧЕТА НАД КАРВУНСКАТА СТЕП. РАЗНАСЯЩИ ПО БОЖИЯ ПОВЕЛЯ СЕМЕ, ПО ОБШИРНИЯ ЛЪЖОВЕН СВЯТ.

ЖЕНАТА ПОЧУКВАШЕ ПО КЛАВИШИТЕ НА ПИАНОТО, ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ; И ПЛАВАШЕ ЛИ ПЛАВАШЕ; ВСРЕД ЯРКОСИНИЯ БЛЕСТЯЩ КАТО ХОРИЗОНТ НА МОРЕ НОВОГОДИШЕН ЗИМЕН ДЕН. ИЗЛЪЧВАЙКИ НЕСТИХВАЩО ЖЕЛАНИЕ, ДА СКОКНА И ДА ПОДЕМА, НЕЙНИЯТ БЕЗПОДОБЕН ЛУНАТИЧЕН ТАНЦ?

НЕ ИЗИСКВАШЕ ЛИ, ДА РАЗПЕЯ НЕЙНАТА ПО ДЕТСКИ БЕЗУМНА ПЕСЕН?
НЕ НАЛАГАШЕ ЛИ, ДА ХУКНА ПРЕЗ СВЕТА СЪС САК ЗА ПЕПЕРУДИ В РЪЦЕ, ТА, ДО ВИСОКИЯ БРЯГ НАД МОРЕТО.
ЗА ДА РАЗМИСЛЯ, И РЕША.

ЖЕНАТА МЕ УСЕТИ БУДЕН. ПОГЛЕДИТЕ НИ СЕ СРЕЩНАХА. ВИЖДАХМЕ СЕ ЗА ПРЪВ, ДАЛИ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ? КАК ЛИ СЕ НАРИЧАШЕ? НИМА ПРОЗРЯ, ЧЕ СЪМ ПРОСТО ЕДИН ПРИСТАНИЩЕН ПРОЙДОХА?
ЖЕНАТА ЗАХВЪРЛИ С ЯРОСТ ШАРФЪТ ВЪРХУ МИ. ОТСТЪПИ ЛУДО ТАНЦУВАЩА НАЗАД. ОБЛЕГНА СЕ НА ПИАНОТО, А ТО ПРОПЛАКА ЗА ПОСЛЕДНО.
БЛЪСНА ВРАТАТА. ПРЕКОСИ КОРИДОРЪТ ПЪРГАВО ПРЕСКАЧАЙКИ НАТРУПАНИТЕ, НИКОМУ НЕНУЖНИ, ВЪРЗОПИ БАГАЖ, И ИЗЧЕЗНА. ЗАД ОТСРЕЩНАТА ВРАТА, ЕДНО РЕЗЕ ХЛОПНА. ТОГАВА, СЕ РАЗНЕСЕ ПЛАЧ НА ДЕТЕ.

СЪРЦЕТО МИ СЕ ОТПУСНА ИЗВЕДНЪЖ.
ЗНАЧИ, ВСИЧКО ТОВА НЕ БЕ СЪН. НЕ БЕ СМЪРТТА. НИТО ДОРИ ЛЮБОВТА, А НЕЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЗАГАДЪЧНО, ПОРАДИ СЪДБОВНИ ЛЪЧЕНИЯ, ТАИНСТВА И МИТАРСТВА. ПОРОДЕНО ОТ ОСОБЕНИЯ РИТЪМ, НА НАШИЯ ИЗПЪЛНЕН СЪС ГНЯВ, СТРАХ И НЕДОИМЪК ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ЦИФРОВ ДЕН. НАЛАГАЩ ВЕЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ, ВЕЧНИ ГРИЖИ И БЕЗКРАЙНИ НЕВОЛИ.
КАКТО НИКОГА СЪВЪРШЕНО РЕГИСТРИРАНИ.
КАКТО НИКОГА СВЕТКАВИЧНО АНАЛИЗИРАНИ.
КАКТО НИКОГА БЕЗНАДЕЖДНО ДЕТЕРМИНИРАНИ, МОДЕРНО ПРОГНОЗИРАНИ, СКОРОСТНО ЗАПАМЕТЕНИ ПО КИЛИМА НА ЗАБРАНИТЕ. НЕЗАБАВНО ЗАСЕКРЕТЕНИ, ПОД ПРЕДЛОГ ЗА ВСЕЛИЧНА БЕЗОПАСНОСТ. И ПОРАДИ ТУЙ, ВСЕ ПО-ТЕЖКИ, ВСЕ ПО-БЕЗСЪРДЕЧНИ, УДИВИТЕЛНО ПОДЛИ И ЖЕСТОКИ.

