© 2016 – Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
ЖИЛО
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, ИЗТЪКНАТ МАЙСТОР НА ЧЕТКА, ФОТОГРАФИЯ, И КАХЪРИ ПО ПРОПУСНАТИ ЖЕНУРЯ. ДЕНОНОЩНО ЧЕТЯЩ. ПРЕКАЛЕНО ТАЧЕЩ ВСЯКАКВИТЕ МОИ ПИСАНИЦИ. КОЕТО СИ Е ДИБИ-ДЮС ПОДОЗРИТЕЛНО.
АБЕ, КОЙ УВАЖАВА НЯКОГО-СИ ДНЕС?
ОСВЕН В СЛУЧАЙ, КОГАТО СТАВА ДУМА, ДА ТИ ИЗМЪКНАТ ПЕНСИЯТА СЪС ЗЕХТИН.
И, ЕДИН ДЕН ТОЗИ МОЙ НАЙ-БЛИЗЪК ИЗПОВЕДНИК, СИ МЕ ПОДПИТВА УСУЛНААДЖАК. АБЕ БАРБА; КАЗВА ТОНИНКА НАШ ЧИЛЯК УТ СЯЛУ – ПЪК ПРЪВ ГРАЖДАНЯН ФУ УБЩИНЪТЪ; ТУЙ ДЕ ГУ ПИШИШ, ПА И В ИНТЕРНЪ ПОСТУВАШ, ВСИНКО ВЯРНО ЛИ Е?
СВИХ РАМЕНЕ.
НЕ ХАРЕСВАМ ДА СЕ ОБЯСНЯВАМ.
ЧОВЕКЪТ НА ИЗКУСТВОТО ИСПОКОН ВЕКОВ - Е ИЗЦЯЛО БЕЗЗАЩИТЕН. КОЛКО МУ Е – ДА ТЕ ПИПНАТ ЗА УХО.
И, НЯМА ХЪК – НЯМА МЪК. ДОКАЗВАЙ – ЩО СИ ПИСАЛ, ОТ ГДЕ СИ ДОКОПАЛ ИНФОРМАЦИЯ.
А РАБОТАТА, СТРУВА МИ СЕ, СЪВСЕМ Е ЕЛЕМЕНТАРНА. ЩОТО, НЯМА КРАСОТА БЕЗ МЪНИЧКО ЦВЯТ В ДОБАВЪК, КАКТО И МУФТА-ЧЕВЕРМЕ - БЕЗ ЛЮТА ЧУШКА В ИЗЛИШЪК.
В САЛЕТА НА “OCEAN LIBERATОR-PANAMA”, ДУМАМ НА МОЯТ СИ ЧЕЛОВЕЧЕЦ, ИМА ЕДНИ МАЛКИ ШИШЕНЦА С УБИЙСТВЕНО ЛЮТИВО ЧИЛИ-ПЙПЪР СЕ НАРИЧА. ДОКАТО КУСНЕШ - ЗА ЗАДНИЯТ ПРОХОД НАПОМНЯ.ФИЛИПИНО-КРЮ – БЕЗ ТАКОВАНКА - НА МАСА НЕ СЯДА
ОТ ДЕТЕ ОБИКАЛЯМ ВСЯКАКВИ РАБОТИЛНИЦИ И СОНДАЖИ. И НА СУША И НА МОРЕ. ПОКОЙНИЯТ ПАПА ИСКАШЕ ОТ МЕНЕ – ЧОВЕК ДА СТОРИ. ПА ЛЕТОМ – ВМЕСТО ДА ГОНЯ ПЛАЖУВАЩИ МАЦКИ – СИ МЕ ЗАФУЧВАШЕ ПО СОНДИТЕ В ДОБРУЖАНСКАТА ПУСТА.
СОНДИТЕ БЯХА СТОТИЦИ.
ДНЕС, ИМА-НЯМА - ЕДНА-ДВЕ; МИРЯСАЛИ ОТ ШИР-УПОТРЕБА.
ВЪПРЕКИ УСИЛИЯТА НА ПАПА. ОТ МОЯ МИЛОСТ - НИЩО НЕ ИЗЛЕЗЕ. КАКТО МЕЖДУВПРОЧЕМ И - ОТ СОНДАЖИТЕ. НЕФТЪТ ТАМКА СИ И ОСТАНА – ПОД ЗЕМЯТА НА МАЙКА ДОБРУДЖА. ЗА ДА ЧАКА. И, ТЪЙ КАТО, В СРЕДАТА НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ОСНОВНО УЧАСТВАХА КАЗАЦИ, НЕ СЕ ВИДИ КОГО ДРУГИГО БИ МОГЪЛ ДА ОЧАКВА.
А – ДАНО!?!
БЯХ СЛАБОТЕЛЕСЕН. С ДУША НА ПОЕТ, ЛИЦЕ НА АНГЕЛ, СЪРЦЕ НА БОЛНИК, И РЪЦЕ НА ВИОЛОНЧЕЛИСТ. НЕ МЕ БИВАШЕ ДА ВДИГАМ-СВАЛЯМ ТЕЖКОТО СОНДАЖНО ОБОРУДВАНЕ. КОЛЕГИТЕ НА ПАПА ПРИМИРАХА ОТ СМЯХ, ЧЕ НЯМАМ СИЛИ ЕДИН ВЕРИЖЕН КЛЮЧ - ОТ ТУК-ДО ТАМ - ДА ПРЕМЕСТЯ.
ПРЕНАЗНАЧИХА МЕ В ОТДЕЛЪТ ЗА ГЕОЛОГОРАЗВЕДКА. КЪДЕТО, НЕ МИ СЕ ЗАРАДВАХА ОСОБЕНО. ЩОТО, И ТАМ ХАМАЛЪКА БЕ НАЛИЦЕ.
ПРИДАДОХА МЕ, ЗА ПОМОЩНИК, (ТРИНОГА НА ГРЪБ И ДВА БИЛНИКА В РЪЦЕ!) НА НЯКОЙ СИ ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, НАЧАЛНИК НА СПЕШЕНА ПОЛЕВА ГЕОЛОГОРАЗВЕДКА, В ОБЕМ ДЖИП, АПАРАТУРА, ДВАМА ОБЩИ И САМИЯТ ТОЙ - НАЧАЛНИК.
