HEMY'S STORIES: БОРСАЛИНОВО БОМБЕ, разказ, от Хеми

НЕ Е ЗА ОБЯСНЕНИЕ, НО В МАХАЛАТА НАД СТАРАТА МЛЕКОЦЕНТРАЛА В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ; ОТoАВНА НИКАКВА Я НЯМА; БАЩИТЕ БИВАХА НАРИЧАНИ „МОРУЦИ“. РАБОТЛИВИ СТАРОМОДНИ МЪЖАГИ, ОТ СУТРИН ДО КЪСНА ДОБА, НА ГЕМИДЖИЛЪК В МОРЕТО. СТРАННИ БЕЗУМНИ ВРЕМЕНА, НА ПРЕХОД И СТИКОВКА МЕЖДУ НЕ ЧАК ТОЛКОВА СТАРО ВРЕМЕ, И СЪВСЕМ НОВО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНА ВСЕВЕЧНИ. НЯКОЙ ПОЖЕЛА ТОВА ДА НЕ Е ЗА КРАТКО. И УСПЯ. ПРИНЦИПИАЛНИ ВРЕМЕНА, ПРЕЗ КОИТО ЕДИНСТВЕНО МОРУЦИТЕ БАЧКАХА, ДОКАТО МАЙКИТЕ ОТГЛЕЖДАТ ДЕЦАТА У ДÒМА. ДНЕС, ТОВА НИ СЕ ВИДИ СТАРОМОДНО, ЕДВА ЛИ НЕ ЧУДОВИЩНО. ЕДВА ЛИ НЕ НАСИЛСТВЕНОТО ЗАПРАЩАНЕ НА НЕЖНИЯТ ПОЛ В МИРНО ВРЕМЕ, В УБИЙСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ НА РАБОТА В ЦЕХОВЕТЕ НА КАКВИ ЛИ НЕ ЗАВОДИ И ЗАВОДЧЕТА, ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОСЪДЕНО ОТ ОРГАНИТЕ НА ООН, КАТО ОФИЦИАЛИЗИРАНА ГАВРА, С ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ. И, В РЕЗУЛТАТ – ДЕЦАТА НАТИКАНИ В УНИФИЦИРАНИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ, А МАЙКИТЕ С ЦИГАРКА В КАФЕНЕТО НА КЮШЕТО.

НЕПРЕТЕНЦИОЗНИ ПРИМИТИВНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ЕДНА ЗАПЛАТА БЕ ДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА БЪДАТ ОТГЛЕДАНИ ДВЕ ДЕЦА ДО ЗРЯЛОСТ. А ПОДИР ТОВА ИЗУЧЕНИ НА ВИСШЕ. ВРЕМЕНА, КОГАТО В СТАР БЕЛОГРАД НЯМАШЕ НИ ЕДНА ДЕТСКА ГРАДИНА. ОБЩИНСКАТА БОТЕВА ГРАДИНКА БЕ ДОСТАТЪЧНА. ПРАШНАТА УЛИЦА – ОЩЕ ПÒ. ОПРОСТЕНОТО НЕ ВИНАГИ Е ПРИМИТИВ.

ВСЯКА УТРИН, БАЩИТЕ НАПЛИСКВАХА ОЧИ НА ВЕЧНОТЕЧАЩАТА ЧЕШМА ВЪВ ДВОРА. НАВЛИЧАХА НОВОВЪВЕДЕНИТЕ ВАТЕНКИ НА ГОЛО. И, ХУКВАХА НА РАБОТА. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ. ПЕШ СЕ СТИГАШЕ, КАКТО ДО ПРИСТАНИЩЕТО, ТАКА И, ДО КОРАБОРЕМОНТНИТЕ ЗАВОДИ. ВАТЕНКИТЕ БЯХА БОЛ. БЕЗПЛАТНИТЕ. ГУМЕНИ БОТУШИ СЪЩО. ПРИ ЕДИНСТВЕНО УСЛОВИЕ. ВСЕКИ, ДА СИ СЕ ТРУДИ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА. КОЙТО ПОСЕГНЕШЕ ДА ХВЪРЛИ КЪЧ, ИЗЧЕЗВАШЕ ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА МАХАЛАТА. ОТНАЧАЛО ВРЕМЕННО. ПОДИР ТОВА - ЗА ПОСЛЕДНО.