ВСЕОБЩА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ - ВББ,
(Re: “THE BALCAN BRAIN STORM SCRIPT’S” ЕXTRACT!),
ПОЛЕГНАЛА НАД ДРЕВНИЯ ЛЪЖОВЕН БАЛКАНСКИ СВЯТ. КОЛКОТО, ДА ГО КАПИЧНЕ ОКОНЧАТЕЛНО.

ВСЕОБХВАТНА ЕЛЕКТРОНИЗИРАНА БЕЗПОМОЩНОСТ ЛЪЖОВНО ДОСТЪПНА ЗА ВСИЧКИ, ПОНЯТНА НИКОМУ. ЩО ДА КАЖЕМ ЗА НЕКОМПЕТЕНТНИЯ ЛАИК ОТ КАФЕНЕ-ТЕРАСА “КУЦОТО КУЧЕ” В ПРИМОРСКИ БЕЛОГРАД, ЗАДЪЛЖЕН ДА ДАДЕ ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ЗА ПОРЕДНА БАЛКАНСКА ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА? РЕДОВИ ЕСГРАОНСКИ ЕЛЕМЕНТ ОТ СИСТЕМА, КОЯТО Я КАРА, БЕЗ САМАТА ДА ИМА ХАБЕР КАКВО ЩЕ ПОСЛЕДВА. ЗАХВЪРЛЕН, КАТО НЕВАЛИДНА ИЗБОРНА БЮЛЕТИНА, ОТ ВСЕ ТАЗИ СЪЩАТА ВСЕБАЛКАНСКА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ НЕЙДЕ, ПО ЛЪЖОВНИЯ СВЯТ, НА НАЙ-ЗНАМЕНАТЕЛНАТА ПРЕДНОВОГОДИШНА НОЩ ОТ ХИЛЯДА ГОДИНИ НА НАСАМ.

А ДЕТЕТО, В СЪСЕДНАТА СТАЯ, ПЛАЧЕШЕ ТА СЕ КЪСАШЕ.
НАМЕТНАХ ХАЛАТ. ИЗЛЯЗОХ В КОРИДОРА. ПРИЛЕПИХ УХО КЪМ ВИСОКАТА ДЪБОВА ВРАТА. ДОЧУХ, ЧЕ ЗАЕДНО С НЕГО СТЕНЕ, СКИМТИ И ПЛАЧЕ, И НЕПОЗНАТАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА.
- СВИРИ, - ПРОПЛАКВАШЕ ЖЕНАТА, - МОЛЯ ТЕ СВИРИ . . .
ДЕТСКИЯТ ПЛАЧ ЗАГЛЪХНА. НЕСТРОЙНИ ЗВУЦИ ОТ ЦИГУЛКА ИЗПЪЛНИХА НОЩТА, ПРЕМИНАХА ПРЕЗ КЪЩАТА, ВТУРНАХА СЕ ПО ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЛАК, РЕШИЛ ЩО-МОЖЕ ДА ДОГОНИ, ЗАГЛУШИ И ПРЕМАЖЕ.

СВИХ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. КОЙ БИ РАЗБРАЛ ЖЕНИТЕ? ПОНЯКОГА МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СА НАПРАЗНО СЪТВОРЕНИ. ДРУГ ПЪТ ВИЖДАМ, КАК ДОКРАЙ СА НЕОБЯСНИМИ. ВСЪЩНОСТ, КОЛКО БАЩИ ЖИВЕЯТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ДЕЦАТА СИ, И ДОКОЛКО Е ВЪЗМОЖНО?

