ДРОНОВЕ, разказ, от Хеми

ДРОНОВЕ

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

БУДЯ СЕ РАНО. ПО-РАНО ОТКОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО. ОЩЕ В ЗОРИ.

СТАРАТА ЛЕЖИ КРАЙ МЕН В ТИШИНА. В НЕЯ СЕ ДОЛАВЯТ УДАРИТЕ НА НЯКАКВО

СЪРЦЕ, ДОКАТО ПРИ МЕНЕ – ТОВА ГО НЯМА. НИМА ТОВА СЪРЦЕ Е НЕЙНОТО?

ТО БИЕ ТОЛКОВА ТИХО, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДРУГ ДА ГО ЧУЕ.

ТУП-ТУП-ТУП ... ТУП-ТУП ... ТУП-ТУП-ТУП ...

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?

НЯКАКВО ЧУЖДО СЪРЦЕ ВИТАЕ ОКОЛО НАС. ИЗПЪЛНЕНО С БЕЗРАЗЛИЧИЕ.

СЪС СТУДЕНИНА.

ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ?

НИЩО НЕ СИ ПРЕДСТАВЯШ. САМО КИМАШ ДОВЕРЧИВО С ГЛАВА.

ВЯТЪРНИЧАВ СИ, КАТО ОНЗИ, ГДЕ КЛАТИ ВЪРХОВЕТЕ НА ДЪРВЕТАТА. ДАЖЕ

ПОВЕЧЕ. МНОГО, МНОГО, МНОГО ПОВЕЧЕ.

ТА, КАЗВАМ ТИ МОМЧE, СТАРАТА ЛЕЖИ В ТИШИНА. ЧУВСТВАМ НЕЙНОТО

ТЯЛО ПОД ТЪНКАТА ЗАВИВКА, КАК БАВНО-БАВНО 'СТИНЕ. ПИТАМ Я, КЪДЕ

БРОДИ В СВОИТЕ СТАРЕШКИ СЪНИЩА. НЕ КАЗВА. МЪЛЧИ. ТАКАВА Е ТЯ – ТАЙНА.

ОТ ВРЕМЕ-НАВРЕМЕ ОТВАРЯ СЪНЕНИ ОЧИ. САМО ЕДНИ ОЧИ СА ОСТАНАЛИ

ВЪРХУ НЕЙНОТО СУХО ЛИЦЕ. ПРЪВ ПЪТ ЛИ МЕ ВИЖДА? ТИХО КАЗВА.

“””ТРЪГВАЙ, ДРАГОСТА, ТРЪГВАЙ ...“””

И, ОТНОВО ЗАТВАРЯ ОЧИ. И МЪЛЧИ. ТОЗИ ДРЕЗГАВ ГЛАС ЖИЛИ. СТАВАМ

НЕОХОТНО. ПРИГОТВЯМ СЕ. ТРЪГВАМ. НЕЗАВИСИМО ОТ УТРИННИЯ ХЛАД.

ПОДЧИНЯВАМ СЕ. НА ЕДНА ЖЕНА.

ЩОМ ЗАЗОРИ ДОБРЕ, ЩОМ ЗААЛЕНЕЕ НАД БАЛКАНА, ИЗВЕЖДАМ

КОНЧЕТО. ЕДВА ВПРЕГНАТО – ТО ХУКВА – ЧАТЪР-ПАТЪР, ЧАТЪР-ПАТЪР,

ТРОПА-ТРОП. В ПОЛУМРАКА КОПИТАТА МУ ИЗБИВАТ ИСКРИ. НАВЯРНО МИСЛИ

ГОРКОТО, ЦЯЛ ЖИВОТ ИСКРИ ЩЕ РОНИ ОТ СЛУЧАЙНИ КАМЪНИ - ПОД ОСТРИ

КОПИТА. НА МЛАДИНИ, ДА, ВЯРНО Е, НА МЛАДИНИ ИСКРИ ЛЕСНО СЕ ДОБИВАТ.

ПЛАНИНИ СЕ ПРЕМЕСТВАТ ДОРИ. ДОКАТО СВЕТЪТ СЕ РАЗКРИВА ДЪЛБОК И

29

ИСТИНСКИ, КАКТО НИКОГА СЛЕД ТУЙ. И ЗВЕЗДИ, СЯКАШ ИМА ПОВЕЧЕ В

НЕБЕТО, И ЗВЕЗДИ. С РЪКА ДА ГИ ДОКОСНЕШ.

И, СЕ РАДВАШ. И, ЛЕТИШ. НА МЛАДИНИ.

АХ – ДА – НА МЛАДИНИ!

НЕ, НЕ СЪМ ОТ ТЕЗИ МЕСТА, ПОПИТА ЛИ МЕ НЯКОЙ, БИХ МУ РEКНАЛ.

СЪВСЕМ НЕ СЪМ ОТ ТОЗИ КРАЙ. НАСКОРО СЕ ЗАВЪРНАХ. ОТ КАК ОНЕЗИ

ГЛАСОВЕ ОТ МИНАЛОТО ЗАГОВОРИХА И ЗАКЪНТЯХА, ТА МЕ ИЗПЪЛНИХА.

НАХЛУХА В НАСТОЯЩЕТО. ЗАВЪРТЯХА МЕ ПРЕЗ МИНАЛОТО. ПОДГОНИХА МЕ В

БЪДЕЩЕТО – ЕДНА ЦЯЛОСТНА ТЪМА. НАПРАВИХА ДА ОСЪЗНАЯ, КАК

ОЖИВЯВАМ ТРЕСНАТ ОТ СПОМЕН. ДИВИ ГЛАСОВЕ, ИЗПЪЛНИЛИ БЕЗДНА

СПОМЕНИ.

ДО НЕОТДАВНА, ДОКАТО САМИ СЕ НАРЕЖДАХА НЕЩАТА, НЕ СЕ И

СЕЩАХ. КИМИ ЛЕГОВИЩЕ - КИМИ СВОБОДА. ПЕТДЕСЕТ ЛЕТА В ГРАДА ЖИВЯХ.

ОПОЗНАХ ГО. ГРАДИХ ГО. НО, СЪРЦЕТО МИ ОСТАНА В ШУМАТА. ПО ВЪРХАРИ И

ЕЗЕРА. ИЗ ГОРИ И ПАСИЩА. ПО СТАРОДАВНИ ХАЙДУШКИ ПОЛЕСA. ПО

ПАРТИЗАНСКИ – БА! СЕГА, ПРЕТЪРКУЛВАЙКИ НА ТАЗ ПРЯСНА А ГНИЛА КАРУЦА

КОЛЦАТА, КАТА ДЕН СИ СЕ ЗАВРЪЩАМ. ОСТАВЯЙКИ ГРАДЪТ ДА ШУМИ В СЕБЕ

СИ. ДА РАСТЕ. ДА СЕ РАЗМНОЖАВА. ВСЕ ЕДНО. ОТ БАЛКАНА ПО-ВИСОКО, НЯМА

ДА ИЗРАСТНЕ.

ЗНАЕ СЕ, КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ КАТО СИ СЕ ЗНАЕ, БИ ТРЯБВАЛО ДА СИ СЕ

ЗАВЪРНА НА СЕЛО.

У ДOМА.

ТАМ ДА СТОЯ.

ТАМ ДА ГАСНА.

АМЪ МОЙТУ СЯЛУ ВЕКИ НИКЪКВУ ГУ НEМЪ. РУШНАТО O ЗЕМИ. КАКТО БЕ

ЦЪФТЯЩО ДО ПРЕЦЪФТЯВАНЕ.

ИНАЧЕ, ЛЕГОВИЩЕТО ИДЕ НАДАЛЕЧ. ТРУДНО СЕ ДОСТИГА. БЕЗ ДА

ПРЕСТАНЕ ДА ВЪРЛУВА ИЗ ГЛАВА' МИ. ЗАЕДНО С ПЪТИЩАТА И ПЪТЕКИТЕ

КЪМ НЕГО. ДА СЕ МЪДРИ В СЪРЦЕТО МИ. ТАМ ДА СИ СЕ ВЪРТИ. ТАМ ДА

ПРИЗОВАВА.