ТЮЛЕНЕВСКИЯТ НЕФТ ВЕЧЕ БЕ НАЛИЦЕ. И, КООПЕРАТИВНАТА ШОФЬОРСКА ФИРМА „СОАТ“ - РАЗНАСЯШЕ ГО. ПОДОЗИРАШЕ СЕ БЕЗКРАЕН ОКЕАН ОТ НЕФТ ПО НАШАТА МАЛКА ШИБАНА СТРАНА.
ТЕ - ТОВА СЛЕДВАШЕ ДА ПРАВИМ: С ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, ДА ЗАМЕРИМ И ДОКАЖЕМ. НА ПАРТИЯТА, ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЦЕЛОКУПНИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОДЕЦ, ЧЕ КОЛКОТО НИЩОЖНИ КОЛИЧЕСТВА НЕФТ ДА ПРИТЕЖАВА ДОБРУДЖА, КЕ Я ЖИЛНЕМ - КАК ТРЕБЕ, ПА ДА ЦУЦНЕМ - ЩО МОЖЕМ. НО САМО, И ЕДИНСТВЕНО, С БРАТСКАТА ПОМОЩ НА СССР. А ТАКАВА ИМАШЕ - В ИЗЛИШЪК.
ПОВЪРХНОСТНОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, БЕ ИЗПИТАН МЕТОД ОТ ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, КОГАТО ЕДВА ЛИ Е ИМАЛО НЕЩО ПО-ДОБРО. ДЖИПЪТ НИ ИЗХВЪРЛЯШЕ В ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНА ТОЧКА НА ДОБРУЖАНСКАТА ПУСТА. РАЗТОВАРВАХМЕ БАГАЖА НАБЪРЗО. И, НИ ЗАРЯЗВАШЕ.
ОТВАРЯХМЕ ЕДНА ЗДРАВА ДЪРВЕНА ТРИНОГА. ЗАКРЕПВАХМЕ ВЪРХУ НЕЯ НЕВИЖАН УРЕД НАРИЧАН „ПОТЕНЦИОМЕТЪР“. БРОЯХМЕ ДВАНАДЕСЕТ РАЗКРАЧА НАЛЯВО - И ОЩЕ ТОЛКОВА НАДЯСНО. ЗАБИВАХМЕ ДВА МЕТАЛИЧЕСКИ ПИКЕЛА - В ЛЯВО; ДВА - В ДЯСНО. ПОДСЪЕДИНЯВАХМЕ ГИ С КАБЕЛИ КЪМ УРЕДЪТ ВЪРХУ ТРИНОГА, ЗАХРАНВАН С УЧЕНИЧЕСКИ БАТЕРИИ „ВОРОШИЛОВ“ ПО ВОЛТ И ПОЛОВИНА. ДРУГАРЯТ .ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, ДОКТОР НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НАУКИ ОТ МГУ „ЛОМОНОСОВ“, ВПЕРВАШЕ ОЧИ В СКАЛАТА НА УРЕДА. ТАМ ЕДНА СТРЕЛКА СЕ БЕЗПОКОЕШЕ ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ.
ГРАБВАХ СМЕТАЧНАТА ЛИНИЙКА. ОТВАРЯХ ДЕБЕЛ ТЕФТЕР. НАПЛЮНЧВАХ ХИМИЧЕСКИ МОЛИВ. И, ЗАМЕРВАНИЯТА - НАЧЕВАХА. СЛЕД ДВАНАДЕСЕТ ЗАМЕРВАНИЯ НА МЕСТО. ПРЕМЕСТВАХМЕ ПОЗИЦИЯТА. ПО НАТАТЪК - ПРЕЗ ПОЛЕТО. ОТ ЗАЛЕСИТЕЛЕН ПОЯС - ДО ЗАЛЕСИТЕЛЕН ПОЯС. СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО, СЕ ВТУРВАХМЕ НА КРЪСТ.
СЪЩЕСТВЕНО БЕ, ПИКЕТИТЕ ОТ ДВА РАЗЛИЧНИ МЕТАЛА, ДА КОНТАКТУВАТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРЕ С ПОЧВАТА. АКО НЯМАШЕ КОНТАКТ – ПОДЛИВАХМЕ ВОДА ОТ ДАМАДЖАНИ. ЩОМ ВОДАТА СВЪРШВАШЕ – СВАЛЯХМЕ ГАЩИ. И – ПИКВАХМЕ. СОЦИАЛИЗЪМ НЕ СЕ СТРОИ - БЕЗ ДА СМЪКНЕШ ГАЩИ. ИЗКАРАЛИ СЕДМИЦАТА, НИЕ СЕ ЗАВРЪЩАХМЕ ОЩАСТЛИВЕНИ В КАВАРНА-ГРАД. ЗА ДА ХВАНЕМ ПОПЪТЕН КАМИОН ДО ВАРНА – ЧЕ НА ПЛАЖ.
ЕДНА РАБОТНА СЕДМИЦА ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, В КАЧЕСТВОТО СИ НА НАЧАЛСТВО, РЕШИ, ДА ОСТАНЕМ ЗА ПРЕЗ НЕДЕЛЯТА НА ОБЕКТ. ИМАЛО ДВЕ СТАЖАНТКИ ОТ СТОЛИЦАТА НА КОИТО БИЛ ДЛЪЖЕН; ПО КОМСОМОЛСКА И ПАРТИЙНА УСПОРЕДНИ ПРАВИ ЛИНИИ; ДА РАЗКРИЕ ТАЙНИТЕ НА ТЪРСЕНЕТО НА НЕВИДИМОТО; КАТО ДАДЕ СЪЩЕСТВЕНИ НАСОКИ ЗА НАЗЕМНОТО; ПРИ ИЗДИРВАНЕ НА НЕФТ, ГАЗ И КОМАНИРОВЪЧНИ МАНГИЗИ. А, НА МЕНЕ - С ОСОБЕНА ДОСАДА, ПОСОЧИ БАРАКАТА СЪС СТАЯТА ЗА ГОСТИ. БИЛ СЪМ САМО ЕДИН МАЛЪК ВАРНЕНСКИ НЕЩАСТНИК. ЗА КОГОТО НЕ Е ВЪЗПИТАТЕЛНО, ДА СЕ ВЪРТИ ОКОЛО КАКИ-СТАЖАНТКИ.