ИНАЧЕ, ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕШЕ – СЛАДКО-СЛАДКО, КАКТО ВСЪДЕ ПО СВЕТА.

ВСЯКА НЕДЕЛЯ, АКО ДА НЯМА ОБЩЕСТВЕНА БРИГАДА; РАБОТЕШЕ СЕ ШЕСТ ДНИ ПО ОСЕМ ЧАСА; СЕМЕЙСТВАТА – МАЛКИ И ГОЛЕМИ, ИЗЛИЗАХА ДО НЕ ТАКА ДАЛЕЧНАТА МЕСТНОСТ „АКАЦИИ“. КЪДЕТО В ПРОСЯШКИ БИРАРИИ, „ШУМЕНСКО ПИВО“ ИДЕШЕ В БЪЧВИ ОТ НОВОПАЗАРСКИ ДЪБ. ЗА ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТАРНИ КРАСОТИ НА НЯКОГАШНИЯ СЕМЕЕН ЖИВОТ, ПОД ОКУПАЦИЯ И ПОХЛУПАК, МОРУЦИТЕ СЕ ОБЛИЧАХА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ОФИЦИАЛНО. ДЪЛБОКИ СТАРИННИ ГАРДЕРОБИ, ДО НЕОТДАВНА УКРИВАЛИ ШИШИНЕ И ДЖЕПАНЕ, ТАЯХА ЕЛЕГАНТНИ ВЪЛНЕНИ КОСТЮМИ. (С ТЯХ ПОЛАГАХА МОРУЦИТЕ В ГРОБА.) ЦИЛИНДРИЧЕСКИ КАРТОНЕНИ КУТИИ, С ДАМСКИ КАПЕЛИ СЪС ПЕРА СЕ ДВОУМЯХА, ДАЛИ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ПРЕД ОКУПАЦИОННИТЕ ВЛАСТИ. РЪЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ДРЕХИ ПРОЦЪФТЯВАШЕ. БАЩИТЕ ВСЯКА ГОДИНА, СИ ШИЕХА НОВ КОСТЮМ. БЕЗ НЕИСТОВО ДА ПЕСТЯТ ОТ ХРАНА, ОТОПЛЕНИЕ, ТОК И ВОДА. МАЙКИТЕ. ОТ МАЛКОТО САТЕН РАЗДАДЕН С КУПОНИ, УСПЯВАХА ДА СЪТВОРЯТ НЕДОСТИЖИМОТО. МАХЛЕНСКИ ШИВАЧКИ, ОБОРУДВАНИ С РАЗКЕКЕРЧЕНА НОЖИЦА, ЮТИЯ НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА И КРАЧНА ШЕВНА МАШИНА „СИНГЕР“, ТВОРЯХА ЧУДЕСА. И ЖИВОТЪТ НЕ КРЕТАШЕ – А ВЪРВЕШЕ. МОРУЦИТЕ ГРИЖЛИВО СИ СЕ КОСТЮМИРАХА, ПРЕД ВИДЯЛО-ПАТИЛО ОРЪЖДАВЯЛО ОГЛЕДАЛО. НАДЯВАЙКИ Я ПАПИОНКА, Я ЗЛАТОТЪКАНА ВРАТОВРЪЗКА. ПОЛАГАЙКИ ИЗБЕЛЯЛО БОМБЕ НА ГЛАВА. НАМЕТВАЙКИ ШЛИФЕР ПРЕЗ РАМО. ПИПВАХА ДЕЧУРЛИГАТА СИ ЗА РЪКА. И ГИ ВОДЕХА НА ПОЧЕРПКА, ВЪВ ПРОЧУТАТА СЪС СВОЯТА БОЗА СЛАДКАРНИЦА „ПЧЕЛА“. В ПОНЕДЕЛНИК ОТНОВО НАДЯВАХА ВАТЕНКИТЕ. ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ЧАСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ. (ВИЖ МИ ОКОТО!?!) ОТ ТОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ОТ ПАПА КОЩИ В НАСЛЕДСТВО; А ТОЙ РЕШИ И СИ ОТИДЕ ИЗНЕНАДВАЩО; БЯХА ОСТАНАЛИ: ПРОТРИТ ВЕЧЕН ШЛИФЕР, НЕЗАМЕНИМ ОФИЦИАЛЕН КОСТЮМ, АЛЕНА ПАПИОНКА, И БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ЗА БОМБЕТО МИ Е ДУМАТА.