КОПИТА НЕ ОСТАНАХА, МУНЧЕ, НЕ ОСТАНАХА БОЙНИ КОПИТА. ТРУДНО

ВЪРВЯ, И СЕ ЗАДЪХВАМ. ТОВА ЛИ БЯХ ПРЕДИ ДВАДЕСЕТИНА ГОДИНИ? КАКВА

ТИ КАРУЧКА. ХУКВАМ ПЕШ.

30

ЗА НАСАМ. КЪМ-ТУ ЛИГОВИЩИТУ ...

ПЪТЯТ ПЪЛЗИ И СЕ ВДИГА. НАВИСОКО. КЪМ СЛЪНЦЕТО. ГДЕТО

ИЗГРЯВА ИЗВЕДНЪЖ. ДА БАГРИ БАЛКАНА В КЪРМЪЗЪ. ДА ДВИЖИ СЕНКИТЕ

ВСРЕД МРАК. ДАНО ГИ ПРОГОНИ. ТОГАВА ИДЕ ДЕНЯТ. НАХЛУВАЙКИ ПРЕЗ

ПРOСЕКИ И ПРOПАСТИ, ДЕНЯТ ПРОКАРВА РУСЛО НА РЕКА. ЕДНА РЕКА ОТ

СВЕТЛИНА. СПИРАМ КОНЧЕТО. ПУСКАМ ГО. САМO ДА СЕ ОПРАВЯ. ТРЪГВАМ

ПЕШАЧКА СРЕЩУ ТЕЗИ, РАЗТВОРЯЙКИ МЕ В СЕБЕ СИ, ПОТОЦИ РАННОДНЕВНА

СВЕТЛИНА. СВЕТЛИНАТА НИКОГА НЕ ОСТАРЯВА. ДОКАТО ИМА ДЕН.

ХВАЩАМ ЮЗДИТЕ НА КОНЧЕТО В РЪЦЕ. НАПРЕДВАМ ПРЕЗ ПРОСЕКИ,

ПЪТЕКИ, ПЪТИЩА И ПОЛЯНИ. ДЕНЯТ НЕ ПРЕСТАВА ДА КЪПЕ В СВЕТЛИНА. НЕ

ПЪТЕШЕСТВАМ ЛИ, ПРЕЗ ТИХО И ПРОЗРАЧНО МОРЕ-ОКЕАН?

С КОРАБ СВИЛ ПЛАТНА – МОЯТА КАРУЧКА.

С ЕДИНСТВЕН ГРЕБЕЦ – ТОВА СЪМ АЗ.

С БРЕГОВЕ – РЕДКИТЕ КРАЙПЪТНИ ДЪРВЕСА. ПОКРАЙ КОИТО

БЕЗПРЕСТАННО СЕ ПРОМЪКВАМ. ИЗПЛАШЕН ОТ НЕОЧАКВАНАТА СВЕТЛИНА.

ПРОНИКНАЛА В МОЕТО СЪРЦЕ. ШЕПТЯ НЕПОЗНАТИ ДУМИ. ИЗВИРАЩИ ИЗ

ЗАСПАЛИ ДЪЛБИНИ. ПРИДОШЛИ НЕПОНЯТНО ЗАЩО. ИЗРИГНАЛИ ПРЕЗ

ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. ДАЛИ НЕ, ЗА ДА СИ МЕ ВЪЗВЪРНАТ КЪМ

ПРОПУСНАТОТО?

ОГЛЕЖДАМ СЕ. ОТКРИВАМ - НЕ СЪМ НИКАК САМ. КРАЙ КАРУЧКАТА

ПОДТИЧВА СЪЩОТО МЪЛЧАЛИВО, СЯКАШ РОДЕНО В ГНЯВ, МОМЧЕ.

В ЧЕРВЕНИ ШОРТИ, С АЛЕНА ТЕНИСКА.

ТИЧА ЛИ ТИЧА.

ДАЛИ НЕ Е НЯКОЙ ДРОН!?! ВЕЧЕ ПЛЪПНАХА, И МЕЖДУ ХОРАТА.

“””ХЕЙ, МУНЧЕ, НЪЛ' НИ СИ ДРОН!?! НАЙ-УПАСНУТУ НЯЩУ В ТОЗ'

НИКЪКЪФ ЖИВОТ Е, ДА ТЯ НАЦЕЛИ ДРОН. ПУШВА ТЕ ЗА

НУЛАПЕТСТОТИНОКНЪКВЪДРАТ И УТЦЕПВЪ НЪ ГЪРАЖ. А БУНТУВАЙ СЯ ПУДИР

ТУЙ - ЩОМ САКАШ””“

А МОМЧЕТО ТИЧА ЛИ ТИЧА - НЕ ОТГОВАРЯ. НИМА СЕ СРАМУВА, ЧЕ НЕ Е

МЕХАНИЧЕН ДРОН!?! КАКВО СРАМЕЖЛИВО МОМЧЕ. (ОСВЕН АКО НЕ

ЛИЦЕМЕРНИЧИ - АМА ЕДВАЛИ.)

31

АМА ТИ МУНЧЕ НЕИЗВЕСТНО, ПЪК ТОЛКОЗ МНОГО СВЯСТНО, ДОКАТО

ТИЧАШ КРАЙ КАРУЦАТА, ХУБАВО ЛИ МЯ СЛУШАШ? САМО ТИ СИ МЕ ЗНАЙШ.

САМО ТИ СИ МЯ ЧУЕШ. САМО ТИ СИ МЯ ПАНИМАЕШ. ЩО НЕ СЯ НАДСМИЕШ НАД

МОИТЕ СТАРЕШКИ ВРИЧАНИЯ - А? ДРУГИТЕ – ВСИ ГО МОГАТ. ТУЙ СА ВИДЯЛИ

ОТ БАЩА И МАЙКА. ДА СИ СЯ НАДСМИВАТ. СЕЛСКИЙ НАВИК СИЙ ТУЙ.

„ПЪК, КАЧИ СЕ НА КАПРАТА, БЕ МУНЧЕ, НЕ ПРИТЕСНЯЙ СЯ!“

ИМА МЯСТО ЗА МНОЗИНА. НО, СЪС МЕН ОСТАНА САМО, САМО, САМО ТИ.

БРЕ, БРЕ, БРЕ, НЕНАСИТЕН ЗА ТИЧАНЕ ЧОВЕК. ТИЧА ЛИ ТИЧА. А ЖИВОТА -

СЛЕДВА ЛИ ТЕ БЕ МУНЧЕ, ИЛИ ТИ НЕГО СЛЕДВАШ? ТИЧАЙ, ДА МУ СЕ НЕВИДИ!

КАТАЛЯСАШ ЛИ – ЩЕ СПРЕШ. ТОВА ЩЕ ДА СТОРЯ, И АЗ. ВАЖНУТУЙ, ЧИ НИ СИ

НИКЪКЪФ ДРОН.

ПУЩИНАК БЕ ТАЗ' ГОРА ПРЕДИ ГОДИНИ, ПУЩИНАК НЕПРОХОДИМ. ТЪЙ

ДА ЗНАЙШ. ЗА ШУМКАРСТВО РОДЕНА. И, ЗА БРАН. ИЗРАСТНА ОТ ТОГАВА.

МНОГО СЕ РАЗВИ. ПРОБИ С ВЪРХОВЕ НЕБЕСАТА. ПОДПРЯ ГИ С КОСТЕЛИВИ

ДЛАНИ. С КЛОНИ ГИ ОПЛЕТЕ. ЗАКРИ ГИ СЪВСЕМ. ДРУГА СТАНА ТАЗ' ГОРА. УЖ

МОГЪЩА. УЖ НЕПОКЛАТИМА. УЖ ОПАЗВАНА. УЖ ОХРАННАЯ. А ВСЕ ПО-

БЕЗПОМОЩНА. СЕКАТ Я ЗА СТРОЕЖ. С БИВОЛИ Я ВЛАЧАТ. С ТРАКТОРИ. С

ВЕРТОЛЕТИ Я ПРЕНАСЯТ. НАКЪЛЦАНА. ПАРЧЕ ПО ПАРЧЕ. СТВОЛ ПОДИР

СТВОЛ. СВЕЗКА ПОДИР СВЕЗКА. ОТ ВИСОКОТО КЪМ НИСКОТО.