ПОДИР ВЪЗМОЖНО НАЙ-СЪКРОВЕНИ ЛЮБЕЗНОСТИ, ПОД ПРИСМЕХА НА СТОЛИЧНИТЕ КАКИ, ЗАТРЪШНАХ ВРАТАТА НА СТАЯТА ЗА ГОСТИ. И, ПОТРИВАЙКИ СИ ПРИТРИТИТЕ ОТ ДЖАПАНЕ ПРЕЗ УГАРТА ВЪТРЕШНИ МЕСА, ПОТЪНАХ В ДОСТОЕН ТРУДОВ СЪН.
АКО ПИСАТЕЛЯТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ИЗМИСЛЯ, УКРАСЯВА И ДОКАЗВА; ЗА ДА БЪДЕ АНАЛИТИЧЕСКИ УБЕДИТЕЛЕН; ТО ТОЙ ГО ПРАВИ НАЙ-НАПРЕД ВЪВ СВОЯТ СИ СЪН. (ОСВЕН, АКО НЕ ПОЛЗВА ПРОГРАМА, ЗА СКАЛЪПЯВАНЕ НА ПОШЛОТИИ.) НО ТОГАВА, И ПРЕЗ УМ НЕ МИ ПРОСВЕТВАШЕ, ЧЕ НЯКОГА БИХ СЕ ЗАХВАНАЛ В БОРБА С ПЕРОТО - В ИНТЕРЕС НА СЛОВОТО.
ИСКАШЕ МИ СЕ, КАТО ЗАВЪРША ТЕХНИКУМА ЗА УПРАВЛЯЮЩИ ГЛУПЦИ; КОЙТО НЕУМОРНО СЛЕДВАХ; ДА БЪДА НАЗНАЧЕН НЯКЪДЕ В ДОБРУДЖАНСКАТА СТЕП НА ИСТИНСКА ЩАТНА ДЛЪЖНОСТ – С ИСТИНСКА ЩАТНА ЗАПЛАТА.
КЪДЕТО ДА ПРИПИКВАМ ГЕОЛОЖКИ ПИКЕТИ – ЦЯЛ ЕДИН СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ – ДО БРОНЗОВ ОРДЕН, ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ И КЪРМЪЗЪ-ШПЕРТПЛАТОВ ГРОБИЩЕН ПАМЕТНИК, СЪС ЗЛАТИСТА ПЕТОЛЪЧКА НА ВЪРХА. ОСТАВЯЙКИ В НАСЛЕДСТВО - ЗАГРАБЕНО ПАРЧЕ ЗЕМЯ, НОТАРИАЛНО АКТУВАНО ПО МС-ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОФИЦИАЛИЗИРАН ВСЕНАЦИОНАЛЕН ОБИР.
ЗАСПАХ, А, СПОМНЯМ КАТО ДНЕС, КАК В СЪНЯТ МИ НАХЛУХА ПЪЛЧИЩА ЖЪЛТО-ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА С ЧЕРВЕНИ ПЕТОЛЪЧНИ ЗНАМЕНА И ЗЛАТИСТИ ПИКЕЛИ В РЪЦЕ, КРЕЩЕЙКИ.
– ТВОЙТА МАМА НЕЕКОЛОГИЧНА - А - А - А!?! (1952.!)
БЕШЕ СЕ РАЗСЪМНАЛО. ТРЪГНАХ ДА ДИРЯ ДРУГАРЯТ ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ. ЧОВЕЧЕТАТА ОТ МОЯТ СЪН НАСТОЯВАХА ВЕДНАГА, ДА СЕ ИЗМИТАМЕ ОТ ДОБРУЖАНСКАТА ПУСТА ЗАЕДНО, С ФОТОГРАФСКАТА ТРИНОГА, БАКАЛСКИТЕ ТЕФТЕРИ, СССР-СМЕТАЧНИТЕ ЛИНИЙКИ, И ЗАГАДЪЧНИЯТ УРЕД-ПОТЕНЦИОМЕТЪР НА ЧИЕТО ЛИЦЕ ЛИЧЕШЕ MADE IN USSR, А НА ГЪРБЪЗЪ – MADE IN USA.
ОТКРИХ ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ НА ПЛАЖА; ДОКТОР НА МГУ "ЛОМОНОСОВ", В РЪКА С ПОЛУПРАЗНА БУТИЛКА „СТОЛИЧНАЯ“. КРОТКО ПОХЪРКВАЩ В ОБЯТИЯТА НА ДВЕТЕ СРАМЛИВИ СТАЖАНТКИ, А ТЕ МИ ЗАШИТКАХА С ПРЪСТ - ДА НЕ ГО БУДЯ. УТРЕ ВЕЧЕР ЩЯЛ ДА СПИ ПРИ ЖЕНА СИ, ПЪК ТЕ ЩЕЛИ ДА ПРЕГОВАРЯТ НАУЧЕНОТО С МОЕ УЧАСТИЕ - ПО КОМСОМОЛСКО ПОРЪЧЕНИЕ.
КАКТО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ ИЗВЕСТНО ПО-КЪСНО, ПО ДУМИТЕ НА ДЕЖУРНИЯТ ЛЕКАР, ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ НА ОБМЕН НА СОЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, АЗ СЪМ ПИПАДНАЛ. (ОТ СРЕДНОЩЕН ИЩАХ ПО СТОЛИЧНИТЕ КАКИ!?!)
ПОДОБНИ ПРИПАДЪЦИ ПОЛУЧАВАМ И ПОНАСТОЯЩЕМ, ЧУЯ ЛИ НЯКОЙ ДА СЕ ПЕНИ НА ТЕМА БРАТСТВО, РАВЕНСТВО, МОРАЛ, ПАРТИЯ, СВОБОДА, РАЗВИТИЕ, ИЗБОРИ И БЕЗКРАЙНИ БЕЖАНСКИ ПЕРСПЕКТИВИ.
