(C) 2016 - Bogomil K. Avramov-Hemy
ГЪДУЛКИ
разказ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ.
В КРАЯТ НА МИНАЛАТА ГОДИНА, поразових едно позаклинено тоталитарно чекмедже. Кой ли от нашето измислено поколение - го няма!?! Разбягаха се какви ли не хлебарки - и червени, и сини, и морави.
Моравите бяха най-дебелашки. Останалото бе хартия.
ПО ВРЕМЕ на грозното тоталитарно минало, хартията за пишеща машина също бе грозна. Не дай-бог в кенеф да я използваш. Втори път столични гости никога няма да видиш. А, и тогава, и сега - досаждат как могат. Поилката е тук - в Белоград Великолепний.
А, ПО ХАРТИИТЕ ИЗТИПОСАНИ, неостаряващи мои разкази в оригинал. Абе - солена работа, Ви казвам. Повечето от тях излъчвани, чак отпечатвани. Думам си, що па не сглобя една книга? И, сторих го.
С КОМПЮТРИТЕ това е лесно. Макар да са "българско" изобретение - тайванска сглобка. Нарекох книжката "ГЪДУЛКИ". Дори не помислих да припадна на колене пред Комисията за културално невежество в Общината. Там играе пурбоар.
"ГЪДУЛКИ" е надлежно регистрирано издание. Сам си го набрах, сам си го регистрирах - сам си го редактирах. Някога, за да си отпечаташ визитна картичка, единственият печатар на свободна практика се допитваше до кеверето. Днес - печатай колкото си искаш, каквото си искаш - където си искаш, дори да е смрад. До където поглед стига - балканджи либерал демокрацийка. С дърдорковци ли ще се занимават? Все пак, прави си сметката Брат. Водопроводните тръби са от внос.
"ГЪДУЛКИ" излезе първично в 13-т идентични екземпляра. (Платени 14) Четиринадесетият сви печатарката. Заявявайки, че е бракуван. (Не е!?!) Тъничка книжонка, ама в нея съм натикал 60 разказа социален кондензат. И, за бившата ми класна ръководителка, гдето рови кофите за смет; и за незаконният паркинг пред дома - где трови малките деца докато осакатява старци и старици; и за парите за паметника на Цар Борис Трети Обединител, где все още никъф ни ся си ся види.
С ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ ГЪДУЛКИ, подпрях диванът на който спя. Някога, и аз съм бил млад. Как пееше тогава тоз' нашенски диван - как отгласяше . . .
ЕДНА ОТ ВТОРИТЕ ГЪДУЛКИ, подарих на първият срещнат познат. Попогледна ме - ухили се презрително. Дори не запита - дължи ли някакви стотинки. Глезейки народо; че дано да я нагласи както понастоящем; тоталитаризмата ни научи да си вземаме - без да плащаме. Не е присвояване. Подарък си е.
И, да раздаваме своето на чужденци. Не е разграбване - приватизация си е.
ЗА ДЕН-ДВА, гъдулките свършиха. Започнах да съжелявам.
Дванадесет раздадени книжки с автограф, без да е премиера. Казвам си дванадесет по дванадесет майни - ама нали книжката излезна!?! Даже библиотеката си купи две, на цената на една, въпреки че не е по план.
На НАСРЕЩНАТА СТРАНА, на улицата ни - "Хайван Страсов", има едно все още неотсечено дърво. Бреза. Неотсечена бреза. Блокът е на бивши СССР-гулагаджии, в по-късни времена превърнати, в геоложки директори-гуляйджии. Ако да бе липа - да бе отсечена отдавна. Ама е Бреза - на-на-на!?!
ТАЗИ ОСТАТЪЧНА БРЕЗА, вече единствена в Белоград Великолепний, е превърната в махленска мемориална плоча. Там си лепим махленските некролози. Който жали - баща и майка, там си лепи писмовните postscriptum жалби. Нас ни научиха - приживе - да не жалим. Ни баща, ни майка. Нито дори себе си. Въпреки.