БАВНО ПРИБРАХ СВОЯТ ЕВТИН БАГАЖ. В УСТАТА МИ ГОРЕШЕ ГОРЧИЛКА ОТ ТЮТЮН.
(ТАКА ОБИЧАМ ХАВАНСКИ ПУРИ, А СТРУВАТ ОТВРАТИТЕЛНО СКЪПО.). ОБЛЯКОХ СЕ НА ДВЕ, НА ТРИ.
ИЗЛЯЗОХ ТИХО И, НА ПРЪСТИ.

ДЕТЕТО НЕ ПЛАЧЕШЕ. ЖЕНАТА НЕ ХЛЕНЧЕШЕ. ЗВУЧЕШЕ УЧЕНИЧЕСКА ЦИГУЛКА.

НАДЯНОХ МЕСИНГОВИЯ КАТИНАР ВЪРХУ ДВЕТЕ ПЛЕСЕНЯСАЛИ БРОНЗОВИ ХАЛКИ, А ТОЙ СЕ РАЗСМЯ С РАЗОЧАРОВАНИЕ, НА ЧОВЕК ИЗНЕНАДВАЩО НЕЩО ПОСТИГНАЛ, ЗА КРАТКО – ВСИЧКО ИЗГУБИЛ.

НЕ, НЕ ОСТАВИХ КЛЮЧА, НА УРЕЧЕНОТО МЯСТО, ПОД ВАРЕЛА С НЕФТ. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ТРАМВАЙНИТЕ РЕЛСИ. ЗА ДА МОЖЕ ИДЕЩИЯТ ТРАМВАЙ, ДА ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МУ.
ЗАЩОТО ТАМ, В САМОТНИЯ ТЪЖЕН, ЗЕЛЕНОБОЯДИСАН, ЗАРЯЗАН ОТ ЖИВО И МЪРТВО ТРАМВАЕН КАНТОН, В СЪРЦЕТО НА ОГРОМНИЯ БЕЗМИЛОСТИВ ГРАД, ВСЪЩНОСТ НА КРАЯ НА СВЕТА, БЯХ ЗАКЛЮЧИЛ ПОСЛЕДНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ В МОЯТ ОТДАВНА ПРЕПОЛОВЕН ЖИВОТ, НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПАРИЙ.
НО ДА!
ОТ КАК СЕ ПОМНЯ, БЕЗПЛАТНО РАЗДАВАМ ЩУРИ ИДЕИ ЗА МОЗЪЧЕН ЩУРМ, НАСРЕЩУ ЧАША КОНЯК И КАФЕ А-ЛА-ТУРКА, В КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ". ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, В ДРЕВЕН БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. ИДЕИ, С КОИТО НЕ СЕ ЗАЕМА НИКОЙ. МНОЗИНСТВОТО ОТДАВНА Е НАЯСНО, ЧЕ БЕЗПЛАТНОТО ВИНАГИ ИЗЛИЗА ПРЕКАЛЕНО СКЪПО.

ТРЪГНАХ КЪМ ГРАДА, КРАЧЕЙКИ ОТ ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА. РАЗМАХВАЙКИ КУФАРЧЕТО СЪС СЦЕНАРИЯ ЗА ПРОКЛЕТИЯТ МОЗЪЧЕН ЩУРМ, (ТHE BALCAN BRAIN STORM SCRIPT № 101089!), В РЪЦЕ. КЪДЕТО, ЧЕРНО НА БЯЛО, С ЖЪЛТ МАРКЕР БЕ ОТБЕЛЯЗАНО: КОГА ДА СЕ ВЪЗХИТЯ.
(И КАК!)
КЪДЕ ДА СЕ ИЗЯВА
(И КАК!),
КАК ДА СЕ НАМЕСЯ.
(И КОГА!?!)
И ИЗВИНЕТЕ, КАКВО ТОЧНО СЛЕДВА ДА ВЪЗКЛИКНА .
(ВЕЧЕ ЗНАЕХ КАК!)
ЧЕ ДАНО СТАНАТ О-КЕЙ НЕЩАТА НА ДЪРЖАВАТА.
(БЕЗ ДА ОСТАНАТ ОГОРЧЕНИ ОСТАНАЛИТЕ ГЛОБАЛНИ БАЛКАНСКИ НАРОДИ.)
ВСИЧКО, ВСИЧКО, ВСИЧКО БЕ ПРЕДВИДЕНО В ТОЗИ СЦЕНАРИЙ, А СЪВСЕМ НЕОБХОДИМОТО - ГРИЖЛИВО ЗАЧЕРТАНО, БЯХ НАИЗУСТИЛ.
(ТЯХНАТА МАМА!)