СЪБУДИХ СЕ НА КУШЕТКАТА, В ПОЛИКЛИНИКАТА НА ГЕОЛОЖКА БАЗА-КАВАРНА. НАД МЕНЕ СТАЖАНТКАТА С ОТВРАТИТЕЛНИЯТ БЮСТ СЕ ОПИТВАШЕ ДА МЕ ЗАДУШИ - ДАНО МЕ ИЗЛЕКУВА.
И ДЕЖУРНИЯТ ЛЕКАР, С МОРАВ ОТ ПИЯНСТВО НОС, ГОТОВ ЗА ВСЯКАКВИ ИЗЦЕПКИ. НЕ ПРЕСТАВАХА ДА СПОРЯТ.
- УРОЧАСАН Е! - ТРЕСЕШЕ ГРЪД СТАЖАНТКАТА, А АЗ ОЩЕ МАЛКО ДА СЕ ЗАДУША.
- СЛЪНЧАСАЛ Е!?! - ЗАБЪРСВАШЕ НОС ЛЕКАРЯТ. - АЙ - ДА СЕ МАХА!
- ДУПКИ, ДУПКИ, ДУПКИ . . .- МЪЛВЯХ ПОЛУЗАДУШЕН.
ЛЕКАРЯТ МИ УДАРИ НЯКАКВА ИНЖЕКЦИЯ. И МИ ПРЕДПИСА, ОНАЗИ ТОРБА С ГОРЧИВИ ПРАХОВЕ, КОИТО НИКОГА НЕ ДОКОСНАХ. ПОСЛЕ, МЕ НАТИРИ У ДОМА.
НАПУСКАЙКИ КЛИНИКАТА, ХВЪРЛИХ ПОГЛЕД ПРЕЗ ЛЯВО РАМО. (ТАКА ОЦЕЛЯВАЛ ЗНАМЕНИТИЯТ ВЪЗДУШЕН АС ЕВГЕНИЙ ПОРФИЕРИВИЧ КОЖЕДУБ - ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ПЕРИОДИЧНО ПОПОГЛЕЖДАЙКИ ПРЕЗ ЛЯВО РАМО, ДАЛИ НЕ ГО ГОНЯТ НАЦИСТКИ МЕСЕРШМИТИ!?!) СТАЖАНТКАТА СЕ БЕ ИЗЛЕГНАЛА ВЪРХУ БОЛНИЧНАТА КУШЕТКА, ОТ КОЯТО ЕДВА БЯХ СТАНАЛ, А ОМРАЗНИТЕ Й ЦИЦИ ГОНЕХА ТАВАНА.
ХВАНАХ АВТОСТОП ДО ДОМА, А ЕЖЕНЕВНИТЕ МОРСКИ БАНИ И БЕЗПОЩАДНОТО ВАРНЕНСКО СЛЪНЦЕ, НАПРАВИХА СТРАННИТЕ ОТВОРИ ВЪРХУ МОЕТО ДЯСНО БЕДРО ДА ЗАРАСТНАТ.
ОТ ТОГАВА СА ИЗМИНАЛИ ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТДЕСЕТ ЗЕМНИ ГОДИНИ. АЛА ВСЯКА ГОДИНА, НА ЕДИН И СЪЩИ БОЖИ ДЕН, РАНИТЕ НАПОМНЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ТОГАВА СЕ СЕЩАМ, ЗА ЗЕЛЕНИТЕ ДОБРУЖАНСКИ ЧОВЕЧЕТА ОТ ДЕТИНСКИЯТ МОЙ СЪН. ФУКНАЛИ, СЪС ЧЕРВЕНИ ЗНАМЕНА И ЗЛАТИСТИ ПИКЕТИ В РЪЦЕ, ДАНО НИ ПРОГОНЯТ.
АБЕ – НЕ СА БИЛИ ИЗВЪНЗЕМНИ.
ИНАЧЕ, ЩО ДА НЕ ГО СТОРЯТ!?!
ДУПКИТЕ ПО МОЕТО ТЯЛО?
ЩЕ ДА Е БИЛО ДОБРУДЖАНСКИ СКОРПИОН.
НА ПОДОБНА ДАТА ИЗБЯГВАМ ДА ПОТЪВАМ В СЪН. ОНОВА НЕПОНЯТНО ЖИЛО – ВСЕ ОЩЕ - Е ТАМ. НЯКЪДЕ В МОЯТА СТАРЕШКА ПЛЪТ, А ПО-СКОРО В МОЯТА ОПЪРПАНА ДУША. БЕЗ ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕНО.
НАПОМНЯЙКИ МИ, ЧЕ НЕ ВСИЧКО Е РАЗВЕДКА; НЕ ВСИЧКО Е ВЕЛИК АПАРАТУРЕН ПОТЕНЦИАЛ; НЕ ВСИЧКО Е ПИКЕТ ЗА ПРИПИКАВАНЕ НА ЕВТИНИЯ.
И, ЧЕ ВТОРИЯТ ЖИВОТ; КАКЪВТО НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС – РАНО ИЛИ КЪСНО – МУ СЕ СЕРВИРА; ВСЯКАК Е – МАНА ОТ БОГУ БЛАГОДАТ.
ЕТО ЗАЩО – НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ И СТАРИТЕ КАПИТАНСКИ ШАПКИ - МОМЧЕТА.
И, АКО СЛУЧАЙНО ЗЪРНЕТЕ СМАХНАТ НЕХРАНИМАЙКО - С ЧЕРВЕНО БОМБЕ НА ГЛАВА, НЕ СЕ ОБРЪЩАЙТЕ ПОВТОРНО.
НА НЕГО МУ Е ЗАБРАНЕНО - ОТ ДЕТЕ -
ДОРИ ХАМБУРГСКИ КАСКЕТ ВТОРА УПОТРЕБА.
Said – 17.10.2016. Revised-21.10.2016.