И, ЕДНА ЗАРАН, да не повярваш на очите си, гледам същият този аркадаш, на когото подарих първата гъдулка на гъдулките, срича дума подир дума, некролог подир некролог, пред некроложната бреза. Излизам по халат, питам.
- Ах, - казва нашият мил човек, - абе ти жив ли си още!?!
- На жив си се правя . . .
- Да ми дадеш една книжка . . .
- Нали ти дадох!?!
- Ама само една. Трябва ми втора - за подарък.
ЕЙ ТОВА НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА, у нашенеца булгаристанец..
Проверява жив ли си - умрял ли си, само и само, за да изкрънка нова аванта.
Сякаш - на гроба си ще я занесе . . .
P.S.: ТАЗИ ЗАРАН ГЛЕДАМ - ПРЕЗ НОЩТА, ОТСЯКЛИ И БРЕЗАТА. ПОСЛЕДНАТА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА БРЕЗА. КАКВО ЛИ Е СТАНАЛО С НЕКРОЛОЗИТЕ!?!
Revised - 28.09.2016.
. . .
. . .
(C) 2016 - Bogomil K. Avramov-Hemy
ГЪДУЛКИ
разказ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ.
В КРАЯТ НА МИНАЛАТА ГОДИНА, поразових едно позаклинено тоталитарно чекмедже. Кой ли от нашето измислено поколение - го няма!?! Разбягаха се какви ли не хлебарки - и червени, и сини, и морави
Моравите бяха най-дебелашки. Останалото бе хартия.
ПО ВРЕМЕ на грозното тоталитарно минало, хартията за пишеща машина бе особено грозна. Не дай-бог кенеф да заредиш от нея. Втори път столични гости няма да видиш. А, и тогава, и сега - досаждат как могат. Поилката е тук - в Белоград Великолепний.
А, ПО ХАРТИИТЕ ИЗТИПОСАНИ, неостаряващи мои разкази в оригинал. Абе - солена работа, Ви казвам. Повечето от тях излъчвани, чак отпечатвани. Думам си, що па не сглобя една книга? И, сторих го.
С КОМПЮТРИТЕ; "българско" изобретение - тайванска сглобка; това е почти лесно. Нарекох книжката "ГЪДУЛКИ". Дори не помислих да припадна на колене пред Комисията за културално невежество в Общината. Там играе пурбоар.
"ГЪДУЛКИ" е надлежно регистрирано издание. Сам си го набрах, сам си го регистрирах - сам си го редактирах. Някога, за да си отпечаташ визитна картичка, единственият печатар на свободна практика се допитваше до кеверето. Днес - печатай колкото си искаш, каквото си искаш - където си искаш, дори да е смрад. До където поглед стига - балканджи либерал демокрацийка. С дърдорковци ли ще се занимават? Все пак, прави си сметката Брат. Водопроводните тръби са от внос.
"ГЪДУЛКИ" излезе първично в 13-т идентични екземпляра. (Платени 14) Четиринадесетият сви печатарката. Заявявайки, че е бракуван. (Не е!?!) Тъничка книжонка, ама в нея съм натикал 60 разказа социален кондензат. И, за бившата ми класна ръководителка, гдето рови кофите за смет; и за незаконният паркинг пред дома - где трови малките деца докато осакатява старци и старици; и за парите за паметника на Цар Борис Трети Обединител, где все още никъф ни ся си ся види.
С ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ ГЪДУЛКИ, (авторската), подпрях диванът на който спя. Някога, и аз съм бил млад. Как пееше тогава тоз' нашенски диван - как отгласяше!?! В сегашно Време на Времената, - и да го нариташ - файдасъз.
ЕДНА ОТ ВТОРИТЕ ГЪДУЛКИ, подарих на първият срещнат познат. Попогледна ме - ухили се презрително. Дори не запита - дължи ли някакви стотинки. Глезейки народо; че дано да я нагласи както понастоящем; тоталитаризмата ни научи да си вземаме - без да плащаме. Не е присвояване. Подарък си е.