В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ОТНОВО БЯХ ИЗРИТАН ОТ РАБОТА. ВЪВ ВЕДОМСТВОТО В КОЕТО ПРИЛЕЖНО СИ СЕ ТРУДЕХ, ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА СЕ ОКАЗА МОЯ БИВША УЧЕНИЧКА, ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНИ ХОДАТАЙСТВА, ОСТАВЕНА НА ПОПРАВИТЕЛЕН. В НАШЕ ВРЕМЕ, ТЕГЛЕЙКИ ХЕСАП НА СВОЯТА СИ ТРУДОВА ДЕЙНОсТ СЕ ОКАЗВА, КАК ПО НЯКАКВА СТРАННА – ЕДВА ЛИ НЕ БИОЛОГИЧЕСКА - ПРОГРАМА, ВСЕКИ ПЕТ БОЖИ ГОДИНИ СЪМ ИЗХВЪРЛЯН ОТ ПОРЕДНАТА ДОБРЕ УСВОЕНА РАБОТА. ПРЕДУСЕЩАНЕ ЗА ИЗЧЕРПАНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАСТЕЖ ИДЕШЕ И ВИСВАШЕ, СЯКАШ ОБЛАК, НАД МОЯТА БЕДНА ГРИВЕСТА ГЛАВА. НАОКОЛО ВСИЧКО ИЗВЕДНЪЖ УВЯХВАШЕ. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, ЗАПОВЕДТА МИ БИВАШЕ ВРЪЧВАНА. ОТПЕЧАТАНА ВЪРХУ ОТВРАТИТЕЛНА НЕБРЕЖНО ОФОРМЕНА БЛАНКА, С ПОМОЩТА НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-КАЛПАВА ПИШЕЩА МАШИНА, С НАПЪЛНО ИЗРАЗХОДВАНА ЛЕНТА. И, КАТО НЯМАШЕ КАКВО; МАГАЗИНИТЕ ЗА ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА ЩЯХА ДА НАВЛЯЗАТ ЕДВА ПОДИР ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ; ПОДНОСИХ ДРЕХИТЕ НА ПОКОЙНИЯ ПАПА КОЩИ.

ПОВЕЧЕ ОТ ФУКАРЛЪК, ОТКОЛКОТО ОТ ШУПНАЛ ТАЛАНТ, ОПИТВАХ ДА СЪТРУДНИЧА НА РАДИО БЕЛОГРАД. МЕСТАТА ЗА РЕПОРТЕРИ ОТДАВНА БЯХА РАЗПРЕДЕЛЕНИ МЕЖДУ СИНОВЕ И ВНУЦИ НА МЕСТНИ, ПРОВАДИЙСКИ И ДОБРИЧКИ ВЕЛИЧИЯ. НО, ЕДНА МЕДИЯ НЕ ОЗНАЧАВА ЕДИНСТВЕНО НОВИНИ. ПОНЯКОГА, ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ПРОВИНЦИАЛНИ АРТИСТИ, УСПЯВАХА ДА ИЗПЪЛНЯТ МОИ РАЗКАЗИ. (МУЗИКАЛНОТО ОФОРМЛЕНИЕ БЕ СЪКРОВНО.) НО СТИХОВЕТЕ МИ, ВСЕ ПО-ТРУНО СЕ ПРИЕМАХА. БИЛИ ПРЕКАЛЕНО СОЦИАЛНИ – ПЪК!?! - НИКАК СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ. ЩОТО ПРОБЛЕМИТЕ НА СОЦИОТО, ПОРАДИ САМАТА СЪЩНОСТ НА КОМУНИЗМАТА, БИЛИ ВЕЧЕ ОКОНЧАТЕЛНО РЕШЕНИ. ЕТО НА, БИЛЕТЧЕТО ЗА РЕЙС НАПРИМЕР, ОТ ГОДИНИ СТОИ НА ШЕСТ СТОТИНКИ. ВСЕ ПАК, ЕДНА ЗАРАН ИЗНЕНАДВАЩО, ПУСНАХА МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ.