ЖИЛО
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
ИМАМ ПРИЯТЕЛ, ИЗТЪКНАТ МАЙСТОР НА ЧЕТКА, ФОТОГРАФИЯ, И КАХЪРИ ПО ПРОПУСНАТИ ЖЕНУРЯ. ДЕНОНОЩНО ЧЕТЯЩ. ПРЕКАЛЕНО ТАЧЕЩ ВСЯКАКВИТЕ МОИ ПИСАНИЦИ. КОЕТО СИ Е ДИБИ-ДЮС ПОДОЗРИТЕЛНО.
АБЕ, КОЙ УВАЖАВА НЯКОГО-СИ ДНЕС?
ОСВЕН В СЛУЧАЙ, КОГАТО СТАВА ДУМА, ДА ТИ ИЗМЪКНАТ ПЕНСИЯТА СЪС ЗЕХТИН.
И, ЕДИН ДЕН ТОЗИ МОЙ НАЙ-БЛИЗЪК ИЗПОВЕДНИК, СИ МЕ ПОДПИТВА УСУЛНААДЖАК. АБЕ БАРБА; КАЗВА ТОНИНКА НАШ ЧИЛЯК УТ СЯЛУ – ПЪК ПРЪВ ГРАЖДАНЯН ФУ УБЩИНЪТЪ; ТУЙ ДЕ ГУ ПИШИШ, ПА И В ИНТЕРНЪ ПОСТУВАШ, ВСИНКО ВЯРНО ЛИ Е?
СВИХ РАМЕНЕ.
НЕ ХАРЕСВАМ ДА СЕ ОБЯСНЯВАМ.
ЧОВЕКЪТ НА ИЗКУСТВОТО ИСПОКОН ВЕКОВ - Е ИЗЦЯЛО БЕЗЗАЩИТЕН. КОЛКО МУ Е – ДА ТЕ ПИПНАТ ЗА УХО.
И, НЯМА ХЪК – НЯМА МЪК. ДОКАЗВАЙ – ЩО СИ ПИСАЛ, ОТ ГДЕ СИ ДОКОПАЛ ИНФОРМАЦИЯ.
А РАБОТАТА, СТРУВА МИ СЕ, СЪВСЕМ Е ЕЛЕМЕНТАРНА. ЩОТО, НЯМА КРАСОТА БЕЗ МЪНИЧКО ЦВЯТ В ДОБАВЪК, КАКТО И МУФТА-ЧЕВЕРМЕ - БЕЗ ЛЮТА ЧУШКА В ИЗЛИШЪК.
В САЛЕТА НА “OCEAN LIBERATОR-PANAMA”, ДУМАМ НА МОЯТ СИ ЧЕЛОВЕЧЕЦ, ИМА ЕДНИ МАЛКИ ШИШЕНЦА С УБИЙСТВЕНО ЛЮТИВО ЧИЛИ-ПЙПЪР СЕ НАРИЧА. ДОКАТО КУСНЕШ - ЗА ЗАДНИЯТ ПРОХОД НАПОМНЯ.ФИЛИПИНО-КРЮ – БЕЗ ТАКОВАНКА - НА МАСА НЕ СЯДА
ОТ ДЕТЕ ОБИКАЛЯМ ВСЯКАКВИ РАБОТИЛНИЦИ И СОНДАЖИ. И НА СУША И НА МОРЕ. ПОКОЙНИЯТ ПАПА ИСКАШЕ ОТ МЕНЕ – ЧОВЕК ДА СТОРИ. ПА ЛЕТОМ – ВМЕСТО ДА ГОНЯ ПЛАЖУВАЩИ МАЦКИ – СИ МЕ ЗАФУЧВАШЕ ПО СОНДИТЕ В ДОБРУЖАНСКАТА ПУСТА.
СОНДИТЕ БЯХА СТОТИЦИ.
ДНЕС, ИМА-НЯМА - ЕДНА-ДВЕ; МИРЯСАЛИ ОТ ШИР-УПОТРЕБА.
ВЪПРЕКИ УСИЛИЯТА НА ПАПА. ОТ МОЯ МИЛОСТ - НИЩО НЕ ИЗЛЕЗЕ. КАКТО МЕЖДУВПРОЧЕМ И - ОТ СОНДАЖИТЕ. НЕФТЪТ ТАМКА СИ И ОСТАНА – ПОД ЗЕМЯТА НА МАЙКА ДОБРУДЖА. ЗА ДА ЧАКА. И, ТЪЙ КАТО, В СРЕДАТА НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ОСНОВНО УЧАСТВАХА КАЗАЦИ, НЕ СЕ ВИДИ КОГО ДРУГИГО БИ МОГЪЛ ДА ОЧАКВА.
А – ДАНО!?!
БЯХ СЛАБОТЕЛЕСЕН. С ДУША НА ПОЕТ, ЛИЦЕ НА АНГЕЛ, СЪРЦЕ НА БОЛНИК, И РЪЦЕ НА ВИОЛОНЧЕЛИСТ. НЕ МЕ БИВАШЕ ДА ВДИГАМ-СВАЛЯМ ТЕЖКОТО СОНДАЖНО ОБОРУДВАНЕ. КОЛЕГИТЕ НА ПАПА ПРИМИРАХА ОТ СМЯХ, ЧЕ НЯМАМ СИЛИ ЕДИН ВЕРИЖЕН КЛЮЧ - ОТ ТУК-ДО ТАМ - ДА ПРЕМЕСТЯ.
ПРЕНАЗНАЧИХА МЕ В ОТДЕЛЪТ ЗА ГЕОЛОГОРАЗВЕДКА. КЪДЕТО, НЕ МИ СЕ ЗАРАДВАХА ОСОБЕНО. ЩОТО, И ТАМ ХАМАЛЪКА БЕ НАЛИЦЕ.
ПРИДАДОХА МЕ, ЗА ПОМОЩНИК, (ТРИНОГА НА ГРЪБ И ДВА БИЛНИКА В РЪЦЕ!) НА НЯКОЙ СИ ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, НАЧАЛНИК НА СПЕШЕНА ПОЛЕВА ГЕОЛОГОРАЗВЕДКА, В ОБЕМ ДЖИП, АПАРАТУРА, ДВАМА ОБЩИ И САМИЯТ ТОЙ - НАЧАЛНИК.