ПОТОК ДЪРВЕСНИ ТРУПИ. ПРАВО В ГЪРЛОТО НА ДЪСКОРЕЗНИЦАТА. ЗА

НЕЯ РЕЖИМ ЗА ТОК – НЯМА. ИМА РЕЖИМ НА ПОГЛЪЩАНЕ.

ЗАД ДЪСКОРЕЗНИЦАТА Е СУШИЛОТО. ТАМ БИЧМЕТО СЪХНЕ. ХИЛЯДИ

БИЧМЕТА НАРЕДЕНИ В ПИРАМИДИ - СЪХНАТ.

ЩОМ СЛЪНЦЕТО СЕ ВДИГНЕ, ПОВЕЧЕТО НЕ ИЗДЪРЖАТ. ИЗКОРУБВАТ СЕ.

ЕДИНСТВЕНО ЗРЕЛИТЕ ИЗДЪРЖАТ. ЕДИНСТВЕНО ЗРЕЛИТЕ. ОТ ТЯХ ПРАВЯТ

КОРАБИ.

ЩО Е ТУЙ „ЗРЯЛОСТ“? НЕ СЕ ЛИ ПОДЗАПИТВАШ? КАК ЕДНИ УЗРЯВАТ, А

ДРУГИ НЕДОУЗРЯВАТ!?! ЗАЩО НЯКОЙ ПРЕЗРЯВАТ ИЗПРЕВАРВАЩО? ЗАЩО ЕДНО

БИЧМЕ ЗА КИЛ И ВЪЛНОРЕЗ БИВА, А ДРУГО И ЗА ПОДПАЛКИ НЕ ЧИНИ?

“””ЗАЩО БЕ МУНЧЕ? НЪЛ' НЪ ШКОЛУ 'ОДИШ!?!””“

МЪЛЧИШ. ЗНАЕШ ЛИ, КОЛКО МНОГО ИМАМ ДА ХОРТУВАМ, НА ТАКВИЗ

КАТО ТЕБ? ХА, БИЙ ПЪТ ЩОМ СAКАШ. ИМА КАКВО ДА НАУЧИШ. НАИСТИНА, ЩО

ОЗНАЧАВА ТАЗ' ТЕЖКА ДУМА „ЗРЯЛОСТ“? КАК ЕДНИ УЗРЯВАТ РАНО, А ДРУГИ

НИКУГИШ!?! ЗАЩО ЕДНИ БИЧМЕТА ЗА КИЛ СТАВАТ И ЗА ВЪЛНОРЕЗ, А ДРУГИ И

ЗА ПОДПАЛКИ НЕ ЧИНАТ!?!

“””'ЩО НЕ УТГУВЯРЪШ, БА МУНЧЕ – САМО ТИЧАШ И МЪЛЧИШ!?!””“

“””НА ТОВА ЛИ ТЕ УЧАТ В ШКОЛOТО?””“

СЛЕД СКАЛАТА В ДЯСНО, НАЧЕВА ЧЕРНИЯТ ПЪТ. ТЪЙ ЗАПОЧВА ТОЙ.

ИЗВЕДНЪЖ. ВСРЕД САМАТА ПУСТОШ? ВСРЕД БЕЗМЕРНА САМОТА? ТОЗИ ПЪТ

КЪМ ЛЕГОВИЩЕТО ВОДИ.

“””НЕ Е АСФАЛТИРАН ТОЙ, МУНЧЕ. НИКОГИШ НЕМЪ ЪСФАЛТ ДЪ ВИДИ.””“

ПИТАМ СЕ, ТЪЙ ЛИ Е ПО-ДОБРЕ – ИЛИ ИНАК. И, НЕ МОГА ДА СИ

ОТГОВОРЯ. ПРЕДИ ПЕТДЕСЕТИНА ГОДИН' ТОЯ ПЪТ, БЕ САМО ЕДНА ДИВА

ПЪТЕКА. ЕДИН ЗАВЪРТЯН ГЪСТАЛАК. КОМИТСКИ ГОРИ, ТИЛИЛЕЙСКИ.

“””ХЕЙ! ТИЛИЛЕЙСКИ ГУРИ; МУНЧЕ ЛИ СИ - ДРОН ЛИ СИ – ВСЕ ТАЯ –

НИКУГИШ НЕ БИ РАЗБРАЛ; ТИЛИЛЕЙСКИ ГУРИ ЗЪ КУМИТИ! СЕГА ГЛЕ'Й – УТ

СЕКЪНЕ И ВЛАКЕНЕ - СТАНАЛО НА ЧЕРЕН ПЪТ. НЕМЪ КЪК. И НЕГУВ РЕД ЗЪ

ЪСФАЛТ КЕ ДО'ДИ. НЕМЪ ВЕКИ НИЩУ ТИЛИЛЕЙСКУ. НИЩУ НАШЕНСКУ. САМУ

ЮРУПЕЙСКИЕ ПАРАЛАМА-ПУРУГРАМЫ.””“

КАТО ДНЕС ПОМНЯ ОНЗИ АВГУСТ. „ПОСТЕН АВГУСТ“ ГО НАРЕКОХМЕ.

ПОМНЯ ВСЕКИ ДЕН – ВСЕКИ ЧАС.

“””ТУК ЛИ СИ МУНЧЕ? А, ТИЧАШ ЛИ ТИЧАШ. СЛУШАЙ СЕГА, СЛУШАЙ,

СЛУШАЙ, СЛУ – У – УШАЙ!?! СЕ ИДНО УЧЬОБА!.””“

НЯМА СПИРАНЕ ПО ТОЗИ ПЪТ, МУНЧЕ. АМА НИЕ КЕ ПОСПРЕМ. КЕ

РАЗПРЕГНЕМ КОНЧЕТО. НЕКА ПОПАСЕ. НЕКА ХАПНЕ НЕЩО ИСТИНСКО

ГОРКОТО, ЧЕ НА ПЛЯВА – КОЙ ДЪРЖИ!?! ПЪК ТИ ЛЕГНИ, ПЪК ТИ ПОЧИНИ.

НИКАК НЕ Е ЛЕСНО, ДА ПОДТИЧВАШ КРАЙ ЕДНА ИЗТЪРБУШЕНА ПРАЗНА

КАРУЦА. ВСЯКА ЗАРАН. ВСЕКИ БОЖИ ДЕН. ЗАЕДНО С МЕНЯ. ВЕДНЪЖ НАГОРЕ.

33

ПОСЛЕ НАДОЛУ. ЗАРАДИ ЕДНИТЕ СЛАДКИ ПРИКАЗКИ МОИ, ДОКАТО ТИ ДУМА

НЕ ОБЕЛВАШ. НЯКОГА И АЗ ТИЧАХ ТЪЙ ПОКРАЙ ЧОРБАДЖИЙСКИТЕ КОЛА.

ДАНО ИЗУЧА ЗАНАЯТ. Е – ИЗУЧИХ, ТО СЕ ЗНАЕ, КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ, КАТО СИ СЕ

ЗНАЕ. ИЗУЧИХ КОМИТАДЖИЛЪК.

“””НЕМЪ ЛИ ШКОЛУ ЗА ТЕБЯ, БА МУНЧЕ? 'СЕ КРАЙ МЕНЯ ПОДТИЧУВАШ.

