МИШКОВА ГРАДИНКА - разказ от ХГеми

МИШКОВА ГРАДИНКА

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

В СТАР БЕЛОГРАД, ИМАШЕ ЕДИН ЕДИНСТВЕН СВЕСТЕН ПОЕТ. И, ВСИЧКИ ЦВЪРЧАХА СРЕЩУ НЕГО, А НА ПОЕТА МУ БЕ ВСЕ ЕДНО. ПОЕТЪТ НЯМАШЕ СВОЯ ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, НО СИ ИМАШЕ ПОЕЗИЯ В ИЗЛИШЪК. КАКТО ДОБРЕ СЕ ЗНАЕ В ПОЕЗИЯТА; ОСВЕН РИТМИЧНИ ПОТОЦИ ОТ ДУМИ, ХИЛЯДИ НЕДОКОСНАТИ ЖЕНИ И БЕЗБРОЙ НЕДОСТИЖИМИ МЕЧТИ; ИМА В ДОБАВЪК - КАКВО ЛИ НЕ. В ПОЕЗИЯТА ОБАЧЕ РЯДКО ИМА ТРОХИЦА ХЛЕБ НАШ НАСУЩНИЙ. И ВСЕ ПАК, НА ПОЕТА НЕ МУ ПУКАШЕ. КОГАТО НАМИРАШЕ НЯКОЙ ЛЕВ В ПОВЕЧЕ, ПОЕТЪТ ОТПЕЧАТВАШЕ ПО НЯКОЯ ТЪНКА КНИЖКА С ПОЕЗИЯ. ПОСЛЕ, КАК ДА Е УСПЯВАШЕ ДА ОЦЕЛЕЕ. ПОЕЗИЯ РЯДКО СЕ ЦЕНИ, И ОЩЕ ПО-РЯДКО ХАРЧИ. ЩОТО, ВСЕКИ СИ МИСЛИ, ЧЕ КАТО СИ ТАНАНИКА ЧАЛГА, НАВЯРНО СИ ПЕЕ ПОЕЗИЯ. АМА, НЕ Е ТЪЙ.

ЩОМ ОТМИНЕШЕ ЗИМАТА И ОТПОЧВАШЕ ПРОЛЕТТА, ПОЕТЪТ ИЗЛИЗАШЕ С КАШОН АВТОРСКИ КНИГИ, В МАЛКАТА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА, КЪДЕТО ВСЕ ОЩЕ БЛИКА МИНЕРАЛЕН ИЗВОР. ПОНЯКОГА МИНАВАХА ВАРНЕНЦИ, И ЧУЖДЕНЦИ, И СТОЛИЧАНИ. НЯКОЙ ОТ ТЯХ ГО НАРУГАВАХА. ДРУГИ ГО ЗАПРИКАЗВАХА. РЯДКО, НЯКОЙ СИ КУПУВАШЕ КНИЖКА. ЕДИН ПРИЗРАЧЕН ПОДИР ОБЕД, НА ЛЯТОТО НА ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ПОЕТЪТ, ЗАЧЕЛ СЕ В ДРЕВНИЯТ ОВИДИЙ, БЕ ИЗЛОЖИЛ ПОРЕЕН КАШОН НЕПРОДАВАЕМИ ПОЕТИЧНИ КНИЖКИ, ПОЛЕГНАЛ ВЪРХУ СВОЯТА СИ ПЕЙКА. ПЕЙКАТА БЕ ОБЩИНСКА, НО ЦЯЛ БЕЛОГРАД Я ИМАШЕ, ЗА ПОЕТИЧЕСКА. НИКОЙ НЕ СЯДАШЕ НА НЕЯ, БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ И ПОКАНА. ВНЕЗАПНО, НАД ПОЕТА НАДВИСНА ТЕЖКА СЯНКА. ТОВА БЕ МЕСТНИЯТ ОБЩИНСКИ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ ПОЕЗИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА И ИЗКУСТВОТО В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ.
- ТУК НЕ СЕ СПИ! - ИЗРЪМЖА ЧОВЕКЪТ С ПАПИОНКА И БОМБЕ. - ЩЕ МЕТЕМ.
ПОЕТЪТ РАЗБРА, НЕ Е ЗАДЯВКА.
- НЕ СПЯ, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ КРОТКО, - ЧЕТА ОВИДИЙ.
- А КАШОНЪТ? ТАКАВА ТЪРГОВИЯ Е НЕ – ЗАКОННА, БА!
- ИЗДАВАМ КАСОВА БЕЛЕЖКА, - ОТВЪРНА ПОЕТЪТ ПОЕТИЧЕСКИ.
- БЕЛЕЖКА МОЖЕ ДА ИЗДАВАШ, НО ТРОТОАРНО ПРАВО НЕ ПЛАЩАШ. ПОЕТЪТ ПРЕПОЧЕТЕ ДА СЕ РАЗСМЕЕ. БЯХА УЧИЛИ ЗАЕДНО В ЕДНА ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ГИМНАЗИЯ, ПОСЛЕ В ЕДИН И СЪЩ ЧАСТЕН ПОЛИЦЕЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ. БЯХА ИМАЛИ ОБЩИ ЛЮБОВНИЦИ., И БЕЗБРОЙ ЗАПИВКИ С ЛИЧНОСТИ ПО-ВЕЛИКИ И ОТ ВАМАТА.АЛА ВЛАСТТА – СИ Е ВЛАСТ. НЕ ПРИЗНАВА САНТИМЕНТИ.
- УТРЕ, ДА ТЕ НЯМА! - ПОСТАНОВИ ЗАКОНЪТ, И СЕ ОТДАЛЕЧНИ ПО ЖИВО-ПО ЗДРАВО.

ПОЕТЪТ НЕ ПРЪВ ПЪТ БЕ ЗАПЛАШВАН, ПРОГОНВАН И УНИЖАВАН. СЕГА УСЕТИ, ЧЕ НЕЩАТА СТАВАТ СЕРИОЗНИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ПИТА – ЗА КАКВО Е ВСИЧКО ТУЙ!?! А, КОГАТО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН БЕЗСТРАШНО ОТИДЕ, ДА ОТКРИЕ СВОЯТА ДЖЕБНА СЕРГИЙКА, ПЕЙКАТА СЕ ОКАЗА ОПОЖАРЕНА. И, ДОКАТО СТЪЖНЕНИЯТ ДО СЪЛЗИ ПОЕТ СИ ПРАВЕШЕ СЕЛФИ; ЩОТО ЧОВЕК НИКОГА НЕ ЗНАЕ; ДОЙДЕ ТОВАРЕН КАМИОН. И ОТНЕСЕ, И ОСТАНАЛИТЕ ПЕЙКИ ОТ РОМАНТИЧЕСКАТА КРЪГЛА ГРАДСКА МИШКОВА ГРАДИНКА. НИМА ПОЕЗИЯТА НЕ Е ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ?
12.04.2015.