ТЮЛЕНЕВСКИЯТ НЕФТ ВЕЧЕ БЕ НАЛИЦЕ. И, КООПЕРАТИВНАТА ШОФЬОРСКА ФИРМА „СОАТ“ - РАЗНАСЯШЕ ГО. ПОДОЗИРАШЕ СЕ БЕЗКРАЕН ОКЕАН ОТ НЕФТ ПО НАШАТА МАЛКА ШИБАНА СТРАНА.
ТЕ - ТОВА СЛЕДВАШЕ ДА ПРАВИМ: С ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, ДА ЗАМЕРИМ И ДОКАЖЕМ. НА ПАРТИЯТА, ПРАВИТЕЛСТВОТО И ЦЕЛОКУПНИЯТ БЪЛГАРСКИ НАРОДЕЦ, ЧЕ КОЛКОТО НИЩОЖНИ КОЛИЧЕСТВА НЕФТ ДА ПРИТЕЖАВА ДОБРУДЖА, КЕ Я ЖИЛНЕМ - КАК ТРЕБЕ, ПА ДА ЦУЦНЕМ - ЩО МОЖЕМ. НО САМО, И ЕДИНСТВЕНО, С БРАТСКАТА ПОМОЩ НА СССР. А ТАКАВА ИМАШЕ - В ИЗЛИШЪК.
ПОВЪРХНОСТНОТО ГЕОЛОГИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ, БЕ ИЗПИТАН МЕТОД ОТ ГОДИНИТЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, КОГАТО ЕДВА ЛИ Е ИМАЛО НЕЩО ПО-ДОБРО. ДЖИПЪТ НИ ИЗХВЪРЛЯШЕ В ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНА ТОЧКА НА ДОБРУЖАНСКАТА ПУСТА. РАЗТОВАРВАХМЕ БАГАЖА НАБЪРЗО. И, НИ ЗАРЯЗВАШЕ.
ОТВАРЯХМЕ ЕДНА ЗДРАВА ДЪРВЕНА ТРИНОГА. ЗАКРЕПВАХМЕ ВЪРХУ НЕЯ НЕВИЖАН УРЕД НАРИЧАН „ПОТЕНЦИОМЕТЪР“. БРОЯХМЕ ДВАНАДЕСЕТ РАЗКРАЧА НАЛЯВО - И ОЩЕ ТОЛКОВА НАДЯСНО. ЗАБИВАХМЕ ДВА МЕТАЛИЧЕСКИ ПИКЕЛА - В ЛЯВО; ДВА - В ДЯСНО. ПОДСЪЕДИНЯВАХМЕ ГИ С КАБЕЛИ КЪМ УРЕДЪТ ВЪРХУ ТРИНОГА, ЗАХРАНВАН С УЧЕНИЧЕСКИ БАТЕРИИ „ВОРОШИЛОВ“ ПО ВОЛТ И ПОЛОВИНА. ДРУГАРЯТ .ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, ДОКТОР НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НАУКИ ОТ МГУ „ЛОМОНОСОВ“, ВПЕРВАШЕ ОЧИ В СКАЛАТА НА УРЕДА. ТАМ ЕДНА СТРЕЛКА СЕ БЕЗПОКОЕШЕ ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИЯ.
ГРАБВАХ СМЕТАЧНАТА ЛИНИЙКА. ОТВАРЯХ ДЕБЕЛ ТЕФТЕР. НАПЛЮНЧВАХ ХИМИЧЕСКИ МОЛИВ. И, ЗАМЕРВАНИЯТА - НАЧЕВАХА. СЛЕД ДВАНАДЕСЕТ ЗАМЕРВАНИЯ НА МЕСТО. ПРЕМЕСТВАХМЕ ПОЗИЦИЯТА. ПО НАТАТЪК - ПРЕЗ ПОЛЕТО. ОТ ЗАЛЕСИТЕЛЕН ПОЯС - ДО ЗАЛЕСИТЕЛЕН ПОЯС. СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО, СЕ ВТУРВАХМЕ НА КРЪСТ.
СЪЩЕСТВЕНО БЕ, ПИКЕТИТЕ ОТ ДВА РАЗЛИЧНИ МЕТАЛА, ДА КОНТАКТУВАТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ДОБРЕ С ПОЧВАТА. АКО НЯМАШЕ КОНТАКТ – ПОДЛИВАХМЕ ВОДА ОТ ДАМАДЖАНИ. ЩОМ ВОДАТА СВЪРШВАШЕ – СВАЛЯХМЕ ГАЩИ. И – ПИКВАХМЕ. СОЦИАЛИЗЪМ НЕ СЕ СТРОИ - БЕЗ ДА СМЪКНЕШ ГАЩИ. ИЗКАРАЛИ СЕДМИЦАТА, НИЕ СЕ ЗАВРЪЩАХМЕ ОЩАСТЛИВЕНИ В КАВАРНА-ГРАД. ЗА ДА ХВАНЕМ ПОПЪТЕН КАМИОН ДО ВАРНА – ЧЕ НА ПЛАЖ.
ЕДНА РАБОТНА СЕДМИЦА ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ, В КАЧЕСТВОТО СИ НА НАЧАЛСТВО, РЕШИ, ДА ОСТАНЕМ ЗА ПРЕЗ НЕДЕЛЯТА НА ОБЕКТ. ИМАЛО ДВЕ СТАЖАНТКИ ОТ СТОЛИЦАТА НА КОИТО БИЛ ДЛЪЖЕН; ПО КОМСОМОЛСКА И ПАРТИЙНА УСПОРЕДНИ ПРАВИ ЛИНИИ; ДА РАЗКРИЕ ТАЙНИТЕ НА ТЪРСЕНЕТО НА НЕВИДИМОТО; КАТО ДАДЕ СЪЩЕСТВЕНИ НАСОКИ ЗА НАЗЕМНОТО; ПРИ ИЗДИРВАНЕ НА НЕФТ, ГАЗ И КОМАНИРОВЪЧНИ МАНГИЗИ. А, НА МЕНЕ - С ОСОБЕНА ДОСАДА, ПОСОЧИ БАРАКАТА СЪС СТАЯТА ЗА ГОСТИ. БИЛ СЪМ САМО ЕДИН МАЛЪК ВАРНЕНСКИ НЕЩАСТНИК. ЗА КОГОТО НЕ Е ВЪЗПИТАТЕЛНО, ДА СЕ ВЪРТИ ОКОЛО КАКИ-СТАЖАНТКИ.