АКО ИСТИНАТА Е БЯЛА СТЕНА,
АКО ЛЕЖИМ ПРИКОВАНИ ВЪРХУ НЕЯ,
НАВЯРНО ИЗГЛЕЖДАМЕ РЪЖДИВИ ПЕТНА,
ВЪРХУ МЕТАЛ ИСКРЯЩ ОТ НАПРЕЖЕНИЕ.
РЕДАКТОРЪТ, ПУСНАЛ ТОВА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО НЕРЪКОТВОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, НЕЗАБАВНО БЕ ПОЛУЧИЛ ПРОФСЪЮЗНА ПОХВАЛА С ДИПЛОМ. КОЕТО НЕ ОЗНАЧАВАШЕ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН НАПОМНЯНЕ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ. СЛЕДВАШЕ ДА ПОЛУЧИ АВТОРОВА ПОЧЕРПКА. А, ПИЕШЕ ЗАВАЛИЯТА - НАПРОВАЛ. БЕ ЗЛАТНА БЕЛОГРАДСКА ЕСЕН. ОТИДОХ ДА ВЗЕМА ОТКРИВАТЕЛЯТ НА МЕСТНИ ТАЛАНТИ, ОТ ДВЕРИТЕ НА РАДИОТО. НАТЪКМЕН, В ОСТАТЪЧНИЯТ КОСТЮМ НА ПАПА КОЩИ, ИКОНОМИСАН ОТ МЪСТТА НА ЗЕМЯТА. В НЕПОМНЕЩ СУХИ ВРЕМЕНА ШЛИФЕР. С БОРСАЛИНОВО БОМБЕ НА ГЛАВА. С КЪРМЪЗЪ-ПАПИОНКА НА ШИЯ. ПОЧЕРПКАТА ПРЕДСТОЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ, В ПРОЧУТОТО ЗАВЕДЕНИЕ „ДРЪЗКИ-БОТ“. ХАРАКТЕРНО С ОСОБЕНАТА СМЕЛОСТ НА СВОЯТ БАРМАН. ДЪНЕЩ РОК-БАЛАДИ НАПРОВАЛ. ПО ВРЕМЕНА, КОГАТО ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО ЯСНО – С КАКВО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ПОДМЕНЕНИ.
СМЕЛИЯТ РЕДАКТОР, ОПОВЕСТИЛ НА СВЕТА, ЧЕ И В БЕЛОГРАД ИМА БАБАМ-ПОЕЗИЯ, ИМАШЕ НАВИК ДА НЕ ИЗТРЕЗНЯВА. СЧИТАШЕ, ЧЕ ТОВА МУ ПРИДАВА АРТИСТИЧНА ЗНАЧИМОСТ. БЕ ПРЕКВАЛИФИЦИРАН АПТЕКАР, И ДОГОНВАШЕ ЛИТЕРАТУРАТА, КАКТО ВСИЧКИ НИЕ СИ ГО ВЪРШИМ. КЛАТУРКАЙКИ СЕ, РЕДАКТОРЪТ ИЗХВРЪКНА ИЗ ПОРТИТЕ НА РАДИО БЕЛОГРАД. ТВЪРДЕЙКИ ПОЛУГЛАСНО. - АМА ЖЕНАТА, МЕ ЧАКА . . . (ОПАШАТА ЛЪЖА.) ХВАНАХ ГО ПОД РЪКА, ПА ГО ЗАТЪТРИХ ПО „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКАЯ“ КЪМ „ДРЪЗКИ-БОТ“, А ТОЙ МИРЯСА ОСТАНАЛ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОВОЛЕН. И, КУЦУК-МУЦУК, МЕЖДУ ОСЕМНАДЕСЕТ И ДЕВЕТНАДЕСЕТ ЧАСА, ВЕЧЕ БЯХМЕ КРОТНАЛИ, В НАЙ-ДИСИДЕНТСКОТО ЗАВЕДЕНИЕ НА БЕЛОГРАД. ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, ЗНАЧИТЕЛНО В КЪСНИ ВРЕМЕНА НАРЕЧЕНО ЕВКСИНОС, А ПОДИР ТОВА ЧЕРНО. ТОКУ, ПОД ТЕРАСАТА НА ПРОГОНЕНОТО ИТАЛИАНСКО КОНСУЛСТВО. БЯХ ПОСТАВИЛ БАРМАНА В ЧАС, ТА, КАТО ВЛЯЗОХМЕ НАУ УРЕБАТА И САМ РОКЯСА. РАЗПОЛОЖИХМЕ СЕ НА ЗАКЪТАНА МАСА ЗА ДВАМА. ИМАХМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СИ КАЗВАМЕ, КОЛКОТО НЯМАШЕ ЗА ИЗПИВАНЕ. БАРМАНЪТ ЗАСВЯТКА С ОЧИ, СЪВСЕМ ВЪЗПИТАНО ИЗПСУВА, ПА ПУСНА НАЙ-НЕВЪЗПИТАНИЯ РОК НА БИЛ ХАЛЕЙ. СТРОГО ЗАБРАНЕНА МУЗИКА ПО ВРЕМЕ, КОГАТО В КОСМОСА НЯМАШЕ ПОМЕН НИТО ОТ ИЗКУСТВЕНИ СПЪТНИЦИ, НИТО ОТ ПИШМАН-КОСМОНАВТИ. А, АЗ!?!
АЗ ОСТАНАХ - С БОМБЕТО НА ГЛАВА.