ВАКАНЦИЯ ЛИ!?! АХА, БРАВОС!?! ЗНАЧИ СЕГА, ТИ СИ ЕДИН МАЛЪК ЦАР. МОЖЕШ

ДА ТИЧАШ, КАКТО САКАШ – КЪДЯТУЙ ПУИСКЪШ – ДУКОЛКУТУ ТЪ ИЗТРАЯТЪ.””“

ФУКНАЛ СИ ПОДИР МОЙТЪ КАР'ЦА. ТЪЙ ДРЪЖ!?! ДОКАТО АЗ ИМАМ

ЮЗДИТЕ, И ДРОН ДА СИ – НИЙ УПАСНУ. НИМА ОТПОЧИНА – А!?! ГОТОВ СИ

ВЕКИ – А!?! ХАЙ' ДА ТРЪГВАМЕ – А!?! ХАЙ' МЯТАЙ СЯ НА КАР'ЦАТА. НИДЕЙ СЯ

ХАБЯ НАНАПРАСНУ. НИЩУ, ЧЕ КАР'ЦАТА Е КЪРМЪЗЪ-ИЗОГРАФИСЪНЪ. КАКТО

ДА ВЪРТИШ ТОЗ' МУЧИТЕЛЬНИЙ ЖИВОТ; ВСЕ УТ ЧИРВЕНУ ТРЪГВА – АМАН-

ЗАМАН - С ЧИРВЕНУ СВЪРШВА. ИСТИНСКАТА СВУБУДА НИЙ БЯЛА – ЧЕРВЕНАЙ ТЯ.

БЯХМЕ ПОДГОНЕНИ ОТ ВСЪДЕ ТОГАВА, МУНЧЕ, БЯГАХМЕ В ДЪН ГОРИ

ТИЛИЛЯНСКИЕ. ВСЕ ПОВЕЧЕ СТАВАХМЕ В БРОЙ. ВСЕ ПО-ТРУДНО МОЖЕФМЕ ДА

СЕ КРИЕМ. БЕЗ ХЛЯБ. БЕЗ ВОДА. БЕЗ ПАТРОНИ; ПЪК РАНИЦИТЕ ПЪЛНИ С

ЧЕРВЕНИ КНИЖКИ. ТИОРИТИЧНИ БА МУМЧЕ – ТИОРИТИЧНИ.

А ПОТEРИТЕ МУНЧЕ - БИЗБРОЙНИ.

НАЙ-НАПРЕД СЯЛСКИТЕ ПЪДАРИ – С ТЯХ ПО РОДНИНСКИ И НА РЪКА.

ПОСЛЕ, ДЖАНДАРМЕРИЯ – ОТ НЕЯ БЯГАШ, КАТ' УТ ЧУМЪ.

ПОСЛЕ, ПОЛИЦЕЙСКИ УНИФОРМЕНИ – ВЗЕМАТ ГОЛ ГЪЗ И ЗДРАВЕ.

ПОСЛЕ, ТАЙНИ ПОЛИЦЕЙСКИ – ПРЕЗ ТРЕТА РЪКА МИЛИОНИ СУЧАТ.

ПОСЛЕ, ВОЙСКА С АРТИЛЕРИЯ И САМОЛЕТИ; С ТЯХ УПРАВИЯ НЯМА –

ГЕНЕРАЛИТЕ ПО-ЛУДИ ОТ ЦАРЯТ.

ПОСЛЕ КОНТРАЧЕТИ – НАЙ-ОПАСНИ; „ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА“. КИМИ

ВОЕННИ СЕ ПРАВЯТ, КИМИ ПАРТИЗАНИ, КИМИ КОМИТИ, КИМИ ПОЛИЦЕЙСКИ,

КИМИ ДЖАНДАРМЕРИЯ, КИМИ РОСИЙСКИЕ ПАРАШЮТЕРИ. САМО И САМО ДА ТЕ

ГЕПЦАТ. А ГЕПЦАТ ЛИ ТЕ – ДУША, ИМАНЕ И ГЛАВА ВЗЕМАТ, ПРЕДИ ДА

ИЗЧЕЗНАТ.

БЯХМЕ ЗЛЕ ВЪОРЪЖНИ, А ДОБРЕ ПОДГОНЕНИ. ПЪК ЦЯЛАТА РАБОТА,

ДАНО НАПРИИЖДАТ БРАТУШКИТЕ. 'СЕКИ СЕМДЕСЯТ И ПЯТ ГОДИН' Е ТАКА –

ЗНАЙСЯ ХИСТОРИЧЕСКИ.

34

ТОГАВА СЕ НАСОЧИХМЕ КЪМ ЛЕГОВИЩЕТО. СТАРО МЕЧЕШКО

ЛЕГОВИЩЕ. ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ ЗАВЪЛЧЕНО, ПО ДРУГО ВРЕМЕ ОБИТАЙНО ОТ

БЯСНА КУЧКА, ПОВЕЧЕТО ПРАЗНО. ЕДВА ГО ОТКРИХМЕ. СЪВСЕМ СЕ

ДОТЪТРИХМЕ. ЗАХВЪРЛИХМЕ РАНИЦИТЕ И ТОРБИТЕ. ПРЕГЪРНАХМЕ

ОРЪЖИЕТО С ПО ЕДИН ПАТРОН В ЦЕВТА. ПЛЬОСНАХМЕ СЕ НА СУХАТА ШУМА.

ВЕДНАГА МУ ОТКЪРТИХМЕ.

“””ОСТАВИХМЕ ЕДИН ЧАСУВИ, МУНЧЕ. ТОЗ' ЧАСУВИ БЯХ АЗ, МУНЧЕ. ЗА

ЗЛА УЧАСТ ЗАСПАХ, МИЛО МУНЧЕ. ТОЛКОЗ МУНОГУ БЯХ КАТАЛЯСАЛ.””“

“””ХАЙ, ТУК ЛИ СИ, МУНЧЕ? ОЩЕ ЛИ ТИЧАШ ПОДИР МЕН'? МНОГО НЕ

ОСТАНА. ИДЕ КРАЯТ!””“

СПАХМЕ ЩО СПАХМЕ, ПОНАСПАХМЕ СЕ. ЩОМ СЕ РАЗМЪРДАХА ВСИЧКИ,

РАЗБУДИХ СЕ И АЗ. НИКОЙ НЕ РАЗБРА, ЧЕ СЪМ ЗАДРЯМАЛ. ТУЙ Е ЛОШОТО НА

САМОЙНИТЕ ПОСТОВЕ. ВЕДНАГА ЗАСПИВАТ. КЪМ ЗАЛЕЗ СЛЯЗОХМЕ ПРИ

РЕКАТА. БИСТРАТА СЪЛЗИЦА ПОТЕЧЕ МЪТНА И КЪРВАВА. ТЪЙ ПОТЕЧЕ

РЕКАТА, А ВСРЕД НЕЯ, ВСИЧКИ НИЕ. НЕДОВОЛНИТЕ ОТ ЗАПАС, ВЛАСТ И

УПРАВИЯ - ЛУДНАЛИ ЗА ВЪДЖИШКА СВОБОДА ХАШЛАЦИ, РАЗСЪБЛЕЧЕНИ,

БЕЗОРЪЖНИ И ГОЛИ – САМО ЗА РАЗПЛОД.

“””ХЕЙ, МУНЧЕ, ВСЕ ША ПИТЪМ, КАТО КАК СЕ КАЗВАШ. ПОНЕ ТОВА КАЖИ.

СТИГА СИ МЪЛЧАЛ. ГОЛЯМ МЪЖ, А ПРИТЕРЕСНИТЕЛЯН.”””“

“””ДРАГОСТА ЛИ РЕЧЕ? ХАЙ ДА СЕ НЕВИДИ. ВСЕ МОЙТУ ИМЯ НОСЯТ ТЕЗ

МУНЧЕТИЯ, ГДЕ СЛЕД МОЙТА КАРУЦА ПОДТИЧУВАТ.””“

“””ДРАГО – ДРАГОСТА – А!?! ЧИЙ ДРАГОСТА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕШ, УСВЕН

МОЙ!?! ЦЕЛИЙ СВЕТ СЪМ УБХОДИЛ – ПУЛУВИНЪ СВЕТ СЪМ УНОДИЛ – БА

ЧУВЕК!?!”””