ПОДИР ВЪЗМОЖНО НАЙ-СЪКРОВЕНИ ЛЮБЕЗНОСТИ, ПОД ПРИСМЕХА НА СТОЛИЧНИТЕ КАКИ, ЗАТРЪШНАХ ВРАТАТА НА СТАЯТА ЗА ГОСТИ. И, ПОТРИВАЙКИ СИ ПРИТРИТИТЕ ОТ ДЖАПАНЕ ПРЕЗ УГАРТА ВЪТРЕШНИ МЕСА, ПОТЪНАХ В ДОСТОЕН ТРУДОВ СЪН.
АКО ПИСАТЕЛЯТ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА ИЗМИСЛЯ, УКРАСЯВА И ДОКАЗВА; ЗА ДА БЪДЕ АНАЛИТИЧЕСКИ УБЕДИТЕЛЕН; ТО ТОЙ ГО ПРАВИ НАЙ-НАПРЕД ВЪВ СВОЯТ СИ СЪН. (ОСВЕН, АКО НЕ ПОЛЗВА ПРОГРАМА, ЗА СКАЛЪПЯВАНЕ НА ПОШЛОТИИ.) НО ТОГАВА, И ПРЕЗ УМ НЕ МИ ПРОСВЕТВАШЕ, ЧЕ НЯКОГА БИХ СЕ ЗАХВАНАЛ В БОРБА С ПЕРОТО - В ИНТЕРЕС НА СЛОВОТО.
ИСКАШЕ МИ СЕ, КАТО ЗАВЪРША ТЕХНИКУМА ЗА УПРАВЛЯЮЩИ ГЛУПЦИ; КОЙТО НЕУМОРНО СЛЕДВАХ; ДА БЪДА НАЗНАЧЕН НЯКЪДЕ В ДОБРУДЖАНСКАТА СТЕП НА ИСТИНСКА ЩАТНА ДЛЪЖНОСТ – С ИСТИНСКА ЩАТНА ЗАПЛАТА.
КЪДЕТО ДА ПРИПИКВАМ ГЕОЛОЖКИ ПИКЕТИ – ЦЯЛ ЕДИН СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ – ДО БРОНЗОВ ОРДЕН, ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ И КЪРМЪЗЪ-ШПЕРТПЛАТОВ ГРОБИЩЕН ПАМЕТНИК, СЪС ЗЛАТИСТА ПЕТОЛЪЧКА НА ВЪРХА. ОСТАВЯЙКИ В НАСЛЕДСТВО - ЗАГРАБЕНО ПАРЧЕ ЗЕМЯ, НОТАРИАЛНО АКТУВАНО ПО МС-ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОФИЦИАЛИЗИРАН ВСЕНАЦИОНАЛЕН ОБИР.
ЗАСПАХ, А, СПОМНЯМ КАТО ДНЕС, КАК В СЪНЯТ МИ НАХЛУХА ПЪЛЧИЩА ЖЪЛТО-ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА С ЧЕРВЕНИ ПЕТОЛЪЧНИ ЗНАМЕНА И ЗЛАТИСТИ ПИКЕЛИ В РЪЦЕ, КРЕЩЕЙКИ.
– ТВОЙТА МАМА НЕЕКОЛОГИЧНА - А - А - А!?! (1952.!)
БЕШЕ СЕ РАЗСЪМНАЛО. ТРЪГНАХ ДА ДИРЯ ДРУГАРЯТ ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ. ЧОВЕЧЕТАТА ОТ МОЯТ СЪН НАСТОЯВАХА ВЕДНАГА, ДА СЕ ИЗМИТАМЕ ОТ ДОБРУЖАНСКАТА ПУСТА ЗАЕДНО, С ФОТОГРАФСКАТА ТРИНОГА, БАКАЛСКИТЕ ТЕФТЕРИ, СССР-СМЕТАЧНИТЕ ЛИНИЙКИ, И ЗАГАДЪЧНИЯТ УРЕД-ПОТЕНЦИОМЕТЪР НА ЧИЕТО ЛИЦЕ ЛИЧЕШЕ MADE IN USSR, А НА ГЪРБЪЗЪ – MADE IN USA.
ОТКРИХ ИНЖЕНЕР САМУН МАМИН ГАНГЕЛОВ НА ПЛАЖА; ДОКТОР НА МГУ "ЛОМОНОСОВ", В РЪКА С ПОЛУПРАЗНА БУТИЛКА „СТОЛИЧНАЯ“. КРОТКО ПОХЪРКВАЩ В ОБЯТИЯТА НА ДВЕТЕ СРАМЛИВИ СТАЖАНТКИ, А ТЕ МИ ЗАШИТКАХА С ПРЪСТ - ДА НЕ ГО БУДЯ. УТРЕ ВЕЧЕР ЩЯЛ ДА СПИ ПРИ ЖЕНА СИ, ПЪК ТЕ ЩЕЛИ ДА ПРЕГОВАРЯТ НАУЧЕНОТО С МОЕ УЧАСТИЕ - ПО КОМСОМОЛСКО ПОРЪЧЕНИЕ.
КАКТО ЩЕШЕ ДА СТАНЕ ИЗВЕСТНО ПО-КЪСНО, ПО ДУМИТЕ НА ДЕЖУРНИЯТ ЛЕКАР, ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ НА ОБМЕН НА СОЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ, АЗ СЪМ ПИПАДНАЛ. (ОТ СРЕДНОЩЕН ИЩАХ ПО СТОЛИЧНИТЕ КАКИ!?!)
ПОДОБНИ ПРИПАДЪЦИ ПОЛУЧАВАМ И ПОНАСТОЯЩЕМ, ЧУЯ ЛИ НЯКОЙ ДА СЕ ПЕНИ НА ТЕМА БРАТСТВО, РАВЕНСТВО, МОРАЛ, ПАРТИЯ, СВОБОДА, РАЗВИТИЕ, ИЗБОРИ И БЕЗКРАЙНИ БЕЖАНСКИ ПЕРСПЕКТИВИ.