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР НЕ ОТКЪСВАШЕ ОЧИ, ОТ МОЕТО ПАТРИАРШЕСКО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ПРЕДУСЕЩАХ КОНСКО, КАТО ЗА ПРАЗНОСКИТАЩ. ГАРАНЦИЯ ЗА ОБНАРОДВАНЕ, НА НОВИ ЧЕТИРИСТИШИЯ, СРЕЩУ ХОНОРАР ЗА ВЗАИМНА ПОЧЕРПКА. ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СОЦИАЛИЗМАТА – У НАС И ПО СВЕТА – ПРЕЗ НАСТОЯЩИЯТ ДВАДЕСЕТИ И ИДУЩИЯТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ТРЯБВАШЕ ДА БЪДАТ ПРЕВЪЗНАСЯНИ НЕ САМО В ПРОЗА, НО И В СТИХОВЕ.
И, ЕТО - ЧЕ РЕДАКТОРЪТ ЗАГЪГНА.
- АМ' ТУЙ БУМБЕ – ЩО ТИЙ БА – РЪБОТНИЧЕСКА КЛАСО – О - О!?!
ВИДЯХ СЕ ПРИНУДЕН, ДА РАЗКАЖА ИСТОРИЯТА НА НЕЩАСТНОТО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ, ПРЕЖИВЯЛО БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СТОЛИЦАТА, ПРЕНАСЯЙКИ ПАРТИЙНО ДЖЕПАНЕ. - ТУЙ НИ МОЖ' ДЪ БЪДИ, - ГЪГНЕШЕ БЛЮСТИТЕЛЯТ НА ПАРТИЙНАТА ПРАВДА. - ВСЯКИ ТРЕБЕ ДЪ СИ ЗНАЙ МИСТОТУ В ТОЗ' ЖИВОТ – ТЪЙ ДЪ ЗНАЙШ . .
НИЩО ДРУГО НЕ ОСТАВАШЕ ОСВЕН, ДА КИМАМ, ДА КИМАМ, И ДА КИМАМ ПОЗОРНО СЪГЛАСЕНЧЕСКИ. БЕ ЧОВЕК, НЯКОГА ПРЕКАРАЛ КОМИТАДЖИЙСКА СЕДМИЦА В ГОРАТА.

ТОГАВА, В ЗАВЕДЕНИЕТО ВЛЯЗОХА ДВАМА ПОПУЛЯРНИ, С ПУБЛИЧНА ТРЕЗВЕНОСТ ПРОГРАМНИ РЕДАКТОРИ. БАРМАНЪТ СВЕТКАВИЧНО ИЗКЛЮЧИ УРЕДБАТА, ХВЪРЛЯЙКИ ГНЕВНИ ПОГЛЕДИ КЪМ НАШАТА МАСА. СИРЕЧ - НИЕ СМЕ ГИ ДОКАРАЛИ. НАСТАНА ПРЕВАНТИВНА ТИШИНА. В КОЯТО СЕ ОТКРОЯВАШЕ ХЪРКАНЕТО НА МОЯТ СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР. БЕ ЗАДРЯМАЛ ЧОВЕКЪТ.