РУКНА МЪТНА И КЪРВАВА РЕКАТА, МУНЧЕ. ТЪЙ ПОТЕЧЕ ТЯ. А АЗ,

МУНЧЕ, ВСЕ НА ПОСТ ОБИКАЛЯХ. ТОЛКО' ТИХО И МИРНО БЕ НАОКОЛ', ЧЕ

РЕШИХ И АЗ – КАТ' ВСИНЦА - ДА СЕ ИЗКЪПЯ. ЗАХВЪРЛИХ ПОД ЕДИН БРЯСТ

ОРЪЖИЕ И ВЕЩЕВА ТОРБА. ПА ЦАМБУРНАХ ВСРЕД ВСИЧКИ.

ТОГАВА СТАНА ТЯ – КАКВАТО СТАНА. ИЗ ГЪСТАЛАКА НА САМИЯТ СКАТ

ЛУМНА ОГНЕН ЕЗИК НА КАРТЕЧНИЦА. ПОСИПАХА СЕ КУРШУМИ. ВЗРИВИХА СЕ

ГРАНАТИ.

35

ПЪРВА ПАДНА СВОБOДА. НЕ МОГА ДА КАЖА, КАК СЕ НАМЕРИХ ПРИ НЕЯ,

В ЕДИН МИГ, МУНЧЕ, ЗА МНОГО КРАТКО ВРЕМЕ. КАК Я ИЗТЕГЛИХ НА БРЕГА,

МУНЧЕ. КАК ЗАЛЕГНАХ ДО НЕЯ. ГОЛ, БОС, ПОБЕСНЯЛ И ОГЛУШАЛ. ИЗРИНАТ ОТ

СТРАХ, ПОТОПЕН В КРЪВ, В НЕЙНАТА КРЪВ. И ЛЕЖАХ ТАМ МУНЧЕ, ХЛЕНЧЕЙКИ

И РЕВЕЙКИ, ДОКАТО КОМАНДИРЪТ НЕ МЕ ПРОГОНИ.

“””'АЙДЕ НА КАПРАТА СИНЕ, ЩО ДА БИЙШ ТОЗ ЛЪЖОВИН ПЪТ? НЪЛ' СИ

МУНОГУ МОЙ? ХА КАЧИ СЕ, ДОРДЕ Е ВРЕМЕ. КОНЧЕТО ША НИ ВОДИ. СТАРО И

ОПИТНО Е; ПОЗНАВА ПЪТИЩА И ПЪТЕКИ. Я, ПА НЕ-ЩЕШ!?! АМИ – АКО ЩЕШ!””“

ИЗТЕГЛИХМЕ СЕ ПРЕЗ ДЕРЕТО. ОЩЕ ПО-ГЛАДНИ. ОЩЕ ПО-ЖАДНИ. ОЩЕ

ПО-ДРИПАВИ. ОЩЕ ПО-БЕЗОРЪЖНИ, МУНЧЕ, СЪВСЕМ БЕЗОРЪЖНИ. АМА БАЯ

КУРАЖЛИИ. ГЛУТНИЦА РАЗЯРЕНИ ПСЕТА. ГДЕ ЛАЯТ, ПЪК НЕ ХАПЯТ. ВЛАЧЕХМЕ

СЪС НАС СВОБОДА, А ТЯ НА УМИРАЧКА ГОРКАНА.

ДНЕС ЗНАЯ, МУНЧЕ!?! СВОБOДАТА ВЕЗДЕ Е НА УМИРАЧКА. КЪРВАВО

ОПАЗВАНА. ВЕЧНО ЖИВА - В ДУШИТЕ.

СПРЯХМЕ НА СКРИТО МЯСТО. СБРАХМЕ ПЕТ ПАТРОНА В ПАЧКА.

ОТДЕЛИХМЕ НАЙ-КАЛПАВАТА КАРАБИНА. И, ЗАРЯЗАХМЕ СВОБOДА.

САМА - В БЕЗБРЕЖНАТА ГОРА.

САМА - С ПЕТ ПАТРОНА В РЪЖДИВА МАНЛИХЕРА.

САМА - С ГЪРДИ СТАНАЛИ РЕШЕТО.

САМА СРЕЩУ ОНАЗИ ГМЕЖ ОТ ПЪДАРИ, ПОЛИЦАИ, ДЖАНДАРМЕРИЯ,

МАКЕДОНСТВУЮЩИ, СЕЛЯНИ И ГРАЖДАНИ, ПЛАТЕНИ И БЕЗПЛАТНИ.

ТРЪГНАЛИ С БЕРДАНИ, ЛОВДЖИЙКИ, ШМАЙЗЕРИ, ТОЯГИ И СЪРПОВЕ, ДА ВИДЯТ

СМЕТКАТА НА АГОНИЗИРАЩАТА СВОБOДА.

А ТЯ – ВЗЕЛА-ДАЛА, ДА ИМ ДАДЕ ДА РАЗБЕРАТ – ЩО ЗНАЧИ СВOБОДА.

А НИЕ, ГРЕШНИЦИТЕ, ДРАСНАХМЕ ОЩЕ ПО-НАВЪТРЕ, ВДЪН ГОРИ

ТИЛИЛИЯНСКИЕ.

ОТТЕГЛЯХМЕ СЕ ТЪЖНО, ТИХИЧКО, ВНИМАТЕЛНО И ПРЕДПАЗЛИВО. ВСЕ

ПО-НАВЪТРЕ В ГОРАТА.

ТОГАВА СЕ ЧУ ИЗСТРЕЛ. САМО ЕДИН. ТОЛКОЗ.

“””НЕ МЕ ЛИ ЧУЕШ, СИНЕ!?! НЕ МЕ ЛИ РАЗБИРУВАШ, БА? МАЙ 'СИЧКУ СИ

ИМЪШ, ЗА ДА НЕ ТЕЙ ЕНЯ – ЗА НИЩУ – БА ЧУВЕК.!?!“““

36

ЗАХВЪРЛИХ ОРЪЖИЕ И ТОВАР. ЗАВИХ, КАТО ВЪЛК. А КОМАНДИРЪТ МЕ

ПОДРИТВА, РАЗМАХВАЙКИ ГОЛ ВОЙНИШКИ НОЖ ДА МЕ КОЛИ: ВЪРВИ ДА Я

ИЗМЪКНЕШ!

ИЗОСТАНАХ ОТ КОЛОНАТА. ПРОПЪЛЗЯХ ОБРАТНО. НИКОЙ НЕ МЕ

СРЕЩНА. НИКОЙ НЕ МЕ ПУШНА. ПРЕКОСИХ ГОРАТА КАТО СВОЙ ИМОТ. БЕЗ ДА

МИСЛЯ ЗА КУРШУМ, КОЙ' БИ СВИРНАЛ ОТ ВСЪДЕ. БЯХМЕ ОСТАНАЛИ

ЕДИНСТВЕНО ПТИЦИТЕ - И АЗ. ЛУТАХ СЕ, КАТО ВСРЕД СЪН. СТЕНЕХ, КАТО ЛУД.

ПАДАХ НА КОЛЕНЕ, ВИЕХ. НОЩТА МЕ ВЛАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ. ДО МЯСТОТО

ГДЕ ПАДНА СВOБОДА.

НА РАЗСЪМВАНЕ СТИГНАХ. ТАМ, КЪДЕТО ВЧЕРА БЕ СТРЕЛЯНО, ВСИЧКО

БЕ КАТУРНАТИ ОБГОРЯЛИ ДЪНЕРИ, ПРАХ И ПЕПЕЛ. КЛАДАТА ВСЕ ОЩЕ

ДИМЕШЕ. РАЗРОВИХ ПЕПЕЛТА. ОТКРИХ СТЪПАЛАТА НА СВОБОДА. САМО ТОВА

БЕ ОСТАНАЛО ОТ НЕЯ.