СЪБУДИХ СЕ НА КУШЕТКАТА, В ПОЛИКЛИНИКАТА НА ГЕОЛОЖКА БАЗА-КАВАРНА. НАД МЕНЕ СТАЖАНТКАТА С ОТВРАТИТЕЛНИЯТ БЮСТ СЕ ОПИТВАШЕ ДА МЕ ЗАДУШИ - ДАНО МЕ ИЗЛЕКУВА.
И ДЕЖУРНИЯТ ЛЕКАР, С МОРАВ ОТ ПИЯНСТВО НОС, ГОТОВ ЗА ВСЯКАКВИ ИЗЦЕПКИ. НЕ ПРЕСТАВАХА ДА СПОРЯТ.
- УРОЧАСАН Е! - ТРЕСЕШЕ ГРЪД СТАЖАНТКАТА, А АЗ ОЩЕ МАЛКО ДА СЕ ЗАДУША.
- СЛЪНЧАСАЛ Е!?! - ЗАБЪРСВАШЕ НОС ЛЕКАРЯТ. - АЙ - ДА СЕ МАХА!
- ДУПКИ, ДУПКИ, ДУПКИ . . .- МЪЛВЯХ ПОЛУЗАДУШЕН.
ЛЕКАРЯТ МИ УДАРИ НЯКАКВА ИНЖЕКЦИЯ. И МИ ПРЕДПИСА, ОНАЗИ ТОРБА С ГОРЧИВИ ПРАХОВЕ, КОИТО НИКОГА НЕ ДОКОСНАХ. ПОСЛЕ, МЕ НАТИРИ У ДОМА.
НАПУСКАЙКИ КЛИНИКАТА, ХВЪРЛИХ ПОГЛЕД ПРЕЗ ЛЯВО РАМО. (ТАКА ОЦЕЛЯВАЛ ЗНАМЕНИТИЯТ ВЪЗДУШЕН АС ЕВГЕНИЙ ПОРФИЕРИВИЧ КОЖЕДУБ - ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ПЕРИОДИЧНО ПОПОГЛЕЖДАЙКИ ПРЕЗ ЛЯВО РАМО, ДАЛИ НЕ ГО ГОНЯТ НАЦИСТКИ МЕСЕРШМИТИ!?!) СТАЖАНТКАТА СЕ БЕ ИЗЛЕГНАЛА ВЪРХУ БОЛНИЧНАТА КУШЕТКА, ОТ КОЯТО ЕДВА БЯХ СТАНАЛ, А ОМРАЗНИТЕ Й ЦИЦИ ГОНЕХА ТАВАНА.
ХВАНАХ АВТОСТОП ДО ДОМА, А ЕЖЕНЕВНИТЕ МОРСКИ БАНИ И БЕЗПОЩАДНОТО ВАРНЕНСКО СЛЪНЦЕ, НАПРАВИХА СТРАННИТЕ ОТВОРИ ВЪРХУ МОЕТО ДЯСНО БЕДРО ДА ЗАРАСТНАТ.
ОТ ТОГАВА СА ИЗМИНАЛИ ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТДЕСЕТ ЗЕМНИ ГОДИНИ. АЛА ВСЯКА ГОДИНА, НА ЕДИН И СЪЩИ БОЖИ ДЕН, РАНИТЕ НАПОМНЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ТОГАВА СЕ СЕЩАМ, ЗА ЗЕЛЕНИТЕ ДОБРУЖАНСКИ ЧОВЕЧЕТА ОТ ДЕТИНСКИЯТ МОЙ СЪН. ФУКНАЛИ, СЪС ЧЕРВЕНИ ЗНАМЕНА И ЗЛАТИСТИ ПИКЕТИ В РЪЦЕ, ДАНО НИ ПРОГОНЯТ.
АБЕ – НЕ СА БИЛИ ИЗВЪНЗЕМНИ.
ИНАЧЕ, ЩО ДА НЕ ГО СТОРЯТ!?!
ДУПКИТЕ ПО МОЕТО ТЯЛО?
ЩЕ ДА Е БИЛО ДОБРУДЖАНСКИ СКОРПИОН.
НА ПОДОБНА ДАТА ИЗБЯГВАМ ДА ПОТЪВАМ В СЪН. ОНОВА НЕПОНЯТНО ЖИЛО – ВСЕ ОЩЕ - Е ТАМ. НЯКЪДЕ В МОЯТА СТАРЕШКА ПЛЪТ, А ПО-СКОРО В МОЯТА ОПЪРПАНА ДУША. БЕЗ ВЪЗМОЖНОСТ ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕНО.
НАПОМНЯЙКИ МИ, ЧЕ НЕ ВСИЧКО Е РАЗВЕДКА; НЕ ВСИЧКО Е ВЕЛИК АПАРАТУРЕН ПОТЕНЦИАЛ; НЕ ВСИЧКО Е ПИКЕТ ЗА ПРИПИКАВАНЕ НА ЕВТИНИЯ.
И, ЧЕ ВТОРИЯТ ЖИВОТ; КАКЪВТО НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС – РАНО ИЛИ КЪСНО – МУ СЕ СЕРВИРА; ВСЯКАК Е – МАНА ОТ БОГУ БЛАГОДАТ.
ЕТО ЗАЩО – НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ И СТАРИТЕ КАПИТАНСКИ ШАПКИ - МОМЧЕТА.
И, АКО СЛУЧАЙНО ЗЪРНЕТЕ СМАХНАТ НЕХРАНИМАЙКО - С ЧЕРВЕНО БОМБЕ НА ГЛАВА, НЕ СЕ ОБРЪЩАЙТЕ ПОВТОРНО.
НА НЕГО МУ Е ЗАБРАНЕНО - ОТ ДЕТЕ -
ДОРИ ХАМБУРГСКИ КАСКЕТ ВТОРА УПОТРЕБА.
Said – 17.10.2016. Revised-21.10.2016.
No comments:
Post a Comment