ДВАМАТА КЕРАТИ ОТ РАДИОТО ДОРИ НЕ НИ ПОГЛЕДНАХА. ПРЕГЛЕДАХА И ПРИБРАХА КАСЕТИТЕ НА БАРА. ОТБЕЛЯЗАХА СИ НЕЩО В ЕДИН ТЕФТЕР. ОТВОРИХА БЕЗДЪННА КОЖЕНА ЧАНТА. ХВЪРЛИХА КАСЕТИТЕ ТАМ. И, БЕЗ ДА НИ ПОГЛЕДНАТ ИЛИ ПОЗДРАВЯТ, ОТЦЕПИХА НАВЪН. А МОЯТ ЧОВЕК ВЗЕ, ЧЕ СЕ РАЗБУДИ.
- СИГА - К'О СТАНЪ – РЪЗБЪРА ЛИ - Ъ!?!
- НЕ . . .
- НЕМЪ И ДЪ РЪЗБИРЕШ! ТЪКЪВЪ ТИ Е ПУДГУТОФКЪТЪ. Я СМЪКНИ ТУ'А БУМБЕ МОРУШКУ, ЧИ НИ СЯ ЗНАЙ - КОЙ ПУдИР КУЙО 'ОДИ.
- НЯМА!
- ВТОРИ ПЪТ ПОЕЗИЯ – НА НАНАЙ.
- НЯМА!
СВИ РАМЕНЕ. И, ОТНОВО МУ ОТКЪРТИ.

РАДИОТО БЕ РАЗПОЛОЖЕНО НЕДАЛЕЧ, В СЕКВЕСТИРАНАТА СТАРОВРЕМСКА КЪЩА НА ЦУМБАРКОВИ. ПРЕдСТОЕШЕ ДА ГО ПРИДРУЖА ОБРАТНО. НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ХВАНЕ ДВАдЕСЕТИЦАТА, ЗА ДА СИ СЕ ЗАВЪРНЕ У ДОМА.
РЕДАКТОРЪТ ОТНОВО СЕ СТОРИ ЗАДРЯМАЛ. А АЗ, ДОКАТО СИ СЕ ОГЛЕЖДАМ, СЕ ЗАРЕКОХ ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАМ - НИТО С ПОЕЗИЯ, НИТО ДОРИ С ПРОЗА. МЕЖУВРЕМЕННО, ДВАМАТА РЕДАКТОРИ СЕ БЯХА ЗАВЪРНАЛИ. ЗА ДА ВЪРНАТ РАЗМАГНИТЕНИТЕ УПАДЪЧНИ РОК-КАСЕТИ НА БАРМАНА. ЕДВА ТОГАВА НИ КАЗАХА „ЧАО“. НО, РЕАКТОРЪТ СЕ ПРАВЕЩЕ ЧЕ ДРЕМЕ, А АЗ – ЧЕ МИ Е ВСЕ ЕДНО. ЩОМ ОТМИНАХА, БАРМАНЪТ СЕ РАЗТИЧА.
- А СЕГА, ЩЕ СЛУШАТЕ, ЗА НА БАБА МИ БЯЛОТО СЛАДКО. ТАКА Е ВСЕКИ ДЕН.
И, ПУСНА СТРОЙНО ПОДБРАНИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ.
НЕ СТЪПИХ ПОВЕЧЕ В РАДИО БЕЛОГРАД. КЪДЕТО, В ХОЛА, ДО СТУДЕНАТА КАХЛЕНА ПЕЧКА ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ФЕРДИНАНД КОБУРГ-ГОТТА, БЕ ИНСТАЛИРАНО RFT-РАЗМАГНИТВАЩО УСТРОЙСТВО.