“””ТИ, МУНЧЕ, ЩО ХОДИШ БОС? ТУЙ ДЪНИЙ УНУЙ ЦЪРВУЛАНСКУ ВРЕМИ!?! ИЗ

ГУРАТЪ - БОЛ ТРЪНЕ - БОЛ. ТРЪНЕН Е И ЧЕРНИЙОТ НЕАСФАЛТЕНИЙОТ ПУТ НЪ

СВУБOДА. УТРЕ ДА НА'ЛУЙШ НЯ'КВИ УБУФКИ! НЪЛ ШИ ДО'ДИШ УТНОВУ!?! 'МИ

К'О ШИ ПРАЙШ - ШЪ ДУХОДИШ. НЕМЪ ГДЯ ДЪ 'ОДИШ – НЪЛ САМУ ЗЪ СВУБОДЪ

ХУРТУВЪШ!?! ТО НИ СЯ СИДИ БИЗРЪБОТИН!?! ХВАЩЪЙ ГУРЪТЪ - И - ЯЛА-АА –

НА КУМИТАДЖИЛЪКЯ!?! . . . “““

ВСЕ ПАК, ОСТАВА НЕЩО ПОДИР ХОРАТА, КАЗАХ СИ, ПОСЕГНАХ И

ПРИТИСНАХ НА ГОЛО ОБГОРЯЛАТА ВСЕ ОЩЕ ТОПЛА ПЛЪТ НА СВОБOДА. ГДЕ

СЕ НАДЯВАШЕ, СВЯТ ДА ПРЕБОРИ – ДРУГ ДА ПРЕБРОДИ, ЧЕ И НОВ СВЯТ ДА

ИЗРОДИ. ОТВОЮВАМЕ ЛИ ТАЗИ НЕДОСТИЖИМАЯ ВЪДЖИШКАЯ БАЛКАНСКАЯ

СВОБOДА.

А ЕДНА ТОПЛИНА, ПОСЛЕДНАТА НЕЙНА ЖИВИТЕЛНА ТОПЛИНА,

ПРЕМИНА ПРЕЗ ОГНИЩЕТО ПО МЕН. ЗА ДА ОСТАНЕ. ЗАБЪРСАХ СЪЛЗИ.

ОГЛЕДАХ МЯСТОТО. ЗАПАМЕТИХ ГО. ПОВЛЯКОХ СЕ НАЗАД. ПРЕЗ

ЗАСТИНАЛАТА ПЕПЕЛ. ПРЕЗ РАЗХВЪРЛЕНИТЕ ОТ МИНИТЕ ДЪРВЕСА.

ДОСТИГНАХ ВЛАЖНОТО УСОЕ. ОТКРИХ ЕСТЕСТВЕН ТРАП. СКЪТАХ

ОСТАНАЛОТО ОТ СВОБOДА ТАМ. С ГОРСКА ТОР И ЛИСТАК ГО ЗАХЛЮПИХ.

ЕДИН НАЙ-ТЕЖЪК КАМЪК ОТГОРЕ. ТОЛКОЗ. НЕ СЕ ГРЪМНАХ, НО СЕ ПРОКЛЕХ.

37

”””ХЕЙ, МУНЧЕ! ЗАЩО ИЗУСТАЕШ? ТИЧАЙ, ТИЧАЙ, ТИЧАЙ С МЕНЯ

НАНАГОРЕ, НАНАПРЕД И НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА НАЙ-НАПРЕКИ. ТОВА

ГДЕ ША ТИ РЕКВЪМ, ЧЕ ДА ТЯ ПУУЧЪ, В КУМПЮТРИТЕ Е ИКУНУМИСЪНУ -БА.”””

СТАНЕ ЛИ ДА ПРЕМИНА СЕГА ОТ ТАМ, А ТОЗИ ЧЕРЕН ПЪТ ПРАВИ ДА ГО

МОГА, ЧУВСТВАМ ТОПЛИТЕ СТЪПАЛА НА СВОБOДА, КАК БИЯТ ГЪРДИ МИ. КАК

КАРАТ СЪРЦЕТО МИ ДА ЕЧИ, СЯКАШ ТЪПАН НА СЕЛСКИ ГЛАШАТАЙ.

ПРОВИКВАМ СЕ, А НЯМА КОЙ ДА ЧУЕ.

“””СВОБOДА МУНЧЕ НЕМЪ! ТЪЙ ДЪ ЗНАЙШ!?! НИКОГИШ Е НЕМЪЛУ. И

ПOВЕКИ НЕМЪ ДЪ ИМЪ. ВИЖ, БУРБИ ЗЪ СВУБУДИ Е ИМЪЛУ. ИМА И КЕ ИМЪ.“““

ПОДИР МЕСЕЦ НЕЩАТА СЕ ОБЪРНАХА НАОПАЦИ. КАЗАЦИТЕ

ДЕБАРКИРАХА НА БРEГО. СЛЯЗОХМЕ В БЕЛОГРАД. ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА.

ОГРАЖДАНИХМЕ СЯ – КОЙ БИ ПОМИСЛИЛ? А ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА

ПРЕВЪРТЯ. ГОДИНИТЕ НИ ПРЕГАЗИХА. ХЕЙ ТАКА – БЕЗ ЖИВА СВОБOДА.

И, ЕТО МЕ ОТНОВО ТУК. ЗЪЗНЕЩ. ТРЕПЕРЕЩ. ПРЕГЪРБЕН. СТАР, СТАР,

МНОГО СТАР. А, ОНЕЗИ УДАРИ ВЪРХУ СЪРЦЕТО МИ БЛЪСКАТ ЛИ БЛЪСКАТ. А

ТО, НЕ ПРЕСТАВА ДА ЕЧИ. СЯКАШ ТЪПАНА НА ОНЗИ ГЛАШАТАЙ, ГДЕ ТОГИЗ

ПРЕМИНА ПРЕЗ ТИНТЯВИНО. ЗА ДА ОПОВЕСТИ НА СЕЛЯНИ, СЕЛЯНДУРИ И

ЕВАКУИРАНИ ГРАЖДAНЯ.

„ВЕКИ ИМЪ СВУБУДЪ – БА 'ОРА -

СЕЛИНИ, СЕЛЯНДУРИНИ И ГРАЖДАНЯ – Я - Я!“.

МНОГО ДОБРЕ НАЗНАЙВАЩ, ЧЕ СВОБOДА Е РАЗСТРЕЛЯНА, ОЩЕ ПРЕДИ ДА

СЕЙ ПРЪКНАЛА. АМА НАЛИ Е ГЛАШАТАЙ. ЩО МУ КАЖАТ – ТУЙ ПРОВАДЯ. НЪ

АНГРО МУ ПЛАЩЪТ, НА АНГРО.

„ХЕЙ, МУНЧЕ, ГДЕ ИЗЧЕЗНА? ДА НЕ ТРЪГНА ДА ДИРИШ СВУБOДА? ТАКАВА

НЯМА И НЕ МОЖ ДЪ ИМЪ - БА! ТУЙ-Й САМУ ИДНО ЛЪЖОВНУ ПУНЯТИЕ.“

ТОЙ, ПАМЕТНИКЪТ, ДОСТА Е ДАЛЕЧ. НАДАЛЕЧ ОТ МЯСТОТО, ГДЕ

ПОЛОЖИХ ОНЗИ НАЙ-ТЕЖЪК КАМЪК. ТЯ НЕ ПАДНА ТАМ. ГДЕ СЕГА СЕ

ИЗВИСЯВА ТОЗИ КАЛПАВ РЪЖДАВЕЕЩ ЧУГУНЕН СТАТУЕН БЮСТ. НО, ТЪЙ БИЛО

38

ДРОНОВЕ

DRONES

ДАЛЕЧ ПОВЕЧЕ ФУНКЦИОНАЛНО, БЕ ЗАЯВИЛ ТОГАВА АРХИТЕКТА, МАКАР ДА

ИСКАХ НАСЪВСЕМ ДА МУ ПОМОГНА. ОТРАКАН МЪЖ БЕ ТОЗИ ЛИЧЕН СТОЛИЧЕН

ЗАСЛУЖИЛ АРХИТЕКТИН. ТРЯБВАЛО КРЕАТИВНО ПРОСТРАНСТВО, ПОВЕЧЕ

НАРОД ДА СЕ С'БЕРЕ. СЯКАШ ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО. НАРОД ДА СЕ С'БЕРЕ. ЗА

СВОБOДА ДА СЕ ХОРТУВА, МАКАР НИКАКВА ДА Я НЯМА. ЩОТО, ПОТЪРСЯТ ЛИ

МЕ СПОМЕНИ ДА РАЗКАЗВАМ, ОТКАЗВАМ ИМ СИНЕ, СЪВСЕМ ОТКАЗВАМ.