И, да раздаваме своето на чужденци. Не е разграбване - приватизация си е.
ЗА ДЕН-ДВА, гъдулките свършиха. Започнах да съжелявам.
Дванадесет раздадени книжки с автограф, без да е премиера. И, само един реши и си плати - но си го имаме за кварталният луд. Казвам си дванадесет по дванадесет майни - ама нали книжката излезна!?! Все пак регионалната библиотека си купи две, на цената на една, въпреки че не е по план.
На НАСРЕЩНАТА СТРАНА, на улицата ни - "Хайван Страсов", има едно все още неотсечено дърво. Бреза. Неотсечена бреза. Блокът е на бивши СССР-гулагаджии, в по-късни времена изритани обратно на родна земя, и по стандарт превърнати, в геоложки директори-гуляйджии. Ако да бе липа - да бе отсечена отдавна. Ама е Бреза - на-на-на!?!
ТАЗИ ОСТАТЪЧНА БРЕЗА, вече единствена в Белоград Великолепний, е превърната в махленска мемориална плоча. Там си лепим махленските некролози. Който жали - баща и майка, там си лепи писмовните postfactum жалби. Нас ни научиха - приживе - да не жалим. Ни баща, ни майка. Нито дори себе си. Въпреки.
И, ЕДНА ЗАРАН, да не повярваш на очите си, гледам същият този аркадаш, на когото подарих първата гъдулка на гъдулките, срича дума подир дума, некролог подир некролог, пред махленската некроложна бреза. Излизам по халат, питам.
- Ах, - казва нашият мил човек, - абе ти жив ли си още!?!
- На жив си се правя . . .
- Да ми дадеш една книжка . . .
- Нали ти дадох!?!
- Ама само една. Трябва ми втора - за подарък.
ЕЙ ТОВА НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА, у нашенеца булгаристанец.
Проверява жив ли си - умрял ли си, само и само, за да изкрънка нова аванта. При това - някаква си книга за гъдулки, где си се чудят - да веселят или да разплакват.
P.S.: ТАЗИ ЗАРАН ГЛЕДАМ - ПРЕЗ НОЩТА, ОТСЯКЛИ И БРЕЗАТА. ПОСЛЕДНАТА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА БРЕЗА. КАКВО ЛИ Е СТАНАЛО С НЕКРОЛОЗИТЕ!?!
Revised - 28.09.2016; 03.10.2016.
ГЪДУЛКИ
разказ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ.
В КРАЯТ НА МИНАЛАТА ГОДИНА, поразових едно позаклинено тоталитарно чекмедже. Кой ли от нашето измислено поколение - го няма!?! Разбягаха се какви ли не хлебарки - и червени, и сини, и морави
Моравите бяха най-дебелашки. Останалото бе хартия.
ПО ВРЕМЕ на грозното тоталитарно минало, хартията за пишеща машина бе особено грозна. Не дай-бог кенеф да заредиш от нея. Втори път столични гости няма да видиш. А, и тогава, и сега - досаждат как могат. Поилката е тук - в Белоград Великолепний.
А, ПО ХАРТИИТЕ ИЗТИПОСАНИ, неостаряващи мои разкази в оригинал. Абе - солена работа, Ви казвам. Повечето от тях излъчвани, чак отпечатвани. Думам си, що па не сглобя една книга? И, сторих го.
С КОМПЮТРИТЕ; "българско" изобретение - тайванска сглобка; това е почти лесно. Нарекох книжката "ГЪДУЛКИ". Дори не помислих да припадна на колене пред Комисията за културално невежество в Общината. Там играе пурбоар.
"ГЪДУЛКИ" е надлежно регистрирано издание. Сам си го набрах, сам си го регистрирах - сам си го редактирах. Някога, за да си отпечаташ визитна картичка, единственият печатар на свободна практика се допитваше до кеверето. Днес - печатай колкото си искаш, каквото си искаш - където си искаш, дори да е смрад. До където поглед стига - балканджи либерал демокрацийка. С дърдорковци ли ще се занимават? Все пак, прави си сметката Брат. Водопроводните тръби са от внос.