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР СЕ ПЕНСИОНИРА, И ОКОНЧАТЕЛНО ПРОПИ. ЧЕСТО СИ СЕ СРЕЩАХМЕ, ПО КРАЙБРЕЖНАТА УЛИЦА „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКАЯ“. НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ЗАЯЖДА, С МОЯТА ПОЧЕРПКА, С БЯЛО СЛАДКО, КОНЯК И ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ. КОЯТО МУ СЕ ИСКАШЕ ДА СЕ ПОВТАРЯ, ДО БЕЗКРАЙ. МОЯТА ПОЕЗИЯ БИЛА ВИНОВНА, ДА БЪДЕ ПЕНСИОНИРАН ПРЕЖДЕВРЕМЕННО. И, НЕКА ДА ЗАПОМНЯ. ЖУРНАЛИСТИКАТА БИ МОГЛА ДА ПРЕЕБЕ ВСЕКИГО. ТАКА, ЧЕ ДА НЕ СЕ НАПЪВАМ МНОГО-МНОГО. НИМА НЕ ЗНАЯ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ПАНАИРДЖИЙСКО КОЛЕЛО? - ДНЕС СМЕ ДОЛУ – УТРЕ ГОРЕ. - ЗАЯВИ И МЕ ПОГЛЕНА ЖАЛНО-ЖАЛНО.
- АМИ АКО СПРЕ ТОКА? - Е, ТОГАВА УВИСВАМЕ . . . РАЗБРА, ЧЕ НЯМА ДА СЕ СТИГНЕ ДО НОВА ПОЧЕРПУШКА. РАЗМАХА НЯКАКЪВ ВЕСТНИК В КОЙТО ИМАЛ АВТОРСКИ РАЗКАЗ. И, СИ ХВАНА ПЪТЯ.
ПОСЛЕ ИЗВЕДНЪЖ ИЗЧЕЗНА, ОТ КУЛТУРАЛНИЯ БЕЛОГРАСКИ ХОРИЗОНТ. РАЗТРЕВОЖИХ СЕ. ТРЪГНАХ ДА ГО ИЗДИРВАМ. НЯКОЙ БЕ КАЗАЛ, ЧЕ ДЪРВЕНОТО МАСЛО МНОГО ПОМАГА, ПРИ ПИЯНДУРСКИ КИСЕЛИНИ . ДОСТАТЪЧНО Е ДА НАВИКНЕШ. БЯХ КУПИЛ ЛИТЪР НАЙ-КАЧЕСТВЕНО МАСЛО. ТРЯБВАШЕ ДА ГО ИЗДИРЯ, ЗА ДА СИ ГО УБЕДЯ, ДА МИНЕ НА РЕЖИМ ЛЕЧЕБЕН. САМО ЧЕ, КАКВО СЕ РАЗКРИ, ПРИЯТЕЛИ МИЛИ МОИ, КАКВО СИ СЕ РАЗКРИ. ОКАЗА СЕ, ЧЕ ОТКРИВАТЕЛЯТ НА БЕЛОГРАДСКИ ТАЛАНТИ, ВЕЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ. И ТО, НЕ ПОРАДИ ПРЕКАЛЕНО КЪРКАНЕ. СЪВСЕМ НЕ.

НАШИЯТ ЧОВЕК СЕ ВКЛЮЧИЛ, В ИЗТРЕЗВИТЕЛНА ЕКСКУРЗИЯ ДО НОС ПАЛАВЕЯ, КЪДЕТО ФАРОВЕТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЯХА ТРИ. УНИКАЛНО МЯСТО, САМО ЗА МАРИМАНИ КАТО НЕГО. ТРИ ФАРА, И НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ РАБОТИ. НО, ПАЗАЧЪТ НА ФАРОВЕТЕ БАЙ-НЕСТОР, ЗНАЕЛ НЯКАКВА БИЛКА, КОЯТО ОТ ВСИЧКО ЛЕКУВА. АКО Я НАКИСНЕШ ВЪВ ВОДКА, ЧЕ А СИ ПИЙВАШ ОКАТО ПЦУВАШ. АЛА, ДРУСНАЛ ЗЕМЕТРЪС. И ФАРЪТ, СТАРИЯТ ТУРСКИ ФАР, ЗАПОЧНАЛ БАВНО-БАВНО, ДА СЕ СВЛИЧА В МОРЕТО. И, НАШИЯТ ЧОВЕК, ТОЗ' СЪВСЕМ ПРОПИЛ СЕ ЖУРНАЛИСТ, ХУКНАЛ, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ХУКНАЛ ДА ПОДПИРА ПАМЕТНИКЪТ ДА НЕ УЦЕЛИ МОРЕТО. НО, МОЛЯ ВИ, МОЖЕ ЛИ РУХВАЩ ФАР, ДА НЕ УЦЕЛИ МОРЕТО? НЯМА КАК, ДА НЕ ГО УЦЕЛИ. ЗАЕДНО С ОНЗИ, КОЙТО ГО ПОДПИРА.

НЕ МОЖЕШЕ ДА НЕ МУ ЗАПАЛЯ СВЕЩ. БЕ ПУБЛИКУВАЛ МОЕ СЪКРОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО НИКОЙ ДРУГ НИКОГА НЕ БИ МОГЪЛ ДА ИЗЛЪЧЕНИ, ПО РАДИО БЕЛОГРАД.