„ВИЖ, МУНЧЕ, НА ТЕБ НЕ БИХ ОТКАЗАЛ ИСТИНАТА НА ИСТИНЕТЕ. АМА,

КАТО НЕ ПИТАШ. ЗАЩО НЕ ПИТАШ - БА? ХА СЕГА СЛЕЗ ДА ПОВЪРВИМ, ЧЕ

КОНЧЕТО СЪВСЕМ КАЛДИСА.“

ТЯ, СВОБOДА, ПАДНА ТАМ - В НИСКОТО. ВСРЕД ТРЪНАЦИТЕ НА

ПОРЕЧИЕТО. ДНЕС ИЗБУЯЛИ В НЕПРОХОДИМА ГОРА.

ПОЗНАВАМ МЯСТОТО ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТОЧНО.

ОТ СТАРИЯТ ВЕКОВЕН ДЪНЕР ПЕТДЕСЕТ КРАЧКИ НА СЕВЕР. ОТ СИВИЯ

ГРАНИТЕН БУНАР – СЕДЕМ КРАЧКИ НА ЗАПАД. ОТ КОРИТОТО НА СУХАТА

ЧЕШМА – НА ЮГ - СЕ'МНАЙСЕТ РАЗКРАЧА ДВОЙНИ. - КЪДЯ СЯ СРЕЩНЪТ – ТАМ.

„ИДНЪ ВЪДЪЛЪБНЪТИНКЪ С ТЕЖЪК КАМИК КЪТУ СЕРДЦЕ ВЪРХУ Й. ТАМ Е

СИНЕ. ТАМ ТЪРСИ.“

ЕСЕНЕС, МИЛИЙ, ЕСЕНЕС СЕ ВДИГНАХ КУЦУК-НЕКУЦУК, ПО БАИРА. ТА

ДО САМОТО ТЕПЕ. ГДЕ В СТАРИ ВРЕМЕНА Е БИЛО ВЕТРЕНИЦА. ПОТЪРСИХ

КОРЕНИ С БОЖУР. РАЗРОВИХ ЗЕМЯТА С ДЛАНИ. РЪЦЕ КАТО ЛОПАТИ ИМАМ.

ИЗВАДИХ ЛУКОВИЦИ. ПРЕНЕСОХ ГИ НА ЛЕГОВИЩЕТО. ЗАКОПАХ ГИ. ПОСЛЕ СЕ

РАЗВЪРТЯХ. ТОР – КОЛКО ЩЕШ. ПА НАТОРИХ. ХУБАВКО НАТОРИХ.

„НА ТОЗ' ЛУЖОВЕНИЙ СВЕТ, СИНЕ, ТУРТЪ СЪКЪПЪ, МУНЧЕ, ПЛУДЪТ

ЙОФТИН, ПЛУДЪТ.

ПРОЛЕТЕС МЕСТОТО ПЛАМНА ОТ АЛЕНО ПО-АЛЕНО. БЕШЕ МИ МИЛО

И ДРАГО, ДА РАЗПРЯГАМ КОНЧЕТО, КРАЙ ТОЗИ МОЙ СИ ПАМЕТНИК. ДА СЕ

УНАСЯМ В ДРЯМКАТА НА СПОМЕНИ. ВСРЕД ПОЛЯНА ЛУМНАЛА В БОЖУР. СЯДАХ

НА ЗЕМЯТА. ПОЛАГАХ РЪЦЕ В СКУТ. ЛЕЕХ СЪЛЗИ. ПРИВЕЧЕР УЛАВЯХ КОНЧЕТО.

ВПРЯГАХ ГО. ТЪРКОЛЯХ НАЗАД. В ОНУЙ ЛЕГЛО-МЪРТВИЛО, СТАРАТА ЧАКАШЕ.

39

ДРОНОВЕ

DRONES

ЕДИН БЯЛ БОЖИЙ ДЕН ПРИДОЙДОХА ЧУЖДЕНЦИ. КАК УСЕТИЛИ ЗА

ТОВА НАКЪРВАВЕНО МЯСТО ОТ БОЖУР, НЕ СЕ РАЗБРА. НАКЛАДОХА ОГЪН.

ВЪРХУ КАМЪКА, ПОЛОЖЕН ТЕЖКО ВЪРХУ ВЯРАТА, ПОНЕКУГИШ НАРИЧАНА

„ДИАГНОЗА СВОБOДА”. НАКЪСАХА ТИШИНАТА С МУЗИКИ. РАЗБИХА Я - КАТО

СТЪКЛО. ОТ ТОГАВА ТИШИНА НЯМА. ПОНЕ, ДА ИМАШЕ СВОБOДА!?! ЩОМ

ЯХНАХА КОЛИТЕ ДА ОТПРАШАТ, ИЗЛЯЗОХ ОТ СВОЕТО ЛЕГОВИЩЕ. ТРЪГНАХ

ПРЕЗ ПОЛЯНАТА. ОТ БОЖУРИТЕ - НИ ЕДИН - НЕ БЕ ОСТАНАЛ. ЗЕМЯТА БЯХА

ПРЕОРАЛИ.

“””ПАДНАХ ПО ОЧИ, МУНЧЕ, ЗАВИХ КАТО ВЛЪК. ЗНАЕШ ЛИ КАК ВИЕ

ВЛЪК!?! НЕ ЗНАЙШ. ЗНАЕШ ЛИ – КАК ВИЯ АЗ!?! ША УЗНАЙШ. ТЪЙ ТРЯБВА ДА СЕ

НАУЧИШ И ТИ. БЕЗ ДА СИ ВОЛК – ДА ВИЕШ, КАТО ОНЗИ ДОБРУДЖЕНСКИ ВОЛК,

ГДЕ МУ ВИКАТ КУМАТА.“““

ЕТО СЕГА ОТНОВО СЪМ ТРЪГНАЛ - СВОБOДА ДА ДИРЯ. НЕЙНАТА

ОСТАТЪЧНА ТОПЛИНА.

ДА ПОЛЕГНА ВЪРХУ НЕЙНИЯТ ВЕЧЕН ГРОБ – ВЪРХУ ИСТИНСКИЯ.

ДА СЕ ЗАСЛУШАМ.

ДА ПРЕЦЕНЯ.

ПЪК - КОЙ ЗНАЕ!?!. МОЖЕ ЗНАК НА ВСИНЦА ДА ДАДЕ.

“””НЯМА НИЩО ПО-СТРАШНО ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, МУНЧЕ.

КОЛКОТО Е ЖИВОТ, ДВОЙНУ ПОВЕКИ Е СМЪРТ.“

ЩЕ ИЗЧАКАМ НОЩТА ДА ПАДНЕ ИСТИНСКИ. ТОГАВА, ЩЕ ЗАПАЛЯ ОНЗИ

КЪРМЪЗЪ-ФЕНЕР. ЩЕ ГО ОКАЧА НА КАНАТИТЕ ОТЛЯВО. НЕКА СВЕТИ ДО

АМИНA. ЩЕ СЕ ИЗПРАВЯ НА КАПРАТА. ЩЕ СЕ РАЗКРАЧА. ЩЕ ШИБНА КОНЧЕТО

НАПРЕКИ, И НА ДЕН, И НА НОЩ. ТОГИЗ ДЪРВЕСАТА САМИ ЩЕ СЕ РАЗТВАРЯТ, ЗА

ДА СТОРЯТ ПЪТ.