"ГЪДУЛКИ" излезе първично в 13-т идентични екземпляра. (Платени 14) Четиринадесетият сви печатарката. Заявявайки, че е бракуван. (Не е!?!) Тъничка книжонка, ама в нея съм натикал 60 разказа социален кондензат. И, за бившата ми класна ръководителка, гдето рови кофите за смет; и за незаконният паркинг пред дома - где трови малките деца докато осакатява старци и старици; и за парите за паметника на Цар Борис Трети Обединител, где все още никъф ни ся си ся види.
С ЕДНА ОТ ПЪРВИТЕ ГЪДУЛКИ, (авторската), подпрях диванът на който спя. Някога, и аз съм бил млад. Как пееше тогава тоз' нашенски диван - как отгласяше!?! В сегашно Време на Времената, - и да го нариташ - файдасъз.
ЕДНА ОТ ВТОРИТЕ ГЪДУЛКИ, подарих на първият срещнат познат. Попогледна ме - ухили се презрително. Дори не запита - дължи ли някакви стотинки. Глезейки народо; че дано да я нагласи както понастоящем; тоталитаризмата ни научи да си вземаме - без да плащаме. Не е присвояване. Подарък си е.
И, да раздаваме своето на чужденци. Не е разграбване - приватизация си е.
ЗА ДЕН-ДВА, гъдулките свършиха. Започнах да съжелявам.
Дванадесет раздадени книжки с автограф, без да е премиера. И, само един реши и си плати - но си го имаме за кварталният луд. Казвам си дванадесет по дванадесет майни - ама нали книжката излезна!?! Все пак регионалната библиотека си купи две, на цената на една, въпреки че не е по план.
На НАСРЕЩНАТА СТРАНА, на улицата ни - "Хайван Страсов", има едно все още неотсечено дърво. Бреза. Неотсечена бреза. Блокът е на бивши СССР-гулагаджии, в по-късни времена изритани обратно на родна земя, и по стандарт превърнати, в геоложки директори-гуляйджии. Ако да бе липа - да бе отсечена отдавна. Ама е Бреза - на-на-на!?!
ТАЗИ ОСТАТЪЧНА БРЕЗА, вече единствена в Белоград Великолепний, е превърната в махленска мемориална плоча. Там си лепим махленските некролози. Който жали - баща и майка, там си лепи писмовните postfactum жалби. Нас ни научиха - приживе - да не жалим. Ни баща, ни майка. Нито дори себе си. Въпреки.
И, ЕДНА ЗАРАН, да не повярваш на очите си, гледам същият този аркадаш, на когото подарих първата гъдулка на гъдулките, срича дума подир дума, некролог подир некролог, пред махленската некроложна бреза. Излизам по халат, питам.
- Ах, - казва нашият мил човек, - абе ти жив ли си още!?!
- На жив си се правя . . .
- Да ми дадеш една книжка . . .
- Нали ти дадох!?!
- Ама само една. Трябва ми втора - за подарък.
ЕЙ ТОВА НЕ МОГА ДА РАЗБЕРА, у нашенеца булгаристанец.
Проверява жив ли си - умрял ли си, само и само, за да изкрънка нова аванта. При това - някаква си книга за гъдулки, где си се чудят - да веселят или да разплакват.
P.S.: ТАЗИ ЗАРАН ГЛЕДАМ - ПРЕЗ НОЩТА, ОТСЯКЛИ И БРЕЗАТА. ПОСЛЕДНАТА ВЪЗПОМЕНАТЕЛНА БРЕЗА. КАКВО ЛИ Е СТАНАЛО С НЕКРОЛОЗИТЕ!?!
Revised - 28.09.2016; 03.10.2016.
No comments:
Post a Comment