НОС ПАЛАВЕЯ, ОТДАВНА НЕ Е НИКАКВА СЕКРЕТНА ЗОНА. (ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, СПЪТНИЦИТЕ СИ ГО НАДЗИРАВАТ!?!) А, Е ЕДНО АБСОЛЮТНО НИЩО. КАКТО ГЛЕДАМ, И ВТОРИЯТ ФАР Е ТРЪГНАЛ КЪМ МОРЕТО. ПРОЩАВАЙТЕ, НО НЕ СЪМ АЗ, КОЙТО ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ГО СПРЕ, ДА НЕ ЦАМБУРНЕ В МОРЕТО. И РЕВОЛЮЦИЯ ДА СЕ РАЗГЪРНЕ, НЕЩО КОЕТО Е ТРЪГНАЛО КЪМ ДЪНО, НЯМА КАК ДА НЕ УГАДИ ДЪНО.

ДО КОМПЛЕКТЪТ ПАЛАВЕЕВСКИ ФАРОВЕ ДОСТИГАМ, НА ВЕЛОСИПЕД. ВЕЛОСИПЕДЪТ; КИТАЙСКО ПРОИЗВОДСТВО, ЛОВЕШКА СГЛОБКА, ВАРНЕНСКА ГАРАНЦИЯ; ИМА МНОГО ХУБАВА МЕТАЛИЧЕСКА КОШНИЧКА НАОТПРЕД. В НЕЯ ВИНАГИ СИ НОСЯ; ОСВЕН ХАПЧЕТАТА ЗА КРЪВНО, ОСВЕН ЖЕРМАН-САНДВИЧ, ОСВЕН БУТИЛЧИЦАТА ВОДКА ЗА ТРИ Е ПЕТЕСЕТ, И БЛОКЧЕ НЕНАЧЕНАТ ШОКОЛАД – ЗА ВСЕКИ ЕДИН СЛУЧАЙ.

ПОДПИРАМ ВЕЛОСИПЕДЪТ НА НОВИЯТ ФАР; ТУРСКИЯТ ОТДАВНА Е ЦАМБУРНАЛ В МОРЕТО; А ОЧИТЕ МИ ВСЕ ВЪВ ВЕЛОСИПЕДО. ЧЕ, АКО ДА ЦОПНЕ ПОРЕДНИЯТ ФАР В МОРЕТО, КАК ЩЕ ДА СЕ ДОБЕРА ДÒМА? ЩОТО, ВСЕ ПО-ЗАСТРАШИТЕЛНО СКЪРЦА, И ТОЗИ ОНЕМЯЛ ОТ ШИБАНАТА ВИ ЦИВИЛИЗАЦИЯ ФАР.
НАМИРАМ НЕДАЛЕЧНА СЯНКА. СЯДАМ СИ ДА СИ СЕДЯ. ДИШАМ СИ ЧИСТ МОРСКИ ВЪЗДУХ НА АВАНТА. ЛАПАМ, ХИМИКАЛИЗИРАН БРОДВУРСТ ПОДИР БРОДВУРСТ, ВСЯКАК ВТОРА УПОТРЕБА. ПИЙВАМ ФИНЛАНДСКА ВОДЧИЦА ОТ ПЛИСКА. ОТХАПВАМ ШВЕЙЦАРСКИ ШОКОЛАД ОТ СВОГЕ. А НАОКОЛО ГЛАРУСИТЕ, КРЯКАТ – ЧАК ЛАЯТ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ.

АБЕ, КОЕ Е ТОВА ЧУТОВНО НЕЩО, КОЕТО УСПЯВА И ПРАВИ ЕДИН ЛИТЕРАТУРСТВАЩ БОКЛУК, СЪВСЕМ ИЗНЕНАДВАЩО, ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЧОВЕК? ЗА ОБРАТНОТО СЪМ НАЯСНО – ОТСЪСТВИЕ НА ОБИЧ.

НЕ РАЗБИРАТЕ ЛИ, ЧЕ ДА ПОДПИРАШ ПРОПАДАЩ ФАР – НА ГОЛО, ПРОСТО Е БЕЗ ОСОБЕН СМИСЪЛ!?!
Revised 01.04.2014.

HEMY'S STORIES

Friday, April 01, 2016

БОРСАЛИНОВО БОМБЕ, разказ, от Хеми

No comments:

I'M THE PAUSE, by Hemy