ЩЕ ПРЕПУСКАМ . . .

ЩЕ ПРЕПУСКАМ . . .

ЩЕ ПРЕПУСКАМ, ДОКАТО ПАДНА И УМРА.

“””ХЕХ, МУНЧЕ, ДРАГОСТА, МИЛИЙ И ИДИНСТВИН, КЪДЯ-КЪДЯ СЯ СКРИ!?!

ЩО НИ СКОКНИШ НЪ КАПРЪТЪ ПРИ МЕНИ? ДОСТИГНЕМ ЛИ ЛЕГОВИЩ'ТУ, С

БОЖУР ША ТА УБКИЧЪ – ПУНЕ ЗЪ МАЛКУ - СВУБОДИН ДЪ СЯ СТОРИШ.””“

40

ДРОНОВЕ

DRONES

“””ХЕЙ, МУНЧЕ, СИН НЪ ТОЗ' – БРАТ НЪ ОНЗИ – ВНУК НЪ ТРЕТИЙ!

ЕТУ Я ТВОЙТЪ, ЕТУ Я НАШ'ТЪ, ЕТУ Я ИСТИНСКЪТЪ, НЕДОУБИТЪТЪ,

НЕПУДПРАВИНЪ СО ВУНОСЕН МЪРГЪРИН СВУБУДЪ.

АМИ, АМИ, АМИ – НИКЪКВЪ Я НЕМЪ – АМ' НЪЛИ ИМЪ ПАРЛАМЯНТ!?!“““

”””ХЕЙ, МУНЧЕ! ЗАЩУ ТУГИВЪ ТРЪГНЪ ДЪ ДИРИШ СВУБУДЪ - БА!?!

КУГИ ША НИ Я ЗЪВЪРНИШ – БА ЧУВЕК!?!

ТИ – ТАМ УСТЪНИ – СВУБУДАТЪ НИ ВЪРНИ!?!“““



ВАРНА-13.08.1965 . -16.07.2013. !

41

ЛЕГЛО-МЪРТВИЛО, СТАРАТА ЧАКАШЕ.

39

ДРОНОВЕ

DRONES

ЕДИН БЯЛ БОЖИЙ ДЕН ПРИДОЙДОХА ЧУЖДЕНЦИ. КАК УСЕТИЛИ ЗА

ТОВА НАКЪРВАВЕНО МЯСТО ОТ БОЖУР, НЕ СЕ РАЗБРА. НАКЛАДОХА ОГЪН.

ВЪРХУ КАМЪКА, ПОЛОЖЕН ТЕЖКО ВЪРХУ ВЯРАТА, ПОНЕКУГИШ НАРИЧАНА

„ДИАГНОЗА СВОБOДА”. НАКЪСАХА ТИШИНАТА С МУЗИКИ. РАЗБИХА Я - КАТО

СТЪКЛО. ОТ ТОГАВА ТИШИНА НЯМА. ПОНЕ, ДА ИМАШЕ СВОБOДА!?! ЩОМ

ЯХНАХА КОЛИТЕ ДА ОТПРАШАТ, ИЗЛЯЗОХ ОТ СВОЕТО ЛЕГОВИЩЕ. ТРЪГНАХ

ПРЕЗ ПОЛЯНАТА. ОТ БОЖУРИТЕ - НИ ЕДИН - НЕ БЕ ОСТАНАЛ. ЗЕМЯТА БЯХА

ПРЕОРАЛИ.

“””ПАДНАХ ПО ОЧИ, МУНЧЕ, ЗАВИХ КАТО ВЛЪК. ЗНАЕШ ЛИ КАК ВИЕ

ВЛЪК!?! НЕ ЗНАЙШ. ЗНАЕШ ЛИ – КАК ВИЯ АЗ!?! ША УЗНАЙШ. ТЪЙ ТРЯБВА ДА СЕ

НАУЧИШ И ТИ. БЕЗ ДА СИ ВОЛК – ДА ВИЕШ, КАТО ОНЗИ ДОБРУДЖЕНСКИ ВОЛК,

ГДЕ МУ ВИКАТ КУМАТА.“““

ЕТО СЕГА ОТНОВО СЪМ ТРЪГНАЛ - СВОБOДА ДА ДИРЯ. НЕЙНАТА

ОСТАТЪЧНА ТОПЛИНА.

ДА ПОЛЕГНА ВЪРХУ НЕЙНИЯТ ВЕЧЕН ГРОБ – ВЪРХУ ИСТИНСКИЯ.

ДА СЕ ЗАСЛУШАМ.

ДА ПРЕЦЕНЯ.

ПЪК - КОЙ ЗНАЕ!?!. МОЖЕ ЗНАК НА ВСИНЦА ДА ДАДЕ.

“””НЯМА НИЩО ПО-СТРАШНО ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, МУНЧЕ.

КОЛКОТО Е ЖИВОТ, ДВОЙНУ ПОВЕКИ Е СМЪРТ.“

ЩЕ ИЗЧАКАМ НОЩТА ДА ПАДНЕ ИСТИНСКИ. ТОГАВА, ЩЕ ЗАПАЛЯ ОНЗИ

КЪРМЪЗЪ-ФЕНЕР. ЩЕ ГО ОКАЧА НА КАНАТИТЕ ОТЛЯВО. НЕКА СВЕТИ ДО

АМИНA. ЩЕ СЕ ИЗПРАВЯ НА КАПРАТА. ЩЕ СЕ РАЗКРАЧА. ЩЕ ШИБНА КОНЧЕТО

НАПРЕКИ, И НА ДЕН, И НА НОЩ. ТОГИЗ ДЪРВЕСАТА САМИ ЩЕ СЕ РАЗТВАРЯТ, ЗА

ДА СТОРЯТ ПЪТ.

ЩЕ ПРЕПУСКАМ . . .

ЩЕ ПРЕПУСКАМ . . .

ЩЕ ПРЕПУСКАМ, ДОКАТО ПАДНА И УМРА.

“””ХЕХ, МУНЧЕ, ДРАГОСТА, МИЛИЙ И ИДИНСТВИН, КЪДЯ-КЪДЯ СЯ СКРИ!?!

ЩО НИ СКОКНИШ НЪ КАПРЪТЪ ПРИ МЕНИ? ДОСТИГНЕМ ЛИ ЛЕГОВИЩ'ТУ, С

БОЖУР ША ТА УБКИЧЪ – ПУНЕ ЗЪ МАЛКУ - СВУБОДИН ДЪ СЯ СТОРИШ.””“

40

ДРОНОВЕ

DRONES

“””ХЕЙ, МУНЧЕ, СИН НЪ ТОЗ' – БРАТ НЪ ОНЗИ – ВНУК НЪ ТРЕТИЙ!

ЕТУ Я ТВОЙТЪ, ЕТУ Я НАШ'ТЪ, ЕТУ Я ИСТИНСКЪТЪ, НЕДОУБИТЪТЪ,

НЕПУДПРАВИНЪ СО ВУНОСЕН МЪРГЪРИН СВУБУДЪ.

АМИ, АМИ, АМИ – НИКЪКВЪ Я НЕМЪ – АМ' НЪЛИ ИМЪ ПАРЛАМЯНТ!?!“““

”””ХЕЙ, МУНЧЕ! ЗАЩУ ТУГИВЪ ТРЪГНЪ ДЪ ДИРИШ СВУБУДЪ - БА!?!

КУГИ ША НИ Я ЗЪВЪРНИШ – БА ЧУВЕК!?!

ТИ – ТАМ УСТЪНИ – СВУБУДАТЪ НИ ВЪРНИ!?!“““



ВАРНА-13.08.1965 . -16.07.2013. !

41