САМО ЕДНО БЕ ПРОПУСНАТО, В ТОЗИ СЦЕНАРИЙ С ОБЕМ НАД ХИЛЯДАРКА СТРАНИЦИ И В ПОВЕЧЕ.
САМО ЕДНО НЕ БЕ ОПИСАНО В ТАЗИ ПОДВЪРЗАНА В ТЕЖКА КОЖА КНИГА.
НА КАКВА ПАРÀ СЛЕДВА ДА РАЗЧИТАМ, СЛЕД КАТО ТОЗИ ПОРЕДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФАРС ПРИКЛЮЧИ.
КОЛКО - БИХ ПОРУЧИЛ АЗ.
КОЛКО - ОСТАНАЛИТЕ ЗАГУБЕНЯЦИ КАТО МЕН, ГДЕ ОТ ДЕН В ДЕН СТАВАМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ, И ПОВЕЧЕ.
НИМА СЕ ПЕСТИ ЗА ЧИЗМИ!?!
КОЛКО МУ Е, ДА НИ НАДЯНАТ ЧИЗМИ.

ЗАД МЕНЕ ТРАМВАЯТ ПРОСКЪРЦА С ВНЕЗАПНИ СПИРАЧКИ. ВАТМАНЪТ ПЪРГАВО СКОКНА.
ВДИГНА КЛЮЧЪТ ПРЕД ОЧИ.
РАЗСМЯ СЕ ДИВО.
ПОТЪРКА ОГРОМНИЯТ КЛЮЧ ПО БРАДАТА ЗА КЪСМЕТ.
ВПЕРИ ПОГЛЕД В НЕДАЛЕЧНИЯ КАНТОН.
ЗАКЛАТИ ЗАКАНИТЕЛНО ГЛАВА. И, ПУСНА КЛЮЧЪТ В БЕЗДЪННИЯ ДЖЕБ НА СЛУЖЕБНАТА СВОЯ ДРЕХА.

ВИДЯХ ЛИЦЕТО МУ, ДА ПРОФУЧАВА ПОКРАЙ МЕН. ВЪРХУ НЕГО БЕ ИЗПИСАНО ТАКОВА БЕЗУМНО ЩАСТИЕ, ЧЕ НАПРАВИ ДА ЗАВИДЯ. ПРОДЪЛЖИХ БЕЗ ДА СЕ ОБРЪЩАМ, ПО ТРАМВАЙНИТЕ ТРАВЕРСИ НАДОЛУ, КЪМ СТОЛИЧНИЯТ ГРАД, КЪДЕТО ДУМАТА МИ ЩЕШЕ ДА СЕ ЧУЕ ЗА ПРЪВ, И НЕСЪМНЕНО, ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ.

СТИСКАХ В ДЖЕБ ОНЗИ КАРМИНЕНИЯТ ШАРФ, В КОЙТО БЕ СКЪТАНА ТЪГА И СПОМЕН, НО И ТАНЦ. .СЪКРОВНА ПЛЯЧКА, ОТ НАЙ-ИСТИНСКАТА НОЩ В ЖИВОТА, НА ЕДИН ПРИСТАНИЩЕН ГАМЕН. ИСТИНСКИЯТ КЛЮЧ, ОТ ИСТИНСКИЯ ДОМ, НА МОИТЕ НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ.
(C) 1999 BOGOMIL KOSSTOFF AVRAMOV - HEMY11/4/07 8:11:21
Revised - 05.02.2016.